Интервю с

г-жа Мариана

Милева

1

“Даскал Добри” -

разказ

2

Интервю с

Костадина

Янакиева,12. в

клас

2

Актуална анкета;

Препоръчани

книги

3

3

“Защо избрах да

уча в ПМГ...”,

Марио

3

Интервю с

Костадина

Янакиева,

продължение

4

“Да сбъднем

мечтата на

Криско”

5

Щафета

“Освободител”

5

Непознатата

Япония

6

Масленица -

руски обичай

7

Spelling Bee –

състезание по

англ. език

8

В броя четете:

Интервю с Мариана Милева, директор на Природо-

математическа гимназия „Добри Чинтулов”

Госпожо

Милева,

от кога

сте

директор

на гимназията?

От 5 го ди ни , о т

септември 2010 г.

Колко часа продължава

работният ден на

директора?

8 часа, но почти никога не

продължава толкова.

Какво сте завършили?

Завършила съм българска

филология в Пловдивския

университет.

Госпожо Милева, защо

един седмокласник

трябва да избере ПМГ за

средното си образование.

Защото в съвременния

свят един ученик трябва

да има умения в различни

о б л а с т и - д а б ъ д е

програмист, инженер,

архитект, учител.

Седмокласникът трябва

да има добро езиково

обучение, да се развива и

в други области и да

получава широки знания.

С какво гимназията

привлича учениците?

Привлича ги с добрата

о б щ о о б р а з о в а т е л н а

подготовка, добрата

подготовка за кандидат-

студентските изпити,

работата в извънкласни

форми. Те са важни,

защото помагат на

човека да развива себе си.

С какво се отличава

ПМГ „Добри Чинтулов”

от останалите училища?

Гимназията се отличава

с възможността на

учениците да учат езици

и да се развиват в

разнообразни сфери.

Какъв процент от

учениците влизат във

ВУЗ?

Почти 100%. Рядко

имаме ученици, които

прекъсват образованието

си и това е по семейни

причини.

Какви паралелки ще

има тази година?

Те ще бъдат същите

като предишните: 2

парелки биология с

а н г л и й с к и е з и к , 1

паралелка математика с

а н г л и й с к и е з и к , 1

паралелка информатика с

а н г л и й с к и е з и к , 1

паралелка информаионни

технологии с английски

език и 1 паралелка

география с английски

език.

Очаквате ли сегашните

седмокласници отново да

изберат ПМГ за средното

си образование?

Очаквам, защото и

п р е д и ш н и г о д и н и

с е д м о к л а с н и ц и т е

предпочитат да останат

п р и на с , а ко и т о

п р е д п о ч е т а т

непо знато то, често

отново се завръщат.

Какво ще пожелаете на

седмокласниците преди

предстоящите изпити?

Да бъдат спокойни,

шансът да ги съпътства,

да покажат максимума на

възможностите си и да

изкарат оценки, с които

те самите ще изберат

къде да продължат

обучението си.

Година 1, Брой 1

ШИЛО

Вестник на младия чинт уловец

Шило в торба не стои!

20.03.2015 г.

Англия- „Уорик”. Сега

мечтата и е да се изучи

и да стане един

истински компетентен,

опитен и успешен

специалист в сферата

на предприемачеството,

да се завърне в

България и да даде

п р и н о с а с и з а

развитието на страната

с най-доброто, което ще

е научила в чужбина.

Костадина, какво те накара да

и з б е р е ш П М Г „ Д о б р и

Чинтулов“?

Когато трябваше да си избера

гимназия в края на 7. клас, се

колебаех главно между ГПЗЕ и

ПМГ, Сливен. Аз имам по-голяма

сестра, която миналата година

завърши Езиковата гимназия и

имах много позитивни отзиви за

Костадина Янакиева е ученичка

в 12. клас от Природо -

математическа гимназия „

Добри Чинтулов”, Сливен. Още

от малка мечтата и е да стане

архитект и заради това след 7.

клас кандидатства в ПМГ.

В п о с л е д с т в и е о т к р и в а

способността си да работи с хора

и да говори пред публика, и това

променя плановете ѝ. Вече е

приет а в един от на й -

престижните университети в

училището от нея. Онова, което

наклони везната към ПМГ обаче,

беше, че тук можех да се потопя по

-обстойно в материята на

математиката, защото по онова

време исках много да стана

архитект и, следователно, бях

убедена, че в ПМГ ще получа най-

добрата подготовка. Сега, след

петте години, които прекарах в

първата сливенска гимназия, мога

да заявя с ръка на сърцето, че

очакванията и надеждите ми

относно нивото на обучение бяха

оправдани.

