„Къде са ми обувките?” или абитуриентската еуфория

Както всяка година, и през тази МГ ще изпраща своите абитуриенти. След пет (а за някои даже осем) години, прекарани в добре познатата ни сграда с добре познатите ни учители, дванадесетокласниците вече трябва да се разделят с МГ и да потеглят всеки по своя път. Но нека не ни обхващат само меланхолични и тъжни чувства от

тази раздяла. Да погледнем към всички тези успели и готини хора с гордост и възхищение. Много от тях са изградили страхотни взаимоотношения с долните випуски. И с риск да прозвучи като цитат от некролог, те няма да бъдат забравени, докато има хора в МГ, които ги обичат.

“Къде ще учим?!” или проблемът за сградата на Гимназията

БРОЙ 3За МГ, Библиотеката и всичко останалоIV-V.2013

Ново! Спорът “за” или “против” една книга на

стр. 17

Успоредници, болка и спагети

Продължението на стр 1

“Играл съм футбол в учителската стая.” - Лазарин

Чакъров (учител по математика)

Интервюто на стр 7-9

“Накрая учениците сами стигат до извода, че повече от двойки по химия не се пишат” -

Сашка Миланова(учител по химия и зам.

директор)Интервюто на стр 3-5

Мнозина се чудят защо сме толкова горди да сме ученици в Математическа г и м н а з и я . Традиционно в тази връзка се посочват успехите на учениците на Гимназията в различните области на знанието в национален и международен план. Не може да отречете, че това наистина е така, че МГ„Д- р Петър Берон“ се превърна в еталон на модерно образование не само в град Варна, но и в родината ни, поради което успехите ни са съвсем закономерни.

Но нашата гордост е не само от това. Нашата Гимназия, нашите учители, са ни дали и ни дават не само знания, не само умения, но и усета, интуицията да оценяваме света около нас, да бъдем активни участници в обществените процеси, да не бъдем безразлични и апатични, да защитаваме истината, особено колективно значимата.

У в а ж а е м и съученици, учители и хора, които се интересуват от нас

и нашата Гимназия, знаете, че сградата на нашата Гимназия се обитава и от още едно училище - Основно училище „Захари Стоянов“. Дълги години е било така. В последно време обаче възниква напрежение, породено от амбициите на директора на Основното училище буквално да „изхвърли“ Гимназията от сградата. Ето я и несправедливостта. Сигурно има цивилизован начин на решение, който за

известен период от още време да позволи двете училища да продължат да съжителстват, докато р ъ к о в о д с т в о т о на града вземе далновидно решение, у д о в л е т в о р я в а щ о и двете страни. .

Но „амбициите“ на Основното училище да приема все повече и повече ученици, повечето от които определено не живеят в кв. Чайка, доведе до това...

Още на стр. 1

Класация на най-хубавите песни за сбогом

на стр. 2

...Но „амбициите“ на Основното училище да приема все повече и повече ученици, повечето от които определено не живеят в кв. Чайка, доведе до това, че ние - гимназистите - нямаме кабинети дори по основните си профилиращи предмети, а разбираме, че скоро няма да имаме дори стаи, в които да учим. Днес в сградата учат и работят повече от 2000 души и тя е най-претоварената не само в гр. Варна, но може би и в страната ни. Фалшивата загриженост

на директора на Основното училище за децата на кв. „Чайка“ иска да скрие основната цел - отнемане на законните права на Математическа гимназия да бъде не само обитател, но и стопанин на училищната сграда. Последни научаваме, и то от свои приятели и родители на ученици от „3. Стоянов“, че г-н Бозов, бивш временен кмет на гр. Варна, е поел ангажимента, без да уведоми за това ръководството на Гимназията, да подкрепи финансово разрушаването на помещението - малък

физкултурен салон и актова зала, за да бъдат превърнати техните пространства в класни стаи за бъдещи първокласници на Основното училище.Ние заявяваме, че няма да приемем този „вандалски“ акт и не искаме да вярваме, че той ще има друго развитие, извън главите на някои самозабравили се „управленци“. Ще се борим за това, което е наше, а вие?

Разбира се, има я и по-приятната част от атмосферата в 12-ти клас (кой ви говори за матурите). И по-специално сред дванадесетокласничките, които имат не толкова лесната, повярвайте ми, задача да си намерят рокли, обувки, чанти, да си харесат грим и прическа. Едва ли мога да им вляза в положението напълно (след 4 години друга песен ще запея), но пък си имам една фурия вкъщи, която изпита всичките неволи на главата си (и буквално).Да, сестра ми е абитуриентка тази година и вече гордо разполага с необходимия запас от рокли и разкрасителни процедури. И аз, като страничен наблюдател вкъщи станах свидетел на това, колко е трудно. То не бяха пробни прически, грим, тричасово търсене на чифт обувки и прочие. Но пък – един път завършваш 12 клас, този ден ще се помни и едва ли ще ти се иска после да показваш на децата си как косата ти е наподобявала плазмен телевизор, а в лице си напомняла на индиански вожд.

След като поразпитах сестра ми дали й е трудно с всичките тези приготовления, тя ми каза:„Относно приготовленията – много е индивидуално. Можеш да си готов с тях и до януари месец, можеш и до последно да търсиш. При нас, момичетата, е по-стресиращо с прическите, грима, особено ако ги отлагаш до последно. При момчетата е по-лесно, има го главно избора на хубави обувки. Иначе да си 12 клас си има и многото хубави страни. Примерно, като споменах момчетата, много е интересно да забележиш колко много са се променили за всички тези години. Някак си тази последна година заедно ни сплотява, но и те подготвя за много нови неща, учи те да бъдеш самостоятелен. Но определено не е нещо, за което си струва да се притесняваш толкова много.”. Да, тя е човекът, едно изключително спокойно и вдъхновяващо момиче. И тазгодишните ни 1 2 - к л а с н и ц и з а с л у ж а в а т

подобаващо изпращане, затова бъдете на 14.05.2013г. от 12:30 (май така беше)в двора на МГ, готови да играете хора и да замиришете на дърти пияници от шампанското. Аз ще бъда там, а също и момичето от 12 „б” с масленозелената рокля. :)

(за началото на статията - на корицата)

1 У.Б.ССтатии на броя

(за началото на статията - на корицата)

„Къде са ми обувките?” или абитуриентската еуфория

Ваня

“Къде ще учим?!” ...

(Снимките са от предишни изпращания на абитуриенти.)

Песни за бивши

Йоанна С.

Nevermind, I’ll find someone like you.I wish nothing but

the best, for you too.Don’t forget me,

I beg, I remember you said, “Sometimes it

lasts in love but sometimes it hurts instead”

Адел се появи толкова неочаквано и и з н е н а д в а щ о на световната сцена, завъртя главите на всички с невероятния си глас и чувствени текстове и остана в сърцата на хиляди. Като цяло повечето ѝ текстове са за бивши, но изглежда тази песен е н ай - з апомняща се. За момента на примирение, когато си наясно, че човекът, когото си обичал няма да се върне, но пък защо да го мразиш, все пак ти е дал толкова много?Други нейни

песни oт този тип са Chasing Pavements, I’ll Be Waiting, Don’t You Remember, Rolling In The Deep.

If we’d go againAll the way from

the startI would try to

changeThe things that

killed our loveYes, I’ve hurt your

pride, and I knowWhat you’ve been

throughYou should give

me a chanceThis can’t be the

endI’m still loving you

Класика, класика, класика! Ами понякога трябва да се откажеш, но понякога е по-добре да се бориш. Тази песен е за сила, за упоритост и мноого любов. Не можеш да накараш някого да те заобича, но пък защо да не опиташ? Всъщност го

има моментът на метафора. Тази песен оригинално има и друго значение, свързано с много наболял по това време въпрос, особено за немците – този за Берлинската стена.И все пак си

остава прекрасна класическа песен за любовта.

I see you driving ‘round town with the girl I loveand I’m like, “f*ck

you!”I guess the change

in my pocket wasn’t enoughI’m like,”f*ck you!And f*ck her too.”

Просто не е много хубаво да пиша н е ц е н з у р и р а н и думи с такива големи букви, но всички знаем как се казва тази песен. Отново песен без особено много позитивни чувства. Песен за любимата, която се е хванала с богаташ. К л а с и ч е с к а история, ама не е задължително винаги да е за парите. И все пак „I still wish you the best with… f*ck you!”

However far away I will always love you However long I

stay I will always love you Whatever words

I say I will always love you I will always love

you

“Нека си останем приятели.” Е, да, ама това в колко от случаите се случва? Текстът си казва всичко. Иначе музиката е много свежа. Много дълго време се чудех какъв е жанрът, води се нещо като трип-хоп или инди рок. Като „инди рок” като цяло е термин, който се използва да се обозначи някаква музика, която не можеш да определиш като жанр. Друго интересно за тази песен е, че има аааааааадски много кавъри. (Виж версията на Walk Off The Earth)

2 У.Б.С.Песни за бивши

Дойде и новият брой с новата класация. Този път броят няма една обособена тема, но е свързан със завършването на нашите абитуриенти. Чудех се много каква да бъде класацията, пробвах с „Песни като за абитуриенти”, ама всичко, за което се сетиха участниците в проучването беше „Клетва” на Сигнал и „Абитуриенти” на Тони Стораро. Така че минах на нещо по-общо – песни за сбогуване. В никакъв случай не искам да кажа „Сбогом” на абитуриентите, защото със сигурност ще се видим отново, но така де, ако ще се депресираме за някакъв период на липса, нека е с хубава музика. Само че се оказа, че и вариантите не са много – „Сбогом” на Сигнал и ъъм дотам. Така че още повече се отплеснах. Покрай чуденето за песни за сбогом няколко души се сетиха за песни за бивши ии, ами, минах на този тип. Оказа се, че тези са повече. Така де, ето я и новата класация – Най-хубавите песни за бивши.

We are never ever ever getting back to-getherYou go talk to your friends, talk to my friends, talk to meBut we are never ever ever ever get-ting back together

Аз си признавам, че не харесвах Тайлър Суифт преди да пусне тази песен. Ама хич даже, беше ми прекалено лигава, прекалено ша-ля-ля-ля. А това парче е толкова свежо и сладко в грубостта си. Неведнъж съм си припявала и съм вкарвала не малко драматизъм в „Huh, so he calls me up and he’s like, “I still love you,” and I’m like... “I just... I mean this is exhaust-ing, you know, like, we are never getting back together. Like, ever!”Така де, очевидно това вече не е песен за любовта по бившия, ами е просто… „разкарай се вече!”. Сладко, а?

И понеже изглежда съм в настроение за странни връзки, след като споменах „кавъри” при Somebody That I Used To Know, ще ви напиша списък с кавъри по принцип, които наистина си струва да чуете. Janet Devlin – Your Song (оригинал на Елтън Джон)Noah – I’m Sexy And I Know It (оригинал на LMFAO)John Mayer – Free Fallin’ (оригинал на Tom Petty); Little Red Corvette (оригинал на Prince)James Vincent McMorrow - Wicked Game (оригинал на Chris Isaak)Chris Cornell – Billie Jean (оригинал на Майкъл Джексън); чуйте и версията на Aloe BlaccJay Smith – Black Jesus (оригинал на Everlast); Here Without You (оригинал на TDD)Sam Tsui & Christina Grimmie - Just A Dream (оригинал на Nelly)

4.Cee Lo Green – Forget You

1. Adele – Someone Like You

2. Scorpions – Still Lovin’ You

3. Taylor Swift – WANEGBT

5. Gotye & Kimbra – Somebody That I Used To Know

Всекиечувалиливсенякога ще чуе за госпожаМиланова - с доброили лошо. Помощник-директор,учителпохимияи един от най-готинитеръководители, с коитоможешдаотидешналагер.Непобедима (или пък несъвсем?)набелот,строга,но справедлива, в час и впомощник-дирекцията.Акоискатенякояработадабъденаистина добре свършена,тя е човекът, към когототрябва да се обърнете (ивсепаксъобразетедавлизав компетентностите). Тябеше човекът, който ниудари едно силно рамо завториябройнавестника,исегасесъгласизаинтервю.Етогоинего. Вие сте помощник-директор и учител похимия.Кояработазавасепо-приоритетна?Иликоявихаресваповече? (Смее се )Учителството ми епо-приоритетна работа, нопопринципидветеработими харесват. Оказва се, чемога да се справям, илипонеазмисля,чемогадасесправямсадминистративнадейност. Понякога иманеща,коитонемихаресват,илипъкиманеща, с коитовиждам, чеми е трудно дасесправя,нотоваеработаитрябвадабъдесвършена.Ноучителството опрeделеноми харесва повече, имам40минутиличномои,нямапо-хубавонещонасветаоттова,когатоработишнещо,да имаш лично твое времеза твоята работа. Затовасмятам, че учителствотоповече ми харесва. Да,можебинаученицитенеимхаресва (смее се), но товасигурноедругатема.

Чухме, че 2 Ви елюбимото число и многообичате да го пишете вдневниците. Да, числото 2... То емного свързано с наукатахимия, всичко започва сизравняване на реакциитеи там най-често се пише 2илипъкпроститевеществав газообразно агрегатносъстояние имат двуатомнимолекули и това са най-проститенеща,когаточовектръгнедаобясняваинакраяучениците сами стигат доизвода,чеповечеотдвойкипо химия не се пишат,било то за изравняванена реакции, било то да сепишатформулинахимичнисъединения, каквото и даправят,най-честостигатдочислото2.

Какво смятате,че трябва да притежаваедин ръководител кактоза административнатаработа, така и заучителската? Преди всичко, акое ръководител, трябва даси обича хората, коиторъководи.Акотойсиобичахората, които ръководи,ще бъде и строг, щебъде и добър, и ще бъдемаксимално обективен,защотосамотакаможешдапокажеш на хората, че тиги обичаш и ги уважаваш.Ако имаш отношение, товинагисиличи,коетоенай-лошотонещо.

Относно свободнотовреме, хобитата, с каквосезанимавате? Аа, с много неща,сигурно сте чули, че вечеот две години обичам дагледам корейски сериали.Стана съвсем случайно Іобичамдагледамфилми,ане обичам вече да ходя по

кина и театри и затова сенаучихдаситегляфилмитеот Интернет. Обичамисторическите филми иединденрешихдаситърсяпоредния филм. И когатовлязох в, няма да правяреклама, защото никой немиплащазареклама,вединсайт за торенти и гледамна първо място азиатскифилми и си казвам „Бекой е тоя луд, дето гледаазиатски филми?!“. И такапак влизам, пак азиатскифилми,паказиатскифилмиинакраявикам„Бечакайдавидя какво предлагат тезиазиатски филми“. И четаедно заглавие – чета самозаглавията, не чета коя едържавата, и прочитамедно заглавие „Паста“. Покартинката се ориентирах,чещеставанещозаготвене,защото това е второто михоби,ипочвамдагогледам.Тръгватсубтитрите,нопрезцялотовремесъмсмисълта,чещегледамкитайскифилм,защото ставаше въпрос зафилма „Паста“, обаче неми звучи китайски, не мизвучи японски, прекъснахфилма и казвам „Бе аз всепак какъв азиатски филмгледам?А,корейски“.Следнегообачепопаднахнаедин81-сериен южнокорейскипак филм, „Джумонг“ секазва,исторически,иоттамнататък се запалих по тезифилми.Всичкомихаресвавтезифилми,акоследващиятвъпросе„Каквомихаресвав тези филми?“, диалозитеми харесват, отношениятамежду хората ми харесват,визиятанахоратамихаресва.Научихмногонещазатазидържава, изгледах достаисторически филми, коитоме накраха пък да прочетадоста неща, свързани

с историята на Корея.Съвременнитефилмисъщомного ми харесват, иматмного хубави послания имногонещанесиспестяват,въпрекичеразбрах,чеиматстрахотна цензура. Простофилмът неможе да излезе,бездаминеужаснацензура.Най-много ми харесва, чемного държат на личнатаси хигиена, много държатнавизията сиичевКореяи до ден днешен се спазвайерархияииматспециалниобръщения помежду си,така че винаги се знае койе на по-високо било тосоциално стъпало, било токато години. Дори с еднагодина да си по-голям отнякого, има специалнообръщение и си говорятофициално, което за мене една запазена традицияпрез всички тези вековеинтереснаистината,думата„Корея“ има много дългозначение, което госпожаКоцева 5-6 пъти ми каза,коетозвучиужаснохубаво,но аз и до ден днешен непомнякаквоточноозначава(смее се), така че може дая интервюирате нея и да япитатенея.

