11 - 12 (23-24) agbuagbuvoice1.tripod.com/23.pdf · което се качихме в...

на РА в условията на бло-када. Истинско предизви-кателство е да посрещнеш 2500 различни дейци на кул-турата от страната и чуж-бина и да ги организираш в изряден седемдневен кул-турен празник, приличащ на изкусно режисиран кон-цертно-театрален спекта-къл, в който, за разлика от други фестивали, на които съм присъствал в чужбина, на този участваше и много-хилядната публика. Прави-телството на Армения има намерение целенасочено и периодически да прави тези разнообразни по съ-държание и форма срещи Армения - Спюрк в полза и на двете страни и за попу-

ляризиране на политиката, икономиката, културата на РА в целия свят.

АРАРАТ СЕРАЗБУЛИ

По-скоро се сепна и в ранната утрин, под лъчи-те на изгряващото слънце, ни ослепи с блестящата си белота. Денят беше ясен, очаквахме началото.

Пред спортно-концерт-ния комплекс на хълма Ци-цернакаберд беше митинг от участници във фестива-ла в бели тениски и посре-щачи. Срещи, запознанст-ва, целувки, прегръдки на роднини и близки, както ви-наги обляни в сълзи. Сред

чаи на по-малките народи. От това най-много се нуж-дае арменската диаспора, която през последното три-десетилетие показва явни белези на избледняване. Затова девизът на фон-дацията е зов за взаимно протягане на ръце от Арме-ния към диаспората и об-

ратно, за да може к о р а б ъ т , н а р е ч е н АРМЕНС-КА КУЛТУ-РА, да пре-о д о л я в а насрещно-то светов-но течение на уеднак-

вяването и посивява-нето.

От таки-ва мисли бяха про-никнати и послания-та на пре-зидента на РА г-н Р.Ко-чарян, на Всеармен-ския Като-ликос Гаре-гин I, на Католикос Арам I, на Киликийския католико-сат в Антилиас, на минис-търа на Културата и проб-лемите на младежта на РА г-жа Х.Бохосян до участ-ниците във фестивала. Съ-битието беше мащабно, от гледна точка на трудното икономическо положение

Девизът на фондацията не трябва да се тълкува в неговия буквален смисъл. Културата на една нация, независимо в коя част на света се развива, преди всичко обединява и е един-на. “Една нация, една кул-тура” е потвърждение за единността на Армения

и Арменската диаспора- сплотеност, сътрудничест-во между две части на едно многомилионно цяло в све-та, във всички области на живота. Не може да има две култури, когато хилядо-летният извор е един. Що се отнася до многообра-зието на арменската кул-тура, сътворена в Армения и в чужбина, то преди всич-ко обогатява и разнообра-зява, придава до опреде-лена степен съвременност на традицията, изпълва я с ново съдържание.

Нека бъдем откровени и ясни :”Една нация, една култура” е по-скоро предох-ранителен щит срещу сиво-тата на глобализиращия се свят, инстинктивна форма за самосъхраняване на ис-тория, култура, нрави, оби-

JWULIS - OGWSTWS 2006 2. #LWVTI^ @IU 11 - 12 (23-24) БРОЙ TA*I B ( I I ) ГОДИНА ПЛОВДИВ ЮЛИ - АВГУСТ 2006 г.

5 3 7 10

Jwulis 13, 2006

|*%ABE*AKAN

HBYM-I Jan4na=wxwvne8wun, Masna0iuxe8wun, E8itasa8d A8hestava8=ne8wu {wumbe8wun

Nkati arnelwv Mi5in A8euelqi m15 ve85e8s kajaca] ba[wumne8wu pat0arau eu anankal za8gacwum1n jara5aca] qaxaqakan ankajwun vi0aky, HBYMiwu2ean 100 - ameaki ar2iu P1j8wu2i m15 Jwulis 21-27, 2006in texi wunenaliq Hama\[a8hajin E8itasa8dakan Hauaqy jeta4gwua] 1 apagajin w8w\eli 2wuakani my:

{axe8wun masnakicne8wun apahwvwu2iuny me]ap1s ka8euw8 1 mezi hama8, eu ky [w8hinq 21 an[whem qajl my ara] k`yllanq e21 ajs o8e8wun ajspisi ]aualwv hauaqi my 4erna8kenq:

|nw8hakal enq Miwu2ean bwlw8 \85anakne8wun, manauand Libanani |85. Jan4na=wxwvin, Haj E8itasa8dac Ynke8akcwu2ean Va89wu2ean, {axe8wu Kazmake8pi9 Jan4na[wumbin eu bwlw8 anwnc w8wnq am1n 0iq 9[najecin ajs e8itasa8dakan 3aratonin ja5wxwu2eamb psakman hama8: Ky gnahatenq anwnc, t8amad8a] =amanaky pat8astelwu sqan9eli \aba2 my, i patiu Miwu2ean Ha8iu8ameakin eu e8itasa8dwu2ean:

HBYM-y piti ve8ada84n1 masnakcwxne8wun pandwki/ 4erna8kne8wu v0a8wumne8y:

Ky jwusanq w8 \wutwv [axaxwu2iuny ky ve8ahastatwui, qani ajd \85anin m15 kenswunak \at my hajaqaxwu2ne8 wuninq: Vstah enq, 21 me8 a\[a8hata8a] e8itasa8dwu2iuny ka8eliwu2iuny piti wunenaj zi8a8 handipelwu motik apagajin:

|nw8hakalwu2eamb,

P180 SED*AKEAN

ARMENIAN GENERAL BENEVOLENT UNION HAJKAKAN BA*EGW*}AKAN YNDHANWU MIWU@IUNAGBUОТ КАМЪКА- ХЛЯБ, ОТ ХЛЯБА-

ДУХ, ОТ ДУХА- ИЗКУСТВОQA*IC`HAC, HACIC` WGI, WGWUC` A*VEST

(Впечатления и размишления от Втория общоарменски фестивал “ЕДНА НАЦИЯ, ЕДНА КУЛТУРА”, 20-30 юни, Ереван. )

ЕДИНСТВО В МНОГООБРАЗИЕТО

9

ОБЩОАРМЕНСКИ ФЕСТИВАЛ

Откриването на фестивала: Солист Андре-представил арменската песен на Евровизия

80 ГОДИНИ АРМЕНСКИ ФИЛХАРМОНИЧЕН

ОРКЕСТЪРAGBU

FBEM-i FARIURAM:AKE

СЛЕД ГЕНОЦИДА...границите на Армения,

според картата на президента

Уилсон

JWULIS - OGWSTWS 2006 2. #LWVTI^ @IU 11 -12 (23 - 24) БРОЙ ПЛОВДИВ ЮЛИ - АВГУСТ 2006 г.

Дежурен редактор на броя: МИКАЕЛ ДЕРВАХАНЯН ***** E-MAIL: [email protected] ***** HTTP://AGBUVOICE.TRIPOD.COM

Комитетът на жените към “Парекордзаган” в Атина стана домакин на вълнуващо събитие-пър-вото от близо две години.

Програмата привлече повече от 160 присъства-щи и се проведе в” Хрант и Луиза Фенепджян Хол”,

в училище “Артаки Кал-ракян” към “Парекордза-ган”.

Като поднови една дъл-гогодишна традиция, ко-митетът присъди титла-та Майка на годината за 2006 на Юлия Джелалян. Г-жа Джелалян бе отли-чена заради неотменната й подкрепа към комитета, нейната посветеност на арменската култура и нас-ледство и ролята й на все-отдайна арменска майка.

Учредена през 1911, ор-ганизацията “Парекорд-

Г О Р Е Щ А Т А Н О В И Н А Н А Б Р О Я :

15 2 стр.

Ние, децата от арменс-кото училище в гр. Хас-ково, имахме удоволст-вието и възможността да отидем на зелено учили-ще на хижа “Здравец”, в хотел Балкан. Събитие-то бе организирано от ръ-ководството на “Парекор-дзаган”, град Пловдив. Тръгнахме на 19. 06. 2006 г. в 7.30 часа от град Хас-ково и в 8.30 часа пристиг-нахме в Пловдив. Всички ние очаквахме с трепет да видим нашите ръко-водители и приятели. За-почнахме да се събира-ме и запознаваме, след което се качихме в авто-буса и тръгнахме за хи-жата. Пристигнахме и се настанихме в хотела. Там г- ца Аведисян ни занима-

ваше по арменски език. Неусетно стана обяд и отидохме да обядваме. Всичко беше под режим. Строго се спазваха часо-вете за учение и забавле-ние. Всеки ден ние науча-вахме нови и нови думи по арменски език. След уроците ходихме на раз-ходка в гората и трупах-ме богати впечатления от гледките. Бяха ни органи-зирани походи до хотел Копривките и до хотел Ди-ана. Всеки един поход ни зареждаше с положител-ни емоции и бяхме много доволни. Освен арменски език, игри и походи ние имахме уроци по вероучение, ко-ито бяха изнесени от Дер Хачерян.

Научихме много неща, ко-ито ние, децата, все още не знаехме. И ето че дни-те отминаха неусетно и ние трябваше да се при-готвяме за заминаване. Останахме много доволни и щастливи от прекарани-те дни с нашите приятели и ръководители, на които им благодарим за грижи-те и вниманието, прояве-ни към нас. Създадохме много добри приятелства и се надяваме догодина да се видим и играем от-ново заедно. На 25. 06. 2006 година се прибрахме у дома довол-ни и щастливи, богати с нови знания и умения.

Елизабет ХАЧАДУРЯНГр. Хасково

участничка в зеленото у-ще

WV` WV ! H.B.Y.M. - I M!%BA*EGW*}AKANY” A|{A*HWV M1K

заган”- Атина се е заела със задачата да запази и популяризира арменс-кото наследство и култу-ра чрез образователни, културни и хуманитар-

На снимката: Женският комитет към “Парекордзаган” в Атина.

ни програми. За повече информация пишете на [email protected].

Превод:Елизабет КУМЧЕВА,

стипендиант

Енергична, сърдечна, отговорна – такава оста-ва Вержиния Гарабедян не само през тридесетте години, посветени на учи-телската професия, но и във всичките си прояви на съпричастност към живота на арменската общност.На поканата да даде интер-вю тя се отзова с готовност, но и много въздържано по

отношение на опитите да бъдат подчертани нейните успехи и постижения. Как-вито и да бяха въпросите, разговорът все се връщаше към работата с децата, към толкова деликатния свят на детската душа, в който трябва да се навлиза с чис-та любов и с чиста съвест. За своите три деца тя каза само, че са възпитаници на Арменското училище. Ако се замислим, обаче, над това, ще разберем, че тя е разкрила нещо свято. Ще стигнем до такива дълбоки устои, каквито са семейс-твото, езика, съхранените традиции. По всичко личи, че те са основни в дейност-та на създадения от нея център за подготовка на ученици.- Как възникна идеята за образователния център “Аргос плюс”?- Ще отговоря с мисълта на Робин Шарма :”Ако искаш да постигнеш бъдещето си, трябва да го създадеш.”Тази мисъл съдържа много, но главното в нея е - да се опираме на творческото

начало у един човек, да помогнем да се възпита у детето отговорността, за да остане то вярно на себе си и да осъществи желани-ята си. Наред с внимание-то, насочено към децата, работим и по отношение на по-близките връзки с родителите, стараем се да им внушим:”Обичай детето такова, каквото е, а не как-

вото искаш да бъде.”- На какво държите най-много, когато подбирате преподавателите?- На това – кой възприема мисълта, че от всяко дърво свирка става. Всяко дете може да надскочи себе си и да преодолее вече съз-дадени комплекси. Трябва да се стремим към разкри-ване на индивидуалността, да се прояви уникалното у всеки. В тази връзка се стараем да формираме стабилни критерии за са-мооценка. Има деца, които нямат никакви критерии, абсолютно неглижирани са към себе си и следовател-но – безразлични към това, което ще бъдат. Така че – изграждаме ценностната система у детето. Постига-ме го най-вече чрез рабо-тата в група. - Как са организирани заниманията? - Готвим деца от 4 до 12 клас по всички образова-телни и конкурсни предме-ти. Подготовката е според конкретата необходимост - индивидуална, съпътства-

ща, подсилващо ниво, под-готовка на конкурсно ниво.Заниманията са изцяло съ-образени с учебната прог-рама на всеки ученик, с неговата заетост. Всеки учител има своя програма и индивидуален подход, които е длъжен да спазва задължително. Дадена е свобода на пре-подавателя да взима реше-ния, да променя процеса на работата в съответствие с проблемите на детето, с неговите потребности. Рам-ката, в която е поставена работата на учителя, е ди-намична. Във всеки момент аз знам всяко дете какъв проблем има и се реаги-ра индивидуално. Това се дължи на силната обратна връзка между мен и препо-давателя, която в никакъв случай не е предопределе-на, тя е естествен процес. След 2-3 занятия учителите абсолютно честно казват на родителите реалната възможна оценка. Това създава сигурност у само-то дете, защото от него не се очакват чудеса и един товар пада от раменете му. Там е и тайната на успеха.- Откъде идват ученици-те?- Имаме деца от Плов-див, Асеновград, Карлово, Крумово, Искра, Куклен, Бресник, а тази година ще пътува дете и от София. Имаше интересен случай с дете от Асеновград – след седем месеца подготовка учителката, която го под-готвя, го освобождава със съвет изобщо да не кан-дидатства. Оставаха два месеца и половина. Детето дойде при нас, започнахме работа и удовлетворение-то беше голямо, когато на конкурсните изпити след 7 клас получи отлични оцен-ки и по двата предмета. Това, с което помогнахме, беше не толкова овладява-нето на учебния материал,

колкото да се погледне с други очи и да види исти-ната за себе си, а не това, което му е било вменено от заобикалящите го.- Какво е мястото на ро-дителя във вашата ра-бота?- В тази школа много ак-тивно участват родителите, те са наши много активни партньори, без тях ние не бихме могли да постигнем такива резултати. Родите-лят е осведомен за всяко закъснение, за всички въз-никнали проблеми. Винаги, когато пожелаят, те могат да се срещнат с нас, за да вземем решенията заедно. Визирам дори и драстични-те решения – когато трябва да поставим детето в ситу-ация, изискваща активна промяна. Обратната връз-ка е оптимизирна и поради често провежданите проб-ни изпити.-Как в “Аргос плюс” се поставиха основите на съботното училище по арменски език?-Тази школа беше създаде-на през септември 2005 г. с идеята да се подготвят деца за участие в Световната олимпиада по арменистика “Ереван - 2007”. Съботните училища са традиционна форма на обучение в “Па-рекордзаган”. Аз самата съм посещавала такива курсове по английски и ар-менски език. Така че сега просто следвах традицията и предложих “Аргос плюс” да стане домакин на подоб-на инициатива. За кратко време бяха сформирани две групи по арменски и ан-глийски език, като занятия-та се провеждаха в събота под ръководството на г-жа Манукян и г-жа Шахинян. Истинско щастие за мен бе да посрещам и изпращам ентусиазираните родители и близки и да обяснявам на

А НЕ КАКВОТО ИСКАШ ДА БЪДЕИнтервю с ВЕРЖИНИЯ ГАРАБЕДЯН, учител, член на ръководството на пловдивския клон

на “Парекордзаган” и ръководител на образователен център “АРГОС плюс”

Д Е Т Е Т ООБИЧАЙ ТАКОВА, КАКВОТО Е,

ЕДНО НЕЗАБРАВИМО ПРЕЖИВЯВАНЕ

ЗЕЛЕНОТО УЧИЛИЩЕ 5

На 6 август т. г. в Плов-див пристигна екип на “Ар-менската международна географска асоциация” (АМГА). Вследствие на

одобрен проект, със срок на реализация три години, АМГА започна репортажи от повече от 30 държави в света преди две години.