Разкажи ни за част от своите

досегашни постижения и

отличия.

Като дете си поставях за цел да

участвам във възможно най-много

олимпиади и състезания и да

постигам най-добри резултати...

Продължава на стр.4

Page 2

Даскал Добри

Интервю с Костадина Янакиева

Шило

Възрастен, полусляп мъж, с мустаци

и благ поглед влезе в сградата на

училището след първия звънец. Огледа

празните коридори и спря пред

библиотеката на втория етаж.

Потъна в морето от книги и

учебници и с интерес започна да ги

разлиства. “Колко много знание има тук”

- помисли си той. “И колко промени:

гръцкият език е заменен с английски,

землеописанието – с цветна география.

И м а и н о в и п р е д м е т и –

информатика!” (От която старецът нищо

не разбра.) И беше светло, макар че

никъде не се виждаха свещи или газени

лампи.

След миг се чува училищен звънец и

коридорите се изпълват с детски смях и

глъч. И нова изненада: Тук освен

момчета учат и момичета. Очевидно и

даскалите не са само мъже.

Нов звънец и коридорите утихват.

Мъжът бавно слиза по стъпалата,

изтрити от хиляди детски крака. Спира за миг на

площадката между двата етажа и вижда скромен образ в

бяло и годините 1822-1886. “Минал е век и половина” -

помисли си той -”но училището е оцеляло”. Продължи

надолу и дочу от една стая детски гласове вкупом да

произнасят клетва:

Аз, младият чинтуловец,

прекрачвайки прага на

старата гимназия,

днес се заклевам:...

Отмина, а от друга стая се носеше

песен:

Годините властно минават,

ний тръгваме бодро след

тях,

на Чинтулов името славим,

гирлянди плетем от цветя.

“Виж ти! Тук наистина има много

промени” - помисли си мъжът.

Затвори вратата на училището след

себе си и вдигна глава. Въпреки

слабите си очи, видя надписа “ПМГ

„Добри Чинтулов” и топлина

изпълни сърцето му. “Аз съм жив -

помисли си Даскал Добри - и ще

живея, докато по тези коридори

преминават детски стъпки.”

01.10.2012г. Ралица Жекова

гр. Сливен ученичка от 7.”а” клас

Година

В навечерието на 22 март -

патронния празник на ПМГ “Д.

Чинтулов“ - Сливен, решихме да

направим блицанкета с хора от

различни възрасти от нашия град,

за да разберем доколко сливналии

познават една от емблематичните

личности от Възраждането, патрон

на най-старата гимназия в

Югоизточна България, поет,

будител, борец за църковна

независимост, общественик.

Бяха анкетирани 14 души от 14 до

75-годишна възраст.

Зададохме 4 въпроса: 1. Знаете ли

кой е Добри Чинтулов? 2. Коя

песен оглася нашия град в 12 часа

на обяд? 3. Патрон на кое училище

е Добри Чинтулов? 4. Знаете ли

заглавие на Чинтулова творба?

Ето какви са резултатите:

На въпроса “Знаете ли кой е Добри

Чинтулов?“ всичките анкетирани

отговориха, че той е възрожденски

поет. На втория ни въпрос 12 от

анкетираните отговориха вярно, а

двама цитираха други заглавия, но

все на Чинтулови песни. Трима от

нашите събеседници не знаеха на

кое училище е патрон Д. Чинтулов,

а 8 не можаха да цитират заглавие

на творба от сливенския будител.

Нашите изводи са, че е

необходимо да се популяризира

творчеството на Добри Чинтулов

сред сливенската общественост,

както и да се направи по-активна

реклама на нашето училище-

наследник на Чинтуловата

гимназия.

Злати, Рени и Вики, 7.“б“ клас

1. Жул Верн, „Децата на капитан Грант“

2. Хектор Мало, „Без дом“

3. Джеф Кини, „Дневникът на един дръндьо-

чашата преля“

4. Александър Дюма - баща, „Граф Монте Кристо“

5. Антоан дьо Сент Екзюпери, „Малкият принц“

6. Емил Конрад “ На това не ни учат в училище”

Прочетоха ден преди вас: Лилия, Горан, 7.“б“ клас

Анкета за Добри Чинтулов

Прочетете тези книги! Удоволствието Ви е

гарантирано!

