19 ФЕВРУАРИ 2012 ГОДИНАv-levski.com/examples/vestnik/2012_february.pdf ·...

В БРОЯ ЧЕТЕТЕ:

Нашата анкета- стр. 2, 3

Ученическо творчество

(творби за Патронния

празник)- стр.4, 5, 6, 7

Народен календар (за вас

петокласници) - стр. 8

Празникът на влюбените

- стр. 9

Ученическо творчество

(творби за любовта) -

стр. 12, 13

Споделено - стр. 14, 15

За вас, седмокласници и

зрелостници - стр. 16, 17

Любимци - стр. 18

Отмора - стр. 19

19 ФЕВРУАРИ 2012 ГОДИНА ПАТРОНЕН ПРАЗНИК НА СОУ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

ФЕВРУАРИ - 2012

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И

СЛУЖИТЕЛИ, СКЪПИ

УЧЕНИЦИ!

19 февруари 1873 година е

велика и страшна дата за бъл-

гарския народ. На тази дата

България се прощава с един от

най-великите си синове – Ва-

сил Иванов Кунчев, останал в

историята с паметното име –

ЛЕВСКИ!

Когато застанем пред лика на

Апостола, когато видим устре-

мения му поглед към бъдеще-

то, когато усетим гордата му

осанка, се чувстваме силни,

безстрашни, готови за новите

премеждия, и осъзнаваме, че

бъдещето принадлежи на по-

томците на Дякона, т.е. на

нас. Черпим сили от неговата

сила, вяра от неговата вяра,

пламък от неговия пламък. В

тишината на душите си, пред

собствената си съвест, ние

тайно полагаме клетва да

следваме идеалите и заветите

на Апостола и да имаме него-

вата воля за осъществяването

им. Левски е пътеводна звез-

да, която като светъл лъч оза-

рява житейския ни път. Той е

велик и безсмъртен, защото

преобръща времето и го пра-

ви свое, доказвайки пред све-

та, че българинът носи у себе

си жаждата за свобода и

справедливост.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Аз съм посветил себе си на отечеството си... да му

служа до смърт и да работя по народната воля...

НАШАТА АНКЕТА Във връзка със 139-та годишнина от обесването на

Васил Левски и Патронния празник на училището

попитахме наши ученици и преподаватели какво е за тях

Левски и какво знаят за него. Ето какво споделиха те.

С Марияна Иванова, Елица

Банкова и Димитър Димитров

разговаря Анастасия Карапан-

чева, 6А клас.

Марияна Иванова – препо-

давател по български език

и литература

Работя в

н а ш е т о

училище

повече от

20 години

и за мен

името на

В а с и л

Л е в с к и

означава

м н о г о .

Възхища-

вам се на

н е г о в и я

силен дух, смелост и готовност

да се жертва за свободата на

България. Той е човек с идеал,

станал смисъл на живота му,

загърбил е всичко лично, готов

е „сто пъти да умре на кръста

Христов.”

Не е дадено на всеки да въста-

ва, да бъде революционер, но

е дадено на всеки да милее за

Родината си. Не всеки може да

бъде Левски, но всеки бълга-

рин трябва да има своя пози-

ция, мнение, да отстоява род-

ното, българските ценности…

Димитър

Димитров –

преподава-

тел по бъл-

гарски език

и литерату-

ра

Колко ли

трябва да си луд, наивен и до-

ри романтичен – за да си по-

мислиш дори, че можеш да

промениш едно 500-годишно

статукво?!

И колко безразсъдно смел

трябва да си, да поемеш по

трънливия път на революцио-

нера – когато единствената ти

награда е ятаган, куршум или

бесило?! Отговорът на тези

въпроси се крие в личността на

един човек, когото народът на-

рече просто АПОСТОЛА!

Елица Банкова, 5А клас

На 19 февруари Левски увис-

нал на бесилото, но се родила

мълвата за делата му, за сме-

лостта и честността му. Тя по-

раснала и тръгнала сред наро-

да. Стигнала навсякъде, където

живият Левски не можал да

отиде, и свършила работата

му, която останала недовърше-

на.

Днес хората го помнят като

професионален революционер,

стратег на подготовката на

всеобщо въстание и идеолог на

освободителното движение,

създател и ръководител на

Вътрешната революционна ор-

ганизация в България.

================

С ученици от начална степен

се срещнаха Айджал Шериф и

Ивана Йонкова, 6А клас.

Радослав 4А клас: Той е чо-

век, който е направил много,

за да се освободи България.

Горд съм, че съм българин и

потомък на Левски.

Сибел 2Б клас: За мен той е

герой, спасител на България.

Той е безстрашен, непобедим

българин, който е подпомогнал

освобождаването на България.

Ния 2В клас: Васил Левски е

много велик българин. Той е

патронът на нашето училище и

аз съм горда с това, че уча тук.

2 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК


АЙДЖАЛ ШЕРИФ - 6А

Портрет на Левски

ИВАНА ЙОНКОВА - 6А

Портрет на Левски

АЙДЖАЛ И ИВАНА



Соня 2В клас: Левски е герой,

който трябва да се уважава от

българите. Трябва да знаем, че

той е един революционер, кой-

то е помогнал най-много на

България да се освободи.

Симона 2В клас: Васил Левс-

ки за мен е една от най-

великите личности в българс-

ката история. Той е един добър

човек, допринесъл много за

свободата на България.

Юлиана 1Г клас: Васил Левс-

ки е личност, чието име носи

нашето училище. Аз го уважа-

вам и ценя, защото е дал живо-

та си, за да може ние сега да

сме свободни.

================

С ученици от профилираните

паралелки в 8 клас разговаря-

ха Йоана Драшкова - 6Б и До-

ника Ботева - 6А клас.

Маринела Белоева 8Б

„ . . В а с и л

Иванов Кун-

чев роден в

град Карло-

во…” - това

е началото

на една

обикновена

биография

на един велик българин, извес-

тен с много прозвища - Дяко-

на, Апостола, Левски.... Чове-

кът, пред чиито дела и личност

са се прекланяли много поко-

ления, е пример за много бъл-

гари.

Кой би се разделил с тихия и

спокоен живот на манастира,

за да избере изпълнения с

опасности път на революцио-

нера? Това е решителният и

безстрашен Дякон. Кой прояви

ловкост и бързина и заслужи

името си Левски? Кой прояви

смелост дори пред бесилото и

не склони глава? Кой посвети

живота си на своя народ и го

жертва за свободата на Бълга-

рия? Това си ти, Апостоле, дос-

тоен пример за мен и всички

млади хора!

Мила и Стоянка 8Б клас: Ва-

сил Левски е революционер,

който е помогнал за освобож-

дението на България.

Той е емблемата на нашето

училище и ние се гордеем с

това.

Но Левски е значим не само за

нас , а и за цяла България.

Ивелина 8А клас: Васил Лев-

ски е революционер, който е

подпомогнал освобождението

на страната ни.

Нашето училище носи неговото

име и аз се гордея с това.

================

С ученици от гимназиален етап

на образование разговаряха

Стела - 6Б и Емил Тотев - 7А

клас.

Сиянна Николаева Бешева

11А клас

За мен

В а с и л

Левски е

исполин в

българс-

ката ис-

т о р и я .

Той е ед-

на изключителна личност, пре-

минала през много изпитания и

трудности в името на нашата

свобода. Освен на героичност-

та на Апостола, аз се възхища-

вам и на мъдростта му. Люби-

мата ми мисъл от него е: „Ако е

за България, то времето е в

нас, и ние сме във времето, то

нас обръща и ние него обръ-

щаме.”

НАШАТА АНКЕТА Във връзка със 139-та годишнина от обесването на Васил Левски и Патронния празник на

училището попитахме наши ученици и преподаватели какво е за тях Левски и какво знаят

за него. Ето какво споделиха те.

Христо Хинков 8Б

Велик син на България, който е

като чиста вода, която отмива

калта от душите ни…

Когато гледам портрета му, ме

впечатлява спокойният му пог-

лед, устремен в бъдещето, кой-

то е ярко тържество на духа

над малките и дребнави труд-

ности по нашия път. Той е но-

сител на най-чистото човешко

достойнство. Името му осветя-

ва всички тъмни ъгълчета на

дребните ни души.

