blagovest-45

6
С в е т а т а л и т у р г и я е в а ж н а з а в с и ч к и н а с , к о и т о и с к а м е д а с е с п а с и м ! Т а й н с т в а т а с а в а ж н и з а с п а с е н и е т о н а д у ш а т а ! Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, 3. затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско. 4. Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им. 5. Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Все- вишния. 6. Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро. 7. Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи. 8. Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник. 9. Дойдете и вижте делата на Господа, - какви опустошения направи Той по земята: 10. прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори. 11. Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята. 12. Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник. Псалом 45 Б л а г о в е с т н и к Вестник ИЗДАНИЕ НА ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ЗА СЛАВА НА ОТЕЦ, СИН И СВЕТИЯ ДУХ. Цена: 0.70 лв. Бр. 45, 01.12.2009 продължава на страница 6 =>> Диетични и диабетични магазини “ЗДРАВНИЦА” гр. София, ул.”Цар Самуил” №38 Тел. + 359 2 9818136 ул.”Неофит Рилски” №23 Тел. + 359 2 9814434 www.zdravnitza.com Интервю с отец Божидар Главев и презвитера Десислава Главева М и р я н и , х о д е т е н а Ц ъ р к в а ! С в я р а , н а д е ж д а , л ю б о в, м ъ д р о с т и д е л а в с и ч к о с е п о с т и г а ! Представяне на вестник” Благовестник”: Вестник” Благовестник” е православно месечно из- дание, с извършен водосвет на 25.03.2006 година от отец Георги към столичния храм” Покров Богороди- чен”, с писмена благословия от патриарх Максим, Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, и устна благословия от дядо Натанаил и много све- щенослужители. Идеята на вестника е благовестие, придобиване на вяра в Бога, почит Нему и светците чрез дела, помощ за всички, които искат да живеят добре; просвета, разговор със свещенослужители, монаси, богослови, вярващи хора,които могат да ни научат на любов, ис- тина и мъдрост; да излязат наяве имената на хората с дарби( добри иконописци например или псалти, религиозни поети) и добри дела( подпомагане на ма- настири и тяхното възстановяване, дарения и др.); да се помолим за живи и мъртви; за въвеждане на веро- учение в училищата и т.н. Читателите могат да питат в писмата си за всичко, което ги интересува по въпроси свързани с вярата, с православието, с канона на Православната Църква, как да почитаме Бога. А нашите сътрудници ще им отговорят чрез страниците на вестника и във форума на сайта-www.blagovestnik-bg.com. На многая лета! За идеята на вестника БЕСЕДА ЗА БОЖИИТЕ ЧУДЕСА 1. Здравейте, семейство! Отче, моля за Вашето благо- словение! Поводът за въпросите ми към вас е, че съм чела ваши статии и изказвания по теми, които са ва- жни за всички нас, за нашето духовно развитие, за по-добър живот. Каква е рецептата за по-добър живот, отче и сестро в Господа? Кризата е освен икономическа и духовна, нали така? Но как да се справят с трудно- стите хората? 1. о. Божидар: Бог да благослови! Кризата е първо духовна, а икономическата е само послед- ствие и бледо материално отражение, а за да се справят с трудностите хората, мисля че е най-важно да пренасочат упованието и вярата от самите себе си към Господ. Той е смисъл, съдържание и цел на човешкия живот, Той е Все- могъщият и единствено безкористен помощник в труднос- ти и беди и с Него рецептите стават излишни, защото ос- вен Него нищо друго не ни е необходимо. презв. Десислава: С обуздаване на егоизма. Ето, например, ние шофьорите. Ако мнозина от нас не се удържат на пътя и не полагат усилия да спазват правилата, без да чакат това от другите шофоьори, нямаше да остане жив човек на пътя. Така че, поради отговорните шофьори все още има някакъв ред. Същото е и в живота. Да имаш идеята, че ти си най-отговорният там и ако не внимаваш, а гледаш как постъпват другите – може да стане опасно. Все някой трябва да е отговорен и на пътя и в живота и, ако това при- мерно не съм аз, а чакам да е колегата отсреща – може и да се ударим. Затова се насилвам постоянно да търся ком- промиса и виждам, че и други го правят и тогава всичко става по-поносимо. Макар че, Бог е свидетел колко трудно е това. В по-общ план търся допирните точки с хората, не нещата, които ни разделят. И мисля, че ако погледнеш на другия като на малко уязвимо човече, ще ти е по-лесно да общуваш с него. Хората са раними, но се правят на силни. Трябва да търсим човека зад маската. Тогава става лесно. И според мен, това е една добра база, на която да се гра- дят лични и обществени взаимоотношения. Уважение, но без усложняване с прекалени условности. Повече симпа- тия. Такива малки нещица, които вършат големи работи. Тогава трудностите се преодоляват по-лесно. Ала вярата в Бога е истинската спойка, циментът, който може да ни даде устойчивост в доброто. Защото – да, кризата тръгва преди всичко от сърцата ни. От тия наши каменни егоистични сърца, в които няма място за Бога и за ближния, защото ние сме ги заели целите. 2. Как да живеем по Новия Завет, когато сме заобиколени от тол- кова зло, отче? Как успявате вие да се съхраните като християни, като семейство, като свещеник и презвитера? Споделете за вашите несгоди, за вашите изпитания, за- щото всеки ви пита как ние да се справим с проблемите, а сега ние ви каним да споделите вашата болка. И ако можем, да помогнем с нещо или просто нека знаят хората, че и на вас не ви е лесно, защото тежка е задачата на свещенослужителя и съответно на част от едното цяло - неговата съпруга. 2. о. Божидар: Когато човек пристъпва да служи на Бога, трябва да приготви сърцето си за изкушение. Тази свето- отеческа мисъл е позната на мнозина, но като че някак си по-скоро теоретично. Друго е, когато започне закаляването на човешката душа в огъня на изкушенията. Логично е, ма- кар съвсем да не е леко, изкушенията да са най-много при Божия служител и близките му. Свещеникът е мост меж- ду два свята, направен от пръст, и е истинско чудо, когато този мост стои здрав и не пада, но това е възможно само при действието на Божията благодат, а ние, за съжаление, сме твърде лениви в придобиването й. Затова следват па- денията. Ако хората желаят да помогнат на свещенослу- жителя, добре е да спазват две простички правила. Да не съдействат за неговото падение и според силите си да го продължава на страница 2 =>> продължение от предишния брой Още стоя като зашеметен и държа банкнотата и Станимир идва. Казвам му: Сега стана Божие Чудо, намерих 2 лв. и му разказах как в сърцето си съм мечтал, пожелал да намеря малко пари и Господ Бог е разчел, разбрал това ми желание на сърцето ей сега Го изпълни по чудесен начин. Банкнотата беше леко смачкана, като че ли в длан е била стискана. Стана ми жал за този човек, който я е изгубил. Може би са му били последните парички, да си купи нещо с тях за ядене, сега може да седи гладен. Казах на Станимир, че ще стоя пред сергията 10-15 минути, дър- жейки двата лева пред мен, да се виждат и ще гледам някой не се ли взира в земята да ги търси, да си му ги върна. Стоях наис- тина 10-15 минути, но никой не ги потърси. Приказвах ме си със Станимир. Разказах му за чудото с „Фиатчето” и карпузите. На тръгване му казах, че ще ги дам на едини наистина гладни хора. Той ми се скара и ми каза, че съм ги искал и Бог ми ги е дал и че са мой късмет, да не ги давам. Отговорих му, че има 2 варианта : да си купя нещо блажничко и да си облажа плътта, или да ги дам на по-гладни от мен, да ги нахраня, да им направя добро и по този начин ДА СИ ОБЛАЖА ДУШАТА. Аз избирам второто. Станимир не отговори нищо, може би разбра, че първият вариант беше да ПОСТЪПИШ ПО ПЛЪТ,а вторият ДА ПОСТЪПИШ ПО ДУХ. Дано само не съм обидил Господ Бог. І V ЧУДО: Имах един много хубав анцуг, памучен с полиестер- на онсова хем еластичен и топъл, хем здрав, беше ми го дал Иван Стоянкин, мой добър приятел. В началото на есента ми се наложи да облека един окъсан без- домник с чисти дрехи, за да го вкарам в болница да го лекуват. Сетих се за хубавия анцуг. Потърсих го и го намерих . Ще го дам на бачо Ангел – така се казваше бездомника, си рекох в сърцето. За мен живот и здраве да е, да се опарича някой ден ще си купя от втора ръка. Изпрах го и го проснах на въжето да съхне. Същия ден или на другия се обади по тел. Велка Стамова – цър- честИто рожДество хрИстово И щастлИва нова 2010 ГоДИна!

Upload: menian

Post on 17-Mar-2016

220 views

Category:

Documents


6 download

DESCRIPTION

За идеята на вестника и с к а м е да се с п а с и м ! з а в с и ч ки нас , к о и т о ИЗДАНИЕ НА ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ЗА СЛАВА НА ОТЕЦ, СИН И СВЕТИЯ ДУХ. Цена: 0.70 лв. Бр. 45, 01.12.2009 Б Е С Е Д А З А Б О Ж И И Т Е Ч У Д Е С А Т а й н с т в а та са в а ж н и з а с п а с е н и ет о на д у ш а т а ! •••••••••••• •••••••••••• •••••••••••• •••••••••••• продължение от страница 1 продълж. на следв. стр. ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

TRANSCRIPT

Page 1: blagovest-45

Светата литургия е важна

за всички нас, които

искаме да се спасим!

Тайнствата са важни за

спасението на душата!

Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, 3. затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и

планините да се преместят в сърцето морско. 4. Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините

от вълнението им. 5. Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Все-

вишния. 6. Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне

от ранно утро. 7. Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният)

даде Своя глас, и земята се разтопи. 8. Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник. 9. Дойдете и вижте делата на Господа, - какви опустошения

направи Той по земята: 10. прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи

копие, колесници с огън изгори. 11. Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у

народите, превъзнесен по земята. 12. Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.