Президентът на асоциа-цията в Ереван Рафаел Хо-ванисян сподели пред наш репортер:

“Репортажите през 2006 до 17 април 2007 г., когато ще бъде финалът на тази програма и закриването на 100-годишния юбилей на Благотворителния съюз в Ереван, се спонсори-рат от “Парекордзаган” - Ню Йорк. Ние посетихме

много държави в света и снимахме живота в раз-личните общности. Разно-образна и колоритна ще бъде цялостната програма,

която подготвяме за излъч-ване по сателитния канал на Армения. Ще направим снимки в Пловдив, София, Бургас и Варна. Акцентът е поставен върху живота и дейността на арменските общности.”

Заедно с оператора Ар-мен Ананян, Хованисян посети и клуба и офиса на “Парекордзаган” в Плов-див. Направиха се снимки и в редакцията на вестник “Парекордзагани ЦАЙН”.

На следващия ден екипът отпътува за Варна и Бур-гас.

ПЦ

По време на снимки в двора на пловдивската арменска църква “Сурп Кеворк”

Близо 600 бежанци от южен Ливан бяха изсе-лени по време на ско-рошните израелски бом-бардировки. Те получиха убежище в центъра на “Па-рекордзаган” - Алек Ма-нукян в Бейрут. От 12 юли ескалацията на сражения-та между израелската ар-мия и борците на Хизбула принуди повече от милио-ни ливанци и израелци да напуснат своите домове.

“Парекордзаган” има дълги традиции в оказва-нето на помощ на ливан-ския народ. През 1970 г. центърът Манукян пръв отвори врати за бежанци-

“ПАРЕКОРДЗАГАН” В БЕЙРУТ - СИГУРНО УБЕЖИЩЕ

те по време на ранните го-дини от Ливанската граж-данска война. По това време хиляди ливанци по-лучиха подслон и хумани-тарна помощ от Благотво-рителния съюз. Бордът на директорите осъществява редовен контакт с предс-тавители на арменската общност в Ливан и полу-чават последни новини за ситуацията.

“Парекордзаган” се на-дява конфликтът между Израел и Ливан да бъде разрешен скоро и да се сложи край на ескалира-щата криза в района.

Преведе: Симона КУЛАЯН,


АТ И Н А



MAMW^LI KEND*WN

15 3 стр.

и на новопостроената клиника в столицата на Ка-рабах - Степанакерт. Вся-ка от тези машини струва 20.000 долара и диагнос-тицира много стомашни, гинекологични и сърдеч-ни заболявания. Решение-то кои болници да получат тези машини организато-рите са взели, след като са анализирали броя на паци-ентите, лекувани във всяка

болница, и наличното диаг-ностично оборудване. Про-учването показало, че бол-ниците в Карабах и Южна Армения нямат ехокарди-ографски машини и на ин-ституциите в тези райони е отделено специално вни-мание.

Преведе: Симона КУЛАЯН,


Всепризнатият учен и арменски историк д-р Джордж Бурнутян посети Буенос Айрес през месец май тази година, за да пре-зентира новопреведената испанска версия на своя-та книга “Кратка История на Арменския Народ”. Фи-нансирането на превода е дело на щедър дарител от “Парекордзаган”.

Престоят на д-р Бурну-тян в Буенос Айрес беше изпълнен с разнообразни инициативи, коитo отбе-лязаха реализирането на това испаноезично изда-ние на книгата. При прис-тигането си на пети май авторът се срещна с ар-жентинския посланик на Армения. По-късно, съ-

щия ден, клонът на “Па-рекордзаган” в Буенос Айрес даде пресконфе-ренция, за да подчертае колко важно е да има ис-пански превод на истори-ята и за да благодари на преводача г-жа Маргосян за нейния принос към про-екта. След пресконферен-цията г-н Бурнутян изнесе лекция и отговори на въп-роси на публиката за кон-

фликта в Нагорни Карабах от позицията си на автор на своя предишна си пуб-ликация, озаглавена “Ис-торията на Карабах”.

Самата презентация на книгата се проведе на следващия ден на XXXII “Годишен Междунаро-ден Фестивал на Книга-та в Буенос Айрес”, кой-то бе посетен от хиляди почитатели на словестно-

то изкуство. Авторът бе представен с богатата му биография като писател, историк и лектор. Той отго-вори на въпроси както от-носно новата книга, така и около някои общи факти от арменската история.

През последния ден от посещението си в Аржен-тина д-р Бурнутян се срещ-на с арменски студенти, пред които също разгле-да някои аспекти от кни-гата си. Той ги насърчи да продължат да се интересу-ват от арменската култу-ра и история и да опозна-ят по-добре арменската си родина.

Преведе: Гари ДОЛМАЯН,

стипендиант На 16 юли 2006 година в салона на арменския кул-турен дом се събраха съна-родници, родители и уче-ници от съботното училище “Антраник” по повод прик-лючване на учебната годи-на. Учителката Мери Вар-танян направи кратък отчет за постигнатите успехи по усвояване на преподава-ния учебен материал през учебната 2005-2006 г. и бла-годари на учениците и ро-дителите, които доприне-соха много за редовното провеждане на учебните часове. Тя пожела на уче-ниците весела лятна вакан-ция.

Г-н Мъгърдич Калустян, председател на “Парекор-дзаган”, връчи свидетел-ствата и подари книги на децата, като им благода-ри за активното участие с

ВЕСТИ ОТ СИЛИСТРА

Париж.23-ят лагер на “Па-рекордзаган” във Франция бе в разгара си това лято и събра 140 арменци, включи-телно 111 деца от 8 страни – Франция, Англия, Русия, Швейцария, САЩ, Турция, Германия, България – за 3 седмици, изпълнени с кул-тура и спорт в небезизвес-тните френски Алпи.

Лагеруващите дочакаха с нетърпение 15 юли, кой-то беше отворен ден за ро-дители и приятели. По вре-ме на специалното събитие децата представиха на гос-тите музикална и театрал-на програма, отразяваща историята на съюза. Въ-веждащата сцена в спе-

циалното представление пресъздаде първата сре-ща между основателя на организацията Бохос Ну-бар и останалите пионери,

които тържествено обявя-ват създаването й на 15 ап-рил, 1906. Френският летен лагер, още известен като – Colonie de l’UGAB – бе по-

С Е Д М И Ц И РА Д О С Т И

ПРЕЗ ЮЛИ ТАЗИ ГОДИНА AGBU ПРЕДОСТАВИ ДЕСЕТ УЛТРАЗВУКОВИ АПАРАТА НА

ДЕВЕТ БОЛНИЦИ В АРМЕНИЯ

програми при тържестве-ното честване на различни празници.

Със специални поздрав-ления се обърнаха към уче-ничките Адрияна Алтуян и Беатрис Ширванян.Те при-ветстваха учениците, ус-пешно положили приемни-те изпити след седми клас и приети да продължат об-разованието си в желаните от тях средни училища.

За положения труд той изказа благодарност към г-жа Вартанян и подне-се цветя от името на ръко-водството на “Парекордза-ган”. Цветя бяха поднесени и от други присъстващи.

На всички беше поднесе-на почерпка.

18.07.2006г.

Ованес ШИРВАНЯН

сетен от деца между 7 и 14 години за три седмици, из-пълнени с веселие, прия-телство и досег до армен-ската култура и изкуство в спокойна семейна атмос-фера. За младежите “Паре-кордзаган” клон Франция, организира пътешествие до Армения от 7 до 28 ав-густ 2006.

Colonie de l’UGAB е един от многото летни лагери на Благотворителния съюз по света, посещават го деца от Франция и чужбина и е най-големият лагер в Евро-па.

Преведе: Елизабет КУМЧЕВА,


Летният лагер на “Парекордзаган” във френските Алпи

FBEM-i #an2navo[own;roun5 Masnayiu[;roun5 :ritasard Arf;stawarvn;rou >oumb;roun5 Warvarann;roun Fayo3qow ke fa[ord;nq5 jh F7B7E7Miouj;an Fariuram;aki fama,.arfa3in t0nakataroujiunn;rou ,arqe sksau 5 April5 2006hn Souria3hn4 Damaskos5 Qami,li ;u Falhp fa3a,at qa[aqn;roun mh=5 our n,ou;zau na;u Fa3 :ritasardaz Enk;rakzouj;an 75-am;ake1Falhpi mh= fandisauor bazoume katarou;zau Miouj;an G7 Kiulphnk;an g;[ak;rt K;dronin1Fiurenkalouj;amb :giptosi <r=7 #an2navo[owin April 12-18, 2006in 17 ;rkirn;rh au;li qan 300 andamn;r ou fiur;r masnakz;zan Gafirhi ;u A[hqsandrio3 mh= t;[i oun;za/ t0na.mbouj;anz1#ob;l;anakan tarouan a]ijow kaxmak;rpoua/ gl.auor fandisauor t0nakataroujiunn;re ,arounakw;zin Los Any;lesi mh=5 #ounis 17in5 21-28in5 Miouj;an 84-rd Endfanour Vo[owin a]enj;r fariuram;akin nouiroua/ baza]ik fandisoujiun

me4 W;rsa3li Palatin mh=5 D;kt;mb;r 11-in ;u ;xraqakic fandisoujiun-.orfrdavo[ow :r;uani mh=5 April5 2007-in5 oroun piti masnakzin Miouj;an #an2navo[own;rou ;u Masnayiu[;rou n;rka3azouzicn;r5 qnnark;lou /ragirn;r5 oronq fimqe piti kaxm;n Miouj;an 3a]a=ika3 tarin;rou 3a3tagirn;roun1 N;r3ak fay;zhq gtn;l FBEMi ~ransa3i <r=7 #an2navo[owin ko[mh patrastoua/ #arixi 100-am;aki t0nakatarouj;anz ar2anagrouj;anz /rar me5 or ke parounakh na;u manramasnoujiunn;r Miouj;an 84rd Endfanour Vo[owin ;u W;rsa3li fandisouj;an1

Със своята встъпител-на среща през месец юни тази година новосформи-раният Изпълнителен Съ-вет на “Парекордзаган”- Монреал избра за първи

път жена за председател. Д-р Рита Куюмджи-

ян стана дванадесети-ят председател на клона в Монреал в навечерие-то на своята петдесетго-

дишнина. Известен пси-хиатър в Монреал, тя е и директор на клиниката към болницата Св. Мари и професор в универси-тета McGill. Тя също е ин-телектуалец, автор на ня-колко книги, включително и на разтърсващата книга за КОМИДАС.

КЛОНЪТ В МОНРЕАЛ СЪЗДАВА НОВА ИСТОРИЯ

“КРАТКА ИСТОРИЯ НА АРМЕНСКИЯ НАРОД”

FBEM-i FARIURAM:AKE

ТРИ ВЕСЕЛИЕ

ИСПАНСКИН О В ОИЗДАНИЕ

НА FALHP

SOURIA#

“ Приемам този пост , за да продължа забележи-телната дейност на моите предшественици, каза д-р Куюмджиян. Аз съм из-ключително горда от но-вия Изпълнителен Съвет, защото в него баланси-рат опитни бивши члено-ве и много силна група от новоизбрани млади хора, които със своята мла-

дост, жизненост, поглед навън ще помогнат кло-нът на “Парекордзаган” в Монреал да постигне още по- големи успехи.”

Учредяването на новия Изпълнителен съвет ще бъде представено на ин-тернет страницата на кло-на: www.agbumontreal.org

ПЦ



тогавашната тради-ция всред българс-кото чорбаджийско съсловие, повлияно от гърцизма, но въп-реки това не може да има съмнение за тяхната национална идентичност.

В настоящата ста-тия искам да внеса някои допълнения относно десетте ар-менски къщи, техните собс-твеници, време на отчужда-ване и реставрация, както и днешното им предназначе-ние. Обект на моето внима-ние ще бъдат и надписите на съществуващи и съборе-ни арменски къщи, тъй като те са останали встрани от основната цел на арх. Хр. Пеев, а и на други автори, занимаващи се с тази те-матика. Езиковата барие-ра също е била препятст-вие за тяхното разчитане и обяснение. За улесне-ние ще се придържам към поредицата на проучени-те къщи, както са дадени от автора в неговата книга.

1. Под N 12 /с.106- 107/- Къщата на Кирикор /Кри-кор/ Топрабаян, ул. „4 яну-ари” N17. Фамилното име, посочено тук, се отклоня-ва от познатите всред ар-менството име Топакба-шян, което се среща между арменци бежанци от Из-точна Тракия. Това фамил-но име е на турски език и е съставено от две турски думи и арменското окон-чание- ян. Първата турска дума „топак” е прилагател-но със значение валчест, кръгъл, объл, а втората „баш” е съществително и

В монументалния труд на архитект Христо Пеев „Пловдивската къща”, из-даден през 1960 г. в Со-фия, са събрани проучва-ния на автора на няколко десетки пловдивски къщи от епохата на Възражда-нето. По-голямата част от тях се намират в стара-та част на Пловдив. С го-ляма ерудиция и стриктен професионализъм архи-тектът ги изследва и пра-ви подробно описание на тези къщи, прилага свои и на други автори- архитекти и фотографи- скици, черте-жи и фотоснимки. Към вся-ка отделна сграда са даде-ни и детайли от екстериора и интериора на проучени-те обекти. Освен това има различни глави с изслед-вания на теми, свързани с конструкциите и фасадно-то оформление на къщи-те, майстори строители и др. В цялост книгата на ар-хитект Пеев представлява една малка енциклопедия за пловдивската къща през Възраждането.

