1. Име, фамилия и служебен адрес,...

ПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ

1. Име, фамилия и служебен адрес, е1. Име, фамилия и служебен адрес, е1. Име, фамилия и служебен адрес, е1. Име, фамилия и служебен адрес, е----mail:mail:mail:mail: Людмил Йорданов Спасов

гр. Кърджали, бул. Беломорски, № 26

E-mail: [email protected] 2. Дата и място на раждане: 2. Дата и място на раждане: 2. Дата и място на раждане: 2. Дата и място на раждане: 08.05.1949 г., с. Якимово, обл. Монтана 3.3.3.3. Образование: Образование: Образование: Образование: висше

4. Владеене на езици:4. Владеене на езици:4. Владеене на езици:4. Владеене на езици: руски, сърборуски, сърборуски, сърборуски, сърбо----хърватскихърватскихърватскихърватски 5. Професионални области: нова и най5. Професионални области: нова и най5. Професионални области: нова и най5. Професионални области: нова и най----нова българска история, история на балканските нова българска история, история на балканските нова българска история, история на балканските нова българска история, история на балканските

народи народи народи народи 6. Лекционни курсове и упражнения:6. Лекционни курсове и упражнения:6. Лекционни курсове и упражнения:6. Лекционни курсове и упражнения:

• История на България 1878–1944; Българско възраждане; Етносите на Балканите;

Българското културно историческо наследство ХVIII-XIX в.; История на физическата

култура

7. Месторабота и длъжност: 7. Месторабота и длъжност: 7. Месторабота и длъжност: 7. Месторабота и длъжност: ПУ „Паисий Хилендарски“ - преподавател

8. Заемани академични длъжности до момента: 8. Заемани академични длъжности до момента: 8. Заемани академични длъжности до момента: 8. Заемани академични длъжности до момента: 2008 г. – Професор по нова и най-нова българска история;

2007 г. – Доктор на историческите науки;

1998 г. – Доцент по нова и най-нова българска история;

1995 г. – Доцент по нова и най-нова обща история;

1985 г. – Доцент по нова и най-нова българска история; 1981 г. – Главен асистент по нова и най-нова българска история;

1980 г. – Доктор по История на България;

1978 г. Старши асистент по нава и най-нова българска история;

1974 г. – Асистент по нова и най-нова българска история.

9. Административно9. Административно9. Административно9. Административно----управленски опит: управленски опит: управленски опит: управленски опит:

• 1983-1987 г. Зам. Декан на ИФ – ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“; 1991-1992 г.

Директор на Центъра за обществени науки – ТУ, София; 2004- Директор на Филиал

„Любен Каравелов“, гр. Кърджали.

10. Ръководство на дипломанти: 120 дипломанти10. Ръководство на дипломанти: 120 дипломанти10. Ръководство на дипломанти: 120 дипломанти10. Ръководство на дипломанти: 120 дипломанти 11. Публикации 11. Публикации 11. Публикации 11. Публикации –––– брой: 130 брой: 130 брой: 130 брой: 130 13. Членство13. Членство13. Членство13. Членство в професионални научни асоциации, федерации, комисии, дружества и др. в професионални научни асоциации, федерации, комисии, дружества и др. в професионални научни асоциации, федерации, комисии, дружества и др. в професионални научни асоциации, федерации, комисии, дружества и др. Съюз на учените в България; Българско историческо дружество

14. Награди: 24 май 2008 г. от областния управител в гр. Кърджали за принос в развитието 14. Награди: 24 май 2008 г. от областния управител в гр. Кърджали за принос в развитието 14. Награди: 24 май 2008 г. от областния управител в гр. Кърджали за принос в развитието 14. Награди: 24 май 2008 г. от областния управител в гр. Кърджали за принос в развитието

на образованието и културата.на образованието и културата.на образованието и културата.на образованието и културата.

СПИСЪК С ПУБЛИКАЦИИТЕ

НА ПРОФ. ДИН

ЛЮДМИЛ ЙОРДАНОВ СПАСОВ

1/ МОГРАФИИ И НАУЧНИ СТАТИИ

1976

1. Разпространение на Лениновите трудове в България от края на ХІХ век до 1923 г.

– А с п и р а н т с к и сборник. В.Търново, 1976, №3, св. 3, 55–62.

2. Certain New Aspects of the Preparations for the April 1876 Uprising (The Role Played in

Them by Oton Ivanov). – B u l g. hist. rev., 1976, N 4, 74–77.

1977

3. Врангелистите и българската общественост във Великотърновски окръг през 1922

г. – Т р. ВТУ, ИФ, 14, 1977, № 3, 94–135.

4. Нови данни за Ботевия четник Сава Катрафилов. – Н а у ч. тр. ВНВУ "В. Левски",

В.Търново, 1977, 77–85.

1978

5. Предпоставки за развитието на възвръщенското движение сред руските

белоемигранти в България 1921–1923 г. - Във: С б. Октомври и съвременността. В.

Търново, 1978, 103-116.

6. [Рецензия]. – И с т. прегл., 1978, № 1, 112–114.

Рец. за: Стефан Радулов. Участието на Българския земеделски народен съюз в

Народния фронт. С., БЗНС, 1976. 104 с.

1979

7. Отношението на политическите партии към пребиваващите в България

врангелистки войски. – Н а у ч н и изсл., В.Търново, 1979, 213–231.

8. Правителството на БЗНС, българо-съветските отношения и руските белоемигранти.

– И с т . прегл., 1979, № 2, 63–74.

9. Bulgarian Participation in the 1877–1878 Russo-Turkish War of Liberation - Southeastern

Europe. – L'E u r o p e du Sud-Est, 6, Pt. 2, 1979, 154–170.

Съавт.: Петър Горанов

1980

10. За заговора на врангелистите и буржоазните партии срещу правителството на БЗНС

през пролетта на 1922 г. – Във: С б. с материали от Втората национална конференция

на младите историци. В. Търново, 1980, 483–496.

11. Свищовското съзаклятие 1866–1867 г. – В о е н н о и с т. сб., 1980, № 3, 124–132.

Съавт.: Г. Плетньов.

12. Участие болгарских патриотов русской разведке в период Освободительной войны.

– Във: Н е з а б ы в а е м ы й подвиг. Некоторые аспекты русско-турецкой войны 1877–

1878 гг. И освобождения Болгарии от османского ига. Сборник. Львов, 1980, 41–55.

13. La Sebie et la question de Danube à la Conférence de Londres de 1871. – E t. balk., 1980,

№ 4, 74–85.


Рец. за: Търновските законодатели. Юбилеен сборник. С., Военно изд., 1980. 237 с.

1981

15. За преврата на 9 юни 1923 г. и разрива в българо-съветските отношения. – Л е т о п

и с на дружбата, 8, 1981, 270–282.

1982

16. Георги Бенковски и възстановяването на българската държавност. – И с т. прегл.,

1982, № 1, 21–29.

17. Към въпроса за помощта, оказана от българското население на руските войски през

Освободителната война. – Във: С б. 100 години от изгрева на свободата при Свищов.

Свищов, 1982, 173–180.

18. Разногласия и борби в БЗНС 1920–1923 г. – Във: П ъ р в и международен конгрес

по българистика. Т. 2. Социални и революционни движения в България. С., 1982, 455–

466.