на обучението беше различен и

дори успехът ми стана по-висок.

Разбрах, че това училище дава

повече на учениците. Това, което

ме притесняваше е пушенето в

района на училището. Този

проблем съществува навсякъде, но

според мен тук не трябва да го

има.

Нашата гимназия е едно от

най-процъфтяващите училища в

града. Децата в това учебно

заведение участват и печелят

състезания в цяла България и дори

в Е в р о п а . Н а й - г о л я м о т о

доказателство за успеха на тази

гимназия са високите оценки на

учениците. Децата тук изглеждат

по-щастливи и балансирани.

Учителите ги подкрепят и

насърчават. По димите на Шнабел,

тук „Задачата на учителя е да

отваря вратите, а не да пробутва

през тях учениците”. Децата са

старателни и аз съм сигурен, че

ние ще преуспеем.

Това учебно заведение има

история, продължила над 130

години. Има дълго минало и

славни събития. Неговите ученици

ще продължават да учат упорито и

ще представят добре гимназията.

Вярвам в думите на Скинър:

„Образованието е това, което

остава, когато наученото е

забравено”.

Марио Михайлов - 7. “б” клас

Защо избрах да дойда в ПМГ?

Защо избрах да дойда ли?

Дълго мислих дали да уча в това

училище. Реших го с моите

родители. Когато дойдох тук, бях

притеснен и се стеснявах да говоря

с другите, но осъзнах, че това

училище е по- различно. Тогава не

вярвах, че ако дойда тук, животът

ми ще се промени. Но бях

изненадан. В това учебно

заведение всички изглеждаха по-

подготвени, което ме накара да

бъда по-амбициозен.

Изискванията тук бяха по-

високи, но след време това ми

хареса. Преди мислех, че знанията

зависят от това, колко учиш, но

явно съм грешал. Тук стандартът

Page 3

цялата страна. Същият проект ми

донесе и първо място на конкурса

за проектна идея, организиран от

Областния информационен център

за европейско финансиране. Тази

година също се включих в

олимпиадата, като в момента

очаквам резултатите от областния

кръг. Участията ми в тази област

ми помогнаха да направя своя

избор в кариерно отношение, а

именно - сферата на бизнеса и

финансите. Това решение считам

за най-значителния си успех с

оглед на дългогодишното си

лутане между коренно различни

дисциплини.

Всяка година получаваш

отлична оценка на олипмиадата

по български език и литература.

Как се постига такъв резултат?

Успехите си по литература

дължа на няколко еднакво важни

фактора. Освен т. нар. „природни

заложби”, които не дължа на себе

си, смятам за изключително важни

за успеха в тази област системните

усилия за развитие. В това

отношение са важни както волята и

амбицията, така и подкрепата на

опитен, компетентен „ментор”,

какъвто за мен е г-жа Веселина

Тонева в ПМГ. Благодарение на

нейната всеотдайна и искрена

грижа към мен и вярата ѝ в моите

литературни заложби, аз имах

стимула и куража да надграждам,

да се развивам и да не се отказвам

от това, което обичам- да пиша.

На какво те научи гимназията?

Гимназия „Добри Чинтулов”

ме научи на неописуемо много

неща. И не, не става въпрос за сухи

знания от теорията в учебниците-

говоря за непосредствения контакт

с учителите ми, със съучениците и

приятелите ми, с „Духа на успеха”.

А „Духът на успеха” е

изключително важен, когато става

въпрос за формиране характера,

ценностната система и навиците на

един човек. Въпреки че неведнъж

съм имала тежки моменти, за да

покрия изискванията на

определени учители, в края се

До заветния 7. клас се

р а з к ъ с в а х м е ж д у

п р е д м е т и к а т о

м а т е м а т и к а ,

литература, история,

география, английски и

физика, като във всяка

от тези дисциплини постигах успехи.

