3 март – Освобождението на България от Османско

владичествостр. 2

Нашият необикновен час

стр.7

ЗЕЛЕНО УЧИЛИЩЕ В ГР. БАНСКО 25-28 МАРТ 2014Г.

стр.12Брой 7419 май

3 март – Освобождението на България от Османско владичество

Националният празник на България e време за честване и за размисъл. За българите 3 март 1878 г. е въплъщение на едно начало. На този ден е направена онази първа политическа крачка, заради която дават живота си хиляди.

Този ден показва, че жертвите от Априлското въстание 1876 г. и хилядите доброволци, които загиват, сражавайки се в Руско-турската освободителна война, не са напразни.

На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878 г. Войната, която е десета в поредицата от Руско-турски войни, е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите

от Османската империя и създаването на Третата българска държава.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско владичество. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно става официален празник.

Руско-турската война започва на 12/24 април 1877 г. с издаден в Кишинев Манифест на император Александър Втори. Включено е и Българското опълчение (12 опълченски дружини), самостоятелна българска доброволческа войска, създадена по предложение на руския генерал Р. М. Фадеев с подкрепата на Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия, които закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони и ги предоставят на опълченците.

Според плана на руското командване от октомври 1876 г. първоначалното предназначение на Опълчението е да служи като "пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич". Напливът от доброволци не престава и до обявяването на войната през април 1877 г. в Опълчението са зачислени 7444 бойци и 81 офицери в 6 дружини (3 бригади). Командир на българското опълчение е руският генерал Н. Г. Столетов.

стр. 2

8 март – Международният ден на жената е празник, който едни тачат, а други пренебрегват, защото го свързват със социалистическото минало. Празникът означава не само подаряване на цветя, но също и обсъждане на равни права и равни възможности. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Празникът е установен по предложение на Клара Цеткин на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г. Историята му обаче започва още в далечната 1857 г. в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики.В България 8-ми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник 8-ми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 година честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празникът получава неофициалното наименование "ден на колежката". Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става

просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колежки) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени и на политическата, и на обществената борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

Вести+ 8 март – Международният ден на жената

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

стр.3

,,Вести + “ 2Лично творчество На 6 май 1877 г. жителите на гр. Самара им подаряват бойно знаме. Самарското знаме е бойното знаме на Трета дружина от Българското опълчение, станало светиня за българския народ в борбата му за национално освобождение. Ушито е по време на Априлското въстание 1876 г. от жителите на руския гр. Самара (откъдето носи и името си), но междувременно въстанието е потушено. Изработено е от монахини от Самарския девически манастир. Направено е от двоен тънък копринен плат с червена, бяла и синя ивица с размери 185/190 см, с пришит в средата от двете страни черен кръст. На лицевата страна в кръста са изобразени славянските първоучители Кирил и Методий, а на другата - Иверската Света Богородица.Знамето участва във всички боеве на Опълчението. Под него падат 5 знаменосци и сам подполковник Калитин - един от най-способните офицери в руската армия. Самарското знаме е единственото бойно знаме, наградено с орден "За храброст" първа степен (30 август 1880 г.).

Българските опълченци проявяват особено голям героизъм при отбраната на Шипченския проход (9-11 август 1877 г.). В края на декември 1877 г. те вземат участие и в боевете при Шипка и Шейново. След подписването на Санстефанския договор (1878 г.) Опълчението е отделено от състава на руската армия и става основа за изграждането на младата българска войска, наречана Българска земска войска.

Шипченската епопея прави преломът на войната необратим. Боевете на Шипка се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Шипка (до 1951 г. - Св. Никола, до 1977 г. Столетов) и Орлово гнездо от 9/21 до 11/23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.

На 3 март в малкото селце Сан Стефано (дн. Йешилкьой), разположено на 12 км от Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора, от

една страна, и Османската империя, от друга. Санстефанският мирен договор е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили.

Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19. Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хиляди кв. км.

Санстефанският мирен договор увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.

Апостоле!Апостол наш на свободата, велик творец на добротата,

ходиш ти без страх, без умора, без запад,

от село на село, от град на град.

Ходиш и твориш навред доброта,

изпълнен с велики мисли за свойта страна, не спираш пред

нищо,продължаваш напред,

не спира те нищо, за каузата навред.

Трудности, болка,вечна самота,

не притесняват духа ти тези слова,

имаш една велика мечта, свободна да е твойта

страна.

Прекланям се пред теб, ти -толкоз мъдър и добър

човек, тъй велика е същността ти,

тъй недостижима е мъдростта ти.

Йоан Ананиев 7-а клас

ЧЕСТВАНЕ НА 136 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

НА 6 МАРТ В 51 СОУ БЕ ПРОВЕДЕН РЕЦИТАЛ В ЧЕСТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО. УЧЕНИЦИ ОТ 6-В КЛАС, ЗАЕДНО С УЧИТЕЛКАТА ПО ИСТОРИЯ Г-ЖА ЖАНИНА КАЛЧЕВА И УЧИТЕЛЯ ПО МУЗИКА Г-Н МИЛЧО ЦЕНОВ, ПОДГОТВИХА И ПРЕДСТАВИХА ПРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДЕН КУРС РЕЦИТАЛ И ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕСНИ, ПОСВЕТЕНИ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО. На рецитала присъстваха и г-жа Дея Милушева помощник-директор, Директор на 51 СОУ и г-н Красимир Иванов, учител по история в училището. Рециталът бе посрещнат с голямо въодушевление от учениците и учителите.

