Червена книга на хабитатите в...

Червена книга на хабитатите в България

Росен Цонев и

Чавдар Гусев

http://www.sibir.bg/realSize.php?PicID=270628&albID=28509

http://www.sibir.bg/realSize.php?PicID=270628&albID=28509

А. Консервационно значение

А.1.Хабитатът има консервационно значение на международно ниво – включен е в приложенията на

Бернската конвенция или хабитатната Директива

А. 2 Хабитатът има консервационно значение на национално ниво

B. Географски ареал

В1 България е в периферията на разпространение на хабитата – такива са типичните

Средиземноморски, Степни, Бореално-Алпийски и Евксински местообитания

В2. Хабитатът се харатеризира от висока фитоценологична роля (доминант) на Български, Балкански

ендемити и реликти

C. Разпространение в страната според Фитогеографското райониране на страната

С1 – разпространение в 5 или повече от 5 региона;

С2 – разпространение в 3-5 региона

С3 –разпространение в 1-2 региона

Критерии за оценки на природните местообитания

Пример: Ареалът на

типичния вечнозелен

средиземноморски вид

дъб - пънар Quercus

coccifera достига само до

най-югозападната част

на страната

D. Площ на хабитата

Площта на хабитата (според основните хабитатни единици на CORINE Landcover) може да бъде оценена

, като:

D1. Значителна

D2. Незначителна

D3. Много ограничена (малки петна)

Е. Фрагментацията, която е оценена през последните 100 години е :.

Е1. Незначителна

Е2. Значителна

Е3. Драстична – хабитатът е застрашен от пълно изчезване от територията на страната

F. Промени в площта и ареала, които са оценени в последните 100 години:

F.1. Незначителна

F.2. Значителна

F.3. Драстична – хабитатът е застрашен от пълно изчезване от територията на страната

Пример: разрушаването и

фрагментацията на

черноморските дюни/

туристическо развитие

G. Промени в структурата на хабитата през последните 100 години – това включва

флористгичната струкрура, екологичните особености и др.

G.1. Незначителни промени

G.2. Значителни промени

G.3. Драстични, които заплашват хабитата с изчезване.

H. Възможности за възстановяване на хабитата

H.1. Добри възможности

H.2. Ограничени възможности

H.3. Възстановяването е невъзможно

I. Роля на хабитата да опазва растителни популации (повече от 2 вида) на застрашени,

ендемични, реликтни видове, или видове, които са включени в Приложенията на Директива

92/43, Бернската конвенция, CITES, IUCN, Червената книга на България и др.

J. Стабилност

L. Ресусрсно значение

L.1 Без ресурсно

L.2 Ресурсно значение на регионално ниво

L.3 Ресурсно значение на национално ниво

Пример: Горите са едни от най-важните

ресусрси в България

Изчезнали (Ex)

Критично застрашени (CE) – Формула C3 D3 E3 F3 G3 H3 or H2 L2

Застрашени (Еn) – Формула(C2; D2; E2; F2; G2; H2 or H3; L2)

Уязвими (Vu)

(1)вариант: формула B1 и/или B2; C1; D2; E2; F2; G1; H; L1)

(2) вариант: формула B1 и/или B2; C1; D1; E1; F1; G2; H2; I; J; L3

Почти застрашени (NT) – формула (A1 и/или A2; B1 and/or B2; I; J; C1; D1; E1; F1; L2; L1)

Категории

Пример – 19.F3 Понто Сарматски-степни растения

Критично застрашено [CR - A1 A2 B1C3 D3 E3 F3, G3, H3]