Този труд съдържа общо 48 изследвани и проучени къщи, които по национална принадлежност на собстве-ниците им се разпределят така: 30 български, 10 ар-менски, 2 еврейски, 2 турс-ки, 2 гръцки и 2 неопреде-лени. Критерий в случая ми бяха личните и фамилните имена на притежателите на къщите, както и някои исто-рически сведения. При бъл-гарските собственици на описаните къщи във фамил-ните им имена се наблюда-ват гръцки форми на окон-чания, нещо обикновено в

над 120 гости бе в центъра “Глен Уейвърли”.

С главна цел да се попу-ляризира арменската иден-

тичност, култура и история в Австралия, са проведени подробни интервюта за ис-торията на семействата, из-брали континента за новия си дом – причини за имиг-

Разработване, внедряване и подготовка за сертификация на системи

за управление на качеството съгласно ISO 9001:2000 и интегрирани

системи. Обучение и вътрешни одити.

E-mail: [email protected] GSM: 0898 560 208

A*WUEST

15 4 стр.

С паричната помощ на австралийското прави-телство, “Парекордза-ган” в Мелбърн стартира нова страница в Ин-тернет за арменско-то наследство (www.armenianheritage.com.au), озаглавена «Па-мет». Това е единстве-ната австралийско-армен-ска страница в Мрежата, която е историческа и съ-щевременно съдържа ви-део материал. Церемони-ята, на която присъстваха

Продължава в след-ващия брой.

СИНТЕЗИ НА ЖИТЕЙСКАТА МЪДРОСТИ в този брой продължаваме да поместваме “кри-лати изрази” – синтези на житейска мъдрост. В рамките на кратко изречение или дори само фраза в тях е подчертано отношението към различни сфе-ри от нашето ежедневие, разкрити са не само пре-живени горчивини, но и ирония или самоирония. С характерната им наблюдателност и остроумие познанието и вековният опит осъществяват връзка между поколенията.

Ако предеш тънко,кога ли ще свършиш.

Oрганизационният комитет на “Парекордзаган” в Мелбърн се събира преди официалното пускане на

интернет страницата за арменското наследство.

рирането, истории покрай напускането на предишни-те страни, заселването им там, местната арменска об-щност и по-широки въпро-си за идентичността.

Девет месеца по-късно пълните записи на историите на второ и трето поколение ар-менски имигранти в Австралия са на раз-положение в Интер-

нет за научни изследвания или обща информация.

Преведе:

Елизабет КУМЧЕВА,стипендиант

Въпреки критиките, ко-ито интернет като цяло отнася от време на вре-ме, никой, дори и най-го-лемите му противници, не могат да отрекът по-лезността на глобалната мрежа. Доста от крити-ките за това, че интернет е среда, в която няма ог-раничения, а това води със себе си и отрицател-ни последеци, имат до ня-къде право. Разбира се мрежата е избор, който никой съвременен човек не може да не направи. Ето още едно доказател-ство за това, че интернет може да съхрани и да по-пуляризира арменското наследство.

ПЦ

www.armenianheritage.com.au

Агоп ГИЛИГЯН

означава глава. Предаде-но на български това фа-милно словосъчетание би изглеждало така: Валчес-тоглав, Кръглоглавски, но всред българската езико-ва среда то няма своята адекватност. Предишният собственик, вероятно грък, не е известен по име и фа-милия. В къщата не са ус-тановени арменски надпи-си. Сградата е отчуждена и реставрирана през 1960 г., а преустройството се из-вършва през 1993 г. с адап-тация като База на българ-ските архитекти с техен ресторант „Улпия” /сграда-та е обявена за художест-вен и архитектурен памет-ник от местно значение, ДВ 4.03.1998г./

2.Под N13 /ц.107- 111/- Къщата на Ованес Степа-нян, ул. „Стамат Матанов” N56а /днес „д-р Констан-тин Стоилов”, 56а/. Пре-дишният й собственик не ни е известен по име и фа-милия. Арменски надписи не са установени. Къщата е строена в края на 18- нача-лото на 19 век и е отчужде-на, като първата реставра-ция е извършена през 1963 г., а следващата през 1975 г. като дом на Българската телевизия, където неперио-

дически се уреждат излож-би на български и чужди ху-дожници и скулптори.

3.Под N/с.112-117/- къ-щата на Агоп Папазян, ул.”Стамат Матанов”39 /днес ул.”Константин Стои-лов”/, строена през 1860-1862 г. Съборена при стро-ителството на тунела под Джамбаз тепе. Няма данни за арменски надписи.

4. Под N 24/ц.154-158/- Къщата на Степан Мануг Хиндлиян, ул.”Артин Гиди-ков”4 /някога ул.”Арменс-ка”4/. Този род произхож-да от някогашна Персийска Армения, съгласно родово-то дърво предоставено ми от покойния Степан Т. Хин-длиян. Собственикът е дал да се построи нова сграда през 1835-1840 г. на място-то на съществуваща пре-ди това друга просторна къща. Степан Хиндлиян е бил търговец и земевладе-лец на полски имоти и во-деница в с.Дермендере /днес с. Първенец/, полз-ващ се с авторитет и вли-яние сред тогавашното об-щество.

#arce4 my/yru5

Sire4 ‘okryru5

Or 3arkovis5

Or sirovis poloren1

Co.in jampan5

Pand ovradarn5

A,qado.in jampan`

Yrgar ov hancisd

0;yvan1

Mi~ naqanxir

traxiit wasdagin`

Na3e4 or tovn al

hasnis nbadagit1

G,daxovr a[kut

Or g,dana3 ‘ort1

Wartan M7 DERWAHANYAN

Co.` sirdu to.1 Гузен негонен бяга!?a/ovg ga;u`

gadovn [i lagyr1Скрито мляко котка не

го лочи!A[ku gov,d5 povr mu

ho.1На ненаситното око

- шепа пръст!

Qyntu` cinowen

waqxyr e1И лудия се плаши от

пияния!Arak ka3lerow5 ar

ak dy. [ys hasnir1Бързайки не стигаш

бързо!

Ys A.a5 Tovn A.a

Myr xorynu o|w

a.a31

Аз ага, ти ага, а кой ще смели жито-

то?

Арм. Нар. поговорки - Превод А.Гилигян

Parag6parag or

manys5

Cor/t yr|p me]dy.

gu hanys1

Myg ;yvow ;-i[k

[ullar1С едно крило не се

лети!

Mov; ci,yrin` lab-

dyr a[kyrt yn1В тъмното очите са

фенер!

A-anx a.0riki`

xorynu alivr [i

ta-nar1

A-anx ovsovmi`

mart crajana[ [i ta-nar1

Без мелница жито не се мели,

без наука няма позна-ние!

Acahu pax a[kyrow

gu mna31Скъперникът остава с

отворени очи.

Qyrok sylu corku gu

daniЛудото поточе черга

отнася!

Арм.мъдрости, събра и преведе: #agop Giligyan - Агоп Гилигян

НАДПИСИ В ПЛОВДИВСКИТЕ АРМЕНСКИ КЪЩИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Част от интернет страницата

Надпис, открит в къща “Хиндлиян”. „Шведин пайдахтъ Стокхолм”. В превод: „Столицата на Швеция- Стокхолм”

“AРМЕНСКОТО НАСЛЕДСТВО” ВЕЧЕ

И В ИНТЕРНЕТ!



G*AKANWU@IUN M|AKWJ@

15 5 стр.

ЖИВИТЕ ГЕРОИ НА ВАЗОВПаноптикумът* “Бръснарницата на хаджи Ахил” в къщата музей “Иван Вазов” в Сопот посреща пловдивски писатели послучай 156-та годишнина на Иван Вазов

От 29 юни до 9 юли обществеността в Сопот отбеляза 156-тата годишнина от рождението на Иван Вазов със серия инициативи. Една от тях беше литературното четене на членове на Дружеството на пловдивски-те писатели, състояло се на 8 юни в къщата музей “Иван Вазов”. Със свои творби гостите от Пловдив Свет-ла Караянева, Минко Танев, Розалия Александрова, Петър Ненков и Елена Диварова изразиха почитта си към днешните съграждани на големия писател за тяхното усърдие да съхранят възрожденския дух на това свято за всеки българин място.

Отговорът на управата на музея в лицето на неговия директор Цветанка Недел-чева е повече от гостоприе-мен. Вратите на постоянна-та експозиция към Вазовия дом се отварят въпреки късния час и позабравени-те “чичовци” отново ожи-вяват чрез паноптикума “Бръснарницата на хаджи Ахил”. Идеята за негово-то създаване е на големия комедиограф Ст. Л. Костов, директор на Етнографския музей в София, и възниква още през 1933 г. във връз-ка с уреждането и открива-нето на къща музей “Иван Вазов” в Сопот. Скулптур-ната работа е дело на Йор-дан Кръчмаров. Фигурите са изработени в Етнограф-ския музей в София. На 6 юни 1935 г. паноптикумът е открит заедно с къщата

Иван Вълев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в СУ”Св. Климент Охридски”. Бил е редактор в ДИ”Хр.Г.Данов”, директор на Българския културен и ин-формационен център – Вар-шава, преподавател по тео-рия на превода и полски език в ПУ”Паисий Хилендарски”. Автор е на редица стихосбир-ки, на романа “Скритата гра-дина”(2005), негови стихове са публикувани в списания и антологии в чужбина, а са-мият той превежда поезия и

проза от полски език – Адам Мицкевич, Ян Кохановски, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек. Иван Вълев е обикнат от българския читател още през 70-те години, когато стиховете му се предават от ръка на ръка и част от тях се превръщат в песни. И днес известни наши изпълнители печелят конкурси с негови текстове. Предлагаме ви две стихотворения от сборника избрана лирика “Изречено на глас”(2002) на издателство “Лете-ра”, Пловдив.

След лятото

Какво е всъщност лятото, какво е?Сезон, през който мен ме няма.И в стаята, която уж е моя, понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи, праха по масата изтрива...За малко сяда и се позамисля,въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?Очи на северно момиче или жена, която уж е моя и десет дни ще ме обича...

Сърцето ми засенчва с бели длани и с тъмни думи ме опива.Но тя при мен не може да остане, въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?Септември към морето слиза.И младостта, която уж е моя,трепери в лятната си риза.

Сама зад мъдрите и кротки дюни от вятъра студен се скрива.

Навярно си припомня своя юни, въздъхва може би и си отива.

Пулпудева

Да тръгваме, приятелю, към моя град, където ранна пролет се белее над древните надвесени скали.Там има кой врата да ни отвори, усмивката си в чаши да налее и ние бавно, дълго да я пием.По покривите гълъби ще кацат –по покривите амфитеатрални – ще се целуват и ще чакат рожби с човешки трепет в птичите сърца.А от “Света Марина “ ще долита звънът на възрожденските камбани.И ще усетим може би вървежа на времето по уличките тесни.Сега съм в този град и корен пускамв скалите му, в сърцето му, в очите...И неговата вечност ше ме съди, и неговата памет ще ме помни, а аз съм още семе, още стрък...Да тръгваме. Ще ти покажа крепост с неясно, но красово женско име.

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ИМЕНА ОТ

СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ

И БЕЛЕТРИСТИКА

музей на народния поет. През 1960 г. историческото и културно късогледство на властите затваря тази ори-гинална част от комплекса

и четири десетилетия екс-понатите се рушат. През 2000 г. послучай 150

годишния юбилей на Ва-зов “Бръснарницата на ха-джи Ахил” е възстановена по инициатива и със съ-действието на неуморна-та Цветанка Неделчева. Карловският художник Ди-митър Бакърджиев вдъхва нов живот на фигурите на хаджи Смион, Иванчо Йо-тата, хаджи Бошнак... Съ-държателен и емоционален център на композицията е хаджи Ахил, който с артис-тичен жест държи “булга-рията”, докато сапунената пяна съхне върху главата на поредния клиент. Така колоритната атмосфера на

“Чичовци” става достъпна за съвременния читател и провокора нов поглед към

Вазовата повест. В непос-редствена близост до па-ноптикума художникът Деч-ко Тодоров свързва ценни свидетелства от различни епохи в изложба под надс-лов “Вазов и Сопот”. Тук търсещите романтич-ния дух на миналото се чув-стват като завърнали се у дома. Сред бухлатите чим-шири от първите страници на “Под игото” всеки нами-ра думи за диалог с лич-ните си устои. На няколко крачки от музея се издига паметникът на Иван Вазов – завинаги свързан с пле-нителния изглед на Балка-

на. Част от тази пано-рама е местност-та “Бойкова нива” - там население-то на Сопот търси убежище след опо-жаряването на гра-да през 1877 г. В последвалото жес-токо клане намира смъртта си Минчо Вазов, баща на ве-ликия поет.

ПЦ

* ПАНОПТИКУМ - изложба от восъчни фигури.

Восъчните фигури, изобразяващи героите на Иван Вазов

останалите деца и препо-даватели каква реч звучи, да превеждам песните, ог-ласящи класните стаи, и да си спомням своите учени-чески години в арменското училище.-Тези занимания вероят-но ще продължат.-Да, на 15 септември стар-тираме отново. -Ежедневието Ви е из-цяло погълнато от рабо-тата, но нека за малко да погледнем към Ва-шето детство. Има ли там някакъв образ или събитие, което да спо-делите с нас?-Спомените от детството свързвам с Арменското училище. До днес се прек-ланям пред тези, които създават личността в чове-ка. Всичко, което открих в себе си, все още го виждам в образа на моите учите-ли, някои вече покойници. Учителката ни по българс-ки език г-жа Пенчева, г-жа Соня Хампарцумян по ма-тематика, г-жа Ашикян по история, г-жа Таниелян по френски и арменски език… -Какви бяха мечтите Ви тогава? Как се ориенти-рахте към спорта?-Мечтаех да стана лекар. Наред с това много обичах спорта. След завършване на средното си образо-вание постъпих във ВИФ. Дълги години играх в наци-оналния отбор по хандбал, бях “Майстор на спорта”. А изборът на професия бе предопределен не само от голямата любов към спор-та, но и от липсата на ин-формация. -Защо липса на инфор-мация?-Знаех, че законовата уред-ба не позволява редовен студент в Медицинска Ака-демия да играе в “А” група и в национален отбор. Но с

малко повече информация бих могла да разбера, че ВИФ ми дава възможност да изучавам специалността “Спортна медицина” и след завършването да се явя на изпити за придобиване на специалност. Така завина-ги се разминах с мечтата си да стана лекар.-Но и горчивият опит учи.-Да, затова винаги държа децата да бъдат добре ин-формирани, а после - оста-вени да решават сами. Да им се внушава, че изборът винаги ще бъде тяхно дело и тяхна отговорност. И с всяко дете извървявам пътя, който вече съм извър-вяла три пъти като майка.-А съвсем ранното Ви детство къде премина?-Израстнах в Мараша. Много арменци и евреи жи-вееха в тази махала. Имам един ярък спомен от 1968 г., когато арменски семейс-тва от цялата улица тръгна-ха с файтони, натоварени с всевъзможни вещи, и за-минаха при близки и род-нини в Съединените щати. Кварталът сякаш опустя. Дълго време играех около безлюдните къщи и не мо-жех да разбера защо стана така.-Какво е семейството за Вас?-Семейството е причина-та да кажеш:”Аз съм жив.” Това са корените, без ко-ито не можеш. И от които не можеш да избягаш. Зо-вът на кръвта, както и да погледнеш - той е винаги в жилите. Никой никога не бива да забравя, че по житейската стълба нагоре и после надолу ще бъде все там –сред тези хора.

