”ИнИцИатИва за духовност И култура”община варна

варненска и великопреславска св. Митрополиядемократичен съюз на жените – варна

ПЪТЯТ КЪМ ХРАМА

Жития на светии покровители на варненски

храмове

варна2008

2

3

храм ”св. атанасий”

Храмът ”Св. Атанасий” се намира близо до Римските терми във Варна.

Той е отдавнашна митрополитска църква. Построен е през ав-густ 1838 г., върху останките на опожарената през 1836 г. на това място малка църква, носеща същото име. За древността на изгоре-лия храм няма никакви сведения. Твърди се, че е бил подобен на храм ”Успение Богородично” (Малката Богородица).

За възобновяването на храма са помогнали българите със свои средства. До 1914 г. в храма са били погребани тримата гръцки мит-рополити, които са служили във Варна. Техните кости през 1961 г. са пренесени и погребани във Варненските гробища, в Митропо-литската алея, близо до гроба на Варненски и Преславски митропо-лит Симеон. От 1920 г. в храма служат руски духовници. Едва през 1939г., по настояване на митрополит Йосиф, тя минава в ръцете на българското духовенство. Първият български духовник служещ в храма, е свещеник Мирон Райчев. През 1961 г., с нареждане на мест-ните власти, храм ”Св. Атанасий” е превърнат в музей за старинни икони.

На 18 януари 1991 г. – Атанасовден, храмът е върнат на Бъл-гарската Православна Църква. Същият ден Варненски и Великоп-реславски Митрополит Кирил извършва чина на обновлението и първата Св. литургия след тридесет годишно прекъсване. Така се възобновява църковния живот в храма.

Като истински шедьовър на църковното изкуство се приема иконостасът, носещ почерка на майстори от Тревненската школа. Боите преливат една в друга и създават празник за окото.

4

5

В орнаментиката изобилстват растителни мотиви и многоброй-ни образи на животни. Историческите данни сочат, че храмовият образ на Св. Атанасий е дело на созополския зограф Димитър. Праз-ничният ред икони са 28 и са особено впечатляващи. Освен 12-те ос-новни празнични сцени, като Благовещение и Рождество Христово например, са изобразени и моменти от живота на Св. Богородица и други светии. Иконостасът завършва с три големи кръста.

Житие на св. атанасий велики

Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщение. Роден е през 295 г. в столицата на Египет – Александрия. Син на бедни хрис-тияни, той получил прекрасно образование, но още преди да го за-върши, една случка предопределила неговата съдба.

В 319 година той станал дякон. По това време в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос – не само като човек, но и като син Божи – не е равночестен на Отца, а е по-нисш Бог. Атанасий решително участвал в разобличаването на Арий и помогнал за неговото осъждане. Общуването му със св. Александър – архиепископ на Александрия и останалите висши клирици, спомогнали да се разгърнат в пълна мяра неговите блес-тящи способности.

След смъртта на архиепископ Александър през 326 година, по-ставили Св. Атанасий за Александрийски архиепископ. Подмамен от Арий, император Константин Велики изискал от Атанасий при-мирение. Той отказал да влезе в общение с еретика, а император Константин, опасявайки се от бунт в Александрия, го изпратил на заточение в Галия (Франция) за 2 години. След смъртта на Констана-тин Велики и Арий, царствтото било поделено между тримата Кон-

6

стантинови синове: Константин ІІ, Констанс и Констанций. С особен указ на Константин ІІ, Св. Атанасий бил върнат в Александрия. Вра-говете му на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъжда-не и изгнание. Но той имал и приятели – последователи на чистото православие. Папа Юлий І оправдал Атанасий на Римския събор през 340 г., а в 343 г. това решение било потвърдено от Сердикий-ския събор, който низвергнал много от враговете на Атанасий. Бор-бата била продължителна и упорита. От всичките 47 години на сво-ето епископско служение, Атанасий прекарал 15 години в изгнание. През това тежко за него време, той написал много книги и писма, повечето от които са дошли и до нас. Съчинил е множество творби за утвърждаване на православната вяра: ”Слово против езичници-те”, ”Слово за въплъщението на Бог-Слово”, ”Четири слова против арианите”, ”За Св. Троица и Св. Дух”, както и редица тълкувания на книги от Свещеното писание, прекрасни проповеди и много посла-ния на различни теми. На него св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео – Цариградския Символ на вярата. Голям е приносът на великия Александрийски архиепископ при изготвянето на истинския сборник от книги на Свещеното Писание, при много разпространените по онова време апокрифи или лъжесвещени книги. Житието на Св. Атанасий Вели-ки оказало огромно влияние върху развитието и на монашеството, особено на Запад.

И в богословието, и в личния живот, Св. Атанасий всякога ще бъде велик образец на всички поколения миряни и епископи. Той е починал на 2 май 373 г. На тази дата св. православна Църква чества паметта на св. Атанасии Велики–Архиепископ Алескандрийски. На 18 януари св. Църква е установила съвместно честване на двамата александрийски архиепископи Атанасий и Кирил, които главно са спасили православието от 2-те ереси – арианството и несториан-ството.