Храсталаци на Caragana frutex и

Spiraea crenata в Дунавската

равнина

A. Морски хабитати

Критично застрашени – 2 типа

Застрашени – 3 типа

Уязвими – 4 типа

Почти Застрашени – 1 тип

01.A1Мидени обраствания и/или морски жълъди в медо-литорала

VU

02.A2 Литорални пясъци и тинести пясъци VU

03. A2 Средиземноморски халофитни съобщества на високи отрици,

дзуки и житни треви

CR

04. А2 Едногодишни съобщества на Salicornia spp., Suaeda spp. и

Salsola spp. Черноморските солени езера

EN

05.А2 Подводни ливади на морски треви [Zostera marina и Zostera

noltii]

EN

06.А2 Потопени макрофитни съобщества на свръхсолените езера CR

07.А3 Ифра-литорални скали и други твърди субстрати VU

08.А4 Суб-литорални пясъци NT

09.А4 Суб-литорални мидени банки на седиментиs VU

10.А3 Cystoseira spp. на ифра-литорални скални дъна или скални

блокове, под влиянието на морските вълни

EN

Критично застрашени хабитати са :

06.A2 Потопени макрофитни съобщества на

свръхсолените езера (Ruppia maritima

съобщества) (ляво)

03.A2 Средиземноморски халофитни

съобщества на високи отрици, дзуки и житни

треви (дясно) – Juncetum littoralis

Основни заплахи:

1. Първична рядкост и малък

ареал в България

2. Туризмът и строителството по

морето

3. Промените във водния режим

на крайбрежните територии

B. Крайбрежни хабитати


Застрашено – 6 типа


Почти застрашени – 0 типа

01. В1 Растителност на Черноморските пясъчни плажове EN

02. В1 Черноморски ембрионални дюни EN

03. В1 Черноморски подвижни (бели) дюни EN

04. В1. Черноморски стабилизирани (сиви) дюни EN

05. В1 Черноморски облесени дюни CR

06. В1 Влажни и преовлажнени понижения в дюните CR

07. В2 Растителност на Черноморските чакълести плажове EN

08. В3 Западно-Понтийска растителност на Черноморските скали EN

Критично застрашени са:

05.B1 Черноморски облесени

дюни (дясно) и

06.B1. Влажни и преовлажнени

понижения в дюните(долу)


1. Първична рядкост и малък ареал в

България


морето

3. Промените във водния режим на

крайбрежните територии

4. Изсичане на горите по крайбрежието

C. Вътрешни повърхностни води

Критично застрашени – 3 типове

Застрашени – 13 типове

Уязвими – 4 типове

Почти застрашени – 1 тип

01.С1 Олиготрофни планински езера VU

02.С1 Съобщества на харови водорасли в олиготрофни варовикови

течащи води

EN

03.С1 Natural or semi-natural mesotrophic to eutrophic lakes and marshes

with hydrophytic (macrophytic) vegetation

EN

04.С1 Плитки, пресъхващи малки водоеми с плаваща растителност EN

05.С1 Дистрофни езера EN

06.С1 Свръхсолени крайбрежни езера и блата EN

07.С2 Карстови извори с бигорни образувания ЕN

08.С2 Термални извори NT

09.С2 Потоци и малки реки с макрофитгна растителност в равнините и

предпланините

EN

10.С2 Планински потоци и реки с бързо течение VU

11.С2 Водопади VU

12.С2. Планински потоци и реки с макрофитна растителност VU

13.С2. Реки с бавно течение без хидрофитна растителност EN

14.С2 Реки с бавно течение без хидрофитна растителност EN

15.С2. Естуари CR

16.С3 Водоеми с хипурис (Hippuris vulgaris) CR

17.C3 Средиземноморски високи треви около реките или е понижения

на дюните

CR

18.С3 Съобщества на езерен шилолист (Isoetes lacustris) EN

19.С3 Тинести и пясъчни речни брегове със съобщества на малки,

едногодишни хигрофити

EN

20.С3 Кални речни брегове с полу-рудерални съобщества на високи,

едногодишни хигрофити

EN

02.С1 -1 Съобщества на харови водорасли в стоящи води EN


16.C3 Водоеми с хипурис (Hippuris

vulgaris) (дясно)