19. Участь болгар у збройнiй боротьбi, протиосманських поневолювачi в, перiод

росiиско - турецько вiйни 1877–1878 гг. – П р о б л е м и славянознанства (Львов), 26,

1982, 51–58.

20. Projets de pacte de la mer Noire à la veille de la Deuxième guerre mondiale. – E t. balk.,

1982, № 1, 85–100.

1983

21. Посещението на българската парламентарна делегация през август 1939 г. в

Съветския съюз. – В е к о в е, 1983, № 2, 13–21.

22. Правителството на БЗНС и настаняването на врангелистите в България. – Във: С е

л с к и я т въпрос и селските движения в България и Германия 1830–1945. В.Търново,

1983, 21–47.

23. L'URSS et les relations bulgaro-turques à l'époque de 1934 à 1938. – E t. balk., 1983, №

3, 58–76.

1984

24. Българо-съветски политически отношения 1934–1936 г. – В о е н н о и с т. сб.,

1984, № 1, 66–80.

25. Дейността на българските правителства за въоръжаване на войската 1919–1939 г. –

В о е н н о и с т. сб., 1984, № 6, 43–69.

26. СССР и болгаро-турецкие отношения (сентябрь 1939 – март 1941 г.). – E t. hist., 12,

1984, 251–272.

1985

27. Държавно-политическите отношения между България и Съветския съюз юни 1941 -

септември 1943. – И с т. прегл., 1985, № 6, 50–63.

1986

28. Българо-съветските отношения и развитието на политическата обстановка на

Балканите (септември 1939–септември 1940). – Т р. ВТУ, ИФ, 23, 1986, № 3, 122–151.

29. Добруджанският въпрос във външната политика на България (септември 1938 –

септември 1939 г.). – Във: Д о б р у д ж а. Сборник. Т. 3. Варна, 1986, 48–60.

30. СССР и присъединяването на България към Тристранния пакт. – И с т. прегл.,

1986, № 9, 3–16.

1987

31. Българо-съветски дипломатически отношения 1934–1944 г. С., Наука и изкуство,

1987. 206 с.

Рецензия:

Милан Ванку. – Balkanika ХVІІ – ХІХ, Belgrade 1987–1988, 435–436.

В. Хаджиниколов. – Ист. прегл., 1989, № 11, 117–119.

32. Българо-съветски политически отношения (август 1936 – август 1939 г.). – Във: Б

ъ л г а р о-съветски отношения и връзки. С., 1987, 111–130.

33. Въоръженото участие на българите в Руско-турската освободителна война 1877–

1878 г. – В о е н н о и с т. сб., 1987, № 3, 40–51.

Съавт.: П. Горанов.

34. Съюзът за завръщане в родината 1922–1923 г. – И с т. прегл., 1987, № 11, 87–99.

35. Les projets d'un Pacte méditerranéen et l'Entente balkanique 1934–1937. – E t . balk.,

1987, № 2, 3–19.

36. La Serbie et le différend territorial bulgaro-roumain (janvier – août 1913). – E t. balk.,

1987, № 3, 58–60.

1989

37. България и Съветския съюз (държавнополитически отношения 1917–1934 г.). – И с

т. и обществозн., 1989, № 1, 49–57.

38. България на конференция в Монтрьо през 1936 г. – И с т. прегл., 1989, № 3, 3–14.

39. [Рецензия]. – И с т. прегл., 1989, № 2, 97–99 .

Съавт. Бойко Димитров.

Рец. за: Коста Ал. Караманли. Елефтериос Венизелос и външните ни отношения 1928-

1932. Атина, Елиники Евроеклотики, 1986. 375 с.


Рец. за: Райко Даскалов. Политическа и държавническа дейност. С., БЗНС, 1988. 253 с.

1990

41. България и южноруските правителства на Деникин и Врангел (март 1919 –

ноември 1920 г.). – И с т. прегл., 1990, № 2, 3–19.

42. Врангеловата армия и англо-френската дипломация през април-ноември 1920

година. – В о е н н о и с т. сб., 1990, № 1, 21–31.

43. Документи за отношенията между България и СССР в началото на Втората

световна война. – М е ж д у н а р. отношения, 1990, № 7, 79–93.

44. Евакуацията на врангеловите войски от Крим на Проливите. – В о е н н о и с т. сб.,

1990, № 2, 72–80.

1991

45. Българо-югославските отношения и Дамян-Велчевият заговор през 1935 г. – И с т.

прегл., 1991, № 1, 29–42.

46. Лука Малеев и неговите срещи с Вилхелм ІІ. Спомени. – Л е т о п и с и, 1991, № 6,

8–11.

1992

47. Искрен и вдъхновен поет (Иван Бунин в България). – Р у с к а беседа, 1992, № 2,

51–54.

48. Русские ученые - белоэмигранты в Болгарии (1920–1930 годы). – B u l g. hist. rev.,

1992, № 4, 107–112.

1993

49. България, Великите сили и балканските държави. С., Габи-91, 1993. 185 с.

Рецензии:

Л. Матеева. Поглед към балканската политика на България. – Дума, № 1, 3 януари 1994.

Ст. Георгиева. Добруджанският въпрос в новата книга та ЛюдмилСпасов “България,

Великите сили и балканските държави”. – Спектър Силистра, № 4, 7 ян. 1994, с. 1.

Ст. Георгиева. – Порт Силистра, № 4, 15 ян. 1994, с. 5.

Д. Сирков. – Военноист. сб., 1995, № 1, 201–203.

Р. Лечев. Поглед към балканската политика на България. – Архивен преглед, 1995, №

1–2, 107–108.

50. Предговор. – Във: Л у к а Малеев. Шестте ми срещи с кайзер Вилхелм ІІ. С., 1993,

5–13.

51. La Conférence à Montreux de 1936 et les pays balkaniques. – E t. balk., 1993, № 1, 3–

19.

1994

52. Икономическата политика на първото и второто сговористко правителство. – Във:

П р о б л е м и на новата и най-новата стопанска история. С., 1994, 251–272.

53. Руската интелигенция в българската култура (1920–1939). – Във: С л а в я н с к а т

а взаимност. Минало и съвременност. Славянски летописи. Т. 1. С., 1994, 202–218.

1995

54. Болшевишката революция в Русия – горчива радост на българското отчаяние. – Г

о д. ПУ, Филологии, секция История, 33, 1995, № 1, 363–367.

55. България на конференцията в Монтрьо през 1936 г. – Н а ц и я и политика, 1995,

№ 1, 45–48; № 2, 9–12.

56. [Рецензия]. – В о е н н о и с т. сб., 1995, № 1, 197–198.

Рец. за: Българите в Северното причерноморие. Изследвания и материали. Т. 1. В.

Търново, 1992; Т. 2. В. Търново, 1993.

1997

57. Мисията на съветския Червен кръст в България (1922–1923 г.). – И з в. ВИНД, 60,

1997, 132–175.

1998

58. Българо-югославският пакт за нерушим мир и вечно приятелство от 24 януари 1937

г. – И з в . ВИНД, 61, 1998, 145–183.

Съавт.: Цветелина Спасова.

59. Намесата на Сърбия в Руско-турската война от 1877–1878 г. – И з в. ВИНД, 63,

1998, 52–75.

