Вашето дете може да бъде на следВащата ни корица...

1

Съдържание пролет 2018

Тема на броя

4 Ева

В сезона на алергиитеД-р Мариана Мандажиева

На корицата

6

ХраненеЗахранването – стъпка по стъпка, част I Д-р Мария Русинова

26

ПолезноАтопичният дерматит: истини и митовеДоц. Развигор Дърленски

39

ВаксиниКакво представлява дифтериятаПроф. Мира Кожухарова

34

СпортНа фитнес с бебеЛилия Сураджиева

45

Здраве

20

10

16

ПсихологияКакъв темперамент има детето?Теодора Пампулова

42

РазвитиеВродените рефлекси. Какво трябва да знаем за тях?Д-р Мария Рангелова

30

Грип, ОВИ и ОРЗ: къде е разликата? Проф. Нели Корсун

Помощ, варицела!Д-р Антоанета Тошева

Когато детето е с понижен имунитет...Д-р Димитринка Кънчева

2

Скъпи майки и татковци,

С пролетта се пробуждат и надеждите ни за повече здраве, настроение и приятни емоции. Дано и но-вият брой на „Здраво дете“, който сме подготвили с много желание и обич, помогне за случването на тези очаквания... За нас, родителите, е най-важно децата ни да растат здрави и щастливи. А когато сме информирани, сме по-уверени и по-сигурни във вземането на решения. Ето защо, както винаги, ще ви заредим с полезна ин-формация, свързана с детското здраве. Темата на броя е посветена на пролетните алергии. Д-р Мандажиева разказва за най-честите алергени, за типичните симптоми, за нужното лечение, за въз-можната профилактика... И ако приемем пролетта за сезон на алергиите, то грипът и вирусните инфек-ции бихме искали да останат „запазена марка“ за зимата, нали?! Но, за съжаление, различни вируси „обичат“ децата през цялата година. Проф. Корсун обяснява защо вирусните инфекции толкова често засягат децата и каква е разликата между грип, остра вирусна инфекция и остро респираторно заболява-не. А за да боледува детето по-малко, независимо от сезона, всички знаем, че най-важно е да бъдат активирани защитните сили на организма. Ценни съвети на тема как да „нахраним“ детския имунитет дава д-р Кънчева. Лилия Сураджиева пък допринася за здавето и добрия тонус на цялото семейство, като разказва за семейните тренировки, които провеж-да. Ако пък ви е любопитно какъв темперамент има вашето дете, не пропускайте интервюто с психолога Теодора Пампулова.От броя може да научите повече и за: атопичния дерматит, вродените рефлекси, принципите на захранването, варицелата...Посрещнете пролетта информирани. Усмихнете се и бъдете здрави!

От екипа на „Здраво дете – Практическа педиатрия за родители“

Aвтори в брояД-р Мариана МандажиеваПроф. Нели КорсунД-р Димитринка КънчеваД-р Антоанета ТошеваД-р Мария Русинова Д-р Мария РангеловаПроф. Мира КожухароваДоц. Развигор ДърленскиТеодора ПампуловаЛилия Сураджиева

Главен редакторВесела Славчева

РедакторБорислава Байкушева

Коректор Албена Раленкова

Дизайн Лиляна Дворянова

Маркетинг и рекламаЛюбомира Бандерова

Изпълнителен директорНаталия Кирилова

ИздателСалвис АД

Адрес: 1528 Софияул. „Д. Пешев“ 5тел./факс: 02/944 17 99e-mail: office@prakticheska-pediatria.net

„Здраво дете – Практическа педиатрияза родители“ е безплатно издание на сп. „Практическа педиатрия“ISSN 2367-5268Всички права запазени. Използването на публикуваните материали е възможно само с разрешение на издателя. Списанието неноси отговорност за съдържанието на рекламите и платените публикации.

На корицата ЕваФотограф Калина Серафимова

4

В тази рубрика ще представяме малкия модел от корицата. Ще разговаряме с родителите как се грижат за него, с какви трудности се сблъскват и как му помагат да разгърне своя потенциал.

здравo дете

Хранене: Ева беше доста лакомо бебе. Кърмих я без проблем до десетия месец, когато усетих, че вече е дошъл моментът да я отбия. Захран-ването започнах със зеленчукови и плодови пюрета, но като цяло беше доста трудно, защото в продължение на близо три месеца Ева отказваше да яде пюретата. Но с упори-тост от страна на всички този период пре-мина и след това започна да се храни нор-мално. Сега яде почти всичко с много леки претенции към някои храни. Обичам да приготвям храната на Ева сама и внимавам с какво я храня.

Раждане:Раждането премина без усложнения както за мен, така и за Ева. Тя се роди по нормален начин, точно една седмица преди термина. Тежеше 2 400 г, ръст – 45 см. Беше толкова мъничка, но с толкова силен глас… В родил-ната зала ми дадоха веднага да я гушна и това беше най-хубавият момент в живота ми. Въпреки че се роди толкова малка, лека-рите решиха да не я слагат в кувьоз, защото, слава Богу, всичко й беше наред. Започна да наддава много бързо. Най-хубавият и мил момент за мен след раждането бе първата ни вечер заедно вкъщи – мама, татко и Ева.

Ева На корицата: Eва, 2 години, София

Дневен режим: Сутрин обикновено ставаме към 8:00-8:30 часа. Следва сутрешен тоалет, а към 9:00-9:30 ч. – закуска. После се приготвяме набързо и отиваме на разходка в парка, където Ева тича, люлее се на люлките, кара любимата си тротинетка... Излизаме на разходки всеки ден, при всякакви ус-ловия, независимо дали е топло или сту-дено, грее слънце или вали сняг. Лятото дори живеем по четири месеца на карава-на край морето. Смятам, че това е най-до-брият начин едно дете да изгради силен имунитет…Прибираме се от разходката по обяд, Ева обядва и най-късно към 14:00 ч. е в лег-лото за следобеден сън. Обикновено спи около час и половина, след това отново излизаме навън. Вечер, като се приберем вкъщи, играем, готвим, пеем, танцуваме. Вечеряме около 20:00 ч. и най-късно един час след това Ева си ляга и заспива.

Здраве: Смея да твърдя, че Ева е здраво дете. Бо-ледувала е само веднъж от грип и веднъж от розеола. Температура е вдигала няколко пъти. Разбира се, случва се да има сополки, но гледам да ги лекувам с инхалации. Не харесвам излишното даване на лекарства на децата. Дори за подсилване на имунната система не й давам нищо. Всеки ден давам на Ева да пие фреш от портокал и лимон и редовно включвам лампа дифузер с гото-ви комбинации за подсилване на имунната система.

Развитие:Ева върви по-мъничка на килограми и висо-чина от своите връстници. По-късно започна да се обръща по корем, не пълзеше. Общо взето, до десетия месец тя си седеше крот-ко… Отдавам го на факта, че се роди толкова малка. След навършването на една година

МОяТ любИМ ПЕДИАТъР:

Фотограф: Калина СерафимоваЕва е с дрехи Mayoral от магазини Amigo.

Любимата ни педиа-търка е д-р Деси Геор-гиева. От раждането на детето сме при

нея. Харесвам отношението й към Ева, това, че като се чуем по телефо-на, веднага се сеща за кое дете става въпрос, това, че винаги имам връзка с нея, дори и през почивните дни. Но все пак, ще съм щастлива… ако се вижда-ме рядко. :)

обаче, тя буквално започна да тича. Още не можеше да ходи стабилно, но започна да кара тротинетка. Гледаше по-големите деца как го правят и ги имитираше. След прохож-данетозапочна да пълзи, сякаш за да си навакса из-пуснатото преди. Сега, когато вече е на две, дори задмина децата на нейната възраст – тича, скача, говори, при това много! Ако я питате коя е любимата й дума, веднага ще ви отговори „скачаме".

6

Д-р Мариана МанДажиева

алерголог, Медицински център „Искър" и Аджибадем Сити клиник Онкологичен центъртема на броя

Кои са най-честите алергени през пролетта? Най-честите алергени през пролетта са полените на дървесните видове от сем. Брезови, Букови, Масли-нови, Върбови, Кипарисови и тревните видове от сем. Живовлекови, Лападови, Сложноцветни с различен период на цъфтеж. Пролетният сезон съвпада и с пови-шено размножаване на някои видове плесенни спори като алтернария и кладоспориум. Те също се приемат за алергени на пролетта.

Кои неразположения всъщност спадат към пролет-ните алергии и какво представляват те?Обикновено сезонната алергична хрема, която започва с първите цъфнали дървесни видове – леска, елша, бук и бреза, се отъждествява с пролетните алергии. Типичните симптоми са водниста или слузна хрема, запушен нос, пристъпно кихане, стичане на секрет от носоглътката, зачервени очи, сълзотечение, дразнене и болка в гърло-то – неразположения, които лесно могат да се отдадат

В СЕЗОНА НА АЛЕРГИИТЕ

Пролетта е сезонът на кра-сивите цветове и аромати, но и на почти незабеле-жимото отделяне на цве-тен прашец от дърветата, храстите, тревите. атмос-ферата е наситена с поле-нови зърна от различни растителни видове. Когато времето е сухо и слънчево, те полепват по лигавицата на горните и долните ди-хателни пътища, конюнкти-вите и кожата, като могат да причинят бурни симп-томи на алергия – рино-конюнктивит, поленова астма, атопичен дерматит, контактен дерматит... Как да различим поленовата алергия от обикновената хрема, кога да потърсим специалист и има ли начин да предпазим детето, по-питахме д-р Мандажиева.

7

на вирусна инфекция или да бъдат сбъркани с „градинските хреми“, особено при децата в предучилищна възраст. Напрежението и тежестта в областта на синусите (в резултат на алергичния оток на лигавицата на около-носните кухини) може да бъде причина и за погрешно поставена диагноза „синузит“ и за необосновано лечение с антибиотици. От-падналост, замайване и персистираща умо-ра при по-големите деца, липса на апетит, оток на клепачите и сенки под очите – при по-малките, често съпътстват симптомите от страна на гърлото и очите.

В коя възраст децата са най-уязвими и вярно ли е, че водеща е наследствената об-ремененост?Пролетните алергии засягат в най-голям процент децата в начална училищна въз-раст. Ако първият епизод на изява е преди 5-годишна възраст, диагнозата пролетна алергия често се пропуска. Доскоро се смяташе, че наследствеността от майката е по-висок рисков фактор за изява на алергична хрема у детето. По-нови дан-ни обаче показват, че наличието на сенна хрема у бащата е доминиращ наследствен рисков фактор за алергична хрема у детето. Наличието на алергични заболявания – аст-ма, атопична екзема, пролетна и поленова хрема, и у двамата родители води до по-ви-сок риск от развитие на алергичен ринит, което показва как общите генетични факто-ри повлияват появата и тежестта на протича-не на пролетните алергии.

Какви са симптомите? Основните симптоми при пролетните алер-гии са от страна на очите и носа: сълзоте-чение, сърбеж и дразнене на очите, зачер-вяване на конюнктивите, дискретен или по-изразен оток на клепачите, сини кръгове под очите, обилна водниста или слузна хре-ма, пристъпно кихане, сърбеж в носа, гърло-

то и ушите и силно затруднено носово ди-шане. Може да има и нетолкова характерни симптоми – отпадналост, умора, дразнене на очите от силна светлина и слънце, не-поносимост към силни миризми, болки в гърлото, тежест в главата и областта на сину-сите, за които съобщават по-големите деца. Сухата кашлица и липсата на апетит също могат да бъдат заблуждаващи симптоми, които да бъдат причина за късно поставяне на диагнозата пролетна алергия. От друга страна, непълноценният сън поради затруд-неното носово дишане, намаленият слух в резултат на отока на Евстахиевите тръби и нарушената концентрация водят до намале-на успеваемост в училище.

