Спèсàíèе-àëìàíàõ çà ëèòерàòóрà, Иçäàíèе íà...

„ПЛАМЪК“ В СВОЯТА 95-ТА ГОДИШНИНА

ГеоргиКонстантинов СПИСАНИЕ„ПЛАМЪК“ ИЕВРОПЕЙСКИТЕХОРИЗОНТИ

ЛедаМилева БАЩАМИ

ГеоМилев Изпоемата„СЕПТЕМВРИ“

АсенЗлатаров ЧОВЕКЪТ

НиколаФурнаджиев ЗАЩОТОБЕШЕГЕОМИЛЕВ

ГеоМилев СТИХОВЕ

ГеоМилев ФРАГМЕНТЪТ

ГеоМилев ВЪЗВАНИЕКЪМБЪЛГАРСКИЯ ПИСАТЕЛ

ГеоМилев ПОЕТИЧЕСКИПРЕВОДИ:ЕмилВерхарн, ХайнрихХайне,РихардДемел

КирилКръстев КЪМ„ПЛАМЪК“ИГОЛГОТАТА НА„СЕПТЕМВРИ“

ПОЕТИЧНА АНТОЛОГИЯ „ПЛАМЪК“

ДимитърСтефанов НОВИСТИХОТВОРЕНИЯ

ПарушПарушев СТИХОТВОРЕНИЯ

РуменЛеонидов СТИХОТВОРЕНИЯ

ГеоргиАнгелов СТИХОТВОРЕНИЯ

НОВА БЪЛГАРСКА ПРОЗА

БожидарТомов Из„ЗАПИСКИНАСОЦРЕАЛИСТА“. Разкази

ЗдравкаЕвтимова ГОСПОЖАИВАНОВА.Разказ

Нîâîòî íà÷àëî.Гîäèíàшесòäесеò è пърâàáрîé 22018 ã.

СЪДЪРÆАНИЕ

Спèсàíèе-àëìàíàõ çà ëèòерàòóрà,èçêóсòâî è пóáëèöèсòèêàИçäàíèе íà Съþçà íà áъëãàрсêèòе пèсàòеëèОсíîâàíî îò Геî Мèëеâ

42

35

58

29

5

65

10182022

32

475255

25

61

ВНЕЗАПНОТО ПОКОЛЕНИЕ

АлександраИвойлова СТИХОТВОРЕНИЯ

ДжинаПанчева—Дундова СТИХОТВОРЕНИЯ

РосенКарамфилов ВЪПРЕКИБУРИТЕ.Стихове

РадаДобриянова ЛЮБОВТАЕРАВНАНАЛЮБОВ.Стихове

ГерганаХрисчева СЛЪНЦЕСТОЕНЕ.Стихове

ДобромирГеоргиев,Варна НЕЕСАМДОБРИЯТСТАРЕЦ. Стихотворение


КалинТерзийски ДВАРАЗКАЗА:Просяк,Мечката

АтанасСлавчев САМОДИВИТЕ.Разказ

ПАМЕТ

ГеоргиКонстантинов ПЕТЪРРАШКОВ, НАШИЯТХУДОЖНИК

ГеоргиКонстантинов НЕЗАБРАВИМИЯТ ПИСАТЕЛИКОЛЕГА ДИМИТЪРТАНЕВ

НиколаИванов ОТЛЪЖИТЕСЕИЗПРИЩВАМ (75годиниотрождението наКалинаКовачева)


АрсоАрсов ТЕМОЛАМ,МАЙКОБОГОРОДИЦЕ... Разказ

ПетърДоневски УДАВЕНИОЧИ.Разказ

ПенкаБангова ЯВОР.Новела

СтанкоНацев ЖУЖА.Разказ

ЮБИЛЕИ

ОрфейПетковна65години СТИХОТВОРЕНИЯ

ПродрумДимовна85г. ИСТИНСКИТЕСТОЙНОСТИ НАНИКОЛАРАДЕВ

КРИТИЧЕСКИ ОТЗИВИ

ЛюдмилаГригорова ДАБЪДЕШГЛАСНАЛУДИЯВЕК

ВалентинаМихайлова ТАЛАНТЛИВАКНИГАЗА ПЪСТРОЦВЕТИЕТОНАВСЕЛЕНАТА ЙОРДАНРАДИЧКОВ

2 ÏËÀÌÚÊ

75

138

152

71

105

111

80

73

100

104

122

82

84

117

107

135

78

143

149

Зà пîêóпêà íà спèсàíèе „Пëàìъê“ online:hainibg.eu

ЛалкаПавлова ГЕОРГИАНГЕЛОВ—БРАТНАИКАР, БЕЛЯЗАНСВЕЧНИЯГЛАДЗАНЕБЕ („АВТОПОРТРЕТ“)

ХОРИЗОНТИ

ФЕДЕРИКОГАРСИАЛОРКА (120годиниотрождениетонапоета): бележка,преводи—„Анкета“,„Музиката евампир“,„Борбанатялото...“

РуменСтоянов ГЕОМИЛЕВНАИСПАНСКИ ИПОРТУГАЛСКИ

ОТЗИВИ ЗА „ПЛАМЪК“

3

Този брой, посветен на 95-та годишнина на списание „Пламък“ излиза с подкрепата на НФ „Култура“ към Министерството на културата

155

161

167

174

На корицата:Дечко Узунов • Портрет на Гео Милев

4 ÏËÀÌÚÊ

Иëþсòрàöèя îò пърâàòà êíèãà íà Геî Мèëеâ „Æесòîêèяò пръсòеí“

5

„Пламък“ в своята 95-та годишнина

Георги Константинов

СПИСАНИЕ „ПЛАМЪК“ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ХОРИЗОНТИ

ЕдвалиимадругалитературанаБалканите,коятотакаубеденодавъзприеманационалнотоосвобождениекатодуховенпъткъмЕвропа.Не-малкосахоратанаперотовновоосвободенаБългария,коитоучатидажепреподаватвевропейскиуниверситети,коитопътуватиовладяватпоняколкоезика,превеждайкитворбинасвоиевропейскиколеги.Обръщане-токъмевропейскитеценностиенесамознакнапреодолянаориенталскаконсервативност,ноесвидетелствоизасиленстремежкъмпо-просторнидуховнихоризонти.Немалкооттезихораподдържатиличнатворческакореспонденциясевропейскиписателиилитературнииздания.

Достатъчноедаспоменемименатанатакиванашилитературнитворцикатопроф.ИванД.Шишманов,ЗахарийСтоянов,АлекоКонстан-тинов,ДораГабе,ПенчоСлавейков,ГеоМилев,КирилХристов,ПейоЯворов,ЕлисаветаБагряна,АнаКаменоваимнозинадруги.

Набългарсказемясесъздаватицялапоредицакултурниинститу-ции, които сапоподобиена европейските:Софийскиятуниверситет,Съюзътнабългарскитеписатели,Народнияттеатър,Етнографскиятмузей,МузикалнотоучилищевСофия,Българскатаакадемиянанаукитеидр.ПакпотовавремесеосноваваиСъюзътнанароднитечиталища.Вначалотона20-тегодинисераждаиБългарскиятПЕН-клуб,койтоечастотсветовнатаписателскаобщност.Появяватсеилитературнисписания,вкоитосеусещасиленевропейскидух:интерескъмименаитворби отпо-далечни литературнипространства,приобщеносткъмразличниизявинаевропейскатамодерналитература.ТукнеможемдаотминемПенчо-Славейковото„Мисъл“,Гео-Милевите„Везни“и„Пламък“или„Златорог“наВладимирВасилев.

Струвамисе,четозистремежнай-ясноличивкраткия,нонепре-къснатовъзкръсващживотнасписание„Пламък“.

Тези, коитоистинскиобичатбългарскаталитература, знаят,че„Пламък“еколкотолитературносписание,толковаитворческалегенда.Легенда,чиетоначалоеведнодалечноидраматичновреме—1924година.

6 ÏËÀÌÚÊ

Идеятазасъздаванетона„Пламък“енанеукротимияищедроталант-ливГеоМилев.Вдъхновенпоет,даровитхудожник,неуморимпреводачотдесетинаезика;имащизявиикатотеатраленрежисьор—известнисанеговитепостановкина„Едипцар“вСтараЗагораина„Мъртвешкитанц“отСтриндбергвНародниятеатър;обичалемузиката,писалеерудиранистатиидажезаархитектурата.ГеоМилевесчувствителнисетивазавсичконововизкуствотонаЕвропа,пъкинавсякъдепосвета.

Поддържаличнавръзкасбележитиевропейскипоети,издавапоети-ческиантологии,основаваиредактирадвезнаменитисписания—„Везни“и„Пламък“—рисуваобразинасвоисъвременници,живописваекспресио-нистичниплатна,оформясобственоръчнокорицинакниги,написвадок-торскадисертация,съставянемско-българскиречникикакволинеоще.Ивсичкотова—вединтридесетгодишенживот,прекъснатвзенитасиотеднамрачнадиктатура...

КъмкраянасвояживотГеоосъществяваеднаотнай-свиднитесимечти—списание„Пламък“.„Пламък“ебългарскататрибунанаевропей-скиямодернизъм,трептящфлагнасоциалнатачувствителностижаждаза справедливост.ВлегендатавплитатименатасиитакиватворцикатоАнтонСтрашимиров,ГеоргиШейтанов,Ламар,ХристоЯсенов,Ни-колайМарангозов,АсенРазцветников,НиколайХрелков,КрумКюлявковимногооще.ЯмболскиятанархистГеоргиШейтанов,чийтобунтовендухгоелюшкалипочуждиземи,предоставяна„Пламък“ифинансовисредства,амладиятпоетЛальоМариновотКалеица,Троянско,избралзвучнияпсевдонимЛамар,помагавосигуряванетонапечатница.Точнов„Пламък“излизатзапръвпъттворбитенанай-яркитепотовавремесветовнипоетииписатели—даспоменемсамоВерхарн,Уитман,Демел,Синклер,Маяковски.ИвнемалкоотслучаитепреводитесанасамияГео...Некаприбавим,чеводениотсвоятахудожническадарба,Геопомествавновосъздаденотосписаниеидесеткирепродукцииотнашиисветовнимодернисти,кактоисвоисобственитворби.Списание„Пламък“енесамовълнуващсборотартистичнидуми,гнездонаевропейскияекспресиони-зъмифутуризъм,апламтящоогнищенаидеи,остърдиспутсмрачнатабългарскареалност,непрекъснатбунтнамисълта.Иотлитературна,иотобщественагледнаточкатопредставлявапреднаталиниянара-дикалнитехуманниидеи,превръщасевдуховнознаменамладителудиглавивлитературатаиизкуствотони,коитожадуватзапромянанадействителността.

Мощенкатализатор затозиизблик са кървавитеСептемврийскисъбитияот1923-тагодина.Вброй7—8,1924годинавсписание„Пламък“сепоявяваземетръснатапоема„Септември“наГеоМилев,коятопораждаисмърттаибезсмъртиетонаголемиябългарскииевропейскипоет.Затазипоемаеговореноиписаномного.Тукщеспоменeмсамо,чепоемата„Септември“наГеоМилевенай-превежданатабългарскапоемапосвета:билаепретворяванананемски,френски,испански,английски,португалски,италиански,руски,гръцкиимногодругиезици,включителнонакитайскиинаяпонски.Можедасекаже,чепубликациятанапоемата„Септември“езнаковвръхвцялатагодишнинанасписание„Пламък“—каточеливсичко

Георги Константинов 7

останаловнеговитестраниципредизвестяваиобясняваизлизанетонатазипоема.

Тяозарявацялотосписание„Пламък“,коетоепридобиломногоотчертитенасвоясъздател:дързъкнеконформизъм,несъгласиеснеправди-те,модеренпогледкъмлитературатаиобществото.НекаподчертаемиособенотовниманиенаГеоМилевкъммладите,неговатареактивносткъмвсичконово,коетосепоявявавбългарскатапоезия,вбългарскатали-тература.Всъщностдарбатамудаусетииподкрепивсякаперспективнаизявавмодернотоизкуствоенедостигната,споредмен,идоднес.Поня-когаднешнитеизявинанякоинашипостмодернистиизглеждаттвърдеанемичниидажедемодиранивсравнениесГео-Милевияусетзановото.Такиванещанесезабравят.Списание„Пламък“никоганееследвалолите-ратурнидогми,новинагиимапредсебесионзивисоктворческипример.

Акопогледнетенадписанапървастраницавднешнотосписание,досамотозаглавие„Пламък“щепрочететемалкостранниянадпис:„Новотоначало.“Напо-младитенашичитателииприятелищеобясним,четоваевториятпериодотживотанасписанието,започнал,следнемалкопрекъс-ване,през1957година.Впрочемивтрийсетте,ивчетирийсеттегодининаминалиявекеималоняколкоопитизавъзстановяваненасписанието,ноусловиятанесабилиподходящизатова.

Презянуари1957година,независимоотнякоитоталитарниогра-ничения,родениятотново„Пламък“поемакурсадабъдеглавнатрибунанамладитеписатели,нановитеявлениявнашаталитература.Дългигодинисписание„Пламък“бешенай-разкрепостенотодухомлитератур-ноизданиеунас.Тампубликуваханай-яркитеситворби,редомстакиванашитворци катоАтанасДалчев иЕлисаветаБагряна, по-младитетогаваБожидарБожилов,ИванРадоев,ВеселинХанчев,ЙорданРадичков,ПетърНезнакомов,АнтонДончев,ЦветанСтоянов,ВладимирБашев,КонстантинПавлов,ПетърКараангов,ДамянДамянов,НиколаИнджов,ЛюбомирЛевчев,ХристоФотев,КръстьоСтанишев,НиколайКънчев,Бо-рисХристов,ВикторПасков,ИванМетодиевидесеткидруги.Аследт.н.голямапромянасписаниетоощепо-щедропредоставясвоитестраницинаидващаталитературнасмяна.

Акотрябвадапотърсимдругизразнасъщносттана„Пламък“днес,бихмеизбралипонятието„творческаширота“.Неслучайнонай-старотолитературносписание,роденоотнеспокойниядухнаГеоМилев,сегасъбираоколосебеситолковамладидарби:поети,есеисти,белетристи,критици.Честовнегосепубликуватирепродукциинанякоиновинашиисветовнихудожници,особеновброевете,запознаващинислитературнияживотвразличнитебългарскиобласти,атакасъщовдесеткитениброеве,посве-тениначужди,главноевропейски,литератури:австрийска,френска,бри-танска,руска,фламандска,португалска,кипърска,гръцка,сръбска,полскаидруги.Можедасекаже,ченямабългарсколитературноиздание,коетотакачестоищедродаразтварядалечнииблизкихоризонтипредсвоитечитатели,запознавайкигисновилитературниименаиявленияпосвета.

Редомсизвестниавториотдругипоколения,апонякога—савториотдругистрани,младитенамиратв„Пламък“наистинасвоятрибуна.

8 ÏËÀÌÚÊ

Отблизодведесетилетиявсписаниетосъществуваисеразвиватворче-скирубриката„Внезапнотопоколение“1,създаденапоидеянасвояднешениздател.Тяимазначителенприносзаоткриванетоипредставянетонановиименаитворбивсъвременниялитературенживот.Иднескъм„Вне-запнотопоколение“могатдабъдатпричисленидесеткивечеизвестниавтори,намерилисвоятапърватворческатрибунав„Пламък“.Техниятразкрепостенстремежкъмновиизразнисредстваиновпогледкъмсве-таобогатинашатасъвременналитература.Можебитазипоявабешевъзможна,защотовсписание„Пламък“никоганееималостилистичниограниченияиидеологическипарапети.

Винагиебиловажнословотодаидвасновтрепет,сдругасветлинка,съсстремежзатворческоприключение.Дабъденеочаквано,внезапноивдъхновено.Притова—независимооткъдеидватоваслово:отголемиястоличенградилиотразличнитекраищанастраната.БилоотВарнаилиСливен,ПлевенилиСилистра,ВрацаилиДобрич,БургасилиСтараЗагора.Притованеставадумазаформалноследваненачестоспоменаваната„децентрализация“налитературата,азадействителнопотвърждение,челитературниталантисераждатнавсякъдевстранатани.

Затова„Пламък“есписаниесподчертанаоткривателскамисия.Тоенасоченопредивсичкокъммладитеписателиунас—особеновпоследните10—15години.Освеннапървипубликации,„Пламък“едавалпът—чрезсвоя-тамалкаиздателскакъщакъмсписанието—инамногодебютниивторикниги.Тевеченадминаватцифрата60...Уви,ниенеможемдазаместимизцялозалинялатаобщественагрижакъмновитеизявинабългарскатадуховност.Нанякоинашиприятелиеизвестно,че„Пламък“нееподсигу-реносдържавнаилидругасубсидия,ченеговотосъществуваневстранатаседържиглавнонатворческияентусиазъмимениджърсканаходчивостнанеговиянеголямредакционенекип.Достатъчноедаспоменем,чевпродъл-жениенаповечеот20години,търсейкиспонсоризавсекиотделенброй,редакционниятекипеосигурилотразличнинашифирмиимеждународнифондациинеобходимитесредствазаиздаденитеблизо170брояна„Пламък“втиражнад130хилядиекземпляраобщопрезгодините.Намиранетонаподобнисредствачестоебиломъчителнаиневинагипрестижнадейност.Неведнъжмалкиятредакционенколективеизнемогвал,жертвайкиисим-воличнитезаплати,задаизлезепоредниятброй.

Отдведесетилетиянасам„Пламък“нямапостояннаматериалнапод-крепаотстрананаобществото.Затоваматериалнитенивъзможностидаподкрепимдокрайединмладталантливписателсаограничени.Творците,свързалиживотасисъссегашнотосписание„Пламък“(неканезабравямеиотишлитесиотживотанашиталантливиколегиДимитърТанев,ПетърРашков,КалинаКовачева)правехавсичковъзможно,даженевъзможното,задаподпомагатмладитеавторинаБългария.Ивсепактесаобяснява-линеведнъж:ниеможемсамодапрочетемтворбата,дапоощримнейнияавтор,акоеуспял,иприпървавъзможностдаяпубликуваме—бездамуобещавамебъдещихонорариилипримамливалитературнакариера.

1 „Внезапното поколение“ като термин е упоменато в Литературна енциклопедия, Лондон, 2000 г. Там е посочено, че названието е създадено в българското списание „Пламък“.

Георги Константинов 9

Хората, работещи в „Пламък“, умеят да се радватна чуждататворческасполука.Какватоидабъдетя—свободенилиримуванстих,абстрактно или предметно изображение,мрачни или оптимистичнинастроения.Стигавдумитедаимажитейскаитворческаистина.Дасевиждавтяхавтентична,аневторичналитературнаизява.Втозисмисъл не е безпочвеношеговитототвърдение, че нашето списание„колекционирапротивоположности“...Понякогаупрекватредакторитев„Пламък“встремежкъм„елитарност“—ивтоваможебиимакапкаистина,новпо-високлитературенсмисъл.ЗащотосписаниетоработинеснякакъвВИП-елит,апредивсичкосмладихора.Исипризнаваме,чебихмеискалидапредставямевсекиавторснеговитенаистина„елитни“творби.Акогатоставадумазамладостта,битрябвалодаспоменем,чевнеговатаредколегия,редомсдългогодишнитеиздателинасписание-тоГеоргиКонстантиновиПарушПарушев,редомсуважаваниерудитикатопроф.ЙорданКалайков,можемдапрочетемименатанаавториотразличнипоколения:ИринаВелева,НиколайДойнов,РуменШомов,ХристоКараславов,ГеоргиН.Николов.ДанезабравимипрофесионалнотоучастиевтехническоторедакторствонаМарианаХристова,ВеселаМладенова,ГанкаПеткова.СвойваженприносвсчетоводнатадейностнасписаниетоиматиЕвгенияРадовановаиМаргаритаДимитрова.

Нонекаповторим—списание„Пламък“пламтивече95години.Нямадаепресилено,акокажем,четоенай-старотоисъщевременнонай-мла-дотоподухнашелитературносписание.Тоиматаковалице,такавасъщност,благодарениенасвоитемладисътрудници,кактоинаталант-ливитеписателиотвсичкипоколения,коитопубликуватпринас.Нямадаенескромнодаотбележим,чезадабъдесписаниетотакова,каквотое,благодарностзаслужаваинеговиятмалък,новсеотдаенредакционенекип.Трябвадасекажеоткрито—аконеетозиекип,списание„Пламък“отдавнащешедаесамодобърлитературенспомен.Щешедабъдезакри-тослекаръкаотзаобикалящотонидуховнобезразличиеиграфомансканеприязън.Азакриелисе,порадиизтъкнатитефинансовипричини,не-говотоновооткриванещеедяволскитрудно...

Искренидуминаблагодарносттрябвадаотправимднесикъмверни-течитателина„Пламък“,коитомудаваткуражпотруднияпът.Отвсички,коитосасъпричастникъмсписанието,идваднешнатаниувере-ност,ченашиятдуховенпламъкщепродължавадатрептивмъгливиянипрагматиченден.

10 ÏËÀÌÚÊ

Леда Милева

БАЩА МИ

Бяхпетгодишна,когатобащами„изчезнабезследно“.Такавабеофи-циалнатаверсиязагибелтанабългарскияпоетГеоМилевпрез1925г.

Израсналасредогромнатамумногоезичнабиблиотека,винагисъмсеудивлявалакакемогълзасвояедватридесетгодишенживотдаседокоснеидоантичните,идонай-новитедостояниянасветовнатакултура;даовладее4—5европейскиезика,даползваощетолкова,ивсъщотовремедауспеедахвърлиплодоноснисеменавроднатанива.Давзривитради-ционнитепредставизасъщносттанаизкуствотоидаприближиевро-пейскитекултурнихоризонтидобългарскитетворциналитературатаиизкуството;дасъздадетворчество,коетощепреминеграницитенаБългарияиеднапоема,коятощедостигнеотЯпонияиКитайдоСъедине-нитещатииЛатинскаАмерика.ЗанейнияавторПаблоНерудащекаже:„Многопоетисаумирали,изтезаванизарадиживотаитворчествотоси...ВеликиятбългарскипоетГеоМилевеубит,самозащотоенаписаледнапоема,коятопреведохсжариобич“.

Моитеспомениотпървитепетгодининадетствотосаоткъслечни,катоотделнимоментниснимки.

Наеднаоттяхсевиждамхванатазаръкатанабащаси—водимевизвестнотосредартистичниясвятнаСофиякафене„ЦарОсвободител“,къдетонавярноеималсрещасъссвойсътрудникилииздател.

Ясносиспомнямисутринтананеочакванатараздяла,тъмниясилуетнацивилнияагент,койтовикабащамиза„малкасправка“вполицията.„Малкатасправка“,откоятоникоганесевърна.

Нотовавидениевинагисемъчехдапрогоняотдетскотосисъзна-ние.Предпочитахдасиспомнямкакстоимспо-малкатамисестрадописменатамасанабащаниичакамеданинарисувадвемалкимомиченца.Илиданипрочетеновотоси,написаноспециалнозанасстихотворение.Защотонаредсвсичкодруго,тойеуспялданапишеитрийсетинасти-хотворения замалките, издаванимногократно след смърттамуподзаглавие„ГеоМилевзадеца“.

КойвсъщностеГеоМилев?Първородният син на учителяМильоКасабов — Георги е роден в

малкототракийско селоРадневопрез 1895 г. Родителитему скоро сепреместватвблизкияградСтараЗагора—недалечотпрочутатаРозо-вадолинаподвеличественитевърховенаБалкана.Тамбащатаоткривакнижарница,коятосепревръщавнещокатокултуренклубнаместната

Леда Милева 11

интелигенция,азамладияГеорги—въввълнуващизворнаинформациязасветовнаталитература.

Бабами,коятоберодилаиотгледалашестдеца,обичашедаразказва,ченай-големият£синотнай-раннавъзрастсеотличавалотдругитедецасъссвоятасъсредоточеностиразнообразниинтереси.Първотомуголямоувлечениебилорисуването.Научилседачетеощепредиданавършипетгодиниитръгналнаучилищедвегодинипо-раноотвръстницитеси.Интересътмукъмрисванетонеизчезваипо-късно.Затовасвидетелст-ват19-темузапазениавтопортрети,рисунки,корицииилюстрациинакниги,карикатури,скици.Катоучениквгимназията„издава“великолепнооформени,калиграфскиизписаниръкописнисборници,наречени„Изкуство“—днестесамузейнидостояния.Тукмладиятсъставителиавторзапочвавсепо-честодасеподписваГеоМилев.

Сякашпонякаквосъдбовнопредопределение,всичковживотанаГеоМилевсеразвивасускоренитемповеивзадъханритъм.

НашестнайсетгодишнавъзрасттойпостъпвавъвфилологическияфакултетнаСофийскияуниверситет.НаследнатагодинаевечестудентвЛайпциг.Очевидно,закратковремеуспявадавникнеидаосмислиноватазанегокултурнадействителност,защотозапочвадаизпращадоедноотлитературнитесписаниявСофиясвоите„Литературно-художествениписмаотГермания“.Стяхнепознатият18-годишенстуденттутаксипривличавниманиетоналитературнитекръговеидавазнак,ченабъл-гарскиянебосклонсеепоявилединнаблюдателен,дързъкикатегориченвоценкитесихудожественкритик.Втечениенадвегодининеуморниятстудентбомбардираидругисофийскисписаниясъссвоипреводинапоети-модернисти.Нещоповече,шокирасънародницитесиисъссвоятастатия„Модернатапоезия“,придруженасновипреводинасъвременнипоети.

Запленен отпоезиятана символисти и представители на другимодернитечения,младиятГеогориотнетърпениедагипредставинабългарскитечитатели.Своитевълненияиплановесподелявредовнатасикореспонденциясбащасииуспявадаубедистарозагорскиякнижардасезаемеискнигоиздателскадейност.Синътщеизпращаръкописите—своипреводинамодернипоети,абащатащетрябвадагиотпечатваиразпространява.МильоКасабовможеданеразбираиданехаресватезипоети,нощетрябвадаседоверинасинаси,защотокакиначебългарскаталитературащесеразвивасинхронносевропейскатаикаточастотнея?

Така,катоауфтакткъмдейносттанабъдещотоиздателствонаГеоМилев„Везни“,през1915г.излизатпаметнитепет„Лиричнихвърчащили-стове“—петмалкикнижкиспреведениотлайпцигскиястудентстиховеотСтефанМаларме,РихардДемел,ЕмилВерхарн,ПолВерлениФридрихНицше.

ИзбухванетонаПърватасветовнавойназаварванеспокойниясту-дентвЛондон,къдетоеотишълдапрекараваканциятаидаусъвършен-стваанглийскиясиезик.Тамщастливиятслучайгосрещасединотнего-витекумири—белгийскияпоетЕмилВерхарн,койтонасвойредоценявапламенносттанамладиясибългарскипочитател.„Vousêtespleind’areur“—възкликваВерхарнимудавасъгласиетосиданаправиавторизиранипреводинанеговипоемиинапиесатаму„Манастирът“.

12 ÏËÀÌÚÊ

Оттозимоментсъбитиятавживотамусеразвиватощепо-стре-мителноидраматично.ГеоМилевепринудендасезавърневБългариябездаеуспялдадовършидокторскатасидисертациявърхулирикатанаРихардДемел.

Презмарт1916г.епризованвшколатазазапасниофицери(къдетоотиванеохотно),апрезесентана1916г.евеченафронта,досаматабойналиния.Тъйкатоползванемски,френскиианглийски,еназначензаначалникнаподслушвателнастанциякрайДойранскотоезеро.

„Презденянавредепустота“—пишетойвсвоядневник.— „Самострашнитесвиркинагранатитеповтарятпостояннострашнатамисъл:„Война!“...Азгледамкакфранцузитеседвижатизсвоитеокопи.Оттук,отнаблюдателнияпункт,койтонезнаякойизащоекръстил„Голгота“.НимавсекиединотоколнитевърховенеееднаГолгота.Странензвук.Прикойтонякакневолноизтръпваш...“

Дневникътоставанедовършен.Самоследняколкодниартилерийскаканонадаунищожаваподслушвателнатастанция,коятонаистинасепре-връщаведнановаГолгота.Междутруповете,вбезсъзнание,сразтрошенчерепиизбитодяснооко,новсеощекатопочудожив,енамеренГеоМилев.

Следватмъчителнимесецинаборбазаживот.Местененатежкораненияотболницавболница.Ноколкотоидаестранно,духътмупро-дължавадавитаевсветанапоезиятаиизкуството.

ПредстоимудазаминезаБерлинзасерияотчерепниипластичниоперации.Итъкмовтозимоментсрещабъдещатасисъпруга.МилаКе-ранова,актрисаиинтелектуалка,сеезавърналанеотдавнаотПариж,къдетоеследвалавСорбоната.Тясподеляувлечениятамупомодернотоизкуство,очарованаеотполетанавъображениетому.Въпрекипроте-ститенародителитеси,ГеоМилевотивадапродължилечениетосивГерманиязаедносъссвоятагоденица.

„Почувствах,чеслучаятмебешесрещналсчовек,чиятосъщностбединамиката,огънят—пишевсвоитеспоменимайками.—Геонай-малкоотвсичкодопущашедаставадумаза„геройствотому“.Четяхме,пе-ехме,говорехмезалюбимитемуевропейскипоети,завсичкиизкуства.Патосът,койтотойвлагашевтезиразговори,карашеименедагледамначернатапревръзканадокотомукатонаинтересендекор затоваизпълненосдуховностлице.Втиячасовесъвсемнемислехзаизгубениявзор,замалкатабезднаподчернотопетноикичуракоса“.

Пак според споменитенамайками годината, коятопрекарватвБерлин,егодинанатворческотогорене,натичанепотеатрииизложбимеждуоперациите,насрещиснай-виднитепредставителинамодернизмавтозикипящцентърнаизкустватавследвоеннаЕвропа.

„Едвалиневсекиденбяхмевзалитена„ДерЩурм“,къдетоХервартВалден събирашебогатстватанаШагал,ПаулКле,Кандински,ОскарКокошка“—продължаватспоменитенамайками.

Туксегавластвановотомодернотечение—експресионизмът—иГеоМилевсеувличапонегосцялатасипламеннанатура.Сътрудничина„ДиАкцион“—другосписаниенанемскияекспресионизъмимечтаедапренесетовановотечениевбългарскиякултуренживот.Честопосещава„Дойчес


театър“,сближавасесголемиярежисьорМаксРайнхардисамсеготвидастанережисьор.Всевтазиберлинскагодинаналечениеиоперации,бащаминаписвастудиятаси„Театралноизкуство“,превеждаШеспировататрагедия „Хамлет“ (тозипреводидосеганее загубилдостойнстватаси),създаваповечетоотстихотворенията,коитощевключипо-късновпърватасистихосбирка„Жестокиятпръстен“,превеждадрамиотПолКлоделипоематанаБайрон„Манфред“.Иоще,иоще.Еднагодинаравнаедвалиненадесетилетиепотворческаактивност,поинтензивностнавъзприятията,позадълбоченовникваневновотоевропейскоизкуство,поразмаханаплановетезабъдещамисионерскадейноствродината.

Задаможедаосъществиестетическатасимисия,ГеоМилевчувства,чеимануждаотсобственакултурнатериторияиотсвояпостояннатрибуна.ВСтараЗагоратрябванезабавнодасесъздадекнигоиздателство„Везни“,всенаосноватанабащинатакнижарница.Тощеиздаванай-вечемодерна западна литература—поезия, драми,философско-критическистудии,щеимаипрестижнасерия„Книгизабиблиофили“.Скороозадаче-ниятМильоКасабовполучаванарисуванатаотсинамуемблемананово-тоиздателствоипървитеръкописи,коитотрябвадасложиподпечат.

„Сегасеражданещонововлитературатаивъввсичкиизкуства.Азискамдасъмнеговхеролд.НикойвБългариянепознавапо-добреотменесимволизма,експресионизма,футуризма.Товасановитечения.Бомбавсърцетонастаратакултура.Младитещетръгнатсмене“—увещавабащасимладиятГео.Възражениятанаразумнияипрактичномислещкнижар,четезикнигинямадаиматфинансовуспех,оставатнапразни.

Колкотодопостоянната естетическаи общественатрибунанаГеоМилев,товащебъденеговотосписание„Везни“—списаниетонабъл-гарскитемодернисти,кактотойсамгоопределяощевпървоначалниясизамисъл.Нужноезначидасевърнечаспоскоровродината.Тойощенезнае,чезавсичко,коетомечтаедапостигне,муоставатсамошестгодини,честрелките,коитоотмерватживотамусанеумолими.Нознае,чеидеите,коитокипятунегонемудаватпокойитойтрябвадазапо-чнедагиреализира.Споредвеликолепниятхоландскихирургд-рЙоханесЕсер—единотпионеритенапластичнатахирургия—задасевъзвърненапълно„хубостта“наранениябългарскиофицер,санужнималкиопера-циивтечениенаощедвегодини.Нопациентътмунеможеинежелаедачака.Майкамисиспомня:„ЕдинденГеомиказа:—„Налитака,катосиспуснакосатанадзагубенотооко,нямадаизглеждаммногогрозен?—Азсесъгласихитойведнага:Баста!Никаквиоперацииповече.Заминавамеси!“

Презянуари1919г.впразнатаорбитапоставятсиньотостъкленооко,закоетогръцкиятпоетЯнисРицосщенапишесвоята„Поемавсиньо“.

Той обичаше света,но бе с едно око — виждашеполовината ден син, половината черен.А той искаше целият ден да бъде син,целият свят да бъде светъл...Това око не се затваря никога.Това око бди над София.

14 ÏËÀÌÚÊ

Това око е една синя звезда за всички нощи.Това око вижда, осветлява и съди...Който погледне това око, придобива очи,който погледне това око, вижда света...ЯнисРицосвидятоваоковъввитринатанасофийскимузей,където

беизложенопрез1954г.Защототрийсетгодинислед„безследнотоизчез-ване“наГеоМилев,истинатазанеговатагибелизлезенаяве.Неговиятчерепбенамеренвобщаяманажертвинабългарскияфашизъмпрезкър-вавитегодиниследСептемврийскотовъстаниеот1923г.ИзправенипредВърховнияКасационенсъд,групабившивоенни—физическиубийци,самипосочихамястотонамасовитебезкръстни гробове.Съдебно-медицин-скитеекспертинеуспяхадаидентифициратповечетоотнамеренитескелети.Ночерепътнабащамиберазпознатпобезспоренначин—подеформацията,следствиенараняванетомунафронтаипозапазенотовнегосиньостъкленооко.

Сп.„Везни“излизатригодини—от1919до1922.Днестоепризнатозаглавниявдъхновителидвигателнаавангардизмавбългарскотоизкуство.Новонезиследвоеннигодинитоестественоне сеприемаеднозначно.Частотинтелигенцията,особенонай-младите,гоприематвъзторжено.ЗащотовбройследбройГеоМилевлансиранепознатиунасимена,издигановикумирииразвенчавапризнативеличия,безкомпромисноотстоявановиестетическитеориивиметонаобновлениетоиевропеизиранетона българскатакултура. Традиционалиститеобаче го приематкатопредизвикателствокъмздравияразуминевижданаекстравагантност.Известное,чепатриархътнановатабългарскалитератураИванВазов,преглеждайкиединбройна„Везни“,възкликнал:„Тияхоратрябвадасалуди,нокаквосъвършенствовъвформата!“

Втритегодишнинина„Везни“сапредставениблизохилядаавтора.Оттяхпочтиполовинатасачуждестранни,главноевропейскиписатели,художници,философи,композитори.Теприсъстватпостраницитенасписаниетосъссвои,преведенинабългарскитворби,срецензиизатехникнигиилисъсстатиизатях,съссвоимислииафоризмизаизкуството,ахудожницитеисклупторите—соколо50репродукциинатехнитворби,многооттяхцветни.Изисканотополиграфическооформлениеза„Везни“,особенопрезпървитедвегодишнини,еистинскиподвигзабедна,разоренаотвойнатаБългария.

Бездасипоставяменевъзможнатазадачадаизброимпредставенитеевропейскиимена,нека споменем за ориентация, че (освенвече споме-натитедотук)всписаниетоприсъстватпоединилидругначинощеиписателикатоРембо,БлезСандрар,ПолВалери,ФрансисЖам,АнреВерг-сон,ГеоргБрандес,Киркегор,АвгустФорел,БенедетоКроче,ГеоргТракл,Ибсен,Стриндберг,ХугофонХофманстал,Метерлинк,БернардШоу,наредсрускимодернистикатоАл.БлокиМаяковски;художницикатоГоген,ВанГог,Сезан,Мунк,Леже,ПикасоиМазарел;актьориирежисьорикатоСараБернар,ГордънКрейг,Мейерхолдимногодруги,съизмеримистяхпозначениевсветанамодернотоизкуство.Дорисамоизброенитеимена


говорятзамащабносттанаевропейскотоприсъствиевсп.„Везни“ивиздаденитеоткнигоиздателство„Везни“книги.Спълнооснованиеможедасекаже,чеГеоМилевотварястраницитенасвоитеизданиязацяла-таевропейскакултура,представенаотимена,коитоиднессаеталонвразличнитесферинаизкуствтонасвоетовреме.

Интересенщрихотпериода„Везни“еорганизиранатаотбащамиизложбавредакциятанасписанието(коятосеепомещавалавдомани).Азнесиспомнямтазиизложба,ноотсъобщениетоведнаоткнижкитенасп.„Везни“ставаясно,чевнеясабилиизложениекспресионистични,кубистични,футуристичниипримитивистичникартининаевропейскихудожници,репродукциииоригинали—60работиотчастнатаколекциянаредактора.Всемейнияниархивбяхасъхраненидесетинаголемирепро-дукциииняколкомалкиграфичнитворби,залепенивърхукартон,коитовероятносабиличастотекспонатите.Сега,заедносмногокнигиотличнатабиблиотеканабащами,тесепазятвкъща-музей„ГеоМилев“вСтараЗагора,къдетоеиседалищетонаМеждународнатафондация„ГеоМилев“.

СкороследтазиоригиналнаиединственапородасиизложбавБълга-рия,сп.„Везни“прекратяваживотаси,порадинепреодолимифинансовизатруднения.

Нанеговомястонеследдългосеявяванововъзбуждащодуховетеспи-сание—„Пламък“.НеговиятглавенредакторГеоМилеввечееиздалняколкосихосбирки,междукоитоособеномястозаемат„Жестокиятпръстен“и„Иконитеспят“;направиленоваторскатасипостановканапиесата„Мъртвешкитанц“отСтриндбергвСофийскияНародентеатър,горещоприветстванаотавангардаитеатралнатаобщественостигневноот-ричанаотпривърженицитеназакостенелитетрадиции,коитоналагаттядабъдесваленаотрепертоаранатеатъра.

СегаГеоМилевхвърляцялатасиенергиявсвоетораволюционновмногоаспектисписание„Пламък“.ЗащотообстановкатавБългариярязкосеепроменила.1923г.егодинанавоененпреврат,нагрубопотъпкваненагражданскитеправа,годинанаСептемврийскотовъстание,потушеноснечуванабруталностипоследваноотняколкокървавизаБългариягодини.

Втазинажеженавътрешнаатмосфераотянуари1924доянуари1925излизатединадесеттекнижкинасп.„Пламък“.Вестетическиплантопродължавадабъде—същотокакто„Везни“—авангардноиноваторско,дапредставясъвременниевропейскииамериканскитворци,норедакто-рътмусегавсеповечесевълнуваотсоциалнитепроблеми,отсъдбатанасвоянарод.Ивизтръпналатаотужасстранаиздигасмелогласнапротест.Позициятана„Пламък“егражданскиангажиранаиоткритоантифашистка.Ощевуводнатастатиянабройпървисезаявява:

„Бездасенамесвамевактивнатаполитика...ний—интелигенциятанеможемдаостанембезпристрастникъмтова,коетопреживянародапрезсептември.Пролянатаотсърцетонанародакръвпадакатоогненаросавнашитесърца...“

Зарадияркатапублицистикавсп. „Пламък“,книжкашестаекон-фискуванаотполицията.Въпрекитова, (и въпрекимолбитенамайка

16 ÏËÀÌÚÊ

мидапочака),вследващатакнижканасписаниетоГеоМилевпомествасвоетонай-зряло,най-прочутопроизведение—„Септември“.Посветенанаконкретноисторическосъбитие—въстаниетоот1923г.—инанегово-тожестокопотъпкване,поематаесложнаимногопластоватворба,накоятовБългария,инесамовБългария,сапосветенидесетки—понякогапротиворечиви—изследванияитълкувания.

ЗабраненаповременафашисткатадиктатуравБългария,възторженопосрещанаследкраянаВторатасветовнавойна,ноиострокритикуванаотдогматично-сектантскипозициивтоталитарнитегодини,поематапостепеннонамерисвояверенпрочитвродинатаси.Апътят£посветаеоткритощеот1925г.—седноберлинскоиеднопарижкоизданиенабългар-скиезик.Послезапочватдасепоявяватнейнипреводи.Досегасаизвестнипреводина28езика,катонанякоиоттяхпоематаепресъздаванаповечеотведнъж.Самонагръцкисъществуват5превода,наиталиански—4,наанглийски—3.Товасавсеотделнииздания,апоематаевключванаивнееднаантология.Иаконееучудващо,чепоематаеиздаванамногократновславянскитеибалканскитестрани,тосъществуванетонанейнипре-водинаяпонскиикитайски,наарабскиипортугалски,инафламандски,норвежкиифинскивеченеесъвсемобичайноявление.

Някоиотчуждестраннитеизданиясаобособеноизискани—напримериталианскотовпреводнаЛуиджиСалвиниесоригиналниилюстрацииотРенатоГутузо,илигръцкотоизданиевпреводнаЕлиПеониду,илю-стрираносгравюринаЯнисРицос,чиято„Поемавсиньо“епослужилазапредговоркъмтовабиблиофилскоиздание.

Поематаевдъхновилаидвемузикалнипроизведения—първотоенаамериканскиякомпозиторАнтониоМодарели,койтосъздавасимфонич-натапоема „Септември“през1928г.Второтое „Trilogiaumana“— (по„Септември“иподругаизвестнапоеманаГеоМилев—„Ад“)отФернандоСулпици—пантомимическаоперавдвечасти,поставенанаиталианскасценапрез1974г.

Скаквоможедасеобясниинтереса,койтопоемата„Септември“будиидоднесизвънграницитенаБългария?НатозивъпросинакачестватанаразличнитепреводипредидесетинагодинивСофиябепосветенаеднамеждународнаконференция.Участницитеот12европейскистранибяхаединодушни,четозинеотслабващинтересвголямастепенседължинапостигнататавпоематаорганичнаспойкананационалнотоиобщочо-вешкото,насплитанетонаконкретнотоисторическосъбитиесединголямхуманистиченидеал.Единодушнобеимнението,чепредаванетонахудожественатаформана„Септември“еистинскопредизвикателствозапреводача,привличагокатовисокитруднопостижимвръхсъссвоятаекспресионистичнафрагментарност,снакъсанияси,разговоренстих,сособенатасиритмичнаимузикалнаорганизация,съссъчетаниетонадокументалнапредметностияркаметафоричност.

„Септември“еможебинай-великатаепическареволюционнапоеманаХХвек,аГеоМилев—единотнай-забележителнитепоети,свързанис експресионистичнотодвижение вЦентралнаиИзточнаЕвропа следПърватасветовнавойна“—пишеДейвидБейли,редакторнаанглийското


изданиенатворбиотГеоМилев,включеновПредставителнатаевропей-скасериянаЮНЕСКО.

Буренидраматиченебилкраткиятживотнамоябаща.Сложнаидраматичнабесъдбатаинанеговототворчество.Роденатананеговатамалкаработнамасапоема„Септември“—хулена,

отричана,забранявана—поемата,закоятозаплащасъсживотаси,днессесмятазаедноотвърховитепостижениявнационалнатапоезиянаБългария.

Този,койтоприекатосвоямисиядаизградимостмеждубългарскотоисъвременнотоевропейскоизкуство,насвойредсъссвоетотворчествостанапосланикнабългарскатакултуравЕвропаивсвета.

Слово, произнесено в Центъра за европейски култури във френския град Жекс, 1997 г.

В град Жекс, недалеч от швейцарската граница, през юни 1997 г. е проведена литературна вечер, посветена на Гео Милев, организирана от швейцарското поетично дружество в Женева и от дългогодишния служител в женевската централа на ООН Теодор Димитров. На вечерта присъстват френски и швейцарски писатели, журналисти и дейци на културата, както и членове на българската колония в Женева.

Сеìеéсòâîòî íà Мèëþ Кàсàáîâ, Сòàрà Зàãîрà, 1915. Геî Мèëеâ е прàâèяò âäясíî.

18 ÏËÀÌÚÊ

Гео Милев

Из поемата „Септември“

Крàé äèìà íà пîжàрèòесе èçäèãà è áèе óшèòе òèâèêà íà óáèòèòе,реâàíà ìъ÷еíèöè áеçáрîéâърõó êëàäè ãîрящè äърâà:— К î é?И ç ë ъ ã à í à ш à ò à â я р à? —

Оòãîâàряé!Тè ìъë÷èш?Не çíàеш? — Нèé çíàеì! Еòî âèж: с еäèí сêîê íèé сêà÷àìе прàâî â íеáеòî:

ДОЛУ БОГ!

— õâърëяìе áîìáà â сърöеòî òè,преâçеìàìе с щóрì íеáеòî:

ДОЛУ БОГ!

è îò òâîя пресòîëòе çàпрàщàìе ìърòъâ íàäîëóâäъí âсеëеíсêèòе áеçäíèáеççâеçäíè,жеëеçíè — ДОЛУ БОГ!

Пî íеáесíèòе ìîсòîâеâèсîêè áеç êрàéс âъжеòà è ëîсòîâеще сíеìеì áëàжеíèя рàé

Гео Милев 19

äîëóâърõó пе÷àëíèяâ êърâè îáëяíèяçеìеí шàр.Всè÷êî пèсàíî îò фèëîсîфè, пîеòè — ще се сáъäíе!— Беç áîã! Беç ãîспîäàр!

Сепòеìâрè ще áъäе ìàé.Чîâешêèяò жèâîòще áъäе еäèí áеçêîíе÷еí âъçõîä— íàãîре! Нàãîре!З е ì я ò à щ е á ъ ä е р à é —ще áъäе!

Бр. 7—8 íà „Пëàìъê“, êъäеò е пóáëèêóâàíà пîеìàòà „Сепòеìâрè“

20 ÏËÀÌÚÊ

Асен Златаров

ЧОВЕКЪТ

Начетен,буенивдъхновен,Геодойдемеждунасидонесетръпкатанановото:тойпочна да славослови имена, които бяханепознати занашатадуховнаобщественост,истовавнесесредспокойствиетонатрадиционнитенисхващаниязапроблематикатанаписателя,наху-дожника,наактьорараздвижване—иновхоризонтпочнадасеочертавапредтехнитезамисли.СпомнямскакъвфанатизъмговорешезаОскарКокошкаикакдръзко,увереноиспотокотвелеречияразвявашезнаметонаедноноваторство,коетоиувличаше,исмущаваше.

Нонесамоновитевеяниявизкуствотомубяхастихията:Геопозна-вашеиголемитекласицинастихаипрозатаидавашевернищрихи,когатоговорешезатях.Най-вечеанглийскитетворцинапалитратаиперотомубяхаблизкииосновноизучени.АотдругитетовабеЕмилВерхарн,койтогоувличаше,иотнеговитепоемитойзнаешенееднанаизуст.

Европеизираникосмополит,Геобенаистинаеднаживителнаструязавсички,коитодружехаснего,увличахасепонеговитевидениязаеднановабългарскадуховност,която,приобщенакъмголямотоизкуствонаЗапад,щеобновинашитенационалнизаложбииобразциищенииздигнедоравнищетонатия,коитотрябвададогонвамевкултурата.АГеоимашеприятели—иднеснеединоттяхевечеиме,коетовсезначинещозаиметонастранатани.

ПрезтежкитеиусилнигодининавойнатаГеозаминазатам,къдетонебенеговотопризвание,нотойизпълнидостойносвоятаслужба:бемудаденадавършиотговорнаиопаснаработаитойявършисвсичкоторешениеначестенчовек.Пръснасеслух,чееубит.Послесенаучихме,чеетежкораненищесевърнесакат,негодензаработа.Истинатабе,четойпочудосееспасилотсмъртта:откупилсебеотнеясценатаназагубанаеднотооко,дълбокачерепнаранаистрашноконтузваненацялототяло.Какбеоцелял,бенаистиначудо!

ИетонийвидяхмевсреднаспакнашияГео,осакатен,носбодърдухизакаленаволязаделовживота.Страшното,коетогобевъзправилопредсмъртта,небесмирилонеговотосърце,жаднозаживотитворчество.Итойпоесвояпът:поет,драматург,есеистикритиксеочертавахаикрепнехаунего.Индивидуализмътмубенаправилкрутзавойитойсеприобщикъмпотоканамногото,коитовойнатасъбудизадругпогледидругоразбиранезадачитенаживота.Дързъкиоткровен,Геопочнадабранипозициииданапада,атовагоотделиотмнозинаотстаритемуприятели.Нотойследвашесвояпът.Поетътдобиунегоударности

Асен Златаров 21

силаитойнаписаняколкоработи,коитощепребъдат.ДругбестаналвсхващанетосизаживотаГео,нобеостаналсъщиятповъзторженостпредделотонадухаивяратавтия,коитодаватчрезсвоитевиденияитворческопрозрениесмисълиоправданиенаживота.Тойсеобърнаикъмнароднототворчествоипоискаданамеритамосновниятоннанашиянарод.ПрочетеотновоВазоваигопризназанай-големияотпоетитени,защотоизтръгнаотнеготова,коетобедълбокосраслоснизините,съссъдбатаисневолятананародани.Геокрепнеше.Тойсеготвешезаголямодело,коетодаизнесевобразиивезанареч:величиетоиустремананарода,търсещсвоетоблагополучиеипристанзасвоитесили.Носвибуря—страшнаисвирепа—иотнесеГео:грабнагопредочитени,заданеговидимповече.

Бяхстрашнидни.Даносеникоганеповторят.Многоневоля,многостраданиясепонесоха.Многоопакосебеочерталоибушувахазлисили.Днестоваеистория.Нотоваеживаистория,коятонеможеданиоставиравнодушниисмълчани.Защотоскъпаданседаде—виметонакакво?Не,даневъзкресявамекошмари!...

Минахадесетгодини,откакГеобеизваденотдомаму,заданесевърнеповече.Иетоколкомногосвятсиспомнязанего.Споменътзанегоеживищеживее.ВтаяпоименнакнижканякоиотприятелитенаГеодаватизразнасвоеточувствокъмиметоиделотому.Некрологотблизки.НоГеоимаблизкиисредтия,коитонеумеятдапишат,атесатакамного...Тезнаятсамодаскъпятиданезабравятиметоиделатанатия,коитоимсабилиучителииприятели.

Иç êîëеêöèяòà îò спèсàíèя íà Геî Мèëеâ. (Оò èçäàíèе-áрîшóрà íà Къщà-ìóçеé „Геî Мèëеâ“)

22 ÏËÀÌÚÊ

Никола Фурнаджиев

ЗАЩОТО БЕШЕ ГЕО МИЛЕВ

Презтези години бях ученик в гимназиятаи кактомнозина своидругари,бяхувлеченотлитературата,четяхжаднопроизведениятанатогавашнитенашумелиписатели,пишех,бяхпочналдапечатам.ОбичахЯворов,ДебеляновиЛилиев.Сголяминтересследях„Везни“ивсичко,щопишешенеговиятредактор.Спомнямси,чеговидяхзапръвпътпрезучебната1921—1922годинавЧирпан,гдетобяхучениквпоследниякласнагимназиятаигдетотойбедошълдаговоризапоезиятанаЯворов.Прис-тигнаследобедсам,читалищниятсалонбепрепълнен,слушахагосголямовнимание.Бешеповеченисък,добресложен,възпълен.Баритоновиятмуглассекъртешеотнякаквидълбочини,нонебепатетичен.ВеднагаследсказкатапоекъмгаратаисизаминазаСтараЗагора.Вървяхподирему,следяхжестоветемуивсичко,коетоправеше,изпратихгодовлака,бездапосмеядагозаговоря.Татовабешеединотпървитепоети,коитовиждах,татовабеГеоМилев!

Запознахсеснегонаскороследтова,когатосезаписахстудентвСо-фия.СрещнахмесевРадомирскияханнаул.„Позитано“,гдетомезаведохаприятели,коитодружехаснего.Приказвашеповечетой,аниегослуша-хме.Говорешезалитература,записатели,затеатър,засвоипътувания.Сегабеоживен,дорибуен,остроумен,някъдезлъчен.Държешесепросто,приятелски,непоставяшеникакворазстояниемеждусебесиидругите.

Годинитесаизличилимногонещоотпо-сетнешнитесрещиснего,нодобресиспомнямеднавечервдомаму,койтосенамирашеначетвъртияетажнаеднаголямасграда, срещуджамията.Няколкомладихорамугостувахме.ПонеговремеГеоМилевсебешеотвърналотпредишнитесилюбимци,главноотНиколайЛилиев,най-изтъкнатияпоетвонезигоди-ни,исебеустремилкъмновитърсения,къмновапоезия.Непризнавашепочтинищо,искашеразчупваненастаритепоетичниформи,нагладкиямелодиченстих,борешесеза„оварваряваненапоезията“,заактуалност,запроникването£догрубатадействителност.Отмладатапоезияце-нешесамоопититенаЛамариНиколайМарангозов,ночакашеоттяхпо-голямасмелостикултура.Поедновремевзеотетажеркатамалкакнижкаипочнадачетестихове.Товабепоемата„150000000“наМая-ковски.Четешесогненпатос,наблягайкисилнонаритмиката.Огромновпечатлениеминаправихакактостиховете,коиточувахзапървипът,такаимайсторствотонарецитатора.Чухасеударивстената—съседи-тевдругатастаянеможехадазаспят.НоГеонесесмути,апродължидачете,докатосвърши.Товабевреметопреди„Септември“,когатозрееха

Никола Фурнаджиев 23

условиятазасъздаванетонапоематавживотаивсъзнаниетонапоета.Небеслучайно,чеГеотакасилносеувличашеотМаяковски,чегосочешекатонай-голямпоетвтогавашнатарускапоезия.Разговорътнизанегопродължипо-къснодолу,науличкатаприХалите,итойбетолковашумен,чепривлечевниманиетонаполицията.Когатотяприближи,поетътседръпнавтъмниявходнакъщата,аниепрекарахмеостатъкаотнощтавполицейскияучастък.

