25 ОУ „Д-р Петър Берон“

ПРОЕКТпо

Български език и литература

Тема: КАК НАШИЯТ НАРОД ПРАЗНУВА ВЕЛИКДЕН

Изготвил: Борислав Пашов 5а клас

Борислав Пашов 5а клас 1/12

25 ОУ „Д-р Петър Берон“

еликден e най-големият християнски празник, който всяка година

озарява дома на българското семейство.

ВВъзкресение Христово

отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.

Празникът се предхожда от Страстната седмица

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича “Велика” или “Страстна седмица”, т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот и символ на духовното пречистване и смирение на човека. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

По време на Страстната седмица постите навлизат в своя най-строг период. Консумират се предимно плодове, чай, хляб и вода, като църковните канони повеляват последните три дни да се изкарат само на хляб и вода.

За всеки от дните на Страстната седмица се спазват определени ритуали и забрани.

Велики понеделник

Борислав Пашов 5а клас 2/12

25 ОУ „Д-р Петър Берон“

Вярвания: Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм. Намира го пълен с търговци и ги изгонва, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смоковница – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Обичаи и традиции: От Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом. Освен това понеделникът е и последният от дните, през които може да се пътува.

Велики вторник

Вярвания: В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа.

Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбрали, че Той говори за тях, поискали да го заловят, но се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.

Обичаи и традиции: Според църковния обичай това е ден на поучения и последни нравствени наставления.

Велика сряда

Вярвания: Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното мирo. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде.

Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли

Борислав Пашов 5а клас 3/12

25 ОУ „Д-р Петър Берон“

в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Обичаи и традиции: На този ден на жените им е забранено да вършат всякаква домакинска работа (чистене, пране, шиене, готвене и т.н).

Велики четвъртък

Вярвания: Произнесена е смъртната присъда на Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), Той е разпнат.

Обичаи и традиции: Отреден е за обредното боядисване на яйцата, като първите винаги са червени.

В миналото това, колко яйца ще се боядисат, се е определяло от броя на членовете на семейството. Обикновено се приготвяли по 30-40 яйца, а в богаташките къщи техният брой стигал до 200-300. Традицията

повелява с боядисването на яйцата да се заеме най-старата жена в семейството. Първото боядисано яйце се поставя пред иконата вкъщи и се пази до следващия Велики четвъртък, а след това се хвърля в течаща вода.

Разпети петък

Борислав Пашов 5а клас 4/12

25 ОУ „Д-р Петър Берон“

Вярвания: Денят на великите страдания на Иисус, наричан още Велики петък или Разпети петък. Христос приема смирено съдбата си да бъде унижаван и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпнат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки, като страданията му донасят слънчево затъмнение и земетресение.

Обичаи и традиции: В деня, в който е бил разпнат Исус Христос, не се върши никаква работа, защото се смята, че ако хората не спазват тази повеля, ще бъдат сполетени от нещастие.

Строго са забранени песните и веселбите. Народните обичаи повеляват в този ден да се мине под маса. Така човек символично се пречиства от своите грехове и оставя всички тежести и проблеми в ръцете на Бога.

По време на Разпети петък постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие дори вода.

Велика събота

Вярвания: Ден на погребението на Иисус Христос и на оплакването Му от майка Му Света Богородица и от жени, носещи миро. Тогава гробът му е запечатан и пред него е поставена

стража (случва се вечерта в петъчния ден, когато църквата отслужва Опело Христово).

Обичаи и традиции: На този ден има обичай жените да посещават гробищата, за да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. До обяд се разрешава домакинската работа, която по-нататък през деня се забранява напълно. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисват яйцата за

Борислав Пашов 5а клас 5/12

25 ОУ „Д-р Петър Берон“

Великден. Пасхалната служба за Възкресение започва малко преди полунощ, а точно в 00.00 часа водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с думите: „Христос воскресе”, на което богомолците отговарят: „Во истина воскресе”.

Великден

Приключват страданията на Христос (Страстите Христови).

Това е последният (неделен) ден от Страстната седмица, наречен още

Светлото Възкресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е „започнал“ от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и да вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкресъл.

Великден е най-големият пролетен празник от българският фолклорен календар. С него се поставя началото на богата великденска обредност.

Защо се боядисват в червено яйцата на Великден и каква е символиката на сборването с яйца?

Великден е християнски празник, на който се чества Възкресението на Христос. В обредната практика обаче са запазени по-стари вярвания от езическите времена, свързани с възкресението на природата. Точно този елемент „сродява“ християнския празник с езическото възприятие за преход към пролетта и лятото, в който природата циклично се преражда.

Има няколко популярни легенди защо яйцата са червени и шарени.

Според една от тях, Дева Мария се опитала да подкупи палачите на Иисус с кошница яйца, за да не бъдат жестоки с него. Борислав Пашов 5а клас 6/12

25 ОУ „Д-р Петър Берон“

Тя се разплакала, една сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове.

Според друга легенда самият Христос, разпънат на Кръста, бил замерван с яйца. Когато докосвали Тялото му, те се превръщали в здрави обагрени в червено яйца.

Когато разпънали Христос на Кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено.

Според трета легенда в деня на Възкресението на Христос една жена вървяла по стръмна пътека с кошница яйца в ръцете. Срещнала я друга жена и се заговорили; първата казала: „Чу ли, Христос възкръсна“? Втората не повярвала и за да я убеди, жената с кошницата нарекла: „Ако е истина, яйцата ще станат червени“. Когато погледнали, яйцата наистина станали червени.