60. СССР и българските териториални проблеми `(1917–1924 г.). – Във: Б ъ л г а р о-

съветски политически и военни отношения (1917–1941). Статии и документи. С., 1998,

7–23.

61. СССР и проектите за Средиземноморски пакт. – Във: В т о р а т а световна война и

славянският свят. Славянски летописи. Т. ІV. С., 1998, 3–10.

1999

62. Врангеловата армия в България 1919–1923 г. С., Унив. изд. "Св. Климент

Охридски", 1999. 244 с.

63. Конфликтът между правителството на БЗНС и врангеловите войски. – И з в.

ВИНД, 64, 1999, 112–144.

2000

64. История на Велико Търново. Т. 2. Късно средновековие. Възраждане. Нова история

(1393–1940). В. Търново, ИПК "Св. Евтимий патриарх Търновски", 2000. 652 с.

Съавт.: Стр. Димитров, Н. Данова, Г. Плетньов, З. Маркова и др.

65. Руската емиграция и превратът на 9 юни 1923 г. – Във: Б ъ л г а р и я и Русия през

ХХ век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, 53–60.

2001

66. Големият завой на историята. България 1912–1918 г. С., 2001. 72 с.

67. Антикризисната политика на Народния блок 1931–1934 г. – Във: С т о п а н с к а

академия "Д. А. Ценов" Свищов - 65 години Висше училище. Юбилейна международна

конференция "Предизвикателството пред икономическата наука и образование в

началото на ХХІ век". Том 2. Свищов, 2001, 260–270.

68. Българо-румънски военнополитически отношения 1919–1939 г. – Във: Б ъ л г а р о-

румънски военнополитически отношения през ХІХ и ХХ век. Сборник статии. С.,

2001, 170–189.

69. Проектите за Средиземноморски пакт и Балканската Антанта (1937–1938). – Във: И

с т о р и к ъ т, гражданин и учен. Сборник в чест на академик Илчо Димитров. С., 2001,

329–351.

70. Руската военна емиграция в България (1919–1923). – Във: Б я л а т а емиграция в

България. С., 2001, 125–130.

2002

71. Проектът на Мусолини за изграждане на Итало-балкански блок (май-юни 1938 г.).

– Във: Ю б и л е й н а научно-практическа конференция "Науката, методиката и

училището - конфликтни точки, срещи и разминавания". Т. 3. Смолян, 2002, 123–126.

72. Заповяданата революция в България (септември 1923 г.). – Г о д. ПУ, Филологии,

секция История, 40, 2002, № 1, 449–465.

2003

73. История на българите. Т. ІV. Българската дипломация от древността до наши

дни. С., Изд. "Знание" ЕООД. ИК"ТРУД", 2003. 695 с.

Съавт.: Е. Александров, В. Тошкова, В. Трайков.

74. Сърбия и българо-румънския териториален спор януари-август 1913 г. – Във: С б

о р н и к 90 години от Освобождението на Родопите. Смолян, 2003, 25–40.

2004

75. Руските писатели емигранти в България през 20-те - 30-те години. - Във: Д о а й е н

ъ т. В памет на проф. Николай Михайлович Дилевски. С., 2004, 482–490.

2006

76. СССР и правителствената промяна в България – януари 1926 г. – Във: П р е л о м н

и времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов.

С., 2006, 216–236.

2007

77. СССР, Коминтернът и подготовката на ново въоръжено въстание в България през

1924 г. – Във: И с т о р и к и и. Т. 2. Научни изследвания в чест на доцент д-р Стоян

Танев по случай неговата 70-годишнина. Шумен, 2007, 421–449.

2008

78. България и СССР 1917–1944 г. (Политико-дипломатически отношения). В.

Търново, Фабер, 2008. 550 с.

79. Сто неща, които трябва да знаем за историята на България 1878–1945 г. С.,

Световна библиотека, 2008. 80 с.

80. Варна - център за приемане и реемигриране на руски бежанци 1919–1923 г. – Във:

Б ъ л г а р и я, Варна - Русия от Средновековието до ново време. Варна, 2008 , 201–212.

81.Сталин, България и войната (септември 1939 – юни 1941). – Във: Б ъ л г а р и я и

Русия между признателността и прагматизма. Международна конференция. Доклади.

С., 2008, 421–442.

82. Съветското търговско консулство във Варна в българо-съветските отношения по

време на Втората световна война. – Във: Б ъ л г а р и я, Варна – Русия от

Средновековието до ново време. Варна, 2008 , 213–234.

2009

83. Македония, земя българска. С., Световна библиотека, 2009. 80 с.

84. Освободителни борби, армия и войни. С., Световна библиотека, 2009. 80 с.

85. От Добри Желязков до АЕЦ Козлодуй. С., Световна библиотека, 2009. 80 с.

86. Политика и дипломация. С., Световна библиотека, 2009. 80 с.

87. Георгий Василевич Чичерин и събитията в България юни – септември 1923 г. –

Във: Р у с и я и България между "филството" и "фобството". Материали от научните

конференции "Русия и Европа през ХХ век" и "Русия в българската история". CD, 2009,

203–220.

88. Една друга България, едно друго време. Българската дипломация в европейската

политика в навечерието на Втората световна война. – Във: Н а у к а т а в условията на

глобализация. Научна конференция с международно участие. 25 години СУБ, клон

Кърджали. Научни трудове. Т. ІІІ, Ч. І. Кърджали, 2009, 24–26.

89. “Рискованата игра” на цар Борис ІІІ в голямата политика по време на Судетската

криза 1938 г. – Във: Е в р о п а между Средновековието и Съвременността. Юбилеен

сборник в чест на проф. дин Радослав Мишев. Изследвания по случай 60 години от

рождението му. В. Търново, 2009, 277–290.

90. СССР, България и Балканският пакт 1934–1940 г. – Във: Р о с с и я – Болгария:

векторы взаимопониманиа. ХVІІІ–ХХІ вв. Российско–болгарские научны е дискусии.

М., 2010, 404–427.

91. Дипломатическата дейност на Ф. Ф. Расколников в България 1934 – 1938 г. – Във:

Б ъ л г а ри я и Европа през съвременната епоха. Сборник в чест на 80–годишнината

на проф. дин Димитър Сирков. С., 2010, 137–153.

92. 50 години полувисше и висше образование в Източните Родопи. В. Търново, 2010,

9–20.

93. Професорът – дипломат Димитър Михалчев – Във: Т р а д и ц и и приемственост.

%0 години полувисше и висше образование в Източните родопи. Т І. История, В.

Търново, 2011, с. 177 – 208.

94. Софийското споразумение между България и Кралството на сърби-хървати и

словенци от ноември 1923 г. (под печат в Сборник в чест на проф. дин Витка Тошкова).

95. “Малката Франция” и приемането на България в Обществото на Народите 1920 г.

(под печат в Сборник в чест на проф. Петър Горанов)

96. Руските университетски учени в България през 20 – 30 години на ХХ в. (под печат

в Сборник за руската емиграция)

2011

La Petite France et L`adhesion de la Bulgaria a la Société des Nations – 1920. Etudes

Balkaniques, 2011, №4, p. 3 – 22.

2/ СЪСТАВИТЕЛ

97. Христоматия по история на България през епохата на социализма 1944–1971 г. В.