Горд съм, че живея в земята на

Ботев и Левски. А духът на

България е жив благодарение

на велики личности като Апос-

тола. И ако искаме времето да

бъде в нас, ние трябва да сме

във времето!

Петя Маринова 10Б

Левски е най-великият герой и

революционер, дал живота си

за свободата на своята родина.

Всеки българин трябва да знае

за неговите дела и да бъде

горд с това, че е съществувал

човек, жертвал всичко свое в

името на целия български на-

род. Не напразно Левски е ка-

зал: „Ако спечеля - печели цял

народ, ако загубя – губя само

мене си.”

УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО



ЛЕВСКИ В СПОМЕНА НА

ПОКОЛЕНИЯТА

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят…

В н а й -

светлите стра-

ници на наша-

та история от

тъмния пери-

од на робст-

вото е вписа-

но със златни

букви името

на Левски.

Във всяко българско сърце жи-

вее споменът за него, Апостолa,

неуловимия Дякон, безстраш-

ния мъж с чиста душа. Всяко

малко дете започва да учи бъл-

гарската история с неговото

име, символ на безграничната

любов към род и Родина.

За Васил Левски, Апостола на

българската свобода, могат да

се кажат много и различни не-

ща и все пак да се пише за не-

го е трудна задача. Той е идеа-

лизиран образ, запечатан в

съзнанието на всички българи.

Васил Иванов Кунчев е роден в

обикновено българско семейст-

во. Неговото образование е

тръгнало от популярните по

онова време килийни училища,

но вярата, честността и любов-

та към Родината се крият дъл-

боко в семейното огнище. От-

там тръгва неговата силна лю-

бов към свободата, искрената

обич към изстрадалия българс-

ки народ.

През краткия си живот момчето

от Карлово си спечелва раз-

лични прозвища и имена -

Левски, Дякона и др., но в съз-

нанието на своя народ той ос-

тава просто - Апостола.

За свободата и за благото на

нашата Родина са загинали

безброй знайни и незнайни

български синове, но нейният

Апостол на свободата е един –

Васил Левски!

Роден е в края на петвековното

робство и убит само няколко

години преди мечтаното осво-

бождение на България – и въп-

реки това той е бил свободен.

Неговият несломим дух, силен

и непокорен характер говорят

за истински свободен човек.

Дякона живее активно в своето

време. Той оставя светла диря

с любовта си към народа и

Отечеството.

Какво е времето в което живе-

ем днес? Преходно, противоре-

чиво с неутвърдени ценности.

Все по-малко се сещаме за де-

лото и мъдростта на Левски,

все по-рядко се вглеждаме в

спомена за националния ни

герой, в примера, който той

някога ни е дал и ние никога

не бива да заличаваме.

Днес ние забравяме, че благо-

дарността към Апостола е бла-

годарност към живота. Едва ли

щяхме да се радваме на свобо-

дата си, ако не беше той. Левс-

ки умира, но неговото дело

трябва да живее в спомените

на поколенията, във всеки

един от нас, които днес можем

да се наречем свободни бълга-

ри в свободна България, всич-

ки ние – наследниците на Ва-

сил Левски.

Гергана В. Иванова, 5А клас

ВЛАДЕТЕЛЯТ

Левски е голям герой,

борил се е за народа свой,

за да живее той свободно,

за да живее той достойно.

За Левски знаем ние днес

и носим името му с чест.

За него стихове чете

всяко българско дете.

Маргарита Георгиева

2б клас

МОЯТ СИЛЕН СТАРТ

ЗАПОЧНА…

Едно есе на Христо Цанков,

12А клас Моят силен старт започна с мое-

то завръщане. Отворих входната

врата... Едва-едва пристъпих

прага на своя дом. Бях премалял

от умора. Поредният училищен

ден бе свършил... Часът бе почти

3, а аз трябваше да хапна нещо

– така, заради навика, не толко-

ва защото бях гладен. А може и

да съм бил, не помня, умората

бе всичко, което чувствах. От

уютната топла кухня ме прес-

рещна неустоимият аромат на

поредната вкусотия, която моята

обична баба бе сготвила. Всеки

ден тази жена даваше всичко от

себе си, за да можем аз и моето

по-голямо братче да се чувства-

ме добре. Тук можехме да раз-

пуснем малко, да споделим как

бе минал денят ни и да излеем

душите си пред някого, който

наистина се вълнуваше от наши-

те проблеми. Моята баба, пре-

карала целия си живот в учили-

ще като преподавател и после

като директор на местната – в

момента моята – гимназия, след

толкова години продължаваше

живо да се вълнува от всичко,

свързано с училище. Тя бе наши-

ят отдушник в неволи и тъги,

нашият най-добър съветник по

всички въпроси.

Май се отклоних… В този ден,

покрай всички останали мисли,

които бяха в главата ми, почти

забравих да дам на моята баба

нещо, което толкова щеше да я

зарадва. Това бе току-що напра-

веният от нас, учениците от два-

найсети клас, училищен албум –

дар за училището, спомен за

пребиваването ни тук. Този ал-

бум имаше амбицията да включ-

ва цялата история на местната

гимназия – от създаването й до

наши дни. Един екземпляр беше

надписан специално за моята

баба – заслужилата учителка,

дългогодишния директор. Знаех,

че баба ми се ще зарадва много!

Продължава на стр. 5




МОЯТ СИЛЕН СТАРТ ЗАПОЧНА…

Продължение от стр.2 Та нали това бе и нейният лето-

пис... Слава богу, сетих се нав-

реме и изтичах до моята стая да

го взема. Отначало тя дори не

можа да разбере за какво точно

става въпрос. Толкова важно в

очите й бе направеното, жест на

голямо уважение и изключител-

на признателност към целия й

живот, посветен на образование-

то. Заради любопитството си да

разбера миналото на своята гим-

назия, а и на образованието в

онези трудни години, седнах до

баба ми на удобния диван и два-

мата с нея започнахме нашето

дълго пътешествие из лабиринта

на годините.

Впрочем то щеше да бъде по-

дълго, отколкото си мислех. За-

ради силното ми въображение,

съчетано с интерес и любопитст-

во, в главата ми като на филмо-

ва лента започнаха да изникват

картини. Доколко тези картини,

които така натрапчиво нахлува-

ха в съзнанието ми, бяха истинс-

ки, не бе особено важно. Това,

което имаше значение, беше

възможността да си представя

миналото, да го сравня с настоя-

щето, и...но да не избързвам.

След около 20 минути старател-

но разглеждане, с баба ми стиг-

нахме до последната написана

страница от историята на учили-

щето, разгледахме и последната

снимка – тя беше доста по-нова

и актуална. Пресният печат на

времето личеше

толкова ясно...

На тази последна

страница познах

своето училище.

Макар то да не

бе перфектно, аз

го обичах. Голя-

ма част от моите

копнежи, мечти,

амбиции и уси-

лия бяха свърза-

ни с това учили-

ще. Не знам как

и защо, но пред

очите ми продъл-

жиха да изник-

ват нови картини, чието съдър-

жание ми бе толкова познато. Те

бяха различни, красиви, пълни с

топлина, радост и любов. Но за-

що ми бяха толкова познати, а

не можех да се сетя откъде? Ах,

тези картини... Една след друга

те изникваха в главата ми. Сега

училището бе различно – по-

до б ро , п о - при я тно , п о -

гостоприемно... Материалната

база бе уж същата, а изглежда-

ше удивително нова, функцио-

нална и стилна – чиновете бяха

по-широки, столовете – по-

удобни, стаите – по-топли и по-

уютни; имахме шкафчета, в кои-

то държахме ученическите си

пособия и така не се налагаше

да се прегърбваме от тяхната

тежест, докато ги занесем в учи-

лище. Хората от тези нови сним-

ки не можеха да изтрият от ли-

цата си своето щастие, че са

свързани с това училище. Сякаш

това бе тяхната сбъдната мечта

и те обичаха училището повече

от всичко. В главата ми продъл-

жиха да нахлуват нови картини.

Сега те бяха свързани с учебния

процес – той бе по-приятен за

учениците, защото включваше

повече практически занимания,

с помощта на които всички за-

помняха по-лесно, по-бързо и за

по-дълго време своите уроци.