Освен филми,корейски конкретно,какво друго обичате даправите? Каква музикахаресвате? Споменахте изаготвене? Всякаква популярнамузика харесвам, оказа се,че започнах да харесвами чалгата, защото искамда танцувам и когато мистанехубаво,щоммизвучихубавамузика,коятомекарадасечувствамхубаво,вечезабравямдалиечалга,далине ечалга, далиенародна,дали е българска, дали ечуждестранна. По принцип

СашкаМиланова:“Накраяученицитесамистигатдоизвода,чеповечеотдвойкипохимиянесепишат”

3 У.Б.СНашитеучители

обичам да слушам радио но не обичам разни назидателни предавания, ами просто да ми звучи музика всякаква. Не обичам да слушам, да кажем, конкретна група или изпълнител -предпочитам да са различни песните, които следват една след друга. Да, обичам да е шумно около мен, най-общо казано. Що се отнася до готвенето, вече вървят много кулинарни канали по телевизията, по-скоро ги слушам, вместо да ги гледам, и обичам да експериментирам. Е, хората казват около мен, че се справям (смее се). Колко добре се справям, вече не знам.

Относно литературата, какъв стил книги четете, харесвате?

Явно имам отношение към историята, обичам всички исторически, няма значение за кои епохи се отнасят, за коя държава се отнасят. Всичко, свързано с историята, мога да прочета. Не обичам сълзливите романи, определено мразя фентъзито, мразя го, защото за мен това са измислени неща, супер измислени, даже научната фантастика не ми допада, защото повече преобладава фантастиката, отколкото науката там. И това са книгите. И вестник обичам да чета, ще му направя реклама на вестника „24 часа“ (смее се), друг вестник не чета, ако спре да излиза „24 часа“, ще спра да чета вестници.

Каква е рецептата, за да може толкова много ученици да искат да ходят с вас на лагери? Защото на нас ни разказаха какви ли не истории за лагерите с госпожа Миланова, колко кубави били...

(Смее се) Значи винаги, когато се сформира лагер, раздаваме така

наречения „инструктаж“ на учениците, на този инструктаж пише, че абсолютно се забранява носенето на сборници и решаването на задачи, четене на книги от задължителния списък, говорене за оценки, споменаване на думата училище и абсолютно със задължение да играят, да тичат, да участват, в дискотеките да ходят, по екскурзии, организиани на място, но ще бъдем и на лагерите строги и справедливи и няма да допускаме нещо, което е извън рамките на приличното поведение. И на всеки лагер казвам „И на следващия лагер няма да има желаещи, толкова им се карах, толкова ги наказвах, толкова ги овиквах.“ и пак се оказва, че винаги има желаещи. Сега по-малко, повече, няма значение. Общо взето с колегите, с които ходим на лагер, обгрижваме учениците, те трябва да знаят, че има някого. Имат свобода, но имат и някакви ограничения, всичко трябва да е в рамките на нормалното. Ако това е формулата на успеха, значи тя е. Работи.

Някоя интересна история от някой лагер?

Ами на всеки лагер си има интересна история, на всеки лагер започваме с думите „Нали знаете, много обичате да играете карти, даже и вчера на съседния клас аз казвам „То вече карето е сформирано.“ и „Добре, на края на годината победителите ще играят срещу мене“. После питам „Добре, ама кой е четвъртият?“, следващия път трябва да им кажа „Един от победените, ако иска, да играе срещу мен“. Не винаги залогът е това, да играеш срещу

мен и госпожа Тодороска, и ако не победя, окей, те ще бъдат всепризнати в цялото училище. Досега само веднъж ми се е случвало да са ме побеждавали. Това е много голям залог, да ме победят.

Казахте, че много харесвате история. Тогава защо химия, а не история?

Някога исках да уча история, обаче нямаше в Пловдив такава специалност, а пък родителите ми казаха, че трябва да следвам в града, в който съм родена и ще живея, а и химията много ми допадна. Сега ако трябва да ги сравнявам двете науки, от 7 клас обичам химията като наука, а пък историята, да кажем, че ми е хоби. Сега не знам дали щях да се справя добре, ако трябваше да следвам история, не знам. Нещо не ми се удава да помня имена, но обичам да си кръщавам учениците, решавам, че ти се казваш Стефка и почвам Стефке, Стефке и тя вика „Ама аз съм Десислава.“, „Нищо, нищо, ще ти купя една риза на края на годината.“ и продължавам. Не знам как щях да се справя с историята, сигурно щях да бъркам личностите, датите, годините. Не знам, сега като виждам моите колеги по история, те имат страхотен дар слово, те разказват все едно се намирам в приказките, голяма конкуренция си е. Друго е да говорим за двойки.

Защо учениците не харесват химията?

Аз не смятам, че те не я харесват, по-скоро им е трудно. Когато започнем да изучаваме с едни ученици химия от 7 клас, винаги започвам с думите – „Вие нямате достатъчно знания,

затова сега ще учите наизуст“. А пък в 11 клас, като завършвате курса на обучение, ще сте натрупали знанията и ще кажете „Това ли е онова, което аз учих наизуст в 7 клас?“. Просто науката химия е такава. Уж се твърди, че се започва от малкото и такъв е принципът на обучение по всички предмети, тръгва се от частното, конкретното, вървим към общото, доразвива се, но в химията по принцип първоначално се учи наизуст, пък после се осъзнава, когато човек е научил. Това е реалността и това пречи на учениците. Ако не му хванат началото, никога не могат да стигнат края. Има много повече изключения, от колкото правила, много повече особености. Трудна наука. Вчера един ученик „Ох, много ми е трудно, госпожо.“, казвам „Хайде, елате с мен при господин Петков да му кажете, че действително науката химия е трудна“.

Вие казахте, че всъщност сте от Пловдив. Как дойдохте във Варна и защо?

Ами омъжих се за варненец и дойдох във Варна (смее се). Това е най-често срещаното явление, поради което човек си сменя града. Винаги са ме питали „Не ти ли беше мъчно за Пловдив?“, казвам „Ами не, не ми беше мъчно за Пловдив“, аз винаги съм искала да замина от Пловдив, така че какво да ми е мъчно. Човек трябва да се чувства добре, където и да е, стига да пожелае да се чувства добре. Ти ако се тръшнеш и кажеш „Ох, колко ми е мъчно, ох, колко ми е мъчно!“, е, какво от това, можеш ли да промениш нещо? Не.

4 У.Б.СНашите учители

С. Миланова: “Накрая учениците сами стигат до извода,...”

А в детството ви, в училище, каква бяхте като ученичка? Не съм била никогапълна отличничка. Многохора твърдят „Аз катобях ученичка, бях пълнаотличничка“. Не съмбила пълна отличничка,учила съм си регулярно.Оценявала съм се реалнои ми е било криво, когатоазсмятам,чесъмзнаелазаповече, пък са ми писалипо-малко, нещо, коетовсички ученици твърдят„Аз знаех за 6, тя ми писа2“. Даже и като студентка,никога няма да забравя,наскоро разказвах на еднимои колеги, аз знаех най-много от групата, помагахнавсичкивгрупатаикогатоотидох при професора, тойказа„Товаеневъзможнодастегонаучили,колежке,виестепреписали“.Презцялотовреме бях единственатаскъсана (смее се). Каквода му обеснявам сега начовека, всички преписаха,навсичкиподсказах,решихнаполовинатахоранещата,обаче той каза „Не, не, не,вие сте преписали, това еневъзможно,неможеда сеслучи“.Направохвърлимикнижката,писа,чемекъса,което е всъщност второтодоказателство, че понякогаи преподавателят грешив отношенията с ученик.Тоест,чеиматакиваслучаи,да знаеш повече, но да типишатпо-малко.

Освен с учене, с какво се занимавахте? Е, то в наше временямаше с кой знае колкомного нещада се занимавачовек, нямаше толковаголяма свобода за самитеученици от страна натехните родители да ходятпо дискотеки, не че имашеитолковамногодискотеки,да не кажа, че нямашеизобщо, но активно съмспортувала и съм играла

баскетбол в първи и вторикурс като студентка и бяхдаже в отбора „Академик“,всъщност това е отборътна студентите, той се казва„Академик“, и след товареших, че каквото съмиграла - играла, повеченяма.Общовзетотака...

Какво мислите за библиотеката на МГ? Нямакакводамисля,аз със сигурност знам, чее най-голямата библиотекаизмежду училищнитебиблиотеки, че може дасъперничидажеинанякоиакадемични библиотеки.Имам един много яръкспомен в съзнанието си,когато Соня Янчева бешев майчинство, имашезаместничка, която презцялото време седешесгушена до една печка ипочти не я виждахме и незнаехме какво става в тазибиблиотека. Ако тази женапрочете вестника, сигурноще каже, че я клеветя, нотя идваше и колкото да ймине работният ден и сиотиваше и чак вече, когатодойде Соня, може бикогато станах и помощникдиректор, разбрах, че ниеимаме една действителнодобра библиотека. Можеби аз имам един или дваили колкото са картонитетам, записани сборници,сборници, сборници и тявсе ми казва „Абе ти когаще ги върнеш?“, „Кога щеги върнеш?“, ами леснаработа, има време, ще гивърна,нямастрашно,кактои другите мои колеги.Радвам се, че тя е толковаотдаденанаработатасиисерадвам,ченамиравсеповечеученициитоваизобщонееклише за библиотеката ни,но ми се иска тя да станепо-голяма като помещениеи още по-модернообзаведена и някак сипо-светла и по-просторна,но в някои други години,

по-добри за материалнатабаза на гимнзиятаможе битова ще стане. И сега завашите инициативи, коитоса похвални и повече отпохвални.

Вие учите своите ученици на химия, вероятно и на други неща, но на какво смятате, че ви учат учениците? Ами не знам. Попринцип аз много искамда бъдат много яснивзаимотношенията междухората, тоест ако аз знам,четинесиправ,дадойдаидатикажа„Тинесиправ“,аконякойзнае,чеазнесъмправа, да дойде и да микаже „Вие не сте права“.Необичамдасеговоризадгърбана хората, не обичамда има подмолни действиямежду хората и мисля, чепри учениците тези нещане са толкова притворни,колкотовечестават,когатохоратасапо-възрастни,въввзаимоотношенията им имисля, че темипомагатдазапазя това си отношение.Мисля,чевиестепо-прямии по-директни и аз съм затакива отношения. В краяна краищата, много пътисъмтвърдяла,чениенесмедошлидасеобиждаметук,дошли сме да работим икатоетака,всекитрябвадаси свърши работата, дории в името на това, че нанякого не му е приятно дамукажеш„Тине сиправ“,нито пък аз да чуя „Абе,ти сега сгреши“ или „Непостъпиправилно“,акотовае в интерес на работата, тонека се каже и работата дапродължи.

Благодаря ви много и приятна работа.

С.Миланова:“Накраяученицитесамистигатдоизвода,...”

5 У.Б.СНашитеучители

Йоанна С., Ина П.

6 У.Б.С.УСПЕХ

Кои сме ние? – Ние сме група ранобудни хора с ръководител Кирил Желев, които се събират всяка събота в 09:00 часа (сутринта) в стая 411 с цел да се позабавляват.

Какво правим? – Обикновено обсъждаме различни кадри, програми за видеообработка, различни камери и общо взето всичко в областа на видеозаснеманието. Обсъждаме грешките, които сме допуснали при снимане, за да ги поправим, обсъждаме как да направим възможно най-доброто клипче. Също така често обсъждаме и някои малко по-странични теми, стига да ни вълнуват и г-н Желев да има знания по въпроса. Но той е един страхотен ръководител, забавен и пълен с всякаква информация, и откровено казано, до сега не се е случвало да попитаме нещо и той да не знае. О, и забравих да спомена, всеки път ние снимаме. Грабваме камерите и отиваме в някой от другите клубове и групи по „УСПЕХ“. Снимаме и най-вече се забавляваме. А накрая очаквайте да видите едно кратко филмче за нашето любимо училище.

Дали може да дойдете? – Разбира се. Може направо да дойдете, а може и да се уговорите с някого от редовните посетители, за да е по-сигурно. Просто се събудете рано в събота, вземете си камерата, ако имате такава, и елате да се позабавляваме!

Идва краят на учебната година и повечето от вас не мислят за нищо друго освен за предстоящото лято и плановете покрай него – плаж, разходки, филмови маратони вкъщи и др. Но някои от вас в същото време размишляват в кой училищен клуб желаят да се запишат догодина, след като са решили, че искат да изразходят свободното си време в нещо по-различно от „висене” във Facebook или безцелно взиране в точка от стената. Затова е време да ви представя клуба „Да изразя себе си чрез музика”. Така представен и на мен ми звучи доста помпозно. В действителност обаче, ако се престрашите да прекрачите селенията му, вие ще се сблъскате с поне дузина негови представители, като някои от тях пеят, а други изказват душите и желанията си чрез инструментите си. Ако случайно съм оставила място за съмнение в строга дисциплина или в ледения, надсмешлив и подигравателен образ на неговите поддръжници, аз ще се постарая да сложа окончателен край на тях и да се опитам да ви уверя, че учениците, а и ръководителят Мария Петрова (по очевидни причини училищният учител по музика) са изключително мили и дружелюбни хора. Естествено, покрай забавлението е нужно да се усвоява и теория. Но в оставащото време всеки има възможност да представи желаното от себе си, да се упражнява и да получи качествени напътствия и съвети. Все още не ми вярвате и желаете да се уверите с очите си? Просто се вслушайте в тишината и уверявам ви, ще успеете да дочуете глъчката и музиката, които не могат да бъдат

Видеозаснемане и видеоредактиране

„Да изразя себе си чрез музика”

Вълчо, Ина П.

*le freaky zombie

Господин Чакъров – музикантът-математик, който е мечтал да бъде летец и обича риболова и екстремните изживявания. Човекът, чийто фейсбук-профил мнозина разглеждат с часове заради стотиците забавни и интересни картинки и факти, които публикува. Вечното момче с весели истории за разказване и с неугасващото желание за приключения. И учителят, който наистина ще те научи на математика.

Имахме щастието да го интервюираме, но толкова затънахме в разговора, че след като изслушахме записа, осъзнахме колко много сме се лутали из темите. След като направихме (жалък?) опит да си подредим въпросите, се получи това. Enjoy. Всеизвестно е,че през живота си стесе занимавал с многонеща, но защо избрахтематематиката? Случайно. Имахпърво желание да ставамлетец, но по стечение наобстоятелствата не станах.Второто ми желание бешедастанаматематик

Първотовижеланиеебилодастанетелетец? Да, така беше –кандидатствах в ДолнаМитрополия, но с единмой съученик накрая,преди матурите, отидохмемалко на плаж, на Галатана палатка. При еднодалдисване спуках тъпанчеи медицинската комисияме отряза. „Със спуканотъпанче“ – казаха, „неможе“.Викам„Щезарасне“,ама „Като зарасне, тогаваелапак“.

И все пак можетеда карате хеликоптер,

доколкотознам? Не, возил съм се нахеликоптер и съм скачалс парашут. Да карамхеликоптер... Това знамоткъде идва, защото сезанимавам с моделизъм всвободнотосивреме,карамхеликоптер, обаче модел.Електрическихеликоптерсдистанционно управление.Такъвда. Значисезанимаватес...Свсичко. ...с много неща, нотовазначили,чеобичатедапоематерискове? Да.Занимавалсъмсемного с подводен риболовнапример,атоедостарисковспорт.Докатонеспукахнаняколко пъти тъпанчето исега просто няма как вечедасезанимавам.

Добре, а кое е най-животозастрашаващотонещо,коетостеправил? Според мен, скока спарашут.