Автор: Жанина Калчева

,,Вести + “ 3

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНАЕдна личност, оставила пареща следа в литуратурната ни история и чийто образ остава крайно противоречив и разделя контрастно обществото ни в мненията си за него. Обичана или мразена, осъждана или разбрана, Елисавета Багряна остава незалязваща и незабравена, грандамата на българската литература. Въпреки навлизането на модернистичното въприятие в литературата, при което

личността на автора и неговата творба са неделима цялост, обществото ни сякаш оставя творчеството на Белчева на заден план, за да се вкопчи, разнищи и оцени само създадения й образ. А фактите зад него са противоречиви и нееднозначни. Багряна е един от малкото ни творци, при който творчество и личност се припокриват изцяло и не биха могли да бъдат разглеждани или пълнокръвно разбрани поединично. Творбите й са огледало на живота й, потвърждение и утвърждаване, но и прозорец към съвсем личния й свят, отвъд догмичните присъди на обществото и сухите факти за постъпките й. Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги стихия и само чрез тях достигаме до пълнокръвния образ на една жена, може би първа застанала като творец срещу патриархалните порядки и условностите на една общественост. Една жена, осмелила се да разобличи привидността. Багряна далеч не е единствената жена на своето време, която е престъпила патриархалния ред и отхвърлила го чрез действията си и разбирането за себе си, нито тази, която е сторила това по най- краен или груб начин. Напротив, по това време западният модел на отношения между половете и в частност мястото на жената в обществения живот вече е навлязъл, патриархалните порядки са се превръщали само в условности, а присъдата за прекрачването им е главно привидна и загубила вече своята крайност. Грeхът на Багряна се състои в това, че тя дава гласност и изразява, съвсем не плахо и прикрито, процесите, които вече са в ход.Образът на силната жена, отхвърлила обществените порядки като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Той е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др. При тях силата на жената като ценност е само насочена към родовото, общото и неговото добруване. Индивидуалното щастие и себеизразяване се налагат като остър контраст едва с новите търсения на кръга „Мисъл“. Но и там

образът на жената не търпи драматичната промяна, която Багряна ни представя.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29- ти април 1893 година в София. След като завършва гимназиалното си образование, работи като учителка в с. Недялско, в Югоизточна България. Там получава непосредствени впечатления от живота на селската жена. Следва славянска филология в Софийски университет. Започва да пише стихове около 14-годишна и, подтикната от Йордан Йовков, публикува две свои творби в сп. „Златорог“ през 1915 година. Първата й стихосбирка- „Вечната и святата“- излиза през 1927 година, донасяйки й широко признание и популярност. Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г. През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература. Стиховете на Багряна са преведени на 30 езика и издавани във Франция, Италия, Полша, Румъния и др.През 1919 година Багряна сключва брак с офицера Иван Шапкарев. Само след четири години вече е настъпило

дълбоко разтройство в отношенията им. Елисавета заминава за Германия, където остава една година. Когато се връща, тя заживява отделно. Багряна решава да събере багажа си от общия им дом. Датата е 16 април 1925 година- денят на атентата в църквата „Света Неделя“. Йордан Василев, съпруг на Блага Димитрова, разказва случилото се така –„Макар и разделени, той кавалерски я придружава и помага. На връщане минават край църквата „Света Неделя”, защото той като офицер е длъжен да присъства там на погребението на генерал. На входа на църквата дежурният офицер го връща – опелото вече е започнало, а най-важното – в своето разстроено състояние той е забравил да си вземе задължителните офицерски принадлежности: пелерина и ръкавици.След като той се отдалечава, трясва страхотен гърмеж – атентатът. И полк. Шапкарев добави с мъка: „Лиза ме направи нещастен, но ми спаси живота!“Плод на любовта им е единственият син на Багряна- Любомир. Страстта на Елисавета към поезията не се приема от семейството на съпруга й. Това е и главната причина поетесата да се крие зад различни псевдоними- ЕлБленова, Ничия Долче и други. Младата жена е била принудена да крие тетрадките си със стихове, а свекърва й, необразована жена с лют и властен характер, вдовица на известния фолклорист Кузман Шапкарев, следи всяка нейна крачка, смятайки, че снаха й не си гледа женските задължения по дома и съпруга си, а се занимава с нещо вятърничево, маловажно и неподходящо. Лиза се измъчва в тази атмосфера, намирайки я за еснафска и дребнава, а творческите й амбиции и вродена волност на характера, заела централно място в по-късното й творчество, се оказват в капан. Младата жена взема едно от най-осъжданите решения в живота си- изоставя съпруга и сина си Любчо. Той дълги години не предполага, че именно известната поетеса е негова майка. Дори като дете присъства на нейно четене, без да знае,че слуша жената, която го е родила.

