ПЕТКОР.СЛАВЕЙКОВБЪЛГАРСКИПОСЛОВИЦИБЪЛГАРСКИПРИТЧИИЛИ

ПОСЛОВИЦИИХАРАКТЕРНИДУМИ

Превод:

chitanka.info

Класическитепроизведениянабългарскаталитературасаслънчевитестълбове,крепящинационалнотонисамосъзнание.Тесакристалнитемостовенавъзторга,покоитоОтечествотощепреминепрезогънистраданиеищепребъдевтретотохилядолетие.

Издателство„ЗахарийСтоянов“предлагаспециалнапоредицанай-добротоотвисокатабългарскакласика.Всекитомепридруженотстатии,анализиращиотразличнигледниточкитворчествотонабългарскитекласици.

Изданиетоенасоченокъмученициистуденти,кактоикъмширокатабългарскаобщественост.

МИХАИЛАРНАУДОВСБОРНИКЪТНАСЛАВЕЙКОВ

IКаквозначителномястодържатпословицитемеждудругитевидове

народнотворчествознаевсеки,койтоеследилупотребатанатозивидумниилидуховитиизречения,същинскиафоризми,родениотнаблюденияиразмисливърхуживота.[1]Презвсичкиепохииувсичкинародипословицитесасерадвалинаголямапопулярност,будейкиинтересиупо-образованитесреди,кактопоказватопититедабъдаттесъбранииизползванизамъдрапоукадориотвидниписателинаминалото.Плутарх,големиятинай-многочетенморалистнадревността(Iвекотн.е.),епосветилдвесвоисъчинениянагръцкитепословици—налапидарнитеиостроумнисъждения,коитоиАристотел(IVвекпредин.е.)есмяталпрастараитвърдеоригиналнанароднафилософия,привеждайкинапр.всвоятаНикомахейскаетиказапазенатадоднеспословица:„Неможешдапознаешнякого,докатонесиизялснегоедналъжицасол.“Ипо-късно,уразнинародинаизтокиназапад,сабилисъставянисборнициотпословици.ТакапознатиятхуманистотXVIвекЕразъмиздаваотборгръцкиилатинскиизречения(1500),аписателятНиазиотXVIIвек—отборперсийскипословици,озаглавени„Правилазаповедение“.Впо-нововремевиднимислители,поетииученинепренебрегваттовабогатонаследствоотнароднамъдростилинароденхумориакофолклориститенепрестанноиздирватииздаватпословици,писателикатоГьотеиПушкинценятиобичаттезианонимнихудожественибисери.„Чтозазолотопословицырусские“,провиквасеПушкин,заричайкиседаовладеецялатасъкровищницанапра̀деднатареч,коятотъйдобреулучва,вместомногообяснения,гвоздеянанещата.Мнозиналюбителинапословицитеприбягватдотях,когатоискатданизапознаятсинтимнатамисъл,счувстватаипонятиятаналюдеотнародаилидаоблекатсобственитесимненияипреценкивизразителнитеобщепознатимаксими.Вместомногопримериотвсемирнаталитературапривелбихсамоедин—уСервантес,автораназнаменития„ДонКихот“.Когатогероятнаромана,странният,ноуменскитникрицарчуваоръженосецаси,простселянин,даприбягвачестодопословици,забелязваму:„Струвамисе,Санчо,чевъввсякапословицасекриенякакъвсмисъл.Защотокаквосасобственопословиците,аконесентенции,извлечениотопита,тазиобщамайканавсичкинауки?Товаевярноичастнозапословицата,коятогласи:«Когатоеднапортасезатваря,друганякоясеотваря.Инаистина…»“И

преминавайкикъмобсъжданенаслучката,коятоебилаповодзаспомняненапословицата,романистътотXVIвек,скритподмаскатанагерояси,давапрекраснодоказателствозауслугата,коятомуоказватпословиците,щомтрябваданадзърневнароднатадушаилидаразкриечрезеднадуховитадуманякакваистина,даизкаженай-внушителноедномнение,потвърденоотдълъгжитейскиопит.Нашиписатели,заетисправдивопоетическоизображениенанародниябит,същотъйпривеждатстарипословици,задахарактеризиратумственотоинравственоторавнищенапростиячовек.ЗаПеткоСлавейков,ЛюбенКаравелов,Ботев,ИванВазов,ЕлинПелин,ЙорданЙовковидр.по-стариилипо-младиповествователипословицитесъдържатмъдратаилидуховитамисълнанародапоселаиградовеичрезтях,кактоичрезпесните,приказките,преданиятаиповериятамутеуспяватдавникнатпряковдуховниямусвят,тъйотличенвмногоотношенияоттозинаинтелигенцията.

ПеткоСлавейковниразказвасамвисториятанасвоятасбиркапословицикогаикакстаналонеговото„съзнателнозапознаванеснароднатамъдрост“,коибилиповодитеикаквисъображенията,коитогоподбудилидазапочнезаписванетоналюбопитнитеизречения,означаваниотнародакато„стариприказки“или„прищи“(притчи),аотграмотнитеипо-учените—порускипример—„пословици“.ДълговремеучителпоселатаизСевернаБългария,тойуспялощекъм1844–1845г.дасиотбележиоколо500български„избранидуми“,кактоиоколо100такиватурски,последнитеоткоитонамиралнякак„по-замисловати“и„по-приложимивпрактическияживот“,порадикоетотечестобивалипревежданиинабългарски,макариосмислянипоособенначин.Продължавайкипо-къснодапълнитефтеритесистакивадуми,тойималнещастиетодагизагуби(веченяколкохилядипословици)приеднопътуванепоДунав.Нобързопрежалилзагубата,тойзапочналотновосъбирането,такачекогатокъм1852г.Одескотобългарсконастоятелствоузналозасбиркатамународнипесниипословициияпоискало,тойизпратилзаотпечатванеотРускатаакадемиянанаукитеоколо100песнии600пословици[2].Посредмногоприключенияинесгодиинтересътмукъмпословицитенеотслабвал.ВЦариградскивестникот1855г.,вБългарскикнижициот1859г.,вГайдаот1864г.тойизнесълмалъкдялотновитесизаписи,търсейкипостоянносгодадаиздадеединпо-пъленсамостоятеленсборникоттозивиднароднопоетическидокументи.Такавасгодатойненамиралдълго,докатоработелвЦариград,таипо-късно,следОсвобождението,когатовКняжествотомалцинадейципопросветатасаразбирализначениетонаетнографскитеизследванияинасборниците

фолклорниматериали.ПоказателнозабезучастиетонаотговорнитеместавСофиякъмтруданаСлавейковае,чедоривМинистерствотонапросветатапрез1881г.никойнееотдавалсериознозначение(освенчужденецаК.Иречек!)напредложениетоназаслужилияписателдабъдатотпечатани16-техилядинеговипословици,катосеотпусненеобходиматазатовасума.[3]Едвадесетгодинипо-къснопросбатанамерилапо-благосклоненотзвукит.IотсборникаБългарскипритчи(1889)излязълнасвят,придруженсединвеликолепенавтобиографиченочерк,гдетосеизлагатвсичкиличниобстоятелстваипреживявания,спътницинасъбирателскатадейност.Това,закоетообачетрябвадасесъжалява,тое,чемаститиятстарецнееуспялпорадивториудардасезаемесосновнапреработканасборникаси,през1884г.,когатосебилоттеглилотпо-активнаполитическадейностисезанимавалглавносбългарскиясиречникиспословиците.Тойзамислялименно,кактосъобщавасинътмуИванСлавейков,дапридружипословицитесразясненияотносносмисълаиприложениетоимвразговора,стълкуваненатъмнитеилималкопознатидумииизразиисезикословнибележкизаместнитенаречияикнижовнияправопис.Нотованамерениебилосамочастичноизпълненоприпървитедве-трибуквиотпословиците,надкоитосееработилопрез1887–1888г.СледтоваСлавейков,приотпадналидуховнисили,сезадоволявалсамоспреписваненаматериала,подпомогнатотсинасиИвана,койтокатообразованкнижовниксъзнавалценатанабащинотосиделоипосиновендългсенаемалдаредактиравториятомотпословиците,отпечатанедвапрез1897г.

[1]Потеориятаиисториятанапословицитесрв.умен,Очеркипобългарскияфолклор(1934),465.↑

[2]Болгарскияпесни.СборникПетраРачоваСлавейкова,вИзвестияII-гоотделенияИ.А.Наук.С.Пбрг.1852–1856.↑

[3]К.Иречек,Българскидневник,II,69,74,76.↑

IIСборникътнаСлавейковсъдържаоколо17500пословици.Товае

несъмненонай-пълнатаколекцияоттакиванароднопоетическииезиковиобразциунас,инитоЛюбенКаравеловвсвоитеПаметницинабългарскиянароденбит(наруски,1861),нитоНайденГероввсвояРечникнабългарскиезик(от1895–1904),—прикоето,некакажем,идваматасагребалисширокаръкаотпо-старитеилипо-новитезаписинаСлавейкова[1]неизнасяттолковамногопримериотсентенциозниизразиународа.Предимствотонатозисборникобачесекриенесамовбогатствотому,ноивъвфакта,четовасапословициотвсичкибългарскиземи,влизалинякогавграницитенаТурскатаимперия.Акотолковапо-новизаписвачи,придоброкачествонаприноситеси,саималипредвидсамоотделникраища(Търновско,Софийско,Видинско,Хасковскоит.н.),Славейковеобгръщалповечетообласти,еднаквонасевер,югизапад,давайкипотакъвначинправилнавобщилиниипредставазапоетическидух,социалниотношения,говорниотликииплеменниособеностинабългарскиянарод.Честотойеотбелязвалприотделнислучаигдеечулилигдесеупотребявапословицата,катосепосочватградовеиобласти:Търново,Свищов,Лом,Видин,Враца,Ловеч,Плевен,Берковица,София,Дупница,Радомир,Самоков,Кюстендил,Щип,Велес,Скопие,Куманово,Дебър,ДемирХисар,Кукуш,Солун;илипо-общо:Софийско,Охридско,Разложко,Ахъчелеби,Малкотърновско,Рупчос,Малешвско,Македония,ИзточнаилиЗападнаБългария;по-големиселакатоТрявна,Копривщица,Котел,Шипка,Дряново,Елена,Калофер,Габрово,Орханиеит.н.Важноеощедасеизтъкне,чепословицитесазаписванитвърдерано,когатобитовитеусловияивсякакъвродтрадициисабилислабозасегнатиотновитеизравнителникултурниикнижнивлиянияикогатостаринатасеепазелаживаисвежа,собичаи,вярвания,преданияиразнидругипоказалцизапсихологиятананародавразнитемуслоеве.Многооттова,коетосеезнаелоипомнелокъмсредатанаXIXвек,когатоСлавейковеобикалялстранатаилиразпитваллицаотразникраища,еизчезвалопослебързо,задабъдевнай-нововремеобреченовголямастепеннапълназабрава.Таказаписитеслед1878г.отиначедобрипознавачинанароднототворчествоинанароднияживотнемогатданадоместятвсякогаонова,коетонеебилопроученоиописановепохатанатурскоторобство.

СборникътнаСлавейкова,подобнонадругитакивасборнициунаси

удругитенароди,съдържанесамопословицивтеснияистрогсмисълнадумата,ноитова,коетоеприетодасенаричапоговорки,кактоивсичкоафористичноилиелиптичнооткръганат.нар.клетви,благословии,пожеланияипоздрави,коитоформалноседоближават,подобнонагатанките,досъщинскитепословици.[2]Разликатамеждутипичнатапословицаипоговоркатаилипословичнияизразетам,чепословицатапредставяпоправилопълноизречение,всееднопростоилисложно,когатопоговоркатасезадоволявасчастотизречението,запазиланай-важнотопосмисъл.Поговоркаенапр.изразът:„КогатодойдеКукувден“,съсзначение„никога“(подобнонапоговорката:„КогатодойдеконскиятВеликден“или„НаВръбницавсряда“),гдетовсякогасеподразбиракатодопълнение:„Щестане,щеговидиш(получиш).“Еднатаполовинаотизречениетосеизпуска,понежевлизавечевъввъпроса,отговорнакойтосеявявапословичниятизраз.Поговоркисаиизказваниякато:„Гущерибълва“(задумиприядосване),„Березазъбици“(ревнемусенещо),„Влязълмувочите“(харесалму),„Итойвпопарата“(замесен),гдетооставанещонедоизказаноигдетоконкретниятбелегнямаобикновенохудожественатастойностнаобразаспо-широкоприложениевистинскитепословици.Последнитеипоформа,ипокартинностсасгъстенопоетическопроизведение,плоднащастливохрумванеиснай-широкоосмисляне.„Дордесърценезаболи,оконезаплаква“;„Какъвтосветецът,такъвитамянът“;„Направидобро,чегохвърливморето“;„Отишлакамилатазарога,върналасебезуши“;„Свързанахрътказайцисенеловят“;„Добротодобронепаща,злотозлогонехваща“;„Вочимукравай,авгърбамукамъкдай“;товасапримери,гдетопоуката,наблюдението,сравнението,осмиванетосанамерилисполучливфигураленизраз,приотмеренобемнаизречението,апонякогаиприсвързваненауспореднитесинтактичничастичрезрима(„Коекъденикне,тамищеобикне“;„Акотенесвърта,щенамеришпърта“)илиалитерация(„Гладногаднонегледа“;„МирносърцеБогамоли,анемирносълзирони“).Докатонапълнооформенатапословицаевинагилогическидвучленна(„Даровнаръка—сиромашкамайка“,„Дапослушашстаро,главанетезаболява“,„Дасикитка—датеносяначело“),топоговоркатаоставаедночленна(„Дасепукнешотяд“,„Дасипопретиснемкахъра“—чрезхапванеипийване,„Датеневидизлото“),притоваибезпреноснозначение.Поговоркатасеродеетакаформалносклетвите,добиливинагиформатанаповелителноизречение:„Дамеубиетозихляб“,„Дагоядаткучетата“,„Дасизаплачешнагроба“,„Дасиоткинешглавата“;асъщоисблагословиите:„ДададеГосподдахилядиш“,„ДатепоживиГоспод“(носдобавката„ОтБъднивечердоКоледа“се

получаваклетвазаскороумиране!),„Голямдапораснеш“,„Надобърчас“,„Честитавиработа“.Понякогаобаче,по-рядко,иклетви,иблагословии(илипожелания)иматдвучленнакомпозиция:„Датехване(болест),датенепуща“;„Колкоправоказваш,толковахаириберекетдаимаш“;„Суходахване,зеленодастане“;„Колкоздравецпопланина,толкозздравевтаякъща“.

Славейковеприбралкрайпословицитемножествотакивапоговорки,пословичниизрази,клетвииблагопожеланияпорадинещосходнотукоткъмсинтактиченградежилисентенциознамисъл,коетоправитрудновъввсекиотделенслучайдасепрокараточноразграничение.Товасрещамеиудругитесъбирачинапословици,инесамоунас,итоередното.Акоевярно,ченай-добритепословицииматтвърдеопределенаформаинемогатдабъдатсмесванисдругитеродовеафористичнотворчествоународа,почтиневъзможноевзамянадасеотделяттепрактическиотредицапословичниизразиипоговорки,атияпъкотклетвитеиблагопожеланията.Всепорадиголяматаблизоствобразииидеимеждусамитепословици,многотруднисавсичкиопитизагрупираненапоследнитевразнирубрики,възоснованаедниилидругибелези.Единтакъвпо-сериозенопитдасесистематизиратпословицитесогледкъмпсихологиятанахарактеритеикъмразнитеобластинаживотабидеприложенотД.Матов,фолклорист,къмобилнияматериализДупнишко,ТърновскоиПрилепско[3].Туквдесеткидяловесеимапредвид:женаиженитба;труд,мъкаинужда;свирепостизлоба;упоритостилудост;гордостисамохвалство;доброизло;знаниеинепризнателност;сговоринесъгласие;мързел,пъргавостискромност;глупостилукавщина;лъжа;безгрижие;търговия;пестовностискъперничество;пиянство;кражба;съветиипоука;подигравкаит.н.Номожелидасетвърди,четоваеедничковъзможнатаинаучнооправданатакласификация?Неелитвърдепроизволноисубективнотоваразпределение,едно,порадиширокитеипроменчивиграницивпроявитенахарактер,нравиисоциалниотношения,адруго,порадиналичносттаведнаисъщапословицананяколкоосновниобразиилипонятия,въввръзкасреалнатабитоваобстановка?Приневъзможносттадасенамерятделитбеникритерии,убедителнизавсичкиизследователиифактическиобоснованипобезспоренначин,азмисля,ченай-добраестественаразпореданаматериаласеявявастарата,възприетаиотСлавейков,т.е.поазбуката,катосеизлизаотпърватагласнаилисъгласнанатекста.Втозипъстърредвсекиможеданамерипо-лесноонова,коетомуенужно,задаправиподборигрупировкиотстановищенапредмета,койтогоинтересува.Културниятисторик,фолклористът,социологът,стопановедът,философът,

юристът,сатирикът,хумористът,педагогътимнозинадругиписатели,учениилиобщественицищеспиратвниманиенаоновавграмадататрадиционнимаксимиирефлексии,коетоможедаимзагатненякоястранаотсветогледаиживотананародапрезвековете.

[1]СамСлавейковзаеманякоипословициотсборникананароднипеснинабратяМиладинови(1851),коетотойипосочвагдетотрябва.↑

[2]Срв.заклетвитеиблагословиитесъображениятаумен,впредговоракъмкнигитенаМарианаЕв.Дабева,Бълг.нар.клетви(1934)иПожеланияиблагословии(1937).↑

[3]Д.Вълчев,„ПословициотДупнишко“,Сборникзанар.умотворенияX(1894),171,XI,153,XII,223,XIII,224нт.П.К.Гъбюв,„ПословициипословичниизразиотТърновско“,същиятСборникXV(1898),138,XVI–XVII(нахартиятаеотпечатано:„ХУ1—ХУН“.—Бел.ел.кор.),346;М.Цепенков,всетамXII,234,24,XIV,136.↑

IIIСлавейковидругитесъбирачинапословициунаснидават

българскияматериалпотаячаст,катонепропускатдаотбелязватпонякогаичуждипословици,употребяваниотбългарите.Какстоитуквъпросътзаобсегананационалнотосъкровищеотподобнимаксимиифигуралниизразиидоколкотоевзависимостотвъншнитевлияния,изпитаниотнародапрезнеговатадългаистория?Нямасъмнение,по-големиятбройпословициуказватнанационалнитрадицииидомашниусловия,представятследователночистонароднотворчество,подобнонаповечетопесниидругифолклорниилиезиковидокументи.Нокактоприпоследните,такаиприпословицитезаемкитеотвън,обикновеноотсъседите,иподражаниятаначуждото,спреводиипреработки,гдепо-сполучливи,гдепо-несполучливи,санещопознатонавред.Катоизключимдоисторическитезаемки,тъйнеизбежниприсношениятамеждублизкинародиилипритяхнотосмесваневновинационалниидържавниединици,твърдесилноебилокнижнотовлияниепрезпървияпериоднахристиянствотоунас.Библията,отеднастрана,черковнитекнигииапокрифите,отдруга,светскитеповести,житиета,летописиит.н.,оттрета,тъйусърднопревежданиотгръцко-византийскиезикнастаробългарскивпериодаотIXдоXIVвек,таипо-късно,сабилиизворнамножествопословициипословичниизрази,наследениотчастиоткласическатагръцкакнижнина.Такъвебилслучаятиурусите,гдетовизантийскиятсборникотпословици,нареченПчела,ебилпреведеннарускиощевXIвек,задаполучиширокоразпространениеидавлияевърхуграмотнитесреди,ачрезтяхивърхупростиянарод.[1]Пословицикато„Господнаказвадобрите,запримерназлите“,„Господискачистосърце“,„Господникомудлъженнеостава“идругистозиродрелигиозно-етическапоука(„Неегряхщотовлазявгърлото,нокоетоизлазяотнего“;„Празносттаемайканавсичкизлини“;„Окозаоко,зъбзазъб“;„Разжегламяеси…“),коитосамСлавейковозначавакато„библейски“,„черковни“,или„калугерски“,водятнесъмненокъмнравоучителнатаипроповеднишкапопулярнакнижнинанаминалото.

Ноощепо-обиленпритокчуждипословициунасидваоттурскияфолклор,койтонасвойредзнаебезбройзаемкиотпредноазиатския,арабскияиперсийскияустениписанфолклор.ТурскотовладичествонаБалканитеснастаняванетонаинороднонаселениевградовеицелипокрайнини,свъвежданетонатурскаадминистрацияиспринудатадаучат

българитетурскиезик,задауреждатсвоитетърговски,съдебниидругидела,ставапричинадаусвоятбългарите,особенопоградовете,паланкитеисмесенитесела,турскияговоримезикитурскитесентенциозниизрази.Такаотвсичкичуждивлиянияунастурскотосечувстванай-силно,особенокогатоедумазаприказкиипословици.Славейковесхващалотличнотазизависимост,затоваенамерилзанеобходимонесамодапосочватурскитеоригиналиилитурскотопотеклопримногобългарскипословици,ноидазаписваипомествавсборникасиитурскипословици,използванивразговоранабългарите.КаторазказвазаучителстванетосивБяла,тойпише:„Втовасело,понеговреме,преди38години(т.е.към1844г.),подюкянитеипокафенетатамъжетеговорехаповечепотурскииупотребявахадостатакивастаридуминатояезик.“Итойсиезаписвалтезитурскипословици,катосъщевременноеоткривал,четечестопътибили„галатни“,т.е.мръсни,неприличнипоезикисмисъл,иченякоибългариправелиопитдагипревеждатинасвояезик,нонебуквално,понежетованесеудаваловсякога,асприспособяванекъмбългарскитенравиипонятия.Букваленпреводнапр.имамеприпословицата:„Когонесакаш—янаоджакати,янабуджакати“—потурски„Истемеринкимсен,яоджагънда,ябуджагънда“.Тукпреводътнеезавършен,останалаевторатачастстурскитедуми.По-самостойноепредаденатурската:„Хасимхасимекоранокумас“„Врагнаврагапсалтирнечете“.Такаипри:„Замансамансатар“—„Времебремепродава“,гдетоезапазенаиалитерацията.Такаваалитерацияенамеренаивдругслучай,гдетотянатурскинееналице:„ВчераПетко,днесагетко“—„ГюнПетко,бугюнефенди“(имасепредвидогражданяванетоисоциалнотоиздиганенапростияселянин).Точенпреводпредставяпословицата:„Гаргикерваннеходят,българиаскернеходят“—„Гаргадандернеколмас,булгарданаскеролмас.“Такаивдругислучаи:„Койимакамилардост(приятел),трябвадамусависокипортите“,„Доведжидостварисе,капъсъсюксеколмалъ“.„Бадяваоцетепо-сладъкиотмед“—„Бадявасирке,балдантатлъдър“.„Откъдесененадаш,заякизлазя“—„Уймаракерден,таушанчикар“.„Голяистовлъхвинищонемогатдамусторят“„Бирчиплагъбинджебелисоямаз“.[2]

Славейковотбелязватвърдечестотурскитеизвориилиуспоредици,владеейкиотличноезиканагосподстващатанародност,койтотойеизучилвТърново,ЕскиДжумаяиЦариград.Новповечетослучаитойнесипоставязазадачадапосочватазизависимост,особенопритвърдепопулярнитурскипословици,какватоенапр.тая,спознататайбългарскаредакция:„Заразбрания—комардамудрънчиедоста;занеразбрания—итъпандамубиеемалко“.Турскиятпроизходнамногопословициличи

постилистично,ритмичноилиакустичнопо-издържанатаимформа.Такаенапр.вслучаитесалитерация:

„Кескинсиркекендикабъназарар“—„Лютоцетнасъдасищета.“„Таушанкач,тазъятут“—„Назаецабеж,накучетодръж.“„Балтуткан,бармадънялар“—„Койтобъркавмеда,тойсиоблизва

пръстите.“„Йолджияйол,курбаягьол“—„Напътникапът,нажабатаблато.“Безбройподобнипримери[3]идатданиубедяткакъвголямвлогв

българскатаустнасловесност,ичастноврепертоараотпословици,седължинатурскатасловесностиколкоенеобходимодаседържиточнасметказатовавлияние,заданесесмятатчистонароднииотдомашенпроизходнякоиважнизаемки.Нагърците,съседиотвековенаюгилинастаненивбългарскиградовеиселавТракияиМакедония,длъжимпословицикато:

„Сторигодоброто,тафърлигоивморето“—Kάμετόχαλόχαι’φήςτόoτo’ιαλό.„Отвънкукла,аотвътре—панукла.“Или:„Надворкуклица,адомацърнапану̀клица“—Άπ’εξωχουχλα,άπομέσαπανοϑχλα.„Днешнатаработанеоставяйзаутре“—Ότεεχειςδιατήνσήμερον,μήτόαφινηςδιατήναϑριου.—(потурски:„Бугюнкиишѝ,яръничунбра̀кма“).[4]Славейковотбелязванесамонякоигръцкиизвориилиуспоредицина

българскитепословици,бездагипривеждаобачетекстуално,ноисръбски.Близкотородствомеждудватаславянскинароданаюг,българиисърби,итехнитемногобройнивръзкиособенопрезтурскатаепохаидатдаобяснятнай-естественотазиобщност.Всборникасипословициот1861г.ЛюбенКаравеловпривеждаредовнопознатитенемусръбскисъответствиякъмбългарскитепримери,катооставяотворенвъпроса,вкаквапосокаевървялозаеманетоиликоеседължинаспонтанновъзникванеикоенаобщ,

по-стар,чуждизточник(писменилиустен).Такаеприпословицикато:„Акодаимашемаслоибрашно,тоимоябабаможешедамеси

тутманик“—Даимасираимасло,имоjабиматизналагибатигибаницу.„Акогоеударил,негоеутрепал“—Акогаjеударио,ниjегаубио.[5]„Борисекатохаласоберекет“—Борисекаоаласбериħетом.„Акосмебратя,кесиитенинесасестри“—Акосмомибраħа,ниjесу

кесесестри.[6]Родствотосрумънскитепословициесъщоголямо,макаринетъй

често.Напр.:„Брат,брате,амасиренетокесеплати“—Fratecufrate,brînzacubani,(насръбски):Браħака’ибраħа,амасирзааспре.[7]„Главаголяма,амамозък(ум)няма“—влашкауСлавейков:

„Капацинамари,амаминтенари.“Славейковпосочваиалбанскияпрототипнанякоипословициунас,

напр:„Тримамирмешокашум“(юнакдобърсмногодругари)или:„Бездружинанемаюначина.“Изобщобългарскитепословиципоказватнай-честидопиркистияна

съседнитенародиикактопридругиянифолклорензапас,такаипритояниеможемдаговоримчестозабалканскаобщност,плоднакръстосванияисношенияотнай-различноестество.Правоеследователнодасетвърди,чепословицитенададеннарод,частнонабългарите,нехарактеризиратвинагисъссигурносттворчествотоипсихикатаму,принеустановенототяхнопотекловъввсекиособенслучай.„Всеповечеставаясно,мисливидниятнашфолклористиисторикнаВъзражданетопроф.Ив.Шишманов,чеипословицитенабалканскитенароди,коитосаживелистолетиянаредподедноисъщо(главновизантийско)културновлияние,показватсъщотосродство,коетонамирамеивмногооттехнитепесни,приказничнимотиви,обредииобичаи.Такачещеминемноговреме,догдетонай-сетнесеизясни,следелиминацияначуждитезаемки,каквоеспециалнославянскотовтях.“[8]Това,разбирасе,далечнезначикаквочистонационалниятелементвслучаянеетвърдезначителен,билокатопо-новобългарско,билокатопо-старообщославянсконаследство.

ПътемСлавейковотбелязвавсборникасиинякоиизвънбалканскиизвориилиуспоредицикъмбългарскитепословици,сочейкиниведнъжруската:„Гольнавыдумкиумна“,побългарски:„Голацитемногознаят“;

или(вГабровско):„Обичамгокатобулкаиборч“—т.е.бялхлябисупа;вторипътнемската:„Когатоенуждатанай-висока,Господенай-близо“,итретипътиталианската:„Койтоживееснадежда,умираипоглежда“

—(Chivivasperantomortecacanto).Нотовасакъсниисъвсемслучайнизаемки,познатинанай-тесен

кръглица,анеистинскионароднениизрази.Народътизползваизобщонеограниченочуждотодуховноблаго,щомтомудопадапосмисълипоетическиизраз,ивобласттанапословицитениесенатъкваменабезбройвъншниелементи,бездасмевсъстояниедаиздиримпо-честокойнародебилпървиятизнамервачипокакъвпътевървяламиграциятаотпървоначалнотоогнище.[9]Несъмненоеобачеедно:по-старитеипо-културнитенародисаобдарявалиивъвфолклораизлезлитепо-къснонаисторическатасценаилиизостаналитепорадиразнипричининароди.Българите,откакзасядатнаБалканскип-в,саизпитвалинай-силновлияниетонатракийското,нагръцкотоинаримскотокултурнонаследство,аследтоваинавладетелитеситурци,макартияданесагипревъзхождали(освенсусвоенотоотдругаде).

Итака:първоначалнотородовонаследство,славянскопопредимство,епретърпялоредпо-стариипо-новивъншнивъздействия,чиеторазграничениее,кактосеказа,твърдемъчно.Оттамипредпазливостта,скоятотрябвадасъдимзаспецифично-българскотовнашитепословици,когатотонеенадвсякосъмнениеиубедителнодоказуемо.Некаобачеподчертаем:сходнитеобществено-икономическиикултурниусловияиродствотовбитанабалканскитенародисапораждалиневеднъжсходнипосъдържание,ачестопътиипоформапословици.Всепотазипричинаизаетитеотсъседнинародипословицисапридобивалиместенхарактер,натурализиралисасеисаставалиобщодостояниенаширокитенароднислоеве.Такабимоглодасеобяснятимногоотчуждитезаемкивбългарскитепословици,частоткоитосавлезливсборниканаСлавейков.

[1]Срв.Ю.М.Соколов,Русскийфолклор(1941),202.↑[2]СбНУ.Х,182,IV,197,XI,157,XXV(Гъбюв),54идр.↑[3]Срв.замногооттяхСт.Младенов,„Бележкизаалитерациятав

бълг.нар.словесност,сособеногледкъмпословициипоговоркиоттурскопотекло“,ГодишникнаСоф.университет,кн.XXXV(1939).↑

[4]Срв.К.Шапкарев.СбНУ,XXXVI,216,241,263.Закукла—панукласрв.иСлавейковII,18,койтоброипословицатаалбанска.↑

[5]Л.Каравелов,Памятникинар.бытаБолгар(1861),2.↑[6]Славейков,Бълг.притчи1,53,24;В.Караджич.Народнесрпске

пословице(1900),№№503,123.↑[7]Славейков,ц.с.I,55;„Братствозабратство,сиренетозапари“

(ЛомскоиВелес),СбНУ,VI205,ХII,233,Караджич,ц.с.№517.↑[8]Ив.Д.Шишманов,„Проблемыболгарскойэтнографиивсвязис

этнографиямиобщеславянскими“,SbornikI,siezduslovanskichgeografuaetnografuvPraze,1924(Рrаhа,1928),382.↑

[9]Срв.И.И.Фичев,„Пословицитеитяхнотомястовобласттанафолклора“,ИзвестиянасеминарапоСлавянскафилология,кн.III(1911),163нт.↑

IVВъпросътзазаеманетоипреработкатаначуждото—въпростъй

интересенсогледкъммеждународнитедуховнивзаимодействия,дошлипостъпкитенаикономически,политическиивсякаквидругивръзки—неотстранявавсетъйсъщественияиваженвъпросзавъзникванетонапословиците.Макариколективнобогатство,отражениенавъзгледи,вкусовеинравственинормиотминалото,пословицитесавпървиямоментнаизмислянетосинесъмненоличнотворчество,плоднаиндивидуаленначиндасевъзприематиизобразяватнещата.[1]По-даровитихорапопадатспонтаннонаумнитеилидуховитиизрази,коитобързосеусвояватотоколнатасредаиставатнейнопритежание.Товачувстваисамнародът,кактопоказвапословицатауСлавейкова:„Отедногоизлязвадумата,хилядаяразказват.“Същотоиприпесните,споредпословицитевтоясборник:„Песеннямасайбия“,„Песентавървиотуставуста“.Заавторанапесентаилинапословицатасамослучайноможемдапосочимвнововремекойетойивкаквасредасъздава.Знаятсевизвестнипокрайнинипо-наблюдателниимъдрилюдекатосъчинителинапословичниизрази,поговоркиисъщинскипритчи.[2]Инякоиоттиясепредаватотпоколениенапоколение,акоотговарятнаобщитеестетическиилиетическинужди.Такачрезоригиналнотворчествоичрезколективносътрудничествоилизаеманеотвънсенатрупваогромниятзапаспословици,откоитоеднисабедниоткъмкартинностиезиковаударност,порадикоетооставатмалкопознати,адруги—щастливапоетическанаходка,способнадасепонравинамнозина,задаутраедългоидоридаминевчужбина.

Многопословиципредставятнесамостойни,изолиранивразговораизречения,ачастотпо-голямоцяло,отпесенилиприказка,вкоитоте,катостихилихарактеренизраз,предаватосновнатаидеяилизагатватсимволичнофабулата.Дориоткъснатоотцялото,отпървоначалнатасивръзка,таковаизречениеподсещазанего,добивайкиипо-широкозначение.Славейковпоставяневеднъжзабележката:„отпесен“,„отприказка“,носаморядкоизлагатойприказкатаилиизтъквасъответнотомястоотпесента.Трябвадасесъжалявазатоваопущение,тъйкатозачитателяилислушателяднеснеевинагилеснодасесетикоятъкмоприказка,басняилипесенсеимапредвид.Отпесененапр.пословицата:„СамаРадазахиляда,косатайзадваграда“,макартоваданеепосочено,понежесеподразбиралесно.Когаточетемиличуемпословицата:„Заю-

баю—нехубавоиме,дръжтедагоизядем“,или„Магаре-тагаренеехубавоиме,дръжтедагоизядем“,или„Меца-клеца,нее…“,несъмненонииденаумбаснятазаживотните,коитопадналивроваисибаяличиемесоенай-сладкоиличиеимеенай-лошо.[3]Такаиприпословицата:„Клан-кланнедоклан,дран-драннедодран“,гдетосекасаезанаричаневпознататаприказказапопаинеблагодарниямупърч.Пословицата:„Десиправдо?—Туксъм,амакатоиазядох!“,евзетаотприказкатазаприключениятанаолицетворенитеправдаикривда.Такаипословицата:„Бетойнеще,амитокудастанааз“,добивасмисъласиотприказкатазамързеливатабулкаизатопуза,скойтоябиелмъжътй(срв.ипословицата:„Станитопуз,тапремети“).Пословицата„Отидети,попе,кобилкатазатозипустиседмиглас“подсещаведнагазасъответнияанекдот,вкойтопопадиятаподсказвачрезпесенкакъвбилзабранениятотпопанапев.КогатообачеСлавейковзаписвапословицата:„Закълнисевтоззюмбюл“,идобавязаобяснение:„отприказкатазакадията“,никойднеснямадаразберенищо,понежесъответнататурскаприказканеепознатавеченачитателите.Същоиприпословицата:„Баредаекаменица,амитяесламеница“,обяснението„отсватбарскапесен“неевсъстояниеданипоучинещоопределеновърхупесентаивърхутенденциятанапословичнияизраз.Припословицата:„Иглицакметица,хурчицаболерчица,аякучканезнаяла“,едобавено:„Соф(ийска)приказка“.Нокояетазиприказка?Икойотнасднесяечулилипрочелвнякойсборник?

Известнипословицисасамилаконичноскъсенразказ,въвформатанамонологилидиалог,кактоеслучаятнапр.притаязавиното(„Виноторекло:копаятме…“ит.н.),илионаязаглухиядядо(„Добрасреща.—Купихсикалпак…“ит.н.).[4]Вкратъкдиалогепредаденаиприказкатаанекдотзациганина:„Манго,датенаправимцар!—Амимаро(хляб)?—Мароидеизподиресколата.—Ех,аздакарамколата,чекойтоставацар,дастава.“Отдругамалкаприказкаеостаналапословицата:„Намечкатаседощялокруши(дренки)итясиказала,четазгодинащесеродятмного.“Ночестозанасвръзкатамеждубаснятаилиприказкатаисъкратенияйтипвпословицата,коятотесапородили,етъмна,неуловима.СборникътнаСлавейковавтоваотношениеенезадоволителеноткъмуказания.Записвачиотпо-късно,катоД.Вълчевнапр.(спословицитесиотДупнишко),нидаватнесъмненопо-богатматериалзапроучваненапроцеса,покойтонякоинародниразкази,анекдоти,басни,предания,песнисасесгъстиливиносказателниилиобобщителниизрази,способнидаоткриватперспективавнаблюдениятаилизаключениятапоразниповоди.

Недостатък,итосъществен,насборникаеилипсатанаповечеобясненияприпословици,тъмниоткъмобщсмисълиливотделнидуми.Казахме,самСлавейковетъкмялдапремахнетиялипси,катоснабдипословицитесисобстойнибележкизапотеклото,значениетоиезикаим,ночетежкитеусловиянаживотамувпоследнитегодинисамупопречилидаизпълнитъйоправданотоотнаучногледищенамерение.Наистинавначалнитестраницинасборниканиесенатъквамепо-честонатакиваразясненияисмеблагодарнизатях,макарпонякогатеданеотговарятнасъвременнитекритичниизисквания.Такапословичниятизраз:„Какъведолеба!“(или„долебамъж“),едвалиуказванаисторическотославянскоплемедолеби,съсзначениена„мъжнекадърен“.Такивадалечниспомениотисторическатаетнографиянесаочуваниизобщоународа.Неможедаседопускаскаквадаевероятноститова,чеизразът„каталанскисине“еостаналкатоспоменот„историческитекаталани“.Тукставадуманавярнозалют,жестокчовек,оттурското„катил“,убийца,престъпник.[5]Визраза„ЛапакатоХърватин“или„Ух,какъвхърватин“,сигурнонесемислиникакъвхърватин(макардуматадасепишесглавноХ)[6],аарнаутин—отгръцкотоαρβανιτος,преправканаαλβανιτος,албанец.НеправилновиждаСлавейковвдумата„дърми“гръцкотоδρομος,когатовсъщностсекасаезачистобългарскадума,взначениенадрипи,парцали(отгл.„дера“).„Взелсидърмите“значимахналсе,„офейкал“,както„Земайсидърмите“еравнозначнона„Сбирайсипарцалите“.[7]Нокаквотрябвадасимислимприпословициипоговоркикато:„Зашейсетпарикокошка,затригрошаалдамач“;„Единналлатисва,другмухладисва“;„Женатажализатримъже,итритеотведнаж;едингюнелия,единганелия,едингазебия—единдаяхрани,другдаялюби,третидаябие“;„Копси,кокона,копси—копсиамачобандипли“;„Киверницатамувисока“;„Излеврилсекатоялаварско“,изамножестводругибългарскиидругоезичниизразисдиалектнаотсенка(„Бах,Боже,марикира,тозбаша“,търновска;„Бирчирозбаши,докуз-окакръши“,гръцка),невсекиднесможедакаже.КолкотоебилолеснозасамияСлавейковдагиизтълкуваправилно,чрезразпитналицата,откоитогиеслушал,толковатесазамнозинствоточитателиднестъмни,дорибезсмислени.СамСлавейковпризнава,чесмисълътнанякоидумимуоставалнеясен,атакиванеяснотизаобикновениячитателднесимадоста,бездасмевсъстояниедададемвсякогазадоволителнообяснение.Тъкмозатовасеналожинашетоизданиедабъдеснабденосприбавкинаречникзачуждиипровинциалнидуми,безясноторазбираненакоитосегубиисмисълътнапословиците.Несъмненоневсичковобластниябългарски

речникможедабъдесеганапълноразгаданоиобяснено.Тъмнотиоставатдостаипринай-добраволязаотстранениетоим.

ВнякоислучаиСлавейковдаваобяснениянесъстоятелни,кактонапр.придетскатапоговорка:„Койтолъже—надвевъжа;койтонелъже—начетири.“Обикновенотозавъзрасттадуховитоигрословиесепревръщапритълкуванетонаиздателявсериозенспоменотстарата„законодателнаидея“набългаритезабесененалъжците.Тупо-кратък,тупо-обстоен,тойепонякогапрекаленоизчерпателен,кактонапр.припословичнияизраз:„Викакатопротогер.“—Трябвадапризнаемобаче:вбезбройдругислучаикраткитеобяснениянаавторасауместнииправилни,кактоинеможедасеочакваинакотединвещетнограф,запознаткатомалцинадругиснароднатамисълисловесност.Билочепословицатакриееднасполучливаметафора,билочетяобобщавамненияивпечатлениявсполучливимаксими,билочеобразуваоткъсотпесенилиприказка—Славейковпосочвапрекияилипреносниясмисълисъотношениетосбитаипонятиятанасредата,щомтовамусевижданеобходимо.Едноголямопредимствонасборникасекриеивзаписванетонавариантитеотразнитепословици,поговоркиипословичниизрази.Защотоиграматическиятстроеж,иобразъттук,приеднакваосновнаидея,сееменялчесто—биловедносамоселище,биловразнипокрайнини.„Накотеряпа,нажабахързулка“стоиредомс„Накотеряпа,накомарботуши“;също:„Накарайхайлазинанаработа,наумдатенаучи“—„Накараймързеливиянаработа,пророкдагонаправиш“;или:„Непитайстаро,астрадало“—и„Непитайстаро,амипатило“;„Оцетяенай-лют,анай-напредсвоясъдразваля“,—и„Сарпоцетнакюпатсидокундисуе“,ит.н.

[1]„Кактонароднатапесен,мислиединотдобритефолклористи,Болте,такаивсякапословицаесъздаденаототделнолице,изнаблюдениенанещостанало,итясеразвиваидорипреработваотдруги,задастанесобственостнацелинародникръгове;защотодейносттанамасатанесепроявявавтворчество,авподбор“,J.Bolte,врецензиянаедноизследваневърхупословицитеZeitschriftdesVereinsfürVokskunde,Вd.20–32(1920–1922),177.↑

[2]Срв.примерите,приведениумен,Очеркипобълг.фолклор,460нт.↑

[3]Срв.вариантитеумен,СбНУ.XXI,100.↑[4]Вж.по-нат.всборниканаСлавейков.↑[5]Срв.Н.Геров,Речник,ч.II,352;Ст.Младенов,Етимологичени

правописенречник,233.↑

[6]Славейковпридавасначалнатасричкахърнавярноговорнотоар.↑

[7]Срв.Ст.Младенов,Етимологичениправописенречник,157.↑

VЗаписвачътебилзагрижендаспазваместнатаезиковаистилнабагра

напословиците,имайкипредвиднуждатадаизпъкнатдиалектнитеразличияунасидасеподтикнеразрешениетонаредвъпросиотисториятанабългарскияезик.ЗащотофолклористътиписателятСлавейковебил,катоповечетоникнижовницивъзрожденци,страстенфилолог.Тойсееинтересувалживозатънкитеразличиямеждубългарскитеговори,тойеискалдасхванеразвоянафонетичнитеиморфологичнитеособеностипрезтоканавековете,тойсееборилзаустановяваненалитературнияниезикинаединобщоприетправопис,каквитодълговремесабилисамопожелание,ноненещопостигнатоилизадължителнозавсичкиобразованилюде.Пословицитетойезаписвалточнопоместнияимизговор,изтъквайкиспецифичнитеотклоненияисъкращения,такачевизточниябългарскинапр.тойеспазвалпотъмняванетонаяснитегласни,прегласътнаяиаве(чаша—чеши,яде—еде),превръщанетонаместоимениятаме,тевма,та,изпусканетонайвнякоислучаи(дода,вм.дойда),ит.н.Вдругислучаитойзастъпвавсетъйпоследователнозападнобългарскитеиюжнобългарскитеговори,запазвайкиимножествотоархаизмивтях.Собствениятправописнаавторасеотклонявавмноготочкиотобщоприетиянавремето(главновъзоснованапроектанаМ.Дринов).Тойетупо-консервативен,катозапазваъиѫвкраянаглаголите,илиокончаниетоьевм.иевсъществителниименакато„образование“,„правописание“,икатопише:„можях,слушях“,„книжевен“,ёще(още)или„добри-ът“,ит.н.;тупо-радикален,катоизхвърляъвкраянадумитеилигозамествасапострофприпредлозитеивдругислучаи(в’с’край’я).Ята(ѣ)обачетойзапазванавред,гдетоетимологиятаеизискалатова,същои—ийвсложнитеприлагателни(наший,последний).ПолемизиралиСлавейковпоправописасцелданаложинамеродавнитесредисвоитеразбирания,днестазистранаотстараниятамуевечеанахронизъм,привъзприетияокончателнофонетиченпринцип.Порадитоваинякоиотзабележкитеподчертасазагубилиактуалнотосизначение—катотиянапр.зачленнитеформи,спомагателнияглаголща,падежите,изговоранастаротоѣпоразниговори,изпусканетонавпри„секи,сички“ит.н.Правописътвнашетоизданиеесъобразенсднешнияофициален—колкотосеотнасядоизложениетоизабележкитенаСлавейкова.Иначеместнитеговорниособеностисазапазенинавредвпословиците,тъйкатобезтяхбисе

нарушиласаматахудожественаформаибисеотстранилаоригиналносттанаизраза.

Вземемливъввниманиекактрудносесъбиратпословиците—ивсичкизаписвачисаединодушнипотаяточка—ипомнимликакваголямаценаиматтезадемопсихолога,закултурнияисторик,заезиковедеца,таизаподдържаненаправилнияиживезиковусетувсичкиобразованихора,откъснатинякакотстихиятананароднатаниреч,заслугатанаСлавейковвслучаянеможедабъдедостатъчновисокооценена.Давайкинивсборникасиединотголемитепаметницинабългарскияфолклор,тойсиспечелвапризнателносттанапоколениятазаспасяванетоназначителендялотнароднатапоетическасъкровищница,свключенатавнеямъдростнадедиипрадеди,схилядитепримеринакартиниотнароднияживотисединвсестраненопитнаминалото,койтоможедабъдеполезенизанастоящето.

МихаилАрнаудов

БЪЛГАРСКИПРИТЧИИСТОРИЯНАСЪБИРАНЕТОИМ

На1843,катоизлязохотсвищовскотоучилище,презлятотостанахизпървочастенучителвкъщатанаЦончаКазанджията,атримесецаследтоваусловихседаскалвДолнамахала.Тогавабяхна16години.Борбатамеждугърцитевладициибългаритепатриотибешевъввъзражданетоси.ВоновавремеазбяхизвадиледнапесензагръцкитевладицивТърново,именнозаПанарета,бившитърновскимитрополит,изанаследникамуНеофита.Песентабешепроста,вбелистихове,подухаиразмерананароднитенипесни[1];нокатоновосттясепреписвашеиходешеотръканаръкамеждупоборницитенабългарщината,коитосъстояхавоновавремеотняколкодушиизнай-долнатакласаграждани,повечетопришелциотселата,иняколкопо-възрастниученици,коитобяхановообращениототцаНеофитаХилендареца(Бозвелията);оттезиученициазбяхнай-малкият.Единмойвръстникисъученикотгръцкотоучилище,синнаединдокторгръкоманин,сполучидаоткраднесобствениямиръкописидагопредаденаНеофита,илипо-правонанеговиямладсекретарКостакя,закоготосенещоиприпявашевтазипесен.Ядосаниидвамата,особенопоследният,повиквамееднавечеркъсноиследедноостроскарваненакарамитрополийскияясакчиядамезапреведнаодаятам,детобилисизапираликокошките,коитоимносяхатогаваотселатадостамного.Таястаястоииднесоткъдеизток,срещугириня,вкойтоизпослесеудавигъркътвладикаАтанасий.

Домоятатъмница,подсъщатастая,новдруга,живеешеклисарятначеркватаислуганамитрополията,старединчовек,наимедядоКолю.НещоподирчасиполовинаотзапиранетомидядоКолюдойдедамепопитавечеряллисъминаотговорами„несъм“донесемималкохлебецимаслинки,защотобешепрезколеднипости,сложихлябаимаслинитеимълчешкатаизлезе.Подирмалкотойпаквлезе,дамидонесеиводавединоклоцанпръстенсъдиеднаугорешкаотвощеница,коятозапали,залепиянапрозорцитеитогазпродума,тамиказа:вечеряйскоро,дорденеедогоряласвещта.Азискахдамуговоряиказахмунещо,нокаквомуказахнепомнясега.Помнясамо,четойизлезеизвратата,послесеобърна,тапрезпрагаотвърнамисериознонякак,икатотроснатомирече:Дабимирноседяло,небичудовидяло,исиотиде.

Каквосипотеглихазпрезоназидълганощвонзизатвортамотглад,

отбълхиикокошинци,единГосподзнае,акознаеГосподзатеглилатанаслабитеотсилнитеизаонияпакости,щомогатдаимнаправятощебълхитеикокошитегадинки!Тобешенесносноинетърпимо,ноощепо-мъчителнобешезаменеунижениетомиотКостакяилошитедуми,коитобешеминадумалпротивнародносттами.Многопътяизпосле,катосъмсеусещалзатозислучайизапретърпянотоунижение,плакалсъмотядидосада,исегадажекатосеусетязатова,немогадасигоспомнябезпотръпване.НоиНеофит,вярвам,илюбимецътмуКостаки,многопътяизпослесаималислучайдасиприпомнят,чесамеобидялиизапирали.

Товабешепървотомивлязваневзатвор.Цяланощстояхправилибяхпринудендаходяотстенадостенавтяснатастая.Пепелтаистудътнемидавахадаседна,абълхитеикокошитегадовекръстосвахаменавсичетиристрани,тамеизмъчвахадодуша,каточенарочноискахаданаправятуслугастованатиранитемиКостакяиНеофита.Идешеминаполуда,ноивтовасиутеснениечестопаксесещахзадумитенадядаКоля:„Дабимирноседяло,небичудовидяло.“Тезидумизапръвпътгичувах,тамиинаправиханаистинадълбоковпечатление.Азусещах,четебяхазаменееднопогълчаванеилиеднопоучаване,нодасадумикнижовни,небяха,апъкипростинемисевиждаха:тъйщото,привсичкотоминесгодноположение,тозинечаканурокмезанимаваше.Азпреговаряхтиядуми,задагизапомняидаотблъснанякакдругитебезобразнимисли,коитонаваляханамене.

Оставямданеразправямтукакаквостанапо-нататък,какмепуснахасутринтаикакмеизпъдихаотучителстванетовДолнамахала.Прякомщепоменасамо,итозасвидетелствонатовасъбитие,чедядоИларион,сегашнияткюстендилскимитрополит,пооновавремебешеархидяконприНеофитаиизпълнявашевременнослужбатаинапротосингел.Насутринтатоймеповика,кактоказваше,позаповеднавладиката,таменагълчапо-напреддостастрогоигрубо,апосле,ужпо-благонякак,посъветвамедабъдазанапредпо-умени„мирен“,паизвади,тамидадедвабешликаизаръчамидасеневръщамвеченикакъввучилището,адаида„къдетомивидяточите“.АзбяхучителствалвДолнамахалавсичкооколодвамесецаидругипариневидяхосвендватабешликанадядаИлариона.Цененбяхза400грошазаседеммесеца,платихамипобешликнамесец.Такавабешеценатанаучителитетогава,начестотакаимизаплащахакактонаменеилиидвабешликаневиждаха,катогиизпъждаха.Прибавямтукдакажа,четоваставашесамосбългаритеучители,защотогърцитеучителигипокровителствахагръцкитевладици,откоитозависешетогававсичкоотносителноучилищата.

Ноазнямамнамерениедапишаавтобиографиятаси;разказахсамотовасъбитие,катоискахдаспоменакаксъмсезапозналнай-напредстаквизеднидумикатоонезинадядаКоля,каквовпечатлениеминаправихатеикакпривлякохавниманиетоми.АзбяхзапомнилдядовитеКолевидуми,пасигичестопреговарях,честогиподмятахвразговораси,детоприлягаха,дажеидетонеприлягаха.Темибяхастаналикатоединвидлюбимидумииупотребявахгидопресищане.

ПооновавремеимашенякойсидядоНачо,габровченин,билерин,койтоидешевсякасъботавТърноводапродавабилкитесинасергияпредДряновскияхан,тогазнаричанГабровски.ДядоНачобешечокчалан[2],т.е.обичашемногодадрънка,даприказва,даразпитваидаразправянамющериитеси.Акоганямашемющерии,тойзадявашедецата,коитосеберяхаоколонего,привличаниотлюбопитнатамустока,паидецатасебяхаобигралиснего,танасвойредитемунедавахаспокойствие.Два-тримесецаподиргореказанотосъбитиеазминувахкрайГабровскияхан.ДядоНачобешеотворилсергиятасииазсеспряхтам,таразгледвахразнитемубилки,бурениикорени.

—Каквоискаш,момче?—мепопитадядоНачо.—Нищо,гледам—мурекохаз.—Каквогледаш?—попитапактой.Азсенамерихвзатруднениекакводамуотговоряибезцелнонякак,

дажеибезсъзнателно,отнемайкакводакажа,продумахпочтиподетски:„Гледамтехубавецлиси.“„Амчинесъмли,я?—казадядоНачо.—Явиж!“—ивзедагладисдверъцепровесилатасиголямаиприличнабрадаидауказванаглаватаси,катоказваше:„Брадацарска,глававоденчарска“,акомшиятмунасергията,ХаджиТумтумнякойсипрекоросван,прибавинаподбив:„Хубавецкатостамбулец.“

ДядоНачосеобърнакъмдругиедниселенки,щосеявихакатомющерии,ХаджиТумтумвзедатеглинаедногосоленариба,пъказсезамислихвноватасинаходкаиповтаряхвсебеси:„Брадацарска,глававоденчарска“и„Хубавецкатостамбулец“,особенопървата,коятомиповечехаресаикоятопреговаряхизпътя;послесесетихзалюбимитемионезидядовиКолевидумиичудехсетогаваотдевзематтезистарихоратаквизизбраниприказкиикакумеятдагиказватнавреме,когадеприлягаикактоприлича.

Тезидваслучаябяхапърватамисрещаисъзнателнозапознаванеснароднатамъдрост:тевъзродихавменепървотожеланиедазаписвам,когачуятакивадуми,задасигиимам;ноазнезнаяхвтовавремеиматлитеособнонякаквоназваниеикаксенаричатунас.Самазсигинарекох

избранидумиилиизречения,такаиследвахдасигизаписвамтуподедното,туподдруготонаименование.Тогава,ощена1844г.,азсеусловихзаучителвближнотонаТърновоселоКилифаревоидопролеттабяхвечезаписалоколо4050таквизизречения.Годинаощеподиртуй,щоживяхкатоучителвКилифарево,бяхсъбралоколо200другивсетаквизиизбранидуми.

Презпролеттана1845г.НеофитисекретарятмуКостаки,кимниощенаменезапустатаоназипесен,вземахаслучайдасевмесятвселскитеработиидамеизместятизКилифарево.Катоизлязохоттам,азходихпоселатаоколоТърноводатърсядасезаловянякъдезаучителипрезлятотонапетместасезалавяхизаседявахдеподве,депотринеделиилимесецнай-много,додетомеразберяхаНеофитиКостакинакъдесъмичрезвлияниетосивърхучорбаджиитеипоповетедамеизгонят.ТакапробавихазтрииличетиринеделивДебелец,двенеделивКованлъка,вЦеровакориямесец,неделяведнамахалавЛясковецинай-послеиоттамкатомеизпъдиха,ударихпешкомпрезселатанадолуисрещахнейдеучителсииматвече,нейдеучилищеняматитъйотселонасело,тасезапряхчакнаБяла.Тукащобяхасинаправилиновачерква,коятобешеразградена,инаединайкътимашенастранаеднасламенопокритастаицазачерковнипотребици.Отпървотаястаицанаправихменаучилище.ВБялаазсезастояхиучителствахна13децаспокойнонещооколотримесеца,догдетодамеразбератНеофитиКостаки,чесъмтам.Катомеразбраха,тезаинтригувахаотпървиячаспротивмене;носелоБяла,катопо-далечотТърновоинеходяхавтояградтъйчестонипоповете,ничорбаджиитенаселото,неможахатъйлесноитъйскородасиизиграятигратакактодругаде.Теподкачихадапишатписма,задамеизпъдят,ноположениетомибешетаквози,щотописматаимнедействахатъйпрямозаизгонванетоми.Напоповете,коитобяхадвамаинезнаеханищоотчерковенред,трябвахимзавчеркваитесиструвахаоглушкинавладиковитеписма.Чорбаджиитенесетолкозмесяха,защотоотселотонищонеплащаха,тъйкатобяхнякакчастенучителна1315деца,коитомехраняхапоред.Сегиз-тогизотчерковнитедискусимидавахапонякояпаразахарч,апослекойикакщешедамиседоплаща,затовамалкоимислях.Азгледахсамодасезадържаизастоянаедномясто,нонетакамислялНеофит,аособенописарятмуКостаки.

Вразстояниенаединмесец,катовидяха,ченеможесписмаипоръкидамеизгнездятизБяла,еднавечеретотичеясакчиятаИбриам,същият,койтобешемезапиралпредидвегодини,сеозовавБяласписмодочорбаджиитеипоповетеотвладикатазамене,дамепратятвТърново

съссъщияясакчия,защотовладикатаискадавидитаяработа:защосъмсенамесилаздадавамвули.Азсеразправяхидоказвах,чевулинесъмдавал,чевсичко,детосъмсенамесилвработатанавулите,е,чесъмписалпоисканетонаедногоотпоповетедаразправянаМитрополиятапогръцкикакъверодътнанякоймомъкинякоямома,закоитоискаливулаотпопадагивенчеят.Попътбилзабравилдаподпишеписмото,таиазнебяхгоподписал,товаисампопътпотвърдяваше;нокойпиташепопаилимене!…Ибриамнастояваше,чевладикатамеиска,итолкоз.Коннеможахданамеря;намерихнай-послеединнищоиникакъвитойсамарняма;Оттук-оттамнамерихедноседло,итоголямо.Ибриамнечакадатърсядругоилитованякакданаправя,катоданеутрепваконя.Понагласихгокактоможах,възседнахгоитръгнах.ЯздихмедоТрембеш,детосъгледах,чеседлотоутрепалоконянапредницатаистаранякоярана,щоимал,бешесеотворилананово.Оставямседлототамо,мятамкожухчетоотгърбасинагърбанаконяитаканаразседлицакачамседавървим,т.е.даяхаме,ноедвамсъсзорможахдастигнадоПоликраище,разкиркетенотяздененаразседлица,убъхтаниотрощенотпадане,катоненаучендаяздяголконидасекрепя.ОставихконядоПоликраищеиоттам,кожухчетонарамо,тапешкидоТърново.Това,читателю,нееизмислица,носъбитиепреистинноитукаазразказвамедвалиеднонастоотпатимитесивтозипоход.

КатосепредставихнавладикатавТърновоикатомуразправихзаработата,закоятосевиках,тоймиказа:„Идисисега,чеелаподирдва-тридена,пащевидим,данамериКостакииписмото.“Два-триднидеркен,ченеделя,чедвеинай-послетринедели.Когавладикатаспи,когаКостакигоняма,когаписмотонеенаръки,тачакнатритенеделиНеофитблаговолидамеповярва,ченесъмнитодавал,нитописалзавула,идамипозволидасиида;нотояпътнитоКостакя,нитописмото,скоетоискахадамеобвиняват,сеудостоихдавидя.Работатабешеочевидна;теискахадамеотстранятотБяла,додесинамеряттамодругучител.

Щомсеотървахоттазибела,ощедовечертатръгнахипрезнощтастигнахвБяла.Додедасъбераученицитесиидазапочнемпакизново,минахасепочтидвенедели;нонебяхощесключилтиядвенедели,когатоФератбей,заповедникътнаБяла,понаущение,кактонямамсъмнение,отКостакя,пращаеднавечер,примрак,тамехващатвсмиренатамисламенастаяисбукагинакракатаменеиедногоарбанасченина,жителвБяла,скоготоседяхме,таприказвахме,поединкраквбукагите,отведохани,танизапряхавтъмницата.Насутринтаединотселените,приятелнаФератбеяибащанаедногоотученицитеми,сприканванетоинадругиощеселени,дойдеданимолииизмолининаистина,танипуснахаиотзатворакато

излязохме,тоймезаведенакъщатаси,нагостимеитогавачакмиказа,чезаповедтанабеябиладанезамръкнувамвечертавБяла.

Тидаси,читателю,покорявашлисеилине?Аз,хелесепокорих.Ощепрезденя,безпара,безпул,седнаплатненаторбичканарамо—вкоятонямашеосвенмалкоселскихлябисол,двеглавичервенлук,двегръцкикнижкизапрочитанеиединтетрадсъсзапискинаизбранитемидуми—потеглихзаПиперковоиКараманово.

СмракастигнахвПиперковоипопитахзадаскал,акоиматам,илипоп.Някоидобрихорицамезаведохадокъщатанапопа,синътнакоготобилдаскалвселото,носега,лете,несъбиралмомчетата.Катовлязохвдвора,кучетатаскочихавърхумиипоказахагостоприемството,коетомеочакваше.Минасевреме,додесеотбранясамоткучетатаипрездворададодадокъщнитеврата.Застарялаеднажена,вкирливииопърпанидрехи,сеподаденаврататадамикаже,чедаскалътбилизсело,адядопопсибиллегналипозаспал.Данепродължавам,отказахамигостоприемствоиазбяхпринуденпрезнастаналатавеченощдаходяпоопустелитеотхораулицивселото,преследваннавсякастъпкаотвраждебнонастроенитепротивокъснелипътнициселскипсета.Повечеотчассескитах,доденамерядедапренощувам.Най-послеустановихсенакрайселото,вединбордей,койтобешенещокатодюгениликръчма,новътренямаше,освендве-трибъчевкиивозилници,нистол,нивъзглавницанякаква,нитопъклавицанякоязасядане.

Пиперковоепаметнозамене,нетолкозпотаянеприятнаслучкапопоповотоспотайване,порадикоетосеизложихнадългиразправииснеприветливитепиперковскикучета,нитопонеудобствотозапренощуване,апоеднодругообстояние,можебизачитателитенетолкозважно,нозамененелеснозабравимо.ПренощуванетомивПиперковомиедалопръвпътповоддасепомъчадастананещокатописателбългарски.Зазлоли,задоброли,иазнемогадасиобясняоще,ностранноетова,чепърватаписателскаидеямепосетивтова,тъйдакажа,нестраннолюбивозаменеселоиазпросяснизхождениетоначитателите,акосеотстраняваммалкоотпредметасидаспоменанещозатова,кактоикакъвкрайвземапървиятпериоднамоядаскаллък.

Кактоказах,взнаменитияпиперковскибордейнямашедедасипосложиидапоседнепътникчовектъйуморенкатоменеираздосадованотнепрекъснатотолаенеипреследваненаселскитепсета.Предбордеяимашесамоединпюшкюнецотедначепорливадъскаиневещоприкованустряхатанабордеяиподпряннатри-четиризабитивземятаклечки:натозипюшкюнецсложихазторбичкатаси,паисамсепосложих.Освен

кръчмарина,човекоколо60-годишен,ноздравощенагледилек,нямашеникойпотовавремевкръчмата.Катопиперковскикръчмартоймеприедоставежливо.Наскороазимахслучайдаузнаяотнего,четойбилотБяла,чебилвойник,ходилпоСтамбул,пасълцарскитеатовеикосилсенопоКеатханата.Всъщотовреметойседомогвашедаузнаеотменекойсъмаз,отдесъм,отдеида,къдеотивамизащоходясам.Нетрябваказване,чекръчмарятстарецбешеколкотолюбопитен,толкозиприказлив;обичашедаразказваиумеешедостахубавоисладкодаприказва;тъйщотоможешедасеслушабезотегчение.МоитеотговоринаразпитванетомудадохамуповоддасезаприказвазагърцитеизапатрикаимвЦариградитойсевпуснанадългодаразправязавероломствотонагърците,заиздайствотонадуховнияимглаваикакнаправилите,задаизтребятвсичкитекнижевнибългариидасезатриебългарскатакнига.Товапреданиесъмслушалазизпослеиотдругинякоибезкнижнибългари,челбяхгоивисториятанаотцаПаисия,нотрябвадакажа,чедалеконетъй,кактомигоразказвашепиперковскияткръчмар,дядоДраган.Тойразказвашечудесахитриниилукавщининагръцкитекалугеризапремахванетонабългарскатакнижевност;представяшезасилнотрагическибезчеловечия,направениоттурцитеприизбиванетонабългарскитеучени.Легендарнитемупроповедкизагонениятанабългарскитекалугерипоманастирите,заличбитеичудесиите,станализаспазванетонабългарскитеслова,бяхатъйзанимливи,щотоакоидоволноначитанкатозаоновавреме,ощеиуморенкактобях,азстоях,тагослушах,„зяпналвустатаму“,кактоказватнашите.

Бешенастаналопетляновреме.ДядоДраганнебешеощесвършилприказкитеси,когатоизлаяхапсетатанаблизодокръчматаипреднасследмалкосеявиединмомъксрунтав,нокрехнаткалпак,счервенашапкаидълъгперчем,спъстъраладжанелекисдивит,затъкнатнапояс,тъйкатоданеоставаневиждан,покоетоаззаключих,чещееселскинякойграматик.ДядоДрагангопосрещна,с„добредошел,даскале“иседнапакнаголатаземядодивниямипюшкюн,койтотожесеобади,катоизпращя,когарекохдасепоотместя,задасторямястонагоста,нотой,даскалът,приклекнанапрагаувходанакръчмата,астарецътподкачипакпрекъснатиязамалкоразказ.

КогатовечесвършидядоДраган,даскалът,койтобешенедругосвенпопскиясин,севмесивразговора.Ниесездрависахме,поразпитахмесезаживо-здраво,опознахмесекатоеснафдашиисеразприказвахмезатова,заоновапозанаятаси.Азимахслучайдаблеснасмоятаначитаноствчерковнитекнигиинесесвеняхдапоказвамдоколкосъмвещвдаскаллъка,катонезабравяхтук-тамвразговорасидавтиквампонякояот

„избранитесидуми“…Непомнясегакакдойдеречимоятсъбеседник,пиперковскиятдаскал,отворидуманещозавълците.Тойискашедаразкажезаеднаслучка,станаламиналатагодина,закоятоазбяхчувал,вБялакатобях.Но…„азвамдавигоприкажасъщински,кактобешето—казадядоДраган,чедавидитечудоипомен“.Нийнадрагосърцемудадохмереддаприкажетойзатазислучка.

Работатабешетвърдепроста.ЕдинмомъкотПиперковозадирялнякоямомаотБяла.Намоматабащайянедавалнатозимомък,защотонеможелдамудадезаобуща(бабахакъ)толкоз,колкотоискалтой.Моматасториладапристаненамомъкаидаидеподиремубезволятанабащаси.ЕднанощпреззиматамомъкътотиванаБяла,извеждамоматаизбащинийияповеждакъмПиперково.Впътягисполетявавълчешкаглутница.Момъкътсколасалдавъзкачимоматанаеднакруша,нонепристигналдасевъзкачиитой.Вълцитегонападналиитой,възблегнатнакрушата,седингабровскинож,щоносел,бранилсевечедоколкотоможал,съсякълтривълка,другитенай-подирпобягналиитоязавелмоматадомасивПиперково.НодядоДрагантъйподробноитъйувлекателноразказвашезавсичкотова,каксезадирялимладите,каксенагласилидабягат,какгисполетяланапътявълчешкатаглутница,каксеспусналивълцитеискаквоостървениенападалимомъка,кактойнеустрашимосеборилигисъсякъл,кактенаваляли,тадърпалисъсеченитесидругариигиразкъсвалищотопростатаслучкасъсселскиямомъксепредставяшеотдядаДраганакатонякакъвгеройскиподвиг.Азседотолкозувлякохотразказаму,щототогазощетурнахнаумасинепременнодаопишакактоисториятанатозималоваженслучай,тъйичудеснотооновапреданиезанаветанагърцитевръзбългарскатакнижнина.ОщесутринтавпътуванетосиотПиперковозаСвищовнадвеместасядахдасипочивамидасеопитвамвписателскиязанаят,акоезанаяттова,детодадращечовеккаквотомускивнеидазаписвакаквотомусеревнеикоетомунемухаресва,амабилотонещокато„невряло,никипяло“.

ВСвищовмисепредставяшеслучайдаостаназавзаименучителвГорнемахленскотоучилищевместоПетраАнгелова,койтосестягашетогаздаидедасеучивРусия.Учителятми,Е.Васкидов,желаешетоваимипристояваше;оставашедасеотблъснатмалкинякоиинтрижкинанякоисвищовскичорбаджии,коитоискахадавредятнатовамястонякоиизпадналисвоироднини.Номоятачернаорисницали,дакажа,тъйдокара,лукаватаумишленостнамоитенепримиримивраговелитъйпресметна,НеофитиКостакисеозовахавСвищовиосуетиханадеждитеми.Твърдеинтереснапозатейливосттасиеинтригата,коятотиядвамамоивраговеми

изиграхавСвищов.Тязаслужавадасеразкаже,нотукисегаазнещадаразказвамзанея:щекажатолкозсамо,четеметакаиздънтихаитъйустроиха,щотовместоучителвсвищовскотоучилищеазсенамерихвсвищовскататъмница.

Щомизлязохизтъмницата,следдва-тридена,хванахпакпътязаТърново.АзсеотбихнарочновМихалци,детоимахмайчинисироднини,снамерениедаопитамнещелибивъзможнонякакдасеустановязаучител.Ноитукнякойсирусец,известенподиметопопКостадинМосковецо,дошелиостаналтукнезнамкогаикак,оженениопопен,добилбешевлияниеивъртешеселото,тапротиводействашенароднинитемиснамерениеданастанисинаси,момчемалкопо-малкоотменеимногопо-неучено.Роднинитеми,хорачестни,носиромаси,направиха,щотоможаха:събрахаселените,представихаимсгоднияслучайдамезадържатзаучител,нопо-влиятелнитебяхаоткъмМосковецо.Чорбаджията,немупомнясегаимето,оточизароднинитеми,сторидамепопитаколкобихимзелдаостаназатазизима(идущата)даимучадецата.„Хилядагроша,рекохаз,заеднагодинаидамехранят…“„Чемногоискашти“—казватой.—„Нийзацялуляту—прибавидругединотчорбаджийскитемекерета—плащаминагуйдарюданипасегуедатаипанимудавамиповикотдвестягрошое,емдя-йтодасигуйдар,адя-йдасидаскал:гуйдарюцелденодидасепичепуслънциту,тичаподиргуедта,дъждогуидипоняуга,атижаседишукилиятанасянка,нямадъжд,нямавятър…“„Колкожаниземиштинамзазимъс,атолятускугожаучиш?“—повторичорбаджията.Азбяхготовдапристанаколкотомидадат,нохитриятМосковецсенамесииказа:„Трябвадасекаженавладиката,дасеспрашидавидимкакоонжакаже.“ТезидумипресякохауменевсяканадеждазаоставаневМихалци.НавторияденазсеопростихсроднинитесиисезавърнахвТърновонещоподиршестмесецаскитане.

ТовадостопаметнозаменелятопослучкитеипатимитемиотНеофитовотоиКостакевотопреследванебешеощеповечепаметнопосъбиранетоизаписванетона„избранитемидуми“,коитоазбяхпрекръстилвече„достопаметниизречения“.Вскитанетосипоселатаивотношениетосикъмселенитеазнесамобяхобогатилсбиркатаси,нобяхвечедоволнопривикналинауместнотоимупотребениевразговора,откоетосъгледвах,чеселенитеспо-голямоблагодарениемеслушаха,катоимгипривождахвпример;освентоватепо-лесномеразбирахаипо-леснопроумявахаонова,коетоискахдаимкажа.Товамидавашенякакпреимуществокактонадсамитеселяни,тъйинаддругитемоисъхудожницииеснафчии,селскиучители,иощеповеченадскитницитеонезикалугери,коитоходехатогаз

дапросятпоселатаидрагастяхаселенитезаедно,задруго,катогипроглушавахаспословишкитесицитатиотпсалтиряижитиетатанасветиите.Стезикалугеричестомисеслучвашедаимамразправиипоселата.Споменувамтуказатях,защотоиоттяхимахдругвидсмущение.ПовнушениенаКостакяли,посвоенедоразумениели,някоиоттяхтожемипакостяхаилипонеискахадамипакостятзаустановениетомикатоучителпоселата;затоваиазбезпощадногипреследвахигромоляхги,детогисполетяхзатяхнотоневежествоиханжество.Теотбягвахаотличносъстезаниесмене,нозадгърбаминепропущахаслучайдапръскатнай-възмутителнитезаменемълви:чесъмбилеретик,безверник,безбожник,атогазазбяхинабожен,иревностенчерковенпроповедник.Имаше,наистина,инякоидобрикалугери,дажеимногопо-добрииотмнозинасегашни,коиторазбирахаположениетоми,утешавахамеинасърчавахамевподвигамипротивгръцкотодуховенство;ноидобритекалугери,илошитекалугери,Богсними.Неесегаработатазакалугерите,дасевърнанапредметаси.

ДаскалътвПиперково,синнапопа,койтосепресториназаспал,задаменеприеменадомаси,внощнотосионовапосещение,което,какторазправихпо-горе,минаправивизбатанадядаДрагана(детобяхостаналдапренощувам),когатосеразговаряхмеснегоиазпообичаюупотребявахчестонякоиотдостопаметнитесиизречения,попитамедесъмчуликаксъмзапомнилазтолкозстаридуми.Товабешепървотоназвание,коеточухотдругиустазадостопаметнитеотмененаричаниизречения,ноитонемисевиждашечистонародно,приличашеминякакнаселско,полудаскалсконаименование.Кактоидае,товамидадеповоддасеослушамвнарода,далитойгинаричасдругонякоеособеноиме.Колкотоидасевслушвах,нечувахнищодругоосвен:имадума,кактоимаеднадума,какторекълонзиинищоповече.Колчемпъксевземахдаразпитвамужкаксеказваттаквизеднидуми,коитопривеждахзапример,донищонеможехдаседобияидажеработатасепозаплиташеипо-неразбранаставаше,иотселенитевсепакна„рекълонзи“сеспираше,аотселскитедаскалина„старидуми“.

По-главнотообогатяваненасбиркатамибешестаналовБяла,детосебяхзастоялиповече.Втоваселопонеговреме,преди38години[3],подюгенитеипокафенетатамъжетеговорехаповечепотурскииупотребявахадостатаквиз„старидуми“натояезик.Товамеинакарадахванадазаписвамитурски„старидуми“.Трябвадапризная,четурскитестаридумиазнамирахмногопо-замисловати,по-честоупотребяваниипо-приложиминапрактическияживот;самоченякоиоттяхсамногопо-

галатни,тъйщоонова,коетопотурскиможешебеззазорнодасеизговарявгалатнидуми,ощеидасеправи,набългарскиникакнеидешедасеизкажеилиакоидасеизказваше,вместодасехаресва,докарвашеотвращение.Забележихобачемногопъти,четези,коитосислужехастакивастаридуминатурски,катоговорехапотояезик,когаговорехапобългарски,мъчехасепонякогадагиизговарятипобългарскиилидапредаватпонесмисълтаим,коетоисполучваха.Особеножените,коитотожезнаяхатурски,носиговорехапобългарски,честопривождахатакивадуми,преведенинабългарски,нопреведенитъй,кактонебигипревелсегадажеинай-вещиятотнашитекнижовници.Работатастоешевтова,чеонезидуми,коитонатурскисевземахаизтурскияживотиоттурскитенравииобичаи,оставахабезсмисъл,акодасепреведяхабуквалнонабългарски;затоватегиосмисляха,катопревеждаханедумите,асмисълтаидействиетосонова,коетоесвойственонабългарина.Тъйнапр.изреченията,коитонатурскипривеждахазапримеротморскияиливоеннияживот,тяхгиприспособяваха:гемиятанакола,оръжиятанаралоиликопраля,кактощеукажанатовавреданапреведенинякоипословици.Тукзаобразецсамощеприведа,коитомислучайнодойдоханаум:

„Хергюнбайрямолмас.“ВсекиденКоладнянебива.„Делиехергюнбайрям.“НалудиявсекисветденВеликден.„Байрямдансора,байрямбумбареки.“ПодирденяКоладеле.

Нотогаваазоттияработинеразбирах,апоставилсибяхзаправило,каточуяитурскастарадума,даязаписвамикогаячуехнабългарски,заличавахтурскатаиоставяхсамобългарската.Забележено,чеиоттурците,доколкотосевслушвахотпосле,неможахдачуяособеноназваниезатоявиддуми.Иутяхсеслушашевсесъщото:бирлафвар(имаеднадума),бирисидемиш(някойсиказал),нонякаксповечеуказание,четезидуминепринадлежатнаедного,анамнозинаотнарода.

Итъй,когатосезавърнахвТърново,сбиркатамисъстоешеот500иняколкобългарски„старидуми“иоколостотурски.

Азсеприбрахприбащаси,нонямашекакводаправяимногосеутеснявах,когатоединденслучайнодойдеунаснякойсиХаджиИванчо,

инак„ТревненскатасветаБогородица“прекоросван.Тойбешечовекпрактичен,ноикрайнолицемерен.Бешепознайницанабащами,катосъселяниннегов,ноискренприятелиприближеннаНеофита.Тойбешемеидругпътуговарял,когатоотваряхчастноучилищевТърново,даидадаискамволяотНеофита.Сегакатомезапитадесъмикаквоправя,бащамимуразправизанесполукатамидасезаловянейдезадаскалиособеномуразказазаслучкатамисНеофитавСвищов,споредкактомуябяхразказалаз.Тойседоловидодумите,скоитоНеофитмеотлъгвашевСвищов,чекатосевърневТърново,даидапринегоитойщепредстоидаминамеримясто.—Амиходили?—попитатой.—Не.—Амитъйбивали?Защоданеидеш?Идити;тойевладика,ючтювлия(стриопашки)нашае—имястоможедатинамери,идоброможедатинаправи,изло.Понеговитедумиводен,ибащамиитоймизаповядадаидадасеявянаНеофита.„Давидим,казатой,итуйчудо“,аХаджиИванчоприбави:„Нямадахвърлишкамък,чедатазаболиръката,я?“Идитам,поклонимусе,кажимуСветииВладико,знаешя,какрекълонзи?„Поклонисисезломукатонасветому.“

Небяхчувалтаквазхубавапоезика,ноитолковакалпавапонаукатасистарадума.„Иазмуказвам—речебащами—поклоненаглавасабянеясече,аматовироглаво.“„Тъйсате,младите—прибавиХаджиИванчо;—теимсечини,чевсичко,щохвърка,всесеяде;аманеетъйто.Умнотое,кактоимаеднагръцкаприказка:

ΟπωςόχόσμοσχαιόΚοσμας[4]“Ихванадаразправянабащамикаквощекажетопобългарски.Надругияден,колкотоиданемибешеповолята,ща-неща,упътих

сеприНеофитаинапомнихмуобещаниятавСвищов,катосепреструвах,чевярвамвтях.Неофитсеитойпреструвашеиказвашеми,четойбилнамерилужмясто,нокатонесъмсеявилнавреме,там,детомислилдамепрати,вЛясковец,тесинамерилиучител.„Нопакщевидя,казатой,занякоедругомясто“иакосенамери,щепобързадамияви.Азпознах,чемелъже,нокакидае,измяташесепонеслъжа,когатоКостакипростомиказа:„Несъмтибащинизмикерин,я,датитърсямясто,търсиинамериси…“Тоймисеприсмяощенаочите,чемеизигралвСвищов,това,закоетомногомидокривя.Ядосвахсеазнасебесизащосамдамудамслучайдасеиздяванадмене,но„миналотосеневръща,асепреглъща“.

Тогазизлязохотмитрополията,пресраменинажален,нонямашенакъдедасеобърна.Дасеотпънанейденадалечдаидадаситърсямясто,несмеехдасеизлагамнанеизвестностпреззимата.Оближните[5]места,детобяхпознат,еднипростонесмеехаотвладикатадамеусловят,другисе

бояхаданеби,кактобешесепръсналозамене,дасъмзаразенотнякояерес,аоттованай-многосеплашехапоповете,коитотогазощеиграехапо-главнатаролявизбиранетоиприставянетонаучителите.Третипък,каточувахакъдесъмсескиталминалотолятоинаколкоместасъмсезалавялисъмнапущал,заключавахазаменеиявноговореха,чеазне„държадикиш“,т.е.нестоянаедномясто.Адалиазнестоях,илинемеоставяхадастоя,тобешенещо,закоетоникойнеискашедавидиидаизпита.Тъйазотвсякъдесиотбихомутяинай-подирсторих„дазакачадаскаллъканаклечката“идастанаказанджия[6].

Разумявасе,ченемибешетъйлеснодасезаловянабащиниясизанаят,ноотнемай-къдепринудихсенатова.Бащамибешебеденчовек.Свсичкатасисиромашиятойбешенаправилонова,коетоможеше,задамеизкараимененещочовекидамеиздигнепо-високоотсредатаикръга,вкойтосъдбатабешемепоставила.Менемибешетежко,младиспособензаработачовек,какъвтобях,дастояпразенинай-вече,вместодабъданещопомощнародителитеси,даимбъдавтежест.Новеднъжрешен,раноеднасутринчуковетеишумътвказанджийскатамахала,вкоятоживеехме,меразбудиха,азстанах,прекръстихсе,казах:„Мечкастрах,менене“исеозовахвдюгенянабащаси.Помняисегаскаквичувстваивълнение[7]сеявихпреднегоимусъобщихрешениетоси.Тоймеизгледатъймалкоподозрително,повъздъхнаглухоиказа:„Добре,синко,катоискаш,работащесенамериизатебе.“Иазсеуспокоих,макаридасеунижих.Сегапоненещешебратмидамегледанакривоидамисли,чесехранянанеговиягръб,атовабедоволнозаменетогаз.

