11

1. Въведение

В последните години има много

изследвания, свързани със степента на

използване на водните ресурси на стра-

ната ни. Съществени елементи от из-

ползването на водните ресурси като

процес е наличието на този ресурс от

една страна и водопотреблението от

друга. Разбира се съществено значение

имат и пространствени несъвпадения,

както и асинхронност във времето.

Като начало е направен преглед и

анализ на двата основни елемента –

ресурс и потребление. Наличната ин-

формация за оттока от последните го-

дини показва следната картина - Фиг. 1

[1]. Общият обем на регистрирания

повърхностен отток за страната през

2017 г. е 13385.106 m3. Сравнен със

средно-многогодишните норми за

периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и

1981÷2010 г., съставлява съответно с

27.5 %, 17.6 % и 14.1 % по-малко. Спря-

мо 2016 г., която е по-маловодна, за-

нижението на речния отток е с 28.9 %.

Данните по райони за басейново

управление показват същата тенденция

(Таблица 1).

Прави впечатление значителната

неравномерност в годишните оценки.

От една страна повече от 6 пъти разли-

ка между максималната и минималната

годишна стойност, при това за период

от 18 години, а от друга – коефицентът

на вариация на оттока Cv = 0,41.

Оценките за стойностите на годиш-

ното водопотребление в страната ни

съгласно Националния статистически

НЯКОИ ОЦЕНКИ И ТЕХНИ ОСОБЕНОСТИ НА ИЗПОЛЗВАЕМОСТТА

НА ПРЕСНИТЕ ВОДНИ РЕСУРСИ В Р БЪЛГАРИЯ

SOME ASSESSMENTS AND THEIR PECULIARITIES OF THE USED FRESH

WATER RESOURCES IN THE REPUBLIC OF BULGARIA

prof. eng. Igor Niagolov, Ph.D., igorbg@bas.bg,

assoc. prof. eng. Krassimira Nikolova, Ph.D

Резюме: This report has a discussion character. Too many but often contradictoryassessments exist of fresh water resources belonging to the Republic of Bulgaria. Suchassessments are produced here in Bulgaria as well as from foreign organizations. Someavailable data of surface, ground waters and water demands are analyzed and comparedfrom one hand and the use of WEI index is calculated in order to express theindependence between the water resource and the used part of it. One of the problems ishow to take into consideration Danube river resources and the possibilities of theirutilization when calculating water resources in Bulgaria. It is stressed on the elaborationof methodology for unified objective estimation of water resources because it is aproblem connected with the development of water sector in this country.

проф. д-р инж. Игор Няголов, igorbg@bas.bg,

доц. д-р инж. Красимира Николова

Фиг. 1. Годишен обем на повърхностния

отток за периода 2000 ÷ 2017 г. [ 1 ]

12

институт (НСИ) [2] дадени в Табл. 1,

колона 2, показват сравнително равно-

мерно изземане на води през посоче-

ните осем години.

Чрез статистическа обработка на

посочените данни са определени ко-

ефицентите на вариация на иззетите

води за периода 2010-2017, които

варират в интервала Cv = 0,05 – 0,063

като за цялата страна Cv = 0,055.

Изключение прави Черноморския ра-

йон за басейново управление, където

стойността на Cv e твърде висока - над

шест пъти. Явно значителното намале-

ние на изземването в Черноморския

РБУ (повече от двукратно през 2015-

2017 спрямо 2010 и 2011 години) и

оттук повишеният Cv, не оказват влия-

ние на общата картина, предвид

малкия обем на изземването (под 10 %

от общият иззет обем води) в този

район.

2. Оценки на използваемостта на

водните ресурси на Р България

За оценка на използваемостта на

водните ресурси в последно време и за

вид унификация, се използват различ-

ни индекси в специализраната литера-

тура и в отделните страни. В статията

е възприет т.н. експлоатационен ин-

декс WEI, който характеризира нато-

варването на водните ресурси с

водопотребение и се дефинира като

съотношение на годишната иззета

прясна вода към средномногогодиш-

ния воден ресурс [3]. Той илюстрира

натиска на водовземането върху на-

личния пресен воден ресурс и стой-

ността му е индикатор, както за уязви-

мост на водните ресурси, така и показ-

ва предразположение към стрес. Той

се прилага често поради сравнително

опростеното му определяне.