В 7-ми клас се класирах за национален

кръг на олимпиадата по история и

цивилизация, на която получих крайна

оценка 5,38. След като започна

„историята ми” в ПМГ, реших да се

концентрирам върху най-важните и

приятни за мен предмети: литература,

математика и история. В 9. и 10. клас

се класирах на първо място от ПМГ и

на едно от първите места в региона на

областния кръг на олимпиадата по

история. Същия успех имах и в

олимпиадата по английски език за

т е з и д в е г о д и н и . Н а й -

удовлетворяващи резултати обаче ми

донесоха участията ми в областта на

литературата. В 10. и 11. клас се

класирах с отлична оценка на първо

място в Сливенска област на

олимпиадата по литература, а за

последните 3 години печеля пълна

стипендия от конкурса „1000

стипендии”, участвайки с тази

дисциплина. За 2013 и 2014 имам 2

първи и една втора награда от

национални конкурси за есе („Вода”;

„ Х р и с т и я н с к о т о с е м е й с т в о -

съвършеният начин да обичаш

другия”; „Писмо до Дядо Коледа”).

През 11. клас се запознах с предмета

“Проектен мениджмънт”, като бях

изк л ючи те лно зап ле не на о т

интересното съчетание на математика,

литература и философия, съставящо

тази дисциплина. След като бях

обучена от г-жа Анелия Иванова,

написах 2 проекта, които се оказаха

печеливши: с единия, „Глобална

градина”, участвах в международното

състезание “Take the field”, където

кандидатурата ми беше поставена на 1

-во място в страната и беше наградена

между най-силните от цяла Европа; с

втория проект-“Моето училище-моята

крепост”, се включих в олимпиадата

по гражданско образования, като на

националния кръг постигнах четвърти

резултат сред над 40 участници от

чувствам по-силна, по-израснала, по

-уверена и щастлива от

удовлетворението, което плодовете

на труда дават. Високите стандарти

на гимназията бяха за мен и

продължават да бъдат като

невидими „шини” за изграждането

на моята личност. Смятам, че в

ПМГ се научих на търпение, на

упоритост, на трудолюбие и

отговорност. А тези качества,

съгласете се, са по-важни от който и

да било урок от програмата. ПМГ

ме научи, че мога да бъда

победител, ако вярвам в себе си и

работя упорито и с постоянство;

разкри ми каква е цената на успеха,

но и колко сладка е отплатата

накрая; показа ми една наистина

плодотворна за будния ум среда, в

която се задават въпроси и се търсят

отговори, а не се „лежи” на

повторяемост, заучаване и

„подарени” оценки.

Тази година си в завършващ

випуск. С какво ще запомниш

ПМГ „Добри Чинтулов“? Би ли я

препоръчала на по-младите?

ПМГ „Добри Чинтулов”… не

бих препоръчала на всекиго и на

всички. ПМГ „Добри Чинтулов” не

е лесният избор, не е за всеки. Към

по-младите: в ПМГ ви очакват

безсънни нощи, реферати,

съчинения, тежки изпитвания,

сериозни контролни, сериозна

работа. Но който е отличник в ПМГ,

ще бъде отличник и в живота,

защото тази гимназия е повече от

училище. Тя е „инкубатор” за млади

победители, „люпилня” за успешни

личности. Изборът на ПМГ за

училище означава, че избирате да

пожертвате малко от личния си

комфорт и конформизъм, но и че

сте на прав път към едно смело,

силно бъдеще, път, който сами ще

започнете да застилате с първата си

крачка в сградата на гимназията.

Аз ще запомня ПМГ със

смеха на приятелите си, с

откровените моменти в часовете, с

гласовете на моите прекрасни

учители, с атмосферата на гордост,

амбиция, ерудиция. Аз ще запомня

ПМГ като първото място, където

превърнах мечтите си в реалност.

Интервюто взеха: Ванесса и Петя

от 7. “б” клас

Page 4

Интервю с Костадина Янакиева ... Продължение от стр. 2

Шило

Том1, брой 1

Криско е 6-

г о д и ш н о

момче, страда

от детска

ц е р е б р а л на

парализа. То

не може да се

д в и ж и

нормално и

да играе като

останалите деца. Нуждае се от

помощта на хората и от тяхната

подкрепа. Когато децата от

ПМГ ,,Добри Чинтулов”

разбраха за историята на

детето, те пожелаха да

допринесат за каузата. Затова с

помощта на своите учители

учениците от пети,шести и

седми клас организираха

к о л е д е н б а з а р , к ъ д е т о

продадоха ръчно изработени

картички, сувенири и подаръци.