Елисавета Багряна на посещение в училището в село Недялско, 1983 година

Репортер

,,вести +” 4Лично творчествоСемейството му дълго го лъже, че майка му следва в Париж, за да не знае, че родителите му са разведени. По- късно Любомир разбира, че това е било споразумение между Багряна и Шапкарев. Едва на 16 години момчето открива истината за майка си, и то от вестниците. След смъртта на Багряна Любомир казва, че я е обожавал. “Когато пораснах, баща ми обясни всичко – казва той. – Никога не съм обвинявал майка ми, че ме е изоставила. Тя беше много деликатна и говореше с мен не като със син, а като с приятел. Никога не плачеше, не съм я чул и да обвинява някого, дори във връзка с нападките заради Вапцаров”. Елисавета се омъжва само още веднъж. Избраникът й се казва Александър Ликов- дипломат, много интелигентен и магнетичен мъж. И по времето, когато се запознава с Багряна- сгоден за Дора Габе. Дори има и определена дата за сватбата им. Но точно докато Габе трескаво подготвя всичко, Багряна я моли за прошка и двете заравят томахавката, останала помежду им след болезнения триъгълник и кончината на Боян Пенев. Дора Габе лично представя годеника си на Лиза преди представление в Народния театър. Ликов спира да отговаря на обажданията на годеницата си и скоро тя разбира, че той и Багряна са се венчали в дома на общи познати, благословени от самия патриарх Кирил. Бракът на Лиза и Александър продължава до 1954г., когато той почива. По- късно тя изявява желание да бъде погребана до него.

Любовният триъгълник между професор Боян Пенев, съпругата му Дора Габе и Елисавета Багряна остава емблематичен за литературните ни среди. Разпространено е схващането, че по-младата Лиза отмъква коварно съпруга на Дора Габе. Според биографи, техни близки и изследователи на животите им обаче по времето, когато Пенев и Багряна започват любовта си, той не живее със съпругата си от вече шест години, макар и да не са официално разведени. Те остоват женени и до края смъртта на професора, въпреки че той съжителства с Лиза. От друга страна, нейният брак с Шапкарев вече е непоправимо разтроен и тя живее отделно, когато се среща с Пенев. Двамата се запознават в дома на Маня Милетич и Начо Букурещлиев. По-късно заминават за Франция, живеят в Париж и пътуват из страната. От това се ражда изящната стихосбирка „Бретан“. Връщат се в България, професорът е решен да получи развод от Дора Габе и да узакони връзката си с Лиза, но умира неочаквано по време на рутинна операция, оставяйки след себе си пареща вражда между двете грандами на българското литературно общество.Процесът срещу Никола Вапцаров и ролята на Багряна в него е една от най- спорните точки и най- крайната обществена присъда в нейната биография. Дали Елисавета е могла да спаси поета и доколко всъщност нейните и на други призовани свидетели са имали значение или решението за съдбата на арестуваните през пролетта на 1942 година е било вече взето са въпроси, на които едва ли има кой да даде еднозначен отговор. Едно е ясно- на 23- ти юли, 1942 година, Софийският военнополеви съд издава 12 смъртни присъди и по-късно същия ден Никола Вапцаров е разтрелян заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и Георги Минчев. Според войниците, изпълнили присъдата, осъдените са посрещнали смъртта с песен по Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър“.Доскорошни приятели на Вапцаров- политиците Никола Мушанов и Таско Стоилков- се укриват, за да не бъдат призовани в съда. Багряна се явява като защитник на поета заедно с художника Константин Щъркелов. Но двамата никога не поделят обвиненията на обществото, макар Щъркелов да отговаря далеч по- плахо и безотговорно въпреки далеч по- близките си отношения с Вапцаров и семейството му. Представяме ви какво споделя за процеса самата Багряна в анкета с Иван Сарандев:

„Трябва да кажа, че самия Вапцаров аз лично не познавах. Когато през лятото на 1927 г. ходих с Щъркелов в Банско, Вапцаров го нямаше. Преди процеса не съм следила поетическите му прояви. И никой от приятелите му по време на процеса не дойде при мен да ме подготви, да ми разкаже за живота и поезията му. Вечерта преди да се явя като негова свидетелка, при мен дойде Матвей Вълев и ми донесе стихосбирката .Моторни песни”, екземпляра на Б. Ангелушев. И аз цяла нощ ги четох. На сутринта отидох в съда и ме държаха на едно слънце, което печеше толкова силно, че едва не ми прилоша. Когато влязох вътре, председателят ме предупреди да не гледам в залата и да му отговоря на три въпроса с „да”‘ или „не”.Първият:- Познавате ли лично Никола Вапцаров?Отговорих:- Не го познавам!Втори:- Познавате ли неговата поезия?- Да, познавам я! (Макар да не беше истина, защото аз се бях запознала само през нощта. Други неща не бях чела.)Трети въпрос:- Има ли родолюбие в неговата поезия?- Да, има!“

Това са известните факти, отнасящи се до участието на Елисавета в делото. Дали и какво повече би могла да направи тя, щом дори Елена Вапцарова- майката на поета- въпреки личното си познанство с Борис ¬¬не успява да издейства помилване, също са въпроси без еднозначен отговор. Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година, на 98 години. Интересн факт е, че в обществото имало слухове, че от суета поетесата криела истинските си години и може би е прехвърлила 100 лета по времето на смъртта си. Последното й пристанище се оказва старческият дом в Горна баня. Според последната си секретарка тя умира пренебрегвана от близките си и сама.

