Начин за цитиране:

Стефанов, В., Устойчивото потребление, веригата за добавяне на стойности в контекста на хартиено – целулозната промишленост, В: Тодоров, Ф., (ред.), Логистиката - възможности и предизвикателства, С., Издателски комплекс – УНСС, 2015, с. 246 – 253.

УСТОЙЧИВОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ, ВЕРИГАТА ЗА ДОБАВЯНЕ НА СТОЙНОСТИ В КОНТЕКСТА НА ХАРТИЕНО – ЦЕЛУЛОЗНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ Ас. д-р инж. Веселин Стефанов ХТМУ

1. Актуалност на проблема Актуалността на този вид проблем, който ще бъде разгледан в настоящия доклад произтича от факта, че всекидневното увеличаване на човечеството и съответно на отпадъка, който ние хората отделяме при задоволяванe на потребностите си, неимоверно растат. Годишно се изхвърлят хиляди тонове отпадни материали от всякакво естество. Световен приоритет е справянето с този наистина голям проблем. Тази нелека задача стои пред управлението на всяка една страна, област, град или населено място.

Различното естествто на отпадъка, изхвърлен на едно място, затруднява вече не толкова иновативната идея за оползотворяването на отпадъците от човешката дейност. На първи план излиза въпросът - къде отиват всичките тези отпадъци и как можем да ги използваме максимално, за да получим устойчиво потребление?

2. Устойчиво потреблеие Устойчивото потребление и концепцията за него се появяват за първи път на конференцията на ООН „Околна среда и развитие” през 1992 г. в Рио де Жанейро – Бразилия. На тази конференция се обсъжда връзката между замърсяването на околната среда и производството и потреблението. На проведения форум присъстват над 100 страни, като приемат програма за постигане на устойчиво развитие и икономически растеж през 21 век, чрез опазването на околната среда и природните ресурси. Устойчивото производство и потребление е практически подход за постигане на устойчиво развитие, насочен към икономиката, обществото и околната среда. То цели намаляване на вредните емисии, нарастване на ефективността и предотвратяване на ненужните загуби (разпиляване) на ресурси в рамките на обществото, от етапа на добиване на материалите до управлението на отпадъците. В добавка към тези екологични и икономически цели, социалният компонент засяга справедливост във и между поколенията, подобряване на качеството на живот, защита на потребителите и корпоративна социална отговорност 1], [2].

Веригата за добавяне на стойности в контекста на устойчивото потребление при целулозно хартиената промишленост може да бъде представена по следния начин.

3. Целулозно хартиена промишленост Дървесината е не само една от най-старите и най-лесно обработвани суровини, но и по стойността си е една от най-важните за човечеството. Понастоящем използваната дървесина в света надхвърля по стойност производството на въглища с около 60%, а на стоманата и земното масло със 100% .Между суровините в Германия дървесината заема трето място по обем и участва с повече от 50% в стойността на

Начин за цитиране:

Стефанов, В., Устойчивото потребление, веригата за добавяне на стойности в контекста на хартиено – целулозната промишленост, В: Тодоров, Ф., (ред.), Логистиката - възможности и предизвикателства, С., Издателски комплекс – УНСС, 2015, с. 246 – 253.

всички суровини. Културното и стопанското развитие на човечеството е тясно свързано с дървесината като суровина. То е започнало с опита на човечеството да произвежда оръдия, инструменти и други предмети от дървесина и с използуването й като гориво. Дървесината е универсална суровина за задоволяване на различни потребности на човечеството в еднаква степен както в естествен вид, така и след подобряване на свойствата й или след преработване. С намаляване на значението на дървесината като строителен материал и енергиен източник се увеличава значението й като суровина за производството на плочи и за химическата промишленост. Областите, в които се използва дървесината, могат да се разделят грубо на 4 главни групи:

а) употреба на дървесината в естествено състояние;

б) употреба на дървесината след подобряване на нейните свойства, но при запазване на строежа й;

в) употреба на дървесината при разрушаване на нейния строеж с превръщането й в трески или влакна и образуването на нови материали;

г) употреба на дървесината в химическата промишленост и като гориво, при което нейният строеж се разрушава от химикалите или топлината.