Има ли признаци, по които родителите могат да различат алергичната реакция от обикновената хрема?Липсата на температура, сравнително до-брото общо състояние, желанието за игра, появата на типични симптоми за първи път през пролетта или повтарящи се всяка про-лет и продължителното протичане на хре-мата повече от 7 до 10 дни насочват към диагнозата сезонен алергичен ринит или пролетна алергия. Влошаване на симпто-мите при пребиваване на открито, както и наличието на наследствена обремененост – родители, братя и сестри с алергични за-болявания, могат да подсетят родителите, че се касае за пролетна алергия.

Как става диагностицирането?Първоначално се провежда обстоен разго-вор с детето и родителите му, в който лека-рят цели да събере информация за общото състояние на детето, за оплакванията, за това има ли в семейството други членове със същите симптоми или с вече диагно-стицирани алергии. След това обикновено се назначават кожни и/или кръвни тестове. Най-популярните кръвни тестове предста-

8

вляват изследване на имуноглобулини от клас IgЕ (изследват се общите IgЕ антитела, които са ориентир дали се касае за алергич-но заболяване; специфичните IgЕ антитела към тревни и дървесни полени, плевели и плесени за идентифициране на най-чес-тите причинители на пролетната алергия) и на ЕСР (еозинофилен катионен протеин) за определяне на тежестта на алергичното възпаление и необходимост от промяна в лечението. Предимство на кръвните тестове за алергия е възможността да се извършват в пика на поленовия сезон, да се провеждат при малки деца и при съпътстващ атопичен дерматит. С по-голяма специфичност и достоверност обаче са кожните тестове. Те се планират из-вън сезона на цъфтежа – в есенните и зимни-те месеци. Провеждат се както с фабрично

тема на броя

изготвени и стандартизирани тестове, така и с екстракт от свежи или замразени пло-дове и зеленчуци (при съмнение за алергия към плодове и зеленчуци). Серологичното изследването на IgE-aнтитела към алер-генни компоненти е с висока цена, ниска сензитивност и няма предимство пред кож-но-алергичните тестове.

Какво е лечението?При лечение на пролетните алергии в дет-ска възраст трябва да се подхожда симпто-матично, тоест, да се атакуват преобладава-щите симптоми и да се избягва ненужното, необосновано и продължително медика-ментозно лечение. Намаляване на количе-ството алергени в контакт с лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите е първата стъпка от лечението на сезонния алергичен риноконюнктивит. Това се пости-га чрез съобразяване с часовете за разходка и игра на открито – желателно е да бъде в ранните и късните часове на деня, когато концентрацията на полени във въздуха е по-малка. Същото се отнася и за проветря-ването на жилищата. Когато е възможно, добро решение е и смяната на местоживе-енето за периода на най-интензивно отде-ляне на полени – море, чужбина или високо в планината. По този начин се избягва цъф-тежът на растителния вид, който причинява алергичните симптоми.Задължителна част от лечението на пролет-ната алергия са и ежедневното неколкократ-но приложение на средства за промивка на носа и синусите (със стерилна морска вода), капането на изкуствени сълзи в очите, еже-дневното измиване на косата, честото из-плакване на лицето с вода. Тези простички средства намаляват тежестта на протичане на алергичните риноконюнктивити и нама-ляват необходимостта от медикаментозно лечение. Фармакологичното лечение включва анти-

Педиатър, алерголог или УНГ-специалист?

При съмнение за алергия най-важно е да се направи своевременна консултация с алерголог, който има компетентността да постави правилната диагноза, което би спестило средства и ненужни тревоги в бъдеще. С цел изключване на друго се-риозно заболяване на горните дихателни пътища и очите (напр. остър или обострен хроничен синузит, серозен отит, хиперт-рофия на тонзилите, кератоконюнкти-вит) може да се наложи и консултация с УНГ-специалист или офталмолог.

хистамини, които повлияват повечето симп-томи на пролетната алергия – пристъпното кихане, сърбежа в носа, очите и гърлото, хремата и сълзотечението. Антихистами-ните могат да бъдат: локални (спрейове за приложение в носа и капки за очи) и перо-рални (сиропи, разтвори или таблетки за приложене в зависимост от възрастта и те-глото). Когато ефектът на антихистамините върху запушения нос не е достатъчен, на помощ идват локалните назални кортикос-тероиди. Те са с голям възрастов диапазон на приложение, като някои препарати са подходящи и от 2-годишна възраст.Макар и рядко, може да се наблюдава из-ключително тежко протичане на пролет-ната алергия с астматична симптоматика. В тези случаи навременното инхалаторно кортикостероидно лечение би помогнало да се предотврати необходимостта от ин-жекционно или перорално приложение на кортикостероиди.

Пролетните алергии могат ли да се изле-куват напълно?Лечението на сенната хрема с екстракт от тревен полен е с повече от 100-годишна ис-тория. Сред многото термини (десенсиби-лизация, хипосенсибилизация, специфична

имунотерапия и т.н.), с които се назовава, най-точен е „алерген специфична имуноте-рапия“. В основата на този метод на лечение са постепенно повишаващите се дози на спе-цифичен алерген, отговорен за симптомите на алергичното заболяването, до достигане на поддържащи дози и липса на симптоми. Алерген специфичната имунотерапия за ле-чение на сезонен алергичен риноконюнкти-вит се прилага при деца над 5-годишна въз-раст, спестява много средства и най-важното – спира прогресията на пролетната алергия и прекъсва преминаването на сезонната алер-гична хрема в бронхиална астма.

Храненето влияе ли по някакъв начин на въпросните алергии?Някои пациенти със сезонен алергичен ри-нит имат симптоми след консумация на раз-лични храни от растителен произход в резул-тат на кръстосана реактивност между сходни алергенни участъци в поленовите зърна и белтъците на съответните храни от растите-лен произход. Този феномен е известен като орален алергичен синдром. Протича със силно дразнене в гърлото, сърбеж в устата и оток на гърлото и езика след консумация на ягоди, моркови, киви, сурови бадеми и леш-ници, череши, праскови, пъпеш.

10

Проф. нели Корсун

завеждащ Националната референтна лаборатория „Грип и ОРЗ“ към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), Софияздраве

Повишена температура, кашлица и хрема – това са най-честите неразположения при децата. И в повечето случаи те са симп-томи за грип, остра вирусна инфекция или остри респиратор-ни заболявания. Къде обаче се крият разликите? важно е да се знае заболяването, за да се приложи и подходящото лечение. защо вирусните инфекции толкова често засягат децата, как се поставя диагнозата, може ли да се стигне до усложнения, как да предпазим децата попитахме проф. Нели Корсун.

КъДЕ Е РАЗЛИКАТА?

ГРИП, ИОВИ ОРЗ:

11

Какво представляват грипът, острата ви-русна инфекция (ОВИ) и острото респира-торно заболяване (ОРЗ). Как можем да ги различим?

ГРИПГрипът е силно заразна вирусна респира-торна инфекция, която се причинява от грипни вируси. Най-често се характеризира с остро, внезапно начало – висока темпера-тура (38ºС и повече), втрисане, главоболие, болки в мускулите, ставите, силна умора/отпадналост. Симптомите от страна на диха-телните пътища – кашлица (най-често суха), възпалено гърло, учестено дишане и хрема, се появяват по-късно. Преобладаването на общите, системни симптоми отличава грипа от другите остри респираторни заболява-ния. Грипът се среща само когато грипните вируси се разпространяват в обществото. Извън този епидемичен период грипопо-добни симптоми се причиняват от други респираторни вируси или бактерии.

ОВИОстра вирусна инфекция (ОВИ) – с това по-нятие се означава всяка остро започваща вирусна инфекция. Когато говорим за остри вирусни инфекции на дихателната систе-ма, имаме предвид инфекции от различни вирусни причинители (над 200 типа виру-си!), най-честите сред които са грипните и парагрипните вируси, респираторно-син-цитиалният вирус, метапневмовирусът, адено-, рино-, корона- и бокавирусите. За всички тях са характерни въздушно-капко-вият механизъм на заразяване, локализа-ция на патологичните промени в дихател-ния тракт, кратък инкубационен период, сходна клинична симптоматика. С поня-тието инфекция се означава съвкупност-та от всички биологични процеси, които протичат при проникване и размножение на микроби или вируси в тъканите и орга-

ните на макроорганизма, независимо дали се развива, или не се развива заболяване (инфекциозна болест). Тъй като са въз-можни безсимптомни инфекции, при кои-то проникването на инфекциозния агент в организма не води до клинични прояви, понятията инфекция и инфекциозна болест (заболяване) не винаги се припокриват.

ОРЗОстрото респираторно заболяване (ОРЗ, или т.нар. „настинка“) се характеризира с остро начало и симптоми от страна на ди-хателната система – кашлица, възпалено гърло, учестено дишане, хрема. Телесната температура е нормална или повишена. За разлика от грипа, общото състояние не е нарушено – липсват системни симптоми (главоболие, болки в мускулите/ставите, отпадналост). ОРЗ в над 90% от случаите се причиняват от вируси.

Има ли сезонност на тези инфекции или са характерни за цялата година?За страните с умерен климат, каквато е България, повечето вирусни респиратор-ни агенти имат най-силно разпростране-ние през студените месеци на годината (ноември – април). Това се обяснява с чувствителността на вирусите към ви-соки температури и с факта, че през сту-деното време хората се намират в тесен контакт в затворени помещения, което улеснява разпространението на вирусите. Някои вирусни инфекции имат отчетли-ва сезонност: например грипните виру-си, респираторно-синцитиалният вирус и метапневмовирусът имат най-силно разпространение през зимните месеци, риновирусите – през ранна есен и късна пролет, парагрипните вируси тип 1 и 2 – през есента. Парагрипните вируси тип 3, аденовирусите и бокавирусите се срещат през цялата година.

12

Какви са симптомите?Симптомите на острите респираторните за-болявания, причинени от различни вируси, са много сходни и клинично неразличими. В началото на боледуването се появява усеща-не за сухота и дразнене в носа, кихане, след това настъпва оток на носната лигавица, час-тично или пълно запушване на носните хо-дове, затруднено дишане, възпалено гърло. По-късно започва обилно отделяне на носен секрет, който впоследствие се заменя от гноен ексудат, съпроводен от сълзотечение. Кашлицата в началото е суха и дразнеща, а след това – влажна с гнойни или слузно-гно-йни храчки. Телесната температура често се повишава до 38-39°С. Наблюдават се раз-дразнителност и намален/липсващ апетит. Възможни са гадене, повръщане, коремни болки. Кърмачетата са отпуснати, сънливи и неспокойни.

Как става диагностицирането? Много май-ки споделят, че детето им е било диагно-ситицирано с вирусна инфекция само въз основа на клиничните прояви, без провеж-дане на изследвания?В повечето случаи, особено в епидемична обстановка, диагностицирането на вирус-на респираторна инфекция се извършва от лекаря въз основа на подробна анамнеза с изясняване на характера, тежестта и дав-ността на симптомите и обстоен физикален преглед. Лабораторни, образни и други спе-

здраве

циализирани изследвания се налагат при наличие на усложнения или при по-дълга от очакваната продължителност на кли-ничните прояви.

