ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА СТЕФАН БОЯДЖИЕВ studies in …€¦ · the...

ИЗ

СЛ

ЕД

ВА

НИ

Я В

ЧЕ

СТ

НА

СТ

ЕФ

АН

БО

ЯД

ЖИ

ЕВ

ST

UD

IES

IN

HO

NO

UR

OF

ST

EF

AN

BO

YA

DZ

HIE

V

2011

ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ

НА СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

STUDIES IN HONOUR

OF STEFAN BOYADZHIEV

Вече повече от половин век името на проф. д-р арх. Стефан Бояджиев се свързва с изучаването

на античните и средновековните паметници на монументалната архитектура по българските

земи и извън тях. За да изрази признателността на българската научна общност към неговия

изследователски принос и преподавателски заслуги и по повод на 90-годишнината му,

Националният археологически институт и музей при Българската академия на науките, Съюзът

на архитектите в България, Националната художествена академия, Националният институт за

недвижимо културно наследство, Институтът за изследване на изкуствата при БАН, Българският

национален комитет на ИКОМОС, Департамент „История на културата” на Нов български

университет, Богословският факултет на Софийския университет и Университетът по архитектура,

строителство и геодезия организираха научна конференция в чест на проф. Стефан Бояджиев.

Конференцията се проведе на 5 и 6 ноември 2010 година в Централния дом на архитекта в София.

В настоящия сборник са представени доклади от конференцията и статии, посветени на юбиляра.

For more than half a century now, the name of architect Prof. Dr. Stefan Boyadzhiev has been associated

with the research of ancient and medieval monumental architecture on Bulgarian territory and abroad. To

express the appreciation of the Bulgarian academic community to Prof. Boyadzhiev‘s contribution to science

and learning, as well as on the occasion of his 90th anniversary, the National Institute of Archaeology and

Museum at the Bulgarian Academy of Sciences, the Union of Architects in Bulgaria, the National Academy

of Art, the National Institute of Immovable Cultural Heritage, the Institute of Art Studies at the Bulgarian

Academy of Sciences, the Bulgarian National Committee of ICOMOS, the Department of History of Culture at

New Bulgarian University, the Faculty of Theology at Sofia University and the University of Architecture, Civil

Engineering and Geodesy, organised a conference in honour of Prof. Stefan Boyadzhiev.

The conference was held on November 5 and 6, 2010, at the Central House of the Architect in Sofia.

This volume presents conference’s communications and articles dedicated to Prof. Boyadzhiev and his jubilee.

Национален aрхеологически институт и музей

при Българската академия на науките

ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

STUDIES IN HONOUR OF STEFAN BOYADZHIEV

Издание на Национален aрхеологически институт и музей


© Авторски колектив, 2011

© Станислав Станев, Валери Григоров, Владимир Димитров –

съставителство и редакция, 2011

© Бистра Рушкова – превод, 2011

© Георги Маринов – художник на корицата, 2011

© Национален археологически институт и музей при БАН, 2011

Корица: западната фасада на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново

Възстановка според Стефан Бояджиев, акварел върху картон

Изразените мнения са на авторите.

Всички права запазени. Никаква част от това издание не може да се възпроизвежда под каквато и да е

форма без писменото разрешение на издателя.

Найс АН ЕООД, предпечатна подготовка и печат

ISBN 978-954-9472-11-0

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕЙ

ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА СТЕФАН БОЯДЖИЕВсъставителство и редакция:

Станислав Станев, Валери Григоров, Владимир Димитров

STUDIES IN HONOUR OF STEFAN BOYADZHIEVcompiled and edited:

Stanislav Stanev, Valeri Grigorov, Vladimir Dimitrov

СОФИЯ

2011

СЪДЪРЖАНИЕ

SUMMARY

STUDIA IN HONOREM STEPHANI BOIADZHIEV .................................................................................vi

СТЕФАН БОЯДЖИЕВ: ЖИВОТООПИСАНИЕ И ПРИНОСИ .........................................................vii

СТЕФАН БОЯДЖИЕВ: ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ ........................................................................................xv

ЕЛКА БАКАЛОВА .............................................................................................................................................................xxi

Оригинална визия за средновековната архитектура

ДИМИТЪР ОВЧАРОВ................................................................................................................................ xxv

Стефан Бояджиев на 90 години? Невъзможно!

БОРИС БОРИСОВ, ПЛАМЕН ДОЙЧЕВ ....................................................................................................1

Реконструкция на кулите от ранновизантийската крепост до с. Дядово, Новозагорско

BORIS BORISOV, PLAMEN DOYCHEVReconstruction of the towers of early Byzantine fortress in the vicinity of Dyadovo village near Nova Zagora

ЮЛИЯ ВЪЛЕВА ............................................................................................................................................. 17

Елитна жилищна архитектура в диозеца Тракия (ІV-VІІ в.)

JULIA VALEVA Elite house architecture and decoration in the diocese of Thrace (4th–7th centuries)

ВАЛЕРИ ГРИГОРОВ ..................................................................................................................................... 57

Късноримска крепост на връх Боровец до град Правец (разкопки през 2008-2009 г.)

VALERI GRIGOROVLate roman fortress on Mt. Borovets near Pravets (excavations in 2008-2009)

ЕВГЕНИ ДЕРМЕНДЖИЕВ ........................................................................................................................... 77

Новооткрита баня южно от църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново

EVGENI DERMENDJIEVA newly-discovered bath south of the Forty Holy Martyrs church in Veliko Tarnovo

ВЕНЦИСЛАВ ДИНЧЕВ ..............................................................................................................................101

Обществените бани на Serdica

VENTZISLAV DINTCHEVPublic baths of Serdica

СТЕЛА ДОНЧЕВА .......................................................................................................................................125

Патриаршеската базилика в Дръстър – обемно-пространствена реконструкция

STELA DONCHEVAThe Patriarchal basilica in Durostorum – spatial reconstruction

ИВА ДОСЕВА ................................................................................................................................................139Ранновизантийските амвони от територията на съвременна България: образци и адаптации

IVA DOSSEVAEarly Byzantine ambos on the territory of contemporary Bulgaria: samples and adaptations

IV

ВЕСЕЛКА КАЦАРОВА ...............................................................................................................................161

Късноантична и средновековна църква в местността „Глухите камъни“, община Любимец

VESSELKA KAZAROVALate antiquity and medieval church at Gluhite kamani locality near Malko gradishte village, Lyubimets municipality

ЕЛЕНА КЕСЯКОВА .....................................................................................................................................173

Мозайки от епископската базилика на Филипопол

ELENA KESIAKOVAMosaics from the Episcopal basilica of Philippopolis

МАЯ МАРТИНОВА-КЮТОВА, ГАЛИНА ПИРОВСКА ....................................................................211

Източната порта на Филипопол

MAYA MARTINOVA-KYUTOVA, GALINA PIROVSKAThe eastern gate of Philippopolis

ЛЮБОМИР МИКОВ ...................................................................................................................................235

Османски паметници в София (сгради с променена и запазена функция)

LYUBOMIR MIKOVOttoman monuments in Sofia (buildings with changed and preserved functions)

ВАНЯ ПОПОВА ............................................................................................................................................263

Две раннохристиянски базилики от околностите на Никополис ад Нестум

VANIA POPOVATwo Early Christian basilicas in the vicinity of Nicopolis ad Nestum

ХРИСТО ПРЕШЛЕНОВ ..............................................................................................................................295

Фортификационни съоръжения в Несебър (северен сектор)

HRISTO PRESHLENOVFortifications in Nesebar (northern sector)

СТАНИСЛАВ СТАНЕВ ...............................................................................................................................313

Литургично планиране: за или против функционирането на атрия в константинополските църкви през VІІ в.

STANISLAV STANEVLiturgical planning: for or against the functioning of the atrium in Constantinople’s churches in the 7th century

ТОТЮ ТОТЕВ .................................................................................................................................................347

Още за типологизацията на кръстокуполните църкви във Велики Преслав

TOTIO TOTEVNotes and observations on the cross-domed churches in Veliki Preslav

НИКОЛАЙ ШИВАРОВ ...............................................................................................................................359

Оброчища и bâmôt (високи места)

NIKOLAY SHIVAROVPlaces of votive offering and bâmôt (high places)

V

STUDIA IN HONOREM STEPHANI BOIADZHIEV

Вече повече от половин век името на проф. д-р арх. Стефан Бояджиев се свързва с изучаването на античните и средновековни паметници на монументалната ар-хитектура по българските земи и извън тях. Сред тях са крепостната стена на Сер-дика, софийската „Св. София“, Старата митрополия в Несебър, Червената църква край Перущица, Еленската църква при Пирдоп, базиликата край с. Голямо Белово, църквата на Джанавар тепе при Варна, Кръглата църква в Преслав, църквата до с. Виница (Варненско), елементи от вътрешното укрепление на Велики Преслав, както и подземната ротонда в Дамус-ел-Карита в Картаген, Ерехтейонът на Атин-ския акропол, участък от стената на римския горнодунавски лимес, преминаващ край град Пфалхайм (Германия).

Проф. д-р арх. Стефан Бояджиев дълги години ръководи дейността на отдела за консервация на антични и средновековни архитектурни паметници в Национал-ния институт за паметници на културата (днес Национален институт за недвижи-мо културно наследство). Преподавал е в Националната художествена академия, Духовната академия (днес Богословски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“), Югозападен университет „ Неофит Рилски“ в Благоевград и в Нов български университет.

За да изрази признателността на българската научна общност към изследова-телския принос и преподавателските заслуги на проф. Бояджиев, и по повод на 90-годишнината му, Националният археологически институт и музей при Българ-ска академия на науките, Съюзът на архитектите в България, Националната худо-жествена академия, Националният институт за недвижимо културно наследство, Центърът по архитектурознание при БАН1, Българският национален комитет на ИКОМОС, Департамент „История на културата“ на НБУ, Богословският факултет на СУ и Университетът по архитектурата, строителство и геодезия, организираха научна конференция в чест проф. Стефан Бояджиев.

Конференцията се проведе на 5 и 6 ноември 2010 година в Централния дом на архитекта в София (ул. „Кракра“ 11).

В настоящия сборник са представени доклади от конференцията и статии, пос-ветени на юбиляра.

Организационният комитет на конференцията изказва сърдечна благодарност на Георги Маринов, Радомир Данков, Делчо Делчев, Иван Ванев, Камен Балкански, Изба „Гранит“ и Веселин Казаков, „Жоси“ ООД и „Жика“, за оказаната подкрепа.

1 Приемник на Центъра по архитектурознание след 1 юли 2010 г. е Институтът за изследване на изкуствата при БАН.

СТЕФАН БОЯДЖИЕВ: ЖИВОТООПИСАНИЕ

И ПРИНОСИ

Роден е на 10 август 1920 г. в Разград.Учи във френския колеж в София (1927-1939).Следва архитектура в Technische Hochshule – Мюнхен (1942-1943), но прекъсва

заради участието си във Втората световна война. Завършва специалност „Архитек-тура“ (1950) в Държавната политехника в София (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия). Аспирант е в Археологическия институт с музей при БАН (1951-1959), където

под ръководството на арх. Сава Бобчев защитава (1959) кандидатска дисертация на тема „История на крепостната стена на Сердика“.Проучвател е в Службата за защита на паметниците на културата, преобразува-

на впоследствие в Национален институт за паметници на културата, където ръко-води Секцията по консервация на антични и средновековни архитектурни памет-ници (1951-1961).Изследовател е в Института по теория и история на градоустройство и архитек-

турата при БАН (1970-1986), където е старши научен сътрудник ІІ степен (1977) и І степен (1983).Преподава в Националната художествена академия, Духовната академия (днес

Богословски факултет на СУ), Югозападния университет в Благоевград и в Нов български университет.Избран е за почетен член на Националния археологически институт и музей

при БАН (2010) и е награден със златна значка с циркон на Съюза на архитектите в България (2010).

Личен архив,

Ст.

Бояджиев

Основни приноси на Стефан Бояджиев:

Тракийски период

Казанлъшката гробница: разкрива конструктивни особености и изготвя архите-ктурно заснимане, върху което се основава изграждането на копието на гроб-ницата.

„Кухата могила“ до Поморие: анализирайки намиращото се под земния насип – няма характерното за тракийските гробници единно куполно пространство, а покрит с полуцилиндричен свод широк пръстен (annulus), до който води пра-волинеен засводен дромос, той приема изграждането на гробницата по римски образец, отнасяйки я към управлението на Траян (98-117).

Снимка Ив. Ванев

VIII

Римски период

Укрепителна система:Сердика (София): установява конструкцията и времето на нейното изграждане през 176/177 година – при Марк Аврелий (169-180) и сина му Комод (177-192).

Филипопол (Пловдив): доказва, че участъците от стената на града, наричани „ма-кедонска стена“ и приемани като изградени при Филип ІІ (359-336 г. пр. Хр.), са резултат от преустройство на маркаврелиевата стена, предприето при Аврели-ан (270-275).

Проучва укрепителната система на Одесос (Варна), Августа Траяна (Стара Загора), Августе (първоначалното римско име на Диоклецианополис, днес Хисаря), Пау-талия (Кюстендил), Ескус (до с. Гиген, Плевенско) и Абритус (Разград).

Гражданска архитектура:Булевтерион на Сердика: извежда три строителни периода – издигнат е най-късно при Марк Аврелий, вътрешността му е преустроена при Аврелиан, а тектоника-та и архитектурният му облик са променени през ІV век.

Големите обществени терми под църквата „Св. Неделя“ в София: отъждествява сградата като обществена баня от императорски тип и представя графична въз-становка; построена е при Траян, но след компрометиране на структурната ѝ цялост при готските нападения от средата на ІІІ в., тя прекъсва функцията си.

Малките обществени терми на Сердика: проследявайки структурите, разкрити през 50-те години на ХХ в. в двора на Президентството и определяни като при-надлежни на „приемна“ на търсения тук „Константинов квартал“, той установя-ва три строителни периода на сградата. Построена е след средата на ІІІ в. едно-временно с банята, разкопана през 1961 г. на терена за строеж на хотел „Рила“, за да поеме функцията на вече нефункциониращите „Големи терми“; двете бани той определя като отдавани под наем (balnea meritoria). Северната баня е пре-върната в църква (=трети период) при Константин Велики (306-337), но не пре-ди 313 г. Представя графични възстановки на архитектурните образи на всеки от периодите.

Късноантичният балнеум под църквата „Св. Георги“ в София: установява едно-времеността на изграждането на всички части на сградата през последната четвърт на ІV в. Отъждествява първоначалната банска функция на сградата, отхвърляйки тълкуването ѝ като „мартирий“ или „мавзолей“, а устроеният в нея хипокауст като смятан за система, отвеждаща високите подпочвени води; представя графични възстановки. Балнеумът е превърнат в църква през пър-вата половина на V в.

Сградата под „Кореком“: възстановя цялостния ѝ план, от който при археологичес-ките проучвания през 1965 г. е установена едва една трета. Определя сградата като жилище на богат патриций.

Култова архитектура. Мартирии и мавзолеи: Крепостта Маркели при Карнобат: установява плановото устройство на марти-рия – подземна гробнична камера и етаж над нея. С построяването на първата църква, мартирият прексъва функционирането си, а пазените в него реликви са пренесени в новоизграденото помещение на юг от църквата.

IX

Под бившия Партиен дом в София: обсъждайки структурната история на разко-паната през 1949 г. базилика № 2, той извежда първоначалната ѝ мартириална функция и очертава строителната ѝ периодизация.

Червената църква край Перущица е изградена като мавзолей – в галериите, оби-калящи конхите от север и юг, са поместени шест саркофага на мъченици; с пристрояването на притвор, мавзолеят е превърнат в евхаристийна църква, а реликвите са пренесени в новоизграденото помещение на юг от църквата.

Изследва мавзолеите в некропола около Народното събрание, софийския кв. „Ло-зенец“, в източния некропол на Филипопол, в Августа Траяна, Дуросторум (Си-листра) и Мелта (край Ловеч).

Култова архитектура. Църковно строителство:Старата митрополия в Несебър: проучва случайно разкритите през 1960 г. две от-делни структури и свързания с едната мозаичен под, които след допълнителни наблюдения определя като части от (1) атрий, пристроен към западната фасада на църквата; (2) халдик и (2) кръщелня. Проследява съществуването на два ясно разграничими строителни периода в структурната история на църквата, които обозначава като първоначална и въстановена църква. Построяването на църк-вата отнася към V век, а възстановяването ѝ през VІІ-VІІІ в., при което е следван първоначалният план, в който колонадите между корабите са заменени с арка-ди, съставени от зидани стълбове, а галериите са премахнати.

Базиликата при Голямо Белово: посредством сондажи установява първоначалния план и архитектурния образ на базиликата.

Снимка

Г. М

аринов

X

Еленската куполна църква край Пирдоп: установява изграждането на църквата въху останките на две трикорабни базилики с по три апсиди; преустроеният ѝ вид свързва с образа на църквата „Св. Ирина“ в Константинопол.

Базилика № 1 в Диоклецианопол (Хисаря): след провеждането на сондажи устано-вява, че при изграждането на църквата са използвани стените на пристроените до вътрешното лице на крепостната стена казармени помещения.

Църквата в местността „Джанавар тепе“: опровергава схващането за издигането ѝ под сирийско влияние; представя вижданията си за архигектурния образ на църквата.

Църквата „Св. София“ в София: след археологическо проучване в южния кораб, предприето през 1961 г. във връзка с ръководената от него консервация на обек-та, както и след сондажи в очертанията на църквата и извън тях, установява вида на първоначалния и последвалите строежи и предлага следната периодизация: (І) Параклис-мавзолей, който при Константин Велики е издължен на запад, но е компрометиран при Юлиан Отстъпник (361-363); (ІІ) При Валент (364-378) е възстановено функционирането на мавзолея, а не след дълго той е вече среден кораб в трикорабна базилика с нареткс от запад; (ІІІ) Посредством изгражда-нето на нов нартекс при Теодосий Велики (379-395) тази първа евхаристийна църква е издължена на запад; тя е компрометирана към края на ІV в.; (ІV) При Аркадий (395-408) са положени основите на кръстовидна сграда, които следва и Маркиан (450-457) за своята църква (V). Църквата впоследствие е преустроена – занижени са височините на купола и напречния кораб, премахнати са галериите над страничните кораби (=псевдобазилика), отстранени са страничните кули и поместените в тях стълби, повишено е подовото равнище, вътрешността е из-мазана. Преустройството той отнася към управлението на цар Борис І (852-889) и свързва с грижите на патриарх Дамян, който през 972 г. управлява от Средец.

Първо българско царство

Плиска:Укрепителни дейности: доказва, че каменната стена, която опасва просторната дворцова площ, е построена при Тервел (701-718).

Дворецът: установява, че дворецът е изграден при Тервел и е замислен не само като жилище на кана и на семейството му, но и за дейностите по управлението на държавата. При Телериг (768-777) към надлъжните стени на двореца са издиг-нати двете квадратни кули.

Голямото водохранилище и водопровода: отхвърля ритуалното му предназначе-ние.

Банята: извежда изграждането ѝ по образеца на константинополските бански по-сройки и свързва построяването ѝ с управлението на Тервел.

Мавзолеят на Тервел: отъждестява запазената под дяконикона на Голямата базили-ка структура като мавзолей на Тервел.

Велики Преслав:Свързва началото на изграждането му с кампанията на Омуртаг (814-831) за въз-становяване на разрушената от император Никифор І (802-811) Плиска.

XI

„Старият дворец“: опровергава предложеното от Ст. Ваклинов тълкуване, че ед-нопространствената сграда с издаваща се на юг полукръгла апсида е най-стара-та дворцова постройка; тя, установява Бояджиев, е издигната след 972 г.

Голямата базилика: определя плановото и конструктивното естество на първона-чална базилика, чиито югоизточен ъгъл стъпва върху част от оцелялата струк-тура на мавзолея на Тервел. Тази базилика е наследена от Голямата базилика, в чийто план е включен атрий, както и протезис и дяконикон, които заместват фланкиращите апсидата кръгли кули, в които някога са се разполагали дърве-ни стълби, извеждащи до разположените в галериите над страничните кораби матронеи. Първоначалната базилика е изградена и впоследствие преустроена от цар Борис І. При преустройството, наложило се за отстраняване на компро-метираната южна половина на църковната структура, са извършени промени в литургичното планиране на църквата: пристроен е атрий от запад, обособени са протезис и дяконикон, предшествани от митатории.

„Кръглата църква“: отнася основането ѝ към управлението на Борис І и отъждест-вява функционирането ѝ като кръщелня. Притвор и атрий с инсталирана в него фиала (кантарос) са прибавени при цар Симеон (893-927), а кръщелната литур-гия е заменена с евхарстийно богослужение.

Сред изследваните от него трикорабни базилики са тези в местностите „Гебе клисе“, „Сакалова могила“ и „Стамбол йолу“, а от кръстокуполните църкви – тази на Патлейнския манастир, църкви № 1 и 2 в местността „Аврадака“, църкви № 3 и 4 в местността „Селище“, както и двете църкви в Дворцовия манастир.

Други места:Проучва изградената при Омуртаг крепост на дунавския остров Пъкуиул луи Соа-ре (Румъния).

Сред изследваните от него трикорабни базилики са църква № 2 в Шуменската кре-пост и трикорабната базилика в Дръстър (Силистра), а от кръстокуполните църкви – тази при с. Виница (Варненско).

Византийско владичество

Установява архитектурния образ на костницата и на първия католикон на Бач-ковския манастир от ХІ в.

Второ българско царство

Сред изследваните от него укрепени градове и укрепления са Шумен, Червен, Ане-во кале, Перник, Асеновград, Маточина (Вукелон–Вукил), Цепина, Мелник, Уст-ра, Овеч (Провадия), Мезек, Несебър, Калиакра (частично) и остров Св. Иван срещу Созопол. Провежда наблюдения на Царевец (Велико Търново) – върху преустройствата на главната порта и „Балдуиновата кула“.

Църквата „Св. Петър и Павел“ в Никопол: установява, че над притвора е устроена галерия, над чиито северна и южна страна се издига по един осмостенен бара-бан, увенчан с купол.

XII

Църквата на Земенския манастир: извежда един строителен период и едно преу-стройство, за които открива свидетелства при проведените частични сондажи под покривната покривка; занижаването на междурамия очертава кръстовидно чление.

Църквата до с. Кулата, Петричко: чрез сондажи разкрива, че планът на църквата е „вписан кръст“, върху чието междурамие е издигнат купол.

Църквата „Св. Иван Предтеча“ в Асеновград: открива останки от североизточния пандантив, участващ в носенето на барабана и купола.

Църквите в Несебър: проучва устройването на купол над наоса и издигането на камбанария над притовора на „Св. Параскева“; установява промяна в степе-нуването на височините по билото на покрива над наоса на „Св. архангели Михаил и Гавриил“, което изменя фасадното ѝ членение. Провежда наблюде-ния върху структурата на „Св. Иван Алитургитос“ и покритията на „Христос Пантократор“.

Църквата в крепостта на деспот Слав край Мелник: извежда латински архитектур-ни заемки при издигането ѝ.

Църквата „Св. Четиредесет мъченици“ във Велико Търново: установява, че обемът, издигнат през 1230 г. от цар Иван ІІ Асен (1218-1241), е продължение на намира-щата се на това място по-стара кръстокуполна църква – части от южната ѝ стена са възседнати от новоиздигната църква.

Снимка

Г. М

аринов

XIII

Османско владичество

Отхвърля разпространеното мнение, че църквите на манастирите край Трън и „Седемте престола“ са изградени преди ХІV в.

Проследява преустройството на софийските църкви „Св. Петка Самарджийска“, „Св. Мария на Очистението“ (= „Св. Спас“, под Булбанк) и „Св. Никола“, както и „Св. Възнесение“ в Чипровци, във връзка с промените в отслужваната в тях евхаристийна литургия – от католическа в православна, както и от православна в католическа.

Извън страната

Ерехтейонът на Атинския акропол: установява, че целата не е разделена на три час-ти, защото градежът от бигор принадлежи на по-старата сграда на Ерехтейона, разрушена от персите, а не е основа на две разделящи целата стени.

„Подземната ротонда“ в Дамус-ел-Карита (Картаген, Тунис): отхвърля мнението, че блокажът от емплектон е купол на издигащия се над земята цилиндричен обем на ротондата; като особеност на плановата схема той извежда двете стра-нични засводени стълби, които позволяват разделянето на потока от поклонни-ци на влизащи (слизащи) и излизащи (изкачващи се).

Участък от стената на римския горнодунавски (Ретийски) лимес край Пфалхайм (Германия): след провеждане на археологическо проучване установява три строителни периода – издигнатите дървени кули са подменени от кастели от каменна зидария, а построената при Адриан крепостна стена от суха каменна зидария преминава косо върху останките на един от разрушените кастели; сте-ната се свързва с възстановена наблюдателна кула.

„Маяцкото градище“ на р. Дон (Република Украйна): провежда наблюдения върху строителната техника на крепостта и извежда сходство с градежа на плисков-ската крепостна стена.

Станислав Станев

XIV

СТЕФАН БОЯДЖИЕВ: ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ

1958Софийската църква Св. София. – В: В. Бешевлиев, Вл. Георгиев (ред.) Изследвания в

чест на академик Димитър Дечев по случай 80-годишнината му. София. София, 1958, 611-629.

1959Принос към историята на крепостната стена на Сердика. – Археология І, 3-4 (1959),

35-45.

1960Църквата в Патлейна в светлината на нови данни. – Археология ІІ, 4 (1960), 23-33.

1961Нови наблюдения върху църквата в с. Лютиброд. – Архитектура VІІІ, 4-5 (1961), 27-30.

1962За консервацията на архитектурните паметници на античността и средновековието. –

Изкуство ХІІ, 7 (1962), 26-30.L’ancienne église metropole de Nesebăr. – Byzantino-Bulgarica I (1962), 321-346.

1963Църква № 4 в местността „Селище“ в Преслав. – Музеи и паметници на културата І,

1 (1963), 10-15.

1965Крепостта при с. Маточина. – Археология VІІ, 1 (1965), 1-8.

1966L’église du village Vinica à la lumière de nouvelles donnés. – Byzantino-Bulgarica II (1966),

241-273.

Личен архив,

Ст.

Бояджиев

1967Нови данни за хисарските стени. – Известия на Археологическия институт XXX

(1967), 101-111.Софийската църква „Св. София“. София, 1967.

1968Quelques châteaux historiques en Bulgarie. – In: Actes de la VIIIe Réunion scientifique de

l’IBI, Athens, 25-29 avril 1968. Αθιναι, 1968, 225-231.

1969Раннохристиянска църква край с. Голямо Белово, Пазарджишки окръг. – Археология

ХI, 3 (1969), 10-20.Църквата „Св. Иван Предтеча“ в Асеновград. – Известия на българските музеи І, 1969

(1971), 155-168.Nouvelles considérations sur une église à Preslav. – In: V. Gerogiev, N. Todorv, V. Tăpkova-

Zaimova (eds.) Actes du Premiere congrès international des études balkaniques et sud-est européennes (Sofia, 26 août – 1 septembre 1966), II. Sofia, 1969, 599-624.

1970Едно ново предложение за реконструкция на източната чест на Ерехтейона. – Музеи и

паметници на културата Х, 2 (1970), 22-25.

1971L’église des Quarante martyrs à Tarnovo. – Études balkaniques VII, 3 (1971), 143-158.

1972Към въпроса за датировката на двете църкви в Бачковския манастир. – В: Хр. Христов,

П. Петров, Стр. Димитров (ред.) Родопски сборник, III. София, 1972, 79-103. Нови проучвания на портите на римския град при Хисар. – Известия на Секцията по

теория и история на градоустройството и архитектурата ХХІV (1972), 165-194.

1973Състояние на изследванията върху архитектурата в Тракия и Дакия по време на рим-

ското владичество. – Известия на Секцията по теория и история на градоустрой-ството и архитектурата ХХV (1973), 171-193.

L’architecture monumentale à Pliska. In: Berichte über den II. Internationaler Kongreß für Slawische Archäologie (Berlin 24-28 August 1970), II. Berlin, 1973, 345-350.

Une église cruciforme à cinq nefs à Preslav. – Byzantino-Bulgarica IV (1973), 53-73.

1974Църквата „Св. Георги“ в София. – Архитектура ХІХ, 2 (1974), 38-39.Certains aspects de l’architecture médiévale bulgare: l’architеcture palatine à Pliska. – IIIe

congrès international des études balkaniques et sud-est européennes. Resumes des com-munications, II. Bucarest, 1974, 349.

1975По въпроса за приемствеността в архитектурата на Първата българска държава. – В: Г.

Кожухаров (ред.) Архитектурата на Първата и Втората българска държава. София, 1975, 32-76.

1976Дворцовата архитектура на Плиска. – В: Ст. Стоименов (ред.) Традиция и нови черти в

българското изкуство. Сборник от научни изследвания и съобщения. София, 1976, 187-201.

L’église rouge de Peruštitca et le problème des édifice à toiture en terrase. In: Actes du XIVe Congrès international d’études byzantines (Bucarest, 6-12 septembre 1971), III. Bucareşti, 1976, 289-293.

XVI

1977L’Erechtheion à la lumière de nouvelles données. – In: Atti dell XVI congresso di storia

dell’architettura (Atene, 29 settembre – 5 ottobre 1969). Roma, 1977, 265-280.

1978Върхове на българското държавно могъщество – Калоян и Иван Асен ІІ. – В: А. Ризов,

М. Григоров (ред.) Прослава на Велико Търново. София, 1978, 149-154.La Rotonde souterraine de Damouse-el-Karita à Carthage à la lumière de nouvelles don-

nées. – In: Atti del IX Congresso Internazionale di Archeologia Cristiana (Roma, 21-27 Settembre 1975). Roma, 1978, 117-131.

Les chevets des église médiévales à Preslav. – In: V. Georgiev et al. Studia in honorem Veselini Beshevliiev. Sofia, 1978, 395-401.

Influences arméniennes dans l’architecture de l’église Ronde de Préslav. – In: G. Ieni, B. Zekiyan (eds.) Atti del Primo Simposio internazionale di arte armena (Bergamo, 28-30 giuno 1975). Venecia, 1978, 35-42.

1980По въпроса за статичното равновесие на кръглата църква във Велики Преслав. – Ин-

тердисциплинарни изследвания V-VІ (1980), 127-132.

1981Aрхитектурата на преславските кръстокуполни църкви. – Музеи и паметници на кул-

турата ХХІ, 3 (1981), 15-19.Бележки върху архитектурата на средновековна България (VІІ-ХІV в.). – В: В. Гюзелев

(съст.) История, изкуство и културата на средновековна България. София, 1981, 211-228.

Велики Преслав – постижения и проблеми в архитектурно-историческото му изслед-ване. – Архитектура ХХVІІІ, 5 (1981), 17-21.

Портите на прабългарските крепостни стени. – В: Д. Ангелов (ред.) Плиска-Преслав, ІІ. София, 1981, 138-145.

Nouvelles données sur l’ossuaire de Bačkovo. – Actes du XVe Congrès International d’études byzantines (Athène – septembre 1976), II, 1. (Βιβλιοθηκη της εν Αθηαις αρχαιολογικης εταιρεια, 92). Athène, 1981, 61-72.

La tectonique de l’eglise St Jean Aleitourgetos de Nesebăr. – Byzantino-Bulgarica VII (1981), 351-357.

1982Архитектурата на Кръглата църква в Преслав. – В: Р. Ангелова, Н. Чанева-Дечевска, Ст.

Стамов (ред.) Изследвания върху средновековната българска архитектура. София, 1982, 5-130.

Архитектурата на средновековната българска държава. Крепости, дворци и езически храмове. – В: Ал. Обретенов (ред.) Българската архитектура през вековете. София, 1982, 15-51.

1983Отново по въпроса за църквата при с. Виница. – В: Т. Тотев (ред.) Преслав, ІІІ. София,

1983, 91-103.

1987Отличителни белези на българската църковна архитектура през ХV-ХVІІІ в. – АТИ: Ар-

хитектура – теория, история, 1 (1987), 29-41.

1988Животът на Акропола в Атина – фотографии и коментар. – АТИ: Архитектура – тео-

рия, история, 4 (1988), 85-96.

XVII

1989Архитектурата на прабългарските храмове. – В: В. Бешевлиев и др. (ред.) Проблеми

на прабългарската история и култура (Втора международна среща по прабългарска археология, Шумен, 1986), ІІ. София, 1989, 314-327.

По въпроса за произхода на парабемите в преславските църкви. – АТИ: Архитекту-ра – теория, история, 6 (1989), 3-14.

1992Архитектурният облик на Еленската църква край Пирдоп. – В: Д. Овчаров (ред.) При-

носи към българската археология, І. София, 1992, 31-34.Монументалната гробнична архитектура по българските земи от античността до ХVІІІ

век. – Архитектура XХХІХ, 3-4 (1992), 20-21.Църковната архитектура на българските католици през ХVІ-ХVІІ в. – В: Ал. Николов и

др. (ред.) Католическата духовна култура и нейното присъствие и влияние в Бълга-рия (Симпозиум, 13-14 май 1992, София). София, 1992, 213-220.

[в съавторство с Л. Прашков, Е. Бакалова] Манастирите в България. София, 1992.

1993Северното разширение на вътрешното укрепление на Велики Преслав. – В: Т. Тотев

(ред.) Преслав, V. София, 1993, 178-191.Съвременната българска православна църква – канонични изисквания и архитекту-

рен образ. – Архитектура XL, 2 (1993), 14-16.Църквата в с. Орешец, Белоградчишко и мястото ѝ в развитието на българската сред-

новековна архитектура. – В: Д. Овчаров (ред.) Приноси към българската археоло-гия, ІІ. София, 1993, 92-101.

Църквата на Джанавар Тепе. – Архитектура XL, 2 (1993), 20-21.

1994Средновековната крепост Мелник. – Архитектура XLI, 3 (1994) 36-38.Християнската гробнична архитектура в Сердика през ІІ-ІV в. – В: Ст. Бояджиев, Н.

Тулешков, Ст. Стамов. Българско архитектурно наследство, І. София, 1994, 3-27.

1995Култовата архитектура във Велики Преслав. Историко-архитектурно и типологично

изследване. – В: Т. Тотев (ред.) 1100 години Велики Преслав (Великопреславски на-учен събор, 16-18 септември 1993 г), І. Шумен, 1995, 109-114.

Отново по въпроса за ранновизантийската „Базилика“ при с. Крамолин, Ловешка об-ласт. – Археология XXXVII, 3 (1995), 43-45.

Произход и развитие на кръстокуполния тип църкви в Мизия и Тракия през ІV-VІ в. – Археология ХХХVІІ, 4 (1995), 8-18.

Произход и развитие на Ренесанса в Италия и отражението му в България. – В: Г. Не-шев и др. (ред.) Ренесансът и България, София, 1995, 354-362.

L’église de Djanavar tépé près de Varna. – In: B. Borkopp, B. Schellwald, L. Theis (eds.) Stu-dien zur byzantinische Kunstgeschichte, Festshrift für Horst Hallesleben. Amsterdam, 1995, 65-71.

1996Българската култова архитектура през османския период (ХV-ХVІІІ в.). – Трудове на Ве-

ликотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Исторически факултет ХХХІІ, 3, 1994 (1996), 299-308.

Раннохристиянската църква „Св. София“ в София. – В: Ст. Бояджиев, В.-Н. Динова-Ру-сева. Раннохристиянски храм Света София. София, 1996, 7-41.

1997Fortress near Matochina, Bulgaria. – In: Sl. Ćurčić, E. Hadjitryphonos (eds.) Secular Medieval

XVIII

Architecture in the Balkans 1300-1500 and its Preservation. Thessaloniki, 1997, 162-165.Citadel of Despot Slav. Melnik, Bulgaria. – In: Sl. Ćurčić, E. Hadjitryphonos (eds.) Secular

Medieval Architecture in the Balkans 1300-1500 and its Preservation. Thessaloniki, 1997, 200-201.

The Great House. Melnik, Bulgaria. – In: Sl. Ćurčić, E. Hadjitryphonos (eds.) Secular Medieval Architecture in the Balkans 1300-1500 and its Preservation. Thessaloniki, 1997, 258-261.

Origin and Development of the Cross-Domed Church Type in Moesia and Thrace. – Archaeology in Bulgaria I, 1 (1997), 113-124.

1998Архитектура, първоначално предназначение и преустройства на Червената църква

край Перущица. – Археология ХХХІХ, 1-2 (1998), 24-38.Архитектурният образ и датировката на култовите сгради на Бачковския манастир. –

Известия на историческия музей – Кюстендил V, 2, 1993 (1998), 259-268.

1999Архитектурният образ на мартириите в Мизия и Тракия през ІV-VІ век. – В: Д. Овчаров

(ред.) Религия и изкуство в културната традиция на Европа (Материали от Лятната научна среща. Варна, 27-28 юни 1998 г.). София-Варна, 1999, 76-89.

Религиозните изповедания на българите през втората половина на ІХ век, отразени в култовата архитектура на Плиска и Преслав. – В: Сн. Ракова, Л. Симеонова (съст.) Средновековните Балкани. Политика, религия, култура (Доклади от научна кон-ференция, 18-19 юни 1998 г., София, Институт по балканистика при БАН). София, 1999, 33-48.

2000Балканскте крепости на Римската империя. – В: Ст. Бояджиев, Д. Овчаров, П. Балаба-

нов. Крепостното строителство по българските земи. София, 2000, 51-112.Ранновизантийско крепостно строителство. – В: Ст. Бояджиев, Д. Овчаров, П. Балаба-

нов. Крепостното строителство по българските земи. София, 2000, 113-134.Крепостно строителство през Първото българско царство. – В: Ст. Бояджиев, Д. Овча-

ров, П. Балабанов. Крепостното строителство по българските земи. София, 2000, 135-186.

Крепостно строителство по време на византийското владичество. – В: Крепостното строителство по българските земи, София, 2000, 186-190.

Крепостно строителство през Второто българско царство. – В: Крепостното строител-ство по българските земи, София, 2000, 191-252.

Приносът на К. Шкорпил и А. Рашенов за изследванията на църквата на Джанавар тепе във Варна. – В: Овчаров, Д., П. Василева, Д. Василева (ред.) Културната ин-теграция между чехи и българи в европейската традиция (Материали от VІІ лятна научна сесия, Варна, 25-27 юни 1999 г.). Варна, 2000, 185-194.

2001Архитектурният образ и предназначението на късноантичната сграда под „Кореком“ в

София. – Археология XLII, 1-2 (2001), 70-78.Ново тълкуване на раннобългарския манастир в местността „Черешето“ във Велики

Преслав. – В: В. Гюзелев, Хр. Трендафилов (ред.) Преславска книжовна школа, V. София, 2001, 76-86.

L’aspect architectural du martyrium dans la necropole orientale de Philippopolis. – Archaeo-logia bulgarica V, 2 (2001), 71-75.

2002Архитектурният образ на Западната порта на Сердика през ІІ и ІV век. – В: Р. Гичева,

К. Рабаджиев (ред.) Πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов / Studia in

XIX

honorem Prof. Ivani Marazov. София, 2002, 571-580.Раннохристиянският мартирион в Маркели и наслоените върху неговите останки

средновековни църкви. – В: Д. Момчилов, Н. Чакърова-Кръстева, Й. Статева (ред.) История и култура на Карнобатския край. Варна, 2002, 214-231.

Сердика (Serdica). Градоустройство, крепостно строителство, обществени, частни, култови и гробнични сгради през ІІ-ІV в. – В: Р. Иванов (ред.) Римски и раннови-зантийски градове в България, І. София, 2002, 125-180.

La destination initiale de la porte occidentale d’Oescus. – В: Л. Русева-Слокоска, Р. Иванов, В. Динчев (ред.) Римският и късноантичният град (Международна научна конфе-ренция, Велико Търново, 26-30 юли 2000). София, 2002, 173-177.

2003Essai de classification typologique de l’architecture funéraire en Mésie et Thrace au 2e-6e

siècle. – Archaeologia bulgarica VІІ, 3 (2003), 43-76.

2004Отново за втората крепостна стена в очертанията на дворцовото укрепление на Вели-

ки Преслав. – В: Т. Тотев (ред.) Преслав, VІ. София, 2004, 143-155.Проектиране, строителна техника, механизация и организация на римските строежи

в Мизия и Тракия през ІІ-ІІІ век. – В: Р. Иванов (ред.) Археология на българските земи, I. София, 2004, 182-202.

Средновековната църква „Св. Никола“ в Мелник. – В: Т. Тотев (ред.) Трудове на кате-дрите по история и богословие на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ в чест на 75-годишнината на видния църковен историк проф. д. т. н. Тодор Събев, VІ. София, 2004, 184-212.

2006L’architecture du mausolée de Lozenetz et sa corrélation avec ceux de la Moesie et la Thrace.

– В: А. Минчев, В. Йотов (ред.) Раннохристиянски мъченици и реликви и тяхно-то почитане на изток и запад (Международна конференция, Варна, 20-23 ноември 2003 г.) (Acta Musei Varnaensis, IV). Варна, 2006, 129-140.

Архитектурният образ на църквата в с. Кулата, Благоевградско. – В: М. Прашкова (ред.) Любен Прашков – реставратор и изкуствовед (Материали от научната конферен-ция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Любен Прашков, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 14-15 декември 2001 г.). София, 2006, 257-267.

Римски терми на територията на България през ІІ-ІІІ в. – В: Р. Иванов (ред.) Археоло-гия на българските земи, ІІ. София, 2006, 37-79.

2009Отново по въпроса за мавзолея в софийския квартал Лозенец. – Археология L,

1-2 (2009), 125-133.Раннохристиянската църква „Св. София“ в София. – В: Ст. Бояджиев, В.-Н. Динова-Ру-

сева, Г. Бакалов, М. Младенова. Раннохристиянски храм „Света София“ – Премъд-рост Божия. София, 2009, 9-45.

2008Българската архитектура през VІІ-ХІІ в., І. Дохристиянска архитектура. София, 2008.

2010Култовата архитектура на католиците в София през турското владичество. – В: Л. Сто-

илова (ред.) Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи (Сердика – Средец – София, V). София, 2010, 249-256.

Станислав Станев

XX

ОРИГИНАЛНА ВИЗИЯ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА АРХИТЕКТУРА

ЕЛКА БАКАЛОВА

Преди всичко, бих искала да изразя и моята лична благодарност на институ-циите и колегите, които организираха тази конференция: на Съюза на архитекти-те и специално на архитект Явор Банков за успешните усилия, на Националния археологически институт и музей при БАН и на неговото ръководство, както и на колегата Станислав Станев за неговата идея и организаторски талант. И разбира се, за предоставената ми чест да кажа няколко думи за Стефан Бояджиев.Няколко думи за обществената значимост на дейността и изследванията на

единствения ни забележителен познавач, изследовател и популяризатор на сред-новековната архитектура. Вероятно заслугите на юбиляря се виждат по-отчетли-во отвън, през очите на някой извън колегията изследователи на архитектурата. Същевременно този някой трябва да има представа от средновековието, който да има поглед и върху обществения контекст на неговата дейност. И така, Стефан е архитект, а аз – историк на изкуството. Но и двамата сме медиевисти. Самият факт, че за Стефан Бояджиев ще говори един историк на изкуството е много показате-лен. Преди всичко за значимостта и влиянието на научните постижения на Стефан Бояджиев върху сродните науки. Но и за това – а тук вече става дума за обществе-ния контекст, че ние всъщност нямаме днес друг, освен Стефан Бояджиев, компе-тентен изследовател на историята на българската средновековна архитектура. За никого не е тайна, че в момента ние нямаме изследователски център по история на архитектурата. В Националния институт за недвижимо културно наследство, както сега се нарича Националният институт за паметници на културата (НИПК), всички по-добри професионалисти напуснаха, а и никога не са се занимавали със сериозна наука. Единствената добра професионалната среда е в Университета за архитектура, строителство и геодезия, където започват да се формират квалифи-цирани специалисти по всички въпроси на опазване и популяризиране на архи-тектурното наследство. И така, погледът отвън – т.е. извън гилдията на архитектите, в известна степен

осигурява предимството на една научна дистанция, която дава възможност да бъ-дат оценени по-безпристрастно научните постижения на юбиляря.Запознахме се през 1971 г. на поредния конгрес по византология в Букурещ. Там

Стефан Бояджиев представи едно от интересните си изследвания върху Червена-

та църква край Перущица1. Но всъщност по-системното ни сътрудничество беше през 80-те години, когато заедно с проф. Любен Прашков подготвяхме нашето из-дание Манастирите в България2. Тогава имах възможност да опозная „радостите на едно академично приятелство“ (терминът е на Питър Браун). Тогава имах въз-можност да се запозная по-отблизо и с начина на работа, с начина на мислене, с начина на изграждане на хипотези на учения Стефан Бояджиев. През всичките тези години той се показа като изключителен теренист. С удоволствие избираше особено труден и слабо проучен терен и с удоволствие се занимаваше с него. Освен ерудицията, познаване на наши и чуждестранни изследвания върху различни пе-риоди от историята на архитектурата, винаги ме е впечатлявала неговата смелост или дързост, както я нарича Тотю Тотев в предговора си към неотдавна излезлия първи том Дохристиянска архитектура от изследването на Стефан Бояджиев за Българската архитектура през VІІ-ХІІ век. Цитирам дословно: „Дързост, огромен запас знания, опит и смелост са необходими за всеки, който е решил да се заеме с написване на многотомно съчинение за възникването, същността и развитието на българска средновековна архитектура, с каквато задача се е заловил Ст. Бояджиев“3.Стефан Бояджиев е един от малцината неуморни и самоотвержени изследова-

тели на средновековната архитектура. Научното творчество на този учен е пос-ветено на целенасочено и последователно изграждане на една все по-цялостна, по-жива, по-разностранна и по-противоречива панорама на сложните процеси в развитието на архитектурата на територията на съвременна България при прехода от късната античност към ранното средновековие, от езичество към християнство и нататък. Но може би най-голямо внимание през всички периоди от творческия си живот Стефан Бояджиев отделя на раннохристиянските и ранновизантийските паметници. На неговите капитални изследвания дължим и знанията си за „Св. Со-фия“ в София (публикувана най-напред от Богдан Филов), за Червената църква при Перущица, за Еленската църква край Пирдоп, за ранновизантийската църква при Джанавар тепе край Варна, базиликата при Белово и още много други. Всъщност изследванията на Стефан Бояджиев и като методология, и като проб-

лематика представляват нов етап в развитието на българската история на ар-хитектурата. Припомням, че всъщност у нас именно през тридесетте години на ХХ в. се появяват и първите сериозни изследвания върху историята на българската архитектура, в по-голямата си част издания на Археологическия музей. Завеждащ средновековния отдел на музея е изтъкнатият медиевист Кръстю Миятев, който по това време издава основните си трудове върху архитектурата и изкуството на Първото българско царство4. С него е свързан и първият историк на българската архитектура Александър Рашенов – автор на единствената до днес монография за църквите в Несебър5, и най-младият медиевист сред тях Никола Мавродинов, спе-

1 St. Bojadžiev. L’église rouge de Peruštitca et le problème des édifice à toiture en terrase. - In: Actes du XIVe Congrès international d’études byzantines (Bucarest, 6-12 septembre 1971), III. Bucareşti, 1976, 289-293.

2 Л. Прашков, Е. Бакалова, Ст. Бояджиев. Манастирите в България. София, 1992.3 Т. Тотев. Фундаментален труд за българските монументални паметници. – В: Ст. Бояджиев.

Българската архитектура през VІІ-ХІІ в., І. Дохристиянска архитектура. София, 2008, 12.4 Кр. Миятев. Кръглата църква в Преслав. София, 1932; Преславската керамика. София, 1936.5 Ал. Рашенов. Месемврийските църкви. София, 1932.

XXII

циализирал „история на изкуството“ и „археология“ в гр. Лиеж, Белгия. Всъщност, именно Никола Мавродинов не само публикува интресно изследване върху основ-ните типове средновековни църкви в България6, но има смелостта да напише ис-тория на византийската архитектура7, почти десет години преди първото издание на станалия класически труд на Рихард Краутхаймер върху раннохристиянската и византийската архитектура8. Pанната смърт на Мавродинов (в 1958 г.) прекъсва плодотворното развитие на неговия талант. В същата 1958 г. Стефан Бояджиев пуб-ликува първия си сериозен труд върху църквата „Св. София“ в София9. Оттук на-сетне той все повече развива функционалния анализ на архитектурните съоръже-ния и разглежда промените в тях като промени в предназначението и функциите на дадена сграда. Един от най-ярките и най-сполучливи примери за този подход е изводът за първоначалното предназначение на Червената църква при Перущица като мартирий за мощите на седем мъченици. Ефектът и научните резултати от многостранната и плодотворна дейност на

Стефан Бояджиев имат широк международен резонанс. И до днес неговите тру-дове за споменатите по-горе ключови паметници, а и за редица други, се посоч-ват като основни в изследванията на европейски и американски специалисти по средновековна архитектура. И в най-новия капитален труд на Слободан Чърчич върху средновековната архитектура на Балканите, именно публикациите на Сте-фан Бояджиев за църквата при Джанавар тепе, за Старата Митрополия в Несебър, за Еленската базилика край Пирдоп, за Кръглата църква в Преслав, църквата при Виница и др. се цитират и обсъждат10.Главното, което характеризира Стефан Бояджиев като изследовател, е винаги

нестандартният подход към архтитектурната проблематика, който му дава въз-можност да ни поднася неочаквани и оригинални научни резултати (понякога дискусионни). Едно щастливо хрумване и блестящата историко-литературна осве-доменост на автора съставляват спецификата на най-интересните му публикации. И така, развитието на една специфична област на науката за българското сред-

новековие през последните петдесет години е изцяло заслуга на Стефан Бояджиев. Трудно е да се оцени интелектуалното влияние на личността Стефан Бояджиев. Рафиниран познавач на късноантичната и цялата средновековна култура той при-тежава редкия талант да усети и интерпретира многослойната структура на ар-хитектурния паметник. Той вижда своето призвание в търсенето на отговори на трудни въпроси, убягнали от погледа на предишното поколение изследователи. Като преподавател и научен ръководител Стефан Бояджиев е, от моя гледна точ-

ка, идеалният наставник – не онзи, който отблизо следи и контролира, а онзи, кой-то провокира и инспирира, който води напред и все напред. С книгите, студиите и статиите си той допринася много за попълването на „празните полета“ в духовна-

6 Н. Мавродинов. Еднокорабната и кръстовидна църква по българските земи до края на ХІV век. София, 1931.

7 Н. Мавродинов. Византийската архитектура. София, 1955.8 R. Krautheimer. Early Christian and Byzantine Architecture. Harmondsworth, 1965.9 Ст. Бояджиев. Софийската църква Св. София. - В: В. Бешевлиев, Вл. Георгиев (ред.) Изслед-

вания в чест на академик Димитър Дечев по случай 80-годишнината му. София. София, 1958, 611-629.10 S. Ćurčić. Architecture in the Balkans. From Diocletian to Süleyman the Magnificent. New

Haven and London, 2010, 165-166, 241-242, 308-309, 840-841, 846, 851, 852, 857, 887.

XXIII

та ни история и споделя особено впечатляващо своята визия за този изчезнал, но непрекъснато напомнящ за присъствието си свят. Така трудовете на Стефан Боя-джиев съхраняват за поколенията историческата и художествената информация, която представените паметници съдържат. И още. Неговите трудове дават импул-си за нови насоки в научното дирене и стимулират развитието на нашата наука за късноантичната и средновековната култура като цяло.Днес, когато много паметници са разрушени, а други – обезобразени или сил-

но застрашени, научното значение на трудовете на Стефан Бояджиев все повече възраства. За никого не е тайна, че в настоящия момент опазването на културното наследство в никакъв случай не е приоритет на държавната политика. Средствата, които държавата отпуска за консервация на паметниците на културата, катастро-фално са намалели за последните десет години. Успоредно с това и въпреки нали-чието на голям брой висококвалифицирани специалисти, се наблюдава тотален декаданс на държавната система за опазване културното наследство. Национал-ният институт за недвижимо културно наследство, е практически една фикция. Няма и достатъчно ясно и отговарящо на съвременните изисквания законода-телство. В тези условия трудовете на Стефан Бояджиев придобиват и по-широко обществено значение. В крайна сметка те са свързани с конструирането на общо европейско културно пространство, с проблема за културната идентичност и с въз-никващите опасения от евентуалната ѝ загуба в „сложната бъдеща Европа“. Защото трудовете на Стефан Бояджиев съхраняват за поколенията историческата и худо-жествената информация, която изследваните от него паметници съдържат.

XXIV

СТЕФАН БОЯДЖИЕВ НА 90 ГОДИНИ? НЕВЪЗМОЖНО!

ДИМИТЪР ОВЧАРОВ

Беше 1973 или 1974 година. Стояхме с Емма Москова в нейния кабинет в Наци-оналния институт за паметниците на културата и обсъждахме резултатите от раз-копките на две крепости, които аз провеждах в Търговищко. На вратата се почука, после се отвори и в нея застана фигурата на мъж на средна възраст. На лицето му се беше появил израз, който съчетаваше едновременно една благосклонност с очевидна твърдост на погледа. „Запознай се – обърна се Емма към мен – архитект Стефан Бояджиев“. И същевременно към него: „Стьопа, това е Димитър Овчаров, археолог в Търговищкия окръжен музей“.Подадох ръка на този човек, който всъщност познавах задочно по публикувани

от него статии в археологически издания. И досега си спомням първата от тях, пос-ветена на крепостната стена на Сердика, която прочетох в списание „Археология“. Още тогава усетих, че това е учен, който притежава жив ум, богати познания и най-вече – подчертана способност да анализира отделните факти и да намери вярната връзка между тях.Така започна дългогодишната творческа и приятелска връзка между мен и този

Стьопа (това име ползвам и до днес). Почти половин век, през който сме споделяли творчески контакти, спорили сме и сме се съгласявали с оценките на определе-ни паметници или обобщаващи архитектурно-исторически явления, но от наши-те разговори сме излизали винаги обогатени с нови виждания и новопоявили се идеи. От всичко това у мен се появиха и затвърдиха представи за Стефан Бояджиев, които ще систематизирам в няколко пункта със съзнанието, че не мога да дам ця-лостен и напълно обобщен образ на този творец.Пълно себеотдаване на науката. Няма да е пресилено, ако кажа, че той е из-

цяло обсебен от нея. При всеки разговор намира тема за дискутиране, тема, която го вълнува и, която иска да сподели със своите колеги. А това са винаги изключи-телно актуални въпроси от културното развитие както през античността, така и през средновековието. Обикновено носи със себе си чанта, пълна с чертежи, ар-хитектурни планове, възстановки, както и многобройни снимки (слави се като от-личен фотограф). Готов е да се приседне на някоя градинска пейка, да разположи документацията пред себе си и да почне да обяснява това, което е видял и проумял. Веднъж даже ме изненада, когато в препълнения трамвай извади карта и започна да ме убеждава в правилността на хрумналата му през нощта идея.

Необикновено висока обща култура. Когато соча неговата отдаденост на на-уката, не забравям, че Стефан има много и разностранни интереси. Той се инте-ресува от театър, от филми, но най-силно е влечението му към изобразителното изкуство. Малцина знаят, че сам той умее да създава сполучливи шаржове на свои колеги и близки. Не мога да отмина и голямата роля в това отношение на неговата съпруга Донка, която имаше верен поглед към изкуството, но заедно с това му беше създала прекрасна възможност за научни изяви. Съмнение към всяка новопоявила се теория. За да бъда разбран правилно

ще поясня, че това не беше съмнението на лаиците – повърхностно и непосле-дователно. Това е съмнение на един учен, търсещ дълбочината на възникналия проблем. Ето защо, той полага значителни усилия да вникне в мисълта на другия изследовател, да потърси силните и слабите страни на неговата хипотеза и чак след това да я приеме или отхвърли. Нерядко той добавя нови аргументи към вече предложението от други автори, защото е дълбоко убеден, че никаква идея – него-ва или чужда – не може да се задържи без обилна и солидна аргументация.Око да види, ръка да пипне. Тази колоритна шопска мъдрост е в основата на

цялостната дейност на Стефан. Много рядко пише за някаъв паметник без да то е видял, измерил и собствено ръчно проучил. Ето защо на гърдите му винаги виси фотоапарат, понякога и два, а често – кинокамера. Малката му работна стаичка у дома е изпълнена с чертежи, ръкописи, фотонегативи, диапозитиви. Не може да се отрече, че въоръжен с такъв богат „арсенал“ от документация, за него не е трудно да влезе храбро във всякаква дискусия. И е трудно да се удържи на неговите аргу-менти.Подвластен на полемична страст. Може без колебание да се каже, че Стефан

е обсебен от страстта да полемизира. Той се хвърля в горещи дискусии за доказва-не на правотата си, след като е убеден в нея. Това най-добре личи в битката му за доказване на българския характер на архитектурата на Плиска и Преслав – нещо, в което мненията ни са в абсолютен синхрон. Написаните от него статии и рецен-зии са остро критични и понякога излизат от рамките на добрия тон. Носил ми е за обнародване в списание „Археология“ такива работи, но винаги се е съгласявал да понижи градуса на критиката, макар опонентите му (а и моите) съвсем да не заслужаваха меко отношение.Съзнавам, че характеристиката, която правя на Стефан е субективна и непъл-

на, но тя е достатъчна да очертае основните линии на творческия му път. Личните ми спомени за него са богати, но сега ще се задоволя с няколко от тях, които на-мирам за по-интересни. Така например, спомням си денят, когато преди години попаднахме пир жалките останки от разсипания от трактор манастир до с. Равна, Провадийско. И на двама ни очите ни се насълзиха. Понечи да се качи с фотоапа-рат на единственото останало дръвче, а то се оказа бодлива трънка. Аз се боях да не падне, но може ли да го спре човек, когато си науми нещо. Настанил се високо между клоните, той започна да снима, а аз се поуспокоих и започнах да разглеждам рушевините. Неочаквано чух някакъв трясък, обърнах се назад и как той се свлича главоломно от дървото. За щастие отърва се с няколко драскотини и изцяло съдран панталон. Той не обърна внимание на това, защото беше доволен, че е документи-рал тогавашното състояние на този изключително важен обект.

XXVI

Пак в онези години написах сценарий за филм, посветен на хан Омуртаг. Исках да бъде разнообрáзен и поканих в него да участват историкът Иван Божилов и архитектът Стефан Бояджиев (сега и двамата професори). Снимаше се в Плиска. Божилов говори спокойно и много съдържателно, но когато микрофонът попадна в ръцете на Стефан, той не можа и дума да обели. Това ме изненада, защото мно-го добре знаех как хубаво обяснява не само на български, но и на френски език. Убеждавах го заедно с членовете на снимачния екип, но нямаше полза – той без-помощно държеше микрофона. Тогава операторът се приближи до него и му каза спокойно: „Не се смущавай, та ние при такива снимки сме правили по 7-8 дубъла на Лили Иванова“. Стефан го погледна доверчиво и започна. Такъв хубав разказ направи, какъвто аз не съм и очаквал. Филмът се получи!Споменах вече, че Стефан се увличаше в рисуването и правеше сполучливи шар-

жове, няколко от които съм запазил и аз. Един ден той буквално нахлу в моя ка-бинет в института, имаше зъл израз на лицето и ми подаде един брой от вестник „Култура“, в който беше обнародвана статия от един археолог. В нея последният твърдеше, че ездачът в Мадарския релеф не е никакъв български воин, още по-мал-ко български хан, а е жена и това е тракийската богиня Бендида. Стана ми смешно, но той, все така гневен, взе един лист и на съседното бързо нахвърли една рисунка. Съвсем вярно на нея беше изобразен конят, яхнат от женска фигура с разкошни гърди. Пред коня стоеше много сполучливо пресъздаден образът на споменатия археолог, от устата на който се изтръгваше възглас: „Ох на дяда!“. Оригиналът на тази рисунка пазя още, а заедно с това и спомена за вулканичната реакция на Сте-фан към всякакви нелепи и ненаучни издънки.Изразените по-горе кратки и разхвърляни впечатления не са в състояние да

очертаят изцяло образа на Стефан Бояджиев (Стьопа). Може би в бъдеще ще се нае-ма да го обрисувам по-пълно. Но и изреченото до тук ме кара да твърдя убедено: Не! Не мога да си представя, че Стефан Бояджиев е на 90 години!

XXVII


РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КУЛИТЕ ОТ РАННОВИЗАНТИЙСКАТА КРЕПОСТ

ДО С. ДЯДОВО, НОВОЗАГОРСКО

БОРИС БОРИСОВ, ПЛАМЕН ДОЙЧЕВ

Ранновизантийската крепост до с. Дядово, Новозагорско, е проучена цялостно през 1981–1984 г. Тя е разположена върху висока 12-18 м селищна могила. Крепостта има неправилна четириъгълна форма (обр. 1). Точната площ, която ограждат кре-постните стени, без кулите е 4 397,12 кв. м. На четирите ъгъла има по една кула с петоъгълен план и издаден навън остър ръб, а над входа е издигната правоъгълна кула. Именно реконструкцията на входната и четирите ъглови кули са предмет на настоящото изследване. Първите реконструкции на крепостта и кулите са дело на проф. Ст. Бояджиев. Водени от дълбокото си уважение към големия учен и приятел тук излагаме своите виждания за реконструкцията на последните като ги съпос-тавяме с аналогичните им отбранителни съоръжения в системата на ранновизан-тийското крепостно строителство. Крепостта e oриентирана изток-запад с отклонение от 65о на северозапад, спря-

мо надлъжната ос. Северната и южната стена правят леки чупки, за да се избегнат стръмните склонове на могилата. Крепостта е разполагала с две каменни стълби. Първата е в североизточния и ъгъл, а втората заема южната половина на западната крепостна стена. Въз основа на запазените стъпала в западната стълба е изчисле-но, че височината на куртината е била около 8,40-8,50 м. С парапета и зъберите височината на крепостните стени е достигала 10,50 м. Крепостните стени и кулите са градени от средни и големи дялани камъни по лицата и пълнеж от енплектон, състоящ се от дребни и средни ломени камъни и хоросан. В субструкцията за спой-ка е използван бял хоросан, а в суперструкцията хоросанът е примесен обилно с късчета чукани тухли. В крепостта липсват каквито и да е жилищни или стопански помещения, което спомага за определянето на нейното предназначение и функ-ции. Единствената постройка в укреплението е едно казармено помещение, разпо-ложено между входната и североизточната ъглова кула. Без каквото и да е съмнение казарменото помещение е било предназначено за военния гарнизон, охраняващ крепостта. Сравнително малките размери на постройката с обща площ от 107,7 кв. м, показва че квартируващият в крепостта гарнизон едва ли е наброявал повече от 35-40 войници. Следователно устройството на укреплението показва, че то е имало функция на военна крепост, чието предназначение най-вероятно е било да прию-


тява населението от околните села по време на опасност. Крепостта е разполагала и с малко водохранилище с вместимост 5 куб. м, което е било предназначено да водоснабдява защитниците и затвореното вътре население при непродължителна обсада (Borisov 2010). Анализът на археологическите данни и намерените материали и монети, кои-

то се вписват в границите на периода 518–582 г., свидетелстват, че изграждането и съществуването на крепостта се отнасят към VІ в., т. е. тя е била изградена по времето на усиленото крепостно строителство при управлението на Юстиниан Велики и е просъществувала до края на 70-те или началото на 80-те години на VІ в., т. е. по времето на Тиберий Константин, когато е било нападната, разруше-на и напълно изоставена, по време на славяно-аварските нашествия (Borisov 2010, 214).Крепостта има само един вход, който е разположен почти по средата на източ-

ната стена, на най-достъпното място. През портата се е влизало по път, настлан със силно трамбован чакъл, който продължава и във вътрешността. В изграждането на входа и кулата над него са установени три строителни периода.

Обр. 1. План на крепостта

Fig. 1. Plan of the fortress

2

РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КУЛИТЕ ОТ РАННОВИЗАНТИЙСКАТА КРЕПОСТ ДО С. ДЯДОВО...

В първоначалния си вид входът не е бил защитен с кули, а портата по всяка ве-роятност е била оформена направо в куртината. По-късно, през втория строителен период над входа е издигната кула с неправилна правоъгълна форма, като са били изградени два напречни на куртината зида, които са огледално разположени спря-мо надлъжната и ос (обр. 2). По страниците на външната порта не са запазени легла от падаща врата (ката-

ракта), което показва, че и двете врати – външната и вътрешната са били двукри-ли. По абсолютно същия начин са оформени и двете порти на крепостта край с. Изворово, Харманлийско (Борисов 2007, 85-86, обр. 7). Портите са разположени в центъра на източната и западната страна на входната кула. Макар и със значително по-сложен план, входната кула на крепостта се отнася към последния стадий на развитие на портите с опростен план по класификацията на Д. Овчаров (Овчаров 1982, 11-12, обр. 64).По всяка вероятност във вътрешността на кулата, непосредствено до една от

стените е била разположена дървена стълба, която е водела за горния етаж на кула-та. Според реконструкцията на арх. Ст. Бояджиев в северната част на пропугнаку-лума е имало дървена стълба, която е водела към горните етажи на кулата. Връзка-та между горния етаж и платформата на кулата се е осъществявала чрез иззидани каменни стълби, носени от стените на кулата. Те са водели към платформата на входната кула и от там посредством други иззидани стълби, носени от куртините се е стигало до бойната пътека на крепостната стена (обр. 3). В своята реконструк-ция Ст. Бояджиев допуска, че входната кула е била най-много триетажна, т. е. освен

Обр. 2. План на входната кула

Fig. 2. Plan of the gate tower

3


Обр. 3. Входната кула: реконструкция според арх. Ст. Бояджиев (Borisov 2010, fig. 41)

Fig. 3. The gate tower as reconstructed by architect S. Boyadzhiev (Borisov 2010, fig. 41)

4


приземния, тя е имала един горен етаж и платформа с парапет и зъбери. Според него отгоре първият (приземен) етаж е бил засводен, а върху каменния под на вто-рия етаж са стъпвали иззиданите стълби, водещи към платформата. Според нас обаче кулата-порта е била най-малко четириетажна с височина

около 12 м (обр. 4). Подовете на отделните етажи най-вероятно са били изградени от дървени талпи. За това свидетелстват както липсата на достатъчно тухли или дялани камъни, с които е била засводена, така и огромното количество овъглени греди, открити по време на разкопките на входната кула. Връзката между отдел-ните етажи се е осъществявала посредством дървени стълби, чрез които се е сти-гало до нивото на третия етаж. Оттам до платформата на кулата се е стигало чрез друга дървена стълба, стъпваща върху арката, прехвърлена между издадените на запад към вътрешността на крепостта северен и южен зид на кулата. Платформата се свързвала и с иззиданите каменни стълби, носени от куртината (обр. 5). Този начин на изграждане на входната кула е предоставял по-голяма маневреност на за-щитниците, които са можели бързо да се пренасочват в най-застрашения участък от крепостта по време на вражеско нападение. С четири етажа е северната кула на западната порта на крепостта Никополис в Епир. Разположението на амбразурите и дупките за греди са доказателство за дървените подове на етажите. Горните час-ти на кулата днес са разрушени и не предоставят достатъчно данни за устройството на платформата. Т. Грегори предполага наличието на сводово покритие (Gregory 1987, 259), докато Х. Хеленкемпер допуска дървена платформа, която от своя страна изисква покрив предпазващ дървените етажи на кулата (Hellenkemper 1987, 246).На четири етажа са и кулите на крепостта Ресафа в Сирия. Свидетелство за дър-

вените подове на етажите са специално поставените в зидарията каменни конзо-ли, върху които стъпват дървените греди (Lawrence 1983, 199-200). Горните части на кулите не са запазени. Сводове в някои от кулите не принадлежат на оригиналния градеж, тъй като застъпват каменните конзоли за дървените греди (MSD 2008, 77).Кули на четири етажа имат и крепостите Зенобия и Антиохия също в Сирия

(обр. 6) (Fourdrin 1998, 282; Rey 1871, 188-189). В тях дървото също се използва за под при някои от етажите. На четири етажа, в първоначалния си вид е била и кула № 2 от Теодосиевите

стени в Константинопол. Един отстъп в стените и дупките за греди показват, че първоначално кулата е имала дървени етажи и платформа, поддържана от купол (обр. 7) (Ahunbay, Ahunbay 2000, 231).От територията на България с четири етажа са кулите на квадрибургия Кастра

Мартис до гр. Кула. Гредите за втория етаж са стъпвали на специално оставен отс-тъп в стената, а тези за третия са били поставени в зидарията. Платформата на кулите също е била дървена, а следите от тегули и имбрици показват, че са завърш-вали с покрив (Атанасова 2005, 29-30).Аналогичен отстъп в стените на кулите има и при Хисарската крепост. Това

показва, че те също са били разделени от дървени подове. Според К. Маджаров кулите са на четири етажа, разделени от дървени подове и зидана платформа (Ма-джаров 1967, 118-119).В планово отношение входната кула от крепостта до с. Дядово намира най-точ-

ни паралели с цяла поредица паметници – кулата над главния вход на Шуменс-ката крепост (Антонова 1978, 16-18, обр. 4; Biernacka-Lubańska 1982, 201, fig. 142 A),

5


Обр. 4. Входната кула: хипотетична реконструкция

Fig. 4. The gate tower: a reconstruction

6


Обр. 5. Вертикален разрез на входната кула: аксонометрия

Fig. 5. Vertical section of the gate tower: axonometric projection

7


надвратната кула в североизточния ъгъл на крепостта край с. Одърци, Добричко. (Dončeva-Petkova, Torbatov 2001, 237-239, Abb. 1; Tорбатов 2002, 356-369, обр. 101; Динчев 2006, 21, 27, обр. 16), кулата-порта в чупката на югоизточната стена на кас-тела Ятрус (Herrmann 1986, 5-6, Abb. 2; Динчев 2006, 10-22, обр. 6-7), южните пор-ти на Абритус (Иванов 1980, 100-101, обр. 113), Нове (Димитров, Чичикова, Султов 1964, 217-218, рис. 1), крепостта в местността „Яйлата“ до с. Камен бряг, Добричко (Salkin, Toptanov 1987, 24-30, fig. 2; Торбатов 2002, 217-220, обр. 43; Динчев 2006, 49), крепостта край с. Изворово, Харманлийско (Борисов 2007, 85-86, обр. 7), входната кула от втората отбранителна линия на крепостта Тириса (Акре) на нос Калиакра (Джингов 1990, 86-88, обр. 78, 93; Торбатов 2002, 229-230, обр. 51), западната входна кула на Баргала (Белдедовски 1990, 31, пл. ІІІ) в Македония. Със съвсем аналогични кули са и входните порти на цяла поредица от крепости в провинция Скития, на територията на дн. Румъния – Диногеция, (Ştefan et all. 1967, 9; Barnea 1966, 238, fig. 1; Gajewska 1974, 48-54, fig.13), Топракьой, край Бабадаг (Opaiţ 1977-1978, 415; Opaiţ et al. 1991a, 183; Opaiţ et al. 1991b, 217; Zahariade, Opaiţ 1986, 565; Торбатов 2002, 276-278, обр. 72), Аргамум (Coja 1972, 42) и др.С напълно идентични планове са и северозападната порта на крепостта Годлик

в Сочи (Овчинникова 2004, 181-182, рис. 1-2), северните входни кули на укреплени-ето на църквата „Св. Богородица“ в Израел (Magen 1993, 86) и военната крепост в Тимгад в Алжир (Pringle 1981, 546-547, fig. 2).По всяка вероятност в последния момент от съществуването на крепостта външ-

ната порта е била набързо изцяло зазидана, предвид на опасността от вражеско нападение, което се е оказало фатално за по-нататъшното ѝ съществуване. Може

Обр. 6. Кула от Антиохия: вертикален разрез (Rey 1871, fig. 48)

Fig. 6. An Antioch tower: vertical section (Rey 1871, fig. 48)

8


би по време на последната вражеска атака е бил разрушен паянтовият допълните-лен зид, който прекъсва на 0.60 м от северната страница на портата, без да оформя страница за вход. Вероятно точно през този тесен проход са проникнали нападате-лите, след което крепостта престанала да съществува.Ъгловите кули са с петоъгълна форма, с издаден навън остър ръб (обр. 8).

Градени са в opus mixtum и се състоят от две части – задна (вътрешна) – правоъ-гълна и предна (външна) – триъгълна. Фугите между камъните във вътрешността на кулите са много старателно измазани, а на места, върху хоросановата мазилка с декоративно предназначение е нанесена украса от врязани линии, очертаващи „квадров градеж“. При проучването на ъгловите кули е установено, че сред руините, са намерени

голямо количество въглени от дебели дървени греди, които свидетелстват, че ета-жите и в тях са били разделени от дървени греди и подове. Дървена е била и плат-формата на кулите. По всяка вероятност ъгловите кули, подобно на входната, заед-но с приземието и платформата са били не по-малко от четириетажни, а връзката между отделните етажи се е осъществявала посредством дървени стълби. Най-ве-роятно стълбите са били разположени по задната стена на правоъгълните помеще-ния на кулите, а връзката с триъгълното, на нивото на етажите, се е осъществявало с аркирани отгоре врати, оставени в стената между правоъгълната и триъгълна част на кулите. Връзката между последния (трети) етаж и платформата се ставала отново посредством дървена стълба, подпряна на междинната стена и отвор ос-

Oбр. 7. Кула № 2 от Теодосиевите стени в Константинопол – първи строителен период (Ahunbay, Ahunbay 2000, fig. 9)

Fig. 7. Tower No. 2 of the Theodosian walls in Constantinople – first construction period (Ahunbay, Ahunbay 2000, fig. 9)

9


тавен в дървения под на платформата. Последната е била свързана, посредством зидани каменни стълби и със съседните куртини (обр. 9). При строителството на кулите са използвани дървени скари, от които са запазени дупките от гредите. Според реконструкцията на арх. Ст. Бояджиев предната триъгълна част на ку-

лите е с един етаж по-ниска от четириъгълната (обр. 10). Основание за подобна хипотеза вероятно се търси в преградната стена, разделяща ги на две помещения. Запазените почти изцяло петоъгълни кули на крепостите в Драч и Ресафа показ-ват, че петоъгълната форма се запазва и на ниво платформа (Karaiskaj, Baçe 1975, 27, tab. 2; Karaiskaj 1998, 872, abb. 2). Аналогична е ситуацията и с кулите на крепостта Перинт-Хераклея, които въпреки плътната триъгълна част в приземието във висо-чина запазват петоъгълния си план (Crow, Ricci 1997, 247, fig. 7). Според нас кулите от крепостта до с Дядово са били с платформа на едно и също ниво и в двете им части.Сведения за кулите с издаден навън остър ръб се съдържат и в писмените ис-

торически извори. Откриваме ги в съчиненията на Филон, Витрувий, а по-късно

Обр. 8. Планове на ъгловите кули (Borisov 2010, fig. 6 б-д)

Fig. 8. Plans of the corner towers (Borisov 2010, fig. 6 б-д)

10


на Прокопий Кесарийски и на Анонимния Византиец. През VІ в. кулите с издаден навън остър ръб наистина бележат широко приложение в крепостното строителс-тво на Балканите, в Мала Азия и Сирия, докато в Италия те се срещат значително по-рядко.През ранновизантйския период кулите с петоъгълна форма се срещат в най-

различни разновидности. При някои от тях вътрешността е едноделна, а предната им част е апсидно оформена – кулите в Несебър (Бобчев 1961, 117, обр. 14; Biernacka-Lubańska 1982, 186-189, fig.132), Марцианопол (Ангелов 2002, 114-115, обр. 6), кре-постта Стенес в местността „Маркова механа“ (Митова-Джонова 1994, 90, обр. 7). В други случаи се срещат кули с едноделна вътрешност с форма на неправилен шес-тоъгълник – кулите фланкиращи северната порта на Града върху Мадарското плато (Велков 1934, 124, обр. 101; Динчев 2006, 36, обр. 87). Много близки до кулите от тази разновидност са и двете кули фланкиращи източната и западната порти на Серди-ка (Бояджиев 2002, 126-134, обр. 2, 4, 6-7).Наред с кулите с апсидно оформено вътрешно пространство са известни и

петоъгълни кули с квадратна вътрешност и плътно иззидана издадена навън триъгълна част – крепостите в местността „Хайдушка воденица“ в съседна Сърбия (Jовановиħ 1984, 320, сл. 1; Динчев 2006, 25, обр. 40) и крепостта Кула, край с. Лю-банци, в Скопската Црна гора (Чаусидис 1989, 183-191, Т. ІІ а-б).Освен посочените примери са известни и едноделни кули с петоъгълно вътреш-

но пространство – кулата към южната стена на Сайганското кале край с. Кипилово, Сливенско (Лисицов 1975, 32, фиг. 6; Митова-Джонова 1979, 103; Бобчев 1961, 166-117; Радева 2007, 150, обр. 1), една от кулите към северната крепостна стена на Красен кале край Панагюрище (Топтанов, Меламед, Абдулов 1994, 87, фиг. 2; Динчев 2006, 28, обр. 35), западната кула на централната крепост от „Преградата“ в мест-ността „Гермето“, край с. Голица, Варненска област (Динчев и др. 2007, 119, обр. 3, 4, 49), крепостта Звечан край Косовска Митровица (Scabo 1934, 174-176) и т. н. С петоъгълни едноделни кули са разполагали ранновизантийските крепости

между селата Драмче и Бигла в долината на р. Брегалница (Микулчиќ 1996, 185, сл. 52; Микулчиќ 1999, 371, сл. 247), крепостта край с. Дебреще (Микулчиќ 1996, 255-256, сл. 107; Микулчиќ 1999, 341, сл. 217), „Марково кале“ (Маркова Сушица) край с. Малчище (Микулчиќ 1996, 294-295, сл. 135; Микулчиќ 1999, 384-385, сл. 267), крепостта край Титов Велес (Микулчиќ 1996, 340-343, сл. 169). С повече от 15 пе-тоъгълни кули е укрепена източната половина на кастела Маркови кули (Водно) край Скопие (Микулчиќ 1999, 382-383, сл. 263).Една подобна кула с петоъгълно вътрешно пространство е открита и на южната

крепостна стена на Дура Европос (Cumont 1926). Повече от 40 кули с правоъгълен план и издаден навън остър ръб са разположени и по трасето на северната крепос-тна стена на Салона (Dyggve 1928, 18-19; Бобчев 1961, 120-121, обр. 21).Друга разновидност в ранновизантийското крепостно строителство са пе-

тоъгълните кули с изцяло плътен градеж – крепостта край с. Долна Кабда, Търго-вищко (Овчаров 1971, 20, обр. 4, 10), край с. Крамолин, Ловешко (Милчев, Койчева, Димитров 1994, 27, обр. 2; Милчев, Койчева, Димитров 2003, 431, обр. 2; Динчев 2006, 21, обр. 34), Шуменската крепост (Антонова 1975, 26, обр. 2; Аладжова 2003, 153-154; Динчев 2006, 11, обр. 20), ранновизантийския кастел край с. Пчиня, Кума-новско (Ѓеорѓиев 1989, 201-202, сл. 2).

11


Обр. 9. Вертикален разрез на кула № 1: аксонометрия

Fig. 9. Vertical section of tower No. 1: axonometric projection

Обр. 10. Източната крепостна стена с входната и ъгловите кули: реконструкция според арх. Ст. Бояджиев (Borisov 2010, fig. 42)

Fig. 10. The eastern fortification wall with the gate and corner towers as reconsrtucred by architect S. Boyadzhiev (Borisov 2010, fig. 42)

12


Най-точни паралели във формата на ъгловите кули от Дядово е една петоъгълна кула към южната крепостна стена на външното укрепление на Царичин град (Sodi-ni 1993, 144, fig. 7). Напълно еднакви по форма са и кулите в Кастра Претория в Рим. За разлика от нашите обаче, които като цяло са едновременни, тези от Рим имат два строителни периода. През първия, от времето на Аврелиан, кулите са били квад-ратни или правоъгълни, а през втория, при управлението на Юстиниан (536 г.), към тях са пристроени триъгълни части, с което кулите са получили петоъгълен план (Бобчев 1961, 130-131, обр. 31).

***

В заключение трябва да отбележим, че предложените реконструкции на кулите от военната крепост до с. Дядово, Новозагорско имат хипотетичен характер и се основават единствено и само на преките археологически данни, получени по вре-ме на теренните проучвания. Според нас четирите етажа в кулите се обуславят от височината на куртината, която в никакъв случай не е по-малко от 10,5 м. Считаме, че кулите са се издигали поне с един етаж над нея, т. е. височината на входната и ъгловите кули е била около 13-14 м. Доказателство за дървените подове на етажите са както голямото количество овъглени дървени греди, така и липсата на достатъч-но тухли или дялани камъни, с които са били засводявани отделните етажи. Това ни дава основание да твърдим, че кулите са били най-малко 4 етажни, а отделните етажи са били разделени от дървени подове.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Аладжова 2003: Д. Аладжова. Шуменската крепост. – В: Р. Иванов (ред.) Римски и ранно-византийски градове в България, ІІ. София, 2003, 149-159.

Ангелов 2002: Ангелов 2002. Марцианопол (Marcianopolis). – В: Р. Иванов (ред.) Римски и ранновизантийски градове в България, I. София, 2002, 105-122.

Антонова 1975: В. Антонова. Град Шумен до ХV в. (В светлината на археологическите про-учвания). – Векове ІV, 6 (1975), 22-31.

Антонова 1978: В. Антонова. Шуменската крепост през римската епоха (ІІ-ІV в.). – Архео-логия ХХ, 4 (1978), 13-24.

Атанасова 2005: Й. Атанасова. Архитектура и градоустройство на Кастра Мартис. – В: Кас-тра Мартис – квадрибургий и кастел (Разкопки и проучвания, ХХХІІІ). София 2005, 27-79.

Велков 1934: Ив. Велков. Разкопки в Мадара. – В: Мадара, Разкопки и проучвания, І. София, 1934, 77-146.

Белдедовски 1990: З. Белдедовски. Брегалничкиот басен во римскиот и раниот среднове-ковен период. В: Зборник, VІ Посебно издание. Штип, 1990, 1-84.

Бобчев 1961: С. Бобчев. Крепостните кули с издаден остър ръб и значението им за укрепя-ването на античните градове. – Известия на археологическия институт ХХІV (1961), 104-143.

Борисов 2007: Б. Борисов. Входните кули на ранновизантийските крепости до с. Дядово, Новозагорско и край с. Изворово, Харманлийско и техните паралели с кулите-порти от Каварненско. – В: Б. Петрунова, Хр. Кузов, Д. Мирчева (съст.) Каварна – средище на българския Североизток. Каварна, 2007, 83-100.

Борисов 2010: Б. Борисов. Ранновизантийската крепост до с. Дядово, Новозагорско и мястото и ранновизантийската укрепителна система. – В: Б. Борисов (ред.) Великотър-новският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и българската архрология. Велико Търново, 2010, 363-379.

13


Бояджиев 2002: Ст. Бояджиев. Сердика (Serdica). Градоустройство, крепостно строителс-тво, обществени, частни, култови и гробнични сгради през ІІ-VІ в. – В: Р. Иванов (ред.) Римски и ранновизантийски градове в България, I. София, 2002, 125-180.

Ѓеорѓиев 1989: З. Ѓеорѓиев. Градиште, с. Пчиња – доцноантички и рановизантиски кастел. – Macedoniae acta archaeologica 10 (1989), 199-214.

Джингов 1990: Г. Джингов. Средна укрепителна линия. – В: Калиакра. Крепостно строи-телство, I. София, 1990, 76-130.

Динчев 2006: В. Динчев. Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (в диоцезите Thracia и Dacia) (Разкопки и проучвания, ХХХV). София, 2006.

Динчев и др. 2007: В. Динчев, Б. Божкова, В. Кацарова, А. Чолакова, М. Христов. Археологическо проучване на Хемските порти (в м. Гермето при с. Голица, Варненска област) през 2005 г. (Разкопки и проучвания, XXXVII). София, 2007.

Димитров, Чичикова, Султов 1964: Д. Димитров, М. Чичикова и Б. Султов. Археологи-ческие раскопки в восточном секторе Нове в 1962 году. – Известия на археологическия институт ХХVІІ (1964), 217-235.

Иванов 1980: Т. Иванов. Абритус. Римски кастел и ранновизантийски град в Долна Ми-зия, I. София, 1980.

Jовановиħ 1984: А. Jовановиħ. Хаjдучка Воденица, касноантичко и рановизантjско утврħење. – Старинар ХХХІІІ-ХХХІV (1984), 310-331.

Лисицов 1975: С. Лисицов. Сайганското кале – късноантична крепост в Източния Хемус (в района на с. Кипилово, Сливенски окръг). – Годишник на Националния политехнически музей София V (1975), 21-33.

Маджаров 1967: К. Маджаров. Нови разкопки и проучвания на Хисарската крепост. – Из-вестия на археологическия институт ХХХ (1967), 113-142.

Микулчиќ 1996: И. Микулчиќ. Средновековни градови и тврдини во Македониjа, V. Sko-pje, 1996.

Микулчиќ 1999: И. Микулчиќ. Антични градови и тврдини во Македониjа. Skopje, 1999.Милчев, Койчева, Димитров 1994: A. Милчев, К. Койчева, П. Димитров. Ранновизан-

тийска базилика при с. Крамолин, Ловешка област. – Археология ХХХVІ, 1 (1994), 26-36.Милчев, Койчева, Димитров 2003: А. Милчев, К. Койчева, П. Димитров. Производствен

център за строителна керамика в Долна Мизия. – В: Ст. Ангелова и др. (ред.) Studia Archaeologica, Supplementum I, Сборник в памет на д-р Петър Горбанов. София, 2003, 430-450.

Митова-Джонова 1979: Д. Митова-Джонова. Разкопки на Кипиловската крепост „Хърсул-град“ през 1978 г. – В: Археологически открития и разкопки през 1978 г., София, 1979, 103-104.

Митова-Джонова 1994: Д. Митова-Джонова. Confinium Succi и mutation Soneium през ан-тичността и ранновизантийската епоха. – Анали І, 2-3 (1994), 77-99.

Овчаров 1971: Д. Овчаров. Две ранновизантийски крепости от Североизточна България. – Археология ХІІІ, 4 (1971), 18-31.

Овчаров 1982: Д. Овчаров. Византийски и български крепости V-Х век. София, 1982.Овчинникова 2004: Б. Овчинникова. Крепост „Годлик“ Лазаревското района города Сочи.

– В: П. Степаненко и др. (ред.) Россия – Крым – Балканы: диалог культур. Екатеринбург, 2004, 180-187.

Радева 2007: М. Радева. Кипиловската крепост и нейното значение през Средновековието. – В: Д. Момчилов и др. (ред.) Тракия и Хемимонт ІV-ХІV век. Варна, 2007, 144-152.

Топтанов, Меламед, Абдулов 1994: Д. Топтанов, А. Меламед, Г. Абдулов. Археологически проучвания на крепостта „Красен“ край град Панагюрище, Пловдивска област (1976–1988). – Известия на музеите от Южна България XX (1994), 85-107.

Торбатов 2002: С. Торбатов. Укрепителната система на провинция Скития (края на ІІІ–VІІ в.). В. Търново, 2002.

Чаусидис 1989: Н. Чаусидис. Новооткриени доцноантички тврдини на скопска Црна гора. – Macedoniae acta archaeologica 10 (1989), 183-197.

14


Аhunbay, Аhunbay 2000: M. Аhunbay, Z. Аhunbay. Recent Work on the Land Walls of Istanbul: Tower 2 to Tower 5. – Dumbarton Oaks Papers LIV (2000), 227-239.

Barnea 1966: I. Barnea. Ľ incendie de la cite de Dinogetia au VIe siècle. – Dacia (n. s.) 10 (1966), 237-259.

Biernacka-Lubańska 1982: M. Biernacka-Lubańska. The Roman and Early-byzantine Fortifica-tions of Lower Moesia and Notrhern Thrace. Wrocław, Warszawa, Kraków, Gdańsk. Lódz, 1982.

Borisov 2010: B. Borisov. Dyadovo 2. The Sanctuary of the Thracian Horseman and the Early Byzantine Fortress. Varna, 2010.

Coja 1972: M. Coja. Cercetări noi în aşezarea greco-romană de la capul Dolojman – Argamum (?). – Buletinul comisiunii monumntelor istorice XLI, 3 (1972), 179-190.

Cumont 1926: F. Cumont. Fouilles de Doura Europos. Paris, 1926.Dyggve 1928: E. Dyggve. Récherches à Salone. Copenhague, 1928. Dončeva-Petkova, Torbatov 2001: L. Dončeva-Petkova, S. Torbatov. Zur Chronologie der Ar-

chitektur der spätrömischen Befestigung und frühbyzantinischen befestigten Siedlung bei Odărci (Provinz Skythien). – In: М. Wendel (ed.) KARASURA. Untersuchungen zur Ges-chichte und Kultur des alten Thrakien. 15 Jahre Ausgrabungen in Karasura (Internationales Symposium, Čirpan/Bulgarien 1996), I. Weissbach, 2001, 237-247.

Fourdrin 1998: J.-P. Fourdrin. L’association de la niche et de l’archère dans les fortifications éle-vées en Syrie entre le VIe et le XIIe siècle. – Syria 75 (1998), 279-294.

Gajewska 1974: H. Gajewska. Topographie des fortifications romaines en Dobroudja. Wrocław-Warszawa-Kraków-Gdańsk, 1974.

Gregory 1987: T. Gregory. The Early Byzantine Fortification of Nikopolis in Comparative Pre-spective. – In: E. Chrysos (ed.) Nikopolis I. Prevesa, 1987, 500-509.

Hellenkemper 1987: H. Hellenkemper. Die Byzantinische Stadtmauer von Nikopolis in Epei-ros, ein Kaiserlicher Bauaufang des 5. oder 6. Jahrhunderts. – In: E. Chrysos (ed.) Nikopilis I. Prevesa, 1987, 243-261.

Herrmann 1986: J. Herrmann. Die altbulgarische Sieslung über dem antiken Kastell Iatrus/Krivina bei Ruse, VR Bulgarien. Zum Abschluß der Ausgrabungen. – In: Iatrus-Krivina, III. Spätantike Befestigung und frühmittelalterliche Diedlung an der untenen Dunau. Akademie-Verlag, Berlin, 1986, 5-16.

Crow, Ricci 1997: J. Crow, A. Ricci. Investigating the Hinterland of Constantinople: Interim Re-port on the Anastasian Long Wall. – Journal of Roman Archaeology, 10 (1997), 235–62.

Karaiskaj, Baçe 1975: G. Karaiskaj, A. Baçe. Kalaja e Durrësit dhe fortifikimet përreth në an-tikitetin e vonë. – Monumentet 9 (1975), 5-33.

Karaiskaj 1998: G. Karaiskaj. Die Militärische Architektur Vom 6. Jh. bis zum Anfang des 7. Jh. in Albanien. Die Neuerunggen des 6 Jh. – In: Acta XIII Congressus internationalis archaeologiae chrsitianae (Split – Poreč, 25.9.–1.10. 1994), II, Città del Vaticano & Split,1998, 867-874.

Lawrence 1983: A. Lawrence. A Skeletal History of Byzantine Fortification. – The Annual of the British School at Athens, 78 (1983), 176-229.

Маgen 1993: Y. Маgen. Тhe Church of Mary Theotokos on Mt. Gerizim. – In: Y. Tsafrir (ed.) An-cient Churches Revealed. Jerusalem, 1993, 83-89.

MSD 2008: Masterstudium Denkmalpflege an der TU Berlin Jahrbuch 2006-08. Berlin, 2008, 77.Opaiţ 1977-1978: A. Opaiţ. O nouă fortificaţie romano-byzantină în nordul Dobrugei – Toprai-

chiori. Raport preliminar. – Peuce VIII (1977-1978), 415-436.Opaiţ et al. 1991a: A. Opaiţ, M. Zarariade, Gh. Poenaru-Bordea, C. Opaiţ. Fortifikaţia şi akaeza-

rea romană tîrzie de la Babadag-Topraichioi. – Peuce X, 1 (1991), 183-353.Opaiţ et al. 1991b: A. Opaiţ, M. Zarariade, Gh. Poenaru-Bordea, C. Opaiţ. Fortifikaţia şi akaeza-

rea romană tîrzie de la Babadag-Topraichioi. – Peuce X, 2 (1991), 217-310.Pringle 1981: D. Pringle. The Defence of Byzantine Africa from Hustinian to the Arab Conquest.

An account of the military history and archaeology of the African provivces in the sixth and seventh centuries (BAR, International Series, 99). Oxford, 1981.

Rey 1871: G. Rey. Etude sur les monuments de l’archlitecture militaire des croises en Syrie. Paris, 1871.

15


Salkin, Toptanov 1987: A. Salkin, D. Toptanov. Forteresse de la Haute époque byzantine au lieu dit "Jajla" près du village Kamen brjag, départment de Tolbuhin. – In: D. Ovčarov (ed.) Dobrudža. Etudes ethno-culturelles. Sofia, 1987, 22-35.

Scabo 1934: G. Scabo. Grad Zvečan kod kosovske Mitrovice. – Годишњак Муsеjа Jужне Србиjе (1934), 174-176.

Ştefan et al. 1967 = G. Ştefan, М. Comşa, E. Comşa şi I. Barnea. Dinogetia, I. Bucureşti, 1967.Zahariade, Opaiţ 1986: M. Zahariade,A. Opaiţ. A New Late Roman Fortification on the Territory

of Romania: the Burgus at Topraichioi, Tulcea Country. – In: Chr. Unz (ed.) Studien zu den Milutärgrenzen Roms, III. Stuttgart, 1986, 565-572.

RECONSTRUCTION OF THE TOWERS OF EARLY BYZANTINE FORTRESS IN THE VICINITY OF DYADOVO VILLAGE NEAR NOVA ZAGORA

Boris Borisov, Plamen Doychev

The early Byzantine fortification in the vicinity of Dyadovo village near Nova Zagora has an irregular rectangular shape, with pentagonal towers at the corners, each with a jutting sharp edge, as well as a rectangular tower surmounting the gate. It is precisely the reconstruction of the gate tower and the four ones at the corners that are the subject of the present paper. The first reconstructions of the fort and the towers were made by Prof. Stefan Boyadzhiev. He as-sumed that the tower surmounting the gate had three floors at the most, i.e. in addition to the ground floor it had one upper floor and a platform with a parapet and battlements. According to him, the first (ground floor) was vaulted and the masonry staircase leading to the platform stepped on the stone-flagged floor of the second.

According to us, however, the gate-tower had at least four floors with its height of some 12 me-tres. The floors were most probably made of wooden planks, as evidenced by the lack of ma-sonry coating and the enormous amount of charred planks found in the course of excavation.

The northern tower of the western gate of Nicopolis fort in Epirus, the fort’s towers of Res-safa, Zenobia and Antioch in Syria, the towers of the Castra Martis quadriburgium near Kula and the Hisar fort in Bulgaria all had four floors, the main material used to divide them being wood.

Like the gate tower, the corner towers most probably had at least four storeys, including the ground floor and the platform, divided by wooden floors. According to the reconstruction of architect Stefan Boyadzhiev, the front triangular part of the towers had one floor less than the rectangular part. The almost fully preserved pentagonal towers of the forts in Dyrrachium, Ressafa and Perinthos-Herakleia show that the pentagonal form was also preserved at plat-form level. This allows us to assume that the towers of the fort near Dyadovo had platforms at the same level in both their parts.

The reconstructions we suggest all are hypothetical in character, founded solely on the direct archaeological evidence collected in the course of the field work. In our opinion, the four floors of the towers are conditioned by the height of the curtain wall, which was definitely no less than 10.5 m. We think the towers rose at least one floor above it, i.e. the height of the gate and corner towers was about 13-14 m. Both the large quantity of charred wooden beams and the lack of enough bricks or hewn stone with which the individual floors were vaulted or domed, evidence the wooden floors of the individual storeys. This gives us grounds to state that the towers had at least four floors and that the individual storeys were divided by wooden floors.

16


ЕЛИТНА ЖИЛИЩНА АРХИТЕКТУРА И ДЕКОР В ДИОЦЕЗА ТРАКИЯ (ІV-VІІ В.)

ЮЛИЯ ВЪЛЕВА

След административните реформи на императорите Диоклециан (284-305) и Константин (306-337) източната част на Балканския полуостров е включена в ди-оцеза Тракия, част от Източната Префектура (Praefectura per Orientem). Според Notitia Dignitatum диоцезът включва провинциите Тракия (със столица Филипо-пол), Родопа (столица Енос), Хемимонт (столица Адрианопол), Европа (столица Селимбрия/Евдоксиопол), Долна Мизия (столица Марцианопол) и Скития (сто-лица Томи).Тези земи се радват на икономически подем през ІV и V в., благодарение на бли-

зостта си до новата столица на империята на Босфора. Наистина, някои тежки вар-варски нападения като тези на готите през ІV в. и на хуните през V в. оставят много региони в развалини, но за сравнително кратки периоди те отново се възраждат.Съвременните градоустройствени проекти в нашите големи градове предизви-

каха интензивни археологически разкопки, в резултат на които станаха известни големи пространства от техните антични пластове. Разкриването и проучването на няколко богати градски къщи във Филипопол, Августа Траяна-Берое, Марциа-нопол и др. съвпадна с интереса към жилищната архитектура и култура през къс-ноантичния период, който се прояви в науката след средата на ХХ в. Както в много други, така и в тази област архитект Стефан Бояджиев е дал много интересни идеи, затова един преглед на известния днес материал от диоцеза Тракия ми изглежда подходящ израз за отбелязване на неговия юбилей и на неоспоримия му принос за историята на античната архитектура по българските земи.Този преглед ще се съсредоточи върху късноантичните елитни къщи в градовете,

но ще започне с една вила, чиято резиденциална част (villa urbana) повтаря плана и удобствата на градската къща и при това има забележителна вътрешна украса. Ви-лата се намира при Ивайловград и днес е наречена на реката, минаваща в близост – Армира. Независимо че е била изградена в началото на ІІ в., вилата е била обита-вана и през късната античност до нейното внезапно и безвъзвратно унищожаване от готите в 378 г.1

1 Вилата е разкопана с вещина и прецизност от ст.н.с. д-р Янка Младенова, която предлага и убедителна реконструкция на мраморния декор, интерпретация на скулптурния и мозаичен ма-териал и хронология на фазите на строителство и преправяния. Основна публикация за паметника


Обр. 1. Вилата при Ивайловград: план (Младенова 1991, обр. 1)

Fig. 1. The villa by Ivaylovgrad: plan (Младенова 1991, обр. 1)

Вилата в градската територия (хора) на Адрианопол

Обръщането към този паметник е необходимо тъй като той илюстрира типични за източните провинции особености на жилищната архитектура. В същото време вила Армира е блестящ пример на романизацията в балканските провинции. Пър-вите постройки на това място по всяка вероятност се появяват към края на І в. Но ядрото на вилата, което ще остане до края на античността, датира от началото на ІІ

съответно е нейната книга (1991), издадена посмъртно под редакцията на В. Велков и Г. Кабакчиева. Няколко статии на Младенова (1970, 1981, 1983) се занимават с отделни части на декора; сред тях ста-тията от 1983 е посветена на мозайките. Аз споменавам някои особености на геометричния декор във Valeva 1995, като давам снимка на централната част на мозайката в зала № 6, повредена от грабители в началото на деветдесетте години на миналия век. Кратко представяне на вилата има в брошурата на Кабакчиева 2009.

18


в. („късно траяново или ранно хадрианово време“ според Я. Младенова). Строежът на резиденциалната част се свързва с посещението на император Хадриан в близ-ката Орестия-Ускудама (вероятно в 125 г.), която той въздига в статут на град и на която дава своето име. За целия регион настъпва период на развитие и благосъс-тояние, а Адрианопол ще остане през вековете един от важните градски центрове по основната пътна артерия, която води от Средна Европа към Константинопол. Резиденцията на вилата е от перистилен тип (обр. 1). При нейното построява-

не собствениците са следвали римската мода и много от предписанията на кла-сическите архитекти, но с течение на времето някои разположения на стаите са се оказали неподходящи за местния климат и са довели до промени специално на входовете и увеличаване на броя на отопляваните помещения (обр. 2). В края на Хадриановата епоха декорът на вилата е бил обновен. Мозайките от

първоначалното изграждане са запазени в по-голямата си част поради високото качество на тяхното изпълнение. Но стените на перистила са инкрустирани с мра-морни плочи и пиластри по цялата височина от около 3,70 м2 (обр. 3). Басейнът в средата е ограден с колонада от торзирани мраморни колони с разкошни коринт-ски капители и богато орнаментиран архитрав, както и с балюстрада с херми (обр. 4). Гравираните изображения върху високите мраморни пана имитират рисувана-та декорация от римски тип: възстановяват се изображения на едикули и на орна-ментални ивици с различни мотиви – делфини, меандър, бръшлян (обр. 5). Кане-лираните пиластри са увенчани с фигурални капители. Във височина следват фри-зове с гравирани пелти, ромбове и кръгове, после гладка мраморна стена и корниз.Според хронологията, възстановена от Янка Младенова, в средата на ІІ в. се пра-

ви едно силно разширение на вилата в източна посока с добавяне на няколко поме-щения с представителна функция. Едно от тях (стая № 1) също получава мраморна инкрустация върху стените и мозайка в opus sectile на пода. Най-голямата зала (№ 6), с предполагаема роля на триклиний (зала за угощения), има рисувана стенна украса, но мраморни цокли и подова мозайка с дионисиеви персонажи, персони-фикации на ветровете и сезоните, всички центрирани около образа на Медуза в средата (обр. 6). Още една мозайка във вилата се откроява сред другите: тя изобразява бюста на

един от нейните собственици, ограден от фигурите на неговите малки деца, момче и момиче. Мозайката се намира в стаята, която може да се тълкува като спалня на господаря, отоплявана с хипокауст и облицована в долната част на стените, както се предполага, с гладки мраморни плочи. Тази удобна и богато украсена резиденция е имала през цялото време на своето

съществуване баня от няколко помещения, разгъваща се по дължината на сградата от юг. Тук, при голямото разширяване на вилата, е направена и тераса с изглед към реката и хълмовете.Обилното използване на мрамор в украсата на къщата насочва към предполо-

жението, че собствениците са били свързани с добива и търговията му. Мрамо-рът в самата вила е родопски и прави впечатление липсата на вносни разноцветни мрамори.

2 Размерите на някои помещения във вилата са следните: басейн (9,55-9,68 x 7,20-7,10 х 2,06 м), перистил (15,75-16 x 13,54-13,30 м); зала № 6 (10,90 x 11,75-11,64 м).

19


Декорът ясно показва следване на римската мода по отношение на декоратив-ната система, схемите на мозаичните килими и оформлението на перистила, така че можем с голяма степен на увереност да видим собствениците като фамилия, принадлежаща на местния икономически елит и агенти на разпространението на римската култура. Предполаганото от Янка Младенова ангажиране на майстори от Афродизия за изпълнението на колонадата на перистила потвърждава както финансовите възможности на собствениците, така и връзката със средите, анга-жирани с производството на мрамор и луксозна мраморна декорация (обр. 7).Римският стил на подовите мозайки е много показателен. Заедно с някои чер-

но-бели мозайки от Пловдив например, той отразява близки контакти с Италия, които са се изразявали в ангажиране на италийски майстори. Ще видим, че през късната империя художествените контакти на тракийските провинции ще бъдат вече основно с ателиета в близкоизточните провинции.

Domus в Марцианопол

Едно от потвържденията на това наблюдение виждаме в богатата къща от Мар-цианопол, която днес е интегрирана в Музея на мозайките в Девня. Къщата се е на-мирала близо до центъра на античния град3. Тя заема площта на една инсула – 1406

3 За основна литература за историята на града – извори, събития, личности, виж Ангелов

Обр. 2. Вила Армира: поглед от север към стаи № 7, 8 (на преден план коридор № 9, на заден – стаи № 10 и 11)

Fig. 2. Villa Armira: rooms Nos. 7 and 8 viewed from the north (corridor No. 9 in front, rooms No. 10 and No. 11 at the back)

20


кв. м4. В съседство са открити части и на други къщи, вероятно също заможни, тъй като Марцианопол е бил богат град, разположен на важно стратегическо място както в икономическо, така и във военно отношение5. Преди запазената до днес къща, на същото място е имало друга, построена в

края на ІІ в. от варовикови блокове. Тя също е имала атрий от южната страна, хи-покауст и украса от стенописи, мозайки, скулптура и щукови елементи в йонийски ордер. Един малък мраморен релеф с образите на Дионис и Херакъл, посветен от Ulpios Gelos (Ούλπιος Γέλως), може би е пренесъл през вековете името на първия собственик (Minchev 2002, 245). Втората къща има дълбоки и здрави основи, на места стъпващи върху основите на първата. Нейното построяване се свързва с края

1999; Ангелов 2002; Gerov 1975. Бих искала да благодаря на колегата Анастас Ангелов от Музея на мо-зайките в Девня за предоставения ми илюстративен материал.

4 Четирите улици, които ограждат инсулата (с размери 37,75 х 37,15 м) имат по дължината си канали за отвеждане на дъждовните и отпадните води, както и водопроводни тръби от глина.

5 Император Константин е в Марцианопол през 332 г., за да наблюдава командването на войските от сина си Константин във войната срещу обединени варварски племена. Няколко десети-летия по-късно император Валент разполага тук главната си квартира за военните действия срещу готите (367-369, Amm. Marc. XXVI). Марцианопол ще бъде предпочетен пред Одесос и като столица на епархията Moesia Secunda (325-431), а по-късно, на епархия Хемимонт, подчинена на Константино-полския патриарх. Просопографията на Марцианопол не е дълга, но поне две имена се свързват кос-вено с нашата тема. Едното е на Улпий Гел, другото – на Максим (Maximus), философ, който ръководи отбраната на града срещу варварите в началото на 249 г.

Обр. 3. Вила Армира: мраморна облицовка на стените на перистила. Реконструкция според Я. Младенова

Fig. 3. Villa Armira: marble revetment of the peristylе walls. Reconstructed according to Y. Mladenova

21


на ІІІ (и началото на ІV в.), когато Марцианопол е възстановен след пълното му разрушаване от готите в 250/251 г., вече като столица на провинция Втора Мизия (Moesia Secunda). Дебелината на стените (0,90 м) предполага издигането на втори етаж. Този път

къщата е градена от малки каменни блокове свързани с хоросан с червен цвят, но отворите на вратите са оформени от тухли (Minchev 2002, 245). Покривът е от ке-ремиди римски тип местно производство. Помещенията са организирани около вътрешен двор (обр. 8). Основната фасада е била от изток, където е имало четири входа; по един е имало и от северната и южната страна. Източната част на къщата вероятно е имала сервизно и стопанско предназначение, тъй като североизточно-то помещение (№ 19) е било склад или магазин, а югоизточното (№ 6) – конюшня със стая за коняра (№ 5)6. Другите помещения от източната страна са разкрити в доста разрушено състояние, поради което интерпретирането им е трудно. В няка-къв момент южният вход към конюшнята е бил зазидан. Може би по същото време източното кардо покрай къщата е било ограничено в двата си края при ъглите на къщата с каменни приспособления за дървени порти, с които улицата се е затваря-ла при необходимост7.

6 Конюшнята е била свързана със стаите № 7-8-9, които може би са били складове. Стая № 10 е била кухня и в нея е имало дървена стълба към втория етаж.

7 Ширини на улиците: северен decumanus 7,10 м, южен – 6,15 м, източно cardo – 7,30 м, запад-но – 7, 65 м. Пред фасадата е имало слънчев часовник, срв. Ангелов, Иванов 1983,

Обр. 4. Вила Армира: перистилът с мраморната украса и басейна в средата

Fig. 4. Villa Armira: the peristylе with the marble decoration and the pool in the middle

22


Вътрешният двор (№ 22), с размери 11,10 х 5,90 м, е ориентиран север-юг. Той е покрит с варовикови плочи, а в центъра му е изкопан кладенец. Дворът е имал галерии от север, изток (и двете с ширина 2,10 м) и запад (ширина 3,30 м), с колони от варовик с римско-йонийски капители8. Един от входовете към перистила е бил

8 От северната страна капителите са били три, а от изток и запад – четири или пет. Някои от капетелите са сполии; за тях срв. Ангелов 1999, 28, обр. 2; Minchev 2002, 246. За перистилния тип къщи в Мизия и Тракия срв. Ivanov 1985.

Обр. 5. Вила Армира: мраморната облицовка на стените на северния портик на перистила. Графична реконструкция според Я. Младенова

(Младенова 1991, реконструкция 8)

Fig. 5. Villa Armira: marble revetment of the walls of the northern portico of the peristylе. Graphic reconstruction according to Y. Mladenova (Младенова 1991, реконструкция 8)

23


от изток, след стаичката за пазача (№ 1) и по коридор (№ 2). Подовете на тези две помещения са били покрити с геометрични мозайки. В помещение № 1 мозайката има бордюр от прост меандър в черно и кафяво върху бял фон. В коридора мо-тивите са композирани в две квадратни пана: първото, с бордюр от лозов повит, съдържа две редици от осмоъгълници с различни мотиви в тях (DGMR I, pl. 27 f.; Minchev 2002, 247), а другото, в голяма степен разрушено, е оградено от астрагал. Запазените фрагменти от мозайките на портиците на перистила представят моти-ва „бягаща пелта“9, направени от каменни и керамични тесери с бял, зелен, червен и жълт цвят. От същия коридор № 2 се влиза в южна посока в голямата стая № 4, в която може

би патронът е приемал своите клиенти10. Хипокаустът под тази стая, изграден за първата къща, вероятно се е използвал и през късната античност. Мозайката в ста-ята е изгубена в по-голямата си част. Независимо от това, няма съмнение, че това е най-интересната и най-сложна като схема мозайка сред намерените в българ-

9 Запазеният фрагмент има размери 1,50 х 0,70 м; DGMR I, no. 57 f.; Minchev 2002, 248.10 Предложеното от Minchev 2002, 246, означаване като tablinum е възможно по функция, но

не отговаря на конфигурацията на стаята, нито на нейното място в плана на къщата; затова е по-до-бре то да бъде избягвано. Изказаното от други изследователи мнение, че стаята е имала функция на женско отделение (гинекей) е малко вероятно, тъй като разположението ѝ до самия вход на къщата го отхвърля.

Обр. 6. Вила Армира: подовата мозайка в зала № 6

Fig. 6. Villa Armira: floor mosaic in hall No. 6

24


ските земи (обр. 9). Тя е покривала площ с размери 8,60 х 7,80 м. Нейният външен бордюр включва редуващи се квадрати и ромбове върху бял фон. Следват няколко орнаментални рамки. Основната композиция е ограничена във външен квадрат, с вписан в него кръг, който от своя страна включва два пресичащи се квадрата под 45° един спрямо друг. В ъглите са били изобразени бюстовете на сезоните, от които днес са запазени фрагменти от Лятото и цялостното изображение на Есента. Тя е облечена в жълт хитон и синьо наметало. Техническото изпълнение на този образ не се отличава с изящество, но палитрата е богата, употребени са тесери от камък и мрамор с бял, жълт, червен и розов цвят, смалтови тесери със син цвят и тесери от теракота в червено-кафяво. Сред другите достигнали до нас мотиви се виждат птици и един чифт сандали. Композицията на мозайката може да се сравни с една мозайка от Апамея (Balty

1981, 208, fig. 233), която обаче е по-проста и в нея липсват елипсовидните корони, които свързват отделните фигури в марцианополската мозайка. В северната част на къщата помещение № 11 предшества апартамента от две стаи

(№ 12 и 13), интерпретирани като дневна/приемна (oecus) и спалня (cubiculum). И двете помещения са били украсени както с подови мозайки, така и със стенописи и пластичен щук – корнизи с йонийска кима и акантов повит11. Бодюрът на мозай-ката в помещение № 12, както обикновено, е от няколко ивици (обр. 10): външната съдържа редица от малки червени квадрати, следващата – допиращи се осмоъгъл-ници с вписани четирилъчеви сини звезди с кръстовидни мотиви в ограждащи-те ги ромбове и накрая, вълнообразен мотив в синьо, подчертан с червен контур върху бял фон. Фигуралните композиции са оградени от плетеница с три нишки. Две от псевдо-емблемите при самия вход, които са имали кръгла форма, са били разрушени вероятно още през античността.Основната емблема в помещение № 12 има форма на издължен шестоъгълник

11 Minchev 2002, 247. Размерите на дневната са 13,40 х 5,60 м, а на спалното помещение – 5,60 х 4,40 м. Връзката с перистила тук не е изяснена.

Обр. 7. Вила Армира: римско-коринтски капител малоазийски тип от колонадата на перистила, късен хадрианов период, афродизийски майстори (Младенова 1991, 46-47, 146-149)

Fig. 7. Villa Armira: Roman Corinthian capital of Asia Minor type from the perstylium colonnade, late Hadrian period, Aphrodisias masters (Младенова 1991, 46-47, 146-149)

25


(1,30 x 1,23 м), поставен вертикално в правоъгълна рамка (4,30 x 2,35 м), запълнена с плетеница. Изобразени са Ганимед и Зевс-орел. Ограждат ги триъгълни полета с птици и животни (лъв, пантера, антилопи). Има голямо разнообразие на цветови нюанси при тесерите, изсечени от камък, теракота и стъклена паста: бяло, черве-но, розово, кафяво, тъмно- и светло синьо, сиво, бежово, жълто, зелено. Ганимед е представен във фас, с голо тяло и падаща зад гърба наметка. Орелът зад него е почти напълно унищожен. Мозайки с изображения на Ганимед са все още рядко откритие в балканските провинции. С голяма популярност този сюжет се е полз-вал в близкоизточните провинции (находки от Турция, Кипър, Ливан). Изолирани примери има от Италия, Испания, Англия и Швейцария (Ασημακοπουλου-Ατζακα 1998, 353-354, pl. 300b; Minchev 2002, 250). Мозайката в спалнята представя друга любовна афера на Зевс: него самия в об-

раза на сатир и прелъстената тиванска принцеса Антиопа (обр. 11). Емблемата (1,25 х 1,10 м) е вписана в квадрат (със страна 2,05 м). Зевс-Сатир държе педум, а Антиопа-тирс; с дясната си ръка тя прави възпиращ жест. Подобно на композицията с Га-нимед, и тази се среща по-често в Близкия Изток (Бейрут, Тарс), Кипър, но и в се-верноафриканските провинции (Тимгад, Була Реджия, Сетиф, Ел Джем, Сабрата)12. Голяма мозайка е запазена в залата, която вероятно е служила за угощения – tri-

clinium (№ 17); нейните размери са 8,00 х 8,00 м. Центърът е зает от огромен „щит на Атина“ с главата на Медуза в средата (обр. 12). Щитът е композиран от люспест орнамент в противостоящи тъмен и светъл цвят (зеленосин versus екрю) със силен оптичен ефект. На този трептящ фон се откроява богатата цветова гама в образа на Медуза (бяло, екрю, охра, жълто, розово, червено, черно, сиво, зеленосиньо)13. Из-

12 Примери и литература при Minchev 2002, 251.13 За подобни изображения на Медуза при Minchev 2002, 249; за други от Науса в Маке-

Обр. 8. Марцианопол, къщата: план (Minchev 2002, fig. 1)

Fig. 8. Marcianopolis, the domus: plan (Minchev 2002, fig. 1)

26


граждането на лицето е в opus ver-miculatum с камъчета с малки раз-мери (0,5-1,00 см). В ъгловите поле-та с конкавни дълги страни, които се получават от вписването на кръг-лия щит в квадратната рамка, са изобразени животни под дървета – лъв, лъвица, пантера и, съответ-но, палма, дърво със зелени листа и червени плодове. Тези животни вероятно символизират сезоните и заедно с образа на Медуза тряб-ва да се тълкуват като апотропеи. Цветната палитра на тесерите и тук е богата: червено, розово, жълто, оранжево, бяло, бежово, нюанси на зелено14. Външният бордюр на мо-зайката с щита на Атина е зает от бръшлянов повит върху бял фон и редица от квадрати и ромбове; към центъра следва бордюр с меандър

дония, Спарта и о-в Кос, всички с дата ІІІ в., срв. Panagiotopoulou 1994, 372, 374-376, figs. 8, 9, 18-19; размери на тесерите 0,5-1,00 cm.