Учебниците бяха по-тънки, ся-

каш от тях бе премахнат целият

онзи учебен материал, който

учениците досега не можеха да

разберат и може би точно заради

това гледаха с недоверие към

своя иначе пръв приятел – кни-

гата. Изобилие от извънкласни

дейности съпътстваха училищ-

ния живот. Всеки ученик посе-

щаваше онази извънкласна дей-

ност, която сърцето му искаше, а

не онази, в която някой учител

му бе наредил да участва /

такива били възможностите на

училището/, само и само този

учител да може покрие по-голям

норматив от учебни часове. Щас-

тието на всички бе пълно!

„Ичо! Уроците! Крайно време е!”.

В този миг картините от главата

ми изчезнаха. Намерих се сед-

нал на кухненския диван, а пред

мен бяха празните страници на

албума на моето училище, които

тепърва предстоеше да бъдат

запълнени. Баба ми ме гледаше

странно, а аз все още не разби-

рах какво се бе случило. Всички

тези картини съзнанието ми бе

поставило на мястото на празни-

те страници на албума. Това бе

бъдещето, което исках и за кое-

то бях готов да се боря. Ето за-

що ми бе толкова познато! За

първи път обаче аз си бях позво-

лил да дам свобода на своите

мечти и на своето съзнание.

Внимателно затворих албума и

тръгнах към стаята си. Докато

ровех из някакъв стар неугледен

учебник, продължавах да раз-

мишлявам върху станалото.

Признак на лудост ли бе случи-

лото се? Кой нормален човек се

взира в празните страници от

албум и с помощта на въображе-

нието си ги запълва със своите

мечти? А най-странното е, че

макар да приличаше повече на

измислица, дълбоко в себе си

знаех, че всички предпоставки

всичко това да стане реалност,

са налице. Трябваха само жела-

ние, вяра и задружни усилия, за

да превърнем всичко това в

действително случващо се, в ре-

ално бъдеще. Аз, ти, родителите,

приятелите, учителите и съуче-

ниците ни, министрите, общест-

вото, заедно можехме да сътво-

рим всичко това! Можехме ли

казах – не, можем, естествено!




ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Васил Левски - познат още

като Апостола на свободата

или Дякона, е една от най-

важните личности, с която

свързваме българското рево-

люционно движение и подго-

товката за освобождение.

За мен Левски е повече от ге-

рой. Неговите дела показват

какво може да постигне чо-

век, ако е упорит и вярва в

исканото. За българите Апос-

тола е бил надежда за осво-

бождение. Много хора и сега

си задават въпроса - „Ако Дя-

кона не е бил убит, какво е

щяла да спечели Родината

ни”?

Когато си помисля как е оби-

калял в студената зима, за да

създава тайни комитети, как е

бил в компанията на турски

заптиета, без да се издаде,

разбирам, че Левски е бил

много смел човек. В изстрада-

лите му сиви очи виждам едно

плашещо спокойствие. В този

негов поглед е събрано цяло-

то страдание на българския

народ, борещ се за освобож-

дение.

Не мога да си представя кол-

ко много е страдал народът,

когато е научил за залавянето

на Дякона. Османците точно

това искали да постигнат, за-

щото Левски е бил заплаха за

тях. След като научили за

смъртта на Апостола, всички

българи загубили надежда да

зърнат освободена България,

защото за тях той е бил спа-

сител и закрилник.

За Левски се знае много. Хо-

рата се опитват да запазят

спомена за него жив и незаб-

равим, като строят паметни-

ци, кръщават училища и ули-

ци на негово име. Едно такова

училище, носещо името на

Апостола, е и нашето, което

обичам и ценя.

Доротея Минчева, 6Б

КРЕМЕНА ДРЪНДЕВА - 6А

Илюстрация за Левски

ГАБРИЕЛА БЕЛОЕВА - 6А

Илюстрация за Левски

НА АПОСТОЛА Раймял Зиберова 6Б

представя една творба на Йорданка Делева, 13г. от Карлово

В сърцето си, а не с мастило,

записах паметната дата,

в която очакван появи се –

Апостола на свободата.

С очи по-сини от водата,

с коси по-руси от житата,

със сърце по-смело от душата,

с храброст по-голяма от земята.

Останал той непоклатим,

в жажда, в радост и в тъга.

Останал той неуловим,

и пред най-голямата беда.

Дълго чакаше България,

човек с неговата храброст.

И неговото славно дело,

е за всичките ни слабост.

Всеки ден той ставал,

с идеята за свободата.

Никога не мислил –

за себе си и за благата.

Представял си България красива,

за всички хора най-любима.

Свободна пред очите на децата,

равна за всички на земята.

До последно за другите мислил,

тоз народен мъченик.

И с делата славни той останал –

българин най-велик.




ПРЕД ПАМЕТНИКА

НА АПОСТОЛА… Всеки народ си има герои. До-

ри тези народи, които заради

кратката си история не могат

да се нарекат такива, си из-

мислят символи. Символи, кои-

то макар за други да са антиге-

рои, са необходими, защото

всеки народ има нужда от при-

мер. В това отношение ние,

българите, сме щастливци –

имаме своите исторически име-

на, своите герои символи, при-

мер за патриотизъм и жертво-

готовност в името на народа и

отечеството. И макар в нашата,

българската история, да има

стотици забележителни лич-

ности, извършили велики дела

през тринадесетте века същес-

твуване на родината, най-ярък,

най-близък до сърцето е Васил

Иванов Кунчев, по-известен

като Васил Левски.

Бих могла да се спра по-

подробно върху някои от мно-

гобройните дела на Апостола,

довели в крайна сметка до Ос-

вобождението, бих могла да

размишлявам пред вас върху

едно или друго негово дейст-

вие или изказване, върху рево-

люционните комитети, въста-

нията, предателствата... Но

няма да ви занимавам с исто-

рия. Биографията на Васил

Левски е едно от основните

неща, които всеки от нас със

сигурност е запомнил още от

най-ранните си детски години.

Ще ви споделя чувствата, кои-

то изпитвам всяка година на

днешната дата. Чувствата, кои-

то ме обземат, когато застана

пред паметника, положа цвете

и се вгледам за един дълъг миг

в очите на Апостола. Обзема

ме гордост, че България е раж-

дала подобни личности, обзема

ме надежда, че ще продължи

да ражда патриоти, за които

името България не е пощенски

код, а територия на самоутвър-

ждаване. Носи ми сигурността,

че щом е имало преди, ще има

и утре надежда и оптимизъм

за бъдещето на изстрадалата

ни от прехода родина.

Днес, на 139-та годишнина от

обесването на Васил Левски,

отново преживявам този миг на

откровение, този миг, който ме

кара да се замисля. За пореден

път давам отпор на слабостта,

която понякога ме кара да пла-

нирам собственото си бъдеще

извън родината. За пореден

път изпитвам потребност да

обещая: „С теб сме, Апостоле!

Ще останем!”

Християна Петрова, 8А клас

9,5 млн. лв.

ще струва

изгражда-

нето на ги-

гантска ста-

туя на Ва-

сил Левски. Предвидено е ста-

туята да се издигне на между-

народния път E-80 в Свиленг-

рад.

Вече е подготвена техниката

за нейното строителство, съоб-

щава Money.bg, като допълва,

че проектът е финансиран от

местни винопроизводители.

По план статуята на Aпостола

ще бъде издигната на хълм,

който се вижда от почти 36 000

гърци и 130 000 турци.

Първата копка ще бъде на 19

февруари тази година, когато

отбелязваме 139 години от

обесването на Апостола. Стро-

ежът ще продължи 2 години.

„Паметникът ще е кух, но из-

ключително здрав, нещо по-

добно на Статуята на Свобода-

та в Ню Йорк, но тя ще бъде

като негова сестра”, шегуват

се инженерите на мегапроекта.

Два асансьора, побиращи об-

що по 35-40 посетители, ще

транспортират посетителите.

Българското знаме ще бъде

издигнато на 121 метра. Сама-

та статуята ще е висока 101

метра, а платформата, на която

ще е стъпил Апостола, е 25-30

метра.

Стомана и бетон ще бъдат

вложени в основите на обекта.

Под земята ще се крият още 35

метра от цялата конструкция

ИЗДИГАТ ГИГАНТСКА СТАТУЯ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ



В ПОМОЩ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ 5 КЛАС

НАРОДЕН КАЛЕНДАР „Малък Сечко" - така наричат възрастните хора месеца за покаяние, посветен на бога на смъртта -

Фебруус. „Фебруа" в древния Рим наричали последните за годината празници на пречистването,

свързани с жертвоприношения. Януари и февруари са последните два месеца, добавени към календа-

ра, тъй като римляните смятали зимата за безмесечен период.