ГеоМилевнесезадоволявашесамоспоезията.Тойбечовексобщест-вениинтересни,сразностранниспособности,сголямакултураикипя-щаенергия,сневероятнаработоспособност,вечнотърсещ,постояннозает.Бепоет,литературенкритик,публицист,театраленрежисьор,преводач,редактор,издател,сказчик.Внеговияхарактеримашевсичкиданни,коитообясняватразвитиетона„Везни“до„Пламък“.Разбирасе,тованееединственотообяснение.Тойзаживясполитическитесъбития.Септемврийскотовъстаниедадеокончателентласъкнатоваразвитие.Очитему се отворихапреджестокитепрестъплениянаднародани.Погромътнегохвърливотчаяние,агомобилизира,защототойбеГеоМилев.Незабравимащеостаненеговатаборба.Статиитемув„Пламък“въодушевявахаборцитесрещуЦанковатадиктатура.Те,кактоицялотосписание,бяхаполитическиактуални,смели,дръзки,чакахасеснетър-пениеотчитателите.

ВтакаваатмосфераГеоМилевнаписасвоятапоема„Септември“.Внеятой вложи голямата си любов къмвъстаналиянарод, възторгапреднеговияподвиг,вяратасивбъдещатапобеда.Внеятойдадеизразнавихренияситемперамент.Бенаписанасвободно,внеясеговорешеспрости, дори снарочнотърсени грубидуми,понесена бе оттакаваритмика,какватонашатапоезиянепознавашедотогава.„Септември“представлявашеноваторскопроизведение,вкоетопроличатворческотоиполитическобезстрашиенанейнияавтор.Тясеразграбвашеистанакрупносъбитие,коетораздразнивластта.Привлякохагокатоподсъдимвначалотона1925година.ПредсъдаГеоМилевзащитисебесиипоемататака,кактосамотойумееше,ногоосъдиха.

Бешевторатаполовинанааприл1925година.Следатентатавцърк-вата„Св.Неделя“нашатастолицаприличашенаобсаденаотнеприятелкрепост.НеможешедасевлизаиизлизаотСофия.Извършвахасемасовиарести,носехасезловещислуховезаубийства.Десетинадниследатета-та,надругияденследзавръщанетосивСофия(весттазаатентатамезаваривЧирпан,гдетопрекарвахвеликденскатаваканциякатостудент),видяхГеоМилеввЧипеватакнижарницанабул.„Дондуков“.Изглеждашесмутеноткошмарните събития.Излязохме вън откнижарницатаидългоразговаряхенатротоара.Тойбеосведомензамногонеща,съобщимиименатаназадържаниприятели.Недоумяваше,чеощенеепотърсен,чувствувашесекаточелипренебрегнат.Пакприказвахмезалитература,запоследнитепроизведениянанашипознатиписателиипоети.Вереннасвоитепринципи,харесвашеизлязлатапоеманаКаралийчев„МаунаЛоа“,аменесъветвашеданачупястиховетена„Сватба“.Нечувствувахникаквануждаоттакаваоперация,нотойнастояваше,искашедорисам

24 ÏËÀÌÚÊ

даизвършитаяработа.Току-щобеизлязълпреводътмуна„Хамлет“,надписаединекземпляримигоподари.Товабепоследнатанисреща.СледняколкоднимеарестувахаивДирекциятанаполициятаузнах,четойбилвечезадържан.Презлятото,следкатомеосвободиха,научих,чеГеоМилевбил„изчезнал“.

Загинамногомлад,тъкмокогатобенамерилвярнапосоканасвоятабурналитературнаиобщественадейност.Българиязагубиединотнай-одарените,най-културнитеинай-неспокойнитесипоети,предкоготостоешебъдещето.Новарварскотопрестъплениенеунищоживъздейст-виетонапоезиятаму.„Септември“продължидаживееисечетешеотновитераволюционнипоколения.Тя стана еднаотнай-ярките звездивнебетонабългарскаталитератураизаедносцялотоделонапоетаобезсмъртииметонанезабравимиясисъздател.

Мàëêî èçâесòеí àâòîпîрòреò íà Геî Мèëеâ

25

Гео Милев

СТИХОВЕ

ДНЕВНИК

СЕГА Е ТВЪРДЕ КЪСНО, СБОГОМ.(Зàщîòî ìíîãî òе îáè÷àì!)Нî íяìà â сòрàсò äà òе îáêè÷à.(Аç èçáëеäíяë съì. Тâърäе ìíîãî.)Сеãà е âе÷е êъсíî. Всè÷êî.Деíяò. Нîщòà. И àç. И òè.И çàêъсíяëàòà óсìèâêà,рàçëяíà â сêръá èç âàçèòеíà òâîя âçîр...

Беçпëîäíà âе÷ер!Сърöеòî ìè íе ÷àêà òàéíà.(Аç èëè òàçè áëеäíà âе÷ер —íî áëеäíèíàòà е áеçêрàéíà!)Рàçáèрàì. Зíàя. Няìà òàéíà.Сеãà е òâърäе êъсíî âе÷е.

ДОКАТО НЕ ОТВЪРНЕШ ТИ ПОГЛЕД В САМОТНО СЪМНЕНИЕíе рàçòръãíеш òъãàòà íà пîясà äеâсòâеíîáяë —çà äà âèäèш жеíàòà, êîяòî с ãърäè óìîреíè е— â îãëеäàëîòî — ãîëèòе âîпëè íà пëъòсêà пе÷àë...

В íеãî äеí ще çàìèíà с пóсòèííà пе÷àë êъì óìîрèòе —пî реêèòе сòъìеíè, òàì äîëó, êъì íîâè сòрàíè;âръõ пëàòíîòî ìè — ãерáъò òрàãè÷еí íà êîíêâèсòàäîрèòеЧереí Леáеä с ãърäè рàçòîпеíè â ãîрящè âъëíè.И ще ìèíà ãîрè — â òяõ рàçсеяíè äèâè сеëеíèя,с пърâîáèòíà óòеõà è сêръá — à пî òъìíèя áряããîëîáеäрè äèâà÷êè, с î÷è óìîреíè â êîпíеíèе,ще сëеäяò íà áеçóìíàòà яõòà âъçòîржíèя áяã.

26 ÏËÀÌÚÊ

А âèсîêî íàä сèíè ëàâèíè è òяãîсòíè ãëеò÷ерèòъìíèé сòрàõ íà преêëîííè âóëêàíè ще ãреé

áеç прèâеò;è òреâàòà пîâяõíàëà íà áеçпрèþòíèòе âе÷ерèâ ìîéòе пîãëеäè ãîрêî ще ãàсíе — áеç çîâ, áеç çàâеò.Пëàìâàò рîçè преä íàс è çâеçäè â òîçè ÷àс

среä òàëàçèòе:âсеêè съí ще съçре îáещàíèя áяë Хàíààí!âсяêà çëîáíà ëþáîâ, ëþáîâòà, съ÷еòàíà с îìрàçàòà,ще рàçëþшêà íà сâîéòе öèìáàëè âъçòîрãà çàсìяí.

Аç прîçèрàì — óòеõà â äóшàòà ìè áóéíî рàçëèсòеíàè сòрàíà áеç сòрàäàíèе — òàì! — пîä спîêîéíà çîрà, äеòî íяìà íè çëî, íè äîáрî, íè ëъжà, íèòî èсòèíà —сàìî прîсòà äóшà, прîсòà рàäîсò è прîсòà èãрà.

— — — — — И сëеä ìíîãî óсìèâêè — рàçãàòíàë сêръáòà

íà ìèрàжèòеàç âè пèòàì: — пîäàéòе! пîäàéòе ìè ясíèé пîòèр!— О êàрòèíè преç пëъò íà жеíà, äàëè âèé ще ìè

êàжеòеäóìè òàéíè íà òèõà óòеõà è рàäîсòеí ìèр?

БАЛАДА

МЪРТВЕШКИ ЗЕЛЕНА, СЛОМЕНА ЛЕÆИëóíàòà íàä áеëèя прàã.Зàпèсàí е òâîяò ìъ÷èòеëеí прèçрà÷еí çíàê —è â ëóííèя ëеä íàä прàãà òîé ëежè:сìеë îáрàç, îãëеäàí преç çëîáà è ìрàê.— Лóíàòà сòóäеíà ëежè.Ес˜ííèòе ãрîáèщà çеяò —î сëепè прîçîрöè è ìърòâè âрàòè:ес˜ííèòе ãрîáèщà çеяò —óäàâíèöè äреâíè è áëеäíè äеäè,îáêè÷еíè с îãъí è сìърò, è çâеçäè:— Ес˜ííèòе ãрîáèщà çеяò.В ìèã íîжъò сâеòà îáêръжè —è áëесíà íе÷àêàí â äàëе÷íè î÷è.В ìèã пèсъê íà íîж òъìíèé съí îáêръжè —среäíîщíèяò âяòър ãî с пèсъê îòíèсà:


è êърâàâà äëàí пîä áеçöâеòíè ëъ÷èçëîâещî íàä áеëèя çèä се èçпèсà.

— Лóíàòà сòóäеíà ëежè.

Голова моя — темный фонарь с перебитыми стеклами. С а ш а Ч е р н ы й

ГЛАВАТА МИ — êърâàâ феíер с рàçòрîшеíè сòъêëà,çàãóáеí преç âяòър è äъжä, è ìъãëàâ пîëóíîщíè пîëя.Аç óìèрàì пîä êîòà 506è âъçêръсâàì â Берëèí è Пàрèж.Няìà âеê, íяìà ÷àс — èìà Дíес!Нàä пîсëеäíàòà прîëеò òè жàäíî è сòрàшíî пèщèш,î шпàãà, рàçêъсàëà ìрежà îò êърâàâè êàпêèсреä ìрàêà — è â ìрàêàáîã сëяп ãèсъáèрà è ìъëêîì пîâежäàêъì прежíèя прèçрàê...О, Сфèíêс, с áеçпîщàäíà ãрèìàсà íà прèсìеõ— çàìръçíàëà, êàìеííà, âе÷íà è çëà —èçпрàâеí â áеçêрàéíèя, сòрàшеí, âсеìèреí Еãèпеò:преä òъìíèя прîсеê Еäèп —çàãóáеí преç âяòър è äъжä, è ìъãëà.

— УДАРИ ТРЕТА СТРАÆА!И àç рàçêъсàõ пръсòеíà — î çíàì!è ìîãà âе÷е öяë äà се рàçêàжà.Аç èçíàìерèõ сеáе сè íàé-сеòíе!äà — àç преä сеáе сè çàсòàíàõ сàìè â îãëеäàëîòî — рàçяäеíè è áëеäíè —êîíòóрèòе íà ìîяòà ëъжà!äà — âèжäàì: прîеêòèрàíè сà òàìпъòеêèòе íà ìîяòà äóшàè âсè÷êèòе ìè íерâè, âсè÷êè ãъíêèíà жàäíèя ìè ìîçъê...

28 ÏËÀÌÚÊ

Мîéòе çëîáèè ìîéòе съíèщà — àç сàì преç съí ãèрàç÷èòàì ясíî (àõ è êîé äрóã — êîé áèáеçсëеäíîсòòà ìè прîсëеäèë îò âъí!)

Нà Исòèíàòà äеìîíъò „ГОРКО ТИ!“ìè êàçâà — àç съì âèê èç òежъê съíè ãър÷еíе â пëеíèòеëíèòе íîêòèíà íяêàêъâ íеâрàсòеíè÷еí сòрàõ —Нî — àç съì съ÷еòàí îò äèâè òàíöè;íî — àç съì âъпëъòеí â èãрà è сìяõ(Чîâеê! çà сìяõ íàä âсè÷êî òè прèçâàí сè)è ìîяò çëàòеí пъò ìе âîäè пàê,è âсяêîãà, êъì çëàòíàòà Вàëõàëà,преä ÷èéòî прàã съäáàòà íà÷ърòàëàе ìîя сëàäîсòрàсòеí çîäèàê — — —

Нî — äà íе сìееш äà сè êàжеш „Бяëàе ìîяòà äóшà! ÷èсò — ìîяò çíàê!àç съì рîäеí â щàсòëèâàòà Вàëõàëà!àç íяìàì âрàãîâе íà òîя áряã.“

БЪДИ ГОТОВ

Чàêàé сàìî сèãíàëà, äрóãàрþ!Сеãà âе÷е ìîжеш äà спреш:спрè ìàшèíèòе òè, óãàсè рàçêàëеíàòà пещ:íеêà прàçíè îсòàíàò çàâîäè, äепà,рàáîòèëíèöè, фàáрèêè, ãàрè, ãàрàжè:÷àêàé сàìî сèãíàëà, äрóãàрþ!В ÷àсîâíèêà сàìî âíèìàâàé,äîäеòî сòреëêàòà пîêàже XII.Тîãàâà — â òîя äеí —îòäàé се — öяë è ÷ерâеí —÷ерâеí íà âеëèêàòà прàâäà:пàрàáеëóì, êàрòе÷íèöà, áрàäâà — öяë è ÷ерâеí —â пърâèя äеí íà ãíеâà.

29

Гео Милев

ФРАГМЕНТЪТ

Фрагментътерожбанановотовреме—новаталитература,новотоизкуство.

Античнаталитературапознавафрагментасамокатоморалистиченафоризъм:Епиктетидруги.

Романтизмътпритежавафилософско-критичнияфрагментнаНо-валисиФридрихШлегел.

Съвременнатаепохаобачепознавафрагментавъввсичкиизкуства:поезия,живопис,музика,театър.

Фрагментътерожбанановотоизкуство.Новотоизкуствоефраг-ментарно.Непълноили:недопълненособяснителнитеподробностинанепосреднаталогика.

Ницше:„Азказваминямамвремедадоказвам.“Причинанафрагмен-та.„Моягордостедаказвамвдесетизречениятова,коетовсекидругказваведнацялакнига—коетовсекидругнеказваведнацялакнига...“

Маларме: „Замене еднапоема емистерия, на която читателяттрябвадатърсиключа.“Първо.Ивторо:„Всъщностпрозанесъществува;съществувасамоазбукаипосле—стихове.Повечеилипо-малкостегнати,повечеилипо-малкоразпространени.

Там,детоимаусилиезасòèë,щеимастих.“Стихътефрагмент.Стилътдовеждадофрагмент.Защотостилът

есинтез.Синтезвмисълтаисинтезвсредствата.Сгъстяване.Запостиганенасвоятазадача—художественияефект—изкуството

сислужисминимумотсредства.Минимумотсредства:сгъстяване:фрагмент:стил.Несамоеднаоткъслечнамисъл—афоризъм—ефрагмент.Днесцялото

изкуствоефрагментарно.Стилътдовеждадофрагмент.Стил:синтез:фрагмент.Изкуство:стил:фрагмент.Стилът, доведен докрай, раждафрагмент.Стилът създава худо-

жественияефект.Оттук:голяматасиланафрагмента,нафрагментарнотоизкуство.Фрагментзначи:данекажешвсичко.Данесвържешвсичкиотделни

частислогичнимостчета.Логикатаеанализ.Изкуствотоесинтез:фрагмент.Еднохудожественопроизведениее

построеноневърхуяснилогичниелементи,авърхудалечнипсихологиче-скиасоциации.Колкотоасоциациитесаподалечни,толковаизкуството

30 ÏËÀÌÚÊ

е по-фрагментарно.Повече разпокъсано — от логично гледище; повечесгъстено—отстилногледище.

Психологическатаоснованафрагмента е асоциацията.Асоциаци-ятапредполага голяма душевна чувствителност: интуиция.Слабатадушевначувствителностсъздаваблизки,осезаемиасоциации.Близкитеасоциации са логическипродукт:илюзия,метафора.Слабатадушевначувствителностна художника създаваизкуствоотосезаеми, логичниасоциативни елементинаèëþçèяòà: „реализъм“. Голяматадушевначувствителностна художника създава изкуство отдалечни алогични—граничещисабстракцята—асоциативниелементи:изкуствонаàëþ-çèяòà:„символизъм“.

Символъте асоциация— образ, създаден чрез асоциация.Образът,създаденчрезлогиката—ìеòàфîрàòà,—евинагиобразнанепосреднотоосезание:адекватнадействителността.Действителност:неизкуство.Логичниятобразсепостигавинагичрезнепосреденанализ.Резултатъте:адекватнадействителността;неизкуство.

Изкуствотодирииизтръгваотнещататяхнатаесенция;ненещата—аесенциятананещата;нефактите—асмисъланафактите:синтез.

Заключение: изкуството есóáеêòèâíî. В противоположностналогичнатадействителност—обекта—инейнияаналитиченадекват:обективнияепос.Изкуствотоесубективно: ëèрèêà.

Епосътпринадлежинапримитивнитестаривремена.Изкуствотонастаритевременаеепос.

Епос:логика:анализ:обективност.Лирика:асоциация:синтез:субективност.Лирикатаеизкуствотонановотовреме.Новотовремеотричаобек-

тивнотоизкуствонастаротовреме.Хомер—Анти-Хомер.Епическотоизкустводействувасфактите,нещата—итрябвада

гисвързваслогичнивръзки.Обективност,коятодовеждадоподробност.Пъëíàкартина.

Лиричнотоизкустводайствувасалюзиятанафактите—съссимволи,свързанипомеждусичрезасоциацията.Изключенаевсякавъзможностзаподобнакартина.Фрагмент.

Днеспоезиятаелирика.Епичнотворчествовпоезиятаееднаневъз-можност.Защотосъвременнатапсихеянепритежаваепичнатаобек-тивностнапримитивнитехомерическивремена.(Едназабележка:Пен-чо-Славейковата„Кървавапесен“еабсурденанахронизъм.)Съвременнатапсихеявъзприемавсичковсветакатосубективнаалюзия—асоциация;синтез;фрагмент.

Колкото душата става по-чувствителна, по-въприемчива, по-из-тънена,по-способнадасвързванещатачрезасоциации,чрезалюзиянатехниясмисъл—чрезèíòóèöèя,—толковапо-фрагментарнощебъдеизкуството.

Еднаразгадка:съвременнатапоезия—съвременнотоизкуствовъобще—изглеждатъмно,неясно,защотоефрагментарносъчетаниенадалечниасоциации,съчетанивъзоснованаинтуицията.Съвременнотоизкуство


етъмнозатъмнитедуши—задушите,лишениотинтуиция;задушите,коитомогатдавъзприематсамофактите—веществотонафактите,нонеисмисъланафактите.

Аизкуствотодирииизтръгваотфактите—отнещата—техниясмисълипревръщафактитеинещата—чрезинтуиция—всимволи.

Изкуството—билото„символизъм“(впоезията)или„експресионизъм“(вживописта)—действаснещатакатосинтуитивнисимволи;символи,коитовъплъщаватсмисъла,есенциятананещата.Затоваизкуствотонеможедабъденикога„реализъм“—те.еясно,обективно,логичносъче-таниенасамитенеща.Тоесубективносъчетаниенасимволи.Затовае„неясно“—„тъмно“—ифрагментарно.

Самовъвфрàãìеíòàможедабъдевложен,синтезиран—смисълътнанещата.Задмногообразиетоиголямоточислонанещатасекриетехниятсмисъл;задподробността;задмаксимумаотвещество,формиифакти.Изкуствототрябваданамалитозимаксимум,дапремахнеподробности-те—иразкриесмисъла(платоническатаидея),скритзадмаксимумаотнеща,ифакти.Товазначи:данамаличислотонанещатаифактите,скоитощедействува—дапревърнереалнитеелементивсимволи.

Мèíèìóì îò среäсòâà: фрàãìеíò.Историятанасъвременнотоизкуство—лирика,живопис(музиката

есамапосебесифрагмент!)—имапредсебесисамофрагменти.Едналирическапоемаесъздаденаототделни—независимипомеждуси—обра-зи,коеитоасоциациятасвързваведноцяло—еднаидея;целтатукнесаобразите,аèäеяòà—образитесасамосимволинаидеята.Абсурдноедасепита„каквосеразправя“ведналирическапоема.Нищонесеразправя,нищонесеописва,никаквиобразинесерисуват—образитесасамосим-волиивъплъщаватидеята.Същоивживописта:днеседнакартинане„представлява“нищо—никакводърво,нитокон,ниточовек,нитокъща—никакво действиемеждутовадърво,тозикон,тозичовекилитазикъща;еднодърво,единкон,единчовек,еднакъщаипр.,нарисуваниведнакартина, са само образи, символи, коитовъплъщаватидеята. Затоваеднакартинананякойсъвремененхудожникизглеждатъйфрагментарна,съчетаниенаотделнифрагменти—отделниобрази,коитоасоциацията—чрезсилатанаинтуицията—свързвавидея.Същоивоноваизкуство,коетосливавсебесипоезиятаиживописта—словеснияипластичнияобраз:театъра.ВдрамитенаСтриндберга(„Мъртвешкитанц“,„Сонатанапризраците“,„Съннамистерия“,„КъмДамаск“,„Короннаневеста“ипр.)иМорисМетерлинквсекисловесенилипластиченобразнеесамоцел,асимвол,койтовъплъщаваидеята.

32 ÏËÀÌÚÊ

Гео Милев

ВЪЗВАНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПИСАТЕЛ

Писателю,колега—койтоидасити,детоидаситиподзенитананашетонебеснополушарие,—чуй!

Тивъзпяваш—отмногогодинивече—всичкоонова,щоекрасотазатебе:ипролетта,иесента,илюбовта,ивъзлюбленатапечал,илуната,извездите,ицветята,иславеите...Типишешгъвкавистихове,тънки,гладки,кристалнисъсзвънкиримииплавнистъпки—стихове,напълненисизисканиобрази:прелестнитеочинамногожени,луната,огряланадспящотоезеро,слънцето,захождащозаддалечнилесове,самотнапалмаиптицивъввъздуха,самотниягробнакръстопътпосредполетоимногодругиработи,коитонесиникогавидял.О,да,твоитестиховесаизящни,звучни,блестящи,знам:тисижрецнаКрасотата.

НоПилатпитажестоко: „Щî е Крàсîòà?“Ти обаче,жрецътнакрасотата,неотговаряш.Защотонезнаешкакводаотговориш?Не—защотоПèëàòнесъществувазатебе.

АПилатеÆèâîòъò.Нотинесисеникогазамислял:какваценаиматтвоитестиховеза

живота?Знаятвоетобезпощадновъзражение:изкуствотонеслужинаживота!Съвършеновярно.Обачеимадвавидаживот:ежедневниятживотнаежедневнатаборбазасъществование,животанаеãîèсòè÷íèя ÷î-âеê—ивисшият,вечниятживотнадуха,животанаàëòрóèсòè÷íîòî ÷îâе÷есòâî.Аидватасасвързаниединсдруг.

Писателю.Тисеотказвашдаслужишнаежедневнияживот,насуетнияшум

наделничнияден.Титърсишпразник.Изкуството,красотатаезатебепразник.Нотозиеãîèсòè÷еíтвойпрàçíèê—òâîéпразник—каквообщоиматойсалтруистичнияживотначовечеството?СЖивота,пи-сансглавнабуква?Защото:това,коетотинаричаштвоетворчество,твояпоезия—тоесамочастентвойдневник,дневниканаежедневния,егоистичниятвойживот.Дневниквстиховеилидневниквразкази.Итиястихове,итияразкази—тигисъчинявашсамозасвоесобственоудоволствие.Изатоватенетрогватникогоосвентебеитвоитеприя-тели.Изатоватвояталитература,нашата,българскалитературанеиграеникакваролявбългарскияживот.

ЗащотоЖивотътепроблема.—Апроблеманямавтвоитеизящни,гладки,звънкистихове.


ЗащототисичужднатояЖивот.—Аживотът,койтоживеешти,интересувасамотебе;истиховете,

коитопишешти,интересуватсамотебе.Затоваитенещеживеятповечеоттебе.

Животътекопнеж.Човечеството,човешкиятдухживееотсвоякоп-неж.Вечнияткопнеж,койтораждатворчеството,койтораждаживота.

—Атвоетотворчество,атвоятживот,писателю,енекопнеж,амечтателство.

Копнежътраждатворчество.Творчествотоеборба.Борбасъссебеси.Бунт.Бунтпротивсебеси.

—Атвоетотворчество,писателю,енеборба—аленоствсамодовол-нияъгълнатвоетомъничкоСебеси;небунт—аподло,безсилнодезер-тьорствоотвсичко;иотживота,иотсвета.Дориотсебеси.ДориотКрасотата.ДориотИзкуството.

Затоватвоетотворчествонееизкуство.Ити—íе същесòâóâàш!Несъществувашзаизкуството.Защотонесъществувашзасебеси;несъществувшзаживота;несъществувашзачовечеството.

Тинеси!Що!Музите,Аполон,Парнас?—Парнасепрах,амузитеиАполонса

отдавназабравеналъжа.Тимислишсебесизабогопомазанизбраник?Заизключителналичност?Отворисиочите:твоетоизбраничество,твоя-таизключитеностнеидеотникакъвбог.Тяидеоттебе,самооттебе.

Теáе!Нодеетвоетоòеáе?Даливповседневнитеконверзациивприятелскикръг—наулицатаиливкафенето,—детопълнишбогоиз-бранитесиустаспростосмъртнатанелепостнароклички,краченцаидеколтета?ИливбохемскотоподражателствонаЕдгарПоиБодлера?Иливсамотнитечасовеналеност,когатоядешхартияипиешмасти-ло?—Дорибезбогатаколекцияобразцизаплагииране(понежечуждитеезицисачуждизатебе).Товаетвоятживотиотнеготиизстисквашсвоятапоезия.

Теáе!Атовазначи:÷îâеêъò преäè âсè÷êî!Защотоиманещопо-голямооттвоетописателскообщество—обществотоотвън;иманещопо-голямоотобществото—народа;иманещопо-голямоотнарода—об-ществотонанародите;иманещопо-голямоотобществотонанародите—човечеството.

АосновенелементначовечествотоеЧовекът.Човекътпредивсичко!Оттукеòè÷есêîòообуславяненачовека;коетозначи:едновърховнозадължениена човека къмчовечеството.Едно върховнои единственозадължение(защотоетикатанеезаконникнапреходнитедобродетели,натоваилионоваобщество,етиканезначи„морал“).Едновърховноиединственозадължениеначовека—предивсичко:начовекатворец;тообуславявсичкифункцииначовека—включителноинеговитеесòеòè-÷есêèкопнежи.Защотото—етическотозадължениеначовекакъмчо-вечеството—раждавсекикопнеж;копнежакъмвъзкачване,копнежакъмсветлитеяслинаДуха.Духътечовечеството.Дóõъòечовекът.

Духът:етическиятзаконначовека.Духът:етическатанужданаизкуството.

34 ÏËÀÌÚÊ

Духът:ВърховниятДух,СветиятДух,койтосъздавануждатаотКрасота.Койтосъздавануждатаотизкуство.

Писателю,Духът—заветниятХанааннавсекичовешкикопнеж—епо-голямзаконзатебеотдогмитенатвояташаблоннакрасота.Писа-телю,чуй:Духътзаповядва:Чîâеêъò преäè âсè÷êî!Не„добрият“човек,въоръженсвсичкиизвестниднесдобродетели;ноЧîâеêъò!Задуханямадобродетел—ДухътеотвъддоброизлоДухътесамоèíòеíçèâíîсò.

ЧовекътПредиВсичкозначи:Бъдицял!Зная,писателю:тисиготовдасесъгласишведнагасвсичко,щока-

зах—итаметвоятагибел.

Нèêîëàé Дþëãерîâ • Кîíöерò (Репрîäóêöèя â сп. „Пëàìъê“, 1924, êí. 4).

35

Гео Милев

Поетически преводи

Емил Верхарн

ЗВЪНАРЯТ

Кàòî сòàäî îò сëепè è çëè âеòрîâе,с ëóäà ярîсò, äъëáîêî â òъìèòе âе÷ерíè,óрàãàíъò реâе.

И âíеçàпíî, среä сеíêè íеâерíè,íàä ÷ерêîâíèòе пîêрèâè ÷ерíè,îçàреíà îò ìъëíèè, пëàìíà çâъíàрíяòà.

Сòàрèяò áеäеí çâъíàр, със сìóòеíà ãëàâà,рàçòâîрèë óсòà è áеç ãëàс, áеç сëîâà,пîëèòâà;áèе êàìáàíàòà с òежêè ръöе— çâъí è òреâîãà, è óжàс пîä áесíèя рèòъìíà îò÷àяíî, ëóäî сърöе.

Кóëàòà —êръсòъò íàä íея ръöе óжàсеíè рàçòâàря —пëàìеííè áè÷îâе áрóëяò я:òя ìяòà äàëе÷ êъì прîсòîрèòе õàëþöèíèрàíè÷ерâеíàòà ãрèâà — îò пëàìъê è жàр — íà пîжàрà.Нîщíè преäãрàäèя сâеòяò сòрàõîòíî áрîíçèрàíè.В ìèã ìíîãîëèêè òъëпèèçáëèêâàò èç óëèöè òъìíè, âе÷ерíè —рîпîò è сòрàõ òàì êèпè.Кръâ се èçëèâà â прîçîрöèòе ÷ерíè.Зâъíàряò, äàëе÷ â рàâíèíèòе áеçêрàéíè,прàщà с êàìáàííèя çâъí сâîéòе âîпëè îò÷àяíè.

Кóëàòà —рàсíе òя преä êръãîçîрè сìóòеíè,ëеòè îêрèëеíà îò áëясъöè ярêî÷ерâеíè,

36 ÏËÀÌÚÊ

äàëе÷ íàä âîäè è áëàòà;êереìèäè è пëî÷è — êрèëàîò èсêрè è êрèсòàë — ëеòяò êъì ãîрèòе, äàëе÷ преç íîщòà;пëàìъêъò ëèже íîщòàè îêîëíèòе õèжèèçпъêâàò среä ìрàêà — пîäпàëâàò се â ìèã;с òрясъê — пîäîáíî спîäàâеí, ãëóõ âèê —рóõâà âèсîêèяò êóпîë íàäîëó â ãîрящàòà пàсò— è êръсòъò íàä íеãî — íàäîëó â сâèрепàòà âëàсòíà ãîрящàòà пàсò — òя ãî ëàпâà è сõрóсêâàêàòî пëя÷êà, çà ìèã.

Бèé, çâъíè è ãърìè òàì с îò÷àяíè сèëè çâъíàряò,сяêàш сàì áîã èçãàря â пîжàрà.

Кóëàòà —îãъíяò òàì, ìежäó çèäîâе êàìеííè,âäъëáàâà се с êîпèя пëàìеííèè îáçеìà ãреäè, сâîäîâе,äеòî â çëîáíàòà íеãîâà ярîсò се ëþшêàò êàìáàíèòе.Кóêóìяâêèòе, âрàíèòеëèòâàò с áеçóìíè, прîòяжíè áеçêрàé âèêîâе,áëъсêàò ãëàâèòе сè сëепè, áеç èçõîä, â прîçîрöèòе,èçãàряò сè â ãèáеëеí пîëеò êрèëàòà,áëóäíè îò óжàс, áеçсèëíè îò ëóäè óсèëèя —è âíеçàпíî, среä áóрíî çàâèëèяпîрîé íà òъëпàòàпàäàò ìърòâè.

Нî âèжäà çâъíàряò: ръöе се рàçòâàряò — îò çëàòî пëàìòящè —

è ãрàáâà пîжàръò êàìáàíèòе ëóäî êрещящè.

Кóëàòà —сяêàш ÷ерâеíà, ãîрящà ãîрà,прîсòряëà äàëе÷ сâîèòе êëîíè среä çëàòíà çàря;îãъíяò, äèâ â сâîèòе спàçìè, òрîшè è рàçêърòâàсòъëáè, прîçîрöè, âрàòè,äъсêè, êîрíèçè, ãреäè — è ëеòèâ жèâè ìîãъщè èçâèâè... О!Кàê áèяò êàìáàíèòе â сâîéòî пîсëеäíî áеçóìèе!


Зâъíàряò, äîсòèãíàë äî êрàя íà сòрàõ è òерçàíèе,çâъíè è âесòè сâîéòà сìърò със преäсìърòíèя сòîí íà êàìáàíèòе.

Кóëàòà —еäèí îще ãрîçеí, решèòеëеí òрясъê— òóõëè, ìàçèëêà, âàр, пепеë è прàõ —я рàçсè÷à, îò ãîре äî äîëó, íà äâе.Кàòî êрясъê,çàäàâеí îò сòрàõ,сеêâà ìèãîì òреâîжíèя çâъí — íе рèäàé, íе çîâе.Сòàрèííàòà êóëà с êàìáàíèòе— ÷ерíà âíеçàпíî — âèсè, сяêàш â íяêàêъâ съí.И еòî ÷е — сâîä пîäèр сâîä — â ìèã êàìáàíèòе,òëàсêàíè с òрясъê è ãръì ìежäó ÷ерíèòе, ãîëèòеçèäîâе, рóõâàò íàäîëó:

Пîä сâîéòà êàìáàíà çâъíàряò íе òрепíà äîрè.

Кàìáàíàòà яìà âъâ âëàжíàòà пръсò ìó èçрèè сàìà áе êîâ÷еãъò, щî êîсòèòе íеìîщíè сêрè.

ГОСТИ

— Оòâîреòе ìè, õîрà, âàшòà âрàòà,àç ÷óêàì íàâреä пî âрàòè è прîçîрè!Оòâîреòе ìè, àç съì âяòъръò, õîрà,îáëе÷еí âъâ ìърòâè ëèсòà.

— Вëеçòе, прèяòеëþ, âëеçòе âèé, âяòър,еòî îãíèщеòî, îãъíяò сâеòè;ìîëèì, òàì â êъòà сеäíеòе, сеäíеòе,âëеçòе прè íàс âèé, прèяòеëþ âяòър.

— Оòâîреòе ìè, õîрà, àç съì äъжäà,àç съì âäîâèöàòà â жàëеéíà äреõà,äèря çà сâîéòà óìîрà óòеõàсреä ÷ерíà îò сàжäè ìъãëà преç íîщòà.

— Вëеçòе, âäîâèöе, âëеçòе прè íàс,âëеçòе сòóäеíà è сèâà.Прîöепè ìíîãî сòеíàòà îòêрèâàпреä âàс, çà äà âëеçеòе — âëеçòе прè íàс.

38 ÏËÀÌÚÊ

— Пîсрещíеòе ìе, õîрà, êàòî âàшà ëþáèìà,îòâîреòе ìè — àç съì öàрèöàòà сíежíà.Беëèяò пëàщ ìîé се рàçрîíâà â áеçáрежíîсòпî пъòя íà сòàрàòà çèìà.

— Вëеçòе, âèé сíежíà, âëеçòе, öàрèöе,с âàшèòе ëèëèéíîáеëè íîçе,áеëè öâеòя сеéòе с áеëè ръöеíàä îãíèщеòî, äеòî ãреé сеòíà èсêрèöà.

Зàщîòî, àõ, íèé сìе çëî÷есòèòе õîрà,пîсеëеíè â Сеâер пóсòèíеí, сòóäеí,è íèé âè îáè÷àìе — êàжеòе, îò êîé îще äеí? —ãîсòè íà íàшàòà сêръá è óìîрà.

ВЯТЪРЪТ

Нàä пîëяòà áеçêрàéíè среä есеíеí çäрà÷еòî âяòъръò — çëîáеí òръáà÷ íà íîеìâрè, —íàä пîëяòà áеçêрàéíèâяòър, âяòър,êîéòî öяë се рàçêъсâà, îò÷àяíî,è с пèсъöè òежêè áèé êóëè ìърòâешêè,âяòър, âяòър,íîеìâрèéсêèяò ярîсòеí âяòър.

И ферìерсêèòе êëàäеíöè ÷ерíè —с òежêè рóäàíè, с âъжеòà жеëеçíè —пèщяò;è ферìерсêèòе щерíè —с ìàêàрè è âъжеòà жеëеçíè —пèщяò è êрещяò êъì сìърòòà— â сêръáòà сè âèсящè íàä áеçäíè.Вяòър ëеòящ íàä âîäà è áëàòà,ãрàáèòеë íà ìърòâè ëèсòà îò áреçèòе —íîеìâрèéсêèяò ярîсòеí âяòър;ãíеçäàòà íà пòèöè â ãîрèòеòîé óáèâà è ãръìêî òерçàé,è с íîêòè жеëеçíè äъëáàé,è срèâà äàëе÷íàòà сíежíà ëàâèíà— с êîëêî ярîсò! — íà äреâíàòà çèìà— с êîëêî ярîсò! — âяòъръò,íîеìâрèéсêèяò ярîсòеí âяòър.


Зеяò рàçáèòè âрàòè è сòъêëà —âяòър è пëà÷, è ìъãëà —íîеìâрèéсêèяò ярîсòеí âяòър!Нàä ìîãèëàòà â ãрîáíè, îòрîâíè òреâè,ìеëíèöà с ÷ерíè, áеçóìíè êрèëà,îòäîëó íàãîре — ëóäî, áеç сòрàõ,îòãîре íàäîëó — с âíеçàпеí рàçìàõ,êîсè âяòърà — с íеìîщíà çëîáà, óâè! —ìеëíèöà ÷ерíà, рàçäèрàщà âяòърà,âяòърà, âяòърà —íîеìâрèéсêèяò ярîсòеí âяòър.

А сòàрèòе õèжè òъжîâíèè ÷ерêîâíàòà êóëà среä òяõìрàò среä áеçпàìеòеí шеìеò è сòрàõ,сòàрèòе õèжè è òеõíèòе сòреõè ãрîáîâíèпëà÷àò пîä âяòърà —íîеìâрèéсêèяò ярîсòеí âяòър!И ÷ерíèòе êръсòîâе â сòàрèòе ãрîáèщà(ръöеòе íà ìърòâè îòâъí íàä çеìяòà)пàäàò âíеçàпíî, òъé êàêòî îò÷àяíî яòî,пàäàщî, ÷ерíî, íàä áеçäíè âе÷ерíè.Нîеìâрèéсêèяò ярîсòеí âяòър,âяòър.Не сòе ëè âèé срещàëè âяòърàíà êръсòîпъòя íà пеòсòîòèí пъòя,пèщящ îò сòóä — ãíеâеí è ëóä,íе сòе ëè âèäеëè âèé âяòърà,âяòър íà пëà÷ è пе÷àëè,êîéòî áрóëè óìряëè ãîрè è сеëà,íе сòе ëè âèäеëèêàê õâърëя òîé áесеí ëóíàòà â ìъãëà,â прîпàсòè áрàííè íà áóрíè пе÷àëè?

Нàä пîëяòà áеçêрàéíè среä есеíèé çäрà÷ —еòî âяòъръò, с пèсъê è пëà÷,еòî âяòъръò, çëîáеí òръáà÷ íà íîеìâрè.

40 ÏËÀÌÚÊ

Хайнрих Хайне

ТЪКАЧИТЕ

В î÷èòе èì òъìíè íе áëясâà съëçèöà,òе ìяòàò íà сòàíà с ãíяâ жèöà сëеä жèöà:„Сòàр âеê, íèé òъ÷еìе òè сìърòеí сàâàí,òъ÷еì òрîéíà êëеòâà íà íàшèя сòàí — òъ÷еì íèé, òъ÷еì!

Прîêëеò äà е Бîãà, êîãîòî ìîëèëèсìе â çèìíèя сòóä, èçãëàäíеëè, íеìèëè;íàпрàçíî с íàäежäà сìе âярâàëè âсе,òîé преçря íè, îсìя íè, îпëþ íè â ëèöе — òъ÷еì íèé, òъ÷еì!

Прîêëеò äà е öàряò, âëàäеëеö âсеâëàсòеí,êъì íàшàòà ìъêà сòóäеí, áеçó÷àсòеí,òîé, êîéòî èçсêóáíà íè сеòíèя ãрîшè прàòè êóршóì íàì è прàòè íè íîж — òъ÷еì íèé, òъ÷еì!

Прîêëеòà äà áъäе è íàшòà рîäèíà,äе â срàì è пîçîр âсè÷êî ÷èсòî çàãèíà,äе рàíî преêършеí óìèрà öâеòъò,äе ÷ерâея ãíèëîсò è пëесеí ãîяò — òъ÷еì íèé, òъ÷еì!

Сíîâàëêàòà õâърêà, òрещè сòàíъò ìîщеí,òъ÷еì íеóìîрíî íèé, äеíеì è íîщеì.Сòàр сâяò! Нèé òъ÷еì òè íàäãрîáеí сàâàí,òъ÷еì òрîéíà êëеòâà íà íàшèя сòàí — òъ÷еì íèé, òъ÷еì!“


Рихард Демел

РАБОТНИК

Нèé сè èìàìе рîжáà è пîäсëîí, è ëîже, î жеíà,è рàáîòà äàже çà äâàìà;è èìàìе сëъíöе, äъжä, âяòър — è çíàé, ÷е ìàëêî íàì ëèпсâà íè сàìî,çà äà áъäеì сâîáîäíè êàòî пòèöèòе áîжè — пîòрàé!

Кîãàòî â íеäеëя âърâèì преç пîëеòî, î äеòе,à íàä íèâè êëàсèëè преõâръêâà, èãрàéâ сèíè êръãîâе рîé ëясòîâè÷êè — î çíàé:íе с äреõè, íе с íàêèò ще ìîжеìäà áъäеì êрàсèâè êàòî пòèöèòе áîжè — пîòрàé!

О òрàé! Нèé преäóсещàìе áóряòà ìîщíà,íèé íàрîä.Сàìî ìàëêî, î ìàëêî пîòрàé!Еäíî ëèпсâà íà íàс, î жеíà, î äеòе:íà òрóäà íè сâещеíèя пëîä —çà äà áъäеì щàсòëèâè êàòî пòèöèòе áîжè... Пîòрàé!

Геî Мèëеâ • Тàíöóâàщà фèãóрà, 1919

42 ÏËÀÌÚÊ

Кирил Кръстев

КЪМ „ПЛАМЪК“ И ГОЛГОТАТА НА „СЕПТЕМВРИ“ (Спомен)

Широкатагаманалитературно-художествениинтересиипроявиуГеоМилевотначалоизаизвестновремеможедаимашечистиестетическиподбудииинтонации.Геообачепритежавашеобщественисоциалензаряд.Ощевепохалната1921г.сеучудвахме,чеавторътнаемоционално-инди-видуалистичния„Жестокиятпръстен“иредакторътнаекспресионис-тичното,антиреалистично„Везни“визлязлотопрезсъщатагодинами-кроскопично„Експресионистичнокалендарче“издигашесоциалнилозунги,подхващашечервенотознаменапротеста.Смятахметоваедвалинезареволюционнококетство,заскритисоциално-борческикълновеусложнаталичностнаГео.Тогаваощенезнаехме,чеприлекуванетосипрез1918г.вГерманиятойебилсвидетелнаспартакисткитереволюционнибунтове,вкоитовземаучастиеиживеещиятвМюнхеннашхудожникноваторГеоргиПапазов;ощененибешеизвестно,чевсъщатагодиназначителнигерманскиекспресионистиосноваватгрупатанамилитаристичноисоци-алнобичуващите„Социалноангажиранихудожници,веристи“—ГеоргГрос,КетеКолвиц,ОтоДикс,МаксБекман,дваматаГрундигидр.Смятахме,чеГеовсвоето„Експресионистичнокалендарче“,„Грознипрози“,„Деннагнева“(„Кормило“,1922)ипостановкатана„Маса-човек“отЕрнстТолервсофийскиятеатър„Ренесанс“давашеможебиощезлободневенизразнавпечатлениятаиотражениятаунегонагермано-европрейскитетен-денциииобществениследвоеннииреволюционниреакции,извършванивсамитесредина„чистотомодерноизкуство“.Нопостепеннозапочнахмеда виждаме, че индивидуалистичнитетонове у интелигента, койтовпърватагодишнинана„Везни“(кн.10)утвърждаваше,че„ИзкуствотоеотражениенаАЗпрезсветанаизкуството“,автретагодинана„Везни“(1923)ощеговорешеза„Всечовешкатадуша“,взехадасесмесватипро-пиватсборческииколективистичнизвучения.Геонапуснасамоцелнияестетизъмиминанафронтанасоциалнитеидеииборби.БешевреметонанароднотоСептемврийско въстание, 1923.ПламенниятГеоМилеввървешеиузрявашезасвоя„Пламък“.Впрочемтойгоносешевсебеси.ТойпишекакприсрещатасисЕмилВерхарнвЛондонпрез1914г.започналдамуговориживозародственитенещамеждуБелгияиБългария—незаКонституцията,националниядевиз„L’unionfaitlaforce“—„Съединениетоправисилата“,—заелектрификациятаитрамваите,коитобяхмезаелиотБелгия,аза„глухитеполетанаТракия,сродниспечалнитеравнинина

Кирил Кръстев 43

Фландрия,подскръбтаитомлениетонанебесата,сбедняцитеичернитеселяни,коитопиятдъжд,гълтатвятъраипушатмъгла...“„Vous-etespleimd’ardeur“!“„Виестеизпълненспламенност!“,възкликналВерхарн.

Идеята,тактическатаииздателскатаорганизациянапрогресивно-бунтовнотосписание„Пламък“,можедаебилаподготвенаотГеоМилевиблизкинемусъмишленици—мисля,чесиздателяипоетЛалюМаринов-Ламар,НиколайХрелков,ХристоЯсеновидруги,несъмвтечениенапро-цеса.ОбачередакторътГеоМилевнебешеидеолог,политик,анархист,спидикалист,марксист, социалист, комунист. „Пламък“назря у негоидейно-метафорично,катоизразиотгласнаединбезпокоен,бунтарски,народно-патриотичениинтернационалистиченинтелигентскидухнасъпротиваигневнаприсъданадбуржоазнокапиталистическатадейст-вителност: войните1912—1918, разгромътнаДоброполеиВладайскиябунт,Октомврийскатареволюция,болшевизиранетоналевиябългарскисоциализъм,кървавотоСептемврийсконародновъстаниепрез1923,дик-татуратаирепресиитенауправляващитережими.Бяхаизлизаливечеопитизаполитико-борческисписанияиседмичници:„Смяхисълзи“подре-дакциятанаХристоСмирненски,ХристоБръзицовиНик.Фол(1917—1924),„Червенсмях“наКр.Кюлявков,Хр.ЯсеновиД.Полянов(1919—1923),„Новпът“наГеоргиБакалов(1923—1925),„Нашидни“(1924—1925)наД.Полянов.

Тезиипо-къснитекраткотрайниопитинапрогресивнатафалангаписателииобщественицисетретирахаотофициалнитеитрадицион-нитесредикатосектантскипроявиииздания.Следекспресионистично-сектантското„Везни“ГеоМилевпроектирашеедноголямо,непартийно,борческолитературно-художествено„ляво“списаниезавсичкиинтели-гентскикръгове,всеощегравитиращовноваторско-естетическотополена„Везни“.Забележителное,четъкмовсъдбоносните20-тегодиниунасзапочнаха да излизат голямото литературно-художествено списание„Хиперион“(1922—1930),закъснялознаменасимволизма,подредакциятанаИванРадославовиЛюдмилСтоянов;инай-солиднотонитогава,„кла-сическо“списание„Златорог“,коетоподредациятанаВладимирВасилевисъредакторитеНиколайЛилиевиСиракСкитник23години(1920—1943),въ-прекиидейнитесипротиворечия,обединявашеипривличашенай-добритеписателскисили,включителнодостаголямбройотсоциално-борческите.Задачатана„Пламък“наГеоМилевбешедасесъстезаваидаобгори(илиизгори)естетскитеизданиянаепохатаси—самподединхубавестети-чески вид, какъвтопролетарскитеизданиянепритежаваха. „Пламък“обаченямашесолиденполитическиориентириредактор.Въпросътсеразвиирешипоследнияначин.

По онова време— 1922—1924 г. — аз следвахфилософия вСофийскияуниверситет,всградатазадбившиядворецнаул.„Московска“.Веднъжваудиториятапоестетика,преподаванаотпроф.СпироКазанджиев,седнахназаднитечиноведоединвсеощемлад,меланхоличен,малкопо-прегърбенчовек,съссреденръстивглъбенорловпоглед,облеченвхубавсинкостюм.Навъпросами„Свободнолиемястото,могалидаседна“,миотговориглухо:„Да,заповядайте,ниесмесъграждани,азвипознавам.“Ипродължишепнешком,бездамегледа:„Аззнаязавас,завашатачестност

44 ÏËÀÌÚÊ

ищебъдаоткровен:азсъмГеоргиШейтанов.Идвамдаслушамлекциитепоестетика.“ГеоргиШейтанов—известниятводачнаямболскотоанар-хокомунистическодвижение,койтобешевнелегалност!

Послеоткрих,четози„страшенчовек“сехранешевъввеселакомпа-ния,масатана„анархистите“,съседнадонашата—презмалкастенич-ка—вдънотонатогавашнатаголямавегетарианскагостилницанаул.„6септември“(сегаофицерскистол).Тябешесбирило,можемдакажемконгресенсалонилипарламентнавсичкиидейници,повечетостуденти,идвахаипрофесори.

Немогадасиспомняточнокой—ГеоМилевилиШейтанов—имашеидеязаеднасрещапомеждуимвъввръзкас„Пламък“.ТрябвадаебилГео.Свързочникъттрябвашедабъдааз.Веднаесеннатоплавечерна1923годинасеотправихмесШейтановотВегетарианскатагостилницаполевиятротоарнабул.„ЦарОсвободител“(„Руски“),покрайдворецаитогавашнатаулица„Търговска“,покрайбанятаиБанябашиджамияуГеоМилев.Шейтановносешемекатасишапка,смачканавръка,катоторбичка,вкоятоможехданадникнаитоймепредупреди,че„завсекислучай“сенамираеднабомбаипистолет.Идосегасечудянаестествениясикуражзатазикомпанияинощнаразходка.Неизпитахобаченикакъвстрах.Геониприесърдечноивтяснотокоридорчекабинетзапочнаразговорповъпроса.Бешеинтереснонапървомястодасеслушакаксеразминаватвреволюционниясипатосдвата„огненидуха“,защоторазговорътнебешечистоорганизационен—засписанието,—аполити-чески—засъвременнотоположение.Шейтанов,който,кактотвърдеше,чеевотливотдинамичнатапрактика,говорешебавноикротко,съсзатаенвгласазаряд.Тойзаявяваше,чесеотказваотконцепциятазатерористичнитеметоди(повторимиговъннаизпращане)ипрегръщаидеята за любовкъмчовека.Спомена се думата „човечество“, коятоМилевпредимногообичашедаупотребява.СегаГео,чиитореволюционничувствабяхавнастъплениеиескалация,говорешесповишенапламен-ност.„Извинявайте,възкликнатой,ноЦанковнеечовечество,Русевнеечовечество!“Разбирайкидълбоковсебесидобресвоясъбеседник,Шейта-новсеусмихваше.Незнаякаквабешепрограмиранатавониякритичнигодиниборческатактиканалевитесилииписатели,нопламъкътнаГеозаиздаваненаборческолитературно-художественосписание„Пла-мък“мухаресваше.ТазивечерсеуговорисътрудничествотонаГеоргиШейтановкатонеофициаленсъредакторпоидейно-политическатачастподбащинотомуимеГеоргиВасилев.Шейтановбешеизвестенмеждупознатитесислитературнитесиспособности.Написалепърватасистатияпротиввойнатавъвв.„Работническамисъл“през1914г.От1914до1917г.леживПловдивскияиСофийскиязатвор,къдетоорганизирабунтиизбягва.През1918г.емигриравМосква,къдетопубликувачетиристатиивъв„Всемирнаяреволюция“.През1920г.издаваунасвСтарапланинанелегаленвестник„Бунт“,койтоиграеролявподклажданенаСептемврийскотовъстание.Оставилеичетиристихотворения:„Вя-търът“,„Морето“,„Набащами“,„Азчакам“:

Кирил Кръстев 45

Вериги в нощта коваха нищи духомсъс закана злобна срещу мени налетяха те яростно и вкупом,но аз останах несломен.Затуй аз вярвах в бъдеща зорницаи лижех раните с език,а страдна участ в стоманена десницаразвявах като пряпорец велик.И днес аз страдам, гнетен от сиво време: —замлъкна бойната тръба —че съм метежен син на робско племе,аз чакам бъдеща борба.

Внастоящатакнига „Спомени за културнияживотмеждудветесветовнивойни“невлизалитературен,художествен,студиенибибли-ографскиразборнаничиетворчествоотразглежданителичности.Товаможедасенамеридругаде.СтатиитенаГеоргиШейтановв„Пламък“идругадемогатдасепрочетатв„Избранистатии“(1944),астихотворе-ниятамувсборника„Писатели,загиналивборбатапротивфашизма“,изд.„Българскиписател“,1967.

СледописанатасрещаГеоМилев—ГеоргиШейтановизпратихмалкопоследниякъмцърквата„Св.Крал“(„Св.Неделя“)исеразделихме,заданеговидяповече.В1925г.тойставаактивенборецзаЕдиннияфронтиповеждаеднаотпървитечетинасъпротиватавБалкана,ноезаловенвНовозагорскои убитпрезисторическатамартирологична година запрогресивнитеинтелигентинавръхБотевияден—2юни1925—нагараБелово.През1948г.коститемубяхапренесенивродниямуЯмболисоб-щественаподпискамусеиздигнапаметенбюст.

Идейно-политическатаилипо-скороидеологично-борческатаеволю-циянаГеоМилевот„Експресионистичнокалендарче“(1921)до„Пламък“и„Септември“(1924)неепроучена.Впрочемнесапроученитематичномногостраннитемудейностинапоет,прозаик,критик,публицист,ре-дактор,преводач,театрал;кактоипоотделноекспресионистичнатамуиборческатамупоезия,художествената,литературната,театралнатаисоциалнатамукритика.Несапроученисъдържанието,тенденциите,структуратана„Везни“и„Пламък“,чистохудожественитеиреволю-ционнитематериалив„Пламък“.Несаизучениточнитегерманскиизвориидоктринерскимоментинанеговияекспресионизъм.СтовасегапомояидеяипозапазенатамубиблиотекасезаехадвамамладигерманистиотВеликотърновскияуниверситет—преподавателятд-рЕкхардГутселивъзпитаникътмуНиколайКателиев(коитоотпечатахаеднапубликациявнемскотосп.„Маргиналиен“,бр.4,1981).Даноуспеят.Нонесаизследва-ниирускитевлияниявърхупоезиятаму,специалнонасимволистаАлек-сандърБлок(откойтоМилевпревежда„Дванадесетте“(апостола)инафутуристаВладимирМаяковски(„150милиона“,„Нашмарш“),койтодавазначителнодинамичнатаструктураи„освободенотослово“съсстихийна-тапоточност,дисклокации,градациииударниакцентина„Септември“.