15.C2Естуари (долу)

17.C3 Средиземноморски високи треви около

реките или е понижения на дюните – Erianthus

ravennae

Главни заплахи:


блатата – главно пресушаването на

блатата и коригирането на речните

течения


Черноморието и в планините

3. Строителството на МВЕЦ в

поречията на реките

D. Торфища и мочурища


Застрашени– 4 типа

Уязвими– 0 типа


01.D2 Тофища, доминирани от острици и житни EN

02.D2 Мъхови извори с меки води EN

03.D2 Преходни тресавища и торфища EN

04.D4 Алкални блата EN

05.D5 Мочурища с режещ кладиум (Cladium mariscus) CR

06.D5 Континентални солени мочурища със съобщества на солянка

(Salicornia europaea)

CR



блатата – главно пресушаването на

блатата и коригирането на речните

течения


Черноморието и в планините

2. Разораването на териториите на

бившите блата


06.D5 Континентални солени мочурища

със съобщества на солянка (Salicornia

europaea)

05.D5 Континентални солени мочурища

със съобщества на солянка (Salicornia

europaea)

E. Тревни съобщества и съобщества доминирани от

мъхове и лишеи

Критично застрашени – 4

типа




01.Е1 Отворени пионерни термофилни тревни съобщества на варовити

терени и скални хабитати

NT

02. Е1 Западно-Български планински петрофитни степи VU

03. E1 Южно-Български суб-средиземноморски петрофитни степи VU

04. E1 Субконтинентални петрофитни степи VU

06. Е1. Ливадни степи VU

07. Е1 Серпентинитни степи EN

08. Е1. Дунавски льосови степи EN

09. Е1 Западно-Понтийски петрофитни степи EN

10. Е1 Дунавски пясъчни степи CR

11. Е1 Суб-Средиземноморски псевдо-степи с едногодишни треви VU

12. Е1 Ксеротермни пасища с валезийска власатка (Festuca valesiaca),

белизма (Botriochloa ischaemum) и черна садина (Chrysopogon

gryllus)

NT

13.Е1 Планински пасища EN

14. Е1 Дунавски континентални пясъчни дюни и гредове от

песъчлив льос

CR

15. Е1 Побити камъни EN

16. Е2 Низинни сенокосни ливади EN

17. Е2 Планински сенокосни ливади VU

18. Е3 Преовлажнени крайречни ливади с детелини (Trifolium spp.) EN

19. Е3 Дунавски крайречни заливни ливади CR

20. Е3 Планински ливади на синкава молиния (Molinia caerulea) VU

21. Е4 Алпийски ацидофилни тревни съобщества край топяща си снежни преспи EN

22. Е4 Алпийски варовикови тревни съобщества край топяща си снежни преспи CR

23. Е4 Алпийски ацидофилни тревни съобщества VU

24. Е4 Алпийски и субалпийски затворени тревни съобщества VU

25. Е4 Алпийски и субалпийски варовикови отворени тревни съобщества на места,

изложени на силни ветровеEN

26. Е4 Алпийски и субалпйски отворени варовикови тревни съобщества EN

27. Е4 Субалпийск мезофилни тревни съобщества доминирани от картъл (Nardus

stricta)VU

28. Е4 Субалпийски силикатни ксерофитни тревни съобщества VU

29. Е5 Низинни крайречни високотревни съобщества EN

30. Е5 Планинскикрайречни високотревни съобщества VU

31. Е6 Солени степи, пасища и мочури EN

32. Е6 Континентални солени ливади EN

33. E6 Континентални петрофитни солени степи EN


10.E1 Дунавски пясъчни степи (ляво) –

Achillea ochroleuca на снимката

19.E3 Дунавски крайречни заливаеми

ливади


1. Разораване на бившите степи и ливади

2. Промени във флористичната структура и

екологичните характеристики след

активната паша

3. Промени във водния режим и

пресушаването на влажни зони

4. Масовия туризъм

22.E4 Алпийски варовикови тревни

съобщества край топяща си снежни преспи–

Пирин (ляво)