В българските народни говори е разпространено названието Малък Сечко (в по-стар вариант: Малък

Сечен), понеже февруари има само 28 дни, за разлика от Голям Сечко (януари), който винаги има 31

дни. Прабългарите наричали този месец Тутом. Месец февруари има 28 или 29 дни. Въпреки това, в

историята е имало три случая, когато в някои страни февруари е имал официално 30 дни.

ПРАЗНИЦИТЕ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ

1 ФЕВРУАРИ - Трифон Зарезан (нов стил)

10 ФЕВРУАРИ - Свети Харалампий – празник на пчеларите и пчелите. Св. Харалмпий е

лечител и покровител на пчеларите. В този ден се освещава мед, който се дава на болни хо-

ра, за да оздравеят.

14 ФЕВРУАРИ - Свети Валентин, Трифон Зарезан (стар стил)

14 ФЕВРУАРИ - Сирни Заговезни – празник, познат също и като Прошка, защото на този

ден по-младите отиват при родителите, роднините, кумовете, носят вино и баница. На влиза-

не в дома целуват ръка и търсят прошка за някоя своя постъпка или случайно, нанесена оби-

да през годината, като казват "прости", а в отговор домакините отвръщат: "Простено да ти е".

По стара традиция на този ден се пали огън, като пламъкът трябва да стигне колкото се може

по-високо и когато огънят прегори, момчетата го прескачат за здраве.

20 ФЕВРУАРИ - Тодоровден – празнува се в първата събота след Сирни заговезни за здра-

вето на конете, нарича се още и Конски Великден, организират се състезания с коне.

ТРИФОН ЗАРЕЗАН Трифон Зарезан е български

народен празник в чест на све-

ти Трифон. Чества се от лоза-

рите, соколарите, градинарите

и кръчмарите на 14 февруари

(по григорианския календар)

или на 1 февруари (по новою-

лианския календар). Трапезата

трябва да бъде приготвена с

необходимото внимание от

страна на домакинята.

Рано сутринта стопанката

омесва хляб. Освен това сготвя

и кокошка, която по традиция

се пълни с ориз или булгур. В

нова вълнена торба се слага

питата, кокошката и бъклица с

вино. С такива торби на рамо

мъжете отиват на лозето. Там

се прекръстват, вземат косери-

те и от три главини всеки от-

рязва по три пръчки. След това

отново се прекръстват и поли-

ват с вино лозите. Този ритуал

се нарича „зарязване”. След

това всички се събират и изби-

рат „царя на лозята”. Едва то-

гава започва общо угощение.

„Царят” е окичен с венец от

лозови пръчки, който носи на

главата си, и с друг. Той сяда

на колесар. Лозарите теглят

колесаря и под звуците на гай-

ди, гъдулки и тъпан се отпра-

вят към селото или града. Там

спират пред всяка къща. Дома-

кинята на дома изнася вино в

бял котел, дава най-напред на

царя да пие, след което черпи

и хората от свитата му. Остана-

лото вино в котела се плисва

върху царя и се изрича благос-

ловията: „Хайде, нека е бере-

кет! Да прелива през прагове-

те!”. Царят отговаря на благос-

ловията с „Амин”. След като

стигне до своя дом, царят се

преоблича с нови дрехи и оки-

чен с венците на главата и

през раменете си, той сяда на

дълга трапеза да посрещне хо-

ра от цялото село. Затова за

цар на този празник се избира

заможен човек. Следващите

два дни, наречени във фолкло-

ра „трифунци”, се почитат за

предпазване от вълци. Тогава

жените не режат с ножици, за

да не се разтваря устата на

вълка, не плетат, не предат и

не шият.

Йоана Драшкова

6Б клас



СВЕТИ ВАЛЕНТИН

5 ПРИЧИНИ ДА ХАРЕСВАТЕ

СВЕТИ ВАЛЕНТИН:

1. Това е празникът на влюбе-

ните.

2. Разбираш колко те обича

твоята половинка.

3. Намираш още един повод

да покажеш любовта си.

4. Намираш повод за празник.

5. Получаваш нещо специално

от половинката си, което ти

показва любовта,

която тя изпитва.

Ребека Росенова

6б клас

ЕДНА ИДЕЯ ОТ

НАС, С КОЯТО ДА ИЗНЕНАДАТЕ

ЛЮБИМИЯ (ЛЮБИМАТА) ЗА

ПРАЗНИКА

ЗАЩО НЕ ХАРЕСВАМ СВЕТИ

ВАЛЕНТИН:

Освен че подкопава автентич-

ността на родната култура,

празникът на влюбените е из-

точник на масова истерия, бе-

зобразен кич и безкрайни въз-

можности да харчите излишно,

да ви подарят боклуци, да се

оплаквате, за да не звучите

като депресирани стари моми

или недоволни от връзката си

комплексари.

Емил Тотев 7а клас

ОБИЧАМ ТЕ

Нека празника Свети Валентин

заедно със теб да споделим.

И призовавам те с любовен зов

да отплаваме към безкрайната

река, наречена ЛЮБОВ.

И най-нежната думичка прошепвам ти сега,

обичам те в деня на любовта.

Обичам те, но не само в този ден,

обичам те защото знам,

че винаги ще си до мен.

Ти си моята сродна душа,

ти си просто всичко онова,

което бих желал да притежавам

на цялата Земя.

Стелияна Тодорова 6Г

Станислав Костов от 7А реши да зарадва Симона Гогова от 6В с

валентинка за празника от страниците на нашия вестник.

За някои хора Свети Валентин е просто един ден, но за други това е

ден, в който могат да докажат лю-

бовта си. Когато човек е влюбен,

той би направил всичко, за да ос-

тане с половинката си, а на Свети

Валентин би й доказал своите чув-

ства с някой ценен подарък. Аз

намерих този човек, когото много

хора наричат „ЛЮБОВ”. Надявам

се и много други да го открият.

ТРАДИЦИЯ, СЪВРЕМЕННОСТ, БЪДЕЩЕ

ЗА УЧЕБНАТА 2012/2013 ГОДИНА СОУ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

ОБЯВЯВА ПРИЕМ ЗА ОБУЧЕНИЕ В СЛЕДНИТЕ ПАРАЛЕЛКИ:

1 КЛАС

Паралелките дават богата обща култура, трайност и задълбоченост на

знанията, формиране на нравствени ценности и гражданско поведе-

За обучението на децата е осигурена ергономична училищна мебел, с

постоянно място за всяко дете. Класните стаи за първокласниците са

оборудвани с индивидуални шкафчета за всеки ученик, в които всяко

дете държи учебниците си, за да може да се замени тежката раница.

5 КЛАС

Обучението се извършва в ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИ ПАРАЛЕЛКИ и

МАТЕМАТИЧЕСКА ПАРАЛЕЛКА с разширено изучаване на математика под формата на СИП.

Петокласниците от тази паралелката ще изучават:

- ЗИП по Математика - 2 ч. и ЗИП БЕЛ – 1 ч. - СИП по предпочитан учебен предмет

- СИП по чужд език - немски, руски език - За желаещите – клуб "Млад математик"

7 КЛАС

ПАРАЛЕЛКА ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ПРОФИЛИРАЩИ ПРЕДМЕТИ:

Математика

Информационни технологии

Английски език

ПАРАЛЕЛКА ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА НЕМСКИ ЕЗИК ПРОФИЛИРАЩИ ПРЕДМЕТИ:

Биология

Информационни технологии

Немски език

9 КЛАС

Обучението се извършва в ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПАРАЛЕЛКА.

Учениците преминали успешно четиригодишния курс на обучение,

завършват солидно подготвени, което улеснява по-нататъшното им

обучение и усъвършенстване в предпочитана от тях област.



Със съдействието на Николай Петров - управител на фирма "Хамбергер"

- Севлиево, и лично на г-н Петер Хамбергер - собственик на

„ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ръководството на СОУ "В. Левски" успя

да осъществи контакт с немска гимназия в област Розенхайм - Герма-

ния. Идеята е двете училища да си партнират, да си обменят гостувания

на ученици, да работят по проекти и др. А целта е да се разнообрази и

подобри обучението на учениците в новосъздадената паралелка с ин-

тензивно изучаване на немски език в нашето училище.