Търново, 1981. 528 с.

Съсъстав.: П. Горанов, Д. Саздов, Ив. Стоянов.

98. Екзарх Стефан І Български. Документален сборник. Смолян, Отворено общество,

2003. 383 с.

Съсъстав.: Л. Любенова, Р. Пенджекова, П. Карамфилова.

3/ УЧЕБНИЦИ И УЧЕБНИ ПОМАГАЛА

99. Проблеми от стопанската история на България - учебник за УННС. С., Унив. изд.

Стопанство, 1996. 194 с.

Съавт.: Д. Саздов, И. Петкова, Ив. Стоянов, В. Кацаркова, М. Никова, М.

Димитров.

100. История на България. Учебник за кандидат-студенти и зрелостници. В. Търново,

Изд. Gaberoff, 2000. 327 с.

Съавт.: В. Гюзелев, Пл. Павлов, Д. Саздов, Ив. Тютюнджиев, Ив. Лазаров, М.

Палангурски.

101. Проблеми на новата българска история. Ч. І. Българско възраждане. Пловдив,

Пловдивско унив. изд., 2001. 100 с.

102. Българска история - ІІ част. Кратък справочник. С., Светлоструй, 2002. 63 с.

Съавт.: Пламен Павлов.

103. Българска история - ІІІ част. Кратък справочник. С., Светлоструй, 2002. 86 с.

104. История на националното и световното стопанство. С., Унив. изд. Стопанство,

2002. 511 с.

Съавт.: Д. Саздов, А. Пантев, В. Кацаркова и др.

105. Проблеми на новата българска история. Част трета. България 1919–1944 г.

Пловдив, Пловдивско унив. изд., 2003. 220 с.

106. История на България 681-1944. Т. ІІ. С., Изд. СОФИ-Р, 2003. 877 с.

Съавт.: Д. Саздов и Р. Попов

107. Кратка история на България. Кърджали, 2005. 272 с.

Съавт.: Пламен Павлов.

4/ НАУЧНО-ПОПУЛЯРНИ СТАТИИ И МАТЕРИАЛИ

108. Rus Istihbaratina Yardim. – Yeni Işik (Нова светлина), № 93, 6 август 1977.

109. Българският народ в Освободителната война. – Б Т А по света, год. ХІV, № 6, 4

февр. 1978.

110. Участието на търновеца Никола Кабакчиев в Освободителната война. – Велико

Търново, февруари 1978.

111. Българи-разузнавачи в Освободителната война. – Б Т А по света, год. ХІV, № 10,

3 март 1978.

112. За разузнавателната дейност на българите в Освободителната война. – Наука и

труд, № 3–4, 8 март 1978.

113. По ръба на ножа. Соболевата акция – мирна инициатива или път към

прибалтизация на Балканите. – Д е б а т и, год. І, №. 5, 25 септември 1990.

114. Как се реже балканска торта. Англия, САЩ и СССР за сферите на влияние на

Балканите. – Д е б а т и, год. І, № 11, 6 ноември 1990; № 12, 13 ноември 1990.

115. Черноморският пакт. Седем години натиск. Българска дипломация между

интересите на съседите, фашистките държави, западните демокрации и Съветския

съюз. – Д е б а т и, год. ІІ, № 20, 5 февруари 1991.

116. Стойчо Мошанов е невинен. Писмата на Стойчо Мошанов. – Д е б а т и, год. ІІ,

№ 24, 5 март 1991.

117. Сензационно! Стойчо Мошанов проговаря. Мисията в Анкара и Кайро. – П о л и

т и к а, № 23, 30 ноември – 7 декември 1990; № 24, 7–14 декември 1990; № 25, 15–22

декември 1990; № 26, 21–28 декември 1990; № 1, 11–18 януари 1991; № 2, 25–31

януари 1991.

118. Трите мита за историята и демокрацията като един блян. За Черноморската зона,

новите конфликти, старите международни отношения и как всичко това се оглежда в

историята. – Н о в и н и, год. ХL, № 105 (11811), 31 май – 1 юни 1991.

119. 27 ноември 1919 г. – Б ъ л г а р с к и глас, год. І, № 33, 28 ноември 1990.

120. Руската емиграция бе облекчение, а не бреме за България. – А Б В, год. ХІІІ, № 30

(654), 24 септември 1991.

121. Външната ни сигурност не може да се решава по площадите. – Д у м а, № 192, 31

юли 1991.

122. Да бъдем готови за острите завои на историята. – Н о в и н и, год. ХL, № 198

(11904), 11 октомври 1991.

123. Doç. Spasov: Eğitim en iyi yatirimdir. – Z a m a n, № 48 (621), 29 Kazim – 5 Aralik

2004, s. 5.

124. Борис Трети установил дирижирана демокрация. Девети септември 1944 г. е

преврат с цветя и манифестация. – 24 ч а с а, № 274 (6141), 4 октомври 2008, с. 17.

125. България няма щит за кадърните. – Нов живот, 17 април 2009, с. 4.

126. Военното ни разузнаване е отпреди да имаме армия. – 24 ч а с а, № 128 (6355), 13

май 2009, с. 24.

127. Последният преврат след Освобождението го направи Костов. – 24 ч а с а, № 142

(6369), 27 май 2009, с. 23.

128. Школа за учители – 50 години академично обучение в Източните Родопи. – Аз–

Буки, № 23(958), 10–16 юни 2010, с.6.

5/ СЪОБЩЕНИЯ, ПЕРСОНАЛИИ, ИНФОРМАЦИИ И ДР.

129. Проф. дин Антонина Кузманова, по повод на 65 годишнината ù, представяне на

трудовете ù в гр. Добрич, 2004.

130. М. Каназирска. "После России. К проблеме культуры русской эмиграции в

Болгарии", Хабилитационен труд, 2005.

6/ РЕЦЕНЗИИ КЪМ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ НАУЧНИ СЪВЕТИ И ЖУРИТА

131. Вера Стефанова Кацаркова. Рецензия на трудовете на ст.н.с. ІІ степен д-р Вера

Кацаркова, участник в конкурса за доцент по Стопанска история, шифър 05.03.06 при

Университета за национално и световно стопанство. – 1995 г.

132. Антонина Николова Кузманова. Рецензия на трудовете на ст.н.с. І степен дин

Антонина Кузманова, участник в конкурса за професор по История на балканските

народи, шифър 05.03.04 при ПУ “Паисий Хилендарски”. – 1999 г.

133. Цветана Лазарова Кьосева. Рецензия на трудовете на н.с. д-р Цветана Кьосева,

участник в конкурса за ст.н.с. ІІ степен по История на България, шифър 05.03.06 при

Националния исторически музей – София. – 2002 г.

134. Инна Пейчева. Българо-украинските отношения 1918–1920 г., за присъждане на

образователната и научна степен “доктор”, обсъдена и представена за защита от

Института за история при БАН. – 2003 г.

135. Луиза Василевна Ревякина. Рецензия на трудовете на ст.н.с. ІІ степен дин Луиза

Ревякина, участник в конкурса за ст.н.с. І степен по Нова и най-нова обща история,

шифър 05.03.04 при Института за история при БАН. – 2005 г.