Как протича болестта, какви са възмож-ните усложнения? Острите респираторни вирусни инфекции са самоограничаващи се заболявания. Клиничният ход и тежестта зависят от ре-дица фактори – пол, възраст, причинител на заболяването, наличие на съпровож-даща инфекция, пасивно тютюнопушене, неподходящо лечение и др. Продължител-ността на неусложнените инфекции е око-ло 7 дни. При кърмачетата и малките деца обаче симптомите може да продължат и повече от 2 седмици. Възможни усложне-ния от страна на дихателната система са синузит, отит (при деца до 3 години), ла-рингит, бронхит, бронхиолит, пневмония.

Кога се налага спешна консултация със специалист?Личният педиатър проследява състояние-то на деца с остри инфекции на горните дихателни пътища. При поява на услож-нения той преценява необходимостта от консултация със специалист (пулмолог, специалист УНГ и др.). При кърмачета и деца под 2 години спешни мерки се на-лагат при наличие на ускорена дихател-на честота над нормата за съответната възраст, температура над 38°С и цианоза, които могат да бъдат знак за наличие на пневмония, дори и при липса на кашлица. Спешна консултация с отоларинголог се налага в случаи на остър епиглотит – ви-сока температура, пресипване/загуба на гласа, изтичане на слюнка от устата, за-дух при вдишване, затруднено болезнено гълтане. Спешни мерки се предприемат и при „круп“ – дрезгав глас, лаеща кашлица, анормално шумно дишане.

А какво лечение се изисква?Лечение, насочено срещу причинителите за болестта, е възможно само при грипно забо-ляване. При останалите вирусни инфекции на дихателните пътища се прилага патогене-тична и симптоматична терапия, насочена към повлияване на възпалението, главобо-лието и мускулните болки, нормализиране на високата телесна температура, облекча-ване на дишането и кашлицата, отслабване на хремата. Лечението включва аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни сред-ства, деконгестанти, муколитици, витамини, инхалации. Антипиретици се прилагат при температура над 38°С и нарушено общо със-тояние. Характерът на кашлицата е опреде-лящ при избора на лекарствени препарати за нейното повлияване. При влажна, проду-ктивна кашлица се назначават муколитици, които втечняват бронхиалния секрет и уле-сняват отхрачването, а при суха, непродук-тивна кашлица, нарушаваща съня – противо-кашлечни препарати, потискащи кашлечния рефлекс (неопиоидни препарати). Установе-но е, че медът успокоява кашлицата и може да се използва при деца над 1 година с ин-фекции на горните дихателни пътища. Ло-калните назални деконгестанти за лечение на хремата се прилагат не по-дълго от 5-7 дни, при необходимост от по-продължител-на употреба трябва да се сменят. Билковите препарати са с доказана ефективност при лечение на възпалителни процеси в носната кухина и гърлото. По време на боледуването се прилагат инхалации, лека, млечно-расти-телна диета, прием на достатъчно течности във вид на чайове, прясно изцедени плодо-ви сокове или компоти.

Защо вирусните инфекции не се повлия-ват от антибиотици?Антибиотиците се прилагат само при бакте-риални инфекции, те не оказват ефект върху вирусите. Мишени на тяхното действие са

14

различни структури и процеси в бактери-алната клетка, които отсъстват във вируси-те. Антибиотици следва да се назначат от лекуващия лекар, който преценява дали са настъпили бактериални усложнения на ви-русната инфекция. Неоправданото приема-не на антибиотици при инфекции на горните дихателни пътища с вирусен произход води до нарастваща резистентност към антибио-тиците.

Разкажете ни повече за т. нар. антивирус-ни препарати – какво представляват, има ли някакви правила при употребата им?Съществуват лекарствени препарати с ан-тивирусно действие само по отношение на грипните вируси – Tamiflu (oseltamivir) и Relenza (zanamivir). Те блокират вирусния ензим невраминидаза, с което разпростра-нението на грипните вируси в организма се предотвратява. И двата препарата са ефек-тивни по отношение на грипни вируси А и В, но приложението им трябва да започне в първите 48 часа след началото на симптоми-те. След това техният ефект силно намалява. Антивирусните препарати съкращават про-дължителността на заболяването, намаля-ват тежестта на симптомите и риска от раз-витие на усложнения. Антивирусното лечение е наложително при пациенти с лабораторно потвърдено или предполагаемо грипно заболяване, които са хоспитализирани, с тежко и прогресира-що грипно заболяване или с висок риск от усложнения от грип. То се назначава по пре-ценка на лекуващия лекар.

Могат ли родителите да предпазят децата си от вирусни инфекции?Най-доброто средство за предпазване от грип и възможните усложнения, предизви-кани от него, са противогрипните ваксини. Световната здравна организация препо-ръчва ежегодна ваксинация на лица с висок

Повишената честота на вирусни ин-фекции в детска възраст може да се обясни с функционалната незрялост на имунната им система, с липсата на имунитет спрямо многобройните инфекциозни агенти и неизградените навици за предпазване. Децата на въз-раст под 5 години обикновено боле-дуват около 6-8 пъти годишно от ОРЗ, но около 10% от тях боледуват повече от 10 пъти в годината. С напредване на възрастта честотота на вирусните инфекции намалява и при възрастните достига до 2-4 боледувания. Любо-питно е, че при боледуване децата излъчват вируси в по-високи титри и по-продължително време поради което са основен разпространител на грип и други вирусни респираторни инфекции.

Защо вирусите „обичат“ децата?

здраве

риск от тежко протичане на грипно заболя-ване и усложнения, каквито са децата на възраст от 6 месеца до 5 години и децата на възраст над 6 месеца с определени хронич-ни заболявания. Също така родителите трябва да възпита-ват у децата си хигиенни навици и навици за предпазване от инфеции – на обществе-ни места да не докосват с ръце лигавицата на носа, устата или очите си, защото това е един от начините за заразяване с респира-торни вируси; да мият често ръцете си със сапун; да използват антибактериални кър-пички за ръце; при кихане и кашляне да покриват носа и устата си с кърпичка или салфетка; да избягват контакт с видимо бо-лни хора; да избягват масови мероприятия в периода на разпространение на грипни и други респираторни вируси. Важно е често да се проветряват помещенията в домо-

вете и детските заведения, да се укрепва имунната система на децата чрез закаля-ване, спорт, здравословно и пълноценно хранене, да не се допуска преохлаждане и др.

Доколко ефикасни са противогрипните ваксини и от каква възраст могат да се при-лагат?Противогрипните ваксини не осигуряват 100% защита срещу грипно заболяване. Но дори ваксинираното лице да заболее, за-боляването протича с по-леки симптоми, по-малка продължителност и не се развиват усложнения. Тривалентните противогрипни ваксини се прилагат при възрастни и деца над 6 месеца, които нямат противопоказа-ния. Четиривалентните противогрипни вак-сини са показани за лица на възраст над 3 години.

16

Д-р антоанета тошеваздраве

варицелата, позната още като „лещенка“, обикновено „ата-кува“ децата през пролетта. неприятните обриви безпо-коят мъниците, а родителите се притесняват да не останат белези. Какви са симптоми-те, как става заразяването, възможни ли са усложнения – разговаряме с д-р Тошева от „вела Клиник“.

ПОМОщ, ВАРИцЕлА!

педиатър, „Вела Клиник“

Какво представлява варицелата?Варицелата е остро инфекциозно заболя-ване, причинено от Varicella-Zoster Virus, с висок контагиозен индекс (силно заразно), всеобща възприемчивост и целогодишно разпространение.

Защо обикновено се наблюдава бум на заболяването през пролетта?Това се дължи на намалената имунна защи-та на организма след прекараните през зи-мата чести респираторни заболявания. Но варицелата може да се развие и разпрос-трани и през всички останали сезони и ме-сеци в годината.

Обикновено в коя възраст децата боледу-ват от варицела?От варицела могат да боледуват лица от

всички възрасти и все пак заболяването се среща предимно между 1 и 15 години. При мъниците под 1-годишна възраст варицела-та се среща рядко поради наличието на ан-титела от майката, преболедувала варицела.

Как става заразяването?Варицелата се предава предимно по въз-душно-капков път, но е възможно заразява-не и при директен контакт с обривните еди-ници, както и вертикално предаване, тоест от майката на плода.

Колко продължава инкубационният период?Инкубационният период е 10-21 дена. Източник на заразата е болният от варицела, който е заразен от последните 1-2 дни на инкубационния период до преминаване на обривите в крусти (тоест до образуване на коричка). Източник може да бъде и болен от херпес зостер.

Какви са симптомите? Как да разпознаем, че става дума именно за варицела, а не за някоя друга шарка?При децата най-често заболяването стартира направо със силно сърбящ обрив, а при възрастните – с общо неразполо-жение, повишена температура, главоболие, анорексия. Об-ривът при варицелата е специфичен както по вид, така и по разположение. Характерно е, че започва най-често зад ушите и в окосмената част на главата и се разпростира по цялото тяло, включително и по лигавиците, където бързо преминава в ерозии и афти (внимание – при наличие на афти, приемът на топли храни трябва да се избягва, препоръчително също така е да е предимно течна). Заболяването може да проте-че в няколко последователни обривни вълни с повишаване на температурата, поради което в определен кожен участък едновременно може да се наблюдават всички обривни еди-ници – макули, папули, везикули, крусти (това е т. нар. псев-дополиморфен обрив). Варицелата е единствената шарка с наличие на везикули, тоест на мехурчета с бистра течност.

Вярно ли е, че е по-добре варицелата да се изкара в по-ранна детска възраст?Истина е, че варицелата (както и другите шарки) протича най-леко при децата и причината за това е недотам разви-тият им имунитет. Особено препоръчително е момичетата да преболедуват тази шарка в детската възраст, защото в по-зряла възраст заразяването с варицела по време на бре-менност крие риск от последващ аборт или тежки малфор-мации на плода. Друг фактор е, че при имунокомпетентни възрастни лица се изработват антитела в големи количества, които могат (макар и много рядко) да реагират кръстосано с антигените на мозъчната тъкан и да се развие автоимунен енцефалит.

Редно ли е майките умишлено да търсят контакт на здра-вото дете с болното, именно с тази мисъл, че колкото по-ра-но се премине варицелата, толкова по-добре? Както вече споменах, наистина е по-добре варицелата да

18

бъде преболедувана в по-ранна възраст по-ради по-лекото протичане на заболяването. В никакъв случай обаче не мисля, че е редно умишлено да се търси контакт със заразно болни с тази цел. Препоръчвам детето да бъде оставено в естествената си среда от контакти и да не бъде изолирано умишлено.

Какво лечение се прилага? Обикновено се назначава прием на иму-ностимуланти, антипиретици (при повиша-ване на температурата) и антихистамини за по-леко протичане на обривите и заболява-нето като цяло.

Как родителите да облекчат неприятния сърбеж? Къпането разрешено ли е? Вярно ли е, че ваната с вода и хлебна сода по-мага?Подпомагащи в този случай средства са ан-тихистаминовите медикаменти и спрейове-те, които охлаждат и намаляват дразненето от обрива. Трябва да се избягва разчесване-то, да се изрязват ноктите ниско, да се сменя често бельото и да се избягва къпането.

Възможни ли са усложнения от варицелата?Понякога се стига до усложнения като отит, синузит, гнойна ангина или бронхопневмо-ния. При възрастните заболяването може да протече и под формата на варицела зостер. Болестта представлява реактивация на ин-фекция с Varicella-Zoster Virus – същият, кой-то причинява и инфекциозното заболяване варицела в детска възраст. Характерният обрив при херпес зостер е силно болезнен и най-често се разполага под формата на широка лента по кожата на тялото по про-дължението на реброто.

