ОЩЕ ЗА ПОРОИТЕОКОЛО СТОЛИЦАТА

SOME MORE WORDSABOUT THE TORRENTSAROUND THE CAPITAL

Кътинска река край с. Кътина, 1958 г.

Katinska River in the vicinities of Katina Village, 1958.

Кътинска река край с. Кътина, 1958 г.

Katinska River in the vicinities of Katina Village, 1958.

58

През 1928 г. в Сво ге е съз да де на Сек ция за ук ре пя ва не на по ро и ща та и за ле ся ва не. Цел та е да се ов ла де ят раз ру ши тел ни те по рои в та-зи част на Ис кър с ко то де фи ле. Най-ак тив ни-ят е Сел с ки дол, кой то е с го ле ми плъз га ния и срут ва ния на зем ни ма си и дъл бо ки ро ви ни (сн. 1, 2 и 3, 1937 г.). Площ та на во дос бо ра е 380 ха. През 1929 г. е пос т ро ен ба раж с обем 1000 м3, но при пър вия по рой съ о ръ же ни е то е бук вал но по ме те но. През 1932 г. се из г раж дат два но ви ба ра жа, но и те са уни що же ни след го ди на. Же-ле зо път но то уп рав ле ние по на ся го ле ми за гу би. Из гот вя се ма щаб на прог ра ма за за ле ся ва не и стро и тел с т во на тех ни ко-ук ре пи тел ни съ о-ръ же ния. Ов ла дя ва не то на по роя прик люч ва в края на 80-те го ди ни на ХХ в. и ос та ва в учеб-ни ци те по гор с ко сто пан с т во ка то при мер за ов ла дя ва не на ак ти вен по рой. На сн. 4 са зас не-ти те през 1999 г. те ре ни, поз на ти от ар хив-ни те фо то си.

A Torrent Stabilization and Forestation Unit was established in Svoge in 1928. The aim of the Unit was to tame down the devastating torrents in that part of the Iskar Gorge. The most active one was Selski Dol, which is with big glides, land-slides, and deep gullies (pictures 1, 2 and 3, 1937). The catchment area is 380 ha. A check dam with a volume of 1000 cu.m was built in 1929, but dur-ing the first torrent the facility was literally swept away. Another two check dams were built in 1932, but one year later they were also destroyed. The railway company suffered big losses. A large-scale programme for afforestation and construction of water-engineering facilities has been developed. The overcoming of the torrent was done in the end of 80-ies of XX century and is given as an ex-ample in forest management books for taming-up of an active torrent. Picture 4 was made in 1999 and it shows terrains which are known from the archive photos.

1

59

2

3

4

2004

1937

60

По ро ят Трес ка вец, на ре чен на ед но и мен-на та ма ха ла на с. Бов в Ис кър с ко то де фи ле, за поч ва под връх Из д ри мец (1495 м) и след 8 км се вли ва в р. Ис кър. По ро ят е без ми лос тен към раз п ръс на ти те мал ки имо ти на на се ле ни е то. През 1939 г. во ден поток, под х ра нен от про ли-вен дъжд, пов ли ча къ щи, сто пан с ки пос т рой-ки, до би тък и до ри де вой ка от ма ха ла та.

За ле ся ва ни я та за поч ват още през 1924 г., ка то це ли ят во дос бор на по рой на та ре ка Трес-ка вец е обя вен за стро го ох ра ни тел на зо на. През 1934-1935 г. се пра вят пър ви те ба ра жи (сн. 1 и 2). До 1983 г. тех ни ко-ук ре пи тел ни те съ о ръ же ния са из г ра де ни из ця ло. То ва са 49 ба ра жа, 3 под пор ни сте ни, 77 ка мен ни пра га с общ обем 9279 м3. За ле се ни са над 570 ха но-ви го ри и са под м ла де ни и въз с та но ве ни 485 ха. Днес Трес ка вец е прос то един ук ро тен по-рой (сн. 3).