Дора Габе, Елисавета Багряна и Боян Пенев (Боян Пенев е мъжът вдясно)

Лични вещи на Багряна, изложени в НИМ

5,,вести +” ПразнициБаба Марта

Старите хора казват, че пред всяка къща стопаните трябва да закачат пресукани червени конци. Като ги видела, Баба Марта се засмивала, изгрявало слънцето и всичко се стопляло. Затова всяка година на 1 март си подаряваме мартеници с пожелания за здраве и благополучие.Вярва се, че мартениците пазят къщата да

не влезе лош човек, а хората предпазват от болести и уроки. Белият цвят символизира дълъг живот, а червеният – здраве и сила. Видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, свалете мартеничката и я

сложете под голям камък. След девет дни проверете под камъка какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова придобивки ще получите през годината. Други я хвърлят в реката, за да им върви по вода.

По случай празника на числото художничките от 6- а клас: Ани Кънчева, Радост Благоева, Симона Тодорова, Елена Йотова, Краси Проданова, Вики Величкова, Ирен Лазарова и Габи Маринова изработиха тези красиви колажи

На 14 март в света се отбелязва един от най-необичайните празници-Ден на числото Пи 3.14- числото Пи е отношението между периметъра на дадена окръжност и нейния диаметър

Стихотворение за числото

Числото Пи е вълшебно!То ни е много потребно.

За кръг щом чуем в задача,в ума ни числото Пи започва да скача.

Във формулите то участваи над решенията властва.

За лице на кръг и периметър,мерим радиуса до милиметър.

Умножаваме го с Пии задачата ще се реши!

СВЕТЪТ ПРАЗНУВА ДЕНЯ НА ЧИСЛОТО

На 14 март в света се отбелязва един от най-необичайните празници- Ден на числото Пи3.14 – числото Пи е отношенито между периметър на дадена окръжност и нейния диаметър. Както се счита от специалистите това

число е открито от древните вавилонци. То е използвано при строителството на знаменитата вавилонска кула. При едно недостатъчно точно изчисление на значението на Пи, привежда към крах целия проект. Възможно е тази математическа констаната да лежи в

основата на строителството на легендарния храм на цар Соломон.

Знаменателно е, че празника на числото Пи съвпада с рождения ден на един от най-големите физици на нашата съвременност- Алберт Айнщайн.

,,вести +” 6

Математика Математика. Според учените или я ра збираш, или не. Няма средно положение. Но едва ли някой, дори и от най- умните, не се е обърквал при вида на ужасяваща задача с повече букви, отколокото цифри. А колко е хубаво чувството, когато с триумф вдигаш ръка, за да уведомиш учителката, че точно ти-един от многото в класа, си я решил пръв и вярно. И този блясък в очите, когато получиш заслужена похвала и отличен (6) в

бележника, всички те гледат смаяно. Тогава определено си е струвало главоблъскането. Но не за това тръгнах да пиша. Факт е, че математика не е любимият ми предмет. Затова, когато чух че госпожата, преподаваща предмета отсъства, вълна от облекчение и радост ме заля. И наистина тези сладки осем дни, без никакви задачи, бяха страхотни. Отиваш към училище, усмихваш се на всички, краката ти едвам докосват земята, светът е едно по- добро място. Не се налага да пишеш километрични задачи, нито да се притесняваш за теореми и определения. Останалите предмети сякаш са по- приятни. Дори най- нелюбимият ти човек от класа не е чак такъв тъпанар(ако това е възможно де ;). Този кратък и мързелив период от време беше толкова хубав и мързелив. Направо като шега. Точно това ме накара да напиша съчинение. Да, супер е, когато не учиш математика 7 часа седмично. Но пък и някак си странно и неестествено. Все едно числата

те свалят от облаците и те карат да мислиш трезво. Защото дори и понякога да не го

признаваме,знаем, че от огромните домашни има

полза. За останалите предмети (например физиката и географията) ще се изисква доста труд,за да станат по- приятни.А и кого лъжа - най-антипатичният ти човек от съучениците продължава да си е тъпанар и май не мисли да спира скоро. Може би трудностите, независимо какви са те, са това, което осмисля ежедневието.Те са тези, които показват различната и истинската страна на нещата.Те са тези,които ни карат да се замислим. Защото благодарение на математиката, това литературно съчинение съществува.

От философски настроената Вяра Николова, 7-а клас.

Лично творчество

,,вести +” 7ПразнициНашият необикновен часВъв вторни, на 19.03, се състоя нашият открит урок на тема: “Наска”- най- голямата тайна на планетата. Целта на урока беше не само да

ни запознае с културата на това интересно място, но и да ни покаже , че математиката и географията са взаимно свързани . Часът беше проведен от госпожа Софрониева и госпожа Фратева. Урокът бе представен както на нас, така и на нашата заместник-директорка – госпожа Станчева. Ако не знаете какво е Наска, по –добре да ви разкажа час от информацията, научена по време на урока. Наска е пустинно плат, разположено в южното крайбрежие на Перу. Било е индиански култов

религиозен център с разцвет от 1 до 8 век. Известен е с рисунките си в пясъка, които се наричат геоглифи и най-често изобразяват животни. Те са направени ръчно. В България имаме геоглифи в Странджа и в пещерата Магурата. Някои от теориите гласят, че геоглифите са направени, за да могат да показват пътя на спиращите извънземни. Никой още не е разкрил тайната на геоглифите в Наска и затова тя ще си остане една от най-големите загадки на планетата. През часа ние научихме много интересни факти за платото Наска, определихме географските му координати, решавахме задачи за

определяне на мащаб, действителни разстояния и се забавлявахме. Часът се хареса на всички и се надяваме да има още като него в бъдеще.

