Пенчо Ковачев

Фабер • 2010

© Пенчо Златанов Ковачев – автор, 2010© Издателство „Фабер“, 2010

ISBN 978-954-400-314-2

Пенчо Ковачев

BG СМЪРТИ И ТАЙНИl

Редактор Илиана Павлова

Оформление Нейко Генчев

l

Формат 60x90/16

Печатни коли 16

Издателски коли 10

lИздателство Faberwww.faber-bg.com

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ИстИната. Цялата ИстИна! ............................................................ 5

сМЪРт ЗаРаДИ ВИЦОВЕ ....................................................................... 71. „Как си ти, другарю кадровик?!” .......................................................... 72. Жените на музиканта: Два брака и голяма любов с Лили Бринк ..... 103. „Червенков колкото е висок, толкова е и глупав!” ............................ 134. ДС опитва да го вербува, после му спретва ЛАР „Цигулар” ............. 175. Убит с тояги в лагера „Слънчев ден“ край Ловеч .............................. 21 Вицовете на Сашо Сладура ................................................................. 24

КЪРВаВата КОлЕДа на 1974 г. .......................................................... 311. Ученик психар оставя 6 трупа и 10 ранени в блок 1 на

Студентските общежития .................................................................... 312. Бранимир стреля в студентите и... се смее ........................................ 363. Студентите искат да хвърлят убиеца от покрива ............................... 404. Тодор Живков спасява живота на Исмет Адемов .............................. 445. Убиват Бранимир при опит за бягство край Ловеч ........................... 47

ЖЕнИтЕ на ГЕОРГИ МаРКОВ ............................................................. 521. Първата e Деспина, съседско момиче от Княжево ........................... 522. Гонят го от санаториума заради любов със Здравка ......................... 573. Стогодишно вино отприщва любовта със Здравка Лекова............... 614. „Мил Здравец, как се чувстваш като писателша?“ ............................ 655. Пощенска марка в гащите за беемве от Италия ................................ 716. „Щом искаш ферари, ще му търпиш капризите!“ ............................. 757. 1966 г.: Христо Друмев и Джери готвят жесток удар на покер ......... 808. Писателят печели 6 000 лв. от един удар на покер ........................... 849. Красивата Яна Пипкова е голямата му любов ................................... 8910. „Ако бях останал, щях да се самоубия или да полудея” ................... 95

саМОлЕтнИтЕ КатастРОФИ на БГа „БалКан“ ............................ 1131. В катастрофата загива първата съпруга на Иван Славков

(24 ноември 1966 г., Братислава) .................................................... 1142. Авиокулата блъсна в земята Ил-18 (18 януари 1971 г., Цюрих) ...... 1203. Загива Паша Христова, Мистър Сенко пропуска полета

(21 декември 1971 г., летище София) ............................................. 1284. Екипаж махмурлия блъска Ил-14 в Родопите

(4 ноември 1972 г., с. Црънча, Пазарджишко) ................................ 1325. Леден „клевок” забива като пирон Ил-18 в земята

(3 март 1973 г., летище Шереметиево) ........................................ 137

6. Ан-14 пада на километър от пистата, 40 минути го търсят (22 ноември 1975 г., летище София) ............................................... 143

7. Пълен с богомолци Ту-154 пада заради липса на гориво (1 срещу 2 декември 1977 г., Тобрук, Либия) ................................... 149

8. Загиват Жулиета Шишманова и футблистът на ЦДНА Георги Димитров (16 март 1978 г., с. Тлачене, Врачанско) ....................... 164

9. Пълен с оръжие за Палестина Ту-154 пада на 18 км от летището (23 март 1978 г., Дамаск) ................................................................. 169

10. 10 дни търсят паднал санитарен Ан-14 (22 юли 1978 г., с. Бели Искър, Самоковско) .................................... 173

11. Мразeщи сe командири забиха Ту-134 в кравеферма (10 януари 1984 г., с Кривина, Софийско) ......................................... 177

12. Тодор Живков гледа от въздуха гибелта на Як-40 (2 август 1988 г., летище София) .................................................... 182

13. 58 евреи гинат в небето над Рупите (27 юли 1955 г.) ....................... 187

сЕРИйнИ BG уБИйЦИ ..................................................................... 2051. Румен И. има 4 жертви за 10 години ................................................ 2062. Сифилитичка прави Христо Богданов женомразец ........................ 2093. „Лозенския удушвач“ поправи най-голямата съдебна грешка ...... 219

ИстОРИята на ПаИсИЕВата „ИстОРИя“1. Разузнавач изнася книжицата в торба с лешници .......................... 2272. Ген.-лейтенант Бриго Аспарухов: „В Зограф книгата на Паисий

ще загине” .......................................................................................... 2333. Живков налага Банско за родно място на Паисий .......................... 2344. Професор „на прикритие“ открива черновата на „Историята“ ...... 2375. Софиянец иска 25 000 долара за препис на Паисий ....................... 2416. Финалът е отворен ............................................................................. 245

сЪДят 26 ДушИ В ГЕй ДЕлО ПРЕЗ 1964 г. ................................... 247 Из обвинителния акт: Проповядват свободната любов! ............. 250 М.Д., подсъдим в гей делото: „Натопиха ме с

„танца на пчеличката“.................................................................... 251

Из КЪРВАВАТА КОЛЕДА НА 1974 г.....

1. Ученик психар оставя 6 трупа и 10 ранени в блок 1 на Студентските общежития

Навръх Коледа, на 25 декември 1974 г., за около 20 ми-нути ученикът Бранимир Дончев Дончев застреля 6 и рани 10 студенти. Двама от ранените умират по-късно в болницата. Това е най-кървавата и с най-много жерт-ви драма в новата история на България.