В настоящата статия са разгледани

два подхода при представяне на WEI

за страната ни – чрез наличните водни

ресурси и посредством възобновяеми-

те пресни водни ресурси (Фиг. 2 и 3).

2.1. Оценки на национални

институции

В Националната стратегия 2012 г.

[6] практически за WEI не се

Таблица 1. Оценки за стойностите на годишното водопотребление в България

Фиг. 2. WEI от Националния доклад за

състоянието и опазването на ОС в

Р България през 2011 г. (изд. 2013 г.) [4]

Фиг. 3. WEI от Националния доклад за

състоянието и опазването на ОС в

Република България през 2014 г. [ 5 ]

13

споменава, независимо че е изчислено

(последната колона от следващата

Таблица 2. (2.1.1 при запазена

номерация от Стратегията).

Нека като фактически материал да

се спомене оценката за възобновяеми-

те водни ресурси в някои европейски

страни.

2.2. Оценки на институции в

чужбина

Други източници подават по-

различна информация. Например на

Фиг. 5 е представена графиката за

WEI 2002 г. на Европейската агенция

по околна среда. Подчертава се, че

осем страни (имащи 46 % от населени-

ето) са с различен “воден стрес” – WEI

над 20 %. Това са Германия, Англия и

Уелс, Италия, Малта, Белгия, Испания,

България и Кипър).

За 2008 г. картината леко се

променя (влошава) и е показана на

Фиг. 6.

Таблица 2. Дял на иззетите води спрямо водния ресурс през 2009 г.

* р. Дунав и вътрешен отток

Фиг. 4. Средногодишни стойности на

възобновяеми пресни водни ресурси [ 5 ]

Фиг. 5. WEI2002 от Европейската агенция

по околна среда [ 7 ]

14

За щастие или съжаление има и

коренно различни оценки. Те са много

близки да тези на нашия НСИ.

2.3. Други оценки

В “Общата стратегия за управление

и развитие на хидромелиоративния

сектор …” [ 9 ], разработвана от екип

на Световната банка се посочва:

“Общият обем на използваните

(отчетени от контролната дейност на

басейновите дирекции без Басейнова

дирекция за управление на водите

Източнобеломорски район (БДУВ

ИБР), (за която са по разрешителни)

повърхностни води за различните цели

в България възлиза на близо 5.109 m3,

което е 31 % от общия годишен възоб-

новяем ресурс на повърхностните

водни тела.”.

В [ 3 ] се посочват дългосрочните

средногодишни стойности за пресните

води на различни европейски страни. За

РБългария това е около 111 млрд.

m3/год., като около 17 млрд.m3 /год са

вътрешен отток, а останалото е “дей-

ствителен външен приток”.(има се

предвид река Дунав). На същата фигура

тези стойности за Румъния са съответно

43 и 41 млрд m3/год – практически няма

външен приток, което е озадачаващо,

ако методиката е една и съща.

В [ 10 ] оценките на Световта банка

за 2013 г. са 21.0 и 42.3 млрд.m3

съответно за България и Румъния, но

по-внимателният преглед показва

липса на динамика в тези числа. По

неизвестни причини тези стойности

практически не се променят от

десетки години.

Фиг. 6. WEI2008 от Европейската агенция по околна среда [ 8 ]

15

3. Дискусия

Посоченото в т. 1. показва и пред-

полага сравнителна устойчивост при

използването на водните ни ресурси.

Както е дадено за оценките на повърх-

ностният отток – има малки вариации

в дългосрочен план (може би с изклю-

чение на Дунавски район за басейново

управление) на вътрешните ни реки.

Водопотреблението запазва отно-

сително постоянни обеми. Последното

е очаквано предвид минималните вод-

ни обеми за напояването (най-силно

вариращият водопотребител).

Съгласно оценките на национални-

те ни институции Р България има

много добра осигуреност от води. Това

е видно от Фиг. 2 и 3. като от послед-

ната прави впечатление значителното

намаляване на натоварването на

подземните водоизточници. Стойност-

та за WEI приблизително 6 % нарежда

страната ни сред “отличничките”.