Йоана Трифонова,

Репортер от 6- б клас

ПриятелствотоВ една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:„Днес моят най-добър приятел ме удари!“Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:„Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“Заинтригуван, приятелят му го попитал:„Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?“Засмян, другарят му отвърнал:„Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…“

,,Вести+” 8 Репортер

Сълзите на Учителя(древна притча)В края на шестия ден от Сътворението Господ сътворил Учителя. – Но той прилича досущ на хората – зашушукали ангелчетата около него. Господ се усмихнал и рекъл: – Приликата е само външна. Този модел има страхотни характеристики и е уникален като разработка. От него хората ще научат това, което не знаят и не могат. Той ще е техният пример, водач и опора, без дори да е нужно те да осъзнават това. Той преподава жизненоважна информация, нужна на всеки един човек, за да оцелее и да се чувства щастлив, ще се грижи за децата, както родителите им се грижат за тях и ще им отделя повече внимание и обич, отколкото отделя на собствените си деца. Ще умее да прави хиляди неща за доброто на учениците си, да ги респектира и учи, но и да е близо до тях, да ги разбира и утешава. Ще бъде вежлив, усмихнат, спокоен и справедлив, въпреки че ежедневно ще бъде критикуван, хулен и лъган. Винаги ще дава на хората повече, отколкото ще получава и ще е щастлив от това. – Но това е изумително – възкликнали ангелчетата. И изработката е божествена. Но защо в очите му има някога влага? Не е ли това някакъв недостатък? – Това не е влага – отвърнал им Господ. Това са сълзи. – Сълзи? – зачудили се те. Не е ли това все пак недостатък на творението ти? За какво са тези сълзи? – Сълзата е израз на радостта и гордостта да видиш как децата постигат и най-малката цел, която са си поставили. Тя е за самотата и страховете им, когато се отделят от семейството, тя е за съпричастността към чувствата на родителите и техните опасения за бъдещето на децата им. Сълзите идват от болката да се чувстваш безсилен да промениш някого, който греши и от разочарованието, което знаеш, че рано или късно ще те сполети. Тези сълзи често се появяват по време на раздяла, когато учителят е бил с един клас цяла година или поредица от години, и идва ред да ги изпрати нагоре, към следващото стъпало, което трябва да преодолеят. А той ще посрещне новите деца, за да им даде всичко, на което е способен. – Тези сълзи... са гениална идея – въ зкликнали ангелчета!– Да, но не са моя заслуга – отвърнал Създателят!

ЗЕЛЕНО УЧИЛИЩЕ В ГР. БАНСКО 25-28 МАРТ 2014Г.РЪКОВОДИТЕЛИ:ЖАНИНА КАЛЧЕВА, МИМА ФРАТЕВА ,ЕВГЕНИЯ АХМАКОВА

На 25 март 2014г. група ученици от 6б,в и 7 а б в класове заминахме на Зелено училище в Гр. Банско.Посетихме първият ден на 25 март гр. Благоевград

неговата стара част наречена „Вароша“църквата и стария град ,които беше изключително интересен и учениците си направиха множество снимки.Малко по -късно се запознахме и с новата част на града ,Югозападния университет и централната част на града лпродължихме пътя си към село Добърско в което се намира църква от „Стоте национални исторически обекта“. В селото бяхме на гости и в една къща с атракции ,където децата сами изработват бонбони и захарни пръчици .Към 16 ч се настанихме в хотел „Сънрайс“ в град Банско ,където започна нашето Зелено пролетно училище. В следващите дни имахме системни занимания сутрин по история и математика по класове.С учениците от 7 кл. Се подготвяхме за външно оценяване за тест по история ,учениците се справиха много успешно ,показаха знания и бързо решиха голям брои исторически тестове.В следобедните часове имахме часове по плуване ,което много се хареса и децата с удоволствие и нетърпение посещаваха ,тези занимания.През свободното си време се разхождахме и опознахме гр. Банско посетихме къщата музей на Паисий Хилендарски ,където екскурзовод ни разказа за него и направихме снимки , посетихме къщата музей на Вапцаров,А също и новата част на гр. Банско при първият ски лифт който е много интересен модерен и прави града подобен на Алпийски курорт ,Не напразно сравняват Банско с швейцарски град.Като цяло Зеленото училище ,беше много успешно и като учебен процес и като занимания и извънкласни дейности . Учениците научиха много нови неща и полезни за тях На връщане към Гр София посетихме и село Добринище.

Автор Жанина Калчева2април 2014г.