Тогава вестниците препечатват само оскъдната информация, пусната по БТА, но слуховете вървят със страшна сила. С години трагедията обраства с мито-ве, легенди и небивалици, след 1989 г. спорадично за нея разказват участници и свидетели на масовия разстрел. Всеки има своя версия за историята и за броя на жерт-вите.

За първи път ще ви разкажем цялата истина за ок-ървавената студентска Коледа.

Вечерта на 25 декември 1974 г. е спокойна и нищо не предвещава жестоката преизподня, в която ще попадне блок 1 на студентския град. Понеже социализмът недолюб-ваше религията, красивият християнски празник Коледа не се празнуваше масово, както сега. Но студентските ку-пони по стаи и зали, както обикновено, и нея вечер вървят нонстоп, някои от обитателите на блока се канят да гледат поредния епизод от съветския телевизионен сериал „17 мига от пролетта“ с култовия герой Щирлиц (Исаев).

Няколко часа по-рано трима десетокласници – Бра-нимир, Валери и Божидар, гледат в кино „Освобождение“ друг култов филм – американския „Кръстникът“ на Копо-ла. Пуберите, и особено Бранимир, са страшно впечатле-ни от наситената с напрежение, убийства и кръв лента. След прожекцията, която свършва към 13,30 ч., Божидар си тръгва, а другите двама потеглят към дома на Брани-

6

мир с ясната цел – да вземат пистолета „Валтер“ на баща му. Този пистолет и един фински нож след няколко часа ще отнемат 6 студент-ски живота.

Бранимир Дончев е си-рак. Три години по-рано, през 1971-а, майка му се обес-ва на тавана в семейното жи-лище на бул. „Патриарх Ев-тимий“ 53. Преди това е ле-кувана от шизофрения в кли-никата на Четвърти киломе-тър. Постоянно се оплаква-ла, че не може да помага на семейството си и е най-добре да напусне този свят.

Бранимир има брат близ-нак – Делян, и по-голяма сестра. Близнаците са разнояйч-ни и не си приличат нито външно, нито по характер. Бра-нимир е по-висок с цяла глава от Делян. Баща им Дон-чо Дончев е зам.-генерален директор на ДСО „Стара пла-нина“, пътува много, включително и зад граница, и няма

много време за де-цата си.

По пътя към дома на Брани-мир той и Валери сменят трамваи, вървят пешком, крият се по кьо-шетата. Повлияни от филма, двама-та имат чувството, че някой ги следи. Уви, тази криени-Бранимир (вдясно) и Делян. Двамата не си

приличат нито външно, нито по характер.

Бранимир Дончев, заснет малко след обезоръжаването и залавянето му от студенти в

блок 1.

ца не се оказва юношеска закачка. Филмът по някакъв на-чин е отключил налудното настроение, в което Бранимир е изпаднал от няколко седмици, но което никой от близ-ките му не е забелязал. „Във филма имаше проследяване и може би това ме наведе на мисълта, че ни следи някой“, ще каже при първия са разпит Бранимир.

Още една случка нагнетява допълнително напреже-ние в болната душа на младежа. У дома той и приятелят му Валери заварват брата близнак Делян и братовчедката Елена, студентка първи курс химия в Софийския универ-ситет. Елена е осиновена дъщеря на леля им и близнаци-те нямат кръвна връзка с нея.

Неочаквано братята се сбиват. Поводът за това из-глежда нелеп. Бранимир пита брат си той ли е поканил Елена по телефона у тях. „Да“, казва Делян и Бранимир го удря с юмрук няколко пъти по лицето и в корема. Делян не отвръща, той знае, че брат му го превъзхожда физиче-ски и, както обикновено, се примирява. Елена се хвърля да ги разтървава и после разплакана си тръгва. Излиза и Делян.

Братята близнаци играят в родното село на баща си. Бранимир (седналият) се е маскирал като индианец. По-късно ще напише в

дневника си, че индианците са добри хора

„Аз обичах Елена, но платонично. Никога не сме се целували и не сме имали сексуални отношения. Ударих брат ми, защото той се държеше с нея неприлично“, ще признае по-късно пред следователите Бранимир.

От къщи той взема пистолета на баща си – стар боен „Валтер“, и пълнител със 7 патрона. Отделно още 3 кутии с 25 патрона и як финландски нож, купен от баща му при пътуване в Съветския съюз.

После с Валери отиват в неговия дом. Там Бранимир маха пълнителя от пистолета и започва да тренира пред огледалото, заляга под леглата, прави сухи тренировки за стрелба от засада. Към 19 часа тръгва за студентския град, където в блок 1 живее братовчедката Елена.

„Пътят ми от дома на Валери до общежитията беше доста сложен – разказва при първия разпит Бранимир. – Правех различни ходове с цел да заблудя, ако някой ме следи. Качвах се на трамваи и слизах, вървях пеш и така стигнах до блока. На входа никой не ме спря и направо се качих в стаята на Елена – № 410 на четвъртия етаж...”

Часът е малко преди 20. До първия труп остават около двайсет минути. После за още толкова Бранимир ще из-гърми 26 патрона и ще окървави с куршуми и с ножа си цели пет етажа на блока...

УБИТИ1. Стефан Станчев – 21-годишен, от Габрово. Първи

курс Право в СУ. Застрелян в стая 519.2. Ву Нонг Суан – 22-годишен виетнамски студент по

физика в СУ, четвърти курс. Прострелян с два изстрела в стая 519. Умира в болницата на 28 декември.

3. Борис Нейчев – 20-годишен, от Ивайловград. Първи курс Българска филология в СУ. Застрелян пред стая 519.

4. Валери Петров – 23-годишен, от Видин. Първи курс Философия в СУ. Убит с два удара с нож пред асансьора на 5-и етаж.

5. Ле Ван Шанг – 25-годишен виетнамец, студент пети курс. Застрелян на място пред стая 408.

6. Елена Друмева – от Бургас, студентка по физика в СУ, бременна в 6-ия месец. Простреляна и доубита с нож пред стая 315.

