Светата литургия е важна

за всички нас, които

искаме да се спасим!

Тайнствата са важни за

спасението на душата!

Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,

2. защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага? 3. Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите

обиталища. 4. И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя,

Боже, Боже мой! 5. Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш?

Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.

Псалом 42

Б л а г о в е с т н и кВестник

ИЗДАНИЕ НА ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ЗА СЛАВА НА ОТЕЦ, СИН И СВЕТИЯ ДУХ.С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ

МИТРОПОЛИТ Д-Р КИРИЛ!

Цена: 0.70 лв.Бр. XXXXII 5.09.2009

Диетични и диабетични магазини “ЗДРАВНИЦА”

гр. София,ул.”Цар Самуил” №38Тел. + 359 2 9818136

ул.”Неофит Рилски” №23Тел. + 359 2 9814434

www.zdravnitza.com

Защо Бог често не изпълнява молитвите ни?

продължава на страница 2 =>>

Миряни, ходете наЦърква!

С вяра, надежда, любов, мъдрост и дела всичко се постига!

Представяне на вестник” Благовестник”: Вестник” Благовестник” е православно месечно из-дание, с извършен водосвет на 25.03.2006 година от отец Георги към столичния храм” Покров Богороди-чен”, с писмена благословия от Варненски и Вели-копреславски митрополит Кирил, патриарх Максим и устна благословия от дядо Натанаил и много све-щенослужители. Идеята на вестника е благовестие, придобиване на вяра в Бога, почит Нему и светците чрез дела, помощ за всички, които искат да живеят добре; просвета, разговор със свещенослужители, монаси, богослови, вярващи хора,които могат да ни научат на любов, ис-тина и мъдрост; да излязат наяве имената на хората с дарби( добри иконописци например или псалти, религиозни поети) и добри дела( подпомагане на ма-настири и тяхното възстановяване, дарения и др.); да се помолим за живи и мъртви; за въвеждане на веро-учение в училищата и т.н. Читателите могат да питат в писмата си за всичко, което ги интересува по въпроси свързани с вярата, с православието, с канона на Православната Църква, как да почитаме Бога. А нашите сътрудници ще им отговорят чрез страниците на вестника и във форума на сайта-www.blagovestnik-bg.com. На многая лета!

Честита нова църковна година! Бог да

благослови!

Честита нова учебна година на учащите!

Архимандрит Серафим (Алексиев)Мнозина християни се оплакват: “Аз се моля по прави-лата, но чувствувам, че Бог не ме чува”... Това оплакване заслужава да бъде разгледано по-обстойно. Човек се моли, за да получи нещо. Той трябва, следова-телно, да види какво препятствува молитвата му да бъде удовлетворена. Св. Иоан Златоуст казва: “Всякога трябва да помним, че сме длъжни не само просто да се молим, а да се молим така, че да бъдем чути.” (Св. Iоаннъ Златоус-тъ, Бесeда на псаломъ 7, Творенiя, т.V, кн.1, с.65.) Случва се, че и след като сме изпълнили условието за успеха на нашите молитви, пак да нямаме отговор от Небето. Как трябва да се обяснява Божието мълчание? Тук има една тънкост, която ще изясним в настоящата гла-ва. “Молитвата - обяснява св. Иоан Златоуст - бива недос-татъчна за получаване на желаното, ако не я извършваме така, както е угодно Богу. И фарисеят се молил, но не по-лучил полза. И евреите се молели, но Бог не отвърнал на молитвите им, защото се молели не както трябва... А какво е нужно? Нужни са ридания, сълзи, въздишки, отдалечава-не от порочните хора, страх и опасение от Божия съд... Да бъдем чути от Бога, това зависи от следните условия: 1) да сме достойни да получим изпросваното; 2) да се молим съгласно с Божиите закони; 3) да се молим непрестанно;

4) да не искаме нищо суетно; 5) да просим полезното; 6) да изпълняваме от своя страна онова, що е заповядано. По тоя начин мнозина са били чути Корнилий - бил чут заради добрия си живот (Деян. 10:4); Хананейката - за не-отстъпността в молитвата (Марк. 7:25-29); Соломон - за високия предмет на своята молитва (3Цар. 3:11); Митарят - за смирението (Лука 18:10-14). (Пак там.) Като дава тия тъй важни обяснения, които в общи черти съвпадат с разгледаните в предишната глава условия за ус-пешна молитва, св. Иоан Златоуст на друго място, утеша-вайки неудовлетворените труженици на молитвата, изтък-ва, че е по-добре понякога да не бъдеш чут, защото не всяка наша просба е полезна за душите ни. “И тъй - заключава св. Иоан Златоуст, - ако не бъдем чути, нека прославяме Бога и за това” (Св. Iоаннъ Златоустъ, Беседа на псаломъ 4 (Творенiя, т.V, кн.1, с.23.).

Боже, Създателю на всички твари, Ти ме направи достойна да стана майка на семейство, Твоята благост ми дари деца и аз дръзвам да кажа: те са Твои, защото Ти си им дарувал битие, ожитворил си ги с безсмъртна душа, чрез кръще-нието си ги възродил за живот, съобразен с Твоята воля, осиновил си ги и си ги приел в недрата на Своята Църква. Изпрати ми Твоята благодатна помощ за тяхното възпита-ване за слава на Твоето име. Дай ми необходимите за тази цел търпение и сили. Научи ме как да насадя в сърцата им корена на истинската мъдрост - страха Господен, та през целия си живот да треперят и да пазят Твоите слова. От-крий им да разбират Твоя закон. Нека до края на живота си да действат, като чувстват Твоето въздесъщо присъствие. Насади в сърцата им отвращение от всякакво беззаконие, нека бъдат непорочни в своите пътища. Ти, Праведни Съ-дия, Който наказваш децата за греховете на техните роди-тели, не ги наказвай заради моите грехове, но ги поръси с росата на Твоята благодат. Отче небесни, устрой съдбата на моите чеда според Твоето благословение, пред техния живот не ги лишавай от насъщния хляб, навреме им из-пращай всичко необходимо за придобиването на блажена-та вечност. Бъди милостив към тях, когато съгрешат пред Теб, не им вменявай греховете на тяхната младост и не-знание, наказвай ги и ги милувай, но не ги отблъсквай от Твоето лице. Не отвръщай лицето Си от тях в дните на тях-ната скръб, та да не ги постигнат изкушения, по-големи от силите им. Покривай ги с Твоята милост, нека Твоят ангел да ходи с тях и да ги пази. Не оставяй моите чеда, Господи, и им дарявай полезното за спасението. Амин!