14.E1 Дунавски континентални пясъчни

дюни и гредове от песъчлив льос

(долу)

Tragopogon floccosus

F. Храстови съобщества





01.F2 Апийски ацидофилни храстчеви съобщества доминирани от

тревиста върба (Salix herbacea) край топящи се преспи

EN

02.F2 Алпийски варовикови храстчеви съобщества край топящи се

преспи

CR

03.F2 Алпийски съобщества на синя боровинка (Vaccinium uliginosum) VU

04.F2 Съобщества на миртолистен рододендрон (Rhododendron myrtifolium) EN

05.F2 Планински храсталаци на сибирска хвойна (Juniperus sibirica) NT

06.F2 Планински храсталаци на казашка хвойна (Juniperus sabina) CR

07.F2 Високопланински ерикоидни съобщества доминирани от Empetrum-

Vaccinium

CR

08.F2 Съобщества на връшняк (Bruckentalia spiculifolia) NT

09.F2 Високопланински съобщества на мечо грозде (Arctostaphylos uva-

ursi)

EN

10.F2 Съобщества на сребърник (Dryas осtopetala) EN

11.F2 Планински съобщества на боровинки NT

12. 2 Планински храсталаци на балкански зановец (Chamaecytisus

absinthiodes)

NT

13.F2 Съобщества на зелена елша (Alnus viridis) EN

14.F2 Храсталаци на алпийски върби (Salix lapponum, Salix waldsteiniana,

Salix hastata, Salix silesiaca, Salix appendiculata)

EN

15.F2 Родопски храсталаци на храстовиден очиболец (Potentilla fruticosa) CR

16.F2 Храсталаци на клек (Pinus mugo) VU

17.F3 Съобщества на синя хвойна (Juniperus communis) NT

18.F3 Континентални степни храсталаци EN

19.F3 Понто-Сарматски степни храсталаци CR

20.F3 Мизийски храсталаци на люляк (Syringa vulgaris) VU

21.F4 Странджански ерикоидни храсталаци EN

22.F5 Храсталаци и ниски гори на пърнар (Quercus coccifera) CR

23.F5 Храсталаци на червена хвойна (Juniperus oxycedrus) NT

24.F5 Балкански псевдо-маквиси NT

25.F5 Храсталци на грипа (Phyllirea latifolia) VU

26.F6 Субсредиземноморски “гариги” NT

27.F7 Съобщества на тракийски клин (Astracantha thracica) VU

28.F7 Съобщества на теснолистен клин (Astragalus angustifolius) EN

29.F7 Съобщества на айтоски клин (Astracantha aitosensis) CR

30.F9 Крайречни съобщества на ракитовица (Tamarix spp.) ЕN

31.F9 Родопски съобщества на върболистен тъжник (Spiraea salicifolia) CR

20.F3_1 Тракийски съобщества на румелийски жълтуга (Genista rumelica) EN


02.F2 Алпийски варовикови храстчеви съобщества

край топящи се преспи

(дясно)

06.F2 Планински храсталаци на казашка хвойна

(Juniperus sabina)

(дясно)

07.F2 Високопланински ерикоидни съобщества

доминирани от Empetrum-Vaccinium

Empetrum nigrum

Salix herbacea

Реликтни хабитати в Родопите:

15.F2 Родопски храсталаци

храстовиден очиболец

(Potentilla fruticosa)

31.F9 Родопски

храсталаци на

върболистен тъжник

(Spiraea salicifolia)

28.F7 Съобщества на айтоски клин

(Astracantha aitosensis)

22.F5 Храсталаци и ниски гори на

пърнар (Quercus coccifera)


1. Първична рядкост и малък ареал на

хабитат - реликти, ендемити,

типиччни средиземноморски или

степни видове сред доминантите.