Много е трудно да се даде оценка за бъдещото значение на дървесината като суровина. Би трябвало да се очаква както относително намаляване употребата на дървесина на глава от населението, така и увеличаване на населението на земята (с около 100% за период от 100 години). Следователно общото използване на дървесината ще нарасне значително, поради което тя ще остане основна суровина. През 1951 година Sandermann състави прогноза за бъдещото значение на дървесината като суровина във връзка с изменението на потреблението на някои от най-важните суровини на човечеството Според нея дървесината ще се използва все по-малко като гориво, а предимно като материал за химичната промишленост и производството на плочи. Според статистиката на ФАО при Обединените нации населението на земното кълбо е използвало през 1970 година над 2375 млн. m3 дървесина. От нея дървесината за горене заема все още над 45%. Тези оценки трябва да се приемат много внимателно, понеже само 2/3 от изчисления добив се основава на точни статистически данни От някои области в света все още не се събират и представят сведения на ФАО. Поради това се смята, че не е отчетена дървесина от около 700800 млн. m3, и то предимно горивна дървесина.

а ) Състояние на горите Общата горска площ на България възлиза на 4.06 млн. ха или 37% от територията на страната, от които 3.4 млн.ха са покрити с гори. Дървесният запас на българските гори към 2004 г. надвишава 598 млн. м3, към 2010 – 643 млн м.3 при годишен прираст от около 14,5 млн. м3 стояща дървесна маса. Добиват се около 6-7.5 млн. м3 стояща дървесина, т.е. ежегодният добив е под половината от ежегодния прираст. Средната възраст на горите е 49 г. Преобладават широколистните гори – 69%. Процентното участие на основните горско-дървесни видове е представено на Фигура 1.

Начин за цитиране:

Стефанов, В., Устойчивото потребление, веригата за добавяне на стойности в контекста на хартиено – целулозната промишленост, В: Тодоров, Ф., (ред.), Логистиката - възможности и предизвикателства, С., Издателски комплекс – УНСС, 2015, с. 246 – 253.

Фиг .1 Разпределение на основните горско-дървесни видове

През последните 50 години са залесени около 1,5 млн. ха горски култури. Водещите цели на тези залесявания са били увеличаване площта на горите, тяхната производителност и борбата с почвената ерозия. Националният доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2003 г. потвърждава положителната тенденция на увеличаване залесената площ на страната. През периода 1990-2000 г. са регистрирани изменения в 1,1% от територията на страната, като преобладават ландшафтни промени. През този период залесяването обхваща 32,64% от цялата променена площ, което е значително по-голямо от обезлесяването (23,65%). Като първи стъпки при изграждането на устойчивото потребление на примера на целулозно – хартиената промишленост стои човекът. Една от първите стъпки за да има цялото това устойчиво потребление трябва да има обект. Залесянавето на горите е задача на всяко едно поколение. Изсеч

дъб23%

смърч4%

черен бор9%

цер9%

други22%

бял бор16%

бук17%

Горите - наше национално богатство

Източник - Национално управление по горите, 2003

Начин за цитиране:

Стефанов, В., Устойчивото потребление, веригата за добавяне на стойности в контекста на хартиено – целулозната промишленост, В: Тодоров, Ф., (ред.), Логистиката - възможности и предизвикателства, С., Издателски комплекс – УНСС, 2015, с. 246 – 253.

ените дървета да бъдат заменени от нови млади дръвчета.

След чисто механичното отсичане на дървото, започва негото разпределение за направата на различни видове материали от дърво:

б) Строителство - Дървесината е един от най - старите строителни материали.Тя намира голямо приложение в строителството поради ценните й свойства като строителен материал: голяма якост, съчетана с малка обемна плътност; лесна обработваемост; възможност за индустриализиране и автоматизиране на строителното производство; малка топлопроводност; голяма мразоустойчивост и устойчивост на действието на много химични вещества.Дървесината има и някои недостатъци: нееднородност на строежа й, а оттам и различни свойства в отделните направления; голяма хигроскопичност, предизвикваща изменения в размерите, изкривявания и напукване; възможност да загнива и да се запалва; наличие на дефекти, получени по време на растежа, и др. в) Дърва за огрев- Основна част от добива на дървесина се отнася към осигуряване на отопление на населението. Необходимо количество за едно домакинство, отопляващо 80 кв. жилище е 10 кубика дърва.

г) Мебели - Производство на фурнир и класификация на фурнирите – произвежда се по различни начини и се използва за различни цели. Той представлява полуфабрикат, който в миналото се е използувал за декоративно оформяне на повърхности в комбинация с други материали, като метали, слонова кост, декоративни камъни и др. По-късно се е използвал за самостоятелно декоративно оформяне и за детайли със сложни форми. Постепенно с усвояването на техниката и технологията за изработване на многопластови детайли от фурнир чрез слепване неговото приложение и стопанско

Начин за цитиране:

Стефанов, В., Устойчивото потребление, веригата за добавяне на стойности в контекста на хартиено – целулозната промишленост, В: Тодоров, Ф., (ред.), Логистиката - възможности и предизвикателства, С., Издателски комплекс – УНСС, 2015, с. 246 – 253.