46 ÏËÀÌÚÊ

„Пламък“отговоринаединобществено-политическимоментиимаголямуспехитърсене.Първатамукнигаизлезена15януари1924г.ипри-ключисдвойнатакнига7—8презсептември-октомври,същата,вкоятоизлезе„Септември“ипредизвикаспиранетомуипроцесасрещуГеоМилев.Катопростпоказателзаинтензивнатароляиинтерескъм„Пламък“щеприведаобстоятелството,ченапримервродниямиградЯмбол„Везни“имашесамоединабонат;Геоизпращашепо100—120екземпляраот„Пла-мък“,койтобащамиВасилКръстев,радикалирепубликанецпоубеждение,държешевизбатаниискришноразпродавашенажаднитемучитатели.

ВъпрекичевсъдаГеоМилевформалнобеоправданза„Септември“—катопоетично-емоционалнаиметафоричнатворба,тягодоведедокръстнасъдбаибезсмъртие.Имахвпечатление,чеможешедабъдеспасен,нобе„повиканзасправка“повторичнипричини.

Повремена „Пламък“исъдебнотоделосрещуГеоМилевазпочтинямахвечеконтактиснего,защото„пламъчнатажар“гооткъснаотвръзкитемуиазтъкмопотовавремезаболяхотстомашнаязва,коятотогавабешерядка,нотрагичнаболест,ипрекъснахзаеднагодинаслед-ванетоси,катосеприбрахнадиетиченживотвЯмбол.

Геî Мèëеâ • Пîрòреòíè сêèöè íà пîеòè îò сáîрíèê „Иçêóсòâî“, 1914

47

ПОЕТИЧНА АНТОЛОГИЯ „ПЛАМЪК“

Димитър Стефанов

НОВИ СТИХОТВОРЕНИЯ

ВРЕМЕТО ДНЕС

Мрà÷íà óòрèí.Сèòеí äъжä âàëè.Деíяò се îäъжäè пî àíãëèéсêè...

Не сòèãà, ÷е íà àíãëèéсêèсà íàäпèсèòе îò áèçíесàпî фèрìè è ìàãàçèíèèç öяëàòà íàшà óëèöà,àìè сеãàè òîçè àíãëèéсêè äъжä...

Аìà çàä сèâèòе îáëàöèсëъíöеòî се пîêàçà.Иçâè се ясíà íеáесíà äъãà.Нàé-пîсëе áъëãàрсêî âреìе!

ПЪРВОМАЙСКИ РЕДОВЕ

Нàé-íàпреä òîé сè áе óâеí÷àíПрàçíèê íà öâеòяòà.Пîсëе ãî îãëàсèõà фàíфàрèçà Прàçíèê íà òрóäà.Нî íещàòà íàëèсе пîëóпрîìеíèõà,òîé сòàíà прèòèõíàë прàçíèêíà òрóäà è öâеòяòà.А íàé-äîáре íе е ëèäà сè èìàìе âе÷еПрàçíèê íà òрóäà çà öâеòяòà?...

Писано днес, 1 май, 2017 г.

48 ÏËÀÌÚÊ

БРАТСКИ

З î р à.Със същèòе áóêâèîò рîäíàòà êèрèëèöàèçпèсâàì äрóãîòî èìе:Р î ç à.Дâе сесòрè, ëèêà-прèëèêà.Сàìî êàê ãè îáè÷àì è äâеòе!Сàìî êàê è íà äâеòе се рàäâàì!

ДОМАШНА ПЕПЕЛ

Тàçè пепеë я âçеõ îò îãíèщеòîíà сòàрàòà êъщàâ рîäíîòî сеëî Деí÷еâöè.Нàпъëíèõ êîфàòà,сëîжèõ сè я â êîëàòàè сëеä ÷еòèрè ÷àсàâе÷е сè áяõìеâ сîфèéсêàòà ìè ìàíсàрäà,íà пîсëеäíèя сеäìè еòàж(ìîеòî сеäìî íеáе).

И òóê пепеëòàсе îêàçà íà сâîеòî ìясòî.

Сóòрèíòà íîâèíèòе áяõàçà îòâîреíè ãрàíèöèè çàòâîреíè áîëíèöè.О÷àêâàõ íещî пî-äрóãî,íî рàíî-рàíî се прèìèрèõ:Тóрè ìó пепеë!И ìó я òóрèõ.

Пî îáяä â êàфеíеòî äî÷óõ,÷е ãîспîäàрè еäíè è същè,íеèçâесòíè è íеäîсеãàеìè,пëàщàëè еäíîâреìеííîíà сâеòîâíèòе òерîрèсòèè íà сëóжáèòеçà áîрáà с òерîрèçìà.

Димитър Стефанов 49

Вçеõ íàóì äà сè пîâòàряìòеçè îпàсíè äóìè,íî è îòâъí íà пëîщàäàìъë÷àõ преäâèäëèâî,íà óëèöàòà се îãëеäàõíяêîé íе ìе ëè сëеäè,à âêъщè сàìî сè êàçàõ:Пепеë òè íà еçèêà!И пîсеãíàõ êъì êîфàòà пàê.

Ве÷ерòà се íàòрóпàõàäíешíèòе íепрèяòíîсòè:íеíóжеí сáëъсъê,íерешеíè прîáëеìè,òъжíè еâрîсрàâíеíèя...С êàêâî пîìîãíàõ äíес íещè÷êî äà се îпрàâè?И сè пîсèпàõ ãëàâàòà с пепеëîò сòàрàòà âъçрîжäеíсêà êъщà.

Е, çíàя, ÷е âèе íе ìîжеòе,íяìà êàêîò пàрíîòî äà сè âçеìеòе пепеë!

ДРУГОТО ИЗМЕРЕНИЕ

На Велислава, Дими и Коста

Æèâееòе (íеêà âè èçíеíàäàì)êàòî шâеäè, êîèòî íà сеëîáяãàò îò шóìíèя ãрàä.

Не сòе íà õëàäеí îсòрîâ èëè фèîрä,à â íàше áàëêàíсêî сеëöе.

А прè÷èíàòà áеше ÷èсòî áъëãàрсêà:Всяêî çëî çà äîáрî...

И ìîяò пîãëеä òóêà се прîясíè.

Сàìî êàê îò áëèçêèя сòръìеí сêëîííàäíè÷à áîрîâàòà ãîрàпреç þжíèя âè прîçîреö (äî êàфеâàрêàòà)!

50 ÏËÀÌÚÊ

Сàìî êàê âè îòêреõâàò áеçêрàя пëàíèíсêèòе âърõîâепреç çàпàäíèя прîçîреö (íàä êîìпþòърà)!

Сàìî êîëêî пî-сâежè îò âъçäóõàсà âàшèòе íîâè ìèсëè!

Сàìî äеòî íеíóжíà е òóêàãрàäсêàòà сóеòàîò ìîèòе жъëòè âесòíèöè,êîèòî çàõâърëèõ íеáрежíîçàä âàшèòе жъëòè ëàëеòà...

ИРОНИЯТА

В òîçè ìè сеëсêè äâîрçрее àрîíèя,âе÷е ÷ерíеяò çеëеíèòе êè÷óрè.В òîçè ìè ãрàäсêè ÷îâеê(ясíî е, ÷е съì àç)съçряâà èрîíèя:Мîé ÷îâеê, íàé-äàëе÷ îò äàëе÷èíèòеíе сè ëè â рîäíîòî ìясòî?...

А òóê се óсìèõâàì íà сеáе сè:Аìà с èрîíèяòà âíèìàâàé,è íеéíèòе пëîäîâе сà çреëè,íî íяìà äà áъäàò сëàäêè.

НОВОСТИШИЯ

Т е ò р à ë î ã è я

ЕДНОСТИШИЕБеëè сíежèíêè, çàщî сèâее íеáеòî âè?

ДВУСТИШИЕКà÷èõ се íà пîêрèâà, à îòòàìíà îáëàêà íе ìîжàõ.

Димитър Стефанов 51

ТРИСТИШИЕ (ХАЙКУ)Зäрàâèсàõ се âе÷ес òреòèя прàâíóê — íîâèя ìè áàсòóí.

ЧЕТИРИСТИШИЕНà ìàãèсòрàëàòà âе÷е íе съì, íîòóê е — ìàêàр è сòръìíî —пъòеêà áеç çëîпîëóêè.

Дâàìà íàшè пèсàòеëè, рàáîòèëè â прîäъëжеíèе íà ìíîãî ãîäèíè â реäàêöèîííèя еêèп íà спèсàíèе „Пëàìъê“ — ëèòерàòóрíèяò êрèòèê Дèìèòър Тàíеâ (âëяâî) è пîеòъò Дèìèòър Сòефàíîâ

52 ÏËÀÌÚÊ

Паруш Парушев

СТИХОТВОРЕНИЯ

ВРЕМЕТО

Нèе ãóáèì сеáе сè äеí пîäèр äеíâ еäíî пîсòîяííî срàжеíèеè сêîрî, ìíîãî сêîрîêîсòèòе íè ще áеëеяò пîêрàé íяêîé õрàсòêàòî пъòеí çíàê íà âреìеòîçà òеçè, êîèòî èäâàò сëеä íàс...Дî òóêà сòèãíàõìе íèе.Пî-íàòàòъê äрóãè ще прîäъëжàòс íàшèòе àìáèöèè, сòрàсòè è ãрешêè —áеç íèòî еäíà пе÷àëáà,êîяòî ìîже äà íàсèòè íàшèя ãëàä.Тàçè áèòêà е çà сàìèòе íàс,çàщîòî âреìеòî íèêîãà íе е çàпî÷âàëîè íèêîãà íяìà äà сâършè.Нèе прîсòî се íîсèì â òîçè êръãîâрàòîò öъфíàëè êëîíè, îò ëеòíè пîëя,îò ëèсòîпàäè è çèìíè âèõрóшêèè èìàìе сàìî еäíà íàäежäà, сàìî еäíà ëþáîâ, сàìî еäíà сìърò è еäíî íîâî çà÷àòèе...Нèе — íеóìîрíèòе õàìàëè íà âреìеòîêрàé пëîщàäèòе íà òàçè еäèíсòâеíà ãàрà — Зеìяòà.

1984

Паруш Парушев 53

ОТКРИТО МОРЕ

Хèëяäè îòâîреíè âрàòè —âîäà, äîäеòî пîãëеäъò òè сòèãàè îще пî-íàòàòъê... И íàâсяêъäе.

Тàì íяêъäе сà ìîéòе êîрàáè îò äеòсòâîòî.Кîãàòî ãè èçпрàщàõà, прàщяõà òрþìîâеòе èì преòъпêàíè,íî è äî äíес îò íèêîе прèсòàíèщеíе èäâà âесò çà òяõíîòî прèсòèãàíе.Дàëè ìîряöèòе èì се çàпèõà â êръ÷ìèòе,çàáрàâèõà ëè âàжíàòà сè ìèсèяèëè îòäàâíà âе÷е сà íà äъíîòî?А òряáâàше äà се çàâърíàò, çà äà ìè рàçêàжàòèìà ëè çàä õîрèçîíòà îáеòîâàíà çеìя,äàëе÷е ëè е, êàê äî òàì се сòèãà,êъäе çèìóâàò äеòсêèòе ìè съíèщà?

Сèãóрíî е êъсíî è íе òряáâàäà ãè ÷àêàì îще, äà се пèòàì:êъäе се сêèòàò è çàщî íе срещàò áряã?Иìà ëè â пëàòíàòà èì пîпъòеí âяòър?

Вîäà, âîäà — èçòеêëî îò реêèòе âреìе...

1977

СЪДБАТА

Неâеäîì ãëàс âещàе áъäещèòе òàéíè.Дîêàòî прàâèш пëàíîâе çà óòре,съäáàòà âе÷е äрóãî е решèëà.Тàêà óâëе÷еí, ще се óпреêâàш íяêîãà÷е íе сè óсеòèë áърçèòе £ сòъпêè, пîëъõà íеâèäèìíà шëеéфà £, êîãàòî пîêрàé òеá е преëеòяëà,шепîòà çàäъõàí, сòрàсòеí.О, съäáà!Сеãà сòîèш с èçòръпíàëà äóшà â среäàòà íà íîщòàс èçòрèòà пàìеò, âíеçàпеí сòîí пîòèсíàëè âãëеäàí âъâ äàëе÷íèòе çâеçäè —сèяéíè, òрепêàщè...

Август, 2012, София

54 ÏËÀÌÚÊ

ЗА МАМА

Бяëî îáëà÷е íàä ãрàäèíêàòà ìàìèíàсâîяòà ëеéêà íàâежäà.Бîже, êîëêî е õóáàâî!Ве÷е îòäàâíà ìàìà я íяìà,íî èìà êîé öâеòяòà £ äà пîëèâà.

Септември, 2012

СЕЛЦЕ

Кàêâà äъëáîêà íîщ. Сеëöеòî се óäàâèíà жàáешêèя õîр â òреâîжíèòе îêòàâè.

Реêè÷êàòà, äîëъò, шîсеòî, ìàíàсòèрà —сеãà сà сàìî прàõ â áеçêрàя íà Всеìèрà.

Среä ìрàê è пóсòîòà, áеç ãëàс, áеç пòè÷à песеí÷îâеê е âсе òàêà íàä Сìèсъëà íàäâесеí.

Зàщî сà ìó пàрè, âëàсò, пî÷есòè, îìрàçè,щîì òъé сèрîòíà е äóшàòà â íîщè êàòî òàçè?

Исêрèöà â пóсòîшòà — êъäе â íîщòà îòèâà?Нèìà сëеä сêръá, ëþáîâ със Нèщîòî се сëèâà?

А шепîò íà çâеçäè прîсòîръò сàìî íîсè —îòãîâîр еäèí íà âсè÷êèòе âъпрîсè.

Август — Септември 2007Игнатица

55

Румен Леонидов


ПСАЛМ

Няêîé íè îòó÷è äà ëеòèì.И пîсеëè íè íà ÷óжäî ìясòî.И â ãърëàòà íè íàсèпâà пясъê.И â прàõòà íè êàрà äà пъëçèì.

Няêîé íè е сòèсíàë êàòî â äëàí.И â яéöеòî íà съíя íè съсêà.И êрèëàòà íè â çàрîäèш êъсà.Сìó÷е îò жъëòъêà íè áеç сâяí.

Няêîé íè âêîпàâà преç íîщòà.И ìъë÷èì çàрîâеíè äî шèя.Реже îò äóшèòе íè с áè÷êèя.Гîëè íè рàçрàâя сóòрèíòà.

Няêîé прèçеìè íè äî еäèí.Бèе с ÷óê äърâîòî íà жèâîòà.И съáàря пòè÷еòî с ãíеçäîòî.И íîçеòе ìó çàâèíòâà с âèíò.

Кîé се рàçпîрежäà â Тâîя äîì?Кîé âърëóâà â Тâîяòà ãрàäèíà?Гîспîäè, îсòàíà áеç Рîäèíà!И рàçêръсòеí сòеíе Тâîя сîíì.

Тîëêîâà äóшè, à íяìà äóõ.Няìà èçõîä, íяìà î÷èщеíèе.Ве÷íîòî ëеòеíе е спàсеíèе —Беше ãрешêà êàöàíеòî òóê.

Оíçè, êîéòî пърâè òе преçря,íèщèяò, с êîãîòî сè ãëàãîëèш,íеãî óòре çà ëþáîâ ще ìîëèш,щîì äî íàс, Спàсèòеëþ, îпря.

56 ÏËÀÌÚÊ

ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК

Пîсëеäíèяò ÷îâеê âърâè êъì íàс.Беç пîë. Беç Бèáëèя. Беç çíàìе.Тîé íяìà èìе. Няìà ãëàс. И пàìеò.Пîсëеäíèяò ÷îâеê íе èсêà âëàсò.

Пîсëеäíèяò ÷îâеê íе èсêà âëàсò.Не се óсìèõâà. Нèòî íè се сърäè.Не ÷óâсòâà сòрàõ. И сòóä. И íяìà ãъäеë.Пîсëеäíèяò ÷îâеê âърâè êъì íàс.

Пîсëеäíèяò ÷îâеê âърâè êъì íàс.Върâè ÷îâеê, à âèжäàш — ãîëà êóêëà.Върâè áеç срàì. Върâè — è сè пèóêà.Пîсëеäíèяò ÷îâеê íе èсêà âëàсò.

Пîсëеäíèяò ÷îâеê íе èсêà âëàсò.Пîсëеäíèяò ÷îâеê е пърâè ìежäó рàâíè.Пîсëеäíèяò ÷îâеê е òóê îòäàâíà.Пîсëеäíèяò е пърâè ìежäó íàс.

Пîсëеäíèяò е пърâè ìежäó íàс.Чîâеê áеç рîä. Беç äеòсòâî. И áеç ìàéêà.Върâè среä íàс. Беç÷óâсòâеí êàòî òàéíà.Пîсëеäíèяò ÷îâеê íе èсêà âëàсò.

Пîсëеäíèяò ÷îâеê íе èсêà âëàсò.Яäе òîé îреõè è ìеä è äъâ÷è ëàпàä.А рîжáàòà, êîяòî е íàëàпàë,е âреìеòî, êîеòî áеше â íàс.

ИСКАМ ПОВЕЧЕ

Исêàì пîâе÷е îò пîçâîëеíîòîèсêàì пîâе÷еçàщîòî пîçâîëеíîòî е çà âсè÷êèè ìíîãî ìàëêî е îсòàíàëîîò пîçâîëеíîòî

Исêàì íàé-ãîëяìîòî îò ìàëêîòîèсêàì ìàëêî пîâе÷е îò âàшеòî

Румен Леонидов 57

âèе õè÷ íе се îпèòâàéòе äà âèеòеâèе áърêàòе â íепîçâîëеíîòîâèе áърêàòе

íî âъçìеçäèеòî е çà âè÷êèâèе пëþсêàòе à пëàщàò âсè÷êèâèе пèеòе à пëàщàò âсè÷êèâèе áèеòе à съäяò âсè÷êèâèе! âèе! âèе!

èсêàì пîâе÷е îò пîçâîëеíîòîèсêàì пîâе÷еèсêàì è сè пîçâîëяâàì âсè÷êî.

ИМАЛ ЗАПОВЕД

Щîì èìà çàпîâеä — äà çàпîâяäàäà çàпîâяäà — íеêà çàпîâяäààç èìàì íàâèêà äà èçпîâяäâàìàç èìàì íàâèêà — äà çàпîâяäàè âëèçàéêè âъâ сеáе сè äà се íàâèâàìèçëèçàéêè îò сеáе сè äà се îòâèâàìòîé èìàë íàâèêà äà èçпъëíяâàòîé èìàë íàâèêà äà èçпъëíяâàòîé èìàëрîëяòà íà áъäещîòî íèщî.Щîì èìà çàпîâеä äà èçпъëíяâàäà èçпъëíяâà — íеêà çàпîâяäà.Аç èìàì çàпîâеä äà èçпîâяäâàì.

58 ÏËÀÌÚÊ

Георги Ангелов


АВТОПОРТРЕТ

Нàä òрîсêîòà äà áëъсêàì äî жèâîò.Дà õâърëяì áèсерèòе преä сâèíеòе.Дà ÷àêàì çíàê îò сêрèòèя íè êîä,çàòрóпàí пîä пръсòà íà âеêîâеòе.Дà âярâàì, ÷е Бъëãàрèя âсе пàêще íàäжèâее è рàè, è þäè,ìàêàр ÷е пîä жеëеçеí пîõëóпàêäържè íè шепà îâëàсòеíî-ëóäè. Дà âèêàì: — Брàòя, íяìà äяë сìърòòàíàä Оòе÷есòâîòî âеëè÷àâî.Нà êâàêàщèя фîí íà âе÷ерòàâъâ еõîòî сè äà се прèпîçíàâàì. И íàé-íàêрàя, íяêъäе íà пъò,среä õîрàòà îáëъсêàíè è ãрóáè,äà рóõíà, áеç äà ÷óя êàê шепòяò: — Дîáре ãî âèжòе! Бè се è çàãóáè!

•Не ìе òърсеòе. Ве÷е съì îòâъä.Аêî ìе èìà, същесòâóâàì сàìîâ преäсòàâàòà çà прîäъëжàâàщ пъòпреç ÷èсòèòе ãîрè íà пàìеòòà ìè. Въâ òяõ — êàêâà рîìàíòèêà! — ãъìжè îò âîеâîäè è îò áàéрàêòàрè.И пàê îреëъò áъëãàрсêè êръжè íàä пàäíàëèя ìëàä Сòîяí, óäàреí îò çàáëóäеí êóршóì, êóршóì íà сâîé...

Георги Ангелов 59

И пàê äîсòîéíèòе се âъпëъщàâàòâ äеöàòà íè — çà сëеäâàщèя áîéс îòрîäíèöè, рîäеíè çà çàáрàâà...

• Няêîãà,äîêàòî ìе èçпрàщàõà êъì Зеìяòà, сâàрèõ äà сè íàпрàâяпъòеêà îò êàìъ÷еòà, çà äà íе се èçãóáя íà âръщàíе. Сëеä òîëêîâà ãîäèíèãëеäàì íеáеòî — íèêîé пъòеêàòà ìè íе âèжäà, íî áóреíясàëà,çàòреâеíà, òя ìе íàпîìíя, âъпреêè âсè÷êî, è сè ìе ÷àêàìежäó çâеçäèòе.

•Не âярâàì â áеçíàäежäíèя Тè съä.Щîì âсè÷êî сè прèòеãëèë, èìàì прàâîäà Те пîìîëя — òръãíà ëè îòâъä,äà áъäà ãëóõçà сìеòêèè ãъë÷àâà.Ще се çàсеëя â Лèì, ãрàäà íеçрèì,â ãрàäèíèòе, среä çäрà÷à прèòàеíè — пîсìърòíàòà съäáà íà пèëèãрèì,âèäяë рîäèíàòà сèрàçрóшеíà.

60 ÏËÀÌÚÊ

•Аç сеãà âè рàçãëежäàì преç òесíèя прîöеп îòâъä.Ряäêî èäâàì прè âàс, à è âèе сòе ìíîãî çàеòè,áèя пеш äî сърöàòà âè — êîëêî ìъ÷èòеëеí пъò — è се рàäâàì äî съëçè, êîãàòî îòêрèя, ÷е сâеòèîíя ìъíè÷ъê, ìàëêèяò òàéíсòâеí сâеòëèê, íàрè÷àí рàçëè÷íî â äíè íà òъãà: съпрîòèâà,çàä êîяòî çàсòàâà äîрè è еäèíсòâеí âîéíèê;íîщ преä èêîíà сòàрèííà èëè преä сòàòèâà;òàíöóâàщà, äръçêà пîõîäêà среä ìрà÷íèя сâяò;рèöàрсêè жесò êъì ÷îâеêà, îò сèëíèòе сìàçàí;пîëеò âèсîê íàä прèâè÷íî çàспàëèя ãрàä...И íà áëèжíèя шепíà: Дîрè äà óìреш íепîçíàò,с òîçè ãëàä çà íеáе òè сè, áрàòêî Иêàре, áеëяçàí.

Геî Мèëеâ • Рèсóíêà

61


Божидар Томов

Из „Записки на соцреалиста“

СЛЕД ИЗНЕВЯРАТАТяпишемногохубавистихове.Тяпишестрахотнистихове.Най-

честозалюбовта.Дорисамозалюбовта.Вдъхновението£трябвадасезахранванепрекъснато.Зарадитоваизневеряванамъжаси.Съгласетесе,ченикояженанеможедаиздържиитолковагодинидавъзпявалюбовтасикъмедин-единственчовек,нали?Неченегообичатозисвоймъж,ногообичанякаксивеченестихотворно,апо-скородомакински—дамуизперечорапитетам,дамуотвориеднабиричкасутрин,акогоеналегналмах-мурлука...Нокакпоследаседнешидаположишналистатова:

„Изпрах чорапите ти мили от сърце и бира ти отворих, а пък ти — захапа гърлото, не мойто, на шишето... И жаждата ти щом се утоли, ми каза, че щастлив си вече, ето...“ Да се изневерява в днешно времене е чактолкова лесно.Мъжете

сакапризниимухльовци.Гледашгонякакъв,отвратителентакъвисимислиш—ейсегастозищетрябвадаизневеря.Искам-неискам.Оттридникьоравостихотворениенесъмнаписала.Щесевлюбяитолкова,катоеднонищощесевлюбя.Ипочвадасевлюбва.Мъжътотначалонеемногосклонендаотвърненастрастниянеинпоглед.Някаксинеможедагоуловиизцяло.Защотопоетесатаекривогледаинеможешдаразберештебелигледаилинякогонаотсрещниятротоар.Тяимабрадавицананосаимустачките£несаепилираникойзнаеоткога,простовремене£остава.Номустачките,тъкмоте,особеносъбуждатвълнениеуслучай-носрещнатиячовек,защотонещешли,тойечувалотсвойприятел,четъкмотакиваженисаособенострастнивлеглото.ПриятелятначовекаминалотолятобралмандаринивГърцияивселото,къдетобил,повечетоженибилисмустачки.Татам,отедингръкнаучил,четезиженибилистрастнивлеглото.Иизвъннего.Сутиенътнапоетесатабилпървиномер,товаведнагасиличалоподгорнотооблекло,нопъксъщотакаотпръвпогледсиличало,чеобувките£саномер44,вкоетозавсекимъжиманещоперверзно-привлекателно:когатообувкитевиседятчифтдочифткрайлеглотоитвоитесапо-малкисдваномераотнейните.Изглеждаткатосирачета...

62 ÏËÀÌÚÊ

Поетесатачетеразнивестници,списанияисайтове,къдетоавто-ритесеизразяватмалкостранноинеясно—пишатзаслучванетонадругосттавмаргиналиитеипотазипричинаведнага сипомислякакетосегащесеслучидругосттанекатовкъщи,авнякаквамаргиналнатаванскаквартира.

Добреде,случвасе.Мъжътемалкоизненадан.Новатамупозната,въпрекимустачките,неизразявастрасттасивлеглото,арецитирайкистихове.Тойотстиховенеразбираисамомучи.Тяизлитаотдругосттаисеприбиравкъщи,мъжът£питакаквощевечерят,тяизръмжавадаяоставинамира.Тойсиналиваракия,режесалатаисъщосисрязваипръста,насмалкодаоставипарчеотнеговсалатата.

Послетямучетеновотосистихотворение.Залюбов.Лъжего,чеепосветенонанего.Тойневярва.Помисляси,чемуеизневерилапак.Исеопитвадаябие.Нотя,налиесмустачкиистрастна,същопочвадагобие.Задаотмъсти,поетесатанарочнозагаряяхнията,коятоибезтоваеотминалатаседмицаостанала,носъпругъттрябвадаяяде,защотоноваскоронямадаима.

Послепоетесатабелиглавачесънияизхрупвасцелдапоставимъжасинамястото,т.е.далечеотнея.

Тогавасядапредкомпютъраипускановотосистихотворениевъвфейсбук.Приятелите,коитоникоганеевиждалаикоитосъщонесаявиждали,ахватотвъзторг,лайквативместокоментарицитиратот-късчетаоттворбата.Тяимсъобщава,чеедокоснатаотБога.Идуманеспоменава,чеитазивечерБогсееявилвобразанасъпруга£иотдокосванетояболидолнатаустна.

БИЗНЕС

Понякоганасрещисчитатели,понякогавинтервютазанякойпочтинелегаленвестник,понякогавнякоякръчма,токумепопитаткаксъмстигналдотук.

—Докъде?—интересувамсеаз.—Ами...доположението,коетозаемаш...Незнамкакговиждаттетовамоеположение,нощомпитат,значи

трябвадаиманещо.Положително...—Даситолковаизвестен—уточняватчитателитеилижурнали-

ститеотнелегалниявестник,илионези,коитопиятсменвкръчмата.Незнаммного-многокакдаимобясня,носеопитвам.Най-обичамдаобяснявамтовананякоймладписател,койтоетръг-

налсегакъмвисокитевърховеналитературатаитемусеструватвъз-можнизапревземанесамокатогледамояпример.Исимислитойтака:„Следкатотоямухлясалтипгоенаправил,защоданемогаиаз?Сигурноиманякаквахватка,нокакваетя?...“

Иазобяснявам.От1969до2004съмиздалдвайсеткнигинабългарскиичетирикниги

начуждиезици.

Божидар Томов 63

Резултатътетакъв—срещатсевЦентъранаСофиядвамачита-телииединиятпита:

—ТипознавашлиБожидарТомов?Адругият:—Кой?БожидарТомов?!Чекойнегопознава!Един,детосеразхожда

тукастрикучета.Исивикамсега:Неелошодаиманещо,коетодатеправиизвестен.Работатаоколокнигитеприличанаеднатакаваисторияспо-

коенвечемойприятел.Бешеизвестенартистнавремето.Инякакъвфакторпопартийна линия.Катоизбухна свободата зае и едното,идруготоивзедаправибизнес.Откъдемуидвахапаритезатозибизнесможемсамодаседосещаме.Офисътмубеподнаситамсепиешеденеминощем.Постълбитечестосрещахвлиятелнивблиз-котоминалоличности.

Приятелятмибешемногодобромомче.Поедновреме,докатобяхвчужбина,миразбихаапартамента,нонищонямашевътрезакрадене.Приятелятобаче веднагапредложинеговите гардове да охраняватимоетожилище.Съвсембезплатно.

Апъкведнъжиазсибяхпийналисерешихдагопопитамкактакавъртитолковауспешенбизнес,следкатоняманикакъвопит,никоганееправилтова,артист-човекит.н.

Тоймиказа,чеработатаемногопроста.—Отивашнякъде—обясними,—купувашединпараходзахаригодо-

карваштук....—Игопродаваш—вмъкнахаз.—А!—тъйвъзкликнабившиятактьор.—Точнотака.Продавашго.

Виждашли,ченикакнеесложно...Та,неканевивпечатляваброятнамоитекниги.Принципътесъщият.Сядаш.Написвашняколкокниги.Носишгивиздателствата.Тетигииздават.Атисипиешденеминощем,докатотамгичетередакторът,докато

гинабиратвпечатницатаидокатосепродаватиражът.Послепак.Никакнеесложно.

КОШМАРЪТ НА ГЕНИЯ

Животътетакъв,ченепрекъснатоплачедабъдеописван.Всенещоставаоколовасинеможедагоотминете,неможеданегоплеснетевърхухартиятаиливпаметтанакомпютъраси.Ивсееднодалищебъдепубликуванонякогаилине.Знаетеси—то,станалото,независимодалиезначителноилинезначително,нопреминалопрезсетиватави,сепревръщавхудожественфакт,койтодопоследнатавашадуматрябвадаимазначениезабъдещитепоколения.

64 ÏËÀÌÚÊ

Защотонезависимооткомпютърнитеигри,единденбъдещитепо-коленияотновощепочнатдачетат.

Икатопрочетатредоветеви,тещеахнат.Първо—ах—какгениалногоеразказалавторът!Второ—ах—другникойнебизабелязалтованещо(тозиобраз,товапетънце,тазицялостнакартина)!Трето—ах—какотдребнитенещасееполучилапанораматанаоназиепоха,обитаванаотавтора.

Авторътсъмаз.Итукнастъпвакошмарът.Да,гениалносъмгоразказал.Да,друг

никойнебизабелязал.Да,панораматасееполучила.Защотоследкатосъмсвършилтазиработа,азсилягамспредчувст-

вието,чечленоветенаШведскатаакадемиявечесевълнуватзаутреш-натасисбирка,къдетощеприсъждатизвестнатанаграда.Звънятсипотелефонаединнадруг.

—Божемой!Прочетели?...—Тъкмощяхдатисеобадя...Изумително!—Епохално!—Невярвах,чещедоживеядавидясочитеси...Събуждамсесутринта.ЗаедносчленоветенаШведскатаакадемия.

Тесивзиматдуш,сядатдазакусватиказватнаженитеси:—Ингрид!Отивамдагласувамзаединфантастиченбългарин.Или:—Марта,катосевърнаотзаседанието,щетидамдапрочетеш

произведениетонаединизумителенбългарин.—Стоичкофф?—питаМарта.—Не!Можедатисестористранно,новтазималкастранаимаи

друггениаленчовек!Томофф!Аздушнесивзимам,понеженямавода,несъмяплатил.Отварям

компютъра,задапрочетаонова,коетосъмнаписалснощи.Заментоваепривичнодействие—дачетаонова,коетосъмнаписал.Защопопринципчетасамоонова,коетоазсъмнаписалинищодруго.Първо,заданесевлияя,второ,защотосъмубеден,чедасечетатчуждитекстовеепразногубененавреме.Исеулавямзаглавата:

—О,нееееее!...„Tobe,ornottobe:thatisthequestion:Whether‚tisnoblerinthemindtosufferTheslingsandarrowsofoutrageousfortune,Ortotakearmsagainstaseaoftroubles,Andbyopposingendthem?Todie:tosleep;...“ („Дабъдешилине—туйевъпросът: далиепо-достойнозадушата...“)Оказвасе,чеетотовасъмнаписалснощи.(Негоцитирамтукцяло-

то...Имаиоще:„Nomore;andbyasleeptosayweend...“).Ясномиеоткъдее,защотопредидапочнадапиша,четях.Нокоеенай-интересното,кое?Амитова,чеазизобщонезнаманглийски!Амахич.Нитодума!

65

Здравка Евтимова

ГОСПОЖА ИВАНОВА Разказ

КогатоАнтониймепоканинавечеря,изпаднахвсъстояние,близкодоплътнапаника.ПрезиметомубешеАлтънов;господинътпринадлежешенаизвестновъвфинансовитесредисемейство,далонаЕвропапонедузинавиднитеоретицинабанковотодело.Колата,дрехите,козметиката,скоятотозичовекосвежавашебезупречнатасифигураилиценаджентъл-мен,получилобразованиетоси—кактоусиленосеговореше—въвВиена,ракетитемузатенис,всичковличносттамуискрешесбелезитенаиз-тънченост,коятосепостигасмногопариипрофесионалнимасажисти,работещивърхуплъттамувсекибожиден.

Предполагах,чесебедосетилзаменекатовъзможнагувернантканадъщеряси,еднобледодванадесетгодишнодевойче,коетовечебеуволнилоосемгувернанткизарадигруботоимповедениеповременаучебнияпро-цес.Азприказваханглийскидобре,немскиятми,въпрекиченеблестешеослепително,беподкрепенсвисоксертификатзавладеененачуждезик,издаденотGoetheInstitut,България.

Рехавитемиразкази,кактоселаскаехдасинапомням—макариданепечелехпукнатастотинкаоттях—сепоявявахаотдъжднавятървбледилитературниизданиянаБългария,алавечеимахняколкопубликациивГермания,копияоткоитобяхизпратиладоАнтоний.Вероятнотовабепричинататойдамепоканинатазивечеря,закоятосеналожидавземадрехиназаемотеднамоябратовчедкасвнушителенличенгардероб.

Чувствотонанапрегнатостсеувеличавашеоттъмнителегенди,коитосеносехазаАлтъновиздомоветенамоитечастниученици.Ценатамикаточастенучителпоанглийскиедвалидокосвашенебесата;всепакединотатестатитезаблагополучиенаелитнитестоличнисемействабешеименноаздаобучаваммладитенаследницивуменияпописаненаесеислушанесразбираненаезиканаШекспир.Никояличностнебешеобектнатолкованапрегнатиистрастникоментаривъввисокитекръ-гове,кактоАнтоний.

Джентълменътималобичайдаподмята,чеженатавдигаглаваедин-ствено,заданесезабелязвадвойната£брадичка—наблюдение,коетооче-виднобезаимствалотпрелестнияанглийскиразказвачСамърсетМоуъм.

СъпругатанаАнтоний,коятонепознавах,билаизтъкнатабалерина;доушитемидолитахавнимателнинамеци,чебившатабалерина,вечепоизхабилаогънянапрелеститеси,несъумяваладапредоставядостойнитемизаразговорнасвоязнаменитсъпруг.Тоест—билаодъртяла,ето

66 ÏËÀÌÚÊ

защо естетическоточувствонафинансиста се отклонявало впосокатърсениянаталантливиикрехкидарования.Предипо-малкоотгодинабяхправилаплахиопитидапредложапрофесионалнитесиумениякаторедакторнаиздателството,коетопритежавашеАнтонийАлтънов.

Тойкатегоричномеотряза,заявявайки,чевъзрасттамиесмехот-ворназатакаваотговорнаработа.Тогавабяхна33.Тойималнуждаотмлади,амбициозникадри.По-плосъкибезцеремоненотказнебяхполуча-валаникогапрезживотаси,коетовмояслучайнаистинаозначаванещо.Предлагамразказите сипо разни редакции и издателства в различнидържавииповярвайтеми,никаквиоткази, колкотои грознида са,небяхавсъстояниедаразклатятдушевнотомиравновесие.Уверявамви,чередакторитенесаотнай-внимателнитечовешкиекземпляри.

АлатогаваАнтонийнаправомеразстреля.Изтъкна, че освенна-предналатамивъзраст,аз съмбилаеднадръзка,нахална,хайдеданеказвамекакваощетения,коятоималанаглосттананего!—джентъл-мена,чистатаводаненапита!—дапробутамвечепубликуванразказ!Даизмъквамнезаслуженихонораринанеговиячестенджоб.Тойможелвсичкодапонесе,нолъжаибезчестиеникога.Истинатабеше,чевеликияттипзабавиразказамидоВторотопришествие— ако въобщеиматакова.Писнамидачакамипродадохразказанаединдругнадуттип.ЕтозащоАнтонийвникакъвслучайнеможешедасевключивчислотонахората,коитообожавах.

Дълготомивлаченепоразниредакциимебенаучилоданеотделямникаквичувства—нитобурналюбов,ниточернаомраза—наиндивиди,накоитоотновоможехдапредложанякойтекст.ЕтозащоследмесецизпратихновразказнаАнтоний,койтотойбезпощаднооплю,алатованемипопречисветкавичнодамуизпратякопиеотшведскивестник,вкойтосъщиятразказизлезепридруженспищнаилюстрация.

Такивабяханашитевзаимоотношенияпредимомента,когатобляс-кавиятгосподинмепоканинавечерявресторант„Фара“—еднозаведение,чиетоимехвърляшесъзнаниетомивгастрономическиекстаз.Бяхсеубе-диласочитеси,чеценатанаединджинстониквъзлизанамесечнатамиучителсказаплатавелитноточастношколо,къдетоработех.Понякога,зададемонстриратдоброжелателност,родителитенамоитечастниученицимеканехавъв„Фара“,откъдетосиотивахситаивъзхитена.

Антонийбешезапазилмасаведноотсепаретатаизамоеизумлениесинаправитрудадаизпратиприменсервитьорсцветявмига,когатосепоявихнавратата.Веднагаотбелязаколкодобреизглеждам,въпрекическъпитемидрехинекомпенсиралилипсатанаелегантност,скакватозажалостГосподпропусналдаменадари.Спореднегокоститеворганизмамибилипрекаленомногонабройитвърдеширокипоразмер.

Следтовасеосведомикаквощеямиотбеляза,чекъмделоватачастщепристъпимедваследкатоудовлетворявзадоволителнастепенлако-миятаси,закоятосеговорелоизСофия.Аланесесдържа.Небяхприклю-чиласъсплодоватасалата,когатобезапелационниятмугласзапочнадаразплитакълботоназагадката:

—Искамеднамладагоспожицадаусвоиосновитенаанглийскатагра-

Здравка Евтимова 67

матиказадвестадни.ИмампредвиддвестаднинепрекъснатазаетостзаВас,госпожоИванова.Десетчасанаден.

—Освенчастнитесиученицииработатавучилище,азимамтрисобственидеца—позволихсидаинформирамсвоясъбеседниказ.

—Вашитесобственидецасавашсобственбизнес—сразимеслогика-тасиАнтоний.—Катоказвамдвестадни,имампредвидмладатадамазадвестаднидазапочнедаприказваправиленанглийски.Азличнодавамгаранция занейния буденинтелект!Тяимаблестящусеткъм езика.Говорималкоиталианскиинемски.

—Двестадниетвърдекратъксрок—изрекохзамисленоаз.—Немисеискадазагубяработатасивелитнотоучебнозаведение.Самиятфакт,чеработятам,привличакъмменчастниученици...

—Имампредвидпривлекателнозаплащанезавас—заявиАнтонийиназоваеднасума,коятоменакара,въпрекицялотомисамообладаниедаизплюяягодата,коятотоку-щобяхсложилавустатаси.—Освентова,акомладатадаматехареса,—изведнъжсеобърнакъмменена„ти“,коетомеподразни,алаимамлидругизбор,освендапреглътнавъзмущениетоси?—ЩеяпридружишзапетмесецавСАЩ,естественовсичкитетиразходищебъдатзасметканаорганизацията,коятотеизпраща—тоестзамоясметка.Ищеполучавашпо120доларадневнозадребниразходи.

Заданепроличибяснотоминетърпениеведнагадаизкрещя„да“вотговорнапредложението,замисленозапочнахдадъвчанещоотплодовасалата.Плодоветебяхаизвънсезонаисигурнострувахаколкотогодиш-натамизаплата.

—Добренаправи,ченевзедаразпитвашзамладатадама—подхванаАнтоний.—Засегаискамдазнаеш,чеазизключителнодържананея.Акоприемешпредложениетоми,предидаситръгнеш,щетидамнейнияадрес.Искамдазапочнешобучениетоследтридни.—Небяхочаквалатолковаспешнапоръчка,аланаплахиямиопитдаотложапонеседмицаначалотоназанятията,Антонийпростонесинаправитруддаотговори.Небрежноотбеляза:—Чухдасеговоризаръкописанановиятироман.Акомладатадаманаистинаодобритвоитеметодинаобучение,имашдуматами,чезадвамесецащетииздамкнигата,откоятощеполучиш—приспомена-ванетонахонораравъобщенесеналожидаплюяягодата,коятоотновобяхналапала—глътнахязаедносдръжката;аласледващитемудумимесвалихаотконя:—Щенаправятака,чеивнай-затънтенотоселохора-таданаучатиметоти.Тинаистинапроявявашголяманаглост,аласиталантливадосадница,госпожоИванова.

Младатадама,скоятосезапознахследтридни,бешедосаднокра-сива.КазвашесеДесислава,съссиниочи,коитобиханакаралисинятаводанаСедемтерилскиезерадаизглеждакатоолио,вкоетосасепър-жилитиквички.Устните£бяхаогромнииалени,тялото£—перфектно.Девойчетоочевидноникоганебеизпитвалонуждаотучебници,грама-тическиправилаианглийскиезик.Едвалищешедаизпита,докатоненавърши65години.

—Чуваласъм,чедокаточете,човекобтягалицевитесимускулии

68 ÏËÀÌÚÊ

получавабръчки—заявимиДесиизанищонасветанеможехдаянакарамдагледавучебникаповечеотдесетминутинаден.

Наложисеазда£четанаглас.Пишехдумите,докатотялежешеинаблюдавашеотражениетосивстеннотоогледало,коетоАнтонийбешемонтиралвмезонетанамалката.Всъщносттой£бешекупилтозиме-зонет,задаможенервната£системадарелаксира,докатояобучавам.Презполовинчасяпускахдавземаванаивисяхдоразкошнитерусикъ-дри,наливайкивглавата£разликитемеждусегашнопростоисегашнопродължителновреме.Товасъщосеоказанетърпимотежкозабудния£интелект,наложисечестодапрекъсвамезанятията;еднавъзрастнамасажисткадолиташеипоспешностраздвижвашекръвтавартериитенаочарователнатамиученичка.

Днитеминаваха,аниевсеощеклечахменасегашнопродължителновреме.Трябвашедасехаресам.Занищонасветанямашедаотлепяипедянапредотсегашнопродължителновреме,акопрелестнатаДесисаманеизявешеболезненоострожеланиезатова.НадвапътиАнтониймепри-зовапотелефонаизаяви,чемалкатапростомебоготворяла.Биласъмхиперпедагог,еднобижу,коетосизаслужавалодвустранноувеличениеназаплатата.

МилопоточесебепромъкналовгласанафинансистаАнтоний,коетомеучудинемалко.Затазипромянавклиматаскоросенамериобяснение.Възрастнатамасажисткаразредипосещениятасивмезонетанамоятаталантливаобучаема.ВместонеязапочнадасепоявяваАнтоний,койтосцарственжестнаръкатаподхвърляшепетдесетачкакъмменсдумите:

—Иванова,идидаотдъхнешзаполовинчас.Каквоправехадваматавъобщенебепредметнамояинтелектуален

интерес.Честополовинатачас,койтомиотреждахазаотдих,сепро-точвашецялден,явление,коетоневлияешезленапедагогическотомисамочувствие.Антонийсияеше,бешеизключителнодоволенотнапредъкапоанглийскинамоятаученичка.

Придобиприятниянавикпривсякоотпосещениятасидаминосималък,алаизисканподарък,койтоазсъумявахдапродамнапо-заможнитесиколежки,напримернаматематичкатаифилософката,чиитосъпрузибяхавиднибизнесмени.Стигнаседоположението,чемалкатазакачливозапочнадамепитадалисъмсистегналавечебагажазаСАЩ.Антонийредовномеобливашестоплотопоточеотгласаси,пръскашепохвалиотносномоитеогромнизнаниязасегашнопродължителновремеицене-шефакта,ченикакваинформациязаусиленитемузанятияпоанглийскаграматиканеизтичавъввреметоипространството.Споделисмен,чебилщастливкатоюноша.

Аланашето съвместноблаженство скоро бешенарушено отедноужасносъбитие.

Бешемраченпредобед,сряда.Валешестудендъжд.МалкатаДесизаяви,че£серевялоотскукаимразелаанглийскиясцялотосисърце.Изпратихядавземеваназадесетминути,коетоозначаваше,чещеявзимапонедвачаса,аазможехдасимислязавсичкоподслънцетоиакоимахкъсмет,можехдоридагонапишанакомпютъра£.Тяго

Здравка Евтимова 69

обожавашеипосамоинициативапочиствашепрахаотмониторадвапътинаден.

Можебищешедаработислаптопаси,аконезнаеше,четозискъпмеханизъмвлияезленатургоранакожата£.Тъкмобяхизмислилаеднохубавозаглавие,когатозвънецътнавъншнатавратаексплодира.Сякашнякойгобеударилсчук.Антонийзвънешесъвсемразлично—спокойно,катоимператор,триумфиралнабойнотополе.МасажисткатапъкмасажирашезвънецаитойедвапроблейвашеотстрахданенарушиспокойствиетонавеликолепнатаДеси.

Учуденотръгнахкъмвходнатавратаикатояотворихсепочувст-вахкаточовексцевнапистолет,опрянвчелотому.Срещуменестоешемногокрасиважена,далечневпървамладост,коженотопалтохвърляшескъписалютиотрамене£,фигурата£бешебожественостройна,лека;изглежданепритежавашекости, апаяжина.Веднагами заприличаназнатнабалерина, в коятодоколкото знаех, навреметоАнтоний се бевлюбилибенаправилсвояжена.

—Можелидавляза!—попитаразяренопосетителката.—Коястевие?—снай-благатавъзможнаинтонациявгласасисепо-

интересувахаз.Предчувствиетоминемебешеизлъгало.—Азсъмг-жаАлтънова—убимеспрезрениетосидаматаиминакрай

менкатосянканаптица,безвъобщедапоглеждавмояпосока.—Къдееоназиуличница?

Можебипредполагаше,чеДесиеуличница,номомичетонебеше.Га-рантирам,четорядкостъпвашенаулицата.Антонийвинагиизпращашешофьор,койтоявземашепредсамиявходнаблока.Представихсикакъвскандалщешедасеразрази,щомдаматазърнешеДесивъвваната!КрахнамечтитемидаотидавНюЙорк,НюДжърсииЛосАнджелис!Изведнъжмеосенибезумнаидея.

—Тукняманикойдругосвенмен,госпожо.Азживеятук.—Глупости!—презрителноотрязадамата.—Намиратесевкъщатами,госпожо,имолядаседържитеучтиво!

—обявихтихо,нотвърдоаз.Следкатоотновомибешеобърнатовнима-ние,колкотонаръждясалаконсервенакутия,поривистоизкрещях:—Да,госпожо,вашиятсъпругнаистинаимаотношениекъммен!БлагодарянаБогазатова!Тойенай-нежният,най-блестящиятмъжнасвета!Виенезаслужаватепрахаподобувкитему!

—Какво!—прошепнакрасиватадама.Замиг лицето£ се обезцветии заприличанакерамичнаплочка, с

каквитобеоблицованатоалетнатавмезонетанаДеси.Следтовагла-сът£сеусука,изригнавнервен,грапавсмях.—Какво!Ха-ха!Немогадаповярвам...—смехът,койтоклокочешевгърдите£язадавиитянеможадагопогълне.—Антонийеболен!Луд!Дамезаменистазидърта..стазитромава...ха-ха-ха...

—Веднаганапуснетекъщатами!—викнахаз,катосестремяхдаизглеждамвбесена.—Вън!Щевиубия!

—Луд...Побъркан!—разлясесмехътизподскъпото£коженопалто.—Откачен!Ненормален!

70 ÏËÀÌÚÊ

Лекоиграциознодаматасъбрапаяжинатанакоститесиизаминакъмдъжданавън,огласяйкицелиявходсбуренкикот,избликващнаправоотжаркото£сърце.Азвъздъхнахоблекчено.Максималнолишенаотодеж-ди—туксеизразявамеделикатно—останалапопетпръстенаизлатнаверижка,отванатасебеизмъкналаДесиилюбопитнодушешенаоколосмъничкотосиносле.

— Закаквакрава ежененАнтоний! — въздъхнамомичето. —Хипертъпа!Ати,златце!—напоследъктячестоменаричашетака.—Бешесупер!Връхси!Хиперси!Абсолютно!

Следмесецаз,великолепнатаДесииАнтонийвечеимахмесамолетнибилетизаНюЙорк.Единственото,коетомепритеснява,емоятподо-зрителенсъпруг.Отнякъдедостигналодоушитему,чесъмсеотдаланаотношениясонзи...хайдеданеказвамекакъвфинансистАнтоний.

Целияткултуренелитнастолицатаобсъждалразвитиетонадейст-вието...Стопътиказахнамоясъпругданедаваухоналегендиимитове,алатойупоритострадаше.Българияприказвала.Ведносписаниедоримебилиобявилизаженанагодината...


71

ВНЕЗАПНОТО ПОКОЛЕНИЕ

Александра Ивойлова


ЗВЕЗДАТА НА ОТСЪСТВАЩИЯ И íèêîé íà сâеòà íе èäâà —преäè äà се îòâîрè прîсòрàíсòâîòî íà íе÷èе îòсъсòâèе.Зàщîòî âъçäóõ íяìà äà äîсòèãíеçà íеãîâèя äъõ.И ìясòî âъâ пръсòòà,êъäеòî äà âäъëáàе сâîéòе сòъпêè.Мъë÷àíèе íà êàìъê è песеí пòè÷àще òряáâàò çà сëóõà ìó.И êъс÷е сèíьî,сâîáîäíî îò пîãëеäà íà âсеêè äрóã ìе÷òàòеë. Тàì âе÷ер ще èçãряâàíîâàòà çâеçäà —еäèíсòâеíî çà íеãîâ íеáеòî ще áëесòèçâеçäàòà íà îòсъсòâàщèя.

ТЪГУВАТ ПТИЦИТЕ

А ìежäó ëяòîòî è есеíòàòъãóâàò пòèöèòе.И пъëеí е с преä÷óâсòâèя äъжäъò.В çеíèòà спèрà íèсêî сëъíöеè áърçà äà пîòъíе â çäрà÷èíàòà.

72 ÏËÀÌÚÊ

Ще äîéäе äрóãèяò сеçîí.Нàé-щеäрîòî сáîãóâàíе със öâеòîâеòе.

Дъõъò íà âяòърà ще сòèíеè óòрîòî ще îсëàíè ãîрàòà.Сëеä âсеêè ëèсò îòрîíеíще е òèшèíà.Все пî-âãëъáеíà...

Дîäеòî пàäíеì íàé-пîäèр â äъëáîêîòî —â íàé-áяëîòî, íàé-÷èсòîòî сìèреíèе.

И íещî ще се прîìеíè â òъãàòà,îсòàíàëà íесеòíî çàä ãърáà íè.Че ìежäó ëяòîòî è есеíòàòъãóâàò пòèöèòе.А â съíèщàòà íà сíеãà òреâàòà рàсíе...

73

Джина Панчева — Дундова

ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ

СЛЕДА Върâя пî â÷ерàшíèя сíяã, пресêà÷àì сòъпêèòе íà õîрà, çàáърçàíè âъâ сâîя áяã â пîсîêè рàçíè, áеç óìîрà. Сòîпяâàò се сëеäèòе äíес, пîсîêàòà èì е íеясíà, íî ãè рàçãëежäàì с èíòерес.Кàêâà сèìфîíèя преêрàсíà! Беëежàò òîëêîâà съäáè сíежèíêèòе, рàçеäèíеíè.Пî пъòя áеëеãъò сòîè, среáреяò õèëяäè âсеëеíè. Зàáърçàí, âсеêè пî сíеãà ìó сëàãà сâîя îòпе÷àòъê çà òîçè äеí è çà ìèãà.Нî òîé èç÷еçâà áеç îсòàòъê. Дàëè íà áяëîòî пëàòíî сëеäà ще ìîжеì äà íàпрàâèì?Æèâîòъò е êàòî пèсìî, êîеòî âъâ сíеãà îсòàâяìе.

В НАЧАЛОТО НА ЗИМАТА Шóìяò êрàé íàс пîäãîíеíè ëèсòà.Нàсòèãà ãè çàäъõàíèяò âяòър,à êëîíèòе äîêîсâàò се â äъжäà.Те èсêàò íещî òàéíî äà сè êàжàò.

74 ÏËÀÌÚÊ

Въâ ëîêâèòе рàçòàпя се сíеãъò.Пîäсещà íè — îòíîâî ще е çèìà.И пîéíè пòèöè âе÷е íе ëеòяò.Иçпëъçâà íè се сòàрàòà ãîäèíà. Пî пъòя òесеí äâèжèì се íàпреä êъì áъäеще, íеясíî, среä ìъãëàòà.Пîä сíежíà пеëеíà è òъíъê ëеä,çàáърçàíè, îòèâàò сè ëèсòàòà.