2. Разораването на степите и

свързаните с тях степни храсталаци

3. Глобалните климатични промени в

планините

G. Гори





01.G1 Крайречни смесени върбово-тополови гори VU

02.G1 Гори на черна елша (Alnus glutinosa) EN

03.G1 Планински галерии на сива елша (Alnus incana) VU

04.G1 Алувиални гори на елши (Alnus spp.) и планински ясен

(Fraxinus excelsior)

VU

05.G1 Смесени низинни крайречни гори и лонгози CR

06.G1 Тополово-върбови гори в Южна България VU

07.G1 Гори на чинар (Platanus orientalis) EN

08.G1 Ацидофилни букови гори (Fagus sylvatica) VU

09.G1 Неутрофилни букови гори (Fagus sylvatica) NT

10.G1-1 Мизийски букови гори (Fagus sylvatica) NT

10.G1-2 Калцифилни букови гори (Fagus sylvatica) NT

11.G1 Гори на източен бук (Fagus orientalis) EN

12.G1 Тракийски гори на космат дъб (Quercus pubescens) EN

13.G1 Мизийски гори на космат дъб (Quercus pubescens) EN

14.G1 Мизийски смесени термофилни дъбови гори EN

15.G1 Тракийски смесени термофилни дъбови гори EN

16.G1 Термофилни гори на източен горун (Quercus polycarpa) EN

17.G1 Лесостепни гори на цер (Quercus cerris) EN

18.G1 Добруджански лесостепни гори на дръжкоцветен дъб

(Quercus pedunculiflora)

CR

19.G1 Гори на рилски дъб (Quercus prototroburoides) CR

20.G1 Гори на воден габър (Ostrya carpinifolia) VU

21.G1 Гори на маклен (Acer monspessulanum) EN

22.G1 Гори на сребролистна липа (Tilia tomentosa) EN

23.G1 Гори на обикновен кестен (Castanea sativa) EN

25.G1 Гори на бреза (Betula pendula) NT

26.G1 Планински гори на обикновен габър (Carpinus betulus) и зимен дъб

(Quercus dalechampii)

NT

27.G1 Долинни гори на обикновен габър (Carpinus betulus) и зимен дъб

(Quercus dalechampii)

NT

28.G1 Смесени гори на стръмни склонове и планински клисури EN

29.G1 Гори на конски кестен (Aesculus hippocastanum) CR

30.G1 Гори и храсталаци на полски бряст (Ulmus minor) EN

31.G1 Гори на сива елша (Alnus incana) EN

32.G3 Гори на бяла ела (Abies alba) EN

33.G3 Гори на цар-борисова ела (Abies borisii-regis) EN

34.G3 Гори на смърч (Picea abies) NT

35.G3 Гори на бял бор (Pinus sylvestris) NT

36.G3 Гори на черен бор (Pinus nigra) EN

37.G3 Гори на черна мура (Pinus heldreichii) VU

38.G3 Гори на бяла мура (Pinus peuce) EN

39.G3. Гори на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) CR

40.G3 Торфени гори и храсталаци VU

29.G1 Гори на конски кестен (Aesculus hippocastanum)

39.G3 Гори на дървовидна хвойна

(Juniperus excelsa)

Критично застрашени

05.G1 Лонгозни гори

18.G1 Добруджански гори на

дръжкоцветен дъб (Quercus

pedunculiflora) (down)

Главни заплахи

1. Обезлесяване

2. Сечи – легални и нелегални

3. Първично малък ареал – реликтни,

ендемити, типични

средиземноморски видове.

4. Промени в екологичната структура

на горите – осветяване и др.