Азмисляхивярвах,чедаскаллъкътсеотърваотмене,исъссърцеследувахказанджилъка,кактомебесъветувалотДолнамахаладядоГригорТабака,новсенесеоставяхотмисълта,когамиприлегне,даотворяработанаНеофитаиКостакя.Наистина,чевръстницитемисесмееха,катомегледахаказанджия.ТакасъщомисеприсмивашеидаскалПенюДавидов,койтосипозволи,дажеединден,когатомесрещнасбъкелазавода,дамепитазащонесъмсиокачилисахатянагърди.НийсепонаядахмесдаскалПеняиазвсемуказвахданапуснеучилището,чедасесподобиТърновотоспо-добъручител,атоймиподгатвашенякоислободииотминалиямидаскалскиживот.СамодаскалНиколаЗлатарскисеотнасяшепо-човешкисмене,невярваше,чещеостанавечноказанджия,идавашемикаквитокнигиимашезапрочит.Тойнай-напредмиобади,чепрезТърновощялдаминесултанАбдулМеджид.Притаяновинанаселението,коетобешеписналоотНеофита,поискадасевъзползваоттоварядкосъбитие,задасе

отървеотнего.СтанацялодвижениепоТърновскодасепишатиподписватпрошенияпротивнегоисамочрезмояръкасеподписахадвадесеттакиважалби,коитоиподействахазаотстранениетому,ноазникакнемислех,чещеизлязаотТърновопредиНеофитаитъйскорощенапуснаказанджилъкаищесевърнапакнадаскаллъка.Етотовакакстана.

Катоимахнамерениеданенапущамбащиниясизанаят,азприлежнобяхсезаловилзанего,изпълнявахвсичко,коетосеискашеотмене,духахизпървомалкитемехове,ходехсменчетозавино,носехсбъкелавода,наскоровзехдадухамиголемитемехове,взелбяхдаудрямимазилото,акоганямашебащами,удряхиотаралъка:седнадума,вразстояниенещона6месеца,бяхдотолкозуспялвзанаята,щотонадогодинататъкмяхдавземам500грошахак.Ноазсъмималединнеприятелотсъщитебащинимиработници,поимеТуманооглуЧапразлията,койтомислелдасескарасменеидастанепричинадамеизпъдят.Единденизвардвакоганямашебащами,идвагръста-пияниследизбръсванетонагаляповиква:„Духайте,момчета!“Момчето,коетодухаше,гонямашеиаззаехмястотому.Катовидя,чеаздухах,тойсеразпопържа,наведесе,тавзебащиниямиголямкопан,скойтоизчукватпеливрата,игозапокитивърхуми.Добре,чебешепиян,танеможадамеулучи,атотамщешеиБогътдамепомилва.Бездапокажа,чесъмуплашен,азтолкозсамомуказах:„Катощебиешхората,недейпитолкова.“Подлютеноттиядуми,тойсезатечекъммене,дамеуловидамебие.Тамзадмяховетенийсеназдравосборичкахмеснегоиблагодарениепакнапиянотомусъстояниеазготъртихназемята,ударихмутри-четириказанджийскимущри,тойзалелеца,взедаохкаиазгооставих.Катостанаотземята,тойсивзекъсотокожухче,обърнасекъмменеимиказа:„Щевидимсега,тиказанджиялищеставаш,илиджумхурщесъбирашвказанджийскитедюгенида…Ейсегащевидиммогалитетурнавдупкатадатипосветяточите.“АзнесеуплашихотзаканваниятанаТуманооглу,ноприсъствующите,катонастояхадасемахнаотдюгеня,данестанепо-голямскандал,азсиотидохудомаищобяхсепреоблякъл,додохадамиизвестят,чеТуманооглуиделсМандаджооглукъдедюгеня.Туманооглукак-как,ноотМандаджооглу,закоготосъмужеразправялнещонадругомясто,кожемитимесгря,толкозповече,защототоймибешекименнещоотпреди.Азизлязохбързоотдомапрезкомшулукаивзехпътянадолукъдетурскатамахала.Катоминахмоста,нагазихтаямахала,детоникоганебяхходил,иоттамкакипрездеизлязохнакраяидодохнаМалкичифлик.Оттампоехпътякъмзапад,спахвечертанаШемшевоуроднини,надругияденминахпрезНовосело,прекарахвторатанощвслучайнитетамодвециганскиколибиичакнатретияденстигнахвСевлиево.

Товабешепрез1846лято.ВСевлиевотогавасеправешеновоздание

заучилище,коетобешенаизкарване,адаскалНиколанякойсиучешедецатаощеведнаоткилиите.Надве-натриазсеценихучителивлязох,таотворихнай-напредновотохаджиСтояновонаричаноучилищеипочнахпръвдапреподавампоноватаметоданавзаимноучене.ВСевлиевопрекарах10месецаипрезтовавремесезанимавахизключителносуроцитесииспрочитанетвърдежаднокаквитокнигимипопаднехавръка,повечетооткоитосидоставяхотГаброво.

През1847г.минахзаучителвЛовечитамсезастояхнещогодинаиполовина.Когатостанахказанджия,азбяхпочтизарязалкнижовнитесизанятия,таивсичкитесилюбими„старидуми“,коитодотогавабяхуспялдазапиша,бяхзатурялнейде,детовторипътнегивидях.ВЛовечумененановосепородижеланието,коетобяхпочувствалследразказанадядаДраганавПиперково,дастанасписателидасезанимаяскнижнината,ивЛовечпочевасъщинскимояталитературнадеятелност.Наистина,азбяхсепозанимавалнещоскнижнинатаощеоткогатостанахпръвпътучител.ВТърновобяхсеопиталдасъчинязабългарскитеучилищаучебникпославянскатаграматика.ВКилифаревонаписахстатиязакощунстванетонагълъбитеизапразнотопрекарваненавреметоотгръцкитевладици,писахнещоипоакатистанасв.ИванаЗлатоустагоисв.ИванаРилскаго.ВСевлиевобяхописаледнаслучка,накоятосамбяхсвидетел,именнокакединденединтурчинвсредеднокафенебизанищоиникаквоедногобългаринаиниединотприсъствующитенесеосмелидакаженещонатурчина,това,коетотогаваминаправисилновпечатлениеимеподбудидаопишатовасъбитие.Новсичкитетиямоиопитивсписателствотобяханаписанинаславянскиезик,ненабългарски.ПървитемоисъчинениянапростонародниянашезиказподкачихвЛовеч.Туказнесамочесезаловихпакдасъбирамлюбимитеси„старидуми“,дазаписвампесни,приказки,преданияидругиподобниматериали,новъзбудисеуменеистрастдасъчинявамстиховеидакрояпоеми.Дотовавремеазбяхсезанимавалисъсстихотворството,нонетвърдесполучливо.Повечетоотстиховете,коитобяхсъчинил,бяхаучилищни,запоощрениемладитекъмучение;любовни,задаотървамладежитеоттурскитепесни,коитопооновавремебяханамодадасепеят,илипъктакива,скоитоподгавряхгръцкитевладициитехнитемекерета.Почтивсичкитиястихотворения,кактоимногодругиотсъщияхарактер,коитоотпослевучителстванетосисъмсъчинявал,саизгубенииазнемогадавъзстановянищооттях.Привсе

това,намиратсеисегавъзрастнихора,моибившиотоновавремеученицииливръстници,коитоиденднешенпомнятоткъслециоттиястихотворения,кактоигласовете,накоитосъмгиучилдагипеят:толковажадносеразпространявахаиизучавахатиястихотворениякатоновосттогава.ВЛовечазнесезадоволихсамосъсстихотворенияоттоярод,нопредприехсъчинениетоинацелипоемиисатиривстихове.Тукмеждуразнитедругитворения,еднипочнати,другипреполвени,третинаизкарване,азуспяхдасвършаиприготвязапечаттри:1)Крумиада,вкоятопламенновъзпявахвстиховепобедитенаКрумавърхуНикифора;2)Огледалото,сатиравстихове,вкоятоядовитоподигравахиосмивахизобщогръцкитевладицивБългария,най-вечетърновския,ловчанския,врачанския,софийскияивидинския;3)Цветосъбрание,коетосъдържашеоколо100любовниидругисобщхарактерстихотворения.Междунедоизкаранитетворениябешеедно,скоетовъзпявахподвизитенаСамуила.Крумиадата,ОгледалотоиЦветосъбраниетоазизпратихотЛовеччрезАпостолаКонковавСвищовдагипрепративБукурещ,детосеизгубили.

През1848г.сепоявихолерата,откоятосепоминаибащамивПрисовскияманастирСв.Арахангел,детоеипогребан,часиполовинанещоотТърновокъмКилифарево.Понежетязаплашвашедасеразпространиикъденас,мнозинаизбягахаотградавоколността,аазпобягнахвТроянскияманастир,игуменътнакойтобешеПартенийнякойси,родомотСопот.Катоживяхняколковремевманастиря,уменесевъзбудижеланието,коетоощеотмалъкимах,дастанакалугер,закоятоцелдажебягахотбащинатасикъщавПрисовскияманастир,ощемомчекатобях.Първияпътуменебешесепоявилотоважеланиеотголямабогобоязливост,внушенавдушатамиотпостоянноточетенеизключителнопочтиначерковникнигиижитиетанасветци.Тозипътобачеподбуждениятамибяхадасеоттегляотсвета,задамогадасепредамизключителнонаумственизанятия.СтаяцелпредвидазнапуснахЛовечиотидохвторипътвТроянскияманастир.Нопредидахвърлякалпакаиданаложакапата,азпредложихедноусловиенадядаПартения,скоготобяхужеговорилпотояпредмет,именноданемепращапоселатанапросиякатодругитекалугери,нещо,коетомибешепротивно.Игуменътсклони,нонетъйкалугерите,коитовъстанахапротивподобноусловие,катозаявиха,чеакоиазнеходянапросия,тоитенямалодаходят.Спорътпотозивъпросощесепротакаше,когатоеднасутриназвзехкнигавръкаиизлязохдасепоразходянагорепокрайреката.Поедновремечувамкатоиздалечтъжовенединглас,койтоглуходостигашедоушитеми.Азне

обърнахнанеговниманиеизначало,нокатогочухдасеповториняколкопътиикатопознах,чеечовеческиглас,станахдавидяотдеидеищоима.Катостигнахнабреганарекатаипогледнахдолу,щодавидя!Старединкалугерсемъчешедасипередрехитеивтовавремедъртешкиохкашеипъшкаше.Азсезапряхдапогледамнатаялюбопитнасценаикалугерът,бездазнае,чеимашекойдагонаблюдава,следвашедасепереидапъхтииохка.Уловилсдверъцетояжкатаси,тойтъпчешедрехитеисимърмореше:„Хъ!Натебе!Перисе,де!Небивашедасеоженя,когабяхмлад,чедасиимамбабичкадамепере,амисега,настаригодини,дасемъчасамдасепера.Хъ!Натебе!…“И„ох“,„ах“извиквашестарецътисепозапирваше,облегнатнатояжкатаси,дасиотпочине.Азстоях,гледах,слушахипечалнататаякартинаминаправитъжновпечатление.Туйкалугерството,рекох,итонесиеработаикатоситурнахкнижкатавджоб,решихдасевърнавманастирядасиприберапартакештеида(се)очистяоттамощесъщияден.Реченоисторено,иснапущанетонаманастирянапуснахзавинагиимисълтадажедасекалугеря.

ВЛовеч,кактоказах,азсезастояхнещогодинаиполовина.Заданепомислятчитателите,чесъвсембезвълнениясъмпрекаралтовавреме,азщепросяпозволениедаимразкажаеднаисторийка,коятоехарактерназагръцкитевладицивБългария.Ловечвдуховноотношениебешеепископия,подчиненанатърновскиямитрополит.Пооновавреме,когатоазбяхучител,ловченскиепископбешеединмлад,левентихубавецвладика,поимеМелетий.Тойимашеихубавглас,коетогокарашечестодапеевчерква.Катоимахпредвиджестокитегонения,коитобяхсинавлякълпорадиявнатамивраждебностспрямоНеофитаиКостакя,азбяхпредпазливвЛовечиявногледахдабъдадобресМелетия,нотайничковсесигопреследвах.Мелетийтожегледашедабъдевдобриотношениясмене,задамубъдемирнаинемуглавата.Тойдотамискашедамисепокажедобър,щотомеупотребявашезасвойсекретар,дамупишаобикновенатакореспонденция.ВЦариградтойсесношавашенай-веческапукехаятаси,никомидийскиямитрополит,скоготодържешеиинтимнакореспонденция,коятокриешеотмене.Таякореспонденцияпривлечелюбопитствотоми,понежесещах,чевнеятрябвадаиманещопоотношениятанагръцкитевладициизобщоспрямобългарите,иазвардехсгоднияслучай,койтомисеипредстави,задатуряръкананея.ЧастниятживотнаМелетиянебешетвърдеотнепорочните.ВЛовечживеешесахатчияедин,поимеКостаки,койтоводешеженаизБитоля,нарицаемаМариола.МелетийбешесевлюбилвМариолаичестоходешедаяпосещава.Костаки,катоседогаждакакваеработата,нагласяваняколко

турциистяхизвардвавладикатаудомасиигозаключвавстаятанаженаси.Станаголямскандал.ИзТърноводохажданарочномитрополитскиятпротосингел,поимеКараКехая,даразгледваработата.Тояпоследният,щомпристигна,изпратиМелетиявТърново,отдетогопроводихавЦариград,изадапокриедонейдескандала,уловиседасъдигражданите,защосадопусналидазапиратпотакъвначинМелетия.

ДокогатоМелетийстоешетъйзатворен,азсевъзползвахотслучая,отидохвмитрополиятаискритомнамерихтайнатамукореспонденция,откоятовзехсамодесетинаписма,коитомисевиждаханай-любопитни.Повечетооттезиписмабяхалюбовни,размененимеждуМелетияиМариола,ноимашеиедноотникомидийскиявЦариградмитрополит,коетосъдържашетайнитенаставлениянаФенеркъмгръцкитевладицивБългария,каквъобщедасеотнасяткъмвъзраждающиясетогавабългаризъмикаквисредствадаупотребяватвборбатасипротивнеговоторазпространение.Тезиинструкциибяхаолицетворениенагръцкалукавщинаиобразецнавизантийщина.Азнепомнявсичкитеточкинатиянаставления,носъщносттаимбешетая:гръцкитевладицитрябвавсякакивсякъдедапрепятстватнаразпространениетонабългарскитекнигииданедопущатотварянетонабългарскиучилища.Аконейдепоискатдасиотворятучилище,даимсепредложиданаправятчерквапо-напред;акосевиди,ченеевъзможнодасевъзпрепятствазаотваряненаучилище,тогававладикататрябвадасепогрижитойдасетуриначелонаработата,задавземеучилищетовръцеиподнеговнадзор.Вучилищатагръцкиятезиктрябвашедапървенствува,анабългарскиятвърдемалковниманиедасеобръща.Товаписмо,катохарактернозаотношениятанагърцитеспрямобългарите,азгопредадох(заедносшестмеднибългарскипари,намеренинаТрапезицавТърново,откоитоеднаносешеиметонацарТодор)нахаджиЗахария[8],койтотогаванаскороминапрезЛовеч,когатовторипътотивашезаРусия.ЛюбовнитеписманаМелетияитесторихапари.Протосингелът,КараКехаята,осредоточиобвинениетосипослучкатасМелетиявърхуНиколакиТерзиоглу,първиятогавачовеквЛовеч,койтобеповиканнадуховенсъдвЦариградпредпатриарха.АздадохнаНиколакятияписмадасипослужистяхитойчрезтяхможадасеоправдаеидаувиниМелетия,нонавторияденследоправданиетомутойсепоминавЦариградотхолерата.

КогатосевърнахотманастирявЛовеч,намерих,человчанисиусловилиновучител,ибездасеспра,заминахзаПлевен(1848г.),детопристигнахсрещуПетдесетница.Ощенавечертаходихвчерква,пях,четохпаремиите,новместодагичетапославянски,азкактоимахобичай,четох

гивпреводнапростобългарски.Товасетвърдехаресанаплевенциимиспомогналеснодасеспоразумеястяхдаимбъдаучител.Нотуквръхлетяхнадругабела,т.е.надруггръцкивладика.Агапий—тъйсенаричашетой—трябвадаезнаялзаменеизамоитеборичканиясНеофитавТърновоиотстрах,видисе,данемуразмътяводата,решилощеотпървиячасданемедопуснедаостанавПлевен.Тойсвиквачорбаджиите,изсипвасумахуливърхумииимпоръчваданемеценяват.Катовидя,честованямадасесвършиработата,тойприбягназапомощдовластите,поискаотшодюринасейменидамеуловятизатворят.Покаквипричини,незная,номюдюринътпоприятелскиначинпратиизвестиеинамене,инапо-влиятелнитегражданизалошитенамерениянавладиката.Менеместигнаядиследкатосепосъветвахипоразмислихмалкоивидях,чевПлевеннямаощепочвазаборбасАгапия,аспоредкактосеизвестих,такавапо-благоприятнапочвасъществуваловъвВраца,седалищетонаАгапия,решихсеискритомсеотправихзатозиград.

ВъвВрацастигнахнепомнясрещукойпразникбеше.НасутринтаотидохначеркватаВъзнесениеизаварих,чедаскалицаедна,близкаприятелканаАгапия,четешесловоотСофрония.Неволномидойденаумиаздаизлязапредврачанисъсслововчеркваидаскалицатащомизкара,азсеобадихиизвиках:„Отче,благослови.“Настанадълбокомълчание.Свещеникътподадеглавазаддверите,погледнаиседръпна.Вторипътизвиках:„Отче,благослови“,по-голямомълчание,попътпаксиподадеглаватаипакседръпна.Чакнатретияпът,катопопросихблагословия,тойблаговолидамиядадеиазпочнах.Словото,коетосказах,бевърхусъщиятекст,кактоисловото,четеноотдаскалицата,носказаноживо,тонаправисилновпечатлениеиобърнавниманиетонавсички.Следкатогосвърших,азсиотидохнаблизкияКуновхан,бездачакамдапуснечерква;нокогатопусначерква,едвалиневсичкимъжесеотбиханаханадамепосетят.Азсезапознахспо-първитехораитесамимипредложихадамеусловят,катосенаучиха,чесъмбилдаскал.Надругияденазбяхвечевучилището.

ЩомАгапийсенаучава,чеазвместовТърново,кактоумишленобяхразпръсналслух,съмзаминалзаВрацаитамсъмсеусловилзаучител,тойсеразписваписмодочорбаджиитедамеизгонят;нокатосеизвести,чеписматамумалкодействат,тойпобързасамдадоде,задасвършиличнотаяработа.Тогавасеотвориживаборбамеждуменеинего.Втаяборбагражданите,коитоненавиждахаАгапия,явноиоткритовзехамоястрана.ДвапътиАгапиймезапираидватапътигражданитеуспяхадамепуснат.ПоедновремеАгапий,катоневиждашедругощо,взеединкофаридодесамвучилищетоигозаключи,тасиотиде.

—Е,сегакакващеявършим,даскале?—мепитахаврачаните.—Няманищо—имрекохаз.—Амипитахтелибаремвладиката

защоезаключилучилището?—Питахмегозер.—Атойщовиказа?—Каза,чеучилищетотойгоеправилитойщемусъди.—Амимитрополиятакойяправи?—Койщеяправи,нийсмеяправили,населениетояправи,беки

владикатащеяправи.—Когаетъй,идетепъквий,вземетепо-голямкатинар,тагоударете

наврататанамитрополията.Товатъйказано,ужнашега,сепонравинаврачанитеите

действителногоизвършиха.Агапийнямашещодаправиипозволипакдасеотвориучилището,норешикак-какдамеизгони.Затазицелтойвзедаупотребяватакиванизкиинепростителнисредства,щотопростодаизбавяживотаси,азсепринудихданапуснаВраца.Врачаните,катобяхадоволниотмене,наградихамезавсичкотовреме,закоетобяхамеусловили,имиобещаха,чекатосеотърватотАгапия,пакщемевикатдаимбъдаучител.

Следющиятград,вкойтосеустанових,беБерковец.ТукблагодарениенапрепоръкиотВрацаазлесноискоросеусловихзаучител;нотуксеизпречи,тадойдесофийскиятвладикаПаисий.ТоймепривикаисеопитадамераздумасдоброданапуснаБерковец.„Сега—казатой—азправяновозданиезаучилищевСофияикатогоизкарам,щетевикамтамзаучител;затебетуканее.“Тойдотамискашемирнодамеотстрани,щотодажепредложидамизаплативброй300гроша,задетосъмсепазарил,катообезщетение.Азвиждах,чеПаисийбешерешендамепремахнеотБерковец,затовавъзползвахсеотпредложениетому,взехмупаритеислед7–8дниучителстваненапуснахБерковец.

Катосевидяхсмалкопаривджобаси,нещотвърденеобикновеносмене,додеминаум,чещемогастяхпонееднагодинавстранстводасеуча;затоваупътихсекъмВидин,сцелдаминавСърбияиливАвстриядасеуча.ВпътямеждуВидиниБерковец,катоминувахмераноеднасутринарекатаЦибраподървенединразкиркетенмост,излезенасрещаниединбик,койтоподплашиконете,инийсконетеиталигатабарабарцопнахмевреката.Догдестанем,догдесевидимкойжив,койздрав,реката,достасилна,бешеподкараламоитедисагисвсичкитемиръкописи.Дисагитегистигнахме,ноединътдисагбешевечесеизсипалиполовинотръкописитемисеизгубиха.Едва-щопристигнахвъвВидин,койтоградтогавабешепъленсемигрантимаджари,коитобяхаизбягалиизотечествотосипоради

войнатасРусия,получавамписмоотмайкаси,коятоидвалачакдоПлевендамедири,сумолениядасезавърнапо-скоровТърново,гдетоголемиятмибратискалдаразпродаваедно-другоидаоставиинея,исестритемибезнищо.АзпотеглихзаТърновопосухоикатостигнахвЛом,качихсенакаикдаизлязанаНикопол,задаотидапо-скоропрезПлевен.Тукдруго,по-голямонещастиемепостигна.Катоизлязвахнасухооткаика,дъската,коятосъединявашекаикасъсскелята,сегиврътнаиазсдисагитесинарамопотънахвдълбинитенаДунав.Аззнаяхдаплувамизкусноивединмигизскочихотгоренаводатаиизлязохнасухо.Несъщатаучастимахадисагитеми,вкоитоносехвсичко,щоимахценно.Ощеспаданетомитесеизкачихаотрамотомиибяхапонесенииотнесениневъзвратноотреката.Тогаваазбяхблагодарен,чеотървахживотаси.Налиостанахжив,казвахнасебеси,ръкописитесилеснощевъзстановя.Инаистинаазостанахжив,нопо-голяматачастоттияръкописи,именноония,коитонай-многоценях,азникоганеможихдавъзстановя.Итъйпесни,приказки,стихотворения,Самуилка,втовачислоивторипътзаписанитеисъбраниняколкохилядипословиципогинахавъвводитенаДунав.Товаевторотонещастие,коетосеслучистях,нонееипоследното.Азщепродължаощенататъкисториятаим,коятоетясносвързанасисториятанаживотаидеятелносттами.[9]

ОтНикополдоПлевенепетчаса.АзпазарихеднотурскомагарезапетгрошаипонежебяхсиизтървалединакалевървДунава,качихсенамагаретоистигнахвПлевенсединакракбос.ВПлевенимахмнозинапознати,скоитодълговремеотпосле,втечениенаЧерковниявъпрос,съмбилпостоянновсношение.Оттияпознатинай-виднитебяхаМаринчо,Златан,Хицовидруги.Щомприятелитемисенаучихазамоетопристигане,единпоединдойдохадамевидятвчастнатакъща,вкоятобяхслязъл,иединоттях—Маринчо—побързадамекалесазасватба.Същевременносенаучавазапристиганетомиивладишкиятнаместник,попТанас.Каточовекнавладиката,вборбатасиспоследния,небяхпощадилинегопрезпървотомипребиваваневПлевенибяхгоподигралведнъжсдумите:

ПопТанасе,коепрасеуматиопасе…

ЩомпопТанассенаучил,чесъмпристигнал,иказал:„Сегащегонаучаазнего,товадаскалче,«коепрасемояумопасе»“.Ипосредствомконакапратилсейменидамеуловятизатворят.Сейменинаистинамеподирватвкъщата,накоятобяхслязъл,икатосенаучили,чеменямалотамичесъмбилотишълнасватба,тръгватподиритеми.ВтовавремеиприятелитеминедремалиикатосенаучилизалошитенамерениянапопТанасичесейменитесеупътилидамевзематотсватбата,едвапреварихаданипредизвестят,когатовечесейменитебяхапотропалинавратите.Времезамногомислененеоставаше,нитоможахдаизбягамизвратата.Приятелите,задаизбавятисватбаритеотсмущение,именеотбела,бързомвзехаеднарогозка,увихамевнеяимезатуряханастранавединкът.Сейменитедодоха,търсихаменавред,неможахадаменамерятисиотидоха.Тогаваприятелитемеотведохавдругакъща,презнощтаминамерихакон,койтомидокарахасутринтаощевмракнаопределеномястонакрайграда,гдетодойдедамеизпратисамличноЗлатан,койтомидонесеиединчифтновиобувки,дасеобуя.ПотояначиназизбягахизПлевенисеупътихзаТърново.

ВТърнововскоровременаредихдомашнитесиработиикатовсенемиизлизашеизуммисълтадаидадасеуча,решихдаидавЕлена,гдетобешесенастанилновединучител,Н.Михайловски[10],свършилуниверситетвМосква,койтобешесеразчулизТърновоибешепривлякълприсебесидостаученици.ВЕленазанесохсменесиедничкияръкописентруд—„Огледалото“,случайноизбавенотводитенаДунав,понежесъмгобилтурилвджобаси.Таясатирапротивгръцкитевладициединденпрочетохнанякоиотдругаритесиискоровсичкисеизредихадаячуят.Единоттиямоидругари,наимеПавел,койтоотпослесенаречеГраманов,заедноспокойнияДр.Боневмиоткраднахаръкописа.Товабешеоколовинобермаипонежепотовавремеразпущахаучениците,ПавелиБоневзаминахазаТърновоиотнесохаръкописами,койточелинамногосвоидругарииприятели.ВпътясикъмТърново,катоминалипрезКапинскияманастир,тегочелиинаигуменаПаисий,изЦаревакория,коетообстоятелствоотпослеузнах.Затовамоестихотворение,новоствнеговреме,скоетоосмивахидуховитоподигравахгръцкитевъобщевладици,серазчунесамовТърново,аивоколността.Неофит,скоготоимахтолковаспречкванияиразправиивначалонаучителскотосипоприще,пакбешесезавърналкатомитрополитвТърновоичувазаславатана„Огледалото“.Товагонакарваизноводапочнедамепреследва.ВнеговреместавашевъпросзаовладичванетонаИларионаМакариополски.НеофитсевъзползваоттоваобстоятелстводаубедибратятанаИлариона,коитобяха

влиятелнихоравЕлена,дамепрогонятизтояградец.Н.Михайловски,койтосеотнасяшемногосъчувственокъммене,привикамеединденисъссълзинаочимисъобщизапостъпкатанаНеофита,катомепомолиданеставампричинададохождавстълкновениесбратятасииданеимнавлечегоненияотстрананагръцкиявладика.Прочеенамененеоставяшедруго,освендасизадигначуковетеотЕленаидаотидавТрявна,гдетосеусловихзаучител.Товабешепрез1849г.,поДимитровден.СкороследтоваотВрацадодохавТрявнаВасилКръстенякаиДимитърБошнакадамедирятиотведатвъвВрацазаучител.Първиятотдавнасеепоминал,авториятеощежив[11].Врачанибяхасезаклеликак-какдасеотърватАгапияимибяхадалидума,чещомтовастане,щемеповикатдаимбъдапакучител.Инаистина,недългоследмоетопринуденоразпрощаванестях,тесеотървалиоттояпроклетгрък,нонедругоячеосвенчрезкуршуманаединтурчин,койтозаоправданиенасвоетоделоказал,чекатосрещналвладиката,сториломусе,чебилобяснокуче,тадасеотърве,гръмналотгорему.Колкотодамисеискашедаудовлетворяжеланиетонамоитестариприятели,коитонебяхазабравилиобещаниетоси,понежебяхсенастанилвечевТрявнаибяхприбралмайкасиидветесисестри,коитонямахкомудагиоставя,принудихседаимоткажаитесизаминаханажалени.ВТрявнаазучителствахтригодининаред,напукнаНеофита,койтонеможанищодаминаправи,акоидасепомъчи,защотобяхподзащитатанапопЙовчаинаНикифораДаскалова,коитобяханай-влиятелнитеинай-уважаванителицапонеговреме.

През1852г.додеизГабровоизвестниятдаскалЦвятко[12],койтоимашесношениесодескинякоибългари.Понежебилчувал,чесъмсъбиралпесниипословици,тоймепомолидамудамсбиркатаси,даяпроводидабъдепечатанавРусия.Казахму,чевсичкозаписаносъмизгубил,ночекатоезатакаваработа,щепочнапакизново.Инаистинаазсполучихвкратковремедазапиша600пословицииоколо100песни,коитоизпроводихнадаскалаЦвятко,койтогипроводиотсвоястранавОдеса.ТампословицитебилипечатаниотИмперскатаакадемиянанаукитевотделнакнижка,нозатованещоаздоскоросамнезнаях.СлучайнотаягодинавНароднатабиблиотеканамерихединекземпляроттияпословици,напечатанина24страници,наосмини,подзаглавие„Българскипословици“,безникакъвпредговорибезозначениекойсъбиралтияпословициикаксапечатани.Каквоестаналосъс100-тяхмипесни,коитоедновременнобяхпроводил,незнаяисега[13].Предполагам,ченепременносабилипоказанипоненаРаковски,защотовсъчинениетому

„ОАсенеПервому“и„Българскистарини“срещнахбуквалнонякоиоттиямоипроведенипесни.ЕдначастотсъщитепеснисесрещатиусбиркатанаDozon’а[14].СамDozonказвавпредисловиетоси,ченемусабилидоставени128моипесни,откоитопечаталсамо34[15],бездаобажданещокакиоткогогиедоставил[16].

ТримесецаследкатопредадохпоменатитематериалинадаскалаЦвятка,азвлязохсамвсношениескръганадружеството,съставеноотбългаривОдеса[17],имуизпратихчрезНиколаяПалаузоваиВасиляРашееваоще100песнии1000пословици,аподирняколковреме,пакчрезсъщите,още12песни,всезаКралиМарка,някоиоткоитобяхадългидо400–500стиха.Тия12кралимарковскипесни,споредкактомеуверяваВ.Стоянов,тожебилипечатаниотИмперскатаакадемиянанауките.Катосеопитахнапоследнедасеуверявтова,отизпитванията,коитонаправих,сеоказа,чеотпечатанитеекземплярибилиизчерпани,ночеединекземплярсенамирал,споредуверениятанаВ.Стоянова,вПрага.[18]Каквостанастиявторипесниипословици,азнищонезная.Спомнямсисамо,чекатоимахслучайнапоследнедавидякнигата„ПамятникиНароднагобитаБолгаръ“,печатанаотЛ.КаравеловвМосква(1861г.),забелязахголямосходствомеждумногоотпословиците,коитосенамиратвтовасъчинение,иония,коитобяхизпроводилвРусия,тъйщотодохождамдозаключение,чеприсъставянетонасвоетосъчинениеЛ.Каравеловеималпредочиимоитепословици.Туймипредположениесепотвърдявадонейдеотобстоятелството,чеКаравеловизричнопоменува,чесавзетиотмене,акоинищоданесъмпращалличнонему.[19]

През1853г.,поКоледа,азнапуснахТрявнаиотидохдастанасекретарнаплевенскиявладика,известнияДоротей,прикоготоседяхсамоняколкомесеца.Доротейбешемиобещал,чещемедържиизапазиотгонениятанаНеофитаитойдействителнодостасебористърновскиямитрополит,нокатовидях,чещестанапричинадапострадасамтой,върнахсевТрявнаиоттамтръгнахпрезОдринзаЦариград,гдетосезапознахсАлександраЕкзарха,койтонеговремеиздаваше„Цариградскийвестник“.Едначастотпословицитесидадохдасепечататвтоябългарскилист,носпряхкъдебукваГ,защотоновитепословици,записанивТрявна,бяхаповечепоизточнотонаречие,коетосеразличаваотзападното,аазискахдасъбераиотпоследното,задасеизкаранаявесъществующеторазличие.Неговремеазнезнаехнищозарупаланскотонаречие[20],коетоизобщодоскороебилотвърдемалкоизвестно.Тованаречиеизучавахиписахпонегоприблизителноследтридесетгодини,когатоподирпреврата

(1881г.)бяхпринудендадиряприбежищевПловдив(1882–1884).ЦелтанаходенетомивЦариградбешедадействампротивНеофита,

нещо,коетобешеизвестноинаДоротея,койтообаче,акоидаимашепознативЦариград,непосмеядамидаденикаквипрепоръчителниписма,дажедосвоякапу-кехая.Носкогоикакдаседействавтиявременаипротивтакивапротивници?Видях,ченищонеможедастане,затова,бездасебавядълговреме,върнахсепакпосуховТрявна,презавгустмесец1854г.КатоминувахСливенскиябалкансняколкодушидругари,бяхмеслеглидавървимпрезгъстатагораитъйкактоводехконясиибезгрижнопеех,внезапнопредменеизскочихадваматурци,коитопочтиопряхапушкитесинагърдитемииизвикаха:„Дур,давранма!“Другидвама,наизвестноразстояние,стояхатоженапусияснасоченипушки.Унаснямашенищо,скоетодасебраним,таразбойницителеснонинавързахаиотведохадалечнастрана.Катонидоведохаблизодоеднастръмнаурва,коятосеспущашедалечнадолевединбездънендол,разтоварихаконетени,обрахавсичко,коетоимахме,иниоставихапочтиголи.Мислехме,честуйщесеотървем,ноималопо-лошо.Единотразбойницитенай-напредуменесеуловиикатомеподкаранадсаматаурва,уловимезабуйнатамикосаимезавалиназемята,катоиздигнаножасинадглаватами.Моятадолнаустнасепукнаичернакръвпотечеизнея.Отчаянитемолби,коитоотправихкъмедногоотпо-старитеразбойницидапощадиживотамизаедваедногодишниямипръвсин,подейства:тойскимнанадругарясидамеоставиикатонипоръчахаданесмеемдамръднемотмястотосидоизвестновреме,изчезнаха,анийследопределенотовремепоехмекъснопътякъмЕлена,детостигнахмеголиибосипрезнощта.

През1856г.азизновоходихвЦариград,пакпротивНеофита,нотояпътнекаточастнолице,нокатоопълномощенпредставителоттърновскатаепархия,итонесам,носняколкодушидругари,еднаквоопълномощеникатомене.Тиядругарибяха:дядоПенюотДряново,ЕвтимовотГаброво,АврамчорбаджиотВебровоиГеоргиКабакчиевотТърново.Нагласатазанашетоотиванестанаследпредварителнотайноспоразумение.ПривсетоваНеофитподушва,чесмезаминали,узнавазацелтаниизаданипротиводейства,сполучвадаубединякоисвоихораотепархията(вТърновотъйгомразехавсички,щотоникойнесенамеридаотидедагозащитава)даидатвЦариградданипротиводействат.ЧленоветенатаяконтрадепутациябяхаЦанюРайковотТрявна,ХаджиТеодоротЛясковец,НиколаЖивковотЕленаиБакърджиоглуСтефанотБеброво.Имашеощеедин,ноиметомунепомня.ВЦариградединденидветедепутациислучайносесрещнахмеуникомидийскиягръцкивладикаитамсе

спречкахме.ЕднатадепутациязащитавашеНеофита;Кабакчиевиазгонападнахмеотстрананадругата.Най-горещзащитникнаНеофитаизлезеЦанюРайковотТрявна,койтопочнаинай-върлоданападаличномене.Товаминаправимноготъжновпечатлениеиазпоронихсълзи,катовидях,четуйвършиединотмоитесъселяни,притоваироднина.Носъщевременноазвъзнегодувахотдълбочинатанасърцетосиикатоподехдума,изброихвсичкитепротивонародниделаипостъпкинаНеофитаиразказахвсичкителичнистрадания,накоитобяхпредметотнеговастрана.Противницитемлъкнахаинищонеможахадаотговорят.

ВборбатанабългаритепротивНеофитасъдействахадоеднастепенинякоивлиятелнитърновскиаги,разбирасе,понякоисвоиличнисъображения,междукоитоиМастънага,кактоитогавашниятуправителнаТърново,иметонакоготонепомня.Благодарениесамонатоваобстоятелствонийможахмедаизлеземтояпътоткритообявенипротивнашиявърлпротивник,смисияпредправителствотодагопропъдим.ВЦариграднийсеоплакахмеформалнопротивнегопредАхкями-адлие,гдетовикахаидветедепутациипоотделно,наспо-напред,другитепосле.Насизгълчаха,детосмедигалигюрултия,инизаповядахадасиидемидамируваме,бездаобещаятдаизпълнятмолбатани.Надругатадепутациябешетожезаповяданодасиидеитянезакъсняданаправитоваощенаследующияден,коетонаправихаподирнеяимоитедругари.АзостанахзаповечевремепонастояваненаХристаТъпчилещова,койтообещавашедамеценизаучителприбългарскатачеркванаФенер.Привсичкочетурскотоправителствонищонеобеща,задатурикрайнапартизанстватавТърново,вкоитобяханамесениитурците,торешиидигнатърновскияпаша,нодигнаиНеофита,койтотретипътневидявеченистолицатанаепархиятаси,ниБългария.Катосенаучихзатова,азкрайносеобрадвах,защотосеизбавяшеиТърново,избавяхсеиазотедингонител,койтонавсякакрачкамепреследваше.Спомнихситогаз,чекогатоНеофитнай-напредмезапрявкурника,гдетопръвпътобърнахвниманиенанароднитепословици,следкатомепуснахаиазотидохвучилищетодасиприбераедно-друго,наизлизанеоттамслучайносрещнахНеофита,който,катомевидя,седновидимоудоволствиеналицеиседназлобнаусмивканаустаобърнасекъмменеиироническимиказа:„Хе,даскале,урала!“Азгоизгледахибездамукажанещо,отидохсипопътя,нодълговремесядсиспомняхзатаянеговазлобнаподигравка.Щомсеизвестих,чеНеофитвечетръгналотТърново,постарахседанаучаприблизителнокойденщестигневЦариград,ходихняколкоднинареддагочакамнаЕдирнекапия,причакахгонай-послеприсамитевратанаЦариградикатомусепоклоних,казах

му:„Хошгелдин,Деспотефенди.“Тоймепозна,изгледаменакривоиначумереноотмина.[21]

КатосевърнахотвторотосиходеневЦариград,азпакостанахучителвТрявна,учителствахвТърново,послевДжумаяинай-послезатвърдекратковремеивъвВарна.ПрезтовавремеазходихощеняколкопътивЦариград[22]понароднитеработиивкачествотонапредставител,икаточастнолицеитамсезапознахсд-рЧомакова[23].Най-послепрез1864г.отВарнаотидохвЦариградиоттаяминутапочнувапродължителнатамидеятелноствстолицатанаТурскатаимперия.КогатобяхучителвТърновозаедносМихайловски,Златарски,даскалИлияотТрявнаиКънчаКесароваизГаброво,запознахсеседногоотамериканскитемисионери—д-рЛонг,койтонаскоробешесеустановилвтояград.Д-рЛонгмеусловидапреведанабългарскиотславянскиНовиязаветзаБиблейскотообществовЦариград.ТоваобществобешенатоварилоФотиновадапреведеСтариязавет.Двататияпреводатрябвашеокончателнодасепрегледатипоправят,предидасепечататотеднакомисия,състоящаотд-рРигс,д-рЛонг,даскалХристодулотСамоков.АзтожетрябвашедабъдачленвтаякомисияитовасобственомедокаравЦариград.Ноосвентаятруднаиделикатнаработаазпродължавахдаиздавам„Гайда“,кояторедактирахдотогаваотЕскиДжумая[24],исъщевременноследяхходананароднитеработи.Вначалото„Гайда“бешесатирическивестник,насоченнай-вечезасвестяваненабългарщинатавборбатайпротивгърцизма.Нонаменесезапретидаиздавамтоявестникстованаправлениеиазгообърнахотпосленачистолитературенлист.В1866г.азпрекратих„Гайда“ипочнахдаиздавам„Македония“,коятопродължихдо1872г.Митхадпашапрекратиедвалинес„Македония“имоетосъществуване.Азостанахжив,ноударът,койтоминанесе,бешетъйсилен,щотоотнегонеможахвечедаседигнаисепринудихпакдасеуловяустаротосизанятие—учителството—запрехрана.

През1874г.януарим.,екзархията,подплашенаоткатолическатапропагандавМакедония,коятобешесполучиладапривлечеидаупотребизаоръдиеотцаНила,мипредложидаотидадаобиколяпо-главнитеградовенатаястрана,дапомиряпартиитеидасъдействамдасезакрепятколебающитесевправославието.Македониябешеединственияткътнанашетообщоотечество,скойтонебяхзапознат,тъйщо,акоимисията,коятомисевъзлагаше,дабешенесамотрудна,деликатна,ноисвързанасрискиопасностзамене,катоимахголяможеланиедавидяроднатастрананаКирилаиМетодия—люлкатананашатакнижовност—разбуждането

накоятобешееднаотглавнитезадачинаполитическатамидеятелност,надрагосърцеприехтовапредложение.Вънотгорещотомижеланиедасетурикрайнакатолическатаинтрига,коятозаплашвашедаприберевлонотонакатолицизмапочтиеднатретаотМакедония,идеятадасезапознаяличноснеяисхоратай,даизучабита,обичаитеиезиканамакедонскитебългари,дасъбераматериалипоезикаинаречиятанатаястранаменакараощепо-охотнодасесъгласянажеланиетонаН.блаженство.Отидохнай-напредвСолуниоттамвъвВелес,гдетораздорътмеждубългаритебешенай-голяминай-опасен.Вкачествонаредакторна„Македония“азбяхизвестенпоимевредвМакедония,откоятостранамногочастнилицаиобщинисеотнасяхадоменепонароднитеработиипоучилищата.Най-многотърсехаучителииазгиулеснявах,доколкотоможех.ПомояпрепоръкавъвВелесбяхаусловилиН.Поповича,противкоготопо-послеедначастотнаселениетобешесеповдигналовползанаЙосифаКовачева.Азимахкрайнотоудоволствиедапомирявелесчани,следкоетоходихдаобиходяиняколкоотоколнитесела.ЗадамогадаобиколяповечеградовеиместавМакедония,отнесохседоекзархиятазасредства,коитомисеотказаха.Товамепринудидасевърнапо-скоровЦариград.

ВМакедонияазсебавихвсичкооколоединмесец,новкъсототовавремебяхуспялдасъберамногоновиматериали,междукоитоголямоколичествопословициидостазапискизабогомилството,коитопредставлявахазначителенинтерес.СледкатосезавърнахвЦариград,опитахсеизноводасезадържатам,нопривсичкимоиусилияобстоятелстватанемипомагахаиазсепринудихдаприемапредложениетонастарозагорцидаимбъдаглавенучител.

ВЦариград,акоипо-голяматачастнавреметомидабешезанятосвестникарскатаиполитическатамидеятелност,азникоганепропущахслучайдасъбирамизаписвамвсякаквиматериали,коитотрупахнастрана,задагиобработвамвпо-охолновреме.Такиваматериали,събранивтечениенатридесетгодини,въпрекиразнинещастия,азимахнатрупаницелисандъциигиприбрахсъссебесивСтараЗагора,гдето,освободенотвсякаквидругиглавоболииосвенуроцитеси,азпосвещавахвсичкотосисвободновремеизключителнозанарежданетоиразработванетоим.Тияматериалисесъстояхаотнароднипесни,приказки,пословици,гатанки,обреди,богатизапискизагеографическияиисторическиясловарнаБалканскияполуостров,материализабългарскиречник,предания,разказизасъбитияследпаданетонаБългарскотоцарство,завъстанията,заеничерите,задахлиитеидругиподобни.Впо-лекитеработиазкарахдамипомогнатмоитеученици,особеноняколкотомакедончета,коитоот

ЦариградмепоследвахавСтараЗагора.Азсезанимавахличнонай-вечеспословиците,сгеографическиясловар,носъщевременносъбирахзапечатистихотворениятаси,коитобяхумножилсмногонови,вСтараЗагораписани[25],ибяхсъчинилиприготвилзапечатучебникпобългарскатаистория[26].Географическиятсловарбяхпочтиизкарал;оставашесамодасенаредивпо-строгалфабетическиред.Пословицитемитожебяхапреписаниинагласенизапечат;тяхноточислотогававъзлизашенаоколо15хиляди.Те,кактоидругимоиматериали,ходехаотръцевръцемеждумоитепо-младидругариучители,скоитотъйприятноидружелюбносъучителствувах,дабъдатразглежданиипрочитани.Времето,коетопрекарахвСтараЗагора,бешетретипериоднамоятачистолитературнадеятелност:първиятбешевЛовеч,вториятвТрявнаиТърново.

НоистоенетомивСтараЗагоранеминабеззлощастия,коитосамеследилиотдетинстводоридостарост.ПовременавъстаниятавПерущицаиБатакпострадахамнозинаиотСтараЗагора.Втовачислобяхиаз.Единденвластитемеарестуваха,турихавсинджири,качиханаталигаиоткарахавОдрин,детобяхтикнатвзатворастолковадругисъотечественици.Помислихси,четояпътпоне,30-иили40-и,непомня,нещеизлязаживиззатвораичещесвършасбесилката.Ноблагодарениенаопитността,коятоимахвсношениятасистурците,иблагодарение,ченеизгубихприсъствиетонаумаси,азсеизбавихпо-скоро,отколкотоможешедасепредполага.КогатоскороследпристиганетомивОдринмеизкарахапръвпътпредистинтакчията,иметонакоготосеганепомня,азмуразказахцялатасиистория.Турците(разумявампо-разумнитеоттях,какъвтосеоказаитояистинтакчия),понавикдобитотвековновластване,имахаизвестентактиизвестнасистемавдействиятасиивупражнениенавласттаси.Груби,жестоки,варваривмногослучаи,утяхчестосесрещашеиизвестнопочитаниекъмпо-видниивлиятелнихора,къмкоитосеотнасяхавежливо,дажеикогатовинатаимседокажеше,атояобичайбиможалдасепрепоръчаинабългарскитекастиивласти…Катосенамерихвприсъствиетонаистинтакчията,следобикновенитеразменениянадумивподобнислучаи,додохмедопредметаиазпочнахтъй:„Ефендим,несъмотонияхора,коитонеразбиратинепроумяватотнародниидържавниработииакообичашдамевярваш,това,коетощетиразкажа,ецялаистина.Българинсъмикатотакъвдатикажа,ченеобичамотечествотосиинежелаядобротонанародаси,тилеснощепознаеш,четелъжа.Ноазсъмжелалдобротоиуспеханаотечествотосииработилсъмзатовавкръгаиграницитеназаконитевдържавата.Акотикажапък,чесъмотония,които

мислятивярват,чееднаилидве,илитричетиотпостотинадушищемогатдасъборятедноцарствоиеднаимпериятакава,какватоетурската,типакможедапомислиш,четелъжа;годинитемииопитносттаминемипозволяватдапомисляподобнонещо.Ноживотътмиевръцетевииотвасзависи.Акостеразуменчовек,закакъвтовисматрям,самищедодитедозаключение,ченесъмбунтовник;защотоакобихбилтакъв,менещяхадамеуловятвгоратаспушканарамо,анедамеотделятотдомамисперотовръка.Акомепуснешдасиидаидасигледамработата,аздаженесъмвсъстояниеснищодругодатевъзнаградя,освендатипроводяармаганединконскитовархубавизагорскиябълки.“[27]Тиямоидумивидимонаправихавпечатлениенаистинтакчията.Тоймиказа:„Виждам,четинесиотонияхора,закакъвтосатепратилитука,ичесиразбранчовек,тащевидякаквомогаданаправязатебе.“Вторипътнепомнядаливиждахтоячовекилине,нонатретияиличетвъртияденбяхосвободенинезабавносевърнахвСтараЗагора,заголямоудивлениенаприятелите,коитонесенадявахадамевидятжив.Азизпълнихобещаниетосинаистинтакчията,комутонаистинапроводихединтоварябълкипонароченчеловек.

Никоенещастиевживотаминеебивалотъйпагубноинеепадалотъйтежконамене,каквототова,коетомисеслучивСтараЗагорапрез1877г.Освободителнатавойна,коятотрябвашедатурикрайнапетвековноробство,мезаваривтояград.Неописанабешемоятарадост,когатоцелиятградпосрещнастържество,каквоторуситенийдедругаденевидяха,победоноснитевойскинаГурка,инеописанабешескръбтаигорестта,скоятосепринудихдаизлязаизтояградпринастъплениетонаСюлейманпаша,катооставихвсичкомило,всичкосвидно,коетоимахнатоясвят—книжовнитемитрудове,материалите,събиранистолковатрудпрезтолкоздългигодини.Бяхвзелнай-живоучастиевприготовлениятазапосрещаненарусите,коитосепочнахаощедодетнебяхаминалиБалкана,иощетогавабяхсъчинилпеснитезатояслучай,коитопо-послеобнародвах.[28]Туйобстоятелствоиуважението,накоетосенаслаждавахмеждугражданите,кактоиизвестносттанаиметоминанародендеец,мепризоваханачелонапървотобългарскоуправлениевСтараЗагора,задачатруднаитежкапритогавашнитеобстоятелства.Трябваше,отеднастрана,дапазяредаитишинатавграда,отдругастрана—дапосветявреметоси,опитносттасиивсичкитесисили,задаулеснязадачатанарускатавойска.Ощедокатопърватарадостипървотовъзхищениебяхавсилатаси,настанахатъмниимрачниднизаСтараЗагора.КъмнеябяхасеупътилидивитепълчищанаСюлейманпаша,коитоприближавахаграда.Руските

силибяханезначителни,нонадеждитебяхапонедаседържиЗагора,додедодатнапомощдругивойски.Неемястотукдавъзпроизвеждаммъжествотонарускитевойскиигеройствотонабългарскотоопълчение,коетопръвпътсекръстивкръвтанавековниявраг.Катонедодохаподкрепления,участтанаградабешерешена,итаяучастбешеужасна.Презцелиясиживотсъмсиспомнялзанеястъганасърцеисълзинаочи.Азнаправихвсичко,коетоможах,даспомогназаудържанетонаградаивстараниятасибяхзабравилидомашни,ивсичкитекнижовнисъкровища,коитостояханатрупанивкъщи.Благодарениенанякоисвои,коитовмоеотсъствиесесетили,домашнитесеизбавиханапоследниячас,бездамогатдавзематсъссебесидругоосвенонова,щосаималинагърбаси.Синми,най-малкият[29],сиспомнилзаголемитетефтери,надкоитопостоянномегледаше,чепишех,икоитосъдържахаматериалитепогеографскиясловарипословиците,изаданебидасезагубят,прибралгииужгискъталнейденапо-скришномясто,разумявасенапразно.

Когатовсичкооколоменебешегръмидим,врясъкиписък,плачирев,когатовойскитеседръпнахаотпозициитесиипочтивсичкоживобешеизлязлоизграда,аз,единотпоследните,възседналнакон,обърнахгръбисеотправихкъмдомаси.Поменевечелетяхатурскитекуршумиикраищатанаграда,отгдетонастъпвашенеприятелят,издигахаголемипламъцивъввъздуха.Всякаминутабавенебешесмърт.Катовидях,чедомашнитеибезменеизлезлиизкъщи,бездасеспранинамиг,излязохизграда,койтоостанавръцетенатурцитедагогорят,пленятиизколят.Къщата,вкоятоживеех,станажертванапламъците,азаедноснеяпогинахаипокъщнинатами,ибогататамибиблиотека,искъпоценнитемилитературнисбиркиитрудове,втовачислои15-тяххилядипословици,коитобяхсъбралотвсичкитекраищанаобщотоотечество.

София,1892г.П.Р.Славейков

[1]Доколкотопомня,тязахващашетъй:

ПрославилосеТърновосъсславнигърцивладици,найсисамногопрослависъсПанаретаделия,делия,делибашия,лудиягръцкивладика.

↑[2]Многоловък.—Б.р.↑[3]Към1844г.,акосеброиотдататанатази„история“вПер.

списание,кн.II,1882.—Б.р.↑[4]„Както(цял)свят,такаиКозма.“Гръцкатапословица,снейното

игрословие,имасмисълнабългарската,нагласенаспореднея:„КактоСвятко,тъйиЦвятко.“—Б.р.↑

[5]Местатана„о̀близу“,наоколо.—Б.р.↑[6]Дотукразказътпоисториятазасъбиранетонапритчитеевзетцял

ипрепечатанбезизменениеоткнижкаIиII1882г.наПериодическотосписание.Оттуканадолупочвапродължениетонаразказа.↑

[7]Заположениетомивъобщевтовавремепо-надългоеразказановЕпизод.Вж.Периодическосписание,кн.XVиХVI,1885г.↑

[8]ЗахариКняжески,семинарист,училвРусия,съсзаслугизаобразованиетоиучилищатани(1810–1877).—Б.р.↑

[9]ТукстоизабележкатаотСлавейков:„Продължениетоисвършекът

Катогидияходеше,вранясиконяяздеше,окачентопузносеше,селатаобикаляше,сякакнародадерешеигрешнипарибереше.Поповесияздеше,грубиимдумидумаше:Дегиди,старци,магарци!Акметоветепсуваше,псувашеигибиеше,калпацитеимхвърляшеитолумиимдумаше.АйощсаповечпрославинашеВеликоТърновосъсНеофитамъдрия,мъдрияилукавия.…………….

щесеотпечататвъввторатачаст.“Писанапреди1януари1890г.,тазипървачастот„историята“напословицитеепоследванав1892г.отвторатачаст,коятоеотпечатанавъввториятомнакнигата.Сегадветечастисасъбранинаедно.—Б.р.↑

[10]НиколаМихайловски(1818–1893),братнаИларионМакариополскиибащанаписателяСтоянМихайловски.Познатекатоучител,общественикикнижовник,предииследОсвобождението.—Б.р.↑

[11]Д.Бошнакасепоминаитойпрединяколкогодини,нобешежив,когатосепишехатезиредове.—Бел.наиздателя(ИванСлавейков).↑

[12]ЦвяткоНедев(1816–1892),ученикнаНеофитРилскиидългогодишенучителвГаброво.—Б.р.↑

[13]Споредедноскорошнописмонаг.К.Иречека,излиза,четияпеснибилитожепечатаниотИмперскатаакадемиянанаукитеичеите(кактоипословиците)билипрепечатанинаособнакнижка(35страници)подзаглавие„СборникъБол.Нар.Пѣсень,ПетраРачоваСлавейкова“вПетербург,1855г.—Бел.наиздателя.↑

[14]Вж.ChansonsPopulairesBulgares,parAugusteDozon,стр.ХLV.—Бел.наиздателя↑

[15]Междутияпесниеихубаватаихарактернапесен:

ТаяпесенмнозинасаслушалидаяпееСлавейковдажеинастарини.—Бел.наиздателя.↑

[16]Dozonказвавпредисловиетоси,чепеснитенанеговиясборникмусадоставениотНайденаГероваиВасилияЧолакова(вж.стр.ХLVI).—Бел.наиздателя.↑

[17]ПокойниятеималдълговремесношениесбългарскотонастоятелствовОдесаипопредложениетонатованастоятелствоеходилвГаброводамирипартиите,написалисториятанагабровскотоучилищеидажееходилсособнамисиядаизучавапомаците.Заизпълнениенатаяпоследнамисия,твърдеделикатнаиопасна,тойбилпринудендапътуваподимедоктор,катоноселсъссебесиинякоиобщилекове.Частоткореспонденциятамусодескотонастоятелствоенаръцетеми

„Ходилюнак,ходилпомакнапуставойска,напуставойска,войскататарийска.Ранилиго,ранилиготристадребнипушки,тристадребнипушки,тристрелитатарски…“

благодарениеуслужливосттананастоятелствотоиекрайноинтересназаонаяотдалеченаепоха.Щесеползвамотнякоислучаидаяобнародвам.—Бел.наиздателя.↑

[18]Вписмотонаг.Иречек,закоетопоменахмевбележканастр.68секазва,чесамо9,не12откралимарковскитепеснибилипечатани,заедносдругибългарскипесниотМутевскииНайденГеров,всбиркатанаИ.И.Срезневски,всъчинениятанарускатаИмперскаакадемия.Повсякавероятностг.В.Стояновпоменувазапесните,обнародванивтаясбирка,коятосенамиравПражкатабиблиотека.—Бел.наиздателя.↑

[19]Сегаможедасеобясни,катосезнае,чепословицитенапокойниябилипечатаниичеЛ.Каравеловщесееползвалотпечатаните.—Бел.наиздателя.↑

[20]ГоворнарупцитевИзточнитеРодопи—Асеновградско,Пещерско,Хасковскоидр.—Б.р.↑

[21]По-подробноописаниенадействиятанапредставителитеоттърновскатаепархияпротивНеофитавЦариградаздобихпрез1895г.,следсмърттанапокойния,отедничкияостаналживчленнатаядепутация—ГеоргиКабакчиеввТърново.Тиясведениящеобнародвамдругпът.—Бел.наиздателя.↑

[22]Най-историческотооттияходенияебило,мисля,товапрез1861г.,когатопокойниятнанесесмъртенударнакатолическатаинтрига,катооткраднадядоЙосифа(Соколски)игопренесеведнанощвОдеса.—Бел.наиздателя.↑

[23]Тукщедаедумазаподновяваненапознанството,защотопокойниятсеезапозналсЧомаковаощепреди1853г.,когатобилтежкоболен,таходилдаселекувачаквПловдивприЧомакова,койтоимупомогнал.ВзнакнапризнателностпокойниятепосветилтрудасиСмеснакитка(1852)нему.—Бел.наиздателя.↑

[24]Първиятбройна„Гайда“енаписанощевТрявна,предипокойниятдазаминезаДжумая.—Бел.наиздателя.↑

[25]Покойниятеразказвалнасвоитесиинаприятели,чеемногоценялсвоитестихове,съчиняванивСтараЗагора.Някоиоттия,пращанивЦариградощенеговреме,намерихминалатагодинавписматаси,коитощебъдатобнародванивсбиркатанастихотворениятанапокойния,коятосегаприготвям.—Бел.наиздателя.↑

[26]ПоказванетонаХр.Г.Дановпокойниятеималготовидругучебник„Отечественагеография“,поръчанличноотДанова,закойтоисъществуваособенконтракт,сключеннавремето,унего.—Бел.наиздателя.↑

[27]Читателятщесесети,честияпоследнидумипокойниятпоединтънъкиделикатенначинеискалдададедасеразбере,чеесиромах,задаотбиевъзможнотожеланиенаистинтакчиятадасеползвадаискапари,задагоосвободи.—Бел.наиздателя.↑

[28]„Песниистихотворения“(1878г.).Споредкактомиразказахапо-миналатагодинанякоиотученицитенапокойния,тойсбиралпо-съзнателнитеоттяхигиобучавалдапеяттияпеснипозатънтенитеградинивграда.Щомнякойсеявил,песнитетозчасбилиобръщаниначерковни.—Бел.наиздателя.↑

[29]ПенчоП.Славейков↑

ПРЕДГОВОРКЪМПЪРВАТАЧАСТОт„историятанасъбирането“напредлаганитенароднипритчи

читателятщевидикактесасъбираниикаквипремеждиясапрекарвали.Най-раннатасисбиркаазбяхпочналдапечатамощепрез1855лятовколонитена„Цариградскивестник“,апо-после,сдругинякоиприбавления,ив„Българскитекнижици“.Тогаваощеазимахсъбранииготовизапечат11хилядипритчи,нопонежетияпритчи,следникополскотонещастиебяхавсеотизточнотонаречие,азчакахдасесдобияотновоивпо-голямоизобилиеспословициотзападнотоимакедонскотонаречие,задасъпротивопоставяпо-нагледноразличиетонатритеглавниклонанабългарскияговор.Привсичкочетовамоежеланиенеможадасеизпълнитъй,кактоисках,азрешихминалатагодинадапочнадапечатамтретипътсъбраниясиматериал.

Азсрещнахдостазатрудненияподкаквоназваниедаотпечатамсъбранитепритчи,коитобяхзаписвалподназваниепървона„избрани“,послена„старидуми“,апо-послена„пословициипоговорки“.Повечетоклоняхдаизбераедноотпоследнитедвеназвания;нодумата„поговорка“несъмчувалотбезкнижнитенашиеднородци,думата„пословица“неенашадума,освентоватяеизгубилавезиканионовазначение,коетоеималана„реч“или„дума“,авземалаеповечезначениетона„буква,словоилислова“,и„пословешки“означава„посричкиилипослова“.Потаяпричина,каточухдасеупотребяваотнародаизражението„всенапритчи(прищи)миприказва“,азсерешихдаупотребятоженазваниетопритчи.Истина,итаяпоследнадумаимадвоякозначение:вЕвангелиетоедноивПритчиСоломоновидруго;нозначението,коетоимавПритчиСоломонови,тоеименноонова,коетонамтрябва.

Няколкодумизаезикаиправописанието,накоитосанапечатанипритчите.Тъйкатопо-голяматачастнапословицитесаотизточнотонаречие,тоинийсмесепридържалиглавноуезиканатованаречиеиуправописанието,коетонаймусъответства.ОтАдоБазнарочносъмсепостаралданапишадумитетъй,кактосеизговарят,бездасепридържамуобщеприетотоправописание,ноотВнататъказсъмсепотрудил,доколкотомиебиловъзможно,даподведаезикаподеднообщоправописание,сразликасамовединственочислоначленоветеа,ътио,у,ю,кактотесеупотребяватвизточнотоизападнотонаречие,задапокажаотличиетоим.Азнемогадаодобрятова,гдетонашинякоифилолозиидругиписателиса

наченалидапишаттъйразнуздано,щотоданевардятѣ,ния,ниѫ,ниъ,вкоитобуквивсичкитебългарскинаречияиматпонещоразлика.Можебитоватедаправятотжеланиедаопростотворятбългарскотоазбуке,катозадържатиупотребяваттолкозбукви,колкотопростизвуковесасеопазиливживияговор;нотованачалоакосеприеме,нийщевлеземвединсъвсембезизходенпът.Подобнонещобибиловъзможнонаистина,акоеработадасъздаваменовезикиакоданямахместарсвойготов,пълениусъвършенстванезик,койтоебилиеосноватанаднешнияниикойтокатотакъвеневъзможносъвсемдасепрезре.БлажениЕвтимий,последнияттърновскипатриарх,наедноспоследниятърновскицарИванШишманавиделизанужнодапоправятипречистятстариянашкнижовенезикотмноготоиразнирецензиииизвършилитаятруднаиделикатнаработа,иакоданебибило,чезаедноспрекращениетонанезависимияполитическиживотнаБългариясепрекъсналоисвободноторазвитиенабългарскатакнижнина,тоинийнитощяхмедаизпаднемвтованизкосъстояниедасемолимБогуначерковниянаричанинесвойственнабългаритеезик,нитощяхмедагоразвалямеиобезобразяваместаквозпъстроишареноправописание,каквотоднесзаднеспреобладаваунас.Туйименнопрекъсваненасвободноторазвитиенанашатакнижнинаепричина,гдетоднесезикътнивъввсякоотношениесенамиравхаосибъркотияигдетонипринуждава,щем-нещем,даправимразнисвестниинесвестниопитизанеговотоужпоправление.

Всамотоначалонасегашнотостолетиечетиринародностиотстаритесаподкачилидаобработватнановолитературниясиезик;именно:гърците,власите,сърбитеибългарите.Гърцитеследдостаколебанияуспяханай-последавъзстановятедноправописание,непостарияимъртвияезик,нонеисъвсемпоновия,кактоискахаинастояваханякоиотписателитеифилолозитеим.Власитеитеследдосталутаниярешихадавзематзаосновакоренниясиезик,койтоелатински,бездаобръщатвниманиенажеланиетонамнозинадавзематзатакаваосновасамоновия,чистоговоримезикибездагиегрижа,четояезикпростолюдиетонегодоразбира.Сърбитенай-напредзахванахадапишатпочерковнияезик,аотвреметонаОбрадовичапочнахапо-ясноипо-чистосръбскидапишат.ДнешнототяхноправописаниееоснованоотКараджича.Катовидя,ченеможедасепридържаниуедноотчерковнитеправописания,защотониеднонеебилодостъпноисвойственонаезикаим,Караджичопростотворисръбскотоправописание,катоимашепредвидиполитическатацел,дапривлечехърватитедапрегърнатсъщияезик,задаиматединобщкнижовенезик.ПосъщитепричинипримерътнаКараджичсепоследваи

отдругитесърби,нопривсичкочегодинисасеизминали,политическатацелнаКараджичанесеедостигналаглавноотразличиетоповярамеждудватаедноплеменнинарода.Наистина,западнитеславянихвалятсръбскияезик,нониедниоттяхнесасерешилиинесерешаватдагопрегърнат.

Занасси,българите,какводакажаиазнезная.Вначалоинийпочнахмедапишемпоновиячерковенезик,койтовземахмезанаш;послеП.Беронизлезесдругоедноправописание,аподирнегоФотиноввИзмириПавловичДупничанинавСвищовдушадавахазасмесеноеднотяхноновочерковноправописание,скоетосииостанаха.Ощепо-подирпреосвещениИларион(Михайловски),изпървоМакариополскиипослеТърновски,даденовоеднонаправлениенаезикаиправописаниетони,катопочнадапишенанароднияезик,справописание,основанонастаробългарския.ПримеранаМихайловскипоследвахаизобщовсичкибългари,коитосеучехаисвършвахавРусия,инай-добриятнеговпоследователсеявиНайденГеров.Езикътснаправлението,коетомудадохаМихайловскииНайденГеров,изобщосепрегърнаотпишещитебългари,тъйщодопоявениетонаМ.Дриновнийпочтиимахмеединщо-годеобщезик,спочтиеднообразноправописание.НоеточенасценатасеявяваМ.Дриновсъссвоеглавоедномнениезапречистванетонаезикаинашетоправописание,установенозавреме,сехвърливновхаос.Наистина,чеНайденГеровидругиизлязохадазащитятприетотоправописание,нозащитатанебешетолковещаиуместна.Дриновостанапочтисамсъссвоетоновоправописание,последвансамоотВасилСтояновавПериодическотосписание,нопримерът,даденотнего,иматовапоследствие,чеотворипътнавсекигодаправипосвоемупредложенияиизменениязаопростотворениенаправописанието,аоттоваипроизлизаднешниятхаосвезикани.Тъйщотониевидяхмедасеявихазападнинякоиученици,едниоткоитоискатдаподражаватнаМиклошичаидругислависти,вториданаписватпоцелидисертациизаипротивь,третидапоставятзазадачанаграматикитесиустановениетогласанаѣиъупотребениетонаѫ;имавизобилиеитакивадраскачиписачи,някоидажесголемипретенцииналитераторство,коитодотамсаопростотворилиправописанието,щоточитателятневиждаутяхникакваразницамеждуеиѣ,еии,ѫиъ,несъглеждаспазваненанай-елементарнитеправилазасъгласуваненадумите,заотличиенападежииформи.Аконийвсетъйотиваме,кактосметръгналиотвременановотоупътваниенаг.Дринова,токъдещемуизлезекраятнеможедасепредвиди,кактоидалинякогащедостигнемдаимамеобщлитературенезиксустановениформи,общеприетоправописаниеиопределениправила—нещанеобходимине

самозаразвитиетонакнижнинатани,заяснотатанаезикани,нодажеизасамотоясно,правилноилогическомислене.

Нодаоставимтияразмишлениявърхунашияезикинекасенадяваме,чещесепоявятиунасхорасъссолиднофилологическообразование,скореннозапознаваненабългарскияезикисъсздравразум,коитосъссвоитезнанияданиупътятдасеизбавимотднешнатабъркотияисъссвояавторитетданиналожатединкнижовенезикседноустановеноправописание,коетоспореднаснетрябвадасеотдалечавамногооткръганастарото.

София,1януари1890П.Р.Славейков

ИВАНП.СЛАВЕЙКОВПРЕДГОВОРКЪМВТОРАТАЧАСТ[1]

Събирачътна„Българскитепритчи“имашегорещожеланиедавиди

целиясвойтрудобнародван,предидасепростистоясвят,кактоидадовършиисториятанатяхнотосъбиране.Съдбатаобачеголишиоттоваудоволствие.Исега,катосепаднанамчесттадаподнесемначитающатапубликавторатачастнатияПритчи,тъйкактотойяоставиготовазаобнародване,безникаквиотнашастранаизменения,считамезасвоядлъжностдаприбавимняколкоредакатодопълнениекъмисториятаим,кактоидададемнякоипояснения,коитонисеналагаткатонеобходимивслучая.

ОтСтараЗагораП.Р.СлавейковизбягасъссемействотосивТрявнаиоттамотидесамвТърноводадириработа,исеустановиведнатъмнаизатънтенастаявнай-долнияетажнаединхан,гдетооткриписалищезапрошенописане.Лица,коитосаходилидагоспохождаттамнеговреме,саразказвали,четойбилнеутешимзазагубитесивСтараЗагораичезадаубивавреметоидаразсяватъгатаси,ощетогавабилвзелданабиранамасатасиновитефтериитетрадки,вкоитоотноводазаписваинабирановиматериали.Веднописмодомене[2]тойвскръбтаиотчаяниетосиотивашедотам,щотоданеискадапреживеетаязагуба.„Здравсъмужтелесно—казвашетой(31окт.1877),—нодушевнотъйстрадам,щотожелаясмъртта,коятовидяхбезстрах.Немогадапрежаляголемитезагуби,коитомесполетяхавотношениенакнижовнитемитрудове,коитосаневъзвратими,защотонищичконеизбавих.Излязохмевсинцатоку-кажипоеднариза;новсичкодругопакможедасепопълни,каквотоебило,самотованямадасепостигненикога.Оттоваколкотозагубатаемояиваша,толкозповечееинанарода,койтоселишаватожеотнеоценимизанегосбиркиитрудове.Работяужисегаизново,нонитивремемиоставадоста,нитиприсърцевечеимам,нитинеобходиматазатовабодрост,защотосъмвечеизнуренизастарял,иубитдухом…“[3]

РешениетонаруситедаминатБалканапреззиматаскороизвадипокойнияизунинието,вкоетобешепаднал,съживиотпадналиянеговдух,катогопризовасновисилиинадеждикъмновадеятелност.Генералниятщабнарускатаармияподиричовексавторитетизнающместноститеи

хората.ЗатакъввсичкизапитанипосочилинаП.Р.Славейкова,койтобилизвиканизТрявна,гдетовременнобилпроводенкатоначалниксъсспециалнамисиядасегрижизанастаняваненабежанцитеидаследиинаблюдава,тададавасведениязадействиятаидвижениятанатурскитевойскиотвъдБалкана.Катомусепоискаломнениетоотносителновъзможносттадасеминатбалканитепосредзима,тойгоизложилвдългазаписка,подаденанаГенералниящаб,съсследующитедуминачело,написаниседрибукви:„Балканитевредмогатдасеминат“,следкоитоследвалоподробноописаниенавсичкитемалкииголемипроходи,наразстояниятаихарактеранаоколнитеместности.Верносттанатиясведениятойподкрепилсклетва.ПонеженагенералСкобелевабилавъзложенаважназадачавминуванетонаБалкана,покойниятбилпоканенличнодагопридружиипреведепрезХиметлии,коетоизвършиблагополучноиприсъстваприбиткатанаШейново,гдетосвъзхищениевидякакхраброинеустрашимосебиешебългарскотоопълчениередомсрускитевойски.Отнегомоментпокойниятстаналнеразделимдругарнавеликиярускипълководец,койтовисокоценилуслугитему,иходилдоридоподстенитенаЦариград.[4]СледсключванетонамирапокойниятбилизвиканвОдрин,отгдетогоназначилиипратилизачиновникзаособенипоръчкиприсливенскиягубернатор(1878).

Когатопрез1874П.Р.СлавейковбешеучителзакратковремевОдрин(следкатобешеизпълнилмисиятасивМакедония),тойбешеоставиледин-двасандъкаспо-непотребнинемукнигииръкописи.Тиясандъциодринскатаобщинабешезадържаласрещунадвзетазаплата,понежепокойниятвнезапноибезвремебешевдигнатиоткаранотвластитевЦариградпорадинякоидълговеиинтригинавраговетему.Благодарениенатоваслучайнообстоятелствотиясандъциоцеляхаипокойниятгивзесъссебеси,катосевдигнаотОдринизаминадапоеменоватасидлъжноствСливен.Втиясандъцизащастиетойнамеринякоичастиотпо-старисвоиръкописи,междукоитоиединтефтерсняколкохилядизаписанипословици;тияименнопословици,тъйслучайноостаналиинамерени,мупослужихазаядканановатаму,настоящасбирка.Макарчеот1879г.,когатопокойниятминавТърново,повикандаучаствавПървотоВеликосъбрание,доридо1888г.,когатомусеслучивториятудар,тойводешедеятеленобщественживотивземашенай-живоучастиевъввсичкитеборбиисъбития,скоитосапрепълненипървитестраницинановиянашполитическиживот,подобитнавиктойникоганеизгубвашеминутитенасвободнотосивремедасезанимаваслюбимитесвоилитературнизанятия.Тойвсенамирашевремедазаписвапесни,приказки,

пословициидаработинещопоезикаикнижнината.Следкатосеоттеглиотполитическадеятелностпрез1884г.,тойбешевзелдасъсредоточаватрудасиглавновърхудвенеща:изработванетонабългарскиречникисъбиранетонапълнасбиркаотпословици.НополитическитесъбитиявкняжествотоотвременаСъединениетонебяхаотестестводагооставятсъвсемнатихоиспокойнозанятие,тъйщотоотречникаситойедваизработиполовината,аотпословицитебешеотновоуспялдасъбереповечеот16хиляди.Понежетияпоследнитепредставлявахапо-готовматериалзаобработване,тойсерешитяхдаиздаденай-напред.Неговатацелбешетияпословицидабъдаткатоогледалонаживияезик,тъйкактосеговориотнародавглавнитемунаречия.Задапостигнетаяцелпо-лесно,тойнапуснаобщеприетотоправописание,катогоизменивнаправлениедабъдепо-близкодоговоримияезик.Заедностоватойкроешедададеповодаилиисториятанапо-голяматачастотпословиците,дапосочинасмисълтаиупотребениетоим,дададетълкованиенанепознатитеилималкопознатидумииданапъстристраницитесезикословниидругибележкиипояснения.Тозипланбешеширок,нопокойниятимашеусловиятадагоизпълни.Обачетойедваможадагоположидоеднастепенвдействиевпървитедве-трибукви,преработенипрез1887–1888г.Вкраянатаяпоследнагодинаизвънреднивълнения,докараниотпечалнитесъбитиявкняжеството,коитодокачихаидомашнотомуспокойствие,способствахадаполучивториясиапоплектическиудар,откойтосеповдигнапрезпролеттана1889г.,тояпътвечесъсследи,коитоосуетиханамерениетому.Защотокатонеможешедаговорисвободно,нитодадържиперототъйяко,нитодаработиосвенпоедин-двачасанаден,итомудно,икатосъзнавашесамположениетоси,тойрешидапобързадапечатаматериалатъй,кактобешегосъбрал,безпълнаобработка.Кактоказахме,тойискашедогдеежив,давидипонееднаотсвоитесбирки—най-интереснатазанего,защотоесвързанапочтисисториятанацелиямуживот—обнародвана,исамоедноновоисъвсемнеочакванонещастиестяхосуетитованеговожелание.

Щомпрочеепокойниятсевдигнаотвторияудар,въпрекисъветанадокторитеинастояванетонасвоитеданесезалавятъйбързосуморителнаработа,какватоепечатанетонакнига,тойпочнадапечатапословицитетъй,кактобяхазаписаниисониябележкиипояснениясамо,направенибързомпризаписванетоимилипреписванетоим.Потояначинвначалотона1890г.първатачастна„Българскитепритчи“,сначалонаисториятаим,писанаотсамагонего,излезеизпечат,следкоетопокойниятсезаловиспреписванетоидопълванетотук-таменавторатаимчаст.Акопомнядобре,вначалотона1891г.тойпредставивМинистерствотонапросвещението

половинотматериалапреписан,задаискасъдействиезаотпечатваненавторатачаст.Тояръкопислежадълговремевминистерствотоикогатосеподири,узнасе,чебилизгубен.Дълговремеощесеминасбезполезнодирене,догдетонай-послепокойниятсепринуди(1892–1893г.)привсичкитесислабисилидапредприемеизноводапрепишеизгубенитепословициоторигинала,койтозащастиебешезапазен,астаяработатойзагубиповечеотгодинавреме.Тойбешетакаогорченоттовапоследнонещастиеспословицитему,щотонепомислидаотидевторипътвминистерството,аотесентана1893г.силитемувзехаосезателнодаотпадат,тъйщопечатанетоотнегонавторатачастбешеневъзможно.Привсичкотоватойнепреставашедасезанимавастях,докогатоперотоможешеизподръкатамудаизвиванареденибукви,т.е.нещоняколкомесецапредидаизгасне,нотаянеговаработабешеповечедасезалъгва,отколкотодаработи.Итъй,спословицитепокойниятпочнасписателствотосиистяхгоприключи.Историятанасъбиранетоимепочтиисториянанеговияживотидоеднастепеннанеговатаобщественаилитературнадеятелност—животпъленсъссъбитияиприключения,деятелностширока,възвишена,благородна,коятоеималасвоетонеоспоримовлияниевърхуепохатананашетовъзраждане,коятонеебилабезвлияниеизначениедажевепохатаследнашетоосвобождение.

Предидасключатазипочтипословичнаисториянапословицитенапокойния,длъжностмисеналагадапоясня,четойличноенаписалсамоонаянейначаст,обнародванавпървияволюм,издаденпрез1889г.Следвторияапоплектическиудар,катосезаловидагипечата,тойвначалонямашевремедаядоизкара,апосленебешевсъстояние.Заданеостаненаполовин,недоизкарана,идогдетопозволявахасилитенапокойния,щомговиждахпо-добре,по-спокоенипо-разположен,коетобешерядко,отивахпринегодамидиктувапродължениетой,катосестараяхотсвоястрана,доколкотобешевъзможно,дапредамвярнотова,коетосмъкамиразказваше.Туйнебешелеснаработавдаденитеобстоятелства,защотосевълнуваше,катонеможешесвободнодасеизражава,коетогомъчеше.Даизбавяинегоотизлишнииопаснивълнения,атъйсъщоисебесиоттягостносъстрадание,макарчецелтамибешедагоувлекадамиразкажеколкотосеможеповечеотисториятанаживотаси,скоросепринудихдасеограничасамосонова,коетопо-прякосекасаешедопредмета,иедваможахдаизтръгнаизнегоняколкоотделниприключенияотбиографическихарактериинтерес.Тяхпредавамтъй,кактосъмгизаписалподнеговатадиктовка.Иколкомалка,колконезначителначастоттияприключения,премеждияисъбитияизбуйниямуживотсаизложенивтиякъси

страници,писанибилонабързоотсамагонегоилизаписанипосредтакиватъжниобстоятелстваотмене!Дажеипотояначинписана,азедваможахдадокарамисториятанапословицитедосъдбата,коятогипостигнавСтараЗагора,катооставихдадовършакраяйсам,поличнитемоиприпомняния.

Взаключениемененемиоставадруго,освендапопросячитателитедабъдатснизходителникъмтруданапокойниязавсичкитенеговинедостатъци,катоиматпредвиднесамопечалнатаисториянатяхнотосъбиране,ноитежкитеобстоятелстваикрайнонеблагоприятнитеусловия,вкоитопечатанетоимсепредприеотнегоидовършиотмене.

София,17октомври1897г.ИванП.Славейков

[1]ПървотоизданиенаСлавейковите„Пословици“еизлязловдвечасти.ВторатачаствключвапословицитеотбукваОнататък.—Б.р.↑

[2]КогатоЗагорапопаднавръцетенаСюлейманпаша,азбяхвЦариградиполучихтвърдетъжовниновинизасъдбатанабащасиидомашните.Споредеднислуховевсичкибилипогиналивклането;спореддругислуховенякоиотдомашнитевголямоточисложениидеца,билиоткараниотполетонасражениятавОдрин.Азбяхписалняколкописмадапитамприятелиироднинизатяхивтовавреме,когатовземахмеркичрезчужденциприятелиданамеряоткаранитепослухвОдриндомашни,получихотбащасиписмото,закоетоедумаиоткоетопо-долеправяизвлечение.↑

[3]Отпокойнияимапортрет,ваденпрез1876г.,койтог.Дановсвзелзаобразецналитографическатасбирканавиднитедейци;отепохатананашетоВъзраждане.Имаидругпортрет,вадендвегодинипо-после,повременаВеликотоучредителносъбрание.Разницатамеждудвататияпортретаепоразителнаиподкрепяпоследнитедуминацитиранияпасаж.↑

[4]ПокойниятеразказалмноголюбопитнислучаииприключениявъввременатояпоходикакСкобелевсеегордеелснего,нонатияработимястотонеетук.↑

БЪЛГАРСКИПРИТЧИИЛИПОСЛОВИЦИИХАРАКТЕРНИДУМИ

А

Абеазнемущемукажа,[1]амахайдерекохотмендан’намира.—Отказванеотмщене.

Абетоше[2]самре,амитокуздраведае.—Наивножелание.Абрелудипопе,видя[3]лимаконкахлиса?—Тойнепомнииумен,а

попътлуд.Акакъвеарцоин!—Нечистоплътен.Аврам,Исак,пълендисак.—Върхулеснияпоминъкнапоповете.Агитесколаловятзайците.—Отколайлесностаналоколаи

означава:сизбикаляне,отдалеко,схитрости.Ага,водатаетамдълбока!—Егерисидаабока!—Приказвасеза

единтурчин,койтобягалотнеприятелите,коитогогонели,инагазилсконясидапреплавареката.Българиннякой,койтоорялтатък,искалдамукажедабъдепредпазлив,нотурчинътразбрал,чемуказва:„Лошее“,ирекъл:„Паназадемногопо-лоше.“

Агнесавчувалнекупува.Агнетогогледайпоопашката,аеретопогърдите.—Акоискашда

узнаештлъстилиса.Агнешкитекожисапо-многонапазаротовчите.—Вдовод,че

младитепо-лесноипо-многомратотстарите.Адетнеезакон,амазаконстава.Азащоминеказахте,четреба̀лоинапа̀тицитедаскѝнемкапу!—

ОтСофияназападсеупотребявакапу.Азбащасиневярвам,четебели?АзБогамъчновярвам,тачедяволалишетивярвам?Азгокарамначаиря,атобягапобаиря.Азгокръщавам,топърди.Азготеглякъмовата,тосатегликъмгората.Азгоучанаум,атоситрънвади.—Невнимава,щогопоучавам.Аздасиплача,висимаводете.—Реклаеднабулка,коятопостар

обичайплакала,катояводеликъмкъщатаназетя,исватбаритеискалидаявърнат,защотоплачела.