7. Стоян Стоянов – неин съпруг. 22-годишен, от Нова Загора. Студент в Телеграфо-пощенския институт. За-стрелян пред стая 315.

8. Стоян Петров Агов – 30-годишен от с. Долна Оря-ховица, Търновско. Четвърти курс Физика в СУ. Намуш-кан жестоко с нож пред стая 317, умира в болницата на 29 декември.

РАНЕНИ И ОЦЕЛЕЛИ1. Хуан Тхай Лан – 21-годишна от Виетнам. Учи Физика

в СУ. Ранена от два изстрела в стая 519.2. Владимир Кръстев – 22-годишен, от Михайловград

(днес Монтана). Учи Психология в СУ. Прострелян в ля-вата мишница пред асансьора на петия етаж.

3. Емилия Дойчева – 18-годишна, от Казанлък. Първи курс Психология в СУ. Намушкана три пъти с нож в кори-дора на петия етаж.

4. Луис Едуардо Харамильо – 23-годишен еквадорец от столицата Кито. Учи Право в СУ. Прострелян веднъж в коридора на 4-и етаж и втори път в стая 106 на първия етаж.

5. Светлана Кръстанова – 20-годишна, от Пловдив. Трети курс Славянска филология в СУ. Простреляна в стая 106.

6. Атанас Начев – 23-годишен, от Пещера. Началник щаб на Доброволния отряд в блока. Намушкан два пъти в гърба при опита му да избие пистолета на убиеца пред стая 106.

7. Райчо Дончев – 23-годишен, от с. Ширково, Русен-ско. Студент в МГИ. Ранен с нож при обезвреждането на убиеца пред стая 106.

8. Исмет Адемов – 22-годишен, от с. Презвитер Козма, Търговищко. Втори курс Българска филология в СУ. На-мушкан три пъти и прострелян в крака при обезврежда-нето на Бранимир пред стая 106.

2. Бранимир стреля в студентите и... се смееИ така – малко след 19,30 часа Бранимир Дончев, въ-

оръжен с остър финландски нож и пистолет „Валтер“, за който има 75 патрона, безпрепятствено влиза в блок 1 на студентските общежития. Отива в стая 410, където живее братовчедка му Елена Бачева. Тя и съквартирантките ѝ Светла и Ваня го черпят с локум и с шоколадови бонбони.

„Днес май те изплаших“, казва Бранимир на Елена и ѝ се извинява с обещанието, че повече няма да прави така. После двамата започват да си говорят за брата близнак – Делян, и Елена увещава Бранимир, че не бива да се държи толкова агресивно към него.

Всичко до този момент е нормално и спокойно. И може би щеше да си остане такова, ако в стаята на момичетата не беше влязъл Христо Христов. Разбира се, той идва с до-бри намерения – ще празнува имен ден, нали е Коледа, и иска да покани на купона си Светла. Прави го тихичко на ухото ѝ. Тя му обещава, че след малко ще дойде.

Докато двамата си говорят на нейното легло, Еле-на вади ножа от джоба на балтона на Бранимир. Показ-ва хладното оръжие на другите и подхвърля, че деца не трябва да носят такива неща. Въпреки че в определени случаи може да послужи за самоотбрана.

„Такъв нож може да поддържа нечие ниско самочувст-вие“, подмята Христо Христов. Може би го казва, защото вижда, че Бранимир мълчи през цялото време, сякаш е притеснен от момичетата в стаята.

Дали тези думи на Христо за ниското самочувствие не са последната капка, от която препълнената с болест и болка душа на Бранимир прелива? Днес можем само да гадаем. Още на първия разпит той ще направи пред сле-

дователя следните странни самопризнания: „Моите ис-тински намерения бяха да извърша убийства, ако се на-ложи, при случай на съпротива от страна на студентите. Щях да искам от тях да се предадат, като щях да ги пле-ня, като знаех, че те ще се съпротивляват. Нямаше да се съпротивляват само ако са невинни пред нас, всъщност, пред нашата власт. По държанието на студентите аз щях да разбера отношението им към нашата власт и евенту-ално действията им срещу нашата власт. Аз си бях поста-вил за цел да изтребвам противниците на нашата народ-на власт...”

Когато говори тези малко несвързани думи, острата му психоза вече е избухнала.

Христо Христов стои в стая 410 10–15 минути и си тръг-ва. „Ти гледал ли си „Кръстникът“, подвиква след него Бра-нимир и го последва. „Излизам, ще се върна след малко...“, казва той на братовчедка си Елена. А пред следователя по-късно ще каже: „В стаята влезе един младеж, непознат за мене, но по външност не ми направи добро впечатление. По външност беше от хората, които аз не обичам“.

Христов живее на 7-ия етаж и тръгва по стълбите към стаята си. Вижда, че младежът върви на 5–6 крачки след

Пистолетът „Валтер“ и финландския нож, които използва Бранимир при разправата със студентите

него. Христо ускорява ход и когато стига на етажа си, вли-за в тоалетната. В последния момент се обръща, но вече не вижда преследвача си. А не го вижда, защото на 5-ия етаж Бранимир се разминава с хора от друга раса, които също не харесва.

В стая 519 виетнамецът Ву Нанг Суан има рожден ден и за купона са дошли приятелката му Хуан Тхай Лан, Ле Ванг Шанг и българските студенти Сашка, Янка, Стефан, Пламен и др. Ву черпи гостите си с бонбони и с ракия, до-несена от Тетевен, родния град на Пламен, специално за случая. В този момент вратата се отваря и влиза студент от Пакистан, който носи грамофон. Каква веселба ще е, ако няма музика. Веднага след пакистанеца обаче влиза непознат за компанията висок, слаб и русоляв младеж, облечен в черен балтон. И започва съвсем друга веселба.