75

Росен Карамфилов

ВЪПРЕКИ БУРИТЕ

РОЗА: НАЧАЛО

рîçà прîáîäеíà îò съëçàрîçà прîáîëà съëçàрîçà èçáяãàëà äàëе÷ерîçà êîяòî óâяõâà âе÷ерîçà â ÷àшà âîäêàрîçà â ÷àшà äжèíрîçà â прàçíà ÷àшàрîçà íà сòрàõàрîçà íà съìíеíèеòîрîçà íà ìъë÷àíèеòîрîçà íà êîëеáàíèеòîрîçà íà рàçäâîяâàíеòîрîçà íà ìèíàëîòîрîçà íà рàäîсòòàрîçà íà сêръáòàрîçà íà ãíеâàрîçà íà îáè÷òàрîçà çà пîêîéíèòерîçà çà çеìяòàрîçà íà êрàсîòàòàрîçà прîíèçâàщàрîçà прîíèêíàëàрîçà çàáрàâèëàíеçàáрàâеíà рîçàрîçà â äепресèярîçà íà рîçèòерîçà îò äèìрîçà îò êîсìîсàрîçà îò êрясъöèрîçà прîíèçàëàрîçà преãръщàëàрîçà â äâîрà íà ÷ерêâàрîçà â ãрîáèще

76 ÏËÀÌÚÊ

рîçà â сòîìàõàрîçà â ãърëîòîрîçà íà äъíîòîрîçà çà äрóãèòесëîé сìîëàпî ръöеòе ìèрîçà çà äрóãèòеîòêъсíàõ япрîсòеòе ìè.

ДЕÆАВЮ

èçãóáèõ спîсîáíîсòòà сèäà пëà÷à íà пîãреáеíèяпрîсòî çàщîòî íяêîãàпрèсъсòâàõ íà сâîеòî сîáсòâеíî

òè áеше òàì — преç яíóàрèáäяõ îòãîре è съçряõ êàêçàпàëè с êëе÷êà êèáрèòпîреäíèя фàс è çàпëàêà

êàê еäíà òâîя съëçàäîêîсíà îãъí÷еòî è òîóãàсíà âеäíъж è пîâе÷еíе äръçíà äà çàсâеòè

à òè сеòíе сòъпêà фàсà è ãîõâърëè îòëяâî äî êîâ÷еãàêîéòî çà íещàсòèе áе прàçеí

ВСЕ ЕДНО НИКОГА

íàáëþäàâàì яâсе еäíî íèêîãàíе съì я пîçíàâàëâсе еäíî íèêîãàíе сìе èìàëè îáщîâсе еäíî íèêîãàíе сìе îáèòàâàëèАäà êàòî ìàíсàрäà

Росен Карамфилов 77

âсе еäíî íèêîãàíе сìе пîãреáâàëèеäèí пîäèр äрóãсâîèòе áëèжíèâсе еäíî íèêîãàíе съì £ пîсâещàâàëíèòî еäíà сòрîфàâсе еäíî íèêîãàíе съì я íеíàâèжäàëâсе еäíî íèêîãàíе сìе èçпàäàëè â èсòерèèâсе еäíî íèêîãàíе сìе ãàсíàëè â ìъë÷àíèяâсе еäíî íèêîãàíе сìе пîäîçèрàëèçà пîсëеäèöèòе...íàáëþäàâàì яâсе еäíî íèêîãàíе съì я âèжäàëíе се âëþáâàìíè îò пръâ пîãëеäíè îò âòîрèèäâà прè ìеíêàçâà ÷е òръãâàáîëè я ãëàâà —êèìâàì с ãëàâà

78 ÏËÀÌÚÊ

Рада Добриянова

ЛЮБОВТА Е РАВНА НА ЛЮБОВ

НОЩНО БДЕНИЕ

Нàрèсóâàé, çîãрàфе, прèсъсòâèепîä сàëêъìèòе öъфíàëèâ òîâà çâеçäíî íеáеíеéíèòе прàçíè ръöеè ëóíà äà се ÷óâà,óсòíèòе £ öеëóâàéâ òъìíîòî íà ãреõàпреçãëàâà áèе сърöеòîè се äâèжàò ръöеòе,срещàш се сàì,êъäеòî íе èçпîëçâàò äóìèâ сòеíîпèсà íеäîрèсóâàí —âèäèìî перфеêòíà,жеíàòà íà Сеâàсòîêрàòîрàсëó÷àéíî ìèíàâàпî сяíêàòà íà öърêîâíèя çèä,пîä сàëêъìèòе öъфíàëèâ òîâà çâеçäíî íеáе,рèсóâàш с áîèòе, çîãрàфе,сâеòàòà сâеòà îáèòеë,à íàä èêîíîсòàсàáеçпрèçîрíà ãóãóòêà е êàöíàëàс пèсìî â êëþíà сè:ëè÷íîè препîръ÷àíî.

ЛЮБОВТАсе íàäâесè âъâ âрàòàòà ìè —èсêàше äà âëеçе...„Тъêìî сеãà, íяìàì âреìе!“ —îòãîâîрèõ.

Рада Добриянова 79

„Тè íяìàш íèщî äрóãî,îсâеí âîäà,сîëеíà âîäà è âяòър,— êàçà òя.Аç íîся çâóêъò íà íеáеòî.“

ЛОТАРИЯ

Зàòâîрè î÷èòе сè, çà äà òè êàжà,÷е àç èçãóáèõ пе÷еëèâшèя áèëеò,÷е â íеãî áеше âреìеòî преìèíàëî,áеç äóìèòе çàпàçеíè â îòряçъê âçеò.Зàòâîрè î÷èòе сè, çà äà òè êàжà,÷е íîщòà рàçпàäà се â êàпàí âъпрîсèêàòî îсà, çàáèòà â сëепîî÷èеòî.Съíóâàì âîéíàòà è пàê,îòíîâî âîéíà,è àç êрещя íàèсòèíà òàêà,÷е âсеêè ìîже äà ìе ÷óе.Прîìеíя âсеêè äеí сâеòà,äîêàòî Сòрàшíèя съäпîäреäè еäíà èсòèíà.Зàòâîрè î÷èòе сè, çà äà òè êàжà,÷е íе сêîрîсòòà óáèâà,à îëîâíàòà £ ìèрèçìà.Нèìà íе сè пîìèсëяëêîëêî е сòрàшíî äà сáъäâàò ìе÷òèòе,áеç íèêàêâà ãрешêà сëеä òîâà?Зàòâîрè î÷èòе сè, çà äà òè êàжà,÷е èçâъí âсè÷êèòе òеçè íещà,ëþáîâòà жèâее âе÷íî.Дîрè àêî сâеòъò е ìèçерèя,àç íе съì â съсòîяíèеäà пîâòîря ÷àсòèöà сеáе сè.Зàòâîрè î÷èòе сè, çà äà òè êàжà,÷е íеëîãè÷íî сè еäèíсòâеí,íî пе÷еëèâшèяò áèëеò,пî пъòя е èçãóáеí.

80 ÏËÀÌÚÊ

Гергана Хрисчева

СЛЪНЦЕСТОЕНЕ

СВОБОДА

Сâîáîäàòà — îòêъсíàòà ìèсъëîò êàëеíäàрà íà äóшàòà.Сâîáîäàòà — сëъí÷еâî çàé÷еíà âърõà íà îáóâêèòе.Сâîáîäàòà — íе ìîãà äъõ äà сè пîеìàîò îáè÷. Кàê èíà÷е.С â î á î ä à ò à — íеâèäèìèòе îêîâè,êîèòî ìè пîäàрèâ èìеòî íà сâîáîäàòà.

ВЪПРОС

Не íàсòîяâàé äà òè êàжà пърâà „Дà“.Търся пъò â äóшàòà òè.Не èсêàé äà прîсòя съëçà.Търся сèëà çà äâàìà.Търся спряëà сëеäà.Търся фîрìà íà äóìèòе.Дà рàçòеãëя ìèãà.Не íàсòîяâàé.Няìà äà óìрà.Дîрè с íèщî äà íе сè съãëàсеí.Нî çàщîíе пîпèòà äóшàòà сè?

ДЪГА ЛИ Е?

Дâà ãîëеìè îáëàêà се срещàòè рàçãîâàряò —пîсëе áëесâà сâеòêàâèöà,пëèсâà äъжäè се рàжäà äъãà.

Гергана Хрисчева 81

Нèе çàсòàâàìе преä íеяè íе ìîжеì äà решèì —äàëè äà ìèíеì пîä íеяèëè äà я íàрèсóâàìе,èëè â сърöàòà сèäà я съõрàíèì?

УТРО

Еäíî âрàá÷е ìè êàçà:— Дîáрî óòрî!— Гîспîäè — îòâърíàõè àç съì òâîе äеòе!

Геî Мèëеâ • Зîäèàêàëíè îáрàçè êъì „Еêспресèîíèсòè÷íî êàëеíäàр÷е“ 1921 ã.

82 ÏËÀÌÚÊ

Добромир Георгиев, Варна


НЕ Е САМ ДОБРИЯТ СТАРЕЦ

Уâè,íе сàìîс еäíîäîсòàòъ÷íîàëеíîöâеòе сòîпëèõèçäъõíàë÷îâеê.А âреìеòî,íяìàщîâèíà,áе прîëеòíîпреç пîсëеäíèя÷еòеí сеçîííà ãîäèíàòà.Нî çèìàòàпрîäъëжàâàâ сëеäâàщàòàсъс сíяã —çàпî÷âàìíîâàòà,пîрóìеíяëîò íеãîè îò âèíîòîíà Бîãçà „Нàçäрàâе!“

А пî ÷ерòèòеçà ãîрäîсòîò пîрòреòàè пеéçàжà

Добромир Георгиев 83

íà ìîеòîОòе÷есòâîìè преäсòîèâíèìàòеëíîäà âäèãíàîò äъëáîê съíè срещàБàáà Мàрòàс áîр,âъçìъжàëâ òàçèЗеìя —Зеìяòàíà рîçèòе, —çà äà съìäèпëîìàòíàâсяêъäе,à íе õàìеëеîí,íî îперèрàìíеîòëîжíî —áеç äà òреперяîò âъëíеíèе —â èìеòîíà áъëãàрсêèòеêîреíè,еçèêè çíàìе, ÷èеòî прîсòрàíсòâîе с ìèсèîíерсêèêóрсîòреäеíîâ ежесеäìè÷íèòе ìèпрîãрàìèçà äàрíà óрîöèпî Рîäîëþáèе,êîеòîíèêîãà íе е прîсòî!...

84 ÏËÀÌÚÊ


Калин Терзийски

ДВА РАЗКАЗА

ПРОСЯК

Докатовървим с дъщерямипо „Иван-Асен“, аз оглеждамкъщите.КъщитевСофиясагрозни,защотосастариистаросттанегиоблаго-родява,асамосъсипвамазилкитеим.

Заглеждамсеиведна-двежени,ноженитесасширокитазове,теснирамене,преднамереносексуални.Всеедноискатведнаганещолошо—предна-меренодасеоженятзабогатмъжидамуродятдецаотмъжкипол,коитодастанатдобривойнициидаубиятнякойневиненчовечец,докатообядва.

Затовавървяигледамвсичко,всеедноенищо.Товасепостигатрудно,новсекинесъзнателногоправивсекиден.

—Аможебиискашпица?—М-м,да...—отговаряпровлаченодъщерями.Многомедразни,когатогледавстрани,унесенавнякакъвнеинсимо-

мичешкитранс.Блее.Азсъмсъщия.Тясъщогледавсичко,всеедноенищо.—Амащеяядеш,нали?—питам,катояподръпвамзаръката.—М-м,да...—ипакгледавневидимотопространство,унесена.Знамтозиунес.Когатонемислиш,нечувстваш,невиждашинечуваш.

Самосижив.Нещокатолеснопостигната,детскаНирвана.Вървимсикъмпавилиона,къдетопродаватпици,азвнимавамдане

ниблъснекола,дъщерямиеотпусналаръкавмоятаисепобутвалековкраками,защотонегледакъдеходи.

Аз,докатовнимавамданениблъснекола,симислязадетството.Далипрезсвоетодетствосъмсечувствалдобре?Ивъобще,далинещосъмчувствал?Далисъмизпитвалпостояннотаясмесотчувствозавинаираздразнениеотпостояннонапиращитезадължения?Естествено,чене.Ето,откактостанахвъзрастен,всетакиванещачувствам.Акатодетесигурносъмчувствалнякаквидетскиглупости.

Дъщерямисесепваимедръпва,защотодонеяминаваедрокуче.Сегаазсъмсеунесъл.

—Къдегледаш...ужсивъзрастен—дърпаметязаръката.Да,възрастенсъм.Толковаетъжнотова.Номайкатодетемибеше

по-тъжно.Съвсемясноосъзнавах,чесъмзависимотвсичкоивсички.Ичевсичкиистинскиудоволствиясаскритиотмене.Вгардероба,подключ—отстрогатамама.Веднъжнамерихключоттозигардероб.Тампокрайняколкотонеотворенибутилкинекачественошампанско—останалиотглупависемейниНовигодини—там,средразнитесгънатиипоръсенис

Калин Терзийски 85

нафталинтоалети—открихдамскитампони.Бяхедновременнопотресенипревъзбуденототкритиетоси.Колкогнусноипривлекателноетова,коетокриятотмене.Неразбирахточнокаквопредставляваттезици-линдърчета,ноинтуитивноусещах,чевлизатнякъде,итованякъдеехраманамоясраменитаенкулт.

Мисля,чезадасеотърваотдетствотоси,пораснах.—Татеш(Койзнаеоткъдемиизмислитоваунгарскоимедъщерями)...

тукасме.Каквомислиш?—Нищо,глупостисимислитатко.Влизамевресторантчетоиазсдосадагледамизложенитепарчета

пица—тънки,неапетитни—вялопитдабъдатподлъганигладникли-енти.Дъщерямигихаресва,защотоиматцаревица.Откъдепъксевзетаяцаревица?Далинеятъпчатнавсякъде,заданиприучатнафуражнахрана?Ибездругоистинскатахранапосветанамалява.Дечицатавечесапристрастеникъмцаревицата.Иглупавичкитежени,коитосимислят,чеотнеящеимизчезнецелулитаивтяхщесевлюбятнай-богатитеикрасивимъже.

—Еднопарчесцаревица—подръпвамедъщерями.—Еднопарчесцаревица—повтарямазиподавампарите.Чувствамсеслабинедоволен,защотонемогадавлияянасобстве-

натасидъщеря.Немогадаянаучанатова,коетосмятамзадобро.Тяенаседем,авечезнаевсичкопо-добреотмене.Готоваедаспори.Аазнямаменергиядаспоряснея.Пъкибибилосмешно—възрастенмъжималкодетедасепрепиратнаулицата.Искамтяданеядемакдоналдсицаревица.Искамдаимаестетическоотношениекъмхраната.

Искамдаимапо-голяминтерес къмминалотои къмистинскитенеща(тия,коитоазсимислязаистински)—струвамисе,чесегашнитедецадотолкованесеинтересуватотминалото,четосякашпреставадасъществува.

Искамиседаимамвластнадтовамъничкочовече—добраиблаго-роднавласт,задаянаучанадобринеща.Нонямам.

Пъкинакаквидобринещабихянаучил?Акобешемомче,щяхследгодинидаянаучадасебръсне.

Тясивземапицатаизапочвадаяяде.Ядея,сякашпоглъщанещонепригоднозаядене.Несиличида£евкусно.Аазсъмлакомчовек.Стру-вамисе,ченовитепоколениядоринямадаразбератсмисъланадуматачревоугодничество.Щесехранятсводораслиирециклиранибоклуци,заданеизпитваттовадосаднонещо—каксеказваше—а,да—глад.

Икогатотяизяждатолкова,колкотопобирамалкото£стомахче,акоричките,твърдитеипочернелитестянипарченца,гиизяждамаз(защотосъмдобърижертвоготовен),ситръгваме,бършейкиустасъссалфетки.

Азпакмисля,тямеводи.Мислясизахраната.Хранатаеудоволст-вие,коетощестанепо-срамноиотсекса,когатостаненедостатъчна.Да,да!Неяжтемасло—имахолестерол...кактоимесото.Хлябътетова,коетониубива.Алкохолътниправидебелиитъпи,накраясъщониубива.Виното—кръвтаХристова,ниубива.Ех.

86 ÏËÀÌÚÊ

—АтихаресвашлиШакира?—питадъщерями.—Да,много...—Иаз,самоче...веченетолкова—Защо?—ЗащотохаресвамПинк...—ИазмногояхаресвамМислясизаБийтълс.Темногомихаресвахапреди.Исега.Катона

всекизастаряващглупак.Защомихаресват.Сигурно,защотородите-литеминегихаресваха.Колкодосадно.Азащоне—защотосавеликииталантливи?Не,просто,защотородителитеминегихаресваха,тенехаресваханикаквамузика.ХаресвахапеснитенаЛилиИванова,харесвахадаразказватклюкизанеяидаобсъждатподробностиотличния£,най-вероятноглупавкатотехнияживот.

Инипресрещнапросяк.Едър,почтиколкотомене.По-пълен.Възрас-тенчовек—околошейсетгодишен.Съссиняуниформанакондуктор,нотакапреправена,чедаизглеждапросяшка.

Сторбапрезрамо—толковабутафорна,чемеядосва.Всеедноискадамидокаже,чеепросяк,чевторбатамуимапарчетастархляб,скойтощехранигладнидеца.

—Господине,несъмпросяк.Немампаридасевърнем.Отплевенскосъм.Честенкръст,немадапоискамотникой,нотисидобърчовек,завла-камитребват.Азнесъмпросякинемадапоискам.Завлакамитребват.Дайтрилевадасеприберем.Господдатепоживи.Даимебеммайкатанапросяцитемръсни.Азискамзавлака,дасеприберем.Вплевенскомечакат.Внучета...датиеживоиздраводетето,дайтрилева.

Аазискамдапокажанадъщеряси,каквопредставлявамилосърдието.Мисляси:ето,тойепротивен,приличанаизмамник,нотя—малката

иневежата,щеразбере,чедобриятчовекнесеинтересувакакинакогодава.Щенаучи,чеважнисасъстраданиетоимилостта.

Авустатанапросещияимазлатензъб,койтомевбесява.Иазсиказвам:Смирисеинесъдизахоратапозлатнитеимзъби.Некавидималкотомомичекакседаваикаксеправидобро.

Иизваждамотджобасичетирилева—еднадвулевкаидвееднолевки.Отброявамтрилеваипосягамдамугидам.Тойнякакпрекаленогрубоисръчногивземаииздърпваиостаналатаеднолевка.

—Дахапнемнещо,несъмял,нищонесъмялцелден.Ощепо-добре,мисляси.Адъщерямимегледамалкоуплашено.—Защомудавашпари?Тойециганин.—Как...каквокатоециганин...?Налиечовекииманужда...неразбра

ли,ченямапаридасевърневкъщи...инееял.Нееважнонакогодаваш...важнотое,чекатодадеш...ставашпо-добър.

И£говоряощепетминутинеща,накоитотрудновярвам,номногомисещетядаповярва.

Новглаватами,всърцетомисепораждагняв.Гневанаизлъганиячовек.Изаставамнаъгъланаулицата,наблюдавамкаквощеправипрося-

ка,следкатовечеимамоитечетирилева.Дъщерямиенеспокойнаиме


подръпва,искадасиходим.Ноазядръпвампосилнозаръчичкатаитяразбира,чесегасъмсериозенинещонеехубавокатопреди.

Просякътсевъртидве-триминутинапред-назад.Азяснознам,чечакановглупак,новблагороденмухльо,коготодаизлъже.Азнесъмбла-городенмухльо.Азсамоискахдапокажанамалкатасидъщерякакваеблагосттанасебераздаването.Да£покажа,чеедобредадаваш...икогатодяснатаръкадава,ляватаданезнаезатова.Искамтядаеблаготвори-телнаимила,анеозлобенакатовсички.

Исечувствамвбесенотглупосттаси.Дъщерямимегледаобъркано,неможедаразберенитокаквоправя,

нитокаквомисля.Просякътмевижда.Засуетявасеиотивадолавказаалкохолиядки.

Прависъвсемнелеподвижение,всееднощесикупуванещо.Ха,сигурнокашуибърбън.

Защонеотидешвнякояхлебарница,глупако—мисляси—понедасъмизлъганкактотрябва?

Тойотновомевиждаимикимвасглава—надвайсетметрасъмотнего—ипакимитиракупуваненанещо.Иочаква,чеазщесеоткажадагонаблюдавам.Ноазгонаблюдавам.

Тойимитира,чеситръгва.Аздръпвамдъщеряси,повличамякъмвходнакъща,където,тясъв-

семобърканамепита?—Следимлиго?—Да...тойниизлъга...тойнямашенуждаотпаризавлак...сегаще

видиш,щепоискаиотдруги.—Ми...дасиходимтогава...—Не...небивалъжцитетака...нямадагооставядалъжеидруги...—Ми...тизащомудаде?—Защотомуповярвах...важнотоедадавашнатия,коитотиискат,

безнепрекъснатодамислиш,четелъжат.—Хайдедасиходим...—Не...щенивърнепарите,акоелъжец!Инаблюдавампросяка.Атой,усетил,чеесвободендадейства,спира

момчеимомиче.Негочувам,нопомимикитемуразбирам,чеповтарясъщитенеща,коитоеказалинамене.

Изпитвамсилнопулсираневслепоочията—тозивидгняв,койтопо-някогаводидомозъченударилидоубийство.Немогадасиобяснязащо—не—обяснявамсиведнага.Защотостезипари,стезичетирилеващяхдакупянадъщеряситемпернибои.Искахдаминарисувапортрет—та-къв,какъвтосъм—сбрадаиобичанотнея.Асегасечувствамизмамен.Ноналисъмдобър?Налинесеинтересувамоттова,къдещеотидатдаренитеотменпари?Налинесъмзълпараноик,койтоправисметкаизапарчетомухлясалхляб,коетоедалнабездомнокуче?

Новушитемибумтикръвта,чакмиставазлеотгнявизлоба.Стис-камръкатанадъщеряси,тямегледатревожно.

—Идатеизлъжат...емногопо-добре,отколкототидаизлъжеш...разбрали—казвамтихоидрезгаво.

88 ÏËÀÌÚÊ

—Амизащодамелъжат?—Така...Апросякътспирамомчесраница,унесено—отновиятипхора—кои-

тоживеятнякъдевзадъненитеулицинаИнтернет.Тогаваазизлизам.Вджобамиимасгъваемнож.Многотънък—достадълъг.Неставазарязане,азамушкане.Сигурнонещовмененеенаред,задагонося.Теглядъщерясизаръкатаиприближавампросяка.Заставампреднеготъкмо,когатоевзелпореднитетрилеваотмомчето,живеещовИнтернет.Допирамотворенияножвкоремаму.Тойправиглупава,хитра,уплашенаипротивнафизиономия.

—Върнимипарите!—Защо...господине...аззавлакатигипоисках...—Лъжеш—казвамгрубо,адъщеряминервномедърпа.Тявечесее

уплашиламного.—Нетелъжем...Господине,честенкръст...Илицетомуставатолкованагло,чечаксестъписвам.Тойгледа

презмене.Виждаколкосъмнищожен.Самоимитира,чесеепоупла-шил.Знаедобретакивакатомене.Щомдаватпари,нямадаубиятчовек.Лицетомуотсекунданасекундастававсепотвърдоивочитемувеченямадребнавахитрина—самогрубо,свирепопрезрение.Бутаръкатами.

—Азнесъмсам...отплевенскосме...съссинасметука...изанеготребвабилетдакупувам...азпомислих,чесидобърчовек...

—А,щомисинати...—несечувам,каквоговоря.Ръкатамиискадасевърнеприкоремаму,дагоубиеидапосеесправедливост.Аустатамимънка—значиисинати?Итизатовалиотвсекисрещнатискаш?А?

Игласътмитрепери.—Абеясемахайоттука.Я!Какво...Ясибегай...Изабързано,ядосано,просякътсеобръщаитръгвапоулицата.Адъ-

щерямиизмъкваръкатасиотмоятаисияизбърсва.Стоимдвеминути.Азсгъвамножа,койтонелепоевисялвотпуснататамиръка.

—Цялататиръкаепотна—казвадъщерями.—Ми...ядосахсе...излъганитоядядо.—Нищо,азимамспестенипетдесетлева,щетидамчетири...—Неетамработата.Гледамследпросякаимиставатолковатежко,толковагнетаво—все

едносъмглътналцялатамумръснаторбаисегатямедуши.Опитвамседапредизвикамсмирениеусебесиинемога.Дъщерямимепоглежда.Да!Искамдабъдавсеопрощаващ.Силенкатоокеанскиприливидобъркатомайкакъмдететоси.Инемога.Сърцетомибиесилноизлобно,лицетомисепоти.

—Излъгани...иаз...—Какво?—питадъщерями—Нищоненаправих.—Акакводанаправиш?—Уф...дедазнам...нещо...


Нокогатопоглеждамкъмнея,виждам,четяпаксееунеславсвоятадетска,чудеснаНирвана.Гледавсичко,всеедноенищо.

Азмисляпетминутизаслучилотосе,следтовасеотнасямнанякъ-де.Идваматаснеяпродължавамедавървимпоулицата,всекиунесенвсвояневидимсвят.

МЕЧКАТА

Тясенаведекъмнего,протегнавратиизточиустнитесинапред—внеприятнафунийка.

Защо,подяволите,правитака?—замигсипомислитойисъщосенаведенапред,обзетотнедоволство.

Докатоглаватамусеприближавашекъмнейната,тойпритвориочи,защотобешеотхората,коитосестрахуваттвърдемногооттоваданевидятнещогрозно,откоетодагиболидълговбъдещитедни.

Иматакивахора,коитовъзприематсебесикатостраниченчовек,къмкогототрябвада бъдатособено внимателни.Все еднотозидругчовекенякаквомалкодетенце.Коетотрябвадабъдепазеноизвънредногрижливоотвсякаквигрозотиииужасивживота.Треперятнаддушитеси,такадасекаже—даневземедагиповрединещо.Всеедносачужди.

Тойсезамисляшепонякогазадушатасикатозаизвънреднофинавазичка,направенаотизсушенисълзи,нежнаикрехка;нонавсичкотоотгореиобладаващанякакванеестественоголямаспособностдастрадаидасемъчи.Особеноотгрознитенеща.

Чекаквопъкчактолкова?—навеждашесетойнапредииздавашесъщоустнитеси,ноедва-едва,внимателноистараейкиседанеправигрознагримаса(защотоакочуждатагрозотагоизмъчвашемного,тотова—са-мияттойдасеусетигрозен—можешедагодоведедоотчаяние)—каквотолкова?Щеяцелунаейтака—мимоходом!Съвсемлеко!

Защоетаямоянаправозловещапогнусаотнекрасивитедействия,отнекрасивитеНеща?Татовамесмазва!

Иосвентова...товамипречидасъмсвободен!Движасекатослонвстъкларскимагазинвтояпъленсвъзможностизагрозноправене свят!Всякомоедействиееограниченооттова—даневземадавидяилинедайсиБоже—самиятазданаправянещогрозно...илидаизглеждамгрозенилида...

Асегаеднамечка......Сегаиеднамечканемогадацелуна...Атя,дяволдоговземе,оБожепростими,каквигиговоря(каквиса

тиядяволи?!),тямиеприятелка!Иминаправитакава...огромнауслуга...Ох,Боже,каквигиговоря!Наистинасъмсепобъркалоттовасика-

чество...илидагокажанаправо—оттоядефект!Немогадаженаумдакажанещо,коетомиизглеждагрубоилигрозно

(примернотияругатнисдяволите,коитобездаискамизричамнаум)!Татакаде—тямиспасиживота...иливсъщност—даречем—аз£

спасихживота...

90 ÏËÀÌÚÊ

Давехмеседваматаведнарека...Господикаквочудобеше!Побързеи-те...отстраниизглежданякакплитко...всееднодънотоенаединлакът—виждатсекамъни,коитоводата,разбитанапяна,облива...водатавсееднокипиисеиздиганавълнинадтях...Обачеакосивсредатанатаяпланинскарека,оказвасесъвсемразличнаработата...

Оказвасе,чедоридаможешдадокачишдънотоскрак—товавъобщенетивърширабота!Водатаетолковамощна,потоцителеденапянатакатеблъскат,теглятиповличат...чеизведнъжотчовексепревръ-щашвкорковатапа!

Да,катокорковатапавпълнамивка,накоятозапушалкатаеизва-дена!

Водататеподмята,залива,задавяизавърта.Вединмоментдажемисеструваше,черекатаискадамесъблече.

Поедновреме,почтисебяхудавил,амечкатавъобщеинеявиждах—итясеборешезаживотасинякъдесредбучащатапяна...—тавмигсипомислих,чеакочовекнямануждаотвъздух,акоимахрилекаториба,бибиловълнуващо.Можебидажебибилоиприятно.Защотоводататеподхвърлякатонякакваневъобразималюлка.Забавноезамиг.Докатонеусетиш,чесизагубен.

Идваматасмечкатасепотапяхме,изплувахмеиседавехме—отскаланаскала(добре,ческалитебяхазагладениотводата!).Отскаланаскала.Страшнобеше,въобщенемогадасиспомнявсекимоментпоот-делно.Туглаватанадводата,туподводата...звученетонасветасилносепроменя—подводатазвуцитеставатнякакплътни...светътбучи...

Бяхсепредалвече,направосебяхотказал.Иизведнъж,кактобяхизплувалзамиг—вдигнахглаваивидяхнякакъв

клон.Клон,надвисналнадреката.Успяхдасехвана.Тялотомипродължидаплувапотечението,ноцелиятаз,такадасекаже,саматамиволясевкопчивклона.Исезадържах.

Мигпокъсноусетихкакмечкатасе вкопчив краками,послеи вдругия...

Тогава...Честноказаноможеидасъмя...хм,защоенужносегадасесамозалъгвам?—Да!Ритнахя!Нолеко,по-скоросеопитахдасиосвободякраката.

Нотягистискаше,здравостискаше,наживотисмърт.ИславаБогу—защототака—лека-полека—катомесграбчвашевсепо-нагоре,тянакраястигнадоклона.Иизведнъж,снякакъвстрашензамахсеоттласнаотмене.Заболяме,нонесеизпуснах.Иазстискахздраво.Тязахапаклона.Захапаго...Иналиестрашносилна—седномощнодвижениесеизтеглиотводата.Добре,ченеизтръгнацялотодърво...

Носледтовазаменстанатрудно.Азседържазаклонасвсесила,новодатамезавлича.Някак—наеднастрана.Тоест,азсиседържазаклона,имамопора,нопонечалидасиприближакракатаитялотокъмбрегаиливъобщекъмнещо,откоетодасеоттласнаидаизляза—усещам,ченемога.Аикракатами—вечезамръзнали!Чувствамсекатонякакъвпарцал—единиятмукрайезакованзаклона,адругиятбезсилносеносипотечението.


Набирамсесръцедомястото,къдетоклонасесъединявасдърво-то—ипосле—какво?Безизходица!Акоопитамдаобхванадървото—тоедебело,хлъзгаво—щесеизпусна,щемедръпнерекатаисъммъртъв!Акракатасинемогадапридвижапоникакъвначинкъмбрегаиликъмкаквотоидабило...Носигипустатавода!Пъктеизамръзнали...носятсепотечението...

Итогавамечката...Тогава,нямакакданегопризная,започнахдавикам...не,недавикам,амидакрещя,дажедаврещя—товаепо-точнатадума...врещяхкатояре,катокоза...Грозноиужасноврещях,въобщенесиспомнямкакво.Носемолехде,товасъмврещял!Молехсенамечката.Самоняколкосекунди,номиостанамноголошочувство...

Товагрозно,унизителноврещене!Асеоказа,чебилоизлишно.Защотомечкатанямашенамерениедамеизостави.Тъкмосебешезакрепиланабрега,ощедаженесебешеотърсилаотводатаиведнагасеспуснакъммен.Тяналиимаедразадницаитоваяправидостаустойчива.Протегнасенавътревреката,страшносилно,чакнеезавярванеколкосилносенаклонинапред...изамахнаслапа!

Причернямиипуснахклона.Атя—сединзамахмезакачи(аноктите£—всекиподесетинасантиметра!)икатоскукамеподхвана.Инаправомеизхвърлиотводата!Добре,ченемезакачизамесото,азаякето—отзад.

Вмиг,докатолетях,сиспомних,ченякога,отдавна,бяхгледалпотелевизиятакакмечкителовятриби,големириби.Слапагиподхващатигимятатнавънотводата.Такаиаз.Катоголямарибасеозовахнабрега.

Итака.Всичкоминаблагополучно,такадасекаже...Стоимниенабрега,дишаметежко.Ивнезапно,явноводениотнякаквомногосилноиспонтанночувство,сепрегърнахме.Азмайдажезаплаках.Амисестори,чеитязаплака...защотонещотоплосестечепобузатами,кактобешемокраотстуденатавода...Такивамитиработи...

Но, естествено, следпървиямоментнаспонтанностидваиедноотрезвяване,такадесакаже.

Многомиеприятно,наистинасечувствам...някакжив.Свободенсечувствамвтияредки,аманаистинаредкимоменти...вкоитоправянещатасъвсемспонтанно.Итогавачаксеразплаквам...Да—сериозно—когатоусетя,чесъмтолковаспонтаненисвободенитакалекоизразявамчувстватасиивъобщенемислядалитоясрещуменеегрозен,илилош,илидобър...инемислядажезатовадалиазнеизглеждамгрозноилинелепо...втакивамоментинаправосеразплаквам.Разревавамсеотеднотакова,особенощастие...щастието,чесъмсвободендасиизразядушата.Бездамислякакизглеждамитямподобни...

Нопослеестественопаксезамислям.Исевръщамвстаротополо-жение.Да.

Иследтовадойдевремедасеразделим.Естествено,първосибяхмепоговорилихубаво,бяхмесиразказалиживотитеединнадруг,бяхмеседостаприятнопосближили...

Ието,като£казах:„Азщетръгвам“,тяказа:„Знаешли,искамдатецелуна!“.

Аз,естествено,сеусмихнахмногомилоинаправихвсичковъзможно

92 ÏËÀÌÚÊ

даизглеждамприятноизненаданоттакаваидея.Направосеразтопих(тоест,направихвсичковъзможнодаизглеждам„разтопен“).Заразмахвахръце,закимахсглава...

Акаквавътрешнатревогаинеприязънмеобхвана!ДамипростиГоспод,аманаправомиседоповръщаотмисълтадацелунамечката!

Щекажатака: катоизлязохме отреката, аз бързо, номного де-ликатно,безвъобщетядамезабележи,ябяхогледал(обяснявамколкотактичносъмяогледал,защотосъмизвънредногрижовеннесамокъмсвоитечувства,амиипоотношениеначувстватанадругите).Да.Исиказах„Неенеприятнатаямечка“.

Ноестествено—неенеприятназамечка.Именнокатомечканеенеприятна,дажеехубавазамечка...нокаточовек?!Човекобикновеноце-лувахора...Ивкраенслучай—котенца,кученца...Ночовекнецелувамечки!

Дяволдамевземе—помислихсизамиг,ченастенатавнечийкабинетглавата£биизглеждаладажекрасива!Катотрофей.Нонавъзглавницатадотеб,катосебудишсутрин—никакнебиизглеждаладобре!Налитака?Всветавсичкоевъпроснаправилноподрежданеикомбиниране...Нещатаизявяваткачестватаси,когатобиватсъпоставенисдругинеща...

Примерноеднакрасиваженскаръканафонанаснежнобялболниченчаршафнеекрасиваибяла,апростонеприятножълтее—неелитака?

Исега—аздацелуваммечка?!Оставететовасглаватанастената—азужасномразявсяконаси-

лие...Никоганебихисипомислилзаникаквиглавинаникаквистениизаникаквитрофеи...

Новсепак—целуване?!Поустата!Не,негоприемамкатодобракомбинация!Моятамалка,гола,лише-

наоткозинаглава...розоваичовешка.Итаяграмадна,кафява,зверскамуцуна...Скозина,пълнасъсситнибодлиизаплетенитревички.Дажемисестори,чевидяхвкозината£малкамравка,коятосиимашесвойживотипълзеше.

Тамечката,стаяогромна,рунтаваглава,приличаненаживосъзда-ние,подходящозацелуване,ананещоповече...нанещокато...планина!

Всаматанея,поглаватаивкозината£,живеятдругиживисъще-ства!

Аустните£!Дълги,източенинапрединякакнеприятнолигави.Ивъ-прекичесиличи,чесачисти,санеопределенопротивни,кафяви,аотвът-ре—яркорозови!Неприятно,болезненонекрасиво!Иосвенвсичкодруго...

....Обзетотрешителност,сприпрянодвижениенаглаватаиустните

—тойцелунамечката.Бешезатворилочиитотакасилно,чечакчелотомусебешенабър-

чило.Мечкатагоцелунанякакестествено,поживотински,дажеимашенещолюбовновтаянейнацелувка.Койгизнаемечките?

Целувкататраянеповечеотдвесекундиитойсеотдръпна.Нерязко,някакнеуверено,ноявноводенотсилножеланиедасеотдръпне.

Боже!—казаситой,—преживяхго!Данонесъмизглеждалпрекаленоглупавоипротивно...


Тоникойнемеигледа,естествено...нотова,всъщност,имализна-чение?Грознотонебивадасъществува!Тадорииникойданеможедаговиди...Даноитянеезабелязала,четакабързосеотдръпнах!

Но...Ноимаеднонещо,коетомногомеизмъчи...Докатоподнасяшеустатасикъммен,азнебяхзапушилноздрите

си...нализнаетекакчовекможедапритиснекоренанаезикасикъмнеб-цетоотзадитакадаблокирадостъпанавъздухкъмноздрите...нямануждадазапушваносасисръка...Аазсизнаех,дяволдамевземе,четакатрябваданаправя.Дасизапушаносаиданевдишвампрезнего,докатоцелуваммечката...

Знаех,четянямадаимахубавдъх...Чекакживотно,коетоникоганесиемилозъбите,щеимахубавдъх?

Татяядекаквотонамеривгората!Ноазнесизапушихноса,дажебездаискамлековдишах,вдишахпрез

носа...Даже...Даже,воденотнякаквоболнолюбопитство (дамипрости

Господ!)азподуших дъха£!Дамевзематдяволте!Ужсъмделикатенчовекисепазяотгрозното...

пазяседанеизкушадушатаси...данеявкарамвизлишноотвращениеиизлишнилошичувства...Аз,разбиратели,правявсичковъзможноданенамразядругите,данесепогнусяоттях!Ужтакавнимателнопазяду-шатасиотгреханаомразата,грозотатаипогнусата...Защотодатеегнусотсъществатаиотсветавъобще...товаегрях,тованеедобре,нали,Господи?Апъкнямакак,аконещосиенаистинагадно,нямакакданесепогнусиш.Изатова—заданевкарвамсамсебесивгреханаотвра-щението—простозатварямочи.Запушвамнос.Такивамитиработи.

Ужсепазя,асега—подушихдъханамечката!Атя,милата...Амида—дъхът£бешеотвратителен!О,Боже,дано

неезабелязалакаквагримасанаправих!Азянаправихсамозаеднастотнаотсекундата,нотакиванеща...такиванещазажалостсезабелязват.Дажепо-скоросеусещат.

Иевъзможносегатядаеотчаяна...Дасимисли:Азмуспасихживота,атойправигримасикатомецелува...

Боже,колкоеобъркантояживот!Ето—сегащесенахвърля,щеяотрупамсмилидуми,ще£наговоря

купбаналности,ще£дамадресаси,щеяпомоляужмногонастойчиводасевидимотново...

...защотоизпитвамсрам!Чувствамсемногогузенпреднея.Мисляси—таямечкаеусетила,

чеазсъмусетилколкоелошдъхъти!Исега,ох,мъка,щеимадамисля...месецинаредщемисляищесе

терзая:Какда£кажа?...Какдаизчистятиянещамеждунас?Защототямиеприятелка.Иазнемогадаоставянещататака!Да

ходистакъвдъх!Защотонякогаможедадъхнеивлицетоинадругчовек...Амалкохорасатакаделикатникатомене.Итоядруг човек като

нищоще£изтърсинещонекрасиво...Нещо,коетоможеужаснодаянара-

94 ÏËÀÌÚÊ

ни.Знаемгиниехоратакаквиса!Нямакапкамилоствтях.Нараняват,нараняват,нараняват...Аимечкитегизнаемкаквиса!Чувствителни,склоннидасеотчайватиотнай-малкото...ужсагруби,апъксатолковараними,Боже,еднадумаможедагисъсипе!

Да,товаможенаправодаяубие.Нямадасипростя,аконякоймръс-ник£каже,чеустата£вони.

Да.Тямиеприятелка.Сегащетрябвадапомисля,многодапомисля.Какда£обясняцялататаяработа,бездаянараня.

Аиначе—посветаимамногогрознинеща.Иазсамосепазяипазя,ипазя.......Всъщностазсъмнаясносмногонеща.Това,чесъммечканеозначава,ченемогадамисля.Напротив.Това

мидавапо-голямасвобода.Щесезапитате:Кактака?Щевиобясня.Докатодругите,хоратадаречем,катотозимойприятел,който

сегастрадаотугризенияисъмнения,мислятотпозициятасинахора,азнямамтоваограничение.Хм.Можебинямадамеразберете,защотовие,такаилииначе,стехора.

Нонекасепробвам:Катосичовек,мислишкаточовек.Исамокаточовек!Несамо,чеимашвглаватасизаложенисхеми,логика,ценности;инеможешдажедасипредставишкакбимогълдаизлезешизвънтях...несамотова!Ти,именнозащотосичовек,дажеинесмеешдаизлезешоттях!

Примерноединчовекдопускалидамислизасебесикатозанещо,илипоточно—катозанякой—койтобиизялнякойдруг,подобеннанего?

Човекможелидамислиспълнонезачитаненасебичносттаси?Преструвасе,чеможе!Новсъщност—неможе!Дамислитаказасве-

таинещатаоколосебеси,всеедносамияттойнееважен,няманикаквозначение?Можелитака?Мисля,чене!

Човекът—дажедасивъобразява,чемразисебеси,чесесмятазанезначителен—пак—започнелидамисли—първотурясебесивцентъ-ра!Ичакследтовапочвадамисли!Дажедаказвазасебеси,чеепрезрянчовек...дажедагозаявявапредвсички—тойпакнякакизвъртанещатаипаксебесивцентърапоставя...

Призналсеезапрезрян,жалък,маловажен...иказва:Трошицасъмаз,прашинка,незначителнамолекуласъмазвсвета,връцетенасъдбата...

Авсъщотовременякакбезнадеждно(ивсъщотовреме—сцялатанадежданасвета!)сеепропилсчувството,чеецентърнавсичко!Ичевсичкозапочваисвършваснего!

Итъйкаточовекмислизавсичкопрезтаяпризма—чеечовекинай-висшеиважнонещонасвета—тоймислискованоистрахливо.

Особенопъккатоморалътмусковемисленето...Човекнесмеедамисликатоживотно,казвамви,атовадостаму

пречи.Аазсъммечкаитуйто!Катосипрезрянзвяриоттебеможеда


сеочаквавсичко—вечеможешдамислишмалкопо-халтаво,налитака?Малкопо-освободено,кактоказватхората.

Щевидампример:Акосисмногочистичкидрехи—ходишкатопре-париран!Представетесисамо:ходишизгоратасновичкитесичистидрехи,накотнен.Инесмеешнидасиопрешколянотовнякойдънер,нидаседнешнанякойизоставенмравуняк...Пфу—недайсиБожедаимасвежмъхтамидатиизцапавзеленофиниялененпанталон,хаха!

Акатосикатоменсъсстарорухо,смрадливоипълносклечициибодли;имравкиибълхипъплятизнего;ипарченцаотплъттанаизяденаотдавнаовцасаизсъхналииспеченивкозината;ипръстима,икръвсобст-венаичужда,исеменнатечностототдавназабравенимечоци,иживинещаима,иумрели...Икатотаканавлеченбродишизгората—никаквипритеснениянямаш!Иседвижишсвободноисядаш,къдетосипоискашилягаш,къдетозавърнеш.Нямашникаквиограничения.

Смисленето,драгимои,есъщото.Акомисълтатидържидаенакон-тена(тоест—човешка)—щеседвижикатопрепарирана.

Вярно,съсстаротоисмрадливомечешкорухонямашдостъпдонякоиместа.Примерно—нямадатеприематвизисканачовешкакомпания.Аинямакакчовекискренодатезаобича.Щетеобича,защотоечовек,то-ест—лицемер.Щезяпатайногрознататикозинаищесиказва(лъжейкидорисебеси):Азяхаресвамнезарадивъншния£вид,азарадидобрата£душа!Такащесиказвачовекът.

Нотвоетотежкоивонящооблекловинагищесистоипредочитемуитойневолнощеправигримасинаотвращениеищеполучаваспазмивгърлото.Позивизаповръщане.

Същотоеисдъха.Аазмногодобрезнамкакъвмиедъхът.Нощепопитате:Катознаеш—защонесинаправиланещо,задаго

промениш?Аазщевипитам:Азащовиенестенаправилинещо,задасипроме-

нитеобонянието?Защонестенаправилинищо,задасепроменитетака,чемоятужасендъхдазапочнедавихаресва?

Моятдъхможедасепромени—товаетака.Сега,забелязвате,съмвдоброразположениенадуха...тазатоваивъобщевиобръщамвнимание.Иначепростобихвиизръмжаланасреща...ивиебихтесепръждосалисужасениписъциотглаватами!Тащевикажа:моятдъхможедасепро-мени,ноазнесмятамзареднодагопроменям!

Ичуйтесега:азнесмятамзареднодагопроменямнезарадинякакъвмойинат!Не!Простонесмятамдагопроменямзарадитакаваглупаваиидиотскапричина!Причината,ченавастакависеиска.

Природнолошлиемоятдъх?Амикакдавикажа—майда.Ядавипитам:Коееприродноикое—не?

Виепървомикажете:Коеепо-природно—моятдъхиливашетоотвра-щениеотмоядъх?Защотовиеведнагастесипомислили(знамвиазвас!):Аманашетоотвращениеотгаднинещасиевнашатаприрода!

Е—амоятдъхоткъдесеевзел?Неелитойчастотмоятаприрода?Някойобачещевикне:„Вприродатанямапротивнинеща!Господне

96 ÏËÀÌÚÊ

енаправилнищо,коетодаепротивноиужасно.Самогрехътизлото,самодяволътправитака,чедаиманещопротивноигаднонатоясвят!Затоваиниемразимгаднитенеща—защототесаотдявола!АГосподиприродатаправятсамохубавинеща!Самоусмихнатимуцунки,ягодки,сърненцаислънчевигорскиполянкисмаргариткиправиГоспод,аПриро-даталеживхамак,гледагоилюбовномупомахва...“

Хаха,такамислятнякоиидиоти,май!Анатяхазщеимкажатака:Азнаетеликолкоепрекраснодапо-

паднешнамърша?!Хубава,зряла,вонящамърша,околокоятоотвъзхитителнатасмрад

дажевъздухътпотрепва?!И сега, избързвайки, некапитам:А кой е направилМършата?На

когоехрумналачудеснатаидеядаимаМърша?Нимаотговорътнее:надобрияниБог?

АнимадобриятниБогнеесъздалмоята способностдасенаслажда-вамточнонаМършатаинанейнияневероятен,благаромат?!

Мършата...Примерно—знаетели?Каквоеданамеришцялвол,умрялпредимесец

даречем,непредимесец,амипредидвеседмици?!Ито—презлятото!Такаподут,чещесепръсне!Ивони,вони!

Занас—мечките—товаепарфюм—знаетелитова?Койтоегледалкуче,можеидаседосеща.Акакволакомствое!Простонеможетедасипредставитекакванасладаеомекналотоискапаномесо,каклекосеежелиралоинаистина смърди страховито,почтисмъртоносно.Това еблагодарениеналичинките...Сигурнознаете,чепроклетитемушиличинкииздаваттаястрашнавоня,новсъщносттязанассиепривлекателна.Занас,дивитехищници,имампредвид.Заменспециалное прекрасна!

Трябвалидасеоткажаоттова,защотовиенямадамехаресвате?Можеидасеоткажа.Новиекаквощемидадетевзамяна?Етосегащекажаощедветридумизаограниченоточовешкомислене.

Човек,скованотновитесидрехи...налитаканаричамвсичкитиячовешкинеща,детосковаватмисленетонахората...тачовекътскованоттях,отморалаилицемернитесиправила...тойекатопилевкълчища!Аазказвамтака:Всичковтояживот—нашетообщуване,нашителюбовииомрази—всичкотоваеикономика!Взиманеидаване.Баланс.Приходииразходи.Кактощетегонаречете—носиеикономика.Давашнещо—иискашдаполучишравностойнотопоцена.Честонегополучаваш.

Иоттамидватгневътинедоволството.Ти,такадасекаже,сгнева,койторазвивашусебеси,самсеком-

пенсирашзатаячаст,коятонесиполучил...доплащашсисамразлика-тамеждутова,коетосидалитова,коетосиполучил.ТакадасекажеДадено=Получено+Гняв.

Далсимного,получилсималко,ногодопълваш,такадасекаже,снужнотоколичествогняв.

Имаидругавъзможност.Дадено=Получено+Радост.Някоидаватмногоиполучаватмалко.Даречемдаватмногопари.Раздаватпомощи


натояионя—помагатнабедниибедстващи.Апаринеимсевръщатоттова.Нотепъкполучаватмногорадостотцялатаработа.Исмет-катаизлиза!

Акообачедават,анеполучаватрадост—получаватгнявиразоча-рование.Носметкатапакизлиза!

Нямакакдагоразберететовасчовешкитесичутури—ноетака.Сметкатавинагиизлиза.

Щекажете:амаразочарованието,гневът,отчаянието,коитополу-чаванякой,койтосамодава,нонеполучава—тесасъсзнакминус,тенесанещо,коетоепечалба...тесазагуба!

Да,да,аманеетака!Чистапечалбасасиите!Щевикажа:Каточовексераздава,кактовиеобичатедаказвате—тойпоедновремеусе-ща,чевсенищонеполучава...честосеслучватогавадаразвиеотчаяние.Итокаквое?Амиотчаяниетоекомпенсация...тоезаизравняваненасметката!

Защотооточаяниеточовекизвличадостаползи!Примерно—томудавасвобода!Катонесиотчаян—къмтебеимамногоизисквания.Исамияттиимашмногоизискваниякъмсебеси.Пъккатосеотчаеш—отпускашсе—ставатиеднотаковасвободно!Игоудряшпрезпросотоичактиставасмешно...Исивикаш:Абеаззащонесебяхсетилдасеотчаямдосега?Тадасепуснанапрекопрезнивитеидагокарамсвободно,кактомипадне?!

Икономика...Тазатовапитам—аз,аконаправятака,чедасиоправядъха—вие

каквощемидадете?Вашетохаресване?Ха,немекарайтедаумирамейтука—дореката

—отсмях!Сегащевидамединпример:Виеналииматеартисти?Налитака?

Хоранаизкуството,всякакви?Истях—така:каратегидаправятвсичковъзможно,задагихаресате.

Авиескаквоимсеотплащате?Схаресване—налитака?Но!Колковремегихаресвате?Поколкопътинаден?Какизглежда

вашетохаресване?Колкотежи?Каквастойностима?Те,горкитеидиоти,правятчудеса...променятживотаси,съсипват

здраветоси,будуватпоцяланощ,измъчениотсъмнения;пропиватсе,разрушаватдомовете,семействатаиживотитеси;изкачватвърховеисеспускатвбездни!Самоисамо,задависехаресат!

Естествено—теникогане сипризнават, чеправяттова зарадивашетохаресване!Никога!Човекът,кактовиеизвестно,егордиглупавпаун...ноеилицемерен—дажепредсебеси.Татеипредсебесиникоганепризнават,чезарадивашетохаресванесаготовидаумрат!

Казват:Азправявсичкозарадисвоятавътрешнапотребност!Ха—смешни,глупавидеца!Кактоидае!Мъчатсе,страдат,преобразяватсе,погубватсе—задаполучатвашетопрословутохаресване.

Ато...Ато,катопогледнечовек,траеедна-двеминути.Иееднотакова—полубезразлично!

Виевиждатеартиста—примижаватекатоглупачкапредвитринаиказвате:А,браво,тоястава!

98 ÏËÀÌÚÊ

Истовасеизчерпвавашетохаресване!Атойседиисиказва:Зарадитовапримижаване,зарадитаяполуус-

мивка,зарадитовамимолетнокимване,зарадитова„Тоястава“...заради товалиазизхабихвсичкитесителеснисили?Зарадитовализавързахнавъзелцялатасидуша?Зарадитовалисемъчих?

Таиазвипитам:Зарадихаресванетоначовекалиазтрябвашедасиоправядъха?

Товащешедамикоства...хм,какводавиразправям?Товапростощешедаозначавадасипроменяцелияживот.Най-малкото—дасеот-кажаотмършата!Изакакво?Задамецелунетой...ичуйтесега:Недамухареса!Не!

Апростозаданемустаненеприятно!Данемустанепротивно!Незахаресването,товавеличайшохаресванещяхдасеборяаз,про-

меняйкицелиясиживот!Азабезразличиетомущяхдасеборя!Щяхдапроменяживота си, не за дапредизвикам взрив отдобри

чувстваунего!Не...апросто,заданепредизвиквамлоши!Иликактовиеказвате,свинитакива:заданемунаправялошовпечатление!Слошиясидъх!

Дасменяцелия си живот!Заданеизпитатой моментна погнуса!Амащекажете—таямоментнапогнусащедоведедопоследствия

зацялживот!Хм,туказпакщевикажа:Азащотоя,койтосемислизаразумен

човек,несеразмислиинеоткрие,мамамустара,чебимогълвместодаочакваотменедапроменядъхаси,тоест—природатаси—тойдапро-менималконагласатаси?!Идасеозапти.Иданеизпитвачактакиваотвращениязарадиединдъх!Който,кактосеразбра,еприроден?!

Неможеличовекът,какъвтоемъдър,данаправинещопосебеси,тадасесмирисприродата?Амиприродататрябвадасепреобърненаопаки,задасенагодикъмкапризитеначовека?Кажете,пилеташарени?

Анакраязакапакщевикажа...Давиказвамливъобще?Нищочудновъобщеданеразберете...Нищоде—щевикажа!Значи...Азбутнахчовекавъвводата.Вярно—наголямриск.Голям

рискпоех...Хм,по-правилноедакажа:голямрискпоемам...Защотоощенищонеесвършило—тепървавсичкозапочва...

Голямрискпоехкатогобутнах.Първо—небешеяснодалищесеспа-сим.Айде,аз—съссигурност.Мечкадасеудавивпланинскарека!Товакъдестегочували?Можебиниекатоловимпоцялоляторибаивсеудавенисиходим?Нотойможешедасисеудавичовечецът,такасие.Амаитованебешеголямриск.Защотоаздесеткотиламечетасъмпрекарваладенподенпрезрекатабездасеиздавят(сизключениенаедно-две,нотовасадреболии).Таединвъзрастенчовеклинямашедаопазя?!

