Приказки на Граматиката

Приказка за любопитното прилагателно име

Беше понеделник и както винаги през този ден в Училището на думите беше много

оживено. В класа на Прилагателните имена цареше

суматоха, когато първият звънец би. Щом г-жа Граматиката влезе в час, тя огледа строго прилагателните имена и констатира:

-Любопитно! Пак си седнало при относителните имена! Веднага се върни на мястото си.

Любопитното прилагателно име много добре знаеше,че е качествено, но беше седнало на съседната редица просто от любопитство.

Г-жа Граматиката помоли прилагателните имена да заемат основната си форма и всички, които бяха в женски или среден род бързо се видоизмениха.Само Любопитното прилагателно име като че ли не беше чуло поставената задача.

Любопитно! Коя е основната форма на едно

прилагателно име?

Основна форма на прилагателните имена е

формата за мъжки род,единствено число.

Точно така! Но тогава защо си във формата за среден

род?

Любопитното прилагателно име се чувстваше най-добре в тази форма. Любопитно звучи като въпрос, а буквата “о”

накрая му придаваше вид на широко отворени детски очи. Ах, колко хубаво беше да се произнесе” Любопитно дете!”.Но с Граматиката шега не бива и въпреки нежеланието си

Любопитното прилагателно име се видоизмени.

Г-жа Граматиката обяви, че ще направят състезание по скоростно видоизменяне. Тя казваше: “Женски род, единствено число!” и прилагателните трябваше да заемат тази форма. Първият печелеше.А когато г-жа Граматиката каза “Среден род, единствено число!”, досещате ли се кой беше първи? Разбира се. Любопитното прилагателно име получи шестица.

А сега извадете частиците си по- и най-. Започваме. Превъзходна степен!

Граматиката забеляза, че всички правилно поставят частиците си, единствено Неграмотен беше поставил частицата по-... Смутолеви,че е загубил частицата най-...

Бъбривото прилагателно име се обади:

-Не, не е вярно!Сам я изхвърли. Каза,че изглежда съвсем глупав с тази частица.

Нека припомним основно правило. В езика се срещат много думи, но прилагателните се

свързват само със съществителните имена!

Когато часът свърши и г-жа Граматиката излезе от стаята, Любопитното прилагателно име се разхождаше по коридора. Спря се пред вратата, на която беше написано:

” Клас на наречията”.

Колко любопитно! Какво ли правят в

час?

В стаята на наречията имаше цели четири редици...

На първата стояха: Отпред, Назад, Близо, Далеч, Ниско, Високо и други подобни наречия.

Тогава, Вчера, Рано, Скоро заемаха втората редица.

Твърде, Много, Доста, Повече бяха на третата редица.

А на четвъртата седяха Кротко, Тихо, Смирено, Послушно и .....

Аз ли съм това или сънувам?

В този момент го забелязаха и наречията. Изведнъж настъпи суматоха.

Двете думи мълчаливо се наблюдаваха.

Защо си тук?

Защото съм наречие.Но и ти май си наречие? Не, аз съм

прилагателно име. Аз съм признак на

предмет.

И аз съм признак, но на действие!

А коя е основната ти форма?

Аз имам само една форма,тази в която

съм в момента.

А аз имам форми за род и число.Род и число! Това пък

какво е?

Ние се свързваме само със

съществителните имена, а те имат род

и число.

Аааа, сега разбрах. Това е другата разлика. А ние се свързваме само с глаголи.

Двете думи се разделиха, но изведнъж Любопитното прилагателно се сети за нещо и вместо “Довиждане” извика:

На Любопитното прилагателно име му стана тъжно, че с наречията имат толкова големи различия...

“Аз се степенувам!”

Ние също!

Де да можехме да се свързваме...

Едно от наречията изскочи и се върна от стаята, като водеше съществителното Дете. Любопитното прилагателно име веднага хвана Детето под ръка и двете думи образуваха звучното съчетание

Тогава към тях се присъедини едно наречие от третата редица и се

получи най-чудесното чудо:

Любопитното прилагателно име тръгна за своята класна стая, като си мислеше

Всеки, който е достатъчно любопитен, научава “важни неща

за живота”.

Автор на приказката: Веселина ГеоргиеваЗа вас я разказа: Йорданка Първанова