молитва на родителите за техните деца

Впрочем, ако искрено се молим и сме умъдрени от здрав духовен опит, ще разберем, че не е възможно да не бъдем чути в един или друг смисъл. Случва се Бог да не удовлет-вори пряко желанието ни, изразено в нашата молитва. Това обаче не значи, че Той е презрял молитвите ни. Напротив, Той ни дава винаги нещо, и то по-добро от онова, което просим от Него, макар и да изглежда понякога, че Той не ни дава нищо, или даже ни лишава от нещо. Например ти просиш здраве, а Бог ти изпраща за изпита-ние болест. Защо е тая несъобразност? - Вярващите смире-ни християни знаят защо Бог постъпва така. Те дълбоко са убедени в думите на Писанието: “Господ наказва, когото обича” (Евр. 12:6) и не роптаят при заболяване, а търсят да открият скритото в болестта Божие благословение. Защото Бог не праща болестта безцелно, а жадува да ни облагоде-телствува чрез нея духовно. Ние сме болни от грях. Чрез болестта на тялото Бог лекува душата. Постарай се и ти, когато се разболееш, да откриеш Божията милост в прате-ното ти наказание. Тогава не само няма да се сърдиш на Бога за временното изпитание, а ще целуваш благоговейно Ръката, която те наказва. Като ти отнема за известно време здравето, Бог те цери духовно от грехове и ти дава възмож-ност да се обогатиш с най-ценните добродетели - търпение и смирение, без които никой не може да спаси душата си и да наследи Царството Небесно (Мат. 5:3; Лука 21:19). Отнемайки ти нещо малко - временното здраве, Бог ти дава нещо велико - вечното Царство Небесно! А то е без-спорно по-голямо благо. За него св. Апостоли, а след тях хиляди и милиони мъже и жени са оставяли всичко - къщи, братя, сестри, баща, майка, жена, деца, имоти и пр., за да последват Христа (Мат. 19:27-29). Светите мъченици пък жертвували и живота си, за да придобият Царството Не-бесно. Защото то не се добива без скърби и жертви (Деян. 14:22). Никой, който е тръгнал по пътя на себеотричането, не е останал разочарован: като е загубил някои временни ценности, които рано или късно и без това ще бъдат напъл-но загубени при напущането на тоя свят, той е спечелил вечните блага, които никой не може да ни отнеме (Мат. 6:19-20). Да вземем друг пример: ти се молиш за успех в някоя рабо-

За идеята на вестника

Стр. 2вестник БЛАГОВЕСТНИК

Защо Бог често не изпълнява молитвите ни?

...продължение от страница 1

Онлайн издания: църковен вестник - http://synpress-classic.dveri.bg/ ; БПЦ - http://bg-patriarshia.bg; pravoslavieto.com, pravoslavie.bg; dveribg.com; pravmladeji.org