значение нараства значително. За това особено допринася кръстосаното слепване на фурнирите, в резултат на което се получават материали от дървесина с високи технико-експлоатацнонни качества. Приложението на фурнирите се определя до голяма степен от вида на дървесината, от която те са получени и може да бъде твърде различно. Многостранността на използването на фурнира се простира от приложения за декоративни цели до технически приложения от най-различен вид - от облицоване на плочи от дървесни частици и от дървесни влакна до изработване на опаковки.

- Шперплат - продукт, получен при слепване на 3 или повече листове развиван фурнир при взаимноперпендикулярно разположение на направленията на дървесните влакна. Използваната като лепилна връзка фенолформалдехидна смола прави слепването на фурнирните листа високоустойчиво на атмосферни влияния, микроорганизми, студена и гореща вода. Взаимноперпендикулярното разположение на влакната на отделните фурнирни листа гарантира изключително добрите механични качества на шперплатния панел като: здравина и стабилност, висока устойчивост на удари, вибрация и напрежение. Използваната суровина е висококачествена тополова дървесина или смесена топола и бук, като е възможно също така да се използват и бреза или различни иглолистни дървесни видове.- ПДЧ - плочи от дървесни частици, произведени по технология на горещо пресоване и слепване със синтетични смоли. Този сравнително нов дървесен материал е патентован през 1936 година, а първият завод за производство на еднослойни и трислойни дървесни плочи започва работа през 1941 година в Бремен, Германия. С времето се налага производството на трислойни плочи, при които средният пласт е от по-груби частици, а двата крайни от по-фини и плътно пресовани стърготини. Първоначално за спойка се използват формалдехидни смоли. Оказва се, обаче, че повърхностният слой излъчва формалдехид в количества, опасни за здравето.- МДФ (MDF-medium-density fiberboard) е дървесно–влакнеста плоскост със средна плътност. MDF – плочите се произвеждат от мека дървесина. Еднородните трупи се подбират внимателно, отделя им се кората,  нарязват се и се подлагат на обработка с пара под високо налягане. Накрая на процеса падат в турбини с въртящи се дискове и се смилат почти до каша. Разликата в големината на прашинките при ПДЧ и МДФ-плоскостите е като при кайма, накълцана на ръка или премелена през месомелачка. Дървесните частици се слепват с лигнин и парафин, което прави МДФ-плоскостите напълно екологичен материал. След оползотворяването на по – масивната част на дървото по различните направления, както видяхме, остава дребният материал, който на първа ръка е неизползваем. Тук важна роля играе устойчивото потребление . Или как да оползотворим този отпадък от дървесна маса, който остава да гние в горите. Използването на големи, масивни части на дървото не обръща внимание на тези дребни клони и изрезки. Именно този материал може да бъде суровина за едно устойчиво потребление на този вид отпадък. Едно от основните направление, в което могат да бъдат използвани тези отпадни материали, е направата на бали от крастак,

Начин за цитиране:

Стефанов, В., Устойчивото потребление, веригата за добавяне на стойности в контекста на хартиено – целулозната промишленост, В: Тодоров, Ф., (ред.), Логистиката - възможности и предизвикателства, С., Издателски комплекс – УНСС, 2015, с. 246 – 253.

който да бъде използван за горене в ТЕЦ, или подобни фабрики за получаване на пара, или за затопляне на вода. Друг вид оползотворяване на този вид отпадък е използването на тази свежа дървесина като процентно съдържание при направата на хартия. Основната суровина за направа на хартия днес е дървесна пулпа, получена от стърготини или от късовлакнесто твърдо дърво (евкалипт), или от дълговлакнесто меко дърво (иглолистно).Всички видове хартия и картон се правят по един и същ начин.

Подготовка на хартиената маса

Преди суспензията от влакнест материал за производство на хартия да попадне в машината за производство е необходима «подготовка на хартиената маса». Тя обхваща редица процеси, които започват с отделяне на влакнестия материал и завършват с подаването на масата към хартиепроизвеждащата машина. Дърветата се нарязват, извършва се раздробяването им. Първоначално дървесните стърготини се третират, за да се освободят влакната по един от трите начина: механичен, химичен или комбиниран. При тези процеси се произвежда един междинен продукт, наречен пулпа. За да се направи хартия, пулпата се смесва с вода до получаването на каша. Следва поставянето на пълнители (каолин и калциев карбонат) и други добавки. Те определят потребителските качества и качеството на хартията. Формираната суспензия се подава към машината за производство.