Азгосякам,чеезаец,атобилодзюмбюл.—Отеднасмешнаприказкаподряновскотоомекотливоизговаряне;тукадзюмбюлевместомензил—поща,зурат.

Аздатапитам,тиданезнаеш—т.е.даказваш„Незнам.“Аздатикажаплевнико,[4]тимутърсивратата.

Аздатиказвам,тиданевярваш.Азжумя[5]ипродавам,тисиочитеотваряй.Аззатебетрицибъркам.—Многосимипритрябал,четрицищети

забъркамкатонасвинче.Азйказвамдюгеню,тядоземаиргеню.[6]Азказувамнадяконаитойнаклисаря.[7]Азказувамнакотката,атянаопашкатаси.—Азказвамнатогова,

койтодасвърширабота,атойзаръчвадругиму,комутонеприляга.Азкогаходя,земятатрепере(сахвалиломагарето).Азнезнамкакходя,рекълпетелът,амакойтоеотдолу,тойзнае.Азланска,ага,ланскасъм.—Циганскиятхарачеротишелведно

селодасъбираотциганитехарачите.Единотциганитенямалпаридасиплатихарачаипобягнализвънселото,тасескрилподединмост.Харачерът,катозапиталзанего,другитециганимуподказалиитойотишелдасеразхождаужидаготърси.Катодошелнамоста,циганинътвзелдасенавираизбуренака.Харачеринътгосъгледалиповикал:„Ей,излезоттамбре!“Циганинътвзелдасепреструванажабаидаквака,ахарачерътйрекъл:„Хичтакаваголямажабабивалибе?“Ациганинътнестърпялиотвърнал:„Азланска,ага…“

Азлисъмтуй,илинесъмаз.—Привчудваневърхуизвестниипознатинеща.

Азмисекосмитесвиватнаглавата,атоймукефътиде.Азмуказвам:добр’утро,атой—щомапопържаш?—Казвасеза

опакиинеразбранихора.Азмуказвам:„скопенсъм“,атойпитаколкодецаимам.—Кога

някойнеразбираилинерачидавникневположениетонадругиго.Азмусаразправям,атомаинекерти.Азнатебзаповядвам,атина[8]комутомож[9].Азнахайванитехаканевземам—т.е.воданепия,авсевино.Азнещапопа,четропа.—Безпричиннооговаряне,отпесента:„Аз

нещапопа,четропа,нещасигърка,чехърка,инещавлаха,чемаха.“Азотзелебягам,темизелникподлагат.Азпия,тебехваща(виното).Азсиотрязвамушитиидвети[10](акотинаправиштуйчудо).Азсаотмичам,тосанамича.Азсъм,койсъм.—Казвасезасамомнителните.Азстигамоттукачакдобулката(рекълнякойгост);иазстигамдо

ръжена(рекълдомакинът).

Азсъмтаквозцвете,койтомапомирише,откапвамуносът.Азсиобръсваммустакитеиходвамбезмустакизачудо(акотиго

направиштуй).Азтебешатаизпонаваксам.—Закана.Азтиповивамкатовлък(акоизлезетоватака).Азтурскинезная,амаовнитезнаят.—Някойовчарзакараловнив

Цариграддагипродаванакурбанбайрям;излезлинякоигърцииискалидагипрекупятипрепродадат,тазаплашвалиовчаря,чекатонезнаетурски,нещеможедагипродаде,атойимдалгорнияотговор.

Азщетипошетамнасватбата,пошетаймитисега.—(Азнасватбататисрешетоводащенося,свилаорехищетисъбирам).

Азтамкравайнесъмтиподложил.—Казватзатия,които,катовървят,паднатиседнат.

Азше[11]умра,аматъйлеснодушанадяволанешедам.Азшавтаксувам[12],амадругидадава.Азшаумра,татинаколлишапобиешсвета.—Т.е.итищеумреш.Азщемугоизвадяизносът.—Щемунаправянещонеприятноза

това,щомиенаправилтой.Азщозная,тидазнаеш,набащатигугланемутрябаше.Или:Ящо

знаем,тидазнаеш,нататотикапанебимутребало.Азколкотоможах,направих,или:Ящоможѝх,исторѝх.[13]Азшапостяпонеделник,данепостипетъкзамене.—Духовниците

иматобичайдазадаватнагрешнитеприизповеддапостятпонеделницизаопрощениенагреховетеим,нотозигрешникнаправилдругасметкаиказал,четойщепостивпонеделник,задаимащодаядевпетък.

Айбилодабилови[14].—Катоклетва,свъздържанедаизречепо-грубиипо-тежкидуми.

Азщоизвлача,булкатагоизприда.—Коганякойреженещозаядене,католюбеницаилидиня,адодетотойреже,другитеотстранагоизядатинеоставятзанего.

Айдасанепръкне—дабисанепръкнало.Айдасаощуреемакар.Ай,какъвеарватин!—нестегнат,развлеканест.Айраннямазапиене,асконходизапикане.—Тур.посл.Вж.

„Цървулиняма…“Акоазсъмкрива,дапотеглимъжмизамене;акотойекрив,нека

теглизасебеси.Акоби,би;аконеби—здраве.

Акобелатаненаскочиш,белатащетанаскочи.Акобиималабабамустаци,небипрелашестаци.Акобисеяло,тонебивисяло.АкобислушалГоспод(каквовият)псетата,отнебетосомунибиха

завалели.Акобихаситемагаретаносилисамари,самарджиитебихаса

позлатили,или—щяхавзлатнипаницидаядат.Акобивсякамухамедбрала,бръмбалабинабралнай-много.Акобитърговецосѐпечелил,печелкобигонарекли,анетърговец.Акобищеин’амкойси.Акобищатхиляда,безпопасанесяда.—Вслучайпринякоиобреди,

катонакръщене.Акобеясрам,небиошлатам.Копр.Акобъде,дабъде.—Доброихубаво,кактотрябаиприлича.АкобъдеБогнапомощ,сѐщебъде.АкобъдеБогунапът(итощебъде).—Старитеверували,че

Господходипоземятаиобхождачовеците,такогаразузнаезанякоинеправди,поправягииакоузнаезанякоинуждииправеднижелания,изпълняги.

Акобъде,дабъде,аконепо̀врага.Акобъдеистина,голямалъжа.Тур.АкобъдерекълГоспод(би-ще).Акобешеработен,щешедаеимотен.Акобъдажив,видящемкойекрив.—Единвидзакана.Аковиказувамгрехо,невиказувамгрешнико.Аковидишмечкатанакомшиясивлозето,чакайяивтвоето.Аковлезекрив,неизлизажив.Аковлезеправ,неизлизаздрав.—Върхутъмницитеизатворитев

Турскоиобщовърхуправосъдиетоим.Аковлизашспразниръцевкъщи,нетапознаважената;или:Аковлазвашспразниръцевкъщи,несаимаймъжсъщи.Аковгора—вълци,аковчерква—гърци.Аковгора—вуци,аковсело—турци.Радомир.Аковрачкапознаваше,засебесибипознала(данамериимане).Аковървивколника,можедасидойдепо-скоро;акопрякомпречне,

немусенадявайтезаскоро.—Защотобезпътможепо-леснодамусесчупятилипрекатурятколатаищесеобави.

Аковръкнаткамилитепокерамидите,каквощеправимниеподкерамидите?—Залудобезпокоянеигрижане.

Аковърлишзадсебеси,щенамеришпредсебеси.—Заподаванемилостиня.

Акогипоисках,негивзех,я.—Казуватприпазарененанещо,когаепоискалпродавачътмногоиеготовдаотстъпи.

Акоглаватанеуправякраката,тежконаглавата.—Когаголемцитесенегрижатзасиромашта,затяхепакзле.

Акогледашголитецигани,власитесапакхора.Тур.:„Ченгенеебакарсенкюрдмюслюмандър.“

Акоговидишйощеведнаж,кажи,чеедваж.Акоговидиш,изпишиго.АкогоеГосподдал,танемуезаписдал.—Нещебъдевечнонегово.Акогоевзел,негоекраднал.АкогознаеиГосподколкотогоаззная,голямхаиршевидиитой.Акогонеудържишзагривата,заопашкатанеможеш.—Говорисеза

кон,апреносноизадругинеща,когасепропустипо-възможното,по-леснотоипо-естественото.

Акогонишдвазаеца[15],немож’хвананиедин.Акогопобих,танегопребих.Акогоимам(несъмгокрадил),печелилсъмго.—Заимот.Акогоимам,Господмигоепомогнал.Акогоподсладиш,шезалепне

утебе.Акогоразпъдишотвратата,тосенавирапрезпрозорците.—За

човекбезочливикойтоприимавсякоунижение;особенотовагоказватзанякоиотарменците.

Акогоринакомшиятикъщата,тичайдагасиштвоята.Акогосвърша,щемукажаазнему.—Закана.Акосъмгозел,несъмгопаизел.—Извинение.Акоготачиш,щемуповлачиш.—Акогопочиташ,щемупотърпиш.Акогочесттамунесрешне,тойнеможеястигнаникога.Акогледаменабобът,нитазгодина,нидогодинаВеликден—рекъл

единпоп,койтобилнеученичък,сиромахинезнаялкакдасипресметнекогащесепаднеВеликден,атогаванямалоикалендари.Затовапиталдуховницитеикатомуразправилитекогащесепадне,тойпрехесапилколкоднисаизаданезабравиилиданесбърка,изброилколкодниоставатдоВеликденипреброилтолкоззърнабоб,тагитурилведнакартункаиязакачилнамийника,павсякасутринакогасимиялочите,изваждалпоеднозърноотбоба,катосмятал,чекатосесвършибобът,ищенастанеВеликден.Попадиятамусъгледала,чепопътвсякасутринакатосимиялочите,изваждалпоеднозърнооткартункатаигохвърлял;

погледналавкартунката,останалисамоняколкозърнабобизадауслужинапопа,взела,танапълнилареченатакартункасбоб.СлучайнопопитватпопаколкодниоставатдоВеликден;тойотишелдавидиколкозърнасаостаниливкартунката,нозачудонамярваяпълна;отчаян,тойсевърнал,казваимсърдитогорнитедуми.

Акод’аконеедемляко.—Разчиташлинаако,казвашлид’ако,нямадавидишмляко.

Акодаде(дядо)Господ(щеима).Акодабивсякамухамедбрала,бръмбалабинай-много.Акодадешдевет,щевземешдесет.Акодадештука,щенамериштамо.—Наонзисвят;за

милостинята.Акодадешкокошка,мож’давземешпатка.Акодаимашесирене,направяхмепопара,амахлябняма.Акодаимаше(чисто)брашнои(хубаво)маслоимоябабазнаеда

меситутманик.Акоданеаресвашесекисебеси,сичкибисаиздавили.Акоданосехасителудихлопки(звънци),желязотобистанало100

грошаоката.Акодападнешенебето,колковрабцищешедазатисне.АкодаслушашеГосподнагарванитемолбата,всичкимагаретабиха

изпукали.АкодаслушашеГосподнамагаретатамолбата,ниединсамарне

щешедаиманасвета.Акодасабоешевълкаотдъж,качулщешеданоси.Акоидаебулина,се[16]дасиепотулена.Акодаеихрубелница,тяемояхубелница.—Говорисезавета,

разоборена,носвоякъща.Акоденятекъс,годинатаедълга.—Аконесъмизвършилнещоднес,

направи-щагоутре,удругиден—единвидизвинение.Акододедълго,режего;акододекъсо,надиго.—Върху

произволите,вършениоттурците,които,ползваниотвласттасиизаконаси,правяткаквотощат.

Акододваес’годиничелякнеемлад,дотрийсе[17]нееумен,дочетиресенеебогат,никогавекенеставатакъв.

Акодуматоздувар,итойтъй—т.е.неотговарянищо.Акодомомиедалеко,гробомиеблизо.Акодумашнещоинесачуваш,кажи,чесинаводеница—т.е.несе

ядосвай,аконетаслушатзанещо,щототоваставаивдругислучаи.Акоеага,началматасие.—Намененее.Акоеага,циганскихарачернее,я.—Неекатоциганскихарачер

страшениазнесъмкатоциганин,чедамеетолкострахотнего.Многосеприказвазапроизволитенациганскитехарачериизаголемиястрахнациганитеоттях.Докъде1840г.харачитенациганитегизакупувахаигиберяхаособнонякоиаги,коитозлоупотребявахаиизмъчвахавсякакгоркитецигани.Доначалотонаиздихающетостолетиетакаебилоисбългарите.

АкоеБогунапът(щебъде).—Виж:„АкобъдеБогу…“Акоебратмивесел,иазсъмвесел,акоенаизет,именнемиедобре.Акоегнило,щотиемило?Акоевълкътлош,овцатащощенаурътму?Акоедърта,немадасадърпа.Акоедърта,немадаяварим,я.Акоедърта,тящеедепърта.Акоезахапано,нееотхапано.Акоеизялокучетопитата,торбатанееизяло.Акоеизялдяволамлина,тепсиятастои.Тур.Акоеистара(кобилата),непадаподтовара.Акоеистина,голямалъжа.Тур.АкоеистинакаквотоказвапопДойно,наонзисвятголямпръцъкще

има.Еленска.Акоемъчнодадаваш,по-мъчноедаискаш.Акоемъчнодасетърпи,неемъчнодасепамти.—Призакона.Соф.Акоенякойлуд,тинебивайдруг.Самок.Акоенасрещатибуболечка,тисеборикатосмечка.—Непрезирай

противникаси,чееслаб.Акоеподлъг,несъмсалтаздлъжен.Акоепопопиян,дяконоезалян.Самовод.Акоепоред,до-щеимениредът.Акоепразнаоката,неедалечреката.Акоесиласиловита,неевековита.Кюст.Акоестара,нееотварадапрокисне.Акоетряватапокосена,нееизкоренена.—Неестанала

непоправимазагуба.Акоетряватапокосена,нееземетаотнесена.Акоетвое,щееутебе.

Акоетъй,цалувашлитозикръст?—Стезидумипословичарятприлагадеснияуказатенпръстналевияитакаправиединвидкръстовка,коятоподносикъмустатанаоногова,комутоговори,иакотойенаивеннякойдапосегне,задацелунеподносянатакръстовка,тойнапрягвадесниясиуказатенпръст,тагоизщъпваотлевияищъкванасрещнияпоустните.Товастанваповечемеждудецата.

Акоетоймагаредарита,нямадастанаиазмагаредагоритам.Акоецар,сдвеглавинее.Акоецар,двеглавиненоси.Акоецар,циганскихарачернее,я.Акоечер,опаленпъннее.АкоеХалепдалеко,аршинътеблизо.Стар.Загор.Виж:„Тукабаба,

тукатрап.“Акоживеемнасело,тряванепасем.Акозаляга,щемуприляга.Акозалати,кемувлати.—Акочалащисва,щемувлизавкъщата.Акозамързне,поледочеидемо.Брезник.Аковземашкъща,готовавземай,аковземашжена,готованевземай.Акознаешщоебило,неможешдазнаешщоимадабъде.Акозагинаотхрема,чуматахичдаянема.Акозиматасустанетаухапе,сопашшеташибне.—Акозимата

отначалонеелюта,къдекраящетестресне.Сръб.Акознаешти,тъйиаз—т.е.незная,кактонезнаешити.Акознаешкаксиминал,немож’дазнаешкакщеминеш.Акознаешнейдедадаватпо-много,заведиимене.—Коганякойсе

сърдизанещо,чемуседавамалко.Акознаешдадаватпо-много,атикликайимене.Соф.Акознаешщоситеглил,неможешдазнаешимал’йощедатеглиш.Акоиграемечкатавмахалатати,тящедойдеипреддомати.Акоизбесятмасторите,тинаправаБогащеидеш.—Пословицатасе

видидаезаетаоттурски,защотопрекиятсмисъле,чеакоизбесятмайсторите,щеобесятитебекатомайстор.Турското,илипо-правоперсийскотонахакпоказванеправоилибезправда;нокакестанало,поподражаниенаперсийскотолиилипонякоедругопо-старосвойствонаезика,българитеипотурскикогаупотребяваттаядума„нахакерине“,когатояпревождат,направаБогаилинаправдинаказуват,когатобитрябвалодакажат„неправоилинеправедноибезправда“,разумяватвсетова,катосиправпредБога,катонесикривпреднего;ноповечесеупотребяватака,какторекохме.По-рядкосеупотребяваиподдруга

форма.Акоизбесятмасторите,тимърцинащеидеш.Акоизбиколи,по-скорошеиде;акотръгненаправо,илииде,илине.АкоиГосподтолкозигопознава,толкозздраведамудава.—Когасе

говоризанепознатолице.Акоизлъжешединпът,нетавярватдовека.Акоимавек,щенамерилек.—Акоимаднидаживее,щемусе

намерицяр(заболен).Акоимавкошарата,щеимавпопарата.Акоимавпаницата,щеимавлъжицата.Акоимададоде,имаидавиди.Тур.Акоимазакач,имаиоткач.Акоимакалец,далГосподиводица—казватдуховницитепри

изповеднажените,задагинасърчаткъмкаяние,т.е.даизпираткалното.

Акоиманаука,имаиотука.Акоимацвят,щедаимаисвят—казватженитезапрането,

месечинитеси.Акоимачума,танямалишума—т.е.горазабяганеотчумата.Акоимашбрат,имайипобратим,или:Акоимашбрат,неоставяйсебезпобратими.Акоимашзъби,хапи,доденесатазахапали.Акоимакомудасепокланяш,щедаимакомудасаосланяш.Акоимашлудакрава,заколияданевлудиидругите.Акоимахсиренце,нетиискахкатъчец.Акоимаухамбаро,кедаимаиубрашнаро.Рила.Акоимаштивинозапроливане,азнемамглавазаразбиване.—

Казватпринасилванедапиятдолуджецинаугощение.Акоимашвреме(дене)загубене,шахатинставай.Акоимашпаризадаване,кефилинставай.Тур.АкоимашгоренГоспод,дасихванешидолен.АкоимашдоленГоспод,смисли-щетагорният.Акоимашслуга,негоправилуга̀.—Противузлоупотребенетона

слугите.Лугаепепеливатаонаявода,скоятомиятблажнитесъдове.Акоиматхоратазлаткачул,ниенашио(абенио)дагофърлимли(да

гоизгоримли)?Плевенско.Акоискашдазнаешдеимахубавовино,питайдеходятпоповетеда

пиятилидесечерпятциганите(джамбазите).Акоискашевтино,тисикупиряпаищеимаштрикяра:мезеза

ракията,гозбазапаралиятаитамянзавкъщи.Габров.Акоискашдаземаш,научисададаваш.Акоискашдапознаешчелякакакъве,илигонапий,илимудай

хурсантвръката.Акоискашдапознаешчеляка,даймувластвръката.Акоискашдатиемирнаглавата,неятуряйвторбата.—Несе

излагайнаопасност.Акоискашдатисенесвършиработата,предайядругимудаявърши.Акоискашсвършнаработа,свършисиясам.Акоискашмир,недейходивмир.—Мир—свят.Калугерска.Акоискашмир,стойсивманастир.—Калугерска.Акокракатанеслушатглавата,тежко̀инакраката,инаглавата.Акокажаболкатаси,шевиизкажасрамоси.Акоказах,неотрязах.—Казвасеприпазарлъкзанещо.Акокамикударигърнето,тежко̀нагърнето;акогърнетоудари

камико,тежко̀панагърнето.Соф.Акоказвашнасекиготате,тежко̀намайкати.Акокорим,янеморим.—Такаказватгадливинякоиженив

оправданиеназлословиетоси.Коримкоря,гълча,хуля.Соф.Акокъсносъминя,тизераноставай.Аколъже,лъжатаенегова.Аколъженякой,засвоясметкалъже.Аколъже,нямадазавърже.Аколъже,слъжицащесастърже.—Нямадаимапаридасебръсне.Аколъжекозата,рогатайнелъжат—т.е.избитиса.Аколетонедаде,оноесеннемащо.Соф.Акомапопържаш,барсмекаммапопържай.—Казвасена

грубияните.Акойхочеболе,широкомуполе.Белоградчик.Акома[18]нещатврай,впъкъламастъпанвикат.Акоманеаресва,даминедаваженаси.Акоманещатврай,впъкъламисамолят.Акоманещеш,азтебедваж.Акомепокарат,нечедамеуморат.Соф.Акомасънуваш,обърнивъзгланцатаиаздатасънувам.Изт.Акомесънуваш,превърниглавницатаиядатесонвам.Запад.Акоминедаватдапея,даплачакоймаспира.Акоминедаватпо-голямата,щемамолятспо-малката(дъщеря).Акомехватишзабрадата,кетехванемзагърлото—т.е.напо-зло

място.Акомедътесладък,сѐнетрябадасипреядачелякпръстите.Акомиебрат,немиеортакнакесията.Акомиевраг,удари-щамукрак.Акомиедалдял,несъмгоизял.Акомизабранятдапея,немогатмизабранидаплача.Акомиесватя,немиенакоматя.Акомисаразсърди,щесиобърнакожухонаопъки.Акомисеразсърди,щесиотпоряджобътзанего—т.е.нямам

голямагрижа.Акомисиотнелпесента,плачоминеси.Акомисикум,по-хесапбъди:кръстилмисидете,изялмисипрасе.Акомисигоденик,танемисидомовник.Акоможа,щемусесложа.—Щемусеотсрамяпосвойсиначин.Акоможештраянагладо,дапечелимнаедно.Акомуенакъсметя,тойщеявръхлетя.Акомупазишгащите,неможешмуударигърбътоземята.Акомудържи—т.е.акосмее,акосенаема.Акомудържикръсто.—Акосенадеенасебеси.Акомурекох,негопосекох.Акомусъмслугиня,танемусъмробиня.Акомусъмжена,робинянесъмму.Акомусвети—т.е.акосмеедасеяви.Акомусъмдрага,стана-щемуврага.Акомъжмивардимеханите,мъжтищощепринего?Аконакриво,несмеяотБога;аконаправо,отдяволанемога.Аконакриво,несмеемотБога;аконаправо,несмеемотбега.Аконебешемръкнало,неможахмисколаса(ошета).Аконебешепоревал(катотеле),отишелбеше.—Отприказкатаза

онзимъж,койточул,чекойтомногоходи,многознае,ходил,тасескиталпосветадесетгодиниикатосезавърналнакъщатаси,случайносрещналсесединзмей,откойтопобягналисескрилподкравата,детоипоревалкатотеле,задасеотървеотзмея,апослесехвалил,чеотмноготознаянесеусетилдапоревекатотелеидаизбегнеопасносттаотзмея.

Аконебешеонодинатаонадамаотонодя,щешедаменаонодя.—Съкратеноотследнатаразправия:„Отидохуонодинатаонадаонождам,чекатоизлезеонодинотоонотамазаоножда,тааконебешеонодинатаонадамаотоножда,щешедаманаоножда.“[19]Работатаетокаквабила:моманякояотишлаустриковатасидъщерядаискаогън,

таизлязлостриковотойкуче,таязалаялоиаконебиластриковатайдъщерядаяотърве,щялодаяухапе.

Аконебибило,неставашезло.Аконебибило,небисталозло.Аконебизябнало,небисланападнало.Аконебисмолба,опитайсасборба.Аконебисапърчило,небисаникозило.Аконебибило[20]свидно,небибиловидно.Аконебипестил,небинисъбрал.Аконебиспастрял,небинисъбрал.Аконебяхаженскигрехове,небибиликалугерскимехове—т.е.ако

несаженитедадаватнакалугеритемилостинязаопрощениенагреховете,небиималосщодасегояткалугеритеидаспущатмехове.Виж:„Итозигрехнапоповътмех.“

Аконевярвашдосту[21]си,несиподлагайглавата.Аконевтикви,атовкартуни.Аконевярваш,идитавиж.Аконевярваш,самидимери.—ОтприказкатазаХитърПетър

(НастрадинХоджа),катоискалиотнегодаопределиколкоевисокоотземятадонебето,атойпредставилтриголемикълбасибришимиказал:„Етотолкозе,аконевярваш,самидимери.“

Аконеизгори,баремщецвърне.—Отприказкатазаоногова,койтоотивалдапалиморетоседнаглавня.

Аконеетъй,дапукнеш.—Вместодакълнесебеси:дапукна,тойказувадапукнеш,скоетопоказва,ченеуверява.

Аконеетъй,дастанешлитъй?—Споследнатадумаговорникътпрекривявауказаниясипръстигопосочвапредтогоз,комутоговори,изначи:дастанешликатокука?

Аконеетъй,нам[22]каквосидае.—Въввиднаклетвазауверение.Аконевидишзлото,непознавашдоброто.Аконеетазе,нямадаеблазе.Аконеетъй,дамаубиетозикокал(комат)вглавата.—Ужсекълне,

атойзадигапредлежащиякокалиликомат.Аконеехубаво,баремнееглупаво.Аконеехубаво,баремскъпонее.Гръц.Аконеехубаво,небибилонискъпо.Аконезнаедатикаже,тинезнаешликакще.—Заобхожданетос

добитъка.

Аконезавали,щезапършоли.—Задъжд.Аконезнаяданапивам,баремзнаядапопивам.—Напиванетона

здравеилизаБогдапростисесъпровождаловстаровремесдуми,уместниисгоднисобстоятелствата,икойтонеумеялдаправитова,немусеотдавалачесттадабъденапървомястоиданапива.

Аконекърпишветото,новоненосваш.Аконезнаешщоелюто,незнаешлищоежежко?Аконямаогън,нямаипушак.Аконезнаешщоесолено,незнаешлищоегорещо?Аконямаум,краканямали?Аконетече,тосекапе.Тур.Аконетечит,капит[23].Охр.Аконемадругикраказазимас,тежкому.—Казватзабосчовек.Аконекрилце,баремперце.—Понещо-годе.Аконемакокошка,тоисвракаместохваща.Аконемирише,баремнесмърди.—Неетолкоразвалено.Аконеможедакаже,неможелидаразмаже?—Задетеказвано.Аконеможем,чемуподложем.Аконемавек,немалек.—Аконямадаживее,нещесенамерицяр.Аконемипомагаш,баремнемиотмагай.Аконемипометеш,по̀намекощележа.Аконемиомиешпаницити,по-тлъстащемибъдечорбата—казал

някойсвекърнаснахаси,катонерачеладамуслужи,идавалстовадаразбере,чеакоискастовадамунапакости,тойможезадобродагоприхванеидасенесмущава.Сръб.

Аконеможедабъденякойхубавецичеститкактоище,можедабъдедобърипочтенкактотряба.

Аконеможешдатърпиш,неможешлидасамолиш?Аконемипомогнеш,немибаремразваляй.Аконекактощем,атокактоможем.Аконеможемкактощем,некащемкактоможем.Аконеможеш,несазалавяй.Аконемож’дасибогат,койтибъркадасиправ.Аконеможесправда,опитайсасбрадва.Аконеможедакаже,атоможедалегне.—Законилиговедо,когасе

претовари.Аконеогрееслънце,какшесисушимдрехити?Аконеизлъжепаницата,неизлъгвалъжицата.Аконепотече,покапа-ще.Тур.

Аконерачиш,щеплачиш.Аконерукне,тощебарпокапа.Аконепосеешнещо,немадаожънешнищо.Аконеразбиешкалта,неставаткирпичи.Аконесветне,негръмнува.Аконесинагрозѐн,гро̀зеннемадабъдеш.Аконесахарчи,несапечели.АконесиотБоевци,щебъдешотПлачковци.—БоевцииПлачковци

сатревненскиколибинаблизоеднидодруги.АконесиотГрабижево,тосиотПодаево.Аконесиотвъдишдушманин,неманидаимаш.Аконесиприличаха,несаниобичаха.Аконесапознаваха,исватовенеставаха.Аконесиимотен,бъдибареработен.Аконесинамерякум,дамистанешкум.—Нерешимост.Аконесъмкумувала,баремпрезплетсъмгледала.Аконесъмварано,типодрани.Аконесимлатдамлатиш,бъдинаковалнядатърпиш.Аконетистиска,недеймисакиска.Аконеспечелишотработа,спечелиотгърло.Тур.Аконетиеразбиллюлката,разби-щетикифуро.—Занеприятеля.Аконетиприлягавремето,атинемуприлегни.Тур.Аконетисадобридрехити,щесасвивашподстрехити.Аконеумеедапее,неумеелидапие?Аконецръкне,немаидацвърне.Аконечеляквръзбелата,тобелатавръзчеляка.АконечеРачо,оносакаЦачо.Соф.АконечеНечо,онохочеХочо.Лом.АконечеБожичкаша,оно[24]сакатдечинята.Соф.Аконещебоговицадасащипе,щощеначерква.—Показва,чевпо-

старовремепоповетенережалипорезаницикактосегаотподнасянитепринякоиобредипити,амисипощипвалиоттях,колкотодасикуснатвздравеилизаБогдапрости,т.е.поначоплевалисамопитите.

Аконещеизкараш,негозахващай.Аконещепопокаша,неискатлидецата?АконещеПеко,атоищеЦеко.Аконещешти,другимисамоли.Аконещеш,правикаквощеш(иливървикъдещеш).—При

неспоразумение.

Аконещеш,цалуниго,оставиго.—Говорисезахляба,четрябваспочитанедасеотнасямекъмнего;защотое„храмБожи“споредказванетонапростите.

Аконещешти,накарайтиква—т.е.паксебеси.Аконямамозъквмладица,неготърсивбялабрадица(иливстара

старица,когаезажена).Аконямашдушманин,майкатигородила.Сръб.Аконемашбрат,немашизавистник,илиАконемашбрат,немашипакостник.Аконемашстаро,куписи;акоимаш,изпъдиго.—Смисълъте:даси

купишстаро,задатенатлъчаващодаправишидатиприбира,адагоизпъдиш,защотовсещевъзраждакавгиипрепирни.

Аконемашум,немашнитокум—т.е.икумътсеотричаоттебе.Аконемашработа,потеглимивеждити,илиАконемашработа,еламаподкрепи—т.е.сторидругобезделие.Аконемашратай,самвгоратазадърва.Аконемашслуга,самщесечешдърва,илиАконемашслуга,самщеносишвода.Аконемаштърпеж,нехватайкърпеж.Аконемашпамет,нозенемашли?Аконематретя,калпавберекетя—третя,зачаша,когасепиевино.Аконапризоваха,ненаприковаха.—Когасанякоинагостиисасе

заседели,тасеуговарят,задаситръгнат.Акоотсоленонепроумяваш,отгорещонеотбирашли?Акоотдобронеразбираш,лошавотоневиждашли?Акооставишследсебеси,щенамеришпредсебеси.АкопаднеоттаванатеслатаиудариКоляпоглавата,налищегоубие.

—Суетенстрах.Акопаднетеслатаоттавана,щеубиеИвана:олекаквозлостана.—

Заония,щосебезпокоятикахърятзапредполагаемозло.АкопалишБогуеднасвещ,надяволадвепали.—Еднаот

калпавитебългарскипословици,катоявземешбуквално,амаакоявземешпосмисъла,неебезнравствена:„Задобрявайпакостникасиповечеотдобросторникаси.“

Акопаринемаш,извездитидаснемаш,нищонеструваш.Акопасаттревата,коренята[25]стоят.Виж:„Акоетревата…“Акопиташзапопу,питайкръчмарю,анеклисарю.—Търновските

села.АкопогърминаИлинден,орехитиилешницитинестават.—Опит.

Акопопапопръдва,народасанасира.Тур.Акопоспестява,немадамудодява.Акопослужиш,щетипослужат.Акоправдатанепомага,токривдатаникога.Акоправищознае,тойнезнаещоправи.Акосправоневърви,типоизкриви.—Итаяееднаоткалпавите

българскипословици,коятоучинабезхарактерност.Акопръстенитисаизлетели,пръстетинесаулетели.Акопрекомпрече,веще[26]едалече.Златарица.Акопригодява,щеиманащодасенадява.Акопуснешпетела(илитарля)пододъра,щесакачинаодъра;акого

оставишнаодъра,щесакачинаглаватати.Акопътянеизлязва,тиизлезнапътя.Акорекох,неотсекох.—Говориса,когасепазарят.Акорекох(толкоз),негизех.—Казванякогапродавачътна

купувача.Акорече,неизпече—т.е.неказаназдраво.Акораномръква,итиранолягай,акораносъмва,итираноставай.Акоруча,невечеря.—Нямане.Акоръкадава,асърценедава,нищонестава.Акоръценяма,краканямали?—Аконеможедабие,неможелида

бяга,щосеоставядагобият?Акосакарам,баремнебарам.—Непипам,неземамнищо.Акосаеразсърдил,дапиемалкооцет—(ищемуотмине).Акосаеразсърдил,тойщесаиотсърди.Акосаотлагашсекиму,скоросисъдирашкалпакът.Акосеподлагашсекому,наподлогистаеш[27].Акосесъберемсобрашно,соссолнеможем.Соф.Акосанесвършаначас,денятвторбанее.АкосеИванчоте[28]ненаучи,Иваннеченикога.Соф.Акосененавидиме,баредасевидиме.Соф.Акосапопътнапива,народътнещеизтрезва.Акосемренаред,ячемнай-напред.Соф.Акосасърди,комущенагърби.Акосаизлъже,можедатикажеправо.Акосанаемашдатърпишнаглада,станиага—т.е.недейработи.Акосатърпимъчно,щесапомнипо-лесно.Акосбърка,каза-щетиправо.

Акосвинсконебияло,сбейоветебиседяло.Акосибогат,секимусисват.Акосибогат,тисипо-старбрат.Акосибаща,несисалдабъщеш.Акосиборец,изнискосебори.Тур.Акосибулка,булотосигледай.Акосиведа—идиси;акосичума,паксииди;акосиЕйгека

Смаилица,еладаядемпопара.—Такадумалединдрагижевчанин,комуточукалинапрозорцитедагоплашат.Енгекамубилакомшийка.

Акосиглава,шетабиятпоглавата;акосиопашка,шетатъпчат.Акосигладен,водаискай.—Гръцка,византийскаполитика.Акосигладен,погладисапокорема.Акосигладен,гладисадатагостят.Акосигладен,посгладисадахванешочи.Акосидобър,най-напредсизасебеси;акосилош,пактъй.—Явна.Акосимъж,сегадатавидя.—Поощрение.Акосиглава,шетачукат;акосиопашка,секишетатъпче.Акосигладен,земиперо,погладиса.Акосиневярвашдостът,несизалагайглавата.Акосинезнаешмястото,скоросисъдирашгащити.Акосинеотвъдишдушманин,нешегоимаш.Акосиняманемица,тасляпалисислепица.—Отпесен.Акосиостър,ножасиправодръж,илиАкосиправ,ножасиправодръж.Акосипчела,имакошарзатебе.Акосипчеладаносишмед,идвайизанапред;аколиситъртейдаго

ядеш,вървикъдещеш.Акослучи:аззавърших;аконеслучи:извадихамаизумеди-кои.Акосмипрости,говеданесми.Акосмипрости,пляванеядем(треванепасем).Акосмибратя,кесиитинесанисестри.Акосмидеца,отстарбащасми.Вотговорнадумите:—„Вийсте

ощедеца.“Акоспечели:азбашардисах;акозагуби:женатамашашардиса.Акосполучи,самсисахвали;аконесполучи,надругисажали.Акосполучи,самсахвали;акосбърка,хоратамукриви.Акослагашзурнаитъпан,несеканисватбадаправиш.Акослушашхората,мождаловишпоморезайци,погорариба.Акосичорбаджия,тисиселскикираджия.

Акосичорбаджия,дя-ва[29]несизорбаджия.Акосръценедокараш,отзъбиоткарай.Тур.Акосисатинашегаженил,азнесъмсанашегаженила.Акосисетинашѐгиженѝл,аясумсевистиннамъжѝла.Мак.Акостанетова,щоказуваш,азщетиповиякатовлък.—Обзалагане.Акостанетака,коякучкашелае—т.е.койщетироптае?Акосинакъщатаси,царси;накъранипъдарнеси.Акоскочинякойвреката,итищескочишли?Акосукнонесъмносил,скраишникамусъмсаопасвал.Акосмяташзурлиитъпани,сватбаненаправяш.Акосутрин,пътнике;аковечер,гостние.—Говорисезадъжда,ако

завалисутрин,щепремине;аковечер—щесепродължи.Акосъмгозел,несъмгоизял.Акосъмгоземал,несъмгокраднал.—Такасеоправдавалнякой

циганин.Акосхромипоходваш,скорощезахромиш.Акосъмбаба,несъмпохаба.Акосъмгопобил,несъмгопребил.Акосъмпиян,спаритисисъм(оттебнещоискаллисъм?).Акосъмпомак,несъмахмакдамидавашзеленикраставици—казал

някойпомакнаедногоградинаря.Акосърцетонеказва,лицетопоказва.Акосърцедава,аръканедава,нищонестава.Акосъмтибуля,несъмтибулка.Акосъмтиглавеница,несъмтиощедомовнѝца.Акосъмтислуга,немаимайлуга.—Лугаепепелявавода,инак

ликшия,скоятомиятнечиститесъдове.Акосъмтислуга,немаимайпомия.

Акосъмизялрибата,несъмизялкнигата.Акосъмцърн,нагробкамикнесъм.Соф.Несъмнещосъвсем

непотребно.Акосъмчер,несъмциганин.Акосабързиволовети,земятаеподелена.Сръб.Акосатрисестри,несасъспотри.Акосъссляпзамръкнеш,кривогледшеосъмнеш.Гръц.Акотаеяднатурчин,кълнигодапропиеракия.Акотаегнявнабългарин,кълнигодасахваненадавия.Акотаеяднабългарин,кълнигодастанехайдутин.—Скорощеса

отървешиотдвамата.

Акотаебило,защотиемило.—Казвасезавиното.Акотаестрах,плюйсивпазвата.—Такаказватнадецата,паина

възрастните,имнозинагоправят,коетоенесъвсембезцелноприуплашване.

Акотанесвърта,щенамеришпърта.Акотаетебеслободияоженила,менемаеневолияразженила.Акотанестигнесамачесттати,тинемож’ястигнаникога.Акотаизпъдятотедниврата,типохлопайнадруги.—Намомък,

когамуоткажатзанякоямома.Акотежинаквачкатадамъти,пилцинемой[30]отвъди.Акотиедрага,неяпущайпрезпрага.Акотигипоисках,негизех.—Запарите,вразговорприпазарлъкза

нещо.Акотиегорещо,беритоплозазимъс.Акотиекадиядавуджия,Господдатиеярдамджия.Акотиеконяслаб,непрескачайснеготрап.Акотинеприлягавремето,тинемуприлегни.Тур.Акотиесвидят,данегоевидят[31].—Прибирайго,тайго,покривай

го.Акотиесладкоземането,датиесладкоидаването.Акотиемило,нетърсищоебило.Акотиестудено,берихладзалятос.—Гледайдасеползвашот

сякойслучай.Акотиестудено,подухайсинаръцети.Акотиехаирлиямолбата,наглавататидасаслее.Тур.Акотиизгорикъщата,борчатизкоминят(изоджакат)изскача.АкотиПакоаресва,пактаБакотиначесва.—Издеваниевърху

безсилиетонапротивника.Плевен.Акотипари,подухайгодаизстине.Акотиизнося.Акотиотърва.Акотипонося[32].Акотисамилирогата,несабодисагата.Акотисасвидимаслото,неставасладкакашата.Акотирече(някой)фърлисаотканарата,щесафърлишли?Акотирекохпобийго,нетирекохдобийго.Акотисислободен,азнесъмслободна.Акотисалошидецата,неимтрябаимот;аколисадобри,защоиме.

Акотованеетъй,тезмустакиданесанамене.—Катоклетваприуверяване.

Акотойелуд,немадастанаиазлуда.Акотръгненаправо,по-голямаобава.Акотурчинзагине,булилибенегине.Соф.Акотърсишпопа,питайнай-напреднакръчмата.Акотражешпопо,прашайумеханата,татогайуцръква.Соф.Акоумраотхрема,чумазащое?Акоумреагата,булатаимадругвтурбата.—Върхуразпущеността

натурскияживот.Акоустанемаш,ръценемашли?—т.е.неможешдагонаддумаш,

неможешлидагопобиеш.Акоумресиотсвет,титогайзаотиси?Мак.Акоумрециганино(ковачът,налбантинът),жагожелиселото.

Търнов.села.Акоумрааз,койшеуправяселото?—казувалнякойсамомнитен

кмет.АкохвалишБога,немащодазагубиш;акогохулиш,немащода

спечелиш.Акохочемкриво,нѐсмемотБога;акохочемправо,нѐсмемотбего.

Ломско.Акохулиш,комушенакрулиш?—т.е.нагърбиш,накривиш.Акохулишхората,шепохулишсебеси.Акочесттасинесрешнеш,неястигашникога.Акочуеш(занещо)впетък,течивпетье.Акощебиибащами.Акощебиибратми.—Нямадамугледамхатъра.Акощебиин’амкойси.—Немусебоя.Акощебиин’амкаквоси.Акощебиисамсицаря.Акощебиицарскисин.Акощебиисдвеглави—нямадасеуплашаотнего.АкощеГоспод,помагатисветиити.АкощеГоспод.Акощесажениш,младсажени.Акощесакалугериш,младсакалугери.Акощесадавиш,несамъчивплиткавода.Акощесалежи,далежааз,чещемишетажената;акощесамре,да

мрежената,чедаземадруга.—Върхуегоистите.

Акощесаичу.—Върхурешителносттанаженитевнякоислучаи.Акощеш;аконе,тизнаш.Акощешмаизакла.—Товасеговориповечеотженитеипоказва,

чемъжетеможелинякогасамосъднодаколятиубиватженитеси,особенонеплоднитеиневерните,кактосепотвърдяватоваиотнякоипесни.Аотнякоиприказкиставаявно,ченеплоднитеколели,аневернитесвождалидведърветаивържалиженатазанозетеувърховетенадърветатаипущалигипосле,задаяразчекнат;илигивържализадваконясъссъщатацел.Аоттурцитесевиждадаеприетотова,детодагизашиватвчувалидагифърлятвреката.

Акощешпий,акощешсикапакупи.Акощешсираздраигащитипосемсега—рекланякоябулкана

мъжаси,когатопотвърдестаробичайнераздралкоткавденянасватбатапредбулката,задаяуплаши,тадамусебоиипокорява,аминякога-никога,следвреме,катовзеладамусенепокорява,тойискалдаясплашиивзелдараздерееднакоткапреднея.

Акощешмаиуби.—Отпесен.Вж:„Акощешмеизакла.“Акощеработиидосреднощ,нещанеговатапомощ.Акощатбиидевятджигерязапара,коганямапарата,итиясаскъпи.

Калофер.Акосипостелиш,щеспишнамеко.АлаБоже,милаБожке,далинещеби.(Господипомилуй,когалище

би).—Присилножеланиезанещо,заетоотеднапесен,коятосевидидаепомашка,итука„АлаБожке,милаБожке“,трябадае„Аллахбожке,милибожке.“

Ала[33]саенаплюскал!Аласаенакитил!Аласаенакълвал!Аласаенарязал!Аласаенатряскал!Аласаенахлюскал!Аласаенахлянкал!Аласаенахряскал!Аласаенацепил!Аласаенажулил!Алон-гарон,кудкодяк!—ЧувалсъмянадетинствоощевТърново:

употребявасенаприсмех,когасенякойкурдисвазанещоиискадаговидят,чеправиивършиужнещо.Немогазавярнодакажащозначатпървитедведумииоткаквоепроизлязлатаяпословица;ночинимиседа

евзетаотчерковнотопениепрезВеликитепости„Господисилснамибуди“,вкойтонапевсесрещатпогръцкидумите„алонгаректонсу“(иногоборазветебе).ВТърноводо1840г.сепеешевчерквитепогръцкиитвърдеевъзможнодасавзетинеправилнотезидумиотречениятропар,сприбавката„кудкодяк“восмиваненагръцкитепсалтове,коитосекурдисвалиисемъчели,катопеят,задагивидят,чеитесанещо.Такиваотгръцкоточетенеипеянебългарскипословициимаидруги.Виж:„Неекоти,амикотак.“

Амаимаитурското„амасъ̀вар“.Занещонеточно.Някоиказватнаподплес,ямаима,т.е.неецяло,кърпеное,нотоепреправено.Същотощекаже:Имано,т.е.причина,детотованеекактотряба.

Аманавърхъткривичко.—Помацитесторилидасиправятджамияиотишливгоратадаизбиратдървета,каквитощеимтрябват.Ходжатаимзаръчалдасевардятданеприказватпогяурски,ченещеимбъдеприетхаирата.Теотишливгората,ходили,гледалидървятаисеспрелиподеднодърво,коетоимсевиждало,чещеимвлезевработа,икогатогоогледвали,единоттяхрекъл:„Ѝач,догруач,аманавърхъткривичко.“„Такащебъде,рекълходжата,безкривичконеможе.“

Амапъксанасърбал!Амачемусветисветилото(нагробамумакардабисветило).—От

завист,зложелание.Аманвикнахотнего—досадими.Аманотнего,аманзанего.Амимаро?—казалциганинът.Когатоизвестилинациганина,чего

направилицар,тойпитал:„Амихляб(маро̀)отдещевземем?“„Хлябсколатащеносят“мурекли.„Амааздакарамколата“отвърналтой.

Амаакогоочукаградо.—Говорисенапесимистите.Селяниннякой,койтовсякаработапогледвалвсеотлошастранаипротиворечал,съселянитемусесдумалидасеврекатдамудадатпоеднакринаовес,задахортуваитойнахаир,имуказали.„Абедобре,рекълтой,даговорянахаиридавземапоеднакринаовес,амаакогоочукаградо?“

Амин,Герге.—Наподбив,когаискатдаподиграятнякогозадобропожеланиятаму.

Амин,дай,Боже.—Изговарясепринякоиблагопожелания.Аминдяволнепъди.—Само„амин“неецяламолитвадабяга

дяволътотнея.Аминсандъкнепълни.Амин,запалисапопскиякомин.—Децатагопреговарятнаигра;но

употребявасеиотвъзрастнитевсмисъл:истина,етокоееистинното

—запалисепопскияткомин.Ам’чезер.—Припотвърждение;таказер,ами.Ам’чекак.—Приусъмняванеиневярване.Ана,Мана,Калимана,Елчо,Белчо,Стамболкелчо.—Иградетска;

нареждатсенаредиединоттяхнаричаспоеднаоттиядуминаредените,катосмятаигледавръзкоготоиска,иликоготоенарочил,дамустовари„Стамболкелчо“.

Анатемаго—прилагат,когапоменатдявола.Анатемате,дяволе.—Призаклинание.Анатемник—проклетник,лошчовек.Анатемникуканалий.Ангелналице,дяволнасърце.—Захубавецилошчовек.Ангелгокръстил,дяволгоплъстил.Ангели-бангели.—Такасеговориизобщо,когасеотзоваватс

неуважениезаангелите.Можебизаетоотразказанациганинакаксепосветилодететому,т.е.умрялонапътяотстуд.„Намерихго,казвал,посветилосанасредпътю,наносомусвещици,нагъзомусиросък,ангели-бангели(гаргиигарвани)гообикалятдагодигнатиносятБогу,аманемогат,чекатодойдесамсиГоспод(орелът),тагозадигна,пахайденосигонанебето.“

Ангелскомуимето,дяволскомувимето.Арбанашкакокона.—ВАрбанаси,приТърново,жителитекато

гръко-арнаутиитърговци,ощеипосношениятасисгърцитевладици,женитеимходелипо-пременени,по-наконтениистовасидобилитовапословичноназвание.Нотоебилопо̀встаровреме;старитежителисасеизселилииднессасамобългари.

Арбанашкостихьо.—Стихьопогръцко-арнаутскиенещокатоталасъм,домовой,невидимасила.Посмисъланапословицатаозначава„гидия,лудагидия“ипонякога„харо,негодник“.

Арбанашкаургя.—Означавагазепин,лошчовек;хаирсъзин,поразник,проклетник.Тезидумисаостаналикатопоговоркаотнай-напреднаприсмех,катоупотребяванисамоотарбанасчените,носегасеупотребяватиоттърновчанииособеноотжените,напр.ургяургисана,ургятаниедниидр.

Армаганмусухидренки—т.е.нищожен.Армея—казватнастарчовекбрадат,всмисълна„бръзая“.И

общопакбрадатаначовека,билостарилимлад,обикновенонаприсмехсаказваармея:„Дамусеизтърсявармеята.“

Арсъзинътнемарогадагопознаеш,чееарсъзин,познавасапотова,

щоправи.Аршиндълга,дваширока.—Закъса,дебелажена.Асумбаша,тумбаша,накоткитисубаша.—Казватсидецатаедно

надруговозначениенанищожество.Ат,сахатиженаназаемсанедават.Атима,поленяма.Тур.Атаконее,сакатнебива.Атанасе,сивопрасе,къдеходи,каквопасе.—Подигравкадетскавъз

името.Атоветисаритат,магаретататеглят,илиАтоветииграят,мулетатазнаят.Атойпосредбялчервен.Вж.идущата.Атойпосредцъфтиивърже.—Казватзанякойсвесен,когае

междунеразбрани.Аферим,тюцко[34]Панайоте,типаксизнаялгръцки.—Казаланякоя

търновчанканакомшияси,когатотойсиразвалялустатаипсувалбезобразно.

Аферимсаказванапосранодете.—Отвръщатнякои,когаимсекаже„аферим“занещо.

Ах!дамусасвършатконците.—Всмисълданоумри!Ах!намамато,сърмаизлато.—Пригалененамалкидеца.Ахмед,Мехмед,сѐзазахмет.Ачебар’дамож’ами—т.е.неможешнаправитова,коетосе

каниш.Ачетойбългарскинезнае—реклоедномомиченце,което,катоси

играяло,тасаотърваловкъщи,детоималотурчинвкъта,домашнитемугосгълчели,чесрамотипредтурчин.

Ащобабасакала,оноисъновала.Соф.

[1]Азнемущемукажа.Единвидплеоназъм,свойственвизточнотоимакедонскотонаречие,кактоивдругитеотчасти;нодобреедасеотбягва.↑

[2]Спомагателниятглаголщъ,щеш,щенесеизговарянапълно,освенвнякоислучаи;тойсепроизнасятвърдеразличновцялаБългария:штъ-ешчя-е,шъ-е,че,ке,ждъ,жъ,зъ,съ.Включителносъсзападнотоиюжнотонаречиеке-тоенай-разпространено,аще-тоенай-право.↑

[3]ѣ-товюжнотонаречиесеизговаряповеченая,визточнотовнякоислучаисамонаяирядконаа,авзападнотонаеиповечконаа.(Впървотоизданиеедаденосѣ—видѣ.—Б.р.)↑

[4]Освентройнитечленове,употребяванивнякоикраищаразлично,общеупотребяваниятчлентзамъжкиродвединственбройсеупотребявавразличниместаразлично:еднигоизговарятатият,чеиет(отяпревърнатове)илиа,я,адругиотийотилиоийо(превръщановуию).Доколкотосмемоглидаудиримизабележимнай-употребливчленмеждубезкнижнитебългариео-то;нокнижевните,освенмалцинанякои,досегасаупотребявалииупотребявата:едно,защотописмениятезиксезапочнанай-напредвтиясреди,деточленътсеизговаряшеаиат,идругозащотовстариякнижевенезиксрещахаокончаниетоаиговземаханякакзаоправданиенаупотребяваниячлен;атовсъщностегласътнаъ,буква,коятосеизговаряиликатоа,иликатоо,кактовмногодругислучаи,такаивчленовете.Втакъвслучайът(отатиот)еправиленипъленчлен;нопосвойственотоотпущаненат-то,когатоевкрая(кактоивсредатапонякога)оставаисечуеаилио.Затоваиниесчетохмезапо-правилноипо-подходящезаеднообразиечленътът,падасигопроизнасякойкактообичасобикновенотоотпущанеилизадържаненат-то.Употребениетонаавместочленбиразбъркалоокончаниятанасклоняванитесобствениимена,наодушевенитепредметиинародителенпадежвединственимножественброй,напр.БогаиГоспода,някогочовекаедногосиромаха;жалбагряханяма,момасраманяма;двастола,триученикаидр.Неотличаванетонатакиваслучаипоказваилинезнание,илиневнимание.↑

[5]Употребявасесразместваненаслоговете:жумяимижа.↑[6]Дюгенюииргенюотчленаоийопревръщасевуию.↑[7]Итука:„дякона“и„клисаря“севиждакатосчлен,татакагои

употребяватнякоипозлапривичка,нотоеокончание,понежепредставятодушевенпредмет,закоетоимавечеустановеноправило.↑

[8]На-тотукаеплеоназъм,ноговорисенеправилно:„накоготоинакомуто“понавикспредлогдаупотребяватсклоняванитеместоимения,ачеинесклоняваните.↑

[9]Мож’илимош’,съкратеноотможеш.↑[10]ЧленътвмножественбройвИзточнаБългариясеизговаряти,а

вЗападнате;тиебелкимипо-правовпрекитепадежи,новкосвенитееочевидноте,кактоставаявноот„тех,петтех,шесттех“,кактосеговориичуе;нозаданеставатдвеправилавърхуединчлен,по-добреедасеприеметезавсичкипадежииродове(освентазасъществителнитеотсреднирод),защотоичестотоупотреблениенатиизлязванякакзлогласно.↑

[11]Шеишъвговоренесеупотребяватбезразлично,илисамошъ,илисамоше,новписменияезиктрябвадасеправиразликамеждулицата.

↑[12]Втаксувам,вричам,влязувам,въргам,върлям,върками

другинякои,кактоипредлогътвивъв,когасавначалонадумите,в-то,засилваноприпроизнасянето,чуесекатоф;нодасепишефнеетолкозуместно,защотонееобщо,иприпроизводнинякоиотподобнидумиедостанеудобно;затовапо-добреедасевардиетимологическотоимначало,същоиприхвала,хващамидр.↑

[13]Впечатнотоиздание„или:“нееформатираноразличноотдветестранинаабзаца.—Бел.ел.кор.↑

[14]Ваиливъпоизточно,апозападнови.Визточнотонаречиетоваеостатъкотгласъты,коетовзападнотонаречиенесесреща.Визточнотонаречиесесрещатидругиощенякоидуми,вкоито,гласътысечуекатоаиликатоъ;нозащототиядумисасамоняколко,несевзематвовнимание.Такивасаваиливъвъввинителенпадеж,заразликаотвивдателен,тъйсъщоинаилинъ(отны)винителен,заразликаотнивдателен;такивасаощеикамъче(откамык)—камиче,пламък(пламык)—пламик,ремък(ремык)—ремик,къна(кына)—късам,къцам—кина,бъчкам—бишкам,пъшкам—пишкам,бърша—бришем,бръсна—бриемидругинякои.↑

[15]а-тотуканеечлен,тоемножественочисло,родителенпадеж.↑[16]Се,сички,ситеисеки,сяка,обикновеноотпущатв-то,коетов

старинасазадържалокатовсе,всички,паиднесощесечуепонякъдесъсямисъвсем.Ведначастотзападнотонаселениев-тотуканесеотпуща,асепреместя:напр.вместосе(все)говорятсве,затованякоиумодаватдасисапишев-тонамястотоси,адагопроизнасяткойкакще.↑

[17]Дваесе,триесе,отдвадесет,тридесет,поотпущаненад-товсредатаит-товкраяилигопреиначаватнай.↑

[18]Ма,та,са—едничкитедуми,коитовизточнотонаречиеотстариямекиянос(Ѧ)сепревръщатва,аневе,кактообикновено.Всичкиписателинесасеощесъгласилидасепишеме,те,се,азащотоизточнотонаречиеизападнотосаразделенивтова,ачеиюжнотоподвлияниетоимтакождеседели,някоиумодаватдасеприемезаеднообразиевписмовнияезикстаротоя,ачедагоизговаряткойкакще.Отизточнитеписателинякоипостоянстват,катосееприелоизточнотонаречиезаписменезик,тодасепишатитияместоимения,кактосеизговарятвизточнотонаречие;нотовамнениеощенеетолковаважно.↑

[19]Простолюдиетопонавикчестотакасаразправясона,оноионодя,тапаипо-цивилизованитепонякогаотпривардванеданепроизнасятгалатнидумисислужатстияже.Товаособенопреобладавав

Търновско,авШуменскосеупотребяваинаквам,инаквал,инаквото.↑[20]Визточнитестрани(области,—б.р.)сеупотребявапреходяще

времеилиминалопродължавано,коетонеевупотребениеузападните,детосеупотребяваминалосложно.Тонесеупотребяванаизтокосвенрядко,итовпословицитесамо,кактопотвърдяваттовагорнитепримери.↑

[21]У-тотукаечлен,вместоо,безударение.↑[22]Намтукаесъкращениеилиотпущениенанезнам.↑[23]Течит,капит.Ниеотпущамет-товсегашновреме,третоедин.

лице;същоиповечетоотзападните.НовДебъриОхридидругинякоиоколотяхместазадържатт-товсъщотомястопостарому.ОтСофияназападиюгозападвнякоиместаотпущатт-тоивмножественочислотретолице,същотовреме;напр.—имат—имая,имаго.↑

[24]Ононазападсетвърдерядкоупотребявакатонаизтоквпреносенсмисъл.↑

[25]Коренята—множественосъбиратновм.коренитеиединственокоренетообикновеновюжнотонаречие,отчастиивизточното:воловята,биволята,нивята,къщята,женурята,гърчулята.↑

[26]Говорисеоще,уще,йоще,веще.Встаринаичерковноднесеещеисдвекапкиё—ёще.↑

[27]Стаеш,вм.ставаш,употребявасевТракия.↑[28]Нямапояснение,такаеизписаноимето.—Бел.ел.кор.↑[29]Дя-ва—ЕскиДжумая,другаде—че-ва.↑[30]Мой,немойвм.можеинеможе.↑[31]Свидят,видят—супинум,неопределително(достигателно—

б.р.)наклонение.↑[32]Износя,понося—говорисе„износи“,„поноси“.↑[33]Тукаалаезаучудване,изговаряноподругиместаимала.Друго

алаимаотяла,яле,съкратеноотяглей,яле,але,алатесамеждуметия;агръцкотоалаесвръзка:но,нъ,нъй,ама.↑

[34]Тюцко,тицкоотгр.„тиос“чича,стринаилиеуйка,употребявасевТърнововместочичозасродниичужди.↑

ББабааколъже,дирянелъже.Бабадедапочерешикликала,дедойсечакподренкиоткликал.

Западна.—Орханийско(Ботевградско,б.р.).Бабадедазаборавяли?Бабаевеща,аманеевещица.—Отговорнатия,щоказватнанякои

вещица.Бабаемайкати—казватнякоипопреминалижени,когаимкаже

някой„бабо“.Бабаекатоволия,каквотойтурят,сеноси.Бабазнаеидве,идвесте.Бабазнаеидругауличка—т.е.какдасеотстраниоттовазло.Бабазнаещобае.Бабамамит,трагнемамит.Охрид.БабаМартаиши—казватзанепостояннотовремепрезмарта,на

коетоуподобяватповедениетонаженитеинадецата.БабаМартасапакухлебна.—Времетопрезмартагоуподобяватна

жена,която,катоясватятзамлад,смееса,акогазастар,мръщисе.БабаМартащеправипаксиромахаболерин—казват,когав

свършванетонамартинитеднивреметоелошево,катонапомневатеднаприказказаМартакакнаправилаедногосиромахабогат.

БабаНеданемугледа—т.е.прибира,каквотойдадат.Бабанещенаука.—Всмисълнатурското„Арифетарифистемес“.Бабаневидикупата,тащеиглата.Бабасакопри,амабаиропри.—Виж:„Бабинихвалби“.Бабасизнаебабешката—т.е.постарому.Бабастаякаилизагниликруши.Бабаправи,дяволасаслави.Бабасизнаебабината—т.е.нищонезнаеосвентуй.Бабаскачаназад-напред,аработатавървисѐпосвояред.Рус.Бабазаумпаринедава;койтоиска,продава.Бабинатати,илиБабинататиГарушина,илиБабинататиТрънкина—казваттому,накоготосмнениетонеса

съгласниилинесазадоволниотдоводаму.Бабинахвалба,пълнататорба.Бабинибаилки,дядовимаилки.

Бабинидеветини!—Нещомаловажно,закоетонеструвадасемълвинякой.

Бабинидивотини.—Такаискатнякоидаизтълкуватилидапревърнатпо-напрежнатапословица,нотоваемнениенанесъстоятелнифилолози.

Бабинихвалби,баиргихаби.Бабицитахванали,илиБабицитатъртили,илиБабикжди[1]татърти—казватнякоижени,коитонеищатощеда

имказват„бабо“.Станимен.Бабо,аченаправѝдеинаменеединут.—Някоябабазаливалавино

нагоститенаеднатрапеза;нонагоститечестонедоливалачашите,асвоятасикомайвсепреливала,катоизвиквалавсякогавсе„ут“,т.е.ченещяла,амисесбъркала,таяпрепълнила.

Бабо,видишлидабо?—Невидимсину.Бабо,видишлидеда?Поназируемго,сину.Щипска.Бабо,кабехапонудите?—Харнибеха,сину,изатиябаби,щоси

имахакостурки,по-харнисибиха.БадевасениБожигробнечува.Сръб.Бадехвасаибащингробнекопае.БаджанацитисанаМакавея(1август)икрамосват.Баесизабълхити.—Оговарясе,дрънкасисам.Байми,бабо,даманесрещамечката—казалнякойнабабата,щого

каниладамубаедагонеядемечка,когагосрещне.Балабанщодума,Буткоданезнае.—БалабаниБуткобилидвама

отпървитепоселницинаКопривщица,всъщотовремеисъперници.Балабанбиледъриснаженчовек,аБуткобилдребночовече,нопо-дяволито,тъйщоБалабанчестосиломрешавалспорнитепомеждуимселскиработи.Употребявасевслучай,когаискатдакажат,чекоетознаятпо-силните(големците),нетрябадагознаятпо-слабите(по-долните).Коприв.

Баннабанянеходи,безбана[2]сенеходи.Баносано,каносано,гуреливосливосано.Баносано,каносано—скопосано.Барабарманджа,барабарканджа.БарабарПеткосмъжетииотрепкатанапояс.БараЯна,барамома,барабешещобеше.Габр.БарасигоХалахойда,ченещедагопишеКаравелавбегликат.Копр.

Барасиябаба,данейпотряба.Барборикатогроздоберскиг…Барбориниврели,никипели.Барборисикатонаусвес.Барбори,токудамие.Баредаекаменица,амитяесламеница.—Отсватбарскитепесни.Баредасъмгонасънвидяла.Баремдасъмгосънувала—казуватженитепонякогавоправдание.Бареммунадумахсякак,я.Баримторбатамидай,боятхалалдатие.Тур.Баримкажи,тогазлъжи.Баронефенди,султанбезгащи.—Засиромах,койтоседържина

голямо.БахурезапрезКоледа—т.е.кървавицасамотогазсеяде,когасе

колятсвинете.Бащамимехат,иазмехат.—Приплескуваненаония,коитонарочно

сепреструват,ченеразбиратзакаквоимсаразправя.Заетаотеднаприказказахарачеря.Всякойподлежащнахарач,катосиплатялхарача,трябвалодасивземеразпискаидаяносисъссебесиобикновеновкалпакаси;инакбивалпринудендаплативториитретипът.Единмомък,малкосмахнат,сполетелигохарачеритеигонасопънватзахарашкатамукнига.„Ханихарачбре?“—Момъкътилинеразбрал,илисепресторил,ченеразбира,иотговорил:„Бащамиорачиазорач.“—„Кехатбре,кехат?!“—„Бащамимехат,иазмехат.“

Бащамугогониповисокигори,атойбягаподълбокидоли.—Отколедарскипесни.

Бащасиискадакръщава—т.е.дагоучинаум.Бащатиимакривакруша,тисимоямиладуша.—Приплескуване.—

Отпесен.Бащамисегапръстяде—вместопръстгояде,т.е.отдавнае

умрял.Банско,вРазлога.Бащавикамънедагобъщат.—Някоимайкитакакълнатпред

децатаси,задаизкажатнедоволствотосиотбащитеим.Бащамугопиянправил.—Когасинътевъртоглавтакъв,смахнат.Бащамугоправилнаводеница.—Коганякойдрънкамного.Бащанеекатомайка.—Когаискатдакажат,чебащатанемилеял

задецатасикатомайката.Бащатаегоствкъщи[3]—т.е.неседивсякогавсевкъщи.Бащатанезнаекаквотеглимайката.

Бащатагалиснахата,аживейпридъщерята.Бащататеглиотчедатасиидобрувапричедатаси.Бащататеглиотсиновети,амайкатаотдъщерити.Ба!Щемугледамхатъра.Бащинобич,нагледполовинобич.Бащинпомен,бащинскомен.—Скоменътсеразглобяваибащатасе

забравя.Котл.Бащинаблагословиякъщазиде.Бащинаблагословиясинакрепи.Бащинаклетвасиназакопава.Бащинаклетваимайчина,коренизсушава.Бащинаклетваикумовадодеветародагони.Бащинаклетвакъщазапустява,амайчинадомизкоренява.Бащинапоука,синовасполука.Бащиноогнище,топлопепелище.Банско,вРазлога.Беглик,бейлик—т.е.койтоевбеглика(даброиовцете),тойе

катобей.Бедицеленесторена,доденетаструвах,несимабедяха.Бедятма,мамо,хората.—Бедишса,дъще,самаси.Беж,табягай.Бежановамайканеплаче,Стояноваплаче.Бежанскача[4],Стоянплаче.Бежте,крака,дабягами.Бежте,крака,посрахса.—Разумявасеотстрах.Безалеят,немазанаят.Сръб.БезБогадобронебива,безнегоизлонестава.БезБогаибезслога,кажинемога.БезБожятаволянищонебива.БезБожятаволяникосъмнепаданачовекаотглавата.Евангелска.Безбра̀шно—страшно.Безвремегост,оттурчинпо-лош.Безвъзелвъжепо-лесносакъса.Безгайдасватба—същипомен.Безгайдавеселия,голаневолия.Безгрижнаглававградинарасте,илиБезхолумнаглаванабостанътстава.Тур.БезГолякашанебива.Безгрошвредсилош.БезгрешенетокуединГоспод.

Бездвадни—тридни.Върхуприбързвансрокикривопресметване.Бездомниккатодуховник.Бездомовенкатоовчер.Бездоходчерква,ритамйпопа.Тур.Бездружинанемаюначина.Албан.Бездоходовца,вълцияели.Тур.Бездънокрина,празенхамбарилихамбарнепълни.Тур.Безедного,бездвама—напанаирзаслама.Безедѐне,безпиенесладкиприказкинебиват.Безмясто(безцарство)непродавайюнашство.Безжена,безяма̀—т.е.незакърпен.Беззахметнесаядемед.Безздравеимот,умразенживот.Безздравенемабогатство.Безздравенемаживот.Безкамикводеница,брашнонемеле.Соф.Безкнигачеляккатосляп.Безкандилницапоменнебива.Безкостотокоститроши—казватзаезика.Безкривичконеможе.—Виж:„Аманавърхътмалкокривичко.“Безкривичконемаправичко.Безкошарпчели,спепелгисоли.Безмокригащиракисанехващат.Безмъканяманаука.Безмъкинедосръки.Безмъкаработанищонеесвършено.Безнищоимайканатейканедаванищо.Безнауканемаисполука.Безпоясмаколиш.—Виж:„Спамукмаколиш.“Безоно̀нагодеж.Безпаринаград,безнищоназад.Безпаридамигодава,негоземам.—Занещо,коетонеструва

нищо.Безпариздраве,готоваболест.Безпаринищоневърви,илинийденевърви.Безпариисиннабащагробнекопае.Безпариивчеркованеходи.Безпариоцет,по-сладъкотмед.Тур.Безпараивгробтанетурят.—Подмятасеобичаятдатурятна

мъртвецавръкатаиливустатапоеднасребърнапара.Безпарицанитопредсветица.Безпаритърговец,бъзедатърга.БезпаричелякиБогунеедраг.Безпаричеляк,самнасебевраг.Безпариум,готовалудост.Безпариум,навятърдуми.Безпаричнатаболестепо-тежкаоттежкатаболест.Безпаричнатрескагогази.Безприщанеказанонищо—т.е.недаденозаключение.БезработаМую,мухитескопява.Безстарадума,нитопредкума.Безсребронебивадобро.Безстарступан,съдрантупан.Коприв.Безтрудпочивканеесладка.Безумприказва,тасапоразва.Безумприказва,такавгаизлязва.Безумслугува,затуйробува—т.е.вечноеслуга.Безумтъргува,тасѐзарарструва.Безумпойде,безуменсидойде.—Котл.Безсолно—трева,т.е.катотревабезсолно.Безсолнидуми(иработи)—неприлични,срамотии,галатнидуми.Безумнияидругиизбезумява(разумнияидругивразумява).Безценкамък—казвасезадобраипочтенажена,задобърстопан

илисиниизобщозадобърчовек,можебипреводоттурското„Елмаспарчеси“.

Бейдасъм,чегладендаходя.Бейчетоебейче,акобищебезпарица;амагаретоемагаре,акобище

ивжълтица.Беготебегибезпа̀ри,амагаретомагаре,акощеимапа̀ристовари.

Макед.Бек’тъй—т.е.така,а?Бекигоемайкамиродила,чедагомисля—т.е.немиебрат.Бекиепрелабабазанего.Бекиснегосветощесасвърши!Бекищепревържачерникърпизанего.Бекишеродикрушатаябълки!Бекищепаднекрушкатадалечоткрушата?Белкимиебратдагожеля.

Белкимиеженинбратдамучиняикрам.Белкимусъмпитабрала.Белабелаводи(ражда).Беламалка,голямасѐбелае.Белаотневиделица.Белапюскюллия.Беласпарикупена.Белатаскоростава.Бележенкатобялбиволвчердата.Бележенаовцае.БележилгоГоспод—казватначовексакатвнещо.Береза̀зъбици.—Ожиданещо,ревнемусанещо,анемуидедо

зъбите.Берелой.—Впревратенсмисъл,тописе,невирее.Значиоще

„тегли,страда“.Всъщатасмисъл:„Тяепомеждуим;цъфтиивърже;бялаичервена.“

Берепетала.—Остававсенаподир-път.Берекетверсин.—Вместоблагодаряиблагодарене.Берипаризачернидни.—Чуесевместо„белипаризачернидни“.Бесете,пребесетема,хачечеркватасаминува.—Тукачерквазначи

съборвнякойуреченден,нанякоеоброчищевкъра.Събиратсетамо,правятмолитва,сир.варятгозбатаканаричана,ядат,пият(иужсемолят)вчестнапразника.Затакавачеркваказвалциганинът:дагопребесят,ищевървиначеркватадаяде.

Бетищесипаришкокалити,аминезнамкогащее.—Закана.Бетойнеще,амитокодаставамаз.—Отприказкатазатопуза.

Виж:„Стани,топуз,донесвода.“Беше,илитобеше—казватповеченазападзанещо,детосее

минало.Бешеиланиснег.Соф.Бешеинемаго.Бива,Бачо,бива,ч’отиданебива.—Заетаотпесен.Биволицатаечерна,амабяломлякодава,илиБиволицатаечерна,амайепо-бялоипо-сладкомлякото.Биволатбисанадтичвалсфтичките[5],амагоестрахдасане

продънеземятаподнего.Биволотмуханезема.Биегогъ…му,чеелаком.Биегоумътму.—Виж:„Отумътситегли“.

Бийдобро,по-добро.Бийлоше,по-лошо.Бийгъзенце,данебиятгъзище.Бийженатаси,бийглаватаси.Бийкожухо,по-топъл;бийженаси,по-мила.—Кожухътзначи

кожитезакожух,които,шибани,ставатпо-мекиидържатпо-топло.Рус.

Бийма,мъжо,бий,акощеш,маубий.—Отпесен.Бийгозаиглата,данемуплачешзаглавата,иликатосенаучида

крадеигообесят.Бийтеса,несакарайте.Бийго,докато[6]сепокачисвинянадърво.Бийгопокраката,дасанебиепоглавата.Бийжелязото,догдеетопло—т.е.вършисиработата,дорде[7]е

време.Биемунабоят.—Тупамужилатаилисърцето.Бийциганчето,доденеесцепилотиквата.—Циганчетасаходилипо

нивятакатоработницисамоданосятводанажътварите.Биесамарят,дасесещамагарето.Биеводатадаизкарамасло—трепесесневъзможнинеща.Биесакатосляппръчзапразниясли.Бийсамарятданоситоварът.БийТодорчомайкаси.—Тодорчосепредставякатолошсин,който

езазлонамайкаси.Биесакатохаласберекетя.Билсъмивголяморешето,ивмалкосито,илиБилсъмивсито,иврешето.—Опитенсъм.Билелисияла,тасиполудяла.Биланахорото,невиделагайдата.Билиседвеетърви,аидвете—свекървата.Билисеетървите,изпатиласвекървата.Билисмеводата,нещепуснемасло.Билинѝсвета—лъжесветасбилки.Билкидирипобаири.—Ходипразен.Било,папрошло.—Трънска.Билоипрошлокатоланскиснег.Сръб.Билоиотишло.Било̀ипребило̀.—Виж:„Каточеебило̀ипребило̀.“

Билолиенякога,пакщебъдедокога.Билововремеоно.Билоононекогаси.Соф.Било,когатобилвълкокуче.Билощобило,напоповаглавасасбило.Билощобило,търпикобило.Бирчирозбаши,докузокакраши[8]—казватнагръцкитебекрии.Бисераемалкозрънце,алаимаголямпочет.Бистраводица,мирнаглавица.Бистрокатосълза.Бистрокатобоза—т.е.мътно.Битатакравамляконедава.Битакнижка—предцаря,анебита—нипредговедаря.—Койтосе

изучинакнига,макарисбой,можедаизлезеипредцаря,акоготонебиятинесенаучи,неедостоеннипредговедардаизлезе.Доскоросеемислело,ченакнигачовекможесамосбойдабъдепресилвандасенаучи.

Битиознаекакбо̀ли,асиротакаксемо̀ли.Битдае,чеситдае,илиБитдае,честитдае.Битолскипросяк.—Човекскоравиочи.Би-честриче,’коте[9]обиче.Соф.Би-щеведнъживпъкълапанаир.Би-щесъборнабунище.Би-щекогасавърнатевреитиотБожигроб.—Обичайуевреитее

когаотидатнаЕрусалим,дасеневръщатназадпоместатаси,адаотиваттамодаумират.

Би-щеивнашатаулицапразник,илиБи-щеинанашеселосбор.Би-щекяразабекяра.Сръб.Биятгоустатаму.Благаречжелезнивратаотваря.Благадушо,гниладушо—наприплескване.Благачерквасблаговинобива.—Водринскинякоиселаправят

черкови(съборзаугощение),следобиранетоналозятасамосблаговино;точеркуванесеказваи„благачерква“,казвасеи„кокошачерква“,защотосамоскокошкисегощават,събираниотселотонакъщаиваренивединказан.

БлагаткаРадка,чесякомусладка.

Благаткимарисливненки,празоимдогазоимиморвацинакупове—думалинякоиградежанки,катоходилинапазарвСливен.

Благаткоагнедвемайкибозае.Благословеновино,проклетопиянство.Благослови,попе,гумнобезснопе.Блажениблажните—казватпреноснонатурците,кактои„зелен,

зелените“.Блажениимръчици,проклетиимгъзици.Блаженинищидухом.Черк.Бла̀жиПеткорамазан,чеготурятуказан,чеври,чевридозара̀ниче

станенакатран,чеподмажатколата,дасевозятдецата;гътна̀хасеколата,непадна̀хадецата.—Софийскадетскаиграчка.

Блазеимкоисагиизпъдили,тежкоимкоисагизавъдили.—Затурците.

Блазекойзима,тежкокойдава.—Казвасеипротивнотовпреносенсмисъл.

Блазе,койтодава,тежко,койтозима.—Разумявасепарислихва.Блазе,койтодава,идважблазе,койтозима;тежкотому,койнезима,

недава.Блазему,чезнаебардабае,амиазгорчица,катонищонезная.—

Снаханякояполиваланасвекърасидасимиеглаватаигозаляласврялавода,тагоизгорила.Свекърътотболестфуквасе,тасизаравяглаватавснега.Снахатабездасесещакаквоезлосторила,помислила,чесвекърйправинещомагияилисибаенякоябаилка.

Блазей,чевиделадвасвета—т.е.водиладвамъжа.Блазей,чебаримсветува—живеечестито.Блазе,койтонищонезнае.Блазему,ченемустигакуфалницата.Блазему,чеелудиправикаквоще.Блазему,ченемустигаумът.Блазетому,когохвалят.Блазетому,щоумнема,чеигааленема.Блазему,койтогоизвърши.—Тур.:„Ашколсунбеджерене.“Блазенатезотдетиде,тежкодетотходи.—Залошитеаенив

турско.Блазетому,комуБогпомага.Блазетому,комучестпомага.Блазетинапилафа,чебезмасломазен.Блазнигонего,илитогонегоблазни.

БлазнигоПанчо.—Щемуседанаправизло.Блазнигодупезапрясномляко.Блещимиса,дагоблещят.—Клетва,коятозначи:„Юдимисе,

кривимисе,правимигримаси.“Блещисакатокотак.Блещукаминаочити.—Казватжени,накоитонетраятдецата,

чеостаналосамоедно„дайблещуканаочите“.Близналотмедът,немуизлязваотумът.Близнатаърж[10]епо-благаотченица.Макед.БлизолиеКозирогприГърня.—Казвасенаония,коитопитатза

известнинеща.КозирогиГърнясадвеселаеднододруговДряновско.Близоинетвърде—т.е.далекое.Близодоцаря,близодопочет;близодоцаря,близодосмърт.Блудихер—казвасезаблудканякояибезвкуснагозбаиливошка.Блъскай,блъскай,Германе,допопованивица.—ГерманилиГърман,

кактосевиди,устаритебългарибилмитологическибогнагърмаиграда,превърнатизпослепосъзвучиевхристиянскисв.Герман,коготоиднеспразнуват,заданегърмииданевалиград,тъйкактопразнуватиВласовден—11февруари,заволоветенамястостариябогВелес,кактощопразнуватиденянаап.ВартоломейиВарнава,заданевърнуват,въртятиломятоблацитедавалиград,илисв.АндрейвместоиндийскиябогИндра.Ведносело,катозавалялоград,попътмолилГерманаимудавалволядабиеидаблъскавреднаоколо,нокатодойдедонеговатанивадаспре.

Блъснигабър.—Човек,койтонесматрякъдеходиикаквоправи.Блъснидрян.—Тожезахласнатнякой.Блювагущери.—Ядгоемного.Бобибоб,те[11]типъленджоб.Бобибобец—т.е.всебоб.Бобнаопарки—т.е.несготвен.Бобсял,бобял.Бобял,бобсънувал.Бобял,бобизповядва.Бобинадаевяслата,чепразнаданее.Богвиди—казватнякои,когатосеонеправдават,анямащода

сторят.Богвисоко,видинадалеко.Богвисоко,цардалеко.—Нямакойдапомогне.

Боггоубилипоразил.—Клетва.Богдагопрости.—1)Казватзанякого,когаеумряликогакак

поменатиметонанякойумрялроднинаилиблизъкприятел;напр.„Колю,Богдагопрости,катобешежив.“2)Казватзанещоизгубеноилизарарстанало,задапокажатбезнадеждносттананамерванетомуилипоправянетому.3)Виж:„ОтидезаБогдапрости“;„Дава,раздавазаБогдапрости.“4)Вместо„благодарим“:„Богдапростѝ“,илипокалугерски„Богдапро̀сти“,ивотговороткалугерите,когатонесасвещенилицаимукажеш„Простѝиблагослови“,атой„Богдапро̀стииблагослови“.Казвасеикогаподадешнякомунещозапрощение.

Богдагопрости,детоелегнал.Богдагопростинавяратаму.—Задруговерец.Богдагопростиприживе.—Казват,когаспоменатнякойживи

сбъркат,такажатвместо„Богдагопоживи“—„Богдагопрости“.Богдапростиженскикости.Богдагопоживи—когаспоменатнякойсвойживблагодетел.Богдава,новкошараневкарва.Богдабиебабата,чеераностанала,дазамесизелникът—отпесен.Богдагопрости,добърчовекбеше—казватнагавра,когаискатда

кажат:„Добърчовекбеше,амапо-добрестанало,чесапосвършил.“Боггодаде,Богговзе,илиБоггодал,Богговзел.—Обикновенопри

смърттанадецаилипридругинякоизарари.Богенаднази,чернатаземяподнази.Богдагопрости,кондагоизфъсти—казватповечедецатакатона

играивотговорначестотоупотребениена„Богдапрости“.Богдагопрости,кондагоизфъсти,магаредагооплаче—казват

по-старитеотпрезрениеиядкъмумрелия.Богдапростиконскамайка—казват,когатоконятимепомогнал

дапрекараттруднонякоеобстоятелство.Богдапроститърговскамайка.—Равносилнос„Берекетверсинна

търговията“.Богдапростистаримастори—чеимсадализанаятнаръкатадасе

хранят.Богдапростинего,адасвестинази.—Принякояужаснасмърт.Богдапростимрътвиду̀ши,наживитиситигуши.Богдапростиумрелити,дасапонахлянкатживити.Богдапростивинцето,разблажимисърцето.Богдаубийвинцето,раздражими(вслободими)сърцето.Богдал,св.Илиявзел.—Неправдата,насилиетоотнематтова,що

едалБог.Богдагопрости;откакумре,по̀нехае.—Глупавопредставлениена

състояниетоотнякоиженизаумрелиямъж,койтоемноготеглил,илитяетеглилаприживе[12]снего.