Норискътбешеотдругоестество(ха,какнадутозапочнахдаговоря,катоговорянахора!).Значи,азбутнахчовекаипаднахвреката,задапреживеемвсичкотова.Заедно.Това,надявамсе,горазбрахте.Защоточовектрябвадапреживееименнотакиванеща,задастигнедонякаквиизводи...


Зададостигнедопрозрения,коитодагопроменят...Тарискътбешеирискътевтова...честававъпросзачовек!

Товаепроблемът—честехораимислитекатовкалъф.Отморал,лицемерие,фалшивости,табута,предразсъдъци,суеверияикакволине!Ивъпрекичепреживявсичкотова,заедносмене,човекътможе(тойнеумряисегасимисли,четоваеголямуспех,егати!)дасепровали,напълнодасепровали...вмисленето!

Ивместодастигнедомъдростисмирение...тойдасеизмъчидолу-дост.Отмисловночовъркане,отусукване,отугризенияигузнасъвест...Аоттам—дасеразвиятвнегоомразаикаквилинедругимръсотии...

Ааз,давикажа,дъхасинямадапроменя!Но...Защотосъммечка...изащотосъммъдра...Защотознам,чесъмсво-

бодна...инямамнамерениедаставамробдаженалошиясидъх...Изнам,чеакоприемалошиясидъхкатопредопределеност,като закон,катонепроменимаиединственавъзможностзасебеси—товащееужасноробство!Роб-ство!

Затоваазможебивсепакщесипроменядъха.Щезапочнадаямсамомалини.Щепияросаинектаротнай-фините

пролетницветя.Щесекъпяподвапътинаденвнай-чиставода,какватоивиенестевиждаливмръснитесичовешкиобиталища.Щепиямедкатотеченкехлибар—направоотдървеснитекошери.Щедишампрозраченистуденкатодиамантвъздухнанай-чиститевърховеищедушанеза-бравкиитеменужкивнай-нежнитенощи.

Дъхътмищестанепо-чистотнай-чистото,коетонякогастесъ-нували!

Акаквощемидадетогававотплатачовекът?Смеясекатосезамислязатова.Защотоазотчовеканямадачакам

нищо.Формулатащебъдетакава.Дадено=Получено(почтинищо)+Сво-

бода.Защотоазщенаправятова,простозащотоМогадагоНаправя.Защотосъмсвободнадагонаправя.Виетова,естествено,неможетедагоразберете.Аззатовабутнахчовекавреката.Защотосенадявам,чещесеразмислиищеразберевсичкотова...

Даномеразбере...Даправишнетова,коетомислиш,чееестественозатебе—тоест

—натрапеноотприродатаилисъдбата...Адаправиш,каквотосипоис-каш..=Товаеистината!

...Асегадавидим—какволиправичовекът?Я—гледайготи!Пакостник!Седиимисли!

100 ÏËÀÌÚÊ

Атанас Славчев

САМОДИВИТЕ Разказ

Хризантемкасъобщинеприятнатавест.Нищонесъобщивсъщност.Загатна.Женамуотишланапреглед.Ами...дапиталекарите...Даобяс-нятте.Ама...Азкакворазбирам—ималонещотам.Разнеслосекатомравкивлимфите...

***Гръмнавестта—довеледнаВенкоотБалкана,внеделя—сватбата.

Бреееей,бързо!Внеделя.Иотидетой—единбръмбар,давиди—сватбата.Ченезнаешекакставаттияработи—итойединденснякояотнякъде,нали...Асегадагледаголемите—какгоправят,какставаттияработи.Даенаясно!

Шаферкицялкамион,брееей!Итястях...ТоварниятЗИЛспряпредвратника.Сватбариисеирджиисевтрещиханататък.Канататападна,поднеянякой,никойневидякой,сложипейка.Първостъпимладожене-цът,следнегобулката.Апосле,сизцъклениочигледахавсички—горскисамодивизаслизаха.Илипреоблеченизмеици,илимладимагьоснички,или...Нениски,невисоки,средни.Хванатизаръце.Булката,итястях,среднаитя.Захубави,охооо,хубави,да.Ноимашеиощенещо.Препаскапрезтополовитекръстчета.Нещокатокоприненапребрадка,препасанистяхнадтаза.Ноитованебевсичко—катонаорисници—сдълги,разпиленидокръста,смолисточерни,руси,рижиидруг,неопределенцвяткоси.Иощенещо—неописуемо,освенаконесевиди.Бяхастъпили-нестъпилиназемята,кацналинаднеямомите-птици,русалкили,самодивили?...Ихванатизаръце,някояданеотлитнели,някомуданепристане,илипъкданеоткраднатнякояли?Вървяха,хванатизаръце,вприлепналирокли,вяркицветовеи...Хубавимомета,амамногохубави—засенчихадворасхубостмай.Вървятедназаддруга,еднаръказадкръстадържизадната,другатаопънатанапред—хваналасезапредната,итака—всинджир.Итястях,булката,водиги.Шашардисани,сащисани,онемели,оглупели—всичкигледаткъмтях,брееей,толковахубостнаедномясто.Ергенитезабравятлюбимитеси,мъжете—съпругитеси.Пронизвахагиотвсякъде—замаяни,зомбиранипогледи,влюбенидонесвястли,съсстрахли,ченямадасидостъпензашаферките-гостенки.

Духовияторкестъротместоживеенетона гостенките-самодивизаеопределенотомумясто.Засвири.Хоро.Нотакова,каквотоникойотместнитенебечувал.Каточелисъздаденоспециалнозашаферките-омай-

Атанас Славчев 101

нички.Закършисебяснохоро.Самодивско,какводруго.Разноцветнитеимроклисеразвяваха,сякашпланинсканегаследдъжд,стаяразлика,чевместосребристцвят,таябесцветанадъгата—седемцветната.Итястях.Амитявсестях,къдедаодидругаде.Тъйде.

Младоженецът,снегобулката—водехатовабяснохоро.Никойотместнитенесехвананахоротосневиждандосегаритъм,нонесамотова—бяхахипнотизирани:отнай-сербезлиятаергенинахаканастрина,донай-старияжител—близо100-годишенстарец.Ибеснеят—катомлади,разгоненикобилки—превръщатсевпламъци,вжълто,червено,турскосиньо,нестъпватнатаяземя—дасечудишсамоотщосевдигатаяпрах,телатасегънатнапред,покланятсе,накогосепокланят,какнакого—насебеси,равниняматтук.

Духовияторкестъробърнасамонаударниинструменти—натъ-панаибарабана—бездапроменяритъма,такахоротозаизглеждаощепо-самодивско!...Еднаразвързаоттазасиогненатапрепаскаизаигравкръга.Послеприближидомладоженеца,катодържешекърпатаотдвата£края,и...япрехвърлипрезвратаму,придърпагокъмсебеси.Ударнитеинструментипроменихаритъма,всъщноствеченебезахоро,а...преду-преждениезавнимание.Тягопридърпакъмцентъранахорото.Самоди-витепреобразихакиткитенаръцетесинафунии,едва-едвагидолепихадоустнитесиисечухапронизителнитезвуци:и-ййй-ееее...Сякашидвахазвуцитеотдълбинатанагора,всредозоновагорскатишина—стайн-ственекот.И...барабанътдадеотбой,ударитенатъпанасеразредиханасекундаинтервал,товабесигналзаневижданотместнитеинтименритуал:тяколеничи,срещунеяитой,прегърнахасе,допряхаустниисеунесохавсладостнацелувка.Самодивитепродължихасвоето„И-ййй,еее-оооо“,носегаръцетеимбяхаизпънативисокогореигиразмахваханаляво-надясно,надясно-наляво—ощемалкоищесеиздигнатгоре,щелитнати...воблаците.Ритуалътпродължи:следцелувката,тянапра-видвижениекаточеискадалегне,атой—далегневърху£,апослетявърхунего.Но...наужкимли?Койкакгоразбра?Амикак,посвойсиначинвсеки...Предупредителнообачепрозвучакларнетът,каточеискашедакаже:„Ехееей,вижтекаквигледат,малкосраманяматели...“.Духовияторкестървключивработавсичкитесиинструментиихоротопродължи,всееднонищоособенонесееслучило.Носегабедруго,еднооттия,девсекигознаеииграе.Единпоединсеналовихавсичкиергени.Получисеголямохоро.Ритуалътсинтимниямоментсеповторитолковапъти,колкотомъжесебяханахванали.Неостанаергеннецелувалимоманецелуната.

Хоротосвърши.Чуднитемоми-другоземки,аможебиидруговерки,сехванахапакзаръце,приближениплътноеднадодруга—саматаводане-напита,асрещуимсеизстрелвахаискриженсканеприязънотместнитемоми,лъстивипоглединамъжеотразличнавъзраст.Майкитеобаче,наергенитевселото,наеженикатоорлици,чакахасамоискрадапламнеидаскочатвръзомайничките.Една,по-дръзка,сепуснаотразноцветниягерданмометаитръгнананякъде.Поглежданай-личнияитойзапристъпяследнея.Запристъпя,запристъпя,значитакаставало,погледнелитемомаразбесуванахвърководка,тръгвашследнея.Ипосле?Каквоказваш?

102 ÏËÀÌÚÊ

Итръгвабръмбарът,момче,тойпъкследтях,новстранинякак—дагичуе.Ичува.Хубавецътказва:„Ми,можели?“.Треперимугласът.Тясеизвръща,поглеждагопак,безусмивка,забождаочивземятаитака,в движение, отговарятихо: „Може!“.Какво „може“?Аааа, отговаря сибръмбарът-хлапе,разбирамгиазтезиработи.Атясамодивалиенаис-тина?Каквобешевсичкотова?—нямашеобяснениемалкиятлюбопитко,орисницилиса,самодиви,среднощниведи,самовили.Отговорътдойдеотселскиябръснар.Събератсевбръснарницата,чакатсиредабрадатичичковци,тепоставятвъпросите,всекигитълкувакойкактомудойде,абръснарятсеизказвапоследен.Никойнемуоспорвакомпетентнотомнение.Нямакак,всекищеседнеподбръснарскиямунож,виждастрахвочитеим,самодарече...скръци...безтеб.Каквотоидакаже:такае,такае—отговарятму.Итъй,акосеоженишзаорисница,дамумислятдругите—подчертавадебелобръснарят,—орисницитесамагьоснички,нонетезакачаттебе—идългощеживееш,ивсичкощетиенакеф.Амасамодива...Акоси£скрилвенчето,снеготялети,налитака,добрее,чесигоскрил.Свенчелие,правиитямагии.Аманесимисли,чещеянад-хитриш,ааа,не,самодивитесанай-хитри.Щетиродидецата,щетеглези,щетеподмамва,получилисиобачевенеца,айдеее,фръкваиидиягони.Неяспиратнидеца,ниникой.Акообаченесискрилвенчето,тятеобича,аманезабравяй,чеесамодива—отгледалитидецата,хлябадасивзематвръка,исиотива.Оставяте,амазнай,чещеживеешмно-го—отгоретегледаипази.Колкотопо-страдашпонея,толковаповечетипомагаотоблацитеисегрижизатебеоттам.Товасасамодивите.„Брееей,бря,бря,бряааа“—чешатсебрадатитестарциичичковци.—АнаВенкооткоие,а!?“...Самодивае,оттия,отпоследните,добресиетойснея,многосиедобре,даеспокоенВенко.

Кукурякът-бръмбар,прехласнат,каточелисънува—очитеширо-коотворени,пърхатвтяхгрозниикрасивиорисници,стариимлади,лошавиидобри,асамодивите—тесавсемлади,нонесамомлади—ихубави са, катотия, отнезнайното село дошли, деняманакартататаковасело,такаказват.Ислушали,слуша,сотворениуста:брееей,чеуменбилчичкото-бръснар,ц-ц-ц-ц-ъъъъ...Самодиващесиизберекатопорасне,самодива.Ейтака,наеднохорощеяпогледнеточнотрипъти,тящесепуснеотхорото,атойщеяпопита:„Можели?“,итящемукажезасрамено:„Може!“Следощевремеоная,детовсе„итястях“,щедойдедамусъобщи,чевечекатомравкионияотровнитуморниработисапопъплилиполимфнитевъзлинанеговатахвърковатаизбраница.Даотлитневъвоблацитепосле—дагогледаоттамидагопази.Иколкотопо-страдапонея,порасналиятбръмбар,толковапо-зорко бди занегооттам...Адолухоротощесевиеиизвива,тонямадаимасвършване,таналитака,хоратаникоганесвършват,ибръмбаритенесвършват,апослетиябръмбариставатстарци,тъжниисамотни,защотосамодивитеимотдавна,отдавнасасезаселиливоблацитеи...сигледатоттамистрадатстях,защотобившитемомчета-бръмбаримногоплачат.Безгласронятсълзиимълчат.Илисескриятнякъдеисдебелитесигласовереваткатомагарета.Товаемъжкиятплач,мъжки...Акогаточуетеда

Атанас Славчев 103

оплакватсамодивитеси,неимсеприсмивайте,даневинакажатонияотгоресмагия,най-страшнатамагия—любов.

АВенко?Ами...стананещоснего.Аонябръмбардасъобщисегатойнеприятнатавест—орисаноетъй...Венко,налиготърсятотдваме-сеца—еднихорагооткрилиподснега,замръзнал,леден.ГадателкатаотПетричтакаказала—даготърсятподвода,атобилосняг—вода,сняг,тоедно.Ами...какводруго—даидеженаму,оная,самодивата,къдетотрябва—заподробности,такадакажебръмбарът.Илипъкдапогледнетянагоре.ЕйгоВенко,дакаже,ей—воблаците.Самодивитамиграятхоро.ИВенкотам.Някогатайноизгорилвенчето£—такаказалпо-отпослебръснарят—данеможетядаотлитне,даевсеснегоигонаказватсегасамодивите—там,притяхдае—вместоснея—идасииграятсВенко,кактосищат.Ето—иоттуксевижда—еднаепрехвърлилапрепаскатасипрезшиятамуигодърпакъмцентъра.Нататъксезнаекаквощестане—щегоцелуватвсичкинаред—тъймусепада.АХризантемка?Акоискадагледа,акоискане,нейнасиработа.

Истарцитесеусмихватдолу,аматъжно,тъжноиснавлажнениочигледатнагоре.АматеневиждатВенко,добресагоскрилиоттяхсамодивите.Тойенаколене,някоягоцелуватам,апослеидвадруга...Ох,Венко,Венко—плачедолу самодиватаму— защомиизгори,Венко,венчетоооо...Нотой,отгоре,неячува.Самодивитепеяти-й-й-й,е-е-е-е,о-о-о-о,изаглушаватгласа£.

Адолу,впарка,покрайтъжнитестарци,дефилиратполуразголени,полуориснички,полусамодивки,нощнипеперудки,разгоненимладикобилкиичакатли,чакат.Надяватсе.Чакат.Какволи?Дагиопоетизиранякой,чакат.Дагиопоетизира.Тованай-обичатсамодивите.Иселскиятбръснартакащекаже—тойнай-разбираотхитринкитесамодивски.

...Амагонямавече,завалията,ядатгосегачервеите,ядатго...Абезнего,самодивите,изгубихасенякъде,нямагивече,тц...тц...тц...

Изгубихасе,бръмбарко...

104 ÏËÀÌÚÊ

ПАМЕТ

ПЕТЪР РАШКОВ, НАШИЯТ ХУДОЖНИК

Некане пропускаме вюбилейните споменинеговотоиме:ПетърРашков—дългогодишниятхудожниквсписание„Пламък“.Повечеотде-сетилетиетойнеемеждунас,носледата,коятоостави—ивпаметтани,ипостраницитенасписанието—енезаличима.Няколкостотицисаброеветена„Пламък“,артистичнодопълваниснеговисобствениилисчужди,ноподбираниотнего,илюстрации.Изобразителнатаидеязапо-следниявариантнакорицатанасписаниетосъщоенегова.Тойбешенещокатоталисманна„Пламък“—обикновеноидвашепредивсичкиипоследенставашеотработнатасимасичка.Ние,неговитеколеги,трудноможехмедасипредставимредакционнатастаябезнеговотоприсъствие.Изато-вапонякогасеслучвашетойдапосреща,вежливоусмихнат,подранилинашисътрудници—младиинетолковамлади,известниисъвсемновикандидатизалитературнаслава.Завсичкитяхтойимашедобрадумаиливеселаистория,апонякогабешепървият,изказалсвоетомнениезаносенитеоттяхтворби.Държешедаимаинформациязамногонещаивинагибързашедаясподелисхоратаоколосебеси—дорисрискадабъденеточенвнякоиподробности.ВтакиваслучаисечувашешеговитатарепликананезабравимияДимитърТанев:„Рашковеогроменрезервоарснесъвсемточнаинформация“.Нещо,накоетонашиятхудожникотгова-ряшесдобродушнаусмивка.

Можеби,защотоживеешепочтисамвкраенквартал,взабутанота-ванче,нашетосписание„Пламък“бешевсъщностнеговиятдействителендом.Тук,крайкартинитеимебелите,оставениотДораГабе,минавашенеговиятден—изпълненсделничниразговоркиителефонензвън,сре-дакционниобсъжданияиспоровеналитературниивсякаквидругитеми.Ичестомеждустенитена„Пламък“сераждахаинеговитеграфическиекспромти—билокатоилюстрациякъмразказилистихотворение,билокатоволнаигранахудожническиямолив.

Бешеталантливхудожник,койтопосветицялатасидарбанаспи-сание„Пламък“.Затова—некаспоменемощеведнъжиметомуиданезабравяменеговияприятелскиобраз.

105

НЕЗАБРАВИМИЯТ ПИСАТЕЛ И КОЛЕГА ДИМИТЪР ТАНЕВ

Дасиспомнимлитературниякритик,есеиста,редактора,човекаДи-митърТанев.Няколкодесетилетиятойбешезнаковоимевтворческатасъдбанасписание„Пламък“.Напуснанивединмъгливдекемврийскиденна2012година.

Всеощеневярвамдокрай,чемоятскъпколегапоперо,моятлите-ратуренприятелотполовинвек,сиеотишълотнашияден,отденянасписание„Пламък“,къдетоработехмеединдодруг,абихказал—иединзадруг.Могадасеизразяощепо-пълноипо-точно:къдетоработехмеупорито,сдуховнавсеотдайностзакаузатана„Пламък“,занастоящетоибъдеще-тонановатанилитература,подкрепяйкитворческидесетки,аможебиняколкостотици,младиинемладиавтори.Понякоганашеганинаричаха„братятаКирилиМетодий“,толкованеразделниинеразделимибяхмевтоватрудноиродолюбивотворческодело.Разбирасе,тезишеговитидумибяхаедноприятнозаслушанехиперболичносравнение,нопоотношениенаобщатаниработа—издаваненалитературносписаниеведнозагърбилолитературатавреме—небешедалечеотистината.Притова—ДимитърТаневбешенай-дългогодишниятчовеквсписанието,символътнатради-циятавГеоМилевия„Пламък“.ДажемоятанадчетвъртвековнаработавтазиредакциянеможешедасесравнисчетиритедесетилетиянаТанев,отдадениналюбимотосписание.Притовасезнае,чеобщатанидейносттамнебешесамочистотворческа.Прочитътиоценкатанадаванитезапечаттворби,бяхасамопримерноеднатретачастотнашитеиздател-скигрижи.Защотоимашеощетрудноинепрестижнотърсененапаричнисредствазапореднияброй—впродължениенапочтитридесетилетия,бройследброй,повечеотстоизданиядосегана„Пламък“.Имашебезчетгрижииразправиизапо-евтинихартияипечатници,заабонаменти,плащаненаток,телефониипарно,имашенеполучаваносмесециличновъзнаграждениезаредакторскатаниработа.Сигурнонай-близкитемухора—съпругатаСнежанаидъщерямуИрена—най-добрезнаяткактойсеезавръщалвкъщи,уморен,загрижен,носчувствозаизпълнендълг.Всичкиние—иглавниятредакторДимитърТанев,иаз,ичленоветенаредколегията,познаваметазиумораитовачувствозародолюбивамисия.

Споменахзаматериалнитетрудности.Ивсепакглавнобешетворче-скатаатмосферав„Пламък“,вкоятонай-високостоешеистоипочиттакъмлитературата,къмнейнитепредишнииновиценности,главнобеше—идоднес—достойнатазащитаналитературнияпрофесионализъм.И

106 ÏËÀÌÚÊ

тукучастиетоисъпричастиетонаДимитърТаневбешенеоценимо:високоерудиран,професионалноакуратен,дипломатиченвконтактитеси,все-отдаен—такъвгознаехмеотдесетилетияитакъвщегопомнимвинаги.

Итоваседължешенесамонанеговатавроденачовешкадоброта,ноипорадитова,четойбешеединотнай-даровитителитературникритици,ерудиранписателотвисокакласа.Дългаепоредицатаоткнигислитератур-накритикаиесеистика,носещаиметонаДимитърТанев.Затазипоредицащеговорятпо-добреотменспециалиститевлитературно-критическатаобласт—затакиванеговикнигикато„Дългивреме“, „Срещисмладатапроза“,„Териториянадуха“,„ДругиятВазов“,„Отрязъкотпътя“имногодруги.Защитавайкилитературатаилитературнитеценности,мъдротословонаДимитърТаневдокосвашепонеповторим„таневски“начиниважнипроблемиотсоциален,културно-общественилиполитическихарактер.

Многопохвалнидумимогатдасекажатзанегокаточовекитворец.Нонекацитирамепонеполовиннеговастраничка—примернооткнигатаму„Отрязъкотпътя“.Можебитакаспо-голямасилащесеусетинего-вотопреклонениекъмистинскаталитература,неговатаинтелектуалнанепримиримосткъмдилетанщината,посредственосттаиизползванетоналитературатазанелитературницели.

„Виждаме,пробождащочувствамекакбързосеизронватотлитера-турнатанипаметдоскоротрегерниписателикатоЕмилиянСтанев,ПавелВежинов,АлександърГеров,ВасилПопов.Иощеведнъж—напротив:...зейналатафуниянакнигобезнадзориетоикнигопотопа,коитонаводни-ха,обезлистиха,изравнихалитературнотополе.Значи—отеднастрананиатакуватобезпаметяването,съзнателнотопрекъсванемеждувче-рашнатаиднешнаталитература...Отдруга—давинимноголюдието,ужасяващотопаданенакритериите,всякаквосттавписането...Нямасегаикритика,иаззапочвамдасепитамималолия—истинскаипрофе-сионална—втованашеизпепеленоизатрупановреме...

Такаилииначефакте, че сегакнигитеиписателитегиопипват,преобръщаткатокостенуркииредятпроизволновестникарите,литера-турнитестатистицииорганизаторитенаразличнилитертурнипредста-вления.Едвалиповечеотдесетинаписатели,частоткоитопренадутиипреексплоатиранимедийно,представятпредвсепо-малкочетящиябълга-рин...мисленетонасъсловието.Останалите90процентаживеятипишаткойкактоможе,примирилисеснатрапенатаиммаргиналност.Книгатаоткровеновървикатостока,струваскъпо,рекламирасенетази,коятоефизиономичнаигазинадълбоко,акоятокрещи,чешеделничнистрасти...инехаезасоциалнитеинравствено-емоционалнитепослания“.

Ето—товаеписателскиятгласнаДимитърТанев.Самотезидваде-сетинаредаедвалимогатдаизразятцялатамъдраенергиянанеговиятворческидух.Нонавярноредицалитературнитворци,свързанисъсспи-сание„Пламък“,щенаправятвсичковъзможнодадорисуватидопълнятнеговиядействителенпортреткатописателигражданин.

ЧовекътитворецътДимитърТаневзаслужаватазитворческанезабрава.

Георги Константинов

107

Никола Иванов

ОТ ЛЪЖИТЕ СЕ ИЗПРИЩВАМ (75 години от рождението на Калина Ковачева)

КритикатанесамочезабелязвапърватапоетичнакниганаКалинаКовачева,новцялостнатаоценказа„Трябвадатеима“(1970)отзивитеса рядко единодушни.Съвсемоснователно като особено сполучливи сесочатстихотворенията„Болката“,„Жена“,„Моесестричетрепетлико-во“,„Трябвадатеиманейденаземята“,„Тойнямадасевърне“,„Ръцетемиотновотенамират“,„Единкамъккрайпътен“,„Погалихвсичкитвоивещи“,„Бешебързеятсилен“,коитобезспорноочертаватавтентичниялириченпрофилнапоетесата.

Отстиховетена„Трябвадатеима“лъхашенещоновоотнравствено-психологическияобликнабългарката,коетонебешепознатозапреднотопоколениебългарскипоетесивлицето,даречем,наБагрянаиДораГабе,пъкинапо-младите(аможебиибешепростоневъзможно)—женатадабъдеводещавконтекстанаотношенията„той“—„тя“.Женатавли-рикатанаКалинаКовачеваносешееднапо-голямаобремененостиотго-ворноствличенжитейско-биографиченплан,засметканапо-голяматаволностисвободанапредшественичкитепоетеси.Силноиотчетливосеоткроявашеусещанетозадушевнастагнация,надушевендискомфортитоваотговаряшенадействителността.

ОтвсичкосподеленозапърватапоетичнакниганаКалинаКовачеваможемданаправимизвода,чевстиховетеот„Трябвадатеима“преоб-ладаватинтимнитеноткиналичнотопреживяванеиналичиетонаеднанравствено-социалначувствителностнетолковаконкретна, колкотоприсъстващакатоатмосфера,катообщоусещанеивнушение.Тазине-съмненачувствителноствитаеизстихосбирката,бездаеартикулиранасконкретнипоетичниформули.Можешедасеочакваипредполага,чевпо-нататъшнотоситворчествопоетесатащеподсилванравствено-социалнитетоновевстиховетесиитещеставатвсепо-осезаеми.Инаистинавследващитесвоистихосбирки—„Бюлетиннавремето“(1981г.)и„Личнистихотворения“(1986г.)—тезитенденцииипредположениясепотвърдихаизадълбочиха.

ВсъщносткатовсекиоткроенталантКалинаКовачевадържинатворческотоси„Аз“,наличнатаидентификация,тянесестремида„сеслеесмасите“,дасеобезличи,апостояннопрякоиликосвенодържида

108 ÏËÀÌÚÊ

подчертае собственото сиприсъствие, да огласи личната сипозиция,защотонежелаедабъдеанонимна,авживотаисловотодасибъдесамотя—КалинаКовачева.Итозипостояненстремежзаидентификацияеподчертаннесамовзаглавиятанакнигите£,новголямастепенвсти-хотворенията,вкоитодумите„лично“,„личен“,„лични“ит.н.производнисаключовидуми.

Понякогапоетесатасестряскаотневеселатасилирика,ототсъст-виетонаобилнасветлинаинадеждавнея.Поетичнатачувствителностусещапелиновияпривкуснареалнияживотмногопо-силно,отколкотообикновениятчовек.Защототворецътнеработискритериитеначер-ногледствотоиповърхностнотоотрицание,асбезпогрешнитемотивинаинтуицията,многопо-вернииточниотнаблюдаванитевъншнире-алии.Задтазипрекаленачувствителностиранимостсекриеимногопо-силнатадраманатвореца,отколкотопринеозаренияотталанта.ВлирикатанаКалинаКовачеваимамногоповечедъждисянка,отколкотослънцеиведрост.

ВстилистичноотношениеКалинаКовачевапредпочитадинамичнияинакъсан,синкопиранстихсъссмисловипаузи,коитоподдържатчита-телскотовниманиепостояннобудноиочакващо.Стиховетеизлъчватнапрегнатост,понякогапо-явна,другпътпо-прикритадинамика,заре-денисасочевиднаиосезаемавътрешнаенергия.

Етокакпоетесатасамохарактеризирастиховетеси,поетичнотоситворчество:

На нервите по опнатата тел и в мозъка ми земетръсен — нощем, се ражда моят стих, не звездочел, а сгърчен, окървавен, лош и рошав.И аз записвам страшни редове, а няма на кого да ги изпратя. Да, може би говоря с богове.

А си мечтая да пера чорапи.Лирическатагероинянеепригоденазаежедневнитебитовипроблеми,

азадуховнитенеща,присъщизачовека.Неязадоволяватсамоматериал-нитенеща,защотопоетичната£същностсестремикъмсебераздаванеиотказоттривиалнотопривързванекъмвещи.

В„Пътят“силноимногоболезненосеоткрояваусещанетозадеху-манизираненасъвременниясвят,коетограничисдушевнадеградацияначовека:

Човекът, паднал в калта, някога беше мой брат. Сега ми крещят: „Прекрачи през него и продължи пътя си.“ Но защо ми е този път?Тозипогледкъмсветанеможе,нямакакдаеизпълненсоптимизъм.

Вподобнистихотворенияпреобладавасилнокритичнотоотношенекъм

Никола Иванов 109

действителността,коятосеоказвасурова,граничещасжестокостта.Всъщност,всекиистинскипоетитворецекритикнасъществуващатадействителност.Същевременнопоетичнитворбикато„Пътят“садока-зателство,чеоголенотопублицистичнопоетичноизразяванеенепознатоинедопустимозаКалинаКовачева,защотохудожествените£критериисанай-високи.Внейнаталириканямадаоткриемпрякотоизразяване,декларативните стихове са £ изначално чужди, защототворческатаинтуиция£подсказва,четоваепагубнозахудожествеността.Очевиднотакъвначиннатворческоизразяванеенеприемливинедопустимзатазипоетеса.Сериознотоизкуствоникоганепроизнасяпосланиятасиоголе-нодекларативно,пряко,директно.Такатяниоставячрезсобственотосимислене,вълненияисъпреживяваниядадостигнемдопосланиятананейнитестихове.

ВпоезиятанаКалинаКовачевавинагисъществувавтори,третиит.нпластнастиха,налирческататворба,поетесатавсякогапроглежда,проникваиотивазаддумитеизатоваотвъдтяхпроникновениятчита-телможедаоткривамногоивсеважнипослания.Тезисмисловипластовенадумитесеразкриватпостепенночрезчитателскотонипроникванеинипоказватдълбоките сии смисленипослания.Кактохудожникътреставраторразкривапластследпласт,такаи читателятоткриваразличнисмислинадумите,тепроблясватипостепеннозаблестяватсдопълнителнисмисловинюансиигипреоткриваме.

ЕтогиголемиятСмисълиголяматаНадежда:Остава ти надеждата, че ето, преминала през миг, през вик, през век ще блесне твоя дума в битието след твоето небитие.Товаемисиятанапоетаисмисълътоттворчеството.Влиричните

сипосланияКалинаКовачеватърсиотговорнаекзистенциалнитевъпро-си,средкоитосредищномястозаемавъпросътзасмисъланачовешкияживот—защосмесеродилииосъзнавамелизащоживеем,взирайкисеснеспокойниясидухвсъщносттаназаобикалящиянисвятседнонепрес-таннонапрежение.Талантът£търсинеизследваниглъбининасъвремен-ниясвятигиизследвачрездълбоканализивпечатляващипрозрения.Къмнейнитепоетичнивнушениятрудноможедасеотнемеилиприбавинещопорадитяхнатауниверсалност.КалинаКовачеваепоетесанаметафо-ричнатасамовглъбеност,набезкрайнитепътуваниякъмвътрешнитепространстванасърцетоиподсъзнанието.Тяизлъчватакиванюансина съзнанието, коитонямакакдане забележимидане съпреживеем,защото страданието е личнопреживянои следтовапресътворено всловото£.Тяимаусещанетозаскрититенюансинадумите,откривагиинигивнушава.Ужразговоренезик,ноневероятнопоетичен,защотоКалинаКовачевасбезпогрешнатасипоетическаинтуицияенамериланеобходимияреднадумитеигиепринудиладасеобичат.Принеянямакомбинативнапоезия,изграденанатеоретичнаоснова,защототоваенесъмненонеподправенаавтентичналирика.Товаеспонтанноизбликналапоезия,богатасъсстрастиинюанси,сизвисявания,откритияивпечат-

110 ÏËÀÌÚÊ

ляващиоткровения.Тазилирикаесреддуховнитесинониминавремето,естественосевписвавтях.

Завършвайкиразсъждениятаиобобщавайкиоценкатазатворчест-вотонапоетесатаКалинаКовачева,безкаквитодаерезервиможемдапотвърдимправото£да заявивпоантатанастихотворението „Акоинфарктмепрободе“:

Ако инфаркт ме прободе — ще си отида пълна с заеми. Дори и към самата мен — живот достоен, неразкаян.Астиховете: От лъжите се изприщвам и ставам морава.отинтимнотостихотворение „Обяснение“, безкапкаколебаниеи

резервиможемдапоставимзамотонацялототворчествонапоетесата.

Аâòîрè îò „Вíеçàпíîòî пîêîëеíèе“ â „Пëàìъê“ (þíè, 2018)

111

Нова българска проза

Арсо Арсов

ТЕ МОЛАМ, МАЙКО БОГОРОДИЦЕ... Разказ

Впамет на моя баща Илия

Последното,коетоСултанасложивдървенотосандъченасинаси,бешесамунхляб,двебучкисиренеиеднапаницазрелиплодове,набраниотстаратасмокинявдвора.Тъканотонякогаотнеявълненочердже,дрешките, коитоИлийчоимаше,неговаталъжицаипаничка, с коитообичашедасехрани,бешеподредилаощепрезденя.Товабевсичко,кое-томожешедамудаде.Сегадокърпвашестаритемупанталонки.Стяхдванадесет годишният£ единствен синтрябваше сам датръгне подалечниянепознатзанея,аощеповечезадетето£,път.Кърпешетя,нолошимислиблъскахаизтерзанатаглава,асъзитебликахаотнемиг-налитевечедългинощимайчиниочи.Не£бешелесносамадасерешинатазитежкараздяла.Акомъжът£Арсобешедонея,другобибило.Бащаисинщяхадатръгнат.Нотой,горкият,паднаотскеле,когатосдругариработеханановакъща,ударилошогърбаси,легнаудомаискоропочина.ОстанаСултанасамасдветесидечица—ИлияималкатаИванка.Какводаправи?Какдаживеятзанапред?...Изапочнадаперепочуждитекъщи,чедасеизхранватнякак...

Носегадойдевремедамислинекакдаживеят,акакданепогинат!Особеномъжкото£чедоИлийчо.Защотолошинещазапочнахадастават,презлятотона1913год.,следкатотурците,подгонениотбългарскаигръцкавойска,изоставихаСолун.Досегавсички,бездасегледакойкакъве,живеехаспокойно.Ногърцитеказаха:„Оставатетук,самоакокаже-те,честегърцииповечеданеговоритенамайчиниясиезик.Веченямадастенитобългари,нитотурци,нитокаквотоидабило.Аконе—илибягатеоттука,илизагивате!...“

Изапочнаха.Най-напредвлязохавбългарскитецъркви.Хванахасве-щениците.Качихагиналодки,вързахаимпоединкамъкнашиитеигииздавихавморето.После—учителите.Някоипогубиха,другизаточихапобезлюднитеострови.Заместихагисгръцки.Изгорихабългарскитекнигиивсичкощоимашеписанонабългарски.

Явиха се андарти1, които започнаха по градове и села да убиватнай-вечемъжеимомчетаидапозорятжените.Единденнахълтахаивсолунскатабългарско-турскамахала.Първозаудряхапопортатанасултанинитесъседи—турци.Влязохавдвораиказахададойдатмъжете.

1 Андарти — въоръжени цивилни гърци.

112 ÏËÀÌÚÊ

Номъжаидваматасисинатуркинятабешезакъталанаскришномястовкъщата.Ербап-жена,самаизлезеспрътвръкаиподбранасилниците:

—Махайтесеоттука,бремаскари!...Незнаетели,чекогатомъжътмигонямавкъщи,мъженемогатдавлизатвдомани...Махайтесе,илиАллахщевипрогони!ВиеБогняматели,неверниципроклети!—иразмахапрътасрещутях.

Изненаданиотпостъпкатанажената,андартитесеспряхаиот-стъпиха.Носезаканиха,чепакщедойдат.

СледтовазаудряхапопортатанаСултана.Нотявечебешеуспяладобредаязалости.Заключиикъщата.ГрабнаИлийчоималкатаИванка,завряхасенаскришно—внай-тъмнотоивлажнокюшенамазето.Покрихасесотдавнаизхвърленатастара,мръсначерга.Икатообгърнаиприти-снасилнодецатавсебеси,Султаназачакадасеслучинай-лошото.Чувахакакандартитебиехапопортата,страшнитеимзаканидолитахаотулицатадотяхидецатавсепо-силносегушехавмайкаси.Атясамататрепереше,галеше,целувашеглавичкитеиминеспирашедаимговори:

—Н˜бойтесе!...Н˜бойтесе,д˜ца!...Òникесиодат,д˜ца,...¥никесиодат!...

Тезиотвънканамериханещотежкоизаудряхаснего,тадаразбиятпортата.Ударитезакънтяхаощепо-силно,азаканитеимстанахапо-страшни.

—Н˜бойтесе,...н˜бойтесе,д˜ца—неспирашеСултана,носамаусе-щаше,честрахътвечеянадвива.Очаквашевсекимоментзлосторницитедавлязат,дагинамерятвкопчениединвдругидагипосекатнамясто.

Ностаначудо.Катонеможахадаразбиятпортата,ударитеимнамаляхаипостепенноспряха.Страшнитеимгласовесечувахадазаглъх-ватнадолупотяхнатаулица.Султанаидецатанесмеехадапомръднатвтъмнияъгълнамазетоинитодумадапродумат.Колковремеминатака,Султананезнаеше.Новсепаксепрестраши,оставидецатаитихосепокачигоревкъщата.Погледнапрезпрозореца.Нямашеникой.Всичкобешеутихнало.

—Разминˆсе!...Разминˆсе,Господи!...Разминˆсе!—заповтаряжена-та,катосекръстеше,изправенанасредстаята.

Ноидругамисълзапочнаданапиравнея.Разминасесега!....Аслед-ващиятпът?Далищесеразмине?...Иможебиточновтозимоментмайчиното£сърцевзесъдбовноторешение—дапратиИлийчонякъдедалече,далечеоттукитакадагоспаси!...Да,някъдедалече!Нокъде?...МногомъжевечепобегнахакъмБългария.Нотойеощемалък.Какщесеоправисамвтозидълъгпът?...Самнямадаможе!...

—Кˆкводˆправа,Боже,на²чиме!...—нареждашеСултанаисекръстеше.Оттозимоментитазимъкасезагнездивнея.Блъскашеглавакле-

татамайка,ноизходненамираше.Решениетодойденеочаквано.Разчусемеждубългарите,ченякакъв

рускикорабзамалкоеспрялнапристанището.Българскипървенциотиш-липрирускияконсул,дамолят,българскимъжедасекачатнакораба,тадагиоткаратдоКавала—първотобългарскопристанищепопътяим.Итойразрешил!...

Арсо Арсов 113

Итака,тазинощИлийчосъщощешедатръгнестозикораб.Сул-танамубешеподредилавсичковдървенотосандъчеисегадокърпвашепантолонките,скоитодапътува.Тазинощбешепоследната,вкоятовиждашесинасидонея.Нотязнаеше—илижив,нодалечеотнея,илипринея,но...Затовасълзите£неспираха.Аитойбешенеспокоеничестосесепвашевсънясинадървенотокреватче.

Времетонапредваше.Малкооставаше,когатонощтащешедаотс-тъпинаидващияден.Султанаприседнадонегоисевгледавнежнотомуощедетсколичице.Каквилимъкиимадавидитовамомчепосвояпът?Каклищесеоправивтазидалечнастрана,вкоятоникогонепознава?Откогосъветщеполучи,койщемукажекаквотрябваикаквонетрябвадаправи?Щесрещнелидобрихора,илищепопадненякъдесредлошите?...ГледашеСултанаскъпатасирожбаисамолошимислибушувахавглавата£.Нотятрябвашедагипрогони,дапреглътнесълзитеси,защотовре-метонечакаше.Надвесисенадлицетому,задагоцелунеиусетионаянежна,своеобразнатоплинка,коятоидеотдецата,когатоспят.Илийчотрепнаиполуотвориочи.Тягоцелунаитихомурече:

—Айде,чедо,времее!...Момчетонечакаповечепокани.Станаиощесъненозапочнадасеоб-

лича.Когатообуипанталонкитеси,Султанапристъпикъмнего,целунагопоглавичкатаи,катопотискашевълнениетоси,музаговори:

—Чуваймес˜гаарно,сине:Малкопредитейкотида²мре,мирече:„Пръстенот1щогоносех,онясеребрениот,щоимакамикнанего,сакамдагодаишнаИлчо!...Нок¥гапорˆсте...Онмиеотмойоттатко.ИяссакамИлчодагоима.Ондагоноси...Дамубиден£шанотмене!...

Усетилавълнениетоси,Султана се спря, задауспокои гласа сиипослепродължи:

—Дˆликетевидампораснот,сине,тадатигодадам—незнаммай-ка!...Давамтигос˜га...Изадагонепот˜рашподолгиотпат,съмгопр£шилаотнетренатвойотпанталон.Пˆзиго,сине,какощогоепˆзилитвойоттатко.Тˆкаонкебидес˜когашстебе.

Ощесънен,Илийчонеможадаусетицялатамъка,коятоносехатезимайчинидуми.Нонапипазашитияотвътренапанталончетосипръстен.

Предидатръгнат,попитамайкаси:—Можели,мамо,даговидамВанчетозамалко?Тякимнасглава.Илийчовлезевдругатастая,къдетомалкотому

сестричеспешедълбоко.Наведесенаднея,целунаяпобузкатаисераз-плака.Султанапристъпи,прегърнагоимупрошепна:

—Н˜мойсине,дан˜ябудиме,мама...Айде,требедакренеме2веке...Излязоханавън.Посрещнагисвежиятполъхнанощта.Сдяснатаръка

Султанаопрядървенотосандъченахълбокаси,сляватахванаръката

1 Пръстенот — През целия си живот баща ми носи този пръстен на лявата си ръка.След като почина, майка ми го предаде на мен, тъй както £ бил заръчал той. Когато го сложих на себе си, като че ли видях ръката на баща си. От своя страна аз го оставих на моя син Андрей. Сигурен съм, че той ще го предаде на своя син Николай. И така този родов пръстен ще преминава от поколение, на поколение. И ще живее!...

2 Да кренеме — да тръгнем.

114 ÏËÀÌÚÊ

наИлийчоизаслизаханадолупокалдъръменатасолунскаулица.Вървяхабездасиговорят.Илийчо,ощесънен,креташеследмайкаси.МъчешегораздялатасъссестричкатамуИванка.Далинякогаотновощесесрещ-нат?...Всеощевиждашеспящотомомиченцеподвълненатачерга.Оставия,бездачуетолковамилото£гласче.Вълнувашеседетскатамудушица,норъкатанамайкамуговодешеитойсеносешеследнея—напредкъмнеговатанеизвестност!...

Когатонаближихабългарскатацърква„СветиДимитър“,нещотреп-навСултана.Тяускорикрачкитеси,свикъмвходанахрамаизатеглиощепо-силноИлийчо.

—Èла,чедо,˜ла!...Н˜сезнаещотечека,сине.Естествено,втозираненполумракнаоколонямашеникой.Спряха

наблизопредзаключенитевратинацърквата.Султанаостависандъ-чето,коленичиназемятаибездаговори,приведенаколенеисинасидонея.Изправиглавакъмхрамаибавно-бавностритесипръстаочертаСветияКръстнатялотоси.Сълзите£рукнахаотново,нотянамерисилидазаговори:

—Майчице,ДевоМарио,темоламкатомайканамайка...Г¥лемгрехсторвам,катопрежалвамд˜тето...Пращамгосˆман˜знамкˆде.Ищогочека—н˜знам...Д¥бролимусторвам,илигоп¥губвам...Ама,акогод³ржамтукад¥мене,немадаможамдаго¥пазам—ридаешеСултанапредБожиятаМайка,сякашявиждашеизправенапредсебеси.—Евена,колком¥мчинявекегизˆтриа!...аиж˜несъщо!...Темолам,МайкоБогородице,чуваймигод˜тето...,отиявекенищонеможамдамупомогнам...Утебемиесеганадеждбата...Темолам,Майко,соцелотосис³рцеид²шатемолам...—можадакажеСултанаигласът£сезадавивнеспиращитесълзи.

Илийчо,ощещомприклекнадомайкаиичунейнитемолитвенидуми,по-скороусети,отколкоторазбра,чеоттукнататъкнещонепознатоистрашнощеставаснего.Тойсевкопчивмайкасиизаридазаедноснея.Искашемусеникъдеданеходят,дасевърнатудомаитамдасиостанат!...

Изправихасе.Султанагоотдръпнамалковстраниотсебеси,вдигнаръкаигопрекръститрипъти.Атреперещият£гласзаговориотново:

—Прекръствамгопредтеб˜,Св˜таБогородицеипредтв¥йотдом.Св˜тиДимитре!...Èдинмиеоннˆмене...Напрˆветелошотодабегаотнего!...Иощевим¥лам,дам¥жампакдаговидам...,паб£лоивокрайсв˜тотдае!...

НямашекаквоповечедакажеСултанапредБожияхрам.Илийчосехвърливнея.Дългомайкаисиностанахапрегърнатипредвратитенахрамаинеможехадасеоткъснатединотдруг.НоСултанасеопомни—знаеше,чекорабътнямадачака.Избърсасдланнеговото,послесвоетолицеигоподкани:

—Айде,Илчо,айдемайка...Данекˆснеме,сине.Ейгона,д˜нотвекекесветне.

Вдигнадървенотосандъченахълбока,хванаИлийчозаръкаипоеханататък.Момчетохлипаше,бършешеочитесииситнешеследнея.

Наистина,денятбързонастъпвашеистаратаБеяз-Куле1ясносе1 Беяз-Куле — известна римска кула в Солун.

Арсо Арсов 115

очертавашепредтях.Минахакрайнея,спуснахасенадолукъмблизкотопристанище,къдетобешекорабът.Небешеотголемите.Преднегосебяха струпалихора—предимножени, дошлидаизпратятмъжете си.Повечетооттяхсебяхакачилинакорабаи,надвесенинадпалубнитеперила,разговаряхасблизкитесинабрега.Общиятшумбешетолковасилен,защотовсички,иотгоре,иотдолувикаха,задамогатдасечуятиразбератнякак.

СултанапридърпаИлийчокъм спуснататакорабна стълба, за дасекачатпонея.Нотампостовиятрускивойникгиспря.Небешемладчовек.Гледашегисдостазагрубялотосилице—вероятноотдългатамуитруднаслужба,презкоятокакволинебевидялипреживял.Ноочитеподгъститемувеждигледахаседнамека,човешкадоброта.Попитая,къдестовамомчеетръгналадасекачванакораба?

Обясниму,ченетя,адететощепътува...Кактодругитемъже...Тясамогоизпраща.Войникът,учуденотнейнитедуми,погледнакъмИлийчо,атой...тойсепридърпакъммайкаси,тадаепо-близодонея.Стреснагочуждияткораб,защотощешедагоотведенеизвестнокъде.Атойнеискаше!...Страшенмусевидяитозичовекспушката,койтодаженеговорешекатодругите,коитопознаваше...Виждашеиразтревоженитежениоколонего,каксещураханасам-натам,амногооттяхиплачеха.Дотозимоментсеплашеше,чесамичъктрябвадабягаоттук.Нонемубешеяснокаквоточноозначаватова.Сегазапървипътвидяиусетистрашното,коетовечезапочвашеитепървамупредстоеше.Иединстве-ното,скоетомомчетоможешедасезащити,бешедасепритиснеощепо-здравокъммайкасиидазаровиглававнейнатадреха.

Войницитеоткораба знаеха защотезимъженапускатдомоветеси.Съчувствахаим.Ностариятвойникпо-добреразбра,колкотежкаесъдбатаим,щоммайкаоткъсвашеотсебесиневръстниясисин...Викнанаединмладвойник,койтопушешенапалубата,даслезеидапомогненамомчето.Тойведнагасеспуснапостълбата,грабнадървенотосандъче,хванадететозаръкаигоподканидавървят.НоИлийчосеотскубнаотръкатаму,изтичапримайкасиисехвърлиотнововнея.Итя,имом-четоусещаха,четоваепоследнатаимпрегръдка...Хоратаоколотяхспряхашумнитесиразговорисмъжетеотгоре.Гледахагисъчувствено,разбирахамъкатаим,защотоитяхнатанебешемалка.

Дваматарускивойникасъщогигледахаичакахадасепростят.По-възрастният,вероятноспомнилсинещосвое,несесдържаисръкаванарубашкатаизтриочитеси...Изчакаощемалкоитихогиподканидапривършват.СултанаоткъснаИлийчоотсебеси,предадегонамладиявойникитойгоповедепостълбатанагоре.СпремреженитесиочиСул-танагледˆследтях,докатостъпиханакорабаисескриханавътре...

Сегаитяотправипогледнагорекъмпалубата.Очакваше,чесинът£щесепоявинаперилата,тадагопогледаощемалко.Идагопопита,далисиенамерилмясто,тадасеприсвиепрезнощта.Нонеговсегоня-маше...Авиковетенахоратаоколонеянеспираха.Теповтаряхаонова,коетоотдавнасибяхаказали—дасепазятмного,какводанезабравят,къмкогодасеобърнатпринужда,данамерятначинхаберидапращат...

116 ÏËÀÌÚÊ

Всетакивазаръкиинаставления.Общиятшумиврявабяхастигналидотоваположение,чекойнакогокаквоговори,веченеможешедасеразбере.

Поедновремемъжетеотгоресеразмърдаха,заобръщахасеназад,започнахадаправятмястоинечииръцеизбутаха...сина£напред.

—Илийчо,Илийчо...,тукасъм,майка,тукасъм—размахвашеръкаСултанаивикашеколкотоможепо-високо,номомчетостоешебезчув-ственогоре.

Мъжътдонегоязабеляза.Обърнасекъмдетето,казамунещоипо-сочисръканадолукъмнея.Илийчоявидя.Новизразамунямашерадост,аеднадълбокаболка.Вдигнабавноръкаи...някаквялоиотчаяно£махна.Същокаточовек,коготокаратнасиладаправинещо,атойнежелае.Товабешеистинскитъженпоздравнадете,коетовечеберазбрало,чееизоставеносамонасъдбата.

Султанаразбутахоратапреднея.Искашедаотиденапред,задаседоближиколкотосеможепо-близодокораба.Успянякакдастигнедопреднитеизпращачи.Сега забеляза,чеИлийчонебешеспрялдаплаче,защотолицетоиочитемубяхазачервенииподпухнали.Заговоримуданестоикрайперилатанакораба,заданепадневморето,дагледакаквоправятголемитеитойдаправисъщото,вечердасезавивасчергата,защотоставастудено...Нареждашеклетатамайка,нареждашеивсесесдържашеданезаплаче,тадамудавакураж.Чакашеитойнещода£каже.Аламомчетонепродумваше...Мълчешеинеоткъсвашевтренчениясипогледотнея.

Внезапно корабният сигнал заглуши човешката врява и се понеседалеченадощенепробудилиясеград.Итовабешесигнал,чещетръгва.Гръмнахаписъци,ридания,викове.Размахахасеръцезасбогом.ГласовемолехаБогадазакриляблизкитеим.Свдигнатаръкавъввъздуханякоипрекръствахапотеглящиякорабихоратавнего.Тълпатасеспуснадаподтичваподирему,блъскахасеединвдругипродължавахадамахат.ИСултаназабързаснея,катосемъчешеданеизпускаИлийчоотпогледаси.Доедновремеговиждашенапалубата.Ноитамблъсканицатаско-рогозакриитойизчезнаоточите£...Атовапрекършиипоследните£сили,коитобяхаостаналивнея.Забавиходаси,изостанаискоросевидявкраянаизпращачите.Тезиотпредвсеощесемъчехадаследваткораба.Нотойсвърнакъмморетоизапочнаданавлизавнего.

Султанасеспряпремаляла...Останаласаманапристанището,тянезнаешевече,какводругоможешеданаправи,освенданеизпускаоточитесиотдалечаващиясекораб.Атойбавно-бавно,новсеповечеиповечесезагубвашевдалечината...Следвремевълнитепостепенногоскриха,игопогълнаха.АснегопогълнахаиИлийчо...

Султанатрепна,катосъбуденаотлошсън.Изправиглаванагоре—там,откъдетоединственосегаможешедачаканадеждаиутеха.Започнадасекръстиибезсилнаедвадашепти:

—Темолам,МайкоБогородице,пактемолам,пˆзимигод˜тето...Искам,миламайчице,пакдаговидамдомене,пакдаговидам...пакдаговидам!...

Свлече сенадолу съкрушенатамайка, сви сепочтибезсвестнаназемятаизамрятака!...

117

Петър Доневски

УДАВЕНИ ОЧИ Разказ

Ощевнискотошофьорътнамалискоростта,превключинапо-малкапредавкаиплавнонатиснагазта.АвтобусътсепонесеполъкатушнотоМездренскошосеипозмиевиднитетеснисерпентиниизпълзянависокото,откъдетосебелнаселото,красивокатоневеста,потъналовцветниявоалнацъфналитевишни,нареденипоулицитекатогердани.

Дасипризная...Необичамдасевръщамтам,къдетовечесъмбил.Отдавнанапуснахселотокатостопанскиръководител.Ивсяковръщаненазадминосиболка.Ощеповечесега,когатосъмогорченотбезпощаднияпреходвикономикатанаБългария,времетоналиквидациянакооператив-нитестопанства,кражбитенаимуществоиматериалнабаза,събиранистолковачовешкитруд.

Аиначеобикнахселото...Вкраянафевруариоттамлъхашепървиятюжняк,долиташемириснагораивсесилниятпредвечендъхотвълнис-титебуцинаугарите,пръхналиотпролетнататоплинанадчернозема.Красивоселобешенякога.Близкоедограда.Исутринчестогогледахотбалкона.Виждахгоруните,сплеликлонинадвисокитекъщи,върхаритенатополацитевкриволитенарекатаинискитезаобленибаири,задкоитозапочвашеравнината,потъналавсутрешнапрохладаитишина.

Сегапъкпосещавахкмета.Вечебяхобщинарислужебноидвахмесеч-нодаизслушвамжалбитенахоратаитехнитеболки.Но-о-о-о...Какволиможехдапомогнанякомузанещо,когатоследидванетонадемократич-нитепроменивкраянаминалиявекселатаобедняха,станахамълчаливиипусти.

