– Die LokomotiveOrganr de l’Organisation des MecaniciensEt des Clauffeurs de Chemins de fer de l’etatBulgareOrgan der Organisation der Maschinistenund Heizer in den Bulg.Staatseisenbahnen

Суми, предназначени за вестника се изпращат на адрес:Стайко Георгиев, ул.Кирил и Методи 90Всичко друго на адрес:Редакция “Локомотив”, ул.Мария Луиза 47

Излиза на 1 и 15 число. Годишен абонамент 4 лева.Обявления се приемат по споразумение

На работа

В първоначалните ни намерения не влизаше издаването на самостоятелен орган. Единствената близка задача на нашата организация бе организирането голямата маса от машинния персонал, която, за зла чест, странеше досега от всякаква организация. Що се касае до печатен орган, такъв ние виждахме в лицето на „Железничарско Съзнание", resp. на неговия наследник, „Железничарска Борба". Понеже ние фактически се считахме част от общата железничарска ор-ганизация, която с нашето дело искахме да засилим, само по себе се разбираше, че нейният орган ще бъде и наш. За тая цел, още в първото учредително събрание, въпреки демагогията на тесняците, решихме щото органът на желeзничарския съюз да бъде задължителен за всички членове на организацията. Това бе първият и предварителен отговор по лекомислените обвинения в разцепление, предмет на които сме оттогава и до днес. Да спечелиш 500-600 нови абонати за общия железничарски изразител - това било раз-цепление! За жалост, понятията у нас са твърде много объркани. Вместо, прочее, да се по -срещне с радост това доказателство за съзнаваната от „разцепниците” солидарност с останалия железопътен персонал, нам отговориха, че не могат да имат нищо общо с нас, че колоните на съюзния орган са затворени за нас и т. н. Загубата за нас специално не ще бъде толкова голяма от това, но дават ли си сметка другите, които са натоварени с грижата за общите интереси на движението, дават ли си те сметка за това, което вършат? Както и да е, против нашата воля макар, ние се натъкнахме на идеята за самостоятелен орган и „Локомотив" е вече в ръцете на нашите читатели. Съзнаваме всичките трудности, които ще срещнем, съзнаваме всичката ограниченост на средства ни, с които разполагаме. Дълбокото убеждение, обаче, че служим на истинските интереси на професията и на класата, част от която сме - това убеждение е, което ни насърчава, то е, надяваме се, което ще ни крепи във всички трудни моменти на нашата бъдеща работа.

„Локомотив" не е орган на разцепници. От нашата позиция, заета първоначално, ние не сме отстъпили. А тая позиция е известна. Общото желание на всички, които влизаме в новата организация, е тя да бъде във формални връзки с общата организация на железничарите, с железничарския съюз. „Локомотив" енергично ще ратува, щото това желание да добие реална форма. Разчитаме, че и от другата страна скоро ще видим същата готовност и даже още по-голяма.

Да способствува за издигане машинния персонал до разбиране своите интереси; да гоподготви за организирана борба в защита на тия интереси. Да събуди у него съзнанието, че, вън от тия тясно професионални интереси, той има общи интереси с общото железничарско съсловие, че той има още по-общи интереси с цялата класа на наемниците в днешното общество на гнет и капиталистическа експлоатация, от които общи интереси произтичат и върховни задължения - ето благородната задача, на която „Локомотив” ще служи.

На работа, другари машинисти и огняри, не жалете своите материални и духовни усилия, осигурете на нашия „Локомотив" едно неуморимо и неустанно стремление къмъ великата исвята цел

Редакцията

Какво ни донесе новата година?

Когато ние, по пътища, гари и депа, треперехме от студ около машините, когато разбивахме преспи и планини от сняг, когато се борехме със стихиите и полагахме всички усилия, за да закараме влаковете до последните станции, когато с трепет очаквахме да удари дванадесетият час и да се поздравим с новата година, то гава телеграфът ни донесе неочакваната новина: „парламентът разтурен!". Така, първото нещо, което ни донесе новата година, бе изгонването на народните избранници из свещенната сграда. Защо? Кой? Или кои са виновниците за това ? С тия въпроси тука няма да се занимаваме, пък и не е това наша специална работа. Нека с тях си чукат главите политиците. За нас от специална важност е, във връзка с разтурянето на парламента, въпросът за гласуването на бюджета. Оставят ни чисто и просто със стария бюджет, следователно никакво подобрение. Нам, които сме стояли и стоим по 4-5 и повече години в един разряд, в един клас, осигуриха ни още една година. Ще ни кажат от дирекцията: „Е добре! Имате право, животът поскъпва, нуждите нараснаха, трябва да ви се подобри хлла, всички, които подлежите на повишение, требва да ви повишим и др. Но!., бюджет гласуван няма". И наистина такъв няма, а излезе указ за 1/12 отъ стария. След като изтекат 1/12, ще излезе пак за 2 или 3 дванадесетини и т. н., докато достигне до дванайсет дванайсетини и тогава, ... сбогом и 1914 година!

Но, ако няма гласуван бюджет, следва ли ние да стоим със скръстени ръце и да чакаме смирено-мъдро докогато им скимне на управляващите да гласуват бюджет? Не! ние знаеме, че и без гласуван бюджет ставаха и стават повишения. Повишиха се със стотици офицери, „заслужили" и незаслужили. Ограбиха се сума милиони - тоже не гласувани. Удобряват се цели дузини сврьхсметни извънредни и незнам какви си кредити, без да ги е помирисвало Народното Събрание. Е, добре! Голяма част от тежестта на тая нещастна за страната ни война, по признанието на всички, изнесохме ние, машинният персонал по железниците. Ние, които работим при най-лоши условия от всички железничари, с мизерни заплати в сравнение с този тежък труд; ние, които днес, при двойно, не 1 десеторно поскъпнал живот, работим със заплати отпреди десет години; ние „добре платените" машинисти, болшинството от които получаваме 80-90 лв. месечно, огняр с 50-60 лв., чистачи, подкладвачи с оше по-мизерни заплати, нима всички ние

- гръбнакът на железниците –нямаме право да кажем на нашите управници: не, господа! Гласуван или не бюджетът-това не е наша работа. Вие можете с укази десетки години да управлявате тая нещастна страна, но ние вече не можем да чакаме вашия парламент. Дайте ни това, което ни се пада, което вие отдавна сте признали, че трябва да ни се даде и без което днес не може да се живее. Дайте ни го, или ще си го вземем сами. Стига толкова с вашите дванайсетини и трннайсетини, които нямат свършване. Ние не искаме от българския данъкоплатец, нито пък е нужно да чакаме прословутите вече заеми. Ние знаем, че с нашия труд изкарваме достатъчно много на държавата, за да бъдем по-добре възнаградени и пак да остане.

И така, новата година ни донесе наследството от старата - мизерията. Но тя ни донесе още нещо; нещо, което ни радва, което ни ободрява, което въодушевява нашата професия: това е нашият „Локомотив". Около него ние, машинният персонал, ще се сплотим и заедно с другите си събратя (професионални органи) ще ратуваме, ще се борим, за да подобрим нашата участ. „Локомотив" излиза тъкмо навреме и както ние около локомотива, кале ни, борим се с природните стихии, разбиваме преспи, пренасяме с хиляди и милиони тона товар, носим и разнасяме културата, прогреса на нашата страна, денем и нощем, праздник и делник, зиме в студовете и лете, в горещините, така сплотени около професионалния ни орган „Локомотив", ние ще се борим със същата енергия, но не с природни те стихии, а с други препятствия, тежки, упорити, които се изпречват в нашия труден път и в нашето стремление към повече хляб, повече въздух, повече благоденствие. Ние ще се борим

против лъжата, против корупцията, против неправдите в нашата професия. Ние ще се борим за по-честит живот и за по-добри дни. Новата година ни донесе но вия „Локомотив", в който ние ще вложим всичките си сили, всичката си професионална мощ, за да го направим могъщ, величествен, за да може да си пробива път в обществените борби и да извоюваме това, което ни се пада. Старата година ни завеща и новата ни зове към борба. Ако ние, машинният персонал, сме гръбнакът на железниците, нека в. „Локомотив" бъде душата, която ще го одухотворява.

Из живота на организацията

София. На 5. Х. 1913 г. се свика учредително събрание и се положиха основите на организацията. Избраха се за временно управително тело следните другари : А. Иванчев (председател), Драгомир Данов, Ив. Кръстев, Спас Богданов, Георги Михайлов, Вър. Петров (секретар). За ръководене на организацията до приемането на устава от конгреса, изработи се и се прие с акламация следната платформа :

1. Неутралитет към политическите партии.2. Пълна защита професионалните интереси на членовете си.3.Постепенно класово възпитание и просвета.4. Подпомагане, в духа на устава, пострадалите свои членове.5. За сега борба на икономична почва за премахване лошите условия на труда, корупцията, безредието и всички недъзи по службата ни.6. Ще дава подкрепата си на цялото железничарство, а при нужда - на цялата бореща се работническа класа.7. Ще работи за пълното обединение на целия машинен персонал.8. За членове ще се приемат само машинистите, огнярите, лок.чистачи, промивалчиците, подкладвачите и помпиерите по Б. Д. Ж.9. Организацията застава на автономни начала: със своя каса, настоятелство, устав, като запазва връзки с Общия железничарски съюз. Подробностите при устава.10. Организацията носи името : „Организация на машинистите иогнярите по Б. Д. Ж.'. Всеки членъ получаьа като свой органъ тоя на Общия железн. съюзъ.11. Провинциалните другари са направо членове на организацията. Гдето са повече от 10 - образуват групи.12. Толерантност и добри обноски спрямо другите железничарски организации и отделни членове от професията ни.

На 7.Х. м. г. се свика публично събрание на целия машинен персонал, гдето присътствуваха повече от 70 души и се утвърди платформата, също и настоятелството. Направи се апел към другарите от транспортния съюз да дават подкрепата си при всяка акция на нашата организация, за което ще бъдат своевременно поканвани официално. Някои от тях обещаха съдействието си, ако се постигне споразумение. На 15. Х. има настоятелствено събрание, гдето се реши да се изработят първите минимални и неотложни искания, които да се предявят на Дирекцията. В организационото събрание на 3/Х1 избраха се за контролна комисия другарите: Ст. Георгиев, Хр. Негревски и Янко Станчев. Бирниците да си ги избира касиера и да отговаря за тях. За изработване на устава се избраха другарите: Вър. Петров, П. Белелиев и Ив. Димитров. За изработване исканията, които ще се предявят на Дирекцията, избраха се Ив. Кръстев, П. Манев, Ст. Добрев. Василъ Спасов и М. Паунов.

На 15/Х1 стана организационно събрание. Прочете се писмото на Транспортния съюз под №267, с което отказват да участвуват в общата акция. Също се прочете и писмото на Железничарския съюз, под № 212, с което ни отказват подкрепа до окончателното решение

на управителния комитет. Прочете се и писмото № 19, с което ни отказват да си правим събранията в клуба. Изтъкна се, че организацията ни още при зараждането си срещна много голема опозиция от всички страни. Апелира се да се не спираме пред нищо и да работим за засилването и закрепването на организацията ни, което да бъде единственият ни отговор на всички. Прие се проектоустава по принцип и се остави да бъде приет в конгреса.

Докладваха се следните изработени искания:1. Да се повишат всички подлежащи на повишение в клас или разряд.2. Да се назначат чистачи за чистене огъня при тия гари, гдето се има нужда.3. Да се носи разписанието ни в града от плащан от държавата човек и на указано

от нас място.4. Да се повърнат всички глоби, наложени без обяснения и да се назначи анкетна

комисия по трима от Дирекцията и организацията.5. Да се премахнат командировките. Необходимите да не траят повече от 10 дни и да

се плаща командировка за това.6. Да се повърнат на работа уволнените и отстранени наши колеги и да им се

повърнат класовете и разрядите.7. Да се разграничат и определят точно с правилници длъжностите и отговорностите

на персонала по гарите, превоза и локомотивите.8. В изработването на правилниците да взема участие и персонала от съответната

служба.9. Всички огняри, работещи за машинисти и всички други работящи за огняри, да

не се повръщат, а да им се даде веднага класа или разряда, като занапред се спазва точно закона за ценза.

10. Да се отпуснат веднага въглища. Да се ускори пресметането на километража и да се реформира процедурата. По катастрофите да се тьрсят същинските причини, а не да се държи отговорен все машинния персонал.

Възложи се на следните другари: В. Петров, Ив. Кръстев, Янко Станчев, Т.Табаков, М. Паунов, Ст. Димитров и Вл. Стефанов да представят тия искания пред Главната дирекция.

Пловдив. Тук основахме група от организацията и имаме повече от 40 члена, записани досега (17/ХII). Избраха се: за предс./Г. Помаков, касиер Ал. Маринов и секретар Сп. Найденов. Има голям ентусиазъм за работа И всички, без разлика на политически убеждения, влизат в организацията. В скоро време обещаваме да привлечем и останалия персонал в организацията. Отстоявайте здраво принципите на организацията и бъдещето е на наша страна.

НАШАТА ПЛАТФОРМА

От платформата, която печатим на друго място, се вижда насоката на организацията ни и задачите, които тя си поставя. Обаче, поради особеното положение, което организацията ни заема в нашето професионално движение, не ще бъде зле да поясним някои по-важни точки.

Преди всичко, нашата организация е неутрална към политическите партии в страната ни. Значи, тя е чисто професионална, икономическа организация и не ще се занимава с политика. В нея могат да влязат хора с различни политически убеждения, обаче, в организацията те ще бъдат само машинисти, огняри, чистачи и пр. С тая мерка ние мислим да по-стигнем пълното обединение на цялата професия, което е и нашата най-главна задача. Разбира се, че тая мерка е продиктувана от известни обективни условия в нашето професионално движение и ние сме далеч от мисъльта да прилагаме у нас теорията за само-синдикализма, която има доста привърженици на запад.

Все по същите съображения, ние смятаме, че засега у нас всяка друга форма на организация, освен организацията по професии, няма шанс на успех. Биха се погьлнали маса сили, средства, енергия и пак в резултат не би се постигнало едно масово при иждане

на персонала в организацията. Синдикалното движение на запад, па и у нас напълно под-крепя нашата мисъл. Всеки по-стар деец в нашето първоначално синдикално движение ще си спомни за „смесените синдикати", „общите работнишки дружества" и пр., които може би имаха оправдание в началото на движението и то главно като огнища за просвета, но впоследствие се оказаха неподходящи, особено за борба! Първата стадия на нашето же-лезничарско движение отдавна мина и поуките от него не бива да се забравят. А за всекиго е ясно, че организационната форма на Българския Железничарски Съюз не отговаря на действителните нужди на цялото съсловие и се налага една по-друга форма, тая на фе-дерирането по професии, а не локално! Разбира се, това не значи че ние ще се отделим съвършенно от общото железничарско движение, па даже и от борбите на целата боряща се работнишка класа. Това още по-малко значи, че ние ще се борим против другите работнишки организации, както много недостойно ни представят пред персонала някои наши другари от разните служби. Достатъчен отговор на тия обвинения дава точка 3-та от нашата платформа, гдето си поставяме за задача постепенното класово възпитание и просвета на членовете си.

Можем ли ние наистина да забравимъ израза на най-великото класово съзнание, когато, в процеса на нашата епическа "борба през 1906 г., неизвестни нам работници из цяла Европа, които никога не ще видим и узнаем, ни изпратиха повече от 20,000 марки, само защото бяхме борци? Можем ли да забравим учителския съюз, който няма нищо общо с нашата професия, но който ни даде в критическия момент на борбата пет хиляди лева, само защото бяхме в борба? .. Такива колосални изрази на класова солидарност ние ще използваме винаги, за да просветим нашите членове в духа на тая тенденция. Без да бръщолевим и създаваме школи за абстрактно схващане на класовата борба, без да я възди -гаме в култ и да я украсяваме с разни прибавки, ние ще съумеем в процеса на борбите, на професионалния живот на организацията ни, да издигнем нашите членове до по-лесното разбиране класовото съзнание, облечено в реална форма.

Ще се погрижим да не забравяме никога, че сме членове от обширното семейство на цялата работнишка класа и че в голяма степен нашето благосъстояние, нашите успехи в борбите зависят от общото положение на цялата боряща се работнишка кла са в страната ни, па даже извьн нея. Такава тенденция ние ще прокарваме винаги в идейния и реален живот на нашата организация. Тук е и разликата между нашето схващане и онова, спореъ което без споменаване думата социализм не може да се говори за класова борба, за класова про -света.

Ние мислим, прочее, че класова борба може да се води и без политика, в тесен смисъл на думата, поне докато няма една-единна политическа представителка на пролетарията в страната ни. Това наше разбиране се потвърди и от Виенската синдикална кон ференция, па и от VIII-ия Интернационален конгрес на Транспортноработническата федерация. Както трябваше и да се очаква, известни фабриканти на всевъзможни „теории" и “обяснения" върху нашето работнишко движение, вече пуснаха в ход няколко подобни разковничета, но за нас те си остават без сериозно значение, особено като имаме пред вид положението в което биха се поставили авторите им без тия оригинални „обяснения". Нужно е, обаче, работникът сам да си прави сметката. Направи ли това, той ще се натъкне на една по-друга форма на организация. Нека той сам потърси да свърже двата края на едно и тогава, само тогава, може да става дума за свързване на икономическата и политическата борби! Всичко друго е изкуствено, натрапено, скьрпено, - най-малко преждевременно. То не може да отговаря на действителното положение на нещата, на обективните условия за борба, до колкото за обект се взема организирания работник. Ще продължим.

ИЗ ЧУЖБИНА

Страшната катастрофа в Мельонъ (Мelun). Макар, че тая катастрофа стана преди повече от 12 месеца и макар че за нея и да се дадоха някои бележки в другите вестници, читателите на „Локомотиъ" с интерес ще прочетат някои подробности за това голямо бед -

ствие, което потресе цяла Франция; толкова повече, че единственото лице върху което искат да стоварят всичката отговорност, е машинистът Жюлъ Дюмен.

Катастрофата е произлязла до станцията Мelun, на около 50 км. южно от Париж, по линията Париж-Лион-Средиземно Море, точно в 9 ч. 21 м. вечерта на 4 ноември н. с. Сблъскали са се при едно раздвоение на линията, два влака: експресът № 2, тръгнал от Марсилия в 9 ч. сутринта, който трябвало да бъде в Париж в 10 ч. и 1 м. ве черта, и пощенският влак №11, тръгнал от Париж в 8 ч. 20 м. вечерта. Според официалното комюнике на компанията, обстоятелствата са били следните:

Съгласно разписанието, пощенският влак № 11 трябва да мине раздвоението (бифуркацията) при Мельон 7 минути преди вл. № 2. Стрелочникът, прочее, дава в началото пъть на вл. № 11 от Париж. Щом той минал, стрелочникът затваря със сигналите пътя откъм Париж, след което е трябвало да отвори път за вл. № 2, идящ отъ Марсилия за Париж. Но, понеже вл. № 11 имал малко закъснение, двата влака стигнали едновременно на бифуркацията. Неоспоримо е, обаче, казва компанията, че път свободен бе даден само на вл. 11, от което следва, че вл. 2 е престъпил сигналите за спиране. Тия сигнали, които машинистът от вл. 2 е срещнал, се състоят от : а) един червен диск на 1150 м. от раздвоението; б) двоен зелен огънь на 970 метра, който означава, че минаването с пълна бързина през бифуркацията не е позволено, и в) двоен червен огьн, четвъртият сигнал за аб -солютно спиране, на 150 м. от раздвоението. Мащинистът забележил само тоя последен сигнал, но твърде късно е било да се спре една грамадна маса от 300 тона и нагоре, летяща съ 100-120 км. в час. Ударът е бил неизбежен и той е станал.

Потресающи подробности дават французките вестници за тая необикновена катастрофа. Като оставим настрана големите материални загуби, числото на човешките жертви възлиза на около 50, голяма част пощенски служащи, с които е бил пълен куриер-ният влак от Париж.

Както винаги в подобни случаи, така и сега, голямата отговорност за това злополучие е стоварена върху плещите на скромния Жюл ь Дюмен, машинистът от експресния влак. Още на другия ден той е бил арестуван по разпореждане от прокурора на републиката. Синдикатът на машинистите и огнярите обаче упорито се застъпил за невинността на Дюмена и с депутация пред правителството е поискал неговото освобождение. Не само това. Голяма част от французкото обществено мнение сочи на железнопътната компания като из главен, ако не единствен отговорник за бедствието. Установява се, напр., че пьрнвят червен диск, кой го ако е бил забялезан, катастрофата би била избегната, че тоя сигнал е бил поставен на едно място, където линията е била в крут завой; за да се види сигнала, трябвало е да се дойде почти до самия него. Нищо чудно нема, че в тая се кунда или даже част от секунда погледът на машиниста може да е бил привлечен от некоя част на машината му и сигналът е заминат сьс стихийна бързина, без да бъде забелезан. Тая вероятност, напълно естествена, е била предвидена много години по-рано и синдикатът на машинистите и огнярите много пъти се е застъпвал пред компанията, щото тоя сигнал да бъде изместен по-надалеч от раздвоението, там където линията е права, та сигналът се вижда отдалеч. Синдикатът е предрекал, че ако това не се направи, при Мельонската бифуркация един ден ще стане нещо страшно. Социалистическият депутат Коли, бивш железннчар, тоже е обръщал вниманието на министъра на обществените работи върху недостатъчната видимост на сигналите при Мельонската бифуркация. За жалост, предупрежденията на машинистите не били вземени под внимание от експлоататорската компания. Днес, когато неизбеж ното е станало, машинистът арестуват, а престъпниците от компанията се оставят свободни.

Експресът № 2 е бил каран от една от новите големи машини „РасШс". Е добре, още с пущането на тия машини инженерите са се произнесли, че техният пушък сериозно ще безпокои наблюдението на сигналите, защото будките им са. високо, почти на ед наква височина с куминя, и всичкият пушек, особено при слаба тяга, отива в будката върху машиниста. Видимостта на сигналите се затруднява още и от това, че цилиндрическият корпус (котела) на локомотива е дълъг и широк, което принуждава машинистът да се издава навън от установения габарнт, където е написано „не се навеждай навън!" При налич-ността

на тия инженерски указания, обществото с право се изказва, че големият виновник е не друг, а ж.-п. компанията. Заслужава по тоя повод да се приведат думите на великия трибун на демокрацията във Франция, депутатът Жан Жорес. В една статия, озаглавена „Катастрофа и организация", като се спира на удивителната душевна твърдост, с която останалите живи пощаджии от влака № 11 и след удара продължавали своята работа, той казва: „Ще ни бъде ли позволено да прибавим, че служащите, които дадоха такъв хубав пример на кураж и на професионално съзнание, броят помежду си мнозина от борците, които във време на телеграфопощенската стачка дадоха доказателства за най-крепка соли-дарност? В най-възвишените пролетарски души, преданността към професията и преданността към класата се помиряват и се допълнят.. Вероятно, ще трябва реформи да се въведат както в разположението на сигналите, така и в разписанието. Вероятно е също, че, ако компаниите, вместо да третират синдикатите като неприятели и да пречат на работнишкото организиране, насърчаваха, напротив, персоналът да формулира мнения, да отбелязва опасности, мельонската катастрофа, предвидена и предсказана от железопътните работници, би могла да бъде избегната. В страшната игра на модерните механизми, където и най-малкото залисване, и най-малката грешка може да има последствия толкова гибелни, добре е щото всички енергии и всички интелигентности да могат да си сътрудничат в предупреждението на опасността. Даже най-високата и най-предвидлива наука има нужда да бъде подкрепяна от опита и независимите съвети на организираните работници.

Французкият писател Пиер Хамп в една статия, озаглавена „Истинските виновници", която е цел обвинителен акт против членовете в административния съвет на железопътната компания, се обръща към тях, между другото, с думите: “Вие, господа, или трябва да поискате освобождението на Дюмена, или и вие трябва да станете затворници. Защо ма-шинистът е преминал сигналите? Малко поради своя вина, много поради вашата . . . Като организатори на сигурността върху мрежата, вие отбягвате виновността за катастрофите. Всъщност, вие трябва да бъдете подложени на анкета, а не да ставате съдии, преди правосъдието, на един човек, считан само от вас за виновен. Тъмница се пада вам повече от нему. Понеже той е там отведен, трябва сега вас да отведат".

Р. S. — Горното бе напечатано, когато от едно съобщение научихме, че на Дюмена е било наложено от компанията следното дисциплинарно наказание: От пьрвокласен машинист, какъвто е бил, става третокласен. Освен това, той не ще може вече да вози влакове „по главните линии, а само по клоновете, или ще прави маневра. Неговото дело пред съдилищата още не се е гледало. За резултата от него ще съобщим на нашите читатели.

Стачка на португалските железничари е обявена на 2 януарий т. г. Движението обхваща северната и източната мрежа. Исканията на персонала се отнасят до функциите на спомагателната каса. Организирана е била автомобилна служба за пренасяне кореспонден -цията, а след това и за пътници. Стачниците декларирали, „че ще бъде опасно да се прибягва до насилия и че корпорацията желае да следва своето движение със спокойствие". Според едно сьобщение на агенцията Хавас, по всяка вероятност тенденциозно, 30 стач -ници се опитали да задигнат релсите от линията, която служи за международна служба, при гарата Сакавемъ, на 17 км от Лисабон, но били хванати и арестувани. Според друго едно по-послешно съобщение, 50% от персонала бил се отново върнал на работа.

ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР

Управителния комитет на Железничарския съюз почва да го прекалява. Вместо да даде пример на обективност и благоразумие, каквито всички имаме право да очакваме от него, той с някои свои похвати прави, щото спорът, подигнат с основаване нашата органи -зация, да се постави на една почва на която разбирането е много трудно. Такова е впечатлението от неговото окръжно № 1 в бр. 5 на „Ж. Борба." Разбираме да не се удобрява извършеното от нас. Но каква нужда имаше упр. комитет за своите цели да прибегва към познатия тесняшки маниер - да приписва на „противника" си думи неказани и да ги оборва,

или да извратява смисълът им? „С възмущение" се научил упр. Комитет, че нашите агитатори твърдили какво ние сме били във връзка с Железничарския съюз и „повторно" заявява, че не може да има „нищо общо" с организация, „хората на която още в самото начало си служат с лъжи". Големи думи, които издават едно детинско раздразнение там, дето хладнокръвието и здравият разсъдък са толкова необходими.

Имате грешка, другари от управителния комитет. Никой не е твърдил, че нашата организация е сега във връзки с Жел. съюз. Вие сами разбирате, че за нашата непо-средствена цел - организиране масата на машинния персонал - тая реклама не беше ни най-малко необходима. Тая маса твърде малко се интересуваше от това с кого ще бъдем и с кого няма да бъдем във връзки. Ако бе инак, тя досега нямаше да стои настрана, а отда вна би навлезла в редовете на съюза и с това, може би, нашата организация щеше наистина да стане излишна. В отговор, обаче, на необмислените обвинения, че сме „цепили" и отслабвали общото движение, нашите „агитатори" са твърдили, което твърдим и ние, че нашето общо желание е организацията да запази формални връзки с Жел. Съюз, т. е. да бъде част от него, да бъде една съюзна организация. И ако не бе непо нятната упоритост на хората от упр. к-т, отношенията между нас и съюза може би пак до конгреса нямаше да бъдат окончателно уредени, но поне нямаше да бъдат никакви, каквито са сега, и нямаше да съществува тая неприязненост, пример за каквато се дава най-напред оттам, отдето е нетребна.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ОКРЪЖНО № 3.

Организация на машинистите и огнярите по Б. Д. Ж.София. 25. I. 1914 г.

До всички групи и отделни членове на организацията.Скъпи другари,Управителният комитетъ в заседанието си на 25. I. 1914 год. определи датата и дневния ред на конгреса. Той ще се открие в София на 11 май т. г. при следния дневен ред:

1. Организацията и нейните задачи. (Реферат).2.Приемане проектоустава и правилнците.3.Нашите искания.4.Отчет на настоятелството, контролната комисия и редакционния комитет.5.Избиране управителен и редакционен комитети.В точка 3 от дневния ред, комитетът намери за нуждно да постави следните подробни искания :

1.Дисциплинарният съвет.2.Определяне работното време.3.Разпределяне службата на персонала и локомотивите.4. Косвеното възнаграждение.5. Класификацията и минималните заплати.6. Закона за ценза и повишенията.7. Облекло за низшия персонал.8. Въглищата, ремонтите и инвентарите на машините.9. Обноските на началството спрямо персонала и10. Държавна застраховка при инвалндност и злополука.

За да бъде достатъчно ясно за всички членове разрешението, което конгресът ще трябва да вземе по тия въпроси, нека групите се занимаят с тях и по възможност да вземат съответни решения, които ще служат като директива на делегатите. Желателно е и във вестника да се

разгледат подробно тия въпроси.

С другарски поздрав:

Управителният Комитет

НАШИТЕ ДНЕШНИ ИСКАНИЯ

Те се знаят. Революционерите от транспорта ги нарекоха „дребни залъгалки", ръководителите на железничарския съюз предварително ги обявяват за егоистични", сигурно без още да са ги прочели. За нас, те са само едни искания скромни, много скромни даже, но именно затова и крайно належащи, именно затова те могат и тръбва да се реализират. Предявени на дирекцията тъкмо когато току що се туриха основите на организацията, предявени не от съображения за реклама и за демагогия, а със сериозното намерение да бъдатъ реализирани и с оглед на всички обстоятелства, те не можеха да бждатъ освен много скромни. Какво стана по-нататък?

На повечето от исканията ни дадоха изобщо задоволителни обещания, но твърде малко от тия обещания се изпълниха. Това не е нищо, но то е твърде малко нещо и от него ние не можем да бъдем доволни, защото предявените искания са минимумът. Всъщност, заедин действително поносим човешки живот нам е нужно много повече от тоя минимум. За да поискаш обаче нещо по-съществено, нещо, което коренно ще измени положението, треб -ва да бъдеш силен, за да го наложиш. Силни ли сме ние днес за една такава задача ? Очевидно, не. Със засилването на организацията ни; с издигането на самите нас, постепенно ние ще увеличаваме и нейните искания. А пък колкото за днешните залъгалки,нека ония, които иронизират, че дирекцията с тех само гледа да ни залъже, нека те бъдат доблестни и последователни и се откажат от тия залъгалки, или нека ни посочат от ред години какво те са извоювали? Де са техните залъгалки, за да се облажимъ и ние от тех? Търсим ги и не ги намираме.

В първия брой на „Локомотив" нашите другари са прочели исканията на нашата орга-низация. Без да ги повтаряме, нека се спрем върху тех и върху отговора на дирекцията. По първата точка да се повишатъ всички подлежащи на повишение - отговорът бе, че това ще стане, когато се гласува бюджетът. Камарата се разтури, бюджет не се гласува и нам остава да чакаме новата камара, па тогава - виде-щем.

За назначението на чистачи за чистене огъня дето е нуждно - втората точка - г-н Милков е съгласен. Бедата е само, че „сайби веръръ, телалъ вермезъ", г-н Милков съгласен, но г-н Стоянов несъгласен. Ако, „не-дай Боже", надделее г-н Стоянов със своето несъгласие, ще трябва да заключим, че във ведомството на тракцията има анархия, вместо йерархия.

Третото искане — да се носи разписанието в града — е вече отчасти удовлетворено; лицето, което ще носи разписанието, вместо от дирекцията, остава пак да се плаща от персонала. По четвъртата точка се обеща, че ще се върнат глобите, след като се предста-вят рекламациите. По въпроса за командировките, заяви ни се че с гласуването на бюджета ще се нареди постоянен персоналъ из депата. При неизбежна нужда, според обещанието на счетоводителя, ще се издават заповеди за плащане командировачни, след като тоя въпрос се уреди предварително между тракц. отделение и счетоводството. Командировките не ще траят повече отъ 10 дни. За уволнените и отстранените шестата точка - обеща се, че ще се повърнат. За Р. Гавазов само требвало да се чака разглеждането на заведеното дело. При нашето възражение, че заведено дело нема, остана да се потвърди това с документи. Въпреки това обещание, не само Гавазов, но и други има още не повърнати.

Г-н Милков призна (точки 7 и 8), че правилниците подлежат на ревизия, дирекцията в скоро време ще се занимае с това и ще ни даде възможност да си кажем думата. Деветата точка - за и. д. машинистите бе най-деликатна. Не че липсваха аргументи за подкрепяне

нашата теза. Пред себе си обаче ние имахме законът, който урежда тая материя и според който всички огняри, с ценз или без такъв, ще станат машинисти след известен стаж и прослужено време в разните категории, които там са предвидени. Изрично им се заяви, че тоя закон ще се спазва докато не се измени.

Остана последната точка. Щом стигнат английските въглища, заяви г-н Милков, ще разпоредим да ви се отпущат за домашно употребление. По въпроса за километража, възприе се искането ни да се отдели пресметането му от економията, за да се ускори изплащането му. Окръжното е вече издадено и от 1 февруари ще си служим вече с книжки. Накрай, обърнахме вниманието г-ну Милкову, че за известни случаи некои чиновници или нач. влакове правят в пътните листове тенденциозни бележки, за да оправдаят себе си и да обвинят нас; за нищо и никакво от наша страна правят бележка в пътния лист, а за своите нехайства нито дума, което е крайно несправедливо. И понеже физически е невъзможно за всеки такъв случай да правим рапорти, поискахме, и г-н Милков обеща, че ще действува да се даде право и на машинистите, да правят бележки в пътния лист.

В общи черти, такова е днес положението. Придобитото е малко, то е нищожно, то е „дребно", но ние го ценим. Без да се страхуваме, че с него ще ни залъжат, ние ще продъл-жим по-нататък делото на нашето организиране. Все по-нашироко си пробива път съзна -нието, че само в крепката организация е залогът за по-добро бъдаще. Силни с това съзна-ние, нека крачим, другари, бавно, но винаги напред.

НАШАТА ПЛАТФОРМА

След казаното дотук, най-болният въпрос що отваря в железничарското движение оформяването на нашата организация, то е въпроса за нашето място, нашето направление, отношението ни към съюза и пр. Това е зачекнато в точка 9-та от нашата платформа, а тук ще се спрем по-надълго.

Кратко и ясно, ние искаме Съюзът да се постави на федеративни начала, да се разпадне на отделни организации но служби, а не по местожителство, които да се свърз ват чрез свои представители в един общ управителен комитет на железничарския Съюз. Практиката, както казахме и в по-предишния брой, както в железничарското движение, така и в онова на останалото наемно работничество, ни показва че най-добре виреят и се раз-ниват успешно във всеко отношение като боеви организации само чисто професионалните организации. И това се разбира без много разяснения. Само другаря ти по професия може да вникне в твоето положение напълно, само той може да прецени всички тънкости и условия на твоя труд и да вземе най-правилно, най-ефикасно решение за подобрение трудовите условия на професията ти, защото и той работи при същите условия. Тук е и пълната гаранция за искренност, за готовност в борбата и за жертви.

Какво разбира машинистът от тънкостите на чиновнишката служба или тая на подържането? Що разбира стрелочникът от службата на промивалчика, подкладвача или чистача от депото? И кое ще го накара да се бори днес за чуждите интереси, да урежда чужди нему служби, когато неговата служба е тоже за окайване? Ако той е издигнат до разбиране интересите на своята класа, донейде ще изтрае в такива случаи, но какъв процент от персонала по железниците притежава това условие? Не повече от 5%. Какво тогава ще правят хората от тоя персонал заедно в една организация? Ще се озлобяват, ще се нападат едни други, ще иска всека професия да се работи първо за нея, защото се смета, че тя е най-зле поставена, въобще всичко ще се върши, но никога не ще могат да се защитят ефикасно интересите на всички, а още по-малко тия на всека отделна професии. Такъв конгломерат може само да наостри отделните професии една против друга, може да влее сепаратизма в движението, макар това вавилонско стълпотворение и да носи най-примамливото име, да има най-добри устави, програми, правилници и пр. По такъв начин масата от персонала, особено тая, която работи при най-убийсгвени условия и в организацията е дирила една ефикасна защита, обикновенно тя скоро се отчайва и излиза вън от организацията, като урежда сама с простени и непростени средства своето трудово положение, без да държи

сметка за своите колеги даже, а камо ли за цялата железничарски маса. За потвьрждение на това, нека се обърнем към нашия персонал. 75% от него винаги са стояли далеч от же -лезничарското движение. Машиннният персонал чувствува и знае, че другите организирани железничари, поради служебното си положение или по невежество, често пъти, ако не преко, то косвено са причина да се влошава още повече и без туй непоносимото му положение; поради това, той се чувствува психологически в невъзможност да работи заедно за облегчение на положението си стия, които той смята, макар и не винаги с право, именно за виновници в голема степен на това тежко положение. Ето защо, и нищожният процент 25 не винаги е бил постоянен в организацията. Той е достигал максимума си винаги при някое сътресение в движението, обаче скоро възбудените надежди са били забравени и той се е оттеглял, изгубил пълна вяра в силата и авторитета въобще на всяка организация. Процентът скоро е падал на 15, па даже и 10. След стачката машинният персонал влезе масово в съюза, обаче в скоро време не остана и помен от него! След отделянето на неутралния съюз, машиният персонал тоже масово се притече в него и даже известно време игра значителна роля там, но скоро се сблъска с противоречието, произходящо от самата същност на организиционната форма, и той масово и демонстративно го напустна! Пред очите ни е Транспортния сьюз. Той съществува доста години под различни имена, но и там си губят времето само убедени партизани на социалната демокрация, доколкото тесняшката партия може да мине за такава. Иммено тая аномалия ние искаме да премахнем в нашето железничарско движение. С нашата организационна реформа, вместо 10 до 25 % организиран персонал, ние поднасяме на общото движение около 90 % от него. Може ли това да се нарече разцепление, може ли да се нарича отделяне от движението?

Че ние никога не сме помисляли да се „делим", показва и обстоятелството, че ние отдавна направихме писмени постъпки пред Управителния Комитет на съюза, за да ни приеме в своя състав на федеративни начала, като организация със своя каса, настоятелство и устав, който в нищо съществено няма да противоречи с тоя на съюза. За да бъдат връзките по-сигурни и контакта осезателен, ще имаме известно число представители в Управителния Комитет, като по такъв начин ще бъдем в неразривни връзки с живота на целия сьюз, на цялото движение. Един малък процент от нашите членски вноски ще внасяме в касата на съюза за издръжка на Управителното тяло. Последното обстоятелство ще гарантира и една финансова общност, като допълнение на цялата тенденция към сближение. Разбира се, че ние с нищо не ангажираме съюзната каса спрямо нас. Нашата организация ще работи в кръга на своята професия и за всички неуспехи, за всички общи въпроси, засягащи цялото железничарство, ние ще се обрьщаме за подкрепа към целия съюз, който винаги бива поставен в течение на живота на всяка федерална организация. Последната и решителна дума има той. По този начин, в кратки черти, се постига пълното разбиране, пълното единодействие в железничарското движение. Неговите отделни части не само нема и не могат да си пречат, но ще се допълнят, ще се надпреварват една друга. Това съревнование между тях в значителна степен ще засили целото движение. По този начин ще се упражнява един взаимен контрол върху делата на всяка организация и вьрху тия на тяхните членове.

I ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

София. На 16 XI 1913 г. се свика организационно събрание, в което секретарят даде отчет по отговора на Дирекцията на представените от организацията ни искания, които дадохме в миналия брой. А ето и самия отговор последователно на всяка точка:

1. По нова година ще бъдат повишени всички подлежащи на повишение, ако има бюджет. Миналата година нямало повишение по нямане бюджет.

2.Чистачи ще се назначат гдето няма, а там гдето има ще им се предпише да почистват винаги огъня на машините.

3.Позволява се да се носят по няколко копия от разписанието в града на посочени от

организацията места и с плащан от персонала човек.4. Ще се повьрнат всички несправедливи и без обяснения наложени глоби от началото

до края на войната. Организацията да представи списък за това и кратки обяснения. Ще се изработи таблица за най-обикновените престъпления и съответните фиксирани глоби, за да не се дава възможност на началниците за злоупотребления и отмъщения.

5. Ще се нареди в близко време командировките да се плащат. Ще се гледа по възможност да се намалят и да не траят повече от 10 дни.

6. Ще се повьрнат на работа уволнените машинисти Д. Вьрбанов, Васил Такев и други, а Р. Гавазов да представи удостоверение от воените власти, че не е даден под съд или е оправдан и ще бъде назначен. На Т. Иванов ще се отмени последното наказание.

7.Ще се сьздадат точни и категорични правилници. Ще наредим машинистите да имат право да правят бележки в пътните листове за нередовностите и случките из пътя.

8.Участието на персонала при издаване наредби и сьставяне правилници ще се приема с готовност.

9.Всекиму ще се даде класа или разреда за който е издьржал изпит или отговаря на ценза; а неиздържалите изпита ще се подложат на такъв.

10. Ще се направи реформа в книжата по водене косвеното възнаграждение. Ще се въведат книжки за това. За избягване катастрофите ще се вземат мерки да се увеличи станционния и прелезен персонал и да му се намали работното време.

***(БЛОК с прод.)УСТАВ

ОРГАНИЗАЦИЯ НА МАШИНИСТИТЕ И ОГНЯРИТЕ ПО БДЖ

Директива

Организацията на машинистите и огнярите по Б. Д. Ж. е боева, класова икономическа организация. Ще се грижи за пълната защита професионалните интереси на членовете си и техното постепенно класово възпитание и просвета.

Поради особените политически условия в страната ни, организацията застава на почвата на политическия неутралитет към всички партии. Всички лица, изброени в член 3 на устава, могат да бъдат членове на организацията, без да се гледа на техните политически убеждения, стига да се подчиняват на постановленията на устава.

Понеже нашият господар е държавата - най-силната политическа организация - то, когато се засегнат общите интереси на целата работническа класа или частно на железничарството, организацията ни, според случая, може да потърси подкрепата, или да даде съдействието си, на некоя политическа партия, която най-добре ще защити нашите интереси.

1. Цел и средства

Чл. 1. Организацията си поставя за цел всестранната защита професионалните интереси на членовете си. Тя се грижи за техното умствено и класово повдигане.

Чл. 2. За постигане на тая цел, организацията предприема ред акции, взима най-ефикасни решения за уредбата на службата. Издава свой вестник - в. „Локомотив", урежда събрания, вечеринки, беседи и пр. При нужда, предприема и общи акции с останалите железничарски организации.

2. Състав

Чл. 3. Член на организацията може да бъде всеки машинист, огняр, лок. чистач, подкладвач, промивалчик и водоснабдител по Б. Д. Ж., приет от групите или Управителния

комитет.Чл. 4. При всеко ж. пътно депо се образува районна група, ако има най-малко 10

души членове. Ако са по-малко - причисляват се към групата на по-близкото депо, с което имат постоянно съобщения.

Чл. 5. Членовете на всека група са пълноправни членове на организацията. Групите се ръководят от настоятелство, избирано по за една година от тех и удобрено от управителния комитет.

Чл. 6. Секретарят на всека група е в непосредствено съобщение със секретаря на управителния комитет. Нему се изпращат събраните суми, отчетите, писма, иска сведения и пр.

3.Членове- Права

Чл. 7. Всеки член има право да избира и да бъде избиран. С първото право се ползува един м е с е ц след записването, а с второто - една година. Изключение се прави само за учредителните членове, за каквито се считат всички записани през първата година от основаването на организацията ни.

Чл. 8. Всеки редовен член на организацията има право да иска защитата за увредените му законни права, за незаконно уволнение, преместване, наказание и третиране въобще. Също и юридическа защита, ако се намира в съд с държавата .

(СЛЕДВА)

След своя доклад, др. В. Петров обърна вниманието на членовете, че колкото и да е задоволителен отговора на Дирекцията, това не трябва да ни радва много, защото началството обикновено много обича да обещава. То е щедро в обещанията, но много скромно в изпълненияга. Там обикновено те или „забравят", или „бюджета” не позволява или пък „се проучва въпроса" с години и пр.

Единственият залог, за да се реализират тези обещания, колкото и малки да са те - това е нашата по-голяма сплотеност, нашата организирана сила. Колкото повече и по-скоро се сгрупира в организацията целият машинен персонал, толкова повече и по-скоро ще привикне началството да не „забравя" и да не проучва с години известни наши искания.

Даде се думата на другарите от Транспортния Съюз при тесняците. Те казаха, че тия искания са малки, че и без организация могли да се извоюват, че без политика не могло да има трайни резултати и пр. Обаче това не им попречи след няколко дни само да предявят със своите 13 души присъстващи на сьбранието им, пак същите искания пред дирекцията, с прибавка да се премахне косвеното вьзнаграждение и глобите, защото персоналът грешки не може да прави никога!

Апелира се към нашите противници да не изпадат в ожесточение, а да се проникнат от съзнанието за нашите общи интереси, та в решителни моменти да поведем борба заедно за общи придобивки. Край на безплодните усилия за надхитрявяне сьс софистични брьтвежи. Нека станем сила, това да бъде заветната ни мечта!

Съобщи се, че членът от контролната комисия, Янко Станчев, заявил на настоятелството, че се счита неподготвен за тая дльжност и моли да бъде освободен, като се замести с по-подготвен човек. Гласувано прие се и се избра на негово место Георги Стефанов. Събранието се закри в 7.30 часа вечерта. Приеха се няколко нови членове.

ИЗ ЧУЖБИНА

Южно-Африканските държави (Трансвал, Кап, Натал, Оранж) са от няколко месеци насам театър на големи стачни движения. Първо се е обявила стачката на миньорите. Още непрекратена тя, обявили са се в стачка работниците от други професии и по тоя начин се дигнало едно общо стачно движение в цялата страна, която, както се знае, е под английски протекторат. Железничарската стачка е щяла да избухне много по-рано, още през септември м. г., в разгара на стачното движение на миньорите и на другиге професии. Правителството тогава е било много натясно и прибягнало към една хитра диверсия, за да спечели време. То заявило, че взема присърдце исканията на персонала и че те ще бъдат удовлетворени. Железннчарите, предпочитайки приятелското уреждане на конфликта и неподозирайки какъв капан им кроят, не прибягнали към стачка. Впоследствие, комисията, натоварена с разглеждане и удовлетворение работническите искания, се указала сьвьршено безплодна. През това време министърът Бъргън, за да се хареса на боерските фермери (нещо като нашите „земледелци"), публикувал един доклад, според който уж в ж-п/тните ателиета имало излишни 1700 работници. Персоналът отговорил, че това е една чиста льжа, защото подвижният материал е в такова плачевно състояние, щото машинистите отказвали да пътуват с известни локомотиви, които те виждат само като една вехта опасна железария. Така че, работниците требва не да се намаляват, а да се увеличат, за да се извьрши ремонта на материала. Всъщност, целта на министъра е била на всека цена да направи икономии, за да поласкае предразсъдьците нз бурския елемент, неспособен да разбере производителната роля на ж.-пътните разходи в Южна Африка. Указало се, освен това, че „излишните” работници били все членове на синдиката, които и били уволнени!. Синдикатът протестирал против министерската арогангност, правителството не взело акт от това и стачката избухнала. Правителството на генерал Бота, което през Август-Септември м. г. е било по-меко от памук, сега не се спряло пред никакви насилия, за да потуши движението. Под измисления претекст, че устройвали динамитни покушения, арестувани са били всички стачни водители. Десет от тях са били екстернирани чак в Англия. Страната е обявена във военно положение, железниците са милитаризирани, но въпреки това движението още не е потушено.