Никой и не подозира за намеренията на Бранимир. В ръката си той държи насочен пистолет и нарежда на всички да останат по местата си. Стефан Станчев веднага тръгва към него и го пита с какво право влиза неканен в стаята. Скарва му се за пистолета и му крясва веднага да си тръгва. Младежът се усмихва и казва, че държи играч-ка, но все пак всички да останат по местата си, а Стефан да седне на едно от леглата. Иначе ще брои до три и ще стре-ля. И наистина започва да брои. Никой не приема на се-риозно заканата му.

„Три“, казва Бранимир и стреля почти от упор в Сте-фан, който пада на земята. Куршумът минава през третото междуребрие и засяга белодробната артерия. От острата загуба на кръв студентът умира веднага. Хуан Тхай Лан припада до трупа му. Рожденикът Ву Нонг Суан и Сашка се разплакват. Тя само повтаря: „Защо, какво става?...”

През това време Бранимир стои облегнат на рамката на вратата и... се смее. Разплаканият Ву успява да каже: „Моля ви, недейте. Аз имам рожден ден, заповядайте...”

Докато му подава чаша с ракия Бранимир стреля в тя-лото на припадналата Хуан Тхай Лан и заповядва на Ву

Нонг Суан да изпие ракията на екс. „Мога – казва виет-намецът, – но само до половината.“ „Добре“, великодуш-но се съгласява Бранимир, вади ножа си и пита Ву знае ли какво е това. „Това е нож“, отговаря разтреперан виетна-мецът.

„Я кажи как е лекар на китайски“, продължава гаврата си Бранимир. „Врач“, прошепва ошашавен Ву кой знае защо на руски език. Бранимир вдига пистолета си срещу него и виетнамецът произнася думата на родния си език. Това обаче не го спасява – убиецът стреля два пъти и уцелва бе-лия и черния му дроб. После гръмва и в третия виетнамец в стаята – Ле Ванг Шанг, който, ранен, пада на земята.

И тогава от вцепенението, завладяло всички, успява да излезе пакистанецът. „Защо ни избиваш така? – успява да каже той на лош български, – Да излезем навън и да се разберем...“ Най-неочаквано Бранимир се съгласява. На-вън обаче той влиза в тоалетната, за да зареди пистоле-та си с нови патрони. Пакистанецът веднага духва и това спасява живота му.

Стая 519 на блок 1, в която рожден ден празнува Ву Нонг Суан. Оттук започва трагедията...

Когато Бранимир излиза от тоалетната, го пресреща Борис Нейчев. Студентът се опитва да отнеме оръжието на младежа, но е прострелян в гърдите и в дясната ръка. Пада и умира на място. Веднага сред изстрела от стаята си из-лиза Андрей Петров и вижда окървавеното тяло на Борис. „Какво правиш?“, пита ужасен той непознатия младеж с пистолет и нож в ръцете. „Той е фашист – кимва Бранимир към падналия. – Прибирай се, иначе...“ И насочва пистоле-та си към Андрей, който веднага се скрива в стаята си.

Само секунди по-късно нов изстрел го кара пак да от-вори врата. Вижда как пред асансьора на 5-ия етаж пада друг студент. Това е Владимир Кръстев, улучен в гърдите до лявата мишница. Той е петата жертва на вече развил-нелия се убиец.

Остават още 11...

Из ЖЕНИТЕ НА ГЕОРГИ МАРКОВ

7. 1966 г.: Христо Друмев и Джери готвят жесток удар на покер

Човекът от карето за покер, когото в новелата „Порт-ретът на моя двойник“ Георги Марков нарича Този отдяс-но, е Христо Друмев. Дългогодишният директор на НДК е дипломат, културтрегер, бизнесмен и двукратен световен шампион по спортен бридж. „Между другото той е вечно усмихнат човек. Не познавам нищо по-приветливо от не-говото лице“, описва Марков героя си в новелата. Той сла-га за мото на творбата личния девиз на Друмев: „Играта е по-съвършена от живота“. Това са думи на полковник Мо-розов, казани на д-р Равик, докато играят шах в „Триум-фалната арка“ на Ерих Мария Ремарк.

„Винаги съм обичал Джери. С него ме запозна чудес-ният мой приятел Цветан Стоянов-Цвъра, един от най-големите български ерудити“, казва Христо Друмев и не отрича родството си с Този отдясно.

Запознанството и сближаването с Марков става в тру-ден за Друмев период. Той е уволнен от МВнР въпреки трите си западни езика и двукратния приз „отличник на министерството“. В отдел „Кадри“ обаче пристигат сигна-ли, че „произхожда от семейство, засегнато от мероприя-тията на народната власт“. След уволнението Цветан Сто-янов не само му дава да превежда на български чуждес-транни книги, но е и първият му учител по бридж. Като вижда колко бързо напредва ученикът, му подхвърля иде-ята да припечелва и от покер.

Цветан Стоянов въвежда Друмев в среди, където на-истина се играе на едро: лев на раздаване, два – задъл-жителен блинд, което за началото на 60-те години на ми-налия век са доста пари. В каретата се подвизават хора с високи доходи – писатели, журналисти, артисти, спорти-сти. Едни от тях играят за удоволствие, но други – изклю-чително за пари. И печелят добре.

Отначало Друмев наблюдава и изучава „техниката“ на най-печените в занаята – Сашо Попов-Врабеца (би-вше ляво крило на „Славия“, като треньор прави шампион „Локомотив“), Витката, Пепо Чолаков, братя Колеви и др. Бързо става спец по всичките им иширети: подсказване с жестове, маркиране на карти, филажи, волти, томболи, двоен шкарт... Дълги часове стои в къщи пред огледало-то и прави сухи тренировки, за да доведе до виртуозност изпълнението им.