продължава в следващия брой

та, а Божият Промисъл ти попречва да достигнеш желана-та цел. Това те огорчава. Ала ти не бързай да се сърдиш на Бога. Потърпи и се смири! И тогава ще видиш от послед-валите събития, че твоят неуспех е бил за добро. Много случки в живота ни учат, че от привидното “зло” се ражда добро и обратното - от горещо желаното “добро” произлиза нерядко голямо зло! Св. Нил Синайски изповядва: “Много пъти в молитва аз просех да ми бъде дадено нещо, което ми се струваше добро за мене, и настоявах в про-сбата си, като неразумно насилвах Божията воля, а не пре-доставях на Бога Той да устрои по-добре онова, що Сам вижда, че ми е полезно. Като получавах обаче просимото, изпадах в голяма скръб, че не съм желал да бъде всичко по Божията воля, защото изпросеното се оказваше за мене не такова, каквото мислех. Какво може да има по-добро, освен Самият Бог? Нека предоставим на Него всичко, що се отнася до нас, и ще ни бъде добре, защото Добрият ес-тествено е Подател на добри дарове”. (Св. Нилъ Синайскй, Слово о молитве, § 32-33 (Добротолюбiе, т.ІІ, с.211) Многозначителен е случаят с праведната християнка Кле-опатра и нейния син Иоан. Те живеели в Египет по вре-мето на нечестивия император Максимиан, върл гонител на християните. Между многото мъченици по това време пострадал за Христа и младият и храбър военачалник Уар. Той бил подложен на разпит, смело изповядал вярата си, след което бил зверски мъчен, убит и хвърлен без погре-бение вън от града за храна на кучетата. Клеопатра успяла да открадне многострадалното му тяло и да го прибере у дома си като велико съкровище.След няколко години, когато гоненията напълно утихнали, тя пренесла мощите на св. Уар в Палестина, дето издиг-нала храм в негова чест. Подир освещаването на храма тя коленичила пред ковчега със св.мощи и така се помолила: “Страдалче Христов, моля те, изпроси ми от Бога това, що е угодно Богу и най-полезно за мен и моя единствен син!” Същата нощ синът й умрял. Клеопатра била поразена от сполетялото я нещастие. След много сълзи и безутешен плач тя отишла в храма, паднала пред мощите на св. мъче-ник Уар и като избухнала в ропот, викала: “Така ли тряб-ваше да ми се отплатиш за моите грижи по тебе, о Божий угодниче? Ти взе единственото ми дете, отне моята надеж-да!... Кой ще ме гледа на стари години? Кой ще погребе тялото ми? Ах, нека по-добре сама умра, отколкото да виж-дам мъртъв моя син, толкова млад, а увяхнал преждевре-менно като откъснат цвят!...” Дълго плакала тя, дълго натяквала, докато най-сетне от го-ляма изнемога задрямала. И ето - явил й се св. Уар, водещ за ръка сина й. Те и двамата светели като слънца. Дрехите им били бели като сняг. Имали златни пояси и неизказано красиви венци на главите. Св. Уар й казал: “О, жено, защо ми се сърдиш? Аз не съм забравил твоите добрини към мене и чувам твоите молитви. Най-напред измолих от Бога да прости греховете на всички от твоя род! После взех сина ти за войник на Небесния Цар! Нали ти сама ме помоли да изпрося от Бога каквото е Нему угодно и за тебе и за сина ти полезно? Аз помолих Благия Бог и ето - синът ти сега е един от стоящите пред Божия престол. Ако искаш, вземи си го, щом не желаеш той да служи на Небесния Цар!” А Иоан се хванал за Уар и живо рекъл: “Не слушай майка ми! Моля те, не ме оставяй!” Па след това се обърнал към майка си с думите: “Защо плачеш, майко? Аз съм зачислен към войнството на Безсмъртния вечен Цар - Христос! Да-дено ми е заедно с небесните Ангели да стоя пред Него! А ти искаш сега да ме върнеш от това светло Царство към земната кал!” Тогава, духовно утешена, Клеопатра изви-кала с плам: “Вземете и мене със себе си, да бъда и аз при вас!” Но св.Уар й отговорил: “И сега, бидейки на земята, ти си с нас. Иди си с мир! А когато дойде времето и Господ заповяда, ще дойдем да те вземем!” С това видението свършило. Клеопатра се събудила, раз-търсена от видяното, почувствувала се изпълнена с не-обикновена радост, избърсала сълзите си, прибрала се в къщи, раздала именията си на бедните, отрекла се от света и започнала да живее при храма на св. Уар като подвижни-ца в пост и непрестанна молитва. След седем години и тя се прибрала при Господа.” (Житiя святыхъ, мeсяцъ окто-врiй, день 19, Москва 1864 г., с. 14 и сл.) Тъй Всевишният по Свой Божествен начин отговорил на нейните молитви. Тя искала едно, Той й дал друго. Но понеже това не отговаряло на нейните намерения, тя из-паднала в дълбока скръб и възроптала. Ропотът й обаче бил неоправдан. Ако младият Иоан получеше земно бла-годенствие, то не би било трайно. Бог му дал небесно, не-отемлемо блаженство. Клеопатра осъзнала това след вра-

зумителното видение и понеже била духовна, не само се примирила с онова, що Бог й изпратил, но Му била даже безкрайно благодарна. Забележително е в този пример обстоятелството, че Кле-опатра се молела по всички правила на молитвата. Тя про-сила да й бъде дадено от Бога онова, което е Нему угодно и за нея полезно, т.е. тя искала да бъде Божията воля. Но въпреки че тази молитва била външно безукорна, все пак по същество тя не съвпадала с Божията воля. Клеопатра имала в ума си оформено свое желание, своя воля - да бъде синът й добре устроен на земята и тя да може да му се радва като майка на тоя свят! Затова до вразумяването си тя роптаела. Колко често и с нас се случва същото. Молим се уж по всички правила на молитвата, казваме дори с чувство и убеденост пред Небесния Отец: “Да бъде Твоята воля!” И все пак таим дълбоко в душата си свои желания, които ис-каме непременно да се осъществят. Имаме си своя воля, която не ни се ще да пожертвуваме заради Божията воля. Ето в тая тънка неискреност пред Бога се крие причината често пъти молитвите ни да не бъдат изпълнявани така, както ние желаем. Нашето явно или скрито своеволие ни разделя от Бога. То застава като стена между нас и Твореца. То ни отчужда-ва от Спасителя, понеже подхранва у нас срещу Божията воля и Божиите планове, наши собствени мисли. Именно своеволието ни лишава от полза при молитвите ни и се оказва пречка за изпълняването им, особено когато ние упорствуваме в своите мнения. Св. Иоан Тоболски пише: “Докато ние не се откажем от всяко пристрастие към само-любието и своеволието и докато се противопоставяме на събитията, ставащи по Божия воля, дотогава ние не можем да извършим нищо добро и приятно Богу. Ни даровете, ни обетите, ни молитвите, ни жертвите, ни приношения-та са приятни Богу, когато се вършат от хора, противящи се на Божията воля. Постът е Богу приятен, милостинята става Богу любима, молитвите биват умилостивителни, когато всичко това се върши не по фарисейски, т.е. не за постигане на някаква външна цел, която гъделичка нашето тщеславие, користолюбие, властолюбие и пр. - т.е. нашите пороци, противни на Божията воля. Затова Бог отхвърля даже иначе твърде приятните Нему дела - поста, молитвата и благотворителността, когато те се извършват лицемерно, не в съгласие с Божията воля, а в угода на своеволието”. (Св. Иоанн Тобольский, О сообразовании воли человече-ской с волей Божией (“Журнал Московской Патриархии” бр.6 1976 г., с.67, кол. II) Нашата естествена воля не е добра пред Бога, защото е повредена от грехопадението. Тя става добра едва тогава, когато се съгласува с Божията. Това добре подчертава св. Иоан Тоболски, като пише:“Волята на никой ангел и на никой човек не може да бъде добра, ако не е съгласна с Божията воля. Колкото повече на-шата воля се съгласува с Божията, толкова повече тя става по-добра и по-съвършена. И обратното - колкото по-малко тя се подчинява на Божията воля, толкова тя става по-лоша и по-зла. Божията воля се изяснява за нас достъпно и опре-делено в Божия закон и в църковните постановления”. (Св. Иоанн Тобольский, пос. стат., с.60, кол.1) Много грешим ние, ограничените и своеволни човеци, когато не се подчиняваме на Бога. Може би ние желаем доброто за себе си и за близките си. Но колко несъвършена и често погрешна е нашата представа за доброто! Може ли нашето желание за добро да се сравни с желанието на Бога да ни даде онова, що е истински добро! Ние не всякога знаем що е за нас действително добро, а Бог знае това в съвършенство. Освен това, дори и да знаем кое е за нас истински добро, ние не сме в състояние сами да го постиг-нем. А Бог е Всемогъщ и като знае абсолютно безпогреш-но онова, което е добро за нас, готов е да ни помага в пос-тигането му, стига само ние мъдро, смирено и покорно да се стремим към това. Ние считаме, че сме доброжелатели на себе си, а често се оказва, че сме свои собствени гробокопатели. Няма по-ве-рен и по-могъщ Доброжелател за нас от Бога. В доброже-лателството Си Той всячески ни води към спасение, като ни пази не само от външни злини, но и от самите нас - от нашите вътрешни зли наклонности, пречещи ни в спасе-нието. А това, че Бог ни пази от самите нас, не е маловаж-но нещо, защото - по учението на светите Отци и по-спе-циално на св. Иоан Златоуст (Св. Iоаннъ Златоустъ, Слово о томъ, что кто самъ себe не вредитъ, тому никто вредитъ не можетъ (Творенiя, т.ІІІ, кн.2, СПб, 1897 г., с.476 и сл.) - ние сме най-големи врагове на себе си. Когато своеволно грешим, ние можем така да си напакостим, както никой наш външен враг - било човек, било самият сатана - не е в състояние да ни напакости. [...] Божията воля всякога желае нашето добро. Нашата пък