Четворна ж.-пътна линия. Имперският министър на железниците в Германия, е заявил в бюджетната комисия на Райхсгага, че правителтсвото е взело решение да построи четворна ж.-пътна линия между Страсбург (Елзас) и Базел (швейцарски град до герм. граница). Решението е взето главно по настояване нз генералния щаб.

УСЛОВИЯТА НА НАШИЯ ТРУД

Депо Сарамбей. В депото денем дежурят по трима чистачи, които изпълняват ролята и на подкладвачи, нощем само по трима подкладвачи. Работят на две смени по 12 часа, което е крайно убийствено. Дневно пристигат в депото повече от 15 машини, огньовете на които требва да се почистват, някои от тех требва и да се раздвояват за обръщане, понеже не се хващат на обръщателя, а в „останалото" време требва да се почистват и самите локомотиви. Това не е по силите на трима души и то при работа от 12 часа в денонощи ето. На тия роби на труда, които са едни крайно добросъвестни работници, трудът им трябва да бъде облегчен, защото е непоносим. Най-малкото което трябва да се направи, то е да се направят на смени по четирма. Кога ще разберат надлежните места у нас, че прекомерният труд е една от главните причини за нещастията с персонала и в службата по железниците?

За отбелязване е, че на книга тук фнгурират доста чистачи, па и общи работници в помощ, но те заемат разни други длъжности, за които няма назначен персонал. Един работи за огняр, друг помпиер, трети раздава материалите, четвърти разсилен и пр. Тая система-на книга да има много хора назначени за най-тежките и с отговорност длъжности, а после да се поставят на други длъжности, - нема ли да се премахне! Всеки требва да заема дльжността, за която е назначен и само тогава ще се тури един сравнителен ред във всека

служба.И на това ли няма колай? Персоналът, койго услужва експреса и конвенционалния

влакове до Мустафа Паша, има много малка почивка. Да речем, че на това нема колай. Но да се избави уморения персонал от необходимостта и през тия 3-4 часа да дреме на машината, по пейките, в задушения бюфет или да събира въшките в III кл. каруца от вл. 12, когато не я откарат до Одрин - и на това ли нема колай, и за него ли липсват средства? Разбира се, средства има много, но нехайството на „надлежните" места е безгранично. Не-колко пъти персоналът е протестирал и е искал да се поставят поне в некой вагон необ-ходимите легла, даже и ревизорът на вагоните е правилъ постъпки, но има ли кой да обьрне внимание? У нас всичко става ала турка, и за най-малката дребулия грябва да се дигне цял източен въпрос. Ако имаше капка заинтересованост, това отдавна би се уредило, защото поне за него бюджет не се иска, а достатъчно е да се вземат леглата от Любимец, където са излишни, да се поставят в един вагон, ако помещение няма, и свършена работа. Не е ли това сто пъти за предпочитане отколкото да се разкарва машината от Свиленград до Любимец и обратно, да се харчат въглища, вода, масло, и да се намалява и без това нищожната почивка, за да отива персоналът на спане в Любимецъ? Ние питаме, има ли кой да отговори? Невъобразима е неуредицата на Г. Ореховската гара. Макар, че тук влизат-излизат не по-малко от 35 влака, вън от специалните и от изолираните машини плюс тия, които правят промивки в депото, водоснабдяването става само от един кран - западния. Източният е повреден от сума време, но секционният инженер се втилява и не взема никакви мерки за поправянето му. Поставен пред самата гара между първа и втора линия, западният кран не винаги е свободен, за да се снабди с вода машината, която тръгва на път. Оттук и постоянните закъснения на влаковете, за които закьснения дежурният чиновник по традиция е привикнал да пише в пътния лист „по машината". Ама, че немало стрелочник, който да изкара машината и машнистът и огнярът сами требва да си обръщат стрелките, че нема отде да се мине, за да се отиде на крана или че там имало струпани две-три машини, които чакат ред - кой те пита. В дирекцията виждат само бележката „по ма -шината", и въпреки обясненията на машиниста или даже без всекакви обяснения, глобата е готова. Нема ли кой да дрьпне за ухото инженерът на IV секция и да му припомни обязаностите? Докога ще държат нас отговорни за неговото нехайство?

ПРОФЕСИОНАЛНА ХРОНИКА

Съобщение. Членовете на Софийската група да се обръщат за изплащане вноските си към следните бирници на организацията:

Г. Гърличков, Коста Стоянов II, Ив. Йонков, Вър. Петров, Спас Богданов (машинисти) и Ив. Христов (огняр). Нека всички иматъ пьлно доверие към тех. Настоятели на вестника са:

Вл. Наумов, Вас. Спасов (огняри), Ст. Димитров и Хр. Герджиков (машин). Те записват абонати и събират абонаменти.

Няма ли край наказанието на машиниста от пловд. депо Спиро Найденов? Защото влезъл бърже с военен влак в Куле-ли Бургаз и спрел пред изходната стрелка, без да е причинил никаква катастрофа, отстраниха го три месеци и ето вече цела година стои повърнатъ в огнярска длъжност.

Това е едно безбожно наказание, още повече като се знае при какви условия се пътуваше през време на войната. Един акт на елементарна справедливост ще бъде час по-скорошното вьзврьщане длъжността на несправедливо и жестоко наказания машинист и ние се надеваме, че дирекцията ще побърза да извърши тоя акт.

Началството е непогрешимо!На 15 м. м. бе назначен да замине с вл. 401, от Плевен за София, машинистът Вьр.

Петров, с машина №709. Вследствие силното укопаване на левия преден тендерен бандаж, ресорът се счупил и чакаха от София да пристигне друг. Обаче, за да се „използва"

персонала и машината, зав. депото, г-н Брьшлянов, заповядва да се подложат над буксата накладки и да си замине до София така. На забележката на машиниста, че тая работа не ще да отиде до София, отговорено му е, че може, както много пъти е ставало. Машинистът тръгва. Още до Дъбник, накладките падат, рамата ляга на буксата и я счупва целата. Оставят товара в Дъбник и машината се връща обратно в депото. Ум и чудо! Хем от „стари" машинисти! Вместо полза, неколкостотин лева повече загуба за държавата. А тук нема престъпление, а още по-малко престлъпник!

Углавно дело против „Локомотив" е заведено от търговската фирма Янко Иванов и consorsium. „Локомотив" е уловен в едно тежко престъпление: откраднал с измама всичката стока, монополизирана от известната реномирана фирма: класовата борба, класовото съзнание, разните видове „връзки" н др. всевъзможни ценни артикули, за продажбата на които само тая фирма досега е имала патент и концесия. Това било, пише „Железничар!"

(Рекламният лист на фирмата), „позори нечувана измама”. Според наказателния кодекс на социалната демокрация (единствената), най-малкото наказание за това свтетотатство е доживотен затвор. Колкото за Върбан Петров, главният престъпникь, за него въжето е вече готово.

Маневрата с новите машини 5/6 е много опасна, ни се оплакват пътуващите с тях машинисти. Опасността е въ това, че, докато при 4/5, (800-820) веднага със затваряне регулатора, машинистът може сам, по желанието си, да отвори изравнителя, за да се поставят в съобщение двете половини на всеки цилиндър и, по тоя начин, да се парали зира действието на задържаната пара, тук, при 5/6 и след затваряне регулатора, задържаната в паропроводните тръби, в цилиндрите и в прегревателите пара продължава своето действие, защото клапаните на автоматическите изравнители се дигат едвам при пълното почти изпразнюване парата из цилиндрите. Опасността била особено голяма, ако маневрата става в някоя станция, където машинистът трябва да има пълен котел с вода, защото му предстои нагорнище. В такъв случай в прегревателните тръби се увлича и много вода, която, превърната от нагряването в пара, продължава против желанието на машиниста да движи машината. Никак не ще бъде чудно ако един ден се случи някое нещастие при тая опасна маневра и ако такова нещо стане, виновник няма да бъде машиниста или некой друг, а самата конструкция на машината. Ние само предупреждаваме.

„В името на що се събрахте"?, ни пита настоятелно Жел.Борба". За да се чудятпростите - би бил най-заслужения отговор на такъв наивен вънрос. Ами вие, другари от Жел. Съюз, в името на що се събрахте ?

Помолени сме от Варна да запитаме, на какво основание е „издържал" изпит и приет за шлосер в депото М. Гулев, който нито техническо училище е свършил, нито има някаква железарска практика; бил е миньор вьв флота, а е оценен от Дойновата комисия с 3.50 лв. надница. При наличността на младежи с техническо образование и с практическа подготовка интересно е защо се предпочитат негодници.

Я ме хвалете, уста, я!Това ни доде наум, когато прочетохме в бр. 6 на „Жел. борба", че разпореждането да

ни се плаща километража както на превозния персонал, - че тая придобивка била „резултат от отдавна упоритото искане на съюза". То бива, бива, другари, ама пък и толкова, артък!...

Ремонтите на машините в повечето депа, а особено в София, не се извършват, или по -не всичко не се извършва. От това страда не само персоналът, но и самите машини в скоро време стават негодни, следователно страда и службата. Причините за това са недостатъчното работници, необходими за извършването на ремонтите, но също така и недостатъчната контрола от страна на респективните деломайстори. Не е зле да се вземе под внимание тая наша бележка и се отстранят изтъкнатите причини.

Също и за почистването на машините не се погрижват в никое депо.Раздаването на въглища за домашно употребление, тук в София, става по волята на

н-ка на магазията. Докато големи и малки началници се снабдяват направо от рампата и им се избиратъ въглищата от въгленарите, на останалия персонал не само че не му се дава от рампата, но и за да се отпусне вагон требва с месеци да обикалятъ г-на н-ка и когато му

скимне, тогава ще отпусне. Има хора от месеци, които са вземали разписки, обаче въглища не могат още да вземат. Въз основа даденото обещание на г-н н-ка на тр. отопление, ние протестираме за гдето своевременно не ни се дават въглища и против начина, по който н-ка на магазията ги раздава. Също обръщаме му вниманието, че и до днес в Русенското и Плевенското депо не е изпратено и не е дадено нито драм въглища на персонала. Сигурно ще им се пратят такива през пролетта.

Сини дрехи бе обещано и се даваха на чистачи, подкладвачи и промивалчици в депата. Обаче от известно време насам много работи се забраниха, та и това трябва да се е забравило. Ние напомнюваме комуто трябва, че поне тая дребна работа която няма да струва на държавата повече от няколко стотици лена, требва да се изпълни. Защото и тъй заплатите на тия служащи едва им стигат само за насъщния, а камо ли и дрехи да купуват за да ги късат при тежката и мръсна работа в депата.

Нещастен случай. Подкладвачът при депо Плевен Димитър Цветков, при изкарването на локомогив № 712 из депото на 15 м. м. е наранен силно в лицето от стъпалото на машината. Дадена му е бърза медицинска помощ и нема опасност за живота му.Поради много материал, отделът „обществена хроника" остана днес незастъпен.

За дописниците, и сътрудниците. Анонимни статии и дописки за напред не ще се печатат. Всеки, който изпрати нещо за вестника, требва да се подпише. Разбира се, името му ще остане известно само на редакцията, освен ако той пожелае изрично да му бъде поместено. Авторът на статията „Едно мнение" от Пловдив да обади името си.До бирниците на соф. група. Съобщава се на бирниците, че техен дълг е да се явяват между 10-15 число на месеца в канцеларията на организацията и си взимат бележки за неизплатилите вноските си членове. Същевремено касиерът ще си взема бележки за изплатилите.

ТРИМЕСЕЧЕН ОТЧЕТНа организацията на машинистите и огнярите по БДЖ

      1-во тримесечие 1913

  ПРИХОД

Брой платили членове

Октомври Ноември Декември

 Наименование на перата   лв ст лв ст лв ст лв ст лв ст лв ст

                             1 От вписен внос 55 55 * * * * * * * * * * *2 От членски внос 93 * * * * 91 50 * * 81 50 * *

3Случайни постъпления * 23 60 * * * * * * * * * *

4Подписка за вестника * * * * * * * * * 101 5 * *

5От вечеринката на 25.12 * * * * * * * * * 285 90 * *

6Абонамент за вестника * * * * * * * * * * * * *

                               РАЗХОД                                                       

1 Фонд за вестника * * * * * * * * * * * 108 50

2За агитационни цели * * * * * * * * * * * 43 *

3За канцеларски материали * * * 8 * * * * * * * 1 40

4Инвентарни предмети * * * * 20 * * * * * * 25 *

5За вечеринката на 25.12 * * * * * * * * * * * 78 75

6За печатни формуляри * * * 53 20 * * * * * * * *

                             1 Общ приход 148 78 60     91 50 * * 468 45 * *2 Общ разход * * * 61 40 * * * * * * 256 65

3Чиста сума в наличност 148 17 20 * * 91 50 * * 211 80 * *

                             

 

Обща сума в наличност за цялото тримесечие 320 лв 50 ст                          

Движението на ченовете от основаването досега:

Софийска група - записани 180 души; напуснал 1; остават 179 душиПловдивска група - записани 26 души; ; остават 26 душиБургаска група - записани 60 души; ; остават 60 души

ОБЩО 265 души

Другите групи още не са изпратили списъците и затуй не са отбелязани

Отчета е верен по книгите и ревизиите

Касиер: Сп.Богданов Контр.комисия: Г.СтефановСекретар: В.Петров Ст.Георгиев

Хр.Негревски

Брой 3

Доброволни помощи за фонд в. „Локомотив"От брой 1 . 99.35 лв.От вечер, на 25. XII. 1913 207.15 лв.От София: К.Стоянов I - 5 лв.; Н.Цветков 5 лв; Ив. Димитров 5 лв.; Г. Стамболиев 5 лв.; П.Халачев 5 лв.; М, Хранов 3 лв.; А. Салаоров 1 лв.

От Пловдив: Ал. Маринов - 10 лв.; Кр. Груев 10 лв.; Т. Алексов II – 10 лв; Е.Помаков10 лв, Д. Лесичев 5 лв.; Г. Симов б лв.; С. Маников 3 лв.; Ал. Миланов З лв. ; Г.х.Димитров 3 лв.; Г. Генов 2 лв.; А. Донков 1 лв.; Авр.Цачев 1 лв.; М.Александров 1 лв; Ст. Дишлиев 1 лв. ; Сп. Найденов 1 лв ; В. Танев 1 лв.; Ив. Бебев 1 вл.; В. Върбанов 1 лв.; П. Шойлеков 1 лв. В. Тороманов 1 лв. ; Н. Димов 1 лв.; Д. Стоянов 1 лв.; П.Н. (не се чете) 1 лв.; Г. Василев 1 лв.; Н. Димитров 1 лв.; А. Михайлов 0.50лв.; В. Клисаров 0.50.Всичко: 412.50 лв. (Следва)

ДА СЕ ГОТВИМ ЗА КОНГРЕСА

Малко е времето, което ни остава до учредителния конгрес, а много са въпросите, които очакват от него своето разрешение. Колкото и желателно и необходимо да е щото всеки от тия въпроси да бъде всестранно осветтлен в колоните на „Локомотив", 5 или 6 броя, които ще излезат до 11 май, са абсолютно недостатъчни за това. Ясно е оттук, спо-ред нас, че не всички въпроси ще могат още сега да бъдат окончателно разрешени. Това особено се отнася до нашите искания - третия от въпросите на дневния ред. И тук няма нищо чудно. Съществената работа днес за днес - това е полагане основите на органи-зацията. Това е основният въпрос, който преди всичко друго требва да бъде разрешен. И върху него не сме може би единодушни, но притежаваме сравнително достатъчно осветление за споровете, които неминуемо ще станат. Тепърва след разрешението на основния въпрос за характера на нашата организация, за нейния състав, за отношенията й спремо средата, която ни окръжава, след разработване на нейните статути - тепърва вече иде ред за нашите бъдащи искания.

Мнозина сигурно мислят,че немедленото разрешение на всичките десет искания, изброени в окръжното на упр.к-т, е работа не особена трудна. Ние сме малко по на друго мнение. Нека бадем откровени. Организацията, респ.конгресът не биха загубили от своя престиж, ако ясно и открито декларират че за момента липсва необходимия суров материял за едно такова разрешение на въпроса за ценза напр., или на тоя за работното време, което да задоволи всички и да представлява една крачка напред в сравнение с положението днес. Не бива да бъдем партизани на бързите решения. Нищо по-лесно, разбира се, отъ революционната декларация, че ние сме напр. против ценза, че искаме 150 лв. минимална заплата, 8 ч. работа, премахване косвеното възнаграждение и т. н. В нашата собствена среда има една порода хора, които от дълги години ни занимават с подобни фантазии и които, хипнотизирани от картините за далечното бъдаще на 8 часовия работен ден, искат да ни натрапят, че не си струва труда да искаш работен ден от 10 или 12 часа, вместо 16 или 20. Ние не сме от тех.

От друга страна, има между исканията такива, които още днес без много мъчнотии могат да бъдат разрешени. Така е с въпроса за дисциплинарния съвет.

Нашето мнение е, че ако даже само по тоя въпрос ние успеем да наложимъ справедливото искане на персонала, младата организация на машинистите и огнярите може

да впише въ своя актив едно епохално дело. Равноправно представителство в дисциплинарния съвет! На местото на днешната пародия на правосъдие, каквато представлява синедриона от дирекционни вълци, съдещи овците, да поставим един институт, в който да бъдем застъпени на равна нога с противната страна - това е такава една крачка напред, която си струва всички жертви и усилия. Не току тъй упр.комитет е поставил това искане на първо место.

Въпросът за косвеното възнаграждение, специално икономическото, също така може още днес да намери едно ясно и задоволително разрешение. Без да искаме да се простираме върху това, ще кажем само, че началото, от което требва да се ръководим при разглеждането на тоя въпрос, то е, да се стремим към премахването на ония обстоятелства, които пораждат взаимните ожесточения между нас именно поради косвеното възнаграждение. Без големи лични жертви тая задача може да се постигне и ние възлагаме големи надежди на конгреса в това отношение. В очакване да чуем мнението на другарите от София и от провинцията върху въпросите на дневния ред, ние искахме днес само да ги подканим към това и да посочим как гледаме ние и как требва да се гледа на работата на конгреса. Нека, следователно, използуваме малкото време, което до конгреса ни остава. Приемайки още от напред, че една организация, която току що се създава, не може отведнъж да разреши многобройните и сложни въпроси, които животът всеки ден изнася, ние не можем, от друга страна, да абдикираме от грижата за назрелите нужди на нашата професия.

Една последня бележка. Абсолютно неуместни биха били всекакви императивни мандати на делегатите за конгреса. Инък, наложителна необходимост е всички групи да посветят 3, 4, 5 и повече, според възможността, заседания за разглеждане дневни ред. И така, да използуваме всички средства за по възможност всестранното ни осветление върху конгресните въпроси — ето работата която ни предстои до учредителния конгрес на организацията на машинистите и огнярите по българските държавни железници.

Нашата платформа

В миналия брой развихме нашето гледище за организационната форма на съюза и въпроса за нашето отношение към него.

Не е ли престъпление след това да се говори за никакво егоистично желание у машинния персонал да се цепи, да господствува в организацията, както уж господствувал и заповедвал в службата?... Действително ли машинният персонал нъкога е „заповедал" в службата, още повече сега ? В служебно отношение не е ли машинистът подчинен на чиновника, началник влака, маневриста, стрелочника, спирача, па даже на въгленаря и чистача, на които винаги се дава повече вяра отколкото на машиниста от средня ръка ? В това отношение имаме големи куриози презъ време на войната. Машинист с 15-20 годишна служба да бъде разкарван с часове из станцията, по донесението на вчерашен хлапак, ученик от б месеца, защото машинисгът „не изпълнява заповедите му". Тези печални случаи са дребнави може би за всеки друг, но те оставят дълбоки рани в душата на машинния персонал. При наличността на десятки и стотини такива случаи, няма нищо чудно в това, че у маш.персонал заседава съзнанието, какво негов неприятел не е само жел.пътната дирекция, но и собствените му колеги от другите служби, които пред очите му злоупотребляват с положението си, за да го терзаят и тормозят.

Ние при все това казваме: ще се стараем да присъединим усилията си към усилията на целото боряще се железничарство. Покрай защитата на своите специфични професионални интереси, ще даваме своята подкрепа винаги когато са в опасност целокупните интереси на целата железничарска маса и когато това ни се наложи от обстоятелствата. А малко ли допирни точки имаме ? Малко ли общи въпроси имаме за разрешение? Стига да си спомним за дисциплинарния съвет при дирекцията, който е пятно за нашата конституция и е един хайдушки институт; стига да си спомним за нуждата от

закон за работно време - за да разберем веднага, че не само не ще се борим едни срещу други, но ще имаме постоянни поводи, условия за сближение, за общи борби, за общи придобивки! Ние прочее не искаме да се делим не само в организационно отношение, но, което е най-важно - в борбите. Ако сега първото условие не можа да се реализира по вината и късогледството на съюзните ръководнтели, второто условие си остава, то зависи изключи-телно от нас и то ще ускори реализирането на първото условие. Който говори противното, той или не разбира нищо от естеството на спора, или иска действително да стане едно разединение между различните категории от железнопътния персонал.При тия условия, организацията ни прие за свой орган тоя на Общия Железничарски Съюз, обаче това ни бе отказано от управителния комитет. Нам става много чудно, как така ни се отказва един вестник на свободна организация, имаща претенции на модерна. Може би с тая мерка се гонеше целта да остане организацията ни без орган и без най-мощното си оръжие за живот и борба, та по-лесно да се разтури! Ала кой ще отрече, че ако това стане, общото железничарско движение не би спечелило нищо, а би се тласнало още десятки години назад, защото целият машинен персонал масово би се отказал отъ всекакво активно участие във всекаква организация? Ако тая е целта на инспираторите за този отказ, на добър им път!

Ето по какъв начин се натъкнахме на решението да започнем свой самостоятелен орган. Макар той да ни костува много енергия, много материални жертви, затова пък той ще бъде нашата гордост и утеха, нашето най-сигурно оръжие в тъй трудната ни и често пъти, може би, братска борба!...

Накрай нека, след всичко това, резюмираме в неколко думи насоката и задачата на нашата организация: защита на професионалните интереси, Съвместна борба за общожелезничарски, за общо класови придобивки. В тая задача ние мислим, че ще имаме право да очакваме мощната подкрепа на целата железничарска маса, на всички железничарски организации, както и ще даваме винаги своята скромна лепта в общата вълна на борбите! Ако е верно, че в борбите се каляват борците, че там те се познават,че там се подлага на изпитание техната готовност за борба - ние ще бъдем доволни ако, след като се позасилим, ни се удаде случай да потвърдим тая неоспорима истина! Тогава ще паднат сами всички брътвежи, всички пророци ще поглеждат гузно на нашата величава готовност за жертви, за борческа солидарност! Това ще бъде отговора ни към разнитенедостойни закачки по адрес на организацията ни. Нашата сила и солидарность сами ще разрешат неразрешените още въпроси, които имат само временен, формален характер. Принципалните и от крупно значение въпроси могат да се разрешат само когато жизотът наложи и запечати това с неизличими букви в историята на борбите! Машинният персонал,макар и неорганизиран, вече даде в миналото едно ценно доказателство за своята готовност за борба и за своята издържливост. Нима след като се организира, тия ценни качества ще изчезнат от него? Нема съмнение, че те ще се засилят и ще допринесат неоценима заслуга, когато дойде великия час на решителната разплата! (Край)

Из живота на организацията

Бургаз. Една значителна част от тукашния персонал, особенно от машинистите, са хора, които сметат себе си като че ли закрепостени и един нищожен интерес проявяват към всичко, което не засега непосредствено техната къщица и въобще техния затворен домашен кръг. Друга пьк част между най-новите хора плаща данък на тесняшкия социализм, за да я приспиват с революционни халюцинации и да я правят негодна за никаква положителна работа, към която храни едно непобедимо недоверие и отвращение. При това положение нашата работа тук в началото ще върви - защо да го крием? - малко трудничко. Това не ни отчайва. Въпреки всичко, една група отъ 20-25 души минимум ще съществува. Бъдащето е наше и ние верваме въ него.

София. На 20. XI. м. г. настоятелството, разглеждайки въпроса за отношенията ни със съюза, реши да се издаде един позив кьм мат. персонал, за да бъде той осветлен върху

характера на организацията. Да се образува фонд за издаване самостоятелен вестник, в случай, че „Ж. Борба" ни бъде отказан. Вьзлага се на С. Домусчиев, К. Цачев и П. Джамджиев да проучат въпроса за даване една другарска среща на 25. XII 1913 г. и да докладват за това на настоятелството. На 23. XI. организационно събрание, посетено от около 50 души. Взе се резолюция да се действува да се повърнат свалените машинисти, като им се даде съответния клас. Реши се да се изпрати по всички по-главни депа машиниста Вър. Петров, който да изложи задачите на нашата организация и да положи усилия за образуване на групи. За направените разходи да представи сметка и касиерът да му ги изплати. На 6. XII. има организационно събрание. Присътствуваха 40 души. Секретарят даде отчет за отговора, даден от Началник Тракцията г-н Стоянов на комисията, която се явила при него. Началникът се отнесъл много грубо и почти нищо не обещал да удовлетвори. Изтъкна се, че докато не станем сила, докато не се сплотим в една здрава организация, не можем да упражним едно ефикасно влияние особено над подобни опьрничави началници, какъвто е г. Стоянов. Взе се резолюция да се протестира в дирекцията против лошото приемане на комисията и за детинския отговор, който й е даден. Реши се същата комисия да се застъпи и за назначението на машиниста Райчо Гавазов, понеже нема никакво дело заведено против него. На 27. XII. настоятелствено събрание. Занима се с вестника. Взе се решение да носи името „Локомотив" и да излиза 2 пъти в месеца - на 1 и 15 число. Ще струва за година 4 лв. и е задължителен за всички членове. Да се редактира от петочленен редакционен комитет, за която цел се избраха: Др. Данов, Стайко Георгиев, Ив. Кръстев, Дионис Георгиев (машинисти) и Ст. Зимбилев (огняр). Вестникът ще се списв в духа на платформата и устава и ще бъде орган на организацията ни. Прихода от вечеринката на 25. XII., койго възлиза на повече от 200 лв., да послужи като основа за фонда в. „Локомотив". Да почне да излиза от 15 януарий 1914 г.- На 28. XII. м. г. се свика организационно събрание. Присътствуваха 45 души. Докладва се отговора на дирекцията относително свалените огняри и книжките за километража; др. В. Петров даде отчет за резултатите от обиколката си из провинцията. Съобщи се, че Упр. К-т на Ж.Съюз отказва (писмо № 138) да се съгласи, щото „Ж. Борба" да бъде и наш орган. Предвид на това, налага ни се да издаваме свой самостоятелен вестник. Всички настоятелствени решения относително вестника, докладвани, бидоха удобрени. Понеже двама от настоя-телството мииават в редакционния комитет, а председателя А. Иванчев иска да бъде освободен, за техни заместници се избраха: председател Ив. Янев; членове: Ив. Цонков и Ив. Димитров. Реши се разписанието да се носи в бирария „България", дето е и редакцията на вестника. На 31. XII. има настоятелно събрание заедно с редакционния комитет. Реши се администрацията на вестника да се повери на Ст. Георгиев, а също и касата по фонда в. „Локомотив" да се отдели от касата на организацията и да се повери на администратора да я води. На 7.1. 1914 г. има организационно събрание в присътствието на 40 души. Избра се една комисия, която да се застъпи пред дирекцията щото нашия колега Янко Станчев, огстранен вследствие катастрофата в ст. Белово, да не се дава под съд. Касиерът след това даде кратък отчет за постъпленията в касата, от което се виде, че мнозина членове не са се издължили. Направи се апел за повече заинтересованост от страна на касиера и бирниците. На край, нека прибавим, че комисията, за която по-горе споменахме, извърши възложената й работа. Дирекцията се е съгласила да се откаже от съдебното преследване против др. Янко Станчев. Наст-вото (б.р.Настоятелството).

УСТАВ (продължение) - проектОрганизацията на машинистите и огнярите по БДЖ

Чл. 9. Всеки редовен член има право на материялна помощ, съгласно постановленията на „Правилника за помощите".

III Длъжности:

Чл. 10. Всеки член при записването си плаща 1 лев внос. Членският внос се плаща така: огнярите, чистачите, подкладвачите, промивалчиците и помпиерите плащатъ по 1 лев, а машинистите по 2 лева месечно. При смъртни случаи всеки е длъжен да плати по 1 лев извьнреден внос, който се дава още при първата заплата. Събраната сума се предава на семейството на починалия.

Забележка: Уволнени и отстранени членове не плащат никакви вноски докато се отново повърнат, без обаче да губят своите права.

Чл. 11. Всеки свободен от работа член е длъжен да посещава редовно събранията на организацията, да плаща редовно членския си внос, да изпълнява добросъвестно служебните си задължения, да получава органа на организацията, да защищава интересите и престижа на организацията, да се подчинява на постановленията на устава, правилниците и решенията на управителните тела и на конгресите.

Чл. 12. Който член не се подчинява и не изпълнява горните постановления, изключва се от организацията, по предложение на настоятелствата на групите, в организационите събрания и удобрени от Управителния Комитет. - Изключеният член може да обжалва на годишния конгрес.

Чл. 13. Който член не плати членския си внос за три месеца, изключва се от организацията. Той може да бъде записан наново, но губи всички придобити права и се счита като нов.

IV Управление

Чл. 14. Делата на организацията се водят от Управителен комитет, състоящ се от 5 души, избрани в конгреса за по една година. Длъжностите им се определятъ тоже в конгреса.

Чл. 15. За по-лесното водене делата на организацията, всички членове на Управителния комитет живеят в София.

Чл. 16. По решението на конгреса, некой от длъжностните лица в Управителния комитет могат да получат известно възнаграждение .

Чл. 17. Управителният комитет е длъжен:а) Да пази интересите на организацията, б) Да контролира дейността на групите, в) Да бди за прилагането на устава, правилниците и решенията на конгресите, като

приканва групите и всеки член към това. г) Да дава тримесечни и годишни отчети за дейността и финансовото състояние на

организация, и д). Да следи за направлението на вестника.

(край на блока)

ИЗ ЧУЖБИНА

Железниците в Европа. На 1 януари 914 г. Европа е притежавала 342,923 км жел. пътни линии, - 4,043 км повече от м. г. По отношение дължината на железните пътища, Германия стои начело с 62,692 км., следвана отблизу от Русия с 61,861 км.; после иде Франция с 50,993; Австро-Унгария с 45,452 км., Велико-Британия и Ирландия с 37,735; Италия съ 17,387; Испания с 15,337 к. м.; Швеция с 14,330; Белгия с 8,775 км. - Малката Белгия обаче е първа, ако погледнем отношението между дължината на железния път спремо общата териториална повръхност. Така, в Белгия на един квадр. мириаметр се падат 297 км. линии; в Люксембург (самостоятелно херцогство между Белгия, Франция и Германия, член от Германския митнически съюз) -19.9 к. м. линии на квадр. мириаметр; Швейцария — 11.8 км.; Германия - 11.6; Малта, Жерсей и Ман (английски острови в

Средиземно Море и Атлант. океан) - 10 км. линия на кв. мириам.; Нидерландия -9.8; Дания-9.7; Франция – 9.5.- На 10,000 жители най-много железен път се пада в Швеция (26.2 км.); после иде Люксембург: 21 км. на 10000 жители; Дания -14.4 к. м.; Швейцария – 13.7; Норвегия – 13.2 км.; Франция - 13; Белгия – 11.8; Германия – 9.7; Австро-Унгария 8.9, Великобритания 8.3, Испания - 8.2 км. железница на 10,000 жители.

Нова железница в Америка. Парламентъг на Североамериканските съединени щати е гласувал на правителството 37 милиона долара за постройката на един железен път на брега на Аляска - полуостров на Великия Океан, който полуостров откъм севърозапад сближава Америка с Азия. Железницата, постройката на която ще започне незабавно, ще бъде дълга около 1300 к. м.

Офицерите-механици при французката параходна компания „Месажери Маритим" в Марсилия са обявили на 6 т. м. стачка. Същественото им искане е увеличение на заплатата. Стачниците са повече от 400 души. Още на другия ден след обявяване стачката, държавата, в лицето на марсилския префект, се е намесила, за да отстрани конфликта. След свиждането между префекта и една делегация на стачниците, станало е такова между него и директора на “Messageries maritimies", Дешо. Опит е направен да се прибегне към арбитраж, за да се тури край на конфликта, тъй пакостен за търговските интереси на нацията, но никакво решение не е могло да бъде взето. Стачниците решили да изпратят делегация в Париж. Преди да замине обаче делегацията, тя уведомила префекта на Марсилия за своето решение да допусне отпътуването на парахода Атлантик, пощенски куриер за крайния изток (Индокитай и Япония). Тая отстъпка била направена вследствие телеграфически изразеното желание от г.Ажам, държавен подсекретар на търговската марина. Делегацията е била приета на 9 т. м. в Париж от държ. подсекретар. Тя му е изложила, че, според нея, арбитражът от 1912 г. не е уредил окончателно корпоративните искания на машинистите, а е установил само едни временни наредби, предмет на постоянна ревизия. На запитването на Ажама, съгласни ли са за един нов арбитраж върху конфликта, делегатите заявили, че немат мандат от своите другари да отговорят утвърдително на часа. Те обаче лично не са принципални противници на това предложение. Колкото за помирителните комисии, учредени в 1909 г., знае се, че те са в невъзможност да дейсгвуват, защото механиците, както и моряците, са отказвали до тоя момент да изпратят в тех свои представители.Делегатите се оплакали пред м-ра, че те не забелезват у компанията примирителния дух, който тех въодушевлява, и са изчислили, че за реализацията на всичките им искания ще стигнат 128,000 л. Мерът ги е изпратил с поканата да се явят пак при него, след като той се срещне с представителите на компанията. От Марсилия съобщават, че на 8 т.м. пристигнали параходите Пол Лека и Ернест Симон от същата компания, и техниге машинисти веднага се обявили стачници. Параходът Испания, от компанията Transport maritimes, който има рейс Сенегал (фр. колония в сев.-зап. Африка) - Бразилия -Ла-Плата (в Южна Америка), отпътувал без инциденти.

Двойна железница в Сърбия. Според сведения от Белград, сръбското правителство е решило да започне изучването на въпроса за удвояване главната линия на сръбската ж. пътна мрежа, чиято недостатъчна превозоспособност, както и важността й за националните интереси, са били силно почувствувани както през време на войната, така и през периода на износа.

Железнопътна катастрофа в Италия. Един пътнишки влак от Турин се е сблъскал с друг товарен влак близо до станцията Гросето. Трима убити и шест тежко ранени.

Организацията на машинистите и огнярите и организираното работничество

Като първа и най важна задача нашата организация си поставя постепенното класосъзнаване и просвета на членовете си.

Благодарение на неорганизираността, на странение от организационен живот от една страна, от друга благодарение липсата на една машинна борческа организация, мнозина от нашите неорганизирани другари, немайки ясна представа както по отношение на своето

трудово положение, така също и за ролята, която им се пада като съзнателни работници, са се подавали на разни странични влияния, действували са по един околен път мимо интересите на своите другари, само и само да задоволят своите лични интереси. В туй отношение нашата организация идва да извърши една важна просветителна и културна задача. С ред статии в нашия професионален орган, с реферати, позиви и пр. ние ще се стремим от нашия довчерашен неорганизиран другар да направим един достоен сьзнателен член на своята организация, който искренно и съзнателно да се бори както за своите, така също и за интересите на своите другари. Ние ще искаме да го издигнем до такова положение, в което той да може да разбере, че е човек на една класа потисната и онеправдана, че както всички наемни работници, и той също е поставен под същата експлоатация. Наемният рабогник под експлоатацията на частния господар, а той под експлоатацията на държавата. Ние ще се стремим да изтькнем неравенството, големото социално зло, което съществува в днешния обществен строй.

Една друга важна задача, която си поставя нашата организация е, да поддържа тесни приятелски връзки както с железничарството, така също и с организираното работничество. Една такваз задача е от извънредно големо значение. Тя иде да покаже, че действително организацията е борческа работническа организация. Симпатията, подкрепата, връзките, които ги изказваме, за нас са ценни.Ние не можем забрави поуката от миналото. Не можем забрави ценната подкрепа, която получихме от туй работничество в най-трудните наши моменти, не можем забрави подкрепата която ни даде то във време на знаменитата нашажелезничарска борба. Благодарение на туй важно и необходимо обстоятелство, ние можахме да устоим, можахме да свършим с успех 42-дневната борба срещу държавата, която разполагаше с всички средства. Съвременниците на тая борба много хубаво знаят в какви условия се развиваше тя. Смело можем да заявим: железничарството е длъжно и требва да се отплати на туй работничество (държавно и частно). Неговите погледи са обърнати към нас. Ние требва да бъдем артериите, душата на целата организирана работническа класа в България. В това направление сметаме ние да работим.

Ив. Д.

Условията на нашия труд

Мърсотията в резервните стаи е невъобразима. Като оставим тия в Соф. депо, почти всички останали стаи за почивка са се обърнали на кочини. Преди всичко, ние не можем да разберем защо в едни стаи одеялата се обличат в чаршафи, а другаде - не. Да вземем например Нова Загора. Там резервните стаи се гледат добре, но колко пари ми струва топлината и чистенето на стаята, когато, благодарение липсата на чаршафи, долните дрехи заприличват на мушами само след едно преспиване под мръсното голо одеяло? Същото нещо, и още по-лошо, е в Мездра, Лом и другаде. А какво да кажем за Варна? Там от месеци чакат да оздравее болната чистачка, за да се види чистота. Г-н заведующия има сега по-„интересна" работа - приема въглища. Дойно Симеонов има стара слабост към доставките на английски въглища. За никакви резервни стаи не би помислил сега той, та ако ще би жаби и змии да се влачат из тех. В Плевен от два месеца не са прани чаршафите, защото сапун немало. По одеялата пълзят цели табури въшки, подобни на черкезкьойските. В Плевен, при това, кой знае защо, е заведен един „ред", какъвто нийде другаде нема: за резервните стаи на маш. персонал се грижи не депото, а гарата. И то грижа ли е, чудо ли е! Не е зле да се освободи гарата час по-скоро от тая „грижа" и резервните стаи да се поверят на завед.депото. Мръсотия владее в резервните стаи и в Горна-Ореховица. Ние много добре разбираме, че не можем да мечтаем за ония големи удобства, на които се радват нашите колеги в културните страни. Но толкова големи средства ли са нуждни, за да се направи поне най-необходимото, щото резервните стаи, в които прекарваме 2/3 от живота си, да заприличат що-годе на място за почивка на хора, вместо на арестантски кауши, каквито са сега?

Депо Свищов. Тук се числят двама машинисти, един огняр, един водоснабдител, един

вагонен чистач, един чистач - подкладвач на машините и един въгленар - всичко 7 души. За да може службата да върви, от Г. Ореховица изпращат обикновено в командировка 1 маш. и 2 огняри, макар персональт и там да е крайно недостатъчен. Тук се услужват влаковете № № 35, 36, 37 и 38. Работа наглед лекичка, а всъщност убийствена. Тия влакове минават уж за пътнишки, ала всъщност са смесени. Понеже нито в Свищов, нито в Левски нема маневрени машини, заставен е персоналът, който ще услужва тези влакове, да прави по 4 часа маневра за всеки влак; значи, за 4 влака - 16 часа маневра - време, през което началството мисли, че персоналът почива. Това не е всичко. За да не стои „празен" в гара Левски, същият персонал отива да помага на влаковете в двойна тяга до Павликени или Пордим. Тъкмо според приказката: „Ха сега, докато си починете, вземете, че прехвърлете тоя куп камъни!".

По тоя начин всеки машинист и огняр при това депо е заставен в 12 часа да прави 8 часа маневра и 100-170 км път. И понеже мъчно да се вземат 100, още повече 170 км за 4 часа и понеже често пъти закъсняват влаковете, на които ще се помага, тия 12 часа непрекъсната служба ставатъ всъщност 16, па и 20. Да видим сега водоснабдителя. Той работи: 1) за водоснабдител, 2) за ревизор на вагоните, 3) за зав. депо и 4) за раздавач на материялите. Като водоснабдител, ако не всеки ден, презъ ден той требва да ходи на пулзометра, 9 км. далеч от гарата, за да го проверява. Резервоарът на помпата при гарата требва да е пълен, а за това пък требва работа. Требва да се пали огъня всеки ден и да се работи 5-б часа. Като ревизор на вагоните, той требва да ходи от вагонъ на вагон и да се разправя с хамалите, които ги товарят, по цел ден. За да не го огрее некоя глоба от 10 или 20 лева, требва добре да си отваря очите. Тук ежедневно се товарят по 30-40 вагона с дървен строителен материял.

Докато си „почине" и той отива в канцеларията за да завежда разните входящи и изходящи дневници, материалната книга и т. н., въобще всичко, което се изисква от канцеларския ред. Най-сетие, като раздавач на материялите, той требва да събира разписките от машинистите, гардвагона и отоплителя, да ги завежда в книгите по разхода, да се грижи за доброто състояние на материялите,като въглища, бурета с масло и т. н. И всичко това за 120 лв. месечно! Дали за неговия труд, дали за гаранцията от 500 лв!Работата на чистача-подкладвач е да почиства огъня на машината. След като го почисти и докато си и той „почине", заедно с въгленаря и вагонния чистач ще даде въглища на маши-ната; направи ли и това, ще се качи на некой вагон с въглища, за да разтоварва.

Вагонният чистач требва да почисти четирите каруци от влака, да почисти стаите на машинистите и огнярите, да снабди машината с въглища, да разтоварва вагони с въглища с другите двама, въгленара и чистача, да снабдява отоплители с въглища и пр. и пр.Трудовите условия при депото, изложени дотук, биха се отчасти подобрили, ако се назначат напр. още двама въгленари, от което държавата няма да пропадне.

ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА

Кооперативни конгреси. На 6 т. м. се откриха по отделно конгресите на двата съюза на земледелческите кооперации в България: Централния и Главния. Още преди войната са били започнати преговори за обединението на тия организации, които преговори, под -новени след войната, завършиха с прогласяване желаното и от двете страни обединение. След двудневни отделни заседания, двата конгреси се слеха в един общ обединителен конгрес, който на 11 т. м. се закри, след като тури основите на обединения Общ Съюз на Земл. Кооперации. В общия съюз ще влизат не по-малко от 500 кредитни землед. кооперации с около 30,000 членове. Грамадна е разликата между една дребно-земледелска кооперация и боевата синдикална организация на една категория от наемници, каквато е нашата. Обаче, като организации за самопомощ и взаимнопомощ, тия кооперации не могат да не ни интересуват. Независимо от всичко, те си остават едно важно културно дело и един лост за модернизиране на земледелието в България.

Държавният съд над министрите от кабинетите Рачо Петров - Петков - Гудев се

откри на 6 т. м. в „Славянска Беседа". Пред него са повикани да отговарят за своите кражби и престъпления следните бивши министри: Д-р Н. Генадиев, Д-р П. Гудев, Ив. Халачев, Рачо Петров и генерал М. Савов. Освен в нарушение на законите с партизански побуждения, тех обвиняват и в причиняване вреди и загуби на държавата за лична полза. Държавният иск, заведен против тех, възлиза на 7,400,000 лв. Понеже един отъ обвиняеми -те, генерал Савов, не се явил „по болест" пред съда и поради други някои „процесуални" причини, съдът отложи още на 6 т. м. заседанията си за понеделник, 10 т. м. В понеделник - ново отлагане вече за 1 март. Некои мислят, че тия подозрителни „заболевания" и отлагания стават с цел да минат изборите, за да се види какъв вятьр ще задуха след 23 февруари, когато дядо Радославов се надява да си докара нуждното болшинство, което да погребе тоя „неприятен" процес против неговите духовни братя, на които той дължи своето амнис -тиране. Прави ли са тия предположения, бъдащето ще покаже. Специално за нас тоя процес е интересен затова, защото той възбужда у нас спомените за епохата от време на железничарската стачка и след нея, когато българските железничари беха поставени вън от законите, преследвани от органите на Петкова и Халачева. Ония, които тогава беха ни погнали като псета, днес са на скамейката на подсъдимите, обвинени в позорни престъпления. Само по себе това за нас е едно голямо нравствено удовлетворение, което не може да не отбележим.

Изборите за XVII Обикн. Народно Събрание ще станат на 23 февруарий. Избирателната борба е пламнала по целата страна. Правителството на либералната концентрация, излъгано в надеждите си за едно естествено изменение на опозиционното настроение всред избирателските маси в негова полза, туря в пълен ход старите свои средства на шайкаджилъка и административното насилие, които водят към държавен съд. Години време наред българските граждани не са били свидетели на такъъ б е с е н правителствен терор. След скандалите в Бургаз, Вратца и другаде, додоха тия в Бела Слатина, Пловдив, където, освен побоите в участьците, има паднали и човешки жертви. Противозаконното окръжно на м-вото на Вътрешните работи против свободата на събранията биде, наистина, формално отменено пред единодушния протест на всички опозиционни партии (без тесните социалисти), но фактически то се прилага от неграмотни кметове, пристави и стражари. Особено голяма е правителствената хайка против социалистическите агитатори и против народните учители. Управителният Комитет на Българския Учителски Съюз е отправил един енергичен протест до м-ра на народната просвета, за да иска неговото застъпничество за гонените и преследваните от полицията учители. Въпреки всички насилия, българските граждани, калени против всекакви несгоди през време на кръвопролитната война, проя-вяват една непобедима решимост да упражнят на 23 февруари достойно своите върховни граждански и политически нрава и задължения.