Родителите винаги се тревожат да не ос-танат белези. Има ли решение срещу този проблем?Това е един от въпросите, който тревожи най-много родителите. При нормално про-тичане на варицелата не остават белези. Те се образуват при наличие на вторична бак-териална инфекция. Именно затова трябва да се поддържа добра обща хигиена и да не се разчесват инфектираните места.

Можем ли по някакъв начин да предпа-зим децата?Най-ефективният начин за предпазване от заразяване с варицела зостер вируса е при-лагането на ваксина против варицела. В Бъл-гария все още няма регистрирана такава, но тя се прилага в САЩ, в голяма част от страни-те в Европа и Азия.

Защо някои деца не се разболяват от варицела – има ли научно обоснован отговор за това?... Любопитен факт е, че при около 30% от инфектираните, срещата между вируса и възприемчи-вия индивид протича като безсимп-томна инфекция, която завършва с имунитет, тоест липсата на клинични прояви на болест не означава липса на имунитет.

Знаете ли, че...

здраве

20

Д-р ДиМитринКа Кънчева

педиатър, МЦ „Лора“, Софияздраве

защо в края на зимата и началото на пролетта имунитетът е пони-жен? Какво всъщност предста-влява пролетната умора и дали е характерна само за възрастните, или спохожда и мъниците? Как да активираме защитните сили на децата, за да бъдат по-здра-ви?... въпроси, които вълнуват всеки родител. отговорите по-търсихме от д-р Кънчева.

Пролетната умора като че ли не е характерна само за възрастните... Как се проявява при де-цата и кои са най-честите признаци за понижен имунитет?В края на зимата и началото на пролетта поради приема на еднообразна храна, бедна на витамини (особено на А, С и група В), и неприродосъобраз-ния начин на живот (прекарване на дълго време в затворени помещения, липса на чист въздух, на-

КОГАТО ДЕТЕТО Е С ПОНИжЕН ИМУНИТЕТ...

21

малена двигателна активност, недостатъчно количество слънчева светлина, понижена възможност за дишане през кожата поради многото дрехи), доста хората се оплакват, че се чувстват отпаднали. Тези състояния се проявяват и при децата. Те са бледи, от-казват храна, не играят активно, изглеждат нервни и уморени. За да се предпазят от из-падане в подобни състояния, трябва да при-емат храна, богата на витамини (зеленчуци и плодове), да обитават редовно проветря-вани помещения, да се разхождат често сред природата. И нещо любопитно – освен на понижения имунитет и на неправилния начин на живот, пролетната умора се дължи и на занижено-то производство на серотонин (познат още като „хормон на щастието“) поради намале-ното слънчево греене през зимата.

Кога се налага консултация със специалист и посредством какви изследвания може да се разбере, че детето наистина е с отслаб-нал имунитет?Имунната система ни предпазва от бакте-рии, вируси, токсини и други опасни пато-генни микроорганизми. За да може да се справи с тази тежка задача, тя трябва да се поддържа в добра форма и това е особено важно за крехкия детски организъм. Честите боледувания, бледостта на кожата, отпадна-лостта на детето са признаци, че мъничето има проблеми с имунитета. Преди обаче да предприемете даване на препарати или природни имуностимуланти на детето, не-обходимо е да се консултирате със специа-лист – най-напред с вашия педиатър, а по негова преценка и с имунолог.

Как да активираме защитните сили на детския организъм, как да „нахраним“ имунитета?За да може имунната система да използва целия си потенциал, необходимо е да й да-ваме нужното „гориво“.

С настъпването на пролетта започваме да извеждаме децата по-често навън, но вре-мето през този сезон е нестабилно, про-менливо и влажно, което увеличава риска от простуда, а тя от своя страна провокира по-лесното проникване на микроорганизми в тялото на детето. Затова е изключител-но важно именно в пролетния период да засилим детския имунитет. И тук ключова роля има храненето – нека половината от чинията на детето да е пълна с плодове и зеленчуци, за предпочитане са червените, оранжевите и тъмнозелените зеленчуци. Нека половината от зърнените храни да бъ-дат пълнозърнести. Нека два пъти седмично детето да консумира риба и морски храни. Нека даваме на детето и варива (боб, леща, грах), които са естествен източник на фибри и белтъчини.

Витамини, имуностимуланти, имуномоду-латори, хранителни добавки – има ги в из-обилие в аптечната мрежа. Но кога е редно да се дават на децата?Всички витамини и минерали са важни за оптималния метаболизъм и имунитет на де-тето. Особено важни са фолиевата кисели-на, витамините от група В (В1, В2, В6, В12), калцият, желязото, цинкът, магнезият. Пробиотиците също са компонент на здра-вословното хранене – присъствайки в зак-васките на квасените млека, или под фор-мата на хранителни добавки, те оказват благотворен ефект върху микробната флора на чревния тракт, а оттам влияят и върху имунитета. Омега 3-мазнините пък са от важно зна-чение за мозъчното развитие, интелекта и настроението на децата, за зрението и добрия имунитет като цяло. Ако детето се храни разнообразно и консумира два пъти седмично риба и орехи, не е необходимо да приема добавки с омега 3-мастни киселини. Ако това обаче не се прави, алтернатива са

22

добавките, но задължително след консулта-ция с педиатър. Черният бъз и ехинацеята са добре познати от древни времена, но днес има съвремен-ни лекарствени форми с тях с доказан ефект по отношение на защитата от вируси или за намаляване на възпалението. Ефектът им е най-силен, когато се дават още при първите симптоми на заболяване.

Родителите могат ли сами да изберат да-дени препарати или е нужна консултация с педиатър?Родителите е редно да съблюдават прави-лата за закаляване, оптимална физическа активност, навици за достатъчно сън, пред-пазване от тютюнев дим и други вредни прахови частици, рационален хранителен режим, климатолечение, ваксинации, иму-низации. Що се касае до специфичните средства за имуномодулация, те трябва да бъдат назначени от специалист, който може да прецени кои са най-подходящите проду-кти за детето.

Какви ползи носят различните витамини и минерали? Има ли опасност от предозира-нето им?Дефицитът на цинк, селен, желязо, мед, фоли-ева киселина, витамини А, В6, В12, С, Д и Е ре-флектира върху защитните сили на организма.

здраве

Витамин С повишава образуването на бо-рещите се с инфекциите бели кръвни телца. Всеизвестно е наличието му в редица пло-дове и зеленчуци – киви, портокали, ман-дарини, лимони, грейпфрути, зеле, домати, чушки, броколи.Витамин Е е важен антиоксидант и имуно-модулатор, повишава произвеждането на В клетки (имунни клетки, образуващи анти-тела, унищожаващи бактериите). Съдържа се в растителните масла, семките, зърнени-те храни.Витамин В6 стимулира правилната асими-лация на белтъчини и мазнини. Необходим е за образуване на антитела и червени кръв-ни телца. Съдържа се в месото, рибата, су-хите плодове, ядките, ленено семе, сусама, лешниците, орехите, оризовите и пшениче-ни трици, бананите, авокадото.Витамин А играе важна роля в борбата с инфекциите, повлиява Т- и В-лимфоцитите. Дефицитът му отслабва имунната система и повишава риска от инфекциозни заболява-ния. Има го в морковите, ябълките, тиквата, червените чушки, доматите, плодовете и зеленчуците с червен, жълт и оранжев цвят.Приемът на желязо също е важен. Растител-ни негови източници са спанакът и стафиди-те, а животински – червеното месо и рибата. цинкът увеличава производството на бели кръвни телца. Повишава броя на Т-клетките,

Какво представлява имунитетът?Имунитетът е устойчивост на организма срещу различни пато-генни фактори от заобикалящата го среда. Той е сложна система от защитно-приспособителни реакции, които целят да съхранят хомеостазата и генетичната цялост на организма, независимо от промените, настъпващи в заобикалящата го среда. Имунитетът бива няколко вида: вроден – формира се по време на ембрио-налното развитие; придобит – възниква през стадия на самостоя-телния живот; активен – в резултат на прекарани заболявания; активен изкуствен – изгражда се с помощта на ваксините; и др.

които се борят с инфекциите. Съдържа се в черния дроб, телешкото и агнешкото месо, пълнозърнестите храни.Селенът е минерал, подпомагащ производството на цито-кини (клетките убийци на вируси и ракови образования). Съдържа се в рибата тон, омари, скариди, кафяв ориз, жъл-тък, бяло пилешко месо, слънчогледови семки.Липсата на фолиева киселина води до отслабени клетъчни реакции. Съдържа се в пълнозърнестите закуски, портока-ловия сок, зеленчуците със зелен цвят, бобовите растения.Ако детето си набавя необходимите витамини само чрез консумираните храни, опасност от предозиране няма. Такъв риск може да възникне, ако мъничето приема хра-нителни добавки или препарати с витамини в по-високи дози или ако ги употребява постоянно. Опасност от пре-дозиране съществува и ако детето се храни с храни, ин-дустриално обработени с витамини. Напоследък имаме пациенти със симптоми на предозиране на витамини. За-това съветвам – винаги се консултирайте с педиатъра си за медикаментозната употреба на витамини и имуности-мулатори!

Кои природни средства са най-подходящи за укрепване на имунната система на децата?Микроорганизмите, причиняващи различни инфекциозни заболявания, са навсякъде около нас. Природните иму-ностимулатори по естествен път позволяват на организма да унищожи вирусите и бактериите, без да се налага упо-требата на лекарства. Ако организмът се пребори с инфек-цията без антибиотик, това ще направи имунитетът много по-устойчичив.Черният бъз е имуностимулатор и антиоксидант, който унищожава в зародиш вирусите, причиняващи грип и дру-ги респираторни инфекции.Ехинацеята увеличава броя на Т-клетките.Прополисът е богат на аминокиселини, антиоксиданти и витамини. Има антибактериално действие, наричан е при-родното чудо, защото елиминира вируси, бактерии, гъбич-ки и вредни микроорганизми.Медът има антиоксидантен, противобактериален ефект, противовъзпалително и противомикробно действие.Джинджифилът съдържа етерични масла, на които се дъл-жи антивирусното и антибактериалното му действие.Киселото мляко произвежда гама интерферон, който спи-ра репродукцията на вируса.

НяМА ПЕРФЕКТНИ МАЙКИ. САМО ИСТИНСКИ...Да станеш майка е очаквано най-щастливият момент в живота на всяка жена. Проучване, проведено от Baby Dove, обаче разкрива, че 89% от майките се чувстват притиснати да бъдат перфектни и това засенчва радостта от майчинството. Според проучването Real Mothers Heard (проведено в Обединеното кралство, САЩ, Китай, Индия, Мексико и Бразилия), жените, станали майки за пръв път, се чувстват объркани от огромното количество противоречиви информация и съвети, които получават относно гри-жите за бебето. Това ги кара да се съмняват в собствената си способност да бъдат добри майки. „Baby Dove иска да помогне на тези майки, да им вдъхне увереност и да ги окуражи да се доверят на собствените си инстинкти, защото само една майка знае кое е най-добро за нейното бебе. Създадохме Baby Dove с вярата, че няма перфектни майки. Само истински“, споделят от марката.

Съмнения в майчинския инстинкт77% от майките чувстват инстинктивно кое е най-добро за тяхното бебе, но че често се съм-няват в изборите, които правят по отношение на грижите за детето. 58% признават, че се чувстват погълнати от огромното количество съвети и препоръки, а 53% – че на моменти се усещат тотално неспособни да се справят с цялата тази информация.