Постепенно Георги Марков и Христо Друмев доста се сближават. В края на втората година от приятелството им Друмев е назначен на работа в тогавашната „Концертна дирекция“ на „Руски“ 8, а на етажа над нея е Центърът за художествена самодейност. Марков често носи там поръ-чкови пиески за аматьорските театри и получава по 200–300 лева хонорар. После слиза при Христо и казва, че е го-тов за „играта“.

Джери е почти влюбен в Друмев. Иска да бъде част от неговия свят – като стандарт, контакти, връзки с жени, начин на обличане и поведение. Писателят има чар и ин-тересна, пълна със съдържание физиономия. Друмев пък има чувството, че Джери го използва като обект на твор-ческо изследване – постоянно го разпитва за миналото и за сегашния му живот и всячески се старае да му подража-ва. Тогава Марков още не знае кой е Съмърсет Моъм, не е чул за Джон льо Каре и кара Друмев с часове да разказва за романа му „Шпионинът, който дойде от студа“.

Удара срещу Хиената Георги Марков и Христо Дру-мев замислят през пролетта на 1966 г., докато пият бира в Чешкия клуб. Тогава Джери признава, че най-приятният му сън бил как Хиената държи каре аса, а той – кент флаш, и как му отрязва тлъстия врат. Зад този прякор стои слу-жителят от тогавашния Комитет за наука и технически прогрес Т. Т., международен спортен съдия. Той се слави като играч с отлична техника и изключителна кръвожад-ност – обира противниците си до шушка без жал. Само от покер успява да си купи москвич и апартамент до Доктор-ската градина.

Четвъртият от карето е Д. Г. – тогава секретар на НС на Отечествения фронт, бивш партизанин. Той е привле-чен в играта от тактически съображения. Първо, никога не издържа на високи реланси и няма опасност да се на-меси в сценария на двамата. И второ, ще е много полезен с авторитета си, ако се стигне до конфликт с милицията.

Според замисъла на заговорниците ударът трябва да нанасе Георги Марков. Друмев знае, че Хиената е неверо-ятно подозрителен и ако двамата с него останат на висок „под“ (разиграна голяма сума), той няма да рискува, а ще предложи „партажон“ (делба). А в покер средите Джери минава за „гъска за скубане“. Играе неуравновесено, тър-си самоцелни ефекти и може да жертва голяма сума само за да блъфира противника с пет различни карти.

Подготовката за удара трае повече от две седмици. Двамата се срещат всеки ден в гарсониерата на Друмев на третия етаж в кооперация на тогавашния бул. „Кле-мент Готвалд“. Купуват две еднакви тестета и ги оглеждат внимателно с лупа. Ако на карта от едната колода има фа-бричен дефект, те нанасят същия на съответната карта от другата колода.

Марков трябва да седне от лявата страна на Друмев, за да му сече картите. Решават да нанесат удара 3 часа след началото на играта. Затова пускат тестето, подготвено за смяна, в друга, приятелска игра точно за три часа – така се сдобиват със също толкова амортизирана колода, кол-кото и тази, с която ще играят до нанасянето на удара.

Друмев облича специален панталон с дълбоки джобо-ве, в които държи колодата. При игра картите се затоплят и Хиената ще усети, че в един момент играта продължа-ва със студени карти, значи са сменени. Самата смяна на тестетата Христо Друмев тренира цяла седмица по някол-ко часа пред огледалото.

Играта започва нормално, играят на висок фис. Дру-мев знае, че Хиената винаги маркира с нокът седмиците и осмиците. Когато се убеждава, че и този път не е изменил на навика си, отива да направи кафе. И дублира същите

белези на подготвената за смяна колода.

Настъпва решител-ният момент. Ето автен-тичния разказ на Хрис-то Друмев:

„На пода имаше сто-тина лева след „арозе“ и аз трябваше да разда-вам картите. Сърцето се блъскаше в гърдите ми, имах чувството, че всич-ки ме гледат подозри-телно. Разбърках ста-рателно тестето, нито много бързо, нито мно-го бавно, и с дясната си ръка го поднесох на Дже-ри. Той отчетливо го разсече. Със същото темпо пак с дяс-ната ръка приближих креслото към масата и вече първата колода беше изчезнала. Започнах да раздавам появилата се в лявата ми ръка втора колода. Никой не реагира.

Хиената започна да разлиства картите си и след трета се взря напрегнато в мен. Беше получил 4 попа и асо и ве-роятно мислеше, че съм пуснал „томбола“ за мене си, но нещо съм объркал и тя е отишла при него... Все пак той отвори.

Неочаквано обаче бай Петко, както Джери нарича Д. Г. в новелата си, утрои откриването на Хиената. Не раз-брах какво се е промъкнало в ръцете му – може би някак-ви два чифта, може би блъфираше. Вцепених се от ужас, защото ако той останеше в играта, печелившият тираж за Джери щеше да отиде у него и Хиената пак щеше да си на-пълни гушката... „

И тук Георги Марков изиграва блестящия си ход!

Христо Друмев е двукратен шампион по спортен бридж

8. Писателят печели 6 000 лв. от един удар на покер

„Девет пъти!“ Само тези две думи произнася Георги Марков, когато идва неговият ред в играта, която по сце-нария трябва да „отреже главата на Хиената“. На покерски език това означава, че „подът“ от 100 вече е вдигнат на 900 лева! „Браво Джери“, казва си на ум Христо Друмев, а глас-но промърморва: „Полудяхте ли?“.

Хиената прави „Ку дьо пейзан“ – удара на селянина. Това означава да се замислиш дълбоко в ситуация, в ко-ято въобще няма защо да се мисли. Дълго се колебае, но все пак отронва: „Държа“. Аматьорът в карето бай Петко се отказва.

Финалът на играта сякаш вече се очертава като без-проблемен. Хиената се поколебава дали да изхвърли асо-то, но накрая обявява, че е „серви“. Но дори и да го изчис-ти и поиска нова карта – Друмев и Джери са изчислили и този вариант – просто кентфлешът на Джери ще е разли-чен.