The torrent Treskavets named after the hamlet of the same name of Bov Village in the Iskar Gorge, started below Izdrimec Peak (1495 m) and after 8 km it flew into Iskar River. The torrent had no pity on the small properties of the villagers spread around. In 1939 a water course, fed up by a torrential rain, dragged houses, farm buildings, cattle and even the most beautiful girl of the hamlet.

The afforestation works started in 1924, as the whole watershed of the torrential river Treskavec was declared as strictly protective zone. In 1934 and 1935 the first check dams were built (pictures 1 and 2). The water engineering facilities were completely built to 1983. These are 49 check dams, 3 supporting walls, 77 small stone thresholds with a total volume of 9279 cu.m. 570 ha of new forests were afforested and 485 ha were rejuvenated and restored. Today Treskavets is just one tamed down torrent (picture 3).

1 2

3

61

В края на ХIХ в. по ро ят Ром ча пос то ян-но и неп ред ви ди мо зат руп ва железопътната ли ни я. Сн. 1 по каз ва го ли те и обез ле се ни скло-но ве на Ста ра пла ни на. Пър ви те за ле ся ва ния и стро и тел с т во то на ба ра жи за поч ват през 30-те го ди ни на ХХ век. Осо бе но ин тен зив но се ра бо ти след 1952 г. Ов ла дя ва не то на по роя се прев ръ ща в шко ла за за ле си те ли и ле со въ ди. Днес пейзажът око ло мос та (сн. 2) и це ли ят во дос бор (сн. 3) са из ця ло про ме не ни.

In the end of XIX century the rail way was constantly and unforeseeably covered up by the torrent Romcha. Picture 1 shows the bare and de-forested slopes of Balkan Range. The first affores-tation works and the building of checkdams start-ed in the 30-ies of XX century. The intensive works have started after 1952. The taming down of the torrent has been in a school for foresters and syl-viculturists. The landscape around the bridge (pic-ture 2) and the whole watershed (picture 3) nowa-days is completely changed.

1

3

2

62

Ар хив ни те сним ки от 1926 г. са сму ща ва-щи - виж дат се обез ле се ни те зем ли ща на се ла-та Бо ри ка, Бо е ри ца и Вен ко вец в Их ти ман с ка Сред на го ра (сн. 1, 2 и 3). То ва са те ре ни и от во дос бо ра на по роя Мъ ти вир, де сен при ток на р. То пол ни ца. При то ци те на Мъ ти вир - Ръ жа-на (сн. 4) и Бе ли ца (сн. 5), съ що са с мно го ого ле-ни скло но ве. На сн. 6 от 1930 г. е во дос бо рът на р. Мъ ти вир, око ло с. Му хо во. На част от то зи те рен днес бис т ри во ди е съб рал яз. “То пол ни-ца”. По скло но ве те око ло вод но то ог ле да ло ня-ма и по мен от ар хив ни те пей за жи (сн. 7).

1

2

3

63

The archive photos from 1926 are embar-rassing - the deforested lands of villages Borika, Boeritsa and Venkovets in the region of Ihtiman Sredna Gora are seen (pictures 1, 2 and 3). These are also areas forming the catchment basin of Mativar Torrent, a right tributary of Topolnitsa River. The tributaries of Mativar - Rajana (picture 4) and Belitsa (picture 5), were also with quite de-forested slopes. In picture 6 made in 1930 it is de-picted the catchment area of Mativar River, in the vicinities of Muhovo village. Nowadays, part of this area collects the clean waters of Topolnitsa Reservoir. On the slopes surrounding the water surface there is no trace of the old landscapes (picture 7).

