Получаване на спектъра чрез разлагане на бялата...

•Основно значение за развитието на съвременната наука за цвета имало откритието на английския физик Исак Нютон за разлагането на светлината и получаването на спектралните цветове.

Опит на Нютон. Първите изследвания върху разлагане на светлината Нютон провел през 1672, служейки си с тристенна призма, представляваща и до ден днешен незаменимо средство за изследване и демонстрация на това явление.

•При разлагане на бялата светлина Нютон открил седем главни цвята: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и виолетов. Тези седем цвята според него отговаряли на седемте тона в музикалната стълбица. В съвременната физика цветът индиго се приема като съставна част от синия.

1. Получаване на спектъра чрез разлагане на бялата светлина.

2. Спектралните цветове не подлежат на разлагане.

1

2

•Спектралните цветове може да бъдат затворени във формата на кръг.

•Чрез събиране на червената и синьо-виолетовата част от спектъра се получава пурпурен цвят.

•Възгледи на Гьоте, представляващи основа на неговата теория за цвета.

•Гьоте смятал жълтия цвят и граничещите с него области близки до светлината, а синият цвят и съседните граничещи с този цвят принадлежащи към тъмнината.

2. В процеса на отдалечаване на призмата от наблюдавания предмет областта на жълтия цвят се разширявала и се разделяла на две части – жълта и червена.

- синята граница, разширявайки се показвала тенденция за разчленяване в синя и виолетова

1. При поглед през призмата установил че:

- жълтият цвят и граничещите с него области били най-близки до светлината

- синият цвят и съседните граничещи с този цвят принадлежали към тъмнината

•В труда на Гьоте намираме също сведения, засягащи естетическото въздействие на групи цветове от цветния кръг Гьоте дал следните определения за групи цветове

- допълнителни цветове (противоположни) ”хармонични”

- чужди цветове (отделени от съседните) “характерни”

- близки цветове (съседни) “нехармонични”

•Събирането на светлинни лъчи се нарича синтез или адитивно получаване на тон.

1

2При получаването на тон при адитивният метод основни цветове са червения, зеления и синия цвят

•Субтрактивно смесване на цветовете

1

2Основни цветове при субтрактивното (тоновото) смесване на цвета са червения, жълтия и синия цвят.

•Задача, демонстрираща различието между адитивното (оптическото) получаване на тон и субтрактивното (тоновото смесване на цвета

1

2

Материал за изпълнение на задачата - темперни бои.

•Задача, демонстрираща различието между адитивното (оптическото) получаване на тон и субтрактивното (тоновото смесване на цвета

1

2

Материал за изпълнение на задачата - темперни бои.

•В края на XIX век поанталистите се стремят да използват съзнателно ефекта на адитивното получаване на тон чрез полагане на боите една до друга на платното

1

2

Жорж Сьора. Фарът в Онфльор 1886

•Постимпресиони-стите гарантират чрез чистотата на боите, че така се получава на платното “максимум светлота, цветност и хармония, чрез оптическо смесване на изкючително чисти пигменти” - Пол Синяк.

1

2

Анри Едмон Крос. Бряг в Антибах 1891-92.

•Поанталистите се стремят, както казва Пол Синяк към “обособяване на отделните елементи (локален тон, светлинен цвят) всички оттенъци и тонове на спектралните цветове”.

Пол Синяк. Пристанище в Марсилия 1906.

•Оптическо събуране на цвета

Съвремените художници използват често ефекта на точковия растер за възприемане на по-сложен тон.

Дейвид Хокни (1986) Ваза с цветя и плодове

•Макар че се учат от импресионистите постимпресиони-стите не приемат техния подход на изобразяване подобен “мигновена фотография”

Клод Моне. Руанската катедрала вечер 1894

Клод Моне. Руанската катедрала по пладне 1894

•Те критикуват импресионистите заради липсата на композиционен баланс в техните платна.

•“Неоимпресиониста, следвайки съветите на Дьолакроа, не започва да живописва преди да е установил каква ще бъде композицията му” – Пол Синяк.

Анри Едмон Крос. Около моя дом 1906-07

•Една от най-критикуваните работи е на импресиониста Моне от постимпресиони-стите , която според тях не е достатъчно изразителна, според техните представи за композиция.

Клод Моне. Езеро в Монжерон. Около 1876