Празникът на св. Атанасий е утвърден в битовия календар като предвестник на близката пролет (Атанасов ден идва – про-летта идва).

7

храм ”свети Димитър”

Православният храм ”Св.Димитър” във варненския квартал ”Владислав Варненчик”, е строен още когато кварталът бил село Владиславово. От историята на храма е видно, че строежът му е за-почвал няколко пъти, и по стечение на обстоятелствата, все не бил завършван.

Първият опит да се издигне православен храм в селото бил още през 1884 г. Иззидана само до прозорците, сградата била изоставена и така стояла близо 20 години. Малко по-късно бил направен нов опит да се вдигне храм. От имението на турчин, чиито земи са отчуждени от об-щината за неплатени дългове, били заделени пет декара. Точно на това място, от източната стра-на на селската рекичка тогава, е предвидено да бъдат построени

училище и молитвен храм за владиславовци.

8

9

свети Димитър

На 26 октомври св. Православна Църква чества паметта на Св. Димитър Солунски.

Св. великомъченик Димитър се родил през трети век в Солун, по времето на жестоките гонения на християните от римския импе-ратор Максимилиян. Баща му бил градоначалник и тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си. Когато Дими-трий поотраснал, родителите му го въвели в молилнята и започнали да го учат във вярата в Господа Иисус Христос. Синът бил кръстен. След смъртта на солунския градоначалник, Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, възложил на Димитрий поста управи-тел на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на разпнатия Христос. Приет от жителите на Солун с голяма радост и почит, вместо да преследва християните, Димитрий започнал открито да изповядва и слави име-то на Спасителя и да учи всички на истинската вяра.

В късната есен на 306 г., новият източен император Галерий, който бил гонител на християните, се връщал с войската си от да-лечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Като научил за това, светецът раздал цялото си богатство, започнал да пости, да се моли и да се готви за близката си смърт.

Когато Галерий пристигнал в града, извикал Димитрий, за да го разпита дали са верни обвиненията, които чувал за него. Светецът смело се обявил за християнин и изобличил езическото многобо-жие. Затворили го в тъмница.

В Солун по това време християните често били наказвани в ам-фитеатъра за гладиатори. Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като ги хвърлял от-високо извън арената върху остри копия. В Солун имало един смел човек – християнинът Нестор, който с негодувание наблюдавал ужасната гледка и решил да отиде на борба срущу императорския любимец. Отишъл в тъмницата при Св. Димитрий, открил му наме-ренията си и поискал да го благослови и да се моли за него.

10

Благословил го Димитрий и със силата на тази благословия Нестор победил страшния гладиатор. В гнева си, императорът из-дал заповед да бъде посечен Нестор, а Димитрий да бъде погубен в килията си. Верният Димитриев слуга Луп, видял мъченическата смърт на господаря си, прибрал дрехите и пръстена му, обагре-ни с кръвта му и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса – изцелявал болести и недъзи, дарявал здраве и живот на изгубилите надежда за изцеление. Узнавайки за това, императо-рът заповядал да умъртвят и Луп. Минали години, гонението се прекратило.

Вярващите построили върху гроба на Св. Димитрий, малък храм, където се извършвали много чудеса. При полагането на мо-щите на светеца в сребърен ковчег в новата Църква (построена в знак на благодарност от един илирийски велможа, получил изце-ление при гроба на св. Димитрий), потекло миро. Затова Църквата е нарекла светеца – мъченик Св. Димитрий Мироточиви.

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески напа-дения. Заради славянския му произход, от древни времена всички славянски народи честват Св. Димитър. Българи и сърби го почитат като патрон на славянството. Иконата на Солунския чудотворец по-кровителства и рода на Асеновци, които освобождават България от византийско робство през 1185 г.

Иконите на св. Димитрий го изобразяват на кон, в бойни доспе-хи да убива с копие човек в краката си. Това е страшният Лий, който Нестор убива с благословията на светеца.

На Димитровден, 26 октомври, завършва преходът от лято и есен към зима - както братята близнаци си разделят света на две половини, така и св. Георги и Св. Димитър са си поделили годината - от Гергьовден до Димитровден да е лято, от Димитровден до Гер-гьовден да е зима.

В съботата преди празника е Димитровска задушница.

11

храм ”свети николай ЧуДотворец”

Морският храм ”Св. Николай” е построен през 1865 г. Старите хора разказват, че причината за градежа станал обет, даден пред Бога и пред закрилника на моряците – Св. Николай. При едно от пътуванията на варненския търговец Параскева Николау до Оде-са, в морето се разразила страхотна буря. Изплашеният търговец обещал, че ако стигнат живи до пристанището, ще вдигне черква и болница в чест на светеца. Запознати твърдят, че в историята на храмовете няма друга черква, построена със средствата само на един човек. Параскева Николау повече не се върнал във Варна, но