14 Реставраторите Спаска и Петър Попови, които са работили над мозайките в къщата, от-белязват високото качество на работата и разпознават няколко индивидуални почерка в полагането на псевдо-емблемите и ограждащите геометрични полета. При едно обсъждане на тези мозайки с мен П. Попов изрази мнението си, че Антиопа и Ганимед са най-високите постижения на римската мозайка у нас по отношение на стила и техническото изпълнение. Използвам случая да благодаря на сем. Попови за предоставената ми рисунка на запазения фрагмент от мозайката в стая № 4,

Обр. 9. Марцианопол, domus: мозайка в стая № 4 (схема: Сп. Попова, П. Попов)

Fig. 9. Marcianopolis, domus: mosaic in room No. 4 (scheme: S. Popova, P. Popov)

Обр. 10. Марцианопол, domus: бордюр на мозайката в помещение № 12

Fig. 10. Marcianopolis, domus: edge of the mosaic in room No. 12

27


и редица от триъгълници с противопоставени цветове.В тази късноантична сграда прави впечатление липсата на зала с апсида. Разби-

ра се, можем да предположим, че тя е съществувала на разрушения втори етаж, тъй като знаем, че именно в това време се появява тенденцията представителните стаи да се изграждат над партерното ниво15. Но богатите мозайки на партера в Марциа-нопол подсказват, че най-вероятно именно в него са били приемните стаи.

Богатите къщи на Филипопол

Филипопол е бил най-значителният античен град на територията на съвремен-на България (Velkov 1977, 127-128; Soustal 1991, 399-404). Решаващо за това е него-вото разположение на пътя, който води от Сингидунум (Белград) към протоците и Мала Азия, а установяването на новата столица Византион-Константинопол за-силва ролята на града в политическата, икономическата и военната история на късната Римска империя. Стратегическата му позиция се засилва и от пътната му връзка с Ескус и Дунавския лимес. Археологическите проучвания на античния център в последните десетилетия

дадоха богата информация за градоустройството и архитектурния облик на Фили-попол. Особено важно е обединяването на изследователите около хронологията на основните етапи в развитието на града. Тя се опира върху историята на централ-

15 Срв. например със залата в Рациария (Kuzmanov 2000; Kuzmanov, Valeva 2001).

Обр. 11. Марцианопол, domus: мозайка със Зевс-Сатир и Антиопа (снимка: Музей на мозайките в Девня)

Fig. 11. Marcianopolis, domus: mosaic with Zeus as satyr and Antiope (photo: Museum of Mosaics, Devnya)

28


ния площад16 и се отразява в развитието на луксозните жилища в късноантичния Филипопол:

1. Първото ниво в появата на градския площад (агората) се определя като по-стелинистическо и се свързва с името на тракийския, проримски ориенти-ран владетел Реметалк І (11 г. пр. Хр. – 13 г. сл. Хр.) (Кесякова 1999, 13, 29; Лоза-нов 2006, 240, бел. 4; Боспачиева 2003, 45; Динчев 2009, 65).

2. Началото на второто ниво отразява интензивната романизация на тракий-ските селища от градски тип, която протича при императорите Траян и Хадриан, но започва в края на І в.17

3. Третият етап в развитието на античния площад започва в края на ІІ в.18, а кра-ят му идва с опустошаването на града от готите в 251 г.

4. Четвъртото ниво в строителната история на агората започва с нейното въз-становяване в последната четвърт на ІІІ в., вероятно свързано с обявяване-то на Филипопол за столица на късноантичната провинция Тракия (Динчев 2009, 68). Хунските нашествия в средата на V в. съответно бележат неговия край.

Архитектурното оформяне на агората отразява благосъстоянието на града, до-принася за неговата слава и оказва влияние върху декора и на други сгради. Във

16 Най-новата публикация, посветена на античния централен площад на Филипопол с раз-искване на терминологията и приложена библиография: Динчев 2009.

17 За terminus post quem се приема царуването на император Домициан, заради надписа, преизползван като сполия в градежа на помещение в източния край на агората срв. Шаранков 2004; Динчев 2009, 67; Динчев 2002, 216.

18 Мартинова 2004, подкрепена от Динчев 2009, 67; в 196 г. градът получава титлата metropolis, срв. Soustаl 1991, 399.

Обр. 12. Марцианопол, domus: мозайка с щита на Атина в залата за угощения

Fig. 12. Marcianopolis, domus: mosaic with Athena’s Aegis in the dining hall for feasts

29


Филипопол са открити храмове, синагога и християнски църкви, театър и стадион, бани, акведукти, както и няколко богати и по-скромни жилища.Една от богатите къщи, наречена от изследователите си „Резиденцията“ заради

голямата си площ и богата украса, се е намирала в близост до агората и базиликата, определяна като епископска. Инсулата19, в източния край на която се намира сгра-дата, е оградена от cardines 9 и 10 и decumani 8 и 9. Археологическото проучване на инсулата е довело до проследяване на четири културни нива. Първото, представе-но от две сгради (А и В), построени от речни камъни, свързани с кал, се датира в ранноримската епоха20. През втория строителен период основният план на тези сгради се запазва, но

някои от помещенията са разделени на по-малки, а други са обединени в по-голе-ми. Променя се стоителният материал – този път ломен камък, но свързан отново с кал. В помещение № 7, което е второстепенно съдейки по малките му размери, са намерени фрагменти от стенна мазилка в червен и бял цвят, паднала върху глине-ния под. Датирането на това ниво в първата половина на І в. сл. Хр. е предложено въз основа на археологическите наблюдения и монета на Реметалк21, намерена под горялата паднала покривна конструкция.

19 Размери на инсулата 67 х 32 м.20 Кесякова 2008, 235-236. Настилката на ограждащите улици също е от речни камъни.21 Не е уточнено кой от царете с това име, Реметалк І (11 г. пр. Хр. – 13 г. сл. Хр.) или Реметалк

ІІ (19-38).

Обр. 13. Филипопол, т. нар. Резиденция: план (Кесякова 2009а, обр. 2)

Fig. 13. Philippopolis, the so-called "Residence": plan (Кесякова 2009а, обр. 2)

30


Следващото възстановяване на сградата вероятно трябва да се свърже с изграж-дането на агората след царуването на Домициан (81-96)22. Сега градежът е грижлив, от ломен камък, споен с хоросан със сивобял цвят в opus incertum. Като най-съ-ществено преустройство от този период се посочва обединяването на сградите А и В. Пространството между тях, което преди ги е разделяло, сега ги свързва чрез новата си функция на коридор, входът към който откъм север, от декуманус 9, е със запазен праг; предполага се подобен вход и от южната страна, при декуманус 8.Във вътрешността между сградите А и В вероятно е имало перистил с имплуви-

ум. От перистила са запазени само два мраморни блока, разположени перпенди-кулярно един на друг в югоизточния ъгъл, както и част от канал, който е отвеждал водите към канала по дължината на decumanus 8. Впрочем, между канала на пе-ристила и сграда В са намерени много фрагменти от щукова архитектурна украса (йонийска кима), както и една главичка от щук. На третия период принадлежат и няколко стени от новопостроена сграда С, северно от В, отделена само на 1,00 м от последната: нейният характер не е изяснен поради съвременните строежи на този терен. Краят на третата фаза в съществуването на сградата се свързва с нападение-то на готите в 251 г. и опожаряването на Филипопол. Четвъртият строителен период се простира от началото на ІV до VІ в. и се разде-

ля на няколко под-периода (обр. 13). Те се диференцират по качеството и състава на хоросана, с който се правят периодичните поправки. Тези поправки рядко засягат архитектурния план, а по-често се изразяват в повдигане на подовите нива (Кеся-кова 2008, 238). Сграда А е възстановена върху площта и плана от предишните пе-риоди. Тя въобще търпи най-малко промени в течение на вековете. Предполага се, че сграда А обединява стопанските помещения (Кесякова 2008, 240). Квадратното голямо помещение в североизточния ъгъл може би е било конюшня.Сградата В обаче е преустроена: сега тя е разделена на две – В и В1. Най-добре

проучена е частта В, чиито стени на места са запазени до 2 м: градежът е в opus mixtum с четири реда тухли (Кесякова 2008, 238). Това е сградата с представител-

22 Мартинова 2004, 298; Динчев 2010, 67; срв. Лозанов 2006, 234-238, както и бел. 18 в насто-ящата статия; Кесякова е склонна да свърже тези промени с името на Веспасиан.

Обр. 14. Филипопол, т. нар. Резиденция: мозайката в правоъгълната част на зала № 1 (Кесякова 2009а, обр. 4)

Обр. 14. Philippopolis, the so-called "Residence": mosaic in the rectangular part of Hall No. 1 (Кесякова 2009а, обр. 4)

31


ните стаи. От северната страна през този период е била добавена тераса-галерия с дължина 19,70 м и ширина 2,80 м23. От юг стената е била подсилена с пиластри-контрафорси (1,70 х 1,20 м), разстоянието между които е заето от зидани пейки (височина 0,60 м, дълбочина 0,75 м). На фуга е добавен и подсилващият полукръг от западната страна на апсидата. Сервизните помещения – малка баня и латрина (№ 5 и 6), са построени върху улицата от юг (decumanus 8), което разбира се, не може да се случи преди напредването на късната античност. Тъй като тази улица по същество става част от територията на сградата, а пейките между пиластрите предполагат място за почивка с изглед към откритото пространство в южна по-сока, където ще се появи и басейн (с размери 14 х 3,5 м), тогавашните стопани са решили да затворят улицата. Това е засвидетелствано археологически при кръсто-вището на декуманус 8 и cardo maximus, докато за другото кръстовище по същия decumanus 8 няма сведения. Така се образува едно градско имение, както предпо-лага археологът на обекта Елена Кесякова, което обединява сградите и площите от север и юг на decumanus 8. Южно от улицата са разкрити части от две помещения, в едно от които (от юг) има запазен фрагмент от мозайка. Западно от тези стаи има два кладенеца.Вътрешните стаи на представителната сграда В са четири на брой: най-голяма-

та, правоъгълна, с размери 14 х 9 м24, е свързана чрез широк вход (1,90 м) директно с пасажа, отделящ сграда А от В, и с decumanus 8 от юг (вход с ширина 0,90 м). Западно от залата се намират две значително по-малки стаи. Стените им с посока изток-запад са с дължина 4,50 м, докато другите, с посока север-юг са с различни дължини, тъй като сградата леко се разширява в западна посока25. Вход е регистри-

23 Дадените размери на галерията са от публикацията на Кесякова 2009а, 137; в публикаци-ята на Кесякова от 2008, 239, размерите са 20,50 х 6,70 м, които, сравнявайки плана на сградата, са грешни. Към галерията водят три сиенитни стъпала с дължина 1,75 м. Динчев 2002, 216, отбелязва терасата-портик на филипополската Резиденция и, тъй като данните за вътрешен двор (перистил) не са много ясни (и отнесени при това към предишния – трети – строителен период), той очевидно е склонен да сближи плана на сградата с този на т.нар. вили с фасаден портик.

24 Размерите са посочени различно: 13 х 9 м (Кесякова 2008, 238); 14 х 9 м (Кесякова 1999, 52; Кесякова 2009а, 137.

25 Дадените размери (4,50 х 4,20 и 4,50 х 3,79 м), срв. Кесякова 2009а, 139, не отговарят на плана.

Обр. 15. Филипопол, т. нар. Резиденция: схема на мозайката в стая № В-3 (Кесякова 2009а, обр. 8)

Fig. 15. Philippopolis, the so-called "Residence": scheme of mosaics in room No, В-3 (Кесякова 2009а, обр. 8)

32


ран между голямата правоъгълна зала и северната стая (с номер 2). В западна посока следва помещени-

ето с апсида, която е разположена по западната дълга страна. Целият план на представителната сграда В изглеж-да необичаен с прекъсването на връз-ката между апсидата и правоъгълното пространство пред нея чрез двете по-малки стаи. Причините са трудни за обяснение. Една от възможните е по-късното издигане на стените на мал-ките стаи, предизвикано от необходи-мост да се заздрави цялата конструк-ция на една толкова обширна зала. Тогава може би са направени контра-форсите, подсилващия полукръг на апсидата, както и галерията от север-ната страна. Това би бил втори етап в късноантичната фаза на къщата. На тази фаза ще съответства датировката на мозайката в южната стая (№ 3), коя-то има симетрична композиция, т.е., е изработена в този именно момент. Тъй като обектът вече не може да

се види, унищожен от съвременната градска мрежа, можем да използваме само снимков материал. Прегледът му по-казва хипокауст в помещението с апсида (Кесякова 2008, обр. 18), чиито тухлени колонки с размери 0,65 х 0,35 м (Кесякова 2008, 239) подсказват едно по-високо ниво на апсидата (?) – дали тя е била повдигната като трибуна? Аналогии с апсиди, разположени по дългите страни на помещенията, са редки. Бихме могли да цити-раме подобно помещение от о-в Родос (Bonini 2006, 502), но къщата, в която то се намира е разкопана частично, така че не можем да бъдем сигурни дали приликата е реална. Един от интересните въпроси във връзка със сграда В е влизането в нея. Пара-

ден вход би трябвало да е бил този от изток директно към правоъгълната голяма зала, защото ширината му е голяма – 1,90 м. Същевременно, пространството пред този вход е сравнително тясно, оградено от стените на сградите А и В. Отиването към този предполагаемо параден вход също не е много представително, освен ако не го свържем с кръстовището на decumanus 8 и кардото от изток. Защото подстъ-път към парадния вход по decumanus 8 от западна посока е преграден от сервизни-те помещения, построени върху улицата. Ако все пак приемем и подход от запад, то той е минавал по decumanus 8 до апсидата, после е тръгвал на север покрай нея и после на изток към галерията-тераса, където може би дори е завършвал. Все пак не бива да забравяме, че остават неизяснени северозападната и централната част на комплекса, а ни е известен и един от входовете от decumanus 9.

Обр. 16. Филипопол, т. нар. Резиденция: мозайка южно от декумануса

Fig. 16. Philippopolois, the so-called "Residence": mosaic south of the decumanus

33


Що се отнася до декора на целия жилищен ансамбъл, то неговият вид също е труден за реконструиране. Запазени са много малки части от щуковата релефна ук-раса. Подовите мозайки във всички помещения също са частично изгубени. Мра-морната облицовка на стените е достигнала до нас в банята и латрината, където и подовете са били постлани с мраморни плочи. Мозайката в правоъгълната приемна зала (№ 1) е оградена от бордюр, който

включва бръшлянов повит (ширина 0,50 м) и светла ивица (ширина 0,15 м) с реди-ца от тъмни кръгчета върху нея26. Основното пано е заето от композиция от двой-ки пресичащи се шестоъгълници (щитове=scuta) с къси конкавни страни, които образуват мрежа от кръгове, свързани с ромбове (обр. 14). Във всяка фигура едини-ят от шестоъгълниците е очертан от плетеница, а другият – от многоцветна ивица. При пресичането си шестоъгълниците образуват осмоъгълници. Кръговете и ос-моъгълниците са изпълнени с различни мотиви – птици, плодове, амфори, канта-роси, кошници с плодове. В северозападната половина на мозайката запълващите мотиви са геометрични. Тази схема е доста разпространена и се среща в земите на цялото Средиземноморие, но най-близките по характер примери намираме в източните провинции27. Един от тях е мозайката в северния кораб на Базиликата на брега на морето в Курион (Кипър), датирана в началото на V в. (Hadjichristophi 2005, 408, 410, fig. 6). Важно е, че композицията от пресичащи се щитове се среща в още две мозайки, разкрити в Пловдив: в къщата „Ейрене“ („Ирене“) и в Марти-рия28.

26 Кесякова 2009а, 137, отбелязва, че ширината на ивицата по дългите страни е по-голяма в сравнение с тази по късите страни.

27 DGMR I, no. 153a с пример от Мадаба (Йордания), срв. Annual of the Department of Antiquities of Jordan ХVІІІ, (1973), pl. LII.

28 За „Ейрене“ („Ирене“) срв. Bospachieva 2003; за Мартирия срв. Bospachieva 2001; техниче-ското изпълнение на мозайките по наблюдението на Кесякова, е различно.

Обр. 17. Филипопол, domus „Ирене“: план (Bospachieva 2003, fig. 2)

Fig. 17. Philippopolis, domus Irene: layout (Bospachieva 2003, fig. 2)

34


В южното по-малко помещение на сграда В е запазена само част от мозайка-та (4,50 х 1,50 м), която и била квадратна, ако се съди по центричната ѝ компози-ция. Вътрешният бордюр включва ивица с вълнообразна лента от допиращи се, но обърнати на 180° един спрямо друг лотосови цветове (DGMR I, 62a; Levi 1947, pl. CXXVIb), разпространен мотив, особено в Антиохия. Виждаме го още в Марти-рия на Филипопол. Външният тесен бордюр се състои от редица от антитетични черни и бели триъгълници – „зъби на трион“ (DGMR I, 10a; Bospachieva 2001). В основното пано вътрешният кръг и засичащите го четири почти цели окръжности (сегменти) между него и правите страни на квадрата, образуват петоъгълници с три конкавни стени (DGMR IІ, 164, pl. 354), съдържащи изображения на кошници и двойки птици (обр. 15). Конфигуриращите ленти са запълнени с плетеница или с трицветни ивици. Само два от петоъгълниците са запазени, а изображението в средния кръг е било доста повредено и трудно за разчитане. Графичното просле-дяване на запазените части обаче със сигурност ни показва една птица, пиеща от съд с широко устие (кантарос). Трябва да се предполага, че е имало симетрично изображение на втора птица. Така композицията, както и кръстовидните мотиви в сегментите подсказват християнски характер на мозаичната композиция. Мозайката в помещението южно от декумануса, е включвала правоъгълна сред-

на част, заградена с широка ивица от няколко (може би концентрични) бордюра: отвътре навън това са меандър, вълнообразен мотив и пресичащи се кръгове, об-разуващи четирилистни розети. От средното пано са запазени две полета (с общ размер 1,65 х 0,90 м), в които са изобразени птици (обр. 16). Малките тесери29 и хубавата изработка в opus vermiculatum подсказват по-ранна датировка на тази мо-зайка, свързана с живота на квартала преди готското нашествие в средата на ІІІ в. Една мозайка от Къщата на птиците (или Къща Алфа) в Ком ел-Дика в Алексан-дрия (Египет) е близка не само като композиция на пловдивската мозайка, но и

29 Размерът на тесерите в тази мозайка са: 1,2 х 1,5 х 0,7 см и 1,7 х 1,5 х 0,7 см. Но птиците са направени от много по-малки тесери от смалта 0,4 х 0,5 х 0,6 см. Подложката на мозайката е от три пласта: основа от ломен камък (statumen) с дълбочина 20 см, груба хоросанова подложка (rudus) 10 см, nucleus с дебелина 1,00 см, срв. Кесякова 2009а, 140.

Обр. 18. Филипопол, domus „Ирене“: мозайка от южния портик на перистила, розета (Bospachieva 2003, fig. 4c)

Fig. 18. Philippopolis, domus Irene: mosaic from the southern portico of the peristylе, rosette (Bospachieva 2003, fig. 4c)

35


като мотиви (птиците), техника на изпълнение и размер на тесерите30. Мозайката е датирана във ІІ в., с предпочитание към епохата на Хадриан (117-138).Началото на четвъртия етап в съществуването на „Резиденцията“ е поставено

в първата половина на ІV в. Елена Кесякова отбелязва стиловата близост между мозайките от „Резиденцията“ и от къщата „Ейрене“ („Ирене“), затова ги смята за продукт на едно и също ателие и ги датира синхронно в средата или втората поло-вина на ІV в. (Кесякова 2009а, 138-139).

Domus Eirene

Сградата, наречена от археолозите Ейрене (Ирене/Ирини/Ειρήνη) по изобра-жението на персонификацията на Мира в една от мозайките на пода, се намира в основата на Трихълмието (Trimontium), на северната страна на улицата, която в по-соката изток-запад се простира между т.нар. „Малка базилика“ и термите под кино „Балкан“31. На тази улица се намират още „Източните терми“, синагогата и две бога-ти къщи, едната украсена с мозайката „Нарцис“. В северна посока къщата „Ейрене“ („Ирене“) не е била много отдалечена и от театъра. Улицата (cardo), която минава западно от къщата, се спуска в южна посока и покрай „Резиденцията“; през един квартал в западна посока се е развивал форумът. Както се вижда, Къщата „Ейрене“ („Ирене“) е била част от активния и богат център на Филипополис. Археолозите на обекта различава две части в нея – едната, от изток, представителна, другата, от запад – свързана със стопанското обслужване (обр. 17). В първата има вътрешен двор, от който са разкопани голяма част от откритото пространство, южният и част от източния портик. От запад портик няма, дворът опира в стена. Вероятно е има-ло и северен портик, но в тази посока не е било възможно да се правят разкопки. В датирането на къщата, отразено в публикациите, има някои неясноти. Наме-

30 Rodziewicz 1976, Rodziewicz 1984, 42-47, 50; Guimier-Sorbets 2005, 574-575, fig. 6; в послед-ната статия, на с. 571 са дадени размерите на тесерите на една подобна емблема с изображение на птица, които са 4-5 до (рядко) 6-7 мм, смалтови и подредени в opus vermiculatum.

31 Сградата е проучена през 1983-1984 г., по време на реконструкцията на бул. „Георги Ди-митров“, днес „Цар Борис ІІІ“, срв. Каров, Боспачиева 1989; Bospachieva 2003. Датирането на къщата в късната античност (ІV-V в.) предполага и назоваването ѝ съобразно произношението през тази епоха: („Ирене“ или „Ирини“).

Обр. 19. Филипопол, domus „Ирене“: мозайка от южния портик на перистила, кантарос (Bospachieva 2003, fig. 4d)

Fig. 19. Philippopolis, domus Irene: mosaic from the southern portico of the peristylе, kantharos (Bospachieva 2003, fig. 4d)

36


рената в нея керамика и монетите, както и стратиграфските наблюдения на целия квартал, предполагат нейното изграждане след нападенията на готите, т.е., в по-следните едно-две десетилетия на ІІІ или началото на ІV в. Това е станало успоред-но с общото възстановяване на града и на квартала в частност, когато нивото на улиците около къщата е било повдигнато с около един метър (толкова голям е бил обемът на развалините)32. Мозайките от стая № 3 и южния портик на перистила датират, според М. Боспачиева, от втората половина на ІV в. (Bospachieva 2003, 96-103). С тази дата тя свързва още постилането на откритата част на перистила с големи, често преупотребени, плочи от сиенит и от мрамор. Интересно е да се отбележи, че преди това да бъде направено, в двора е имало малка работилница за направата на смалта за мозаичните тесери. От същото време тя смята и покрити-ето на подовете в opus signinum в стаите № 9 и 10, под които са намерени монети на Констанс (337-350) и Констанций ІІ (337-361). Около 30 години по-късно, според мнението на М. Боспачиева, става заместването на едно от квадратните полета в зала № 3 с осмоъгълната мраморна плоча. При следващото оформяне на къщата и нейната украса, е добавена просторната

екседра от изток на помещение № 9, Направени са мозайките в помещения № 9 и 10, както и във входното помещение № 1, Това трябва да е станало в първата по-ловина на V в., тъй като между пода в opus signinum и мозайките в стаи № 9 и 10 е намерена монета от края на ІV-началото на V в. (Bospachieva 2003, 102). В същия пе-риод се прави промяната в трасето на късото кардо, което свързва къщата „Ейрене“ („Ирене“) с Голямата (Епископска ?) базилика. Поставянето на мозайката от помещение № 1 в този отрязък от време обаче про-

тиворечи на сравнителния анализ между основните нейни мотиви – кръстовид-ната розета и кантароса – с аналогичните мотиви от южния портик на перистила (обр. 18-20). Така че аз бих ги обединила в една група. Влизането в същото това помещение № 1 от декумануса от юг и съответно, в пред-

ставителната част на къщата, е ставало през вход, оформен с колони (Bospachieva

32 Каров, Боспачиева 1989, 141; Bospachieva 2003, 84. Ширината на двете улици, ограждащи къщата „Ейрене“ е около 6 м. На мястото на къщата Ейрене е имало по-малки сгради, най-ранните от които са имали стенна мазилка с червен цвят.

Обр. 20. Филипопол, domus „Ирене“: мозайка от помещение № 1

Fig. 20. Philippopolis, domus Irene: mosaic from room No. 1

37


2003, 86). В публикациите няма тяхна снимка, нито информация за колонадата на портика. Отбелязано е, че са запазени някои мраморни елементи на украсата: пра-гове и рамки на врати, например в помещението с персонификацията Ирене. Дру-ги каменни елементи са от сиенит. Но можем да бъдем сигурни, че голямата част от каменната украса, а и всичко ценно, което е било преносимо, е разграбено. Ос-танали са мозайките, скрити под развалините. Тяхното качество не е едно и също и отразява различните периоди на обновяване на къщата.Помещение № 1 е достатъчно просторно – 6,00 х 3,20 м. Композицията на подо-

вата мозайка в opus tessellatum представлява ексцерпт (окрязък) от ортогонална схема от преплитащи се кръгове, предвидена за големи мозаични килими (DGMR I, 235) (обр. 20). В случая два големи кръга са свързани помежду си и с правоъгълна-та рамка, в която са включени, чрез малки кръгове, очертани от плетеница и торус. Южният кръг съдържа розета от четири копиевидни и четири сърцевидни листа. Един вътрешен концентричен кръг от три редици бели тесери разполовява лис-тата така, че във вътрешния кръг се образува равнораменен кръст с разширяващи се краища. В северния голям кръг е изобразен кантарос с канелирано тяло и есо-видни дръжки. Ъгловите пентагонални полета са запълнени с мотиви: в три от тях това са розети от по четири сърцевидни (бръшлянови) листа, очертаващи прост равнораменен кръст. Югозападното поле включва кантарос с канелирано тяло. Всеки един от малките кръгове също съдържа прост равнораменен кръст, образу-ван от перпендикулярното пресичане на два диагонала. Това обилие на кръстовид-ни мотиви и характерните за християнския декор изображения на кантароси, без съмнение носят християнски смисъл и трябва да се свържат с надписа в северната част на мозайката, в която се споменава християнското име Дезидерий.От стая № 1 се е преминавало в северна посока към южния портик на перистила,

чийто западен край е имал изход в западна посока към cardo. Мозайката в него е украсена с изображение на кантарос с канелирано тяло и есовидни дръжки. Най-богата на мотиви и композиционни схеми е мозайката в зала № 3, чиито

размери са 8,80 х 6,00 м. Основното правоъгълно пано включва в себе си два ква-

Обр. 21. Филипопол, domus „Ирене“: мозайка от помещение № 3

Fig. 21. Philippopolis, domus Irene: mosaic from room No. 3

38


драта с вписани концентрични окръжности с различни геометрични орнаменти, както и напречно правоъгълно поле между тях, разделено на две части (обр. 21). Южната, с правоъгълна форма е заета от ромб с меандровиден орнамент. Север-ното поле, с форма близка до квадрат, първоначално е било украсено с мозайка, но в определен момент е било заместено с мраморна плоча с осмоъгълно очертание: тук е имало фонтан, към който води водопроводна тръба от север, от двора, а под мозайката има канал, отвеждащ преработената вода към основния канал на ули-цата. Северно от осмоъгълника е добавен надпис, който е нарушил предишната подредба на тесерите. Що се отнася до мотивите в големите квадратни полета, то в западното вписа-

ният кръг съдържа осемлистна фигура, подобна на розета, съставена от триъгъл-ници в сложна оптична комбинация. В центъра на розетата е изобразен кантарос с канелирано тяло и есовидни дръжки, от който излизат две бръшлянови клонки. В източното квадратно пано е вписан кръг, а в него – друг квадрат, който съдържа шестоъгълно поле с образа на Ирене – персонификацията на Мира. Към всяка от страните на този слабо издължен шестоъгълник са очертани квадрати, включва-щи мотиви, повтарящи се по диагонал: Соломонов възел с правоъгълни извивки, колело от пелти около Соломонов възел с правоъгълни извивки, и фигура от че-тири засичащи се кръга, които образуват равнораменен кръст с разширяващи се краища, все-ки от които е увенчан с пелта. Вътрешният кръгов бордюр е украсен с вълнообразна линия от пелти, всяка с кръстовиден мотив на върха си. Външният бордюр е зает от мотива „бя-гаща вълнá“. В ъглите между квадрата и вписания кръг са изобразени кантароси с кане-лирано тяло и есовидни дръж-ки, а в другите два срещуполож-ни ъгли – пелта и бръшлянови клонки и лилиевиден цветен стилизиран мотив с излизащи от него повити. Най-просторното помеще-

ние в къщата е № 9 с размери 9,00 х 8,00 м. От изток стаята продължава в обширна подко-вообразна екседра с дълбочина 6,00 м. В западна посока поме-щението се отваря широко към югоизточния ъгъл на перисти-ла. Вход има и към помещение № 10, а друг, към помещение

Обр. 22. Филипопол, domus „Ирене“: мозайка от помещение № 3, детайл с образа на Ирене

Fig. 22. Philippopolis, domus Irene: mosaic from room No. 3, detail with image of Irene

39


№ 6 по-късно е бил зазидан; в замяна, нов вход е отворен на западната страна, съ-ответно към източния портик на перистила. Мозайката на пода представлява ком-позиция от пет правоъгълни полета, от които една част обаче е загубена. Всички те са били отделени едно от друго с бордюри от пресичащи се кръгове, образуващи четирилистници. Мозайките в западната част на помещението са организирани в три полета, двете странични почти квадратни, разделени от значително по-тясно пано. Северното пано (4,00 х 4,00 м) включва диагонална мрежа от редове квадра-ти и кръгове, разграничени от ромбове. В един от кръговете е изобразен кантарос, в другия – кръстовидна розета със сърцевидни листа. По същество, това също е от-къс от голяма килимна композиция. Мозайките в другите две полета от западната половина са загубени. От изток, от страна на апсидата, мозаичните пана са две. С квадратни очертания, те включват идентични композиции от по четири двойки от пресичащи се шестостранни „щита“ (scuta) с конкавни къси страни, оформящи един централен и по четири полукръгове и четвърткръгове. Във всяка двойка щи-тове единият е очертан от плетеница, другият – от торус.В стая № 10, чиито размери са 4,00 х 2,50 м, се влиза от зала № 9 през праг,

украсен с мозайка; тя е доста повредена, но се виждат фрагменти от изображение на кантарос. Подът на стаята е покрит с геометричен мозаичен килим от диагонал-на композиция от пресичащи се осмоъгълници. Огражда го бръшлянов повит, а в центъра има квадратна псевдо-емблема с изображение на кантарос.Мина Боспачиева предлага в образа на Мира (обр. 22) да се види християнско

съдържание, специално заради малкия кръст върху диадемата и нимбообразното оцветяване на фона зад главата. Към християнската символика насочва още оби-лието на кръстовидни геометрични мотиви в мозайките, честото изобразяване на кантарос, статуйката на риба, намерена в близост до осмоъгълния фонтан, както и името Дезидерий33. Силно подчертаният християнски дух на украсата дава ос-нование на М. Боспачиева да види тази къща като църква, използвана от група

33 За християнското съдържание на персонификацията на Мира, срв. Bospachieva 2003, 86; за надписа с името на Дезидерий, срв. Шаранков: Année épigraphique 2003 [2006], p. 530, № 1572-1574.

Обр. 23. Филипопол, domus „Нарцис“: мозайка

Fig. 23. Philippopolis, domus Narcissus: mosaic

40


граждани на Филипопол, било поради липсата на достатъчно църкви, било поради изповядване на различни от ортодоксалните религиозни догми. Това несъмнено е интересна идея, но не може да се докаже и би била рядка за втората половина на ІV в., с който се свързва направата на мозайката „Ирене“. Наистина, знаем за случаи, когато в извънредни моменти се е проповядвало в къщи, например, когато в Кон-стантинопол арианите завзимат всички църкви и Григорий Назианзин е принуден да проповядва ортодоксалната вяра в къщата на свои роднини (379-380 г.)34. Мо-жем да предложим и друга хипотеза, но отново свързана с християнския характер на къщата „Ирене“, свързана с нейния собственик Дезидерий. Дали той е бил епис-коп или набожен мирянин, ние може би никога няма да узнаем. Възможно е все пак къщата още от началото да е била предназначена за резиденция на архиепископа на града, която в един момент, чрез преустрояване на кардото, е попаднала в пряка връзка с Голямата базилика, изградена в първата половина на V в. Последните дни на къщата „Ирене“ се датират в VІ-VІІ в. по монети на Юстин ІІ

(565-578) и една на Фока (602-610), открити в екседрата, която носи следи от пожар.В Пловдив е разкрита още една къща, за богатството на чиято украса можем да

съдим по запазената мозайка „Нарцис“ в една от стаите (Кесякова 2009б). Къщата е отдалечена от центъра, разположена върху инсулата, затворена от cardines 2 и 3 и decumani 11 и 12, На съседната инсула се е намирала синагогата.Подобно на другите domus, и тази е била организирана около перистил, който

и тук има три портика. Той е разположен в северозападния ъгъл на сградата; в него е имало имплувий. Помещенията в тази сграда са били просторни: например, залата с мозайката има размери 10,00 х 6,80 м. За съжаление, стените на къщата са намерени в много лошо състояние и подробен анализ на нейната архитектура не е възможен. За сметка на това, учудващо добре запазената мозайка с образа на Нар-цис е силно изразителна и майсторски изработена (обр. 23).

Domus в Августа Траяна-Берое

Досега е проучена 1/5 част от античния пласт на Стара Загора, но не са откри-ти останки датиращи преди основаването на Августа Траяна от император Траян. Независимо от това, в античните итинерарии градът е познат по-скоро със своето тракийско име Берое35. Това означава, че в непосредствена близост, ако ли не и ня-къде под него, е съществувало тракийско селище. Този проблем все още е открит. Но градът има романизиран облик още от създаването си. Градската мрежа е с ши-роки улици, покрити с каменни плочи (Николов, Калчев 1986, 42-48; Иванов 2002, 221), има данни за обществени сгради, броят на надписите е особено висок. В Стара Загора са разкопани и проучени вече няколко богати градски къщи от късноантич-ния период. Всички те са изградени в ордерна архитектура и са украсени с подови мозайки. Засега най-богата е къщата, открита през 1983 г. по време на изграждане-

34 Той нарича тази къща „Анастасия“, т.е. „Възкресение“ и тук през лятото на 380 г. произ-нася петте Слова за Богословието, откъдето тръгва и величанието му като Богослов, срв. McGuckin 2001, 241.

35 Славова 2007. Последно обобщение за Августа Траяна-Берое при Иванов 2002.

41


то на новата част на Централната поща в града36. Предполага се, че цялата ѝ площ е била около 3000 кв. м, от които археологически са проучени 1200 кв. м. Сградата се тълкува като резиденция на градоначалника на Берое (Калчев 1992, 53) или на епископа (Янков 1993, 145-146). Южната фасада на къщата, оформена като редица от магазини, излиза към ули-

цата (decumanus) (обр. 24). Във вътрешността, помещенията се развиват около пе-ристил. В разкритата част е запазена просторна приемна зала с апсида и няколко помещения, украсени с подови мозайки. Особено ценна е запазената стенна мра-морна облицовка на стените с гравирани пиластри, пана и архитрави. Построяването на сградата се поставя в началото на ІV в. Тогава голямата при-

емна зала е била постлана с тухли, а стените са били облицовани с мрамор. В края на ІV в. се прави обновяване на сградата, при което перистилът, залата с преддве-рието и разположеното двуапсидно помещение северно от нея се покриват с по-

36 Кратки сведения при Буюклиев, Янков, Калчев 1984; Калчев 1992, 53. Моето проучва-не беше значително улеснено от любезната помощ на колегите от Регионалния исторически музей, Стара Загора (илюстративен материал) и конкретно, на археолога Димитър Янков. За мен е удоволст-вие да им изкажа тук своята благодарност.

Обр. 24. Августа Траяна, domus: план (Калчев 1992, 67)

Fig. 24. Augusta Traiana, domus: plan (Калчев 1992, 67)

42


дови мозайки. Мраморната облицовка също се заменя с друга, вече гравирана и оцветена. Сградата е била разрушена в края на V в. Върху разрушенията са били построени жилища от кирпич, а в двора са били вкопани долии (обр. 25).Голямата зала с апсида има дължина ок. 12,70 м и ширина 10,20 м. Размерите на

нейната апсида са 6,50 м (отвор) и 5 м (дълбочина). В западната ѝ част, пред апси-дата, има хипокауст (обр. 26). Мозайката, която покрива пода на залата съдържа две композиции. Едната покрива правоъгълната част на залата, а другата, в разли-чен стил и изпълнение – апсидата (обр. 27). Правоъгълната мозайка принадлежи на схема, позната в съвременните изслед-

вания като „кръстовидна композиция с елементи във формата на латинската бук-ва „U“ (U-cross composition) (Raynaud 1996). Основната рамка на целия мозаичен килим е заета от плетеница и има ширина 0,87 м (между ивиците от черни тесе-ри). Плетеницата е увита от две „нишки“, заети от лаврови листа. С бели връхчета, те са в редуващ се червен и тъмносин цвят и съответно, върху червен и тъмно-син фон. От изток има допълнителен бордюр със стилизирано изображение на аркада, украсена с гирлянди (ширина 0,61 м), предшестван от ивица с редица от четирилистници (ширина 0,40-0,41 м). От запад, допълнителен подобен бордюр е запълнен с повит от силно стилизиран (видоизменен) акант с добавени листа

Обр. 25. Августа Траяна, domus, последна фаза: състояние по време на разкопките през 1984 г.

Fig. 25. Augusta Traiana, domus, last phase: condition during excavations in 1984

Обр. 26. Августа Траяна, domus: поглед върху предапсидното пространство и мозайката в правоъгълната част на залата, 1984 г.

Fig. 26. Augusta Traiana, domus: a view of the space in front of the apse and the mosaic in the rectangular part of the hall, 1984

43


от бръшлян. Бордюрът с плетеница е отделен от вътрешната основна композиция чрез ивица с мотив „бягаща вълнá“ (ширина 0,165 м). Центърът на композицията е зает от кръг с диаметър 3,10 м. Той е очертан от

няколко концентрични окръжности, запълнени с различни мотиви: триъгълници, плетеница, торус. В кръга е изобразена розета, получена от наслагване на няколко розети, изградени от люспи, оцветени в два цвята. Оптичната илюзия превръща тази геометрична фигура в динамичен мотив, който намира отзвук в също така оптично илюзорните мотиви в четирите ъгъла на мозаичното поле. Четири кан-тароса с излизащи от тях растителни мотиви и с кацнали на тях двойки птици, ограждат централния кръг от четири страни (обр. 28). Всички вътрешни фигури са очертани от успоредно вървящи плетеница и мно-

гоцветен торус. Те изграждат по два свастиковидни меандри във всеки от ъглите, които заграждат, заедно с бордюра от лаврова плетеница, по едно правоъгълно поле с включен в него кръг с геометричен мотив. И четирите мотива, както ка-захме, са направени така, че да дават оптична илюзия за движение. Техниката, в която са направени е „стил на дъгата“. В североизточния ъгъл това е многолист-на розета, оформена от разноцветни триъгълници и оградена от трилистници в четирите ъгли. В северозападния ъгъл – слънчев символ във вид на въртележка, оградена от пелти. В югоизточния е запазена част от стилизиран балдахин, а в югозападния – също

слънчев символ от завъртени ивици (колело), но пластически опростени в сравне-ние с фигурата в северозападния ъгъл. Плетеницата очертава и полетата във форма на латинската буква „U“. Само две

от тях, северното и западното, са запазени сравнително добре, тъй като вътрешни-

Обр. 27. Августа Траяна, domus: схема на подовата мозайка в приемната зала с апсида (графична реконструкция: Регионален исторически музей, Стара Загора)

Fig. 27. Augusta Traiana, domus: scheme of floor mosaic in the reception hall with apse (graphic reconstruction: Regional Museum of History, Stara Zagora)

44


те мотиви са частично изгубени. Източното и южното са почти изцяло разрушени. Но размерите и на четирите са еднакви: височина 2,13-2,14 м и ширина в основата 1,40 м. Вътрешните изображения имат допълнителна рамка от лента, между извив-ките на която са поставени стилизирани лотосови цветове. Северното пано с форма на буквата „U“ съдържа изображение на завързан сноп

върху кошница, оформена от различни растения. Изображението на тази кошни-ца е схематично, но лесно откриваме образците, към които то възхожда, напри-мер богатите и разкошно оформени кошници-туфи, от които се издигат фигурите на Сезоните в мозайката от т. нар. „Вила на Константин“ (Levi 1947, pl. LIV-LV). В западното пано с форма на буквата „U“ е изобразена лозница, която излиза от подобна кошница (обр. 29). Композицията с аркираните полета, съдържащи изо-бражения на растителни мотиви, се тълкува като архитектурна проекция на лека градинска конструкция, сред която се провиждат растения и птици. Към това ще добавим и силно стилизираната аркада от бордюра при входа, която подсилва илюзията за една богата и фантазна паркова/градинска обстановка37. Но специал-но в старозагорската мозайка, мотивите в арковидните полета без съмнение сим-волизират сезоните. В стилово отношение мозайката е направена в характерния „стил на дъгата“.В своя каталог на „кръстовидни композиции с елементи във формата на латин-

ската буква „U“ Мари-Патрисиа Рено изброява 19 примера: тринадесет от тях ид-ват от източното Средиземноморие (6 от Сирия, 5 от Турция, по 1 от Палестина и Йордания), три от балканските земи (2 от Гърция и 1 от България). Три подобни мозайки са открити в Южна Франция (в Лупиан и Севиак), доказващи културните контакти между двете части на Средиземноморието. Друго интересно наблюде-ние е свързано с контекста, в който се среща тази схема. Това са предимно църкви (Сирия: Хирбет Мука, Мурик, Кумхане; Турция: Ксантос; Гърция: Делфи и др.) – 12

37 За интерпретацията срв. Raynaud 1996, 93. За мотива на аркадата срв. Lavagne, Prudhomme, Rouquette 1976, 230-235.

Обр. 28. Августа Траяна, domus: петоъгълно пано

с изображение на кантарос и птици

(снимка: Регионален исторически музей, Стара

Загора)

Fig. 28. Augusta Traiana, domus: pentagonal panel with

kantharos and birds (photo: Regional Museum of

History, Stara Zagora)

45


от 18 примера (единствено залата в Ерусалим остава неясна като предназначение). Отаналите шест зали са в светски контекст: Апамея, Къщата с триклиния, гало-римските вили в Южна Франция, вилата в Сардис (Турция) и резиденцията в Ста-ра Загора. В това съотношение обаче трябва да видим отражението на една вече различна действителност. В V и VІ/VІІ в., от когато са тези мозайки, жилищната ар-хитектура постепенно преминава към принципи на вътрешна украса, различни от античните. Насърчава се въздържането от пищност и показност, които, напротив, в римското общество от императорския период са били твърде разпространени. За сметка на това, сега църквите се украсяват особено богато.Схемата от Августа Траяна е най-близка до схемите в църквата в Хирбет Мука и

в южната част на нартекса в епископската базилика в Ксантос (обр. 30). Във всич-ки тях ъглите са заети от квадратни полета (в които мотивите обаче са различни, макар и свързани в Хирбет Мука със стила на дъгата и оптичните експерименти). Близки са формите на петоъгълните полета около централния кръг, очертани от околните им фигури и заети от кратери или растителни мотиви. Формите на свас-тиковидните меандри също са подобни, на места и еднакви, очертани в Хирбет Мука както и в Августа Траяна едновременно от плетеница и торус.Богатият сравнителен материал от източните провинции ни помага в датира-

нето на резиденцията от Августа Траяна. Надписът в църквата Хирбет Мука дава датата не само на нейния мозаичен под – 394/395 г., но и на цялата група паметни-ци – края на ІV – началото на V в. (Jouejati-Madwar 2005, 775; Balty, Chéhadé, Van Rengen 1969; Raynaud 1996, 85). Мозайката в църквата в Кумхане е от същото време,

Обр. 29. Августа Траяна, domus: схема на пано с изображение на лозница (графична реконструкция: Регионален исторически музей, Стара Загора)

Fig. 29. Augusta Traiana, domus: scheme of panel with vine (graphic reconstruction: Regional Museum of History, Stara Zagora)

46


тъй като надписът в нея е изпълнен от майстора, направил надписа в Хирбет Мука. Според М.-П. Рено тази схема се задържа през V в., но след това бързо загубва по-пулярността си (с единични изключения) поради смяната в репертоара на моза-ицистите, специално поради отказа от големите геометрични мозаични килими.Модата на този тип мозайки е била особено разпространена в Северна Сирия, в

областта около Епифания-Хама и Апамея (Balty 1999, 141-150; Jouejati-Madwar 2005, 775-784). Това е територията на диоцеза на Епифания-Хама. Мозайката от Къщата с триклиния в Апамея, датирана от Жанин Балти в края на ІV – началото на V в., също е близка до мозайката от Августа Траяна, макар и по-опростена в детайлите и съответно, може би малко по-ранна.Сравнително недалеко от тук се намира Антиохия, един особено известен цен-

тър на мозаично производство. Но интересен факт е липсата на мозайки с кръсто-видна композиция с аркирани полета в този град, която още повече ще трябва да се види като характерна именно за ателиетата на Апамея – известен художествен център на мозаичното изкуство именно през V в. Независимо от това, при анали-за на отделни мотиви от мозайките в резиденцията в Августа Траяна се откриват някои аналогии с паметници от Антиохия. Например в една прекрасна мозайка от Къщата с Амазономахия в Антиохия (Levi 1947, pl. СХХІІІ) мотивите на геомет-ричния бордюр около фигуралното пано са очертани с плетеница и торус както и в Августа Траяна. Виждаме и други еднакви мотиви, например „въртележката“ в стила на дъгата с характерното оптично внушение, а също и кръга с разноцветни сектори, който прилича на схематичния „балдахин“ от старозагорската мозайка.

Обр. 30. Ксантос, базилика: мозайка в южния кораб (Raynaud 1996, fig. 9)

Fig. 30. Xanthos, basilica: mosaic in the south nave (Raynaud 1996, fig. 9)

47


Мозайката в апсидата се различава коренно както по иконография, така и по стил от великолепната мозайка в правоъгълната част на залата. Причините за това могат да бъдат както ангажирането на различни майстори, така и изпълнението на поръчката по различно време. Прави впечатление и грубоватото оформяне на бор-дюра покрай стената, който най-вероятно е била закрит с дървена конструкция – трибуна. Мозайките в opus tessellatum не са единствената украса на тази великолепна

къща в късноантична Августа Траяна. В разположеното от север на голямата зала помещение с две апсиди, с функция на стая за угощения38, подът е покрит с мозайка в opus sectile (обр. 31). Композицията в квадратната част е изградена върху сложна комбинация от вписани квадрати, четирилъчни звезди и кръгове. Ефектът, както и при голямата мозайка в opus tessellatum, е оптично илюзорен. Използвани са мо-дули от бял и светлосивосин мрамор. Изследванията на геометричните схеми на подовите мозайки в opus sectile, които в последните години имат силно развитие, показват, че макар и да могат принципно да се класифицират, тези схеми са безгра-нично разнообразни и никога не се повтарят (Guidobaldi 2001). Композиционната мрежа в резиденцията в Августа Траяна е центрирана към кръга в средата, вписан в квадрат и украсен във вътрешността с разположен по окръжността силно видо-изменен ред от астрагал. Ограждащият този централен квадрат пояс съдържа във всяка от страните си по четири квадрата поставени на ъгъл и запълнени с други вписани квадрати. Има два, различаващи се по дизайн, типа квадрати, които се ре-дуват през един по продължение на пояса, ограждащ централната фигура с вписа-ния кръг. Играта на всички тези форми, предимно квадрати, но и триъгълници от четирилъчни звезди, както и на цветовете им, идващи от различните материали – мрамор, брекчия и теракота, е силно оптично въздействаща. Налага се конфигу-рацията на равнораменен кръст, разположен по диагоналите на основното поле.Крайният ограждащ пояс е запълнен с регулярна мрежа от засичащи се кръгове,

образуващи четириъгълници с равни конкавни стени. Подовете на двете апсиди от север и от запад също са покрити с мозайки в opus sectile с основен мотив заси-чащи се кръгове.Особено ценна, защото се намира изключително рядко в запазен вид, е обли-

цовката на стените на залата с мраморни плочи и пиластри с капители. Както мра-морната облицовка на вилата Армира край Ивайловград има славата на уникално свидетелство за един от най-скъпите начини за украса на стените през зрялата императорска епоха, така и градската елитна резиденция в Августа Траяна също е unicum като цялостно запазен ансамбъл на късноантичната вътрешна украса. Мраморната облицовка включва цокъл, средна част, вертикално разделена от пи-ластрите, и архитрав, стъпил върху техните капители. Височината на мраморните пана на цокъла е 0,50 м. Над тях върви профилиран корниз с височина 6 см и из-пъкналост 2 см. Ширината на пиластрите е с малки разлики между 0,29,5 и 0,31 м. Ширината на базите им също е с леки вариации, но около 0,37 м.

38 Помещението с двете апсиди: страните на квадратната част са 3,09 (с-ю) х 3,15 м (и-з). Северната апсида е с ширина на отвора 2,58 м и дълбочина 2,24 м. Западната апсида е с дължина на отвора 2,74 и дълбочина 2,20 м. Входът между голямата зала и стаята с две апсиди е бил широк 1,00 м и дълбок 0,80 м, което отговаря на дебелината на стената на голямата зала. За неговата функция като триклиний (но с редуцирана форма от триконх в биконх) виж Динчев 2002, 212.

48


Пиластрите нямат класически вид, а носят разнообразна пластична (в нисък релеф) украса. Мотивите върху всеки един от пиластрите са различни, както са различни и техните капители. Този факт съвсем естествено води към извода, че мраморната облицовка поне частично е преупотребена. Орнаментът върху пи-ластрите обаче, подсказва, че те са създадени в късноантичната, а не класическата римска епоха. Необичайно е разделянето на пиластъра във височина на три полета с различна височина и орнаментика. Например, върху един от пиластрите (обр. 32) долното високо поле включва правоъгълник с четири допиращи се кръгове с вписани в тях четириъгълни фигури с конкавни страни, ограден от вътрешен бор-дюр с повит и външен бордюр с астрагал. Над него е разположено квадратно поле с вписан осмостен, в който има централна розета, оградена от бордюр с кръгове и втори, външен, с астрагал. Горното вертикално правоъгълно поле е подобно на долното по отношение на ограждащите пояси, но вътрешният правоъгълник е зает от диагонална мрежа от квадратчета, включващи кръстовидни мотиви-розети. Както се вижда, всички мотиви са свързани с репертоара на мозаичното изкуство и бихме казали, че са заемки от него. По същия начин, друг пиластър има долно правоъгълно поле, запълнено с ор-

тогонална мрежа от вписани квадрати, силно напомняща схемата на мозайката в

Обр. 31. Августа Траяна, domus: мозайка в opus sectile в помещението северно от голямата зала (графична реконструкция: Регионален исторически музей, Стара Загора)

Fig. 31. Augusta Traiana, domus: mosaic in opus sectile in the room north of the large hall (graphic reconstruction: Regional Museum of History, Stara Zagora)

49


Обр. 32. Августа Траяна, domus: мраморна облицовка на стените, пиластри и рамка на врата (графична реконструкция: Регионален исторически музей, Стара Загора)

Fig. 32. Augusta Traiana, domus: marble revetment of walls, pilasters and door frame (graphic reconstruction: Regional Museum of History, Stara Zagora)

opus sectile в помещението с двете апсиди. Това вероятно не е случайно и съответ-но подсказва, че независимо от известна хетерогенност в декорацията, в своята цялост тя е от един период и в нея се е търсило единство. Средното квадратно пано на същия пиластър е загубено, но горното правоъгълно поле е запълнено със зигзаговиден мотив (chevron), характерен за мозайките в opus tessellatum и спе-циално за приложения в тях стил на дъгата. Това е особено интересно наблюдение за принципите на вътрешната украса през V в. Трети пиластър е бил украсен в до-лната си част с канелюри, в средата с квадратно пано с вписани четири лотосови цвята, но горното правоъгълно пано е загубено. Този пиластър заедно с пиластъра с мотива от вписани квадрати е фланкирал врата с профилирана мраморна рамка.

50


Подобно на пиластрите, капителите също са разностилни, някои от тях сполии, други може би направени специално за къщата. Материалът, видът мрамор, също е различен. Един от капителите, със запазена част от архитрав над него, е от тип, характерен за ІV-V в.: акантовите листа при него допират острите си краища. Ка-чеството обаче пада при другите запазени капители. Единият от тях се отдалеча-ва в иконографско отношение от каноничните типове с премахването на средния акантов лист, изобразяван фронтално. На негово място са скулптирани растител-ни мотиви с не особено ясна форма.Два от капителите изглеждат създадени в едно ателие. Не всички форми в тях са

добре разбрани, а също така и добре изработени. Различават се два реда акантови листа, наклонени като че ли „духнати от вятър“, но не в една посока, а към центъра. Изработката на листата е грубовата. Грубовати са и хелисите, показващи се в две двойки над акантовите листа. Необичайно е поместването на едно яйце (ова) в основата на средния акантов лист. Всички тези елементи са по-плоско изработени

Обр. 33. Августа Траяна, domus: мраморна облицовка на стените, пиластри (графична реконструкция: Регионален исторически музей, Стара Загора)

Fig. 33. Augusta Traiana, domus: marble revetment of walls, pilasters (graphic reconstruction: Regional Museum of History, Stara Zagora)

51


в капитела, в който над овата е изрязана хризма (обр. 34). Това вече е интересен детайл, който насочва към две възможности за интерпретиране на резиденцията. Колегата Димитър Янков смята, че тази хризма е доказателство за принадлежност-та на резиденцията към епископския квартал на Августа Траяна. Наистина, кръс-товидната композиция в мозайката в opus sectile, кръстовидните форми в орна-ментиката и на други части от мраморната облицовка биха могли да се привлекат като допълнително основание за подобно тълкуване. От друга страна, възможно е появата на хризмата да е свързана с „християнизиране“ на дома, т.е. със сигниране-то му с християнските знаци, които да го запазят от беди и премеждия, но може би и да покажат навременна лоялност. Много от неясните въпроси за резиденцията ще бъдат разрешени когато бъде разкопана нейната околност. Ако в нея се открие епископската базилика на Августа Траяна, то сградата ще бъде с основание тълку-вана като епископейон.

Изводи

Независимо че бяха коментирани само пет богати къщи, очертаха се много от основните особености на елитната жилищна архитектура и декор в диоцес Тракия през късната античност. Извън този обзор останаха някои също много интерес-ни елитни сгради в Абритус, Сторгозия, Субрадице, Истрос и др.39 както поради ограниченията на обема на една статия, така и поради по-кратките публикувани сведения за тях.Един от важните изводи се отнася до хронологията на елитната жилищна архи-

тектура през римския период: ранните нива на вилата Армира и на т.нар. Резиден-

39 За сградата в Абритус срв. Иванов, Стоянов 1985; Динчев 2002, passim, фиг. 2 и 19А; за сградата в Сторгозия срв. Велков 1943, 276, обр. 378; Динчев 2002, 212, лит., фиг. 13 и 20/D; за Субради-це срв. Маджаров 1990; общо за късноантичните богати резиденции срв. Динчев 2002 и литература.

Обр. 34. Августа Траяна, domus: пиластров капител

Fig. 34. Augusta Traiana, domus: pilaster capital

52


ция във Филипопол показват, че богати къщи със солиден градеж и амбициозна вътрешна украса се появяват в края на І и самото начало на ІІ в., с оформящо се мнение за начало на този период на активно строителство във времето на и след Домициан40.Усилена строителната дейност и порастнали възможности за оформяне на лук-

созни интериори се наблюдават в десетилетията преди края на ІV в. и през първата половина на V в. Но варварските нападения в следващите десетилетия и през VІ-VІІ вв. правят тези територии вече несигурни. Елитната архитектура е свързана с просперитета на големите градове, които в

диоцеза Тракия са били устроени и украсени според принципите на римската ур-банизация. В края на ІV в. обаче се наблюдава нарушаване на градската мрежа чрез преграждане на улиците и приобщаването на тези площи към частните жилища (Марцианопол, Филипопол).В диоцеза Тракия преобладава перистилният тип луксозна жилищна сграда.Съобразно къснокласическата мода богатите къщи по правило включват зала

с апсида, която е с основна функция на приемна, и зали за угощения. Акцентът и материалната стойност на декора са изявени най-силно именно в тези помещения.В архитектурната украса на дома широко се използват сполиите.Украсата на елитната къща включва мозайки в различни техники, стенописи,

декоративна скулптура, колекции от изящна скулптура, водни съоръжения. Мозаичната украса показва използване на образци, разработени в източните

ателиета (на територията на съвременните Турция и Сирия).Жилищната архитектура и декор показват все още силна класическа окраска

през ІV и V в. Същевременно, именно през ІV-V в. започва и отдалечаването от класическите принципи в оформлението на интериора: промени в логиката на ор-дера, изоставяне на стенописната украса и на скулптурните колекции.В изследваните обекти откриваме следите на християнизиране на езическия по

своята оригинална същност контекст.


Ангелов 1999: А. Ангелов. Марцианопол – история и археология. Варна, 1999.Ангелов 2002: А. Ангелов. Марцианопол (Marcainopolis). – В: Р. Иванов (ред.) Римски и

ранновизантийски градове в България, І. София, 2002, 105-122.

40 Подобно мнение изказа колегата Здравко Димитров в e-mail до мен от м. юни 2011 г., което предавам тук с неговото любезно съгласие: „жилищна римска архитектура от Филипопол с предста-вителен характер...съм убеден, че съществува още от времето на Флавиите – най-общо в последната четвърт на І век...През Траяновата епоха наистина има вече сериозни архитектурни комплекси...бу-мът в архитектурното развитие на града е започнал очевидно още при Домициан“. Неговият анализ на щуковия фрагмент от третия строителен период на Резиденцията (срв. Кесякова 2008, обр. 15) на-сочва към същото датиране: „Именно палметите и широко изпълнените ланцети на йонийската кима ме ориентират, че детайлът е рáнен за Филипопол – категорично е изпълнен преди Хадриановите сгради и декорации. Подобни материали имаме от агората, от булевтериона (имам предвид кимата и палметите) но най-вече от театъра. Смятам, че детайлът е от Траяновата епоха – самото начало на ІІ в., при това категорично.“

53


Ангелов, Иванов 1983: А. Ангелов, Ив. Иванов. Слънчев часовник от Марцианопол. – Ин-тердисциплинарни изследвания, Х (1983), 111-115.

Боспачиева 2003: М. Боспачиева. Стратиграфски наблюдения при северозападния ъгъл на форумния комплекс на Филипопол (обект „Форум-Запад“). – В: А. Фол (ред.) Пътят. Сборник научни статии, посветени на живота и творчеството на д-р Г. Китов. София, 2003, 41-48.

Буюклиев, Янков, Калчев 1984: Хр. Буюклиев, Д. Янков, Кр. Калчев. Спасителни разкопки на късноантична обществена сграда в Стара Загора. – Археологически открития и разкопки през 1983 г. Смолян, 1984, 91.

Велков 1943: Ив. Велков. Находки и вести от разни места. – Известия на българския археологически институт ХІV, 1940-1942 (1943), 265-281.

Динчев 2002: В. Динчев. Към характеристиката на представителната късноантична жилищна архитектура в Thracia и Dacia. – Годишник на археологическия институт с музей БАН, ІІ (2002), 206-241.

Динчев 2009: В. Динчев. Античните градски площадни комплекси и тяхната съдба през късната античност. Част 1. Philippopolis и Nicopolis ad Istrum. – В: Б. Петрунова, А. Аладжов, Ел. Василева (ред.) Laurea. In honorem Margaritae Vaklinova, І. София, 2009, 63-80.

Иванов 2002: Р. Иванов. Августа Траяна (Augusta Traiana). – В: Р. Иванов (ред.) Римски и ранновизантийски градове в България, І. София, 2002, 218-230.

Иванов, Стоянов 1985: Т. Иванов, С. Стоянов. Abritus, история и археология. София, 1985.Кабакчиева 2009: Г. Кабакчиева. Великолепието на Армира. Ивайловград, 2009.Калчев 1992: Кр. Калчев. Археологически резерват „Августа Траяна-Берое“. Постижения и

проблеми. – В: Хр. Буюклиев, Д. Янков, Н. Кънев (ред.) 85 години Исторически музей Стара Загора. Стара Загора, 1992, 49-69.

Каров, Боспачиева 1989: З. Каров, М. Боспачиева. Спасителни археологически разкопки на подлез „Археологически“ в Пловдив (предварително съобщение). – Известия на музеите от Южна България XV (1989), 129-164.

Кесякова 1999: Е. Кесякова. Филипопол през римската епоха. София, 1999.Кесякова 2008: Е. Кесякова. Аристократичният дом на Филипопол. – В: Е. Генчева (ред.) Stu-

dia in honorem Aleksandrae Dimitrova-Milcheva. Югоизточна Европа през античността, VІ в. пр. Хр. – началото на VІІ в. сл. Хр. София, 2008, 235-255.

Кесякова 2009а: Е. Кесякова. Мозайки от резиденцията на Филипопол. – Годишник на Регионален археологически музей – Пловдив ХІ (2009), 137-162.

Кесякова 2009б: Е. Кесякова. Жилищна сграда „Нарцис“ от Филипопол. – Годишник на Регионален археологически музей – Пловдив ХІ (2009), 115-129.

Лозанов 2006: Ив. Лозанов. Бележки върху развитието на Филипопол в ранната история на римска Тракия (І в. – първа четвърт на ІІ в.). – Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, Специалност „Археология“ ІІІ, 2002 (2006), 231-244.

Маджаров 1990: М. Маджаров. Преториумът в Субрадице. – Известия на музеите от Южна България ХVІ (1990), 79-86.

Мартинова 2004: М. Мартинова. Форумът на Филипопол в светлината на археологическите проучвания. – В: Р. Иванов (ред.) Археология на българските земи, I. София, 2004, 290-294.

Младенова 1970: Я. Младенова. Облицовъчните капители от вилата при Ивайловград. – Известия на археологическия институт ХХХІІ (1970), 129-147.

Младенова 1991: Я. Младенова. Античната вила Армира при Ивайловград. София, 1991.Николов, Калчев 1986: Д. Николов, Кр. Калчев. Разкопки на обект „Младежки дом“ в Стара

Загора през 1982 г. – Известия на музеите в Югоизточна България ІХ (1986), 39-66.Славова 2007: М. Славова. Защо Берое, Верея, Боруй? – Известия на Старозагорския

исторически музей ІІ (2007), 313-327.Шаранков 2004: Н. Шаранков. Бележки и допълнения към няколко надписа от Филипопол.

– Годишник на археологически музей Пловдив, ІХ/2, 2004, 146-159.

54


Янков 1993: Д. Янков. Християнско култово строителство в Стара Загора през късната античност и средновековието. – Известия на музеите в Югоизточна България ХVІ (1993), 139-153.

Balty 1999: J. Balty. Réflections sur la chronologie: à propos d’un groupe de mosaïques de Syrie du Nord. – In: M. Ennaifer, A. Rebourg (eds.) VIIe colloque international pour l’étude de la mosaïque antique: actes. Tunis, 1999, 141-150.

Balty 1981: J.-Ch. Balty. Guide d’Apamée. Bruxelles, 1981.Balty, Chéhadé, Van Rengen 1969: J.-Ch. Balty, K. Chéhadé, W. Van Rengen. Mosaïques de

l’église de Herbet Muqa. – In: J. Balty (ed.) Colloque Apamée de Syrie, Bilan des recherches archéologiques 1965-1968. Bruxelles, 1969, 10-17.

Bonini 2006: P. Bonini. La casa nella Grecia romana, forme e funzioni dello spazio privato fra I e VI secolo. Roma, 2006.

Bospachieva 2001: M. Bospachieva. An Early Christian Martyrium from Philippopolis. – Ar-chaeologia Bulgarica V, 2 (2001), 59-69.

Bospachieva 2003: M. Bospachieva. The Late Antiquity Building EIRHNH with Mosaics from Philippopolis (Plovdiv, Southern Bulgaria). – Archaeologia Bulgarica VII, 2 (2003), 83-105.

DGMR I: C. Balmelle et al. Le décor géométrique de la mosaïque romaine. Répertoire graphique et descriptif des compositions linéaires et isotropes, I. Paris, 1985.

DGMR II: C. Balmelle et al. Le décor géométrique de la mosaïque romaine. Répertoire graphique et descriptif des décors centrés. Paris, 2002.

Gerov 1975: B. Gerov. Marcianopolis im Lichte der historischen Angaben und der archäologi-schen, epigraphischen und numismatischen Materialen und Forschungen. – Studia Balcanica Х (1975) 49-72.

Guidobaldi 2001: F. Guidobaldi. I sectilia pavimenta a modulo quadrato con motive complessi: componibilità degli schemi disegnativi e unicità dei motivi. – In: La mosaïque gréco-romaine VIII (D. Paunier, Ch. Schmidt (eds.) Actes du VIIIème colloque international pour l’étude de la mosaïque antique et médiévale, Lausanne (Suisse): 6-11 october 1997), I. Lausanne, 2001, 64-110.

Guimier-Sorbets 2005: A.-M. Guimier-Sorbets. Un nouvel embléma alexandrin (terrain du Pa-triarcat grec orthodoxe). – In: H. Morlier (ed.) La mosaïque gréco-romaine IX (Collection de l’Ecole française de Rome, 352), I. Rome, 2005, 567-577.

Hadjichristophi 2005: P. Hadjichristophi. La basilique du bord de mer à Kourion (Chypre). – In: H. Morlier (ed.) La mosaïque gréco-romaine IX (Collection de l’Ecole française de Rome, 352), I. Rome, 2005, 405-411.

Ιvanov 1985: T. Ivanov. Das Pеristylhaus in Mösien und Thrakien. – Eirene XXII (1985), 61-69.Jouejati-Madwar 2005: R. Jouejati-Madwar. A Mosaicist’s Workshop in Epiphania (Hama, Syria)

at the Beginnng of the 5th century. – In: H. Morlier (ed.) La mosaïque gréco-romaine IX (Col-lection de l’Ecole française de Rome, 352), II. Rome, 2005, 775-784.

Kuzmanov 2000: G. Kuzmanov. A Residence from the Late Antiquity in Ratiaria (Dacia Ripen-sis). – Archaeologia Bulgarica IV, 1 (2000), 27-43.

Kuzmanov, Valeva 2001: G. Kouzmanov, J. Valeva. Mosaïque d’une salle d’audience de Ratiaria (Dacia Ripensis). – In: La mosaïque gréco-romaine VIII (D. Paunier, Ch. Schmidt (eds.) Actes du VIIIème colloque international pour l’étude de la mosaïque antique et médiévale, Lausanne (Suisse): 6-11 october 1997), II. Lausanne, 2001, 255-368.

Lavagne, Prudhomme, Rouquette 1976: H. Lavagne, R. Prudhomme, D. Rouquette. La villa gallo-romaine des Près-Bas à Loupian (Hérault). – Gallia XXXIV, 1 (1976), 215-235.

Levi 1947: D. Levi. Antioch Mosaic Pavements. Princeton, 1947.McGuckin 2001: J. McGuckin. St. Gregory of Nazianzus: an Intelectual Biography. Crestwood,

N. Y., 2001.Minchev 2002: Al. Minchev. The "House of Antiope" – A Late Roman Residential House with

Mosaics at Marcianopolis (Devnya, Bulgaria). – In: The Roman and Late Roman City (The International Conference, Veliko Turnovo, 26-30 July, 2000). Sofia, 2002, 245-252.

Mladenova 1981: J. Mladenova. Die römische Villa bei Ivajlovgrad (VR Bulgarien) und ihre Ar-chitekturdekoration. – Das Altertum, 27, 1 (1981), 38-48.

55


Mladenova 1983: J. Mladenova. Les mosaïques de la villa d’Ivaïlovgrad (Bulgarie). – In: R. Cam-panati (ed.) Atti del III Colloquio internazionale sul mosaico antico (Ravenna 6-10 settembre 1980), I. Ravenna, 1983, 149-166.

Panagiotopoulou 1994: A. Panagiotopoulou. Représentations de la Méduse dans les mosaïques de la Grèce. – In: D. Galiano (ed.) VI coloquio internacional sobre mosaicos antiguos (Palen-cia-Merida octubre 1990). Guadalahara, 1994, 369-382.

Raynaud 1996: M.-P. Raynaud. La composition en croix de U dans la mosaïque de pavement. – Revue archéologique, 1 (1996), 69-102.

Rodziewicz 1976: M. Rodziewicz. Un quartier d’habitation gréco-romain à Kom el-Dikka. – Etudes et travaux du Centre d’archéologie méditerranéenne de l’Académie polonaise des sciences, 9 (1976), 169-210, figs. 22-24.

Rodziewicz 1984: M. Rodziewicz. Alexandrie III. Les habitations romaines tardives d’Alexandrie à la lumière des fouilles polonaises à Kom el-Dikka. Warszawa, 1984.

Soustal 1991: P. Soustal. Thrakien (Thrake, Rodope und Haimimontos). Mit einer Abbildung im Text und zwei Karten (Tabula Imperii Byzantini, VI). Wien 1991.

Valeva 1995: J. Valeva. Geometric mosaics from Bulgaria. – In: Roger Ling (ed.) Fifth internation-al Colloquium on Ancient Mosaics, held at Bath, England, on September 5-12, 1987 (Journal of Roman Archaeology, Suppl. Series, 9/2). Ann Arbor, 1995, 252-264.

Velkov 1977: V. Velkov. Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity. Studies and Materials. Am-sterdam, 1977.

Ασημακοπουλου-Ατζακα 1998: Π. Ασημακοπούλου-Ατζακά. Σύνταγμα των παλαιοχριστιανικών ψηφιδωτών δαπέδων της Ελλάδος, ΙΙΙ. Μακεδονία-Θράκη, 1. Τα ψηφιδωτά δάπεδα της Θεσσαλονίκης, Θεσσαλονίκη, 1998.

ELITE HOUSE ARCHITECTURE AND DECORATION IN THE DIOCESE OF THRACE

4TH 7TH CENTURIES

Julia Valeva

Whole or parts of luxurious residences have been discovered and studied in several of the cities of the Late Antiquity diocese of Thrace. They were planned and decorated according to the canons and the fashion of the time. Grouped around a peristylе, they include reception rooms, bedrooms and service rooms, and are decorated with mosaics, wall paintings and mar-ble revetments. Some of the owners also had collections of sculptures. The houses discussed include Villa Armira near Ivailovgrad, those in the capitals of provinces Marcianopolis and Philippopolis, as well as the domus in Augusta Traiana (Beroe). On the basis of this material one can make conclusions about the movement of the ateliers engaged in the luxurious deco-ration of the noble residences. At Villa Armira the mosaics reveal links with the repertoire and style of the Italian mosaics, but the architectural sculpture was probably the work of an atelier in Asia Minor (supposedly from Aphrodisias). In Late Antiquity the artistic relations with the ateliers of mosaic-makers from the provinces in Asia Minor and Syria, as well as with those in Greece, were fundamental. The luxurious residences in Thrace attest to the fact that the Bal-kan provinces enjoyed good economic development in Late Antiquity, regardless of the trials and tribulations related to the invasions of the Goths in the 4th century and the Huns in the 5th century. The Christianisation of residential architecture, for which there is also evidence in the houses of city nobles discussed here, is a particularly interesting and relatively new problem. The monuments from Thrace complement our knowledge about secular art in Late Antiquity, which today enjoys considerable interest and is the subject of a dynamic progress of research.

56


КЪСНОРИМСКА КРЕПОСТ НА ВРЪХ БОРОВЕЦ ДО ГРАД ПРАВЕЦ

(разкопки през 2008-2009 г.)

ВАЛЕРИ ГРИГОРОВ

Крепостта Боровец се намира в района на североизточните ограждащи Ботев-градската котловина възвишения „Западен Лакавишки рид“, на около 4 км северно от село Разлив, община Правец (обр. 1). Укреплението е разположено на билото на доминиращо над местността възвишение с надморска височина 847,88 м. От него се открива добра видимост към Ботевградското поле и към съседните планински върхове. Обектът е регистриран при теренни обхождания, извършени през 70-те години на ХХ в. Кратка информация за него е публикувана в сборник „Божениш-ки Урвич“ (Гочева, Домарадски 1979, 69). Мечислав Домарадски отбелязва, че кре-постната стена е със суха зидария, без хоросан и датира крепостта в предримската епоха. През 2008 и 2009 г. се проведоха системни археологически проучвания1. След

направения подробен обход и серия от малки сондажи бяха установени границите на крепостта. Укреплението има неправилна правоъгълна форма и е издължено по оста север-юг (обр. 2). Приблизителните му размери са 88 х 62 м, като загражда площ от около 5 дка (Григоров, Борисова, Занева, 2009, 442-443). Билото на върха е сравнително равно с площ около 1,2 дка. То е осеяно с десетки иманярски изкопи, в някои от които личат зидовете на сгради. Крепостната стена минава по ръба на по-ниската тераса, от която теренът се спуска стръмно надолу под наклон от 30-40 градуса. Голямата денивелация прави крепостта трудно достъпна от всички стра-ни. Най-удобен е достъпът от югоизток, където наклонът е по-малък (между 15 и 30 градуса). От тази страна на хълма е запазено трасето на стар път, който извежда до входа на крепостта. Пътят може да се проследи около 1 км. Той е широк между 2 и 3 м, като на места личат следи от изсичания в скалите и подзиждане на парапет откъм западната страна на склона. Сравнително по-лесен е достъпът до крепостта и от северозапад, от където по тясна пътека се излиза до северозападния ъгъл на укреплението. Разкопките бяха концентрирани в три сектора – на билото на хълма, при севе-

розападния ъгъл на укреплението и при входа на крепостта (обр. 2).

1 Археологическите разкопки се осъществиха от екип: Валери Григоров, Татяна Борисова, Михаела Занева в тясно сътрудничество с Исторически музей Правец. Финансирането на разкопките беше осигурено от Акционерно дружество „Искра-21“.


На билото на хълма се проучи площ от около 220 кв. м. Тук бяха разкрити две сгради (обр. 3-4). Сграда № 1 е едноделна, с размери 5,90 х 4,75 м. Стените са дебели 0,70 м, изградени са с ломени и грубо одялани камъни на калова спойка. От запад-ната страна е оформен вход. При проучването на сграда № 1, основно във вътреш-ното пространство, в силно опожарен пласт се откри голямо количество антична керамика (обр. 5). Повечето фрагменти са изработени на ръчно грънчарско колело с релефна шнуровидна украса. Фрагментите принадлежат на средно големи и го-леми по размер съдове. Откри се също керамика с щемпелована украса, една цяла пота, няколко фрагмента, украсени с черен фирнис, и керамика на бързо колело, изработена от светложълта много добре пречистена глина. В изхвърлената пръст от иманярски изкоп, северно от сграда № 1, се намери антична глинена лампа. Тя е еднофитилна, с пъпковидна украса върху горната ѝ част и с врязана украса по долната. Подобна глинена лампа е известна от Пернишката крепост (Любенова 1981, 146, обр. 68-1). Южно от сграда № 1 се откри почти изцяло запазена керамич-на купа, пълна с кости и въглени. По характерни белези, украса и технология на изработка керамичните фрагменти се датират в IV в. пр. Хр.2 Стратиграфски те се откриват в най-долния културен пласт, който е наситен с въглени и пепел. На много места от високата температура пръстта е оцветена до керемидено червено. Кладата и натрупания върху нея дебел пласт от начупени керамични съдове по-

2 Благодаря на Анелия Божкова за определяне на датировката на керамичните фрагменти.

Обр. 1. Местоположение на крепостта Боровец

Fig. 1. Location of Borovets fortress

58


казва, че комплексът е имал ритуално предназначение, т.е. на това място вероятно е съществувало светилище. В подкрепа на това предположение е откриването на зид от по-ранна постройка. Той преминава косо под основите на сграда № 1, в ней-ния северозападен ъгъл (обр. 4). Зидът е изграден от ломени и дялани камъни на калова спойка. Части от него са били разрушени при трасирането на основите на по-късната сграда. При направената проверка на север от сграда № 1 се установи, че ранният зид продължава в североизточна посока.Най-характерните находки, които се откриха при проучването на сграда №

1, са каменните точила (брусове). Във вътрешното пространство на сградата и около нея се намериха 24 точила (обр. 6). Голяма част от тях са нови, по повърх-ността им няма следи от употреба. Това идва да потвърди предположението, че в крепостта вероятно е имало работилница, в която специално са изработвани или складирани такива инструменти. В непосредствена близост до сграда № 1, на повърхността бяха намерени още един изцяло запазен сърп (обр. 8. 32) и железен ключ (обр. 8. 5).Югоизточно от сграда № 1 бяха разкрити останките на друга сграда, обозначена

с № 2 (обр. 3-4). Тя е разположена в най-високата точка на хълма. Стените са с дебе-лина 0,70-0,80 м, изградени са от средно големи ломени и дялани камъни, споени с ронлив хоросан. Основите стъпват върху материковата скала, като на места в не-равната скална повърхност са изсечени легла за полагането на камъните. Север-

Обр. 2. План на укреплението и разположение на изкопите

Fig. 2. Layout of fortification and digs

59


ната стена е проследена до 4,40 м, като на изток е напълно обезличена. Западната стена е проследена до 5,50 м и продължава на юг, където е напълно демонтирана. От източната стена е запазен само един малък фрагмент от 1 м. От южната стена е запазен сектор с дължина около 2 м. Тук камъните са подредени най-грижливо в три редици. Въпреки фрагментарния вид, в който е запазен градежът, данните са достатъчни, за да се направи сравнително точна реконструкция. Сградата е била с правоъгълен план с размери 9,50 х 7,20 м. Преграден зид по оста изток-запад офор-мя две помещения – северно, което е с вътрешни размери 4,65 х 5,75 м, и южно – с вътрешни размери 2,50 х 5,75 м. Вероятно северното по-голямо помещение е било основно, а южното е служило за предверие или е имало помощни функции. В северозападния ъгъл на южното помещение се разкри зид, ориентиран по

оста север-юг с дължина 1 м. Градежът е еднолицев, разположен е непосредствено до вътрешното лице на западната стена. Състои се от ломени и дялани камъни, споени с ронлив хоросан. Начинът на изграждане предполага, че зидът е свързан със сградата. Силно обезличеният му вид затруднява една по-сигурна интерпрета-ция. Масивната конструкция на сградата навежда на предположението, че е имало

Обр. 3. Графичен план на сгради № 1 и 2, разположени в централната част на укреплението

Fig. 3. Graphic layout of building Nos 1 and 2, located in the central part of the fortification

60


и втори етаж. Не е изключено разкритият зид в северозападния ъгъл на южното помещение да е изпълнявал функциите на основа за стълбище, което е отвеждало към втория етаж. Западно от сграда № 2 и успоредно на нея се разкри част от единичен зид с

дебелина 0,70 м. Той е изграден от по-дребни ломени и дялани камъни, споени с ронлив хоросан. По технологични признаци зидът може да се свърже със сграда № 2. От него е запазена отсечка с дължина около 4,50 м. Планировката на зида показ-ва, че северният му край е съобразен със северната линия на сграда № 2, а южният достига до линията на преградния зид. Единичният зид е изграден успоредно на

Обр. 4. Сгради № 1 и 2, разположени в централната част на укреплението

Fig. 4. Buildings Nos 1 and 2, located in the central part of the fortification

61


западната стена на сграда № 2 и вероятно е преграждал проход, оформяйки от запад отворено предверие (галерия) с ширина 2,30 м. В прохода и южно от него бяха разчистени две петна от каменна настилка. За настилката са използвани по-големи дялани камъни, подредени плътно един до друг. До югозападния ъгъл на сградата in situ се откриха нападали керемиди, вероятно от покрива на сградата. Те се намират върху старото ходово ниво.Топографското разположение на сграда № 2 в най-високата точка на крепостта

и изграждането на стените с по-качествен материал (камъни, споени с хоросан), предполага, че тя е имала по-специално предназначение. Става въпрос за предста-вителна постройка. Конкретната ѝ функция е трудно да бъде еднозначно опреде-лена. Не е изключено да е използвана като резиденция на управителя на укрепле-нието или да е служила за храм. На този етап на проучване може да се каже със си-гурност, че в самия център на крепостта това е била най-представителната сграда. Във вътрешното пространство на сграда № 2 и около нея се откри малък брой

късноантични керамични фрагменти и един фрагмент от прозоречно стъкло. Липсата на повече находки може да се обясни с факта, че сградата е била умишлено разрушена, а зидовете – демонтирани още през късната античност, при което те-ренът е бил разчистен. След свалянето на реброто между кв. С3/4 и С4/1 разкрихме друг по-късен зид, ориентиран по оста север-юг, който е на калова спойка. Непо-средствено до основите му открихме монета ½ фолис на император Юстиниан І, отсечена в Никомедия в периода 527-538 г. (обр. 7; пол. инв. № 63).За определяне на датировката на сграда № 2 от голямо значение са откритите

монети на императорите Гордиaн ІІІ (238-244), Траян Деций (249-251), Валериан І (253-260), Клавдий ІІ Готски (268-270) и Аврелиан (270-275) (обр. 7). Те са намере-

Обр. 5. Керамика от предримския период

Fig. 5. Pre-Roman period pottery

62


ни западно от сградата в пластове, съотносими стратиграфски към времето на из-граждане и времето на използването ѝ. От същия пласт произхожда и една кръгла бронзова апликация с нит в средата, предназначен за закрепване към ремък (обр. 8. 7) и една бронзова фибула (обр. 8. 1) от т.нар. Т-образни или луковични фибули, които се датират в III-IV в. (Генчева 2004, 61-62). Непосредствено до западната сте-на на сграда № 2 се откри също и едно бронзово капаче за тоалетна кутийка (обр. 8. 8), характерно за втората половина на ІІІ в. Друга подобна находка, вероятно също използвана за капаче на тоалетна кутийка, беше открита върху югоизточния ъгъл на сграда № 1 (обр. 8. 9). Близки аналогии на двете находки са известни от римската вила в с. Кралев дол (Найденова 1985, 135, табло 55: 78). Всичко това дава основание сграда № 2 да бъде датирана в средата или в третата четвърт на ІІІ в. Времето на разрушаване на сградата не може да се определи с по-голяма точност. Малкото количество находки и по-късни вкопавания от V и VI в. показват, че по това време сградата със сигурност не е съществувала.Крепостната стена е проучена в два сектора. В северозападния ъгъл на укрепле-

нието се проучи площ от около 100 кв. м (обр. 10-11), включващо 15 м от трасето на крепостната стена и вътрешното пространство непосредствено до нея. Западната крепостна стена е с дебели-на 1,35-1,40 м. Изградена е от средно големи ломени и дялани камъни, подредени в сравнително правилни редове и споени с хоро-сан. При разчистването на външното лице на стената бяха открити три разполо-жени в една линия отвора, които са останали най-вероятно от скелето при изграждането на стената (обр. 11. 3). Северозападни-ят ъгъл на укреплението оформя тъп ъгъл (около 110 градуса). Северната кре-постна стена е с дебели-на 1,60 м и върви точно по ръба на билото. По трасето на стената личат останки от сгради, разположени в един ред от вътрешната страна на укреплението.Непосредствено до се-

верозападния ъгъл на ук-реплението, на разстояние около три метра от вътреш-ното лице на западната

Обр. 6. Каменни точила (брусове)

Fig. 6. Sharpening stones (strops)

63


Обр. 7. Монети

Fig. 7. Coins

крепостна стена бяха разкрити зидове на сграда, обозначена с № 3 (обр. 10-11). Те са с дебелина 0,80-0,85 м, изградени от ломени и грубо обработени камъни, споени с кал. В рамките на заложения изкоп беше проучена само западната част от сградата, която е с дължина 5,90 м. Тук беше намерен камък, който е служил за основа на оста на врата (обр. 9. 15) и една метална дръжка от ведро (обр. 8. 33). В пространството между сграда № 3 и крепостната стена пласта на дълбочина 0,80-1,10 м е обилно наситен с пепел и въглени. На дълбочина 1,10 м бяха разкрити няколко хоризон-тално подредени тухли, които маркират ходово ниво (обр. 10). Непосредствено под тухлите, до вътрешното лице на крепостната стена, на дълбочина 1,33-1,40 м се раз-чисти петно от хоросаново бъркало. Под нивото на хоросановото бъркало следва пласт от светла кафяво-червена пръст, натрупал се като утайка до вътрешното лице на крепостната стена. В този пласт се откриват отделни фрагменти късноантична

64


керамика. Стратиграфската информация дава основание да се приеме, че хороса-новото бъркало вероятно е било използвано при по-късен ремонт на крепостната стена. Северно и южно от хоросановото бъркало бяха разкрити още две хоросанови петна, долепени до вътрешното лице на крепостната стена. Едното бъркало лежи върху стерилен терен и е използвано при изграждането на крепостната стена, а другото е в по-горен пласт и вероятно е останало от по-късен ремонт на стената.От намерените при разкопките в този сектор находки специално внимание за-

служава една оловна плочка-амулет (обр. 8. 16). Тя беше открита при разчистване-то на иманярски изкоп до вътрешното лице на крепостната стена, южно от сграда № 3. Плочката-амулет попада стратиграфски в късната фаза на използване на кре-постта – около IV-V в. Тя е с правоъгълна форма, с размери 24 х 16 х 3 мм и тежи 6,4 гр. Изработена е чрез леене в двустранен калъп. На лицевата страна, в средата на плочката, е отпечатан релефен малтийски кръст, вписан в медальон, оформен като трънен венец. В горния ляв ъгъл е отпечатан втори по-малък кръст. В другите три ъгъла също е имало украса, която обаче е силно обезличена и неясна. По ръбовете на плочката е оформен релефен бордюр, дублиран от вътрешната страна с рамка от гранули, които на места са силно изтрити. На обратната страна на плочката е гравиран четириредов надпис. Текстовото поле е разчертано с успоредни релефни линии, между които са изписани гръцки букви. Те са гравирани с нисък релеф, с еднакъв размер. В лявата част на плочката буквите са силно изтрити и обезличе-ни. Въпреки изтриването на първите две букви, думата на първия ред може почти сигурно да се прочете като (ΦΥ)ΛΑΚΤΟΝ (амулет) (Григоров 2010, 118-120). Засега е известна само една подобна плочка, която произхожда също от Северозападна България (Марков 2003, 51-53).Най-много находки от северозападния ъгъл на укреплението произлизат от

опожарения пласт на дълбочина 0,80-1,10 м. Сред битовите предмети интерес представляват две бронзови куки (обр. 8. 13-14), фрагменти от метален съд (обр. 8. 30), два костени предмета (8. 10, 12), два ножа (обр. 8. 19, 21), железни шипове от да-рак (8. 28), една желязна игла за шиене (обр. 8. 27) и няколко прешлени за вретено (обр. 9. 12, 14). В същия пласт се откриват и много керамични фрагменти (обр. 9. 2, 6-10) и един изцяло запазен конусовиден глинен капак (обр. 9 2). От най-ранния културен пласт (дълбочина 1,90-2,60 м) произлиза един фрагмент от бронзово ог-ледало (обр. 8. 31). В същия пласт, до вътрешното лице на крепостната стена беше открит също един бронзов пръстен (обр. 8. 4). Той е с тънка халка, към която е спо-ена дебела кръгла плочка. Диаметърът на халката е 1,8 см, а диаметърът на плочка-та е 0,9 см. Размерите показват, че той вероятно е носен от жена. Върху лицевото поле на плочката е гравирано мъжко лице, с брада, представено в профил на дясно.Третият сектор, в който бяха извършени разкопки, се намира по югоизточния

склон на хълма (обр. 2) (Григоров, Борисова, Занева 2010, 334-336). Теренните на-блюдения показаха, че в тази най-достъпна зона трябва да се търси входът на кре-постта. Старият път, който се изкачва плавно по склона на възвишението, достига именно до тук. В рамките на четири квадрата беше проучена площ от около 85 кв. м (обр. 12). В квадрат D5/15 се разкриха масивни зидове, изградени с ломени камъни, споени с хоросан. В средата се очерта проход на вход, рамкиран от северната страна от дебел 3,05 м масивен зид (обр. 13. 1). Южното крило на входа е изградено асиме-трично на северното, като е изтеглено с около 2 м навътре. Проходът на входа е с

65


Обр. 8. Находки

Fig. 8. Finds

ширина 2,20 м. До северната рамка на входа на място се откри дялан правоъгълен камък, който е служил за основа на портата. Той е положен върху скалната основа, на около 0,80 м от вътрешната линия на стената (обр. 13. 1). На същата линия, но на южната рамка е оформена плитка ниша (обр. 13. 2), която вероятно е използвана за заклинване на дървената касета на портата. На около 10-15 см над скалния масив пластът е силно сбит, съставен е от дребни камъни и керамични фрагменти. Този пласт е служил за заравняване на скалната основа и маркира ходовото ниво. В него се откриха част от желязна луковична фибула (обр. 8. 2), която се датират в III-IV в. (Генчева 2004, 61-62), бронзово синджирче (обр. 8. 22), едно каменно точило и няколко железни пирона (обр. 8. 25).За да се разшири проучената площ, бяха заложени три изкопа западно, южно

66


и северно от входа. Северно от входа, в квадрат D5/11, беше разкрит масивен кре-постен зид с дебелина около 3 м. В определен момент северното крило на входа е било разрушено. При извършения в последствие ремонт върху края на старата крепостна стена е била издигната малка плътна кула. Тя е с размери 3,00 х 3,80 м и е фланкирала лявата страна на портата (обр. 13. 3). До вътрешното лице на кулата е долепена нова крепостна стена. Основите на старата крепостна стена са използва-ни като ниска платформа с максимална височина до 1,30 м, изпълнявала функция-та на нисък контрафорс, укрепващ стената откъм стръмния източен скат.Южно от входа, в квадрат Е5/3, беше разкрита част от плътна кула, която е при-

кривала портата откъм достъпната страна (обр. 12; 13. 4). Кулата има неправилна правоъгълна форма с ширина 4,50 м и леко скосен и издаден на югоизток връх. По-късно кулата е била разрушена, а върху вътрешната ѝ половина е изградена нова крепостна стена. При тази реконструкция на входното пространство основа-та на кулата е запазена във височина до 1 м и оформя тясна площадка, изпълняваща функцията на нисък контрафорс. В руините над кулата се откри един железен три-

Обр. 9. Находки

Fig. 9. Finds

67


зъбец (обр. 8. 18), една желязна кука с листовидна форма и малък отвор в основата (обр. 8. 29) и монета на Северина, съпруга на Аврелиан (270-275) (обр. 7. № 34), а пред кулата се намериха многобройни парчета от прозоречно стъкло (обр 9. 19). Въпреки малкия брой на находките, данните от проучването на входа на крепостта отнасят датирането към втората половина на ІІІ в. Установените реконструкции на фортификационните съоръжения също трябва да са извършени в този период. По време на разкопките бяха намерени 14 монети. Част от тях са силно изтрити

и обезличени. След почистването 8 от монетите бяха определени3 (обр. 7). Повече-то от тях са от средата и втората трета на ІІІ в. Откритите в сигурен стратиграфски контекст монети се явяват основен аргумент при определяне времето на изграж-дане и най-активно използване на укреплението. При направения теренен обход извън крепостта, по североизточния склон на възвишението бяха намерени още няколко монети от средата на IV в. Най-късните монети, намерени на билото на

3 Монетите са определени от Мирослава Доткова.

Обр. 10. Северозападен сектор на укреплението (графични заснемания)

Fig. 10. Northwestern sector of the fortification (graphic surveys)

68


хълма, са една монета на Лъв І (457-474), сечена в Константинопол и една монета на император Юстиниан І (527-565), отсечена в Никомедия в периода 527-538 г. Твър-де слабото присъствие на материали от V-VI в. Говори ако не за пълно прекъсване, то за силно редуциране на живота в крепостта по това време.

Обр. 11. Северозападен сектор на укреплението

Fig. 11. Northwestern sector of the fortification

69


Сред предметите, които се откриват, спадат още 7 върха на стрели. Обикновено те имат тристенна ромбовидна форма (обр. 8. 17). В централната част на крепостта (в квадрати С 3/3 и С3/8) се откриха също 6 оловни тежести за рибарска въдица (обр. 8 6), няколко цинти за подметки на обувки (обр. 8. 26) и част от железни бу-каи (обр. 8. 24).За изясняване на химическия състав на използваните строителни разтвори

бяха взети хоросанови проби от зидовете на сграда № 2, от две хоросанови бъркала и от различни сектори на крепостните стени (общо 10 проби). Технологичното из-следване се извърши от инж. Пламен Бонев в лабораторията на НАИМ-БАН4 (виж приложението). Резултатите показаха, че в хоросана, използван при изграждането на сграда № 2 (проби 1-3), е добавен пясък (Si), като съотношението му с Ca е около

4 Анализът на пробите е направен със спектометър тип EDX-720, без вакуум.

Обр. 12. Вход на укреплението (графични заснемания)

Fig. 12. Fortification entrance (graphic surveys)

70


1:1. В хоросана, използван при строежа на крепостните стени, не е добавян пясък, а процентното съдържание на Са е между 84 и 95%. Напълно идентични са резулта-тите и от пробите, взети от хоросановите бъркала (проби № 5 и 6), което доказва използването им при строежа на крепостната стена. Откриването на сяра в проби-

Обр. 13. Вход на укреплението

Fig. 13. Fortification entrance

71


те предполага, че варта е получавана чрез горене с каменни въглища. Резултатите от анализа показват, че и при ранната и при късната крепостни стени е спазвана еднаква строителна технология и еднакъв като състав хоросан. Този факт е важен, защото ни насочва към извода, че преустройството на входа вероятно е станало сравнително скоро след изграждането на укреплението.На обекта беше направена също и геоложка експертиза. Според инженер-ге-

олог Борислав Борисов крепостните стени са фундирани директно върху скали от Старопланинския гранодиоритов – гранитов комплекс. Геоложкият строеж на връх Боровец е обусловен от палеозойски гранити (Ботевградски плутон), които са процепени от редица дайки със среден състав (диоритови порфирити). Добър пример за това е установеното в южната част на крепостта скално образование, което прилича на специално изсечен улей. На места разкритията на дайковия ком-плекс се изразяват в стърчащи тела сред изветрелите гранити на плутона, а на мес-та се отличават от околния палеозойски плутон с характерния за субвулканския фациес тип изветряне.Проучването на малки укрепени структури като тази на връх Боровец е важно

за изясняване процеса на формиране на подобни селища на Балканите през късно-римския период. Фактори за тяхната поява могат да се търсят както в обществено-икономическите условия, така и в политически събития, свързани с честите нах-лувания на „варварско“ население, което поставя местното балканско население пред необходимостта да изгради една по-гъста система от укрепени пунктове за защита. Невъзможността да се неутрализират „варварските“ набези още на грани-цата, определя формирането на една нова дефанзивна стратегия на защита на бал-канските римски провинции. Един от преломните моменти, който дава импулс за изграждане на малки укрепления, като това на хълма Боровец, вероятно е свързан с масираните готски нападения в периода след 248-269 г. С това се слага край на един дълъг период от над осем десетилетия на относително спокойствие и сигур-ност в балканските провинции. Силно дестабилизирани от военните поражения през 270-272 г. римските гарнизони са принудени да изоставят териториите на се-вер от Дунав и да се изтеглят на юг от реката. Те се заселват в района на Сердика и Рациария, където формират нови провинции – Вътрешна Дакия и Крайбрежна Дакия. Получените от двата археологически сезона стратиграфски данни на кре-постта Боровец показват, че изграждането на укреплението е станало около 60-70-те години на ІІІ в. и може да се свърже с тези събития.По предложената от В. Динчев класификация на късноантичните неградски

укрепени селища (Динчев 1999, 14) крепостта Боровец спада към първата група със защитена площ под 1 хектар (10 дка). Един от въпросите, който остава дискусионен, е доколко крепостта Боровец, а вероятно и други подобни укрепления могат да се определят като селища или става въпрос предимно за укрепени казарми. За изяс-няването на този проблем ще бъде необходимо едно по-комплексно изследване както на вътрешното пространство, така и на близко разположените до укрепле-нието селища и некрополи. Данните, с които разполагам на този етап, показват, че преди изграждането на крепостта, хълмът вероятно е използван за култово място. Предримският (тракийски) пласт е представен от жертвена клада и голямо коли-чество керамика, характерна за IV в. пр. Хр. От този период са също останките от зид, който е проучен частично и загатва за наличието на сграда или съоръжение, свързано с кладата. Върху кладата и останките от зида по-късно е издигната сграда

72


№ 1. Засега липсват по-конкретни данни за нейната датировка. Нейните функции не са напълно изяснени. Липсата на отоплително съоръжение би могло да означа-ва, че тя не е служила за жилищни цели. В сградата и около нея са открити необи-чайно голям брой каменни точила (брусове), които вероятно са били специално складирани. Около 60-те или 70-те години на ІІІ в. в центъра на хълма е била издигната сгра-

да № 2. Тя има представителен монументален характер. По същото време вероятно е било изградено и укреплението. Данните от разкопките при входа на крепостта категорично показват наличието на два строителни периода. През първия стро-ителен период портата е защитавана от юг с една правоъгълна кула, а от север с масивна дебела 3 м стена, която е издадена с около 2 м пред укрепената линия. Про-ходът на входа е с ширина около 3 м. Получената асиметрия на укрепената линия при входа вероятно е търсена умишлено от архитекта, като е осигурявала по-удоб-на обстрелна зона пред портата. Близък аналог на оформянето на входа чрез две асиметрично изградени крила на прохода е известен от крепостта Маркова Кула (Република Македония) (Микулчиќ 1999, 181, сл. 126).През втория строителен период южната кула е премахната. Върху вътрешната ѝ

половина е била издигната нова крепостна стена с дебелина 2,10 м. Северно от входа, в края на старата крепостна стена е издигната малка плътна кула с размери 3 х 3,80 м. Зад нея на фуга е долепена нова крепостна стена. Ширината на входа е стеснена на 2,20 м. Няма сигурни данни какво събитие е наложило предприетите ремонти и съществени преустройства на крепостните стени. Стратиграфските наблюдения показват, че те са станали сравнително скоро след изграждането на укреплението. Липсват следи крепостта да е била атакувана или превзета. По-скоро причина за разрушенията трябва да се търси в конструктивни дефекти, които са се проявили вероятно при някое земетресение, повредило големи части от крепостните стени, включително и входа. Краят на функциониране на крепостта е маркиран от дебел пласт, наситен с пепел и следи от пожари, установен единствено в северозападния сектор на укреплението. Липсата на находки с висока датираща стойност не поз-волява взе още да се направи едно по-сигурно определяне на това време. През V-VI в. количеството на находките е значително по-малко, което показва по-слабо или дори епизодично обитаване в едно вече поизоставено укрепление.

73


Приложение

Химически състав на хоросана, използван при градежа на сграда № 2

проба № 1западен зид

(галерия)

проба № 2западен зид (сграда)

проба № 3южен зид

Ca – 47.856 % Ca – 46.878 % Ca – 47.575 %

Si – 41.009 % Si – 41.922 % Si – 41.421 %

K – 6.615 % K – 6.309 % K – 5.822 %

Fe – 4.016 % Fe – 4.330 % Fe – 4.190 %

Ti – 0.362 % Ti – 0.358 % Ti – 0.219 %

Mn – 0.054 % Mn – 0.076 % Mn – 0.156 %

Sr – 0.034 % Sr – 0.049 % Sr – 0.033 %

Rb – 0.032 % Rb – 0.034 % Rb – 0.026 %

Zr – 0.021 % Zr – 0.022 % Zr – 0.023 %

Y- 0.002 % Y – 0.004 % -

- Cu – 0.017 % Cu – 0.013 %

- - Ba – 0.511 %

Химически състав на хоросана, използван при градежа на крепостната стена в кв. 2 и на долепените до стената бъркала № 2 (кв. 1) и № 3 (кв. 3)

проба № 4СЗ ъгъл (крепост)

проба № 5бъркало № 2

проба № 6бъркало № 3

Ca – 85.540 % Ca – 85.023 % Ca – 84.819 %

Fe – 10.043 % Fe – 9.346 % Fe – 9.989 %

K – 2.379 % K – 4.021 % K – 3.397 %

Ti – 0.850 % Ti – 0.985 % Ti – 0.891 %

Mn – 0.971 % Mn – 0.419 % Mn – 0.662 %

Sr – 0.176 % Sr – 0.159 % Sr – 0.186 %

Rb – 0.041 % Rb – 0.046 % Rb – 0.055 %

Химически състав на хоросана, използван при градежа на крепостната стена при входа

проба № 7D5/11

проба № 8D5/15

проба № 9E5/3 ранна стена

проба № 10E5/3 късна стена

Ca – 83.957 % Ca – 90.366 % Ca – 92.182 % Ca – 94.828 %

Fe – 9.030 % Fe – 5.043 % Fe – 2.610 % Fe – 2.812 %

K – 5.421 % K – 3.495 % K – 2.209 % K – 1.700 %

Ti – 0.887 % Ti – 0.595 % Ti – 2.647 % Ti – 0.263 %

Mn – 0.262 % Mn – 0.276 % Mn – 0.088 % Mn – 0.186 %

Sr – 0.166 % Sr – 0.135 % Sr – 0.238 % Sr – 0.198 %

Rb – 0.084 % Rb – 0.048 % Rb – 0.026 % -

Ag – 0.194 % - - -

- Zr – 0.042 % - Zr – 0.013 %

74



Генчева 2004: Е. Генчева. Римските фибули от България от края на І в. пр.н.е. до края на VI в. на н.е. Велико Търново, 2004.

Гочева, Домарадски 1979: З. Гочева, М. Домарадски. Антични следи в Ботевградския край. – В: Г. Чакъров (ред.) Боженишки Урвич, София, 1979, 63-73.

Григоров 2010: В. Григоров. Раннохристиянски амулет от късноантичната крепост Боровец до Правец. – Археология LI,1-2 (2010), 118-120.

Григоров, Борисова, Занева 2009: В. Григоров, Т. Борисова, М. Занева. Крепостта Боровец при Правец. – В: Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009, 442-445.

Григоров, Борисова, Занева 2010: В. Григоров, Т. Борисова, М. Занева. Крепостта Боровец при Правец. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 334-336.

Динчев 1999: В. Динчев. За границата на градската форма на живот в късноантичните диоцези Thracia и Dacia – надценените центрове. – Археология XL, 1-2 (1999), 13-31.

Любенова 1981: В. Любенова. Селището от римската и ранновизантийската епоха. – В: Иванов, Т. (ред.) Перник. Поселищен живот на хълма Кракра от V хил. пр. н. е. до VІ в. на н.е., І. София, 1981, 107-203.

Марков 2003: Н. Марков. Поклоннически амулет от IV в. – Археология XLIV, 4 (2003), 51-53.Микулчиќ 1999: Ив. Микулчиќ. Антички градови во Македониjа. – В: кой е редактор (ред.)

Макропроект „Историjа на културата на Македониjа“, VІІІ. Скопjе, 1999.Найденова 1985: В. Найденова. Римската вила в с. Кралев дол, Пернишки окръг (Разкопки и

проучвания, XIV). София, 1985.

LATE ROMAN FORTRESS ON MT. BOROVETS NEAR PRAVETS (excavations in 2008-2009)

Valeri Grigorov

The fortress of Borovets is located some 4 km north of Razliv village, Pravets municipality (fig. 1). It was built on the ridge of an eminence dominating the locality with an altitude of 847.88 m. The fortification has an irregular rectangular form and is elongated along the north-south axis (fig. 2). Its approximate dimensions are 88 х 62 m, walling in an area of some 0.5 ha. The considerable denivelation makes the fortification difficult to access on all sides. The easiest access is from the southeast. The route of an old road leading to the entrance of the fortress has been preserved on this side of the hill.Two buildings were revealed on the ridge of the hill (fig. 3-4). Building No. 1 has a single premise, with dimensions 5.90 х 4.75 m. An entrance has been pierced on the north side. Inside research revealed a severely burnt layer with a large quantity of ancient pottery fragments (fig. 5). Accord-ing to typical characteristics, decoration and technology of production the pottery shards are dated to the 4th century BC. The pyre and the thick layer of broken pottery heaped on it show that this complex had a ritual purpose, i.e. there was probably a shrine in this place. The most typical finds made in the course of the investigation of building No. 1 were sharpening stones (strops). A total of 24 strops were found inside the building and around it (fig. 6). Directly next to building No. 1, finds on the surface included an entirely preserved sickle (fig. 8. 32) and an iron key (fig. 8. 5).The remains of another building, designated as No. 2 (fig. 3, 4), were found to the southeast of building No. 1. It is located at the highest point of the hill. In spite of the fragmentary form in which the construction has been preserved, the evidence is sufficient to make a relatively precise reconstruction. The building had rectangular layout with dimensions 9.50 х 7.20 m. A septal wall along the east-west axis forms two rooms – a northern one, with internal dimensions 4.65 х 5.75 m, and a southern one with internal dimensions 2.50 х 5.75 m. Probably the northern larger room was the main one, while the southern one served as an antechamber and had supportive func-tions. West of building No. 2 and alongside it a single wall was revealed with a length of some 4.50 m. It was erected parallel to the western wall of building No. 2 and probably blocked a passage, forming an open antechamber (gallery) with a width of 2.30 m. Two spots of stone paving were

75


revealed in the passage and south of it. At this point of research it can definitely be said that in the very heart of the fortress this was the most representative building. It is difficult to define its con-crete function unequivocally. It could possibly have been used as the residence of the commander of the fortress or could have served as a temple. The coins of emperors Gordian ІІІ (238-244), Trajan Decius (249-251), Valerian І (253-260), Claudius Gothicus (268-270) and Aurelian (270-275) (fig. 7) were very important for the dating of building No. 2. They were found west of the building in layers stratigraphically aligned with the time it was built and the time it was used. The same layer revealed a round bronze inlay (fig. 8. 7) and a bronze fibula (fig. 8. 1). A bronze cosmetic box lid was also discovered directly next to the western wall of building No. 2 (fig. 8. 8). All these finds provide grounds to date building No. 2 in the middle or the third quarter of the 3rd century. The small number of finds and later embeddings from the 5th and the 6th century show that at that time the building definitely no longer existed.The fortification wall has been studied in two sectors. A total of 15 m of the course of the wall and the directly adjacent internal space were revealed in the northwestern corner of the fortress. The western wall is 1.35-1.40 m thick. The northwestern corner of the fortification forms an obtuse angle (about 110 degrees). The northern fortification wall has a thickness of 1.60 and follows the rim of the ridge exactly. The walls of a building, designated as No. 3 (fig. 10-11), were revealed directly next to the northwestern corner of the fortification, some 3 m from the inner face of the western fortification wall. Between building No. 3 and the fortification wall the layer at a depth of 0.80-1.10 m is thickly encrusted with ash and embers. Several horizontally layered bricks marking a pedestrian level were discovered at a depth of 1.10 m (fig. 10). Directly beneath the bricks, next to the inner face of the fortification wall, a spot of stirred mortar was revealed at a depth of 1.33-1.40. North and south of the stirred mortar two more mortar spots were revealed, adjacent to the inner face of the fortification wall. A lead plate amulet (fig. 8. 16) is one of the finds in this sector that deserves special attention. Among the household objects, it is interesting to note two bronze hooks (fig. 8. 13-14), fragments of a metal vessel (fig. 8 30), two bone objects (8. 10, 12), two knives (fig. 8. 19, 21) and others. The same layer also revealed many fragments of pottery (fig. 9. 2, 6-10) and an entirely preserved conical clay lid (fig. 9. 2). The fragment of a bronze mirror (fig. 8. 31) and a bronze ring (fig. 8. 4) originated from the oldest cultural layer (depth 1.90-2.60 m). The entrance was discovered in the southeastern part of the fortification. Two construction pe-riods were established. In the first construction period the gate was protected from the south by a rectangular tower and from the north – by a massive 3m wall, jutting out some 2 m before the fortified line. The passage of the entrance is some 3 m wide. In the second construction period the south tower was demolished and a new fortification wall 2.10 m thick was erected in its inner half. North of the entrance, at the end of the old fortification wall, a small thick tower was erected with dimensions 3 х 3.80 m. A new fortification wall was attached behind it by a fuge. The width of the entrance was narrowed to 2.20 m. Some interesting finds made at the entrance include an iron trident (fig. 8. 18), an iron hook (fig. 8. 29), a coin of Ulpia Severina, the wife of Emperor Au-relian (270-275) (fig. 7 34), an iron bulb-like fibula, and a bronze chain (fig. 8. 22), among others. Numerous pieces of window glass (fig. 9. 19) were also found in front of the south tower. In spite of the small number of finds, the data from the research of the fortification entrance indicate dating in the second half of the 3rd century. Fourteen coins were found in the course of excavation. After cleaning eight of the coins were iden-tified (fig. 7). Most of them date from the middle and the second third of the 3rd century. The coins found in a definite stratigraphic context are a fundamental argument in determining the time of construction and most active use of the fortification. Ten mortar samples were analysed to reveal their chemical content (see appendix). The study of small fortifications such as the one on Mt. Borovets is important to clarify the proc-ess of formation of such settlements in the Balkans in the Late Roman period. One can look for factors behind their emergence in both the social and economic conditions, and in the political events related to the frequent incursions of "barbarian" people, which faced the local Balkan population with the need of developing a tighter system of fortified defence points.

76


НОВООТКРИТА БАНЯ ЮЖНО ОТ ЦЪРКВАТА „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ“

ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ЕВГЕНИ ДЕРМЕНДЖИЕВ

Новооткритата баня се намира в западното подножие на хълма Царевец, на 60 м южно от църквата „Св. 40 мъченици“ (обр. 1. 1). Разположена е между западната крепостна стена на ранновизантийското укрепление и подпорната стена на съвре-менната улица (обр. 2. 1). В периода 1992-1999 г., едновременно с разкопките на църквата „Св. 40 мъченици“ и нейния некропол, ръководени от К. Тотев (НАИМ при БАН, Филиал Велико Търново), се правеха периодични почиствания, обновя-ване на профилите, техническо и фотозаснимане на този малък обект. След про-ведените през 2007 г. целенасочени археологически разкопки се откри неизвестна до този момент църква от столичния период на Търновград (Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2008, 696-698). Тогава се установи, че върху стените на съборената вече църква е била изградена баня, използвана през ХV-ХVІ в. (обр. 2. 2, 3). По-късно (ХVІ-ХVІІ в.), край нефункциониращата баня, възниква следстоличен градски не-кропол (23 гроба). Разкопките продължиха и през 2009 г., когато се откри абсидата на църквата и сектор от източната част на банята (Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2010, 507-509). През 2010 г. се проучиха още 25 гроба от некропола южно от банята (Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2011, 447). Археологическите разкопки се финан-сират изцяло със средства на Националния исторически музей.В настоящото изследване са представени основните резултати от разкопките на

тази новооткрита баня във Велико Търново, свързани с архитектурата ѝ и възмож-ностите за реконструкция на нейния план и обем1.

Архитектура

При строежа на банята са използвани част от стените на наоса и притвора на по-луразрушената църква, запазени на височина 1,20-1,50 м, които са били надстроени с каменна зидария и бял хоросан (обр. 2. 2). В цялата вътрешност на наоса, а из-глежда и на притвора, е бил насипан дебел от 0,60 м до 1 м пласт кафява пръст (обр. 2. 3). В този насип и върху запазените стени на църквата е изградена банята, която е получила издължения правоъгълен план на храма, ориентиран изток-запад (обр.

1 Възможността да публикувам резултатите от археологическите разкопки на тази нова баня дължа на ръководителя на обекта доц. д-р К. Тотев.


6. 1). Дължината на северната и южната стени на банята е 14,40 м, а на западната и източната – 6,30 м. Ширината им е 0,90 м, а запазената височина – до 1,30 м.Къпалня. В очертанията на наоса е била разположена къпалнята, която има не-

говите първоначални вътрешни размери: 7,50 м х 4,45 м (обр. 6. 1). Стените в за-падната ѝ половина са разрушени до нивото на стените на църквата (обр. 2. 4; 4. 2), а западната стена е изцяло унищожена, като на място е останал само фундаментът (обр. 2. 3). Северната стена на къпалнята е запазена в източния край на височина 0,90-1,20 м над стената на църквата, където се откриха леглата на 2 вътрешни на-длъжни сантрача с размери 0,13 м х 0,15 м (обр. 3. 2). На 1 м над нивото на висящия под се намира началото на свода (оцелял е само 1 ред камъни), с който е била по-крита къпалнята (обр. 3. 2). В западната половина на северната стена на наоса на църквата се разчисти ниво-

то, до което тя е била съборена и впоследствие подравнена с тънък пласт хоросан (обр. 3. 3). В този хоросан са запазени отпечатъци от кучешки лапи, останали там по времето, в което той е изсъхвал, преди да започне зидането на новата северна стена на банята.На северната фасада на къпалнята е направен тесен корниз, върху който стъпват

петите на 2 арки (отстоящи на 0,10 м по-навътре от неговия ръб) (обр. 3. 4). Корни-

Обр. 1. План на Търново с маркираните места на баните: 1. Новооткрита баня; 2. Църква „Св. 40 мъченици“; 3. Обществена баня („Шишманова баня“); 4. Баня в разрушения

Царски дворец в крепостта на хълма Царевец; 5. Баня Баш хамам.

Fig. 1. Plan of Tarnovo with the marked locations of the bath houses: 1. Newly discovered bath house; 2. Holy Forty Martyrs church; 3. Public bath house (Shishman bath house); 4. Bath house

in the destroyed Royal Palace in the fort on Tsarevets Hill; 5. Baş Hamam bath house.

78

НОВООТКРИТА БАНЯ ЮЖНО ОТ ЦЪРКВАТА „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

зът, с височина 0,15 м, е оформен от 1 ред големи четвъртити камъни, които се изда-ват с около 0,05 м пред външното лице на стената. Арката при североизточния ъгъл на банята има дължина 1,10 м, ширина 0,11 м и запазена височина 0,50 м. Втората арка отстои на 1,15 м западно и има дължина 1,05 м, ширина 0,11 м и височина 0,20 м. Върху арките ляга началото на свод, който е покривал галерия пред северната

фасада на банята (обр. 3. 4). Други следи или останки от нейната конструкция не се откриха. Изглежда стълбовете на галерията са били изцяло разрушени при вко-паването на гробовете от следстоличния некропол през ХVІ-ХVІІ в. В зидарията на източната арка и по началото на свода до нея са запазени тухли

от три декоративни реда от фасадната украса, които не са преминавали през ця-лата ширина на северната стена (обр. 3. 4). Първият ред е положен направо върху корниза, над него следват два реда камъни, а над тях – нови два реда тухли. За източна стена на къпалнята е използвана високо запазената стена на църква-

та, заедно с апсидата (до 1,90 м над нивото на висящия под) (обр. 4. 1).

Обр. 2. Общ вид и детайли от банята: 1. Банята, църквата „Св. 40 мъченици“ и крепостта на хълма Царевец (от север); 2. Банята (от запад); 3. Къпалнята със стълбчетата от

подподовото отопление (от запад); 4. Южната стена с отвора на огнището и стълбчетата в западната част на къпалнята (от север).