H. Скални хабитати

Критично застрашени – 2 типове




01.H1 Морски пещери EN

02.Н1 Привходни части на пещерите VU

03.Н1 Пещери в карстови райони VU

04.Н1 Вулканични пещери VU

05.Н1 Изкуствени минни галерии VU

06.H2 Планински силикатни сипеи VU

07.H2 Планински варовикови сипеи VU

08.H3 Силикатни скални склонове с хазмофитна растителност VU

09.H3 Варовикови скални склонове с хазмофитна растителност VU

10.H3 Силикатни скали с пионерна растителност на терофити и

сукуленти

VU

11.H3 Силикатни скални склонове с лишейни съобщества VU

12.H3 Варовикови скални склонове с лишейни съобщества VU

14.H3 Утрабазични скали с пионерна растителност VU

15.H3 Пирамидални формации във флуво-глациални наслаги CR

16.H3 Пясъчни пирамиди в пясъчно глинести скали VU

17.H3 Влажни средиземноморски скали със съобщества на венерин косъм

(Adiantum capillus-veneris)

CR

Критично застрашени природни

местообитания:

15.H3 Пирамидални структури във

флувоглациални наслаги

17.H3 Влажни средиземноморски

скали с венерин косъм (Adiantum

capillus-veneris)


1. Законни и незаконни кариери

2. Естествените ерозионни процеси

3. Промени в овлажнението на

скалите

Почти застрашени природни местообитания са някои широко разпространени в страната типове, като :

12.E1 Ксеротермни ливади и пасища

23.F5 Храсталаци на червена хвойна

(Juniperus oxycedrus)

05.F2 Храсталаци на сибирска хвойна

(Juniperus sibirica)

08.F2 Храсталаци на връшняк

(Bruckentalia spiculifolia)

Някои планински

храсталаци с вторично

увеличаване на

разпространението…

09.G1 Неутрофилни букови гори

08.G1 Ацидофилни букови гори

Някои зонални типове

гора…

34.G3 Гори от смърч

35.G3 Гори от бял бор

Някои широко разпространени

иглолистни гори в Родопите и

други високи планини :

ИзводиПриродните местообитания, които имат най-висока

природозащитна стойност, са застрашените и критично-застрашените типове

Всички природни

местообитания са

общо 165 типове

CR – 17 %

EN – 43%

VU – 28 %

NT – 12 %

ВСИЧКИ ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ В

ЧЕРВЕНАТА КНИГА

CR; 28; 17%

EN; 71; 43%

VU; 46; 28%

NT; 20; 12%

Само 12 % от ценните

местообитания не са

по директна заплаха

от изчезване

Основни типове природни местообитания и

категории на застрашеност

CR CRCR

CR

CR

CR

CR

CREN

EN

EN

EN

EN

EN

EN

EN

VU

VU

VU

VU

VU

VU

VU

VU

NTNT

NTNT

NT

NT NT

NT

02468

101214161820

A.M

arin

e hab

itats

B.C

oasta

l hab

itats

C.F

resh

wat

er h

abita

ts

D.M

ires

and

fens

E.Gra

ssla

nds

F.Shr

ubs

and h

eath

s

G.F

orest

s

H.R

ocky

habita

ts

A. Морските местообитания и H. Скални местообитания – преобладават уязвимите местообитания

B. Крайбрежни местообитания; C. Сладководни местообитания; D. Торфища и тресавища; G. Гори

– застрашените местообитания преобладават

E. Тревисти местообитания – преобладават застрашените и уязвимите местообитания

F. Храстови и храстчеви местообитания – преобладават застрашените и критично застрашените

местообитания

Къде може да се намери Червената книга на България. Том 3.

Природни местообитания ?

Засега само в Интернет:

http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/

Главен редактор е доц. д-р Вълко

Бисерков от Института по

биоразнообразие и екосистемни

изследвания – БАН

Трябваше да бъде отпечатана още

през 2011 г.

Питайте Бисерков и МОСВ къде и

кога най-после ще излезе!

Благодаря за вниманието!!!

Червена книга на хабитатите в...

Documents