А нещо нелегалноправиллисте? Не,избягвамдаправятакива неща, сигурно съмправилнякъденещо, нонемогадасесетясега.

Какъв бяхте катоученик? Ами какъв.. .Нормален ученик да кажа,дориснамаленоповедениесъм бил - за направениотсъствия, тогава имашеповедение, всякакви неща,белисаправени...

Някоябеля? Ами каква беля...Играл съм футбол вучителската стая. Аззавърших в старата сграда,която сега е музея, и единден обраха лавката нагимназията. Директоркататогава,ПаладаМакедонскасе казваше, каза, че трябвавече да се пази, защотопрестъпникът се връщална местопрестъплението.Пазихме двама души от11-ти клас и двама души

от 10-ти клас през нощта.На другия ден, естествено,не бяхме на училище,беше голямо удоволствие.Вечерта, всички ключовебяха у нас, влязохме вучителскатастаястопкатаииграхменамалкивратички.Разбира се, намерихметогава и класните побългарски език, бяхаоставени там, и седнахмеи пренаписахме нановокласната. Постарахме седа направим както трябвакласното, но накрая моетокласно го върнаха с 3 иполовина вместо тройка, ана моя съученик пишеше„Какво да оценявам,учебника ли?“, той епреписал малко по-така...буквално. Не успяхме койзнаекакводаспечелим.Имахме една учителка,не искам да критикувамучителите, но тази побългарски работешеизключително по мнениеи пишеше една и същаоценка,каквотоидакажеш.Решили,четисизачетири- четири.Азбях за тройка,макар че литературата мибешеслабост,тоестхаресвахя. И накрая на годинатаповече от половината класбяха за матура. Тогаваот матура можехме да сеосвободим,акоимашнад5оценка, се освобождавашеполитература.Имахме4-маВладовци,коитонаправихана последното класно еднои също класно на една исъща тема. Когато върнахакласната,единиятимаше3,другият - 4, третият - 5,четвъртиятимаше6.Всичкобеше направено нарочно,целият клас знаеше това.С тези 4 писмени работиотидохме първо прикласната, да ги покажем,че на едно и също нещоса написани 4 различни

Лазарин Чакъров: “Играл съм футбол в учителската стая”

7 У.Б.СНашитеучители

оценки, след това при директорката. Помолиха ни да не вдигаме много шум, жената била пред пенсия и така нататък. Махнаха я, до края на годината не ни предаваше тя, друга предаваше, на матурата не влезе в комисията с учителки и така завършихме благополучно. По този начин доказахме, че учителката не е права, не може да се работи по мнение. Това ми беше за урок и на мен - че в училище учителят не бива да смесва знанията с впечатленията или мнението. Това не бива да се случва.

Когато бяхте ученик, математика ли ви беше любимия предмет, някакъв друг имали ли сте?

Математика и физика. А изобщо добър

ученик ли бяхте? Или основно тези неща? И футбол в учителската стая?

(смее се) Да, спорт спортувах много, лека атлетика. Не съм отличник, гимназиалния курс не завърших с отличен, 5 и нещо ми беше успеха, не знам колко, по биология имах тройка, след това се явявах на повишаване накрая, по география имах 4, явявах се на повишаване, да вдигна малко дипломата. Общо взето това, което не ме интересуваше, много-много не го зачитах. Най-вече физика, математика, български език – по-интересното.

Според вас с ъ щ е с т в у в а л и приятелство между ученик и учител?

С ъ щ е с т в у в а , разбира се, как. Зависи от дистанцията, има едно място, една граница, която не трябва да се прекрачва,

и би трябвало да бъде така, значи почти равнопоставени трябва да бъдат учителят и ученикът. Единият със знанията си трябва да помага на другия, другият да търси знанията. Трябва да бъде взаимно и трябва да си имат доверие един на друг, това е задължително.

Смятате ли, че Вашите ученици могат да Ви научат на нещо?

Естествено. Аз съм казвал, малко ще отклоня въпроса, малко по-различно ще го погледна. Аз съм доволен, че съм учител, защото винаги оставам на вашата възраст, винаги, всяка година съм на една и съща възраст, тийнейджърска възраст, до 18-19 години. Така че аз непрекъснато се уча от вас и съм във вашите разбирания, вашето ежедневие, вашата музика, с всичко ваше. Няма начин да не се уча. Когато се срещна с мои съученици на мен не ми е приятно, защото те са остарели тотално, докато аз съм същият като вас, тоест вие непрекъснато ме учите.

Значи харесвате професията си?

Да, основно заради това. И защото се работи с хора. Аз обичам да работя с хора, това е. Не мога да седна на едно бюро с някакви книги и там да пиша нещо, да правя и аз не знам какво. Това е застой. Когато работиш с хора, винаги е интересно. Всеки човек е различен за теб, отношенията са интересни, всичко е интересно.

А кога намирате време да правите всичко това, което правите?

Винаги има време за всичко, стига човек да се организира правилно, може да отделя време за всичко, да се занимава с това, което му харесва най-

много. Понякога е трудно, като седна да решавам задачи например, има много трудни. И то е интересно, всяка решена трудна задача е победа, победа над самия себе си и удоволствие.

Влечение към литературата, все пак пишете?

А, да, то е още от училище. Занимавах се с литература, много четене, разбира се, и така.

Какви книги харесвате?

Най-вече криминална литература.

Автори? Имате ли любими?

Всички, които задължително трябва да се четат, това са всичките издания на Шерлок Холмс, например. Също един от големите автори Едгар Алън По. Те са нещо като задачи, тези криминални разкази и романи.

Значи дори в литературата намирате математика?

Да, винаги се намира нещо, което трябва да се отгатва там и аз винаги съм се старал да разкривам кой е убиецът, преди да стигна до края на книгата. То е много интересно. Има един румънски автор, Константин Кирица, на когото всичките криминални книги са написани в този стил – почти до края завършват така „А сега, драги читателю, вие можете ли да откриете кой е убиецът?“, или кой е крадецът, или кой е престъпникът и съм се обръщал неколкократно в неговите книги, за да чета наново и наново. Накрая, в епилога, той вече разкрива кой е престъпникът.

Обичате да решавате загадки?

Да. В общи линии е така. Както и сега, в междучасията

решавам кръстословици, непрекъснато.

Хората казват, че музиката и математиката са пряко свързани, че има математика в музиката и обратно...

Да, казват, че математиката е поезия, математиката е музика, много хора го казват това. Наистина, красотата, която съдържа математиката, за когото я усети, е почти същото като поезията или музиката. Много красота има, и елегантност, в решенията на задачите...

Кое е основното нещо, за което пишете? Някаква основна тема имате ли?

О, любовта, разбира се, само това. Текстовете на песни не са такива, текстовете са по-друг тип, рокаджийски.

Не сте ли писал някога някаква математическа песен, нещо такова?

А, не, не, въобще, далече е от математиката. Когато се занимавам с друго, се занимавам само с другото, математиката няма тоя късмет.

Казахте, че сте се състезавали. От първенците?

Еми да. Стигнах до републиканския кръг, не влязох за международната олимпиада, не можах да се класирам, но от републикански първенства навсякъде имам награди.

М а т е м а т и к а т а , литературата или музиката?

И трите. Сега издадох нова стихосбирка, в офиса има копие, който се интересува, може да копира. Тя пък е интересна с илюстрациите си, защото илюстрациите ги прави моя бивша ученичка, която

8 У.Б.СНашите учители

Л. Чакъров: “Играл съм футбол в учителската стая”

завърши и се занимава с фотография усърдно, иначе се занимава с компютри и информационни технологии, софтуер и такива неща. Сега е студентка и следва в Германия и се занимава с фотография много усърдно. Тя направи илюстрациите. Ето как връзката между ученици и учител се вижда веднага на много места, за много неща.

С музика откога се занимавате?

С музика се занимавам още от ученически години, 6-7 клас, ходих на уроци по китара, учих китара и до ден днешен се занимавам. В свободното си време, в компания, пиша текстове за песни.

Вярно ли е, че ще свирите на концерта или сте дали само някакъв текст? Защото се разнасят разни слухове...

Да, има и такава идея, ако пея сега на концерта, ще бъде за трети път. Пял съм вече на 2 концерта. И то ще използвам повода 95 години от раждането на Владимир Висоцки, епарх на Руската държава, голям поет, писател и музикант също. В негова чест една негова песен ще изпея може би, да не разкривам повече.

Защо може би? Защото има още

време, не знам, може да ми падне керемида на главата и да не стане.

Каква музика харесвате?

Най-вече рок. Поп, рок, това е. Любима група ми е Бийтълс, класиката на този вид музика.

Ще свирите ли Бийтълс?

Не, на този концерт не. Може догодина. Имам на идея една песен на Бийтълс, ама ще се разбере.

Доколкото знам Вие

имате група? „Рефлексна точка”

се казва. Тя е създадена миналата година. По традиция се изявява тук, в гимназията засега. Имаме запис, излъчен по радиото, миналата година, авторска песен, отново текстът беше мой. Песента доста добре се получи.

Разкажете някоя забавна случка покрай групата.

Покрай групата няма, нямаме такъв бурен живот, за да има.

Е, все нещо се случва...

Група, която ще си остава винаги млада, защото едни си отиват, ето, миналата година си заминаха двама души, завършиха, сега имаме нови попълнения. Това винаги ще си остава групата на гимназията, такава е идеята, да се поддържа традицията. Една бивша моя ученичка, която живее и работи в Щатите, миналата година даде средства, за да се закупят барабани. Сега барабаните ще ги видите на концерта, чисто нови барабани, специално за групата. Тя направи дарение и полека-лека да се надяваме и други да направят някакви дарения, за да оборудваме групата с апаратура, за да може да изнася концерти на други места, независимо от уредби. Сега ползваме едно студио също на един мой бивш ученик, който го предоставя безвъзмездно, там репетираме. Идеята е да се откъснат малко учениците от чалгата, чалга направлението, малко по-странична музика, разбира се не само поп, рок, всякакви други неща, стига да не са чалга, това е... и това правим. Тук имахме обещания от директора да ни осигури едно студио да

репетираме, обаче знаете материалната база, какво е положението, и засега няма помещение. То трябва да бъде такова помещение, че да не излиза шума навън, да се оборудва добре, да се изолира, и когато се свири там, да не се смущава учебния процес. Ще видим какво ще стане.

А вие самият имал ли сте си група с ваши приятели?

Ами свирим за удоволствие и да, двама-трима приятели си свирим, като се съберем, правим си на нас кефа. А иначе, като ученик, бях в така наречената „културна бригада“. Тогава имаше бригадирско движение, ходеха всички ученици на бригади, а ние бяхме една група - три китари и барабани, и ходехме всяка вечер на различна бригада да свирим да правим весело на бригадирите. Едно лято си изкарах така цялата бригада, със свирене. Всяка вечер – купон.

О т н о с н о библиотеката в МГ, ходили ли сте там, имате ли някакви впечатления за нея?

Аз не я ползвам, защото си имам достатъчно литература по специалността, но е желателно. Като ученик портретът ми висеше в градската библиотека като един от най-добрите и редовни читатели. Четях много и занапред се надявам всички да четат повече.

Някакво послание за учениците?

Всеки определя сам бъдещето. Не мога да ви кажа „Учете!“ или „Не учете!“, всеки сам в своите си ръце държи своето бъдеще.

Л. Чакъров: “Играл съм футбол в учителската стая”

9 У.Б.СНашите учители

Йоанна С., Ина П.

Един българин пътешественик претърпял корабокрушение край остров Мура. С жестове (и голям зор) предложил на местните жители размяна - те да му помогнат да набере каквото му трябва, за да си поправи лодката и да преживее на острова дотогава, а той да им даде от своите неща, които са оцелели при корабокрушението и които няма да са му е нужни в скоро време. Жителите се съгласили, а на другата сутрин пътешественикът открил край колибата си:

4 плода манго, 4 лимона, 3 дъски, 3 чаши, 3 големи листа от тропическо дърво, 2 пръчки, 2 кофи, 2 метли, още 2 големи листа от тропическо дърво, още 2 чаши, 1 черга, още 1 метла, 1 кошница, 1 топка, още 1 голям лист от тропическо дърво.

Старейшината, който единствен от селото знаел да чете и да пише, съставил на езика на муна пълен списък на донесеното:

raatangke roo, sepele kaharo, setangke ponda, fatoghonu lemo, toluwua tonde, seghonu golu, raawua bhele, raawua tonde, tolutangke roo, tatoghonu foo, sewua tomba, tolutangke dopi, raapele kaharo, setangke roo, raapele sau.

a) Определете верните преводи на всички изрази от списъка, който е съставил старейшината.

б) Макар българинът да не знаел езика муна, една от думите в списъка му се сторила позната. Коя?

в) Като погледнал с какво разполага пътешественика, старейшината го научил на необходимите думи, за да направи той своя списък:

putolo - молив, butolo - бутилка, sere - чайник, ghunteli - яйце, karatasi - лист хартия.Как ще изглежда на езика муна списъкът на българина,

ако той смята да предложи на местните жители 1 чайник, 3 бутилки, 4 молива, 4 листа хартия, както и 2 яйца от кокошката си, по чудо оцеляла след корабокрушението?

Лингвистични задачи

Капитан” или „пасажер ?

Ако искате по-добре да опознаете себе си, поставете след всеки от 15-те предлагани въпроса: „ДА”, „НЕ” или „НЕ ЗНАМ”.

1. Винаги се чувствам отговорен за всичко, което става с моя живот.2. В живота ми не би имало толкова проблеми, ако някои хора променят отношението си към мен.3. Предпочитам да действам, а не да размишлявам върху причините за неуспехите си.4. Понякога ми се струва, че съм се родил(а) под „нещастна звезда”.5. Алкохолиците сами са виновни за болестта си.6. Понякога си мисля, че за много неща в моя живот са отговорни онези хора, под чието влияние аз съм станал(а) такъв(такава), какъвто(каквато) съм.7. Ако се простудя, предпочитам да се лекувам самостоятелно.8. За свадливостта и агресивността у жените – качества, които така дразнят, най-често са виновни други.9. Всеки проблем може да бъде решен.10. Аз обичам да помагам на хората, защото изпитвам благодарност за онова, което другите са направили за мен.11. Ако има конфликт, то, размишлявайки кой е виновен за него, аз обикновено започвам от самия себе си.12. Ако черна котка ми мине път, преминавам от другата страна на улицата.13. Всеки човек, независимо от обстоятелствата, трябва да бъде силен и самостоятелен.14. Зная кои са недостатъците ми, но искам околните да се отнасят към мен снизходително.15. Обикновено се примирявам със ситуация, на която не съм в състояние да повлияя.

Източник: “Енциклопедия психологически тестове”, изд. “Фабер”

necromancer~ Шори

10 У.Б.С.Загадки за ума

а) raatangke roo - още две листа sepele kaharo - още една метла setangke ponda - една черга fatoghonu lemo - четири лимона toluwua tonde - три чаши seghonu golu - една топка raawua bhele - две кофи raawua tonde - още две чаши tolutangke roo - три листа fatoghonu foo - четири мангота sewua tomba - една кошница tolutangke dopi - три дъски raapele kaharo - две метли setangke roo - още един лист raapele sau - две пръчки

п.с. “ghonu” се използва за сферични предмети; “pele” - за тесни и дълги предмети; “tangke” - за плоски; “wua” - за кухи предмети, в които може да се събират неща

б) lemo

в) 1 чайник - sewua sere 3 бутилки - toluwua butolo 4 молива - fatopele putolo 4 листа хартия - fatotangke karatasi 2 яйца - raaghonu ghunteli

Знаете ли, че езикът муна е отавстронезийскотоезиковосемействоисе говориотоколо200хил.душинаостровМуна(архипелагСулавеси,Индонезия)?

Решение

11 У.Б.С.Резултати

Отговори на теста

За всеки отговор „ДА” на въпроси 1, 3, 5, 7, 9, 11, 13 и отговор „НЕ” на въпроси 2, 4, 6, 8, 10, 12, 14, 15 – по 10 точки. За отговори „НЕ ЗНАМ” по 5 точки.