БогеБогипакимаслог—т.е.пределкактонадобринатаси,тъйивяросттаси.Казвасенанеумеренчовек.

Богивяра.—Въввидназаричванеотнещо.Богмилостив—(благодаримму).Богмугоедал,аманемугоезаписал—т.е.чещебъдепостоянно

честитидоброчест.Богнедадеисвинянеизяде.Рус.БогнедаваиБожилнешава—неради,несегрижиинесетрудиза

нищо.Богпомага,противБоганикойнепомага.Богпрощава,ацармилостдава.БогсъсБога,ачовекскоготосесрещне.Богсенелъже.Богтърпи,аманеспи.Богаимамитебе.—Когасемолинякойнанякогопо-силен.Боганеможизлъга.Богат,амапарицисинема.Богат,аманаритимумалко.Богате,койтоездрав.Богаткатомишкавдолап.Богаткатоводенчарсгюрюлтияипаспал.Богатити(ядат),когасколасат,сиромасити,коганамерят,илиБогатите,когасварят,сурмасите,коганайдат.Богатитеспят,сурмаситепият.—Бездейственосъстояние.Богатитеездят,сурмаситевкалавърят.Богдане,развалитрапеза.Богусепредай,търпиитрай(докрай).Богусепредай,сдяволосинеиграй.Боже,Боже,защотисанаш’тикожи.Божемой,Божемой,вскуюмяеси[13],оставилмяеси.—Евангелска,

изговаряначестоотнякоикалугерикриворазумявано.Повечетогоразбират„Скоисимеоставил“ипроизнасятя,когасенамиратпридружина,откоятонеимеповолно.

Боже,наспори,сете[14]турциразпори,саледногооставиинего

свинарнаправи—казватнякоиподирядене,катосекръстятдаставатоттрапезата.

Боже,наспорииберекетстори.Божеопази—вместо„ДапазиБог“.Божеопазиотгръмиградиотневеренбрат.Божеопазиотзахренскихайванииотхаскьовскиинсани.—ВСтара

Загоравпо-старовремееималоповечемагарета,коитосабилипомайпразни,т.е.неупотребяванитолконаработаислободни,таходялидаправятпакости.Същоихаскьойскитетурциходялиповечебезработадапакостят.

Божеопазиоттуна[15]беда,отпиянаженаибяснасвиня.Божеопазиотводадълбока,откривоока[16]иедноока.Божеопазиотвлашкивълцииотбяломорскигърци.Болеепомози,амаитисапонакамузи—т.е.итисепоприведида

жънешилидапоработиш,акоискашдатипомогнеГоспод.Божепомози—обикновеноказватпризахващанетонакакватоида

еработа.Божеповеди,паисамсепреведи.Божепомози,амаБоганелъжѝ.Божепомози,мечкастрах,менене—казватдецата,когаще

скачат.Боже,помози,пакдасалежи—казватнякоинагавра.Боже,простима,додестрахаима.Боже,простиневоленгрях.—Сиромахнякойималсамодвепарии

излязълнапазардасикупинещозаядене.Отишелнафурнатаипоискалполвинхлябзапараипусналпаратаначекмеджето,атясетърколилаипадналапрездупкатавчекмеджето.Фурнаджиятадалхлябаипоискалпарата,сиромахътказва,чеяпусналисетърколила,тападналавчекмеджето,амафурнаджиятаневземалотдума:„Азнесъмвидял,казва,инедавамхляба,дайпарата.“Сиромахътгледал,гледалщодаправи,немудаватхляба,итойдалидругатапараивзелхляба.Отишелнабакалинадасикупизапарасирене,аманямадругапара;заръчалсизапарасиренеикогатобакалинъттеглялсиренето,тойсевъртялоколочекмеджето,акогатобакалинътмудалсиренетоигопитал:„Депарата?“—„Падна,рекъл,вчекмеджето“ибакалинътгоповярвалигооставил.Тогавасиромахътсепоотстъпилнастрана,дигналръцекъмнебетоисепомолил:„Боже,простиневоленгрях;тивидиш,Боже,тизнаеш.Земи,кактознаеш,отфурунджиятаеднатапараиядайна

бакалина.“Божепрости,раносвести,когапетелнагноищеинийнаогнище—

такаказуватпонякоганякоислугини,ачеидомакинки,когавечерзаравятогъняисеприготвятдалягат,коетопоказва,ченяматжеланиедастанатпо-ранооткокошките.

Боже,светабогородичке!—Възваниеприучудванезанещоиливневоля,страхиопасност.

Боже,ямипомогни20пари,яитазбанясъбори.—Дервишиннякойотишелнабанядасеизмиепотурскиобичайиоттамдаиденаджамиятадасекланя.Измилсе,облякълсеикогатодаизлезе,защотонямалпари,поблагодарилнабаняраподервишкиобичай,катомуказал:„Ху,яху“—ипотеглилдасиизлезе.Банярът,койтобиллютчовекинатозичасзанещотерякия,неприелблагодарениетому,амигоулавязаякатаивикнува:„Пари,депари.“—„Нямампари,рекълдервишинът,иналитиказах«ху»(т.е.поблагодарихти).“—„Неразбирамот«ху»иняманенепознавам;паритетука,илинетапущам;катосинямалпари,несакъпи.“Дервишинътсенамерилнатясно,смаянотнаглосттанабаняра,дигналръце,тасепомолилБогуирекъл:„Боже,ямипомогни20пари,ятазибанясъборидасаотърва.“Натиядумиотгоречувасевътревбанятаизручаване,каточесесъборилонещо.Банярътвлязълвътредавидищоестанало,адервишинътизбилкукатаиотишелвджамията.

Тамзавариледногоотгражданитечовекбогат,ноизвестенскъперникилакомзапари,катосекланялимолял.„Ей,рекълмудервишинът,аззнамщосемолиш,париискашотБога,а?Нямабе,няма,тиказвам.Предималкоазбяхнатясноимусепомолихза20паридамидадеилидасъбориеднабаня,задасеотърваотназойливиябаняр,иотнямане20пари,видисе,тойрешидасъборибанятаисъборитаквазеднаграмаднабаняза20пари.“

Боже,датипеям,знашдапееш,датипсалвам,знашдапсалвашитипсалватангелите,амидатипоиграмедноарнаутскохо̀ро,отинемашкойдатиигра.—ТакасеоправялпредБоганякойарнаутскипоп,коитосибилпосръбналинемусечетялоправило.

Божеговедце—казватнаглупавибудалачовек.Божемнеще.—Когасепреструванякой.Божибиковце—казватвдаденислучаинакалугерите.БожигробиСветагорасавсело,амакойгитърси.БожилнееБожисин,нитиБожана—Божадъщеря.Божиятсин,отнегоотърваненяма.—Божисиновеи„хвалаБогу“

наричатюродивитеиполуумнитеонияхора,щогиказват„кендихалъна“,

коитовпо-старовремебилиухристияните,кактосаиднесутурците,напочит.Оттакаваеднадългаприказка,затакъвединБожисин,еостаналаипоговорката.

Божиетооковсичковиди.Божнеле,вишниГосподи!—ОбикновенопризнаваненаБога.Божнеле,милиБожичко!Божякравица—казват:1)намирен,незлобивипростодушенчовек;

2)наподатливажена,особенозакалугерките.Божямилост—Занещо,коганеестаналосъвършенозлеили

наопъки.Божяработа—занещочудноилищетно,когастаненякомуили

някъде.Божятаработакрайнема.Бозатаевъшкава—казватнадецата,катоподмятатпокриването

набозатасарнаутскитебекярскидрехи.Бо’зна[17]иколко—т.е.немного;чеванеебо’знаколко.Боисадамунеизмъкнатчергатаизподнего.Боисадасанезатриенахоратасеметоснего.БойсаотБогаиотмъжаси.Боисеиотсянкатаси.Боисекатоциганинотхарачеря.—ДополовинатанаXVIII

столетиециганитетурциихристиенисъставяхаособнаобщина,биримневземаха,асамохарачиплащаха,особеноголите,наричаницигани,икатунарите.Тяхповечетогизакупувахаотаенинаилиотхазнатачастнилицаоттурците,катогиглобяхаивземахаимкаквотощяха,деряхагинемилостивоигиизмъчваха;затоваестаналапословичнажестокосттанациганскитехарачериибоязливосттанациганитеоттях.

Бойизпреварабие.—Койтоизпревари,тойбие.Бойипоруганесеотвръщат.БойдоБога.—Тукасевидидаеосталоотезическитевременаи

разумявасе,додеприбегнедоезическиябог,кактоебилообичай.Бойдопосирня.Бойнасвисло—т.е.провиснат,претрупан,твърдемного.Бойсаотбой,чепритебеостава.БойсеБогуиотбезбожнияпо-млого.БойсанаБога,царяпочитайизадругонепитай.БойсаотБога,правидобро,нехайотникого.БойсаотБогаиоттогова,щонесебоиотБога.Бойсаотмечката,чеиотлайнотойли?

Бойсаотеничерина,чеиотциганинали?Бойсаотциганинат,тачеиотцарвулятмули?Бойсазабравя,думанеможе.Боленлисъм,чемапиташ?БолянБожкозакокошка.Болянсенепита—канисе.Болянсепита,аздравиятсииска.Болянсапита,наздравсаподава.Болянчовеккатокартица.—Смисълътиупотребениетонатази

пословицанепомня.Болянмъж,суров[18]тиквеник.Боле[19]дасивретенар,анемайцитъпанар—реклаеднациганка

синусиВидин.Болегоучини,анегоговори.Белгр.Болеголямзалъкдалапнеш,анеголямадумадакажеш.Болеринунашията,сиромахувкесията.—Отпесен.Залисичата

кожа.Болеринанаконезди,асиромахапешомходи.Болеритителцивъдят,сиромаситидецавъдят.Болестнекръви,асуши.Болесттанеходипогората,апохората.Болесттаенай-големасурмашия.Болигонещоподопашката.—Тур.„Койрукаджизлъъ̀вар“.Болидупцеотмного—когадецатаискатнещомного.Болимашапката—рекълнякой,катонямалкакводругодакажеза

извинение.Болнажена,голяманеволя.Болнажена,печенакокошка.Болналисилежала,болнилисигледа̀ла.—Отпесен.Болниязапостелкалигопитат?Тур.Болниятналеглотомугоизповядват.Тур.Болниюсеврича,здравиюнедава.Болнияналеглотомувадятзъба.Тур.Болносърценеяде,кахърносипохапнува.Болнотонеяде,амахарчипозяде.БолятНедапръсте,данемънегръсте.Болятгоочити.—Срамгое.Виж:„Нямаочи.“Бонкинаклашниккъс,абезреснитидважпо-къс.

Борецлиси,изнискосебори.Тур.Борисекатогяволскръсто.Борисеспетлите.Борисекатохаласоберекет.Борилисадвасоколасезаеднасоколицагола.Борчнеплатен,грехнепростен.Борчлиядоуши.Борчлиятанисладкояде,нисладкопие.Босаходва,тахоротоводва.Бостанджиятаискадъж,акирмитчиятаслънце(закогодасемоля,

катоидваматамисазетеви).Бостанджию[20]краставицинепродавай.Боятдатиепросто—торбатамидай.Браомайника—лежавнесвест,ударенилибитвглавата.Браванакрава.—Занеуместнапохвала.БрадаГрозянеплаши.Брадакрасѝ,анесвети.Брадакрасѝ,брадагрози—т.е.наединприлича,надругине.Брадасива,главадива.—Упроститеимапредубеждение,чесивият

косъмпоказваупоритчовек.Брадагонаболо,онощесилижесополо.Брадаимаикозата.Брадапобелява,дядополудява.Брадацарска,глававоденчарска.Брадаттурчинпо-проклет.Брадатадошла,умътнедошел.Брадатамупорасла,памупаметопасла.Брадатамуподранила,умътмуокъснял.Брадатамубодекатоежовина.—Отпесен.Брадваглаватаму.—Клетвазабрат,коготомразят,когагопомене

някой.Брадвасечеглава,секира—нозе,тесла—ръце,трион—сърце.—

Смисълътнатаяпословицанесъмималслучайдапроверящозначи.Брадватабезтопоришканеплашигората.Брадватамусечеиналево,инадесно.Браламухамед,потъналавоцет.Бра̀ни,Дудо,бра̀ни,несикатола̀ни.Соф.Бранѝ,мома,кучетата.—Момъкнякойкупилсипосборътпръстен,

отишелумоминиикучетатагозалаяли,амоматаизлязладагоотбрани.

Тойзадасипокажепръстенът,изсочилръка,такакактодасевиди,таямяркалидумалйдабраниужкучетата.Момата,коятотожесибилакупилановгердан,дигналаитяръкаипотеглилапрезшиятаси,катоказвала:„Акощешмазаклаейпрезтука,нямадагибраня.“

Бранитикенари,негибератстари.Братбрадваглаватаму.—Виж:„Брадваглаватаму.“Братбратанехрани,амасѐгобрани.Братбратане’ранит,тежкокойгонемат.[21]—Виж:„Свойсвоегоне

храни.“Мак.Братдамие,нещемусерадвамтолкоз.Братдамиси—казватпонякогаженитеначуждимъже,когаимсе

молятзанещо.Братзабратакаресхвата.Братзабратазала̀та.Братзабратаумира,амаибратбрата[22]убива.Братбратанадяматанадвося,амарядкогоблъсва.Братзасестрамилее,колкотомеденсъддържитоплинатаси,асестра

забрат,колкотопръстенсъддържитоплинатаси.Братзабратанепечели,амасѐсигожели.Братмилеезасестра,додеистинемеденсъд:сестрабратамилеедор

истинепръстенсъд.Братмидамиедушманин,челюцъкданее.Братмидамиедушманин,анечуждстопанин.Братнабратапо-дълбокоочивади.Братпобрата,таидвата.Брате,брате!Амасиренетокесеплати.Влаш.Братсказдобамяраняма.Братскиделили,тасеизбили.Братянадвекъщи,несабратясъщи.Братясми,братя,амакесиитиненисасестри.Братятасабратя,паитесаскарватпонякога.Брашното,кира,навяра,ачеиквасаназаем.Гръц.Бреваре,горкана.—Окайване.Бреваре,сиракси.—Окайване.Брекнал,тапукнал.—Женинякоикълнат,катоимкаженякой

„бре“.Бройги,четогазгидай.Броиброеницити.—Стоипразен,тагладува.

Броимистъпкити.—Дириманакъдеходя.Брой,брой,точивино,тамапой,азсъмтвой,тисимой.—Отпесен.Броимукъшеити.—Стои,тагогледа,катоеде.Брусътнереже,амаправиножоветедарежат.Бръзкатозаяк.Бръзконсапреваря,бързадуманеможе,илиБръзконсестига,бързадуманеможе.Бръзнаводанеходи,ажеденходи.Бръзналъжица,тромнатеслица.Бръзкатонаводеницатадолниякамък.Бръзкрадецдомакиняслисва.Тур.Бръзакатогущервъзбаир.Бръзглеятсамсѝсипробивадупката.Бръкнамувпазвата.Бръкнахмувгърлото.—Виж:„Дигнахмумъжецът.“Бръкнивдупката,таизвадизъмята.Бръсказрели,неврели.Панагюр.Виж:„Брътви.“Бръснатаглава,голакратуна.Бръснатетоскъпо,винотоевтино.Тур.Брътвиневрели,некипели.—Говоринесмислено.Брътвиси,катообрангръкнакупя.Будалитисѐсасмеят.Буин[23]ливятърповея,танидумитиразвея.—Отпесен.Букътрастевгората.Булкаискам,сегаискам.Булкасакупува,чедонеможе.Булкатаинаконя(вколата)несазнаекояе.Булкатаотребилаединакът,авдругиясенагнездила.Булкатасепрозява,янееспала,янееяла.Булчинаекравата—рекласвекърватанасиноветеси,катоискали

многомляко.Булялиси,булкалиси?Буратакатосякабуращепремине.Буренарлиси—буренасигледай.[24]Бутайдавърви.—Карайкактоможеш.Буткасапокюшетатакатокоткасвързаниочи.Бутнаговокото.—Наболномястогопогоди.Бухернее—кукер.—Бухереохлюв,пъжок,акукер—домовой,

таласъм.Впо-старовремесаигралинакукериитурцитегонаричали„джемалоюну“.[25]

Бухтикатобухал.Бухтятбухалитивътре.—Запразнаголямакъща.Бъдиблагодареннакаквотоимаш,итисичестит.Бъдибръздаслушаш,абавендаотговаряш!Бъдитежък,датикажатголямчеляк.Тур.Виж:„Дръжсена

тежко.“Бъдичеляк,конекради,метливържи.Тур.Бъзналого—1)поялагослободиятазанещо;2)турилшупе,

подскрижилсе.Българинкатозабогатее,къщаправи,атурчина—женизема.Българинаенатурчинатъпана.Тур.Българинасихващасърцетоскоприва,агърка—счироз.Българияхарнамагария.—ПоменувасекатопословицанаНикола

ПоплазаровотЕлена.Българскаглавакофазакатран—казуваттурците.Бълдакатомишкавтрици.Бълхатасеотслепиятбои.Бълхата,когамажат,скачапостенитиисесмее.Бълшѐвисаснего.—Пипагобезсърце.Бържеболи,бържебай.Бързакобила,сляподобила.Бързакатовдовицанаодър.Бързакатопопзапорязаници.Бързаосвета,готоващета.Трънска.Бързатаработа,двапътяработа.Бързокатокрушум.Бързосякашвятър.Бързоконцитикогаминаха(тискуцотомагарели?)БъхРадньочистмъж:—казвалаженанякоянамъжаси.Бъхнехваща,амаинеплаща.Виж:„Имаммъж.“Бъхциганино—казвасе,коганякойотричаилибашинещо.Бъхтисекатоводаобряг.Бъщисиангелите.—Стараесе.Бъщисиглавата.Бягакатодяволоттамян.Бягай,лошо,по-злоиде.Бегакатодяволоткръста.

Бегайлошо,злотестигло.Бегакатопопарен.Бягаиотсянкатаму.Бягакатоотвъже[26](каточещегобесят).Бягакатопрепелица.Бягакатоизтърванзайц.Бягакатомладбезкрака.Бягакатоотчумата.Бягакатокучеотщръкло.Бягакатопощръклялбивол.Бягакатопърлен.Бягакатокрушум.Бягайоттогова,коготонеестрахотБогаикоготонеесрамот

хората.Бягайотсебапданевлезешвгрях.Бягайбре,проклетисине,самсѝГосподподиряти.—Двамапопове,

синибаща,саскарализанещоибащатапоппогналсинапопдагобие.Синътподбягвалдонейде,послесеобръща,таказванабащаси:„Засрамисебе,човечеБожи,каксмеешдагонишлицеБоже!“Атойтогавамуизрекългорнитедуми.

Бягамиотдъж,сполетениград.Бегановамайкабялоноси,аСтоянова—черновърже.—Обичайу

българкитебеше,коитоносехасокай,когажалеят,дапривързватчершийритподкружилото.

Бегаткатоотчумав.Бягаткатомишкитиотпопадийката.Бягахмиотаччия,връхлетехминагюмрюкчия[27].Бягахмиотвълци,налетяхминамечки—напо-голямозло.Бягашотдобро,злошетасполети.Бягътнесиехубаво,амасякогаепо-здраво.Бядабядаражда.Бялкаядеш,Бялкамамиш.—Еднастараумницабабамесилапита,

опеклапрасеиотишладатърсистарецаси.Заключилакъщатаискрилаужключа.Напътясрещналадвециганки:„Хеммари,циганкин’едни,рекла,данестеотишлиудомаданиизядетепрасетоипитата,чевипоразатапоразява.Стрелащеваустрели,зер,аззавассъммесилапитаипеклапрасе:амаазналисъмскрилаключътдопрагътподкамък!“Циганките,каточули„печенопрасе“и„топлапита“щръкналиим

ушите.Повървелиизпътямалкоикатосезатулилабабата,тесевърналитаотиватудомай,намярватключа,отварят,задигватпрасетоипитатаибържедабягами.Умницатабабаненамериладяда,върналасеутяхсиищодавиди:няманипрасето,нипитата;циганкитеимвиделиработата,отмъкналиги.[28]Амисегащодастори?—убиваядядо,катосидойде!Подпретвасетогазизново,месиладругапита;ималиеднокученце,Бялкоговикали,зематазакалакученцетоигоопича,тамамгоопеклаидядосиидва.Сложиламудаяде,атятогаздасеслучидаязаболятзъби,затовазелахуркатаиседналавкътадапреде.Дядопоял-поял,оглозгаледнококалчеи„къц-къц,Бялко“,мамялкученцетодамудадекокалче.Абабата,катопредялавкъта,неможаладасестърпиидасимълчи,амисеобаждалаизлечка:„Бялкаядеш,Бялкамамиш.“Дядоячува,катосибъбрела,аманедоразбрализапитал:„Каквотокосибрътвиштитам?“—„Нищо,нищо,отвърналабабата,баясизабълхите.“

Бялбиволдамихарижиш,пактичернанеставам.Бялкатокюмюрджия.Бялкатоциганин.Бялкатонатенджерадъното.Бялконилудчелякотдалечличат.Белснегцърносенонегледа.Соф.Бялмъж,черлъж.БялаБула,бялБашако,сралаБула,ялБашако.—Гатанка,

употребяванаикатопоговорка.Занесвясноинесвезноговорене.Бялабулавпразнакула.Бялабрада,желти(желти,жълти,жьолти)лайна.—Казватна

старчовек,койтосеженизамладаженаинастаровремещеимадребнидеца.

Бялакатопатка.БялаРада,червенПетко—преносноозначаваракияивино.Бялатасъбота,чернатаработа.—Бялатасъботанаричатсирната

събота.Белеесе(лъщи,блещи)катотиганнамесечина[29].Белисвасакатоциганскамайка.Белеесакатоснягнапланина.БялналсакатоснягнаСтарапланина.Белипаризачернидене.Белипаризацърнидни[30].Мак.

Беликрака,черникрака,набродасалъсват.Тур.Беликрака—желтичехли.Белинодзе[31],Кръстано!—Привчудваненанещо.Соф.Белиръце,чуждтруд.Белиръчичкисчуждипарички.Белитепаткинеса(толко)сладки.—Предубеждениеунякои,чена

чернитепаткимесотобилопо-сладко.Говорисеикатопоговоркавотношениенанякоижени.

Бялоамачуждо(людско).Бялокатоцвят.Бялокатопяна.Белокатопресномлеко.Запад.Бялокниже,чернисловя.Бялокуче,чернокуче—сѐкуче.Бяло(млеко)памуксякаш.Белокатоснег.Бялокатояйце.Белолице,църносърце.[32]Бясготъртил.—Клетванакуче.Бяснокучеистопаносинепознава.Беснеекатомагареотконскимухи.

[1]Жди—вместоще,отжъ,ждъижде—е-тонаи-жди.↑[2]Взетокатособственоивинителенпалежсокончание.Бан—

меднапара,мангър,гологан.↑[3]Старпредложенпадеж,сеганаречие.↑[4]а-тасечуеикатое—скачет,плачет—скачат,плачат.Въобще

взападнотонаречиеследчсачуевсякогае.Таивдруги,катогонели,гонет,мълчели,можели.↑

[5]Фтичка—птичка,Стефан—Степан:фнапипнаф.↑[6]Казвасеидокат,рускотопокудаисръбскотодокад.↑[7]Дорде,догде,доде,докато.↑[8]Еднаглавачироз,деветокивино(потурски,запияниците,б.р.).↑[9]Коте,вм.акоте,коходи—токоходи.↑[10]Ърж—ръж.Ченица—пшеница.↑[11]Те—ето;теиаз,етоиаз,можеоттурскотошцѐ.Употребявасе

назапад.—Те—частица,прилаганаприсобственитеименакатонеопределенчлен:Иванчо-те,Петре-те,носамоназапад.Наизток

употребяватвТърновоприсреднисобствениименатокаточлен:Петре-то,Коле-то.↑

[12]Приживе—наречие:наживот.↑[13]Старославянски„вскую“значии„защо“.(Б.р.)↑[14]Сетевм.сите,вейте,сичките,сичинките.↑[15]Тунавм.туне,т.е.напразно,безпричинанеизвестна,закоято

хаберняма.Простиятговоргоепревърналбезсъзнателнонаприлагателно,нонееправо.↑

[16]Тукакривоока,еднооканеечлен,аокончание;изговарясесокончанието,еднозаразмера,друго,задапокажемалкаеднаразликамеждучленаиокончанието,защотонеениточлен,нитобезчленинещокатонеопределенчлен,аскланясепопримеранасобственитеимена.↑

[17]Бо’зна—съкратеноот„Богзнае“.↑[18]Вюгоизточнотонаречие(Кърклисия,М.Търново)вм.суров

казватжив—живхляб,живомесо.↑[19]Употребявасевзападнитекраища.↑[20]Бостанджию—дателенпадеж.↑[21]Ранит,немат,вижбележка:„Аконетечит,капит.“↑[22]Брата—а-тоокончание,анечлен.Оттукаставаявно,чепо

архаизъмодушевленитепредметиималисаокончаниевкосвенитепадежи,нополека-лекаупотребениетоначленаизтесняваокончаниетовползаначлена;новсеощеоставатнякоиархаизми,коитозадасеразпознават,трябвадасевземапредвидупотребениетоначленаоиот.Трябваощедазабележим,чекогаследуватследиметосъкратенитепритежателниместоимена,ми,ти,си,членътсаигнорираиокончаниетосиоставабезчленнатаидея,кактонабратаси,братмиибратами,бащами,майками,авШумен:насърцеми,наглавами.↑

[23]Буинизговарясебуенибуян,кактоидостоин,-ен,-ян.↑[24]Бурян,буренибурьян.↑[25]Славейковизвеждатукдуматакукериоткукя,къщаиговориза

духстопаниннаимота.ИначекукереигранапреоблеченихоранаСирнизаговезни.(Б.р.)↑

[26]Въжеотстаротоъже(вIизд.ѫже—б.р.);в-тоепридихатнабуква,прибавяседетояняма,катоъглен—въглен,въглища.Ъдол—въдолилисеотпущаиставадол.Еще,още,йоще,веще.ВИзточнаБългариясеотпуща,когаевначалото:ода,ол,осък,довица,кактоивюжното,вТракиявнякоисамодумиивсредата:дор—двор,той—твой.АвМакедонияпочтивсякъде—праиха,доица.↑

[27]Тукаяечленмъжкиродотъ,коетосечуваикатоо,ночесто

крайницатапреобладаваипонеясепревръщавженскиродиприемаощеидругоопределениеотженскиродчленкатобаччията,гюмрюкчията.↑

[28]Отмъквам,гласътнаы.Мъкна,примъквам,отмичам,примичам.↑

[29]Говорисеисизпущаненае-то:месчина.↑[30]Дни,истародние:родителенмножествено—дена.↑[31]Ивизточнотоизападнотоместнонаречиепроизнасятчистотоз

катодз:звезда—дзвезда,нозе—нодзеидруги,иобикновеноназападпо-често,отколкотонаизток.↑

[32]Отпущаненад(потогавашнияправописсърдце—б.р.),новнякоипроизводнидумисезадържа:сърдеченисърдчен,разсърдилсе,сърдит.↑

ВВбащинатасикъщавратавиждалолие?—Казвасатому,който

влезенякъдеинезатварявратата.Вводадупкаличили?Вгаванкадагоизпиеш,вкоритодагоизбълваш.—Захубавеци

отвратенчовек.Габр.Вглаватамувсетозвятървее.Вголямаводаголемириби.Вгоратавълци,авградътгърци.Вгоратавълци,вчеркватагърци.Вгоратавълци,авселовълхви.Вгоратамечки,вселатавълци.Вгоратамечки,напътятпречки.Вгоратадялат,авселопадаттреските.Вгоратадялатдръвьето,вселотопадативерьето.Вгоривуци,вселотурци.Радомир.Вделник—зелник,впразник—попарник.Вделник,впразник,всетозГоспод.Вдобраглавасторъце.Вдругарстрела,малкабела.Веднагорабератдренки.Ведногърнеплюят.Вединдолходятзараки.Веднатиквапърдят.—Видиседаеималостарнякойобичайили

суевериенякаквозатаквозипърденевтиква(картунка),защотоимаиприказказаединдядоибаба,коитопърделивособенитиквициипослен’амкаквосистанало.Виж:„Напърделитиквата.“

Веднототиуходавлиза,отдруготодаизлиза.—Натова,коетотиказват,необръщайвнимание.

Вземятавълциняма.Вземятанямавълцидамаестрах,чекатоумра,щематурятвнея.Вкаквитовлезеш,такъвщестанеш.Вкаквотосехорохванеш,такъваигращеиграеш.Вкаквотохоровлетеш,такавапесенщепееш.Вкамъкстреланеебела.Вконацитетурцивладеят,авчерквитегърцивиреят.Вкошницасенепобира.

Вкоятокъщаимапушък[1],щеимаикавга.Вкоятокъщанямадим,внеянямаисвада.Вмногопрососенеотбира.Вмолбатасишупенямам.Тур.Вморевлизами,напланинаизлизами,илиВоморевлегуваме,напланинаиспадаме[2].Велешанитеобичатда

казуватзасебеси,катоискатдапокажат,чесаспособниивсичкоимидеотръки:„Ние,велешаните,воморевлегуваме…“,ноизпослесагоусвоилимакедонцитеиотдругистрани,таказуват:„Ние,македонците[3],воморе…“,катоискатдакажатвобщсмисъл,чесачовецизавработа.—Знаемкакводаправимиумеемкакдаподхванемработата,задасполучим.

Вморетодупкапробили.Вморетослъжицаводапритуря.Вморетоимишкадапикае,файдае.Вмъгливо(размирно)време,нетърсяттелетоподкравата,амипод

волът.Вмътнаводалесносаловириба.Вмалкаводаедрарибанестои.Вмалкоселоголямчеляксенепровдига.Вмалкоселоголямаврява.Вмиркатоввир.Калугерска.Вмеханатакисне,винценеще(да)кусне.Вмеханатабил,винонепомирисал.ВнашеСевлиевонямауправа.Внегоимакозьемесо.Внегоиматрескизаделанье.Внегосакълне.Внегосакръсти.Внуждасадругар(приятел)познава.Вочикравай,авгърбътмукамъкдай.Вочитегогледай.Впетъкпече,всъботатече.—Казувасазавремето.Виж:„Петко

Събанегрее.“Впо-голямград,по-многоум.Впо-голямавода,по-едрариба(севъди).Впо-голямомястодаживееш,по-многонещадавидишиумда

добиеш.

Вполетощетастава,вкъщизаличава(проличава—б.р.).Впонделниксабръснатпиениците.Впонделникчистделник.Впонделникбезделник,ввторник—потопорник,всряда—неса

сяда,вчетвъртък—несвъртък,впетък—разпетье(разпет-петък),всъбота—набаня,внеделя—светанеделя,кога,мъжо,даработя?—рекланякояженанамъжаси.

Впуставоденицадяволитепремитат.Впустогоретелелейско.Впънстреланееголямабела.Впътибащанасинедругарин.Впътисиннабащаедругар.Вравенпътнесиотбивайколата.—Нетърсиотлеснопо-лесно,да

несинаправишомая.Вразмирновременетърсяттелетоподкравата,амиподволът.—

Казвативмътновреме,вразбъркановреме,т.е.втаквозвреме,когаставатбезредициипроизволи.

Вредъккалкамъкневърляй(датенеопръска).Врешетоводастоили?Вроднините—вуйната,угозбите—бобът,взавивките—рогозката,

оттяхпо-долненещоняма—казалонякоемомче,каторазказвалокакходилоувуйнинисинагостиивуйнамугогостиласбобимудаларогозка,задасезавиепрезнощта.

Врядъккалкамъкневърляй.Вселопсета(турци),вгоравълци.Вселотонаслепитеседноококойтое,кметстава.Вселотонаслепитеблазенаедноокият.Всреднощдасъмне,посреднощставам.Всъботасережатнокте.Всякогърнеипипер.Всякогърнемеродия.Всякачорбамеродия.[4]Всякоселоиадет,всякакъщаитабихет.Втъматадасезамете.—Клетва.Втъматазамерджан.—Казвасевотговор:„Къде?“Втихаводапо-високополидигай.Втихатаводасекриятмамарцѝте.Втрикъщиселоедната(етакваз)нечиста.Вумнаглавасторъце.

Вустадамутурят.ВЦариградживял,царяневидял.Вциганскиишликразтребенонебива.Вчашадагопиеш—казватзахубавецчовек.Вчашкадагоизпиеш,вгърнедагоизбълваш.Вчуждманастирсвойпсалтирнечети.Вчуждакъщасинепростирайкраката.Вчуждаманджасолнетуряй.Вшегаправдинанебива.ВоЮрдане,Кръстане,кръстибабадастане,даопечеейцата,да

нахранидецата—пеятдецата,раздиганирано,когаходятпоповетенаранинадаръсятзаБогоявлениеипеят„ВоЮрдане…“

Вада,ливада,скомшиясвада.Вадимидушата.—Припираме.Вадимичървата.—Превиваме.Вали,валидъж,дасанаспимъж,дасанакаражена.Вали,валидъж,дасародиръж,дасикупим[5]мъж.Вали,валидож,дасародиченица,дасикупам[6]женица.Валикатоизведро.—Завнезапенисилендъжд.Валикатоизръкав.Валинаженско.—Виж:„Политанажена.“Валяткатостадонарукло̀.—Скупомсестремят.Валяткатостадонаярма.Валяткатостадонакърма.Валяткатоорлинамърша.Валяткатонабяснокучекамънье.Валлаха,билляха.—Турскаклетва,българскаподигравка.Вамдават,насзакопават.Вамдругари,намдушмани.Вамлъжа,менистина.Вамлъга[7]наменевистина.Мак.Вампеят,връхнасзеят.Вангельеточете,врангельетонеостава.Вар,вар,агачо.—Присмехнаония,щонезнаяттурски.ВТърново

единтурчинпопиталедногобеляковченинавпазара:„Неварарабадабе?“Атойказал:„Вар,вар,агачо“,т.е.вместодамукаже„Имавар“,тоймуказал:„Има,има,агачо.“

Варваравари,Савагосоли,Николаяде.—Говорисезапразниците

на4,5и6(17,18и19новстил—б.р.)декември.Кактосевиди,товаеигранадумитесименатанасветцитеисбиваемитепрезтияднислужбиимноготояденияипияния;оттоваиняколкотаквизигринадумитесобичаитесасрещат.Напр.„СаваиВарвара—сралаивървяла“,т.е.преяла(женанякоя)наслужбитеикатасиотивала,вървялаибълвала.Виж:„ДаразпуснемнаНикулскатадупка.“

Варварадроби,Савасърба,Николагодояда.Варварагопрекара,Савайпристава,Николагоусмола.Варвараварѝла,Савасипа̀ла,Николалапа.Варварахабипопара.Вардалясаизустатамукатосвинщина.Вардикатовранатагорниясноп.Вардикатожабатабащингьол,додейсагърбътнапука.Ва̀рдисакаторибавплиткаводаотщъркът.Вардѝсаотчиляка,коготоеГосподбелязал.Ва̀рдисаданенастъпимравята.Вардисаотмухите.Вардисасякогазаведнъж.Вардиса,дорденесативградилисянката,вградятлия—товати

кучкаотпяла.—Отповериетощоимазавгражданетонасянкатавзданиятаинакоготосянкатаизмерят,зачетирдесетденаумираиставаталасъмвзданието.Преносносаказвазанякогоданечестивсъдружествоналошижени.

Вардягокатоочитеси.Вардягокатоцирей.Вариго,печиго,соризтъпчиго,пакерак.Вариклечко—скъперник.Поговоркатаизлизаоткопривщичани,

които,катоходялипочужбинанакярикогасиготвяли,купувалисивсекиособеномесоиготурялидавринаедно;всякамръвкабелязанасособнаклечкаивсекисипознавалмръвкатапоклечката.

Варимкрушизабабинидуши.—Занимавамесеснищо-нещо.Васнабедили,насокривили.Ваявераиваявера,нашатаепо-пилавлия.—Разправяледин

тиквешкипомакходжазаверите.Ввира[8]сакаточервивокуче.Ввредтатърсих,дядопопе,нямашета.—Амиудомапитали?—

Салуваснепитах.Вгъвасакатостарешки.Вдървилса,немърда.

Вдявавбезушкаигла.—Занимавасеспразни(работи—б.р.).Ведагоблазни.—Неположителенчовек.Веднъж,амакатомъж.Веднъжвнеделятадаприказватмладите.Веднъжзавинаги.Веднъжтикванавода,двапът’тикванавода,третипът—безводаи

безтиква.Веднъжщесамре(двапътине).Веднъжмаемайкамиродила,двапът’немогадаприказвам.Веднъжходибабазадренки(дважнеходи).Веднъждаударятчеляка,билигоказват.Веднъждахапнеш,гостенсищекажат,амисатоконаяж.Веднъжсанаканилсиромахадатропне,итозачесттаму,спукалса

тъпана.Веднъжсаслучилоевреинътдавъзседнекон,итоизлязлосъбота.Вѐдрокаточистосребро.Веждийвитигайтани.Песен.Веждийморскипиявици.Песен.Великденведнъжвгодината.Великдениде,Стоянгащиняма.Великитепостисакъсизатогова,койтоимадаплащапоВеликден.Вересия,голашия.Вересия,празнакесия.Веселагодина.—Подмятасенаподпитилипияничъкчовек.Веселгост,увесендомакин.Веселосърцекъделяпреде.Ветабабка—казватнастар,заслужилвнещочовек.Ветабаня,ветакопаня.Тур.Ветаглава,ветагугла.Ветакрина,новодъно.—Завдовицаоженен.Ветилайна,негираздигайдасмърдят.Ветокърпи,концихаби;старолиби,деньегуби.Ветоселоновадет.Ветъхгрях,новопокайване.Вечерначерясло,сутриннаповясмо.Вечер(сухо)катотопоришка,сутрин(мокър)катомишка.Вечерсакумиче,сутринсаразкумича.Вечершнатаработазасутраянеоставяй.Вечерякоганамеря—т.е.несезнае.Вечеряй,свекре,датапопощя.

Вечерятамунеесигурна.Вещгораломи,агоратаневеща.Взирасекатошиленановсняг.Взирасекатозиврав.Взрялсекатокотевоно.Взъзналаготригодишнатреска.Виядетекиселото,анасхващаскомината[9].Вива!Блазему,койтогоналива.Видибабаиглата,аневидикупата.Видикосъмавокотонабратаси,аневидигрядатавсвоето.Видимуокотодеепо-доброто.Видимуокотодесапечекокалът.Видицърква,чудисещоетаяшеренаплевня.Видиндалеч—казватнаоногова,койтоказва:„Щевидим.“Видисдебеловугаринскозанокалпак,уцкуромуоткаис,него

пустайкастата—казватгърците…Говорисеипотурски:„Гьорирмисинкалинбулгар,калпакипощаки,учкурукаиштан,евинеуратма…“

Видителима,селяни?—попиталединпоп,катосезатулялзадкупапорязаници,щобилсъбралназадушница.—Едвамтавидим,дядопопе—отговорилиселяните.—Догодинахичдаманевидите—рекълпопът,катоискалдакажедабъдатпорязаницитепо-многоидагозатулятпо-добре,адалдасеразбере:дагоняманикакъв.

Видишли,Боже,илине.—Прибезсилиевслучайнаобида.Видишли,Боже,чувашли?—Единвидожалване.Видишли,духовниче,какбиятхоратакучката?Видишлимътнавода,неягази.Видишли,бабо,купата?—Невидя,синко.—Авидишлидяда?—

Поназирквамнещокатостарец.—Виж:„Бабо,видишлидабо?“Видишлицето,невидишсърцето.Видохтели,нашенчени,мъжоми?—питаланякояшопкиня,като

видяла,чесезавърналинякоикосачиоттяхнотосело.—Етотоватъдевавсеизгоре—имказувала,катосепочесваланаивно.

Видяпаритеготови,чесасмее.—ХитърПетърдължялнякомуси.Длъжникътходилняколкопътидомамудаготърсиинегонамярвал.Веднъжзатекълмомичетомудомамуигопитал:„Къдеебащати?“Тосеусетилозащотърсятбащамуирекло:„Отидепотрънето,детоходятовцете,дасъбиравълна,даядонесе,даяопредем,даизтъчемшеяк,дагопродаде,чедумашедадаванякомупари,невямнавашамилостдумашедагидава.“Длъжникъткаточултова,поусмихналсе,а

момичетоказалогорнитедуми.Видяазкаквотиедобрутрото.—Познавамзакаквообикаляш.Видялисвиняка̀чора?Видялисрака[10]наглог?Видя-щем.—Въввидназаканаилипростоизказваненаочакване.Видялнапръстасибучкасиренце,тръгналмандрадатърси.Видялажабата,чековатбивола,итянавирилакрака.Видяладвасвята—казватзаоная,щонеизлеземомаиликоятосае

дважженила.Видялабабаиглатанакупата,акупатаневидяла.Видялакамилатауши,амиискаирога.Видяламомасмешно,насмяласагрешно[11].Видялабабащипано,ачеискаихапано.Видялаводасвекървинариза—т.е.неопрананикак.ВиделиуСлепчаедноокоинегоискатдамугоизвадят.Видяласасвинядоколеневлайна.ВидялаНеша,чесасмеятдецатанахарманът,разсмяласеитяв

хананът.Видялосавчудо.—Големеесезасъстояниетоси.Видялотелепещигосякаломънастир.Ловеч.Видялохубос’(добро),табега̀ло.Видяноселоводачнеиска.Тур.Видяхсичесттаотединмъж(даневиждамощеведнъж).Видяхтелинаш’токуче,катосидоде,носешелибрадва?Видехтеликомукукнакукото?—Дваминашописевръщалиот

пазаркъмселоиседналиподеднодърводасипочинат,амабилиидваматапонакадени.Междутоваеднакукувицапрелетяланаддървотодакацне;нокатовидяла,чеимахора,кукналаизаминала.Натовапиянитешопивзелидасепрепират.Единиятвикал:„Меникукнакукото“,адругиятвикал:„Йок,наменекукна.“Ивтаяпрепирнясескарали,скочилидасебият.Пристигналиидругиотселотоим,мъчилиседагипогодятипримирят,нонемогли.Станалишопитедаидатнакадия,дамукажатитойдаприсъдикомуекукналокукото.Отишли.Кадиятавидялкакваеработата,катомуразправили,инамислилдасевъзползва.„Дайте,рекъл,тукапоедномеджидие,давидим,азщепознаякомуекукналокукото“—ишопитедалипоедномеджидие.Кадиятапогледал-погледалмеджидиите,пагитурилвджебасииказал:„Видяхтелисегакомукукнакукото,тозаменекукнало,амавийнестеразбрали.Хадисега

идетеси,чедругипътслушайтепо-хубавоинесекарайтезалюдскияткъсмет.“Оттоваебелкимдето,когакажешнашоп:„Куко,шопе“,многосесърдял.Някоипъкказват,чебилотова,детопоЦариград,когаиграяли,най-подирсиудряликалпакауземятаивикали„куку“.

Вижмуума,чемукройаба.Вижмуума,чемукупигайда.Вижслугите,непитайзагосподарят.Виждакарфицата,аневиждаспицата.Вижтемасега,чеимамрога.—Натия,щоискатдасехвалятс

нещо,коетоимпричинявасрам.Виекатокученапът.Виесакатозмиявкошница.Виесакатозъмяупроцеп.Викакатобатлан.Викакатобилерин.—Билеритеходялипоулиците,тавикалида

продаватбилкитеси.Викакатопротогер.—ВмалконякоиселаиособеновКотел

протогерказватнакехаята.Въввсякоселоимашепоединселскикехаяикогапотрябвашенещодасесъобщи,излизашеобикновенонанякоегноищеилинанякоепо-високомясто,тавикашедасъобщавазаповедтаидаизвестявакаквотоенужнодасезнае.Поселататогаванямашедюгениилиханищанавсякомясто,защотонеможехадаизкаратнаглаваоттурците,коитоходяхапоселата,таядяха,пияхаинеплащаха.Катододешенякойтурчинвселото,стражарилипътник,койидае,искалидаостаневселоданощува,щеизвика:„Кехая!“икехаята,детое,щедойдепринегоищегоповедедагозаведенанякоякъщанаконак,дагогостятиданощува.Товасесчиташекатообщаселскаповинностикехаятадетогозаведеше,неможехадагонеприемат.Кехаятагледашенаспоредгостаинатакавакъщагозавеждаше;притовапомнешедееводилскорогостииизреждашекъщятанаред.Разумявасе,всякогапо-имотнитеилитъйнаричанитесредняръкаселяни,теповечеотдяваха.Кехаитеповечетобяхацигани,защототурцитегостьечестогипобийвахазадобъриповоленконак;апъкзадасеуплашатдомакинитедаимправятикрам,същопостъпваха,дажетвърдечестоисдомакинитеинаутринтаставахаисизаминуваха,бездаплащатнищо.Такабезнищоходяхапразнитетурциотградоветенапрехранапоселатаиповечепритеснявахаселянитедагигощаватскокошкиибаници.Вовременавойнатовабивашеивградовете,ноповечегледахадасапоселата,детоправехамногопо-големипроизволи,дажеискахадишхакъ̀,т.е.плата,

задетосиморилизъбитедаядат.Викакаточегоколят.Викакатопровален.Викакатоподземята.Викакатопрезгърне.Викакатопрезкалпак.Викайгонасватба,датикаже„идогодина“.—Догодинаказват

обикновено,коганапиватиблагославятнакръщене,т.е.„догодина,наскородаимашидругодете“,коетосесчитазаблагополучие,адакажешнасватба„идогодина“,щекажедатиумреженатаидогодинапакдасежениш,коетоенежелатно.

Викайтепоподамучете.—Значипобъркалмусееумът.Викалбабадамуводикриволако.—Каранякогодаправинещо,

коетонеможевече.Викалвълкадамувардиовцете.Викалгости,седналдасепощи.Викалмагост,дамаучинапост.Викалимагаретонасватба[12],иливода,илидърванема.—Трябвада

знаешнакаквосиспособен:инащотепризовават.Виках,виках,дяволнесеобади.—Нямалоникой.Вилимуочиизболи.Клетва.Вилинатока,снопиизрека.—Казвасенакойтонесидържи

работатадикат.Винаги(пази)заведнъж.Винобабавесели(отвинотосатезбели).Винобабавесели(отвикаяглаваболи).Виновиновато.Виноголо,типродаденататоволо.Соф.Вино,виноголо,продадемиволо,панабратадоридвата,анататаи

колата.Соф.Вино,винце,хубавоимце,снощисимебило,сегамисимило.Виновинце,хубавоимце,когаселозекопа,яизроветинисехопам,

когаселозереже,яотнегодалекобежим,когаречевозилницаскръц,ияукесиюпръц.Трън.

Винокатовода.—Слабо.Виносякашоцет.—Кисело.Виноотлоза,млякооткоза(човекотчовека[13]).Виносладко,гърлогладко,азгонерача,тосанавлача.

Виноспяна,ракиябезпяна(пий),хлябсдупки,емренебездупки(яж).

Винотоезапиенье,женитесазалибенье—казватнякоинеженени.Винотоезапиенье,женитесазабиенье.Винотоимъдриявлудява.Винотоиумниоизумява.Винотоибабаподмладява.Винотоидядаразиграва.Винотоистаритеподмладява.Винотонеседимирно.Винотоправиивезирярезил.Винотонечини,винаркатапо̀чини.Винотогонебива,амавинаркатаябива.Винотонеструва,нафилесакръчмаркатанадува.Винотонеседивглаватакактовбъчвата.Винотокомутовлезевглавата,тойсавъртинатавата.Виноторекло:„Менемамъчат,амаиазмъча.“Виноторекло:„Копаят[14]ма,живомазакопават,ровятма,отравят

ма,обрязватма,ломятма,вържатма,рахатминедават,катоузрея,скракаматъпчат,наливатма,разливатма,затварятмавтъмницасжелезниобръчискованаиазсетърпя;амаиазкогавлязанякомувглавата,итойщевидищоимадасипатиотмене.“

Вириглавакатохайгър.Вирналглава,невидидестъпва.Вирналглава,сякашглаваноси.—Коитоносятзаклани,отрязани

глави,вървятиносятгисгордост.Висикатокапканалист.—Няманищо,гол,тирите.Висикатокантартопузу.Висикатокатанецнапорта.Ловеч.Висизлато,злотидошло.Високкатотопола.Високаетополата,амасвракисератпонея.Високататопола,свракисератпонея.Високитесаслугинаниските.—Най-прякотозначениее,чекога

нискитечовецинестигатдавдигнатилиснематнещо,текаратнатовапо-високите.Ноказвасеивсмисъл,чевисоките,т.е.по-горните,големците,садлъжнидабъдатуслужливикъмпо-долните.

Високоввърка,анискокаца(пада).Високотополита,нискотосазаплита.

ВихраиПрихранаедниколасавозят.Вихригоносят.—Незнаекъдесенамира.Вкисналса,каточемуедлъженсият[15]свят.Вклечилосенадеда’вала̀му.Оклечиласенабаба—’ула̀й.Вкоравилса,тасачакзабравил.Вкропсалолисае?Нямапрокопсияотнего.Влачетема,азнекасиплача.Влачигоподиресикатосъдранцървул[16]—когаводинякого,който

немуепотребен.Влачисакатопребитокуче.—Едвамсевлачи.Влачисекатопребитазъмя.—Полекаходи.Влачисакатомъглабезвятър.Влачисаопашкатамуследнего.—Говорисезло.Влачисиопашкатаподиреси.—Водиженасиидецатасисъссебе

си.Влачисивъжетоподиряси.—Заслужавадасеобеси.Влачисипоясътзакавга.—Данамерипричина,катогозастъпи

някой.Влачияподиресикатописана(шарена)торба.Влашкамесечина.—Слънце,съмнало.Влъкнееизялзимата.Влъкотдюканенезема.—Грабителотвикневзема.Влъксеотмешлинанебои.Влъксенапоръкинехрани.Влязвциганчетаиизберинай-бялото.Влязвалитинещо?—Тебещотие?—когаисканякойдасемесив

чуждаработа.Влязламубълхавухото.—Иманещобезпокойствие.Влязламувочите.—Аресаламу.Влязлакатомухавмляко.Влезлимувглаватабрумбалчета.Влязломузъмчеитърсищърче.Влязълвчуздиполивки.—Другимубилинещогневни,нотойна

тозичассенамерил,таизтеглилзанего.Поливни—отполивам.Исегаощевнякоиградовеврачкитеварятразнибуренииполиватстяхнякоиболни,задагинамразииоставизлината,коятосеевлибилаиковналавтях.Болнитегиполиватнощем,впотайновреме,накръстопътикойтовлетевтезиполивки,негоподхващалисладкиимедени,илизлината.

Влязълкатовнебранолозье.Влязълвлозьето,тамугроздьенехаресва.Влязълвлозьетоисемръждинагроздьето.Влязълвлозьето,гроздьененамира.Влязвалеивсито,иврешето.—Изпитале,опитене.Водабезсайбиянебива.—Суевернитевярватиказват,чевсякой

извор,кладенец,вириматместнистихии,хали,ламиилизмейове,русалки,самодиви,коитогивладеят.

Водавъзбаирневърви.Водагазя,гладенходязатебе.—Приплескуваненапесента:„Вода

газя,жаденходязатебе.“Казувасе,коганякойкаженещонесъобразно.Водагазя,жеденходя.—Дотолковасъмсезабравил.—Отпесен.Водагледа,заогънприказва.—Несъответно.Водагоотнела,дабигоотнела.Клетва.Водагозанесла,водагодонесла.—Нанякойградинарводата

отнесламагарето,атойсеразтушвалстова,чегобилкупилспариотпродаванекраставици,коитоставалиболотполиванетосвода.

Водадае,отгижадае.—Некаеслабо,чедаевино.Видин.Водаиогънхатърнегледат.Водаиогънсадобрислуги,амасастрашнигосподари.Водаиженанакъдетогиповедеш.—Казват,чеводата,каточула

тазидума,нерачиладаслушаисеизгубила.Водакаторакия.—Бистра,хубава,лека.Воданемудаватдапие.—Отзавистилиненавистизключватго

отвсичко.Водатече,окогледа.Тур.Водачесторазмъщвананеезапиене.Водатасеводикатожена.Водатачернолиценеизмива.Водатавървидетосинамериучурума.Водата,катоядокарашнатерезията,накъдетояпотеглиш.Водатагоотнесла.—Станалозян.Водатаедаденазабиволите.Авинцетозачеляка.Водатавсичкоизмива,лошеименеможе.Стар.Загор.Водатавсичкоизпира,осем[17]чернолицеилошязик.Водатапересичкоосвенсрамът.Водатасинамирапъто.Водатаотдетосаразмъща,оттамсаиобистря.Водататечепаквода,треватарастепактрева.Отпесен.

Водатаизлобатанямадасасвършатнатозисвят.Водатакесакрати,злобатанямадасапрекрати.Юж.Воденицабезвода.Воденицабездвакамъка[18]брашнонемели.Воденица—живеница.—Постояннагрижаиглавоболие.Воденицамели,нищонесъмила.—Зачовек,койтомлогодрънка,а

нищонеказваилинеправи.Воденчарскикамък,колкотоепо-вет,толковаепо-изтрит.Воденчарскикамък,колкотоповечемели,толкозпо-тънъкстава.Воденичерскикамъкнеели?—Някойбащацарималголяммеракда

изучисинасинавсичко,атоймумайневземалаглавата.Далгонаединфилософдагоизучи.Тойгоизучилкаквотознаялигозавелпредбащамудагоизпита.Най-напредподкачилдагопитанааритметика.Бащамусизелпръстенавръкаипопиталкаквоимавръкатаси;тойписалипиталинай-подиррекъл:„Нещооколчасто,насредатасдупкаевръкатати.“—„Познайде,каквое.“—Тойвилгоре,вилдолу,неможилдакажекаквонещоетуй„околчастонещо,насредатадупка“.Бащата,катонеможилдатърпиповече,рекъл:„Воденчерскикамъкнеели?“—Тогазитойсезаловилдаразправя,чееводенчерскикамък.Бащамурекъл:„Амикаксаесъбралтойвръкатами?“—Адаскалътмуказал:„Оттуйповеченемож’научи,защотонаучимурафетът,амадаразмисликаквоевръкатати,тосанеучиотдаскал.“

Воденчерскикотак.Воденчерскакашлица—хроническа.Воденчерскикашляк.—Отеднанетолкозскромнаприказка.Водетемадетощете,самоприпо-голямотмененемазавеждайте—

рекълединцар,когатоговодяливедноселодагокондурисат;топоказвало,чедетоимамалкодете,дагонезавеждат.

Водиподиресицелаглотница.ВодимАврамазабрадата,кабранътмунаглавата.—Подигравкана

поповетеиначерковнотопение.Пеятгонаугощениекогакамаросватнякогодагопопят.

Водимкумата,нямамомата.Водица,мирнаглавица.Водятгокатомладабулка.Водятгонасвети„крепки“.—Пиянигоприкрепят.Водятгосъссалтанат.—Жандаригокарат.Войникнееволник.Войсканесечакапредвратник.

Войсканеечумадатестреля,атиданестреляш.Волбезрога.—Задив,простчовек.Волволакупува,ачеляккниги.Гръц.Волдобър,самороганяма.Вол,койтонешувърка,негободат.Воленнееболендамугледашхатъра.Волнодоволно.Волноотболнопо-лоше—(чеболнотооздравва,аволнотоникога).Воловетеорат,аконьетеядат,илиВолсевържезарогата,а(па)челякзаустата(заязикя).[19]Вол,щосивлачихомотътмълком,негободатпогърбът.Воловетеорат,аконьетезобят.—Другисетрудят,адругисе

хранят.Воловетенереват,аколатаскърцат.—Тур.Вместодасеоплакват

воловете,чеиметежкодавлечатколата,други,коитонищонетеглят,тевикатотстрана.

Волътриепръсттасрогатасиисякачеяфърлянанебето,атяпаданагърбътму.

Волътгозакарвашдагонапоиш,амазорланнеможешгонакарадапие.

Воловетедабия,кис’ятасищебия;женатасидабия,главатасищебия.Отпесен.

ВоляБожия,съдцарев.Книжовна.Воляислободиявсеедно.—Тука„слободия“севземазабеззакония.Волятаразвалядобратажена.Вонещарибамащеркаиска.—Преноснозажена,когатосемного

гиздиисеправисбелило.Вонещапастърма.—Унизнопрозвищенажена.Вонещомесото,чегонестигакотката.Вониш,пръсто,невониш,свойси(своявоняси).Впикаватмисеглистье.—Казват,когавидиисипомислинякой

нещозаядене,апонякогаикогамупризлява,тамусенапълватустатаслиги.

Врагнавраганепомага.Врагнаврагапсалтирнечете.Турската:„Хасимхасимекоран

окумас.“Вранотмясто,соколнамясто.Рус.Врананавранаочиневади.—Еднороднитеиедновернитенеси

правяттолкопакости,кактонаиновернитеииностранните.Виж:

„Гарвангарвану…“Вранаморенеподмъща.—Турската:„Вранатаакоядемръсно,не

подмъщаморето.“Вранатагълъбнестая.Вратизнегокаточервеи.—Задяволиитеилимърсотиите.Вратътмиотвлакно(косъм)по-тънък.—Азиатскаметафора,зада

покаже,четвърделесноегосподарятдаоткъснеилидаотрежеглаватанаоногова,комутонедоверява.Преводот„Бойнумкълданиндже“.

Вратъттискършам,чехатъръттинепрекършам.—Виж.„Главататисчупям,хатъръттинесчупям.“

Врачанецдетопикне,(там)треваненикне.—Говорисеизобщозалош,газепчовек,нопридавананаврачанитесъмячулотпреосв.ЙосифаСоколскаго.Впрочемтазипословицаемногостара:ощезаАтиловотосвиреповисокомериесаказвали,чедетостъпялконятму,тамтреваненикняло.Исегаобщотоупотребениеказва:„Детостъпикракътму,треваненикне.“Втазиформа,кактоетука,немисееслучилодаячуяотдругигоосвенотпоменатия,видисеобачедасееупотребявала,аковземемпредвидбуйносттаисвирепосттанаврачанитевтурсковреме,тяхнотостременьекъмколонизацияинеприязненото,груботоимотношениестуземнитежители.

Вращасекатокученабълвочътси.Книжовна.Вращацитеспариядат.—Казувасекатонашеганатия,коитоса

билинагостенейдеисаситръгналидасиидат,ачесасевърнализанещоипакгледатдаостанат.

Вресакаточервив.Вресакаточервивокучеизбазак.Времебреме[20]продава(аскъпиягокупува).—Турската:„Заман

самансатар.“Времепечелѝ,силапечелиш.Временашатки,пазетешапки.Отруски.Времетосамоградградиивреметогопакразгражда.Времетоестаручител.Времетокактонанаучи.Времеточелякакрасиивреметогопаккоси(казвасеи„грози“).Времетомартинско—т.е.непостоянно.Времетокатопрезмарта.ВреметоиБогсавсемогущи.Книжевна.Времетомокри,времетосуши.Времетосасвремеминува(убива).

Времетокаквотоотнесе,назадгоневраща.Времетопрезмартакатомалкодете.Времетонечака.Времеточеляканечака,челякчакавремето.Времетофъркаиникоганесезавръща.Времетопътникнеспира.Вречешлиса,стойсинадумата,несилисаврекъл,недавайдума.Вречешлиса,дръжсидумата;несили—дръжса,несавричай.Врещелникнеепечелник.Врещикатоере(коза).Врещи,тасаобажданавълка.Вриминагърлото—казватнякои,когатояденетоимнесеоще

смляло.Вримикиселонагърлото—казватпривъзпалениенаесофага.Ври,Керо,петело,учичовизаогън.—Кераказвала,чепетелътври,

акогаяпотърсили,тяотишлаучичовисизаогън,чеогънятбилизгаснял.Вримизадникъткиселозанего.—Несъмтолкозплавналазанего.Вря-ка-ка!Вря-ка-ка!Умряпопа!Умряпопа!Дедагозаровим?Деда

гозаровим?—Тук,тук,тук!—Таканякоипредставятзначениетонажебешкитеврякания,катозалъгватдецатаиособенокогатогипощятилидаиммиятглавите,атенедават.Плашатгиоще,чеаконедаватдаимчистятвъшките,катосеумножат,щеизплетатвъжеищезавлекатдецатаврекатаприжебите.

Врякдавикаш,крякдавикаш,парисъмдал,щетеям.—Отприказкатазаоняселянин,койтосикупилахтаподдаяде,атобиложаба.

Врялевмалкоивголямогърне.—Случвалсенатясноинашироко.Врялапущинавщърбогърне.—Нещо,коетонезаслужавадасе

говоризанего;нищожносъбитие.Все[21]добродадеГоспод.Вситедаскаливсепраскали.—Гръцката:„Туйдаскалитевсе

напрасничави,ахекимитевсевъртоглави.“Втасалипрекиснал—казватзанякои,коитонесаузреяли,неиме

стигналумът.Наприсмехоще,ченесамоумътимнедошел,аминямаидадойде.

Втасалмуг…(запрясномляко)—т.е.неечовекзаженяне.Втарленопрасе.—Зачовекилиживотно,коетонерасте.Втелявасе—т.е.прависенателе,ченесеусещаинеседоземауж

занещоисимълчи.

Втилеса-ще,видя-ще.Втреслогосмъртната.—Влошесъстояние,присмърте.Втреслоготригодишната.Втренчасекатокраванадмрътвотеле.Втривасакатокалпавбанвхиляда.Втръснамиседагогледам.Втуркасекатомалкодетенацица.Втурналисакатостадонакърма.Вуйчоеиднестука,иутре.—Братотишелусестрасинагости

уж,патокосизакисналинемусаотивало.Тянагласиладецатасидамукажат:„Хадиде,вуйчо,налищесиходиш?“—Атойимказал,чевуйчоеиднестука,иутре.Тянагласиладавзематуждасенадскачатнавънизпрагаикатоскочитойнавън,тедаблъснатврататаидагозаключатотвън;тойприелдасенадскачва,амаизвътре.

Вчерабоб(ядохми),днесбобец(щеядем).ВчераПетко,днесПометко.ВчераПетко,днесАгетко.Турската:—„ДюнПеткобугюнЕфенди.“Вчерасаокучилоиднесзабауцало.Вчерасаподсетило,аднескасаусетило.Вчераобулгащииднес—незнашти.Вчерашнокопилеитощемисакордисва.Вчерашнолайноитощесаразмазва.Вчерашнохлапеитощемисеперче.Вчетворихамисеочите.Вчудвасекатомладоеренановсняг.Вшундубурясе.—Прависенаахмакимълчи.Вшутявасе.—Несидигарогата;недигагюрюлтия.Въвгърнетурскидаседне.Клетва.Въвирасекаточервив.Въгарциимавзадникътму.—Несяданаедномясто,нестои

мирен.Въдятсекатобръзглей.Въжето(чернобеше)избеля.—Узнасеработата.Въжетопроядакамъкът.Въжерник.—Койтоедостоенилиизбягналотвъже.Въздишаивечеря,плачеинеобядва.Възелвъзладържи.Възобесенвъженеокачай.Възтъпанибряцало.Видин.

Вълккачулненоси.Вълккученестава.Вълкмупасеовцьете.Вълкмупътятпрепречил.Вълковцьетепасъл.Вълкпастарманеправи.Вълктамазлъкнедържи.Вълксанапоръкинехрани.Вълксеотмешлинанебои.Вълксламаядели?Вълкузимазапричина.Вълкъткучеставали?Вълкътвардиагнетоотлисицата,дагоизядетой.Вълкътвидими,тогаръжьетърсими.Вълкътдетоизядемагарето,40денататъкобикаля.Вълкъткозинатасименява,търсатасинеменява.Вълкътдодеежив,опашкатамусенемери.Вълкътиотброенитеовцьеяде.Вълкъткатоостарее,накучетатамаскарастава.Вълкътвсесуровоядеипаквратътмуедебел.Вълкътичетено(стадо)яде.Вълкъткрив,черазкъсаловцата,амищощеи(мирната)овцасрещу

него.Вълкътносиимето,лисицатасивършиработата.Вълкътнаблизопоразанеправи.Вълкътнеобичамесечината.Вълкътокололеглотосипакостнеправи.Вълкътокололеглотосипо-малкозарарправи.Вълкътсамсивършиработата,затовамуеивратътдебел.Вълкътплачезамъгливовреме.Вълкътобичамъгливовреме.Вълкътнамъгливовремесерадва.Вълкътсхаберагненехапнува.Вълкътстрижали,тойзаовцьетепитал.Вълкътядеисурово.Вълкътвидими,тогазселяхтърсими.Вълнавлачи,замъжплачи.Вълнавлачи,дребнерачи.Вълцигояли.

Вълцидагоядат.Вълциимапопътятилинизулиците.—Когапращатнякогонякъде

итойгледаданеидеилинещесамдаиде.Вълчешкаглотница—казватнасъвет,детонямаразбория.Вънлице,вътретрици.Вънотръкавами,паакощеинабабами.Върбадърволие?Сиреньегозбалие?Овчарлибелие?Калугер

човеклие?Върбатародиламаслина.Върбовцвят.—Нещонищожно,нищоиникаквоили

несъществующе.Вървибързонапред,катокамъкнаравнище.Вървикатомечка.Вървимукатоизръкав.Вървимукатоповода.Вървимуповолята.Вървинапикай-вол.—Кривулинасам,натам,пияне,чесеолюлява.Вървизаднѝк.Вървикатокьоравапатка.Вървиизколнѝкът,акоискашпо-скородаидеш.Вървиизправиятпът,нетърсикривият,чещесбъркаш.Вървиследнегокатокравазаслама.Вървинапреки,акощешдатисепретурятколата.Вървятнарукло.Вървятнаорлякподирему.Вържимагаретодетоискаступанинът,ченямайгрижавълклищего

яде.Вържиго,дамирясаселото.Вържигоданескача.Вържимуглавататинему—т.е.ожениго.Вържимуглавата.—Същокато:„Стегнимудизгините.“Вържипопът,даемирноселото.Вържипръст,тръгнипрезсело,давидишколкохекимищесрещнеш.Вържисинапръстътнещо,дапомниш.Вържисичервенопарцалче,датанехвататуроки.Вържимучервенопарцалче,дазарадвабабаМарта.Вържиси(червенокончѐна)пръстът,данезабравяш.Вързалзвънцинакракатаси,дагочуватмравите,дабягатдагине

стъпчи.—Залицемернобогобоязливите,данесторятзло.

Вързалимуръцетенагъзът.—Закоитосидържатръцетеотзад.Вързанпоп,мирносело.Вързанзадедовът—тъпоумен,слабоум,слабопънчовек.

Пословицатапроизлизаотсуеверието,ченякоимладигивържат,заданемогатдасасхождат.Различносеизричазаизбягваньенескромнатадума.

Вързанзааратликътси.Вързанзапетийсикрак.Вързанайглавата(зажена)—т.е.несмеедашава.Вързанахрътканеловизайци.Върлабуранетраемного.Върлиси,робиньо,детето,чещемподкалъчдаминем.Върлиласибулото.—Обезсрамиласебулката.Върлилопепел,катосееродило.—Занякоехаирсъзмомче.Върлихкамъкподирему(дасеневърне).—Тозиобичайсепазиидо

днесотнякои,които,катоизпращатнякогонедружелюбно,хвърляткамъкподирему,данесевърне.Товапо-честоставалостурскитесубаши,аениидр.

Върналсабезцървули.Върналсаотонзисвят.Върналсаотонзисвят,тамуказалкаквоима.Върналимуобущата—т.е.сватовете.Върниса,бебате,паднамустрашното.—Двамабратяотишлив

чуждагорадасинабератдърва,пъдарятгиизвардилипогналпо-големиядагоулови.Тойтъртилдабягаитурчинътпъдардагогони;нокатотичалпъдарятследголемия,развиламусегъжоватаипаднала,амалкиятнадалвик:„Върнисе,бебате…“

Върниса,Елке,питасапече.Върниса,върни,ейтукбилоостаналоеднокоренче—викалаедна

баба,катосидържалапръставустата,дапоказвакореньетоназъбитесинаоногова,койтобилдошелдаяпитаидайкаже,чекоятобабаимабаремединкоренотзъбвглаватаси,щеяпредстоятдаяоженят.

Въртешка—преноснонамомаижена.ВъртиВартоломея,блъскайГерманедопопованивица.—Виж:

„Блъскай,блъскай…“Въртилисекъщаседнаокабрашно?Въртимисакъщата.—Значи:1)многосъмпиян;2)чевердисвамсе,

домътмидобреотива.Въртимисасвят.—Виж:„Виемисасвят.“

ВъртиНанокачемилката.—Соф.Качемилка—оръдиенарочноилипростотоежка,скоятобъркаткачемака.Думитесапреноснииозначаватпобужденьекъмсласт.

Въртисакатоу̀лавакокошка.Щип.Въртисакатокалайджия.—Въртигъзкатокалайджия.Въртисакатокалайджийскодъно.—Дънотонагащите.Въртисакатозъмявкошница.—Виж:„Виеса…“Въртисаназолата—т.е.всеоколоеднацена.Въртисанаперигла.Въртисанатепетатаси.Върти,сучи—дадойдеш.Въртятсакатожерави.Въртях,суках—свършихго.Въркавнебеса(илипонебето).—Имависокомнениезасебеси.Вътрегоняма,ачеивънгоняма.Вътрешниятхайдутинепо-лошотвъншния.Въшкавиприетелиса—т.е.толковаблизки,щотомогативъшките

сидапредадатединдругиму.Вяра,вересия,зла(пуста)орисия.Вяравяранебие.Вяраедасадържи,азакондасапази.Вяра,мяра.—Мярката,теглилкатаезавярванье.Вяраневяра,лошанамяра.Вяранеекошницадаяплетешкактощеш.Вярати,казвам.Ловеч.Вяратъй.—Вярвай,такае.Вяранабрадата,акефилводата.ВяраиБог.—ТакомиБогаивяра.Вярваслугата,вярваиокотоси.ВярвайБога.Вярвайкучкатаси,женасиневярвай.Вярвайслугатаси,амапо̀вярвайключътси.Вярвайочитеси,анеушитеси.ВярвамБога,аматебнемога.Веренслуга,деснаръка.Веренслуга,здравключ.Вярнадружина,вярнокале.Вярнадружинаивпетъкядвакокошки.Вярнадружина—якатвърдиня.

Вярнаслугица,честнадомовница.Вярнаслугица,мирнадомовница.Вятървее,конпърди.—Празноетова.Вятървее,горасалюлее.—Обикновенинеща.Вятърварен,снягпечен.—Невъзможнинеща.Вятърговее.Вятъргоносинабялакобила.Вятъргодовеял,вятъргозавеял.Вятъримавглаватаму.Вятърсъбира,бурапилее.Вятърсбирал,дяволпръскал.Гръц.Ветре,Петре,недухайвнетре.Соф.Вятърътгоноси.Вятърътпредидапрестане,най-буенбива.Вятърътнапреставаньепо-силнодуха.Вятърътвисокитедървякатуря,анискитепревива.Ветреесепогората.Вятърничав.—Непостоянен.

[1]Пушъкидимсапо-обикновенитевИзточнаБългария.УЕскиДжумаяказваткадил,ауДебър—чад.↑

[2]Влегуваме,изпадаме—изобщоглаголитевмножественбройнастоящевременазападгиизговарятме,анякоидаже,каквотовТрънско,инамо—идемо,одемо,аченаизтоксечуекато:биле,дошлеидругинякои.Дасеговориможе,нодасепишене,защотонеесвойственонабългарскияезик,затоватрябвадасеотбягва,освензаблагогласиевнякоислучаиможедаседопуснетаковаупотребение,катоние,виевм.ний,вий,ноиторядко;евм.иевъведеноотпеснитевпеянетоизатовагосчитатнякоиужкатопевуче.↑

[3]ЗлоупотребивобългаритеотМакедониясенаричатмакедонци.Македонцинямаднес.Товаевъведеноотгърците,коитоимахапритезаниявръзбългаритевМакедонияизадагиподведатпо-леснодасеоткажатотбългарщината,хвърлихаимстръвтанастаритемакедонци.(ПовреметонаСлавейковощенесъществувашевъпросътзамакедонсканация.)(Б.р.)↑

[4]Майданос;авКюстендилнамеродиятаказваткопар.↑[5]Купим—западно,ед.ч.вместокупя.↑[6]Купам—тожекупим,македонски.↑[7]ъ-тосеизговарякатоотвореноа,кактоѫ-талага,маж,пат,дъж,

дажидож.↑

[8]Отпущаненаъ—отвъвирасе.↑[9]Казвасеиоскомина.↑[10]Сврака—отпущаненав.↑[11]Зарадпоследующаташипящабукваѣсаизговарякатое;но

местноипо-рядкочуесекатоя—гряшно.(Постарияправописсмѣшноигрѣшно.Б.р.)↑

[12]Някоипишатсвадба,катогопроизвеждатотсвада,нотоенеправилно;т-топредбипсечуекатд,аманеед.—ВСвищоввикатсвабда.↑

[13]Човекародителенпадеж.↑[14]Чувасеи-ет,копает,отравет.↑[15]Всичкият.↑[16]Понякогаотпущатв-то—царул.↑[17]Осемисем—освен.↑[18]ы-то,коетоназападеи—камик.↑[19]Подвлияниетонатурскияезикбелким,койтоимадвек-та,едно

тънкоидругодебело,чуятсеиубългарскияязикдебелоитънкок,аманееобщо,панееисвойственонабългарски.(Тънкоидебело—мекоитвърдо.—Б.р.)↑

[20]Някоиписателипишатвреме,новюжнотонаречиесеизговарявряме,бряме.(П.Р.Славейковпишевремесѣ.—Б.р.)↑

[21]Все,всите,изговарятсесве,свитевзападнинякоиместа,авизточнитеповечесотпущаненав-то,затоватърсипословицитеподс.↑

ГГабърставанабукер,аманабулканестава.Габеригабърсѐеднодървогабро̀во.Габровецисветецдаговидиш,дагоневярваш.Габровскоблюдо.—Никакъв,подълчовек.Габровскакурва.—Казватизобщозагабровцикатоневерни,но

говорисеизобщоизадругиневерниинепочтенихора.Габровченигабърели,таизмрели;тревненченитревапасли,та

израсли;тръновчанитръньегризли.—ГоворисеповечеотдецатавърхупроизводствотонаназваниятаивприсмехнаТърново,ченищотамсенераждаосвентръне.

Габровосесакълвърти,апаТрявнасуйдурма.—Габровскиперифразнапословицата„Шипкасесакълвърти,аГабровосмагия“.

Гаванатанеобичакопанята.ГавнахгозасмрадликапоГайоваполяна.Гаврисесъссиромаш’та.—Казваткоганякойпо-имотенхвали

някойсиромах,задасеклендзуваснего;нодумитеиматиядовитсмисъл.Гагатамулъскава.Гагатамуостра,атойяпоказвазамостра.Гадилагомама,заданямасрама.—Замомчеилимомиче,коганесе

срамятнапо-старихора.Газятгоуроки.—Честосепонапива.Газятяпоревкиподгубера,катослушамладите.—Когапитанякой:

„Каквоправистарата?“Гайдасвиринагария,попиграемагария.—Когаподмятатзанякое

попскобезобразие.Виж:„Попскамагария“.Гайдасвиринагария,попъттропанамеджия.—Прекоросванена

турскотонасилие.Същои:Гайдасвиринагария,попътклепелитургия—т.е.насилаклепеза

литургиядасесъбератхората,дагиизловяттурцитезаангария.Гайдатанеправиовчеря.Галевеле,тиеработиДимкоГановгиотбира.Велес.Ганосанотоелъскаво,амаздравотоехубаво.Ганючерпи,Ганюпий.Гарванходиподвора,дайми,бабо,Тодора.Гарванграчинакруша,даймибабо,Маруша.Гарваннагарваночитеневади(некълве).

Гарванграчинаполяна,атойсякачерквачука.Гарванотмясто,соколнамясто.Гарванщеотлете,соколщедолете.Гарванитесалнамършатасанаедносорлите.Гарванътнапразнонеграчи.Гаргатаненапущагарджетатаси,защотосачерни.Гаргаялатрици,подмъщалисеморето?Гаргаялалайна,моретомръснонестава.Гаргикерваннеходят,българиаскернеходят.—Оттурски:

„Гаргадандернеколмас,булгарданаскеролмас.“ГаргитемолятБогадамратконете,даимакакводаядат.Гасалозьекопа,менемисатропа;гасалозьебере,менемисасере;

гаречегрездеятскръц,иазвкесиятапръц.Гасиогънятсъсзейтин.—Правидасеумножаватразприте.Гатитрябам—бачеКойо,ганетрябам—лудиКойо.Трявна.Гатобяхакътмомите,болмомците.—Когаебилонещонев

обикновениясиред.Гачеливървипоочитеси.—Пънесе,пада,невидидестъпва.Гащатакокошкапетелнее.Гдегрек,тамгрех.Калугерска.Герандае,изгребвасе.Гергевденепролетенден.Гергьовскидъждценаняма.Гергьовскидъжднай-малкатакапка—най-голямажълтицастава.Гиди,гидиси—коганеискадапроизнесенякойядовитадума.Гиди,лъжко,гидиси.—Казвасевизобличениенанякого,който

излъгалзанещо;нонашега,неслошумисъл.Произхожда,кактоискатдакажат,отприказкатазаонямъж,койтоизлъгалженаси,чевединзлочестслучайлишилсеотдетеродниясиуд,иубедиля,чеенужнозанапреддасеразпарясат,амадаотидатпо-напреддаобераторехитещоимали,ачедаразделятитях.Катоберелиорехите,женатагитуряланадвекамари,задагиподелятпо-лесно;нокогатомъжътбилнаорехадагибрулииженатасбиралаотдолу,тявъзималаслучайдасъгледа,чемъжътнищонеепострадал,ихваналадавика:„Гидилъжко,гидиси;азщесмесяорехите.“

Гидикаталанскисине—казватнаразвратенижестокмомък.Видиседаестаналовъзпоминаниеоткаталаните,накоитоюжнитебългарисаялипопаратамалкопрединахълтванетонатурците.—Непомнядеезаписанатаяпословица.

Гидикрадипатка.—Някояумницаженаразправялакакдошелкомшиятй,таиздебналиоткрадналпатката.„Азбяхбудна,амамълчахдаговидякаквощенаправи,ачекатооткраднапаткатаивзедаизлязваизвратата,азтогазскочих,надумяхмусякакимуказах:«Гидикрадипатка.»“

Гиздакъщанегизди.Главабезболестнебива—т.е.безгрижанебива.Главабезгрижа,набостанятиквата.Главабезмозък.—Наглупав,безуменчовек.Главабезмозъкнебива,амасчистмозъкбива.Глава,голатиква.—Заплешивчовек.Главаголяма,амамозък(ум)няма.—Влашки:„Капацинамари,ама

минтенари.“Главадасъм,чеакобищаилукова.Главадатиездрава.—Когасееслучилонещонеприятноиси

принудендагопоменеш.Главаивъзглаве.Главаима,амавглаватаняма.Главакрина,мозъкшумлопина.Главакатокрина,амозъккъкрина.Главакомандрова—казватнаония,коитоискатдазаповядват.Главадаима,калпацимного.Главакаточутура.—Натъпчовек.Главалигозаболява?Главалитаболи?Главаломя,сумсебия.Главаимали,безкалпакнее.Главамаболи.—Тяенакраят,отрежия.Главамаболи.—Идинасалханатаиясторитрампасъсздрава.Главамаболи.—Отрежиядатапреболи.Главапобелява,дядополудява.Главапобеляла,амаизкуфяла.Главаправи,главатегли.Главапразнакартуна.Главатаданапиваздравьенакраката.Главатаесмозъкътпо-тежка.Главатаесязикътпо-скъпа.Главатамидаснемеш,т.е.дамезаколиш.Главатамупобеле,умътмунедойде.

Главатамузахиляда,адолнятазадваграда.Главатамущеподпираколелетата.Главатамисазавъртя.Главатамисезамая.Главатамисаесмаялаислисала.Главатамигърми.Главатамистаналанатъпан.Главатамустъпица,атойнеетъпица.Главатамустрошавам,хатърътмунеразвалям.Главатамускършам,хатърътмунепрекършам.Главатамусчупвам,чехатърътмунесчупвам.Главатанеесамозакалпак.Главатанеесъздаденасамокалпакданоси.Главатаепо-стараоткнигата.—Говорисезабезкниженчовек,а

умен.Главатасеценипоязика.Главатасидавам,негонедавам.Главатасиобзалагам.Главатаседържинакраката.Главатасизалагахзанего.Главатасидапоснемеш—т.е.данеситолковаупорит.Виж:„Да

сипонаведешмалкоглавата.“Главатамуцветеище,агъзътмугащиняма.Главаталищешедамезаболи(акодабяхсеклел).Гла̀вен,анеглавѐн.Глаголитомуразвалено.—Виж.„Пипетому“.Гладглавазагубя.Гладградапредава.Гладотбаяненевзема—илинеотминува.Гладсрамнепознава.Гладнеглади.Гладотчумапо-лошо.Гладочиняма.Гладневидинищоосвенхляб.—Виж:„Отгладпослепяло.“Гладяводи,гладнаходи.Гладенвлък.Гладенвлъкисредселовлязва.Гладенлиси?—Водатърси.—Византийскаполитика.Гладенлиси?—Посгладисе.

Гладенгостикачамакядва.Гладенипатрикахлябсиоткрадва.Гладенмъж,готовлъж.Гладеннеотбира,акаквотонамира.Гладеннедопича,голнедобеля.Гладенкатокуче.Гладенпопижитоскрива.Гладенполепретича,голнеможе.Гладенполепреминава,голсеневестява.Гладенсъмкатокуче.Гладенсъм.—Земиперо,посгладиса.Гладенсъм.—Посгладисамалко.Гладенчелякссуххлябсенаяда.Гладенчеляклошогледа.Гладенчесгладен.Гладенчовексухикоризаписметгиприхваща.Гладентамаже.—Казватзачовек,койтотиговоривсепоугодата.