Марков също се колебае какво да изхвърли и това дос-та обърква Хиената. Писателят държи кента до вале от три трефи и две кари. С тези карти той може да оправдае първоначалния си реланс като опит да „изгони“ от игра Хиената и Генадиев. Накрая изчиства карите и иска две карти. Получава ги и вече има кентфлеш до вале от тре-фи. Хиената предлага сто лева. В отговор Джери качва и „пода“. Тук отново проработва инстинктът за самосъхра-нение на Хиената. Той е сигурен, че ще спечели ръката и че няма никакви причини за подозрение. Познава стила на Джери, знае и че той има много пари. (Марков и Дру-мев упорито са разпространявали мълвата, че писателят е взел голям хонорар.) И независимо от всичко шестото му чувство го кара да каже само „Плаща!“.

Ето финала на играта, разказан от Христо Друмев:„Настъпи звездният миг, сънят-мечта на Джери. Той

вкара в действие бойния триумфиращ вик на омразния си мъчител: „Внасяй!“. „Ти внасяй първо“, почти излая Хи-ената. Започна броенето на парите. На Хиената не дос-тигнаха стотина лева и той ми поиска назаем. Казах, че играта е напечена и искам разписка. Отидох за хартия и писалка и тогава се отървах от истинското тесте.

Когато се върнах, видях неголямата маса, от която за-пазих страшен спомен. Всички банкноти бяха по пет лева – една ужасна камара от червеникаво оранжеви петаци. Повече от 6 000 лева! Джери полуотвори картите си и каза „кента“. На лицето на Хиената цъфна нервна усмив-ка: „Я се махай, каре попове“, и протегна ръце да събере камарата.

И тогава се чу убийственото изречение на Джери: „Кента, но от един цвят!“, и отвори докрай картите си. Погледнах лицето на Хиената. Той не можеше да диша. Очите му бяха пълни с ужас и изненада. Обърна се към мен и каза: „Тук има някакъв номер. Не пипайте парите, дай картите!“ Грабна колодата и започна да гледа вся-ка карта по отделно. Видя собствените си драскотини и рухна.

Аз седях безучастно. Джери ликуваше. Генадиев беше втрещен: „Такъв удар не сам виждал!“ След като прегледа картите, Хиената ги хвърли и каза: „Въпреки всичко, не е възможно“. През цялото време гледаше мен, защото беше изключил вероятността номерът да е от Джери. „Мал-шанс“, промърморих с възможно най-невинния си глас и усещах как ме пронизва със злобния си и тъжен поглед.

Изведнъж се сети и каза на Джери: „Дължиш ми едни 750 лв.“ „Взимай“, отвърна великодушно той. Хиената от-брои банкнотите и намери сили да каже: „Аз тръгвам. Кога ще играем отново?“. Тогава Джери ме слиса: „Няма да има повече игра!“ Дали не взе това решение, за да при-ключи един епизод в живота си с подобаващ финал? Не знам дали е играл повече покер, но в това каре – със си-гурност не... „

Георги Марков си тръгва с бай Петко, но оставя на ма-сата една „бала“ петолевки – около половината от спечеле-ната сума. Друмев си ляга, но от възбуда дълго не може да заспи. Едно – от удара, второ – заради слуховете, че Хиена-та сътрудничи на милицията и може да им отмъсти, като ги натопи.

Някъде след 5 часа, когато все пак успява да притвори клепачи, на вратата се чува нервно звънене. „Хиената ни е „изпортил“, е първата му мисъл. Трескаво слага парите в първия попаднал му найлонов плик и го хвърля на балко-на под гарсониерата си. Там живее приятелят му Б. Ф.

Преди да отключи, поглежда през шпионката и съзира небръснатото лице на Георги Марков. „Знаеш ли откъде

Здравка във вилата в Драгалевци в началото на 90-те години. Тя често оставала сама, докато съпругът ѝ играел покер...

идвам?“, пита задъхан Джери. „От Драгалевци. Пешком! Не можах да заспя, трябваше да споделя с някого. Това е най-щастливият ден в живота ми. Ще го опиша в някоя книга...“

Според Друмев тогава той говорел искрено. Джери е играч и в живота. Всичко, което прави, е свързано с някак-ва роля, която играе с очевиден талант и душевно богат-ство. И въпреки измамната постъпка на двамата ролята на Немезида, богинята на възмездието, добре съвпада с чув-ството му за справедливост.

Въпреки умората няколко часа двамата анализират иг-рата и „удара“ си. После Марков взима такси за Драгале-вци, а Друмев закъснява за работа. Сега твърди, че тогава взел решение, което е от малкото му наистина изпълнени – покерът срещу Хиената да бъде последният в живота му.

Месец по-късно Христо заминава на работа в Ирак. Там на следващата година получава екземпляр от „Порт-ретът на моя двойник“, който Джери му праща по една от стюардесите на самолета до Багдад. Посвещението е „На Този от дясно“. След паметната нощ двамата повече не се виждат. Когато Друмев се връща от чужбина, Марков вече е напуснал България.

Шест години по-късно един пълничък мъж с детенце спира на „стоп“ колата на Христо, който се връща с жена си от хижа „Алеко“ на Витоша. Докато пътуват, разговарят за разни неща от живота и за общи познати. На слизане мъ-жът казва: „Парите не са всичко, което в играта може да се спечели или загуби. Джери обаче ме направи за смях, като разказа навсякъде случилото се. От онази вечер не играя повече“.