В Гимназия Роблинг също се обучават ученици от 1 до 11 клас. В училището се изучват английс-

ки, френски, латински, развиват се много извънкласни дейности в различните клубове. Немското

училище има партньори от Италия, Франция, Австралия, Китай и САЩ. Вече и СОУ "В. Левски" ще

е партньор на немската гимназия.

Предстоят разговори и официална среща на директорите - госпожа Катрин Льош и господин Тома

Томев, в Германия, на които ще бъдат уточнени допълнително параметрите на сътрудничеството.




НАША ГОРДОСТ

ДОНИКА БОТЕВА

Бронзов медалист

Европейско първенство по

таекуондо за девойки, 2011 г.

ВИОЛЕТА ЛИТОВСКА

Двукратна европейска шампионка

(2009, 2011 г.) по киокушин

в категория 55 килограма

ОТБОР ПО ФУТБОЛ - МЛАДЕЖИ

8-10 клас

Бронзови медалисти - Републикански

ученически игри по футбол

Сливен 2011 г.

Републикански шампиони на

ученическите игри

Класирани за световно младежко

първенство по футбол

КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Златен медал

Национално състезание

по ключови компетентности,

Тетевен 2010 г.

НИКОЛА ДЮЛГЯРОВ

ІІ място

Национален кръг на олимпиада

по английски език - 2011 год.

РОСИЦА КОНОВА - СТАРШИ УЧИТЕЛ

ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИЗИКА И АСТОНОМИЯ

Носител на Отличието на МОМН "Неофит Рилски" за 2011 г.




ЗАМРЪЗНАЛА ЦЕЛУВКА

- Стой! Не можеш да си

тръгнеш така!

- О, не! Мога.

Тя стоеше по средата на

снежна пътека, намираща

се в близост на една гора, а

той се отдалечаваше. Само

стъпките от обувките му

оставаха запечатани върху

земната шир. Около й има-

ше затрупани със сняг, раз-

клонени дървета, а малко по-

далече гората образуваше го-

ляма бяла скулптура. Недалеч

се виждаше заледено езеро.

Сняг валеше на парцали.

- Моля те, недей… Имам нужда

от теб… Студено е… - мълвеше

тя.

Не му пукаше. Той вече се

скриваше от погледа й… Вятъ-

рът се засилваше и направи

вихрушка от големите снежин-

ки. Той изчезваше… Ето, вече

само краищата на кафявата му

коса се виждаха… Колко весе-

ло стърчаха те. Тя си спомни

сладостта, с която ги бе гали-

ла, колко меки бяха, как неж-

но я гъделичкаха…

Вихрушката се превърна във

виелица. Бели петна сняг пок-

риваха правата й слаба фигу-

ра. Чудно бе как тя все още

успяваше да стои на два кра-

ка. Вероятно беше премръзна-

ла. Студенина навсякъде.

- Недей…

Черната му коса се скри. Тя

беше останала сама по средата

на пътеката и полето. Стъпките

му започваха да изчезват във

виелицата, а денят беше към

своя край. Снежното небе изг-

леждаше като отражение на

замръзналата земя.

- Моля те…

Тя още повече побеляваше.

Дългите й керемиденочервени

коси, развявани от вятъра, съ-

що започваха да изсветляват,

да стават част от бялата скулп-

тура, в която тя се превръща-

ше. Големите глътки въздух,

излизащи от устата й, изглеж-

даха като призраци. Самата й

фигура беше призрачна. Тънко

палто, едва покрити бедра, по-

беляваща коса, студени очи…

- Студено е… - тя повтори.

Побеляла фигура сред пътека.

- Премръзвам… - тя промълви.

Побеляла пътека сред полето.

- Не чувствам тялото си… - тя

сякаш ехтеше.

Побеляло поле сред виелица.

- Нямам тяло… - тя шептеше.

Бяла скулптура на два крака

сред зимата.

- Умирам…- тя каза последно.

Бялата човешка скулптура се

пречупи и падна. Едната й ръ-

ка сочеше пътя, по който той

си беше заминал.

На следващата сутрин кучета

бягаха сред бялото поле. Вече

нямаше виелицата, само спо-

койното и тихо пространство,

украсено с бяла гора и замръз-

нало езеро. Вчерашната пъте-

ка вече не се личеше. Всичко

беше бяло. И той бягаше обе-

зумял, той търсеше фигурата

й, търсеше страстната й кере-

миденочервена коса. Той кре-

щеше и плачеше.

Едно куче залая. Той веднага

се затича нататък. Кучето ро-

веше снега. Едната й ръка се

показа изпод бялата завивка

на зимата. Ръката й сочеше

там, където той беше заминал.

И той хвана тази ръка, той за-

почна да я топли с горещи съл-

зи. Той разрови лицето й. Очи-

те й още бяха отворени, очите

й бяха студени.

Тя беше бяла зимна скулптура.

Той беше я превърнал в това.

Промълви:

- Стой! Не можеш да си тръг-

неш така!

Тя не отговори. Тя беше студе-

на.

Зимата гореше със студен огън

край тях двамата. Бялото небе

се отразяваше в замръзналата

бяла шир. Сега той щеше да

страда - тя си беше тръгнала.

Тя беше по-далече от всякога.

Той целуна замразеното си мо-

миче с горящи устни по студе-

ната буза. Той целуна замразе-

ната любов.

Бетина Цвяткова - 11А

ДУША

Всички гледат в теб,

всеки очаква нещо,

а ти се чувстваш толкова сама.

Ти не разбираш защо си тъжна,

защо нещо те кара да си студена,

да се чувстваш толкова сама.

Хората те имат за силна,

хората не усещат какво искаш да им кажеш

и си толкова сама.

Твоите неизпълняващи се мечти,

твоите жалки бунтове срещу света,

твоите забити погледи в стената

те свиват и започваш да плачеш.

Защо си толкова сама?

Бетина Цвяткова - 11А клас




КАКВО Е ЗА МЕН

ЛЮБОВТА

Знам, че има различни видо-

ве любов: любов към родината,

тази любов се нарича родолю-

бие; любов към майката, баща-

та, брата, сестрата; майчинска,

бащинска любов; има любов

към природата и нейните чуде-

са; признателност и благодар-

ност към приятел, учител. Съ-

ществува любов и към хора,

които са ни подали ръка в тру-

ден момент.

Любовта кара човек да изпит-

ва различни, противоположни

чувства: радост, щастие, на-

дежда, тъга. Понякога дори са-

мата любов върви ръка за ръка

с омразата. В същото време

любовта е като някаква ма-

гьосница, защото ни дарява

мечти, с които живеем. Крепи

вярата ни за „по-добро утре“.

Дава ни крила да мечтаем от-

въд това, което виждаме. Все-

ки човек приема любовта по

различен начин. Някои казват,

че тя е дар божи, други, че е

съдба, а трети не вярват, че

съществува подобно чувство.

Тя е неописуемо чувство, което

дори влюбените не могат да

обяснят. Повечето хора казват,

че усещат пърхането на пепе-

рудки в стомаха. Любовта те

кара да летиш, да скачаш, да

пееш от радост.

Независимо от това колко ви-

да любов има, тя ни кара да се

чувстваме живи. Обичайте се и

дарявайте топлина и обич на

близките си, защото всеки зас-

лужава да бъде обичан и влю-

бен.

Ще завърша с един цитат на

П. Дънов: „Хората на любовта

носят в себе си мир, радост и

веселие. Където и да отидат,

всички ги приемат с отворени

сърца !”

Доротея Неделчева 7Б

ПРАЗНИКЪТ НА

ЛЮБОВТА

Празникът на влюбените -

Свети Валентин, е празник,

който се празнува от милиони

хора по света. От 14-ти век

традиция става разменянето на

подаръци, сладкиши, цветя и

най-важното - валентинки.

Името му идва от един от два-

мата мъченици, наречен Ва-

лентин. Празникът започва да

се свързва с романтичната лю-

бов, любовните послания и ис-

крените чувства. Символите на

любовта са сърцето и крилатия

Купидон.

Празникът на влюбените е

изпълнен с хубави емоции, ра-

дости и усмивки, стига да имаш

половинката, с която да праз-

нуваш. Любовта е прекрасно

чувство, което не може да се

опише така лесно с думи - то

трябва да се почувства. Лю-

бовта е начин на живот. Не

всички са влюбени в някого,

но всички обичат - в това съм

сигурна. Няма човек, който да

не изпитва това топло чувство.