6

4 5

7

Во дос бо рът на Кре ми ков с ка ре ка е с площ 807.1 ха, от ко и то 380 ха са сил но опо ро е ни и обез ле се ни. През 1931 г. сто лич ни жур на лис-ти по се ща ват окол нос ти те на Кре ми ков с кия ма нас тир, за да се за поз на ят с ра бо та та на ле со въ ди те (сн. 1). Зас нет е и па мет ник на един от Бо те ви те чет ни ци, зад кой то яс но се виж да ого ле ни ят де сен склон на по роя (сн. 2). Жур на лис ти те раз г леж дат ка мен ни ба ра жи на су ха зи да рия, пос т ро е ни в лег ло то и при-то ци те на Кре ми ков с ка ре ка (сн. 3).

Пър ви те за ле ся ва ния са нап ра ве ни през 1915 г. След 1951 г. ос вен гор с ки ра бот ни ци в за ле ся ва ни я та се включ ват мес т но то на-се ле ние и мно го со фи ян ци, ко и то да ват над 104 000 доб ро вол ни тру до ви дни. През лет ни-те ме се ци е ус т ро ен па лат ков ла гер (сн. 4) за мла де жи и де вой ки от вис ши и сред ни учи ли-ща, ко и то ра бо тят на две сме ни и под гот-вят поч ва та за есен но за ле ся ва не (сн. 5 и 6). В м. Дъл га та по ля на (на сн. 7 мес т ност та през 1995 г.) е нап ра вен вре ме нен гор с ки раз сад ник, фи дан ки те от кой то пре об ра зя ват пла ни на-та (сн. 8).

64

1

2

3

The area of catchment basin of Krekimovska

River is 807.1 ha, 380 ha of which were heavily

deforested and affected by torrents. A group of

journalists from the capital visited the vicinities

of the Kremikovtsi Мonastery in 1931 to familiar-

ize themselves with the work of foresters (picture

1). The right bared slope of the torrent was clear-

ly seen behind the monument of one of the Botev's

revolutionaries depicted in picture 2. The jour-

nalists were looking at the check dams with dry

masonry that had been built in the bed and the

tributaries of Kremikovska River (picture 3).

The first afforestations were done in 1915.

Beside the forest workers, after 1951 the local

population and a lot of citizens of the capital were

also included in the afforestation works as volun-

teers for more than 104 000 workdays. During the

summer seasons a tent camp for youths from uni-

versities and secondary schools was set up (pic-

ture 4), to work on two shifts and to prepare the

soil for the autumn afforestation works (pictures

5 and 6). A temporary forest nursery was created

in the Dalgata Poliana Site (picture 7, the site in

1995) the seedlings produced there have trans-

formed the mountain (picture 8).

65

4

6

8

7

5

66

Ис тин с ко пре диз ви ка тел с т во за ле со въд-с ка та ин же нер на дей ност е по роят Бе ро ви-ца (сн. 1). Съ би рай ки при то ци от до ло ве те на пред п ла ни ни е то на Ста ра пла ни на, по ро ят пре ми на ва през с. Сес лав ци (сн. 2) и го раз де-ля на две час ти. При по рой ни при иж да ния на Бе ро ви ца те зи час ти са от къс ва ни ед на от дру га. Ха рак тер но то за то зи по рой е, че об ра-зу ва най-дъл гия на но сен ко нус в Со фийс ко то по ле - над 3 км, с де бе ли на до 20 м, уни що жа-вай ки ни ви и ли ва ди. Ле со въ ди те са из п ра ве ни пред теж ка та за да ча да ус ми рят и при то ци-те - Ру ди на та (сн. 3) и Бе лас ки дол (сн. 4). Ма-со ви за ле ся ва ния (сн. 5) и мощ ни ба ра жи (сн. 6) преобразяват водосбора. На сн. 7 е те ре нът от сн. 1, а на сн. 8 - м. Ру ди на та днес.