воля, разстроена от греха, не всякога има пред очи нашето собствено добро. Оттам произлизат стълкновенията между нашата воля и Божията. Ние се увличаме по всевъзможни страсти и в късогледството си често считаме за свое добро неща, които са за нас всъщност най-голямо зло, защото ни въвличат в грях и причиняват вечна смърт.Бог е дал Своите заповеди, за да ограничава и спъва чрез тях вярващите в подхлъзването им към греха. А хората от-хвърлят тия заповеди, за да могат да живеят както си искат. Тръгнали по пътя на леките греховни удоволствия, те не знаят спирачка. Като угаждат на страстите си, те неусетно се отдалечават от Бога и се излагат на съдбоносната опас-ност да се удавят в приятните вълни на своеволието. Таки-ва люде не престават да вярват в Бога и да Му се молят, но техните молитви имат за своя същинска цел не богоугож-дението, а себеугождението. Себеугаждането пък погубва човека, според Христовите думи: “Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази” (Мат.10:39). Ето това себеугодие е най-честа-та пречка за изпълнение на нашите молитви.Св. Иоан Тоболски намира, че няма по-голяма беда за нас от тая, да противопоставяме своята воля на Божията. Той пише: “Дяволът има двама свои служители, по-люти от самия него, които настройват богопротивно нашата воля: това са плътта и светът. Плътта похотствува, а дяволът разпал-ва нашите желания. За да не би пък те да угаснат, светът поддържа горенето им чрез приетите светски нрави и оби-чаи. От плътта произлизат много грехопадения, а светът доставя различни безнравствени забави и увеселения под въздействието и коварството на злия дух”. (Св.Иоанн То-больский, пос. стати., с. 65, кол. II).Хората живеят в греховна обстановка. Като нямат крепка вяра в Бога и страх, че след смъртта си ще отговарят пред Божия съд за своите дела, те лекомислено затъват в плътски удоволствия и всевъзможни развлечения, отклоняващи ги неусетно от християнския им дълг и опетняващи съвестта им. Техните плътски настроения така овладяват умовете им, че те нерядко стигат дотам -- да загубят представата за разликата между позволено и непозволено, между добро-детел и грях. Често ще чуете християни снизходително да представят най-мерзките грехове на плътта и най-проти-возаконните й задоволявания като нещо естествено, като природа, без да се замислят над простата истина, достъпна даже за езичниците, че богоустановеният закон за продъл-жаване на човешкия род няма нищо общо с блудството и прелюбодейството. Те или забравят, или съвсем не знаят онова ясно разграничение между брак и блуд, което прави св.ап. Павел, като пише: “Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло- чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог” (Евр. 13:4). Бракът е природа, а прелюбо-действото е грях!Хората се поддават на светски безнравствени забави и уве-селения, за да прекарват времето си по-весело. Заради тия светски увеселения те забравят Бога и Неговия свят закон. Тъй те постепенно убиват в себе си всичко свято, докато достигнат до пропастта, дето ги чака вечна гибел.Господ обаче не желае смъртта на грешника, а изправлени-ето му (Иез. ЗЗ: 11). И ето, воден от любов, Той често пъти спъва заблудените в тяхното тичане подир греха, като им праща болести, неприятности, разни тежки грижи, мате-риални загуби, смъртни случаи, или като допуска зли хора да ги оскърбяват, клеветят, злепоставят, преследват и пр. Разтичалите се подир леките наслади, когато биват чукна-ти от Провидението, се мръщят, роптаят, сърдят се на Бога, че ги наказва като че ли безпричинно и твърде тежко. Те са готови дори Бога да похулят и от вярата да се откажат, и така да затънат в още по-страшни грехове. Всъщност те би трябвало да се смирят и да благодарят за това, че Бог не им дава да живеят безнаказано в греховете си. Той ги наказва, за да ги накара да се опомнят и да ги предпази от гибел. За себеугодниците обаче това е непоносимо. Те искат да не им се пречи да грешат. Те не могат да търпят ограничени-ята на Божиите заповеди. Затова и роптаят.Нещастни духовни слепци! Те не виждат Божието благо-деяние в наказанията! Тяхната слепота е последица от без-пределното им себеугодие. Тяхната греховност им пречи да съзрат и своята вина. Затова те, виновните, обвиняват Бога!Получава се странна духовна обърканост. От неподчине-ние на Божията воля се стига до обвиняване на Бога, че Той не ни се подчинява, когато Го молим да изпълни на-шите прищевки! Подсъдимите започват да съдят Съдията! Неправедниците упрекват Всеправедния в несправедли-вост! При този спор с Бога грешните създания си мислят, че те имат право, а не Бог.

ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

вестник БЛАГОВЕСТНИК Стр. 3

пораснеш...Отец Иоан беше на седмото небе откакто дойде Марини-ка, той нямаше дякон и му се прииска тази „ нежна душа” както обичаше да я нарича, да бъде дякон в църквата, но...жени не можеше да бъдат на такъв пост. Но тя му беше повече от дякон. Мариника беше пример за майка и хрис-тиянка. По нейн съвет кметът на селото нареди да се на-прави път до реката, да се почисти коритото, да може да се лови риба, да си играят деца, каза още да засадят дървета, направиха детска площадка, имаше батут, децата скачаха на него и се веселяха, заприиждаха деца от други села, от близките градове Мездра и Враца, майки с колички се раз-говаряха с Мариника, a тя ставаше кръстница на децата и водеше майките до църквата отец Иоан да им изпее с топ-лия си глас молитва, а тя помагаше на жените да избършат иконите, водеше църковния хор...Една сутрин отец Иоан не се молеше пред светата икона на Божията майка, а в леглото си. Нямаше кой човек да му помогне. Беше получил сърдечен удар. Един Господ бдеше над него. И тя- Мариника- дойде. Дядото я беше повикал. Цяла нощ не можеше да спи, очакваше да се случи нещо. Беше напрегната нощ. Слава Богу отецът беше щастлив и доволен. Нищо, че беше жена. Той оставяше църквата на човека, който за няколко дни направи това, дето никой не беше правил досега. Момичето, което никога не каза- нямам време. Тази, за която пише в завещанието от отец Иоан- „ На моята дъщеря в Господа Мариника, която на-прави толкова много за света, за хората, за моята грешна душа, но най- вече за Бог, за нея и малката Доминика, ос-тавям моите книги, които тя на дела ги показа. Но само тя може да ги пази. Оставям и дома си. Защото аз син ня-мам...” хххЕдин мъж търсеше баща си, да го убие. Като научи какво се е случило, той се запъти към къщата на майката на Ма-риника.-Как се казваш?-Доминика.-Майка ти къде е?-На училище.-А как се казва?-Мaриника.хххСелото плачеше. Днес изпращаха Мариника и Доминика след кървавата драма. Но те бяха във венци и слава при Господа. И при отец Иоан. Там, където е вечна красота, непреходна. Подобна на тази, която Бог чрез Мариника на земята показа. Че и тук, в България може да бъде красиво, добро място, но трябват работливи, любящи ръце, вярва-щи и боголюбиви сърца. Като сърцето на Мариника.хххПожарът беше ослепил очите на Олег и той бягаше, кре-щейки в тъмното, от цял легион демони, защото беше те-хен. Пожарът в къщата не беше изгорил книгите на отеца, защото той ги завеща на Мариника и тя ги пазеше. Пазят се и до днес, а добрите дела на някои по примера на Ма-риника се чуват и виждат и в наши дни. И както е казал митрополит Климент Търновски( Васил Друмев)- „ Има православие у нас, има и български народ”, нека добавим- Има ли действащо православие у нас, има и красива Бъл-гария!

Екипът на вестник “Благовестник” благодари на всички , които се

абонираха през новата 2009 год. Абонаментът продължава през

цялата година.Могат да Ви бъдат изпратени

стари броеве, откакто вестникът съществува- от 25.03. 2006 година. Цена за 1 година- 7 лв с включени

пощенски разходи.

ЕКИПЪТ НА ВЕСТНИКА МОЛИ ЗА ДАРЕНИЕ ВЪВ ВИД НА СРЕДСТВА ИЛИ КОНСУМАТИВИ- МАСТИЛА И ХАРТИЯ. БАНКОВА СМЕТКА:IBA

NBG77PRCB92301020736410,BIC- PRCBBGSF ИЛИ НА ЗАПИС НА АДРЕС:

ВРАЦА- 3000, ДО ПОИСКВАНЕ,АТАНАСИЯ ДИМИТРОВА ПЕТРОВА

Слънцето следеше кой какво прави през днешния ден като стражар. Един крадеше, друг се смееше, трети носеше вода на болната си майка. Имаше и спящи. Някой сееше зърно. Но от онова зърно, Божието. И то покълваше на едни места, на други се загубваше.Беше събота, ден на починалите. Както всяка сутрин отец Иоан беше станал„ с кокошките”, целуваше всички икони за” добро утро”, но най- дълго се застояваше пред старата икона на Божията майка, която си я беше купил за едно левче от една софийска будка за вестници. Жената му беше казала, че заради пукнатото стъкло е толкова евтина. А от лицето на Богородица грееше най- чистата Жена, сякаш оживяла в сърцето на стареца и той побърза да купи скъ-поценната Вещ. Малкият Иисус така бе обгърнал Майка Си, сякаш не искаше да я пусне никога. И Той никога не Я пусна.Отец Иоан и днес се молеше, да покровителства цяла Бъл-гария и всички странстващи българи: „ Еееех, Богороди-чке”- говореше И той- лека - полека България пустява...Къде отидоха българчетата, Майко? Нима тук няма работа? Нима тук няма красота на природата? Бог се е погрижил за всичко! За какво са им толкова пари? Защо са им тези скъпи коли? Твоят Син кога дойде няма да ги пита каква марка кола си карал, а ще леда делата им! Ех, деца, де-цааа...”, изохка старецът и угаси по навик свещта, защото пестеше, да има за други дни. Помоли се и за покойната си съпруга и за други очинали. Помоли се и за заминалия си син за чужбина, който само го„ крънкаше” за пари. Уж за обучение, после не му стигали за квартира, но дядо Иоан знаеше, че не е за това. И когато спря да му праща, Олег започна да заплашва баща си, че щял да го убие, че затъвал в дългове заради него и все в този нечист дух лъжи...А той си ходеше на барове, джакузита, проститутки, про-фукваше на баща си парите, събирани левче по левче от треби, докато остана без една стотинка, наистина изритан от една „ изгора”- възрастна дама, у която живееше и и плащаше наем „ в натура”. Всичко това дядото усещаше, защото Господ му беше дал дарба на прозорливец. Душата го болеше...Мислеше си, че е загубил сина си безвъзврат-но, че едва ли ще се върне и покае като блудния син. Но се молеше да стане чудо...-Отче Иоане, как сте? – провикна се през дувара съседката Стефана, отивайки да отключва църквата.-Аааа, Стефанке, слава на Бога, търпи ме още!- весело от-говори старецът.- Ти отивай, аз ей сега ще дойда. Само да откъсна цветя за Божията Майка. -взе бастунчето и лека-полека отиде да откъсне най- красивите цветя, а после се запъти към черквицата, за да отслужи панахиди, да изпо-вяда, да прочете молитви. Леля Стефанка го повика:-Отче, дошло е едно момиче, виж я тука. Иска да се изпо-вяда.- Влез, момиче, влез. Ей сега идвам.- я покани отец Иоан и отиде да си вземе от другата стаичка молитвеника. Мо-мичето беше с бебенце в слинг, но отецът не обърна вни-мание. Чак когато се върна, видя момиченцето, което бе подало главица изпод слинга и се зарадва:-Яяя, какво нежно творение на Бога! Заради тях Господ още ни пази. Кажи, девойче, какво те мъчи?

И младата жена заразказва за патилата си...Идваше си при болната майка, мъжът и починал. Младата жена идваше за постоянно. Беше учителка по теология. Но в училището на селото имаше 50 ученика. Младите бяха заминали кой за големия град, кой за чужбина,” какво да правя тук, като няма развитие”- казваха, а наоколо – красота. Едни поля-ни, градини с ябълки, череши, круши, едно инак голямо селско стопанство, което нямаше вече кой да управлява, около реката, която лъкатушеше- върби, сякаш се навели и плачат с оплаквачките когато имаше погребение. Над учи-лището- огромно гнездо с щъркели. Цялата църква- заоби-колена с чимшир и бели рози...Но някакси- липсваше ня-кой, липсваше нещо...Красиво, но неразвито, запустяващо, неподдържано от женска ръка. И тази ръка дойде. Господ я изпрати.Днес имаше много панахиди и трябваше да се ходи и на гробищата. Пътят към гробището минаваше покрай стади-она на селото, който бе обграден с големи тополи. От тях прехвърчаше бял памук, като сняг. Децата си запушваха ушите от страх да не оглушеят. Имало такова поверие, че ако ти влезе пухче от топола в ухото, ще оглушееш. Върво-лица от хора се бяха запътили към гробищата, много смърт имаше в това село. Всяка седмица. Но...хората там бяха неверници. Да идваха има- няма петима души в неделите на Света литургия, а на големи празници- почти цяло село, но- за да се наклюкарстват, децата да се бутат и закачат, без никой да обръщаше внимание на думите-„ Елате да се поклоним на Христос, нашия Бог!” Или „ Със страх Божии да пристъпим...”. Сега вече църквата си имаше обитател, вярно чедо, което да учи децата на Словото Божие. Мари-ника не можеше да си тръгне след изповедта, а помоли да дойде до гробищата с отеца, да си поговорят още.В неделя сутринта селото сякаш бе друго. Кога бе и оста-нало време покрай това бебенце, та беше извършила тол-кова добри дела тази девойка?- се питаха селяните и си шушнеха, да не би да се е вселила някаква добра фея в нея, или да не е самодива, защото езичеството за съжаление беше окупирало жадния им за нещо забавно мозък и че-тяха хороскопи, бяха суеверни, искаха хляб и зрелища. Но Мариника бе толкова скромна, че не им показа зрелище, а добри дела, такива, от които една част от населението оце-ниха. Беше ходила за вода до близкия кладенец, беше осве-жила цялото село, беше поляла всички обществени места с цветя, паркът, който беше преди това сух, оклюмал, сега беше живнал, сякаш за една нощ се беше раззеленил...градинките в двора на църквата се усмихваха, Мариника беше обгърнала с вода и слънчогледите, които щяха да из-растат стройни като момци. Цялото село бе обхванато от тях, и като разцъфваха, сякаш стража пазеше селото. Зато-ва го наричаха Слънчогледовото село.Тя беше нахранила с хляб и улични кучета и котки, та вървяха след нея покор-но. Мариника се беше запътила към църквата, водейки за ръчичка малкото си детенце, защото отецът и беше казал, че „ ...светото причастие е лекарство за човека” и тя иска-ше детенцето и да е здраво. Разказваше и колко е красива България и как малко и трябва да я поддържаме красива, а тя ще става все по- красива и по- красива. Вървяха и Ма-риника и показваше: Това, мамче, са скалите на Врачан-ския балкан, а наай- високото място, покрито все още със сняг- виждаш ли го?- това е връх Вола, там , където е убит Христо Ботев, а тук- е новото туристическо селище „ Дядо Йоцо гледа”, някой ден ще те заведа на тези места, само да

Мариника(разказ) Атанасия Петрова

Честито Рождество Богородично- 8.09!