Любовта няма възраст, единст-

веното условие е да имаш топ-

ло сърце изпълнено с обич.

Аз смятам че любовта е не-

щото, което крепи човека и съ-

ществуването й е много важно,

защото при мисълта за поло-

винката, човек се изпълва с

още повече щастие и усмивки.

Когато любовта е искрена и

истинска, тя няма край. Трудно

се намират двойки, които след

дълги години връзка да не са

отегчени или безразлични. Не

забравяйте, че любовта раз-

цъфва всеки миг, когато пог-

леднеш изпълнените с обич

очи на човека до себе си!

Влюбените трябва да си вяр-

ват и разчитат един на друг.

Ако не сте сигурни в чувствата

си, не наранявайте другия и не

си играйте с чувствата му.

За мен любовта е истинска

тогава, когато между двамата

влюбени няма лъжи и несигур-

ност.

КАЗВАЙТЕ НА ЧОВЕКА, КОЙ-

ТО ВИ ОБИЧА, "ОБИЧАМ ТЕ",

ЗА ДА СЕ УСМИХВА!!!

ВЯРВАЙТЕ В ТОВА КРАСИВО

НЕЩО - ЛЮБОВТА.

Стела Симеонова 6Б клас



КОГАТО ВМЕСТО „ТОШИБА” ИМА БАЙ ТОШО,

А ПОСЛЕ ЧАЛГА

Публикувана: Петък, 13-ти Януари 2012 г.

СПОДЕЛЕНО

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

преподавател по български

език и литература

в СОУ „Васил Левски”,

чрез сайта на в-к „24 часа”


А ПОСЛЕ ЧАЛГА http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1184808

Публикуваме статията без редактиране!

„Една четвърт от българите на

възраст между 18 и 25 г. нито

учат, нито работят” - гръмнаха

медиите и добавиха, „което е

двойно повече от средното за

ЕС.”

След кратък размисъл „ура”-

патриотите в интернет се втур-

наха да успокояват разтрево-

жения народен дух: „Няма

страшно, става дума за цигани-

те.” На това психолозите му

казват „проектиране”. Онова,

което не харесваш в себе си,

го приписваш на някой друг,

който по принцип не е харес-

ван - в случая, на циганите.

Става дума обаче точно и

именно за българите. Защото,

помислете, как така данните за

Франция показват двойно по-

малък процент младежки мър-

зел, след като 1/5 от градското

население е от Северна Афри-

ка? Същото се отнася за Бел-

гия, където фактът, че 1/3 от

населението на Брюксел е

арабско и турско, също не пра-

ви данните такива, каквито са

в България.

Да не говорим за Румъния, чи-

ито парламентаристи доскоро

обсъждаха забраната на дума-

та „ром”, за да не мислят чуж-

денците, че в Румъния

(Romania) живеят само роми

(Roma). И в северната ни съ-

седка обаче данните изобщо не

са толкова катастрофални,

колкото са при нас. Същото е и

в Словакия, където процентът

циганско население е посло-

вично висок, и в Испания, къ-

дето 15 на сто от населението

са мюсюлмани.

Данните са това, което са. Как

се стигна дотук?

Митът за „пословичното трудо-

любие на българите” отдавна е

само това - мит, залъгалка за

душата, както Симеон Сакско-

бургготски разбра от собстве-

ния си горчив опит. Именно

това трудолюбие трябваше да

оправи нещата за 800 дни, но

тъй като него го нямаше, и 800

-те дни на Симеон минаха, без

да се случи кой знае какво.

Последното трудолюбиво бъл-

гарско поколение, живеещо по

правилото „залудо работи - за-

лудо не стой”, бяха хората, ро-

дени преди балканските войни.

Те наистина не се спираха, ся-

каш имаха трън в задника.

Вижте селските столове от оно-

ва време - дървени, твърди,

неудобни. Тези хора не бяха и

чували, че има мека мебел за

сядане, защото нямаха предс-

тава, че човек може да седи на

едно място толкова дълго, та

дървеният стол да започне да

му убива.

Следващите поколения вече

бяха социализирани от социа-

лизма, при който, ако работиш

прекалено много, ти правят

забележка, че излагаш другар-

четата. Хората не работеха, а

се „водеха” на работа.

(„Къде се водиш на работа се-

га?”) Пътят към успеха не беше

да работиш, а да станеш на-

чалник или най-добре - чинов-

ник. „Учи, мама, за да не рабо-

тиш” - беше бойният вик на

родителите през 70-те г. на ХХ

век. Не че и онези, които не

ставаха чиновници, се бяха

преработили. И при тях рабо-

тенето се наказваше. Затова в

работно време и те си клатеха

краката, а живееха от дребни

кражби и черния пазар на за-

наятчийските услуги.

И всички те - началници, чи-

новници и работници - бяха

изхранвани от кокошките, яй-

цата и бурканите на родители-

те си, останали на село.

Връзката „работя - ям, не ра-

ботя - не ям” беше трайно пре-

късната преди десетилетия. За

кратко тя се възстанови в на-

чалото на 90-те години, когато

изхранващите цялата система

роднини от село измряха, а со-

циализмът се разпадна. Доста

хора се втурнаха да търсят

благополучието си в новите

пазарни условия, работейки.

Няколко години по-късно оба-

че техният устрем бе съсечен

от появата на мутрите и на тях-

ната идеология - чалгата.

„Ние сме балкански народ и

попфолкът ни е естествен. Не

сме за рок”, обяснява напосле-

дък от екрана някаква чалгар-

ка само с едно име и с полиран

до блясък мозък. Разбира се,

народната музика няма нищо

общо - нито като музика, нито

като текст.


http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1184808

СПОДЕЛЕНО




А ПОСЛЕ ЧАЛГА http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1184808

Публикуваме статията без редактиране!

Продължение от стр. 10

Чалгата не е някаква наша ес-

тествена, наследена среда.

Тя се роди през 1996 г. и още

първите й хитове „Радка пират-

ка” и „Тигре, тигре” разкриха

ценностите на мутрите: плюс-

кане и секс („дънките щ ти

цепна”) и лесни пари, за да

има плюскане и секс („нямаш

ли пари - стари бабички”). Ра-

ботата и учението бяха само за

глупаците. Образът на успеха

стана дебелакът, който не учи

и не работи, но се въргаля в

пари.

Всички народи имат вулгар-

на музикална долница, но

никъде в ЕС не се появи та-

кава простащина като бъл-

гарската чалга. И никъде в

Европа вулгарната музикал-

на долница не заля цялото

общество.

България обаче беше

масово чалгализирана и

това придаде специфич-

ния привкус на новото

българско „консуматор-

ско общество”.

Следвайки препоръките

на чалгата, младите

българи бяха убедени,

че някъде близо около

тях, на една ръка разс-

тояние, има потоци от

пари, които просто тряб-

ва да бъдат забърсани.

И вместо да работят или

учат, прекарваха дните

си в търсенето на входа

към лесните пари.

И така стигаме до тези

днешни младежи, които

нито учат, нито работят.

Онова, което са чували

вкъщи и гледали по дис-

котеките, е: Няма нужда

да се напъваш, защото

има начин да водиш

охолен живот без усилие.

Да си разхождаш новия анцуг

из моловете, да караш лъскава

кола, а вечер да се наконтиш

като масажистка от някой СПА

център. Идеята е проста: не

постигаш благополучието си

чрез усилие, а го получаваш

наготово от някого - някой ти

дава, включва те в игрите, пус-

ка ти писта.

Съдбата на тези деца навява

единствено тъга. Останали без

чалга (тя, общо взето, приклю-

чи) и без мутри (те се избиха

помежду си или фалираха),

децата на попфолка се появиха

в залеза на консуматорството.

Консуматорското общество -

наистина, основано върху ра-

ботене, а не върху мързел -

съществува на Запад от среда-

та на 60-те години. Дълги го-

дини с него се разминавахме,

тъй като вместо „Тошиба” си

имахме бай Тошо.

Купонът обаче свърши и там.

Какъвто и да е изходът от се-

гашната финансова и дългова

криза, едно е ясно - безраз-

борното потребление приклю-

чи. Днес в света има два пъти

по-малко пари, отколкото има-

ше през 2007 г. И те продъл-

жават да намаляват. В идните

десетилетия човечеството от-

ново ще се учи на умереност и

пестеливост.