Fig. 2. General view and details of the bath house: 1. The bath house, the Forty Holy Martyrs church (from north); 2. The bathhouse (from west); 3. The bath itself with the pillars of the

hypocaust system of heating (from west); 4. The south wall with the opening of the furnace and the pillars of the hypocaust in the west part of the bath itself ( from north).

79


Източният край на южната стена на къпалнята е оцелял на височина 0,80 м над подравнената зидария на съборения пиластър в югоизточния ъгъл на наоса и до 0,30 м при външното лице, където също е оформен корниз, подобно на корниза на северната стена (обр. 3. 1). Върху корниза е запазен първия тухлен ред от декора-тивната украса на южната фасада.

Обр. 3. Изгледи и детайли от банята: 1. Южната стена с дублиращата стеничка, отвора на огнището и висящия под в източната част на къпалнята (от север); 2. Северната

стена и висящия под на къпалнята в източната част (от югозапад); 3. Северната стена на църквата и северната дублираща стеничка с тръби от стенното отопление на къпалнята;

4. Северната фасада на банята с корниза, арка и част от свода на галерията.

Fig. 3. Views and details of bath house: 1. The south wall with the little doubling wall, the furnace opening and the raised floor in the eastern part of the bath house (from north); 2. The north wall

and the raised floor of the bath in the eastern part ( from southwest); 3. The north wall of the church and the north doubling wall with the flues for heating the bath house; 4. The north façade

of the bath house with the cornice, arch and part of the gallery vault.

80


Обр. 4. Изгледи и детайли от банята: 1. Източната стена с апсидата, водопровода и висящия под на къпалнята (от северозапад); 2. Стълбчетата с натрошените плочи от висящия под между тях в западната част на къпалнята (от изток); 3. Стълбчетата от

подподовото отопление в западната част на къпалнята (от север); 4.Източната дублираща стеничка с водопровода и комина в североизточния ъгъл (от север).

Fig. 4. Views and details of bath house: 1. The east wall with the apse, the pipeline and the raised floor of the bath house (from northwest); 2. The the pillars of the hypocaust with broken slabs

of the raised floor between them in the western part of the bath (from east); 3. The the pillars of the hypocaust in the western part of the bath (from north); 4. The eastern doubling wall with the

pipeline and the chimney in the northeastern corner ( from north).

Входът на къпалнята не е запазен, тъй-като западната ѝ стена е разрушена почти до нивото на фундамента (обр. 2. 3). Къпалнята е имала подподово отопление. От него се откриха 21 стълбчета, кои-

то са разположени в 3 успоредни реда с по 7 стълбчета в посока изток-запад, под-

81


редени шахматно, като средният ред е изместен спрямо страничните (обр. 6. 1). Стълбчетата имат четириъгълна форма, с приблизителни размери: 0,75 х 0,60 м; 0,70 х 0,65 м; 0,70 х 0,60 м; 0,60 х 0,60 м (обр. 4. 2). Отстоят на 0,30-0,45 м едни от други и от надлъжните стени на помещението (обр. 4. 3). Единствено стълбчетата от южния ред са на по-голямо разстояние (0,50-0,57 м) от останалите и от южната стена. Всички стълбчета са изградени от 1 ред ломени камъни, използван за фунда-мент, и 4-5 реда тухлена зидария, но при някои от тях има редуващи се каменни и тухлени редове. Високи са 0,50-0,55 м спрямо подовото ниво, което е и височината на пространството до висящия под над тях (обр. 2. 3). Стълбчетата са фундирани на дълбочина 0,10 м в насипа, запълващ наоса. Между тях е имало настилка от бял хоросан с дебелина 0,05 м. В средата на къпалнята висящият под е стъпвал на стълбчетата, а в краищата си –

върху тесни стенички, долепени на фуга по цялата си дължина към вътрешните лица на северната, източната и южна стени (обр. 6. 1; 3. 3; 4. 4). Такава стеничка е имало и от запад, но както тя, така и цялата западна стена на къпалнята са напълно

Обр. 5. Детайли от банята: 1. Източната дублираща стеничка с водопровода, отклонение за чешма, хидрофобна мазилка и мраморна плоча от настилката на висящия под – детайл;

2. Комините в северозападния ъгъл на къпалнята; 3. Котелното помещение с огнището (от юг); 4. Каналът на огнището (от север).

Fig. 5. Details of the bath house: 1. The east doubling wall with the pipeline, an outlet for a spout, hydrophobic mortar and a marble slab from the raised floor – detail; 2. The chimneys in the

northwestern corner of the bath; 3. The boiler room with the furnace (from the south); 4. The furnace conduit ( from the north).

82


разрушени. Тези дублиращи стенички са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан и са фундирани съвсем плитко в пръстта, насипана във вътрешността на наоса (обр. 2. 3). В стеничките са включени и разрушените до тяхното ниво пи-ластри в наоса на църквата.Северната дублираща стеничка има различна ширина: от 0,33 м при североиз-

точния ъгъл на къпалнята до 0,44 м при северозападния ъгъл, където са направени два комина (обр. 3. 3). Освен това нейната ширина под нивото на висящия под е още по-малка – само 0,28 м. Общата ѝ височина е била 0,65 м, от които 0,13 м над висящия под. Измазана е с хидрофобен хоросан с наситен червен цвят. Източната дублираща стеничка има ширина 0,25 м в южния и 0,38 м в северния

си край (обр. 4. 4). Височината ѝ е от 0,45 м до 0,70 м над нивото на висящия под. Иззидана е с тънки плочести камъни и бял хоросан, измазани с червен хидрофо-бен хоросан (обр. 5. 1). Върху тази стеничка се разчисти сектор от водопровода на банята, а в северния ѝ край е оформен комин. Със зидарията на източната дублираща стеничка е запълнена и част от запа-

зената апсида на църквата на височина 0,70 м над висящия под (обр. 4. 1). Апси-дата, с ширина 1,60 м и дълбочина (с ширината на дублиращата стеничка) 1,05 м, е настлана с големи плочи, които са покривали водопровода, като същевременно са преминавали и върху дублиращата стеничка, оформяйки горната ѝ повърхност (обр. 4. 4). Южната дублираща стеничка също има различна ширина – от 0,33 м в западния

край до 0,45 м в източния (обр. 2. 4). Запазената ѝ височина е 0,75 м, от които 0,20 м са над нивото на висящия под. Почти в средата на тази стеничка остава вътрешни-ят отвор на канала, свързващ огнището на банята в котелното помещение с прос-транството под висящия под (обр. 5. 4).Висящият под на къпалнята е направен от големи каменни плочи с дебелина

около 0,05 м (обр. 3. 2; 4. 1). Почти всички плочи се откриха на място, но тези в западната половина бяха натрошени и нападали между стълбчетата (обр. 4. 2). Върху тези плочи е бил положен 0,05 м пласт хоросан, на който са били наредени мраморните плочи, оформящи същинския под на помещението. Такива не бяха открити на място, с изключение на малък фрагмент, частично зазидан в източната стеничка на къпалнята (обр. 5. 1). Подът има обща дебелина 0,15 м и равномерен надлъжен наклон в западна посока, като разликата в двата му края достига 0,30 м за цялата дължина на къпалнята от 7,50 м.Единствено в източната част на помещението висящият под с каменните плочи

и хоросановата замазка върху тях е изцяло запазен на място (площ около 13,50 кв. м), като дори пространството под него не е запълнено с насип от разрушенията на банята (обр. 3. 1; 4. 1). Върху тази замазка се разчистиха леглата на 7 големи четвър-тити мраморни плочи, с които е бил настлан подът. Те са наредени в 5 реда с посока север-юг и още 2 напречни реда (обр. 4. 1). Плочите имат следните размери: 0,65 х 1 м; 0,60 х 0,90 м; 0,40 х 0,60 м – 2 бр.; 0,40 х 0,65 м; 0,40 х 0,70 м; 0,40 х 1 м. Освен за поддържане на висящия под дублиращите стенички са използвани за

монтиране на стенното отопление, направено от керамични тръби. В северната стеничка, на разстояние 2,50 м от северозападния ъгъл на къпалнята е поставена керамична тръба (обр. 3. 3). Тя е зазидана с лек наклон на север и отгоре завършва с тясна втулка. Втората тръба отстои на 0,47 м от първата и също е монтирана под

83


наклон в северна посока, като за целта дори е изрязано легло в северната стена на църквата. В нея е поставена друга тръба, като втулките им са насочени нагоре. Долната тръба е изцяло запазена и има дължина 40 см, диаметър 11 см, дебелина на стените 0,5 см, а втулката е с диаметър 6,5 см и дължина 6 см.При свързването на дублиращите стенички в североизточния ъгъл на къпалня-

та е направен комин с дължина на западната и източна стена 0,34 м, ширина 0,20 м на южната и 0,28 м на северната стена (обр. 4. 4). Други два комина е имало в се-верозападния ъгъл на помещението, които са свързани с общ хоризонтален канал (обр. 5. 2). Каналът е оформен в ширината на северната стеничка, като за вътрешно лице е използвано южното лице на северната стена на църквата (обр. 2. 3). Запа-зената дължина на канала е 1,20 м, ширината е 0,14 м, а дълбочината – 0,40 м, като в източния си край завършва с правоъгълния вертикален отвор на единия комин (0,15 х 0,19 м). Другият комин не е запазен, но несъмнено се е намирал в самия ъгъл на къпалнята. Тези комини са използвани и за отопление на стените. Котелното помещение на банята е долепено до южната фасадна стена на къ-

палнята (обр. 6. 1). В него са били разположени огнището и резервоарът за вода над него. От това помещение е запазена само част от източната му стена, изградена от камъни и бял хоросан, която има ширина 0,90 м, дължина 0,70 м и височина 1 м. От западна стена е оцеляла съвсем малка част, широка 0,80 м, запазена височина 0,70 м, която е фундирана на дълбочина 0,50 м (обр. 5. 3).Огнището е кръгло, с вътрешен диаметър 1,05 м, като за неговото оформяне са

използавни масивните стени на котелното помещение (обр. 5. 3). Дъното е напра-вено от здраво трамбована пръст. Цялата вътрешност на огнището беше пълна с пласт пепел и въглени, дебел 0,15 м. Отворът на самото огнище е бил насочен на юг, като е излизал на нивото на терена край банята, без да има специално изкопана яма за неговото обслужване. От северната си страна огнището е свързано с подподовото отопление на къпал-

нята чрез канал, преминаващ през южната стена (обр. 5. 4). Каналът е широк 0,48 м и висок 0,46 м, а дължината му е 1,52 м. Отгоре е покрит с дебели каменни плочи, които в средата са подпрени със стеничка, изградена от 1 голям камък и тухли. Стеничката е широка 0,15 м и разделя канала на 2 сектора – западен и източен. Са-мият канал не е прав, а в средата му стените са огънати навън, така че се получава бъчвовидно хоризонтално сечение. Дъното на канала е оформено с каменни плочи и обмазано с бял хоросан. Откъм вътрешността на банята отворът на канала е подзидан с 2 големи дялани

каменни блока, които са част от дублираща южна стеничка на къпалнята (обр. 3. 1). Тъй-като тухлената стеничка, разделяща канала на 2 сектора, не е била направена с необходимата дължина, тя е била продължена на север с още 2 тухли, изправени на тесните си страни и долепени към северното ѝ лице (обр. 5. 4). По този начин тухлите, оформящи дублиращата стеничка на къпалнята, стъпват върху тях и пре-минават над вътрешния отвор на канала. В тавана на канала са вградени 2 глинени тръби. Източната тръба отстои на 0,50

м от вътрешното лице на канала, а западната – на 0,40 м. Тръбите са с по-малък диаметър от тръбите на стенното отопление (8,4 см), а дължината им е около 30 см. Едната тръба е зазидана под наклон в северна посока и явно е достигала дублира-щата южна стеничка на къпалнята. Тези тръби дават началото на двата комина на

84


огнището, които са осигурявали необходимата тяга за горенето на огъня. Същевре-менно те са служили и за затопляне на южната стена, защото при нея не се откриха специални тръби от стенно отопление.Резервоарът за горещата вода, който се е намирал точно над огнището, не е

запазен. От водопровода на банята се откри само малък сектор, положен в ширината на

източната дублираща стеничка (обр. 4. 1). Той се състои от 5 тръби и фрагментите от още 2 тръби в двата края, като цялата му дължина е 2 м. Водопроводът има лек наклон от юг на север – от резервоара към северната стена и отстои на 0,45 м над пода на къпалнята. Краят на водопровода остава на 0,90 м от североизточния ъгъл, където се намира един от комините (обр. 4. 4). На 0,75 м от северния край на водопровода се откри на място, вмъкнат във вто-

рата тръба, фрагмент от втулката на напречно разположена тръба (обр. 5. 1). На още 0,75 м в южна посока са запазени на място фрагменти от втулката на още една напречна тръба. Тези две напречни тръби са отклоненията за чешми, през които е изтичала водата от водопровода към вътрешността на къпалнята. Те остават на височина 0,50 м над нивото на висящия под на къпалнята. Тръбите имат дължина 34,5 см, диаметър в широкия си край 11 см, диаметър в средата 9,5 см и диаметър на втулката 7 см. Дължината на втулката е 7 см, а дебелината на стените на тръбите е 0,6 см. Съблекалня. Може да се предположи, че след основно преизграждане при-

творът на църквата също е бил включен в плана на банята, като е използван за съблекалня (обр. 2. 2; 6. 1). Съблекалнята е напълно разрушена, поради което няма данни за оформлението на нейната вътрешност. Външните ѝ размери са 6 х 6,40 м, а ширина на стените е 0,90 м.

Датиране

Въпросът за датирането на банята е пряко свързан с времето на изоставяне на църквата. При разкопките се изчерпи единствено насипът в югозападия ъгъл на наоса и край вътрешното лице на съборената западна стена (обр. 2. 3). Оказа се, че след разрушаването на църквата в нейната вътрешност са били изградени 2 мал-ки пещи, а самият наос е свръзан с тяхното използване (може би като работил-ница) (Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2010, 508). В този насип се откриха само средновековни материали – кухненска и сграфито керамика и няколко обезличе-ни монети от ХІІІ-ХІV в. Така натрупването на пръстта, с която е засипана цялата вътрешност на наоса на църквата може да се отнесе най-късно до края на ХІV в. или самото начало на ХV в. Именно след натрупването на този насип, е изградена новооткритата баня. Досега няма друг случай от разкопки в България, при който да е регистрирано

строителство на баня върху основите и стените на изоставена средновековна цър-ква. В Хоталич обаче е установено, че притворът на църквата в цитаделата е бил преправен в самия край на ХІV в. на водохранилище чрез зазиждане на входовете и измазване на стените и пода с дебела хидрофобна мазилка (Симеонов 2007, 26-27). Този пример не е абсолютно точен, но показва, че преправянето на части от църк-ви във водоснабдителни или хигиенни съоръжения явно не е изолиран случай в средновековното строителство.

85


Обр. 6. Реконструкции на банята според автора: 1. План на банята; 2. Общ вид на банята от югозапад.

Fig. 6. The bath house as reconstructed by the author: 1. Plan; 2. General view of the bath house from the southwest.

86


Данните от археологическите проучвания позволяват строителството на ново-ткритата баня да се датира не по-рано от последните години от ХІV в., още в сто-личния период на Търновград, или в самото начало на ХV в. Тъй-като кварталът в западното подножие на хълма Царевец е бил изцяло български, е много малка въз-можността банята да е издигната от турци, каквито не са се заселвали в тази част на града след превземането му през 1393 г. Банята е функционирала през ХV в., най-късно до ХVІ в., когато край нея възниква градски некропол, от който се проучиха общо 48 християнски гроба (Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2008, 697-698; Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2010, 509; Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2011, 447).

Реконструкция

Банята има издължен „Т“-образен план, като основните помещения (съблекал-ня и къпалня) са ориентирани в посока изток-запад, а напречно на тях, от юг, е разположено котелното помещение (обр. 6. 1). Общата ѝ дължина е 15 м (заедно с апсидата от изток), ширината – 6,30 м, а с котелното помещение и галерията дос-тига 10,40 м. Банята е имала масивни стени без отвори, с изключение на входната врата и няколко малки прозорчета на съблекалнята (обр. 6. 2). Пред северната фасада е изградена галерия, покрита с полуцилиндричен свод

(обр. 6. 1). Галерията е била с вътрешна ширина 1,20 м и височина до 2,20 м, която е обхващала цялата дължина на съблекалнята и къпалнята. Котелното помещение, с резервоара за вода и огнището под него, също е било засводено. Може да се пред-положи, че пред него е имало лек навес за предпазване от дъжд и сняг, както и за съхраняване на горивото (обр. 7. 1).Къпалнята е заемала площ от 34 кв. м, включително апсидата (обр. 7. 2). Била е

засводена с полуцилиндричен свод, като вътрешната ѝ височина достигала 3,25 м. Снабдена е с подподово отопление, а вътрешните ѝ стени са били измазани с чер-вен хидрофобен хоросан. В конхата (апсидата) на източната стена изглежда са били съхранявани различни бански принадлежности. Съблекалнята (площ 19,30 кв. м) е разположена западно от къпалнята, с която

е била свързана с вътрешен вход (обр. 7. 2). Била е засводена с полуцилиндричен свод, продължение на свода над къпалнята. Изглежда нейното подово ниво е било по-ниско от това на къпалнята, като тази разлика е била преодолявана чрез стъл-бище. Край стените на съблекалнята са били поставени пейки. Единственият вход на банята се е намирал на северната стена на съблекалнята

(обр. 6. 1;. 7. 2). Подходът към него е бил трасиран по полуразрушената крепостна стена на ранновизантийското укрепление, върху която е била издигната самата съблекалня. Външният вид на новооткритата търновска баня малко се е различавал от дру-

гите, изцяло запазени, средновековни бани от ХІ-ХІV в., като например тези в Со-лун (Kourkoutidou-Nikolaidou, Toutta 1997, 87-88; Tripsiani-Omirou 1997, 314-316); в арменските градове Ани, Амберд и Лори-Берд (Халпахчьян 1960, 222-226) (обр. 8. 1); във византийските манастири „Панагия“ и „Кесарианис“ (Όρλανδογ 1958, 100-108) (обр. 8. 2, 3); в грузинския град Дманиси (Мусхелишвили 1940, 270-276) (обр. 8. 4); във византийския град Херсонес (Якобсон 1946, 266-271) (обр. 9. 1). Тя има прилика и с баните от османската епоха, строени през ХV-ХVІІІ в., както в Търново (Драганова 1972, 185) (обр. 9. 4), така и в другите български градове от това време –

87


Обр. 7. Реконструкции на банята според автора: 1. Напречен разрез А–А; 2. Надлъжен разрез Б–Б.

Fig. 7. The bath house as reconstructed by the author: 1. Cross section А–А; 2. Transection B-B.

88


Карнобат, Айтос и Несебър (Сираков 1965, 141-147), Шумен (Иванов 1963, 60-67), Ловеч, Пловдив, Мелник и др. (Харбова 1991, 135-142) (обр. 10. 1, 2). Отоплителна инсталация. Отоплителната инсталация на банята се състои

от 1 огнище; 5 комина; 2 керамични димоотвода; висящ под и стълбчета (обр. 6. 1). Подподово отопление е имала единствено къпалнята. Съблекалнята не е била ото-плявана, тъй-като при нейната източна стена не е имало отвор за връзка с подпо-довото отопление на къпалнята. Огнището е разположено в котелното помещение, което е долепено до южната

фасада на банята (обр. 6. 1, 2; 7. 1), подобно на банята в Лори-Берд (Армения) от ХІІ

Обр. 8. Планове и разрези на средновековни бани: 1. Разрез на обществена баня в арменския град Амберд (ХІ-ХІІ в.) (Халпахчьян 1960, рис. 6-1); 2. План и разрез на баня

във византийския манастир „Панагия“ (ХІ-ХІІ в.) (Όρλανδογ 1958, είκ. 112); 3. План и разрез на баня във византийския манастир „Кесарианис“ (ХІ-ХІІ в.) (Όρλανδογ 1958, είκ. 114); 4.

План и разрези на баня в грузинския град Дманиси (ХІІІ-ХІV в.) (Мусхелишвили 1940, рис. 8, 9).

Fig. 8. Layouts and sections of medieval bath houses: 1. Section of a public bath house in the Armenian city of Amberd (11th-12th century) (Халпахчьян 1960, рис. 6-1); 2. Layout and section

of bath house in the Byzantine monastery of Panagia (11th-12th century) (Όρλανδογ 1958, είκ. 112); 3. Layout and section of bath house in the Byzantine monastery of Kaisariani (11th-12th century)

(Όρλανδογ 1958, είκ. 114); 4. Layout and sections of bath house in the Georgian town of Dmanisis (13th-14th century) (Мусхелишвили 1940, рис. 8, 9).

89


Обр. 9. Планове и разрези на средновековни и османски бани: 1.План и разрез на частна баня във византийския град Херсон (ХІІІ-ХІV в.) (Якобсон 1950, рис. 12); 2. План на

баня в Калиакра (ХV-ХVІІІ в.) (Йосифова 1985, обр. 2); 3. План на „Шишманова баня“ в подградието на столичния Търнов (втора половина на ХІV в.) (Алексиев 1993, обр. 3);

4. План на баня в тронната зала на Царския дворец в Търновград (ХV в.) (Ж. Драгомиров).

Fig. 9. Layouts and sections of medieval and Ottoman bath houses: 1. Layout and section of a private bath in the Byzantine city of Chersoneses (13th-14tth century) (Якобсон 1950, рис. 12);

2. Layout of a bath house in Kaliakra (15th-18th century) (Йосифова 1985, обр. 2); 3. Layout of the Shishman bath in the then Tarnovo suburb (second half of the 14th century)

(Алексиев 1993, обр. 3); 4. Layout of bath in the throne room of the Royal Palace in Tarnovo (15th century) (Zh. Dragomirov).

90


в. (Халпахчьян 1960, рис. 65) и банята, построена в очертанията на втората трон-на зала на разрушения Царски дворец в крепостта на хълма Царевец в Търново през ХV в. (Георгиева, Николова, Ангелов 1973, 58-59, 65, 110-111) (обр. 9. 4)2. Самото огнище е кръгло, изградено по традиционен начин, засвидетелстван в четирите бани в град Болгар от ХІV в. (Хованская 1952, 386, 391, 404, 410), в обществената баня в града на Златната орда Мохши (Молдова), от началото на ХІV в. (Алихова 1976, 169), в дворцовата баня в цитаделата на грузинския град Дманиси от ХІІІ в. (Мусхелишвили 1940, 273) (обр. 8. 4) и в банята от ХV-ХVІІІ в. в Калиакра (Йосифо-ва 1985, 152) (обр. 9. 2). За разлика обаче от повечето средновековни бани, отворът на огнището е на

нивото на терена (обр. 7. 1), а не в специално изкопана яма. Тази разлика в кон-струкцията е наложена от преизползването на запазените стени на църквата и по-ниския околен терен, спрямо подовото ниво на търновската баня. Огнището е имало 2 комина, направени от керамични тръби. Те са вградени в

стената над отвора, който го свързва с пространството под висящия под на къпал-нята (обр. 6. 1). Единият от тези комини е вертикален, а другият комин е положен под наклон, преминавайки през южната стена на банята и южната дублираща сте-ничка, откъдето се е изправял нагоре, като двата комина са излизали над покрива. Чрез тях се е затопляла и южната стена на къпалнята. След запалването на огъня горещият въздух и димът, които не са излезли през двата комина над огнището, са преминавали през отвора в южната стена, а оттам между стълбчетата са загрявали висящия под на къпалнята. По подобен начин са направени комините и в съседна-та „Шишманова баня“, построена още в столичния период на Търновград (втората половина на ХІV в.) (Алексиев 1993, 62) (обр. 9. 3).Банята е имала още 1 комин в североизточния и 2 комина в северозападния ъгъл

на къпалнята (обр. 6. 1). Те са вградени в ширината на източната и северната дубли-ращи стенички и представляват зидани вертикални четвъртити шахти, излизащи над покрива на банята.Вертикалните керамични тръби, които са вградени в северната стена, са служе-

ли за нейното затопляне по цялата ѝ височина (обр. 6. 1; 7. 1, 2). Те са изпълнявали и ролята на два самостоятелни димоотвода, които също са излизали над покрива на банята, където са били оформени като отделни комини (обр. 6. 2). Така горещият въздух е бил рационално използван, тъй-като след загряването на пода, е затоплял и стената на къпалнята. Тези керамични димоотводи, заедно с трите комина в отдалечените от огни-

щето ъгли на къпалнята на банята, са имали важна роля при функционирането на цялата отоплителна инсталация, защото са създавали достатъчно тяга, за да може горещият въздух да преминава по цялата дължина и ширина на банята и равно-мерно да затопля пода и стените.Практиката да се монтира стенно отопление е засвидетелствана в споменатите

по-горе бани в Болгар (Хованская 1952, 394, 404, 410), Стария Орхей (Барня, Зили-винская 1988, 9, 14-15), Дманиси (Мусхелишвили 1940, 275) (обр. 8. 4), в банята в цитаделата на град Чрнче в Македония от ХІІ-ХІІІ в. (Микулчик 1996, 288-289); а

2 Планът на тази баня е възстановен по непубликувана ръчна скица, направена от арх. Ж. Драгомиров при разкриването ѝ по време на разкопките на Двореца през 1959 г.

91


освен това и в дворцовите и обществени бани в Армения от ХІ-ХІV в. (Халпахчьян 1960, 220) (обр. 8. 1) и в частната баня във византийския град Херсонес на Крим-ския полуостров, функционирала през ХІІІ-ХІV в. (Якобсон 1946, 266 и 268) (обр. 9. 1). По същия начин са вградени в стените димоотводи, направени от керамични тръби и в „Шишмановата баня“ в Търновград (Алексиев 1993, 62) (обр. 9. 3), както и в банята от ХV-ХVІІ в. в Никопол (Манова 1978, 48-49). Стенно отопление са имали Синанбейовия хамам от ХV в. в Карнобат и банята в Айтос (Сираков 1965, 135, 140) (обр. 10. 1); Ески хамам от втората половина на ХVІ в. и други четири бани в Шумен (Иванов 1963, 61-67), банята в Калиакра, построена през ХV в. (Йосифова 1985, 151-152, 154) (обр. 9. 2).Къпалнята е била отоплявана и чрез своя водопровод. Той е плитко вграден в

дублиращите южна, източна и западна стенички и чрез горещата вода, идваща на-право от резервоара над огнището, също е подпомагал поддържането на висока температура в помещението (обр. 7. 1, 2).Подподовото отопление на къпалнята е направено по традиционния начин –

тухлени стълбчета (с височина 0,50 м), върху които стъпва висящ под (дебел 0,15

Обр. 10. Планове и разрези на османски бани: 1. Планове на бани от османския период в Пловдив, Мелник, Карлово, Нова Загора, Михайловград, Берковица, Айтос, Ихтиман, Карнобат, Несебър (Харбова 1991, фиг. 60 Б); 2. Планове на бани от османския период в Пловдив, Видин, Сараево, Търново, Ловеч, Охрид, Шумен (Харбова 1991, фиг. 60 А).

Fig. 10. Layouts and sections of Ottoman bath houses: 1. Layouts of bath houses from the Ottoman period in Plovdiv, Melnik, Karlovo, Nova Zagora, Mihaylovgrad, Berkovitsa, Aitos, Ihtiman,

Karnobat, Nesebar (Харбова 1991, fig. 60 Б); 2. Layouts of bath houses from the Ottoman period in Plovdiv, Vidin, Sarajevo, Tarnovo, Lovech, Ohrid, Shumen (Харбова 1991, fig. 60 А).

92


м) от плочести камъни, обмазани с хоросан и налепени върху тях мраморни плочи, оформящи истинската подова настилка (обр. 6. 1; 7. 1, 2). По този начин са отопля-вани помещенията на всички посочени по-горе бани, както и на другата търновска „Шишманова“ баня (Алексиев 1984, 135) (обр. 9. 3).Водопроводна инсталация. Тази инсталация включва: резервоар в котелно-

то помещение за съхраняване и подгряване на водата; водопровод за гореща вода с чешми, които са вградени в стените на къпалнята; корита за пълнене с вода при къпане, поставени също в къпалнята (обр. 6. 1; 7. 1, 2).Резервоарът за горещата вода е разположен точно над огнището. Той е имал

следните вътрешни размери: ширина 1 м и дължина 2,45 м. При предполагаема дълбочина на водата от около 1,50 м неговият обем е бил 3,70 куб. м (обр. 7. 1). Дъно-то на резервоара е било изградено от големи каменни плочи, измазани отгоре с де-бел пласт хидрофобен хоросан. Плочите, с дължина над 1 м, са били зазидани на-право в стените на резервоара. Пълненето на резервоара се е осъществявало през отвор, високо разположен на някоя от късите стени (най-вероятно източната). Може да се предположи, че в пода на резервоара, точно над самото огнище е бил

монтиран меден или железен котел (обр. 7. 1). Чрез нагряването на водата в този котел се получавало равномерното ѝ затопляне чрез постоянна циркулация, без да има възможност тя да заври и да започне да се изпарява. Мястото или останките от такива котли са открити в баните в Дманиси (Мусхелишивили 1940, 273 и 275) (обр. 8. 4), Болград (Хованская 1952, 396 и 404), Ани и Анберд (Халпхьчян 1960, 218) (обр. 8. 1). Банята в столичния Търнов е имала керамичен водопровод само за гореща вода.

Той започвал от резервоара, на височина 0,10 м от неговото дъно, и е преминавал през ширината на южната стена на къпалнята (обр. 7. 1, 2). След това водопроводът се е разклонявал в две посоки (на изток и запад), като вече е зазидан в ширината на южната дублираща стеничка, на височина 0,50 м над нивото на мраморната на-стилка на висящия под. Двата клона на водопровода са продължавали по цялата дължина на южната стеничка, завивали са в двата южни ъгъла и са преминавали по западната и източна дублиращи стенички. Водопроводът по източната стенич-ка е завършвал на около 1 м от комина в североизточния ъгъл на къпалнята. Водо-проводът по западната стеничка може би е достигал само до южната страница на входа към къпалнята. На северната стена не е имало водопровод. Двете отклонения от водопровода по източната стеничка показват, че на това

място са били направени чешми. Може да се предположи, че на късата източна стена на къпалнята е имало 2 или най-много 3 чешми (обр. 7. 1), а 4 чешми са били направени на южната стена. На западната стена е имало само 1 чешма, тъй-като водопроводът свършва при входа към къпалнята. На северната стена не е имало такива, поради това, че там изобщо не е бил монтиран водопровод. Посочените по-горе средновековни бани от ХІ-ХІV в. и османските бани от ХV-ХVІІІ в. също са били снабдени с глинени водопроводи за гореща и студена вода, чиито отклоне-ния към вътрешността на къпалните са завършвали с медни или бронзови кран-чета (канелки) (Токарский 1961, 46, 188; Халпахчьян 1960, 218; Хованская 1952, 394; Барня, Зиливинская 1988, 20; Сираков 1965, 136, 140-141; Иванов 1963, 60-61, 63).Под всяка от чешмите несъмнено е било поставено каменно корито. Разстояни-

ето между пода и чешмите определя и височината на самите корита – не по-вече

93


от 0,40 м (обр. 7. 1). В тези корита, издялани от монолитен каменен блок, е нали-вана от чешмите горещата вода, идваща от резервоара, която е била разхлаждана със студена, докато се получи подходящата температура за къпане. Подобни кори-та са запазени в дворцовата баня в Ани и в голямата баня в Лори-Берд, Армения (Халпахчьян 1960, 218), в банята Красная палата в Болгар (Хованская 1952, 403), в „Шишмановата баня“ в столичния Търнов (Козаров 1906, 141), в банята в Никопол (Манова 1978, 48-50) и банята Баш хамам от османския период в Търново (Николо-ва, Драгомиров 1960, обр. 14), както и в турските бани в Айтос, Карнобат (Сираков 1965, 134, 139-140) и Шумен (Иванов 1963, 60, 62).Коритата в търновската баня са били допрени до дублиращите стенички, които

са имали ширина 0,35-0,45 м и са се издигали на височина до 0,70 м над пода на къпалнята (изключение е само северната стеничка, висока около 0,25 м) ) (обр. 7. 1, 2). Така тези стенички са изпълнявали ролята на пейки, на които е можело да се сяда и почива по време и след самото къпане. Броят корита в къпалнята показва, че в нея е било възможно да се къпят едновременно 8 човека. Не е изключено край северната стена, където няма водопровод, да се били поставени още няколко до-пълнителни корита, които са пълнени от чешмите на другите стени.Банята не е разполагала с резервоар за студена вода. Явно за разхлаждане на го-

рещата вода са използвани специални съдове (делви, бъчви или каци), поставени в средата на самата къпалня или до нейната северна стена. В къпалнята явно не са били направени отделни вани, каквито се вграждали в стените на някои от сред-новековните бани (обр. 8. 3, 4).Не се откри и водопровод с постоянно течаща вода, свързан с банята, за непо-

средствено пълнене на резервоара над огнището. Това показва, че проблемът е бил решен чрез използването на вода от реката. Най-близо разположеният кладенец отстои само на 5 м в северна посока (обр. 2. 2; 6. 1; 7. 2). Това е преизползвания през столичния период на града кладенец, изграден в кулата на ранновизантийската крепостна стена (Дерменджиев 2007а, 16). Не е ясно защо обаче котелното поме-щение с резервоара за вода е изградено от юг на банята, а не от север (по-близо до кладенеца). Поради тази причина, за да се напълни резервоара над огнището, банята е била заобикаляна откъм изток, а за да се занесе студена вода от кладенеца до къпалнята, се е преминавало през съблекалнята.Посредством кладенци, изкопани в непосредствена близост, е доставяна вода и

за обществената баня в Херсонес, функционирала през ХІІІ-ХІV в. (Якобсон 1946, 262), както и за бани № 1 и № 2 от началото на ХІV в., баня № 3 и банята „Красная палата“ от средата на ХІV в. в град Болгар (Хованская 1952, 388, 405-406, 411-412) и банята в Калиакра от ХV-ХVІІІ в. (Йосифова 1985, 155-156).Канализация. При разкопките не се откри канал за отвеждане на мръсната

вода или останки и следи от такъв. Явно за отводняване на къпалнята е използван само предварително направения наклон на висящия под, по който използваната вода е достигала до югозападния ъгъл на къпалнята, където през отвор, премина-ващ през ширината на зидарията се е изливала навън (обр. 7. 2). Ако е имало из-граден канал извън банята, то той е започвал от отвора в стената и е продължавал в западна посока, към реката.Фасадна декорация. Банята е имала скромна украса: тесен каменен корниз по

фасадите, а над него – най-малко 2 пояса с 1 и 2 реда тухлена зидария (обр. 6. 2).

94


По фасадните стени няма следи от мазилка. Не са запазени следи и от специално направена фугировка. От юг външният вид на банята е бил раздвижен от издаващия се навън обем на

котелното помещение и навеса пред него, а от север – от стълбовете и арките на засводената галерия. Тухлените пояси от фасадата явно са преминавали и по сами-те стълбове на галерията, чийто свод изглежда също е бил иззидан с тухли. Вътрешните стени на къпалнята са били измазани с червен хоросан, смесен със

ситно счукана тухла. Освен мраморния под, който по принцип е задължителен за такъв вид постройки, не се откри друга по-специална вътрешна украса. Поради пълното разрушаване на съблекалнята също не могат да се представят данни за декорацията на нейния интериор.С тези тухлени редове по фасадите и липсата на вътрешна украса търновската

баня се доближава до начина на изграждане на средновековните бани и се отлича-ва от богато декорираните интериорни пространства на османските бани.Планът на новооткритата баня в Търново малко се различава от баните, които

имат анфиладно разположение на помещенията (съблекалня, къпалня, котелно), като например: банята в цитаделата на град Чрнче в Македония (Микулчик 1996, 288-289); банята в Дманиси (обр. 8. 4) (Мусхелишвили 1940, 270-271); баня № 1 в Болгар (Хованская 1952, 386-389); дворцовата баня в Ани, банята в Амберд (обр. 8. 1), баните в Лори-Берд, Аракелоц и Иджеван (Армения) (Халпахчьян 1960, 222-226); двете бани в Херсонес (Якобсон 1946, 261-265, 266-271) (обр. 9. 1); баните във византийските манастири „Панагия“ и „Кесарианис“ (Όρλανδογ 1958, 100-108) (обр. 8. 2, 3); баните от времето на Първото българско царство в резиденциите на бъл-гарските канове, царските дворци и владетелски манастири (Георгиев 1981, 28-34; Георгиев 1982, 30; Антонова, Дремсизова-Нелчинова 1981, 45-49; Акрабова-Жандо-ва, Василева 1976, 258-268; Ангелова 1979, 170-171; Георгиев, Витлянов 2001, 53-57 и 78-84; Георгиев 1983, 81-90; Тотев 1998, 59-63; Кузев и др. 1983, 125-126). Това раз-пределение на помещенията е прилагано в средновековните бани във Византия, България, Сърбия, Армения, Грузия, Волжка България и Русия, които са строени според наследената традиция от римската епоха (Kourkoutidou-Nikolaidou, Toutta 1997, 87-88; Барня, Зиливинская 1988, 8; Якобсон 1949, 275; Георгиев 1982, 18-19).Нарушаването на схемата се очертава в избраното място на котелното помеще-

ние, изградено перпендикулярно на търновската баня, което не е някакво сериоз-но изключение, и явно е било продиктувано от определени архитектурни и конс-труктивни съображения (обр. 6. 1, 2). Освен това единствено надлъжната галерия, защитаваща северната фасада на банята от студенните есенни и зимни ветрове, е поначало нетрадиционен елемент. Същевременно планът на търновската баня значително се различава и от пла-

нировката на големите бани от османския период, строени по българските земи през ХV-ХVІІІ в., които имат около десетина (различни по план, размери и пред-назначение) помещения, едно от които е тоалетна, и особено характерния за мю-сюлманските бани кръстовиден или „Т“-образен план на централното къпално помещение (обр. 10. 1, 2). Съвсем далечна прилика тази баня има с малките бани в Търново (обр. 9. 4) и Калиакра (обр. 9. 2) от ХV в. В планово и обемно отношение се открояват различия и при сравнението ѝ с

единствената проучена досега обществена баня от времето на Второто българско

95


царство (т. н. „Шишманова баня“), която също се намира в Търнов (Дерменджиев 2007а, 19-20) (обр. 9. 3), но е функционирала и в следстоличния период на града (през ХV в. или до началото на ХVІ в.) (Алексиев 1993, 63), както и с другите бани, изградени в турските квартали на Търново през османския период (Харбова 1991, 142; Николова, Драгомиров 1960, обр. 14) (обр. 9. 4; 10. 2). Всъщност основните раз-лики в плана и обема на новооткритата търновска баня се очертават в опростената планова схема (с малко на брой помещения), отсъствието на куполно покритие на помещенията, които са били засводени с полуцилиндричен свод, както и липса-та на богата вътрешна декорация, която е особено характерна за мюсюлманските бани (Сираков 1965, 135; Харбова 1991, 143-146) (обр. 10).Видно е, че при строежа на тази нова баня в Търнов, открита в подградието

в западното подножие на хълма Царевец, са приложени решения, които малко я отличават от средновековните бани, но същевременно внасят допълнително раз-нообразие в нейната планировка (галерия, „Т“-образен план). Освен това тази баня намира някои паралели и при бани от началото на османския период, но като цяло (в планова схема и обемно решение) тя се различава и от тях. Заедно с това използваните основни строителни похвати, архитектурни елементи и принципи при цялостното изграждане на банята, както и при направата на отоплителната инсталация, водопроводната система и канализацията са същите като при всички посочени вече бани. Това показва, че при изграждането на новооткритата баня в Търнов са приложени техники и конструкции, които пряко я свързват с архитек-турата на обществените бани, както в християнските, така и в мюсюлманските дъ-ржави от Югоизточна Европа и Близкия Изток от ХІ-ХІV в. и за периода ХV-ХVІІІ в. Това е съвсем естествено, защото при изграждането на частни и обществени бани са използвани строителни традиции, установени още от римската епоха, които са запазени и използвани през средните векове и османския период, чак до началото на ХХ в.Всъщност строежът на хигиенни съоръжения в столичния Търнов (края на

ХІІ в. – края на ХІV в.) не е било изключение, а по скоро практика, свидетелство за което са няколкото бани в цитаделата на хълма Царевец и в подградията (Дермен-джиев 2007а, 18-22; Дерменджиев 2007б, 124-140). Явно тези строителни традиции са продължени и развити в следстоличния период на града с поддръжането на ста-рите и изграждането на нови градски бани, както в българските квартали, така и в турските махали на Търново през ХV-ХVІІІ в.

***

Представената новооткрита търновска баня е изградена най-рано в края на ХІV в. или началото на ХV в. в южния край в западното подножие на крепостта на хълма Царевец (обр. 1. 1). По своя план (обр. 6. 1) тя значително се различава от голямата обществена „Шишманова“ баня (обр. 9. 3), разположена в същия квартал, с която в определен период действат едновременно (обр. 1. 3). По-опростеното устройство на водопроводната и отоплителната инсталация, малкият брой на помещенията, наличието само на една къпалня и издигането ѝ в най-южната периферия на квар-тала показва, че тя изглежда е функционирала като малка квартална баня. Новоот-критата баня, която след т. н. „Шишманова баня“ е втората градска баня, проучена в най-големия следстоличен българския квартал на града, допълва общата картина

96


на строителството на обществени хигиенни съоръжения в Търново от това време (обр. 1). Използването на тези две бани в периода ХV-ХVІ в. показва, че хигиенните изисквания на българското население са останали на високо за времето си равни-ще, което по традиция е наследство от времето, когато Търновград е бил столица на Второто българско царство. Построена на границата на два века и на две епохи, когато Българското царство е на прага на своето унищожение, а българските земи постепенно са завземани от османските нашественици, налагащи нова религия и култура, отновоткритата баня в квартала в западното подножие на хълма Царевец, поставя важни въпроси за живота на Търнов в годините непосредствено след за-владяването, време което почти не е изследвано досега.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Акрабова-Жандова, Василева 1976: И. Акрабова-Жандова, Д. Василева. Баня във Вътреш-ния град на Преслав. – В: Ст. Ваклинов (ред.) Преслав, ІІ. София, 1976, 258-268.

Алексиев 1984: Й. Алексиев. Разкопки на обект „Шишманова баня“ в Асенова махала, В. Търново. – Археологически открития и разкопки през 1983 г. Смолян, 1984, 134-136

Алексиев 1993: Й. Алексиев. „Шишмановата баня“ във Велико Търново. – В: В. Мутафов и др. (ред.) Международна здравна фондация „Св. Панталеймон“. В. Търново, 1993, 59-65.

Алихова 1976: А. Алихова. Постройки древнего города Мохши. – В: Советская археология ХХХVІІІ, 4 (1976), 166-179.

Ангелова 1979: Ст. Ангелова. Разкопки на Дуросторум-Дръстър. – Археологически открития и разкопки през 1978 г. София, 1979, 169-172.

Барня, Зиливинская 1988: П. Барня, Е. Зиливинская. Бани старого Орхея. – В: П. Барня (ред.) Средневековые памятники Днестровско-Прутского междуречья. Кишинев, 1988, 4-27.

Георгиев 1981: П. Георгиев. Двуделна баня от Дворцовия комплекс в Плиска. – Музеи и паметници на културата ХХІ, 4 (1981), 28-34.

Георгиев 1982: П. Георгиев. Ранносредновековни български бани VІІІ – Х век. (Авторефе-рат на кандидатска дисертация). София, 1982.

Георгиев 1983: П. Георгиев. Манастирска баня в Преслав. – В: Т. Тотев (ред.) Преслав, ІІІ. София, 1983, 81-90.

Георгиев, Витлянов 2001: П. Георгиев, С. Витлянов. Архиепископията-манастир в Плис-ка. София, 2001.

Георгиева, Николова, Ангелов 1973: С. Георгиева, Я. Николова, Н. Ангелов. Архитектурата на двореца. – В: Кр. Миятев и др. (ред.) Царевград Търнов, І. София, 1973, 39-166.

Дерменджиев 2007а: Е. Дерменджиев. Водоснабдяване и отводняване на столичния Търновград (от края на ХІІ в. до края на ХІV в.). (Автореферат на докторска дисертация). София, 2007.

Дерменджиев 2007б: Е. Дерменджиев. Дворцовата баня на търновските царе. – Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново ХХІІ (2007), 124-141.

Драганова 1972: Т. Драганова. Търново през ХІХ в. – Известия на Окръжния исторически музей – Велико Търново V (1972), 163-214.

Козаров 1906: Г. Козаров. Цар Шишмановата баня в гр. В. Търново. – Периодично списание на Българското книжовно дружество, 1906, 139-142.

Иванов 1963: В. Иванов. Баните в стария Шумен. – Известия на Народния музей в Коларовград ІІ (1963), 59-74.

Йосифова 1985: М. Йосифова. Принос към проучването на късносредновековните бани. – Известия на Националния исторически музей V (1985), 149-159.

97


Кузев и др. 1983: Ал. Кузев, К. Попконстантинов, П. Георгиев, А. Мединцева. Разкопки на старобългарския манастир при с. Равна, Варненски окръг. – Археологически открития и разкопки през 1982 г. Плевен, 1983, 125-126.

Манова 1978: Е. Манова. Хигиенно съоръжение при средновековната крепост в Никопол. – Археология ХХ, 1 (1978), 47-50.

Микулчик 1996: И. Микулчик. Средновековни градови и тврдини во Македониjа. Скопjе, 1996.

Мусхелишвили 1940: Л. Мусхелишвили. Разкопки в Дманиси. – Советская археология ІІ, 6 (1940), 258-286.

Николова, Драгомиров 1960: Я. Николова, Ж. Драгомиров. Архитектурни и исторически паметници в макети на Леон Филипов. София, 1960.

Симеонов 2007: С. Симеонов. Хоталич (средновековният град-крепост край Севлиево). Севлиево, 2007.

Сираков 1965: А. Сираков. Бани от епохата на турското владичество в Бургаския край. – Известия на Народния музей в Бургас 2 (1965), 127-148.

Тотев 1998: Т. Тотев. Дворцовият манастир в Преслав. София, 1998.Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2008: К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки

на църквата „Св. 40 мъченици“ – Южен двор във Велико Търново. – Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 695-698.

Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2010: К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Археологически разкопки на обект „Църква и баня южно от манастира „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. – Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 507-509.

Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2011: К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Археологически разкопки на обект „Църква и баня южно от манастира „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. – Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 2011, 446-448.

Халпахчьян 1960: О. Халпахчьян. Средневековые бани Армении. – Советская археология ХХІІ, 1 (1960), 215-229.

Харбова 1991: М. Харбова. Градоустройство и архитектура по българските земи през ХV-ХVІІІ в. София, 1991.

Хованская 1952: О. Хованская. Бани города Болгара. – Материалы и исследования по археологии СССР 42 (1952), 384-415.

Якобсон 1950: А. Якобсон. Средневековый Херсонес (ХІІ-ХІV вв.) (Материалы и исследования по археологии СССР, 17). Ленинград, 1950.

Kourkoutidou-Nikolaidou, Toutta 1997: E. Kourkoutidou-Nikolaidou, A. Toutta. Wondering in Byzantine Thessaloniki. Athens, 1997.

Tripsiani-Omirou 1997: R.-S. Tripsiani-Omirou. Byzantine baths, Thessaloniki, Greece. – In: S. Ćurčić, H. Hadjitryphonos (ed.) Secular Medieval Arhitecture in the Balkans 1300-1500, and its Preservation. Thessaloniki, 1997, 314-316.

Όρλανδογ 1958: Α. Όρλανδογ. Μοναστηριακή άρχιτεκτονική. Άθήναι, 1958.

98


A NEWLYDISCOVERED BATH SOUTH OF THE FORTY HOLY MARTYRS CHURCH

IN VELIKO TARNOVOEvgeni Dermendjiev

In 2007 and 2009, archaeological excavations under the guidance of K. Totev of the National Institute of Archaeology and Museum at the Bulgarian Academy of Sciences (BAS) came upon an unknown hitherto bath house (fig. 1. 1; 2. 1) at the western foothill of Tsarevets. The bath house was investigated comprehensively. It is located 60 m south of the Forty Holy Martyrs church, between the western wall of the early Byzantine fortification and the battering wall of a contemporary street (fig. 2. 2). In this place, in the 13th-14th century, but before the bath house, there was a single nave medieval church. The naos of the church was used as a work-shop with two small furnaces after the church was demolished.

The bath house was developed on the levelled walls of the no longer functioning church whose interior was filled with a thick layer of soil (fig. 2. 3; 6. 1). The masonry consists of stone and white mortar. The bath house was laid out within the naos and the apse, with internal dimen-sions: 7.55 m х 4.25 m (fig. 2. 4; 3. 1, 2). The beginning of a vault which used to cover a narrow gallery was discovered at the northern façade of the bath house (fig. 3. 3, 4).

The bath house had hypocaust system of heating (fig. 4. 2, 3), of which 21 brickworked pillars were discovered. The raised floor stepped on these and at the ends – on narrow walls adjoined to the walls of the bath house by a fuge. Seven ceramic pipes of the bath house water system were revealed on the little eastern wall (fig. 4. 4; 5. 1). The raised floor is made of stone slabs and mortar, on top of which marble slabs were laid (fig. 3. 2; 5. 1). The bath house had wall heating of vertical ceramic flues (fig. 3. 3).

The furnace of the bath house (diameter 1.05 м) is in the boiler room adjacent to the south wall of the bath house (fig. 5. 3). It is connected to the space beneath the floor through a con-duit passing through the wall (fig. 5. 3). The bath house has five flues in the roof: two above the conduit of the furnace, one in the northeastern and two in the northwestern end of the bath (fig. 4. 4; 5. 2). The hot water tank was located above the furnace.

The newly discovered bath house was built in the last years of the 14th or the beginning of the 15th century. It also functioned in the 16th century.

The newly discovered bath house has direct parallels in respect to layout, exterior, construc-tion technique, piping and heating facilities with a number of bath houses in Byzantium, Serbia, the Golden Horde, Russia, Armenia had Georgia dating from the 11th through the 14th century (fig. 7; 8. 1, 3), as well as with 15th-18th century bath houses in Tarnovo, Kaliakra, Niko-pol, Plovdiv, Shumen, Burgas and elsewhere (fig. 8. 2, 4; 9).

Reconstruction. The newly discovered bath house in Turnovo has an elongated layout ori-ented east-west (fig. 6. 1). Its length totals 15 m, its width – 6.40 m, reaching 10.40 m with the furnace and the gallery. The bath itself ocupided the eastern part of the bath house. The dress-ing room is to the west of the bath house (where the narthex of the church once stood) with which it was connected by means of an internal entrance. The entrance to the bath house was on the north wall of the dressing room. There was a vaulted gallery in front of the north façade of the bath house. The boiler room (with the furnace and the hot water tank) was adjacent to the south façade of the bath house.

Only the bath itself was supplied with hypocaust system of heating and its inner walls were plastered with hydrophobic mortar (fig. 6. 3; 6. 4). The hot water tank, exactly above the fur-nace could contain 3.7 cu m of water. Only a hot water pipe was attached to it. This passed along the south, east and west walls of the bath, which were fitted with several spouts each

99


under which there was a stone water trough. The cold water for filling the tank and for the bath itself was brought from the well located 5 m to the north (fig. 2. 2). According to the slope made on the floor, the used water flowed toward the southwest corner of the bath and from there – out. The bath house had massive walls with several small windows and was barrel-vaulted (fig. 6. 2).

This newly discovered Tarnovo bath house, together with the other, so-called Shishman bath house, served the residential quarter where they were located (fig. 1. 1, 3; 8. 3). Use of these two bath houses in the 15th-16th century shows that the hygiene requirements of the Bulgar-ian population remained at a level high for their time, that is traditionally inherited from the period when Turnovo was the capital of the Second Bulgarian Kingdom.

100


ОБЩЕСТВЕНИТЕ БАНИ НА SERDICA

ВЕНЦИСЛАВ ДИНЧЕВ

В две статии, посветени на комплекса на агората и на градоустройственото раз-витие на Serdica, засягах неизбежно отделни аспекти от характеристиката на най-голямата известна сердикийска сграда, чиито останки епизодично са откривани под площада „Св. Неделя“ и в околните терени в центъра на днешна София (Дин-чев 2010, 24-26, 30-31; Динчев 2011, 64-65, 72). В настоящата статия искам да се спра малко по-подробно на тази сграда, изхождайки от актуалните възможности за и очертавйки актуалните проблеми на изследването ѝ. То има история, отразена в по-новата ни историография (Бобчев 1989, 37, 39, 43; Станчева 1997, 7-8, 24-25; Бо-яджиев 2002, 139; Тангъров 2010, 170-171), която няма да разглеждам в подробности. Ще изтъкна само, че в случая става въпрос за инцидентни разкрития в центъра на съвременната ни столица, съпроводени с разни отежняващи обстоятелства, които не способстват за качеството на съответните резултати. За съжаление, последното по време проучване през 1985 г., когато са разкрити, макар и повърхностно, над 1000 кв. м от останките на сградата, е оповестено от проучвателя само с едно кратко съобщение (Григорова 1986, 70). Допълнителна информация за това проучване да-ват, макар и в качеството си на странични наблюдатели, известни наши архитекти (Vacheva 1994, 90-93, fig. 7; Бояджиев 2002, 141-142, обр. 19, 20; Тангъров 2010, 171-172, обр. 1, 2).Въпросната сграда е в югозападната зона на правилно планираната площ на Ser-

dica (обр. 1, 3, 7, 9). Изтъква се, че е „до форума“ (Станчева 1997, 24), че е „опреде-ляща южната граница на форума“ (Бояджиев 2002, 139), че е „непосредствено на юг спрямо неразкрития форум на града“ (Шалганов 2010, 26, № 26), че е „разположена в югозападната част на форума“ (Григорова 1986, 70). Краен израз на идеята за тази сграда като част от комплекса на централния градски площад представя С. Бобчев, според когото същинският „форум“ е „задънен симетрично“ от нея откъм южната си страна (Бобчев 1989, 44, 54-55, обр. 6). Авторът приема също, че площадният комплекс с тази сграда е с централно разположение в началния кадастрален план на града, поради което той допуска наличието на още две редици (север-юг) инсу-ли, останали пред (вън от) западната крепостна стена в края на ІІ в. (Бобчев 1964, 124, 133, табл. ХІV; Бобчев 1989, 54-55, обр. 6) (тук – обр. 1).Днес има основания да се допусне, че Serdica е имала не форум (forum) по ита-

лийски модел, а агора (agora) по гръцки образец, замислена и изпълнена като гра-доустройствено ядро още в началния план на града от първата половина на ІІ в. (Динчев 2010, 26-30, обр. 2) В южна посока граница на комплекса на сердикийската


агора би следвало да е един декуманус, който го отделя от интересуващата ни тук сграда. Тя е в съседство с югозападния сектор на комплекса на агората и не е в симетрична позиция стрямо основните му оси (обр. 9). Данните от проучванията не са в подкрепа на идеите на С. Бобчев за т.нар. същински форум и за наличие на антична регулация западно от градската крепост (Динчев 2011, 61-62, 67), т.е. кон-статацията, че сградата е в югозападната зона на Serdica остава валидна. В публикации и съобщения на различни автори има данни за размерите и пла-

на на интересуващата ни сграда, но те не съвпадат. Така например С. Бобчев пър-воначално определя големината на „просторния четириъгълник“ на „100 х 55 м“ (Бобчев 1943, 45). По-късно изтъква, че „цялата сграда представлява симетричен правоъгълен комплекс с дължина по посока изток-запад около 100 м и ширина в посока север-юг около 60 м“ (Бобчев 1989, 46). В споменатото съобщение за по-следното по време проучване се посочва, „че това е една от най-големите антични сгради на Балканския полуостров с над 100 м дължина (запад-изток – бел. В. Д.)“ (Григорова 1986, 70). Друг автор споменава, че това е „an edifice of considerable size – about 5000 m2“ (Vacheva 1994, 90). В наскоро излязла публикация се отбелязва, че сградата е „с правоъгълен план и приблизителни размери 86 м (изток-запад) х 56 м (север-юг)“ (Шалганов, Кирова 2010, 26, № 26). Обнародваните от С. Бобчев

Обр. 1. Общ план на Serdica за периода „161-275 г.“ (Бобчев 1989, 54, обр. 6б)

Fig. 1. General plan of Serdica in 161-275 (Бобчев 1989, 54, обр. 6b)

102


планове представят две редици (запад-изток) със зали и „дворове“, и се отличават със строго симетрична композиция по оста север-юг (напр.: Бобчев 1943, табл. ХV; Иванов, Бобчев 1964, табл. І; Бобчев 1989, 44-47, 54-55, обр. 1, 2, 6) (тук – обр. 1, 2). Те се основават до голяма степен на известния му, заснет от Г. Кожухаров през 1936 г. „план на коридорите в основите на римската сграда“, който също е публикуван, но доста по-късно (Кожухаров 1964, 2, обр. 2). Приложените в публикации на М. Стан-чева общи планове също представят две редици с големи помещения, но с други размери и друга композиция (напр.: Stančeva 1987, 64-65, fig. 1, 2; Станчева 1989, 14-15, обр. 3, 4) (тук – обр. 3, 4). Освен това в плановете на М. Станчева сградата е изместена на запад или там просто отсъстват двете крайни източни зали, пред-ставени при С. Бобчев (сравни тук обр. 1 и 3). В статията за проучването си през 1982 г., М. Станчева дава вече по-достоверна информация за югозападния ъгъл на сградата, за мощните ѝ външни стени с дебелина към и над 2,5 м, и за намираща-та се тук зала, която „в посока и-з... има размери 16 м, а в посока с-ю – най-малко 20 м“ (Станчева 1997, 9-12, 32, обр. 2) (тук – обр. 5). В съобщението за последното по време проучване се споменава, че „уточненият архитектурен план на сградата коригира в голяма степен досега известния“ (Григорова 1986, 70), но повече под-робности не се дават. По-късно Кр. Вачева обнародва частичен план на сградата, включващ и установените през 1985 г. останки (Vacheva 1994, 92, fig. 7), но не го ко-ментира. Впоследствие и Ст. Бояджиев представя почти идентичен, „схематичен план на разкритата югозападна (западна – бел. В. Д.) част на сградата“ (Бояджиев 2002, 141-142, обр. 19)1, който наистина коригира по-ранните представи за нея. От-личава се с усложнена композиция, включително с голямо помещение с басейн и „просторна апсида“ (пак там, 142) в северния край на разкрития сектор (обр. 6). По-добен план представят също Й. Тангъров, както и К. Шалганов и Н. Кирова, като последните го вкарват в предполагаемите външни правоъгълни очертания на ця-лата сграда (Тангъров 2010, 171-172, обр. 1, 2; Шалганов, Кирова 2010, 32, обр. 3) (тук – обр. 7, 8)2.

1 В публикацията този план (Бояджиев 2002, 141, обр. 19) е обърнат огледално, вероятно по-грешка при предпечатната му обработка.

2 Планът на К. Шалганов и Н. Кирова на сградата (тук – обр. 8) не съвпада относно вътреш-ното разпределение на правоъгълната ѝ площ с известните от по-рано нейни планове (Обр. 2, 4). В случая не е ясно дали отликите в плана на К. Шалганов и Н. Кирова се дължат на тяхна интерпрета-ция на новата информация от 1982 и 1985 г., или са просто резултат от неточно изчертаване на плана на сградата поради малките му размери, т.е. поради представянето му само на и чрез общия план на Serdica (тук – обр. 7).

Обр. 2. План на С. Бобчев на сграда „А“(Иванов, Бобчев 1964, табл. І)

Fig. 2. Building "A", plan by S. Bobchev (Иванов, Бобчев 1964, табл. І)

103


Ясно е, че днес трудно могат да се правят прециз-ни заключения относно размерите и общия план на обсъжданата сграда. С оглед на вариантите на една хипотеза за принци-пите на началното град-ско планиране, може да се допусне, че сградата е раз-положена в площта на две по-големи или на четири по-малки инсули в начал-ната ортогонална улична мрежа (Динчев 2011, 69, 72, 74, обр. 4, 5) (тук – обр. 9). Съгласно тази хи-потеза, това пространство е с размери около 112 (за-пад-изток) х 53 м, респ. – около 380 х 180 римски стъпки, и възлиза на око-ло 6 дка (обр. 10). Друг е въпросът дали сградата го е заемала изцяло, до бор-дюрите на ограждащите го улици. Засега и този въпрос остава открит. С оглед на интерпре-

тацията на най-голямата известна сграда на Ser-dica, в историографията има две основни тези. Според едната, тя е била изградена за преториум (praetorium) или президиум (praesidium), т.е. като резиденция на висш имперски магистрат. Най-изявените привърженици на тази интерпретация са С. Бобчев и М. Станчева (напр.: Бобчев 1984, 3-5; Бобчев 1989, 44-47; Stančeva 1987, 69-70; Станчева 1997, 7-18, 24-27). Тя се споделя или просто се представя без коментар и от други изследователи (напр.: Григорова 1986, 70; Тонев 1995, 115; Вълева 2008, 3-4; Шалга-нов, Кирова 2010, 26, 32, обр. 3). Според другата теза, това е голяма обществена баня (thermae) (напр.: Vacheva 1994, 87-93; Бояджиев 2002, 139-142; Тангъров 2010, 170-172). В най-пространния до момента анализ в полза на тази теза – на Ст. Бояджиев, това е баня от т.нар. императорски тип (Бояджиев 2002, 139-142), т.е. представител на най-големите бански постройки, строени в Империята.

Смятам, че данните за вида и плана на обсъжданата сграда, включително и осо-бено резултатите от проучванията през 1982 и 1985 г. (обр. 5, 6, 8, 10), свидетелстват

Обр. 3. Общ план на Serdica за периода „І-ІІІ в.“ (Станчева 1989, 14, обр. 3)

Fig. 3. General plan of Serdica in the 1st-3rd century (Станчева 1989, 14, обр. 3)

104


ясно, че тя е изградена като обществена баня. Към аргументите, изложени досега в подкрепа на тази теза, могат да се добавят и други. Началната дата на сградата, на която ще се спра след малко, със сигурност е преди 70-те години на ІІІ в., т.е. във време, когато Serdica не е провинциална столица, нито пък място за стациониране на значителен военен гарнизон и тук просто не е имало причина за изграждането на такъв внушителен преториум. Впрочем строителните параметри на сградата – например стени с дебелина от 2, 2,5 и 3,2 м или подов хипокауст, чиито аркирани подпори са високи по 1,70 м (Кожухаров 1964, 1-2, обр. 1-2; Станчева 1997, 9-13, 32, 38-40, обр. 2, 8-10), са твърде необичайни за жилищната архитектура, чиито пред-ставители всъщност са резиденциите на висшите военни и цивилни имперски уп-равници3. Зали с такива мощни стени и подобни хипокаустни съоръжения обаче са присъщи за най-големите, за „императорските“ бани. Добър пример от днешна България са огромните зали на известните римски терми от Odessus (Мирчев 1969, 458-472; Georgiev 1983, 155-162; Вачева 1985, 49-54; Вачева 1986, 1-7; Nielsen 1993 I, 14, 98, 106-107, 145; II, 45, 208, cat. № 368, fig. 250; Vacheva 1994, 86-88; Прешленов 2002, 69-70; Бояджиев 2006, 42-63).Предвид обичайната симетрия в плана на термите от т.нар. императорски тип

(напр.: Nielsen 1993 I, 4 /not. 5/, 45-55, 71-73, 87-90; II, 52, fig. 1/IX, и препратки; Gros 1996, 397-404, 409-415, fig. 448-450, 453, 456, 463-467, 470), вкл. и на голямата баня от Odessus (напр.: Мирчев 1969, 458, рис. 3; Бояджиев 2006, 44, 51, обр. 4/а, б, 15, 16), може да се допусне, че установените оригинални зали, помещения и съоръжения в западната част на сердикийската сграда са репродуцирани огледално и в източ-ната ѝ част (обр. 10). Реконструираният по този начин план пък предполага вход (основен, централен вход ?) по средата на дългата ѝ южна фасада (обр. 9, 10).

3 Данни за и планове на резиденции на висши командири и цивилни управници във военни лагери и градове от І-VІ в. изобщо виж напр. при: Davison 1996, 153-162; Иванов 1999, 216-218, 220-223; Lavan 2001, 39-56; Динчев 2002, 206-241; Dintchev 2008, 405-416. Виж и цит. там публикации. С параме-три, подобни на посочените в текста, са някои от известните императорски дворци и резиденции – например Domus Aurea или Domus Augustana в Рим (напр. Barton 1996, 94-106), но все пак, дори от позицията на местни патриоти, следва да признаем, че Serdica не е Roma.

Обр. 4. План на М. Станчева на сграда „А“ (Станчева 1989, 14, обр. 3)

Fig. 4. M. Stancheva’s plan of building "A" (Станчева 1989, 14, обр. 3)

105


Като аргумент за дворцови функции на обсъжданата сердикийска сграда, коя-то по-нататък в изложението ще наричам условно сграда или баня „А“, се изтъква нейната отдалеченост от, а също и по-високата ѝ кота спрямо каптирания в антич-ността минерален извор в северната част на защитената градска площ (Станчева 1997, 26). Факт е, че поради местоположението си сграда „А“ трудно би могла да ползва вода от минералния извор (обр. 3, 7, 11), но не мисля, че това опровергава банските ѝ функции. Нейното местоположение е твърде удобно с оглед на основ-ния водопровод на Serdica, който е доставял питейна вода от Витоша, вероятно от извор в района на днешния софийски квартал Бояна. Водопроводът е достигал до античния град от юг-югозапад. Вън от градската крепост са локализирани останки от разпределителен резервоар с правоъгълен план и размери 6 х 6 м (Герасимов

Обр. 5. План на останките на сграда „А“, разкрити при проучването през 1982 г. (по Станчева 1997, 32, обр. 2)

Fig. 5. Layout of the remains of building "A" revealed at the excavations in 1982 (after Станчева 1997, 32, обр. 2)

106


1943, 357; Бобчев 1989, 38; Църов 2006, 25-26). Резервоарът е на около 135 м южно от баня „А“ (Бобчев 1943, табл. І) (тук – обр. 9, 11)4.Предмет на оживено обсъждане са и особеностите в строителната характерис-

тика на сграда „А“, в частност т.нар. коридори в основите на някои от твърде де-белите ѝ стени и свързаните с тях вертикално наставени тръби в самите стени. За предназначението на тези засводени „коридори“ са изказани различни предпо-ложения: вентилационна система (Кожухаров 1964, 1-6; Станчева 1997, 16-18, 25); комбиниране на вентилационни и конструктивни функции (Бобчев 1989, 46-47); канализационна система (Vacheva 1994, 86-93; Бояджиев 2002, 139-142). Прегледът

4 Посоченото разстояние е по мое изчисление на базата на посочения в текста план (табло).

Обр. 6. План на останките на сграда „А“, разкрити при проучванията през 1982 и 1985 г. (Vacheva 1994, fig. 7; Станчева 1997, обр. 2; Бояджиев 2002, 19)

Fig. 6. Layout of the remains of building "A" revealed during the excavations in 1982 and 1985 (Vacheva 1994, fig. 7; Станчева 1997, обр. 2; Бояджиев 2002, 19)

107


на съответните аргументи и интерпретацията на сградата като баня предпоставят за водещо канализационното предназначение на въпросните съоръжения. Все пак може да се посочи, че не всички са били с идентични функции. Така например един коментиран в литературата сляп проход с височина 1,70 м и дължина 1,90 м в югозападната част на сградата (Станчева 1997, 17-18) (тук – обр. 5, 6) не може да бъде част от канализационна система, нито пък от вентилационна инсталация. Очевидно с него се е целяло олекотяването на съответната стена, т.е. има конструк-тивно значение.

Обр. 7. Общ план на останките на Serdica върху кадастъра на центъра на днешна София (Шалганов, Кирова 2010, 32, обр. 3)

Fig. 7. General plan of the remains of Serdica on the cadastre of present-day Sofia (Шалганов, Кирова 2010, 32, обр. 3)

108


Различни са и мненията относно началната дата на баня „А“. В първото си съ-общение за нея С. Бобчев не изразява ясно мнение по въпроса, но споменава за открити „архитектурни фрагменти (коринтски капител от ІІ или ІІІ в. сл. Хр., бази и пр.)“ (Бобчев 1943, 26). Впоследствие, изхождайки от градежа ѝ – в смесена зида-рия (opus mixtum) с двуредов тухлен пояс, С. Бобчев изтъква, че тя е сред най-ран-ните примери за този вид градеж и я датира в ІІІ в. (Бобчев 1952, 6-7). В най-късната си публикация той я отнася към „края на ІІ или началото на ІІІ в.“ (Бобчев 1989, 44) и още към „ІІІ в., може би времето на Каракала (?)“ (пак там, 47). Мнения за времето на строителството на тази сграда изказват и други изследователи: вероятно в ІІІ в. (Кожухаров 1964, 6); "at the time of the Severan dynasty", т.е. в границите на периода 193-235 г. (Vacheva 1994, 86); във втората половина на ІІ – началото на ІІІ в. (Стан-чева 1997, 24-25); към „времето на Траян в началото на ІІ в.“ (Бояджиев 2002, 142). Според предложения нов стилов анализ на споменатия в първото съобщение на

С. Бобчев капител – „най-големият и най-добре запазен днес коринтски капител с пълен апарат от Сердика“, същият се определя като „продукт на средата на ІІ в. или най-късно на третата четвърт на ІІ в.“ (Димитров 2008, 210-212, 226-227) Смесената зидария с двуредов тухлен пояс, както и облицовъчният квадров градеж с употре-ба на железни скоби (напр. Станчева 1997, 9, 25), също насочват към подобна да-тировка за баня „А“. Тук е мястото да посоча, че споделям тезата за тенденция към увеличаване на броя на редовете в тухлените пояси в по-късните смесени зидарии (напр. Бобчев 1951, 39-48), но не споделям всички конкретни хронологически оп-ределения на С. Бобчев за съответните сердикийски сгради – например за дати-рането на известната сграда на булевтериона на Serdica „след готските нашествия в средата на ІІІ в., може би към самия край на ІІІ в. и началото на ІV в.“ (Иванов, Бобчев 1964, 53). Издигането на тази сграда, чиито цокли отчасти са от квадри, споени с хоросан, без употреба на железни скоби, и чиито стени по-нагоре са в смесена зидария с триредов тухлен пояс (пак там, 18-20), вероятно е в последната четвърт на ІІ в. (Динчев 2010, 33) Засега няма данни за датиращи находки, сигур-но стратифицирани под или непосредствено над подовите нива на баня „А“. Осъ-ществено е обаче археомагнитното изследване на тухлите, използвани в градежа ѝ. То показва, че тухлите са изработени „през ІІ в.“ (Ковачева 1989, 150-151, обр. 5).

Обр. 8. План на К. Шалганов и Н. Кирова на сграда „А“ (по Шалганов, Кирова 2010, 32, обр. 3; с допълнения относно детайлите на разкритите през 1982 и 1985 г. останки)

Fig. 8. K. Shalganov and N. Kirova plan of building "A" (after Шалганов, Кирова 2010, 32, обр. 3; with additions concerning the details of the ruins excavated in 1982 and 1985)

109


Днес може да се приеме, че баня „А“ е издигната преди опустошението на Serdica в 170 г., което пък е било последвано от ново мащабно строителство, включително на първата градска крепост и на известната сграда на булевтериона. Същевремен-но строеж като този на баня „А“ предполага определена степен на урбанизационно развитие и изисква акумулиране на много средства – условия, които едва ли са били в наличност в Serdica веднага с придобиването на градския статут в началото на ІІ в. Конкретен довод за строителство към средата на ІІ в. е и новата датиров-ка на споменатия коринтски капител. Припомням, че появата на голямата баня в Odessus се отнася от някои към управлението на Антонин Пий (138-161), т.е. към същото време (Мирчев 1969, 473-476; Бояджиев 2006, 63), докато други са склонни да я свържат с управлението на Септимий Север (193-211) (Vacheva 1994, 86; Преш-ленов 2002, 69, и цит. там ръкопис)5.

5 В ново изследване за архитектурната декорация в Долна Мизия, дорийските капители от голямата баня в Odessus се отнасят към втората половина на ІІ – началото на ІІІ в. (Димитров 2007, 100) или само към втората половина на ІІ в. (пак там, 394-396, №№ 93-95), а коринтските капители от същата сграда – ту към последната четвърт на ІІ в. (пак там, 150), ту към втората половина на ІІ в. (пак там, 467-469, №№ 230-233).

Обр. 9. Хипотетична възстановка на началния градоустройствен план на Serdica (средата на ІІ в.)

Fig. 9. Hypothetical reconstruction of the initial urban plan of Serdica (middle of 2nd century)

110


Горната хронологическа граница на използването по предназначение на серди-кийската баня „А“ е не по-късно от края на ІІІ в. Указание за това е изоставянето на отоплителната инсталация и мраморните подови и стенни облицовки на отчасти разкритата зала в югозападната ѝ част, и устройването там в началото на ІV в. на металообработваща работилница – може би officina на сердикийската монетар-ница. Тогава вероятно към залата е добавена и „южна пристройка“ – помещение с помощни функции (Станчева 1997, 18-23, 26-27) (тук – обр. 5). Причините за пре-установеното функциониране на банята не са ясни. Не по-късно от края на ІІІ в. престава да се използва и голямата баня в Odessus (Мирчев 1969, 473-476; Георгиев 1986, 90; Прешленов 2002, 69; Бояджиев 2006, 64), като причините за това също не са ясни. Възможно е изоставянето на т.нар. императорски терми в Serdica и Odes-sus да е свързано с твърде скъпата им поддръжка, т.е. да се дължи на фактори от икономическо естество. Засега няма данни за експлоатацията на останалите части от сердикийска баня

„А“ след ІІІ в., както и за съдбата на залата, „приютила“ работилницата, след ІV в. Фактът, че останките от стените на сградата се появяват „само на 30 см под улич-ното платно“ на днешните бул. „Витоша“ и пл. „Св. Неделя“ (Григорова 1986, 70), показва, че физически тя е била напълно или частично запазена до края на късната античност и след това. Въпросът за това как са били преизползвани нейните зали и съоръжения остава за бъдещите проучвания. Все пак с оглед на мястото ѝ – в съседство с централния площаден комплекс (обр. 11), може да се допусне, че поне през ІV в. тя не е била преизползвана за стопански нужди и за жилищно устрой-ване на обикновено население. Особеното предназначение на споменатата рабо-тилница не опровергава, а аргументира това предположение. Сега вече не би било

Обр. 10. Частично реконструиран план на баня (thermae) „А“

Fig. 10. Partially reconstructed layout of bath (thermae) "А"

111


Обр. 11. Възстановка на плана на Serdica за периода ІV – първа половина на V в. с упоменатите в текста обществени бани и други сгради

Fig. 11. Reconstruction of Serdica’s plan for the 4th century – first half of the 5th century period with the public baths and other buildings mentioned in the text

112


озадачаващо устройването тук на разни служби и канцеларии, свързани с управле-нието на късноантичната провинция Dacia mediterranea. Инкорпорирането обаче на същинската резиденция на провинциалния управител в по-ранната обществена баня е малко вероятно, тъй като архитектурните и функционалните характеристи-ки на двата типа сгради са твърде различни.Втората част на настоящата статия е посветена на останалите обществени бани

на Serdica. Заслужава да се отбележи, че с оглед на броя на сградите с подобна ин-терпретация в публикациите, този град е безспорен лидер сред останалите антич-ни и късноантични центрове у нас. Ето защо потвърждаването или коригирането на тази констатация е с важно значение за характеристиката както на самата Ser-dica, така и на градоустройството изобщо по нашите земи през І-VІ в.Около споменатия по-горе каптиран минерален извор в северната част на за-

щитената градска площ (непосредствено на юг от Баня баши джамия) са установе-ни останки от друга антична баня, която условно ще наричам баня „Б“ (обр. 1, 3, 7, 11). Засега обаче шахтовият, квадратен в план (с вътрешни размери 4 х 4 м) каптаж на извора (Бобчев 1964, 118, 129, табл. Х; Църов 2006, 26; Бояджиев 2006, 37-38, обр. 1) е единственият цялостно изследван и документиран компонент на тази мине-рална баня. Разкрити са и незначителни части от други компоненти, включително „от южните твърде масивни зидове... с масивна засводена конструкция и богата подова и стенна мраморна облицовка от плочи с големи размери“. Предполага се, че „цялата сграда е била продълговата по посока север-северозапад – юг-югоиз-ток, косо на главните градски посоки cardo-decumanus, с отклонение на около 20о в югоизточна посока“, че „това е бил един правоъгълник с около 90 м дължина и около 50 м ширина“ (Бобчев 1989, 48-49, обр. 3) (тук – обр. 1, 12), т.е. значителна по размери сграда. Друг изследовател предполага баня „Б“ като „терми от средна величина“ (Бояджиев 2002, 127). Не спомагат много за изясняване на общия ѝ план и размери резултатите от неотдавнашното спасително проучване в близост до ка-птажа, при което са разкрити части от две неголеми „помещения“ – „полигонално (октогонално ?)“ и „полукръгло по план“, с басейни с мраморни облицовки. Запазе-ните им останки свидетелстват за по-късни преустройства (Шалганов, Бояджиев 2010, 350-351).В мненията относно началната дата на баня „Б“ има разнобой. Според Ст. Боя-

джиев, тя е изградена в І в. сл. Хр., преди Serdica да добие градски статут. Доводът му е в ориентацията на сградата, която не съвпада с тази на улиците и постройките в централната и южната зона на града (Бояджиев 2002, 127; Бояджиев 2006, 38). Според М. Станчева, баня „Б“ е издигната „през ІІ в.“ Аргументът ѝ са „монети от ІІ в., хвърлени при изграждането на каптажа“ (Станчева 1989, 16). Те обаче са откри-ти при случайни обстоятелства (пак там, 34, бел. 60) и контекстът им не е ясен. С. Бобчев, позовавайки се на отсъствието в съответните градежи на „зидарски тухлен хоросан“, приема, че сградата е „от преди ІІІ в.“ (Бобчев 1964, 122) За каптажа е пред-ложена още и датировка в „ІІІ в.“ (Biernacka-Lubanska 1973, 247; Църов 2006, 26), но без аргументация. Разкритите при последното проучване останки се датират „на базата на комплексните данни... през периода ІV-VІ в.“ (Шалганов, Бояджиев 2010, 351), но предвид „пълната липса на археологическа стратиграфия“ в проучения те-рен (пак там, 351), не е пояснено какво включват тези данни. Очевидно, уточняването на плана, размерите и хронологията на минералната

баня „Б“ остават задачи за бъдещи проучвания. Все пак могат да се изтъкнат някои

113


Обр. 12. План с останките в централната северна зона на основната крепост на Serdica (Бобчев 1989, 49, обр. 3; с допълнения)

Fig. 12. Plan with the remains of Serdica’s main fortification in the central northern zone (Бобчев 1989, 49, обр. 3; with additions)

съображения относно началната ѝ дата. Синхронната поява на две големи общест-вени бани в раннния етап от урбанизационното развитие на Serdica е малко веро-ятна, т.е. логично изглежда баня „Б“ да е с по-късна начална дата от „А“. Както стана ясно, тази баня е в северната зона на защитената от първата градска крепост площ. Тук теренът е по-нисък и неустойчив поради високи подпочвени води и наличие на минарални извори (Бобчев 1964, 109-110, 132, табл. ХІV; Бояджиев 2002, 125-126). Стана ясно също, че тази зона се отличава и с ориентацията на намиращите се в нея улици и постройки, включително баня „Б“. Наскоро изложих хипотезата, че първи-ят кадастрален план на римския град от началото на ІІ в. не е включвал тази зона с влошени теренни условия и че приобщаването ѝ към кадастъра чрез улична мрежа с различна ориентация е станало с укрепяването на града в края на ІІ в. (Динчев 2011, 72, 74, обр. 5) (тук – обр. 9, 11) От логиката на хипотезата следва, че появата на

114


баня „Б“, дори във вида на „терми от средна величина“, е най-рано в края на ІІ в. Основателите на града не са рискували с масивно строителство върху неустойчив терен и поради това в първите големи градски терми – баня „А“, не е използвана минералната вода. Засега не може да се посочи дали появата на баня „Б“ е преди или след изоставянето на баня „А“. Във всеки случай „престрашаването“ на серди-кийските архитекти предвид планирането и изграждането на минералната баня „Б“, безспорно е повлияло за решението на градските магистрати и местните им-перски чиновници да се откажат от твърде скъпата поддръжка на баня „А“.Останки „от баня от късноантичната епоха“ са разкрити частично и в северо-

западния сектор на основната защитена площ на Serdica, непосредствено до кре-постната стена, под югоизточния ъгъл на сградата на софийските централни хали (обр. 7). От банята, която тук условно ще означавам с „В“ (обр. 11, 12), са разкрити неотопляем полукръгъл басейн с „дължина 5 м и радиус 4,5 м“, „част от втори (ба-сейн – бел. В. Д.)“, част от „помещение, предназначено за гореща баня“, т.е. с подов хипокауст, и част от „продълговата зала с дължина на източната стена 15 м“. Полу-кръглият басейн е измазан отвътре „със здрав водоустойчив хоросан“. В по-ниския край на наклонения му под има отточен отвор и канал. В отопляемото помещение са регистрирани „три подови нива, които показват продължителното (му – бел. В.Д.) използване“. Подът на залата не е запазен. При проучването са установени още „два зидани канала“ и са открити „голямо количество глинени съдове, главно амфори, които се датират в ІV-VІ в., и монети от император Юстиниан (527-565 г.)“

Обр. 13. План на късноантичната баня (баня „Г“), преустроена по-късно в църквата „Св. Георги“ (Иванов, Бобчев 1964, табл. ІІІ; с допълнения)

Fig. 13. Layout of Late Antiquity thermae (bath "D"), later reconstructed into the St. George church (Иванов, Бобчев 1964, табл. ІІІ; with additions)

115


(Григорова 1983, 26). С изложените данни се изчерпва известната досега информа-ция за баня „В“6. Все още не е обнародван план на разкритите ѝ останки. Видът и размерите на разкритите помещения и съоръжения позволяват с го-

ляма вероятност определянето на „В“ като обществена баня. В някои публикации появата ѝ се поставя в ІV в. (Григорова 1984, 35; Stančeva 1987, 71; Шалганов, Ки-рова 2010, 28). Такава датировка е възможна, но все пак трябва да се подкрепи със сигурни аргументи. Същевременно от факта за откритите монети на Юстиниан І не следва автоматично извода за функциониране на банята в средата на VІ в. Не е изключено тези монети да са свързани с някакво преизпловане на изоставената вече баня, т.е. необходими са данни за техния контекст.Има мнение, че баня „В“ представлява разширение на баня „Б“ в западна посока

(Stančeva 1987, 71; Станчева 1989, 21). Това мнение не е резонно, тъй като „Б“ и „В“ са от двете страни на cardo maximus (обр. 11, 12).

6 Баня „В“ се споменава в по-късни публикации (напр.: Григорова 1984, 35; Stančeva 1987, 71; Шалганов, Кирова 2010, 28, № 48), които не добавят нови данни към цитираното в текста съобщение.

Обр. 14. План на останките от и над античната сграда с вписания октогон (сграда „а“) в двора на Президентството (Станчева 1994, 68, обр. 2). Забележка: архитектурното

заснемане на С. Бобчев включва останки от различни строителни периоди, включително и от средновековието

Fig. 14. Layout of the remains of and above the ancient building with the inscribed octagon (building "a") in the Presidency courtyard (Станчева 1994, 68, обр. 2). Note: the architectural recording of S. Bobchev includes remains from different period of development, including the

Middle Ages

116


Сред известните обществени бани на Serdica е и сградата в централната градска зона, източно от ареата на агората, чието основно, кръгло отвътре помещение – т.нар. ротонда, по-късно е преустроено в запазената до наши дни църква „Св. Геор-ги“ (обр. 7, 11). Максималните ѝ външни размери са приблизително 45 (запад-из-ток) х 28 м, а застроената ѝ площ е малко под декар (Иванов, Бобчев 1964, табл. ІІ, ІІІ)7. Включва осем основни помещения, групирани симетрично спрямо надлъж-ната ѝ ос (обр. 13). Тази сграда, която тук ще наричам условно баня „Г“, е обсъждана в голям брой публикации (виж Динчев 2010, 35, и цит. там литература). Смятам, че тезата за началното ѝ предназначение именно като баня може вече да се смята за доказана (напр.: Brödner 1983, 268; Nielsen 1993 I, 76, 81-83, not. 13, 52, 59, 61, 66; II, 26, 156, cat. № 206, fig. 173; Бояджиев 2002, 152-161; Динчев 2010, 35-36; Иванов 2010, 123-128). С оглед на възприетата в специализираната литература типология, баня „Г“ e определяна като представител на т.нар. императорски тип терми (Nielsen 1993 I, 76, 82, not. 13, 61; II, 26, cat. № 206), но по-скоро е пример за баня от типа на тези с линеен принцип на функциониране в осево-симетричен вариант („axial symmetri-cal row type“)8, с допълнително осигурени връзки между страничните помещения (Динчев 2010, 36, бел. 19). Симетричният план, видът на помещенията и на уста-новените в тях съоръжения (обр. 13) улесняват изясняването на функционалната ѝ схема. Достъпът до сградата е от запад – в просторна съблекалня (apodyterium) с две срещуположни апсиди. След нея на изток са разположени трите основни бан-ски тракта – студен (frigidarium), хладък/затоплен (tepidarium), топъл/горещ (в случая: caldarium + sudatorium). Известни различия има относно конкретната ин-терпретация на помещенията в топлия тракт, включително на централното, кръг-ло отвътре помещение (caldarium или sudatorium) (виж напр. Иванов 2010, 126-127, и цит. там мнения).Появата на баня „Г“ е към края на ІV – началото на V в. Тя не функционира дълго

с началното си устройство и предназначение. Вероятно автентичното ѝ използва-не приключва още към средата на V в. (Динчев 2010, 36-37).Интерпретация „обществена баня“ е предлагана и за други частично разкрити

сердикийски сгради. В близост до баня „Г“, в съседната на изток инсула са разкрити частично останки

от солидна сграда, запазени и видими днес в двора на Президенството и х-л „Ше-ратон – Балкан“ (обр. 7, 11). Североизточният ъгъл на тази сграда е зает от зала с правоъгълни външни очертания и размери 13,50 (север-юг) х 12,30 м, в която е впи-сан октогон със страна 4 м. Северозападната ѝ част е заета от „трикорабна базили-кална зала“. Южно от нея и вписания октогон е разположена „голяма зала“ с подов хипокауст, чийто първоначален вид е нарушен от по-късни преустройства. Разме-рите на базиликалната зала и на тази с хипокауста не са уточнени (Станчева 1994, 58-60, 67, 68, обр. 1/4, 2) (тук – обр. 14). Проучвателката М. Станчева отнася появата на сградата към управлението на Константин Велики (306-337), но не на базата на конкретни данни от проучването ѝ, а по презумпции от общите сведения в изво-рите за присъствието на този император в Serdica (пак там, 56-58). Предполага се,

7 Изчисленията за общите размери и площ на сградата са мои, по посочените в текста пла-нове (табла) (виж тук обр. 13). Данни за точните размери на отделните ѝ помещения виж при: Ива-нов, Бобчев 1964, 33; Венедиков, Петров 1964, 79-84.

8 За този „symmetrical row type“ виж пак Nielsen 1993 І, 4; ІІ, 51, fig. 1/IV.

117


че тя „е имала обществена функция“ и че „може би е служила за представителна приемна, място за церемонии или нещо подобно“ (пак там, 59, 64). По-късно, „ве-роятно през V в.“, тя е „превърната в църква“ (пак там, 58).Тази сграда, с условно означение тук като сграда „а“ (обр. 11, 14), е коментирана

подробно и от Ст. Бояджиев, който разграничава три периода във функционира-нето ѝ. Според него, тя е изградена скоро „след готското нашествие през 251 г.“ като баня, вероятно по частна инициатива, но „за обществено ползване“. Първоначално североизточният ѝ ъгъл е без вписан октогон. Появата на последния бележи вто-рия период в развитието на сградата, при който тя запазва банските си функции. През третия период, настъпил „скоро след 313 г.“, сградата вече е преустроена в църква (Бояджиев 2002, 143-150). „Макар и при случайни обстоятелства – заклю-чава Ст. Бояджиев – включването на осмостена в плана на обикновена базилика е всъщност първият познат пример на куполна базилика в Тракия и, доколкото ми е известно, в раннохристиянския свят“. Той е склонен да го обясни с посещенията на Константин Велики в Serdica (пак там, 150).Преди време, в една студия за представителната късноантична жилищна ар-

хитектура, изтъкнах, че частичната съхраненост и проученост, и отсъствието на по-подробна текстова и графична информация възпрепятстват коректната интер-претация на обсъжданата сграда „а“ (Динчев 2002, 210-211). Споделям това мнение и днес. Поради изтъкнатите причини, към които могат да се добавят и неколко-кратните консервационни намеси във видимите ѝ днес останки (Станчева 1994,

Обр. 15. План на разкритите останки от сградата (сграда „б“) в укрепеното разширение на Serdica (Кирова 2005, 42, обр. 2)

Fig. 15. Layout of the revealed remains of the building (building "б") in the fortified extension of Serdica (Кирова 2005, 42, обр. 2)

118


66, бел. 14; Бояджиев 2002, 144), разграничените от Ст. Бояджиев първи и втори период на сградата със съответните планови решения и интерпретации не могат да се приемат за установени факти. Критичният анализ на предложената хипотеза поражда и въпроси към някои от конкретните твърдения и предположения в нея9. Функционирането на тази сграда като баня или функционирането в нея на банска част не е напълно изключено, но за да се докаже това са необходими нови досто-верни данни. Оценката за оригиналния план на християнския храм в резултат на преизползването на базиликалната зала и залата с вписания октогон заслужава адмирации. Хронологическите определения за разграничените от Ст. Бояджиев периоди в развитието на сграда „а“, включително за преустройството ѝ в църква, обаче трябва да се подкрепят с конкретни аргументи.Неотдавна на бул. „Княгиня Мария Луиза“, № 47, т.е. в площта на укрепеното

разширение на Serdica, на около 135 м северно от северозападната ъглова кула на основната градска крепост (Кирова 2005, 41, обр. 1)10, са проучени останки от него-ляма, кръстовидна в план сграда с няколко помещения – тук с условно означение като сграда „б“ (обр. 11). Най-значително е централното ѝ, почти квадратно поме-щение. Вътрешните му размери са 6,30 х 6,25 м. Помещенията западно и източно от него са с дъговидно извити външни стени. Подобен вид се предполага и за час-тично разкритото помещение от юг. Зле запазеното помещение от север изглеж-да е с правоъгълен отвън и октогонален отвътре план. Централното, западното и южното помещения са с наземен подов хипокауст. Такъв е допустим и за северното помещение. Установен е един префурниум – до дъговидната стена на западното помещение. Последното е имало и стенно отопление. Източното помещение е без хипокауст. То е отделено от централното чрез по-тънка стена (Шалганов, Кирова 2005, 213-214; Кирова 2005, 42-45, обр. 2) (тук – обр. 15). Източното помещение е об-мазано отвътре с „хидрофобна“ мазилка, като в него „има следи и от дъното на ба-сейн“ (Кирова 2005, 44). От първото съобщение за проучването се подразбира, че с „хидрофобна“ мазилка са покрити вътрешните лица на стените и на останалите помещения (Шалганов, Кирова 2005, 213). Сградата се интерпретира като баня (пак там), като „постройка с бански функции от типа balneum“ (Кирова 2005, 41) и се пояснява, че здравият ѝ градеж „говори за сграда с обществен характер“ (пак там, 52). Наличието под нея на по-ранни останки (обр. 15) и материали позволява да се

9 Така, според предложената реконструкция и интерпретация, в североизточния ъгъл на първоначалната сграда има две еднакви едноапсидни, неголеми по размери помещения (Бояджи-ев 2002, 144-145, обр. 23), определени за „най-затопляни“ звена на банята – „laconica“, а залата южно от тях е припозната като „caldarium“ (пак там, 146), т.е. с басейн или басейни с топла вода. В двете „най-затопляни“ помещения обаче няма останки от хипокаустна инсталация, а залата южно от тях, в която има подов хипокауст, не предоставя данни за басейни. Като доказателство за интерпретация на сградата като баня се приема „присъствието на глинен водопровод (всъщност отточен канал с во-допроводни тръби – бел. В. Д.), който пресичал просторната зала“ в северозападната част на сградата (пак там, 145). За една баня присъствието на водопровод и канал наистина е задължително, но нали-чието на водопроводи и/или канали не би било изненадващо и за градски постройки с други функ-ции. Изтъква се, че поради доста ограничените си размери „банята не е притежавала frigidarium – помещение със студена вода“ (пак там, 147). Това твърдение изглежда странно предвид просторната зала в северозападната част на сградата и нейната интерпретация като „apodyterium“, т.е. като събле-калня (пак там, 145). Не са малки и размерите на помещенията с хипокауст в южната част на сградата, интерпретирани от Ст. Бояджиев като „caldarium“ и „tepidarium“ (пак там, 146-147), които, според проучвателката, първоначално са съставлявали една обща, още по-голяма зала (Станчева 1994, 60).

10 Посоченото разстояние е по мое изчисление на базата на посочения план.

119


определи, че тя „започва да функционира през последната четвърт на ІІІ – първата четвърт на ІV в.“ Изоставянето ѝ като баня се отнася „към средата на ІV (втората половина) – първата половина на V в.“, след което „част от нейните помещения са преустроени, вероятно в жилища“ (Кирова 2005, 52; виж и Шалганов, Кирова 2005, 214-215).Банската интерпретация на сграда „б“ в укрепеното разширение на града може

да се приеме като възможна, но следва да се посочи, че не всички данни от нейното проучване са в подкрепа на тази интерпретация – например несигурните индика-ции за басейни, липсата сред откритите материали на фрагменти от облицовъчни мраморни плочи (Кирова 2005, 44) и особено сведението, че в и покрай помеще-нията не са засечени водопроводи и канали (пак там, 42). Поради това банската интерпретация в случая не е единствено възможната11. Не е изключено тази сграда (обр. 15) да е обособена трапезария (triclinium) към по-голям жилищен комплекс12. Началната ѝ дата съвпада с времето на най-интензивното строителство в днешна България и в имперските предели изобщо на представителни жилища с едноап-сидни, полиапсидни и/или полигонални приемни помещения и зали (напр. Дин-чев 2002, 206-219, 231-241, фиг. 2-22).Аргументирането на обществения характер на сердикийската сграда „б“ с гра-

дежа ѝ (Кирова 2005, 52) е неприемливо. Солидният градеж не е изключение при частното строителство в края на ІІІ-ІV в. и това не е необходимо да се доказва тук. Скромните размери на сградата (обр. 15) свидетелстват, включително и при вари-анта с банската интерпретация, по-скоро за частното ѝ ползване. Като застроена площ тя е по-малка от изследваната преди време баня до южния сектор на източ-ната стена на основната градска крепост – под днешния х-л „Рила“. Тази баня е част от по-голям архитектурен комплекс и определено не е за обществено полз-ване (Станчева 1994, 59-61, 67, 72-74, обр. 1/7, 6-8) (тук – обр. 7, 11/в), поради което не е предмет на коментар в настоящата статия. Близки по размери със сграда „б“ в укрепеното разширение на града са и разкритите при новите разкопки в северната зона на основната градска крепост частни бани от края на ІІ-ІІІ в. и от ІV – начало на V в. (Иванов 2011, 318) (тук – обр. 11/г)

***

В заключение може да се обобщи, че днес са известни четири сгради на римска и късноантична Serdica, които могат със сигурност или по-голяма вероятност да се определят като обществени бани – разгледаните по-горе „А“, „Б“, „В“ и „Г“ (обр. 9-13). С цялостно изяснени план и схема на функциониране засега е само баня „Г“ (обр. 13).

11 Привеждането като паралел в полза на банската интерпретация на сердикийската сграда „б“ на едно значително октогонално помещение на голям жилищен комплекс до укрепената Storgosia при днешния гр. Плевен (Кирова 2005, 47) не е коректно. Този комплекс всъщност е сред най-добрите домашни примери на представителното късноримско жилищно строителство, а въпросното поме-щение – октогонално отвътре и квадратно отвън в план, е неговата същинска трапезария (Динчев 1997, 94-95, обр. 97; Динчев 2002, 212, 217-218, 235, 239, обр. 13, 20/D).

12 Обособени трапезарии с апсидни и полигонални помещения, макар и не идентични с тези на сердикийската сграда „б“, имат например големите късноримски вили при Desenzano в Се-верна Италия и при Löffelbach в Австрия (виж напр. Динчев 2002, 207-208, 219, 223, 239, бел. 5, фиг. 20/G, H, и цит. там публикации).

120


В сравнение с останалите римски и късноантични центрове в днешна Бълга-рия, в Serdica известните обществени бани са повече. Една от причините за това е интензивното строителство в центъра на съвременната ни столица, респективно – по-големият обем на проучванията тук. Без съмнение обаче причина е и наличи-ето на местни минерални извори. В баня „Б“, а вероятно и в баня „В“ (обр. 11, 12) е ползвана именно вода от минералните извори в северната зона на основната град-ска крепост.Известните сердикийски обществени бани не са синхронни. Редът на тяхното

представяне в предходното изложение и условната им номерация („А“ → „Г“) от-разяват представите ни за последователността на тяхната поява от средата на ІІ до края на ІV – началото на V в. (обр. 9, 11) Важно е също да се уточни, че функционира-нето на най-ранната и най-голямата баня „А“ приключва преди появата на баня „Г“, а вероятно и преди появата на баня „В“ (и баня „Б“ ?). Следователно Serdica, макар че е добър пример за ролята на обществените терми в античната и късноантичната цивилизация, все пак не е някакъв особен, „бански“ вариант в урбанизацията на Тракия и Балканския полуостров изобщо.По всяка вероятност при най-ранната и най-голямата сердикийска баня „А“ е

ползвана вода от неминерален витошки извор. Масивното термално строителство при наличните минерални извори изглежда е било преценено като твърде риско-во от основателите на града и поради това е с по-късна дата.Относно крайните дати на бани „Б“ и „В“ засега няма яснота. Горната хроноло-

гическа граница на автентичното използване на най-ранната и най-голямата баня „А“ не преминава края на ІІІ в., а функционирането на най-късната баня „Г“ е крат-котрайно и изглежда приключва още към средата на V в. При тази ситуация може да се допусне, че във времето към и след средата на V в. ползването на обществени бани в Serdica е с тенденция към редуциране.


Бобчев 1943: С. Бобчев. Сердика. Материали за изучаване топографията, устройството и архитектурата на града (Материали за историята на София, ХІІ). София, 1943.

Бобчев 1952: С. Бобчев. Смесената зидария в римските и ранновизантийските строежи. София, 1952.

Бобчев 1964: С. Бобчев. Археологически разкопки в центъра на София през 1953-1954 г. в участъка на Централния универсален магазин и около него (участък ІІІ). – В: Т. Герасимов (ред.) Сердика. Археологически материали и проучвания, І. София, 1964, 109-133.

Бобчев 1984: С. Бобчев. Константиновият дворец в Сердика. – Годишник на Националния институт за паметниците на културата ІII (1984), 3-5.

Бобчев 1989: С. Бобчев. Преглед на останките от Сердика, открити в течение на петдесет години. – В: В. Велков и др. (ред.) Сердика, II. София, 1989, 37-58.

Бояджиев 2002: Ст. Бояджиев. Сердика (Serdica). Градоустройство, крепостно строителс-тво, обществени, частни, култови и гробнични сгради през ІІ-ІV в. – В: Р. Иванов (ред.) Римски и ранновизантийски градове в България, І. София, 2002, 125-180.

Бояджиев 2006: Ст. Бояджиев. Римски терми на територията на България през ІІ-ІІІ в. – В: Р. Иванов (ред.) Археология на българските земи, ІІ. София, 2006, 37-79.

Вачева 1985: Кр. Вачева. Южната фасада на римските терми на Одесос. – Известия на народния музей във Варна, 21 (36), (1985), 49-55.

121


Вачева 1986: Кр. Вачева. Входовете в римските терми на Одесос. – Археология ХХVІІІ, 1 (1986), 1-8.

Венедиков, Петров 1964: И. Венедиков, Т. Петров. Църквата „Св. Георги“ в София. – В: Т. Герасимов (ред.). Сердика. Археологически материали и проучвания, І. София, 1964, 77-108.

Вълева 2008: Ю. Вълева. Сердика. – Проблеми на изкуството XLI, 3 (2008), 3- 9.Георгиев 1986: П. Георгиев. Разкопки на обект „Римски терми“ – Варна. – В: Археологически

открития и разкопки през 1985 г. Велико Търново, 1986, 90.Герасимов 1943: Т. Герасимов. Новооткрити паметници в София. – Известия на българския

археологически институт ХІV, 1940-1942, (1943), 256-262.Григорова 1983: К. Григорова. Антична баня. – София ХХV, 2 (1983), 26.Григорова 1984: К. Григорова. Старините в центъра на София. Пътеводител. София, 1984.Григорова 1986: К. Григорова. Проучвания в центъра на София. – В: Археологически

открития и разкопки през 1985 г. Велико Търново, 1986, 70.Димитров 2007: Здр. Димитров. Архитектурна декорация в провинция Долна Мизия (І-ІІІ

в. сл. Хр.). София, 2007.Димитров 2008: Здр. Димитров. Коринтски капители от Сердика през римската епоха. – В:

Е. Генчева (ред.). Studia in honorem Aleksandrae Dimitrova-Milcheva. Югоизточна Европа през античността, VІ в. пр. Хр. – началото на VІІ в. сл. Хр. Велико Търново, 2008, 209-234.

Динчев 1997: В. Динчев. Римските вили в днешната българска територия. София, 1997.Динчев 2002: В. Динчев. Към характеристиката на представителната късноантична

жилищна архитектура в Thracia и Dacia. – Годишник на Археологическия институт с музей II (2002), 206-241.

Динчев 2010: В. Динчев. Античните градски площадни комплекси и тяхната съдба през късната античност: Serdica. – Археология LІ, 3-4 (2010), 24-40.

Динчев 2011: В. Динчев. Към характеристиката на градоустройството на Serdica. – Археология LII, 1-2 (2011), 61-77.

Иванов, Бобчев 1964: Т. Иванов, С. Бобчев. Разкопки върху площта на хотел „Балкан“ в центъра на София през 1952-1953 г. – В: Т. Герасимов (ред.) Сердика. Археологически материали и проучвания, І. София, 1964, 9-76.

Иванов 1999: Р. Иванов. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. София, 1999.

Иванов 2010: М. Иванов. Късноантичният балнеум под църквата „Св. Георги“ в София – addenda et corrigenda. – Археология LI, 3-4 (2010), 123-128.

Иванов 2011: М. Иванов. Обект „Метростанция 8-ІІ“, гр. София, античен период. – В: Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 2011, 316-319.

Кирова 2005: Н. Кирова. Късноантична баня в северното разширение на Сердика. – Археология ХLVI, 1-4 (2005), 41-54.

Ковачева 1989: М. Ковачева. Сердика – София и археомагнитните изследвания в България. – В: В. Велков и др. (рeд.) Сердика, II. София, 1989, 146-152.

Кожухаров 1964: Г. Кожухаров. Предназначението на коридорите в основите на някои римски сгради. – Археология VІ, 1 (1964), 1-6.

Мирчев 1969: М. Мирчев. Римские термы в Варне. – In: D. Dimitrov et al. (eds.) Actes du Premier congrès international des études balcaniques et sud-est européennes, II. Sofia, 1969, 455-477.

Прешленов 2002: Хр. Прешленов. Одесос (Odessos, Odessus). Функционално-градоустройствена схема и архитектурни пространства (VІ в.пр.Хр. – VІІ в.сл.Хр.). – В: Р. Иванов (ред.). Римски и ранновизантийски градове в България, І. София, 2002, 59-80.

Станчева 1989: М. Станчева. Археологическото наследство на София, Формиране, състояние, проблеми. – В: В. Велков и др. (рeд.) Сердика, ІІ. София, 1989, 6-36.

Станчева 1994: М. Станчева. За Константиновия квартал в Сердика. – В: Т. Иванов и др. (рeд.) Сердика – Средец – София, ІІ. София, 1994, 53-79.

Станчева 1997: М. Станчева. Към изучаването на античната сграда под площад „Света Неделя“. – В: М. Станчева (ред.) Сердика – Средец – София, ІІІ. София, 1997, 7-50.

Тангъров 2010: Й. Тангъров. Тайнствената сграда под площад „Света Неделя“ в София. – В: Л. Стоилова (ред.), Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи (Сердика – Средец – София, V). София, 2010, 170-174.

122


Тонев 1995: Л. Тонев. Градоустройството по българските земи през античността. София, 1995.

Църов 2006: И. Църов. Водоснабдяване в Мизия (Горна и Долна Мизия) и Тракия. – В: Р. Иванов (ред.). Археология на българските земи, ІІ. София, 2006, 17-32.

Шалганов, Бояджиев 2010: К. Шалганов, Г. Бояджиев. Спасителни проучвания на територията на АР „Сердика – Средец“ – обект „Трасе на топлофикационен колектор и канал за отпадни води“, южно от Баня баши джамия и северозападно от ЦУМ. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 350-351.

Шалганов, Кирова 2005: К. Шалганов, Н. Кирова. Археологически проучвания на късноантична баня на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 47 в София през 2004 г. – В: Археологически открития и разкопки през 2004 г. София, 2005, 213-215.

Шалганов, Кирова 2010: К. Шалганов, Н. Кирова. Археологическото наследство на Со-фия – проучване, състояние, проблеми и перспективи. – В: Л. Стоилова (ред.) Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи (Сердика – Средец – София, V). София, 2010, 20-45.

Barton 1996: I. Barton. Palaces. – In: I. Barton (ed.) Roman Domestic Buildings. Exeter, 1996, 91-120.

Biernacka-Lubanska 1973: M. Biernacka-Lubanska. Wodociagi rzymskie i wczesnobizantyjskie z obszaru Mezji Dolnej i Polnocnej Tracji. Wroclaw, 1973.

Brödner 1983: E. Brödner. Die römischen Thermen und das antike Badewesen. Eine kulturhisto-rische Betrachtung. Darmstadt, 1983.

Davison 1996: D. Davison. Military Housing. – In: I. Barton (ed.) Roman Domestic Buildings. Exeter, 1996, 153-181.

Dintchev 2008: V. Dintchev. Habitations représentatives de l’antiquité tardive, découvertes dans la région du Bas Danube – In: P. Scherrer (ed.) Domus – Das Haus in den Städten der rö-mischen Donauprovinzen. Wien, 2008, 405-416.

Georgiev 1983: P. Georgiev. Architectural and archaeological problems of the roman thermae of Odessos. – In: A. Poulter (ed.) Ancient Bulgaria, Part 2. Nottingham, 1983, 155-164.

Gros 1996: P.Gros. L’architecture romaine du début du IIIe siècle av. J.-C. à la fin du Haut-Empire. Part 1. Les monuments publics. Paris, 1996.

Lavan 2001: L. Lavan. The praetoria of civil governors in late antiquity. – In: L. Lavan (ed.) Resent Research in Late-antique Urbanism. Portsmouth, 2001, 39-56.

Nielsen 1993 I, II: I. Nielsen. Thermae et Balnea. The Architecture and Cultural History of Ro-man Public Baths. Vol. I. Text; Vol. II. Cataloge and Plates. Aarhus, 1993.

Stančeva 1987: M. Stančeva. Serdica au Ier – IVe s. de n.ère à la lumière des dernières rechershes archéologiques. – In: T. Ivanov et al. (ed.) Rechershes sur la culture en Mesie et en Thrace (Bul-garie), Ie – IVe siecle (Bulletin de l’Institut d’archeologie, XXXVII). Sofia, 1987, 61-74.

Vacheva 1994: Kr. Vacheva. Vaulted galleries in the foundations of the roman therme in Bulgaria. – Годишник на департамент „Археология“, НБУ І (1994), 86-94.

THE PUBLIC BATHS OF SERDICAVentzislav Dintchev

The remains of the largest known building in Serdica ("А") have been discovered periodically in the course of decades under the St. Nedelya Square and the surrounding terrains in the centre of present-day Sofia (Fig. 1, 3, 7, 9). It falls in the southwestern zone of Serdica, near the complex of the agora (Fig. 9).

The data about the dimensions and plan of building "A" do not coincide (Fig. 1-4, 7, 8). Reli-able information about it was provided by the urgent excavations in 1982 and 1985 – walls with a thickness of 2, 2.5 and 3.2 m, in some of which there are channels and vertically joined pipes, a complicated plan, large premises and halls with hypocaust, with pools and so on (Fig. 5-8). It was probably located in two large (or four smaller) insulae in the initial orthogonal street

123


network (Fig. 9). This space has dimensions of 112 (W–Е) х 53 m, respectively – 380 х 180 Ro-man feet (Fig. 10). It is not sure whether the building covered it entirely.

There are two principal theses regarding the interpretation of building "A": (1) praetorium or praesidium, i.e. a residence of a high-ranking imperial magistrate; (2) public bath (thermae) of the so-calaled imperial type. The concrete data (Fig. 5, 6, 8, 10) indicate it was built as a public bath. It could be assumed that the halls and facilities found in the western part were mirrored in its eastern part (Fig. 10). Ordinary water was used in it, supplied by a distributing reservoir to the south (Fig. 9, 11).

Bath "A" was built around the middle of the 2nd century. Its use as such a facility did not go be-yond the end of the 3rd century. The reasons for its relatively early abandonment are not clear. It could possibly be due to its exceedingly costly maintenance.

Physically, the building of bath "A" was still preserved in Late Antiquity. In the beginning of the 4th century, there was a metal processing workshop in the large hall to the southwest – maybe an officina of the Serdica mint (Fig. 5). The manner in which the other bath halls were converted so far remains unclear.

Another public bath ("Б") was localized at a mineral spring catched in antiquity in the north-ern zone of Serdica (Fig. 1, 3, 7, 11). Albeit scarce, the data about its components evidence a building of considerable dimensions, solid construction and expensive interior (Fig. 1, 12). It seems bath "Б" did not appear earlier than the end of the 2nd century.

The massive thermal development at the local mineral springs was probably judged as too risky by the founders of Serdica and consequently comes with a later date. In turn, the ap-pearance of bath "Б" probably influenced the city magistrates to give up the too costly main-tenance of bath "A".

Remains of a bath ("В") have also partially been revealed in the northwestern zone of the main fort of Serdica (Fig. 7, 11, 12). The type and dimensions of the excavated premises and facili-ties allow "В" to be designated as a public bath. It is assumed that it was constructed in the 4th century. It is close to bath "Б", but could not be considered as an extension of that as it is on the other side of cardo maximus (Fig. 11, 12).

Yet another public bath ("Г") has been found and entirely researched in the central zone of Serdica (Fig. 7, 11). Its maximum dimensions are 45 (W–Е) х 28 m. It includes eight main prem-ises, grouped symmetrically along its longitudinal axis (Fig. 13). Bath "Г" appeared around the end of the 4th – the beginning of the 5th century. Its authentic usage probably ended even in the middle of the 5th century. Subsequently, part of it was reconstructed into the St. George church which has been preserved to this day.

Other partially excavated buildings have also been designated as public baths (Fig. 11. a-б; 14, 15). The data about them, however, do not support this interpretation or at least do not prove it definitively. The private baths in Serdica (Fig. 11. в-г) are not subject of analysis in the pres-ent article.

Compared to the other Roman and Late Antiquity centres in present-day Bulgaria, there are more known public baths in Serdica. One of the reasons for this are the local mineral springs.

Around and after the middle of the 5th century the trend of use of public baths in Serdica declined.

124


ПАТРИАРШЕСКАТА БАЗИЛИКА В ДРЪСТЪР – ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНА РЕКОНСТРУКЦИЯ

СТЕЛА ДОНЧЕВА

Патриаршеската църква в Дръстър е един от най-значимите и внушителни па-метници от ранното българско средновековие, който има знаков характер за исто-рията и развитието на българската средновековна архитектура през този период. Това, заедно с някои все още неизяснени докрай проблеми около неговата компо-зиция са основание да насоча вниманието си към него и да предложа идейна въз-становка на обема му. Въпреки отделни неизяснени въпроси от страна на проучва-телите относно целия архитектурен ансамбъл и неговото предназначение, както и прецизната му датировка, всички са единодушни в едно – наличието на два строи-телни периода при изграждането и функционирането на базиликата през Първо-то българско царство (Ангелова, Колева, Ангелова, Иванова 1996, 28-47; Ангелова 2002, 12-39; Атанасов 2007, 169-176). По време на първия етап на строителство, в края на IX в., храмът е издигнат

като трикорабна засводена базилика с едноделен притвор и два входа от запад и юг (общи размери 25,40/14,70 м) (обр. 1). Към вътрешността на храма, разделена от ма-сивни стилобати, водят три входа. Върху стилобатите първоначално се издигат по четири масивни правоъгълни стълба, два от които пристенни (до източното лице на притвора и олтарната част), върху които лягат арките, носещи сводовото покри-тие. На изток базиликата завършва с триделен олтар, съставен от полукръгли от-вътре и петостенни отвън апсиди, като апсидите са отворени към наоса. Фасадите на храма са раздвижени от ритмично изградени пиластри, поддържащи аркадна система. От този първи период са запазени основата от ломени камъни, достигаща до 1,80 м дълбочина и само два реда от суперструкцията от грижливо обработени квадри в система биндер-лойфер, свързани с розов хоросан. През този етап, се-верно от притвора е издигнат и баптистерий, който престава да съществува през следващия период. Всички планови и декоративни особености на храма (в това число и каменната пластика) го сближават с известните базилики от това време в Плиска, Преслав и околните комплекси. Не случайно е изказано предположението за Дръстърската базилика като един от седемте катедрални храма, издигнати от княз Борис I веднага след покръстването. Паметникът се свързва с катедралната църква на епископ Николай – първият епископ на средновековен Дръстър след покръстването на България (Атанасов 2007, 172).


Обр. 1. Исторически план на църквата в Дръстър

Fig. 1. Historical plan of the church in Durostorum

Голяма близост в планово и композиционно отношение храмът има с Дворцова-та църква и базиликите в местностите „Гебе клисе“, „Сакалова могила“ и „Стамбол йолу“ в Преслав, базилика № 31 в Плиска, както и тези при Равна, Провадийско и Черноглавци, Шуменско. Най-голямо сходство обаче, както по план, така и по раз-мери, църквата в Дръстър през първия строителен период има с преславските ба-

126


зилики. Нейната реконструкция се съотнася почти напълно с тази на Дворцовата църква (обр. 2) и донякъде с тези на базиликите при „Сакалова могила“ (обр. 3) и „Стамбол йолу“ (обр. 4), като при последните две липсват пиластрите по външните стени (Дончева 2003, 44-48, фиг. 5а-г; 52-60, фиг. 7а-г, 8а-г). Разпределението на конструктивните елементи съвпада и с това на базиликата в местността „Гебе кли-се“ в Преслав (обр. 5). Може да се каже, че тези паметници имат много общи черти, а различията между тях са незначителни (Овчаров, Дончева 2004, 96). Към общите белези могат да се отнесат следните: а) това са трикорабни базилики; б) трите ко-

Обр. 2. Дворцовата църква в Преслав: 1. План на основите – метричен анализ; 2. Напречен разрез – реконструкция; 3. Надлъжен разрез – реконструкция;

4. Фасада-север – реконструкция.

Fig. 2. The Palace Church in Preslav: 1. Layout of foundations – metric analysis; 2. Cross section – reconstruction; 3. Transection – reconstruction; 4. North façade – reconstruction.