Виж:„Отпредетимаже,гладе.“Гладибрадазабеда.Гладишма,чешешма,амааззнаядемаболи,илисърби.Гладкокатодлан.Гладкокатохрастовакора.Гладнаврананазлограчи.Гладнавъшка.Гладнакокошкапрососънува.Гладнамечкахоронеиграе.Гладнамешлинахлябнеприбира.Гладнахрътказайцагътка.Гладнасватяпо-напредзахлябсесвати.Гладниочинезаспиват.Гладниятисуххлябкатонамери,благодариса.Гладногаднонегледа.Гладнодопладнесеседи.Гладнокучеиголкокалгризе.Гладнокучеиподлогигложде.Гладнокучесухилайнаяде.Гладномагаретърпиудари.Гладносанеседи.Гладносенеспи.

Гладностой,ченесеучидапросиш.Гладостнепознавамладост.Гладостнесесрамуваотстарост.Гладътепо-голяммасторотцаря.Гладътеотсмъртпо-лоше.Гладътивълкътотгоратаизкарва.Гладътизпъждавълкътотгората.Гладътицарянакарвадасемоли.Гламавгостяниндомакинъткани.Гласнароден—гневБожи.Гръц.Гласкъмнебето,несечуепоземята.Гласкатозвънец.—Ясен.Гласовиткатопукнатзвънец.Гласътмукатонагердза.—Дрезгав.Гледагокатописанояйце.Гледагокатопрезпръстье.Гледакатовол.—Глупаво.Гледакатопуйка.Гледакатокрава.—Безсвесно.Гледакатозакланаовца.—Безсъзнателно.Гледакатокотканаджигер.Гледакатокасапин.Гледакатокръвник.Гледакатоубоденошиле.Гледакатоуплашен.Гледакатопукал.Гледакатомачеуптиче.Гледакатокотак.Гледакатоорелнамърша.Гледакатосмоитеочи.Гледакатосвинянасекира.Гледакатотелеушаренаврата.Гледакатосмърт.—Страшно.Гледакатопосранодетемайкаси.Гледакогадойдепразник,данеизлязваотмеханата.Гледамевръцете—т.е.отменочаква.Гледамакръвнишки.Гледама,каточесъмизялнабащамусирмията.Гледаманакриво,каточесъммуизялбащинатастока.

Гледамевочитекаквощемукажа.Гледасчетириочи—т.е.силно.Гледасчетири—т.е.сочила.Гледайбрада,подайплоска.Гледайбрада,цалувайръка.Гледайвкракатаси,аконищоненамериш,нямадасапрепънеш.Гледайизтръница,анеизтъмница.Гледайконстопански,аяздигодушмански.Гледаймавочите.—Дайвнимание.Гледаймайката,тъйземайдъщерята.Гледайнаконявратът,намоматаходът.Гледайси,Гано,бъдниявечер.Гледайслугите,непитайзагосподаря.Гледайдестъпваш.Гледайгосегаотдалеч.Гледайсихурката.Гледайсихавата—т.е.кефът.ГледайРада,давайчаша.Соф.Гледайсвета,хаджийке,какмърда.—Виж:„Видялисветът,

хаджийке.“Гледайумътму,съдизадомътму.Гледампрезпръстье.Гледаньеситостнедава.Гледатсанакриво.Гледатсакатокотаци.Гледашгонаглед,катотикванаплет.Гледашго,чееовца,похваниго—свиня.Гледашмуначелякалицето,немузнаешсърцето.Гледачакопознаваше,щешедапознаезасебеси.Глистимусевпикават.—Ревнемусе.Виж:„Текатмулигите.“Глобанарамонестои,азадрамонебои.Гло̀ждибабасухидренки.Глождѝ,бабо,сухикори,додедойдетоплапита.Глождимиподлогите—т.е.цървулите.Глупавгостскъщнитесекани.Глупавкатопатка.Нетолковаглупав.Глупавиятсамсисбърква,аумниятмнозинапобърква.Глупавопате.

Глухнедочува,норазбиракактомусеструва.Глухотгайданеотбира.Гнилапрежданаздравплатнестава.Гнилидренкинещатзъби.Говедовсело,работникначело.—Замързеливитеработници,които

бързатранодасезавърнатвселопредиговедата.Говедарятсеразсърдилинеялтридни,аселотохабернямало.Говее,ченямакакводаяде.Говнаса—меришат,свиняе—подуша.—Тур:„Боктуркокар,

джинстърчекер.“Говношаркасвиня.—Уподобение.Годеникговненик.Години,години,усилнигодини.—Отпесен.Години,години,хвръкнахакатогадини.Годиниселъжат,старостнеможе.Годиниселъжат,смърттанеможе.Годинисамъчнолъжат.Гол,амасокол.Голголненичак.—Другадеказват:„Околгол.“Голкатосокол.Голкатопръчка.Голкатопръст.Голкатоотмайкароден.Голкактомайкамугородила.Голкокалникучегонелиже.Голмъж,боллъж.Гол,тагладен.Гол,талош.Голсапознава,гладеннеможе.Голкокаликучетатасенекаратзанего.Голфудулин.Гол,таголям.Голотобирсанебои.Голавъйводагоимахме,голахръткаизлезе.Голавъйвода.Голакатопушка.Голалъжа.Голацитемногознаят.—Рус.„Гольнавыдумкиумна.“Голисмисародили,голищенизаровят.

Голоздраве,готоваболест.Голосеходва,гладнонеможе.Голобърдскивуциирадомирскитурципо-лошинебиват.Радомир.Голямден,малкапита.ГолямденВеликден,апо-голямГергевден.Голямкокалнесепреглъщалесно.Голямзалъкизяж(лапни),голямадуманеказвай.Голям-малък,Господмигопомогна.Голямпорасъл,черноокамомаизпасал—казватпонякогана

приветствиетонанякой[1]ближенилироднинамомък.Голямхамбарсмалкакринасанепълни.Голямхлад,добърглад.Голямчеляка,чеиврататанезатваря.Голямаглава,голямаболест.Голямабела,голямахула(хвала).Голямабулка,малкабулка—сеебукер.Голямабулка,малказатулка.Голямадума—бивол;дълбокадума—кладенец.Голямадума—бялбивол.Голяманабой,аработанемой(неможе).Голямарибавмалкаводанеживее.Голямастока.—Впрезрениезанещо.—Тур.:„Шикяркомаш.“Голямахвала,голямабела.Голямогаалесаотспиваилиотпива—т.е.заравясе,катопреспиш

илисенапиеш.Голямодупе,шупливосърце.Голямочудо,голажена.Голямочудонадмалкоблюдо.Големихвалби,амалкиторби.Големикрака,сиромашкаръка.Големитерибиядатпо-малките.Големитедърветамъчнорастат,алеснопадат.Големитедърветапо-леснопадат.Големейса,големей,додестанешнай-малък.Големейсакатопатеврашето.Големейсакатопетелнастобор.Голяистовлъхвинищонемогатдамусторят.—Тур.:„Бирчиплагъ̀

бинджебелѝсоямаз.“Гонивятърът.

Горабезкриводървобивали?Горабезсуходървонебива.Горабезвълцинебива.Гораочиима,полеушиноси.—Трябвадамислиш,чемогатдате

видятидатачуятдетоидаси.Горасгора,челяксчеляка.Горасгорасанесъбира,човексчовекасасъбира,илиГорасгорасанеставя,човексчовекасаставя.Гораталипиташзахайдути?Горатанеплачеотжелязото,амиотдръвите.Горатанеплачиотсекирата,амиотдържалото.Соф.Горатанеплачиоттопорът,амиоттопоришката.Горатасабоипакотнеяси(себеси).Горевисоко,долецвръсто.Вел.Горемомичка,долевдовичка.Горео̀со,долубосо.—Сиромах,ногорд.Горещо—(сякаш)огън.Горилитиогъньо?—Горикатоназетзатъща.Соф.Горимусърцетокатожелязовлед.Горисисвещитедагледанахоратахесапът.Горятйушите.—Поменуватянейде.Горкощемудо̀.Закана.Горкомудошло—казуват,коганякойискадапокаже,ченегое

грижаотнищо.—Отпесен.Горкото,изпъкналомуокото.Горниохубавохуртува,амидолниогонечува.Горнятаглавамъдрува,амидолняталудува.Гороломник.—Казвасезачовек,койтонесматрякаквоправи,не

мисли,чещегостигнещета,икойтосидере,враскадрехите.Горчикатопелин.Горчилити,негояж.Горчилитиязикът,подсладисисърцето.Горчивочѐмери.Господ,благодаримго.—Когатовразговорпоменатиметона

Господа,бездруготрябвадаприбавятизявениенаблагодарност.Господбогатитесваля,асиромаситекачува.Господвидиотгоре.—Коганякойискадасезащищаваотнякоя

неправдаилиобида.Господвидикойеправикойекрив.

Господвисоко,цардалеко.Господвидидеекупѐнътидееовенът.Господвидикойотдеиди.Господвиди,аманеказва.Господвидииказва.Господвраща,амакойтоизпаща,тойзнае.Господвраща,амакойтотегли,тойзнае.Господвидиправото,човекзнаекривото.Господвсичковиди.Господвсичкознае.Господгобелязал.—Зачовек,койтоиманякакъвтелесен

недостатък.Господдаразберекойкрив,койправ.Господдаваираздаванавсички.Господдававсичко,аманавсичкинедаваеднакво.Господдава,паизадругиоставя.Господдава,амавкошараневкарва.Господдава,тойизема.ГосподдадеиГосподзе.Господдамумисли.Господдагоочисти.Господдагопростинего.Господдагопрости,детоелегнал.Господдадаваспориберекет.—Благословияследнагостяванье.Господдаимотбереотуправата.Господдауправя.Господданаспори.Господстоинависокоивиди.Господенавсинцанибаща.ГосподеГосподнасиромасите.ГосподеГосподипактърпи.Господедномувсичкодава,адругимунищо.Господенаднази.Господенай-голямчорбаджия.Господенай-старсветец.Господестарчудотворец.Господестаргосподар.Господеизазлите,изадобрите.Господдатаблажѝидатадарѝ.

Господеднивратазатваря,ападесетотваря.Господгоневидял,ангелигонесрещнали.—Употребявасена

шега,когатокажатнякому„господин“.Господдатапазиотновтърговециотстара(вета)курва.Господдасиимаенятазасекиго.Господзнае.—Принеизвестност.Господзнаепо-многоотхората.Господзнае,истарибаби.Господзабавя,аманезабравя.Господзнаекогодеболи.Господзасиромаситедържисветът.Господзнаекомукаквотребава.Господзнае(види)чиемаслогоривкандилото.Господзавсичките,авсекизасебеси.Господзнаеколкоопашкадаванакозата.Господздраведамудава.—Когаспоменатнякогоприживе,който

имнаправилнещодобро.Господискачистосърце.Господинаприсмехпомага.Господикуцатаовцанеоставя.Господисветабогородица.Господкогадава,непитачийсисин.Господкоготообичасжелезаготовари.—Казвасезатурците,кога

санакичениспищовеиножове.Господкоготообича,негопорича.Господкоетодава,човекнеможедагоземе.Господменисторбата,атебисчувало.Запад.Господнаказвадобритезапримерназлите.Господнай-напредсвоятабрадаоставил.Господнапред—казват,когатосеканятдавършатнещоили

отговаряткогагипитат„Щеидешлинейде,щесвършишлиеди-кояработа“.

Господневигледаботушите,амипитакакслушате.Господ(съди)нанебето,царназемята.Господнедадеисвинянеизяде.Господнегледа,авсичковиди—нечува,авсичкознае.Господнедававсичкотосалнаедного.Господнееарнаутин—т.е.пробойник,неразбран,немилостив.Господнеизбира,асъбира.

Господнеотбира,асъбира.Господнеоре,некопае,асъбира.Господнеплащасякасъбота.Господнамене,чепаказинатебе.Господникоганеможеданиугоди.Господникомудлъженнеостава.Господнищонезабравя.Господнямащодаправи,акъсметскъсметсъбира.Господнямадвайсипаридасаобръсне.Господоставилдасисакърпят;затуйнедошил,катосъшилпървите

хора.Господоткогаезадавал.Господправи,дяволасаслави.Господправинаслепитещърчетагнездото.Господскроснонеходи.Господспищовнеходи.Господсеезасиромасите.Господсасмеялнай-много,катогледалкакхоратасамъчатда

подкрепяттогова,когототойищедасъсипе.Господгобрадатпишат.Господсечудялнай-многокогавиждал,чесиноветекрадятот

бащитеси.ГосподсиимагрижатаизаМаринъткукур.—Подобнаимаигръцка.Господтефтернедържи.Господхранисиромасите.Господи,Боже!—Приучудване.Господибраниотголидебрани.Мак.Господи,помилвай,голаясенанемилвай.Господи,помилвай,далинещеби.Отпесен.Господи,Яно,гъзомкъдехано,илиГосподи,Яно,сгъзокъдехано.Соф.Господардамилва,войскардасебие.Господарнестанвам,атослугакогаискам,илиГосподарнемогадастана,аксамслуга,когаискам.Гръц.Господарскотоококоньетегои.Господарствосдаванье,аюначествосбиенье.Гостбиванай-многозатридни.Гостмразидруггост,адомакинятидвамата.Гостнаугоданемери,акаквотонамери.

Гостагощавай,врагапрощавай.Гостенинядекаквотомуподложат,анекаквотоиска.—Тур.:

„Мусафирундуунуемес,булдуунуер.“Гостенибъдете.—Казвасе,когащераздигаттрапезатапред

гости.Гостътданечакалостът.Гостътщесииде,домакинътщеостане.Гостътядекаквотонамери,анекаквотомисли.Готовналовкатопушкабезкремък.Готовхлябнеможатдагонарежат.Готовхлябнемогатдагоначупят.Готовипари,печенхлябскоросеизидат.Грабидаядеш,крадидаимаш.Грабливооко,вълчешкогърло.Градгладнеправи,тежкокогоубие.Градсаплени,бабасияреши.Градобитнинатамориконьете,гоисвиньете.Градътбиекозата,атясивириопашът.Градътнаредбие.Градътбиеивнъщовите.Гракналивръзнегокатовръзбялгарван.Гракналинанегокатонабялаврана.—Говорятзанякогокатоза

нещо,коетоемногочудно,иликатозанещо,коетонесенамира.Грахналсъм.—Виж:„Грохналсъм.“Грачикатогарван.Грачикатощръкнадзмия.Грейнѝслънце,даогреемръце.Гресчинатамей—вместо„месчинатагрей“казалединпияннякога,

таисега,катоискатдакажатнякому,чесенамиравтовасъстояниенанапиване,преговарятдумата.

Грижатеизела.—Наоногоз,щоказва,чесегрижикакводаяде.Гризѐсисамарът.—Казвасезанякого,повечезамомък,когасеуяда

сженаилимома;тожекогатонякойнестоимирен,нетърпиположениетоси.

Гробданесториш.—Данетисезнаегробът.Клетва.Гробенчовексъмвече.—Предлежискородаумра.Гробуша—казватнаженастара,коятобитрябвалоотдавнадае

вгроба.Равносилностурското„мезаркачкъна“—коятобягаотгробищата,илиеизбягала.

Гроздьетосезобипозърно.Грознатабулкадомбере,хубавата—сборбере.Грозотатанеесрамота.Грохналсъм,кактоиграхналсъм.—Тъйсъмотпадналот

утрудванье,уморяванье,щотонемогадастана.Виж:„Декападне,тамдагрохне.“

Грохналивръзнего.—Наежилисаинастръхнали,тавикатвръзнего,кактосвиньете,когатосеступатдаотърватдругасвиня,коятоквичиотнещо.Виж:„Нагроцалиго.“

Гръкдетостъпи,треваненикне.Гръккатовлък.Гръккатолъжеисамсивярахваща.Гръккатомре,доденекажечироз,неиздъхва.Гръккогасероди,доденекажечироз,негокръщават.Гръкциганинанадлъгва[2].Грънциваляй.—Тъйотговаряттомува,койтопитакакводаправи.Грънчаринътзнаеоткоястранадатуриухонагърнето.Грънчарътотдетоиска,оттамтурядръжкатанагърнето.Гръцкикола.—Преноснопоказвасъвсемдругостраннонещо.

Защотогърцитеняматкола,тозаеманетонавсякостранноположениенаричатгръцкикола.Виж:„Данаправим,данамажимгръцкитекола.“

Гръцкитемомивинонепият,изкюшетатасъсшишетата,подчадъритесъсгънгалите.

Грехбиванаорех.Гряхтинадушата.Грехнаорех,душанакруша.Гряхизлизаизуста,аневлиза.Гряхивлиза,иизлиза.—Преносно.Грехнеевелото[3],авделото.Гряхнеекаквотоядеш,акаквотоправиш.Гряхмусепишенамъж,акосинесторисайгиятанаженадайсене

моли.—Щекаже,чеянезачитазанищо,атоваеголямаобидазажена.Греховетесадрагидогробовипраги.Грехътзная,грешникътнезная.Грехътказвам,агрешникане.Грехотаедаминешкрайчешмаиданепиешводаилидасене

омиеш,дасрещнешженаидаянезакачиш.Грешкахороиграе,Кръпкадомаседи.—Спогрешено,сбърканои

недокосуреноможедасеизлезепредхора,носъссъдрано,кърпеноинезакърпенонесеизлязвапредхора.Соф.

Губерътмуотрилгурелите.—Доказателство,чееоженениличесеползувалотженяньетоси.

Гугуципопе,посейкопопе.—Дагипосея,койщегиварди?—Азщегивардя:покрайщеходя,позрънцещезобя,посредщеходя,подвещезобя.—Детинскаиграчкавсловослагане.

Гудилсиглаватавторбата,четръгнал.Гузеннегоненбяга.Гузнонегоненобяга.ГуреливаМара,сополивиМарчо.Гуреливокоте.Гурелътмунаокото.Гурлюсесмееналюдскитегурели.Гуркасекатогурле.Гутьонегуби.Гущерибълва.—Ядовитоговоризанещо.Гущербягавъзбаир.—Преносно.Гущервлачидисаги.—Преноснагатанка.Гущеридатиписнатвушите.Клетва.Гъзбезръце.—Казвасезачовек,комутонищонеприляга,няма

похватзанищо.Гъзглавазатрива.—Лакомствотоизлагачовекнапремеждия.Гъздатиездрав,имаидабият,идаостане.Гъзмястострува.Гъз,койтопърди,нещехекимин.Гъзътмугол,главатамунакол.Гълчимайка—казуватнамомъканамайката,амълчимайка—на

моминатамайка.Гърбицатавгробътсеоправя.Гърбътмустуден.—Няманакогодасеослоня.Гърбавиятгробътмуоправягърбицата.Гърдиоткамък,сърцеотвосък.Гърми,вали,анетряска.—Заслабимекошавчеляк,койтогълчи,но

злонеправи.Гърмикатолисицавдол.Гърмикатотъпан.Гърлицадататърти.Клетвазасвинете.Гърлодъноняма.

Гърлонеесамозагърлица.Гърлосдумисанепълни.Гърне,надобредасеобърне.Виж:„Дапиемсгърне.“Гърнецвърчи,аинатърчи.Гърнетозавижданакотело,аидветечерни.Гърцитегисъсипвасалтанатът,абългаритеинатът.Гърцитесторилибиволскотолайноначерхайвер,ацървулитена

българите—наахтопод,игиизели.Гърцитесаминалиощеипрезкучетопрезчервата.Гърчавоеселото—т.е.бедно,сиромашко,пустало.Гърчевопрасето.Гърчолейса,гърчолей,дормугъзътоголей.Гъскабита,амагушкасита.Гъсканасвинядругарнебива.Рус.Гюлбезтрънье,любовбезпречканебъдва.—Турската:„Гюл

текенсис,яренгелсѝсолама̀с.“Гяураейлик,шейтанакандил.[4]

[1]Вкнижнотоизданиееотпечатано:„някои“—Бел.ел.кор.↑[2]Втияпословицисаотразенинякоирасовипредразсъдъциот

временатурскоторобство.ТесарезултаткактонаполитикатананасъскваненародитеотТурскатаимперияединсрещудруг,такаиналошотодържаненазаможнитесредиотгръцкотонаселение—духовенствоитърговци—къмбългарскиянарод.(Б.р.)↑

[3]елото—яденето.(Б.р.).↑[4]Нагяуринадобро(данаправим),надяволакандило(дазапалим).

(Б.р.)↑

ДДабекнеш,чедапукнеш.—Натия,коиточестовикат„бе“.ДабидалБог,тъйдае,амаазкактозная,товечедърваненоси.—

НастрадинХоджасякълвгоратаединголямбукикогатодагоотсече,видял,четойщенатежикъмрекатаищепадненизурватанадолу;какводастори,дагозадържинамясто,тойизмислилдавържебукаомагарето,тааковземедападабукътотсечен,магаретощенадтежиинямадагооставидападнекъдерекатанизурвата.Нокогатобукътпаднал,завлякълимагаретоподиресинизурвата,разкъсалго,тагонаправилнапарчета.Ходжатапогледал,погледал,патокусивзелбрадватанарамоитръгналдасиидедома.Напътятойстигналединчовекигозапиталданеевидялнякъденеговотомагаре.Човекът,койтовидялотстраникаквонаправилНастрадинсмагаретоси,рекълму,чепредималкоговидялдаминалоиносялодървакъмкъщи.ТогазНастрадинмуказал:„ДабидалБогтъйдае,амааз…“

Дабидоброправило,табипоменоставило.ДабиималГосподпари,небиструпалцялабанязадвадесетпари.ДабиималабахтАглика,позналбиявладика.Соф.Дабиможал,сочибигостопил.Дабизавидкрастабила,сетоселобиприванала.Дабилитихлапеитосѐкатопетелсаерчи.Дабилитикопиле,аитосакопри.Дабилудострогата,сичкибиявиждали.Дабилитиуручлетинка,завилоеднапарцалетинка,дигналопушка

нарамо,пъкшабий.Позабиколи,чепопитай:пердекондубюлюкбаши,клисениндебинде,Маркунуневинде.—Тъйсаприговарялнякойсербезин,катовървялвпътят,следкатогопобиледнозаптиедамукажедеекондисалбюлюкбашията.[1]

Дабилитидаскалетинка.Дабимирноседяло,небичудовидяло(патило).Дабипознава̀ла,себебивражева̀ла.Соф.ДабислушалГосподгаргите,морбидалпоконьете.Дабиортакхубаво,Господщешедаситуриортакнанебето.Дабиданедойде,хичданедойде.—Виж:„Пратиласъммъжо

си…“Соф.ДабислушалГосподгладнитепсета,отнебетосомунибиваляло.Дабисеяло,небивисяло.

Дабихзнала,небихпрела.Дабихзнала,небихсаосрала.Дабихзнаял,тахлябътсиспепелдасъмсолил.Дабихмогла,впазвабихгоскрила.ДаблажиГоспод,чееблаг.ДаблажиГоспод,чеевелик.Дабедоброкъща,ивълкътбисинаправил.Дабяхумрялвчера,тованещяхдагозная.Дабяхумрялвчера,тованещяхдагочуя.Дабяхметавързали?—Тоевашаработа.—Датаоставимневързан,

щепобегнеш?—Тоемояработа.Дабешеградътсомуни,пакнебисенаялициганите.ДабешеслушалГосподкучетата,отнебетопастърмащешедавали.Давардимбащнина,доденисанапукагърбъткатонажабатавъв

гьолът.Давидиидапати.Клетва.Давидибелибиволи.—Отпесен.Давидинещонеобикновено.Давидимкаквощекажекюсе-кехая.Давидим.—Видин(Видовден)далеч.Давидимкойкум,кой(стар)сват.Давидимкактойщеизкара.Давиенапомощ(светаСиная).—Молитствованьекогадава.ДавивърнеГосподотеднотохилядо.Давикажаселото,анеимето.Давтаксувамаз,ададавадруги.Давърлишкамък,ръканямадатазаболи.Давърлишкамък,щеударишкуче.—Тъймногосеразвъдили

лошите.Давърви,амакраканяма.ДагоБогубие,дабигоубил.Клетва.Дагоближешнапръст.Дагобиешидамунедадешдаплаче.Дагобиеш,щеплаче,дамусеоставиш,щетисесмее.Дагобиеш,чедагонепиташ.Даговземемътната,дабиговзела.Клетва.Даговидиш,дабягашотнеготриднидалеч.—Омразенистрашен

станал.Даговидиш,чедасиоткъснешглавата.Даговидиш,чедасесплашиш(отнего).

Даговидиш,дабягаш—такаестаналстрахотен.Даговидиш,живдагооплачиш.Даговидиш,страхдатесъвземе.Даговидядормигледаточите.—Последньожелание.Даговъзседнеш,щеплаче,датевъзседне—щетисесмее.Дагозакачишнасребъренгвоздей.Дагозакачимнановатаклечка.—Дамусторимизвънредначест.ДагодигаСъби.—Дасемахаоттука.Тър.Дагозематдяволите.Клетва.ДагоземебабамуКаркацилка.Клетва.Дагонеприемеземята.Клетва.Дагоизпиешвчашка.Дагонатикашвкозирога,чеитойдамуеширок.Дагообесят,щеопреоземятаилищесеповлекаткракатаму.—

Показва,чеемноговисоктози,закоготосетакаказва.Дагообесят,щемуопраткракатаоземята.Дагоподсладиш,щезалепненагърбътти.Дагоочукатбълхите.Клетва.Дагопарятподробът,дабихагопарили.Клетва,когаискатпари.Дагопитамазнегокаксеплюевджамия.Дагопитамазнегокакпърдивлъквджамия.Дагопитамазнегонакойгосподсекланя.Дагопоразипоразата.Клетва.Дагопорази,Господдабигопоразил.Клетва.Дагопомиришеш,носъттиокапва.—Залошчовек,уподобяванна

цвете.ДагопоразиБогът.Дагоплюешвочите,пакнемига.—Забезочливчовек.Дагосрещнеш,чедабягаш—такъвгрозен,страшенстанал.Дагосрещнеш,дасекръстиш.—Дасечудишснего.Дагостиснешзаносът,щемуизскочидушата.ДагоубиеБогът.Дагоубиемайкамусдървенпищов.Дагоубиемраз.Дагоубиесв.Сирницасголемияттолум.Дагоубиехлябътмивглавата.Клетва.ДагоубиеГосподисв.Богородица.Клетва.Дагоубиечестниякръст.—Когаспоменатиметонадявола.Дагоубиеш,неможешгонакара.

Дагоуловиш,чедамуизвъртишочите.Дагоуловиш,чедамуизкълчишвратът.Дагохванеш,чеживнаколдагонабиеш.Дагохванешидамудръпнешвъжето.Дагоядатвълци,дабихагояли.Клетва.Дагоядатчевгите.Клетва.Дагоядаткучетата.Клетва.Даговориш,думастава;адамълчиш,болестстава.Некаболестда

стане,думаданестава.Тур.Даговориш,лошавставаш;адамълчишболенставаш.Тур.Даговоряаз,ададавадруги.ДадаваГосподкаквотознай.ДададеГосподданеосъмне.Клетва.ДададеГосподдасеваляшумедимасло.Благословия.ДададеГосподдатиотниматпилетатахлябътотръката.—Да

остареешидаизнемощеешдотолкоз,щотоданеможешотпилетатадасебраниш.

ДададеГосподподпрагинадпраг,иподпътинадпът.—Изобилие.ДададеГосподисамданезнаеш,идругигоданепиташ.—Да

онемеешилидаумреш.Казвасекатоклетванаоногоз,койтоказвазанещо,ченезнае.

ДададеГосподдаживеештристагодини:стогодиникатоситехора,стогодинипогъзътсидасавлачишистогодинисюрганътнапостилкататидатаобръщат.—Датиомръзнеживотътиданеможешдаумреш.Клетва.

ДададеГосподдасараждаподървоикамъне,макаринеялго.—Занещо,коеточовекнеяде,адругисехранятотнего.

ДададеГосподдасипрехапешязикът.—Данемож’дапродумаш,когатощеискашдакажешидаиздадешнещо.

ДададеГосподдахиледиш.Благословка.ДададеГосподплетдачупиш,водадатоплиш,мрътвидакъпиш.ДададеГосподкаквотоще.ДададеГосподсѐтрескиданосиш.—Приказватзаединдюлгерин,

чекатоработял,зелмногопариигитурилвзимбилясидасигиносидома.Господходялпоземятаикатостарецбожък,предстаналпреднегодамупоискамилостиня.Дюлгеринътотказал,чеимапаривзимбиля,иказал,чеетрески.ТогазиГосподсеразгневилигопроклелвсетрескиданоси.

ДададеГосподоплетдаседържиш,кръвдасереш.Клетва.

ДададеГосподнапрахипепелдастанеш.Клетва.Дададем,мъжо,нашитеповясманаортак,анийдаземемчуждина

изполу.—Санкимиженатаизмудруваладарешиикономенвъпрос.Дадумаш—думастава,данекажеш—дертстава:некадертда

стане,чедумаданестане.Даебилоотчелик,пакщесаеизтрило.ДаеБожилбожи,сичкощедаможи.Даедалечоттука.—Казвасе,когапоменатнещоболестили

нещастие.Даедалечотменедвапръста,чекомутовлезедавлязва.—На

НастрадинХоджаказвали:„Вселотониималошодастава.“—„Данеевмахалатани“,рекълтой.—„Туйето,чевмахалатани“,рекли.—„Катонеевкъщатами,малкомавреди“,казалтой.—„Ачевкъщататищебъде“,муказали.Тогаватойказал:„Даедалечотмене…“

Даеживсоколът,чеимадвайсетгургулици.Соф.Даеживо,ченекаедиво.Даекатокука,амадаетука.Даезнаялабаба,четакъвщеси,небитиотрязалапъпът,аглавата.Даезнаяламайкати,чещебъдештакъвхаирсъзин,даестъпилана

главатати,когатотаеродила.Даекамилатазадукато,коганямадукатото—защомие?Даекабилслъжицаводадагоудави.Даекалпак—датикупя,амаумнемога.Даемалко,чедаесладко.Тур.„Азолсундаузолсун“.Даенапомощсв.Сирница.—Наподигравка.Даенапсетатанаволята,коннебисевидяло.Даетъй,аманее.Даеучено—добро,даеумно—по-добро.Даехаирлиябургияипрясначивия.—Такаблагославятнякоина

сватба,паидругпъткогащепият.Даечеститоидоброчестощониесъбрало.Даживеешотбобдочереши.Клетва.Даживеешоттиквидократуни.Клетва.Даживеешмеждувълци,дасеовълчишити.Дазажумяпъктозпътдавидямогалимина̀мостътжумишката.—

Приказват,чеединсетенсиромахималбратимотен,койтоискалдамупомогне,амаданезнаебратму,четойсегрижизанего,тадасенеотпуща.Зел,тасвързал100грошаведнакърпаигипусналнамостаигопратилдаидепрезмостадамувиканякойчовек,таданоданамери

парите.Сиромахъттръгналдавикачовека.Катодошелдомоста,тойсинаумилдазажумитозпътидавидиможелиминажумишкатамостаизажумял,тагоминал,бездавидялпарите.Ослепилагозлочестинатаму.

Дазайдедъж,дасанаспимъж,дасанакаражена.Дазаколимволу(даседнемнадвору),данаправимсбору.Дазамажемнамишкитеочите.Дазамахнешнакуче,щеударишпоп.—Размножилисепросеците.Дазамахнешнакуче,щеударишкалугер.—Толкомногостанали

калугерите.Дазапалимдругадаятърсим.Дазапалишчиряслотоданисвети.Дазахванемотазбуки—т.е.открая.Даземембулкаданипомаганагладът.Дазнаегледачътдапознава,самщепознаедеимаиманье.Дазнаекадиякаквоеракия,небистаналкадия,станалбибекрия.Дазнаекадиящоесладкоракия,небировилкетабът,абитърсил

бардакът.ДазнаеМаракогаекумувала,натъпанагрошдала,забулкатакръст

немала.Дазнаечовеккогащеумре,тасамдасиизкопаегробът.Дазнаеш,даумееш,щекажедобредаживееш.Дазнайдушакогаеблагояла,илиДазнаеКутракогаеблагояла.—Отприказката,детожената

питаламъжътсцялотолияйцедазастроичорбата.Дазнам,чещеумра,немусемолвам.Даидевпръждомите.Даидешдасеневърнеш,калпактихабердадойде.ДаидешнаБожигробпокалцуни(помесеви,почехли).—Значи:

Датепонесатмъртъв,отвярването,чевсичкитемъртвищесасъбератнаБожигроб.Отгърцитеевнесенунасобичаятдасолимдецатаприражданьетоим,аоттурцитедасеровимсчехли,смесеве.Нашитеотнапредсеровялисамопокалцуни.Котленскитеженидоскороимахаобичайдаходятнаработа,задърва,заводапокалцуни.ЖенитепоБалкана,аособеносиромашките,самиходятвгоратазасъчки,тагиносятнагръб.

Даизлеземнапролет,дасехванемозлак.Даизгазимгорите,дакажатхората,чеимамиимагаренца.Даимадазематой.—Занещо,накоетонямадаседадевнимание.Даизвираипакщесесвърши.—Толкозсехарчиинеспастря.

Даимакабилсочидагоизяде.Даимамайканапредкогодабяга—т.е.даимасинколкотода

посягадаябие.Даимасиренье,щенаправимпопара,амихлябътдедаземем.Даимавинце,ибабапийва.Даимачистобрашно,мазносиреньеимасло—ибабазнаедаправи

тутманик.Даимамимасло,катонямабрашно,изпросилибихметепсияда

направимпита—реклаеднациганка.Даимашесиренье,направяхмипопара,аманямахляб.Даимашесирене,каквотонямахляб,тукасеядвашесега.Даимашесиренье,надробявахмипопара,амахлябняма.Даимашебабамустаци,небипрелашестаци.Даимашебабамъж,дядощешедасаосмъди.ДаимуправиГосподглавите.Даимопустееработатаиглавата.Дайдържишушите—т.е.нищоданеправиш,когатоазвърша

нещо.Дайизправивеждите,тайизболочите.Даизправятвеждите,изболийочите.Даиманасофратакакводасаяде,друготоесѐзияде.Далягашепо-лесно,отдабягаш.—Намалодушните.Дамагръмненебето,ако…Клетва.ДамаизгоригръмБожи,ако…Дамаизгорикомката.Клетва.Дамаизгорислънцето.Дамаказваткметовбрат,чеакощадаумраотглад.Дамалае,коетоманепознава,немаеяд,амималае,коетома

познава.Дамамушнешснож,кръвнещепотечеотмене.Дамаобичавладиката,ченекамамразятдяконите.—Гръц.Дамаритнекованкон,анебосомагаре.Дамаритнеконбарем,нещемаеяд,атомаритакраставомагаре.Дамаритасботуши,разбирам,амациганинсъссъдранцървул—не

разбирам.Дамасва̀ратанесва̀ри.ДамаубиеГоспод.Дамаубиевглаватакомата,койтомидаваш.Дамаубиетозихляб.

ДамаубиетозхрамБожи—казваткогасакълнатвхляба.Дамаубиеш,негоаресвам.Дамаубиеш,неказвам.Дамеразтреснем̀унята.Соф.Дамеразтреснешипо.Соф.села.Дамелизнае,дапосипенеумее.Дамивидишмаслахатът.—Давидишкакваработаимам.

Двусмислено.Дамигохаризва,негозимам.Дамиедасигопокошкам—т.е.дагоповъртяипомъча.Дамиедасицукна,паакощаипукна.Дамиеединжулник—казвалоедномомиченце,катосепротягало,

защоточулокакаси,катосепротягаласутриниказвала:„Дамиеединзорник.“

Дамиехарамхлябътти.Клетва.Дамиизпръснаточите.Клетва.ДамисиживРуско,ченаросибаба;чакайдатидадебабадренчици.Дамисветненаочите,щемусветнанагърдите.Дамисиядавала,когатомиеставало.Дамитеглишгрехът.Дамиядешкраката.Дамиядешкукурът—казватциганките.Дамиядишкархулът.Циганска.Дамиешмагарето,дахабишсапунят.Даможах,седналъжицаводагоудаввах.Даможах,одервахмукожата.Даможах,изваждахмуочите.Даможе,щегоскриевпазва.Дамуберегрехът,койтогоенакарал.Дамувидигъзътпът.—Когаеходилнякойнанякъдебезработа.Дамувидишхаирът.—Когатопродаватнещо.Дамугонямамката,койтомиезелсламката—казалединпоп,като

мувзелибележката,щобилсибележилевангелието.ДамудаваГоспод,каквотомислятчуждите,анесвоите.Дамудумаш,лошставаш;дасимълчиш,кривставаш.Дамудумашнезима.Дамуебилкъсязика,чесегаданевика,илиДамуебилязикъткъс,сегаданевика:„Олеле,мамо,гъз.“Дамуеякадушакатогнилакруша.

Дамуземеш—плаче,дамудадеш—смейса.Дамуизпръснаточите.Дамуизтекаточите.Дамуизтекатчервата.Дамуизсъхнекоренят.Дамуизскокнатзъбитеназеленатрева.—Закон,даумре.Дамукажешзаецспатрахил,щекажеистина.Дамукажеш,чемагареввърка,щеизлезедагледанакъдещеввърка.Дамукажешивогънятдастъпи,щестъпи.—Запослушенчовек.Дамукажешдоброутро,дасинамеришбелата.Дамукажешдобрутро,щевикне:„Щомапопържаш.“Дамукажаурала,рекълсъм’урага—Виж:„Азгосякам.“Дамумесишпрещъпулник.—Казватзаболеннякой,когаса

повдигнедапроходи.Казватгоивдругислучаи,когауподобяватнякогонадете,защотопрещапалникилипрестъпулникееднапитка,коятомесят,когатодететопочнедапрестъпвадаягони.

Дамунееколи.Дамунееуроки(дамунисауроци).—Даневлязвавпочуди.Дамунеостаненикотканаогнище.Дамуприседненагърлото.Дамупикнешполицето,тойщевика:„ОтБогаросица.“Дамусаизпечебозата.Дамусаизтърсявгушата.Дамусаневидиработатаиглаватаму.Дамусеопуляточитекатонажабатавкалта.Дамусепосветяткокалите.Дамусеравкокалите.Дамусепозлатятръцете.Дамусепровалигробът.Дамустанебуцанагърлото.Дамусторишхатърът.Дамуударишединблагпръст.—Дапогалишнякого,всъщотовреме

идагобъзикнеш.Дамутеглигрехът,койтогоенакарал.Данабръстимкозите.Данаправимщоедобро,апо-добротозапо-подир.—Казват,че

пословицатапроизлязла,когатоединбащаразправялнадъщеряси,чеапостолПавелпоучавал,чеедобродасеженятмомичетата,нопо-добробилоданесеженят.„Тато,рекладъщерята,данаправим…“

ДанаправимнаМаркачетиредесетте—т.е.угощениезаспомен.ЧетиридесеттеднинаМарковияспоментрябвадаестаналонякоеголямонародноугощение,защотоитурцитеказваттаяпословица:„ЯпалъмМарконункъркларъ̀.“

Данапивамнемога,амададопивамдави’шкакмиприляга.Данаправякатосвинядеветините.Данебисанипуквал.—Данесисеираждал.Данебешедядо,каквощешедаправибаба.Данебешедъждът,нещешедасеразваливремето.Данебешеконеца,напукалмусебегъзеца.Данебъдешмитиносилменчето,когатосамакръщавали?Данебяхаз,тойщешемногодапасепатките.Или:Данебяхази,тимногощешедапасешпатките.Данебяхасиромасите,нещешедаимакойдаработи.Даневидишдяволапомесечина.Даневидишдобродасезарадваш.Даневидишзлодасеуплашиш.Даневярвашлетеноблак,нитолятнослънце.ДанедаваГосподдюлгеринхайдукидуховниксъдникдастава.ДанедаваГосподнасвоекоетомумислятсвоите,нокаквотому

мислятдругите.ДанедаваГосподсиромахдаразбогатее.ДанедаваГосподсляподапрогледне.Данедигасянкапо-голямаотбояси.Данедоживеешдостарост.Данеедома,чедетощедабъде.—Виж:„Даедалечеотмене…“ДанедойдеПухоиРево—т.е.данетапухат,чедаревеш.Данедочакашкуковицата.Данеекръстен,месотомусеядва.—Глупавекатоговедо.Данеепо-доброоткоза—прибавятдакажат,когапохвалят

някогопреддруги.Данеепо-добъроттебе,илиотвашелице.Данезнаешхлябдаядеш.—Натия,щоказватзанещо„незная“.Данезема,ададавасал,наБогаподобава.Данезема,ададаваединсамоГосподможе.—Тур.:„Алмамак

вермекаллахамаксус.“ДанеидешнаБоевци.—Виж:„ДанетепратянаПлачковци.“Данеиграймешепотебе.—Датенебият.Данеиграепогърбатидървенгоспод.

ДанемипишеГосподгрях.Данемусастопяткокалите.Клетва.Данемувидишхаирът.—Казвасе,когавземешнещонасила.Данепасешветровете.Данепродавамикожата,доденесмеубилимечката.Данепоработидървенгоспод.Данеречечовекщосъм,ащомогадабъда.Данесасиромасите,боляритеипсетатанегиядват.Данесанапукаш.Данесбърква,данепада,наБогаедадено.Данесипукалчактолкоз—1)данесиялтолкозмного;2)данеси

глупавтолкозмного.Данесисчупидяволъткракът.Данесистрошидяволътногата.Соф.Данеядешнемит,нетивървинапред.Данеядешнемит,аконещешдасибит.Данеядешебяллук,щешеврачдабъде—нещяхадаиматхората

отвращениеотнего.Даносяхавситемагаретасамари,семерджиитещяхавзлатипаници

даядат.—Виж:„Акоданосяха…“Даняманос,пасълбитрева.—Данямашечовешкиобраз,щешедае

говедо.Данямазъби,щеискацица.Данямасвясипаметвглаватаси.Даоберемна40свинкимозъкът,па̀нямамозъкза40свини.Даоблачишчовека,амадагонахраниш.Даобръснемнаяйцетокосмите.Даожениммома,данееудома.Даоженимвълкът,чичодамурекат.Даопустееотглаватати.Даопустееотглаватаму.Даостарееш,дапобелеешкатоСтарапланина.Даостарееш,дапобелеешкатосърнаподопаш.Шега.Даостарееш,дапобелеешкатоСветиНикола(върхътнадШипка).Даострижемжабата.Даострижемнийовцата,чекойтощедаяпасе.Даоткапятмакардабихаоткапали.Клетва.Дапипашнеешега.Дапитахамоматакогоискадаземе,тябигадуларяизбрала.

Дапиташнеебеда.Даплюешнагоре,плюешналицетоси;даплюешнадолу—на

брадатаси.Даплюяназмиявустата,щеяотровя.—Толкозсъмядовит.Даполежишвмагарешкиярай—т.е.взатвор.Дапослушашстаро,главанетазаболява.Даподмажемколатаданескърцат.—Дададемподкуп.Данепоработидървенгоспод.Дапоседнем(подирядене),задакажехлябът:„Цармаеял.“Дапребиемухата,атойпребилбащаси.Дапростисофраивашелице.ДапрощаваГосподивашелице.—Заизвинение,когащекаженякой

нещосрамотно.Дапуснемнапетелъткръв—т.е.дагозаколим.Дапуснемпразовете—т.е.овнитеприовцете.Даразвалимелесно,давидимкакщенаправим.Даразпуснаникулскатадупка.—Някога,кактоисега,повечето

селяниносялизапригащникремик,катостягалииразпущалиспореднуждатаотяденетодупкитенаремичката.Никулскатанаричанадупкабиваланай-широкатанаремичката,защотопоНикулдениманай-многослужби,таходятпослужбите,ядатмногоиразпущатнанай-широкатаникулскадупка.

Дасазакълна,главалищемазаболи?—Когазаправосезакълна.Дасаживииздравипреднизъби.Дасанекаратстурците,акогонаправиш.Дасанепръкнемакар.Дасаносипоживо,поздраво,посватбиипосборове.—Когакроят

някаквадреха.Дасанеудавиш,четаубивам.—Несмисленанаука.Дасаневидимакар(когаетъмно).Дасаосмъдимакар.Дасаощуреемакар.Дасаощуреймакар,дабисеощуряло.Дасаопечекатохората—т.е.катозахоратаиликактопекат

хората,анекактосепекатхората.Дасапрохълмигробътму.Дасапѐремлад,астардамреотглад.Дасапоменеподкамък.Дасаподмажатколатадавървят—дасеподкупятонези,които

трябва,задавървиработата.Дасапукнешотяд.Дасапровалиидасапроседне.Клетва.Дасапровалиипродъне,когаетакъв.Дасасмеешли,дасачудишли.Дасапениш,дасанепениш,щетаям,парисъмдал—казалнякой,

комутопродалисапунвместосланинаикатоядял,сапунятсепенял.Дасасеранаглаватаму.Дасасплуекатомишкавармея.Дасасплуевтабашкатащавница.Дасасплуевармеята.Дасасплуекатокотка.Дасесъбератдвакъсметя.Дасачетемолебен,далищеепотребен.Дасачуеинанаш’таниваглас.Дасачуеш,тадасаневидиш.Дасекръстишидабягаш.Дасекръстиш,дасечудиш.Дасекортулишем,чезапалимсвещ.Соф.Дасемъчикатогрешендявол.Дасенепръкне,дабисенепръкнало.Дасеомисли,дагопитам.Дасеомиеш,дагопипаш.ДасепохвалиинашКалчо,хвалчо.Дасепонадява(той).—Нямалеснодапрестананиволятаму.Дасепрочуешпо-много,дасеска̀пишпо-скоро.Дасепресеебрашното.Дасепрекръстиш,катоговидиш.—Даостанешзачуден.ДасеръгапоХарманлиезакиселомлеко.Соф.Дасиблагословен—казватпоповете.Дасиблагословенкатовакъловен—казватнякоикалугери.Дасиблагословенкатоовцаподовен.Дасиблагословендоконца,катоовенвръзовца.Дасивидикасметят—т.е.дасеожени.Дасиварисякойкашата.Дасивидимайната—т.е.дасеожени.Дасидамикалпакяотглавата.Дасидралкоткатасвреме,сегаигъзътсидараздереш,неискамда

тезная—казалаженатанаоногоз,койтоискалдайсепокажелоши

раздраледнакоткапреднея,даяуплашиуж.Видиседаеималообичаймладоженцитедараздираткотканай-напредпредневестите,задасепокажатзлипредбъдещитесисъжителки.

Дасиживиздрав.Дасизаплачешзадушата.Клетва.Дасизаплачешнагробът.Клетва.Дасикитка,датеносяначело.Дасимародила,даприличамнатебе.Дасимоя,впазвадатетуря.Дасимиядавала,когат’миеставало.Дасиненамеришбелата.Дасинефърлишсополътнанея(нанего).—Грозен,нечист,за

презираньедаженедостоен.Дасипомниш.Закана.Дасипопретиснемкахърът.—Дасипохапнемипосръбнем.Дасипредесякойпреждата.Дасипрехапешязикът.Дасиразваликалпавиягрош.Дасиразвеятпъзнѝте.—Отишледасеразходят.Дасисалти,наглавадатенося.Дасисъдерешгъзът,пакнямакойдатечува.Дасиземасветилата.Дасиоткъснешглавата.Дасиоткинешглавата.Соф.Дасисъдерешкърпата,пакнямадабъде.—Утурскияживот,

когатоженасисъдърекърпата,белеге,ченещемъжаси.Предидасеутвърдятправатанавладиците,кадиитеихристиените,саразправялипотурскияобичай.

Дасиумрял,датажаля,живсибил,немисимил.Дасихванаглавата(дърмите),чедаидакъдетомивидяточите.Дасичеляк,ченаглавадатаносичеляк.Дасицукна,паакощаипукна.Дасиялпо-малко,чедасикупиш.Дасиябълка,впазвадататуря.Даслезешвдънземя.Клетва.Дасмилишзлия,даизгубишдобрия.Дасмисинцагосподари,амакойщенихрани.Дасминаедно—тясно;дасмипобашка—тъжно.Даспизлоподкамък.—Думасеобикновенозатурчин,даумреида

лежиподкамък.Даспимидаорем.Дастиснекамъкът,щепусневода.—Наздрависиленмъж.Дастанеазкаквотоискам,ченекадумакойкаквотоиска(илисветът

каквотоще).Дасчупимнадяволъткракът.—Даненаправимнещоповолятаму.Дасъмазнатебе—т.е.натвоемясто.Дасъмбилаз,чедамукажа.Дасъмбей,панекадасъмсцървули.Помашка.Дасъмгоучила,небинаправилтъй.Дасъмтазакопала.Клетва.Дасъмспашата,ченекабъдабезопаш.Дасъмзнаилаз,чедавидишти.Дасъмзнаил,чехлябътсиспепелдасъмсолил.Даседне(слезе)товарнамясто.Даседнемнасмет,тадамучеститимрадостта.Дасадеветдробазадукато,паксаскъпи,катонямадукатото.Датавидянабялкон.—Дасеотличиш.Датавидянадървенкон—т.е.наносилото.Датавидяпиян.—Катоклетва,датисеслучинещообикновенои

безопасно.Датавидяоблещен—т.е.умрялснесклопениочи.Датавземемътната,дабитавзела.—Лекоругание.ДатавземеПанчо.—Видклетва.Панчо—дяволът.ДатазабравиГоспод.—Когасепредставислучайдасепризнае

някой,чеезабравилнещо,тойприбавятаяфразазавежливостужизаполитика:„ДатазабравиГоспод,датанеприбира,тадаживеешпо-дълго.“

Датазабравизлото.—Датанепосещавазло.ДатазнаеГоспод(дабитазнаил).—Казвасекатолекопогадвание,

вслучайкоганякойнещосбъркалилисепровинилвнещо,коганеискадагокълнеилидамукаже:„ДатаубиеГоспод.“

Даталаееднокуче,анесяко—(иликоекакзавърне).Даталаезнайнакучка,аненезнайна.Датаначешааз,чедавидишкаксачеше.ДатанепратянаПлачковци.—Датаненаправядаплачеш.Боювци

иПлачковци—тревненскиколиби,еднододруго.Датеначешемя,чедавидишчетесърбили?Соф.Датеневидизлото—казваткатозаизвинение,вслучайкогатоса

принуденидасепризнаят,ченесатесъгледали.Датенебиятидатанеяздят,чесаневръща.Тур.Датаопназаухотодапораснеш.Датаобиратотпътят,датанеобиратоткъщи.Датаочукатбълхите.ДатапазиГосподотбългаринпогърчениотчифутинпотурчен.ДатапазиГосподотдобруваниетонаагне,накоетоедоброжелател

вълкът.ДатапазиГосподотсърдитпоп,отсиромаххаджияиотгърчава

свиня.ДатапазиГосподотвлахпогърчениотшоппотурчен.ДатапазиГосподотсляпо,щопрогледне.Датапази(чува)Господотлошаженаиотбяснасвиня.ДатапоживиГоспод.—Нещокатоблагословияобикновена.ДатапоживиГосподтристагодини.—Клетванашега.ДатапоживиГосподотБъднивечердоКолада,—т.е.скорода

умреш.Датапопръскам.Датапоръся—т.е.датапопикая.ДатапоразиГоспод,дабитапоразил.Датапоразатапорази.Датапреведепрезводаиводадатинедаде.—Виж:„Презводада

таприведеиводадатинедаде.“Датаритам.—Единвидпсувняупавликенците,накоитое

възбраненооткатолишкотодуховенстводругапсувня.ДатаубиеГоспод.Датаубиемайкатисдървенпищов.ДатечуваГосподоткьосе,откуциотслеп.Соф.Дататурявдупката.—Датезапра.Дататронясамвтрончето.—Датезапра.Датахванебясът.—Накуче.Датаядатвълци(те).Датаядатгаргите.Датаядатчевгите.Датаучат,колкотоискаш;дапомогне,никойняма.Датаядатпсета(та).Датибухабухалнакоминят.—Датиопустеяткъщите.Дативидягърбът.Дативидигъзътпът.

Дативидяогоята.—Даотечеш,дасенадуеш.Соф.Датигрохнаткокалите.Датидаваум,всекиможе,аманемакойдатипоможе.ДатидаваГосподшаренаовчицаиваклошиленце.Датиевидовно.Датиенаухотообица.Датиизгледамгърбът.Датиизгреенагробътмесечина.Датиизрастенагробъттрева.Датиизсъхнатръцетедолахтете.Клетва.Датиизсъхнаткраката.Клетва.Датиизскокнатзъбитеназеленатрева.—Виж:„Датиизпаднат

зъбите…“Датиизпаднатзъбитеназеленатрева.—Соф.Клетва.Дасеозъби

катоумрялконназеленатрева.Датикажаазтебекаксебръснегръкнаприпек.Датикажаазтебекаксаплюевджамия.Датикажаазтебекакпърдивлъквджамия.Датинезнаегъркпарите,нипатурчиндецата.Датинееколи.Датиневлязвавкъщатачуждгоздей.Датинечукнедюлгеринвкъщата.Датиокапятмесата.Датиопустееглавата(илиотглавата).Датиопустеекалпакят.Даопустееармаганъттиичехлитети.Датипобелееглаватакатонамагаретокоремът.Датипорастеимето,датипорастатбелѝте(ядовете).Датипосадятнагробътцветье.Клетва.—Даумрешмлад,неженен.Датипикаеплоскавустата.—Лекаклетва,когатонякойнеискада

кълне.Датиритамкъсметят.Датиритамторбасгрошове,наСтамболгиимаскошове.Датиритамторбасгрошове,наСтамболгиринатслопати(на

Стамболгигазят).Датисаневидииработата,иглавата.Датисапрохандакосагробъткатонациганин.Датисасвършикоренятисемселето.Датисерепчелавустата.

Датисеятряпанаогнището.Датиядатустатамед.Датиядаткраката.Датиядатцървулите.Датиядаткучетаглавата.Даскълцамивода,падаизвадиммасло.—Соф.Виж:„Кълцайвода

вчутура…“Датърсишссвещ,нищонемож’намери.Даумрешотяд.Даумрешзаясена.Даумра,щемиостанаточитеотворени.—Когасеговоризанякое

неизпълненожелание.Даходи,амакраканяма.Даходи—т.е.некаетъй,такадае.Даходипоживо,поздраво.Даходядеветгодинииданезнаяколкотоеднотеледапорева.Дачукамиводатавхаван.Дашияли,дамажали,утреВеликден.ДащеГоспод—казвасенапросяците.ДащеГосподиздравье.ДащеГосподгащи,амакогаще.Даяпотупнем,дапонабъбне.Даядатагите,дасесмеятциганите.Даядешкаша,дастанешнаша.ДавазаБогдапрости.—Токотъй,безнищо,помилостили

напразно,повятъра.Давамаслина,подлагамешлина.Давасламанакучето,акокалинамулето.Даваймидодесижив,датиказвамдасижив.Даваймукриледахвърчи.Даваймилозадраго.Давай,чесаотървай.—Казвасе,когаимашработастурчинза

пари.Ноказватизажена,дорисепреговаряикогакоткитесемърлят,тавикатимечат.

Давалинациганинацарство,атойпитал:„Амихляб?“Давамсииризатаотгърбът.Даваньетоназеманьетонеприлича.Давахикалпакътсизанего.Давиянечурудисва.

Давилагомечката.—Жененебил.ДадеГосподпоедновреме.Даденотодадено.Потвърждение.Дадешлидума,стойсинадумата,несилидал,дръжса,недавай.Дадешлидума,стой,несилидал,несебой.Дадохсииризатаотгърбът.Дадохсиислюнкатаотгърлото.ДайБоже.ДайБожедасеродиподдървоиподкамък,амааздагонеям.ДайБожесвясвглаватами.ДайБожедъж,дасенаспимъж,дасенекаражена.ДайБожедъж:(дасеродиръж),дазаякнемъж,дасанарадважена.ДайБожедъж,дасеродипшеница,дасиземаженица—казват

ергените.ДайБожедъж,дасеродиръж,дасиземамъж—казватмомите.ДайБоженаш’тотеледаизядевълка.ДайБожеумиразум.ДайБожетакадае,амазнамли.Дайми,Боже,голямаглава.—Проститехоравярват,чекогае

северносияние,отварялосенебетоичетовасевсякогаслучва,нообикновеносеслучвалосрещуБогоявлениепрезнощтаивардят,катосеотворинебето,дасепомолят,четогаваГосподскорочувалиначасаизпълвалжеланиетонамолящитесе.Някойсиималжеланиедастанеглаваиголямаглава—т.е.главатариголемец,дазаповядваидагослушат.Катовидял,чесеотворилонебето,проврялсиглаватапрезпрозорецаивбързинатасидасвари,доденесеезатворилонебето,дасепомоли,задабъдепослушан,повикал:„Дайми,Боже,голямаглава“,аГосподначасагопослушалимудалголямаглава,нотойнеможалдаяизвадиотпрозореца.

Даймиво̀да.—Итолиенамода?Дайми,бабо,огънчец.—Елапо-нагоре.—Иградетска.Даймималкохлебецдаизямсиренцето,детощемидадеш,илиДаймималкосиренцедагоизямсхлябът,детомидадеш.Даймималкохлебецдасидоямсиренцето,напоконмидаймалко

сиренцедасидоямхлябът.Ловеч.Даймикъсметихвърлиманасмет.Дайминождатазаколя.—Сторимидобро,задамогадатисторя

зло.Даймиднесхлябисол,дачакамутрезапеченакокошка.

Даймимегдан,давижбяг.Даймичест,прогонимавлес.ДаймихаирлияГергьовден,датидамвеселПетровден.Даймичовекиснегоочитемивади.Даймикрамаля(кравая)дагоударя,амамаестрах—думал

драгожовчанинътстрахопъзльо.Даймипаридасикупякесия,даситурямпарите.Даймуд…,чемудайипоплювка.Тур.Даймукон,чемудайиседло.Даймукраишник,чедародимъжко.Даймулулатютюндатиизкажеимайчинотосимляко.Даймунождатиизбодеочите.Даймупаридатипродадебащасиимайкаси.Дайнакатуникдатинаточидаракът,дагоневидишвече.Дайнаменеинадет’то,чебащамучаканапортата.Дайнациганинхляб,датакълне(за)пак.Дайръка,мари,прощавайдасакомкам,ачекатоизлеземвън,азпак

сизная.Дайпарите,чеошкай—отговарятна„хошинди“заканау

турците,когаимискатдасиплатятдългазанещо.Дайси,мъжо,жената,атихванитръньето.Дайсръцетеси,ходитърсискракатаси.Дайпара,закачиса,дайдвепаридасаоткачиш,акоможеш.Дайтепа̀ридастанембуга̀ри.—Скорошнатапоговорказа

македонскитебългари.Дака-дука,яжбабокруши.ДалбиГоспод,нонакогоняма(или),ноняманакого.ДалБогдобро.Възпоздравение.ДалГосподкалец,тападаливодица.Калуг.ДалГосподмед,аманеенавред.ДалеГосподовчица,паедалитревица.ДалКолю,зелКолю.ДалмуГосподбой,амауммунедал.Далмуоттопортопоришката.Далмумаслинадаподложитулумът.Далсиишапкатаотглавата.Далсипопадята,ушилимушапка,илиДалсидъщерята,ушилимукалимявка.—Върхуотношениятана

гръцкитевладицисбългарскитепопове.

ДалтиГосподздравьеиколаиманье.—Отговорпонякоганапоздравение,вместо„ДалБогдобро“.

ДалтиГосподздравье,колаиманьеиединшиниксребърнипари.Дал’тидръпнанакястото?Дряновска.—Около1840г.бешесе

разчуловБългария,чеспоредГюлханскияхатишерифТурциященаченедавземавойскаиотбългарите,носамонеженени,вследствиенакоетоужмногобащиимайкибългарипобързалидаизженятсиноветеситвърдемлади,задагиневзематужвойнициитовавремесъставиепоха,нареченавДряновосъклек.Някоямайкаоженилавтовавремесинасимногомалъкитоймалковниманиеобръщалнабулката,такащотомайкамусенамерилапринуденадамукаже:„Абре,Иване,чепозакачибулкатабре!“Той,задаугодинамайкаси,отишелприбулкатаси,когатотямеселахляб,даязакачиужияпопитал:„Дал’тидръпнакястото“,т.е.тястото.

Далабабапарадасахванинахорото,даладведасапусне,аманеяпущат.

Далабихмуиризатаотгърбътси.Далаврана,пакзела—казватдецата,когаимдаденякойнещои

послепаксигоземе.Далечхромиятотзаеца.Далеч,колкотоземятаотнебето.Далеч,колкотонебетоотземята.Далечоточите,далечотсърцето.—Виж:„Невижданолице“Далечоттукадабъде.—Когапоменатнещонеприятноили

пакостно.Далечсинътотбащата.Даливлахукраставица,тойянещял,чебилакрива.Далидагоям,ил’дагопродам?—казалМанго.Далиежилавоиликилаво.Далиемачкаилиочка.ДалиМаркудве,атойискалтри.Далимупрасе,атойискана

прасетоимайкаму.Далисъмазтуй,илиесветътдруги.ДалисиотБогападна̀ла,иливградинаникна̀ла.—Казвасена

хубавелките.Отпесен.Далисъмаз,илинесъмаз.Далитибутнатагарчето.—Таказадирялединмомъклибетоси,като

биловградината.Дамба-лумбадвадни,пагодинагладни.

Дамба-лумбатридни,олелиядогроб.—Казвасезаженянето,гърменетотъпанипосватба.

Дамба-лумбатридни,аневолядогроб.Дамба-лумбашикалка,нямасватбаникаква.Дамба-ра,думба-ра—нещонеразбрано,празнидуми.Дангалак—казватвъобщенатурчин,носеказваинабългарин

вместо„льохман“.ДаногоБогътпрекръсти.—Даносапредумадасклони.Даногоземяизпие.Даносисчупидяволъткраката—заданеможедаизвърши

намисленатаотнеголошаработа.Даносиизвадизъркелите.Дарбулканевраща.Дарсватбаневраща.—Българкитемомисиприготвятдарове,с

коитодаруватмладоженикаинеговитероднини—ризи,гащи,кърпиипр.,икоятобулканямаприготвенидарове,считасезасрамотно,ноникоганеевърнатабулказадар.Булкитеобикновеносевръщализанеспазваньедевствотоси,коетосесчиталомногоухрабнозаразвъжданьенадобитъка;затовакогасеслучелонещотакова,отивалинай-напреднадобитъкасидасъобщаваттуйнеприятноизвестие.

Дарѝсубашът,изгориселото.Дароветеилошатасвекървасдобряват.Даровнаръка—сиромашкамайка.Даскалбозмасъ?Даскалдраскал.—Незначителензапис.Даскалиполовина.Даскалпраскал.—Койтопращи,т.е.говоримногоибеззначение.Даскалпарчесѝ.Даскале,главатиспраскале.Дваатанаеднияслинемогатдабъдат.Двабикаведначерданеживеят.Дваднидълга,тридниширока.Двадниостанабулкадастана.Отпесен.Двакалпакянаеднаглавасанепобират.Двакалпакянаглавасаненосят.Двакалпакянесъдят,единсъди.Двакамъкабрашносмилат,единнеможе.Двакоматязапояс.Двалешникаединорехсчупват.

Двалешниканаединорехнаддиляват(надвиват).Двалюти(остри)камъкабрашнонемелят.Дваорехашупливи,трилешникаграниви.Двапътипопаранесаяде.Двапътигорязах,паккъсо.Двапътябивачовеквеселвживотаси—веднъж,когасеожени,и

другипът,когатозаровиженаси.Дватрапасряпаитретиятсчукундур.—Еднаженаоплаквала

мъжасиитаканареждала:„Мъжо,мъжо,щоотиде,таумре,койщетиядесегадватрапа…“

Дваумаотединпо-добри.Двачовека,единпоп.Дваждаумиранакърът,аневеднъжвкъщи.Дважлисицавкапанневлязва.Дважлятонебива.Дважмери,веднъжрежи.Дважмери,еднъжданесбъркаш.Двамабездуша,третибезглава.Двамавгоравърлуват,аединсастрахува.Двамаголинабаняприличат.Тур.Двамаджамбазинаедновъженеиграят.Двамадуши,тридуми.Дваманаеднакобиланесакачят.Двамаотвяра,третиотдуша.Тур.Двамасакарат,астосарадват.Двамасабият,единщеплаче.Двамасаборят,единтаединщепадне.Двамахораиединшоп.Дваминаседнооко.Дванадесетлисициведнадупка.Дванадесетовчаряседналъжицасакашикалиипаксанаяли.Дванадесетовчеряседналъжицаялиикогаминалвълкът,нямало

койдаповика.Дватакраявсредата.—Казвасекоганякойпитасвършеналие

някояработа,атянее.Дватакраялайнени,насредатаговняна.—Затояга,коятонесе

пипа.Дведини(любеници)подеднамишницасаненосят.Двеглавиненоси.

Двежениводи,безгащиходи.Двежени,трибели.Двезолигрошнесали?Двекобиливеднаторбасанезобят.Двекалугеркисеборели,калугерътзелдасаразпасва.Двекучкиведнокоритонеядат.Двекучетанаеднавратанемогатдасанахранят.Двемагаретасакараливчуждахър.Двемечкиведнабърлоганеживеят.Двемотовилкиведнастаянемотаят.Двеочипо-добревиждатотедно.Двеодаисединпрозорец.Двеочисайбийскиструватдвестекомшийски.Двепремествания,единпожар.Двепръдни,единерменскипоп.—Отерменскотодер—пръдня,и

дердер—поп.Двераменееднаглаваподдържат.Дверибисапекатнаогъня,еднадруганесихващатвяра.ДверъцесаБогувъзпротивят.Дверъцееднолицемият.Дверъцесазаеднаглава.Двесмъртинебиват,абезеднанеможе.Двесмъртиняма,безеднанебива.Двеушиса,дваждачуват,идвеочи—дваждавиждат.Двециганкицялохоро.Дветеръцееднадругасемият,аидветелицето.Дебой,де.Дебъщиводата,депращиводеницата.Дебяхте?—Нийде.—Каквоядохте?—Нищо.Дегледаш,адестъпваш.Дегърми,девали.Дегоудари,десапукна.Дегидигайдашарена,дегидихуркаписана.Дедатазная,чемисисмигналвтемнината.Дедаиде(отиде)врана,сепосрана.Дедаянамерясрещупонеделник.Деекалугера,адемуекапата.Деемагарето,деекамилата.Деенамагаретоопашката,деенакамилатаоното.Деенакамилатаопашката,десанамагаретоушите.

Дезнаевълкътдасесърди.Декогоболи,тамсеистиска…Декогосърби,тамсечеше.Декудкудечат,аденосяткокошките.Декудкодечипетелът,деносяткокошките.Демаболи,дематиразтривай!Демасърби,демачешеш.Денакамилата…,денамагарето…Денямажена,нямаикъща.Деотиваш,малко?—Примного.Деотидох,лельо,сѐмабиха.Деотходяш,добро?—Въздругодобро.Деподковазапращи,тамщехлопатиклещи.Деси,правдо?—Тукасъм,амикатоиазядох.Десралаврана,тамдаясложим.ДестоиГоспод,таслуша.Деседне,тамиостане.Детисакраката.Детозкъсметумайкати.Деходихте?—Убрата.—Каквопихте?—Водица.По-добреусвата

ракийца,ченекаепарцуца.Дещепаднекрушката,аконеподкрушата.Депо-многотор,тампо-многоспор.Депо-многогной,тампо-малкозной.Деотиваш,много?—Примного.—Чакайиаздадода,рекло

малкото.Десекат(дялат)дървата,депадаттреските.Дебелкатоциганскитъпан.Дебелкатобъчва.Дебелмувратът.Дебелаглава.—Казвасезаоногова,койтонеразбиралесно.

Гърцитеказватнабългаритетаяпословица.Дебеламушията.Дебелиглавистънкиумовесанепълнят.Дебелиочи.Дебелотохубаво,богатотоумно.Деветвълци,трипрасци.—Тур.:„Докузкурда,бирфурда.“Де-ванеепрелабабазанего.Де-ванесъмпакъл.Ескиджум.Деветбабизапара.Деветбабияковат.

Деветгодиниговяла(булката)инадесетата,катопровревила,десетселаразпиляла.

Деветбратя,еднигащи.Деветгозбисѐтикви.Деветгозбисякакви.Деветдуши(овчери)седналъжицаелиипаквълкътневидели.Деветмандживсегулия.Деветмомказакошслама.Деветпремери,едноотрежи.Деветризизлочести,еднадоброчеста.Деветдесетидеветденавмедвряла,акобивряластодена,посто

душинаденсаизбивахазанея.Деветминабракя,седноралогащи.Скопско,Охридско.Девствотоемногопо-доброотлошетожененье.Декакога?—Погора.Декападне,некагрохне.Декасечуло,видело,вълциовцидапасат.Велес.Декасететурци,тамиголХасан.Декахвататмногобаби,килаводетеизлазя.ДелиМаркоКралевичин.—Някойособеноедърияк.ДелиМарковинопие,децатамутрицилижат.Делисакатокраставакозаотстадото.Дензаден,дошелВеликден.Денидопладне.Дененеспя,нощеводанепия,откаквощесаразболя.—Дведецасе

нещопрепрели,еднотобилолекарско,адруготомлекарско;лекарскотосърдитореклонамлекарското:„Чакай,тищесеразболишиазщекажанататяданетидавацяр,чедаумреш.“Амлекарскотоотговорило:„Чеаздене…“

Денемсветец,нощемкрадец.Деньекатоима,ицярсенамира.Денятмръкваоттъмно,ачовекакахъригозачернят.Денятнеевторба.—Работидене,аненоще.Денятсепознаваощеотвечертакакъвщебъде.Денятсесвършваоттъмнина,апачовекотядове.Денятсиотсутринтазаличава.Дервишбабахоп,неядвашлидроб.Дерѝо̀вци,хранѝво̀лци.—ОтдаватянаСофронияВрачанскиза

гърците.

Десетгиима,деветгинамира.—НастрадинХоджазамагаретата.Гръц.

Десетгодинидаходяазидасаненаучадапоревакатотеле.—Виж:„Даходядеветгодини…“

Десетобещавай,апоеднодавай.Десетотмярвай,едноотрязвай.ДесетпръстьеБогунаддиляват.Десетминанаправили,единразвалил.Детекатодробляк.Детещоизяде,томуехалал,щосъдере(щоноси)хараммуе.Детещовиди,таковаказува.Дететодогденезаплаче,майкамунемудавадабозае.Дететоегърне,главадаездрава.Дететоечереп,дасасчупинеболи.Дететонесмевиделиикакщегокръстимсагрижим.Дететоневидели,Станчогокръстили.Дететоси,кучетоси—накаквотогиучиш,таквознаучат.Дет’силятоссвирил,тамзимасиграй.Дет’сичеляксамсисториидяволанеможемугостори.Детобрадаегосподар,тамнеправдатаецар.Детобрадазаповядва,тамнароданесерадва.Детобързамомадасежени,налитанакраставиергени.Детоваляло,тамипобеляло.Детовидишселоотдеветкъщисдесеткръчми,бягайотнего.Детовлезеогъниопал.Детовлезе,сухнеизлиза.Детовъзкривявахмииклечкитеотзаденивлизат.Детогинатмнозина,тамнесапитакойумрял.Детогонесееш,тамникне.Детогонесееш,тамсеражда.Детогосва̀ратасвари,тамгоиБогпомилва.Детогоряткамъньете,каквощетиправятдървата.Детогърнеиока,тамиПенчоваръкапреправя.Детогърмиголемияттъпан,малкиятсанечува.Детодаидеш,сесити.Детодареватволовете,плачат(скърцат)колата.Детодвама,итойтрети.Детодвамадишят,третигопишят.Детодобротонещо,тамзависттачесто.

Детодойде,тамговърже.Детодуманепомага,тамопитайитояга.Детодяволанеможе,виквабабатадамупоможе.Детоенаучено,тамеизпъпулчено.Детоесъгласие,тамиБожаблагословия.Детоетънко,тамсекъса.Детоетеклавода,пакщетече.Детоебилотуй,тамимаидруго.Детоеизялвълкътмагарето,40денаобикаля.Детознаешпо-голямкамък—тамидисиудариглавата.Детозъбътболи,тамязикътвали.Детоимамирилюбов,тамеБог.Детоимамома,воданяма,детоимаирген,дърваняма.Детоимамногомед,тамимногопипер.Детоимадим,тамикавга.Детоикучетатаварнеядат—т.е.посиромашкиибезплодниместа.Детоима,тамсастича.Детоимапо-многоопашки,тампо-малкоглави.Детоиглата,тамиконецът.Детоимасъгласие,тамиБогпомага.Детоимасъгласие,тамикоршумътповодаплава.Детоимаголемитреви,тамимастаризъмие.Детоимотът,тамидушата.Детоидеш,домбери.Детококошкапропее,тякъщаопустява.Детоколасмъдрост,двещеимазалудост.Детокомин,тамидим.Детоконялзоб,натезвратахъхри.Детомногодеца,тамсамалкояйца.Детомного,тамиговна.—Тур.:„Нердечоклук,ордабоклук.“Детонесипостилал,нелягай.Детонеходятизайцитедасапърцат.Детонеслушатстарите,непрокопсватмладите.Детонийденесанадяваш,оттамизскачазаеца.Детонямакотка,таммишкитезияфетсиправят.Детонямамалко,няманиголямо.Детонямастраха,няманисрама.Детонямасъгласие,тамикратунатапотънва.Детообичилюбов,тамиГосподеготов.

Детоовчеря,там(са)истадото(намеря).Детопадатмнозина,тамсмъртсанесчита.Детопадне,тамиставаюнака.Детопадневъглена,тамиизгаря.Детопет,тамишест.Детопееединпетел,тамкъсносъмнува.Гръц.Детопеятмногопетли,късносъмнува.Детопикаятмнозина,тамрекапотичя.Детопият—премитай,детобият—умичай.Детопиятпоповетеикасапите,тамехубавовиното.Детоплюе,негоближе.—Несевръщаотдуматаси.Детоплюятмнозина,тамстававирчина.Детопушяк,тамимушяк.Детопушък,тамиглъч.Деторана,итоймуха.Детосаканишдапикаеш,тамхоратавечесрали.Детосахраниш,тамдахвалиш.Детосакучило,тамсаинаучило.Детосапечелисхиляди,сстотинисахаризва.Детосастаритенеслушат,тамГосподнепомага.Детосепопива,тамсеипролива.Детоси,тамсистой.Детосилавладей,тамсазаконлюлей.Детоседиш,здравостойилипъкнестой.—Тур.:„Дурдуунерде,я

пекдур,ятекдур.“Детоскочи,тампадне.Детосреброто,тамидоброто.Детостадото,тамиовчеря.Детостаросенепочита,тамзадобронедейпита.Детостигне,тамговържи.Тур.Детострах,тамисрам.Детостъпя,треваненикне.Детосъм,тамсъм.Детосърцетолежи,тамиокотолежи.Детотамразят,неходи;детотаобичат,нечести.Детотатебеблазни,азсъмходилисавръщам.Детотедаплюят,азсеосекнахвечетам.Детотеискатдапикаят,азсъмвечесралтамо.Детотопорът,тамитопоришката.

Детотропнем,тамдаскокнем.Детотумба(калабалък)итойхоп-па.Детотъпандумне,итойтам.Детохубост,тамизавист.Детоцвет,тамимед.Деточерква,тамикръчма.Деточовекпикне,тамщеидаобикне.Деточуешмногочереши,неземайголямакошница.Деточуешмногоягоди,неходисголямакошница.Детощетагостятпредмного,датагълчатпредмалцинапо-добрее.Детощетадарятпредхора,датаизпъдятотдворапо-добрее.ДетощесагокръстилиАнгелчо,дасагокръстилиДяволчо.Детощеплачемоятамайка,некаплаченеговата.Детощееутърбуха,некадаеугърбуха.Детощеядешпилафпредмного,яжбойсамичъкпо-добрее.Детоюне,тамивъже.Детоядекончезобчица,тамивириглавица.Децаплаши.Децата,будалитеипиеницитеправдаговорят.Децатаналягат,аманепомагат.Децатасанавсичкочудят,астаритенанищо.Децатасачерепи,гърнедаездраво.Децататеглятотбащиниимайчинислободии.Дечицакатопукалчета—т.е.червениихубавикатопукал.Дечицакатопръстенчета.Джавкакатопале.Джамътсасчупи,нестававечецял—т.е.какъвтоебил.Джапакатопатка.Джелвиликнеехалваджилък.Джуркавиочиджуркавогледат.Джуркай(си)Ганокопривата.Джурканбоб,лещасдроб.Джуросавечержени,сутринсаразженя.Дивглогпитомногроздьенеражда.Дивазасняготива.Дивандамистоиш,вочидамагледаш.Отпесен.Диван-чапраздамустои.Дигалисиушитемагарето,катоготовариш,щетифърлитоварът.Дигаймуопашката—т.е.хвалиго.

Дигнаводеницата.—Наченадавикаповече.Дигна̀крак,препикая.Дигнамумъжецът.—Излъгаго.Дигнаорлякът(ивейтемухиподирему).Дигна̀лглава,сякашчеглаваноси.Дигна̀лглавапобесните(небесните)врани.Дигна̀лглавакатосвиня.Дигналигоангели-бангели.Дигналиджа̀балото,илигарвя̀лото,гарвя̀лката,айгарата—т.е.

врявата.Дигналикъщатанаглаватаси.Дигникрак,запикайго.Дигнинога,пущивода.Соф.Дилин-дилин,маминсин—викаланякоямащеханазавареничето

си,катомурежалатънкифилийкихлебецдамудавадаяде,анасвоетосирежалаголемифилииимувикала:тепел-тепел,таослепел.

Дил-ли,дил-лигайда,делищегонайда?—Подкриватакруша,тамщегопромуша.Детскаиграчка.

Димитърхитър,парапушниклешник,ударѝгоукамък,датипуснесинпламък.—Детскаиграчка.

Димътдаизлязванаправо.Тур.:„Думанъичиксън.“Длъгсплащаньеедобър.Длъженкесияневърже.ДлъжинаМихалязадъскипари.Днесакосми,утренесми,илиДнесакосми,утрена(ни)няма.Днесбахт,утретахт.Днесвезир,утререзил.Днесзаутре.—Попоминъка.Днес,заран,дордечукнемахалджиятанавратата.Днесмене,утретебе.Днесмуденят,утремуснегът.—ЗаДимитровдениснегът.Днеснеевреметонизакола,низашайна.Днесна(ни)има,утрена(ни)няма.ДнесПетко,утреефенди.Днеспий,утренедей.Днеспох-пох,утреох-ох.Днесработи,утрепак.Днесспари,утребезпари.

Днесспари,утренавересия.Днессветър,утреспепел.Днестръгнахмиивчера,колкокаксмитръгнали?Днесудома,утреувас.Днесудома,утревгроб.Днесхоп-троп,аутресмивгроб.Днесчовек,утречернапръст.Днесчеляк,утрепрах.Днесщепием,утренещем.ДнескаГиздогиздав,наВеликденръждав.Соф.Днешнатаработанеяоставяйзаутре.Днешниятденнесастиганикога.Днешнотояйцеотутрешнатакокошкаепо-добро.Днитесакатоцревье,несескратуват.Батак.Днитевървят,кактоигодините.ДоБогайощеемного.Добойкатоедошло,виждасекакваеработата.Догодинавтикви(щебъде).—Неопределеноказано,значи:ипо

времетонатикви,икоганеевтикви.Догодинаживо-здраво.Догодинасбулка.Благословия.Догодинаспросощеменимжитото.—Допълнениенапословицата:

„Неменявамичистожитозаръж.“ДоГолямаБогородица(15авг.—28авг.,б.р.)спрах,аотМалка

Богородица(8септ.—21септ.,б.р.)скал.Догробъттежкой,аотгробът,койемой?Догробъттежкомене;подиргробът,койщесмене?Догрошнедошел,чедозолали?ДоКолада:ойтатебе,КралиМарко!СледКолада:десимоямила

майко.—Додеиматжито,веселятсе;катосвършатжитото,тогазолелиядосредзима.

Докогакуме,докойден?Докривапътяходили—т.е.върналисе.ДомеднаБогащегобия.ДомеднаБогабиятсе,каратсе.Домладостесѐрадост.Доочисвят,дозъбисладост.ДопладнееИлия,отпладнееАлия.Дополвинчеляк,отполвин—пъстърсмок.

Досегабихволизпросил.Досегащяхдаизпросяконивол.Досегасаенаялитой,койтосиизгубилволовете.Досекичовекилайно,досяколайноичовек.—Тур.:„Човецикато

лайна.“Досредзиманиглад,нистудима.Достогодиниотнасникосъмщеима.Досуроватаземямусакланя.Дотамгоекучкаиотнела.Дотогаваиликамилата,иликамиларя.Тур.Дотогаваколкошепкищеопустеят.Дотолкова,аго,иаззнамКорано.Дотолкозкусурециуцарскатадъщерящесанамери.Дотолкозкусуриукадиеватадъщерясанамярва.Тур.Дотогазщемноговодадапомине.Дотуквчеркваразпояс.ДотукДимоправото.Дотуккучкавчерква.Дотукмиедошло,нещадапия.Доутреколкоработистават(калпациопустяват).Дохлябигозбапо-сладко.До̀-щеПеназапепел,пода̀-щайглавнятаилинарина-щайжарава.До̀-щеВеликденизамене.До̀-щеизаменедобърден.До̀-щеизанегочерден.До̀-щеголямден,малкапита.До̀-щекосадокамък.До̀-щеслънцетоипреднашатаврата.До̀-щетиквазавода.До̀-щешилодогъзило.До̀-щеВидовден.Добийкучката,катосиязабил.Добраводеницасякаквомели.Добрадума,златключ.Добрадумажелезнивратаотваря.Добрадумаскъпанебива.Добраясенаиотиманьепо-добра.Дображена,добрасирмиянамъжа.Дображенабезработанеходи.