ПЦ

2ДЕТЕТО...ОБИЧАЙинтервю с г-жа Гарабедян



EKEXECAKAN KEANQ HAJASTAN S#JIURQ

17.

18.

КАЛЕНДАР за месец септември

Архитектурен план на Арменска Апостолическа Православна Църква

“Св. Месроб Мащоц” град ЯмболArchitectural plan of Armenian Apostolic Orthodox Church

st.Mesrob Mashtotz in Jambol

Банкова сметка за дарения:Първа Инвестиционна Банка

8600 Ямбол Ул.”Търговска” N 14Банков код FINVBBGSF

IBAN

Банкова сметка в BG BG67 FINV 9150 52BG N0A1 2J Банкова сметка в US BG92 FINV 9150 52US D0A1 2K Банкова сметка в евро BG55 FINV 9150 52EU R0A1 2M

Адрес: 8600 Ямбол, ул.”Опълченска” N 2

Председател на АЦН: Соня Аршавир ХовнанянTeл. 046/ 322 24; факс: 046/ 663 156

GSM:0888158956E-mail: [email protected]

Арменската общност в Ямбол започна изграждането на църковен комплекс “Св. Месроб Мащоц”.

АЦН гр. Ямбол набира средства за изграждането на храма.

15 6 стр.

{A(VE*ACtoneli en {a9atwu8, {a9ig,

Rehan, {a9wuhi

Въздвижение на Светия КРЪСТ ( Кръстовден)

празнуват: Хачадур, Хачик, Хачо, Рехан, Хачухи

Ji\atak merelwc Кръстова задушница

Арменско църковно настоятелство при „ Сурп Кеворк” – гр.Пловдив се обръща към всички свои енориаши, като апелира за активното участие в предстоящото изграждане на пансион за възрас-тни.

Обръщаме се към всички специалисти по стро-ителство и финанси, които имат желание и въз-можности да окажат своето съдействие за реа-лизиране на проекта, да заяват тази готовност в канцеларията на църквата „Сурп Кеворк”- тел.: 632 804 или на

e-mail:[email protected]От заявилите участие наши сънародноци ще се

сформира комисия, която ще оказва помощ и ще упражнява контрол съгласно съответните норма-тивни актове за строителство при изграждане на пансиона.

ОТ РЪКОВОДСТВОТО

АПЕЛ

На снимката: Архитектурния проект на Пансиона. Желаещите да видят макета, могат да направят това

в арменско църковно настоятелство - Пловдив.

30. Свети Георги ПОБЕДОНОСЕЦ (Свети Кеворк )

празнуват: Кеворк, Кево, Керим

Ton S8bwj G1w8gaj ZO*AUA*IN

toneli en G1w8g, G1uw, G18im

НОВИ БАНКОВИ СМЕТКИ

УСПЕНИЕТО НА БОЖИЯТА МАЙКАСВЕТА БОГОРОДИЦА

Арменската апостоли-ческа православна църк-ва на 13 август тази година най-тържествено отбеляза със Света литургия и про-повед в църквата пред на-шите енориаши този голям светъл празник – Успение Св. Богородично.

Пресветата Божия Май-ка, след възнесението на Исус Христос, живяла на земята още няколко годи-ни (според едни християн-ски историци – 10 години, а според други – 22 годи-ни). Апостол Йоан Богос-лов, според завета на Гос-под Исус Христос, я приел да живее в своя дом и с го-ляма любов се грижил за Нея като роден син до са-мата й смърт. Пресвета-та Божия Майка станала за всички Христови учени-ци обща майка. Те заедно с нея се молили и с голя-ма радост и утеха слуша-ли нейните поучителни бе-седи за Спасителя. Когато християнската вяра се раз-пространила в други стра-ни, много християни идвали отдалеч да я видят и послу-шат. Живеейки в Ерусалим, Майката Божия обичала да посещава тези, при които е бил често Спасителят, къ-дето Той пострадал, умрял, възкръснал и се възнесъл на небето. Тя се молела по тези места, плакала, спом-няйки си за страданията на Спасителя, и се радвала на

местата на Неговото възк-ресение и възнесение. Тя често се молела на своя син Христос по-скоро да я прибере при себе си на не-бето. Веднъж, когато Прес-ветата Мария така се моле-ла на Елеонската планина, явил й се Архангел Гавраил с райско финиково клонче в ръце и съобщил радост-ната вест, че след три дни ще завърши нейният земен живот и Господ ще я прибе-ре при себе си. Пресвета-та Богомайка неизказано се зарадвала на тази вест. Тя я споделила със своя на-речен син Йоан и започна-ла да се приготвя за смърт-та си.

Останалите апостоли в това време не били в Еру-салим. Те се били разп-ръснали по други страни да проповядват за Спаси-теля. Богомайката желае-ла да се прости с тях и ето, че Господ по чудесен на-чин събрал всички апос-толи при нея, освен Тома, като ги пренесъл със своя-та всемогъща сила.

Мъчно им било да се ли-шат от своята госпожа и обща майка, когато те раз-брали за какво ги е съб-рал Бог. Но Божията майка ги утешавала, като им обе-щала да не изоставя тях и всички християни след смъртта си и винаги да се моли за тях, след това ги благословила всичките.

В часа на смъртта нео-бикновена светлина изпъл-нила стаята, където лежа-ла Божията майка. Самият Господ Исус Христос, нао-биколен от ангели, се явил и приел нейната пречиста душа. Апостолите погреба-ли пречистото тяло на Бо-жията майка според нейно-то желание в Гетсиманската градина, в пещерата, къде-то почивали телата на ней-ните родители и праведния Йосиф. По време на погре-бението станали много чу-деса. От докосване до одъ-ра (ковчега на Божията майка) слепи прогледнали, бесове се прогонвали, ле-кувала се всякаква болест. Множество народ вървя-ло след нейното пречисто тяло. Юдейските свещени-ци и началници се старали да разпръснат това свято шествие, но Господ неви-димо го охранявал. Един юдейски свещеник на име Антоний се притичал и хва-нал одъра, на който лежало тялото на Божията майка, за да го преобърне. Но не-видим ангел отсякъл и две-те му ръце. Антоний, пора-зен от това страшно чудо, веднага се разкаял, а апос-тол Павел го изцерил.

Три дни по-късно, след погребението на Божи-ята майка, в Йерусалим пристигнал и отсъствали-ят апостол Тома. Той бил много опечален, че не се

е простил с Божията май-ка, и с цялата си душа по-желал да се поклони пред пречистото й тяло. Апосто-лите се съжалили над него, решили да отидат и да от-местят камъка от гробна-та пещера, за да му дадат възможност да се прости с тялото на Божията май-ка. Но когато отворили пе-щерата, не намерили в нея пресветото й тяло, а само погребалните пелени. Изу-мените апостоли се върна-ли заедно всички в къща-та и се молели на Бога да им открие какво е станало с тялото на Неговата май-ка. Вечерта, след приключ-ване на вечерята, по време на молитва те чули ангелс-ко пеене. Като погледнали нагоре, апостолите видели във въздуха Божията май-ка, заобиколена от ангели в сияние на небесна слава. Божията майка казала на апостолите:”Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни и винаги ще бъда ваша молитвеница пред Бога.”

Апостолите с радост въз-кликнали:”Пресвета Бо-городице, помогни ни!”. Така Господ Исус Христос прославил своята Пресвя-та Майка. Той я възкресил, взел при себе си нейното пресвято тяло и я възвисил повече от всички свои ан-гели. Протопрезвитер:

Кеворк Хачерян

Честването на празника “Успение Св. Богородично” гр.Пловдив.

Беше отслужена литургия в църквата Сурп Кеворк. По стар Християнски обичай беше раздадено ос-ветено грозде.Като на всеки празник и на този видях много поз-нати лица и радостта в мен беше голяма, защото когато на едно място се съберат толкова много ар-менци, аз се чувствам като у дома си !

Микаел ДЕРВАХАНЯН



hangwucjal Pe80 In0e-jani “Hajkakan Ha8cy” [w8ag8wv wuswumna-

si8wu2jwuny, nvi8va] haj =wxwv8di wxbe8gwu2jan 100 - amjakin, Swfiaji

91 TA*I HAJWC EXERN!N

15 7 стр.

СЛЕД ГЕНОЦИДАСлед като войната свър-шва, турското правителс-тво започва криминални съдебни процеси и нами-ра триумвирата като ви-новен по обвинение във въздържаност. Турция се съгласява САЩ да очертае

След успеха на своя до-кументален филм “ Армен-ският Геноцид”, който PBS (обществена некомерсиал-на телевизия в Щатите) из-лъчи в САЩ тази година, носителят на “Еми” като продуцент и режисьор Анд-рю Голдбърг бе поканен от клоновете на “Парекордза-ган” из цяла Америка, за да разкаже за опита си в пра-венето на филма. Докумен-талният филм включва ин-тервюта с водещи експерти в областта, както и предс-тавянето на ключови фигу-ри и събития за арменския геноцид. Голдбърг пътува специ-ално до три града за про-жекции в местните клонове

на “Парекордзаган” - Чика-го, Монреал и Филаделфия. Навсякъде Голдбърг получи големи овации, които отра-

зяваха успеха на филма. “Радостен съм, че мо-жах да разкажа тази важ-на история на такова ви-

соко ниво. И фактът, че филмът се излъчи по PBS, беше много полезен за по-пуляризирането му и в чуж-бина- Австралия, Канада, Финландия, Гърция, Ита-лия, Португалия и Испания, като се очаква да послед-ват и други страни”-каза Голдбърг. Гледан от милиони до-макинства по цялата стра-на чрез PBS, филмът разк-ри тази човешка трагедия и образова масовата пуб-ликата за арменския гено-цид.

Превод: Гари ДОЛМАЯН,стипендиант

границите между новосъз-дадената Република Арме-ния и Турското правител-

ство. Това, което днес се нарича Армения на Уилсон, включва повече от шест за-падни Отомански повин-ции, както и голяма брего-ва ивица на Черно море. Отделният арменски реги-он Киликия на Средиземно-морието е бил под френска власт. Силите на Мустафа Кемал отблъснали новоза-върналите се арменски бе-жанци от тези земи и при-

нудили да се подпише ново споразумение, което било обида за арменските жер-тви. Всъщност са им заяви-ли никога да не се връщат и че не биха получили ни-каква компенсация. Про-винциите на Армения Карс и Ардахан били взети по споразумение от Съветс-кия съюз.

Симона КУЛАЯН,стипендиант

“Бих желал да видя силата на този свят, която ще уни-щожи тази раса, това малко племе от незначителни

хора, които са воювали достойно и са загубили всичките си войни, чиито структури са били унищо-жени, литературата им не е че-тена, музиката не е слушана и на молитвите не е отговорено.

Давай, унищожи Армения. Виж дали можеш. Изпрати ги в пус-тинята без хляб и вода. Изгори техните домове и църкви. После виж дали те няма пак да се сме-

ят, пеят и молят отново. И когато двама от тях се срещнат някъде по света, виж дали няма да създадат нова Армения.“

Уилям Сароян 1908-1981

Австралия 45 000Австрия 3 000Албания 500Англия 12 000Аржентина 130 000Беларус 25 000Белгия 5 000Бразилия 20 000България 20 000Венецуела 2 500Виетнам 8Гана 15Германия 40 000Гърция 20 000Грузия 400 000Дания 3 000Естония 2 000Етиопия 90Египет 10 000Замбия 10Израел 3 000Индия 200Индонезия 10Йордания 3 000Ирак 3 000Иран 60 000Испания 10 000Италия 2 000Казахстан 10 000Канада 50 000Кипър 2 000Китай 16Киргизия 1 000Кот-д Ивуар 20Куба 100Кувейт 5 000Латвия 2 500

Ливан 130 000Литва 2 500Люксембург 6Мексико 50Молдова 7 000Норвегия 1 000Нова Зелан-дия 600

ОАЕ 300Полша 10 000Русия 800 000Румъния 2 000Сенегал 15Сингапур 35Сирия 100 000Судан 1 000Сърбия 2 000САЩ 1 000 000Таджикис-тан 3 000

Тайланд 40

Туркменис-тан 20 000

Турция 80 000

Узбекистан 70 000

Украйна 150 000

Уругвай 19 000

Филипини 8

Финландия 1 000

Франция 450 000

Чехия 10 000

Холандия 3 000Хон-Конг 16Чили 1 000

Швеция 3 000

Швейцария 3 000ЮАР 200Япония 10

По данни на вестник Nouvelles d,Armenie (Фран-ция) общо арменците по света са 8 млн.

Представяме ви статистически данни за чис- леността на арменците по света:

АРМЕНИЯ- основно население арменци (3,08 милиона ). Живущи в Русия (800 хиляди), Грузия (4 хиляди), САЩ (1 000 000), Франция (270 хи-ляди), Иран (60 хиляди), Сирия (100 хиляди), Ли-ван( 130 хиляди) и Турция (80 хиляди) и др.

Границите на Армения, начертани от президента Уилсон. Държавния печат и неговия подпис.

Среща на зртители с режисьора Андрьо Голдбърг, след прожекцията на филма.