ПРОФЕСИОНАЛНА ХРОНИКА

От едно писмо от Швейцария, от др. Римате, секретар на швейцарското дружество на локомотивния персонал (Societe Suisse du personnel des locomotives) извличаме, между другото, следното:

„Вън от организацията на машинния персонал, в Швейцария съществуват още:1.Един съюз на швейцарския влаков персонал (нач. Влакове, кондуктори и спирачи).

2.Съюз от персонала на работилниците, депата, чистачи и въгленари.3.Съюз на чиновниците в канцеларии, по движението, телеграфисти, подържането,

експедитори и пр.Тия три сьюзи образуват заедно така наречения Картел на Швейцарски

железничарски съюзи, към който в скоро време и локомотивния персонал ще се присъедини. В тия съюзи са организирани около 30,000 железничари от държавните и частни железници. Всеки от тия съюзи е автономен, има свое собствено управление, свой секретарият, свой съюзен орган, правна защита и каса за подпомагане".

Ето как са „разцепени" нашите швейцарски другари!Държавните приходи от железниците през 1911 г. са били 27,674,494 лева. Разходите

са били 17,426,936 лв., значи една печалба от 10,247,558 лв. за една година. Най-много са приходите от стоки-около 16,100,000 лева., после от пътници - около 11,000,000 лв. и от багаж -около 500,000 лв.

Хераклийските въглища много неоснователно се сметат като кардивски при изчисление на икономическото възнаграждение. Че те не оставят много сгурия и че с тех леко се работи, това е безспорно, макар че и от тех има некои качества, които правят необ -ходимо чистенето на огъня по пътя. Повече ни интересува обаче техната калоричност. Тя е наистина малко по-голема от тая на пернишките, но е значително по-слаба от тая на кардивските. Несправедливо е, поради това, един тон хераклийски въглища да минават за един тон кардивски. И без това достатъчно обстоятелства има които превръщат икономич. възнаграждение в една фикция или даже в едно зло за болшинството от персонала. Ето защо, в правото сме да очакваме премахването поне на тая очевидна несправедливост.Едно малко нещастие сполете тия дни г-н Апостол Гешев, завежд. софийското депо. Нещастието за него е толкова по-чуствително, че то му е дошло доста неочаквано. Читателите ни знаят, че от 4-5 месеци насам ред премеждия минаха през главата на г-на Гешева. На неколко пъти краката му се клатеха и той самичък си знае какви сили небесни едвам успеваха да го спасят от детронация. Но... веднаж тиква на вода, дваж, на третия път се счупва. Счупи се, най-сетне, и тиквата на г. Гешева. Понеже на неколко пъти му се размина, той бе помислил, че е вече застраховани: против всекаква напаст и напоследък така през просото я ударил, щото г. Стоянов, който инък твърде малко му придирваше, намерил за благоразумно да се раздели със своя любимец, който и без това твърде много ядове му е причинил. Разделага е станала по един не особено приятелски начин. Както и да е, сега вече г. Григор Александров зае мекия стол на г. Гешева, а г. Гешев дежури на общо основание в депото, спомняйки си с болка на сърдце топлата канцелария и толкова много други работи покрай нея... Колко коварна е човешката съдба!

На изпитание ще бъде поставена, вероятно, самостоятелността на началника на тукашната тракция, с наближаването на 23 февруари, както преди 24 ноември м. г. Гос-подин Апостолов, м-р на железниците, който преди 24 ноември представи г-ну Стоянову списък от 10 - 20 неблагонадежни които да бъдат „интернирани" от София за изборния ден, ще поиска ли това и сега? Г-н Стоянов, който тогава се подаде на това престъпно вмешателство на един самозабравил се партизанин, ще се подаде ли и сега?

Забравен. Водоснабдителят в станция Земен, Петков, човек с техническо образование, който се числи още надничар в Соф. работилница, от 4 години не е повишаван. Правилникът за работилниците не се ли отнася и до тоя бедняк? Как е пропустнал това майсторският сьвет? Странното е, че за повишение го забравят, но за друго - не. Преди неколко време го преместват от Земен в Кюстендил. Не щеш ли, без всекаква причина пак го връщат в Земен, макар че има деца в кюстендилската гимназия — нещо, което неговият заместник нема. И сега той, с малката си заплата, неповишавана толкова време, требва да плаща и наем за децата си в Кюстендил. Тая несправедливост може да се избегне и требва да се избегне.

Комедията с изпитите за машинисти наново се разиграва. Тия изпити са били комедия винаги. Но от войната насам тая комедия добива още по-отвратителни форми. В 2-3 часа време да се изпитат 7-8 кандидати, повечето непознати на екзаменаторите, - кандидати, на които днес се съобщава, че утре ще се изпитват - без програма, без едно свесно ръководство, без едно предупреждение поне месец по-рано - това не е изпит, а поди -гравка с хората, подигравка със службата, подигравка най-сетне с науката. При такава една обстановка - да се изпитват 7-8 души наведнаж, вместо да се викат поотделно - често пъти може да се случи щото за най-подготвения кандидат който най-добре е отговорил, да се запази у екзаминатора впечатлението, че той е най-слабия, и обратно. Ценз, прослужено време - Вавилония и нищо повече. Викат се на практически изпит хора, работили по година, две и повече за машинисти. Господа от дирекцията, изпити за машинисти ли произвеждате,

или наистина комедии разигравате?Сп. „Съвременна Мисъл", кн. I год. IV, се получи в редакцията, със следното

съдържание:Стихове в проза, от Робиндранат Тагоре и Н. Чехларова.- Стихове от Хр. Цанков-

Дерижан, Борис Йоцов и Велика Иванова. - Страхил, балада от Н. В. Ракитин, - Три Приказки от Ст. Загорчинов - Г. Райчев: Картал тепе (разказ) . Ив. Ст. Андрейчин: Омайваме (разказ) - Д-р Осип Лурие: Писма от Париж (писмо XIII) -Хр. Г. Попов: Войната и капиталът.- Л. Протич :Ив. Попов и В. Кирков (по случай техния юбилей). - К. Коно ва Българката през освоб. война Я. Сакязов: Българската политическа мисъл. Ал. Божинов: ху-дожествените изложби в София.- Стеф. Манов: Първият период на пропорцията в България. - Из чуждите спис. и вестници.- Общ преглед. - Из чужбина. - Критика и библиография. -Литературни и научни новини.

Другари, не забравяйте своя дълг към организацията - внасяйте редовно вноските си!

Обявления се приемат по споразумение

Организация на машинистите и огнярите по БДЖОкръжно 4София, 27.2.1914

До всички групи и отделни членове на организацията

Другари!За сведение на групите относително подготовката на конгреса, Управителният

комитет взе решение да ви съобщи следното:За делегати ще се приемат само изправни членове на организацията, които имат най-

малко три месеца членство. Всички групи требва да изберат в най-скоро време своите делегати и да съобщат имената им на Управителния комитет най-късно до 1 април, за да може да им се издействува отпуск. Грижата за пътни разноски ще има всеки делегат сам или групата, която го изпраща.

Изборите за делегати стават с тайно гласоподаване. На всеки 10 души членове се избира един делегат. Всеки делегат може да бъде натоварен с два мандати и ще има два гласа. Заедно с имената на делегатите изпращат се и редовни пълномощни от групите, подписани от цялото настоятелство. Групи, които не са се издължили към касата на ор -ганизацията напълно, нямат право на участие в конгреса.

От Управит. Комитет

Доброволни помощи за фонд Локомотив

...........................От Брой 3 412.50 лв.От София: К. Стоянов II - 9.50 лв, Панайот Белелиев 5 лв., Вър. Петров 5 лв., Ив.

Кръстев 5 лв., П. Виденов 5 лв., Ст. Манолов 5 лв., Илия С. Иванов 3 лв., Ив. Илиев 3 лв., Дим. Николов 3 лв., Юр. Марков 3 лв., Д. Камбуров 3 вл., Ив. Николов 2.50 лв., Бог. Танев 2 лв., Г. Гърличков 2.50 лв, Пер. Атанасов 1 лв., Ив. Стоянов 1 лв., Н. Видинлиев 1 лв., Мих. Панайотов 1 лв., Дим. Костов 50 ст., Ст. Кузев 50 ст., Д. Георгиев 4.20 лв.

Отъ Г.-Оряховската група: Ст. Воденчаров 2 лв., П. Сейреков 2 лв., Тр. Стоянов 50 ст., Т. Я. Гагов 50 ст., Йор. Маринов 20 ст.

От Русенската група : 19.60 Всичко: 499.00 лв.

Организацията и нейните задачи

Малкото време, което ни остава до конгреса, пречи, както и миналия път се каза, да бъдат разгледани всички точки на дневния ред. От друга страна, крайно необходимо е едно всестранно и спокойно обсъждане, сериозно разглеждане поне на основния въпрос, пър вата точка от дневния ред: Организацията и нейните задачи. От правилното разрешение въпроса за основите на нашата организация ще зависи и нейното бъдаще. И нам се струва, че добре би било, ако управителният комитет бе поставил на разглеждане в софийската организация най-напред именно тоя въпрос. Наистина, ние имаме платформа, но тя е за ръководене орга-низацията до конгреса. И въпреки разясненията на др. В. П. в трите негови статии, все пак тя не е достатъчно ясна и може да търпи различни тълкувания. Също е и с директивата, която заедно с устава е приета по принцип от соф. група и при изработването на която комисията без съмнение е имала за ръководно начало платформата. И понеже основите на нашата организация ще са платформата, директивата и устава, от които зависи и нейното бъдаще съществувание и развитие, нуждно е когато ги разглеждаме, да бъдем последователни и без страх да теглим правилни заключения от приетото веднаж начало.Преди всичко, централният пунктъ на платформата се нуждае от една малка корекция, за да стане тя такава на модерното свободно синдикално движение. Още по-голяма корекция изискват разясненията, изводите, за да не бъдат в противоречие с основния пункт. Най- съществената точка от платформата, имено неутралитет към политическите партии, е окарикатурена, както в разясненията на др. В. П. така и в директивата. Но да цитираме. В. П. казва: „Ние мислим, прочее, че класова борба може да се води и без политика, в тесен смисъл на думата, поне докато няма една-единна политическа представителна на пролетариата в страната ни". А в директивата се казва : „Поради особените политически условия в страната ни, организацията застава на почвата на политическия неутралитет към всички партии", (к. н.). „Особените политически условия" сигурно произлизат от нямането на „една-единна политическа представителка на пролетарията". Стане ли тя „една единна" — политическият неутралитет ще отиде по дяволите. Това не може да бъде. Политическият неутралитет на организацията ще бъде необходим и в бъдаще не по-малко отколкото днес. Той е основният камък на свободното синдикално движение и то по това именно се различава от партизанскигв синдикални секти. Без да развиваме мисълта си по-нататък, ще направим само една уговорка: Политическият неутралитет на организацията като цяло не бива по никой начин да се смесва с реакционното и вредно учение за политическата индиферентност на отделния неин член. Нека това добре да се запомни.В директивата се казва : „ . . . могат да бъдат членове на организацията, без да се гле да на техните политически убеждения ... и пр." Е добре, с какво право ще се иска от членовете с други полит. убеждения да подкрепят напр. соц. дем. партия щом тя стане единна? С други думи, може ли една свободна професионална организация, да иска, да заставя своите членове да подкрепят която и да е полит. партия ! Нещо повече, ние требва да бъдем последователни, както в запазването полит. неутралитет, така и в изработване на директиви, устави и пр. - всичко требва да нагаждаме така, че да хармонира именно с възприетия основен принцип. А сега, какво виждаме? Четем платформата, директивата, устава, (проект) и на всеки ред срещаме: „класово възпитание", „класова просвета", „класово повдигане" и пр. „класови" безсмислици до втръсване. Като че ли възпитание, просвета и пр. не може да се дава на членовете, ако няма пред тех прилагателното „класово". Ние не знаем, какво влагат авторите в това свещенно понятие. Според нас, то може всякак да се тълкува и различно съдържание да му се влага. Мнозина разбират, може би криво, че понятието класово означава социалистическо И ако това съдържание влагат авторите на платформата, те си противоречат, или най-малко искат да мамят себе си и дру-гите. Нашата свободна професионална организация, струва ми се, не може и не бива да занимава членовете си с учението на коя и да е полит. партия. Партиите имат своите клубове, гдето всекой е свободен да отиде и да изучава доктрините им. Друг е въпроса за възпитание изобщо, за всестранна просвета и т. н. Ето защо, това понятие „класово" е

излишно, не нуждно, още повече, че се тълкува различно и нищо няма да допринесе където и да се постави. Предвид на всичко това, според мен необходимо е ревизия, една поправка на платформата, директивата и устава в смисъл, за да хармонират с принципалното, главното становище на нашата организация - политическият неутралитет, който е в основата на всички модерни масови свободни професионални организации. Н.

Държавна застраховка

Между исканията, с които учредителния конгрес ще се занимае, е и това за държавна застраховка при злополука и инвалидност.

Важността на въпроса изпъква още от пръв поглед. Застраховка от страна и със средства на Държавата, това значи, при нещастен случай, било при смърт, било при осакатяване във време на изпълнение служебните ни обязности, нашите семейства да бъдат обезпечени материално, да не бъдат оставени на лишения, глад и мизерия. Условията, в които сме поставени да работим, са от такова естество, че ние винаги се намираме пред една неизвестност за нашия живот; винаги единият ни крак е в гроба. Маса примери из всекидневния живот говорят за опасностите, на които сме изложени. Държавата, на която със своя усилен труд създаваме богатства, е длъжна и требва да се занимае с тоя важен въпрос. Един закон за държавна застраховка, който да съдържа ефикасни гаранции и който да засяга всички държавни служащи, в частност нашия персонал, е една необходимост, на която ден по-скоро требва да се отговори. Действително, има закон за инвалидните пенсии, но той е един дребен палиатив и нищо повече. Той не ни задоволява, защото принуж дава заинтересуваните да се разтакат по хиляди всевъзможни митарства, тежки и унизителни, докато им подхвърлят като подигравка една просешка пенсия от 15 или 20 лева. А едно 4-5 членно семейство с някаква си помощ от 15-20 лева е обречено буквално на глад и мизерия. В страни с много по-назаднала култура има създадени закони, които гарантират що годе труда на държавния наемник, но демократическа България в това отношение стои много надир.

Държавната застраховка засята не само нас, тя е искане на цялото железничарство, на цялото държавно наемничество. Едно общо искане, което само с общи усилия ще може да се реализира. То е необходимо, навременно и належаще. Нужно е само искренност, преданност и желание за творческа работа. Ето едно благородно дело, в усилията, си за което машинният персонал ще се възпита, ще извлече поука за начина, по който трябва да насочи своите борби за подобрение трудовото си и материално положение. Прочее, нека нашата организация бъде първата, която да повдигне решителен глас за държавна застраховка при злополука и инвалидност. Нека делегатите на предстоящия ни конгрес се проникнат от важността, навремеността на това искане и със своя вот да датат едно разрешение на въпроса. Ив.Д.

Косвеното възнаграждение(Едно мнение)

Ето точка от дневния ред на конгреса, засегаща един вьпрос от необикновенна важност. Едновременно с това, едва ли има друг вьпрос, по който другарите да имат толкоз различни схващания.

Косвеното възнаграждение само по себе си е работа на парче. А работата на парче е една система пагубна. От дълги години работниците в другите страни, па и у нас, водят борба за премахването работата на парче. Действително, косвеното възнаграждение при нас е в една по-примамлива форма и не се чувствува така силно, както работата на парче в другите професии, напр. обущарската. С това се обяснява именно и не особено голямото желание у мнозина другари да се борят за неговото премахване. Но, и противниците и привържениците му в края на краищата не могат да не признаят, че то е едно зло. Ще посо-

чим накратко некои от лошите страни на тая система на заплащане нашия труд, за да стане по-ясно че тя наистина е едно зло и че требва да се борим за премахването на кос. възнаграждение и заменяването му (със съответна определена сума, прибавена кьм заплатата на пътуващия персонал.

Първата и може би най-главна злина е, че то кара персоналът да работи пресилено, последствията от което всеки знае добре, всеки ги е почувствувал: умора, изтощение и накрай заболяване. Друга не по-малка злина е нееднаквото възнаграждение за всички, вследствие на което се явява едно негодувание и един антагонизъм. Ту явен, ту скрит, тоя ангагонизъм не ползува нас, а ползува нашия господар.

Не ще се простираме повече. Само двете изтъкнати обстоятелства са достатъчни, за да стане очевидно, че се налага едно искане и една борба по въпроса за косв. възнагражде -ние. Синдикалният деятел и борецът, обаче, при начертаване на известно искане и при обмислюване средствата за неговото реализиране, неминуемо се натъква и на въпроса за противодействието на своя противник. Ако за нас косв. възнаграждение е едно зло, за дирекцията напротив,то е един „свят и неприкосновен принцип", от който така лесно не ще се откаже. Когато прочее казваме, че косв. възнаграждение е зло и требва да се премахне, требва в същото време да се справим с действителността и да видим, първо, дали можем го премахна, и после, веднаж премахното при днешните условия, дали нема да доведе обратни на очакваните резултати. Не е достатьчно да издекламираме, както правят другарите „транспортисти": Косв. възнаграждение е зло, искаме неговото премахванеи да чакаме. Действителността говори, че премахването му не е лесна работа, а иска организирана сила, иска още популяризация в самите наши редове, и това требва да се стремим на всека крачка систематично да вършим. За да премахнем косвеното възнаграждение се чувствуваме слаби оргазиционно от една страна, а и липсва ни подготвен персонал, който да възприеме една такава реформа да се приспособи и да извлече полза от нея. По тоя начин компромисът сам по себе се налага, всяко косв. възнаграждение не може да се премахне, то обаче може да се реформира. С реформи в косв. възнагр. ние се доближаваме кьм нашата по-далечна цел - неговото премахване, условията за което така постепенно ще се подготвят. Така требва да действува всека професионална организация. Как да стане това реформиране? Според мен, ето как :

1. Като се изравни косв. възнаграждение (километр. и иконом.) на огнярите с това на машинистите.

2. Като се изравни километрич. възнаграждение между товарната и пътнишката служби.3. Пресмятането на икономията от въглища и масло да става за целата мрежа, изобщо, и

разпределянето й да става пропорционално според пропътуваниге километри от машиниста и огняра, безразлично с каква машина. Както всеки вижда, това е една реформа, която дирекцията нема основание да я отхвърли, защото тя нищо не губи; от друга страна, това е една реформа, която по-справедливо разпределя косвеното възнаграждение и - което е най-важно - премахва наведнаж причината на грозните разправии и гонения между другарите за въглища, за пощ. машини, влакове и пр. на които всеки ден сме свидетели.

Нека другарите сериозно се занимаят с тоя важен и деликатен въпрос, нека го разгледат в своите събрания, за да могат делегатите, осветлени достатъчно, да се явят тълкуватели на желанията на големото болшинство свои другари и да му дадат в конгреса най-правилното разрешение.

Пловдив, февруари 1914 г.Сп.Найденов

Из живота на организацията

Русе. 10.1.1914 г. И в нашия край се основа група от организацията на машинистите и огнярите по Б. Д. Ж. Имаме записани досега 50 члена. Избраха се следните другари за настоятелство: Гр. Коцев (маш.), председател; М. Карамаждраков (маш.), секретар; А.

Ствфапов (маш.), касиер и К. Ив. Динков (огняр), дописник. На 8. I. т. г. имахме събрание по повод отстранението на др. Никола Евгениев, член от нашата група. Събранието се

(продълж.на Устава)

Устав (проект)На организацията на машинистите и огнярите по БДЖ

Чл. 18. Секретарят води и подписва делата, сношава се с групите и им дава упътвания. Пази печата и съставя подробен отчет за конгресите. Касиерът получава всички постъпили суми, води касовата книга, пази имуществата на организацията, избира си бирници и отговаря за тех, както въобще за всички финансови нередовности.

V. Каса.Чл. 19. Касата има следните приходи : а) от вписен внос, б) от редовни членски вноски,

в) от вечеринки и забавления, г) от частни волни пожертвувания.Чл. 20. Касата има следните разходи : а) подпомагане на членовете; б) заплата и

командировки на длъжностни лица, в) за канцеларски нужди, наем, осветление и отопление, г) за фондове, непредвидени, е) разходи по конгресите и д) вноски в касата на Железничарския Съюз.

Чл. 21. В касата на общия Железничарски Съюз организацията внася 5 % от постъпленията за членски вноски, от денят, когато бъде приета в съюза.

Чл. 22. Касата е една - централна. Групите внасят своите приходи направо на касиера на организацията с подробна ведомост и получават разписка за това. Касиерът на организацията не държи повече от 100 лв. у себе си; останалата сума се внася в некое кредитно учреждение за сметка на организацията.

VI. Контролна комисия.Чл. 23 Дейността на Управителния комитет се контролира от Контролна комисия, която

се състои от трима души и се избира в конгреса по за една година.Чл. 24. Контролната комисия е длъжна да контролира делата на настоятелството най-

малко веднъж в тримесечието и да съставя за това нужния протокол.Чл. 25. Контролната комисии номерира всички кочани и квитанции изходящи от

организацията, като ги заверява и държи сметка по тех.Чл. 26 Контролната комисия разрешава и всички недоразумения между отделни членове,

или между тях и управителните тела на групите и организацията; нейните присъди подлежат на обжалване пред конгреса, като пред последня инстанция.

VII. КонгресЧл. 27. Върховното учреждение на организацията е конгресът. Той се свиква всека

година през летото, като датата му се определя най-малко три месеца по-рано от Управителния комитет. Конгресът изслушва отчета на Управителния комитет, избира нов такъв или дава мандат на стария, разглежда всички въпроси, които Управителният комитет постави на разрешение.

Чл. 28. Групите, които не са изпратили отчет най-малко за предпоследното тримесечие до конгреса и не са си уравнили сметките - нямат право на представителство в него.

Чл. 29. Когато по извънредни причини не може да се свика конгреса, а се налагат важни реформи или решения, Управителният комитет тогава прибягва към референдум, като решението на 1/4 от членовете е задължително за всички.

VIII. Общи разпоредби.Чл. 30. Организацията има елипсовиден печат с надпис: „Организация на машинисти и

огняри, Б. Д. Ж." наоколо, и „София" отдолу. В средата има локомотив.

Чл. 31 Организацията приема за свой праздник 20 декември.Чл. 32. Уставът се приема и изменява в конгресите и то ако пожелаят 2/3 от делегатите.Чл. 33. Организацията ще се старае да действува и да направлява устава си в унисон с тоя

на Железничарския Съюз, доколкото се отнася до общите интереси на целия железничарски персонал, не противоречащи на професионалните интереси на нашите членове, също и на принципите на нашия устав.

Чл. 34. Организацията задължава управителните тела да работят за влизането на организацията ни в Общия Железничарски Съюз на федеративни начала, като се запази пълната автономност на организацията.

Чл. 35. Организацията ще се бори сама според силите си за професионалното подобрение на членовете си. При нужда, ще се обръща за подкрепа към Железничарския Съюз, като ще дава и нему своята.

Чл. 36. Ако организацията се разтури, имотите й се капитализират и предават в кредитноучреждение до възобновяването й. Ако това не стане до 15 години, капиталите се предават на Железничарския Съюз. (Край)

занима със случката и намери, че той не е виновен за сблъскването на тендера на лок. 718 и другия идящ от гарата, защото той е бил крайно уморен и болен, а е било и много тъмно. Освентова, самият обръщател е бил пропаднал, та често е ставало неправилно закачване, за което неможе да бъде виновен персонала. Затова настояваме най-енергично да ходатайствате за възвръщане на работа на отстранения колега. Събранието се занима също и с въпроса за въглища за домашно употребление. Семействата ни мръзнат посред зима. Искаме настоятелно да се изпратят веднага въглища, на първо време поне 50 тона. Дирекцията требва да се загрижи за своя персонал, ако иска и той да изпълнява съвестно своите задължения. х.

Б Р. Тая дописка, изпратена още преди повече от месец, закъсня с напечатването си, поради много материял..

София. На 25.1 1914 г. има настоятелствено събрание, в което се определи датата и дневния ред на учредителния конгрес, също и проектираните искания. Издаде се специално окръжно № 3 по този повод. - На 27.1 имаше организационно събрание. Присъстствуваха всичко 40 души. Реши се да се изпрати комисия да протестира за трети път пред Дирекцията за свалените машинисти и огняри. На 5.2 има също организационно събрание. Присътствуваха 45 души. Занима се с точка 1 и 2 от нашите конгресни искания, приложени към точка 3-та от дневния ред на конгреса. По първа точка групата реши: Да искаме представителство в дисциплинарния съвет по равно число от всички служби, с решающ глас и да се избират от персонала. По точка 2., работното време, взе се решение: Работното време да не трае повече от 10 часа, като се счита от качването до слизането от машината. Почивката в оборотните депа да бъде най-малко 12 часа, а в тия на постоянното местожителство - 36 часа. Да се избягва нощната служба, но в никой случай да не бъде 2 нощи подред. На 11.2 организационно събрание. Разгледа се точка 3-та от исканията ни. Реши се: Раздаването на машините да става по абсолюно старшинство, по клас. Огнярите с ценз за първа категория да пътуват с всички видове машини, понеже требва да преминат стажа, а тия без тоя ценз - също по старшинство. Участъците за пощенската служба да се разделят до Г.Оряховица и до Пловдив, а за товарните - до Плевен и Сарамбей. Да се дадат пощенски машини в Г.Оряховица и Варна. Събранията се посещават много добре и стават доста оживени разисквания.

Русе. Секретарят на групата си подаде оставката понеже заема началнишка длъжност в депото. На негово место се избра др. М. Таласъмов. Изобщо тука работата върви доста добре. Интересът към организацията е очевиден за всички. Изпращаме сумата 150 лв. за касата на организацията.

Г .Оряховица. Работим добре. Ще гледаме да не останем назад от другите. Почти целият машинен персонал при депото е организиран при нас. - Изпращаме в касата на организацията сумата 49.20 лева. Ще изпратим и сумите, които постъпят впоследствие.

Перник. Целият ни персонал е организиран и много живо се интересуват от живота на

организацията. Изпращаме ви 44 лв. с приложен списък.Бургаз. Групата, която брои 27 члена, има събрание на 9.2 за избиране ръководни тела.

Избраха се: председател Д. Димитров, подпредседател Ив. Бочков; секретар Д. Николов, касиер Т. Балабанов; съветници : Ив. Рандев, Ст. Панайотов и Т. Димитров ; контр. комисия: Н. Грозев, Зах. Гешев и П. Георгиев. Наст. на вестника Н. Стоянов. Ще ви държим в течение надеятелността и живота на групата и обещаваме пълна подкрепа на организацията. //.

ИЗ ЧУЖБИНА

Стачката на механиците от параходната компания „Месажери Маритим" в Марсилия е прекратена, след 15-дневно траяне, на 24 т. м. Изравнението на конфликта се дължи главно на намесата на правителството в лицето на французкото министерство на марината. На няколко пъти старанията на правителството са били осуетявани. На 21 м.м. м-рът на марината, Монис, е предложил на делегатите на стачниците да се съгласят на един арбитраженъ компромис между тях и компанията, но стачниците отказали. На другия ден префектът на Марсилия получил нови инструкции от г. Мониса, с които се уясняват некои точки от проекта за арбитража, който арбитраж така ставал по-приемлив за стачниците. Механиците се занимали с тия предложения и решили да приемат арбитражния компромис. Арбитражът ще се състои от по 2 делегати на персонала и на компанията, които четирима ще се споразумеят за суперарбитра. Механиците искат, щото решенията на арбитража да имат валидност две години.

Ако конфликтът е траял още некой ден, имало е опасност марсилският порт да бъде обхванат от едно общо движение, тъй като, възползуван от обстоятелството, и останалият персонал из параходите (прислугата в рестораните, в кабините, матросите и пр.), изработил на свой ред известни искания. Верва се обаче, че с прекратяването стачката на машинистите и на това движение ще се тури край.

Железничарски пенсии във Франция. На 26 м. м. една делегация от транспортно-работническата федерация се е явила пред французкия м-р президент Думерг, за да протестира от името на междусиндикалната конференция на федерацията против забавянето на законопроекта за пенсиите на „малките железничари" (железничари от второстепенните линии). М-рът е обещал на делегацията, че ще настои пред сенатската комисия да ускори внасянето на проекта. Той е декларирал, че правителството ще подържа в Сената законопроекта, приет вече от камарата, и ще настоява за неговото разглеждане преди парламентарните ваканции.

Делегацията е предала тия декларации в конференцията, която е гласувала един дневен ред, в който „взема акт от обещанията на г. Думерга" и отлага прилагането на 24-часовата стачка, принципа на която е бил възприет в Хаврския конгрес. При все това, делегатите са дали мандат на федералния комитет, в случай че дадените обещания не бъдат удържани, да избере удобния момент, за да обяви една обща стачка от 24 часа като първо предупреждение.

Още две думи за изпитите

Нашата бележка в миналия брой за начина, по който се произвеждат изпитите за машинисти, не се харесала на г-н подначалника на тракционното отделение, Вл. Каракашев. Всеки е свободен да харесва или да не харесва това или онова. Ще ни позволи, обаче, г-н Каракашев, да забележим, че начинът и формата, които той е избрал за да изкаже своето незадо-волство, съдържат нещо недотам почтенно. Смущението на всеки, който се явява на изпит, и без това е достатъчно голямо. Нуждно е, значи, изпитвачите да се погрижат да успокоят кандидатите. Вместо това, г-н Каракашев счел за нуждно да внесе още по-големо смущение в душите на една група кандидати за изпит, от които намерил за уместно да иска нещо като обяснение за писаното в „Локомотив".

Не ви ли минава през ум, г-н инженер, че хората, към които се обръщате и то в един тол-кова деликатен за тях момент, не са може би дори и членове на организацията ни, нежели да се

държат отговорни за писаното във в. „Локомотив"?Независимо от това, ние имаме достатъчно основания да мислим, че и сам г. Каракашев

не е възхитен твърде много от начина, по който се произвеждат изпитите. Но неприятно е да чуем от други истината, макар вътрешно сами да я чувствуваме.

Наскоро ние ще се занимаем по-обширно с тоя въпрос, за да посочим какви реформи требва, според нас, да се въведат в изпитния институт. За сега ще кажем, че реформи значителни са нуждни и че докато тия реформи не се въведат, изпитите наистина ще бъдат само една формалност или една комедия, което е едно и също. Нека не се плашим от думите. Нашето единствено и изкренно желание е да се направи всичко, или поне възможното, за да се тури край на комедията. Ако от страна на отговорните места забележим сериозни усилия в това направление, ние ще бъдем първите, които ще ги поздравим.

Условията на нашия труд

Анархията в гара Бургас не е от вчера. За нея и друг път е писано, но положението из ден в ден се влошава, а дирекцията и нейните органи спят сън ненробуден. Мъчно може да се каже, че и г-н Филев спи. Не спи човекът, но какво може да се иска от него, когато има да се грижи за толкова много лозя и чифлици? Можеш ли да бъдеш добър чифликчия и началник на една голяма станция едновременно? От време на време прелитат насам всевъзможни ревизори, контрольори, инспектори и др. дирекционни птици, но попитайте ги какво ревизират, какво инспектират, какво контролират, и те сами немогат ви каза. Всичко, в края на краищата, върви по старому; старите неуредици стоят, нови се прибавят и когато, вследствие тия очевидни за всекиго неуредици, стане „нещо", всички се нахвърлят върху тоя, които най-малко е виновен. Най-често това е некой машинист.

От старата гара до порта влаковете 16 и 28 има да минат не по-малко от 10 стрелки. Как мислите се осигурява пътя на тия влакове, особено на 16, който пристига сега в 9 ч. веч. ? По един много прост начин, на който не само европейците, а и американците биха завидели. Ще каже некой: като се запалят всички стрелки. О, не, в Бургаз осветляването на стрелките е строго забранено. За по-голема гаранция, фенерите на всички стрелки са свалени. Нещо повече: за да бъде тъмнината по възможност абсолютна, има строга заповед да не се палят и бензиновите лампи в гарата, диреците на които великолепно стърчат. На никоя стрелка не се поставя стрелочник, а за централизиране на стрелките е смешно и да се говори. Как тогава се осигурява минаването през тоя лабиринт от стрелки и линии на влаковете 16 и 28? Като се скрие един стрелочник във фургона - едно чисто бургазко изобретение. Не вреди, че по стрелките нема стрелочници, че постоянно маневрират две бригади между гарата и порта и че нито един фенер не е запален. Щом има във фургона скрит стрелочник, който да „придружава" влака до порта, машинистът требва да бъде спокоен и да кара без страх напред. Ако от някъде некоя маневра забърка патя, щом зърне насреща си влака, веднага бега да се скрие, защото знае, че във фургона е скрит страшния стрелочник - и стрелката сама се обръща! За жалост, има няколко стрелки още недостатъчно дресирани. Такава е стрелка №11, която през ноември м. г. стана причина вл. 16 да влезе в линия с вагони и да стане една малка катастрофа от сблъскването на машина № 20 с вагоните. Виновникьт, разбира се, на часа се намери. Той бил машинистът от вл. 16, който бе „примерно" наказан!

Преди 2 седмици е щяла да стане още по-грозна катастрофа с човешки жертви. Един пътн. влак бе пуснат в линия с извадени релси, и само благодарение бдителността на машиниста Драгов катастрофата е била избегната.

Не стига, дето маш. персонал от вл. 28 и 16 е блъскал 10 часа път от Пловдив до Бургаз, не стига дето виси по половина час на порта докато разтоварят, за да върне композицията в старата гара, но почти всеки път го заставят да чака по 20, 30 и повече минути на прелеза, докато му освободят линия, за да остави композицията. За някого това може да е „дребулия", но за машиниста и огняра не е, още повече че то може да се избегне много лесно, стига г-н Филев да си спомня от време на време, че той е оставен в Бургаз да бди за редът и за интереса на служ-бата. Ако той сам е забравил за това, има дирекция, която требва да му го припомни. Ние знаем,

че има пречки, които немогат да се преодолеят. Но ние знаем, че напр. неосветяването на гарата и незапалването на стрелките се дължи единствено на престъпното нехайство на нач. гара Бур-газ, което нехайство вече доста скъпо струва на държавата. Ние знаем, после, че при наближава-нето на влаковете маневрата трябва да спре и стрелките да бъдат оправени и че това много лесно може да се постигне с помощта на телефона, а не да се праща стрелочника чак до гарата да се осведомява за влаковете. Ние знаем, най-сетне, че неможе да се очаква ред и оправия и навременно извършване на маневрата в Бургаз до тогава, до когато нач. гарата и тези недостатъчни маневрени машини ги е обърнал на собствени автомобили, за да го карат, него и г-жата му, до порта, било на театр, било на пазар, и да го чакат по цели часове. х.

ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА

Законодателните избори, станали на 23 м. м., се извършиха при насилия, на каквито българските граждани отдавна не са били свидетели. В градът Пловдив терорът на шайките, подпомагани от полицията, е достигнал размери просто невероятни. Работата е отишла до там, щото работниците от ж.-пътното депо и от другия персонал в гарата не са смеяли неколко нощи под ред да си отидат в къщи. Въпреки всичко това, правителството на либералите излиза от тия избори почти толкова незакрепнало, колкото и на 24 ноември м. г. Точните изборни резултати оше не са известни. В некои села на Вратчанския, Пловдивския, Плевенския и Струмишкия окръзи ще станат в неделя, 2 март, допълнителни избори. Какъвто и да бъде техния изход, правителственото болшинство в новата камара в никой случай не ще бъде по-големо от 8-9 гласа. В това болшинство обаче ще влизат и гласовете на министрите. Положението става още по-интересно пред вид на обстоятелството, че в това незначително болшинство влизат и десетина турски депутати, избрани от Гюмюрджинско, които сами не се считат поданници на царство България, а такива на „Западна Тракия". Избрани по настояванията на младотурския комитет и правителството в Цариградъ, те и за напред ще определят своето поведение в зависимость от цариградските наставления.

Значително засилена, почти двойно, се явява в новата камара партията на демократите, с 26-28 депутати. Народняците и цанковистите тоже излизат с едно увеличение от по трима души. Мандатите и на двете социалистически партии са спаднали с по 7-8, макар че гласовете им са почти запазени. По тоя начин, докато по-рано в камарата заседаваха 37 соц. депутати, днес те ще бъдат 20-22. Макар, че спадането на мандатите, при пълното почти запазване на гласовете, нема големо значение, ще забележим, че и тия резултати са предостатъчни като се вземе пред вид, че соц. партии беха прицелна точка на правителствените насилия през време на изборната борба.

Ще бъде ли съдбата на новата камара по-друга от тая на предшествуващата и ще можем ли да очакваме от нея грижи за нашата съдба, това скоро ще се види.

Карл Легиен в София

Многобройните опитити за обединението на българските социалистически партии и на синдикалните съюзи са се завършвали винаги досега безуспешно, благодарение единствено на твърдоглавието на тесните социалисти. Целият работнически интернационал неколкократно е отправял апели към двете страни, но тесните социалисти, които инък са големи интернационалисти, не го бръснат за слива, защото били по-умни от него. Интернационалът обаче още не се е отчаял. За да се запознае по-добре с българските работи, да проучи на самото место причините за синдикалното разцепление в България и да направи още един опит за обединение, секретарят на синдикалния интернационал в Берлин, Карл Легиен, депутат от Германския Райхстаг и председател на Генералната Комисия на синдикатите в Германия, ще пристигне на 4 ид. м. април в София.

Ние мислим, че тълкуваме чувствата на всички наши читатели, изказвайки тук горещото желание, щото трудът на международния секретар да не отиде напусто. Знаяйки безусловната готовност на обединения синдикален съюз да направи всички отстъпки в полза на пълното

синдикално обединение, нека се надеваме, какво и ръководителите на тесносоциалистическия синдикален съюз ще разберат най-сетне, че требва да напуснат досегашната си непримиримост. Интересите на българския работник лежат в обединението и престъпление върши всеки, който му пречи в името на некакви фиктивни „принципи", зад които всъщност се крие само престъпния инат на безскрпулни ръководители.

Неизмеримо е благотворното влияние, което едно евентуално синдикално обединение би указало в средата и на железничарското движение. Но за да приветствуваме дохаждането на Легиена в България, ние, железничарите, в частност машинния персонал, имаме още едно специално основание. То възкръсва в паметта на всички ни ония велики услуги, които син-дикалният интернационал, чиито секретар ще бъде гост на България, указа на българските железничари през време на техната неравна борба от 1906-907 г. Интернационалът, ръководен от Легиена, не само употреби всички средства, за да не позволи вербуването на стачконарушители машинисти, огняри, монтьори и котляри, каквито нашето правителство тър-сеше навред в Европа, но благодарение нему стачниците бидоха подпомогнати от една сума от 10-15,000 лева, изпратени от различни работнически организации вън от България. Карл Легиене един мощен и изкрен приятел на наемнишка България и тя с радост очаква неговото при-стигане.

ХРОНИКА

От редакцията. Повечето от материяла в тоя брой е посветен на разглеждане конгресните въпроси. Това ще бъде, вероятно, и с другите броеве до конгреса. От само себе се разбира, че авторите на статиите прокарват в тех само своите възгледи, които могат да не бъдат такива и на редакцията. Това се отнася еднакво за първата статия, както и за другите след нея.

Подозрително любопитство. Както се знае, от 6-7 месеца насам в Пловд. депо се въдвори нов режим. Новият режим е забележителен в неколко отношения, и върху него струва да се спрем по-надълго. За сега ще изтъкнем само, че от Пловдив ни се оплакват, какво създателят на новия режим, г-н Илия Шиваров, проявявал едно необяснимо любопитство към кореспонденцията на персонала. По-рано персоналът е получавал кореспонденцията си направо от пощенския клон при гарата. За цели, които никой не си обяснява, г-н Шиваров наредил писмата да се носят в канцеларията му. След като по тоя начин минат чрез тоя своего рода черен кабинет, „неинтересните" се захвьрлят при ремонтната книга, а по-„интересните" обикновенно се „забравят" и след 10-на деня г-н Шиваров самолично ги предава на андресантите. Ще забележим г-ну Шиварову, че той си е позволил една непозволена „операция" и че персональт има право да очаква от него да разпореди час по-скоро да се постави необходимата рамка за кореспонденцията, а не да се рови в частните писма на хората. За сега толкова.

Разпределението на работата между персонала и локомотивите в соф. депо е много несправедливо. Докато едни немат никаква почивка, други лежат по 2-3 дни. Докато едни правят по 4000 и повече км. в месеца, други се прозяват с 1500-2000. Не желаем да се бъркаме в работата на депото, но не е голема мъчнотия да се разпределят влаковете така, щото да нема тая голема разлика в километража и свободното време. По възможност еднаква работа, еднаква почивка за всички! Това е в интереса на службата, то е в интереса и на персонала.

Батакчилък. Машинистът Ст. Дишлиев и огнярът Ст. Вандев искат да знаят кои са причините досега да не им се изплаща добавъчното възнаграждение за работата им по постройката на линията Дъбово-Борущица от 10-й ноември до15-й декември 1912 г. Две години време ще стане оттогава, три рапорти са подавали, разписки за припадащата им се сума, изпратени от дирекцията на постройките, са подписвали, цела преписка се е създала, а парите ги нема и нема. Всека нощ ги сънуват и пак ги нема! Разбира се, тия пари отдавна биха се и забравили, ако те се дължеха на некой инжинер или нему подобен.

Но, някакъв си машинист и огняр - те могат да чакат. Те наистина твърде много чакаха. Лъже се, обаче „надлежното" место, ако си въобразява, че вечно може да се чака. Платете на хората, господа !

Сблъскването в ст. Белово преди 3-4 месеца между вл. 1 и 16 е на път да се забрави. Ди-рекцията, както знаем, си изпълни дълга: агентите й „изследваха", доложиха, уволниха машинистът Янко Станчев и минаха на дневен ред. Нема да пледираме за невинността на нещастния ни колега. Нека приемем, че той се е провинил в известно опущение. Но за всеки, който има представление за обстановката на ст. Белово и който познава обстоятелствата на катастрофата, е ясно, че, ако опущението на машиниста има известните печални последствия, дьлжи се на нещо друго. До тогава, докато има станции като Белово, Сестримо, и пр. където, за да установиш влака пред гарата, требва да заминеш дистанц. колче, катастрофи като беловската не бива да зачудват никого. Незначителното опущение на машиниста е нищо в сравнение с престъплението на ж.-пътната дирекция. Движението ще се гарантира срещу подобни катастрофи не с уволнението или наказанието на машиниста, вината на който е, че е искал да установи влака пред станцията; тая гаранция ще се добие, като се премахнат условията, които правят, щото катастрофите да са в зависимост от това - дали влакът е един метър или даже един сантиметър назад или напред. Немаше да стане катастрофата, ако южната стрелка в Белово не бе до самата станция. Ще почерпи ли ж.-пътната дирекция урок от бельовския случай?

Инженерски капризи. На 11.1 т. г. с вл. 16 машинистът Ал. Маринов пристига в пристанището Бургаз. До като да се разтовари пощата и багажа, той отива в насрещните бараки за да си вземе провизии, защото такива в тракцията нема. С композицията требвало да се върнат за тракцията инженерите Михайлов (нач тракция Бургаз) и Тихолов. Тия високопоставени персони не могли да почакат 2—3 минути, ами щом разтоварили пощата, качват се на. машината и връщат сами композицията в старата гара. По тоя начин, за кефа на двама инженери, които от немане на работа се чудят що да правят, машинистът е бил принуден после 2-3 км. да върви пеши, от пристанището до депото. Но и това се видело малко на двамата благородници, та поискали и друго наказание за машиниста. И той е бил глобен със „скромната" сума 45 лв., една пета от месечната му заплата. Уверяват ни, че г-да Михайлов и Тихолов били сега крайно доволни, като че са извършили некое свето и богоугодно дело. Ние пък мислим, че те са извършили чисто и просто един скандал, от който требва да се срамуват. 45 лева, за един инженерски каприз!

Другари, не забравяйте своя дълг към организацията — внасяйте редовно вноските си!Печатница „Просвещение" — ул. Левски, 21

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------НАШИЯТ ОТГОВОР

Кога по-силен, кога по-слаб, кръстосаният огън на нашите съседи отляво и отдесно, започнат още от момента на основаване организацията ни, никога не е прекратявал своето действие. На залповете от двойната канонада обаче ние не сме считали за нуждно твърде да се обаждаме, едно защото ги очаквахме и, друго, защото те, унищожавайки се взаимно един друг, нас твърде малко ни засягат.

Очаквал ли е някой, напр. че нашите революционни съседи отляво ще ни похвалят? Съмневал ли се е някой, че те ще си послужат с интригата, просташка, демагогска, за да парализират опитът на машинната професия да стъпи на собствените си крака ? Да си спомним само, през какви „фази" мина тесняшката интрига от октомври месец насам! В началото, както е известно, нашите „конкуренти", спекулирайки с невежеството на най-несъзнателните, се опитаха да дигнат тревога, като скроиха баснята, че създаването на организацията ни, според техните най-положителни сведения, било решено от управителния к-т на железничарския съюз и едва ли не от централния комитет на партията на широките социялисти. Ден-два след това, когато се разбра, че нито съюз нито партия имат хабер от всичко това и когато съюзът публично ни афореса, същите тия революционни базиргяни, без да им трепне окото, спряха продажбата на фалшивата стока с „положителните сведения" и извадиха друга още по-фалшива, като започнаха крокодилски плач за дето сме се „цепили" от „железничарството". Напоследък, изглежда, че и това остаре, та легендата за никакво си „завличане” в съюза отново е повикана

на помощ, за да плаши свраките.Похвали не сме очаквали и от страна на жел. съюз, специялно от страна на неговите

ръководители. Ласкаехме се обаче да вярваме, че, изказвайки формално своето неудобрение, другарите от Жел. Съюз, в различие от тесняшката озлобеност и сектантска ограниченост, ще проявят един по-широк поглед върху изгледите за бъдащето. За жалост, нищо подобно не стана. Железничарският Съюз, поне чрез своите ръководители, продължава още да се държи враждебно спрямо нас и да гради своите надежди върху нашето разкапване. Печални недоразумения на дългогодишни синдикални деятели са главната причина за тая враждебност, но и тук не липсва интригата. С едно злорадство, което възбужда изкренно съжаление, един отпървите хора на съюза е разпространявал „ужасната" новина, че в редовете на нашата организация имало „хъръ-мъръ", което означавало, че песента й е изпета! Какво ще спечели съюзът и движението въобще от една подобна евентуалност - тоя “дребен” въпрос очевидно никак не занимава ратникът за железничарското организиране. Друг един негов побратим, в неколко свои статии в „Жел. Борба", покрай инък хубави некои приказки, с всичкия си ум се провикна буквално така (бр. 7 на „Ж. Борба"):

„Тракционната организация, която е още слаба, има интерес да получи от нас подкрепа, но която (?) ние не даваме и няма да дадем".