Много съпричастни ученици и

учители се включиха в

благотворителната акция с цел

да помогнат на Криско, като си

закупиха изработените от

учениците сувенири. Също така

децата от ПМГ събраха

значителна сума, която дариха

по собствено желание на 6-

годишното момче. За да

зарадват болното дете, малките

дарители решиха, освен

парични средства, да подарят

подарък, който да направи

Коледата на малкото момче

с п е ц и а л н а .

Криско и майка му

изразиха благодарността си, като

п о с е т и х а П М Г , , Д о б р и

Чинтулов”, за да се срещнат с

помогналите. Чинтуловците бяха

изключително щастливи, когато

видяха усмивката на малкия

герой и

р а д о с т т а

на майка

м у .

Е т о

как деца

помагат на

деца.

Йоана

Минчева,

Тони

Кондева,

Вероника

Перфанова,

7.“а“ клас

На 3 март 2015 г. се

п р о в е д е 5 1 - т а

т р а д и ц и о н н а

л е к о а т л е т и ч е с к а

щ а ф е т а

„Освободител” в чест

на Националния

п р а з н и к н а

Република България.

В нея участват

всички училища от

С л и в е н в т р и

възрастови групи с

отбори, състоящи се

от 4 момчета и 4

момичета, а трасето бе разпределено в 8 поста

в центъра на Сливен пространството около

площад „Хаджи Димитър”. Класиралите се

отбори на 1, 2 и 3 място бяха тържествено

наградени от кмета на град Сливен инж.

Кольо Милев и народния представител Таско Ерменков с

купа и грамота, а всеки състезател - с медал с логото на

щафетата. За поредна година отборите на ПМГ спечелиха

първите места във възрастовите групи 8.-10. клас и 11.—12.

клас. Второ място завоюва отборът на малките - 5. - 7. клас.

Да сбъднем мечтата на Криско

Щафета “Освободител”

Page 5

Снимки: Симеон и Цвети 7. “а” клас

Мариела, 7.”а” клас - участник в щафетата

ремонтирания участък и с дълбок

поклон се извинява на всеки

пешеходец, че са го затруднили и

отклонили от избрания път. А

после по каталог се избира

абсолютно точния цвят асфалт

(може старият от слънцето да е

поизбледнял) и се полага така, че и

с лупа не се

вижда

кръпката. А

след ремонта

се мие, търка

и подсушава

– до блясък.

В

Токио няма

мухи и

насекоми. За

тях няма

хранителна

среда, защото

липсват казани и кофи за смет. Цял

ден можеш да си ходиш с празна

бутилка от Кока Кола и да няма

къде да я изхвърлиш, защото

сметосъбирането е разделно - по

видове и дни и боклук се оставя на

тротоара само след 22:00, а в 8:00

часа вече е извозен за рециклиране.

Има

причина

японците и

днес да спят

на футони

(постелки

направо на

пода). Така

земетресение

от 6,8 по

Рихтер си го

проспахме.

Обзавеждането наистина е

минималистично, вратите са

задължително плъзгащи и всичко в

дома е трайно закрепено към

стената – мерки за безопасност

навсякъде, както и перфектно

поддържани аварийни изходи. В

близката детска градина пътят за

евакуация на малчуганите е под

формата на пързалка – бързо,

надеждно и дори забавно.

И очарователните малки

шинтоистки храмове из града – с

езерца, в които плават свещени

шарани. А хората спират на път за

След земетресението от март

2011 г., унищожителното цунами

(голяма вълна) и ядрената катастрофата

във Фукушима върнахме билетите за

Токио, а за мен надеждата да отида там

умря, мислех - завинаги. Но ето вече

два пъти (2012 и 2014г.) бях в Япония –

и то за по месец. Така че последвайте

ме в тази далечна страна, за да я видите

през моя, макар и детски поглед.

Нарита едно от летищата на

Токио, те посреща с много хора и

стройни опашки за граничен контрол.

Биометрични данни, скенер на зеници и

деликатния въпрос: „Защо сте в

Япония?” После - екзотичен печат с 90

- дневна виза в паспорта и вече си във

влака за Шинджуку стейшън. И за теб

започват чудесата:

Тук телефони не звънят. Всеки

мобилен е винаги и само на вибрация.

Ако звънне – не се обръщай –

чужденец, навярно дори европеец.