Mi ta8va yn2acqwum hajkakan 2emajwv gy-8qe8i anna[yn2ac h8a-ta8ak9akan ptxa-qax texi wunecav Bwulxa8ajwum: H8ata-8akvecin ev yn2ecwxin matwucvecin hing anwun g8qe8` bwulxa8e8enwv ev haje8enwv:

Ara5in sjwunaniy d8ec haj me]anwun g8wx Na8-Dwsi gexa8vestakan e8ke8i ynt8anin “Anna Sa8wjan” [w8ag8wv, w8y h8ata8akvec Plwvdivi “ B a 8 e g w 8 ] a k a n i ” o=andakwu2jamb ev H. O8man0ijani 2a8gma-nwu2jamb:”

D8an ha5w8dec G. !mini “Jw2 e8q

Hajastani masin” e8ki lwujs yn]ajwumy Swfiaji Azgajin g8ada8ani kwx-mic` A. Basma0ijani 2a8gmanwu2jamb:

Mi qain amis anc Bwu8gazwum lwujs tesav Hwv. Pa8skwuni “}a-rarmat” [w8ag8wv ba-nastex]akan ]axka-qaxy` mi bavakanin lwu85 banastex]akan =wxwva]wu, w8y yndg8kwum 1 banastex]i ev ha-sa8akakan gw8]i9i wx5 kjanqi g8akan stex-]agw8]wu2jwuny: Gi8qy lwujs tesav “Haje8” ha8atak9akakan tan 5anqe8wv:Ajs e8eq h8ata8a-kwu2jwunne8in ha5w8dec

“Ba8egw8]akani” o=an-dakwu2jamb:

Hwunis amswum, 25 ta8va wu\acwumwv, w9 hexinakne8i mexqwv, lwujs tesav “E8evan” h8ata8ak9akan tan 3astavave8ag8akan patmva]qne8i hatw8y “Datapa8tva] enq hi\elwu” [w8ag8wv: Hwu-\ag8wu2jwunne8i =wxw-va]wun, yndg8kwum 1 57 exerwuc mahapwu8] exa] bwulxa8ahaje8i hwu\e8y ev g8i arnva] patmva]gne8y exernwu masin` 2wu8qiaji zana-zan haja\at vaj8e8ic: Ajs wu\ag8av, e8ka8 ta8ine8 spasva] hwu\-ag8wu2jwunne8i =wxw-va]wui kazmwxne8n en Va8danwu\ @w3aqba\-jany ev Anahit

A=de8jany: N8anc a\-[atanqy, “E8evan” \a-ba2a2e82i [mbag8man ev h8ata8akman a\-[atanqne8in zwugaher d8vatakan gnnaha-tanqi a8=ani 1: Ajs hwu\agi8qy, mi \at lav pat8astva] h8a-ta8akwu2jwun 1: Ka8wx 18 \at aveli ]avalwun ev vave8ag8akan line8, e2e lwujs tesne8 s8anic 25-30 ta8i ara5, e8b der kendani 1in exernwuc 38kva]ne8ic me] masy: Bajc ajn =amanaki brnati8akan qaxa-qakan pajmanne8wum ajd gw8]nakanapes hna8avw8 918: Ev in9pes aswum en “Aveli lav wu\` qan e8beq”:

Hwu\agi8qy sqan9eli mi nve8` 1 ne8ka bwulxa8ahaj se8wundin ev apaga se8wundne8in, w8wnq hetda84 hajacqwv ka8wx en imanal, ymbrnel ev imastavw8el i8enc pape8i, haj8e8i ev maj8e8i zwhwxwu2jwunne8y, qa5wu2jwunne8y, an4-nvi8wu2jwunne8y i 3ars ev hogwut haj8e-nasi8wu2jan, haj ynta-niqi pahpanwu2jan ev haj =wxwv8di gwjat7man:

Gi8qy 0w[ nka8a-za8dva] 1 a8[ivajin lwusanka8ne8wv ev 3astag8e8wv:

Ba8i e82 max2enq bwlw8 h8ata8akwu2jwunne8in depi amen mi bwulxa-8ahaji:

H. O*MAN)IJAN

H*ATA*AK%AKAN – G*AKAN PTXAQAX

ОСЪДЕНИ ДА

ПОМНИМ

сборник документални разкази

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ

“АРМЕНСКИЯТ ГЕНОЦИД” -НА ЕКРАНИТЕ В АМЕРИКА И ЕВРОПА



NE*KAPNAK

15 8 стр.

ОРИЗОВИЯТ ЕКСТРАКТ ВРЪЩА БЛЯСЪКА НА КОСАТА

Оризът е неизменна част от хранителния режим на почти половината човечес-тво. Изключително храни-телен, богат на протеини

и витамин Е, той се оказ-ва и много полезен за ко-сата. Неговото чудодейно въздействие върху косъма е открито първо в Азия. Ек-страктът от ориз съживява изтощената коса и възста-новява нарушената струк-тура на косъма. Ако разг-

ледате изтощена коса под микроскоп, ще забележите пукнатини по повърхност-та на косъма, които се дъл-жат на липсващи протеини.

Когато косата е третирана с химикали и е разресва-на агресивно в продълже-ние на години, “дупчиците” по повърхността може да са още по-големи, а това води до начупване и липса на еластичност.Съветваме ви да намалите

и агресивното действие на гребените, четките и преса-та за коса, защото всички те оказват механичен на-тиск на косъма и са при-чина за накъсването, цъф-тежите и заплитането на косата.Мокра коса трябва да раз-ресвате само когато е с балсам, в противен случай увреждате косъма изклю-чително силно. Подсуша-вайте косата внимателно с кърпа, без да я търкате между ръцете си. През ля-тото спокойно можете да я оставите да изсъхне сама, но не на слънце, а през зи-мата трябва да използва-те сешоара на най-ниската степен. Пресата и маша-та за коса се препоръчват само за специални случаи, а не за ежедневно офор-мяне на косата, защото ви-соките температури и при-тискането са пагубни за структурата на косъма.

§§§

Продукти за четири пор-ции: Картофи, нарязани на шайби – 1кг, патладжан на филийки – 4 бр., тиквички на филийки – 4 бр.За плънката:Едро смляна телешка

кайма – 0,700 кг, магданоз – 2 вр., 5 моркова, 1-2 глави лук, 3 домата, нарязани на кубчета, сол, черен пипер, кимион.Приготовление:Картофите и патладжа-

ните предварително се из-пържват и се отцеждат от мазнината. Продуктите за плънката се задушават и се овкусяват. В тавичка се редят пласт картофи, пласт плънка, суровите тиквички,

отново пласт плънка, пат-ладжаните и отгоре оста-налата плънка.

Нарязваме няколко до-мата на шайби и ги нареж-даме най-отгоре.

Поливаме с една чаена чаша топла вода (или те-лешки бульон) и запичаме.

Поднасяме с току-що на-рязан магданоз и купичка кисело мляко.

ПЦ

A(QI (A#WV СОЛ И ПИПЕР ? ... НА ОКО!

С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА РЕСТОРАНТ “ЕРЕВАН”,ГР.ПЛОВДИВ

“ЕРЕВАН”РЕСТОРАНТ В ПЛОВДИВ

АРМЕНСКА ЛЯТНА МУСАКА

ДА СИ ОБЛИЖЕШ ПРЪСТИТЕ

От 6 до 9 юли 2006 годи-на в град Превеза- Гърция се състоя 24я междунаро-

ден хоров фестивал. В за-дължителната програма бяха включени гръцка пе-сен, сакрална, национал-на-от държавата, от която е хорът.

Програмата на хор “Гоми-дас” бе следната: компози-тор Михалис-“Ените”, ком-позитор Шведов- “Имаме”, композитор Аркаделт- “Ave Maria”, композитор Мишки-нис- “Кантате доминус” и обработка Добри Христов-“Седнало е Гьоре”.

В конкурса взеха учас-тие 14 държави, сред кои-то Бразилия, Швеция, Бе-ларус, Молдова, Полша, Словения и др. Журито оценяваше обективно по следните показатели: инто-национна чистота, подна-сяне на текст, спазване на музикалните щрихи и не на последно място артистич-ност.

Показвайки всички свои качества хасковския ар-менски хор завоюва сре-бърен медал в категория “А”. За първи път в истори-

ята на арменската хорова самодейност се печели та-кава престижна награда-сребърен медал.

На 4-ти срещу 5-ти хорът потегли за Превеза. Това е

град на брега на Йонийско море. Град туристически с около 36 000 души населе-

ние. Развити са химичес-ката и хранително-вку-совата промишлености. Особено е застъпен мор-ския туризъм. В живо-писните къщи и техните дворове може да съзер-цаваш засадените ог-ромни лимонови, порто-калови дръвчета, до тях кивито, борчето, прек-расните зокуми. Масли-нените гори-безчет, до тях огромните евкалип-тови дървета. Безброй църкви и параклиси. Това е то Превеза.

След участието ни на 7-ми дойде ред и на волна-та програма. Част от хора-та ходеха на плаж, други почиваха и се разхождаха. Едно от организираните ни посещения бе до така на-речения “Малък Ла Манш”- тунел на 15м под морето.После посетихме автентич-ни гръцки руини и музеи. Връщайки се, преспахме в Каламбака- малко градче в подножието на “Метео-ра”. Руините са огромните, величествени скали, вър-ху които са кацнали 6 ма-настира от 11 век. До 1923 г. изкачването до манасти-рите е било с въжени стъл-би и плетени мрежи, а днес с помощта на издълбани в

скалите коридори и стълби. Пътьом спряхме и на изво-рите на “Афродита”- да за-палим свещ и да се помо-лим за здраве и успехи.

За всичко това, за цяла-та тази приказка, която ви разказах има дял неумори-мият “мотор” на хора г-н Ха-чик Джаникян. Под талант-ливата диригентска ръка на Крикор Тютюнджиян бе из-работена и удостоена тази награда. Корепетитор на хора бе виртуоза г-н Татеос Санджакян. Не на послед-

но място като един дока-зал се вече хор са неговите хористи. Хора с различни професии-но водени от ог-ромната си любов към хо-ровото пеене. Техният ед-ногодишен труд се увенча с успех. А без спонсорите-закъде? Благодарности на вечните спонсори: г-н Еду-ард Арсенян( Парекордза-ган Пловдив), г-жа Силва Хачерян( от МОН), община Хасково, г-н Езегелян, г-жа Балабанян и други.

Скъпи колеги, нека Бог да благослови всички ваши начинания, да даде здраве на вас и вашите семейства, за нови и все нови успехи по трънливия път на изкуст-вото. Успех!

Силва ТАНИЕЛЯН-ДОЛМАЯН

ЗА ПЪРВИ ПЪТ...

ХОР “КОМИТАС“ СЕ ЗАВЪРНА ОТ ГРАД ПРЕВЕЗА СЪС

СРЕБЪРЕН МЕДАЛ

Най-сетне, след стого-дишно умуване, в Ереван видя “бял свят” най-обе-мистият арменско-българс-ки и българо-арменски реч-ник с около 50 000 думи, изрази и словосъчетания. Към речника има добавка- стотина транслитерации на географски имена. Книж-ното тяло е чудесно офор-

мено, с твърда подвързия и с много хубава здрава хар-тия, което е особено важ-но за такъв вид речници. Включените в речника думи са съобразени с решения-та на националната терми-нологична комисия към Ин-ститута по арменски език към АН на Р.Армения.

Двугодишният труд на автора съставител на реч-ника - Маргарит Терзиян, преводачка на българска литература в Армения, бив-ша българска арменка от Шумен, се е увенчал с ус-пех, защото това е най-ак-туалният речник от този тип, издаден някога на съв-ременен литературен ар-менски език. Редактори на изданието са Агоп Ор-манджиян, Алис Ованесян с консултантството на Ма-рия Кълбова.

И тук веднага трябва да

добавим, че речникът едва ли би видял “бял свят” без инициативността и стара-нието на г-н Стефан Ди-митров, Извънреден и пълномощен посланик на Р.България в Р.Армения и без подкрепата на иници-ативния комитет, съставен от Л.Ананян, председател на Съюза на Арменските

писатели и не на последно място на всеотдайния пред-седател на холдинг “Анта-

рекс” г-н Армен Мартиро-сян. С усилията на всички тези личности са привле-чени десетина спонсори от Армения и България, бла-годарение на които, в.т.ч. и на автора и редакторите,

стана възможно осъщест-вяването на този труд.

В рамките на вече каза-ното трябва да подчерта-ем, че и този речник, как-то и вече издадените, не е идеален. В него също има някои пропуски, неточнос-ти, които несъмнено при едно второ издание ще се отстранят. По- важно-

то е, че речникът дава въз-можност с десетина групи думи в областта на поли-тиката, историята, лите-ратурата, икономиката, правото, земеделието, био-логията, ботаниката, изкус-твото и културата да задо-волява интересът както на ученици и студенти, изуча-ващи арменски и българс-ки език, така и на учени и преводачи.

Цялостният тираж на речника вече е готов, оста-ва г-н Стефан Димитров да съдейства за изпращане-то в България на минимум 400 броя от речника, кой-то обемно се състои от 790 средноформатни страници.

Да пожелаем на издани-ето “Добър път” към всеки арменски дом в България и естествено към основните национални библиотеки.

ПЦ

АРМЕНСКО - БЪЛГАРСКИБЪЛГАРСКО - АРМЕНСКИ

Р Е Ч Н И К

B A ( A E A N

FA*-BIYLPAEVEVNBIYLPAEVEVN -FA*VEVN

2006



водните каскади и фонта-ни, по площадките и стъл-бищата на подхода към комплекса танцуваха де-сетки танцови състави от Армения, лееше се армен-ска народна музика, чува-ха се радостни възгласи. Пристигналите от чужбина младежи и девойки, леко стъписани, гледаха тази пъстра картина и както ми признаха някои, всичко им се струваше един сбъднат мираж. Предстоеше нещо забележително и то не за-

късня. Петте хиляди зрите-ли в концертната зала бяха като разпален огън, кой-то всеки момент щеше да се слее с огнените пламъ-ци и вихри на сцената. И тя лумна със своя изразите-лен, национален, изпълнен със символи декор, акцен-тиращ изкуство, история, природа, минало и настоя-ще на Армения. Вихрените арменски танци на десетки ансамбли от чужбина и Ар-мения, заразяващата музи-ка на дхола, дудука, саза и каноните, великолепните пъстри разнообразни но-сии от различни етнографс-ки области на историческа и днешна Армения разбу-ниха духовете, превърна-ха сцената в пъстър килим от живи хора, които танцу-ваха и пееха самозабра-вено. Всички те бяха деца на смели и самоотвержени хора, родолюбци, преодо-лели премеждията на вре-мето, историята и живота, добивали и добиващи хляб от камъка, получили духов-ност от хляба и природа-та и превърнали този дух в изящно народно и класи-ческо изкуство.