баланс – семеен-професионален живот Освен изобилната и противоречива ин-формация, свързана с грижите за детето, големите очаквания, насочени към майки-те, също повдигат нивата на притеснение у тях. 64% споделят, че се чувстват виновни, когато се връщат на работа след майчин-ство, вместо да останат вкъщи с детето. 57% от майките се опитват да постигнат баланс между личния и професионалния си живот, което предизвиква безброй нови притеснения.

Baby Dove Baby Dove окуражава майките да правят това, което те смятат за най-добро и пра-вилно за техните деца. Серията продукти за цялостна грижа за бебешката кожа е създадена, за да им вдъхне увереност и да им даде времето и възможността да се на-сладят на красивите моменти, прекарани заедно с бебето.Продуктите Baby Dove са подходящи за всякакъв тип кожа, тествани са от дерма-толози и педиатри и са одобрени от Бъл-гарската педиатрична асоциация.

26

Д-р Мария русинова

специалист по хранене и диететика, директор на Комплекс за детско хранене с Банка за майчина кърмахранене

Има различни мнения по въпросите за захранването на бебето... до каква степен една майка може да се довери на различните становища и до колко може да разчита на интуицията си и това, което й „подсказва“ самото дете? Кои са основните принципи, които трябва да се спазват при захранването, каква да бъде първата храна и в какво количество? все въпроси, които въл-нуват родителите. отговорите потърсихме от д-р Русинова.

ЗАХРАНВАНЕТО.

С какво трябва да се съобрази една майка при захранването на детето?Добре е майките да се доверят на интуици-ята си, да наблюдават децата си и да могат да разчитат правилно какво им „подсказват” те. Съществуват обаче препоръки на педиат-ричните асоциации, на Европейското обще-ство по детска гастроентерология, хепатоло-

гия и хранене, на СЗО и УНИЦЕФ... Според съвременните препоръки захранването на всички деца, включително и на тези с по-вишен риск от хранителни алергии, трябва да става не по-рано от 17-та седмица и не по-късно от 26-та седмица след раждането, тоест между 4 ½ и 6-месечна възраст. Кър-мените бебета се захранват около две сед-

СТъПКА ПО СТъПКА ЧАСТ I

27

специалист по хранене и диететика, директор на Комплекс за детско хранене с Банка за майчина кърма

мици по-късно от тези, хранени с адаптира-ни формули. Целта на захранването е да се задоволят потребностите на детето от енер-гия и хранителни вещества, които кърмата и млеката за кърмачета вече не могат да му осигурят в достатъчни количества.

Кои са основните принципи, които би тряб-вало да се спазват при захранването? Важно е да са налице повечето от призна-ците, че детето е готово за захранване – да е удвоило теглото си от раждането или да е достигнало тегло 4 кг, да е изчезнал рефле-ксът на езика да изтласква, да може да седи добре, да е в състояние да се наклони към лъжичката или назад и да умее да контроли-ра обръщането на главата, да са поникнали първите зъбки, да може да хваща играчка или друг предмет и да го слага целенасо-чено в устата си, да проявява интерес към храната на възрастните. Важен показател, че кърмата вече не е достатъчна да нахра-ни бебето, е и скъсяването на интервалите между отделните кърмения.

Коя трябва да бъде първата храна на бебе-то и в какво количество? Вариантите за първа захранваща храна са три:1. Зеленчуци или кореноплодни, богати на скорбяла – картофи, сладки картофи, гулия (земна ябълка), грах – всички те имат енер-гийна стойност, близка до тази на кърма-та. Постепенно се включват и зеленчуци с по-малка енергийна стойност – моркови, тик-вички, зелен фасул, карфиол, броколи. Пър-воначално се приготвя пюре само от един от посочените зеленчуци, после от два, от три.

2. Плодове, богати на скорбяла – например пюре от банани, което има енергийна плът-ност, близка до тази на кърмата.

3. Зърнени храни – ориз, царевица, овес, просо под формата на каши, добре е те да

са обогатени с желязо.Препоръчва се захранването да стане пре-ди обяд – на второто или третото хранене за деня. Започва се с количество 1-3 супени лъжици в началото на храненето, после де-тето се дохранва с кърма или млечна фор-мула. Постепенно количеството се увелича-ва, така че за 7-8 дни едно млечно хранене да се замести напълно до размера на пор-цията за възрастта. Въвеждането на нова захранваща храна трябва да става след ин-тервал от още 1-2 дни или около 10-14 дни след първата.

В каква поредност след това трябва да се въведат другите храни?

Първи вариант: Каша → Зеленчуково пюре → Жълтък → Плодово пюре → Месно пюреЗърнените храни не са богати на желязо, а при захранването трябва да се възстановят запасите от желязо. Затова е добре зърнена-та каша да бъде обогатено с желязо.

Втори вариант: Зеленчуково пюре → Каша → Жълтък → Плодово пюре → Месно пюреПри този вариант е добре да се започне с картофено пюре, пюре от сладък картоф, грах, тъй като тези зеленчуци имат енер-гийна стойност, близка до тази на кърмата. След това към картофеното пюре се добавят моркови, тиквички, зелен фасул, броколи, спанак и т.н.

Трети вариант: Сок → Плодово пюре → Зеленчуково пюре → Каша → Месно пюреТази схема се смята за остаряла, но все още се препоръчва от някои лични лекари. Пло-довият сок може да намали приема на кър-ма, освен това увеличава риска от развитие на зъбен кариес. Ако се започне захранва-нето с плодово пюре, подходящ е бананът, тъй като е близък по енергийна стойност до кърмата.

Как трябва да организираме хранителния режим на детето в зависимост от възрастта му – колко кратно хранене, в какви количе-ства, колко степенно меню?

4-5-и месец: 4 пъти дневно кърма или мля-ко за кърмачета; въвеждане на захранващи храни – 1 или 2 пъти дневно; една от посо-чените храни първоначално 2-3 с.л., с по-степенно увеличаване на количеството до размера на порцията за възрастта (около 140-160 мл) - или пюре от картофи, други зе-ленчуци, или безглутенова каша на зърнена основа, или пюре от банан; 6-и месец: към зеленчуковото пюре се до-бавя ¼ жълтък, през ден;

6-7-и месец: 2-3 пъти дневно кърма или мля-ко за кърмачета, 2-3 пъти дневно захранва-щи храни (около 170 мл) - пюре с месо, пюре с риба, млечно масло, растително масло, зеленчуковото пюре плюс ¼-½ жълтък през ден;

8-и месец: зърнени каши с глутен, сухар, хляб, бисквити, макарони, сирене, извара, плодов сок, плодове, пюре с месо (180 мл) се редува през ден със зеленчуково пюре плюс ¼-½ жълтък;

9-и месец: 3 пъти дневно захранващи храни (190 мл), 2 пъти дневно кърма или преходно мляко за кърмачета, 1 закуска между хране-нията с храни за консумиране с пръсти (су-хар, бисквити, плод/зеленчук), краве кисело мляко (като компонент от ястия);

10-11-и месец: бобови храни, преходна хра-на, супи бульони; храната вече не се пасира, а се намачква/накълцва. Жълтъкът се уве-личава – ½-1 жълтък. Порцията е около 190-200 мл. Интервюто продължава в следващия брой.

Този вид захранване е представено от Джил Рапли, британска акушерка и кон-султант по кърмене. Според нея е по-ес-тествено вместо специално приготвени-те, смлени и пасирани пюрета, бебето само да взима парченца храна, да ги поднася към устата си, да ги дъвче и пре-глъща. По този начин то открива вкуса, формата и консистенцията на храните. Преди да бъдат „измислени“ пюренцата в бурканче, бебетата са били захранвани с леко намачкани зърна сварен боб, със залче хляб, потопен в соса на яденето, или с друга, намачкана с пръсти храна.Захранването, водено от бебето, започва, когато то е готово, т.е. храносмилателна-та, двигателната и нервната му системи са достатъчно развити. Както и при об-щоприетото захранване това става около 6-ия месец – бебето може да седи добре, има контрол над врата и главата си, проя-вява интерес към храната на възрастните, в състояние е да хваща яденето само, да го поднася целенасочено към устата си, да го дъвче и преглъща. Според тази концепция пасираната хра-на може да окаже неблагоприятно въз-действие при захранването, защото деца-та не получават възможност да се научат да дъвчат.

Какво означава захранване, водено от бебето?

30

Д-р Мария рангелова

неонатолог и педиатър, МБАЛ „Надежда“, СофияразвИтИе

Колкото малко и беззащитно да ни се струва новородено-то, всъщност не е точно така. мъничето притежава т.нар. безусловни (вродени) рефле-кси, които му помагат да се ориентира в света, в който попада. тяхната поява и из-чезването им са свързани с определена възраст, а самите те са етап от развитието на нервната система на детето и служат като показател за него-вото развитие. Кои са основ-ните вродени рефлекси, кога и как се проявяват, попитахме д-р Рангелова.

ВРОДЕНИТЕ РЕФлЕКСИ...КАКВО ТРябВА ДА ЗНАЕМ ЗА ТяХ?

Какво представлява рефлексът?Рефлексът е реакция на организма в отговор на дразнения от външната или вътрешната среда. Той е основна проява на нервната система. Благодарение на рефлексите се координира дейността на органи-те и системите в човешкия организъм. Анатомична основа на рефлекса е рефлексната дъга. Тя се състои от рецептори, сетивен неврон, нервен център, дви-гателен неврон и изпълнителен орган.

Какви видове рефлекси има?Рефлексите са два вида – безусловни и условни. Без-условните рефлекси са вродени, защото се предават от поколение на поколение и са налице още при раждането. Те биват хранителни (сукане), защитни (мигане, кихане, отдръпване при болка), рефлекси за продължаване на рода. Условните рефлекси се придобиват по време на индивидуалното развитие. Те се изграждат на базата на безусловните рефлекси под влияние на околната среда.

1. Сукателен рефлекс

При поставяне на гърда, биберон или пръст в устата на новороденото, то веднага започ-ва да извършва сукателни движения. Този рефлекс се появява още вътреутробно през 32-36-а гестационна седмица (г.с.), като е изключително силен в първите часове след раждането. При недоносените деца сукател-ният рефлекс може да бъде по-слабо развит.

2. Рефлекс на Моро

Този рефлекс носи името на своя открива-тел – австрийският педиатър Ернст Моро. Проявява се, когато бебето се стресне от рязко движение или силен шум. Протича в две фази – в първата фаза детето разтваря широко ръце, разперва пръстите си и опъва крачетата си, а във втората – ръцете се при-веждат към гръдния кош. Следва плач, кой-

то продължава около 10 секунди. Рефлексът на Моро се появява още в 28-а г.с.

3. Хватателен рефлекс на Robinson

Проявява се при тактилно дразнене на дла-ните – при поставяне на пръста на изследва-щия, детето го хваща, задържа го и го стиска. Подобна е и реакцията при стимулация на плантарната повърхност на ходилата. Този рефлекс е слабо представен в 28-а г.с., през 32-ра г.с. вече е добре изразен, а през 37-а г.с. се проявява до степен да бъде повдиг-нато цялото тяло. Изчезва към 2-4-месечна възраст.

4. Шиен тоничен рефлекс

При пасивно обръщане на главата надясно, дясната ръка и дясното краче се изпъват, а левите крайници се свиват – т. нар. „поза на

32

развИтИе

фехтовач“. Този рефлекс се проявява в 35-а г.с., най-добре изразен е на 1-месечна въз-раст и продължава до 5-6-месечна възраст. Предшественик е на координираните дви-жения на очите и ръцете, като подготвя де-тето за волевото достигане на предметите.