136. Ася Лазарова Атанасова „Развитие и обособяване на меншевизма в руската

социалдемократическа работническа партия 1903–1907 г.”, редовен докторант в

Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”за присъждане на

образователната и научна степен „доктор” – 2008 г.

137. Доц. дин Димитър Саздов. Рецензия на трудовете на доц. дин Д. Саздов, участник

в конкурс за “професор по История на България, шифър 05.03.06”, обявен от катедра

“История” при Юридическия факултет на УНСС – 2009 г.

138. Доц. д-р Милко Палангурски. Българският парламентарен избирателен процес

1887–1913 г. – дисертация за присъждане на научната степен “доктор на историческите

науки”, обсъдена и представена за защита от катедра “Нова и най-нова българска

история” при Ист. факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – 2009 г.

139. Стоян Николов. Пленническият въпрос от войните на България 1885–1918 г. –

дисертация за присъждане на образователната и научна степен “доктор”, обсъдена и

представена за защита от катедра “История на България” при Ист. факултет на СУ “Св.

Климент Охридски” – 2010 г.

140. Доц. д-р Калчо Калчев. Българо-турските военно-политически отношения 1913–

1918 г. . – дисертация за присъждане на научната степен “доктор на историческите

науки”, обсъдена и представена за защита от катедра “Нова и най-нова българска

история” при Исторически факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – 2010 г.

141 Доц. дин Милко Палангурски.. Рецензия на трудовете на доц. дин М.

Палангурски, участник в конкурс за “професор по История на България, шифър

05.03.06”, обявен от катедра“Нова и най-нова българска история” при Ист. факултет на

ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – 2011 г.

142 Доц. дин Калчо Калчев. Рецензия на трудовете на доц. дин Калчо Калчев, участник

в конкурс за “професор по История на България, шифър 05.03.06”, обявен от катедра

“Нова и най-нова българска история” при Ист. факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и

Методий” – 2011 г.

143 гл. ас. д-рТодор Парушев. Становище по конкурс за заемане на академичната

длъжност доцент, обявен по научната специалност 05. 03. 06. – История на България

(Стопанска история) за нуждите на Икономически университет – Варна с единствен

кандидат гл.ас. д-р Тодор Парушев – 2011 г..

144 Доц. дин Тодор Петров Петров Рецензия на трудовете на доц. дин Тодор Петров,

участник в конкурс за “професор по История на България, шифър 05.03.06”, обявен от

научна секция “Военноисторически изследвания и поуки от практиката” на Института

за перспективни изследвания за отбраната към Военна академия “Г. С. Раковски” –

2011 г.

ЦИТИРАНИ ТРУДОВЕ НА ПРОФ. Д.И.Н ЛЮДМИЛ ЙОРДАНОВ СПАСОВ

*1. Врангелистите и българската общественост във Великотърновски окръг през 1922 г. – Т р. ВТУ, ИФ, 14, 1978, № 3, 93–137.

Цитирана от: Любенова, Лизбет, Ганка Рупчева. Извороведски и историографски проблеми

на бялата емиграция в България. – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 1999, с. 23. Кьосева, Цветана. България и руската емиграция 20-те –50-те години на ХХ в.

С., 2002, с. 8, 479. Jовановић, Мирослав. Руска емиграциjа на Балкану 1920–1940. Београд, 2006,

с. 556.

*2 Предпоставки за развитието на възвръщенското движение сред руските белоемигранти в България през 1921–1922 г. – Във: О к т о м в р и и съвременността. В. Търново, 1978, 103–118. Цитирана от:

Любенова, Лизбет, Ганка Рупчева. Извороведски и историографски проблеми на бялата емиграция в България. – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 1999, с. 23, 32.

Кьосева, Цветана. България и руската емиграция 20-те –50-те години на ХХ в. С., 2002, с. 8, 479.

*3. Отношението на политическите партии към пребиваващите в България врангелистки войски. – Във: Н а у ч н и изследвания на преподавателите от ВТУ „Кирил и Методий”. В. Търново, 1979, 213–231. Цитирана от:

Любенова, Лизбет, Ганка Рупчева. Извороведски и историографски проблеми на бялата емиграция в България. – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 1999, 32.Кьосева, Цветана. . България и руската емиграция 20-те – 50-те години на ХХ в. С., 2002, с. 9, 480.

*4. Правителството на БЗНС и руските белоемигранти в България (1921–1923 г), Дисертация. В. Търново, 1979. Цитирана от:

Тодоров, Петър. Добруджанската нелегална националноосвободителна автономистка организация (1919–1923). – Т р. ВТУ, 26, с. 27 *5 Правителството на БЗНС, българо-съветските отношения и руските белоемигранти. – И с т. прегл., 1979, № 2, 63–74. Цитирана от:

Петрова, Димитрина. Самостоятелното управление на БЗНС 1920 – 1923 г. С., 1988, с. 10, 169.

Тишев, Димитьр. Райко Даскалов – жизнен път и обществена дейност. С., 1988, с. 172.

Тишев, Димитьр. Усилията на Райко Даскалов за справедливо решение на репарационния въпрос (1921–1923). – Във: Р а й к о Даскалов. Политическа и държавна дейност. С. 1988, с. 125.

Кузманова, Антонина. От Ньой до Крайова. Въпросът за Южна Добруджа в международните отношения (1919–1940). С., 1989, с. 89, 296.

Любенова, Лизбет, Ганка Рупчева. Извороведски и историографски проблеми на бялата емиграция в България. – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 1999, 23, 31.

Raikin, Spas, Politicheski problemi pred bulgarskata obshtestvenost v chuzhbina. T. 2, Svobodno zemedelsko zname, 1993, s. 174.

Кьосева, Цветана. . България и руската емиграция 20-те –50-те години на ХХ в. С., 2002, с. 8, 9, 29, 479, 480.

Желева, Мария, Франция и България 1919 – 1023 /политико-дипломатически аспекти/, С., 2005, с. 189, 191.

Jовановић, Мирослав. Руска емиграциjа на Балкану 1920–1940. Београд, 2006,

с. 130, 134, 556 . Райкин, Спас, Български земеделски народен съюз “Димитър Гичев” и българската православна църква в Америка. Т.10, Pensoft, 2007, с. 76. *6 За заговора на врангелистите и буржоазните партии през пролетта на 1922 г. – Във: Д ъ р ж а в н о-политическите традиции по българските земи. Втора национална конференция на младите историци. В. Търново, 1980, 483–496. Цитирана от:

Любенова, Лизбет, Ганка Рупчева. Извороведски и историографски проблеми на бялата емиграция в България. – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 1999, 32.

Кьосева, Цветана. . България и руската емиграция 20-те –50-те години на ХХ в. С., 2002, с. 9, 480.

*7 Свищовското съзаклятие (1866–1867). – В о е н н о и с т. сб., 1980, №.3, . Съавт.: Г. Плетньов. Цитирана от:

Плетньов, Г. Чорбаджиите и българската национална революция. В. Търново, 1993, с. 144, 232.

Стоянов, Ив. Тайният комитет в Свищов (1866–1867). – Във : С б. Свищов – страници от възраждането му и Освобождението на България. Свищов, 2002.