Близо три часа без пре-късване продължи този му-зикално-танцов спектакъл, умело режисиран от хора, които знаят какво и как да го покажат, за да завладе-ят публиката. На два голе-ми екрана от двете страни на сцената се представяше културната история на Ар-мения от Ванското царство до наши дни. И най-студе-носърдечният и безразли-чен зрител се изпълва с възторг от видяното на сце-ната. Финал на този гран-диозен спектакъл постави Академичната хорова ка-пела на РА и Симфонични-ят оркестър на Арменска-

та държавна филхармония под диригентството на из-вестния Ов.Чекичян. Като залп прозвуча “Ереван-Еребуни” и намери съот-ветния отклик в залата. Пе-еха всички и тъкмо когато смятахме, че това е краят, на сцената връхлетяха ня-колко десетки танцьори и певци и самият популярен певец Андре със своя вих-рен танц и песен буквално взриви залата. Всички ста-наха, пътеките се изпълни-ха с младежи и девойки,

които затанцуваха с ритми-те на сцената.

Навън ни посрещнаха невероятни илюминации и топовни салюти. Ереван будуваше пред прага на седемдневния празник на единната всеобща арменс-ка култура.

ТАНЦОВА ФИЕСТА

Характерно за арменс-кия фолклор е съвместява-нето на песен и танц. Нещо, което силно въздейства върху публиката. Затова организаторите бяха отре-дили две много големи от-крити естради- пред опера-та и пред новата каскада за пълна изява на ансам-блите, танцовите състави, индивидуалните изпълни-тели- певци и танцьори. С всяко изпълнение танцови-те ансамбли от Санкт-Пе-тербург “Наири”, от Крас-нодар “Нарек”, от САЩ “Саят Нова”, от Австралия “Севан”, от Москва “Цахик-нер”, от Арцах “Менк йенк мер сареръ” и още десет-ки от различните марзове на Армения изтръгваха от публиката ръкопляскания и овации. А долу на пло-щадите народът извиваше кръшни хора под музиката, която излъчваше сцената. Този силно изразен народ-ностен характер на фести-вала недвусмислено гово-ри, че както в диаспората, така и в Армения, се пази жив арменският дух, тра-диции и обичаи, които бяха намерили израз в танцови-те постановки и сюити. А танцът “Арцах” на 30 моми-чета и момчета от Австра-лия- боен военизиран танц с униформата на арцахска-та армия - покърти всич-ки със заложената идея и символи.

БУКЕТ ОТ ТАЛАНТИ

Все повече се убежда-вам, че почтеното, съзна-телно изживяно страдание, в различните му форми и прояви привързва честния гражданин и патриот към родината. Само двулични-ят патриот- чревоугодник, търсещ изгода от всеки и от всичко, използва стра-данието за предтекст да оплюе и да се отрече от ро-дината, да вини държавата

си и безцеремонно да на-пусне страната. Да, отива на гурбет като изнася със себе си и държавата. Каз-вам го като две и две: в

чужбина видях десетки та-кива случаи на “отвратили” се от Армения меркантил-ни бегълци- изселници, ко-ито както се оплакват, със същата страст, още щом пристигнат купуват скъпи къщи и коли, живеят дo та-кава степен охолно, че пре-дизвикват удивлението на кореняците американски арменци, които, работейки цял живот, едва успяват да постигнат прилично благо-получие. Да ги пита човек тези нискочели парвеню-та, откъде са тези средст-

ва? Нали идват от “ужасна-та и отвратителна страна”, която не искат да нарекат родина?

Извинете за отклонени-ето. Размислях върху тези неща, когато гледах и слу-шах стотиците талантливи певци, инструменталисти, майстори на художестве-ното слово, изпълнители на класическа арменска и западноевропейска музи-ка от САЩ, Франция, Кана-да, Великобритания, Русия. Три четвърти от тях са били възпитаници на музикал-ни училища в Армения и на Ереванската консервато-рия, но поради меркантил-ните мераци на родителите са се озовали в чужбина. Говорих с няколко от тях, питах ги как се чувстват. Единият, живеещ в Москва, каза: “Изпитвам чувство на радост, че свиря в родина-та си и виновност, че съм я напуснал, защото тя ме е формирала като музикант. Но какво да правя. Волята е била на родителите ми”. Както и да е. Родината е като всеопрощаваща май-ка. Готова е да ги приюти и да им даде простор за изя-ва на таланта. Двете зали на Арменската филхармо-ния в продължение на два дни бяха предоставени на групови и индивидуални изпълнители на класичес-ка музика.

Помислете само, гледай-ки целия този фестивал: какъв триумф на велико-то дело на великите армен-ци Мащоц, Комитас, Екма-лян, Саят Нова, Нарекаци, Фрик, Туманян, Хачатурян, Исаакян, Севак.

Два дни двете зали, как-

то и камерната зала, ехтя-ха от класическа музика, изпълнена от петгодишни деца до 30-35 годишни про-фесионалисти от чужби-на и страната. И нито един от България, въпреки че ги имаме в изобилие! Общес-твениците в България тряб-ва да разберат, че всяко посещение и изява на на-шите талантливи младежи и девойки в Армения е сво-еобразно връщане към ко-рените, извор на родолю-бие, което заразява преди всичко с постиженията на

арменския народ във всич-ки области на живота, поч-ти непознати за повечето от младите и средни по-коления български армен-ци. Едно е да видиш, да до-коснеш, да го преживееш. Друго е да слушаш разка-зи на хора, които отиват в Армения, за да видят тъм-

ните неща. В коя страна ги няма?!

Армения е направила много през тези петнадесет години на независимостта. Не отричам и направено-то в областта на културата по времето на социализма. Резултатите са налице. Те дават силно отражение в диаспората. И ако бяхте на концерта за духовно пес-нопение на 22-мата истан-булски младежи от хора на “Лисаворчи тъбрац тас” и на държавния хор на Арцах в новата огромна катедра-ла “Сурп Крикор Лусаво-рич” в Ереван, щяхте да се уверите, че виртуозното им изпълнение завладя и уне-се стотиците присъстващи. Браво на тези наши деца, запазили в себе си вярата и родолюбието, традицията и народопочитанието.

ИЗКУСТВО ПОД ОТКРИТО НЕБЕ

В рамките на фестивала в продължение на два дни по ул. “Абовян” и пл. “Шарл Азнавур” художници, при-ложници, майстори на на-родни занаяти, издатели, писатели, изнесоха на об-ществен показ творчество-то си. Чудесна живопис се редуваше с портретистика и модерна графика. А про-изведенията на приложно-то изкуство, скулптурите бяха великолепен израз на народния талант. И книги,

15 9 стр.

ОТ КАМЪКА - ХЛЯБ, ...

#aratwni na[ave85in o8y, kaz-make8pi9ne8y h8avi8ecin masnakic patvi8akwu2jwunne8i xekava8ne8in ev bazma2iv hasa8akakan gw8]i9-ne8in` klw8 sexani \wu85 azat z8wujci ev mtqe8i 3w[anakman hama8: Aha ev a8]a8]va] ha8ce8ic mi qanisy:

-Ha5w8d 3aratwny anckacnel mi 3wq8 aveli wu\, dp8wcakan ev wusanwxakan a84a-kwu8dne8i yn2acqwum:

-#aratwny hwjakap 18, an5n5eli tpavw8wu2jwun 2wxnec e8itasa8dne8i s8te8wum: Baco2ja hame8gne8i ev elwuj2ne8i yn2acqwum petq 1 ev haveljal ha8ma8wu2jwunne8 stex]el masnakicne8i hama8:

-Lav klini e2e 3aratwny aveli sexm =amketwum kata8vi ev masnakicne8y hna8avw8wu2jwun wunenan linelwu ma8-ze8wum ev tesa8=an vaj8e8wum:

-In|9wu a8twnvec w8w\ masna-

kicne8in e8gel ev a8tasanel rwuse-8enwv: (|1, w8 3aratwni n\anabany stipwum 1 elwuj2ne8y haje8enwv linen:

-Ha5w8d angam lav klini aveli me] wu\ad8wu2jamb kazmake8pel [wum-be8i elwuj2ne8y ev handipwumne8y ma8-zkend8wnne8wum:

-E2e Hajastani karava8wu2jwuny mi5wcne8 4erna8ki masnakicne8i

kecwu2jan ha8cy i8 v8a arnelwv (hatkapes hjwu8anwci ]a[se8y)

aveli \at gexa8vestakan [mbe8 s3jwurqic kha0a[en Hajas-tan:

-#aratwni lavagwujn elwuj2ne8y lav klini nka8ag8ancel TVT (DVD) tesa4ajnapnakne8i v8a, ev ta8a]el a\[a8hwv mek, iha8ke` v0a8wvi:

Ajs ara5a8kne8i cwucaky ka8eli 1 evs yn2a84akel, bajc ka8]wum em w8 ajsqann 1l bavakan 1:

KLW* SEXAN

#aratwni ava8takan hame8gin kangna] 1i bemi mwt. Ha8evans` mi kin wu amwusin patkareli ta8iqi me5 texwum pa8wum wu e8gwum 1in in9pes bwlw8 handisatesne8y: Da84a, wu8a[wu2jamb najeci n8anc ev asaci.

-Ap8e~q, in9 erandwun eq pa8wum:-Hapa i|n9 anenq, 1d 1 mnacel: I|n9pes 9pa8enq ev wu8a[ 9linenq tesnelwv

ajs k8ak wu bwc e8itasa8dne8in:-Bajc w8w\ ma8dik gangatvwum en kjanqi d=va8in pajmanne8ic:-Gangatvwum en n8anq, wvqe8 ha8wust en, wuzwum en aveli ha8wust linen:

Data8k glwu[, g8pany` liqy: D8an 1l ma8d en anvanwum:

-Isk dwuq yntanjwq i|n9ic eq ne8\n5va], w8 wu8a[ eq ev pa8wum eq:

-Menq hamest enq ap8wum, bajc hwgwv ha8wust enq: E8kwuss 1l wuswuci9ne8 enq exel: Ka8e|li 1 wu8a[ 9linenq e8b tesnwum enq ajs e8andwun e8itasa8dwu2jwuny: Da 1 me8 apagan, me8 ………:

-Is|k d=va8in kjanqy:-Lsi8 exbaj8s: Es 82 ta8ekan em ev kjanwums 8 angam ancel em =amanaki

wu kjanqi 2e= k8akne8i mi5wv, mnalwv wx5 wu arwx5: Himakva kjanqi d=va8wu2jwunne8y gexecik ]axik en hamemata] ajn, in9 ap8ecanq s8anic 10, 25, 55, ta8i ara5: Petq 1 ap8el mta]elwv wu wu8a[analwv exa]ic, ev pajqa8el w8 apagan 1l aveli paj]ar wu kensatwu lini bwlw8is hama8: Ajdpes 9|1:

-Miangamajn ajdpes 1, wu8a[ em 4ez hama8:-Dwuq 1l. aveli ha0a[ ekeq Hajastan, klicqavw8veq haj8enasi8akan wgwv,

mi kaceq, ekeq miasin pa8enq, lav ari2 1:Ev pa8eci ajs ma8dkanc het: In~9 lavateswu2jwun:

WTNKAJS Z*WUJC

1книги... Книги- чудесни из-дания в Армения, и книги- немалко на брой, издадени в чужбина. Впрочем, видях-ме ги и в кинотеатър “Мос-ква” на среща с арменски писатели, където говорих аз заедно с представители-те на Австрия и САЩ. Само там беше представена мал-

ка част от преводна армен-ска литература в България. Имах чувството, че колко-то се говори за трудности в живота вследствие раз-рухата на СССР и иконо-мическата блокада на Ар-мения от Азербайджан, Турция и отчасти Грузия, толкова духовната култу-ра набира скорост. И прав беше изкуствоведът Х. Иги-тян, който твърдеше в една своя статия, че “духовен глад в Армения няма”.

Не се спирам на театрал-ните изяви в Националния театър “Г.Сундукян”, тъй като не успях да присъст-вам, но и там са се изявили театри и артисти от Тбили-си, Дамаск, Техеран, Джа-вахк, Русия.

И като венец на фести-вала беше ЗАКЛЮЧИТЕЛ-НИЯТ КОНЦЕРТ на пл. “Ханрапедутюн”. На огром-на сцена, осветена от раз-ноцветни електронно уп-равлявани прожектори, се изявиха повечето госту-ващи състави. А като фон беше великолепният хор и симфоничен оркестър на обединението за изкуство “Гохар”- те ту пееха и сви-реха самостоятелно народ-ни и класически мелодии, ту служеха за фон на танцу-ващите. В този необичаен концерт- спектакъл взеха участие и професионалис-ти от Ереван, с танцуващи ансамбли и пищни илюми-нации. Тази вечер Армения и Ереван казваха довиж-дане на своите свидни гос-ти до ТРЕТИЯ ФЕСТИВАЛ “Mek azg, mek my\akwuj2“ през 2008 г.

X X XДве думи за организато-

рите. Браво за реда и ор-ганизацията на фестива-ла! Трябва да се отдаде заслуженото на министъ-ра на културата и младеж-ките въпроси Х.Бохосян и на енергичния изпълните-лен директор на фондация-та “Една нация, едно изкус-тво” г-жа Тамара Бохосян. Всеотдайността на органи-заторите и на армията мла-ди доброволни сътрудници вдъхва надежда, че след-ващият фестивал ще бъде още по-мащабен и успешен и дано да се състои в усло-вията на деблокация на Ар-мения и разрешен проблем за Арцах. Дано!

Ереван, юни, 2006г. Агоп ОРМАНДЖИЯН

ОТ КАМЪКА - ХЛЯБ, ОТ ХЛЯБА - ДУХ, ОТ ДУХА - ИЗКУСТВОQA*IC` HAC, HACIC` WGI, WGWUC` A*VEST



15 10 стр.

АРМЕНСКА МИТОЛОГИЯТози път драги, читатели, ви представяме малко по-особени митове, някои от които не сте чували, но те съществуват и до ден днешен в бита и обичаите на арменците в Армения, Иран, Ирак, Турция. Били са известни и на нашите баби и прабаби в България.