100 - 150 точки: Вие сте „капитан” на собствения си живот, чуствате отговорност за всичко, което става с вас, натоварвате се с много ангажименти, преодолявате трудностите, без да ги преувеличавате, неиздигайки в ранк житейските проблеми.

50 - 99 точки: Вие охотно изпълнявате ролята на „кормчия”, но се съгласявате, ако е необходимо, да предадете кормилото във верни ръце. Гъвкавостта, разсъдливостта и чувствителността са винаги ваши съюзници.

До 49 точки: Вие лесно се подчинявате на външни сили. За своите проблеми обвинявате всеки друг само не и себе си. Истинската независимост ви се струва непостижима.

Източник: “Енциклопедия психологически тестове”, изд. “Фабер”

necromancer~ Шори

12 У.Б.ССудоку

Много лесно Лесно

Средно Трудно

Източник: Интернет

1. Колко време си учила в гимназията? Какво научи през всичките тези години? ВМГсъмот5-тиклас,тоест 8 години. През тези 8години научих много неща,но не толкова като знания,а като житейски опит... Да,да знам,чев5-тикласнямакак да добиеш житейскиопит, ама за толкова многогодини става. Научих се какдасмятам,атованаистинаемного важно!Научих се какдаобщувамсостаналите,какдасезабавлявам!Научихсекакдаживея 2. Какво ти помагаше да се справяш с всичко? Най-вече семейството!Освентоваиприятелитеми!Има много хора, които савинагидоменимеподкрепят!Акотенебяхавинагидоменисеусмихвахаимиказвахада продължа, нищо нямашеда е същото. Много съм имблагодарнаинямамтърпениедагивидяскоро(понежезнам,чеще гопрочетат, гоказвамтук). Освен това много хораме определят като прекаленоптимист,аазпростообичамдасерадвамнаживотаинавсичкималкинещаотсвета! 3. Какво те мотивираше да учиш в гимназията? Хората около мен.Винаги ме е мотивиралосъстезанието, така че товаможебимемотивираше,катобях малка. Като поотраснах,ме мотивираше фактът, че,като уча, ще отида в добъруниверситетипослещемогадасинамерядобраработа. 4. Имала ли си/имаш ли любими предмети? Какви? Защо? Определено имахлюбими предмети. Почтивсичкиточнинаукисамибиливинаги интересни. Ама товаенормално,интересномие,приятномие,винагиможешда откриеш нови и полезнинеща, развива мисленетоти. Математиката те учи наосновните знания, послеидват физиката, химията, че

дажеибиологиятаиприлагаштези знания на практика.Лингвистиката е към тезипредмети, макар че не е яучимвучилище.ОпределеноИнформатиката ми средлюбимите предмети (иначенямашевмоментадаучатоваидаискамдасезанимавамвбъдеще).Наистинасъветвамвсичкидаучаттезипредмети,защото са много важни,развиватмисленетоивинагиса полезни! По някаквастранна причина харесвах иисторията.Нееточнанаука,ама ми беше интересно дазнам какво е ставало, каквое билопреди време.Като сезамисля, може би повечетопредметисамибилилюбимизаради учителите, коитосъм имала. МГ има един

прекрасен колектив и всекиучениктрябвадасегордее,чеучитукитолковапрекраснихорамупреподават. 5. Имаше ли някой учител, който особено ти въздействаше и те вдъхновяваше? Това малко сепрепокрива с предишниявъпрос. Ако кажа именаи забравя някого, другитеще се обидят, а са билимного тези учители, коитоса ми въздействали и са мевдъхновили.Те си знаят коисаиазсъмимгоказвалапрезгодините.Съссигурностмогада кажа, че най-много ми еповлиялаИвелинаРоманова,коятомибешенесамокласенръководител и учител, но иприятел.

6. Сподели някой любим и/или забавен спомен от училище. От 5-ти до 7-ми классме имали много забавнинеща и глупости из класа.Тогава бяхме луди глави,постоянноимашеглупостиишеги. После след 8-ми класси запазихме касетофона ипостояннонадувахмемузикапрез междучасията и многопъти учителите ни взимахакабелаилисамиякасетофон,заради музиката, коятопускахме. 7. С какво обичаш да се занимаваш през свободното си време? В момента нямамтолкова свободно време,но когато имам, обичамда го прекарвам навън сприятели. На разходки,пикници, да разглеждамзабележителностите наоколоили да се забавлям. Обичамда плувам и танцувам ида се занимавам с нещатав клубовете, в които съм.Понякога, когато искам даостана сама мислите си,обичамдачетакниги. 8. Ти си бивш председател на Учиническия библиотечен съвет. С какви спомени си останала? Само с прекрасни.Виждамкакзатолковамалкогодини УБС работи толковадобреипостоянноимановиидеи.Азсесещампримерно,като си мислехме за първиябазаривсичкисимислехме,че нищо няма да стане.Чудехме се „ама как ще гонапрвим“, „колко може дасъберем“ит.н.Бешеместрахкатоотидохприг-нПетковдаискам разрешение за базара,страхмебешеданеразреши,то така или иначе отивахвсеки2-3месецапринего,задамолядасесъгласидаиманови книги в библиотеката.Като разбрахме, че щеправим базара, бяха едниприготовления и перипетии.Следващите пъти бешемногопо-лесно,аиповечетоученици вече знаеха какво

Александрина Стоянова: “Не може без цел в живота”

13 У.Б.СВдъхновение

Випуск2012гвМГ Младежка балканиада по математика – Албания2008–сребъренмедал Австралийскоматематическосъстезание–2007и2008 грамота за отличнопредставяне (Certificate ofdistinction) Младежкабалканиадапоматематика–България2007–бронзовмедал Международно състезание по математика PolungKuk-ХонгКонг2006вторанаграда Класираневтоп250всветанамеждународнотооnlineсъстезаниепопрограмиранеTopCoder РотарактВарнаЕвксиноград-вице-президент БМЧКнаотборносъстазаниепопървапомощзаученициот5-7клас1-вомясто УБС-председател

е УБС и каква е дейността му, което е прекрасно! Продължавайте в същия дух! Идеята с вестника е чудесна!

9. А какви книги четеш?

Обичам да чета книги за разпускане и затова предпочитам чиклити. Иначе обичам книги, които ме карат да се замислям над нещата, ама това стана с времето, като малка обичах да чета поредиците в библиотеката за „WITCH“, „Това е тайна“, „Страховито в...“ и прочие (Всички изброени ги има в библиотеката ;) ).

10. Музика? Мисля, че съм

възможно най-лошият човек за пример за слушане на музика. Ама ще съм честна... слушам всичко... поп и чалга (предимно за забавление), рок (понякога), класика (за успокоение и ако искате да учите на спокойствие, е супер). Общо взето обичам всичко да слушам, зависи от настроението ми. (Аз затова споменах инцидента с касетофона... учителите не бяха особено щастливи от/ музиката, която слушахме през междучасията, ама като се замисля, си бяха прави, защото това не беше музика, която трябва да се слуша в училище).

11. Ако може да ми разкажеш малко повече за колежа, в който учиш? Как реши да кандидатстваш там, трудно ли беше? С какво се промени животът/ежедневието ти след това? Какъв е животът ти в Калифорния?

Аз уча в Университета в Калифорния, Бъркли, а специалността ми е ел.енжинерство и компютърни науки. Реших да кандидатствам там, защото универистетът е в топ 3 в света по тази специалност и в топ 5 в света за всички университети. Определено откакто съм тук знам, че е така, но го научих с много безсънни нощи. Иначе реших да кандидатствам там, защото знаех, че е страхотен университет, където повечето неща се случват на момента. Какво имам предвид е, че не учиш какво са открили еди-

къде си преди еди-колко си години, ами научаваш най-новите неща, а в повечето случаи виждаш и хората, създали тези неща. Освен това едно от най-важните неща са хората, с които учиш. Когато си обграден от умни и мотивирани хора, няма как и ти да не си такъв. Кандидатстването беше като повечето места в САЩ: SAT, SAT2, Есета, TOEFL и форма, която всеки попълва, където гледат оценки, с какво си занимавал и прочие. Ако искаш да успееш да влезеш в униврситет тук, трябва да почнеш да се подготвяш от началото на 11 клас, общо взето като матурите, ама никой не го изпълнява.

С какво се промени ежедневието ми... ами научих се да живея сама, да се чувам с нашите по Skype (то май те научиха повече(Skype, Google+, Facebook) вече всичко владеят). Едно от нещата, които научаваш веднага, е как да съумяваш да свършиш навреме всичко и да си поставяш приоритети. Научих се, че да имаш от 8 до 10 вечерта лекция и на другия ден в 8 сутринта, не е никак забавно. Откакто съм тук предпочитам да си прекарвам свободното време с приятели навън, а не гледайки глупави неща по интернет/телевизията. Научих се да съм малко по-упорита и да се радвам на всичко. Животът в Калифорния? Ами като на всяко друго място в света. Тук малко повече хората са либерални и свободлюбиви, наблягат на спорта и полезната храна и най-вече е топло и слънчево!

12. Какво би посъветвала кандидат-студентите?

Да почнете да се готвите още от 9-10 клас. Най-добре е до края на 10-ти клас да сте си решили какво искате да правите и къде да учите. Да се подготвяте систематично. Да не се предавате, да вярвате, че ще успеете. Все пак сте МГ-та, ако вие не успеете, кой ще успее.

13. Какво би искала да работиш, след като завършиш? Имаш ли

планове вече? Ами надявам се да

работя по специалността си, тоест искам да съм програмист. Надявам се да се занимавам, за 7-8 години след като завърша, да се занимавам с това тук, в Америка, и след това, зависи какво стане, ми се иска да се върна в България.

14. Би ли се върнала в България (за да учиш/работиш/живееш)? Защо?

Както казах в предишния въпрос искам да се върна да живея тук. Не ми се вярва да уча тук, но най-много се надявам да се върна да работя и живея в България след 10-15 години. Да мога да предам всичкия опит, който съм придобила през годините. Ако всички бягаме след 20 години, няма да останат хора в тази страна. Всички или бягат, или протестират (с причина или без). А трябват не само думи, а и дела. Силно се надявам моите планове да се реализират, но ще видим как ще се развие животът. Все пак всичко е непредсказуемо и най-вече бъдещето...

15. Какво би ни посъветвала, просто ей така (от приятелско-житейска гледна точка)?

Всеки трябва да се радва и усмихва повече! Да живее на момента и мига – това те прави щастлив, но и да мисли за бъдещето, защото не може без цел в живота! :)

14 У.Б.СВдъхновение

Ваня

Няманищопо-хубавоотедна класическа zombie apoca-lypse книга с дължина от 900страници и 2 продължения,всяко от които с еквивалентнаголемина,самочебеззомбитатаили поне не това, коетообикновеносеразбираподтозитермин. Като цяло книгата

представя един по-различенпоглед към така модернатанапоследък зомби тема.Наистина целият сюжет севъртиоколоединвирус,койтосепредаваизключителнобързои лесно и изцяло променяфизиологиятаиповеденческитенавици на заразените. Ноавторътнатазикнигаезаложилмного повече на чувствата,емоциите и личните житейскидраминагероите,отколкотонакаквото и да е друго. Самите

„зомбита” се различават отвлачещите се трупове, с коитоги асоциирахме до сега, амиса доста развити, по-бързи,по-силни, скачат много по-нависокоотобикновенитехораиопределенонесабезмозъчни.Всъщност те са простоотчаяни, неосъзнаващи каквопредставляват,неможещидасепротивпоставят на първичнияимпулсзаизхранване. Това,скоетовпечатлява

тази книга, е удивителната сисериозност, имайки предвидтемата, това е едно четиво,коетоможеиданедокарасълзив очите ви, но ще ви засегнедълбоко и никога няма даможете да го забравите.Можеи книгата да е малко дълга идействиетодасеразвивадостатромавовначалото,ноусилиетосизаслужава,повярвайте!

За всичкифеновенастранното,фантастичното... инай-вечебългарското– представям виАлек Попов. Родене в София през1966 г., завършилН а ц и о н а л н а т агимназия за древниезици и култури„ К о н с т а н т и нКирил Философ“и българска филология вСофийския университет „Св.Климент Охридски“. Работиле като редактор, уредник вНационалния литературенмузейидипломат,авмоментаедиректорнаДоманадетскатакнигавСофияиглавенредакторна списание „Родна реч“,като на 24 октомври 2012 г. еизбран за член-кореспондентна Българската академия нанаукитевнаправление„Творцинаизкуството“. Автор на романите

„Черната кутия“ – историяна двама братя: „успелия“и „провалилия се“, които сесрещат в Щатите петнайсетгодини след смъртта на бащаси,задапогребатдуховетеиданамерят покой – но долколколи успяват; „Мисия Лондон“,която пише след като работикато аташе по културата вбългарскотопосолствовЛондонинемисля,чеимакакводакажаза нея, освен че е неверотнасатира и си заслужава всякаотделенаминута;итазигодинаиздаденият „Сестри Павлеевив бурята на историята“, който

разказва историятана две близначкиот богато софийскосемейство по временаразгаранаВторатасветовна война,коитобягат от къщии се присъединяваткъм партизанскотодвижение – роман,койтовсеощенесъмималавъзможностдапрочета,нооткойто

имадостасериозниотзиви. Освен това негови са и

сборницитесразкази„Телесниплевели“, „Пълен курс 1:Мръсни сънища...“, „Пъленкурс 2: ... за напреднали“,„Митология на прехода“ исборникътсесета„Спътникнарадикалниямислител“,издаденв две части.От тях съм ималавремето и удоволствието дапрочета само първите три,но дълбоко ги препоръчвамна всички любители настранното, неочакваното исвръхестественото, омешаникъдесповече,къдеспо-малкосериозна доза реализъм, ана места – и цинизъм. Катоцяло изключително леки иприятниразкази,коитообачеснелепосттаислучайносттаситиоставатвсъзнанието. С отворени обятия

ви очакват трагикомичнислучки, извънемни сюжетии подозрително случайнисъвпадения – ще имате лисмелосттадагипрегърнете?

АлекПопов15 У.Б.СКниги

Препоръчваме ви... КНИГИ

българскиавтор

ПроходътДжъстинКронин(фентъзи)

Иван (Същия)

necromancer~

Време е за еднанаистина провокативна и многовъзбуждащакнига!Илинакратко–порнонахартия.„Кросфайър”,или по-известна като „Откритапред теб” /първата книга отвъпроснатапоредица/, е за хора,които обичат да си доставятудоволствие по всеки възможенначин. Гидиън Крос е млад,безумно богат и страшно секси.Страхотната му външност епридружена от високомеренпоглед и арогантно поведение,които само правят бариератамеждунегоисветапо-здрава.Гидиън е последното нещо, откоето Ева Трамел се нуждае. Тятоку-що се е преместила в НюЙорксъссъквартирантасиКари,опитвайкиседауредиобърканияси живот. Ева има майка, коятосееомъжвала3пъти(нонеизабаща й), търсеща човек, койтода я задоволи материално. НосменянетонамъжетекатоносникърпичкиотстрананамайкайенанесломноготравминаЕва–дотакавастепен,чедасенуждаеот

психиатър. И когато Ева най-сетнеурежда живота си с най-добрияси приятел, се появява ГидиънКрос и обръща всичко наопаки.Той желае Ева безумно. Тя негосъщо. Но тя е готова да му сеоткрие напълно, а той има всеповечетайниотнея.Връзкатаименевъзможна. Колкотоиданеискат,тесенуждаятединотдруг.Исаготовина всичко, за да се притежават.Тяхната готовност ни дава тазикнига с много драми, любов имного,многосекс.