Разбира се, разбира се, др. Н. Д., щом така бакалски схващате тоя въпрос за „подкрепата", никой неможе да ви помогне. Бихме могли да кажем и ние нещо за силата на съюза и за слабостта на нашата организация, но щом наистина той е толкова силен, та не се нуждае от ничия подкрепа, що му требва наистина да си пилее силата?

При това положение на работите, какъв требва да бъде нашият отговор? Той е даден още в нашия позив през декември, даден е още в първия брой на „Локомотив", даден е в нашата платформа, в нашия проектоустав, в разясненията на платформата, във всичката наша досегашна деятелност. Ще повторим това, което още в първия брой заявихме. Позициите, на които застанахме в началото, не сме напуснали и не мислим да ги напущаме. Организацията ни се основа в името на известни начала, на които ние и днес стоим. Именно поради своите начала железничарският съюз стои най-близко до нас и тая близост ние ще искаме да добие конкретна форма. За никакво повръщане към старото положение обаче и дума неможе да става. Ето защо, слуховете за никакво „завличане" на организацията в съюза, на каквито слухове са станали неволно жертва некои инък добри наши другари, са само една просташка демагогия и нищо повече. Автономия в управлението, автономия в касата, автономия в подпомагането, автономна изобщо деятелност и подържане едни макар минимални, но постоянни връзки, каквито конгресът намери за необходими, за да се осигури нуждната и възможната хармония в общото движение на железничарите - ето знамето, в името на което ние сме се организирали. Верни на това знаме, ние ще вървим спокойно из нашия път, въпреки всички пречки, въпреки интригите и недоразуменията от тук и от там.

Организацията над всичко

Дългите дебати, особено в софийската група, около конгресните искания, разнообразните мнения, които върху тях се изказаха, страстта, с която се изказаха - всичко това иде да покаже, че организацията не тъй лесно ще може да се справи бързо и задоволително за всички подигнатите въпроси. Това по много причини.

Първата и съществена причина върху която искам да се спра сега, това е неподготвеността, недостатъчната издигнатост на членовете на нашата млада още организация. У тях не само че няма ясно и определено гледище по известни въпроси, но и няма изработена психологията на професионално организиран работник, готов да подчинява винаги личните интереси под общите такива на цялата професия. Какво, напр., виждаме? До като се разглеждат въпроси от отвлечен един вид характер, спазва се известно спокойствие и трезвеност; зачекнат ли се обаче някои „трънливи" въпроси, които отблизо ни засягат, като тоя за косвеното възнаграждение, за ценза, за повишенията, за машините и влаковете и пр., там работата веднага се изменя. Наблюдателят на часа добива впечатлението, че всеки отделен член при своето

влизане в организацията не се е вьодушевявал от общите интереси на професията, а е идвал с полнята сметка да използва организацията за да подобри и затвърди само своето лично положение, без да държи сметка за условията, за интересите на другите си колеги, па даже и за интересите на организацията! И щом неговите смътки за лични придобивки се погьлнат от общото течение на организацията като цяло и вземат друга форма, той веднага се почувства обиден, сърди се, напада управителните тела и свършва най-сетне като постави по-нататъшното свое стоене в организацията в зависимост от приемането или не на неговото предложение! Има даже нещо още по-печално: Върху известен въпрос, подигнат в събранието, другарят Икс да речем изказва мнение, с което не са съгласни известна категория другари - нещо, което е напълно в реда на нещата. Събранието, между това, е взело решение тъкмо противно на мнението на др. Икс - нещо, което е още повече в реда на нещата. Въпреки това обаче, тия другари, които, казахме, не споделят личното мнение на един свой другар, без да си дадат труд да узнаят какво е решило събранието, на което те не са присъстствували, - само защото дочули че еди кой си казал еди що си, веднага се „възмущават", дигат байрака на недоволството и започват да „благославят" на ред, на първо място, разбира се, управителният комитет! Види се, упр. к-т трябва при всяко събрание да върже на присъствующите устата и да ги развързва само след като, по някакъв чудотворен начин, предварително се осигури, че всички ще удобрят това, което Х или У мислят да кажат. А нашите любезни приятели от „Транспорта", които, ако не би имало кому да гризат подметките, за два дни биха се пръснали от безделие и скука, само това и чакат, за да пущат шишове и да клюкарствуват, което на тесняшки език значи да „класосъзнават".

Защото некой по-млад машинист изказъл мнение машините да се возят периодически от целия персонал, а не да се раздават по старшинство, стари машинисти, не присъстствували на събранието, чули недочули и не разбрали може би, вдигнаха врява до бога и отправиха грозни закани! Требваше да им се правят охладителни компреси по разгорещените глави, за да разберат, че това е било мнение на отделенъ другар, че то не се е приело и че всеки най-сетне е свободен да изказва своето мнение, каквото и да е то.

При разглеждане въпроса за косвеното възнаграждение, поискаха някои да се приравни километража между машинисти и огняри. Това предложение се подкрепи от някои машинисти и някои огняри с по-малък ценз. Впоследствие, при гласуването, то пропадна. Авторите и партизаните му останаха недоволни и още в самото събрание направиха шумна демонстрация, нарекоха настоятелството „правителство", „заповедници", „дирекционни плъхове", организацията се занимавала да подобри положението само на едни, и други такива нелепости, с които само показаха, че не са годни за обща работа. Друг пример: при разглеждане въпроса за ценза, тия от членовете ни, които имат непълен или нямат никакъв ценз, счетоха се за обидени, защото не сме искали да ги направим титулярни машинисти и огняри. Подобно схващане на работата е много погрешно и пагубно както за самата личност, така и за организацията. Последнята никога не си е поставяла за задача да прави тогози машинист или огняр, без оглед на условия. Това не е нейна задача. Особено тя нема да полага усилия, при наличността на закон, който е в сила, макар да е неблагоприятен за някого. Законът може да е лош, но той е закон. Нека се запомни, че ние нямаме намерение да следваме примера на дирекцията и да я насърдчаваме в нарушението на законите, защото тя и без нашата помощ успешно го връши, от което е именно и днешната анархия в службата. Нека също се запомни още по-добре, че ние не сме си поставяли за задача да приравним всички служби, всички категории, и да ги поставим по заплати, положение и третиране под еднакъв знаменател. Нашата задача е: подобрение и ясно определяне правата и задълженията на всяка служба. Ние не смятаме да конкурираме тесняците, които разправят, че министърът требва да получава колкото чистача, че машинистът и огнярът са равни, че няма нужда от държава и че това е много лесно да стане още утре - всич-ки да отидем под един знаменател, разбира се на книга! Нашите недоволни колеги не би било зле да се справят с тая рекламна организация, която реже на едро, и да намерят там, ако не друго, то поне утеха!

Въпреки тия съображения, организацията се зае да се признаят всички работили през войната за машинисти и огняри. Дирекцията не се съгласи. Четири комисии ходиха до сега, но

ни се отказа, защото с нищо не могло да се оправдае нарушението закона за ценза и защото имало кандидати, отговарящи на условията, които немогли да се пренебрегнат. Значи, организацията изпълни своята задача, но причини, които тя не може да превъзмогне, попречиха да се постигне целта. Попречиха впрочем и други едни особени причини, които не бихме искали да споменаваме тук, но ще го направим, защото сме заставени.

И наистина, кой е крив на нашите колеги, работили за машинисти и огняри, че не щат да ги признаят сега ? Организацията ли е крива, че те нямали ценз? Тя ли е крива, че много по-рано те са се уловили на примамливата въдица на дирекцията, услужили са и без пари, надпреварвали са се даже, което се потвърждава и документално, а сега дирекцията, след като си е изтъкала платното, ги деградира? Питаха ли някого ония, които подаваха заявления, писмени и устни, че ще работят ред години с огнярските си заплати за машинисти, само да ги извадят за такива? Повечето в себе си, в своите слабости, требва нашите колеги да тьрсят първоизточника на това пуснало толкова дълбоки корени зло, защото те сами систематически са помагали на дирекцията да забикаля законите, да има ефтини работни сили, и по такъв начин косвено са съдвйствували да се влоши до тая степен положението. Разбира се, че и войната не малко спомогна за това.

И сега, единственото спасение не е в сърденето и амбицирането, в тъпченето по стария път, а в здравата организация, която си поставя за задача да премахне всички изброени причини на това зло. Нека никой се не подлага на безплатна експлоатация, нека всеки иска класа и разреда си веднага, тогава нема да има подобно печално явление – 50 % от персонала да работи със заплати и класове на по-долнята служба? Нека другарите не слушат прехвалените „доброжелатели" от „транспортния", защото единствената им задача е съсипването на нашата организация, та върху нейните кости да изградят величието на своята глупост и сектанщина.

В. Петров.

ПравилникЗа помощ и защита на членовете на Организацията на машинистите и огнярите по БДЖ

Чл. 1 Организацията помага морално и материално на своите редовни членове, пострадали при разни обстоятелства.

Чл. 2. Всеки член на организацията има право на защита в следните случаи:а. при неправилно дисциплинарно наказание.б. когато е пострадал морално и материално при упражнение на служебните си, обществени

и към организацията длъжности и права;в. в случай на уволнение.г. в случай на продължителна болест, и то след прекратяване на заплатата му и в случай на

смьрт.Чл. 3. Помощите и защитата се състоят в:

а. защита чрез вестника на организацията.б. писмен протест до респективните власти да се прекрати или намали наказанието.в. писмен протест от отделната група или чрез управителния комитет от името

на целата организация.г. съдебна и материална подкрепа, когато е преследван за организационна дейност ид. парична помощ.

Чл. 4. Парична и друга помощ се дават само на редовните членове, които имат най-малко едногодишно членство и не дължат за повече от 3 месеца чл. внос.

Заб. Пенсионираните членове нямат право на парична помощ.Чл. 5. Парични помощи от касиера на организацията се дават така:

а. На всеки несправедливо уволнен, при едногодишно членство - 30 дни по 2 лева; придвегодишно - 40 дни по 2 лева и при три и повече годишно членство - 50 дни по 2 лева,начиная 15 дни след уволнението.

Заб Несправедливото уволнение се констатира с решение на групата и се иска

одобрението на Упр. Комитет. Реабилитираните от дирекцията повръщат сумите обратно .б. на заболели бедни членове лишени от заплати и от възможност да работят - 50 лв.

безвъзвратно.в. семейството на починалия член получава 50 лева при едногодишно членство, и събраната

сума съгласно чл. 10 от устава.г. пострадалите поради организационната си дейност членове, при уволнение получават

от касата на организацията пълната си заплата за първите три месеца и 1/2 от нея за последующите 3. Помощта обаче неможе да надмине 250 лв. месечно.

Чл. 6 Всека група решава кому да се даде помощ, каква сума и то съгласно настоящия правилник. Това решение се нуждае от удобрението на управителния комитет

Чл. 7. Тия от членовете, които искат помощ, подават за това писмени заявления до настоятелствата на респективната група, като излагат всички обстоятелства и прилагат нуждните документи, които изясняват положението им.

Защо се развалят машините?

Защото работят - би бил отговора на всеки, който, незапознат отблизо с положението в депата, знае от друга страна, че всеки механизъм, който се употребява и извръшва известна работа, е изложен неминуемо на повреди. Защото има машинисти лениви и некадърни - ще каже вероятно нашето началство, на първо време г-н началникът на софийската тракция. Защото има анархия в депата и незаинтересуваност от горе - отговаряме ние.

Без съмнение, всеки механизъм е изложен на повреда. Но, констатирани и поправени тия обикновени повреди навреме, механизмът не губи нищо от своята работоспособност.

Повредите, обаче, за които е дума, в едно скоро време правят негодни локомотивите, защото са повреди необикновени, плод на една анормалност в службата.

Допускаме също, че може да се намерят и машинисти, па и огняри, които недостатъчно умело и добросъвестно вършат своята работа. Не отричайки тая възможност, ние сме в правото си веднага да направим три уговорки. Първо: вредата, която могат да причинят неколко недостатъчно опитни наши колеги, е минимална, в сравнение с неизчислимите загуби от големата аномалия из депата, отговорно за която е високото началство; второ: при днешните порядки, мъчно е да се узнае със сигурност кой наистина служащ е добър и кой е лош; и, трето: пак при днешните „порядки", и най-добросъввстният работник може да се отчае в своето усър-дие, и да гледа само ден да мине.

И така, в какво се състои анархията, плод на която е извънредно бързото разваляне на машините ?

1. В безразборното изпращане из депата на различни машини за постоянно домуване. Ще видиш в некое малко провинциално депо машини от различни типове. За всички тия типове машини нуждно е да има в магазията при депото готови резервни части, за да могат своевременно да се сменяват повредените. В коя провинциялна магазия съществува подобен „лукс"? Нема го даже и в централната. Прочее, едно от двете: или да се оставят във всеко депо машини само от един тип, за да могат лесно да им се приготвят резервни части, или при всеко депо да има магазия поне подобна на централната.

2.В липсата на инструменти из депата - една много стара болест. Липсват най-обикновени ключове. От тук и постоянните тарашувания на шлосерите из шкафовете на машините. Резултат? Машината остава без никакви инструменти и когато на машиниста из пътя стане нужда просто една гайка да притегне, той требва или да остави повредата да се увеличи, или да спре и да чака помощ; защото, с голи ръце що можеш да направиш?

3. В голямата недостатъчност на работници в депата. Да вземем за пример София. Тук на 24 часа нощуват не по-малко от 20 машини. Само по един кран за претриване да е писано на всека машина, днешните работници ще се укажат може би недостатъчни. Запишеш ли по-голям ремонт, който изисква 2-3 работници, дежурният деломайстор си знае работата: „да се извърши само належащето" - и толкоз! Изоставена веднаж, дваж, малката „неналежаща”повреда се увеличава и, ако, поправена навреме, тя би изисквала само един работник за един

час време, впоследствие вече требва 2-3 да се въртят цел ден, за да оставят пък на друга машина некоя „неналежаща" поправка.

4. Поради недостатъчното шлосери, в депата си служат с чистачите, за да помагат на първите. Така чистенето на машините се изоставя. А „чистотата е цело здраве" не само за човека, но и за най-простия механизъм

5. Големите ремонти в работилниците се изврьшват много през куп за грош, особено в София. Началството гледа само по-скоро да излезе една машина, за да влезе друга. Ремонтирана основно в работилницата, една машина би могла две години да издържи. А какво вижааме? Една и съща машина, вкарана и ремонтирана повръхностно, след един-два месеци пак се озовала в работилницата. Лок. 361, напр., вкаран в работилницата с разклатени цилиндри, излиза „ремонтиран" пак с разклатени цилиндри, за да го вкарат след 2-3 месеци повторно заради тях. Лок №.№ 501, 502, 505 и др. за една година по два пъти влизат в работилницата, от много бързане.

Без да мислим, че сме изброили всички големи и малки причини, които са докаралиповечето машини до днешното печално състояние, ще приключим сега нашето изложениес няколко думи върху един по-общ въпрос. Касае се до режима на г. Стоянова. Всеизвестна е неговата голяма амбиция да държи всичко в ръцете си. При известни условия една подобна амбиция би била благотворен импулс за полезни инициативи. Затова пречи, обаче, безграничното самомнение, инатът и средневековите чорбаджийски предразсъдъци на г. Стоянова. Той всичко знае и всичко може, сам! Обхванат от това самомнение, нач. на тракцията се е оградил с китайска стена, .за да бъде недостъпен за „ленивия" и „некадърния" персонал. Ако някой, вън от „доверените лица", се осмели да изкаже пред него свое мнение или да възрази нещо, той не само нема да бъде изслушан, но ще бъде даже изруган. Когато, за всекиго е ясно, че нито престижът на г. Стоянова ще загуби нещо, нито службата ще пострада, ако той сам даже от време на време пожелаеше да изслушва хора от персонала върху състоянието на машините и въобще върху службата. Нека не се мисли, че машинният персонал състои от Ломброзови типове, които нехаят за държавните богатства. Може би повече даже отколкотоначалството, ние се измъчваме, гледайки как локомотивите, всеки от които струва десеткии стотици хиляди лева народна пот и мъка, преждевременно стават негодни, но какво можем да направим, когато при всеки опит да кажем нашата дума, посрещатъ ни с оскръбления?

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Отъ Пловдив ни изпращат за публикуване следната резолюция-протест:„Днес, 25. II., събранието на Пловдивската група от организацията на машинистите и

огнярите се занима, въз основа на изложените факти, с поведението на завед. депото Ил. Шиваров. Събранието намира, какво той е станал нетърпим поради своите предизвикателства и грубости спрямо машинния персонал, поради систематичното тормозене на болшинството от тоя персонал и особенно на „неприятните" нему лица и, най-после, поради несправедливите и фалшиви донесения, вследствие на които донесения несправедливо и доста значително се глобяват много машинисти и огняри. Събранието протестира против това и обръща вниманието комуто требва, като се надева, че ще се стори нуждното, за да не се изкарва персонала из търпение и да търси сам средства за вразумяването на г. заведующия".

Саранбей. На 20. II. т. г. групата има събрание, в което се избра настоятелство в състав: Илия Щетински — председател-дописник; Н. Негенцов - секретар и К. Михайлов - касиер. Групата брои вече 14 члена, почти целия персонал при депото тук.

Каспичан. При депото почти не остава персонал, който да не е организиран в групата. „Локомотив" се посреща добре. Изпращаме в касата на организацията сумата 40 лв. по приложената тук ведомост.

Цариброд. Всичкият персонал при депото е организирани в групата, която изпраща 28-50 лв. за касата на организацията, абонамент и чл. вноски.

София. На 20.2 има събрание, посетено от 50 души. Разгледа се точка 4 от конгресните искания, имено косвеното възнаграждение. След разискванията, понекога твърде бурни, взеха

се следните решения: 1) Икономията да се разпределя всекиму, пропорционално с пропътуваните километри. 2. Километражът на товарната служба да се увеличи за машиниста и огняра и да се заплаща резервата. На 5 март друго събрание, на което присътствуваха повече от 55 души. Разгледаха се точка 5-та и 6-та от исканията. След дълги разисквания дойде се до сьгласие и се взеха следните решения: 1) Да се премахне Х клас за машинистите. 2) Да се премахне ученичеството за огнярите и да се иска 120 лв. първоначална заплата. 3) Да се приравнят по заплата и разряди помпиерите, подкладвачите, промивачите и огнярите. 4) Първоначалната заплата на локомотивните чистачи да бъде 90 лв. Преди да започне събранието, постъпи заявление до председателя, подписано от чистачите, подкладвачите и промивачиге при депо София, с което искат събранието да се занимае и организацията да се застъпи да им се дадат формени и работни дрехи. Взе се решение и се изпрати същия ден комисия в състав : П. Белелиев, В. Петров, Хр. Копчев, Г. Стефанов и П. Цветанов. За резултата от тая комисия сьобщаваме на друго место. По точка 6-та се реши: да настояваме да се спазва и прилага точно закона за ценза, а не да се забикаля. Повишенията да стават редовно и правилно.Бихме извършили една жестока неправда, ако не изтъкнем големия интерес, с който нашите „конкуренти" от „транспорта" следят събранията на соф. група. За вниманието, с което ни обграждат любезните тесняци, най-добре може да се съди от факта, че веднага, след всеко наше събрание, те свикват свое тракционно със същия дневен ред. Да видите пък с каква нежност ухаживат около всеки наш член, който в некое наше събрание се прояви като опозиция! Като почнат да се въртят и увиват около него, като почнат да му се кьлнат в своята гореща любов към него, с надежда че ще „капне" нещо - просто да завиждаш на такъв щастливец! Наистина, почти винаги тия революционни рандевута свършват с жестоко-сърдечното заявление: „Циганин и турчин ставам, тесняк - никога!" - но... нашите „конкуренти" и на това са доволни.

Г.-Оряховица. На 8 т. м. групата, свикана на събрание от временното настоятелството, избра постоянно такова в състав : председ. П. Сейреков ; касиер Илия Димов ; секретар Ст. Воденичаров ; подпредс. Хр. Пргълков и Д. х. Киров. Контр. комисия : Ив. Самсонов, Евгениев и Т. Я. Гагов. Групата брои повече от 40 члена. Надеваме се, че новото настоятелство, у което има желание за работа, ще привлече и нови членове. Изпращаме в касата на организацията 39.70 лева абонамент н чл. вноски.

Получиха се от Перникъ 8 лв. чл. внос за месец февруари.

Ж.-пътна линия Мурадли - Родосто.Според цариградски съобщения, изучванията на новото ж.-пътно трасе Родосто -

Мурадли и на пристанището Родосто са привършени. Компанията на източните железници, на която е било възложено изучването, е започнала преговори с министерството на общ. работи за добиване концесия. На новата ж. -пътна линия се придава главно стратегично значение.

Георг Вестингхауз, голям американски индустриялец, изобретател на известната спирачка със сгъстен въздух, наречена с неговото име, се е поминал на 27 м. м.

Железнопътна катастрофа в Белгия. От Брюксел съобщават, че на 4. т. м. вечерта луксозният влак Остенде-Виена се е сблъскал в гарата Долхен (около Лиеж) с един товарен влак, който дерайлирал. Единъ спирач е билъ убит и много пътници ранени.

Мельонската катастрофа отново на сцената. На 5. т. м. е започнало в Мельон разглеждане делото на машиниста Жюлъ Дюмен, обвиняван като причинител на голямата ж.-пътна катастрофа, която през ноемврий м. г. стана близу до тая гара. Още в първия брой на „Локомотив" ние дадохме некои сведения за тая необикновена катастрофа, която изпрати в гроба 41 нещастници и осакати 50 други. Всъщност, требва със сигурност да се приеме, че това не е целото число на жертвите, защото твърде допустимо е да са изчезнали и други пътници, които от никого не са били потърсени и за които никаква следа не е могла да се открие под грамадата от вагони, разбити и опожарени. Машинистът Дюмен биде арестован още тогава, но малко подир това по здравословни причини е бил пуснат на свобода. Ние съобщихме и по-рано, че компанията, чийто служащ е бил Дюмен и която в същност е главния виновник за катастро-фата, понижи машиниста от I в III клас, отне му правото да вози първостепенни влакове и го остави да работи по малките клонове и да прави маневра. Дюмен не приел и, вероятно, е

напуснал от там службата си.Следствието, открито след катастрофата от прокурорския паркет в Мельон, се

приключило с подвеждане под отговорност машиниста и нач. влака, които и са се явили пред съда като обвиняеми за човекоубийство поради неблагоразумие. Машиниста обвиняват в нарушение порази небрежност на правилниците, като отминал трите охранителни сигнали, а против нач. влака е формулирано обвинението, че е пропуснал да дръпне сигналното въже и защото не си послужил с крана за внезапно спиране.

Два дни е траяло разглеждането на това дело, за да се изслушат обясненията на обвиняемите, показанията на многобройните свидетели, обвинителната реч на прокурора, рекламациите на гражданските истци за стотини хиляди лева, пледоариите на защитниците и пр. След двудневно разглеждане, делото е било отложено за петък, 14 т. м., когато да се прочете и присъдата. При невъзможността да дадем по-подробно изложение за хода на тоя интересен процес, ще се задоволим с откъслечни бележки. На обвинението, че е заминал сигналите за спи-ране, три по ред, Дюменъ отговаря :

- Аз не съм видел сигналите затворени. Аз имах впечатлението, имам го и днес, че пътят бе свободен.

На въпроса на председателя на съда, защо Дюмен е минал мельонската гара с 90 км. в час, когато правилниците забраняват да се минават станциите с повече от 52 км., Дюмен отговаря, че само така той е можал да издържи разписанието на експреса. Че пътят не е свободен, Дюмен разбрал само когато видел последният квадратен сигнал, на 150 м от раздвоителната стрелка, че е обърнят на червено. Председателят го пита: „Какво направихте тогава?"

- Затворих регулятора, поставих в действие двете спирачки, умерената и автоматичната, и пуснах песък на релсите.

- После...?- После аз чаках смъртта, прибавя спокойно машинистът.Обясненията на обвиняемия нач. влак Верне са в съществено противоречие с тия на

машиниста. Той твърди, обратно на Дюмена, че видел и първите два сигнали затворени и дръпнал въжето на звънеца за тревога, поставен на тендера. Понеже влакът при все това не спрял, той се подал на вратата на фургона, за да види дали и третият сигнал е затворен. На въпроса на председателя защо не е прибягнал към крана за внезапно спиране, поставен във фур-гона - единственото енергично средство за такъв случай, Верне отговорил, че не му останало време. Както машинистът, така и огнярът Никол, категорично оспорват заявленията на нач. влака. И двамата твърдят, че тревожният звънец не е звънил. Инък, те биха го чули, защото звънът му бил много ясен и доловим при всякаква бързина на влака.

Присъдата по това дело, която още не ни е известна, ще съобщим в следующия брой.

ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА

Синдикален конгрес. Годишният конгрес на обединения Общ Работнически Синдикален Съюз ше стане в София на 22 ид. м. април. Обявен е следния привременен дневен ред:

1. Отчет на синдикалния комитет.2. Доклад върху виенската синдикална конференция и обединението.3. Професионалният печат.4. Изменение на устава.5. Нашите искания в областьта на социалното законодателство.

Конгресът на синд. съюз ще се предшествува от конгресите на присъединените към него професионални съюзи. Техните конгреси ще заседават на 20 и 21 април.

Излязъл е указ за свикване XVII Обикновено Народно Събрание за 20 т. м. на извънредна сесия. По тоя повод, считаме за уместно да съобщим точния резултат от изборите, според получените мандати. Избрани са: 125 правителствени депутати, 51 земледелци, 31 демократи, 11 тесняци, 10 широки, 9 народници, 5 радикали и 2 прогресисти. Правителството разполага само с 6 гласа болшинство.

„Телегр.-Пощ. Съзнание" за нашата организация. Органът на съюза на телеграфопощенските и телефонни чиновници и служащи в своя бр. 8 пише :

„Както е известно, машинния персонал по Б. Д. Ж. се отдели в нова професионална организация. На пръв поглед, изглежда, като че ли в железничарската професия има разцепление и то настъпило тутакси след обединението на двете организации - стария съюз и неутралната организация. В същност въпроса не стои така. От разговори с ръководни лица от двете съществующи днес организации ние добихме впечатлението, че тия организации ще се разберат и ще работят задружно, вероятно на федеративни начала".

Като цитира чл. 33 и 34 от нашия проектоустав, печатан в бр. 4 на „Локомотив", „Тел.-Пот. Съзнание" завършва :

„При това положение на въпроса и при желание от двете страни, ние сме убедени, че всекакви мъчнотии за взаимно разбиране ще се отстранят и ще имаме една силна федерация на железничарските организации, която ще може достойно да брани интересите на железничарската професия".

УСЛОВИЯ НА НАШИЯ ТРУД

Движението по линията Мездра -Лом със своите куриози отдавна е станало предмет на подигравки от страна на хумористичните вестници, но главната дирекция нехае. Сигурно, отговорните места чакат и тук да стане некоя катастрофа, та тогава да си опулят очите, за да видят каква жалка карикатура представлява то. И много чудно е, че до сега още нищо не е станало върху една линия, дълга 120-130 км., без станции, без никакви охранителни съоръжения, върху една линия, където, с една дума, всички правила за движението са обърнати право нагоре с краката. За да си състави, некой чужденец особенно, едно точно понятие за чудовищното нехайство на ж.-пътната администрация в България спремо изправността и сигурността на движението по железниците, не му требва друго: достатъчно е да мине веднъж от Мездра за Лом или обратно. Далеч би ни отвело едно подробно изложение на всичко онова, което характеризира класическото безгрижие на отговорните места. Ето защо, ще се ограничим само с един пример. Въпреки всекакви правилници, въпреки интересите на службата, въпреки всекакви изисквания на техниката, въпреки интересите на персонала, въпреки повеленията на най-простия здрав разум, влаковете от София за Лом ето вече цела година се возят отъ локомотивите със заден ход. Г-н Морфов, г-н Милков, Салабашев, Карякашев, Стоянов и всички вие, които търпите това положение и не вземате никакви мерки, разбирате ли какво значи 210 километра заден ход всред лютата зима? При видът на тоя безподобен скандал, човек неволно почва да мисли, че в дирекцията на железниците има некакъв нероновски тип, на който терзанията на персонала причиняват некакви животински наслаждения.

Коя е, питаме ние, оная непреодолима причина, която не позволява да се избави пер-сонала от мъките на 210-километровия заден ход? Непреодолима причина нема, но има едно престъпно нехайство. Ако не бе това нехайство, най-малкото, което би станало, то е - да се подбие линията на триъгълника при станция Бойчиновци, за да се обръщат там машините и да се намали задния ход с150-160 км. Разбира се, една разумна администрация, която не скъпи триците, за да пилее брашното, би направила един триъгълник до самия Лом, или поне при Ста-лийска Махала, където има баластови линии, които могат да се използуват. Но ние споменаваме за ст. Бойчиновци, защото там с най-малко труд можеше да се осигури един триъгълник. Това можеше да стане и требваше да стане още есенес. Ако то бе извършено, кой щеше да загуби? Никой, освен лекарите, аптекарите и, може би, локомотивните фабрики в Европа. Кой щеше да спечели? Щеше да спечели службата, щеше да спечели персоналът, щеше да спечели публиката, косвено щеше да спечели държавната хазна, за която най-безумните прахосници най-горещи сълзи проливат.

Нам се струва, че машинният персонал, най-заинтересованият в случая, разполага с едно просто, но твърде ефикасно средство, за да призове гл. дирекция към изпьлнение елементарните й задължения. Ще ни застави ли тя да си послужим с него?

ПРОФЕСИОНАЛНА ХРОНИКА

Публично протестационно събрание бе свикано на 9 т. м. в бирария „България" от Соф. секция на Бъл. Желез. Съюз, в което се разгледаха произволите на ж.-пътната дирекция, в съгласие със сегашните управници, от войната насам. Изнесоха се скандални факти на безпричинно местене, уволнение и лр. безобразия, вършени от дирекционните големци за угодата на тоя или оня партизанин. Назначават се партизани на служба, без да се държи сметка за тяхната неподготвеност за длъжността, която заемат. Цензът - добър сопаджия през време на изборите. Събранието бе посетено добре от всички служби и се взе съответната протестна резолюция.

Бюджет ли няма! Да се повърнат на местата си уволнени за незначителни опущения наши колеги, дългогодишни работници по железниците, нема бюджет. Да се повишат тия, които киснат по 4-5 години в един клас или разред - пак немало бюджет. Касае ли се обаче да се възнаградят „справедливо" заслужили шайкаджии или дедективи на почитаемото правителство, отличили се през време на изборите - отведнъж и бюджет се намира, и ваканции се откриват, благодарение любезната услужливост на директори, поддиректори, началници, подначалници и пр. спремо силните на деня. Назначени са вече на ваканция „главни майстори" с по 12 лв. надница няколко изпечени либерали, тъмни герои, без никакво понятие от ж.-пътна служба, за да си клатят краката из дирекцията и да славят дедо Радославов. За да бъдать възнаградени още по-достойно, техните покровители се изхитрили да ги „командироват". Така хем ще пипнат още по 3.50 дневно, хем ще се избавят от въпросителните погледи на околните. Излишно е разбира се да отбелезваме, че тия „главни майстори" не са нито майстори шлосери, нито дърводелци, нито котляри, нито боя джии и пр., а са по всека вероятност майстори-шайкаджии, които заради своите „майстории" във време на изборите получават наградата си. Имат, грешка г-дата от ж.-пътната дирекция, с чието съдействие се вършат тия резилъци, ако си въобразяват, че нема кой да държи сметка за това. Не, господа! Сметка точна се държи и тая сметка един ден, рано или късно, ще ви бъде непременно представена.

Съдбата на една „реформа". За какво се въведоха книжките за километража? За улеснение на персонала. Вместо след 3-4 месеци, с помощъта на книжките километражът ще може да се изплаща 10-15 дни след изтичането на месеца. Това изрично ни се заяви в дирекцията и ние го повервахме. Ала у нас и най-дребната полезна реформа много лесно може да бъде окарикатурена и да се превърне в своята противоположност. 17 Март сме вече, а книжките на соф. персонал до вчера са стояли, струпани на куп при г. Ошанов, без некой да ги погледне; може би и днес още да стоят, очаквайки благоволението на г. Ошанова или на друг нему подобен, които пет пари не дават за тържествените декларации на г. Милкова. Дали и тая работа нема да излезе „от трън на глог"?

Много скоро г. Началникът на Тракц. Отделение забрави известни обещания. Чухме вече, че за повишенията немало бюджет. Макар да знаем каква стойност има това възражение, чакали сме толкова време, ще почакаме да се гласува и бюджета. Но до кога ще чакат уволнените наши колеги? Ваканции има. Още по-важно е, че за катастрофите, вследствие на които другарите ни са уволнени, не по-малко виновните чиновници бидоха повьрнати, некой пък никакво наказание не изтьрпеха. Защо не се назначават колегите ни, според обещанието на г. Милкова? Защо не се правят никакви разпореждания за заплащането на командировките, защо не се изпълни обещанието за даване право на машинистите да правят бележки в пътните листове? Понеже никакви бюджетни причини не пречат ние напомняме дадените обещания и чакаме тяхното изпълнение.

Рапортите и книжките. За да могат всеки път машинистите да правят справки и да бъдатъ гарантирани в случай на изгубване на рапорти, съхранението на които по 6-7 месеца наистина е твърде трудно, препоръчваме на колегите си следното: В километрическата книжка, от страни, на праздното место от лево, срещу бележката за всека поездка, да се записва поредния № на рапорта за същата поездка или маневра и пр., като, разбира се, № 1 ще се тури на първия рапорт от започването на месеца. На самия рапорт (оригинала), който се прибавя към пътния лист, също ще се отбелезва номера. В края на месеца. преди да предаде книжката, машинистът- ще си

снема от нея бележка за колко и с какви номера рапорти е имал. С тая бележка всеки път може да отиде да си направи справка при пресметвачите и, ако се укаже изгубен некой рапорт, да може той от книжката да се възстанови. Не е зле дирекцията да издаде окръжно върху това.Конгресът на Железничарския Сьюз ще заседава в София на 8, 9 и 10 юний.

Комисията, избрана в събранието на 5 т. м., за да се застъпи за дрехите на чистачи н подкладвачи, още същия ден се яви в дирекцията. Отговорено й е било, че форменни дрехи ще се отпуснат веднага на правоимащите. Работните щели тоже да бъдат раздадени, щом направената поръчка бъде готова. Забавата се дължала на обстоятелството, че една поръчка е била бракувана.

ДА БЪДЕМ НАЩРЕК

Камарата ще бъде разпусната за великденските ваканции, преди още да е свършила работата, за която главно е свикана - преди да гласува бюджета. Дванадесетините на г. Тончева отново излязоха на сцената и те са, с които до края на Април правителството ще се мъчи да свръзва двата края на разнебитеното държавно домакинство. Дали и след това не ще се прибегне къмъ помощта на дванадесетините - бъдащето ще покаже.

Не влиза в задачите на нашия вестник да се простираме върху редицата ония причини, благодарение на които държавата и до днес стои без един редовно гласуван бюджет. Но ако върху причините на тая аномалия не се пада нам да говорим и ако върху тях ние не сме можли до сега да повлияемъ, последствията от нея най-непосредствено ни интересуват и върху тях искаме да кажем нашата дума.

Преди всичко, заслужва да се спомене, че бюджетът още не е даже внесен в камарата нещо повече: според някои сведения, много от министерствата още не са, даже изработили своите бюджети. Колкото се отнася до бюджета на железнопътната дирекция, ние и до тоя момент, благодарение ориенталската традиция да се пази таинственост около изработването и внасянето на бюджетите, нищо положително не знаем.

Слухове обаче циркулират най-тревожни и най-разнообразни - и това е твърде понятно. Основателни ли са тия слухове или не, малко важи. Те са във всеки случай правдоподобни. Знае се, че бюджетът на т. пощ. дирекция е претърпял във финансовото министерството безмилостни съкращения. 450 длъжности закрити, никакви повишения не предвидени. Между това, персоналът по т.-пощ. ведомство и днес е крайно недостатъчен и се нуждае от увеличение. Кой може, прочее, да гарантира, че съдбата на бюджета, представен от железнопътната дирекция, не е била или не ще бъде още по-жестока ?

На нашите недоволства, изказвани многократно, един бе до сега отговора: почакайте бюджета! До като той не се гласува, нищо не можем да направим, никакви повишения не могат да станат. Това, разбира се, не пречеше, в същото време да четем всеки ден дълги заповеди за щедрите повишения на галените чада на държавата, бедните и храбрите български офицери. При все това, ние си наложихме търпение. Ала, ако въпреки тържествените успокоения, многоочакваният бюджет-който, ако не днес, то ще бъде най-сетне гласуван – не донесе нищо за нас, ако и след това останем със същите заплати, замръзнали от 3-4 години все на едно место, разорени, изтощени, опропастени от войната, от която други натрупаха богатства - какво требва да правим? Ще намерим ли у нас нови запаси от търпение, за да чакаме още друга година, две, три, четири - и други бюджети ? Ето големият въпрос, който още от сега се изпречва пред нас.

Отговорът на тоя въпрос сам по себе се налага и той състои от три думи: Ще се борим. Може всички да сме въодушевени от желанието да търпим, но животът не чака, той иска своето. Наемите непрекъснато се увеличаватъ с 20, с 30, с 50% с всички предмети от първа необходимост става същото, нашите приходи само стоят замръзнали. От де да вземем ние? Де са нашите натрупани резерви? Положението, с една дума, става нетърпимо, и борбата, против нашето желание, се налага. В каква форма ще се прояви тая борба - това зависи от обстоятелства, които отсега немогат да се предвидят; то зависи на първо место от „тактиката" на нашия противник и на последно-от самите нас. Че ние не представляваме на тоя момент една

голема сила, това не се срамуваме да признаем. Поиска ли обаче дирекцията на железниците от тоя фактъ да почерпи кураж, за да продължава едно положение, което и по собствените й признания отдавна е станало нетърпимо и да се показва глуха къмъ нашите искания - изненади непредвидени и неподозирани могат да настъпят. Ние не сме много силни, но ние не сме и съвсем без сила. Тая малка сила, с която днес разполагаме, за миг може стократно да порасте, щом всички от нас видятъ нагледно, още един път, че в тая държава има едни, на които и с бюджети и без бюджети е дебел врата и за които нито криза, нито гладни години има,- и други, на които производителният и културен труд се плаща с трохите на търтеите.

Наближава денят, когато това от всички ни ясно ще се разбере. Заплашванията, анонимни или не, предоставяме на другите. Ние само предупреждаваме. Предупреждаваме меродавните фактори, предупреждаваме още повече нашите другари. Предупреждаваме ги, че бюджетът, с такова нетърпение очакван, може да ни донесе пълни разочарования и че ние требва с време да се готвим за тая евентуалност.

Сплотявайте се около своята организация, другари! Въпреки всички различия, задушете своите дребнави лични и групови интереси и застанете твърдо на своите бойни позиции. По-скоро може би отколкото предполагаме, ще бъдем повикани на изпитание. Затова - нека всички да бъдем на щрек.

БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КОНГРЕСА

Преди всичко, нека ми бъде позволено да отбележа тук прискръбното обстоятелство че, противно на нашите очаквания, върху въпросите на дневния ред твърде малко другари се изказаха. Как да се обясни това? Като знаем колко и какви разнообразни мнения и схващания има върху всички въпроси, особено върху основния въпрос за характера на организацията ни, които мнения и схващания сигурно ще се проявят в конгреса - не беше ли в интереса на всички още преди конгреса тия мнения да станатъ чрез вестника общо достояние? Лаская се да вярвамъ, че членовете на организацията ще вземат акт от моята бележка и ще се възползу ват от двата броя, които до конгреса ще излязат.

След това, искам да кажа няколко думи върху техническата подготовка на предстоящия конгрес. За некои това може да е дребна работа, но според мен то не е. Да бъде учредителният ни конгрес по възможност по-делови, да може в малкото време, с което ще разполага, да свърши повече практическа работа - това е от съществено значение. И понеже ние не притежа-ваме изобилна опитност, моите „дребни" бележки не ще бъдат излишни.

Най-напред - за делегатските избори. Те требва да станат по възможности по-рано, ако още не са станали. Това е нужно, за да имат време избраните да проучат още по-грижливо въпросите, които има в конгреса да се решават. Необходимо е още и затова, за да могат тия избраници да бъдат сезирани и с някои нови местни въпроси, които в конгреса да бъдат внесени.

Единственото съображение, от което требва да се ръководим при избора на делегатите - това е интереса на организацията и само той. Да се изпратят хора, които със своите познания и опитност биха допринесли нещо за осветление на конгреса и които на дело са показали, че са добри ратници за успеха на нашата млада организация. Хора с желание за творческа работа, ръководени от девиза: по-малко приказки, повече мисъл! Избрани и изпратени в конгреса подходящите за целта хора, ние вече имаме първата гаранция, че работата му ще бъде ползотворна. Остава им по-нататък, съобразявайки се с настоящите и бъдащи интереси на орга -низацията, да решават според своето разбиране поставените им въпроси.

Една от първите работи на конгреса ще бъде избора на бюро. Как ще погледне конгреса на тоя за некои може би чисто „канцеларски" въпрос и как ще го разреши - от това в голяма степен ще зависи цялата негова но-нататъшна работа. Аз съм решително против практиката на някои организации да избират ново бюро за всяко конгресно заседание. Това е една практика със съмнителна „демократичност", коитоима големи неудобства. Когато, с избирането на едно постоянно бюро, освен дето ще се спестят по 10-15 м. от времето за всяко заседание, но ще се избегне вероятността да попадат във временните бюра другари, които нямат похват и умение да

ръководят заседанията. Разбира се от само себе, че в постоянното бюро требва да се поставят подходящите за целта хора. Бидейки в течение на разискванията от всички заст лания, те ще могат най-ясно да упътват делегатите, да канализират разискванията, да схващат и да оформяват изказаните мнения и направените предложения.

При избора на разните комисии също требва да се внимава. Директива, устав, печат, финансии, искания и пр. - разрешението на всички тия въпроси ще зависи най-много от това - кому ще бъде възложено от конгреса тяхното предварително проучване и докладване.

Според мен, управителният и редакционният комитети за напред требва да се спеят, за да има пълна хармония между направлението на вестника и деятелността на съюза, олицетворен от Упр. К-т. Упр. К-т ще бъде отговорен за вестника. Да се поставят в него пет души, от които всеки ще има по една длъжност: председател, секретар, касиер, редактор и администратор. По-удобно ще бъде, може би, секретарската и касиерската длъжност да се слеят в едно и да се възложат на едно лице, за да остане един от членовете на комитета свободен, в резерва.

Написах тия бележки, за да улесня работата на конгреса. Ще ми бъде особено приятно, ако те бъдат допълнени или корегирани от сведущи другари, било в двата броя на „Локомотив", които до конгреса ще излезат, било в самия конгрес, Н.

ИКОНОМИЯ ИЛИ ГРАБЕЖ

Че принципът на икономическото възнаграждение, прокаран във всички железнопжтни администрации, у нас се прилага в една форма, която е отдавна отживела времето си - върху това две мнения нема. Спорът е само - дали, зарад неподходящата форма, требва да се обявим против самия принцип, чисто и просто, и второ, ако приемем, че принципът неможе да се премахне, как тогава пък требва да се измени формата на негово днешно приложение. Аз обаче тия два общи въпроси не ще засегам. Ще обърна внимание върху ония обстоятелства, кои го правят, щото и малкото облаги, които бихме получили от икономията, макар несправедливо разпределена и пресметана, както е днес, да се губят за големата част от персонала. Искам да изложа, с други думи, как нас ни ограбват.

Как, прочее, става тоя грабеж? Грабят ни, най-напред, из депата с недоброто пазене резерва. Без знанието на машинистите, дьржаь се машините резерва, прави се с тях промивка, пилеят се въглищата, за които пак ние требва да даваме сметка. Грабят ни, после, по въгленарниците, като не пълнят кошовете. Далеч от нас мисъльта да обвиняваме нещастните въгленари за това, защото знаем как се изкачват на гръб кошове по 60 кг. Но фактът си е факт. Грабят ни, на трето место, с пернишкия боклук, който ни продават за „първокачествени въглища". Грабят ни най-сетне косвено чрез небрежното извършване на записаните ремонти. Последното обстоятелство не засега може би само неколко щастливци, които са се вредили до нови изправни машини, на каквито машини въобще и при ремонтите се обръща по-големо внимание.

Както се знае, персоналът от товарните локомотиви, по отношение на икономията, е много по-зле поставен от тоя с пътнишките. За това има неколко причини. Между тех, ще спомена само, че ако и за товарната служба се премахнат многобройните секции, както те са почти премахнати за пътнишките влакове, положението ще се измени в наша полза. Че пътншките влакове имат горе-долу определен товар, това, според мен, не е пречка за нововъведението. Не е без значение тук, че така ще се опростотвори и самото пресметане.И така: Премахване секциите за товарната служба; разпределяне икономисаните въглища из депата между персонала според пропътуваните километри; подобрение качеството на въглищата; извършване ремонтите на машините; снабдяване депата с приспособления за товарене тендерите с въглища - ето неколко „реформи", които незаслужават даже това име, но които според мен, ако бъдат прокарани, благоприятните резултати не ще закъснеят и те не ще бъдат за пренебрегване. Ние това требва настоятелно да искаме, наред с нашата борба закоренни реформи в косвеното възнаграждение, нуждата от които всички еднакво чувствуваме. Едното не изключва другото. По-малкото не отрича по-големото, по-близкото не отрича по-далечното, а води към него. И за едното и за другото обаче се иска сила: за първото по-малка,

за второто - по-голема. Зависи от нас, огняри и машинисти, да станем тая сила.

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Русе. На 22 м. м. групата тук има събрание, в което се разискваха въпроси от дневния ред на конгреса и по избиране на делегати. Събранието бе посетено добре и разискванията продължиха до 11 часа полунощ.