СВЕТИ САРКИС /Swu8b Sa8gis/ Това е герой от арменската митология в периода на християнизира-нето /II-IV в./, адекватен на едноименния християнски светец Сергий. На св.Сар-кис е приписвана ролята на бог на вятъра и мъгла-та. Олицетворяван е като господар на вълците, укро-тявал ги е, когато се готве-ли за нападение. През този именно период /II-IV в./ хо-рата с молитви се обръща-ли към св.Саркис, за да ги предпази от вълчите набе-зи, от бури и гъсти мъгли. Митично, Саркис е изобра-зяван като красив, въоръ-жен конник на хвърковат бял кон. Препускал вихре-но и предизвиквал бури, които задушавали и убива-ли ония хора по полето, ко-ито не го почитали и не се

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА АРМЕНСКИТЕ СКАЗАНИЯ

Този път ви представяме новооткрити-те в архива на големия арменски поет и писател АВЕДИК ИСААКЯН мисли за живота, творчеството, националното достойнство и бъдещето. Макар и пи-сани и изказани преди сто години, те и днес звучат съвременно и поддържат в трезвост нашия национален дух. Тези мисли звучат великолепно на арменс-ки, както ги е изразил Варпета, но за да станат достъпни за средното и младото поколение, ви ги представяме в превод на български.

Бих искал да живея хи-ляда години със съна-

родниците си, хиляда годи-ни да гледам Масис, хиляда години да обичам, да мис-ля, да говоря, хиляда го-дини да живея и пак да не умра- толкова е красив жи-вотът!

Хубаво е да почувстваш човека, Вселената, да

я обхванеш, да разбереш тайните й, да се слееш с нея.

Светът, земята, животът са съзвучно мелодизи-

рани в душата ми.

До кога ще се раждаме, за да умираме?!

Животът е осезаем сън, сънят- неосезаем жи-

вот.

Сънят, мечтите са огле-дало на нашите неиз-

ползвани, искрени жела-ния.

Ида от безкрайността на Вселената, но мина-

вам през безкрайността на арменството.

обръщали към него за по-мощ. Според арменските поверия в последния ден на февруари се празнувал денят на свети Саркис и в този именно ден той посе-щавал домовете на армен-ците. Те пък слагали браш-но от препечена пшеница на покрива, наречено ПО-ХИНЦ, и щастливи се смя-тали ония семейства, които на следващата заран отк-ривали върху брашното от-печатък от конското копито на Саркисовия кон. МЪХЕРОВА ПОРТА /Mhe8i Dwur/- Наричат я АКРА-ВАКАР, свещена канара в близост до Ванската кре-пост. Според преданието тук е бил затворен главни-ят герой на арменския епос “Сасна дзърер”- младият Мъхер. Разказват, че вся-ка година, по Възнесение и Вартавар, когато Земята и Небето се целуват, Мъхер със своя огнен кон излиза от пещерата, разхожда се по Небето и Земята и като се убеди, че Земята няма да може да понесе тежест-та му, отново се връща в пе-щерата. Според мита в бъ-деще Мъхер пак ще излиза

от Мъхеровите порти, за да освободи Армения от злите сили и да основе щастливо арменско царство. В пре-данието е залегнала идея-та за Второто пришествие на бог Мъхер и спасяване-то на света от злите сили и духове. Вратата /портата/ на Мъхер остава място за поклонение на арменците до края на XX век. ДЖЪРАК-кандило-/)a8ag / - Това е светило, което се смята за свещено, пред ко-ето хората се заклеват или произнасят молитвите си, отправени към Бога. Свет-лината на джърака има съ-щата прогонваща сила за демоните, както и светли-ната на Слънцето. Когато се гаси светлината на джъ-рака, се произнася молит-ва, за да се унищожат въз-действията на злите сили и духове. Кандилото не бива да се гаси с духане. В ми-налото, пък и сега, светли-ната и силата на кандило-то сред християните е била толкова въздействаща, че са го наричали “Кандило на истината и правдата”.

ПЦ

В душата си нося три

песни- роди-на, любов, ли-тература.

Културата е душевна,

техниката- ве-ществена, културата е су-бективна, техниката- обек-тивна.

Колкото едно колело е по-лошо, толкова е по-

голям шумът му.

Всичко добро е крат-ко. Любовта е крат-

ка, цветущият живот е кра-тък, младостта е кратка, пролетта е кратка. ВСЯКО ДОБРО НЕЩО Е КРИЛАТО, ОТЛИТА.

Когато виждам и съпре-живявам разцъфнало

дърво, искрящия ромон на извор, полета на птицата- цената на живота се умно-жава в мен.

Мислещият човек носи на слабите си плещи

бремето на безмислената Вселена.

Нирвана е това- чувст-ваш, че не съществу-

ваш.

Хората живеят чрез са-мозабрава, чрез све-

тозабрава и особено със

ИЗКУСТВОТО НА СРЕДНОГОРСКИТЕ ТЪКАЧИ, ОСНОВАНО НА ОПИТА НА БЕЖАНЦИ ОТ АРМЕНИЯ

“Килимарството e едно от най-старите занаяти, каквито светът познава. За сега е известно, че първи-

те наченки на килимарст-вото, започват от древните източни народи.

… През 1893 г. в Панагю-рище се туря началото за производство на персийс-ки килими. От тогава кили-марството започва да се развива като художествен занаят, за да достигне в скоро време до голямо съ-вършенство, съперничащо с килименото производст-во в чужбина.

Основател на килиме-ната промишленост, тип “Персийски килим” в Бъл-гария е Оханес Богосян, по народност арменец, живущ до 1892 г. в Цариград. …Бо-госян бил майстор по тъка-не на европейски платове. Освен с тъкането на платове той бил запознат и с изра-ботването на килими.“(В Ца-риград Богосян се среща с търговците - братя Чуклеви и след неколкодневни пре-

говори за откриване на съдружнически начала на работилница за тъкане на платове, в края на 1892 г.

пристига в Панагюри -ще. Много са причини-те, поради които Бого-сян се насоч-ва към кили-марството).“… През март 1893 г. Богосян (който имал опита в про-изводство-то на тъкани още от мла-дини и мо-

дернизирал тази домашна, тогава в Арме-ния, промиш-леност) пост-роил първия си стан за тъкане на килими в дома на То-дор Манев. Ки-лимите се из-работвали от прежда, изп-редена на ръка от местна въл-на. Панагюрс-кия край, като скотовъден ра-йон, предимно за отглежда-не на овци, е давал широка възможност за снабдява-не с вълна на място, без да се доставя такава от други места.

Богосян знаел, че успе-хът на килимарската про-мишленост в Панагюрище се е намирал в зависимост

от чуждестранния пазар, от износът на килими и зато-ва употребил всички уси-лия за да влезе във връзка с чуждите пазари. На пана-ира, състоял се през 1897 г. в Хамбург - Германия Бого-сян изложил килимите си. Успехът бил много голям, в резултат на който Бого-сян сключил голяма сделка за доставка на килими на една немска фирма.

Това наложило да се тър-си ново помещение, по об-ширно и нови работнич-ки. (От 8 тъкачки броят им се увеличва на 180). Този успех на килимената про-мишленост в Панагюрище заинтересовало Министер-ството на търговията и зе-меделието и някои среди

в България. Георги Кусев от Самоков, по това вре-ме висш чиновник от Ми-нистерството на търговия-та и земеделието предлага на Богосян да създадат ак-ционерно дружество, след създаването на което се разширило участието им

на международни изложе-ния и панаири.”

При участието си в Лон-донския международен па-наир Оханес Бохосян се запознава с търговеца на персийски килими от САЩ Лемуел Костикян. Възник-ва идея за съвместно про-изводство на персийски килими и в резултат е осно-вано дружеството “Амери-кан Булгариан Карпет’Ко”-Панагюрище с председател Оханес Бохосян.

Новото дружество пос-троява великолепно зда-ние край река Панагюрска Луда Яна, работниците са вече 600, производството расте с всеки изминат ден. Предприятието се разши-рява чрез клонове в Коп-ривщица, Пирдоп, Клисура и Златица. Ръководството вече е в ръцете на Асадур Бедикян от Пловдив и на Пюзант Бедросян – специ-ален пратеник и пълномощ-ник на Лемуел Костикян.

“До 1930 г. се откриват клонове в с. Мечка / Обо-рище/ и гр. Ихтиман, а броя на работничките нараства на 2000. В Панагюрище ра-ботят фабрики и работил-ници на Борис Персийски, Самуел Читчиян, Богос О. Богосян и Оханес Богосян, Кастели Костикян и Ко, Берч Тумаян, Лука Зумпа-лов, Стефан Закарян, Дер-дерян и Нарица Богосян, Оханес Туманян и Елиза Богосян” – четем в доклада на уредничката на музея в Панагюрище Ирина Ботева по повод 100 години кили-мено производство в Пана-гюрище и 65 години от ос-новаването на кооперация “Персийски килим”.

ПЦ

забравата за смъртта.

Светът е запален от Слънцето, а сърцето

ми-от любов.

Големите страдания, като големите мисли, възве-

личават човека, но често големите мисли, като вели-ките страдания, са опасни за малкия човек.

Три вида съществуващи люде будят отвращение

у мен- скъперникът, безсъ-вестният и лицемерът, но най-отвратителен е преда-телят.

Човекът не трябва да мисли какво ще отнесе

със себе си от този свят, а какво ще остави на света. Останалото е суета.

Бих желал арменският народ да бъде самоу-

верен, да пази национал-ното си достойнство. БИХ ЖЕЛАЛ ДА СЕ ПРЕКЛО-НЯ ПРЕД МАЙЧИНИЯ СИ ЕЗИК И ДА БЪДА ВКОП-ЧЕН В РОДНАТА СИ ЗЕМЯ.

ПЦ

PATMAKAN +A*ANGWU@IUN

Първата сграда за производство на килими. наета от дружеството.

Производството се мести в тази сграда, построена в последствие от дружеството.

ЧЕТЕТЕ В СЛЕДВАШИЯ БРОЙ:

► Уникална извадка от вестник “Яворовъ листъ” 1935 г. за участието на Арменската рота в Балканската война.► Фестивалът на танцовото изкуство създава традиции в България-среща с Елизабет Вартанян, председател на СКПО “Ереван” в Пловдив и организатор на фестивала.► Интервю с отец Саркис - духовен водач на арменците във Варна► Арменската църква в Милано, Италия► Клонът на “Парекордзаган” в Монреал ще построи НОВО селище в областта Мардакет в Ногорни Карабах.

ОЧАКВАЙТЕ : Специална страница, подготвена от мла-дежите на YP & AYA към “Парекодзаган”, клон Плов-див.

С ъ з д а д е н и я т о т “ П а р е к о р д з а г а н ” A р м е н с к и Ф и л х а р м о н и ч е н О р к е с -т ъ р ( А Ф О ) о т б е л я з а 80 г о д и н и . Финансиран през последните четиринадесет години от “Парекордзаган”, АФО доказва, че Армения има истин-ски потенциал да създава симфонична музика и да събе-ре публика в столицата си Ереван. Специални гости през сезон 2005/2006 са били различни изпълнители и дири-генти, сред които са: изпълнителят на виолончело Дейвид Герингас от Германия, пианистът Паоло Марзочи от Ита-лия, диригентът Лук Багдасарян от Швейцария, цигуларят Жан Тер-Мергурян от Франция, цигуларят Юка Цубой от Япония, пианистът Владимир Овчиников от Русия и пиа-нистът Гари Барнет от САЩ. В наши дни много интерна-ционални изпълнители, включително оперната сензация Изабел Байракдарян, пианистът Сергей Бабаян, пианис-тът Алексей Любимов, баритонът Ренато Брусон и дири-гентът Александър Трегер са споделяли сцената с APO.

Преведе: Симона КУЛАЯНстипендиант

Уважаеми читателю, за да доближим историческите факти до действителните събития наш кореспондент посети Историческия музей в Панагюрище

и получи пълно съдействие от Директора г-н Георги Абдулов.Представяме на вашето внимание извадки от “Историята на килимената

промишленост в Панагище” на П.Шопов, сътрудник на музея



MA*ZAKAN HETAQ*Q*AKAN

15 11 стр.

СЪТРУДНИЦИ НА БРОЯ: Хрипсиме Ерниасян, Алис Кюркчиян, Нора Радославова, Микаел Дерваханян,

Гари Долмаян, Таквор Тилкиян, Силвия Юзенгеджиян, Геворк Хачатрян, Овсанна Язъджиян, Симона Кулаян, Мариета Антреасян, Марина Доникян, Елизабет

Кумчева

ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН: КОМПЮТЪРЕН НАБОР:Атанас Пепеланов, С. Кулаян, О.ЯзъджиянХр. Ерниасян, WEB Дизайн: Микаел Дерваханян Едмонд Дограмаджян

ПРЕДПЕЧАТ:АДГ-ПЛОВДИВ

ТЪРСИ СЕ…

Сред новите читатели и приятели на вестник “Паре-кордзагани цайн” е Димитър Атанасов – белетрист и драматург, който вече три десетилетия е в града под те-петата и работи в сферата на културата. Роден е в Си-листра през 1953 г. Чрез страниците на вестника той се надява да открие своя приятел от казармата Агоп Тю-фекчиян - роден през 1953 г. в Русе.

Уважаеми читатели, очакваме информация, която би помогнала на двама души, ако са живи и здрави, да се срещнат!

Брюнетка отива на доктор и му казва:-Докторе, ужас, където и да се докосна, ме боли!-Невъзможно! - отговаря докторът.-Покажи ми.Тя започва да се докосва на различни мес-та.Първо се докосва с пръст по корема:- Ооооххххххх! Ужасна болка, докторе!После се докосва по главата:- Оооохххх, още по лошо!После се докосва с пръст по крака,при което резулта-тът е още по - голямо викане с приглушени стонове.Докторът се замислия за момент и пита:-Ти всъщност не си брюнетка, нали?-Не съвсем, докторе, аз съм всъщност блондинка.-Знаех си. Спокойно,пръстът ти е счупен!

Един чукча решил да отиде в Африка. Другите чукчи ка-зали:- Как ще издържиш? Там е 40 градуса на сянка!- Той чукча не е глупав, чукча няма да седи на сянка!

Говорят си двама интернет-манияци: - Ела към нас, ще има купон - музика, бира, мацки! - Музика- супер! Бира- супер! А колко ще са мацките? - Около 6 GB.

Собственик на лека кола се оплаква на съседа си, че са му откраднали колата предната нощ.- Обади ли се в полицията?- Не съм, чакам крадецът да я пребоядиса. Тъкмо беше започнала да избива ръжда.