127


раба, сравнително тесни са засводени, което се предопределя от издължения им план; в) едноделния притвор; г) галериите над страничните кораби. Тези общи черти са определящи за обособяването на преславските базилики в самостоятелна група, към която трябва да се причисли и базиликата в Дръстър през първия стро-ителен период след средата на IX в.В първата половина на X в. църквата претърпява сериозни промени, като от скъ-

сена сводеста базилика е преустроена в базилика с купол, носен от четири кръста-ти пилона (обр. 1). Новите стълбове лягат върху кръстатите уширения, като нивото на отворите от север и юг съвпада с тях. Уширенията са фундирани допълнително с

Обр. 3. Базилика в местността „Сакалова могила“ в Преслав: 1. План на основите – метричен анализ; 2. Напречен разрез – реконструкция;

3. Надлъжен разрез – реконструкция; 4. Фасада-север – реконструкция.

Fig. 3. Basilica at Sakalova Mogila locality in Preslav: 1. Layout of foundations – metric analysis; 2. Cross section – reconstruction;

3. Transection – reconstruction; 4. North façade – reconstruction.

128


ломени камъни, споени с розов хоросан и са 0,60 м по-плитки от първоначалните основи. Подът е повдигнат с близо 0,60 м и е застлан с варовикови и мраморни плочи, на места оформен в opus sectile. Външните стени са раздвижени от тухлени ниши, затварящи отворите между пиластрите по северната и южната страна. Те са на едно ниво с настилката и входовете и са изградени от един и същ материал – червени тухли. В презвитерият е издигнат тристъпален синтрон, а пред него и амвон. Последният е от типа двустъплани представителни амвони, познати в мно-го епископски църкви на Балканите и Мала Азия в ранновизантийската епоха и по-рядко изграждани в средновековните храмове от VIII–IX в. (Атанасов 2007, 170

Обр. 4. Базилика в местността „Стамбол йолу“ в Преслав: 1. План на основите – метричен анализ; 2. Напречен разрез – реконструкция;

3. Надлъжен разрез – реконструкция; 4. Фасада-север – реконструкция.

Fig. 4. Basilica at Stambol Yolu locality in Preslav: 1. Layout of foundations – metric analysis; 2. Cross section – reconstruction; 3. Transection – reconstruction;

4. North façade – reconstruction.

129


Обр. 5. Базилика в местността „Гебе клисе“ в Преслав: 1. План на основите – метричен анализ; 2. Аксонометрия.

Fig. 5. Basilica at Gebe Klise locality in Preslav: 1. Layout of foundations – metric analysis; 2. Axonometry.

130


и пос. лит.). Амвони има в едни от най-представителните храмове през тази епо-ха, като Голямата базилика в Плиска, Кръглата църква в Преслав, базиликата „Св. Ахил“ в Преспа. През този, втори период престава да функционира баптистерият, но пък в се-

верният кораб от изток, според един от проучвателите, е оформен митаторион. По-ради голямото разрушаване в югоизточната част на храма е трудно да се установят следите от подобно отделение в тази част. Тук няма да се спирам на отделните ста-новища и основания за наличието или не на митаторион в дръстърската базилика. Бъдещите проучвания ще потвърдят или отхвърлят това. По-важното в случая е, че се извършва основна промяна в статута на църквата, при която тя се преустроява от епископски в патриаршески катедрален храм. Сравнително точно може да се установи и кога е настъпило преустройството – след 927 г., когато Дръстър е обя-вен за резиденция на българския патриарх (Атанасов 2007, 171-173; Ангелова 2002, 18). Последното се подкрепя не само от промяната в обемната трактовка на храма, но и от богатата пластична и декоративна система, както и от единствената засега известна многофигурна живопис от първата половина на X в. (Ангелова 2002, 14). Целта на настоящата работа обаче, е не толкова да дискутира спорните момен-

ти по взаимната връзка и съотношението на отделните елементи в целия ансам-бъл, където църквата е най-представителния градеж. Той не е и единствен на това място. Около него са издигнати още много други постройки в различно време и с по-няколко строителни периода, които само доказват продължителното време на съществуване и значимата роля на целия комплекс. Задачата ми тук е по-скоро да предложа обемно-пространствена реконструкция на храма през най-важния пе-риод от съществуването му, а това е времето, когато църквата се превръща в патри-аршески катедрален храм след съзнателно направените преустройства в първата половина на X в. Реконструкцията на плана е изградена не само въз основа на публикувания ис-

торически план от проучванията, но и на базата на измерени и уточнени разме-ри, както и на някои подробности от него, уточнени на място с помощта и съдей-ствието на Г. Атанасов, един от проучвателите на комплекса (обр. 6. 1). Тази работа беше извършена с цел, предлаганата реконструкция да послужи за изграждането на възстановка от леки материали над основите на храма или в близост до тях. Така или иначе, добрата идея не доведе до желаната реализация на практика, но пък се превърна в основа за една хармонична и добре балансирана в композиционно отношение графична възстановка.След снетите графично от плана размери и измерените на терена, известният

до сега план беше коригиран и допълнен, като върху него се направи подробен ме-тричен анализ на геометричните и аритметични зависимости, лежащи в неговата основа и служили при неговото трасиране. Оказа се, че планът е оразмерен спрямо зависимостите на златното сечение, с помощта на което са уточнени разстоянията между трите кораба в наоса, дължината на цялата постройка, дълбочината на стра-ничните апсиди и ширината на предапсидното пространство, както и разпреде-лението на пиластрите по фасадите (обр. 6. 1). Преведено на математически език, съотношенията имат следния вид:Постоянната пропорция на системата на златното сечение образува низходяща

или възходяща прогресия, която свързва в едно всички елементи на зданието – от

131


Обр. 6. Църква в Дръстър: 1. План на основите – метричен анализ; 2. Напречен разрез – реконструкция; 3. Надлъжен разрез – реконструкция; 4. Фасада-север – реконструкция; 5. Аксонометрия.

Fig. 6. Church in Durostorum: 1. Layout of foundations – metric analysis; 2. Cross section – reconstruction; 3. Transection – reconstruction; 4. North façade – reconstruction; 5. Axonometry.

132


най-големите до най-малките. Ако цялото се раздели поетапно спрямо златното сечение се получава намаляваща прогресия с множител g = 0,618, при което М0 = 1,000; М1 = 0,618; М2 = 0,382; М3 = 0,236; и т.н., а ако към цялото се прибави последо-вателно по-голямата част се получава възходяща прогресия с множител 1/g = 1,618, при което М-0 = 1,000; М-1 = 1,618; М-2 = 2,618; М-3 = 4,234 и т.н.Тези прогресии са в основата и на т. нар. от Г. Грим „пропорционален мащаб“

в златното сечение, който се използва за да се раздели графически едно цяло на пропорционални части (Грим 1935; Попов 1955, 52-68).Според определението a + b = b или 1 + b = a a a a b

Ако обозначим отношението a с F, то получаваме уравнението: b

1 + 1 = F или F2 – F – 1 = 0; положителният корен на това уравнение дава F

търсеното отношение: F = 1 +√5≈1,618034≈1,618, а отрицателният корен 2

1 = 2 = √5 – 1≈0,618. F √5 + 1 2

При нагледното геометрично изразяване на тези сложни на пръв поглед ира-ционални отношения се достига до система от квадрати и окръжности, които се очертават на терена с помощта на пергел или въже с две колчета (едното колче се забива в земята, а с другото се очертават отделните геометрични фигури).За основна оразмерителна единица при проектирането на църквата в Дръстър

е избрана ширината на наоса М1 = 1,000. От построението на пропорциите се виж-да, че планът е съобразен със златното сечение М:m = 1,000:0,618, което разделя вътрешното пространство на три кораба и определя дължината спрямо ширината в отношение М1:М0 = 1,000:1,618 или 1: √5+1 .

2

Мястото на западните отвори в стените на наоса е М1, а на източните – М1. 2

Дължината на надлъжните стени на църквата до началото на петостенните ап-сиди е 3 М1

2

Местата на останалите елементи са производни съответно на малкия и голе-мия отрязък на разделената в златното сечение ширина М1. След последовател-ното нанасяне на малкия отрязък се определят западните пиластри и свобод-ните опори в наоса, както и дълбочината на пастофориите спрямо пиластрите, т.е. М1: 3-√5 = 1,000:0,382.

2

Върхът на равнобедрения триъгълник със страни 1,618.М1 съвпада с дълбочина-та на страничните пастофории. Наосът на църквата е вписан в точен квадрат със страна М1. При нанасянето на диагонала √2 върху продължението на страните му, са определени външната стена на притвора и дъгата на централната апсида. Сравнителното представяне на измерените от плана размери и изчислените по

зависимостите на златното сечение дава следното:

133


Таблица І

№ Конструктивни елементиРеални

размериОтношение Изчислено Разлика

1 Обща вътрешна ширина 12,70 М1 12,75 -

2 Ширина на средния кораб 5,0 М 5,67 0,67

3Ширина на страничните кораби с опорите

3,85 m 3,51 0,34

4Дължина (до централната апсида)

20,40 М0

20,54 0,14

Останалите размери могат да се намерят по пропорционалния мащаб:М0 = 1,000М1 = 12,70 М2 = 0,618.М1 = 7,84 (1/2 от външната ширина)М3 = 0,382.М1 = 4,85 (ширина на предапсидното централно пространство)М4 = 0,236.М1 = 2,99 (дълбочина на притвора)М5 = 0,146.М1 = 1,85 (дълбочина на предапсидните пространства на странични-те апсиди)М6 = 0,090.М1 = 1,14 (1/2 от ширината на амвона) и т.н.От реконструирания план се вижда, че съществуват и прости аритметични от-

ношения (обр. 6. 1):1:1 – отношението „квадрат“ – между ширината и дължината на наоса;2:3 – между ширината на наоса и извивките на страничните апсиди;3:2 – между средния кораб и страничните кораби и т.н.

Сравнението на изчислените по модулната система стойности с тези, измерени графично от плана е:

Таблица ІІ

№ Конструктивни елементиРеални

размериОтношение Изчислено Разлика

1 Обща вътрешна ширина 12,70 4,5М0

12,70 -

2 Ширина на средния кораб 5,0 2М0

5,64 0,64

3Ширина на страничните кораби без опорите

3,0 1М0

2,82 0,18

4Обща ширина (без пиластрите)

15,0 5М0

14,10 0,9

5 Обща дължина 24,70 8,5М0

23,97 0,73

6 Обща височина 19,0 6,5 М0

18,33 0,67

Незначителните разлики при изчисленията и по двете системи – геометрична-та и аритметичната, доказват тяхното едновременно приложение при оразмерява-нето и построението на църквата в Дръстър.

134


На практика обемната възстановка е реализирана спрямо плановите особено-сти и разкритите пропорционални отношения (обр. 6. 2). Височината на църквата е определена по основната мярка М1 и е в отношение: М1:Н = М1:М0 = 1,000:1,618 или 6,5М0 (обр. 6. 3). Височината от пода до нивото на галерийния етаж над странични-те кораби е 4m или 2М0, а разстоянието до апсидата е 2,5 М или 4М0. Страничните кораби са дълги 4,5М0, като височината на барабана е 1,3m или 2М0. Пропорциите в плана на църквата, съотношенията между централния и страничните кораби, както и нейните общи размери предполагат наличието на галериен етаж и през втория строителен период. Първоначално смятах въз основа на някои догадки на проучвателите, че корабите са достигали само до кръстното рамо, като достъпът до галериите от изток е ставал по дървени стълби в тази част. Голямото разрушение и последвалите многократни преправки на храма не са сигурен ориентир обаче, за подобно предположение. Затова в настоящата реконструкция предлагам галерии над страничните кораби, които не прекъсват до кръстните рамена, а минават из-цяло над тях, като се свързват с галерията над притвора. Една такава внушителна по размери и начин на градеж постройка, каквато е куполната базилика в Дръстър предполага подобно решение, което е и конструктивно оправдано да поеме и раз-предели равномерно натоварванията от куполната система. Фасадите са хармонично раздвижени от едностъпалните ниши, разположени

между пиластрите, а големината на прозоречните отвори е съобразена с подовите нива в приземието и в галерийния етаж (обр. 6. 4). Внушителния обем на храма, както и наличието на богата архитектурна декорация, сред която и фрагменти от малки мраморни колонки са основание за предлагането на бифорни прозорци в двете нива на централните ниши при надлъжните стени. Подкуполният барабан е реконструиран като многостен, подобно на формата на апсидите в източната част, с което се постига единство в оформянето на кръглите елементи в цялата компо-зиция (обр. 6. 5).При направени изчисления спрямо стофутовата система, по която са синхро-

низирани основните мерки на по-значимите постройки в историята на архите-ктурната практика се наблюдават кратни отношения спрямо византийската стъп-ка (31,2 см). Напр. вътрешната ширина (12,70 м) е точно 40 византийски стъпки, ширината на средния кораб (5,0 м) е 16 византийски стъпки, а тази на страничните кораби с опорите (3,85 м) е 12 византийски стъпки; общата ширина без пиластри-те (15,0 м) е 48 византийски стъпки, пълната дължина (24,70 м) е 80 византийски стъпки. Височината на църквата след реконструкцията (19,0 м) е точно 60 визан-тийски стъпки. Всички тези резултати са потвърждение на основателните предположения, че

църквата в Дръстър е била преустроена в патриаршески катедрален храм през първата половина на X в., при което от класическа трикорабна базилика тя се пре-връща в базилика с купол. Макар този тип базилики, характерен за ранносред-новековния период (V–VI в.) да е изживян във византийската столица през това време (Якобсон 1983), той продължава да се среща в някои провинциални цен-трове (Гърция) под формата на т. нар. „преходен тип“. Това са постройки, където трикорабният план, съчетан с купола образуват стройна композиция, която зае-ма междинно положение между класическата трикорабна базилика и наложената вече кръстокуполна система (църквата Панагия в Епископията в Евритания, тази

135


в Епископията на о. Скирос, църквата Панаксиотиса в Гавролимни, католикона Монис Философ в Пелопонес, църквата Преображение в Коропи в Атика) (Поле-вой 1984, 240). При тях, както и в дръстърската базилика се съхраняват основни-те черти от базиликите – разделените с опори кораби, издължените пропорции, сливането на подкуполните арки с опорите. Преустройствата в дръстърската бази-лика показват наличието на храмове от „преходния тип“ в ранносредновековната българска архитектура, които съществуват паралелно с наложената и утвърдена по това време кръстокуполна система. Тези особености на църквата в Дръстър, както и по-нататъшните проучвания на ансамбъла от сгради около нея, сред които тя се явява обединяващ и доминиращ елемент не само ще утвърдят значимостта на пат-риаршеската резиденция, но и ще допринесат църквата да заеме подобаващото ѝ се място в историята на ранносредновековната българска архитектура.


Ангелова 2002: Ст. Ангелова. Разкопките на църква No 2. Археологическо проучване на Дръстър (14 години по-късно). – Добруджа, 20 (2002), 12-39.

Ангелова и колектив 1996: Ст. Ангелова, Р. Колева, Е. Ангелова, Р. Иванова. Църква No 2 в Дръстър (Силистра), (предварително съобщение). – Минало ІІІ, 3 (1996), 28-47.

Атанасов 2007: Г. Атанасов. Християнският Дуросторум-Дръстър. Доростолската епархия през Късната античност и Средновековието IV–XIV в. В. Търново, 2007, 169-176.

Грим 1935: Г. Грим. Пропорциональность в архитектуре. Москва, 1935. Дончева 2003: Ст. Дончева. Базиликите от Първото българско царство. Архитектурен

облик. Шумен, 2003. Овчаров, Дончева 2004: Д. Овчаров, Ст. Дончева. Развитието на монументалната

базиликална постройка в българското средновековие. – В: Т. Тотев (ред.) Преслав, VІ. София, 2004, 91-106.

Полевой 1984: В. Полевой. Искусство Греции. Москва, 1984.Попов 1955: И. Попов. Пропорции в българската архитектура. София, 1955.Якобсон 1983: А. Якобсон. Закономерности в развитии раннесредневековой архитектуры.

Ленинград, 1983.

THE PATRIARCHAL BASILICA IN DUROSTORUM SPATIAL RECONSTRUCTION

Stela Doncheva

The patriarchal church in Durostorum is one of the most significant and impressive monu-ments of the early Bulgarian Middle Ages, one that is indicative of the history and develop-ment of Bulgarian medieval architecture in that period. In spite of some issues that research-ers have not clarified in respect to the entire architectural ensemble, its function and precise dating, they all agree that there are two construction periods in the development and func-tioning of the basilica at the time of the First Bulgarian Kingdom.

During Stage I of construction, at the end of the 9th century, the church was developed as a three-aisled vaulted basilica with one narthex and two entrances from the west and the south. In terms of layout and composition the church considerably resembles the Palace

136


Church and the basilicas at Sakalova Mogila and Stambol Yolu localities in Preslav, basilica No. 31 in Pliska, as well as those at Ravna, near Provadia, and Chernoglavtsi in the vicinity of Shumen.

In the first half of the 10th century the church underwent considerable changes, being trans-formed from a short vaulted basilica into one with a dome resting on four cross-shaped piers. The floor was raised by nearly 0.60 m and was covered with marble slabs. A three-stepped synthronon was erected in the presbyterium, preceded by an ambo. A mitatorium was formed in the northern ailse from the east. This is serious grounds for the change of the status of the church, more specifically its reconstruction from an episcopal to a patriarchal cathedral after 927 when Durostorum was declared the residence of the Bulgarian patriarch.

The task of this paper is to offer a spatial reconstruction of the church in the most important period of its existence, when it became a patriarchal cathedral after the reconstructions in the first half of the 10th century.

After taking down the graphic measurements from the layout and those from fieldwork, the so-far known layout was corrected and complemented, as well as subjected to detailed metric analysis of geometric and arithmetic relationships. It turned out that the plan is measured according to the golden section, with the help of which the distances between the nave and aisles were determined, the length of the entire structure, the depth of the side apses and the width of the forechoir, as well as the distribution of the pilasters along the facades. The width of the naos М1 = 1.000 was chosen as the extreme line in the design of the church in Durostorum. It can be seen from the proportions that the layout is designed according to the golden section М:m = 1.000:0.618, which divides the internal space into a nave and two aisles, and sets the length to the width at a ratio of М1:М0 = 1.000:1.618. In practice, the spatial reconstruction was made according to the peculiarities of layout and the ratios discovered. Calculations also made according to the 100-foot system revealed multiple ratios in respect to the Byzantine foot (31.2 cm).

All these results confirm the well-founded assumptions that the church in Durostorum was reconstructed into a patriarchal cathedral in the first half of the 10th century, at which from a classical three-aisled basilica it became a basilica with a dome. Further research of the ensemble of buildings around it, of which it is the uniting and dominant element, would yet again confirm the significance of the church in Durostorum for early medieval Bulgarian architecture.

137


РАННОВИЗАНТИЙСКИТЕ АМВОНИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ:

ОБРАЗЦИ И АДАПТАЦИИ1

ИВА ДОСЕВА

Един от елементите на интериора на ранновизантийските църкви със същест-вено участие в богослужебния ритуал, е амвонът. Той обикновено се свързва с ол-тарната преграда (и респективно с олтара) чрез солеята. Като част от системата на функционалните елементи на сакралното пространство, амвонът се включва и към цялостния проблем за литургичното планиране на църковната сграда. Наличието на амвон, конкретното му разположение, особеностите на архитектурно-скулп-турната му композиция, са свидетелства за принадлежността към специфична културна среда, формираща се в ареали, които са подложени на динамични, преки и опосредствани влияния от страна на различни центрове в късноантичния хрис-тиянски свят.Стандартният за Константинопол вид амвони представлява издигната трибуна,

достъпна със стъпала от двете страни, по посока изток – запад. Разполага се по надлъжната ос на наоса, по която преминава преградената процесионална пътека – солеята или „провлак“ по думите на Павел Силенциарий (Mango 1972, 95; Xydis 1947, 15). Съгласно писмените извори, най-ранният амвон, който вероятно е бил свързан със солея, е на старата „Св. София“ от ІV в. (Mathews 1971, 13, 19). Предпо-лага се, че и в другите ранни константинополски църкви е имало такива ансам-бли – амвон и солея, но най-ранното археологическо доказателство е установено в църквата на Топкапъ Сарай, от първата половина на V в. (Mathews 1971, 35, 37-38, fig. 17-18). По-нататък всички юстинианови църкви следват точно този модел2.Константинополският амвон е създаден за потребите на богослужебния ритуал

в период, когато в определени райони на църковен авторитет съществуват мно-жество свързани, но различаващи се една от друга местни литургични практики (Тафт 1992, 13-14, 21-24). Амвонът функционира във високо организирана литур-

1 Настоящето изследване е част от индивидуалния ми проект през 2005-2007 г. към Институ-та за изследване на изкуствата при БАН „Амвоните в ранновизантийските църкви на територията на съвременна България (ІV – VІІ в.). Поява и разпространение, функция и декорация“.

2 Виж Xydis 1947; Mathews 1971, 27, 51, 53, 60-61, 66, 70, 77, 98, fig. 25, 32, 49, pl. 56-58. За функци-ите на амвоните в богослужбния и извънбогослужебния ритуал срв. Mathews 1971, 123-125, 144, 147-151, 161-162, 172-173; Bouras, Taft 1991, 75-76).

ИВА ДОСЕВА

гична среда, а една от нейните най-съществени характеристики е едноделното олтарно пространство, оформено от „П“-образна преграда, изпъкваща в изцяло свободния за достъпа на миряни наос (Mathews 1971, 105-109, 123-125, 145; Taft 1968, 179-180). Т.к. разпространението на амвоните извън Константинопол съпровожда разпространението на константинополския ритуал (Mathews 1962, 87), следва въ-просът как амвоните, като нововъведение във византийските провинции, се въз-приемат и се включват в понякога напълно различна среда, включително и в Рим3.Както е добре известно, създадената в метрополията система амвон – солея

представлява формален синтез на по-стари форми от различни региони на Рим-ската империя, но основният източник е Сирия (Xydis 1947, 17–21; Mathews 1962, 10; Taft 1968, 180). Независимо от съществените различия в традициите и, съответно, в църковното планиране в отделните региони на Сирия, там още преди V в. възник-ват твърде специфични конструкции, представляващи съчетание между амвон и синтрон (Grabar 1945; Lasus, Tchalenko 1951; Taft 1968). В редица сирийски писмени

3 Най-ранният амвон е в Санта Мария Антиква (705–707 г.). Разположен е като анекс в самата олтарна преграда, от северната страна на светите двери (Mathews 1962, 10, 75-79, 85–87).

Обр. 1. Амвоните в Гърция, южните балкански територии и малоазийското средиземноморско крайбрежие (Sodini 1984, fig. 6)

Fig. 1. The ambos in Greece, the southern Balkan territories and the Mediterranean coast (Sodini 1984, fig. 6)

140

РАННОВИЗАНТИЙСКИТЕ АМВОНИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

източници те се означават с думата bēm, bēma или ambōn, ambōna. В някои текстове византийският тип амвон също се нарича бема (Taft 1968, 330-331, 337). Бемата във Втора (Източна) Сирия, където доминира несторианската църква, е сравнително широка платформа, издигната поне с две стъпала от изток. От другите страни е затворена с невисока стена във формата на „U“ (Taft 1968, 331-332). Разположена е в центъра на наоса. Пред дверите на издигнатия с едно ниво олтар, в източната част на наоса се разполага друга платформа – qestrōmā, от чийто център започва тясна пътека – bēt-šqāqōnā (свещен път), свързваща qestrōmā с бемата. Тази структура дава основание да се предположи, че идеята за свързването на солеята с амвона и с олтара произлиза именно от Сирия, т.е. bēt-šqāqōnā е предшественик, аналог на византийската солея (Xydis 1947, 21; Taft 1968, 333-334; Taft 1975, 180; Pallas 1984, 533-535). В Първа (Западна) Сирия, където се развива монофизитското течение на яковитите, се наблюдават някои отлики по отношение на съкращаване на компо-нентите, например, няма bēt-šqāqōnā (Taft 1968, 337-339).От префектура Източен Илирик (съвр. Гърция, Македония и др.) произхождат

множество църкви с амвони (обр. 1), датиращи от към ср. на V в. нататък (Pallas 1984, 525-526; Kourkoutidou-Nikoladou, Marki, 255-256). Провинциите/епархиите там се намират под юрисдикцията на Римската църква (Taft 1968, 180; Тафт 1992,

Обр. 2. Амвоните в провинциите на диоцезите Тракия, Дакия и Македония. Графично представяне според Ст. Станев и И. Досева

Fig. 2. The ambos in the provinces of the dioceses of Thracia, Dacia and Macedonia. Graphic presentation according to S. Stanev and I. Dosseva

141

ИВА ДОСЕВА

20). Но като част от Византия, някои от тези територии подлежат на влияния от страна на Константинопол, както и на други центрове. В това отношение пока-зателен е Солун, главният град на префектурата, който се оформя като център и източник на разпространение на силното сирийско влияние.Първоначално в Гърция се спазва свойственият за Константинопол модел, спо-

ред който амвонът е свързан със солея и е разположен по надлъжната ос на наоса, дори и при различната обща организация на интериора (Pallas 1984, 527-529, 531, fig. 1, 11; Sodini 1984, 449-453, fig. 5-6). Най-общо, църквите там са с триделно ол-тарно пространство, а централният кораб е преграден с различни средства (пара-петни плочи, зидове, издигнати стилобати под колонадите, пейки, денивелация) с цел той да бъде достъпен само за клира и, навярно, за някои категории миряни (Pallas 1984, 533-535; Sodini 1984, 453). От кр. на V – н. на VІ в. столичната органи-зация се приспособява към местния ритуал и амвонът се измества встрани от оста на наоса; това става отличителност на църквите в Източен Илирик. Изместването на юг е типично за районите, простиращи се северно от Централна Гърция, в дн. Македония и т.н., райони, който се намират под попечителството на Солунския екзарх. Разполагането на амвона в северната страна на наоса е засвидетелствано в друга поредица паметници4.Формата на повечето амвони на Балканите следва константинополския модел.

В Солун от н. на VІ в. се развива още един тип, който остава непознат в столицата и за който се предполага, че е еволюция на сирийската бема – с една стълба от за-падната или от източната страна (Kourkoutidou-Nikoladou, Marki 1995, 269). Този тип се разпространява в църквите и в други центрове на Балканите5. Разликата в типовете амвони предполага главно възможността за изкачване на повече или по-малко дякони и псалтове на него (Kourkoutidou-Nikoladou, Marki 1995, 273-274).Примерите за солея от територията на Илирик са редки. Това се обяснява с

обичайното за тези райони преграждане на централния кораб, който по този на-чин придобива сходна на солеята функция (Pallas 1984, 534-535; Pallas 1984, 447-456).

***При прегледа на паметниците от България (обр. 26) – територия, включваща

дялове от диоцезите Тракия (в Източната префектура), Дакия и Македония (в пре-фектура Източен Илирик) – ще се опитам да проследя доколко константинопол-ското въздействие по отношение на амвоните е пряко или е опосредствано и адап-тирано. Без да имам възможност за пълна изчерпателност на обектите, целта ми е да коментирам археологическите данни относно:

• разположението на амвона в църковния интериор – дали той се намира по централната ос на наоса или е изместен от нея, както и някои от особеностите на самия интериор, в който амвонът се намира;

• конструкцията му – дали е с две срещуположни стълби или е само с една.

4 По този въпрос виж Mathews 1971, 105-106; Taft 1975, 179-180; Pallas 1984, 529, fig. 2, 7, 13-14, 25; Sodini 1975, 885-888, fig. 2; Sodini 1984, 453, 472, fig. 6; Popovič 1997,105, fig. 10.

5 Основни изследвания са Mathews 1971, 110; Pallas 1984, 528-530, 535; Kourkoutidou-Nikoladou 1995, 260; Chevalier 1998, 986-988, fig. 3.

6 Тази карта следва модела на картата на разпространението на амвоните в Гърция, напра-вена от Ж.-П. Содини (Sodini 1975, fig. 2; Sodini 1984, fig. 6).

142


Декоративната програма на амвоните, стила, както и материала от който са на-правени, са въпроси, които изискват специално проучване.В повечето случаи от амвоните в дадена църква или град са оцелели само фраг-

менти, които имат достатъчно характерна форма, за да бъдат идентифицирани. Главно те са от мрамор, произхождащ от о-в Проконес – най-активният център, снабдяващ Константинопол, Равена и други градове с луксозни архитектурни де-тайли (Barsanti 1989). От друга страна, възможно е в някои църкви да е имало дър-вени амвони, от които не са запазени следи7. От основно значение за настоящото изследване са онези църкви, в които има данни и за конкретното разположение на амвоните, и за тяхната обща форма.

Сравнително най-много амвони са открити в диоцез Тракия. Това, което прави паметниците на църковната архитектура там изключително интересни, е фактът, че съгласно постановленията на Четвъртия вселенски събор в Халкедон през 451 г., Тракия окончателно преминава под върховенството на константинополския па-триарх. До тогава, от края на ІV в., заедно с другите диоцези в дн. български земи, Тракия е под духовната власт на пряко подчинения на Римския престол Солунски екзарх. Промяната на центъра на църковен авторитет в Тракия предполага задъл-бочаването на отликите в богослужебния ритуал и на някои от спецификите на църковната архитектура от съседните ѝ Дакия и Македония (Taft 1975, 180, n. 6; Тафт 1992, 20-24)8.Амвоните, които по формата и разположението си отразяват прякото влияние

на Константинопол, се намират в епископската църква в Залдапа (с. Абрит) от кр. на V – н. на VІ в. (обр. 3) (Шкорпил А 493, л. 68; Шкорпил А 519, л. 21; Торбатов 2000, 48-58)9 и в епископската (?) църква в Перперек10. Съответствията с констан-

7 Следи от дървени амвони са регистрирани в Голямата и Малката базилика в Никополис ад Иструм (Poulter 1995, 159, 163, 180) и в църквата в Бизоне (Мирчев, Тончева, Димитров 1962, 29). Възможно е да имало и подвижни дървени амвони (cf. Pallas 1984, 533–535).

8 Тази дата, като важен предел при интерпретирането на църковната архитектура в българ-ската част на Тракия, първи разглежда ученикът на проф. Бояджиев – Ст. Станев (Stanev 1999, 47; Станев 2007, 56-58, 56; Станев 2011, 316).

9 Използвам случая да изкажа благодарността си на колегата Ст. Станев за помощта му при работата ми с архива на К. Шкорпил, съхраняван в Научния архив на БАН.

10 Този паметник все още не е анализиран в научната литература. Църквата е еднокорабна;

Обр. 3. Църквата в Залдапа (Торбатов 2002, обр. 23)

Fig. 3. The church in Zaldapa (Торбатов 2002, обр. 23)

143

ИВА ДОСЕВА

тинополските образци се отнасят и до организацията на интериора на църквата в Залдапа – едноделен олтар, „П“-образна олтарна преграда, наос, чиито три кораба изцяло са достъпни за миряни. В тази група поставям и Старата митрополия в Месемврия (Несебър) (Досева 2010, 119)11, т.к. няма основание да се търсят от-клонения от столичния първообраз по отношение на структурата на интериора12, където амвонът и солеята са разположени по оста на централния кораб (Mathews 1971, 27-28). Изобщо, проникването на константинополската култура по Западното понтийско крайбрежие е естествена последица, не само от общността в църковно-административно отношение, но и от географската близост и от редовния морски

проучвателят ѝ я датира от н. на V в. (Овчаров, Коджаманова 2006, 335-336) или от н. на V в. – VІ в. (Овчаров и др. 2007, 550). Изказаното заключение: „Аналогиите на амвона и синтрона на църквата са най-важните елементи от архитектурна украса, които показват тази ранновизантийска хронология.“ (Овчаров и др. 2007, 550) бих определила като non cense. Становището, че наличието на синтрон в дадена църква е доказателство за това, че църквата е епископска (Овчаров 2008, 60), отдавна е от-хвърлено (Ваклинова, Овчаров 1978, 15).

11 Проф. Ст. Бояджиев първи коментира литографията от ХІХ в. (Sayger, Desarnod 1842 pl. 21), документираща амвонната платформа, която дотогава се е намирала в центъра на църковния инте-риор (Bojadžiev 1962, 327; срв. Станев 2007, 65; Досева 2010, 118).

12 Сходствата на Старата митрополия със „Св. Йоан Студит“ (463 г.) в Константинопол се дължат на това, че месемврийската е издигната по образеца на столичната (Бояджиев 1996, 13) или, че и двете са приблизително синхронни и следват „едно и също нормативно за цялата патриаршия литургично планиране.“ (Станев 2007, 65-66; срв. Станев 2011, 315-317).

Обр. 4. „Малката базилика – А“

във Филипопол (Bospachieva 2002, fig. 3)

Fig. 4. The "Small Basilica – A" in Philippopolis

(Bospachieva 2002, fig. 3)

144


трафик (Ваклинова 1993, 58). От Месемврия са известни детайли от още пет до осем различни амвона13, един от които е от „църквата край морето“/Елеуса (Velkov 1946, pl. XXXII.f). Следователно, амвон е имала почти всяка от известните осем църкви от V-VІ в. (Прешленов 2002, 233-234 и цит. лит.).Другите църкви с амвони от България проявяват сходни помежду си, но твърде

хетерогенни особености. Общата организация на интериора и в двата строителни периода на „Малката базилика“ (църква „А“ и „Б“) във Филипопол е характерна за устройството в Източен Илирик – разположеното на три нива широко олтарно пространство, страничните спомагателни помещения, преградения със стилобати централен кораб (Bospachieva 2002, 55-58). Амвоните са като константинополските – с по две срещуположни стълби. В първата църква „А“ (обр. 4) амвонът е издигнат при частичното ѝ преустройство през 476 г. (Bospachieva 2002, 58, 74; Gerassimova 2002, 79), малко след Халкедонския събор. Амвонът е изместен с ок. 0,5 м на юг от централната ос, така, както се разполага в Източен Илирик. Амвонът, издигнат в църква „Б“ (обр. 5) от кр. на V – н. на VІ в. (Bospachieva 2002, 74; Gerassimova 2002, 79), е разположен точно срещу св. двери (Bospachieva 2002, 59, 63), вече изцяло съ-гласуван със столичния модел.

13 Някои от фрагментите са публикувани (Barsanti 1989, 195-196, fig. 150, 152-153; Досева 2008, 267-268).

Обр. 5. „Малката базилика – Б“ във Филипопол (Bospachieva 2002, fig. 4)

Fig. 5. The "Small Basilica – B" in Philippopolis (Bospachieva 2002, fig. 4)

145

ИВА ДОСЕВА

Амвоните на епископската църква в Нове (обр. 6) (Panicki-Pudelko 1986, 132-142; Biernacki 1990, 198; Биернацки, Кленина 2003, 90-94 и цит. лит.), епископската „Голяма базилика“ (обр. 7) (Poulter 1995, 162-164) и „Малката базилика“ (обр. 8) (Poulter 1995, 180) в Никополис ад Иструм са разположени по константинополски образец, но общата организация на интериорите на двете епископски църкви, също е в съответствие със структурата на църквите в Илирик14. Вероятно амвонът на по-ранната „Малка базилика“ е издигнат впоследствие, синхринно на амвона на „Голямата базилика“ в Никополис.Предполага се, че амвон имало и в църква № 1 в Никополис ад Нестум (Попова

2011, 290)15. Анализът на общата организация на интериора там би дал интересни резултати, т.к. градът се намира между Тракия и Македония – на самата граница, която е река Нестос.По-различни характеристики проявяват църквите от Одесос и понтийските

крайбрежни територии на Мизия. Въпреки, че в шестте църкви, които са известни в самия Одесос, не са регистрирани археологически данни за амвони, в повечето от тях са били издигнати амвони, т.к. в РИМ-Варна се съхраняват скулптурни де-тайли от седем до девет различни екземпляра. Някои от тях, обаче, са от известни-те църкви с амвони от района16. Амвонът на манастирската църква в местността „Джанавар тепе“17 (обр. 9) (Шкорпил А 541, л. 75, лице и гръб, л. 76; Шкорпил А 543, л. 116; Barsanti 1989, 195, fig. 151, 154), намираща се в градската територия на Одесос, е разположен по централната ос на наоса. Достъпен е само с една стълба от западната си страна. (обр. 19) Под амвона е изградена засводена гробница, в която е погребан висш свещеник и/или ктитор на църквата и е положено ковчеже със св. мощи (Шкорпил 1921, 23-24; Bojadziev 1992, 70-71, fig. 5, 7; Минчев 2001, 46;

14 Църквата в Нове е изградена през първата четвърт на V в., а олтарното ѝ пространство се усложнява през втория строителен период от първата четвърт на V в., когато е издигнат амвонът (Biernacki 2006, 59). Корабите са преградени чрез по-високо издигнати стилобати (Biernacki 1990, 195 ff.; Parnicki-Pudelko 1995 27-9, 37, 59; Биернацки, Кленина 2003, 90). Олтарът в Голямата базилика в Никополис е триделелен, а корабите са преградени със стени и с пейки (Poulter 1995, 161-2, 164, 166). „Малката базилика“ датира от ІV в. или н. на V в.; тя е еднокорабна, с едноделен олтар (Poulter 1995, 178, 180-181) и кореспондира с първата фаза на църквата в Нове.

15 Благодаря на д-р В. Попова, която ми обърна внимание и върху двете църкви там.16 Някои от фрагментите са документирани (Шкорпил А 543, л. 116 гръб; Шкорпил 1910, 22-

23; Шкорпил 1911, 82, обр. 4; Ваклинова, Овчаров 1978, 42; Barsanti 1989, 196, fig. 151, 154).17 Според последните проучвания, църквата датира от кр. на V – първата половина на ІV в.

(Минчев 2001, 53).

Обр. 6. Епископската църква в Нове

(Биернацки, Кленина, обр. 4)

Fig. 6. The episcopal church in Novae

(Биернацки, Кленина, обр. 4)

146


Бояджиев 2000, 188-189)18. Ако произходът на архитектурния образ на църквата е дискусионен въпрос (Чанева-Дечевска 1999, 176; Bojadziev 1992; 65; Бояджиев 2000, 189-93), подовите ѝ мозайки със сигурност се свързват със сирийската традиция (Минчев 1997, 144; Минчев 2001, 44–54; Georgiev 2007, 295).В църквата край с. Шкорпиловци19 (обр. 11) няма категорични данни за амвон,

но неговото наличие може да се предположи по две основни причини:1. Църквата проявява редица аналогии с църквата на Джанавар тепе, въпреки

че архитектурните планове и структурата на олтарните им пространства са раз-лични. Обща особеност е принадлежността на мозаичната им декорация към кул-турния ареал на Сирия или Палестина (Минчев 2001, 54-56; Минчев 2002, 144, 147, 150). Другото съществено сходство е гробницата-крипта, която също е изградена едновременно с цъквата и се намира под пода, пред св. двери (Минчев 2001, 55-56; Минчев 2002, 132). Така, както се приема за Джанавара, предполага се, че погре-баният е ктитор или пръвосвещеник на църквата и също произхожда от Близкия Изток (Минчев 2001, 61; Минчев 2002, 150).

2. Според К. Шкорпил, „самата гробница е била с горната си част издигната над нивото и вероятно отгоре е била с постройка, от която не са останали никакви следи.“ (Шкорпил А 548, л. 12 гръб) Предполагам, че тази „постройка“ е именно ам-вон20 и, че амвоните на двете църкви са издигнати в качеството си на locus sanctus (Čurcič 200521; Досева 2010, 117).

18 Под олтара на тази църква са открити още и добре известните три реликвария – мрамо-рен, сребърен и златен (Minchev 2003, 15-18).

19 От втората половина на V – VІ в. (Минчев 1997, 146). За историята на проучванията на църквата в Шкорпиловци (Минчев 2002, 130-131).

20 Това остава в сферата на предположенията, т.к. следващите проучватели М. Мирчев и Ал. Минчев споменават само, че до гробницата се е стигало по стъпала, покрити с мраморни плочи (Мирчев 1967, 10-14; Минчев 2002, 133; срв. Шкорпил А 548, л. 10).

21 Аргументите, приведени от проф. Сл. Чурчич на семинара, проведен в Принстънския университет през 2005 г., не са ми известни, т.к. разполагам само с програмата. Използвам случая да

Обр. 7. „Голямата“ епископска базилика в Никополис ад Иструм (Poulter 1995, fig. 65)

Fig. 7. The "large" episcopal basilica at Nicopolis ad Istrum (Poulter 1995, fig. 65)

147

ИВА ДОСЕВА

Другият амвон с една стълба от територията на България, който е идентичен на амвона от Джанавара, е амвонът на църквата в Бизоне (обр. 12). Той също е разпо-ложен по централната ос, срещу св. двери и също е достъпен само по една стълба от запад (Мирчев, Тончева, Димитров 1962, 30). Общо, църковният интериор на църквата при Галата (обр. 13), намираща се в градската територия на Одесос, про-явява прилики с константинополските модели – амвонът е двустълбищен, но той, макар и с едва ли повече от 0,5 м, е отклонен в северната страна на наоса (Мирчев 1953, 2, 6).Прегледът на паметниците от понтийските крайбрежни територии на Мизия

показва, че техните специфики биха могли да бъдат обяснени не само с прякото влияние от страна на Константинопол, но и от страна на Мала Азия и Северна Африка. Множество археологически и епиграфски паметници свидетелстват за масираното присъствие в Одесос и градската му територия през втората половина на V и VІ в. на преселници главно от северните области на Втора Сирия, които имат развита църковна община (Beševliev 1964, 68-70, no. 97, 99; Бешевлиев 1983, 22-25, 27, 31; Минчев 2001, 53, 61 и цит. лит.; Greogiev 2007, 292-293). Разбира се, влиянията се пречупват през определени традиции. Типичното за Източен Илирик измества-не на амвоните от надлъжната ос на наоса (при условие, че изместването на амвона в църквата при Галата не се дължи на определени технически причини), както и типът с една стълба в църквата на Джанавар тепе и в Бизоне, следва да са особено-сти, формирани на локална основа при активните влияния от Сирия22. Крайният резултат и обуславящите го причини в Мизия са сходни с тези в Източен Илирик, но те не са пряко зависими една от друга – Сирия е източник за развитието на си-

изкажа сърдечната си благодарност на чл. кор. проф. д. изк. Елка Бакалова, която ми обърна внима-ние на това и ми предостави материалите.

22 П. Георгиев също свързва амвона от Джанавара със сирийската бема (Georgiev 2007, 297).

Обр. 8. „Малката базилика“ в Никополис ад Иструм (Poulter 1995, fig. 68)

Fig. 8. The "small" basilica at Nicopolis ad Istrum (Poulter 1995, fig. 68)

148


туацията в Източен Илирик така, както е един от източниците за развитието по Западното понтийско крайбрежие.Още амвони, от които са открити само фрагменти и за чиято конкретна форма и

разположение няма достатъчно археологически данни, в Тракия е имало и в църк-ва № 2 в Сторгозия (Вълев 1910, 207-208; Чанева-Дечевска 1999, 214; Ковачева 2008, 114), в Червената църква край Перущица (Frolow 1946, 29, pl. VII, 80; Barsanti 1989, 195), в църквата „под Съдебната палата“ в Августа Траяна (Райков 1943, 265, обр. 356; Янков 1993, 143.; Barsanti 1989, 195), в църквата на крепостта Маркели (Дра-жева 2007, 69). Детайлите от амвони – сполии в средновековните църкви в Плиска и Преслав, (Шкорпил 1905, 136, табл. XL, 1.44, а, б, ХХХ, 1.21, 48; Ваклинова 2003, 56), както и фрагментът, намиращ се в РИМ-Шумен (Barsanti 1989, 195-197, fig. 156), вероятно произхождат от Марцианопол. Други детайли от амвони, също сполии в църква № 1 в Червен (Димова 2008, 225, 227, 229, обр. 7) и № 1 в с. Цар Асен (Антоно-ва, Дремсозова 1984, 60, обр. 15), би следвало да са от Секстагинта приста (Русе) и/или Абритус (Разград). Въз основа на един фрагмент, би могло да се предположи, че амвон е имало и в Созопол.

За разположението на амвоните в църквите в диоцез Дакия няма преки данни. Благодарение на откритите при археологическите проучвания фрагменти се знае, че амвони с по две стълби е има-ло в Сердика23 (обр. 14) (Шкор-пил А 535, л. 2 гръб, л. 3 гръб, 9 гръб, 11; Мутафчиев 1915, 68-69, обр. 38-40; Водач АИМ, 75) и в епископската църква в Паута-лия24 (Кацарова 2003, 223). Фраг-менти от амвони са открити и в църквата в Иваняне (Иванова 1926, 444-445; Barsanti 1989, 195).Специален интерес заслужа-

ва манастирската Еленска църк-ва при Пирдоп, за чийто амвон (Мутафчиев 1973, 67-69, обр. 36-37, 41; Barsanti 1989, 194-5) от втория строителен период25 се приема, че е разположен по цен-тралната ос на наоса (Бояджиев 1992, обр. 5). Според графична реконструкция на К. Шкоприл

23 Фрагментите са открити в църквата, посветена през Средните векове на „Св. Георги“, но вероятно произхождат от друга ранновизантийска църква. Благодаря на Ст. Станев, който ми обърна внимание на това.

24 Амвонът от Пауталия сега се намира в експозицията на Националния исторически музей.25 Първата църква е построена през V в.; вторият строителен период е през втората полови-

на – края на VІ в. и засяга източната част, а третият е след VІІ в. (Мутафчиев 1915, 65; Krautheimer 1965, 222; Бояджиев 1992, 31; Чанева-Дечевска 1999, 309).

Обр. 9. Църквата в местността „Джанавар тепе“ (Бояджиев 2000, обр. 9)

Fig. 9. The church at Dzhanavar Tepe locality (Бояджиев 2000, обр. 9)

149

ИВА ДОСЕВА

амвонът е с една стълба от изток (обр. 15). Възниква въпросът дали той не е малко по-късен пример за експанзията на солунския вид амвони? Архитектурният образ и литургичното планиране на църквата не биха могли да бъдат обяснени едно-значно, т.к. от една страна църквата възпроизвежда образа на църквата „Св. Ири-на“ в Константинопол от 562 г. (Krautheimer 1965, 181, 222; Бояджиев 1992, 31), но от друга, триделното олтарно пространство26 и вероятното преграждане на корабите

един от друг (Мутафчиев 1915; 27; Бояджиев 1992, обр. 5), остават според нормите на организацията в Източен Илирик. При цялостната интерпретация на паметни-ка са забелязани и някои връзки с архитектурата на Мала Азия и Сирия (Чанева-Дечевска 1999, 309).

Църквите в диоцез Македония, намиращи се в дн. български земи естествено проявяват напълно сходство с паметниците от дн. Гърция и Македония, с които административно и духовно принадлежат към една провниция/епархия (Първа Македония). Амвоните в контекста на църковния интериор представят най-яс-

26 В източните краища на страничните кораби са обособени спомагателните дялове на ол-тара. Както изглежда всички те са преградени с една преграда, преминаваща през цялата ширина на наоса (Мутафчиев 1915, 67; Досева 2002, 12).

Обр. 10. Амвонът на църквата в местността „Джанавар тепе“ (Шкорпил А 511, л. 14 гръб)

Fig. 10. The ambo of the church at Dzhanavar Tepe locality (Шкорпил А 511, f. 14 reverse)

150


на картина при сравнение със ситуацията в другите разглеждани тук диоцези. И двата известни амвона – на епископската църква в Партикопол (Сандански)27 (обр. 16) и на църквата край с. Микрево (обр. 17) са разположени в южната страна на централния кораб (Petrova 2010, 28; Petkov, Christova, Somova 1998, 25), който е преграден от страничните28. Едно от отличията между двете църкви в Македо-ния е, че докато в Партикопол триделният олтар и издигането на амвона навярно са синхронни29, в Микрево организирането на триделния олтар и преграждането на централния кораб30 предшестват издигането на амвона през третия строителен период. Изглежда, че амвонът е свързан със солея, която е оформена чрез коло-ни (Petkov, Christova, Somova 1998, 27)31. Важното е, че амвонът в Микрево е с една стълба и е нововъведение, формирано съвсем наскоро в Солун.

***

27 Сред предположенията относно идентифицирането на града със споменатите в писмени-те източници градове (Димитрова-Милчева 2002, 270), напоследък се приема Партикополис (Petrova 2010, 26).

28 Вероятно, в Партикопол корабите са преградени със зидове (Петков и др. 2002, 16), а в Микрево с пейки (Petkov, Christova, Somova 1998, 26-27).

29 Епископската църква № 4 в Партикопол е построена през V в.; вторият ѝ строителен пе-риод е малко след 518 г., когато е изграден амвонът; следват и други преправки (Димитрова, Петков 1992, 88; Димитрова-Милчева 2002, 281).

30 През втория строителен период, ср. на V в. – втората половина на V в. (Asamer, Zimmermann 1998, 43; Petkov, Christova, Somova 1998, 25-27).

31 В публикацията не се уточнява дали се има предвид портика (т. нар. „къса солея“) пред св. двери на олтарната преграда, или солеята на юг от него. За нейното възможно наличие съдя по издълженото правоъгълно поле, което е образувано вследствие разрушената подова настилка и е от-белязано в плана на църквата.

Обр. 11. Църквата край с. Шкорпиловци (Минчев 2001, обр. 13)

Fig. 11. The church near Shkorpilovtsi village (Минчев 2001, обр. 13)

Обр. 12. Църквата в Бизоне (Мирчев, Тончева, Димитров 1962, обр. 6)

Fig. 12. The church in Bizone (Мирчев, Тончева, Димитров 1962, обр. 6)

151

ИВА ДОСЕВА

Прегледът на амвоните в църквите от България показва обособяването на някои зони, които са подложени на влияние от страна на различни центрове. Амвоните, които следват столичния модел на разположение и конструкция отразяват засил-ващото се константинополско влияние в Тракия. Закономерно, то е най-силно по понтийското крайбрежие, докато във вътрешността се адаптира на местна основа. В повечето случаи издигането на амвон се свързва с някое по-мащабно преустрой-ство. Появата на амвоните съпътства усложнението на олтарното пространство, преграждането на корабите и други особености, всички които принципно се от-личават от организацията на интериора в столичните църкви. Тези процеси се на-блюдават в балканските провинции от втората половина на V в. нататък, включи-телно и в диоцеза Тракия, въпреки нарастващото влияние на Константинопол там след Халкедонския събор. Вероятно развитието, което нагледно се проследява при преустройствата на редица църкви, освен тук разглежданите, е на базата на вече съществуващата традиция, достатъчно стабилна, за да се прекрати нейното соб-ствено, вътрешно присъщо развитие. А амвоните не са обект, който се привнася като механично подражание на прочут столичен модел. Той трябва да отговори на определени нужди и да се впише адекватно в средата си.

Обр. 13. Църквата при Галата (Мирчев 1953, план 1)

Fig. 13. The church at Galata (Мирчев 1953, план 1)

152


Обр. 14. Амвон от Сердика (Шкорпил А 535, л. 11)

Fig. 14. An ambo from Serdica (Шкорпил А 535, f. 11)

В ограничен ареал – Одесос и прилежащите му територии, силното сирийско влияние на нова степен са отразява върху амвоните, които генетично са свързани със сирийската бема. Но то не е толкова активно, колкото в други центрове. Забе-лежително е, че резултатите са независими един от друг, но са сходни.Това, което общо се различава от константинополския първообраз, е липсата на

солея, вероятно с изключение на църквата в Микрево (провинция Първа Македо-ния). Докато за някои църкви няма данни за солея, което не изключва възможност-та всъщност да е имало такава конструкция32, в повечето случаи отпада необходи-мостта от нея, т.к. според гръцката традиция, достъпът на миряни е ограничен в целия централен кораб и той по този начин функционира като огромна солея.Неравномерното разпространение на амвоните из провинциите би могло да се

обясни с различната степен на контактност на отделните райони. Прави впечат-

32 Например – с най-голямо основание – в Старата митрополия (Станев 2007, 65), а и в църк-вата на Джанавар тепе (Бояджиев 2000, обр. 9).

153

ИВА ДОСЕВА

Обр. 15. Амвонът на Еленската църква край Пирдоп

(Шкорпил А 535, л. 3 гръб)

Fig. 15. The ambo of the known as Stag’s church near Pirdop

(Шкорпил А 535, f. 3 reverse)

ление, че повечето църкви с амвони се намират в административни центрове, в по-значими религиозни/поклоннически места; по крайбрежията – най-активните контактни зони – по понтийското крайбрежие и бреговете на реките. Изглежда, че (почти) всички църкви в Одесос и в Месемврия са били с амвони в определен мо-мент; това е рядко срещано явление, което е засвидетелствано в сравнително малко центрове – Константинопол, Солун, Филипи, Равена. Що се отнася до функцията на църквите, в които са установени данни за амвони, то те са главно епископски, но също и поклоннически33. Това е лесно обяснимо във връзка с различните функции на амвона – богослужебни и извънбогослужебни, както и като locus sanctus.Културните връзки, които даден амвон отразява, биха могли да бъдат поставени

в по-широк контекст при анализа на съответната църква и vice versа.

33 Църквите с гробници под амвоните – на Джанавара и в Шкорпиловци; както и църквите, изградени над мартирии или с подземие-конфесио – Червената църква, в Иваняне и на Маркели (Бо-яджиев 1995, 11-13; Bojadziev 2003, 63-64, 66, 68, 70, 72). Поклонническият характер на архиепископ-ската Стара митрополия в Месемврия е установен по други признаци (Бояджиев 1995, 12-13; Станев 2007, 63, 72). Навярно и в този контекст е важно, че във връзка с гроба на св. Луп, Нове се формира като значим поклоннически център, а църквата, както и целият епископски комплекс са едни от най-големите в Източната Империя (Biernacki 2006; Биернацки, Кленина 2003, 82).

154


Обр. 16. Църквата в Партикопол (Сандански). Графична реконструкция според арх. И. Тюлеков (Петков и колектив 2002, 24)

Fig. 16. The church at Partikopolis (Sandanski). Graphic reconstruction according to architect I. Tiulekov (Петков и колектив 2002, 24)

Обр. 17. Църквата край с. Микрево (Petkov, Christova, Somova 1998, fig. 2)

Fig. 17. The church near Mikrevo village (Petkov, Christova, Somova 1998, fig. 2)

155

ИВА ДОСЕВА


Антонова, Дремсизова 1984: В. Антонова, Цв. Дремсизова. Църкви и каменни постройки в старобългарското градище при с. Цар Асен, Русенско. – Известия на музеите в Север-на България Х (1984), 59-70.

Бешевлиев 1963: В. Бешевлиев. Старохристиянските надписи от Варна като исторически извори. – Известия на Народния музей – Варна ХІХ (ХХІV) (1963), 19-33.

Биернацки, Кленина 2003: А. Биернацки, Е. Кленина. Епископский комплекс V–VІ вв. в Нове (Свиштов) в Болгарии. – Российская археология, 3 (2003), 82-97.

Бояджиев 1992: Ст. Бояджиев. Архитектурният облик на Еленската църква край Пирдоп. – В: Д. Овчаров (ред.) Приноси към българската археология, І. София, 1992, 31-34.

Бояджиев 1993: Ст. Бояджиев. Църквата на Джанавар Тепе. – Архитектура XL, 2 (1993), 20-21.

Бояджиев 1995: Ст. Бояджиев. Произход и развитие на кръстокуполния тип църкви в Ми-зия и Тракия през ІV-VІ в. – Археология ХХХVІІ, 4 (1995), 8-18.

Бояджиев 1996: Ст. Бояджиев. Първичният архитектурен образ на Старата митрополия в Несебър и въпросът с нейното наименование. – Арх&Aрт борса V, 49 (1996), 12-13.

Бояджиев 1998: Ст. Бояджиев. Архитектура, първоначално предназначение и преустрой-ства на Червената църква край Перущица. – Археология ХХХІХ, 1-2 (1998), 24-38.

Бояджиев 2000: Ст. Бояджиев. Приносът на К. Шкорпил и А. Рашенов за изследванията на църквата на Джанавар тепе във Варна. – В: Овчаров, Д., П. Василева, Д. Василева (ред.) Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция (Материали от VІІ лятна научна сесия, Варна, 25-27 юни 1999 г.). Варна, 2000, 185-194.

Ваклинова 1980: М. Ваклинова. Каменна декоративна пластика от ранновизантийската епоха в България (V–ІV в.). Автореферат. София, 1980.

Ваклинова 1993: М. Ваклинова. Раннохристиянски центрове в Североизточна Тракия. – В: Североизточна България и Византия през ІV-ХІV век, София – Сливен 1993, 58–72.

Ваклинова и др. 2003: М. Ваклинова, И. Щерева, Сн. Горянова, М. Манолова-Войнова. Владетелската църква на Велики Преслав. – Археология XLIV, 4 (2003), 30-40.

Водач АИМ: АИМ при БАН. Избрани скулпурни паметници. Водач. б. м., б. г.Вълев 1910: К. Вълев. Разкопки при Плевен. – Известия на Българското археологическо

дружество I (1910), 203-214.Димитрова-Милчева 2002: Ал. Димитрова-Милчева. Сандански (Свети Врач). – В: Р. Ива-

нов (ред.) Римски и ранновизантийски градове в България, І. София, 2002, 269-294.Димова 2008: В. Димова. Църквите в България през ХІІІ-ХІV в. София, 2008.Досева 2002: И. Досева. Ранновизантийските олтарни прегради в Тракия и Дакия. – Про-

блеми на изкуството, 3 (2002), 9-18.Досева 2008: И. Досева. Наблюдения върху ранновизантийските архитектурни детай-

ли – сполии в средновековните църкви в Месемврия-Несебър. – In: Iv. Karayotov (ed.) Bulgaria Pontica Medii Aevi VI-VII. Mesambria Pontica. International seminar Nessebar, May 28-31, 2006, Studia in honorem Professoris Vasil Guzelev. Бургас, 2008, 264-278.

Досева 2010: И. Досева. Ранновизантийските и средновековните амвони: медиатор в цър-ковния интериор (според паметниците от територията на съвременна България. – В: М. Сантова и др. (ред.) От Честния Пояс на Богородица до коланчето за рожба. Изследва-ния по изкуствознание и културна антропология в чест на проф. Елка Бакалова. София, 2010, 114-123.

Досева 2011: И. Досева. Релефите от Осеново. За възможната употреба на лъжички за при-частие през V–VІ в. – В: Сборник в чест на 60-годишнината на Александър Минчев (Acta Musei Varnaensis, VIII, 1). Варна, 2011, 359-378.

Дражева 2007: Ц. Дражева. Декоративната украса на християнските храмове на Маркели ІХ-ХІV в. – В: Д. Момчилов (ред.) Тракия и Хемимонт ІV-ХІV век. Варна, 2007, 66-74.

Иванова 1926: В. Иванова. Стари църкви и монастири в българските земи (IV-XII в.). – Го-дишник на Народния музей, 1922-1925 (1926), 429-582.

156


Кацарова 2003: В. Кацарова. Раннохристиянските базилики в Пауталия. – Известия на Исторически музей – Кюстендил VІІІ, 2001–2002 (2003), 221-226.

Ковачева 2008: Т. Ковачева. Сторгозия през Късната античност и ранновизантийската епоха. Укрепителна система. Раннохристиянска базилика № 2. – В: Р. Иванов (ред.) Рим-ски и ранновизантийски селища в България, ІІІ. София, 2008, 102-121.

Минчев 1986: Ал. Минчев. Ранното християнство в Одесос и околностите му. – Известия на Народния музей – Варна ХХII (1986), 31-42.

Минчев 2001: Ал. Минчев. Две раннохристиянски мозайки с източни мотиви от Варнен-ска област. – В: Д. Овчаров (ред.) Християнската идея в историята и културата на Европа (Материали от VІІІ лятна научна среща, посветена на 2000-годишнината от рождението на Исус Христос, Варна, 24-25 юни 2000 г.), Варна, 2001, 44-64.

Минчев 2002: Ал. Минчев. Нови данни за раннохристиянската базилика с мозайки при с. Шкорпиловци, Варненско. – Известия на народния музей – Варна ХХХII-ХХХІІІ, 1996-1997 (2002), 130-150.

Мирчев 1967: М. Мирчев. Раннохристиянска гробница при с. Шкорпиловци. – Музеи и паметници на културата VІІ, 1 (1967), 10–19.

Мирчев, Тончева, Димитров 1962: М. Мирчев, Г. Тончева, Д. Димитров. Бизоне-Карвуна. – Известия на Варненското археологическо дружество XIII (1962), 21-109.

Мутафчиев 1915: П. Мутафчиев. Еленската църква при Пирдоп. – Известия на Българско-то археологическо дружество V (1915), 20-84.

Овчаров, Ваклинова 1987: Д. Овчаров, М. Ваклинова. Ранновизантийски паметници от България IV-VII век. София, 1978.

Овчаров, Коджаманова 2006: Н. Овчаров, Д. Коджаманова. Проучвания на скален град Перперикон. – В: Археологически открития и разкопки през 2005 г. София, 2006, 335-336.

Овчаров и др. 2007: Н. Овчаров, З. Димитров, Н. Лещаков, А. Божкова, Д. Коджамано-ва. Проучвания на скален град Перперикон. – В: Археологически открития и разкопки през 2006 г. София, 2007, 550.

Овчаров 2008: Н. Овчаров. Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали гра-дове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби. София, 2008.

Петков и др. 2002: Вл. Петков, В. Тодорова, Ж. Филипова. История на археологическите проучвания в гр. Сандански. Сандански, 2002.

Попова 2011: В. Попова. Две раннохристиянски базилики в околностите на Никополис ад Нестум. – В: Ст. Станев, В. Григоров, Вл. Димитров (ред.) Изследвания в чест на Стефан Бояджиев. София, 2011, 263-294.

Прешленов 2002: Хр. Прешленов. Месамбрия Понтика (Mesambria Pontica). Топография и пространствено развитие през античността. – В: Р. Иванов (ред.) Римски и раннови-зантийски градове в България, І. София, 2002, 231-236

Райков 1942: Хр. Райков. Нови антични паметници в музея на д-во „Августа Траяна“ в Ста-ра Загора“ – Известия на Българското археологическо дружество XIV, 1940-1942 (1942), 263-265.

Станев 2007: Ст. Станев. Старата митрополия в Несебър в контекста на литургичното пла-ниране на константинополските църкви. – Годишник на департамент История. Нов български университет І, 2006 (2007), 50–83.

Станев 2011: Ст. Станев. За или против литургичното функциониране на атрия в констан-тинополските църкви през VІІ век. – В: Ст. Станев, В. Григоров, Вл. Димитров (ред.) Изследвания в чест на Стефан Бояджиев. София, 2011, 313-345.

Тафт 1992: Р. Тафт. Византийското богослужение. – В: Р. Тафт, Е. Фаруджа. Теология на ли-тургията и теология на символа. София, 1992, 11-95.

Торбатов 2000: С. Торбатов. Късноантичният град Залдапа. София, 2000.Чанева-Дечевска 1999: Чанева-Дечевска Н. Раннохристиянската архитектура в България

ІV–VІ в. София, 1999.

157

ИВА ДОСЕВА

Шкорпил 1890: Шкорпилови братя. Черноморското крайбрежие и съседните подбал-кански страни в Южна България. Археологически изследвания. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина ІІІ (1890), 3-40.

Шкорпил 1905: К. Шкорпил. Постройки в Абобском укреплении. (Материалы для болгар-скихъ древностей. Абоба-Плиска). – Известия Русскаго Археологическаго Института в Константинополе Х (1905), 62-152.

Шкорпил 1910: К. и Х. Шкорпил. Одесус и Варна. – Изестия на Варненското археологиче-ско дружество ІІІ 1909 (1910), 3-20.

Шкорпил 1911: Шкорпил К. и Х. Неизвестно писмо и крайбрежни насипи, Известия на варненското археологическо дружество, ІV 1910 (1911), 77-86.

Шкорпил 1921: Х. и К. Шкорпил. Древнобългарски паметници. Статии из българската ис-тория (Притурка І към Известия на Варненското археологическо дружество, VІІ, 1921). Варна, 1920, 9-27.

Шкорпил А 493: Шкорпил К. Християнски архитектурни паметници в Черноморската област. 1. 2. Строени църкви неразкопани (за английското издание на професор Томас Уитмор). – Научен архив на БАН, фонд 165 к, а. е. 493.

Шкорпил А 535: Шкорпил К. Св. София в София. – Научен архив на БАН, фонд 165 к, а. е. 493.

Шкорпил А 541: К. Шкорпил. Християнски архитектурни паметници в Черноморската об-ласт. Стари християнски църкви във Варна. – Научен архив на БАН, фонд 165 к, 541 а. е.

Шкорпил А 543: К. Шкорпил. Християнски архитектурни паметници в Черноморската об-ласт. – Научен архив на БАН, фонд 165 к, а. е. 543.

Шкорпил А 548: К. Шкорпил, Х. Шкорпил, А. Рашенов. Базиликата до устието на Фандъ-клийска река – Варненско. – Научен архив на БАН, фонд 165 к, а. е. 548.

Янков 1993: Д. Янков. Християнското култово строителство в Стара Загора през късната античност и средновековието. – Известия на музеите от Югоизточна България XVI (1993), 139-152.

Asamer, Zimmermann 1998: B. Asamer, B. Zimmermann. Die Mosaiken der frühchristlichen Kirchen bei Mikrevo/Sandanski. – Mitteilungen zur Christlichen Archäologie IV (1998), 31-44.

Barsanti 1989: C. Barsanti. L’esportazione di marmi dal Proconneso nelle regioni pontiche du-rante il IV-VI secolo. – Rivista dell’Istituto Nazionale di archeologia e storia dell’arte, 12 (1989), 91-220.

Beševliev 1964: V. Beševliev. Spatgriechische und spatlatinische Inschriften aus Bulgarien (Berliner byzantinische arbeiten, ХХХ). Berlin, 1964.

Biernacki 1990: A. Biernacki. Remains on the Basilica and Episcopal Residence at Novae. – In: V. Velkov, V. Naidenova, P. Petrov (ed.) Acta Associations Internationalis. Terra Antiqua Bal-canica, V. Sofia 1990, 187-208.

Biernacki 2006: A. Biernacki. Novae in the 5th and 6th C. AD in the Light of the Archaeological Data: A City of Pilgrims. – Acta Musei Varnaensis ІV (2006), 57-76.

Bojadžiev 1962: St. Bojadžiev. L’ancienne église metropole de Nesǎbar. – Byzantino-Bulgarica І (1962), 321-346.

Bojadziev 1992: St. Bojadjiev. L’église de Djanavar tépé près de Varna. – In: B. Borkopp, B. Schellwald, L. Theis (ed.) Studien zur byzantinische Kunstgeschichte, Festshrift für Horst Hallesleben. Amsterdam, 1995, 65-71.

Bojadziev 2003: St. Boyadjiev. Essai de classification typologique de l’architecture funéraire en Mésie et Thrace au 2e-6e siècle. – Archaeologia Bulgarica VІІ, 3 (2003), 43-76.

Bospachieva 2002: M. Bospachieva. A Small Early Christian Basilica with Mosaics at Philipopolis (Plovdiv). – Archaeologia Bulgarica VI, 2 (2002), 55-76.

Bouras, Taft 1991: L. Bouras, R. Taft. Ambo. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzantium, III. New York – Oxford, 1991, 75-76.

Chevalier 1998: Chevalier P. Le Dispositif liturgique des églises de Dalmatie et d‘Istrie aux VIе et VIIe s. – In: Acta XIII Congressus internationalis archaeologiae chrsitianae (Split – Poreč, 25.9.–1.10. 1994), III. Città del Vaticano – Split, 1998, 975-996.

158


Ćurčić 2005: S. Ćurčić. Accessing to the Holy: the Rise of Cult of Saints, Relics and Their Impact on Early Byzantine Architecture (c. 300 – c. 600). A Seminary, Princeton University, 2005.

Frolow 1946: A. Frolow A. L’église rouge de Perustica. – In: Bulletin of Byzantine Institute, I. Paris, 1946, 15-42.

Georgiev 2006: P. Georgiev. Odesos – Theodoriada. A Centre of Monophisitism During the 6th Century (The Djanavara Church and Its Syro-Mesopothamian Features). – Acta Musei Varnaensis ІV (2006), 291-308.

Gerssimova 2002: V. Gerssimova. Zwei frühchristliche Stifterinschriften aus der kleinen Basilika in Plovdiv (Philippopolis). – Arhaeologia Bulgarica VI, 2 (2002), 77-83.

Grabar 1945: A. Grabar. Les ambons syriens et la function liturgique de la nef dans l’églises an-tiques. – Cahiers archéologiques I (1945), 129-233.

Kourkoutidou-Nikoladou, Marki 1995: E. Kourkoutidou-Nikoladu, E. Marki. Des innovations liturgiques et architecturales dans la basilique du musée de Philippes. – In: Akten des XII. Internationalen Kongresses für christlishe Archäologie (Bonn, 22.-28. September 1991), II. Münster, 1995, 950-957.

Krautheimer 1986: R. Krautheimer. Early Christian and Byzantine Architecture. Har-mondsworth, 19864.

Lasus, Tchalenko 1951: J. Lasus, G. Tchalenko. Ambons syriens. – Cahiers archéologiques V (1951), 75-122.

Mango 1975: C. Mango. The Art of the Byzantine Empire 312–1453: Sources and Documents. Englewood Cliffs, N. J., 1972.

Mathews 1962: Th. Mathews. An Early Roman Chancel Arrangement and its Liturgical Functions. – Rivista di archeologia cristiana XXXVIII (1962), 73-95.

Mathеws 1971: Th. Mathеws. The Early Churches in Constantinople: Architecture and Liturgy. University Park and London, 1971.

Minchev 2003: Al. Minchev. Early Christian Reliquaries from Bulgaria. Varna, 2003.Pallas 1984: D. Pallas. L’édifice cultuel chrétien et la liturgie dans I’llliricum Oriental. – In: Ει-

σηγήσεσεις του Δεκάτου Διεθνούς Συνεδρίου Χριστιανικής Αρχαιολογίας (Ξεσσαλονίκη, 28 Σεπτεμβρίου – 4 Οκτωβρίου 1980) (Ελληνικά Περιοδικόν Σύγγραμα Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 26). Ξεσσαλονίκη, 1980, 497-557.

Panicki-Pudelko 1986: St. Panicki-Pudelko. Ambona (Anex). Novae 1982 – Sector Zachodni. – Archeologia XXXV 1984 (1986), 132-142.

Panicki-Pudelko 1995: St. Parnicki-Pudelko. The Episcopal Basilica in Novae. Archaeological Research 1976-1990. Poznan, 1995.

Petkov, Christova, Somova 1998: Vl. Petkov, V. Christova, O. Somova. Die frühchristliche Kirche beim Dorf Mikrevo, Bezirk Sandanski (Suedwestbulgarien). – Mitteilungen zur Christlichen Archäologie IV (1998), 23-30.

Petrova 2010: Sv. Petrova. The Early Christian Basilicas of Partikopolis. – В: Международна археологическа конференция „Отражения на вярата: християнска архитектура и изкуства ІV–ХV век“, Варна/Бяла, 23-25.09.2010. Резюмета, 26-29.

Popovič 1997: M. Popovič. The Early Byzantine Basilica at Rаs. – Старинар ХlХІІІ (1997), 91-107.Poulter 1996: A. Poulter. Nicopolis ad Istrum: a Roman, Late Roman, and Early Byzantine City.

Excavations 1985–1992 (Journal of Roman Studies Monograph, 8). London, 1995.Sayger, Desarnod 1842: C. Sayger, A. Desarnod. Album d’un voyage en Turquie fait par ordre de

sa Majesté l’empereure Nicolas I-er en 1829 et 1830, Paris, s. a.Sodini 1975: J.-P. Sodini. Note sur deux variantes régionales dans les basiliques de Grèce et des

Balkans: le tribèlon et l’emplacement de l’ambon. – Bulletin de Correspondance Hellénique, 99 (1975), 581-588.

Sodini 1984: J.-P. Sodini. Les dipositifs liturgiques des basiliques paleochreetienes en Grèce et dans les Balkans. – Croso di Cultura sull’arte Ravenate e Byzantina XXXI (1984), 441-473.

Stanev 1999: St. Stanev. The Basilica of Belovo. – Μνημειο & περιβαλλον V 1998-99 (1999), 35-52.Taft 1968: R. Taft. Some Notes on the Bema in the East and West Syrian Traditions. – Orientalia

Christiana periodica XXXIV (1968), 326-359.

159

ИВА ДОСЕВА

Taft 1975: R. Taft. The Great Entrance. A History of the Transfer of Gifts and other Preanaphoral Rites of the Liturgy of St. John Chrysosotom (Orientalia christiana analecta, 200). Roma, 1975.

Velkov 1946: Iv. Velkov. An Early Christian Basilica at Mesembria. – In: Bulletin of Byzantine Institute, I. Paris, 1946, 61-70.

Xydis 1947: S. Xydis. The Chancel Barrier, Solea and Ambo of Hagia Sophia. – The Art Bulletin XXIX (1947), 1-24.

EARLY BYZANTINE AMBOS ON THE TERRITORY OF CONTEMPORARY BULGARIA:

SAMPLES AND ADAPTATIONSIva Dosseva

Evolved in Constantinople on the basis of samples from different parts of the world of Late Antiquity, the ambo acquired considerable importance in the interior of Early Byzantine churches and, respectively, in the liturgical rite. In itself, the distribution of ambos in the provinces is evidence of the influence of Constantinople – directly or indirectly through an-other centre in the empire. The peculiarities of form of a given ambo, of its location in the interior and its correlation to the other functional elements of the sacred space are important indicators in this respect.

This study analyses the archaeological data about ambos in the context of the interior of churches in the Early Byzantine provinces found on the territory of contemporary Bulgaria – in parts of the dioceses of Thracia, Dacia and Macedonia. Ambos with two opposite stairways along the central axis of the nave are the result of the strong Constantinopolitan influence, mainly along the West Pontic coast. In the hinterlands, the emergence of ambos accompa-nied the process of development of the sanctuary and other specific features, all of which on principle differed from the organization of the interior of the churches in the capital. These peculiarities are characteristic of Eastern Illyricum (today Greece). In some cases the ambo is shifted aside from the central axis of the nave, which is also a peculiarity which developed in Eastern Illyricum. An ambo with one stairway appears in three churches – respectively in Dacia (the known as Stag’s church near Pirdop), in Macedonia Prima (the church near Mi-krevo village) and in Thracia, in the urban territory of Odessos (the church at Dzhanavar Tepe locality). Its prototype is the Syrian bema. The ambos in the province of Macedonia Prima in Dacia are related to Thessalonike, where this type was created, while the ambo from the area of Odessos in Thracia is the consequence of mass Syrian presence there. In other words, Syr-ian influence in Macedonia Prime and Dacia was indirect, while in Thracia it was direct. The results are similar, but independent of one another.

The general distinction from the Constantinopolitan prototype is the lack of the soleas, prob-ably with one exception (the church near Mikrevo). The usage of soleas had gradually declined in most of the churches discussed as, according to the Greek tradition, the access of laymen was restricted to the aisles and the nave thus functioned as an enormous solea.

The irregular distribution of the ambos in the provinces can be explained with the different degree of contacts of the individual regions. The cultural ties which a certain ambo reflects could be placed in a wider context at the analysis of a respective church or vice versа.

160


КЪСНОАНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА В МЕСТНОСТТА „ГЛУХИТЕ КАМЪНИ“

ПРИ С. МАЛКО ГРАДИЩЕ, ОБЩИНА ЛЮБИМЕЦ

ВЕСЕЛКА КАЦАРОВА

Скалният комплекс в местността „Глухите камъни“ е един от най-значимите културно-исторически паметници в Източните Родопи. Той се намира в земли-щето на с. Малко градище (Община Любимец), източно от връх Света Марина, върху който са регистрирани останки от късноантична и средновековна крепост (Аладжов 1997, 150-151). „Глухите камъни“ имат характерен, видим от далечно раз-стояние силует, формиран от няколко групи скали, високи по 10-15 м, разделени от разломи. Обектът отдавна е попаднал в полезрението на учените, изследващи ис-торическото ни минало, основно заради големия брой ниши изсечени в скалите. Най-впечатляващи са изсичанията в доминиращия над всички останали, западен скален масив. Върху неговия заравнен връх е вкопана дълбока щерна, а на южната му страна – неголямо помещение с правоъгълен план и сводово покритие. От из-точната страна на входа на помещението започва каменна стълба, която се изкачва до щерната на върха (обр. 1). Западно от входа, по лицето на скалата, са издълба-

Обр. 1. Изглед от юг към щерната, стълбата

и помещението в западния скален масив на „Глухите

камъни“ (снимка Д. Грозданов)

Fig. 1. View from the south of the cistern, the stairway and the

premise in the western rock formation of the

Gluhite Kamani (photo D. Grozdanov)


ни една голяма арковидна ниша и няколко по-малки, трапецовидни. В научната литература помещението и щерната са получили интерпретация като „тракийски скални гробници“ (Делев 1982, 256-258, обр. 149-156, Аладжов 1997, 150-152).Отдавна е известно, че върху терасата с южно изложение под скалите има архи-

тектурни останки от църква, но там не са провеждани археологически разкопки. При теренни обхождания през 2004 г. е констатирано, че църквата е била подло-жена на масирана иманярска интервенция, като при това е бил използван и взрив (Попов, Илиев 2006, 54, 63, обр. 20). В резултат на това, зидовете на архитектурния паметник са силно разрушени, а културните пластове – компроментирани на голя-ма дълбочина и площ.През 2008 г. започва реализацията на един проект за цялостно археологическо

проучване на скалния комплекс, чиито основни задачи са да се определят грани-ците на обекта, да се локализират отделните му елементи и да се добият данни за стратиграфията и хронологията му (Нехризов 2009, 181). Най-важните резулта-ти от сондажните проучвания са придобити в т. нар. сектор „Централен“ където е констатирано наличие на дебел пласт (до 0,80 м) от строителни деструкции от средновековната епоха, а под него – пласт с дебелина 1,30 м съдържащ следи от обитаване от времето на РЖЕ (Нехризов 2009, 184). Находките от средновековния пласт са главно железни инструменти, върхове на стрели, метални части от облек-ло, фрагменти от накити и монети. Общата им хронологическа рамка се затваря в периода ХІ-ХІІІ в. (Нехризов 2010, 188). Вероятно от това време е и откритият в не-посредствена близост гроб на жена на възраст 30-40 г., погребана според каноните на християнската религия (Нехризов 2009, 184).При сондажните проучвания през 2008 г. е констатирано наличие на немалко

находки (главно фрагменти от керамични съдове) принадлежащи към раннови-зантийската и късноримската епохи, които без да могат да се свържат с изразен

Обр. 2. Геодезическо заснемане според инж. Ив. Иванов на сектори „Централен“

и „Църква“ – етап на проучване през 2009 г.

Fig. 2. The Central and Church sectors as geodetically surveyed by

Eng. I. Ivanov (stage of survey in 2009)

162


на терена стратиграфски пласт, свидетелстват за човешко присъствие на „Глухите камъни“ и през този период.През 2009 г., като част от програмата за изследване на скалния комплекс и във

връзка с намерението Община Любимец да кандидатства за европейско финанси-ране с проект за консервация, реставрация и социализация на паметника, старти-раха археологическите проучвания на църквата върху най-високата скална тераса (обр. 2). Основните усилия на екипа, бяха съсредоточени в изясняване на плана и размерите на сградата (Кацарова, Грозданов 2010, 427-429)1.

1 Проучванията в сектор „Църква“ бяха осъществени от екип в състав: гл. ас. д-р В. Кацарова (НАИМ-БАН), Д. Грозданов (РИМ-Кюстендил), Г. Дянкова (РИМ-Кюстендил) и гл. ас. д-р Хр. Попов (НАИМ-БАН).

Обр. 3. План на разкритите архитектурни останки в сектор „Църква“ с обозначение на иманярските изкопи (автори: В. Кацарова, Г. Дянкова, инж. Ив. Иванов)

Fig. 3. Layout of revealed architectural remains of sector Church with designation of treasure hunter digs (authors: V. Kazarova, G. Dyankova, Eng. I. Ivanov)

163


Вследствие на иманярските намеси на терена ясно се очертават два големи изко-па. Единият, с приблизителна посока изток-запад, заема голяма част от северната половина на терасата, а другият (предполагаемото място на взрива) е разположен в югоизточната ѝ четвърт. При разчистването на насипите в иманярските изкопи се оказа, че първият припокрива цялата площ на северния кораб на църквата, а дру-гият попада в границите на южния и централния ѝ кораб, точно пред апсидата. В тези участъци са нанесени сериозни поражения върху архитектурния паметник – разрушени са зидовете на църквата, прекопани са подовите нива, а културните пластове са непоправимо компроментирани (обр. 3).В южното подножие на терасата е разкрито частично трасето на масивен зид с

посока изток-запад, изграден от обработени камъни и фрагменти строителна ке-рамика, споени с бял хоросан. Зидът е с широчина между 1,65 и 1,80 м и е проследен на дължина от около 12 м. В югозападния си край той се свързва конструктивно с друг по-малък зид със сходен градеж с посока север-юг. Вероятно става въпрос за подпорен (или ограден) зид и контрафорс (обр. 4). Южната стена на църквата при-лепва плътно до северното лице на този подпорен зид.

Разкрити са няколко опорни точки от църковната сграда, които дават представа за плана и размерите ѝ (обр. 5).Църквата в местността „Глухите камъни“ е с трикорабен базиликален план и

една полукръгла апсида от изток. Общата широчина на наоса ѝ е 9,50 м, а дължина-та му – 11,30 м. Разпределението на кораби е било осъществено посредством зида-ни правоъгълни стълбове. Северният кораб е с широчина 1,80 м, южният – 2,00 м, а централният – 4, 70 м. Диаметърът на апсидата пред централния кораб е 3 м. Притворът е едноделен, с широчина 2,50 м. Зидовете на църквата са в лошо състояние. Изградени са от обработени и нео-

бработени камъни и фрагменти строителна керамика, споени с бял хоросан. Мак-сималната височина, на която се откриват запазени е до 1 м. Подът в южния кораб и притвора е бил настлан с каменни плочи, а в централния – с тухли.

Обр. 4. Южно лице на подпорния (?) зид (снимка Ю. Цветкова)

Fig. 4. South face of the buttering (?) wall (photo Y. Tsvetkova)

164


В северозападния ъгъл на наоса има вход от север с широчина 1 м (обр. 6). Той е извеждал вероятно към покрит с керемиди навес (портик), разположен между северната стена на църквата и отвесната скала с издълбаното в нея помещение. Основание за това предположение дава дебелият пласт от натрошени керемиди, засечен в стратиграфските профили северно от този вход. Стените на църквата във височина са били измазани с двуслойна мазилка. Пър-

вият пласт е от варопясъчен разтвор, а вторият, който е бил стенописан, е от фина варова мазилка с примеси от плява. Поради големите поражения върху зидовете в изследваните сектори е документиран само един малък участък от стенописи, запазен in situ върху вътрешното лице на южната стена на църквата, ниско до пода. На него се виждат едри мазки в светло син цвят върху светъл фон – вероятно ими-тация на мраморен цокъл. В насипите от иманярските изкопи са открити значи-телно количество фрагменти от стенописната украса на църквата. Върху тях се раз-личават различни стилизирани растителни орнаменти, дипли от дрехи на светци, отделни букви и пр. (обр. 7). По намерените фрагменти трудно би могло да се съди

Обр. 5. Реконструкция според автора на плана на църквата в местността „Глухите камъни“ въз основа на данните от археологическите проучвания през 2009 г.

Fig. 5. Reconstruction according to author of the layout of the church at Gluhite Kamani on the basis of data from the archaeological surveys in 2009

165


за стила и качествата на изображенията върху стенописите, както и да се предпо-ложи евентуалната им дата.Повечето от находките, свързани с времето на функциониране на църквата, сред

които са фрагмент от посребрено кандило и една бронзова монета на император Мануил І Комнин (1143-1180)2, произхождат от несигурни контексти. Намерените в ненарушени пластове находки са главно дребни железни предмети – игли, кукич-ки, обкови и пр., които в по-голямата си част са хронологически недиагностични. Сред по-важните находки от църквата са част от керамичен съд със сграфито укра-са (ХІ-ХІІ в.), открит върху пода в притвора и един напълно запазен железен сърп, намерен върху каменния под в южния кораб3. Значителното количество средновековни материали, открити при проучвани-

ята в сектор „Централен“ през 2008 г. и 2009 г., биха могли да се свържат с църк-вата. Секторът е разположен непосредствено в източното подножие на терасата, върху която се намира средновековната църква и обхваща терен, по който минава единственият достъпен подход към нея. Културният пласт, от който произхож-дат находките, е с характеристики на насип и строителни деструкции, свлечени

2 Монетата е определена от доц. д-р Д. Аладжова от НАИМ-БАН.3 Металните и керамични находки от средновековната епоха, открити при проучванията на

сектори „Църква“ и „Централен“ са обработени и датирани от Д. Грозданов и Г. Дянкова.

Обр. 6. Входът в северозападния ъгъл на северния кораб

Fig. 6. The entrance in the northwestern corner of the north aisle

166


Обр. 7. Фрагменти от стенописната украса на църквата

Fig. 7. Fragments of the church wall paintings

167


по склона от по-високата тераса. Тук са намерени няколко монети на императори от Комниновата династия – Алексий І Комнин (1081-1118), Мануил І Комнин (1143-1180), Андроник І Комнин (1183-1185) и една имититативна латинска монета от ХІІІ в. (Нехризов 2009, 184; Нехризов 2010, 188).Вземайки предвид всички тези данни можем да обобщим, че средновековната

църква в местността „Глухите камъни“ е функционирала в периода от края на ХІ-ХІІІ в.

Обр. 8. По-ранни зидове под подовите нива на средновековната църква

Fig. 8. Older walls beneath the ground levels of the medieval church

168


Обр. 9, 1-2. Фрагменти от мраморна плоча и колонки от олтарна преграда

Fig. 9, 1-2. Fragments of chancel’s marble slab and piers

При разчистване на насипите в дълбокия иманярски изкоп в югоизточния край на терасата, под нивото на настилката от каменни плочи на средновековната църква, са открити зидове, които очевидно се различават по техника на градеж и ориентация от тези на църквата (обр. 8). Изградени са с добре нивелирана редо-ва зидария от необработени камъни. За спойка между камъните е използван сив, песъклив или розов хоросан с голямо количество счукана строителна керамика. Нивото им е заравнено до нивото на пода на средновековната църква. Единият от тези зидове (с посока изток-запад) вероятно е бил използван като стилобат за стълбовете между южния и централния кораб на църквата. На нивото на цокъла до вътрешното лице на зида с посока север-юг е документиран запазен малък учас-тък (с площ от около 1 кв. м.) от настилка от фрагментирани тухли, чието ниво е с около 0,30 м по-ниско от това на пода в южния кораб на средновековната църква. Тези архитектурни останки принадлежат на по-ранна сграда, която по всяка ве-

роятност е раннохристиянска базилика. Нейните основи са били преизползвани при строежа на църквата в края на ХІ или началото на ХІІ в., което би обясни-ло реализацията на един относително архаичен за тази епоха план на църковна сграда. Поради малката площ, на която са разкрити зидовете и нарушаването на културните пластове, свързани с тях, на този етап от проучванията е трудно да се прецизира датировката на по-ранната базилика. Откритите в насипите фрагмен-ти от мраморен канцел – част от плоча със стилизирана розета и части от колонки (обр. 9. 1-2), биха могли да произхождат от интериора ѝ. Декорацията на плочата, макар и запазена в много малка степен, е сходна с тази на част от олтарната пре-града на базиликата от V-VІ в. на Царевец (Ангелов 1973, 295-296, обр. 43), както и с преизползвани в градежите в Плиска и Преслав фрагменти от плочи също от V-VІ в. (Ваклинова 1984, 96, обр. 3; 99, обр. 9). Фрагментите от колонки показват,

169


че олтарната преграда е била ниска, което се счита за характерна особеност на по-ранните християнски култови сгради (Досева 2002, 9-18). Находките от периода V-VІ в., намерени по време на разкопките на църквата и в сектор „Централен“, са главно ограничено количество фрагменти от керамични съдове (паници, амфори, лампи и др.).

Важен извод от наблюденията по време на кампанията през 2009 г., е че по всяка вероятност изрязванията в скалата, свързвани до момента с доста по-ранни исто-рически периоди, имат фунционална връзка с църквата. Без да сме в състояние на този етап да прецизираме с точност хронологията на отделните строителни мероприятия, предприети на най-високата тераса от скалния комплекс, смятаме, че тук е бил оформен малък манастир, чиито главни звена са църквата, щерната и скалната килия. Косвени указания за подобна интерпретация дават и някои от дребните находки от обекта като игли за шиене и земеделски инструменти, както и вероятното наличие на християнски некропол в непосредствена близост. Изя-сняването на въпроса дали манастирът е възникнал още през раннохристиянската епоха и след известно прекъсване е бил възобновен през средновековието е задача на бъдещите проучвания4.


Аладжов 1997: Д. Аладжов. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково, 1997.

Ангелов 1973: Н. Ангелов. Културни пластове преди изграждането на двореца. – В: Кр. Миятев и колектив (ред.) Царевград Търнов, І. София, 1973, 259-353.

Ваклинова 1984: М. Ваклинова. Ранновизантийската архитектурна декорация и украсата на ранносредновековните български църкви. – В: В. Гюзелев (ред.) Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов, София, 1984, 93-99.

Делев 1982: П. Делев. Сакар планина и Източните Родопи. – В: Ал. Фол (ред.) Мегалитите в Тракия. Тракия Понтика, ІІІ. София, 1982, 173-262.

Досева 2002: И. Досева. Ранновизантийските олтарни прегради в Тракия и Дакия. – Проблеми на изкуството 3 (2002), 9-18.

Кацарова, Грозданов 2010: В. Кацарова, Д. Грозданов. Археологически проучвания на обект „Църква“ в м. „Глухите камъни“, община Любимец. – Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 427-429.

Нехризов 2009: Г. Нехризов. Скален култов комплекс в м. Глухите камъни при с. Малко градище, община Любимец. – Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009, 181-184.

Нехризов 2010: Г. Нехризов. Скален комплекс „Глухите камъни“ – Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 188-191.

Попов, Илиев 2006: Хр. Попов, С. Илиев. Теренни обхождания на територията на община Любимец през 2004 г. – Известия на Регионалния исторически музей – Хасково ІІІ (2006), 46-63.

4 През 2010 г. проучванията на църквата са продължени под ръководството на Д. Грозданов.

170


LATE ANTIQUITY AND MEDIEVAL CHURCH AT GLUHITE KAMANI LOCALITY NEAR MALKO GRADISHTE VILLAGE,

LYUBIMETS MUNICIPALITYVesselka Kazarova

The site in the Gluhite Kamani locality at Malko Gradishte village, Lyubimets municipality, is known in scientific literature as a Thracian rock cult complex. The architectural remains of a church, which have not been studied archaeologically to date, have been registered on the highest terrace facing the south under the rocks. Terrain surveys in 2004 found that the church was subject to massive treasure hunter intervention, at which explosives were also used. As a result, the walls of the architectural monument are extremely damaged and the cultural layers have been compromised at a large depth and area.

The archaeological excavations of the church, conducted in August 2009, are part of a project of Lyubimets Municipality for overall research of the rock complex related to the conservation and restoration of the monument.

The excavated sections of the church building permit a relatively precise reconstruction of its architectural layout. It is a three-aisled basilica with one semicircular apse from the east. The width of the naos is 9.50 m, and its length – 11.30 m. The width of the narthex is 2.50 m and the diameter of the apse – 3 m. The walls of the church are in bad condition. They were made of cut and uncut stone and fragments of bricks cemented with white mortar. The maximum height to which they have been preserved is up to 1 m. In northwest corner of the naos there is an entrance from the north which is 1 m wide. The floor in the south aisle and the narthex is covered with stone slabs and that in the naos – with bricks.

The mounds of the treasure hunter digs revealed a considerable quantity of fragments of the chuch wall paintings. According to the finds, albeit discovered in an unreliable context, in-cluding a bronze coin of Emperor Manuel I Comnenos (1143-1180), the church functioned in the period from the end of the 11th to the 13th century.

Beneath the floor level of the medieval church investigation revealed masonry from earlier construction periods. They differ in technique of construction and orientation. Grey, sandy or pink mortar was used for cementing the stones. In our opinion, they belong to an Early Christian basilica dating from the 5th-6th century, the foundations of which were partly used at the construction of the later church. The fragments of a marble chancel’s slab discovered in the mounds probably belonged to the Early Christian basilica.

One important conclusion made from the observations during the campaign in 2009 was that, most probably, the cuts in the rocks, until now related with much earlier historical pe-riods, were synchronous to the time of functioning of the church. It seems a small monastery was formed here; its main units were the church, the cell cut in the rock and the cistern.

171


МОЗАЙКИ ОТ ЕПИСКОПСКАТА БАЗИЛИКА НА ФИЛИПОПОЛ

ЕЛЕНА КЕСЯКОВА

В центъра на античния Филипопол, източно от агората, лежат руините на най-голямата раннохристиянска базилика в България и една от най-големите на Бал-канския полуостров. Сградата се проучи в периода 1983–1986 г. във връзка с рекон-струкцията на централната градска част на съвременния Пловдив. Допълнителни археологически разкопки се извършиха и през 2002–2003 г. с цeл почистване на паметника и неговата социализация. Проучванията са достигнали до ниво горен мозаичен под, поради което много въпроси, свързани с първоначалния архитекту-рен план на сградата и последвалите преустройства, остават нерешени.Разкритията до момента очертават плана на трикорабна едноапсидна базили-

ка, вероятно с атрий, заобиколен с портици и открит двор (обр. 1) (Кесякова 1989a, 113; Kesiakova 1989, 2539, Кесякова 1999, 66-75). Южният кораб е разкрит изцяло. Той има дължина 47,40 м и ширина 8 м. Стилобатът, разделящ централния и южен кораб, е изграден от големи нееднакви мраморни блокове с ширина 1 м, дължина от 1 до 2 м и дебелина 0,33 м. Някои от тях са сполии. Направените през 2003 година археологически проучвания показаха, че стилобатът е фундиран стъпаловидно и прониква на дълбочина повече от 2,30 м. Проследиха се четири банкета с ширина от 0,20 до 0,40 м. За съжаление не можа да се разкрие цялата дълбочина на фунда-мента, тъй като излиза обилна подпочвена вода. Освен това, на разстояние 1,30 м южно от стилобата на базиликата се попадна на втори стилобат. Новооткритият стилобат е успореден с този на базиликата. Покрит е с големи мраморни плочи и лежи върху солиден фундамент от ломен камък, споен с бял хоросанов разтвор. Засега от втория стилобат е разкрита дължина 1,80 м, а от ширината му само 0,65 м. Дебелината на горните мраморни плочи е 0,33 м. Във височина фундаментът на стилобата е изявен около 1,00 м, а проникването в дълбочина не бе възможно, тъй като и той е стъпаловидно фундиран; разстоянието между двата стилобата достиг-на 0,60 м. Това затрудни изключително много сондажното проучване поради което то бе прекратено. От направените археологически разкрития може да се заклю-чи, че епископската базилика е изградена върху руините на монументална римска сграда, за чийто характер и предназначение засега могат да се правят само пред-положения. Римската сграда се простира в много голяма площ. Нейните солидни градежи очевидно са причина за голямата денивелация на мозаичните подове на


базиликата. Освен това, фактът, че двата стилобата на двете различни сгради са успоредни, показва, че те са ситуирани покрай декуман № 9 от уличната мрежа на римския град и са съобразени с неговата посока. Изключително стабилната суб-струкция на стилобата на базиликата и начинът, по който е фундиран показва без съмнение, че е носел мощна суперструкция. От запазените in situ постаменти за колони се вижда, че върху стилобата са се издигали 14 колони, като са се редували един зидан стълб и две мраморни колони с диаметър 0,60 м, при интерколумний 3,30 м.От централния кораб е проучена само южната половина. На изток той за-

вършва с огромна полукръгла апсида с дебелина на стената 1,90 м. Отвътре повърх-ността ѝ е покрита с цветна мазилка, оформена на пана. Вътре в апсидата няма дан-ни за синтрон. Някои изследователи с основание смятат, че ролята на синтрон е играла просторната бема (презвитерий), изнесена в предапсидното пространство (Чанева-Дечевска 1999, 253). Презвитерият е повдигнат с 0,30 м над подовото ниво и има приблизителни размери 11,20 х 10,60 м. В неговото оформление се просле-дяват ясно два строителни периода, които кореспондират с двата мозаични пода, засвидетелствани един върху друг в южния кораб, централния, апсидата, а така също и извън наоса в площта на портика. Презвитерият не се допира до стилобата и апсидата, а се отделя от тях с пасаж широк 4 м. Обграден е със зид с дебелина 0,35 м и е облицован с мраморни плочи. Подът му е бил застлан с шестоъгълни кафяво-червеникави плочи (opus sectile). За съжаление настилката бе разрушена и от нея се намериха само няколко плочи.Наосът има формата на правоъгълник с размери: дължина с апсидата 56,70 м и

ширина 38,50 м. Централният кораб е с ширина 21,50 м, а страничните по 8 м. Съ-отношението между ширината и дължината на наоса е 2:3, докато съотношението между страничните кораби и централния е 1:2,4. Според класификацията на Ча-нева-Дечевска (Чанева-Дечевска 1969, 278), епископската базилика на Филипопол принадлежи към групата с удължен наос с тенденция към скъсяване, но с увели-чена разлика в съотношението между страничните и централния кораб. Издълже-

Обр. 1. План на епископската базилика

Fig. 1. Layout of the Episcopal basilica

174


ните пропорции на сградата я причисляват към т.н. елинистически тип базили-ки. Пропорциите и интерколумният са много стройни и отговарят на античните колонади. Смесеният тип подпори създава по-специфично, по-интересно обемно пространствено решение на наоса. Появата му показва близост с източния тип ар-хитектура, главно Мала Азия и Сирия (Чанева–Дечевска 1999, 309).Пред презвитерия се намира внушителен мраморен амвон. Той е почти в оста

на централния кораб, леко изместен на юг. Има кръстовидна форма: катедрата е с размери 2,20 х 2,50 м, и от двете ѝ страни са разположени еднораменни стълби с дължина 2,60 м, така че общата дължина на амвона достига 7,20 м. Изключител-ната монументалност на амвона отговаря на обемно-пространствения характер на раннохристиянския храм и посочва нейното място и роля в религиозния живот на града и неговата околност (Кесякова 2006, 146-155).На запад от наоса архитектурно-композиционното решение на сградата е доста

своеобразно. Тук се разкриха две сравнително малки по обем помещения (А и В) (обр. 1) и настилка от големи плочести камъни. Двете помещения нямат преграден зид на изток, а са отворени (помещение С). Преградният зид между помещения А и В прекъсва на разстояние 5,80 м от западния зид на наоса. Нещо повече, той завършва с лицева зидария, която в основата си е уширена като пиластър. Шири-ната на зида е 0,70 м, а на уширението – 1,40 м. Освен това мозаичните настилки на помещения А и В показват развитие на декоративните пана в посока изток-за-пад, а мозайката непосредствено до наоса (помещение С), е издължена в посока север-юг. Тези данни позволяват да конкретизираме до известна степен плана на сградата извън наоса. Без съмнение към сградата допълнително са пристроени по-мещения, поради което Чанева–Дечевска с основание приема, че се касае за нар-текс и анекс към него (Чанева-Дечевска 1999, 253). Археологическите разкопки, извършени през 2003 г., потвърдиха категорично допълнителните пристроявания, извършени в площта извън наоса. Непосредствено над руините на атрия се оф-ормя едно помещение, от което засега е ясен само югозападния му ъгъл и южния зид. За момента не може да се каже нищо определено за предназначението на по-мещението, но очевидно то е свързано с живота на базиликата и се явява като едно от последните ѝ преустройства. Несъмнено бъдещите разкопки ще дадат по-ясна представа за първоначалния архитектурен план на базиликата главно извън на-оса и последвалите преустройства. Но при сегашните археологически данни съм склонна да потвърдя още веднъж изказаното в предишните ми публикации мне-ние, че се касае за атрий с портици. Този архитектурен план на базиликата се отнася към периода, към който принадлежат и мозайките, предмет на настоящата публикация. Базиликата завършва на запад с настилка от големи плочести камъ-ни, която е подобна на тази, с която са оформени всички улици на Филипопол от ІІ век. Направените сондажни проучвания потвърдиха категорично, че първона-чалната настилка принадлежи на една улица от системата cardines, която е била трасирана допълнително, за да свърже епископската базилика с богатия жилищен дом „Ейрене“, отстоящ на три инсули северно от базиликата. Впоследствие, улица-та пред базиликата е била разширена и оформена като открит двор. Настилката в западната част на двора, излизаща извън очертанията на първоначалната улица не е от големи плочести камъни, а от по-малки включително и мраморни сполии. Подходът към дворното пространство е от юг, откъм декумана, покрай който е си-

175


туирана базиликата. Тук се намериха два четвъртити сиенитни постамента за ко-лони, което показва, че входът е бил внушителен, оформен като портик с ширина 2,60 м. Така общата дължина на раннохристиянския паметник с портиците и атрия достига 86,30 м, а ширината е около 38,50 м. Особеностите в архитектурния план на сградата, начинът на градеж, а така също и стила на разкритите мозаични на-стилки, за които ще стане дума по-долу, датират епископската базилика в първата половина на V в. Всъщност, това е вторият основен строителен период на сграда-та, към който се отнасят разкритите досега мозаични килими. Първоначалното ѝ изграждане трябва да се отнесе към втората половина на ІV в. На този първи строителен период принадлежат мозаичните подове от долното, първо мозаично ниво. То е засвидетелствано във всички помещения на християнския храм: в цен-тралния кораб, южния, апсидата, включително и в портика. Към момента първото мозаично ниво остава непроучено. От него са разкрити малки фрагменти. Наме-реният средновековен некропол от над 100 погребения, лежащи непосредствено върху горния мозаичния под, указват за крайната дата на съществуване на храма, а именно третата четвърт на VІ в.Епископската базилика на Филипопол е не само извънредно голяма по обем, с

интересно архитектурно-композиционно решение, но е и с изключително богата вътрешна декорация. Всички помещения, включително и портиците, са покрити с великолепни многоцветни мозаични килими (обр. 2). Разкрити са над 700 кв. м мозайки, невероятно разнообразни като декоративни пана, изпълнени с различни фигурални изображения, теми и орнаменти. Преобладават орнаментално-геомет-ричните мотиви и геометрични фигури, изпълнени с изображения на птици, един стил и тенденция в мозаичното изкуство характерно за Изтока от втората четвърт на V в. (Tinh 1985, 33).

Обр. 2. Общ изглед на мозайките

Fig. 2. General view of the mosaics

176


Мозайки от южния кораб1

Те са сравнително добре запазени, само в най-западната част на кораба има раз-рушения. Мозаичният килим е с дължина 38 м и ширина 7,50 м (обр. 3). Разделен е на три пана: две странични, симетрични, изпълнени с един и същи орнамент, а в средата в квадратно по план пано е представена темата „Извора на живота“ – една тема, широко застъпена в раннохристиянското изкуство2.Западното пано е със запазена дължина 14 м и ширина 7,50 м. От трите стра-

ни – изток, север и юг (западната е разрушена) паното е обрамчено с бордюр с ши-рина 0,25 м, който представлява ивица от дъговидно извити бръшлянови клонки.

1 Изразявам дълбокото си огорчение от неколегиалната постъпка на М. Боспачиева, която без знанието ми е използвала непубликувана документация на мозайките от епископската базилика, както и на мозайки от другите обекти, чието проучване съм ръководила.

2 А. Грабар приема, че църквата символизира космоса, съставен от четирите области. Раз-личните части на църквата олицетворяват различните части на вселената. Най-свещената част на храма е раят, а корабите на базиликата кореспондират с чувствения свят, състоящ се от небе, земя и вода – втората, третата и четвъртата част на космоса. Според символиката си мозайките заемат определено място в храма: тези, които са в свещената биха могли да означават рая, а тези в корабите – небето, земята и водата (Grabar 1960; Grabar 1962). По-вярна според нас е интерпретацията на Г. Цве-ткович-Томашевич, която разделя раннохристиянските мозайки със символични образи на четири групи, като всяка група съответства на една от четирите области на космоса. Симетричните образи представляват небесното царство, плодните дървета и спокойните животни символизират рая, ло-вът и борбата между животните олицетворяват земята, а водата и техните обитатели символизират четвъртата област – водата (срв. Cvetković–Tomašević 1980). Малко по-различно е схващането на Р. Коларик, която вижда само трите области на космоса: към първата отнася „символичните образи“ – Дървото на живота, но прибавяйки малко по-различна символика (Kolarik 1976). Плодните дървета и биещите се животни, които Томашевич отнася към две различни области – рая и живота на земята, Коларик интерпретира като сезони, т.е като символи на Небесното царство.

Обр. 3. Южен кораб: общ изглед на мозайките

Fig. 3. South aisle: general view of the mosaics

177


Клонките са извити силно и оформят полукръг, в който е изобразен бръшлянов лист. Последните се редуват, като са поставени с острата си част едно срещу друго. Вътрешното поле на паното е изпълнено с един и същи мотив – ортогонална ком-позиция от хераклов възел (Balmelle et al 1985, рl. 78с.). В квадратите с конкавни стени, които се оформят между херакловите възли последователно са изобразени детелина, кошница с цветя, птица и кантарос. Схемата се повтаря (обр. 4). Източното пано има същите размери като западното и вътрешното му поле

е със същите мотиви – хераклов възел. Прави впечатление обаче, че в западното пано изображенията на детелината, кошницата с цветя, птиците и кантароса са обърнати в една и съща посока и са съобразени с ходовата линия – т.е. от запад на изток, докато в източното пано те са разбъркани. Това може да се обясни с грешки в изпълнението от мозаистите и занижени естетически изисквания. Но това може да е резултат от работата на два различни екипа майстори, които прилагат една и съща мозаична схема с едни и същи мотиви, но положени в различна посока. Не може да се направи разлика в качеството и стила на работа на двете пана – източно и западно, а така също и в използвания материал – тесери и рудос. Очевидно те са изработени едновременно. Мозайката в най-източната част на кораба е доста повредена. Запазен е малък сектор от бордюра, ограничаващ паното от изток. Той представлява ивица с ширина 0,25 м, от двата края на който преминават симетрич-ни ленти, изпълнени с крушовиден орнамент, а в средата се оформят квадрати и правоъгълници, запълнени с различни цветове. Крушовидните орнаменти изпък-ват заради контраста на цветовете: за фон служат тъмни тесери, а пълнежът на елементите е с бели (обр. 5). Краят на бордюра завършва с бръшлянови клонки, от които е запазен много малък фрагмент. Използването на подобен крушовиден елемент за бордюр на мозаични композиции е засвидетелстван засега само във

Обр. 4. Южен кораб: западно пано

Fig. 4. South aisle: western panel

178


Филипопол и то в епископската базилика. Такъв не е документиран в българските земи, а не можах да открия и в други провинции. Затова смятам, че той би могъл да се приеме, като „филипополски“ мотив.Мотивът хераклов възел се среща за втори път във Филипопол. Кр. Коранда от-

белязва, че той е познат в мозайките от Северна Африка още от края на ІІ до среда-та на ІV в. През късната античност е широко застъпен в палестинските постройки. От Балканския полуостров с тази композиционна схема са известни две мозайки – от Салона и от Маронея (Koranda 1992, 109). Докато тези от Салона пълнежът на геометрическите фигури е от прости геометрични орнаменти, тази от Маронея е с изображения на птици и съдове, както е във Филипопол. Подобна мозаична ком-позиция покрива северния и южния кораб на раннохристиянската базилика при с. Шкорпиловци (Минчев 2001, 59, обр. 18). За съжаление снимката е доста неясна, но Ал. Минчев съобщава, че мозайката е абсолютно същата с тази от южния кораб на епископската базилика във Филипопол. Схемата се среща и в източна Адри-атика (Meder 1980, 111-126, № 19). Най-добрият пример на мотива хераклов възел, известен досега на Балканите е от филипополската мозайка. Елементи от същия мотив са използвани и в мозаичната настилка на т.н. „Малка базилика“ в Пловдив, разкрита на бул. „Мария Луиза“ (Bospachieva 2002, fig. 14).Средното пано е квадратно по план с размери 7,50 х 7,70 м. От всички страни

е обрамчено с бордюр от бръшлянови клонки, завити дъговидно (обр. 3). След-ва ивица от перлен орнамент и елипсовидни пируети, положени хоризонтално. В така оформения квадрат е вписан кръг, очертан от няколко концентрични ивици от тъмни и светли тесери, след което в кръга са вписани два преплетени квадрата. Единият е очертан само с ленти от тъмни и светли тесери, а другият е обрамчен с двойно усукана плетеница. Във вътрешното пространство на преплетените ква-

Обр. 5. Южен кораб: бордюрът на източното пано

Fig. 5. South aisle: western panel border

179


драти е вписан отново кръг. Контурът му е с бордюр от широка ивица от триъ-гълници със светли и тъмни тесери, така че изпъква една линия от зъбчата данте-ла (обр. 6). В четирите ъгъла на големия квадрат има по един кантарос, от който излизат клонки с гроздове (обр. 7). Мозайката в двата източни ъгъла на паното е разрушена. В пространството между големия кръг и вписаните квадрати стоят симетрично едно срещу друго две птици и между тях клонче. В триъгълните по-лета, оформени от пресичането на квадратите са изобразени симетрично лотосо-виден, вретеновиден орнамент, от двата края на който излизат волути. В центъра на вътрешния кръг, който заема централно място в композицията, е представена темата „Извора на живота“. Изобразен е фонтан, от който блика вода, а от двете му страни симетрично са стъпили с единия си крак два пауна, готвещи се да пият вода (обр. 8). Пред фонтана симетрично са разположени две птички и между тях рас-тителност. Фонтанът е изваян сравнително реалистично. Само късата триъгълна база е несъразмерно малка по отношение на широкото масивно тяло на фонтана, неговото гърло и устие. Водата блика от малка тръбичка, завършваща в горния си край с традиционната шишарка и пада отново в шадравана. С чувство на голям реализъм и майсторство са предадени двата пауна, за чиято украса са използувани тесери с различни цветове и нюанси. Цялата композиция е изработена с голямо художествено умение и творческа зрялост. Великолепието на мозаичното пано е не само в хармоничното и пропорционално съчетание на отделните елементи, но и в богатия и верен избор на цветове и нюанси.Макар темата „Извора на живота“ да е широко разпространена в цялата Визан-

тийска империя, начинът на представяне и съчетаване на отделните композици-

Обр. 6. Южен кораб: средно пано

Fig. 6. South aisle: middle panel

180


онни елементи е доста различен. Мозайката от епископската базилика на Фили-попол намира най-близък паралел с този от епископската базилика на Стоби и „къщата на Псалмите“ (Kolarik 1984, 459, 21). В баптистерия на базиликата от Стоби виждаме същото изображение на фонтан, от който блика вода и два симетрично разположени пауна. Подобна е и мозайката от Питиунт, град на източния бряг на Черно море – Грузия (Леквинадзе 1979, 182, обр. 5), но вместо пауни тук са изобразе-ни елен и кошута с малко сърненце. Л. Леквинадзе посочва аналогични мозаични композиции от Милет и Халд (Ливан). Прави впечатление, че в раннохристиян-ските базилики от Гърция темата е представена преди всичко от две симетрично разполежени птици (пауни, гълъби) или четириноги (елени, агнета), фланкира-щи кратер или ваза, от която излизат лотосови клонки, клонки от нарове, лоза с гроздове или друга растителност, т.е. представена е темата „Дървото на живота“. Липсва кратерът или фонтанът, от който блика вода или т.н. тема „Извора на живо-та“. Широкият ареал на разпространение на тези симетрични фигури затруднява определянето на художествения център, който влияе върху представянето им. Но се наблюдава една концентрация на разпространение на темата „Извора на живо-та“ главно в източното Средиземноморие, поради което може да се приеме, че тя е инспирирана от художествените ателиета на тези центрове.За разлика от южния кораб, мозаичната настилка на централния кораб е разно-

образна и като мотиви и като композиция. Тук се очертаха четири пана, които не само, че не са симетрични, но са независими едно от друго (обр. 9).Първото пано, най-западното, е с размери: разкрита дължина в посока из-

ток–запад – 10,90 м, а от ширината в посока север-юг – 9,50 м. Паното е очерта-

Обр. 7. Южен кораб: детайл

Fig. 7. South aisle: detail

181


Обр. 8. Южен кораб: детайл

Fig. 8. South aisle: detail

Обр. 9. Централен кораб: общ изглед

Fig. 9. Nave: general view

182


но с широки бордюри, от които се проследиха само южния и източния. Южният бордюр, преминаващ покрай стилобата е с ширина 0,85 м и се състои от ивица (с ширина 0,54 м) от силно извити бръшлянови клонки, оформящи полукръгове. Вътре полукръговете са изпълнени с редуващи се листа от бръшлян и гроздове. От вътрешната страна преминава още една ивица от двойно усукана плетеница (обр. 10). Източният бордюр е с ширина 0,94 м. Той се състои от тясна ивица с ширина 0,12 м от двойно усукана плетеница и друга по-широка (0,47 м) от силно извити бръшлянови клонки. Дъговидните извивки са изпълнени също с листа от бръшлян. Вътрешното поле на паното представлява ортогонална композиция от пресичащи се кръгове с диаметър 0,47 м, в които са вписани квадрати с конкавни стени, така че на бял фон изпъкват четири елипсовидни листенца, а на тъмен (си-ньо-зелен) квадрати с конкавни стени, в центъра на които е вписан отново кръг (обр. 11). Мотивът от пресичащи се кръгове е един от най-разпространените през римската и ранновизантийската епохи. Още от края на І – началото на ІІ в. той е широко застъпен в черно-бели мозайки от северна Африка (CMT 1973, facs. 1, № 35, 62, 66, 68, 74; СМТ 1976, facs. 3, № 41a-42a, 41в-42в, 43), среща се много често в мо-зайките от Гърция (Σύνταγμα 1974, № 94: Σύνταγμα 1987, № 271, 360: Σύνταγμα 1998, № 69, 106, 164, 165, 179), Македония и Адриатика (Meder 1980, 111-126). В мозайките от България също е широко застъпен (Коranda 1992, 100, taf. ІІІ; Salies 1974, № 54, 55, 56). Във Филипопол мотивът е засвидетелстван в страничните пана на мозайка „Нарцис“ (Кесякова 2004, 59, обр. 4), която е черно-бяла и се отнася към първата

Обр. 10. Централен кораб: първо пано, детайл

Fig. 10. Nave: first panel, detail

183


половина на ІІІ в.; в мозайка на помещение, което допълнително е било включено в ансамбъла на т.н. „резиденция“(Кесякова 2009, 139, обр. 10); в полихромни мозай-ки от улиците „Капитан Райчо“ и „Аспарух“ (Цончев 1940, 153, табл. ІІ-ІV); в сграда „Ейрене“ и „Малката базилика“ (Bospachieva 2002, 83, fig. 3; Bospachieva 2003, 55, fig. 3); антична сграда на ул. „Княз Церетелев“ (Ботушарова 1960, 167) и др., а както се вижда с няколко пана мотивът е представен и в епископската базилика. Полихром-ните мозайки от този тип се датират между ІV и VІ в.Второто пано е с дължина 11,30 м и разкрита ширина 9,60 м. От трите стра-

ни то е обрамчено с бордюри. От южната страна – покрай стилобата, бордюрът е с ширина 0,80 м, но за разлика от този покрай първото пано, тук липсва двойно усуканата плетеница. Има само широка ивица от силно извити бръшлянови клон-ки; вътре полукръгът е с листа от бръшлян, но без гроздове. Източният бордюр е с ширина 0,90 м. Той се състои от две широки ленти, едната, с ширина 0,32 м, е с мотива бръшлянови клонки, а другата, с ширина 0,33 м, е с кръгове, преплетени с двойно усукана плетеница. Вътрешното поле на декоративното пано представлява композиция от преплетени кръгове, обрамчени с двойно усукана плетеница (обр. 12). Използвани са предимно бели, виненочервени, оранжеви и виолетови тесери. По-пестеливо са употребени зелените и сините тесери, с които се подчертава цен-търа на кръга. Но в източната част на паното те са използувани и при очертаване на външните контури на кръговете.Мотивът от преплетени кръгове, обрамчени с двойно усукана плетеница е също

много широко разпространен. Той е покривал главно мозаичните подове през

Обр. 11. Централен кораб: първо пано

Fig. 11. Nave: first panel

184


късната античност, но още във ІІ в. се среща в черно-бели мозайки от вилата на Хадриан (Кoranda 1992, 104, taf. ІІІ, rep. 481). Според Кр. Коранда многоцветният мотив произхожда от Мала Азия, Сирия и Палестина и се използва до края на VІ в. Между 450 и 550 г. се разпространява в островна Гърция. В континентална Гърция е засвидетелстван в значителна степен през V в., а в северните области – Източна Илирия, Епир, Македония, Дардания, е от средата на V в. Разпространението им на запад може да се свърже с влиянието на подобни мозайки от Изтока. Мотивът е широко застъпен и в мозайките от България (Кoranda 1992, 104), а във Филипопол се среща почти във всички мозайки от късната античност: сграда „Ейрене“, жи-лищния комплекс с бански тракт на бул. „Мария Луиза“, мартирия. Използва се и като бордюрен елемент. В епископската базилика той участва в обрамчването на почти всички декоративни пана на централния кораб и на портика.Третото пано е с дължина 12 м и разкрита ширина 9,60 м. От южната страна,

покрай стилобата, преминава бордюр с ширина 1,06 м. Той се състои от две не-еднакво широки ленти: едната с ширина 0,65 м от бръшлянови клонки и втората с ширина 0,33 м от преплетени кръгове, обрамчени с двойно усукана плетеница. Между тях преминават успоредни линии с различна цветова гама (бели и зелени). Бордюрът между третото и четвъртото пано е с ширина 0,95 м и е със същите моти-ви като този покрай стилобата. Вътрешното поле на паното е изпълнено с ортого-нална композиция от пресичащи се квадрати, които се застъпват така, че в средата се изявява голям квадрат, чиито върхове са увенчани с четири малки квадратчета, а между тях са разположени четири правоъгълника (обр. 13). Вътрешните големи

Обр. 12. Централен кораб: второ пано

Fig. 12. Nave: second panel

185


Обр. 13. Централен кораб: трето пано

Fig. 13. Nave: third panel

вписани квадрати са запълнени преди всичко с изображения на птици. Наброя-ват се повече от 70 птици. Могат да се разпознаят папагали – с дълги колоритни опашка и завити клюнове, два от тях са в клетка; пауни с прекрасна многоцветна украса на перата, два от тях са с разперени крила (обр. 14-17). Виждат се няколко токачки с характерната точковидна украса на перата (обр. 18-19), кокошки, патици (обр. 20). Забележителното е, че макар и да се повтарят някои видове птици (то-качки, патици, пауни, фазани), позата и движението им са различни. Мозаистът се е стремял не само да представи характерните особености на отделните видо-

186


ве птици, но и да засили декоративния характер на мотива. Много малка част от квадратите са запълнени с геометрични орнаменти: люспест, решетка, кошница с цветя, кантарос, детелина, кръг преплетен с двойно усукана плетеница (обр. 21). За отбелязване е, че геометричните орнаменти се намират около амвона, който изглежда е бил изграден след полагането на мозаичната настилка, поради което не само формата на амвона е била съобразена с мозаичната композиция, но и преп-равките в мозайката са с геометрични елементи. Малките вписани квадратчета, които оформят четирите ъгъла на големия квадрат, са запълнени с мотиви като: детелина, шахматен орнамент, построен от вписани един в друг квадрати, дъгови-ден орнамент, начупена линия. Мозаичната композиция от пресичащи се квадра-ти е сравнително широко разпространена в античния свят. Среща се особено често сред мозайките от Черноморския басейн и източното Средиземноморие. Подобни композиции намираме в кръстовидната църква в Херсонес на Крим, в Антиохия, в сирийско-палестински постройки (Коranda 1992, 86, tаf. І, rep. 335). С основание Кр. Коранда смята, че тя е инспирирана от ателиетата на Черноморския басейн и Източното Средиземноморие, като особено разпространение получава от ІV в. нататък до Юстинияновата епоха. Напоследък във Филипопол се разкри още една мозайка със същата ортогонална композиция (разкопки на Ж. Танкова и И. То-палилов) (Topalilov 2007, 47, abb 9). Една разновидност на тази схема виждаме в мозайка от сграда „Ейрене“ (табл. ІV, 21).Последното, четвърто пано покрива пространството между презвитерия и

стилобата. От него е разкрит само фрагмент с дължина 2 м и ширина 1,50 м, който е доста разрушен (обр. 22). Схемата представлява допиращи се кръгове, преплетени с усукана плетеница; те са подобни на тези от второто пано. Кръговете тук обаче са с по-големи размери (диаметър 0,90 м) и са изпълнени с фигурални изображения: кантарос, кошница с цветя, птици. Прави впечатление, че като стил и техническо

Обр. 14. Централен кораб: трето пано, детайл

Fig. 14. Nave: third panel, detail

187


изпълнение, това пано се различава от оста-налите. Личат занижените естетически кри-терии на майсторите-теселари и грубоватата им работа. Освен това фигуралните изобра-жения са доста схематични. Липсва обемност и пластичност на формите. По всичко из-глежда, че паното е направено едва към VІ в. Проучванията в този участък ще продължат.

