24. Възрожденските хора - 4 клас, ЧО, Булвест
TRANSCRIPT
23
.3.2
01
5 г
.
променило изцяло живота на българите.
В стремежа си да постигнат напредък те .
план
Грижели се сами чрез своите общини за:
и ;и
. В общините влизали:
Чрез общините българите:
.
През Възраждането особена роля придобили:
ии
изразявало най-силно желанието на всички българи към общия напредък.
и допринасяли най-много за събирането на средства за училища и храмове.
Учителите в селището. Всички се отнасяли с почит и уважение към тях,
защото били . Те:
план
Страничка от букварчето на Даскал Тодор Томов 1854 год.
Участници в театрална постановка. Всички роли се изпълняват от мъже.
Учителите:
Така просвещавали и млади, и стари.
Животът на гражданите се променил особено с появата на читалищата. Те идвали в тях да четат вестници и да чуят нови неща за други земи и народи.
Театрални представления започнали да се изнасят в читалищата.
Жаждата за знания довела до появата на .
създал първото българско издателство.
план
Христо Г. Данов бил учител, но се посветил на и допринесъл за любовта към
книгите у много поколения. Издал , , , които
се използвали в училищата.
Христо Г. Данов имал голяма заслуга за
От неговите в Пловдив, Велес, Свищов, Русе книгите бързо достигали до всички краища на страната.
Книгопродавници
„Теоретическа и практическа Числителница“, 1868 г.
Печатницата на Христо Г. Данов, Пловдив
Благодарение на тях в новото време обликът на селищата и манастирите се променил.
план
Много строители, зографи и резбари проявили своя изключителен талант при строежа на новите
и , и .
Къщите вече били строени една до друга с дюкянчета на първия етаж.
Те били от камък и дърво, по-удобни и украсени. Боядисвали ги в различни цветове –синьо, жълто, зелено, керемидено червено.
В много градчета училищата и черквите били най-красивите сгради.
Първото класно училище в Копривщица
Първото класно училище в Берковица Николско училище в Свищов
Славейковото училище в Търговище
Дановото училище
Ненадминати били , които издигалмайстор Кольо Фичето /Никола Фичев/.
За изключителните му умения го ценели и българи, и турци.
Той е гениален български възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане храмове/ черкви/, училища, красиви къщи, мостове и др. в българските земи и крайдунавските области на Румъния.
Покритият мост над р. Осъм в Ловеч
Мостът над р. Янтра край гр. Бяла
Мостът над р. Дряновска
в Килифаревския манастир
Манастирската църква “Св. Димитър”
Черквата в гр. Свищов
Къщата с
маймунката –
В. Търново Икономова къща – В. Търново
Изградил църквата и камбанарията в Преображенския манастир.
Чешмата на Соколовския манастир до Габрово
Търновският конак, където след Освобождението заседава Учредителното събрание, което изработило и приело Търновската конституция.
Ханът на хаджи Николи в центъра на В.Търново
Строителството на храмове направило много търсени и .
Особено се прочул . Негови стенописи има в Рилския, Троянския и
други манастири.
Стенопис на Захари Зограф
Автопортрет на Захари Зограф
е български художник и иконописец. Представител е на Самоковската художествена
школа.
Стенописи на Захари Зограф
сътворили чудни дърворезби на иконостаси.
Уникален е иконостаса в черквата в Рилския манастир. Изработен е от орехово дърво и е позлатен.
Резбованите тавани станали най-прекрасната украса на новите къщи.
През Възраждането много българи издигали училища и черкви със събрани от тях средства.
Дарявали според възможностите си, но се чувствали свързани с общите български стремежи.
план
Хаджи Вълчо от Банско е ярък пример за един живот, подчинен безусловно на повелята на времето, на Духа на българщината. Дарител е на Зографския манастир.
Дарителка на Земенския манастир.
Братята Евлогий и Христо Георгиеви направили щедри дарения за построяването на Софийския университет.
Сред дарителите имало и хора с много голям принос.
Един от най-всеотдайнитебългари дарители бил
. Той произлиза от заможен
габровски род.
Заедно с други заможни габровци събрали средства и започнали строежа на училището в града.
През 1835 г. той отворил първото чисто българско взаимно училище в България с помощ от Неофит Рилски.
Васил Априлов оставил богатата си лична библиотека на Габровското училище и завещал цялото си състояние за обучение на млади българи в Русия.
Най-образованите хора в селищата били:
учителите;
зографите;
строителите.
Първото българско издателство създал:
Васил Априлов;
Захари Зограф;
Христо Данов.
Покритият мост, къщата с маймунката и други шедьоври на строителството, са дело на:
Христо Данов;
Захари Зограф;
Никола Фичев.
Стенописите в манастирите били дело на:
строителите;
зографите;резбарите.
Просветните средища през Възраждането са:
читалищата;
манастирите;общините.
________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
За духовното Възраждане най-много спомогнала ръкописната книга „История славянобългарска“, създадена от Паисий Хилендарски през 1762 г.Запазване на българския дух и път към нова просвета в създадените училища. Създаване на взаимни училища.Борбата за църковна независимост също е част от Възраждането. Екзархията станала най-важната опора на българите и техен защитник пред султана.
От текстовете и изображението направи заключение за какво дарявали средства дарителите.
С финансовата помощ на Петър Берон през 1840 г. в гр. Плевен било открито девическо училище. И Васил Априлов, и Петър Берон непрекъснато дарявали учебници на различни училища и изпращали на обучение в чужбина български младежи.
Внукът на Софроний Врачански – Стефан Богориди, подарил мястото в Цариград, на което бил построен храмът „Свети Стефан“.
През 1851 г. Бачковският манастирдарил 2000 гроша за строителство на българско училище в Пловдив.
На изображението открий имената на дарители в Рилския манастир /1835 г./.
ДАРИТЕЛ - КТИТОР
Мария Михаил
План на урока:
1. Промени в живота на
българите през новото
време
2. Учителите
3. Издателите на книги
4. Строителите,
зографите и резбарите
5. Дарителите
Речник:Читалище – просветно средище, което българите създали през Възраждането. Те се събирали в читалищата, за да четат книги и вестници, да слушат обяснения за природни явления или исторически събития, правели театрални представления.
Зограф – човек, който изписва икони и стенописи, художник.
Ктитор – дарител на средства за изграждането на черква.
Кондика – специална книга, в която се записват дарителите.