Сурпик и Гаяне се надлъгват една друга:Гаяне: Сурпик, да ти кажа, мъжът ми ми купува всеки ден диаманти и смарагди!Сурпик: Брей, ц-ц-ц-ц-ц!Гаяне: Да, обаче като се измърсят, ги чистя с чист амо-няк, а за смарагдите сякаш е най-подходящ сапуненият разтвор. Ти как мислиш, кое е по-подходящо?Сурпик:Ами, Гаяне, какво да ти кажа... И моят мъж ми купува всеки ден диаманти и смарагди, но аз нямам твоя проблем. Право да ти кажа, като се замърсят, нап-раво ги хвърлям.

Дядото е на смъртно легло и вика внука си: - Закопах скъкровище. - Къде, дядо? - В земята. - По-точно, дядо. по-точно! - Земята - третата планета в Слънчевата система.

Мъж казва на жена си: - Скъпа, ако споделиш с мен тайната на този сладкиш, мога да направя революция в циментовата промишле-ност!

Звъни телефонът. Отговаря мъжът: - Хванали сме тъща ти. Ако не платиш $100 000, ще я кло-нираме.

Василий Иванич и Петка се договорили, че ако Петка познае в коя ръка Василий Иванич държи бутилката, ще я изпият, а ако не -ще я строшат. Петка:- В лявата!- Мисли, Петка, мисли!

ОТЛОЖЕТЕ ОПЛЕШИВЯВАНЕТО

Мъжете никога не обръ-щат достатъчно внимание на косата си, защото е къса и не заслужава специални грижи. Истината е, че здра-вето и наличието на коса се влияят пряко от начина ви на хранене и козметика-та, която използвате.

Балансираният храни-телен режим помага не само да поддържате тяло-то си във форма и да тру-пате мускули, а и да има-те наистина здрава коса. Наблегнете на салатите и на нетлъстите печени меса. Намалете до минимум пър-женето и хамбургерите с какви ли не сосове.

Добрата новина е, че би-рата също помага за здра-ва коса. Още по-добре би било, ако от сърцето ви се откъсне половин чаша бира, която, вместо да из-пиете, да излеете върху ко-сата си и да измиете след десетина минути.

Забравете за сапуна..Сапунът ще направи коса-

та ви суха и чуплива, да не говорим, че предизвиква и пърхот.

БОКС:

АРМЕНЦИТЕ ВЗЕХА ДВА МЕДАЛА

Храчия Явакян от Ванад-зор загуби от Алексей Сис-ченко (Русия) във финал-ния рунд на Европейското първенство, проведено в Пловдив, България, и така спечели сребърeн медал.

Преди това Хованес Да-ниелян от Ереван загуби на полуфинала и взе бронзов

медал. И така, арменските бок-

сьори, водени от своя тре-ньор Рафаел Мехрабян, взеха един сребърен и един бронзов медал.

Давид Хайрапеян, предс-тавящ Русия, спечели шам-пионската титла в катего-рията до 48 килограма.

ПЪРВЕНСТВОТО ЗА КУПАТА ДЕЙВИС:

САРКИС САРКИСЯН ПОВЕДЕ НАЦИОНАЛНИЯ

ОТБОРПрез месец юли тази го-

дина националният отбор по тенис на Армения за-мина за Сараево. Саркис Саркисян, Хайк Зохранян и Харутюн Софян бяха вклю-чени в отбора. Те взеха участие в елиминациите в трета подгрупа на първенс-твото за купата Дейвис, ко-ито се проведоха от 19 до 23 юли.

Осемте национални от-бора бяха разделени на две подгрупи чрез тегле-нето на жребий. Отборите, взели първо и второ мяс-то, ще продължат състеза-нието на полуфинала. Тези, които вземат първо и вто-ро място в състезанието между четири отбора, ще се преместят от трета към втора подгрупа.

В едно купе пътуват студент и грозновато девойче. Вла-кът наближава тунел. Момичето: - Ако ме целунете, ще викам. Студентът: - Аз също.

Въпрос към Радио Ереван:- Защо рибата се вмирисва откъм главата?- Защото няма крака...

Изпит. Студент сяда пред професора, вади три бутилки уиски и казва: - Ето Ви три бутилки, пишете ми три! - Ще взема само тези двете - отговаря професорът.

Питали радио “Ереван”:- Вярно ли е, че при комунизма ще могат да се поръчват продукти по телефона?Радиото отговаря:- Вярно е, но ще ги дават по телевизията!

ЕВРОПЕЙСКОТО ПЪРВЕНСТВО ЗА

МЛАДЕЖИ В ДЗАГАДЗОРМладежкият отбор на Ар-

мения, който се подготвя за започването на европейс-кото първенство в итали-анския град Палермо през септември тази година, за-почна своите спортно- об-разователни събирания в олимпийския спортен цен-тър на Дзагадзор. Водени

от треньорите си Ашот Ми-китарян и Арташес Нерси-сян, осемте спортисти (пет момчета и 3 момичета) до-казаха своите способнос-ти. Отборът ще продължи своите тренировки в ново-построения спортен цен-тър на Абовян от края на август.

Срещите на петнадесе-тия рунд от най- високата футболна група в шампи-оната на Армения се про-ведоха на 5 и 6 август. Ре-зултатите са следните: “Пюник” - “Гандзасар” 5-1, “Ширак” - “Мика” 0-0, “Ара-

рат” - “Банантс” 3-0, “Улис” - “Киликиа” 2-3. Многократ-ния шампион на Армения “Пюник” води първенство-то с 43 точки.

Срещите от шестнадесе-тия рунд са насрочени за 12 и 13 август.

ЧЕТВЪРТО МЯСТО ЗАЛИЛИТ МЪКЪРТИЧЯН

Големият интернациона-лен турнир по шах-мат за жени завърши в Красно-туринск, Свредловски ра-йон(Русия). На последното девето ниво предствител-ката на Армения Лилит Мъ-къртчиян беше победена от Надежда Козинцева и зае

четвърто място, с пет точки от девет възможни.

Шестнадесет годишна-та Екатерина Лахно от Ук-райна беше победителката в турнира, спечелвайки се-дем точки.

“ПЮНИК” ПРОДЪЛЖАВА ДА ВОДИ В ТУРНИРА

ЗЛАТЕН МЕДАЛ ЗА АРА ПУЛУЗЯН

Арменският боксьор Ара Пулузян ( 60 кг. ) грабна златния медал на между-народния младежки турнир по бокс, проведен в Украй-на. Трима други арменски боксьори - Артур Григорян, Азат Хованесян и Самвел Барсегян спечелиха сре-бърни , а Робърт Петросян

и Цолак Ананикян, бронзо-ви медали.

Общо осем арменските боксьори взеха участие в шампионата. Треньорът на отбора Дереник Восканян каза че този шампионат е един добър опит за армес-кия юношеския отбор по бокс.

ЛЮБОПИТНО И ПОЛЕЗНО

ФРЕНСКИ ДИПЛОМАТ СПЕЧЕЛИ АРМЕНСКОТО ПЪРВЕНСТВО

Мишел Франси дипломат от Френското посолство в Ереван, спечели шампи-онската титла по картинг. Националният шампионат беше разделен на различ-ни възрастови категории. Френският допломат спе-чели основното състеза-ние.

JWULIS-OGWSTWS 2006 2. #LWVTI^ @IU 11- 12 (23 - 24) БРОЙ ПЛОВДИВ ЮЛИ-АВГУСТ 2006 г.15 12 стр.

#ASTE* GWVAZDNE*

Вестник“ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

Издава: ОБЩОАРМЕНСКИ БЛАГОТВОРИТЕЛЕН СЪЮЗ “ПАРЕКОРДЗАГАН” КЛОН ПЛОВДИВ

АРМЕНСКА АРХИТЕКТУРА

Заедно със Севан и Ур-миа, Ван е едно от трите големи езера на Средно-вековното Арменско цар-ство, известни още като моретата на Армения. Все пак то от няколко века принадлежи на Отоман-ската империя и насле-дилата я Турция. Солено-водното езеро, намиращо се на 1719-те метра над-морска височина, е учуд-ващо топло през летните месеци. Някои вярват, че освен херингата във води-те му плува мистериозен братовчед на чудовището от Лох нес. Според други непотвърдени, но настой-чиви слухове то понякога бива преплувано и от ван-ски котки - порода бели котки с едно синьо и едно зелено око, които се хра-

нят с пъпеши и обичат да се къпят.

Преди езерото да се разлее в нещо като отк-рито море, е островът Ах-тамар. От сушата, на не повече от километър разс-тояние, гледката напомня с нещо за сътворение. Ви-сокият червеникав силу-ет на единствената оцеля-ла църква е сякаш окото, заради което съществува могъщата вселена наоко-ло. Старателно изписан детайл и фокус, в който се

събират наедро нахвърля-ните вода и планини.

За арменците през IX

и X в. животът е центри-ран в него: в земите око-ло езерото държавата им преживява най-успешна-та си епоха, а когато сел-джуците нападат през 1064 г., Ахтамар е послед-ната крепост на техни-те владетели. Ахтамар за тях е като Косовo поле за сърбите и езерото Ладога за финландците, защото символизира както мина-лото величие, така и загу-бената територия.

Каменната църква

“Свети Кръст” е единстве-ната оцеляла от мащабно-то строителство на остро-

ва между 915 и 921 г., из-вършвано от цар Гагик I от династията Васпуракан. Според То-мас Арцруни, летописец от X в., арменс-кият цар лич-но плани-ра овощните градини и те-расираните паркове във вътрешност-та на крепос-тните стени. Той издига замък като хълм в цен-търа на ост-рова и позлатява куполи-те му, така че блясъкът им заслепява преминаващи-те по сушата.

Историческите съобще-ния показват сериозно разточителство в армен-ската престолна крепост: фрески по стените на за-лата за аудиенции са изобразявали владетеля върху позлатен трон, за-обиколен от празнуващи придворни, музиканти,

танцуващи девойки, вой-ници, препасани с мечо-ве, борци, лъвове, диви животни и пъстроперес-ти птици.

За това, че Гагик не се е отнасял особено песте-ливо към хазната си, го-вори и фактът, че цялото строителство е завърше-но само за пет години, като за целта на острова са докарани най- добрите

майстори и занаятчии, а самият цар в свобод-ното си от управление време наглеждал ра-ботата им.

Днес от великоле-пието не е остана-ло нищо, а оцелялата църква се реставри-ра и ще бъде открита през септември т.г..

Църквата е неверо-ятно висока за срав-нително малките си размери. Кръстооб-разният й план е едва 12 на 15 метра, а цент-ралният й купол се из-дига на около 20 метра височина. Тази особе-ност е характерна за арменските църкви, които обикновено са източвани нагоре и ар-хитектите са ги укреп-вали много добре.с

Църквата “Свети Кръст” изглежда приз-рачна не само заради слабото вътрешно ос-ветление, но и зара-

ди фреските, изрисувани като с въглен и оцвете-ни в индиго. Стенописи-те в църквата на Ахтамар са връх на арменското църковно изкуство. А ба-релефите върху външни-те стени са шедьоври на арменското статуарно и каменоделско изкуство – средновековен арменски барок.

Симона КУЛАЯНстипендиант

СЪЗДАТЕЛЯТ НА ФОНДАЦИЯ

ВЪВ ВОДИТЕ НААхтамар е като сътворение, нещо като око,

около което се намира всичко останало

На предложението да оцветят и изпратят рисунка, поместено в предишния брой, се отзоваха Алекса Органян от Кърджали и Мириам Игарник от Пловдив. Редакцията потърси лично участниците в тази игра и те получиха награди, любезно предоставени от McDONALD’S. Поздравяваме ги и очакваме нови, още по-интересни контаткти с чи-тателите.

McDONALD’Sвидя вашите цветове

ВЕСТНИК “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН” ВИ ОБИЧА И

ВИ НАГРАЖДАВА

МОЖЕТЕ ДА НИ ОТКРИЕТЕ НАадрес:

Пловдив 4000, ул.”Отец Паисий” N 29, ет.1

за справки:тел./факс: 032/262 396офис на редакцията

e-mail: [email protected]

ВСЕКИ, АБОНИРАЛ СЕ ЗА ВЕСТНИК “ПАРЕКОРДЗАГАНИ

ЦАЙН” ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА ПОЛУЧАВА ПОДАРЪК “АРМЕНСКИЯ

ГЕНОЦИД” - ФИЛМ НА DVD С ДОКУМЕНТАЛНИ КАДРИ И РАЗКАЗИ НА ОЧЕВИДЦИ И ТЕХНИ ПОТОМЦИ.

РЕЖИСЬОР - АНДРЮ ГОЛДБЪРГ

ВАН

Рафи Кавокян e роден на 8 юли 1948 година. Той е популярен изпълни-тел на детски песни в Канада и изобщо на Запад. Сред най-из-вестните заглавия са “Baby Beluga”, “This little Light” и “All I Really Need”.

Роден е в Кайро в семейство на армен-ци. Прекарва ранното си детство в Египет, а през 1958 емигрира със семейството си в

Торонто. През последни-те години се е посветил

на децата, като цели да създаде един неизчерпа-

ем свят, който да от-говаря на нуждите на най-младите. Създава фондацията “Труба-дур”, за да подкрепя тази кауза, и работи върху книгата “Turn this world around”. От 1983 година е носител на почетния Орден на Канада. През 2001 година е удостоен с ордена на Британс-ка Колумбия. Рафи е един от изпълнители-

те на полулярната Интер-нет мания - Бананафон, която стана известна бла-годарение на различни интересни анимации.

Преведе: Симона КУЛАЯН


“ Т Р У Б А Д У Р ”

На митницата:- Алкохол носите ли?- Не.- Цигари имате ли?- Не.- Оръжие, наркотици?- Не.- Да ви продадем малко?

Социологическо проуч-ване сред митничарите. Въпрос:- Колко времe ви трябва да закупите BMW?Първият митничар:- Не по-малко от три ме-сеца.Вторият митничар:- Поне пет месеца.Третият митничар (след кратък размисъл:- Не по малко от пет годи-ни.- ???- Все пак BMW е голяма фирма.

- Да ви продадем малко?

Социологическо проуч-





ВИЦОВЕ НА БРОЯ

ВЕСТНИК “ПАРЕКОРДЗАГАНИ


11 - 12 (23-24) agbuagbuvoice1.tripod.com/23.pdf · което се качихме в...

Documents