КросфайърпоредицанаСилвияДей(еротика)

Sandy Pie

Туп Какво е общото междуджуджета, тролове и еднаотдавна същестуваща мистерия,скрита в 15-метрова картина?СамВаймс, капитанът наАнкх-Морпоркскатастража.Пореднатазаинтригуваща книга на ТериПратчет, излязла 2005г., следвапремеждиятанаВаймсинеговатаСтража, докато се опитват даразплетат мрежа от заплетенисъбития,свързаниснеобичайнатасмърт на едно високопоставеноджудже. Естествено в процесанаразследванетоимаощесмърт,гонитби и разни притеснителниджуджешки руни, които могатили не могат да отприщятразни сили на злото... колко

му е. Успоредно на главнатасюжетна линия имаме и драмамежду вампирка и върколак(върколачка?? върколакиня??...абеженското),драма,свързанасединмногообърканисамотен(притоваилекотъп)трол,кактои най-важното – вътрешнитедрами на Ваймс, докато сеопитва да не закъснее за най-важното събитие всеки ден –прочитанетонаприказканасинаму (и търсенето на една крава).Книгата носи важно послание,скрито между тоновете хумор ишеги, но единствениятначиндагонаучитее,акопрочететесамикнигата.

Ал-Мусака

ТериПратчет(фентъзи)

Когато по случайност попаднете на тази книга, първото впечатление е смесено. От една страна, първото нещо, което забелязвате, е че на корицата има много приятна рисунка на хашиш, а и самото заглавие намеква за нещо свързано с консумацията на това приятно вещество. От друга страна, второто нещо е, че авторът е българин, при което услужливият мозък прави автоматична асоциация с Вазов, Йовков и всички други литературни кошмари, през които ние, нещастните ученици, трябва да пребродим. Аз преодолях тягостното кофти предчувствие и останах изключително приятно изненадан.

Като цяло сюжетът не е нищо особено, става въпрос за един средностатистически младеж, който обича да купонясва, да пие, да пуши (цигари, трева, хашиш, въобще каквото му падне), но не обича да работи, поради което заработва пари, като пласира трева на дребно с помощта на разни приятели, каквито всички имаме. Общо взето свързва двата края, но вечно има нужда от пари, затова когато му бива предложено да стане част от Голям удар, той не отказва. А Големият удар се състои в продаването на първокачествен хашиш, произведен и буквално дарен на нашия герой от поп Ангеларий, който си го произвежда в градината на някакъв забутан манастир и от своя страна също крои някакви зли планове.

Книгата хваща вниманието на читателя с два основни похвата:

1. Стилът на автора е циничен до вулгарност, изпълнен с любопитни изрази и похвати, непознати дори на опитен циник като мен.

2. Сюжетът на книгата е изключително неподреден и времеви разхвърлян.

Общо взето, книгата е страхотна, изпълнена със 100% хумор и няма как да не ви хареса. Не се заблуждавайте от това, че авторът е българин!

Случвало ли ви се е някога просто да попаднете на някоя напълно произволна книга в библиотеката, забутана кой знае къде и никога вземана, но от интерес и любопитство да я грабнете? Бихте се изненадали колко интересни могат да се окажат тези книги. Наскоро примерно си прехвърчах от рафт на рафт, когато една синя корица сред море от черни ми хвана окото. Книжката беше със заглавието „Съвременни шведски разкази”, но всъщност е издадена преди поне 30 години, така че съвременността е спорна. Но интересът ми към шведската

култура и любопитството надделяха над съвестта ми и подсещането колко точно домашни имам и щастливо изтърчах да си я взема. И тя определено оправда очакванията ми.

Книгата съдържа 38 разказа, всеки с дължина между 2 и 15 страници, като се четат доста бързо. Разказите са подбрани от преводачката, която успява да ни покаже една различна страна на Швеция и действителността в нея. Разказите не са и еднообразни, авторите са много на брой и се различават по жанр и стил на писане. Даже има включен и

разказ на Астрид Линдгрен (ако не знаете коя е, пълен срам и позор), който ме изненада доста приятно.

Ако не знаете какво ви се чете или не ви се занимава с някоя дъъълга книга със заплетена сюжетна линия и твъъърде много герои, препоръчвам да я вземете, особено ако кратките разкази са ви интересни. Или, примерно, ако откриете у себе си неочакван интерес към скандинавската култура.

Разхождайки се пред мола във Вашингтон, командир Грей Пиърс попада на бездомник, който малко по-късно издъхва в ръцете му, прострелян от снайперист. Но пред Пиърс изниква загадка – в ръката на бездомника той намира кървава монета, старинна реликва, водеща началото си преди хиляди години в храма на Делфийския оракул. Докато е преследван от безмилостни ловци, търсещи откраднатия артефакт, Грей разбира, че монетата е ключ, който може да разкрие мистерии като произхода на човечеството.

М е ж д у н а р о д н а организация от учени, по-известни като Язоновците, е открила начин чрез биоинженерство да се възползва от необикновените способности

на аутистични деца-саванти (мигновено смятане с големи числа, забележителни умения при рисуването, имитирането на звуци и др.). Планът на Язоновците е чрез тези способности да създадат пророк на новото хилядолетие, чрез когото да манипулират времето и да предвидят изчезването на човешката раса.

На другия край на света Монк Кокалис се събужда в болница и малко по-късно осъзнава, че е загубил дълготрайната си памет, както и че се намира в подземна лаборатория за изследвания. С помощта на три необикновени деца той успява да избяга, преминавайки през планини и радиоактивни участъци. Но целта му е да осуети заговор,

заплашващ да унищожи четвърт от населението на света, и в опитите си той е готов да жертва всичко, дори малките си спасители.

Един наистина завладяващ роман, разказващ историята на двама мъже, водещи борба с времето. Премеждията им се развиват на различни места – от древни гръцки храмове, мавзолеи и бедняшките квартали на Индия, та чак до токсичните руини на Русия. Ще успеят ли да спасят децата, манипулирани да станат основа на зловещ план, както и останалата част от човечеството? Или вече ще е твърде късно?

Последният оракулHASH OIL Джеймс Ролинс (трилър)

Ny Svensk Berättarkonst/Съвременни шведски разкази

Ваня

Ал-Мусака

(комедия)Момчил Николов

Иван(Същия)

16 У.Б.СКниги

Какво по-забавно от това в хубав, слънчев и топъл пролетен ден Вселената да реши да се пошегува с тебе или още по-добре – ти да се пошегуваш с нея и да четеш огромна, дебела, прахолясала книга, изцяло натъпкана с незнайно-на-кого-си-поредения философ подозрителни „сентенции“, а.к.а(т.е.?) случайно прелитащи мисли, объркали пътя към небитието и попаднали в този така разстроен и силно проветрив ум. Ех, поне поради състоянието на главите си, те не са имали главоболие, докато ние си ги блъскаме над поредното контролно или урок и се чудим

дали патката наистина е кон или не.

Но да се върнем на темата. След тази добра встъпителна реч е време да ви представя забавната и забележете, лесна за разбиране (и то изключително не-дебела) книга. „Платон и птицечовката влизат в бара...“ – какво добро начало на един виц – как да не харесате това заглавие или поне да не се зачудите мъничко що за такова е то. Честно казано, бих направила сериозен опит да опиша същината й, но стигам до искрено удовлетворяващия ме извод, че книгата най-добре би се представила сама!

ДЕМЕТРИЙ: Ако Атлас поддържа на плещите си целия свят, то кой поддържа Атлас?

ТАСО: Атлас е стъпил на гърба на една костенурка.

ДЕМЕТРИЙ: А тя на какво е стъпила?

ТАСО: На друга костенурка.ДЕМЕТРИЙ: А другата

костенурка на какво е стъпила?ТАСО: Драги ми Деметрий,

надолу са все костенурки.Е, сега кажете, успяхте ли да

разберете тезата за безкрайността само и единствено чрез един простичък и забавен виц?

*le freaky zombie

Платон и птицечовката влизат в бараТомас Каткарт, Даниъл Клайн

Така, преди да започна да говоря каквото и да е, искам да сте наясно че тази книга не се препоръчва за лица под 16 години. По друг начин казано - това си е еми, порно… фентъзи порно. От онова любимо на всички лица от женски пол. Та след като изяснихме това, нека ви разкажа за книгата.

Няма да е изненада за никого, когато ви кажа че това е поредната книга за забранената любов между двама от различен биологичен вид. На бас, че не можете да познаете кой от двамата е човекът... Поне този път не са вампири, върколаци и т.н. ами секси войни идващи от, не къде да е, ами Атлантидa. Силни, мускулести и адски умни войни, отдали се на каузата да защитават хората от лошите свръхестествени същества. Главният герой е не просто атлантец, ами самият върховен принц на Атлантида, наследник на трона. Главната героиня, от друга страна, е на пръв поглед най-обикновена американка, със скучна професия. Но, дори като изключим различията в социалната йерархия, двамата не могат да бъдат заедно, въпреки страстта, лумнала между тях още от пръв поглед. Посейдон е забранил на войните си да желаят човешки същества.

И преди да сте решили, че е просто някаква си лигаво-романтична история с повечко секс, нека поясним, че междувременно се развива една интересна сюжетна линия, свързана с… война разбира се. Където има любов, задължително има война. И, понеже всичко е позволено в любовта и войната и героите се възползват от това си право, всичко става още по-заплетено.

За повече подробности, погледнете другата

анотация. Кой каза, че момичетата говорят повече от момчетата?! И не вярвайте на моментите, в които е вкаран мощен тласък с мъжко мнение. Те просто очевидно нямат право да коментират такъв тип книги. Въпреки че ние, момичетата, имаме пълното право да съдим подобните им филми. ^_^

Прочетете „Възраждането на Атлантидa” – дори и да не ни повярвате, че книгата е наистина хубава, то поне да решите великия спор – струва ли си или не.

Един тъжен и самотен следобед в библиотеката попаднах на книга с много интересна корица – нацепен полу-гол загорелник със светлина излизаща от областта на гениталиите. Реших, че просто трябва да прочета това произведение на изкуството. Останах разочарован, но не и изненадан.

Предстои Ви да се запознаете с една книга за любов, битки, магия и много, ама много секс. Много. Наистина много. Алиса Дей ни обещава един доста интересен сюжет – оказва се, че Атлантида съществува, жителите и са биологични братовчеди на хората, само че много по-красиви и умеещи да боравят с нещо като магия. Боговете съществуват (само древногръцките обаче) и преди 11 000 години бог Посейдон си организира войнство от нацепени, високо-интелигентни атлантидци да бранят човечеството от всякакви демонични твари, най-вече вампири, водени от дъщерята на бога на хаоса Анубиса (главният злодей), и шейпшифтъри (хора, превръщащи се в животни от време на време). Книгата започва със завръщането на принца на Атлантида от дългогодишно пленничество и усилията му да се възкачи на трона, включващи възвръщането на мощен артефакт, откраднат и скрит някъде в Щатите. При това търсене той открива човешка девойка, която пленява сърцето му.

На пръв поглед всичко изглежда прекрасно, но веднъж прочитайки книгата, истината се разкрива пред вас. Да приемем, че книгата има 400 страници. От тях в първите 150 принцът на Атлантида едва-едва се

сдържа да не се отдаде на див животински секс с прекрасната човешка девойка (социална работничка), поради забраните за кръстоска между атлантидци и хора и естествено някакви останки от морал. От останалите 250 страници, около 50 са отделени на сюжетната линия, а 200 са описание на дивия, животински секс, на който се отдават главните герои. За допълнително разкрасяване на сцените е добавена и реакцията на природните елементи – „тръбите се пръскаха… стените се напукаха… трева и цветенца поникнаха от ламината на квартирата…”

По мое лично мнение това е чудесна книга в жанра на еротичната романтика, но определено е пълен, тотален и окончателен фентъзи провал. Еднотипни герои, липсващо действие във всеки един аспект, освен сексуалния, сюжет, преживявал раждането си, но умрял 2 часа след него в скапан кувиоз. За съжаление това не е само в първата книга, но и във всичките последващи от поредицата. Единствената разлика е, че в тях става въпрос съответно за сексуалните преживявания на братът на главния герой, на братовчед му, размяна на сексуалните партньори, групов секс, малко садо-мазо и т.н.

Направете добро дело, оценете стойността на живота си и не пропилявайте ценни часове от него в опити да прочетете тази книга!

„Възраждането на Атлантида”

17 У.Б.СКниги

Първа книга от поредицата за Воините на Посейдон на Алиса Дей(фентъзи)

Решихме да направим експеримент: двама души, прочели книгата, да дадат мнението си за нея, като двете изглежда са доста противоположни. “Жертвата” на нашите критици е фентъзи историята за сексапилните Воини на Посейдон...

Иван (Същия) Ина П., Йоанна С.

И з л я з л а т а п р е з „далечната“ 2009 година под магическите пръсти на Bioware, “Dragon age: Ori-gins” е RPG игра с фентъзи сет. Действието се развива в измислената земя Ферелдън, където нашествието на излезлите из недрата на земята даркспоуни застрашава привидното спокойствие на земята, и без това разкъсвано от стари и нови противоречия, и заплашва всичко с пълно унищожение. Като един от малкото останали членове на древен орден, който те е вербувал малко преди унищожението си от сегашния крал на Ферелдън, твоята задача е по силата на древни договори да обединиш цялото кралство, което е единственият начин да се отблъснат даркспоуните и техният предводител –

Архидемонът. Но това дори не е най-забавната част. Играта ти дава възможност да приобщиш 8 NPC-та към мисията си, включително Мориган, саркастична тъмна магъосница без капка уважение към властите или морала, перверзния елф наемен убиец Зевран и вечнопияното джудже Огрен, чиято любов към пивото е равна само на склонността му към насилие. И освен забележките, които отправят към произволни събития от развоя на играта („Колко странно. Вече си имаме и куче... и Алистър все още е най-глупавият от всички ни“ – Мориган), всеки двама от тези образи могат да решат да проведат разговор, тематиката на който може да варира от религиозна отдаденост до локацията на нечии миризливи чорапи. А ако си харесаш

някого от героите достатъчно, можеш да изпробваш romance опцията, но внимателно, защото в зависимост от избора ти на обект на чувствата, може в края на играта да се окаже, че любовта на живота ти те е изоставила и забягнала с общото ви дете или благодарение на своята връзка си успяла да се възкачиш като кралица рамо до рамо със своя Единствен. Или пък ако ти е писнало да се опитваш да угодиш на всички (защото приятелството ти с тях ще се променя в зависимост от това в каква степен одобряват действията и отношението ти), можеш да си хванеш оръжието, да вдигнеш степента на трудност и да се впуснеш с главата напред в някоя от безбройните мисии. Изборът е изцяло твой.

18 У.Б.СКомпютърни игри

Препоръчваме ви... ИГРИ

Рал

Имали сте някакъв ужасен ден, имам предвид по-ужасен от повечето, на този ден имате контролно, изпитвали са ви по Химия/Биология/Психология (и там всичките и разновидности) и черешката на тортата е едно писмено изпитване (различно е от контролното) по математика или по БЕЛ. След всички тези приятни и забавни неща се прибирате у Вас уморен/а, слагате слушалките на главата и пускате Flatout 2 . Много, много бързо забравяте своята умора и започвате да ТРОШИТЕ противниците. Играта е изпълнена с динамика. Цялата идея на Flatout 2 е не да бъдеш първи, а да строшиш първия, за да може да имаш повече точки от него в класирането + да имаш много пари. Въпреки че играта е старичка, тя е доста хубава (една от любимите ми). Правени са и няколко подобрения, като последният “mod” беше около 2011 (играта е създадена 2005).

JordanXa

Една от най-известните хорър игри е Amnesia: The Dark Descent и то с право – играеш от перспективата на героя и нямаш достъп до оръжия, нито имаш възможност да се отбраняваш. Това, което я прави още по-реалистична, е, че в началото нямаш време да свикнеш/да се запознаеш с обстановката – веднага свиваш опашка и бягаш. Сюжетът е прост – събуждаш се в тъмните коридори на двореца в Брененбург без никакви спомени кой си, как си се озовал там и защо (амнезия). Първото, което намираш, е бележка, написана от теб – името ти е Даниел и нарочно си си изтрил спомените. По време на играта постепенно научаваш повече за себе си, като намираш страници от дневник и разнообразни хартиики. Връщането на паметта ти обаче не е главната ти цел – това, което трябва да направиш, е да убиеш Барона на замъка – Александър. Звучи лесно и просто, но късмет с играенето. Бягаш от коридор в коридор, криеш се в стаи, за да избегнеш чудовищата,

а самият герой го е страх от тъмното, което прави нещата по-лоши – колкото повече се криеш в сенките или се движиш по тъмен коридор, толкова по-бързо полудяваш – започваш да виждаш размазани цветове и ъгълът на виждане се накланя, което можеш да преодоляваш, като намираш бутилки с лекарство (което е оскъдно) или да стоиш в светлината на факлите, където чудовищата могат да те видят. От всичко те побиват тръпки – тука има, тука няма музика, понякога се чуват стъпки, а всъщност си сам (или може би не?), раздърпани завеси и тапети, на места има интересни и безполезни предмети, а портретите варират от исторически личности до пейзажи (може и да попаднеш и на spongebob, зависи от мод-а). Играта е интересна, особено когато я играеш сам през 2 сутринта и имаш страх от тъмното. Ако се чудиш дали да я играеш – 10 от 10 зъболекари я препоръчват.