1

2

3The torrent Berovitsa is a real challenge for

the forester's engineering activities (picture 1). Collecting the tributaries from the ravines of the Balkan Range foothills the torrent passes through Seslavtsi Village (picture 2) and splits it into two parts. During torrential flooding of Berovitsa River these two parts have been separated one from an-other. A characteristic feature of this torrent is that it forms the longest sediment cones in the So-fia Field, length over 3 km and thickness up to 20 m, and thus devastating fields and meadows. The foresters faced the hard task to tame down also the tributaries - Rudinata (picture 3) and Belaski Dol (picture 4). Large-scale afforestations (picture 5) and huge check dams (picture 6) have transformed the catchment area. In picture 7 it is depicted the area shown in picture 1, and in picture 8 - Rudinata Site as they look nowadays.

67

4

6 7

8

5

The catchment basin of Lokorska River is one of the biggest torrents near Sofia - 1297.3 ha, as 729 ha are included in an area of strict protection and pasture ban. The construction of first check dams started in 1921-1922. New forest plantations were created in the protection perimeter year after year and they survived thanks to the close guard (pic-ture 1). Some of the sites were extremely unsuitable forest lands, that is why terraces for afforestations were created with stones and they were filled with soil (picture 2). Worker-teams from more than 40 Capital enterprises participated in the afforestation works after the fifties of XX century. In picture 3 the site afforested by the employees of the Central Uni-versal Shop was depicted. This afforested area (pic-ture 4) in the vicinities of Lokorsko Village is a plea-sure to the eye nowadays.

68

Во дос бо рът на Ло кор с ка ре ка е най-го ле ми-ят от по ро и те око ло Со фия - 1297.3 ха, ка то 729 ха са вклю че ни в стро го ох ра ни те лен пе ри ме-тър със заб ра на на па ша. Стро и тел с т во то на пър ви те ба ра жи за поч ва през 1921-1922 г. В ох ра-ни тел ния пе ри ме тър вся ка го ди на се съз да ват но ви кул ту ри (сн. 1), ко и то оце ля ват бла го да ре-ние на за си ле на та ох ра на. Ня кои от обек ти те са из к лю чи тел но не ле соп ри год ни, за то ва с ка-мъ ни се офор мят те ра си за за ле ся ва не, в ко и то се сла га поч ва (сн. 2). След 50-те го ди ни на ХХ в. в за ле ся ва ни я та се включ ват ко лек ти ви от над 40 сто лич ни пред п ри я тия. На сн. 3 е обек тът на слу жи те ли те от Цен т рал ния уни вер са лен ма га зин. Днес та зи за ле се на мес т ност (сн. 4) око ло с. Ло кор с ко рад ва око то.

1

2

3 4

69

Ко га то раз каз ва ме за за о би ко ле но то от-в ся къ де с по рой ни ре ки Со фийс ко то по ле, не мо же да не спо ме нем и за по роя Тай на. Во дос-бо рът му об х ва ща юж ни те скло но ве на Ста-ра пла ни на и зем ли ща та на се ла та Къ ти на, Ку ри ло и Гни ля не. Окол нос ти те на с. Къ ти на в на ча ло то на ХХ в. са ед на пе чал на кар ти-на (сн. 1). Ов ла дя ва не то на по роя за поч ва през 1914 г. и про дъл жа ва бли зо 60 го ди ни. Ос нов ни-ят ба раж е пос т ро ен през 1955 г. (сн. 2). Днес из г ле дът от сн. 1 е про ме нен тол ко ва спо луч-ли во (сн. 3), че ед ва ли ня кой от жи ве е щи те във вил на та зо на пред по ла га как ва пус тош е би ла тук.

It is impossible to miss the torrent Taina when we retell about Sofia Field, surrounded by torrential rivers all around. Its catchment area en-compasses the south slopes of the Balkan Range and the lands of Katina, Kurilo and Gniliane vil-lages. The vicinities of Katina village were a sad picture in the beginning of XX century (picture 1). The overcoming of the torrent started in 1914 and had continued for nearly 60 years. The main bar-rage was built in 1955 (picture 2). Today the land-scape in picture 1 is so successfully transformed (picture 3), that there is hardly an inhabitant of the exurb who can imagine the waste land that used to exist before at the same place.

1 2

3

`