Как се чества Великден в България

Рано сутринта на Велики четвъртък стопаните дебнат кокошките и първото снесено за деня яйце е и първото, което боядисват – задължително в червено. С него бабата натрива бузките на децата и лицата на момите и булките в дома, които благославя с думите: „Да си бял(а) и червен(а) като червено яйце“. Това се прави за здраве и да са предпазени от магии, уроки и зли сили.

На този ден, още преди да изгрее слънцето, жените слагат две червени яйца в сито, постлано с ален плат, и го поставят на източно изложение, за да ги „види“ Слънцето като изгрее. После го слагат пред иконата – да пази дома, и то стои там до следващия Великден. Някъде поставят яйцето в раклата при чеиза на момата. Когато завали градушка, изнасят яйцето навън в двора, за да спре

Борислав Пашов 5а клас 7/12

25 ОУ „Д-р Петър Берон“

градушката. Ако някой се разболее, яйцето е използвано като цяр. В края на годината счупват яйцето и гадаят по него. Ако е изсъхнало и не се е развалило, всички в къщата ще са здрави – хората и животните, а урожаят ще е добър. Ако яйцето е развалено и почерняло, означава, че предстоят нещастия, болест, дори смърт. Народът обаче твърдо е вярвал, че това яйце, снесено точно на Велики четвъртък, няма как да се развали! После пускат яйцето от иконата в реката или го заравят в градината.

Броят на боядисаните яйца обикновено отговаря на броя на членовете на семейството. За оцветители използват естествени багрила – отвари от билки, ядки и др. Приготвя се и отделна кошничка за кумовете. Яйце се дарява на всеки гост, прекрачил прага на къщата. Особен смисъл имат тъй наречените писани яйца, наричани още шарени перашки. Те не са предназначени за ядене, а се подаряват на особено близки и обичани хора и се пазят като скъп спомен. За допълнителна украса се използват отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък. В манастирите се е практикувал друг начин за украса – с помощта на миниатюрни ножчета монасите резбари извайвали върху черупката

Борислав Пашов 5а клас 8/12

25 ОУ „Д-р Петър Берон“

сюжети от Евангелието или чудни орнаменти, заимствани от църковните книги.

Обичаят е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък. Първо се преброяват – някъде броят им достига до 500-600 (по това време на годината кокошките снасят много яйца), защото се ядат чак до Спасовден, т. е. 40 дни. После се измиват и стипцосват – с вода и

пепел, за да не останат петна. Най-напред се боядисват червените, после и другите в различни цветове. Боядисването е само през деня – на светло, и обезателно в собствената къща на жената, която има това задължение. В някои райони – например в Северозападна България, дори има практика яйцата да се боядисват тайно, за да не бъдат урочасани от лоши очи.

Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван от славяните през втората половина на V и началото на VI в. В Западна България шарените яйца се наричат „перашки“ – счита се, че името идва от праславянската дума „пер“ със значение „бия, удрям; бие град, удря гръм“, и от името Перун – славянският бог на гръмотевиците, чийто ден е четвъртък. Оттук и онаследената традиция да се боядисват яйцата в четвъртък.

Трапезата на този ден е богата – обредни хлябове с различни шарки (боговица), различни ястия с агнешко, козунак и най-вече червени яйца. Три са основните хранителни елементи, свързани с празника – великденското яйце, хлябовете и печеното агне. В България жените месят обредни хлябове, в които се слагат яйца. В България

Борислав Пашов 5а клас 9/12

25 ОУ „Д-р Петър Берон“

козунакът е дошъл в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.

На Великден всички семейства се събират в черковния двор или на някоя поляна, специално определена за сборове и общи трапези. Фамилиите си имат точно определено място, където постилат шарените си черги. В специален месал всяка стопанка носи от великденския хляб, боядисаните яйца, част от печеното агне и „куклите“ за децата – това са малки хлебчета, наречени „великденски кукли“, за момченцата – човече, а за момиченцата – гълъб, символ на Светия Дух.

Великденските яйца се носят на църковната служба. И когато свещеникът каже „Христос Воскресе!”, хората излизат от храма и се сборват с яйцата. Отговяването от поста става именно с великденско яйце. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже най-здраво

(борец, борак, кълцок, къцач) ще е здрав през годината. Търсенето на най-здравото яйце е сред най-неотменимите традиции. Черупките от счупените яйца се залепват с тесто на горния праг на вратите, за да не влезе зло вкъщи.

Яйцето е символ на живота, плодородието и пречистването, на обновителните процеси в природата, на прераждането и прорастването, на цикличността и прехода или символ на жизнените сили и процеси. На тази основа е и връзката на великденските яйца с култа към Слънцето и с култа към мъртвите.

Борислав Пашов 5а клас 10/12

25 ОУ „Д-р Петър Берон“

Яйцето се осмисля като символ на жизненото начало. Червеното великденско яйце е обредна храна, символ на възкресението, който крие в себе си огромна магическа сила. Счупвайки черупката му, ние освобождаваме тази сила, а изяждайки го – я поглъщаме. Яйцето се възприема като символ на Вселената и живота, представени като кръг, какъвто кръг е и вечният живот. Златният жълтък символизира бога-слънце, бялата черупка – бялата богиня, а цялото яйце – възраждането. Затова като символ яйцето е свързано с пролетта, времето на възраждането на земята след дългата студена зима.

Борислав Пашов 5а клас 11/12

25 ОУ „Д-р Петър Берон“

Използвани източници:

http://inlife.bg/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%8F%D0%B9%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB

%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8/

https://www.svet.bg/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%8F%D0%B9%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-

%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD/

https://za-men.eu/archives/4632

https://bulgarianhistory.org/velikden-istoria-tradicii-rituali/

https://horoskop.rozali.com/zagadki/p12734.html

Борислав Пашов 5а клас 12/12