Дображенапълникъща,алошатаяизпразня.Добрамисълеполовинздраве.Добрамома,по-добрабулка.Добраречжелезнивратапробива.Добраречпаринеструва.Добраръкадържала.Добрасрещаа’ре,честитотицарско.—Присмехнасливенциот1828

г.Добрасреща.—Купихсикалпак.—Датисеравушите.—Иаз

затуйгокупихдълбок(дамитоплиушите).Добрастокалеснокупецнамира.Добрастоканоси.Добратабулкаиподветобулосепознава.Добратабулкаисветиятсукманедобра.Добратадамустаненагърлото.—До̀брата—лошата,сладката

пъпка.До̀братадагохване,дабигохванала.—Клетва,вотговорна

поуката:„Хванигосдобрата.“Добратадумаценаняма.До̀братазагърлото.—Клетва.До̀бра,т.е.сладкатапъпка.Добратаработазашестмесецаизлазя.Добратаречиденадалеч,алошатапо-далеч.Добратастокасамасахвали.Добратаовцамалкоблее,многомляко(вълна)дава.Добребибило,акопитахамене.Добребешеданебеше.Добредошел,пет-шестБога.—Тъйпоздравилединциганин

харачера,катоискалдамукаже„превъзходителство“.Добредойдекумът,дамуземадвауема.Добредошел,светивладико:каквотиправивладичицата,

владиченцата.—Такапосрещналанякояселскапопадиявладиката.Добреепонякогаумнаженадасапослушва.Добремие,надобреотивам(щотонося,снегосепокривам),често

насметътпоспивам.Добреедаимачелякивпъкълътприятели.Добремидойде.Добре,моятмъжелош,чесѐвмеханатастои;амитвояткатоедобър,

щощепринего?Добремуекатоцарвръзсамар.

Добремуекатокученакола.Добремуекаторакнавъгленье.Добремуекатоначервейвряпа.Добремуенемухалът.—Занякой,койтоевдобросъстояние.Добрепипабалканджио,данемусаръцетестудени.Добресаетойнастанил,неискадазнае.Добреумря,чесаотърва.Добрефърчи,злекаца.Добрисаширокитеръкави,амаплатътгиправи.Добриятденотзоризаличава.Добриятденсапознаваотсутринта.Добриятволвселотосинамервацената.Добриятвол(кон)отселотонавъннеизлязва.Добрияткамъкнамястотоситежи.Добриятконсамсехвали.Добриятконсамсисиартардисвазобта.Тур.Добрияткониссъдраниятчулсепродава.Добрияткониподсъдраниятчулсапознава.Добриятсамъчи,алошиятсапъчи.Добробилотопълхлябимешносирене—рекълединциганин,чему

казвалчичаму,койтовидялнаДобруджапрезплеткатояделиедниовчари.

Доброедазнаешсичко,амаданеправишсичко.Доброедасакараш,акодоброможедастане.Доброепо-сладко,когаидепомалко.Добронаправи,ченапътгоостави,иливморетоговвърли.Добросколанеиде.Добросвършенонебива.ДобротиБогдал.Поздравенье.Добро-утро.—Щопопържаш?Доброволнасирота,коремътйдо̀земя.ДоброволнаДраганка,коремътйдо̀земя.Доброръкчеляк.Добротобеззлонеотличава.Добротовинагисиедобро.Добротодобронепаща(излотозлогонехваща).Добротомълченьепо-хубавоеотнеразбрано(безразборно)гълченье.Добротокучестадочува.Соф.Добротонещонагодинатаизлязва.

Добротосачува,алошотопо-скоро.Добротосамосахвали.Добротосдобросазаплаща.Добротосаскорозабравя.Добрутроти,Безгашке.—Добредошла,Голано.Добрутрови,черникалцуни.—ДалБогдобро,свинскицървули.Добърат—иликьорав,илисакат.Добърбирникпродаваначовекътидватавола.Добървечер.—Датаоженимутревечер.Добървечер,баби,ивамвътребулки.Добървечер.—Добъртамечкал,зълтанепуснал.—Тъйказват

понякоганякоидружкипомеждусивотговорна„добървечер“навръстницитеси.

Добърденвджобсанетуря.Добър,добър,тачакнехела.ДобъреГоспод.—Тур.:„Аллахкерим.“ДобъреГоспод,ченатърпи.—Употребявасе,когаказватзанякой

лошчовек,чеедобър.ДобъреГосподизамене.ДобъреГосподизанас.Добъркатодобърденвгодината.Добъркамъксякакво(сичко)смила.Добърконилисавсакаща,илиослепява;тоже:илищеохромее,или

щеослепее.Добърконсамсизобтаприбавя.Тур.Добърпопидосмъртсаучи.Добърслугаставадобъргосподар.Добърступанинсъдинапарите.Добъртози,когоняма.Додралсиедяволътцървулите.Додебабаприфтасаисватбатасколаса.ДодебеИнджемладерген,горатабешевесела,откаксаожени—

горатапустаопустя.Отпесен.Додевятърнеповей,несаклатятдръвьето.Додевятърнеповее,горатанесалюлее.Додедойденаболеринъткефът,насиромахътдушатаизлиза.Додедасанакокениитощесапрепени.Додедойдемагаретоотвода,щеядешбой.Додедрънка,щеизкрънка.

ДодееГоспод,отдяволастрахлимае?ДодееживГоспод,немаестрахотникого,илиДодееживГоспод,нямамстрахотникого.ДодееживГоспод,отзлонещадазная.Додееживчеляк,сѐсбърква,единБогнегреши.Додеемладодървото,превивашгонакъдетощеш.Додеемомапримайка,дотогавацарува.Додеемалкозъмчето,смажимуглавата.Додеетопложелязото,дотогазсакове.Додеечовекздрав,иводатамуесладка.Додеенахарманът—илиземи,илидай.—Додемуевремето.Додеетоягъзувас,детоидите,сѐщеобсерете.Додеединнетегли,другинедобрува.Додезмиязмиянепогълне,аждерха̀нестанва.Додеимаглави,икалпацищеима.Додеимагниликруши,мечкатаотгладсанебои.Додеималисицатазъби,хаджийканестава.Додеимазеленатрева,неядеконятсухосено.Додеимачовекдатегли,неумира.Додеимаш,дотогаватапознават.Додеимаш,дотогавачувай.Соф.Додеимаш,дотогаваспастряй(катонямаш,щощеспастряш).Додеквачкваклопне,душадамуизскокне.Додемидържидушата,щекарам—т.е.допоследнисилищесеборя.Додемиеабата,несебояотагата.Додемиевенчаното,щодадавампаризадруго.—Тъйказалаедна

влахиня,когатояучялидасикупиедномагаредайносивода,дърваибрашно.

Додемунеземеумът,немузимастоката.Доденеартиса,нестига.Доденевирнеопашкучката,нетръгватпесоветеподирей.Доденегръмне,несечува.Доденедругарувашсчовеканапът,неможешгопозна.Доденезаплачедетето,майкамугоненакърмя,илинегоподдая(не

саосещазанего,негонасуква,цицамунедава).[2]Доденеизпиташбродът,ненагазяйвода.Доденеизпиташзлото,непознавашдоброто.Доденеизядешсчовекътединчувалбрашно,неможешдаго

познаешкакъве.

Доденеизядешеднаокасолсчовека,неможешгопознакакъве.Доденемръкнезаедного,задругигонесъмва.Доденепоринешлайното,сѐмерише.Доденепръднекисиявкисия,парисанезавъртат,илинесазавъжда

сирмия.Доденепръднекутулътвчардата,незамирисва,илинезавонява.Доденепотърпишнадимът,неможешдасерадвашнаогънят.Доденепукнепушката,неможедасачуе.Доденесиубилмечката,непродавайкожатай.Доденесветне,негръмва.Доденеядебългаринмръсно,турчиннеядебаница.Доденямаогън,димсанепуши.Додепаметдойде,оноблагопройде.Додепотраяло,сѐйполаяло;самотогапрестало,когасамонестало.Додеправиятнетегли,кривиятсанеодиря.Додепроси,златиустаноси;когадаплаща,несеобраща.Додепъкавменеду̀ша,нямадасеоставя.Додеречешдва,итойсаозова.Додесанеразмътиводата,несаобистря.Додесалисицатаразправи,кожатайотиванакожухарят.Додесаправитенепомъчат,кривитесанеотлъчат.Додесачовекнеопуше,неможедасаогрее.Додесаимотнитенаканят,сиромаситеизпукват.Додесароди(изгрее)слънцето,колкокалпациопустяват.Додесенемъчи,неможедасекъръчи.Додесеговори,неможедасенаговори.Додесесамчовекнеосрамоти,неможегоникойосрамоти.Додесечовекасамчува,дотогавагоиБогчува(пази).Додесиживиздрав,правидобро;вгробътсанищонеправи.Додесиплеснаръцете,тукдаси.Додесми,дасми;когаумрем,дасапомним.Додесърценезаболи,оконезаплаква.Додесанаславеяткрилете,защомуекафез.Додетизавиждат,дотогавасарадвай;хванатлидатаокайват,тежко̀

ти.Додецъфтицветьето,дотогазгобератикичат.Додечеляксамсисанепосрами,никойнеможедагопосрами.Додечелякчалащисва,иГосподмупомага.Додесъмне,колкокалпацищеопустеят.

Додедупенепръдне,незамирисва.Додетопозахождаше,по-раносидохождаше;откактръгнапо-преко,

сѐоставапо-далеко.Додетостигне,тамговържи.Доживяхмидавидимитуйчудо.Дозелакотката,челайнотойставалозацяр,итязеладагокриеи

затуйгорови.Дойкомаря,хранѝцаря.Дойдаткатобубулечки,ставаткатомечки.—Казвасеизобщоза

слугите.Дойдегост,развалипост.Дойделинамойтадума?Дойдеврана,отидесипосрана.Дойдекатозаогън,тъйскоро.Бат.Дойдекатоаслан,отидесикатонасран.Дойдемидапукна.Дойдемидасаскъсам.Дойдемидасиоткъснаглавата.Дойдемидаизлязаизкожатаси.Дойдемидасираздераризата.ДойдедругиотДобри-дялитойискадобърдял.Дойдеумът,амисипойдекумът.Дойдѝзло,чебезтебепо-зло.Дойдохадивите,изпъдихапитомните.Дойдохалидренките,идатиседенките.Дойне-ле,до-щешти,калугерапо-щешти.Докарамадоторбата.Докарамадоединхал,чемаостави.Докара-щемувратътвъвгъзът.Докат’самъдритенамъдрят,лудитесанаскачат.Докацикаля.Доклеимаовци,имащеиновци.Посръбскатаграница.Докопалсакатокелевошапка.Докопалсакатослепецотояга.Долнятаглаванавиланагорнята.Долнятаглаваизядагорнята.Долуджакатебечака.Домаидасемре,неезле.Домакин,амадомняма.

Домашнавечеряпо-лесносапретуря.Домашнияпазарначаршийскинеприляга.Тур.Домовникътудомаси,ергенитеизплевните.Тур.Домошаркотка—коятоскришомдомошаруваизкъщи.Донесидатисложа(датаканя)даядеш.Донесссебе,седнисмене.—Тъйказваткалугеритенагоститепо

манастирите.Допряножътдококълът.Допряслепиятдостената,дотуксветътзанего.Дордаплюя,тидадойдеш.Доремомапримайка,отагнеепо-кротка,гасасмъжкосмерише,

аршинязикпоказва.Дориздума,ииздъхна.Дорнебъденанякогозло,надругигодобронеможедабъде.Дорневидишчетиресеореха,несифърляйтоягата.Дорнезаболисърцето,незаплакваокото.Дорнеимаогън,неседигадим.Дорнекажешдокат,непечелишдукато.Дорсабулканавлечеисватбатаповлече.Дорсамъдриподзряха,лудитесанаживяха.Дорсаненадимиш,неможешсаогрея.Дорсмиживи,даработим,катоумрем,щележим.Дордебаба(орел)дотече,немугъзътотече.Дордевълкътсанаучидакрадекокошки,кожатамунапазарщеиде.ДордеГосподнеземеначовекаумът,немуземастоката.Дордеедървотомладо,виесенасякъде.Дордеемомапримайка,занищосаневайка.Дордеимасамар,защодаяздинаголо.Дордеимациганинътклещи,несигориръцете.Дордеимамдвеовце,сякоймивикадобърден.Дордеимаш,дотогавапести.Дордекукна,ипукна.Дордекучкатаненавириопаш,кучетатанетръгватподирей.Дордемъдритемъдруваха,по-лудитеградпревзеха.Дорденевидясочитеси,невярвам.Дорденесавикналинаеднокуче„хабре“.Дордесанесъдере,негокърпят.Дордесапитомнитенаканят,лудитесанаиграят.Дордесамъдранамъдри,лудасисанаскача.

Дордецъфтицветьето,секигокъса.Доривятърнеповее,листътнетрепва.Доридойденабогатиокефо,насиромаходушатаизлязва.Доригюламерише,секибендише.Доринесепомъчи,неможесепопъчи.Доринепомръднеш(подскочиш),чорбанеядваш.Достасмияли,ялиипили,тлъстиагнета,червеновино.—Отпесен.Достасидрънкалкатоводеница.Достасисахвалил.Дочака-щаМаратоплапопара.Дошелгостнаголакост.Дошелкатогръкнакупя.Дошълмуумътвглавата.Дошелнезван,отишелсиопран—т.е.набит.Дошелсининасело̀то,щеиграешинахорото.Дошладозеленката.—Бележка,коятосиправятженитепри

навиваньенаплатнотозатъкан,коетопоказвасредата;казватгопреносноизавъзрастта,както:„Миназеленката.“

Дошлакрастапришуга.Дошламиедушатавзъбите.Дошлидивите,изпъдилипитомните.Дошлодоглава,щесатегли,нямакрай.Дошломидозъбите.Дошломидасизавиякраянакъдедоде.Дошломиедавикнасгласдаплача.Дошломухалдоглавата.Дошломудогърлото.Драглитие:защодойде?Враглитие:добредошел.ДрагамисикатолещанаВеликден.Драгамукатоовцанавълкът.Дразникотките—т.е.незнаедобредасвири.Драмумотокамозъкпо-млогострува.Дрампаметчиникантарсила.Драндарсветътнеплаши,детоседи,тампраши.Дребенмубоят,големимубелите.Дребнитепари,едритебели.Дремизгакатоконнапразниясли.Дренкитещесеродятмноготаягодина.Дреновцитенаближиха.—Значи:додрямалосе,доспалосена

детето.Дрипавакатоциганка.Другщепие,адругвика.Другадържава,друганареда.Другадържаваидругаслава.Друганееродила,освенМара—Васила.Другадемасърбимене,адругадемачешешти.Другарсанапътпознава.Другивремена,другиумове.Другидатахвалят,самсинесахвали.Другиговръхлее,тойвръзменезее.Другиносиимето,другисмучивиното.Другипият,другибият.Другигомайканеераждала,садееГерга—Горана.Другимуекрив,адругимуотдява.Другограчигаргата,другоцъцрисвраката.Другодума,другоправи.Другоедапоседнем,адругодаполегнем.Другоегарга,апо-другосврака.Другоесврака,другоечавга.Другоеяре,другомагаре.Другоиманаумаси,анаустадругоноси.Другоказва,друговърши.Другоказватвечер,другоправятсутрин.Другомисли,другодума(казва).Другоноси,другошета.Другомислимагарето,другомислимагарицата.Другомислялимишките,другокотката.Друговреме,другиум.Другомунаустата,другонасърцето.Другосазаешкиочи,адругопукалски(бухалски).Другосазаешкиочи,адругомагарешки.Другосиказват,адругопоказват.Другоцала,другодяла.Другочеляккрои,другоГосподшие.Другочелякмисли,другоГосподправи(дава).Другомубилокакбило,менедасиедобре.Дружинавярнасговорна.Друс-друс,конче,близолиелонче,нееблизо,нидалеч,карайконче

давърви,кончеречехръц-пръц,момчеречекърц-мърц,илисмрък-сръб.Дръвичукани,пъниспукани.Дръжбосияимуземицарвулите.Дръжкелчазакиката.Дръж,мале,батя,дапогонямамаму.Дръжмазакаиша.Дръжсаоземята.—Тъйказватнякому,когападне.Дръжса,небойса.Дръжса,небойса,напамукщепаднеш.Дръжса,куме,удувара.Дръжсе,чору,учвору,селочетикапукупи.Трън.Дръжса,слепчо,тоягатаеготова.—Когатобързанякой.Дръжтебосиодамуземемопинците.Дръжтеголиодамуземемдрехите.Дръжтеме,нозе.Соф.—Виж:„Бежте,крака.“Дръжтеме,нозе,данепадна.Дръжтемикопилето,дасапосмеянакурвата.Дрън,дяволо,дрън.Дрънкабялавълна,гледачерна.Дрънкакатобабазадренки.Дрънкакатопразнаводеница.Дрънкакатонаводеницатакречеталото.—Виж:„Кречетало“.Дрънкакатоголкокалвтенджера.Дрънкакоприва,недрънкакоприна.Дрънкасинавятъра.Дрънкайсиколкотосакаш,ясизнамрабо̀тата.Дръпналасиводата.—Заженаподир40години.Дрътпръчмлада(крехка)върбанекърши.Дрътциганинковачставали?Дряновскисъклек.Дряновскитебулкисписанитехурки.Дути,бабо,сувалката.Дути,дядо,кроеното.—Виж:„Тути…“Дуварътмо̀лозътгодържи.Дуйподола.—Бягай.Думабезпаринищонеспори.Думавторбаневлиза.Думадае,шумадае.Думадаима,гласданяма.

Думадупканеправи(непробива).Думастреланее,пъквсърцесазабива.Думайаго,дамиедраго.Думайкаквощеш,азщетаизям.Думайми,надумаймиса.Думайправото,дастанешумразен.Думайпати,чесиходилдважкина(воденица)небет.Думайтеивий,сѐазлищедумам?Думатми,мамо,хората.—Думашси,синко,самаси.Думаньетосребро,мълчаньетозлато.Думаноодумано.—Тукадуманоимазначениенамислено.Думатанееврабче,амакатояизпуснеш,несаулавя.Думах,думах,поникнахамигъбивустата.Думбазятатъпчатсигъзята.Думба-ра,думбашикалка,нямасватбаникаква.Думибезпари,огъндагигори.Дупебито,амагърлосито.Дупеигащи.Дупемие,волямие.Дупезадупекогае,дасиседимоетоумене.Ду…дамуискаиду…щемудаде.Дупка,чорбаджи.—Закърпия,кобило.Дупкинанебетонесеотварят.Охрид.Духатиквитеотдалеч.Духай,доденесисаизгорил.Духайтедецаинамътеницата,чеазсаизгорихначернилката.Духниго,пухниго.—Ниседуха,нисепуха.Духътмуляга,кактоприляга.Душабере.Душабисакала,акодабиможала.Зап.Душадамуизлезе,чедумадамунеизлязва.Душадава,ду…недава.Душадушапознава,асърцейвестдава.Душаизлиза,нравнеизлиза.Тур.Душаизлязва,търсаостава.Душаидеотгърлото.Душамумеришенаветхикириши.—Кириш:1)дърво;2)чърва,от

коитоправяттетеви.Душамуискаженскодастиска.

Душасаподнекетзапира.Душасака,илисакамудуша.—Искамусе.Душатаепо-милаотпарата.Душатаизлязва,табиятаостава.Душатамуседивзъбите.Душатамумеришенаплесен.Душатамувонеенабъчова.Душатамунамлякомерише.—Младе.Душатамуподноса.—Нетърпелив.Душивонещѝцитедаправитамян.—Искаотзлотодаправидобро

иприятно.Занимавасеспразниинеприятниработи.Душикатокопой.Дъвчимиг…киселозатебе.Дъжддаиде,снягдаиде,зловремеданехваща.Дъждиде,слънцепече,дяволътсажени.Дъждиде,мамананива,татеподборията.Дъждиде,снягиде,нийнемубягамилиму.Дъждщевали,магаретатаиграят.Дълбокаводабродняма,хубавамомародняма.Отпесен.Дълбокаводадаплуваш,чемалкатъгадан’виждаш.Дълбокадума—кладенец(кочигъз);голямадума—бивол.Дългнеплатен,гряхнепростен.Дългпъте;илисавърне,илине.Дългчовекахмакбива.Дългаболест,готовасмърт.Дългаегодината,крапа(къса)еградината.Дългобойнаепущината.Дългодрешко,пепелешко.Дългокоса,плиткоума.Дългоносото.—Тъйнаричахасвинетепредтурците.Дългопищведнъжяздичовека.Дългоухитепрезмартагистрижат.Дългопрътковеднъжизлъгвадаударичовека.ДължинаМихаля.Дървенгоспод.—Бой;новидисе,чевязическитевременае

означавалонищоженпокровител.Дървоикамъкдасапука—т.е.колкотоидаестудено.Дървонадървосанасланя,ачелякначеляка.Дървосепревива,дордеетънко.

Дървотосепревива,детоенай-тънко.Държиго(катомалковода)надлан.Държигокатосвощениръце.Държидума,колкоторешетовода.Държилити(кръста).Държимъсткатокамила.Държипаракаточувалвода.Държигокатоводавшепа.Държисакатопияноплет.Държисанаголяматаклечка.Дърпагокъсю.Дърта,тищеядешпърта.Дъртомесо,младизъби.Дъртогърне,сладкачорбицавари.Дъртомесо,сладкачорба.ДъртоХарцало.Дюлгеринхайдукданебиде,нитонакалугерсъдник.Дяволидяволче,двацелидявола.Дяволсибе,тате,закачашмама.Дяволавсичкознае,салнезнаедеситочиженатаножът.Дяволазахваща,бабадоизкарва.Дяволакоганямаработа,кръщавасидецата.Дяволанеоре,некопай(самогледазлодаправи).Дяволанеоре,некопай,аучихоратаназло.Дяволатуймуеработата,даправипакости.Дяволасенай-сърдял,когапъздятумрелите.Дяволитесанай-многосърдяли,когапърделиумрелите.Дяволскакожаизатъпаннечини.Дяволскипари—казуватналъскавителуспи,щосанамиратв

камъните.Дяволскипариизадяволанечинят.Дяволскицървулискоросесъдират,илидонейдеходят.Дяволът,акозатвориедниврата,Господдесетотваря.Дяволътвсичкознае,самонаженататочилотонезнае.Дяволътнитонасебесиенякогадобронаправил.Дяволътнее,какъвтогопишат,грозен.Дяволът,дагоубиечестнияткръст.Дяволътнеетолковачер,какъвтогопишят.Дяволътколколицървулиесъдрал,додегонакара?

Дяволът,коганямаработа,режеушиисекръпи.Дяволътлинаучибабатадасекачинадрянаидападне?Дяволътгонаддяволувалабабатаикупилйкалеври.Дяволътмаподстори.Дяволътнеспи.Дяволътедявол,амаженатаепо-̀дявол.Дяволътнезнаекаксепечеяйценасвещ.Дяволътнасебесидобронеенаправил,ченатебели?Дяволътщесисъдерецървулите.ДядоБайокраятпази.Дедо,дедо,койтотиизедехлебо.Дядоима,азабабазима.Дядонаседенки,бабанатрошенки.ДядоНиколаДжакгазата,катранмукапиотбрадата.Дядопопе,благослови!—Еланасам,таяземи.Дядопопе,хазърсидошелдаръсиш,ядайнаженатаеднавода.ДядоРадидрънкалката.ДедоТренобезчирено,бабаТренабезвретено.

[1]Къдеотседнабюлюкбашията,близудочеркватавМарковатакъща.↑

[2]Нахартиятанямаразделноформатиране.—Бел.ел.кор.↑

ЕЕвреингайдасвирили?Евреинъткатоизпадне,хващадатръсиветхитетефтери.[1]Евреинътсарадва,катопроводисинасинакяр,дасторинай-напред

зарар.Евреинътсторилдасекачинакон,итобилосъбота.Еврейската:несъмвидял,незная;несъмземал,недавам.Евтино,амагнило,скъпо,чемило.Евтиномесоикучетатанегоядат.Евтинотомесоипсетатанегоядат.Едвамукожатадържикостите.Единбащатеглинадеветсинагаалето,деветсинанемогатдагледат

наединбащагаалето.Единбезуменфърлювакамъквморето(гераня)истоумнинемогат

дагоизвадят.Единбездругинемогат.Единбезединнеходят.Единбиевклинецът,адругвплочата.Единвлъкстиганаедностадо.Единвятъргиноси.Единвятъргивее.Едингледамайката,другдъщерята.Едингледа(обича,хвали)попът,другипопадята.Едингледасватба,адругибрадва.ЕдинГосподзнае.ЕдинГосподенаединкарар.Единголстовлъхвинемогатгосъблече.Тур.Единголхилядазлодеигонесъбличат.Едингочеше,другигоглади.Едингоказва,хилядигознаят.Едингодържи,другигобие.—Говорисекаквоебилосъстоянието

набългаритепритурскатаигръцкатавласт.Едингодига,другигослага.Едингохвали,другигокори.Едингоздейдаимаш,къщатаетвоя.Едингонамушя,надругигосиоттущя.Едингомие(теши),другигочеше.

Едингради,другсъбаря.Едингробезасиромахаизаболярина.Едингръклъжезадесетцигани.Едингуби,другипечели.Единджобзатваря,адругиотваря.Единдругисегонят.Единдругидасадържим,тъйсадържисветът.Единдругисеядаткатокучета.Единдругимутрябвадасипомагами,тащенипомогнеиБог.Единзахиляда,хилядазапара̀.Единималеднажълтица,оженилсаснеяимуостанало.Единискалхиляда,другидаледноипаксапогодили,илипакстанал

пазаря.Единискахилядо,другидавадукатоипакпазарнаправят.Единискашекерец,другиискапеперец.Единкамикзиднестава.Единкладеогъня,друггораздухва.Единкладеогъня,другигоподклажда.Един’кояостави,другчеянастави.—Заженавъобще,когатоя

оставимъжй,особенозабулите(туркините—б.р.),коиточестосеоставят.Соф.

Единкон,еднакраста;многоконье,многокрасти.Единкранта,другихранта.Единкопаиплаче,другитропаискача.Единкумадава,другиженихстава.Единлудхвърлякамъквгераня,четиресемъдринемогатдаго

извадят.Единлудструвазасто,единумензахиляда.Единмреотглад,другигоубиваитърсивпазватамухляб.Единнавили,другинакокили.Единнавили,другинамогили.Единнеможевсичкодазнае.Единналлатисва,другимухладисва.Единпада,другистава.Единпечеяйцето,другиседидаговарди,третиидеизядего.Единплаче,другсасмее.Единплаче,другииде.Единплаче,другискачя.Единплаща,другразгащя.

Единправи,другтегли.Единправи,многотеглят.Единпредипладне,другиподирпладнемуидедатегли,илидасе

радва.Единпетелнадесеткокошкисъди,татилинаеднаженанеможеш?Единпътщесемре.Единпечелиисерадва,другигубииплаче.Единпие,другиплаща.Единработизахилядо,ахилядозаедного.Единридае,другинехае.Единсерадванапопа,другнапопадята.Единсадиорехът,другядеорехите.Единсвири,другиграе.Единсветец,единвенец.Единседавял,другивикал:„Яликакваснагаимал.“Единсародилдасее,другдапее.Единсесдушабори,другимусеностопори.Единсиказвакъсото,другидългото.Единснопеццялакъщадържи.Гатанказагъбата.Единструвазастоистозаедного.Единсее,другижене.Единструва,хилядотеглят.Единтъчеплатното,другисучимасури.Единточи,другипие.Единтупатупано,другсъбирапарсата.Единумайка.Единуклинецо,другуплочата.Единумзазимели,залетели.Единюнакнееюнак.Единяоставя,другияподхваща.[2]Единяде,другигледа,исветътсасвъртя.Единязикимате,инегонезнаете—казалбългаринътна

молдованина,когатомуприказвалужвлашкиитойнеразбирал.Единъткракнабалдъзатаенабаджанака.Единътмикраквгробътиливгиранът.Единъттърся,другиятняма.—Заизгубениволове.Еднабелаводидруга.Еднабеладае,сшекердаяхраня.Еднабеланеебела.

Еднабелабеланее,акодруганеводи.Еднаводагиноси.Еднагопуща,другагохваща.—Загрозница,треска.Еднаглавадвакалпакяненоси.Едназавек(илинавек).—ТъйказуватвСкопие,когакумът

честитиназетябулкатаигоблагославя,атозначи,чесамостаясиженадасиминевекът,т.е.светътилиживотът.

Еднаквачкавдвапологанемъти.Еднаквачкаструвадесетпилчуги.Еднакозаимал,деветселахранял.Еднакраставакозасичкотостадоокраставя.Еднакуковицанедокарвалято.Еднакуковицапролетнеправи.Едналястовицапролетнеправи(недокарва).Едналюбеницанадвалюбезника.Еднамайкасѐеднидецанеражда.Еднамишкасъядадрехите,сичкитемишкисакриви.Еднанивакатоябийграда,итиспрътаизоколо.Еднаовца,еднолегло.Еднаовца—еднакраста;двеовце—двекрасти.Еднапарадвапътивръзвай.Еднапарадважявържи.Еднасакуляумима.Еднасъседнанеса.Еднашугаваовцасетостадоошугавя.Еднатаръкамиедругата,аидвете—образа.Еднатаръкамиедругата,аидвете—лицето.Еднатамусъботаиксик(няма).Еднибрадаискат,адругиядрискат.Еднигащиплява.Еднизяпат,другилапат.Еднииграят,другиридаят.Едникопаятирежат,адругисанарязват.Едниплачат,другискачат.Едниплачатзадеца,адругиплачатотдеца.Едниридаят,другинещатдазнаят.Еднисеятиженат,адругиядатисагоят.Едниустазасмях,илизаплач.Едниустаналиса,ягинахраням,ягинасирам.

Еднихораправяткаквотощат,адругикаквотонещат.Едничка,амадобричка.Едничко,сторичко,сторонджас,кокоряс,панта-куца,куцария,

джумалия,катарон—додесет.—Детскаигра.Едно,амадобро.Еднобезеднонебива(неможе).Едновика,другонечува.Едновремеправяххаир,сегаинегонемога.Едногърлоналие,сирам,чегонахраням.Еднодика,девендика,кушла,санда,хайвер,петъкипр.—Детска

игра.Еднозакрака,другозаглава.Едноземи,чезадесетнечакай.Еднокучекогавардинадвеврата,гладнаостава.Едно—лайно,две—каве,три—попсескри,четири—

расчопетири,пет—оближигокатомед,шест—данямашчест,седем—краваймеден…—Детскаигра.

Едномагарекогадигаушитеси,тощефърлитовара.Едномисли,адругоправи.Едномуенасърцето,адругонаязика.Еднонечува,другоневиди.Едносляпо,другоневиди.Еднопръстчееднаустараздира.Едно(дума)накехаята,другонаовчерите.Едноокодомакинско(господарско)свършва(струва)повечеотдве

ръцеслугински.Едноокоима,итогаврогледо—т.е.кривогледо.Еднопрасилоса.Едноражданье,еднокръщенье,едновенчило,еднасмърт.Еднословонеекнига,еднакниганееслово.Едноходи,друговоди.Едноходи,стоводи.Еднохороводимиеднапесняпеем.Едноли,дволи,троли,чифили,пали,адам,дадам,дервен,дрисък,

писъка—цвък.—Детскаигразакомущесападнедагони.Едномугорялакъщата,адругискалогъндасизапалилулата.Едномумайка,другимумащеха.Едномумайка,адругимумащеханестава.Едномупръжка,другимупръчка.

Едномурано,другимусугарно.Едномусесърцетопи,другимусе…топори.Еднотосиокодавярваш,друготоданевярваш.Еднототиокодаплаче,адруготодасесмее.Еднъж,амакатомъж.—Турската:„Бирамапир.“Еднъждатаударят—билита;еднъждахапнеш—гостилита;ама

токобаримсанаяж.Еднъжмаемайкародила.ЕднъжкриеГосподлъгата,дважякрие,третипътнечедаякрие.

Соф.Еднъжгърненавода,дважгърненавода,дорсегърнеразбиеи

останешбезвода.Еднъжтикванавода,дважтикванавода,третипъттиквасцепена.Еднъжщесамре,дважнеще.Еднъжщетакрапатясам—т.е.ударяскърпел,крапо,късодебело

дърво.Закана.Еж,бабо,тараститънкаивисока.Еж,Пено,сиренье,чесиовчарсака̀ла.Ейбангей—т.е.халосио.Ейводата,ейГоспод.ЕйГрозано,сложитука,мариХубо,каквощеядеми?Ейгомястоиоттук,иоттук—реклаеднажена,катойказали,чеще

зематженитеподвамъжа.Ейдотукмиедошло,кумче—рекълединкумнакумчетоси,когасе

връщалипрезнощотгостьеикумчетомугопоканилодасеотбиятутяхдапиятпоедновино,атойсеназландисвалипосягалсръкадокоченътнабрадатасииказвал:„Дотукамие.“Кумецътнастоявалдагокани,задаминепо̀налеко,спо-малкомасрафинай-послеприканилго;нокумътпакможалдаизпие13оки,додегоизпроводили.Когатогоизпратили,женатарекла:„Добре,мъжо,чегопоканихми,катомубешедомярата,тосалтустатамусъбраха13оки,амиакобешеинадолупразно?“

Ейиотпръдлягрош.Ейкумецът,щемисмелибезуем—рекълнякой,катоотишълна

воденицаивидял,чекумецътмуеводеничар;аводеничарятрекълнаумътси:„Добъркумът,дамуземадвауема“,анакумътсидумал—„Ибезуем.“

Ейполето,ейтиконя.Ейтуйтойбачкотиѐ.Ейтуйтяновата.

Ейтаквозхало̀-бало̀.Ела,вълко,изежма.Ела,дядо,дативидимбрадата.Ела,ела,треперко,тукапо̀настуденко.Ела,ела,треперко,датастопликочѐнко.Елазло,чебезтебепо-зло.Ела,хляб,датаизям.Елахолан,несесрамувай.Елате,деца,давидитекакокесепрасипопето.Еленскошуле.Енинасесакълвърти,апаШипкасмагия.Енюсинаметналкожухътдавървизасняг.—ЗаЕнювден.ЕнябабазадядаЕня.Есенненосипесен.Етегоѐ,тукеднокоренчеимам—реклаеднабаба,катойказвали,

чекоятоимапонеединсчупензъб,щесеожени.Ететоватебие,жено,детосакашсол,сапун.Етотиядзацялсвят.Ефендим,султанъм,сенсинбезгащи,пъкменучкураминяма.Ечемиксесеедодвайсетимарта,апапурследмесец.Ечикатобория.Ещеконяневидял,нозепремахал.Ещелимомаходи,ещелисветътлъже.Ещенаконясенекачил,нозезамахал.Ещеналопошпикае.

[1]Народътимапредвидевреитетърговци.—б.р.↑[2]Поговоркатаеотделенаотпреднатапорешениенаелектронния

коректор:съмнениезаслепениабзациприиздателскотооформление.↑

ЖЖагобия,додеповни,катовълк.Жабадатаизпие.Жабакикерица,дъртамагарица.Отпесен.Жабамекокоста,жабащърбогъза.Отпесен.Жабанеериба.Жабатанажебчетоси„хубче“муказва.Жебитегистрахотщърка,аженитеотстаростта.Жебчетозакурка.Казувасе,когазакуркананякогокоремътдапие.Жаллитие?Жалмибешеимене.Жалбагреханяма.Жалному,чесасмее.Жаразапепелщедойде,турищемйвъглен.Жегдаготърти.—Когакажатзанякого:„Ожениго“,иликога

някойищебезвремеибезприликадасежени.Жегналого.—Коганякойищенещоисебезпокои.Жеденконводанепробира,илимътнаводанегледа.Жеденконимътнаводапие.Жеденкатогарванзакръв.Жеднамечкаиросаталиже.Жежкое,тежкое,нисалови,нисакрепи.Желеймажив,дамамъртъвнежелееш.Желязконееотжелязо.Желязотосечука(кове),дордеетопло.Женаакосенебиенанеделятаведножзадврато,онагнездолови.

Соф.Женабезмъж,конбезгем.Женабеззлинанебива(адобринаедаежива).Женабезпопа,или:Жененлиси?—Безпопа.Жена,вечназлина.Женавържеглаватанамъжа.Женавяраимали?Женадаежива,додесисамапереризата,амъж—додесивържесам

гащите.Женаданепиевино,чейулитакосата.Женадоротхраниеднодете,окаговнаизяда.Женаенощнакукувица.

Женаекъщнакукувица.Женазадвамъжа.Женазамодадушадава.Женазнае„дай,мъжо“,ане„дай,Боже“.Женаизлъганаведнъж,курванестава.Женаилюбеницаначесттабиват.Женаикокошкасинорнямат.Женаимазасякогопълнаторбас’сълзи.Женаисъдранкалпаклесносадобиват.Женаисъдранакапалесносеспечелват.Женаидасенекара,пакмъжътщепрекара.Женакатокотка,неумиралесно.Женакатопатка,траенастудено.Женакатокрава:легни—ляга,стани—става.Женакогапрероди,пакставалакатобулка.Жена,кон,пушкаисахатможешдагипокажеш,авръцегинедавай,

илиназаемсанедават.Женакрасикъщата.Женакъщаотваря,анезатваря,илиЖенакъщаотваря,аманезатваря.Женамногоданеходи.Женамногоданезнае.Женамуносикалпака.Женамучинидваграда.Женамумуносикалпакя.Женамъжажалее,доргогледапреднея.Женамъжапродава.—Врачанскочудо.Женамъжатолкозпомни,колкотовриотнетогърне.Женамъжапази(носи)наобразаси,амъжжената—наризатаси.Женамъжанебие,алесномунавива.Женанеецветьедагопомиришешипознаешкаквое.Женанеказвасалкоетонезнай(аоткоетознай—годинитеси).Женанеепъпешдагопомиришеш,чедаговидишзряллие.Женанеесирмиянамъжът.Женанеешега.Женасголямочело,аконсгърдишироки.Опитано.Женасесмее,когатоможе,аплаче,когатоще.Женассвещдаявидиш,пакизлъганщесиидеш.Гръц.Женасамокогаяръвекучеикогаминувадървенмост,тогазможеда

немислизамъж.Женасамощонезнае,негонямадаизкаже.Женасикрийзлинатакатокотканехтьете.Женастрахопъзла,калпакямищонезе?Женатрябваизазло,изадобро.Женатрябвалозастарост.Жена̀удривтилодайизпъдишдяволите.Женаяблазняттримъжаитритебижелаласякогадагиима.Женатаедългокоса,плиткоумна.—ВСофийско—крапоумна.Женатаеголямдявол,илипо-лукаваотдявола.Женатаедявол—т.е.съблазнител.Женатаенай-скъпапокъщнина.Женатаискасякогасѐпонейнатадастава.Женатажализатримъжаитритеотведнъж:едингюнелия,един

ганелия,едингазебия;единдаяхрани,другидаялюби,третидаябие.Женатайеякадушата.Женатамудапоище[1],щемуядаде.Женатанисебие,нисекара,номъжасиприкарва.Женатарай,женатавечнамъка.Женатасенадяванаплачаси,алъжеца(циганина)—налъжатаси.Женатасидавам,конясинедавам.Женивълкътзаовцата.Женигоданебеснее.Женигоданемърсува.Женилисаза(на)шега,тойшаносиирога.Женинизцърква,пръдлавцърква.Соф.Женисебезлюбов,ходибезпушканалов.Женисина,когасакаш,апачерка,когаможеш.Соф.Женисина,когащеш,адъщеря,когатояискат.Женинаволямъжътоголя.Женинатаму.Женитеобичатсладкотовино.Женитесадаговорят,амъжетедасаборят.Женитегистрахоткорило.—Соф.Корилоимадвезначения:едно,

споредсофийскотонаречиеоткоря,лъжа,гълча,гадяизначимъмър,преноснохула;адругоселоКорилово,там,детовсичкатаводаотсевернитеполинаВитошаиотюжнитенаБалканапоСофийскотополесесъбиратвИскъридетотаярекавлизавБалкана.ТуканякогасиблудницитеотСофиягивържаливчувалигихвърляливИскърприКорило

илиКорилово.(Курило—б.р.)Женицасветагорица.Жено,бабимного,кояторажда,тясизнае.Женскабогородица.—Мъж,койтообичасженитедаприказва.ЖенскиДойно.—Също.Женскалиекръстницати?—Женска,амакатолежалаоттежката

болест,чейулетелигърдитевшаба̀рите.Женскаволяневоля,иженскаволязланеволя.Женскасърдня,доризсъхнемокрапола,трае.Женскатаволямъжътоголя.Женскигробнямавполето.Женскигробняманитовполе,нитовгора.Женскигробнакрайпътясеневижда.Женскипари,змейскикости.Женскичехлискъпистават.Женскиязикиоттурскасабяпо-остър.Женскокатобъдиедамепъди,пакгообичамиотнегонесе

отричам.Женсконалие,оставиго.Женскосърце,памученчорап,разтягасе.Женскочедо,деснаръка.—Заселскитемоми,коитовъввсичко

помагатнабащитеси.Женскотоекатобълха,амъжкотокатовъшка.ЖенскотолятоподирПетровден.ЖенскотолятопоПетковден.—Тогазставатповечетозачатия.Женхара.—Мъж,койтозадиряжените.Женхарамъжзапара.Жеравмеждинезнае.Жи’миГоспод—т.е.живми…Жи’митиГоспод.Жи’тиХристос—т.е.живти…Живбезмястоимъртъвбезгробнеостават.Живгозаровили.ЖивеГоспод.—Когакорятнякоя.Живсепосветил.Живумрял.Живчовексенеопява.Живчовексичкоможеданаправи.Живадиха(душа)няма.

Живадушанещо.Живагъбадае,чедое.Соф.Живаетъщати.—Коганеженендойдевкъщиисваридомашните,

чещеядатилинепреелиоще,товамуказват,предидагопоканят.Живакатосърна.Живакнига,бачеДобре—т.е.умно-разумноговори.Живакнига,бачоНачо—т.е.говоринаред,хубаво.(Старозагор.).Живамечкакожатасинедава.Живамъкабезчаша.Соф.Живеекатоцар(катобей)—т.е.богатоиспокойно.Живеекатобъбреквлой.Живеекатокоткатаскучето.Живеекатокуче.—Недоял,недопил.Живеекатоцигуларин(детонамери,тамяде).Живеекатокучеподстряха.Живеемърцина.Живеенамъртвило.Живей,коньо,зазеленатрева.Живейкаточеляк,анекатоскот.Живейчовешки,анецигански(магарешки).Живеяткатокучетоскотката.Живеяткатоснахаисвекърва—т.е.нетолкоздобре.Живеяткатоженаимъж—т.е.добреживеят,акоидасе

поскарват.Живеяткатоскурлета.Живибозиславят(молят).Живинканалие?Живителидаизбавиш,умрелители?ЖивитеБогахвалят.Живо-здраво,Цонке?—Празнаприказка.Живомесо—т.е.сурово.Живомесоядели?—Блудодействали,ченепости?Живосживо,умрялосумряло.Животсенеизкупува.Животсеспаринекупува.Животенчовексичконаправюва.Животенчовексичкоизправя.Животенсвят—т.е.доживот,кратковременен.Животнихора.—Добрихора,коитоживеятдобрепомеждуси.

Жѝвоточака,умрялотонечака.Животътекратък,асладък.Животътмуекатомесец—когапълен,когапразен.Животяткатокоткатаскучето.Жилипчелата,жилииосата.Жилитеседържатокорена.Житожарсякашчее.Житосамеле,брашнонепада.Житосякашчегогълъбблювнал.ЖювеГоспод.Жюжеле,пужеле,пусти,баби,рогове,начетирибродове.—Соф.,

вместоохлюв,бохлювипр.Жюмишкатапеперудкиниже.Жюмишкатаминалмостът.Жълткатовосък.Жълткатокеремидаввода.—Червен(преносно).Жълткатопепон.Жълткатосмъртник.Жълткосъмнесиехаросан(прокопсан).Жълтабъклица.Жълтакатосмин.Жълтакоза,жълтояре.

[1]Нахартиятаеотпечатано:„поище“.—Бел.ел.кор.↑

ЗЗабабанибабье,нибабка.Забадехаваибащингробсенепълни(некопае).Забезнищодаразваляшнещонееум.Забезработаработа.ЗаБогдапрости—т.е.завятърът,напразно.ЗаБогаемного,запопаемалко.ЗаБоганяманещоданеможе.ЗаБогапроси,задушадели,надяволаноси.ЗаБогаслужбанеезагуба.ЗаБожаправдинка.ЗаБожигроб,завмояджоб.Заболникпанудадирих.Забратадоморе,залибепрезморе.Забълхатаизгаряюрганя.Забързигостьеквасниксамеси.ЗаВеликденвързиязаВеликденсепродае.ЗаВеликденчервенояйце.ЗаВеликденяйцатаизядатгидецата.Заводаходиливоданепил.Заводатапаринеище,абезпаринеиде.Завсичкотоцярима,амаискадагознаеш,илиамасичкигонезнаят

(секигонезнае).Завълкчекено(броено)нема.Завълкаприказват,ивълкавкошарата.Завяращеумра.Завярачовекидаумре,неезле.Завярасебиятхората.За’га(кога)стоишйоще.Заглаватасидазавиеш(повиеш).—Тъйсеобаждат,отдетоса

ония,коиточуяткучедаповие,защотоказват,чещеумренякойиличетовидизлинатаиплаче.Изобщоказват,чекучетатавиятнапустош.

Загоденикаимеденика.Загоздея(клинеца)изгубваподковата,азанеяиконя.Загостадваднисадоста.Загрош,задкош.Загъска-мъска.—Исказаеднагъскаколкотозакатър.

Задакрече,браданемупрече.Задвеженимъжстанал,аножнепохванал.Задвепаридробима.Задвепариескъп.Задендасъм,амапетелдасъм.Задобрастокамющериисума.Задобригостиидваднисадоста.Задуманьемного,аманямащодасеправи.Задуманьемного,запиенье(яденье)нищо.Задъжли,завятърли.Заединучендвамапростацидава,амакойгизима.Заединчасрадост,стогодинижалост.Заеднабълхацялюрганизгаря.Заженаескришно,коетонезнае.Заженсковъздъхнаииздъхна.ЗаженскочакдоФренско.Заздравьезапива,заБогдапростидопива.Зазетяипетеланоси,азасинанитококошката.Гръц.Закаквиспирисъмжив.Закакволисеедопилял.Закогопачикрак.Закьосетозабрадатабербериколкотоискаш.Залибезадобротоиобичкатаотухото.Залицемерликсамогоима.—Казвасезатоя,койтообичадасе

подмазвапреддругите.Залошамомакажидобрадума(азадобра,щотиедраго).Залудиясякойденпразник.ЗалудияткатаденВеликден.Замалкаработаголямасрамота.Замалкодасесъдиш,помногояд(грях)дазавъдиш.ЗаМирчавиланяма.Замногаялета.Замногогодини.Замоесребро,затвоеребро.Замолбеникаврататанезатварят.Замояхатър,затвоякахър.Отпесен.Заневолясмъжа,когагостаняма,иЗаневолясгоста,когамъжаняма.Занищелки—т.е.занищо.

Заняманьесраманяма.За„ох“парисадават.Заоцетник.—Занищонещо.Заочидаплачеш.Запарадае,катояняма(немитрябва)нафилее.Запаразасвиря,запетнемлъква.Запарамъртвец,задесетсвещ.Запараоцек’,запаракосак’,едноцялоягенье.[1]Дрянов.Запараработа,задесетзарар.Запараскъпо.Запарасичкостава.Запариибащасипродава.Запетпариракия,затригрошачалгия.Соф.Заповече,по-далече.Заполвинагаприказкалистава?Заполвинпопцялкравай.Започетглавасеоблага.ЗаправаБога.Запръднягрош,задриснядва.Запътникадобрее,заовчерянехела.—Тъйказалабабата,катоя

питализавреметопътниците,коитобилинасядалиоколоогъняинямаломястозаовчерядаидедасепонагрее.

Заразбраниякомардамубрънчиедоста,занеразбранияитъпандамубиеемалко,илинесоса.

ЗасветаБогородица,замойтапородица.Засвоядушасърцесеслуша.ЗасѐБогатоваимам.Заселскитекозисагрижи—т.е.заработи,коитогоне

интересуват.Засеместаракраставица.ЗасиромаситеГосподдържисвета.Заслепитепродавачиимаислепикупувачи.ЗасмъртГосподнесемоли,тясамасииде.—Заонез,коитокажат:

„Когащеумра,дасеотърва.“Засрамглавагине.Застаринипотуряйнастрани.Засухотоисуровотоизгаря.ЗасякаболкаГосподдалибилка.ЗатаквизсидигнаГосподберекети.

Затвоездравье,замояболест.Затвоядуша,замоягуша.Затеглосмисъздадени.Затиквеникстава.Затова,щосаеминало,евреинътеднапаранедава.Затовасикрив,защотосижив.Затогознеща,заоногознеща,най-подиртебнещат.—Замома,

коганеаресвамомците.Затолкозипопадияшавнува.ЗатриднивГаброво.ЗатуйиГосподзнае.Захатъранаволаближивълкахомотя.Захатърсецирейнеразваля.Захилядасладко,запарагорчиво.Захилядогозба,запара(дукато)говна.Захилядогозба,запарапипер.Захората(чуждите)сопол,заменеесокол.Захубавотоседаватпари,анезалошото.Захубостбабанеболи.Захубостлидатегледам?Захубостсанеплаче.Захумникщетадържатук.Зацярдагоядеш(пиеш).Зачиймисибяс.Зачиимисиспири.Зачуждитезадоброто,строшихамиреброто.Зачуждодоброотидемоеторебро.Зачуждотоизгубисвоето.Зашейсетпарикокошка,затригрошаалдамач.Зашестмесецакатосинепродадепушката,тойщеудържи.—За

ерген,когасеожени.Заюнакаима,законямуняма.—Отговорнапитането:„Имали

конакзаюнак“,ипоказва,чесаготовидаприематгоста,нозаконямухрананяма.

Заяденьебързамулъжицата,заработамуднамуеръчицата.Заяденьекошовеколкоимаготови!Забавено,незабравено.ЗабавяБог,аманезабравя.Забависе,неевървялвпътя.—Направоетръгнал.

Забигага.Забилглава.—Падналпиянизаспал.Забилсикучката,баремядобий.Забоварилкакгокликат.Соф.Забоди(побий)пръчка,пийвино.Заболкучикрак(пищов)напояс.Забравенонеенамерено.Забравигощознаешеиучисещосенайде.ЗабравйтитозВеликден.Забравилсъмииметоси(илииденятси).Забравилсиимето.—Виж:„Забоварилкакго…“Забрадиласакатокукумявка—т.е.несезабрадиладобре.Забрътвилотаз[2],ченеизкаралдобуки.Забъркалсекатокучевводеница.Забъркалсекатокучевсливи.Забъшиламомата,изказваяполата.Завалноговори.Заваляшма,амаяликобилицата.Заведенонеекатосъщо.(Заведенодете.—Б.р.)Заведигоприпопадамучетемолитва.—Занякогокогапоказва,че

неенаумътси.Завелисакатородилки(лехуси).Завимисесвят.Завилглавананякъде.—Пропаднал,изгубилсе.Завилкатокуче.Завилпарцалетинка,станалуручлетинка.Завилсеизамаялсе.Завилсикраянаеднастрана.Завилсичалманаглавата.Зависттаелютаболест.Завлечемъглитенадоле.Завъдисиопашка.Завързалмупарцалче.Завършикупенът—т.е.изкараго,сключиго.Загледалсекатотелеушаренаврата.Заговезнигоказвахаисуххлябобядваха.Заговнилсвета.Заграбвамусвределът.Загрижилсекатовълкътзаовцете.

Загрижиласапопадията,чеизрасланапопабрадата.Загубѝпет,спечелѝдве.—Доденедадешпет,неспечеляшшест.ЗагубисиГергибулчето,самбулче,тамбулченямаго.Отпесен.Загубиласибулкатапрешлена.Загубиласибулкатачреслото.Загубиласибулявретеното,ченямаскакводапреде.Задкош,загрош.Задпръстзатулен,цялвиден.Задстрахътекярът.Задавилсаотлакомия.Задер,задер,моме,презплетмомигони.Задигайсидрипите.Задигайсичуковете.Задигайсипарцалите.Заднѝк,заднѝк,чевтрапът.Задомиго,заробиго.Заекътиспи,игледа.Заембрашновраща.Заемсадавадасавраща.Заецпиперчукаше—тежкомунаглавата.Гр.Заецсасботушинестига(нелови,негони).Заецавгората,атойръжентъкми.Заецътмногобържебяга,амахръткатагопакстига.Заешкатупурдия.За̀зъбицигохванало.Заизреждалнаредоткъщавкъщакатоциганка.Зайкопиперкълцаше,тежконаглаватаму.Зайчелайнонисмърди,нивони.Зайчилайнатригодишни.Закал,кокал,поглаватехлопал.—Тъйотговарятдецата,когаим

кажат:„Закълнисе.“Закал,кокал,задврататахлопал.—Когакажатнякому:„Закълни

се.“Закаса̀ля.—Сбъркалсиработата.Закачасезакачамак.Закачимуеднаглавачесновлук,данеурочасва.Закачилсекатокука,несеоткача.Закисналвътре,неизлиза.—Зачовеквмеханата.Закламепоза̀колът.—Сторимизлотам,детоприлягаше.

Заклеласеземянарай,сякоскришнодасезнай.Заключѝврататадаспишпо-рахат.Заковалсипатерицата.—Помогналсинещо.Законбабаповаля.Законбулказаваля,обичайязагаля.Закондупкапробива.Законпешлиходизакон?Каламбур.Закълниса.—Закал,кокал,поглавамахлопал.Закълнисевтоззюмбюл.—Отприказказакадията.Закълнисаде.Закървавилочикатокасапин.Закършилмуго.Соф.Залепенкатомухавмед.Залепилсакатолепка,несеотлепя.Залепилсакатопчеланамед.Залепналсазанегокаторепей.Залитайколесникът.Залитамуколесникът.Заловилгодоброзъбата.Заловилосекатокуче.Заловихаполюбов,изкараханакавга.Заложилсекатобабьенабързей.За̀лудогоима,коганезнаекакдаживее.За̀лудоетрудътти.За̀лудосечовекчува,когаБоггонечува.За̀лудосетрудиш.За̀лудотруд,коганемаред.Самок.Залудоходѝ,за̀лудонеседѝ(нестои).Соф.Замахнинакуче,попщеудариш.Замахни,тагоцапни.Замаямисаглавата.Заметеса.—Отидеси.Замирисаминабарут.Замислилсакатоерменец,койебилтъщаси.Замислилсакатолисицавказан.Замислилсакатомисирче(пуйче)наслънце.Замислилсакатомагаренапразнаясла.Замислилсакатосвинянапъртина.ЗамислилсакатосвинязаКолада.

Замогнахагомощите.Замръзнало—т.е.нещонямадагобъде:замръзналомувричаньето.Замръкналмуумът.Замръкнал,танеосъвнал.Замървиглававпепелта.Занареждалкатоврачка.Занаят,канаят.—Занаятътгохрани,негооставягладен.Западналмуконецът.Запалѝмусвещ,чемудайяйцедабели.Запалѝнадяволасвещ,датинапакостипо-много.Запалѝнадяволасвещ,датасполетикаквотонещеш.Запалѝ,снахо,пещтадаопечемагнето,детощегодонесат.Запивазаздравье,допивазаБогдапрости.Запикалочикатобяснасвиня.Запикалсиочите.Запирасакатопрахнатъпан.Запирасаколкотоводатавязът.Запишигонакамината.Запишигоналедът.Запишигонаснегът.Запишигонаумътси.Запишиманабаджата.Заплелгайтанянаопаки.Заплелконците.Заплелсакатопетелвкълчища.Заплетесакатопилевкочина.Запо’ядай,несеуядай.Заповядай,куме,иотбобът.Запозналигоикъситекучета.Заприличалнаживете[3].Запрегризвакатомагарица.Запустимукраят.Запустимуралото.—Значи:1)вземуволоветезаборч,когасе

отнасязачорбаджия;2)убиго,когасеотнасязатурчин.Запустѝмухомотя.Зарадбосилекополиватищира.Зарадвамусекатокраванамрътвотеле.Зарадвалсадоуши.Заранлеща,вечермерджумек.

Зарантагосподар,вечертаговедар.Зарарставапокъра,авкъщиму’йкахъра.Заревалкатобик.ЗарекласебабаНедаданепиевино;заселиласавзевникът[4].Зарекласасвиняданеяделайна;прескочилаплет,изялапет.Зарекласасвиняоткупѐн.Зареклосакучеданеглождекокал.Зарекълсаданепиевода.Зарекълсаотпетъкдосъбота.Зарекълсапопданережеголемипорезаници.Заровенитевъглищаповечепарят.Заровенитевъглищамногогорещодържатпепела.Заровилсакатосвинявлайна.Заровникон’едни.Заровницитебезпариженят.Заровницитеитяхгировят.Заровницитеподирпопавървят.Заровничетонепукна.Клетва.За̀ръкипо̀ръкидадойдеш.Заръчайтенафорунджиятаихлябдамунедава.ЗасвирилГруюнарътнабърдо.Отпесен.Засилиса,плюйсинаръцете.Засмясакатоциганиннаготовипари.ЗасмясаМарта,показалисайнякоймлад.Засмялсадоуши.Заспалгоправилбащаму.ЗаспалМихонаприпек.Заспала,засънувала.Отпесен.ЗаспаласветаНеделянасветаПетканаскута.Отпесен.Заспаласвинявкочина.Засрасипътя—т.е.преднината.Засралсилицето.Засралсисуратя.Засралосиочите.Засукалмустакикаторак.Засъскакатопепелянказмия.Затвордлъгнеплаща.Затлъстялакокошкаяйцаненоси.Затуйлисъммладзелен,затъздъртакошница?Отпесен.

Затуймечкатанямаопашка.—Когаставатнеправдивърхунякого.Влашка.

Затуйсанасочикатоосавочи.Затуйтетебебият,я.Затулилсазадкокалът.Затулясазадпръстътси.Затуляслънцетосрешето.Затънатликолата,нечакайКралиМаркадатигиизвади.Захапасиустните.Захванамекатозълдух.Захваналотаз,ченеизкаралдобуки.Захванатаработапреполвена(свършена)саброи.Захващазаздравье,изкарвазаБогдапрости.Захващанапресеклица.—Когадетесипееужипесентамусе

пресичанаплач(дъждътсепресичанасняг).Захилилсакатоваренапача.Заходяйколесника.—Отбивасеотпътя.Зачервилочикатовърколак.Зачервилсакаторак.Зачервилсакатопанджар.Зачервилсакатобалдевски[5]просяк.Зачервилсакатовапирин.Зачервилсаракаотдобро.Зачудилсе,сякашчевидялголоптиче.Защо?—Зачистобрашно.Защо?—Защотодапиташти,пъказдатинекажа.Защобабата,детотиеотрязалапъпа,нетиеотрязалаглавата?Защогохраня,катонемучуягласът?—Тъйказватнякои,кога

пръднат.Защодагожаля,нема̀гоемайкамиродила?Защодагожаля,нема̀миеженинбрат?Защодаслушамхората,когаиазимамум.Защодаямпопарник,дордемиезелник.Защодаямсврака,когаимамкокошка?Защодойде?Захумали?(Датахумяли?)Защодойде,Иване?—Ачедойдох.Защознаедяволапо-много?Защотоепо-стар.Защолинесиналягашпарцалите.Защомисажелтици,акощемивратаскъсат.

Защомиезлатлиен,акощаплюякръввнего.Защомисинаволя,’гатенемамвневоля.—Тъйказватженитена

мъжетеси,когапоследнитенемарятзадомашнитенужди.Защомиси,когазазломиси.Защомуебрадата,’гагонямавглавата.Защоносиштозкучикрак?—Зазор.—Ам’чиоттуйпо-голямзор

имали?—Виж:„Защотиепушката…“За̀що,по̀-що,свършитаяработа.Защосабъркаштам,детонетиеработа.Защосигозел?—Незнаях,чеетвое.—Анезнаешели,ченее

твое?Защосиседопилял,нямашлинейдемястодедасесвреш?ЗащосъскатойнасветогоВълча?Защотиебрадата,коганямашмозъквглавата.Защотиеглавата,когаепразна.Защотиепушката?—Занужда.—Чеоттазнуждапо-голямаима

ли?Защотиетозваджия(таяпущина)?—Зазорвреме.—Оттуйпо̀зор

имали?Защотисамокригащите?—Защотомисамекиочите.Защотоепикалсрещуслънце.Заю-баю—нехубавоиме,дръжтедагоизядем.Отприказка.Заялисакатокучета.Звандомунесъди.Звърчикатомухавпразногърне.Здравболенневярва.Здравдае.Здравкатокошница.Здравкатокочан.[6]Здравкатокамък.Здравчовеквсичкоможе.Здравилисте,гнилияйца?Здравитесанепитат,слагайим.Здравицавивази,дапияази.Здравицати,Иване,акозатебостане.Здравиятенай-богат.Здравеиживот.Здравьеиживотихубавовременикоганеомръзват.Здравьетаубиловглавата.—Вотговорна„наздраве“—коганякой

дигнедапиевино.Здравьетоенай-голямимот.Здравьетоенай-голямотобогатство.Здравьетоенай-хубавото(скъпото)нещонасвета.Зелисидаратаколкоструваш?Зелисипеттяхпари?Зесимъглитенагоре.Зесидърмите.Офейка.Зел,дезел,непитай.Отпесен.Зелмуишапкатаотглавата.Зелсидърмите—т.е.хваналгората.Дърмаестарадума,

еднокореннасδρόμος.Зелагомътната.Зеленвенецнакеляваглава.Зеленгущер.—Турчин.Зеленздравецнапланина—изладанките.Зеленоткъснат.Зеленакръв—червенатрева.Зелените(турците)спамукбръснатчеляка.Зелигонаоко.Зелигоподкрак—т.е.зелимупреднината.Зелимупочката(дирята).Зелосихлябътвръцете.Зелоситабихетйощекогасеродило.Земайсидърмите.—Виж:„Зелсидърмите.“Земетесичкипоцяло,анамендайтепополвинка.Земивила,таразправяй.Земидвакамъка,чесибийглавата.Земи,кьорчо,тояга,чеяносидома.Соф.Земимииризатаотгърбът.Земимикаламаро,чеудриподуваро.Земиназаемивърни,датисаотворениврататазадругипът.Земиотбакалина,дайнафурнаджията.Отприказка.Земисигрошът.Земисинамаза,даймикалеврите.Земитозиипакпросѝ.Земия,бреИване,добраедевойката.Земнима,когатоманамериш,дамаимаш,когатотипотрябам.Земнимикаквотощемиземеш.

Земямукостиизметала.Трън.Земятъпчипоземята.Зачовека.Земятаенарешето.—Когатонякоитръгватпосреднощдаси

отидатдомаотгостье,даватимдасиносятхлебец,защотоземятабиланарешето,т.е.опаснобилопотовавремеот„сладкиимедени“дасаходи.

Земятадагонеприеме.Клетва.Земятамъстнегони.Земятатвърда,небетовисоко.—Вневолясеказва.Зенгининаизкаруваколатасивъзбаиря,сиромаханеможе.Зенгинитекогаимдойдекефа,сиромаситекогаимпадне.Зертъйя,койпръдна,койзегрошът.Зеткатомед,синкатопелин.Зетсехраниспърженияйца.Зетсиннестава,нитоснаха—дъщеря.Зехсибедатанаглавата.Зехирдабе,изпивашегочовек.—Припонудизанещо,особеноза

вино.Зехирдае,щегоизпиеш.Зидушиима,аплеточиима.Зидаираззида.Зимавълкузапричина.Зимагизданегледа.Зимайясенаотсой,акучеоткопаня—т.е.овчарско.Зиматаправибогатитехамали,асиромасите—чапкъни.Зимебезаба,летебезторбанеходи.Зименесегледакоядрехаепо-хубава,нокояпо-топла.ЗименНикола,конятукола.Зимнаяребичка,лятнакукувичка.Зимнослънцеиженскосърценесадагивярваш.Зимновремеболеритесахамали,асиромасите—търговци.Зимновремекатомалкодете;сегаплаче,сегасесмее,сегавали,сега

слънцегрее.Зиналивръзнего,щедагоизядат(жив).Зиядестокаочиневади.Злагодиназлепремина.Злагодиназароднинаплаче,аневолязаприетел.Злагодинасаминува,зълкомшиясенеменява.Злаженабиваотдобърмъж.

Злаженаиотморепо-зла,адобратаерайБожи.Злаженаядеповечеотзлазъмя.Злакучкастадопази(чува).Злапасминакогапойде,онасаманеиде.Соф.Злата̀какаподкорито—казват,когатоискатдапокажат,че

малкатамома(подявката)епо-хубава.ИзражениетоезаетоотприказкатазаПепелешка,нотамкоритоесъщокорито,атукакоритодавадасеразбере,чемоматаемалкаиимакака.

Златенключжелезнивратаотваря.—Паритевсичкоправят.Златотовгърнило,априятелвневоля.Златотогоогънятпрефиня(пречистя),ачовека—теглилото.Златотогоръжданеяде.Злеприготвена.Злеседнѝ,тапръднѝ,чехоратакриви.Злобрашноевнесъл.Злогоубило.Злоголямо.Злодатезабовари.—Употребявасе,когаискатдакажат,че

забравилинякоговдаденслучай.Зло,добро,моее.Злозазлоневращай.Злозазло,асливизабрашно.Злоилошодвезлиниса.Злоиопако.Злокученитококалътгризе(яде),нитогодаванадруго.Злокуче,зълдух.Злокучебачиядържи.Соф.Злонема,добро—да̀-чеГоспод.Зломусанапело.Злосколата,адобронитосвезната.Злосаскорочува.Злотозлогонехваща.Злотодобронедокарва.Злотолесно(скоро)дохожда,амъчно(полека)сиотхожда.Злотоепо-староотсвета.Злотолесностава.Злотосечувапо-далечеотдоброто.Змииигущерибълва.Змийчедае,отсърцедае.

Змияграмадница.—Жена,коятонеживеесхората.Змиядатеизяде.Клетва.Змиядамеухапе,щесеотровиотмене.Змиядасъмродила,негоданесъмраждала.Змияеиживастудена,имъртвастудена.Змиямусесвилавкесията.—Казвасезаскъперник.Змияусойница.—Люта,лошажена.Змиятадоденепогълнедругазмия,змейнестава.Змиятаималечкасанемилва.Змиятаказвалисинозете.Змиятакатоязаболиглава,излязванапътядаяцерят.Змиятасевиенасам-натамипаквдупкатасинаправовлязва.Змиятасакриви,додедойденадупкатаси.Змиятасенемилва.Змиятасинеизважданозетедазнае,чещеяпресекат.Змиятаумираиотреватаседържи—т.е.хапея.Змиятаязаопашкатанеизваждатотдупката.ЗнаеАврамдекопаекорени.Знаегоизуст.ЗнаеГосподкомукакводава.ЗнаеГосподбакалинаифурнаджията.ЗнаеГосподчиемаслогоривкандилото.ЗнаеГосподкойпребинакозатарогата.Знаедаковеидадуха.Знаедасвириидаиграе.Знаедокруши.ЗнаеКолюдезимуватраците.Знаекатопоп.Знаелициганкадаходиплетена.Знаеликучезамир,казалалисицата.Знаелисицатакакъвогънпрескача.Знаенапаратакайметя.Знаесвинякладенчевавода.Знаесветъткатопеттяхсипръстье.Знаетициганинизваралиезапопара,илипопаразаизвара.Знае,чеепаратасребърна.Знаещоецарявечерял.Знаещоимаивзъбитеми.Знаетеликаквочудостанало?—Кадиятасапотурчил.—Хахам-

башиятастаналчифутин—казватнякои.Знайвранатаде’йбарата.Знайкоткатакоемесоеизяла.Знайлисвинязапо-добро?Знайлисвинящоединя?Знайсѐедно,катоглухияттъпана.Знамаздемеотрепваобувката.Знамазскойкракхромя(куцам).Знамгокато„Отченаш“.Знамгокатоповода.Знамдесамътятдяволите,аманемиструва.Знамдоброто,дайсреброто.Знамлиаз,парималко,мъжголям.Знамлидобротозащое?Знамтидоброутротозащое.Знашликойсъмаз?—Наслепиятчичо,накьоравиятвуйчо.Знаядегоболи,аманемогадамупомогна.Знаяиаз,знайитойзащоядебой.Знаямуизъбите.Зорлан(силом)земашначовека,амазорланнеможмуда̀.Зрялатакрушасамапада.Зъбгоболи,такуца.Зъбгоболи,такриви.Зъбгоболи,скраккуца.Зъбатослънценегрее,изстива.Зъбест—койтодобресебранисдуми.Зъбестокуче.Зъбиима,хлябняма.Зъбисекатокуче.Зъбитемудрънкаткатокошорехи.Отпесен.Зъбътсинеобелидапродуманещо.Зълбирникпродаваначелякаединавол,адобриятидвата.Зълкатокуче.Зълкомшия,злоголямо.Зъмчесавпазванетуря.Зъмятасанемилва.Зърнопозърно—сарай,иликамъкпокамъксарай.Зяпа,даномупаднатпечениврабчетаотгоре.Зяпакатогладнаврана.

[1]Оцек’—оцет;косак’—косат(риба).—(б.р.)↑[2]Азибуки.Названиенабуквитеаибвстаробългарскатаазбука.

(б.р.)↑[3]Живете—названиенабукважотстаробългарскатаазбука.(Б.р.).

↑[4]Зѐвник—злоупотребителноотзимник,и-тонаеим-тонав.

Такаисъвнуванаместосъмнува,софийски—съминясе.ВТърновсковикатзимникитрудноедасеразберезимниклиеотзима,зимнина,илиотземник,защотоеотземяивземята.Последнотосевиждапоправо,катосравнимсизба.↑

[5]Балдево—пловдивскосело,отдетоизлизатмногопросяци.↑[6]Поправка:Дветепредходнипоговоркисаотпечатаникатоедин

абзац.—Бел.ел.кор.↑

ИИагнетоздраво,ивълкътсит.Иаз,амаитой.Иазданевидя,амаизатяхданяма.Иазкалпакнося.Иазмога,иконмиможе,амаГосподкоганепоможе.Иазпопкатоситепопое.Иазсъмнагробкамък.Иазсъмотгробкамък.Иазсъмоттазглавачетенка.Иаз,чеакощешидруги.Гръц.Иач,догруач[1],аманавърхамалкокривичко.Ибабазнаедашеризелника,амайнямашерилката.Ибабазнаедашеризелника,амаакоимашерилка.Ибабатасепрехвърлинадядабрададапърли.Ибащаму,имайкаму.Ибащасипродава(запари).Ибащасинепитам.Ибезпаридамигодава,пакгонезимам.Ибезпетлясъмнува.Ибезтебесисвършихработата.Ибиволицатаечерна,амадавасладко(бяло)мляко.ИБогупаемногу.ИБончоволозье,итохесапима.Ибратясекаратипаксисабратя.Ибучкасиренцеотгорещемудадат.Ибълхатазлъчкаима.Ивбъчватадавлезе,сухщеизлезе.Ивгробащемигорятдъскитезанего.Ивхамбарядавлезеш,смярадазимаш.Ивхамбарясмярасесипва.Иводанемудаватдапие.Иволможе,иконможе,амакогаГосподнепоможе?Иволоветесипродадох,ипаксѐволовекарам.Иврабчетосепери(чирика)накотката.Иврабчетосепоминува,амаоткълкитесиличи.Ивълкътекрив,чеизяловцата,амаиовцатащощесрещувълка?

Ивърбатаедърво.Ивърла,бистраракия.Иглупавиятнаместесполучва.Иглухияцаргоечул.Иголаженабезнеянеходи.Игора,иводаболюва.Игоратазамайстораплаче.ИГосподзнаетова.Игъзасидараздереш,нямадагобъде.Идабягаш,напътяори,сей.Идабягаш,напътяори(акощешданемрешотглад).Идавидиш,даневярваш.Идагинамериш,пакгичети.—Запари.Идакряка,тяйзачеляка.Идамепобият,нямадамепребият.Идасеожениш,идасанеожениш,щестанешпишман.Идаядеш,иданеядеш,щегоядеш.Идватамукракавгроба.Идветемиръцеподкамък.Иджурюлявлъжичника.Идобрутромусенеговори.Идуварътушиима.Идумай,изапослемисли.Идяволапродава(подковава).—Замногохитърчовек.Идяволадавярвам,тебнемогадаповярвам.Идяволанадхитря.Иженамудапоищят,иженасищеимподложи.Иженатадаекокона,ипросеникданяма.Иживи,иумреливедналитургия.ИзаБогапакемлого.Изакучетопитатоткакъвесой(род).Излодае,моедае.Измиясголиръцесенелови.Измиятасикриекраката.Измиятачерватасинеяде.Иизвадирибирънгага(ρи҃ґ)—единпопнезнаялдасмятаколкое

153почерковноигопрочел„рънгага“.Икалугерщинатанеелеко.Икозабраданоси.

Икозатанасофрата.Иколабела,иволовебела.Соф.Икокошкатакогаснесекудкудече.Икомарясърцеима.Иконможе,июнакможе,амиГосподнепоможе.Икосъмътцепи.Икоткатанамекоспи.Икръвдаплюеш,дренкисъмял,казвай.Икумицапущаводица.Икуче,ичовек,илиипсе,ичеляк.Икучедаземеш,отсойгледай.Икучетатанегоядат.Икучетообичасайбияси.Икучетозахранатаварди.Икъситекучетагозапознали.Илошатанивададежито.—Коганесисенадаялотнякогодобро.Илудбягаоттамиян.Илудиябягаотпиения.Имагаретодаухапекучето,пактрябадасесъдимагарето,щогое

ухапало,анекучето,щонеебягало.Именемаемайкародила,немаесвракасрала.Именемайкащеожени,иазщесидобибулчица.Имеддаядеш,пръстасиданегризеш.Имечкатаяучатисанаучва,анечовекдасаненаучи.Имойтокучехвана-щезаец.Имоятахръткащехванезаец.Имравунканаправястъпунка.Имравясевардиданенастъпи.Имравятаимазлъчка.Имравятакатохванеш,щипедасеотърве.Имравятадастиснеш,щетеохапе.Имухатаефърката.Инабащасиневярвам.Инабащинотосикръщеньенесъмялтолкова,колкотоднес.Инаберберницадаидеш,искареддачакаш.Инабълхашамшиксокай.Инаводеницаимаред.Инакъситекучетамаскара.Инакотеряпа.

Инакомарботуши.Инакурниккатанец.Соф.Инамагаретодеветини.Инамладосаище,инастаросаревне.Инапатицителидасепокорявам?—Лисицатасепокаялаиотишла

вманастир,тасепокалугерила,детояучилидасепокоряванапо-старитеинапо-големите.Катоходялаизманастиря,големитегъскисъскаливърхуй,тяситърпялаипоминалакрайпатиците,ноитепочналидасъскатвърхуй,тясенестърпяла,върналасеигиразпокъсала.Казалинаигумена,тойзелдаягълчизащоданесепокоряваинамалкитепатета,атярекла:„Азащонемиказахте.“

Инапладнедагледа,свойе.ИнаприсмехБогпомага.Инаръкатапръстьетонесаеднакви,анедецатадаса.Инаслепитекучетаимададава.Инасънневидял.Инатебенямадаостанетозисвят.Инатикваопаш.Инатоясвятох-олеле,инаонясъщо.Инахаджилъкимамногомагарета.Инай-простиятразбираотхубавовино.Инапреддълбоко,иназадбързамного.Иневестаслушаза15дена.Инегомамащевиди.Инеговатакосаще(са)удариокамък.Инийбяхмесиромаси,амапоимвахмисипарици.Иорешкоептица.Иотдобърбащаимайкасараждатлошисинове.Иоткамъчеставачорбица.Иотлошбащаимайкаизлазватдобрисинове.Иотлошбащадобърсинизлязва,кактоиотдобърбащалошсин.Иотогънлошо,амаотвода,пазиБоже.Иотпръдлягрош.Иотптичемлякодапотърсиш,щенамеришунего.Иотсянкатасисабои.Иотсянкатасисеплаши.Иотщенето(палето)излизаовчарскокуче.Иочитесидавазанего.Иплевникътщеизгори,амаимишкитенямадобродапатят.

Иплетушиима.Ипоповолозье,итосиимахесапът.Ипопътнеядесекиденблажно.Ипош,игрош(ивпошагрош).Ипош,игрош,ипаклош.Ипръстьетосипогледни,имаикъси,идълги.Ипръститенаръкатанесаеднакви.Ипрезиглениушиепрекарвана(преминала).Ипрезсито,ипрезрешетоеминала.Ипрезгъзпересто.Иптичетогнездотосинеобсира.Ипце,ичеляк.Ипчелатанахубавиямедтича.Ипченетоеотвъшка.Ипъкълътзанас(захората)еправен.Ирешетосърцеима.Ирешето,катогонастъпиш,подскача.Ирешетаркатамъжасистърговцитегоброи(туря).Исголяматабулкабукер,исмалкатапакбукер.Исединрак,паксирак(сиромах).Влашка.ИсветаБогородицаесукайносила,илиссукайяпишат.Исветиитегрешили,ипаксепосветили.Истароище,имладоище.Истенаушиима,иплеточиима.Исърби,иболи.Итамвранапосрана.Итебмамащеожени.Итименемъжлимиси?Итинямадаумрешдомаси.Итинямадапрокопцаш.Итинямаколдапобиеш.Итищовидиш,дасенеуплашиш.Итозгряхнапоповътмях.Итойблизналоткашата.Итойвпопарата.Итойеотнашитебратя,абдалите.Итойнезнайкояводагоноси.Итойнезнайнакойгосподдаслугува.Итуйдаеза„Христосвъзкресе“.

Итуйдаеза„Богдапрости“.Итуйлъжа,итуйлъжа.—Тур.:„Будаялан,будаялан.“Итуймамино,ионуймамино.Итуйщедапремине.Итуйщесамине.—Тур.:„Будагечер.“Итъйзле,иинакзле.Итъйох,итъйолеле.Ихамбарящеизгори,амаимишкитедобронямадапатят.Ихлябмунедавайте.Ицарсеучизанаят(правихеляли).Ицарскатахазнаседовършува.Ицарятотсиромаситегледа.Ицаряткорятзаочи.Ицаряимазанаят.Ициганинахвалибащаси,чебилпророк.Ициганкатапозна,чесъмхаджийка.Ичервататидасеповлекат,тиказвайучкурамие.Ичерватаначовекавсърцетомирнинестоят—т.е.каратсе

понякога.Ичервьетонещедахрани.Ичервьетонещатдагоядат.Ищепейбиле.Иванглаван,хлоптиган,пръсниглаваотаван.Ивангаван,хлоптиган,търсимишкипотаван.Иваннавойска,Иваницановиниразказва.Ивановотолозье—лозье,амимояткоремнеможе.Иверотклададалекнепада.Игладазагубиш,щеянамериштъйеразтребено.Иглицакметица,хурчицаболерчица,аякучканезнаяла.—

Приказка.Соф.Играгърненепълни.Играенасей-сейряпа.—Вършибезполезниработи.Играенавъжье.Играенажумитарка.—Негледащоправи.Играесикатокоткатасмишката.Играчка-плачка.Играятмишките,ченямакотката.Играятнасляпакобила.Идатотсватба,разтрепералисеотглад!

Идваньетоотвас,отиваньетоотнас.Идебелята,отваряйвратата.Идевреме,носибреме.Идекатоотгората.Идемидапукна(отяд).Идемуикраякъдеиде.Идемуотръки.Идеолелияиписък.Идеолелия,идечудо.Идесколата,отнемасе(разнемаса)сиглата.Идѝбезтрага.Идѝ,берѝкоприва,Лазаре.Идивпръждомите.Иди-дойди.Иди,дойди,либеле,еладовечера.Отпесен.Иди,дойди,либеле,еладотам;имамного,изберисикаквотощеш.Идилаянье,идичудо.Иди,манго,задърва.—Дапоспим,овчарко,чезима̀.Идимусвиритинемусбъзовапищялка.Идимусвирисгабро̀вапищидялка.ИдѝнаНѐврат[2].Идиназалханатаисиизберидруга(глава).Иди,Пенчо,задърва.—Акоспретнешволоветеимакачишна

колата,даида.Иди,прийди.Идипо̀врага.Идипо̀нагорнятаврата.Идиотпаритехаирвиж—итиотстоката.Идисипоудялайустата,четогазеладаразправяшзатазработа.Идисиискайпаритеотдаскаласи(отмайстораси),койтотаеучил.Идисисъсздравье.Идисисбогом.Идиусиромаха,тасанапийинаеж.Идиузенгинина,тасан…и

беж.Идичудо,идиприсламчанье.Идохнакривина̀,ядохлобутнаправина̀.Изедногърлодвагласа.Отпесен.Изпъкя,изпъкя,чечакнаклагенца.Дряновска.Изселотофърка,наниватамърка.

Изсламакаленестая.Изуствуст,изушвуш.Избедесалѝмидетето.Избедесалѝсветът.Избелявъжетому.—Работатамустанаявна.Избикуката.—Побягна.Избиколи,акощешпо-скородастигнеш.Избиракатомечкатагниликруши.Избирала,примирала.Изблещилочи.Избръскамуметалката.—Излъгаго.Изваденакожа.Извадигодавидя.Извадигоизумътси.Извадигоотум.Извадизмиятаотдупкатай.Извадикестенитеотогъня.Извадимитиеднотооко,датиизвадяазидвете.Извадимуочите.Извадинакьоравитеочите.Извадисабяръждива,посечи(уплаши)бабапръдлива(страшлива).Извадилсиризатакаточерешерин.Изваждагокатокосъмотмасло,данезаличи.Изваждасихляба.Изветрялмуумът.Извеянчеляк.Извънхоротопеснимного.Изгала̀тимичедото.Изгаснахмиотсмях.Изгладнялкатопушка.Изгладняло,чепослепяло.Изгледахгоотглаватадокраката.Изгледахгоотпетитедовърха.Изгледахамисеочите(дагледам).Изгледвакатобитамечка.Изгледвамечешки.Изгодноедасенеразбира.Изгориедного,тапосипидругиго.ИзгориПавля,тапосипиПетра.