5. Рефлекс на бабински

Получава се при леко одраскване с тъпа игла по страничната част на стъпалото до осно-вата на палеца. Детето реагира с екстензия (протягане) на палеца, а останалите пръсти леко се разперват и свиват. Появата на ре-флекс на Бабински при възрастните е па-тологично състояние и се наблюдава при увреждания на пирамидните пътища. При деца е физиологично явление и може да се наблюдава до 2-годишна възраст.

6. Рефлекс на Bauer

Ако детето се постави по корем и се подпрат крачетата му с ръка, то прави движения, на-подобяващи пълзене. Тези движения изчез-ват около шестата седмица и се появяват от-ново във възрастта, в която детето започва да се учи да пълзи.

7. Рефлекс на пристъпване

Когато детето се държи под мишниците, така че крачетата му да докосват твърда повърхност и леко се наклони напред, то започва да пристъпва. Появява се през 37-а г.с. Изчезва след 2-3-тия месец и възниква отново като волево поведение между 8-ме-сечна възраст и 1 година. 8. Рефлекс на плуване

При поставяне на дете с лице към водата, то започва да загребва вода с ръце и извършва движения, наподобяващи плуване. Рефле-ксът изчезва около 4-6-месечна възраст.

9. Рефлекс Kussmaul

Спада към групата на оралните рефлекси – проявява се при докосване на ъгълчето на устните. Тогава детето завърта главата си и отваря уста в посока на дразненето. Поя-вява се през 32-ра г.с. и продължава да се развива до 36-а г.с. и затова при недоносе-ни новородени може да не е добре развит. Рефлексът е налице още при раждането и изчезва към 4-месечна възраст.

10. Рефлекс на Galant

Описан е през 1917 г. от руския невролог Йохан Сусман Галант. При легнало по корем дете се прокарва пръст от раменната област надолу по гърба на около 2 см на прешлени-

И още малко по темата...Неонаталните рефлекси са безусловни рефлекси, приемат се като специфичен възрастово обусловен двигателен стере-отип, предизвикан от специфични сетивни стимули. Те зависят от организацията на нервната система на ниво гръбначен мо-зък и мозъчен ствол и наличието им под-готвя развитието на определени функции. Оформянето на рефлексите на новороде-ното започва около 25-а гестационна сед-мица и част от тях са напълно развити при раждането.

те на гърбначния стълб. Детето се извива по посока на дразненето. Рефлексът се появява от раждането и изчезва към 4-5-и месец.

11. Хоботков рефлекс

При бързо и леко чукване върху устните на детето те се издават напред като хоботче. Появява се в първите часове от раждането и изчезва към 2-3-ти месец.

12. Спинален рефлекс на Perez

Описан е от френския лекар Бернард Перез. Идентичен е с рефлекса на Галант и се изра-зява в плач, свиване на крайниците и повди-гане на главата и таза при поставяне на дете-то легнало по очи и притискане с пръсти по протежение на гръбначния стълб от поясна-та към шийната област. Появява се след раж-дането и се задържа до 6-месечна възраст.

agu-baby.bg

Безшумен

Размер на частиците4~5 мкм

Детска маска и чашка с мундщук

Компактен и лек

ЕФЕКТИВНА ПОМОЩ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА

МЕШ НЕБУЛАЙЗЕР

13. Рефлекс на бабкин

При притискане на дланите на двете ръце се проявяват различни отговори – флексия (из-виване) на главата, завъртане и отваряне на устата или комбинация от тях.

14. Рефлекс на глабелата

При натиск върху областта, разположена между края на двете вежди над носа, очите се затварят. Налице е от раждането до 2-рия месец.

15. Защитен рефлекс

При поставяне на детето по корем, то вед-нага завърта главичка настрани и се опитва да я вдигне. Изразен е още в първите часове от живота и продължава докъм средата на втория месец.

34

КАКВО ПРЕДСТАВЛяВАТ ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ, СРЕЩУ КОИТО

ВАКСИНИРАМЕ НАшИТЕ ДЕЦА:

ДИФТЕРИяТАдифтерията e остра бактериална инфекция, при която клиничните прояви се предизвик-ват от въздействието на белтъчно вещество, наречено дифтериен токсин. той причинява увреждания не само на мястото, където се размножават бактериите (най-често лигави-цата на дихателните пътища), но и на реди-ца тъкани и органи в целия организъм. Преди въвеждането на масова ваксинация дифтерията е една от водещите причини за смъртност в детската възраст. След създа-ването на ваксина, осигуряваща имунитет срещу дифтерийния токсин, и постепенното ѝ навлизане в медицинската практика, забо-ляемостта от дифтерия започва да намалява в страните, въвели масова имунизация.в българия ваксина срещу дифтерия се при-лага от 1952 г. доказателство за успеха на имунизационната стратегия е фактът, че по-следните случаи у нас са регистрирани през 1993 г. (6 заболели /1 умрял) и 1994 г. (1 за-болял/1 умрял). в света като цяло броят на заболелите на-

малява рязко след 1977 г. благодарение на разширената програма за имунизации на Сзо, включваща и ваксината срещу дифте-рия. През 2010 г. броят на случаите (4 603) е намален с 95.3% в сравнение с 1980 г. (97 164 случая). това е безспорно постиже-ние на масовата ваксинопрофилактика. но то е и причина повечето лекари, особено в развитите страни, да не са виждали бо-лни от дифтерия и дори да не предполагат, че може да се срещнат с това заболяване. а дифтерията не е изчезнала и потенциа-лен риск съществува навсякъде и за всеки, който не е имунизиран. за периода 2012-2016 г. в света се съобщават средно по 5 715 заболявания годишно, като всяка го-дина заболели има и в европа (59 случая през 2015 г. и 47 през 2016 г.). доказателство за големия епидемичен по-тенциал на дифтерията е най-интензивната епидемия в съвременни условия, обхвана-ла руската федерация и другите 14 бивши съветски републики през 1990-1995 г. – над

Проф. Мира Кожухарова

епидемиологваКСИнИ

епидемиолог

157 000 заболяват от дифтерия, 5 000 уми-рат. основна причина за тази епидемия е значителното снижаване на ваксиналния обхват при децата поради надигналата се през 80-те години антиваксинална вълна сред родителите и медицинския персонал.

Причинителят на дифтерията са дифте-рийните бактерии, които продуцират токсин (токсигенни щамове). Съществуват и щамо-ве, които не продуцират токсин и затова ин-фекцията, която предизвикват, не е тежка.

Източник на зараза е само човек – болен и заразоносител. По време на епидемичен взрив броят на заразоносителите нараства значително. болните отделят причините-ля през цялото време на боледуването си, обикновено 2-4 седмици. При правилно антибиотично лечение заразният период се ограничава до няколко дни. бактериите се разпространяват основно по въздуш-но-капков път, но е възможно предаване и чрез замърсени от носители храна, мляко и млечни продукти, по контактно-битов път - чрез предмети и вещи (играчки, прибори за хранене, съдове, кърпи за лице), както и от замърсени ръце.

Инкубационният период е средно 2-5 дни (1-10 дни). След заразяване бактериите попадат най-често в назофаринкса, където се размножават и продуцират дифтериен токсин. токсинът е причина за възпалител-ния процес на мястото на инфекцията и за образуването на плътни налепи, наричани още псевдомембрани. освен това, токсинът се разпространява чрез кръвообращение-то до отдалечени органи и тъкани, където може да предизвика различни увреждания.

Клиничната картина на дифтерията се ха-рактеризира с бавно и постепенно начало, леко до умерено повишаване на темпера-турата и общо неразположение, послед-

36

ваКСИнИ

дават намаляване на тромбоцитите, ми-окардит и неврити, водещи до парализа на гълтателната или дихателната мускулатура. дифтерията завършва със смъртен изход средно при 5-10% от заболелите, като този процент е по-висок (до 20%) при децата под 5 години и възрастните над 40 години. След преболедуване остава траен, пожиз-нен имунитет, свързан с образуването на антитела срещу токсина.

Диагнозата трябва да бъде поставена въз-можно най-бързо, за да може лечението да започне незабавно. базира се на клинични-те белези на заболяването и на резултатите от микробиологичното изследване.

лечението се провежда задължително в болница. незабавно се прилагат противо-дифтериен антитоксичен серум с цел не-утрализиране на циркулиращия в кръвта токсин и антибиотици срещу бактериалната инфекция.

Предпазването от заболяване има най-голямо значение предвид неговата те-жест. ваксината срещу дифтерия осигурява изработването на защитни антитела срещу дифтерийния токсин. включена е в състава на 6, 5 и 4-компонентните ваксини, които в съответствие с Имунизационния кален-дар се прилагат по следната схема: основен имунизационен курс от 3 последователни приема след навършване на 2-, 3- и 4-ме-сечна възраст (I, II, и III прием); първа реи-мунизация (IV прием) на възраст 16 месеца (но не по-рано от 12 месеца след третия прием); втора реимунизация (V прием) на 6 години. При следващите реимунизации (на 12 и на 17 години) се прилага ваксината тетанус-дифтерия (Tд). за да се осигури дъл-готрайна защита срещу дифтерия, на реиму-низация с тд подлежат и възрастните – на 25-годишна възраст, а след това – на всеки 10 години.

вано от появата на местни възпалителни изменения с образуване на налепи (псев-домембрани) и засилващи се симптоми на интоксикация. в зависимост от мястото на първичната локализация на инфекцията се различават следните форми дифтерия: на носа, гърлото и сливиците, на ларинкса, кожна, очна, генитална.най-често се наблюдава дифтерия на гърло-то и сливиците (мембранозен тонзило-фа-рингит). ранните симптоми са нетипични – повишена температура, зачервено гърло, увеличени лимфни възли. След 2-3 дни се появяват типичните белезникави налепи, които постепенно обхващат все по-голяма площ (сливиците, небцето), стават сивкави и плътни, а при опит да се отделят – кървят. в зависимост от количеството на образува-ния дифтериен токсин заболяването може да приключи с оздравяване или да прогре-сира. болният става блед, отпуснат, силно интоксикиран, пулсът му е много ускорен и слаб, в рамките на 6 до 10 дни може да на-стъпи кома и летален изход. дифтерията на ларинкса (круп) е опасно, застрашаващо живота на болния заболява-не. По-често се развива в резултат на раз-ширяване на процеса при фарингеалната форма и рядко е първична локализация на инфекцията. началните симптоми включват не много висока температура, дрезгав глас, суха лаеща кашлица. Състоянието на болния се влошава успоредно с увеличаването на отока и налепите по лигавицата на ла-ринкса, постепенно се обхващат трахеята и бронхите. вдишването е силно затруднено, болните получават продължителни прис-тъпи на задух, те са неспокойни и в много тежко общо състояние. По-късно настъпват дихателна недостатъчност, продължителен кислороден глад и сърдечносъдова недос-татъчност, които водят до летален изход.Усложненията при дифтерията се дължат на дифтерийния токсин. най-често се наблю-

Озонотерапията е съвременен метод на лечение, който показва висока ефективност при редица заболявания. Клиничните изследвания показват, че тя притежава изразено противовъзпалително и антиалергично действие, с което овладява зачервяването, обривите, отока, сърбежа, паренето, болката. Проявява и силни антисептични свой-ства, чрез които се бори с бактериалните и гъбичните инфекциозни причинители. Озо-нът влияе върху освобождаването на кислород в тъканитe, с което засилва процесите на тяхното възстановяване. По този начин се ускорява регенерацията и реепителиза-цията на кожата. Ригенома крем и Идрозоил са иновативни продукти, които съдържат уникалната па-тентована формула OZOILE®, създадена на основата на ОЗОНИРАНЕ на Extra Virgin зех-тин +OIL® до високо насищане с озоно-кислородната смес. Възпалената, алергизирана и наранена кожа има нужда не само от ефективно ле-чение, но и от щадящо измиване, което да подпомага възстановяването на тъканите. Затова Ригенома крем и миещото средство Идрозоил са създадени чрез комбини-ране на OZOILE® с различни съставки с доказани терапевтични ефекти.