..Вести+” 9

Кой съм аз?ЕСЕ

"Кой съм аз?"- това е въпросът, чийто отговор търсим ние през целия си живот. Всеки притежава индивидуалност и не трябва да я губи. Но как можем да разберем кои сме? Едва ли има формула, по която можем да открием отговора на този въпрос. Кой всъщност съм аз?- този въпрос е труден. Аз съм си аз. Различен от всички други, но това не означава по- добър. Всеки е уникален с нещо, което да го отличава от останалите. Но това си е моята гледна точка, което значи, че има още много хора, които да мислят по друг начин. "Кой съм аз?"- този въпрос ще плува в безкрайния океан от мечти и спомени, който ни заобикаля до последния ни дъх. Всичко, което идва и си отива от живота ни има смисъл. Придобиваме повече опит от всяка случка и улавяме в нашата мрежа от мечти

и спомени, копнежи и надежди смисълът на живота за добро или лошо. С течение на времето научаваме хубавото и лошото за себе си. Понякога го приемаме, а друг път се борим, за да го променим. Мога да си призная, че понякога "аз" съм този, който греши, който обаче рискува само, за да помогне на човека, когото обича. Не е лесно да се отговори на този въпрос, когато в един момент искаш едно, а в друг друго. Ако се водя по прищявките си живота ми не би бил балансиран, би бил безполезен и празен, защото желанията ми често са коренно противоположни. Личността на всеки, включително и моята се развива в различни посоки, в зависимост от житейския опит. А, когато преживея достатъчно, надявам се по- добре да разбера кой съм. Да знам за какво съм се борил и какво съм постигнал т.е. кой съм аз.

Анжело Енев 9 - б клас

Успехът – целта, която оправдава средствата Успехът? Какво всъщност е той? За всеки човек успехът е различен. За някои хора успех е спечелването на много пари, какъвто е и героят Жорж Дюроа от произведението на Мопасан. След двугодишен престой в Африка, той отива в Париж с целта да забогатее и да заживее там. Първоначално обаче плановете му не потръгват, води мизерен начин на живот, гладува в малка таванска стаичка с мазни петна по стените. Докато не среща стария си приятел от Алжир, който му подава ръка. Запознава го с влиятелни хора и така успява да му намери работа във вестник „ Ла ви Франсез“. Работи във вестника, където поставя началото на своята кариера. С помощта на чара и красотата си, които се явяват силното му оръжие и път към успеха, той въздейства на много съпруги на влиятелни личности, които му помагат в издигането му в обществото. За други хора обаче, успех е създаването на семейство, изпълнено с любов. Такъв е героят на Балзак - дядо Горио. Постигнал добро материално положение, той иска да задоволи безкрайните капризи на дъщерите си, с едно единствено желание - да получи тяхната любов. Но дъщерите му не отвръщат на неговата безгранична бащина любов, това, което обичат, са парите му, а не него. Трети постигат успех по нечестен начин, пример за това е Тартюф от произведението на Молиер. Представяйки се за набожник, той успява да омае семейството на Оргон и да спечели доверието им с мисълта да отмъкне богатството му. Опитва се да съблазни Елмира, жената на Оргон, въпреки че е сгоден за дъщеря му. Тартюф не вижда нищо нередно в това да измами и отмъкне имотите на богатото семейство. Не смята

за нужно да работи и с честен труд да се опита да забогатее. Чрез измама и двуличие той почти постига целта си, но въпреки всичко доброто побеждава злото. За Дон Кихот успехът се изразява в това да направи света по-добро място за живот и да намери дама за своето сърце. Представата му за живота е пречупена през неговата лудост. Дон Кихот искрено вярва, че светът на рицарските романи съществува, защото отговаря на представите му. И обратното - това, което мисли за невярно и фалшиво, е самата действителност – мизерна и жалка. Дон Кихот осъзнава своята лудост и умира, тъй като не може да живее без рицарски идеали. Е видяхме много форми на успеха, но винаги ли целта оправда средствата и трябва ли да бъде така?! Както разбрахме за всички герои, успехът е различен, но всеки плаща някаква цена. Дали изгубена младост в стремеж към по-добър живот за децата си, осъзнаването на собствените си заблуди или загуба на човешките ценности, всеки един губи нещо ценно. За мен успехът е важна част от живота, но не бих жертвала семейството, младостта и собствената си чест, за да постигна нещо. Съвестта ми няма да го понесе, няма да бъда истински щастлива, ако го направя по този начин. За това някои хора, постигнали дадените от тях цели, накрая се питат „ Аз успях или загубих?“ Когато постигна целите си, ще ви кажа! А до тогава ще продължавам да се боря. Борете се и вие! И когато един ден погледнете назад, ще видите колко път сте изминали и колко много сте постигнали, без да има нужда да си задавате този въпрос!

