В народния светоглед Баба Марта е митологична

персонификация на месец Март и на пролетта.

Според преданието тя е сестра на Голям и

Малък Сечко (Януари и Февруари)

и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното

и не я оставят дори да го опита.

От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото

настроението й оказва силно влияние върху

времето. Когато е засмяна,

времето е слънчево и топло, но ядоса ли се,

задухва вятър и облаци закриват Слънцето.

Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни,

мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време,

понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила,

поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила.

Тези дни се наричат в народната традиция

"заемни дни", "заемници", "броени дни". Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили

козарката и стадото й в планината. Замразените се превърнали

в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

На първи март Баба Марта спохожда

хората и посевите, облечена в червен сукман, червена

забрадка и червени чорапи.

Месец март е единственият женски месец. Той е месецът

на зачатието на пролетта и земята,

която ще роди лятото и плодородието.

Баба Марта е един от най-

почитаните български обичаи, запазил се до

наши дни.

На този празник всеки подарява на близките си специален амулет,

наречен мартеница, за здраве и сила през

следващата година. Мартениците се

изработват специално за първи март, когато

според българския народ започва новата

стопанска година.

Плети, плети, Бабо Марто,

изплети ми мартенички, да ги вържем на ръчички,

да излезем на полето, да наберем иглика,

кукуряк и минзухарче, да посрещнем гостенките –

лястовички бързокрили, кукувица самотница кърко-щърко жабара,

че ни водят пролетта, да натопли земята,

да разтупка сърцата.

Елин Пелин

Мартениците са направени задължително от два

пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната

конците са само червени, в други - многоцветни,

но с преобладаващо червено, което, според народното

поверие има силата на слънцето и дава жизненост

на всяко същество.

Днес мартеницата се изработва в различни форми, прибавят се и нови цветове, но тя си остава символ на пожелание за здраве и се използва като поздравление по повод

настъпването на пролетта.

Семпла нишка от усукани заедно бял и червен конец -

това е "класическата" мартеница, с която

българите посрещат 1 март открай време. Сега младите хора обикновено

връзват мартеница на китката на ръката. А някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки. Ергените навремето

връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка,

а женените мъже - на глезена или я скътвали в пояса.

Имало и обичай момите да закичват мартеници на

пазвата, но непременно отляво. Докато невестите закичвали мартениците

си отдясно.

Най-популярна и до ден днешен е представата,

че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види

цъфнало плодно дръвче. И свалената мартеница

се връзва на цъфнала клонка, за да стане

плодовито дървото.

По традиция мартеници се носят до Младенци –

на 9 март или до Благовец – на 25 март.

Поверието е, че ако видиш щъркела в полет,

всичко през годината ще ти върви добре –

сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив

през идното лято.