Сегашната българска мла-

деж е най-прецаканото по-

коление. И работещите, и

неработещите тъкмо се по-

топиха в сладникаво-

розовия свят на моловете,

тъкмо решиха, че ще зажи-

веят в латиноамерикански

сериал, и сериалът свърши.

Когато разберат колко са пре-

цакани, може и да спретнат

някой погром на магазини,

както направиха през лятото

техни връстници в Лондон. Но

след това все пак ще трябва да

правят онова, което се прави

след всеки грандиозен купон -

да подреждат, да изнасят бок-

лука, да чистят и да мият. Да

работят.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1184808



ЗА ВАС, СЕДМОКЛАСНИЦИ И ЗРЕЛОСТНИЦИ

Уважаеми седмокласници и зрелостници, част от изпита за НВО след 7 клас и ДЗИ по

БЕЛ е тестът. Тестовете съдържат няколко типа задачи и носят по-големия брой от

точките при оценяването. В няколко поредни броя ще ви запознаем с типовете зада-

чи от теста по БЕЛ и ще се опитаме да ви помогнем с някои полезни съвети.

В КОЯ ОТ ПОДЧЕРТАНИТЕ ДУ-МИ НЕ Е ДОПУСНАТА ГРЕШКА?

1.

Дори само

факта/а/, че

от долу /б/

на картина-

та са напи-

сани думи

за Стран-

джата, раз-

криват /в/ героичното /г/ му

минало.

2.

Хъшовете не мислят /а/ за ми-

зерното си съществуване и се

потапят в блаженни /б/ мисли

за отминалите дни на героис-

ки /в/ подвизи и сръжения /г/.

3.

Не дочакал /а/ свободата,

Странджата умира в чуждата

страна, подкрепян единствен-

но/б/ от най-младият /в/ хъш,

но оставил зад гърба си един

осмислен /г/ живот.

4.

На срещата на тримата ръково-

дителя /а/ на Балкански /б/

страни бяха опсъдени /в/ жиз-

неноважни за региона /г/ въп-

роси.

В КОЯ ОТ ПОДЧЕРТАНИТЕ ДУ-МИ ИМА ПРАВОПИСНА ГРЕШ-КА?

5.

Абитуриентите /а/ ще обле-

чат /б/ официални /в/ тоалети

на бала си /г/.

6.

Абитуриентите /а/ ще обле-

кат /б/ официални /в/ тоалети

на бала им /г/.

7.

Не е изненадващо /а/, че побе-

д а т а с п е ч е л и / б / н а й -

тренирания /в/ състезател /г/ .

8.

В научните станции,/а/ които

работят на северния полюс /б/,

се извършват изследвания,/в/

тласкащи науката напред /г/.

9. В научните станций,/а/ които

работят на Северния полюс, /б/

се извършват изследвания,/в/

тласкащи науката напред /г/.

10.

Носталгията /а/, бездействие-

то /б/ и глада /в/ потискат /г/

хъшовете.

11.

Най-високият /а/ водопад на

Земята /б/ е водопада /в/ Ан-

хел, който /г/ се намира във

Венецуела .

12.

Не съмнено/а/ госпожа Илиева

е педагогът/б/, на когото /в/

децата имат доверие и затова

резултатите не закъсняват/г/.

13. Несъмнено/а/ госпожа Илиева

е педагога/б/, на когото /в/



14.

Несъмнено/а/ госпожа Илиева

е педагогът/б/, на който /в/



15.

Всъщност, /а/ госпожо, истина-

та е, че треньорът/б/ го няма-

ше на терена/в/ , както обик-

новено/г/, и ние не го потър-

сихме.

16.

Понякога/а/ се случва живели-

те /б/ в столицата след завръ-

щането си да проявяват пре-

възходство/в/ пред техните /г/

роднини.

17.

Гледайки /а/ телевизия днес

следобед/б/, някой /в/ звън-

на /г/ на вратата.

18.

Трудно е да се формолират/а/

прости правила за ограмотява-

не /б/, особено/в/ ако на нез-

наещия /г/ не му се учи.

19.

В трета глава от повестта/а/

„Немили-недраги” Вазов изг-

ражда противоречивия/б/ об-

раз на българския хъш, сред

чийто /в/ качества се откроява

патриотизмът /г/ му.

В КОЕ ИЗРЕЧЕНИЕ Е ДОПУСНА-ТА ПРАВОПИСНА ГРЕШКА?

20.

а) В Добруджа всички реки те-

чат към Дунав.

б) Бягствата от час влекат след

себе си други неприятности.

в) За Великден домакините ще

пекат козунаци.

г) Не съм решил какво да об-

лека на празника довечера.

21.

а) Не разбираме урока по фи-

зика.

б) Не обичаме да ни нареждат

какво да правим.

в) Искаме да играеме до късно.

г) Наказват ни, когато не си

учим редовно уроците.


ЗАДАЧИ ЗА ПРАВОПИС И ГРАМАТИКА



ЗА ВАС, СЕДМОКЛАСНИЦИ И ЗРЕЛОСТНИЦИ

ЗАДАЧИ ЗА ПРАВОПИС И ГРАМАТИКА

КЛЮЧ С ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ И КОМЕНТАР

КЛЮЧ С ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ:

1г, 2а, 3г, 4г, 5б, 6г, 7в, 8б, 9а,

10в, 11в, 12а, 13б, 14в, 15б, 16г,

17а, 18а, 19в, 20а, 21в,

Продължение от стр. 12

Задача 1. – отг. г)

а) - подлогът трябва да бъде с

пълен член

б) - предлогът и наречието се

пишат слято

в) - липсва съгласуване между

подлога и сказуемото – трябва

да бъде в ед.ч.

Задача 2. – отг . а) - отрица-

телната частица „не” се пише

отделно от глагола.

б) блажен – в мн. ч. няма

двойно „н”

в) геройски – пише се с „й”

г) сражение идва от сражавам

се.


а) недочакал и определение и

частицата „не” се пише слято с

причастието

б) единствен няма двойно „н”

в) пълният член след предлог

е излишен.


а) Бройната форма се употре-

бява само за същ. имена от

м.р. за не-лица,

б) балкански страни се пише с

малка буква (завършва на –ски

и не е единично географско

понятие)

в) представката е написана

грешно.

Задача 5. - отг. б)

Редуването на „к” – „ч” е за-

дължително за формите на

1.л.ед.ч и 3.л. мн. ч.

Ще облека Ще облечем

Ще облечеш Ще облечете

Ще облече Ще облекат Задача 6. – отг. г)

Притежателното местоимение

трябва да бъде заменено от

възвратно, защото предметът,

към който се отнася, принадле-

жи на подлога в изречението.

Задача 7. – отг. в)

Определението към подлога се

членува с пълен член.

Задача 8. – отг.б)

Северен полюс е сложно геог-

рафско название и се пише с

главна буква.

Задача 9. – отг. а)

Няма „Й” в окончанието на

формите на съществителните

имена за множествено число.


В изречението има три подло-

га. Този, който е от м.р., се

членува с пълен член.

Задача 11. - отг. в)

След глагола „съм” (във всич-

ките му времена и форми) съ-

ществителните имена от м. род

(и техните определения) се

членуват с пълен член.

Задача 12. - отг. а)

Частицата „не” се пише отдел-

но от глагола и слято със същ.

име, прил. име и наречието.

Задача 13. – отг. б)

След глагола „съм” има пълен

член.


Формата е „когото”, защото се

отнася за лице.

Задача 15. – отг. б)

Когато думата или словосъче-

танието може да се замени с

„той”, се членува с пълен член,

а когато замяната е възможна

с „него”, „го” или „му” (с нищо

друго!) - с кратък член.… исти-

ната е, че НЕГО го нямаше…

Задача 16. - отг. г)

„Своите”, защото съществител-

ното „роднините” принадлежи

на подлога в изречението.


Действието, изразено от под-

лога и деепричастието, се вър-

ши от едно и също лице.


Изходната дума е „формула”;

особен не изисква двойно „н”,

в незнаещ частицата „не” се

пише слято със сегашното дея-

телно причастие.


Чийто се съгласува с думата

след него, значи трябва да бъ-

де в мн. число – без „й”.