"О, Дево Богоблагодатна, свята Църкво Божия, която духовно съгради Сътворилият света, Премъдрият Творец на света и се всели в нея! Не със злато, не с бездушни камъни е украсена тя, но вместо със злато, сияе с Духа, вместо скъпоценни камъни, има в себе си многоценния бисер - Христа".Св.Иоан Дамаскин

ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

Стр. 4вестник БЛАГОВЕСТНИК

Всеки, който желае да се абонира за вестник” Благовестник”, може да го направи като изпрати точен адрес и телефон за връзка на e-mail atanassya@abv.bg, като уточни за колко време е абонамента. Имате възможност да се абонирате по следния начин: -за минали години назад, -от януари тази година 2009 до януари 2010 -от месец, в който Вие решите от 2009 година до същия месец 2010, например от август 2009 до август 2010. Можете да абонирате няколко човека, църква, училище. Сумите за абонаментите изпращайте на адрес: получател: редакцията на вестник “ Благовестник” Атанасия Димитрова Петрова ул.Кръстьо Българията 19, ет.6, ап.32 гр. Враца- 3000 Телефони за връзка: 0887733298 и 0897654250- Атанасия След като се получи сумата за абонамент/и, се изпращат вестниците, защото имахме случаи, когато ние изпращаме вестници, но не се излащат. Който иска може и чрез разпространителите ни да се або-нира, зависи в кой град живеете, пишете на горния имейл адрес, ще ви свържем с разпространителите във Вашия град. Който иска, може да се абонира чрез пощите на каталожен номер. Цена на абонамент за 1 година е 7 лв. Вестникът се получава от 1-во до 5-то число всеки месец! Който иска да закупи 1 брой или определен брой( може и стари броеве, може в големи количества) вестник” Благо-вестник”, нека изпрати имейл или потърси в църквите и манастирите в страната. Цена на 1 брой вестник е 0.70 лв. Успех! За въпроси: моля обаждайте се без да се притес-нявате на телефоните, ще Ви бъде обяснено, а може да ги зададете на имейла. Благослов!

Лозен, Витан- гр. Враца, Макариополски епископ д-р Николай Кожухаров; Смоленски епископ Тихон; Левкийски епископ Партений; Пловдивски митрополит Арсений; Детелина Тошева, Ваня Панчева - гр. София; Маргарита и Христо Христови; Нели Йосифова; Богдан и Елена Петрови; Елена и Любомир Мутафови; Симеон Кръстевич; Димитър, Кръстана и Атанас Овесови; проф. Тотю Коев; Илич, Първан и Живка Тодорови; Георги и Гена Найденови; Недка, Георги, Василка, Георги, Спас, Елена- гр.Пазарджик, Марийка Мутафова; Панка и Стойка - гр. Хасково; Тодор, Вангела и Жельо - с. Оряхово; Симеон, Атанас, Мария, Недка и Венцеслава - гр. Севлиево; Василка Харалампиева; Мария Петрова; Янка и Яким Илчеви; близки и сродници; Мария Шивачева, Илич Тодоров, отец Атанасии- Гърция, отец Атанас- църквата “Света Неделя”- гр. София, Чайка- с. Лозен, Пазарджишко, Димитър и Цветанка, Стоян, София и Иван Иванови и вашите починали близки.

Писма и записи изпращайте на адрес:гр. Враца, 3000, до поискване, Атанасия

Димитрова Петрова, като предварително сеобадите на тел.0887733298 за да уведомите!

НЕКА ПРОСЛАВИМ СВЕТАТА ЕДИНОСЪЩНА И

НЕРАЗДЕЛНА ТРОИЦА!

Честит имен ден!14.09- Кръстанка-Гърция17.09- о. Любомир, о. Любен, Надежда Юрукова - гр. София, София Проданова - гр. София

Честит рожден ден:22.09 - Александър Тодоров, гр. Враца17.09- Ния- дъщеря на Стела и Иван от гр. Ловеч-става на 1 годинкаРоди се дете: Кирила дъщеря на Милена и Вихрен, на 12.08Да се помолим за:Петя Белчева - прошка на греховете, благословен брак и работа, Петър, гр. Панагюрище - за прошка на гре-ховете и изцеление; Янислав- прошка греховете, бла-гочестив брак, вразумление; Николай- вяра в Бога, вразумление; Ясен- благочестив брак; Стела и Иван- заздравяване на брачния съюз, вразумление; Алексан-дър- вразумление, отказване от алкохола, благочестив брак; Петър и Недка - за прошка на греховете и благо-словен брак; Гергана- гр. София- за здраве, Светлана Белчева - за здраве и работа; Константин - за Свето кръщение; Анастасия - прошка на греховете и дете; Бог да благослови нашите началници, родители и учи-тели, нашите духовни отци, учащите в Семинарията и СУ “Св. Климент Охридски”, Петър Проданов, с. Лозен - за прошка на греховете и изцеление; Миро-слав- вяра в Бога; Атанас и Диана - гр. Севлиево и тех-ните близки - майка Пенка, брат Емилиян и неговото семейство - за здраве и спасение; Десислава, Тодор и Дешка, Петя - здраве и спасение; Тодорка Антонова, гр. Варна - здраве и спасение;леко раждане на Марга-рита ; Нели - Свето кръщение, благословен брак; Цве-танка - изцеление; Тотка - благословен брак; Ния- вяра в Бога и изцеление; Йорданка и съпругът й - смирение, вразумление; Надежда - благословен брак; Да се помолим за упокой на душите на:Димитър Проданов- гр. Батак, Борислав Дамянов-с.