Изгорима!—Тебенеизгори,амамене,чедве(чеширакия)станаха.Изгорятикаука,агачо,онудабилиримбулка.Изгубенотовременикогасаневраща.Изгубенотосаневраща.Изгубиияйцата,икошницата.Изгубилсивеликденика.Изгубилсимускѝте.—Казвасенаналудничавитеиизвеяните.Изгубилумаидума.Издадохсиикалтаподнехтьете.Издадохсиислюмкатаотгърлото.Издувама.—Страхмее.Изкопалямазадругиго,самсипадналвнея.Излеврилсакатоялаварско.Излежавайсемлад,дамрешнастаростотглад.Излизалисанаглаваснего.Излизанаглава.Излуписапате,хаденареката;опописапоп,хаденамех’ната.Излъгалго,тагозапилял.Излъгаххляба.—Казват,когасаканятпредяденедаправятнещо

илидаидатнанякъде,акатосенаядат,лягатдаспят.Излъжиго,двамадагоделим.—Тур.:„Алдатчоджуу.“Излязатлидренките,щесаставаранина.Излязлакатовъшканачело.Излязломуиме.Излязломулошоиме.Излязълйкъсметя.Излязълнаблагапара.Излязълчисткатопомия.Излялсимурафетя.Излялосекатолед.—Запосеянонещо,когаизникне.Изменявасекатопрезмартавремето.Измерилгоотглаватадокраката.Изметнасекатобуковадъска.Изминабялото,чеостаначерното.Измлъзвасакатогулеш(риба).Измлъзнасакатокосъмизмасло.Измък,примък.Измъкнагокатокосъмотмасло.Измъкнасакатопъзняизгащи.

Измярвамтичелото.Изнемогостаколенамояотпло̀ска,изменисеплотмояЕленаради.—

ПародиянаДавида.Изничакатомишкаизтрици.Изпаренсъд—т.е.хубав.Изпаренокаче.Изпилбихговлъжицавода.ИзпилибабкатаотБъднивечер.ИзпилсииотБъднивечердукатцето.Изпиламукукувицаумът.Изпитайсикъсметя.Изплезилязиккатобяснопсе.Изплувалотгорекатомасло.Изплюйсловята.Изпоследасекаеш,вДунавадапикаеш.Изпотихсаиподухото.Изправилсакатодъб.Изправилсакатоколнасърцетоми.Изправилсанасърцетоми.Изправилсакатодлъжникнавратата.Изпразнисакуля,докачикомат.Изпразниторба,напълниволия(вулгия).Изпратихасамухите,бръннахамомите.—Подразумявасе,чеподир

септемвриилиподирвиноберма,когатосеизгубятмухите,тогазмомитезахващатдасаразшаватоколоергените,защотооттогазвзематдаставатсватбипоселата.

Изпредочитечовекимаивежди.—Товаказватнабезобразнитеизначи,чететрябадасезасрамят.

Изпросвасибой.Изпръщяларяпа.Изпуснагокадънски.Изпъкналимуочитекаторамазанскилокмѝ.Изпъкналимуочитекатонажаба.Изпълнилмуочите.—Уплашилго.Изпълнихмуглавата.Изпървопосей,послепожени.Изриналсакатобрус.Изрязълнос,салдамигне.—Готовсмъртник.Изсушилимуцървулите.—Убилиго.

Изсушилимуопинците.Изтегналсекатоялаварскопсе.Изтегналсекатокопой.Изтегналисакатокосачи.Изтопорчисекатопън.Изтрилаежелязнатоягадаготърси.—Вприказките.Изтъкахсиплатното,датиритамкросното.Изтъкахсиплатното,пущинатикросното(бърдото).Изтъкахсиплатното—датисеравкросното.Изтъкахсичергата.—Свършихсиработа.Изтърваллисигривата,несаудържашзаопашката.Изтягасакатокуче.Изуйсеивлез.—Всичкоеготово.Изфръкнаптичетоотгнездото.Изфръкнапилеотгнездо.Изфръкнаптичеотгнездо—казватнаоногоз,койтопоменуванякоя

мома,коятосаеоженилавече.Изхвръкналмукоремъткатонациганче.Изфърля,фърля,майцитибуцивгърла.—Такакълнатжените

тези,коитогизамерятскамънье.Изцъклилочи.Изщукнамиизумът.Изщукнамимлякото.Изядайсикоматьето,датанезавалициганинът.Изядема,дагоизядатчервеи.Изедено,изпитонемами.Изядохамуглавата.Изежсикъшейчето,датанезавалициганчето.Изялсикъсметя.Изялсиконяткирията.Изялсимайната.Изялсиумът.Изялсихлябът.Изялаголипсата.Изелимишкитежелязото.Изелисичкокатоскакалци.Изяловисазимата.—Казвасе,когападнеснягпредиДимитровден.Илииграйтехубаво,илибийвамнякого.Илинадваматакон,илинаедногоръжен.

Илинадваматажена,илинаедногозлина.Илисамладжени,илисамладпокалугери.Илисикупихаляти,илинапуснизанаята.Илистойтвърдо,илибягайпобърдо.Илик,саалък,честбозаалък,мириберекет,сгъзанапред.ИмабабагрижазадядатиБижа.Имабръмбалчетавглаватаму.Имавнегокозьемесо.Имавълказаварен,апъккъсязлонамерен.Имагосподарюгосподар,игосподаркатадруггосподар.Дупн.ИмаГосподгрижаизадядаБижа.ИмаГосподгрижаизаРадинагъз—т.е.когащесеожениРада.Имадагоболинещоподопашката.—Тур.:„Койрукаджизлъгъ̀вар.“Имадагояде.Имададавазадъскипари.ИмадаплащанаМихаля(задъскипари).Имададаваш—казват,когатосезакачидрехатаонещо.Имазадума,нямазаума.Имазапетпариум,щемиставакум.Имаиубрадвата,имаиутопоришката.Имаиусекирата,имаиудръжката.Имаиотпиле(птиче)мляко.Имакакводаседума,нямакакводасеяде.Имакакводасадума,нямакакводасахрума.Имакакводасадума,амадетогазума.Имакойдавреви,нямакойдаслуша.Имаколкотопояйцетовълна.Имакяр,търчимомчесплоската.—Загабровци.Ималибугарининсаф.Соф.Ималиконакзаюнак.Отпесен.Имали?—Дръж:непускай.Имализапредкума(нещо)?Ималикомат,кучетамлого.Иманачетириселазарника.Има-нямашейсетгодини.Имапари—„Христосвозкресе“;нямапари—„Смертиюсмерт“.Имарибаработа.Имасибрада,имасиигребенче.Имаселодаговикат,немолиго.

Имасикрушкаопашка.Имасиръка.—Краде.Иматионокилобоб.Соф.Иматрескизадяланье.Имайблагословияотбащаимайка,вървивпланинатаинедейся

вайка.Имайгоренгоспод,аматърсиидолен.Ималамайканапредкогодабега.Соф.Ималаго,наималамусе.Ималаглавадатегли.Имаммъж,малколъж,бъхнехваща,свременеплаща.Имамналъкътсидвететеви.Имамчетирисеми-хи-хи(кобили),полвинатазамене,половинатаза

тебе.—Туйчетялпопътвевангелието,катонезнаялдругодачете.Имамисипоп,имамисиисветенавода.Иманьесерови,новгробсенезаравя(туря).Имахаданидават,ченизехаиволът.Имахмигостраница,направихмигобреме.Имахмигостраница,сегастанацялтовар.Имахмигостранище,направихмегобремище.Имахмикучеипомагашенавълка.Имахмитолкозлайна,сегадойдеибабаЛайнуша.Гръц.Имашлигрошигрош,имашязик.Имашлидобровиноихубаважена,задостовенеплачи.Имашлизанаят,имашиканаят.Имашлизъби,хапи,доденесатезахапали.Имашлизлатце,имашидобросърце.Имашли,недавайникому.Имашлиоконачуждото,невиждашсвоето.Имашлипетпари,знаешшестдуми.Имашлихляб,кучетамного.Имашлидоленгоспод,тищеимашигорен.Имашпара̀,имашхара̀;нямашпара̀,нямашхара̀.Имашправо,аманямашдазимаш.Имеголямо,дупешупливо.Иметомуангелско,сърцетомудяволско.Иметомунанего.Иметомуналицето.Имотедоживот.

Имотсевгробаненоси.Имотаеивернаживота.—Тур.:„Малджанюнгасъ̀дър.“Имотакрасиживота.Имотенкатокамила.Имотенкатомишкавтрици.Имотенкатомишкавзевник(келер,долап).Имотътумражда.Имотътсаспечеля,харотосанеотделя.—Казвасезамъж,койтосе

оженилзаимотна,ностараигрознажена.Инаквотощешедаимаинаква.Шумен.ИргенБаю—казватнанякойстар,когасемладиисекосери.Иргенвяраняма,момасрама(никак)няма.Иргенвглавата.Иргендядо.Иргенлък—пашалък(сефалък),моминство—царство(везирство).Иргенлък,мамо,пашалък,моминство—царство,везирство.Искабащасиимайкаси.—Скъпоищезанещо.Искададоиотяловакравамляко.Искадаизвадизмиятаотдупката.Искадаминеналеко.Искадасвалимесечината.Искадауловибикътзарогата.Искамусеинеискамусе.Искай,аконедават,вземи,акомож.Искамдасепосветя,аманемеоставядяволът.Искам,искашнестава,акаквотоГосподдава.Искатдасепорежатикръвданепусне.Искатдаизкаратводатавъзбаиря.Искатдасмиюнацииданистоятрогата.Искатипитатдаецялапитатаикучетодаесито.Искашголямалъжица,земииголямамотика.Искашго,неискашго,вумъттисебута.Искашлидатиемирнаглавата,недейгазитревата.Искашлидасидобър,недавайпариназаем.Искашлинатурчинзлото,благославайгодапропие.Искашлинякомудоброто,научигоназлото.Ихмалджиятанямадеца.Ихмалджиятабездецаостава(децанеправи).Ищегоподземята.

[1]Добродърво,праводърво.(Б.р.)↑[2]Неврат—невръщане,данесевърнеш.(Б.р.).↑

ККабаданиспразнитепунгии.Кабадайлъкътненоси.Кабаницата,светиНикола,ящетеотупамскола.Кабахатятдаесамуренкожух,никойгонеземанагърбаси.Кавгабезбойпустаопустяла.Кавгадобранебива.Кавгатамеждумъжиженатрае,догдеизсъхнееднакърпа.Кадиядошелилигостимам—тъйказватжените,когаимат

месечинитеси,защотокадиятаотпървоотмесецнамесецходялпоселата.

Кадиястанешли,масломного.Кажетенафурнаджиитеихлябдамунедават.—Виж:„Воданему

даватдапие.“Кажешнакотката,тянаопашкатаси.Кажи,дядо,каксеправятдеца.Кажи,дядопопе,конкахлисеазвчера,илине?Кажикакво-годе,данаизлъжи.Кажиминакалпакя.Кажимидатикажа.Кажимудобрутро,дасинамеришбелата.Кажимудоброутро,датикажещомапопържаш.Кажинакалпаками(меннедейказва).Кажищеязема,чепакнемаземай.Кажуемиславанагабер.Малешевска.Казанджийскамущра.Казвамишиловеибодове.КазвайкатопредБога(предпопа).Казваймукаквощеш,незима.Каилезасвоетозло,надругимунадоброто.Какбяха,бабо,понудите?—Добрибяха,синко,амазатази,която

имашекостурка,бяхапо-добри.Как?—Катопачикрак.Каксеконка?—Почелото.КаксмеешдагонишлицеБожие?Каксте,нехайтели?—Нехаем.Какаимакукичка.

Какамижисикатококошчица.Какамомачестане.Соф.Каквабетазизвярка:детовлезе,незараства.Каквагоразавъглища—казалциганинът,катогонаправилицари

минувалкрайнякоягора.Какваетойгивиндия.Какваетоймастия.Какваехубава,катопукал.—Пукал,божанка,слета-коса.Какваешкуратой!Какватоглавата,такъваишапката.Какватоглавата,такъвибръснача.—Тур.:„Бьойлебаш,бьойле

траш.“Какватогородила,таквазгоиповила.Какватоголюлказалюляла,таквазгоимотиказакопала.—Значи:1)

какъвтоотмладост,такъвидогроба;2)теглилотдетедогроба.Какватоекрушата,такаваиопашката.Какватокозата,таквозиерето.Какватокрушата,таквазикрушката.Какватокравата,таквозителето.Какватомайката,таквазидъщерята.Какватомайката,таковаидетето.Какватомуглавата,таквазимуиславата.Какваторъчицапипала,таквазигърбицаносила.Какватотиквата,таквазимолитвата.Каквиатовеминахаипрахнедигнаха,четили?Каквиовци,таквивълци.Солунска.Каквитъпанинеегърмяламойтаглава.Каквитомайкатаибащата,таквизичедата.Каквитоочигледали,таквизисълзикапали.Каквитосмидасми,своисми.Какводатиправистудениятназамръзналият.Какводатиправибаба,катотиед…тясно.Каквоевалялоотнебето,ченегоеприелаземята.Каквоезаслужил,таквокегослужят.Разл.Каквомаесъстарило,аконепустикахъри.Каквомибрътвишти?Каквомигоопявашбезпатрахил?Каквомисидал,чедатепознавам.Каквомийстреснатосърцето,катоседнаиискадалегна.

Каквоправиш?—Нищелки.Какворисиш(калсиш)катокуче.Каквосимиплюлнаръката,чедатипотриячелото?Каквосисезамислилкатоерменец,щогощавалтъщаси?Каквосикажеш,такотесъдят.Каквосисеопуйчилкатоерменец,койтобилтъщаси?Каквотобило,било.Онова,щоебило,тосеминало;давидимщоще

бъде.—Казвасетомува,койтоискадакаже,чеебилитойнякоганещо.Каквотовали,тощесевкали.Каквотовторбата,таквозивчорбата.КаквотодаваГоспод,сѐедобро.КаквотодадеГоспод.КаквотоедалГоспод.—Отговорнапитанието:„Каквощеядем?“Каквотоезаслужил,таквозищепие.Каквотозахващаш,мъчиседагоизкараш.Каквотозахващаш,мисликъдещегоизкараш.Каквотоидазахванеш,мисликъдещемуидикрая.Каквотоискашдатиправятдругите,таквозправиититям.КаквотоказвапопДойно,акоеистина,голямапръднящеиманаоня

свят.Каквотоказвапопът,слушай;каквотоправи—неправѝ.Каквотокотак,таквозикотарак(мачок).КаквотоКуко,таквозиПипе.Каквотолицето,таквозисърцето.Каквотомесила,таквозисаиизмесило.Каквотомислимишката,коткатагоразваля.Каквотомислиш,таквозсънуваш.Каквотомислятдомашните,данестава,коетомислятчуждите,тода

става.Каквотомислят(затебе)душмани,дададеГосподдастане.Каквотомомичето,таквозимомчето.Каквотомуенаустата,таквозмуинасърцето.—Употребявасаи

наопъки.Каквотомуклепалото,таквозиизповедалото.Каквотомунаязика,таквозмуиподязика.Каквотомусеоткъснеотсърце.Каквотонадробиш,таквозщесърбаш.Каквотонесисънувал,тотиидедоглавата.Каквотооткъснеотзъби.

Каквотоповиквало,таквозсеоткликнало.Каквотоповикало,таквозсаиобадило.Каквотопозовало,таквозсаотзовало.Каквотопосееш,таквозщеизникне.Каквотопохване,изсъхнува.Каквотоправиш,таквозщепатиш.Каквотопредемайката,таквозтъчедъщерята.Каквотопостелиш,натаквозщелегнеш.Каквотопридобиешнамладост,тощетиостаненастарост.Каквоторъмолитиквата(кънтикартуната),нещебъдескоро

Великден.Каквотосибъркалкашата,такасияяж.Каквотосигосолил,таквозигояж.Каквотосидробил,таквозщесърбаш.Каквотосизаемаш,таквозщетиповърнат.Каквотосипрела,тъйщеитъчеш.Каквотосисеял,таквозщежениш.Каквотостепрелиитъкали,дайтедагокроим—тъйказват,чепее

лястовицата.Каквотосърцеболяло,таквизсълзипроляло.Каквототърсил,намерил.Каквотоуцарица,таквозиумагарица.Каквотощеправиш,първосилатасиизпитай.Каквотощебъде,несазнае;коетобъдва,негогледай.КаквотощеГоспод.Каквотоялабулката…—Отговорнапитанието:„Каквощеядем.“Какинитепатенца,вчерагинасадих,днескамисаизлупили.Какодошло,такапрошло.Запад.Какокесолиш,такакеядеш.Запад.Какотиато,такотисаато.Запад.Какотидедосвири,такаиграй.Какотисадечинята,гарване?—Колкорастат,толкоцърнеят.Велеш.Кактоболиединътпръст,такаболиидругият.Кактовсякоселоизакон,такавсякакъщаиадет.Кактоговидиш,такагоипиши.Кактогоесолил,такадагояде.Кактогокупих,такагоипродавам.Кактодойде,тъйищесииде.Кактодойде,тъйедобре.—Тур.:„Гелишмгюзел.“

Кактодошло,такаиотишло.Кактоедошло,тъйищесииде.Кактоживееш,такащесапрочуеш.Кактокуко,такаиоткуко.Кактолегнеш,такаищеспиш.КактоМихо,такъвиЛихо.Кактомусвирят,такаиграе.Кактоотдетиня,такаидоседини.Кактоотишел,такасиидошел.Кактоотишелнамечкиидошелсибезръчки.Кактопадне,тъйдалегне.Кактопиташ,тъйитиотговарят.Кактопрезпостибезере,такаиблагденбезере.Какторече,тъйгоизпече.Кактосараждацарче,тъйиколибарче.Кактосвирисвирката,тъйдумагайдата,несияжмайната,дай

момичето.Отпесен.КактоСвятко,тъйиЦвятко.Гръц.Кактосееразсърдил,такащесепресърди.Кактосакучило,такасаи(на)учило.Кактосеизтегнеш,тъйищесилегнеш.Кактосисипослал,такащесилегнеш.Кактостегодробили,такагоисърбайте.Кактотисвирят,такащеиграеш.КактотисикъмБога,тъйиГосподкъмтебе.Кактоумрял,такагоизакопали.Кактохокнало,такасеиобадило.Соф.Кактохранишкучето,тъйтивардистадото.Кактохранишкучето,тъйтипазикъщата.Кактоякупих,такаяипродавам(гюмрюкневиземам,иликярвине

ща).—Занещолъжа.Какъведолеба.—Видиседаеотисторическитеславянскинароди

долеби—мъжнекадърен.Какъвкюлафмусекроинему.Какъвсакурдисва,катчеимавгората1000овце.Какъвсанамръщил,каточемуедлъжноселото.Какъвсанамръщил,каточемуекривсвета.Какъвсавшундубуря.Какъвсидамабиештимене,хранишлима?

Какъвсиминапет,катокюмбет.Старозагор.Какъвхаберотгладът.—Тур.:„Ачлъктаннехабер.“Какъвходикатохърватин—т.е.развлеканесто.Какъвтобащата,таквизидецата.Какъвтогоста,такъвимлина(чорбата).Какъвтодошъл,такъвиошъл.Какъвтоечовекът,такъвзимуиихтибарят.Какъвтоеволът,такъвеиостенът.Какъвтоконяздиш,таквазпесенщепееш.Какъвтокорбана,такъвитамяна.Какъвтомуумът,такъвидомът.Какъвтонаума,такъвинадома.КакъвтоНешко,такъвиОбрешко.Какъвтонякога,такъвисякога.Какъвтоотишел,такъвсиидошел.КакъвтоПетър,такъвиПавел.КакъвтоСава,такавамуислава.Какъвтосветеца,такъвивенеца.Какъвтосветецът,такъвитамянът.Какъвтоси,по-добреданеси.Какъвтохамбаря,такъвиихтибаря(такъвибрашнаря).Калабанещо,калабачудо.Каламармамаизгори,снопяключевизапали.Калесайгонасватба,тадаблагославяидогодина.Калесалсъмгосжълтабъклица.Калесалсъмгосчервенабъклица.Калетосаизвътрепредава.Калинашипкана.Калинкеле,до-̀щештикалугеру…по̀-щешти.Калпакзапочет,главазапомет.Калпакямунещо,подкалпакянищо.Калпакямурунтав,амаглаватамупълна.Калпакятмудаопустее.Калпакятнесипознаваглавата.Калугер(просяк)декавлезе,доклегонеизпъдиш,неизлиза.Калугермисмигна,кукормисадигна.Отпесен.Калугермимига,политемидига.Отпесен.Калугерчеляклие,върбадърволие?КалугеритепрезСирница(чаушница)безгащиходят.

Калугерскаторбаициганскаволия(волгия)сѐедное.Калугерскаторбаициганскаволгияникоганесенапълнят.Калугерскашапкаимухитесбира—т.е.мазнае.Калугерскиочисамешинени.Калчица,каменица,лекаработица.Камилагайтанплетели?Камилатазапараескъпа,захилядаевтина.Камилатазахватсеносеструполява.Тур.Камилатаикраставанамногомагаретатоварътносванагърбътси.Камилатаотухотонезакуцва.Камилатаотишлазарога,чесидошлабезуши.Камилитегълта,комаритецеди(чисти).Камилскиводач—т.е.магаре.Камъкбъди,главатроши.Камъкдаулови,назлатостава.Камъкдасъмродила,ченегоданесъмраждала.Клетва.Камъкдаяде.Камъкза̀ветнебрани.Камък,койтосетръкаля,треванехваща.Камъкмилелейнасърце.Камъкмуназъбите.Камъкпокамъкставасарай.Камъкътнамястотоситежи.Камъкътпо-злехапиотзмията.Камъньетъпчиикамъньеиска.Кандия,кандил,впопскипандил(миндил).Кандилотомусѐгори,затуйдаваексикмаслото.Каненкатогостен,псуванкатобит.Канимакатосполовинуста.Канисакатогладенгръкнасранье.Канисакатовдовицанаплач.Канилгостье,седналдасепощи.Канилгости,нямаговкъщи.Канятлита,еж,гонятлита,беж.Капкакамъккопае.Капкамедвоказлъчкаиоцет.Капкамед,блатозлъчка.Капканакамъкатрапизкопава.Капкапокапкавирсанабира.

Капкапокапкагьолстая.Капкапокапкаставаилоква.Капкатапробивакамъка.Капяткатокруши.Каракилавитенавойска.—Невършиникакваработа.Карамагаретодовяхърът.Карасадамунемесятхлябасвода.Карай,Кольо,куцотомагаре.Карайколата.—Несиоставайотработата.Карайконядавърви.—Следувайсиработата.Караймаре.—Нещасега.—Хъръйде.Карайсасключоси,дасанекарашскумоси.Карайсесключаси,дасенекарашскомшияси.Карайсимагарето.Каратсакато(голи)цигани.Каратса,каточеиматнещодаделят.Карма-карашик—т.е.разбърканиработи.Карна,иликарнаксън.—Някоимайкитакасеобаждатнадецата

си,когагивикатдаимкажатнещо,ноазмисля,чеетурсканякояклетва.„Карнъ̀-аксън“—дамуизтечесърцето.

Каръчисе,накаръчасе.—Казватнагордажена,каръчисе,чуписе,курдисвасенакаръча,напедея.

Катагодинаидете.Катагодинакръвнина,таягодинадорудве.КатаденГиздагиздава,анаВеликденгнидава.КатаденМарагиздава,насветденМарагнидава.Катадензелник,наВеликденпопарник.КатаденКоладнянебива.Катаденмуглаватавторбата.Катаденяйцаснисахми—т.е.бяхменастрахзаживотаси.Катасъботанабаня,катанеделявчерква.Подигравка.Каталанскисине.—Историческитекаталанитрябвадаса.Каталясалгладен.Каталясал,тамиоплул.Кат’ищеМаракъдраво,самадасигонакъдри.Катобащамунамладигодини.Отблагословка.Катобрашнонавъже.Катовидичешма,забикаляя,намех’натаправовърви.—Казвасеза

пияница.

Катовидичумата,ставакаилзатреската.Катовидитежкаболест,ставакаилзатреска.Катовидидебелиякрай,къдеще.Катовидимухоратазлаткачул,данасеремлинашия?Катовидишконче,тигопущайдапасе.Катовидишхлябеж,катовидишбойбеж.Катоводаподплява.КатогознаеГоспод,защогокриемотхората?Кат’гонямавкъта,негонамервашинапътя.Катодадешдума,стойсинадумата.КатодойдеЕлисей,вечепросонесесей.Катодойде,сякашчегосбрадваотсякоха.Катодошло,щесетегли,нямакрай.Катоездравчовек,сичкопостига.Катозлатнаябълка.Катознаешдаизпечешкокошка,защопиташдругиго?Катознаешмного,кажимидеимаконнавяра,илиКатознаешмного,кажимикойдаваконнавяра?Катознаешмного,кажимикойдавапариназаем?Катоидешотгоре,каквоносишотдоле?Катоизлязло,пепелфърлило.Катоизвадиремичканаклечка,чекатомазащъка.Катоизтеглибабата,сегатеглимандалото.Катоимашдюлгери,нетитрябватхайдути.Катоимашдаимизпълнишръцете,тоесехарно.Катоискахмисефата,щейтърпимджефата.Катокалугеротново…Катокапкадете.Катокоткавпепела.Катокотканазловреме.Катокраванамладочна.[1]—Казвасезажена,кояточесторажда.Катокукувицаичухал(виждатсеисеспоразумяват).Катокунаписана.КатокърпилГосподжената,концитемунедостигнали;акатокърпил

мъжа,конецамуартисалитойтогазиказал:дасекърпят.Католъже,исамсивярахваща.Католъже,исамсивяранехваща.Катоманеаресва,данедавадъщеряси.Катомапиташ,праводатикажа.Отпесен.

Катомисивнука,тищотражештука.Отпесен.Кат’миминеищаха,пѝкамтинапищрафа.КатоминеВеликден,червенитеяйцапаринеструват.Катонайде,чезайде.Катонаагнегергьовско.Катонапилепетровче.Катонесидалдума,недавай;катодадеш,нешавай.Катоневъдишовце,нетимрат.Катонемисинаочите,немисинаума.Катоняма,говей,тасапука;катонамери,яде,дорсапукне.Катонямакокошка,исвракаядва.Катонямашум,какводатиправиисветиНаум.Като„Отченаш“.—Знамгоилилесное,щегонаправя.Катопаднедървото,секисидърванабира.Катопетровкаябълка.Катописанояйцегогледа.Катоплюя,доризсъхне,дадойдеш.Катоповода(мувърви).Катопоп(щепослушашилищешнещеш,щегонаправиш).Катоприпренамагарето,надминуваконьете.—Тур.:„Ешеинджанъ̀

аджидъктансо̀ра,аттаневвеяюрюрмиш.“Катоприхнепопът,народътсаизхраква.Катопръднекесиявкесия,тогазимаберекет.КатопръднеМартавармея,веченесеяде.Катопсетасеядат.Катопустмедник(ходи).Каторече,иполучи.Каторечеура-ура,чепоиграземяинебе,идетевмайкя.—На

дряновченинапищовакатогръмнал.Катосполовинуста.Катосапретурятколата,пътищамного.Катосаразмътилаводата,щесаобистри.Катосавречеш,трябвадаизтъчеш.Катосекараш,щощеизкараш?Соф.Катосаоженимома,тогазсгледницисапоказват.Катосасърди,комущенагърби.Катопрасе.—Задете.Катосвинче.—Задете.Катосвършишпарите,побъркувашпесните.

Катосвисло.Катосечешдърва,защосезапъваш,викаш„ах“.Катосехвалиш,чесърцемипалиш.Катосидошелнаселотони,щеиграеши(на)хоротони.Катосидобре,иумимаш:катоизпаднеш,иумзагубяш.Катосипреместишмястото,несенаядаш.Катосиротанапомен.Катосъмздрав,защомиеимот;катонесъмздрав,защомиеимот.Кат’тегонят,бягай;кат’темолят,стой.Катотропаукомшиите,щепотропаиунас.Катоударигорния(праг),щевидидолния.Катоумрепоп,селотолисапръска,поплисатърси.Катоусетишлюдскаръканагъзаси(кръстаси),тогазщетистигне

умът.Катоусетиш(тапофани)чуждаръканакръстаси,тогазнаводяш

главатаси.Катофиданкавградина.Каточегоессвещтърсил.Каточегободепоочите.Каточегопопарихасврялавода.Каточеегурелнаочи.Каточеепрелабабазанего.Каточеероденнаводеница.Каточеезелстапиясветът.Каточемаполясврялавода.Каточеотивамивгората.Каточесабилиипребили.Каточесадупеигащи,несеразделят.Каточеяллудотобилье.Катощетапухна,тащевидиш.Катощеправишкъща,най-напреднаправизаход.Катощесгледвашмомата,призирайсенамайката.Катояздишмагарето,щемутърпишпръднята.Катранзажелязо.Катранмукапеотбрадата.—Сърдит,почернялотяд.Катраникътмийгоколкотощеш,паксиекатраник.Каукътнеправикадията.Кахързадъжизакачул.—Някоиказватсамо„кахързадъж“,

коетообаченямасмисъл,правотое:„кахързадъж“,подирнего„кахъри

закачул“.Кахърносърцеяде,болнонеяде.Кацакатомуханалайно.Качамакбулкадоведе,аникакъвяпропъди.Качилсанакамилата,чесакриезадтръна.Качилосамагаренамагаре.Качулнеезапацул.Квачказеленатреванепасе.Кесетражатстаритеволове,когаизумрат.Запад.Келеваглавалесносебръсне.—Тур:„Келбашинънтрашине

оладжак.“Келеваглава,колкобръснатьейтрябва.Келевитетурципървисаюнаци.Келевияткаквощемустрижеш.Келевотомомчепо-честитобива.Келчоитойхубостима.Керасепрозява,Келчосенадява.Керванътдасивърви,кучетодасилае.Керемидитенакъщататежат,амаяипокриват.Кеса-басазапарамесонатазжена,ченезнаетурски,пъказсиимам

работа,илиКеса-басанатазженазапарамесо,четурскинезнае.Кескинбуджак,остърнож.Киверницатамувисока.Кикотисакатогивиндия.Килифарципарлапанци.Кимбилирмунаглавата.Кинѝ,танаддавай.—Соф.Значи:късайинадѝотсъщияконец.Кипнамикелът.Кипнахамитриците.Кириеелейсон[2]пападя…Киселкатоарнаутин.Киселкатотурчинпрезрамазан.Кисел(оцет)катоогън.Киселицатакиселициражда.Киселицатаникогинераждаябълки.Киселко,виселко.Киселовинце,веселосърце.Киселовинце,мъжковинце.

Киселогроздьето,чегонестигалисицата,иличеголесанестига.Киселогроздьето,ченесадосяга.Кисело,чевисело.Кихнабулката,свършисасватбата.Кладенецдабе,изчерпалсаби.Кладиогън,грейса,гледайнещо,смейса.Кладохмесиюрганътипостелятанамашата.—Несмеприготвени

зазима.Охрид.Кланяйсазломукатонасветому.Кланяйсанадявола,дордеминешмоста.Клан-клан,недоклан,дран-дран,недодран.Отприказка.Клатилисаземята,дръжсазанебето.Клатимушапка.Клек,пущино,чемиостанахадецатасирачета.Клекналкатоурукнабоклук.Клепналимуушитекатонадъртасвиня.Клетамудушапроклета,койтосеслибешегува;либеотшегане

знае.Отпесен.Клетамудушапроклета,койлибедвемоми.Отпесен.Клетванеехалва.КлетватамугръмБожи,молитватамуБожароса.—Занякой

духовникилипоп.Клетватанеедобронещо.Кликайгоколкощеш.Кликнинабулясидадойде.Клинклинаизбива.Клинчорба.Клинавмъждецанеклини.Клинаваженадецанеражда.Клинка.—Зачелякскъперник.Клинцемуподбива.Клисавмъжиженаклисавамусепада.Клисавмъжженанехрани.Клисавмъжкъщанегледа(невърти).Клънибългаринадаподкачидавия.Клънитурчинадапропиеракия.Клъничовекачестодасемести.Клъцасизъбитекатопразнаводеница.Клъцналкатосвинянапъртина.

Ключнеопазя,нозавардя.Ключътезадобрите.Кметкметува,бясбесува.Книгабре,книга;бащамимигаиазмигам.Книгадъноняма(науката).Книгатаечетириочи.Книгатаназлонеучи.Книгата(науката)енай-хубавонещо.Книгатасаникоганесвърша.Книжовнитепо-мъжовни.Кочеш?—вместо:„щочеше,койчеше?“Казанджийска:„Какво

казвашти?“Кованколан,сърменгердан.Отпесен.Кованомагаре.Ковачътсиимаклещиинесигориръцете.Ковеклинци.—Мръзнекатоциганин.Ковижелязото,додеесветнало(топло).Ковипеталото,данезагубишиконят.Ковипиронът,дордеетопъл.Когабабанесполучи,дяволътянаучва.Когабилотуйзатуй,мойтодасиседиумене.Когабързаабаджията,тогавамусакъсатконците.Когавикнатсички„пиянси“,иданесипиян,ставаш.Когавикнатсичкинаеднокуче„бясное“,иданее,бясгохваща.Когатовияткучетата,бабичкитеумират.Когаваримтриеница,тогазотивадакупилъжица.Когавидизор,тогазтърсиБога.Когавеевятърът,ималкаташибалкасаклати,кактоиголямото

дърво.Когавлезевграда,исапохрепе.—Казвасенатия,коитоведнъж

отишливграда,апослепродаватчалъмнадругите.Когагонямаш,томожеибезнего.Когагонямаш,ибезнегоминуваш.КогаГосподдавабрашното,дяволътземачувалът.КогаГосподдавамлин,нетапитачийсисин.КогаГосподискадавземенанякогостоката,тоймуземапо-напред

умът.КогаГосподискадаубиенякого,тойнай-напредмуземеумът.КогаГосподиска,исветцитепомагат.

КогаГосподмене,иазтебе.Когагойносрах,когаколаминаха.Когагоквакнах,когаколаминаха.Когадасеженислънцето,таралежъкътгоразвърнал.(Приказка).—

Слънцетосторилодасежениикалесаловсичкитеживотнинасватба.Всичкидошли,самотаралежъкътнямало.Чакалиго,етогоследвремедошелвсадникнаедномагареикатослязълотнего,вързалготамонастранаиоставилмукамикдаяде.—Доказателствокаквотрябвадаочаквамиотразмножаваньетонаслънцето.

КогадаваГосподнепитакойсисин.КогадалГосподсливите,чедаликостилките.—Казувасетому,

комутосеслучимеждудобринитеинещастие.Габр.Когадвекучетасеборятзаединкокал,третьотогоизяда.Когадойде,непита.Когадойдечетвъртъкподирпетък.Когадъжпреиде,качулнаглава.Когадъждняма,иградехубав.Когазнайтеотменепо-много,праветекаквотознайте.КогаеАгликабезризик,щодатиправя.Разложко.Когаебедатанавърха,тамеГосподнай-близу.Когаедъждовно,къщатанесепокрива;когаеясно,некапе.Когаезенгин,честито;когаесиромах,шегасиподбиват.Соф.Когаечелякздрав,иводатамуесладка.Когаечовекгладен,насърцетомувълцивият.Когаеясно,абатаяносят;когатоедъждовно,самаязди.Когаизлезенапътя,кучетатащетръгнатследнего(дагоближат).—

Казвасетому,койсекапе,катояде.Когаизлязълизградът,тогазпсувалпашата.Когаима—вура,коганема—кура.Соф.Когаима,къчфърга;коганяма,спи.—Казвасазанякого,който

когаимапари,върлува,акоганяма—мирува.Когаима—свиска,коганяма—стиска.Когаимаш—купувай,коганямаш—продавай.Когаискаттриста—непитатпопХриста.Когакажатстодушилудси,лудставаш.Когакакидавчерква,севърбамидават.Кога?—Когапуснерога.—Отговорнавъпроса:„Кога?“Кога,кога,ченикога.Когакрадат,некради;католовяткрадците,небойсе.

Когакуматанеедрага,исватоветедопрага.Когалищегобъде.Когалъжеш,задврататалигледаш?Когаминувашпомост,слязвайотконя.Когамоматанеессвета,тоисватоветенесассвесаси.Когамногогърми,малкодъждвали.Когамудопреяйцето(нагъза),тогазпологтърси.Когамуопустееглавата,тогазишапката.Кога,мъжо,даработя:впонеделник—безделник(похмелник),

вторник—потопорник,сряда—несасяда,четвъртък—несвъртък,петък—несретък,всъбота—набаня,внеделя—светанеделя.

Коганайде,чезайде.Коганещенякой,тойказва„неможе“.Коганурадападне,ниеходимдапоиммагаретата.Коганямагрошове,тоипаратастиска.Коганямакокошка,тоисврака.Коганямакотката,мишкитехороиграят.Коганяма,тогазтряба.Когаостанатдвамабездуша,третияостаябезглава.Когападнечовеквморето,тойзазмиясахващадагоизвлече.Когападнечовеквморето,тойизасламкасаулавя.Когапееединпетел,късносъмнува.Гръц.Когапитаиплоска,когасуххлябнарогозка.Когапойдеевреиннаоранье,тогаздапукнат.—Казвасе,кога

заравятяйцадасепекат,истоваискатдакажат,ченетрябадапукнатяйцата,защотоевреитенеходятнаоранье.Соф.

Когаприпреостена,тогазвикамаржено.—Когавидизоротнещоилизанещо.

Когапроси,меднаустаноси;когадава(враща),зехириотрова.Когапродават,купувай.Когарекълисиромахътдатропне,тосаскъсалтъпанът.Когасесиромахоразрипал,тупа̀носескинал.Соф.Когасавратя(тогай),кеплатя.Когасавърнебащамиотгроба.КогасевърнатчифутитеотБожигроб.Когасадави,пущабрадвата;когасаизбави,жалейтопоришката.Когасазадънетрескатавбъчвата,неоставячовекацялазима.Когасакаратдвоица,третиядебой(акосенамеси).Когасакатурнатколата,тогазмногопътищасаотварят.

Когасалозьекопае,абабасапотае.Когасамажимъжът,сакарапопът.Когасамагаретатапреяздиха,тогазиде.Когасапраши,прашѝго;когасакаля,каляйго—т.е.:„Копай

папурят,когаесухоикогаекално“,рекълорачът.Когасбърка,тогазправоказва.Когасивкъра,датанестигакаквототикъщнитемислят.Когасивидиушитебезогледало,тогазищевидипрокопсия.Когасивидивълкагъза.Когасивидиштила,тогазщесивидишкъсметя.Когасимеден,секитаближе;когасилайнян,никойтанепогледва.Когаспи,некраде.Когаспи,нелъже.Когастанакратуна,когаопашнавири.Когастаналоморетомедено,сиромахътсиизгубиллъжицата.Гръц.Когатиквастана,когаопашпусна.Когатимечкатанегазиръжта,неябарай.Когатицархарамайка,комудасаплачеш.Когатрънкискачемак,когатрънкисбуламач.—Потурчиласенаша

Тренаитоваизпатила.Когатурчинстана,ичалмасъдрана.Когатурчинпроболярееженизема,абългаринкъщяправи.Когатъпанпрахсбере,итидомдасъбереш.Клетва.Когаумрааз,тогаздаопустеесичкиясвят.Когаумремояткон,акощерастетрева.Когаумремоетомагаре,тревахемданикне,хемне(илитреварасло,

нерасло).Когаумречовек,тогазстаядобър.Когацукнете,акоманепоменете,дапукнете.Когачовекзабърка,консколайносере.Тур.Когачовексбърка,налошевохърка.Когачовексбърка,хващазледахърка.Когачовексасмее,щоправинезнае.Когащебъде,такадабъде.Когащеетуйзатуй,некаемойтоумене.Когаядеш,датипращятушите.Когаядат—еж,когатлежат—леж.Когатоазсъмсеродил,тибешенамайкасивкорема.—Значипо-

старсъм,знаяповечеоттебе.

Когатоваляголемиятград,таизбиимойтооко,итвойто.Когатовидя,тогазщаидаповярвам.Когатовълкътбешекуче,акучетовълк.КогатоГосподневиди—т.е.нощя.Когатогоканят,неще,акогатоиска,мунедават.КогатодойдеконскиВеликден—т.е.никога.КогатодойдеКуковден.Когатоенуждатанай-висока,Господенай-близо.Немска.Когатоизрастатнаконярогове.Когатонакокошкатаприпре(отзадеяйцето),тогазитърсиполог(да

госнесе).Когатопоникнатнапетататикосми,тогазщепрокопсаш.Когаторазбогатееселото,попътсакръви.Когатосадобрекокошкитеми,иазсъмдобре.Когатосичистнасърцето,некаказвакойкаквоще.Когатотаканят,еж,когатотагонят—беж.Когатотатоимамамеучеха,азловяхмухи.Когатотатоимамамесъдеха,азгледахкучетокаксепощи.Когатотиотиваше,азсавращах.Когатотиесърцеточисто,небойсеотнищо.Когатотинеприпка,щотиенапинка.Когатотисевидинай-кроткалисицата,тогазнай-добресиварди

кокошките.Когобиятжени,кучетатагоръват.Когодегоболи,тамсапипа.Когодесърби,тамсачеше.Когокаквидиш,акомуказуваштато,неможнайдемайкаси.Когокаксрещне,сѐщегозачесне.Когокаквоболи,занегосиприказва.Когонесакаш,янаоджакати,янабуджакати.—Тур.:„Истемедиин

кимсеи,яоджагънда,ябуджагънда.“Когопита,чепахна…Коготобият,тойзнаедаплаче.КоготоГосподварди,негопушкагонебие.КоготоГосподобича,тойгоинаказва.Коготодокопат,негощеохлопат.Коготонебият,тойнеплаче.Коготонеесрамотхората,негоегряхниотБога.Коготонеесрама,негонееигряха.

Коготонеестраха,неегоигряха.Коготосабили,тойзнаеболили.Коготосъмдарила,сѐмиказват:„Кобила.“Коедобромина,тагояневидох.Коекъденикне,тамищеобикне.Коемина,чемазамина.Коемиенапред,чеитова—реклокучето.КоетоГосподнедава,иковачгонеизковава.КоетоГосподдава,никойгонеотнима.Коетоевръка,неелъжа.Коетоимашдавършишднес,негооставяйзаутре.Коетокучеискатдаобесят,казватбясное.Коетокучемаезалаяло,сѐепобесняло.Коетокученелае,тоинехапи.Коетокученезнаекакдалае,тодокарвавлъкнаовцете.Коетокученезнайкакдалае,товкарвавълкавкошарата.Коетокученещедавардистадото,тоходинасам-нататък.Коетокучеокраставее,негоиядатчервеите.Коетоможешданаправишднес,негоотлагайзаутре.Коетоможешдаизвършиштазвечер,негооставяйзазаран.Коетомуенасърцето,туймуинаустата.Коетонетиеработа,незачевай.Коетонесаепръчило,няманидасекози.Коетонеискашдатиправятдругите,негоправиититям.Коетонямачовек,негопетимисва.Коетоплюеш,неголижи.Коетосадаванасиромаси,нееизгубено.Коетосакрие,тощедасаоткрие.Коетосиправил,негочакайдавидиш.Коетоскоро(лесно)става,скоросаиразваля.Кожаикокали.Кожаотюнакакатоотмалака.Отпесен.Кожемитилостагарка(въстегарка).Кожемкитисапонахрапал.Козайц-торбалник—рекълциганинътотбързина,вместокозаи

заец—козайц,аторбалник—заторбаиотварник.Козатааколъже,рогатанелъжат.Козатакозлеражда.Козатарогатабийнеговглавата.—Гръкказвасловонасв.

Спиридона.Козатасаощенеокозила,еретосаразтропало.Козатасаприсмяланаовцата,чейсавидялгъзът.Козатаябий(чука)градът,атявириопаш.Козицеле,козано,моясиварогуше.Соф.Козицеле,козкеле,отървахса,Божкеле.Коитобързат,квасникиммесят.Коитодават,тесахубави.Койвидивълкътвика,койтонедважвика.Койдушасинепродава,тойимотенинестава.Кой?—ДядоБъкой.Койдеумре,тамгоикопат.Койдесаулучи,туйщенаучи.Койе?—КойчоотКойчевци.Тревн.колиби.Койекрив,даежив;койеправ,Богдагоубие.Соф.Койети?—Койет,етинавратата.Свищов.Койзлеклечи,дважнавънходи.Койзломисли(другиму),злонамира.Койзломисли,Господдагоочисти.Койзломислизанас,добротомуподнас.Койзнае,знае;койнезнае,тревапасе.Койзнае,четозкамъкщечупиглава.Койизядемаслото,щегоиздуекорема.Соф.Койизядемлякото.Койказанатебе.Гагаузки.Койказва,чеекурвинсин?Койкакзнае,такаиграе.Койкакзнае,такабае.Койкакиска,такаписка.Койкаксвари,натовари.Койкаквоедробил,товаищесърба.Койкаквоеровил,внегощегозаровят.Койкаквомисли,таквоздагопритисне.Койкаквомисли,таковаданатисне.Койкаквотодроби,впаницатасигонамярва.Койкаквотоима,снегосехвали.Койкаквотомисли,товаисънува.Койкаквотоправи,таквозщенамери.Койкаквотоправи,трупагонаглаватаси.

Койкаквотоплаща,таквозикупува.Койкаквотоправи,тощеинайде.Койкаквотоправи,насебесиправи.Койкаквототърси,негоинамира.Койкогаумре,тогавагоировят.Койкогагозаболи,тогазплаче.Койкогасаопари,тогазскача.Койкогосиима.Койкого,щевидим.Заканванье.Койкоетожали,негоихвали.Койкоетосинаправисам,неможеидяволадамугонаправи.Койколикучето.Койкомутонавива,негоипобийва.Койкотканехрани,тойхранимишките.Койкоямисли,неяидастисне.Койкрив?—Кутулът.Коймисравгащите?Коймина,тамазамина?Коймуекрив,катоеправ.Коймесикривитехлябове?—Рачо.Койнадвадни,койнатридни,Иванвсрядавечер.Койнанива,койналозье,бялаНеданаконака.Койнеслуша,тойнямаидазаповядва.Койнебегендисва,данекондисва.Койпие,койплаща.Койпие,тойзнае.Койпитавчердатазачерноконче.Тур.Койпита,нескита.Соф.КойпитаПанкакогаеВеликден.Койплаща,акойразгащя.Койпръднавчердата?—Кутулът.Койпръдна,койзегрошът?Койского,воденчарътсводатасабори.Койскоето,Иванссвоето.Койсамсехвали,корисе.Койсамсехвали,щежали.Койсазарансмее,вечерплаче.Койсамногоотмухибрани,негонай-многоналитат.Койсиимабрада,дасиимаибръснач.

Койсиимабрада,онсиимаигребен.Соф.Ко’сиима,то’сиклима.Прилепска.Койсихъка,насрещамумъка.Койтапита,синко,бръснелисавладиката.Койтапитатебе,бръснелисакадия.Койтапитатебе,отдесъм.Койтапитатебе,колкотичиникалпакя.Койтебепита.Койтебескамен,тинегоскомат.Койтиеадаша?—КолюКаралаша.Амикойтиееша?—Никола

Келеша.Койтиизвадиокото?—Братми.—Затоваетъйдълбокоизвадено.Койхвалибулкатанизивривата(сополивата)?—Сватятани

гуреливата.Койхлопа?—ИванШопа.—Защохлопа?—Засопа.Койщеизпъдиводенчеря—казваттому,койтооставанай-подир

насофратадаяде.Койщеносихляба?—Аз.Койщеносимотиките?—Казвайтепък

другибе.Койщосее,товаижъне.Койщосисамучини,другнеможедамуучини.Койщочини,насебесичини.Койщочини,товамудохождаинаглавата.Койтоаресванамомата,неговаемомата.Койтобръкавмедът,тойсиоблизвапръстьето.Койтобъркавгюбрето,немуивонятръцете.Койтобягаотгозба,нямаочизапросба.Койтобяга,вединпътбяга,потератавстогогони.Койтобягаотпопарата,дамусасчупилъжицата.Койтовардитекята,тойизидачорбата.Ст.Загор.Койтоведнъжизлъже,невярватговторипът.Койтоведнъжизлъже,неговярватвторипът,иправодакаже.Койтоведнъжизлъже,дважмувяранехващат.Койтовиканасекиготате,безмайкаостава.Койтовинцепопийва,главатасиразбива.Койтовинцепопийва,безглавицапоспива.Койтовинцепопийва,наледецапоспива.Койтовинцепопийва,насокакапоспива.Койтовинцепопийва,безженицазаспива;койракийкапопийва,без

невестапоспива.Койтовлезевбанята,додесанеизпоти,неизлязва.Койтовтелеса,тойщеиздява(щевършеехарман).Койтовървиправо,даослепее.—Тур.:„Догругиден,кьоролсун.“Койтовяраломи,невяращегосломи.Койтовярванасънищата,турясиумътнаоблаците.Койтовярвасънищата,тойпасеветровете.Койтогазикалта,щесаокаля.Койтогледаземята,неможедавидинебото.Койтогледа,солипипервочи,даослепее.—Таказакълнават

децататогова,коготокаратданегледа,когаиграена„жумеж“илина„сляпабаба“.

Койтогонепие(виното),дамусанеражда.Койтогонепие,тойсанеупива.Койтогонидвазаека,идватаизпуща(илинестиганиедин).Койтогопомирише,окапвамуносът.Койтоготвигозбатасистрески,немусаивмерисванадим.Койтодава,гладеннеостава.Койтодавамалко,даваотдуша;койтодавамного,даваотимот.Койтодаванавяра,безризаостава.Койтодавахлябначуждитекучета,скорощеголаятнеговите.Койтодава,тойдобър.Койтодадецената,тойслушасвирнята.Койтодигарогове,оностаябезуши.Соф.Койтодробилъжи,впаницатасищегинамери.Койтодругимусасмее,инемущесасмеят.Койтодругимутрапкопае,самвнегопада.Койтоеблизодочерква,илинеходивчерква,иликъсноотива.Койтоевчераумрял,днесепишманстанал.—Следлошивремена,

когасепоправят.Койтоегърмялголямтъпан,дааренегоглуши.Койтоедлъжен,тойеитъжен.Койтоедробил,тойзнае;койтосърба,незнае.Койтоезавистлив,светътмуекрив.Койтоелют,тойбиважълт.Койтоенамладостработил,настаростпочива.Койтоеотдолу,тойзнае—рекълпетелът,когатомагаретосе

хвалило,чекатояздяломагарицата,земятатреперела.Койтоепадалвморето,отдъжднебяга.

Койтоепобратимскамиларя,врататамутрябвадасависоки.—Тур.:„Деведжииленконушанкапусубуюколмалъ̀.“

Койтоепосеял,щежъне;койтоепосадил,щебере.Койтоеходилнаводеница,сѐщеимабрашно(паспал)накалпакяси.Койтоеходилсѐпеш,негонатоваридатиизберекон.Койтоечувалголямтъпан,отмалкиясенебои.Койтоеялсѐбоб,негопроваждайдатикупимесо.Койтожалеепеталото,тойзагубваконя.Койтожалигоздейо,загубваподковата.Койтожаликоньоси,загубвасебеси.Койтожалиподковата,загубваконя.Койтоживееснадежда,умираипоглежда.—Итал.:„Quiviva

speranto,mortecacanto.“Койтозадругигозалита,самсиподлита.Койтозабикаля,по-скороотива.Койтозавижда,невижда.Койтозаграбя,(не)загабя.Ловешка.Койтозахващамногоработа,тойниеднанесвършва.Койтоземанавяра,дважсаскесиятасикара.Койтозлеклечи,дважнавънходи.Койтозломисли,злоинамира.Койтознаедачака,всичкомуидевовреме;койтобърза,белатаси

намярва.Койтознаекнига,тойимачетириочи.Койтозяпапонебето,падавкладенеца.Койтоидеполека,тойотивадалеко(надалеч).Койтоизбира,тойпримира.Койтоизлъжеединпът,невярватговторипът.Койтоизлъжеединпът,стопътиправодаказва,немухващатвяра.Койтоимабрада,тойсиимаигребен.Койтоимаградинанаврататаси,тойимамлечнакрававдвораси.Койтоимадвепари,тойзнаетридуми.Койтоимаединкошсламаповечеоттебе,снегосанекарай.Койтоималозье,некаситурипъдар.Койтоимамногопипер,тойтуряиназельетоси.Койтоимамясто,нямаго.Койтоимапари,работатамувървикактоиска.Койтоимапетгроша,знаешестдуми.Койтоискадапочиванастарост,дасетрудидаспечелинамладост.

Койтоискадакаженещодобро,трябвапърводобредагопремисли.Койтоискадапести,неканачнепо-отрано.Койтоисканастаростдапочива,намладосттрябваданепочива.Койтоискамного,даискаотГосподя.Койтоискадаядекокошки,щетъпчепокоришници.Койтоищелибебезкусур,безлибеостава.Койтоказваправото,нийденегоприбират.Койтокониграе,немуиподсмърчат.Койтокопаедругомуяма,сампадавнея.Койтокопаетрапзадругиго,самсипадавътре.Койтокупувакаквотомунетрябва,продаваонова,коетомунай-

трябва.Койтолъже—навъже;койтоне—надве,илиКойтолъже—надвевъжа,койтонелъже—начетири.—Някои

тъйказват,нотъйказанопочтинямасмисъл.Таяпоговоркасепазиудецата,когатонаправятнещоикрият.Внеяесъхраненазаконодателнатаидея,ченякогавБългарияилипо-напредеималозакондабесяттези,коитолъжатилинаправятзлоизабъшават.Инакудецатанеможешедасевтълпитаяидея:койтолъже,навъже.

Койтолъжеиобядва,казваправоиневечеря.Койтолъже,тойтъже.Койтолетепладнува,зимегладува.Койтолетенеработи,тойзимегладува.Койтоманеаресва,даминедавапо-голяматасидъщеря,дамидаде

по-малката.Койтомапомирише,носътмуокапва.Койтоменеаресва,дасинедавадъщерята.Койтомиемеденокаче,неможедасинеоближепръстите.Койтомидавахляб,тойменибащаибрат.Койтомизесламката,дамугонямамката.Койтомислисѐтнината,юнакнестава.Койтомладпоспива,тойстарпопостя.Койтомногозема,малкозема.Койтомногобърза,тойназадостая.Койтомногоговори,тойсбърква.Койтомногодава,скорощепроси.Койтомногосаврича(тойнищонедава),аотнегосанищоне

отвлича.Койтомногоходи,многознае.—Виж:„Аконебешепоревал.“

Койтомногохортува,тойсеизлъгва.Койтоможе,иконятмуможе.Койтомокри,тойсуши.Койтомъдромълчи,тойпо-добреговори.Койтомълчи,знаесиработата.—Тур.:„Съсоланишинибилир.“

Виж:„Мълчан“.Койтонаваля,планинапреваля.Койтонатозсвятнесипочитасватите,наонзисвятщевърше

тръньето.Койтоневардичуждото,тойисвоетонещевиди.Койтонезнаедаслугува,неможедагосподарува.Койтонезнаедасединалопата,тойсединадръжката.Койтонемислиотднесщощеправиутре,немунитимуедомът,

нитимуедомакинствотосъссветът.Койтонемерисмяра,тойнямавяра.Койтонепазипарата,тойневиждаигроша.Койтонепочитадукатото,тойихилядотонещедазнае.Койтонепие,тойсанеупива.Койтонепосее,тойнямаидапожъне.Койтонеработи,небивадаяде.Койтонесаеродил,тойнямаидаумре.Койтонесипазипарата,неструванидукато.Койтонеслушастарите,тойнеечовек.Койтонеслуша,щегоизмуша.Койтонеслуша,инегонеслушат.Койтонесее,невее.Койтонехортува,тойизпатструва.—Тур.:„Сюкюютикрардандър.“Койтонещедададе,тойнамярвакакводакаже.Койтонещедададе,тойлеснонайдещодакаже.Койтонещедамеси,въс(цял)денсее.Койтонещемалкото,изгубвамногото.Койтоникоганеначина,тойникоганесвърша.Койтоникогоневреди,никогоинеможедаползва.Койтонямабела,дасикуписахат.Койтонямаволя,всичкомуеневоля.Койтонямакавга,дасикупиводеница.Койтоняма,леснообещава.Койтоняма,немуесвидно.Койтоняманищо,тойотобирачитесанебои.

Койтоняманищо,немузиматнищо.Койтонямапаривпазватаси,некаимамедвустатаси.Койтонямасакатат,дасикупиновсахат.Койтонямаслуга,самщесечедърва.Койтообичагюла,обичаитръньетому.—Тур.:„Гюлисевентикени

дасевер.“Койтообичадалъже,тойобичаидакраде.Койтообичанарибатаглавата,щестанепоп.Койтооре,тойдобре.Койтоостанеотдолу,дамуизлезедушата.—Тур.:„Алтакалан

джанъ̀чиксън.“Койтоосъмванахана,тойзамръкванапътя.Койтооткрадне—едингрях,укоготооткраднат—сто.Койтопадасам,неплаче.—Тур.:„Кендидюшенагламас.“Койтопадал(наковладил),месадамупадат.Клетва.Койтопиенавяра,двапътисаопива,илидважсанапива.Койтопие,тойсаиопива.Койтоплачезадоброто,безочиостава.Койтоплаче,заочидаплаче.Койтоплачезасвета,тойбезочиостава.Койтоплаченачуждигробища,безочиостава.Койтоплаща,тойсвири.Койтоплаща,винотонегохваща.Койтоплюйсрещувятърът,плюйнабрадатаси.Койтоподуши,тойгоизмуши.Койтопопчетепо-малко,пуши[3]по-много.Койтопоспистява,неосиромашава.Койтоправизло,данечакадобро.Койтоправи,намира;койтотегли,тойзнае.Койтоправоказва,отвредгопъдят.Койтоправонеказува,тоймнозинасмразува.Койтоприбързва,тойсазавързва.Койтопродава,тойискаикяр.Койтопроси,тойноси.Койтопроси,неумира.Койтопроси,тойникогагладеннеостава.Койтопрегазиводата,тойекерванджибашия.Койтопредвари(изпревари),тойнатовари.Койтопрезирамалкото,тойнямадавидиимногото.

Койтопрескачамногоколове,тойщесанатъкненанякой.Койторазбираотсвирка,немутрябватъпан.Койторазбираотпискун—разбира;койтонеразбира—иотгайда

неразбира.Койтораностава,немуиБогпомага.Койтораностане,раносеобуе,тойраноищедапропее.Койтосабоиотврабците,тойпросонесее.Койтосадави,улавясаиузмия(илииусламка).Койтосагрижизахорскитеработи,хоратащесагрижатиза

неговите.Койтосеенаучил,тойщедасеотучи.Койтосаеизгорилстриеница,тойдухаинакиселотомляко.Койтосаенарилоттикви,инаплетътгидуха.Койтосаеродил,тойищеумре.Койтосазапъва,тойсаспъва.Койтосакани,непали.Койтосакани,неправи.Койтосаконущисваскамиларя,портитемутрябвадабъдатголеми.Койтосемоли,неплаче.Койтосамногосмее,щеплаче.Койтосамесивтриците,изядатгосвиньете.Койтосаместинасофрата,несанаяда.Койтосамъчи,тойсаипъчи.Койтосанадееначуждатрапеза,тойгладеностава.Койтосанадееначуждиръце,тойедлъженнаМихаля.Койтосанаядераноираносаожени,никогапишманнестава.КойтосанебоиотБогаиотхоратасанесрамува,тидалеч(или

бягай)отнего.Койтосанедавадагопознаеш,гледайгодеходи.Койтосанепеченанивата,несапъчинахорото.Койтосаотричаотвяратаси,отричасаотБога(илиотбащаси).Койтосапопари,тойскача.Койтосаскришомжени,явносакокени.Койтосасмеедругиму,инемудохождадоглавата.Койтосасмее,насебесисасмее.Койтосасмеенащърка,понасямукрилете.Койтосавращаотпилафът,дамусастрошилъжицата.Тур.Койтосасекимуотлага,скоромусасъдиракалпакя.Койтосахвали,самсаквари.

Койтосахвали,щеизпати.Койтосади,тойисъди.Койтосединаводеницата,тойсисъмилабрашното.Койтоседи(варди)крушата;тойядекрушите.Койтосивярважената,лъжеса;койтояневярва,излъгане.Койтосидаваколата,тойсидаваижената.Койтосиеочитеизплакал,тойивярва.Койтосинезнаемястото,тойскоросисъдирагащите.Койтосинелибинатозисвятсватите,наонзищевършеетръните.Койтосинямавсвоятдомневолия,некатърсиучужддомвеселия.Койтоскоросъди,скоропишманщебъде.Койтослушажените,тойедважжена.Койтослуша,спасенамудуша.Койтослушахората,напущасижената.Койтоснеправдапоболерява,скородомътмузапустява.Койтоспи,неспечеля.Койтоставарано,немустигатнавуща.Койтоставаовца,изядаговълкът.Койтотегли,тойзнае.Койтотрошивярата,Богщестрошинанего.Койтотърпи,тойюнак.Койтотърсимногото,тойзагубяималкото.Койтотърси,намира;койтопие,заспива.Койтоумревкъщи,по̀муемалъктовара(кахъра).Койтофъргакамъкнависоко,наглаватамупада.Койтофъргакаменнавъзбог,паданаглаватаму.Койтофъркависоко,тойнископада(кацнува).Койтоходимного,илинамиранещодаяде,илинамиранещодаго

изяде.Койтоходи,пакходи.КойтоходипоБога,той(он)просизаБога.Койтоходипобоговете,тойсигледадробовете.Койтоходиполека,излизанапланинависока.Тур.Койтоходичестонапоздравенье,скоромусескъсваскуфата.Койточестопомръдва,честоипопръдва.Койточуждотонепочита(несайдисва),своетонямадавиди.Койтояде,когазалязваслънцето,разядватмусаустата—казватна

децата,коитоискатдаядатпримрак.Койтояденазаем,ядеотхамбарятси.

Койтоядемного,изядасикъсметя.Койтоядепризаходслънце,разядатмусаустата.Койтоядекокошикрака,тойтайнанедържи.Койтояздиначуждкон,отсредпътяпештръгва.Кокалан.Кокалостенанезалепва.Кокалфърлилпомеждуим—т.е.свадилги.Кокона—кокошка,очитейкокона.Соф.—Керица.КоконаМандика,взаходабърника.Кокона,кокошкайнаноса.Кокошикракасиял.Кокошинисакатопуек.Кокошкакогазатлъстее,неснася,женакатозатлъстее,неражда.Кокошкапъшка,петелсатръшка,небойсе,Пенке,Танчоепиян.—

Такапреговарятнапиените;нотоваеединвидпредуведоменье.Кокошкатаводапиеинагорегледа(данедодепилекът).КокошкатаекокошкаитясемолинаБога;водапие,нагорегледа.Кокошкатаивхамбарятрови.Кокошкатайощененасадена,тойпилетаиска.Кокошката,когайдопре,самасинамярваполог.Кокошкатасикриеглавата,исяка,ченеявидят.Кокошкатачинидвепари,ноитясизнаевремето.Колнарамо,дванапояс,бягайстрахотпътя.Колабезкатранневървят.Колаумидвебезумие.Колатамусдвеколелета,тасевъртятнавсякъде.Колигооткъмврата.Колишмапоза̀кола.Колкаебълхата,колъкемяхътй.Колкоетеглилатазглаваиколкоимайощедатегли.Колкозаневоля.Колкозапоревка(пощявка).Колкозимисъмпрекаралаз—рекълОрешко.Колкознаебаба,толкобае.Колкознаедядо,толкозхороскака.Колкомаймунджилъцизнайтой!Колкомлякодаваш,Лесо?—Гледаймилицетоинепитай.Колкомъкивиждахурката,дорнапълнивретеното!Колкопарикикяшките—реклаеднанабащаси.

Колкосърцеболяло,толкоочиплакали.Соф.Колкосърцежалило,толкоипоясхуркадържал.Соф.Колкоцарвулиесъдралдяволът,докатгоизкараналесата!Колкочифтацарвулиесъдралдявола,додегоотумизкара!Колкотоглави,толковаиумове.Колкотогоязнам,толковагоиБогзнае.Колкотогоаззнам,толковаиГосподдагознае.Колкотогроша,толкозиума.Колкотоепо-много,толкозпо-добре.Колкотоидаедобра,мащехае.Колкотомубоятдълъг,толкозимуумъткъс.Колкотомусасвиди,толкозищевиди.Колкотонамери,сѐгиипрошери.Колкотонаиглатавърха(наиглянвърх),толечкомидай.Колкотопо-богати,толкозпо-драги.Колкотопожабакосми,толкозпоносикрам.Колкотоповечеима,толкозповечесалакоми.Колкотоповечеима,толкозповечестиска.Колкотоповечепие,толкозповечежаднее.Колкотопотиквашогъня,толкозпо̀гори.Колкотосаразредяваряпата,толкозпо-едрастава.Колкотосаумрелиотяденье,несатолкозотнеяденье.Колкототибоя,толкотиетвоя.Колкототимене,итебеГосподтолкоздададе.Колкототистигачергата,толкозсапростирай.Колкотоходил,толкозисвършил.Колкотохора,толковаитабихети.Колчетие,колчемие,чашкатие,чашкамие.Колъктоси,всякогапо-малъксепоказвай.Колъктоси,сякогасасѐпо-долен(нисък)показвай.Комардамуедобъркон,иглениуши—зенгии.Коминяткрив,амадимътправоизлиза(сгледница).Комудасаоплачеш,Богвисоко,цардалеко.Комудържигъзът,дашукне.Комуедоплач,комуедосмях.Комузъмчевгъзлето,тойтърсищърчето.Комукогадойде(тогазтегли).Комумайка,комумащеха.Комунетрябаднес,щемутрябаутре.

Комупачи(кози)крак.—Тур.„Докузкурдабирфурда.“Комупродавашкраставици.Комупчелазакапа(нашапка),онсепохвата.Соф.Комупървопачикрак.—Комупо-напред.Комусидал,тонегоитърси.Комущосадали,снегосаихвали.КомутоГосподдал,хоратанемогатдамугоземат.Комутоедображената,немунетрябадаходивчерква;комутое

лоша,нетрябадаплаченагробища.Комутоелошажената,немутрябавечнамъка.Комутоемногомаслото,тойсимажеиботушът.Комутоестрелатавреброто,негоиболи.Комутоехарнажената,нетрябамурай.Комутоещета,немуеиприсмеха.Комутолозьетоепрекопано,тойимапълнабъчва.Комутосибръсналбрадата,негосиипорязал.Комутосидал,вървиготърси.Комутосикумувал,отнегоичакайкравай.Комшийскатакокошкасавиждакатогъска.Комшийскатакокошкасѐпо-голямаотнаш’та.Комшийскатакокошкасѐпо-едрияйцанесе(носи).Комшийскатакоткаизяламесото,анаш’тасанаяла.Комшийскатакотканакусаламлякото,анаш’тасаоблизва.Кондетонеенаученнасамар,катомуготурят,хелбетящешава.Конидобърюнак.Конипушкасамисакрадат.Коннавяра,париназаем.Конпознавасайбиятси.Конпърди,вятървее.Конпърди,вятървее,горатаселюлее.Конпърди,вятървей,Димкаперолюлей.Консаназаемнедава.Консанепродава.Консапоприликанеязди,акойтогоима.Консапоприликанеязди,койтогоима,тойгояха.Кон,сахатиженасаназаемнедават.Консехвалиследмесец,апачовекследгодина.Конецацепи.Конката,иди-прииди,напорниказор.

Конскаглаванакол(плет)даявидиш,тийудриюздата.Конскаволя,народнаволя.Кончемуструвахиляда,булчемуструвадваграда.Отпесен.Коняпанагонътгосваля.Коняяздикатокеседжия.Коняяздя,пешкомходя.Конятгледайотпред,амоматаотвред.Конятисказоб,аженатароб.Конятинощевиди.Конятначетирикракаипаксапрепъва,атонечеляк.Конятпознавакойможедагоязди.Конятсидавам,мамо,акомиядадат.Копай,мотичке,споредплатата.Копралятаенесалвръцете.Коприсаито.Копривасанемерише.Коприненабулка,вълнензет.Лясков.Коприненаженасвълненмъж—казваттому,койтоепо-простот

женасиилипъкенеучен,простак.Копсикокона,копси.—Копси,амачобандипли.Коравхляб,коравизъби.Кордисалсакатотриируп.Кордисвасекатопатеврешето.Кордисвасакатохалваджийскатесла.Коремътмумехана.Косеное—стриженое.—Виж:„Неекосено.“Космивраносани,кракаскопосани.Косопрасе,росопросопасе.Костенуркатаснощовитесиходи.Костилка—казуватнасухитедребнихора,апонякогаинаскъпите.Костимекиинамекват,нещелисаразчекнат.—Втаяпословица

иманещонамек,детовстаровремеблудницитегиразчеквали.Косъмътотмустакитемудапогълнеш,щесаотровиш.Косъмътсръценадведели.—Мурафетлияе.Коткаоцетпиели?Коткатаестаналаотръкавицатанасв.Василия.Коткатаикотаракътдвемачкиса.Коткатаипрездеветстениподушвапестървата.Коткатакатонестигамлякото,казва:киселое.

Котката,когаспи,неловимишки.Котката,коганеможедадосегнемесото,казва,чеевонещо.Коткатанепаданагърбътси,анакракатаси.Котката,отдетояфърлиш,накракатасипада.Коткатасапохвалила,ченеядепестървариба.—Некаяподуши,та

щемвидя.Коткатаумираизамишкитемисли.Котленскитонпатери.Кочадушаяка.Кояглаваколкот’побира,толкоззима.Коядушанещедаидеврай.Коякучкалаеше,танеаз?Коякучкатилаеше—т.е.койтидумашетебе,ати?Кояменикравайнаръката,тяменилеля.Кояовцаотивасрещувълкът?Кояфайдаоткахър.Коятобоговицанещедасащипе,тяненачерква.Коятогорасасече,внеякозинесабръстят.Коятозъмянемазакача,некасасгодинипровлача.Коятокобиласехване,тявършеехарман.—Тур.:„Тутула̀нкъсра̀к

харманъ̀дювѐр.“Коятококошкамлогокрещи,малкияйцаноси.Коятокръвщетече,нестоивжилите.—Тур.:„Акаджаккан

дамардадурмас.“Коятомомамлогопробира,тянежененаходи.Коятомомамлогосатруфи(кити),тяеостаряла.Коятомомамлогопее,тярядкосее.Коятомоманеаресваирген,тянастарецсапада.Коятомоманещедамеси,весденсее.Коятомомаобичанарибатаглавата,щестанепопадия.Коятонещедамеси,тятриднисее.Коятоовцасаделиотстадото,вълкътяизяда.Коятостомначестинавода,скоросаразбива.Коятотикваходичестонакладенчето,скоросастрошава.Краватасатели,аволътболигъзът.Краденотоесѐпо-сладко.Крадцитесякоганекрадат,(но)тисесякогапази.Крайплетаимашетолкозповалени,сетилигиуби?—Казвасе

тому,койтовочизаплаша,чещеубие.Подповаленитекрайплетасе

разумявалайна.Кракнесъмподгъвал.—Несъмсядал.Кракатасинамерихастъпките,аглавитенемогат.Кракътнепипа,пипаръката.КралиМарковинопие,децатамупепеллижат.Крастаискадасеначеше.Крастаскрастасеначеше.Красташугаруга.Краставконкаточуечесалото(дазадрънка),изатръпва.Краставикози.Краставитемагаретапрездеветбаирясасмирисуват.Краставиятсаприсмялнакелевият.Краткавечеря,дълъгживот.Краткавеселия,дълганеволияражда.Кратъкпсалом:алилуя.Гръц.Креписепилецарско(царство)мие.Соф.Кретакатопатица.Криввтръница,праввтъмница.Кривкораб,правпоход.—Тур:„Егригеми,догрусефер.“Кривси,щот’сижив.Криваклетваступанасистига.Крива,криваръчица,далвиГосподовчицаишареношиленце.—

Такапросятнякоидеца.Кривакътимадвакрая.Криватакобилица,по-крепконоси.Кривдасполитванье,аправдаспотикванье.Кривимуколата.—Казвасезадете,когасеепоразчамяло.Кривинанавой,правинаразбой,иликривонанавои,правона

разбой.Соф.[4]Кривисекатоюда.—ЗаапостолаЮдасеприказва,чеоткакпредал

Христа,изкривилимусеустатаистаналтъйгрозенистрашен,коетогонакаралодасеобеси.Безграмотнитеживописцисагоизобразявалисразкривенолице.„Юда“—вюжноизападнонаречие„самовила“и„русалка“.

Кривицатакабаницадае,никойянеземанасебеси.Кривиятпътепо-близък,амаепо-низък.Кривовретено,остракъделя.Криводаседим,праводаговорим,иликриводаседим,правода

хоратим.

Кривовървиш,раче.—Тъймиспори,братче.Кривоклоца,шутободе.Велес.Криволозье,млогогроздье.Кривоперонакьоравооко,желтичехлинаспуканипети,кован

герданнакелевашия(приличатли?).Кривоперопетлево.Кривоседѝ,правосъдѝ.Криво-клетникотневерникпо-лош.Кривотосамополита,аправотоискадасапритика.Криесикатокотканехтьете(иликатозъмякраката).Криенонямапиеноняма.Кроткоагнеотдвемайкисуче(бозае).Кроткокатоагне(когасаобагне).Крушаподкрушапада.Круша-грозд.—Имамногокруши,провисналикатогрозд.Крушатасамолилабабидаяизеде,чейсаостризъбите.Крушкасиимаопашка.Крушкатанепададалечоткрушата(коренътси).Кръвдаплюеш,казвайдренкисъмял.Кръвскръвсанемие.Кръвенкатопоповасвиня.Кръвтаводанестава.Кръвтасипроливам,ченегонаправям.Кръпежкъщадържи.Кръст-кълки,корем-бабици.Кръстами.Клетва.Соф.Кръстен,анепонуден.Кръстендявол.Кръстенаводавязнестои.Кръстѐцградидалетува(нанивата),купѐнградидазимува.Кръсти,Боже,помагай,стягайконче,табягай.Кръсти,Боже,помагай,фърляйшапка,чебягай.Кряка,кряка,пакляка.Крякакатожаба.Кукоипипе,телеипате.Кукувицамуизпилаумът.Кукоригопетлю,заколиго,тетьо(тате),данебудимама,даспим

двама.Куку,шопе.

Куме,ядвашлипеченопраседатиопечем?Кумицанеечуждица.Купидендапожѝвим(дапоминем).Кърчево.Купилук,памунавалиглавата.—Тъйотговарят,когакаженякой:

„Щодаправя.“Соф.Купимубрънкалкаипустигодабрънка.Купилмагарето,четогаззелдамислиималитрева.Купцисесбиратдаобиратхората.Курварствотоедовреме,пиянствотоедовека.Курдисалсакаторъждивпищов.Курдисалсакатоциганскипищов.Курякмъж.—Мъж,койтонеможедасесхожда.Куфалницатамунедосяга.—Немустигаглаватаумът.Куцвълксякокучегодърпа.Куца,чегоболизъб.Кучавяра.Затурците.Кучавяранеевяра.Кучакама̀ра.Кучебруснеяде,азапакостгоизяда.Кучеговлаче.—Негобиваникак,западнал,осиромашел.Кучедържикокала,нитогогложде,нитогонадругодава.Кучеикоткащеспятзаедно.Кучеичеляк.Кучеикрамняма.Куче,коетонезнаедалае,наовцетевлъкдокарва.Куче,коетовардидвевратя,гладноумира.Кучесланинанестава.Кучесраманяма.Кучеспикогаще,адавидимкакщеяде.Кучецървулиненоси.Кучетатагодръпат.—Студеномуе.Кучетатата̀мата(вместощамата).Кучетодругарнаправѝ,итоягатанефърляй.Кучетоеблагословено,акоткатапроклета.—Разказуват,ченаонзи

святкучетощеносиводадагасиогъня,вкойтосамъчистопанинът,акоткатащедухадаподклада.

Кучетоеверендругар.Кучетозимесеканидасиправикъща,алетезабравя.Кучетоикоткатазаеднощеспят.

Кучетокатомунаближисмъртта,отивадапикаенаджамиятанавратата.

Кучето,когаще,спи;нокогаще,неможедаяде.Кучетолягавяслата,панитопляватаяде,нитонаконядава.Кучетонеядекокалът,чеинадругогонедава.Кучетоотходенье(ход,път)остарява(иликучетопътгосъстарява).Кучетоотходеньеостарява,амоматаоткитенье.Кучетосапротягалетеколкоще,азимесасвиванакълъбце.Кучетосяказимасѐщесиправикъщанапролет.Кучешкиживот.Кучешкинарод.Кучешкотегло.Кучкатабързоражда,затуйслепидобивакучетатаси.Кучкатаслепираждакучетатаси.Къдегърми,къдевали.КъдедаеГосподдавиди.КъдедадеГоспод.—Отговорнапитаньето:„Къдеотиваш?Къде

синаумилдаидеш?“Акопиташпросто:„Къде?“,отговаряттигрубо:„Законскимъде.“

Къдележиочката,акъдемупочката.Къдеотиваш,млого?—Възмлого.Къдеотхождаш,Йончо?—Заприсади,Дончо.Кълвачасисамглаватаизкълвава.—Кълвач,детел.Кълвиговно.—Казвасенапилепредихарман.Кълнекатоврачка.Кълнесакатоциганин(циганка).Кълнесакатоциганин,когаискадаизлъже.Кълцайводавчутура,датипуснемасло.Соф.Къмрайпътятмлоготесен,къмпъкълътсколавърви.Кънтикатопразнабъчва.Кърпенотоповечетрае.Кърпидупки,тули.Кърписъдраното,дордеемалко.Къспетел,пиленце.—Тур.:„Койруксустаукхергюнпилич.“Късаградината,дългагодината.Късметлиядетеивгащитесанасира.Тревн.Късметямитакъв.Късметяйотпедя.Къснаженитба,ранисираци.

Късноедапестиш,коганеостане.Късносисаподзел.Късносисаподбедрил(подскоросал).Късносисасвестил.Късюмадърпа.—Немидостигатпарите.Кътайпарицата,крепидушицата.Къшчуждица,додевлезевпаница.Къщабезжена,гиранбезкофа.Къщабезженаимъжбезпари,огъндагигори.—Тур.:„Евкарасъз,

еркекпарасъс,атешеянсънлар“.Къщабезженанеесъщакъща.Къщабезженанесевърти.Къщабезкавга(бездим)небива.Къщабезпокривнебива.Къщагори,димнепуща.Къща,даяшибнеш,щетръгне—т.е.стъкната.Къщаимам(мие)наглавата(си).Къщаотимотсанесъсипва.Къщасасинатневърти.Къщахрубелница.Къщаязѝлница—т.е.пуши.Къщатадаизгори,дългътизкоминяизскача.Къщатамугори,пъктойпесенпей.Къщатанестоиназемята,анажената.Къщатанаопакищестане.—ОтприказказаНастрадинХоджа.Кьоравданеплаче,кьопавданеплаче,злочестдаплаче.Кьоравзасвет,окатзачедо.КьоравКоцаовцепасе,петзакарва,тридокарва.Соф.Кьоравнеси.Кьораваработа,конскихесап.Кьоравиочикумневидят.Кьоравотопонякогапрогледва.Кярдоуши.Кярдоколяно.Кярдоколяно,зарардоуши.Кяредобърспохващанье,апъкборчътсплащанье.Кяраизараряса(стари)ортаци.

[1]Намладочнакравасеказватая,коятоимавсякоягодинателе.↑

[2]Славатебе,Господи.↑[3]Кади(б.р.)↑[4]Липсваформатираненасъюза„или“заразделяне;съгласуването

почислоенапечатанотака.—Бел.ел.кор.↑

ЛЛадоталадо,голотагладо.Лаекъммайнатаси.Лаекатокуче.Лаенааба.Лаенамесечина.Лаенасукман.Лаесасхората.Лаесигъзът.Лайнодолайно,човекдочовекЛайное—мерише,свиняе—подуша.Ланидетоумрякобилата,живалие?Отприказка.Ланимаизлъга̀,сегапамеизлъга̀.Селска.Ланисвирено,сегагоѝграт.Ланисимапопържало.—Ланинебяхродено.Отбаснята.Ланска,ага,ланскасъмжаба.—Виж:„Азланска,ага…“Лапакатохърватин.Лапамухите.Лапнимуха.Лапнитаяулицаи…—Наприсмех,вместоземи,хванитаяулица.

Русенска.Лапнишаран,блъснигабър.Лапнишаран,бутнихраст,развалигьол:троицабратя.Левакнеели?—Заарменец.Левуст(хлевуст)човек.—1)койтомногодрънка;2)присмехулник.Левустамомамомкунедрага.Легнамечката,игратапрестана.Лѐжи,долупа̀сиконьот.Лежикатобебер.Лежикатоболник.Лежикатокопой.Лежикатомъртъв.Лежикатопаша.Лежикатоселскичорбаджия.Лежикатоциганскихараччия.Лежинаеднакълка.Леж,тапукни.

Леккатоперушина.Лекаработица,кал(пръст)икаменчица.Соф.Лекатипръст.Лекокатоперо.Лекополеко,близодалеко.Лелкакъделка.Лелямиси,лелке—пакдамисилеля.Леснобабидаядегниликруши.Леснодасехранишакоискаш,попстани.Леснодохожда,мъчносиотхожда.Лесноедаговориш,номъчноедагосториш.Лесноедагокажеш,мъчноедагодокажеш.Лесноедасевречеш,давидимкакщегоизпечеш.Лесноедаказваш,ядавидимкакщегонаправиш.Лесноедасаожениш,давидимможешлисаразжени.Лесноедаядебабагниликруши,ядавидимкакщеяде

червендаците.Лесноеначуждидецадаставашбаща,ягоотхранидавидим.Летебезаба,зимебезторбанеходи.Летебезкожух,зимебезхлябнеходи.Летеподсенките,зимепоседенките.Летендензазимнанеделя.Летинаклетвакатоналайно.Летикатопеперудаотцвятнацвят.Лещанакебап.Лещовичиснягилилещовичяфартуна—случавасепрезмесецмарт.