Шори

Препоръчваме ви... ФИЛМИ И

СЕРИАЛИ

(Лемъни Сникет: Поредица от злополучия)

Двамата родители на Вайълет, Клаус и Съни Бодлер, загиват по време на пожар в къщата им. Трите деца са оставени под опеката на г-н По, добродушния банкер, който отговаря за финансите на семейство Бодлер. Той на свой ред поверява грижите на граф Олаф (Джим Кери), неподозирано зъл техен далечен роднина с гъста вежда и татуирано око на глезена. Измамникът цели единствено да се отърве от децата и да наследи богатствата, които родителите им са им завещали. Но тримата умници успяват да се измъкнат, за да не станат част от злия план на Олаф, който, повярвайте ми, си е доста хитър. С това започват

премеждията на децата Бодлер, в които те проявяват своите забележителни способности като това, да изобретяват невиждани досега машини, фотографска памет и невероятно здрави зъби. Какво ще се случи с Вайълет, Клаус и Съни? Дали бъдещите им настойници ще се окажат по-добри от Олаф? И дали бъдещето им ще се бъде по-светло от миналото им, или ще се окаже една поредица от злополучия? Гледайте страхотния филм на Брад Силбърлинг по книгите на Лемъни Сникет (които при добро желание бихте могли да прочетете, наистина си заслужава). “Fate is like a strange, unpopular restaurant filled with odd little waiters who bring you things you never asked for and don’t always like.” – Lemony Snicket

И з ч а к в а н е . . . з а р е ж д а н е . . . 3 , . . . 2 , … 1 ! Начало! Вие сте Скот Пилгрим – 22-годишно, добре изглеждащо момче, при това не китарист, не барабанист, а бас-китарист в ужасно звучащата група “Секс Бо-бомб” (сериозно, наистина така се казва групата.) и излизате със 17-годишната ученичка Найвс Чао. Вие живеете със съквартиранта си Уолъс,

който няма намерение да пропусне нито веднъж да се обади на сестра ви, когато ви се случи нещо ново и в почти всички случаи поне малко засрамващо. Всичко върви добре до момента, в който в недотам интересния Торонто пристига Рамона Флаурс – момиче с къса розова коса, което работи като куриер. Не можете да мислите за нищо друго, освен за нея, и накрая успявате да я

убедите да излиза с вас. Но не всичко приключва дотук. За да бъдете с момичето на мечтите ви, от вас се изисква да победите „Лигата на Злите Бивши” – 7 души от миналото на Рамона, които решават, че е техен дълг да държат в ръцете си личния й живот и да направят всичко по силите си, за да не може никой да се приближи до нея! Какво ще се случи нататък? Дали в битката срещу света

ще загубите, или ще успеете да победите и накрая ще спечелите момичето?Това е филм, в който обичайните и ежедневни проблеми са представени по най-абсурдно откачения начин под формата на видео игра с битки и музикални дуели, който ще ви накара през по-голямата част да се питате „Какво, по дяволите, се случва тук?!?”.

Lemony Snicket’s A Series of Un-fortunate Events(2004, приключенски)

Pitch Perfect(2012, музикална комедия)

Scott Pilgrim vs. The World(2010, екшън)

Ваня Ал-Мусака

Pitch Perfect е американска музикална комедия, излязла през 2012г. Филмът е неочаквано добър, със странни (но забавни) шеги и много песни. Ама много песни. И въпреки че гледах филма преди 4 дена, продължавам да си припявам песните във всеки възможен момент... Просто предупреждавам. Бека е принудена от баща си да постъпи в университет, вместо да преследва мечтата си - да продуцира музика. Тя негодува заради погубеното време и вместо да ходи по лекции, лежи по полянки и прави ремикси на песни. В крайна сметка, след много убеждения (и лек тормоз, докато се къпе), Бека се присъединява към женската акапела група Barden Bellas, чиято цел е отново да стигнат до

финала на националното акапела състезание и да победят след епичния фал, станал предишната година. В допълнение имаме и другата акапела група от колежа, Trouble-makers, съставена само от момчета, които са някакви мега известни пичове и всички ги обичат (без самите Barden Bellas, разбира се, двете групи са основни конкуренти и се мразят достичка). Историята проследява неуспешните опити на момичетата да свършат нещо заедно плюс разни излагации до момента, в който най-сетне се сработват и изпълняват невероятно добрите песни. И естествено, какво е филм без невъзможна или забранена любов - така че имаме и Джеси - момче, което харесва Бека много, но е част от Troublemak-ers, да не говорим, че и на Бека въобще не й е до такива глупости. В крайна сметка се получава един много добър и симпатичен филм, който можеш да гледаш отново и отново не само заради яките кавъри на известни песни.

*le freaky zombie

19 У.Б.С.Филми

„Под прикритие” е модерен криминален сериал, който пресъздава реалистично истории от престъпния свят в България. В сериала има вплетени много реални случки от модерния живот, за които четем по вестниците и гледаме в новините. Персонажите в сериала не могат да бъдат разделени на добри и лоши герои. Всеки от тях има своите добри и лоши черти. Зрителите трябва да са готови за много изненади и неочаквани обрати. Сериалът разкрива в детайли психологията на престъплението и показва истинския живот в мафията и в полицията. Всяка серия разказва конкретна история или случка с начало и край, но и следва и развива основната сюжетна линия. Именно загадъчността за това какво ще се случи в следващата серия грабва зрителското внимание. Накратко сериалът разказва за специално обучения агент

Мартин (Ивайло Захариев), който получава най-опасната мисия в България –да се внедри в редиците на най-големия мафиотски бос – Петър Туджаров – Джаро (Михаил Билалов). По пътя си към тази цел Мартин трябва да премине през много изпитания, за да се слее с престъпния свят . Въпреки че има човек от полицията, който му помага, в крайна сметка той е сам и трябва да разчита най – вече на себе си. Благодарение на своите умения той успява да стане част от този свят – свят, изпълнен с престъпления, насилие и корупция. Впоследствие Мартин се влюбва в момичето на главния бос, а именно Съни. Това става допълнителна заплаха за неговия живот. Дали ще успее да запази своето прикритие успешно, или ще бъде разкрит ще разберете, ако гледате този невероятен,

Под прикритие (2011 -)

Falling Skies (2011 - )

(2012 - )

20 У.Б.С.Сериали

Таня Янчева

(криминален)

(драма, мистерия)

Ина П.

„Връзка“ показва животa на едно 11-годишно момче, Джейк (Дейвид Мазуз), което вижда света по един малко по-различен начин. За него всичко следва сложни математически закони, скрити за повечето от нас. Закони, схеми, които никога не лъжат. Парченца, които трябва да се съберат. Той вярва в китайския мит за Червената нишка на съдбата. Мит, според който Боговете са овързали червена нишка около глезените

ни и са я прикрепили към всички, чиито животи са предопределени да се свържат. Нишката може да се опъне или заплете, но не и да се скъса. Според Джейк всичко е предопределено от математическа вероятност. Неговата работа е да следи цифрите, да свърза тези, които трябва да се съберат. Но той има един малък проблем – той не говори. За своите 4 160 дни на Земята, той не е казвал нито една думичка. Негов помощник

в мисията му е баща му, Мартин Бом (Кийфър Съдърланд). Господин Бом има нелеката задача да разбере знаците от сина си и да му помогне да поправи грешките в света. Сериалът показва живота на някои от всичките 6,919,377,000 души на нашата малка планета. Показва как един малък детайл може да промени изцяло живота ни.

Последните 2 години се появиха множество добре продуцирани, идеално изпълнени, с внимателно подбран актьорски и продуцентски състав сериали. За съжаление повечето от тях бяха в жанра на фентъзито и не удовлетворяха вкуса на любителите на hardcore фантастиката. Ноооо ето че през 2011 най-накрая се погрижиха и за нашия вкус с доказалата се за изключително успешна продукция Falling Skies.

Накратко, за какво става въпрос във Fall-ing Skies? Край Земята се появяват извънземни кораби, естествено засечени от абсолютно всички, разполагащи със спътници. Новината е съобщена на Човечеството и всички си мислят, че новопоявилите се са дружелюбни. Да де, но още даже преди да е установена връзка, извънземните помитат по-голямата част от цивилизацията, правят масирано нашествие и общо взето човечеството даже не успява да окаже съпротива. Оцелелите са малко, разпръснати и трудно се организират. Точно тук започва сериалът, представяйки ни един от малкото оцелели военни отряди , ескортиращ цивилни, и един от водачите му, бившия военен историк Том Мейсън. Като цяло има няколко главни герои, но най-важният (естествено) е той. Жена му е убита по време на инвазията, а единият от тримата му синове бива отвлечен от извънземните (те се държат като същински педофили, избиват възрастните и прибират децата). Постепенно съпротивата укрепва, започват и по-дръзки действия и се

разкрива част от пъкления план на извънземните, включващ събиране на вторични суровини (тук е мястото да бъде вмъкнато мементо с онзи от History Channel – ALIENS!).

Общо взето серилът е много приятен, сюжетът е пленяващ, визуалните ефекти са на ниво, актьорското представяне също и въобще заслужава си да отделите 2 седмици да изгледате първите 2 сезона. Третият предстои да излезе.

Иван (Същия)

(екшън, фентази)

2 Broke Girls е американски ситком, създаден от Майкъл Патрик Кинг и Уитни Къмингс. Сериалът разказва изпълената със смях и нелепости история на Макс Блак (Кат Денингс) – бедна сервитьорка в р е с т о р а н т ч е т о Уилямсбърг в Бруклин, Ню Йорк, и новата й „колежка“, а впоследствие и съквартирантка – наскоро изгубилата цялото си богатство Керълайн Ченинг (Бет Бърс), дъщерята на нюйоркски магнат, лишен от всичката си собственост и вкаран в затвора, след като е уличен в парична измама за милиарди. Въпреки коренно

различните си характери и отношение към живота, двете малко по малко се сприятеляват и Керълайн (веднага след като се премества у Макс заедно с коня си – Chestnut) решават да намерят начин да забогатеят, като основават собствен бизнес и продават божествените кексчета, които Макс прави. И докато се мъчат да съберат „само“ двеста и петдесетте хиляди долара, които ще им трябват, за да успеят, двете продължават да работят в ресторантчето, втори дом не само за тях, но и за останалите, имащи (не)щастието да работят там – собственикът Хан Ли, нисък южнокореец със склонност към всичко хипстърско, развален английски и постоянен обект на шегите на служителите си, готвачът Олег –

развратен украинец със самочувствие до небето, и Ърл – 75-годишният афро-американски касиер, който е като баща на Макс, която твърди, че е влюбена в него. Към сериала ме

насочи една приятелка, която ми прати да видя петминутното промо, състоящо се от началото на първия епизод – и след като не спрях да се смея още десет минути след това, реших, че си е напълно в реда на нещата да го изтегля и изгледам за отрицателно време. Изключително забавен и поне според мен – създаден за гледане в прекрасното време, в което имате хиляда неща на главата си и просто си търсите оправдание да не ги свършите. Но дори и да не сте от ужасните, непростимо мързеливи хора, които само се чудят как да се измъкнат от задълженията си (и изобщо не визирам себе си в случая), ви го препоръчвам все така дълбоко – приятно гледане!

2 Broke Girls (2011 -)

CULT(2013 -)

21 У.Б.С.Сериали

necromancer~

(ситком)(драма, мистерия)

Смятате, че всички

сюжети за филми и сериали са изчерпани? Е, грешите много. Този уникален (и чисто нов) сериал се отличава от всички други не само с това, че главният герой е доста сладък, ами и с неповторимия сюжет и композицията тип „сериал в сериала“. И преди да започна да говоря още повече като човек, който е писал твърде много интерпретативни съчинения, нека ви разкажа... Журналистът Джеф

има много проблемен брат, Нейт, който постоянно се замесва в разни проблеми. Той е същински донкихот, който, когато се опита да направи нещо добро, обикновено сгафва яко... Кхъм, така де, изглежда Нейт се е заплел в поредната глупост, която този път е и доста нереалистична. Нейт се е зарибил

по сериала „Култ“, в който се разказва за един, хм, култ, воден от Били Грим (актьорът играе онзи извратен тип Ти-Бег в „Бягство от затвора“).

Култът представлява едно общество от доста откъснати от света хора, които носят старомодни дрехи, отглеждат овце и кокошки и правят какви ли не странни неща за „семейството“ само защото Били така е казал. Има една група от

фенове, които смятат, че в сериала има много повече смисъл, отколкото е привидно, и търсят знаците в сериала – символи, изрази, аксесоари, хора... Само че изглежда

нещата са станали много сериозни, Нейт предупреждава брат си, че се е забъркал в нещо много голямо и сега го преследват... и скоро след това изчезва. Първоначално Джеф

е много скептичен (че как иначе?!), но впоследствие, използвайки откритията на брат си, правейки собствени проучвания и с помощта на Скай, която е част от екипа на сериала, открива, че наистина има нещо гнило. Колкото повече проучват, толкова по-опасно става, оказва се, че има група от „Истински вярващи“, чиято цел е да правят всичко за Култа. И големият въпрос

е – какво е истина и какво е просто плод на въображението на мистериозния сценарист Стивън Рей? И кой всъщност е той?

Йоанна С.

necromancer~

Замисля ли се за смешни песни, първото име, което ми изкача в ума, е това на г-н Линч; но нека преди да навлезем в личното ми мнение за него, да ви запознаем с малко биография.

Стивън Линч – американец, роден през 1971, след като завършва колеж желае да стане актьор, но вместо това послушва съвета на свой приятел – да изпълни няколко от комичните си песни, които е написал, докато е бил в училище, пред публика, и така започва всичко.

Най-искрено мога да споделя, че сме се разплаквали от смях с приятели, докато сме киснели в youtube и сме слушали музиката му. Музика, с чиито цветущи теми, никога не е била лишена от смисъл, сюжет или нелепици.

Нека да подхванем някои от песните му и да споменем няколко сюжетни линии – Half a Man, в която го мъчи ориста му да е бил роден с непълен комплект зарове (ако се сещате за какво говоря), или пък Special, където ще чуете за „уникалния“ му приятел от детството, който е малко... специален. Gay – песента, адресирана към най-добрия му приятел, с когото той би... досетихте се; Waiting пък е за изживяването му пред лекарския кабинет в очакване на резултатите от СПИН теста. 3 Balloons - за пътешествието му към летището и за мислите в главата му дали ще може ли да прекара трите балона с наркотици, скрити на едно доста неудобно място покрай портала...

Мисля, че вече сте придобили добра представа за асортимента от песни, с които този артист разполага. Последното, което ще научите от мен, е, че горещо го препоръчвам и че със сигурност, след като го чуете за пръв път – една малка невинна част от вас ще е изчезнала завинаги.

Стивън Линч

Shinedown е американска и за жалост относително безизвестна хард рок банда от Джаксънвил, Флорида, основана през 2001г. от Brent Smith (вокали), Brad Stew-art (бас), Jasin Todd (китара) и Barry Kerch (барабани), като от оригиналните членове и досега в групата остават само вокалистът и барабанистът. Сегашният им китарист Zach Myers се присъединява към тях през 2007г. като басист, след което през 2008г. става китаристът им, като през същата година идва и Eric Bass – сегашният им басист.