*8 За преврата на 9 юни 1923 г. и разрива в българо-съветските отношения – Във: Б ъ л г а р и я и народите на Съветския съюз през вековете. Летопис на дружбата. Т. 8. С., 1981. Цитирана от:


*9 Георги Бенковски и възстановяването на българската държавност. – И с т. прегл., 1982, № 1, 21–29. Цитирана от:

Петков, Петко, Ст. Идеи за държавното устройство и управление в българското общество 1856–1879 г. В. Търново, 2003, с. 185. *10 Projets de pakte de la mer Noir à la veille de la Deuxième guerre mondiale. – E t. balk., 1982, № 1, 85–100. Цитирана от:

Кузманова, Антонина. От Ньой до Крайова. Въпросът за Южна Добруджа в международните отношения (1919–1940). С., 1989, с. 219–220, 301.

*11 Правителството на БЗНС и настаняването на Врангеловата армия в България. – Във: С е л с к и я т въпрос и селските движения в България и Германия 1930–1945 г. В. Търново, 1983. Цитирана от:

Любенова, Лизбет, Ганка Рупчева. Извороведски и историографски проблеми на бялата емиграция в България. – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 1999, с. 33.

*12 Посещението на българската парламентарна делегация в Съветския съюз през август 1939 година. – В е к о в е, 1983, № 2, 13–21 Цитирана от: Поппетров, Николай. Мечта и ненавист. Акценти по интерпретирането на темата за Русия/ СССР спрямо българската история. – Толерантният националист. Паметен сборник за Стайко Трифонов, С., 2009, с. 249. *13 Дейността на българските правителства за въоръжаване на войската (1919–1939 г.). – В о е н н о и с т. сб., 1984, № 6, 43–69. Цитирана от:

Петров, Людмил. Проблеми на военната политика на България 1934- 1939. С., 1990, с. 215. Руменин, Румен. Летящи крепости над България. Издателство “Христо Ботев”,

С. 1999, 46–47. Руменин, Румен. Американският тероризъм над България, С., 2004, 54–55.

Димитров, Марко. Стопанската политика на кабинетите на Военния съюз 19 май 1934 – 21 април 1935 г. Дисертация. 2005, с. 387.

Желева, Мария, Франция и България 1919 – 1023 /политико-дипломатически аспекти/, С., 2005, с.316. *14 Държавнополитическите отношения между България и Съветския съюз (юни 1941 – август 1943 г.) – И с т. преглед, 1985, № 6.

Цитирана от: Panaiotov, Panaiot, Vǔnshnata politika na Bǔlgaria, Rio de janeiro,1986, p.99 Панайотов Панайот, На емигрантски теми: В защита на българските жизнени

интереси. – В: България в утрото на ХХІ век поглед от чужбина С., 2001, с. 225.

*15 Добруджанският въпрос във външната политика на България (октомври 1938 – август 1939). – Д о б р у д ж а (Варна), 1986, № 3. Цитирана от:

Кузманова, Антонина. От Ньой до Крайова. Въпросът за Южна Добруджа в международните отношения (1919–1940). С., 1989, с. 14. *16 Българо-съветски дипломатически отношения 1934–1944. С., Изд. Наука и изкуство, 1987.

Цитирана от: Кузманова, Антонина. От Ньой до Крайова. Въпросът за Южна Добруджа в

международните отношения (1919–1940). С., 1989, с. 14, 213–214, 216, 219, 296. Петров, Людмил. Проблеми на военната политика на България 1934–1939. С.,

1990, с. 214. Йончев, Димитър, България и Беломорието (октомври 1940 – 9 септември 1944

г.) Военнополитически аспекти, С., 1993, с.13, 18, 19, 195. История на България през погледа на историците Иван Божилов, Вера

Мутафчиева, Константин Косев, Андрей Пантев, Стойчо Грънчаров. С., И К “Христо Ботев”, 1993, с. 730.

Васильева, Нина. Болгария в военно-политических концепциях и внешнополитической деятельности СССР накануне и в начальный период войны. – Във: Б ъ л г а р о-съветски политически и военни отношения (1917–1941) С., 1998, с. 190–192. Вълков, Ваньо. Българо-съветски военнополитически отношения (1934– 1939). – Във: Б ъ л г а р о-съветски политически и военни отношения (1917 – 1941). С., 1998, с. 149–150.

Ревякина, Луиза. Българо-съветските отношения и БЗНС. – Във: Б ъ л г а р о-съветски политически и военни отношения (1917–1941). С., 1998, с. 109–110.

Петров, Людмил. Генерал Васил Бойдев и неговите “спомени” за мисията му в Москва през есента на 1939 г. – М и н а л о, 1999, № 1, с. 59.

Ревякина, Луиза. Съветската легация в България и Бялата емиграция (1934–1944). – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 2001, С. 102.

Петров, Людмил. Генерал Васил Бойдев и неговите “спомени” за мисията му в Москва през есента на 1939 г. – Във: Б ъ л г а р и я и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, с. 131–132.

Петров, Людмил. България и Турция 1931 – 1941. С., 2001, с. 250. Кьосева, Цветана. . България и руската емиграция 20-те –50-те години на ХХ

в. С., 2002, с. 299, 509. Тошкова, Витка. Дипломацията на България (1941–1944). – Във: И с т о р и я

на българите. Т. ІV. Българската дипломация от древността до наши дни. С., 2003, с. 527.

Говори Лондон Предавания на Би Би Си за България през Втората световна война, С., 2004, с.698.

Калинова, Евгения. Победителите и България 1939 –1945. С., 2004, с. 12, 72, 74, 76–77, 78(2 пъти), 79–80(2 пъти), 81, 83–84(2 пъти), 85–87, 89–90, 92–93, 95, 100(3 пъти), 101–102, 104(2 пъти), 105(3 пъти).

Васильева, Н. В., В. А. Гаврилов, В. А. Миркискин.Балканский узел, или Россия и “югославския фактор” в контексте политики великих держав на Балканах в ХХ веке. М., 2005, с.185.

Димитров, Марко. Стопанската политика на кабинетите на Военния съюз 19 май 1934 – 21 април 1935 г. Дисертация. 2005, с. 300, 387.

Калинова, Евгения, Искра Баева. Българските преходи 1939–2002. С., 2006, с. 17–18, 30, 35, 518.

Саздов, Димитър, Пенчо Пенчев. Дунав мост. 100 години дипломация и политика. С., 2006, с. 134, 136, 217.

Янев, Иван. Външната политика през Втората световна война в българската историческа литература 1938–1944. Варна, 2006, с. 11, 39, 217–219, 233. Димитрова, Петя. Докладва “Наследник”? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940 – 1944), Т. І, ИК “Гутенберг”, С., 2010, с. 45, 83, 102 *17 Въоръженото участие на българите в Руско-турската освободителна война 1877–1878 година. – В о е н н о и с т. сб., 1987, № 3, 40–51 . Съавт.: Петър Горанов Цитирана от:

Косев, К., Ст. Дойнов. Освободителната война 1877-1878 и българската национална революция. София, 1988, с. 383. * 18 Съюзът за завръщане в родината. – И с т. прегл., 1987, № 11, 87–99. Цитирана от:


Кьосева, Цветана. . България и руската емиграция 20-те –50-те години на ХХ в. С., 2002, с. 8, 479. Желева, Мария, Франция и България 1919 – 1023 /политико-дипломатически аспекти/, С., 2005, с.188, 316.