Отделно тези оценки са сравнително

постоянни във времето, а става дума зa

период от десетина години.

Ако се разгледат Фиг. 5, 6 и 7,

които показват използването на

водните ресурси в европейските

страни. На Фиг. 5 и 6 индекса за

България е както следва: WEI90-f5=35

%, WEI90-f6=38 %, WEI02-f5=53 % и

WEI08-f6=65 %. . Означениято WEI90-

f5=35% е WEI за 1990 г. от фигура 5

има стойност 35%. Леко смушаваща е

разликата при WEI90, но разликата

при другите WEI e значителна.

Разбира се тя не е толкова голяма

както е дадено на Фиг. 7. На тази

фигура има около WEI90-f7 = 6 % и

WEI02-f7 = 10 %. За да има по-голямо

объркване – стойностите за WEI за

Румъния са WEI90-f5 = 42 %, WEI90-

f6 = 42 %, WEI02-f5 = 17 % и WEI08-

f6 = 12 %, както и WEI90-f7 = 5 % и

WEI02-f7 = 9 % – значително по-ниски

или около съответните стойности за

България.

Трудно обясним е фактът, че

според Евростат (Фиг. 4) “дейсви-

телният външен приток” за нашата

страна, Унгария, Словакия, Хърватия

и особено Сърбия е 70-90 % от

посочения на фигурата “средного-

дишен ресурс на пресни води” от една

страна и практическата липса на

външен приток за Румъния на другия

полюс.

Фиг. 7. WEI2007 от Европейската агенция по околна среда [ 11 ]

16

Явно няма ясна методология за

оценка на количествените характерис-

тики на водните ресурси, която да се

представя от статистическите цен-

трали.

Един проблем е доста разнообраз-

ното тълкуване на понятието “водни

ресурси”. Дефиницията от нашия

Закон за водите е следната „повърх-

ностните и подземните води, намира-

щи се във водните обекти, които се

използват или могат да бъдат изпол-

звани“. Категорично следва да се пра-

ви разлика между “потенциален

ресурс” и “експлоатационен ресурс”.

Вторият споменат обикновенно е со-

циално-икономически обоснован.

Друг въпрос, който възниква е раз-

делянето на страната ни на райони за

басейново управление и обобщаването

на различните информации. Ясно е, че

независимо от малката площ на страни

като нашата, поради толкова изявения

вододел, има големи различия между

отделните райони за басейново управ-

ление. Водата на р. Дунав е техничес-

ки възможна за използване, но от

никаква друга гледна точка не е обо-

сновано или изгодно да се ползват в

Източно и Западнобеломорския и/или

Черноморския райони за басейново

управление.

Малко вероятно е понастоящем, а

и в бъдеще, водите на р. Дунав да се

използват за подобряване водоснабдя-

ването в районите на Панагюрище и

Хасково например. Водите на р.Дунав

имат важната задача да поемат водо-

ползването на най-големия индивидуа-

лен ползвател в РБ – АЕЦ Козлодуй.

Разрешителното е за милиарди м3.

Включването или изключването на

водите на р. Дунав за нашата страна

има съществено значение. Изборът на

представяне на този ресурс в оценките

за използването на водните ни ресурси

ги “променя” 6-7 пъти. Съответно тези

оценки влияят на вземаните решения

за развитие на водния ни сектор. В

тази връзка е много важно национал-

ните ни институции, оторизирани да

подават информация по тези въпроси,

да действат в синхрон. Не е добра

практика да се изпращат различаващи

се сведения и да се очаква от приема-

щата страна да ги анализира и проме-

ня. Примерите дадени по-горе показ-

ват че подадени данни, различаващи

се в пъти, влизат в различните оценки

и оформят крайно противоречива ин-

формационна среда.

Подаването на статистическа

информация към Евростат например

не е само изпращане на числа. Важно е

да се посочва какво се “крие” зад тези

числа, да се посочва използваемостта

им, т.е. подаването на информация да е

“активно”.

Създава се впечатление че има “от-

читане” на едни и същи води по

няколко пъти. Това е много съществе-

но за речни басейни като този на р.