Наприемнитемидниидвахахора.Идвахаипитаха,търсехаподкрепа.Тревогатаимбешенай-многозаземята.Налиимбешевърнатавреалниграници,дасестопанисвапо-добре...Но-о-о...Нестана.Подведенибяха...никойнеподкрепяшесъссредстваимашиниземеделиетоиблагодатнатабългарсказемязапустя.Мислехсизавсичкотова,местехтелефонаотединиядодругиякрайнабюротоигледахкакотудавенитеочинанякояженасетъркулвахасълзи,коитооставяхабраздулиципоизсушеното£лице.Гледахтияраненидуши,мълчахисепитахкъде,къдесеизгубичовеш-катадоброта,непресторениятблагхарактеримекататоплинавочитенахората?Койлиоткрадначудниятиживописенживотнанашитесела?

Бешемеко,топловреме.Помалкияселскиплощаднесемяркахахора.Самоняколкорошавикози,гонениотединмалчугансеборичкахаоколосухатачешма,носкороитесескрихазаднискитечемширенихрасти.

118 ÏËÀÌÚÊ

Итогаватойпристъпикъммене.Бавноиколебливо.Отначалогонепознах.Едърчовек,лекоприведен,склепналисухиуши,малкооръфани.Приличашеминаловджийскипалаш,изправенназаднитесикрака.Ръцетемуизглеждахаощеяки,жилавиикосмати.Очитеумни,ноуморени.Каточелиизникнаотземята.Застанапредменесопитдамисеусмихне.Далисерадвашенанашатасрещаилинанежнияпролетенпокой.

—Седниде—поканихгоспоглед,катосепреместихпосредатанапейката.—Откоганесмесевиждали?—стискахмесидесницитеибързосесетихзаимето.Панчо,Панчо...—исложихръканарамотому,докатосядашевдругиякрайнапейката.

—Разбрах,чеситука...Тарекох...Затовасъмдошел—казанавеж-дайкиочикъмземятаиусетихкакмекиятмугласблизналицетоми....—Ти-и-и-...тисистаналобщинар?...Кметли-и-и...илисизам.-кметсега?—гледашевъпросително,сякашмеобвинявашевнещо,нонеседоизказа,щотодръпнаоттютюнаисезакашля.Задависеотцигарата,лицетомусеизчервииоточитемублеснахаискри...—Ама-а-а...Отднешнитеилиотстаритеуправницисити?

Гледахмесе,мълчахме,реехмепоглединазапад,къдеторозовообагре-нитеоблациседиплехапоТлаченскитебаири,подпалениоттоплитезаринапролетнияден.Сепнахсеотекотанаселскатакамбана,биешебавно,камбанениятзвънпроточеносевдигашенадсивитепокривинакъщите,апослепадашеигаснешеизтополацитенаЯнчовгеран.

—Христо,Христо...Строителниязвеновод...Налигознаеш...Строи-телния...утрещемуепогребението.

Непродумах, онемях... Запалихцигара...Пушехи се връщах в спо-менитесиназад.Божемой,божемой...Заминаватсихоратаотмоетовреме...Иселото...Товалибешеселотоотнякога?Селото,вкоетоимашеедноотнай-хубавитеучилищавобщината...Сегавозятдецатасрейсдаучатвсъседнотосело.Имашесветлочиталище,църквазапоказ,къщи,навходнитевратинакоитоимашетабелки„Образцовдом”...Сегатесаокованисрешетки,двороветеобраслистреволяциисамораслиявораци.Товалибешеитой...Панчо,най-добриятучителстругарвБелослатин-скатаобщина?Отнякогашниятстроен,якинабитюначагапредменебешеединсъсипан,уморениизуменчовек.Рядкатамукосасеспускашедълганадраменатаикриешесухитемууши,гледашемесъсзамъглениочи,потъналивдълбокиочниямки.Незнамнякогадаепиянствал,нооталкохолли,отнещодруголи,такасебешепроменил,четрудномибешедагопозная.Дапознаяоня,някогашниятПанчо.

Стопанствотониимашеновкомбайн.Нанегоразчитахмезалят-натакампания,ноприприбираненалюцернатаощепролетта,вхедерапопадналметаленпредметиосновнаосбешескъсана.Къделинеобика-ляхмефирменитещандове...София,Бургас,Русе...Норезервначастнеоткрихме.Икогатопочтибяхмеотписаликомбайна, инженеритемипредложиха датърсимрешение с нашиизпълнители.Работатабешетънка,трябвашеопитенстругар...ИтогаваповикахмеПанчо.Наме-рихмеспециалнастомана, специаленструг,осигурихмечертежитенадетайлапосхематаиснадеждагледахмепохватливитеПанчовиръце.И

Петър Доневски 119

той,мълчи,мълчаливоработеше.Затридниосновнатаосбешеготова,монтиранаикомбайнътзаминавполето.

—Амати—попитахгокатосеприближихдонего—сегакаквоправиш?Какпрекарваш?—Панчонаведеглава,пооправикопчетатанавехтатасиризаипакзамълча,задасмениследмалкоблагиясипогледсъсстудено,злобнообвинениекъмнякого.

—Ами-и-и...ти...Искашлидамидойдешнагости?...—казаспритаендъхигрижливозаоблизвапресъхналитесиустни,нокаторазбра,чесеколебая,продължи.—Да,да...ощесегадаидемдодома.Поколебахсе,нонеустоях.

Прекосихмеплощадаитръгнахмепотясна уличка, коятоводешекъмдругселскимегдан,вкраянакойтоимашезасаденичерници.Някогахоратасезанимавахасбубарство.Иоттояпоминъкднесвечееостаналсамоспомен.Сегаклонитеначерницитесеспускахадоземята,правехатеснитунели,подкоитониесемушехме.

—Чакай—спряхПанчоимупосочихотсрещадвуетажнатакъща.—ТукналиживеехаСандииРадка?

—Да,да...Живееханякога...Сегасавгробищата...АсинътимевКи-пър.Отидепредигодини...Послеизвикаженасиидецата...Тамса,тамса...

—Атам,там...—несваляхпогледототсрещнияширокдворсборовеискритатамеждутяхкъщасвехтивестниципопрозорците.—ТамнебяхалиМарковите,дотяхПенчовци...Женитеимработехавлозарскатабригада.Амъжетеим...?

—Мъжетеим...Всетрактористибяха.Бяха,бяха,амавечегиняма.Итеизмряха.АмладитеударихакатинаритенапортитеизапрашихаизЕвропа.Испанияли,Италияли,Гърция...несевръщатвече.Какводаправяттука?Селото,селотозапустява...Тук-тамциганиидватотня-къде,взематкъщитенабезценица...Нопакдобрее,чегиима.Тесасегасватбарите,тесагробарите,тесамодатанаселотосега—казаПанчоизапалиновацигараимеповедепокрайпорутенитухлениогради,зас-паликъщистъжнитезанякогашнотокитноинеспокойноселоВраняк.Когатостигнахменеговатакъща,тойспря,оставимедаминапреднего.Високатабяласградамевпечатлявашесархитектурнотоумениенамай-сторитестроители,сътворилиеднаотнай-кокетнитекъщивселото.Панчоотключивратитеимеповедеотстаявстаясдивани,кухненскимебелиителевизори,потъналивпрах.Спряхме,тойостаназамислензаминута,нопослемеизкачиинавторияетаж.Итуквъввсякастаятойспирашенавсякавещ,опипвашеяимиобяснявашеподробностипонейнатапокупка.Послеизлезезамалко,задасевърнеотновосподносхляб,ореховиядкиисок.

—Де,де...Вземисииоторехите,иотсока,знам,чедругонепиеш...несъмтезабравилоще...

—Ати?—погледнахговтораченоотново.—Азли?—сменитойблагиятсипогледисвивежди.—Самсъм,самсъм

братко...Разбирашлиме?Самсъм...—итъмнисенкиобзехалицетому.Приседнанастолаидопълнисъкрушено—нощемподивявам.—Астока.Нещостокаимашли?...Понеовчици?

120 ÏËÀÌÚÊ

—А...Има,имаедномагаре...Катомене,остаряло...—Амидобрее,добрее...Магаренцедаима,задружинка,нали?—Задружинка,задружинка...Пъкизапревоз...Даимаскакводаме

закаратдогробищатакатоумраследнякойден.Другпревозвселотомайвеченяма.

—Е-е-е...Чакпъктакали?—Амикак?Спенсиядвесталеваможелидасеживее?Налидругидоходи

нямам!Наженатане£достигахаточкизапенсия...ЗаминазаКипър...—Кой,Елена ли? —иизтръпнахкато знаехкаква хубава, здраваи

стройнаженабешенеговатаЕлена.Умна,пъргаваиенергична,работешевтърговскияотдел.ЧестояпращахданосиотчетитевГрадскиясъвет.

—Вторагодинаевечетаминесееобаждала—тъжноопънаотци-гарата

Панчовдигнаръканадрунтавитесивежди,задаясвлечекъмсухатасиуста,откоятосеразливашегорчивазакана.Следмалкогласътмупакзатрептякатострунаизахапалтънкиятсиезик,погледнастената,къдетоврамкависешеснимкасженамуотнякогашнатаимсватба.—Имомчето—продължиПанчо—итойзаминазаКипър...Ужсамонагости...носеобади,чесинамерилработа.ДъщерятаизетятотидохавИспания...Наскоросеобаждаха,децатаужбилидобре.Знамли?—Панчозамълча,гласътмустихнаудавен,челюститемусесковаха,пръститенаедритемуръцесесвихавюмрук.

Отулицаталъхнавятър.Встаятаплъзнахасенкитеналипите,коитосъщомълчаха,уморениоттоплияден.Презотворенияпрозорецсевиждашекъсченебе,покоетосепростирашебялаопашкаотнаскоропрелетялреактивенсамолет.

—Видишлигиития—насочипогледасикъмнебетоПанчо.—Щелиданипазяотнякого...Откого?—казакатопремрежиболезненозамъгленитесиочииизтрискърпапоттаотчелотоси.

Тежъкеживота,братко....Времена.Добре,чепонегражданскавойнанестана!Какводатикажа?Койгоеочаквал,знаеличовек?

—Кажими—стрелнамевочитеПанчо,—щесевърнелиженами,де-цата?Щеоживеелиотновотоядом?—питашемеистоешебезмълвен.

—Ех,Панчо,Панчо...—търсихдумидагоуспокоя—Тибеше...—Азбях...бях...Носегасъмникомуненужен...—Тисиоставашхубавчовек.Родолюбец.Небързайсунинието.Няма

даевсетака.Светътсепроменя,наликъмдобровървим?—казахседнадоловимаусмивкаиприятелскигопрегърнах,нотойнереагиранамояжестилицетомуостанабезизразно.

—Не,немисевярва...—Ще,ще...Щесенаскачатлудите.Ихоратащестанатпо-добри.

Щеоцелеем,толковапатиласапрепатилибългарите...—почтигальовноговорехнаПанчо,макар,чесамневярвахнамоягласиусещах,ченика-къввятърнеможешедаразпилеетъгатанатоячовек,койтотъркашелицетосисшепииплачеше.

Преваляше икиндия, когатоПанчоме придружи до автобуснатаспирка.Захладняваше,отгоратасевдигахакълбестиоблацииносеханад

Петър Доневски 121

равнинатадъхнаколендроигнилашума.СлънцетосбакъренотосичелоклонешезадтъмнитегорунинаБорованскамогилаивечерниятлепкавздрачслизашеотбаирите,задазалееселскитеплощадииулици.

Автобусътдойдепоразписание.Качихмесесдвежени,коитопозна-вах.Итепътувахазаграда.Подадохпаринашофьорасмолбадатаксуватрибилета,нотойсеусмихнапознатоимивърнабанкнотатасжест:

—Разбирасе,четепознавам.Ощеотмладитетигодини,собиколкитетипотиясела.Ноднесвозяпътницитебезплатно.Налисмевечеевро-пейци.Европейскисъюзетова...Затворивратитеимисмигнадяволито.

Автобусътнабраскоростипосухияасфалтнашосетосепроточибялатаопашканаизгорелитегазове.

Гр. Враца 10.05.2010 година

Къщà ìóçеé „Геî Мèëеâ“ — Сòàрà Зàãîрà

122 ÏËÀÌÚÊ

Пенка Бангова

ЯВОР Новела

Тозияворбешедостолепнодърво,разперилоклонивлевиякрайнаполя-на,намиращасевподножиетонаСлавеевитевъзвишения.СтроителниятинженерВасилАспарухов,висок,добресложенмъж,запървипътговидяповременаизлетсъссъученицитесиотанглийскатагимназия.Послеподсянкатаналистатамубепрекарвалзабавничасовевкомпаниятанаприятелииколеги.КогатосеоженизахудожничкатаВасиленаГълъбова,започнадаидваснея.Ивнай-горещитедниподкоронатанаяворабешепрохладно.Тесеразполагаханаземятаисплитаханежноръце.Отюж-натастрананадървотоиздаденатачастнакоренитемунаподобявахадвеседла.Преззиматасядахавърхутях.

— Вас,тук е по-приятно отколкото до електрическия радиаторвкъщи!

Женамувеселовъзкликвашеистрастногоцелувашепоустните.Василотговаряшенацелувкатасощепо-пламеннацелувка.Щастливоусмихната,Василенаразтваряшескицника,койтовинагиносешесъссебесиинахвърляшесилуетиначервеногърдикълвачи,пухкавиоблаци,заскре-женихрасти.Отвременавременейниятсъпругразглеждашерисункатаипредида£направизабележка,гальовнопрокарвашепръстипокосата£,оформенавплетеница,наподобяващажитенклас.

Когатодецатаимпоотраснаха,започнахаитяхдаводятнаяворо-ватаполяна.ГълъбинаиАспарух,сгрейналиотрадосточи,поцялдениграеханаволя.Нозавършихагимназия.ОтидохадаследватвГерманияиостанахатамнаработа.ПредидвегодиниВасил,докраенпределнадушев-нитесисилисъкрушенотнамаляваненаработатавстроителството,получиинфаркт.Трагедиятасеслучиденследобявяваненарезултатитеоттъргазаремонтанаградскитеучилища.Иметонанеговатафирмалипсвашевсписъка,коетоозначаваше,чезанеизвестновремесемейство-тому оставашебез средства.Надпреваратабе спечелена отнеговиясъстудент, наперения като странджански петелМанчоДимитриев.ОщевинститутанаВасилмубенаправилолошовпечатлениеМанчова-таспособностдасесближаваспрофесорите,качество,осигуряващомунезаслуженовисокиоценки.Сегабеединотприближенитенакмета.Средколегитесеносешеслух,чеитлъстапачкабепусналвдълбокиямуджоб.

ПрезнощтаВасилнемигна.„Научиседадавашрушвети!Създавайсиприятелствасредсилнитенаденя!“Тезимислинатрапчивообсебвахаумаму,носърцетонегиприемаше.Насутринтасепочувстванеобичайно

Пенка Бангова 123

отпаднал.Стягащаболкавгърдитеспирашедъхаму.Василенаведнаганабрателефоннияномерна„Бързапомощ“.Послеощетрипътиимзвъ-няисподавяйкиплачасимолешенезабавнодадойдат.Служителкатасраздразнение£обясняваше:

—Госпожо,нализнаете,общинатаниебедна,етозащоразполагамесамосдвелинейки.Предимствоиматдецатаиродилките.

Звъннаиначастнатаклиника,нооттам£поискахасума,скоятотянеразполагаше.

Шестдесеттеминутичаканесеоказахафатални.Напътзалечеб-нотозаведениеАспаруховпочина.Повременапогребениетовърхупреб-леднялотолиценаВасиленанепрекъснатосестичахасълзи.Дълговремеследтовадокоснешеливещнамъжасиилиизплувашеливсъзнанието£някакъвспомен,тепотичахавсетакаболезненопарещи.Единственоко-гатоотидешенаСлавеевитевъзвишенияживителнатагледканадивитецветя,белиясняг,роснататреваразсейвашескръбтапонепрежалимиячовек.Самотамзеленият£погледсеизпълвашесъссмирение.Итяпро-дълживсяканеделядаизминаванякоиотпътеките,покоитоусмихнатибяхакрачилитяизадружното£семейство,вдишвайкидълбокосвежиявъздух,кактогибеучилВасил.Етоиднес,нарамилараница,сритмичнапоходкавървешенагорекъмнай-високияхълм,поемайкиспълнигърдиароматанамащерка,разнасянотлекияветрец.

Вдесетчасаптичатапесенсепримесисвойнарезачки.Бешечувалашумотбрадва.Товаобикновенобеработанаром,дошълданатоваривкаруцатасинякойдънер,задастоплисвоитециганчета,нозапървипътдоушите£достигашетакованепрекъснатобучене.

—Койтаканаглосече!—възкликнанаглас,сякашлюбимият£съпругедонея.

Когатоизлезенаколарскияпът,сестъписаотгледката.Поцялатамудяснастранасеиздигахакамариотздравитрупи.

Впонеделниксутринтаствърдикрачкивлезевсградатанагорско-тоуправление.Директорътотсъстваше.Едвавкраянаследващатаседмицаяприевкабинетаси.Погледът£,озаренотвсеотдайностидоброта,привлеченеговитеочиитойсъссърдеченжест£посочистоласрещубюрото,нокогаточузакаквоедошла,движениятамуотновостанахаравнодушнииотегчено£заобяснява,четазикорияечастнасобственост.

—Отдядознам!ВодисекъмземлищетонаСозополскатаобщина—скатегоричентонгопрекъснаВасилена.

—Беше,новеченее.Инеразполагамсюридическиоснованиядабло-кирамдействиятанапритежателя£.

—Нимащедопуснетедабъдеотсеченацялатагора?!—Е,цялатанадалиевъзможно...—Ноичастотнеяпакемного!—Последнитезакони,коитосеприехаотНароднотосъбрание,раз-

вързахаръцетенасобствениците.—Авиеивашитеколегипротивопоставихтелисенаодобряването

им?!

124 ÏËÀÌÚÊ

—Не...—върхуслабото,снезапомнящисечертилиценадържавнияслужителсеплъзнагримасанаучудване.

—„Природатаевинагинепобедима“.Данодревнатасентенцияиздър-жипроверкатанаднешнотомътновреме!

СоткритовъзмущениевгласазаявиВасилена.Студеноказа:Довиж-дане!

Ибавнотръгнакъмвратата.Сърцето£горешеотжеланиедаспа-сиакациите,дъбовете,боровете,анезнаешекакдапостъпиитоваякарашедасечувстваобъркана.

ВечертапотърсивинтернетадресанаместниялидернаЗеленатапартия.Ощенадругияденсесрещнахавкафенетосрещуцентралниявходнаплажа.Мъжътбешеоколочетиридесетгодишен,новечеспрошаренакоса.Говорешебавноипровлачено.

—Ниенямамепарламентарноприсъствие,етозащонеполучавамесубсидии.Абезсредствасмесвързаниръце...

Отправилпримиренпогледкъмнеспокойнатаморскаповърхност,ширналасезадпрозореца,докойтобяхаседнали,£разказа,чепрединя-колкогодинидървенатамафиярегистрираласвояорганизациянаречена„Зеленигори“.Напреднитеизборизаконодателитепоставилинепосилнатабариерапредчестнитехоразавнасяненадепозитотпетдесетхилядилевазаучастиенапартиявизборите,етозащоотпаднали.

—А„Зеленигори“несамовнесохаисканатасума,нокупихаимногогласове.Влязохавпарламентаисегапрокарватзакони,коитообслужваттези, коитоимдаватхилядарките— споделяшеапатичноместниятлидер.

Василенасеприбравапартаментасподкосеникрака.ПредиДесетиноември1незнаешекакдасеборисналоженотоправилонеталантливитехудожници,ахудожниците-партийничленоведаизлагаткартинитесивчужбина.Исеганепроумявашекакдапостъпи.„Нимащеотсекатнашияявор!“.Неговотосъществуванеправешепо-живспоменазаВасил.Не,неискашедаумиратехниятлюбимец!

Извадибялоплатно,разположигонастативаизапочнадарисува.Досутринтавърхунегооживядървотосвеличественатакорона,широкотостеблоииздаденитекорени,наподобяващидвеседла.Надругияденсъсре-доточиусилиятасивърхунебето.Двоумешеседанарисувалииптици.ЗатвориочиисезамисликаквобияпосъветвалВасил.Съпругът£бешевлюбенвславеите,вморскитеорлиинавярноби£казал,чеедобредаимаптици.Нонанея£сеискашенебеснияткуполдаечист,авъздействиетодаидваотлистата.Работидокатонезатрептяхакатоживи.

Наизложбатанадружествотонахудожниците,тържественоот-критапослучайДвадесетичетвъртимай2,картината£бепоставенавцентралнатачастнагалерията.Небешеуверенадалинаистинаетака,обаче£сеструваше,чемощнатакоронанаяворапривличапосетителите.

Несезаблуждаваше.Отпървиядопоследнияденнаизложбатанай-1 Десети ноември — денят на т.нар. Промяна в България, когато се сменя

тоталитарното управление на БКП с многопартийно. 2 Двадесет и четвърти май — национален празник на Република България.


многохорасеспирахапреднейнататворба.ИпогледътнаЯворПакаризов,дошълдасепоразсее,бешепривлеченотдостолепниястолетник.Самот-натамуфигуранафонанакристалнотонебеизглеждашенеобикновеновитална.Разгледаясъсспокойниочи,следтовасеизправипредсъседнотоплатно.Нозащосърцетомузапочнанеритмичнодатупти?Стоешепредграфикатавдясно,агледашеизумителнатакоронанаявора.Отначалотонаседмицатапоосемчасабешевгоритекрайграда.Съдружникътму,сприхавиятГенадиДулев,снервенгласбенаредилнаработницитедасекатвсичкиздравидървета.Пакаризовстриктноконтролирашеизпъл-нениетоназаповедта,бездаговълнуваткралскитеосанкинавековнитебукиидъбове,широкитеимстебла,нежниятшепотналистата.Атозинарисуваняворбръкнавдушатаму.

Следкаторазгледаизложенитекартини,отновосеспряпредкрасивиясисъименник,новечегосъзерцавашестревоженпоглед.Вушитемусепоявионзинеприятеншум,койтопоказваше,чекръвнотомуналяганепаксеепокачило.Отидевкафенетосрещукартиннатагалерия.Поръчасиминералнавода„Девин“иизпипоеднатаблеткабетаблокеридиуретик.Вхотелскатастаяглътнаихапчезасън.Преднатанощнебешемигналидобребибило,акопонемалкопоспи.

Най-послебогХипносгодокоснасдъхаси,нозасъжалениесесъбудиспотискащоточувство,чегоочакванещастие.Откактосинътмупочи-на,товаубийственосъстояниечестоизпълвашенеговиявътрешенмир.

Спотрепващипръстиизвадиотнощнотошкафчетънкостеннатачашасживописноизрисуваникитайскирозипонея.ТябелюбимавещнасъпругатамуЦвета,можебизатовапрезпоследнитешестгодиниЯворнесеразделяшестозиизященсъд.

Внимателноналяотбилковиячай,предписанмузарегулираненаемо-циите,изапочнанамалкиглъткидапие.Послесиоблечемлечнокремавитепанталонириза,коитобекупилотелитенбутик.Женамугохаресвашевсветли,изисканитоалетиисегабеобладанотстраннотоусещане,четяетук,встаята,итойудовлетворяванейножелание.

Очитемусенасълзиха.Сбавнапоходкаслезевресторантанахо-тела.Седнавнай-тъмнияъгълихапнанабързо.Отмноготолекарства,коитопогълна,вустатамугорчешеипочтинеусетивкусанателеш-кияшницел.Домашниятлекаргосъветваше,заподобряваненасъня,най-малкопоединчасдасеразхожда.Сунилоизражениеналицетосеотправикъмморскатаградина.Влажниятвятъргоподразни.Прегър-натитедвойкисъбудихавдушатамуболезненочувствонасамотаипобързадасеприбере.Отпуснасевъвфотьойлаизатвориочи.Паметтамуподнесеспоменазатовакакитой,прегърналпрезрамосъпругатаси,излизашенаразходкапожълтитепаветанаСофия.ИмашефигуранаАполон,Цветасъщосерадвашенаочарователнастойка.Винагибяхаоблеченисмарковидънки,якета,костюмииимбешеприятнодасепо-явяватсредхората,идапоказватсвоетощастие.Новнавечериетонасребърнатаимсватбатябепрегазенаотмерцедес,когатопресичашеназеленсветофарпешеходнатапътекапреддомаим.Кера,съседкатаотпървияетаж,бършейкинервносълзите,коитосестичахапоповях-

126 ÏËÀÌÚÊ

налите£бузи,сридаещгластвърдеше,чеотдеветденатовавозилостоялопаркирановлявооткооперацията.Тръгнало,когатодобратаивежливагоспожаПакаризовапрекрачилакраянатротоара.Шофьорътбилдебеловратмъж,облеченвчеренанцугичернатениска.Възрастна-тадаманеможадасиспомниколатасинялие,червеналие,нитобезабелязалапонееднацифраотномера,етозащонеобърнахавниманиенапоказанията£.Съмнителносъвпадениеимашеиоколосмърттанасинаму.Когатовлизалскадилакасипрезизточниявходнаграда,тойбеблъснатоттир,неправомернопресякълнеговотоплатно.Следтезидвеубийства,останалинеразкрити,въпрекиголемитепари,коитопот-роши,задасеустановятвиновниците,вуманаПакаризовсезагнездивъпросът—случайнилибяхаилицеляхадасплашатхладнокръвнияге-нералТуджаров,неговиятъст?

АнгелТуджаровпредиПромянатазаемашеотговоренпоствМинис-терствотонанароднатаотбрана,асегасезанимавашестърговия.Бла-годарениенанеговитевръзкифирматанаЯвормуносешезлатнидоходи.

Изпичаеначашапрясномлякоподсладенослъжичкапчеленмедисилегна,нонемусеспеше.Започнадаброи:едно,две,три...Вместодасеотпусне,всъзнаниетомуоживякартинатанаВасилена.Мигследтовагопронизавъпросът:„Неелимашавръцетенапрестъпници?“.Иотновоощепо-властногозавладяусещанетозанадвисналаопасност.Взевторохапчезасън.

На сутринта изпитвашемъчително напрежение в слепоочията.Чувствашесеотпаднал,акогатотрябвашедасесъсредоточи,ледениигличкиболезненопробождахатялотому.Какдаоткриедиагностика,койтодамупредпишеточнителекарствазаизвежданеоттовасъстоя-ние?!Имашевъзможностдазаплатинай-високатаценазаподобнауслуга.

—Толковамногостотачкисъмброилнасветилавнашатамедицина,анямаподобрение—тъжноусмихнатсподелисъссвоятамайкаприпо-следнотосигостуваневуютния£апартамент.

—Нетитрябватнитокорифеи,нитоилачи.Бъдивхармониясду-шевниясимир.Тогаващетисветнепредочите.

СъссъчувствиевгласаотговориАнастасияПакаризова.Всивия£погледнапирашетревога.

Яворслушаше,навелбезпомощноглава.Инаследващатасутринотновосесъбудиспознататаболкавтила

исусещането,чеенай-разумнодасеоткажеоттазиработа.Ноумътведнагамуизпративъпросаскакводругощесезаеме?Нещопо-важно,сеганесамопечелешедобре,аидърпащитеконцитевдържаватаискреногоуважаваха.Най-вечестоваотношение,приятноласкаещонеговотоего,немусеразделяше.

Стисназъби,сякаштакащешедапропъдираздвояващитегомисли.Кактообикновеносекачинамощниясиджиписеотправикъмподно-жиетонаСлавеевитевъзвишения.Дойдепредидругитеипървотонещо,коетовидя,беявора.

—Тойе!Колкомайсторскихудожничкатаепредалаизлъчванетонадостолепност!—почтигласновъзкликна.


Проверидалиимапоставензнакзаотсичане.Имаше.Нарушиграфикаиизпратиработницитедасекатвсрещуположниякрайнаместността.

Вчетириследобед,кактообикновено,тетръгнахакъмселоСълзица,къдетобяхаразквартирувани,аПакаризовследтридесетминутибързходсеозовапри„адаша“,кактошеговитобезапочналдагонарича.От-пуснасевърхуизпъкналитекорени,наподобяващидвеседлаисезамисликакдазаличисмъртоноснатаотметка.Бешекръстнаправенсблажнабоя.Опитаседагоизчегъркаснож.Успядонякъде.Надругиядендойдечаспредидърварите.Напоипамученпарцалскореселиниспрядатъркаследкатостеблотобешенапълночисто.Обгърнаспогледкоронатанаявора,зеленапланетаотблестящилиста,идушатамусеизпълнисвъз-торготкрасотата£.Ноедновременносвъзторгасепоявиусещанетозабезсмисленосттанапоследнитемудействия.Нищонесепостигасъсспасяванетонаеднодърво.Инеелинаивнотова,коетоизвърши?ОбачевсекичовекизпитваисконнанеобходимостдаеубеденвзначимосттанаделатасииумътуслужливомунапомнизаразказанапопаотСълзица,слабият,сдълбоки,замечтаниочи,ДанаилВаклинов.

Данаил обичашеда слушаисториите, коитовъзрастнитемирянисподеляха.Оттяхбенаучил, чепредипокръстванетонанародани визточнотоподножиенаСлавеевитевъзвишенияеималокапище.Когатоезическотосветилищепотъналовзабрава,израсналотовабожетворение.Полянатаоколонегобилаограденасгъстагора.Втазитруднопроходимакорияместнитехораповременатурскоробствосекриелиоткърджа-лиите,апоклонитенаявораокачвалиикониисемолелинаГосподдагизакриля.Етозащонесамонеенаивно,нозарадипаметтанапредцитесизаслужавадабъдеспасен.

Следкатоприключиработниятден,Пакаризовсепомотакрайсвоятакола,нонеседназадволана,аотновоотидепривеличествениякрасавец.Нежнопомилвастеблото.Излегнастегнатотосиспортнотялоподпро-хладнатамусянкаизатвориочи.Отначалозанищонемислеше,послевнеговотосъзнаниеоживяспоменазаконцертнаболивийскимузиканти.Основнитеинструменти,използваниотчужденците,бяхапанфлейти,всякасразнороднозвученевзависимостотматериала,откойтобяханаправени.СЦветаизлязохаотзалатаразвълнуваниипрезцелияпътдовкъщиговорехазавдъхновенотоизпълнениенаартистите.Яворвдигнапогледнагорекъмлекопоклащащитесеклони.

—Какволизвученещеимапанфлейта,измайсторенаоттебпрелест-носъздание?Иколкоеинтересно!Еднаквиинструменти,аизвлеченитетонове—коренноразлични.

Послесезамисли,чеиприхоратаетака:едноисъщочувство,на-примерскръбпозагубатаналюбим,увсекиуникалносепроявява.Етобратму,независимочедобреживясъссъпругатаси,следсмъртта£,небяхаминалидванадесетмесеца,когатосеожениповторно.Докатотой,въпрекиизтеклитешестгодини,всеощенеможешедасипредстави,чещелегнедодругажена.Неочакванопаметтамуподнесекартинатанабелияковчег,вкойтобяхапоставилиЦветаитяцялатавбяло,кактонай-често£бешеприятнодасеоблича.Внегомигизпитажеланиедасе

128 ÏËÀÌÚÊ

застреля.Единственосъзнанието,чесегасинътмущеимадесеторнопо-голяманеобходимостотгрижииобичгоспря.Нокогатоилъчезарни-ятАнгел-Владимирнапуснатозисвят,неситегликуршума.Въпрекичездраветомусеразклатиинищонемуносешерадост,установи,чевсеощемусевървиподсиньотонебе.

Наследващияследобед,когатосекачитеситръгнаха,отноводойдеприсвоясъименик.Вятърлюлеешелистатаму.Тешумяхатака,сякашнаблизотечешебързоводнарекаизапървипътследсмърттанаполо-винкатасиизпитаудоволствие, че еживиможеда сенаслаждаванахармоничниязвук,скойтонасищахавъздуха.

Вкраянаседмицата,въпрекиоблачнотонебе,пактръгнакъмпти-четооко,кактоселянитенаричахаяворовитедървета.

—Откъдеедошлотовапоетичноиме?—запитабиволаряКралиГин-кин,койтосебеотбилнараздумкапринего.

—Отсеченитестранинастеблатасанашаренисфигури.Еднипри-личатназеницинасоколи.Други—набухали.Етозащотакаимвикаме—тихоотговоривъзрастниятчовек.

Пакаризовгослушаше,авсъзнаниетомунапирашевъпросъткакъвлизнаксекриевтоваумъртвениятявордатегледасоконаптица.

„Природатае единственатакнига, всички страници,накоято сапълнисдълбоксмисъл“.Тазимъдрост,изказанаотГьоте,япрочетевкметствотонаСълзица,коетопосетихасъссъдружникасинатретияденотзапочваненасечта.Бенаписанавърхубялкадастрон,аотдолусразкривенибуквинякойбедобавил:„Кмете,изпъдететезипладнешкиразбойници,коитобастисватнашатакория!ВпротивенслучайБогщенинакаже.“ГенадиДулев,стисналзлобноустни,разкъсанамалкикъсчетаплаката.Когатовлязохаприместнияначалник,сязвителентонотбеляза:

—Господине,озаптетесираята,акоискатеипрезследващиямандатдастенатозистол!

Яворзапазинеутралноповедение,катосиналожиданесезадълбочававразсъжденияпослучката,новъпрекитовапрезнощтанемигна.Послесезаредихаощемногобезсънниденонощия...

—БайКрали,лошоспя!—стъженглассподелиПакаризов.—По-дълговреместойвгората—биволарятсъчувственогопоглед-

на.—Дори,когатовали,стойкактомайкатееродила.Ищесеоправиш.—Трябвадапробвам.—Опитай...Аазщетръгвам.Кралитихоказа:„Довиждане!“иподкараживотнитекъмселото.След

малкозаваля.Пакаризовприбрадрехитесивимпрегниранатараница,коя-товинагиносешесъссебесииостанаголподпеленатаоттопликапки.Сърдечносттавгласанабиволарябеповишилонеговотонастроениеитойдяволитосеусмихнанасвояадаш.

—„Естественотонеесрамно“1.Налисисъгласенсмен?Следтовамусепоклониивдигнанагореръце.Струвашемусе,че

дъждътгообливанесвода,аснежност.Изживяванетосъбудифиното

1 „Естественото не е срамно“ — цитат от драма на Еврипид.


усещане,коетолюбиматамусъпругаизвиквашесъссвоетоприсъствие.Товасъстояниеизпълнисприятнавъзбуданеговототяло.

Следчасоблацитесеразсеяха.Наоколосеносешеомайващиятароматнаколендро.Високовнебетосереешенепознатаптица.Яворсеоблегнанадървотоипотънавразмислипоизминалияживот.

Ощепредидасеожени,бъдещиятмутъстгоурединаработавПървоглавноуправлениенаДържавнасигурност.ЦветабезавършилаСофийскияуниверситет,специалност„Международнивръзки“,такачедългигодинибяханаработавчужбина.НодойдеПромянатаитрябвашедасезавърнат.Тойпотърсиновополезаизява,аженамусеотдаденасемейството.Етоя,вни-мателнообясняванаАнгел-Владимирзатруднилатагозадачапогеометрия,усмихнатаподреждавъввазителалетата,незабравките,гладиолите,които£купувашеотблизкияпазар...Пакаризовотправипогледкъмхоризонта.Запървипътспоменитенегоизпълнихасдушевнаболка,асъссмирение.

Постепенносевлюбивтовамясто.Веченебързашедаситръгва,амубешеприятнодаостанесам,излегнатвърхунапуканатаотлятно-тослънцеземяилиоблегналгръбнаширокотояворовостебло.Любувашесенакатеричката,коятоскачашеотклоннаклон,нависокитепочтичовешкибойтреви,коитоцарственосепоклащаха.Веднъжстанаслуча-енсвидетелнагальовността,скоятодвасмокадокосвахасвоитетела.Имашечувство,четоваетанцнавлюбени.Тезикартиниизвиквахавпа-меттамуотминалисъбитияитойотновогисъпреживяваше.Понякогамусеискашедасепоразтъпчи.Откридобреподдържанапътека,коятоотвеждашедобилотонасреднотовъзвишение.Тамимашемалкаполянасизгледкъмморето.ОтнеясевиждашецелиятзаливсостровПавелвдясноотбрега.Последнителъчинаденямупридавахасребристцвятитойнаподобявашестариннаброшка.Облакскрислънцетоиостровътсепревърнавобикновенопарчеземя.Пухкавотокълбовеличественоотминаикъсчетоскалаиздаденанадводатаотновозасиякатосребърнобижу.Яворвъзторженогледашепромянатанацветоветеиспроясненосъзна-ниепреценяваше,четакаеиприхората.Еднаквисъбитиячовекможедагивъзприемепоразличенначинвзависимостотчувството,коетовдаденотрязъкотживотамуосветяванеговатадуша.Напримерпо-ранонеседразнешеотшуманаавтоматичнитерезачки,авпоследновреме,осъзналчрезвъздействиетонаеднодървоценносттанагорите,всепо-отвратителнизапочвахадамуставатостритеимзвуци.

В средатанаавгустна връщане отвърха, откри голямкъпинак.Тъмновишневитеплодовепримамливоблестяха.Откъснашепакъпини.Удоволствието,коетоизпита,неможешедасесравнисдунапреновиявкуснапрасковите,ягодите,крушите,внесениотсъседнитедържави,скоитобяхаотрупаниизиме,илетесергиитенакварталнияпазар,ароднопроизводствовсепо-рядкосесрещаше.Тойгледашесинияхоризонтисимислеше,чепрезтозибезкрайнодълъгпреходберазбитоселскотостопанство,запукнатигрошовебяхаразпродаденибезценнизаводи,изсе-чени—стотицидекаригори.Изащоевсичкотова?Единицидасинапъл-нятджобовете„Иаз...несъмлиединоттези,коиторушат?ПладнешкиразбойникменарекохахоратаотСълзица.Исаправи!“

130 ÏËÀÌÚÊ

Вдишадълбоко.Чувствашенеобходимостдапоемепо-голямаструявъздух,задаиздържинатежесттанаугризението,коетозапочнадаиз-пълвасърцетому.Пладнешкиразбойник!Аимашегодини,когатомечтае-шедасежертвазасигурносттанародината.НеговидолпрезмладосттамубедокторРихардЗорге.

Асегакойеидолътму...Следтозивъпроснепоследваотговор.Послесъзнаниетомусепре-

несекъмотсеченитеяворовидървета.Датегледатсочинаптици—неозначава ли, четрябвада гипазимкато зениците си?Ине ликрайновремеданапуснеунищожителнатадейност,скоятосезанимаваше?Носъдружникътмущепродължисечта.Икаквотрябвадаизвърши,задаяспре?Мъдритехораказват:„Еднаптичкапролетнеправи“.Иимашелисмелчаци,коитосаготовидагопоследват?

Презгодинитенатаканаречената„демокрация“Пакаризовбеуспялданатрупадобросъстояние.Иакокихнеопределенасума...Знаешеточнонакойнароденпредставителтрябвадабъдепредадена.Неговияттъстгобетоварилсгаднатазадачадамуброипари,задапредлагаудобнизадървенатамафиязакони.Известнамубешеипаролата,коятобенеоб-ходимодакаже,задагоувери,чесаотобщакръвнагрупа.

Тазимисъл го споходи в септемврийски следобед, вперил възхитенпогледкъмзалязващотослънце.Тооцветявашевбледорозовооблаците,а коронитенаотсрещнитедъбовебяхапридобилитъмнолилавцвят.Такасестреснаотидеята,дошлавсъзнаниетому,чепрестанадавиж-даизалеза,иширокитесенкинадърветата.Побързадаяотпъди,нонадругиядентяпаксепояви.Исезадържапо-дълговреме.Натретия,начетвъртия,напетиядентазимисълвсепо-властногообсебваше.Бездасиедаляснасметкадалищеимакуражаданапуснетресавището,вкоетозатъваше,бездаенаяснодостатъчнощедралиедушатаму,задаможебезболезненодапонесераздялатасмилионитеси,въображениетомуподнасяшеясникартининасрещиснародниизбраници.Представяшесикакпредлагапачкисбанкноти,задасевнесепредложението...Щеза-почненапримерстовадепозититенапартиитедабъдатнамалениотпетдесетхилядилеванадесетхилядилева.

СледсмърттанаАнгел-ВладимирЯворсужасосъзна,ченевиждасми-сълвсвоетосъществуване,асеганещосераздвиживсъзнаниетому.Веченикойнеочаквашенеговаталюбов,неговитегрижииспокойноможешедаизложиживотасинариск.Итоварешениекаточудотворензвъноткамбани,огласящивеликденсканощ,затрептявсърцетому,изпълнигосъссила,коятоувеличавашесмелосттаму.Неговитемислизапочнахадасеподреждат.Сънятмустанадълбокиободряващ.

Вначалотоназиматасевърнавстолицата,къдетоживеешеот-кактобепостъпилнаслужбавДържавнасигурност,иощенадругияденмонтира в слушалкатанателефона устройство запромянана гласа.Следкатосеубеди,чевсичкоенаправенопрофесионално,сесвързасде-путата,вкоготобешеуверен,чещесвършидобраработа.Уговорихасисрещазасъботаследобедвкафенетонахотел„Мистерия“.Сутринтасесъбудибодъриведнагасезаесдегизирането.Благодарениепозициитена


тъстаси,безавършилвСъветскияСъюзшколазаразузнавачи,такачетънкоститепопромянанавъншносттамубяхаясни.Сменииномеранаджипа,скойтощешедапътува.

Петнадесетминутипредиуговорениячас влезе в заведението.Тобешеполупразно.Седнанамасатасрещувходаиотправипогледнавън.Презостъкленатавратасевиждашенежнатазавесанападащияпървизагодинатасняг.Яворгледашесширокоотворениочибелияводопадоттанцуващиснежинкиисизненадаустановяваше,чесечувстваспокоен.

Господинътдойдеполовинчаспо-късно.Бешеширокоплещестисне-съразмернодългизаръстасиръце.Седнаиседритесипръстизапочнанеритмичнодабарабанипомасата.

—Виелипредставляватефирма„БратяСемекчиеви“?—Да.ИдвамотиметонаКубратСемекчиев—суверенгласотговори

Явор.—КубратСемекчиевнеелимъртъв?—Вавстрийскаболницагоизлекуваха.Пакаризовотправипроницателенпогледкъмсъбеседникаси.Тойму

кимнаутвърдителноизащитникътнагоритезапочнадаизлагасвоетоискане.Народниятизбраниквсепо-ритмичнобарабанешепомасата.На-краяобявисумата,коятожелаешедамусезаплати.ЛицетонаПакаризовпоруменя.Очаквашедачуедвойнопо-малкацифра.

—Щегиимате.Сегаполовината.Следизлизанетоназакона—другатаполовина.

—Разбирасе,четакащепостъпим.Налистенаясно,ченесасамозамен.

Схармоничнитедвиженияначовек,изпълненотчувството,чеепо-лучилзаслуженовъзнаграждение,депутатътприбракуфарчетоспарите,кимнахладнозадовижданеиситръгна.

Следващатасреща,коятомупредстоеше,бешеслидерана„Роднипланини“,еднаотекологичнитепартиивстраната.Избранего,защо-топредигодинатозимъжмубенаправилдобровпечатлениеповременателевизионендиспут.Поджиесемамубешеобяснилразположениетонамасата,накоятоседеше,такачеощещомвлезе,новодошлиятмусеусмихнаисбързикрачкитръгнакъмнего.Сигурнобепрехвърлилшест-десетте,тъйкатофигуратамубезапочналадасепрегърбва.

—ДойчинРадионов.Влюбенсъмвдъбовете,вбилките,вреките,етозащопосветихживотасинатяхнотооцеляване.

ГоворешепламенноиЯвор сипомисли, чепрекраснобирецитиралстиховетенаВапцаров.

—ИванИванов.От1970съмемигриралвЩатите,носърцетомиетук,вродината.Иазобичамнашетоморе,езера,планиниикопнеядабъдатзапазени.Внимателноследязаконите,коитосеприемат.Единоттяхсмятам,чеенесправедлив.Товаедасеизискваотпартиитедавнасятпетдесетхилядилевадепозит,задаучастватвизборите.

—Правсте.—ГотовсъмдаподпомогнаВашиизявипотозивъпросвнационалната

ичастнитетелевизии,впериодичнияпечат.

132 ÏËÀÌÚÊ

Дойчин го гледаше с големите сиизразителни очи.ВъзторженотоизражениенаодухотворенотомулицеизпълвашеЯворсудоволствиеотсрещатаиоттова,скоетосебезаел.Обсъдихавкоипредаванияедобредасепояви,вкоивестницидапредложистатии.НакраяПакаризовпо-питаколкощеискаличнозасебеси.

—Нищо.Азработя.—Къде?АкоВиеприятнодасподелите.—ВБАН.СтаршинаученсътрудниксъмвИнститутаполитература.Пакаризоввметнасвеселтон.—Досеганесъмсрещалчовек,накоготозаплататадаедостатъчна.

Каквощекажете—двабона?—Виепреценете.Заменеотзначение,чеплащатетелевизионното

време.Инещопо-важно.Вашиятжестмеизпълвасвяравпобедатанадунищожаващитеприродата.

„Говоритакасякашдекламира“—сипомислиЯвор.Тазимисълизвикавърхулицетомуусмивка,коятонеможадаприкрие.

—Азвсеощепомомчешкисепаля—Дойчинсъщосезасмя.Заразяващата възторженостна лидерана екологичнатапартия

изпълвашеПакаризов с усещането, че е проводникнанещоистинско,етозащонемусеразделяшеснегоизапочнадаразказвакаквСевернаАмерикасегрижатзагоритеси.Послемупредложизаеднодахапнатотспециалитетитенаресторантакъмхотела.

—Азчерпя.—Съжалявам,нотрябвадавиоткажа.Мамаеболна,етозащобързам

дасеприбера.Пакаризов отново остана сам.Снарастващовъзхищение гледаше

пленителнатабелотанавънисимислеше,чевиметонатазикрасотасизаслужавадажертвасвоетосърце.

Следмесецтойнавършвашешестдесетгодини.АкоЦветабешежива,щяхадасъбераткомпанияотосем,деветсемейства.Имахаприятеликактосредполитическия,такаисредартистичнияелитнадържавата.Приятноимбешедагиканятзаедно,защототогавасеразгаряхаинте-ресниразговори.Срещахасеощевшестследобедвнякоекафененауискииядки.Послегиводеханавечерявнай-моднотозасезоназаведение.Накраясепрехвърляхавнощенбарисевеселяхадозори.Нооткактосъпругатамупочина,сечувствашесамотенсредмногохораиобикновеносистое-шевкъщи.Предиседмица,гледайкителевизионнопредаванезарускителесове,мухрумнаидеятасразходкадоявороватаполянадаотбележисвояпразник.

Отпътуваединденпо-рано.Заразликаотдругпътспадобревхотел-скотолегло,асутринтасбодрикрачкитръгнакъмлюбиматаместност.Бешенеобичайнотоплозаянуари.Яснотонебегоизпълвашесрадостночувство.Тойреешепогледнапредисизненадаустановяваше,чеитака,голи, орехите, брястовете, дъбоветему харесват.Ияворът, въпрекиокапалителиста,изглеждашедостолепно.ОщевСофияживосипредста-вяшекакщесеоблегненанего.Презлетнитеследобедиподкоронатаму,разперенакатоханскашатра,бешепрохладно,аснаближаванекраяна


октомврибезапочналдаусещаприятнозагряване,когатодопрешегърбасивширокотостебло.Тазиестественатоплинасякашмувливашесили,етозащоизпитаразочарование,когатовидя,чевърхудватаизпъкналикорена,бяхаседналимладаженаимладмъж.Срещутяхпо-възрастнадамасвисокочелоикосаоформенавплетеница,наподобяващажитенкласберазтвориластативирисуваше.Когатонаближи,теусмихнатигопоздравиха.Имашенамерениедагиотмине,нонепринуденатаимсър-дечностгопредразположиитойвежливоимсепоклони.

—Добърден...Благодатновремезаизлет...—О,да!—художничкатавдигнаглава.Допаднамупогледът£,изпълненсвдъхновениеидобротаимусе

приискаданеситръгва.Загледасевплатното.Върхунегобеизобразеншипковхрастнафонанатрибука.Яворгледашемайсторскинарисува-нитечервениплодове,чиятопрелестсеподчертавашеотсухататрева,покрилаземятаиголитеклонинадърветатаиосъзнаваше,чеивживотаесъщото—въпрекичернилкатавотреденитенидни,винагиможешдаоткриешидея,накоятосизаслужавадасепосветишитядавнасякрасо-тавежедневиетоти,такакактошипковиятхрасткрасизимнотополе.

—Странно...Почувствахдовериевщастливиязамисълначовешкиянипът—споделитойсразвълнуванглас.

—Маматочнотоваискадавнуши.Кажете£,чееуспяла—вхорза-говорихамладитехора.

Яворсърдечносезасмя.—Госпожо,успяласте!Художничката гопогледна със зелените си, блестящикаторосна

детелинаочи.Смутеното£немногомладолицемусесториблизкоииз-ненадващонежносеобърнакъмнея.

—Милагоспожо,етовимоятавизитка.Когатозавършитетазигени-алнакомпозиция,щемибъдеприятнодамисеобадите.Искамдаякупя.

Поклони£се.Каза:„Довиждане“навсичкиибавнотръгнанагореподобрепознататапътека.Вървешеисимислеше,черазполагасоколопет-десеткартини,подаряванинасемействотомупоразличниповоди.Бешеокачилдевет,задругитенямашемястовдомаси.Асегащешедадобавиощеедна.Ивместодамахненякояотдосегашнитеидасложиновата,защонеяпредоставинаучилище?Тогававърхустократноповечедуш£щевъздейства.Икактонегодарисвяра,такащеизпълвасоптимизъмюношите.Апроизведениетосяворащегинакарадасевлюбятвлесовете.Трябвадагооткрие!

Късноследобедсевърнавградаипървотонещо,коетонаправи,бедасеотбиевхудожественатагалерия,къдетогобешевидял.Посочихамуадресаназалата,предназначеназаизлаганенатворбитезапродан.Надругатасутринплатии,лекопритесненотмисълтакакщевъзприематпостъпкатаму,сезапътикъманглийскатагимназия.

—Прекрасенжест!—възкликнаразвълнуванодиректорката,поемайкиподаръка.—Отиметонавсичкипреподавателииученицивиблагодаря!

Уморените£очирадостнозасияха.КатопоскаченисъдовенейнотонастроениесепредаденаПакаризов.

134 ÏËÀÌÚÊ

Сбодрапоходкатойизлезеотучилищетоитръгнакъмморскатаградина.Преднегосесинеешезаливът.Коприненатамуповърхносттакаблестеше, сякаш самата воднашир осветяваше деня.Привлечени отнемразовитотовремепоалеитесеразхождахамладихора.Напейкитесеприпичахастарцииоживеноразговаряха.ЕдинственоЯворПакаризоввървешесам,нонесечувствашесамотен.Умътисърцетомубяхаобсе-бениотидеятадаобиколиателиетатанаизвестнитехудожнициидапотърсикартини,имащинеобикновенотовъздействиенаплатнотосявора.ЩепрескочиидоВарна,доРусе,доПловдив...Послесезамисливърхупромянатанакойзакондазапочнеработа;достатъчнолиедадействасамовполетоназаконодателствотоилидаразгърнепо-широкофронта?

БиволарятКралиГинкин, вначалотонатяхното запознанство, сболкавгласа,възропта:

—Господине,грешноетова,коетовършите!Нетрябвадабастисва-те,адасадите!

—Напролетщезалесяваме—смотолевиПакаризов.Тогаваизлъга,но вмоментасеразположивнай-отдалеченатабе-

седкаизапочнасъсредоточенодапреценяваколкощеструватрудътнаработницитеипокупкатанадървеснияразсад.

Върхулицетомутрепнаплахаусмивка.Сголемиделамусеискашедасезаеме,сякашвчераненавършишестдесетгодини...

Обърнасекъмслънцетоипритвориклепачи.Всъзнаниетомуожи-вяхаСлавеевите възвишения,потънали в дивна зеленина.После изгряпредставатакакбезбройдецасезастояватпредталантливоизрисува-ниястолетникигосъзерцаватснарастващвъзторг.„Атовадушевносъстояниееблагодатнапочвазалюбовтакъмгорите.“—разсъждавашетехниятновзакрилникивътрешниятмумирсеизпълвашеснадежда,чещеимакойдатръгнедонеговоторамо.Посленеочакванопаметтамусъживиспоменазанежниятпогледнахудожничката,озаренотдоброта,ипотялотомупотечеживителнатоплина.

юни 2014 г.Бургас

135

Станко Нацев

ЖУЖА Разказ

ЕднаслучайностпомогнанабезработнатабалеринаЖужадасевде-невтанцовиясъстав„Феерия“.ТяведнагазаемястотонаЛора,коятосеспънанановияподиумвъввилатанатърговецанаавтомобилиЛон-горов.Заего,защотолекаритеказаханапострадалата,чеповеченямадаможенитокопаницадарипа,нитовтричетвъртивалсдасевърти;Момичетосепреби,понежеЛонгоровнесиудържанадуматаиплатинадърводелцитепо-малкоотуговореното.Теотсвоястрана—докатосиприбирахаинструментите—разхлабихадведъски,анадругидвеизтег-лихадополовинапироните.

Злополукатастана,когатотанцьоркитесесъблякохапоизрязанибанскикостюми,задасевтурнатвнестинарскаръченица.Сигурнощесазачудитекакваетазинестинарскаръченицапочтибездрехи,нотяечастотпрограматанасъстава,койтовединисъщденможедабъдеритмиченфоннапоппевец,финаленномер впредизборнапрограманакандидатзадепутат,илидаподгреенастроениетонабанкетнастро-ителнафирмаилинадокториотчастнаклиника.

Представатаза„Феерия“щебъдесъвършенопогрешна,аконякойсипомисли,четозисъставетърсенединственозарадиголотиитеси.Не!„Феерия“серазличаваотостаналитетрупипредимнопотова,чепред-лагапрограминадостапо-нискицени.Товаетака,защотонитоединоттанцьоритеняманужнотообразованиеинеможедаимапретенциизадостойназаплата.Женскатачастеотдверазведенисчетоводителки,еднанеомъженакелнеркаиотеднакондукторкаповлаковете.Мъжкатачастпъквключвадваматаксиметровишофьори,единсмотанелектро-техник,койтоняколкопътиебилудрянотток220волта,вследствиенакоетоеизключителноскоклив,иотПуфи,койтоникоганищонееработил.Тойеголямоплямпалоилъготиналявоинадясно,чесъставътеносителнасребърнотоотличие„Кънтританц“наамериканскиящатОрегон,асъщоина„Сребърнитецвички“отбалетнияфестивалвитали-анскияградТорино.Единствен,койторазбираотработатасиеЦанкоЦанкарски,студентвчетвъртикурснаКонсерваторията.Тойедваза-бележимонакуцвасдесниякракиотговарязамузикалнотооформлениеизаосветлението.Едновременностоваешофьорнаавтобусчето,скоеторазкарвапоучастияиграчитеитехниката.