Мъжете са винаги с големи

чанти – по-обемни от дамските. И в тях

има, освен книжа и електроника, също

така хавлия и бяла риза. “Това е

нормално” - казва Торитани сан,

защото работи на повече от 2 часа път с

метро от дома си.

Всяка спирка на метрото има

своя собствена характерна мелодия –

славей, дрозд, цикада. Така всеки спящ

в метрото знае, че е стигнал своето

местоназначение.

Огромни снопове кабели над

улиците на града – заради

земетресенията не ги полагат в земята.

А улиците – големите

булеварди с черен асфалт, а от тях

излизат стотици малки пресечки с

уникален асфалт в различен цвят – бял,

син, зелен, червен. Когато има ремонт,

с конуси затварят пресечката. Работник

стои в началото и в края на

работа, пляскат 2-3 пъти с ръце, за

да призоват боговете си (свещени

духове „ками”), хвърлят трохи на

рибите и дребни монети в

дарохранителницата и продължават

към своя 10-11 часов работен ден.

Към 9:00 часа потеглят по

тротоарите със своите велосипеди

домакините. Карат смело, макар че

возят най-често две, а понякога три

деца – едно в столче отпред, едно

отзад и едно в кенгуру-чанта на

гърдите си. Децата са с предпазни

каски, а майките – с дълги до

раменете ръкавици – в Япония

жените старателно се предпазват да

не хванат тен от изключително

прежурящото слънце. А то изгрява

още в 4:30 часа – навярно от там и

„Страната на изгряващото Слънце”.

Месец престой в чужда

страна не е екскурзия. Имаш време

за адаптация след 24 часа по летища

и във въздуха. Имаш време да

разучиш града и опознаеш неговите

хора. Можеш да пътуваш наблизо и

надалеч. Остава време дори след

триразовите тренировки да

отдъхнеш и да се помотаеш из

местния пазар. Месец престой

предполага дори скука или

носталгия по дома. Ще бъда честна

– не ми домъчня, навярно защото

бях със семейството си, а за скука и

дума не може да става. Напротив –

чакам с надежда всяка четна година,

за да се върна там, откъдето

слънцето изгрява.

Ралица Жекова, 7. „а” клас

Page 6

Непознатата Япония

Шило

Буда на открито

(Камакура)

Кметството на Токио

Добре дошли на летище Ханеда

Шинтоистки храм в Киото

Типичните за Япония градини ( Киото )

Том1, брой 1

Според една от версиите,

името ''Масленица'' е възникнало,

защото през тази седмица, според

православния обичай, месото вече се

изключва от храната , а млечните

продукти все още могат да се

консумират.

Масленица (Сирни Заговезни)

е древен славянски празник, дошъл

до днес от езическата култура и

запазил се вече след приемането на

християнството.

Неотменна част от празника

било пързалянето с шейни, теглени

от коне, на които слагаш най-добрата

сбруя. В пързалянето задължително

участвали всички юнаци.

Наред с конските шейни

м н о г о р а з п р о с т р а н е н о б и л о

пързалянето с шейни по ледени

пързалки. Сред обичаите на селската

младеж, изпълнявани на Масленица,

били прескачането на огън и

превземане на снежна крепост.

В продължение на много

в е к о в е М а с л е н и ц а з а п а з и л а

характера си на народно веселие.

Всички традиции са насочени към

това, да се прогони зимата и да се

пр о бу д и п р ир о да т а о т с ъ н .

П р а з н и к ъ т с е п о с р е щ а с

хвалебствени песни и заснежени

хълмове.

Символ на Масленица било

сламено чучело, облечено в женски

дрехи, заедно с което се веселели, а

после запазвали или изгаряли на

огъня заедно с блин, много

приличащ на лятното слънце.

Б л и н и т е ( в и д р у с к и

палачинки) са основно ястие и

символ на Масленицата. Блините се

приготвят основно от пшеница, елда,

овес, царевично брашно, добавяли

им пшенична каша, картофи, тиква,

ябълки, сливи. Пекат ги всеки ден от

понеделник, но особено в четвъртък

и петък.

Кръглият изпечен блин много

приличал на лятното слънце. По

традиция всяка стопанка имала

своята специална рецепта за

приготвяне на блини, която се

пр е дав ал а о т п о к о л е н и е н а

поколение по женска линия.