Псалом 45

Б л а г о в е с т н и кВестник

ИЗДАНИЕ НА ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ЗА СЛАВА НА ОТЕЦ, СИН И СВЕТИЯ ДУХ. Цена: 0.70 лв.Бр. 45, 01.12.2009

продължава на страница 6 =>>

Диетични и диабетични магазини “ЗДРАВНИЦА”

гр. София,ул.”Цар Самуил” №38Тел. + 359 2 9818136

ул.”Неофит Рилски” №23Тел. + 359 2 9814434

www.zdravnitza.com

Интервю с отец Божидар Главев и презвитера Десислава Главева

Миряни, ходете наЦърква!

С вяра, надежда, любов, мъдрост и дела всичко се постига!

Представяне на вестник” Благовестник”: Вестник” Благовестник” е православно месечно из-дание, с извършен водосвет на 25.03.2006 година от отец Георги към столичния храм” Покров Богороди-чен”, с писмена благословия от патриарх Максим, Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, и устна благословия от дядо Натанаил и много све-щенослужители. Идеята на вестника е благовестие, придобиване на вяра в Бога, почит Нему и светците чрез дела, помощ за всички, които искат да живеят добре; просвета, разговор със свещенослужители, монаси, богослови, вярващи хора,които могат да ни научат на любов, ис-тина и мъдрост; да излязат наяве имената на хората с дарби( добри иконописци например или псалти, религиозни поети) и добри дела( подпомагане на ма-настири и тяхното възстановяване, дарения и др.); да се помолим за живи и мъртви; за въвеждане на веро-учение в училищата и т.н. Читателите могат да питат в писмата си за всичко, което ги интересува по въпроси свързани с вярата, с православието, с канона на Православната Църква, как да почитаме Бога. А нашите сътрудници ще им отговорят чрез страниците на вестника и във форума на сайта-www.blagovestnik-bg.com. На многая лета!

За идеята на вестника

БЕСЕДА ЗА БОЖИИТЕ ЧУДЕСА

1. Здравейте, семейство! Отче, моля за Вашето благо-словение! Поводът за въпросите ми към вас е, че съм чела ваши статии и изказвания по теми, които са ва-жни за всички нас, за нашето духовно развитие, за по-добър живот. Каква е рецептата за по-добър живот, отче и сестро в Господа? Кризата е освен икономическа и духовна, нали така? Но как да се справят с трудно-стите хората?1. о. Божидар: Бог да благослови!Кризата е първо духовна, а икономическата е само послед-ствие и бледо материално отражение, а за да се справят с трудностите хората, мисля че е най-важно да пренасочат упованието и вярата от самите себе си към Господ. Той е смисъл, съдържание и цел на човешкия живот, Той е Все-могъщият и единствено безкористен помощник в труднос-ти и беди и с Него рецептите стават излишни, защото ос-вен Него нищо друго не ни е необходимо.презв. Десислава: С обуздаване на егоизма. Ето, например, ние шофьорите. Ако мнозина от нас не се удържат на пътя и не полагат усилия да спазват правилата, без да чакат това от другите шофоьори, нямаше да остане жив човек на пътя. Така че, поради отговорните шофьори все още има някакъв ред. Същото е и в живота. Да имаш идеята, че ти си най-отговорният там и ако не внимаваш, а гледаш как постъпват другите – може да стане опасно. Все някой трябва да е отговорен и на пътя и в живота и, ако това при-мерно не съм аз, а чакам да е колегата отсреща – може и да се ударим. Затова се насилвам постоянно да търся ком-промиса и виждам, че и други го правят и тогава всичко става по-поносимо. Макар че, Бог е свидетел колко трудно е това. В по-общ план търся допирните точки с хората, не нещата, които ни разделят. И мисля, че ако погледнеш на другия като на малко уязвимо човече, ще ти е по-лесно да общуваш с него. Хората са раними, но се правят на силни. Трябва да търсим човека зад маската. Тогава става лесно.

И според мен, това е една добра база, на която да се гра-дят лични и обществени взаимоотношения. Уважение, но без усложняване с прекалени условности. Повече симпа-тия. Такива малки нещица, които вършат големи работи. Тогава трудностите се преодоляват по-лесно. Ала вярата в Бога е истинската спойка, циментът, който може да ни даде устойчивост в доброто. Защото – да, кризата тръгва преди всичко от сърцата ни. От тия наши каменни егоистични сърца, в които няма място за Бога и за ближния, защото ние сме ги заели целите.2. Как да живеем по Новия Завет, когато сме заобиколени от тол-кова зло, отче? Как успявате вие да се съхраните като християни, като семейство, като свещеник и презвитера? Споделете за вашите несгоди, за вашите изпитания, за-щото всеки ви пита как ние да се справим с проблемите, а сега ние ви каним да споделите вашата болка. И ако можем, да помогнем с нещо или просто нека знаят хората, че и на вас не ви е лесно, защото тежка е задачата на свещенослужителя и съответно на част от едното цяло - неговата съпруга.2. о. Божидар: Когато човек пристъпва да служи на Бога, трябва да приготви сърцето си за изкушение. Тази свето-отеческа мисъл е позната на мнозина, но като че някак си по-скоро теоретично. Друго е, когато започне закаляването на човешката душа в огъня на изкушенията. Логично е, ма-кар съвсем да не е леко, изкушенията да са най-много при Божия служител и близките му. Свещеникът е мост меж-ду два свята, направен от пръст, и е истинско чудо, когато този мост стои здрав и не пада, но това е възможно само при действието на Божията благодат, а ние, за съжаление, сме твърде лениви в придобиването й. Затова следват па-денията. Ако хората желаят да помогнат на свещенослу-жителя, добре е да спазват две простички правила. Да не съдействат за неговото падение и според силите си да го

продължава на страница 2 =>>

продължение от предишния бройОще стоя като зашеметен и държа банкнотата и Станимир идва. Казвам му: Сега стана Божие Чудо, намерих 2 лв. и му разказах как в сърцето си съм мечтал, пожелал да намеря малко пари и Господ Бог е разчел, разбрал това ми желание на сърцето ей сега Го изпълни по чудесен начин. Банкнотата беше леко смачкана, като че ли в длан е била стискана. Стана ми жал за този човек, който я е изгубил. Може би са му били последните парички, да си купи нещо с тях за ядене, сега може да седи гладен. Казах на Станимир, че ще стоя пред сергията 10-15 минути, дър-жейки двата лева пред мен, да се виждат и ще гледам някой не се ли взира в земята да ги търси, да си му ги върна. Стоях наис-тина 10-15 минути, но никой не ги потърси. Приказвах ме си със

Станимир. Разказах му за чудото с „Фиатчето” и карпузите. На тръгване му казах, че ще ги дам на едини наистина гладни хора. Той ми се скара и ми каза, че съм ги искал и Бог ми ги е дал и че са мой късмет, да не ги давам. Отговорих му, че има 2 варианта : да си купя нещо блажничко и да си облажа плътта, или да ги дам на по-гладни от мен, да ги нахраня, да им направя добро и по този начин ДА СИ ОБЛАЖА ДУШАТА. Аз избирам второто. Станимир не отговори нищо, може би разбра, че първият вариант беше да ПОСТЪПИШ ПО ПЛЪТ,а вторият ДА ПОСТЪПИШ ПО ДУХ.

Дано само не съм обидил Господ Бог.І V ЧУДО: Имах един много хубав анцуг, памучен с полиестер-на онсова хем еластичен и топъл, хем здрав, беше ми го дал Иван Стоянкин, мой добър приятел.В началото на есента ми се наложи да облека един окъсан без-домник с чисти дрехи, за да го вкарам в болница да го лекуват. Сетих се за хубавия анцуг. Потърсих го и го намерих . Ще го дам на бачо Ангел – така се казваше бездомника, си рекох в сърцето. За мен живот и здраве да е, да се опарича някой ден ще си купя от втора ръка. Изпрах го и го проснах на въжето да съхне. Същия ден или на другия се обади по тел. Велка Стамова – цър-

честИто рожДество хрИстово И щастлИва

нова 2010 ГоДИна!

Page 2: blagovest-45

Стр. 2вестник БЛАГОВЕСТНИК

Онлайн издания: църковен вестник - http://synpress-classic.dveri.bg/ ; БПЦ - http://bg-patriarshia.bg; pravoslavieto.com, pravoslavie.bg; dveribg.com; pravmladeji.org

ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

•••••••••••• •••••••••••• •••••••••••• ••••••••••••

подпомагат в изпра-вянето му, защото при всички, без изключение, животът е поредица от падения и изправяния и, дай Боже, в смъртния час Господ да ни завари в момент, когато сме се изправили.презв. Десислава: Ооо, трудно! Трудно се живее по Новия Завет! Обаче още по-трудно се живее без него. Как се съхраня-ваме? Бог ни съхранява. Може би също с идеята, че сме избрали този път