НодасевърнемкъмЖужа,коятонеистовонапирадасевключивбалет „Арабеск“ или ансамбъл „Арлекин“. Зацелтапрез свободното си

136 ÏËÀÌÚÊ

времерепетираЖизелиУмиращиятлебед,нонеможедапонасяОдета-ОдилиянаЧайковски.Защо?Товасиенейнаработа!ЗасегабезработнатабалеринаживееугоспожаПрохасковабезда£плащанаем,тъйкатовсекивторникипетъктриепрахтаотмебелитевапартамента,авсъботапазаруваевтинастокаотЖенскияпазар.Ощеприпървото£появяваневъв„Феерия“плямпалотоПанайот,т.е.Пуфи,£хвърлиоко.СъщатавечерсеобадипомобилниятелефоннастудентаЦанкоЦанкарскиимуказа:„Раноиликъсноазщесрутятаяхубавицавлеглото,защотомиписнаследкатоЛорасеспънавщръкналатадъсканаЛонгоров,дасилягамсамоспразнибутилки.Несехвъргамдаправяновибройки,понежеизпитвамугризениянасъвестта.Икакданеизпитвам,катоЛорчетосеосакатипомоявина—цяланощбешевръцетемииазнеяоставихдоризаминутказазатворизасъночи.“Цанкарскигоизслушаскриваусмивка,ноПуфинеговидя,защотобешенадругиякрайнаграда.Накраядрънкалотомуобещадагонаучикакединбеденстуденткатонего,можелеснодагътнекоятоидаестуденткапопианоиликонтрабас.

Лекциятапродължиинаследващатавечер.„Бързамдатеограмо-тя—започнаПуфи,—защотонаближавастудентскияпразникиможевнезапнодатисеотворипарашутът,атидасемотаешкатомухльовкълчища.Значи,ставадумазабедномомчекатотебе.ЩетрябвадасепревърнешвНиагарскиводопадоткомплименти.Тъйкатонямашпаридазадоволявашкапризи,налагаседапробутвашизисканилафове,коитонямадатиструватнищо.Ръсиги,докатонезамаешдевойкатадота-кавастепен,четясамадасесвлечевлеглото.Втакивамоментисъмпиталмоитезашеметенихубавицикаксеказват,атемегледаткатосветофари,коитосазабравилидасменятсветлинитеси.Накраяситръг-ваттолковадоволни,чевместосвоитедрехи,обличатмоитетенискиибоксерки.Правятго,задапродължаватдамеусещатвърхутелатаси,дорикогатовечеменяма.“

Поредицатаотбезплатниназиданияиуроципродължидоденя,ко-гатоЖужазвъннанаврататанастудентасмолбадапренощувапринего,тъйкатонагоспожаПрохаскова£дошлинагостибратовчедкитеотМалкоТърново.Донеслизапочерпкаликьоротвишни,баницаспразисладкоотдюли.Щелицяланощдаприказватидасесмеят,аЖужатрябвалохубаводасенаспи,тъйкатоутреячакалконкурсзапопълваненабалетанаМузикалниятеатър.

ЦанкоЦанкарскиедванеизцвилиотрадостимоменталнояпоканидавлезе.Послехукнаизкварталадакупувакренвиршиихлябзавечеря,асъщоиевтиношампанско—затържественоотбелязваненатовапървогостуване.Докатосевъртешеизмагазините,тойнепрекъснатосена-прягашедаизмислявпечатляващиизречения,скоитодаомаемомичето.Когатосевърна,Жужасекъпешевбанята.Музикалнияттехникоставипокупкитевърхумасатаитъкмовзедасеядосва,чедокатоемислилскакводашашнебалерината,езабравилдакуписалфетки,чумобилнияттелефондазвънивджобаму.ПакбешеПанайот.„Копеле,—започнатой.—Най-послесвалихЖужа.Бешеприменеиостанатолковадоволна,чемиотмъкнатенискатаибоксерките,задапродължидамеусещавърху

Станко Нацев 137

себеси.“Цанкарскисесепна,огледасеикатовидядрехитенабалерина-тавърхуединстол,отидедотяхивзедагиразгръща.Сутиен,прашки,блуза,панталон.Усмихнаседоволен,изръмжавслушалката:„Айдестига,бе!“ипоказасреденпръст.

Нарязахлябаикренвиршите,натъкмивилицитеичашитевърхума-сатаисезахванадаотваряшампанското.Обелистаниолаотгърлотонабутилкатаивнимателнозапочнадаотвивателчетовърхупластма-совататапа,катояпритискашеспалецанадругатасиръка,заданегръмнепреждевременно.ВединмоментврататанабанятасеотвориисепоказаЖужа.Студентътоблещиочи—бешеоблеченавтенискаибоксерки.Завимусесвятитойсесвлеченапода.Тапатаизскочиишампанскотобликнанагоре.„Каквотистава,бе?—уплашисебалерината.—Несиливиждалженаполятнапижама?“Капкитеотпенливотовинокапехаоттаванавърхулицетомувопитдагосвестят.Вджобамутелефонътотновозазвъня.

Геî Мèëеâ • Рèсóíêè

138 ÏËÀÌÚÊ

ЮБИЛЕИ

Орфей Петков на 65 години


КЪЛБОТО НА ÆИВОТА На мама С íàìîòàíî êъëáî íà жèâîòà е ìàìà — с êъëáî îò íеâîëè, îò áеäíîсò è ãрèжè...Рàçìîòàеш ëè ìàëêî — òàì íèщè÷êî íяìà, сàìî êóп ëèсòîпàäè — è òèõè, è рèжè. Тя íà пеéêàòà сòàрà пî÷èâà преä прàãà,с óìîреíà ръ÷èöà сè áърше съëçèòе...Оò съäáàòà сè íяìà êъäе äà èçáяãà...Сêîрî ìàìà ще сòàíе çâеçäà среä çâеçäèòе... Ве÷ер с ìъêà преäъâêâà êîрàâèя çàëъê,à î÷èòе £ âсе сà âъâ съëçè îáëеíè...Тâîяò сâяò, ìèëà ìàìî, е òîëêîâà ìàëъê — òîé е сàìî îò âярà áеçêрàéíà êъì ìеíе.

В ДРУГО ВРЕМЕ Нàä рîäíàòà òè êъщà öяë äеí ръсèсâеòèëîòî еëея сè рàçпàëеí,íî спîìеíè пîíесъë íà ãърáà сè — òè ÷óжä се ÷óâсòâàш â çàëеçà ìó àëеí... Зâеçäèòе сàìî — çíàéíè è âсе âерíè — íàпряãàò сâîя âçîр â çäрà÷еâèíàòà.Нîщòà èçâежäà áèâîëèòе ÷ерíèè сêóп÷âà ãè óсърäíî преä ëóíàòà. Бëесòяò êàòî öâеò÷еòà íà ìóшêàòîâъâ òъìíîòî çеíèöèòе èì жъëòè...Тóê сяêàш сè среä ìясòî íепîçíàòî...Иëè âъâ äрóãî âреìе сè äîшъë òè?

Орфей Петков 139

ОТЛИТАТ ПТИЦИТЕ Съáèрàò се пàê пòèöèòе â пîëяòà...Нèìà äà îòëеòяò íе èì е рàíî?Кàêâà ëè òръпêà пъëíè èì сърöàòà,êàêâî èì пре÷è äеí-äâà äà îсòàíàò? Пîсòîéòе îще ìàëêî, ìèëè пòèöè, íà äрóãî äà се рàäâàìе — е êъсíî.Беëеяò âе÷е íàшèòе çеíèöè,сëеäàòà със сâеòà íè ще преêъсíе... Зàщî îò íàс яòàòà сè îòèâàò?Прîщàëеí ëè е сеòíèяò èì пîëеò?Ще áъäà ëè àç жèâ, äî ìеí òè — жèâà,щàсòëèâè äà ãè срещíеì пàê íàпрîëеò?

ДОЙДОХ ДА ВИДЯ БАЩИНИЯ ДОМ Иçáóõíà с ëèсòîпàäà сè ÷ерâеíè òàçè есеí — âсяêîãà âсе същà,îò íеéíèòе — â еäèí преêрàсеí äеíäîéäîõ äà âèäя áàщèíàòà êъщà... В áàêъреíèя òèõ пîжàр íàâъíсе âçèрàõ преç áреçàòà îò áàëêîíà,è íяêъäе äî÷óâàõ сâеòъë çâъíпîä îáëàöèòе áеëè â íеáîсêëîíà... Нè пòèöà áе íàáëèçî, íè ÷îâеê...Дîрè â äîìà — â сâеòà íà ìрà÷èíàòà,среä âещèòе, íепèпàíè îò âеê,сеäеше íепîäâèжíà сàìîòàòà... Нà сêрèíà сèí — öèãóëêàòà âèäяõ,îãряâàше я сëъíöе преç перâàçà, áе öяëàòà пîòъíàëà âъâ прàõ,à àç я сяêàш ÷óõ, ÷е íещî êàçà... Дîêîсíàõ я — è ãîресòíèяò çâóê, çà öяëàòà среäà òàêà прèâè÷еí — îòеêíà â ìеí, срîäеí със âсè÷êî òóê — пе÷àëеí, ìíîãî ãëóõ, íерîìàíòè÷еí...

140 ÏËÀÌÚÊ

И àç решèõ среä òеçè çäрà÷èíè — áеç âсè÷êî çà äîìà ìè ìèë äà çíàя,÷е сâîя сòàр сòîпàíèí äà сìеíèäîшëî е âе÷е âреìеòî íàêрàя... А пîсëе — çà äà спëàшà òîçè ìрàê — çàпàëèõ ëàìпà, ìрежè çàáëесòяõà,è ÷óâсòâà се прîáóäèõà â ìеí пàê,êîèòî сòèсíàõ òъé, ÷е пîсèíяõà...

ВЪЗРАСТНИЯТ МЪÆ Нà ìясòîòî сè сяäà òîé. Тîâà е â êàфеíеòî

íеãîâ ъãъë.Прèяòеëèòе íяìà ãè — îсòàâèëè сà âе÷е сâîя пëîä.Прîçèрà êъсíà èсòèíà — ÷е пîâе÷еòî пъòè се е ëъãàë,è âсè÷êî, ÷е íàпрàçíî е... âъâ áèòêàòà,

íàре÷еíà жèâîò. Опрàâя âрàòîâръçêàòà, ръêàâèòе íà âеõòàòà сè

рèçà,íàäèãà сâîéòà ÷àш÷èöà с âäърâеíèòе сè пръсòè

îò àрòрèò,преãëъщà, è îòèâà сè — òъé сëъíöеòî íàäîëó

âе÷ер сëèçà...Тîé жèâ е, è жъëòее се — îò сëàìеíàòà шàпêà

пîпреâèò... Нî íещî с íеãî сëó÷âà се... Дî áëèçêàòà îãрàäà â ìèã

çàсòàâà...Иçâèâà песеíòà сè êîс — â óшèòе ìó прèпяâà сяêàш

псàëò...Връç сяíêàòà сè срóòâà се, à шàпêàòà ìó — ÷óõ я! —

èçäръí÷àâà...Пîсяãà, â íея âêîп÷âà се... И òръãâà пî íеáесíèя

àсфàëò...

Орфей Петков 141

ÆИВОТЪТ E... За нещастие — животът е мъчителен и тежък, за щастие — кратък. Кольо Георгиев Тîé ìè âçеìà äъõà áеç îсòàòъê,çàòîâà, ÷е íеëеп е áеçêрàé...Нî çà щàсòèе áърç е, è êрàòъê — íàсър÷àâà ìе òèõî: „Дерçàé! Пèé сè âèíîòî, êàçâàé „Нàçäрàâе!“ И ëþáèìàòà с îáè÷ îáâèé...“Тîé è òî÷êà áеç срàì ще пîсòàâè — ìîже äíес, èëè óòре... Уâè! ...Оò òàêîâà òесòî съì çàìесеí,÷е пеëèí ìè â óсòàòà ãîр÷è ëþáîâòà ìè íе рàжäà ëè песеí,íе сëеäяò ëè ìе жеíсêè î÷è... А съì сàì â áеçпрèсòрàсòíîòî âреìе...Зà êàêâî ëè съì âсъщíîсò рîäеí —êîé преä ìеí сâîéòà шàпêà ще сíеìе, è êîãà ще çàспя óòîëеí? Зíàì, ÷е äíес â ìàсêàрàäà префèíеí — â êîéòî íяìà пîщàäà, íè жесò — сàìî сëîâîòî îще êрепè ìеè íàèâíîòî ÷óâсòâî çà ÷есò.

142 ÏËÀÌÚÊ

Брîé 9—10, с êîéòî „Пëàìъê“ çàâършâà сâîяòà пърâà ãîäèшíèíà

143

Продрум Димов на 85 г.

ИСТИНСКИТЕ СТОЙНОСТИ НА НИКОЛА РАДЕВ

Струвамисе,честозирядкоскромен,земениталантливнашбелетристсезапознахвначалотона80-тегодини,когатопокрайнашитемногобройнисрещииразговоривПазарджиксИванДинковчестосеспоменавашеинего-вотоиме.Ате,двамата,споетаотСмилец,макариснемалкаразликавъввъзрасттаим,бяхастаналипрезпоследнитедесетилетиямногоблизкиинеразделимиприятели.Допускам,чеКольо,кактогонаричахме,сеотнасяшесподчертаноуважениекъмИванДинковнесамозарадиреспектиращотомутворческодарование,ноикаточелидваматасипасвахакатохарактери,сродявашегиеднауникалнавзаимноствличениинтелектуаленплан,обичахазадушевнитекомпании,веселитеприятелскивечери,подслажданиотнеиз-бежнатачашка,сладкатаипримамливараздумканамаса.ТакаКольоРадев,отнай-близъкинезаменимсподвижникнаавторана„Навътревкамъка“,неусетностанаинаштърсенижелансъбеседник.Атойечовек,какъвтоипостдаезаемал,винагиебилчужднакаквитоидасабариеривотношени-ятамусприятели,колегиинепознатихора.Нещоповече,сневереоятнатасидостъпност,отзивчивост,благнравиоткритадушасибешезавоювалобичтаисимпатиитенароднитениписателскиидругитеинтелектуалнисреди.НеслучайноиНиколайХайтов,когатопредстоешеданапуснегорещияпредседателскистолнаСБП,гопрепоръчанастойчивосредколегииприятелизасвойзаместник.АличнопредменнескриискренотосизадоволоствоотентусиазиранотомуизбиранеотОбщотосъбраниезасъюзенпредседател.Испомнямси,ченякогашниятморякотВарненскиякрайтогаваприеисезаеснескритожеланиестазитрудна,отговорна,ноблагороднаработа.Незабавносесвързасдобронамеренилюдеотфинансовитенисредииуспядаосигурисредствазасъживяванетонасъюзнияорган—в.„Българскиписа-тел“.Итукмуемястотодаприпомня,чеКольоРадев,кактосподелиипредменединотнай-близкитемуиверниприятели—някогашниятмусекретар,АндрейАндреев,завариедноизключителнотежконаследствоотнеговитепредшественици,Съюзътнибешебезпощадноограбен,нямашепаридажеизазаплати.Наложисеазкатосекретар,казватой,дасеспасявамвременнонаборсатаивършехсекретарскатаработанаобществениначала.

Непо-малконеприятностиновиятпредседателимашеисиздател-ство„Българскиписател“,коетосъщобешезатъналовзлоупотреби.Товагозаставидапредприемеинеотложникадровипромени,задасепоста-вятсъюзнитеделаназдраваипринципнаоснова.Внепо-малкастепенмуепречелапрекомернатадоверчивоствхоратаивсичкобешеплоднаблагороднотомуивсеотдайносърцедаслужинаголяматадуховнакауза.

144 ÏËÀÌÚÊ

Нодасевърнемназадвъввремето.НиколаРадевероденна23де-кември1940годинавъвварненскотоселоЛевски.Близосттанароднотомумястодоморскиябряггозакърмяощеотнай-раннотомудетствосмногосроденостсморето,сбуйниямунеспокоеннравиромантика.Вдушатамусезагнездвазавинагиеднонеукротимовлечениедапътешест-ваненаситноизбезбрежниясвятнаморетаиокеани.Морскатастихиядавакрилеинапървитемутворческипориви,задасенаредиследвремесреднай-даровититениписатели-маринисти.

Поелпопътянанеудържимитесимечти,грейналивкрехкатамумладост,единденсеозовавакаторадиствъввоенноморскиянифлот.Таммусесчуваотдавнапрокрадващиясегласнаобичтакъмлитературата.Иследвремебогатотомутворческовъображениеинапиращодарованиещезаселятвтетрадкитемуипървитеразкази,родениповременабез-конечнитемуобщуванияснестихващатаводнастихия.

Постепеннопотопявавсепо-усърдноталантливотосиперовъвводитеналитературнотопоприщеинеслучайнопрез1968годинагооткривамесредстудентитенаМосковскиялитературенинститут„М.Горки“,кой-тозавършвапрез1973година,духовноипрофесионалнообогатениизвисен.ИменнотазизадълбоченашколовкавМосквамуоткрехваощепо-широковрататакъмсериознототворчествовобласттанаизящнатасловесност.

Имакарчеепосветилзначителначастотмладитесигодининаслужбавъввоенноморскиянифлотипараходство„Българскиморскифлот“,когатопосещава49морскидържави,тойоставазавинагипреданналитературно-творческотосипризвание.Вминалотопокрайпрякатасиработакатожурналистикнигоиздател(десетгодинибешедиректорна„Профиздат“),председателнаСБП(1999—2003),тойуспяданиоставиеднонемноговну-шителнопообем,носилновпечатляващовтематиченпланихудожест-вено-естетическиаспектлитературнонаследствоврамкитена13са-мостоятелнизаглавия.Средтяхоткривамеизданияощеотморскитемугодини—„Несесбогувай“(1960),„Матроскаобич“(1964),„Нямамъртваземя“(1971),„Маримани“(1971),„Моренавторитебащи“(1976)идруги,предимносморскатематика.Средкнигитемуобачеимаизаглавия,коитоотразяватобективноидобросъвестносъщността,ролята,мястотоихарактеранаантифашисткатаборбаотнай-новатаниполитическаистория.Можебизатоваитворбитему„Истинабездавност“(1982),претърпялаощетрииздания,и„Заистинатанямадавност“(2007)серадватнатакъвдобърприемвсредитенаднешнатаничитателскаобщественост.

Намирамобачезавръхвнеговототворческоразвитиепояватанабялсвятпрез1999г.наемблематичнотомуиздание„КогатоГосподходешепоземята“.Товапроизведениепредизвикаспонтаннобумнакнижниянипазарипретърпяощепетиздания.Тазикниганиотвеждаипотапявинтересни,малкоизвестниинепознатизаширокатапублка,новсъщотовремелюбопитниизначимимоментиотживотананай-яркитеименаотрускатакласическалитература—Пушкин,Лермонтов,Гогол,ЛевТолстой,Дотоевски,Чеховит.н.Паралелностоваписателятнидокосваидосвоиличнисъпреживяваниясизтъкнатибългарскилитературнитворци.Ця-лотоповествованиееплоднаедноцеленасоченоипродължително,любо-

Продрум Димов 145

знателнобродененаНиколаРадевизархиви,произведения,библиотекииеподнесенонаистинаседназавиднахудожествено-естетическасръчностоттозиблестящнашбелетрист.Наредснеоценимотосипознавателнозначениекнигатанизавладяваисведротосиемоционалносъдържание,наситенае сизобилен,приятен, добронамеренхуморичистосърдечнасебеирония.Всичкотоваяправиедноизключителноатрактивночетиво,коетонеусетнообогатяваиободрявачовешкиядух.Затованезакъсняхаипървителаскавиотзивиирецензии,заслуженисуперлативизаизданието.ИванДинковтоку-щоябешепрочелиначенахмеразговор,предизвиканотпръкванетона„КогатоГосподходешепоземята“.Тойнескринеудържи-мотосивъзхищениеоттазиголямасполуканаавтораотВарненскиякрайикатегоричнояпоставинанай-високиялитературенпиедесталунаспрез1999година.ДанеговоримзанейнотосветкавичнонашумяванеизстранатаивПазарджик.На15юни2000годинавместнатахудожественагалерия„СтаниславДоспевски“премиерата£сепревърнавсвоеобразенинезабравимпразникзацелокупнатаникултурнаобщественост.Товазаглавиеебезспорноуникалнонесамосбогатотосимайсторскиподнесеносъдържание,ноисъсзавиднотоумениенаписателядаборависвещина,изключително професионално е потребния стилно-езиков инструмен-тариумисредстватаотарсеналанахудожественатаестетика.ТазипореднасрещананякогашнияморяксдуховенПазарджиксепревърнаврядковълнуващосъбитие,коетоощеповечегосродиснашиякрай.

ПотовавремеКольобешепредседателнаСъюзаивкабинетамуимашевинаги екземпляриоткнигата.Неговотоработномястобешечестоудостояваноснескончаемпотокотколеги,приятели,накоитоподарявашеобикновенотованашумялоитърсеноиздание.Неведнъжсъмгонавестявалиазтам,посрещайкимесобичайнатасидобродушнабра-датаусмивка.Ощесъссяданетогостолюбивиятдомакинмеотрупвашесвъпроси,свързанислитературнияживотвПазарджик,койточувствашеедвалинекатосвоевторородномястопокрайблизкитесиотношениясИванДинков,НиколаИвановидругиколегиисъмишленици.Приеднооттезипосещениянапл.„Славейков“2,къдетосепомещавашеСБП,не-търпеливоизвадиотбюротосиоцелялекземпляротнай-популярнотобългарскозаглавиеизасмянмиговръчисдарственавтограф.

„НаПродрумДимов—даходигордо,гордопоземята.НиколаРадев—13септември1999година.София.“Наскороследтовакнигатабързосеизчерпи,преиздадесеняколко

пъти,катовечеотбелязах,излезеинарускиезик.ВМоскваинеобятна-таславянскастрана,тясеприесуникалноторускорадушиеишеметнозавладянай-четящатанациявсвета.Товаговоризависокотодуховнодостолепиенатозивеликнарод.Там,подвисокотонебенанай-голяма-та странанапланетатани, читателскатаобщественостоцениподостойнствоблестящиямубелетристиченталантнамайсторнахудо-жественотослово.РускитемуколегивидяхаипочувствахавлицетонаНиколаРадевтворецотбратскаБългария,койтодълбокогивпечатлявастворческиясиръст,богатадушевностиреспектиращаинтелектуалнасъщност.Неслучайнобешеудостоениснай-престижноторусколитера-

146 ÏËÀÌÚÊ

турноотличие—носителнаавторитетнатамеждународнанаграданаиметонаМихаилШолохов.Стозиактназаслуженовниманиетойстанаипървиятчужденец,обектнаподобнопризнание.

Неведнъжсмесевръщалииснегокъмтворческатаисториянатазикнига. „Когатомихрумна,казватой, започнахдаяпишаужнашега,бездавземамнещатамногосериозно.Пъкиазсъмситакъв,могалидаизбягамотсебеси?Мисля,чегоре-долустана,макардасиимасвоитекусури.Тоедвалиимакнигабезнедостатъци.Затованай-добрещесикажатдуматачитателитеивремето.“

Защастие обстоятелствата се стекохатака, чепод влияниенанеочакваниярадушенприемавторътпочувствастойносттанаполо-женитетворческиусилия,коитонесаотишлинапразно.Кольообаченемислеше,четоваизданиеможедасенаречекнигатамунаживота.Раз-полагашесъссолиднибелетристичнивъзможности,придобиттворческиопит,самочувствиеиискреносенадяваше,чеследвремещесеопитаданизарадвасдруги,можебипо-добрикниги.Негонапускашемисълта,чеследнапусканетоиосвобождаванетоотголямотонапрежениенаръко-воднатаработавСъюза,щепосветинадаренотосипероизключителнонаинтензивнатворческадейност.Затоварешидасепоосвободиотна-товарващатагостоличнашумотевица,коятосякашгозадушавашеизадасеизбави,сикупималкакъщичкавТревненскиябалкан.Там,втихатагорскапрохладасерадвашенаприятнаотморасредприродатаиимашевъзможностдаобщуваспокойноскнигатаибелиялист.

Къдетоидасенамирашеобаче,кактоесподеляливмоиинтервютаснего,болеешезасъдбатанароднаталитератураидуховнияниживот.Некриешеогорчениетосиототсъстветонасериознаипринципнаопе-ративналитературнакритика.Понасяшеболезнено,носталгичнобез-разсъднотозапокитваневисториятанатрадиционнитеикреативниАприлскидискусии.Осъждашекатегоричнобягствотоидистанциранетонадържаватаотпроблемитенакултурата,литературата,изкуството.Кольобешедълбокоубеден,чебългарскотописателстводнессенуждаеотморалнииматериалнистимули,задаможедадавасвояваженпри-носвгенезисанаднешниянационалендуховенживот.Ащосекасаедоотношениетомукъмобществено-политическотонибитие,определеносмяташе,чеписателятнебивадаробуваслепешкатанаедниилидругиидеологеми.Пишещитебратя,спореднего,трябвадасанепримиримиидасеборятоткритосрещувсякаантинароднавласт,коятопогазваподвсевъзможнидемагогскипредлозисоциалнатасправедливост.

Неведнъжсмесевръщалиснегокъмнезавиднатасъдбанасъвремен-нияниписател.Съсзагрижгеностсподеляше,чеколегитемусенуждаятотсредства,задамогатдапреживяватидаиздаватръкописитеси,коитосъвсемнеоправданообиратпрахаизчекмеджетатаинемогатдастигнатдоиздателстваичитатели.Бешетвърдоубеден,чеотстату-саналитературатанизависидоголямастепенсъстояниетонацелиядуховенживот.Годининаредтойневиждашенякаквадобраперспективазаизлизанеотдуховнатабезизходица,коятонепреставадасъсипваоб-ществотониипогубвабългарскатанационалнаидентичност.

Продрум Димов 147

Снавлизанетосивдебритенатретатавъзрасттойвсеповечесетревожешеотбезвремието,вкоетопродължавамедаживеем.Особеноследкатастрофата,коятогосполетясИванДинковпрезянуари2002годинанамагистрала„Тракия“,крайПазарджик.ДвамататогавасебяхазапътилисколатанаСъюзазаЧирпан.Тамгиочаквахазатържествено-товръчваненапоетаотСмилецнаголяматалитературнанаграданаиметонаЯворов.Защастиеслучайносеразминахаснепоправимотоприужаснияавтомобилсблъсък.Приятелятмуедвамсевърнавременнонаживот,следпродължителнолечениевПазарджикиСофия.Докатоспод-вижникътмуотВарненскобешеуспялпонякакваслучайностдаизбегненай-тежкотосценатанаопаснораздробенкраквколянотоинарушениосновнижизненифункциинаорганизмаси.Нопоследицитеоттозика-тастрофален случайдългоне стихнахаокончателноимунапоняха занепълоценнотомуздраведосетниямуземенден.

Засъжаление,на23януари2005годинанинапуснанай-близкиятмуприятелинеповторимколега,големиятнипоетотСмилец.СмърттанаИванДинковизведнъжгоограби,почувствасесъсипаниосиротял,жестоконаказанотсъдбата.Болкатамубешенеизмерима,абешезаставенкатосъюзенпредседателдаяизлееотиметонастотициколеги,приятелииблизкинапогребениетому.Пишатезинеспокойниредове,авпаметтамиощесечувазадавениятмуотнеутешимагорестглас:„Днес,изтръгваокованатамукатовбезмилостноменгемегръд,втозичаснапотресение,Съюзътнабългарскитеписателисепрощавасъссвояголямпоет,единотстълбоветевсъвременнатабългарскалитература...

ЦелиятживотнаИванДинков,натозихрабърмъж,бешеизтъканотпоезияиболка.Тойбешедуховен,гениалнонадаренчовек.Българияимамногодуховниинадаренитворци.НоИванДинковбешепоетсхарактеринеотстъпининайотаотсвоитедуховникрепости.

Цялототворчествонатозигениаленпоетееднабългарскачитан-ка—святаичиста,скоятощепроговарямеискоято,отивайкиси,щезамълчим.“

Зажалостмъкатанезамлъкна,най-малкотопъквограбенотосър-ценаНиколаРадев.Наблюдавахгопотиснатипомръкнал,смълчанмусъстрадавахичувствах,четойвтезитягостнимиговенебешевсъс-тояниедаизплачебезпощаднатасиболка,коятоизвирашенеудържимаотдълбинитенаосиротялатамудуша.Думитемубяхабезпомощнидавърнатонова,коетосиотивашебезвъзвратноотнас,носезапечатвахазавинагивонемялатапамет.СъдбатасеоказабезмилостнаипринудиНиколаРадевдапонасятежкотобременанай-жестокитемиговевсвояжитейскипът.Нотакаилииначе,трябвашеданамерисиливсебеси,задасебори,доколкотобешевъзможносжитейскитепредизвикателства,защотолитературатаниочаквашеотнегодакажеощемногонеща,коитодълбокоговълнувахакатотворецигражданин.

Спрехвърлянетона70-теобаче съдбатасеоказатвърденеблаго-склонна къмнего.Изневиделица го връхлетяха различни заболявания,коиторязковлошихаздравословнотомусъстояние.Наложиседатърсиспасениечрезняколкооперации,ноитесеоказахабезсилнидагоизбавят

148 ÏËÀÌÚÊ

отнеумолимитездравословнибеди.ИвъпрекизлонамеренитеболестнинабезиКольонепаднадухом,неизоставикахърнотосиперодабездейст-ваиненапускашеколовозитенаизящнатанисловесност.Посещавашепремиери,четения,дажеисудоволствиепредставяшекнигинасвоико-леги.СпомнямсиактивнотомуучастиеведнавечервРускиякултурно-информационенцентър,посветенанаБелаАхмадулина.ПредпогледанамноголюднатааудиторияоживяханезабравимитемусрещииразговоривМосквасъсзабележителнатарускапоетеса,едноотемблематичнитеименанасъвременнатарускалитература.

Връщайкисекъмпоследнитегодиниотживотаму,живеяснепоклати-мотовпечатление,чезавсеощеосезаемотомуприсъствиеивнай-новотонилитературнобитиеголямазаслугаимаединотнай-близкитемуприя-тели,НиколаИванов,койтоживеешенепрестанностворческиямусвят.Тойследешевнимателноинай-новитемуизявиивкачествотосивеченазряллитературенкритикотразивмножествоотзивиирецензии,публи-куванивлитературниянипечат,високитехуджожествено-естетическидостойнстванановопоявилитемусетворби.Данеговоримзамногоброй-нитемуразходкиизцелокупнотомутворчествоивисокитеоценки занеговитворби,споделянипостраницитеналитературниянипечат.ТозидобронамеренприятелскижестнаНиколаИвановсеотразявашеблагот-ворноиподдържашедуха,творческотосамочувствиенаболнияписател.

Времето, за съжаление, непреставашедаподкопава сериознораз-клатенотомувечездраве.Анашетосъчувствиеисъстраданиеедвалиможешедамупомогне,атой,кактопростенаединпътотчайващопотелефона,уморенотнапрежение,мипрошепна,чесиотивавече.Сякашножмипрерязагърдите,мигновеномеобзеспонтаннопарещагорест.Инаистиналошотомупредчувствиенидоведедоонзитежък16юни2016година,когатоКольоиздъхна,загубимъчителнатабиткасжестокатаковарнаболест,заминавайкизавинагифизическиотвъд.

Личноаз,преживяхнеговатакончинакатотруднопоносимудар.Вина-гимеестопляланевероятнатамуотзивчивост,чувствозавзаимнодру-гарскоуважение,вероятнонаследеноотздравиямуселскинароденкорен.СпомнямсискаквакатегоричностподкрепижеланиетомизаприеманевСБП,катоведнагамипредложипрепоръкатаси.Атакаепостъпвалисмнозинадруги,убеденвдоказанитеимтворческивъзможности.Данеговоримзакнигите,коитонезабавномиеизпращалснай-сърдечнипоже-лания.Нимамогадазабравяитолковатоплитеиискренипоздравления,поповодюбилейнатами80-годишнина.„Продрум,пишемуждудругототой,еавтор,койтоотстоявасвоятажитейскаправдаисвоитеистинизастрастиупорство.Даеживиздравивсетъйбодър,преизпълненстворческипланове.“

ЗасъжалениеКольосиотидепрединас,оставяйкинизанаследствовисоките стойностина своянеповторимжитейскиитворческипът,богатиясинеоценимнравственкапитал.Товаескъпотомузавещаниезаднешнитеииднипоколения.

април 2017 г.

149

КРИТИЧЕСКИ ОТЗИВИ

Людмила Григорова

ДА БЪДЕШ ГЛАС НА ЛУДИЯ ВЕК 1

Респектиранаотвнушителнотокнижнотялонаромана(тойепочти650странициголямформат!),пристъпвамкъмнегосизвестнабоязън.Дасипризная:респектиранасъмиотзаглавиетому:„Моятлудвек“.Впървиямоменттосъбудиуменеинякоирезерви:л уд ,новкакъвсмисъл?Очевидно,невпрекия,авметафоричния.Етонякоиотсинонимитему:силен,буен,бърз,вихрен,необуздан,необмислен,безразсъден,неистов.Ноакосевгледамепо-внимателновисторията,щесеубедим,ченесамотозивремевиотрязъкотсюжетанароманае„луд“.Имаидруги,къде-къдепо-лудивекове.Вдругоотношение,разбирасе.НапримерСредните.Нашиятобачевсравнениестяхепо-бърз,по-динамичен,порадизашеметяващоторазвитиенановитетехнологии.

Романътеколкоторазказ за саматаписателка,толковаеипси-хограма на времето,така богато откъм забележителни събития иличности,скоитоеималавъзможностдаобщува.Втозисмисълтойепанораманаепохатаоткраяначетиридесеттегодининаминалиявекдонашидни.Вначалотосаизведенияркиепизоди,коитоиматзацелдаграбнатвниманиетоначитателя,какточестопостъпваткинорежи-сьорите.Итуккинематографичниятефектепостигнат.Следкоетоидвахронологията:студентствотонабъдещатаписателкавМосква,вЛитературнияинститут„МаксимГорки“.Нотазихронологиячестосенарушаваитовапредпазваповествованиетоотмонотонност, отдосада.НякакнезабелязаноавторкатасевръщакъмраннотосидетствовСофия,вбежанскиякварталвполитенаВитоша,чиитовпечатлениясаедниотнай-запомнящитесе—емоционалнатасиланаспоменапритяхенай-въздействаща.ЛилянаСтефановаминавасъвсемсвободноотеднопреживяваневдруго,понякогапрекрачвацелидесетилетия,задаразкажезаразличниприятелиотразличнивъзрастовигрупи.Тянерядкосъзнателнозабравяромановотодействие,заданизапознаепо-подробносхарактериисъбития,които£сеструватважниисъществени.

Откъдезапочванейният луд век?—Отбащинатакъщанамакедон-скибежанци,чиятоатмосферанадуховностисвободолюбиесепреселваумалкотомомиченце, коетомакари съвсемневръстно,играе веченапрофесионалнасценаспрофесионалниактьори.Апо-къснотоособеносевълнуваотродоватасъдбанаобаятелнияреволюционернаМакедонияПереТошев,чиятонаследницаеитя.Занегопишесгордостисвъзторг.Ивъпрекичестраницитенароманасазапълнениотинтелектуалнизна-

1 Лиляна Стефанова, „Моят луд век. Роман от парчета живот“, „Enthusiast“, София, 2016.

150 ÏËÀÌÚÊ

менитости,скоитоеобщувала,всепакцентралниятлитературенперсо-нажебезспорносаматаавторка.Сполучливо,чертапочертатяизвайваисвояоблик,иобликанасвоятасреда—наприятелитеипротивницитеси.ПотемпераментЛилянаСтефановаетипичнаюжнячка:експанзивна,пристрастна—силнолюбиимрази.Тезикачествапредопределятвисокияемоционаленградуснаповествованието,задъханиямуритъм,неговатаартистичност.

Задаразберешединчовек,особенокогатотойетворческаличност,трябвадатръгнешотдалеч,откорените.Убеденасъм,чеиазвечепо-добреусещамписателката,човекаиженатаЛилянаСтефанова,следкатопознавамтакадетайлнородословното£дърво.Ибезколебаниемогадакажа, ченейнатапламенност,родолюбие,нейнатаневероятнаупори-тост,скоятодовеждадоуспехповечетосвоиначинания,секоренятвмакедонската£кръв.Внеобикновенотруднияпът,покойтотезинашисънародници,голямачастоткоитоостаналиизвънпределитенаРоди-натапорадистеклитесетрагичниполитическисъбития,отстояватсизключителнапоследователностсвоятабългарскаидентичност.Защотонаредсбезспорнияталантнароденияпоетипублицистсеискасилаитвърдостнахарактераинай-вечевяравборбатазаутвърждаваненатворческатаи човешкаиндивидуалност.Втазинелека борба огромнаролязакаляванетонахарактера£саигралиспоредмендвеобаятелниличностиврода£.Бащата—учителятвъзрожденецДимитърСтефанов,завършилгимназияприБългарскатаекзархиявЦариград,закърменсъссветлитеидеинаборцитезанационалноисоциалноосвобождение,кактоичовекътлегендаПереТошевспрозвището„македонскиятРаковски“.

Светът,койтопресъздава,минаванепокрайнея,тойевнея.Тяизцялоепотопенавнего.Но,отдругастрана,авторкатазапазвасвоятасобст-венапозициянанаблюдател,койтомислииоценяватрезвосъбитията.Текстътбуквално„кипи“отинформацияиаконебешетакадобреоргани-зиран,стакавастройнаипрегледнакомпозиция,акобешеоставенвединпо-суроввид,сигурнощешедадосадиначитателя.Огромниятматериалвроманаепросмукансполифоничнатаемоционалностнапоетесата,зато-вавъздействатакасилно.Този„неуморимОдисей“,кактоянаричаЕфремКаранфиловведнасвояпубликация,койтоникоганесенаситидапътува,тезитолковаяркикъсовеживот—туигривиивесели,тумрачниитъжни,савсърцевинатанаеднадуша,чийтовътрешенмиркатооголенажицамигновенооткликванавсекитрепет.Занеяживотътенепрестанновълне-ние,атворчеството£епропитослирическипатос.„Тозипоривефункциянаедносоциалночувство,наеднаинтимнасъщност,отмладиниобгоренаответроветенаисторията.Свежатачувствителност,жаждатапоновисветове...сасъзвучнисголемитеисторическидвижениянаепохата“(Свет-лозарИгов.Цит.по„Моятлудвек“,с.513).Животът£,преминална„високградус“,еотразенивмногобогатснимковматериал,койтосполучливоонагледяватекста.Тозиживотебиледнолудопрепускане,атяебиланесамосвидетел,ноиучастникв„съдбовнисъбитияиповрати...непокрай,авътре.Вътре—всърцевината,вдълбокото,взагубитеинадеждите,вистинатаиболката,вжаждатазапо-съвършенсвят“(с.648).

Людмила Григорова 151

Всеки,койтопрочетефиналнитередовенатозисвоеобразенавтоби-ографиченроман(защототойетакъв!),неможеданеизпитаблагородназависткъмпоетесатаипублицистката,къмбунтаркатасрещувсяканеправда,чийтовекяеизбралдабъде„неговглас“.Еднаженастолковабликащаженственост,стакъвразнороденизавладяващталант—ивпоезията,ивпублицистиката,вбелетристикатаивежедневнияживот.„ПоетесасБожадарба“,която„доказва,чеистинскаталитературасесъздавасталант,ноиспочтеност,сморалисъзнаниезависокатаот-говорностнаписателя“(ПанкоАнчев).Каквапо-високаоценкаоттази?Азедвалибихмоглададобавянещоповече.

ГЕО МИЛЕВ • Сòрàíèöè îò àëáóìà, пîсâеòеí íà áъäещàòà съпрóãà íà пîеòà Мèëà Керàíîâà, 1918

152 ÏËÀÌÚÊ

Валентина Михайлова

ТАЛАНТЛИВА КНИГА ЗА ПЪСТРОЦВЕТИЕТО НА ВСЕЛЕНАТА ЙОРДАН РАДИЧКОВ1

ЮлийЙордановеавтор,закойтосъссигурностмногощесеговори.Внеговитезасега13книги,по-голяматачастоткоитосапознатинакултурнатани общественост, основенперсонаже северозападнякът,защотоса свързанисдуховноторазвитиенаСеверозападнаБългария.Първатаоттях,озаглавена„Северозападнаталитературнанива“,из-лизаотпечатпрездалечната1989година.ТяесвързанастворческатадейностнаписателиоттозикрайнаБългария.Презгодинитеавторътсиеводилзапискиотсрещитесиснашиизвестниличности.Презтозипериодписателятебилактивенсътрудникнапериодичнииздания,като„Пулс“,„Народнамладеж“,„Студентскатрибуна“,вестниканаСофийскияуниверситет„СветиКлиментОхридски“.ОтраннадетскавъзрастЙор-дановсътрудничинаиздаваниявродниямуградЛомвестник„Народнатрибуна“,къдетопо-късноставанеговредактор.Вторатамукнига—„Опусизаталантливостта“—излизаотпечатпрез2004г.Тазитворбасъдържа очерци за литературата.Предпоследната книга — „Ломчани,коитонебивадазабравяме“—имаенциклопедиченхарактер.Тясъдържарецензии,портретииинтервютазакнигинаизвестнибългарскиинте-лектуалци.

Най-новатакниганаЮлийЙордановносизаглавието„Презфевруариприбащатана„Януари“.КактоказварецензентътнакнигатаДрагомирШопов,„авторътезавладянот„магическатавселенанафилософаотКалиманица“.Откнигатаразбираме,чеЙордановебилвтесниконтак-тисголемияниписателЙорданРадичков,чееималмногобройнисрещиснеговстоличниямудом.

Писателятенавлязълпо-детайлновжитейскияитворческиясвятнаРадичковиебилсвидетелнапериодите,презкоитоепреминалоизгражда-нетонафилософаотКалиманица.КактоговориДрагомирШопов,пиеситенаРадичков„Януари“и„Суматоха“намиратсвоятасценичнареализациянасценатанаМонтанскиятеатър.Писателятправилноотбелязва,чезапоставянетонапиесата„Януари“активнаролясаизигралидрама-тургътДимитърЦоловирежисьорътПетърАлександров.Последният

1 Юлий Йорданов, „През февруари при бащата на „Януари“, 2016, издателство „Български писател“.

Валентина Михайлова 153

напремиератана„Януари“заявявапредтеатралнатааудиторияитовприсъствиетонаЙорданРадичков:„КъмРадичковвинагипристъпвамкатокъмнещоново,коетоправязапървипът.Аподълбочинаимащабивсеедно,чеправяШекспир.Авсъщност,дорипристъпвамсповечестрахиотговорносттатоваеЙорданРадичков!“ЩосеотнасядопиесатанаЙ.Радичков„Суматоха“,тазисуматохазаЮлийЙордановетрагикомичнасага.Тяепоставеназапървипътоттрупатанадраматичниятеатър„ДрагомирАсенов“вМонтанапрез2010г.Снеяактьоритенатазикултур-наинституцияотлебязват80-годишнинатаотрождениетонаписателя.СпоредЙорданов„...всичкисмевсуматохатанаживотаисъдействамезаживотанасуматохата,обачемалцинасавсъстояаниедаяопишат.“Пиесата„Суматоха“намирасвоясцениченживотзавторипътпрез1996г.насценатанасъщиятеатър,срежисьорГеоргиКайцанов.КактосеизразявасамиятЮлийЙорданов„Еднаотсполучливитестранинами-зансценаеудачносттанаактьорскотопокритиенаперсонажите.Всекиединотгероитеечешит.Иточнонеадекватносттаначовекашурти.Аснеяихуморътблика,катопълноводенизворвтозиРадичковкосмос“.

ЩосеотнасядопиесатанаРадичков„Лазарица“,тазиемблематичнатворбанаЙ.РадичковеучаствалаврамкитенапровежданитеРадичковидни,посветенина75-годишнинатанаписателя.Режисьорнаспектакълаепроф.КрикорАзарян.ЗаЙ.Радичковтойразказвасвълнение:„СДанчоРадичковбяхмеприятели.Итоголеми.Товабешеедноотнай-хубавитеминещавмояживот.Никоганебяхговиждалразсърденигневен....До-катопишешетазипиесамусеобаждах,задапитамдокъдеестигнал.Атоймиказа:„Скучномиестезихора,Коко!Плетатсикошнициинищонегиинтересува.Сиви,скучнихора,неспособнизакакъвтоидаеживот.“

ИнтересноЮлийЙордановправиоценкатасизадругшедьовърнаРадичков: „Малкопо-различнаеисториятаоколопиесата„Образипо-добие“,коятопредивремесписание„Съвременник“публикува.Тогававглавниягерой—царят,заменящцарствотосизакон—някоиоприличихаТодорЖивков.ИтезинякоибяхасъветницитенаПървия,коитосеви-дяхакато„различнитепоцвяттоги“.Живковобаченеотварялдориидумазапиесата“.Авторътсоснованиепита:„Защоестаналотака?“ЗащотонякойепринудилЙорданРадичковдасесамоцензурира!Уверихсе—допълватой—чевсичкосеизвършвапозаръка,откъдетотрябва.Външниятчовекне се възпротиви замоето участиеимиказа, ченевярвапечатаритедасеоправятсами.Понежебешеразбралкойсъм,меувери,чепоръчкатанаистинаидваотЦК“.Впоследствиевсичкиброевенасписаниетоотиватзапретопяване.Въпрекичетовасъбитиеставапредитридесетилетия,винтелигентскитесредизапочвадасешумиипосилатанаобстоятелстватасеизкупуваотРЕП-оветевториятбройнасп.„Сървременник“.Аистината—споделяЮлийЙорданов—„бешеедна—силна,мощна,очевадна—спиесата„Образиподобие“.ЙорданРадичковнанесенай-сериознияударпозрялотосоциалистическообщество,кактосеказвашетогава.Тянесъмненобешеисиостанавърхът,защотодотозимомент,пъкиследтованесепоявипо-силнаипо-страшнаалегориянанашетосоциалистическообществоотнея“.

154 ÏËÀÌÚÊ

ЗаРадичковеказаноиписаномного,нозанегокаквотоидасекаже,щебъденедостатъчно—казаприпредставянетонакнигатапроф.д-рМюмюнТахир.—Нормалноеавторътна„Презфевруариприбащатана„Януари“дасееводилоттазиидея,т.е.чезаРадичковеказаноиписанопочтивсичко.Затоваочевиднозаразкриваненаобразанаголемияписателеизбралоригиналенподход,катопотозиначинеуспялдапокажелюбо-вта,уважениетоивъзхищениетонахоратаотсвоеобразнияталантнаголемияписател.Жанрътнатазикнигаеинтердисциплинарен,т.е.тяепоредицаоточерцизаличности,събития,художественитворения—литературнивечери,конкурси,изложби,творческисрещи,пленериипр.,обединениотеднаобщаидея—Радичковдабъдепредставенточновне-говдухистил.ВтазикнигапокрайРадичковсезапознавамеснепознатистраниотживотаинаКрикорАзарян,СветлинРусев,ГеоргиЧапкънов,ИванЕсенски,местнидейциналитературата,изкуствотоикултура-та; стехнитепристрастияитворческа лаборатория.Отчетливотовключваненаавторавтекстачрезизразяваненасобственомнениеемногообразно;тоесподчертаноместнородолюбивопристрастие.НовиждамеЮлийЙордановкатоталантливлитературенкритик—кате-гориченепроф.Тахир.

НесъмненоЮлийЙордановенаписаледнаталантливакнига.Тясъ-държапъстрагалерияотфакти,явления,образи,думи,снимки,творби,коитодооформятобразанаЙорданРадичков.ПодумитенаДрагомирШопов„едноотнейнитедостойнстваепреклонениетопредписателяисполучливиятизразнатовапреклонение,коетообхващавпрочемтвърдеширокпериметър.Вкнигатасепишезадърворезби,посветенинаРади-чков, за скулптурнитетворби в различни градове, сред които особеномястозаемапаметникътсавторГеоргиЧапкънов—Чапа,койтоказвазаписателя„накраятоймногомалкоговореше,нокаквотоидакажеше,бешебезценендар.“

155

Лалка Павлова

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ — БРАТ НА ИКАР, БЕЛЯЗАН С ВЕЧНИЯ ГЛАД ЗА НЕБЕ („АВТОПОРТРЕТ“)

Вобщественотопространство е прието гласътда се възприемакатоволеваизявананякакваидеяилимисъл,вкоято,малкоилимного,сеоглеждаличносттанаговорещияинеговотоотношениеиоценказадействителността, в която съществува.Иобратно—мълчанието секатегоризираиликатопасивностибезразличиекъмслучващотосе,иликатострахдасеизвадинапоказонова,коетосемисли,защототовли-завконфликтсобщоприетото.Ноаконаобикновениячовекепозволенизборътмеждумълчаниетоиговоренето,томисиятанатворецаечрезвсякосвоепроизведениеда„казва“нещонасвоятачитателскааудито-рия.Единтворецпопризваниенебимогъл„надоверие“даприеметезатана древногръцкияисторики есеистПлутарх: „Да говорим се учимотхората,адамълчим—отбоговете.“Занегомаксимата„Мълчаниетоезлато“енеприемлива,защотообезсмисляделотонаживотаму.ЕднаотстихосбиркитенапоетаГеоргиАнгеловносикатозаглавиеспецифиченвариантнадумата—„Премълчаното“(Изд.„Светулка44АТЕНЕЙ“,2014г.).Семантикатамуизискваразбиране замълчаниетои катоактнаопълчванесрещупредишнотостаднопослушание,икатопроцеснанат-рупваненаенергиитенанедоволството,които,достигналистепентананеудържимгняв,„избухват“впотоканасловото.Инееслучайно,чепоетътГеоргиАнгелов,въввъвеждащатавстихосбиркатаминиатюра,гохарактеризираточнопотозиначин:

Аз свикнах да мълча.Нима съм жив?Но премълчаваното очертаваедин невидим кръги в него взривдалечеот очите виузрява.Мисля,чекулминациятанатози„взрив“трябвадатърсимвъвфи-

налнияцикълнастихосбирката—в„Автопортрет“.ВнегоекодиранаистинскатасъщностначовекаитворецаГеоргиАнгелов.

Цикълътеизграденотшестфрагмента,вкоитоЛирическиятгово-рителнепрекъснаторазширявапараметритенасвоетосъществуване.

156 ÏËÀÌÚÊ

Нещоподобносенаблюдавав„Борба“наХристоБотев(„Азът“катосубектпреминавав„Ние“,българите—(„свестнитеунас“),ивчовечество—(„Тъйвървисветът...“).

ЛирическиятговорителнаГеоргиАнгеловобачедостигаощепо-да-лече—доридоимагинернотопространство„отвъд“идокосмическатабезкрайност, където се намира нашатаизконна човешкапрародина.Когатосъздавасвояцикъл„Автопортрет“,ГеоргиАнгелове,поподобиенаДанте,новеднонововреме,„напоприщетожизненовсредата“.Тойвечеимавъзможносттадаобърне„погледа“надушатасиназад,даог-ледавнимателноизминатияпътнасвоетособственопътешествиеидасеопитадагооценипрезпризматанаотечественияичовешкиясиморалендълг.АкоДантевсвоята„Божественакомедия“нипозволявада„видим“животаначовекапрезпогледанадвойкатаДанте—Вергилий,тозаглавието„Автопортрет“никарадавидимсъдържаниетоипосланиятанацикълапрезпогледанаеднадругадвойка—човекътГеоргиАнгеловипоетътГеоргиАнгелов,въплътенвЛирическияговорителнацикъла.

Първиятфрагментотразявабитиетоисъзнаниетовграницитенанационалното,ощеповече,чеотечествотоедиректноназовано—„Бълга-рия“.Конкретносттамуенеобходиманаавторакатоаргументзаизвеж-данетонаобобщения,свързанисбитиетонацялоточовечество(кактобългарскиятСептемвриеизползванотГеоМилевкатодоказателствозамракаивечнияпоривначовешкияродкъмсветлината).Протестътсрещуотреденотобитиеналексикалнонивоеизведенчрезспецифичнатаформанасегашнонесамостойновременаглаголите,имплицитновписващиипроекциякъмбъдещето:„даблъскам“,„дахвърлям“,„дачакам“,„давяр-вам“,„давикам“,„дарухна“.Всекиединоттяхконкретизиранасилственоотреденатамуунизителнаролявпотоканавремето.Тойепринудендасетрудидоживот,т.е.досмъртта(подобнонаЯворовиячовекот„Нанивата“),дасеблъска„надтроскота“набитието,аскрититебисеривсебесидахвърля„насвинете“.Страшнотое,четазисъдбанаЛирическияговорителеунаследена—многодругипрединего,вечезатрупани„подпръ-станавековете“,саималисъщатаучаст.Итойкатотяхоцелявавъввреметоблагодарениенавярата,че„Българиявсепак/щенадживееираи,июди,/макарчеподжелезенпохлупак/държинишепаовластено—луди“.Ставаясно,чепонятието„народ“сееразпадналона„шепаовластено—луди“ивсичкиостанали.СякашумишленопоетътнепрекъснатоникарадасиприпомнямепреобърнатитеценностиотГео-Милеватапоема„Сеп-тември“,заданиподскаже,чеоттогавадоднесвБългариянищонесеепроменило.ТакаличнатапозициянаЛирическияговорителсепревръщавсъдбанамнозинството,притовавединпродължителенпериодотвреме.Отдругастрана—заглавиетонацикъла(„Автопортрет“)низадължавадаприемемжитейскатапозициянаГеоргиАнгеловкатопозициянатворец,койтонеможедаприемеролятанафалшивкрепителнанеобоснованавяра:

Да викам: — Братя, няма дял смъртта над Отечеството величаво. На квакащия фон на вечерта във ехото си да се припознавам.

