10-то СОУ “ТЕОДОР ТРАЯНОВ” гр. София

ПРЕЗЕНТАЦИЯ

По случай 129 годишнината от рождението на Теодор Траянов

Jesper kyd- 1

Theodosii Spassov-Rada

Jesper kyd- 2

Изберете мелодия и продължете презентацията. Автор: Теодор Раев Ученик от 11а клас

ТЕОДОР ТРАЯНОВ“О, мощ проявена 

на дух благороден, пред свойта

България завета разкрий: 

делата остават, човекът е преходен! 

Народът е вечен в това, що твори!” 

На 30 януари 1882 г. в град Пазарджик, в семейството на съдебния служител Васил Тодоров Траянов и учителката Елена Лютова се ражда Теодор Траянов.

През 1899 г.Т. Траянов

завършва Първа мъжка гимназия в София и се записва студент във физико-математическия факултет на Софийския университет. За пръв път печата стихове в ученическото списание “Смях”. 

През 1901 г.

Т. Траянов заминава за Виена. Учи строително инженерство във Висшето техническо училище, а по-късно се прехвърля да следва архитектура. 

През 1905 г.

В списание “Художник” Теодор Траянов публикува стихотворението “Новий ден”, което поставя началото на неговата литературна популярност. При краткото си завръщане в България играе в първия  организиран турнир по шахмат и печели убедително  всичките шест партии и заслужено получава прозвището Първи неофициален шампион на България.

През 1906 г.

Теодор Траянов приключва със следването си, без да се дипломира. Постъпва на работа като аташе по печата в Българската легация във Виена. На следващата година сключва брак с Елена Фр. Петерс. 

През 1909 г.

Излиза от печат първата му стихосбирка “Regina mortua” - една от най-завършените символистични книги в българската поезия.

1912 –1913 г.

 Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война. Издава “Химни и балади : Избрани стихотворения 1902 – 1909”.

През 1914 г.

 До 1920 г. заема различни дипломатически длъжности в Българската  лега-ция във Виена.

Следващата година Т. Траянов издава стихотворния сборник “Български балади”. 

Теодор Траянов се включва в културния живот на австрийската опера,  където е поставена негова драматизация по творба на Оскар Уайлд.

През 1922 г.Заедно с Иван

Радославов и Людмил Стоянов учредява и редактира списание “Хиперион”- месечно издание за литература и изкуство; трибуна на българския символизъм. 

През есента на 1923 г. Теодор Траянов се завръща

окончателно в България. 

Издава поемата “Песен на песните”. 

От 1926 г. до 1933 г. е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в гр. София.

През 1929 г.

Излиза от печат сборника “Освободеният човек 1905 – 1911”, включващ “Regina mortua” и “Химни и балади”. През 1934 г. издава антологичната сбирка “Пантеон”, която е едно своеобразно посвещение на имена от българската и световна поезия. 

През 1937 г.

Теодор Траянов е Назначен в Народния театър първо като помощник- драматург, а по-късно като драматург ІІІ степен.

През 1942 г. Т. Траянов е Награден от цар Борис ІІІ с орден за 60-годишния му юбилей.

По време на Втората световна война получава предложение от немско издателство за издаване на сбирката ”Пантеон” на немски език.

На 15 януари 1945г. в Александровска болница умира Теодор Траянов.

БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕС

“Владей с вълшебно самовластие, о роден неизгледан лес,разлистен в плодородно щастие, раздавай слънчево причастие

с завета, що излъчваш днес!

Из тебе дъхат вечни силии в най-дремливия покой,

а твойте корени и жили

веднъж ли само са разбилина прах най-страшния порой!

Извишаваш дънери сурови,с могъщи, тежки клонове,

закриляш своя род вековен,

въздигаш горд издънки нови, към непреклони върхове!

Те слушат думите свещени на твоя величав псалом,

пригласят, виждат вдъхновени,

и сънищата съкровенина българския крепък дом.

Реките ти, с победна вяра,към три морета се стремят,

край всеки хребет легендарен

подхващат твойте песни старии сенки царствени зоват.

Внедрен в земята си свободна,владей, о неизгледен лес,

изпросил милостта господня,

Теодор Траянов “Български балади”

откърмяй челяд благороднас завета, що излъчваш днес!