Цялата седмица на Масленица

била известна като ''широка, весела,

б о я р с к а - м а с л е н и ц а , г о с п о ж а

Масленица''. И до днес всеки ден от

т а з и с е д м и ц а и м а с в о е

наименование, което е свързно с

това, какво трябва да се прави през

него.

Понеделник- посрещане на празника.

Вторник - ''заиграване''.

Сряда - ''лакомница''.

Четвъртък - ''пропъждане''.

Събота - ''заловкини седенки''.

Неделя - заключителния ден -

''прошка'', когато се иска прошка от

роднини и познати.

В неделя преди празника по

традиция се посещавали роднини,

приятели, съседи, а също се канели

гости. Понеже в маскеничната

седмица не трябвало да се яде месо,

последната неделя преди Масленица

се наричала ''месна неделя'', когато

тъстът канел зет си ''да дояде месото''.

Прощаването с Масленица

завършвало през първия ден на Великия

пост - Чист понеделник, който се смятал

за ден на очистване от греха и блажната

храна. През Чистия понеделник

задължително се къпели в баня, а

жените миели посудата и я ''парели'', за

да я очистят от мазнините и блажните

остатъци.

Масленица е най-веселият и

наситен народен празник, продължаващ

цяла седмица. Народът винаги го е

обичал и ласкаво го наричал ''захарни

устни''; ''целувница'', ''веселата''.

На 6 март 2015

г., в 12 ч. в 16. кабинет

госпожа Аджемова,

учител по руски език,

о р г а н и з и р а

в ъ з с т а н о в к а н а

традиционния руски

обичай Масленица.

Празникът бе

открит от ученици от

11.”а” и 11.”б” клас,

облечени в руски

народни носии. На

екрана беше показана

презентация, звучеше

руска песен.

Участниците ни запознаха с

празнуването на обичая. Почерпаха

гостите с приготвени от тях блюда.

П р и с ъ с т в а х а

членове от руското

дружество в град

С л и в е н . Т р и

приятни дами от

Русия изпълниха

песен, а четвърта ни

запозна с живота на

руския етнос в

България.

Учениците бяха приготвили

гатанки.

Госпожа Милева, директор на

Гимназията, произнесе приветствено

слово към участниците и поднесе

подаръци.

Тържеството завърши с руска

песен и почерпка. Руският празник

донесе много приятни преживявания на

деца и възрастни, а в стаята

тържествуваше приятелство между

българи и руси.

Масленица

Page 7

Теди, 7. “а” клас

Spelling Bee

Във връзка с празника на ПМГ “Добри

Чинтулов” на 20.03.2015 г. от 17.30 часа в галерия

“Май” се открива изложба с репродукции на гравюри

на Гюстав Доре от старопечатно издание на Библията

от 1870 г., собственост на музея на ПМГ “Добри

Чинтулов”. Изложбата ще бъде отворена за

посетители в периода 20.03.2015 г. до 27.03.2015 г.

Вестник на младия чинтуловец

ПМГ"Добри Чинтулов", гр.

Сливен, което се проведе на 5

март 2015 г.

В надпреварата участваха

2 3 у ч е н и ц и , к о и т о с е

състезаваха в рекордните за

състезанието 20 кръга. Думата

overcome донесе победата на

Васил Иванов.

На трето

м я с т о е

К р и с т и я н

Д и м и т р о в

Сяров от 5. „а“

к ла с , ко й т о

до сто й но се

съревновава с

д в а м а т а

седмокласници.

Д в а м а т а

В а с и л

Николаев Иванов от

7. „а“ клас и Дамян

Данчев Василев от 7. „б“

клас се класираха на първо и

второ място в училищното

състезание по английски

правопис Spelling Bee в

победители ще участват в

регионалното състезаниеSpelling

bee в Сливен на 18 април

2015 г..

Редакционна колегия:

Гл. редактор: В. Тонева

Редактори и репортери: Ванесса, Петя, Злати, Ралица, Мариела, Стефани, Йоана, Горан,.

Тони, Вероника, Марио, Виктория, Лилия, Ивана, Васил от 7. клас;

Фотография: Цвети, Симеон, Мери - 7 клас; Александър, Красимир от 11. клас;

Компютърно оформление и дизайн: Слав, Петър, Владимир от 12. клас.

Брой 1 на вестник “Шило” е представителна изява на групите по проект ”Успех”:

“Училищен вестник”

“Млад фотограф”

“Компютърна графика”

Шило

Page 8 Шило