и няма връщане назад. Това ни съхранява. Ако човек се остави да бъде тръстика, люлеена на вятъра, лесно ще из-падне от пътя, но нали затова Христос е казал, че сложиш ли ръка на ралото, не бива да се обръщаш назад. Несгоди и изпитания си имаме от всякакъв характер – изкушения от близки, от братя и лъжебратя, изкушения от христия-ни, изкушения от външни. Ние сме немощни хора затова само с Божия помощ се справяме някак с проблемите. Да, трудно е в днешно време за свещеник и презвитера особе-но в България! Хората често се подиграват с теб, осмиват те навсякъде, на улицата, в храма, по телевизията, образът на един отец Нафърфорий (Шоуто на Слави) например е крайно болезнен за християнските свещеници, защото е несправедлив и откровено подигравателен, а това влияе зле на хората. Трудно ми е също, да речем, когато вървя с отеца по улицата, защото постоянно приковаваме погле-дите на минувачите и понякога мога да прочета мислите в главите им и често тези мисли не са особено приятни. Но, както казах, това е положението – избрали сме го тоя път и трябва да го запечатаме дори с „кръв”, ако се наложи. За-щото не може да проповядваш нещо, ако не застанеш зад него с цялото си същество, с целия си живот!3. Десислава, как се намерихте с отец Божидар? Сигур-но е голямо щастие да сте съпруга на свещенослужи-тел? Отче, с такава умна, добра и красива жена, сигур-но е по- леко да ръководите паството си, защото съм сигурна, че Ви е добър помощник, нали така? 3. презв. Десислава: Ами той тогава не беше отец, а рокз-везда и привличаше погледите. Как да не го забележи чо-век! Дали е щастие да съм съпруга на свещенослужител? Мисля, че е щастие, но понякога се оказва и голяма труд-ност, защото това, което е позволено на другите жени, чес-то пъти не е препоръчително за презвитерите. Например, да ядат сладолед на улицата – действие напълно нормал-но за другите хора, но необичайно за нас. Ако съм с оте-ца, обикновено почват да ме гледат странно, така че, уви, трябва или да не ям сладолед или да го ям само у дома! Което си е неудобство! Ха-ха! Сега сериозно – наистина е много отговорно, защото си постоянно оценяван, наблюда-ван, теглен на кантар и това уморява. о. Божидар: В отговор на този въпрос ще кажа само, че усърдната във вярата презвитера е велик и за съжаление много рядък Божи дар за днешния свещенослужител. Бла-годаря на Бога за този дар и си давам сметка, че от всекиго, комуто много е дадено, много и ще се иска.4. Кой от светците ви е пример за подражание?4. о. Божидар: Как да кажа, кой светец ми е пример за под-ражание, като и с пръст не съм се докоснал до подвизи-

те им. Би ми се искало всички светии без изключение да са ми пример за подражание, но засега те остават за мен по-скоро обект на благоговейно съзерцание. Иначе, като вдъхновяващ пример за мен е жизнеописанието на иером. Серафим Роуз и макар да не е официално канонизиран за мен той е свят човек. Прекланям се пред подвига на руски-те новомъченици начело със свети цар Николай II. Много ми се е искало да подражавам в писането на св. ап. Павел и св. Иоан Златоуст. Няма нужда да уточнявам, че това е една съвсем неосъществима мечта.презв. Десислава: Мммда! Интересен въпрос! Често при дадена ситуация си мисля как би постъпил светецът, кой-то ми е пример за подражание и това ми помага и ориен-тира. Почитам св. Илия и св. Николай заради ревността им към Бога, св. Димитър Солунски и светите Архангели, защото са наши храмови светци и много ни помагат. Оби-чам Оптинските мъченици – Трофим, Терапонт, Василий, Нестор и им завиждам за мъченичеството, обичам също и младичкия мъченик Евгений Воин, убит от чеченците. Още св. Иоан Максимович и нашия Владика Серафим Со-болев. Също св. Марк Ефески и 26-те Зографски препо-добномъченици. Харесвам подвига на пустиножителите и много обичам да чета за тях. Но е трудно да имаш пред-почитания, защото всички светии са като звездите в лятна нощ – ако липсва дори само една звезда – небето няма да е същото, защото всички са по своему красиви.5. Коя ви е любимата книга?5. о. Божидар: Менят се. Обикновено е тази, която чета в момента. Мога да спомена, обаче любими автори: архим. Серафим Алексиев, иеромонах Серафим Роуз, архиеп. Се-рафим Соболев, игумен Герман Подмошенски, Констан-тин Душенов и др.презв. Десислава: Всички книги на св. Николай Велими-рович, на иеромонах Серафим Роуз, писмата на игумен Никон Воробьов, книгите за и от старец Паисий заради не-подправената му и по детски чиста вяра и простота, въпре-ки че някои християни го отричат. Все пак е много приятен за четене.6. Кой е недостатъкът, който искате да отстраните с Бо-жия помощ?6. о. Божидар: Много са, но като че най-вече окаменя-лостта на сърцето и самозаслепяването – невиждането на собствените недостатъци.презв. Десислава: О! Срамувам се да кажа! Много са.7. Как стоят нещата с вероучението като предмет в учи-лищата във вашата енория? Има ли го като свободно избираем? Какво можем да направим, за да има поне повече неделни училища? Към кого да се обърнем за финансова подкрепа? Дайте съвет как да привлечем младите хора, учениците, децата към Бога, към уче-нието Му. Бихте ли споделили вашето свидетелство за Господа, как стана?7. о. Божидар: Тук става въпрос за две неща – присъствие на народа в Църквата и присъствие на Църквата в учили-щето и сред народа. По-голяма популярност и обществен отзвук за съжаление придобива второто, но това отново е поставяне на каруцата пред коня. Не че в това има нещо лошо, но на енорийско ниво е налице основен проблем: нежеланието на редовите християни да изпълняват съ-вестно поне най-основното си задължение – присъствието в Църква в неделните и празнични дни. Можете да пре-броите присъстващите на св. Литургия и да ги отнесете към общото число афиширащи се като „вярващи”. При това положение за каква просветна, социална и всякаква друга дейност на Църквата можем да говорим?! Та нали за това е необходим човешки ресурс. Що се отнася до при-вличането на младите хора и въобще на хора в Църквата, струва ми се, че в общественото съзнание започва да се натрапва неправилна представа за властта и задълженията на Църковната иерархия. Както е добре известно от Но-

вия Завет и първите години от историята на Христовата Църква, задължението на християните е да свидетелстват пред света за Истината на Христовото Възкресение с жи-вота, делата и личния си пример. Привличането на хора в Църквата не е човешко задължение а дело Божие, при-дружаващо човешкото свидетелство по-рядко чрез личби и най-често чрез тайнствена промяна в благоразположени-ето на сърцето. Воденето на сметка за броя на членовете в Църквата и жаждата за тяхното увеличаване е отражение на опита на отпадналите от целостта на Църквата западни деноминации.Да бъдем безразлични към духовната ориентация на мла-дите, разбира се, е престъпление, но трябва да сме наясно, че срещу тази грижа на Църквата се изправят образова-телната система, средствата за масова информация и дори семейството, да не говорим за улицата.презв. Десислава: Вероучение в нашите енории няма по-ради липсата на интерес. Директорите на училищата дори не се сещат да поканят свещеника за водосвет в началото на учебната година. При нас, в нашия край са прекъснати всякакви традиции, свещеника не го търсят дори за опело, интересите и нуждите от пастирско обгрижване са сведени предимно до четене на сол за курбан и „комкане”. Финан-совата подкрепа се изразява в ръждясалите стотинки от изтекли емисии оставени по иконите. Наистина има редки жестове на щедрост, проявявани от някой бизнесмен, но общата нагласа на хората дори сред усърдните християни е такава, че те общо взето „сеят скъдно”. Често срещана „болест” сред миряните е, че според тях, техните задълже-ния са единствено в собственото им обгрижване – те идват в храма, за да вземат – било светена вода, било за изповед, било за причастие, било молитва, но и през ум не им мина-ва, че за това причастие е нужна, например, бутилка вино, че някой трябва да остане след служба и да премете храма, че трябва да се изтърка восъка от плочките, че трябва да се нацепят дървата за печката или други такива прозаични нещица. Те идват в храма и искат да има причастие, да е топло, да е чисто, но им е досадно да се погрижат сами за това. Трябва да бъдат подканяни. А това пък е досадно за нас. С други думи липсват енорийски ангажименти. И това е много, много тъжно. И е често срещано явление. А иначе нашето свидетелство е, че сме налични, в храма сме, комуто потрябваме – и свещеника и аз сме на разполо-жение. Ако човекът насреща „има вяра да получи изцеле-ние”, както пише в Деяния Апостолски, може да дойде, да поговорим и да получи отговори на въпросите си. Другото е дело Божие.8. Какво ще пожелаете на читателите на вестник "Бла-говестник" през новата 2010 година?8. о. Божидар: Още по-благотворно и отговорно благове-стие!презв. Десислава: Да се трудят за спасението си и да не униват, че понякога това е тежка задача. Да подпомагат своя свещеник в енорийските му дела. И най-вече да бъ-дат чеда, а не гости в храма. Да дават, а не само да вземат. Защото християнинът е преди всичко такъв, който дава. И не чака непременно награда за това, а дава заради радостта от даването.9. Подкрепяте ли ни в нелеката задача благовестието чрез сайта и вестника и бихте ли ни сътрудничили и занапред като спомагате за разпространението на вест-ника и отговаряне на въпроси, които ни задават чита-телите? Благодаря ви! Желая ви добър живот на земя-та, живот за пример! Господи, благослови ги!9. о. Божидар: Ще опитам да съм полезен с това, което ми е по силите.презв. Десислава: Да, с удоволствие. Спаси Господи за до-брите думи и пожелания!Интервюто взе Атанасия Петрова30.11.2009 год.

продължение от страница 1

Интервю с отец Божидар Главев и презвитера Десислава Главева

продълж. на следв. стр.

За вестник" Благовестник" интервю със стефка Калчева-

докторант в Православния богословски факултет на втУ «св. св. Кирил и Методий»

На 20.10.2009 год. пред заседание на Специализирания на-учен съвет по богословие (теология) в аулата на Богослов-ския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведоха защити на докторските дисер-тации на Стефка Кънчева и Магдалена Легкоступ, докто-рантки съответно по Свещено Писание на Стария Завет и по Катехетика (Християнска педагогика) в Православния богословски факултет на Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий".