– Кой беше този човек? – пита жената на Друмев. – Хиената – отговаря кратко той.Здравка твърди, че никога не се е интересувала какви

пари са се разигравали и какви суми е печелел съпругът ѝ от покера. Нито пък той ѝ давал обяснения. Често оба-че повтарял една от любимите сентенции на Христо Дру-

23

мев: „Ние играем, за да се реализираме!“

„Много особена жена – пише за съпругата си Мар-ков в новелата, – у дома раз-говори за пари не се водят, тя не знае и не иска да знае колко имам да вземам, кол-ко получавам. Достатъчно е да има пари за храна...“

„Георги никога не е имал много пари. Никога! Тези слухове, дето тогава се носеха, а и сега се подмятат отвреме-навреме – са из-мишльотини“, казва Здрав-ка Лекова.

И ако покера му тя все пак някак си понася, изне-верите му все повече ѝ те-жат. Най-болезнено прие-ма връзката с Яна Пипкова. Може би защото усеща, че там нещата наистина са се-риозни. Когато за пръв път поставя ребром въпроса за Яна, той казва, че тя му е само интелектуална прия-телка.

– Вие на това вече инте-лектуална работа ли му ви-кате? – язвително го клъцва Здравка.

Здравка и Георги на море

Из САМОЛЕТНИТЕ КАТАСТРОФИ НА БГА „БАЛКАН“

На 27 декември 1946 г. с Постановление № 8 на МС на България се създава Дирекция „Въздушни съобщения“. Тя разполага с 3 транспортни тримоторни самолета „Юн-керс Ju 52/3m“, 2 двумоторни учебно-тренировъчи „Фоке-Вулф 58“ и 3 санитарни едномоторни самолети „Физлер-Щорх“.

За първи главен директор е назначен пилотът Бо-рис Ганев със заместници инж. Душко Кондов и Драган Шишков. Първата редовна въздушна линия София–Бур-гас е открита от Георги Димитров на 29 юни 1947 г. Поле-тът е осъществен с първия летателен екипаж на Дирекция „Въздушни съобщения“ – пилот Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Алексан-дров. В края на годината са закупени три самолета По-2 и два Ли-2п, с които на 13 февруари 1948 г. е открита първа-та редовна международна линия София–Белград–Будапе-ща–Прага.

На 3 ноември 1948 г. в Москва се създава смесено бъл-гаро-съветско дружество за граждански авиотранспорт – ТАБСО (Транспортно авиационно българо-съветско об-щество). ТАБСО започва работа на 1 август 1949 г. и про-дължава дейността си 5 години.

Постепенно България изкупува дела на СССР и акти-вите на смесеното дружество стават изключителна соб-ственост на държавата. Новата авиокомпания запазва името ТАБСО и логото до 1968 г., когато се преименува на Български въздушни линии „Балкан“. В популярния фир-мен знак (звезда с крила) името ТАБСО се заменя с БАЛ-КАН. Дружеството има статут на национален превозвач и е държавна собственост до 1999 г., когато е приватизи-рано в опит да бъде предотвратен неговия фалит. Прива-тизирането е осъществено от израелската фирма „Зееви груп“.

На 24 ноември 1966 г. ТАБСО претърпява първата си и единствена катастрофа край Братислава. На сметката на „Балкан“ са записани 10 катастрофи. Най-тежка е 1971 г. – падат три самолета.

В ония години за самолетните катастрофи излизаха съобщения от БТА от по десетина реда. И никога обще-ството не научаваше колко са загиналите, причините и заключенията на разследващата комисия.

В следващите страници ви разказваме истината за тези катастрофи. За написването им са използвани архи-вите на МВР, някои от проучванията на военния журна-лист полк. Цветан Цаков и разкази на оцелели пилоти и пътници.

24 ноември 1966 г., БратиславаВ катастрофата загива първата съпруга на Иван Славков

1. Диспечерска грешка заби бъл-гарския самолет във връх Сакра

Всичките 74 пътници и 8 души екипаж загиват при жестоката само-летна катастрофа на българския Ил-18 край Братислава на 24 ноември 1966 г. В нея намира смъртта си и пър-вата съпруга на Иван Славков – кра-сивата стюардеса Светла Маринова.

При гъста мъгла и обилен снего-валеж в 16.30 часа местно време само-летът се забива във връх Сакра, Мал-ките Карпати. Не му достигат 10 м, за да прелети над върха.

Аеропланът катастрофира между селата Рача и Йу-ром във Вайнорската котловина. Разпадането му започва с първия удар южно от върха и завършва чак при северна-

Стюардесата Светла Маринова, първата

съпруга на Иван Славков

та страна. Ивица от 325 м от гората е буквално обръсната от разпадащата се на парчета машина.

Спасителната акция е затруднена от бързо натрупана-та снежна покривка. Както и от повишената радиоактив-ност на района, тъй като самолетът пренася от Будапе-ща за Берлин йод 131 за медицински цели. Сапьорски час-ти прокарват специален път до мястото на катастрофата, с много усилия там са закарани кранове, за да повдигат тежките останки от самолета. Построени са санитарни и дезинфекционни палатки. Спасителите са облечени в специални гумирани облекла, всеки е снабден с уред за измерване на радиоактивността

...Самолетът излита на 24 ноември от софийското ле-тище в 9.50 ч по маршрута София–Будапеща–Прага–Бер-лин. След кратък престой в Будапеща се отправя към Прага. На 140 км от столицата на тогавашна Чехословакия екипажът получава съобщение, че поради лошото време трябва да кацне в Братислава.

Там нашият Ил-18 престоява около 3,5 часа. Към 16,28 ч. получава разрешение за излитане към Прага само четири минути след като от пистата се е вдигнал чехосло-

Падащият самолет прави просека от 325 метра

вашкият Ил-14. Предполага се, че заради това водещият полета от братиславското летище определя височина на нашия самолет от едва 300 м и със завой към град Нитра. Радистът Никола Тасев повтаря данните на диспечера и получава потвърждение за верността им. Времето е лошо, продължава да вали мокър сняг, духа пулсиращ североза-паден вятър със скорост 7–13 м в секунда.