Мирела Коларова 10 - б клас

Какви са днес идеалите? Идеалът е образец на лични качества и способности. Индивидуални преценки и мотиви . Всеки има своята представа за идеал. Идеал за красота, идеал за свобода, идеал за приятелство и отношения. Идеал за живот. Днешните идеали са по-скоро представа, самозаблуда. Приемаме това, което ни заобикаля и го превръщаме в представа за идеал, игнорирайки недостатъците. Дали от страх, или липса на кураж, или просто позитивизъм? Затваряме си очите пред препятствията, мислейки, че те сами ще изчезнат. Влагаме всички усилия да запазим доброто, правейки се, че не виждаме лошото. Мислим, че е идеал, но няма идеал с недостатъци. А има ли изобщо такъв? Можем ли да постигнем мечтаното? Мечтан дом, работа, семейство, приятел! Или приемаме факта, че няма перфектно кътче за нас. Но това причина ли е да обръщаме гръб на недостатъците? Колкото повече ги игнорираме, толкова повече те стават големи, очевидни и болезнени. Докато не те поставят пред свършен факт. Докато не ги видиш. Понякога стават толкова големи, че са способни да съсипят всичко. Само защото не ги виждаме, или отказваме да го правим, не значи, че не съществуват. Може би днес идеалът не съществува, може би никога не е съществувал, но представата за него се крие във всеки един от нас. Моята представа за идеален живот е живот, в който можеш трезво да откриеш и приемеш неидеалността. Да бъдеш смел , не значи да не те е страх, а да действаш въпреки страха! Идеалът за мен не представлява перфектност, а смелост и компромиси. Да бъдеш смел, да се бориш, въпреки недостатъците.

Мария Мирчева, 11-а клас

Лично творчество

10,,вести +”

Внуците на бай ГаньоНие сме внуците на бай Ганьо. Вярвам, че всеки от нас носи поне по една негова черта. Затова в днешно време разказите на Алеко Константинов звучат все още актуално. Всеки открива нещо общо с главния герой. Може отстрани да види лошите си качества в лицето на бай Ганьо и да се отврати от тях. Така читателят ще се опита да се промени към по-добро. Това е бил и поводът за написването на книгата – опит да се изкоренят всички недобри черти на българина по онова време.Когато погледна хората около себе си обаче, мисля, че трябва да се напише нова подобна творба. Явно от старата никой не си е взел поука, а само се е надсмял над бай Ганьо, т.е. се е надсмял над себе си.Скоро чух, че повечето европейци ни смятат за примитивни цигани, живеещи в бараки и каращи каруци. Това ме огорчи, но после осъзнах, че така европейците само показват колко не знаят. Те

въобще не са ни опознали, не могат да покажат България на картата, ала сипят обиди по наш адрес. Нямат право. Все пак и ние живеем в Европа. Значи и ние сме европейци. Не сме способни да ги накараме да променят мисленето си, но можем да им се надсмеем на незнанието.Но когато отново се завърна в България, виждам, че някои от обидите са верни. Качвам се в един автобус и виждам бъдещoто поколение как седи на седалките, пие алкохол и вика, мислещо се за много готино. До тези тийнейджъри стоят прави старите хора. В очите им се вижда огорчение и възмущение. Но никой не смее нищо да каже. Всички знаят, че от тези хора няма да излезе нещо добро. А те са бъдещето. Значи България ще става все по-зле? Значи европейците не грешат винаги? Може би, но те пак нямат право да ни обиждат. Не всички са примери за байганьовщина. Не трябва цял народ да се определя какъв е. Има различни хора. На тези, които Алеко е направил по-добри, ще им кажа да не обръщат внимание на грозните чужди обиди. Вярвам, че този тип хора са повечето българи. А на другите – байганьовците – ще препоръчам да не

напускат България, за да не ни излагат. Те не могат да се променят, остават си невъзпитани завинаги. Не четат. Затова смятам, че колкото и книги да бе написал Алеко, пак щеше да има такива хора. Хора, които ни показват какви не трябва да сме.

Хелия Николова 7-а клас

Дяволът е съблазнител Какво може да съблазни една млада и чиста душа, неопетнена, с ценности и морал, какъвто е Дориан Грей?! Пристигайки в големия град, той се потапя в светския живот. Запознава се с известния художник Базил, който оценява красота му и предлага да го нарисува. Какво може да съблазни младия човек? Срещата му с Хенри, която преобръща целия му живот. Той му казва, че му завижда, защото „притежава най-ценните неща на света - младост и красота“. Показва му нощния живот и леките жени, насърчава го да опита всичко от живота и да граби с пълни шепи, без да се срамува. За Хенри философията на живота е, че няма нищо срамно в удоволствията, за да бъде човек щастлив и подтиква неопитния Дориан да го последва. Заслепен от сладкодумието на Хенри, Дориан се подвежда и тръгва по пътя на насладата и изкушението. Но какво вижда Дориан, когато портретът е готов? Учуден е, че изглежда толкова истински и разбира

за красотата, която притежава. Когато Хенри му казва, че само картината няма да се промени с времето, Дориан е готов да продаде душата си на Дявола, за да остане вечно млад. Той не осъзнава, какво си е пожелал, не разбира, че неговото желание всъщност се сбъдва. Няма представа, каква цена ще трябва да плати за тези думи. Кое може да бъде пo-силно, любовта или желанието за вечна младост? Открил чистата любов, Дориан я пуска да си отиде, за една нощ преодолява загубата й и на следващия ден отново е готов да продължи живота си. Разбира, че всички преживявания и чувства се отразяват на портрета, но не и на него, раните му зарастват, а белезите му изчезват. Той става безчувствен и безскрупулен, губи морала и ценностите, които преди е притежавал. Ако съпоставим личностите, които са около Дориан - Базил и Хенри, можем да кажем, че Хенри се явява като представител на Дявола, който непрекъснато предлага изкушения на Дориан, а Базил обратното на човек, които иска да го предпази от изкушенията. Те са две коренно различни лица с една и съща цел, показват на Дориан живота, но от две различни страни. Дяволът предлага изкушението на Дориан, той го приема, за