ФРАНЦИЯ

Франция. Епилогът на Мельонската катастрофа. От горещите декламации на прокурора пред мельонския трибунал можеше да се предвиди, че обвиняемите не ще могат да се оправдаят. И наистина, произнесената на 14 м. м. в Мельон присъда признава машиниста Дюмен и начал.влака Верне за виновни и ги осъжда: първия на 4-месечен, а втория на едно-месечен затвор. С тоя съдейски вердикт, който във Франция се смета за твърде строг, се при-ключва делото около страшната катастрофа в Мельон на 22 октомври м. г.

- Пак за „малките" железничари. В бр. 4 на вестника споменахме за исканията на железничарите от второстепенните линии, които искания беха предявени пред м-р президента Думерга от една делегация на транспортно-работническата федерация. Обещанието на Думерга, че законопроектът за техните пенсии, гласуван от камарата, ще мине и прьз Сената преди парламентарните ваканции, не се изпълни. По тоя повод, федерацията на транспортните работници отправя към работниците един манифест, в който, между другото, се казва :„Както за железничарите от големите линии, на които той дълго време отказваше облагите на за-(следва)

-------------------------------ПРАВИЛНИК ЗА СЪБРАНИЯТА И КОНГРЕСИТЕ (проект)

А. Събрания

Чл. 1. Събранията биват настоятелствени и групови. Последните биват редовни и извънредни.

Чл. 2. Настоятелствените събрания биват законни, когато присъствуват най-малко – 2/3 от членовете на настоятелството. Взетите решения се протоколират и подписват от присъствующите членове на настоятелството.

Чл. 3. Редовните групови събрания стават на всеки 15 дни и се ръководят от настоятелството. Извънредните се свикват, когато намери за необходимо настоятелството.

Чл. 4. Груповите събрания се председателствуват от председателя на групата или некой член от настоятелството.

Чл. 5 Събранията на групите биват законни, ако присъствуват най-малко 2/3 от членовете. Отсъствующите членове могат да съобщат на настоятелството писмено своето гледище.

Чл. 6. Ако не се явят нужаното число членове, събранието се отлага за следня дата и тогава бива законно, колкото и членове да се явят.

Чл. 7. Решенията, взети в едно групово събрание, могат да се изменят само ако пожелаят 2/3 от редовните членове на групата. Приложенията стават писмено и поединично до настоятелството.

Чл. 8. В груповите събрания имат право да говорят само редовните членове и то най-много два пъти по една точка, но не повече от 15 минути всеки път. Това не се отнася до членовете на настоятелството.

Чл. 9. Всеки член в събранията требва да бъде учтив към другарите си и настоятелството.Чл. 10. Председателят на събранието има право да изключва за едно събрание всеки член,

който не се съобразява с постановленията на чл. 9 и въобще пречи на правилния вървеж на

събранията.Чл. 11. Изборът на делегати за конгреса и избор за настоятелсвото стават по тайно

гласоподаване. Гласоподаването трае най-много 7 дни, след което се счита за редовно и се прекратява.

Чл. 12. Дневният ред на събранията се определя от настоятелството. Предложения за дневен ред може да прави всеки член, но те биват писмени и най-малко 4 дни преди събранието.

Б. Конгресът

Чл. 13. От делегатите на всички групи и от членовете на управителния комитет се състои конгреса на организацията, койтосе свиква всека година в София. Датата му се определя от управителния комитет.

Чл. 14. Най-висшето учреждение на организацията е конгреса и той има последня дума по-всички въпроси. Решенията му са задължителни безусловно за всички членове и всички групи на организацията.

Чл. 15. Дневният ред на конгреса се определя от управителния комитет. Предложения за дневен ред могат да правят и отделни групи. Те подлежат на удобрение от конгреса.

Чл. 16. Конгресът удобрява или изменя дневния ред. Той изслушва доклада на управителния комитет, приема го, гласува предложените мероприятия и бюджета, като осво-бождава управителния комитет от длъжност и преизбира нов.

Чл. 17. За делегати на конгреса се избират редовни членове на организацията, които са били такива най-малко 1 година. На всеки 10 души редовни членове се избира един делегат. Делегатът може да бъде натоварян и с два мандати, тогава той има два гласа.

Чл. 18. Конгресът се ръководи от председател, за всеко заседание избиран от делегатите. Той има два гласа и подписва протоколите.

Чл. 19. Всеки делегат на конгреса има право да говори най-много два пъти по една точка и то не повече от 20 минути всеки път, - за повече време се иска разрешение от конгреса. Това не се отнася до председателя и управителния комитет.

Чл. 20. Членовете на управителния комитет немат право на глас в конгреса, освен ако председателствуват конгреса или са избрани за редовни делегати от групата си. Те обаче имат неограничено право на съвещателен глас.

конопроекта Берто-Рабие-Жорес, така и днес Сенатът бави гласуването на проекта Секалди, удобрен от заинтересованите. Така, по желанието на компаниите и на техните защитници в Сената, сто хиляди между нас се третират като парии.

Ние мислим, че едно усилие солидарно се налага. Еднички между всичките работници, само работниците и служащите на второстепенните компании са изключени от облагите на пенсиите. В навечериего на избирателната консултация, ние мислим, ние сме убедени, че нашите другари големи железничари (железничарите от главните линии. Б.Р.), че целата работническа класа, която ние сме подържали и ще я подържаме винаги в нейните законни стремления, ще бъдат с нас против кандидатите, които не дадат формален ангажимент, че ще гласуват проекта на Секалди, повърнат от Сената, в неговите съществени линии. Вие ще го сторите, работници, от уважение към другарите, които страдат, вие ще го сторите, защото има безброй жени и деца, които смъртта на главата на семейството оставя - поради консервативното съпротивление на Сената - често пъти в лишение и винаги в затруднение.

- Как железничарите отмъщават. На 19 м.вечерта бившият президент-министр Аристид Бриян е щял да говори на един банкет, даден в негова чест от приятелите му в един локал на парижкия квартал Елизе-Монмартр. Както е известно, преди да стане министр, Бриян бе член на социалистическата партия. Като такъв, той особено се отличи с проповедите си за генералната стачка и за неподчинението на войниците, когато се иска от тях да стрелят срещу стачкуващите работници. Всички помнят, обаче, с каква бруталност тоя изменник потуши голямата железничарска стачка във Франция през 1910 г. Най-добри спомени имат без съмнение

жертвите на тая стачка, които и до днес стоят уволнени. И за да изкажат по един чисто французки начин своите чувства към Брияна, те се възползували от неговия банкет. В един афиш, залепен по монмартрските улици и публикуван в железничарския орган La Tribune de la Voi Ferre, комитетът на уволнените железничари, със страстни думи апелира към работниците да отидат да протестират против човека, „чийто жест, в тоя железничарски квартал, взима един характер на истинска провокация".

Требва, казва се в апела, да устроим една грамадна манифестация и, когато приятелят на ситите стомаси ще говори, да му дадем да разбере, че има измени, които не могат да останат ненаказани; че има действия, които не могат да се търпят. Да вървим, железничари, прави срещу покровителя на компаниите.

Всички, на 19 март, в Елизе-Монмартр, където жълтият да чуе гласът на публичното охулване, при виковете: Ху ! Ху ! Диктатор ! Ху ! Ху ! Ренегат !"

Голямо движение между италианските железничари, има от 15 дни насам. Във всички по-главни градове на Италия станаха големи железничарски сьбрания, в които, след прокламиране належащите искания на персонала, участвуващите недвусмислено заявяват, че те ще прибегнат и към стачката, в случай, че на техните искания не се даде удовлетворение. Движението се ръководи от двете железничарски организации - Федерацията и Синдикатът. Като краен срок, до когато железничарите ще чакат, е определена датата 2 март. Главното искане е увеличение възнагражденията на персонала. На 25 м.м. м-рът на общите работи Чиуфели е приел една делегация на „феровиерите" (железничарите), придружена от неколко депутати. Разисквано е върху условията и възможностите за едно споразумение. Правителството е разположено да отпусне незабавно 15 милиона лева за най-належащите подобрения в положението на персонала и за пенсии. Другите искания да се разгледат по-после. След станалите разисквания, делегатите на федерацията се показали наклонни за едно споразумение. Но на 26 сутринта Синдикатът на „феровиерите", който не е абсолютно съгласен с федерацията, публикувал един манифест, с който протестира против нищожността на отпусканата сума, увещавайки персонала да продължава съпротивлението. Въ всеки случай, ако това несъгласие между двете организации продължи, очевидно е, че персональт не ще се реши на стачка, задоволявайки се с направените до сега отстъпки.

Едно последно съобщение от Рим, с дата 29. III, гласи, че Федерацията е обявила референдум по въпроса за стачката. Католишките работници се обявяват против стачката, заявявайки че правителството неможе да отиде по-нататък от отпуснатите 15 милиона, които били достатъчни за да се сдобият и най-дребните служащи с минималната надница от 3 лева - първото искане на стачниците. Синдикатът, обаче, стои на своята непримирима позиция за прокламиране стачката на 4 или 5 април.

Политическите последствия от една стачка. Нашите читатели знаят от бр. 2 на вестника за големите стачни движения в Южна Африка, започнати още в края на миналото лето. С малки прекъсвания, тия движения, на чело на които стоеха железничарите, продължаваха и до последния момент. Благодарение грубата сила с която безогледно си послужи правителството на генерал Бота, непосредствените цели на стачките, по същество икономически, останаха не постигнати. На скоро обаче, на 27 м. м. февруари, са произведени в Трансваал избори за така наречения Провинциялен Съвет. От тия избори Партията на Труда, която единствено е държала страната на стачниците през всичкото време на конфликта, е излезла с блестяща победа. В стария Провинциален Съвет Партията на Труда е имала само трима избранници срещу 42 на другите две буржуазни партии, английските патриоти Юнионисти и Африкандерите, бурски патриоти. В новия съвет Партията на Труда влиза с 23 избранници, срещу 22 на другите партии. Целата изборна борба се е водила изключително около въпроса за изгнанничеството на 9 стачни водители чак в Англия, за военните съдилища, военното положение и пр. насилия, към които правителството е прибегнало, за да смаже стачниците. „Истинският секрет за победата на Трудовата партия, пише английският вестник „Таймс", се намира във всеобщото неудобрение, с което се посрещнаха изгнанничествата без присъда.

По тоя начин работническата класа в Южна Африка, на първо място железничарите, е дала на своите потисници отговор, какьвто те напълно са заслужили.

Изборите за Провинциалния Съвет в Кап, станали по-късно, са дали приблизително същите резултати.

Ползите от двойната линия. Според една телеграма от Мадрид, вследствие удвояването на железнопътната линия между испанската столица и французката граница, влакът Sud-Express за напред (от 30 юни н. ст.) ще взема това разтояние (около 550 км.) за 4 часа по-малко.

Първата железница в Исландия. Една телеграма от Копенхаген донася, че една линия дълга 96 к. м. се вече строи в острова, дето до днес не е имало ни един к. м. железен път. Само неколко магарешки пътеки до сега са съставлявали единствения съобщителен пъть в острова на ледовете.

ЖЕЛЕЗНОПЪТНИ КАТАСТРОФИ

Русия. Според една телеграма от Перм, един товарен влак влезъл при затворен семафор в станция Комархинское, на Пермската ж. п. линия, дето се сблъскал силно с намиращия се там друг товарен влак. 17 вагони били разбити на прах и неколко души са били убити на местото.

Южна-Африка. От Йоханесбург съобщават, че на 22 м. м. сутр. куриерният влак от Натал се сблъскал в станция Краал, близу до Хайделберг, с други влак. Двама убити и десетина повече или по-малко тежко ранени.

Холандия. На същата дата, към полунощ, един влак, идящ от Арлем за Амстердам, е дерайлирал и се повалил на земята, близу до ст. Слотердик. 9 пътници, кондукторът и машинистът са били ранени; последният много тежко.

УСЛОВИЯТА НА НАШИЯ ТРУД

Още за депо Свищов. В един от миналите броеве изложихме на кратко положението на персонала при свищовското депо. Сега ще допълним това изложение. Тукашният персонал, заедно с такъв и от Г.Ореховица, услужва 4 влака : 35, 36,37, 38. Според разписанието, тия влакове са пътнишки и персоналът получава километраж като че услужва пътнишки влакове. В същность това са едни обикновени смесени влакове, защото винаги возят по 10-12 и повече товарни вагони, вън от каруците. Правени са неколко постъпки да се премахне тая несправедливост, но никой не обръща внимание и на „законно" основание държавата смъква ежемесечно по 20-тина лева от гърба на машинисти и огняри. И понеже тоя келепир е незначителен, дирекцията е намерила и друго едно приходно „перо". Според правилника за косвенното възнаграждение, маневрени часове не се плащат там дето нема маневрена машина. Можеш и цел ден да правиш с машината на влака си маневра - нито сантим ще получиш, щом в станцията нема маневрена машина. Именно така е и тук. Дирекцията не се задоволява с това, че икономисва една маневр. машина, от каквато действително има нужда, но на основание споменатото гениално разпореждане, прави още една икономия: именно защото нема маневрена машина при депото, на персонала не се плаща маневрата и с влаковите локомотиви. А ежедневно тук се маневрира по 5-6 часа. Умни хора има в железнопътната дирекция, па кой каквото ще да казва.

НАШИТЕ ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Те са много. Приятелите от „Железничарска Борба" в последния си брой отново ни ги припомнят и ни приковават на позорния стълб.

Първото престъпление, в което сме се провинили, то е, дето сме допуснали в нашата организация, наред с машинистите и огнярите, още и чистачите, подкладвачите, промивалчиците и помпиерите - тези „най-близки" до нас служащи, както сам обвинителят признава. Това, обаче нему пречи, малко по-долу да ни обвини защото пък неприемаме при нас вагонопазачите, вагоночистачите, въгленарите и ревизорите на вагоните. Чудно е, защо не е прибавилъ тук и работниците в работилниците и депата. Това било, според умния автор на статията, егоистично от наша страна. Както виждате, и тъй лошо, и инък - пак лошо, а отгоре и

„егоистично". Най-добре би било, може би, пред тия неразбиваеми аргументи да сложим оръжието. Нека ни позволи обаче почтенният автор да му зададем два въпроса: 1) Ако ние отка-жем да приемаме изброените в първата група близки до нас служащи, уверен ли е той, че те ще додат в Съюза? 2) Какво ще спечели съюзът, ако ние речем да не бъдем „егоистични" и постановим да приемаме ревизорите, вагонопазачите, вагоночистачите и въобще „всички от тракционнага служба" (значи и работилниците), както той сам се изразява? Най-сетне, ако редакторите на „Жел. Борба" много настояват, може и това да стане. Не виждате ли, приятели, че, вместо да изпишете вежди на съюза, вие ще му извадите очите с тия свои „аргументи"?

Горчиво плачат приятелите от „Ж. Борба" за „братските отношения" между персонала. И, за да има братски отношения требва, според тех, машинният персонал, да се обърне на добитък. „Братско" било станц. чиновници и нач. влакове безконтролно да си прокарват дертовете и капризите в пътните листове и да сговарят там кривите си дърва върху грьба на машинистите, а „егоистично" било да се дадат и на машиниста еднакви права над пътния лист! За да има „братство", требва машинистите да понасят и най-арогантните обращения на чиновниците! За да има братство, требва ние да си затваряме очите и пред най-очевидните злоупотребления със службата от страна на пощръклели чиновници, числото на които, за жалост, не е малко. Чиновникът може да драще каквото иска в пътния лист, а машинистът не бива и рапорт да подава, тъй като, това било признак на „злобата" му към безпогрешните ангели-чиновници ! Не, приятели, благодарим за такова братство! Братство може да има там, където има взаимно уважение, еднакви права и задължения. До тогава, до когато вие подържате, че във взаимните отношения между чиновници и машинисти напр., първите имат само права, а вторите - само задължения, то тогава за никакво братство неможе да става дума. Запомнете добре това.Две думи и за „теориите" на Н. Д. Истеръистемес той иска да ни забрани да се следваме европейските страни. Европа, каже, е друго, България - друго, защото. .. така ми изнася. В Европа направили грешка, но ние тук, като по-умни, няма да гледаме тях! На такъв аргумент -здраве му кажи! Какво можеш да противопоставиш на някой тесняк, който, тупайки се по грждите, с гордост ти заявява: „Аз не гледам какво правят социалистите и синдикалистите нити въ Франция, нити в Германия, нити в Белгия, нити където и да е. Ние сме по-умни от всички тех, по-умни от интернационала, ние сме единствените?" Драгий Н. Д., и ти ли завиде на единствените?

ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА

Карл Легин, за когото писахме в брой 4 на нашия вестник, е вече на път за София, дето ще пристигне в петък на 4 т. м. на обед с конвенционалния влак, след като се отбие въ Буда-Пеща и Белград. Работническите организации му приготовляват бляскаво посрещане. Ние също не се съмняваме, че всички свободни от работа в това време наши другари ще се явят на гарата при пристигането на скъпия гостенин. Внушителното участие на всички членове на работ-ническите организации при посрещането на Легина ще бъде едно живо свидетелство на признателност за неговите заслуги към великото дело на пролетарията и, в сащото време, едно насърдчение на неговите усилия в полза на синдикалното обединение в България.

Десетият конгрес на тесняшкия синдикален сьюз ще стане въ София на 25, 26 и 27 ид. м. май, с дневен ред:

1. Отчет на синд. комитет ;2. Доклад на контр. комисия ;3. Борбата за работи, законодателство в Парламента и професион. Съюзи ;4. Скъпотията и работническите надници.5. Балканската синдикална конференция във Виена (Доклад);6. Интернационалният социалистически конгрес във Виена ;7.Съюзният бюджет ;8. Избор на синд.комитет и контролна комисия и9. Запитвания и предложения.

Петият редовен конгрес на телеграфопощенския и телефонен сьюз ще стане в София на 15, 16, 17 и 18 май т. г. Обявен е следният привременен дневен ред.

1. Отчет на упр.тела;2. Изпитите (реферат);3. Ревизия на съюзните искания (реферат);4.Гласуване съюзния бюджет;5.Избор на Управ.тела и6.Разни.

ПРОФЕСИОНАЛНА ХРОНИКА

Литературно-музикална вечеринка ще даде на 6 април (първия ден на Великден) софийската група от организацията на машинистите и огнярите, в салона на „Безплатните ученически трапезарии" (ъгъла на ул.„Цар Самуил" и „Екзарх Иосиф") с отбрана програма. Начало в 8 1/2 ч. вечерта. Цени на местата. Резерв. место 2 лв.; I место 1:50 лв.; II место 1 лв.; галерия 0.60 лв. Билети се продават всеки ден от 9 до 12 часа пред обед и от 3 до 9 после обед в бирария „България" от В. Такев.

Инженер Стоянов и закона за ЧИНОВНИЦИТЕ. Законът за чиновниците гласи: „Всеки чиновник има право на един месец домашен отпуск и три месеци по болест" - и нищо повече. Началникът на соф. тракция обаче заблагоразсъжда да допълни законодателя, като с обявление№ 2942 определя три срокове, през които само персоналът може да бъде пущан в отпуск. Тия срокове са: 1 март до 15 април, 15 юни до 1 август и 1 дек. До 31 с. м. И така, според тая заповед имаш-нямаш нужда от отпуск от 15 юни до1 август, ти требва да поискаш, защо презавгуст, септ., окт. и ноември г-н Стоянов недава. Но где са законните Ви основания, г-нинженеръ?

Железничарски протест. На 29 т. м. превозната група при соф. секция на Жел. Съюз е имала събрание, на което се е занимала с безпричинното уволнение на спирачите Иван Савов и Найден Иванов, от София, и кондуктора Т. Петров, от Г.Ореховица, уволнени за да се отвори место на партизански кандидати. Събранието протестира против предизвикателствата на дирекцията, апелира към всички железничари да турят край на организационните си разногласия и към съюзните - членове да привлекат нови борци в съюзните редове и, най-сетне, отправя своите съчувствия към жертвите на партизанщината и им обещава всичката си подкрепа.

Един произвол. Неизвестно по какви съображения, завед. пловдивското-депо преди неколко време разпоредил да не се пълнят кофите с въглища, а да се оставят праздни 20-30 см. За тая цел теглил нуждната червена линия на всека кофа отвътре. До червената линия, и нито сантим повече! Най-сетне, Шиваров е намерил средството да спечели дирекционното благоволение, от което напоследък чувствува особено голема нужда. Не се знае само дали персоналът, когото така пладнешки ограбват и малки и големи, ще претърпи и тоя произвол.Возенето на вл. 65/66 е станало почти невъзможно. Тоя влак е единственият, предназначен да удовлетворява големите нужди на трафика между Цариброд и София. Композиран изключително от празни вагони, той достига до 800-900, даже и 1000 тона. Всеки може да си представи колко е трудно карането на такъв тежък и дълъг влак. За некакво спазване на сра -внително бързото му разписание е смешно и да се говори. Само докато потегли от София и развие една бързина от 30 км., и предвиденото отходно време до Костинброд изтича. А как става въобще потеглянето от всека станция и спирка, как се чуват сигналите от фургона, поставен на опашката, далеч 500 метра от машината, как се прави маневра, как ще става срещането с конвенционалния влак в Сливница и Драгомано и пр. и пр., - за това нареждачите в дирекцията хич и не се запитват. За да се избегнат неудобствата и рисковете, за да се избегнат закъсненията на смесения влак, за когото всекога ще има товар и за да не става нужда и пътнишкият вл. 31/32 да се обръща на смесен, като му прикачат по 15—20 вагони, което всеки

път става - за да се избегне всичко това, най-уместно е да се пустне един товарен влак до Цариброд и обратно. Поне сега персонал има предостатъчно, а и локомотиви има достатъчно. Види се, липсва само добра воля у вагоно-разпределителното бюро.

Иска човекът да се прослави. Думата е пак за г-н Шиваров от Пловдив. Обладан от желанието бърже да се прослави, много скоро той е схванал, че най-сигурното средство за това е заядането с персонала и доносите противъ всеки, който не му е симпатичен. Благодарение неверните му доноси, глобени са с по 5 лв. маш. Помаков и огняра му „за немарливост при промивката". Каква немарливост? Назначени през деня промивка и в 6 ч. вечерта на път, явяват се и двамата пред обед в депото. При поставяне една от лещите на котела, скъсва се една шпилка. Машинистът записва в ремонт.книга да се постави нова шпилка, свръшват другата работа и си отиват. Защото не чакали още 3-4 часа докато шлосерите да поставят шпилката-Шиваров ги донася и ги глобяват. Друг случай: По донесение на Шиварова, глобяватъ маш. Ал. Маринов задето причинил закъснение на един влак. Работата стои така: Ал. Маринов е бил резерва. На обед отива да се нахрани в гостилницата, 30-40 мет. зад гарата. Макар че имало в депото друг резервен машинист, г-н Ш. праща да викат Маринова. Не нахранил се добре, той немедлено отива на машината и я прикачва на влака с около 30 м. закъснение. За това закъснение той не е ни най-малко виновен, но за г. Шиваров това не е важно. Аферим,. г-н Шиваров, продължавай!

Катастрофа ли чакат? На кариерата при спирка Церово има стрелочник, който, освен услужване на стрелката, дава чрез поставения там апарат път свободен от Лакатник за Своге. Благодарение неопитността на стрелочника, неколко пъти вече са спирани товарни влакове там, поради ненавременното гариране на камения влак. Катастрофа още не е станала, но и тя може да стане, ако дирекцията не изпрати опитен чиновникъ вместо стрелочника.

Братскиге отношения на един чиновник. На 16 м. м. маш. Ив. Йонков е требвало да поеме от София вл. 65 за Ц-брод. Преглеждайки пътния лист, забелезва, че влакът състои от 109 оси, когато, според едно окръжно на дирекцията, повече от 90 оси не се допускат. На забележката, направена в най-вежлива форма, защо прикачат толкова оси, още повече, че е имало силен ветър, чиновникът Еникиев възразил, че това ограничение се е отнасяло само за през войната. Машинистьт отговаря, че по-скоро обратното е верно, защото през време на войната влаковете се возеха винаги от по 2, 3, па и 4 машини, и никаква норма не се спазваше. Тая „дързост" на машиниста - да възрази на един всезнающ чиновник - накарала последния да побеснее. Дохаждат му на помощ чиновникът Георгиев с още двама телеграфисти и целият машинен персонал е бил направен на бъзе и коприва, защото сьстоял от „уличници" и „некадър-ници", които не знаят нищо и требва да стоят мирно пред светлите и благородни особи на многоучени чиновници като техна милост. Да изброяваме всички прилагателни и съществителни, с които е бил удостоен машинният персонал от страна на тия наши „колеги", е невъзможно. Па имали некой от нас, който да не е изпитвал на гърба си стотини пъти „братските отношения" на чиновници като Еникиева? И седнали редакторите на „Ж. Борба" да се чудят защо се „цепил" машинният персонал. Могат ли в една организация да стоят едновременно благородници и уличници?

Списание „Борба", кн. VI, се получи в редакцията, със следното съдържание : Емил Верхарен: - Животът. В. Бускасие: - Стихове. Евжен Потие: - Дон Кихот. Оптимист:- Колибарят и Магарето (басня). Ив. Георгиев : - Братя Рони. П. Кохан - Европ. литература през 1913 г. П. Величков: - Изборите на 23 февруарий и партиите. Д-р Д. Т. Тенденциите към единство в междун.соц.движение. Д-р Х. Нейчев: - Реформата на държ. осигуровка в Германия. Д. Парпулов: - Панагюрище: Икономически бит. П. В.: - Руската оранжова книга. Т. Тъпанков: Синдикалният Интернационал през 1912 г. Карл Маркс: Първият манифест на интернационала. -Бележки, отзиви, вести.

ФАЛИМЕНТЪТ НА ДЕМАГОГИЯТА

Събранието в „Нова Америка", на което, преди 10 дни, говори председателят на синдикалния Интернационал, не бе само едно грамадно събрание, каквото до сега в София едва ли е имало. То бе нещо много повече от това: то бе едно цяло събитие, размерите на което мъчно могат да се обгърнат. Просто, безизкуственно, без обикновенните церемонии, тесняшката щура теория за синдикалното движение беше така раздръпана, нейната привлекателна перушина беше така щателно оскубана за един-два часа, в присъствието на едно 5-хиледно множество, щото и най-фанатизираният неин поклоник неможеше да скрие отвращението си пред нейната нищета.

От създаването на синдикалното движение в България, в модерната смисъл на тая дума, два възгледа са господствували. Според единият възглед, поддържан от тесните социалисти, синдикалната организация требва да бъде част неразделна от тесняшката „партия". Всеки синдикат, още при своето създаване, требва в основата си да положи принципа, че той признава за единствена защитница на работниците социалистическата партия и нея той винаги ще подкрепя. Синдикатите по тоя начин формално требва да бъдат свързани със „социалната демокрация" на тесняците. Само по себе следва от това, че всеки работник, който не е тесняк, а съчувствува на друга политическа партия или е политически индиферентен, не ще влезе в такава една организация, ако не иска да бъде унизен в собствените си очи.

Тъкмо противен възглед са подържали широките социалисти, деятели в синдикалното движение, поне в по-големата си част. Според тех, синдикатът требва да бъде отворен за работниците без разлика на политически убеждения и религиозни вервания Това е необходимото условие, за да бъде синдикалното движение единно. От тук по една железна необходимост следва положението, че синдикатите не бива да се свързват с никоя политическа партия. Синдикатиге, с други думи, требва да бъдат неутрални към политич. партии, т. е. неза-висими към и от тех. Това, разбира се, не ще рече, че отделният член на един неутрален синдикат нема право да се интересува от политиката и да изповедва едни или други политически убеждения. Напротив, именно защото е неутрален, синдикатът не може да забрани на никой свой член да принадлежи към тая или оная политич. партия. Само че, синдикатите не бива да се занимават с партийна политика, за да не отблъскват своите членове.

Кой от тия два възгледа е прав? Требва да се признае, че, благодарение низката култура на българския работник, тесняшката демагогия около въпроса за синдикалното движение намери една твърде богата почва. Всички усилия за да се запази единството на синдикалното движение останаха без резултат. Една година след разцеплението на социалистическите партии в 1903 г., стана и разцепление в синдикатите, единствено поради домогванията на тесняците да пренесат в тех партийните спорове.

Десет години вече как нещастното българско работничество се затъпява и видиотява с нескончаемите декламации на българските тесняци против синдикалния неутралитет. Самата дума неутралитет бе станала едно плашило и около нея такива планини от глупости са издиг-нати в умовете на тесняшките работници, щото те, бедните, слушайки в „Нова Америка" Легина, който ги съветва да се обединят „на неутрална почва", изгубиха пусулата и окончателно се шашардисаха. Ударите от легиновата неутралистическа и опортюнистическа реч беха толкова по-зашемедяващи, че революционерите отиваха там с твърдата вера, какво в лицето на интернационалния представител те ще видят единъ обикновен тесняк, който ще покани „общоделците" да отидат на покаяние „под знамето на социалната демокрация".

Всеки който е бил на историческото събрание на 6 т. м., бе свидетел, че, докато работниците от обединените синдикати покриваха със залп от ръкоплескания почти всека фраза от речта на Легина, тесняците ревеха като бесни, скачаха като ожилени, заканително сочейки към сцената, отдето идеха ударите срещу чудовищната тесняшка демагогия. Нищо друго не показва толкова ясно против кого именно бе насочена речта на Легина, колкото ревовете на класосъзнателните в Нова Америка. И когато човекъ чете днес лигавенията и усукванията на „Р. Вестник" и неговите опашки, които с един безподобен цинизмъ гледат да се присламчат при Легина, и да търсят опора за своите дивотии и престъпления в речта на един опортюнист, и когато, от друга страна, си спомни, че преди една седмица същите тия хора ревеха като бесни против него и всеки тесняк - едни на ума си, други открито - го е изпсувал поне по пет пъти, -

като си представи човек това, принуждава се да признае, че тесняшкото безсрамие е нещо чудовищно и страшно.

Думите на Легина беха много прости. „Първом требва да се издигне работническата класа от мизерията, и след това ще се дойде до социализма". Кой ще издигне работника от мизерията? - Синдикатът. Поискаш ли, както тесняците правят, да „класосъзнаваш" един работ-ник, още влезъл-невлезъл в синдиката, още не отворил очите си, още не съзнал се като човек, не разбрал още нищо - поискаш ли такъв клетник веднага да го правиш „социалист", ти ще го направиш само един идиот, т. е. тесняк, който знае само да ругае „общоделците", неспособен завинаги да разбере една трезва мисъл. „Партийните спорове оставете на партиите". „Никакви теории в синдикатите не бива да се разглеждат, а само въпроси, които засегат подобрението работническото положение"- и т. н, и т. н. Има ли нещо общо между тия прости и трезви мисли на побелелия синдикалист и социалист Легин и нескончаемите фанфаронади на кирковци, благоевци, янкоивановци, николапеневци, за „непримиримата класова борба", за „единствената защитница", с която синдикатите требвало да бъдатъ в „неразривни връзки" и под чието знаме требвало винаги да вървят?

За всеки софийски работник е безспорно прочее, че речта на Легина бе едно авторитетно потвърждение на възгледа за полититическия неутралитет на синдикалните организации и единъ жесток и неочакван удар за оная безпримерна демагогия, с която безсъвестни и смахнати „синдикалисти" тровеха досега съзнанието на българските работници, в това число и на българския железничар. Тоя удар най-добре го почувствуваха самите тесняци и никога нема да го забравят. Колкото се касае за нас, ние имаме всички основания да се радваме за тържеството на възгледа за неутралитета, легнал в основите на нашата организация, и за фалимента на демагогията.

ПРОФЕСИОНАЛНА ПРОСВЕТА

Главната задача на професионалните организации несъмнено е: подобрение условията на труда в дадена професия. Но наред с тази задача има и редица други, от не по-малко значение. Това са: умственото, нравственото, културното повдигане на членовете, тяхната всестранна просвета и т. н.

То се знае, всеки требва да бъде достоень членъ не само на своето съсловие, но и на своята класа. Той трябва да бъде добьр и съзнателен гражданин, но същевременно и добре да владее, да познава специалността си, на която той се е посветил и от която си изкарва прехраната. Това не е дребнаво, както някои биха казали; напротив, това е една необходимост както за него така и за професията, а също и за развитието на стра ната. И наистина, в страни с напреднала индустрия, дето не само се ценят знанията, но са и необходими, виждаме, наред с грижите на държавата за подобряване и увеличение на професионалните училища, и проф. организации да уреждат : курсове, вечерни училища и пр., за да дават професионални знания на членовете си. Това у нас почти никак не се върти, ако не смятаме малкото опити, правени от някои съюзи, напр. Учителския, Печатарския и др. Важното е, че професионалните организации изобщо слабо са се грижили за професионалната просвета на членовете си. И това е лесно обяснимо. При слабостта и разпокъсаността на движението, при взаимните борби и изтребления между организациите, при невъзможността да се извоюват що-годе по-добри трудови условия, по-човешки живот, не им остава време не да се занимават, но и да мнслят дори за друго. Требва да отбележим със съжаление, че има даже едни бамбашка „организации", които са против това - да се занимават с проф. образование. Това са тесняшките, които жертвуват всичко за котерията си, но ни сантим за проф. просвета, защото щело да се замъгли „класовото съзнание".

Нашата организация, наред със задачата за подобрение трудовите условия, ще се зани-мава и с професионалната просвета. Знанието е сила. Тая истина е от особено значение за нашата професия. Машинистът, огнярът, техническият работник, изобщо хората от нашата професия, требва да имат добри теоретически и практически познания и не само това, но и да ги опресняват, да ги допълват. Разбира се, техническата наука е обширна, тя обгръща десятки предмети, които се изучават в средните и висши училища, и нам е невъзможно да изучаваме

всичко това. Пък и мнозинството от нас са минали през съществующите технически училища в страната, горните класове в гимназиите и ж. п. работилници. Не ми е думата прочее, тепърва да ни се устройват такива училища, й да опресняваме, да разширяваме и допълваме своите знания. За нашата професия, това е необходимо. Техническата наука се развива, все нови и нови усъвършенствувания се въвеждат. Машинното производство се разширява. Парните машини и котли ставатъ по-сложни, за прислугата им се изисква повечко знания и похватност. Железнопътното дело изобщо тоже се разраства, подобрява се с нови технически усъвършенствувания. Въвеждат се разни системи земледелчески машини; машини с парни и водни турбини, с клапанно разпределение; газожени, електрически мотори, автомобили и пр.- всичко това не може да не ни интересува, с всичко това треба да сме запознати.

Какво ни е дала държавата в това отношение, какво требва да искаме и какво требва даправи нашата организация за професионалната ни просвета - това ще разгледаме в единот идните броеве на вестника. Н.

КАРЛ ЛЕГИН И ОБЕДИНЕНИЕТО

Решението на нашата организация да изпрати една делегация при Карла Легина, която да го поздрави и да му пожелае успех в мисията - това решение говори само за себе си. То показва, че нашата „разцепническа организация най-искрено желае да види работничеството по-скоро обединено под знамето На своите икономични интереси, отхвърлило опекунството на партиите и пазейки неутралитет към тех.

Мисията на др. Легин не даде окончателни и непосредствени резултати по причина на пословичната българска упоритост и дребнавост, но тя несъмнено тури началото на обединението в страната, като посочи пътя по който то може и требва да стане.В публичното събрание на 6-й април, в салона на „Нова Америка", пред повече отъ 4,000 работници, Легин направи преглед на синдикалното движение на запад, посочи плетищата на неговото развитие и призова българското работничество да черпи поука от своите по-напреднали другари.

Най-важната печалба за нас - това е разбулването мистерията около характера на синдикалните организации - мистерия, която партията на тесняците десет години вече забулва пред работничеството в България. Изхабени бяха цели тонове мастило и още повече хартия, за да се доказва, че без социализма не може да има синдикално движение, и че синдикатът тргьбва да бъде чисто и просто една опашка на партията. Всички знаем, че тия нашенски, искуствено създадени теории, бяха винаги оправдавани и подкрепени с фалшифицираните мнения на работнишките водители в странство. Че „истинските" синдикати на запад били досущ лика-прилика с тесняшките, че фразата „политически неутралитет" немало место в речника на работнишкото движение под небето, че щом влезе в синдиката работникът требва да се метаморфозира моментално в социалисть - това „Раб. Вестник" и неговите опашки ежедневно поднасяха на своите низкокултурни читатели. За да се смажат хората от течението на широките социалисти, които, указва се, са стоели на най-правилното гледище по синдикалното движение, тесняците посладяваха своето скудоумие с авторитетното мнение на Интернационала, фалшифицирано така, както само тесняците в Бьлгария могать да фалшифицират.

Е добре! Най-после, имахме щастието да приемем като гост и да чуем представителя на Интернационала по тия с такъв бес защищавани тесняшки „принципи". Какво казва Легин? „Работникът тргьбва да се организира преди всичко в своя професионална организация, да подобри своето материално положение, да се издигне културно, че тогава да стигне до социализма". И после : „ В партията може да има различие, различни схващания, но в синди-катите - не! Те требва да бъдат обединени и да не се занимават с политика". И най-после: „Към васъ се обръщам, софийски работници, обединете се и наложете обединението на своите во -дачи. Обединете се за да не ви изпревари капитализма! Ако обединението не може да стане другояче, то да стане на неутрална почва!"

Така завърши побелелият ветеран на работнишкото движение. Какво потресающо бе впечатлението върху непоквареното от партизанския бес работничество, слушайки тия думи !

То се питаше дали това е верно и дали го не льжат неговите уши - до такава степен бе голема изненадата от думите на Легина. Те скъсаха дебелата завеса на заблудата и показаха срамното кощунство на нашите революционни синдикални и партийни водачи с участта на работничеството в страната ни, което работничество не може да се ползва с чуждата литература и там да научи истината, скривана до сега от него.

Нам, на хората от нашата организация, е драго не защото е банкрутирал възгледа на едната фракция, а възтържествувал тоя на другата, но защото се премахна една преграда, една непреодолима пречка за обединението на работничеството в страната ни, защото се премахна една китайска стена, съзидана искуствено по пътя на нашето освобождение! Ние от все сърдце се радваме на това колосално събитие в нашето движение и правимъ горещ апел към всички работници в България да почнат да мислят сами, със свой мозък, от гледището на своите професионални интереси, и да послушат неопровержимите думи на представителя на Интернационала, макар последният да е малко „опортюнист", както се утешават водачите. Тогава нашата организация не само че ще сполучи да обедини всички тракционери, но ще се нареди гордо, самоуверено и достойно под знамето на цялото организирано работничество в страната ни, което вече нема да се самоунищожава, а братски ще се прегърне и ще полети от светли към по-светли Дни !

В. Петров

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

София. На 15 март се свика събрание, посетено от 42 души. Постави се на дне вен ред точка седма от исканията ни - облекло за низшия персонал. Станаха много оживени дебати, особено от страна на чистачите и подкладвачите, които беха посетили масово събранието. Един члень даже изказа мнение да се не дават дрехи на персонала, защото с това се залъгват и стават негодни за борба. На края се взе единодушно следното решение: Да се иска всека година по един кат формено облекло на локомотивните чистачи, вагонни чистачи, промивачи, подкладвачи, помпиери и въгленари, и по два ката работни .дрехи на горните, също и на огнярите. След това се разгледа и точка осма - въглищата, ремонтите и инвентарите на машините. Изтъкна се, че нам се дават за консумация по машините второ, па даже и трето-качествени въглища, а ни се пресметат, при изчисление на икономията, за първокачествени, с което много майсторски ни ощетяват. Освен това, посочи се, че почти всички депа правят по цели десетки, па даже и стотици тона въглища икономия от персонала и после ги представят в дирекцията на приход, с което втори път ни ощетяват. След станалите дебати, взе се следното решение : 1) Въглищата да ни се пресметат за такова качество, каквото ни се дава от мината. 2) За ремонтите да се назначи отговоренъ деломайстор от работилницата и да се извършват 3) Всички машини да се снабдят с инвентари, като работниците при депата тоже се снабдят с инструменти, за да не взимат от машините.

Най-после се разгледа и точка девета. Обноските на началството. Констатира се, че по нашата администрация обноските на началството към персонала са едни от най-лошите. Изтъкнаха се маса куриозни примери, от които се виде, че палмата на първен ството по своите груби обноски заема началникът на Тракцията и Работилницата, инжен. К. Стоянов. Взема се единодушно решение : Да се издаде заповед за отношенията на началството към персонала и обратно, в рамките на законите в страната. Който я наруши, да бъде наказван безу словно. Др. Найден Цветков изтъкна, че се издавали окръжни за спиране или не пред разни гари и спирки с бързите влакове, а на машинния персонал не се съобщавало това.

На 2 април се свика събрание по точка 10 от исканията ни, а именно за държавната застраховка. Събранието бе посетено добре и взе решение тоя въпрос да се раз гледа по-подробно в конгреса, а за сега да се иска само изменение на съществующия закон за инвалидните пенсии в по-либерална форма. След това др. Ст. Димитров предложи да се изпрати една комисия пред директора, която да го помоли да се назначат уволнените ни колеги Р. Гавазов и В. Такев. Избраха се следните другари : П. Белелиев, Е. Лимончев, Ив. Кръстев, Др.

Данов и К. Александров. Реши се да се постави като 11-та точка от исканията ни: Медицинската ни помощ. За референт по нея ще се покани г-н Д-р Стойчев.

На края се предложи да се изпрати една комисия при др. Карл Легин, който пристига в София, за да му връчи едно писмо от името на нашата организация и му се пожелае успех в мисията. Това предложение се възприе с акламация от всички присъствующи и се изпълни в последствие от настоятелството.

На 6 април софийската група даде литературно музикална вечеринка която можеше да бъде по-добре посетена, но която бе добре изпълнена от страна на артистите. Настоятелството благодари, на артистите, на хора и на дамския комитет, който се погрижи и събра подаръци за лотарията.

Стачката на италиянските железничари е избегната. В едно съвещание между делегати на „Федерацията" и на Синдиката, станало на 6 т. м. в гр. Анкона (град на Аариатическо море, седалище на Синдиката), с 11 гласа при два въздържали се, е решено да не се обявява стачка за сега. Железничарите, обаче, заявяват, че те далеч не са доволни от направените отстъпи от страна на правителството и настояват на първите си искания.

ПРИ КАРЛА ЛЕГИНА

Да изпълним решението на софийската група по повод идването на Легина в София се възложи мен и на др. Ив. Янев. Двамата с него се явихме на 6 т. м. в 2 ч. 30 м. под.обед в хотел „Континентал", където Легин квартируваше. Понеже на тая минута той бе зает, влезохме при др. Букшег, хърватски синдикаленъ деятел, който придружава Легина. В продължение на 20-на минути разменихме с него некои мисли както относително нашата организация, така и по други некои въпроси в свръзка с техната мисия в България. Букшег направи некои интересни изявления, на които при друг случай ще се спрем. За сега ще споменем само, че, когато го запитахме за състоянието на организацията на локомотивния персонал в Хърватско, той ни отговори, че той там билъ лишен от коалиционно право.

Къмъ 3 ч. др. Букшег ни заведе ъ салона, дето са станали конференциите за обе-динението. Пред нас влезе др. Легин, а вътре заварихме делегацията от Съюза на Съюзите и от страна на учителския събор. След техните адреси, прочетени от Досю Негенцов, предс. на учит. Съюз, и Г. Стоянов, основен учитель в столицата, пишущият тия редове прочете следното писмо:

„Скъпий гостенино и другарю,От името на младата организация на машинистите и огнярите по железниците, идем да

Ви поздравим и да изкажем нашата сърдечна радост за пристигането в България на представителя на многомилионния организиран и борящ се пролетариятъ от всички нации.Ние, машинният персонал по железниците, с дълбока признателност си спомняме неоценимата подкрепа, морална и материялна, която представляваният от Вас Синдикален Интернационал ни указа през време на продължителната и сурова стачна борба от 1906-7 г., и нам е драго, че можем днес непосредствено и лично Вам да изразим това чувство на признателност.Пожелаваме от все сърдце, щото благородната мисия, с която сте се натоварили, да се увенчае с пълен успех. Разцеплението на синдикалното движение в нашата страна е един скръбен факт, на който требва да се тури край, и ние с респект чакаме безпристрастния и авторитетен вердикт на международния арбитьр. Това разцепление засега отчасти и нашата професия. Ето защо, макар, по тактически причини, да не се числим нито към една от двете синдикални централи, ние с радост ше посрещнем техното обединение.

С увереността, че Вашето посещение в България ще завещае на историята между-особиците в средата на българския пролетарият и ще му отвори път за светли изгледи в бъдащето, молим Ви, скъпий другарю и гостенино, да занесете нашите братски чувства на другарите от Интернационала и Ви поздравляваме сърдечно.

Председател: Ив. П. ЯневСекретарь: В. ПетровС неколко думи, който Букшег преведе на български, др. Легин благодари за поздра-

вленията, заяви, че той твърдо работи за синдикалното обединение и се надава, че, ако не днес, след някой месец то непременно ще стане. За да може др. Букшег, resp. др. Легин, да си съставят едно по-точно представление за характера на нашата организация, оставихме при тех по един екземпляр от излезлите до сега б броя на „Локомотив", сбогувахме се и напустнахме салона заедно с делегатите от Съюза на Съюзите. На край, нека отбележим, че в течение на разговора, който имахме с др. Букшег, ние му обърнахме вниманието, че главната причина, за да стои организацията ни откъсната от общото синдикално движение, - това е неговото раз-цепление.

Така изпълнихме възложената ни от софийските другари работа.

Др. Данов

ЗАЩО НЕ СЕ ПРЕМАХВА КИЛОМЕТРАЖА

Километрическото възнаграждение е едно допълнително възнаграждение. Железнопът-ната администрация го е въвела по две главни причини: 1) за да се потиква персонала към работа, и 2) за да се покриват разходите, направени от персонала, когато е вън от местожителството си, по служба. С косвено възнаграждение се ползуват и инженерите и лекарите по железниците, само че под друга форма: под формата на безотчетни пътни и дневни, точно определени.

Не би ли могло същото да стане и по отношение целия екзекутивен персонал? Това е напълно възможно, но се изискват ред важни предварителни условия. Кои са тия условия? Това са, главно: разделяне линията на точно определени участъци и урегулиране работното време. Направи ли се това, ще може да се създаде едно положение, при което всички еднакво ще работят и еднакво ще почиват. Никой без уважителни причини не ще иска да отсътствува от работа и километражът ще загуби своето оправдание. Нищо по-лесно не ще има тогава от неговото заменяване с едно точно определено месечно допълнително възнаграждение, подобно на пътните и дневните за инженерите.