Темата на Ст. Кънчева беше "Четвърта песен за Раба Гос-поден (Ис. 52:13-53:12) - пророческо прозрение за Христа" с научен ръководител доц. д-р Димитър Попмаринов Ки-ров и рецензенти проф. протопрезв. д-р Николай Шиваров и доц. д-р Емил Трайчев. Ето и няколко въпроса към Сте-фка Кънчева:1. Здравейте Стефка и честито докторска титла! Еки-път на вестника Ви желае благодатно използване на знанията за Божия прослава! Разкажете ни, моля Ви, как се породи у Вас желанието да започнете обучение в Богословски факултет, какво сте завършила досега, практикувала ли сте учителската професия и харесва ли Ви да преподавате Божието учение? Кога намерихте Бог и как стана?Завършила съм Хуманитарна гимназия «Св. св. Кирил и Методий» в гр. Велико Търново. Нашата паралелка беше експериментална – с разширено изучаване на философия и богословие. И така след завършването на гимназията из-

борът ми беше ясен... След като завърших Православния богословски факултет на ВТУ няколко години работих в различни печатни и електронни медии. През 2000 г. отец Йордан Карагеоргиев откри първото не-делно училище в кв. Зора на Стара Загора и имах щасти-ето да бъда учител там 4 години. 4 години бях и учител в неделното училище при храм «Св. Успение Богородично» в гр. Казанлък. От 2007 г. съм щатен асистент по тълкува-ние на Свещеното Писание на Стария Завет и библейска археология в Православния богословски факултет на ВТУ. За съжаление, когато натовареността ми като асистент във факултета нарастна, се наложи да спра да преподавам в неделното училище.2. Изучава ли се във Вашия град в училищата богосло-вие, религия или друг подобен предмет, свободно изби-раема дисциплина? Как бихте призовали учениците да посещават тези часове? С какво можем да привлечем

Page 3: blagovest-45

вестник БЛАГОВЕСТНИК Стр. 3

сърцето...3. Кое е най- важното, което Ви впечатли в " Четвърта-та песен за Раба Господен"? А кое Ви е любимото пос-лание от Свещеното писание?Текстът от Исаия 52:13-53:12 е пророчество за кръстната смърт на Спасителя, което е толкова силно и впечатлява-що, сякаш е писано пред самия Кръст Христов... Въпреки това, този откъс от книгата на св. пророк Исаия е тълкуван по най-различни начини и Рабът Господен и отъждествя-ван ту с колектив (напр. страдашият юдейски народ), ту с отделни личности – Кир, Зоровавел, Иеохония, самият пророк Исаия и мн. др. Това, което исках да покажа е, че текстът е пророчество за Христа, за което надвусмислено свидетелстват светоотеческите тълкувания и мястото на този текст в богослужението на Православната Църква – като паримия на Велики петък, в Проскомидията по време на св. Литургия, като поетично осмисляне на текста в хим-нографията.Любимо послания от Свещеното Писание ми е трудно да посоча... Свещеното Писание е една съкровищница, от ко-ято можем да черпим постоянно сили и мъдрост в ежеднев-ния си живот и проблемите, с които ни сблъсква той... 4. Какво ще пожелаете на читателите на вестник" Бла-говестник" за празника Рождество Христово и новата 2010 година?

ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

Интервю с отец Георги Георгиев Тъжно рождество Навън прелитат като пеперуди

снежинки леки, нежнобели, чисти,потънали в отблясъци сребристи,полята спят съня си непробуден.

Ще екнат утре тежките камбани,

за истинско, най- светло тържество.За празника Христово Рождество

в дома Господен всички ще поканят.

Но кой ли ще се вслуша в този зов,че празни, вкаменели са сърцата?На думи само, тази светла датае ден на християнската любов.

Пак призиви за помощи се чуват,

деца сподавят тежките въздишки,че някои ще тънат във излишък,а други ще гладуват и студуват.

Отново нежни песни ще се пеят,

но могат ли да стоплят тези песни,когато там, сред стаите си тесни

сирачета за обич ще копнеят?

И пак ще има светло тържествоза някои, а други ще тъгуват

и с болка на сърцето ще празнуватпоредното Христово Рождество.

Цветан Диковски

Цветан Николаев Диковски е роден на 18.10.1968 г. в гр. Бяла Слатина, Врачанска област. Завършва средно обра-зование в гимназията в Бяла Слатина и едногодишен про-фесионален курс в ТС “Г. С. Раковски”, Враца. През 1997 г. се дипломира в Православния богословски факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” със специалност учител-теолог. След това работи като учител по религия в община Б. Слатина, като преподавател по история и други учебни предмети, като администратор и др. По време на следва-нето си сътрудничи на кабелно радио “Бяла Слатина” с материали за църковните празници, има и съвместни мате-риали с локалната кабелна телевизия. След дипломиране-то си публикува в общинските вестници в родния си град материали на православна тематика. Води рубрика във в. “Бяла Слатина”, сътрудничи и на печатните издания “За Бяла Слатина” и “Белослатински глас” (през периода от 1999 до 2004 г.). От 2007 г. започва да изпраща материали и в официалния орган на БПЦ “Църковен вестник”. Зани-мава се с енорийска катехизация, води неделно училище за деца и курсове за възрастни. Участва в списването и подготвянето за печат на диплянки по повод различни на-ционални и християнски празници. В електронни изда-ния започва да публикува статии, катехизически беседи, разкази, стихове и др. от 2006 г. - “LiterNet”, “Словото”, “Двери на Православието”, “Православие България”, “Моята Библиотека” и др. Поддържа личен блог. Интере-сите му са разностранни - мисионерство, педагогика, пси-хология, пастирство и др. Вярва, че високите технологии могат да бъдат ползвани за доброто и благото на хората http://c-dikovski.blogspot.com/

Цветан Диковски

Интервю с отец Георги Георгиев, енорийски служител в храм "Св. апостол и евангелист Иоан Богослов"- с. Вла-дая и храм” Св. преп. Параскева- Петка”- с. Дрен( толкова скромен отец, че дори не искаше името му да се вписва, нито енорията, а само да благовести, нека има повече та-кива отци- Благослови, Господи!)Отче, благословете! Ето няколко въпроса към Вас:1. От кога сте свещенослужител, отче? Разкажете ни повече за това как повярвахте в Господа Иисуса Хрис-та, за енорията, в която сте служили в миналото и сега. Някога като млад какви са били мечтите Ви? Какъв сте искали да станете, като пораснете? Нали всяко дете го питат какъв иска да стане?Бог да благослови трудовете Ви, защото ги полагате на Неговата нива!Бях ръкоположен през 2004г. на 37 години. До вярата достигнах лесно и като по чудо – точно както става, когато Бог прави не-щата. Бях студент по българска филология, четяхме разни неща, търсех смисъла на живота... Да-дох си сметка, че ако няма вечен живот, то и този би бил напълно безсмислен, което пък е пълен абсурд – да е безсмислен. Кръстих се, без да имам почти никакви познати от православната общност. Има-ше и такъв епизод – четох Новия Завет и открих, че съм във възторг от прочетеното. Това е странно, защото преди това се бях запознавал с различни старобългарски тексто-ве, които не ме бяха докоснали. Запознах се с отец Васил Аринински, царство му небесно, който тогава служеше на Кръстова гора... Не знам кое ми е повлияло, просто гадая в момента... Но си дадох сметка, че ако човек използва таланта си да словотвори, за да пробутва на хората своите недоносени идеи, както правят почти всички писатели, то това е по-редната лъжа, в която увличаш и себе си, и тези, които са имали заблудата да ти повярват. Ако човек извежда на по-каз някакво слово, мислех си, то трябва да носи духа на Вечната истина, или по – добре – да е самата истина, пък ако ще и да не е твое слово. Божието слово трябва да се поднася на хората, ако Бог благоволи ти да станеш негов съсъд. Аз обичам да общувам пряко с хората, а и доста хора са ми показали, че обичат да общуват с мен. Такива мисли доведоха до желанието ми да стана свещенослу-жител. А когато съпругата ми сама ми го подхвърли, же-ланието ми прерасна в семейно решение. На 33 години се записах да уча богословие заедно с младежите, но имаше и доста като мен. Работата в енорията е нещо, което те отърва от доста илю-зии и представи, но пък Бог не оставя своите, макар и грешащи, да се отчаят. Напротив – укрепва силите и дава радост от служението, наред с огорченията, които са си за-ради нашите несъвършенства. Ако човек е здраво скрепен от вярата, би следвало никакво външно въздействие да не го вади от равновесие. Дано даде Бог да възрастваме имен-но в това отношение, защото дните са лукави... Като дете исках да пиша, да съм писател, но изоставих това

заради видимата липса на духовна и идейна установеност у авторите на художествена литература. Обичам литерату-рата, но не пожелах да изживея живота на нейните автори, докато им четях „житията” в Университета. Тъга, обър-каност, разчовъркване на душевни рани... не е за мен тая мъка. Предпочитам ясната надежда, дадена ми от Самия Творец, предпочитам Неговата любов, която съм изпитал, пред терзанията на блудния син, докато пасе свинете. И аз като блудния син съм пропилял бащиното си наследство (някои таланти) и съм се върнал без нищо при Отца си, но съм добре посрещнат. 2. Какви са делата на миряните от Вашата енория, отче? Има ли действени хора, които да Ви помагат, да

си грижат за храма, за просвета на народа и др.?Хората са си всякакви, но ние, све-щениците, трудно ги обхващаме, за да насочим правилно добрите им желания. Трябва да си дадем сметка какви са особеностите на българи-на като християнин. Трябва да го почувстваме, да го обикнем повече, за да му дадем възможност да на-предне духовно и да бъде в полза на Църквата. Дано Бог ни помогне на

всички – на клира и на хората - в тази ми надежда, въпреки нашата съпротива! Иначе все ще се мъчим взаимно и вза-имно ще се превърнем в мъченици, полу на шега казано.3. Кой е Вашият любим учител сред светците, отче и кое произведение най- Ви допада?Е, май нямам любим сред светците... Човек среща в живо-та на светците сходни на своя живот елементи и обстоятел-ства, къде повече, къде по-малко, къде – никак...Човек би могъл да си пожелае например ... всеотдайността на св. ап. Павел, любовта на св. Иоан Богослов, боговдъ-хновената мъдрост на св. Василий Велики, дръзновението и смелостта на св. Иоан Златоуст и на мъчениците, сло-вото но нашите светители – св. Климент Охридски и св. Патр. Евтимий Търновски. Може би все пак - св. патр. Евтимий – исихаст, светител, свидетел на вярата, защитник...4. Какво ще пожелаете на читателите на вестник” Бла-говестник” за празника „ Рождество Христово”?Да им даде Бог от Своята мъдрост да разберат с душата си величието на Божието въплъщение. Вечният, Безначал-ният Бог се роди като човек заради нашето спасение. Ако разберем това, наистина ще възлюбим Бога с цялото си сърце.Да имат лек и благодатен пост и изобщо – благодатен и благочестив живот в Христа. 5.Ако имате да споделите съвети, наставления за на-рода ни, за управниците ни, за самите нас, ще се радваме да го чуем, отче. Желаем Ви Христова радост и щастливо Рождество, успешна Нова Година!Искам само да споделя, че на всички ни е много трудно и да помоля хората да са снизходителни и търпеливи със свещенослужителите. И да се молят за нас! 16/17.11.2009 год