Тека – течеш - ….- текат

Виж коментара на зад. 5.


В окончанията на глаголите от

сег. време в мн.ч. има –ме са-

мо ако в ед.ч. има –м. Аз оби-

чам – ние обичаме, но аз играя

– ние играем.



ЛЮБИМЦИ

Наскоро по bTV приключи първи сезон на сериала „7 часа разлика”. В този брой ви представя-

ме част от актьорския състав на филма.

Очакваме вашите предложения за следващи представяния на електронната ни поща:

[email protected]

КАЛИН СЪРМЕНОВ е актьор,

режисьор, музикант и худож-

ник. Завършил е ВИТИЗ в кла-

са на проф. Гриша Островски,

а режисура при Мариана Евс-

татиева. След като се дипло-

мира, играе един сезон в па-

зарджишкия театър, но реша-

ва да се върне в София, къде-

то с група приятели основават

частния театър „Алтернатива”.

Играл е много различни и

съвсем несравними роли – от

„Службогонци” до „Архитекта

и императора на Сирия”. В

момента зрителите могат да го

видят само в представлението

на сцената на Сатиричния те-

атър „Вечеря за тъпаци”.

Калин е и сред основателите

на култовата рок група от 90-

те години – „Контрол”, където

е автор и на голяма част от

песните. Заедно са близо 10

години, а Калин споделя, че

рокът остава голямата му

страст.

ГЕРОЯТ (МИЛОТО) - бивш

спортист, бивша мутра и насто-

ящ предприемач. Връзките му

в подземния свят обаче не са

прекъснати, а маниерът му на

правене на бизнес все още на-

помня за миналото му. Милото

е израснал с Таня Стоева и то-

ва прави връзката му със съ-

дебната власт особено силна.

ВАНЯ ЦВЕТКОВА е родена в

София. Завършва актьорско

майсторство във ВИТИЗ през

1980 г. в класа на Гриша Ост-

ровски. В киното дебютира с

филма „Служебно положение -

ординарец”, но голяма попу-

лярност получава с филма на

Христо Христов "Бариерата" по

романа на Павел Вежинов и

печели награди от кинофести-

валите във Варна и Москва.

С участията си в касовите хи-

тове на българското кино

„Лавина” по книгата на Блага

Димитрова и „Комбина”, бързо

се превръща във всенародна

любимка. И в двата филма иг-

рае заедно с Иван Иванов.

Сред филмите, в които е участ-

вала, са „Адио Рио”, „Мечта-

тели”, „Хан Аспарух”, „Другият

наш възможен живот" и други.

През 1991 г. Ваня заминава за

Лас Вегас, където работи и жи-

вее заедно със сина си. През

последните 20 години се е сни-

мала в няколко филма и теле-

визионни сериала, но голямото

си завръщане в българското

кино прави с ролята на Таня

Стоева в „Седем часа разлика”.

ГЕРОИНЯТА (ТАНЯ СТОЕВА)

- един от най-влиятелните съ-

дии в София. Връзките й с под-

земния свят обаче са силни, но

недоказуеми. Тя се възползва

от положението си, за да пок-

ровителства един от най-

видните „бизнесмени” и най-

близките й приятели от дете –

Михаил Михайлов-Милото. Тех-

ните машинации обаче са тол-

кова умело направени, че

връзката между тях остава

умело прикрита.


ФЕВРУАРИ - 2012 КРЪСТОСЛОВИЦА

ХОРИЗОНТАЛНО 1. Витамин А 7. Американски актьор, Офиса 11. Светлата част от денонощието 14. Силиций

с примеси на Fe, Al и др. 15. Жила в скала 16. Вид десерт 17. Герой от "Летящия холандец" 18. Отклонение от религиозната догма 20. Многогодишно тревисто растение 22. 100 годи-ни 23. Човекоядец 26. Средновековен уред за изтезание 28. Френски драматург, историк (1803-1870) 29. Преждевременно прекратена

бременност 31. Езеро е Етиопия 33. Графика получена от позициите на слънцето спрямо хо-ризонта през една година 35. Номадско евра-зийско племе 38. Френски актьор, малкото име

40. Ударен музикален инструмент 42. Хроника, летопис 43. Екопарк край Варна 46. Индийски

писател (1896-1961) 48. Двугодишно растение 49. Застрашени австралийски гризачи 50. Френски историк (1849-1928) 52. Село край Варна 54. Краен защитник във футболен отбор 55. Италиански теолог (1225-1274) 56. Кърлеж

ВЕРТИКАЛНО 1. Платежен документ в чужда валута 2. Горна връхна дреха 3. Древен финикийски град 4. Град в Чили 5.

Японски театър 6. Руски музикант (1870-1922) 7. Амери-канска космическа агенция 8. Мерна единица за ел. съп-ротивление 9. Върховен административен съд, абр. 10. Френски физик (1786-1853) 11. Гараж за релсови пре-возни средства 12. Вид бира 13. Една от нимфите 15. Затлъстял човек, ж.р. 16. Живо същество принесено в дар 19. Немски математик (1826-1866) 21. Героиня от

"Томб Райдър" 24. Унгарски писател (1817-1882) 25. Български писател (1898-1974) 27. Вид хайвер 28. Авст-рийски композитор и диригент (1860-1911) 30. Времен-на паянтова постройка 32. Индийски гуру, основополож-

ник на сикхизма 34. Събитието, от което започва ислям-ското летоброене 36. Опера от Цумпе (1880) 37. Древни

племена населявали Балканския полуостров 39. Доми-нираща социална група 41. Френски музикант (1815-1888) 44. Френски писател. 45. Териториална единица в Гърция 47. Френски геолог (1794-1881), изследвал Бал-каните 51. Музикална нота 53. Град в Швеция

СУДОКУ

19 ФЕВРУАРИ - ПАТРОНЕН ПРАЗНИК НА СОУ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

Ако спе-

челя, пече-

ля за цял

народ, ако

изгубя - гу-

бя само ме-

не си.

Времето

е в нас и

ние сме във времето...

Аз съм посветил себе си

на отечеството: да му слу-

жа до смърт и да работя

по народна воля.

Дела трябват, а не думи.

На драго сърце да обича-

ме оногова, който ни по-

каже погрешката, инак

той не е наш приятел.

Братство с всекиго, без да

гледаме на вяра и народ-

ност.

Ще имаме едно знаме, на

което ще пише „ЧИСТА И

СВЯТА РЕПУБЛИКА”.

ИЗЯВИ В СЕДМИЦАТА, ПОСВЕТЕНА НА ПАТРОНА

НА УЧИЛИЩЕТО - ВАСИЛ ЛЕВСКИ

11. 02. 2012 г. - 10.00 ч. - Тради-

ционен баскетболен турнир за Купа

„Васил Левски”

13. 02. 2012 г. - „Лъвски скок” -

училищно състезание за V- XII клас

14. 02.2012 г. - Рецитал, посветен

на живота и делото на Левски - І-ІІ клас

16. 02. 2012 г. - Математическо състезание „Лъвче” -

училищно състезание за III - IV клас

17. 02. 2012 г. - Спортен празник „Лъвче” - Общинско

състезание за учениците от начален етап и подготвител-

ните групи от детските градини

17. 02. 2012 г. - Тържествено отбелязване патронния

празник на училището - ДК - V-XII клас

21. 02. 2012 г. - Междуучилищен конкурс за компютърна

презентация „С БЪЛГАРИЯ В СЪРЦЕТО” - на тема

„Севлиево - минало, настояще и бъдеще”

28. 02. 2012 г. - „Забавна математика” - училищно състе-

зание V - XII клас

Печатница: „М-ПРЕС” ООД - СЕВЛИЕВО, тел. 0675/ 3-25-26; 3-55-26

ИЗДАВА КЛУБ „ЖУРНАЛИСТ”

СОУ „Васил Левски” - Севлиево

e-mail: [email protected]

РЪКОВОДИТЕЛ: Димитър Димитров

ПРЕДПЕЧАТ: Димитър Димитров

[email protected]

Това е електронната ни поща.

Пишете ни за всичко, което ви вълнува!

ще се опитаме да ви отговорим;

ще потърсим за вас отговор от компетентните

по вашия случай лица;

ще ви свържем с хората, които ви интересуват!


19 ФЕВРУАРИ 2012 ГОДИНАv-levski.com/examples/vestnik/2012_february.pdf ·...

Documents