По тоя начин, искането да се премахне косвеното възнаграждение при днешната анархия в службата нема никаква практическа смисъл. Всичките ни усилия днес за днес требва да бъдат насочени главно към потикване дирекцията да регулира службата. Ние знаем, че това отведнаж не ще стане. Работата е, че ж. п. дирекция изобщо твърде слаба наклонност проявява към реформена деятелност. А реформи се налагат не само за да стане възможно премахването на косв. възнаграждение, но и по ред други съображения от гледището както на служебния инте-рес, така и на интереса на персонала. Констатирайки, обаче, че практически и технически е невъзможно да се премахне днес кос. възнаграждение, ние съвсем не сметаме, че требва да остане днешното положение. Косвеното възнаграждение трябва да се увеличи. Това се налага от крещящите нужди на живота, който днес е многократно по-скъп отколкото преди 20 години, когато са определяни нормите. Само това единствено съображение стига, за да ни потикне къмедна решителна борба за увеличение косвеното възнаграждение. 5

УСЛОВИЯТА НА НАШИЯ ТРУД

Заведущият депото в Горня Ореховица е може би инък много харен човек, ала, право да говорим, не е за началник. Незаинтересоваността му към службата е пословична. Заслужва да се спрем един ден специално и надълго върху анархията в депото на „бай Богдана". За да разбере човек, че тук има анархия, не е нуждно да стои много време. Още на въглищата това ще ти стане ясно и още от там ще почнеш да псуваш. Защото, благодарение нехайството на „бай Богдана", щом вземеш въглища не можеш да продължиш за да вкарат машината в депото, а требва да я връщаш пак назад, да обикаляш из други линии и т. н. Ами ако до твоята машина се е курдисала друга, която да чака ред? Ами като нема стрелочници и требва да чакаш по 10-20 и повече минути, за да ти обърнат стрелките? Това разкарване би могло да се избегне, стига да се

извадят неколкото вагони, изпречени в една от линиите между торното и депото. Всичко може да стане, но не е за бай Богдана тая работа.

Едно парцаливо началство. Водоснабдителят в Кюстендил обича твърде много да „началствува" и още по-много - да кисне в бюфета. За тая цел, с числящите се в Кюстендил един чистач-подкладвач и един въгленар направил следнята дяволита комбинация: единият да върши работата и на другия, та по тоя начин да има кой да вади вода на помпата, а господин водоснабдителят Иван Димитров само да буюрдисва и да „завежда" бюфета, от който излиза само за да се нахрани и да се наспи. Гледай си работата, бай Иванчо, и не злоупотребявай с положението си, че никакви покровители не ще те спасят!

В ЗАЩИТА НА УВОЛНЕНИТЕ

Комисията избрана в Събранието на софийската група на 2 т. м. за да се застъпи за повръщането на уволнените ни другари Райчо Гавазов и Васил Такев, още същият ден се яви при г. Морфов. В разстояние на 20-25 минути между директора на железниците и членовете на комисията се води разговор върху обстоятелствата, при които са уволнени двамата ни колеги, особено първият от тех. Тезата на г. Морфова бе, че Гавазов в Ени-Кьой е нарушил издадените по това време наставления за влизането в станциите. Своето нежелание да повърне Гавазов на служба г. Морфов особено силно мотивира с обстоятелството, че катастрофата в Ени-кьой е костувала живота на 20-тина души. При възраженията от наша страна, най-напред се обърна вниманието, че изобщо е несправедливо да се държат отговорни машинистите за катастрофи, станали през време на войната, когато нити чиновници, нити стрелочници, нити спирачи, нити нач. влакове имаше както требва. Колкото се отнася до наставленията за влизане в станциите, тия наставления не са спазени от никого. Така че, ако това „нарушение" заслужава уволнение, уволнени требва да бъдат едва ли не всички машинисти. Че загубата на 20 човешки живота е нещо много грозно, безпорно е. Но ако служащият, когото обвиняват за тая тежка загуба, не е при все това виновен? Г-н Морфов, въпреки всичко, остана непреклонен в своето убеждение, че Гавазов е виновен. Той обаче най-сетне обеща, че ще се погрижи да се повърне Гавазов на служба, но с условие, че нема да се оставя да езди машина. Без да сметаме, че това обещание на г. Морфова ни задоволява, ние взехме акт от него. Доде след това въпроса за Васил Такев. Тук г. Морфов ни заяви, че не познава неговият случай, та не може нищо да ни каже. Ще направи справка и ще ни отговори. До тоя момент, когато пишем настоящето, нашите двама колеги още стоят уволнени. Не вярваме г-н Морфов да е забравил обещанието си. Но, требва да се побърза. Малко ли е, дето тия хора стоят без работа ето вече 8-10 месеца, заради „престъпления", каквито други извършиха в много по-голема степень, без да им се наложи и най-малкото наказание? Ако се наказва персонала, требва да се наказва справедливо, според степента на простъпките. А какво виждаме? Всички други невинни, само машинистът виновен, само той изплаща греховете на другите! Спирачите били войници, та не си разбирали от работата, чиновникьт, стрелочникът, нач. влака, всички били войници. Дръжте тогава машиниста да отговаря за тех! Кой каквото ще да казва, но това е едно „правосъдие" и една „справедливост", възможни само в България.

ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА

Праздникът на труда, който се пада в петък, ще бъде, без съмнение, и тая година тържественно отпразднуван. Миналата година той мина без никаква тържественост. Цела България бе в траур: едни с оръжието на бойните позиции, останалите, угнетени от кошмара на новите ужаси на братоубийствената война, сковани от цензурата и военното положение, мълчаливо носеха своята тежка участ, и работническият първи май мина-замина тихо и безшумно. Днешното тържество, по тая причина, требва да бъде двойно. То представлява интерес и по друго едно съображение. Всички са още под тежкото впечатление от осуетяване опитите за работническото обединение, предприети от синдикалния интернационал. Надеждата,

наистина не е окончателно изгубена, но колко радостта щеше да бъде обща и чиста, непомрачена с нищо, ако базата за обединението, предложена от Легина и приета от обединените синдикати, не бе така лекомислено отхвърлена от тесните социалисти! В такъв случай, повече от сигурно е, че вместо в две „конкурентни" манифестации, съзнателните български работници на своя първи май тая година щеха в една величествена манифестация, едновременно с тържественото прокламиране своите близки и далечни искания, да празднуват и своето обединение.

ПРОФЕСИОНАЛНА ХРОНИКА

Вечеринката, дадена на 6 т. м. от тукашната група, в салона на Безплатните Трапезарии, излезе изобщо сполучлива. Посещението обаче не бе достатъчно. Особено се хвърляше в очи пълното почти отсътствие на по-старите машинисти. Колкото за изпълнението на предвидените номера, то бе напълно задоволително и участниците в литературната и музикална част заслужават всички благодарности. Благодарность дължим и на устроителите на вечеринката, както и на всички, които услужиха чрез продаване на картички, цветя и пр. При това с особено удоволствие требва да отбележим големата заинтересованост, която жените и изобщо семействата на ред наши другари показаха, за да приготвят предмети за разиграната лотария. Със своите подаръци, некои от които твърде ценни, те направиха, щото лотарийните билети вътре в 15 м. да се продадат до един. Най-големият приход се получи, по тоя начин, именно от лотарията. Хвала, прочее, на всички, които не пожалиха сили и средства, подтиквани от своята преданност към организацията, С имената на всички дарители не разполагаме, та ще съобщим само семействата, които ни са известни: П. Халачеви, Ив. Яневи, С. Панчеви, Н. Цветкови, Сп. Богданови, Ив. Димитрови, Ив. Христови, Г. Стефанови, Г. Гетови, Д. Брайкови, Ст. Георгиеви, А. Дудункови, Н. Сарафови, Ив. Кръстеви, С. Бакърджиеви, Д. Дамянови, Т. Иванови, Д. Геор-гиеви.

В интереса на службата, или в интереса на партията? За да се изпълни волята на некой от „нашите", дирекцията на железниците без никакви причини премества Гюешевският водоснабдител в София, а на негово место изпраща един от софийските. Скандалът става още по-голем пред вид на обстоятелството, че гюешевският водоснабдител е човек с разклатено здраве, който едвам се крепи благодарение по-леката работа и по-здравия балкански климат в Гюешево. Но що важи едно човешко съществуване пред волята на един силен на деня? Нема да се тури край на тия партизанщини, и веръ селямъ!

Кога как уйдисва. Чл. 72 от правилника за форменото облекло гласи : „С форменно облекло се ползват локомотивните и вагонни чистачи, а подкладвачите, чистачите, общите работници и въгленарите се ползват с по два костюма сини работни дрехи в годината". Тая година и тук дирекцията се изхитри да направи на „законно" основание една икономия. Вместо всички чистачи, в списъка за раздаване форменно облекло са били поместени само титулярните такива. Това тълкуване на правилника е, разбира се, съвсем произволно. Когато требва да се на-каже некой огняр, работящ за машинист, дирекцията не гледа длъжността, която по бюджета заема, а гледа каква работа изпълнява. Защо при раздаване форменното облекло се върши обратното? Защо не се раздава на всички, които работят за чистачи, безразлично титулярни ли били не? Произволът е очевиден и, вместо да стоят по магазиите, за да ги ядат молците и мишките, нека се раздават формените дрехи на всички, които се нуждаят от тех. Оставяме на страна въпроса, защо на промивалчиците и подкладвачите да не се дава облекло. Правилникът по тоя пункт требва да се измени. Обръщаме вниманието на дирекцията върху това, уверени, че не ще бъде нуждно втори път да пишем.

Локомотивите 5,6 дойдоха съ песъчници, които може би служат при потеглюване, но които за нашите нагорнища се указаха съвтршенно негодни. Някои машинисти са обърнали с рапорти вниманието г-ну Стоянову върху това. Кой те пита? Сигурно е, че ако г. Стоянов по друг некакъв начинъ сам би узнал за негодността на песъчниците, той би разпоредил за техната реконструкция. Но днес, именно защото негови подведомствени са му обърнали вниманието, г-н Стоянов е непреклонен. Той смета, че ако вземе акт от подадените рапорти, престижът му

чувствително ще спадне. Нека машините се разбиват отъ буксовки с тия негодни пясъчници, нали „престижъъ" на г-н Сгоянов е запазен!

Оставяме на страна, че негодността на песъчниците се дължи вероятно на погрешния чертеж, даден от г. Стояновъ или друг негов колега. Всички правим грешки, макар че спремо грешките на „низшите" нема подобно снизхождение. Ала, един път извършена грешката, защо тя не се изправи щом като има възможност? Страшно нещо е българскиятъ инат! А у г. Стоянова има такъв инат, какъвто има може би само у нашите тесняци.

Една интрига. Големият революционер Никола Пеневъ, нашият уважаем колега, се научил, че Легин бил поздравен от нас със специална делегация и че при срещата с Легина ние сме му заявили, какво главната причина за да бъде нашата организация откъсната от общото движение - това е синдикалното разцепление. Кипнал оня ми ти Колю, та кожата неможе да го побере. Какъ смеем ние да пристъпяме без колюво позволение при Легина, който, между про-чем казано, в Нова Америка на 6 т. м. обърна цялата тесняшка „теория" надолу с главата и поле колювци с такъв студен душ, щото има да го помнят додето са живи ?! Без да губи време, мамин Колю отива при Букшега и ни „насолил” яката, т. е. излъгал за десет влашки цигани. Понеже другите лъжи за характера на организацията не му стигнали, за да произведе нуждния „ефект", излъгал Букшега, че в нашето събрание не искали и да чуят даже за Легина, а после се явявать да го поздравят. Че бива ли толкова безсрамие, бе Колю ? В събранието, в което стана дума за Легина, имаше 5-6 души колюви гайди. Те с очите си видеха и с ушите си чуха, че, вследствие едно недоразумение, обадиха се некои гласове против предложението да се поздрави Легин, но когато се обясни какъв е Легин и защо иде той, събранието единодушна гласува да се яви пред него една делегация, която да го поздрави, да му изкаже нашата признателност за указаната помощ през време на стачката и да пожелае успех на неговата мисия. Всичко това на Колю е твърде добре известно, но може ли тесняк без лъжа и интрига?Както и да е, големият революционер Никола Пенев положи твърде големи усилия за да пропадне мисията на Легина и сега остава да си получи възнаграждението. Дирекцията, която цяла неделя го остави свободен за тая народополезна работа, нема причини да бъде недоволна от него. Толкова повече, че, благодарение на своята непримирима класова борба, Колю Пенев е един от най-онеправланите и зле третирани машинисти! Платете, господа, на своето оръдие!

Още един чиновник с братски отношения. И той е от соф. гара и се казва Юрдан Попов. Големо удоволствие прави на негова милост да заставя машинисти и огняри особено от маневрата да го тьрсят по бюфетите и да го чакат с часове, за да разпише кил. книжки. Министрите и царят по-лесно слагат подписа си под укази и заповеди, отколкото негова светлост от соф. гара. Демек, вижте ме каква важна клечка съм! Все зает бил, все работа имал. Ами хората без работа ли са, уважаемий, та да клинкат подир теб като просеци за милостиня, докато ти доде кефа да сложиш скъпоценния си подпис? - Другарять Екъ от „Ж. Борба", който ни забранява да се оплакваме с рапорти от братските отношения на чиновници като тоя побратим, какви мерки ще ни препоръча? Да мълчим в интереса на „единството", или да се оплачемъ на „другарския съд". Трай, коньо, за зелена трева! Ами ако Ю. Попов и нему подобни не са организирани, та другарският съд ги не лови?

Един нов скандал. Машинистът от пловдивското депо Спиро Найденов, с постановление на дисциплинарния сьвет, се глобява 158 л. и неколко стотинки, вреди и загуби, причинени на държавата, вследствие дерайлирането на машината му в бургазката гара през ноември м. г. Невъзможно е да се намерятъ думи, за да се изрази размера на тоя нечуван скандал. В бургазката гара владее една неописуема анархия. Тая анархия предизвика една-две катастрофи, други се избегнаха по една случайност. Движението на машините, маневрирането изобщо се извършва без спазването най-елементарните предписания на правилниците. Заведена е „прак-тика" машините от вл. 16 и 28 от гарата до депото да се движат без стрелочник. Против тая и други ней подобни противозаконни „практики" отделната личност е безсилна да се бори, защото родоначалникът на тия „практики" е нач. на гарата и защото тия „практики" са заведени, види се, поради недостатъчностьта на персонал, особено на стрелочници. И когато, благодарение на такава една анархия, стане неизбежното, дирекцията с една инквизиторска строгост търси буквата на правилниците и тежко и горко томува, който се падне „на калема".

Ние протестираме с всичките си сили против чудовищното наказание, наложено на нашия пловдивски колега. Железнопътната Дирекция знае, че при положението в гара Бургаз, което е отрицание на всекакъв ред, не такива дребни случки като това дерайлиране, но много по-сериозни нещастия са възможни. В дирекцията на железниците обаче рутината е непоклатима. Стане ли катастрофа, - глоба или уволнение и всичко пак си тръгва по старому! До кога ?

Изборите за делегати в соф. група започнаха в понеделник, 14 т. м., и ще траят до 18 т. м. включително. Софийската група ще избира 20 делегати. Поканват се всички, които не са още гласували, да се явят да гласуват в локала „България", дето е и канцеларията на организацията.

Получи се в редакцията кн. 7 от сп.. „Борби" със следното съдържание:Ернстъ Шернберг. Пролет (стихотворение). Руже-де-Лиль. Марсилеза (песен). И. Л.

Перецъ. Коя? (стихотворение в проза). А. Зарин. Месия. Д-р Б. Ив. Ненов. Де е лекарят? А. Л. Киланд. Бално настроение (разказ). А. Луначарски. Писма върху пролетарската литература. Що е пролетарска литература и възможна ли е тя. Петко Величков. По повод идването на Карл Легина. Л. Парпулов. Панагюрище. (Килимена индустрия. Работнишко движение). Е. Дружелюбов. Храната на работника. М. Борейки. Женският ден. Александър Радославов. Мускули, нерви и мозък. (Фнзиологическа беседа). Книжовен преглед. Бележки,отзиви, вести. Нови книги.

Д-р Стамболиев (Ординатор при Александровската болница)се премести на ъгъла Св.Кирил и Методи и Ботев 54

ПРЕД КОНГРЕСА

Десет дни само ни делят от него. Това малко време, което ни остава, требва, най-добросъвестно да бъде използувано. Не ще се намери никой да твърди, че всичко необходимо за конгреса, до най-малките подробности, е извършено и че няма що повече да се желае. Верно е, че всички секции избраха своите делегати, но не по-малко вярно е, че пред делегатите стои една голяма задача, която изисква едно най-сериозно внимание от тяхна страна. Не се съмняваме, че това те прекрасно схващат и че всички ще додат в учредителния конгрес, пропити от едно най- трезво схващане на положението и от искренното желание да изпълнят според силите си своя дълг до край. В това отношение ние сме напълно спокойни.

По-рано припомнихме, че конгресът има една своя главна задача: да постави основите на организацията и да изработи нейния устав. Нека не се забравя, че това е един учредителен конгрес. Тепърва след разрешението на тоя основен въпрос идат вече и другите въпроси за нашите искания и т. н. За щастие, върху тоя въпроъ гледищата са горе-долу известни и ние мислим, че делегатите не ще срещнат трудности в своята работа. Легиновото посещение в България просвети твърде много умове и разбули, както се изрази др. В. Петров в миналия брой, твърде много мистерии.

Малко по-другояче стои работата с исканията, които конгресътъ има да начертае. Тук трудностите са твърде естествени и сигурно е, че не всички от въпросите за многобройните искания ще бъдат още сега окончателно разрешени. В това няма нищо чудно или срамно. Ние сега започваме. А има въпроси, които за своето разумно разрешение се нуждаят от дълго и щателно проучване, за което проучване е необходимо време. Това проучване неможеше да стане преди организацията да е положила своите основи. Учредителният конгрес именно, след полагане тия основи, ще има за задача да обмисли начина за тия изучвания, необходими за рационалното разрешение на много въпроси. Разбира се, има искания, по които делегатите още днес могат да земат една ясна позиция и това те непременно ще направят.

Конгресътъ се свиква въ едно връ-ме малко благоприятно, като се вземе предъ видъ неговия учръ-дителенъ характеръ. Ние пръживтзваме моментъ, когато би требвало да действуваме, смело и енергично. Вместо това, ние сме заставени да свършимъ една предварителна работа да се конституираме като организация. Вината за това е обща. Вината е, че нашата професия,

която притежава всички условия за да играе една решающа роля и можеше отдавна да заеме едно място, отдето да диктува чрез своята здрава организация, пропусна неизползвани редица дълги и ценни години, спяща, поне в по-големата си част, сънь летаргичен и по тоя начин допусна да се създаде едно положение, изходът отъ което изисква днес стократно по-големи усилия. Това положение е пред очите на всички. Нашата мисъл всички разбират и ние се надеваме, че делегатите ще направятъ в конгреса всичко, за да се навакса изгубеното.

От самосебе се разбира, че конгресът ще има да каже своята дума и за досегашното ръководство на организацията, както в лицето на управителното тело, така и в лицето на редакцията. Макар че и двете тия ръководства не са избрани от един конгрес, делегатите все пак не ще минат с мълчание върху отчетите, които те ще дадат.

В различие от друг един конгрес, който едвам преди няколко дни се закри и делегатите на който беха събрани не толкова в името на едни конкретни задачи, колкото в името на една обща и отвлечена идея за обществена трансфрормация, в името на една обща политическа идея, нашите делегати ще бъдат, напротив, хора с мирогледи съвършенно различни, с едни или други политически симпатии и антипатии. Далеч от да бъде един източник на слабост и безплодие, тая пъстрота, напълно понятна за конгреса на една свободно-синдикална организация, може, напротив, да упражни даже едно благотворно влияние върху неговата работа. Достатъчно е за това едно само условие. Въпреки политическите или религиозни различия, въпреки различията в темпераментите и, ако щете, във възпитанието, въодушевени ли сме ние от общото съзнание, че локомотивният персонал требва да бъде организиран и че само чрез организирана и достойна борба той може да се домогне до това, от което е лишен и от което има нужда; проникнати ли сме ние от едно ясно схващане на положението и задачите, които то ни поставя; проникнати ли сме, най-сетне, от една широка търпимост към чуждите мнения - базата за обща работа е на лице. Така гледайки на положението, ние още от сега приветствуваме другарите делегати с учредителния конгрес и сме уверени, че те напълно ще оправдаят надеждите, които организацията им възлага.

ОКОЛО НАС

Межау работниците при депото и работилницата от две седмици насам има едно необикновено вълнение. Ние не сме сигурни, дали излизането на вестника не ще бъде изпреварено от някоя по-решителна акция, която да ни възкреси спомените от 1906-7 година. Какво всъщност е станало? Напускането работата на праздника на труда е една стара традиция за нашите другари от работилницата. Верни на тая традиция, те всички до един, почти без никакво изключение, изпраздниха и тая година работилницата. От депото обаче напуснаха едвам половината. Разбира се, никой не може насила да застави един работник да празднува празника на труда, макар че прави много скръбно впечатление, да гледа човек да стърчат из работилницата няколко единици, когато всички други празднуват. Както и да е, никой не е мислил да прави вьпрос от това, че 10 или 20 в депото останали да работят. За жалость, няколко души от тях, начело със Спас Спасов, не се задоволили само с това, ами отишли и по-нататьк и влезли в ролята на господари. Спас Спасов още на 17 през деня е заплашвал, че който на 18 не доде на работа, да знае, че ще бъде пратен в работилницата. След праздника, сутринта в събота на 19, празднувалите първи май работници били посрещнати с оскърбителни подмятания от страна на някои от непразднувалите. „Е, платиха ли ви социалистите като празанувахте? Извоювахте ли социално законодателство" и т. н. Обидените, разбира се, отвърнали по същия начин, разправията взела големи размери и, в резултат, двама стругари, които са празднували, биват сменени в работилницата. Известието за това в миг стигна до всички работници и възмущението е било общо и безгранично.

Започва се тогава една дълга редица от постъпки от страна на работниците да се повьрнат в депото двамата стругари, или да се пратят в работилницата Спас Спасов, Ив. Каракашев, Стоян Симов и Михал Величков, работници в депото, които са предизвикали скандала. Заявено е било г-ну Стоянову, а после и в дирекцията, че тая провокация няма да бъде изтьрпена. За да се вразумят твърдоглавите, работниците са си послужили и с една половин

часова обструкция в понеделник на 21 м. м. Отдавна железничарският клуб в София не е бил така натъпкван с работници, както в събранията, станали по тоя повод.

Господин Стоянов, който, както знаем, е навикнал да отстъпя само пред грубата сила,и тоя път остана верен на себе си. Не се знае само, дали тая „вярност” не ще му излезе солена. Което се знае, то е, че, благодарение липсата на такт от страна на нач. тракцията, тоя конфликт, който можеше много лесно да се изглади, взе едни неочаквани размери и края не му се вижда още. Не са работниците, които от това ще загубят. Всички предпочитаха, щото г-н Стоянов да не бърза да се солидаризира с предизвикателите и два дни след това да капитулира наполовина, като премести двама от тях, въпреки пьрвоначално заетата непримирима позиция, и така още повече ла се изложи. Но инженер Стоянов може ли да бъде освен все инженер Стоянов?Има и други причини, за да вземе конфликтът по-големи размери. Преди това още работниците беха твърде много възбудени от систематичното нарушение на правилника, а също и от грубите обноски на господина Стоянова, които, в скоби казано, са цвете в сравнение с оня език, който същият началник държи спрямо нас. Бяха предприети постъпки за да реагират срещу всичко това, когато излезе на сцената и тоя неочакван конфликт, който тласна вълнението към неговия върх. Над всичко отгоре, доде и бюджетопроектът, който оставя всичко по старому. Към недо-волството на работилницата, прибави се вече и недоволството на останалия персонал, и това общо недоволство се изле в едно грандиозно събрание, станало в бирария Булевард на 27 м. м., свикано от тукашната секция на железничарския съюз, с речи от Ив. Дечев и Ст. Шандаров.В събранието, на което не можахме да присътствуваме, е взето решение, според както ни съобщиха, да се покани и нашата организация на едно общо обмисляне върху възможните постъпки да се направят при днешното положение, от което ние не по-малко от всички други сме недоволни. Нищо по-хубаво от това. Ако има възможност за общо действие - а ние мислим че такава има - тя требва да се най-широко използува. Все повече става явно, че железопътната дирекция е пленник на злополучната мисъл, какво персоналът е неспособен за никакъв отпор и че „сега му е времето" той да се вразуми и да му се отмьсти. Зависи от всички нас да развалим нейните сметки.

ПРОМЕНИЛ СЕ ИЛИЯ, ПОГЛЕДНАЛ СЕ – ПАК В ТИЯ

Читателите се сещат, че Илия - това е нашата уважаема дирекция на българските държавни железници. Всека година Илия ни ощастливява с нови разписания, всека година с тия „нови" разписания той ни дава нови доказателства за своята неспособност да се яви в един по-модерен и приличен вид, с други думи, за своята непоправимост.

Разписанието обаче, което излезе на бял свет преди един месец, е едно безспорно доказателство, че Илия е направил неколко решителни крачки... назад, и че, в похвалното си старание да се „премени", злополучният Илия е навлекъл едни дрипи, които още по-зле прикриват неговите голоти.

Колоните на „Локомотив" са малки. Ето защо, авторите на „новото" разписание ще ни простят, за дето при най-горещото ни желание, не ще можем днес в една статия да изнесем всичките чудни и дивни работи, с които то е пълно от първата до последнята си страница и които чудесии заслужават всеобщо внимание и удивление. Разчитайки, прочее, на техното великодушие, ние започваме, обещавайки да бъдем най-добросъвестни.

Че изработването на едно разписание за вървежа на влаковете не е лека работа, никой свестен човек не ще отрече. Но, има разписание и разписание. Такива разписания, каквито ежегодно с една удивителна експедитивност фабрикува нашата дирекция, и особено такова разписание, като влезлото в сила от 1 май н. ст. т. г. - такова разписание може, с извинение, да изработи и едно средна ръка магаре. Никаква ръководяща идея не са имали пред себе си ония, които са изработвали това разписание. Който твьрди обратното, па бил той и г. Бръчков, той лъже. Движението на влаковете било замедлено по искане на подържането, защото линията била слаба, а престоите по гарите за товарните влакове били големи, за да се гарантира техното навременно движение. Колкото думи-толкова неистини. Линията не е слаба вл.18 с голяма машина да се движи средно с 50 к.м. в час и да стига до Варна (541 к.м.) за 14 часа, а е слаба

да се даде на вл. 406 поне 30 к.м. средно в час (престоите на страна), та да не се мъкне до Плевен (192 к. м.) 15 часа, а да стигне поне два часа по-рано! Големите престои по станциите пък не са за навременното движение на влаковете, а са поставени защото, колкотое слаба линията, пет пъти по-слаба е, види се, „дъската" на авторите на това разписание. Тия престои могат прекрасно да се избегнат, но затова е нуждно оня, който е седнал да прави разписание, да се поизпоти малко и да понапрегне мозъка си, за да намери начин за кръстосвание без големи престои. Там е всичката работа.

От ст. Габровница до ст. Лом са 48 к. м. Пътят, с едно малко изключение около 6 к. м. между Метковец и Брусарци, дето има един наклон от 20-22 %, е почти равен, или, ако има некъде надолнище от 1-2 км., веднага след него иде същото нагорнище и обратно. Е добре, това разстояние товарните влакове го вземат за 184 минути (престоите не влизат - значи с една бързина от 15 к. м. в час. Разбира се, никаква слабост на линията няма тук, защото смесеният влак 96/74 взема същото разстояние с 26 к.м. в час, а би могъл още по-бърже да го вземе, ако не бе слаба чивията на съставителите на разписанието. Картината става още по-интересна с престоите. Така напр. вл. 2006 стои в станция Брусарци цели 43 минути, без всякаква нужда, защото вл. 2005, с който се среша тук, стига две минути по-рано от него. Благодарение на такива безсмислени престои и благодарение на „опасната" бързина, вл. 2006 взема разстоянието Габровница-Лом от 48 к.м. за 273 минути, т. е. четири часа. 12 к.м. в час! Все пак, мравките стоят още далеч зад тая бързина. Не е по-голема бьрзината и на вл. 406 София-Плевен: 192 км. за 15 часа.

По-рано казахме, че никаква ръководяща идея не е имал на ума си оня, който е правил разписанието. Това е така само в известна смисъл. В същност, пред себе си той е имал нещо, само че това нещо не е била никаква плен, а един юдейски страх от изобилните катастрофи през последните две години. Сграхьт е лош съветник. Ако не бе така, щеше ли за 9 км. път от Метко-вец за Брусарци да се предвижда цели 40 минути - 13.5 к. м. в час, или за 11 км. Брусарци-Сталиска Махала пак 40 мин., при равна линин, където един товарен влак със сигурност би вървял с 40 к. м. Белким не знае милостта му, че катастрофите в България са ставали, защото влаковете се пущат един срещу други в станциите, вследствие слабо подготвения и недостатьчен персонал, вследствие недостатьчно спирачки и спирачи и пр., но не и вследствие техното бързо движение, за каквото е срамота и да се говори? Знае го, ама нали трябва да види светът, че от горе се грижат за сигурността на движението, което е една нагла лъжа. Нали требва да се вземат мерки не за избягване катастрофите - о, не! - а да има за какво да се заловят господата, когато, вследствие съвсем други причини, стане „нещо" ? В „предписанието за возене на влаковете", с което е украсено в началото новото разписание, се казва, че влизането в станциите требва да става с „максимална скорост 10 км. в час" и че максималната бързина из пътя - и то не на всекъде! - не може да бъде по-голема от 60 к.м. в час. За да разберем какво значи това, да вземем един пример.

Вл. 16 има отход 22 м. от Пазарджик за Кричим - разстояние от 19.3 км. За да измине първият км. след тръгването, на влака са необходими минимум 3 мин., без да гледаме времето за изсвирването на чиновника, удрянето на звънеца, изсвирването с тръбата, отварянето на регулятора и пр. Понеже е невъзможно при влизането в стрелките в Кричим да докараш бързината точно на 10 к. м., а с по-голема бързина не бива да се влиза, очевидно е, че за установяването на влака, начиная един к. м. пред Кричим, до самата станция, ще са нуждни поне 4 минути, според предписанието за максималната 10-километрова скорост. Остават 15 минути, за които влакът требва да вземе 17.3 к. м. Пита се сега, един влак, който се движи максимум с 60 к. м. в час, може ли за 15 минути да вземе 17 километра? Нека отговори авторът на новото разписание. Ами намаленията по пътя, ами може ли да се подържа абсолютно през всичкото време една и съща 60-километрова бързина? Такива примери са с десятки.А има и още по-интересни. Вл. 207 взема 9 километра (Новоселци-Казичане) за 37 минути, а от Казичане до София, 14 к. м. за 22 минути! И забележете, че в Казичене той няма никаква среща. Вл. 96 отива от София до Курило (12.7 к. м.) за 30 мин., а от Курило до Своге - 20.3 к. м. за 28 мин. Конвенционалният влак от Казичане до Новоселци отива за 13 мин., а от Новоселци до Казичане — за 25 м. и т. н. и т. н. без край.

На машини с тендери, съдържащи 9 куб. метра вода, е забранено да вземат вода в Карнобат и Стралджа, когато карат пътнишки влак. От Айтос - чак в Ямбол. А пък нормите за максималния товар така са нагласени, че да им се не нарадваш. Според хубосника, автор на притурката към разписанието за максим. товар, локомотиви 1 - 21 от Плевен до Ясен, разстояние от 5 километра, където няма никакво нагорнище, ще возят с пътн. влак 200 тона, смесен - 210, с товарен - 220. А от Ясен до Телиш, където има 15% нагорнище и големи криви, същите локомотиви ще возят с пътн. влак 250 т. (50 тона + ), със смесен 310 т. (100 тона + ) и с товарен - 360 т. (140 тона + ). Според тая „дяволия" излиза (стр. 218 на разписанието), че една четириосна машина, тип 320 - 372, от Плевен до Телиш може да влачи с товарен влак 300 тона, една от тип 700 и 800 може да влачи 310 т., а една машина 3/5-360 тона (50-60 тона повече от четириосните) и машините 101-106 171-178, 2001-210, все с по три свързани оси - по 310 тона, десет тона повече от четириосните машини.

Да вьрвим по-нататък. Допустимият товар от Червен Брег до Карлуково, където линията е почти равна, отведнъж се увеличава с около 100 тона от Карлуково чак до Елисейна за всички машини с 4 и 5 свързани оси. Така, напр.,ако си с петосна машина, от Червен Брег ще ти дадат 560 тона, а от Карлуково - още 80 тона, та стават 640! Човек не знае с коя ръка да се кръсти - дали с левата или с десната - при тия „чалъми" на дирекционните умници. Интересно е, вън от всичко друго, какьв товар допълнителен ще вземаме от Карлуково, за да се стигне „нормата". Може би, изцелени душевноболни, за да се отвори място за нови кандидати! За жалост, ако машината е от старите петосни, с 12 или даже 14 кубика вода, ще требва тия щастливци или да останатъ още в Романь, та отново да подивеят, или пък да носят от Искьра вода да пълнят тендера! Тежко им и горко, и тем, а и нам.

Очевидно е, че гениална глава е боравила с това разписание. Един прост човек да можеше да се сети, че една и съща машина от Червен Брег до Карлуково, линия 15-16 км., почти равна, може да изкара 560 тона, а от Мездра до Елисейна, линия 23 км., с 10—12 % ,. нагорнище, с криви и тунели - 640 тона?

Да минем още по-нататък. От Драгоман за Цариброд лок. 320-370 имат норма500 тона, а 700 и 800 имат 10 тона повече. С какви тънки сметки и с каква точност боравят тия хора, великий Боже! Ще видиш почти на всекъде нормите на тия машини (320-370 и 700) еднакви, а тук-там само на последните турнато по 10 тона повече, за насърдчение, види се. Само между Новоселци и Сливница работата добива малко заплашителен вид. Така лок. 320-372 имат норма от Новоселци до Сливница 690 тона, а лок. 700 и 800 имат 1000 тона. И едните, и другите имат по четири свързани оси, и едните и другите на всекъде возят еднаква норма, а тук изведнаж - 310 тона се дава на едните повече. Който разбира, защо се прави тая разлика, да се обади в редакцията и да изпрати портрета си.

Ако има некой, за когото изложеното до тук не е достатъчно, за да разбере каква каша са надробили дирекционните капацитети с това разписание, ние сме готови да продължим. Фалш, лицемерие, некадърност, лекомислие, умисъл за тормозене на персонала - ето какво е въодушевявало тия приятели. И като си помисли човек как скъпо им се плаща за всичко това и като си представи, че същите тия хора, които със своите „творения" доказват какво на две магарета сено не могат да разделят, - утре с апломба на безпогрешни авторитети ще произнасят своите строги присъди над „невнимателните" и „некадърни" подведомствени!

Огняри и машинисти, влезте в своята организация! Само така, сплотени здраво, ще можем да турим край на тия скандали, само така ще направим да се чуе и нашия глас винаги, когато дирекцията готви своите правилници, закони, бюджети, разписания, предписания и притурки към тех. Б.

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

София, на 14 Април имахме организационно събрание, посетено от около 40 души. Събранието се занима с делегатските избори. Настоятелството бе напечатало една бюлетина с имената на кандидатите за конгреса, като се даде право на всеки член да зачерква и прибавя ония лица, които той иска. Изборът да стане таен и да имат право да гласуват само напълно

изправните към касата членове. Избра се за целта едно изборно бюро от 6 души което да произведе избора. Изборът да трае 5 дни. След това комисията, която поздрави Легина, даде отчет за възложената й работа.

Г. Оряховица. В последното си събрание се занимахме с некои належаши вьпроси и вземахме следните решения:

1.Единодушно решихме да искаме разделяне участъка за пощенската служба.2.Протестираме против новото разписание, което е много непрактично и с големите

престои по станциите увеличава и без това дългото работно време.3. Протестираме за гдето Дирекцията не е вьрнала отнетото възнаграждение на машиниста

В. Карагьозов и огннра П. Иванов, които през войната били изгорили една машина. Като се знае при какви условия пътувахме през войната и в какво състояние се намираха машините - често пъти по 3000 к. м. не промити - ще се види всичката несправедливост по отношение наказаните ни колеги.

4. Протестираме за гдето Дирекцията още не е назначила стрелочници при депото, а таяработа се изпълнява от чистачи, огняри и машинисти. Стрелките не са чисти и осветени. При евентуални случки, снемаме отговорността от нас.

5. Искаме да се раздадат дрехи на всички правоимеющи.6. Настояваме да се поставят няколко лампи около депото и се почиства згурията,

защото до като си намери човек депото нощно време, рискува да падне неколко пътии да си извади очите.

7. Настояваме да се повьрнат сдържаните суми на подкладвачи, шлосери и пр., прездежурството на които са откраднати разни материали, защото крадецът се залови.

За делегати на конгреса са избрани членовете: 1) Ив. Самсонов (маш.), 2) Ст. Воденчаров (маш.), 3) Д. Х. Киров (огняр) и 4) Илия Н. Дрънкаров (подкладвач). Наст-вото.

ПЛОВДИВ. Настоятелството на пловдивската група, като се занима с новото разписание и взема мнението на целия персонал, намира какво: Услужването на вл. № № 11, 12, 1, 2, 9, и 10 от пловдивския персонал до Саранбей и обратно е крайно неудобно за службата на локомотивите и уморително за персонала, пред вид продължителното работно време и малкото - почти никаква - почивка в ст. Саранбей. Не съществуват сериозни пречки сменяването на машините да става в Пловдив. Искаме прочее най-настоятелно за всички пътнишки влакове машините и персоналът да идват от София до Пловдив, а за товарните до С.-бей. На 27 IV се провериха резултатите от избора за делегати за конгреса и се указаха избрани следните другари: Димитър Лесичев (маш.), Георги Стефанов (огняр), Адам Тороманов (огняр), Алекс. Миланов (маш.) и Спиридон Найденов (маш.). Изборът е напьлно редовен и законен.

Русе. На 9 IV имахме събрание и се занимахме с раздаването на дрехите за персонала. Изтъкна се, че дрехите са раздадени съвършено неправилно на хора които няматъ право, а правоимеющите са оставени без такива. Има дадени на шлосери, които получават по 5.50 лв. надница, на разсилни и пр., а въгленарите и чистачите оставени без дрехи. Протестираме най-енергично за това и ви изпращаме един списък на правоимеющите, който да представите в Дирекцията. Настоятелството.

От Търново-Сеймен ни съобщават, че тамошните другари са на път да образуват група. Пожелаваме им успех и ще ни бъде особено драго да видим и търново-сейменски делегат в учредителния конгрес на организацията.

Испания. Напоследък съществува голямо брожение между персонала от всички параходи на търговската флота, вследствие неудовлетворение неговите искания. Според една телеграма от Билбао, с дата 23 Април, персоналът, включително и машинистите, е обявил стачката тоя ден, начиная от полунощ. Според една по-раншна телеграма, федерацията на огнярите е декларирала, че ако до 22 не се изравни конфликта, те ще обявят стачка. Колегите им от Барцелона, Сантандер, Короня, Севиля, Гижон и др. пристанища са се присьединили към дви-жението. 120 параходи са в застой в Билбао, други 15 в Гижонъ, 2 в Севиля, 2 в Хуелва и т. н.

Швейцария. Избирателни улеснения за железничарите. На 20 м. м. са станали избори за Кантоналния Съвет в Берн. Гласуването е траяло от 8 ч. сутр. до 6 ч. веч. За да се даде обаче

възможност и на железничарите да упражнят избирателното си право, с оглед на тяхната служба, разпоредено било, щото всеки служащ по железниците да може да гласува от 4 ч. 30 м. сутр. до 9 ч. веч. Също като у нас!

Между италиянските железничари. Синдикатът на железничарите е забранил на своите членове да приемат да участвуват в правителствената анкетна комисия, натоварена да изучи отстъпките, които могат да се направят на персонала. Това неочаквано решение, прибавя агенцията Хавас, открива отново конфликта, за който в миналите броеве писахме.

ЕДНА МЪЧЕНИЧЕСКА СМЪРТ

На 16 т. м., 11 ч. преди обед, огнярът, при тукашното депо Никола Душанов, в благородното си усърдие да спре течта на промивателната пробка в димовага камара, влиза с ключа да я претегне. В момента когато я е претегал, при 8 атмосферно налегане в котела, тя избива и той, облен с врела вода, бива изхвърлен, безобразно изгорен. Притеклите се другари не са били в състояние с нищо да му помогнат и, занесен от другарите си в близката болница, всред най-ужасни мъки издъхва след 30 часа. Така мъченически свьрши един млад живот, едничката надежда и утеха на майка си, овдовела преди само две седмици. Макар и организиран при тесните, Душанов беше искрен обединист и с нетърпение очакваше едно обединение, за да се втурне с още по-голем жар на работа за организация и борба за подобрение.

Тих и благ характер, Кольо бе обичан от всички, и смъртта му е жалейка за всички, които го познават. На откритата подписка всички с радост се притекоха и записаха своята скромна лепта поне за първа помощ на нещастната му майка.

Стоението на Душанов в „Транспортния Съюзъ", бе, без съмнение, една грешка, за която ние съжалявахме. Справедливостта обаче изисква да признаем, че той бе един от ония, които на въпроса за обединението и на колегите си от противните организации не гледаха с фанатизма и озлобеността на водителите.

Сега, когато той почива на веки, ще видим до колко държавата ще се загрижи за нещастната му майка и малолетни братчета и сестричета или ще намери „законен" начин да избегне всекакви грижи за тех.

Пловдив, април 1911 г. Сп. Найденов

ИЗ СОФИЙСКОТО ДЕПО

Много поводи сме имали да кажем нещо за главния майстор при софийското депо. Пропущали сме ги, хранейки надеждата, че това ще стане излишно. За жалост, очакванията ни не се сбъднаха и си позволяваме най-сетне да заявим, че г-н Спас Спасов прекалено злоупотребява с положението си. Прави всичко, държането му със самите работници е крайно несериозно и непристойно. Свидетели сме били на сцени крайно неприлични, осъдителни не за един възрастен човек, и при това главен майстор, а даже за един 20-годишен чирак. А от един човек, който държи такива отношения с подведомствения си персонал, никой не бива и да очаква, че ще гледа с нуждната сериозност на поверената му работа. Спас Спасов може да е много способен работник, но Спас Спасов не извръшва добре ремонтите на маишните - това е голата истина. Рядко са случаите машинистът да запише некакьв ремонт, който да не бъде „разкритикуван" от господин главния майстор. Машинистът, който пътува с машината, не знае нейните повреди, а господин Спас Спасов ги знае. Той машинистът бил некадърен, оня не знаял да си пише ремонта, присъди една от друга по-категорични. Има случаи, когато важен ремонт, записван по два пъти и по три пъти, не се извършва, защото, според всезнающия главен майстор, машинистът не знаял какво да пише. Работата стига до скандал. При упоритите настоявания на машиниста обрьщат най-сетне внимание на записания ремонт и, разбира се, констатират, че машинистът е бил прав. Тоя терор на главния майстор, подкрепян и от г-да деломайсторите, особенно се упражнява спрямо по-младите машинисти. По тая причина, за да се отърват от разправии и скандали, мнозина от тях избегват да пишат ремонти в София и

правят това из провинциалните депа. Там наистина и работниците са малко, и удобства нема, но там пък и терора на Спас Спасов не се чувствува.

Понеже искаме да бъдем напълно справедливи, налага ни се да признаем, че некои от по-старите машинисти, стари достове на Спасова, немат причини да се оплакват от него - техните ремонти винаги „верно" са записани и старателно се извьршват, като на добри приятели. Нещо повече даже. На един от приятелите на г-н Спасова, пътуващ с тип 800, нещо „тракало" на машината, но неможе да разбере що е и не знае що да пише. Изказва си той мъката на своя интимен приятел Спаса. Качват се тогава двамата приятели на машината. Разкарали я така няколко пъти назад-напред из линиите на депото, Спасов вижда каква е повредата, обяснява това на машиниста и му поръча да пише в ремонтната книга така и така. Не си ли обаче приятел на Спаса, само си позволи да пишеш повечко ремонт: хем ще те атестира като некадърен пред деломайсторите, хем ремонтът така небрежно ще ти бъде извършен, щото ще станеш пишман че си го записвал. Че това пренебрежително ремонтиране машините на „ненашите" машинисти е в ущърб най-много на държавата, това очевидно не смущава ни най-малко г. Спасова. По-важно е обаче, че и г-да деломайсторите, вместо да му внушат да гледа добросъвестно и сериозно на работата си, оставят го свободно да се халосва с „пикантни" мохабети с работниците си, или да чете вестници из кюшетата на депото.

Може би, когато настоящите редове излизатъ на бел свет, нашият герой си е вече обрал чуковете от депото. Вълненията между работниците в работилницата от десетина дни насам ще засегнат, сигурно, твърде зле г. Спасова и той може би за винаги ще се прости с депото. Ако това стане, ние не ще кажем, наистина, че то е едно щастие, но ще кажем, че то не ще бъде едно нещастие. Против личността на Спас Спасова ние немаме нищо, но осъдително е неговото поведение. Където и да бъде той за напред - в работилницата ли, в друго некое депо ли - остане ли с същите навици, той вероятно още твърде много ще се прослави, но на такава слава никой не ще му завижда. Поправи ли си обаче поведението, толкова по-добре за него, толкова по добре и за нас. Б.