БЛАГИ ВЕСТИ ЗА СЛАВА БОЖИЯОнлайн магазин за православна литература, рисувани и ламинирани икони и други

Условия за публикуване на обяви/реклами:

- за 1 месец, на 1 страница на вестника и на сайта едновременно:1. Цветен текст в каре и цветна икона на автора- 50 лв.2. Чернобял текст в каре и чернобяла икона на автора-30 лв.3. Цветен текст без каре- 20 лв.4. Чернобял текст без каре-10 лв.

На 2, 3 и 4 страница на вестника и на сайта на вестника в рубрики:1. Интервю с автора, негова цветна икона, цветен текст в каре- 80 лв.2. Интервю с автора, чернобяла икона, чернобял текст в каре-40 лв.3. Цветен текст без каре-20 лв.4. Чернобял текст без каре- 10 лв.

Да стои постоянно цветен текст в каре на първа страница на сайта и вестника за цяла година: 200 лвДа стои постоянно чернобял текст в каре на първа страница за цяла година: 100 лвДа стои постоянно чернобял текст на 2, 3, 4 стр. на вестника и в рубрики на сайта за 1 година-50 лв.Отстъпки при постоянни клиенти-рекламодатели!

Място, където можете да намерите православна литерату-ра, икони и др. Тук можете да си изберете и поръчате, а ние да Ви доставим желаното. Предстои списък с книгите и иконите, които предлагаме! Той ще бъде допълван при продажба и при доставка на нови книги. Сега в наличност притежаваме: 1. Рисувани икони на: - Пресвета Богородица с Младенеца- цена на 1 икона- 30 лв. без включени куриерски или пощенски разходи( ЕДНА-ТА Е ПРОДАДЕНА!) 2. Ламинирани икони- над 100 бройки на цена 1 лв. на: Господ Иисус Христос, Света Троица, Пресвета Богороди-ца с Младенеца, Свети Георги, Света Петка, Св. Димитър, Св. Неделя, Св. Атанасии, Три светители, Св. Мина, Ан-гел- пазител, Св. архангел Михаил, Св. Мария- Магдалена, Св. цар Борис, Св. Николай, Св. Вяра, Надежда, Любов и София и много други. 3. Икони- снимки върху дърво: на Св. Николай Чудотворец-голяма- цена- 20 лв.(без вклю-чени куриерски или пощенски разходи), на Св. Атанасии- голяма- цена 8 лв.( без включени куриерски или пощенски разходи), на Йерусалимската Света Богородица с Мла-денеца- снимка върху красиво дърво-цена 10 лв., на Св. Киприян и Юстина - 4 лв., на Св. Иоан Рилски- 2 лв. и мн. други. Цените са формални. Всяка икона е безценна!!! Православна литература, календари и др. на издателство " Омофор", на манастирското издателство на радио "Сион", на Зографски манастир в Света Гора, на Синода на БПЦ: 1. 2 000 000 км в търсене на любовта- Клаус кенет- цена 10 лв. 2. Посланието на Библията- Джордж Кронк- цена 8 лв. 3. Иисус Христос в Корана- Радко Попов- цена- 15 лв 4.Типове религиозен живот- майка Мария Скобцова- цена 2.50 лв. 5. Писма за длъжностите на свещения сан - отец Алексан-дър Стурдза- цена 6.50 лв. и др. Стари книги: 1. Псалтир- 2 лв. 2. Библия за деца-2 лв. 3. Жития на светците- 2 лв. Детски книги : 1. Оцветявам ( поредица)- 4 лв. 2. Малкият иконописец( поредица)- 4 лв. (2 продадени) 3. Детски молитвеник- 2 лв.

Здравейте приятели!

О, Господи! Очите ми са две слънца, които виждат толкова дълбоко

калта и тинята във хорските сърца, а слепи са да видят в мен порока.

О, Господи! Аз цял превръщам се във слух, когато ближен хули моя ближен,

но ето, ставам безнадежно сляп и глух за неговия стон и черна грижа.

Христе! Устата ми предателски мълчи, когато чакаш да Те изповяда,

но зърне ли частица в хорските очи, осъжда, плюе, бие без пощада.

Нозете ми са хроми да вървят, Христе, по Твойте кротки стъпки към Голгота,

но бързи като на кошута стават те, закрачат ли във блатото на злото.

Десницата ми е изсъхнала, Христе, да подаде петак на сиромаха,

но за врага ми... за врага ми бич плете и яростно се вдига, и ... замахва.. Сърцето ми е с отключени врати за всяка клета блудница, но ето -

кога отвън застанеш и похлопаш Ти, завъртам ключа и насъсквам псета...

* * *

О, Господи! добре ми е да бъда сляп, и глух и ням за този свят на злото,

десница да простирам за парченце хляб, но само Твоя глас да слушам кротък,

и само Твоя лик пречист, пресветъл, благ да съзерцавам, и да тържествувам,

и само Твойто сладко име пак и пак да шъпна като в рай и да ликувам.

Христе! През дверите заключени Ти влез на моята душа изпоранена

и прогони от нея оня страшен бес — бесът, що мъчи я със радост тленна. Сладчайший Иисусе! чудо направи -

и мен разбойника злочест — накрая — разбойникът разпнат отляво — призови:

ще бъдеш днес и ти със мене в рая!

Покайни вопли

Иван Николов-автор

Добре дошли в сайта на вестник“Благовестник”

www.blagovestnik-bg.com

Можете да закупите книгата ”Цветя от Рая”- автор: Христина,

цена 5 лв., за контакти: Христина и отец Ириней- кв. Кулата, гр. Враца

0885309338”