Дунав. Ако Унгария, Словакия, Хърва-

тия и Сърбия “вземат своето” за Бълга-

рия ще има само 3-4 % от средният

отток на р. Дунав (колкото генерира-

ме), а не приписваните ни 50 %. Но и

тук може да възникне проблем, нещо

като двойно счетоводство – един и

същи отток да се отчита като вътрешен

отток и действителен външен приток

по терминологията от Фиг. 4.

WEI се прилага често и при това за

различни по площ териториални еди-

ници. Причината е както се спомена

опростеното изчисление чрез ползва-

нето на минимално количество данни.

Зад тази обобщена оценка следва да се

дешифрират проблемните райони от

гледна точка на недостиг на вода и да

се дават някои препоръки за справяне

с наблюдаваните неблагополучия -

например при използване на водите в

България. Това е твърде амбициозна

задача и практически нерешима с този

подход.

Би следвало това да се извършва

при анализ на използването на водите

по поречия, което е възприета и логич-

на практика. В противен случай следва

да се анализират, проектират и строят

доста сложни схеми за прехвърляне на

води или да се обяви, че всичко е

наред.

Това предизвиква значими социал-

но-икономически проблеми и следва

да е крайна мярка.

Създава се впечатление, че чрез

обобщения се посочват значителни

водни ресурси пред международни

институции. Набляга се на втората

част от дефиницията за водни ресурси.

Тази част обаче е доста абстрактна и

най-вече обикновено икономически

неприемлива.

4. Изводи и заключение

Наблюдава се доста разнородна

(често противоречива) информация за

водните ни ресурси, както и за тези на

съседни страни. Обобщеното предста-

вяне води до подаване на недостовер-

ни оценки пред международните ин-

ституции.

Анализите за използването на вод-

ните ресурси следва да се извършват

на басейнов принцип по поречия. Това

е препоръчван, разумен и логичен

подход. В противен случай следва да

се анализират, проектират и строят до-

ста сложни схеми за прехвърляне на

води или да се обяви, че всичко е

наред.

Включването или изключването на

водите на р. Дунав за нашата страна

има съществено значение. Изборът на

представяне на този ресурс в оценките

за използването на водните ни ресурси

ги “променя” 6-7 пъти. Съответно тези

оценки влияят на вземаните решения

за развитие на водният ни сектор. В

тази връзка е много важно национал-

ните ни институции, оторизирани да

подават информация за тези въпроси,

да действат в синхрон. Не е добра

практика да се изпращат различаващи

се сведения и да се очаква от приема-

щата страна да ги анализира и про-

меня. Примерите, дадени по-горе по-

казват, че подадени данни, различава-

щи се в пъти, влизат в различните

оценки и оформят крайно противоре-

чива информационна среда.

Литература

1. http://www.hydro.bg/bg/data/.

2017_reki_Godishna_ocenka.pdf.

2. http://www.nsi.bg/bg/content/2604/.

иззета-вода-по-източници-общо-

за-страната-по-статистически-

райони-и-райони-за-басейнов.

3. http://eea.government.bg/bg/soer/

2011/water/water1.

4. http://eea.government.bg/bg/soer/

2011/water/water1.

5. http://eea.government.bg/bg/soer/

2014/water/water1.

6. https://www.moew.government.bg/bg

/vodi /s t ra tegicheski-dokumen-

ti/nacionalna-strategiya-za-upravle-

nie-i-razvitie-na-vodniya-sektor-v-

republika-bulgariya/.

7. https://www.eea.europa.eu/archived/

archived-content-water-topic/water-

resources/water-abstraction.

8. http://www.eea.europa.eu/data-and-

maps/figures/water-exploitation-

index-wei-2.

9. Обща стратегия за управление и

развитие на хидромелиоративния

сектор (напояване и отводняване) и

защита срещу вредното въздейс-

твие на водите - Проект на доклад

за подробна оценка на базовото

състояние- том I, януари 2015, 219

стр.

10. https://ru.actualitix.com/country/eurp

/ru-europe-total-renewable-water-

resources.php.

11. http://www.eea.europa.eu/data-and-

maps/figures/water-exploitation-

index-wei-4.

17