Мозайка от апсидата

Тя е силно разрушена и на места се наме-ри само подложката. В разкрития мозаичен фрагмент с размери 2,80 х 1,20 м се очертаха три пана (обр. 23): две странични, симетрич-ни, изпълнени с един и същи орнамент – ре-дица от стъпаловидно подредени мидиевид-ни (люспести) орнаменти. Средното пано е с по-големи размери – дължина 2 м, и се отделя от страничните посредством един издължен ромбоид, а вътрешното пространство е за-пълнено с мотива „сребърен поднос“. Декора-тивното поле на средното пано представлява ортогонална композиция от пресичащи се кръгове, при което на бял фон изпъкват че-тири елипсовидни листенца. В тъмните ква-драти с конкавни стени са вписани отново кръгове. Мотивът е идентичен с този от пър-вото пано на централния кораб. От запад мо-зайката е обрамчена с бордюр, ограничен от двете страни с ивици от бели и тъмни тесери, а в средата преминава широка двойно усука-на плетеница. Под мозаичния под на апси-дата се констатира още един под, който не е проучен. Той се отделя от горния с хоросанов пласт с дебелина 12 см.

Мозайка от портика

В площта на портика се разкриха две по-мещения А и В, покрити с мозаични подове и трето, означавано като С, което се сигнира само с мозаичен под (обр. 1. А, В, С). Послед-ното има по-различно разположение на мо-зайката от това на другите две помещения.Мозайката от помещение А е запазена от-

части (обр. 24). Издължено е в посока изток-запад. Паното е разделено на четири квадра-





188


та с размери 1,50 х 1,50 м, обрамчени с широка ивица (0,51 м) от кръгове, които се пресичат така, че се изявява мотивът на въртяща се ор-бита; следва ивица с ширина 0,25 м от двойно усукана плетеница. Полето на двата шахмат-но подредени квадрата са изпълнени с един и същи мотив – колела от пелти около соломо-нов възел (Balmelle et al 1985, рl. 223), а други-те два са композиция от октогони, пресечени по късите си страни от издължени шестоъ-гълници и редица от квадрати. Композиция-та може да се разглежда и като квадрати, око-ло които обикалят шестоъгълници (Balmelle et al 1985, рl. 28b; Коranda 1992, тaf. ІІ, rep. 351). Запазен е само единият квадрат, а другият е разрушен. В западната част на помещението се намериха два малки фрагмента от същия мотив, които дават основание да се смята, че мотивите се повтарят и са били шахматно разположени.Мотивите колела от пелти, обикалящи

около соломонов възел и квадрат, около кой-то обикалят шестоъгълници, са също добре застъпени в мозаичното изкуство през рим-ската и късноантична епохи. Ателиетата на Филипопол са ги използвали в мозаичните килими и на сграда „Ейрене“.Мозайката в помещение Б е издължена

също в посока изток-запад и има приблизи-телни размери 9 х 2,80 м. Двете дълги страни на декоративното пано – северната и южната са с бордюри, които са различни. Северният се състои от пет реда бели тесери, в средата на които преминава есовиден орнамент, кой-то изпъква от контрастните тесери, с които е направен (табл. V, 28). Южният бордюр е по-широк, но е разрушен. Той е с няколко ивици тъмни и светли тесери, след което следва иви-ца от извити дъговидно бръшлянови клонки. Западната къса страна на паното завършва с правоъгълник, в който е вписан ромб, очер-тан с бели тесери. От вътрешната страна на ромба преминава спираловиден орнамент, а в центъра – кръг със соломонов възел. В ъг-лите между ромбоида и правоъгълника са представени два равнобедрени триъгълника,





189


единият с бели тесери, а другият с виолетови и кафяви. Бордюрът от източната страна на пано-то е разрушен. Вътрешното поле на паното е из-пълнено с ортогонална композиция от допира-щи се кръгове, обрамчени с двойно усукана пле-теница, като между тях се оформят квадрати с конкавни стени. Вътре кръговете са запълнени с изображения на детелина (обр. 25). Мотивът е аналогичен на този от второто пано на централ-ния кораб.Помещение С се намира непосредствено

до западния фасаден зид на наоса. Разкрит е фрагмент с размери 8,20 м х 4,30 м. Той показва развитие на композицията в посока север-юг. Мозаичната схема представлява композиция от окръжности, в които са вписани квадрати, така че между тях се оформят малки квадратчета и правоъгълници с конкавни стени (обр. 26). По дължината север-юг са запазени седем големи квадрата и част от осмия, а по ширината четири големи квадрата. Как е завършвало паното не е ясно, но от запад е запазен малък фрагмент от двойно усукана плетеница, която изглежда, че сигнира западния бордюр на паното. В големи-те квадрати са изобразени различни мотиви: мидиевиден орнамент, кръг, обрамчен с двойно усукана плетеница, четирилистни венчелист-чета, кантарос, кошница с плодове, соломонов възел, колело (обр. 27). Малките квадратчета са изпълнени с един и същи орнамент – мрежа от вписани квадратчета с различни цветове. Пра-воъгълниците с конкавни стени, които се офор-мят между кръговете са запълнени също с един и същи орнамент – пясъчен часовник, като за фон служат бели тесери от мрамор с различен отте-нък. Същата композиция срещаме в още две мо-зайки от Филипопол: едната е от Трихълмието (Ботушарова 1960, 166, обр. 2), а елементи от съ-щата схема виждаме и в мозайката от „Малката базилика“. Тази мозаична композиция е добре застъпена и в другите провинции на Римската империя. Засега един от най-ранните приме-ри – от втората половина на ІІ в., произхожда от Тунис (CMT 1973, № 242). В по-късна епоха тя се среща в мозайки от Гърция и Балканския полу-остров (Коranda 1992, 86, tаf. І, rep. 334).





190


Мозайки от долното (първо) ниво

Както се спомена по-горе, мозайките от долното (първо) ниво не са проучени. За тях имаме много малко сведения. При демонтирането на силно разрушената мозайка от горното ниво в западната част на южния кораб се попадна на долния (първия) мозаичен под. Разкри се около 2 кв. м полихромна мозайка с геометрич-ни орнаменти. Схемата представлява редуващи се кръстове, изпълнени с усукана плетеница и между тях се оформят октогони и издължени хексагони. Последните са запълнени с различни геометрични орнаменти (обр. 28). Аналогична компози-ция виждаме в мозайка от Апамея и Антиохия (Salies 1974, 76, К 362, 363, fig. 21, 30), от Сирмиум (Parović-Pesikan 1980, 169), от Августа Траяна (Калчев 2001, 77). Г. Сали смята, че системата от кръстове започва от ІV в. в сирийските декоративни ате-лиета и продължават до VІ в. Тя е особено предпочитана и почти без изключение присъства в декорацията на мозаичните полета на Сирия. Като запълващ мотив най-често се използва небесната дъга, зигзага, вълнообразния мотив, розетата. Филипополският пример не прави изключение.При консервационните работи, свързани със зазимяването на мозайките в цен-

тралния кораб през месец ноември 2002 г., се попадна на мозайка от по-ранния период. Мястото на проучването се локализира в площта между първото и второто горно мозаично ниво. В този сектор мозайката от горното ниво бе унищожена и тук предвиждахме да се извършат сондажни проучвания. От направените разкри-тия се видя, че долният мозаичен под представлява композиция от преплитащи се кръгове, които оформят в средата квадра-ти с конкавни стени и четири елипсовидни листенца (четирилистни венчелистчета), т.е. композицията е идентична с тази от първото декоративно пано на горното мозаично ниво. Контурите на схемата са изработени от чер-ни тесери, листовидните орнаменти от бле-дожълтеникави, а квадратите от оранжеви. В центъра на кръга има малък квадрат, сигниран отново с бели тесери. В пълнежа на квадрати-те с конкавни стени са използувани тесери с червен цвят. Диаметърът на външните кръго-ве е 0,90 м. Големината на тесерите, с които е изработена мозайката, е почти еднаква с тази от горното ниво или тесерите са малко по-го-леми. Долната мозайка е положена върху под-ложка от ломен камък, като за изравняване е използван и пясък. От подложката е разкрита само част с височина около 0,20 м, защото тя опира до банкета на стилобата. Рудосът е с де-белина около 0,10 м. В подложката на горната мозайка са използвани много тесери, предим-но от разрушена мозайка. Прави впечатление, че макар еднаква геометрична схема да е при-ложена при двете нива, по-ранната мозайка е изпълнена с по-голяма прецизност.



191


Изключително големите обеми на раннохристиянския храм очевидно е причи-на за повтаряне на някои геометрични схеми не само от двете различни нива, но и от едно и също ниво. Повтаряне на геометрични схеми изглежда има и в апсидата, но засега то остава непроучено.При почистване на подложката на демонтираната мозайка от помещение А, се

установи, че под подложката, която е с дебелина около 0,06 до 0,08 м лежи още един мозаичен под. Разкритият фрагмент мозайка е полихромна, с размери 3,50 х 2,20 м. Схемата представлява композиция от редуващи се кръгове и елипси, които оформят помежду си октогони. Последните са запълнени само с геометрични мо-тиви, като преобладават шахматния, дъгата, зигзага (табл. І, 7). Тази композиция е особено предпочитана в Сирия и според Г. Сали тя не се среща преди началото на ІV в. (Salies 1974, 76, Kreissystem V-61).

Обр. 22. Централен кораб: четвърто пано

Fig. 22. Nave: fourth panel, detail

192


Мозайките от епископската базилика на Филипопол ни предлагат невероятно богатство от декоративни пана, някои от които действително са забележителни произведения на изкуството. В повечето случаи композицията на тези огромни по своите размери пространства е съчетание на отделни пана, които са независими едно от друго. Това е характерно най-вече за централния кораб. Но не са малко и паната в основата на които е залегнала симетрията – изцяло южния кораб, апсида-та, част от портика. Понякога симетричните пана подчертават основния мотив в композицията и служат за изява на тази доминанта. Най-ясно това е видимо в юж-ния кораб, където ритмичните повтарящи се мотиви от двете странични пана под-силват ефекта на въздействие и внушение на християнските символи, изобразени в средното пано; кратера от който блика вода, пауните, които се готвят да пият вода. Но основната, характерна естетическа черта в декорацията на епископската базилика на Филипопол е единството и разнообразието на композициите. Моти-вите са стриктно геометрически и често се повтарят. Геометрическите фигури са трасирани много точно с права линия и пергел, при което се оформят последо-вателно квадрати, кръгове, ромбоиди, правоъгълници, триъгълници, хексагони, и октогони, запълнени с различни елементи. В това отношение не може да не се види силното влияние на Сирия и Близкия Изток, където се прилагат същите де-коративни композиции и се следват същите естетически тенденции.В епископската базилика на Филипопол липсват човешки или животински мо-

тиви, които да нарушат геометрическата композиция. Въвеждането на фигурални изображения на птици също не нарушава геометрическия характер на декораци-

Обр. 23. Мозайка от апсидата

Fig. 23. Mosaic in the apse

193


Обр. 24. Портик: мозайка от помещение А

Fig. 24. Portico: mosaic from A

ята. Тази тенденция е много добре документирана и проследена в Близкия Из-ток от втората четвърт на V в. (Tinh 1985, 33) и няма съмнение, че мозаистите от Филипопол са черпели своето вдъхновение и творчески заряд от тенденциите и модата на близкоизточните ателиета. Освен това във Филипопол, като най-голям

194


градски център на Тракия са намерили реализация голям брой майстори и занаят-чии от Близкия Изток. За това свидетелстват преди всичко епиграфските и архео-логически паметници. Не е случаен фактът, че във Филипопол се изгражда една от най-забележителните синагоги в диаспората. В мозаичните ѝ подове са намерили място свещените еврейски символи – менората и лулаба, и са изписани имената на донорите, които са с типични еврейски имена (Кесякова 1989b). Най-забележител-ното е, че мозайката е изработена не само с висок художествен похват, но и самите еврейски символи са предадени с изключително познаване на детайлите. Явно, това е работа не само на високо квалифицирани майстори-теселари, но и на хора, които са изповядвали тази религия и са били много добре запознати с нейните основни атрибути.Един от най-интересните християнски символи намерили, място в мозаичната

декорация на филипополската епископска базилика е т. н. тема „Извора на жи-вота“. Известно е, че тя е широко застъпена в раннохристиянските паметници. В

Обр. 25. Портик: мозайка от помещение В

Fig. 25. Portico: mosaic from B

195


Сирия и Палестина християнската символика процъфтява и достига своя апогей през втората половина на V – началото на VІ в. (Тinh 1985, 33). Но мотивът е познат още от ІV в. в базиликата от Питиунт. Начинът, по който е представен този христи-янски символ във филипополската базилика отново демонстрира доминиращото влияние на Близкия Изток. И не само това. Прегледът на мозаичните композиции, засвидетелствани в мозайките на Филипопол от ІV до VІ в. показва невероятното сходство на тенденции и мода с тези от близкоизточните ателиета. Освен това те са и категорично доказателство за водещата роля на Филипопол като най-голям мозаичен център на Тракия. Вътрешната декорация и конкретно полагането на второто мозаично ниво е за-

почнало от южния кораб. Основание за това е не само по-прецизната и грижлива работа, по-малките тесери, но и фактът, че тук, за разлика от централния кораб и портика, се констатираха много кърпежи с хоросанова замазка. Очевидно, тук мо-зайката е била използвана по-дълго време. Прави впечатление също, че стилът на мозайките е различен. Особено това личи в южния и централния кораб. Тесерите, с които е изработена мозайката на южния кораб са с по-малки размери и изработ-ката е с по-високи художествени умения. В централния кораб тесерите са по-го-

Обр. 26. Портик: мозайка от помещение С

Fig. 26. Portico: mosaic from C

196


леми, а изработката е с по-ниски художествени стойности. Ясно личи, че стилът е различен. Няма съмнение, че в изработването на тези огромни мозаични килими са взели участие най-малко два екипа художници, които са оставили своя почерк и стил. В технологията на работа обаче няма никаква разлика.Всички мозайки от епископската базилика на Филипопол са положени върху

подложка от дребен ломен камък с дебелина 0,20-0,25 м; следва хоросанов пласт (рудос) с дебелина 0,07-0,10 м, върху него е положен фин хоросанов пласт (нуклеус) с дебелина 1-2 см, в който са подредени тесерите. Там където долният (първият) мозаичен под е добре запазен, горният лежи непосредствено върху него, като има само рудос с дебелина 0,06-0,10 м и нуклеус. Рудосът или основният разтвор има бледорозов цвят, което се обуславя от тухления прах. Структурата е здрава, спой-ката между компонентите е добра. Инертният пълнител се състои от по-дребни и по-едри парченца тухли (до 20 мм), не много на брой натрошени парченца стро-ителна керамика, едро натрошени мраморни късове, слюдени частици и дребни черни речни камъчета. Варта се наблюдава на места като неразбъркани бучици. Тесерите са с различни размери от 1,2 х 1 см до 1,7 х 1,5 см, а и до 2 см. Използвани са няколко цвята. Светлите тесери са изработени от карбонатни скали (мрамор), които са от бял до сивкаво бял цвят включително и брекча. От серпентинитните скали са тесерите в зелено, като има три нюанса: светло зелено, по-тъмно зелено и много тъмно – почти черен. Последният е добиван и от амфиболитни скали, които са хлоритизирани. От вторични кварцити с различни примеси са тесерите в оран-жево или златисто жълто с ръждива окраска. В тези скали има примеси от железен хидроокис и ярозин. Винено-червеният и розово-червеният цвят са от кварцити с примес на алунит и дикит. За черния цвят се използват амфиболити, които не са хлоритизирани, а така също и двуслоен гнайс, който има сивкаво-черен цвят.

Обр. 27. Портик: мозайка от помещение С – детайл

Fig. 27. Portico: mosaic from C – detail

197


Много ограничено са използувани варовик и туф – за тъмнокафявия и белия цвят.3 Кариерите, от които се добиват всички тези скали се намират в околностите на Пловдив – в Родопите. Някои от тях се използват и днес. Самото изработване на тесерите е ставало на място, за което свидетелстват намерените отломъци от зелен серпентинит и мрамор.

3 Петрографският анализ на тесерите е направен в Националния институт за паметници на културата – София.

Обр. 28. Южен кораб: мозайка от първото (долно) ниво

Fig. 28. South aisle: mosaic from first (lower) level

198


КАТАЛОГна най-често срещаните мозаични композиции във Филипопол

(табл. І-VІ)

1. Композиция от пресичащи се кръгове, при която се образуват четири елип-совидни листенца и между тях квадрат с конкавни стени: ІІІ-VІ в. (табл. І, 1)

2. Ортогонална композиция от кръгове, в които са вписани квадрати, така че между тях се оформят малки квадратчета и правоъгълници с конкавни сте-ни: ІV-VІ в. (табл. І, 2)

3. Композиция от двойка допиращи се пелти и четири елипсовидни листен-ца, оформящи в средата квадрат с конкавни стени. От контрастта на цвето-вете изпъкват сърцевиден мотив и четири елипсовидни листенца: ІІІ-VІ в. (табл. І, 3)

4. Редица от допиращи се люспести (мидиевидни) орнаменти, поставени стъ-паловидно: ІV-VІ в. (табл. І, 4)

5. Ортогонална композиция от хераклов възел: V-VІ в. (табл. І, 5)6. Композиция от допиращи се кръгове, преплетени с двойно усукана плете-

ница: ІV-VІ в. (табл. І, 6)7. Система от редуващи се кръг и елипса, които се допират и оформят помеж-

ду си октогони с конкавни стени: ІV в. (табл. І, 7)8. Система от редуващи се кръгове и квадрати, между които се оформят право-

ъгълници с конкавни стени: V-VІ в. (табл. І, 8)9. Композиция от пресичащи се квадрати, при която изпъква голям квадрат с

четири малки квадратчета на върховете му и четири правоъгълника между тях: ІV-VІ в. (табл. ІІ, 9)

10. Композиция от октогони, които оформят помежду си триъгълници: ІІІ-ІV в. (табл. ІІ, 10)

11. Композиция от октогони, пресечени по късите си страни от издължени шестоъгълници и редица от квадрати: ІV–VІ в. (табл. ІІ, 11)

12. Композиция от двойка пресичащи се шестоъгълници с конкавно изря-зани къси страни, оформящи помежду си кръгове и ромбоиди: ІV–VІ в. (табл. ІІ, 12)

13. Композиция от квадрати, покрай които преминава меандровидна свастика: ІV-V в. (табл. ІІ, 13)

14. Композиция от кръстове, изпълнени с двойно усукана плетеница и между тях ромбоиди и октогони: ІV-V в. (табл. ІІ, 14)

15. Композиция от двойка пелти, оформящи помежду си сърцевиден (вретено-виден) мотив: ІІІ-ІV в. (табл. ІІІ, 15)

16. Система от колела от пелти около соломонов възел: V в. (табл. ІІІ, 16)17. Система от кръгове и октогони, около които обикалят квадрати и ромбои-

ди, така че се оформят звезди: V-VІ в. (табл. ІІІ, 17)18. Композиция от триъгълници, ромбоиди, квадрати, оформящи близки до

окръжност многоъгълници: ІІІ-V в. (табл. ІІІ, 18)19. Система от редуващи се голям и малък кръг, в които са вписани квадрати:

ІV–V в. (табл. ІІІ, 19)20. Композиция от въртяща се орбита: V-VІ в. (табл. ІІІ, 20)

199


21. Система от редуващи се голям и малък квадрат, които се допират с върхо-вете се и оформят помежду си квадрати, правоъгълници и триъгълници: V-VІ в. (табл. ІV, 21)

22. Композиция от шахматно подредени квадрати: ІV-V в. (табл. ІV, 22)

Бордюри

23. Дъговидно извити бръшлянови клонки с гроздове между листата: ІV-VІ в. (табл. ІV, 23)

24. Дъговидно извити бръшлянови клонки – варианти: ІІІ-VІ в. (табл. V, 24)25. Ивица от лотосовиден орнамент – лотосите се редуват в право и обърнато

положение: ІV-VІ в. (табл. V, 25)26. Ивица от двойно усукана плетеница, оформяща сърцевиден мотив: V-VІ в.

(табл. V, 26)27. Ивица от прост меандър върху контрастен фон: ІІІ-VІ в. (табл. V, 27)28. Ивица от малки квадратчета върху контрастен фон: ІІІ-ІV в. (табл. V, 28)29. Ивица от есовиден орнамент върху контрастен фон: ІV-VІ в. (табл. V, 29)30. Меандър от свастика с двойно завъртане: ІІІ–V в. (табл. V, 30)31. Зъбчат орнамент: ІІІ-VІ в. (табл. V, 31)32. Ивица от преплетени кръгове: ІV–VІ в. (табл. VІ, 32)33. Ивица от редуващи се голям и малък кръг: ІV–VІ в. (табл. VІ, 33)34. Ивица от две редици крушовиден мотив и между тях линия от квадрати и

правоъгълници: V в. (табл. VІ, 34)35. Ивици от перли и елипсовидни пируети в противоположни цветове:

ІV-VІ в. (табл. VІ, 35)36. Ивица от двойно усукана плетеница: ІІІ-VІ в. (табл. VІ, 36)37. Ивица от шахматно подредени квадрати в контрастни цветове: ІІІ-VІ в.

(табл. VІ, 37)38. Линия от непълен спираловиден елемент: ІІІ-V в. (табл. VІ, 38)

200


Табл. І. Каталог (№ 1-8)

Table I. Catalogue (Nos 1-8)

201


Табл. ІІ. Каталог (№ 9-14)

Table II. Catalogue (Nos 9-14)

202


Табл. ІІІ. Каталог (№ 15-18)

Table III. Catalogue (Nos 15-18)

203


Табл. ІV. Каталог (№ 19-22)

Table IV. Catalogue (Nos 19-22)

204


Табл. V. Каталог (№ 23-30)

Table V. Catalogue (Nos 23-30)

205


Табл. VІ. Каталог (№ 31-38)

Table VI. Catalogue (Nos 31-38)

206



Ботушарова 1960: Л. Ботушарова. Археологически наблюдения от Трихълмието.- Годишник на Народния археологически музей Пловдив ІV (1960), 165–171.

Калчев 2001: Кр. Калчев. Античните мозайки на Августа Траяна – Берое. – Везни ХІ, 8 (2001), 77-80.

Кесякова 1989а: Е. Кесякова. Раннохристиянска базилика от Филипопол – Известия на музеите от Югоизточна България ХV, (1989), 113 – 127.

Кесякова 1989б: Е. Кесякова. Антична синагога от Филипопол – Археология XXXІ, 1 (1989) ,20–33.

Кесякова 1999: Е. Кесякова. Филипопол през римската епоха. София, 1999.Кесякова 2004: Е. Кесякова. Мозайка „Нарцис“ от Филипопол. – Епохи ХІІ, 3-4

(2004), 59–68.Кесякова 2006: Е. Кесякова. За раннохристиянската архитектура на Филипопол.

– В: А. Милчева-Димитрова, В. Кацарова (ред.) Spartacus II. 2075 години от въстанието на Спартак, трако-римско наследство, 2000 години християнство. (Международен симпозиум, 1-4 октомври 2002 година, Сандански). Велико Търново, 2006, 146-156.

Кесякова 2009: Е. Кесякова. Мозайки от резиденцията на Филипопол.- Годишник на Регионален археологически музей – Пловдив ХІ (2009), 137-162.

Леквинадзе 1970: Л. Леквинадзе. О древнейшей базилике Питиунта и еë мозайках. – Вестник древней истории, 2, (1970),174–193.

Минчев 2001: Ал. Минчев. Две раннохристиянски мозайки с източни мотиви от Варненска област. – В: Д. Овчаров (ред.) Християнската идея в историята и културата на Европа (Материали от VІІІ лятна научна среща, посветена на 2000-годишнината от рождението на Исус Христос, Варна, 24-25 юни 2000 г.), Варна, 2001, 44-64.

Цончев 1940: Д. Цончев. Новооткрита римска баня в Пловдив. – Годишник на Пловдивската Народна библиотека и музей 1937-1939 (1940), 129-160.

Чанева-Дечевска 1969: Н. Чанева-Дечевска. Основни композиционни елементи на базиликата от ІV-VІ в. в България. – Известия на Секцията по теория и история на градоустройството и архитектурата ХХІІ (1969), 275-94.

Чанева-Дечевска 1972: Н. Чанева-Дечевска. Връзките между раннохристиянските базилики от ІV-VІ век в България с тези в съседните балкански страни. – Известия на Секцията по теория и история на градоустройството и архитектурата ХХІV (1972), 195-220.

Чанева-Дечевска 1999: Н. Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България ІV-VІв. София, 1999.

Balmelle et al 1985: C. Balmelle et al. Le décor géométrique de la mosaïque romaine. Ré-pertoire graphique et descriptif des compositions linéaires et isotropes, I. Paris,1985.

Bospachieva 2001: M. Bospachieva. An Early Christian Martyrium from Philippopolis. – Archaeologia Bulgarica V ,2 (2001), 59–69.

Bospachieva 2002: M. Bospachieva. A Small Early Christian Basilica with Mosaics at Philipopolis (Plovdiv). – Archaeologia Bulgarica VI, 2 (2002), 55-76.

Bospachieva 2003: M. Bospachieva. The Late Antiquity Building EIPHNH with Mo-saics from Philipopolis (Plovdiv, Southern Bulgaria). – Archaeologia Bulgarica VII, 2 (2003), 83-105.

CMT 1973: M. Alexander, M. Ennaifer. Corpus des mosaiques de Tunisie, I, 1-2. Tunis – Washington DC, 1973.

207


CMT 1976: M. Alexander, M. Ennaifer. Corpus des mosaiques de Tunisie, I, 3. Tunis – Washington DC, 1976.

Cvetković–Tomašević 1980: G. Cvetković–Tomašević. Simbolika ranovizantijskie pod-nih mozaika. Stanje pitanja. In: L. Plesničar (ed.) Ranohrišćanski mozaici u Jugosla-viji (Savez arheoloških društava Jugoslavije, XVIII). Beograd, 1980, 187–204.

Grabar 1960: A. Grabar. Recherches sur les sources juives de l’art paléochrétien I. – Ca-hiers Archéologiques XI (1960), 41-71.

Grabar 1962: A. Grabar. Recherches sur les surces juives de l’art paléochrétien II. – Ca-hier Archéologiques XII (1962), 115-152.

Kessiakova 1989: E. Kessiakova. Une nouvelle basilique à Philipopolis. – In: Actes du XIe Congrès international d’archéologie chrétienne (Lyon, Vienne, Grenoble, Genève & Aoste, 21-28 septembre 1986), III. Città del Vaticano – Rome, 1989, 2539-2559.

Tinh 1985: Tr. Tam Tinh. Soloi. Dix campagnes de fouilles (1964–1974), I. Québec, 1985.Kolarik 1976: = R. Kolarik. Cosmos and Calendar. The Iconography of the Heraclea

Narthex Mosaic. – In: Abstract of Papers Delivered in Art History Sessions, 64th An-nual Meeting of the College Art Association of America, III. Chicago, 1976.

Kolarik 1984: R. Kolarik. The floor mosaics of Eastern Illyricum. – Actes du X Congres International d’Archeologie Chretienne (Thessalonique 28 Septembre – 4 Octobre 1980), І. Vatican – Thessaloniki, 1984, 458–478.

Koranda 1992: Ch. Koranda. Geometrische Gliederungsschemata frühchristlicher Mo-saiken in Bulgarien. – Jahreshefte des Österreichischen Archäologischen Institutes in Wien, 61 (1991-1992), 83–111.

Meder 1980: J. Meder. Ranokršćanski podni mozaici na istočnom Jadranu. In: L. Plesničar (ed.) Ranohrišćanski mozaici u Jugoslaviji (Savez arheoloških društava Ju-goslavije, XVIII). Beograd, 1980, 111–126.

Parović-Pesikan 1980: M. Parovic–Pesikan. Kompleks podnih mozaika kasno rimske vile u Sirmijum. In: L. Plesničar (ed.) Ranohrišćanski mozaici u Jugoslaviji (Savez arheoloških društava Jugoslavije, XVIII). Beograd, 1980, 169–186.

Salies 1974: G. Salies. Untersuchungen zu den geometrischen Gliederungsschemata rö-mischer Mosaiken, Bonner Jahrbücher CLXXIV (1974), 1–178.

Topalilov 2007: I. Topalilov. Neue archäologische Forschungen in Philippopolis (Plov-div, Bulgarien): Ein spätantikes (frühchristliches) Gebäude in der Alexander Pusch-kin –Straße – Mitteilungen zur Christlichen Archäologie, 13 (2007), 37-62.

Σύνταγμα 1974: Στ. Πελεκανίδης, Π. Ατζακα. Σύνταγμα των παλαιοχριστιανικών ψηφιδωτών δαπέδων της Ελλάδος, I. Νησιωτική Ελλάς. Θεσσαλονίκη, 1974.

Σύνταγμα 1987: Π. Ασημακοπουλου-Ατζακα. Σύνταγμα των παλαιοχριστιανικών ψηφιδωτών δαπέδων της Ελλάδος, II. Πελοπόννησος-Στερεά Ελλάδα. Θεσσαλονίκη, 1987.

Σύνταγμα 1998: Π. Ασημακοπουλου-Ατζακα. Σύνταγμα των παλαιοχριστιανικών ψηφιδωτών δαπέδων της Ελλάδος, ΙΙΙ. Μακεδονία-Θράκη. Θεσσαλονίκη, 1998.

208


MOSAICS FROM THE EPISCOPAL BASILICA OF PHILIPPOPOLIS

Elena Kessiakova

The largest basilical building in what is Bulgarian territory today is located in the centre of Late Antiquity Philippopolis, east of the central square. It has an interesting architectural so-lution and composition, as well as exceedingly rich interior decoration. All premises, includ-ing the porticoes, are covered with wonderful carpets of colourful mosaics. Two mosaic floors one over another have been discovered. At this point only the upper one has been revealed. The mosaics are unbelievably varied as decorative panels with different figures, themes and ornamentation. The author has made a description of all decorative panels and their composi-tion schemes. There is a prevalence of ornamental geometrical motifs and geometrical figures with depictions of birds. The main, characteristic feature of the decoration of the Episcopal basilica of Philippopolis is the unity and variety of the compositions. The motifs are strictly geometrical and frequently repeated. In this respect the author sees the powerful influence of Syria and the Middle East where the same decorative schemes were applied and the same aesthetic trends were followed.

At least two teams of artists took part in the making of the mosaic decoration and they have left their imprint and style. There is no difference in the technology of their works.

The mosaics from the Episcopal basilica, as well as the mosaics from the other public and residential buildings in the city dating from the 4th-6th century are important evidence about the leading role of Philippopolis as a major mosaic centre of Thracia.

209


ИЗТОЧНАТА ПОРТА НА ФИЛИПОПОЛ

МАЯ МАРТИНОВА-КЮТОВА

ГАЛИНА ПИРОВСКА

Един от най-значимите архитектурни ансамбли от античността, разкрит на те-риторията на модерния град Пловдив е комплексът „Източна порта на Филипопол“, впечатляващ със своята монументалност и запазеност на археологическите струк-тури. Локализиран е в източното подножие на Трихълмието, на пл. „Ал. Малинов“ (бивши пл. „Роза Люксембург“ и ул. „Цар Иван Шишман“) (обр. 1). Разширяването през последните години на археологическите проучвания в близост до комплекса допринесе за попълване на информацията за градоустройството на Филипопол в тази част на античния град и прецизиране на изводите за топографското развитие на предримското селище. В настоящото изследване се предлага графична реконс-трукция на части от комплекса, изведена от направената през 2008 г. инвентариза-ция на разкрития in situ автентичен архитектурен материал.На това място, зазидан в джамията „Бей Меджид“ е намерен двуезичен надпис

за изграждане на римската крепост в 172 г. сл. Хр. (обр. 2 ). Други, случайно откри-ти в близост паметници, като „Фриза на здравеносните божества“ (обр. 3), поста-мент за статуя на Базилиск и др., са сигурна индикация за наличието на значител-ни археологически останки.Системните археологически разкопки в края на 70-те години на ХХ в. разкриват

архитектурен ансамбъл от улица с ширина 13,20 м, снабдена с тротоари и портици от двете страни, която извежда на една от градските порти (разкопки на Л. Боту-шарова и Е. Кесякова). Друга улица, наречена от проучвателите „Тримонциум“ се влива с голяма дъга и денивелация в улицата с тротоарите (обр. 4). И двете улици не принадлежат на системата cardines-decumani в низината. Разкрит е сектор от Маркаврелиевата крепостна стена и реконструкцията ѝ от началото на ІV в. Ули-цата с тротоарите извежда до порта, в план „трипилон“, в новопостроената курти-на от ІV в. Масивен стилобат със солидна субструкция носи мраморната колонада на покритите портици, разположени между улицата и сградите от двете страни. Портиците са оформени от свободно стоящи колони в римо-коринтски ред. Архи-тектурните елементи на ордера са открити в срутено състояние върху настилката на улицата. Сградите от двете страни са помещения с верижен план, отворени към улицата. Комплексът, достигнал до нас с оформлението си от IV в. и ремонти от V в., е изграден върху разрушените конструкции на крепостната стена с портата от II в. Първоначалното направление на крепостта е изоставено и е построена нова

МАЯ МАРТИНОВА-КЮТОВА, ГАЛИНА ПИРОВСКА

Обр. 1. Улицата с тротоарите, извеждаща на Източната порта (снимка Ив. Иванов)

Fig. 1. The street with the sidewalks leading to the Eastern Gate (photo I. Ivanov)

212


куртина, която приобщава триумфалната арка от началото на II в. към конструк-цията на късноантичната порта. Оста на улицата с тротоарите не съвпада с оста на портата, което подсказва, че е приспособена да извежда до самата порта. Улицата е проучена в протежение на 35 м. Настилката е от големи плочести сиенитни бло-кове (Botoucharova, Kesjakova 1980, 142-145; Botoucharova, Kesjakova 1983, 266-273; Kesjakova 2001,168).Очевидно е особеното място, което комплексът „Източна порта“ заема в отбра-

нителната система на Филипопол. Монументалното оформление на архитектурния ансамбъл доказва, че това е най-изявената градска порта, а улицата, която извежда до нея – главната входно-изходна артерия на античния град. Тя не е в синхрон с планирания по ортогонална система град в низината. Трябва да подчертаем, че археологическото проучване на комплекса не е завършено, изявени са останките от оформлението му през римската епоха и късната античност, достигнали до нас в сравнително добра запазеност. Не са проучени в дълбочина по-ранните културни пластове, регистрирани в непосредствена близост при археологически разкопки южно от комплекса. Разкритията доказаха, че равнината източно от Трихълмието е обитавана през елинистическата епоха (Мартинова 2002, 297-300; Мартинова-Кютова 2008а, 387).След установяването на римска власт в Тракия при император Клавдий в 45 г.,

Филипопол е един от големите градски центрове в системата на Римската импе-рия. Градът се развива широко в низината, без да се изграждат нови крепостни сте-ни. Поддържат се предримските фортификационни съоръжения на Трихълмието (Мартинова, Боспачиева 2002, 181-199; Мартинова-Кютова 2008б, 115-118).

Обр. 2. Двуезичен надпис за построяване на крепостта при император Марк Аврелий (снимка М. Мартинова-Кютова)

Fig. 2. Bilingual inscription about the building of the fortification during the reign of Emperor Marcus Aurelius (photo M. Martinova-Kyutova)

213


Най-ранната археологическа структура според проучвателите на комплекса Бо-тушарова и Кесякова е изградената на терена триумфална арка, която предхожда издигането на крепостната стена. Конструкцията и плана на арката са неясни, по-ради вграждането ѝ в по-късната порта. Известно е, че двата пилона на арката са изградени в opus quadratum от пясъчник с облицовка от мраморни плочи, положе-ни върху профилиран цокъл (Botusarova, Kesjakova 1983, 267). До нас са достигна-ли архитектурни детайли от нейното оформление – антови стълбове, капители, фриз-архитрави и корнизи, някои от тях вградени в портата от ІV в. (обр. 4). Спо-ред Св. Петрова капителите са от типа антови римо-коринтски капители с един ред акантови листа, каулис, чашка и хелици (Петрова 1996, 45-47).Специално място на архитектурните детайли от комплекса отделя З. Димитров

в своето изследване, посветено на развитието на коринтския ордер във Филипо-пол през римската епоха (Димитров 2009, 91-93, обр. 8, 9, 10, 11). На базата на деко-ративните белези на архитектурните детайли и привлечени паралели от Филипо-пол, сходни комплекси от Долна Мизия, Тракия и други провинции на Римската империя, Димитров датира изграждането на арката през 20-те или самото начало на 30-те години на ІІ в., т.е. тя е малко по-късна от големия открит театър на Джам-базтепе и Булевтериона при Агората. Основен репер, характерен за къснохадри-ановата архитектурна декорация е украсата на пристенните стълбове – растителна украса, затворена в правоъгълно поле, рамкирано от лесбийска кима и коринтски капители с пълен апарат (Димитров 2009, 92, обр. 8) (обр. 5). Веднага възниква въпросът защо е построена триумфална арка на това място през 20-те години на ІІ в. Дали тя не е изградена, за да посрещне император Хадриан, който вероятно през 123-124 г. или през 131 г. е преминал през Филипопол (Герасимова, Мартинова 1994, 32-33)? Доказателства в тази посока вероятно ще предложат бъдещите археологи-чески проучвания в комплекса и на територията на античния град. Оформлението на площта южно от арката е неизвестно, поради плътното застрояване през по-късните епохи и незавършените в дълбочина археологически разкопки.През 165-166 г. градът в низината все още не е бил укрепен. Това научаваме от

диалога на Лукиан „Роби-бегълци“, написан във Филипопол през зимата на същата година (Шаранков, Чернева-Тилкиян 2004, 75-99).

Обр. 3. Фриз на здравеносните божества (Архив на РАМ – Пловдив)

Fig. 3. Friese of good health deities (Plovdiv Regional Museum of Archaeology archives)

214


През 172 г. на около 14 м южно от арката е трасирана крепостна стена, която се свързва с мащабната строителната програма на император Марк Аврелий за за-щита на градовете в Тракия от нападенията на маркомани и костобоки. От двуе-зичният надпис (IGBulg, III, 1, № 878), който е бил поставен на входа на града става ясно, че изграждането на крепостта е станало със средства, отпуснати от импера-торската каса (обр. 2). Надписът гласи:

Императорът Цезар Марк Аврелий Антонин Август Германик, върховен жрец, народен трибун за … път, император за пети път, консул за трети път, баща на отечеството, изгради крепостна стена за град Филипопол. За строежа се погрижи императорският наместник Гай Пантулей Граптиак(латински текст)

Най-бляскавият метрополен град на Тракия Филипопол със средствата, предоставени му от божествения император Цезар Марк Аврелий Антонин Август Германик, когато управител беше Пантулей Граптиак, издигна крепос-тната стена (гръцки текст) (Шаранков, Чернева-Тилкиян, 2004, 75-99).

Обр. 4. Помещения западно от улицата, т. нар. улица „Тримонциум“, Маркаврелиева крепостна стена (снимка Ив. Иванов)

Fig. 4. Premises west of the street, the so-called Trimontium street, the Marcus Aurelius’ wall (photo I. Ivanov)

215


Основен принцип при изграждането на външния фортификационен пръстен е приобщаване на съществуващите укрепления на Трихълмието с голяма част от разрасналия се град в низината в единна крепостна система. Крепостната стена включва участъци от трасето на елинистическата крепост на Небеттепе, спуска се по източните и западните склонове на Трихълмието и обгражда площта на ниския град. Сектори от куртината по източния склон на Трихълмието са разкрити по ул. „Стръмна“ № 2, ул. „Развигор“ № 5 и 11, пред западния вход на църквата „Св. Неде-

ля“, както и значителен участък от курти-ната в комплекса „Източна порта“.Градежът на Маркаврелиевата крепост-

на стена е в opus quadratum – лицева зида-рия от рустицирани квадри, изработени от монолитни сиенитни блокове, поставени надлъжно и напречно, свързани в хори-зонтални редове с „П“-образни железни скоби, споени с олово. Вътрешното лице е изградено от туфели в редова зидария, а емплектона е блокаж от ломени камъни на бял хоросан (Цончев 1938, 43; Botoucharova, Kesjakova 1980, 139). Дебелината на зида ва-рира между 2,10-2,40 м. Куртината в низи-ната е издигната върху солидна субструк-ция от ломен камък и хоросан, на места с двустъпални берми. Върху реверса на филипополска монета,

сечена по времето на Криспина е предста-

Обр. 5. Пристенен стълб от арката, вграден в късноантичната порта (снимка Вл. Алексеев)

Fig. 5. Wall column of the arch incorporated in the Late Antiquity gate (photo V. Alexeev)

Обр. 6. Бронзова монета на Филипопол с образа на Юлия Домна (Юрукова 1989, 4, обр. 3)

Обр. 6. Bronze coin of Philippopolis with the image of Julia Domna (Юрукова 1989, 4, обр. 3)

216


вен бюст на императрицата като градска богиня с крепостна корона (Мушмов 1924, табл. VII, 252). Й. Юрукова интерпретира това изображение като символичен из-раз на приключилата около 177-182 г. строителна дейност по изграждането и въз-становяването на крепостните стени на Филипопол (Юрукова 1989, 6). Подобно съоръжение, пресъздаващо характерните особености на укрепителните съоръже-ния във Филипопол е възпроизведено върху по-късните монети на Юлия Домна. И в двата случая са представени елементи от укрепителните съоръжения на Филипо-пол, които реално са съществували – две високи кули, завършващи със зъбери, съ-единени от куртина, изградена от каменни квадри (Юрукова 1989, 4, обр. 3) Много е вероятно на тях да е изобразена именно източната порта на Филипопол (обр. 6).При готските нашествия от средата на ІІІ в. крепостните стени сериозно пос-

традали, което наложило извършването на ремонтни дейности в много сектори. Епиграфски данни за това има от времето на император Галиен (260-268, но този процес продължил до началото на ІV в. (Геров 1965, 23-39). Новите фортифика-ционни дейности се изразяват във възстановяване и преустройство на отделни сектори на съществуващата Маркаврелиева стена. Крепостната стена от ІV в. след-ва трасето ѝ с малки модификации. В секторите, където повтаря трасето от ІІ в., крепостта от ІV в. надзижда останките от сиенитните квадри на по-ранния кре-постен зид. Градежът е в opus vittatum mixtum с четири реда тухли (Botusarova, Kesjakova 1983, 264). Ние не знаем къде точно е бил поставен двуезичният надпис за построяването на крепостната стена при император Марк Аврелий, но едва ли

Обр. 7. Портата и улицата: поглед отгоре (снимка Ив. Иванов)

Fig. 7. The gate and the street: view from above (photo I. Ivanov)

217


Обр. 8. План на комплекса „Източна порта на Филипопол“ (архитектурно заснемане арх. Г. Пировска и арх. И. Христова;

геодезическо заснемане екип НИПК)

Fig. 8. Plan of the Eastern Gate of Philippopolis complex (architectural survey: architect G. Pirovska and architect I. Hristova; geodetic survey – National Institute of Monuments of Culture team)

е бил далече. Портата от ІІ в. в комплекса „Източна порта“ е разрушена и нейни-те останки вероятно са под улицата с тротоарите от ІV в. При преустройството ѝ в началото на ІV в. върху руините от ІІ-ІІІ в., но без да се повтаря стария план е изградена нова куртина с порта. В конструкцията ѝ са включени останките от ар-ката, двата пилона на която служат за оформление на централния вход на портата (обр. 7). Два малки странични входа (потерни), облицовани с мраморни блокове, по които се забелязват жлебове за залостване на врата, са оформени в куртината (Botusarova, Kesjakova 1983, 267-268). Трасетата на двете улици, разкрити в ком-плекса също се съобразяват с крепостния зид и портата. Ботушарова и Кесяко-ва считат, че т. нар. улица „Тримонциум“, която се спуска от Трихълмието и има голяма денивелация, всъщност е отвеждала до портата от ІІ в. (обр. 8). Много е възможно и логично, под улицата с тротоарите да е имало по-ранна улица, която е осъществявала достъпа до арката и портата от ІІ в. от южните и източни квартали на античния град. Досега доказателства за това няма, вероятно поради плътното застрояване в началото на ІV в.

218


По времето на императорите Валентиниан – Аркадий-Хонорий портата е била подсилена от външна четвъртита кула, долепена на фуга до външното лице на кур-тината. През V в. портата е изцяло изменена. С цел укрепване на съоръжението е изграден propugnaculum пред централния вход, разкрит частично. Съоръжението продължава под съвременната ул. „Изток“ (Botusarova, Kesjakova 1983, 270-271).След портата улицата завива с голяма дъга на североизток. От двете страни на

улицата , но вече extra muros очевидно е имало сгради, възникнали около северо-източния некропол, както показват резултатите от археологическите разкопки в зоните извън крепостта. Логично е трасето на пътя, извеждащ от източната порта да се свърже с разкритите останки от мост на река Марица (Хеброс), изграден през ІV в. Като terminus post quem при датиране на съоръжението служат употребените като строителен материал епиграфски паметници (Геров 1965, 23-37; Ботушарова 1968, 43-53; Коларова 2005, 194-197; Шаранков 2006, 231-242). Между моста и портата е локализиран раннохристиянски мартирий, в план шестконхална сграда, изгра-дена през ІV в. и функционирала до края на VІ в. Изграждането му се свързва с ле-гендата за смъртта на 38-те филипополски мъченици, загинали за християнската вяра по времето на император Диоклетиан (Bospatchieva 2001, 59-69). През 2005 г. на около 50 м северно от Източната порта е проучен сектор от раннохристиянски култов комплекс extra muros, с мозаични подове и гробница с полуцилиндричен свод (Танкова, Топалилов 2006, 260-262).Улицата с тротоарите впечатлява със своето оформление и монументалност и

се различава от останалите улици на Филипопол, разкрити досега. Настилката е от големи сиенитни плочи с изявена осова линия в средата, където са документирани следи (коловози) от продължителното преминаване на превозни средства.През 2007 – 2008 г., на около 70 м южно от комплекса, в укрепената градска те-

ритория се разкри продължението на улицата и прилежащите сгради (Мартинова-Кютова 2008а, 387). На площ от 400 кв. м е проучена улица с ширина 8 метра и при-лежащия източен тротоар с ширина 2,60 м (обр. 9). Настилката е аналогична с тази от комплекса „Източна порта“ – големи сиенитни плочи с изявена осова линия и следи от преминаване на превозни средства. Разкрит е малък сектор от източ-

Обр. 9. Новоразкрит сектор от улицата с тротоарите

на ул. „Митрополит Панарет“ № 26 (снимка М.

Мартинова-Кютова)

Fig. 9. Newly-revealed section of the street with the

sidewalks at 26 Mitropolit Panaret St. (photo M.

Martinova-Kyutova)

219


камб.

Св.Неделя

археол.разкопки

ул. Макгахан

ул. Иван Караджов

ул. Д. Хаджидеков

ул. Макгахан

ул. Цанко Лавренов

ул. Изток

пл. Р. Люксенбургул. Митрополит Панарет

ул. Митрополит Панарет

ул. Цар Иван Ш

ишман

ул. Пушкин

N

ул. Мар

а Гиди

к

ул. Цар Иван Страцимир

0 10 20 30 40 50

Обр. 10. План на Източната порта и новоразкритите сектори според М. Мартинова-Кютова

Fig. 10. Plan of the Eastern Gate and the newly-revealed section according to M. Martinova-Kyutova

220


Обр. 11. База – постамент (заснемане: арх. Г. Пировска и арх. И. Христова; снимка Вл. Алексеев)

Fig. 11. Base – pedestal (survey: architect G. Pirovska and architect I. Hristova; photo V. Alekseev)

221


ния портик с ширина 4,60 м. Върху улицата са намерени мраморни ар-хитектурни елементи от ордера на портиците в римо-коринтски стил.Улица, аналогична на т. нар.

„Тримонциум“ е проучена в източ-ното подножие на Трихълмието през последното десетилетие на ХХ в. (ул. „Митрополит Панарет“ № 21). Разкрита е в протежение на 40 м. и преминава в източна посока през едно от помещенията във верижен план, оформящи западната стра-на на улицата към Източната порта (Мартинова 2002, 297-300). Нов сек-тор от тази улица в северна посока е разкрит при спасителни разкоп-ки през 2009 г. (Топалилов, Станев 2010, 386-388). Новите разкрития документират запазване на позна-тата схема от комплекса „Източна порта“ – помещения с верижен план и портици, оформящи фасадата към улицата. Система от по-тесни ули-ци формират инсули с неправилна форма по източния склон на хълма и осъществяват достъп до улицата с тротоарите (обр. 10).Основен проблем, който все още

не е намерил своето обяснение, е кога са построени сградите от двете страни на улицата, водеща към пор-

тата, както и дали архитектурните детайли принадлежат на един и същ колонен ред.Комплексът от архитектурните детайли, споменати по-горе, принадлежат на

арката от 20-те или началото на 30-те години на ІІ в. Вторият строителен период е от времето на последните Антонини – Марк Аврелий и Комод. Капителите са от свободно стоящи колони в коринтски стил, с пълен апарат и едновременно изпъл-нение на стандартни и редуцирани хелици от варианта „палметни“. През ранносе-веровата епоха – първите десетилетия на ІІІ в. вероятно е извършено последното обновяване на украсата на комплекса, който продължава да функционира в след-ващите две столетия (Димитров 2009, 91-104).През 2008 г. бе направено пълно архитектурно и геодезическо заснемане на

комплекса и инвентаризация на над 100 бр. архитектурни детайли, разпознати като принадлежащи на портиците, фланкиращи монументалната улица (обр. 8). Инвентаризацията е първоначална идентификация на откритите при археоло-

Обр. 12. Колона (заснемане: арх. Г. Пировска и арх. И. Христова; снимка Вл. Алексеев)

Fig. 12. Column (survey: architect G. Pirovska and architect I. Hristova; photo V. Alexeev)

222


Обр. 13. Капител, фриз-архитрав (заснемане: арх. Г.Пировска и арх. И. Христова; снимка Вл. Алексеев)

Fig. 13. Capital, frieze-architrave (survey: architect G. Pirovska and architect I. Hristova; photo V. Alekseev)

223


Обр. 14. Корниз (заснемане: арх. Г. Пировска и арх. И. Христова; снимка Вл. Алексеев)

Fig. 14. Cornice (survey: architect G. Pirovska and architect I. Hristova; photo V. Alekseev)

224


Обр. 15. Графична реконструкция на ордера

Fig. 15. Graphic reconstruction of the order

225


гическите разкопки през 70-те години на ХХ в. архитектурни елементи и първа стъпка към изработване на проект за реставрация, консервация и анастилоза на архитектурния ансамбъл. На резултатите от това проучване и гореизложените на-блюдения върху архитектурно-декоративната пластика на портика се опира пред-ложената графичната реконструкция. Трябва да се отбележи, че е много вероят-но част от архитектурните елементи да са преупотребени в едно късно, вероятно последно архитектурно решение от съществуването на комплекса. При следваща фаза на археологическо и архитектурно проучване и с помощта на пробни монта-жи следва да се отговори на въпроса дали всички известни детайли принадлежат на един и същ колонен ред или става въпрос за повече от един архитектонично оформен ансамбъл.

Обр. 16. Източен стилобат: мраморен базисен ред (снимка Вл. Алексеев)

Fig. 16. Eastern stylobate: marble base row (photo V. Alekseev)

226


Обр. 17. Западен портик с помещения във верижен план (разрез според авторите)

Fig. 17. Western portico with chain of premises (section according to authors)

227


В открития в срутено състояние материал са намерени единствено фрагмен-ти от постаменти с височина 119 см, изработени от монолитен блок и съдържащи атическо-йонийска база в горния си край (обр. 11). Мраморните колони са моно-литни и гладки, с височина 442 см, 62 см долен и 52 см горен диаметър (обр. 12). На горния диаметър съответства римо-коринтски капител с височина 65 см, с пълен апарат, редуцирани хелици като слабо загатнати дъговидни листенца. В съответ-ствие с горния диаметър на колоната е фриз-архитрав от типа „фриз-архитрав с неорнаментирано фризово поле“ с височина 87 см. Разчленен е от два типа кима – йонийска и лесбийска, на последния ред астрагалът е заменен от шнуров орна-мент. Софитът е орнаментиран с растителни мотиви (обр. 13).Увенчаващият коринтски корниз има височина 48,5 см и съдържа сима с при-

вързани палмети, гейсон разделен на конзоли и полета. Конзолите са украсени с акантов лист, а полетата с плод от нар, розета и аканти (обр. 14). Двата пояса лесбийска и йонийска кима с едро изпълнени модули и зъборез позволяват едно по-сигурно датиране. Лесбийската е от типа Е, типична за ранносеверовата епоха (Димитров 2007, 164). Общата архитектурно-декоративна характеристика на капи-тела, фриз-архитрава и корниза дават основание за отнасяне в първите десетиле-тия на ІІІ в. – ранносеверова епоха.Предложената графична реконструкция се обосновава на пълната съгласува-

ност на дименсиите на описаните архитектурни детайли, които притежават и ви-сок потенциал за анастилоза. Височината на портика достига до 7,62 м, а между-осието е 2,61 м (обр. 15). Местата на базите могат да се проследят и по повърхността на големите мраморните блокове, поставени върху стилобата, където добре са оч-ертани местата им (обр. 16).В публикация Е. Кесякова, която е един от проучвателите на обекта, за първи

път предлага възстановка на комплекса „Източна порта“, което в голяма степен провокира нашето внимание и настоящата статия (Кесякова, Райчев 2008, 14-19). Предложената от авторите възстановка е твърде хипотетична и съдържа взаимно-изключващи се решения. Ордерът е реконструиран върху класическа атическо-йо-нийска база, а както споменахме базовите детайли от комплекса принадлежат на

Обр. 18. Фриз-архитрав с изображение на гладиаторски бой (снимка М. Мартинова-Кютова)

Fig. 18. Friese-architrave depicting fighting gladiators (photo M. Martinova-Kyutova)

228


неорнаментирани постаменти, изпълнени монолитно с базата. В първоначалната публикация на обекта авторите твърдят, че портиците от двете страни на улицата са покрити, а в предложената възстановка обособеното ambulatio от двете страни на улицата, което всъщност е защитена от атмосферни влияния пешеходна зона, е под открито небе; колонадата прекъсва странно пред вътрешното лице на кре-постната стена (Botusarova, Kesjakova 1983, 267-268; Кесякова, Райчев 2008, 14-19). Изказано е становище, че сградите от двете страни на улицата са „казармени по-мещения: верижно подредени от изток, а от запад в две редици“, а в предложената реконструкция помещенията, ситуирани западно от улицата са представени като сграда с правоъгълен обем, двускатен покрив и единствен вход от юг, от т. нар. улица „Тримонциум“ (Кесякова, Райчев 2008, 14-19). Всъщност портиците са архи-тектурно-обемната рамка на комплекса, монументалното им оформление е било особено важно и свързано с функцията на улицата като главната входно-изходна артерия на Филипопол. Портиците и помещенията във верижен план са обедине-ни под общо покривно пространство, а помещенията вероятно са били двуетажни (обр. 17). Изказано също е становище, че сградата е римска болница (Колев 1974). Считаме и двете твърдения за хипотетични и недостатъчно аргументирани. Въ-трешният фортификационен пръстен на Трихълмието е мястото, където кварти-рува войската – традиционно на Небеттепе и по западното трасе на вътрешната крепостна стена. Казармени постройки, изградени до вътрешното лице на курти-ната са разкрити при разкопки на ул. „Максим Горки“ (днес „Съборна“) (Морева, Каров 1983, 68-69). Аргумент в тази посока е и наскоро публикувания мраморен постамент за статуя на император Септимий Север с надпис на латински език, от-крит на същото място (Sharankov 2007, 181). Необоснована от архитектурна гледна точка е аналогията с военен лазарет (valetudinarium). Този тип сгради са затворени комплекси, обикновено с квадратен или правоъгълен план, с редици от помеще-ния от четирите страни, коридор, двор със светилище. Подобен план има вале-тудинариума в Нове, където помещенията се състоят от редуващи се две стаи за болни и малка санитарна стая между тях (Иванов 2004, 163).Показателни са случайно откритите в началото на ХХ в., но несъмнено принад-

лежащи на оформлението на архитектурния ансамбъл „Източна порта на Фили-попол“ находки: т. нар. фриз на здравеносните божества (обр. 3), мраморна база с посветителен надпис за статуя на Базилиск (Beševliev 1964, 206). Тук е открит и фриз-архитрав с релефно изображение, представящо гладиаторски бой в три фази (Вагалински 1991, 36-38) (обр. 18). Два новооткрити епиграфски паметника указват наличието в близост на обществена сграда, свързана с императорския култ. Това е мраморна облицовъчна плоча с надпис на старогръцки език, открита в комплекса „Източна порта“ (Мартинова-Кютова 2008б, 126). При разкопките на ул. „Пушкин“ № 4 е разкрит вторично употребен в късноантична гробница мраморен фрагмент с латински надпис, неправилно интерпретиран и датиран, който също може да се свърже с култа към императора (Topalilov 2007, 51).

229



Ботушарова 1968: Л. Ботушарова. Три документа за историята на римския Филипопол. – Археология Х, 2 (1968), 43-53.

Вагалински 1991: Л. Вагалински. Ново скулптурно свидетелство за гладиаторски игри във Филипопол. – Археология ХХХІІІ, 2, (1991), 36-38.

Герасимова, Мартинова 1994: В. Герасимова, М. Мартинова. Нови данни за източния некропол на Филипопол. – Известия на музеите от Южна България ХХ (1994), 27-40.

Геров 1965: Б. Геров. Един нов документ за готските нашествия при Галиен и за историята на Пловдив. – Годишник на музеите в Пловдив ІV (1965), 23-39.

Димитров 2007: Здр. Димитров. Основни декоративни модели върху антаблеманните конструкции на коринтския ордер от Пауталия през късноантониновата епоха. – Известия на Историческия музей Кюстендил ХIII (2007), 159-173.

Димитров 2009: Здр. Димитров. Развитие на коринтския ордер във Филипопол през римската епоха. – Годишник на Регионален археологически музей – Пловдив ХІ (2009), 85-114.

Иванов 2004: Р. Иванов. Архитектура и планировка на римските военни лагери през Принципата. – В: Р. Иванов (ред.) Археология на българските земи, I. София, 2004, 154-181.

Кесякова, Райчев 2008: Е. Кесякова, Д. Райчев. Филипопол. Албум. Пловдив, 2008.Коларова 2005: В. Коларова. Непубликувани късноантични градежи от град Пловдив. – В:

Г. Китов, Д. Димитрова (съст.) Земите на България – люлка на тракийската култура, ІІ. София, 2005, 194-197

Колев 1974: К. Колев. Римска болница във Филипопол (от ІІ в.). – в-к Отглас, бр. 9090 от 11 март 1974 г.

Мартинова 2002: М. Мартинова. Нови данни за градоустройството на Филипопол в източното подножие на Трихълмието. – In: The Roman and Late Roman City (The Interna-tional Conference, Veliko Turnovo, 26-30 July, 2000). Sofia, 2002, 297-300.

Мартинова, Боспачиева 2002: М. Мартинова, М. Боспачиева. Филипопол (Philippopolis). – В: Р. Иванов (ред.) Римски и ранновизантийски градове в България, І. София, 2002, 181-199.

Мартинова-Кютова 2008а: М. Мартинова-Кютова. Археологически проучвания на ул. „Митрополит Панарет“ 26 (Пловдив). – В: Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009, 387.

Мартинова-Кютова 2008б: М. Мартинова-Кютова. Римската и късноантична фортификационна система на Филипопол. – В: Проблеми и предизвикателства на археологическите и културно-историческите проучвания (Научна конференция с международно участие, 24-25 октомври 2008 година, Пловдив). Археология и култура, І. Пловдив, 2008, 115-128.

Морева, Каров 1983: Р. Морева, З. Каров. Разкопки на ул. М. Горки – Пловдив. Археологически открития и разкопки през 1982 г. Плевен, 1983, 68-69.

Мушмов 1926: Н. Мушмов. Античните монети на Пловдив. – Годишник на Народната библиотека н Пловдив, 1924 (1926), 181-288.

Петрова 1996: С. Петрова. Антови римо-коринтски капители от Мизия и Тракия. – Археология ХХХVІІІ, 3 (1996), 45-51.

Топалилов, Станев 2010: И. Топалилов, К. Станев. Спасителни археологически проучвания на обект „УПИ ХХІХ – 722, ул. „Д. Хаджидеков“ 2 и УПИ ХХVІІІ – 723, ул. „Митрополит Панарет“ 27 от кв. 392 по плана на СГМ – гр. Пловдив. – Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 386-388.

Танкова, Топалилов 2006: Ж. Танкова, И. Топалилов. Спасителни разкопки на ул. „Пушкин“ 4 в Пловдив. – В: Археологически открития и разкопки през 2005 г. София, 2006, 260-262.

Шаранков, Чернева-Тилкиян, 2004: Н. Шаранков, сл. Чернева-Тилкиян. Животът на античния Филипопол, отразен в диалога на Лукиан „Роби-бегълци“. – Годишник на Археологическия музей – Пловдив ІХ, 2 (2004), 75-99.

230


Шаранков 2006: Н. Шаранков. Пет филипополски надписа в чест на император Максимин Тракиец и сина му цезар Максим (235-238). – Известия на Археологическия институт XXXIX (2006), 231-242.

Цончев1938: Д. Цончев. Приноси към старата история на Пловдив. София, 1938.Юрукова 1989:- Юрукова. Крепостните съоръжения на Филипопол и монетните образи. –

Нумизматика, 1 (1989), 3-7.

Beševliev 1964: V. Beševliev. Spätgriechische und Spätlateinische Inschriften aus Bulgarien. Ber-lin,1964, 138-139.

Botoucharova, Kesjakova 1980: L. Botoucharova, E. Kesjakova. Sur la topographie de la ville de Philippopolis dans la provincia Thracia.- In: A. Fol (ed.) Pulpudeva. Semaines Philippolitaines de l’histoire et de la culture thrace (Plovdiv, 4-19 octobre 1978), III. Sofia, 1980, 122-148.

Botušarova, Kesjakova 1983: L. Botusarova, E. Kesjakova. Sur la topographie de la ville de Phi-lippopolis à l’epoque de la Basse Antiquité. – In: A. Fol (ed.) Pulpudeva. Semaines Philippoli-taines de l’histoire et de la culture thrace (Plovdiv, 3-17 octobre 1980), IV. Sofia, 1983, 264-273.

Bospatchieva 2001: M. Bospatchieva. An Early Christian Martyrium from Philippopolis. – Ar-chaeologia bulgarica V, 2 (2001), 59-69.

Kesjakova 2001: E. Kesjakova. Zur Topographie von Philippopolis in der Spätantike. – In: М. Wendel (ed.) KARASURA. Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des alten Thrakien. 15 Jahre Ausgrabungen in Karasura (Internationales Symposium, Čirpan/Bulgarien 1996), I. Weissbach, 2001, 165-172.

Sharankov 2007: N. Sharankov. Stratura Praesidis Thraciae. – In: L. Vagalinski (ed.) The Lower Danube in Antiquity (VI C. BC – VI C. AD). International Archaeological Conference, Bulgaria–Tutrakan, 6.-7.10.2005. Sofia, 2007, 181-187.

Topalilov 2007: I. Topalilov. Neue archäologische Forschungen in Philippopolis (Plovdiv, Bulga-rien): Ein spätantikes (frühchristliches) Gebäude in der Alexander Puschkin–Straße – Mittei-lungen zur Christlichen Archäologie, 13 (2007), 37-62.

THE EASTERN GATE OF PHILIPPOPOLISMaya Martinova-Kyutova, Galina Pirovska

One of the most important architectural ensembles dating from Antiquity on the territory of modern Plovdiv is the Eastern Gate of Philippopolis complex, localized at the eastern foot of Trimontium (fig. 1). This study offers a graphic reconstruction of parts of the complex on the basis of the 2008 inventory of authentic architectural material revealed in situ.

The systematic archaeological excavations at the end of the 1970s revealed an architectural ensemble of a street with a width of 13.20 m, supplied with sidewalks and porticoes on both sides, which leads to one of the city gates. Another street, called Trimontium by the research-ers, flows by means of a large arch and denivelation into the street with the sidewalks. Neither belongs to the system of cardines-decumani in the plain. A section of the fortification wall of Marcus Aurelius and its reconstruction from the beginning of the 4th century were revealed. The street with the sidewalks leads to a gate of tripylon plan in the newly-built curtain of the 4th century. A massive stylobate with solid substructure bears the marble colonnade of the covered porticos between the street and the buildings on both sides. The porticoes are formed by free-standing standing columns in Roman Corynthian order. The buildings at both sides are premises with a chain layout, open towards the street. The complex, which has survived to this day in the way it was reconstructed in the 4th century and was repaired in the 5th, is de-veloped on the demolished structures of the fortification wall with the 2nd century gate. The initial orientation of the fortification was abandoned and a new curtain was built, joining the

231


triumphal arch of the beginning of the 2nd century to the structure of the structure of the late Antiquity gate.

The earliest archaeological structure according to archaeologists is the one developed in the terrain of the triumphal arch, which antedates the building of the fortification wall. The struc-ture and layout of the arch are unclear because it was incorporated in the later gate. It is known that the two pylons of the arch were built in opus quadratum out of sandstone reveted with marble slabs laid on a shaped plinth. Today we can see architectural details from its decoration – antae columns, pillars, capitals, friezes architraves and cornices, some of which incorporated in the 4th century gate. On the basis of the decorative features of the architectural details the construction of the arch is dated in the 120s or the very beginning of the 130s.

In 172 a fortification wall was traced some 14 m south of the arch, related to the large-scale construction campaign of Emperor Marcus Aurelius to protect the cities in Thracia from the attacks of Marcomanni and Costoboci. From the bilingual inscription (IGBulg, III, 1, No. 878), which was placed at the entrance of the city, it becomes clear that the fortification was con-structed with funds extended by the imperial treasury (fig. 2).

The fortification wall of Marcus Aurelius was built in opus quadratum – face masonry of rus-ticated quadrae made of monolithic syenite blocks, placed longitudinally and transversely, linked in horizontal rows with П-shaped iron brackets soldered with lead. The inner side is made of ashlar in horizontal courses and the emplecton of broken stone joined with white mortar. The thickness of the wall varies between 2.10 and 2.40 m. The curtain in the plain is raised on a solid substructure of broken stone with mortar, with two-step berms at places.

A fortification, most probably the Eastern Gate, is reproduced on the reverse of coins minted under Crispina and Julia Domna (fig. 6). The gate from the 2nd century in the Eastern Gate complex was destroyed and its remains are beneath the 4th century street with the sidewalks. A new curtain with a gate of tripylon plan was built at its reconstruction on the 2nd-3rd century ruins during the 4th century, without repeating the old plan. The routes of the two streets dis-covered in the complex are also aligned with the wall and the gate. The paving is made of large cyenite slabs with distinctive centreline in the middle, with traces (ruts) from the continuous traffic of vehicles.

At the time of the emperors Valentinian, Arcadius and Honorius the gate was reinforced by a rectangular tower on the outer side, attached by fuge to the external face of the curtain. In the 5th century the gate was entirely refurbished. To fortify it a propugnaculum, partially revealed, was built in front of the central entrance.

After the gate the street turns to the northeast by a large arc. On both sides of the street, but this time extra muros, there were obviously significant buildings, developed around the northeastern necropolis, as the results of archaeological excavations outside the fortification show. The route of the road leading out of the gate is connected with the revealed remains of a bridge across the Maritsa (Hebros), which was built in the 4th century. An Early Christian martyrium was localized between the bridge and the gate, a hexaconchal building by plan. In 2005 a section of an Early Christian cult complex some 50 m extra muros north of the Eastern gate was studied; mosaics floors and a barrel-vaulted tomb were documented.

In 2007–2008, the extension of the street and the adjacent buildings was revealed some 70 m south of the complex, within the fortified urban territory. The street with a width of 8 m and the adjacent eastern sidewalk with a width of 2.60 m (fig. 9) were studied on an area of 400 sq m. Architectural elements of the order of porticoes in Roman Corynthian style were found on the street.

A street analogous to the so-called Trimontium was studied at the eastern foot of Trimontium in the last decade of the 20th century (20 Mitropolit Panaret St.). It has been revealed in the

232


course of 40 m and passes through the east through one of the premises in chain plan form-ing the western side of the street leading to the Eastern gate. The new finds recorded pres-ervation of the familiar scheme from the Eastern Gate complex – a chain of premises and porticoes forming the façade facing the street. A system of narrower streets forms insulae of irregular form along the eastern slope of the hill, providing access to the street with the sidewalks (fig. 10).

The complex of architectural detail which, as we mentioned above, belong to the arch of the 120s – the beginning of the 130s, is distinctive from a chronological point of view. The second construction period dates from the time of the last Antonine emperors – Marcus Aurelius and Commodus. The early Severan age (the first decades of the 3rd century) probably saw the last renovation of the decoration of the complex, which continued to function over the next two centuries.

A complete architectural and geodetic survey of the complex was made in 2008 and more than 100 architectural details were inventoried (fig. 8). The inventory is the first step towards the development of a project for the restoration, conservation and anastylosis of this architectural ensemble. The graphic reconstruction is based on the results of this survey. One should note that it is very probable that part of the architectural elements were used again in a later, most likely last architectural solution in the existence of the complex.

The graphic reconstruction offered is based on the complete alignment of the dimensions of the architectural details described, which also have a high potential for anastylosis. The height of the portico reaches 7.62 m, and the centre distance is 2.61 m (fig. 15).

Some say that the buildings on both sides of the street were "barracks or a Roman hospital". In our opinion, both assertions are hypothetical and insufficiently supported with arguments. The troops were billeted on Trimontium where barracks were found, flanking the inner face of the fortification wall. A recently published epigraphic monument, a pedestal for a statue of Emperor Septimius Severus with a Latin inscription, discovered at this location supports such an opinion. The analogy with a hospital in a military camp (valetudinarium) is unfounded from an architectural point of view. These types of buildings were closed complexes, usually with square or rectangular plan, with rows of rooms on all four sides.

The finds in the complex and its vicinity, made over the past 100 years, reinforce the impres-sion about the existence of a public building nearby related to the cult of the emperor.

233


ОСМАНСКИ ПАМЕТНИЦИ В СОФИЯ(сгради с променена и запазена функция)

ЛЮБОМИР МИКОВ

Оценявайки стратегическото месторазположение на София при завладяването на Балканите, османците превръщат града в седалище на румелийския бейлербей. През XVI в. София придобива още по-голямо значение за османците във връзка с походите им за завладяване на Централна Европа. В резултат на тези обстоятелства градът е превърнат във важен административен, военен, търговски и религиозен център за османските турци. Тази впечатляваща промяна в статута на града е свър-зана и с масово строителство на мюсюлмански сгради с различно предназначение. Доказателство за това са два регистъра – от 1544 и 1571 г., в които се посочва и броят на по-важните сгради в града. В регистъра от 1544 г. се споменава за наличието на 4 джамии, 31 месджида, 3 завиета, 4 хамама, 3 кервансарая и 1 безистен, а в регистъра от 1571 г. се отбелязва наличието на 10 джамии, 34 месджида, 4 завиета, 7 хамама, 1 кервансарай и 1 безистен (Кийл 2005, 57–58).През XVII в. броят на джамиите в София нараства, но не е възможно да е бил

между 150 и 300, какъвто брой са посочвали някои пътешественици (Иширков 1912, 18). Според Годишника на Дунавския вилает за 1285 г. по Хиджра (1868-1869) в Со-фия е имало 44 джамии, 8 начални училища, 4 медресета и 18 теккета (Keskioğlu 1969, 322). Посоченият брой на джамии в този източник се потвърждава от Ф. Ка-ниц, който пише, че през 1871 г. в града е имало 45 джамии (Kanitz 1880, 211). Според един турски автор, цитиран от А. Иширков, джамиите в София преди Освобожде-нието (1878) били 27 (Иширков 1912, 18).Много османски сгради в София са включени в описа на вакъфите в града, на-

правен през 1902 г. от Али Ферух бей – дипломат и комисар на Високата порта по вакъфските имоти в България (Ipşirli 1989, 679-707). Силно впечатляваща в този опис е информацията за теккета, принадлежащи на дервишките ордени кадирийа (1), руфаийа (2), накшбендийа (2) и халветийа (1) (Ipşirli 1989, 704-705).В каталога на Е. Х. Айверди за османската архитектура в България се отбелязва,

че в София е имало 82 джамии и месджиди, 7 медресета, 19 мектеба, 15 теккета, 3 имарета, 13 хана, 11 хамама, 2 тюрбета, 7 кервансарая, 10 чешми и 1 себил (Ayverdi 1982, 142). Според мен обаче тази информация не е прецизирана, поради което я смятам за неточна. Едно от основанията ми за това е, че според Е. Х. Айверди джа-миите в София били 82, а според О. Кескиоглу те били 53, което ми се струва по-реалистично (Keskioğlu 1969, 315).


След Освобождението голяма част от османските сгради в София са разрушени по различни причини, като една от тях е рязкото намаляване на турското населе-ние в града. Днес в София има твърде малко османски сгради. Някои от тях отдав-на са преустроени за други цели, но има и такива, които са запазени като паметни-ци. Задачата, която си поставям тук, е да направя културно-исторически профил на тези сгради, като включвам и две църкви, временно преустроявани в джамии.

Бюйюк джамия

Поради големината си Бюйюк джамия (Голямата джамия) е наричана и Улу джа-мия1. Тя е наричана също и Садразам Махмуд паша джамия. Това название е спе-цифично съчетание от ранга и името на Коджа2 Махмуд паша, който се смята за строител на джамията. Той е известен и с името Вели Махмуд паша. Махмуд паша е бил бейлербей на Румелия през 1451–1453 г. Той е бил и два пъти

велик везир (садразам) на султан Мехмед II Фатих – през 1453–1466 г. и през 1472–1474 г. Махмуд паша е екзекутиран през 1474 г.3

Бюйюк джамия е най-старата османска сграда в София, запазена до днес. Засе-га архитектът на проекта, по който тя е построена, е неизвестен. Джамията е без строителен надпис, поради което въпросът за точното време на нейното изграж-дане не е безспорно изяснен. В България джамията е датирана за първи път от Г. Баласчев, според когото тя е построена през 1384–1385 г. (Баласчев 1920, 43). Това датиране обаче е исторически неправдоподобно. Основателно по този повод е и възражението на Н. Марков, който подчертава, че датировката на Г. Баласчев „не би могла да бъде приета за достоверна най-малкото поради факта, че по това време дори в големите мюсюлмански градски центрове този тип култови сгради е още неизвестен“ (Марков 1997, 51).

1 Ulu е прилагателно, което означава: велик, огромен, величествен и др.2 Да се разбира „Великия“.3 Повече подробности за живота и дейността на Махмуд паша виж у Марков 1997, 52–54.

Обр. 1. Бюйюк джамия: план след преустройството на сградата

Fig. 1. Büyük Mosque: plan after the reconstruction of the building

236

ОСМАНСКИ ПАМЕТНИЦИ В СОФИЯ

Според повечето изследователи в България джамията е построена през 1474 г. Има и хипотеза, че тя е построена или започната да се строи през 1451–1453 г., т.е. през периода, когато Махмуд паша е бил бейлербей в Румелия със седалище в Со-фия (Марков 1997, 55). Според А. Протич, който пръв в България изследва джами-ята, тя е започната да се строи „през царуването на завоевателя на Цариград султан Мехмед II“, а е „осветена“ през 1494 г. (Протич 1923, 28).Последните сведения във връзка с датирането на джамията са, че тя е започна-

та да се строи през 1451 г. от Махмуд паша и е завършена 20 години след неговата смърт, т.е. през 1494 г., когато е и отворена за богослужение (Sofya Büyük Camii).Първото описание на Бюйюк джамия прави Евлия Челеби, който пише: „Ко-

джа Махмуд-пашовата“ джамия надлъж и нашир има двеста стъпки; тя е с осем-надесет кубета4. В София няма по-голям стар храм от нея. Има две главни врати. Също има една врата на дясната страна, до самото минаре, и една друга на южната страна; едната стая е затворена [?]. Минарето ѝ е направено от тухли и е високо и симетрично. Харемът5 на тази джамия е доста широк. От трите страни на харема оградата се състои от ниски стени. Джамията е с четири врати. Тази светла джамия цяла е покрита с олово“ (Пътуване 1909, 698).Твърде интересни данни за интериора на джамията посочва в началото на

XVIII в. Г. К. Дриш, който е бил секретар на австрийския посланик в Цариград.

4 В действителност куполите са девет.5 Да се разбира „дворът“.

Обр. 2. Бюйюк джамия: покрив и северозападна фасада с ново преддверие (Каталог 2010)

Fig. 2. Büyük Mosque: roof and northwestern façade with new antechamber (Catalogue 2010)

237


Г. К. Дриш изтъква, че в джамията имало „две катедри, от които те [имамите] произнасяха обичайните слова към народа. Едната от тях е малко по-ниска от тази, с която ежедневно си служат, и е отрупана с книги – Корана и неговите тъл-кувания, както и много други молитвеници6. Другата беше по-висока и горната ѝ част е оформена коронообразно. До нея се изкачват по много стъпала7. От нея, както и от другите, се четат заблудите на техните лъжливи пророци и погрешни-те им учения. Следователно тя им служи за проповеди“ (Немски и австрийски пътеписи, 249–250). Според Г. К. Дриш джамията била украсена с „лампи, наре-дени в кръг под свода, които често са размесени със стъкла, позлатени кълба, щраусови яйца8, странно големи мускатни орехи. Вижда се също една чешма за миене9, медни светилници с восъчни свещници10, гробът на Мохамед, изобразен на една дъска, както е в Мека; пътят към рая и ада; плодното дърво, което лъжли-вият пророк е бил посадил и което по мнението на мнозина мюсюлмани и днес

6 Става дума за кюрса – платформа, която имамите ползват, за да четат и разясняват текстове от Корана. Някои кюрсове са подвижни, дървени и богато декорирани.

7 Без съмнения става дума за мимбера – висока платформа, фиксирана винаги вдясно от михраба и ползвана от имамите за произнасяне на проповеди.

8 Щраусовите яйца са често срещата екзотична декорация в османските джамии.9 Става дума за вътрешен шадраван, който се среща в някои по-големи и обикновено султан-

ски джамии, и който по традиция е ситуиран в центъра на джамийския интериор. 10 Става дума за восъчни свещи в големи метални свещници, разполагани от двете страни

на михрабната ниша.

Обр. 3. Бюйюк джамия: четиристенна колона с пиластри, широки 2,30 м

Fig. 3. Büyük Mosque: square column with pilasters, 2,30 m wide

238


още трябва да е зелено и да вирее“11. Между посочените сведения е изтъкнато, че в джамията е имало и „една затворена стая на жените“ (Немски и австрийски пътеписи, 250). Освен това Г. К. Дриш отбелязва, че в празнични дни подът на джамията е застилан с персийски килими. Те били „широки 6 лакътя и толкова дълги, че стигаха от единия до другия край на сградата“, а тъканта им била „не само много дебела, но също и много хубава и изящна“. Г. К. Дриш бил информи-ран от джамийския служител, че тези килими са използвани „преди повече от един век и че ако се пресметне точно“, те са съхранявани 176 години (Немски и австрийски пътеписи, 249).Бюйюк джамия притежава квадратен план с дължина на страните 36,30 м и

дебелина около 1,75 м. Корпусът е издигнат с прилагане на клетъчен градеж. По-кривната конструкция се поддържа от четиристенни масивни колони с пиластри, широки 2,30 м. Те разделят пространството както на три кораба (нефа), така и на девет равни квадрата. Пространствата на тези квадрати са покрити с куполи, кои-то стъпват на барабани и се поддържат от пандантиви. Тези от куполите, които се намират на осовата линия, водеща към михраба, стъпват на малко по-високи барабани. Всички куполи са били облицовани с оловно покритие и са били увен-чани с алем – метален знак, който има най-често форма на полумесец и обозначава мюсюлманският характер на сградите в ислямската архитектура.

11 Вероятно става дума за изображения в долната половина на михрабната ниша. Предпола-гам, че споменатото дърво е рядко срещащо се изображение на митичното дърво Туби, което расте само в рая и пази сянка на неговите обитатели.

Обр. 4. Бюйюк джамия: сталактити тип „турски триъгълници“ върху пандантивите

Fig. 4. Büyük Mosque: "triangle turc" stalactites on the pendentives

239


Джамията е осветявана от многобройни засводени прозорци. Намиращите се по корпуса са разположени на два реда, като тези от долния ред са по-големи. След неколкократните ремонти на сградата, направени в края на XIX и началото на ХХ в., днес е трудно да се посочи точният брой на всички оригинални прозорци.В описанието си на джамията Евлия Челеби пояснява, че на южната стена е

имало вход, което смятам за малко вероятно. Днес старите входове на джамията са съхранени и са три: един на северозападната стена, който е официален, един на североизточната стена, който е служебен, и един на югозападната стена, който е затворен.Пред главния вход е имало колонно преддверие с аркада, поддържаща пет ку-

пола. Това се разбира от една графична възстановка на северозападната фасада, направена от Н. Марков въз основа на фотография от края на XIX в.12 (Марков 1997, 66, обр. 7).Колонното преддверие е разрушено вероятно при едно от големите земетресе-

ния в София през 1818 и 1858 г. През втората половина на XIX в. е изградено ново преддверие, но с наклонен покрив. Това става ясно от един акварел на Й. Обербау-ер, създаден в началото на 90-те години на XIX в. (Марков 1983, обр. 20).През периода 1900–1905 г. преддверието отново е преустроено – изградена е

масивна пристройка, широка 7,30 м. В началото на 30-те години на ХХ в. непо-

12 Тази фотография е публикувана от А. Иширков (Иширков 1912, обр. 4).

Обр. 5. Бюйюк джамия: оригинална дървена врата на северозападния (официален) вход

Fig. 5. Büyük Mosque: original wooden door of the northwestern (official) entrance

240


средствено до сградата на джамията се построява Националната банка. Тогава при източната и южната фасада на джамията са изградени пристройки, които са свър-зани със сградата на банката, но са построени да се ползват от установилия се вече в джамията археологически музей (Карадимитрова 2005, 31–34).В графична възстановка на югозападната фасада, направена също от Н. Мар-

ков, минарето на джамията е ситуирано вдясно от портала и в предния край на югозападната стена (Марков 1997, 65, обр. 5). Според Евлия Челеби минарето е било тухлено, а от акварела на Й. Обербауер, както и от снимката, публикувана от А. Иширков, става ясно, че в края на XIX в. минарето е било разрушено. От същата снимка се разбира, че входът на минарето е изнесен пред плоскостта на североза-падната стена и е с изглед на североизток.При последните ремонти в интериора на сградата са открити по стените някол-

ко дребни растителни орнаменти, оцветени в синьо. Те свидетелстват, че някога салонът на джамията е бил украсен и със стенописни орнаменти (Марков 1997, 58). О. Кескиоглу подчертава, че при Бюйюк джамия е основан първият джамийски

комплекс в София. Той се е състоял от джамията, килии за религиозно училище (медресе), библиотека, кервансарай и себил (павилионен тип чешма) (Keskioğlu 1969, 314). Силно впечатление в случая прави споменаването на библиотека. Ако сведението на автора е вярно, следва да се приеме, че първата османска библиоте-ка по българските земи е построена при Бюйюк джамия в София.Евлия Челеби уточнява, че медресето е имало „четиридесет аудитории и пър-

воначално училище“. Освен това той съобщава, че джамията е притежавала водо-хранилище, което се е намирало при Сарачханата13 и е имало железни прозорци (Пътуване 1909, 699).

„При софийските джамии в ХVІІ век, пише А. Иширков, имало много гробници на турски светци и заслужили хора“. Сред примерите, които авторът посочва във връзка с това, е и гробницата на Мевлия Мухарем ефенди, която била близо до джамията на Коджа Махмуд паша (Иширков 1912, 23).В навечерието на Освобождението джамията е изоставена, но по време на Ос-

вободителната война е превърната в болница. След няколко години болницата е преместена, а по предложение на Министерството на народното просвещение сградата на джамията е предоставена за ползване като библиотека. Това става след основен ремонт на джамията, по време на който нейната михрабна ниша е заличе-на. Официалното откриване на библиотеката е проведено на 2 март 1880 г. Но по редица причини интериорът на джамията се оказва неподходящ за ползване като библиотека, поради което след няколко години тя е изнесена от джамията. Веднага след това сградата на джамията е предоставена за канцеларии на Държавната пе-чатница. Тази функция на сградата е продължила до 1887 г., когато е построена нова сграда на Държавната печатница. През 1892 г. сградата на джамията е предоста-вена за ползване като музей с етнографски и археологически материали, който е открит официално на 18 май 1905 г. Една година по-късно етнографската сбирка е отделена и се създава самостоятелен етнографски музей. През 1909 г. в сградата на джамията е открит археологически музей, който се помещава там до днес. Сградата на бившата Бюйюк джамия съхранява няколко оригинални и твър-

13 Работилница за производство на конски принадлежности от кожа.

241


де специфични елементи. На първо място това са нейните девет купо-ла. С тях Бюйюк джамия се отлича-ва като единствената многокуполна джамия, построена в София. Масив-ните и необичайно разположените пиластри по колоните в джамията са друг твърде специфичен компонент, изпълняващ едновременно кон-структивна и декоративна функция. Освен това върху всеки пандантив са композирани по три сталактит-ни триъгълници, които се отличава с необичайната си големина. Те са известни с названието „турски три-ъгълници“ и са в стилистиката на сталактитната декорация по ранната османска култова архитектура. Това означава, че сталактитната декора-ция в Бюйюк джамия свидетелства за времето на нейното построяване, което, както вече се отбеляза, е вто-рата половина на XV в.Официалният вход към бившия

салон на джамията притежава ори-гинална, двукрила, дървена и богато декорирана врата. Досега тя се спо-менава само от Б. Филов, който във връзка с нейната декорация пише: „Запазена е и старата дървена врата на джамията с интересни орнаменти в турски стил“ (Филов 1928, 55).Начинът на монтиране на вратата

е един от знаците, свидетелстващ за нейната старинност. Тази врата не е монтирана в дървена дограма. Ней-ните крила плътно изпълват рамката на входа, която е каменна и засводе-на. Те се държат от метални клинове, които са забити в горния и долния край на крилата. Тези клинове са вкарани в метални жлебове, монти-рани на съответните места в пода и тавана. Движението на крилата ста-ва посредством завъртане на клино-вете в жлебовете.

Обр. 6, 1-2. Бюйюк джамия: пана с арабски надписи в горната част на вратата

Fig. 6, 1-2. Büyük Mosque: panels with inscriptions in Arabic on the upper part of the door

Обр. 7. Бюйюк джамия: пано с орнаменти в стил кюндекари в долната част на вратата

Fig. 7. Büyük Mosque: panel with Kundekari-style ornaments in the lower part of the door

242


Крилата са широки 1,00 м и високи до зенита на засводената рамка 3,15 м. Те при-тежават четири декоративни пана: две с размери 1,01 х 0,64 м и две квадратни с раз-мер 0,61 м. Паната са декорирани едностранно с орнаменти, широко използвани в селджушкото и османското приложно изкуство. Всички пана служат за декорация на вратата от външната страна и са монтирани в отвори, изрязани на две нива – средно и долно. Орнаментите върху паната от средното ниво са идентични, но се различават от орнаментите върху паната от долното ниво, които също са идентич-ни и изработени в стил кюндекари.В горната част от външната страна на крилата също има по едно пано с еднакви

размери (0,62 х 0,57 м). И тези пана са монтирани в изрязани отвори, но прите-жават едностранно изработени надписи на арабски език, които са разположени в рамки с размери 0,58 х 0,32 м. Тези надписи се разглеждат тук за първи път.Текстът върху паното от дясното крило гласи: „Бързайте да се молите преди кон-

чината“ (‘Ağğilū bi-s-salawa qabla al-fawt). Текстът върху паното от лявото крило е продължение на първия текст и гласи: „и бързайте да се покаете преди смъртта“ (wa-‘ağğilū bi-t-tawba qabla al-mawt)14. Двата текста са хадис (предание за думите и делата на пророка Мохамед), който в някои източници се причислява към Четири-десетте хадиса на Пророка, смятани за достоверни. Разгледаните надписи са изработени в стила сюлюс, който е по принцип деко-

ративен стил. Поради това те притежават и декоративна функция, която ги при-равнява към декоративната стойност на орнаментиката върху паната. От друга страна, тези надписи са типичен израз на традицията в арабо-мюсюлманската де-коративна епиграфика за възпроизвеждане на религиозни текстове – цитати от Корана или хадиси, които поради свещената си същност са изписвани задължи-телно красиви (Миков, Стоилова 2007, 44).

Черната джамия

Названието на тази джамия се е наложило по повод на черния гранит, с кой-то нейното минаре е било облицовано. Информация във в. Знаме от 19 февруари 1897 г. (бр. 83) уточнява, че джамията е придобила названието „Черна“, тъй като балконът на нейното минаре, което вече било разрушено, бил направен от тъмен гранит. Самата джамия е била изградена предимно с преизползвани каменни блокове от антични градежи. Доказателство за това е каменен блок с гръцки над-пис, намерен в източната стена на джамията по време на нейното преустройство в църква. Надписът върху този камък е публикуван и коментиран от В. Добруски (Добруски 1901, 780–781).Джамията е построена по проект на великия османски архитект Синан. Благо-

детел на джамията е бил най-вероятно Суфи Мехмед паша, наричан също Коджа дервиш Мехмед паша. Е. Х. Айверди пояснява, че думата дервиш в това название е синоним на прозвището Суфи (Ayverdi 1982, 99). В Tezkeretü’l Ebniye – списък, който Синан е изготвил на собствените си проекти, под № 71 Синан е записал: "Merhum Bosnalı Mehmed Paşa Camii Sofyada"/„Джамията на покойния босналия Мехмед паша в София“ (Refik 1931, 65). Според Е. Х. Айверди тук Мехмед паша е наречен

14 Преводът и транскрипцията на надписите направи д-р Анка Стоилова, за което ѝ изказ-вам специална благодарност.

243


„босналия“, защото е бил санджакбей на Босна през 954 г. по Хиджра/1547–1548 г. (Ayverdi 1982, 99). Тази джамия е единствената сграда, построена по проект на Си-нан не само в София, но и по българските земи.Сведения за историята и състоянието на джамията през средата на XVII в. дава

Евлия Челеби, който пише: „Коджа Дервиш Мехмед-пашовата“ джамия е на Сю-лейман-Хановия везир Дервиш Мехмед паша; тя се казва „Имарет джамия“ и е един светъл храм. Както султанските джамии и тя е с високо кубе. Отвътре, както и отвън тя е много величествена. Харемът ѝ е много широк, и чудните ѝ кубета са покрити с олово. Минарето ѝ е много високо и симетрично. Тази светла джамия е архитектурно дело на Сюлейман-Хановия архитект Коджа Синан, който в този везирски храм е показал голямото си изкуство“ (Пътуване 1909, 698).Над вратата на джамията е имало плоча със строителен надпис, която се съхра-

нява в Археологическия музей в София15. Част от последния (5) ред на този над-пис е хронограма, чиято числена стойност обозначава годината на построяване на джамията. Най-ранното разчитане на надписа и на хронограмата в него е напра-вил Д. Ихчиев, според когото джамията е построена през 1528 г. от великия везир Соколлу Мехмед паша (Ихчиев 1905, 130). Този превод обаче съдържа грешки, пов-таряни години наред и от други български автори.През 1996 г. К. Венедикова публикува свой превод на надписа и установява, че

джамията е построена през 954 г. по Хиджра/1547–1548 г. (Венедикова 1996, 7–8). Същата година се посочва и от О. Кескиоглу, но много по-рано преди публикацията на К. Венедикова (Keskioğlu 1969, 315). Основавайки се на хронограмата в надписа,

15 Снимка на плочата с този надпис е публикувана за първи път от Д. Христодоров (Христо-доров 1940, 4), а по-късно и от З. Костова (Костова 2001, 437).

Обр. 8. Черната джамия (Каталог 2010)

Fig. 8. The Black Mosque (Каталог 2010)

244


той отбелязва, че джа-мията е завършена през 1547 г. През януари на 1548 г. е съставено ней-ното вакъфнаме16. Във връзка с това Цв. Рай-чевска, която последна изследва надписа, при-помня, че джамията би трябвало да е завърше-на преди да е съставено вакъфнамето, т.е. през 1547 г. (Райчевска 2006, 90).Становището на Д.

Ихчиев, че благодетел на джамията е Соколлу Мехмед паша, се споде-ля и от К. Венедикова (Венедикова 1996, 8). Но отчитайки написаното за джамията от Синан в неговото Tezkeretü’l Ebniye Е. Х. Айверди стига до категоричния извод, че тя е построена от Суфи Мехмед паша (Ayverdi 1982, 99). Такова е заключението на З. Костова (Костова 2001, 430) и на Цв. Райчевска (Райчевска 2006, 91).Освен санджакбей на Босна Суфи Мехмед паша е бил и бейлербей на Румелия

през 941 г. по Хиджра/1534–1535 г. През 1548 г., когато джамията вече е построена, той е бил втори везир на султан Сюлейман I (1520–1566). По време на боледуване е отровен (вероятно неволно) от лекар евреин, в резултат на което умира. Това се случва през 958 г. по Хиджра/1551 г. в Буда, където също е бил бейлербей (Süreyya 1996a, 1073).Според вакъфнамето на Суфи Мехмед паша при джамията е имало имарет, мед-

ресе, болница, хамам, кервансарай и библиотека (Keskioğlu 1969, 314). Поради на-личието на имарет в комплекса, което се е смятало за голяма социално-религиозна придобивка, Черната джамия е наричана и с названието Имарет джамия.Медресето е имало 15 килии (стаи) и 1 капъджъхане (портиерно помещение).

Според Евлия Челеби то се е отличавало с куполи, покрити с олово (Пътуване на Евлия Челеби 1909: 699). Медресето е притежавало ограда от дебели и високи сте-ни и се е намирало върху част от мястото на сегашната градинка, както и върху част от мястото, където е построено Министерството на вътрешните работи. До 1928 г., когато е съборено, е ползвано най-напред за затвор, а след това и за склад на оръ-жие. Д. Христодоров, който е най-добрият изследовател на историята на църквата „Св. Седмочисленици“, пояснява: „Джамията се приспособи за склад на оръжие, а нейното подворие, някогашното медресе, се превърна в затвор“ (Христодоров

16 Vakıflar Genel Müdürlügü Arşivi: Müceddet Rumeli Defteri, № 988, 51-64.

Обр. 9. Черната джамия: строителен надпис (Христодоров 1940, 4)

Fig. 9. The Black Mosque: builder inscription (Христодоров 1940, 4)

245


1940, 12). След откриването на новия окръжен затвор бившето медресе е предадено на Военното министерство „като държавно здание“ за склад на оръжие, който е ползван до 1928 г., когато е разрушен (Христодоров 1940, 59). Д. Казасов обаче пише, че първоначално за затвор е ползвана самата джамия,

но по-късно затворът е преместен в кервансарая, който е съборен също през 20-те години на ХХ в. „Затворът от Черната джамия, пояснява авторът, се преместил в кервансарая, който дотогава е служел за военен склад. В тоя затвор се влизаше откъм ул. „Шести септември“. Зад неговата тежка врата се разстилаше обширен четвъртит двор, а около него бяха наредени затворническите килии, които бяха без прозорци. В центъра на двора беше издигната бесилка. След построяването на новия окръжен затвор кервансараят пак става вещеви склад. Неговите дебели вековни стени бяха разрушени след 1920 година“ (Казасов 1975, 166). Кервансараят е бил голям имаретски хан, тъй като е притежавал места за под-

слон на 100 коня. Сведения на различни пътешественици за него посочва А. Ишир-ков. Според едно от тези сведения турските пътници са имали право да нощуват в кервансарая до три нощи безплатно и заедно с конете си. Има и сведение, че той е бил построен изцяло с камъни, поради което е бил винаги пълен предимно с тър-говци чужденци (Иширков 1912, 29). Сравнително малко са данните за имарета и банята. Според Евлия Челеби има-

ретът се е намирал при медресето и е бил денонощно отворен за всякакви пътни-ци, но най-често е ползван от бедни хора, а банята е притежавала „чист въздух и

Обр. 10. Църквата „Св. Седмочисленици“: поглед от югозапад

Fig. 10. "Sveti Sedmochislenitzi" church: view from the southwest

246


чисти постелки“ (Пътуване 1909, 699). А. Иширков цитира един пътешественик, според когото банята била мраморна (Иширков 1912, 34). В пътеписите на италианеца Антонио Бенети, посетил София през 1680 г., е от-

белязано: „Мехмед паша румелийски построи в този град един хоспитал, или ко-леж, наричан у тях имарет, за да се ползуват от него болни и бедни и да служи за семинария на студенти по правото и мохамеданска религия; него той дотирал с добри приходи, които се събират от безистена17, т.е. място, дето се продават сто-ки; до него построи също своята джамия с лека архитектура с архитрави от камък по романски начин, а куполата (кубето) отгоре е околчеста, поставена върху един кръг, сложен върху квадрата на същата джамия“ (Иширков 1912, 89–90). От това описание се разбира, че медресето и имаретът са били на едно място, може би в една сграда, както и че те са издържани с приходи от безистен, който се е намирал край джамията. За болницата и библиотеката няма данни. Въпреки това споменаването им във

вакъфнамето дава основание за следните изводи: една от ранните джамийски бол-ници по българските земи се е намирала при джамията на Суфи Мехмед паша в София; построената там библиотека означава, че вече е основана и традиция за строеж на джамийски библиотечни сгради. Черната джамия е била еднокуполна и е имала молитвен салон с квадратен

план. Според О. Кескиоглу тя е била построена върху 484 кв. м, а височината ѝ до зенита на купола е била 22 м (Keskioğlu 1969, 314). Според М. Харбова диаметърът на купола е бил 18 м, а интериорът е имал дължина на стените 18,50 м, което озна-чава, че той е заемал площ от 342,25 кв. м (Харбова 1985, 257).О. Кескиоглу пише, че минарето на джамията е разрушено през 1903 г., когато тя

е превърната в църква (Keskioğlu 1969, 314). Но джамията не е имала минаре още в края на XIX в. Това се разбира както от посочената по-горе информация във в. Зна-ме от 19 февруари 1897 г. (бр. 83), така и от един акварел на Й. Обербауер, в който той е изобразил джамията през 1892 г. Има предположение, че минарето е паднало по време на земетресението през 1858 г. (Шанов 2010, 260). От същия акварел на Й. Обербауер става ясно, че върху четирите ъгъла на корпуса не е имало малки ку-лички („минарета“), както предполага М. Харбова (Харбова 1985, 271). Там е имало ажурни контрафорси, каквито има и под купола на Баня Башъ джамия.Според Б. Филов една от особеностите на джамията е, че преходът от корпуса

към купола в нейния интериор е осъществен не от пандантиви, както е във „ви-зантийската архитектура“, а от тромпи, „съгласно традициите на ориенталско-пер-сийската архитектура“ (Филов 1928, 55).След Освобождението жителите на София, живеещи в района на джамията,

решават на площада пред нея да се изгради църква, която да носи името на све-тите братя Кирил и Методий (Христодоров 1940, 37). Във връзка с това видният български общественик и държавник Петко Каравелов излиза с предложението джамията да се преустрои в църква. Той мотивира идеята си със съображението, че „по този начин тази хубава сграда, издигната върху развалините на българска

17 Става дума за безистена, частично изобразен в акварела на Й. Обербауер „Улица „Търгов-ска“ – безистенът“. Повече подробности за безистена виж у Иширков 1912, 30–31.

247


църква18, ще се запази от разрушение и с малко пари ще се обърне във великолепен храм, какъвто няма в цяла България“ (Васильов 1934, 326). П. Каравелов допълва направената оценка на джамията със следната характеристика на нейната архите-ктурна стойност: „Всеки, който се интересува от архитектура, ако се вгледа вни-мателно, ще види, че тая джамия е едно от най-хубавите здания, останали у нас от турско време. Само джамиите Шериф паша в Шумен и Ибрахим паша в Разград я надминуват в това отношение“ (Каравелов 1897).Разбира се, Великата порта в лицето на султан Абдулхамид II (1876–1909) първо-

начално реагира отрицателно на предложението на П. Каравелов, но впоследствие султанът бива убеден, че е по-добре сградата на джамията да се използва за бого-угодни цели, отколкото да бъде разрушена (Костова 2001, 432–433). Голямо значе-ние за промененото становище на султана изиграва обстоятелството, че турското население в София в началото на ХХ в. е намаляло до незначителен брой. В крайна сметка важно е да се подчертае, че както предложението на П. Каравелов, така и проявеното разбиране от страна на султан Абдулхамид са твърде показателни при-мери за взаимна толерантност или за взаимно зачитане и уважение на религиоз-ните чувства и нужди. Проектите за преустройството на джамията са изработени от архитектите Пе-

тко Момчилов и Юрдан Миланов под ръководството на руския архитект Алексан-дър Померанцев. Освен това жителите на София приемат и предложението на П. Каравелов църквата да бъде наречена „Св. Седмочисленици“, тъй като с това на-именование ще бъдат почетени не само братята Кирил и Методий, но и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. На 5 април 1901 г. строителната комисия по изграждането на църквата решава тя да бъде наречена „Св. Седмочи-сленици“ (Христодоров 1940, 37).Преустройството на джамията е започнато на 27 май 1901 г. През пролетта на

същата година П. Каравелов е избран за министър-председател. На церемонията за полагане на основния строителен камък, организирана от него, той произнася реч, в която между другото е изтъкнато: „Двойна е важността на това празненство: едно, че в столицата се въздига храм в името на високочтимите и многозаслужили-те на православието и славянството светите Седмочисленици, на които, доколкото знаем, няма досега посветена ни една църква, и второ, че за тоя храм се приспосо-бява едно величествено, с оригинална източна архитектура, здание – тъй нарече-ната Черна джамия, която впрочем още преди Освобождението е престанала да служи за молитвен дом на мюсюлманите“ (Пряпорец 1901). Общата сума, вложена в преустройството на джамията в църква, е била 112 300 лв. тогавашни пари (Хрис-тодоров 1940, 64).Изписването на църквата е започнало на 6 май 1902 г. Основните декоратори

са Антон Митов и Стефан Баджов. В края на ХХ в. Асен Гицов от Националната художествена академия допълва стенописната украса. Четири икони от царския ред на иконостаса са рисувани от Стефан Иванов, който през 1902 г. е още ученик на Антон Митов в Рисувалното училище в София. Става дума за иконите, изобра-зяващи Христос Вседържителя, св. Богородица с младенеца, св. Йоан Кръстител и

18 Съществува мнение, че Черната джамия е издигната върху основите на стара българска църква (Христодоров 1940, 19–31).

248


светите Седмочисленици. Останалите икони от царския ред са предоставени на 1 април 1903 г. и са нарисувани от Антон Митов. Неговите икони са изобразявали св. Николай Чудотворец, архидякон Стефан, цар Борис-Михаил и Архангел Михаил (Христодоров 1940, 74–75).Църквата е осветена на 27 юли 1903 г. Изборът на датата за освещаването е съ-

образен с деня на светите Седмочисленици, който е на 27 юли.За съжаление г-н Петко Каравелов не е доживял освещаването на църквата, за-

щото умира на 24 януари 1903 г. От протокол на строителната комисия по преу-стройството на сградата се разбира, че той е пожелал да бъде погребан в двора на църквата (Христодоров 1940, 67, 73). Това желание на г-н Каравелов е осъществено през 1908 г., когато му е изграден надгробен паметник при североизточната страна на апсидата. По-късно в гроба на Каравелов е погребана неговата съпруга – Екате-рина Каравелова (1860–1947).

Баня башъ джамия

Днес в София има само една действаща джамия, която е най-популярна с назва-нието Баня башъ джамия. Според О. Кескиоглу тази джамия е построена от Молла Ефенди Кадъ Сейфуллах (Keskioğlu 1969, 315). Поради това тя е известна и с цялото име на благодетеля, но в повечето случаи се нарича накратко само с първата част на името му (Молла джамия). По време на археологически разкопки през 2003 г. се-верно от джамията са открити основите на минерална баня, която според К. Шал-ганов и Б. Петрунова е дала най-популярното име на джамията (Шалганов 2004, 213; Петрунова 2005, 69).И. Татарлъ датира джамията от 1570–1571 г. по надпис (Татарлъ 1966, 580). Досега

обаче плоча със строителен надпис не е намерен. Поради това авторът вероятно е имал предвид година, изпи-сана над входа от вътрешната страна на джамията. От своя страна О. Кескиоглу посоч-ва друга дата – според него джамията е построена през 1566–1567 г. (Keskioğlu 1969, 315). Същата година се посоч-ва и от Е. Х. Айверди, който пише, че над свода на входа на джамията има кратък и нечетлив надпис с годината 974 по Хиджра/1566–1567 г., но не се разбира защо е по-сочена тази година (Ayverdi 1982, 98). Направените дати-рания дават основание да се обобщи, че изграждането на джамията е станало най-ве-роятно през третата четвърт на XVI в.

Обр. 11. Баня башъ джамия: план на сградата

Fig. 11. Banya Başı Mosque: plan of the building

249


Описвайки джамиите в София Евлия Челеби отбелязва: „Джамията „Молла ефенди“ се намира на оживе-ното място „Баня баши“, вследствие на което денонощно е пълна с богомолци. Тя се състои от едно високо кубе вър-ху четири стени, обаче е доста голяма. Цяла е покрита с олово. Проповедни-кът ѝ е много умен човек. Минарето ѝ е много красиво и няма друго подобно в София“ (Пътуване 1909, 698–699).Най-важното сведение в това опи-

сание се отнася до „оживеното място „Баня баши“, при което джамията се е намирала. Евлия Челеби съобщава също, че в София е имало пет бани, четири от които са наричани със след-ните названия: „женската“, „християн-ската“, „гръцко-латинската“ и „еврей-ската“. Петата баня се е намирала в цен-търа на града и нейното название не се посочва (Пътуване 1909, 700). Зато-ва предполагам, че името на джамия-та е свързано по-скоро с названието на мястото, отколкото с банята, чиито основи са намерени през 2003 г. Освен това много силно впечатление правят самите названия на мястото и на джа-мия, защото съдържат думата баня, която няма турски произход и не е заемка от арабски и персийски. Дума-та banyo (баня) съществува в осман-ския и в съвременния турски език, но тя е заемка от италиански (bagno) (Redhouse 1968, 130). От друга стра-на, думата баня в названията „Баня баши“/„Баня башъ джамия“ може да е и от славянски произход, тъй като средата, в която те са възникнали, е славяноезична, т.е. българска.По-късно А. Иширков изтъква,

че Молла джамия се споменава и от Х. Дерншвам в 1553 г. (Иширков 1912, 23). Впоследствие това сведение на А. Иширков става много популярно глав-но сред архитектите, но то не може да

Обр. 12. Баня башъ джамия: югозападна фасада (Каталог 2010)

Fig. 12. Banya Başı Mosque: southwestern façade (Каталог 2010)

Обр. 13. Баня башъ джамия: югозападна фасада – съвременно състояние

Fig. 13. Banya Başı Mosque: southwestern façade – contemporary condition

250


бъде вярно, защото Х. Дерншвам е посетил София повече от едно десетилетие пре-ди джамията да бъде построена.Джамията има квадратен план с дължина на страните отвътре 15,00 м. Тя, както

пише и Евлия Челеби, е еднокуполна и има диаметър на купола също 15,00 м (Хар-бова 1985, 257, 264). Корпусът е изграден с лицево подравнени речни и ломени камъни. Те са зидани на фуга от хоросан и на редове, изравнени с два или три реда тънки тухли. Стените са дебели 1,80 м. Върху тях стъпва барабан, долната част на който е осмостенна, а горната е цилиндрична и зидана само с тухли. Двете части на барабана са прорязани с общо 11 засводени прозореца. Върху четирите ъгъла на корпуса има двойка ажурни контрафорси, разположени един над друг и под-държащи барабана и купола над него. Куполът е облицован с оловна ламарина и е увенчан с традиционния алем.Джамията притежава монументално аркадно преддверие, което се откроява

като една от доминантите в нейния силует. Преддверието има четири каменни ко-лони и три купола, които също са облицовани с оловна ламарина и са увенчани с традиционните алеми. Това преддверие се отличава и с архитектурен декор, пред-ставляващ сталактитни орнаменти. С тях са декорирани както капителите на коло-ните, така и четирите ъгъла на средния купол. И. Джамбазов пояснява, че преддве-рието е направено в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах (Cambazov 2001, 196). Порталът на джамията също е оформен декоративно с каменни орнаменти в

горната част на входната рамка. Освен това от двете страни на входа има по една ниша, които са идентични по форма – имат еднаква големина и са украсени с ед-нотипни сталактитни орнаменти. Те са направени, за да се ползват като михрабни ниши, когато салонът на джамията се напълни с богомолци. Това обикновено се случва в петъчен ден и през топлите месеци на годината. Основанието за ползване на тези ниши като михраби е, че заставащите пред тях богомолци се обръщат с лице на югоизток, т.е. към Ка’ба, както се застава и пред самата михрабна ниша в салона на джамията19.Основната светлина в джамията през деня се дължи на 9 долни големи прозоре-

ца с правоъгълна форма и на още 14 по-малки прозореца в горната част на корпуса, някои от които са засводени, а други – кръгли. Три от общо седемте кръгли про-зореца се намират на югоизточната стена и са обградени с декорация от външната страна. Тяхната декорация е тухлена и представлява квадратна рамка, обграждаща радиални прави от отвора към нея. Решението на тази украса напомня за слънце-подобните тухлени мотиви, украсяващи лицевата фасада на Имарет джамия и на хамама в Ихтиман. Минарето е разположено традиционно на югозападния ъгъл, т.е. вдясно от

портала. То има един балкон (шерефе) с богата сталактитна украса под него. От-ворът на балкона е обърнат на югозапад. Това обаче е нарушение на традицията, тъй като отворът на балкона трябва да е обърнат като михраба към Ка’ба, т.е. на югоизток. Нарушението е направено неволно при ремонт на минарето през пе-риода 1915–1917 г. Тогава е скъсена и неговата височина. Ремонтът е осъществен с финансови средства на Турското управление на вакъфите в размер на 15 000

19 Кибла или посоката към Ка’ба в Мека от България е на югоизток.