продължение от предишната страницаученици, студенти, въобще хората да учат теология, да посещават часовете по теология? Как можем да помог-нем да бъде въведен предмет Вероучение освен с мо-литва към Бога и молба до Министерството на обра-зованието?Като свободно избираема дисциплина Религия се изуча-ва в няколко великотърновски училища. За призоваване... при децата в по-голямата част от случаите посещаването на СИП Религия или на неделно училище е въпрос на из-бор на родителите. Как да призовем децата да учат рели-гия или студентите теология? Най-добрият пример и най-добрата ни реклама като факултет са нашите възпитаници – не малко свещеници, учители са възпитаници именно на ПБФ. Младите хора днес се интересуват преди всич-ко от реализацията си след завършване на образованието. И тук е връзката и с въпроса за предмет религия. Ако се въведен като задължителен общообразователен предмет, това ще даде още по-голям шанс за реализация на наши-те студенти. Но и в момемнта завършилите специалност теология по нищо не се различават от завършилите спаци-алност история да речем, напротив – дори имат по-големи шансове за реализация – като учители в неделни училища, като сътрудници към различни НПО, в медии, по проекти, свързани с деца и млади хора, в БПЦ. Останалото идва от

Интервю със Стефка Калчева- докторант в Православния богословски факултет на ВТУ «Св. св. Кирил и Методий»

На читателите на вестник «Благовестник» пожелавам раж-дането на Слънцето на правдата, както се пее в тропара на празника, да ги озари със светлината на богопазнанието! Мирна и плодоносна нова година!От нас- благодарим и нека Господ Бог Иисус Христос бди над Вас и Ви закриля, успех в работата Ви за доброто на България!Интервюто взе Атанасия Петрова30.11.2009 год.

Page 4: blagovest-45

Стр. 4вестник БЛАГОВЕСТНИК

Интервю на атанасия Петрова с Ясен Йорданов- трудотерапевт към

областен диспансер за психично здраве- гр. враца

1.Здравей, Ясене! Накратко да те представя: ти си слу-жител към този диспансер от няколко месеца, правос-лавен християнин, певец в църковния хор към Вра-чанска митрополия и един от разпространителите на вестник” Благовестник”. Сподели за естеството ти на работа в диспансера. Защо започна точно там работа?-Здравей, Атанасия! Моята работа е един вид като учител, възпитател, в голяма степен приятел на пациентите. Заедно с колежката ми Наталия Петрова, която също е православ-на, обгрижваме тези хора по следния начин- занимаваме се с тях като ги разделяме на групи, едни играят шах, дру-ги четат книги, трети играят някаква игра... Работим и по програма за здравословен начин на живот. Аз постоянно търся Божията намеса в работата ни, говоря им постепен-но за Бог, за църквата, дори с някои от тях сме посещавали църква. Често отправям молитва към Господа, когато не-щата излизат извън контрол, защото това са бесове, които ги нападат. Силите на злото са. Гледам на пациентите като на деца. Иначе има от тях много умни, с висше образо-вание, има инженери, математици, дори завършили във

Великотърновски университет теология. Работата е отго-ворна, но ми харесва.2.Да, чувала съм, че има психично болни, които са за-вербувани от секти, имате ли такъв случай? Да, има, от евангелска църква. 3. Чувала съм, че причините , поради които хората по-лучават тези психически отклонения са и изкупване на грехове на родители, родственици. Можем ли да вярва-ме на тези предположения?-Да, в известна степен да. Важна е и средата, в която расте човекът. Едни са наркозависими, при други има алкохолна зависимост, трети е йога и т.н. Непрекъснато търся Него-вите знаци по пътя. Не на последно място е и невежество-то на хората, които са тук. Те не знаят много неща за Бог.4. Има ли православен параклис в диспансера, икони, Биб-лия? -Да, в моя кабинет има Библия. Има и икони. Параклис нямаме все още.5. А от кого зависи да има?-Ще говоря с шефката на психодиспансера Надя Иванова. Ще се съберем колеги с предложение. Може би зависи от общината или митрополията, не зная?6. Замислял ли си се поне да идва свещенослужител да посещава болните? Може би трябва да се говори с Врачанска митрополия, с дядо Каленик, да получите благословение да идва свещенослужител да говори с пациентите, да се направи водосвет. Може би не е на-

светци, помагащи при лечение на различни болести

Светците са наши небесни закрилници и застъпници пред Бога. Живяли на земята в чистота и святост, извършили подвизи в името на Вярата, те са удостоени от нашия не-бесен Баща с благодатта да ни помагат в нашите нужди и скърби. Особено почитани от земните люде са Светците, които с молитвите си помагат на болните да възвърнат здр-вето и силите си. Не е правилно те да бъдат наричани Светци- лечите-ли, защото Бог е Този, Който дарява здравето и лекува, Той е истинският Лекар. Но Светците, които ходатай-стват пред Него за нас и се молят за нашето телесно здраве и душевно спасение, могат да ни помогнат в усилията да се отървем от болестите и греховете. Най- важното условие за едно успешно лечение е болни-ят да има силна вяра в Бога и ни най- малко да не се съмня-ва в Неговото всемогъщество, любов към нас и добра воля да ни помогне. Другото- да имаме молитвен застъпник, в лицето на светеца, на когото се уповаваме. Но кои са тези Светци и кои болести биват изцерявани с тяхна помощ? Ето списъка им, по реда в Църковната ка-лендарна година: 2 януари-Преп. Серафим Саровски Чудотворец- помага срещу пиянство и наркомания. Лекува болести от греховна страст7 януари- Св. прор. Йоан- предтеча и кръстител Господен- помага при лечение на болести на главата

18 януари- Св.Атанасий- помага при измръзвания31 януари- Св.Безсребърници Кир и Йоан- помагат за ле-чение на всички болести1 февруари- Св.Мчк Трифон- помага за лечение на всички болести7 февруари- Преп. Партений- помага за изгонване на бесове10 февруари – Св. Свщмчк Харалампий- помага за лече-ние на заразни болести, за удължаване на живота, пази от внезапна смърт12 март- Преп. Теофан Изповедник- лечител срещу лудост и маниачество1 април- Преп. Мария Египетска- помага срещу блудство и телесни изкушения11 април- Св. Свщмчк Антипа- помага при зъбобол и главобол20 май- Св. Мчк Талалей- помага за лечение на всички болести27 юни- Преп. Сампсон Странноприимец- помага за изце-ряване на всякакви недъзи29 юни- Св. първовърховни Апостоли Петър и Павел- по-магат при премаляване в летните горещини1 юли Св. Безсребърници Козма и Дамян- помагат за лече-ние всички болести, дори на много тежки състояния17 юли- Св. Вмчца Марина- помага на жените- родилки26 юли- Св.Свмчк Ермолай- лечител-безсребърник27 юли- Св.Вмчк Пантелеймон- патрон на всички лекари, помага за лечение на всички болести, при отравяния, очни заболявания, парализа, душевни терзания12 август- Св. Мчци Фотий и Аникита- лечители-безсре-бърници

15 август/ 8 септември- Пресвета Богородица- помага при лечение на всички болести, женски заболявания, безпло-дие, рак16 август- Св. Мчк Диомид- помага при лечение на душев-ни болести, лудост, терзания и мъка2 октомври- Св. Свщмчк Киприян и Св. Мчца Юстина- по-магат срещу зли духове, развалят магии14 октомври- Преп. Петка Българска- помага при лечение на женски и детски болести18 октомври- Св. Ап. и Ев. Лука- патрон на всички лекари, помага при лечение на всички телесни и душевни болести, психични отклонения, нервни болести19 октомври- Преп. Йоан Рилски чудотворец- целител на психичноболните и глухите11 ноември- Св. Мчк Мина- помага при лечение на безпло-дие, очни болести, душевни терзания и лудост, помага да се преодолее пиянството24 ноември- Св.Вмчца Екатерина- помага срещу блудство, почита се от жените, които раждат трудно26 ноември-Св. Стилиян Детепазител- бил е чудотворен лечител на децата, покровител на кърмачетата7 декември- Св.Амвросий Медиолански- помага за отказ-ване от тютюнопушене и наркомания19 декември-Св.Мчк. Бонифаций- помага за отказване от пиянство

Огнян Христов

правен? -Мисля, че не е направен. Да, права сте, това е много до-бро- да дойде свещенослужител.7. Да, периодично да идва свещеник, на големи праз-ници и в неделя поне да отслужва света литургия. А смяташ ли, че е добре да абонираме центъра с вестник” Благовестник”?-Да, разбира се, ще им го четем с удоволствие, ще разказ-ваме за Господа.8.Има ли изцелени от този център през годините?-Да, има, лично аз познавам едно момче, което е било там.9. Екипът на вестника подарява абонамент за цяла-та година и икона на Божията Майка с Господ Иисус Христос и ако имате нужда от дрехи, можем да ви бъ-дем полезни. С какво друго? Може би ще има добри хора, читетели на вестника, които ще ви помогнат фи-нансово да отпразнувате весело Рождество Христово? Бог да ви благослови! -Благодаря ти. Има бебе, чийто баща е наркозависим. Ще поговоря с колегите и пациентите от какво точно имаме нужда. Бог да е с теб.