УСЛОВИЯТА НА НАШИЯ ТРУД

Шиваровска справедливост. Тя е позната на нашите читатели, защото неколко пъти вече пишем за нея, тя е особна позната на пловдивските ни другари, които всеки ден ядат попарата. То се знае, че ако слушаш г-н Шиваров, от него по-справедлив и на оня свет не ще се намери. И, действително, за неколко щастливци това е така. Така е, преди всичко, за симпатичния кумец на Шиварова, Илия Тусчиев. Ако г-н Шиваров не беше справедлив, щеше ли неговият кумец да „прескокне" за Великден до госпожата си в София? Може би пак щеше, но требваше да прави постъпки за отпуск, за свободен билет и пр. и пр. - дълга и широка работа. А сега, благодарение Шиварову, всичката тая работа се избегна и „другарят" Тусчиев (той е тесняшки съчувственик, може би и член), благополучно отсъствува от Пловдив неколко дни, а пък колкото за свободен билет за пътуване, у кума карти се намират. Бас държим, че никъде по книгите в канцеларията на пловд. депо не е отбелязано, какво кумецът на заведующия е бил в отпуск неколко дни начиная от 3.4 т. г. Ето какво значи да имаш справеплив кръстник. Ама, че некои неблагонадеждни роптаяли, че не било право кумецът цела година да пътува с пасажерски локомотив, а на връх великден да пращат друг с него, за да може кумецът да прекара праздника - нека си лаят. Кой им е виновен, че немогат да спечелят благоволението на справедливия г-н Шиваров! Като администратор, г-н Шиваров е просто гениален. Ако не вервате, слушайте: Машинистът Ал. Миланов с рапорт донася, че три от машинните бандажи на лок. 343 са разслабени и се въртят; при това положение, той дига от себе си всека отговорност за възможните нещастия, ако продължават да го пишат с тая машина. Не щеш ли, г-н заведущият това и чакал. Без много-много да му мисли, сваля Миланова от машината и праща с нея други, по-неопитни, които по закона даже немат право за машинисти. Няма да бъде чудно, ако утре изпрати на път некоя машина само с един цилиндър. И това го върши човек, който, като машинист във Варна, от Аладън по-далеч не смееше да мине. Свет!

Една лоша практика, началото на която датира отдавна, е заведена в софийското депо.

Некои машинисти, когато отиват в отпуск, посочват сами в канцеларията на депото своите заместници. Повечето пъти техните желания са били удовлетворявани Ние мислим, че това е неуместно. Машината не е собственост на никого, за да я дава под наем на тоя или оня. Кого ще пишат с машината, докато постоянният й персоналъ е в отпуск, това не е негова работа. Това би требвало да се внуши ясно отдето требва и да се тури край на тая практика, която прилича на търговия.

ПРОФЕСИОНАЛНА ХРОНИКА

Видители, каква била работата! В своята поздравителна реч към „делегатите" от третия „конгрес" на тесняшкия „образцов" транспортен съюз Георги Кирков се провикналь (бр. З на „Раб. Вестник" : „С една неутрална организация могат да се изкарат некои придобивки, напр. повишение надницата. Но с такава организация можете ли да спрете псскъпването на живота ?" - Беше, свърши се вече тя работата на неутралните организации. Георги Кирков им намери цаката и куртулисване вече за тех нема. Че една неутрална синдикална организация щела да увеличи надницата, че щела да намали работния ден, че щела да извоюва сносни условия на труда, колективни договори, че щела да издигне работника културно, за да се почувствува човек, а не скот - големо чудо! Тесният социалист пет пари не дава за това. Струва ли си за такива праздни работи да си губи времето един класосъзнателен работник, когато него го чака друга много по-важна работа: борба против поскъпването на живота! И ние се чудим, защо от десетина години насам, откак „социалната демокрация" на тесняците ежедневно върви от победа на победа и особено от как се зарегистрира големата фирма на „транспорта", животът толкова много поевтине. А то каква била работата докато общоделците и други всевъзможни буржуазни оръдия и неутрални организации си губили времето за „повишение надниците", тесняците водили кръвопролитна неравна борба за поевтиняването на живота, без което всичко друго е ветър. Некои обаче чакат да кажат, че тесняшката борба „против поскъпването на живота" е била всъщност „борба" против тоя дето духа и че ако не бе разцепническата работа на тесняците, българските работници, включително и железничарите, щеха да имат една организирана сила за съпротивление десеторно по-голема. Вероятно е, че подобна една голема работническа сила не би била послушен инструмент в ръцете на дервишите от текетата, както е сега „транспорта", но понеже тя би била единна, тя би повишила и работническата надница, би намалила работното време, би издигнала работническата класа от мизерията и, най-сетне, макар да не спре поскъпването на живота - това поскъпване бидейки резултат от влиянието на редица най-разнообразни фактори - би го направила много по-леко поносимо. Единството в синдикалната организаци на всека професия е най-същественото условие за ефикасността на синдикалната борба и пред това единство требва да се направят всички жертви и всички отстъпки. Това единство обаче е невъзможно в тесните рамки на сектата, или както се казва „под знамето" на която и да било партия. Тесняци, вслушайте се в приятелските съвети на Легина!

Едно от нашите искания е, щото мрежата да бъде разпределена на участъци по възможност по-къси. Специално за пасажерската служба да се направи, щото софийският персонал да пътува до Пловдив и до Горня Ореховица. Г-н Салабашев, обаче е на друго мнение. Локомотивите 5/6 не могли да пътуват от Саранбей надолу. Защо? Инженерска тайна. Големото междуосие едва ли е виновно тука по простата причина, че по това парче криви с малък радиус нема. Мостовете също едва ли ще пострадат повече от колкото от лок. 800, които са само с 4 тона по-леки. Лок. 5/6, едно време също не можеха уж да пътуват тук, а през време на войната - по две заедно. Ще излезе, че и тук има не инженерска тайна, а инженерски каприз. Най-сетне, защо съм началник на подържането, ако не се възползувам от своето право на veto дето треба и дето не треба?

Запитване върху разписанието. Народният представител от Вратчанския окръг Кръстю Пастухов е отправил питане към министра на пътищата и съобщенията относително новото разписание. Запитвачът, като констатира, че „нуждата от бързо и навременно съобщение е всеобщо призната, но че нашето железноижтно разписание съдържа такива големи недостатъци,

щото става причина за големи закъснения и чакане по станциите, пита министра смета ли да нареди един директен влак от София до Лом, от какъвто чувствува голема нужда населението във Вратчанско и Видинско и смета ли „въобще да корегира железнопътното разписание по такъв начин, щото да задоволява нуждите на гражданите". Към това ние можем да прибавим, че, ако разписанието се корегира в искания от г. Пастухова смисъл, то ще задоволи толкова нуждите на гражданите, колкото и нашите собствени. Много плесеь, обаче, има в железнопътната дирекция.

Премахната ли е економията? Сме вече на половината от второто тримесечие на 1914 г., а още нема сметките за економията на III тримесечие от 1913 г. Да не би да е премахната економията, според исканията на нашите революционни колеги? Прави впечатление, че и персоналът некак си не се много вълнува от това необикновено закъснение. Главната причина за това „спокойствие" не може да бъде друга, освен обстоятелството, че економията, макар формално да не е премахната, фактически за големата част от персонала е вече една фикция, т. е. едно нищо, С раздаването на пернишки боклук, сметан за първокачествени въглища; с приравняването слабите хераклийски, нюкастлски и пр. въглища кьм кардивските и с некои още „реформи", дирекцията фактически полека-лека премахва икономията. Какво ще се вълнува персоналът за закъснението на економията, когато знае, че болшинството нищо нема да получи?

Още за форменото облекло. С големи усилия, след две годишна „икономия", едва се отпуснаха дрехи за низшите служащи, които според закона имат право на такива. Обаче върши се една недостойна гавра при раздаването на тия дрехи от респективните началници. От много депа ни се оплакват, че дрехите са раздадени не според закона, на правоимеющите, а според благоволението на зав. депата. Всеки заведующ обикновено снабдил най-първо своите телохранители: разсилния и портиера, макар те и да немат право. После идат всички любимци на началника, па ако остане за другите, добре, ако не - здраве. Ние възставаме против тая подигравка. За да се избегне тя, най-практично, е дирекцията, с изпращането на дрехите, да изпрати списък за всички служащи, които по закона имат право да получат. Зав. депото да ги раздаде срещу подпис и, така оформен, списъкът да се повърне в Дирекцията. Дано не стане нужда да се повръщаме по-подробно по това.

Обръщаме вниманието на нашите читатели върху статията за новото разписание в днешния брой на вестника.

До абонатите. С 6-я брой изтича първото тримесечие на вестника. Които желаят и за напред да получават вестника, а са внесли само по 1 лев, да побързат да внесат останалата сума.

До настоятелствата на групите и до всички членове на организациятаОрганизация на локомотивния персонал в БДЖСофия 17.5.1914

Другари,Учредителният конгрес завърши крайно задоволително своята съществена задава. Здраво

легнаха основите, върху които остава сега да строим неуморно храма на своето бъдаще.За ръководство делата на организацията, в своето последно заседание конгресът избра нов управителен комитет, в който влизат следните другари: Антон Иванчев (председател), Димитър Груев (подпредседател); Върбан Петров (секретар) : Юрдан Марков (касиер); Драгомир Данов (редактор); Стайко Георгиев (администратор) и Ив. Христов (съветник). Контролна комисия: Григор Коцев (Русе), Дим. Лесичев (Пловдив) и Георги Стефанов (София).

В своето първо заседание на 16 т. м., новият упр. комитет се конституира и днес ние ви съобщаваме за това. В същото заседание комитетът реши да ви покани да си преизберете нови настоятелства. Понеже за сега няма правилник за групите, комитетът взе следното решение : групи, които броят до 10 членове, ше изберат само един секретар-касиер ; групите, броящи 11 до 30 чл., ще изберат тричленно настоятелство: председател, секретар и касиер; групите с членове повече от 30 д., ще се ръководят от 5-членно настоятелство : председатели,

подпредседател, секретар, касиер и един съветник. Съобразете се с това нареждане и веднага след избора съобщете за него. Според приетия устав, изборът на груповите настоятелства требва да бъде утвърден от управителния комитет. Колкото за бирниците, нека групите сами разрешат тоя въпрос, съобразявайки се с местните условия.

Писмената работа в управителния комитет е нарастнала твърде много и ще нарасте още. За извършването й простата ръка на секретаря не е достатъчна. Понеже в бюджета нема предвидени суми за това, управиталният комитет реши да открие подписка за купуване една пишуща машина съ циклостил. Комитетът разчита, че никой не ще жали лептата си и се надева, че в скоро време ще се събере нуждната сума. Нека всека група пусне подписка с листове за тая цел, която подписка ще трае три месеца.

Първата грижа на всеки член требва да бъде разпространението на нашия орган в.„ Локомотив". Нека настоятелствата вземат също мерки за събирането на абонамента. Увеличението числото на абонатите до хиляда требва да бъде нашата най-близка цел. Да не остане ни един другар от професията, който да не получава „Локомотив".

Всичко, което се отнася до редакцията на вестника, да се изпраща на адрес : Драгомир Данов, ул. Дунав 45. Адресът на секретаря е стария и нему ще се изпраща всичко, което се отнася до управителния комитет.

Накрай, ние отправяме към вас, другари, горещ апел за безшумна, но енергична работа. Изпълни ли всеки своя дълг, не ще бъде далечъ денят, когато нашата организация ще може с достойнство да заеме своето место във великото семейство на организираното наемничество в България и вън от не. Обективни условия за това има, иска се само умение и преданност.

С др. поздрав, Упр. комитет : А. Иванчев, Д. Груев, Върб. Петров, Юр. Марков, Др. Да- I нов, Ст. Георгиев, Ив. Христов.

НАПРЕД

Ще оправдае ли конгресът надеждите, които организацията му възлага. Ще се справи ли със своята трудна задача? Няма ли да се сбъднат злорадните предричания на нашите противници? Тоя сбор от хора с противоположни, взаимно-изключващи се политически мировъзрения, с още по-различни темпераменти и възпитания, представители на една професия, различните слоеве на която, покрай общите интереси, имат и свои тясногрупови - тоя сбор от хора няма ли още при първата трудност да се разпилее на вси страни ? Тия въпроси тревожеха душата на всички, които бяха вложили цялата своя амбиция и страст в полагане основите на организацията, но които, държайки сметка за действителността, с известно неспокойствие очакваха учредителния конгрес. Толкова по-приятна е днес тяхната изненада. Толкова по-голяма е тяхната и нашата радост, когато, отдъхвайки си след 5-дневната уморителна работа, измервайки преодолените спънки, бурите, които заплашваха кораба на нашето бъдаще, подводните скали, над които той премина - толкова по-безкрайна е радостта, когато го виждаме уцелел, здрав, закрепнал, за да може още по-смело и стремително да се впусне в борба против всички сили, които пречат на неговия победоносен ход напред.

Рано е още да се съди за конгресната работа. Това се отнася, без съмнение, главно за нейните подробности. Общо взето, конгресът извърши едно велико дело. За размерите му може да си даде сметка само оня, комуто са ясни пред очите невъобразимо неблагоприятните условия, при които той се свика и при които той имаше да работи.

Ще се намерят и сега умни глави и мъдри философи, които да забавляват своите блаженни верующи със сензационни жълтопресни „разкрития" из деятелността на конгреса. Това никой не може да им забрани, макар че ибишовщините и шанговщините загубиха вече много от своята некогашна цена. Без да обръщаме прочее внимание на тех, ние с чувство на вътрешна гордост требва да кажем, че в нашия малък парламент здравата работническа мисъл, без външен шумъ, без театралности, записа за себе си една блескава победа. Каква сила требва да притежава инстинктът за общността в професионалните интереси, на който здрав работнически инстинкт единствено се дължи благополучния изход от кризите, които на неколко

пъти в конгреса не на шега туряха в опасность единството на организацията! Имаше минути при споровете по некои „проклети" въпроси, когато разривът изглеждаше неизбежен. В тия именно минути инстинктивното чувство за общото което свързва делегатите, вземаше връх над частното, което ги дели, и взаимните отстъпки туряха край на конфликта, при общия ентусиязм на всички. Тържеството на общото над частното и личното - ето в последня сметка резултатът от 5 дневните дълги и страстни спорове между нас. Тоя резултат не бива да се малооценява. Да разбере всеки от нас, че организацията не може и не трябва да удовлетвори всичките негови чисто лични интереси, духовни или материални, но че въпреки това над тия лични интереси и вън от тех, той има достатъчно други интереси, еднакви с тия на другарите му по професия, и че зарад тия именно общи интереси той требва да жертвува личните и временните — това е енча грамадна крачка напред, и тя ни насърдчава да гледаме с пълно спокойствие на бъдащето, което пред нас се открива.

Конгресната работа, разбира се, не е и неможе да бъде без недостатъци. Те са обикновенни даже за организации с десетилетна история и опитност, те са обикновенни още повече за организация, която току що се е родила. Важното е, че главните въпроси получиха едно щастливо разрешение. Кое от взетите решения и мероприятия е навременно и кое прибър-зано; кое отговаря на условията и кое не; кое е излишно и кое - недостатъчно - всичко това ще има тепърва да се види. Очаквайки корекцията, която животът ще направи върху извършеното от конгреса, доволни че сме превъзмогнали хилядите трудности, но че началото е поставено; черпейки кураж от това, нека всички ние, другари, се отдадем с всичкото си същество на работата, която ни очаква. Началото е поставено, но то е само началото. Предстои сега то да бъде продължено. Предстои сега върху положените основи да зидаме сградата на нашето бъдаще, крепостта, в която ще намираме прибежище в трудните часове на живота. Тая сграда може само с общите усилия на всички да бъде издигната. Нека прочее никой не жали усилия и жертви, нека всеки бъде зидар на своето благоденствие. Всеки според силите си, напред!

БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ РАЗПИСАНИЕТО

Извлеченията, които в миналия брой се направиха, правят излишен всякакъв спор за достойнствата на новото посмешище, наречено „разписание за вървежа на влаковете". Ето защо, макар изложеното да е само една стотна част от всичкото, то е достатъчно особено като се знае, че началниците в ж.-пътната дирекция бързат един по един да се кълнат в своята невинност за появяването на бял свет на тоя „феномен".

Незнам какви са методите, с които респективните места в дирекцията си служат при изработването на разписанията. Ако се съди по резултатите, всякакви методи в същност липсват. А без метод, без един последователен план никаква работа не може успешно да бъде изкарана. Ще простят капацитетите от ж.-пътната дирекция нескромността на един простосмъртен да каже две думи като как смята той че може да се приготви разписание, което да съдържа всичко необходимо.

Преди всичко, требва веднаж за винаги да се тури край на практиката да се пълни разписанието с безброй номера на фиктивни влакове. Като оставим пътнишките и смесените влакове, около 50-60, при най-усилен трафик надали циркулират ежедневно повече от 66 товарни влакове по цялата мрежа. А в разписанието са предвидени повече от триста.Най-напред, разбира се, требва да се начертае разписанието на конвенционалните влакове; след това - на пътнишките, които имат свръзка с тях. После на директни товарни изходящи от граничните станции, и на тия в свръзка с тях. Бързината на последните да не е по-малка от 30 к. м., с малки престои. Ако некъде некаква среща с пътнишки влак не може да стане, по-добре е с една-две минути да се измени разписанието на пътнишкия, отколкото да се държи товарния цели часове в една станция зарад тия една-две минути. Директните товарни влакове да спират само там дето има нужда за машината. След това да се направи, тоже с големо внимание, разписанието по за два влака въ всеко направление с не по-малко от 25 к.м. в час, които да спират само там, дето ще има маневра. Ако в известен период трафикът се увеличи, нека се приготвят за момента специални разписания за новите влакове, които могат да стоят и с часове

по станциите за кръстосвания, но да не се изменива разписанието на редовните. Тия временни разписания ще се изпратят въ големите районни станции, които ще образуват влаковете, като снабдяват персонала с преписи. Нищо не пречи заедно с разписанието за редовните пътнишки и товарни да се издаде и такова за тия временни влакове, което да послужи именно в изключи-телните случаи, за които споменахме.

Не сме призовани да даваме ум никому, но може ли човек да гледа мълчаливо как ония, на които това е работата със своята леност или некадърност правят още по-тежка и така неособено леката служба на машинния персонал? 5.

ПЪРВИЯТ УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ЛОКОМОТИВНИЯ ПЕРСОНАЛ ПО БДЖ

Желанието на управителните тела, както и общото желание на делегатите, бе, около конгреса да не се шуми твърде много. Конгресът се схващаше не като една манифестация за привличане общественото внимание, а като една конференция между представители на локомотивния персонал, главната цел на която е, след като зрело и трезво разсъди, да постави основите на организацията. Така че, никакви почти мерки не се взеха за привличане на една по-голема публика. При все това, публика не липсваше, особено при откри ването. Тя състоеше главно от другари от локомотивния персоналъ, отчасти и от другите служби. Вниманието, обаче, с което ни удостоиха приятелите от „транспорта", надминава всички очаквания и всекакви похвали. Като закован стоеше на стола си от сутрин до вечер с моливъ и книга в ръка упоритият „кореспондент" на Железничари. Често пъти делегатите си казваха: Как жалко е, че тая воля и това постоянство не са в услуга на една светла и права кауза!

Още в събота вечерта провинциалните делегати, с малки изключения, пристигнаха, и при откриването липсваха само Г. Ореховските, варненският Г. Каранов, царибродският М. Паунов и поканеният секретар на бургазската група Добри Николов, който не се яви и до края на конгреса.

Колкото и да е желателно да се даде едно по възможност по-пълно изложение на рази-скванията в конгреса, ограниченото место не допуща това. По неволя, читателите ще се задоволят с най-необходимого, което предаваме в следващите Съкратени протоколи.

Заседание първо. 11 май 1914, 9 ч. пр. обед.

Заседанието се откри в хотел „Централ", в присъствието на делегати и публика, от председателя на временния управит. к-т Ив. Янев, с няколко приветствени думи, в които той изказа свойта голема радост пред първия по рода си факт у нас: конгрес на една самостоятелна организация на локомотивния персонаа, нещо за което преди една-две години неможеше даже да се сънува. След него, секретарят др. Вър. Петров, на късо очерта историята на образуването на организацията. Конгресът, на който днес присътствуваме, е едно блестящо доказателство, че миналото със своите безуспешни опити е дало своите поучения и че пред нас се открива едно бъдаще със съвсем други изгледи. Пристъпва се към избор на бюро. Предс. Ив. Янев предлага де се избере постоянно бюро. Д. Лесичев иска за всеко заседание да се избира ново бюро. Др. Данов, П. Белелиев, Г. Стефанов поддържат предложението за постоянно бюро, което се и приема. Решава се бюрото да състои от председател, подпредседател, един главен секретар и трима помощници. Данов предлага бюрото да се избере с тайно гласоподаване. Лесичев предлага с тайно гласоподаване да се изберат само председателя и подпредседателя, а секретарите - с явно. Сп. Богданов иска явно гласоподаване за целото бюро. Приема се предложението на Лесичев. Пристъпва се към избора. С 25 гласа се избра за председател Ив. Крьстев, а за подпредсед. Д. Лесичев с 27 гласа. За секретари се удобряват: Спнро Найденов, Панайот Станчев, Ад. Тороманов и Ед. Ковачев. Новоизбраното бюро заема местото си.Секретарят Вьр. Петров съобщава, че, пред вид учредителния характер на конгреса, упр. комитет е поканил да присъствуват и секретарите на две-три групи, като търново-сейменската, бургазката и варненската, които не са били в сношение с комитета и не са избирали делегати.

По тоя начин числото на делегатите възлиза на 41, както следва. От София 20: Ив. Янев, Драго-мир Данов, Стайко Георгиев, Спас Богданов, Ив. Кръстев, Вьр. Петров, Г. Стефанов, Н. Цветков, Антон Иванов, Д, Брайков, Д. Груев, Пенчо Халачев, Панайот Белелиев, Ст. Димитров, Хр. Негревски, Г. Папанчев, Лаз. Талев, Ст. Зимбилев, Ив. Христов, Хр. Копчев. – От Пловдив 5: Спир. Найденов, Д. Лесичев, Алекс. Миланов, Ад. Тороманов, Г. Стефанови II. От Горна-Оряховица: Ив. Самсонов, Ст. Воденичаров, Д. х. Киров, Ил. Дрънкаров. От Русе: Гр. Коцеъ, Юр. Алексиев, Ил. Микренски. От Перник: Ив. ДимитровЛом: Евстати ИлиевОт Саранбей: Ил. Щетински. От Каспичан: Панайот Станчев. От Плевен: П. ТополовОт Бургаз : Добри Николов. От Варна: Г. КарановОт Стара-Загора: Ат. Андреев. От Търново-Сеймен : Ед. Ковачев. От Цариброд: Мица Паунов.

Отсъствуват 6 делегати. Реши се да се приемат всички делегати за редовни. Приема се правилника за вътрешния ред на конгреса и се избират комисии за разните въпроси от дневния ред. Секретарят пристъпя към четене на отчета за периода от основаването на организацията до 31.3.1914. Спас Богданов, като касиер, дава финансовият отчет, а Г. Стефанов, от името на контр. комисия, докладва, че сметките са в изправност и финансовият отчет е верен.

Извлечение от отчетите ще дадем в идния брой — Р.От името на редакционния комитет Др. Данов излага как до сега е редактиран вестника.

Той констатира липсата на добри сътрудници и дописници. Всеки може, стига да желае, да сътрудничи в своя професионален орган. За това не се искат писателски дарби, а една обикновена грамотност. Ако това се разбере от всички, вестникът твърде много ще спечели и ще стане по-разнообразен. Администраторът Стайко Георгиев дава сведения за материалното състояние на Локомотив. Решава се разискванията да станат общо върху всички отчети. Заседанието се дига в 11 ч. 45 м. сутиньта.

Заседание второ. 11.5.1914 г., 2 ч. Сл.обед.

Председателствува Ив. Кръстев. Контестацията по софийския избор, подадена от Ст. Димитров, остава без последствие. Пристъпя се към разискванията върху отчетите. П.Белелиев удобрява списването на вестника. Понекога са употребявани силни изрази, но те са били заслужени. Не бива от тех капитал да се прави. Ив. Димитров протестира високо против пристрастието и диктатурата на редакц. комитет, който не му поместил една статия, с която той отблъсвал нападките на противните организации. Г. Стефановъ II (Пловдив): Аз също протестирам, защото и мен бе отказана една статия, която изразява възгледите на младото поколение върху работническото движение в България. Във вестника нема свобода на мненията и така се убива охотата на другарите да сътрудничат. Ние виждахме, че ръководите-I лите в София искат да свържат организацията с други организации, а ние искаме тя да бъде неутрална, но редактор ът не дава достъп на статиите ни. Н. Цветков: Да се избегват острите изрази. Г. Папанчев: Удобрявам списването на вестника. Редакцията заслужава похвала, а не укор. П. Станчев: Отчетът е непълен. При настоящето положение това бе неизбежно. Вьпросът за непоместените статии е личен. Д. Лесичев : Конгресът требваше много по-рано аа се свика. Ни редакцията, ни упр. к-т са имали директива за работа. Поради това, формално не са отговорни пред конгреса, макар, че има що да се каже. Упр.к-т направи грешка с късното свикване конгреса. Г. Стефанов I: За вестника е отговорен не лично Данов, а редакционния и упр. к-ти. Сп. Найденов: Отчетът е крайно задоволителен. Управителните тела са се

придържали към декларацията, в името на която и ние се записахме в организацията. Нема защо да ги осжждаме. Сп. Богданов : Не е прав Ив. Димитров. Статията му не е поместена, защото е имало по-важен материял. Грвшки има, но те се дължат главно на временния характер на всичко Д. Лесичев : В полемиката с „Ж. ' Борба" редакцията е била толерантна, а с „Железничар" - жестока. Еднакви требва да бъдемъ, защото „Ж. Борба"се пълнеше с псувни против нас. В. Петров: Ако свикахме конгреса по-рано, в него щеха да участвуват само 3-5 групи. Всички грешим. Никаква умисъл не е имало за непоместването статията на Г.Стефанов II и Ив. Димитров. На нашите противници твърде малко внимание обръщахме, защото не можеше вестникът да се пълни само с разправии, макар че те, особено тесните, не пробираха средствата в своята критика. Данов: Думата, която шокира некои другари, нема тоя смисъл, който те й придават. Не е верно, че в „Ж. Борба" е имало псувни против нас. Те осъдиха нашата постъпка, което всеки на техно место би сторил. В отношенията си към Съюза и към тесните не можем да бъдем еднакви защото това не са две еднакви организации и техните отношения не са еднакви спремо нас. Още в първия позив заявихме, че ще бъдем във връзки със Съюза. Жалкото е, че същинските недостатъци на вестника не се съзират от критиците и всичко се поставя на лична почва. Едно време Георги Стефанов II спасяваше социалиистич. партия от неутралитета, на който съм бил винаги убеден партизанин, а днес излиза с „нови" теории, като представител на младото поколение, за да спасява организацията от връзки не вече с някоя партия, а с най-близката ни проф. организация. В нашата борба сме се придръжали о директивата, в името на която ви поканихме да се организирате. Статиите не са поместени по съгласие на редакц. комитет. - Предложени на гласуване, отчетите бидоха удобрени. — След това Др. Данов реферира върху Организацията и нейните задачи. В заключение на реферата си, той предлага следната резолюция, която да се вземе като директива на организацията:

„Учредителният конгрес на организацията на машинистите и огнярите по Б. Д. Ж., след като изслуша реферата върху „Целта и задачите на организацията" и разискванията върху него, реши:

Организацията има за цел всестранното подобрение положението на своите членове и тяхното културно издигане. Тая цел тя ще предследва със средствата на модерното боево синдикално движение на работническата класа.

Организацията е отворена за всички хора от професията, без разлика на пол, вяра, народност и политически убеждения, и е независима спрямо политическите партии. Запазвайки вътрешната автономия на организацията, конгресът е убеден, че, както в нейния собствен интерес, така и в интереса на хармонията в общото железничарско движение, организацията требва да подържа едни постоянни връзки с организацията на останалия железнопътен персонал, стоящи на същата база на политическа независимост".

Заседанието се закри в 6 ч. вечерта.

Заседание трето. 12 V 1914 г. понеделник.Заседанието се открива в 8 ч. сутр. от предс. Д. Лесичев. Отсжтствуват трима делегати. Понеже варн. делегат Г. Каранов не е пристигнал, в комисията за исканията вместо него се избра Гр. Коцев. - Върху реферата на Данов взема думата Г. Стефанов: Той е против всекакви връзки с Жел.Съюз и предлага своя резолюция. Ив. Димитров: Във втората част на реферата си Данов се простре на дълго, за да ни говори за неутралитета и за връзките с Жел. Съюз, а в първата, върху задачите на една синд. организация, бе поврьхностен. Организацията требва да се грижи за просветата и класовото съзнание на членовете си. Требва да бъдемъ във връзки с цялото работничество. Без политика не можем. Това ни показва синд. движение в Германия, Англия и Америка. Политическата партия не може да ни се меси във вътрешната работа, но примерът съ „неутралния" сьюз на радикалите за излишен път доказа, че върху синд. движение не може да има влияние никоя политическа партия, освен социалистическата. За честта на организацията и за нейното единство съм за сега против връзките с жел. съюз. (Предлага своя резолюция). П. Халачев: Референтът не обясни какви връзки иска. Съм за централизация на касата и за пълната ни самостоятелност. В. Петров: Политическият неутралитет е първа га необходимост за единството. Данов иска връзки с жел. сьюз, Ив. Димитров - с целото работничество, но не

конкретизират тия връзки. Аз съм за нашата самостоятелност. Пълна централизация на касата (изтъква нейните преимущества). Нашата организация се основа, защото сьюзът не можеше да защити интересите ни. За да отблъснемъ обвинението в сепаратизъм, нека конкретно определим връзките ни сьс съюза. Нека решим да внасяме 5 % от приходите ни в съюзната каса. Когато стане синд.обединение, ние ще требва да се присъединим къмъ синд. съюз (Предлага резолюция.) Стайко Георгиев: Политич. и икономическа борба требва да вьрвят паралелно. Отрадно е, че се посреща добре идеята за присъединение към бъдащия обединен синд. съюз. С жел. съюз да влезем във връзки, когато той се федерира. За връзки с „транспорта" не може да се говори, защото там има едно малцинство железничари. До обединението ни социалист. партии не ще можем да предприемем никакви сериозни акции. Да бъдем откровени: не можем без подкрепа на соц. партия. Ще приготвя резолюция в смисъла на говореното. Хр. Негревски подържа В. Петров и Ст. Георгиев - Г. Стефанов II: Не съм изменил на себе си, както вчера ме обвиняваше Данов. Съм против всекакви връзки с жел. Съюз (Предлага резолюция). - Сп. Богданов: Нашето отдеделяне бе само едно формално прогласяване на фактическото положение в Съюза. Ако в конгреса жел. съюз възприеме федерацията, да се присъединим към него. Удобрявам идеята за присъединение към синд. съюз. За връзки с „транспортния" съюз и дума да не става. Д. Лесичев: На почвата на неутралитета требва да бъдемъ във връзки с всички жел. организации. Но ако има некои намерение под маската на неутралитета да ни вмъкне в Съюза - лъже се. Съюзните ръководители немаха такт и явно искаха да прикачатъ съюза към широката партия, затова, се разцепиха и радикалите. Съюзът днес е гнездо на кариеристи и агент-провокатори като Дечева и той не е допринел нищо за професията. Останахме с придобитията от стачката, в която стачка партията на широките социалисти има неоспорими заслуги. Ако решим да бъдем във връзки със съюза, ще се оправдае подозрението, че това е било само една игра на агенти на широките социалисти. Спасението на железничарството е само във федерацията и ние ще бъдемъ първите, които ще влеземъ въ нея.

Заседанието се дигна в 12 ч. обед.(Следва)

ПОЗДРАВИТЕЛНИ ТЕЛЕГРАМИ ДО КОНГРЕСА

През време на конгресните заседания, получиха се следните поздравителни телеграми :Саранбей. Създайте условия за прогрес и културен живот на професията. Сгъстете

редовете срещу противната нам сила. Г. Гърличков, Ив. Ионков, В. Спасов, М. Хранов, М. Димитров, Ст. Тимев, Ат Велев.

Лом. Дерзайте, другари, вие, делегати от всички краища на хвъркатото железнопжтно колело. Бъдете деликатни, но пипайте здраво. Здравейте! - Групата.

Пловдив, Поздрав на другарите делегати. Издигнете високо лозунга за общото железничарско справедливо обединение. - Николов, Кичев, Помаков, Върбанов, Шипков.

Пловдив. Пожелаваме благотворна дейность. Алексиев, Груев.Пловдив. Привет на другарите делегати за плодотворна работа и амбиция за съвестно

изпълнение дълга към младата организация, за общото благо на железничарството. Това им пожелават: Шойлеков, Маников, Денчев.

ПО ПОВОД ЕДНО ПИСМО

Преди неколко време получихме едно писмо от Виена. Писмото е от Центр. Комитеъ на австро-унгарската организация на локомотивните машинисти, която носи нмето: Unterstuetzung und Rechtschuetzungverein oesterr. und ungarr. Lokomotivfuehrer.

В отговор на нашето съобщение за основаване на организацията ни, австрийските колеги ни изказват своите благопожелания и ни дават некои сведения за организацията на железнопътния персонал в дунавската монархия. Освен неколкото организации на персонала от другите служби, съществуватъ две локомотивни органазации: тая на персонала от Австрия и Унгария и друга на персонала по железниците в Чехия, със седалище Прага

(Lokomotivfuehrerverein in Boehmen). Всичките тия организации са коалирани помежду си и тая коалиция има известни връзки с Централната Комисия на австрийските синдикати.В нашето писмо ние бехме огбелезали, че нашата организация е възприела принципа на неутралитета спремо политическите партии. И какво мислите ни отговарят на това организираните машинисти в Австрия ? Че неутралитетът на синдикатите е едно буржуазно учение, от което требва да се пазим като от огъня, както декламират нашите храни боже революционери? Нищо подобно. Те чисто и просто казват: „Макар че нашата организация почива на широката неполитична база, обаче тя се гледа добре от политическите организации, защото всички разбират, че удовлетворението на нашите интереси съставлява една част от държавната необходимост". И, по-нататьк: „Абсолютният политически неутралитет не може да се запази, защото с течение на времето всеки отделен човек, по различни пътища, става поли-тически зрел и такъв требва да бъде".

Най-любопитното е обаче следното: тая организиция има свой „височайши" покровител. Най-отгоре на бланката, преди фирмата на организацията, стои напечатано буквално следното: Протектор: Негово кралско и княжевско височество господин (Herr) Ерцхерцог Евгений.

Човек неволно се запитва: Какво търсят единствените революционери от „Транспорта" в един Интернационал, в който се числят организации, покровителствувани от князе и ерцхерцози? Тук в България нашите „транспортни" отрекаха орталъка, че некои отделни членове на железничарския съюз от криворазбран патриотизм тръгнали да събират пари за крайцери, а в същото време се мъдрят в Интернационала наред с „височайши" покровители. Какво показва това? То показва, първо, че тесняците са единствени в интернационала по своята чистота и, второ, че тия единствени сойтарии са готови със сатаната от другия край на земята да се „солидаризират", но не и със своите „конкуренти" от България, щоъ тия последните не коленичат пред свещената брада на Благоева. Защото - казахме го я - тесняшкият инат е нещо непримиримо и страшно.

За нас, разбира се, е напълно ясно, че височайшият патронаж на тая организация е една дребулия, от която само един наистина тесен мозък може да се плаши. За нас е също така ясно, че, въпреки това и въпреки обстоятелството, че в устава или в дирек тивата на организацията никъде не срещнахме фразата „класова борба" - това е една модерна синдикална организация, каквито са изобщо всички организации в Интернационала, с едно единствено изключение: тесняшкия „транспорт" от България.

Анатолъ Франс въ полза на един железничар, кандидат за депутат .Бившият железничар Коли е бил кандидат за народен представител от страна на обе-

динената социалистическа партия въ XII парижки избирателен кръг, за балотажните избори на 27 м.м. За да подкрепи неговата кандидатура, всемирно-известният французки писател Анатол Франс, на когото много от произведенията са преведени и на български, е отправил кьм избирателите от споменатия окръг следното писмо :

Избиратели републиканци, вие тргъбва да гласувате за Жан Коли, за непоколебимия Жан Коли.

Неговото красноречие, просто и енергично, неговото здраво разбиране на народните интереси, са били, през време на последната легислатура, една от силите на Републиката.

Парламентът има нужда от хора като Жан Коли, които знаят и смеят да кажат, в известна часове, потребните истини.

Избиратели републиканци, вие ще изпълните вашия дълг, вие ще изберете Жан Коли. Той е достоен между вас за вашите гласове. Анатол Франс.

Б. Р. - За жалост, въпреки пламенният апел на прочутия писатели, железничарят Жан Коли загубил избора сь стотина гласа,

Нова железница в Македония. Според една Атинска телеграма от 10 т. м., от Солун е заминала една инженерска комисия, за да начертае плановете и да направи оценка на ж.-пътната линия, която ще съединява Солун с Ангиста. Тая линия ще бъде дълга 135 км., ще мине през Есветопуло, покрай бреговете на езерата Лангаза, Бешикъ Гьол и Тахино и ще има като крайна точка Ангиста, близо до Драма.

Франция. Големите вестници, връзките на които са ж.-пътните компании са една публична тайна, напоследък твърде много са се развълнували от един циркуляр на м-вото на общ. работи, чрез който администрациите се поканват да изучат въпроса за узаконяването и съгласуването (la codification et l’unification) на правилниците, засегащи техния персонал. С едно допълнително съобщение м-вото успокоява вестниците, че циркулярът нема никакъв конфиденциален или изключителен характер. Той имал само за цел да настои пред компаниите в полза на една реформа, чието реализиране се преследва от м-вото, съобразно желанията на заинтересования персонал и волята на парламента.

Англия. На 3 т. м. се е открил в Единбург конгресът на железничарската Асоциация. За работата на конгреса ще дадем бележки в един от идущите броеве. За сега ще споменем, че Асоциацията, която до преди 7-8 години е броила няколко десетки членове, днес брои 700,000.

УСЛОВИЯТА НА НАШИЯ ТРУД

Една опасна практика е заведена в софийското депо, пред самия нос на нач. тракцията. Машините пристигат от път, влизат в депото и никой не иска да знае. Напраздно персоналът им чака да доде некой подкладвач поне комуто да предаде машината: никой не се явява. Някои машинисти и огняри, въпреки умората от пътя, тръгват из депото да дирят човек да приеме ма-шината. И да намерят некой, положението не се изменява, защото, свикнал с тая „практика", той отговаря, че немало що да приема на машината! Ако настояваш повече, требва да стане скандал!, и може би пак машинистът ще излезе виновен. А как лесно би могло да се избегне всичко това. Достатъчно е да се определи един подкладвач, който само да посреща и приема машините. Ако един не стига, нека двама да бъдат, но ако на тая практика не се тури край, последствията могат ла бъдат твърде печални. При днешното положение никак не е чудно, че за възможните случки (пропускане на тръби, изгаряне на котела и пр.) ще си изпащат тъкмо най-невинните.

ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА

Трамвайна стачка е обявена в София в събота на 17 т. м. Участвуват всички трамвайни служащи, около 300. Тая стачка, за която отдавна се говори, е избухнала поради бруталното поведение на компанията спремо делегацията, която е предявила исканията на персонала. Между тия искания фигурира 8-часовия работен ден, минимална надница от 5 лв., повръщане на некой несправедливо уволнени, премахване глобите, Зб-часова почивка седмично и пр. Прави впечатление усърдието, с което ръководителите тесняци се стараят да спечелят обществото и публиката на своя страна, гражданството, което те при други случаи, винаги са иронизирали и поставяли в кавички. С тая цел на първо место те са се изхитрили да поставят едно много революционно искане: да се пускат здрави и изправни вагони по здрави линии! Оче-видно, така по-лесно ще се спечелят симпатиите на „150-хилядното" гражданство, което се вози по трамваите. Не че ние осъждаме тая тактика. Нам е драго, че и тесняците свикнаха да сричат думи, които те беха афоресали, като „обединение", „гражданство", „публика", „общество*, „150-хиледно население" което имало еднакъв интерес с работниците и пр. Едно време, при стачката С. О., тесняците не намираха достатъчно скверности, за да се гаврят със „социалния принцип" за етизирането (преобръщането от частни в държавни, rsp. общински) съобщителните средства. Това обаче не им пречи днес, обръщайки се към „софийските граждани", да пишат, че те (соф. граждани) имат „пълно основание" да поискат отнемането от компанията трамвайната експлоатация. Въпрос е само, дали тая еволюция е искренна и дали ако утре недай боже при една железничарска стачка, ръководена не от тесняците, некой спомене нешо за „гражданите" и „обществото", дали той нема да бъде прикован на позорния стълб. Нека не се забравя, че тесняк - това е синоним на безпринципност и сойтарлък. Трамвайната стачка за излишен път подчерта това. Разбира се, че на работниците, които не са посветени в тънкостите на тесняшката непри-мирима класова борба, ние пожелаваме едно достойно приключване на създадения конфликт.Телеграфопощенският и телефонен Съюз откри своя пети конгрес на 15 т. м. В конгреса

участвуваха 30 делегати, представляващи 12 дружества. Дневния ред на конгреса бе: 1) Отчети; 2) Изпитите (реферат); 3) Ревизия на съюзните искания (реферат) ; 4) Гласуване съюзния бюджет ; 5) Избор на управит. тела и пр. Конгресът се закри на 18 т. м. По повод конгреса, считаме за нуждно да приведем некой данни за състоянието на Съюза, според печатания отчет. Съюзът се състои отъ 12 дружества и 25 групи с 800 члена. Войната, през която съюзът фактически не е съществувал, е причинила едно намаление в числото на съюзните членове с 300. Войната е засегнала и съюзната каса. На 1.1.1912 г. съюзът е притежавал една наличност от 16,077 лв.; днес тя е 14,452 лв. Приходи съюзът е имал през 1-то полугодие на 912 г., през 1V-то тримесечие на 913 г. и през 1-то на 914 всичко 12,903 лв., а разходи - 14,528 лв. Най-големото приходно перо sa чл. вноски, (4408 лв.), посlе иде от абонамент за вестника (4189 лв.) и разни. - Очевидно е, че войната твърде чувствителни рани е нанесла и на тая братска организация, както и на всички други, но че тия рани почват да заздравеват.

Професионални конгреси. От вчера насам заседават въ София конгресите на различните професионални съюзи, числящи се към обединения синдикален съюз. Утре, 23 т. м., ще се открие и общия синдикален конгрес. В идущия брой ще дадем некой бележки както за тия конгреси, така и за ония на тесните социалисти, които тоже тия дни заседават.

ПРОФЕСИОНАЛНА ХРОНИКА

Настоящият брой закъсне твърде много главно поради конгреса и по други независящи от редакцията причини. Надеваме се, че читателите ще ни извинят.

Бюджетопроектът, внесен в камарата, туря край на твърде много илюзии. Що се касае до машинния персонал, той предвижда за напред 7 длъжности за чиновници:

1 клас (и в стария бюджет са 7), 10 за П кл. (в стария 7), 16 за III кл. (15), 21 IV кл. (21); 18 V кл. (16), 64 за VI (23), 19 за VII (64), 54 за VIII (30), 72 за IX (53) и 62 за Х (62).

По тоя начин, излиза, че ще бъдат повишени 3 третокласни машинисти, 4 четвъртокласни, 4 V-класни, 6 VI-класни, 47 VII-класни, VIII-класни, 26 1Х-класни, 45 Х-класни и на 45 кандидати машинисти ще бъде даден десетия клас.

За огняритe: Освен тези 45 огняри, които ще получат длъжност машинисти, други 86 огняри се повишават в по-горен разреди. Предвиждат се 80 нови ваканции за титулярни огняри. Числото на подкладвачите се увеличава с 22. 1 подклад.се повишава от II в I разр,, и 20 други - от III в II. Лок. чистачи се увеличават от 145 на 156. 8 второ-разр. чистачи стават1-р., 14 трето-р. стават II-разр. и 34 1V-р. стават III-р. За промивачите не се предвиждат никакви повишения, само числото им се увеличава с 6. Водоснабдителити-тоже се увеличават от 61 на 78. От тех 5 души минават от II в I разряд, 4 – от III в II, 5-от IV в III и 14 - V в IV.

Без да се спираме повече сега върху бюд-жетопроекта, който още не е миналъ презъ камарата ще кажемь само, че неговите цифри твърде зле хармониратъ съ категоричните заявления на г. Морфова и г. Милкова, че абсолютно всички подлежащи на повишение ще бждатъ повишени.Любопитни коментарии прави „Ж. Борба" около единъ действително печаленъ фактъ. Машинистътъ Д. Брайковъ нанесълъ плесница на чиновника въ Соф. станция Н. Геровъ. За това ние съжаляваме искренно. Толкова повече, че познаваме Герова, който не е спосо-бенъ да предизвика. Но „Ж. Борба" коментира факта така, щото се получава впечатление, какво редакторите еж доволни, че имъ се представя случай да излеятъ своята „другарска" злоба къмъ машинния персоналъ. Те съжаляватъ само за едно : че машинистътъ си излезълъ съ здрава глава 1 Машинистите били си заслужили това, зашото, колкото чиновниците ни правили отстжпки, толкова ние сме били по-непризнателни. Кому ги разправяте, приятели? Тия „отстжпки" аслж докараха работите до тоя халъ, та да почнатъ шамари да играятъ. Съ своите „отстжпки", т. е. ка-призи и произволи, много чиновници, наистина, често пжти еж въ състояние да изкарата изъ търпение и най-хладнокръвния отъ насъ. Тая е истината. Геровъ не е отъ техъ, признаваме. Той е една невинна жертва на едно състояние, създадено отъ неговите „отстжп-чиви" колеги. Постжпката на Брайковъ никой не ще удобри, но ако всички чиновници но-сятъ ума на озлобения авторъ на антрефилето въ „Ж. Борба", тая осждителна постжпка едва ли ще бжде

последня.В Сърбия и у нас. Както е тръгнало, у нас скоро ще почнат хората да предпочитат

биволските кервани пред модерното съобщение с железниците. Това се отнася поне до товарните влакове, които според новото разписание имат бързина не по-голема от 15 км., даже и по-малко. Какво е положението в Сърбия ? Там товарните влакове пътуватъ с бързина двойно по-голема от нашата. Не само това: там товарните влакове спират само в ония станции, дето имат да вземат или оставят товар. У нас не стига дето се тътрят с биволска бързина, но и киснатъ с часове по станции, дето и камъни не се раждат. Всекиму, който е присътствувал привлизането на някой сръбски влак в Цариброд, е направила впечатление големата бързина, с която те влизат. Може Сърбите в много отношения да са останали назад от нас, но и ние има какво да се поучимъ от тях. 5.

От Горня-Оряховица ни пишат, че на 7 т.м. Никола Пенев е требвало да поеме вл. 46 с машината си. Но вместо него, бай Богдан изпраща Коста Стоянов II, а на Пенева дава свободна карта, за да поразгледа борущенската линия и да подигне „духът" на „другарите" из тоя балкански кът, който „дух" бил поспаднал. Това ми речи революционер и умен човек. Колкото за бай Богдана, ние можем да му гарантираме, че Кольо Пенев нема да забрави сторената услуга и че „Железничар" никога не ще си позволи некоя „дързост". Кольо Пенев е признателен човек. Който не верва, нека попита г. А. Гешев.