Ригенома крем се използва за лечение при алергичен и ири-тативен дерматит (вкл. памперс дерматит), при кожа, предразположена към разраняване, при кожа, подложена на ин-вазивни естетични или терапевтични процедури, при кожа в кон-такт с протези и ортези, при патологична кожна сухота и за предотвратяване на белези.

В Идрозоил OZOILE® e комбиниран с мек, нежен и напълно съв-местим с кожата и лигавиците сърфактант, който отстранява за-мърсяванията. Подходящ е за миене и лечение при атопичен и алер-гичен дерматит (вкл. памперс дерматит), себорея, акне, пърхут, крусти по главата на бебето, изтъняла и сърбяща кожа, кожна сухота, кожа в контакт с ортопедични изделия (импланти, ортези, гипсови превръзки), за по-чистване на аналната и перианал-ната зона при хемороиди и фисури, за почистване на кожата и лигави-ците при залежали пациенти и др.

Ригенома и Идрозоил нямат противопоказания. Те са подходящи и за бебета, и за хора в напреднала възраст, а също за бременни и кърмещи жени. Употребата им не е показала проява на странични ефекти.

ЗА КОжАвъзпалена, алергизирана, наранена

ОЗОНОТЕРАПИя

39

АТОПИЧНИя ДЕРМАТИТ

атопичният дерматит е едно от най-често срещаните възпалителни заболявания на кожата. най-засегнати са децата. Кои са причините? а какви са тенденции-те, дали техният брой ще расте? в коя възраст какви са проявите и какво е лечението? Често информаци-ята за заболяването в глобалната мрежа е изкривена и изобилства от митове. ето защо потърсихме профе-сионален отговор от доц. Развигор Дърленски.

Полезно

Истини и митове за

40

Доц. развигор ДърленсКи

дермато-венеролог, Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда – София Полезно

Какво всъщност представлява атопич-ният дерматит? Атопичният дерматит (АД) е хронично възпа-лително кожно заболяване, което се харак-теризира със сърбящ обрив с типична лока-лизация, генерализирана сухота на кожата и фамилна обремененост. АД е част от т. нар. атопичен синдром, който освен кожните симптоми включва още алергични прояви от страна на дихателната система (алергичен ринит, астма), на очите (алергичен конюнк-тивит, блефарит), имунологични отклонения (увеличени имуноглобулини от клас IgE) и др.

А кои са причините за заболяването? Напоследък все повече деца са диагности-цирани като атопици...През 2006 г. бе направено много значимо откритие, а именно – наличието на мутации в гена, отговорен за белтъка филагрин. Това даде нови надежди за лечение на заболява-нето. Филагринът отговаря за изграждането

на клетъчния скелет в роговия слой на епи-дермиса и има отношение към поддържа-нето на хидратацията на кожата. Дефектни-ят протеин или неговата цялостна липса са отговорни за сухотата на кожата, което е ос-новен елемент на заболяването АД, както и за нарушената бариерна функция на кожата. Друго важно откритие от значение за тера-пията е, че при атопиците се откриват нару-шения в състава и количеството на липидите в роговия слой – не само в областта на кож-ните лезии, но и в клинично незасегнатата, здрава кожа. Това определя наличието на т.нар. субклинично възпаление в незасегната кожа на атопиците, което определя повише-ната чувствителност и склонност към разви-тие на екзема в тези зони. Тези резултати се потвърдиха и от нашите проучвания, които доказаха увреждане на епидермалната ба-риера и повишена склонност към иритация на кожата (която клинично е незасегната от лезии) на пациенти с АД.

Каква е симптоматиката на атопичния дерматит, как да го разпознаем? В коя въз-раст какви са проявите?Българската дерматологична школа приема концепцията за стадийното протичане на за-боляването, според която:• АД в ранна детска възраст – започва око-ло 3-тия месец, като обривът най-често е симетричен и ангажира кожата на лицето и по-точно страничните части на бузите. Скалпът също може да бъде засегнат. В зо-ната под пелените обикновено няма обрив.• АД в детска възраст – може да възникне наново или като последва измененията, наблюдавани при кърмачетата. Най-често са засегнати гънките на крайниците, гърба на дланите, клепачите и шията. Наблюдава се генерализирана сухота на кожата.

През последните десетилетия чес-тотата на АД нараства и достига до 30% при децата и до 10% сред въз-растните. Факторите, на които се дължи тази тенденция, са разноо-бразни, като съществуват различни хипотези – хигиенната хипотеза, ур-банизацията... Очаква се към 2050 г. всяко второ дете в индустриализи-рания свят да се ражда с АД.

Статистиката показва, че…

41

дермато-венеролог, Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда – София

• АД в юношеска и зряла възраст – типично за тази възраст е засягането на определени кожни участъци (клепачи, длани, рамене, гръден кош, гънки) на фона на генерализи-рана кожна сухота. Засягане на кожата на цялото тяло се наблюдава при около 3% от случаите.

Атопичният дерматит влияе ли се от сезоните?Да, студените месеци в годината са по-про-блемни за атопичните деца. Лятото се ха-рактеризира с активно слънцегреене, което оказва добър ефект при повечето пациенти.

Какво лечение се налага и всъщност лечим ли е атопичният дерматит?Лечението е комплексно и индивидуализи-рано за всеки пациент. От съществено зна-чение е обучението на родителите в полага-нето на адекватни грижи за кожата на детето и поддържането й в хидратирано състояние. Важно е къпането да не се извършва с много гореща вода и да се използват омазняващи, специализирани козметични масла за къпа-не и вана. Задължително е след всяко къпа-не и подсушаване да бъде прилаган емоли-ент (хидратиращ крем или мляко). Изборът на такъв специфичен продукт е в зависимост

от състоянието на кожата, сезона, твърдост-та на водата и др. Това може да се прецизи-ра от лекуващия дерматолог.Сред хората и особено сред родителите съ-ществува страх от приложението на локал-ни кортикостероиди, т. нар. кортикофобия. Важно е обаче да се знае, че разумното им приложение под контрол на лекуващия дер-матолог е безопасно и не крие рискове за пациента. Освен това с днешна дата вече разполагаме и с алтернативи на локалните стероиди.Успоредно с локалните лекарствени сред-ства, от първостепенна важност са хидра-тирането и омазняването на сухата кожа на пациентите с АД. Това се постига чрез емо-лиентна терапия.

Какви правила трябва да спазват ро-дителите, ако детето им страда от атопичен дерматит?Бих посъветвал родителите на децата с АД да не живеят с представата, че детето им е болно, а и да не създават такова усещане у самото дете. Честата смяна и обикалянето от лекар на лекар само стигматизира децата атопици. Съветът ми е родителите да наме-рят своя дерматолог и да се доверяват на съветите, които той им дава.

42

Разкажете ни за различните типове тем-перамент и техните особености... При децата среща ли се тип темперамент в „чист“ вид?

Всеки родител трябва да бъде наясно, че де-тето му се ражда с определен темперамент, който не може да бъде заменен или подме-нен с друг, но пък може да бъде подобрен и усъвършенстван. Това обогатяване на харак-тера става в процеса на общуване с другите и с натрупването на жизнен опит и започва още от раждането.

Съществуват различни теории за темпера-мента и придружаващи ги класификации. Най-често срещаната класификация е бази-рана на теорията на Юнг за разглеждането на личността през призмата на екстравертността (т.е. ориентация към общуване, към търсене на връзка с другите) и интровертността (т.е. насочеността към вътрешния свят, към собст-вените преживявания). Двете тенденции могат да бъдат разглеждани като оси, които оформят 4 сектора, т.е. 4 типа темперамент – холерик, сангвиник, флегматик и меланхолик.

теоДора ПаМПулова психологПСИхологИя

някои деца са буйни и общителни, други – срамежливи и сдържани... но всяко едно е уникално, със свой темперамент, който не може да бъде подменен, но може да бъде подобрен. задачата на нас, родителите, е да помогнем на детето да усъвършенства качествата си, без да се опитваме да променяме неговата същност. за особеностите на типовете темперамент разговаряме с психолога Теодора Пампулова.

КАКъВ ТЕМПЕРАМЕНТ ИМА ДЕТЕТО?

43

психолог

Детето меланхолик е прекалено чувстви-телно, срамежливо, мнително и нерешител-но. Наред с тези на пръв поглед негативни черти на темперамента се нареждат и много положителни качества, сред които доброже-лателност, емпатичност и сърцатост. Детето меланхолик често говори тихо, но уверено. То често се разсейва и се справя трудно в си-туации на стрес и промени.

Детето флегматик е търпеливо и въздържа-но, дори невъзмутимо в някои случаи. Сякаш често изпуска подходящото време, за да ре-агира на определен стимул. Флегматичните деца са по-бавни и в действията, и в решени-ята си. Дори най-малките деца сред тях често се затварят в себе си, за да премислят казани думи, извършени действия, пропуснати въз-можности. Децата с този тип темперамент имат богат вътрешен живот. И въпреки, че са по-затворени и необщителни, те не бива да бъдат възприемани като мързеливи, на-против техни положителни черти са трудо-любието, целеустремеността, спокойствието и постоянството във взаимоотношенията и в интересите. Не обичат промените и по-труд-но се адаптират сред нови хора, но за това пък създават трайни контакти и приятелства.

Детето сангвиник е пълна противополож-ност на детето флегматик. То е жизнерадост-но, общително и любопитно, оптимистично настроено. Много бързо създава приятел-ства и се адаптира след промени във взаи-моотношенията. Често околните го възпри-емат като вежливо и любезно, надраснало психически своите връстници. Лесно пре-живява неуспехите си и бързо си поставя нови цели. Въпреки всички тези положител-ни черти детето сангвиник е склонно да се разсейва, да надценява силите си и да се занимава с няколко неща едновременно, като не довършва, разбира се, всички. То е по-склонно към импулсивни действия.

Детето холерик е енергично, несдържано, безстрашно и дори самонадеяно. То предпо-чита шумните игри и белите. Често се оказва на грешното място в грешното време. Чув-ства необходимост от показност в своите по-стъпки. Детето холерик трудно се задържа на едно място за по-дълъг период от време. Често възрастните го определят като буйно, непослушно и конфликтно. Речта му е бър-за, накъсана и много емоционална – сякаш се стреми да каже всичко в едно изречение. Настроението му е променливо и нестабил-но. Към положителните черти на този тем-перамент спадат постоянството в целите, енергичността, лидерските качества.Темперамент в „чист вид“, особено при де-цата, обаче се среща много рядко. Можем да приемем дори, че е за тях е по-добре да се говори за темперамент от „смесен тип“ с преобладаващи конкретни черти. Това е така, защото децата са в период на открива-не на самите себе си, на постоянно опозна-ване на света, на развитие на собствения си мироглед, ценности и идеали.

Влияе ли темпераментът на детето вър-ху поведението му, навиците му, общу-ването, ученето...