Оттук започва трагедията.Един от магнетофоните в командния пункт на поле-

тите в Братислава пази запис на разговора между воде-щия диспечер на нашия Ил-18 и друг човек. Другият пита диспечера защо му е дал само 300 м. Отговорът е, че във въздуха има три самолета – българският, чехословашкият и най-отгоре, на 3000 м – един австрийски, но всичко ще бъде наред. След това водещият търси връзка с нашия, но той вече не отговаря.

Само две минути и десет секунди след излитането си Ил-18 се удря във връх Сакра, издигащ се на височина 310 м.

Още тогава българските власти отхвърлят версиите, че причините за катастрофата са неизправност в само-лета или слаба квалификация на екипажа. Командир на ИЛ-18 е Любомир Антонов, който започва кариерата си като летец през 1949 г. Има над 12 000 часа във въздуха и три значки „Милионник“. Тоест прелетял е над три мили-она километра.

Втори пилот е Светомир Шакаданов, борд-механик – инж. Стоян Рангелов, щурман – Слави Томаков, радист – Никола Тасев и стюардеси – Мария Иванова, Светла Ма-ринова и Виолина Стоичкова.

2. Боян Трайков описва трагедията във в. „Поглед“

Веднага след катастрофата „Поглед“ командирова за мястото на събитието младия си журналист Боян Трай-ков. Седмичникът е започнал да излиза в началото на съ-щата 1966 г. и още с първия си брой печели доверието на

читателите с нестандартни за времето си текстове, снимки и коментари.

Боян е син на Георги Трайков, тога-ва председател на Президиума на На-родното събрание, и притежава меж-дународен паспорт. Това му позволява почти безпрепятствено да стигне до катастрофата.

В броя си от 5 декемри 1966 г. вест-никът публикува репортажа на Боян Трайков на четвърта страница, но няма дори отправка от първа. За да пре-одолеят тогавашните идеологически бариери и да не смутят по някакъв на-чин българо-чехословашката дружба, колегите прибяг-ват до малка хитрост.

В уводна бележка пишат, че към редакцията на „По-глед“ има много въпроси на читатели. Къде точно е стана-ла злополуката? Ще бъдат ли открити жертвите? Какъв е екипажът на самолета? Как е станала катастрофата? Кой е виновен?

Преди да падне абсолютната забрана, Боян Трайков има смелостта да разкаже за записите на магнетофона на командния пункт на братиславското летище. За да омеко-ти удара, който шефовете на „Поглед“ очакват, журналис-тът завършва репортажа така: „Що се отнася до причи-ните, на този въпрос не мога да отговоря. Съжалявам, но не притежавам „компетенцията“ на някои колеги, които още на другия ден измислиха какви ли не причини за ка-тастрофата, та се наложи председателят на комисията по разследването на случая Ярослав Дворжак – директор на Чехословашката гражданска авиационна инспекция – да излезе с официално заявление от името на комисията, че всичките тези версии не отговарят на истината.

Аз обаче ще си позволя да съобщя на нашите читате-ли, че всички специалисти са единодушни, това потвърж-

Боян Трайков, тогава млад журналист във в. „Поглед"

дават материалните доказателства и изследванията, че причината за катастрофата не е в неизправност на двига-телите на самолета или в неговите радио– и други нави-гационни съоръжения. Нямаме основания да се съмнява-ме и в прецизността на пилотирането от екипажа на са-молета. На въпроса: Кой е виновен?, единствено има пра-во да отговори комисията. Ще трябва да почакаме нейна-та окончателна дума“.

По тогавашната практика окончателната дума на ко-мисията се размива във времето. Българската обществе-ност така и не научава официално истинската причина за трагедията.

3. Камелия Сантова, бивша стюардеса: „Свет-ла щеше да кара меден месец с Иван Славков“

Аз бях в резервния екипаж за този полет. Ако някоя от стюардеси-те не дойдеше, щях да се кача на самолета. Всичко обаче беше наред, изпра-тих екипажа до стълбата на самолета и му поже-лах лек полет. След него Светла и Иван трябваше да заминат на медения си месец.

Предната вечер до късно умувахме какъв по-

дарък за новото семейство да купим от Берлин – видеока-мера или тенджера под налягане. И двете неща бяха дос-та шик по онова време. Накрая решихме, че тенджерата е много селско и избрахме видеокамерата.

Камелия Станчева (вляво), която е била в резервния екипаж за полета

След като самолетът излетя, се прибрах рано вкъщи заради зъбобол. Привечер дойде колежка и каза, че наш самолет се е разбил близо до Братислава. Ние нямаме по-лет до там, казах аз, но тревогата започна да ме гризе. И тогава тя ми разказа за принудителното кацане на на-шия самолет на братиславското летище и след това за ка-тастрофирането му при излитане.

Трагедията подейства на всички ни като шок. От съз-даването на ТАБСО през 1946 г. нямаше катастрофа с наш самолет. Катастрофиралият Ил-14 нямаше дори радиоло-катор. Но пилотите ни бяха изключителни професиона-листи. Затова и никой не повярва, че причината за авари-ята край Братислава е заради грешка на екипажа.

В тази катастрофа загина Катя Попова. Млада и из-ключително надарена оперна певица, на която предри-чаха блестящо бъдеще. Невероятен късмет извади Дора Белчева, тогава министър на търговията. Тя слиза от са-молета в Братислава, защото в последния момент се сеща, че може да проведе няколко важни срещи в столицата на Словакия.

Случи се така, че след време бях в екипажа, кой-то върна в България членовете на българската коми-сия, разследвала причините за катастрофата. Никой не ги обясни, но имаше лекар, който доста образно и дори цинично, обясняваше как спасителите намирали кра-ка, ръце и други части от телата на загиналите под връх Сакра. Това ме потресе! След по-малко от месец слязох от самолетите.