него единственият начин

да се отърве от него е като му се поддаде. Когато приятелят му Базил разкрива тайната му, той се опитва да му помогне, да върне стария Дориан, когото познава. Но Дяволът в Дориан надделява и убива Базил по жесток начин, разчленява го и го изхвърля в реката. Дориан решава да замине, да обиколи света и да се наслади на живота. Двайсет години по-късно той се завръща в Лондон. Отново открива любовта в лицето на дъщерята на стария си приятел Хенри. Тя успява да размекне каменното му сърце и да върне малка част от предишния Дориан. Той осъзнава в какво чудовище се е превърнал, когато вижда портрета си – изгнил от лошия му начин на живот, разяден от пороците му, просмукан с болката и страдание. Дориан решава да сложи край на всичко това. Преди смъртта си казва на Емили, че сърцето му й принадлежи. Но аз се питам може ли човек да живее с душа на Дявол и сърце, туптящо от любов?!

Мирела Коларова 10 - б клас

Лично творчество

Интересни факти за ЕвропаВ е л и к и т е империи През 17-ти и 18-ти век Европа контролира огромна част от света. Това се дължи основно на колконизацията на Британската инмерия, която достига по море далечни части на света – Северна Америка, Индия, Южна Африка, някой от които и днес са поданици на Короната. Има поговорка „ Слънцето никога не залязва над Британските територии.“

На континента са се изградили някои от най-големите култури в човешката история, например Древна Гърция, Древен Рим, Византия, Руската империя, Испанската

империя и прочее, които разширили кръгозора си и колонизирали територии далеч

от родината си. Британската империя била за времето си най-голямата в света, с мащаби 36 милиона квадратни километра и население 480-570 милиона души.

Таня Петкова 9- a клас

11,,Вести+” Репортер

,,вести +” 12 Репортер

ГЛАВЕН РЕДАКТОР: Десислава ДАНОВА - преподавател по БЕЛ; Боян БЛАЖЕВ - преподавател по изобразително изкуство и информационни технологии; Сътрудници: г-н Асен АЛЕКСАНДРОВ - Директор на 51 СОУ; Бистра Щиркова-преподавател по математика; Жанина КАЛЧЕВА - преподавател по история; Мима ФРАТЕВА; Мария ШОПОВА; Репортери: Йоана ТРИФОНОВА - 6-Б; Яна ЙОСИВЧЕВА 4-Б КЛАС ; Калина Илиева 10-а Фотограф: Боян БЛАЖЕВ; Графично оформление: Боян БЛАЖЕВ; Клуб : “Компютърни техники, фотография и изобразително изкуство” ; Мирела Коларова 10-б клас, Таня Петкова 9-a клас, Мария Мирчева, 11-а клас, Хелия Николова 7-а клас, Анжело Енев 9-б клас, Йоан Ананиев 7-а клас, Теодор Цветанов Николов 12-г клас : Адрес на редакцията: ул. „Софийски герой” №28, етаж 4, кабинет 410, web: vesti51.hit.bg;

,,Вести+” се издава от 51 СОУ ,,Елисавета Багряна”

Българино, знай своя род и език.

Българино, знай своя род и език! Една отговорност на всеки един от нас, една заповед, един дълг, един завет. Всеки българин е такъв, щом познава себе си дълбоко в душата си, а там е скътан езика, словото, там са спомените, преживяванията, там е гордостта. Силата да си българин идва първо от чуството, после от езика и след това от действията.Но в последни години се забелязва много

сериозен проблем, който се среща сред младежта, а сега се разпростира и към хората в по-напреднала възраст. Това е смесването на думи от българския с думи от английския език.Този, да го наречем „феномен“, първо се забеляза във виртуалното пространство (Facebook, Twitter, най-различни форуми и т.н.) поради неизбежния интерес на интернет потребителите към чуждестранните събития и контакти, нахлуването на нови понятия и термини от информационната сфера, които нямат български превод.Поради това стана модерно в българския език да се добавят английски думи, а по-късно хората започнаха да го смятат за признак на висока интелигентност и ученост.Забелязах, че започнаха да го правят и по новините, което е абсурдно, защото има голям процент хора, които не разбират тези термини и изрази.Това води до деградация на говорните и

писмени навици на децата и затова всяко следващо поколение е по-изостанало от предното в езиково отношение, освен това се губи истинският богат и звучен български език. Като попиташ някой младеж какво е да си българин, той казва, че е да знаеш историята, да говориш чист език и това до голяма степен е вярно, но „българското“ не се определя едностранно и еднопосочно от езика, културата, историята и т.н.Истинското „българско“ е безспирен пламък, който винаги гори дълбоко в душите ни, това поне аз усещам и докато е така винаги ще има български език и род.

Теодор Николов 12- г клас