251


турски лири (Keskioğlu 1969, 315). Тъй като високата част на минарето се смята за особено важна от религиозна гледна точка, то също е увенчано с алем. Според М. Харбова това минаре е високо 34 м (Харбова 1985, 257).Югозападната стена на джамията е свързана с малка правоъгълна сграда, полз-

вана за служебно помещение. От акварел на Й. Обербауер, наречен „Пазар пред Баня Баши джамия“ и изобразяващ главно югозападната страна на джамията, се разбира, че сградата е имала трискатен керемиден покрив. Впоследствие този по-крив е подменен с коритообразен (мулден) свод, обозначаван на турски с термина tekne tonoz.До началото на ХХ в. джамията е притежавала мраморен мимбер, но при ре-

монта през 1915–1917 г. той е подменен с дървен (Keskioğlu 1969, 315). При послед-ния ремонт на джамията, направен преди няколко години главно в интериора, дървеният мимбер е подменен със зидан и облицован с многоцветни керамични плочки. Иззидан е и кюрс, който също е облицован с такива плочки. Той подменя подвижен дървен кюрс, който се отличава с ажурна украса в стил кюндекари и се съхранява на балкона на джамията. Със същия тип плочки е облицована и михраб-ната ниша. С тях е оформен и сравнително висок цокъл. Подкуполното и куполно-то пространство са изпълнени със стенописни орнаменти и калиграфски надписи, имитиращи по-старата стенописна декорация в интериора на джамията. Според Евлия Челеби при джамията е имало водохранилище и хан (Пътуване

1909, 699). А. Иширков пояснява, че „Таш-хан или ханът при Баня-баши, както се изразява Евлия Челеби, се намирал между сегашния покрит пазар и улица Пирот-ска. Той горял по време на окупацията и после бил съборен“ (Иширков 1912, 31). Освен това А. Иширков отбелязва, че „при джамията Молла ефенди се намирали гробниците на Молла ефенди и Емин деде“ (Иширков 1912, 23).Намираща се в самия център на София, джамията е била свързана и със соци-

ално-икономическия живот в града, защото пространството около нея е ползвано като пазарно място. Великолепна илюстрация на това са няколко творби на Антон Митов, който е един от основоположниците и най-ярките представители на бъл-

Обр. 14. Баня башъ джамия: северозападна фасада – съвременно състояние

Fig. 14. Banya Başı Mosque: northwestern façade – contemporary condition

252


Обр. 17. Баня башъ джамия: изглед от обновения (декориран) интериор

Fig. 17. Banya Başı Mosque: a view of the new (decorated) interior

Обр. 15. Баня башъ джамия: сталактитна декорация на

капител от колона на преддверието

Fig. 15. Banya Başı Mosque: stalactite

decoration of column capital in the

antechamber

Обр. 16. Баня башъ джамия: сталактитна декорация под балкона на минарето

Fig. 16. Banya Başı Mosque: stalactite decoration beneath the minaret balcony

253


гарската живопис в края на XIX и началото на ХХ в. (Митов 1957). Такава илюстра-ция са и акварелите на австриеца Йозеф Обербауер, който е „по-популярен в Бъл-гария, отколкото в родината си“ (Каталог 2010, 5). Тези творби са високохудожест-вени и академични свидетелства както за обособения пазар при джамията, така и за нейното архитектурно и декоративно решение. Във връзка с това написаното от Хр. Шанов, че „при Обербауер минарето на Баня Башъ джамия е отляво на входа“ (Шанов 2010, 259), не отговаря на действителното изобразяване на джамията. Този автор вероятно има предвид акварела на Й. Обербауер „Улица „Търговска“ – бе-зистенът“, в който джамията е изобразена в перспектива и е гледана от югоизток.Обектите на изобразяване в акварела на Й. Обербауер са заснети от същия ъгъл

на гледане и в една фотография, публикувана от А. Иширков със следния текст под нея: „Безистенът, гледан от Търговска улица“ (Иширков 1912, обр. 14). На тази фо-тография, заснета югоизточно от джамията, напълно ясно се вижда, че минарето се намира зад малката сграда, свързана с югозападната стена, т.е. на югозападния ъгъл или вдясно от входа на джамията.

Михрабна стена от намазгях в квартал Лозенец

Мюсюлманите в ислямския свят засвидетелствали вярата си и в джамии само с една стена. Арабите наричали такава джамия мусалла, а османските турци я на-рекли с названието намазгях, което има персийски произход и означава място за правене на молитва (намаз).По-ранните намазгяси представляват стена с михраб, изградена при една от

страните на квадратна платформа. Те са строени по принцип в ненаселени мес-та: край пътни станции и големи кръстовища, до оживени пътища и др. Ползвани са предимно от военни части по време на поход, от керванджии и всякакви работ-ници извън населени места, как-то и от жители на близки до на-мазгясите селища.През XVIII и XIX в. намазгя-

сите придобиват по-сложна ар-хитектурна форма, защото са съчетавани с чешми. Два такива намазгях-чешми от втората по-ловина на XIX в. регистрирах във Варненско (Миков 2006, 249–255).В края на XIX в. изграждането

на намазгяси е преустановено, поради което някои от съхране-ните до днес имат предимно кул-турно-историческо значение.Намазгях е имало и край Со-

фия. Днес неговата михрабна сте-на се намира при пазара в квартал

Обр. 18. Михрабна стена от намазгях в квартал Лозенец

Fig. 18. Mihrab wall from a namazgâh in Lozenets residential area

254


Лозенец. През ранните векове на османския период този квартал не е съществу-вал. Впоследствие обаче неговият терен е населен, а михрабната стена придобива широка популярност сред софиянци с названието Римската стена, което възниква късно и в резултат на невежество.Стената е построена с прилагане на клетъчния градеж, но михрабната ниша в

нея е изградена само с тънки тухли. Тази ниша е обградена с рамка, широка 1,80 м и висока 4,50 м. Над михраба има сравнително широка тухлена арка, а от двете му страни е направена по една засводена и прорязана ниша, широка 0,43 м и ви-сока 1,46 м. Стената стъпва на цокъл от каменни блокчета, височината на който е 0,30 м от нивото на терена. Тя е дълга 6,50 м, дебела 1,20 м и висока около 7,50 м. Михрабът и двете прорязани ниши не са локализирани симетрично, защото са изместени малко вляво от вертикалната ос на стената. Засега не е ясно на какво се дължи тази особеност, но тя е първото нещо, което се забелязва при огледа на сте-ната. Корнизът на стената не е оригинален – той е изграден при нейните последни укрепвания.Известните засега сведения за стената дават основание да се обобщи, че тя е

построена като михрабна стена на намазгях (Миков 2006, 255–257). Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е дължината на стената, която е 6,50 м. Но стена с тази дължина е твърде къса за джамия с квадратна основа, каквато обикновено са имали джамиите през XV-XVI в. В каталога на Е. Х. Айверди тази стена също се посочва като мусалла (Ayverdi 1982, 103, № 2399). Открит обаче остава въпросът за точното време на нейното построяване. Най-общо казано, това се е случило през късното средновековие – най-вероятно преди XVII в.

Засводено помещение с неизвестна функция

При разрушаване на пристройка през 1979 г., намираща се североизточно от сградата на Военния клуб, е открито засводено помещение от османския период. През 1981 г. е направено архитектурно заснемане на помещението от специалисти на Националния институт за паметници на културата. Резултатите от направеното заснемане са докладвани от М. Станчева през 1982 г. Тя пише, че засводеното по-

Обр. 19. Засводено помещение с неизвестна функция: поглед от югоизток

Fig. 19. Vaulted premise of unknown function: view from the southeast

255


мещение е вградено „в друга по-стара сграда“, от която са останали само стените. Според нея изграденото помещение „може да се отнесе към XVI в.“, когато мястото, на което се намира, е застроено с военни сгради. Авторката специално подчерта-ва, че „помещението не е използвано за битови нужди“, но не дава задоволително обяснение каква е била неговата функция (Станчева 1982, 106).Помещението се датира от XVI в. и от К. Григорова, която смята, че то е ползвано

като „голям склад за военни муниции или арест към издигнатите източно от града казарми“ (Григорова 1984, 47). По-късно Хр. Шанов пише, че помещението е слу-жило за затворническа килия (кауш) към казарма, строена през XV в. и съборена по нареждане на Димитър Петков – първия кмет на София. Освен това авторът отбелязва, че при разрушаване на казармата помещението е „оставено за спомен“ (Шанов 2010, 264).Помещението е ориентирано по оста север–юг и се отличава с полуцилиндри-

чен свод. Има засводен вход на юг, два засводени прозореца на западната стена и две плитки ниши на северната стена. Височината на помещението до зенита на свода е около 3,00 м, а обграждащите го стени са дълги 11,00 м и широки 7,20 м. Засега това помещение е с неизвестна функция.

Минерална баня в квартал Княжево

Към средата на XVI в. в село Салахие, намиращо се близо до София20, се заселва шейх Бали ефенди, който бил роден в Струмица (днес град в Република Македо-ния). Според Евлия Челеби Бали ефенди бил „велик светец от сектата на байра-митите“ и „велик учител от юрушките племена“, който имал „седемдесет хиляди последователи“ (Пътуване 1909, 705). Много съществена корекция на съобщеното от Евлия Челеби прави Н. Клиер, която доказва, че Бали ефенди е бил шейх от ор-дена на халветите (Clayer 1994, 70).В житието на Бали ефенди се отбелязва, че той е починал по време на петъчна

молитва през 960 г. по Хиджра в последния петък на месец сафер в село Салахие,

20 През 1881 г. в чест на княз Александър Батенберг селото е преименувано на Княжево – днес квартал на София.

Обр. 20. Засводено помещение с неизвестна функция: поглед от запад

Fig. 20. Vaulted premise of unknown function: view from the west

256


т.е. на 10 февруари 1553 г. в днешния квартал Княжево (Калицин, Мутафова 1998, 219). По-късно султан Селим II (1566–1574) издигнал над гроба му „едно високо кубе и направил едно дервишко теке“ (Пътуване 1909, 703).Тюрбето на Бали ефенди в Княжево е преизграждано и многократно възстано-

вявано от частични разрушения и пожари (Миков, Кметова 1996, 36–42). Силно впечатляващо е последното обновление на сградата, което представлява имитация на каменен градеж.Освен тюрбе към основаното от султан Селим II текке са принадлежали джа-

мия, хамам и няколко хана (Монеджикова 1946, 383). На мястото на джамията през 1888 г. е изградена църквата „Св. пророк Илия“. Важно е да се подчертае, че тази църква се намира на около 10 метра от тюрбето на Бали ефенди и е построена на вакъфски имот (Миков, Кметова 1996, 43).Евлия Челеби пише, че банята имала „едно ниско кубенце“ и се намирала „край

една река“21. Водата в нея била хладка, минерална и миришела на сяра. Тя била особено полезна за лекуване на сифилис и лепра (проказа) (Пътуване 1909, 702).Днес банята е съхранена с много съществени преустройства. В нейната инфор-

мационна карта като паметник на културата, изготвена през 1990 г. в Националния институт за паметници на културата (инд. С–1056–3–VIII), е отбелязано, че сградата е от „около 1860 г.“ и заема площ от 250 кв. м. Посоченото датиране не е мотивирано и според мен е доста съмнително.

21 Става дума за река Владайска.

Обр. 21. Минерална баня в квартал Княжево (план според Хр. Шанов, 1990)

Fig. 21. Mineral bath in Knyazhevo residential area (layout according to Хр. Шанов, 1990)

257


Информационната карта на банята съдържа и планова схема22, в която са отра-зени две части – мъжка и женска. Те се състоят от съблекалня и къпалня, които са разположени на една осова линия с изключение на съблекалнята в женската част. В къпалните на двете части има басейни с различна форма – басейнът в мъжката част е правоъгълен, а басейнът в женската част има кръгла форма. Днес „кубенцето“, за което съобщава Евлия Челеби, се намира над басейна в

женската къпалня и е превърнато в псевдокупол, защото е покрито от шестоъгъл-на тухлена призма. Наличието на купол само над басейна в женската къпалня дава основание да се предполага, че първоначално банята се е състояла само от едно помещение с купол. Впоследствие това помещение е превърнато в женска къпал-ня, което пък е наложило изграждането на мъжката част. През 1938 г. е проведен основен ремонт, в резултат на който банята добива днешния си вид. Доминиращ елемент в силуета на банята е шестоъгълната тухлена призма, която излиза от рав-нината на покривната конструкция и обгражда псевдокупола.

Църкви, временно преустроявани като джамии

Става дума за църквите „Св. Георги“ и „Св. София“, които през османския период са преустроявани като джамии, а след Освобождението са възстановени. Б. Филов пише, че църквата „Св. Георги“ е обърната в джамия „още в първите години на XVI век“ (Филов 1933, 70). От Евлия Челеби се разбира, че преустроената църква е наре-чена Гюл джамия (Пътуване 1909, 698). Във връзка с названието на джамията Е. Х. Айверди пояснява, че според архивни документи тя е наричана Гюл-Баязид Вели (Ayverdi 1982, 97). Това название означава, че църквата е преустроена като джамия при управлението на султан Баязид II Вели (1481–1512), което пък потвърждава по-соченото от Б. Филов време на нейното преустройство.Сведенията на Евлия Челеби за Гюл джамия са много оскъдни. Отбелязано е

само, че в „старо време“ тя била „голяма черква“, както и че има „кубе и едно симе-

22 Плановата схема на банята е изработена от архитектурния техник Хр. Шанов.

Обр. 22. Минерална

баня в квартал Княжево: поглед от северозапад

Fig. 22. Mineral bath in Knyazhevo

residential area: view from the

northwest

258


трично минаре“ (Пътуване 1909, 698). Повече сведения за нея дава Б. Филов, който пише: „до югозападния ъгъл на сградата е било пристроено и едно минаре, а трите ѝ страни, с изключение на източната, са били обиколени с открит навес“ (Филов 1933, 71). Частично потвърждение на това описание е един много известен акварел на Й. Обербауер от 1906 г., изобразяващ църквата „Св. Георги“. Според А. Иширков на източната страна на джамията имало медресе и гроб на бележит турчин, както и „бунар, от който българките черпели вода за здраве“ (Иширков 1912, 20–21).Една от най-важните промени при преустройството на църквата е подмяната на

нейните стенописи с нова – мюсюлманска декорация. Б. Филов е публикувал фраг-мент от тази декорация, която е била запазена до 1915 г. (Филов 1933, 59, обр. 38, 71).В основите на църквата „Св. Георги“ е запазено едно абсолютно необичайно

съоръжение както за църковна сграда, така и за джамия. Имам предвид същест-вуващият до днес хипокауст, по повод на който Б. Филов пише още през 1928 г., че църквата „Св. Георги“ е изградена върху топлото отделение (caldarium) на римска баня (Филов 1928, 48). Подобен извод се съдържа и в една по-ранна публикация на автора. В нея той коментира резултатите от археологически разкопки в църквата, проведени през 1915 г. и през пролетта на 1921 г. (Филов 1922, 183–197).Преустройството на църквата „Св. София“ в джамия става в края на XVI в. при

управлението на султан Мурад III (1574–1595), а не в началото на същия век, както пише А. Иширков (Иширков 1912, 18). Б. Филов отбелязва, че преустройството е направено по инициатива на великия везир Сиявуш паша (Филов 1913, 152). Евлия Челеби нарича Сиявуш паша „Сюлеймановия везир“ (Пътуване 1909, 699), но гре-ши, защото султан Сюлейман I не е имал везир на име Сиявуш, а султан Сюлейман II е управлявал през периода 1687–1691, т.е. доста години след смъртта на Сиявуш паша и след посещението на Евлия Челеби в София. Сиявуш паша е бил по произ-ход хърватин и три пъти велик везир на султан Мурад III – през 1583, 1586 и 1592 г. Умрял е през 1601–1602 г. и е погребан в гробището при Еюб Султан джамия в Ис-танбул (Süreyya 1996b, 1517).Според Евлия Челеби тази джамия също била в старо време черква. За нея той

пише, че е покрита с олово, има едно минаре и се намира на една възвишеност (Пътуване 1909, 699). От последното сведение се разбира, че става дума за бившата църква „Св. София“, тъй като само тя е издигната на най-високото място в града23.След завладяването на София от османците през 1385 г. достъпът на местните

християни до църквата бил забранен. Поради това тя била в много лошо състо-яние, което наложило провеждането на значителни възстановителни работи по сградата с оглед на ползването ѝ като джамия. Тогава е направено и минарето, раз-положено при южната страна на преддверието, т.е. вдясно от входа.Според повечето пътешественици, посетили София през XVII и XVIII в., джа-

мията се отличавала като една от най-добре запазените и величествени сгради в града. От спомените на Г. К. Дриш се разбира, че тя е била и добре обзаведена (Немски и австрийски пътеписи, 249–250). Той подчертава, че за разлика от джа-мията на Махмуд паша (Бюйюк джамия) в джамията на Сиявуш паша „има една затворена с дървена решетка стая, която е с една стъпка по-висока от останалата част на сградата и е постлана с килими. Тя е предвидена за великия везир или за

23 Доказано е, че църквата „Св. София“ е издигната в началото на VI в. върху развалините на две по-стари църкви (Филов 1928, 52).

259


други паши, когато идват“. Освен това Г. К. Дриш изтъква, че и „в двете джамии има по една затворена стая за жените“ (Немски и австрийски пътеписи, 250). Комен-тирайки сведенията на Г. К. Дриш, Б. Филов пояснява, че мимберът в джамията е изработен от камък и все още бил запазен с изключение на стъпалата му (Филов 1913, 155).През XIX в. сградата на джамията е подложена на разрушения, предизвикани

от големите земетресения на 23 март 1818 г и на 18 септември 1858 г. При първото земетресение се разрушила олтарната ниша, където бил михрабът на джамията, а през второто земетресение паднала горната част на западната стена и на мина-рето. Според една легенда на местните християни мютевеллията (управителят на вакъфа) Есад Ефенди разрушил олтарната ниша преди земетресението, за да си направи хамам с вложения в нея материал. При второто земетресение загинали синовете на този мютевеллия – две момчета, които били засипани със строителни материали (Филов 1913, 160).Сградата на джамията остава частично разрушена до края на XIX в. Свидетел-

ство за това са по-скоро няколко акварела на Й. Обербауер (Каталог 2010), отколко-то една гравюра в пътеписите на Ф. Каниц от 1871 г., за която не може да се каже със сигурност, че отразява действителните разрушения по сградата (Kanitz 1880, 212). След 1900 г. започва поетапно възстановяване на църквата.

***Най-важният извод от изтъкнатото дотук е, че разгледаните сгради обогатяват

архитектурното наследство в София и дават известна представа за спецификата на османската архитектура в града от XV и XVI в. Един от основните източници на ин-формация за архитектурата на повечето от разгледаните паметници са акварелите на австриеца Йозеф Обербауер (1854–1926). С реалистичния си рисунък тези твор-би придобиват значение на исторически документи за архитектурното решение на изобразените от художника паметници.

P. S. Приложените планове са пречертани от младия архитект Юнал Нуриев, на когото изказвам благодарност.


Баласчев 1920: Г. Баласчев. Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове. София, 1920.

Васильов 1934: Т. Васильов. Спомени за лица и събития през XIX и ХХ век. София, 1934.Венедикова 1996: К. Венедикова. Синовете на Аблуллах. – Български фолклор 3–4, (1996),

4–20. Григорова 1984: К. Григорова. Старините в центъра на София. Пътеводител. София, 1984.Добруски 1901: В. Добруски. Материали по археологията на България. – Сборник за

народни умотворения, наука и книжнина ХVІІІ, (1901), 704–812.Ихчиев 1905: Д. Ихчиев. Материали за историята ни под турско робство. – Известия на

историческото дружество в София І, (1905), 60–130.Иширков 1912: А. Иширков. Град София през XVII век (Материали за историята на София,

ІІІ). София, 1912.Казасов 1975: Д. Казасов. Някогашните наши градове. София, 1975.

260


Калицин, Мутафова 1998: М. Калицин, Кр. Мутафова. Исторически реалии за халветийския шейх Бали ефенди Софийски в новооткрито житие от XIX в. – В: Р. Градева, Св. Иванова (ред.) Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите. Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания, ІІ. София, 1998, 212–243.

Каравелов 1897: П. Каравелов. в-к Знаме, бр. 83 от 19 февруари 1897.Карадимитрова 2005: Кр. Карадимитрова. Сградата на Музея. – В: В. Николов (съст.)

Национален археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция 18. 05. 1905 – 18. 05. 2005 г. София, 2005, 29–36.

Каталог 2010: Йозеф Обербауер 1854–1926. Следите на града. Каталог. София, 2010.Кийл 2005: М. Кийл. Хора и селища в България през османския период. Събрани

съчинения. София, 2005.Костова 2001: З. Костова. Джамията „Софу Мехмед паша“ и превръщането ѝ в църква. – In:

Balkanlar’da kültürel etkileşim ve türk mimarisi uluslararası sempozyumu. Bildirileri (17–19 Mayıs 2000, Şumnu – Bulgaristan), І. Ankara, 2001, 427–438 / Културните взаимодействия на Балканите и турската архитектура. Международен симпозиум. Сборник от доклади (17–19 май 2000, Шумен – България), І. Анкара, 2001, 427–438.

Марков 1997: Н. Марков. Буюк джамия в София. Бележки за нейното минало. – В: М. Станчева (ред.) Сердика – Средец – София, ІІІ. София, 1997, 51–66.

Марков 1983: Хр. Марков. София в акварелите на Обербауер. Албумно издание, съдържащо 24 отделни цветни репродукции. София, 1983.

Миков 2006: Л. Миков. Османски паметници във Варненско (Намазгях-чешми и джамията в Суворово). – В: Л. Миков (съст.) Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV–XIX век). София, 2006, 249–273.

Миков, Кметова 1996: Л. Миков, Т. Кметова. Софиянецът Бали ефенди – мюсюлмански светец от XVI в. – Българска етнология 2 (1996), 31– 50.

Миков, Стоилова 2007: Л. Миков, А. Стоилова. Декоративно-монументална епиграфика в интериора на „Ибрахим паша“ джамия в Разград. – Български фолклор 4 (2007), 44–67.

Митов 1957: Ст. Митов. Антон Митов. Живот и творчество. София, 1957.Монеджикова 1946: А. Монеджикова. София през вековете. София, 1946.Немски и австрийски пътеписи: Немски и австрийски пътеписи за Балканите XVII –

средата на XVIII в. Увод, подбор и коментар Михаил П. Йонов. София, 1986. Петрунова 2005: Б. Петрунова. Ранни османски паметници в българските земи. София,

2005. Протич 1923: А. Протич. Буюк джамия в София и нейното място всред източната

християнска и мусюлманска архитектура. – В: Водач на Народния музей в София. София, 1923, 21–49.

Пряпорец 1901: в-к Пряпорец, бр. 8 от 30 май 1901 г.Пътуване 1909: Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII век.

Преведе от турски Д. Г. Гаджанов. – Периодическо списание ХХІ, 70, 9–10, (1909), 639–724.Райчевска 2006: Цв. Райчевска. Нов прочит на строителния надпис на Имарет джамия в

София. – В: Р. Ковачев, П. Тодорова, П. Цолева-Иванова (съст.) Обществени и религиозни сгради ХV-ХІХ век. Карлово, 2006, 85-93.

Станчева 1982: М. Станчева. Засводено помещение от XVI–XVII век в София. – Археологически открития и разкопки през 1981 година. Михайловград, 1982, 106.

Татарлъ 1966: И. Татарлъ. Турски култови сгради и надписи в България. – Годишник на Софийския университет, Факултет по западни филологии LХ (1966), 567–615.

Филов 1913: Б. Филов. Софийската църква Св. София (Материали за историята на София, ІV). София, 1913.

Филов 1922: Б. Филов. Разкопки в църквата Св. Георги в София. – Годишник на Народния музей в София за 1921 год. (1922), 183–197.

Филов 1928: Б. Филов. Стари паметници в София. – В: Юбилейна книга на град София (1878–1928). София, 1928, 46–55.

Филов 1933: Б. Филов. Софийската църква Св. Георги (Материали за историята на София, VІІ). София, 1933.

Харбова 1985: М. Харбова. Развитие на плановата и пространствената схема на османските култови сгради на Балканите (XV–XIX в.). – Studia Balcanica ХVІІІ (1985), 267–282, с приложение (254–266).

261


Христодоров 1940: Д. Христодоров. Църквата Св. Седмочисленици в София. София, 1940.Шалганов 2004: К. Шалганов. Проучване на останки от минерална баня северно от Баня

баши джамия, София, през 2003 г. – Археологически открития и разкопки през 2003 г. София, 2004, 212-213.

Шанов 2010: Хр. Шанов. Още нещо за мюсюлманските култови и обществени сгради в София и Софийско. – В: Л. Стоилова (ред.) Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи (Сердика, Средец, София, V). София, 2010, 257-268.

Ayverdi 1982: E. H. Ayverdi. Avrupa’da Osmanlı Mimari Eserleri, IV. Istanbul, 1982.Cambazov 2001: I. Cambazov. Sofya’da bugünkü osmanlı mimari eserleri. – In: Balkanlar’da kül-

türel etkileşim ve türk mimarisi uluslararası sempozyumu. Bildirileri (17–19 Mayıs 2000, Şum-nu – Bulgaristan), І. Ankara, 2001, 189–218 / Културните взаимодействия на Балканите и турската архитектура. Международен симпозиум. Сборник от доклади (17–19 май 2000, Шумен – България), І. Анкара, 2001, 189–218.

Clayer 1994: N. Clayer. Mystiques, État et société (Les Halvetis dans l’aire balkanique à la fin du XVe siècle à nos jours). Leiden–New York–Köln, 1994.

Ipşirli 1989: М. Ipşirli. Bulgaristan’daki türk vakıflarının durumu (XX. Yüzyıl Başları). – Belleten XLIII (1989), 679–707.

Kanitz 1880: F. Kanitz. Donau-Bulgarien und der Balkan, II. Leipzig, 1880.Keskioğlu 1969: O. Keskioğlu. Bulgaristan’da bazı türk abideleri ve vakıf eserleri. – Vakıflar der-

gisi 8 (1969), 309–328.Redhouse 1968: Redhouse. Yeni Türkçe–İngilizce Sözlük. Istanbul, 1968.Refik 1931: A. Refik. Mimar Sinan. Istanbul, 1931.Sofya Büyük Camii: http://tr.wikipedia.org/wiki (15. 09. 2010)Süreyya 1996a: M. Süreyya. Sicill-i Osmani, IV. Istanbul, 1996.Süreyya 1996b: M. Süreyya. Sicill-i Osmani, V. Istanbul, 1996.Vakıflar Genel Müdürlügü Arşivi: Müceddet Rumeli Defteri, № 988, 51-64.

OTTOMAN MONUMENTS IN SOFIA (buildings with changed and preserved function)

Lyubomir Mikov

After the Liberation of Bulgarian from Ottoman rule (1878) a large part of the Ottoman build-ings in Sofia were destroyed for various reasons, partly because of the sharp decline of the Turkish population in the city. Today Sofia has only a few Ottoman buildings. Some of these have long been reconstructed for other uses, but there are such that have been preserved as monuments.

The task I have set myself in this research is to construct a cultural and historical profile of the following buildings: Büyük Mosque, the Black Mosque, Banya Başı Mosque, mihrab wall from a namazgâh in Lozenets residential area, a vaulted premise of unknown function, a mineral bath house in Knyazhevo residential area and two churches (St. George and St. Sophia) tem-porarily reconstructed as mosques.

The conclusion is that the buildings in question enrich Sofia’s architectural heritage and give a certain idea about the peculiarities of 15th-16th century Ottoman architecture in the city.

One of the main sources of information about the architecture of most of the monuments are the watercolours of Austrian Joseph Oberbauer (1854-1926). With their realistic depiction, these works acquire the significance of historical documents about the architectural solution of the buildings painted by the artist.

262


ДВЕ РАННОХРИСТИЯНСКИ БАЗИЛИКИ В ОКОЛНОСТИТЕ НА НИКОПОЛИС АД НЕСТУМ

ВАНЯ ПОПОВА

Раннохристиянските базилики №№ 1 и 2 се намират в околностите на римския и ранновизантийския град Никополис ад Нестум при с. Гърмен, Гоцеделчевско (виж картата при Pillinger, Popova, Zimmermann 1999, Taf. 43, Abb. 175). Те са разкопани през 1978-1979 г. от екип с ръководител В. Попова и зам. ръководител Ю. Божинова (Попова 1979a; Попова 1979б). Целта на настоящето предварително съобщение е двете базилики да бъдат въведени в научно обръщение, като бъдат разгледани по-следователно според хронологията на изграждането им. Основно ще се спрем на техния архитектурен план, архитектонична украса и датировка.Кратки предварителни данни за базиликите, без планове и снимки, са даде-

ни в книгата на Н. Чанева-Дечевска (1999, 314-316). И двете базилики притежават стенописи и мозайки, предмет на други публикации (Попова-Мороз 1987, 15, oбр. 19-20; Попова-Мороз 1995, 583-584; Pillinger, Popova, Zimmermann 1999, №№ 66, 67, Taf. 44, Abb. 175-182; Popova, Pillinger, Lirsch, под печат). В обнародваните от други автори планове на базиликите със схемите на техните мозайки от документация-та, съхраняваща се в архива на Историческия музей в Благоевград (ползвана без разрешение от нейните автори В. Попова и Ст. Гошев), поради неправилно фото-копиране са допуснати редица грешки (обръщане на лява и дясна страна и оттам несвойственото място на мащаба и посоката „север“). Ето защо тези чертежи се различават от оригиналните и не трябва да се използват в този им вид (Vaklinova 1999, fig. 4; Паскова 2006, 231, 237, обр. 2-5; Паскова, Вълчев 2007, обр. 3).

Базилика № 2

Базиликата е разположена в южния край на село Гърмен. От тук до Никополис ад Иструм по права линия е по-малко от 1 км. Открита е под съвременна улица, спрямо която лежи косо, със значителни отклонения спрямо посоките на света – 35°.Теренът под подовите нива на базиликата представлява твърда песъчлива поч-

ва, бигор. При строителството той навсякъде е отделен от подовите нива със спе-циално насипан яркожълт-червеникав песъчлив слой, който ги изолира от тога-вашната земна повърхност и влагата и придава по-голяма устойчивост на подовите настилки.


Обр. 1. Базилика № 2: 1. План на базиликата с възпоменателната капела и гробниците (Ст. Гошев); 2. План с местата на мозайките в апсидата, паната отстрани на канцела

и в централния кораб, очертаващи канцела (Ст. Гошев)

Fig. 1. Basilica No. 2: 1. Plan of the basilica with the capella memoria and the tombs (S. Goshev); 2. Plan of the location of mosaics in the apse, the panels at the side of the chancel and in the

nave, outlining the chancel (S. Goshev)

264


Базиликата е трикорабна, едноапсидна, със синтрон, „П“-образна ниска олтар-на преграда, аркада със стилобат и едноделен нартекс. Вероятно е имало и атрий от запад, но той не е разкрит, тъй като се намира под разположената непосред-ствено до него съвременна къща. Началото на още едно помещение се проследява на север от нартекса, но то също не е разкрито, понеже попада извън проучваното петно. Допълнително помещение/капела с пет гробници (А и №№ 1-4) е изградено от североизток. Още една гробница № 5 бе намерена вкопана под пода на източна-та част на северния кораб, срещу капелата (обр. 1. 1; 2).Размерите показват средна по големина базилика, с леко скъсени пропорции и

твърде тесни странични кораби. Външните ѝ размери са: дължина 22,50 м, широ-чина 13,75 м, а заедно със североизточното помещение – 19,25 м. Вътрешните раз-мери на нартекса са 12,20 х 3,75 м; на централния кораб 14,25 х 7,50 м; на северния и южния кораб 18 х 1,75 м; на канцела 2,85 х 3,85 м; на североизточното помещение 4,15 х 4,10 м (с външни 12,50 х 7,50 м); радиус на апсидата 1,79 м и начална широчина от запад 3,50 м. Вътрешните размери на гробниците са: гробница А – 4,12 х 1,62 м; гробници №№ 1-4 са с почти същите размери, 1,75 х 0,87 м, а на гробница № 5 – 2 х 0,72 м. От частично разкритото помещение северно от нартекса се проследява стена с посока север-юг, дълга 2,50 м и широка 0,61 м, изградена от суха зидария и долепена към нартекса, което показва друг, по-късен строителен период.Дебелините на стените са близки – 0,75 м на северната и западна стена на се-

верния кораб и 0,83 м на северната стена на североизточното помещение. По-мал-ка на едни места, но и значително по-голяма на други, е дебелината на стената на южния кораб – от 0,63 до 0, 78 м. Много по-тънки са стените на гробниците №№ 1-4, вариращи от 0,34 м (общата западна стена с гробница № 4) до 0,42 м (об-щата стена с гробница № 2).Техниката на изграждане е opus mixtum. Използвани са речни камъни, тухле-

ни редове и спойка от хоросан. При някои от по-добре запазените във височина стени се хваща началото само на първия тухлен ред. Почти навсякъде хоросанът е сиво-бял или белезникав, с лек розов оттенък от натрошените парченца тухли, което означава едновременност на изграждането. По-ярко розов той е при горната

Обр. 2. Базилика № 2: Разрези през базиликата и капелата с гробниците (Ст. Гошев)

Fig. 2. Basilica No. 2: Cross sections of the basilica and the capella memoria with the tombs (S. Goshev)

265


подложка на мозайката и в хоросановите гнезда на канцела, очевидно от втория етап на изграждането на интериора и неговата декорация. При външния край на апсидата и стената, допряна до северната стена на нартекса, e използван сух пъл-неж, без спойка, както и отделни фасадно обработени малки блокчета. Пълнеж от цепени камъни има по северната стена на североизточното помещение.На много места като сполии (Досева 2008) са използвани римски и късноантич-

ни мраморни архитектонични елементи – блокове и профилирани облицовъчни плочи. Такъв мраморен блок е вмъкнат в южната част на апсидната извивка, в се-верозападния ъгъл на североизточното помещение има „Г“-образен блок, в хоро-сановата подложка на мраморната настилка на канцела – фрагменти от тънки про-филирани облицовъчни плочи. Изцяло в мраморна техника е изградена гробница А, устроена в североизточното помещение. Подът, вертикалните стени и плоският таван са от масивни мраморни плочи-блокове, захванати отвътре и помежду им с железни скоби.Всички прагове в базиликата са мраморни, както и всички импости, кемпфери

и транзени. Но мраморът е от различен вид и произход и обработен в различни ра-ботилници. Най-бляскав, искрящ и светъл той е при праговете и някои от транзе-ните, докато при импостите и кемпферите повърхността е по-матово-белезникава.От двата стилобата на централния кораб по-добре запазен е северният. Ши-

рочината на стилобата в него е 0,67 м и в най-запазените си части той се издига спрямо мозайката на централния кораб от 8 до 10 см, но, като се има предвид не-избежното слягане през вековете, може би в действителност и на повече. Висо-чината на стилобата е нарочно елиминирана по време на последващо преустрой-ство в източната му част, за да се направи тухленото и каменно покритие върху гробницата № 5 в северния кораб. Съдейки по най-западната му част, стилобатът е бил със застроен (поне) първи интерколумний. В случая това е тънка стеничка,

Обр. 3. Базилика № 2: Глазираният отвътре съд, намерен върху гробница А (снимка К. Карабельова)

Fig. 3. Basilica No. 2: The glazed from inside pot found on tomb A (photo A. Karabelyova)

266


покрита със стенописи (Pillinger, Popova, Zimmermann 1999, Taf. 73, Аbb. 180). Те лягат върху стенописите на западната стена на централния кораб и така обознача-ват вероятно един по-късен етап на запълване на първия интерколумний, без да е ясно дали това обхваща само частично или изцяло височината от нивото на сти-лобата до интрадоса му. Другата възможност е стеничката да обхваща само първия интерколумний, защото повтаря съществувалия, но незапазен най-западен тухлен стълб. Теоретически е възможно преграждането да бъде комбинирано – първият интерколумний да е със стеничка и стенописи, а останалите – с транзени. Както ще стане дума по-долу в анализа, съществува също вероятността интерколумният сре-щу североизточното помещение да е оставен отворен. Близко до източния край на

Обр. 4. Базилика № 2: 1. Архитектонични елементи – праг пред нартекса, фрагменти от двустранно украсена ажурна транзена и от друга с „люспи“ (Ст. Гошев);

2. Архитектонични елементи – импост, кемпферов капител и база на колона (Ст. Гошев)

Fig. 4. Basilica No. 2: Architectonic elements – threshold before narthex, fragments of two-sided open-worked transenna and another one with "scales" (S. Goshev);

2. Architectonic elements – impost, Kempfer capital and column’s base (S. Goshev)

267


затворения интерколумний, in situ върху стилобата, бе открита половинка от база. Южният стилобат е почти изцяло разрушен при прокарването на съвременната канализация и се проследява само в субструкция.Страниците на входа от нартекса в северния кораб и предположително в цен-

тралния, където не са запазени, са оформени изцяло от тухли. Нартексът е покрит с тухлена настилка, която продължава и в северния кораб до източния край на гробница № 5. След това на изток настилката се сменя с каменни плочи. И двете настилки на северния кораб вероятно са от етапа, когато е изградена гробницата. Но преди това най-вероятно и северният, и южният кораб са притежавали мозай-ки, защото и в двата случая са намерени огромно количество тесели от подова мо-зайка, при положение, че мозайката на централния кораб е почти изцяло запазена, а подовото ниво на южния кораб е изцяло разрушено при прокарването на канали-зационната система в този участък на с. Гърмен. Праг от двукрила врата е намерен при входа в нартекса (обр. 4. 1). Втора вра-

та, разположена по централната ос, е при входа от нартекса в централния кораб, където прагът (и съответно вратата) е значително по-малък. Още две еднокрили врати са изградени при влизането от нартекса в двата странични кораба. Тук от едната страна на входа има добре оформена тухлена страница с нормален размер и втора, съвсем малка във формата на отстъп при другата страна. Тези страници са конструктивно свързани със стените на централния и на двата странични кораба. Доста тесните размери на страничните кораби, еднокрилите врати тук и по-късно-то преграждане на най-западния интерколумний сочат, че поне в северния кораб движението е било по-ограничено, затруднено и до известна степен изолирано от това, което става в централния кораб.Може да се направи една примерна реконструкция на базиликата във височи-

на, основаваща се на две рухнали арки (в западния край на северния кораб и в източния на северното помещение), намерените колони, техните бази, импостите и кемпферите. Базата в северния кораб е от късноантичен компактен висок тип, с опростен профил и възстановени размери 36,5 х 36,5 х 27,5 см (обр. 4. 2). Не са от-крити цели колони, но най-добре запазените са с диаметри 30 и 32 см. Няколкото импоста, изцяло или частично запазени, с размери 45 х 37 х 7 см, имат леко издъл-жена, но все пак по-близка до квадрата основа (обл. 4. 2), което насочва към ранния им произход. Двата кемпфера при падналата арка в западния край на северния кораб притежават размери съответно 63 х 40 х 20 см и 59 х 39 х 27 см (обр. 4. 2).Намерените in situ две рухнали тухлени арки с два импоста (размери 63 х 40 х

20 см и 59 х 39 х 27 см, срв. обр. 4. 2) показват, че въпреки сравнително не големите размери, в базиликата е използвана не колонада, а аркада. Тя е изградена от ветри-лообразно поставени тухли, споени с бял хоросан. И двете арки са широки 2,10 м, но имат различни запазени сега височини. Тази в северното помещение е висока 1,90 м и със същата дълбочина, докато височината на арката в северния кораб е само 1,02 м, без запазена дълбочина. Разликата се дължи на това, че при падането едната арка се е усукала и загубила при това действителния си размер. Още части от паднали арки, но в по-фрагментарно състояние, се откриха най-вече в северо-източното помещение. Тук при падането си, покривната конструкция, а допълни-телно и в следствие на оскверняването и плячкосването на църквата при варвар-ските нашествия през VI в., целостта на гробовете е нарушена от покритието до

268


реда на скелета. В резултат някои, макар и малобройни архитектонични елементи от транзените, бяха намерени именно в гробовете.Съдейки по размерите на арките и дължината на корабите, на всеки стилобат са

били издигнати 4 или 5 колони с арки и интерколумнии съответно от 2,20 или 2,50 м. Размерите на базиликата и тесните странични кораби правят възможно допус-кането, че това е базилика от елинистически тип, с по-висок среден кораб, по-ни-ски странични и двускатен покрив. Прозорците са били разположени във високата част на средния кораб, в страничните кораби, в апсидата и в северната стена на северното помещение. Покривът с тегули и имбрици, носен от дървена конструк-ция, е рухнал и изгорял при пожар, оставяйки множество въглени и фрагменти от керемидите. Обичайно е капелата да е покрита с едноскатен покрив, започващ от северния кораб.Мозайките, покриващи изцяло наоса и двете дълги пана отстрани на канцела,

не заобикалят и не са разрушени от амвон и солея. Това е така, защото амвонът се появява едва в първата половина на V в. (Досева 2008, 267), а според мнението на цитирания автор, за което изказвам благодарността си, солеята в нашите земи от тази епоха е рядко явление. Тъй като нивото на запазените плочи от мраморна настилка и на хоросановите

гнезда, където такива плочи липсват, е малко над мозайката, канцелът очевидно е бил леко повдигнат спрямо наоса. Една по-голяма плоча от мраморната настилка на канцела, заедно с хоросана под нея, е отместена при рухването на покрива на ба-зиликата. С цел изравняване, на места настилката на канцела е попълвана с мрамо-рен трошляк и парченца. Още три мраморни плочи бяха разкопани на границата между канцела и олтара, съответно с размери 42 х 34 х 4, 5 см; 57, 5 х 36 х 3 см; 29 х 11 х 3 см. Първата от тях, намираща се в най-източната част на северния кораб, играе ролята на стъпало и се издига с 8, 5 см над останалите, като освен това има жлеб (размери 4 х 4 см и дълбочина 3 см). Вероятно той е предназначен за ниска пре-града, която се е отваряла/отмествала и играела роля на врата, така че освен през централния вход от запад, в канцела се е влизало и странично от север. Разликата във височината на това стъпало и северния кораб доказва, че последният е бил не само по-висок от наоса, но също така и от канцела. На свой ред апсидата е с 12 см по-високо издигната спрямо нивото на канцела.Мозайките, намерените архитектонични елементи и гнездата за тях очерта-

ват отвън и отвътре нисък „П“-образен канцел. Неговото пространство граничи с двете тесни мозаични пана (с посока изток-запад), разположени от север и юг, с мозайката на наоса от запад и с апсидата от изток (обр. 1. 2). Всичко това показва, че преградата на канцела не се е допирала до колоните между централния и стра-ничните кораби и така не е преграждала цялата широчина на централния кораб.При разкопкитe са намерени части от стилобата/подиума на олтарната прегра-

да, за което съдим по тесните правоъгълни и квадратни гнезда, издълбани в до-лните повърхности (обр. 6. 2). Подобни гнезда са разположени и по страничните и задни повърхности на транзените и обозначават местата на закрепване между тях и стълбовете. При възстановката на канцела използваме още вътрешните раз-мери на хоросановите гнезда за транзените и стълбчетата между тях и сравнени-ето с други канцели, особено от района на Никополис ад Нестум (обр. 12. 2). При стълбчета размерите на гнездата са 41 х 21 см и 55 х 25 см; при средните по големина

269


транзени – 60 х 27 см и 70 х 28 см; и накрая при най-големите транзени наблюдава-ме големи вариации – 85 х 30; 82 х 58; 87 х 60; 98 х 31; 101 х 52 см. Дебелината и дъл-бочината на хоросановите легла варира, което е свързано с различната дебелина на реалните мраморни елементи.Размерите на хоросановите гнезда и елементите на канцела в Гърменската ба-

зилика № 2 съвпадат до голяма степен с реалните елементи на високата олтарна преграда от с. Ореше и с някои ниски олтарни прегради, чиито стълбчета завърш-ват с „ябълки“, подобно на тези от Република Македония и Гърция. Според дължи-ната на лявата и дясната част на фасадата на канцела в Гърмен, а именно 3,75-3,80 м и като се остави място за входа, тук могат да се реконструират два варианта. При първия, отляво и отдясно на фасадата има само по една голяма транзена между две стълбчета, а при втория – по една средна и една малка транзена между три стълбчета, което повече отговаря на многообразието от габарити при канцела в Гърмен. При страничните прегради пространството позволява поместването на две транзени, голяма и средна, с три стълбчета, ъгловото общо с фасадата, и, както

Обр. 5. Базилика № 2: 1-2. Фрагменти от профилираните краища на ажурни транзени с „люспи“ (снимка К. Карабельова)

Fig. 5. Basilica No. 2: 1-2. Fragments of profile ends of open-worked transennae with "scales" (photo K. Karabelyova)

270


се убедихме, с място за съвсем малък вход от северната страна. Поради разрушени-ята не разполагаме с данни за още един подобен вход в южната преграда.При проучванията на базиликата не бяха открити стълбчета от най-често сре-

щания тип за района (а именно с декорация от вписани правоъгълници), към които се захващат транзените (Лилчик 2002, 1035, II.А.1; Досева 2008, 264, бел. 26). Възможно е няколко фрагмента с правоъгълно сечение да представят друг тип, при който централната част е неполирана, но краищата – полирани, подобно на стълбчето от базиликата в Суви ливади при Доленци (Лилчик 2002, 758). Вероятно на подобни стълбове принадлежат двете мраморни топки („ябълки“) с издължена форма и размери 11 х 9 см (обр. 6. 1).Според декорацията, профилировката и наличието на ажурни и плътни не-

ажурни участъци се различават три основни типа транзени. Повечето преградни плочи от базиликата са профилирани, имат ажурен характер и една и съща основ-на украса, макар че размерите им, профилировката и допълнителната декорация варират (обр. 4. 1; 5; 6. 1; 7). Ажурната пластична украса представлява риби люспи

Обр. 6. Базилика № 2. Елементи на канцела (снимки К. Карабельова): 1. Фрагмент от плътно изработена транзена с Малтийски кръст и две „ябълки“ от стълбчетата на канцела; 2. Фрагменти от стилобата на канцела с жлебовете за инсталиране на стълбчетата

Fig. 6. Basilica No. 2. Chancel elements (photo K. Karabelyova): 1. Fragment of transenna with Maltese Cross and two "apples" of the chancel piers; 2. Fragment of the chancel stylobate with the socket for installation of the piers

271


с извита нагоре част. Други, също ажурни фрагменти, показват двустранна гра-вирана украса, непосредствено до профилировката и около началото на първата „люспа“. При тях профилировката е най-сложна, горната част започва с плътни участъци с гравирани изображения – клонки с листа, два последователно вписани един в друг ромбоида с конкавни страни и лилия. Изображенията са от двете стра-ни – фасадната и вътрешната. Надолу след плътните участъци започва ажурната част с люспите. Според концентрацията на този тип плочи, най-вече при бемата, и богатата двустранна украса, те се отнасят към главната, западната фасада на ол-тарната преграда.При втория тип транзени липсват плътните начални участъци и ажурно из-

работените люспи започват веднага от рамките. Тези плочи имат по-опростена профилировка и по-дебели краища. Това вероятно са най-големите плочи, инста-лирани на страничните фасади на канцела. Другата възможност е те да запълват интерколумниите на колонадата между северния и средния кораб и/или евенту-алния вход към капелата откъм северния кораб. Третият тип плочи приличат по дебелина на втория, но са неажурни, плътни, a профилирането е по-класическо, с единствена украса на лицевата страна – Малтийски кръст.Количеството на откритите разнообразни плочи около бемата, източната част

на северния кораб и в североизточното помещение е обилно. Този факт още веднъж позволява да се мисли в две посоки. При едната може да се предположи, че канце-лът е съставен от различни по декорация и произход елементи. При другата, също вероятна, част от интерколумниите и може би входът откъм северния кораб към североизточното помещение са преградени с транзени, различни от тези в канце-ла. Специално по повод на транзените с Малтийски кръст има случаи, в които те се допълват с подобна декорация върху капителите на колоните, подобни на тези от с. Мусомище (Паскова, Вълчев 2007, обр. 7).При разкопките бяха открити малки фрагменти от много фина, профилирана

правоъгълна mensa sacra. Тя е с оттенък на слонова кост, блестящо полирана и де-бела 1,5 см. Устройството, елементите на подпорите ѝ и евентуално на кивория над нея не са достигнали до нас, тъй като точно средата и източната част на канцела бяха най-много разрушени, доста под нивото на няколкото запазени мраморни плочи и дори под техните хоросанови подложки.Полукръглата апсида е разграничена от предолтарното пространство с тънки,

поставени вертикално и редуващи се бели мраморни и черни, вероятно специал-но изпечени (теракотни ?) плочи. Според запазените участъци подът на олтара е покрит с мраморни правоъгълни и почти квадратни плочи с различни размери, образуващи редове с посока север-юг. При дъгите на апсидата са използвани три-ъгълни плочи, извити сегменти и дребни безформени късчета, които да запълнят трудните участъци.Двустъпалният синтрон е построен допълнително, без конструктивна връзка,

но прилепва плътно към апсидата. Първото стъпало е с почти 20 см по-високо от подовото ниво на апсидата и има широчина 24 см. Изградено е от средни по раз-мер каменни блокове с не добре обработено лице. Хоризонталната му част не е запазена, а вертикалната е измазана и е покрита със стенописни пана. Тъй като подът застъпва и покрива малко от стенописите, очевидно те предшестват изра-ботването му. Второто стъпало, издигащо се с 25 см над пода, е изградено по същия

272


начин, но каменните блокове са малко по-големи. То е настлано с квадратни тухли (страна 32-33 см и дебелина 4 см) и една векторна тухла (10 см), а челото му е по-крито със стенописни пана (Pillinger, Popova, Zimmermann 1999, Taf. 74, Abb. 182).В тази част на базиликата бяха намерени фрагменти от плоско стъкло, принад-

лежащи на прозорците в апсидата. Освен това в източната част (канцел, апсида, южен кораб) бяха открити буквално килограми смалтови тесели в няколко цвята и 18 техни оттенъци. Тези тесели не са нито от пода на апсидата, която е покрита с мраморни плочи, нито от канцела, притежаващ също мраморен под, нито от прос-транството около и пред него, където подовата мозайка е почти изцяло запазена. Те са фини, повечето миниатюрни, а запазеният в редките случаи хоросан е бял, а не бледо розов, както е при подовата мозайка на наоса. Някои от смалтовите тесели са покрити с варак. Преобладаващият цвят с оттенъци е синият. Вероятно заедно със златните тесели те съставят най-вече част от фона, но така също от фигурални и орнаментални изображения. Теселите се отнасят към декорацията на конхата на апсидата, за съжаление изцяло разрушена. Това е един от редките случаи от този период по нашите земи, когато разполагаме със сигурни доказателства за същест-вуването на стенна мозаична декорация на конхата.Най-ранна от всички гробници в североизточното помещение на базиликата е

гробница А (обр. 1. 1). Тя изпълва само северната част на помещението. Във втората половина имаше само пръст. От разрезите се вижда (обр. 2), че покритието на най-късната гробница № 5 е малко по-високо от мраморния таван на гробница А. Към нивото на гробница № 5 трябва да се прибави и тухленият под на северния кораб, под който тя е изградена. От това следват два извода: (1) че ходовото ниво на бази-ликата е по-високо от гробница А; (2) че последната е била първоначално вкопана или полувкопана в земята.Разполагаме с няколко доказателства за изграждането на гробницата/мартирий

преди издигането на базиликата. Едното е изграждането на това помещение спе-циално за гробницата, като неговите стени, конструктивно свързани със северната стена на северния кораб, заобикалят и нарочно включват гробницата. Теорети-чески е възможно да се мисли за първоначален самостоятелен вход от изток към капелата. Но доста високо запазеното ниво на източната стена и проучването на оставащото свободно пространство не дадоха индикации за праг, вход и фикси-рано подово ниво. Затова най-вероятно в помещението се е влизало, най-малкото на някакъв последващ етап, от източната половина на северния кораб, малко пре-ди линията на канцела. За това свидетелства елиминирането на участъка от стена между северния кораб и допълнителното помещение, построяването на най-къс-ната гробница № 5, премахването на стилобата тук и устройването на нов тухлен под, вероятно сменил мозаичния. Също така концентрацията на фрагменти с ажу-рен и плътен характер предполага преграждането с транзени не само на запазени-те интерколумнии, но и на самия вход към допълнителното помещение.Начинът, по който е изградена гробница А, е рядък за нашите земи през късната

античност. Подът почти изцяло е покрит с мраморни плочи, само тук-там в запад-ната част е застлан с тухли. В източната част последната плоча изобщо липсва, като е останал само розовият хоросан под нея. Гробницата е изцяло изградена от солид-ни, но плоски мраморни блокове, включително и плоското ѝ покритие. Всички те са свързани помежду си с железни скоби с обичайната „П“-образна форма, с две

273


изключения. Скобата между първия и втория мраморен блок на северната стена се разширява кръгообразно в средата, а в краищата притежава симетрични наклеп-ки. Масовото използване на скоби има както конструктивна, така и предпазна функция, защото запечатва гробницата много сигурно и отварянето ѝ е трудно. До голяма степен използването на толкова солидни и споени помежду им със скоби мраморни блокове оприличава гробницата на мраморен саркофаг.В югозападния край на самата гробница бяха открити само три черепа, дребни

човешки кости и други дребни животински (от змия?). Никакви други находки не бяха намерени в гробницата, въпреки че пръстта бе внимателно пресята. Едва под хоросановото ниво на пода бе открита бронзова монета, кости и няколко кера-мични фрагменти. Над покритието на гробницата още в началото на разкопките бе открита долната част от голям съд от типа на гърне, покрит само отвътре със зеленикава глазура (обр. 3). На дъното му имаше парченца вар, въглени и остатъ-ци от животински кости, една от които череп с рогче, възможно агне или козле. Съдът, поставен върху гробницата, неговата глазура отвътре и животинските кос-ти показват, че той може би е използван в ритуално жертвоприношение от типа на курбан, но е проблематично дали съдът е късноантичен или значително по-късен.

Обр. 7. Базилика № 2.Фрагменти от транзените (снимки К. Карабельова): 1. От двустранно украсена ажурна преграда; 2. От ажурна преграда с „люспи“

Fig. 7. Basilica No. 2.Fragments of the transennae (photos K. Karabelyova): 1. Two-sided decoration of open-worked chancel; 2. Open-worked chancel with "scales"

274


Останалите гробници №№ 1-4 плътно се допират до гробница А, което, заедно с гробница № 5, е характерно за погребения ad/apud sanctorum и за мартириалния култ (Delehaye 1912; Delehayе 1933; Duval 1986; Алексова 1995, 12). Конструктивно най-напред са изградени гробници №№ 2 и 3, а след това – останалите две. Мра-морните покривни плочи на гробница А са включени конструктивно в северната стена на гробница № 3, като тази връзка се намира по-ниско от най-високо запа-зеното ниво на стените. За западните и източните стени на четирите гробници са използвани стените на североизточното помещение. Това се вижда и от обстоя-телството, че стените на гробниците застъпват стенописите на източната и запад-ната стена на помещението, но между самите гробници са изградени собствени стенички. Почти всички стени на четирите гробници са запазени малко по-високо от ни-

вото на затваряне на гробница А, а почти всички техни дълбочини са около 75 см. Подът е покрит с хоризонтално положени тегули, докато при главата положението на тегулата е косо и наподобява възглавие. Всички гробници са покрити с големи сиенитни плочи, които са пропукани, слегнали или пропаднали при падането на покрива на църквата. Но стените на гробници №№ 1-4 не завършват на ниво сие-нитна плоча, а продължават, без да знаем къде и как точно. Най-честите находки в тях са стенописи върху извита повърхност и вероятно се отнасят към засводената, не достигнала до нас горна част на гробниците. От една страна подобно засводя-ване би закрило изгледа към най-важната гробница А, но от друга това е честа кон-структивна ситуация (Marki 1997, fig. 4). Все пак липсват решителни доказателства за подобно засводяване в Гърмен, защото, въпреки високите стени, не е открито началото му. Освен това извитите части със стенописи може да са попаднали тук при рухването на покрива заедно с много други чужди на самите гробници архи-тектонични и прочие материали.Всички покойници са обърнати към изток, макар че анатомичният ред на ске-

летите е нарушен почти навсякъде, костите са отместени, а в един случай липсва самият череп. Върху подовете бяха открити малобройни находки: три фрагмента от амфори в гробници №№ 2 и 4, фрагменти от сива керамика и няколко железни предмета.Устройството на гробница № 5 е забележително с две неща. Едното е профили-

рането на долната част, на което съответства нещо като горен профил, образуван от лягането на покривната сиенитна плоча върху стените. Другото са специалните отвори на пода, които служат за вентилация на въздуха при загниването на плътта. Дълбочината на гробницата е около 85 см и така тя е по-плитко разположена от гробница А, но не и от останалите четири гробници. Погребано е лице с относи-телно висок за древността ръст, с дължина на скелета 1,80 м, с глава на изток и без погребален инвентар. Погребението е непокътнато, защото е под подовото тухле-но ниво, а сиенитната покриваща плоча бе само леко напукана, но не и отместена за отваряне на гробницата. Стените са изцяло покрити със стенописи в инкруста-ционен стил.Особеностите на гробницата, поместването ѝ в източната част на северния ко-

раб и липсата на инвентар сочат, че е погребан епископ. Относно другите четири гробници и техните погребения също предполагаме, че принадлежат на епископи. Интересна е една интерпретация в литературата за съществуването на епископ-

275


титуляр и епископ-наследник (Стойчева 2000, 128-135), което, приложено в нашия случай, дава възможност да тълкуваме двете двойки погребани индивиди като двама последователно служили епископа. Всичките пет гробници (без А) вероят-но принадлежат на духовни лица от времето на ранния и по-късния етап на бази-ликата, като най-късна е тази в северния кораб. След това в самата базилика не са правени повече погребения, било защото поне в североизточното помещение мястото е изчерпано или защото поместването им вътре вече не е било практика.По отношение на гробница А могат да се направят две предположения. Първо,

че отсечените глави на мъчениците са пренесени тук от първичното място на тях-ното погребение по време на строителството на базиликата и на специално пред-назначената за тях капела с гробница. Но според нас второто предположение има повече основания. Мраморната гробница е първичната, изградена в тази местност преди изграждането на базиликата. На около 50 м източно от апсидата на базили-ката при селскостопанска дейност случайно бяха открити поне две погребения от римската епоха. За сега не е ясно дали това са единични погребения към вила или представляват част от по-голям некропол на селище sub urbana, на който принад-лежи и мраморната гробница А. Ще напомним, че под хоросановата ѝ подложка също бяха намерени единични кости – т.е. това са вероятно индикации за по-ран-ни погребения и евентуално некропол. Но вкопаването и скриването ѝ в земята не се дължи само на езическата традиция, засвидетелствана у нас – както е в некропо-ла около църквата „Св. София“ в Сердика. Наличието само на черепи и липсата на тела е показателно за преследванията на ранните християни от епохата на Тетрар-хията. Гробницата в Гърмен е била почитана преди изграждането на базиликата, затова тя не е случайно открита, а е нарочно включена в обема на базиликата чрез изграждането на капелата.Североизточното помещение не е крипта поради заеманата позиция спрямо

дневната повърхност и ходовото ниво на базиликата; нито е езически мавзолей, където погребенията се извършват по друг начин и не са концентрирани около едно първично.Редкият начин на изграждане със солидни мраморни блокове и наличието само

на черепи без тела не позволява капелата без колебание да бъде причислена нито към мартириите, мястото на мъченическата смърт, отбелязвано чрез специфични архитектурни форми (апсида, октагон, триконх, тетраконх, кръст и др.) и различ-но устроен реликварий/реликварии, нито към техните погребения извън лобното им място (Grabar 1946, 77, 155-156; Bospachieva 2001). При разкопките не са намере-ни и реликварии, но те биха могли да бъдат ограбени или спасени при варварските нашествия или просто да липсват, защото на етапа на изграждането на мартирия все още е господствал култът към телата (Алексова 1995, 12).Въпреки че почти квадратната ѝ форма е близка до по-семплите планове на

най-ранните мартирии, капелата се отличава от тях чрез грижливото запечатване на гробницата-мартирий посредством скобите. Това не позволява свободния дос-тъп до тялото на мъченика и реликвите, които според практиката се посещават и докосват не само в деня на мъченическата смърт, а постоянно. Обратното, гробни-цата е вмъкната в едно относително малко и ограничено пространство, което не би могло да вмести потока на поклонниците. Преди изграждането на гробници №№

276


1-4 до мраморната гробница е можело да се направят само няколко крачки, а след това тя е станала практически недостъпна. Докато в архитектурно отношение по-мещението е капела или анекс, то в аспекта на погребението срещаме една ранна, все още неустановена и колеблива форма на мартириален култ. Тя съчетава в себе си елементите на обичайното езическо погребение в частично или изцяло вкопа-на в земята гробница (поради материала частично сходна с мраморен саркофаг) с елементите на погребение на мъченик от ранния етап, когато култът към телата предшества култа към техните реликви. На базата на всички съпоставки предпо-лагаме, че гробница А се отнася към епохата на големите гонения на тайните хрис-тияни от Първата и началото на Втората Тетрархия, но не по-късно от 30 април 311 г., когато Галерий смекчава отношението си към християните, издава на тази дата първия в историята на християнството едикт за толерантност, преди Миланския едикт от 313 г., и наскоро след това умира.Завареното положение на мартирия обяснява защо обектът на култа е от скрит

тип, също характерен за ранния етап (Бакалова 2003, 36) и познат у нас от послед-ните открития при мартирия под църквата „Св. София“ в Сердика (Шалганов 2002). Поради изброените доводи смятаме, че базилика № 2 е специално изградена точно тук поради съществуващия вече мартирий. Спрямо четирите гробници, допрени до нея, както и за гробницата на епископа в северния кораб, мраморната гробни-ца е свещен топос, locus sanctorum. От ранен мартирий-гробница, съществувал преди изграждането на базиликата, тя, чрез изграждането на допълнителното по-мещение, се превръща в една типична capella memoria, посветена на трима неиз-вестни мъченика от района на Никополис ад Нестум. Въпреки че в литературата липсват данни за мъченици в този район (Delehaye 1912; Zeiller 1918), притежаваме неоспорими археологически доказателства за тяхната мъченическа смърт (отсече-ните глави) и тяхното почитане от началото на III до края на VI в. (изграждането на базиликата и капелата и концентрацията на останалите гробници около мрамор-ната гробница). След изграждането на четирите гробници, допрени до мартирия, капелата фак-

тически се запушва, но вероятно инсталираният преди това вход с транзена/тран-зени от страна на северния кораб, непосредствено срещу гробница № 5, остава, без реално да води вътре поради плътното застрояване с останалите гробници №№ 1-4.Обикновено капелите, баптистериите, преходните помещения, анексите и

гробниците или се разполагат най-западно, или най-източно на страничните ко-раби, успоредно на тях; или са верижно подредени; или по напречната ос; или в още по-сложни пространствени вазимоотношения (Krautheimer 1986, fig. 60, 75; Zikos 1989, fig. 3; Лилчик 2002, 672, VII.57; 708; 872; Biernacki 2000, fig. 3a, 3b; Pültz 1998, Abb. 2, 3, 8; Lungu 1997, fig. 4-5; Hidri 2011, 26-28, Abb. 17, 46). Точни паралели за разположението на капелата на базилика № 2 в Гърмен липсват: в единични слу-чаи аналогията е по-късна и ситуацията не е плод на заварено положение, а е до-бре планирана предварително (Чанева-Дечевска 1999, 85, фиг. 55а); в други освен това предназначението е различно и входът не е от базиликата, а отвън (Лилчик 2002, 820, долу); в трети пък ако мястото и входът са същите, както в нашия случай, планът и функцията са различни (Pillinger, Popova, Zimmermann 1999, Taf. 48, Abb.

277


206). Трябва да отбележим и един неотдавна разпознат пример на мартирий към базилика от Ягодин Мала в Ниш, но там той е западно от базиликата и със съвсем друг план (Rakocija 2007, fig. 5). Също така трябва да подчертаем, че в нито един от случаите на сигурно идентифициран или предполагаем мартирий от късната античност у нас не откриваме сходен план с този от Гърмен (Бояджиев 1999; Bos-pacieva 2001; Попова 2010).Така се закрепва убеждението ни, че мраморната гробница е заварена, че бази-

ликата е построена нарочно на това място и че планът е изцяло съобразен с марти-рия. Той първоначално е бил от ранен и необичаен тип. Впоследствие е трансфор-миран в capella memoria към строящата се базилика от типа на ad corpus, но вместо целите тела са погребани само черепите. Най-вероятно необичайната мраморна гробница е била разположена сред един от римските/късноримските некрополи на самия Никополис ад Нестум или на сателитно нему селище в тази местност. Може би на това обстоятелство се дължат също така относително по-малките раз-мери на базиликата, защото тя е трябвало не само да включи в плана и обема си мраморната гробница и епископските погребения, но и да се вмести сред другите по-ранни погребения, без да ги наруши или с колкото се може по-малко вреди. В подобни некрополи езическите и християнските погребения съжителстват, но естествено около мартирия и раннохристиянската базилика се концентрират само тези на християните и тя придобива циметериален характер. Добавянето и бук-валното долепване на нови погребения до мартирия, църквата или концентраци-ята им около тях е добре познато от литературата (Deichmann 1970; Алексова 1995). Класически пример за подобно съчетание на мартирий с циметериална църква у нас ни предоставят ранните постройки под църквата „Св. София“ в Сердика (Шал-ганов 2002; Попова 2010).В по-новите примери от Балканите погребенията са и вътре, и вън от църква-

та. В двете базилики extra muros, тази в Нове и в циметериалната във Филипи, погребенията се разполагат по цялата дължина (Biernacki 2005, fig. 2a; Koukouli-Chrysantaki, Bakirtzis 2000, fig. 51), като в последната, отнасяна към втората поло-вина на IV в., виждаме също много тесни странични кораби. Могат да се цитират и много други добре известни базилики от IV в., около и по-малки от 25 м в дължина, с една полукръгла апсида, нисък канцел, тесни странични кораби и обикновено неразчленен нартекс. По-рядко са споменавани базилика б и в от Караново, както и тези от с. Крън, с. Долно Воден, с. Црънча и с. Барутин, а сред последно публи-куваните от нашите земи е и базиликата в с. Ореше (Чанева-Дечевска 1999, фиг. 60б-в, 63, 69, 84, 90; Milčeva 2006). Многобройни са и аналогичните примери за подобни базилики от Македония Секунда, Нов Епир, Вътрешна и Крайбрежна Да-кия и Херсонес Таврически (Лилчик 2002, 672, 705, 708, 752, 758, 812, 852, 872, 879, 942; Biernacki 2006, fig. 3c, 3e; Lungu 1997, fig. 7; Рültz 1998, Аbb. 3-4, 11).Прекалено тесните кораби, затварянето на първия от запад интерколумний,

входът в канцела не само централно, но и от север, по-високият северен кораб, по-местването именно в него на погребение на епископ и евентуалният вход/отваряне именно тук към капелата, са много показателни за богослужението в базиликата. Акцентът е поставен преди всичко върху наоса– чрез неговите размери, ясна ходо-ва линия, мозаичен под и затварянето на поне един, ако не и повече, интерколум-

278


ния. Но не по-малко внимание е отделено на разграничаването на подовите рав-нища на централния и северния кораб. Страничният е по-висок, обаче в неговото изолирано и тясно пространство може да се извършва движение само на ограни-чено количество хора, но не и значително струпване и дълго стоене на богомолци. При подобни тесни кораби може да се осъществи само транзитно движение към и от капелата. В такъв случай богомолците са стояли в нартекса и предполагаем-ия атрий и са влизали на малки групи, за да отдадат почит към мъчениците пред отвора/вратата/транзените на капелата на ранния етап на нейното съществуване.Другите две ходови линии (първата напречна, от наоса пред канцела на север

към капелата, улеснена от понижаването на височината на стилобата; втората странична в източната част на северния кораб с вход оттам към канцела) показват отново, че към и от капелата се е влизало/доближавало максимално посредством северния кораб и че тя действително е много важна за богослужението, защото се съобщава с канцела по двете линии.В базилика № 2 ранна е и формата на импоста, със страна, близка до квадрата,

и видът ажурни транзени, и стилът на мозайките. Използването на сполии, както и обичайната за века липса на амвон, също са особено показателни за средата и втората половина на IV в. (Досева 2008, 267).Подовите мозайки ни позволяват да бъде уточнена датировката на базилика-

та. Те са изработени в т.н. пуристки стил, представен от мозайките на южната ба-зилика в Марцианопол и базиликата в Кабиле (Попова-Мороз 1987, 15). Готските нашествия през 378 г. са важна дата за историята на Централните и Източните Балкани и всеки изследовател е поставен пред дилемата да избира дали даден па-метник от епохата е издигнат преди или след тях. Именно стилът на мозайките е един от ключовете за разрешаването й. Както марцианополските, така и гър-менските мозайки демонстрират изключителна пропорционалност и класическа трактовка в своите схеми, мотиви и съотношенията между поле, пано и бордюр, фон и изображение и в цветовете си. След класическата фаза на Константиновата епоха, подобна класицизираща стилова характеристика притежават паметниците на официалната пластика, мозайките и декоративно-приложното изкуство едва от епохата на Теодосий I. В изкуството от предшестващата фаза на Валентианите, на-пример в ранните мозайки под църквата „Св. София“ в Сердика и в една мозайка от Марцианопол (Попова 2010, 168), изображенията са третирани в съвсем друг, йера-тичен стил, а нефигуралните елементи са също некласически – груби, уголемени и несъразмерни. Ето защо мозайките и самата базилика № 2 в Гърмен следва да се отнесат към последната четвърт на века, но след 378 г., като бъде отчетено, че непо-средствено след нашествията животът трудно се е възстановявал и строителство и украшателство на храмове не е било възможно. Това предполага 80-те години на IV в. като най-вероятни за първия период на изграждане на базилика № 2 в Гърмен, инсталирането на нейната олтарна преграда и полагането на подовите мозайки.Тя има и допълнителни строителни периоди, добавки и преправки (синтронът,

всички гробници освен А, поправките, при които са приложени други строителни техники, затварянето на най-западния интерколумний и пр.), които най-общо се отнасят към V – първата половина на VI в. Според намереното в базиликата монет-но съкровище тя е разрушена във втората половина на VI в.

279


Базилика № 1

Базиликата е разположена в мeстността „Грамадето“, на около 2 км югозападно от града Никополис ад Нестум и много близо до пътя Гоце Делчев – Сатовча. Па-метникът е разрушен не само от времето, но и от постоянните селскостопански работи, най-вече от трактори, а след това и от брутално иманярско вмешателство, изтръгнало и направило на малки парчета почти всичко оцеляло дотогава. Иманя-рите откраднаха и всички по-големи архитектонични елементи, които бяха съхра-нявани в специално фондохранилище на читалището в с. Гърмен.По всяка вероятност базиликата е изградена върху рушевините на римско све-

тилище (според една намерена тук оброчна плочка) и други съоръжения, малки остатъци от които се откриха нахвърляни в ями и петна от разрушени пещи в юго-западната част и източно от базиликата;. Други части от стени с посока изток-за-пад, паралелни на базиликата, бяха открити югоизточно от нея, но, за съжаление, разкопките не продължиха. Така и не можа да се проучи дали това е базилика към някакво съпътстващо малко селище към Никополис ад Нестум или е манастирска църква/католикон. Последното предположение, изложено от нас (Попова 1979, 97), е повторено впоследствие от други изследователи (Тулешков 1989, 22; Чанева-Дечевска 199, 315).Базиликата е трикорабна, с една полукръгла апсида с тристъпален синтрон,

канцел с висока олтарна преграда, неразчленен нартекс и просторен атрий от за-пад (обр. 8, 10). В югозападната ѝ част са построени три допълнителни помещения с еднаква широчина, но с различна дължина. Първите две от запад заемат изцяло дължината на атрия, а третото – широчината на нартекса и съвсем малко от запад-ната част на южния кораб. Планът на самата базилика и на атрия е почти квадра-тен. Централният кораб е два пъти по-широк от всеки страничен. Съотношението на дължината на базиликата спрямо широчината я отнася към леко скъсените ба-зилики.Външните размери на базиликата, заедно с апсидата и югозападните помеще-

ния, са 38 х 20, 25 м. Апсидата е с външен радиус 3, 77 м, вътрешен – 2,50 и основа (север – юг) 5, 77 м. Общата дебелина на синтрона е 1, 85 и радиус 3, 12 м, с широчина и височина съответно на първото стъпало 0,43 х 0, 26 м, на второто най-широко – 1, 14 х 0, 25 и на третото – 0, 28 м. Това показва, че епископският трон е инсталиран именно на второто стъпало, което се потвърждава и от оловната скоба, инсталира-на в средата върху хоризонталната повърхност на същото стъпало.Бемата е с размери 5, 50 х 4 м (обр. 9). Останалото свободно от синтрона прос-

транство с размери 2,50 х 1,50 м е издигнато с 0,70 м над нивото на бемата. Цен-тралният кораб притежава размери 14,50 х 6,50 м, при страничните кораби те са 10,75 х 3,25 м, на нартекса – 14,50 м, какъвто е и размерът на всяка страна на атрия. Помещенията в югоизточната част съставят блок с общи външни размери 20,95 х 5,65 м, а вътрешните от запад на изток на всяко от тях съответно е 5,95 х 4,15; 9,65 х 4,15; 5,35 х 4,15 м.Базиликата е изградена от речни камъни, споени с хоросан. Цветът му е беле-

зникав при атрия и леко розов при корабите и наоса. При по-високо запазените стени има следи от тухлен опус. В отделни участъци, като например лицата на кра-ищата на синтрона, изцяло е използвана тухлата. При източните стени на север-

280


Обр. 8. План на базилика № 1 според Ст. Гошев: 1. Общ; 2. Базиликата

Fig. 8. Plan of basilica No. 1 according to S. Goshev: 1. General plan; 2. The basilica

281


ния и южния кораб виждаме по-тънки цепени или грубо загладени речни камъни, за да се постигне по-гладка фасада. Известни преправки се наблюдават в югоза-падния ъгъл на синтрона, където камъните са предимно речни, но вече споени с кал. Техниката на изграждане създава впечатление за единен и цялостен първо-начален строителен период. В сравнение с често срещаните сполии при базилика № 2, тук те липсват, а самите материали са по-грижливо подбрани и обработени.От изток бемата започва от ъглите на апсидата, без синтрона. От север и юг

границата на бемата са мозаичните композиции съответно в източните части на северния и южния кораб. Самата бема е била настлана с редуващи се по определен начин мраморни и тухлени плочи, които, с изключение на няколко фрагмента, не са достигнали до нас, за разлика от техните идеално запазени хоросанови легла. Отново по последните добиваме представа за дължината на транзените и за входа в канцела. На главната фасада на канцела, от двете страни на входа са разположе-ни две транзени, на северната те са три, с дължина от запад на изток съответно 1,85 м, 0,80 м и 0,93 м, а на южната дължините на трите гнезда са съответно 1,75, 1,30 и 0,57 м. Стилобатът от мраморни плочи на канцела има широчина 0,35 м. Крайни-те плочи от изток на северната и южната стена притежават правоъгълни и квадрат-ни жлебове с продължаващи тънки диагонални оси с оловни пластинки, вероятно подпомагащи инсталацията на транзените и стълбовете на олтарната преграда и бележещи пътя на отварящата се врата от страничния кораб към канцела.Конструкцията на олтарната преграда е висока „П“-образна. Тя минава плътно

до стилобата на страничните кораби, без да бъде вързана за него или за колона-дата му. Намерените in situ елементи са от падналите стълбове, които преминават нагоре в колонки чрез три еднакви и леко намаляващи като диаметър пръстени, имитиращи до известна степен база, a горната им част се трансформира в истин-ска колонка (обр. 11. 1).

Обр. 9. Базилика № 1. План на апсидата със синтрона, хоросановите гнезда на мраморните плочи на канцела и стилобата на олтарната преграда (Ст. Гошев)

Fig. 9. Basilica No. 1. Plan of the apse with the synthronon, the plastered foundations of the marble slabs of the chancel and the chancel stylobate (S. Goshev)

282


Стълбовете-колони са носели относително лек мраморен архитрав, на който, съдейки по паралелите, са били окачени подвижни завеси. При запазената висо-чина на единия от стълбовете-колони 1,68 м и предполагаемата височина на архи-трава, общата височина на олтарната преграда би била в границите на 2,20-2,50 м. Това е първият документиран при разкопки в района висок монументален канцел, засвидетелстван иначе при редица паметници от Балканите (Алексова 1996, обр. 95; Досева 2005, 21).Разполагаме с няколко малки колонки с идентични размери (обр. 11. 1-2), Едната

от тях е изцяло запазена, с височина 0,76 м и диаметри 0,24 и 0,22 м. На горния ѝ край е изработен двоен релефен пръстен, а на 0,32 м под него – други два последо-вателни пръстена. Те имитират профила на капител с абак, поставен върху колона и база. Спорно е, че тези колони също принадлежат на олтарната преграда, защото в много случаи подобни колонки с варираща височина са използвани за подпори както на mensa sacra, така също на кивория или на амвона (Jeličić-Radonić 1999, fig. 13, 14, 18). Най-малката изцяло запазена колонка е с височина 0,40 м и диаметри 0,14 и 0,10 м. Особеното е, че тя е вита и вероятно е част от кивория. За сега тя е сред редките примери на този тип от Югозападна България.Прави също така впечатление, че всички колони от базиликата, от големия и

малкия ордер, се различават от останалите в района поради силно изявената си пластична трактовка в очертанията, релефните пръстени и пропорциите. Елемен-тите на канцела на разглежданата базилика придобиват важно значение за исто-рията на високия канцел в долината на Средна Места. Подобно на синтеза меж-ду импостите и капителите, в резултат на който се ражда кемпферовият капител при големия ордер на колонадата, и в случая ставаме свидетели на нововъведе-ния, на нов композитен тип малък ордер в канцела. Той съчетава в себе си стълба и колоната, като отделните по-ранни техни елементи се опростяват, някои дори се елиминират, а останалите се сливат. Вместо база, правоъгълно и колонно тяло и капител, направени поотделно и след това инсталирани и нанизани един към

Обр. 10. Базилика № 1. Разрези според Ст. Гошев

Fig. 10. Basilica No. 1. Cross sections according to S. Goshev

283


друг, сега се борави само с пръстени върху едно единствено тяло, което преживява метаморфози от долу нагоре, преминавайки от стълб към колона. Забележително е, че колоните от големия ордер и колонките от малкия са доста сходни както по отношение на пропорциите, така и в пръстените си.Според цвета на мрамора, профилировките на намерените фрагменти и дебе-

лината им, в базиликата е имало най-малкото три мензи с правоъгълна форма. Част от стените са много фини и тънки, други – с по-голяма дебелина, но всички са идеално полирани. Централната е била най-вероятно разположена в канцела, непосредствено пред апсидата, над една предполагаема голяма и централно раз-положена мраморна плоча, ориентирана с дългата си страна в посока север–юг. От нея, както и от останалите подови плочи на канцела, са останали само отлично запазените хоросанови легла. Друга индикация за разполагането на св. Престол именно тук е изтърбушването и пропадането само на определен и голям хоросанов участък, което говори за ограбен или обратното, спасен реликварий при някои от варварските нашествия, тъй като при разкопките подобен не бе открит.Синтронът е изграден допълнително, вероятно в края на V в., като не е изклю-

чено той да е заменил по-ранен. За това съдим по различната му техника, голямата фуга между него и стената на апсидата и застъпването на стенописите върху нея от първия период. В по-добре запазения северен и южен ъгъл на синтрона са използ-вани три реда тухли, които образуват заедно с фугите от 15 см височина от 50 см.Част от пространството пред синтрона във вид на правоъгълник е украсено

с плочки в техника opus sectile, образуващи диагонална мрежа. В дъното между мозаичния правоъгълник и първото стъпало на синтрона са положени секторни триъгълници. От всички елементи in situ бе запазена само една бяла мраморна плочка, но по аналогия с декорацията в други базилики от Македония и Гърция

Обр. 11. Архитектонични елементи от базилика № 1: 1. От колонадата – бифорите, канцела и подпорите на мензата (?) (Ст. Гошев); 2. Капители: коринтски; колонка с коринтски капител (снимка А. Лирш)

Fig. 11. Architectonic elements of basilica No. 1: 1. Colonnade’s bifore columns, chancel and mensa supports (S. Goshev); 2. Capitals: Corinthian; column with Corinthian capital (photos A. Lirsh)

284


може да се предположи, че белите са се редували с черни. Челната повърхност на долното стъпало на синтрона е облицована с бели мраморни и сиво-черни, спе-циално изпечени теракотни плочки. Същото стъпало е настлано хоризонтално с тухли, от които са запазени само отделни фрагменти.Базиликата е от елинистически тип, с по-висок среден кораб, възможно и с гале-

рии. Конструкцията е поддържана от мощна колонада върху стилобат, носеща ар-хитрав. In situ в източната част на северния кораб бе открита висока база с размери 0,48 х 0,49 м. Нито една от колоните не бе изцяло запазена, но е сигурен размерът на долния диаметър – 0,46 м, което означава мощна и висока колона. Разполагаме с един малък и неизразителен фрагмент от капител, но намерен извън базиликата, източно от северния кораб (обр. 11. 2). Ако все пак той принадлежи на базиликата, ордерът на колонадата е бил коринтски. За този малък, неизразителен фрагмент от капител трудно се намират паралели. Той може да бъде подобен на коринтските капители от северната базилика на Стоби, на тяхната късноантична разновидност от Лопате и най-вече на капителите от централната базилика на Стоби (Лилчик 2002, 852; 1045, VII.175; 1050, VII.116). Откритият до апсидата на базилика № 1 капи-тел е ранен, от IV и първата половина на V в., което може би показва, че нашият фрагмент не принадлежи на базиликата, а на други по-ранни постройки в мест-ността „Грамадето“. В такъв случай въпросът за характера на големия ордер на ба-зиликата остава открит.Други два капитела с почти идентични размери са кемпферни, намерени непо-

средствено източно до апсидата, което ги отнася към бифорите на нейния прозо-рец. Третият кемпферен капител е малко по-малък. На страничната му фасада е представен изящно изработен латински кръст с разширяващи се краища и двойно очертани елементи, изработени с длето и свредел (обр. 11. 2).Нартексът и централният кораб са били изцяло покрити с мозайки. В централ-

ния кораб те стигат до канцелa. Подовете на страничните кораби са устроени ед-накво: в по-голямата си част те са били покрити с тухли, а в най-източната част – с мозайка, заемаща площ с дължина 3, 75 м. Няма данни за архитектурно преграж-дане на страничните кораби в източната им част, само мозайките разграничават тази част от останалата. При това тези мозаични „псевдотрансепти“ са издигнати спрямо останалата част на страничните кораби.Пак в източната част на северния кораб, успоредно на северната му стена, е из-

градено съоръжение от речни камъни и хоросан, което заема центъра на северната стена на обособената с мозайка част. Обикновено в литературата подобни, но по-дълги съоръжения се тълкуват като пейки, включително тези на базиликата в с. Ореше (обр. 12). Нашето предположение е, че в гърменската базилика то е завърш-вало с мраморен плот и антиминс и е служило като допълнителна маса в края на северния кораб. Вероятно втора подобна симетрична маса е имало в източния край на южния кораб. На тази/тези две мензи се слага църковна утвар или донесените от вярващите приношения (Kourkoutidou-Nikolaidou, Marki 1995, fig. 3). Особеното предназначение на най-източните части на страничните кораби е изтъкнато чрез повдигане на нивото им и чрез двете симетрично разположени и със сходни раз-мери, но не идентични мозаични композиции. Те именно създават впечатление за преграждане и за псевдотрансепти. Тъй като реални преградни стени пред мозай-ките не са изградени, може да се предположи използването на мраморни транзе-

285


Обр. 12. Базиликата в с. Ореше, първи (А) строителен период

(Milčeva 2006, Taf. 186): 1. План (Abb. 1);

2. Реконструкция на канцела (Abb. 5)

Fig. 12. The basilica in Oreshe village, first (A) construction

period (Milčeva 2006, Taf. 186): 1. Plan (Abb. 1);

2. Reconstruction of chancel (Abb. 5)

ни, на отделна колона или на дървени решетки, преграждащи получените по този начин дяконикон и протезис. Това не е изключено, защото дървото в областта на Средна Места несъмнено се използва през римската и ранновизантийската епоха в строителството, предвид традициите и наличието на обширните гори в района. От надписи е известно за култови статуи-ксоанони и дори за направата на дървен синтрон на ранновизантийската базилика от кв. Струмско на Благоевград (Mi-chailov 1966, №№ 294, 2241, 2338; Димитрова-Милчева 1995, 54).В северозападната част, непосредствено върху стилобата между наоса и север-

ния кораб и на нивото на мозайката в наоса, е очертано малко мозаично поле. То притежава собствена схема и ограничителни бордюри, като по този начин марки-ра вход и ходова линия между северния и централния кораб. Почти от средата на източната стена на атрия, от югозапад към североизток,

минава диагонален водопровод от 14 глинени тръби, който вероятно захранва раз-положения в атрия, но не запазен кладенец или т. н. кантарос или фиала. След това водопроводът продължава под нартекса в посока североизток. В самата базилика не бяха открити останки от него, но той е регистриран отвън, северно на апсидата, и се проследява в продължение на 2,20 м. От портиците на атрия са останали само три хоросанови петна от закрепването на техните бази пред източната му страна, с диаметри 0,67, 0,82 и 0,84 м.

286


В помещенията, долепени югозападно до базиликата, бяха открити множество фрагменти от кухненска и трапезна керамика, лампи и животински кости. Всичко това подсказва, че тези помещения са имали битови функции, в тях са се пазели известен брой съдове и може би се е приготвяла и консумирала храна. Указание за това ни дават две съоръжения. Първото е разположено съседно на най-голямото от югозападните помещения, от южната му страна и близко до неговия югозападен ъгъл. То се състои от две успоредни стенички от речни камъни и гранитни плочи, с дължина 1 м и широчина 0,50 м. Съоръжението представлява скара, вкопана в земята, подобно на съоръжението от епископския комплекс в Нове (Biernacki 2005, fig. 12c, 12d). След това месото е било разпределяно и консумирано, както и до сега, между църквата и клира от една страна и от друга от цялата християнска общност (с особено внимание към бедните, вдовиците и сираците). Второто съоръжение бе разкопано на разстояние 4,42 м североизточно от северния кораб, дълго е 1,85 м и широко 0,60 (0,53 м в североизточния край). То е ориентирано изток-запад и пред-ставлява две успоредни стени от каменни плочи, раздалечени на 0,47 м. Наоколо почвата бе с черен цвят и бяха открити само няколко керамични фрагменти.В самата базилика бяха разкопани две християнски погребения, ориентирани

на изток и без инвентар. Сред находките бяха и три вериги с кукички и кръст от поликандилион.У нас паралели за базилика № 1 (като цяло или за нейни отделни елементи и

декорация) откриваме в Старата Митрополия в Несебър (просторен атрий, него-вите и на корабите пропорции), в двата периода на базиликата в Кабиле (тук се прибавят и верижно подредени помещения, макар и от север), базиликите №№ 1 и 4 в Партикополис, църквата при с. Микрево и в частично разкритата базилика в местността „Хисарлъка“ в с. Гърмен (Станев 2007; Чанева-Дечевска 1999, 234-239; Petkov, Christova, Somova 1998; Pillinger 2006; Николов 1911). От Скопска Македония ще посочим северната и централната базилика на Стоби и църквата „Св. Еразъм“ в Охрид, с атрии от запад, една апсида и сходни пропорции (Лилчик 2002, 536, VII.38; VII.61). В Херсонес Таврически в едноапсидните базилики №№ 13 и 15 също откри-ваме верижно подредени помещения по дългата страна, обозначени чрез мозайка псевдотрансепти, с йонийски и други капители на колонадата (Pültz 1998, Abb. 8, 11;). Но всъщност художественият импулс за подобна монументална и просторна базилика и атрий, с класически пропорции, една апсида и верижно подредени от едната страна помещения, идва от земите на гръцка Македония, Епир и Ахайя. Паралелите са от базилики А, Б и Д в Амфиполис, а базилика А в Неа Анхиалос и базиликата при музея на Филипи ни предоставят, освен това пример за прегражда-нето на част от страничните кораби със стенички, транзени и колони (Zikos 1989, 59; Krautheimer 1986, 129, fig. 75; Kourkoutidou-Nikolaidou, Marki 1995, fig. 1).Всички цитирани базилики, с изключение на I период на Кабиле, са изградени

в средата и втората половина на V в., някои от тях прецизирани от средата до трета-та четвърт на същия век. Датировката на мозайките на наоса, на източните компо-зиции в страничните кораби и в апсидата на базилика № 1 също се отнася към пе-риода след средата до края на третата четвърт на V – началото на VI в. Средата на V в. трябва да се изключи като дата за изграждане на базилика № 1 предимно заради опустошителните хунски нашествия в 447 г. Архитектоничните елементи (базите, колоните с бази и кемферови капители, композитните стълбове-колони, малките

287


колонки от канцела, витата колонка, може би от амвона или кивория и фините правоъгълни мензи) също намират множество паралели у нас (Овчаров, Ваклино-ва 1987, обр. 81; Петрова 2002, обр. 2). Земите на Скопска Македония изобилстват с подобни примери на големия ордер на колонадата и малкия на олтарната преграда (Лилчик 2002, 558; 660; 752; 852; 1029; 1035; 1060-1061). Цитираните паралели също принадлежат на втората половина – края на V и като цяло на VI в. Те демонстрират, че от Места до Вардар съществува общ фонд на пропорции и планове в базилики-те, на тяхната архитектонична украса и в отделните форми и елементи.Обаче специално по отношение на базилика № 1 трябва да се признае, че голе-

мият и малкият ордер са неочаквано пластично трактувани, особено в релефните пръстени, с което се отличават съществено от местните и западномакедонските ателиета от епохата (срв. с всички материали при Vaklinova 1984; Лилчик 2002; Петрова 2002, 62; Досева 2004, 4, бел. 2 с лит.). Това ни дава основание да приемем, че в конкретния случай те са внос от юг, от други македонски или гръцки центро-ве, каменоломни и ателиета. Фигуралните мозайки и тяхната схема в наоса също не са характерни за района. Така по три признака, а именно план, архитектонична украса и фигурални мозайки, базилика № 1 не се вписва в местните традиции, а в тези значително пó на юг. Според подготвеното за публикация изследване на Ст. Дончева, в базилика № 1 е използвано златното сечение и това е още един важен аргумент за класическия художествен кръг, на който тя принадлежи.Малко са базиликите от днешните български земи, които не само имат класиче-

ски план и пропорции, но и са издигнати без нуждата от съобразяване с по-ранно построени сгради. Това ни кара да сме по-сигурни, че избраното място за строеж не представлява част от вече застроено селище, а относително свободна равна мест-ност, в която е основан манастир, чиято главна църква е обсъжданата базилика. Още едно съображение трябва да се има предвид, а че именно тук е по-логично да съществува голям манастир, а не селище от ранновизантийската епоха. Базилика № 1 е предназначена да събира значително количество богомолци в просторния си атрий, нартекс и страничните кораби и не отговаря на мащабите на населението на едно малко съпътстващо селище към Никополис, а по-скоро на голям манастир.

***Двете разкрити базилики в околностите на Никополис ад Нестум имат раз-

лично предназначение. Едната е издигната непосредствено до мартирия на три-ма анонимни мъченика, който като възпоменателна капела е включен в плана и обемно-пространственото решение на базилика № 2. Гробници на духовни лица се долепят до гробницата на мъчениците или се устройват в северния кораб. На-вън вероятно възниква или, което е още по-вероятно, продължава да се развива християнската част на съществуващ местен некропол. Така базиликата придобива циметериална функция.Нейното особено значение за историята на ранното християнство в тукашните

земи е многоаспектно – като пример на относително ранна за нашите земи проява на мартириален култ от втората половина на IV в., от типа на „скрито“ погребение на мъчениците, на украсена със стенни мозайки конха, на един от най-ранните примери на ниска олтарна преграда с ажурни транзени, на затварянето на поне

288


най-крайния (ако не и на други следващи) интерколумний между наоса и северния кораб, на едно ранно като цяло за нашите земи използване на аркадната система в базилика, както и на използване на изолиращ пясъчен слой между земната по-върхност и подовете на базиликата.Макар като план базилика № 2 е сравнима с други паметници от целия югозапа-

ден район на Балканите от Вардар до Места, в това число и в още по-широк ареал през IV-V в., тя е необичайно богато украсена и очевидно особено значима в райо-на на Средна Места. Въпреки сравнително неголемите си размери, тя е украсена със стенописи, стенни и подови мозайки в различни техники и стилове и ажур-ни и плътно изработени транзени. Използват се цветови и текстурни контрасти, рефлексиите на златните и смалтовите тесели, съчетанията на раздробени и едри цветови петна, полирани и неполирани повърхности. Цялата тази декорация на базиликата и възпоменателната ѝ капела я нареждат сред най-богато украсените, същевременно и сред най-ранните паметници по нашите земи след Миланския едикт, наред с мартирия под църквата „Св. София“ в Сердика, който е малко по-ранен.Базилика № 1 е издигната най-вероятно на мястото на езическо светилище и

може би е разположена в центъра на ранновизантийски манастир. В архитектур-но отношение тя повтаря плана на просторните трикорабни базилики от гръцка Македония, Епир и Тесалия с голям атрий, нартекс и кораби, с няколко верижно разположени помещения по дългата страна, колонно-архитравна конструкция и класически пропорции. В този паметник наблюдаваме нови моменти в сравнение с базилика № 2. На първо място е вече високата олтарна преграда с използването на „малък“ ордер. Всички големи и малки колони се отличават от използваните в района и вероятно са внос от юг, докато останалите елементи са стандартни за Македония Прима и Секунда.На второ място разполагаме с редица данни за богослужението в тази базилика.

Преди всичко това са фрагментите от три различни правоъгълни мензи, рекон-струираната маса в дяконикона и евентуалното негово преграждане с дървени ре-шетки или мраморни транзени, недостигнали до нас. Запазени са и почти всички прагове, маркиращи ходовите и специално литургичните линии. Входът от атрия в нартекса не е запазен, но вероятно е един централен. След това чрез три отделни входа се влиза в трите кораба. Още един, при това за първи път открит у нас мо-заичен праг върху стилобата между северния и централния кораб, маркира друга, този път напречна ходова линия между тях. От дяконикона и протезиса несъмнено е имало достъп съответно към северната и южната страна на канцела. Клирът се е разполагал и служил в наоса, канцела, протезиса и дяконикона, докато богомол-ците – в атрия, нартекса и страничните кораби. Специалното маркиране с мозай-ки главно на помещенията и участъците, в които клирът извършва богослужение и неговата подготовка (наоса и източните части на страничните кораби) насочва нашето внимание към още един проблем. Той е относно ролята на нартекса, също постлан с мозайки, с което може би се подчертава неговото използване в богослу-жението и единствено транзитното преминаване на богомолците през него, до-като стигнат до страничните кораби. Но това си остава само една наша хипотеза, тъй като нартексът обичайно се смята за място на пребиваване на богомолците по време на служба.

289


Поради разрушенията не разполагаме с преки данни за амвон, съществуването на който се подразбира при подобна прилика с плана и литургията на големите базилики от Македония Прима, Епир и Тесалия. Съдейки по запазеността на мо-зайката (която би била разрушена при последващото издигане на амвона или би го заобикаляла при нейна вторичност), той, според консултация с И. Досева, на коя-то благодаря, е бил разположен в южната част на наоса – нещо характерно именно за Македония Прима, Епир и Тесалия, а не за Константинопол. Всички анализи-рани данни показват обособяването на нови пространства и нови линии на едно по-усложнено богослужение, придобило чрез високия канцел и предполагаемите завеси полузакрит тип и характерно за V-VI в.На трето място важни са данните за кухнята, съдовете в нея и съоръженията

за готвене, разположени североизточно от базиликата и в страничните, верижно подредени помещения от южната страна. Те свидетелстват както за приготвяне-то на храна на предполагаемите монаси, така и за ритуали от типа на днешните курбани, предназначени за повече участници и относително рядко намирани по археологически път у нас до сега. Не на последно място много необичайни за нашите земи са мозайките на наоса

по отношение на схемата (преплитащи се големи овали и малки и големи кръгове) и фигуралните запълвания, които демонстрират сходство най-вече с мозайките от днешна Гърция. Сред изображенията виждаме както различни блатни птици и ха-рактерните символи на евхаристията, а именно кантаросите с вино, така и по-ред-ките или уникални за нашите земи до сега зайче, зобящо грозде и митологичното морско чудовище кетос, поглъщащо по-малки риби. Всички данни за базилика № 1 показват, че тя е изградена и декорирана по образец на базиликите в самата Гърция.Наред с различията, двете базилики в околностите на Никополис ад Нестум

имат и някои общи черти и сходна съдба в последния период на съществуването си. И в двата случая синтронът е добавен впоследствие. Но като отделен по-къ-сен строителен период, заменил най-вероятно по-ранния синтрон, това е валидно само за базилика № 1, докато при базилика № 2 синтронът е просто прибавен на-края на I строителен период. Друга голяма прилика между двете базилики е в ус-тройството и декорацията на стъпалата и пода в апсидата именно чрез комбинаци-ята на opus sectile, тухлена облицовка и стенописи. Самото облицоване с черни и бели плочки на челните повърхности на синтронните стъпала и на пода в апсидата е използвано широко в раннохристиянските базилики на Средиземноморието.До сега в литературата за причината за фактическия край на самия Никопо-

лис и на селищата около него се посочва някакво опустошително земетресение във втората половина на VI в. Но според нас това не е валидно за двете разгледани тук базилики. Според намерения в тях нумизматичен материал, анализиран в под-готвяната от М. Антонова публикация, на чиито автор благодаря за консултаци-ята, най-късните монети са от последните години на Юстиниан. Според нашите наблюдения върху падналите конструкции и пожарите вътре в базиликите раз-рушенията не са плод на земетресение, а на варварски нападения. По долините на Места и Струма минават маршрутите на хуни, авари и славяни дълбоко на юг, чак до Тесалия. Поправките с по-груба и по-лоша техника несъмнено са направени след нашествията от V и VI в., с пик във втората половина на последния век, спе-

290


циално в края на епохата на Юстиниан и началото на Юстин II. Тогава базиликите са окончателно разрушени и изоставени. Въпреки че в самия Никополис ад Нестум до сега не са разкопани базилики,

околностите му са осеяни с тях. Най-малкото пет с мозаични подове са регистри-рани южно и югозападно от града (две от тях са разгледаните в нашето съобще-ние), а още една е разкопана частично на възвишението „Хисарлък“, югоизточно от Никополис. Това не е случайно по ред причини, първата от които е положението на града като седалище на епископ. Сред другите са разположението на града в единственото свободно от планини широко поле по течението на Средна Места; близостта на Тесалоника, Амфиполис и Филипи, тези най-важни за ранното хрис-тиянство центрове и тяхното влияние върху архитектурата и богослужението в ра-йона на Никополис. И, накрая, наличието на мраморни кариери в непосредствена близост или в малко по-отдалечените райони на Пирин и търговските връзки с ателиетата на юг по Беломорието непрекъснато подхранват вариращите възмож-ности за прилагане на различни планове, устройство на канцела, архитектонична, мозаична и стенописна декорация. С въвеждането в научно обръщение на базили-ките №№ 1 и 2 в околностите на Никополис ад Нестум и на тази в с. Ореше се поста-вя само началото на изследването на раннохристиянската архитектура в района.


Алексова 1995: Бл. Алексова. Loca Sanctorum Macedoniae. Култът на мартириите во Македонийа од IV до IX век. Скопjе, 1995.

Бакалова 2003: Е. Бакалова. Реликвите като фактор в структурирането на култовото пространство. – В: И. Маразов, Пл. Бочков (ред.) МИФ 6. София, 2000, 19-45.

Бояджиев 1999: Ст. Бояджиев. Архитектурният образ на мартириите в Мизия и Тракия през ІV-VІ век. – В: Д. Овчаров (ред.) Религия и изкуство в културната традиция на Европа (Материали от Лятната научна среща. Варна, 27-28 юни 1998 г.). София-Варна, 1999, 76-89.

Браун 2000: П. Браун. Култът към светците. Възход и функции в латинското християнство. София, 2000.

Димитрова-Милчева 1995: А. Димитрова-Милчева. Базилика. – В: История на Пиринския край, I. Благоевград, 1995, 53-55.

Досева 2002: И. Досева. Ранновизантийските олтарни прегради в Тракия и Дакия. – Проблеми на изкуството, 3 (2002), 9-18.

Досева 2004: И. Досева. Семантика и композиция на един релеф от ранновизантийска олтарна преграда. – Проблеми на изкуството, 3 (2004), 3-9.

Досева 2005: И. Досева. Конструкция и декорация на ранновизантийските олтарни прегради в контекста на църковния интериор (според паметниците от територията на съвременна България през ІV – VІ в.). – Проблеми на изкуството, 3 (2005), 20-29.

Досева 2008: И. Досева. Наблюдения върху ранновизантийските архитектурни детайли – сполии в средновековните църкви в Месемврия-Несебър. – In: Iv. Karayotov (ed.) Bulga-ria Pontica Medii Aevi VI-VII. Mesambria Pontica. International seminar Nessebar, May 28-31, 2006, Studia in honorem Professoris Vasil Guzelev. Бургас, 2008, 261-278.

Лилчик 2002: В. Лилчик. Македонскиот камен за боговите, христиjните и за живот на животот. Антична каменна пластика во Република Македониjа, II. Скопjе, 2002.

Николов 1911: К. Николов. По долното течение на Места. – Минало II, 5-6 (1911), 161-165.

291


Овчаров, Ваклинова 1987: Д. Овчаров, М. Ваклинова. Ранновизантийски паметници от България IV-VII век. София, 1978.

Паскова 2006: Сп. Паскова. Раннохристиянски паметници от територията на град Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев). – В: А. Милчева-Димитрова, В. Кацарова (ред.) Spar-tacus II. 2075 години от въстанието на Спартак, трако-римско наследство, 2000 години християнство. (Международен симпозиум, 1-4 октомври 2002 година, Сандански). Велико Търново, 2006, 231-239.

Паскова, Вълчев 2007: Сп. Паскова, И. Вълчев. Ранното християнство в долината на Средна Струма. – Известия на Историческия музей Кюстендил, ХIII (2007), 369-380.

Петрова 2002: Св. Петрова. Антични и ранновизантийски детайли от базиликата „Св. Никола“ в Мелник. – Археология XLIIІ, 2 (2002), 58-62.

Попова 1979а: В. Попова. Спасителни разкопки на базилика № 1 в с. Гърмен, Благоевградски окръг. – В: Археологически открития и разкопки през 1978 г. София, 1979, 96-97.

Попова 1979б: В. Попова. Спасителни разкопки на базилика № 2 в с. Гърмен, Благоевградски окръг. – В: Археологически открития и разкопки през 1978 г. София, 1979, 97.

Попова 2010: В. Попова. Хронология и стил на мозайките под Софийската Св. София. – В: Л. Стоилова (ред.), Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи (Сердика-Средец-София, V). София, 2010, 161-169.

Попова-Мороз 1987: В. Попова-Мороз. 24 древни мозайки. София, 1987.Попова-Мороз 1995: В. Попова-Мороз. Мозайки. – В: История на Пиринския край, I.

Благоевград, 1995, 583-584.Станев 2007: Ст. Станев. Старата митрополия в Несебър в контекста на литургичното

планиране на константинополските църкви. – Годишник на департамент „История“, НБУ І (2007), 50-83.

Стойчева 2000: Ст. Стойчева. Атанасиевата Epistola encyclica ad episcops Aegypti at Libyae, 8 – извор за балканския епископат през 325-357/8 г. – Сборник в памет на проф. Борис Геров (JUBILAEUS III). София, 2000, 127-135.

Тулешков 1989: Н. Тулешков. Архитектурата на българските манастири, София, 1989.Чанева-Дечевска 1999: Н. Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България

ІV-VІв. София, 1999.Шалганов 2002: К. Шалганов. Нови данни за архитектурната предистория на базиликата

„Света София“ в София. – В: Гичева, Р., К. Рабаджиев (ред.) Πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. Studia in honorem Prof. Ivani Marazov. София, 2002, 581–592.

Petkov, Christova, Somova 1998: Vl. Petkov, V. Christova, O. Somova. Die frühchristliche Kir-che beim Dorf Mikrevo, Bezirk Sandanski (Südwestbulgarien). – Mitteilungen zur Christli-chen Archäologie IV (1998), 23-30.

Biernacki 2005: A. Biernacki. A City of Christians: Novae in the 5th and 6th C. AD. – Archaeologia Bulgarica IX, 1 (2005), 53-74.

Bospachieva 2001 – Bospachieva M. An Early Christian Martyrium from Philippopolis. – Ar-chaeologia bulgarica V, 2 (2001), 59-69.

Deichmann 1970: F. W. Deichmann. Märtyrerbasilika, Martyrion, Memoria und Altargrab. Rö-mische Mitteilungen LXXII (1970), 144-169.

Delehayе 1912: H. Delehaye. Saints de Thrace et de Mésiе. – Anallecta Bollandiana XXXI (1912), 161-292.

Delehayе 1933: H. Delehaye. Les origins du culte des martyrs. Bruxelles, 1933.Duval 1986: Y. Duval. Loca sanctorum Africae. Le culte des martyrs en Afrique du IVe au VIIIe

siècle. (Collection de l’Ecole française de Rome, 58). Rome, 1982.Grabar 1946: A. Grabar. Martyrium. Recherches sur le culte des reliques et ľart chrétienne an-

tique, I. Paris, 1946.Hidri 2011: H. Hava, S.Hava. Die frühchristliche Basilika in Arapaj/Durrës (Albanien). Wien,

2011.Jeličić-Radonić 1999: J.Jeličić-Radonić. Liturgical Installations in the Roman Province of Dal-

matia. – Hortus artium medievalium 5 (1999), 133-145.

292


Kourkoutidou-Nikolaidou, Marki 1995: E. Kourkoutidou-Nikolaidou, E. Marki. Les innova-tions liturgiques et architekturales dans la basilique du Musée de Philippes. – Akten des XII Internationalen Kongresses für Christliche Archäologie (Bonn, 22-28 September 1991). Teil 2. Münster 1995, 950-959.

Koukouli-Chrysanthaki, Bakirtzis 2000: Ch. Koukouli-Chrysanthaki, Ch. Bakirtzis. Philippi, Athens, 20003.

Krautheimer 1986: R. Krautheimer. Early Christian and Byzantine Architecture. Harmondswor-th, 1986.

Lungu 1997: V. Lungu. L’evolutione tipologica delle basiliche della Scythia Minor. – Miscellanea bulgarica 11 (1997), 99-108.

Marki 1997: E. Marki. Deux tombeaux monumentaux protobyzantins récemment découverts en Grèce du Nord. – Cahiers archéologiques 45 (1997), 19-23.

Michailov 1966: G. Michailov. Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae, v. IV. Sofia, 1966.Milčeva 2006: A. Milčeva. Eine frühchristliche Basilika aus dem Dorf Oreše im Gebiet von

Nicopolis ad Nestum (Westrhodopen, Bulgarien). – In: R. Harreiter et al. (eds.) Acta XIV Congressus internationalis archaeologiae chrsitianae (Wien, 19-26.9.1999), I. Città del Vati-cano – Wien, 2006, 527-535.

Pillinger 2006: R. Pillinger. Die Stifterinschrift des Joannes in Sandanski (Bulgarien) und ihr monumentales Umfeld. – Mitteilungen zur Christlichen Archäologie XII (2006), 56-72.

Pillinger, Popova, Zimmermann 1999: R. Pillinger, V. Popova, B. Zimmermann. Corpus der spätantiken und frühchristlichen Wandmalereien Bulgariens. Wien, 1999.

Popova, Pillinger, Lirsch: V. Popova, R. Pillinger, A. Lirsch. Corpus der spätantiken und früh-christlichen Mosaiken Bulgariens (под печат).

Pültz 1998: A. Pültz. Die frühchristlichen Kirchen des taurischen Chersonesos/Krim. – Mittei-lungen zur Christlichen Archäologie IV (1998), 45-78.

Rakocija 2007: M. Rakocija. Paleobyzantine Churches of Niš. Preliminary survey. – In: Niš and Byzantium Symposium, V. Niš, 2007, 125-148.

Vaklinova 1984: M. Vaklinova. Ateliers de decoration architecturale au Ve et VIe siècle dans la region du Nicopolis ad Nestum (Bulgarie). – In: Actes du Xe Congrès International ď archéo-logie chrétienne (Thessaloniki, 28 septembre – 4 octobre, 1980), II. Città del Vaticano, 1984, 93-99.

Vaklinova 1999: M. Vaklinova. The Chrsitian Rhodopes. – Rhodopica ІІ, 1 (1999), 51-70.Zeiller 1918: J. Zeiller. Les origins chrétiennes dans les provinces danubiennes de ľempire romain.

Paris, 1918.Zikos 1989: N. Zikos. Amphipolis. Athens, 1989.

TWO EARLY CHRISTIAN BASILICAS IN THE VICINITY OF NICOPOLIS AD NESTUM

Vania Popova

The Early Christian basilicas Nos 1 and 2 lie in the vicinity of the Early Byzantine city of Nicop-olis ad Nestum by the village of Gurmen, near Gotse Delchev. They were excavated in 1978-1979 by a team headed by V. Popova and her deputy Y. Bozhinova.

Basilica No. 2 is located at the southern end of Gurmen, under what is today a street. It is three-aisled basilica, with one apse, a synthronon, a Π-shaped low chancel, colonnades upon stylobate and a single narthex. There was also probably an atrium from the west, but it has not been discovered. An additional capella memoria with five tombs (А, Nos 1-4) was developed to the northeast. Yet another tomb, No. 5, lies beneath the floor of the eastern part of the northern aisle, across the chapel (fig. 1. 1-2).

293


The dimensions reveal an average-sized basilica, with slightly shortened proportions and quite narrow aisles. Its external dimensions are: length 22.50 m, width 13.75 m, and together with the northeastern premise – 19.25 m. Inside the dimensions of the narthex are 12.20 х 3.75 m; of the nave 14.25 х 7.50 m; of the aisles 18 х 1.75 m; of the chancel 2.85 х 3.85 m; of the northeastern premise 4.15 х 4.10 m (with external 12.50 х 7.50 m); apse radius 1.79 m and initial width from the west 3.50 m. The internal dimensions of the tombs are: tomb А – 4.12 х 1.62 m; tombs Nos 1-4 have almost identical dimensions, 1.75 х 0.87 m, and those of tomb No. 5 are 2 х 0.72 m.

Tomb A (fig. 2. 1) is the earliest of all tombs in the northeastern premise of the basilica. Only three skulls were discovered in it. The remaining tombs Nos 1-4 closely touch upon, which, to-gether with tomb No. 5, is typical of ad/apud sanctorum burials and of the martyr cult. All five tombs (without А) probably belong to clerics. Reliquaries were not discovered in the course of excavation. Tomb А dates to the age of great persecution of secret Christians of the time of the First and the beginning of the Second Tetrarchy, but not later than April 30, 311, the date of the Edict of Toleration of Galerius.

Basilica No. 2 was specially built there because of the already existing martyrium and is of the ad corpus basilica type. The early martyrium-cum-tomb, erected before the basilica was built, became a typical capella memoria with the construction of the additional premise, one dedicated to three unknown martyrs from the region of Nicopolis ad Nestum. Basilica No. 2 is dated in the last quarter of the 4th century, with terminus post quem 378, which marked the devastating incursions of the Goths. Judging by the hoard of coins found in the basilica itself, it was destroyed at the end of the age of Justinian I.

Basilica No. 1 is found in Gramadeto locality, some 2 km to the southwest of Nicopolis ad Nestum. Most probably it was built on the ruins of a Roman sanctuary. Other parallel to the basilica walls were discovered to the southeast of the structure but, unfortunately, the excava-tions did not continue so that it could be established whether this was a basilica in some small settlement satellite to Nicopolis ad Nestum or a monastery katholikon church.

The basilica is of Hellenistic type, three-aisled one, with colonnades surmounted with archi-traves, a semi-circular apse with a three-stepped synthronon, a high chancel, a non-bayed narthex and a spacious atrium from the west (fig. 8-9). Three additional premises, probably kitchen and adjacent ones, were built to the southwest. The external dimensions of the ba-silica, along with the apse and the southwestern premises, are 38 х 20.25 m. The apse has an outer radius of 3.77 m, an inner one of 2.50 m and foundations (north-south) 5.77 m. The total width of the synthronon is 1.85 and the radius – 3.12 m. The dimensions of the bema are 5.50 х 4 m (fig. 10). The nave together with the bema has dimensions of 14.50 х 6.50 m. In the case of the aisles these are 10.75 х 3.25 m, and of the narthex – 14.50, as the length of each side of the atrium.

The narthex and the nave are entirely covered with mosaics. The floors of the aisles are mostly covered with bricks, while their eastern part is covered with mosaic.

The dating of the basilica, its architectonics and mosaic decoration refer to the third quarter of the 5th – the beginning of the 6th century, with terminus post quem the Hun invasions of 447. One should admit that, in terms of three indicators, Basilica No. 1 does not resemble local traditions but rather those considerably to the south. Until now, relevant literature referred to a devastating earthquake of the second half of the 6th century concerning the end of Nicopolis itself and the settlements around it. However, in our opinion, this was not valid for the two basilicas in the vicinity. Our observations of the fallen structures and the fires inside the ba-silicas show that the destruction was not the result of an earthquake, but rather of barbarian attacks, particularly at the end of the reign of Justinian I and the beginning of that of Justin II, when the basilicas were finally destroyed and abandoned.