Фиг.2 Схема на машина за раздробяване на дървен материал (дефибрер)

Начин за цитиране:

Стефанов, В., Устойчивото потребление, веригата за добавяне на стойности в контекста на хартиено – целулозната промишленост, В: Тодоров, Ф., (ред.), Логистиката - възможности и предизвикателства, С., Издателски комплекс – УНСС, 2015, с. 246 – 253.

Фиг. 3. Раздробяваща мелница (марка Stora Feldmuhle)

Принципът на работа е следният:

Разредената хартиена каша, получена при първия етап, постъпва върху безкрайно движещо се сито. Водата се отцежда през дупчиците на ситото, като се напластяват влакнестите материали и пълнителите, има и всмукател в машината, които допълнително изсмукват влагата. Хартиеният лист придобива известна якост и отива в пресовата част, състояща се от няколко двойки пресови валци, там се натиска мокрият лист и се доизцежда от водата. После хартията постъпва в сушилнята, където се

Начин за цитиране:

Стефанов, В., Устойчивото потребление, веригата за добавяне на стойности в контекста на хартиено – целулозната промишленост, В: Тодоров, Ф., (ред.), Логистиката - възможности и предизвикателства, С., Издателски комплекс – УНСС, 2015, с. 246 – 253.

изсушава с цилиндри, нагрети с пара. За да се повиши гладкостта на хартията се извършва сатиниране, т. е. изглаждане. Това става в каландровата секция. Каландърът е част от заключителната група на машината. Той механично смачква леките неравности и намалява порестостта на хартията.

.След като премине през сушилен каландър, състоящ се от 5-6 шлифовани стоманени валци, разположени един след друг, хартията добива «машинна гладкост», или «ниска машинна гладкост» и става матова. За да се получи още по-голяма гладкост, се прави хромиране на хартията – още докато хартията не е много суха, към нея се добавят нишесте, декстрин, казеин и пълнители, после хартията се доизсушава и изглажда. От повечето заводи хартията излиза на ролки, само някъде се форматира (нарязва).

В настоящия доклад се опитахме да Ви покажем как чрез управлението на логистичната верига в целулозно хартиената промишленост може да се получи устойчово потребление.

Баха обособени най- важните моменти, като:

1. Какво е устойчово потребление?2. Същност на целулозно- хартиената промишленост:

- Видовете материали, получавани от дърво- Как се оползотворяват остатъците от отсичането на дърветета- Показана беше схема за производство на хартия, която е част от веригата за

устойчиво потребление при оползотворяването на дребните храсти и клони при отсичането на дърветата.

Литература

1.Alvarez-Gil, M. A., Berrone, P., Husillos, F. J. Lado, N. (2007). Reverse logistics, stakeholders’influence, organization slack, and managers’ posture. Journal of Business Research, 60, 463-473.2.Austin J., Hatfield, D., Grindle, A., Bailey, J. (1993). Increasing recycling in office environments: theeffects of specific informative Cues. Journal of Environmental Systems, 6, 355-368.3.Barros, A., Dekker, R., Scholten, V. (1998). A two-level network for recycling sand: a case study.European Journal of Operational Research, 110(2), 199-215.4.Bentler, P., Bonnet, D. (1980). Significance tests and goodness of fit in the analysis of covariancesstructures. Psychological Bulletin, 88, 588-606.

Начин за цитиране:

Стефанов, В., Устойчивото потребление, веригата за добавяне на стойности в контекста на хартиено – целулозната промишленост, В: Тодоров, Ф., (ред.), Логистиката - възможности и предизвикателства, С., Издателски комплекс – УНСС, 2015, с. 246 – 253.

5.Bentler, P. (1990). Comparative fit indexes in structural models. Psychological Bulletin, 107, 238-246.6.Bollen, K. (1988). A new incremental fit index for general structural equation models. Paper Presentedat 1988 Southern Sociological Society Meetings. Nashville: Tennessee.7.Bollen, K. (1989). Structural Equations with Latent Variables. John Wiley and Sons, Inc., New York.8.Bronstad, G., Evans-Correia, K. (1992). Green purchasing: the purchasing agent’s role in corporaterecycling. Conference Proceedings of the National Association of Purchasing Management, 117-