Лалка Павлова 157

ВследващатастрофасякашдочувамеехоотБотевото„мълчинаро-дът“(„Елегия“),отЯворовото„Иможебивзаключенатъмница/отсвоязовазчувамек“(„Песентаначовека“),отАлековите„ветрогони“в„Разнихора, разниидеали“и отДебеляноватаболка,породенаотчовешкотобезразличиекъмпречупенияоттежесттанаживота—„Пияне,безумене!“,„тълпатабеледнобездушна“(„Миг“):

И най-накрая, някъде на път, сред хората облъскани и груби, да рухна, без да чуя как шептят: „Добре го вижте! Би се и загуби!“Макариподтекстови,тезивъзможнипаралелистворбинадруги

българскиавториотразличниепохибудяттревога,тениубеждават,чеотмногодълговремевотечествотониимаогроменбройробина„ше-патаовластено—луди“,ченародътнииднесотновосенамиранаоназистрашнатаграница,посоченапреди150годиниотХристоБотев—„надкамъкгробен“(„Елегия“).

Връзкатамежду съдържанието на първия и вторияфрагмент еосъщественаименно върху основатанатозипродължителен във вре-метопроблем,скойтобългарскотообществонеможедасесправи.Ивпространствотонаробството,ивпараметритенапостигнататасвобода,разпаданетонародинатана„отечество“и„държава“,кактоиразделянетонапонятието„народ“на„шепаовластено—луди“иогромнамасаотробинатруда,продължавадасъществува.Оказвасе,чеивт.н.„демократичновреме“, човекъте затворенвкапананабезизходицатапо същияначин, кактоиЯворовиятлирически герой, койтоне успявадаразреши„свръхземнитевъпроси“.Всъщност,несамобългаринът,ноичовекътвъобще,ощеотвреметонаДанте,сиостававсетакаробнатъмнитесилинаматериалното,всетакаживее,подвластеннаалчност-таисребролюбието,нагордосттаивластолюбието,назависттаисла-дострастието,всетакаераздвоенмеждумечтаиреалност,бездауспееданадмогнемраканатъмнатагоравдушатасиидасесебеосъществивпространствотонасветлината.Вториятфрагментакцентуваименносъщносттанатовараздвоениеналирическияговорител,катомупридаватрагическиизмерения,тъйкатотопревръщабитиетомувнебитие:

Не ме търсете. Вече съм отвъд. Ако ме има, съществувам само в представата за продължаващия път през чистите гори на паметта ми.Всфератанаизкуствотополетосевъзприемакатознакзавремен-

ното,тленното,агоратаеамбивалентенобраз,носещвсебесипред-ставиилизавечносттанаотвъдното,напокояисмирениетонадуха,наосвобождаванетомуоттегобитенастрастиистрадания(„Гора“наД.Дебелянов),илинаДантевияЛес,мястоназаблужденията,изпитаниятаигреховнитесъблазни.ГеоргиАнгеловизграждасвойсобственсимволенобразнагората—внеяпоетътвлагапредставитесизавечнонеспокойния,търсещиборещсечовешкидух.Там,внеговите„чистигори“,осветениотромантикатанакрасивияидеалзасвободата,продължаватдабродят

158 ÏËÀÌÚÊ

воеводиибайрактари,надкоито„орелътбългарскикръжи“,независимооттова,чепактам„младСтоян“пада,поваленот„куршумнасвой...“.Удълженатачрезмноготочиепаузаследсловосъчетаниетоезареденастежкатагорчилкаотгрубото,хищническоразделяненанароданаборцизаправдаизасвободаинаврагове,коитоидватотсредитена„своите“.Ботевото„Свестнитеунассчитатзалуди“(„Борба“)намирасловесниясивариантвпоследнитестиховенафрагмента:

И пак достойните се въплъщават в децата ни — за следващия бой с отродници, родени за забрава...КактопървитедвепеснивпоематанаДантепредставляватсво-

еобразенпредговор, в който саизтъкнатипричините за създаванетонанеговата„Божественакомедия“,такабихмемоглидавъзприемемипървитедвафрагментаотцикъланаГеоргиАнгеловкатовъведениевистинския,големияпроблем,свързансъссъдбатаначовекавъобще,тъйкатоединственотесапредставенивъвформатанакласическиястих.Вследващитеизказътрязкоеподмененснакъсансвободенстих.Втяхлирическиятговорителсевръщадалечназадвъввреме-пространството,къмначалотоначовешкияпът.Някъдетам,вбезкраянаВселената,сенамираизконнатаничовешкародина.Романтичниятореолоколонеяесъздаденчрезаналогияспознатприказенсюжет—Лирическиятговори-тел,следизпращанетоотфикционалнатамуродинанаЗемята,пускапопътекатакамъчета,заданесеизгубинавръщане.Мотивитезапътяипаметтасадраматичнообвързани—съвременницитенагероясасъсслепидушиизатованикойоттяхневиждапътеката„буренясала,затревена“.Внейния„троскот“сапотъналикамъчетата,коитоеоставил.По-важнотоеобаче,четойсъссърцетосичувства—пътекатанегоезабравилаигочакадасевърнепризвездите.КатоконтрапунктнапаметтананебетоеизведенабезпаметносттанаЗемята.Втозифрагмент,населенсъссилновъздействащитеобразинаЗемнатанощ,налаещитепозвездитекучетаиусещанезаличноотсъствие(вповторениястих„Неменапомняснищо“),Лирическиятговорителоткриваонзимаяк,койтощегозаредисъссилизаживот.Трикратноизползваниятобразнапепелта(„Стрък,следнего—пепел“)имплицитновписваЯворовататрагика,породенаотсъзнанието,чевсичковтозисвятсепревръщанапепел,коятовятърътотвявабезследавбезкрая(„Дведуши“).ПриГеоргиАнгеловобачетазипредставаенадграденасоптимистиченмотив.

Така да бъде! Стрък,а после пепел. Така да бъде!Пепел,но звучаща.НормалноеединтворецдавярвавсилатанаСловото.Защотоименно

спомощтанасловоточовекътможедадостигнедоИстинатазасебесиизасвоетобитие,атойПоетът,епосланикътнаСъздателянаЗемята.

Лалка Павлова 159

ОбразътнаБогкатовърховенарбитъреизведенвпетифрагментчрезместоименнотомуназоваване(„Ти“).Лирическиятговорителмногодобрезнае,чеесмъртен,чеединденитойщеизчезнеотлицетоназемята,ноневярвавналоженатапрезвековететезазаСтрашниясъдизабезна-деждносттанаИзхода.Тойнесеизживявакатоправедник,защотознае,чесъщоедопускалгрешкивсвояживот,плоднасблъсъкамусневолитевбитието,знае,чевероятнокатотворецитойносичастотвинатазаизчезващатахуманноствмеждуличностнитеотношения,коетоставапричиназарухванетонахрамаинанеговатародина.Знае,чемястотомунеевРая,изатовасеобръщакъмНегоединственосмолбатадаголишиотслух„засметкиигълчава“идамупозволидазаселисвоядухсредсъбратятасипоземнамисия:

Ще се заселя в Лим, града незрим,в градините сред здрача притаени — посмъртната съдба на пилигрим, видял родината сиразрушена.Лимбото(четвъртапесеннаДантевия„Ад“),неемястозащастлив

живот,нодававъзможностзасъзерцаниеиразмисъл.Тамсавеликитеумовеотезическатадревност,недоживеливреметонаХриста—Аристо-телиОмир,ОвидийиДемокрит,СократиПлатон,ДиогениОрфей...Оттамтойщеможеданаблюдаваиподдържапориваначовекадатърсикоренитенаморалниясидългидапревръщалюбовтакъмсебесивлюбовкъмродинатаичовечеството.ТазимечтанапозицияотЛирическияго-ворителевизуализиранавпоследнияфрагментнацикъла.

Застаналвъвфикционалнотопространство „отвъд“живота,през„теснияпроцеп“тойнаблюдаваслучващотосесхоратаи,макарирядко,изминавамъчителнодългияпътдочовешкитесърца,задавидигоренетонаонзимъничък„тайнственсветлик“,койтовразличнитедниотчовеш-котосъществуванепридобиваразличносъдържание—навечноживатасъпротива срещупошлотои грознотодоритогава, когатоДобротоиКрасивотосазащитаванисамоот„единственвойник“;нанепобедимияснищотворческидухначовека,застаналпредстативаилипред„ико-натастаринна“,дорив„нощта“набитиетоси;надръзкатапоходкаирицарскияжесткъмсъбратапосъдба,когатоживотътсредсилнитенаденягосмазва;ставасвидетелина„полетависок“наДуханад„при-вичнозаспалияград...“.Събралвкалейдоскопанасвоетособственосърцемногообразиетонасвета,Лирическиятговорителнай-последостигадопрозрениетозажитейскатамисияначовека.Инициационнотопътешест-виеезавършило,откритаеИстинатазасъщносттаначовека,който,макарисмъртен,носивсебеси космичниякълннанеизкорениматаснищожаждазазнаниеинеунищожимиястремеждаостависледсебесипът,покойтодавървятдругите:

... Дори да умреш непознат,с този глад за небе ти си, братко Икаре, белязан.ТворчествотонаГеоргиАнгеловесложноимногопластово.Въпреки

160 ÏËÀÌÚÊ

характерниясисинтезиранизказ,специфичнитекодовенапоетичнитемутекстовесъбуждатвпаметтаначетящиябългаринзадрямалиасо-циативнипластовеотпредходнипериодивразвитиетонасветовнатасловеснакултура,коитовсвоятасъвкупностраждатпрозрениязана-стоящетоибъдещетокактонаотделнаталичност,такаинаотечест-вото,насветаиначовекавнего.Именновтовавиждамуникалносттананеговияпоетическипочерк,който,сигурнасъм,щенадживееограни-чениятанавремето.

Геî Мèëеâ • Æеíà със сâещè. Сìесеíà òеõíèêà

161

ХОРИЗОНТИ

ФЕДЕРИКО ГАРСИА ЛОРКА

120 години от рождението на поета

РАЗБИТИ ЗВЪНЯТ НА УТРОТО ЧИСТИТЕ ЧАШИ...

Единотнай-големитепоетинаИспанияисветанаХХвек—Лоркаероденпрез1898г.въвФуентеВакерос,близодоГренада.Следваправоили-тература,ощекатостудентръководилюбителскиятеатър„ЛаБарака“.Дебютиракатобелетрист,нонеговатастихиясапоезиятаитеатъра.Най-известнитемустихосбиркиса„Книганапесните“,„Песни“,„Кантехондо“,„ПлачзаСанчесМехияс“и„Циганскиромансеро“.Аотпиесите—„Кървавасватба“,„Йерма“,„ДомътнаБернардаАлба“и„ЛюбовтанаДонПерлимплин“.През1933—1934пиеситемусеиграятвБуеносАйресиМон-тевидео.Въпрекиченикоганеепринадлежалкъмнякакваполитическагрупировка,монархо-фашиститегоарестуватина19август1936г.горазстрелваткрайселцетоВиснар.

„Когатоумра,оставетебалконаотворен“—пишетойведносвоестихотворение.БалконътостанаотворенисветътзаобичаЛорка.През1938—1942едноотнай-големитеиздателствависпаноезичниясвят„Ло-сада“вБуеносАйресиздадевшесттоманеговитесъбранисъчинения,откъдетотетръгнахапосвета.

Огнян Стамболиев

ОсемдесетилетияследгибелтанаФедерикоГарсиаЛоркапомества-менеговатаироничнаавтоанкетаидвевеликолепниесетазамузикатаитанца.

А Н К Е Т А

—Презкоягодинасироден?—1898,5юни.—Къде?—ВъвФуентеВакерос(Пастирскикладенец),близодоГранада.—Каксеказваттвоитеродители?—ФедерикоГарсиаРодригесиВисентаЛорка.—Откъдеса?—АндалузциотГранада.—Каквосинаследилотбащаси?—Страстта.

162 ÏËÀÌÚÊ

—Аотмайкаси?—Ума.—Кажиощенещозатвоитекорени.—Азнесъмциганин.—Акакъв?—Андалусец,неесъщото,макарвъввсекиандалусецдаимапонещо

циганско.Циганскотоезаменлитературнатемаиеднамоякнига(„Ро-мансерохитано“—„Циганскироманс“).

—Ощенякаквисведения?—Моятбащаеземевладелец—човексъсзамах,достатъчнобогат,

отличенездач,познавачнаконете.Майкамиеотинтелигентносемей-ство.Нашиятродбилугасналпрез19век,сегасевъзражда.

—Втвоелице?—Благодаря.Ивмое.—Разкажимизадетствотоси.—Бащамиовдовял,предидасеоженизамоятамайка.Ивдетството

систрадахотнатрапчиватамисълзатази,коятобимогладабъдемоямайка—МатилдедеПаласиос.Нейнитепортрети,сребърните£прибо-ри.Детствотомибешеазбукатаизаниманиятапомузикасмайками.Детствотонаедноселскогосподарче.

—Апосле?—КолежвАлмерия.Нотамсеразболяхиродителитемимеприбраха.—Коиигриобичашевдетствотоси?—Тези,накоитоиграятдецата,коитосетнеставатглупациипоети.

Играехнацърква—подреждахолтар,обслужвахмаси,давахтеатралнипредставления.

—Аследтоваходилинаучилище?—Да,многосеучих.ВГранада,вучилището„СветотоИсусовосър-

це“.Имного,многознаех.Нонаизпититевинагисепроваляхстрясък!Накраяпостъпихвуниверситет.Итампъленпровалполитератураиисторическаграматика.Ноотдругастранаимахогроменуспех—всичкиповтаряхаизмисленитеотмендуми,имена,прозвища.

—Имашлибратяисестри?—Да,единбратидвесестри.—Априятели?—Да,имаммногоприятели.—Назовинякоиоттях.—Тези,скоитоправимнашетосписание—новатагранадскагрупа

ХоакинАмига,Арболейя,Рамос,Айяла,ФернандесКасадо,Менойо...—Какпопаднавстудентската„резиденция“вМадрид?—ИзучавахправоифилологиявГранада.Предитовасезанимавахс

музика.Моятпреподавателбешеавторнаграндиознатаиосвирканаопе-ра„ДъщеритенаЙехова“.Посветихмусвоятапървакнига„Впечатленияипейзажи“.ПътешествахмепоИспанияспроф.ДомингесБеруета,мойголямприятел—многосъммузадължен.ТойискашедамеизпратидасеучавБолоня.НокатосепосъветвасФернандоделосРиос,меизпратихав„Резиденцията“—иетомевМадрид,къдетосегаучафилология.

Федерико Гарсиа Лорка 163

—Скогодружиштам?—СалвадорДали,ЛуисБунюел,СанчесВентура,ПепинБельо,Венсенс

Прадос.Немогадагиизброявсички.—Казват,чеможелодасенапишецялакнигазатвоителудориив

Резиденцията.Кояоттяхбешенай-интересната?—„Колибасредпустинята“.Случисетака,чениесДалиостанахмебез

пари.Всъщностслучвашениседостачесто.Встаятав„резиденцията“синаправихмепустиняиколиба.Намерихмефотографскитриножникипоставихмевърхунегоангелскаглаваикриле.Послесезатворихмедва-матавстаята—несебръснахмеимолихмезапомощдабъдемизбавениоттази„пустиня“.ПоловинМадридсеотзованамолбатани...

—Къмкаквитеоретическиположениясепридържашсега?—Къмработатавчистия£вид.Икъмвдъхновението.Тоечистият

инстинкт, единствениятподтик запоета.Достатъчно е да изучишГонгора.

—Аако сегатеназова,напримертака:неконвертируембрилянт,кипарисвхороскоп,нашсъвременникотВечността,моторсмантиля,сегидилясъссол,асокупа,снеженХеркулес—какщегоприемеш?

—Тибиешмоярекордпопрозвищатаитовамногомепритеснява!

15 декември 1928, Мадрид

МУЗИКАТА Е ВАМПИР...

Музикатаенещонаистинастрастноитревожно.Думитеизразяватчовешкото,амузиката—незнайнотоинепонятното.Стихийноизку-ствоемузиката.Занеяможедасекаже,чееизворътнамисълта...Задаговоришзамузиката,трябвадасидуховноподготвен,най-главното:дазнаешнейнитевеликитайни.НитоеднадуманебимогладаизразисамоубийственатастрастнаБетовеновата„Апасионата“,нежносттананоктюрнитенаШопен,мелодиитенаВердииРосини...

Задапроникнешвмузиката,трябвадаимашсилновъображение,дапреодолеештрудноститенанейнататехника,дастигнешдофантази-ятаистрасттаунея.

Безсъмнение,Глинканеесъзнавал,чезапървипътеизползвалединнеобичаенреднатоновете.ИРамоне се е замислялнад увеличенатасекста,откритаотнего.Асхоластицитеиблюстителитенареданепреставатдасевъзмущаватотпаралелнитеквинти,коитониудивля-ватвмузикатанаКлодДебюси...

Изатовапредписаниятавмузикатасапростоненужни,особенопритакивастихийнинатурикатоРихардЩраус.Такаевъввсякоизкуство,асъщоивпоезията.ЕтодойдеРубенДарио,Великолепния,инапътямусеизпречихаловкисонетисти,набедениакадемици,разниписачинаодивдуханаКинтанаиЕрсиля.Нонеговиятнапорразрушиканоните,създаденизашколскитеучебници.

Разбира се, основата енеобходимаиизучаванетонаправилатае

164 ÏËÀÌÚÊ

нещонеизбежно,нокогатонякойгинадраснеилиразруши,трябвадагоуважаваме.

Великитедуховенесесъобразяватсправилата—визкуствототесазадължителнисамозаопределенихора.Когатосепоявятнеудържимиилиепическиилибесни—теследватсърцетоси,пристъпватправилатаитакасепоявяваВагнер,обожаванихулен,Равел,свръхчувствителенинетукашен,постигналтайнатаназвученетонаощенепознатиинстру-менти,Дебюси,снеговатадълбокаипричудливамузика...

Вначалотоканонътенеобходим,нокогатодраматичнитеглъбининаживотаизмъчатмузиканта,тойзапочвадаговорисдруг,непознатичуждзапедантитеглас...

Човешкитестрастисахиляди,неизброимиивсякаоттяхимабезбройоттенъци.Хоратасасъщохилядиивсекисиимасвойсвят.Логикатаенеумолима.Можешлидазаточишеднадушавдруга,чужда?...

КолкотоистраннодаерешавалдисонанситеДебюси,никойнебимогълдаоспоринеговитенепривичнисекундиидадокажетяхнатааб-сурдност.Можешдакажеш„харесвами“,„немихаресва“,нонебивадатвърдиш„Товаехубаво,аонова—лошо!“Разликатамеждухубавотоилошотоевгледнататочка.Инакрая,никойнепритежавабожествениядардачетевдушите...

Сещамсезахиените,коитонаглутницисанападалиБетовен...Няманищопо-безплодноипразноотусилиятанаонези,коитовечноследятикоригиратдругите.

Досаднитекаталозисакордисапринудилитолковаталантидаиз-оставятмузиката.

Когато замисълъте велик,той съвсемне се вмествавканоните.Мисълта— когато еистинска— енезависима,необичайна.Не бивадазабравяме,чемузиката—изкуството,коетотъйпълноизразявастра-данието—можелеснодасепародира.

Всякопроизведение,изразяващоавтентичнодушевносъстояние,за-служаванашетовнимание...КрехкиятЛюлиеписалтъйсъвършени,тъйпленителнименуетивсъгласиесхармониятанасвоетовреме(наистина,ималинещопо-изискано,по-правилноотменуета?),аетоРихардЩрауссъздадесвоявеликолепен„ДонКихот“(многоспорятсегазанего!)седнадостахаотичнаоркестрация...

Недостъпносттанамузикатапречинамнозинадапреживеятот-кровения,коитонеможедаимдаденитоедноотостаналитеизкуства.Познавамхора,коитоизбягватдаслушатмузика,защототягиизморявадушевноителесно.Таковаизкуствопростонесепоместваврамки.Занощтаправиланяма,кактоизаденя.Нотези,коитоуспеятдаоткриятвмузикатасвоятрагиченглас,самалцина.

Да,музикатаевампир,койтобавноизсмуквамозъкаисърцето...Доказателството?Всекиистиннскимузикант.

17 август 1917,Мадрид

Федерико Гарсиа Лорка 165

БОРБА НА ТЯЛОТО С НЕЗРИМАТА МЪГЛА На сеньора Антония Мерсе

Изкуствотонатанцаеборбанатялотоснезриматамъгла,вкоятотопотъваитрябвамигновено,непрестаннодаосветявасвоитекон-тури,даподдържалиниятанаравновесие,необходимазамузикалнотопревъплъщение.Борба—жестокаибезкрайнакатовсякоизкуство.Ноакопоетътвоювастабунитенасвоитемисли,танцьоръттрябвадасебориспространството,коетогопоглъща,винагиготоводаразмиенеговатапластика,неговитеритми.

Наударитенасърцетонатанцьоратрябвадаесъзвучновсичко,открайчецананозетедоклепачите.Даимашесточувство,коетодамудаваусещанетозагеометриятанатореадора,дасепазиотрогатанабика.Да,итанцьорът,итореротогигрозятдвесходниопасности:единиясмъртта,адругия—мракът...

Да населишмъртвата сива пустота с ясни,трепетни рисунки,коитодасезапомнят—товаеезикътнатанца.ВцелиясвятникойнеможеданаситивъздухастолковакрасотаотплътикръвкактосеньораАнтонияМерсе.Защотовродениятинстинктзатанцапринеяепрос-ветленотритмическата£мъдрост,отпознаниетозасобственото£тяло—качества,коитопритежавахаединственовеликитемайсторинаиспанскиятанц:Хоселито,ЛахархитоипредивсичкоБелмонте,способнисмногомалкощрихидаизградятединзавършенсилует.

Тазисуха,гъвкаваинервнаиспанка,тазиженабезтегло,отдавнапобедиласобственотоситяло,лишиласеотдребнитерадостинажи-вота,новзамянанатова,получилависшатанаграданачистиятанц,двойнотозрение.Искамдакажа,чевтанцаочите£несаснея,апреднея—следятинай-незабележимитедвижения,задагиовладеятдоедноневижданоинечуваносъвършенство!

Кактовандалузкотокантехондомузикалниятсмисълсееусложнилподвлияниенаизточнотопеене—смътноимонолитно—такаииспан-скияттанцепочерпилсилаотдревнитеритуалинаИзтока.Нонай-хуба-вотоунего,ечетойпредполагаприсъствиетоналичности,наистинскитворци.Индийскитетанцьорки,колкотоидасадобри,танцуватвинагипо строги, вечни канони.Докатоиспанскитетанцьориили кантаори(певци),илиторери,невъзкресяват,араждат.Създаватединственото,неповторимото,коетосепоявяваисиотивастях,иникогаиотникогонямадабъдеповторено.

ЗатоватукбихискалдаподчертаяличнияприноснасеньораАнто-нияМерсе,майсторитворец.Ритъмътнавсекитанцнатазивеликаартисткаеритъмигласнамоятаземя.Испанияникоганесеповтаря.Тазиженаенаследничканатанцьорките„хадитани“отдревнияРим,коитотанцувалинаимператорскитепирове.НапомнязаблестящитегероининаЛопедеВега,събиращиоколосебесиогромнивъзторженитъл-пи.СегатятанцувавНюЙорксъссъщатанедостижимасамобитност.

Согромнанежност говорятезипрости, искрени слова.По вечниязаконнаВремето(дабъдеблагословентозиправедензакон!)—тозитанц

166 ÏËÀÌÚÊ

щесеразтворивНебето!ИтамщезатрептятотновонепотворимитегласовенаСилверио,наПакира,ХуанБреваинаредбезименнивеликипе-вцинаАстурия,ГренадаиАрагона.Нотвоитедяволскиритми,сеньораАнтония,твоитевечниивинагиновиритмищесезавръщаттук,къмживатасърцевина,къдетооточертаниятанавятъра,огъняикамъкасеражданашатавечнаИспания...

Мадрид, 1930

превод: Огнян Стамболиев

Геî Мèëеâ • Прîеêòè çà èëþсòрèрàíе íà „Еêспресèîíèсòè÷íî êàëеíäàр÷е“

167

Румен Стоянов

ГЕО МИЛЕВ НА ИСПАНСКИ И ПОРТУГАЛСКИ

Тойимамногократноприсъствиевгорнитедваезика.Тукмогадаговорячастичнозапоявитемувтях,защотонемиевъзможнодапреровяархиваси,чедаизкарамвсичкисведенияповъпоса,битовиобстоятелствазаставятмедапредоставянепълнакартиназаГео-Милевотоналичиевониядвеогромниетно-културниобщности.

ВбиблиографскиясправочникзаГеоМилевеупоменато,чепрез1959издаванотонаиспански вСофия списание „ЛаБулгара“ („Българката“)поместванатоя език откъс от „Септември“. Уви, същиятизточникдопълва,чеизданиетоененалично.

През1963отпечатанбепървиятмойпреводотиспански,аследва-щата—наиспански,стиховеотСтефанЦанев,тавеченадчетидесетгодинипревеждамвдветепосоки.ПрестоятмивКуба(1964—1968)позволисреддругипреводи,напоезияипроза,даработянадпоемата„Септеври“.Тостанапрез1967—1968.ЗасъпреводачпривлякохПедродеОраа,койтозаедносХосеМартинесМатосбеучилбългарскиунас.Тогавапреведохсъщо„Деннагнева“,„Приготвисе“и„Ад“снамерениедаподготвяцялакнига, съдържащатворби на старозагореца.Иможешенаистина дастигнадоосъществяваненатоважелание,акоблагородниятмойпочиннебекатурнатотедномънзъркокамиче:съвсемнеочакваноразбрах,чесъмПедровлитературенроб.Преповторисеточвточс л у ч и ц ата ис другияиноземен българист,тояпътчрез „Привързаниятбалон“ отРадичков,новажнотое,че„Септември“сепоявинаиспански,аоттаминапортугалски:Софияпресяиздадепрез1971,безмоетоименце,коетобидетожеподминатоивтрепетниямигсплатежнитезнаци.Постарнашенскиобичайпихеднастуденаводавиметонавечнатаинерушимабългаро-кубинскадружба,останамиутехата,чепактрудилсъмсенаползуроду,аненаползуджобу.„Ад“,„Приготвисе“и„Деннагнева“видяхабялсвятвбройвторинакубинскотосписание„Сигнос“,гр.СантаКлара,посветеноцялотонаБългария,чакдвадесетипетнароднипесниимашевнего,идосеганаиспанскинесаизлизалитолковамного,авкарахмеипоговорки,гатанки,пословици,митове.

1970-тавнесевтематаГеоМилевнаиспанскиизключителноценнияфакт,чеПаблоНерудапревеждачастиот„Септември“.Товасаобозна-ченитевпоематас2,3,4.Освентия90стиха,тойподготвявъвеждащабележкаикраткопослание,коетопособственотомууказаниетрябвадабъдепрочетенонепосредственоследкраянаоткъса:

168 ÏËÀÌÚÊ

„ГЕОМИЛЕВероденв1895вРаднево.Написалемногостихотворенияскрасивизаглавия:„Жестокиятпръстен“,„Иконитеспят“.Отпоетнаизящнатаформасепревръщавреволюционенпоет.През1924публикуваеднамалкапоема върху въстаниетона българските селянипрез 1923.Многопоетисаумиралиизтезаванизарадиживотаитворчествотоси.МеждутяхсаДомингоГомесРохас,чилиец,ГарсияЛорка,испанец,РоберДеснос,французин.ВеликиятбългарскипоетГеоМилеверазстрелянсамозащотоенаписаледна-единственапоема.На15май1925годинаезадържанотфеодалнитереакционеринаБългарияиекзекутиранвподземиетонаединзатвор.Пролятатаотнегокръвнеозначаваагониятанаединнарод,аепредвесттникнаеднаславнаРеволюция.ВчестнагодишнинатаотБългарскатареволюция,отнейнотоистинскоражданекатосоциалисти-ческанация,възпрепятствувандасепоявипредвас,преведохмалкатаивъзхитителнапоема,коятоенаписалГеоМилев.Искамтядабъдепро-четенатукнесамовпаметнанеговатаослепителналичност,ноидапослужикатопредупреждениенатези,коитоднесискатдаигнориратпобедатананароданамоятародина.Понякаквообстоятелство,коетонисвързвапостраненначинвтезимоменти,когатомесецсептемврирешаваисториятнаЧили,тазипоемаотединпоет,убитвБългарияпрез1925г.,сенарича„Септември“.Кактоказахпредитова,поематаописвавъстаниетонаселянитевБългариясрещунезачитанетонаправатаимотстрананабългарскитефеодали,преди50години.Нотомисеструваважащоизаушитенасъвременницитени.Народитеизглеждатзаспали,нопредпровокацятаиотричанетоназаконнитеимпобедимогатдасепревърнатвураган,кактоописваГеоМилеввтазипоема,коятопреведохзавассжариобичвчестнаБългарияиосвобождениетонавсичкинароди.(Следвапреводътнастиховете,б.м.,Р.С.)ЗАБЕЛЕЖКАЗАЛИЦЕТО,КОЕ-ТОЧЕТЕ:РЕЦИТАТОРЪТЩЕПОВИШИТОНАНАГЛАСАСИОТ„МЛАДИИСТАРИ“ДО„НАРОД“.ПОСЛЕДНИЯТСТИХТРЯБВАДАСЕКАЖЕСГРОМЪКГЛАС.ТуксвършвапоематанаГеоМилев.Извинетеотсъствиетоми.

ОтИслаНеграподравявамдревнаиноваБългария,родинанавсичкирози,майканагероиипоети.Поздравявамясъщотака,защотоприличанаЧили,кактосиприличатдвечашивино,двекапкидъжд,двепланини,кактодверъце,коитосестискатнаединисъщипът.ПоздравявамБъл-гария,нейнотонеукротимосърце.

НЕРУДАИсла Негра, Септември 1970 г.“

ГорнитечетиристранициполучихотСантяго,изпратимигиВикторФуенсалида,тогаваглавенсекретарнаКултурнияинститутЧили-Бълга-рия.Впридружителнитрипощенскикартичкиобясняваше,чевродинатамуечествана26-тагодишнинаотдеветисептември.Почовекпратихна-ходкатадоСтойчоСтойчев,уредникнакъщата-музей„ГеоМилев“,койтонаписастатиятазав.„Пулс“,бр.9/27.4.1971г.,оповестяващасъбитието.Стойчомиотвърнасписмо,аархивътнамузеяпридобинаписанотоотНеруда.Картичкитехвърлятдопълнителнасветлина:честванетоепро-веденона10.9.1970в„ПочетнатазаланаУниверситетанаЧили“;Неруда

Румен Стоянов 169

нееприсъствалпоради„внезапнозаболяване“;преводътму„берецитиранотединотнай-добритенационалниактьориЕкторДувачеле“.

Вапцаровите„Избранистихотворения“,преводачМартинесМатос,издателствоИнститутокубаноделлибро,1971,Хавана,започватс„Пред-говор“наОраа,вкойтопише:„Колцинакатонего(Вапцаров,б.м.Р.С.)саумрелипреднаказателниявзводиливсхватка,илиоттуберкулоза,илиизгубенивнощтанаизтезанията—Ботев,бащанаотечеството,ГеоМилев,ХристоСмирненски...“

Кубинскотоиздание„Унион“,Хавана,през1972всвоябройзабългар-скакнижовност(277стр.)включичастот„Септември“,преводнаОраа,вдействоителностинамоямилост.

ВподборнаНиколаИнджов,МатосиОрааизлезепрез1974вХавана„Българска поезия“,Институто кубано дел либро. В своя „Предговор“Инджовотбелязва:„ПоетитеАсенРазцветников,НиколаФурнаджиевиособеноГеоМилевспоемата„Септември“подематснай-добритесвоитворбиеднановатемазанашатапоезия—антифашистката“.Забележи-телнатапоемаепредставенасоткъси,взетиотПедровия(имой)превод.

Тесапоместениив„Антологиянабългарскатапоезия“,издателствонаМексиканскинационаленавтономенуниверситет(1980,гр.Мексико),обхващаща42-матворци, отБотевдоЛъчезарЕленков,идвенароднипесни.ВкраткияпредговорЗдравкоПетровпише:„ГеоМилеввсвоятабезсмъртнапоема„Септември“,посветенанаСептемврийскотовъстаниеот1923,сеиздигадоравнищетонамощнасоциалнасимволика“.

ВПерутринадесетвековиетонаДунавскаБългариябеознаменувано,кактоидругадевЛатинскаАмерика,средпрояви.Еднаоттяхеисбор-никът„1000годинибългарскапоезия“,съдържаща47автораотКонстан-тинПреславскидоднес,предшестваниотОмуртаговиянадписитринароднипесни,издателствоКаусачун,1980,Лима.СъставителятУйнстонОрильоепривлякълоткъсиот„Септември“,вечепознативкубинската„Българскапоезия“,авпредговораси „България—поезията,оръжиенасоциалистическатареволюция“заявява:„Втозимигизникванародниятглас,героичнатадуманаГеоМилев,авторътназнаменитатасимфония„Септември“,коятоидоднесоткроявасвояпредсказателентон.“Пактойдобавя:„Ботев,ГеоМилев,Вапцаров,Дебелянов,Ханчев,Джагаров,Пеневсаняколкоотголемитеимена,правещичестнатрептящитестраницинатазиантология“.

Двегодинипо-късно,в1982,изПерусечете„България—еднамлада1300-годишнастрана“,авторОрильо.Еднаотглавитееонасловена„Тримаубитипоети“изапочвас„Впредишнатабележкаразправяхмезаогромна-таобичнабългарскиянародкъмсвоитеинтелектуалци,къмсвоитехоранаизкуството.Новслучаятяпридобиваособенаотчетливостспрямопоетите.Защотоконвулсивнатаисториянатазистранаебилаизграж-дана,ощеотоснови,собилнатакръвнанай-добринейнипоети.Втазихроникаставадумазатримаоттях.Затримабългарскипоети,умрелиубити.Първият—оттурскатаварварщина,последните—откафявиязвярнафашизма.Технитгеимена,всъщиятояред,саХристоБотев,ГеоМилевиНиколаВапцаров.“

170 ÏËÀÌÚÊ

Повременапървия (1972—1975) оттритемипрестоявБразилия,къдетоработехвпосолството,отновопреведох,тояпътсаржентин-скияпоетРубенВела,понеговремедипломатвтяхнатамисия,поемата„Септември“.СетнетойзаедлъжностивАвстрия,ГДР,Африка,нодокатопреподавахбългарскивМексиканскиянационаленавтономенуниверситет(1983—1988),тойоглавявашепосолствотонасвоятадържававСанХосе,столицатанаКостаРика.Такаследповечеотдесетилетиеуспяхмедаиздадемсборника„24българскипоети“.КнигатавключватворбиотДораГабедоГеоргиКонстантиноввподборнаВелаиСтоянов.Заголямамоярадостпоявисецелият„Септември“.Аибележкатазаизчезналиямусъздателенай-дългатаотвсички,дваж-трижповечеотостаналите.Впредговорами„Българскатакнижнина“нямапозованиязаМилев,ноаржен-тинецътвсвоя,озаглавен„Бележки“,споделя:„Започнахметаяработавгр.Бразилия,през1972.Къртовскатапреводаческаработаизискваповечевремеотзамисленото.Проблемитесепредставяхавсекимомент,ста-вашевъпросзаразличниезици,стъйразличниграматическиструктури.Отсамотоначалосипоставихмезацелдасъблюдавамеизцялоархитек-туратанавсякостихотворениебездапроменямеброянастиховетему,нитопъкдаизпадамевбукваленпревод.Руменмидиктувашевсякадума,всякафраза,отбългарскинаиспански,азнамойред,мъчехседагинагодякъмнай-точнотоимзначениебездапроменямпървообразнотопоетичносъдържание,борехмеседасъхранимвътрешнатаструктуранастихотворението.Понякогаприбягвахмедоравностойностивнемския,английскияилифренския,чедасеприближимдонай-точниясмисъл.Върхумонументалнатапоема„Септември“наГеоМилевработихмеденследден,търсейкидапридадемнаиспанскияизказсложнатадраматичностинеобикновенатаепичнавеличавост,отличаващапървообраза.Иневинагияпостигахме.“Заключителнитемуизреченияса„ГрадБразилия,Виена,Берлин,София,БуеносАйрес,СанХосе и градМексико бяханебесата,виделидаизрастватояподборвпродължениенадванадесетгодини.НаРуменСтоянов—моятасъкровенаидълбокаблагодарност,загдетоместориучастниквтованачинание,утвърдило,втиягодининадълбоканравственапокрусазааржентинците,моятавяравсвободатапосред-ствомчудотонасловото.“Вярата,закоятоговориВела,щедаеидвалав голяма степени от „Септември“, койтопредизвика възхитаунего,койтопо-къснобеизбранзапредседателнаСъюзанааржентинскитеписатели.Аинадалиизящнатанисловесностевдъхналаупованиесамонасъпреводачами.

„24българскипоети“излезев2000бройки,делонакостариканскотоиздателствоЕдука,органнаЦентралноамериканскатауниверситетскаконфедерация,включващаУниверситета„СанКарлос“(Гватемала),Уни-верситетанаЕлСалвадор(ведноименнатастрана),Националнияавто-номенуниверситетнаХондурас,НационалнияавтономенуниверситетнаКостаРикаиНационалнияавтономенуниверситетнаПанама.Книгатаебиларазпространяваначрезупоменатитенай-важнивисшиучилищанавсичкитешестсредноамериканскидържави,пъкинеединственотам,акосъдяпофакта,чеколумбиец,живеещвСантоДоминго,странаизвън


СреднаАмерика, отпечата възторжен отзив с показателно заглавие„Единвеликзабравен“,имайкипредвидГеоМилев.Неведомисапътищатакнижовни:вМексикоиздириметамгостуващатаЖениЗаимова,срещауговорихмеси(недалечотсградата,гдетопреподавахбългарски)привходанапрочутатапоцялсвятсошаренитесивъншнистениБиблиотеканаМексиканскиянационаленавтономенуниверситет,еднаотзнаковитепостройкивонаястолица.Поетесатамиказапотелефона,чещедърживръка„24поети“.Насетнешниямойвъпросоткъдегиенамерила,налиживеешевСъединенитещати,отвърна,чеучаствалавсветовенконгреснапоетивмароканскияградМаракешикнигатабиларазпространяванаотРубенВела.Заимовабилавзелаеднабройкаизаг-жаМарияКасабова(1901—2000),сестранаГеоМилевисъщоживеещавСАЩ.Азнезнаехнищозанея,поискахадреса£,аконемелъжепаметта,писах£,несъмвсъс-тояниедауточняотвърналими.Привеждамгорното,задасевиди,ченаиспанскиГеоМилевечетендалечизвънместоизданията.

Искамдаприбавяощеитова,чезаония2000парчетаВелаплатиоткесиятаси3000долара,щеречепукнатапаранеструваханаБългария.Упоменавампоследното,защотомиотдавнаомръзнадаслушамтъдя-вашнихленчовеиподсмърчаницинабожемдуховнилюде,коитопредидакихнатнещонакултурнотопоприще,питатколкощеимсеплатизатяхнатадивнакихавица.Чекаквамуеплатаплатеназа„Септември“наГеоМилев—освенсмърт?Задасечетемъничкоповечкобългарскапоезиявчужбинамоясмиреностбезпариизпонапреведехилядистиховенаиспан-скиипортугалски,втуйчислонароднипесни,затрихогромноколичествовреме,коетоможехдавложазасобственотворчество,ноданеизпадамвразточителност,самощекажа,чезадапродължаработатасВела,тогавапосланиквГДР,бръкнахвджобаси,задаидаотСофиядоБерлининазадинипосланикът,ниазполучихмегрошзавсичкоонуй.Винагисъмизхождалотпостановката,чеспариибабазнае,майсторлъкътебезпари.Инай-вече:спариилибезпари,българскакултуратрябвадаима,акощекамънидавалятотнебето,пабилииглобалистки.Нинай-малкооневинявам демократясващите хватки, целящи чрез самоубийственоорязванена средства да задушатнационалнатани самоличност, аласъщотъйнеодобрявампораженскотокръстосваненаръцевочакваневластимащииновобагаташиданиущедрятбюджетно.Зеримашлицел,пътщенамериш.Обачедаоставялирично-паричнотоотклонение.

Презмарт1985-тавмексиканскатастолицапроходитримесечнотолитературносписание„Аматъл“сглавенредакторКарлванЕрик,актьор,режисьор,поетимойучениквлекторатапобългарски.Оновалюбопитноизданиебеедноотбезбройнитеентусиастскипоривидасеосигуритри-буназаначеващипераичрезартистичнанебрежностинеобичайностприоформлениетодасеизлезеотвсеобщоприетитеначинизаправененапериодика.Подобнонавсичкисъбратяоттаковаестество(разчитащинаповечеотоскъднииощепо-трудносъбираемипомощи)„Аматъл“,вчиетоиздаванеучаствахвкачествотоминанеговкръстникипочетенчлен,бързо-бързоиздъхна,аласмогнапървитемудваброядапуснатнашипроизведения.„Втояразделискамедаотдадемскромна,алаискренапочит

172 ÏËÀÌÚÊ

къмбратскиябългарскинарод“,стоивкнижкапърваиосвенбележказапоетавиждаме„Огняроинтелигентска“,„Пролетвзавода“,„Прощално“и„Борбатаебезмилостножестока“,взетиот„24българскипоети“,следова-телновпреводнаВелаиСтоянов.Нашетоприсъствиетуксеобогатяваи отДалчевото „Всичкипаднали за свободата“ отсъщитепреводачи.ТамсаидвемоистихотворенияиедноотКарлванЕрик,„Набългарскияприятел“.Вторатакнижкаеощеповечебългарска:„Писмо“(Типомнишли),целият„Септември“наГ.Милев,„Творчество“,„Всякасиласъздавасвояантисила“отП.Матев,закоготоимаибележка,„Стени“(Ханчев),„Трева“(Бл.Димитрова),„Сила“(Геров),всевпреводинапрежнитедвама,статиятами„Българскаталитература“.Къмвсекиекземплярсепадешепоединекземпляротдетскотони„Знаменамира“наиспански.Дветекнижки,макаритрогателносъчетаващивпричудливиодеждинаивностикъсножеланиедабъдесмущаван„добрият“вкус,направиха„Септември“достояниенастотицичитатели,първиятбройизлезевтираж1300,завториянепомня.Благодарениена„Аматъл“„Септември“излезецял-це-леничъкивМексикоипоематазавторипътсепоявитам.

ТематаГеоМилевнаиспанскисеобогатипрез2003сощеединпреводна„Септември“.АвтореизвестниятмадридскибългаристХуанЕдуардоСунига,прехвърлилвсвояроденезик,съвместносТ.Нейков,„Жетварят“наЙовковпрез1944,адесетилетияпо-късноитомчесизбраноотЯворов.ПреводътмустанаобщественодостояниеблагодарениенаМеждународ-нафондация„ГеоМилев“:ЦАПКПРОГРЕСпроизведедвоенкомпактдискспоематаинейнопредставяне,набългарски,немски,руски,английски,френски,испански.ПоследниятекстчетеиспанецътИгнасиоВердиал.

Вестник„Отечественфронт“(21.12.1979)поместиразговорсбразил-скияписателПаулоРонай„ОткнигитедойдеинтересъткъмБългария“.ЗоркаКръстевапитадошлиявСофиянамеждународенпреводаческисим-позиум„Каксезапознахтестворчествотонабългарскитеписатели?“итойотговаря:„ЧрезаташетопокултурнитевъпросивбългарскаталегациявРиодеЖанейропрединяколкогодиниРуменСтоянов.Тоймидадебългарскикниги,преведенинаанглийски,френскиииспански.Такаможахдапрочета„Подигото“отИванВазов,поемата„Септември“наГеоМилев,стихотворениятанаХристоБотев,разказитенаЕлинПелин,съчинениятанаЙорданРадичковимногодруги.АоткнигитесепородиуменинтересдавидяБългария,дасезапознаястазистрана“.Гео-Ми-левотоизданиеенаСофияпрес.

От1980-таеВапцаровиятсборник„Стихотворения“,преводнаЕжи-тоГонсалвеш, издателство „Лимияр“, гр.Порто,Португалия.Четиригодинипо-къснотойполучинаградата,учреденасиметонабългарскияпевец.В„Катопредговор“португалецътзаявява:„Ощеведнъжпоет,единизключителенглас,тоянаГеоМилев,сеизвисява,заданапишееднапое-ма,коятосчитамотнай-необикновените,коитопознавам.Поематасенарича„Септември“(скорощебъдеотпечатананапортугалски)идажеформалноеизключителнатворбапорадивъздействието,коетоуспявадасъздадечрезстраховитапестеливостнасредства.ГеоМилевщеплатискъподързосттазанаписването£,осоенозаобнародването£.Съден,


полицаятагоотвличаипронизвамозъкамускуршумигоизгарявпещ,къдетоне е бил единственият.Едвапрез 1945-та, 22 годинипо-късно,откритаетаяпещибиваразпознатпосиньотостъкленооко,коетопритежавал.НовкраянатазипоемаМилевенаписалпророческистих:„Септемврищебъдемай.“

Действителнопоетическиятпреносна българскотопроизведениевиждабялсвятследващатагодина.Гореуказанотоиздателствопускасборник, озаглавен „Четиримабългарскиреволюционнипоети“, съста-вителство,преводибележкиотЕжитоГонсалвеш,койтоевключилХр.Ботев,Г.Милев,Хр.Смирненски,Н.Вапцаров.Книгатавървивпоредица„Очитенапаметта“,№18.Навярноимапредговоринеможеданеставадумазастарозагореца,нобездостъппонастоящемдокнигата,несъмвсъстояниедаприведанищопотукинтересуващотони.

„Септември“имаощеединпреводнапортугалски.Направигобразил-скиятпоетЛуишТурибаотиспанскиянаСофияпрес.Питахстоличнияжурналистзащодържинепечатантекста(имамго)иотговорътбе,четрябвалодасепрегледаидооправи,ноизтекохадостагодиниинемусевидикраят,явноенужноидругдаподхванетаяработа,чедабъдеизве-денадоуспешенкрай.Нофактътефакт:двасапреводитенапоематавезиканаКамоенш.Бележкаследпоследнияредотстиханапоематауказва „Първопреводнапортугалски, извършен отЛуишТурибапрезавгуст1987покастилскатаверсиянаПедродеОраа(...)“.По-долузабе-лежкапредупреждава,честоренотоотбразилецаощенеепровереноинееокончателно.Къмпреводаеприложен,неозаглавен,ичетиристраниченкоментар,гдетосечете:„Септември“ееднаотнай-кинематографич-нитепоеминавека.(...)ГеоМилевеединотмнозинатабългарскипоети,изгорелизаедносъсстихотворениятасивсъпротивителнатаборбаизаутвърждаваненаславянскияезикибългарскатанационалност.Доста-тъчноедасекаже,чесамоборбатапротивтурскитенашественициебилапетвековна“.ЩомТурибанаричасвояпреводпръв,значинееичувалзаосъщественияотГонсалвеш.

Еднабегларавносметкавъзоснованапреждеизнесенотопозволявадаобобщим,ченадиспанскияГеоМилевсаработили,вследниявремевипоря-дък,седемпреводача:българин(Стоянов),кубинец(Ораа),чилиец(Неруда),аржентинец(Вела),испанец(Сунига),анадпортугалския—португалец(Гонсалвеш)ибразилец(Туриба).Небиваданиучудваобстоятелството,чесъществуватпоняколкопреносанаеднопроизведение:португалскиятеофициаленезиквосемдържави,испанскиявдвадесетина,затуйбиваестественодасенезнаеизтяхвечесторенотоилито,зарадипоместениезиковиразличия,данезадоволяванечииразбираниязаизящнасловесност.

Извсичкоонова,коетосъмпрехвърлил,поезияипроза,наиспанскиипортугалски,фактът,чедваждипревелсъмбезпарипоемата „Сеп-тември“,същокактодваждисъмпревел,присъщитефинансовиусловиянаиспанскиинапортугалски,сборниксРадичковиразкази,меизпълваснай-голямоудовлетворение.

174 ÏËÀÌÚÊ

ОТЗИВИ ЗА „ПЛАМЪК“

Ана Бландиана — БукурещБЛАГОДАРЯ ЗА РАДВАЩИЯ ПОДАРЪК!Азполучихпрекраснотосписание„Пламък“,вкоетоимамоистихове,

преведениотОгнянСтамболиевистатиязатворчествотоми.Отсърцеблагодарязарадващияподарък!

Списание „Литературна Армения“ — ЕреванС БЛАГОДАРНОСТ ОТ ЛИТЕРАТУРНА АРМЕНИЯПолучихмевашияспециаленброй,посветеннаарменскаталитератураи

култура.Благодаримнабългарскотосписание„Пламък“заположенитетвор-ческиусилияизалюбовтакъмизкуството,скоятосапредставениняколкодесеткиарменскитворци.Тозибройна„Пламък“есвоеобразнабогатаантоло-гиянесамовлитературенплан,ноинанашитедуховнивръзкинякогаисега.

Станимир Радев — СофияПЪТУВАНЕ В ДРУГ СВЯТВъпрекичезаминавамзадалечнаИндия,подновявамабонаментасиза

Вашетосписание„Пламък“.Четенетонатовамногоинтересносписаниеесъщонещокатопътуваневдругсвят!

Петър Атанасов Тодоров — ТутраканВАШЕТО СПИСАНИЕ Е С АВТОРИТЕТ В ОБЩЕСТВОТО...Без„Пламък“литературниятниживотбизагубилизключително

много—ценноевлияниетонасписаниетовърхуинтелигенциятани.Таки-васписания,създалиголемиписатели,сабилинякога„Философскипреглед“,„Златорог“,първият„Пламък“.Иднессписание„Пламък“продължаватазитрадиция.Етоброй3-иот2017-тагодина.СтатиятазаТодорЖивковепревъзходна.Помняистатиятаза„политическиясиндром“отИвайлоХристов.Моятастатияза„предателствотоот1876година“имашемногодобриотзиви—тамнеупреквам,аобяснявамтозинегативенфеномен.Публикуватемногоотмладитепоети.

...Списание„Пламък“иличновиег-нКонстантинов,вършитемиси-онерскаработа.

ОТЗИВИ ЗА „ПЛАМЪК“ 175

Христо Кирилов Домусчиев — ПлевенОТ ГОДИНИ ОБИЧАМ ДА ЧЕТА „ПЛАМЪК“!Наслада!Нетърсетезначениетонатазидумавтълковнитеречници.

Азщесеопитамдавияобясняпростичко,седнапритча.ОтишълединчовекприБудаигопопитал:„Азискамщастие.Какдаго

постигна?“Будамуотвърнал:„Махни„Аз“—товаеего.Послемахни„Ис-кам“—товаепретенция.Оставанай-важнотоиединствено—„Щастие“.

Какващастливанасладаизпитвам,когатовкъсен,мъгливидъждовенноемврийскиденсисваряедноароматнокафенаръждясалотокотлонче,седнаподпрозорецадотоплиярадиаторисезаровяизстраницитенасписание„Пламък“.Етотоваенаслада.Удоволствиетодачетеш,дасезапознавашсновиталанти,дазавиждаш,чедругупотребявамислитесипо-добреоттеб.Датърсиштайнитенасловото.

Отгодиниобичамдачетасписание„Пламък“!

Добромир Георгиев — Варна„ПЛАМЪК“ СЕ ИЗВИСЯВА НАД СИВОТО ЕÆЕДНЕВИЕПролетенпоздравнамоето любимо списание „Пламък“! Тозинаш

„Пламък“сеизвисяванадсивотоежедневиеиосветявахраманабългар-скаталитература!

Пожелавамвиздраве,куражитворческовдъхновение!Бележка на редакцията:Помествайки само част от изпратени-

те отзиви,се извиняваме на техните автори, че поместваме техните писма с някои съкращения.

ИНФОРМАЦИЯ ОТ НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

СтихосбиркитенаИК„сп.Пламък“„Неделенчовек“отГеоргиКон-стантинови„Трафикантнавреме“отРуменШомов,спечелиликонкурсвМинистерствотонакултуратаииздаденисемблематана„Пламък“,садвеоттритебългарскизаглавия,коитощепопълняткаталозитенаКОНГРЕСНАБИБЛИОТЕКА—ВАШИНГТОН,УНИВЕРСИТЕТСКАБИБЛИО-ТЕКА—СИАТЪЛиСЛАВЯНСКАБИБЛИОТЕКА—ПРАГА.Изборътенаправенмежду стопредложениотНационалнатабиблиотека „Св.Св.КирилиМетодий“книги,издаденипрез2017година.

176 ÏËÀÌÚÊ

ПЛАМЪКЕДИНСТВЕНОТОБЪЛГАРСКОСПИСАНИЕЗАЛИТЕРАТУРА,НАДЖИВЯЛОДЕСЕТИЛЕТИЯТА!95 ГОДИНИ — ТВОРЧЕСКИ ПЛАМЪК!АБОНИРАЙТЕ СЕ! СЕГА Е МОМЕНТЪТ!

ПЛАМЪКЩЕИЗЛИЗАВ4ГОЛЕМИКНИЖКИГОДИШНО.ЦЕНАНАОТДЕЛНАКНИЖКА—6леваГОДИШЕНАБОНАМЕНТ—24леваПОЛУГОДИШЕНАБОНАМЕНТ—12лева

ВАÆНО СЪОБЩЕНИЕ

Съобщаваменанашитечитатели,чеабонаментътзасписание„Пламък“за2018годинащебъдебезпомощтанаБългарскипощи.Можедасеабониратевредакциятанаадрес:София1142,бул.„ВасилЛевски“60,списание„Пламък“,атакасъщоивъвфирма„Доби“(тел.02-9632047).Илинабанковатасметканасписание„Пламък“:БДСК,РК„Батенберг-1“BIC:STSABGSFIBAN:BG67STSA93000001682901

Запокупканасписание„Пламък“online:hainibg.eu

Издателскакъща„Спèсàíèе Пëàìъê“ГлавенредакторГеîрãè КîíсòàíòèíîâРедакционнаколегияПàрóш Пàрóшеâ, прîф. Йîрäàí Кàëàéêîâ, Рóìеí Шîìîâ, Ирèíà Веëеâà, Хрèсòî Сë. Кàрàсëàâîâ, Геîрãè Н. Нèêîëîâ, Нèêîëàé Дîéíîâ РедакторнаброяРóìеí ШîìîâКоректорГàíêà ПеòêîâàПредпечатнаподготовкаМàрèàíà ХрèсòîâàРедакцияиадминистрация—бул.„ВасилЛевски“60IIетаж,тел.02/981-42-76Формат16/70/100.Печатниколи11Интернетстраницана„Пламък“:www.spisanieplamak.comE-mail:[email protected]Авторскиматериалинесевръщатинесехоноруват.

Спèсàíèе-àëìàíàõ çà ëèòерàòóрà, Иçäàíèе íà...

Documents