И с всички вас. Амин.14.11.2009 год.

Иконата на рождество христово Леонид Успенски

Класическата иконография на Рождество Христово се оф-ормя още през V–VІ век. В съдържанието на иконата на Рождество Христово се открояват два главни аспекта. На първо място е разкриване духовната същност на събити-ето – Божието въплъщение. Това ни поставя пред явното доказателство за основния догмат на християнската вяра, подчертавайки чрез детайлите Божествената и човешката природа на Словото в плът. На второ място иконата на Рождество показва въздейст-вието, което събитието оказва върху живота на света, съ-гласно думите на свети Григорий Богослов, в които казва, че Рождество Христово не е празник на творението, а на пре-творяването. Той е празник на обновлението, осветило целия свят. Чрез Въплъщението цялото творение добива нов смисъл като крайна цел на съществуването – преобра-жението. Така цялото творение участва в събитието и ние виждаме това представено на иконата на Рождество. От гледна точка на смисъла и композицията в центъра, поставен в ясли лежи Христос, повит в пелени. На заден план е пещерата в тъмен фон. Мрачната уста на пещерата се явява символ на този свят изпълнен с грях, в който "Си-нът на истината" ще свети занапред.В Евангелието според Лука (2:7) се говори за пещерата и повитото в пелени Дете "и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в стра-ноприемницата". И по нататък се споменава за белега, даден от ангела на пастирите за познаване на Младенеца – "и ето ви белег: ще намерите Младенец, повит, лежащ в ясли" (Лука 2: 12). Пещерата, яслите, пелените са знаци

на Божeствения кеносис, Неговото понижение, Неговото пълно смирение. Той, Който е невидим по естество, ста-ва видим по плът за изкуплението на човека, ражда се в пещера, повит в пелени, така загатвайки собствената Си смърт и погребение, гробница и погребални дрехи.

В пещерата до яслите стоят вол и магаре. Евангелието не говори за тях. Във всички икони на Рождество Христово те се рисуват непосредствено зад Младенеца. Мястото им в самия център показва важността, дадена от Църквата на този детайл - "Волът познава стопанина си, и оселът – яс-лите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят на-род не разбира" (Ис. 1:3). С представянето на животните иконата ни припомня Исаевото пророчество и ни приканва към познаване и разбиране тайната на Божия Закон.Като гледаме иконата, първото нещо, което ни прави впе-чатление е мястото и позицията на Божията Майка. В този "празник на претворяването" тя е "обновлението на всичко, родено на земята", новата Ева. Както Ева е май-ка на всички хора, Богородица става майка на обновения човешки род, обожен чрез Въплъщението на Сина Божий. Тя е най-високата благодарност, която човек дава на Тво-реца. Чрез това, което предлага в лицето на Богородица, падналият човешки род дава съгласието си за спасението чрез Въплъщението Божие. Иконата на Рождество подчер-тава тази роля на Божията Майка, отделяйки я от другите фигури чрез централното и разположение и размера й. Тя лежи непосредствено до Младенеца, но обикновено извън пещерата, на постеля, подобна на тези, които евреите но-сели, когато пътували. Нейната поза винаги има дълбок смисъл и обикновено се свързва с догматични проблеми, които изникват в различ-

ни времена и места. Промените в тази поза подчертават, според нуждата, Божествената или човешката природа на Спасителя. Така на някои места е полуседнала, което го-вори за липсата на болка в нейния случай, а също така и за раждането като девица и за Божествения произход на Младенеца. Но в най-известните изображения света Бого-родица лежи и в това положение е показана умора, която припомня на молещите се несъмнената човешка природа на Младенеца. Около централната група – Младенецът и Неговата Майка – са събрани всички детайли, които доказват Въплъщени-ето и влиянието Му върху целия свят.Ангелите изпълняват двойна роля – славословят и извес-тяват. В иконата това обикновено се изразява чрез това, че някои от тях са насочили погледи нагори и славят Бога, а другите са наклонени надолу към мъжете, на които носят радостната вест.Овчарите са изобразени като слушащи ангелската вест. Единият от тях често се изобразява свирещ на овчарска свирка. Така към ангелския хор се прибавя човешко изку-ство – музика.От другата страна на пещерата са изобразени мъдреците, водени от звездата. Те се изобразяват яздещи коне или но-сещи дарове. Красив дълъг лъч от звездата е сочи право към пещерата. Този лъч свързва звездата с част от сфера, която излиза от рамките на иконата – символично пред-ставяне на небесния свят. По този начин става ясно, че звездата не е само космически феномен, а също и небесен вестител. Това е светлината, скрита за юдеите и светеща впоследствие за езичниците. В пастирите, първите синове

продълж. на следв. стр.

Page 5: blagovest-45

вестник БЛАГОВЕСТНИК Стр. 5

Духовното влияние на Паисиевото дело било изключител-но плодотворно. То се разпростряло по целия православен свят: Света Гора, Русия, Молдавия, България и Сърбия. Между учениците на стареца Паисий имало и немалко българи. Най-видният измежду тях е възрожденският исто-риограф йеромонах Спиридон, автор на книгата "История во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ". И до днес в манастирското книгохранилище на Рилския манастир се пазят ръкописи, донесени от нямецки монаси. Много от учениците на схиархимандрит Паисий Величко-вски се завърнали в Русия. Под тяхно въздействие в мана-стирите започнал голям подем на духовния живот, събудил се интересът и любовта към четене и изучаване на аскети-ческата литература, израснали духовни старци и настояте-ли на манастири, пазещи заветите на великия подвижник, които въвели общежителния устав и порядък на манастир-ски живот, появили се и архипастири, дълбоко съчувства-щи и подкрепящи делото на стареца Паисий. Изобщо се зародило едно широко духовно движение, даващо своите плодове до самата революция. Главни негови центрове били: на север - Соловецкият, Валаамският, Александро-Свирският манастири и Александро-Невската лавра; в Централна Русия - Москва, Оптина пустиня, Брянският и Белобережкият манастири и Рославските гори; на юг - Площанският, Софрониевският и Глинският манастири. Преподобни Паис-ий бил канонизиран заради светия си бо-гоугоден живот, бил прославен от Църк-вата като извършител и учител на умната Иисусова молитва, като възобновител в руското монашество на спасителния подвиг на старчеството, като духовен писател на ду-шеполезни трудове, от които с пълни шепи са черпели онези, които са пожелали да следват пътя на духовното съвършенство и спасение. Стефан Стефанов“Църковен вестник” Брой 21, 2003 година

на Израил, покланящи се на Младенеца, Църквата вижда началото на еврейската Църква, а в мъдреците – Църквата на езичниците. От една страна са пастирите – обикновени непросветени мъже, с които небесният свят влиза директ-но в контакт, в ежедневния им живот, а от друга страна са мъдреците – мъже на науката, които поемат дълго пътува-не заради познанието и желанието да познаят онова, което е близко до Абсолюта, чрез обектите, които изучават. Чрез мъдреците Църквата приема и одобрява науката и чрез това казва, че светлината на християнското откровение се дава на тези, които служат на абсолютната Светлина. Тряб-ва да се отбележи, че мъдреците са представени в различна възраст, за се да подчертае факта, че откровението се дава независимо от възрастта или земния опит.В долния десен ъгъл на иконата две жени къпят Младе-неца. Тази сцена се основава на традицията. Двете жени са тези, които според преданието помагат при раждането на Христа. Тази сцена от ежедневния живот показва ясно, че Младенецът е като всяко друго новородено дете и има всички естествени нужди, присъщи на човешката приро-да. Друг детайл показва, че в Рождество Христово, природ-ните правила са покорени в случая. Става въпрос за Йо-сиф. Той не е част от централната група на Младенеца и Неговата Майка, той не е баща и е отделен от тях. Пред него в образа на стар овчар стои дяволът и го изкушава. В някои икони е представен с рога или къса опашка. Пред-ставянето на сатаната и неговата роля като изкусител има дълбока връзка с този "празник на претворяването". На основата на традицията иконата предава определени ли-тургични текстове, които говорят за съмненията на Йосиф и тревогите на сърцето му. Това състояние е представено на иконата чрез позата на обезсърчен човек, подсилена от черната паст на пещерата, която понякога стои като фон на неговата фигура. Традицията, предадена от апокрифи-те разказва как дяволът изкушавал Йосиф, казвайки му, че такова раждане не е възможно, защото е противно на човешката природа. Този аргумент добива различни фор-ми, появявайки се през цялата история на Църквата. Това е основа на много ереси. В образа на Йосиф на иконата се представя не само неговата лична драма, а и на целия човешки род – трудността да бъде приет това, което е над думите и причините – Божието Въплъщение.Докато в някои икони Света Богородица е представена, гледаща Младенеца, в други гледа напред към външния свят. Тя гледа към Йосиф и така показва разбиране и със-традание. Така иконата учи на толерантност и състрада-телно отношение към невярващите и съмняващите се. Превод (със съкращения) Камелия Константинова"The Meaning of Icons", Leonid Ouspensky, Vladimir Lossky

По препоръка на Атанас Куков от Севлиево

продължение от предишната страницаИконата на рождество христово Преп. Паисий Величковски

и неговото "Добротолюбие"