Първият им албум, „Leave a Whisper“, излиза през 2003 и като стил се води хард/ алтърнатив рок. Като цяло музиката им в него е доста сериозна и силно емоционално заредена, а най-известните песни от него са „Fly From the Inside“ и „45“ .

Следващият им албум излиза в края на 2005г. под заглавието „Us and Them“ и се състои от по-хард музика, като най-известните парчета от него са „Save Me“, което оглавява Active Rock Charts за 12 поредни седмици, „I Dare You“ и „Heroes“. През 2006г. след пускането на албума Shinedown са на SnoCore турне заедно с Halestorm, Seether и Flyleaf.

Третият им албум, „The Sound of Madness“, излиза в средата на 2008г. и се състои от малко по-„странни“ песни. Първият им сингъл, „Devour“ обаче става втората им песен на първо място в Active Rock Charts, песента „If You Only Knew“ е посветена на съпругата и новороденото дете на вокалиста Brent Smith, а „What a Shame“ разказва историята на чичо му, който умира по време на записа на албума. Песента им „Her Name Is Alice“ става саундтрак на филма „Alice in Wonderland“, а „Diamond Eyes (Boom-Lay Boom-Lay Boom)“ е специално написана за „The Expendables“.

Последният им албум излиза през март миналата 2012г. със заглавието

Shinedown „Amaryllis“ и по думите на вокалиста е

албумът, в който Shinedown са намерили истинското си звучене. Най-успешните им сингъли са „Bully“, „Enemies“ и „Unity“, а същата година е пусната и „I’m Alive“, която е част от саундтрака на „The Avengers“.

Общо взето Shinedown са една леко странна група с четири различни по звучене албума, всеки от които обаче си струва да бъде поне прослушан. Това, което ми допада най-много, освен гласа на вокалиста, е, че текстовете им като цяло са доста смислени, макар и някои да са леко странни и да не звучат много свързано. Трудно ми е да препоръчвам песни, имайки предвид колко ги харесвам всичките, но нещо задължително – изгледайте клипа на „Enemies“ (“Amaryl-lis”).

МУЗИКА22 У.Б.СМузика

iVs

EdGuy е пауър метъл група от Фулда, Германия, създадена през 1992 г. от 14-годишните ученици Тобиас Самет, Дженс Лудвиг, Дирк Зауер и Доминик Щорх. Самото име идва от прякора, който са дали на учителя си по математика - Mr. Ed-gar Siedschlag. Считани са за наследници на стила на Iron Maiden, Gamma Ray и ранните Helloween. В началото бандата изпитва известни

затруднения, свързани с липса на финансиране и невъзможността да подпишат договор със звукозаписно студио. Въпреки всичко издават първия си албум през 1995 г. Албум, недобил популярност, но дал нужния тласък на бандата за развитие. След присъединяването на Felix Bohnke (барабани) и Тобиас Ексел (бас китара) и последвалите 4 албума те стават все по-известни и скоро подписват с известна звукозаписна компания: Nu-clear Blast. Следват още 4 албума, последният от които, Age of the Joker, излиза през

2011 година. EdGuy се превръщат в една от най-известните немски хеви метъл групи, изнасяйки концерти в повече от 37 държави в Европа, Азия, Южна Америка и Австралия, свирейки на една сцена с банди като Aerosmith и Scorpions.

Мими

Тя се качи в апартамента си, но не искаше, не можеше да остане. Всичко тук й напомняше за него. Снимките, дрехите, дори ароматът му беше все още тук. Остави чантата си, взе само ключовете и побегна. Бе с високи обувки, но бягаше и бягаше, и бягаше. Едната започна да й пречи, затова тя ги събу, метна ги нанякъде и продължи. Не знаеше къде е, но не й пукаше. Просто бягаше. Заваля. По разпиляната й коса започна да се стича вода, влизайки в очите й, мокрейки дрехите й. Но тя не забелязваше. Тичаше, сякаш от това зависеше животът й. Бе мокра до кости, когато се озова на плажа. Тежките капки се бяха слели със сълзите й. Пясъкът правеше тичането й по-трудно, но това нямаше значение. Нищо вече нямаше значение. Тя продължи да бяга и да плаче, нищо, че вече нямаше сили нито за едното, нито за другото. Спъна се и се строполи на мокрия пясък. Сълзите, ронещи се от очите й, приличаха на кристалните дъждовни капки, които се лееха от небето, което като че ли усещаще кaквото е. Сви се на топка, заслушана в собствените си хрипове и във вълните. Не знаеше колко дълго бе стояла така, но когато вдигна глава, подутите й очи не откриха никого. Само морето, блестящо на луната светлина, чиито вълни се гонеха лудешки. С мъка свали подгизналите си дрехи и гола тръгна към водата. Бе спряло да вали, също както сълзите й бяха пресъхнали. Оставяйки съвършени стъпки по пясъка, тя тръгна към водата. Скочи, гмурна се. Морската вода обви тялото й в нежната си прегръдка. Тя започна да плува все по-навътре, сякаш гонеше лунния сърп. Меката светлина на луната я правеше прекрасна. Като неестествено същество. Косата й се стелеше около нея, очите й блестяха. Луната я галеше. Сама, красива, перфектна. През главата й мина една мисъл... И тя се реши. Огледа се за последен път и се гмурна. Заплува все по-надълбоко и по-надълбоко. Водата започна да става студена, но приятно бе чувството на допир с чистата й нежна кожа. Водата бе бистра, но наоколо бе прекалено тъмно, за да различи каквото и да е. Тя усещаше как въздухът й намаляваше, но това не й попречи да продължи да плува към дъното. А то сякаш не съществуваше. Тя се наслаждаваше на плуването, на водата напук на парещата болка в дробовете й. Наслаждаваше се на последния допир по тялото си, който щеше да получи. Крайниците й започнаха да изтъпват. Трудно мърдаше ръцете и краката си, вече бе невъзможно да плува, сега просто плаваше из водата. Постепенно всяка клетка започна да боли, да моли за кислород. Тя се бореше доблестно, но не издържа. Отвори рязко уста в опит да си поеме въздух, но студената вода изпълни дробовете й. Беше болезнено, но нещо успокоително имаше в тази болка. Тя се замисли колко ли души бе убило морето с нежната си милувка. Съзнанието й се бе отказало от живота, но тялото й продължаваше да се бори. Борба, в която победителят бе ясен, но победеният не се отказваше. Силите й намаляваха, болката тържествуваше. Когато тялото й най-сетне се предаде, тя затвори очи. И видя неговото лице. Невероятно, мило, нежно, красиво, прекрасно. И после всичко стана черно.

Сама, красива, перфектна...

Душата ми отново плаче, небето смръщено е пак.И пак, сама като сираче,тя продължава упорития си бяг.

Препятствия прескача, пада, става и бори се с живота си със зъби, с нокти,но самотна тя ще продължава,ще пее песните си пак с минорни ноти.

Но не! Тя съжаление не търси,ни милост, ни бездушна скръб!Горката! Състрадание не проси, а просто търси си приятел скъп.

Заклещена в живота е отдавнаи като птица е с отрязани крила,ала не иска тя да се удавив на живота необятната тъга.

За смърт бленува тя с години,за избавление от чужди грехове,но съдбата прикова я към земятаи не ще я нивга изтърве.

И не ще й поднесе приятел,с когото болката да подели,нито ще я прати при Създателя,а при себе си завинаги ще я държи.

Душа

necromancer~

У.Б.С

Писатели

~ i

23

24 У.Б.СХудожници

Мaги

Неджи

Неджи

25 У.Б.СХудожници

PRRr

Mawty

Елена ЛаптеваМaги

26 У.Б.СХудожници

Mawty

Елена Лаптева

Мaги

Обзор на състезанията

27 У.Б.ССъстезания

Здравейте!:)Много хора хвърлихмеусилияотразнообразенродзанаписванетонанастоящатастатия.Далечнеговорясамоза състезателите, на коитодействително можем самода се радваме. Успехитена МГйците, за които щеви разкажа, са наистинаповече от чудесни. Катосъщ репортер от мястотона събитието, ще правялирически отстъпления,къдетосъмприсъствала.

Първа е Царицата нанауките,математиката: В края на януарисе проведоха Зимните математически състезания в Пловдив за големитеученици (8-12 клас)и Международното състезание „Роман Хайнацки“вЯмбол(поздравс песента на Дражето!) замалките(4-7клас). Ние в Пловдив гираз-ма-зах-ме, особено в 11клас,къдетопървитечетириместасазаетиотМГ-Варна,съответно: Първо място заВиктор Радивчев, второза Станислав Чобанов, итрето заЙордан Йорданов и Марк Андонов. Товасъстезаниебемноговажнозамомичетата, защото от негосе определи разширениянационален отбор заЕвропейската олимпиадапоматематика замомичета.Е, в разширения влязохмеаз, Валерия Станева, иМилена Великова, коятодори успя да стигне доЛюксембург. Малките учениципък спечелиха 6 медала вЯмбол: Борис Геренски (5 клас) - златен медал;Дочко Маджаров (5 клас),Златина Милева (6 клас)и Александър Георгиев (7 клас) - сребърнимедали; Елина Енчева иМартина Борисова от 7

клас - бронзови медали.Варненския отбор в състав:Борис Геренски, Златина Милева, Александър Кръстев и Александър Стоянов,секласиранатретомясто в математическатаигра „Домино“. Месец по-късносе проведе едно от най-престижните състезания поматематика в света – Ro-manian Master of Mathemat-ics. Румъния звучи катонепретенциознадестинация,нотовасъвсемнесеотнасядо състезанието! На негосе канят само най-добритенационални отбори в светаиорганизаторитемувинагисехвалят,ченякой,изкарал5 от 42те възможни точкинарумънското,следтованаМеждународнатаолимпиадаеначелномясто. Този път, нашетородноМГбепредставеноотВиктор Радивчев,11вклас,който влезе в Националнияотбор за състезанието.Това,чеВиктореточноподчертата за сребърен медал(с неедноцифрено числоточки), само може да нирадва.Атойдамумисликакда решава и да се справя сочакваниятанизанапред. Съвсем скоро сепроведоха пролетнитесъстезания по математика,отново в две възрастовигрупи, като ние дори бяхмедомакин в по-малката (4-8клас), а пък ние, 9-12 клас,бяхмевЯмбол.В11класипетиматавотборавлязохмев челната десятка, като поточки Станислав Чобанов взе първо място, Йордан Йорданов – второ,Виктор Радивчев – четвърто,а Валерия Станева –шесто. ДесетокласникътСтанислав Щерев завоюватрето място. Освен това,победихме всичкиостаналиотборивМатематическата регата.

С л е д в а щ о т омеждународно състезание,на което МГец участва,бе Европейската женска олимпиада по математика в Люксембург, в коятообаче взимат участие несамо европейски отбори.Милена Великова несамо влезе в Националнияженски отбор, но и успяда се пребори със задачитеи завоюва бронзов медал.Любопитна подробност е,чебългарскиятотборенай-добре представилият се вЕвропейскиясъюз. На 23 февруари2013 в София се проведенационалния кръгна международнияконкурс Математика и проектиране. Ученицитеот МГ се представихас интересни, отличноподготвени проекти инаправихапрекрасназащита,която бе оценена високоот всички присъстващи.Голямата награда спечелиМомчил Пейчев от 11клас с разработката си„Изследванеиоптимизираненапътниятрафик“.Всвоитенаправления на първомясто са Галина Станева 6класснейния„Определячна години“ и Христо Стайковот9класспроекта„Математикатавизкуството- формообразуване“.И тримата ученици садопуснатидофиналниякръгна състезанието в Москва,планиранзаначалотонамаймесец (сигурно по времето,покоеточетететазистатия,героитенивечесаотишлидоРусия,взелисасинаградитеисасевърнали). На Националния кръг по на олимпиадата по математика успяха дасе класират осем ученици:Димитър Маркович от 8клас, Станислав Щерев от10клас,Марк Андонов,Йордан Йорданов,Виктор

Радивчев иС т а н и с л а в Чобановот11клас,иМилена Великова от 12клас.Вобщататемаза9-12класЙордан Йорданов заевторотомясто. Вече се избиратнационалните отбори заголемите международнисъстезания това лято. НаБалканиадатапоматематикаВиктор Радивчев иСтанислав Чобанов, а те,както и Марк Андонов иЙордан Йорданов, влизатв разширения националенотбор за Международнатаолимпиадапоматематика. На Ученическата секция към Пролетнака конференция на СМБ,където ученици представятматематическите сиразработки, Христина Алексиева и Симеон Милев от 9 клас получиханасърчителна награда заперспективно развитие иса поканени да участват вЛятната изследователскаШкола по математика иинформатика. В общи линии,златните ни момчета имомичета правят на пух ипрах всяка задача, коятосрещнат.

Следва категорията,която, честно казаноми е най на сърцето –информатиката. Тук същоима много, за което даразкажа: Oт 1 до 3 март 2013г. в Велико Търново сепроведоха Националнитезимни състезания поинформатика, на коитоучастваха 289 ученици отмного градове в България.МГбешепредставенаот17ученици,откоитоповечеотполовината(10състезатели)

са с “отлично” и “много добро” представяне, а трима се върнаха с медали. Това са Момчил Пейчев, 11клас със сребро и Илиян Йорданов, 8 клас, и Иво Карагьозов, 5 клас, с бронз.

Н а Ученическата секция на Пролетната конференция на СМБ в Боровец ученикът от 9 клас Христо Стайков взе най-високото отличие - Отлична грамота и е поканен на Лятната И з с л е д о в а т е л с к а Школа по математика и информатика това лято.

За първи път на Националния кръг по математика и информатика се класираха цели 14 ученици от М а т е м а т и ч е с к а т а гимназия. Това са: Димитър Опърлаков и Иво Карагьозов, 5 клас – първи мяста в групата си, Александър Кръстев,6 клас – първо място, Радостин Чонев, 7 клас, и Илиян Йорданов, 8 клас – отлично представяне, Герасим Велчев, 10 клас – много добро представяне, Момчил Пейчев, 11 клас – второ място, Валерия Станева, 11 клас – много добро представяне, Калоян Дърмонев, 12 клас – отлично представяне. Илиян, Момчил и Радостин са класирани в разширения национален отбор.

В град Лозница от 19 до 21 април 2013г. се проведе национално състезание по уеб разработване. В група Уеб дизайн (5-8 клас) трето място завоюваха Соня Стоянова и Кристина Делчева. С уеб приложение в едноименната група за 5-8 клас на пето място се класираха Александър Бонин и Стоян Димов. В група Уеб приложение второ място взе Христо

Стайков, а Димитър Мирчев и Наньо Пенков станаха осми. Христо Стайков взе и трето място в група Уеб продукт.

През месец май ще се проведе и международното състезание Intel International Science and Engineering Fair (Intel ISEF), на което Валерия Станева (сиреч аз, колко нескромно) ще ни представи. Intel ISEF e най-голямото състезание от подобен характер в света, като всяка година събира под един покрив над 1500 ученически проекта в сферата на науката и инжинерството, а броят на с ъ с т е з а т е л и т е , журито и зрителите е над 10 хиляди души. България за първи път е поканена на престижното м е ж д у н а р о д н о състезание, а Валерия е един от тримата участици в националния ни отбор. (бел. авт. Не знам какво да очаквам, стискайте ми палци!)

Ред е и на физиката: В началото

на март месец в гр. София се проведе Националния турнир на младите физици по регламента на М е ж д у н а р о д н и я турнир, където у ч е н и ц и т е р а з р а б о т в а т п р е д в а р и т е л н о различни физични проблеми под формата на задачи, правят експерименти и наблюдения и обработнат опитни резултати. Отборът на МГ бе представен от Искрен Ванков, Калоян Дърмонев и Николай Николов от 12 клас. Отборът на МГ-Варна, който бе на първо място както в селективните битки, така и в крайното класиране. От Националния турнир на младите физици бе излъчен национален отбор, който ще

представя страната ни в края на юли месец в Тайван, като и тримата МГци успяха да влязат в него!