294


ФОРТИФИКАЦИОННИ СЪОРЪЖЕНИЯ В НЕСЕБЪР (северен сектор)

ХРИСТО ПРЕШЛЕНОВ

Системни археологически проучвания на античните укрепления по северния бряг на Несебърския полуостров започват през 1958 г. За пръв път в българската археологическа практика през лятото на 1960 г. по инициатива на Ив. Венедиков реализацията на набелязаните изследователски цели се постига чрез комбинира-но прилагане на методите на полевата и подводната археология (Венедиков 1960, 9; Велков, Кехлибаров 1961, 5-7; Огненова 1975, 43). Под ръководството на В. Велков, а от следващата година на Л. Огненова, групата за подводни проучвания при БАН проследява на север в залива деструкции на масивен зид, някои видими на морска-та повърхност (Ognenova-Marinova 1980, 98) (обр. 1). Те са продължение на късно-антична стена, разкрита на 19,05 м от северозападния ъгъл на крепостта (Venedikov 1980, 26-37). Началото ѝ надгражда предримска стена със същото направление из-градена от масивни блокове с размери 1,30 х 0,60 х 0,45 м без свързващ материал с дебелина 3,64 м (Огненова 1975, 44; Ognenova-Marinova 1980, fig. 14, 105; Venedikov 1980, fig. 13). Конструктивна връзка между нея и изградената на изток подпорна стена не е установена. Според Ив. Венедиков и Л. Огненова-Маринова двете сте-ни, определени от тях като „кейови“ защитават плитчините на северния залив и осигуряват условия за акостиране на плавателни съдове (Venedikov 1980, 36, 39, 41, fig. 13; Ognenova-Marinova 1980, 98, 103, 109). Ситуирането на деструкциите им върху батиметричната карта на северния залив на полуострова оставя впечатле-ние, че само част от тях е в състояние да изпълнява функции свързани с приста-нищни дейности. На около 242 м източно в залива между първи и втори изобат са открити деструкции на шестоъгълна кула, която през класическата епоха защита-ва града от север. На югоизток-изток от полуострова участъци от предримските укрепления са открити пред третия, а от късноантичните – пред втория изобат (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1977, 6; Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1982, 8; Preshlenov 2008, 53). Това предполага, че поне 87 до 100 м от „кейовите“ стени са изградени на сушата. Непроучената им на север в залива част вероятно е достъпна за плиткогазещи плавателни съдове, но основното им предназначение е свързано с отбраната на полуострова по суша. В това качество двете стени може да се определят като диатейхизми, предназначени да възпрепятстват заобика-лянето на крепостта от север. Такъв фортификационен прийом е приложен при


укрепяването на ранноелинисти-ческия Хелис (Стоянов и колектив 2004, фиг. 2.5, 6; Попов 2002, обр. 42, 159) и при изграждането на 46 километровата Анастасиева стена в подстъпите на Константинопол. Челната ѝ част е проследена от Дж. Кроу до 2 м дълбочина по дъното на Мраморно море и определена от него като probolos, предназначен да възпрепятства заобикаляне на фортификационните съоръжения от юг (Crow 2007, 398, fig. 2). Чуп-ката, която трасето прави на около 1 км от морския бряг изглежда има за цел да се улеснят хидротехниче-ските строителни работи като се използува скалист нос. От военно-топографска гледна

точка дорийските строители из-бират оптимално трасе за диатей-хизмата по езиковидно повишение на терена. През втората половина на ХХ в. то е ограничено на 70 м от брега от триметровия изобат. През V в. сл. Хр. части от предримската диатейхизма са включени в нова стена изградена в opus mixtum (Venedikov 1980, 34). Така отново е ограничена възможността за опе-ративно маневриране по десния фланг на градската отбрана, като противниковите войници са при-нудени да се разгръщат с открит десен фланг в плитчините на зали-ва. Част от пространството между северозападния ъгъл на крепостта и ранновизантийската диатейхиз-ма е включено в укрепената градска зона посредством стена в opus mix-tum с дължина 30,16 м. Усвоената територия се свързва с градската

зона източно през засводен вход със зидарски отвор 2,55 х 2,71 м (до основата на свода), чиято ос на кота 3,83 м отстои на 9,66 м от друга стена с дължина 49 м, защи-таваща терена източно от диатейхизмата (Venedikov 1980, 26-27, 33, 73, fig. 7, fig. 10, fig. 13, fig. 14, fig. 16, fig. 19). Според Ив. Венедиков укрепленията в северозападния сектор са засегнати при обсадата на града от българите през 812 г. и възстановени в

Обр. 1. Укрепленията в северозападната градска зона (графично представяне според А. Каменаров по Venedikov 1980, fig. 7, 17; Ognenova-Marinova 1980, fig. 2; Кожухаров 2003, обр. 1; личен архив на Л. Маринов)

Fig. 1. The fortifications in the northwestern urban zone (graphic presentation according to A. Kamenarov after Venedikov 1980, fig. 7, 17; Ognenova-Marinova 1980, fig. 2; Кожухаров 2003, обр. 1; L. Marinov`s archive)

296

ФОРТИФИКАЦИОННИ СЪОРЪЖЕНИЯ В НЕСЕБЪР

същата техника до края на третата четвърт на ІХ в. (Venedikov 1980, 34). Строителен надпис от 879 г. съобщава, че град Месемврия „разрушен от ръцете на езичници“ е „построен отново из основи“ по времето на император Василий І (Бешевлиев 1960, 292). Деструкциите на диатейхизмата са отразени през 1837 г. в плановата скица на Х. Молтке (Иванчев 1957, фиг. 24; Beshevliev 2008, фиг. 2), през 1906 г. са регистри-рани от К. Шкорпил до около 60 м в залива (Шкорпил А 457, л. 17), а през 1961 г. са проследени от Л. Огненова на 82 м северно от морския бряг (Огненова 1975, 44; Ognenova-Marinova 1980, 98).На изток от предримската диатейхизма, по протежение на първи и втори изо-

хипс на полуострова, е разкрита подпорна стена с дебелина 1,80 – 2,00 м в непра-вилен псевдоизодомен градеж (включително субструкцията в сондажа при диа-тейхизмата според Venedikov 1980, 67, fig. 34) със зигзаговидно трасе (обр. 1, 2). С изграждането ѝ, следвайки фортификационно-градоустройствената практика строителите преодоляват денивелацията на терена и укрепват клифовия склон на полуострова. Стената е запазена до кота 2,56 м при диатейхизмата, 4,58 м при пър-вата чупка, 4,37 м при втората и 3,32 м при третата. До тази надморска височина по-ради покачването на терена не се налага формиране на вътрешно лице (Venedikov 1980, 41, 51, 67, 74). На 1,60 м северно от точката на пресичане на подпорната стена и диатейхизмата според заснемането на арх. Л. Маринов (1,40 м по Venedikov 1980, 41) на кота 1,30 м е оставен вход с предполагаем зидарски отвор 1,30 м (Venedikov 1980, fig. 14, fig. 35; Ognenova-Marinova 1980, 98). Входове с подобно разположение са установени в южната и северната диатейхизма на гетския Хелис (Стоянов 2000, 6; Попов 2002, обр. 42/5, 6). Градежът е неправилен псевдоизодом, често прилаган в континентална Елада, Мала Азия и на Цикладските острови заради своята ико-номичност и опростена сглобка. Квадрите са с предимно паралелепипедна форма като ширината превишава височината им. Когато височината на блоковете в ре-довете превишава ширината им, това се дължи на поставянето им като свързващи камъни, напречно в пълнежа на стената за повишаване на вътрешното сцепление на градежа. За максимално оползотворяване на камъка каменоделците придават на блоковете и призматична форма като изрязват от блоковете части, обикновено по дължината на левия или десния горен страничен ръб и/или скосяват лявата и/

Обр. 2. Подпорната стена югоизточно от диатейхизмата

Fig. 2. The buttress wall south of the diateikhisma

297


или дясната им стена. В стъпаловидните преходи се влагат паралелепипедно обра-ботени отцепи. При скосяване на двете странични лица в една и съща посока, на блока се придава призматична форма с ромбоидна основа. При хоризонталните фуги преминаването към друга височина става стъпаловидно, предвид равномер-ното разпределяне на отвесните товари в субструкцията. Икономия на време и средства е постигната и чрез изглаждането на блоковете само в зоната на допира-щите им се ръбове (Venedikov 1980, fig. 42). Въз основа на метрологичните сходства

Обр. 3. Източната крепостна врата при подпорната стена (план и изгледи според Л. Маринов)

Fig. 3. The eastern fortification wall at the buttering wall (layout and views according to L. Marinov)

298


Ив. Венедиков отнася месамбрийските стени в неправилен псевдоизодом в V или в първата половина на ІV в. пр. Хр. Косвено основание за него е чернофирнисов киликс от края на V – началото на ІV в. пр. Хр., открит в 0,30 м слой жълта глина, отложен при изграждането на подпорната стена до 0,40 – 0,50 м пред северното ѝ лице (Venedikov 1980, 74, 75). За по-прецизното относително датиране на остана-лите участъци от предримските укрепителни съоръжения също са нужни страти-графски аргументи, доколкото основните стилове каменна зидария с многоъгъл-но, трапецовидно и правоъгълно лицево оформяне на камъните се прилагат, вклю-чително синхронно и през елинистическата епоха в Тракия (Кабиле) и Илирия (Антигонея) (Попов 2002, 115, 201, 233, 250).На 46,17 м източно от диатейхизмата, на кота 1,32 м (Venedikov 1980, fig. 42), под-

порната стена се отклонява на югоизток и завършва на 3,70 м с лицева облицовка с ширина 1,60 м. Според Ив. Венедиков така е формирано правоъгълно уширение, в което се развива стълбищна площадка (Venedikov 1980, 43, 73). Л. Огненова-Ма-ринова счита, че в този ъгъл на подпорната стена е изградена правоъгълна кула, фланкираща от юг крепостна врата със строителен отвор 1,20 м (2,60 м по Vene-dikov 1980, 73) (Ognenova-Marinova 1980, 98, 99; Venedikov 1980, 42, 73, fig. 50, fig. 65). Заснемането от арх. Л. Маринов на този сектор от градските укрепления през 1966 г. (обр. 3) дава основание разширението на стената при чупката на югоизток да се интерпретира като бастион с размери 3,60 – 3,70 х 1,60 х 2,30 (проучена) – 3,70 (предполагаема дължина) х 2,00 – 2,80 м – фортификационна новост през класиче-ската епоха, установена и в емпорион Пистирос през V в. пр. Хр. (Adam 1993, 14, fig. 1.6; Попов 2002, 82-83, обр. 9). Портата е от опростен аксиален тип. Разположена е косо пред подпорната стена. Има трапецовидно в план проходно пространство с дължина 4,20 – 4,30 м, стесняващо се от 2,60 – 3,00 м на югоизток до 2,00 м на северозапад. Така са създадени оптимални условия за насочването на движението от вътрешността на града към откритото пространство на северозапад и втората порта в диатейхизмата. На северозапад зидарският отвор на прохода е фиксиран

Обр. 4. Крепостната стена североизточно от подпорната стена (графично представяне според А. Каменаров по Ognenova-Marinova 1980, fig. 2)

Fig. 4. The fortification wall northeast of the buttress was (graphic presentation according to A. Kamenarov after Ognenova-Marinova 1980, fig. 2)

299


от север с квадров блок с размери 0,95 х 0,55 х 0,50 м, който поставен на надмор-ска височина 1,83 м маркира терена в/след края на V – началото на ІV в. пр. Хр., в случай че портата е изградена синхронно с участъка между втора и трета чупка на подпорната стена, пред който в слой жълта глина е открит споменатия черноф-ирнисов киликс (Venedikov 1980, fig. 41, 74, 75). Квадровият блок е вграден в зид с ориентация север – юг с ширина 2,20 м, сключващ прав ъгъл с подпорната стена на 0,60 м западно от третата ѝ чупка. Границата между суб- и суперструкцията на зида (най-високо запазена точка на 4,22 м) в югоизточния край на подпорната стена, доколкото е възможно да се установи по стратиграфския профил, минава на 2,82 м надморска височина, където изглежда е оформен банкет с ширина 0,15 м и височи-на 0,10 м. Зидът е фундиран на дълбочина 0,75 – 0,80 м в пласт с обща дебелина 1,10 м, включващ варовикови блокове, дребни ломени камъни, керамични фрагменти

Обр. 5. Фортификационните съоръжения при шестоъгълната кула (графично представяне според А. Каменаров по Ognenova-Marinova 1980, fig. 1;

Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, приложение № 3, № 4; Съселов 2000, фиг. 1)

Fig. 5. The fortifications at the hexagonal tower (graphic presentation according to A. Kamenarov after Ognenova-Marinova 1980, fig. 1; Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, apendix No. 3, No. 4; Съселов 2000, фиг. 1)

300


и пясъчен слой с дебелина средно 0,30 – 0,35 м. В случай, че банкетът не попада под нивото на портата на 1,83 м, влизащите в града преодоляват денивелация от около 1,00 м, вероятно по рампа с наклон 24-35%. Входът е затварян със спускаща се врата. Тя е с дебелина 0,30 м, врязва се до 0,15

м в северното лице на подпорната стена на 0,90 м от югоизточния ѝ край. От север портата е фланкирана и от зид с ширина 1,80 м. Субструкциите му са проследени на изток до около 3,70 м без да е изяснена връзката му с портата и укрепителната система (Venedikov 1980, 71, fig. 48). Сред възможните му функции е укрепяване на песъчливото подножие на клифовия склон, фланкиране на аксиалното простран-ство на портата от север подобно на южната порта на Кастро в Източна Етолия (Bakhuizen 1992, 178, fig. 9.3), формиране на порта от тангентиален тип, подобна на тази на Мантинея (източна порта) в Аркадия (Adam 1992, 5, fig. 1.1) и Кастро (север-на порта) в Източна Етолия (Bakhuizen 1992, 178, fig. 9.3). През елинистическата епоха от запад проходът на портата е преграден с пра-

воъгълни в профил варовикови блокове на суха сглобка поне до 0,85 м (0,60 м по Venedikov 1980, 73) над прага. От изток са запазени три реда сравнително по-грубо обработени камъни с височина 0,60 м. Пълнежът между тях е от ломени и обрабо-тени камъни на глинена спойка. На 2,60 м северно от южната страница на портата на нивото на банкета с надморска височина 2,82 м са преизползувани блокове от северната страница на портата с размери 0,25 х 0,50 м, в които е прорязан отвор 0,30 х 0,10 м за спускащата се врата. Заради повдигащия изравнителен пласт на из-

Обр. 6. Несебър – укрепления и църкви през 1906 г. (Шкорпил А 457, л. 17)

Fig. 6. Nessebur – fortifications and churches in 1906 (Шкорпил А 457, f. 17)

301


ток от преграждащия градеж и естествената денивелация на терена на изток, не се налага изграждането на източно лице на стената поне до горната запазена повърх-ност на преграждането, респективно до 2,68/3,42 м (Venedikov 1980, 73). На 4,04 м северно от третата чупка на подпорната стена деструкциите на стената

са разкрити на кота терен 1,24 м (обр. 4). На около 3,20 м северно тя е насочена на югоизток до морския бряг на 6,35 м, откъдето следва линията на първи изобат (Og-nenova-Marinova 1980, 99, fig. 2; Venedikov 1980, fig. 13, fig. 41). Участъкът има дъл-жина 103,40 м и дебелина 2,60 м. Между 50-тия до 80-тия му метър тя е 2,80 – 2,90 м. На 22,65 м по фронта ѝ (на 15,85 м от бреговата линия) на дълбочина 0,40 – 0,80 м са открити деструкции на плътна правоъгълна кула (Ognenova-Marinova 1980, 99). Оформена е като двустранно уширение на стената. Челната ѝ част е с дължина 3,90 м (3,70 м по Ognenova-Marinova 1980, 99) и се издава на 2,25 м северозападно и на 2,00 м североизточно пред стената. Задната ѝ част, вероятно несвързана кон-структивно с нея, е издадена на 2,00 м пред южното лице на куртината. Дължината ѝ е 3,50 м поради стесняването ѝ с 0,40 – 0,55 м от северозапад. Между 60-тия и 70,50-тия м източно от кулата, на 7,50 м до 10 м от бреговата линия и дълбочина

Обр. 7. Участък от крепостна стена срещу шестоъгълната кула (Шкорпил А 457, л. 18)

Fig. 7. Section of fortification wall across the hexagonal tower (Шкорпил А 457, f. 18)

302


0,50 – 0,75 м, е установено вътрешно уширяване на стената от 1,20 м на запад до 1,40 м на изток. Основавайки се на аналогии от Континентална Елада, Л. Огненова-Маринова допуска, че се касае за стълбище свързано с кула или порта. Уширението на стената с размери 10,50 м х 3,80 – 4,00 м има формални аналогии както с едно-раменната стълба с хоризонтална проекция на кота първо стъпало 10,30 м х 4,60 м, извеждаща до бойната площадка при пристанищната порта на Ойниади в Етолия (Adam 1993, fig. 1.8), така и с бастиона с размери 9,75 м х 3,80 м, фланкиращ от юго-запад източната порта на Пистирос (Domaradzki 1996, fig. 1.8; Попов 2002, обр. 9). За принадлежност на уширението към съоръжение, осигуряващо възможност за флангова стрелба косвено подсказва отстоянието от 60 м до плътната правоъгълна кула на югозапад, съответстващо и през късноантичната епоха на поразяващата сила на отправяни от съседни кули стрели (Бояджиев 2002, 131). В случай, че уши-рението се интерпретира като стълбище в близост с кула, по своите характеристи-ки – еднораменно, с дължина на основата 10,50 м и ширина на стълбищното рамо 1,20-1,40 м, то няма да се отличава и от повечето късноантични крепостни стълби проучени на територията на Втора Мизия, Средиземноморска Дакия, Тракия и Хе-мимонт (Овчаров 1982, 49, 51). Ориентация към хипотетично предполагана кула на изток определя стълбището като дясно. При стандартни размери на стъпките и челата от по 0,30 м до горната площадка, съответно до платформата на куртината на около 10,50 м извеждат 35 стъпала.Куртината е изградена с дялани варовикови блокове с правоъгълна, понякога

почти квадратна, трапецовидна, най-често многоъгълна форма на стените и дъл-жина от 0,50-0,60 до 1,00 (най-често срещана) – 1,30 м (според Ognenova-Marinova 1980, 105, fig. 9, между блоковете с размери 1,30 х 0,60 х 0,45 м няма пълнеж). В хоризонталните редове не се наблюдава разминаване на фугите между блоковете изграждащи лицевата и задната повърхност. Не се установява и закономерност в редуването на надлъжните и свързващите камъни, но личи стремеж за използува-не на дългите свързващи блокове по задната повърхност на стената. По различен начин е постигната плътност във вътрешността на зида. В десет метровия участък от морския бряг до правоъгълната кула са използувани дълги свързващи срещуле-жащи двойки блокове, а в този преди правоъгълното уширение – по-малки, под-редени предимно надлъжно камъни. Пълнежът между тях е от каменни отломки на глинена спойка и вероятно е разнесен от морския прибой и крайбрежните те-чения.

Обр. 8. Южното пристанище (Велков 1989)

Fig. 8. The south port (Велков 1989)

303


На 3,40 м източно от уширението в стената, тя се губи в пясъка. Относно посо-ката на трасето ѝ Л. Огненова-Маринова предполага възможна корекция на севе-роизток в залива (Ognenova-Marinova 1980, 100, 102, fig. 2), хипотеза, която не може да бъде проверена. По време на брегоукрепителните дейности през 80-те и 90-те години на миналия век 103,40 метровата стена е засипана и остава южно от съвре-менната брегоукрепителна стена, следваща линията на втори изобат.При подводните проучвания през 1981 г. на 115 м север-североизток в залива е

открит друг сектор от крепостната стена с обща дължина 109 м и почти същата дебелина от 2,50 м като на стената проучена югозападно през 1969 г (обр. 5). На северозапад секторът завършва с шестоъгълна кула със страна 5,50 м, дебелина на стените 1,50 м и диаметър на окръжността описваща шестте ѝ върха 11 м. Градежът е двулицев без пълнеж като в ъглите на кулата е приложен кръстосан градеж, който според Л. Огненова-Маринова се появява към края на V в. пр. Хр. (Огненова-Ма-ринова, Чимбулева А 80/1981, 12; L. Ognenova-Marinova 1980, 102, 107, fig.1, fig. 5). Основавайки се на сведенията на Филон от ІІІ в. пр. Хр. и на Византийски анони-мен автор от средата на VІ в. сл. Хр., тя приема, че кулата е част от укрепителната система на дорийския полис, фланкирайки от север пристанищна порта. На юг втора такава кула според нея трябва да се търси в източния край на 103,40 метрова-та куртина, която след уширението вероятно се насочва на североизток (Ognenova-Marinova 1980, 102, 107-108, 109). В този сектор на полуострова деструкции на масивни стени са открити и по гор-

ната част на клифовия склон. През 1906 г. К. Шкорпил заснема на север от подпор-ната стена зид „А“ с дължина 3,75 м до морския бряг, който следва да се идентифи-цира с диатейхизмата (Шкорпил А 457, л. 17) (обр. 6). На 224 крачки (168 м) източно

Обр. 9. Крепостни стени при южното пристанище (Шкорпил А 457, л. 11)

Fig. 9. Fortification walls at the south port (Шкорпил А 457, f. 11)

304


от него отстои зид „В“ с дължина по склона 4 крачки (3,00 м), на още 42 крачки (31,5 м) – останки от демонтирана до основи кула, в които са пръснати късове хоро-сан и зид „С“ с дължина 11 крачки (8,25 м). Останките от вътрешния пълнеж на чет-въртия зид „D“ с дължина 13 крачки (9,75 м) и височина 3,50 м са на 19 крачки (14,25 м) източно. Деструкциите на зида „E“ са видени от Шкорпил на 12 крачки (9,00 м) източно. Последният участък описан и заснет от него е на 32 крачки (24,00 м) – зид „F“ с дължина 20 крачки (15,00 м) (Шкорпил А 457, л. 18). Деструкции на масивни каменни, тухлени и в смесен градеж стени са разкрити и при строителни работи в склона на полуострова през 90-те години на ХХ в. (непубликувани наблюдения на Д. Кожухаров и Ст. Димова). Ситуирани върху регулационния план на Несебър от 1980 г., представящ топографията на тази градска зона преди брегоукрепител-ната дейност и новото гражданско строителство по северния бряг на полуострова, тези стени маркират трасето на градските укрепления през и/или след късноан-тичната епоха по клифовия склон на полуострова между вътрешното уширение (бастион или стълбищно рамо с/без прилежаща кула) на 103,40 метровия участък на предримската стена и шестоъгълната кула (обр. 1, 4, 5). Дължината участъка с видимите в началото на ХХ в. участъци от стени в северозападния сектор на града има дължина 282,75 м. По нулевия изохипс на градския регулационен план разсто-янието между диатейхизмата и брега южно от шестоъгълната кула е 280 м. Същото отчетено по откоса на клифовия склон е 285 м, а по трасето на подпорната стена и 103,40 метровата стена – 282 м. Почти идентични са и съставните разстояния. Об-щата дължина на двете археологически проучени стени източно от диатейхизмата, заснети през 60-те години на ХХ в. от арх. Л. Маринов и арх. Д. Съсълов е 149,57 м (Venedikov 1980, fig. 42; Ognenova-Marinova 1980, fig. 1 (числов мащаб 1:650)). Съот-

Обр. 10. Укрепления при южното пристанище (Sasselov 2005, fig. 9)

Fig. 10. Fortification at the south port (Sasselov 2005, fig. 9)

305


ветстващото им разстояние в плана на К. Шкорпил е 201 крачки (150,75 м). В него разстоянието между зид „В“ и зид „F“ възлиза на 114,75 м, а установеното при под-водните проучвания през 1981 г. – 115,00 м. Регистрираните от К. Шкорпил стени вероятно са обезличени при интензивно-

то застрояване на полуострова след настаняването на българските бежанци през междувоенния период на миналия век (Иванчев 1957, 50-53). В архива му се съдър-жат данни само за градежа на зид „F“ с дължина 15,00 м, завършващ на около 282,75 м източно от диатейхизмата (Шкорпил А 457, л. 9, л. 18) (обр. 7). В началото на ХХ в. стената отстои на около 1,00 м от морския бряг, над който се извисява до кота 4,50 м. На височина 3,00 м е оформен двустранен банкет – външен широк 0,18 м и вътре-шен – широк 0,28 м. Стената е изградена от ломени камъни с различна височина на редовете на хоросан с примес на натрошени тухлени частици с дебелина до бан-кета 2,01 м, а над него 1,55 м. Параметрите ѝ са сходни с другите „морски“ стени на града при южното пристанище (Sasselov 2005, 154, 155) (обр. 8). Те са регистрирани от К. Шкорпил (Шкорпил А 457, л. 11) (обр. 9), а в края на 70-те и началото на 80-те

Обр. 11. Североизточното крайбрежие (графично представяне според А. Каменаров по Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, приложение № 3)

Fig. 11. The northeastern coast (graphic presentation according to A. Kamenarov after Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, appendix No. 3)

306


години на ХХ в. са проучени от Ж. Чимбулева и арх. Д. Съсълов. Трасето им е леко начупено, вдадено към сушата. Дебелината на субструкцията е 2,00 м. Във висо-чина тя постепенно преминава във вероятно видима цокълна зидария, завършва-ща на надморска височина от 2,15 м на запад до 2,95 м (вътрешна страна) – 3,36 м (външна страна) на изток. Ширината на банкета по външната страна е 0,15 м, а по вътрешната – 0,20 м. Над цокъла дебелината на стената е 1,65 м като първият пет редов тухлен пояс е изграден над каменна зидария с височина 1,50 м. Използуван е хоросан с едро счукани тухли. На кота 4,10 до 4,16 м в куртината над първия тухлен пояс са оставени ниши (Sasselov 2005, 127, 129, 130, 131, 132, fig. 9) (обр. 10). Според Д. Съсълов този участък намира сходства с Теодосиевата шестнадесет километрова „морска“ стена в Константинопол завършена към края на 30-те години на V в. сл. Хр. (Sasselov 2005, 154, 156, fig. 29). Стената при северното пристанище в Несебър е запазена до 1,50 м над банкета,

височина, на която започва първият тухлен пояс на тази при южното пристанище. Отсъствието на пояс на северната стена може да се дължи на разрушенията от рус-ките войски, които напускайки града през 1829 г. взривяват крепостните му стени (Каниц б. г., 166), на демонтажи на стените с цел преизползуването на строителния материал през първата половина на ХХ в. или нивелирането на куртината на по-голяма височина, установено от К. Шкорпил на северната диатейхизма, където пет редовия тухлен пояс се появява на 4,00 м над цокъла (Шкорпил А 457, л. 12; срв. и Venedikov 1980, fig. 15). Двата градежа съответстват на тези в opus mixtum с пет реда тухли, използувани при мащабните строителни дейности в града през втората по-ловина на ІV до края на VІ в. сл. Хр. В същата техника според Ив. Венедиков са из-вършвани и ремонтно-възстановителни работи до края на ІХ в. сл. Хр. (Venedikov 1969а, 126-127, 138; Venedikov 1980, 34-35, 36). Хипотетично не може да се изключи и изграждането на северния зид без нивелиращи тухлени редове. Това би го отне-сло в групата на редовата зидария от ломен камък на хоросан с тухлени примеси,

Fig. 12. Северното пристанище (снимка ИСМ)

Fig. 12. The north port (photo ИСМ publishing house)

307


която обаче се изпълнява с различни по размер камъни – малки блокчета, с често доближаваща се до куб форма (Venedikov 1969а, 127). Тя се прилага в града през Х-ХІ в. при възстановителните работи след катастрофалното земетресение от 23 септември 1063 г. по време на управлението на Константин Дука и Евдокия. През този период само природен катаклизъм е в състояние да причини по-значителни повреди на „морските“ стени на един византийски град. През 1064-1067 г. стените издигнати през V в. сл. Хр. в opus mixtum с петредов тухлен пояс се възстановяват височинно като установените поправки започват на 1,50 до 4,00 м над основите. Преизграждане a fundamentum, както и при останалите поправки на късноантич-ните стени през VІ-VІІІ в., 879 г. и ХІV в., не е установено (Venedikov 1969б, 158, 160, 162). Независимо от възможното (сред)късноантично (пре)изграждане на някои от видените от К. Шкорпил фортификационни и брегоукрепващи съоръжения, те най-вероятно маркират трасето на месемврийските укрепления отложено на се-верния бряг на Несебърския полуостров още по време на Теодосий ІІ. При подводните проучвания през 1981 г., вече с участието на групата за подвод-

на дейност при Научно експедиционен клуб – Юнеско деструкции на куртината, покрити с водорасли и популации на черна мида, са установени при огледа на мор-ското дъно северно от зид „F“ (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, прило-жение № 3 и № 4) (обр. 5). След разчистване на шестоъгълната кула от пясъка, аку-мулиран отново след проучванията на групата за подводни изследвания при БАН през 1971 г. югозападно и южно от нея са открити две двулицеви стени (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, 12, 13, фиг. 12). Стената с югозападна ориентация е проучена до около 75 м североизточно от 103,40 метровия участък (Ognenova-Marinova 1980, fig. 1; Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, приложение № 4). След прекъсване (?) от 5,50 м при шестоъгълната кула, югозападно е разкрит около 27 м участък от нея (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, приложение № 4). Непосредствено след прекъсването дебелината на стената е 6,00 м. Подреждането на каменните блокове и установената на 7,00 м югозападно дебелина от 3,60 м, оставят впечатление, че деструкциите са част от крепостно съоръжение (бастион, кула). Така хипотетично очакваната от Л. Огненова-Маринова пристанищна пор-та, фланкирана с шестоъгълни кули получава и своята археологическа аргумента-ция. Фланкирането на крепостни порти с кула и бастион е познат полиоркетичен прийом в Тракия, реализиран при упоменатото укрепяване на източната порта на емпорион Пистирос. При изграждането на стената са използувани грубо обработени блокове с пра-

воъгълно, понякога квадратно, ромбовидно и триъгълно сечение от 0,50 х 0,30 м до 1,30 х 0,60 м с пълнеж между лицевата и задната ѝ повърхност. По двете повърх-ности и в дебелината на зида преобладават надлъжно поставените блокове. Много от тях са разнесени в залива южно от него от морския прибой и крайбрежните течения. Установената чупка към брега вероятно е зигзаговидна смяна на посо-ката на крепостната стена, прийом осигуряващ допълнителни опорни точки при градската отбрана. При директно продължаващо на югозапад трасе, куртината, следвайки линията на първи изобат, би се свързала със 103,40 метровата стена при вътрешното ѝ уширение, хипотетично интерпретирано като бастион или еднора-менна крепостна стълба.Разстоянието от шестоъгълната кула до 15 метровия зид „F“ измерено по на-

правлението на стената перпендикулярна на брега е около 30 м на юг-югоизток

308


(Ognenova-Marinova 1980, fig. 1; Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, прило-жение № 3). През септември 1981 г. е извършено разузнаване по трасето ѝ. Курти-ната има приблизителна дължина 27 м и дебелина около 3 м. До около 16 м на юг е запазено само външното (западното) ѝ лице (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, приложение № 3 (мащаб 1:1610, вместо посочения в плана 1:1000). Връзката ѝ със зид „F“ от крепостната стена в плана на К. Шкорпил остава хипотетична, но не и изключена, доколкото трасето е сред оптималните полиоркетични решения в най-ниската относително уязвима зона по северното крайбрежие на полуострова. На изток от шестоъгълната кула стената също има зигзаговидно трасе с дължи-

на 29,00 м до първата чупка (800 на север) и 36,50 м до втората (900 на север). Лице-вата и задната ѝ повърхност е с дебелина 2,50 м. Изпълнена е от добре обработени блокове с дължина 0,40-1,00 м и вътрешен пълнеж от камъни с по-малки размери споени на кал. Проучена е до 32,50 м североизточно, където на около 2,00 м от бре-говата линия деструкциите ѝ се губят. По време на подводните проучвания през 1981 г. в акваторията източно от шес-

тоъгълната кула са открити големи паралелепипедни блокове с каквито са изгра-дени и други предримски стени на полиса. Такъв градеж имат и запазени източ-но участъци от тях, следващи линията на първи изобат (Ognenova-Marinova 1980, 102; Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, 7, 11, 12, приложение № 3) (обр. 11). Първият се състои от 18 блока с обща дължина около 13 м (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, фиг. 10). Разкрит е на 98 м североизточно. На три метра са забелязани още 8 полузасипани от пясъка блокове със същата ориентация. Втори-ят с дебелина 2,25 м е разчистен на 40 м североизточно. На 10,50 м прави чупка на север, от която са проследени 2,00 м. Зидарията е двулицева с дължина на добре обработените лица на блоковете от 0,50 м до 1,30 м (Огненова-Маринова, Чимбуле-ва А 80/1981, фиг. 9, фиг. 11). По двете повърхности на зида блоковете са поставени надлъжно. За характера на пълнежа няма данни. Третият участък на 25 м североиз-точно има същото направление и дъговидно трасе с дължина 8 м. Деструкциите му се губят на 21 м от скалистото североизточно подножие на полуострова (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, фиг. 8).Подводното скалисто понижаващо се със слаб 6,7% наклон на север крайбрежие

на Несебърския полуостров е изследвано през 1980 и 1981 г. Езиковидният сектор от дъното е покрит с ломени и обработени каменни блокове (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1980, 4, 5, 15; Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, 2, 14). За-падният ръб на склона му отстои на около 40 м от най-северната (към 80-те години на ХХ в.) точка на бреговата линия на полуострова, а източният от около 80 до 140 м (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981, приложение № 3). На около 120 м от бреговата линия на дълбочина около 8 м наклонът се увеличава до 8,8 %, а дъното до около 165 м, където изглежда минава ръбът на 8-12 м шелфова тераса, е покрито с големи скални късове. Северно от 12-я изобат то е покрито с пясъчливи утайки (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1977а).В зависимост от височинните си изменения през античната епоха заскаленото

пространство с обхват около 3 ха представлява препятствие, което до обезличава-нето му от морската абразия, проявена при различни морски нива, е в състояние да осигури относително спокойни води в северния залив на полуострова. Ефек-тивността на защитните му функции се определят от променящото се съотноше-ние между надводната и подводната му част през античната епоха. През 1977-1979 г.

309


югоизточно от полуострова между трети и четвърти изобат са разчистени участъ-ци от предримските крепостни стени (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1977, 6, фиг. 17; Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1978, фиг. 6, приложение № 2), а между втори и трети изобат – от късноантичната куртина на полиса (Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1979, 11, 13, фиг. 4, приложение № 3). Дълбочините, на които са открити двете предсредновековни укрепления дават основание да се предполага, че до края на късноантичната епоха заскаленият езиковиден участък от крайбрежието поне до втори – трети изобат не е залят от морските води и е в състояние да изпълнява естествени вълнозащитни функции. До обезличаването от вълноприбойната дейност, в условията на трансгресионно покачване на мор-ското ниво, такава защита може да се очаква и от залятата до шести – седми изобат част на полуостровния склон, която разбива основата на преминаващите над него вълни. Така, дори и развълнувана, пристанищната акватория след съоръженията осигурява относително спокойна водна повърхност. Плиткото и заскалено прис-танище на североизток от града, макар и с влошени защитни и логистични па-раметри е отбелязано и в разузнавателния доклад на Лафит-Клаве и Дюверн дьо Пресл, съставен през 80-те години на ХVІІІ в (Димитров 2008, 322). В края на ХХ в. функциите на обезличената вълнозащитна преграда в залива са поети от изгра-дена срещу шестоъгълната кула буна-вълнолом (обр. 12). Между северозападния ѝ дял, брегоукрепващата стена и северозападната буна, изградена по трасето на предримската и ранновизантийската диатейхизма, се разполагат стоянките на но-вото северно пристанище, което унаследява част от територията и акваторията на античното и средновековното пристанище.


Бешевлиев 2008: Б. Бешевлиев. Първата планова скица на Несебър, начертана от Карл Финке и Хелмут Молтке (1837 г.). – In: Iv. Karayotov (ed.) Bulgaria Pontica Medii Aevi VI-VII. Mesambria Pontica. International seminar Nessebar, May 28-31, 2006, Studia in honorem Professoris Vasil Guzelev. Бургас, 2008, 353-367.

Бешевлиев 1960: В. Бешевлиев. Три приноса към българската средновековна история. – В: А. Бурмов, Д. Ангелов, Ив. Дуйчев (ред.) Изследвания в чест на Марин С. Дринов. София, 1960, 283-299.

Бояджиев 2002: С. Бояджиев. Сердика (Serdica). Градоустройство, крепостно строител-ство, обществени, частни, култови и гробнични сгради през ІІ-VІ в. – В: Р. Иванов (ред.) Римски и ранновизантийски градове в България, I. София, 2002, 125-180.

Велков 1989: В. Велков. Несебр. София, 1989.Велков, Кехлибаров 1961: В. Велков, Т. Кехлибаров. Подводна експедиция „Несебър“. –

Наука и техника за младежта, 9 (1961), 5-7.Венедиков б.г.: Ив. Венедиков. Доклад до Директора на Археологическия институт и

музей. София, б. г., 11 маш. стр.Венедиков 1960: Ив. Венедиков. Експедиция „Несебър“. – Подводен спорт, 11-12 (1960), 9.Димитров 2008: Д. Димитров. Несебърското пристанище през Средновековието. – In: Iv.

Karayotov (ed.) Bulgaria Pontica Medii Aevi VI-VII. Mesambria Pontica. International semi-nar Nessebar, May 28-31, 2006, Studia in honorem Professoris Vasil Guzelev. Бургас, 2008, 313-334.

Иванчев 1957: Ив. Иванчев. Несебър и неговите къщи. София, 1957.Каниц б.г.: Ф. Каниц. Дунавска България и Балканът. Историко-географско-етнографски

пътеписни проучвания от 1860-1879 г., ІІІ. София, б.г.

310


Кожухаров 2003: Д. Кожухаров, Базилика в северозападной части Несебра. - In: V. Gjuzelev (еd.). Bulgaria Pontica medii aevi ІV-V1. София, 2003, 371-382.

Овчаров 1982: Д. Овчаров. Византийски и български крепости V-Х век. София, 1982. Огненова 1975: Л. Огненова. Подводна археология в Несебър. – Векове ІV, 3 (1975), 43-48. Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1977: Л. Огненова-Маринова, Ж. Чимбулева. От-

чет за участието на групата за подводна дейност при НЕК в археологическата леково-долазна експедиция „Несебър 77“. – Научен архив на Археологически институт с музей – София, К 80/1977, а. е. 2.

Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1977а: Л. Огненова-Маринова, Ж. Чимбулева. Дневник на подводни проучвания – „Несебър 1977“. – Научен архив на Археологически институт с музей – София, К 80/1977а, а. е. 4.

Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1978: Л. Огненова-Маринова, Ж. Чимбулева. Ар-хеологическа подводна експедиция – „Несебър 1978“. – Научен архив на Археологически институт с музей – София, К 80/1978, а.е. 2.

Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1979: Л. Огненова-Маринова, Ж. Чимбулева. Археологическа подводна експедиция – „Несебър 1979“. – Научен архив на Археологически институт с музей – София, К 80/1979, а. е. 2.

Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1980: Л. Огненова-Маринова, Ж. Чимбулева. Археологическа подводна експедиция „Несебър 1980“. – Научен архив на Археологи-чески институт с музей – София, К 80/1980, а. е. 2.

Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1981: Л. Огненова-Маринова, Ж. Чимбулева. Отчет на археологическа подводна експедиция „Несебър“ 1981. – Научен архив на Археологически институт с музей – София, К 80/1981, а. е. 2.

Огненова-Маринова, Чимбулева А 80/1982: Л. Огненова-Маринова, Ж. Чимбулева. Отчет [на] археологическа подводна експедиция „Несебър“ 1982. – Научен архив на Археологически институт с музей – София, К 80/1982, а. е. 2.

Попов 2002: Хр. Попов. Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VІ-І в. пр. Хр. София, 2002.

Стоянов 2000: Т. Стоянов. Тракийският град в Сборяново. София, 2000.Стоянов и колектив 2004: T. Стоянов, Ж. Михайлова, Кр. Ников, М. Николаева, Д. Стоя-

нова. Тракийският град в Сборяново. София, 2004.Съселов 2000: Д. Съселов. Разсъждения за архитектурно-пространствената структура на

новооткрит археологически паметник в Несебър. – Известия на Народния музей Бур-гас, 3 (2000), 88-100.

Съсълов 1982: Д. Съсълов. Архитектурно проучване на черквата „Богородица Елеуса”. – Му-зеи и паметници на културата ХХІІ, 5-6, (1982), 12-18.

Шкорпил А 457: К. Шкорпил. Описание, планове, скици и рисунки на крепости в Еминската част на Стара планина. – Научен архив на БАН, фонд 165 к, а. е. 457.

Adam 1992: J.-P. Adam. Approche et défense des portes dans le monde hellénisé. – In: S. Van de Maele, J. Fossey (eds.) Fortificationea antiquae (McGill University monographs in Classical Archaeology and History, 12). Amsterdam, 1992, 5-43.

Bakhuizen 1992: S. C. Bakhuizen. The Town Wall of Aitolian Kallipolis. – In: S. Van de Maele, J. Fossey (eds.) Fortificationea antiquae (McGill University monographs in Classical Archaeol-ogy and History, 12). Amsterdam, 1992, 171-184.

Crow 2007: J. G. Crow. The Anastasian Wall and the Lower Danube Frontier before Justinian. – In: L. Vagalinski (ed.) The Lower Danube in Antiquity (VI C BC – VI C AD), International Archaeological Conference Bulgaria-Tutrakan, 6.-7. 10. 2005. Sofia, 2007, 397-410.

Domaradzki 1996: M. Domaradzki. Interim report on archaeological investigationes at Vetren-Pistiros, 1988-1994. – In: J. Bouzek et al (ed.) Pistiros. Excavations and studies, I. Prague, 1996, 13-35.

Ognenova-Marinova 1980: L. Ognenova-Marinova Le systéme de défense hellénique de Me-sambria du côte nord à la lumière des recherches sous-marines. – In: V. Velkov (ed.) Nessebre, II. Sofia, 1980, 96-109.

311


Preshlenov 2008: Hr. Preshlenov. Withdrawing Coasts. Geomorphology, Bathymetry and Ar-cheological Cartography in Nessebar. – In: Iv. Karayotov (ed.) Bulgaria Pontica Medii Aevi VI-VII. Mesambria Pontica. International seminar Nessebar, May 28-31, 2006, Studia in honorem Professoris Vasil Guzelev. Бургас, 2008, 51- 67.

Sasselov 2005: D. Sasselov. Secteur du mur ď enceinte sud de Messemvria médiavale. – In: Iv. Karayotov (ed.) Nessebre, III. Burgas, 2005, 127-158.

Venedikov 1969а: Iv. Venedikov. La dation des remparts romano-byzantins de Nessèbre. – In: T. Ivanov (ed.) Nessebre, I. Sofia, 1969, 125-154.

Venedikov 1969б: Iv. Venedikov. Histoire des remparts romano-byzantins. – In: T. Ivanov (ed.) Nessebre, I. Sofia, 1969, 155-163.

Venedikov 1980: Iv. Venedikov. Les fortifications dans la partie nord-ouest de Nessèbre. – In: V. Velkov (ed.) Nessebre, II. Sofia, 1980, 23-80.

Venedikov, Ognenova-Marinova, Petrov 1969: Iv. Venedikov, L. Ognenova-Marinova, T. Pe-trov. Disposition, fouilles et remparts de Nessèbre. – In: T. Ivanov (ed.) Nessebre, I. Sofia, 1969, 29-94.

FORTIFICATIONS IN NESEBAR (northern sector)

Hristo Preshlenov

Underwater surveys in the northwestern bay of Nesebar in the 1960’s beneath Late Antique ruins of walls in opus mixtum built over the pre-Roman wall. The types of masonry were ir-regular pseudo-isodomic. The two diateikhisms were probably accessible for shallow draught boats, but their basic purpose was related to the defense of the peninsula by land. The coast-line west and east of the Early Byzantine diateikhisma was also included in the fortified urban zone. Access to the newly defended territory was via an arched doorway in the diateikhisma. Destroyed in 812 AD, it was restored at the end of the 9th century. In 1837, ruins of walls in opus mixtum were seen by H. Moltke on the northwestern shore of the peninsula and in the bay. In 1906 K. Škorpil also registered them. East of it, a zigzag line wall was constructed in the Late Classical Age. It overcomes the displacement and supports the slope of the peninsula. There is an entrance north of the supporting wall, in the corner between it and the diateikhis-ma. Another gate of a simplified axial type was left at the eastern end of the supporting wall. It has been closed by a falling door. It was reconstructed during the Hellenistic period. The curtain wall built of limestone ashlars has been studied in the bay to the northeast. Along its front, a solid rectangular tower was discovered, and an inner widening has been established to the east of it. Probably it is part of a single staircase. A hexagonal tower and a zig zag line wall were discovered in the bay to the northeast. They are built of double-wall masonry. The tower has been part of the defensive system of the polis from the end of the fifth century BC, flanking the harbour gate from the north. A bastion or a tower protected the gate from the southwest. In 1906 K. Škorpil discovered traces of solid walls and towers built of stone, of bricks or of opus mixtum masonry on the upper part of the cliff slope. Such walls were discov-ered also at the construction works during the 1990’s. There is a close similarity between them and those of the Late Antique sea-walls by the southern Mesambrian harbour. Obviously, they mark the permanent course of the city fortifications during Late Antiquity and the Middle Ages. The route of the walls on the upper part of the cliff slope was probably connected to the hexagonal tower by a wall, partially revealed to the southeast. East of the hexagonal tower the wall has a zigzag course. Three sections were discovered in the aquatory east of it. Its remains disappear west of the rocky offshore deposits northeast of the peninsula. The rocky offshore was a natural obstacle for the northeastern storms in the northern bay until the end of Late Antiquity. At the end of the 20th century, its functions were undertaken by a multifunctional structures for coastal protection.

312


ЛИТУРГИЧНО ПЛАНИРАНЕ: ЗА ИЛИ ПРОТИВ ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА АТРИЯ В КОНСТАНТИНОПОЛСКИТЕ ЦЪРКВИ ПРЕЗ VІІ В.

СТАНИСЛАВ СТАНЕВ

Повече от четиридесетина години историците на архитектурата изследват ран-ните църкви не като съчетание на форми и обеми, пропорциониране и технология, а предимно като функционална среда. Постулирайки, че всяка църква е предназна-чена да подслони богослужение, те разглеждат функционирането на отделните ѝ части в зависимост от изпълнението на последованието, което това богослужение има. Въвеждането или заличаването на един или няколко богослужебни ритуала обуславя появата или отпадането на обем, вход или инсталация, и променя обоб-щаваната като литургично планиране функционална организация на църковната сграда.

В статия се предлага обсъждане на въпроса за отпадането на литургичната функция на атрия в константинополските църкви. Въпросът е останал непроучен по две причини. Веднъж, защото изследванията върху литургичното планира-не в града на Босфора не обхващат годините отвъд управлението на Юстиниан (Mathews 1971; Strube 1973), когато организацията по започване на евхаристийното богослужение се променя под влияние на стационалните практики (Taft 1976, 301; Baldovin 1987, 214-226) и, както изясняват следващите редове, води до прекъс-ване на служението на атрия. И втори път, защото споменатите изследвания раз-глеждат константинополското планиране като изключителна характеристика на Константинопол, каквато, ако и да е била преди, престава да бъде с въздигането на епископията на града в патриаршия през 451 г., откогато константинополското литургично последование, а редом с него и планирането, се превръщат в норма-тивни за подведомствените енории (Станев 2007, 65-66).

Литургично планиране

Изследването на литургичното планиране e основен подход при изучаване на църковната архитектура. Разбирано като функционална организация на църковна-та сграда (Mathews 1971, 3), литургичното планиране е онази съвкупност от прос-транства и обеми, преграждания и входове, означавания и инсталации, от която се нуждае изпълнението на определено литургично богослужение (Mathews 1971, 3-6; Taft 1974, 199-200; Strube 1974, 408-409). Но богослуженията, дори основното


сред тях – евхаристийното, имат последования, които се различават и се празнуват различно1. Така например верните през VІ в. в Рим и в Константинопол, предават приношенията си от хляб и вино на дяконите, но в Константинопол предаването се извършва преди започване на литургията (Taft 1975, 186, 189; Taft 1997, 66-86), а в Рим то е част от нея и има тържествен характер (Mathews 1962, 88-89). Тези литургични особености опосредстват обезпечаването на църквите в двата града с място за осъществяване на предаването на приношенията – в Константинопол то е разположеното в съседство на църквата самостоятелно архитектурно тяло на ске-вофилакия2, а в Рим са сенаторият (senatorium) и матронеят (matroneum), които са обособени чрез прегради в източните краища на страничните кораби и „приемат“ принасящите според техния пол (Mathews 1971, 87-95). Така наборът от необходи-мите за изпълнение на определено литургично последование функционални зве-на, каквото за предаването на приношенията в Константинопол е скевофилакият, представлява литургичното планиране. Сред елементите на константинопол-ското планиране са атрият, в който миряните се събират и изчакват пристигането на отслужващия и съслужащите му (Mathews 1971, 145-147; Станев 2007, 66-68), и протезисната маса в скевофилакия, върху която подбраната част от приношенията

1 Тафт 1992, 21-23. За обсъждане на последните изследвания в областта на сравнителното литургиознание (comparative liturgy) срв. Taft 2001a.

2 Сред няколкото изследвания върху скевофилакия изобщо, са тези, посветени на църквата „Св. София“ в Константинопол, срв. Mathews 1971, 158-59, 160-62, 178; Taft 1975, 186, 189; Taft 1997, 66-86.

Обр. 1. Църковна юрисдикция на диоцезите Тракия и Дакия след Халкедонския събор от 451 г. (графична основа по Dintchev 1999, fig. 1)

Fig. 1. Church jurisdiction of the dioceses of Thracia and Dacia after the Council of Chalcedon of 451 (graphic layout according to Dintchev 1999, fig. 1)

314

ЛИТУРГИЧНО ПЛАНИРАНЕ: ЗА ИЛИ ПРОТИВ ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА АТРИЯ...

на верните се прикадява и освещава (Taft 1997, 86). Сред елементите на римското са сенаторият и матронеят, в които верните предават приношения си и получават св. Причастие (Mathews 1962, 87-95). Но освен териториален обхват (констан-тинополско, римско или друго), литургичното планиране притежава и времеви обхват. Пример са характерните за Константинопол през V и VІ в. скевофилакий и атрий. Скевофилакият отпада от употреба след обособяването на протезиса и дяконикона в самостоятелни звена, за което се посочва началото на Х в. (Mathews 1971, 107; Taft 1975, 182, 186; Станев 2007, 70-72). За атрия, както настоящото изслед-ване има за цел да обсъди, отпадането е след началото на VІІ в. и се дължи на въз-приетата нова организация на достъп в църквата, заличаваща събирането на ми-ряните в атрия3.Представлявайки резултанта от взаимодействието между архитектура и литур-

гия, литургичното планиране е винаги изразимо, а следователно и изследваемо. В съчиненията на Т. Метюс върху ранните константинополски църкви (Мathews 1971)4 или организацията на ранноримските олтарни прегради (Mathews 1962), както и върху средновековните параклиси (Мathews 1982); на Кр. Щрубе върху западните входове на строените при Юстиниан І църкви5; на Г. Дескуедрес върху страничните помещения (пастофории) в сирийските църкви6; на Д. Палас върху църквите от Източен Илирик (Pallas 1980); на Р. Тафт върху скевофилакия на църк-вата „Св. София“ в Константинопол (Taft 1997; Taft 1998) или върху сирийската бема (Taft 1968); на Н. Тетерятников върху скалните църкви в Кападокия (Teteri-atnikov 1996), литургичното планиране е изследвано посредством провеждане на проучване на архитектурната субстанция и на литургичната програма (Blaauw 1991, 32), в което структурните сведения се разглеждат в светлината на писмените и обратно (Taft 1974, 199). Териториалният и времеви обхват на планирането налагат в изследването да се привлекат единствено извори, които не само произхождат от района на разглежданата църква, но и документират съвременната ѝ литургична практика. Стремейки се да следва този принцип, Палас „припознава“ като местни съставените в Западна Сирия Constitutiones apostolorum и Testamentum Domini и така оправдава позоваването си на тях когато обсъжда църквите в Източен Илирик (Pallas 1980, 543, 546-547, 550)7. Методологическата му грешка е съпоставима с тази на К. Хейц, който тълкува каролингската църковна архитектура в светлината на литургичните коментари за Йерусалим от втората половина на ІV в., приписвани на Егерия8.Изведената методологическа постановка опосредства конкретността на ли-

тургичното планиране и на неговото изследване – определена църква е планира-на по определен начин в определено време. Същевременно нейната архитектур-

3 Идеята за отпадането на атрия от литургична употреба е изказана за Старата митрополия в Несебър, срв. Stanev, Zhdrakov 2009, 87, 95-99.

4 Срв. рецензиите на Grabar 1972; Taft 1974; Strube 1974.5 Срв. рецензията на Taft 1976.6 Срв. рецензията на Taft 1984.7 Методологическата непоследователност в изследванията на Палас не е отбелзвана, срв.

Blaauw 1991, 8.8 Mathews 1971, 5, no. 2; Blaauw 1991, 20-21. За „Дневниците“ на Егерия, съставени при пок-

лонническото ѝ пътуване до Йерусалим към края на ІV в., и сведенията в тях за кръщелната литур-гична практика в града срв. Vikan 1991; Yarnold 1992.

315


на субстанция е подчинена на законите на механиката, съобразена е с местната строителна традиция и с наличните материали, и обслужва зададените от хрис-тиянската символика абстрактни значения. Съвкупността от купол и кръстовиден в план обем, приложена при издигането на Юстиниановата „Св. София“ във ви-зантийската столица, е материален израз на богословското схващане за църквата като „небе на земята“9 и няма обяснение в литургичното планиране. Необясним от такава гледна точка остава и трибелонът в Северна Гърция, макар в едно проуч-ване той да е разгледан във функционална връзка с процесията на влизане в църк-вата (Blaauw 1991, 9). От двата примера става ясно, че литургичното планиране не обуславя както изборът на отделни архитектурни форми и/или техни съчетания, така и употребата на едни или други структурни или конструктивни елементи и похвати (Smith 1990a; Smith 1990b).

Нормативно литургично планиране

Макар изследването на литургичното планиране в зададена територия да е въз-препятствано от липсата на документиращи практиката извори, параметрите на функциониране на местните църкви могат да бъдат изведени при определени условия. Подходът е приложен за намиращата се в земите на диоцез Тракия Ста-ра митрополия в Несебър и представлява опит литургичното планиране на тази църква да се постави в нормативна зависимост от съвременното ѝ константино-полско планиране (Станев 2007; Stanev, Zhdrakov 2009). Получавайки официално юрисдикцията над диоцеза (след Халкедонския събор от 451 г.)10, Константинопол-ският патриархат превръща установената в града богослужебна практика (Тафт 1992, 23; Taft 2001b), а с нея и литургичното планиране, в норматив за своите под-ведомствени митрополии, епископии и енории (Станев 2007, 65-66). Така, еписко-път на Месемврия, въздигната в автокефална архиепископия след посочения съ-бор, следвайки нормативното литургично планиране, построява своята катедрал-на църква. В нея той отслужва литургията, отслужвана и в Адрианопол, но и в Енос, Евдоксиопол, Филипопол и Нове11, защото тези градове, намирайки се съответно в провинции (митрополии) Хемимонт, Родопа, Европа, Тракия и Долна Мизия, са част от диоцез Тракия (обр. 1). Заварените при юрисдикционната промяна от 451 г. църкви се преустройват за изпълнението на нововъведеното богослужение, което на равнище литургично планиране може да се означи като препланиране. Пред-ставлявайки материален отговор на настъпили промени в литургичната практика, препланирането в една църква е проследимо в прибавянето или заличаването на функционално звено, в предоставянето или прекъсването на достъп между обеми, в инсталирането, преинсталирането или премахването на съоръжение. Старата митрополия например, е препланирана два пъти. Веднъж, в началото на VІІ в., когато при възстановителните дейности по църквата, простиралият се някога за-падно от нея атрий не е възстановен; св. Трапеза, а с нея и олтарната преграда са

9 Св. Герман (†730), Патриарх Константинополски (715-730), Църковна история, срв. Mango 1993, 141. За литургията на Великата църква в „навечерието“ на иконоборчеството срв. Taft 1980-1981.

10 Правило ХХVІІІ, срв. Правила и тълкувания 1912, 633-671; Правила 1936, 150-151; Поснов 1993, 98-106; Frend 1985, 772.

11 За „зависимост“, макар и неназована нормативно литургично планиране, между Халке-донския събор и преустройства на епископската църква в Нове срв. Kalinowski 2002, 186.

316


изместени в западна посока; едно-или двустъпалният синтрон в апсидата е заме-нен с четиристъпален (Stanev, Zhdrakov 2009, 96, 98) (обр. 2). И втори път, през Х в., когато обособяването на протезис и дяконикон налага зазиждането на входове-те в източните краища на страничните кораби. През тези входове някога е преми-навала тръгващата от скевофилакия процесия Вход на тайнствата (Станев 2007, 60-62, обр. 5); скевофилакият следователно, е заличен.

Обр. 2. Старата митрополия в Несебър. План с означаване на елементите на литургичното обзавеждане (в сиво), графитите (1-2) и на поклонническото звено (а):

1. Първоначална църква (след 451 г.); 2. Възстановена църква (началото на VІІ в.)

Fig. 2. The Old Metropolitan church in Nesebar. Plan with designation of the elements of liturgical furnishing (in grey), the graffiti (1-2) and the veneration point (a):

1. Initial church (after 451); Restored church (early 7th century)

317


С други думи църковно-административната принадлежност на избрана църк-ва указва както изпълняваното в нея нормативно литургично последование, така и следваното при нейния строеж или преустройство (препланиране) литургично планиране. Въпреки че тази зависимост е изявена в обширните територии на раз-пространение на следиконоборческата византийска литургия (Тафт 1992, 15-18, 51-59) и църковна архитектура (Mathews 1971, 4-5), прилагането ѝ за предиконобор-ческия период все още среща съпротива в схващането, че лисват изходни данни за извеждането на единна, а още по-малко на нормативизираща богослужебна прак-тика, каквато предлага следиконоборческата (Taft 1974, 200; Тафт 1992, 23). Норма-тивното литургично планиране опровергава научната надеждност на метода да се търси зависимост между две църкви въз основа на формалното сходство между техните планове. Такова опровержение само по себе си се съдържа в средновеков-ната нагласа да се възпроизвежда не геометрията на първообраза, а неговата але-гория (Krautheimer 1942, 5-9, 13-15; Crossley 1988, 116-117), но и „отнася“ всяко дирене на прилики и отлики между една и друга форма към тълкуването на една църква в широкия контекст на общохристиянската символика.Старата митрополия в Несебър е построена според нормативното литур-

гично планиране на Константинополския патриархат (Станев 2007, 57-66). След служение от близо век и половина (обр. 2. 1) е разрушена, но през 618 г., съдейки по два произхождащи от нея графита, тя е вече в процес на възстановяване (Stanev, Zhdrakov 2009, 87, 95-99) (обр. 2. 2). Възстановената църква, следвайки предло-жената от Ст. Бояджиев структурна история, е издигната върху по-ранните зидо-ве на апсидата, корабите и нартекса, но не и на атрия; галерията е премахната, а трибелонът, някога опосредствал триумфалното влизане от атрия към нартекса, след преустройство е сведен до един от фасадните входове, през които е достъпна църквата (Bojadžiev 1962, 323-324, 327-331). Атрият е изключен от плановата схема на възстановената църква, а заеманото от него пространство е приобщено към уличната мрежа на града.Но какво означава заличаването на атрия и галерията в една църква, която се

намира на „литургичната територия“ на Константинополския патриархат? Озна-чава нормативно препланиране, което би следвало да се проследи и в самия Кон-стантинопол.

Атрият в константинополските църкви

От археологически засвидетелстваните дванадесет църкви в Константинопол, строени преди и при Юстиниан І (527-565)12, атрият е представен в седем от тях13,

12 Според сведенията в писмените извори от първата половина на V в. в Константинопол функционират 19 църкви, от които 14 са посочени в съставената около 425-430 г. Notitia urbis Con-stantinopolitanae (Mathews 1971, 7; Baldovin 1987, 174); според За постройките на Прокопий Кесарий-ски, Юстиниан І построява и възстановява 33 църкви в града и околностите му, срв. Mathews 1971, 7; Mango 1991a, 510.

13 Това са: Старата и Юстиниановата „Св. София“ (Mathews 1971, 14-16, 89-91; Mainstone 1988, 122, 135-136, 142-143); Студийската базилика (Mathews 1971, 20-24; Eyice 1979, 103-113); „Св. Богородица Халкопратея“ (Mathews 1971, 28-29; Eyice 1979, 98-103); „Св. св. Сергий и Вакх“ (Mathews 1971, 42-51; Eyice 1979а, 143-149), функциониращи със „Св. св. Петър и Павел“ (Mathews 1971, 47-48; Eyice 1979, 91) с общ атрий (Mathews 1971, 47-48, 51) и „Св. Ирина“ (Mathews 1971, 79-83).

318


„заместен“ е от двор при четири14, а за един наличието или отстътвието му е оста-нало неизяснено15. Тези църкви несъмнено ще продължат служението си и през следващите столетия, защото, заради оцеляването на града от обсадите на пер-си (608, 615, 626) и араби (674-678, 717-718), както и заради възстановяването на всекидневния живот след земетресението от 740 г. и чумата от 747 г., усилията на императорите са насочени не към църковно строителство, а изключително към поддържане на укрепителната система и водоснабдителните съоръжения (Mango 1991a, 511; Eyice 1979а, 136). Доколкото резултатите от разновременно провежданите в Истанбул и околносттите му теренни проучвания показват, църквата „Св. Ирина“ е един от малкото примери16 на осъществено църковно строителство за периода от началото на VІІ до ІХ в. (Mango 1981, 161; Mango 1991a, 511; Eyice 1979; Eyice 1979а; Krautheimer 1986, 284). Компрометираните от споменатото земетресение части на Юстиниановата „Св. Ирина“ са преизградени при Константин V (741-755), но тази намеса не засяга плановата схема на църквата, елемент от която е атрият17.Макар и споменат в писмени извори от ІХ и Х в., атрият не е удостоверен в пла-

на на най-ранните археологически засвидетелствани църкви, изградени de novo в Константинопол: северната църква от манастира на Константин Липс (Molla Fe-nari Isa Camii), осветена през 907 г., и познатата като „Миралейон“ Бодрум джамия, отнасяна към 920 г. (Krautheimer 1986, 356-361). Въпросното споменаване на атрия е веднъж, от патриарх Фотий (†891), който в своята десета проповед описва издигна-та през 864 г. при Михаил ІІІ (842-867) църква „Св. Богородица“ при Фара (Jenkins, Mango 1956; Mango 1986, 185-190)18; и втори път, от Продължителя на Теофан, който в съставената през Х в. Vita Basilii, глава V, предлага разказ за построената от им-ператор Василий І (867-886) и осветена на 1 май 880 г. църква, позната като Неа ек-лесия (Mango 1986, 194-199; Mango 1991c; Magdalino 1987). Според изворовия текст, атрият на „Св. Богородица“ при Фара е толкова „великолепен“, че всеки премина-ващ се вцепенява от учудване и не може да продължи по пътя си към църквата19. По-пространно е представен вторият атрий: той е западно от Неа еклесия, в него са разположени два изработени от мрамор и украсени със скулптирани изображе-ния на животни фонтани; до северния се намира инсталация, доставяща „вино за утоляване на жаждата на преминаващите“20. До публикуването на изследването на Р. Дженкинс и С. Менго върху десетата проповед на Фотий (Jenkins, Mango 1956,

14 Това са: Топкапъ сарай базилика (Mathews 1971, 35; Eyice 1979, 93-96), „Св. Полиевкт“ (Mathews 1971, 52), „Св. Йоан Предтеча“ в Хебдомон (Mathews 1971, 57-60), „Св. Евфимия“ (Mathews 1971, 61-67; Eyice 1979а, 136-140).

15 От археологически проучените три църкви в периметъра на площад „Баязит“, единствено означената като „А“ (Баязит базилика А) се отнася към VІ в., срв. Mathews 1971, 67-73; Eyice 1979, 96-98.

16 Към края на VІІ в. се отнася църква, разположена южно от „ранновизантийската базили-ка“ под Календерхане джамия; тази църква е регистрирана по една (проучена) апсида, чието разпо-ложение е наследено при издигането на църквата от ХІІ в., срв. Striker, Kuban 1979.

17 Mango 1981, 161; Mango 1991b; Krautheimer 1986, 285. За обсъждане на проведените струк-турни анализи на атрия, представени от отделните проучвателите на църквата срв. Mathews 1971, 70-83.

18 За отъждествяване на посочената в проповедта църква с тази, посветена на св. Богороди-ца Одигитрия, срв. Mango 1991c.

19 Проповед Х, 4, срв. Mango 1986, 185; Jenkins, Mango 1956, 131.20 Vita Basilii, V, 85, срв. Mango 1986, 194-195.

319


Обр. 3. Хипотетични планове на църкви с атрий:

1. Църквата в Тир, осветена от епископ Павлин през 317 г. Възстановка според А. Орландос (Ορλάνδος 1952, εικ. 11) по Църковна история на Евсевий Кесарийски;

2. Неа еклесия в Константинопол, осветена от патриарх Фотий през 880 г. Възстановка по Vita Basilii: 1. според К. Вулцингер (Wultzinger 1925, Abb. 20); според К. Конан (Conant 1942, pl. XXII)

Fig. 3. Hypothetical plans of churches with atria:

1. The church in Tyre consecrated by Bishop Paulinus in 317. Reconstructed according to A. Orlandos (Ορλάνδος 1952, εικ. 11) after the Ecclesiastical History of Eusebius of Caesarea

2. Nea Ekklesia in Constantinople, consecrated by Patriarch Photius in 880. Reconstructed after the Vita Basilii: 1. according to K. Wultzinger (Wultzinger 1925, Abb. 20); according to K. Conant (Conant 1942, pl. XXII)

320


125), сведенията в нея, макар и различаващи се отчетливо от тези на Продължителя на Теофан, са отнасяни към Нея еклесия. Последната има пет патрона21, а тази при Фара е посветена на св. Богородица; покривът на Неа „е съставен от пет купола“, а не от един, както е при първата църква; и двете обаче са разположени в близост до Хризотриклиния на Големия дворец (Mango 1986, 185-186, 194). Описателни-те елементи на екфразиса, какъвто Дженкинс и Менго смятат, че Фотий вмъква в проповедта си, могат ясно да се открият и в представеното за Неа Еклесия. Гра-фичен израз на словесния ѝ образ е предложен от К. Вулцингер, който през 1925 г. съставя първия хипотетичен план на църквата (Wultzinger 1925, Abb. 20)22 (обр. 3. 2.1), а двадесетина години по-късно и от К. Конан (Conant 1942, pl. XXII) (обр. 3. 2.2), с чийто термин quincunx англоезичните историци на архитектурата си служат и днес, означавайки плановата таксономия „вписан кръст (в квадрат)“23. Принад-лежността на Неа еклесия към тази таксономия се поддържа от Р. Краутхаймер и С. Менго, които единодушно посочват споменатите по-горе две църкви (северната от манастира на Константин Липс и Миралейона) не само като най-ранните оцелели представители на quincunx, но и като преки наследници на Неа (Krautheimer 1986, 355-356; Mango 1980, 269; Mango 1981, 194). Заради липсата в изворовия текст на све-дения за обемно-пространственото членение на църквата, сл. Чурчич е на мнение, че четирите от споменатите пет купола се разполагат над кръстните междурамия и закуполяват параклиси, но тези параклиси са разположени на приземното равни-ще, а не на галерийното, каквото предполага всеки quincunx план. Според Чурчич Неа еклесия е кръстокуполна църква, а познатата като Атик Мустафа паша джамия структура24 е оцелял пример на това обемно-пространствено решение в града от ІХ в. (Ćurčić 1980).Разискващи вида на приложената планова схема, изследователите подминават

обсъждането на сведението за атрия на Неа еклесия. А такова обсъждане е особе-но наложително заради обстоятелството, че в нито една от археологически зас-видетелстваните църкви в Константинопол, посочвани като наследници на Неа еклесия, не е регистриран атрий. Дали разминаването между „описано“ и „постро-ено“ не се дължи на стремежа на житиеписеца, Василий І да бъде възхваляван като обновител на империята, а в богоугодните дела като надминал Юстиниан, Кон-стантин и Соломон? Тъкмо по тази причина императорът издига не просто нова църква, а Новата църква, каквато никой преди него не е създал25. Освен с елемен-тите на съвременното обемно-пространствено членение, Новата е обезпечена и със знаковия за славните времена на християнската империя на Босфора атрий. Но дали „описаното“ не документира извършеното от Василий възстановяване на

21 Иисус Христос, св. Богородица, св. Николай, св. архангел Гавриил и св. пророк Илия, срв. Mango 1986, 194.

22 Интерполирайки разкритото при археологическите кампании на Големия дворец, Вул-цингер прави и първия опит за отъждествяване на намиращите се югоизточно от „Св. София“ зидове (от цистерна) със структурата на Неа (Krautheimer 1986, 355, no. 5; Theis 2005, 30-35).

23 За употребата на quincunx като съответствие на вписан кръст (cross-in-square) срв. Krautheimer 1986, 520, no. 1.

24 За отъждествяването на структурата с църквата „Св. Илия“ в Петрион, посочена във Vita Basilii, V, 82, срв. Mathews, Hawkins 1985, 134.

25 За обсъждане на политическия и идеологическия контекст на Неа еклесия срв. Magdalino 1987.

321


по-ранна църква с атрий, при което наосът и нартексът са основно реконструира-ни до получаването на кръстокуполен план или на неговата разновидност вписан кръст? Такава църква всъщност е „Св. Богородица“ при Фара, намираща се в съсед-ство. Към началото на строителната кампания по Неа, започнала не преди 875 г., църквата е обновена26 от Михаил ІІІ и към датата на освещаването ѝ от Фотий през 864 г., особеност на нейното разпределение са трите кораба и техните апсиди, нар-тексът и атрият, както и куполът върху средния кораб (Jenkins, Mango 1956, 130, 135, 137). Обновлението, за което с езика на екфразиса говори проповедта на патриарха, е също толкова спекулативно тълкуваемо сведение за вида, съдържанието и обема на вложените усилия и осъществените строителни дейности, колкото и подетата от Василий кампания по възстановяване „от развалини на много свети църкви“27. Отвъд възможните тълкувания, предлагащи или търсещи различни сценарии на случилото се, неоспоримо остава наблюдението, че след началото на Х в. църквите в Константинопол функционират без атрий28.Този макар и кратък преглед показва, че няма археологически свидетелства за

изградени de novo или основно преустроени църкви в Константинопол за времето след управлението на Юстиниан І до началните години на Х в. Приемливо е да се мисли, че след като построените преди и при Юстиниан църкви основно са при-тежавали атрии29, тези атрии да са се запазили и през следващите векове. Особено в поклоническите църкви, но и в превърнатите в манастирски, но дори и само, защото обживяването им от разнолики общностни представители30 обезпечава градежната структура на всеки атрий с периодична грижа и поддръжка. Църквата за поклонение пред мощите на св. Артемий е с атрий, както С. Менго я възстановя-ва по сведенията в писмен извор от първата четвърт на VІІ в. Трикорабна по план и с попадаща под олтара подземна крипта (Mango 1979, fig. 1), макар и с различен достъп, тази църква е сходна със Студийската базилика и със „Св. Богородица Халкопратея“ от началото на втората половина на V в. Последната се обслужва от духовенството на Великата църква, но император Василий І я снабдява с купол над средния кораб; три века по-рано е поправена от Юстин ІІ (Mathews 1971, 28-29; Eyice 1979, 98-103; Mango 1986, 199, no. 77). А Студийската базилика, издигнатата да приюти мощите на св. Йоан Предтеча, които получава след повече от три века, е в манастирско служение (Mathews 1971, 20-24; Eyice 1979, 105-106, no. 106; Kazh-dan, Talbot, Cutler 1991). Каква част от тридесет и трите църкви, за които Проко-пий говори като за построени и възстановени от Юстиниан в града и околностите му31, са оцелели до времето на патриарх Фотий (†891) или до управлението на Кон-стантин VІІ Багренородни (913-959), когато Продължителят на Теофан съставя Vita

26 По въпроса дали Михаил ІІІ е изградил църквата de novo или е извършил основно преу-стройство срв. Jenkins, Mango 1956, 135.

27 Vita Basilii, V, 78, срв. Mango 1986, 192.28 Твърдението, че пред построената около средата на ХІ в. църква на манастира „Св. Сте-

фан“ в Мангана (Mango, Talbot 1991) е разположен атрий (Johnson 1991; Broilo 2009, 18) се основава на писмени сведения, срв. Mango 1986, 219.

29 Основаването на църквата „Св. Богородица“ във Влахерна (Влахернска) се отнася към управлението на Юстин І (518-527), а с грижите на Юстин ІІ (565-578) се свързва едно преустройство. В предложената от С. Менго възстановка, църквата от Юстин ІІ не е снабдена с атрий (Mango 1998).

30 За обживяването на обеми и пространства в църквите срв. Ruggieri 1993.31 Срв. бел. 12.

322


Basilii? А кои от оцелелите църкви е обновил Василий І според животоописанието му, освен „Св. Богородица Халкопратея“?

Предназначение и функции на атрия

Назоваван различно от коментиращите употребата му негови съвременници32, атрият е многократно и разнопосочно обсъждан елемент на църковната архитек-тура33. Най-ранното сведение за устройване на атрий предлага Евсевий Кесарий-ски в Църковна история от 324 г.34 В десета книга, глава четвърта, историкът от-правя възхвала към Павлин, епископ на Тир, за построяването на църквата в града (около 317 г.)35 и дава нейно описание:

37. Така, ограждайки едно по-голямо пространство36, той (Павлин) укрепи външния периметър с една стена37, която трябваше да служи за надеждна за-щита на комплекса.

38. Срещу лъчите на изгряващото слънцето той разположи един просторен и величествен входен портал (προπύλον) [към атрия], позволяващ дори на на-миращите се далеч от това свещено място да видят всичко, което е вътре [в атрия]...38

39. На преминалия през портала и влязъл [в атрия], той [Павлин] не разре-шава да продължи, ако е с нечисти и неизмити нозе, заради което между цър-квата и портала [към атрия] разположи едно широко пространство. Оформи го като правоъгълник и го огради с портици (δτοαι), срещащи се под прав ъгъл и издигнати върху колони. Между колоните разположи решетъчни прегради от дърво, достигащи определена височина, а в средата [на правоъгълното прос-

32 Назоваванията, проследени от Ш. Делвойе в съчинения на гръцки и латински език, са обобщими в няколко групи: αυλή, προαύλια, μεδίαυλον; αίθριον; περίδτυλος; τρίδτοον, τετράδτοον; προτεμένιδμα; προπύλαια; atrium; porticus, quadriporticus, срв. Delvoye 1962, 261-263; Delvoye 1964, col. 421. Някои от тях имат засвидетелствана литературна употреба в нехристиянски контекст, като atrium – основното помеще-ние в римската къща за приемане на гости, или αίθριον – „под открито небе“, срв. GEL 1894, 29; GLRBP 1904, 92; OLD 1983, 199. М. Джонсън извежда произхода на атрий от αίθριον, срв. Johnson 1991.

33 Сред натрупаните изследвания върху атрия основни са тези на: Lemerle 1945, 301-322; Del-voye 1962; Pallas 1980, 499-517; Picard 1989.

34 Historia ecclesiastica, PG 20.45-906, срв. Цоневски 1986, 305. Първата редакция на Църков-на история, включваща първите осем книги, се отнася към 311, а втората (и последна) към края на 324 г., срв. Frend 1985, 478, 939, 941.

35 Църквата в Тир (Tyre, дн. Sur в Ливан) е построена при управлението на Лициний като Август (307-324), на мястото на разрушената по време на гоненията при Диокелециан църква, за ко-ято Евсевий в § 37 указва, че има по-скромни размери (срв. Mango 1986, 4, no. 7). Първите опити за археологическо удостоверяване на построената от епископ Павлин църква принадлежат на S. N. Sepp, който при проведените от него през 1845 и 1874 г. разкопки разкрива (1) каптаж, смятан за за-хранващ фонтаните в атрия (§ 40) и (2) кръстовидна в план писцина, определяща местоположението на баптистерия (§ 45), срв. Leclercq 1925, col. 435-36. Наблюденията на Sepp не са преразглеждани, срв. Rey-Coquais 1998, 685.

36 По-голяма площ от тази, която е заемала предишната църква, разрушена при Диоклеци-ан, срв. Mango 1986, 4, no. 7.

37 Свободното пространство между външните очертания на отделните части на комплекса и ограждащата го стена (περιτείχισμα) се посочва като периболос (πηρίβολος), срв. Митова-Джонова 1974, 53.

38 Олтарът на църквата е разположен от запад, а атрият от изток, срв. Ορλάνδος 1952, εικ. 11.

323


транство], под открито небе, той остави един атрий (αίθριον), изложен на слънчевите лъчи и с чудесен въздух.

40. Тук той разположи знаците на свещеното пречистване, като изгради точно срещу църквата фонтани; те преливаха от вода и осигуряваха очиства-не за продължаващите [към църквата]. Това е първата спирка за влизащите, която доставя всекиму красота и величие, и възможно най-подходящото мяс-то за онези, които са [все] още в очакване на първото си посвещаване. (Църков-на история, Х, 4)39

Представеното в откъса разкрива модела, по който атрият е осмислян в начал-ните десетилетия на ІV в. (обр. 3. 1). Според него, атрият е правоъгълно в план про-странство, разположено пред въвеждащите в църквата входове и очертано от ней-ната фасада и издигнатите от свободните ѝ три страни стени; предимно западна фасада и стени от запад, север и юг. Успоредно на стените са издигнати колонади, посредством които пространството е разпределено на средищна част, която остава „под открито небе“ (=αίθριον/atrium), и на обходна (=δτοαι), която включва площта под едноскатните покриви, лягащи върху стените и колонадните архитрави. По отношение на план и разположение спрямо църквата се срещат немалко решения (Delvoye 1962, 276-288; Delvoye 1964, col. 426-438).Привлеченият откъс посочва, че в средищната част на атрия са инсталирани

фонтани, чиято преливаща вода осурява очистване на идващите нечисти в църква-та. Такова очистване, както подсказва текстът (§ 39), е дори буквалното измиване на нозете (Broilo 2009, 7). В атрия са също и очакващите първото си посвещаване, които с бързия си поглед изследователят ще пропусне да обмисли и отъждестви, но в съзнанието си, заради близостта им до водата, ще свърже с кръщаване. Те не са чакащите кръщелното тайнство, защото за съвършаването му е обособен бап-тистерий (§ 45); не са и „онези от оглашените, които са напреднали“, защото за тях са отредени „страните на базиликата“ (§ 63) (Mango 1993, 6). Тези според М. Дюжа-рие са обърналите се в Христа, чакащи да бъдат допуснати до огласяване (Dujarier 1979, 70). Но както тези, така и посочваните от св. Василий Велики (†379) плачещи, са категории от огласителната дисциплина и покайния ред от ІV в., които поради отпадане на практическата нужда от тях, още преди VІ век загубват приложение (Dujarier 1979, 70; Stanev 2008, 372, 383). Следователно функциите на атрия от ІV в., изведени по представеното от Евсевий Кесарийски и допълнени със сведения от каноничните послания, отпадат през следващите стотина години. Какво тогава е служението на фонтаните в атриите на константинополските

църкви, строени или преустройвани през V и VІ в.? Единственият археологически засвидетелстван фонтан е разкрит в атрия на отнасяната с колебание към средата на V в. Топкапъ сарай базилика. Разположен е в южната половина на несиметрич-ния спрямо църквата атрий и по този начин остава „встрани“ от ходовата линия на влизащите в нартекса (Mathews 1971, 35, fig. 17-18; Broilo 2009, 11). Фонтан в средата на атрия на Студийската базилика посочва св. Теодор Студит (†826), а за фонтана на „Св. София“ свидетелстват съответно Descriptio на Павел Силенциарий от VІ в.,

39 Преводът на български език на привлечения тук откъс е направен по Mango 1993, 4-5.

324


анонимното Narratio de S. Sophia40 от VІІІ или ІХ в., както и един екфразис, припис-ван на Михаил Солунски от ХІІ в. (Broilo 2009, 11-14). За разлика от последните две съчинения, в поемата на Силенциарий (§ 590) е представено разположението, ус-тройството и функцията на фонтана. Той е в средата на атрия, изсечен е от карски мрамор (тъмно червен с бели ивици)41, а по медна тръба от него струи вода и се раз-пръсква във въздуха. Верните си пълнят от нея в съдове, защото след освещаването ѝ на Богоявление, тя премахва всяко тяхно страдание. Съставена непосредствено след второто освещаване на църквата, станало в деня на Рождество Христово през 562 г. (Mango 1993, 80), поемата представя друга функция на разискваните фонта-ни, а следователно и на атриите. Ако при Евсевий водата очиства, дори буквално измива, при Силенциарий тя изцелява. Целебните ѝ свойства, в отличие от очист-ващите, са привнесени и се дължат на освещаването на водите от духовенството в деня на Богоявление. Изненадващо ли е, че този толкова съдбовен за търсещите изцеление фонтан

не е посочен от Прокопий Кесарийски, който в За строежите описва църквата „Св. София“? Не е, защото фонтанът е инсталиран не в атрия на първоначалната църква на Юстиниан, за която говори Прокопий, а на възстановената от него през 562 г., за която е поемата на Силенциарий42. Към дейностите по възстановяването ѝ, изразяващи се главно в отстраняване на компрометирания от земетресенията купол и изграждане на по-устойчив (Mainstone 1988, 185-217), може да се прибави и инсталирането на фонтана в „Св. София“. Фонтани в града през VІ в. има само още в Студийската базилика, Топкапъ сарай базилика, а защо не и в църквата, която Ва-силий І преустройва и нарича Неа еклесия? Запазва атрия с двата фонтана в него, но реконструира трикорабната църква до постигането на кръстокуполен обем. Атрият в Константинопол има и втора литургична функция, която е различ-

на от тази да подслони изчакването на отслужващия от миряните. Тази втора функция е свързана със стационалното богослужение (от лат. statio – стоене; мес-топребиваване; пост)43. Чрез процесия с участието на духовенство и миряни (λιτή, литийно шествие), стационалната литургия „свързва“ разположени в различни части на града църкви-спирки в единно богослужение, което отбелязва църковен празник или спомня значимо за населението събитие. Започнала в една църква или някъде в градското пространство (форума), стационалната литургия продъл-жава във втора църква, след това в трета... и завършва например в пета (Baldovin 1987, 36-37, 207-209, 226). Както при „междинните“, така и при „крайната“ църк-ва, процесията, преминавайки през атрия, влиза в нартекса. Там, пред водещата към средния кораб врата (царски двери) отслужващият, след края на припева на антифонно изпълнявания процесионален псалм44, произнася входната молитва и

40 За „полулегендарния“ характер на съчинението срв. Mango 1993, 56.41 За употребяваните породи мрамор срв. Mango 1993, 63, no. 43.42 Съчиненията, описващи възстановената църква, са представени в Mango 1993, 78-102.43 Наричането стационално е технически термин, обозначаващ богослужение в градското

пространство, а не в коя да е църква; за последното богослужение е приложим изразът катедрално, срв. Baldovin 1987, 144-145).

44 Антифонът (от гр. αντίφονον) е избрана част от Псалтира, следвана от славословие (досклогия), която се изпълнява чрез редуване от два хора. Антифонът, съставен от няколко или един псалм, или само от негова част, е следван от припев, познат като тропар (Conomos 1991).

325


влиза, а миряните заемат местата си в страничните кораби и нартекса. С края на молитвата и следващото я влизане на отслужващия в средния кораб започва бого-служението в тази църква (Taft 1980-1981, 50).

Стационално богослужение и катедрална литургия

Още с появата си в Константинопол – категорично засвидетелствана към края на V в. (Taft 1976, 300-301; Baldovin 1987, 209-214, 225-226), стационалната литургия е не само не(от)делима част от неговия целогодишен литургичен живот45, за разлика от Йерусалим, където тя се изпълнява през Страстната седмица46, или по време на Великия пост, както е в Рим 47, но се вмества и в неговото светско битие, не толкова защото „преминава“ през градската му инфраструктура, а защото императорът със своите приближени е в нейните процесии (Baldovin 1987, 204, 233). Именно чрез участието си в тях императорът публично утвърждава своите свещенически (дя-конски) прерогативи, които неговата василея (βασιλεία) „на земята“ е получила „от небето“48. Това превръща стационалната литургия в средство за широкомащабна имперска пропаганда в ойкуменето49, чието целенасочено прилагане продължава и след затихването на стационалните практики50, станало през VІІІ в. (Taft 1976, 301). Получавайки имперско „внимание“ стационалото богослужение не само се доразвива, но и повлиява нестационалното (Taft 1976, 301; Baldovin 1987, 214-226).Едно от тези основни влияния е отпадането на предхождащите началото на

литургията (1) събиране на миряните в атрия, (2) изчакване на отслужващия и съпровождащото го духовенство и (3) последващо влизане (на миряни и духовен-ство) в нартекса. Според коментарите в Църковна история на св. Герман Констан-

45 За Константинопол срв. Baldovin 1987, 181-233.46 За Йерусалим срв. Baldovin 1987, 55-82.47 За Рим срв. Baldovin 1987, 118-141.48 В смисъла на имперска (царска) власт, в която се включва и правото на свещенство (т.

нар. царско свещенство), срв. Дагрон 2006, 27.49 Сред проявите ѝ, засвидетелствани в началото на VІ в. от Теодор Лектор, е шествието през

423 г., което император Теодосий ІІ организира от Хиподрума до Великата църква по повод смъртта на управлявалия в Рим след 395 г. Хонорий, както и процесията между Хебдомон и двореца, в която „ходейки редом“ император Маркиан (450-457) участва. Следвайки съставената около 629 г. Пасхална хроника церемонията по коронацията на Теодосий ІІ, извършена във Великата църква в деня на Бо-гоявление през 444 г., е предшествана от процесия от Хебдомон (където армията го е провъзгласила) през Златната порта, до дворцовата църква „Св. Стефан“, а след това до Великата църква. Показателно за намесата на императорската институция в организацията на процесиите е свидетелството на Те-одор Лектор, който, представяйки опита на император Анастасий от 496 г. да контролира процесията чрез „оглавяването“ ѝ от градския епарх, посочва, че тази практика продължава и по негово време (Baldovin 1987, 185-186).

50 Свидетелство за неговото прилагане представлява предприетата от император Кон-стантин VІІ Багренородни (913-959) кампания по „церемониализирането“ на града, кодифицира-на в компилативното съчинение Книга за церемониите. Събирайки и обобщавайки сведенията за съществувалите в Константинопол различни церемонии, императорът съвместява разновременни процесионални практики, помествайки тяхното изпълнение в условията на столичния град през Х в. Така, подробно в първа книга и само чрез споменаване във втора, са възстановени общо седемнаде-сет участия на императора в стационалната литургия (Baldovin 1987, 199), за преобладаващата част от които Багренородни се позовава на по-ранни извори: от VІ в., от времето на Исаврийската династия (716-802) и от управлението на император Михаил ІІІ (847-862) (Ibidem, 198, no. 179). За церемониите като опит (от страна на Багренородни) за възвръщане на блясъка на василеята (βασιλεία) посред-ством „възстановяването на непроменимия ред на нейните церемонии“ срв. Дагрон 2006, 127-130.

326


тинополски (†730) върху нестационалната литургия, отслужвана в „Св. София“ по времето на неговия патриархат (715-730), миряните, следвайки напътствията на свещеник и/или дякон и пеейки три антифона51, се събират в църквата. Меж-дувременно отслужващият, съпроводен от духовенството, пристига в нартекса и пред вратата към средния кораб (царските двери) изчаква края на тропара Еди-нородний52, служещ за припев на последния от трите антифона. После произнася входната молитва и, предшестван от носещите кръст и св. Евангелие два дякона, а пред тях един с кадилница, влиза в средния кораб. С влизането на отслужващия литургията започва. Движението му към олтара, където върху св. Трапеза дяконът ще положи евангелието, а той ще седне в трона си, е съпроводено от пеенето на псалм 94 и антифон, на който Трисвятото53 е припев (Taft 1980-1981, 49-52; Schultz 1986, 176; Baldovin 1987, 214-219, 226). Така, св. Герман свидетелства, че в началото на VІІІ в. се изпълнява служба от три антифона, определена за (1) събирането на миряните в църквата и (2) пристигането на отслужващия и съпровождащото го духовенство в нартекса.Следователно „пристъпванията“ и „спиранията“, които и духовенство, и миря-

ни извършват преди катедралната литургия са развити и оформени по образеца на стационалното богослужение. „Технологичното“ време, необходимо на участници-те в литията за физическото преодоляване на разстоянието от една до друга църква или, както е през V и VІ в., от Форума на Константин, където често процесиите се формират, до „Св. София“, в която предимно приключват (Baldovin 1987, 217-218), е „запълвано“ с изпълнение на антифони и техните припеви (тропари). По такъв начин при катедралната литургия е усвоено „технологичното“ време за събира-нето на миряните в църквата и пристигането на отслужващия и придружаващото го духовенство в нартекса – а именно чрез службата на трите антифона. Това, че последната, според съставения около средата на Х в., но отразяващ по-ранната литургична практика на Константинопол Типик на Великата църква, е изключена от катедралното богослужение на двадесет и четири празника в годината, но точно тези дни са означени в типика като процесионални, дава основание на Р. Тафт и Дж. Балдовин не само да приемат, че в тези случаи службата на трите антифона

51 В Типика на Великата църква, съставен в средата на Х в. (познат от негов препис от края на същия век, Hagios Stauros cod. 40), но отразяващ по-ранна литургична практика, са посочени псалми 92, 93 и 94 (Baldovin 1987, 190-91, 215, 218).

52 Единородний Сине... (по Чифлянов 1997, 217) (от гр. Ο μονογενής) е тропар, обобщаващ учението на ранните събори за християнската система за спасение. Според сведенията в Хроногра-фията на Теофан (752-818) тропарът е въведен в Константинопол от император Юстиниан І (527-565) през 535/36 г., но в литургичните извори първото му споменаване е през ІХ в. – в латинската версия (приписвана на Атанасий Бибилотекар) на Църковната история на св. Герман, където той е посочен като припев на третия антифон от службата на трите антифона (Taft 1991b).

53 Трисвятото (от гр. Τρισάγιον), наричано още Трисвят химн или Трисвета песен, е визан-тийското наричане както на библейското „Свят, свят, свят е Господ Саваот!“ (Ис. 6:3), изпълнявано чрез пеене в анафората, така и на тропара „Свят [е] Бог, свят [и] могъщ, свят [и] безсмъртен! Помилуй нас!“ Преди VІ Вселенски събор в Константинопол (Трулски) от 681 г., Трисвятото е следвано от тео-пасхитската формулировка „Който беше разпнат заради нас“ (монофизитско допълнение от около 470 г.), която насочва химна към Христос. Преобразувайки прилагателните могъщ и безсмъртен в съществителни, определени от свят: „Святий Боже, святий Крепкий [Могъщий], свети Безсмерт-ний, помилуй нас!“ (Чифлянов 1997, 217) св. Герман и коментаторите след него разглеждат химна като отнасящ се към трите ипостаси на св. Троица (Taft 1991c).

327


Обр. 4. Старата митрополия в Несебър: преди и при започване на литургия

Fig. 4. The Old Metropolitan church in Nesebar: before and after the commencement of liturgy

328


е заменена от процесионалното псалмопеене и влизане в църквата (είσοδος), но също така да изведат нейната поява като резултат от влиянието на стационално-то богослужение (Taft 2001b, 224; Baldovin 1987, 217-219). Трисвятото, което след изпълнението му по време на ІV Вселенски събор (Халкедонски) от 451 г.54 се пре-връща в белег за православност, още преди края на V в. става основен припев на процесионалната антифонна псалмодия, все едно от колко и от кои точно псалми е съставена55. До началото на VІ в. Трисвятото е вече включено и в катедралното бо-гослужение, където като припев на псалм 79 (80) е входен тропар56; следвайки св. Герман такава е функцията на Трисвятото и през първите десетилетия на VІІІ в.Въвеждането в нестационалната (катедрална) литургия на службата на трите

антифона, пряко повлияно от стационалната практика на Константинопол, опо-средства отпадането на литургичната функция на атрия. Както свидетелства св. Герман през тридесетте години на VІІІ в., миряните се събират в корабите на църк-вата, а отслужващият и придружаващото го духовенство пристигат в нартекса. Ли-тургията започва с входната молитва, знак за началото на която „дава“ тропара Единородний, запяван от псалтите около амвона (Taft 1980-1981, 49-52). Близо век по-рано – в Тайноводство (630 г.), преп. Максим Изповедник (†662) посочва, че литургията започва след приключване на входната молитва. Тогава отслужващи-ят и движещите се пред него дякони (първият от които носи евангелие) влизат от нартекса в средния кораб – в глава VІІІ преподобният го нарича „първо влизане (вход) на епископа в църквата“( Schultz 1986, 176), за да го разграничи от Входа на тайнствата (Mathews 1971, 139; Taft 1975, 43, no. 104; 192, no. 52). При Първото влизане, както преподобният коментира, миряните, заемайки отговарящото на ка-тегорията на всеки един от тях място, изпълват нартекса и корабите на църквата (Mathews 1971, 138-145). Очевидно е, че през VІІІ в. входната молитва продължава да бъде репер за началото на литургията, а Първото влизане на отслужващия вече не „сигнализира“ миряните за навлизането им в корабите, защото те са ги изпълнили още по време на службата на трите антифона. Но не е ли така и през VІІ век? Дали неспоменаването на въпросната служба от преп. Максим е основание ней-ното „въвеждане“ в катедралната литургия да се търси след датата на съставяне на Тайноводство му, а именно след 630 г.?За разлика от св. Герман, който коментира отслужването на цялата литургия,

преп. Максим тълкува отделни нейни части и то, избирайки само някои от аспе-ктите им (Baldovin 1987, 219; Schultz 1986, 174). Иначе не би пропуснал да укаже, че разгледаното от него в глави VІІІ и ІХ Първо влизане е съпроводено от Трисвятото (на което преподобният посвещава глава ХІХ), както е от началото на VІ в. (Bald-ovin 1987, 219), или от Единородиния, който от времето на Юстиниан (след 535/6 г.)

54 За връзката между изпълнението на химна и провеждането на събора срв. Taft 1991c; Bal-dovin 1987, 218.

55 В писмо до император Зенон (474-491) папа Феликс ІІІ (483-92) използва израза την τρισάγιον λιτήν, което представлява първото писмено свидетелство за връзката между стационалната литургия в Константинопол и Трисвятото (Taft 1976, 300-01). За историята на употребата на Трисвя-тото в стационалната литургия срв. Baldovin 1987, 218-219.

56 Schultz 1986, 176; Baldovin 1987, 219. Схващането, че Трисвятото е въведено в богослуже-нието на Константинопол от патриарх Прокъл (434-546) (Чифлянов 1997, 221) има легендарен харак-тер (Taft 1991c).

329


е изпълняван като входен тропар в определени дни (Schultz 1986, 162-163). Препо-добният представя и Входа на тайнствата, но като изпълняван без съпровожда-щия го след 573-574 г. Херувимски химн, а анафората, която е същината на всяко евхаристийно богослужение, той изобщо не посочва (Taft 1975, 43-44, 53-118). Сле-дователно заключението, че неспоменаването на службата на трите антифона от преподобния е свидетелство за нейната поява не по-рано от 630 г., е неоснова-телно. Дори въведена преди тази дата и позната на преп. Максим, службата не би била „разгледана“ от него (заради което и неспомената), защото тя представлява подготовка за литургията, а не принадлежи към литургията (Baldovin 1987, 216), която е предмет на Тайноводство. Дали тълкуванията на преподобния изобщо би следвало да се свързват с катедралното богослужение, каквото осмисляне илюс-трират опитите на Т. Метюс, Кр. Щрубе, Р. Тафт и Дж. Балдовин в съчинението му да се търси споменаване на службата на трите антифона?Заемането на корабите от миряните по време на тържественото движение на от-

служващия и предшестващите го дякони от царските двери към олтара е предста-вено както от преп. Максим, така и от св. Герман. Докато последният посочва, че пристигащата в църквата процесия, преминавайки през атрия навлиза в нартекса и спира, за да изчака произнасянето на входната молитва от отслужващия, то пър-вият означава миряните и духовенството като вече намиращи се в нартекса и очак-ващи Първото влизане, сигнал за което е приключването на входната молитва. Из-хождайки от тъждествеността на проследимата в Тайновододство организация на заемане на корабите с тази, за която св. Герман свидетелства, представеното от преп. Максим би следвало да се свърже с евхаристийната литургия, която се из-пълнява в последната (terminus) от църквите по маршрута на всяка стационална процесия. Такива процесии, според съставената от Созомен между 443 и 447-448 г. Църковна история (VІІІ, 8), са утвърдена практика за „всеки празник, както и в първите, и в последните дни от седмицата“57, т. е. богослужението е стационално не само в празнични дни, но и всяка събота и неделя. Същевременно, в тези дни, още при епископата на св. Йоан Златоуст (†407) между 398 и 404 г., престолният град празнува св. Евхаристия и получава св. Причастие (Baldovin 1987, 182). Сле-дователно още от първата половина на V в. в дните за евхаристия се организират литии, които завършват в църквата, в която се отслужва св. Евхаристия. В началото на VІ в. за нейното „отваряне“ се изпълнява Трисвятото, с чието припяване в края на всеки антифон литията пристига в църквата. Присъствието на въпросния тро-пар в „репертоара“ както на градските процесии, така и на литургията „на закрито“ е не само едно от свидетелствата за влиянието на стационалното богослужение върху нестационалното, както Тафт и Балдовин установяват58, но и категорично указание за осмислянето на двете литургични форми като взаимно „скачени“ и, макар разгръщащи се последователно, функциониращи като едно общо (скачено) богослужение.Именно изпълняваните „на закрито“ части от такова богослужение тълкува

преп. Максим. За отслужването му и миряни, и духовенство, са вече в нартекса, но не събрали се преди това в атрия, а като участващи в пристигаща в църквата-

57 Преводът на български език е направен по Sozomen 1995, 404 (=PG 67.1536).58 Срв. съответно Taft 1976, 301; Taft 2001, 213, и Baldovin 1987, 214-226.

330


terminus лития, само преминали през него. Водещият процесията (епископ), пред-шестван от кръст, евангелие и кадилница (носени от дякони) и следван от духо-венството и императора с приближените му, влиза в нартекса през разположения по оста запад-изток вход (централен), а останалите участници в литията използват страничните входове (северен и южен или северни и южни). Така, този водещ към нартекса централен вход, характеризиращ литургичното планиране на Констан-тинопол, по времето на преп. Максим е вече пряко свързан с процесионалния път на пристигащата в църквата лития, а не с формирането в атрия на процесионално-то влизане на отслужващия (епископ) и миряните, както Метюс интерполира све-денията в Тайноводство и извежда предназначението му (Mathews 1971, 138-145). В съжденията си той разглежда въпросното съчинение като отнасящо се единствено до катедралната литургия, без да отчита влиянието на стационалните практики върху нея. Иначе при тълкуване на „ставащото“ в нартекса на „Св. София“ не би привлякъл Книга за церемониите59, защото в нея е отразено тъкмо това влияние, променило най-късно до тридесетте години на VІІІ в. (св. Герман) организацията по заемането на корабите от миряните и пристигането на отслужващия (служба-та на трите антифона). По този начин, след установяването в Константинопол на скаченото богослу-

жение, въпросният централен вход, преди обслужвал формиращото се в атрия процесионално влизане на отслужващия, е определен да посрещне и въведе в нар-текса водещия процесията, комуто след това предстои да отслужи св. Евхаристия. Основната литургична функция на атрия е вече „иззета“ от литията. Още при фор-мирането си, а след това при придвижването си, тя е събрала миряни и духовен-ство60 и ги е „довела“ на литургия.

Мозайките от равенската църква „Сан Витале“

Именно пристигането на литията пред църквата и отварянето на литургия-та „на закрито“ е представено върху разположените в олтарната част на църквата „Сан Витале“ в Равена две мозаични пана (обр. 5. 1.1-1.2), станали предмет на мно-гократни обсъждания61. В средата на северното е изобразен император Юстиниан І (527-565), следван от трима висши служители и императорската охрана зад тях, а до него е архиепископ Максимиан (546-553) с двама придружаващи го дякони (обр. 5. 1.1). Императрица Теодора (527-548) е в средата на южното пано и е следвана от седем придворни дами, първите две от които са изобразени в непосредстве-на близост до нея, в каквато, но от другата ѝ страна, са представени двама висши служители (обр. 5. 1.2). Църковната утвар, носена от императора (дискос) и импе-ратрицата (потир), е една от иконографските особености, привлечена от изсле-дователите при тълкуването на сцените. Така, представеното е „разчетено“ от А. Грабар като (1) визуализация на императорското обдаряване на църквата „Сан Ви-тале“ (Grabar 1960; срв. Taft 1975, 31, no. 77). Но и като (2) началото на изпълняваната от императора церемония „на кесията“, описана в Книга за церемониите (Grabar

59 За „ставащото“ в нартекса на „Св. София“ според За церемониите срв. Дагрон 2006, 118.60 За присъединяването на участници към процесията по време на движението ѝ (participa-

tory procession) срв. Baldovin 1987, 234-238; Baldovin 1993, 29.61 За основните изследвания срв. Barber 1990, 19, no. 1-2; McClanan 1998; срв. още Bendazzi,

Ricci 1987, 33-36; Malafarina 2008, 70-77.

331


Обр. 5. Изображения на процесии:

1. Църквата „Сан Витале“ в Равена: 1. Император Юстиниан І със своята свита и епископ Максимиан с дякони. Мозаично пано върху северната олтарна стена (Capeti, 37); 2. Императрица Теодора със своята свита. Мозаично пано върху южната олтарна стена на църквата „Сан Витале“ в Равена (Capeti, 35);

2. Възпоменание на земетресението от 26 октомври 740 година в Константинопол. Миниатюра от Менология на Василий ІІ (Ms. Vat. Gr. 1613) (Menologio II, fol. 142)

Fig. 5. Depictions of processions:

1. The San Vitale church in Ravenna: 1. Emperor Justinian I with his retinue and Bishop Maximianus with deacons. Mosaic panel on the north altar wall; (Capeti, 37); 2. Empress Theodora and her retinue. Mosaic panel on the south altar wall (Capeti, 35);

2. Commemoration of the Earthquake of October 26, 740, in Constantinople. Miniature of Menologion of Basil II (Ms. Vat. Gr. 1613) (Menologio II, fol. 142)

332


1936, 106-107). След придвижването си от царските двери до олтарната преграда, което е Първото влизане (или Малък вход), останало неразисквано от Грабар62, патриархът, а след него и императорът влизат в олтара. Последният се покланя пред подредените върху св. Трапеза реликви, до които след това полага носените от него дарове за църквата – кесии със златни монети, църковна утвар или други скъпи предмети63. Оспорвайки предложеното от Грабар, Дж. Стричевич свързва сцените не с церемонията „на кесията“, а с (3) процесията на Входа на тайнствата (или както по-късно е наречена Велик вход64), в която дискосът с хляба и потирът с виното са основен реквизит (Стричевић 1959а; Стричевић 1959б, 63).В изследването си върху литургичното планиране на ранните константино-

полски църкви Т. Метюс предлага друго, четвърто по ред тълкуване на сцените в равенската църква (Mathews 1971, 146-147). Тази от север (обр. 5. 1.1), настоява из-следователят, представя Първото влизане на отслужващия, в случая архиепископ Максимиан, предшестван от дякони, от които единият носи евангелие, а другият прикадява. Нито евангелие, нито кръст, като този в ръцете на изобразения (архи)епископ, участват във Входа на тайнствата, посочва Метюс в опровержението си на Стричевич и изяснява, че това е процесия, съставена единствено и само от дяко-ни (Mathews 1971, 146; Taft 1975, 30-31). Носенето от Юстиниан и Теодора на дарове Метюс приема като „обичайна част от императорското участие в Първото влиза-не“ (Mathews 1971, 147) и по този начин прави опит да постави церемонията на „ке-сията“ в литургичен контекст, какъвто Грабар не е търсил. Очевидно е, че Метюс привлича сведенията от Книга за церемониите като свидетелство за съществува-нето на практиката и при Юстиниан. Такъв извод е най-малкото несигурен, защо-то компилацията на Багренородни представлява колкото запис на натрупаното до ІХ или Х в. литургично наследство на Константинопол65, толкова и „съобразéн“ със следиконоборческите нагласи на Византия коментар върху съвременното сто-лично богослужение66. Пример за последното е срещата в църквата „Св. София“ между патриарха и императора. Използвайки различни маршрути, преминаването по които е подчинено на спирания и церемониални „приемания“, и двамата прис-тигат в нартекса на църквата. Поздравяват се пред царските двери и след входната молитва прекрачват техния праг, с което започва Първото влизане. Патриархът и „съпровождащият“ го император се движат към олтара, извървявайки дължината на средния кораб, по чието протежение знаменосците, военачалниците и висши-те служители (сановници) са образували кортеж, зад който са миряните (Дагрон

62 За критика на изказаното от Грабар мнение срв. Mathews 1971, 147.63 Дагрон 2006, 118. Освен при въпросната церемония императорът дава кесии със злато

(αποκομβία) на патриарха и при излизането си от църквата, което става през водещата към св. извор „малка врата“, а в замяна получава короната си (свалена при влизането в нартекса), „светен хляб и благовонно масло от лампите“, срв. 119.

64 През ХІІІ-ХІV в. се среща като Велик вход (Taft 1975, 192, no. 52).65 За тенденцията в литургичните сборници да бъдат записвани анахронизми срв. Baldovin

1993, 28 и посочената в бел. 8 литература.66 Такава линия Ж. Дагрон проследява по отношение на модела за коронация. Протоколите

от VІ в., които Багренородни възпроизвежда въз основа на запазения тогава текст на Петър Патри-кий (magister officiorum при Юстиниан І), представят няколко модела, сред които „императорът бива посочван от друг император“, докато Багренородни „въздига един-единствен“ – съвременният нему, а именно „императорът, роден в пурпур“ (Дагрон 2006, 87-114).

333


2006, 115-118). Както срещата в нартекса, така и Първото влизане протичат при вече изпълнена от богомолци църква, което без съмнение е указание за богослужение-то, коментирано от св. Герман като катедрално и включващо службата на трите антифона. Тази служба е позната при Юстиниан, но единствено в изпълнението ѝ по време на литии, а нартексът е все още само изходна точка за Първото влизане. Освен в равенските мозаични пана, Т. Метюс смята, че Първото влизане е пред-

ставено и в една от миниатюрите в Менология на Василий ІІ (Ms. Vat. Gr. 1613), из-образяваща възпоменание на разтърсилото Константинопол земетресение на 26 октомври 740 г. (Mathews 1971, 146, pl. 90; Menologio I, 38; ІІ, fol. 142). В лявата поло-вина е процесията, водена от държащ св. Евангелие и кадилница епископ, следван от духовник, който носи кръст; зад тях са духовници и миряни, а дясната половина на миниатюрата е заета от църква (обр. 5. 2). Настояването на Метюс се основава на обстоятелството, че необходимият за изпълнението на Първото влизане набор е на лице – епископ, св. Евангелие, кръст, дякон и съслужащо духовенство, миряни (Mathews 1971, 146). Но същият набор обезпечава и всяка стационална процесия, каквато Типикът на Великата църква предписва за изпълнение в деня на въпросно-то възпоменание (Baldovin 1993, 32). Този е един от посочените в типика 24 случая през годината, в които службата на трите антифона се замества от процесионал-но псалмопеене и влизане в църквата (είσοδος) (Baldovin 1987, 217-219). Несъмнено е, че в миниатюрата е представена процесията, движеща се към църквата67, а не предложеното от Метюс Първо влизане, което следва и ще започне от нартекса. Катедралното богослужение е указано от св. Герман и от Типика със службата

на трите антифона. Но и три антифона някога са съставяли процесионалната псалмодия на литията, която се придвижва през градското пространство и атрия към църквата. Тя спира в нартекса, но псалмодията продължава до приключване на последния ѝ антифон със Свят е Бог, свят и могъщ, свят и безсмъртен! Поми-луй нас! Това е Трисвятото, което енориашите на св. Герман припяват в края на всеки от трите антифона, влизайки в църквата и заемайки местата си в странични-те кораби и нартекса. С „Единородний Сине и Слово Божие“ те приключват послед-ния антифон. Следва входна молитва и влизане на отслужващия в средния кораб, придружавано от пеене на псалм 79 (80) с припев Святий Боже, святий Крепкий, свети Безсмертний, помилуй нас!Трисвятото продължава да бъде тропар за процесийно придвижване, но това

придвижване вече не е от Форума на Константин, през градското пространство и атрия към църквата, както е през V и VІ в., а само от нартекса до синтрона. Нещо повече! Най-триумфалното участие на Трисвятото в цялата лития – нейното при-ключване в нартекса, сега е предоставено на Единородний Сине. Според Хроногра-фия на Теофан (752-818) тропарът Единородний е въведен в богослужението на града при Юстиниан през 535 (536) г. (Taft 1991b). Подобно действие намира оправ-дание в политиката на примирение с монофизитите, която, започнал през 531 г., императорът удостоверява с устроения в края на следващата година диспут в Кон-стантинопол (Поснов 1993, 289-291; Frend 1985, 840-841). Защото нововъведеният

67 Процесията започва от „Св. София“, при пеенето на тропар се предвижва към форума (на Константин), преминава през него и се насочва към църквата „Св. Богородица“ във Влахерна (Вла-хернска), където приключва (Baldovin 1993, 32).

334


тропар е парафраза на санкционираната с негов указ от март 535 г.68 теопасхитска формула Един от Троицата бе разпнат (Taft 1991b; Gregory 1991b). По-нататъшни-те действия на Юстиниан очертават неговата промонофизитска политика, отразя-ваща не само личните му религиозни схващания, но и богословските му пристрас-тия (Frend 1985, 828). Такава политика не противоречи на волята му да възстанови православието в изконните за никейското вероопределение територии, каквито са арианските69 северноафриканско Вандалско кралство и италийско Ост(ро)гот-

68 Codex Justinianus, I.1.8, срв. Frend 1985, 841, no. 92; Gregory 1991b.69 І. Арианството се противопоставя на православието в няколко догматични положения

по отношение на св. Троица (Поснов 1993, 152-153), основно от които е, че Синът е сътворен от нищото по волята на Бога (Отца) versus Синът е единосъщен (όμοούσιος) на Отца (Поснов 1993, 167; Frend 1985, 498-500, 540; Uthemann 1991).

ІІ. Арианството е осъдено на Първия вселенски събор от 325 г., а Арий и поддръжниците му (епископи и свещеници) са в заточение, прекъснато от Константин І (306-337). През 328 г. импера-торът не само позволява на Арий да бъде въведен в Александрийската църква, но забранява служе-нието на епископите, подписали Никейското веропределение (Поснов 1993, 160-174; Gregory, Cutler 1991). Арианите открито са подкрепяни от (1) Констанций ІІ (337-361) след средата на ІV в. и (2) Валент (364-378) на Изток. До събора в Константинопол от 360 г. се обособява и групата на омоиусианите, които приемат, че Синът е подобносъщен (όμοιούσιος) на Бога (Отца); няколко години по-късно (око-ло 367) друга разновидност на полуарианите, наричащи себе си пневматомахи (πνευματομάχοι) [=ду-хоборци] отричат съпричисляването на св. Дух „по Божество към Отца и Сина“ (Поснов 1993, 181-190, 198-199; Gregory, Cutler 1991; Gregory 1991a; Uthemann 1991).

ІІІ. През 380 г. (28 февруари) император Теодосий І (379-395) издава едикт, задължаващ пода-ниците на империята „да пребъдват в онази религия, която св. апостол Петър предал на римляните, както свидетелства и досега учението, което той установил и към която се придържат понтифекс Дамас [папа Римски (364-384)] и епископ Петър Александрийски [св. Петър, епископ Александрий-ски (†311)], мъж с апостолска святост. Съгласно с апостолското постановление и евангелското учение трябва да вярваме в единното Божество на Отца и св. Духа – в равно величе, и в св. Троица...“, отказ-вайки се от всички други учения (Codex Theodosianus, XVI.1.2, цит. по Frend 1985, 636, no. 108; преводът на български език е според Поснов 1993, 66). В началото на следващата година (10 януари) импе-раторът обявява Никейското православие за единствена религия и забранява всякакви еретически събирания (Codex Theodosianus, XVI.5.6, цит. по Frend 1985, 637, no. 109). За да санкционира решение-то си Теодосий свиква събор в Константинопол през май 381 г. (ІІ Вселенски) – утвърден и допълнен е Никейският символ на вярата (т. нар. Никео-Константинополски), а появилите се между двата вселенски събора ереси, вкл. арианската, са анатемосани (Frend 1985, 637-638; Поснов 1993, 199-203).

Обр. 6. Църквата „Сан Витале“ в Равена: схема на контекста за основаване, строеж и мозаична декорация.

Fig. 6. The San Vitale church in Ravenna: scheme of context for founding, construction and mosaic decoration.

335


ско кралство. Започнала със завоевателна експедиция в Северна Африка през 535-536 г., планираната от Юстиниан православна reconquista обхваща и Равена. При завладяването на града през 540 г. войските на Велизарий заварват основаната от епископ Еклесий през 526 г. църква „Сан Витале“. Със средствата на Julianus Argen-tarius и с благословията на епископ Виктор строежът на църквата е подновен. Ос-ветена е от архиепископ Максимиан (546-553) през май 548 г. (Simson 1948, 23-39; Bendazzi, Ricci 1987, 24-25; Malafarina 2008, 8-9; Markus 1979, 292-299) (обр. 6).Изграждането на „Сан Витале“ е колкото проект в стратегическите планове на

Равена за утвърждаване на църковното ѝ върховенство над Медиолано и Аквилея (Malafarina 2008, 11), толкова и тактическа стъпка на Юстиниан към установява-не на византийското духовно присъствие на Апенините. Готските войни осуетя-ват предприетото при Еклесий строителство, но върху положените тогава основи епископ Виктор издига централно планирана сграда с нартекс и атрий (Bendazzi, Ricci 1987, 24-25). Дейностите по украсата на църквата приключват към датата на въздигане на равенската катедра в архиепископска (Markus 1979, 296, 298-299). Предстоятелят ѝ Максимиан, представен в северното мозаично пано като (1) до-веждащ литията пред църквата и (2) влизащ от нартекса в средния кораб след Единородний Сине, заради неоспоримите му монофизитски тежнения (Simson 1948, 14, 73) е „посочен“ от Юстиниан и по негова воля „утвърден“ от папа Вигилий (537-554). Равена става третата от учредените по волята на императора архиеписко-пии – след Картаген през 535 г. и Прима Юстиниана от 537 г. (Markus 1979, 286-287, 289-302), посредством които императорът провежда православната reconquista на Северна Африка и Апенините, но и ограничава юрисдикцията на св. Престол в Източен Илирик70. Но заради натрупания опит в литургичната надпревара с Рим през V в. (Станев 2009, 144-145) и поради геополитическото значение като няко-гашна столица на Западната римска империя (402-493) и доскорошна престолнина на Теодорих, Равена става първенствуваща архиепископия. Декоративната про-грама на нейните църкви отразява текущите в Константинопол „размествания“ и „измествания“ в богослужението71, както представеното в разискваните две пана от „Сан Витале“ свидетелства.

Отпадане на (литургичната функция на) атрия и галерията в константинополските църкви

Отказът от възстановяване на атрия на Старата митрополия отразява про-мяна в нормативното литургично планиране – атрият е изключен. Изключен е, защото функцията му в константинополското литургично последование е отпад-нала. Църквите вече събират богомолците си в страничните кораби и нартекса, защото отслужващият не пристига в атрия, както преди, а в нартекса. Така, датата на възстановяване на Старата митрополия, засвидетелствано като осъществява-

70 Една по-късна проява на тази политика е титуловането на епископа на Сердика Леонтий, наречен archiepiscopo в един строителен надпис от времето на император Тиберий ІІ Константин (578-582), срв. Станев, Ждраков 2001, 21.

71 О. фон Симсон смята, че отказът на архиепископ Максимиан да допусне представянето на сцени от Страстите Христови в декоративната програма на възстановените и построените при епис-копата му църкви (съответно позната след ІХ в. като Сан Аполинаре Нуово, Сан Аполинаре ин Класе), се дължи на промонофизитската политика на управляваната от него катедра, срв. Simson 1948, 73-75.