12

въпреки това изпълнил даденото пред светеца обещание. Той пратил средства и упълномощил Панко Георгиев да разполага с тях, като ги похарчи за строеж на черква и болница. Строежът започнал през 1859 г. и продължил шест години. Не е известно кога точно е осветен храмът и кога е отслужена първата литургия. Не е доку-ментирано и кога е направен иконостасът. Единственият сигурен факт е, че е донесен готов в черквата, а иконите в него са дарени или реставрирани от заможни миряни. Чак през 1906 г. тук за първи път служат български свещеници. През всички години досега ”Св. Никола” се водела гръцка църква. Изострянето на гръцко-българ-ските отношения в града взело своя връх през 1906 г., когато във Варна пристигнал новият гръцки митрополит Неофит. Българите, организирани от дружество ”Родолюбец”, не допуснали владиката да слезе на пристанището. На следващия ден, 4 юни, била превзета и църквата ”Св. Николай”. На девети била отслужена и първата бъл-гарска литургия. Храмът дълго време не е бил иконописан и стени-те му били бели. Едва през 1961 г. екип, ръководен от професорите Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов, рисува стените и прави храма такъв, какъвто е днес. Художниците Петър Джамджиев, Пе-тър Михайлов и студенти от НХА около месец рисували стените.

Храмът ”Св. Николай” е единственият морски храм в България. Това станало през 1927 г., когато двама български капитани отнесли на Божи гроб икона от храма, осветили я и я върнали. Тогава той бил записан в църковните книги като морски храм. Тук, преди 9 септем-ври, са ставали и клетвите на варненските моряци. През есента на 2000 г., по идея на Димитър Стайков, дългогодишен механик в БМФ и със съдействието на морските институции, до входа на храма е поставен още един символ на морячеството – корабна котва. Тя е снета от кораб ”Богдан”, преди да бъде даден за нарязване.

Св. Николай е закрилник на моряци и рибари, и в черквата се радват, че през последните години много от тях влизат в храма. Случва се дори да го посещават руски моряци, чийто кораб е акос-тирал във варненското пристанище.

13

В храма са изложени за поклонение частици от мощите на Св. Николай Чудотворец, Св. Праведен адмирал Феодор Ушаков, Св.св. Преподобни Теодор и Александър Санаксарски и Св. Игнатий Брянчанинов.

Храмът е един от най-обичаните и посещавани в град Варна.

Под духовната опека на храма се намира домът за деца ”Княгиня Надежда”.

св. николай мирликийски ЧуДотворец

Великият чудотворец св. Николай се е родил и живял през вто-рата половина на ІІІ в. в гр. Патра на малоазиатската област Ликия, днешна Турция. Семейството му било знатно и богато. Епископът на града, брат на бащата, виждайки добродетелния и богооотдаден живот на момчето, посъветвал родителите да го дадат в служба на Бога. Когато епископът въвеждал младия Николай в презвитерски сан, по внушение на Светия Дух, се обърнал към присъстващите в храма с думите: ”Братя, аз виждам ново слънце, изгряващо над земята...” Целият живот на Св. Николай бил потвърждение на тия пророчески думи. Непрестанно помагал на страдащите, давал ми-лостиня на нуждаещите се, защитавал невинните, утешавал скър-бящите, укрепвал слабите със словото на истината и вярата. След смъртта на родителите си, той наследил голямо богатство, което раздал на нуждаещите се. Отрекъл се от всякакви светски изкуше-ния и желания, и постоянно въздигал душата си към Господа. В град Мир той бил като утринна звезда сред облаците и като лилия сред водни потоци. Той помнел Божията заповед – да направим добро скришом и да не търсим за него светска власт.

Чудесата на Св. Николай Мирликийски Чудотворец са естестве-но проявление и продължение на неговите житейски достойнства: висока душевност, благородство и милосърдие.

14

15

Веднъж тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разра-зила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всич-ки мислели, че е умрял. Св. Николай възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.

В жестокото за християните време при императорите Диокле-циан и Галерий, Св. Николай бил епископ на град Мир. Много мъ-чения и смърт видели очите му. На Възкресение Христово, в Нико-медия – в храма били изгорени 20 000 християни. Мнозина били хвърлени по затворите. Затворен бил и епископ Николай. Спаси-телно се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството.

През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. При-съствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ Николай. Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали за цел да умиротворят, да закрилят, да дадат изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Като достиг-нал дълбока старост, той починал тихо и блажено, след кратко бо-ледуване. Погребали го в катедралата в гр. Мир. Неговите нетленни останки се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцеление. През 1099 г. мощите му били пренесени в Италия, гр. Бари, където са и до днес.

Никола означава Побеждаващ.

пътят към храмаЖития на светии покровители на варненски храмовеБългарска, първо издание

© СъставителЕкип на дирекция ”Младежки дейности и спорт”,отдел ”Младежки дейности”:Радка Тодорова, главен експертРадостина Ганева, главен експерт

Издава Община Варна

© Печат”ФакторР” - Варна

© Дизайн и предпечатРекламна агенция ”Моореа”ул. ”Ген. Столетов” 12, 9002 Варнател. (052) 642 871, e-mail: moorea@mail.bgwww.moorea-bg.com