Jовановић, Мирослав. Руска емиграциjа на Балкану 1920–1940. Београд, 2006, с. 556. *19 Les projets d’un Pacte méditerranéet l’Entente balkanique 1934-1937. – E t. balk., 1987, N 2, 3–19.

Цитирана от: Цветков, Пл. Колективна сигурност или неутралитет. Средните и малките

държави в европейската политика октомври 1935 – март 1938 г. С., 1999, с. 26, 60, 146, 148.

Цветков, Пл. Мъртвородените съюзи. Средните и малките държави в европейската политика октомври 1933 – октомври 1935 г. С., 1999, с. 77. *20 България на конференцията в Монтрьо през1936 г. –И с т. прегл., 1989, № 3, . Цитирана от:

Петров, Людмил. България и Турция 1931–1941. С., 2001, с. 249. *21 България и южноруските правителства на Деникин и Врангел (март 1919 –ноември 1920). – И с т. прегл., 1990, № 2, 3–19. Цитирана от:

Jовановић, Мирослав. Досељавање руских избеглица у Краљевину СХС 1919–1924. Београд, 1996, с. 326.

Тошкова, Витка. Дипломацията на САЩ за някои аспекти в отношенията между България и СССР (1919–1934). – Във: Б ъ л г а р о-съветски политически и военни отношения (1917–1941). С., с. 41.


Кьосева, Цветана. . България и руската емиграция 20-те –50-те години на ХХ в. С., 2002, с. 11, 29, 480, 484.

Jовановић, Мирослав. Руска емиграциjа на Балкану 1920–1940. Београд, 2006, с. 46–47, 49, 139, 556. Минков, Стефан. Съглашенската окупация на Южна Добруджа след Първата световна война (1918–1919 г.). – Във: И с т о р и к и и. Т. 2. Научни изследвания в чест на доцент д-р Стоян Танев. По случаъй неговата 70-годишнина. Шумен, 2007, с. 388. *22 Врангеловата армия и англо-френската дипломация през април – ноември 1920 г. – В о е н н о и с т. сб., 1990, № 1, 21–31.

Цитирана от:

Тошкова, Витка. Дипломацията на САЩ за някои аспекти в отношенията между България и СССР (1919–1934). – Във: Б ъ л г а р о-съветски политически и военни отношения (1917–1941). С., с. 41.


Jовановић, Мирослав. Руска емиграциjа на Балкану 1920–1940. Београд, 2006, с. 556.

*23 Евакуацията на Врангеловите войски от Крим на Проливите. – Во е н н о и с т. сб., 1990, № 2, 72–80.



*24 Русские ученые - белоэмигранты в Болгарии 1920-1930 годы. – B u l g. hist. rev., 1992, № 4, . Цитирана от:

Каназирска, Маргарита. Вклад Русской эмиграции в духовную жизнь в Болгарии. – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 1999, с. 203.


Стателова, Е., Ст. Грънчаров. История на нова България 1878–1944 С., И К “Анубис”, 1999, с. 399.

Каназирска, Маргарита. После России. К проблеме культуры русской эмиграции в Болгарии. (хабилитационен труд), 2005, с. 10, 46, 521.

Jовановић, Мирослав. Руска емиграциjа на Балкану 1920–1940. Београд, 2006, с. 149, 415–416. *25 Стопанската и социална политика на сговористките правителства 1923 – 1931. – Във: П р о б л е м и на новата и най- новата стопанска и културна история на България. С., Унив. изд. Стопанство, 1992, 251–272 . Цитирана от:

Иванов, Мартин. Голямата депресия и новата програма за българското стопанство (1929–1934). – И с т. прегл., 1999, № 1–2, с. 48. *26 България, Великите сили и балканските държави 1933–1939 г. С. Габи-91, 1993. Цитирана от:

Цветков, Пл. Между руския комунизъм и германския националсоциализъм. Средните и малките държави в европейската политика до Втората световна война. С., 1998, с. 12, 156.

Стателова, Е., Ст. Грънчаров. История на нова България 1878–1944 С., И К “Анубис”, 1999, 597, 600.

Цветков, Пл. Колективна сигурност или неутралитет. Средните и малките държави в европейската политика октомври 1935 – март 1938 г. С., 1999, с. 15, 41, 44–45, 58–59, 61, 113, 117. Цветков, Пл. Мъртвородените съюзи. Средните и малките държави в европейската политика октомври 1933 – октомври 1935 г. С., 1999, с. 57.

Сирков, Димитър. Георгий К÷сеиванов – государственный деятель и дипломат. – Във: С л а в я н с к и е народы: общность истории и культуры. К 70-летию Владимира Константиновича Волкова. Москва, 2000, с. 338, 340.

Петров, Людмил. България и Турция 1931–1941. С., 2001, с. 249. Цветков, Пл. Европа през ХХ век. Ч. І., С., 2002, с. 132.

Николов, Иван. Българите в Югославия. Последните версайски заточеници. С. 2003, с. 95.

Говори Лондон Предавания на Би Би Си за България през Втората световна война, С., 2004, с.698.

Димитров, Марко. Стопанската политика на кабинетите на Военния съюз 19 май 1934 – 21 април 1935 г. Дисертация, 2005, с. 387.

Янев, Иван. Външната политика през Втората световна война в българ ската историческа литература 1938–1944. Варна, 2006, с. 39, 233. Божинов, Воин. Деветнадесетомайците, ВМРО и българо-югославското сближение. – Във: И с т о р и я т а – професия и съдба. Сборник в чест на 60 годишнината на член-кореспондент дин Георги Марков С., 2008, с. 389, 390, 394.

Божинов, Воин. Пактът за “вечно приятелство” или осъществили се българо – югославското сближение. – Във: Токови Историje, бр.1-2, 2008, с 47 – 49.

Аврейски, Никола, Балканският геополитически възел и Великите сили. Сп. Геополитика, бр. 1, 2008.

Димитрова, Петя. Докладва “Наследник”? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940 – 1944), Т. І, ИК “Гутенберг”, С., 2010, с. 117.

* 27 Руската интелигенция в българската култура 1920–1939. – Във: С л а в я н с к а взаимност – минало и съвременност. Славянски летописи. Т. І. С., 1994, .



Каназирска, Маргарита. После России. К проблеме культуры русской эмиграции в Болгарии. (хабилитационен труд), 2005, с. 46, 521. * 28 Болшевишката революция в Русия – горчива радост на българското отчаяние. – Г о д. ПУ, История, 33, 1995, № 1. Цитирана от:

Маринова, Маргарита. Руската революция във възгледите, позициите и политиката на буржоазните партии в България ( февруари – октомври 1917 г.) , дисертация за присъждане на образователна и научна степен “доктор”. София 2002, с. 14, 574.

Маринова, Маргарита. Руската революция и политическите сили на българската буржоазия.С., 2007, с. 13, 352. *29 Икономическата политика на Първото и Второто сговористко правителство. – Във: П р о б л е м и от стопанската история на България. С., 1996. Цитирана от:

Стателова, Е., Ст. Грънчаров. История на нова България 1878–1944 С., И К “Анубис”, 1999, с. 473.

Саздов, Димитър, Пенчо Пенчев. Дунав мост. 100 години дипломация и политика. С., 2006, с. 88, 217.