Преподобни Паисий Величковски (1722-1794), подвиза-вайки се на Света Гора Атонска, издирвал намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език или поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи. През 1763 г., воден от Божия промисъл за многобройното си словесно стадо, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои духовни чада - монаси и послушници. Там преподобният отново се посветил на всеотдайна работа и превел редица безценни аскетически творения като "На-ставление" от преподобни Исаак Сирин, "Въпроси и отго-вори" от преп. Максим Изповедник, "Поучения" от преп. Теодор Студит, "Наставления" от авва Варсануфий и др. Със своите преводи той положил ново начало на славян-ската аскетическа литература. Наистина и преди о. Паи-сий съществували преводи на някои древни аскетически творения, но тези преводи били вече остарели и станали рядкост; от грешки при многобройните преписвания често смисълът им бил неясен или дори загубен, а най-главно-то - те били забравени като ръководство за практически живот. Благодарение трудовете на стареца се появили на славян-ски език настолните книги за всеки монах "Добротолюби-ето", "Лествицата" и поученията на св. Исаак Сирин, неза-меними пътеводители за подвижнически живот. Несъмнено венец на просветителските му трудове е цър-ковнославянското "Добротолюбие", двутомен сборник от светоотечески наставления за духовен живот. За основа на сборника е послужила гръцката "Филокалия" ("Доброто-любие"), събрана от светоотеческото наследство от преп. Никодим Светогорец (1748-1809 г.) и отпечатана във Вене-ция през 1782 година. Преп. Паисий завършил църковнославянския превод на "Добротолюбието" през 1793 г. и същата година то било отпечатано в Санкт Петербург и се превърнало в една от най-четените духовни книги в Русия - до 1902 г. излезли седем негови издания. През ХIХ в. епископ Теофан Затворник подготвил на руски език ново, разширено (петтомно) издание на "Добротолю-бието", също многократно преиздавано до трагичната ре-волюция в Русия. Печатните издания на "Добротолюбието", съответно на преп. Паисий Величковски и св. Теофан Затворник придо-били широко разпространение както в Русия, така и сред другите славянски страни. Зародил се интересът към т. нар. "сърдечна" или Иисусова молитва и нейното практикуване в ежедневния живот на монаси и миряни, към духовната бран, както въобще към исихастката традиция. Аскетиче-ският сборник послужил за духовна обнова в Русия през ХIХ в., особено чрез старците от Оптинската пустиня.

••••••••••••••••••••••••••••

Името на първата българска поетеса-монахиня и учител-ка в Средните Родопи, е почти непознато. За нея е писано главно в регионалния печат в Смолянско. Родена е на 8 юли 1821 г. в с. Райково (дн. квартал на Смолян). За пър-ви път новобългарското училище се открива през 1842 г., а учителка става Рада Казалийска. Тя е седмото, най-малкото дете в семейството на Вълчо Казалията и Кина Парапитска. Баща й се занимава с търговия на шаяци и гайтани. В дома им често гостува Димитър Минчев - Гай-танджията, от когото научават, че в Карлово и Калофер са открити първите новобългарски училища. Въодушевен от идеята и в с. Райково да бъде открито училище, Вълчо Казалията изпраща дъщеря си Рада да учи в училището на известния по това време Райно Попович, където в про-дължение на четири години се учи на българско четмо и писмо, след което баща й я изпраща да продължи уче-нието си в Горния женски метох в Калофер, където пре-подава даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев). През двете години на обучение там тя изучава и богослу-жебния ред. След време казва: „Ако не беше дошъл баща ми да ме забере, аз щях да приема монашеския чин и да остана там, в манастира.” Когато се завръща в родното си село, вече е подготвена да поеме децата на селото, за да бъде първата учителка в Средните Родопи. По-първите хора, като Даниел Костов, светогорския мо-нах Григорий, свещеник Толкьовски, решават, че е дошло време и селото им да има училище. За осъществяване на тази благородна цел е повикан Вълчо Казалията с дъщеря си. Когато Рада влиза в стаята, целува ръка на духовни-

ците и сяда смирена и в същото време притеснена. Пред-лагат й да започне работа от 1 септември 1852 г. Къщата на Насо Рупеца отваря вратите си, за да приеме първите деца - предвестници на настъпващите промени в Родо-пите. Същата година килийното училище, което е било открито през 1820 г., прекратява своята работа. Заедно с училището за по-малките Рада Казалийска от-варя и училище за възрастни в църквата „Св. Неделя”, в което обучава на богослужебен ред и славянско четене. По това време неин редовен ученик става и гръцкият дас-кал Бялко Арнаудов, по-късно нейн съпруг, който приема свещенически сан под името Пантелеймон. В летописа на Родопите той става един от ревностните защитници на българската духовност в този край на България. От брака си с него Рада Казалийска има шест деца. В края на първата учебна година, на 7 юли 1843 г. (хра-мов празник на църквата „Св. Неделя”) Рада Казалийска организира и провежда тържество в двора на църквата. Присъстват чорбаджии, хора на селото, богомолци и гос-ти, дошли от другите села, както, разбира се, и родители-те. Тържеството се открива от Рада Казалийска, след ко-ето децата запяват. Гордостта на близките е неимоверна. След години същите тези ученици тръгват по махали и паланки из Средните Родопи, за да просвещават българ-ското население. Рада учителства в продължение на десет години. Подготвила редица поколения свои достойни за-местници, през 1852 г. се оттегля от учителската профе-сия и заживява в Асеновград. Тя е първата българска възрожденска поетеса-монахиня. Странно е, че и сега нейното име не занимава литератур-ните историци, а поезията й е един вик за българщина, патриотизъм и национална гордост. И си струва да на-правят това. Написала е две стихотворения „На баща ми” (1852 г.) и „На майката и нейната реч”(1853 г.). Стихо-

творението „На баща ми” е написано в акростих с текст: „В чест на покойния ми баща Вълчо Казалията”. Но още по-странно е, че досега няма училище или улица на ней-но име. А една такава инициатива би подействала не само възпитателно, а и би засилила националната гордост на родопчаните. Защото Рада Казалийска е надскочила рам-ките на една обикновена преподавателка. На 80 години Рада Казалийска заедно със сина си Христо (който също е учител в Асеновград, завършил Българска-та семинария в Цариград и висша педагогика в Белград, по-късно назначен за директор на Софийската мъжка гимназия), участва в подготовката на Илинденското въс-тание. Арестувана е чрез предателство и е откарана в Одринския затвор. Синът й успява да избяга от затвора. Свещеник Пантелеймон умира през 1902 г., а Рада Ка-залийска приема монашество под името Евдокия в храм „Св. Въведение Богородично” в Калоферския девически манастир, където на младини е учила. Макар и на пре-клонна възраст, осъществява своята мечта - да бъде мона-хиня. Когато вижда, че силите й вече я напускат, се при-бира при близките си в Асеновград, където умира на 86 години на 14 декември 1907 г. В книгата „Девическият манастир „Св. Въведение Бо-городично” и метосите в Калофер” монахиня Валентина Друмева споменава името на Рада Казалийска, като пише следното: „Умряла с псалтир в ръка, а показалецът й со-чел следния стих: Ти ме водиш на златни пасбища и ме поиш на тихи води”.

Мария Антонова ЦЪРКОВЕН ВЕСТНИК

рада Казалийска: Учителка, поетеса, монахиня

Page 6: blagovest-45

Стр. 6вестник БЛАГОВЕСТНИК

БЛАГИ ВЕСТИ ЗА СЛАВА БОЖИЯ

...продължение от страница 1

продължава в следващия брой

ковен настоятел на църквата в с. Златосел, където имам ранче. Тя е дъщеря на Дядо Борис – епископ и митрополит от „другия синод”, Бог да го прости . Отивам до тях. Там тя ми подава найлоново пликче с храна с думите: Вчера правихме 6 месеца на тате, вземи за Бог да прос-ти. Аз взех пакета и си помислих: „Бог да прости дядо Борис, за мен той бе ангелски благ и добър човек . Даде ми след това една найлонова торбичка с дрехи и каза, че вътре има НОВ АНЦУГ . Слава на Него, чест и поклонение, благодаря Му от все сърце. V ЧУДО: Бездомният човек го приеха в „Окръжна болница”. Ле-куваха го и на 11-я ден го щяха да го изписват. Подобри се, вече можеше става и бавно да ходи. Междувременно колибката, която бях започнал да му строя зад „Английската гимназия” под един орех беше завършена. Преди години си бях купил от „втора ръка” една много хубава риза, много плътна с хастар на гърба и ра-менете - качествена европейска стока. Рекох си в сърцето: Бачо Ангел ще живее в колиба, по-справедливо е на него да я дам, да му топли. Вече в сърцето си я бях нарекъл на него, но още не му я бях занесъл. Щях да му я занеса в понеделник, когато щяха да го изписват, щях да ходя да го взема от болницата и да го закарам със „Запорожката”-та си до колибката . Същият ден или на другия идва Катя Кирякова, която живее недалеч от нас. Тя има две дъщери. И трите карат велосипеди и са ми клиенти . Аз ги ремонтирам. Тя има подчертан интерес към Християнтвото и често идва в нашия двор, където ми е работилницата и разго-варяме на тази тема. Насърчавам я да ходи на църква. Та идва Катето и ми носи /забележете/ една риза. Останала от баща и Бог да го прости. В този момент се сетих, че съм нарекъл в сърцето си най-хубавата моя риза на бездомника бачо Ангел и дори още не съм му я занесъл и Господ изрърши ново чудо. Изпрати ми чрез ръката на Катя друга риза. Прославих Го, благодарих Му и вдъхновено и разказах за това Му поредно чудо. Тя се развълну-ва и прослави Бога. Казах и , че искам да опиша Божиите чудеса в една беседа и я попитах за фамилията и, за да опиша всичко, доколкото е възможно точно, защото тя е не само свидетел, но и участник в него.

К Ъ М Д О Б Р О Т ОПо земни раздруми

човекът се лута най-често всред мрак и несрета.

Нашепва без думи молитва нечута,

оплаква съдбата си клета.

А пътят е лесен, макар и нагорен,

в борбата върховна със злото.И този път тесен и тъй отговорен

е светлият път към доброто!

Монахиня Валентина (Друмева) е игуменка на Калофер-ския девически манастир „Св. Въведение Богородично” в Пловдивска епархия. Тя има дългогодишен педагоги-чески опит в неделното училище към манастира. Автор е на много книги, стихосбирки на религиозна тематика, учебници по вероучение. Последните й издадени книги са: „Духовното благоухание на Рила” (очерци за Рил-ското подвижничество и благочестие според летописи и исторически документи), „Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България”, „Мъченичество и подвижничество за Христа по българските земи” (кратки очерци въз основа на исторически и археологически про-учвания), „Български свещеномъченици от най-ново вре-ме”, „Вероучение за деца”, „Вероучение за младежи”.