На 16 март 2013 година в гр. Хисаря се проведе Пролетното н а ц и о н а л н о състезание по физика. В него взеха участие над 330 ученици от цялата страна. М а т е м а т и ч е с к а гимназия бе достойно представена от 38 ученици от седми до дванадесети клас. Ето призовите класирания:

• С п е ц и а л н а тема по програма за М е ж д у н а р о д н а т а олимпиада по физика: Калоян Дърмонев (12 клас) - II награда

• 12 клас: Михаил Ениманев - III място, Николай Николов - II награда, отборно класиране - I място

• 11 клас: Стефан Граматиков и Юлия Маркова - I награда, отборно класиране - II място

• 10 клас: Станислав Щерев - II място, Иван Попов - I награда, отборно класиране - I място

• 9 клас: Димитър Линов - I награда, Десислава Георгиева и Павел Попов - II награда, Цветан Йотов - III награда, отборно класиране - II място

• 7 клас: Християна Кьосева - II място, Мартина Борисова, Лиа Шуман и Александър Стоянов - I награда, А л е к с а н д ъ р Георгиев и Нели Узунова - II н а г р а д а , О т б о р н о класиране - I място. На Националния кръг на олимпиадата по физика нещата са не по-малко интересни! В седми клас Мартина Борисова заема третото място, в десети клас Станислав Щерев завоюва първото място с максимален резултат, а в дванадесети клас лауреати на олимпиадата станаха

Калоян Дърмонев и Искрен Ванков. Калоян и Искрен влизат в разширения национален отбор по физика.

Но успехите на МГйците съвсем не се ограничават само със състезанията! В хода на Международната кампания за търсене на астероиди ПАН-СТАРРС учениците Ивелин Георгиев и Димчо Каракашев, заедно със своя ръководител д-р Веселка Радева от Астрономическата обсерваторя, Варна, откриват три нови астероида. Наблюденията за търсене на нови астероиди са проведени от 10 март да 14 април 2013 година по време на кампанията Pan-STARRS (The Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System). В Кампанията освен българския екип участват 62 екипа от студенти и ученици от Австрия, Бразилия, В е л и к о б р и т а н и я , Германия, Полша, Португалия, Румъния и САЩ.

Две първи места в конкурс на НАСА извоюваха ученици от курсовете по астрономия към Варненската обсерватория, като четиринадесет от тях са от Математическата гимназия, а именно: Юлия Маркова, Иван Ангелов, Ивелин Георгиев, Калоян Кирилов, Момчил Пейчев, Никола Димов, Руслан Петров, Стефан Граматиков, Явор Желев, Денис Х а д ж и в е л и ч к о в , Димчо Каракашев, Илко Щирков, Наньо Пенков, Станислав Щерев. Младежите разработиха два проекта за космически градове върху и до астероиди, които представиха в категориите за 10 клас - голяма група и 11 клас – голяма група

и спечелиха първите места в тези категории. Ръководители на проектите са д-р Веселка Радева от Астрономическата обсерватория и Силвия Захариева от Математическа гимназия. Двата екипа са поканени да представят проектите в младежката сесия на International Space Development Conference на НАСА през май в Сан Диего, САЩ.

Последва, но не и по важност, Математическата лингвистика:

На Националния кръг на олимпиадата по математическа лингвистика взеха участие 13 ученици в група А, 11-12 клас, както и трима в група В, 8-10 клас. Йоана Грудева се размина на косъм с третото място в група В.

Тук е ред и да благодарим и на ръководителите на нашите състезатели – учителите, които преподават не само на школите, но и на нас в училище. Поемам риска да бъда недостатъчно изчерпателна, но ще си позволя да посоча някои имена: Антонина Христова, Петя Костадинова, Сашка Миланова, Силвия Захариева - физика; Елена Димитрова, Елеонора Павлова, Мая Караджова, Юлия Димитрова – информатика и ИТ; Бойка Паланчова, Боряна Парушева, Иван Ангелов, Ивелина Романова, Цветелина Пеева - математика; В а л е н т и н а Момчилова – м а т е м а т и ч е с к а лингвистика.

Вал

28 У.Б.ССъстезания

В Шампионскаталига всичко е по две,освен финала, трофеяи победителя. Те сауникални. Станахмесвидетели на единневероятен сезон, койтоощесжребиязагруповатафаза ни подсказа, че итазигодинанетрябвадапропускаме грандиозниятурнир. Победителитена четири от елитнитепървенства се паднахав една група. След товаимахме възможносттада се насладим на мегадербитакатоРеалМадрид– Манчестър Юнайтеди Барселона – Милан.Видяхме Роналдо да сезавръщанаОлдТрафорд,посрещнат топло отфеновете, Подолски даиграе срещу бившия сиотбор, Дрогба, СнайдериБекъмотноводавзематучастие този турнир, аБалотели да е принуденда гледа мача отдалеко.Нямахме търпение дастане 21:45 и да почнат

мачовете, а вторник исрядабяханай–хубавитедни.Засъжаление,оставасамоединмач,самоединдвубой и край. Отновощечакамечакдоесента.Но чакането ще систрува. Бъдете убедени,до есента няма да сеотърсите от емоциитеот финала. Ставали смесвидетели на обрати впоследните мигове, наобръщане на пасив от3 гола, на драматичнипродължения и дузпи.Какво ли ни чака сегана бляскавия Уембли?Кой ще е отборът,извървял толковапът, зада се докаже за пореденпът на 25 май? А коище са разочарованитефенове, чийто отборе на най – неудобнатапозиция – загуба нафинала? Толкова многовъпросителниисамоедноясно нещо – очаква нинеповторим, запомнящсеивълнуващспектакъл.Ще е свързан с много

радостни викове, многонеприятни моментии много спомени.Загубилите срещата щетърсят вина в съдията,а спечелилите ще сапостигнали огроменуспех, успех, за койтомечатаевсекиедингранд,всеки един обикновенотбор. Всички са жадниза спечелването на най– елитния европейскиклубентурнир,ноитазигодина бленът ще сесбъднесамозаединклуб.За най – постоянния, занай – заслужилия, най– вярващия в успеха.Не бих завършила срепликата: „Нека най –добрият победи.” Всепак,невсяка годинанай– добрите побеждават,побеждават тези, коитофутболните богове саизбрали.

„Ако си първи, си първи. Ако си втори, не си нищо.” Бил Шенкли

Спортът в МГ

Потопете се в магията на вълшебната футболна нощ

През март месец сепроведоха областнитекръгове по волейбол,баскетбол,хандбаливсичкидруги спортове, за коитоМГ отборите се класираха.Спортове, асоциации намного драма, труд, усилиядо среднощ и след това,пот,сълзи,викове,отборнии индивидуални умения,приятелски отношения наигрищетоивсъблекалните.Баскетболният отбор намомчетата от 8-10 клас, секласирахазазона,следкатопобедиха Икономическия

университет. Момчетата8-10класволейболзагубихаот 1ва ЕГ с 3:2 гейма ине се класираха на зони.И, колкото и да ни сеискаше да продължат къмзона, момчетата 11-12 класволейбол също загубихаот 1ва ЕГ с 3:1 гейма. .Хандбал момичета 11-12класзасъжалениеизгубихамачасрещуПГСАГ“ВасилЛевски” (Строителниятехникум)инесекласирахазазона.Ноитовагоимавспорта. За сметка на товаимаме още няколко отбора

класирали се на 1во мястона областните кръгове. Аименно футболистите,които се представятневероятно–както8-10такаи 11-12 клас продължаваткъм зона и скоро очаквамерезултати!Щосеотнасядотях,теиматмачпочтивсякаседмица,такачеакоискатедаотидетеидаскандиратезатях,можетедасеобърнетекъмг-нДемиров.Етотакаседоказа нашето училище запореден път. Математика,информатика, физика,биология, олимпиади във

разнообразни дисциплини.Съпътствани обаче отспорта. Едно уникалнопреживяване. Страст,емоцияидрамадопоследниямиг,допоследниясъдийскисигнал. Дали реферитеще са справедливи?Дали отборите ще са съсздрава психика? Комуще се усмихне късметът?Никойнезнае.Точнотукеинтригата.

Василена, 9 “а”

29 У.Б.ССпорт

Мими, Василена 9”а”

Усмивка :)

Дънната платка е вече превзета. Последният напън е вече настал. Тогава F-PROT, нашии генерал SEND-на громоломно: “Млади опълченци, венчайте машината с лаврови венци! На вашта сила Интел повери BIOS-а, войната и себе дори!” При тоз message силен, програмите горди очакват геройски вирусните орди, бесни и шумещи! О геройски час. Някой прихваща interrupt тогаз, буфери липсват, но сорсове траят, масив се изтрива - асемблер остая и сладката радост до крак да измрат пред цяла мрежа, на тоз славен път, единDel юнашки и с една победа. “Мрежата цялата сега нази гледа, тоя чип висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре !” Няма вече памет! Има хекатомба! Всеки КБайт меч е, всеки преход - бомба, всяко нещо - удар, всеки код е плам. Байтове и думи изчезнаха там. “Записвайте нули” - някои си изкрязка и нули двоични фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк трият, презаписват като живи пак! И вируси тръпнат, друг път невидели в едно да изтриват и живи и умрели и платката цепят със демонски вик. Боят се обръща на смърт и на щик, програмите наши, като скали твърди, асемблер-а срещат с железни си гърди и хвърлят се в RAM-а, в свирепата сеч, като виждат харно, изтрити са веч... но вълни по-нови вируси дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки. И още миг - ще падне заветният FAT и някой се сети... стартира FORMAT. ......... ......... ......... И днес вожд Интел, щом вирус прихваща, спомня тоз ден бурен, копира, препраща слава му дивна архивен ZIP

(иначе казано „дипломна” работа на тема: До какви тежки психични отклонения водят 5 години в МГ? (Вариантът 8 години не се разглежда поради липсата на достатъчно силни медицински термини за описание тежестта на психичното разстройство.))

Пребиваването в МГ за повече от 3 години води до:1.Отклонения от нормалния начин на почивка:1.1. В междучасията обикновено се учи урок, пише се домашно, приготвят се пищови. В МГ освен всичко това се решават задачи или се спори за отговора на задачата от предната седмица.1.2. У дома обикновено се гледа TV, играе се на PC-то, чати се и т.н. Учениците от МГ използват чата , за да обсъждат задачи като: 2^(x*3)-5^(x-2)+3>=3*4^(x-5)+2. При необходимост се чертае на Paint, за да се види къде точно са точките по чертежа и на коя стена лежи пирамидата.1.3. Ваканциите са време за почивка. Докато си почиват, учениците от МГ успяват да решат 50-100 до 300 задачи, да осъществят проекта по информатика и да се подготвят за предстоящите през седмицата след ваканцията 2-3(-4-5) контролни.2. Отклонения от нормалния начин на забавление:2.1. На купон на ученици от МГ предложението „Ай’ да решаваме задачи!” се приема със смях вместо с крясъци „Ти си луд/а!”2.2. На кафе учениците от МГ спорят за „оная другата задача” или три дни преди началото на учебната година пресмятат колко часа седмично ще имат математика, при което се стига до отклонение 3.3. Отклонения от нормалното разбиране на понятието „малко”:Стигайки до извода, че ще има 10 часа математика седмично, ученик от МГ заявява: „Че малко са!”4. Отклонения от нормалния начин на писане:В тетрадката по литература на ученик от МГ се появяват изречения като: „Лир. герой е готов на “, Þ той Î на.5. Отклонения от нормалния начин на поведение:5.1. След 2-рата година в МГ започват да се различават начални стадии на психично разстройство, което след още 2 години достига неподозирани граници. Учениците започват да се държат странно: да искат още задачи, да се смеят безпричинно, да се клатят напред-назад, обмисляйки някоя задача, да се гонят по коридорите с топки, водни пистолети и т.н.; да бягат по коридора, разнасяйки закачалка, да трошат всичко, до което се докоснат, да спят, гушкайки учебника по математика, да ходят винаги с четиризначните таблици (жълтата си книжка) в джоба, да повтарят непрекъснато: „Аз съм добре! И нищо ми няма! Нищо ми няма! Абе, нищо ми няма, бе!”, както и да сънуват корени, логаритми, граници, триъгълници, sin, tg и т.н5.2. След 5-тата (8-та) година в МГ учениците се стремят да напуснат лудницата, но осъзнават, че са неразривно свързани с нея и не искат да си тръгват. В следствие на което години, след като са завършили, те продължават да посещават любимата родна лудница МГ, която, освен че ги е побъркала, е положила за тях най-добрите грижи и им е дала най-веселите и безгрижни години, преди да ги премести в лудницата „ЖИВОТ”.Бел. на автора: По-голяма част от „отклоненията” са по действителни случаи.

O, Интел Once MG, always MG.

(за началото виж задна корица)

У.Б.С.30

Бисери

Издание на Ученически библиотечен съвет (У.Б.С.) на Математическа гимназия “Д-р Петър Берон”

Екип: ЙоаннаСамоходова(редактор,графичендизайн) ГинкаХристова(редактор,графичендизайн) necromancer~(редактор) КосараЯнкова(редактор) Иван(Същия) Ваня Шори Ал-Мусака Sandy Pie Рал *le freaky zombie Мими Василена,XIa Вал iVs ТаняЯнчева Вълчо JordanXa

Mawty-логонаУ.Б.С. ИскамедаизразимиспециалниблагодарностинаЕлицаДимитрова-коректориСоняЯнчева.

Акоискатедасесвържетеснас:вариант1-отидетевбиблиотеката;вариант2-пишетенаubs_mg@abv.bg

Имаш свободен, на всичките ти приятелиимсеиграебелот,ана теб тиеомръзнал?Свършил си контролното по-рано? Имашвремезагубене?Илипростотисечетенещокачествено, избрано точно като за теб отхора, които мислят като теб? Заповядай натретия етаж, вмалкия коридор, срещу стая310.Имавсякаквикниги,абиблиотекаркатаСоня Янчева е истински професионалист,койтосудоволствиебитипомогналсизбора.Защодаживеешвединсвят,катоможешдаимашхиляди?

А за тоз Митко... Някой ден такъв бой ще му хвърля... Само да не ме види някой.

- Госпожо, може ли да отворя прозореца?- Не, не може. Искаш от там да изляза? Аз и през вратата мога, само кажи.

Задавам си въпроси и сама си отговарям. Диагноза – учител.

Вие какво? Да не си мислите, че през 20 век са яли доматите с колчетата?

Димитре, моментално марш в ъгъла на кьошето!

Елине, остави Весела! Нея в междучасието, а мен - тук и сега!

Аууу, Теодора от утре на диета! Такива дебели като тебе... токчетата как ли те държат?!

- А това означава „геврек”.- А как е „милинки”?- Ще ти дам аз едни милинки!- А, добре, дайте!

Александре, смени си фотогеничния израз на лицето и внимавай в упражнението!

O, Интел! Три дена смелите програми как платката бранят, BIOS-а и RAM-а трепетно повтарят на боя ревa. Пристъпи ужасни! Дванайсeти път вирусна атака по платката дива и EXE я стеле и COM я залива. Вируса безумний CALL-ва чипа пак и SEND-ва: “Идете! Тамо са раите!” И вируси тръгват с викове сърдити, “KILL” мessage платката разтресе. Чипа отговори “Invalid process”.

И с нов дъжд матрици и масиви мъртви програмите наши, оплискани с кърви пъшкат и отблъскват без сигнал, без ред , всяка гледа само да бъде напред и буфер геройски на Del да изложи, един вирус повеч да положи. Конзолата екне. Бластери реват, спойки прегряват, топят се, гърмят. Идат като тигри, падат като овци и пак се копират, програми орловци, кат лъвове тичат по страшнии редът, прихващат сигнали и

връщат “corrupt“. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взводът надежда не види и RAM-ът препълнен не стига за тях. Нищо! Те ще паднат, но честно, без страх - кат някои модеми след “server reset”-а. ...

продължение + Once MG, always MG (иначе казано „дипломна” работа на тема: До какви тежки психични отклонения водят 5 години в МГ?) на стр. 29

О, Интел!