Видът на темперамента е основата, върху която детето започва да гради своите вза-имоотношения и възгледи. Той е нещо като основата на една къща, чиито строеж те-първа предстои. Какви материали ще бъдат използвани, колко висока ще е тази къща и кой ще бъде допуснат в нея зависи от много други неща – взаимоотношения и общува-не, събития в живота на детето, придобити умения, способности и т.н.

Родителите могат ли да повлияят на типа темперамент на детето и до каква степен?

Родителите имат най-голяма роля за из-граждането на стабилна представа у детето

44

ПСИхологИя

за самото него, за изграждането на него-вия характер и на ценностната му система. Те са първите хора, които детето опознава, на които се доверява, с които създава емо-ционална връзка. Именно поради тази при-чина родителите са тези, които имат силата да повлияят върху психическото и емоцио-налното развитие на своето дете и то още от самото му раждане. Преди обаче да предприемат каквито и да било стъпки към обогатяване на темперамента на детето, те трябва да са наясно какъв тип е той и какви са преобладаващите характеристики. Това е от значение, защото подходите при различ-ните деца и към различните видове темпе-рамент трябва да са различни.

Как родителите да се „настроят“ към темперамента на детето?

Ако родителите съумеят навреме да наме-рят правилния подход към собственото си дете, те биха подобрили значително общу-ването с него и взаимоотношенията в само-то семейство. В този смисъл те не трябва да се „настройват“, нагаждат или примиряват с характера на своето дете, а да открият точни-те механизми за общуване с него. Някои ро-дители допускат грешка, като се опитват да променят коренно темперамента на своето дете – например, ако детето е с флегматичен тип темперамент, а родителят е сангвиник, той използва всякакви методи, за да пред-разположи детето да е по-открито и общи-телно. Това обаче впоследствие би могло да доведе до много сериозни последици като силна тревожност и постоянно безпокойство у детето. В този смисъл родителят трябва да обогатява детския темперамент, а не да се опитват да се „нагоди“ към него или да се опитва да го напасне към своя.

Какви занимания са подходящи за от-делните типове темперамент?

За различните типове темперамент са подхо-

дящи различни занимания. Така например, за да избегнат разхвърляността и прекале-ната любознателност на детето сангвиник, родителите и учителите могат да го насочат към занимания, които да подобрят неговия самоконтрол, търпение и да възпитават упо-ритост и последователност. Децата с този тип темперамент трябва да бъдат включва-ни в отборни занимания и спортни игри.

Детето холерик трябва да бъде насочено към занимания, свързани с развитието на търпението и наблюдателността му. Зани-манията трябва да са по-спокойни и увле-кателни игри. При този тип темперамент са необходими разнообразни дейности, реду-ване на тихи и физически натоварени игри.

Меланхоличното дете трябва да бъде поощ-рявано максимално, когато прояви инициа-тивност и самостоятелност. Заповедният тон и критиката са недопустими за тези деца. Въпреки че те често предпочитат самостоя-телните спортни занимания – тенис, плува-не и т.н., силно препоръчителни са отбор-ните игри. Домашният любимец е особено подходящ – той им осигурява безрезервна любов и спокойствие.

Флегматичното дете по-трудно се ориенти-ра в избора си на занимания. Веднъж обаче избере ли си хоби, то е склонно да го запази дори и като възрастен. Това дете често има артистични заложби и рисуването и модели-рането са подходящи занимания, които на-ред с разходките и игрите навън в известна степен могат да създатат едно ползотворно ежедневие.

При всички типове темперамент обаче ро-дителите трябва да внимават с негативната критика – лошата оценка, поднесена по-гру-бо, може да постигне демотивиращ ефект дори и при най-самоувереното дете.

45

лилия сураДжиева

фитнес инструктор, Спортен Център FIT CITY СПорт

едва ли има майка, на която да й стига времето за всичко... особено когато детето е малко, още по-трудно намираме време за себе си... а искаме да сме здрави и да из-глеждаме добре, и знаем, че спортът е едно от важните условия за това. да, но как да отидем в залата, като няма кой да гледа детето дори за час?! това оправдание обаче вече не важи, защото има спортни центрове, които предлагат тренировки „мама с бебе“, а също така и семейни тренировки. за да разберем повече за това как можем да спортуваме заедно с малкото дете, се срещнахме с лилия Сураджиева, инструк-тор във Fit City.

НА ФИТНЕС С бЕбЕ

46

Много майки се оплакват, че нямат време за спорт, защото гледат децата си... Вашият отговор? Да, така е! Дори и аз, въпреки че съм персо-нален треньор и майка на малко дете, трудно намирам време за себе си. В старанието си да дадем всичко необходимо на децата ни, не намираме време да се погрижим за нас самите. Много от младите майки обаче биха спортували, ако има човек, който да гледа детето, докато те са в спортната зала... Започ-нах да водя тренировките „Мама с бебе“, за-щото бях провокирана от собствената си нуж-да от движение и от желанието ми по-бързо да се върна във форма, без това да налага да се отделям от детето си. Решението на този проблем намерих в провеждането на тези „групови“ тренировки. Така знам, че поне един-два пъти в седмицата и аз ще имам въз-можност да се погрижа за себе си.

Повечето майки искат бързо да влязат във форма след раждането. Кое е по-ефикасно – диета или спорт?Най-добре и двете! Пълноценното и здра-вословно хранене и физическата активност трябва да вървят ръка за ръка и това важи за всеки човек, който иска да бъде здрав и да изглежда добре. Майките имат още по-го-ляма нужда от това, за да могат по-бързо и ефективно да възстановят тялото си след бре-менността и раждането и да върнат формата си, а защо не да бъдат и в по-добра. Това е доста изтощителен период за организма на всяка жена и е необходимо да се отдели мал-ко по-специално внимание и грижа.

Как преминават при вас тренировките „Мама с бебе“? Децата не пречат ли или и те тренират? Тренировките се провеждат на малко по-свободен принцип. Изцяло се съобразя-вам с моментното състояние на всеки участ-ник в тренировката – както с майките, така и

с бебетата. В почивките между упражнения-та имаме време да си говорим и споделяме, което действа доста разтоварващо.Преди да започна да работя с някого, за мен е важно да знам какво е моментното му фи-зическо състояние и дали има стари травми. В тренировката „Мама с бебе” освен това, разпитвам и как е протекла бременността, каква е била активността на жената преди и по време на нея, какво е било раждането. Също така заедно проверяваме до каква сте-пен се е възстановила коремната мускулату-ра. При наличието на диастаза (разстояние между коремните мускули) е много важно да се подберат правилните упражнения, които биха помогнали възстановяването й, защото в противен случай ефектът може да бъде обратен. По отношение на това дали децата пречат, мога да кажа, че те са само в помощ на май-ките. През цялото време те са около нас, под нас, върху нас или гушнати в нас. Дока-то мама тренира, те или тренират с нея, или си играят. Дори и да има някакво момент-но неразположение, аз винаги се старая да намеря решение... Доста често се случва, тренирайки гушнати с бебето (със или без помощта на ергономична раничка), то да заспи. Дори и в този случай тренировката не се прекратява, а продължава, като майката използва неговата тежест.

Има ли някакви изисквания, за да бъде по-сетена тренировката – например майките да носят кенгуру, слинг, на каква възраст може да е детето?Най-важно е майката да има разрешение от наблюдаващия я лекар, че е готова за физи-ческа активност. Кога една майка ще започне активно да се занимава със спорт след ража-денто е строго индивидуално – например, ако раждането е било естествено, майката може да започне да спортува активно дос-та по-рано, отколкото ако е родила със сек-

СПорт

47

цио. Лично аз смятам, че майката е готова да влезе в залата не по-рано от 40 дни след раждането. Що се касае до възрастта на де-тето, най-важно е майката да се довери на интуицията си и да бъде спокойна по време на тренировката. Залата, в която се провеж-дат заниманията във Fit City, е съвсем нова, добре поддържана и безопасна, има дос-татъчно пространство и въздух, така че без проблем може да се доведе и по-малко бе-бенце.

Опишете ни как протича една тренировка?Тренировката винаги започва със загрявка. След това преминаваме към активната фаза и правим корективни и силови упражнения за цялото тяло, използвайки собственото си тегло. Като треньор съобразявам нивото на трудност на съответното упражнение с ин-дивидуалните възможности на всяка майка. Накрая винаги завършваме с разтягане за възстановяване на мускулатурата.

Провеждате и семейни тренировки...Заедно с мъжа ми Кирил Райков, който също е персонален треньор, провеждаме и семейни тренировки. При тях е ангажирано цялото семейство, като отново всичко е съ-образено с възможност-ите и потребностите на всеки един от членове-те на конкретното се-мейство. Тренировките са доста забавни и по-лезни. Прекрасен начин за оползотворяване на свободното време.

Кои са основните неща, които искате да постиг-нете на една семейна тренировка?Всички знаем за за-стоялия начин на жи-

вот, който водят децата ни, за влиянието на електронните и мобилните устройства, за нарастващия процент на затлъстяване сред учениците, за агресията сред подрастващи-те... Спортът е превенция и добро решение на тези проблеми. От друга страна, примерът на родителите, когато тренират заедно с де-цата си, е най-доброто нещо, което могат да им дадат. Ние вярваме, че колкото по-рано детето започне да се занимава със спорт и го превърне в част от ежедневието си, толкова по-малко проблеми би имало в бъдеще и би израсло като пълноценен и здрав човек.

Д-р Мариана Мандажиева

алергологМедицински център „Искър“София, ул. „Искър“ 22, партертел.: 0877 58 90 40Аджибадем Сити клиник Онкологичен център бул. „Цариградско шосе“ 66тел.: 0700 13 127

Проф. д-р Нели Корсун

завеждащ Националната референтна лаборатория „Грип и ОРЗ“ към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)София, бул. „янко Сакъзов“ 26тел.: 02/931 81 32

Д-р Димитринка Кънчева

педиатърМЦ „Лора“София, бул. „Гоце Делчев“ 31, бл. 76 (вход от ул. „Ворино“)тел.: 02/858 01 00

Д-р Антоанета ТошевапедиатърВела КлиникПловдив, ул. „Л. Каравелов” 2тел.: 0878 64 19 19, 0878 64 18 18

СВъРжeТЕ СЕ СъС СПЕцИАлИСТИТЕ В бРОя

Д-р Мария Русиноваспециалист по хранене и диететикаСофия, жк. „Лозенец“,ул. „Димитър Хаджикоцев“ 70тел.: 0898 56 49 64

Д-р Мария Рангелованеонатолог и педиатърМБАЛ „Надежда“София, ул. „Блага вест” 3тел.: 02/ 44 17 973, 0882 193 973

Доц. Развигор Дърленски

дермато-венерологАджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда – София тел.: 0890 545 599, 0882 933 713www.darlenski.com

Теодора Пампулова психологПловдив, ул. „Родопи“ 127тел.: 0879 58 62 68

лилия Сураджиева фитнес инструкторСпортен център FIT CITYСофия, Национален стадион „Васил Левски“, сектор B тел.: 0876 742 436www.fitcity.bg

Включете се във фотоконкурса на списание „Здраво дете“ и вашето мъниче може да стане лице на броя! Фотосесията на детето победител ще бъде заснета от професионален фотограф. Това съвсем не е всичко!

Освен невероятното преживяване за вашето семейство, очаква ви и специална награда.

За да се включите, следете страницата на „Здраво дете“ във фейсбук: facebook.com/Zdravodetebg

фотоконкурси на списание

Вашето дете може да бъде на следВащата ни корица...

facebook.com/Zdravodetebg

24