Просим извинение от редакторите на Железничар, задето, поради много материал, отговорът на страшните въпроси, които в последните два броя ни задават остава за идущия път.

Съвременна мисъл. Излезе от печат майската пета книжка в която са поместени: 1. Стихове от Гр. Лютаков, Ив. Йончев, Северина, Н. Чехларова и Тихомиръ Павлов. 2. Разкази от Тодор Страшимиров и Евгения Димитрова. 3. Литературни статии от Йордан Маринополски, Д. Божков и Ив. Г. Данчев. 4. Обществени и политически статии от Д-р Ненов, Ненчо Михайлов и Янко Сакъзов. 5. Обширни: вътрешен, външен и из чуждите списания прегледи. Открита е подписка за второто полугодие - 4 лева.

ДВУСЕДМИЧЕН ОРГАН НА ЛОКОМОТИВНИЯ ПЕРСОНАЛ ПО Б. Д. Ж,У Р Е Ж Д А РЕ Д А К Ц И О Н Е Н К О М И Т Е Т

ОКРЪЖНО № 1

Управителният комитет, в заседанието си на 13. VII. 929 г. реши да уведоми настоятелствата на групите и техните членове, за следното:

1.Членския внос за тримесечие е определен да бъде 50 лв„ като, в него влиза и абонамента на вестника.

2. До изпращане на устава, понеже някои депа запитват как да се констроират да се знае: 5 члена образуват група. Те си избират нартоятелство - председател, секретар, касиер

Членове на организацията могат да бъдат всички машинисти и огняри, подкладаачи, чистачи, помиери - съобразно с устава. .

3.Да се изпратят на отделни чисти листове имената на членовете и техните адреси. Също така, всички държани протоколи, или резюме от тях, взети резолюции и всичко из организационния живот, както й по отношение на службата.

4. Всички събрани суми да се изпращатъ незабавно, защото требва да се знае, че само финансовото закрепване и организиране ще гарантира успеха ни.

5. На всички интриги, пущани от когото и да било, да не се отговаря и увлича който и да е, за всичко искайте осветление от управ. комитет, който незабавно ще Ви се отзовава.

6. Образувайте фонд в,.”Локомотив”, като съобщавате имената, на дарителите и сумите, които внисат.

НА РАБОТА

След един период от десетгодишно прекъсване нашият любим Локомотив, пак заема своето място в редицата на професионалните органи. След злополучната стачка от 1919 год., дело на авантюристи, в нашето професионално движение, в което - ние локомотивния персонал загубихме маса придобивки и най-ценното за нас в. „Локомотив". Локомотивната организация - днес ние сме радостни и можем да се поздравим пред свършения факт: възобновяването на Локомотивната оганизация и в. „Локомотив”.

Ако 1919 година бе за нас нещастна, поради големите загуби, кого прегърнехме, то дваж по-нещастна бе 1923 год., когато една шепа наши колеги партизани, имайки управата на железниците в ръцете си, поради стеклите се тогава политически събития - прокламираха обединението на Локом. организация с Ж. сьюз; въпреки устава и без да дочакат свикването на конгреса, който властен да разреши въпроса с обединението. С това нещастно “Обединение", ни се отне всека възможност за самостоятелен живот. Невъзможно бе, никаква защита - какво застъпничество, Всичко требваше да минава през цензурата на Управителния комитет и да се иска чака неговото благоволение. Ние бяхме напълно потъпкани в Ж. съюз. Речеше ли някой, да изкаже недоволство, или подложи на критика делата на управ. комитет, то той беше веднага анатемосан, таксуван като предателъ, раздорник и пр. епитети, на които са способни хората около в. „Ж. борба". Такава е била тактиката на ръководителите на Ж. сюз в миналото, такава е тя днес, такава ще бъде и за в бъдаще докато не бъдатъ изринати. Това ще се уясни в следващите статии във в. “Локомотив".

Съзнаваме всичките трудности, които ще срещнем, съзнаваме всичката огрвниченост на средствата, с които разполагаме, обаче, дълбокото убеждение, че служиме на истинските ин-тереси на професията, това убеждение е което ни насърчава, то е - надеваме се, което ще ни крепи въ всички трудни моменти в нашата бъдаща работа. От първоначалните позиции, ние не сме отстъпили и нема да отстъпим, а те са именно които са ни делили в миналото, които ни делят и сега. Тези наши позиции са известни: Поставяне на Ж. съюз на федеративна начала. Персонала от всички служби, да си има своята независима от другите служби организация - автономна - самостоятелна и всички те - да образуват общия съюз (Една форма на организация - децентралистична - възприета и приложена във всички културни страни. На бившите ръководители на съюза, които са и сегашни - тая реформа не се харесва, по понятни причини. За тях федерация, децентрализация на съюза, значи да се изплъзне ръководството из ръцете им. Затова държат здраво за сегашната система - централистичната, която е пригодна, защото си осигуряват ръководството, а следователно и спокойно да диктаторствуват и партизанствуват в и със съюза. Те ще се убедят, че така повече не може да върви, но когато окончателно разстроят съюза. „Локомотив", както в миналото, така и в бъдаще - ще ратува за федеративната система на организиране на ж. п. персонал. Както в миналото, общото желание е - да бъдем във формални връзки, както с железничарските организации, така и с всички други професионални организации.

Но преди всичко, “Локомотив” ще способствува, за издигане на локомотивния персонал до разбиране на организирана борба, за защита на тия ереси. Да осветлява отговорните фактори и общественици - за тежките и непоносими условия - при които е поставен да работи лок. персонал в сравнение с другия персонал, по Б. Д. Ж. и въобще с държавните служащи в другите ведомства. Защото, локом. персонал е най-онеправдания, най-зле поставения и най-зле третирания. Никой персонал от другите служби по Б. Д. Ж., не е така мизерно възнаграден - сравнително условната прн които работи - както локомотивния персонал. Никои немат толкова продължнтелен работен ден, както л. п.; Никои не работят тъй много ноще и празднични дни, както л. п. Никои немат тъй малка и недостатъчна почивка, както л. п; Никои не са лишени тъй много от отпуски и почивни станции, като л. п.; Никой - не плаща толкоз много и безобразни глоби, както л. п Никоя служба не дава такъв голем % на заболели и смъртни случаи - както л. п.; Никои не плащат дефицити на консумативни материали за возене на влаковете. Въпроса с категориите, с километража, с персоналните добивки и пр. и пр., маса належащи искания стоят за разрешнние. Това са задачите за които ще ратува в. ,Локомотив". Те са скромни, но затова

пък - благородни. Ето кому ще служи „Локомотив”, комуто е служил и в миналото - на локомотивния персонал.

На работа другари машинисти и огняри, не жалете труд, средства и време - осигурете на нашия „Локомотив" редовно излизане, за да защити достойно нашите духовни и материални интереси.

От редакцията

НАШИТЕ РАЗЛИЧИЯ

Поради особенното положение, което организацията ни заема в нашето професионално движение, не ще бъде зле да поясним некои по-важни точки.

Преди всичко, нашата организация е неутрална към политическите партии в страната ни. Значи, тя е чисто професионална, икономическа организация и не ще налива вода в чужда воденица. В нея могат да влизат хора с различни политически убеждения, обаче, в организацията те ще бъдат само машинисти, огняри, чистачи и пр., като пазят свято принципите на федерализма. С тази мярка ние мислим да постигнем пълно обединение на нашата професия, което е и нашата най-главна задача. Разбира се, че тая мерка е продиктувана от известни обективни условия в нашето професионално движение и ние сме далеч от мисълта да ги прилагаме у нас.

Все по същите съображения, ниекоя форма на организация, освен организацията по професия нема шанс на успех. Биха се погълнали маса сили, средства, енергия и пак в резултат не би се постигнало едно масово прииждане на персонала в организацията. Всеки по-стар деец в нашето първоначално, синдикално движение ще си спомни за „смесените синдикати” , общи работнически дружества и пр, които може би имаха оправдание в началото на движението и то главно, като огнища за просвета, но в последствие се оказаха неподходии.

Първата стадия на нашето железничарско движение отдавна мина и поуките от него не требва да се забравят. А за всекиго е ясно, че организационната форма на Българския железничарски съюз не отговаря на действителните нужди и се налага една по друга форма, тая на федерирането по професията, а не локално! Разбира се това не значй, че ние ще се отделим съвършенно от общото железничарско движение.

Кратко и ясно ние искаме организацията да се постави на федеративни начала, да се разпадне на отделни организации по служби. Практиката, както казахме и по-горе, както в живота на железничарското движение, така и в онова на останалото наемно работничество, ни показва, че най-добре виреят и се развиват успешно във всеко отношение, само чисто професионалните организации. Само другаря ти по професия може да вникне в твоето положение напълно, само той може да прецени всички тънкости и условия на твоя труд и да вземе най-правилно, най-ефикасно решение за подобрение трудовите условия на професията си, защото и той работи при същите условия.

Какво разбира машиниста от тънкостите на чиновническата служба или тая на поддържането. Що разбира стрелочника от службата на промивалчика, подкладвача или чистача от депото? Какво тогава ще правят хората от тоя персонал заедно в една централистична организация? Ще се озлобяват, ще се нападат едни други, ще иска всека професия да се работи първо за нея, защото се смета, че тя е най-зле поставена.

Именно тая аномалия ние искаме да премахнем в нашето железничарско движение. С нашата организационна реформа вместо 10 до 25% организиранъ персонал, ние поднасяме на общото движение около90 % от него. Може ли това да се нарече разцепление, може ли да се нарича отделяне от движението. Че ние никога не бихме излезли, - ако управителния комитет на съюза се съгласеше да ни приеме в своя състав на федеративни начала, като организация със своя каса, настоятелство, устав и др., и за да бъдатъ във връзки по-сигурни и контакта по осезателен, ще имаме известно число представители в изпълнителния комитетъ, като по такъв начин ще бъдем в неразривни в живота с цялата федерация, на цялото движение. Един малък процент от нашите членски вноски ще внасяме в касата на федерацията.

Разбира се, че ние с нищо не ангажираме федеративната каса спремо нас. Нашата

организация ще работи в кръга на своята професия и за всички неуспехи, за всички общи въп-роси, засягащи цялото железничарство, ние ще се обръщаме за подкрепа към цялата федерация, която винаги бива поставена в течение на живота на всички федерирани организации. По този начин в кратки черти се постига пълното разбиране, пълното единодействие в железничарското движение.

Неговите отделни части, не само няма и не могат да си пречат, но ще се допълнят. По този начин ще се упражнява един взаимен контрол в делата на всяка организация и върху тия на техните членове.

ЗАЩО НАПУСНАХМЕ Б.Ж. СЪЮЗ

Но преди всичко има някой да мисли, че досега сме били заедно, обедиени? Нима времето, което прекарахме съвместно може да се нарече общоорганизационен, другарски, братски любовен живот? А що друго, ако не култивиране и проява при всеки случай на такива чувства предполага един съюз на хора или корпорации? Липсата на такива именно чувства и идеи в ония, с които се бяхме “обединили”, а това през всичкото време на общия ни живот с тях, кога повече, кога по-слабо беше манифестирано и най-вече от управата на съюза, ясно показва защо се разделихме. И не само липсата на споменатите чувства в нашите съюзници, но и по-важно, проявата на тъкмо противните – ни прогониха оттам.

Така, за онези, които сами могат да гледат нещата, които имат свой поглед и не чакат те да им се показват през очила от разни краски, извършеното на 8.VII. 929 г. от софиянци е дело разумно, правдиво и за целия съзнателен локомотивен персонал необходимо Друг път нямаше! Думата е за път, по който да не бъдем обезличени.

Оставането ни при това положение в съюза, ако то некак си беше възможно, значеше пълното ни самоунищожение! Пленници бехме там и естествен, неудържим потик беше да търсим свободата! Какво чудно има в това?

Разцепление? Отцепници сме били, а то било опасно в днешния момент, сега се налагало най-големо единение и сцепление, актюелни въпроси се разрешавали, сюблимно време и пр. Това е, което сега ни се подхвърга и което смущава съвестта на безсъвестните. Разцепление! Големо нахалство се изисква наистина, за да говорят управниците на съюза за сцепление, след като цели б год. работиха за да ни прогонят от там. Неокачествнма дързост е да осъждаш прогонения, че си е отишъл! Сълзите на съюзистите за нашето отделяне от тех са крокодилски! Разцепление! Но досега имаше ли сцепление обединение? Ножа, който постоянно ни забиваха нашите съюзници и тормоза. под, който ни държаха, това ли те наричат обединение? б год търпехме това „обединение и сцепление" и като се убедихме в тяхната вандалщина и несправедливост ги напуснахме.Фактически разцеплението се извърши от тех още в момента, когато се подписваше на 1923 г. „обединителния протокол” - от тогава още започна тяхната юдинска по отношение на нашата професия игра. Съюзните водачи беха, това всички знаем, по един или друг начин безразлично, явно или тайно, турнаха крак на нашите културни и материални домогвания. И требвало още да седим при тех и под тях! Завчера с излизането си ние само подчертахме и санкционирахме онова, за което „единствените” в Б. Ж. Съюз работиха системно и непркъснато -от 1923 год. насам.

Насила едно време беше заведена локомотивната организация в Б. Ж. Съюз. За форма само се свика тогава една конференция, в която мнозина не беха членове на организациата, а само „доброжелатели”. Останалите пък, възприемаха и чувствуваха доста осезателно юмручните „съвети и напътвания” - така и едните и другите с„пълно съзнание" гласуваха обединението!..

И от тогава започна от водачите на съюза оная игра за обезличаването на професията ни; свидетели и жертва на която бехме до за вчера. Факти ли? Но това би значило да опишем цялата история на членуването ни в съюза. Ние не знаем, па й никой друг, едно макар и малко дело започнато от нас и за нас, което, не на дума, а фактически да не е било възпрепятствано от съюза. За инициатива в наша полза от там, нито дума може да става. По-будните и дейни

софиянци, не партизанствующи, а също и некои провинциални членове на локомот. група знаят, как съзнателно и брутално се пречеше на всички нас да направим чрез статии, изложения, резолюции, протести, протоколи и пр. публично достояние тежкото положение на локомотивния персонал и така да създадем в наша полза обществено мнение. Пречеха ни, защото органическата умраза на големците съюзни не им позволяваше да видят в нас по-цензован и по-отруден персонал. Те на всека цена искаха да запазят създаденото от тех и в техен интерес равенство в заплатите, като издигнаха до абсолютен критерий в туй отношение величината на човешките стомаси. Те разбира се, не желаеха да допуснат нито за момент, че величината на стомасите не обуславя интензивността на техната дейност и че никъде не се определя заплатата по величината на стомаха (даже и в администрацията на съюза), а по положения количествено и качествено труд. При тия разбирания и порядки в съюза нам не оставаше освен да помислим по-сериозно за себе си, да направим за нашата професия онова, което другарите и братята ни там така флагрантно оспориха. Нещо повече за което те ни подиграваха и гониха.

Толкоз повече, че абсолютическата воля на съюзните тартори беше и е несломима, не че те притежават диамантена роля на силния човек, съсвсем не, а само, защото осигурени с тлъсти заплати и с тотживели за съвременния човек метоси на ръководство и управа, чрез най-грубия и дискретно проявяван централизъм, те не допускаха, не допудкат и кой знае докога не ще допускат да тръгнат работите в съюза под знака на децентралзиаторския федерализъм, защото според тях, това ще е против тях.

Ето защо ние смятахме и смятаме, че борбата с тях в съюза е невъзможна, или по-право, възможна е, но безрезултатна. Може би ще се прогонят лисиците из лозето. Но за това се иска и много сили и чакане съ години. Немаше ли до тогава да бъдем напълно обезличени? Ако Ж. съюз беше поставен на строго федеративна база, всека отделна група тогава щеше да може сама и в рамките на най-широката свобода да живее, да се развива и да прогресира. Братското сътрудничество между тех щеше да засили връските им. И най-важно не щеше да е въз можно да се наложи и тежи върху тоя нов федеративен съюз, като дамоклиевь меч абсолютическата воля на неколцина, които не биха допуснали промена в управата, за да не се промени техното место и заплата. Впрочем, ние сме за най-широката федерация на Ж. съюз, върху базата на пълната децентрализация, държим на нея и заявяваме, че на тая само основа сме готови да подаде ръка на всека друга в жежезницата служба. Последват ли нашия пример и другите служби, (станционните служби даже ни изпревариха); нека всеки да бъде уверен, че федерацията тогава ще се наложи от долу и независимо от желанието на “единствените”. Само така ще може да се създаде онази свободолюбива и организация на железничарите, без партизански прояви, която да има на своя страна общественото мнение и доверие на всички държавни фактори.

Напустнахме съюза, възстановихме локомотивната организация, но не за да воюваме с когото и да било, а да избегнем пречките на съюза и да градим по пътя на разума и справедливостта и така да реализираме за професита ни ония възможности, които стоят и още по вина на нашите “братя” от съюза нереализирани.

Знаем, че ще се намерят хора, пак из нашата среда, да ни осъждат. Това са партизанстващите, които за интереса на своите партии ни продаваха, без око да им трепне. И сега те реагират. Те са ни били вредни, ще ни пречат и в бъдеще. Не разчитаме на тях, а на съзнателния локомотивен персонал. Впрочем, той е с нас.

Искендер Бей.

ЗА V КАТЕГОРИЯ И ЗА ИНТРИГИТЕ

Напоследък се извънредно много засилиха атаките срещу някои наши добри колеги, които се обвиняват, съвършено незаслужено, разбира се, в нежелание и пречки даже - да се приравнят другарите колеги отъ V кат. с ония от IV. Пускат се всевъзможни интриги, сочат се даже имена и всичко това така майсторски, задкулистно и интригантски се върши, че поискаш ли факти, и най-важно, потърсиш ли първоисточника не можеш го намери. Туй доста добре по-

казва кой, откъде и с каква тенденция пуска тия слухове. Белезите на интригата, на най- долнопробната интрига, тука са на лице. Затуй именно авторите на тия слухове се не виждат, нито чуват, и за това именно никой ти не дава аргументи, такива не съществуват. Разчита се в такъв случай на лековерието на хората и на тяхната неспосо6ност или по-право, невъзможност да проверяват всичко. Кой пуска тия и други подобни слухове, ние знаем, както знаем и целта която те преследват. Авторите им на друго не са способни: родени са и откърмени с интриги и с тех си живеят. Но на тия хора се налага един въпрос на който те понеже нема да отговорят, би требвало всеки сам да си даде отговор, именно: Защо когато властта беше в ръцете на техните приятели и когато те имаха всичката възможност да уволняват и назначават и го вършеха без око да им трепне, когато те вилнееха по всички линии и сами прескочиха ,тайном образом" в по-горна категория, защо тогава те не направиха нищо за прехвърляне V кат. машинисти в IV? Защо не се направи тогава поне един макар само опит.

Уверени сме, че със силата, с която те тогава разполагаха можеше, ако те наистина милееха искренно за другарите от V кат., да съберат всички ни в една само категория. Защо те тогава не направиха това? За себе си тогава издействуваха добри и топли постове, а за другите и не помислиха! Защо сега интригуват? Друго.

Въ конференцията си на 15—16 ХII 1928 групата на локомотивния персонал беше решила на всяка цена и с всички възможни, средства да се работи за събиране на машинистите в една само категория.

Това е нашето официално и неизменно решение Каквото и да бъде към неговото реализиране ще вървнм ако ще би да дадем за това и жертви. Също така имаме решение пак от тогава да се работи с всички средства за приравнение километража на огнярите с тоя на машинистите За провинцията тия решения, на които ние никога не ще изменим, не можаха да станат известни, защото редакцията и управ. к-т на Б. ж. съюз отказаха на времето да напечатат протоколите от конференцията ни. Лъжите и интригите по случая на двата тия института на Жел.съюз добре беха изобличени на времето от позива на Мица Паунов. За софиянциобаче, въпроса "за категорията " беше добре изяснен. И длъжностте беше на всеки, при даден случай, да работа за това, безразлично дали е той в настоятелството, центр. комитет и пр.Нашето първо и главно искане беше това. Но какво става? Явиха се хора от тия именно, които сега най-много интригуват да пречат съзнателно или от глупост, то е друг въпрос, за реализираането на това наше главно искане.

Когато около преди един месец се състави една неофициална депутация от началник влакове, жп чиновници, и машнисти, прекрасно можеше да се издигне от “нашия представител” лозунга, в името на нашето органи зационно решение, за, събиране на целия машинен персонал в една категория. Толкоз повече, че самият той беше човекъ от V кат. И когато вместо да направи това предложение пред бюджетарната комисия и особено пред нейния председател, нашия представител се е задоволил само да преглъща и красноречиво громко да мълчи, мислил, налага се сега повечко скромност.Най-малотой има право да пуска интриги или да става разпространителъ на такива. А съвсем не беше трудно още в началото, когато се проектираше ог бюджетарната комисия сегашното ни малко повишение нашия голям борец за общожелезничарското и общоработническото право да насочеше, да поискаше, да направеше поне опит само повишението да се даде за прехвърляне V кат. маш. в IV, като заявеше, че всички машинисти са съгласни това да стане въз основа на решението ни от конференцията. От това по-хубаво немаше да има, щеш тогава, уверени сме в това, да се ликвидира ъ V кат. за обща радост на всички ни. Щяхме да се съберем в една категория, защото между нас няма никаква разлика. .Вместо да направи това приятеля се почесвал по тила и гледал по-скоро да се измъкне. . . за да почне пак интригите си. Когато после предложението за сегашното повишение стана решение закон вече никой не можеше да го измени. И сега ние отправяме всички ония, които разпространяват или се вслушват в тия интриги към тоя наш борец, представител на немото изкуство и на целокупния машинен персонал пред бюджетарната комисия - нека той даде отчетъ за своята дейност там. Неофициалния характер на депутацията, в която той така „достойно" ни представи, не го освобождава от отговорност. И после тоя приятел си е позволил с ругатни да осъжда смелата, но крайно честна и достойна акция на ония машинисти и огняри,

които подали си ръка, отхвърлиха бремето на тормоза на ж. съюз и възстановиха локомотивната организация. Това било егоистично дело, той не можел да се съгласи с нас, гледал по на широко и високо, по-далечни цели имал! По това ние не ще спорим. Най-сетне всеки може да гледа на високо на широко стига да има за това поглед. Но нашия далекоглед приятел очевидно е станал такъв, както и некои негови събратия, само по поръчка! Поговорете само малко с него. И фактите ше ви ги даде той самия! Такива факти имат най-реално значение. Цялата негова идеология е свещена и се направлява от невежеството му и камшика на „приятелите" му. Но нека видим алтруизма на тоя приятель щом като той нарича нас егоисти.

Резолюцията , на нашето събрание, което стана едновременно с онова на ж.съюзъ в „Хемус" с която се акламираше решението на бюджетарната Комисия да се отпусне малкото ни сегашно повишение, с която се благодареше на комисията, на г. министра и на всички други, фактори от това тяло, тая „егоистична и разцепннческа" наша резолюция беше поднесена, на председателя на бюджетарната комисия от тоя именно голямъ борец и алтруист за общожелезничарското . . Гледа човека на далеко и високо, нали? Нуждни ли са коментарии?

Мандарина.

НЕ ИМ ПОНАСЯ

Въ бр. 26 на Ж. борба се пише съ бомбастични и яростни фрази, против отделения локом. персонал. Това говори твърде зле за писачите в Ж. борба идва да потвърди правдивото дело на лок. лерсонал. Вие, които пишете противъ нас, били сте в миналото псувачи, такива сте днес и завсекога. От това ни прогонихте - от съюза, със същите средотва ни- каните, да се върнем. Това не може. Ние се чувстваме засегнати, имаме пълно право да се защитяваме. Има ли нещо тук, което да не ви понася, нам не се сърдете! Ние вървим по нашия път. Опитвайте се и колкото искате да заблуждавате локомотивиста ви разбра. Завинаги, вие професионални псувачи сте презрени. Нашия позив красноречиво говори, защо се отделяме и против кога се борим. И всеки железничар требва да разбере де стоенето му в съюза при това централистично управление на неколко рода служби е безцелно.

Всека служба нека сама си живее живота. Събрани в едно, тия служби да образуват, при напълно запазена свобода, страшния за вас федеративен съюз. Там е спасението и пътя, там, където всеки железничар от най-малкото до най-големото стъпало ще бъде организиран.Там, където всеки сам ще изнася болките си, далеч от ония, които искат да ни увличат в парти-зански страсти, които за нас са вредни, но не полезни.

„Ж. Борба" не е орган на професиите си, той изпълнява чужда кауза и преката си задача изоставя. С чужди дела, венци да си кичат е недостойно.

Малката придобивка, която се даде на локомот. персонал е негово собствено дело. С пот и с тичане той си я извоюва. И кажете на вашите приятели, които ни препоръчват въжето, че те требва да се помолят за себе си, защото не могат да разберат, че живеят поради нашето бла-говоление и добрина. И ако нещо им тежи, препоръката е добра, могатъ в едно прекрасно утро да се обесят. И за проклятията, що пращат те и техните семейства върху главите ни, не ни плашат, защото това проклятие се падна на тех и всеки може си обясни, защо, остават в Ж. -съюз.

Привет на организирания локомотивен персонал.Бивш Съюзен генер. съветник : маш. Младен Станчев

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЛОКОМОТИВНИЯ ПЕРСОНАЛ ПО БДЖУправителен комитет

ПОЗИВКъм настоятелствата, членовете на локомотивните групи и локом.персонал по БДЖ

Другари,Локомотивната група в София, в няколко свои събрания и след дълги обсъждания реши:

да остане вън от Б. Ж. Съюз и се обособи в самостоятелна локомотивна организация. Тя взе в изпълнение този акт, след произведения референдумъ на 5, б и 7 юлий, от който са гласували членове 123 (сто двадесеть и три) за отделяането от Б. Ж. Съюз и само (десет) 10 за съюза, и 50 (петдесет) негласували, защото не са знаяли или били на служба. Групата в събранието си от 8 юлий удобри референдума и избра временен управителен комитет, за ръководството делата на организацията до свикването на конгреса, което ще стане в най-скоро време.

В началото на нашата реализирана вече мечта, която е обща, нека обясниме, защо се отделяме, от Б. Ж, Съюз - защото светилника на нашето минало ни още ръководи, защото настоящето измъчено положение ни кара да си срамим за 1913 г., когато няколко другари извършиха същия акт, създадоха наша организация, която в периода на своето съществуване до 1919 г. ни донесе маса придобивки от служебен и материален характер, особенно втората категория по щатните таблици, която в стачката имахме злополучието да изгубим. Я спомняте си, че стачката подеха хора партизани, увлякоха ни и,и в края на краищата, виновници бяхме пак ние. Това е важно да се знае, защото същите тези фактори и днес са ръководители на Б. Ж. Съюз и те са, които през 1923 год., когато политическото положение у нас се измени, властвуващи вече в съюза и железницата, свикаха незаконни конференция състояща се повече от нечленове и прокламираха обединението на Лок. организация с Ж. Съюз. Ние се примирихме, обаче с мисълта, че ще ни се даде възможност да бъдем на равни начала, да се зачитат исканията ни, както и нашите специфични условия, при които работим. Но то не стана. Защото федерацията на съюза, при което свободно да се развиват и организирват всички служби, при общо управителен Комитет, с представители от комитетите на отделните организации, не се възприе. Ние вярвахме у нашите представители, в управ. комитетъ, в генералния съвет и конгреса, но останахме измамени! Груповите ни решения, особенно тия от конференциите не само че не се уважиха, но не намериха място в органа ни. И при днешната централистична диктатура на съюза ще бъдем вечно играни, както, излезе с нашата група пред конгреса, когато чужди хора ни избраха делегати, които групата никога не е желала. А членове на нашия централен групов комитет извършиха предателство към нас и с какви подбуждения, ние не не знаем, »но истината е, че те са чисто партизански. А целта на тия партизани е да се запази днешната централистинна форма на съюза, за да не се изплъзне управлението из техни ръце.

Ние също така не искаме да се спираме на провалянето на икономията ни да се увеличи, през тяхното властвуване, не ще споменем присъстствието на разни началствующи из нашата сръда в съюза, от които не малко страдаме. Няма да изброяваме и масата придобивки, които изгубихме през време на стоенето ни в съюза - намаление километража на огнярите, персоналните добавки се намалиха с 10 на сто и след което се влоши положението ни по всички линии, станахме само пленници и данъкоплатци на Ж. Съюз.: ***********Другари,

и така, след многобройни обсъждения, се убедихме, че друг изход няма - освен напущането на съюза и възобновяването на локомотивната организация. Нека се знае, че голяма часть от нас са неорганизирани, те ще дойдат при нас. Същото желание за самостоятелно организиране ще се яви и въ другите служби. Само тъй ще се ускори й наложи - Ж. Съюз да се постави на федеративни начала.Другари,

Уверени, че ще ни подкрепите, отправяме към васъ апел да възобновите локомот. групи, като напуснете съюза и се присъедините към нас всички организирани до днес и не организирани. Възобновени, действайки като неутрална професионална организация, в кръгът на съществуващия закон в страната, вън от обекта на партийни влияния, идещи от където и да било, нека вярваме, че ще получим симпатиите на ръководните фактори в държавата и общественното мнение справедливо ще застане на наша страна, така ще можем отново да извоюваме всичко загубено. А маса искания, стоят вън неразрешени: за работното ни време, за

почивките, нощната работа, персоналните добавки, километража, категориите, глобите, отпуските, нарядите и ремонтите на локомотивите. Всичко това чака своето разрешение. Това ще стане само, когато имаме една силна дисциплинирана организация, каквато имахме в миналото. Малката придобивка,, която днес ни се даде, се дължи само на самостоятелстното наше действие, на централния групов комитет, настоятелството и отделни наши другари. Управителния комитет на съюза, освен общи искания, нищо друго не е предявил. Против нас се дигна толкоз голема кампания от службите. Требва на всичко това да се реагира, за това дайте си ръцете й с общи наши усилия да възобновим и засилим нашата локомотивна организация. Всички на работа, за да се поздравим в близко бждеще, както с конгреса, така и с нови придобивки.

Да живее Локомотивната организация.София, 8 юлий 1929 г.Адреъ на управителния комитет:Иван Кяфиров, бул. „Хр. Ботев" № 165.

Временен управителен комитет:Иван Днмнтров Александър МицневИван Кяфиров Александър МарковКоста Гавазов Стефанъ МнтревДиониси Георгиев Тодор МутановВаклин Захариев

КОИ СА СПОДВИЖНИЦИ

Даваме извлечение от следващата статия на в. „Народ” бр. 121 от 27г. за г. Исаев.

ПОВЕДЕНИЕТО НА ЕДИН СИНДИКАЛЕН ФУНКЦИОНЕР

„По повод настоящата международна конференция по труда в Женева, в която всека страна се представлява от представители на правителството на работниците и на работодатели-те, централата на Свободния Общ Работнически Синдикален Съюз е посочила на министерството на Търговията, Промишлеността и Труда един свой представител, който да бъде изпратен като работнически представител в конференцията. Според мирният договор работническите представители се изпращат на разноски на държавата, но със съгласие на меродавната работническа организация. Досегашната практика по определение на работническите представители във всички страни е, че те се посочват от общите работнически синдикални съюзи!

Задължен, обаче, по силата на мирния договор да изпрати работнически представители м-вото на труда е потърсило съдействието на други професионални организации и синдикални деятели. Най-удобен за случая. министра на труда намерил в лицето на секретаря на Железничарския съюз, Н. Исайев, като го поканва да попълни местото на работническия представител за конференцията.

Макар и предупреден от страна на Свободния синд. съюз, че при създаденото положение, при откритата борба от страна на м-вото на труда със Свободния синдикален съюз всички организации, които се считат работнически и техните представители, требва да отблъснат предложенията на министерството и да манифестират гранитната работническа солидарност, поменатия господин пред съблазанта да отиде до Женева е приел любезната покана на м-ра и е заминал вече.

Като оставим настрана до колко функционер на една организация на държавни служащи може да се яви като представител на работничеството, въобще и главно на работничеството от частната индустрия, занаятчийство и размяната, обстоятелствата при които той приема да измести представителя на Общия синдикален съюз, окачестви постъпката му като несъвместима в качествата на синдикален функционер.

Възмущението сред софийското организирано работничество от поведението на тоя синдикален функционер е голямо.

Не се съмняваме, че и работниците в провинцията, в това число и съзнателното железничарство ще сподели това възмущение. Не се съмняваме също, че железничарството скоро ще поиска сметка за антиработническата постъпка на тоя функционер и ще му даде заслуженото. На радостта на реакционерите от м-вото на труда, че е успяло да откупи еднн снндикален функционер (к. н.) и с това да хвърли семето на раздора между братските организации требва да се турне скоро край. Работничеството ще даде заслуженото на измяната и въпреки всичко ще запази своята солидарност, това необходимо условие за успеха на неговите борби".

Така казват патроните на Исаев от в. „Народ", които най-добре го познават и на които той днес служи.

Коментарии са излишни.

Тома Табаков, агитатор и организатор на съюза, когото по-рано управата на съюза държеше под карантина, сега се е раздвижил - карантината, дигната. Но много късно! Той проигра на партийната борса всичкия си капиталец-вярваме, че се е убедил и той самия в това от устроената му „импозантна" среща от дупничани и вакарелци!

Въпроса за общопосмъртната маса ще се третира от конгреса, а на местна почва от всяка група всякога.

КЪМ ОГНЯРИТЕ

Другари, един тържествен момент настана за нас! Нека го поздравим! Това е свършения факт, нашата локомотивна организация, към която, всеки требва да тича и се подрежда под знамето й.

Когато службата става по-тежка, скъпотията расте, нуждите се уголемяват, има вече кой да помисли и за нас.

Калени сме ние, лопатата ни научи как да се борим, пещта на локомотива и слънцето от горе ни препекоха и тъй, оякчени, нашата акция е належаща в днешния момент, за организацията и самите нас!

За това, призовавам всички Ви да се организираме. Нека докажем, че сме сплотени, единни, защото само тъй ще дадем възглас пред нашите началници, за тежкото положение на огняра.

Служейки на делото, нека не се забравя, че нашите мисли и чувства, трябва да бъдем чисти. По разните кюшета да говорим и злоезичим трябва да се отучим. Ние имаме място, на събранието, където има пред кого да говорим и за отговор да чакаме. Чрез култура и самоиздигане, нека дочакваме времето, защото само когато се почувстваме способни, ще ни се даде и без друго онова, което заслужаваме.

Упреци към никого не бива да хвърляме. Другарите машинисти не с охота изпълнят възложените им работи, но те работят, защото ние не сме по-способни и по добри от тях.Само там, в организацията, когато масово навлъзем ще можеме ние, безразлично кой седи начело да претендираме и искаме за онова, което ни тежи и което е наш парлив въпрос.Прочем, елате сами да чукаме нашето желязо, тогава ние ще прегънем обръча, ще счупим оковите и ще се освободим.

Към борба и победа в организацията.

Огняр Н. П. Попов.

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Депо Софня. На 8.8. т. г., лок. група в София свика събрание, разгледа всички висящи

въпроси, специално стоенето ни в Б, Ж. съюз.Изказаха се всички добри стари и вярни синдикалисти, прие се единодушно да се

произведе референдума за Съюза или не. Резултат 123 за Лок. организация и 10 за Ж, съюз.Днес Локом. организация в София притежава тия 123 члена, мощно поде знамето на спасението и носи поздрава на целокупния лок. персонал в България.

Да живее Лок. организация.Ив. Кефиров, машинист.

Депо Радомир. - На 29.VII. 929 г., като се събрахме, групата си избра временно настоятелство, както следва: председател: Ив. Лазов, подпред. Д. Павлов, секретар: Яначко Господинов, касиер: Мартин Мартинов. Изпращайки протокол № 1, присъединяваме се бурно към Локом. организация, следват саморъчни подписи.

Г.-Ореховнца. Следвайки примера на софиянци, чиито въжделения и болки са и наши, на 16.VII. въпреки преумората на колегите, събрахме се и само с един тържествен замах, четиридесет души се наредихме под знамето на нашата организация!

Неудържим е устрема ни, непоносими станаха неправдите и натрапничествата на гробокопачите от Б. Ж съюз, дотегна ни техния тормоз и разрива на днешните съвременни събития дойдоха като балсам на измъчения и изигран лок. персонал. А това се видя, доказа го факта, че от четиредесет члена, след един ден числото му се удвои, то стигна вече 100 (сто), а след няколко още дни ние ще имаме организиран целия локомотивенъ персонал в депо Г.Оряховица.

Ето, така доказваме на нашите врагове, че ние, извън естествения егоизъм на човека не искаме, търсим само оценено и заслужено възнаграждение!..

Прочем, на работа!Лука Шопов.Машинист.

Телеграми.

Депо Плевен. Другари, днес 11 юлий 1929 г. машинистите и огнярите, единодушно акламираме образуването на локомотивната организация и пожелаваме ползотворна дейност. Разчитайте на пълна подкрепа. - За събранието Ламбев.

Депо Н. Загора, С абсолютно болшинство, акламираме отделването. - За персонала В. Маринов.

Депо Черв. бряг. Днес 18 юлий 1929 г. машинистите и огнярите, в своето събрание решиха: Присъединяваме се към възобновената ни локомотивна организация. Приемете дру-гарските ни поздрави. - За персонала Крум Чолаков.

Депо Г. Оряховнца. Новообразуваната група при локомот. органрзация, брояща 120 члена, Ви поздравлява другари софиянци и пожелава успех и ползотворна работа на подетото. За лок. персонал: Л. Шопов.

ДЪРЖАНИ ПРОТОКОЛИ

(Резюме)Протокол № 1.

Депо Перннк. На 12 юлий д. г. по инициативата на колегата Г. Василев се събраха машинистите и огняритЕ, образуваха за пръв път своята локомот. група и след речите на колегите: Г. Василев, Ив. Финов и Ив. Белев, които обрисуваха значението на локомот. организация за нас и след като дадоха отговор на всички въпроси и запитвания, събранието реши: Единодушно лок. група при депо Перник се присъединява към локом. организация.Да живее локом. организация!

Избра се настоятелство: Председател: Г, Василев; секретар-касиер: Цветан Тотев; член:

В. Иванов. подкладвач.

Протокол № 1.Депо Лом. Днес 14 юлий т. т. локом. персонал при депо Лом при извънредно добре

посетено и оживено събрание, при пълно единодушие и болшинство реши:След като колегите М. Станчев, Филипов, Ан. Найденов, изложиха причините за отдълването ни от Ж. съюз да се присъединим към лок. организация, под истинското знаме на черния локомотив. Борейки се против управата на Ж. Съюз, бягайки от нейната система, нека всички други професии разберат, че ние не се борим против тях. Само, че нашия път за единството е чрез федерацията.

Да живее лок. персонал!За персонала: М. Станчев, генерален съветник.

Протокол № 1.Депо С. Бей. Днес 13.VII.!929 год. събрани голямо количество машинисти и огняри,

имайки на лице всичко некрасиво минало на ж. съюз, предимно на неговата управа, решихме:Сме за отцепването от ж. съюз и образуването на лок. организация. Подкрепваме акцията на соф. си колеги и ги акламираме. Като пожелаваме смела борба на целокупния локомотивенъ персонал, да успее!За персонал. Ст. Христов.

Протокол № 1.Депо Г.Оряховица. Днес 17. VII 1929 г. събрани машинисти и огняри, след разглеждане позива и апела на Соф. си колеги, дойдохме до убеждението, че е крайно навременно и належащо е лок. персонал да се обособи в своята лок. организация. Вдъхновени от идеите и принципите на своето организирано минало до 1929 год. робуващ за своето морално и материално издигане и подобрение. - Да живее!Избра се настоятелство: Председател: Коста Нецов; секретар: Лука Шопов; Мих. Василев.

Протокол № 1. Депо Н.Загора. 18.VII 1929 г. Състоя се събрание на лок.персонал, причислено сега към

локомотивната организация.Временно настоятелство, Председ.: Н. Йонов; секретар: Г; Шопов; касиер: Димитров.Всички демонстративно напускат Б. ж. съюз, далеч от натрапническите му управници и с

радост попълват редовете на лок. организация.Да живее! За персон. Г. Шопов.

Протокол № 1.Депо Бургаз. 16 юлий 1929 год., свикахме събрание на лок. персонал, на което със

задоволство се яви целия свободен от служба персонал. Изказаха се всички колеги за целта и значението на лок. организация. С най-голям жар и ентусиазъм, решихме да я засилим със средства и морал.

С изключение на 2-ма, всички са върни борци на лок. организация. Избра се настоятелство: Председател: Михал Коюмджиев ; секретар: Михаил Стойчев; касиер: Христо Къдрев.Да живее лок. организация! За персонала: М. Стойчев.

Депо Касичан. - Всички сме за организацията на лок. персонал. Искаме за отделването й по-голямъ обем, напр. да се съединим с работилницата!За персонала: Д. Стоянов машин.

ХРОНИКА

За нашата архива. Че е заграбена - заграбена е. Но не от Ив. Кръстев, а от квартирата, на И. К., като бивш секретар на организацията ни, по един най-разбойнически начин, когато го е нямало в домът му, нахълтва известният Стефансов и без позволение от семейството му - като бандит, задига шкафа с архивата и я занася в съюзния клуб, гдето и сега се намира. Дали е запа-зено всичко, понеже, опнс няма-не знаем. Във всеки случай ще отговаря Стефансов за загубени документи, що такива липсват. Защото И. К, като бивш секретар-касиер на Локомотивната организация, длъжи да дава отчет пред конгреса, който ще се свика в най-скоро време - съ-гласно устава ни - който е утвърден и има законна сила. Не дължи отчет на незаконни конференции - противоуставни, нито пък да се отчита пред Исаевци.

Време е, г. Стефансов да нарами архивата и обратно - в редакцията на “Локомотив”, за да не го сполети участта на Й. Стефанов, чиновника.

Позива ни, не бил подписан от И. К. Интриганти, нима не знаете, че позива се подписва само от избраните, отговорните лица - управ. комитет.

Ив. Кръстев е член на организацията и не му е възложена никаква отговорна или ръководна длъжност.

Напраздно му глождете царвулите.Синекури. Машинисти и огняри недостатъчни. Отпуски не се дават, почивки

недостатъчни, а синекурните длъжности се увеличават. Деломайстори по инспекции, по вагонни служби и др. се разтакат, а машинисти изпълняват техните длъжности по експедиции и пр. Ако за канцелариите има нужда, нека ги преназначат за канцеларисти, а не да заемат длъжности машинисти и огняри и да са в тяжест на останалия персонал. Още повече, че имаше министерска заповед, кой каквато длъжност заема и му се плаща, такава да изпълнява. Ето защо - обръщаме вниманието комуто требва, че деломайсторите да се върнат в депата, а машинистите и огнярите по канцеларии и експедиции, да се качат на машините, за да се облекчи положението на машинистите и огнярите.

Класирането. Много наши другари машинисти и огняри, прекъсвали службата - при повторно назначение им са отнети по няколко години старшинство, класове, а на някой дори и категория. Въпреки рекламации, протести дори и решения на Върховния административен съд - в Дирекцията си правят оглушки. Обръщаме вниманието на г. Министра, още повече, че сам той е юрист, и го молим да се занимае с този произвол с който явно нарушава чл. 32 от закона за държавните служащи. И се внуши на господата, които се занимават с класирането, че преди всичко, те са длъжни да спазват законите на страната. И да бъдат държани отговорни за закононарушенията и щетите, които са нанесени на онеправданите машинисти и огняри.

Въглищата. Напоследък мината Перник, пак започна да дава съвсем долнокачествени въглища, с което не само се повреждат котлите (теч на тръби, късане на свези и пр.), но се изтощава персонала, закъсняват влакове и главно дефицитите ще бъдат за сметка на машиниста и огняра.

Економиите от въглища и масла в магазиите и депа, трябва да се прехвърлят за сметка на дефицитите, защото те са направени от гърба на машинистите и огнярите, като им са давани в по-малко.

Недобросъвестни служащи. Откакто ни се даде повишението, някои от чиновниците са много издребнели и се заядат във време на служба.

Особено началници влакове и спирачи, са отишли много далеч - като са задържали спирачките на влакове и с това са измъчвали локомотивния персонал, разбивали са се машини и са закъснявали влакове.

Обръщаме им вниманието със службата да не си играят, защото ще изнасяме имена. Не е този начин с който те смятат да си подобрят положението.

Лицемери. “Ж. Борба" напоследък се е много разлютила за г-да инженерите, че са повишени. Дори нашето напускане на Ж. съюз, го смята тяхно дело. Е, добре! Нека ни каже «Борбата" пипалата, очите, ушите на г. г. инженерите, техните помощници, съветници, доносници и пр. и пр. где са? Не останаха ли в съюза? Повечето от които са около г.г инженерите, гъвкави, мазни, клеветнически, интриганти – те се ползуват с покровителството, с благоволението на г. г. инженерите - те са при тях, те остават в съюза.

За кого плаче „Борбата" и против кого се бори?! Повечко доблест господа, по-малко лицемерие.

Втория брой на “Локомотив" ще се изпраща само на предплатили членове - групите да побързат и съобщат своята численост, да ни се изпратят подробни списъци и точните адреси на всички, особено на настоятелствата.

Най-после. След дълги и много застъпничества, извадени са да работят пак за машинисти, свалените; такива наши другари - издържали изпит. Верваме, че в скоро време ще им се даде и класът.

Клечовщина. В брой 26 на .Ж. борба" Клечо отъ Пловдив протестира от името на „цялата" локом. група там против възстановяването на локомот. организация. Рекъл и той да услужи на приятелите си съпартизани от съюза. Бедния Клечо!

Злополука. На 29.VII. вечерта огняра на машина 848 Ив. Сяров от София при возенето на вл. 24 за Плевен е бил ударен в главата от моста при станция Струпец. Взет е във фургона на влака и закаранъ в безсъзнание до Държавната болница в Плевен. Положението му е много сериозно. Подробности допълнително..

Фонд. По инициатива на група членове отъ София се открива фонд Локомотив. Групите от провинцията да подемат инициативата и държат връзка с главния секретар.На статиите от провинцията ще даваме место последователно и с оглед на момента. Техническите също. Молим другарите дописници да пишат на едната страна на листа, ясно и четливо, без задрасквания и поправки и на четвъртинки дълги листове.