*30 Мисията на съветския Червен кръст в България (1922-1923). – И з в. на Националния център по военна история, 60, 1997. Цитирана от:

Кьосева, Цветана. Руската емиграция и българската държава (20-те – 50-те години на ХХ в. ). – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 1999, с. 55–56.


Кьосева, Цветана. . България и руската емиграция 20-те –50-те години на ХХ в. С., 2002, с. 11, 127, 129, 189, 480, 486, 496, 501.

*31 Българо-югославският пакт от 24 януари 1937 г. за “нерушим мир и вечно приятелство” . – И з в. на Националния център по военна история, 61, 1997.

Съавт.:Цв. Спасова.


Божинов, Воин. Деветнадесетомайците, ВМРО и българо-югославското сближение. – Във: И с т о р и я т а – професия и съдба. Сборник в чест на 60 годишнината на член-кореспондент дин Георги МарковС., 2008, с. 390.

*32 СССР и българските териториални проблеми 1917–1924. – Във: Б ъ л г а р о-съветски политически и военни отношения. Статии и документи. С., 1998.


Маринова, Маргарита. Руската революция във възгледите, позициите и политиката на буржоазните партии в България ( февруари – октомври 1917 г.) , дисертация за присъждане на образователна и научна степен “доктор”. София 2002, с. 14, 574.

Маринова, Маргарита. Руската революция и политическите сили на българската буржоазия. С., 2007, с. 352.

*33 Врангеловата армия в България. 1919–1923 . С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 1999.

Цитирана от: Даскалов, Дончо, Професионален и културен профил на бялата емиграция в

България. – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 2001, с. 71. Златева, Ани. Опозиционният печат и белоемигрантите в България (1919–1923).

– Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 2001, с. 137, 138, 144.

Каназирска, Маргарита. Вклад Русской эмиграции в духовную жизнь в Болгарии. – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 2001, с. 203.

Кьосева, Цветана. Руската емиграция и българската държава (20-те – 50-те години на ХХ в. ). – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 2001, с. 53.

Лунин, Александър. Руската емиграция и взаимоотношенията ù сбългарските държавни и обществени институции. – В: Бялата емиграция в България. С., 2001, с. 45.


Jовановић, Мирослав. Адаптация русских беженцев в Болгарии (1920–1940). – Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 2001, с. 95.

Тошкова, Витка. Фрагменти от дейността на руската емиграция през първата половина на ХХ век (по документи от националния архив на САЩ). –Във: Б я л а т а емиграция в България. С., 2001, с. 108.

Гришина, Ритта. Советские спецслужбы и несостояшийся перевот Болгария, сентябрь 1922 года. – С л а в я н о в е д е н и е, 2002, № 5, с. 16, 18, –19.

Кьосева, Цветана. . България и руската емиграция 20-те –50-те години на ХХ в. С., 2002, с. 11, 29, 62, 65, 73, 74, 75, 78, 80, 81, 94, 95, 97, 122, 123, 126, 127, 133, 179, 180, 184, 368, 480, 488, 497, 500.

Пейчева, Инна. Унгарската народна република и България. дисертация за

присъждане на образователна и научна степен “доктор”. София , 2003, с. 214. Желева, Мария, Франция и България 1919 – 1023 /политико-дипломатически

аспекти/, С., 2005, с.95, 96, 97, 98, 182, 188, 189, 190, 191, 292, 316. Каназирска, Маргарита. После России. К проблеме культуры русской

эмиграции в Болгарии. (хабилитационен труд), 2005, с. 11, 20, 521. Jовановић, Мирослав. Руска емиграциjа на Балкану 1920–1940. Београд, 2006,

с. 25, 102–103, 107, 110, 112, 115, 119, 121–125, 130–134, 139, 143, 148, 150, 296, 298–391, 349, 360, 545.

Рупчева, Ганка. Руските ветерани от Освободителната руско-турска война

(1877–1878 г.) – емигранти в България през 20-те – 40-те години на ХІХ в. – Във: Б ъ л г а р и я и Русия между признателността и прагматизма. Международна научна конференция. Доклади. С., 2008, с. 343, 344. *34 Руската емиграция и превратът на 9 юни 1923. – Във: Б ъ л г а р и я и Русия през ХХ в. Българо-руски научни дискусии. С., Изд. Гутенберг, 2000, 53–59.



Кьосева, Цветана. . България и руската емиграция 20-те –50-те години на ХХ в. С., 2002, с. 11, 179, 480, 500.

Каназирска, Маргарита. После России. К проблеме культуры русской эмиграции в Болгарии. (хабилитационен труд), 2005, с. 521.

*35 Руската военна емиграция в България (1919–1923). – Във: Б я л а т а емиграция в България. Материали от научна конференция София, 23 и 24 септември 1999 г. С., 2001, 125–130.


Рупчева, Ганка. Руските ветерани от Освободителната руско-турска война (1877–1878 г.) – емигранти в България през 20-те – 40-те години на ХІХ в. – Във: Б ъ л г а р и я и Русия между признателността и прагматизма. Международна научна конференция. Доклади. С., 2008, с. 343, 344. *36 Проблеми на новата българска история , част ІІІ – България 1919-1944 г. Пловдив, 2003. Цитирана от: Желева, Мария, Франция и България 1919 – 1023 /политико-дипломатически аспекти/, С., 2005, с.89, 90, 181, 182, 183, 185–187, 283, 289, 290, 294, 316. *37 История на българите. Т. ІV. Българската дипломация от древността до наши дни. С., Труд, 2003.

Съавт.: Емил Александров, Веселин Трайков, Витка Тошкова. Цитирана от: Димитров, Марко. Стопанската политика на кабинетите на Военния съюз 19

май 1934 – 21 април 1935 г. Дисертация, 2005, с. 387.

Желева, Мария, Франция и България 1919 – 1023 /политико-дипломатически аспекти/, С., 2005, с. 14, 316.

Аврейски, Никола. Балканският геополитически възел и Великите сили. Сп.

Геополитика, бр. 1, 2008. *38 България и СССР 1917–1944. (Политико-дипломатически отношения). В. Търново, Фабер, 2008.

Цитирана от: Желева, Мария. Съветското влияние в България (1923–1925) (от гледна точка на

френските геостратегически интереси. . – Във: Б ъ л г а р и я и Русия между признателността и прагматизма. Международна научна конференция. Доклади. С., 2008, с. 367.

Рупчева, Ганка. Руските ветерани от Освободителната руско-турска война (1877–1878 г.) – емигранти в България през 20-те – 40-те години на ХІХ в. – Във: Б ъ л г а р и я и Русия между признателността и прагматизма. Международна научна конференция. Доклади. С., 2008, с. 343, 344. Валева, Елена. Проблемы взаимоотношений СССР и Болгарии (1939 – 1940 гг.) в оценках болгарских и советских дипломатов. – Във: Россия – Болгария: векторы взаимопоминания. ХVІІІ – ХХІ вв. Российско–болгарские научные дискуссии. М., 2010, с. 274. Димитрова, Петя. Докладва “Наследник”? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940 – 1944), Т. І, ИК “Гутенберг”, С., 2010, с. 37, 45, 83, 93, 102, 168, 255, 257.

1. Име, фамилия и служебен адрес,...

Documents