Безименна идвам.Вий дайте ми име!И празна дохождам.Вий дайте в мен плод!

Такава ще бъда, каквато сами ме изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова година онез, що не знаят, че празен съм съд.Аз пусто поле съм, което в градина

цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които в съдбата измамна са вдали сърце.

Аз буен поток съм и в мойто корито се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам.Въздигам и свалям.Аз водя към Бога, към ада влека.

Аз чистя душите и в грях ги окалям.Аз давя и къпя – чудата река.

Безименна идвам.Вий дайте ми име!Безлика дохождам сред вас във света.

Такава ще бъда, каквато сами ме, о, люде, отпратите към вечността.

/Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/

ЧРД:1.12- Захари Петров – Гр. Пазарджик4.12.- Малина Кулова - гр. София16.12- Евгейни Васлиев - гр. София26.12- Жанет Белниколова и Николай ИванчевЧИД:6.12- О. Николай към храм ”Покров Богородичен”- гр.София, о.Николай от Руската църква, Николай от Враца, Николина- София и всички почитащи празника8.12- Бог да благослови всички студенти и да ги води по пътя на правдата и истината!

НОВАТА ГОДИНА

Отче, прося Вашето благословение! Бихте ли се представил на нашите читатели?Казвам се Веселин Костадинов Димитров, роден съм на 08.02.1951 г. в гр. Поморие. Ръкоположен съм за дякон и след 1 години и за свещеник през 1973 г. от Негово Високопреосвещенство Врачан-ския Митрополит Калиник, тогава беше Велички епископ и вика-рий на Сливенския Митрополит Никодим. По настоящем нямам енория и се грижа за социално слаби и нуждаещи се хора като ги подпомагаме с храна, дрехи, посуда, домашни принадлежности, административни услуги и т.н. от името на Православен христи-янски Център “Св.Тройца” гр. Бургас, на който съм председател на УС. Имам офикия свещеноиконом, не се намирам под кано-нично или друго църковно запрещение. 1. Отче, как Вие повярвахте? Нещо се е случило в живота Ви и сте решил да се отдадете на Бог и хората ли или сте повяр-вал постепенно? Роден съм и съм живял в активно религиозно семейство. Родите-лите ни ходеха на работа и не можеха да присъстват на богослу-женията в родния ми град Поморие, но за сметка на това, баба ни Мария, Бог да я прости, всяка неделя и празник ни водеше на църква. Религиозните православни празници се тачеха и от-празнуваха подобаващо в нашето семейство. В рода аз съм 14 поколение свещеник и когато трябваше един от двамата – аз или моя братовчед да отидем да учим в Духовната академия, аз изя-вих желание да продължа родовата традиция и така от вярващ християнин, започнах да уча богословие и на втората година бях ръкоположен за дякон, а след една година за свещеник. 2. С какво можем ние миряните да помогнем на вас свещено-служителите в работата Ви? В много случаи вие миряните можете да ни бъдете добър корек-тив, но лошото е, че ние свещениците не желаем да приемаме съвети и да търпим критики и всеки път наистина по попски извъртаме нещата, все за наше оправдание и за укор към вас. Свещениците имат два бога – единият е Владиката, а другият ревизора и помощ от вас за духовна полза не търсим, защото в голямата си част ние сме мързеланковци, а всяка инициатива от ваша страна вече е един ангажимент, а ние не искаме да се ан-гажираме. Ние ви търсим само за слугинската работа – да ни помогнете да приведем в привлекателен хигиенен вид храма за някой голям празник, да ни гасите свещите и т.н. А можем да ви ползваме за много богоугодни дела. Например – да ви пратим при някой болен, инвалид, самотник. Да носите нашата благословия и това което можем да отделим от храма за техните нужди. Да ни съобщавате за бедстващи семейства или такива които се намират в семейна криза и ние да отидем ако е възможно и да помогнем. Когато някой комшия е болен и е на смъртно легло, да го агитира-

те да се изповяда и да се причести, ако не е активен християнин и ред други неща. Но пак повтарям- ние не ви търсим. 3. Какво още е нужно да направи едно момиче, което желае да се венчае, а все още не е срещнала любимия си човек, из-повядва се, причестява се, вярва, търси, запознава се, моли се...? Когато времето минава и тя все не го среща и не го сре-ща...Това е много лично и строго индивидуално. В повечето случай се касае за прекалено взискателни и към себе си и към бъдещите партньори госпожици. Умереният религиозен живот е най- до-брата предпоставка за осъществяване на бъдещ сполучлив съв-местен живот с подходящ човек. Едни такива връзки се осъщест-вяват най- вече на млади години и за това момичетата трябва да са много внимателни най- вече към младежите, които проявяват интерес към тях. Не бива много да се възгордяват и да не допус-кат никой до себе си, но не бива да са и много фриволни. Да под-чертават своята религиозност, но да не я натрапват. Ако дори и младежът, които проявява интерес, не е религиозен, при наличи-ето на едно взаимно привличане, момичето може в бъдеще да го привлече към църквата, а не да поставя религиозността на първо място и задължително условие за евентуална връзка. Бог вижда и е задоволил желанието на Адам за помощник. В много случаи е посочвал жених или невяста, но Той ни е създал със свободна воля и ни е дал свободата да избираме партньорите. Не допускам, че при тези момичета Той не е пращал подходящ младеж, но явно те не са видели в неговото лице пратеният им от Бога. В това отношение БПЦ е длъжник на тези си членове, защото ако се ор-ганизират съвместни мероприятия за такива хора, те евентуално по лесно биха разпознали подходящия човек за съвместен живот. Но за съжаление и с това се разминаваме. 4. Какви са съветите Ви към хора, които имат проблем с алко-хола и към техните близки, как могат да помогнат?Всяка една зависимост е гибелна, но зависимостта от алкохола май е най- гибелната, защото погубва не само зависимия, а и не-говите близки. Него, защото той употребява парите си най- вече за себе си, вместо да ги влага в семейството си или нещо по- про-дуктивно, когато е пиян е непълноценен като личност и е жалка картинка и за хората и за Бога. Неговите близки в много случаи са загубили вяра и осъждат наляво и на дясно зависимия, а с това обричат и своята душа на гибел. На зависимия трябва да се гледа като на болен човек. Доброто отношение и търпението трябва да са водещото поведение при такова общество. На първо място трябва кротко и убедително да се говори със зависимия за после-диците от тази зависимост първо за тялото, второ за обкръжени-ето, трето за самата личност и не на последно място за това, че той е чадо Божие и че не е забравен от Бог и с негова помощ, ще може да се мотивира да спре да пие и повече за нищо на света да не вкусва капка алкохол. Това е една голяма първо общест-вена борба и второ личностна, но ако личността е достатъчно мотивирана и осъзнае гибелните последици от тази зависимост и има подкрепата на близките си и Бог няма да го изостави и ще го подкрепя в устояването да не попада отново в зависимост от алкохола. 5. Случвало ли Ви се е да дойде при Вас за разговор или мо-литва евангелист или католик, който иска да приеме правос-лавието?Разочарованието от традиционните вероизповедания е повсе-местно. Евангелисти и католици са разочаровани от техните пастори и православни от техните свещеници и митрополити. Евангелистите отиват в друга евангелска деноминация най- вече, католиците по- рядко преминават към друга религиозна деноми-нация или искат да приемат православието. При мен са идвали и са приемали православието евангелисти, но постоянно са били подлагани на критика от страна на “ортодоксалните” православ-ни и една част от тях отново са се връщали към протестанти-зма, но други, които са били и съм успял да убедя в правотата и единствената спасителна религия, която е православната , те са оставали. Но истината е, че българинът не е просветен и не прави много разлика между католици или евангелисти или да защити тезата „ Защо съм православен”. 6. Влизали ли сте в спор с инославни? Разкажете ни за техни-те грешки в това, в което искат да ни убедят.Любители на религиозния спор са най- вече евангелистите и те се опитват с цитати от “тяхната” библия, да защитят или да кри-тикуват православни обреди, устройството на храма, и наложе-ните практики в нашия православен бит, продиктуван от Църков-ното Предание, което те упорито отричат, но често съм срещал и такива, които четат преведените напоследък у нас творения на св.отци. Критикуват ни най- вече за иконите, кръстното знаме-ние, постите, почитането на св.Богородица и всички останали Божии угодници.7. Как гледате на крайните неща при някои православни бра-тя и сестри- да не ползват джиесеми, компютър, кола, макар да живеят в света?Аз съм привърженик на умерените неща и всеки нов продукт на техниката е добре дошъл в нашия бит. Всяко нещо има две стра-ни – добра и лоша, но при правилна и нормална експлоатация и най- вече когато може да бъде впрегнато за добра и богоугодна кауза, може и трябва да се ползва. Народът го е казал “Прека-леният светец и Богу не е драг”, за това не бива да се влияем от такива крайни братя и сестри и ако упорстват- то си е за тяхна сметка.8. Какво е вашето пожелание към екипа на вестника и всич-ки българи за празника Рождество Христово?От все сърце Ви пожелавам емпатията да мъдреците, дарували родения Христос и вестника Ви да пръска духовната си светлина в това мрачно време и повече хора да поемат пътя на спасение-то.Ние Ви желаем любовта на Христос да пребъдва във Вас!Интервюто взе: Атанасия Петрова

разговор с отец веселин от Бургас

9.12- Ана Петрова- гр. София20.12- Игнат- гр. Стара Загора24.12- Евгения- гр. Враца25.12- Христина- кв. Кулата- Враца27.12- о. Стефан- гр. Русе, Стефания- гр. София30.12-о. Зотик- Руската църква, майка Анисия

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА: Гр. Враца-3000, ул.” Кръстьо Българията 19”, ап.32, Редакцията на вестник ”Благовестник”, за Атанасия Димитрова Петрова, тел за контакти 0887733298