336


що се през 618 г., е terminus ante quem за отпадане на литургичната функция на ат-рия. Същевремено е и terminus post quem за включването в константинополската литургия на службата на трите антифона, което пръв посочва св. Герман в Цър-ковна история около 730 г. Но службата е в „употреба“ далеч преди коментарите на светеца и дори преди Тайноводство, съставено от преп. Максим Изповедник към 630 г. и привличано от изследователите като доказателство за функциониране на константинополско последование без службата на трите антифона. При осъществяващото се през 618 г. препланиране, от литургичния обем на Ста-

рата митрополия е изключен не само атрият, но и разположената над нартекса и страничните кораби галерия. Галериите са археологически засвидетелствана осо-беност на константинополското литургично планиране преди и при Юстиниан72 и подобно на атриите в продължаващите служението си и през следващите столетия църкви, галериите са запазени. Функционирането им обаче е променено, защото вместо ύπερωα, което е техническият термин за галерии, изворите от и след VІІ в. започват да използват κατηχούμενον, κατηχουμενειον или κατηχούμενα. С това нари-чане галериите са място за частни молитви, както ги означава Житието на преп. Максим Изповедник от 680-681 г., но и за вършене на непристойни действия, как-вито VІ Вселенски събор в Константинопол (Трулски) осъжда и забранява с прави-ло ХСVІІ73 (Mathews 1971, 128-130; Taft 1976, 301-302). Подмяната на терминологията през VІІ в. се приема като указател за настъпила функционална промяна – галери-ите вече не са място за оглашените. В тях те са са оттегляли след края на Литурги-ята на Словото (Mathews 1971, 129; Taft 1976, 302; Loerke, Kiefer 1991). Но кои (и какви) са тези оглашени? Тези, посочени от св. Йоан Златоуст (†407)

в Огласителни слова, или „създаваните“ с една молитва и четири поредни изгон-вания на бесовете, както предписва една от рубриките на най-ранния запазен ви-зантийски евхологий? Последните, следвайки Codex Barberini Gr. 336 от VІІІ в., са всъщност кандидатите за св. Кръщение (Grisbrooke 1995, 152-153). То се съвършава в нощта срещу Великден, а те са се записали, ако са възрастни, или са ги записали, ако са младенци, на Велики четвъртък (DBL 2003, 114-117). В нощта срещу Великден св. Кръщение ще получат и посочените от светеца оглашени, но не преди да се пре-минали тридесетдневна огласителна подготовка (St. Chrysostom 1995, 162). Не-съмнено е, че каквото и да е участието на „създадените оглашени“ в Литургията на Словото, то не само не е системно, за каквото настоява моделът галериите да са мястото за оттегляне на оглашените, но не е и периодично, каквото е участието на огласяваните за период от около месец. Дори да се приеме, че споменатият евхоло-гий отразява по-ранна (от VІІІ в.) литургична реалност в Константинопол (Gris-brooke 1995, 152-153), представеното посредством рубриките му е (пред)кръщелна практика, а не отпадналата още преди VІ в. огласителна дисциплина (Dujarier 1979,

72 От разискваните по-горе в изложението дванадесет църкви, галерии не са удостоверени при две: „Св. Евфимия“ и Баязит базилика А, срв. Mathews 1971, 61-73.

73 „Ония, които или живейки с жените си или по друг някакъв начин, безразсъдно обръщат свещени места в обикновени, държат ги небрежно и с такова невнимание живеят в тях, заповядваме да бъдат изгонвани и от ония места при честните храмове, които са определени за оглашени. Който не изпълнява това, ако е клирик, да бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен“, срв. Правила 1936, 206.

337


70). Тези бележки показват, че въпросът за галериите като място за оттегляне на оглашените след приключване на Литургията на Словото се нуждае от прераз-глеждане.

***Главната църква на месемврийската архиепископия е препланирана според

нормативното към началото на VІІ в. константинополско литургично планиране. В неговия набор, както удостоверява архитектурната субстанция на „възстанове-ната“ Стара митрополия, вече не се включват функционалните обеми на атрия и галерията. Старата митрополия продължава своето служение на автокефалната архи-

епископия на Месемврия74, събирайки енориашите ѝ за празнуване на св. Евха-ристия (обр. 4: възстановена църква). Докато пеят службата на трите антифо-на, изпълнявана и от черкуващите се в Константинопол, те заемат страничните кораби и нартекса. Преди края на последния антифон, отслужващият (епископ) пристига в нартекса и застава пред вратата към средния кораб. Когато антифонът е изпят, той казва входна молитва и влиза. Литургията започва! Но и преди по-малко от век литургията е започвала с влизането на отслужващия, знак за чието начало е входната молитва (обр. 4: първоначална църква). И тогава отслужващият се е отправял към олтара, съпровождан от съслужащото духовенство и следван от изпълващите църквата миряни. И тогава вратата в нартекса, водеща към средния кораб, е мястото, от което се произнася входната молитва. Но тогава отслужващият е достигал до тази врата заедно с миряните, които минути преди това са го посрещ-нали в атрия. Тъкмо в атрия, а не в страничните кораби и нартекса, миряните са се събирали, за да изчакат пристигането на отслужващия.


Бояджиев 1996: Ст. Бояджиев. Първичният архитектурен образ на Старата митрополия в Несебър и въпросът с нейното наименование. – Арх&Aрт борса V, 49 (1996), 12-13.

Гюзелев 1981: В. Гюзелев. Несебър. Български средновековни градове и крепости, І. Варна, 1981, 325-55.

Гюзелев 2004: В. Гюзелев. Несебърската архиепископия-митрополия и нейните църкви и манастири. – Проблеми на изкуството 1 (2004), 29-35.

Дагрон 2006: Ж. Дагрон. Императорът и свещеникът. Етюди върху византийския „цезаропапизъм“. София, 2006.

Митова-Джонова 1974: Д. Митова-Джонова. Периболосът при раннохристиянската базилика у нас. – В: Р. Рачев. (ред.) Проучвания и консервация на паметниците на култу-рата в България. Сборник от статии за работата на НИПК, І. София, 1974, 53-64.

Поснoв 1993: М. Поснов. История на християнската църква, ІІ. София, 1993.Правила 1936: Правила на Св. Православна църква. Събрал и превел протойерей Иван

Стефанов. София, 1936.

74 Градът е изключен от юрисдикцията на Константинополския патриархат (1) от края на ХІІ в. до 1263 г. и (2) от 1331 до 1366 г., когато се администрира от Търновградска патриаршия (Гюзелев 2004, 29-34).

338


Правила и тълкувания 1912: Ст. Цанков, И. Стефанов, П. Цанев (ред.) Правилата на Св. Православна църква с тълкуванията им, I. София, 1912.

Станев 2009: Ст. Станев. Към историята на умиването на нозете като кръщелен ритуал. – В: Р. Генов, Цв. Чолова, Л. Стоянов (ред.) Етноси, култури и политика в Югоизточна Европа. Юбилеен сборник с маткериали от научна конференция, посветена на 70-годишнината на проф. Цветана Георгиева, д. н. (Созопол, 2007). София, 2009, 135-158.

Станев 2007: Ст. Станев. Старата митрополия в Несебър в контекста на литургичното планиране на константинополските църкви. – Годишник на департамент „История“, НБУ І (2007), 50-83.

Станев, Ждраков 2001: Ст. Станев, З. Ждраков. ΠΟΛΛΑ ΤΑ ΕΤΗ ΤΟΥ ΠΑΤΡΙΑΡΧΟΥ (за една акламация от сердикийската църква „Св. София“). – Археология XLII, 1-2 (2001), 20-29.

Стричевић 1959а: Ђ. Стричевић. Иконографиjа и композициjа са царским портретима у San Vitale. – Старинар, н. с., IХ-Х, 1958-1959 (1959), 67-75.

Стричевић 1959б: Ђ. Стричевић. Ђаконикон и протезис у ранохришћанским црквама. Старинар, н. с., ІХ-Х, 1958-1959 (1959), 59-66.

Тафт 1992: Р. Тафт. Византийското богослужение. – В: Р. Тафт, Е. Фаруджа. Теология на литургията и теология на символа. София, 1992, 11-95.

Цоневски 1986: Ил. Цоневски. Патрология. Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели. София, 1986.

Чифлянов 1997: Бл. Чифлянов. Литургика. София, 1997.

Baldovin 1987: J. F. Baldovin. The Urban Character of Christian Worship. The Origins, Develop-ments, and Meaning of Stational Liturgy (Orientalia christiana analecta, 228). Roma, 1987.

Baldovin 1993: J. F. Baldovin. A Note on the Liturgical Processions in the Menologion of Basil II (Ms. Vat. Gr. 1613). – In: E.Carr et al (ed.) ΕΥΛΟΓΗΜΑ. Studies in Honor of Robert Taft, S. J. (Studia Anselmiana, 110; Analecta Liturgica, 17). Roma, 1993, 25-39.

Barber 1990: C. Barber. The Imperial Panels at San Vitale: A Reconsideration. – Byzantine and Modern Greek Studies 14 (1990), 19-42.

Bendazzi, Ricci 1987: W. Bendazzi, R. Ricci. Ravenna. Ravenna, 1987.Blaauw 1991: S. dе Blaauw. Architecture and Liturgy in Late Antiquity and the Middle Ages. –

Arhiv für Liturgiewissenschaft XXXIII, 1 (1991), 1-34.Bojadžiev 1962: St. Bojadžiev. L’ancienne église metropole de Nesebǎr, Byzantino-Bulgarica I

(1962), 321-346.Broilo 2009: F. Broilo. "Cleanses the Sins with the Water of the Pure-Flowing Font": Fountains

for Ablutions in the Byzantine Constantinopolitan Context. – Revue Des Études Sud-Est Eu-ropéennes XLVII, 1-4 (2009), 5-24.

Capeti: S. Capeti. Mosaici di Ravena. Ravena, s. a.Conant 1942: K. Conant. A Brief Commentary on Early Medieval Church Architecture (with a

special Reference to Lost Monuments – Lecture given on Nov. 1939 at the Johns Hopkins Uni-versity). Baltimore, 1942.

Conomos 1991: D. Conomos. Antiphon. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzantium, I. New York – Oxford, 1991, 120.

Crossley 1988: P. Crossley. Medieval Architecture and Meaning: The Limits of Iconography. – The Burlington Magazine CXXX, 1019 (1988), 116-121.

Ćurčić 1980: Sl. Ćurčić. Architectural Reconsideration of the Nea Ekklesia. – In: J. Barker (ed.) Sixth Annual Byzantine Studies Conference (24-26 October 1980, Oberlin College & The Col-lege of Wooster, Oberlin, Ohio, USA). Abstracts of Papers. Oberlin, Ohio, 1980.

DBL 2003: E. Whitaker, M. E. Johnson (eds.) Documents of the Baptismal Liturgy: Revised and Expanded Edition. Collegeville, 2003.

Delvoye 1962: Ch. Delvoye. Études d’architecture paléochrétienne et Byzantine. – Byzantion XXXII, 1 (1962), 261-310.

Delvoye 1964: Ch. Delvoye. Atrium. – In: K. Wessel, M. Restle (ed.) Reallexicon zur byzntinisch-en Kunst, III. Stuttgart, 1964, col. 421-440.

339


Dujarier 1979: М. Dujarier. A History of the Catechumenate: The First Six Centuries. New York, 1979.

Dintchev 1999: V. Dintchev. Classification of the Late Antique Cities in the Dioceses of Thracia and Dacia. – Archaeologia Bulgarica III, 3 (1999), 39-73.

Eyice 1979: S. Eyice. Les basiliques byzantines d’Istanbul. – Corso di cultura sull’arte Ravenate e Bizantina XXVI (1979), 91-113.

Eyice 1979a: S. Eyice. Les église à plan central d’Istanbul", Corso di cultura sull’arte Ravenate e Bizantina XXVI (1979), 115-149.

Frend 1985: W. H. C. Frend. The Rise of Christianity. Philadelphia, 1985.GEL 1894: H. G. Liddel, R. Scot. A Greek-English Lexicon. Oxford, 1894.GLRBP 1904: E. A. Sophocles. Greek Lexicon of the Roman and Byzantine Periods (from B.C. 146

to A.D. 1000). New York – Leipzig, 1904.Grabar 1936: A. Grabar. L’Empereur dans l’art byzantine. Paris, 1936.Grabar 1960: A. Grabar. Quel est le sens de l’offrandre de Justinien et de Théodora sur les mo-

saïques de Saint-Vital? – Felix Ravenna LXXXI (1960), 63-77.Grabar 1972: A. G[rabar]. Thomas F. Mathews, The early Churches of Constantinople, Architectu-

re and Liturgy (The Pensylvania State University Press). University Park et Londres, 1971, 194 p., 98 fig. et dessins dans le texte. – Cahiers archéologique XXII (1972), 242-244.

Gregory 1991a: T. Gregory. Homoiousians. In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzan-tium, II. New York – Oxford, 1991, 944-945.

Gregory 1991b: T. Gregory. Theopaschitism. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzan-tium, III. New York – Oxford, 1991, 2061.

Gregory, Cutler 1991: T. Gregory, A. Cutler. Arianism. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Diction-ary of Byzantium, I. New York – Oxford, 1991, 167.

Grisbrooke 1992: W. Grisbrooke. The Byzantine Rite. – In: Ch. Jones et al (eds.) The Study of Liturgy. Revisied Edition. London – New York, 1992, 152-154.

Jenkins, Mango 1956: R. H. Jenkins, C. Mango. The Date and Significance of the Tenth Homily of Photius. – Dumbarton Oaks Papers IX-X (1956), 123-140.

Johnson 1991: M. Johnson. Atrium. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzantium, I. New York – Oxford, 1991, 228.

Kalinowski 2002: Z. Kalinowski. Between the West and the East: Some Aspects of the Architec-ture of the Episcopal Basilica at Novae. – In: The Roman and Late Roman City (The Interna-tional Conference, Veliko Turnovo, 26-30 July, 2000). Sofia, 2002, 184-186.

Kazhdan, Talbot, Cutler 1991: – Al. Kazhdan, Al.-M. Talbot, A. Cutler. Stoudios Monastery. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzantium, II. New York – Oxford, 1991, 1960-1961.

Krautheimer 1942: R. Krautheimer. Introduction to an "Iconography of Medieval Architecture". – Journal of the Warburg and Courtauld Institute V (1942), 1-33.

Krautheimer 1986: R. Krautheimer. Early Christian and Byzantine Architecture. Harmondswor-th, 19864.

Lemerle 1945: P. Lemerle. Philippes et la Macédonie orientale à l’époque chrétienne et Byzan-tine. Recherches d’histoire et d’archéologie. Paris, 1945.

Leclercq 1925: H. Leclercq. Baptistère. – In: F. Cabrol, H. Leclercq (ed.) Dictionnaire d’archéolo-gie chrétienne et de liturgie, II, 1. Paris, 1925, col. 382-469.

Loerke, Kiefer 1991: W. Loerke, K. Kiefer. Gallery. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzantium, II. New York – Oxford, 1991, 818-819.

Menologio 1907: Il Menologio di Basilio II (Cod. V. Greco 1613) (Consilio et Opera Cvratorvm Bibliotecae Vaticanae, VIII), I-II. Torino, MDCCCCVII.

Magdalino 1987: P. Magdalino. Observations on the Nea Ekklessia of Basil I. – Jahrbuch der Os-terreichischen Byzantinistik XXXVII (1987), 51-64.

Mainstone 1988: R. J. Mainstone. Hagia Sophia: Architecture, Structure and Liturgy of Justin-ian’s Great Church. Hungary, 1988.

Malafarina 2008: G. Malafarina (ed.) La Basilica di San Vitale e il Mausoleo di Galla Placidia a Ravenna. Modenna, 2008.

340


Mango 1979: C. Mango. On the History of the Templon and the Martyrion of St. Artemoios at Constantinople. – Зограф Х (1979), 40-43.

Mango 1980: C. Mango. Bizantium. The Empire of New Rome. London, 1980.Mango 1981: С. Mango. Architecture Byzantine. Paris, 1981.Mango 1991a: C. Mango. Constantinople. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzan-

tium, I. New York – Oxford, 1991, 508-512.Mango 1991b: C. Mango. Irene, Church of Saint. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of

Byzantium, II. New York – Oxford, 1991, 1009.Mango 1991c: C. Mango. Nea Ekklessia. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzantium,

II. New York – Oxford, 1991, 1446.Mango 1993: С. Mango. The Art of the Byzantine Empire 312-1453. Sources and Documents. To-

ronto, 1993.Mango 1998: C. Mango. The Origin of the Blachernae Shrine at Constantinople. – In: Acta XIII

Congressus internationalis archaeologiae chrsitianae (Split – Poreč, 25.9.–1.10. 1994), II. Città del Vaticano – Split, 1998, 61-76.

Mango, Jenkins 1956: C. Mango, R. Jenkins. The Date and Significance of the Tenth Homily of Photius. – Dumbarton Oaks Paper IX-X (1956), 124-140.

Mango, Talbot 1991: C. Mango, A.-M. Talbot. Mangana. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Diction-ary of Byzantium, II. New York – Oxford, 1991, 1283-1284.

Markus 1979: R. Markus. Carthage – Prima Justiniana – Ravenna: An Aspect of Justinian’s Kirch-enpolitik. – Byzantion XLIX (1979), 277-302.

Mathews 1962: T. Mathews. An Early Roman Chancel Arrangement and its Liturgical Functions. – Rivista di archeogia cristiana XXXVIII (1962), 73-95.

Mathews 1971: T. Mathews. Early Churches of Constantinople: Architecture and Liturgy. Univer-sity Park and London, 1971.

Мathews 1982: T. Mathews. ’Private’ Liturgy in Byzantine Architecture: Toward a Reappraisal. – Cahiers archéologique XXX (1982), 125-138.

Mathews, Hawkins 1985: T. Mathews, E. Hawkins. Notes on the Atik Mustafa Paşa Camii in Istanbul and its Frescoes. – Dumbarton Oaks Paper XXXIX (1985), 125-134.

McClanan 1998: A. L. McClanan. Ritual and Representation of the Byzantine Empress’ Court at San Vitale, Ravenna. – In: N. Cambi, E. Marin (ed.) Acta XIII Congresus internationalis archaeologiae Christianae, Split-Poreč (25.9. – 1.10.1994), ІІ. Città del Vaticano – Split, 1998, 11-20.

OLD 1983: P. Glare (ed.) Oxford Latin Dictionary. Oxford, 1983.Pallas 1980: D. Pallas. L‘édifice cultuel chrétien et la liturgie dans I‘llliricum Oriental (Εισηγή-

σεσεις του Δεκάτου Διεθνούς Συνεδρίου Χριστιανικής Αρχαιολογίας, Ξεσσαλονίκη, 28 Σεπτεμ-βρίου – 4 Οκτωβρίου 1980). – Ελληνικά Περιοδικόν Σύγγραμα Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 26 (1980), 497-557.

Picard 1989: J.-Ch. Picard. L’atrium dans les églises paléochrétiennes d’Ocident. – In: Actes du XIe Congrès international d’archéologie chrétienne (Lyon, Vienne, Grenoble, Genève & Aoste, 21-28 septembre 1986), I. Città del Vaticano – Rome, 1989, 505-553.

Rey-Coquais 1998: J.-P. Rey-Coquais. Tyr, la nécropole et ses inscriptions. – In: Acta XIII Congres-sus internationalis archaeologiae chrsitianae (Split – Poreč, 25.9.–1.10. 1994), III. Città del Vati-cano – Split, 1998, 685-691.

Ruggieri 1993: V. Ruggieri. Katêchoumenon: uno spazio sociale. – In: Carr, E., S. Parenti, A. A. Thiermeyer, E. Velkovska (eds.) ΕΥΛΟΓΗΜΑ. Studies in Honor of Robert Taft, S. J. (Studia Anselmiana, 110; Analecta Liturgica, 17), Roma, 1993, 389-402.

Schultz 1986: H.-J. Schultz. The Byzantine Liturgy. Symbolic Structure and Faith Expression. New York, 1986.

Simson 1948: O. G. von Simson. Sacred Fortress. Byzantine Art and Statetcraft in Ravena. Chi-cago, 1948.

341


Smith 1990а: J. Smith. Form and Function of the Side Chambers of Fifth- and Sixth- Century Churches in Ravena. – Journal of the Society of Architectural Historians XLIX (1990), 191-204.

Smith 1990b: J. Smith. The Side Chambers of San Giovanni Evangelista in Ravenna: Chruch Li-braries of the Fifth Century. – Gesta XXIX, 1 (1990), 86-97.

Sozomen 1995: The Ecclesiastical History of Sozomen, Comprising A History of The Church from A.D. 323 to A.D. 425. – In: Ph. Schaff, H. Wace (eds.) Nicene and Post-Nicene Fathers. A Select Library of the Christian Church, 2nd Series, ІІ. Peabody, MA, 1995, 239-427.

St. Chrysostom 1995: St. Chrysostom. Instructions to Catechumens. In: Ph. Schaff, H. Wace (eds.) Nicene and Post-Nicene Fathers. A Select Library of the Christian Church, 1st Series, IX. Peabody, MA, 1995, 159-171.

Stanev, Zhdrakov 2009: S. Stanev, Z. Zhdrakov. The Old Metropolitan Church in Nessebar/Me-sembria after New Epigraphical 7th Century Evidence. – Archaeologia Bulgarica XIII, 1 (2009), 87-101.

Stanev 2008: S. Stanev. Repentance for and forgiveness of sins. – Scripta & e-Scripta, 6 (2008), 367-386.

Striker, Kuban 1979: S. Striker, Y. Kuban. Work at Kalenedrhane Camii in Istanbul: Fifth Pre-liminary Report (1970-74). – Dumbarton Oaks Papers XXIX (1979), 307-318.

Strube 1973: Ch. Strube. Die westlische Eingangsseite der Kirchen von Konstantinopel in jus-tinianischer Zeit. Architektonische und quellenkritische Untersuchungen (Schriften zur Geistesgeschichte des östlischen Europa, Bd. 6). Wiesbaden, 1973.

Strube 1974: Chr. Strube. Th. F. Mathews, Early Churches of Constantinople: Architecture and Liturgy, University Park and London, The Pennsylvania State University Press, 1971. – Byzan-tinische Zeitschrift LXVII, 2 (1974), 408-413.

Taft 1968: R. Taft. Some Notes on the Bema in the East and West Syrian Traditions. – Orientalia christiana periodica XXXIV (1968), 326-359.

Taft 1974: R. Taft. Thomas F. Mathews The Early Churches of Constantinople: Architecture and Liturgy, University Park and London 1971. – Orientalia christiana periodica XL (1974), 199-203.

Taft 1975: R. Taft. The Great Entrance. A History of the Transfer of Gifts and other Preanaphoral Rites of the Liturgy of St. John Chrysosotom (Orientalia christiana analecta, 200). Roma, 1975.

Taft 1976: R. Taft. Christine Strube, Die westlische Eingangsseite der Kirchen von Konstantinopel in justinianischer Zeit. Architektonische und quellenkritische Untersuchungen (=Schriften zur Geistesgeschichte des östlischen Europa, Bd. 6), Wiesbaden, 1973. – Orientalia christiana pe-riodica XLII (1976), 296-303.

Taft 1980-1981: R. Taft. The Liturgy of the Great Church: An Initial Synthesis of Structure and Interpretation on the Eve of Iconoclasm. – Dumbarton Oaks Papers XXXIV-XXXV (1980-1981), 45-75.

Taft 1984: R. Taft. Georges Descoeurdres, Die Pastoforien in syro-byzantinischen Osten. Eine Un-tersuchung zu architektur- und liturgiegeschichlichen Problemen. (=Schriften zur Geistege-schichte des östlichen Europa, Bd. 16) Otto Harrasowitz, Wiesbaden 1983, pp. XXVI + 220". – Orientalia christiana periodica L, 1, (1984), 473-475.

Taft 1991a: R. Taft. The Diptychs. A History of the Liturgy of St. John Chrysostom (Orientalia christiana analecta, 238). Roma, 1991.

Taft 1991b: R. Taft. Monogenes. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzantium, II. New York – Oxford, 1991, 1397.

Taft 1991c: R. Taft. Trisagion. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzantium, III. New York – Oxford, 1991, 2121.

Taft 1997: R. Taft. Questiones disputatae: The Skeuphylakion of Hagia So phia and the Entrances of the Liturgy Revisited. – Oriens Christianis LXXXI (1997), 1-35.

Taft 1998: R. Taft. Questiones disputatae: The Skeuphylakion of Hagia Sophia and the Entrances of the Liturgy Revisited. – Oriens Christianis LXXXII (1998), 53-87.

Taft 2000: R. Taft. The Precommunion Rites. A History of the Liturgy of St. John Chrysostom (Orientalia christiana analecta, 261). Roma, 2000.

Taft 2001a: R. Taft. Anton Baumstark’s Comparitive Liturgy Revisited. – In: R. F. Taft, G. Winkler (ed.) Comparative Liturgy Fifty Years after Anton Baumstark (1872-1948). Acts of the Inter-

342


national Congress, Rome, 25-29 September 1998 (Orientalia chrsitiana analecta, 265), Roma, 2001, 191-232.

Taft 2001b: R. Taft. How Liturgies Grow: The Evolution of the Byzantine Divine Liturgy. – In: R. F. Taft Beyond East and West. Problems in Liturgical Understanding. Roma, 20012, 203-232.

Teteriatnikov 1996: N. Teteriatnikov. The Liturgical Planning of Byzantine Churches in Cappa-docia (Orientalia christiana analecta, 252). Roma, 1996.

Theis 2005: L. Theis. Flankenräume im mittelbyzntinischen Kirchenbau. Zur Bafundsicherung, Rekonstruktion und Bedeutung einer verschwundenen architektonischen Form in Komstan-tinopel (Spatantike – Frühes Christentum – Byzanz. Kunst in Ersten Jahrtausend, Reihe B: Studien und Perspektiven, 18). Wiesbaden, 2005.

Uthemann 1991: K.-H. Uthemann. Homoousious. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzantium, II. New York – Oxford, 1991, 945.

Vikan 1991: G. Vikan. Egeria. – In: Al. Kazhdan (ed.) Oxford Dictionary of Byzantium, I. New York – Oxford, 1991, 679.

Wultzinger 1925: K. Wultzinger. Byzntinische Baudenkmaler zu Konstantinople. Hannover, 1925.

Yarnold 1992: E. J. Yarnold. Egeria’s Pilgrimage. – In: Ch. Jones et al (ed.) The Study of Liturgy. Rvisied Edition. London – New York, 1992, 95-96.

Ορλάνδος 1952: A. Ορλάνδος. Η΄ ξυλοστέγος παλαιοχριστιανική βασιλική της Μεσογειακής Λεκα-άνης, I. Αθήναι, 1952.

LITURGICAL PLANNING: FOR OR AGAINST THE FUNCTIONING OF THE ATRIUM IN CONSTANTINOPLE’S CHURCHES

IN THE 7TH CENTURY

Stanislav Stanev

For some forty years architectural historians have studied early churches not as a combination of forms and spaces, proportions and technology, but mainly as a functional environment. De-creeing that every church is intended to accommodate divine service, they consider the func-tioning of its individual parts depending on the déroulement of this service. Any introduction or eradication of one or more liturgical rites does condition the appearance or dispensation of capacity, entrance or installation, and thus change the functional organization of a church building summarized as liturgical planning.

Research of liturgical planning is a fundamental approach in studying church architecture. This requires an insight into architectural substance and liturgical sequence, allowing struc-tural information to be considered in the light of written sources and vice versa. Liturgical planning, however, has a territorial and temporal scope which requires the use of sources which not only originate from the region of the church in question but also record its con-temporary liturgical practice. In other words, liturgical planning and its research are always concrete – a church is planned in a certain way at a certain time. At the same time, the ar-chitectural substance of this church is subordinate to the laws of mechanics, is aligned with local building tradition and available material, and serves the abstract meanings set out by Christian symbolism.

Although research of liturgical planning in a certain territory is hindered by the lack of sourc-es recording the practice, the parameters of functioning of local churches can be devised under certain conditions. This approach has been applied in the case of the Old Metropolitan church in Nesebar and reveals an attempt to place the liturgical planning of this church in normative

343


subordination to its contemporary Constantinopolitan planning (Станев 2007; Stanev, Zh-drakov 2009). Officially receiving jurisdiction over the diocese after the Council of Chalcedon, the Patriarch of Constantinople made the liturgical practice established in the city – and with it its liturgical planning – a standard for his subordinate metropolitanates, bishoprics and parishes. Thus, the Bishop of Mesembria, which was promoted to the rank of autocephalous archbishopric after the above-mentioned council, built his cathedral following the normative liturgical planning. There he celebrated the liturgy which was also celebrated in Adranopolis, as well as in Enos, Eudoxiopolis, Philippopolis and Novae, because these cities, respectively located in the provinces (metropolitanats) of Haemimontus, Rhodopa, Europa, Thracia and Moesia Inferior, were part of the diocese of Thracia (fig. 1). The churches which already existed before the jurisdictional change of 451 were reconstructed for the observance of the newly-introduced déroulement, which liturgical planning level can be designated as re-planning. Representing a material response to changes in liturgical practice, the re-planning of a church is traceable in the addition or removal of a functional unit, in the provision or closure of access between spaces, in the installment, re-installment or removal of a facility.

In other words, the ecclesiastical administrative affiliation of a certain church indicates both the (1) normative liturgical déroulement and the (2) liturgical planning followed at its con-struction or reconstruction (=re-planning). Normative liturgical planning refutes the scientif-ic reliability of the method of looking for a relation between two churches on the basis of the formal similarity of their plans. Such a refutation in itself is part of the medieval mentality and manner of reproducing the allegory, not the geometry of the prototype, as R. Krautheimer’s Iconography of Medieval Architecture has proved, but also "refers" any quest for similarities and differences between one form and another to the interpretation of a church in the vast context of general Christian symbolism.

The Old Metropolitan church in Nesebar was built in line with the normative liturgical plan-ning of the Patriarchate of Constantinople. After functioning for nearly a century and a half (fig. 2. 1) it was destroyed, but in 618, judging by two graffiti originating from it, it was already in the process of restoration (fig. 2. 2). The restored church, following the structural history suggested by S. Boyadzhiev, was erected on the earlier walls of the apse, the naos and the nar-thex, but not of the atrium; the gallery was removed. The atrium was excluded from the plan of the restored church and the area it covered was included in the urban street system.

But what does exclusion of the atrium and the gallery of a church within the "liturgical ter-ritory" of the Patriarchate of Constantinople mean? It means normative re-planning, which should be traceable in Constantinople itself.

A review of church building in Constantinople shows that the atrium and the galleries are peculiarities of the churches built before and during the reign of Justinian I (527-565). These churches continued their service over the next centuries for, because of the survival of the city in the 7th and 8th century sieges of Persians and Arabs, as well as in order to restore daily life after the earthquake of 740 and the plague of 747, the efforts of the emperors were focused on maintenance of the fortification system and water supply facilities, not on the building of churches. Written sources mention two churches with atria dating from the second half of the 9th century: the Palace church of Our Lady of the Pharos, described by Patriarch Photius in his Tenth Homily, and the Nea Ekklesia built by Emperor Basil І (867-886), mentioned in Vita Basilii. However, the atrium was not included in the plan of the earliest archaeologically attested churches, which were built de novo in Constantinople in the beginning of the 9th century: Constantine Lips’ North Monastery Church (Molla Fenari Isa Camii), the so-called Myrelaion (Bodrum Camii) and Atik Mustafa Paşa Camii’s church structure.

Named differently by the contemporaries who commented on its use, the atrium was a repeat-edly and equivocally discussed element of church architecture. An excerpt from the Historia ecclesiastica compiled by Eusebius of Caesarea (late 324) is quoted, which contains the earli-

344


est known mentioning of the atrium. This excerpt reveals the model by which the atrium was perceived in the first decades of the 4th century (fig. 3. 1); its individual elements are discussed (αίθριον, δτοαι, fountains) and the groups listed by Eusebius as present inhere are commented. In the 5th century churches of Constantinople, the atrium was the place where the congregation would gather and await the appearance of the celebrant and his concelebrants. This is precisely the main liturgical function of the atrium. There is another liturgical function and it is related to stational worship. Through the procession with the participation of clergy and laymen – lite (λιτή), the stational liturgy "connected" church-stops located in different parts of the city in one divine worship, marking a church feast or commemorating an impor-tant event for the people.

The introduction of the enarxis of three antiphons in the non-stational (cathedral) liturgy, di-rectly influenced by the stational worship of Constantinople, was indirectly the reason for dis-pensing with the liturgical function of the atrium. After the establishment of the joint worship, which was arrival of the litiy in front of the church and the opening of the liturgy "inside", which Maximus the Confessor commented upon in his Mistagogia (circa 630), the central entrance in question, which previously served the processional entrance of the celebrant, was designed to welcome and introduce into the narthex the celebrant of the Eucharist. The main liturgical function of the atrium was already "expropriated" by the lite. Even at its formation – and after that in its procession – it had gathered congregation and clergy and "led them" to the liturgy. It is precisely joint worship that is presented on the two mosaic panels in the altar of San Vitale church in Ravenna (fig. 5. 1-2), which have repeatedly been subject to discussion.

The fact that it was decided not to restore the atrium of the Old Metropolitan church reflects a change in normative liturgical planning – the atrium is excluded. It was excluded because it no longer had a function in Constantinopolitan liturgical déroulement. The congregation’s members did gather in aisles and the narthex, because the celebrant did not arrive in the atrium, as before, but in the narthex. Thus, the date of restoration of the Old Metropolitan church, recorded as being under way in 618, is terminus ante quem in respect to the exclusion of the liturgical function of the atrium. At the same time, it is also terminus post quem for the inclusion of the enarxis of three antiphons in the Constantinopolitan liturgy, first mentioned by St. Germanus in Historia ecclesiastica circa 730. However, the service was "in use" far before the comments of the saint and even before the Mistagogia, compiled by Maximus the Confes-sor c. 630 and referred to as evidence of the functioning of the Constantinopolitan liturgical déroulement without the enarxis of three antiphons.

The main church of the Archbishopric of Mesembria was re-planned according to the Con-stantinopolitan liturgical planning normative at the beginning of the 7th century. As the ar-chitectural substance of the "restored" Old Metropolitan church attests, its layout no longer included the functional spaces of the atrium and the gallery.

With its restoration in the 7th century the Old Metropolitan church continued to serve the au-tocephalous Archbishopric of Mesembria, gathering its faithful to celebrate the Eucharist (fig. 4: restored church). While they sang the enarxis of three antiphons they stood in the aisles and the narthex. Before the end of the last antiphon, the celebrant (bishop) came to the narthex and stood in front of the door to the nave. When the antiphon was sung, he said the entrance prayer and entered. The liturgy began! Although, less than a century earlier, liturgy began with the entrance of the celebrant, the beginning of which was the entrance prayer (fig. 4: ini-tial church). Then, too, the celebrant moved towards the altar, accompanied by concelebrants and followed by the faithful who filled the church. Then, too, the door in the narthex, leading to the nave, was the place from which the entrance prayer was said. But then the celebrant reached that door together with the congregation which members had met him minutes be-fore that in the atrium. It was precisely in the atrium, not in the aisles and the narthex that the congregation gathered to await the arrival of the celebrant.

345


ОЩЕ ЗА ТИПОЛОГИЗАЦИЯТА НА КРЪСТОКУПОЛНИТЕ ЦЪРКВИ

ВЪВ ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ

ТОТЮ ТОТЕВ

Утвърждаването на кръстокуполната църква в началото на X в. поставя край на неколковековните (VI-IX в.) търсения на византийската архитектура. Новосъзда-дената композиция представлява напълно завършена структура, в чийто архитек-турен образ пространствено се изявява основният християнски символ – кръстът. Произходът и развитието на кръстокуполния план са разгледани в трудове на ре-дица видни познавачи на византийската архитектура и византийското строително творчество, като О. Вулф, Г. Мийе, Й. Стриговски, Н. Брунов, Р. Краутхаймер и др.1, които в своите оценки са единодушни, че се касае за църковен тип със съвършена система от закономерности, пропорции, параметри и стилистични принципи.В култовата архитектура на християнска България кръстокуполната църква се

налага като представителен и характерен тип в строителната програма, която цар Симеон (893-927) провежда в столицата си Преслав. Дотогава в първата столица Плиска и в страната се строят църкви с базиликален план. Обяснение за диферен-цирането на тези два църковни типа с основание се търси в сложната историче-ска обстановка, настъпила след покръстването, и по-точно в отношенията, които България е трябвало да поддържа с Византия и страните на православния Изток, от една страна, и със Запада и Римската курия, от друга. Освен на съображения от общ исторически характер опитите за по-подробно разглеждане на причините в това отношение се основават и на формалната общност между отделните съставки на църковния план, без да се държи сметка за семантичната изява и развитието на богослужебния ритуал. Днес едва ли някой сериозно би се заел да оспорва мне-нието, че създаването на кръстокуполната църква е резултат от продължителното развитие на куполната базилика във Византия (Комеч 1973, 64-77). Разбира се, за различните нейни варианти ще са оказали въздействие и някои местни църковни архитектурни типове от българските земи през V-VI в. Сред тях няма кръстокупол-

1 Основни са Wulff 1914, 383-393, 451-455; Millet 1905, 92-109; Millet 1916, 55-94; Strzygowski 1903, 132-137; Strzygowski 1918, 475-482, 842-854; Брунов 1935, 484-487; Брунов 1949; Брунов, 1966, 34-60, 67-72, 80-82; Krautheimer 1965, 246.

ТОТЮ ТОТЕВ

ни църкви с вписан кръст, но затова пък се срещат представители на типа „свобо-ден кръст“2.От известните засега около 30 кръстокуполни църкви от епохата на Първото

българско царство 25 се свързват териториално с Преслав и неговата близка и по-далечна околност. Макар и оцелели главно с основите си те предлагат достатъчно възможности за наблюдения, за да може да се очертаят мястото и значението на този църковен тип в старобългарската архитектура от края на IX до началото на XI в. Освен подробните бележки на авторите в публикациите върху отделните па-метници, за пълна характеристика на кръстокуполния църковен тип допринасят и значителен брой обобщителни трудове на изследователи като Н. Мавродинов (Мавродинов 1931, 69-82; 1959, 108, 165-175), Кр. Миятев (Миятев 1965, 105-121), В. Иванова-Мавродинова (Мавродинова 1976, 77-83), Ст. Ваклинов (Ваклинов 1977, 187-191) и др. Преславската кръстокуполна църква е предмет на разглеждане и в редица изследвания, посветени на столичното църковно и манастирско строи-телство, чиито автори опират изводите си на данни от почти всички разкрити паметници (Чанева-Дечевска 1976; Чанева-Дечевска 1980, 11-101; Бояджиев 1981а; Бояджиев 1981б; Дончева 2008).Въз основа на архитектурното решение, броя на подкуполните подпори (коло-

ни или стълбове) и изграждането на олтарното пространство се разграничават следните четири основни варианта на кръстокуполната църква:

• преходен тип между трикорабна базилика и кръстокуполна църква;• църкви с четири свободни подпори (типът е известен още като „цариград-ски“ или „сложен“ вариант);

• църкви с две свободни подпори (типът е известен като „съкратен“ или „про-винциален“ вариант) и

• църкви със запълнени междурамия (или още с вградени подпори).

Първият вариант е наследил от базиликата засводените кораби, разделени по-между си със стени. В средата на църквата стените се пресичат от напречен ко-раб, имащ височината и ширината иа средния. Над квадрата, образуван при пре-сичането, се е издигал куполът. Липсват предапсидно пространство и обособени подкуполни подпори. Представител на този вариант в Преслав е по-старата ма-настирска църква в местността „Тузлалъка“ (Тотев 1982, 10-13, обр. 2-6). Дълга 15,15 м и широка 10 м, тя е значително обезличена от стъпилата по-късно върху ней-ните развалини втора църква3. С разпределението на формите и на покритието си ранната манастирска църква предлага някои особености, които са характерни за църкви в източните византийски провинции. Куполът над квадрата, образуван при пресичането на напречния и средния кораб, е стъпвал върху свободните ъгли на четирите помещения, вместени в кръстните междурамия – две пред странич-ните апсиди и две пред вътрешната стена на притвора. В север ната и южната стена на удълженото източно рамо има входове за странич ните апсиди и за двете поме-

2 Неотдавна един такъв паметник беше разкрит под основите на Голямата базилика в Плис-ка. С него се осветляват важни моменти от началото на църковното строителство на княз Борис I, срв. Тотев 1984,160-170.

3 Горната църква е отдавна известна на археологическата наука, срв. Господинов 1949, 98-100; Мавродинова 1976, 71; Миятев 1965, 116-118.

348

ОЩЕ ЗА ТИПОЛОГИЗАЦИЯТА НА КРЪСТОКУПОЛНИТЕ ЦЪРКВИ ВЪВ ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ

Обр. 1. Архитектурни образи и планове на църкви от ІХ-Х в. във Велики Преслав според Ст. Бояджиев: 1. Църква № 1 в местността „Аврадака“ (Бояджиев 1981б, обр. 9); 2. Църква № 4 в местността „Селище“ (Бояджиев 1981б, обр. 11); 3. Църква № 3 в местността „Селище“

(Бояджиев 1981б, обр. 12); 4. Църква в манастира в местността „Патлейна“ – второ преустройство (Бояджиев 1960, обр. 9); 5. Църква № 1 в Дворцовия манастир (Тотев 1998,

обр. 5); 6. Църква № 2 в Дворцовия манастир (Тотев 1998, обр. 9).

Fig. 1. Architectural images and plans of churches from the 9th-10th century in Veliki Preslav according to S. Boiadjiev: 1. Church No. 1 at Avradaka locality (Бояджиев 1981б, обр. 9); 2. Church No. 4 at Selishte locality (Бояджиев 1981б, обр. 11); 3. Church No. 3. at Selishte

locality (Бояджиев 1981б, обр. 12); 4. Church in the monastery in Patleyna locality – second reconstruction (Бояджиев 1960, обр. 9); 5. Church No. 1 at the Palace Monastery (Тотев 1998,

Fig. 5); 6. Church No. 2 at the Palace Monastery (Тотев 1998, обр. 9).

349

ТОТЮ ТОТЕВ

щения предтях, които са имали гробнично пред назначение. В тях се е влизало и през отвори, оставени откъм напречния кораб. В западните (също гробнични) от-деления достъп се осигурявал от входове на вътрешната стена на тесния притвор. Общата покривна система не се е отличавала от тази на кръстокуполните църкви от останалите варианти. Различието е в това, че в наоса няма свободни подпори за купола. Запазвайки кръстовидните сводове с барабан и купол в средата на кръста, църквата е имала кръстовидна форма на наосното пространство, отговаряща на кръстокуполното покритие. Сравнително малките размери и почти квадратната форма на гробничните отделения позволяват да се приеме, че те са били покрити с кръстати сводове. Това е вероятно и поради факта, че рамената на кръста са тесни и биха могли да се покрият единствено с полуцилиндричен свод с невисок център, който не позволява да допуснем покритие на страничните отделения в църквата с калоти. Притворът с един вход от запад е бил покрит с напречен на църковната ос свод.Църковните стени, дебели 1-1,05 м, са имали отвън едностъпални слепи арки,

отговарящи на вътрешното разчленение на наоса. От намерените при разкопките в насипа или използувани като сполии в no-късните строежи варовикови корниз-ни дялове може да се съди, че църковната фасада е имала подпокривен корниз с профилиран объл торус и украса от дентикули и „вълчи зъби“. Повече материали има за рисуваната керамична декорация по вътрешните стени на църквата и за по-довата настилка в наоса и върху каменните покрития на гробничните отделения, вместени в междураменните пространства. Известни данни за характера на деко-ративната система при облицовката ка църковните стени предлага многобройни-ят и разнообразен материал от разкопките, включващ прави и извити плочки с разнообразни орнаментални мотиви, рисувани и релефни керамични икони и др.4

За най-близки аналогии на тази интересна в много отношения църква могат да послужат църквата от началото на VIII в. в Буюкада близо до Амасра в Пафла-гония (Еуiсе 1951, 492-496), някои църкви в Херсонес от IX-X в. (Вrunоv 1932, 25-28; Якобсон 1959, 215-219), църквата в Триглия във Витиния (Hasluck 1906-1907, 288-291). Тази композиция се среща и в Солун (Ξυγγόπουλος 1923, 191). Тя води началото си от ранносредновековната архитектура, както показват паметници като църква № 3 в Ил-Андерин в Сирия (Butler 1908, 56), извънградската църква в Рeсафа в Ме-сопотамия (Брунов 1935, 484-486) и др. Най-ранен пример за този тип постройка в Цариград е църквата на св. Петър и св. Марко (Атик джамия) (Еbеrsolt, Thiers 1913, 129-136). По-късно при развитието на плана стените на ъгловите отделения посте-пенно изчезват и се превръщат в отделно стоящи подпори, а вътрешното църковно пространство се обединява. Така в първите години на X в. се стига до завършения цариградски кръстокуполен план с четири свободни подпори за купола (Koмеч 1973, 70-72), който се задържа и става господствуващ в столичното византийско строителство чак до XIV в.Фактът, че ранната манастирска църква в „Тузлалъка“ е единствен представи-

тел на този вариант сред откритите досега в Преслав над 30 църковни постройки, е от значение за определяне на времето на построяването ѝ и на изграждането на свързаните с нея постройки от ансамбъла през първите две-три десетилетия

4 Подробности за украсата се съдържат в Тотев 1982, 51.

350


след покръстването. С други думи – тази църква е с известен хронологически при-оритет спрямо другите кръстокуполни преславски църкви. Той проличава и във връзка с технологията и стиловите белези на нейната рисувана керамична деко-рация. За известно предимство по отношение на времето на изграждане говорят и отделенията в междурамията на наоса, предназначени за погребване на някои членове на монашеското братство. Съставки от плана ѝ са се запазили по нашите земи до късно. По същия начин са вмъкнати в четирите ъгли на наоса отделенията в конхалната църква при с. Кулата, Благоевградско (Милчев 1960, 409). Същите от-деления, но само от изток, се наблюдават и при църквата до с. Винени, на брега на Преспанското езеро (Злоковић 1931, 100). Ъглови отделения с по-големи размери и оформена на изток малка апсидна ниша са запазени и при църквата в манастира „Седем престола“, която Кр. Миятев отнася към XIV в. (Миятев 1965, 188-189).За първообраз на следващия вариант – напълно развитата кръстокуполна църк-

ва с четири свободни подпори – е послужила построената в цариградския дворец от император Василий I „Неа“ („Нова църква“) около 880 г. (Diehl 1910, 404-406). При него плановата композиция се удължава, тъй като между източното рамо на кръста и апсидата е вмъкнато предапсидно пространство, което е имало самосто-ятелен покрив, по-нисък от свода на кръстните рамена. В своя завършен вид този вариант представлява степенуване на обеми, увенчани с купол. В зависимост от общата височина сградата има по-малък или по-голям цокъл, до чието равнище са извеждали стъпала. Основното ядро, състоящо се от църковния наос, е с куби-чен обем. Разположените в него четири квадратни или кръгли колони очертават рамената на равнораменен кръст и носят устройството на купола. Кръстните ра-мена се очертават над общия обем на куба, а покритията на междурамията лежат по-ниско. По оста изток-запад на наоса се долепват и останалите части (Бояджиев 1981а, 15-16).С изключение на две църкви в Плиска – в жилищния дворец (Миятев 1965, 109)

и № 24 във Външния град (Михайлов 1949, 149) – известните досега представители на сложния вариант принадлежат изцяло на Преслав, който с прерастването си в столица се превръща във водещ център на всички дялове на материалното н ду-ховното творчество. Към него се отнасят манастирските църкви № 1 и № 2 в мест-ността „Аврадака“ (Иванова 1949б, 65), църква № 1 в долината „Бял бряг“ (Иванова 1949а, 79), църквата в местността „Дългата поляна“ (Станчев 1949, 79), манастир-ската църква с гроба на чъргубиля Мостич (Иванова 1955а, 49-51), двете църкви, строени една над друга до чупката на вътрешната крепостна стена (Иванова 1955б, 463-486), и главната църква на Дворцовия манастир5. Плановата им композиция на вписан кръст със свободни междурамия не е резултат на историческа еволюция от типа на кръстокуполната църква с плътни междурамия и в тази насока не може да се търсят основания за хронологическо предимство между отделните варианти. Осветляването на този въпрос е свързано със засвидетелствуваното усложняване на олтарната част в някои църкви (Станчев 1952, 309; Бояджиев 1960, 23-33; Боя-джиев 1963, 10-15).Независимо от многобройните си аналогии с редица паметници от Цариград

и византийския Изток изброените църкви предлагат някои местни особености,

5 Непубликувани разкопки и материали на Т. Тотев.

351

ТОТЮ ТОТЕВ

като отсъствие на задължителното за цариградските църкви съответствие между външно и вътрешно конструктивно членене на стените, перазчлененост на прит-ворите, предпочитане на каменния градеж и полукръглите апсиди и др. Известна разновидност на разглеждания вариант представлява долната от двете църкви при чупката на вътрешната крепостна стена. Плановата ѝ композиция е съставена от вписан кръст с издължени рамена и галерия от три страни между наоса и притво-ра. С допълнителните си съставки този паметник се отделя от останалите кръсто-куполни църкви на сложния тип, които включват в своите корпуси само наос, ол-тар и притвор. Многосъставността на долната църква може с основание да намери обяснение в мястото и значението, което е заемала в живота на столичните жители като една от големите и представителни градски църкви.Групата на кръстокуполните църкви от съкратения или провинциален вариант

включва изцяло паметници от Преслав: църкви № З (Шкорпил 1930, 183; Чанева-Дечевска 1980, 26, фиг. 25 а, б) и № 4 (Шкорпил 1930, 188; Бояджиев 1963, 10-15; Чане-ва-Дечевска 1980, фиг. 25 а, б) в ниската крайречна част на Външния град, наречена „Селище“, църква № 3 в „Бял бряг“ (Станчев 1949, 79), горната манастирска църква в местността „Тузлалъка“ (Господинов 1949, 100; Чанева-Дечевска 1980, фиг. 27), ма-настирските църкви в „Патлейна“ (Бояджиев 1950, 23-33; Чанева-Дечевска 1980, 23, фиг. 23; Бояджиев 1981а, 18, обр. 5) и „под Вълкашина“ (Огненова, Георгиева 1955, 373-417; Бояджиев 1981а, 18, обр. 6; Чанева-Дечевска 1980, 27, фиг. 29), т. нар. църква на каменаря (след преустройството) (Тотев, Георгиев 1979, 158, обр. 4, 6), църквата в местността „Въбилин дол“ (Господинов 1919, 158, обр. 162; Бояджиев 1981а, 18, обр. 6), разкритата малка гробнична църква до Източната крепостна стена на Вътреш-ния град (след преустройството)6 и една оцеляла само с подложката от основата си църква, отвътре на Южната порта във Вътрешния град, проучена наскоро (Бонев 1998, 81-92, обр. 41).Манастирската църква в местността „Патлейна“ (Бояджиев 1960, 23-33) и църква

№ 4 в „Селище“ (Бояджиев 1963, 20), които в хронологическо отношение отразяват ранен етап в развитието на кръстокуполния църковен план в Преслав, се обособя-ват в разновидност на варианта с две подпори за купола. И при двете, междурамен-ните пространства от изток са развити в помещения с предназначение на протезис и диаконикон. Куполът на патлейнската църква стъпва на Г-образни междурамен-ни стени с дъговидна вътрешна извивка – особеност, намерила сполучливо обяс-нение от Ст. Бояджиев (Бояджиев 1960, 23-33). Еднаквостта на кръстните рамена при това положение позволява обособените самостоятелни помещения да получат самостоятелен обем. Подобно степенуване на обемите се наблюдава и при църква № 4 в „Селище“ (Бояджиев 1981а, 18).Втора разновидност на разглеждания провинциален вариант предлагат църк-

ва № 3 в „Бял бряг“, № 3 в „Селище“, горната църква в „Тузлалъка“, манастирската църква в „под Вълкашина“ и църквите „на каменаря“ и до Източната крепостна стена на Вътрешния град след преустройството им. Ст. Бояджиев не без основание отнесе към тази разновидност и църквата в местността „Въбилин дол“ (Бояджи-ев 1981а, 18). Всички те се отличават със сравнително малки размери и почти ква-дратен наос, при който източните подпори за купола се заместват от запълнените

6 Непубликувани разкопки и материали на Т. Тотев.

352


междурамия. В резултат на това за сметка на скъсяването. на източните между-рамия се наблюдава издължаване на западните. По отношение на конструкцията си църквите, които представят съкратения вариант, се отличават от образците на цариградския единствено по броя на свободните подпори, отсъствието на предап-сидно пространство и източни междурамия. Всяка от тях предлага особености, които се отнасят до вида на куполните подпори, формата на олтарната апсида, тре-тирането на стенните плоскости, входовете на едноставния притвор, вида и ха-рактера на нишите в църковната вътрешност и др. Не е изключено изоставянето на варианта през годините на Второто българско царство да се дължи донякъде на специфичните белези и особености на отделните паметници.На последния вариант – кръстокуполни църкви с вписан кръст и запълне-

ни междурамия – принадлежат преславските църкви в местността „Делидушка“ (Станчев 1955, 419-426), № 2 в „Селище“ (Господинов 1919, 159-160; Станчев 1955, 399), № 2 в „Бял бряг“ (Станчев 1949, 79-95), „на каменаря“ (Тотев, Георгиев 1979, 25) и до Източната крепостна стена на Вътрешния град (преди преустройството),7 малката църква в Дворцовия манастир,8 разкритата неотдавна много обезличена гробнична църква на левия бряг на Румска река9, църква № 8 в градския парк на днешния Преслав (Тотев, Георгиев 1979, 18, обр. 4, 6) и една неголяма църква, раз-крита южно от владетелските дворци (Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991, 43-45, обр. 53). Кръстообразният наос при всички е с малки размери и купол, стъпил върху вътрешните ъгли на зидарията, запълваща междураменните пространства. Запад-ните кръстни рамена на всички с изключение на църквата на каменаря са скъсени. На изток завършват с олтарна апсида, а на запад с еднопространствен притвор. Като разновидност на варианта се отделят църква № 8 в градския парк и разкри-тата на скоро църква на левия бряг на Румска река, които са със скъсени кръстни рамена и просторен притвор. Другите отлики между отделните представители на варианта засягат преди всичко архитектурното третиране на стенните плоскости.Кръстокуполните църкви с вписан кръст и плътни междурамия показват под-

чертана близост с редица паметници от земите на християнския Изток и Гърция (Полевой 1973, 156-168). Те продължават да се развиват и през годините на визан-тийското владичество и Второто българско царство.10

Основните варианти и второстепенните разновидности на кръстокуполния църковен план имат известни различия в обемното и фасадното решение на ця-лостния архитектурен образ. Във всички случаи обаче най-характерният момент е проектирането на кръста. Той се е откроявал при степенуването на обемите както в горните части на църковните постройки, така и по техните фасади. Особен инте-рес предизвиква декоративното оформяне на богато строените столични църкви в Преслав, за което отчасти свидетелствуват постъпилите при тяхното археологи-ческо разкриване корнизни дялове, архиволти, капители, бази за колони, части от олтарни прегради, триизмерни лъвски и други животински глави, предназначени за гаргуи и декорация по фасадите, различни по форма разноцветни мраморни

7 Непубликувани разкопки и материали на Т. Тотев.8 Непубликувани разкопки и материали на Т. Тотев.9 Непубликувани разкопки и материали на Т. Тотев.10 Срв. посочените примери Чанева-Дечевска 1976, 215-216.

353

ТОТЮ ТОТЕВ

детайли за подова мозайка opus sectile и многобройни керамични белоглинени плочки, запълнени с рисувани орнаментални мотиви и изображения.11

В края на тези кратки бележки трябва още веднъж да подчертаем, че кръстоку-полният църковен тип не е резултат на историческа еволюция и неговите варианти не следват в хронологическа последователност – от по-простия към по-сложния. В светлината на последните археологически резултати развитието му с основание бе поставено във връзка с причините, наложили разширяване на олтара и известни преустройства на някои от преславските църкви. Вече са направени опити в тази насока и мнения като това на Ст. Бояджиев могат да послужат за сериозна основа при осветляването на този кръг въпроси.12 Трябва да признаем обаче, че за една по-точна хронологическа картина на кръстокуполната църква през годините на Първото българско царство са необходими още данни и наблюдения, почерпани от новоразкрити и по-добре запазени църковни паметници. Дотогава на мненията за тяхната принадлежност към времето на владетелите Борис, Симеон или Петър трябва да се гледа като на лични предположения на отделните автори. Засега е без-спорно, че в края на IX и първата половина на X в. църквата с план на вписан кръст е намерила широко приложение в старобългарското култово строителство както с класическия си цариградски прототип, така и с останалите варианти. Цялостното им обсъждане обаче се нуждае от всестранни исторически обяснения, тъй като преустройствата, свързани с изграждането на триделен олтар, са били наложени преди всичко от литургични съображения.


Бонев 1998: Ст. Бонев. Царският дворец във Велики Преслав. Площадът с фиалата (IX-XIV век). В. Търново, 1998.

Бояджиев 1960: Ст. Бояджиев. Църквата в Патлейна в светлината на нови данни. – Археология ІІ, 4 (1960), 23-33.

Бояджиев 1963: Ст. Бояджиев Църква № 4 в местността „Селище“ в Преслав. – Музеи и паметници на културата І, 1 (1963), 10-15.

Бояджиев 1981а: Ст. Бояджиев. Aрхитектурата на преславските кръстокуполни църкви. – Музеи и паметници на културата ХХІ, 3, (1981), 15-19.

Бояджиев 1981б: Ст. Бояджиев. Велики Преслав – постижения и проблеми в архитектурно-историческото му изследване. – Архитектура ХХVІІІ, 5 (1981), 17-21.

Бояджиев 1989: Ст. Бояджиев. По въпроса за произхода на парабемите в преславските църкви.- АТИ: Архитектура – теория, история, 6 (1989), 3-14.

Брунов 1935: H. И. Бpунoв. Очерки по истории архитектури, ІІ. Москва, 1935. Брунов 1949: H. И. Бpунoв. Архитектура Константинопля IX-XII вв. – Византийский

временник ІІ (1949), 150-214;

11 Непубликувани разкопки и материали на Т. Тотев.12 Според Ст. Бояджиев всички кръстокуполни църкви в Преслав са изградени при управле-

нието на княз Борис I. Разрушени от Владимир (Расате), църквите са преизградени от княз Борис I при повторното идване в България на византийското духовенство; при това преизграждане са устро-ени триделните им олтари (Бояджиев 1981б, 19-21; Бояджиев 1989).

354


Брунов 1966: H. И. Бpунoв. Архитектура Византии. – В: Ю. С. Яралов (ред.) Всеобщая история архитектуры, ІІІ. Ленинград-Москва, 1966, 16-160.

Ваклинов 1977: С. Ваклинов. Формиране на старобългарската култура VI-XI в. София, 1977.Господинов 1919: Ю. Господинов. Разкопки в околността на Преслав. – Известия на

българското археологическо дружество VІ, 1916-1918 (1919), 158-161.Господинов 1949: Й. Господинов. Гробнични църкви в Тузлалъка на Преслав. – В: Разкопки

и проучвания, ІІІ. София, 1948, 97-100.Дончева 2008: С. Дончева. Кръстокуполните църкви в Първото българско царство.

Архитектурен облик. В. Търново, 2008.Злоковић 1931: З. Злоковић. Старe църкве. Београд, 1931.Иванова 1949а: В. Иванова. Две църкви в Бял бряг в Преслав. – В: Разкопки и проучвания,

ІІІ. София, 1948, 149-157.Иванова 1949б: В. Иванова. Разкопки на Аврадака в Преслав. – В: Разкопки и проучвания,

ІІІ. София, 1948, 13-64.Иванова 1955а: В. Иванова. Надписът на чъргубиля Мостич и преславският епиграфски

материал. – В: В. Бешевлиев (ред.) Надписът на чъргубиля Мостич (Археологически институт, Епиграфска поредица № 1). София, 1955, 43-144.

Иванова 1955б: В Иванова. Две църкви при чупката на източната стена на вътрешния град в Преслав. – Известия на археологическия институт ХХ (1955), 463-486.

Комеч 1973: А. И. Комеч. Храм на четырех колоннах и его значение в истории византийской архитектуры. – В: В. Н. Гращенков (ред.) Византия, южные славяне и Древняя Русь, Западная Европа. Искуство и культура (Сборник статей в честь В. Н. Лазарева). Москва, 1973, 64-77.

Мавродинов 1931: Н. Мавродинов. Еднокорабната и кръстовидната църква по български-те земи до края на ХIV в. София, 1931.

Мавродинов 1959 : Н. Мавродинов. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. София, 1959.

Мавродинова 1976: В. Мавродинова. Културата и изкуството nрез време на Първата българска държава. – В: Ст. Станчев, Д. Друмев (ред.) История на изобразителното изкуство, І. София, 1976, 63-153.

Милчев 1960: А. Милчев. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма. – Годишник на Софийския университет, Философско-исторически факултет LIII, 1959 (1960), 359-463.

Михайлов 1949: Ст. Михайлов. Разкопки в Плиска през 1945-1947 г. – В: Разкопки и проучвания, ІІІ. София, 1948, 171-225.

Миятев 1965: Кр. Миятев. Архитектурата в Средновековна България. София, 1965.Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991: Д. Овчаров, Ж. Аладжов, Н. Овчаров. Големият царски

дворец във Велики Преслав, I. Преславската патриаршия през Х век. София, 1991.Огненова, Георгиева 1955: Л. Огненова, С. Георгиева. Разкопките на манастира под

Вълкашина в Преслав през 1948-1949 г. – Известия на археологическия институт ХХ (1955), 373-417.

Полевой 1973: В. М. Полевой. Искусство Греции. Средние века. Москва, 1973.Станчев 1949: Ст. Станчев. Три новоразкрити църкви в Преслав. – В: Разкопки и проучвания,

ІІІ. София,1948, 79-95.Станчев 1952: Ст. Станчев. Църквата до с. Виница. – Известия на археологическия

институт ХVІІІ (1952), 305-328.Станчев 1955: Ст. Станчев. Разкопки по десния бряг на Тича в Преслав през 1951-1952 г. –

Известия на археологическия институт ХХ (1955), 419-428.Тотев 1982: Т. Тотев. Манастирът в „Тузлалъка“ – център на рисувана керамика в Преслав

през IX-X в. (Разкопки и проучвания, VІІІ). София, 1982.Тотев 1984: Т. Тотев. Кръстовидна църква под основите на Голямата базилика в Плиска

(865-866). – В: В. Гюзелев (ред.) Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. София, 1984, 160-170.

355

ТОТЮ ТОТЕВ

Тотев 1998: Т. Тотев. Дворцовият манастир в Преслав. Шумен, 1998.Тотев, Георгиев 1979: Т. Тотев, П. Георгиев. Две църкви в Преслав. – В: Ж. Въжарова (ред.)

Плиска-Преслав, І. София, 1979, 18-31.Чанева-Дечевска 1976: Н. Чанева-Дечевска. По въпроса за църквите на Велики Преслав

– В: Ст. Стоименов (ред.) Традиция и нови черти в българското изкуство. Сборник от научни изследвания и съобщения. София, 1976, 202-217.

Чанева-Дечевска 1980: Н. Чанева-Дечевска. Църкви и манастири във Велики Преслав. София, 1980.

Шкорпил 1930: К. Шкорпил. Паметници от столица Преслав. – В: 1000 години България (927-1927), І. София, 1930, 183-275.

Якобсон 1959: А. Л. Якобсон. Раннесредневековый Херсонес. Очерки истории материальной культтуры (Материалы и исследования по археологии СССР, 63). Москва-Ленинград, 1959.

Brunov 1932: N. Brunov. Une église byzantinne à Chersonese. – In: G. Millet (ed.) L’art byzantin chez les slaves. L’ancienne Russie, les slaves catholiques, ІІ. Paris, 1932, 25-34.

Butler 1908: Н. C. Butler. Ancient architecture in Syria. Division II, Sect. B: Northern Syria, II. Leyden, 1908.

Diehl 1910: Ch. Diehl. Manuel d’art byzantin. Origine et formation de l’art byzantin, 1. Paris, 1910.Еbеrsolt, Thiers 1913: J. Еbеrsolt, A. Thiers. Les églises de Constantinople (Monuments de l’art

byzantin, III), Paris, 1913.Еуiсе 1951: S. Еуiсе. L’église byzantine de "Büуükada" à Amasra (Amastris de Paphlagonie). – Bel-

leten XV, 60 (1951), 492-496.Hasluck 1906-1907: F. W. Hasluck. Bithynica. – The Annual of the British School at Athens XIII

(1906-1907), 285-308.Krautheimer 1965: R. Krautheimer. Early Christian and Byzantine Architecture. Harmondswor-

th, 1965.Millet 1905: G. Millet. L’Asie Mineure. Nouveau domain de l’histoire de l’art. – Revue archéologi-

que, 4 s., V (1905), 93-109.Millet 1916: G. Millet. L’École greque dans l’architecture Byzantine (Bibliotèque de l’École des

hautes études, XXVI), Paris, 1916.Strzygowski 1918: J. Strzygowski. Die Baukunst der Armenier und Europa, II. Wien, 1918.Strzygowski 1903: J. Strzygowski. Kleinasien, ein Neuland der Kunstgeschichte. Leipzig, 1903.Wulff 1914: О. Wulff. Altchristliche und byzantinische Kunst, ІІ. Berlin-Neubabelsberg, 1914.

Ξυγγόπουλος 1923: A. Ξυγγόπουλος. Το Κεραμεντιμ Τξαμι Θεσσαλονίκης. – Αρχαιολόγικου Δέλτι-ον VІ, 1920-1921 (1923), 190-194.

356


NOTES AND OBSERVATIONS ON THE CROSSDOMED CHURCHES IN VELIKI PRESLAV

Totiu Totev

In the cult architecture of Christian Bulgaria the cross-domed church became distinctive as a representative and typical type in the development programme Tsar Simeon (893-927) im-plemented in his capital, Veliki Preslav. Until then, churches with basilica layout were built in the first capital, Pliska, as well as in the country. An explanation about the differentiation of these two church types is reasonably sought in the complicated historical situation following the adoption of Christianity, and more specifically in the relations Bulgaria had to maintain with Byzantium and the countries of the Orthodox East, on the one hand, and with the West and the Roman Curia – on the other. In addition to arguments of general historical character, the attempts at such consideration of the reasons in this respect are also based on the formal community between the individual parts of church layout, without taking into account the semantic expression and the development of the liturgical rite. Hardly anyone today would try to argue against the opinion that the creation of the cross-domed church is a result of the continuous development of the domed basilica in Byzantium. Naturally, its different vari-ants would also have had an influence on some local church architectural types on Bulgarian territory in the 5th-6th century. These do not include cross-domed church churches with an inscribed cross, but there are examples of the "free cross" type.

Of the 30 or so cross-domed churches dating from the First Bulgarian Kingdom that are known so far, 25 are territorially related to Preslav and its closer or more distant vicinity. Al-though they have survived mainly with their foundations, they offer sufficient opportunities for observation so that one could outline the place and significance of this church type in Old Bulgarian architecture from the end of the 9th to the beginning of the 11th century.

On the basis of the architectural solution, the number of columns in the bay supporting the dome and the development of the sanctuary, there are four main variants of the cross-domed church

• A transition type between a three-aisled basilica and a cross-domed church;

• Churches with four free-standing supports (the type is also known as "Constantinopo-litan" or "complicated" variant);

• Churches with two free-standing supports (the type is also known as "provincial" or "compact" variant) and

• Churches with filled corners between cross-arms (or with inbuilt supports).

357


ОБРОЧИЩА И BÂMÔT (високи места)

НИКОЛАЙ ШИВАРОВ

Живеем в плуралистично общество и често понятията и термините се оформят като че ли повече по пътя на народна етимология при звуково сходство или с оглед на консуматорски цели. Така и терминът „оброчище“ е популярен у нас предим-но в широките народни слоеве. В „Съвременна българска енциклопедия“ е дадено краткото обяснение за него: „Място, където някога се е намирала църква“, а за об-рок е отбелязано: „Нещо, което е обещано или обречено да стане, да се извърши, да се даде“. (Енциклопедия 2003, 833). В тълковния речник на същата енциклопедия са застъпени изясненията, като за оброчище е добавено: „Място, където се извър-шва оброк“, а за оброк е отбелязано: „1. Остар. Обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие. 2. Обредна служба по повод някои празници“. Крат-ките обяснения в тази енциклопедия са давани и от български учени, но с тези определения съвсем не са изчерпани предназначението и функциите на т. нар. об-рочища и идейно им значение.Несъмнено подобни кратки изяснения са необходими също за т. нар. високи

места, придружени с научни интерпретации, което се цели и в настоящата кратка публикация, посветена на заслужилия български археолог проф. д-р Стефан Бояд-жиев по случай неговата 90-годишнина.

Символиката на високите места

Още в праисторията се забелязва убеждението, че има висши същества и живот след смъртта на тялото. Белези за това са погребенията и боядисването на кос-тите поне на видни членове на фамилиите с червена охра, например в палеолита и в неолита, чиято цветова окраска символизира жизнеността, виждана в кръв-та. За пръв път в града на хълма Тел ес-султан (по-късния старозаветен Йерихон), известен като най-древно открито археологически селище, оградено със стена, са намерени от K. Kenyon моделирани с варовикова паста мъжки черепи (от предке-рамичния неолит в началото на VІІІ хилядолетие пр. Хр.) (Kenyon 1960, 51-52). А в по-късното неолитно селище на хълма Чатал Хююк, северозападна Месопотамия (сега в Югоизточна Турция) в централно помещение на къщата е имало ниски по-диуми, разположени до стените наоколо, като под тях били погребвани предци. Находката се интерпретира, че те се използвали при хранене, разговори и при спа-


не, така че жителите се чувствали като че ли са в прегръдките на починалите, както е било в детските им години (Шиваров 2009, 31-32).Селищата оше тогава били изграждани на височини с оглед на п.редпазване

от наводнения и за отбрана. Също и светилищата, които имали понякога няка-къв крепостен вид, но това най-вече било съобразно оформящите се представи на населението, че боговете са във висините, тъй като те надвишават земния живот. Находките не са малко, въпреки че са изтекли хилядолетия вече. На палестинска почва може да се посочи и светилището на стръмен хълм недалеч от Ен-геди при Мъртво море, без да е имало селище наоколо, поради което се приема, че е било поклонническо място за живеещите в района (Шиваров 2009, 33-34).По-късно тази традиционна символична идея се забелязва и в религиозни пис-

мени находки. Според вавилонската митология, в планините на изток, където се показва слънцето, боговете се събирали на новогодишния празник. В угаритската митология това е планината Цафон (север). На нея богинята Анат, спътницата на Ваал, изградила жилище (храм) на Ваал. Пророк Илия се присмивал на тези ези-чески представи и вярвания, когато сочи, че противникът на истинския Бог желае да достигне небесата и звездите, и да седне „на върховете на Цафон“ (в синодал-ният превод: „на планината на събора на боговете“, Ис. 14:13). Ханаанското населе-ние приема също планини за свещени: Ливан и Хермон (Сирион), както и Кармил (букв. Божие лозе, но е възможно свещена, както е в егпетски географски списъци от времето на Тутмос ІІІ; срв. араб харам), в чиито северни поли е днешна Хайфа. Без да се избързва, трябва да се припомни, че прадревните традиции са намирали отзвук хилядолетия наред и затова често християнски църкви и манастири са из-дигани на високи места.

Етимология на названието bâmâ – високо място и култовият му характер

1. Наименованието bâmâ се счита общо взето, че е произлязла в сферата на хана-анското богослужение, въпреки че тази дума не е имала непременно сакрална асо-циация в ханаанските диалекти (Barrick 1975, 36). Но интерпретациите се разли-чават. Според Райт, визирало се светилище за обичайно ханаанско богослужение (Wright 1962, 13-15). Дивър по описателен начин отбелязва, че това е „платформа или ханаански стил на вид високо място, споменати в няколко библейски пасажи“ (Dever 1990, 133). Дьо Во също така приема ханаански произход на думата за бама, докато неговото по-широко третиране на високо място включва много от дефи-нициите на учени за него“ (De Vaux 1961, 284-288). Все пак мисълта за ханаанския произход на термина остава и дори когато разглежда сакралния комплекс на Тел Дан, Биран изразява мнение, че бама би могла да бъде израилска концепция (Biran 1981, 142).

2. Обикновено се приема, че преводът на термина с високо място за библей-ската еврейска дума bâmâ идва от латинския превод на Библията, Vulgata, където е excelsus. Първоначалното предаване на индоевропейски език обаче е на Септу-агинта – υψηλόν със значения „височина“ и „възвишение“. Източните църковни ав-тори впоследствие използват превода в Септуагинта не рядко с акцент за идолопо-клонничество на такива места (Lampe 1961, 1467b). Преводът във Вулгата се усвоява поне за термина в западни езици (англ. high place с най-ранна употреба в 1535 г., а и Уклиф използва словосъчетанието high things, и Лутер думата Hoehe). В тече-

360

ОБРОЧИЩА И BÂMÔT (ВИСОКИ МЕСТА)

ние на продължителни дискусии в последно време постепенно се оформя извод, че думата има както анатомично значение, така и топографско. В акадския език се застъпвало второто, докато в угаритския (североханаански) се използвало по изключение и първото. За Палестина се постига консенсус, че думата обозначава както оградено място на върха на височина с култови принадлежности на открито, така и изградени възвишения. В Синодалния превод на Стария Завет е подчертана често религиозната функция с думата оброчище.

3. Изводи насочват погледа повече към онези „височини“, които имат култов ха-рактер. А това се установява не само по спомени, но желателно и въз основа на ар-хеологически разкопки, въпреки че е сложно и невинаги възможно. Данните може да се представят с една или друга сигурност и в около 45% от местата на използване на термина в библейски текстове. Главните признаци, следователно, са височина на терена и откривани там култови съоръжения и артефакти. Това означава, че ме-родавни са: оградено място с жертвеници – кадилни и за кръвни жертвоприноше-ния, изправени камъни (евр. mаssebôt, ед. ч. mаssebâ; масеба, масебе), ашери и др., пръснати на различни възвишения в Палестина. Би трябвало да се посочи, че W. Albright и негови последователи приемат, че тези възвишения са погребални мес-та с някои съоръжения (Albright 1957), което изисква грижлив анализ в конкретни случаи. Несъмнено, подобни култови съоръжения би могло да бъдат разположени не само на естествени хълмове, но и на платформи в долина, както е например в Кидронската край Йерусалим. За отбелязване е още, че в текстовете, когато се пише за поставеното на бама предлогът не е `al (върху), но be (в), което показва нещо вкопано (Vaughan 1974, 31), и говори в полза на схващането на възвишението не само като хълм, а и за култовата му функция. При народностно разнообразното население в Ханаан и многообразието на политеизма, разбира се, не би могло да се очаква унифициране на високите места. Whitney характеризира това положение с думите „различни неща на различни места в различни времена“ (Whitney 1979, 147). Това е вероятно и поради локалната зависимост на традицията и внасяните местно своеобразности. Същевременно би трябвало да има обаче и общи култови оформяния на съоръженията и на помощните артефакти. От 4/2 Царств. 23 може да се заключи за издигнати малки светилища с порти, царска cella, посветени на чужди богове. Естествено, става въпрос както за по-големи съоръжения, така и за провинциални грубовати. Забележителна е бама при Мегидо. Тя е при градската стена и около нея в различните пластове се разкриват и храмове (Aharoni 1993, 1007; Шиваров 1993а, 391).

3. 1. Откривани помещения с култов характер и артефакти, използвани явно в култа, не говорят винаги за обществен култ, понеже домашният го наподобява. За-това при интерпретациите на находките трябва да се съобразя и този факт (Шива-ров 2010, 10-14).

3. 2. За култова една височина можело да бъде възприета не само извън градове, но и в самия град, било то като изградена платформа или място на върха на хълма там. В 1 Царств./ 1 Сам. 9:1-10:16 при неспоменат по име град – на Ефремовата пла-нина (1 Царств./ 1 Сам. 1:1) или на територия на Вениамин (9:5 сл.) са дадени инте-ресни сведения в това отношение за местната бама1. Действащото лице е пророк

1 Различното обозначение на района Цуф навярно е следствие от непостоянните граници на територията на колената/племената.

361


Самуил и затова е приемано, че тя е отговаряла на нормите на Мойсеевия закон.3. 3. За най-ранен израилски свещен обект се приема т. нар. Биково място на

върха на хълм по пътя, свързващ Дотан и Тирца (ХІІ в. пр. Хр.). Сред зле запазени структури са бронзова статуетка на бик, както и масеби и кадилен жертвеник (като модел на светилище), останки от керамични делви и бокали, кости от животни и др. (Mazar 1982, 26-37; Mazar 1993, 166-167).

3. 4. Интересни данни предлагат разкопките на забележителния по големина и международни връзки град Хацор. В т. нар. Долен град първоначално мислените останки от дворец по-късно се оказват от храм, наречен от археолозите „Царско светилище“. В него са открити подиум (бама) и в близост култови съоръжения (с канал за изтичане). Това доказват също богатите находки от вотивни предмети (в помещение 3283 и в съседство вкл. 4 масеби): бронзови фигурки на божества, слоновокостени с човешки и животински гравирани мотиви, златни и сребърни обици, разнообразни керамични съдове (делви за вода и др.), а от определено кул-тово значение съдове, кадилни жертвеници и модел на сгради, вероятно храмове (Zuckerman 2006, 35; Yadin 1972, 132-133; Yadin 1993, 596-597).

4. Разкриваното при разкопки предлага различни възможности за интерпрета-ции, които е необходимо да се анализират и доуточнят. За това служат преди всич-ко находките на самото място и сравнението им с други, но трябва да се съобразява и характерът на разглеждания текст – например, дали е хребет или гребен на която е bâmâ. На стотина места в Стария Завет за бама се говори поетично, например, че за наказание тя може да бъде превърната в обрасла с дървета могила (Мих. 3:12). В този случай и в други подобни се обръща и съответно внимание на поетичния и прозаичния текстов характер (Geraty 1982, 708), като в прозаичните терминът се прилага към височината с цялото ѝ култово оформяне, което включва различни артефакти и съоръжения. (1) Изправени камъни (евр. маssebôt, ед.ч. маssebâ; често произнасяно масеби), като названието не подсеща за значението им. Без затрудне-ние би могло да се изведе обаче, че те напомнят за нещо. Но едва когато има няка-къв надпис върху един или друг, би могло да се заключи, какъв вид е: мемориален – (а) политически за възхвала на владетел, най-често за военни успехи (какъвто е стелата с победен химн на фараон Мернептах, на която за първи път се споменава „Израил“ в Ханаан извън библейските предания); (б) за възстановяване на свети-лище; (в) за култови събития. (г) Понякога има склонност масебата да бъде изя-снявана като фалически символ, свещено жилище на божество (анимистично на духове) или като идол на божество. (д) Гресер застъпва, че тя припомня за едно умряло лице изобщо или за неговия гроб. В такъв случай би могло да се спомене, че Давидовият син Авесалом си приготвил „паметник“ (масеба) в царската долина (2 Царств./ Сам. 18: 18). И досега една гробница край потока Кидрон носи името му, въпреки че архитектурно погледнато не е неговата. Това е показателно за ме-мориалния подход на различни хора от онова време, и че невинаги споменът може да се свърже исторически с някоя находка. (е) Освен това, както бележи и Гресер, масебата би могла да има мемориален правен характер за гранични имотни отно-шения (както т. нар. вавилонски kudurru) или за сключен договор. (2) Тя би могла да е в свещен район (в храм или на открито), където се приемало, че божеството е иманентно (Шиваров 2002, 550-554), което се отнася и за масеба на високо място, така че според вярванията се осигурявало жертвата да достигне божеството. В този

362


случай е показателно изправянето на камък от Яков, след като в нощен сън видял стълба, свързваща небето и земята, по които се движели Божии пратеници (Бит. 28:16-18), което той сам санкционира впоследствие (Бит. 35:14-16). С други думи, тази функция на изправения камък има общо археологическо и историко-религи-озно изяснение. Обаче тя често не е считана от библейски автори като легитим-на монотеистична, а е и порицавана поради приемане на масебата като вид идол (Мих. 5:13, 5:12), което би трябвало да се взима под внимание при интерпретация на конкретна находка. (3) Понякога масеби се издигали корпоративно като пред-ставителни знаци за вярващите, най-вече родове или селища, какъвто случай в Палестина е налице в ханаанския Гезер, като подобна находка има също в Месо-потамия. Целта навярно е била приносителите да бъдат по такъв визуален начин винаги пред божеството и да получават милостите му. Накратко, мемориалното може да отразява: нещо като надгробен паметник; знак за договорни отношения; спомен за събитие; култов образ за божество, негова материална изява (Ben-Ami 2006, 41-42).

4. 1. На високо място би могло да бъде намерен и труп. Употребената еврейска дума peger от пророк Йезекиил e с порицание за осквернение на Божие свето мяс-то озадачава. Тя е отнесена в случая към труповете (изяснително в Ревизирания протестантски превод (РП) с обозначението идолите) на юдейски царе по техните оброчища (bâmôt, в РП (43:7): високите места). При това еврейската дума е поли-семантична: тяло, труп, мъртво тяло, останки, царе, идол. От други текстове и от археологически находки е известно, че двуетажна пещера под Йерусалим е използ-вана за ранните царски погребения, а по-късно, може би поради липса на място в нея, погребения се извършвали северно от стените на сегашния стар град в района на френската археологическа школа (Шиваров 1993б, 1-14). Изрично се споменава, че някои царе не са се удостоили да бъдат положени в тях поради нечестие2. Затова трябва да се приеме, че пророк Йезекиил порицава с peger погребения, но презри-телно окачествява и внесените на високото място идоли, т. е. за богове, които са безжизнени трупове. Дали това е следствие от спомен за личното идолопоклонско разбиране на поне за някои царе и затова се прави податка за Молох или Милих (от корена mlk относно царуване), би могло само да се предполага. В сведението във 2 Парал. 34:4 се посочва, че цар Йосия хвърлил раздробените парчета от идоложерт-вените изображения в гробовете на почитателите им. Възможно е да се визират гробове на самите култови височини, иначе остава неясно, кои погребални места са били по този начин осквернени. В 33:17 на същата книга се споменава, че след цар Езекия народът продължил да принася „жертви по оброчищата (bâmôt), ма-кар и на Господ“, т. е. на единствения Бог.

4. 2. От открит в Суза, Елам, бронзов модел от ХІІ в. пр. Хр. (Шиваров 1993а, 395, фиг. 262)3 може да се заключи, че на високото място имало и жертвеник. За съ-жаление, моделът не представя в съответен мащаб изобразените обекти. Поради това храмът (може би зикурат) е малко по-голям от жертвеника на другия край на

2 Амон, погребан в градината на Уза (4/2 Царств. 23:26; Йоас – 2 Парал. 24:25, Осия – 2 Парал. 26:23), наказан с проказа, понеже дръзнал да принесе кадилна жертва, т.е. влязъл в езическа функция на цар и свещеник.

3 Виж изображението в Шиваров 1993а, 395, фиг. 262 на модела от Суза, Елам, ХІІ в. пр. Хр.

363


модела, и двете човешки фигури една срещу друга, навярно в ритуално действие, са с големината на жертвеника. Обикновено се различват два вида жертвеници: за кадилни приношения (изгаряния) и за кръвни жертви. Откритите кадилни при разкопки потвърждават, че техният размер е по-малък, докато големината на жертвеника за кръвни приношения е зависела от важността на светилището4. Принасянето на жертви и благоухания е обичайно в едно светилище или в храм и следователно откриването на жертвеник подрепя интерпретацията, че мястото е сакрално.

4. 3. Откритите при археологически разкопки кадилни (в Мегидо и др.) по-твърждават, че размерът на кадилния е по-малък, докато големината на жертвени-ка за кръвни жертви се съобразявала да можепринасяното животно да бъде сложе-но опънато цяло, но размерът е зависел и от важността на светилището (Шиваров 1993а, 417, фиг. 285-286, и 422, фиг. 294).

4. 4. В езически култове, също извън Ханаан, както показва въпросният модел от Суза, е имало и свещено дърво. Темата за „свещено дърво“ или „световно дърво“ е пространна (Шиваров 2011). Изводите от анализите показват, че първоначалната идея е свързана с плодородието, като дървото може да представлява идол, т. е. мяс-то, в което съотвеното божество се намира реално. Естествено, използването на високи места в езическия контекст е увличащо към синкретизъм. Това е характер-но и с названието ‛ašêrâh (ашера), което е име на богиня и на дърво символ5. Диску-сионно е, дали винаги това дърво е място на богинята. В старозаветните текстове то се посреща отрицателно.

4. 5. На високото място обикновено е имало и водоем. Водата, особено в Обето-ваната земя е многожелана, а и практиката за ритуални измивания е засвидетел-ствана археологично и в най-древния известен археологически град от неолита (VІІІ хилядолетие) на хълма Тел ес-султан (по-късния старозаветен Йерихон). Там K. Kenyon е открила при разкопките си култов плитък басейн. Такъв е отбелязан и на цитирания модел от Суза.

5. В Стария Завет се споменават оброчища на различни места също в чест на Яхве. Тяхната ранна легитимност се обосновава, че използването им е било преди построяването на Йерусалимския храм (1 Царств./ 1 Сам. 9:12). Други обаче са били типични ханаански, и някои имат широка известност като споменатия tophet в Еномовата долина южно от стария Йерусалим. Влиянието на политеистичния култ е забележимо с наличието на това място, където по предание принасяли на Молох (респективно Ваал или на Хадад) синове и дъщери (срв. 2/4 Царств. 23:10 и Йер. 19:5). Етимологически названието може би е сродно с угаритското tpd и арамей-ското špt, с които се посочва огън или огнище за изгаряне (срв. 4/2 Царств. 4:38). С тази дума се обозначавал свещен район на богинята Танит в Картаген с множество урни с човешки и животински останки (Шиваров 2005, 16-24; срв. Stager 1980, 1-11,

4 Четириъгълен от Мегидо – 0,545 м висок, а според предписаното за скинията – 2 лакътя, т.е. малко повече от 1 м; също от Мегидо – конусовиден с чашка горе висок 0,67 м. Жертвеникът за кръвни жертви по образеца за скинията е квадратен 5 лакти, ок. 2,70 м и висок 2 лакътя. Този размер дава възможност принасяното малко животно да бъде сложено опънато цяло (Шиваров 1993а, 417, фиг. 285-286; Shiloh 1993, 1019).

5 Открит е и модел с танц около ашера. (Шиваров 1993а, 403, фиг. 270; Шиваров 2010, 27, фиг. 10).

364


131-133). Пророкът порицава от името на Господ с думите: „издигнаха оброчища на Ваал, за да горят синовете си с огън на всесъжение на Ваал, което Аз не съм заповя-дал“. Тази картина на огън при кремацията е отразена и при антиполитеистичната реформа на цар Йосия (622 г. пр. Хр.) чрез оскверняване, за да не се принасят по-добни жертви на това високо място (срв. Йер. 7:31)6. Пламъците постепенно стават символ на адски огън (ge bene hinnom – геена огнена), въпреки че св. Григорий Нисийски подчертава, че пламъците на наказанието не са само физически, но ме-тафорично говорят за измъчванията от освободената от потискане съвест. В Ахзив на север е открит и крематориум – кръгла структура (ок. 4,26 м в диаметър) и това е единственият археологически засвидетелстван засега финикийски крематори-ум. Тъй като в Ахзив детски погребения, некремирани, са открити в делви извън фамилните гробници, Е. Мазар предполага, че кремираните пълнолетни са били първородни и като пръв плод, т. е. начатък, са принадлежали на божеството, при което отивали и затова не е имало приноси за тях (Mazar 2010, 47). Антиполитеис-тичната забрана за кремация преминала на вярващите в Яхве в юдаизма и в хрис-тиянството. Тъй като в православните песни на опелото има споменаване както на сухи кости, така и на прах и пепел, затова започналото кремиране на Запад през ХІХ в., което първоначално е посрещнато от римокатолиците отрицателно, не е предизвикало вълнение при православните там. Сега в крематориума във Виена има три зали с три няколко метрови кръстовe. В залите се извършват както право-славни опела, така и римокатолически и протестантски. Въпросът е, с какво архе-ологическите изследвания допринасят за изясняване на светилищата по високите места и за ритуалите не само в онова време. Сходните култови принадлежности често подвеждали някога, а и днес към синкретизъм, както се вижда и от българ-ски примери. Духовната просвета е единственото сигурно средство срещу обез-личаването, което многократно е ставало в предишните векове, но продължава и днес.

6. Както се спомена, при реформата на цар Йосия оброчищата (bâmôt) били унищожени. Не само чуждите нашествия с течение на времето, но и поради пре-махването на високите места с цел централизиране на култа само в Йерусалим-ския храм, находките на култови предмети по тези височини на някогашната из-раилска територия са оскъдни. Биха могли да се споменат следните: статуетки на богинята Астарта с оформена птича глава (на Тел Ерани); съдове за възлияния и стойка на кадилен жертвеник (на Тел ел-Фара, север, от Жел. 1); стела, интерпрети-рана като символ на богинята Ашера и погребални делви (в Гезер, но ханаански от Средния и Късния бронзови векове); делви, кани, купи и др. (от Тел Хадар, ХІ в.); светилища на планината Кармил, известна и с победата на пророк Илия над Ваа-ловите жреци (останки от мацеби и съоръжения от различни периоди); статуетки на богини, глава на бик от кост (от Тел Йармут) (Stern 1993, 420, 435, 443, 501, 552, 617, 665). От самия Йерусалим има находки от погребални пещери в хълма и отвъд Кидронската долина на Силван (Stern 1993, 703, 705, 712, 714), но тези места още в предхристиянско време били използвани за каменни кариери за добив на камен-ни блокове и по-късно за живеене на християнски отшелници.

6 Етимологията не е ясна, но може би е свързана с представа за изгаряне.

365


6. 1. Откриването и на някои използвани в култовете принадлежности като ло-патки, чаши за възлияние, делви и др. допълнително допринасят за интерпрета-циите. При реформите на юдейските царе Езекия (към края на VІІІ в. пр. Хр.) и най-вече Йосия (с начало в 622 г. пр. Хр.) различните политеистични светилища, включително на високите места, са били унищожени. От погребения има обаче и финикийски (респективно ханаански) твърде богати култови находки. За инвен-тара в ханаанските погребални места свидетелстват намереното в Ахзив (Mazar 2010, 34-47). Последните разкопки там са в 2002 и 2004 г. Гробниците са на около 20 мили южно от Тир. Погребалното помещение е 0,183 х 0,274 м и прибл. 0,152 м високо. Изграждани са с дялани каменни блокове. Керамичният инвентар е твърде разнообразен: малки купи, делви, кадилни жертвеници и светилници със зехтин. На покрива на изсечени в скалите гробници се открива често дупка, през която е принасяно възлияние (libatio), открити още в гробници в Угарит (ХІV-ХІІІ в.). Към инвентара на гробницата са и правоъгълни маси (ок. 0,64 х 0, 55 и вис 0,28 м). Вече в Х в. пр. Хр. се появяват делви с храна за мъртвите, въпреки отричането, че тези приноси от вярващите в единствения Творец, са за мъртвите, а са за общението на близките на починалите и за другите членове на християнската община. Това мнение с антиидоложертвен характер е изявено и в неканоничната книга (анаги-носкоменон) в библейския сборник – на Иисус син на Сирах (30:18-19). При изпъл-ване на гробната камера костите се събирали на куп, за да се отвори място за нови погребения. Оръжия на умрелия са били полагани при тялото му. Статуетки от различен вид допълват картината на приносите (воин на кон, ладия, бронзови вез-ни, статуетки с барабан, вотивни маски във форма на глава на бик, вер. Ваал, осли, украшения, бабун, навярно на египетския бог Хапи. Забележителни са урните с изгорени тела на покойници. Там са погребвали от Х-VІ в. пр. Хр.

7. Библейските патриарси Авраам, Исаак и Яков, както и техните потомци жи-веят в политеистичен контекст. Несъмнено, още в Ур и в Мари Авраам и семей-ството му често виждат официални култови процесии, а от контактите с хората сред които живеят, узнават също за култови места и практики – за жертвоприно-шения, гадания за влиянието на божества и демони в този момент и в бъдеще, добри и лоши дни, заклинания и т. н. От ранната епоха на тяхното битие няма преки данни за възприемане на политеистични практики и култови предмети. Единственият случай, съхранен в преданието е случаят с Рахил, която откраднала терафим на баща си Лаван. Тя и сестра ѝ Лия се чувствали измамени от баща си, понеже той присвоил зестрите им, които по правния обичай им принадлежали, а и принудил Яков да работи безплатно за откупа за женитбата не по 4 години, а по 7 за всяка една от тях (Бит. гл. 29-31). По въпроса за значението „терафим“, които се споменават в библейски текстове н различен контекст, се дискутира, тъй като тези триизмерни изображения са били и с различна големина, а навярно е имало варианти в разбиранията им с течение на времето. В случая с Рахил въз основа на текстове на клинописни таблички от Нузи може да се заключи, че не са били само култови средства, но притежаването им е било доказателство за право на наслед-ство. Въпреки че жените не са били наследници, понеже Рахил и Лия били лише-ни от зестрите си, поради това те претендирали да наследят съответно баща си. По-късно Яков закопал в Ханаан при един дъб край град Сихем всички езически предмети и в преданието повече не се говори за претенции за наследство в Харан

366


(Шиваров 1993а, 41, 94, 399-400, 402, 413; Шиваров (под печат); Mazar 2010, 34-47). Дали терафим са били в култовия ритуал е трудно да се отговори поради липса на по-точна представа, какво те са изобразявали. Понякога се счита, че т. нар. култо-ви маски са били терафим (Шиваров 1993а, 399, фиг. 264).

7. 1. Сътветно в библейски текстове има ред свидетелства за използване на хана-ански високи места от израилтяните, така че някои от находките може да са били използвани и в израилско време. Влиянието на политеизма е било осезателно, по-неже пищността му била привлекателна. Затова след превзимането на Йерусалим Давид предприел богослужебна реформа, за да изравни поне външната страна на богослужението с ханаанското, а Соломон построил своя бележит храм (завършен около 955 г. пр. Хр.) именно на височина северно над двореца си.

7. 2. Все пак са запазени откъслечно много спомени на повлияване. Най-напред това е ставало още в началната фаза на формирането на израилския диалект на ос-новата на говоримия ханаански език. Възприемали са термини и ритуали. Напри-мер жертвата всесъжения, при която животните се принасяли изцяло е означавана в Угарит като cll (цяла). В т. нар. Марсилски тарифи е отбелязано какво жреците трябва да получат от вярващия-приносител на жертва. Градът е бил важно фини-кийско колониално средище. Съответно и в Стария Завет има определения по-специално обаче за мирните жертви (šеlâmîm) като се отбелязват частите за Яхве, за свещениците и приносителя свещеник, и за народа на обща трапеза (за семей-ството и близките на приносителя, както и за социално слабите – вдовици, сираци и бедни, Лев. 3:14-16; 7:28-36; срв. Втор.14:29), каквато при жертвоприношение или грях не се е устройвала (Шиваров 1993а, 469-471). Поводите за мирна жертва са раз-лични: благодарност и възхвала, усърдие и по оброк (Лев. 7:13, 16). Оброците (обе-тите) изглежда били по-чести. Нормативно е уредено и кой може да дава обет: господарят, съпругът, бащата или родителите, когато децата са малолетни (Лев. 7:16; срв. 22:18; Числ. 30:9 сл.), т. е. оброкът бил валиден, когато бил в съгласие с отговарящото лице родово и икономически. Към оброците спада и назорейството, но няма данни, че този обет бил даван на високо място. Поради разностранността на оброците – на лицата, обектите (често материални или за служение) високите места получили и названието „оброчища“. Те всички били в съчетание с жертво-приношения (хлебни, възлияния и кръвни).

7. 3. Ако не преди настаняването в Обетованата земя, ханаанската, във всеки случаи библейските патриаршески потомци заварват по пътя си към тази страна и в нея вече порядки, при които, високи места били свързвани с разбирания и практики, които се различават от патриаршеската монолатрия и от процеса на мо-нотеизиране, който намира ясен отзвук в първите четири заповеди от Мойсеевия декалог. Потомците на Яков-Израил са впечатлявани от културата и от богослуже-нията на различните по произход хора, които заварват и с които са непосредствени съседи. Водещите лица сред тях и по-късно царете имат интерес от съхраняване на вярата и самобитността на израилския народ, но нерядко изпадат под влияние на идолопоклонството по икономически, политически или семейни причини. От една страна, например Соломон подкрепва богослужението на Яхве също със стро-ежа на величествения храм на височината над двореца и тогавашния Йерусалим. Обаче, от друга страна, на хълма срещу града изгражда високи места на моавския бог Кемош, на амонитския Молех (или Милком), отъждествяван понастоящем по-

367


някога с Хадад, и на много почитаната в Сидон богиня Астарта поради своите же-ни-чужденки (3/1 Царств. 11:2, 5, 7 сл.; 4/2 Царств. 23:13).

7. 4. Тази линия на преклонение пред ханаанската религия и култура се проявява след Соломон по-остро след разделението на единната държава на северно царство израилско и на южно – юдейско. Северното граничело със силни държавни фор-мации на финикийците със столици в бележити градове и на арамейците начело с Дамаск. Влиянието им е било несъмнено по-силно, което нерядко водело до съюзи или до кървави стълкновения почти винаги с арамейците. Известни са действи-ята на цар Ахав, иначе силен владетел, както личи и от надпис на асирийския цар Салманасар (Шалманезер) V за битката при Каркар (853 г. пр. Хр.). Цар Ахав се оженил за тирската принцеса Йезавел и заедно с нея се стремел да легализира в държавата си ханаанския бог на вегетацията и на унищожителната буря Ваал. Това било свързано и с икономически изгоди за увеличение на царските земи. Начело на противодействията застанал пророк Илия. Стигнало се до публична изява на съперничество между монотеизма и политеизма. На планината Кармил (в чиито поли на север днес е Хайфа) били издигнати на високо място съответно два жер-твеника. Но докато огънят на жертвеника на пророк Илия пламнал, на жертвеника на Вааловите жреци и пророци не пламнал. В резултат тези жреци като измамни-ци били избити. Много са запазените спомени и за нататъшната борба, при която династията била премахната.

7. 5. Също и в юдейското царство имало съществени отклонения от вярата само в Господа (Яхве). Цар Йосия в 622 г. пр. Хр. провел религиозна, политическа и со-циална реформа. Той премахнал високите места и централизирал култа в Йеру-салимския храм, за да избегне настъпващия синкретизъм. В запазения спомен има две точки, които са от интерес и съобразно темата. Той отстранил жреците по об-рочищата, които негови преддшественици поставили, премахнал йеродулите и домовете им край Йерусалимския храм, и осквернил високото място-оброчище, наименовано Тофет в долината южно от столицата си, както и жертвениците на Ахавовата горница и в двора на храма, които царе били издигнали – т. е. всичко идолопоклонско, което проникнало в йерусалимските среди. (4/2 Царств. 23:4-14) и по-далече – при Ветил. Там на хълма, на височината Йосия премахнал гробовете (в съвременен общ еврейски превод гробните пещери), изгорил останките в тях и осквернил жертвеника (ст. 15-16). Реформата била закъсняла и след като Йосия загинал в битка с фараон Нехо (Нехао), тя не била прокарана докрай. Разрушени-ето на Йерусалим, както и храма от вавилонските войски на Навуходоносор (Не-букаднецар) в 586 г. пр. Хр. и последвалия вавилонски плен отрезвил юдейското общество, така че то възприело в средата на следващия век тържественото вричане (обет) пред свещеник Ездра във вярата в Яхве и другите положения от реформата, валидни в юдаизма до днес.

8. От характеристиките на високите места, наричани и оброчища, може да се съзрят общи черти с българские оброчища, но и съществени разлики.

8. 1. На българските оброчища вярващите се събират за молитва – прослава на Бога, благодарност и покаяние за грях или вина. По отношение на жертвата има обаче съществено различие. Наистина курбанът, вследствие на турско-ислямско и на ресторантско влияние е популярен. Народът остава с впечатление, че той е кръвна жертва и обикновено е на мнение, че самото название „курбан“ е от тур-

368


ския език. Обаче думата е общосемитска и при турците идва от арабски. Думата qorbân (с камец хатуф и шва, което не се чете) идва от корена qrb – принасям, да-рявам. В еврейския текст на Стария Завет тя се отнася за жертвено приношение също и безкръвно (хлебен принос от чисто брашно – Лев. 2:1, 12, 14; 7:12-13 хлебен7 (а в англ. превод – grain, flour, 12 сл. за принос от първите плодове), ст. 14 за препе-чени класове, както и за кръвно приношение (Лев. 9:7, 15) и др. Думата се среща и в Иез. 40:43. Православното християнско разбиране е подобно – например на Пре-ображение Господне се принася първото грозде, на деня на св. ап. Андрей – варена царевица, на св. Харалампи – мед. В постите се разрешава по изключение риба (на Благовещение, Връбница и в деня на св. Николай Мирликийски).

8. 2. Освен тези сходни възможности, има и богослужение, което коренно се отличава. Не е случайно, че оброчища в българските предели се свързват с Господ-ски, Богородични или светийски празници. Някога на едно или друго място е била издигната църква – енорийска или манастирска. Нейните останки традиционно привличат на съответния християнски празник. Извършва се водосвет и се от-правят молитви, които поддържат вярата и народността. В дневника на Стефан Герлах е отбелязано, че е видял между Одрин и Хасково (Хаскьой) останките на altar от някогашна църква. При него вярващите от 10 села идвали на богослужение, включтелно за св. Кръщение и св. Евхаристия. Български преводач не е разбрал ла-тинската дума и я предал с олтар. Този термин означава издигнато място и поради това с него на Запад наричат така св. Трапеза (престол, жертвеник); той е нещо като високо място и се поставя няколко стъпала по-високо от средната част на храма, където са богомолците. На Изток обаче олтар е именно цялото издигнато пространство. Затова посоченият от Герлах запазен алтар е именно жертвеникът (престолът, трапезата), на която се извършва основното тайнство – св. Евхаристи-ята. Между останките от някогашни храмове нерядко е запазен и камъкът, който е бил жертвеник, но не за каквито и да е кръвни или безкръвни жертви и приноси. На него св. Евхаристия се е отслужвала на антиминс (вместопрестолие) с пришити мощи8, и когато само той е оставал като видим белег от някогашната църква. Дру-ги безкръвни приношения (питки, петохлебие, плодове) се освещавали недалеч, а евентуални месни (кръвни) извън пределите на останките от храма. Водещата верова идея е, че в новозаветно време единствената и то безкръвна жертва се извършва в спомен на Голготската жертва и то по поръчение на Иисус Христос (Лук. 22:19; 1 Кор. 11:24).

Възможен синкретизъм и обезличаване с асимилация

1. Намиращите се близо едно до друго високи места предразполагат при по-не-просветени вярващи към синкретизъм, който категорично се отрича от официал-ни инстанции, освен ако те по този начин се надяват да прокарат синкретизма за постепенно конвертиране в друга религия. Така постъпват също Ахав и Йезавел в желанието си да прокарат диотеизъм – вяра в два различни бога без да има веро-изповедна връзка между представите за тях. В случая стремежът е наред с Яхве да

7 Житните зърна може да се изпечени или пък приносът да са едро смлени или на брашно (с възлияние от маслиново масло).

8 Само в отделни случаи тези мощи са оставали някак съхранени след разрушението.

369


бъде официално признат в израилското царство Ваал. Пророк Илия поема иници-ативата това да стане на високото място на планината Кармил, както се отбеляза, но с обратна цел – да обори замисъла на двореца. Тази опасност винаги съпровожда оброчищата у нас, защото победителят преди това вече е разрушил християнските храмове или ги е обърнал в свои молитвени средища (джамии). Затова странно прозвучават някои практики като например под предлог за почитане на гроб в те-кето на Оброчище (до курорта Албена), който за мюсюлманите е на Ак Язъл баба, а за християните – на св. Атанасий, че християните след богослужение за здраве в църквата отиват да се молят на този гроб отново за същото и дори преспивали там с тази надежда (Бенковски-Бенджи 2007). В Княжево близо едно до друго са християнския храм „Св. пророк Илия“ и гробницата на Бали ефенди. Забелязва се подобна практика, когато християнки след богослужение в храма отиват да палят свещи при гробницата, а други като ги виждат отправят упреци. И в двата случая има несъзнателно минимализиране на християнската вяра. Като че ли след молит-ва в християнски храм се отива при друговерска светиня, за да бъде молитвата вече действена.

2. Отдалечаването от подобни практики и разбирания съвсем не означава, че не трябва да има дружески отношения. Посочените сегашни примери онагледяват, защо е била проведена, макар и със забавяне реформата на юдейския цар Йосия. Не самото съществуване на идолопоклоннически високи места, но и своеволното имитиране на ритуалите е водело юдеите до конвергенция. Така интеграцията се превръща в асимилация. Подобно е могло да става и с оброчищата по нашите мес-та, служещи за съхраняване на вяра и род, но които при равнодушие и незнание е можело да бъдат предпоставка за заличаване, което може да се избегне с разбиране на собствените традиции без агресия.

***В заключение може да се изтъкне накратко следното:1. Високите места имали многостранни култови функции. Наличието на раз-

лични съоръжения и инвентар отразяват това, а на модела от Суза е застъпено и изображение на храм-зикурат. В старозаветно време тези места не са традиционни погребални, но все пак в близост са погребвали, навярно въз основа на идейна връзка с ритуалите на bâmôt. В древния Израил при увличане в политеизъм на високо място са били погребваии и израилски царe, което с посочва със сарказъм. По късно в юдейската традиция се поставя акцент и на това, че приносите са за живите.

2. Произходът на християнските оброчища е друг резултат най-често от насил-ственото разрушаване на свети места (църкви, манастири, гробове на бележити светии). На тях се извършват християнски обреди (обети, водоосвещения, пани-хиди и задушници) и се отслужва св. Евхаристия (безкръвната жертва). Приносите (благословено жито и хляб за здраве или за упокой, и други ястия) са предимно в продължение на древната християнска традиция за общи трапези („вечери на лю-бовта“), които имат и ясно социално значение.

3. Археологическите и историческите изследвания биха могли да допринасят за изясняване на светилищата по високите места и за ритуалите на тях, и оттук за тяхното съвременно значение. Просветата е единственото сигурно средство срещу

370


обезличаването, което многократно е ставало не само в близки и далечни страни, но и у нас, и винаги би могло са става. Затова е приносно всяко изяснение, което разкрива съществения смисъл на наследената традиция в нейното разнообразие.


Бенковски-Бенджи 2007: Л. Бенковски-Бенджи. Християни и мюсюлмани почитат Св. Атанасий от Оброчище. http://www.bulphoto.com/events/8256/ (26.07.2011)

Енциклопедия 2003: Ив. Габеров и др. (ред.) Съвременна Българска Енциклопедия. Велико Търново, 20034.

Шиваров 1993а: Н. Шиваров. Библейска археология. София, 1993.Шиваров 1993б: Н. Шиваров. Новооткрити забележителни гробници край Йерусалим

(Археологическите изследвания на гробниците на царете, на семейството на Кайяфа и др. и значението им в библеистиката). – Духовна култура LXХIII, 10 (1993), 1-14.

Шиваров 2002: Н. Шиваров. Традиция и съвременни методи. Образът Божи в човека. – В: Балканите – Наука и образование. Балканска научна конференция ХХІ век, Кърджали, 1-3 ноември 2002. Кърджали, 2002, 550-554.

Шиваров 2005: Н. Шиваров. Реторична пропаганда ли са вестите за човешки жертви в древния Израил и в неговия контекст. – В: Р. Костова (съст.) Културните текстове на миналото. Носители, символи и идеи. Материали от Юбилейната международна конференция в чест на проф. д. и. н. Казимир Попконстантинов, Велико Търново, 29-31 октомври 2003, ІІ. Текстовете на култа и религията. София, 2005, 16-24.

Шиваров 2009: Н. Шиваров. Спомен – предание – традиция – човешки отговори на Божия призив. – Богословска мисъл, 1 (2009), 5-36.

Шиваров 2010: Н. Шиваров. Двуизмерни и триизмери изображения в предпленния Израил. Историко-религиозен контекст и идейно съдържание на находките. – Слово и образ, 2 (2010), 5-28.

Шиваров 2011: Н. Шиваров. Идеята за дърво на живота (Бит. гл. 2 и 3). Археологичен, лингвистичен и исторически контекст. – В: Ив. Маразов и др. (ред.) МИФ 15. София, 2011, 58-76.

Шиваров (под печат): Н. Шиваров. Библейските патриарси и околния им свят. От Ме-сопотамия до Ханаан. Проблеми в тяхната действителност (коекзистенция, интегра-ция, асимилация, монолатрия). – Реферат, изнесен на юбилейна конференция на Пра-вославния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и включен в съответен сборник (под печат).

Aharoni 1993: Y. Aharoni. Megiddo. – In: E. Stern et al (ed.) The New Encyclopedia of Archaeo-logical Excavation in the Holy Land, II. New York – Jerusalem, 1993, 1007.

Albright 1957: W. Albright. The High Place in Ancient Palestine. – Vetus Testamentim Supple-ment 4, (1957), 242–258.

Barrick 1975: W. B. Barrick. The Funerary Character of "High Places" in Ancient Palestine: A Reassessment. – Vetus Testamentum 25, (1975), 565-595.

Ben-Ami 2006: D. Ben-Ami. Mysterious Standing Stones. – Biblical Archaeology Review XXXII, 2 (2006) 38-45.

Biran 1981: A. Biran. To the God Who Is in Dan. – In: A. Biran (ed.) Temples and High Places. Jerusalem, 1981, 142-151.

Dever 1990: W Dever. Recent Archaeological Discoveries and Biblical Research. Seatle – London, 1990.

De Vaux 1961: R. de Vaux. Ancient Israel: Its Life and Institution. New York,1961.Geraty 1982: L. T. Geraty. High Place. – In: G. W. Bromiley et al. (eds.) The International Standard

Bible Encyclopedia, II. Grand Rapids, 1982, 708.

371


Kenyon 1960: K. Kenyon. Archaeology in the Holy Land. New York, 1960.Lampe 1961: G. W. H. Lampe. A Patristic Greek Lexikon. Oxford, 1961.Mazar 1982: A. Mazar. The "Bull Site": An Iron Age I Open Cult Place. – Bulletin of the American

Schools of Oriental Research 247 (1982), 26-42.Mazar 1993: A. Mazar. "Bull" Site. – In: E. Stern et al (ed.) The New Encyclopedia of Archaeologi-

cal Excavation in the Holy Land, I. New York – Jerusalem, 1993, 166-167.Mazar 2010: E. Mazar. Buried Treasure: From Israel’s Phoenician Neighbor. – Biblical Archaeol-

ogy Review XXXVI, 5 (2010), 34-47.Stager 1980: L. E. Stager. New Light on Ancient Carthage. Ann Arbor, 1980.Stern 1993: E. Stern et al (ed.) The New Encyclopedia of Archaeological Excavation in the Holy

Land, II. New York – Jerusalem, 1993.Vaughan 1974: P. Vaughan. The Meaning of "bâmâ" in the Old Testament (Society of Old Testa-

ment Studies. Monograph Series, 3). Cambridge, 1974.Whitney 1979: J. Whitney. "Bamoth" in the Old Testament. – Tyndal Bulletin 30 (1979), 125-148. Wright 1962: G. Wright. Biblical Archaeology. Philadelphia, 1962.Yadin 1972: Y. Yadin. Hazor, the Head of All Those Kingdoms, London, 1972.Yadin 1993: Y. Yadin. Hazor. – In: E. Stern et al (ed.) The New Encyclopedia of Archaeological

Excavation in the Holy Land, II. New York – Jerusalem, 1993, 594-683.Zuckerman 2006: Sh. Zuckerman. Where Hazor Archive Buried? – Biblical Archaeology Review

XXXII, 2 (2006), 28-37.

PLACES OF VOTIVE OFFERING AND BÂMÔT high placesNikolay Shivarov

The subjects of the publication are the so-called places for votive offerings, better known in English as high places. The identification of the two terms leads to incorrect notions and conclusions. That is why their etymology, their historical origin and cult function are studied. It is established that the cult places in question are high places because of the idea of ap-proaching the celestial powers. These places in Canaan were adopted by the Israelites before the establishment of a state and after that. Light is thrown on these problems on the basis of archaeological finds and research. It becomes evident that their exterior and inventory are attractive to the Israelites and frequently led to syncretism and infatuation with polytheism, against which it was mostly the prophets who fought. The High places for votive offerings on Bulgarian territory are located in the vicinity of cult structures (monasteries and churches), as well as tombs of saints. The Eucharist is in the centre of cult, as well as prayers, consecration of water and others, which corresponds to the common Semitic word etymology of the technical terminus for sacrifice "qurban". Their function also includes preservation of the faith and tra-dition. The offerings are bloodless (mostly in times of fast), while blood sacrifices were made outside the borders of what was once a sanctuary. The proximity of foreign religions’ holy places can also attract towards convergence leading to national and religious depersonaliza-tion. A profound familiarity with one’s own faith and legends are a protection against that, at the same time requiring a friendly attitude to persons of a foreign religion or aliens.

372

ИЗ

СЛ

ЕД

ВА

НИ

Я В

ЧЕ

СТ

НА

СТ

ЕФ

АН

БО

ЯД

ЖИ

ЕВ

ST

UD

IES

IN

HO

NO

UR

OF

ST

EF

AN

BO

YA

DZ

HIE

V

2011

ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ

НА СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

STUDIES IN HONOUR

OF STEFAN BOYADZHIEV

Вече повече от половин век името на проф. д-р арх. Стефан Бояджиев се свързва с изучаването

на античните и средновековните паметници на монументалната архитектура по българските

земи и извън тях. За да изрази признателността на българската научна общност към неговия

изследователски принос и преподавателски заслуги и по повод на 90-годишнината му,

Националният археологически институт и музей при Българската академия на науките, Съюзът

на архитектите в България, Националната художествена академия, Националният институт за

недвижимо културно наследство, Институтът за изследване на изкуствата при БАН, Българският

национален комитет на ИКОМОС, Департамент „История на културата” на Нов български

университет, Богословският факултет на Софийския университет и Университетът по архитектура,

строителство и геодезия организираха научна конференция в чест на проф. Стефан Бояджиев.

Конференцията се проведе на 5 и 6 ноември 2010 година в Централния дом на архитекта в София.

В настоящия сборник са представени доклади от конференцията и статии, посветени на юбиляра.

For more than half a century now, the name of architect Prof. Dr. Stefan Boyadzhiev has been associated

with the research of ancient and medieval monumental architecture on Bulgarian territory and abroad. To

express the appreciation of the Bulgarian academic community to Prof. Boyadzhiev‘s contribution to science

and learning, as well as on the occasion of his 90th anniversary, the National Institute of Archaeology and

Museum at the Bulgarian Academy of Sciences, the Union of Architects in Bulgaria, the National Academy

of Art, the National Institute of Immovable Cultural Heritage, the Institute of Art Studies at the Bulgarian

Academy of Sciences, the Bulgarian National Committee of ICOMOS, the Department of History of Culture at

New Bulgarian University, the Faculty of Theology at Sofia University and the University of Architecture, Civil

Engineering and Geodesy, organised a conference in honour of Prof. Stefan Boyadzhiev.

The conference was held on November 5 and 6, 2010, at the Central House of the Architect in Sofia.

This volume presents conference’s communications and articles dedicated to Prof. Boyadzhiev and his jubilee.

Национален aрхеологически институт и музей