[1]

Либелибѝ,кусурнемугледай.Либѝлибескусураму.Либимладо,земистаро.Либиладвабрата,видяладвасвята.Лига̀виса—казват,коганякойневършинещокактотрябва.Лижесисополянасолнамясто.Лика-прилика,катодвастръкааглика.Ликослико,ремиксремик.Ликотодържиидъгите,иобръчитей.—Реклоликото.Липсатагоизяла.Лисицатавикаланапонуди,пазавилавтръньето.Лисицатадважвкапаняневлязва.

Лисицатаикалугеркадастане,междукокошкитеянепущай.Лисицатакатонестигагроздьето,казва,чеекисело.Лисицатакатонестигамесото,вонещое,казва.Лисицатакогаспи,неможедаловикокошки.Лисицаталовнелови,иаколови,самасигояде.Лисицатанеобичакочекът,акокошките.Лисицатасръкавицинеможедаловикокошки.Лисицатасвълкътстаналикумове,дордеоткраднаткокошка,акогая

откраднали,разкумилиса.Лиценевижданоскоросазабравя.Гръц.Лицеотлицесапосвенява.Лицемерецътнесякогасполучва.Лишанджибобе—т.е.яланджибобе.ЛишияГосподнетърпи.Ловловила,пленпленила.Ловецътдавамястоназаекътдабяга,аотстранапущакучетодаго

гони.Ловивятърврешето.Лозьенещемолитва,амимотика.ЛозьенещедядаПопа,искачичаПота.Ломотисекатообрангръкнакупя.Лошязикщонеможеданаправи?Лошажена,вечнамъка.Лошадумакойякаже,неговае.Лошадумаотлошесърцеизлиза.Лошавумдвебели(надругигоинасебеси).Лошавитевърлуватотдобрите.Лошавиятоткаквосепосвенява,ивовретищепакщесеразвява.Лошавотоиводагонеспира.Лошевремепътнеспира,лошигодинигоспират.Лошевремепътникнеспира.Лоше,добро,моейто.Лоше,добро,туйето.Лошенеманищо;добро,да̀-чегоспод.Соф.Лошеправилидоброневидял.Лошевовремесауправя,амалошчелякникога.ЛошетоГосподнетърпи.Лошетоидесколата,асеотнемасиглата.Лошетосеслошеизпъжда.

Лошиустасичкомогатдакажат.Лошитесалесносдружават.ЛошиятебелязанотБога.Лошиятчелякзалошесесяща.Лудзвънецненоси.Лудизядаидвазелника,амакойлуддамугидаде.Лудотпиянбяга.Луд,псалтихекиминсякойстава.Лудрогатнебива.Лудсроганебива(идаима,тойгиизбива).Лудсвири,лудиграй,койтогледа,умняма.Лудсъбира,мъдърразпилява.Лудхилядавлудява.ЛудаКояна.Лудамомасепоголяматакиткапознава,алудовчерпоголямата

тояга.ЛудаПройна.Лудикупуват,мъдрипродават.Лудиправили,мъдриразвалят.Лудитебратя.Лудитенесеяниникнат.Лудитеняматчорбаджия.Лудитепредкадиянекарат.Лудиятипитомниятнаеднонемогатдаживеят.Лудиятконилищеокьоравее,илищеокуцее.Лудо,младо,неженено.Отпесен.Лудостсколанапазарнеходи.Лудостсанапазарнепродава.Лудосттаесватясбелата.Луковаглава.Луковаглаванесрязвал,кокошканезакалал.Лъгае.—ТъйказуватвСофийско,когакихнеш,ужчеелъжатова,

щоказват,чекатокихнеш,таепоменалнякой.ВТърновскоказват„наздравье“.Впо-отколешновремесекръстеха,когакихнат.

Лъгалсъм,откаксъмсеродил,идодеумрапачелъжем.Лъжабезкантар.Лъжаводанегази.Лъжасаслъжицанесърба.Лъжатавървинапред,аистинатаподир.

Лъжатавървипо-напред,амадалечнеотива.Лъжатагюмрюкнеплаща.Лъжата,детозамръкне,тамиосъмва.Лъжатайсакъсикраката.Лъжатасаотбрадатанезасрамя.Лъжатаскоронамегданизлазя.Лъжегокатомалкодетескиселици.Лъжеисамсивярахваща.Лъжекатокатунин.Лъжекатобрадат(дърт)циганин.Лъже,тасакъса.Лъжецпърватагодинасарадваналъжитеси.Лъжѝисасвести.Лъжѝма,даталъжа,хубавелке.Лъжѝма,даталъжа,данетъжиш,данетъжа.Лъжѝма,даталъжа,дасиминувавремето.Лъжко-баждарлъжко.Лъжливияискъперникалесносаспогаждат.Лъскавайгагата.Лъснапеталата.—Умря.Лъснасакатоциганиннамесечина.Лъсналкатокелевнамесечина.Лъсналкатолайнонамесечина.Лъсналсакатотиганнамесечина.Лъщимусегребена.Льохманътмун’едни.Любовналиценегледа.Любовхубостнегледа.Людскатакокошкамусевиждакатопатка(пуйка)голяма.Людскатакокошкапо-голямояйцеснася.Людскиустанесачувал,дагизапушеш.Людскожитозадушалесносараздава.Людскотоевидено(илисѐепо-видено).Людскотоесѐлюдско.Людскотоесѐпо-голямо(по-много,по-хубаво).Людскотосабиескоматя,асвоестояга.ЛюдскотосазимаинаВеликден.Люткатопипер,горчивкатопелин.Люткатопеперница.

Лютоцетбъднетосисъсипва.Лютоцетнасъдасишета.—Тур.:„Кескинсиркекендикабъна

зарар.“Лютамуеклетвата,аблагамумолитвата.Запопказвано.Люхморе.Старокотленска.Люшкасекатопиян.Лющилго,тамуписналиидветеуши.Лятновремеипотръньетохляб.Летновремеинатрънколакима.Соф.Летнолайно,зимепонудица.Соф.Лятобезбълхинебива.Лятодойде,пасииде.

[1]Нахартията„или“нееформатираноразделно.—Бел.ел.кор.↑

ММа’аБог.—ВХасекиликя,вместо„ПомагаБог“.Магаребезсамар.Магаребезуши.Магаревзлатнидрехи.Магаревяаат(яхат),магаребараат(търсят).Магарелигипърди?—Запарите.Магаремътнаводагазили?Магаренахаджилъкдаиде,паксидохождамагаре.Магарен’едно.Магаренесили,самаримного.Магареоткантарразбирали?Магареоттимарнепроумява.Магареотсрамнемре.Магаререве,магарезове.Магаресанатеглонекупува.—Неизвестнотукадумата„тегло“в

койсмисълеупотребена.Видисе,чеевместотеглилка,т.е.скантар;номожеипотова,катотеглоипатимадасевземеипакдавасмисъл.

Магарестоканее,зетроднинанее,върбадървонее.Магаре-тагаре,неехубавоиме,дръжтедагоизедем.Отприказка.Магаретатаакопърдят,атоветенетрябададрищят.Магаретоакоодъртее,тавлабашиянестава.Магаретовикалинасватба;иливоданяма,илидърваняма.Магаретовнивата,тъйпишевкнигата.—Тъйчетялединпоп,който

незнаелдачете.Магаретоводикамилите.Магаретовярват,мененевярват.Магаретогонетърсинавървеж,анапърдеж.Магаретоемагаре,’кощеимапаристовари.Магаретоистародае,пакемагаре.Магаретокатовидизора,отатапо-напредвърви.Магаретокатогозаболи,конятнадпреваря.Магаретоколкодаекескин,атнестава.Магаретосаиматолкозвисоко,чекогавляввавяхъра,сѐсасниша.Магаретосасѐсниша,когащевлезевяхъра.Магаретосиемагаре,’кощеимазлатпалдъм.Магаретосиесякогамагаре.

Магаретосипродадох,отдакараммагаретанесаотървах.Магарешкаработа.Магарешкирай.—Тъмница.Магарешкисвят.Магарешкителайнаитенаихтибар.—Пословицатаидеоттова,че

вмазаниетосглинатурятги,защотодържатяко.Магарещинатакойсака,тойсиякупуваибезпари.Магарещинатанеходипогоритеискалите,апочовеците.Магарещинатаспарисанекупува.МазнаГана(Ганка).Мазнѝдализне.Маймусадлъжкиръцете.Майкамилей,ръканестига(дабий).Майкамразиснахатакаточужденка.Майканатейка,тейконамайка,останамайкабездеца.Майкачеркикъсметнеизбира.Соф.Майкаясъсипватдъщерите,атязатяхсинасисъсипва.Майкатаевеща,дъщерятасеусеща.Майкатаедна,децатанесаеднакви.Майкатаникоганеклопадецатаси.Маймунае—т.е.безобразен,двуличен.Маймунджулукпаринеструва.Двуличиетоневърви.Майнатати(майнатаму).МайсторГруювретенаря,оттрибукитривретенаиеднотонададено.Майсторказватнакозата,чесгъзасикуршумилее.Майсторкатокоза(петелкидаправи).Майсторсъм,майстор,вгорасъмрасъл.МайсторХватедесетзанаятазнае:боринацепи,катранвари,скрипци

прави,трескибере…Майсторчовеквретенарин,децатамусвределаре.Майсторагоработатамупоказва.Майсториякозипасе:петзакарва,тридокарва.—ВСофияказват:

„КьоравКоцоовцепасе,петзакарва“ипр.Майчинаклетвасѐстига.Майчинаклетванасухонепада(домразпилява,домзапустява).Майчица-сенчица.Майчица,чепакмайчица.Макавейеденятнабаджанаците.Макарвбъчвадавлезе,сухщеизлезе.—Многопие.

Макардасъмгола,боса,добрастоканося.Макардаехрубелница,тяенашахубелница.Макариколиба,моясиеизба.Макарловец,неесветец.Малмие,акочешземиго.Соф.Малаебаричеляк!Мала,павъртежка.Мала,пацепеница!—(Давидишклина,детяцепи).Мала,папастърма.Маласапъкнахлянкал—т.е.напил.Маласанакитил(накадил)—т.е.напил.Мале,декачегомацаме?Малка—грозничка,аголяма—хубавичка.Малкаеградината,дългаегодината.Малкакокошка,аокологолемиятпетел.Малкакокошкасякойденярица.МалкаЯнказакопанье,аголемазатропанье.Малкатаглаванадвиланаголямата.Малкатакокошкамалкияйцаиснася.Малкатакравамалкотелеражда.Малкидеца—малкабела,аголеми—голяма.Малкитесветциубиватчовека(Господнегоубива).Малко,амасладко;много,тагорчиво.Малкоблагословия,многоневолия.Малковирче,дребна(малка)риба.Малкоговори,амногослушай.Малкогърненце,сладковаривце.Малкоебисеревозърно,асеносинагосподскашия.Малкозияде,голямзарар.Малкоимот,многоум.Малкокончесголемиуши.—Магарето.Малко,много,туйотБога.Малкомомчебълшицае,амомичевъшчѝца.—Когаимсевиди

срамотата.Малкомутрябадагоразцилиш.Малкоум,многопари,голямабела.Малкохитрувай,по-малкохортувай.Малкохитрувай,многосемоли.Малкочервияйца—т.е.малкосечерви.

Малкощемудойде.Малкощребеле,аголямашапка.Малкотогърневголямото—казватнякога,когапиташ:„Каквоще

сварим.“Малкотокамъчепретуряколата.Малопиледостароярче.Малъккатопетелко(пиперка).Малъклъжец,голямкрадец.Малъксветец,малъквенец.МалъкСечкорекъл:„Даманеесрамотбатя,щесипродам

мурафетя.“Мамамиевеща,знаекаксапържелеща.Мамарец,вагарец.МаминГръгалчо.Маминалещагореща.Манго,датанаправимцар.—Амимаро?̀—Маро̀идеизподирес

колата.—Ех,аздакарамколата,чекойтоставацар,дастава.Манджазахилядо,пиперзадукато.Мараискапечено,булката—варено,апъкнийсдядакаквото

намерим.МараМаркавкошъткрие.Марилюде,видяхтелимаконка̀хлиса?—Виж:„Лудипопе…“МаримомаотМикиш,ясаобърнидамавиж.МариРадо,мари,дайкръмалядагоударя,амамаестрах.Мария,гидия,намишкитекадия.Мария,гидия,накоткитекадия.Марморикатопоп.Мартаговършитова,Господхаберняма.Мартадодеветинитеесърдита.Мартаженаиазжена,тръчкозанапланина.Мартанесадели(двои)отСечка.Мартасаначумери,женятязастарец.Мартасаезапъналапакдаправинякойсиромахболярин.Мартасасърдизаерген.Мартащеправисиромахаболярин.Мартиндъжд,дагоналеешвоцет,ставалют.Мартинаработа(Господяимахабер,яне).Мартиновреме.Мартинослънце(нетопли).

Марцинаминатозисвят,марцинаищеумре.Маскарамъж,запарадроб.Маскаратанеходипогората,амипохората.Масрафстава.Маткалиси,водирояка.Махубичесттанамомата.Махаопашкатокотказамръвка.Махаопашкатокуче.Махаопашка.—Галиса,лъстидругитедамудадатнещо.Махаопашказаврабче.Махасглавакатокон(отмухите).Махасглавакатоконспразнаторба.Махана,мъжо,ръженхляб.Махниса,страшно,юнакщемине.Мациипламъци.—„Маци“есъкратеноот„майци“.Мацнагокатосополвлеща.Мацниговустата.Мачкаипоганецчележатнаедно.—Казвасазастуденанощ.Соф.Мачкилистедоили?—Занещо,коганямаотдедавземат.Соф.Мачкинадуша.—Женскочедо.Прил.Машаллаима.—Занякой,койтосвършилнещо.Машалла,моме.Машалла,моминамале.Отпесен.Машалласаказванапосранодете.—Вотговор,когакажатнякому

„машалла“.Машалла,тюцкоТрифоне,чепаксизнаялгръцки.Меддакапне,дагооближеш.—Когахвалятмома,чеечистои

пометено.Медкупува,мъст(оцет)продава.Медсанаточилонеближе.Меда,бабо,меда.—Недейсинко,Неда,ейбулкатанатавана.От

приказка.Меденапитаиеничеринаподслажда.Междуголиженииред.—Думатаезабаня.Междудваогънясенамярва.Междудвастолачовекназемятапада.Междуназичернакоткамина.—Смразилисмесе.Междуработаработаима.—Тур.:„Ишарасандаишвар.“Междучукътинаковалнятасанамирам.

Мезезаракия,гозбазатрапеза,тамянзавкъщи.—Заряпата.Мекиочи,мокриполи.Меко,ама(от)далеко.Мекокатопамук.Мекотовъжьепретриваякиякамък.Мелизазелье.Мели,мели,брашнонепуща.Мелимуводеницата.—Многодрънка.Менегледай,гроздьетонегледай.—Тур.:„Гьозюмебак,юзюме

бакма.“Менесилидавярвам,Радалидавярвам.Менесилидавярвам,Радалидаслушам.Мениветхо,тебиново.Менидобре,тебипо-добре,арубетонахалос.Менидобре,тебипо-добре,зарубетозлостава.Мениедоплач,атебидосмях.Мениемило,тебиегнило.Менимисегонимайката,атой…Мениневярват,амагаретовярват.Менищяло,тебищяло,щоекривагрошата?Менявагикатоциганинконьете.Менявасекатопрезмартавремето.Мерено,уверено.Меригарга,думпатка.Меришатмузъбитенатрева.—Казвасенаприсмех,когаумиракон

зимеотглад.Меришатмузъбитенамляко.—Казвасезастаритенаприсмех,

когасикриятгодинитеисепоказватмлади.Меришатмуустатанамляко.Меришеминабой.—Тъйплашатпонякогадецата.Меришенабъчва.—Запиениците.Меришенагроб.—Скорощеумре.Меришеназемя.Меришемудушатанамляко.Меришенаветхикириши.Месецхранигодината.Местнитенаместо,апагостаподмоста.—Тур.:„Ермиерине,

мусафирсаманлаа.“Месобезкостинебива.

Месомесоядели?Месотомисенеяде,кръвтаминаземятанепада.Месотосаскостите(кокалите)продава.Метналпеталата—умрял.Меца-клецанеехубавоиме,дръжтедаяизядем.Мечкастрах,менне.Мечкасанаучва,тачеляклинеможе?Мечкатесто(турта)валяше,повечеголапаше.Мечкатаналисицата,алисицатанаопашкатаси.—Казвасе,кога

каратнякогонаработа,атойкарадругиго.Мечкатанаредиграе.Мечкатаспи,ухотоймърда.Мечкатаяулавятотгората,ипаксанауча.Микръцкай.—Нескърцай.Хасекелик.Мигакатокучевлапавица.—Казвасе,когасъдятнякого,атой

мигаимълчи.Миганапарцали.Мигарщемусеянадъноторяпа.Мижайтеочи,давилъжеме.Кукуш.Мижи,Хасан,датибая.Миймагаретоссапун,даизгубишисапуня,итруда.Миймагаре,хабисапунивреме.Миймагаре,датиплатисудари.Милмукатонакучетокамък.Милму,чегобил.Мила,тадрага.Милимаминипатенца,вчерагинасадих,аднессаизлупилии

плувнали—казвалаедна,коятосенапилаикатовлязлавмазата,непозналапамукя,чеплувнал.

Милимукатоовцетенавълка.Милозадрагодавай.Миломукатоланскисняг.Миломукатонадецатапръчката.МинаГенчо(веч)Еския.—Тосевечемина.Минаминаухото.Минамипрезума.МинаМинчонапост,дапосединамост.Минапатекалът.Минапате,окъпаса.

Минащирувреме.Минализаминал.Миналипрезголяморешето,ипрезмалкорешето.Миналмузаякпът.—Станаломупречка.Миналпрезиглениуши.Миналпрезогънивода.Миналпрезситоипрезрешето.МиналпрезЧуканите—т.е.поначукалсе,понарязалсе.Чуканитеса

еленскиколиби.Миналамулисицапът.—Сполетялагозлочестина,станаламу

нещопрекрата.Миналамумишкапът.—Несвършилработа.Миналасасватбатаиситърсиневестата.Миналиколавода,оставалиследа?Миналокрайхубавото.Миналомупремеждьепрезглавата.Миналомувреме.Миналоти,байно,либенье,катонамалаволадълъгпът.Миналотоминало,сегашнотодавидим.Миналотонесавращаникога.Миналотосвето,сегашнотонессвето.Минелимъжпрезбара,сакаидабара.Мириберекет,сгърбанапред.—Благословеньенаподбивпри

напиванье.Мириберекет,сгъзанапред.Мирас,марас.Миренкатояре.—Немирен.Мирносисидехми,намерихмисибелата.МирносърцеБогамоли,анемирносълзирони.Миропомазалиго.—Коганякойнещосенакитил,бездасеусети.Мислизадобро,датанеслетизло.Мисликатобяснокуче.Мисликатоерменец,койтопобъркалбабаси.Мисликатоконнапразнаторба.Мисликатоконнапразнаясла.МисликатокучепрезВеликипости.Мисликатомагаребезслама.МисликатомисирпрезВеликипости.Мисликатомисирченаслънце.

Мисликатопавликенскидомин.Мисликатопатевдъжд.Мисликатосвиня(шупар)заКолада.Мисликатосвинянадговно.Мисликатосвинянапъртина.Мислищотомислиш,Боганийдеиникоганезабравяй.Митилзатварякошара,асипаницатане.Мишявяра.—Тъйказватнагърците,защотокогаприказват

гъркини,каточецъркатмишки.„Вяра“тукаевместо„народност“.Мишьепиканьеморенепълни.Мишкавкопенанеостанвагладна,илимишкатавхамбарягладнане

остава.Мишкавода.—Вредобмокрен.Мишкатагомисли,коткатагоотмисля(разваля).Мишкатакогаевкошницатасяка,ченямапо-добреотнея.Мишкатасанепобиравдупката,пъкповляклаитикваподиреси.Мишкидатиизгризатушите.—Надецата,когатрошатхляб.Мишкидавиизядатглавите.Мишкитеиграят,ченямакотката.Мишядупказахиляда.—Тур.:„Съчандилиибиналтъна.“Мишяпикнямореразмъщали?Младбезпамет,старбезум.Младбях:„Мълчи,тинезнаеш“;остарях:„Чекойтапита.“Младдасежениш,раное;стардасежениш,късное.Младдаработи,старданастанява.Младе,койтоездрав.Млад-зелен.Младработѝ,старумдавай.Младсаженѝ,илимладсакалугерѝ.Младси—зеленси,старси—изкуфялси.Младажена,старовино.Соф.Младатабулкасписанатахурка.Отпесен.Младобезпарица,старобездушица.Младоемомчето!Осталисаму(само)двакътника.Младолибѝ,староземѝ.Младолозье,киселогроздье.Младонепожелило,старонеспечелило.Младонеспастрило,старонескастрило.Младорадодовенчило,аохолодовречило.

Младоженябезкусурнебива.Младостдовреме,старостдогроба.Младостелудост.Младостилудостдвеблизнета.Младохвалѝ,старолибѝ.Млоговъзмлогоотходи.Млоголакардии(думи)наводеницабиват.Млогоходиизсело,щесидойдебезчело.Млоготодумипаринеструват.Млоготоотиде,малкотоостана.—Тур.:„Чокугитти,азъкалдъ.“Млък,четаизядавлък.Мляко,дръжгояко.Многобабазнаялаинасънегледала.Многобаби—килаводете.—Детсамесятмнозинаведнаработа,

тянеставаникаква.Многоборави,нищонеправи.Многогърми,аневали.Многогърмотевица,амалкодъжд.Многодрънка,сѐзавънка.МногоегрижаБога,чещепопарисланатакраставиците.Многоедявол—т.е.хитър,лукав.Многозаглава,чениеднонаглава.Многозанаети,празнимуръцете.Многознае,бей!Многознае,многощетегли.Многоимоткъщанесъсипва.Многоквачкиипилета.Многомачуваттемени.Многомакерти.—Немезачита.Многомузнаекожата,многощемутеглиглавата.Многообидяло,многовидяло.Многоприказкинаводеницабиват.Многослушай,малкодумай.Многосмипрекарали,итуйщепрекарами.Многостокакъщанесъсипва.Многостокаочиневади.—Тур.:„Артъкмалгьозчикармас.“Многоходило,многознай.Отприказка.Многоходило,многовидяло.Многоходил,многовидялинаучил.—Тур.:„Чокгезен,чокбилир.“

Многохитърчовекчесттасипрехитряибезчестостава.Многохудожник,пустокъщовник.Гръц.Многочеда̀захвала̀,аедноезахрана.Многоялоиназъбнепопало.Многотодумималкопариструват.Многотосамина,малкотоостана.Можешлисамдаизпечешкокошка,недейпитадругиго.Мойкум,неговум.Мойтаземядамипиекръвта,анечужда.Мойтаощежитозоби,илиМойтаощевполатасияде—т.е.твърдеемалка.Тъйказватнякои

ергени,когагиканятснякоямома,атопоказва,ченещебързатдасеженят.

Мойтаризапо-близомийоттвойта.Мойтомой,твойтомой.Мокригащиядатриба.МокриИван.—Прякорнапиениците,най-веченаония,коитоса

попикават.Мокрийполите,чеймекиочите.Мокриятпредниксушат,анесухият.Мокърдошел,акаленсиотишел.Мокъркатодъждовник.Мокъркатодюдюл.—„Дюдюл“немиепознатадума;номожебие

даот„дудул,дудула“(„Цингамангадудула“)идаозначава„дюдюл“,сиречтоя,койтоиграена„пеперудня“икоготозаливатсвода.Напоследневремециганитеиграяттазиигра,кактои„лазара“.

Мокъркатопеперуда.Мокъротдъждсанебои.Молбанеезагуба.Моленосиренье,киселояденье.Молетеса,хора,даноизлезеРадамома.Моликатосбялдроб.Моликатоскраставкон.Молисакатопросяк.Молисакатоциганкадаиденасватба.Молѝсе,иотзлопазѝсе.Молозакадържидувара.Момавинонепие,козасенонеяде.—Декозата?—Накупата.—Де

момата?—Приоката,или

Момавинонепие,козасенонеяде;козатасапокачинакупатаимоматадигнаоката.

Момавлюлка,дарвдисаги.Момагиздава,аглавагнидава.Момагиздосия,булкапоразия.—Додеемомаскопосна,катоса

ожени,несапогледва.Момае,доклееудома.Момакатопреспа(соспа)—т.е.едракатопланина.Момамила,аневестагнила.Моманаглед,катотикванаплет.Момаоткакстанамома,сѐйсватинаума.Момасраманяма.Моматрошипаниците—т.е.искадасежени.Моматаплели,иргенътклели.Моматаяженилицето.Моминскисрамдопрага.Моминскисрамдокрая.Моминскоселоняманийде.Момиче,голямдяволо.Отпесен.Момичерастекатогъбка.Момичетатарастаткатозлатрева.Момичетодяволитеготеглятзаушите,тарастескоро.Момичетоегнилокупище.Момичетоязък,чеизгоримомчето.Момчерастекатоподкамък,амомичекатоподлайно.МомчеотБонче,невестаотВранче.Прилепска.БончеиВранчеса

села.Момчесажени,когаще,амомиче,когагосакат.Момченцеимомиченце,конченцеителенце.Море,слагайдаям,чеотсватбаида.Моретодапропадне,ячеизпливамотгоре.Кюстендил.МориПено,катоходиуЦариград,виделицарьо?—Видех.—Що

чинеше?—Правешесиопинци.—Имашелибрада?—БашкатодедоватаТричкова.Соф.

Мотикаилопатанай-последнязаплата.Мотикаилопата—казваликракатанамагарето,катоходяло,ище

каже,четомолялоБогадаумрестопанинътму;апаконятказвал:„Дръжса,небойса,напамукщепаднеш“;затовакогападненякойоткон,несаубивал,аотмагаре—убивалса.

Мотикамолитванесака.Соф.Мотовилавила,койтосечемотовила,женамуумира.Мотовилавила,женамъжабила.Мочилсрещуслънце.Мак.Мош-пую.—Влашкоконте.Мояжена,моязлина(идобрина).Моякрава,моеителе.Моямайкаинеговаотдвеженидеца.Моямайкаинеговадвежени.Моямайкаинегованаеднарекасипралиризите.Моямайкаинегованаеднослънцесисушатдрехите.Моямилостмапроводинеговамилостдотвоямилостдамудадеш

единчувалжито.Моямилост,твоямилост,койщевлезевхамбаря,данасипечувала.Моятатепо-бръзотнеговотомагаре.Моятахропотницазатвоянос.—Употребявасеотхропотничави

някоиповяра,чещеоздравеят,акоизлъжатдругиго,катомукажат:„Койсесгодилвнашатамахла?“Акоизлъганиятпопитакойе,отговарят:„Моята…“

Мравялиенасреща,тисмечкасабори.Мразягокаточервив(каточервивокуче).Мразяламоматахорото,чесаоженилазагъдуларя.Мракасякаш—т.е.многосакаш.Мреотглад,пъкщеставасват.Мръднамубръчката.Мръднамугроша.МръзнахдоБога.Мръкни,съмни,туйсвета.Мръстятсакатозъмье.Мрътваглавасълзипущали?Мрътваистудена.Мрътвоокосълзанепуща.Мукаисполука.Мустакигонаболи,атойощесополи.Мустачуридоушури.Муха,бае,мухативокото.—Автвоетопаяк.Мухадалакима,мравязлъчкаима.Мухасоцетнесалови.Мухасамижомнелови.

Мухатакатопотъневконскотолайно,мисли,чеевмъстпотънала.Мухатасавъртинадмедът,апопътнадбобът.Мухатастригат.—Казвасезаскъперникнякой,ноповечеза

селенитехърцои.Мушицагоправи,акогоправешебаба,щешедатинапълнипаницата

—казалаеднабаба,катодаланаединтурчинмедмалковеднапаница,атойискалоще.

Мъглаговлачепозеленоосое.Мъгливотовременавълкътярадисва.Мъдарец,мъдарец,дигниплочкавагарец.Мъдрикупуват,лудипродават.Мъдрисъбират,лудипилеят.Мъдрисакатомладабулка.Мъдриятсаготвиотнапредзасякога.Гръц.Мъжбъди,Начо,попържай.Мъжгоимашзасянка.Мъждаприносисколата,женадаизносясиглата,пакнеостава,илиМъждаприносясдверъце,женадаизносясмалкиятсипръст,паке

празнакъщата.Мъждържикъщата,аженатаякраси.Мъжесякой,койтовържегащи.Мъжетуй,неекърпелдагооткърпиш(илинееямадагооткърпиш).Мъжзадвеженистанал,ощенепорасъл.Мъжиженазлъчкаимат,братисестраглъчкаимат.Мъжискам,днесгоискам.Мъж,мъж,католайновдъжд.Мъжнаженалицето,женамъжуръцетегледа.Мъжоткракатаизстива,женакатопатка.Соф.Мъжотмореочиноси.Мъжсдопоясбелабрададае,дагоневерваш.Мъжсмустакииженасгърдинесеучат.Мъжсадвапътирадвавживотаси:веднъж,когасажени,ивтори

път,когамуумрежената.Мъжсъмаз,гащивържа.Мъжтегобинезнае—т.е.немуетолкозмъчнозадома,когаена

чужбина.Мъжаегостенин(гост)вкъщи.Мъждраквчувалнестои.Мъждраксеуврекянекрие.Соф.

Мъжец,мъжец,акобищеиоткалец.Мъжец,мъжец—дребендъждец.Мъжковинце.—Киселовино.Мъжкотоекатобълха,женскотокатовъшка.Мъжътдазнаеженатаотпоясанадоле.Мъжътевкъщиглава,аженатадуша.Мъжътесѐсенчица.Мъз-мъзчовек.—Човек,щохортуваинемусеразумява.Мълзясикравата.Мълкохапокуче.Мълчаливиясизнаеработата.Мълчанпитаизяда.Мълчано,безценно.Мълчаньетонавсичконадвива.МълчетедакаженашИван,коготогомързидасиотвориустата.Мълчибе;понаскогагибият,ченеимдаватдаплачат.Мълчи,датаубиеГоспод.—Казвасетому,койтоенаправилнещо

пакостиискадасаоправдае.Мълчикатобивол.Мълчикатоблъснат.Мълчикатодъб.Мълчикатопукал.Мълчикатотреснат.Мълчикатофит(пуяк).Мълчимайка—казватнамайка,коятоимамомизажененье.Мълчи,маре,азголъжа.Мързеливитевечерсаразработват.Мързеливияпророкстава.Мързешблагонеручаиновоненоси.Соф.Мързигодаподума.МързяниНещяндвамабратя.МързяниНещянбратя,аНехраимсестра.Мършавапогодбамногоепо-хубаваоттлъстасръдба.Мътишмиводата.Мътнаипоройна.—Зачовек,щонезнаекаквоправи.Мътнакатобоза.—Завода.Мътнакатокал.—Завода.Мъхзашикалки.Отприказка.Мъчиседаизкараотдвебабиневеста.Соф.

Мъчисекатогрешендявол.Мъчилсабиволдапогълне,чеедвамухапогълнал.Мъчноевойводадастанеш,атопарисалеснопечелят.Мяра—вяра,кантар—кадия.Мястообичай,законглавизна.Мяхимахмиибезмяхбяхми.

ННаатасакюстектуря.Набабатигниликруши.Набалдъзатаеднатакълкаенабаджанака.Набахчеванджияседналкраставицидапродава.Набащатилулатютюн.Набащинотосикръщеньенесъмялтолкоз.Набащинотосиогнищеряпасей.Набегалецътокотовгората.НабегалецътгоратаеСветагора.НаБелицазабелица.Наберберницазаредтрябвадачакаш.Набиволаокотосѐвпросото.Наблагапа̀раизлязла—т.е.сутринпослана.Наблагатачерква.—Обредводринскитеселаподирвиноберма,на

койтослагатсамококошкииблаговино.Набобназърно.—Казвасе,коганещосеродинарядко.НаБогасанозетевълнени,аръцетежелезни.Набогатиятколатаизлизатвъзбаиря,анасиромахътнемогат.НабодливакраваГосподроганедава(илиданедава).НаБожатаработаникойнесасмеся.Набойсеплесницанегледа.Набойсичкинеумиратисичкиюнацинебиват.Набостанджиякраставицисанепродават.Набостаняспала,краставицияла.НабрадатамущенамеришиотБъднивечеротмеда,инаВеликден

отяйцето.—Зачовек,койтоседържинечисто.Набългаринумътидеякогабяга,якогаляга.Набългаринамъкадай.—Тур.:„Гяура̀изиет.“Набългариначашавинце,яракийца.Набълхашемшиксокай.Набялконинамладгосподармъчносашета.Набялкониначеркалугерголямаимешетнята.Набялкон,накалугер,многоимезахметя.Навазипочешка,анамайкависчерното.Навампоцяло,дайтеменеполовинка.Навасздравье.

Наваслъжа,наменеистина.Навашездравье,кръстмаболи.Навдовицаотсапуннужданяма.Тур.Навдовицатаженаиполитейсадушмани.Соф.Навдовицитенакъсметя.НаВеликденкогадойдешунасначестито,азщетидампологът

(мътокът).Наветоселоновадетнебива.Наветоселоновзаконнеправи.Наветоселоновадетневади.На̀ви,майка,почашка,амайкавищепиесчернотошише,чежелее

бащави.Нависокоседи,наширокогледа.—ЗаБога.Навода,наогънюнакнебива.Наводатамалковинотуря.—Преноснозаскъперниците.Наводеницагайданеструва.Наводеницадаидеш,редтрябвадавардиш.Наводеницазаредтрябвадачакаш.Наводеницаправено.—Дрънка,говоримного.Наводеничаря,тато,датиизцерикашлицатакатонамама.Навойскасабясанезаема.НаВръбницавсряда.—Никога.Навръстбаба,наработапохаба.Навторопришествие.Навъгленпадна—т.е.нагорещстомах.Навъгленцвърна.Навъзводаплува.Навъзкосмибръсне.Навъзловевъжепо-якодържи.Навълкътвръцетедападнеовца,излязвалицяла?—Историческа.

Говорисезабългарскакнягиняизатурците.Навълкътиметоработи,азлотосекигострува.Навълкътиметоработи,алисицатасивършиработата.Навълкътнамиратмахна,асебесиневидят.Навълчешколеглококалстоили?Навяра,назаем,пъкотденезнаем.Наглавамуфѝнафеса.Соф.Наглавамутъпанбие,нагъзътмуяйцесепече.Наглавасадвакалпакяненалагат(неносят).

Наглаваслънце,насърцелед(илиснег),илиНаглаватаснег,насърцетолед.Наглаватаиманещо,авглаватаняманищо.Наглаватамуогънгори,пъктойхаберняма.Нагладнакумахлябнаума.Нагладнасватяидивякесладък.Нагладниятисухитекоричкисасладки.Нагладнокучесиренмяхдавалисадаговарди?Нагладносърце.Наглухдасвириш,пияндачерпиш,мъртъвдакадиш—сѐедно

хваща.Наглухдаклепеш,мъртъвдапушишипияндачерпиш—сѐедное.Нагниладъсканестъпвай.Наголгъздрънкалонетряба.Наголкоремчифтепищове.Наголмяхсабянемяза.Наголямденсъмродена,напо-голямсъмкръстена.Нагосподарскисмях,наясновременедейвярва,навчассеменяват.Нагостидраг,увкъщивраг.Наготовидецабащадабъдеш(дастаеш)лесное…Награматѝкадървенамотика.Нагреханямамайстор.Нагъзомусирвосък,наносомуфитили.Нагърбасидападне,пакносасищеразбий.—Закомутонему

вървинадобре.Нагърбътсигозадявам.—По̀съмсиленотнего.Надаракедупчено.Надвататкадетебезкапаходи.Скопска.Надвебабабаяла.Надвевратакучегладноумира.Надвекозипастирнемогадабъда.Надвемагаретанеможедаразделикошслама.На̀две-на̀три.—Небрежно,какдае,набързо.Надеветвълциединпачикрак.—Тур.:„Докузкурда,̀бирфурда̀.“Надеветсакачих,наосемнеслизам.—Несизнаясметката.Надетесаневричай,аподавай.Надететокаквотомунасърцето.Надобротовиноиоцетятмуедобър.Надобърсинимотнетряба,аназълзащомуе,или

Надобърсинимотзащое,аналошинетрябва.На’довицитенакъсметяживейте.НаДрангазовотомагаресвещщемупаля.Соф.Надребнонямам,анаедронеостанаха.—Коганашегаискатда

дарятнякого.Надругигогипродавайтия.Надругигохатър,наменесикахър.Надругомястомасърби,надругомачешеш.Надругомястомаболи,надругоматриеш.НаДряновоходи;каквитрицирови.Надуматаситвърдбъди.Надушманин,койтобяга,направимузлатмост.Надъж,навятър.—Сегиз-тогиз.НадългапътяЦариград.Отпесен.Надървасдетенеходи;акомусасчупятколата—плаче,акотисе

счупят—смеетиса.Надърваотишел,брадватанезел.Надъсченотосело.—Тур.Значивгроба,оттова,детотурцитесе

ровятсдъски.Надяволакуршумвушите.Надяволапипервочи.Надяволаторбакамънье.Надяволскоселочеркванеправи.Надядовасипаднал,катосеродил.—Честит,сполучилс

женяньетоси.Наевреинданезадлъжняваш,акоищешсладкодаядеш.Наевтинотомесочорбатанеесладка.Наединсветец—единвенец.Наеднарекасапрали.Наедниязикът,надругизъбитеработят.Наедниколагрънциеднасопастига.Наеднодетемногокръстницинебиват.Наедномястоилисазакрепиитърпи,илибягай.—Тур.:„Бир

махалдеятекдур,япекдур.“Наеднослънцесапоскали.Наеднослънцесисушилидрехите.Наеднослънцеяли,наеднамесечинаспали.—Несароднина.Наедногоказвали,онсѐразбиракриво.Наедногокрилце,надругиготърта.

Наедногомайка,надругигомащеха.Наедногоперце,надругигокрилце.Наедногосалъщи,надругигосачервенее.Наедноготуй,надругигоонуй.Наедноготоглаватадебела,анадругиянеодялана.Наженагрознанеказвай,четанагрозява(намразява).Наженадасакъсипътеките.Нажена,катърикучекойтохващавяра,умняма.Наженатаболестта,трептеньетоналиста.Наженатагосподемъжо.Наженатадяволитевтилътйсамътят.Наженатадяволаепарата,анамъжът—жената.Наженатакактойсамолиш.Наженатакосата,намъжътмустаките.Наженатапоумаакосавозиш,щепрокопсаш.Наженатаполитикатавполитеѝ.Наженатасагледакакдържи(къщата),анамъжът—каквовнося.Наженатауредадопрага,извънпраганамъжае.Наженскиколадовдола.Наженскипазарспаньесапродава.Соф.Наживвълкопашкатасанемери.Назаецабеж,накучетодръж.Назаецабеж,нахръткатадръж.—Тур.:„Таушанакач,тазъятут.“Назаецакожататраялатримесецанатъпан,четвойталинеще?Назаецакожаташестмесецатраяланатъпан,ченийлинеще

утраем?Назалогслънценесаяде,чесеразядатначовекаустата.Наземятанестъпва.Наземятатежимного.Назлакруша,зълпрът.Назласушаиградуша.Назлотърпи,чезлонеструвай.Назмиятасмажийглавата.Назоракаквосеопира.—„Зоранедаянър.“Назълчасвсакантиясекигледасебеси.Назъмчетосмажимуглавата,додеемалко.Накаквотохоросахванеш,тъйщеиграеш.Накакъвтоконяздиш,таквазпесенщепееш.Накалугермилостиняинатурчиноновречи,незабравя.

Накелеваглава—чемширенгребен.Накелевиянехтьенетрябват,одирасиглавата.Накобилицасепрегъналотстуд.Накогокукнакукото?—Намен.Накогощеостанескубелът?Накоекаквоприлича.Накойцарнавреметосанамираш?Наколкогодинкиетой?—Тур.:„КачяшандакоконаТрандафила.“Наколкопонудиебил!Накомарботуши.Накомарсломиногата,потичатмучервата.Видин.Наконинаерегърдитегледай.Наконецпостоя.Наконскаглава,иумряладае,юздайтуряй.НаконскиВеликден.Накосъмпостоя.Накотеряпа,нажабахарзулка.Накотеряпа,накомарботуши.Накоткатапътятдовплевнята.—Тур.:„Кедининюрююшусаманлаа

кадар.“Накочинапрозорецинакурниккатанец.Соф.Накоятокрушаимакруши,нанеяимаикопани.Накраватагледайрогата,анамоматакраката.Накраватарогатанетежат.Накраставашияжелтижелтици.Накраяседавятвласите.Накривиякоминдимътправоизлязва.Накривобабапикала.Соф.Накръчматасекиден,аначеркванасветден.Накуковден.Или:Накуковолято.Накученеоставятаманетсиренмях.Накучетодръж,назаецабеж.Накучетозлината,напиперялютината,начовекадобринатаструват

пари.Накучето,катомунаближисмъртта,отива,тапикаенаджамиятана

вратата.Накучешколеглококалтърси.Накучешколеглококалцялстоили?Накучешколегловищетърсикокал.

Накъщататибухалищебухат.НакьоравитещърковеГосподсамсивиегнездото.Наланскоогнищеогънтърси.Налапавицагледа.Наластовицатаопашкатаеотножици.НалицеБогнегледа,анасърце.НалицеХриста(кръста),авпазвадявола.Налицетомудапикаеш,тойщекажеотБогаеросица.—Забезочляв

човек.Налошсиниманьенетрябва,анадобриязащомуе.Налудитенаглавитенаучиседабръсне.Налудитечесттаработи.Налудитекметнедирят.НалудиясекиденВеликден.Налъжатагюмрюкнезимат.Налъжатаеплиткодъното.Налъжатакракатасакъси.Налъжатакантарняма.Налъжецамарторадоглаватаму.Налюцъкгръблесноедасекордисваш.Налюдскодупе500тоягисанищо.Намагаренамясто[1],атщевържа.Тур.Намагаретодур,наконячуш.Намагаретословоказвали,тосиушитемърдало.Намайкатигниликруши.Намайкасивкоремътка’неебил.Намайкатижелтичехли.Намалаволадълъгпът.Намалкотоптичеустатабиватголеми.Наменесападнакръчмата.Намечкатасадощялокруши(идренки)итясиказвала,четазгодина

щесародятмного.На̀миклимаря,удридувара.Намирназемячеренроб.Намишкитеочите(шие,боде,пише).НаМиревотъпанбие,наХиревосвиркасвири.Намладосаище,настаросаревне.Намногопариигрижатамного.Намокраземямалкодъждтряба.

Намомакрушумпусни,адуманедей.Намоминскивратаимагаретатапоревават.Намомитекъклица,намомцитебъклица.Намравятапътнееминувал.—Мирен,незлобив.Намъжкръвтаепо-честа,анажената—по-рядка.Намъжхубостсанегледа(нетърси).Намъжауредадокъщнитеврата,авкъщатаенажената.Намъжътуредадосълбата,анаженатаотсълбатанагоре.Намършатаиврабчетаходят.Намюхлюзинлисистокадал?Нанафорпадна.Наневикангостмястотомуезадвратата.Наневрат[2]щеиде.Нанегогледам.Нанякогокъщатамугоряла,адругискалдамудадатогъндаси

запалилулата.Наобесниквкъщатавъженеокачай.Наогнищетомуряпащесеят!Наогнищетомутревадаизникне.Наонзисвятщевришвкатраня.Наонзисвяткоткатащеподклаждакатранядавричорбаджия,а

кучетощеносиводадагозагасява.—Казувасезаверносттаипреданосттанакучето.

Нао̀пркибоб.—Боб,сготвенсамосъссоливода.Наосипикал.—Сърдит.Наотворенастаямногопрозорцинетрябат.Наочидрага,задочипо̀врага.Напарастъпва,нагрошсанепобира.Напаритедоброутро,напаритедобървечер.Наперигласевърти.Напетасевърти.Напо-добригости,по-голямачест.Напо-малкохоро,по-скоросанаигравачовек.Наподареномагарезъбитенесагледат,илиНаподареномагареподковитесанетърсят.Напожарсмеховеотива.Тур.Напоманазапрехрана.Напоменсчуждоколиво.Напоменсъсситамешлинанеходи.

Напопадумитеслушай,аработитенегледай.Напоповетепоедна,намирянитепотри,накалугеритеколкото

намерят.Напототангидипущино.Напоясасигозатиквам.—По̀съмсиленотнего.НаправаБогащеида.Направдина.—Тур.:„Хакерине.“Направотоакоангелпомага,накривотодяволасаподлага.Напрепаленапещмалкоогнецйтрябва.Напрехвалениягодисголямкошникнеходиилималкакошница

носи.Наприказкиняманасита.Напростакадопояс,аумниясухминал.Напръстьедагипреброиш.Наптичето(набиволът)окотовпросото.Напърчабрадазарезил.Напътникпът,нажабатаблато.—Тур.„Йолджияйол,курбаягьол.“Напътникаяжинамувдовица,япъкбезпарица.Тур.НаработникаГосподпомага.Наравномястокупчина.Наръжевияхлябманджатаеглад.Насайбияедна,накираджиямного.—Закъщи.Насвинязвънецинатикваобръч.Насвинязвънец,накомарботушиинабълхашамшиксукай.Насвинядайновокорито.Насвинякройгащи.Насвинятаизурлатайдаотрежеш,пакщерови.Насвракатамерамътнеедапощибивола,амидасенахрани.Насвемеизлъгаша,накожунемогоша.Трън.Насвещицапопрела,наслънчицепоспала.Насвятден,несветиработи.Насестратижелтичехли.Насеферсасабянезаема.Наскъпияпаритеходятпогорите.Наскъпияимотаха̀рвалигоядели.Наслепияткадияглухиятчохадар.Насливитемаслотосапресече.—Тур.:„Хошафанънягъ̀кеселди.“Наслънцеводатоплила.Насляпогледалозащомуе.

НаСмаиловадупка.—Затурцитеказвано.Насмирениявпазватадяволитезимуват.Насмъртлекняма.Наснетаглавацярняма.Наспуканикракажелтичехли.Настарконмладатрева.Настаригодинидаградишкамини.Настоедноиженатапослушвай.Настовълцикозикрак.Насукманлае.Насурмаханакъщатаидисанатовари,наболеринаидисанамагари.Насурмахасирмиятаелъжата.Насърцелют,надупемек.Соф.Насякакрачкаизакачка.Насякаптицасоколнеставай.Насякаптичкамесотонеееднакво.Насекимувсърцетопоединасланлежи,неструвадагобудиш.Насекигопокосъм,тиостанископосан.Насекимуговорипоязика,акоискашдатеразбира.Насекимутовараспоредхалатежи.Насякогърнемеродия.Насякогърнепохлупка(похлупак).Насякозлосмърттамуецерът.Насякокучекамъкнямадахвърлям.Насякомястоизакон.Насякоселоиадет.Насякомупръднятанасмирномирише,ачуждатаназапартъквони.Насякогосуша,напопасноп.НасякойденГосподдавахранатаму.Натазкълка(натуйухо)лежти.Натакаваглава,такъвбръснач.Натаквазбрада,таквозбръсненье(такъвбрич).—Тур.:„Бьолебаш,

бьолетраш.“Натебостаналодаядешсиренапопара.Натебостанало.—Санкимтищегосвършиш.На̀тебе,Боже,щонамен(туй)неможе.—Соф.Това,щодавами,без

даможемдаговъзпрем.Умрелиеднасвиня,халалдаенаГоспода.Натемелътсанасланя,анакеремидитесакланя.На̀ти,бабо,Гьоргевден.Рус.

На̀ти,бабо,костензъб,дамидадеш(дапоникне)железен.—Тъйказватдецата,когасивадятзъбигохвърлят.

На̀ти,Боже,молитва.На̀ти,врано,костензъб,даймижелезен.—Вижпо-горе.На̀ти,вълко,агне.—Наготовонещодасенетрудишзанего.На̀ти,горо,говеда.На̀тидвепаризаотрова.На̀ти,кумице,харанията,купихсиведрица.На̀ти,кьорчо,тояга.На̀типара,даймигрош.На̀ти,пъньогащи,четиприличашнамоятмъж.Натикваобръч.Натогозхатър,наоногозхатър,наменекахър.Натозсвятималичеловекбезнужда?Натрикучетаединпачикрак.Натроицабратядвералагащи.Натрънгроздьетърси.Натуйдетекойщемуебаща.Отпесен.Натуйухолежти.Натурцитевървежадаизбикалятмъчнежа.—Тур.:„Османлънън

гидешидолашмайленхериши.“Натурцитегидишадасигледатджумбюша.Натурчининакалугернесевричайзанищо,акощешдасимирен.Натурчинагорчивокафе.Натурчинадостлуканаколянотому.Наукапкаводеницанебетнеможедамеле.Наумнислугувай,ченабезумнинегосподарувай.Наумнитедецатадоринесагладниготвят.Гръц.Наумнитеработитесалбрадитеимгизнаят.НаустаХриста,анасърцебеста.Наученконюзданетряба.Наушителисиседиш(танечуваш)?Нахаджилъкима(ходят)имагарета.Нахаджияинапопнесевярва(даневярваш).Нахайдутинасекиимадамудава.Нахаризаномагарезъбитесанегледат.Нахаризаномагарезаподковитенегледай.Нахилядатаполовинатаепетстотин.Тур.Нахилядатаеднопослушвайижената.

Нахораталош,наменеемъж.Нахоротоиграли,гайданевидяли.Нахоротоходила,аначеркващеиде.Нахубаватамомапесенсепее,наюнакконкюстексетуря.Нахубавотоценатапростакаянеразбира.Нациганинакатунатагори,атитърсишиманье.На̀цукнѝ,чепукнѝ.Начелякаглаватамустроши,чехатърамунестрошавай.Начелякакъщатагори,атоймуищезачибукътсиогън.Начелякаокотомуизвади,чемудуманеизваждай.Начелякаочитемудаизлязат,чедумадамунеизлягва.Начелякасиломмуземаш,тасиломнеможешмуда.Начеляканаскутътсядаш,накъсметятмунеможеш.Начерницаотлистьетокоприненплатизлява,амаискадагочакаш.НаЧирпанизлязватпаницихубави,хоранеизлязват.Начистпонделник.Начистолице,малководаиска(тряба).НачетирисеМладенци,четирисеглъмниуземи.—Значи,ченасв.

Четиридесет(9март-22март—б.р.)Господзабива40главниуземята,тасестоплявечеземята.„Младенци“вместо„мъченици“.Соф.

Начобанчепокопанче.Начовек,койтококошканеезакалал,предаймубиволдазаколии

гледайкакщегоомърхоли.Начовекакожатанатабаканеходи.Начовекаичерватамувкоремътмирнинестоят.Начовекаичерватамусаскарватпонякога.Начовекаоткожатацървулинеправят.Начуждгроббезсълзисаплаче.Начуждгръбстотоегисамалко.Начуждпоменбабанабабицисаоригва.Начуждакъщакоматнедават.Начуждикракастотоягисанищо.Начуждиполивкивлетял.Нашантавиочиочиланетрябат(непомагат).Наябанджийскокучеопашкатамудабъдемеждукракатасякога.Наязикамисавърти,немогадагокажа.Наязикамуедно,насърцемудруго.Набараговбарата.Набискайкозатаданеврещи.Ст.Загорска.

Набралисакатокоткинасиренье.Набраздилиго.Набрезнилия.Набулиласакатолехуса.Набъбнала.—Напиласе.Набърболескаласа.Набъхталосачичек.Навалиликатостадозаярма.Навалиликатопчелинамед.Наведеврат.—Покорисе,подчинисе.Наведеглава.Наведйсадатацуна.—Покачисанасандука.Наведохмувратът.Наведохмуотдеветкладенца(дерета)вода.—Доказахму.Наведохмуотняколкокладенцавода.Наведохаго.Навеласадоземята.Навесилглава.Навесилса(навъсилса,накълмилса)катоСтарапланина.Навесилсакатокотканазловреме.Навикееднамъка,аотвикдве.Навиласекатозмия(натъркало).Навирикрака.Законкогаумре…Навирикукор.Навириопаш.Навириликучкаопаш,кучетатавървятподиреѝ.Навирилнос.—Разсърдилсе;тожевъзгордялсе.Навирилнос,несастигаслайняна(говняна)клечка.Навирилподкови.—Заумрялкон.Навирилушикатомагарезаярма.На̀врагамудобрините,коганесаживейотзлинитему.На̀врагатикирията,слезмиотколата.Наврагатионото,даймичувалчето.Навряхговкучигъз.Навряхгонапсетатавгъза.НавънИване,вътреХасане.Навървилисакатовгладнопросеците.НавъсилсекатоСтарапланина.Навътремусаскача.

Нагазилогозло.Нагъзихаго.—Дадохамузор.Надвесихагонадярът.Надеесакатоконнапразнаторба.Надейсакатоконназоб.Надейсакатовълкът,задападнатмъдьетенаовенът.Наденоралокривооре.Надробимупопара,чегоканидаяде(наготово).Надрундилосастрашното.Надугайдата.Надувасакатопатеврешето.Надувасакатомях.Надувасакатопуяк.Надувайса,додетисапукнетютювата.Надувайса,додетисаспукакожата.Надувайса,козле,напазартаводя.Надуласабълхадаизсереслива.Надуласабълхадаизбълваслива.Надуласажабаданадминевола.Надуласакатовъшкавновариза.Надуласакатопрасква.—Оправиласе,напълниласе,понеслой.Надуласакаточумавпетък.—Многосърдита.Надявасакатокълцанпрясол.Надявайсанапътник,аненасмъртник.Наежилсакатоеж(таралеж).Нажулилса.—Напилсе.Нажулихмуносът.Назаддавървиш,щетабиятпогърба.Наздравьевиспанье.Наздравьетибръснатье.Наздравье,Господдаоправи.Назобалса.—Пиян.Най-големимъки—женасголикълки.Най-големителъжиунай-големитехора.Най-добратамудума:„Стани,тамебий.“Най-леснотоедазаповядваш.Най-лошетовремезапътникенай-хубавото.Най-лошетонасветътедобросърцевзлихора.Най-мъчноедасеодереналисицатаносът.

Най-първосикрив,ченесиправ.—Тъйказваттурцитенахристияните,защотоспоредтяхправавяранямат.

Най-сладкоеязикътинай-горчивоепакязикът.Най-хубавзанаятпопазлъка:четедаоздравя,четеидаумираисѐ

паризимаисѐдоброправи.Най-хубаватаябълкасвинятаяизяда.Най-хубавоепопството,иотживи,иотумрелихарачзима.Най-честоберетлъканехарът.Найдеслепия(хромия)урвата.Найденграматика.Найдохмосекиру;изгубихмесекиру.Брезник.Накаден.—Пиян.Накараговдънземе.Накараймързеливиятнаработа,пророкдагонаправиш.Накарайхайлазинанаработа,(на)умдатанаучи.НакаралиВъля,атойМиля.Накаралилисицата,тякараопашкатаси,атянеслуша.Накитилса.—Напилса.Наклалсакатошупар.Наклепахго.—Значи:1)наковладихго;2)бихго(отклепя

клепалото);3)начукахго(отклепямотиката).Накрачѝибулката,Крачоне.Накривѝкапа,четръгни.Накълвалса.—Напилсе.Налегатгомъглите.Налегнасипарцалите.Налегналмакатобивол.Налегналинанегоисухо,исурово.Налей,Недо,дапийдедо.Налетлеме.—Проклетникчеляк.Налимаеименемайкараждала,немаесвракасрала.Налинаписмо,пишиотменедвеоки.Налисатезигъзовеувас,итамдаидете,щеобсерете.Налисъмиазчеляк.Наложиламуженамукалпакят.Наложихдебелите.—Обезсрамихсе.Наложихмукокалитекактотряба.—Набихго.Налягайсипарцалите.—Мирувай.Налягаликатобиволивтинята.

Наляласакатобъчва.Налянкалсаилинахлянкалса.—Напилсе.Наляхмукатранвушите.—Дадохмударазумее.Намазалийколата.Намацаласакаточенемисли.—Зажена,когасеправи.Намервашмумахана,тотакаравмехана.Намереноназемята,харизанонадушата.Намеренонемерено.Намерибабахананя,алайостащенаня.Намерибабахапано,амаищещипано.Намерилибачкаси?Намериликръстникаси?Намеримуслаботомясто.Намерилкелчомаслодаяде,амищесимажеглавата.Намерилклинец,трябатмуощепетнадесетичетирипеталазакон.Намерилмугъделя,пасигодоикатокрава.Намерилчерквадасакръсти.Намерилсибелата.Намерилсиклечкадасизакачиторбичката.Намерилсекатокученаводеница.Намерилселобезкучета,четръгналбезтояга.Намерилабабаскубано,ачеискайщипано.Намерилабулкатачеряслозадвратата.Намерилалозье,ненамерилагроздье.Намерилисакукоипипе.Намерилисаликаиприлика.Намерило,чесапрехласнало.Намеришликатър,немугледайхатър.Намесихсакатоджюрулвлъжици.Наместовеждидасглади,избодеочи.Наместовеждидасглади,очитесиизвади.Наместоволоветедареват,колатаскърцат.Наметналнасв.Танаскожуха.Наметналпушканаголадушка.Наметналсакатоеленскичорбаджия.Наметналсакатогабровскоконте.Намирасанаблагата.—Разположене.Намират,тасанасират.Намръждилсакатогнидавновадреха.

Намусорчилса,каточемубаттисалигемиите.Нанецидагопонесат.Клетва.—Нане,вместобачо,отнене.Соф.Наопакисмях.Нападналикатогладници.Нападналикатоделибашии.Нападналикатоскакалци.Напалатихасаоколонего.Напарихмукашлицата.—Отмъстихму.Напилсакатокопач.Напилсакатотреска.Напилсакатоциганин—т.е.доотвращение.Напинясакаторакнабързей.Наплюскалса.—Напилсе.Направивводатаеднадупка.Направигосземятабарабар.Соф.Напра̀вигоматимаскара.Напра̀вигрошаназола.Направѝдобро,данамеришзло.Направидобро,̀дасинамеришбелата.Направидобро,изяжлайно.Направидобро,чегохвърливморето.Направѝмапророк,датанаправябогат.Направилгинапистил.—Смазалгисбой.Направилсичеркова,направииолтаря.Направихгобъзиикоприва.Направихгомаскара.Направихдяволанамаскара.Напразносачелякпази,акоБоггоневъзпазя.Напращял.Напредедълбоко,назадебързей.Напреддавървиш,щетабиятпоноса.Напредпропаст,назадвълци.Напредпрескочѝ,таподирсахвали.Напредстръмно,назад(яма)влече.Напукалса(дапукнемакар).Напукаламусакожатакатонажабавсухалоква.Напълниоката,чеакощебииотреката.Напълнилмучашатакатонапомен.Напъналсапланинадароди,черодилмишка.

Напърделитиквата.—Скаралисе.Напъпилакатоцветье.Напършилсакатомисир.Напяломусанаглавата.Наред,нареддечица,отпредеимпаничка,отзадеимлъжичка.Наредилисакатоарахангеловитепразници.Нарекласабабазабърдо.—Коганякойотиденейдезапакост.Народътебрашнянчувал:колкотоготупаш,сетипущапрах.Нарязалса.—Напилсе.Нарязалсакатонапомен(сватба).Нарязалсакатопопназадушница.Наснабедили,вассъбедили.Насадихмукокалите.Насилаврайсаневлиза.Насиламожешдамиземеш,насиланеможешдамидадеш.Насиласазема,нонасиланесадава.Насиласпасенье.Насиласпасеньенестава.Насилахубостнебива.—Тур.:„Зорлангюзелликолмас.“Насмалкоостана.Насмалкоостанабулкадастана.Наспо̀реддавървиш,щететъпчатпокрака.Наспоредхалаитовара.Наспоредчовекаикафемуварят.Наспоредчовекаичашата.Настръхналкатооса.Настъпалсиназмияопашката.Настъпидявола.Настъпимушиятаданехлопамного.Настървилисакученакасапница,вратаневарди.Насъдетатърсих,дядопопе.Натегналйгайтано.—Занепразнажена.Наточилса(приготвилса)катоциганиннабайрам.Натрупалисакатонахалва(поСирнизаговезни).Натрупахасаоколонего.Натупахгокактотрябва.НатъпкалисаплатникХасан?Натъпкалса.Натъпкахмусамаря.

Научилисакученакасапница,иликучетоубий,иликасапницатаизгори.

Научисадетенценаваренобобенце.Научисапопнапраженбоб;свършисабоб,отучисапоп.Научисагол,чегосрамоблечен.Научилсагол,чемугрозиоблечен.Научилсадавдяваинадминалмайсторътси.Научилсадамеле,данасипенеумей.Научилсазле,идобремунеприляга.Научилсакатокученакасапница.Научиласапопадятакакдапосрещавладиката.Научилосакучедаглождикокал.Нахладихамугъзът.Нахлянкалса.Нахлюскалса.Натряскалса.—Напилсе.Нацепилсамъжки.—Напилсе.Нацупиласа.—Разсърдиласа.Нацупиласечупа,сакадаселупа.Мак.Начепатихамакатооси.Начесвамта,датанесръбнейощеведнъж.Начумерилса,сякашчеизялнякойбащинотомуиманье.НачумерилсакатобабаМарта.Нашабаба,нашклоц.Нашабаба,нашпомен.Нашаси,булне,нашаси,аласи,булне,бачкова.Песен.Нашастока,чуждачест.Нашатаработачиста.Нашеепалето,некалае(джавка).Нашеечудото.Нашла̀младаневестасекиразадвратата.Соф.Нашла̀,тапрошла.Соф.Наш’тавърбащеродикруши.Наш’таетоотпреде,неговатаотзаде,азяпренесох.Наш’такучкананашияпеснедава.Наш’таработакатърскиопаш,нитопорасва,нитосаскъсява.Наш’тебяхасиромаси,амапоимвахапарици;тезхорачорбаджии,

пъкпаринямат.Наш’тесегаспятудома.Наш’тобащабешеголемупророк.—Тъйрекълединциганин.Наш’токучедойдели,донеселибрадвата?

Наш’томагареоттазпесенумря.Наявевардимравьете,втайнокрадеконете.Наядохсакатозлатишкоданаче.Наядохсакатонататовокръщенье.Наядохсакатопопскодетеназадушница.Наяласавъшка,чеизлязланачело.Наяласавъшканагърба,чеизпълязланачело.Наяласаспелинизехири.Небикъщатясна,аконебичеледбясна.Небиоточите,чеотвеждители?Небиловгроздьето,чевпрегроздникали?Небиловмлякото,тавсурваткатали?Небиловтикви,чевкартунили?Небилона60-те,тана70-тели(години)?Небилопочереши,чепотиквили?Небоимсадамаплашиш,неземамидамагалиш.Небойса,бабоПетке,водатапо-голямаиде.Тревн.Небойсе,какаетук.Неболибабазахубост.Небройзвездите,данепаднешвкладенца.Небутай,чехапото.—Тъйплашатдецата.Небъдимилостив,дабъдешжив.Небъдидлъжен,данебъдештъжен.Небързайдапредваряшкатомулемайкаси.Небързайкатодовицанаодър.Небързайссвещ,кактопаднах,иутресъмтук.—Настрадин

Ходжа.Небъркайнабащасивпаницата.Небъркайнамайкасивпаницата,сбащасислъжицата.Невгъзлето,новдупето.Невухото,новдухлото.Невидибабакупата,тащевидииглата.Невидибабакупата,аманазяркваоката.Невидидестъпва.Невидикаквоправи.Невидикученапредеси.Невидиотвежди.Невидишли?Губерътмуотрилгурелите.Невидялавяра,видяла,таполудяла.

Невиждагосайбията,невиждагониГоспод.Невиждайзлодасеуплашиш,нитодобродасезарадваш.Невикайзлото,самомождадойде.Невлязвайпредимагаретовяхъра.Невярвайвелможата,одиратикожата.Невярвайдоста,бутватаотмоста.Тур.:„Инанма…“Невярвай,доденевидишсочитеси.Невярвайходжата,продаватикожата.Пом.НевярвамдаизлезеРадамома(сръзътси).Невярвамотнашияроддастанесубаша.Негипърдимагарето.—Запари.Негиринислопата.—Запари.Негисъмнамерилнапътя.—Запари.НегледайГроздана,гледайгроздьето.Негледайкактепсуват,акойтепсува.Негледайкората,амисредата.Негледайстоката,гледаймене.Тур.Негобиванизаслива.Негобутайтовалайно,щесеразмерише.Негогледаймалкотаквоз,тоявърши.Негоеклелбащамудабъдесероб.Негоесрамотбоят(отбрадата)му.Негоопявайнавяра(вересия).Негоопявайкатопопбезпатрахил.Негоосуквай.Негоосуквайкилифарски.Негопрескачадяволабезоно.Негопрескачадявола,аконесасчеше,омие.Негослагайтепокрайплет,чесиималошадет—викалаженатаза

умрелиявлах.Негонѝкелча,юнакдагоненаправиш.Тур.НегониМихаля.Негонипръдля,дагоненаправишюнак.Недавайнакелявиянехтье,чесиодираглавата.Недавайухо.—Недавайвнимание,неслушай.Недаватзанегонипукнатапара.Недаватимидаплачат.—Едногогобилаженамуиплачал,адруг

дошелдагомирииказувал,чепотяхкогаженитебиялимъжетеси,недаватимдаплачат.

Недаватмудашукне.Недаватпрахдападненанего.Недаваттурците.Недай,Боже.НедалГоспод,царяткаквощевземе?Недрънкай.Недумайкаксъм,нокакбища.Недържатвечегугелите.Недържикръста.Недържинибоб.НееблагодетеляпиянкатоНеделя.Неевезир,амирезил.Неевредсѐмаслоимед.Неевсичколъскавохубаво.Неегрешно,ноегрозно.Неегрях,коетовлазявгърлото,нокоетоизлазяотнего.Неегурелдагомахнеш(мъже).Неезатвоитеусталъжица.Нееиме,авиме.Неекатохората.Неекомусъдено(орисано),акомуеречено.Неекоте,амикотак.Неекуче,амивълк.Неелайнодастоиналопата.Неемъжътвгащите.Неенаумътси.Неенитонамалкиятмипръст.НеенашаТодоразапредхора.Нееподушатаму.Неепъпешдагопомеришеш,чедавидишзряллие.Неестоказаземанье.Неетаяпесензатаяесен.Неетозанеговитезъби.Неетотъйнапатетокрака.Неетуйциганскаволия.Неецветьезамерисанье.Неецветьедагопомеришеш,чедагопознаеш.Нееюнак,койтоидеотВлашко,нъйеюнак,койтоимасърце

юнашко.

Нееюнак,койтобие,юнаке,койтотърпи.Нееяма̀,амиемъж.Неживеемдаядеми,аядемдаживеем.Незадуша,азагуша.НезаИсуса,азахлябавкуса.Калугерска.Неземаотдумакатовчерашнодете.Неземаотдуманиколкотокуче.Неземаоттоягакатобяснопсе.Неземаотюзда.Незнаеданапоимагаре.Незнаедасивръзвайощегащите,итосапери.Незнаедасивъзвиеръцете(идагипъхнеотзадеси).Незнаедасивържегащите.Незнаедаразделинадвемагаретакошслама.Незнаедедаседени.Незнаенакъдедасеобърне.Незнаениблях.Незнаениданасипе,анедасмеле.Незнаехлябанакакводърворасте.Незнаййощеотдепикаекокошка.Незнаййощеотдемусаще.Незнайнитпрюю,нимее.Незнайпевецакойгласще,икашлицамузадраще.Незнамаз,толкоззнам.Незнамкаквощенамеришссвещнощя,детоазденяприслънцето

нищоненамирам.Незнам,рекъл.—Коганякойнещедакаженещо.Незяпайнагоре,данепаднешнадолу.Неизгоритебе,аизгоримене,чедвеизпи—казалединдомакинна

гостянинаси,катогопочерпалвторипътсракия,атойказал:„Лютабе,изгорима.“

Неизяда,ченемусепада.Неискамнинаиглянвръх.Нейпадагърбаназемята.Нейпадаткракатаназемята.Нейсастигадъното.Неказанивък.Неказвайкаксъм,амикакщесъм.Неказвайкоетонезнаеш.

Неказвайникогаазсъм.Некаквотознаеш,нокактонамериш(найдеш).Некактоищеш,нокактосаслучи.Некактоможеш,нокактотряба.Нековалидецата.Некупувайлозье,купикомшия.НелипсвамартотВеликитепости.Гръц.Нелъжицарскатаземя.—Казвасе,коганякойеклекналигобутнат

дападне.Немаболитамо,детоматитриеш.Немагледайвочите,нъймислушайречите.Немаедамаритнеат,амадамаритнемагаре.Немазачитазачовек.Немакарай,датинеснемачула.Немалай,чемапознаваш.Немапитайгладенлисъм,амидайдаям.Немапитайкъдеотивам,амикъдесъмходил.Немапопържашти,попържамамястото.Немаструвайдатисторя.Нематопли.Немай,чещеумра,амикойщеоправяселото.Немегрей.Немедръжзамаскарата.—Двусмисленосезема.Немесвъртанаедномясто.Неменявалавамчистожитонаръж.—Казвасе,коганедаватот

по-добърродмоманаергенпо-долен.Немивлязвавработа.Немиглождиподлогите.Немигоопявайнавересия.Немидържикръста.Немиеизпилакукувицаумът.Немиенивклин,нивръкав.Немиеораликопалнанивата.Немиепритрябвалнавдовицатасапунят.Немимеришенахубаво.Немимигаокото.Немимътиводата,оскубвамтибрадата.Неминосисърцето.Немипущаяката.

Немиречевочите,чемапаслимомците.Немисаизводямайната.Немисакордисвай,знамта…Немисамесивчорбата.Немисаниухотоизпотява.Немисапотиухото.Немисинаочите,немисинасърцето.Немистигакахъра,щетимислякатъра.Немистигаядът,номабодебодът.Немистигаядътми,изкривилсаивратътми.Немистигатядове,виримисад…Гръц.Немитрябванабаирлозье(водатагоноси).Немитърпитърпилото.Немихвалибащата,ам’микажимомата.Немихващаокото.Немичупиплета,мари:съчкидачупиш,водадатоплиш,мъртвида

къпиш.Немияжцървулите(краката).Немогадагледамнапредеси.Неможедасенамери.—Подигравка,когатотърсинякойнещоине

можедагонамери.Неможегоокряка.Неможегоопърдя.Неможегоохърхора.Неможедабиемъжаси,чебиегащитему.Неможедабиемагарето,чебиесамарят.Неможедакажепепел.Неможедакаженикопче.Неможедасенаклати.Неможедапръднебезнего.Неможедасиотвориочитеотна̀бод.Неможедасеоплачевдовицаотмъжетница.Неможедагопогълне.Неможедагосмели.Неможедамуподлеевода.Неможечовекдасипочеказъбът.Неможешдамупровъртишглаватаидамуналеешум.Неможешдасидадешислюмкатаотустата.Неможешмуда̀това,щоеизгубил.

Немож’изпиморето,немож’стигнанебето.Немож’говидядасезасмее.Немойзатворибулкавратата.—Какданемоя?Немубиетопорътнаедномясто.Немувидикобилкатанататък.Немувидяхберекетя.Немувидяхпрокопсията.Немугледаточитенахаджилък.Немудавадакрекне.Немудавадашукне.Немудавапо-голямата,спо-малкатащегомоли.Немудавай,дасенепохвали.Немудавамдецатаси,дапукне.Немудавативодадапие.Немудаватихлябдасинареже.Немудумайдоброутро,датадлъженнеизкара.Немудържикукора.Немуепогайдата.Немуечистоколивото.Немуземаглавата.Немузнаялезетя.Немузнаяаслията.Немуесега(дошло)времето.Немуечистобрашното.Немуечиставълната.Немупадагърбътназемята.Немупеепетелът.Немупитабрала.Немусаизлязванапредесдеветокиряпа.Немусаесвилазъмявкесията.Немусазнаесвърталото.Немусачетеимето.Немусветидадойде(дасеобади).Немусмеря(замеря)много,много.Немусъмзатеглилскутовете.Немусъмнасърцето.—Незнаящомисли.Немусъмнасърце.Немусъмизялбащинотоиманье.Немутрябаграддагобие.—Заузрялплод.

Немуувираглаватасколадърва.Немухващапраханта.Немяесвракасрала.Немясърбитамо,детомачешеш.Необелизъбдапродума.Неоставятбулкатанитобърже,нитополекадавърви.Неостананитокрак.Непаданаземята.Непипай,доденепиташ.Непитайгаталец,апитайпаталец.Прилеп.Непитайкойсъм,акояводя.Непитайпътник,апатник.Или:Непитайзнайника,апатника.Непитайстаро,астрадало(патосно).Непитайстаро,амипатило.Непитайскиталца,апаталца.Непитайстопанка,амидушманка.Непитамнибащаси—т.е.неслушамникого.НепитатПанчакогаеВеликден.Неплашѝбабаспохаба.Неплачиначуждигробища.Неплачиначуждгроб,дасинехабишочите(данеостанешбезочи).Неплюйвкладенеца,откойтощепиеш.Неплюйвпаницата,откоятоядеш.Неподгънахкрак.Неподостряйколче,отзадетивлиза.Неправи,даненамериш.Неправидобро,даневлезешв(данесториш)грях.—Тур.:„Кач

себабтангюна…“Непредваряйкатомалкопулемайкаси.Неприсягайвхората,данеядешдървото.Непукабрънчо.Нерадвайсанараннагоюга.Неразбираотмуха.Нераздавай.—Негълчинапразно.НераздавайзаБогдапрости.Нераздухвайогъня.Нераслонабой,аминахубост.Нерачиш,амащеплачеш.НерачигоРада,ченейсепада.

Неритайовчарят,дасавълкътнерадва.НесабоиЙелкоотМалама.Несабояотзаешкатупурдия.Несавъртикъщаседнаокабрашно.Несадигайнаголямо,щемиседнешнаколяно.Несазатулячелякзадпръстаси.Несакачинадървобезкорен.Несакачи,данеслязваш,инеслязвай,данепаднеш.Несамъдрикатомладабулка.Несамадърпаликучетата.Несамасукаликотките.Несапитаболниязапостелка.Несасмейвечер,четизамръкватвънзъбите.Несасмейнащърка,понисашмукрилете.Несасмейнащърка,чемувлачвашкраката.Несаублажаватлъстотомесоотпусталото.Несаулавянитозаухото,нитозаопашката.Несвети,немрачи.Неседелинекътотмесото.Несевземаотръкатамузлатаябълка.Несезнаеникойпие,никойплаща.Несеизтиряйчакдотолкоз.Несемесивтриците,изядаттасвиньете.Несемърхолиснего.Несеобаждайнасякого.Несеоблягайнагнилплет.[3]Несеокади.—Недойде,неприближи.Несеоставяйдатебиятидатеонодят,чесеневряща.Несеотлагайсякому.Несеотделяотгъзами.—Постоянноподиремивърви.Несетражатстаритеволове,когаизумрат.Несеулавязаопашката,нитозаглавата.Несеуправя,дагоуправиш.Несечу,несевидя.Несивидивъшкавиятил.Несивидидрипавият(посраният)гъз.Несивидикрастата,ами…Несивидишупливотод…,амисекопри…Несизнаецената.

Несиефърлилйощебулото.—Несееоткрилоще.Несимиялпопарата.Несиповива.Несиподбивайшегасмене.Несипоплюва.Несипоплюванаръцете.Несипрегризвайсамаря.Несиритайкъсметя.Несиударяйбрадватаокамък(аконещешдасаподбива).Несифърляйтоягатанадваореха.Несицветьезамирисанье.Несичинипарите.Несичинитрудът.Несияжбабината(майната).Нескърцай.Неслади,неблажи.Неслушайедного,падасъдишдвама.Несмърди,авони.Несмърди,нивонее.Несмейса,Стойко,маминаСтойкаитядевойка.Несмейсаналудо,данеполудееш,смейсанастаро,даостарееш.Неставайортакстогова,койтосигледагологлавхесапа.Нестанабостан,тиквинепоникнаха.Нестарятгодините,старятгрижите(ядове,кахъри).Нестигналому.Неструванизадвепари.Неструваниизяденояйце.Неструваникошслама.Неструванилулатютюн.Неструваниторбакаманье.Неструваничервенбан(ниботка,нидукато).Несъмболен,дамапиташсакамливино.Несъмвидял,незнам,несъмземал,недавам.—Приписватяна

евреите.Несъмгледач,дапозная.Несъмгобабил.Несъмгобилпоглавата(данаправитова).Несъмгоизсмукализпръстьетоси.НесъмГосподдазная(сърцетому).

Несъмгърнедасесчупя.Несъмдошелзачокиш.НесъмзамерялБогаскамънье.Несъмзрънце,дамазобнеш.Несъмкрадналмного,единконсъмкраднал,ситекунименгледат.

Циганска.Несъмкракподгъвал.Несъмкусвала.Несъммигвала.Несъммубилнакръщеньето,дамузнаягодините.Несъммулапалкашанапанудите,дамузнаягодините.Несъмносилнакурвавода,навойницисъмшетал.Несъммунадничалвкесията,давидяколкопариима.Несъммунасърцето,дагознаякаквомисли.Несъмнитонакраватаопашката,нинабикътрогата.Несъмнинакравата…нинабикаоното.Несъмпророкдазная.Несъмсиизялумътвгладното.Несъмгоизбозализпръсти.Несъмслънце,даогреявсекиго.Несъмтибащинподпор.Несъмфърлилкамък,дамазаболиръката.Несъмхапка,дамахапнеш.Несъмцветьезамирисанье.Несъмяллудотобилье.Несябъркайвчуждаработа.Несявозиналюдскикола.Несяплашихръткаотзаешкотрополенье.Несяпрепирайзакоетонезнаеш.Несяда,непада.Нетабихапоглавата,даидишдаказваш.Нетавидянизамухаотпредеси(тъймиепричернялонаочите).Нетапитаткаквосиял,акакводонесе.Нетепитамзаколкопаритиеканата.Нетидавамниотбълхадробповече.Нетиказвамдагоизвадиш,койтиказадагопа̀хнеш.Нетилигазимечкаовесът(ръжта),неябутай.НетитрябаниБожигроб,ниСветагора.Нетитрябаотмечиухолажичник.

Нетитрябаотмечкаремик.Нетойиграе,авиното.Нетропайначуждиврата,данепотропатинатвоите.Нетръсиконят,апеталото.Нетръсимагаретонавървеж,аминапърдеж.Нетрябанискиятдаскачададосягависокия,амивисокиятдаса

приводя.Нетиспори,брату,щосибиешато.Нетуртетокръвивратът,аръжениякомат.Нетуряйсърпвчужданива.Нетъ̀рситопорът,атопорището.Нетътрѝтакъвкатосвахябезкон.Неудържасазаопашката,катосиизпусналгривата.Неумирайми,магаренце,дозеленатревица.Неумирай,неотивай,туйето.Неумри,коньо,дозеленатрева.Щип.Неучибабакаксадетебаби.Неучибащасикаксадецахранят(правят).Неучидядасипопакаксадецакръщават.Неучистарецадамътияйца.Неучистарецакаксакозипасат.Неучистарцадапасеярци.Нефащамясто.Нефъргайвблатокамък,датенеопръска.Нефъргайнадругиго,данефъргатинатебе.Нефърляйкамъкврядкакал,щетаопръска.Нефърляйкамъкврядъккал,щетаопръска.Нефърляйнаогънясухитрескѝ.Нехвалимухубост,аум.Нехвалимихубавица,ахвалимиработница.Нехвалиса,адатахвалят.Нехилѝса,датинезамръкнатзъбитевън.НеходиГаньонаСвищов.НеходинаБяла,даненамеришбела.Нехули,данечуешхула.Нечакалитачесттати,сбързаконянеястигаш.Нечелимира,очесекира.Нече,танече.Соф.Нечетивърнаткитката,акоидаемесници.

Нечедагобъде,акочеисв.Рахангелбратдамуе.Нечесихабимсемезабадехава.Соф.Нешавапамуквкошница.Нешавайкатопопадиявплевник.Нещабоб,нещалеща,какдамиетаятамнасреща.Нещакехая,безбрада.—Нещажена[4]дамисъди.Нещакликача,атъкача.Неща,куме,печенопрасе.Неща.—Пъхнисавпещта,датагонипоппрезнощта.НещедагоумиениБяломоре.НещедагооперениДунав.Нещедападнедолу.Нещедапасетелци.Нещедамусеянадънотопросо,я.Нещедатезнаениколкотоеднамуха.Нещедо̀рибадаяизям,амиидеракдамипиеочите.Нещемлякосориз,ищеоризсмляко.Неще(може)дагоокряка.Нещеможедаизвадисимид.Нещемутурятпаритевгробът.Неще,неще,акогавдигна,засиняса.Нещенамерипънсгъби,аминамирапънсмравье.Нещеостанабезкучагрижа.НещеПецюкокал,искабулка.Нещесамопоклон,искаиподнос.Нещесаморъцетедаработят,искаиглавата.Нещялмъртвиятдавлезеврай.Нещялакумицата,аоблизалапаницата.НеядеДимоере,коганенамери.Неядекотанасметана.Неядемангобялдроб.Неядехлябахарам.Неядосвайса,чещетисавкиснезлъчката.Неботовисоко,земятатвърда.Невидяночудопо-голямо.Невидянолице,нелюбеносърце.Невидялосамакар,дасаневиди.Невижданолицескоросазабравя.Невикандойде,негоненсиотиде.

Неволим.—Прекарвами,кактоможем.Неволия,доволия.Неволияиневоля—убългаритенезначиробство,нопоминуваниес

нужда,кактосеможе.„Неволя“вСофиязначи„тежкаболест“.Негоакогоемайкародила,мененемаесвракасрала.Негойощенегоеблизналволът.Неговатаболест,моетоздравье.Неговатаработа—чифутскасъбота.Неговотомагарепо-бързолиеотмояат?Недодяланаглава.Недомаслен.Недомрялчеляк,попадаеяк.Недейбръщолевиневрели,никипели.Недейвика,туканямавълци.Недейма,аго,немиедраго.Недейма,чесъмсеконкал.Недейправи,даненамериш.—Тур.:„Етмебулма.“Недейправималкото,данечуешмногото.Недейсабареммърхоли.Недейучибащасикаксаправятдеца.НедейучиВарваракаксаправипопара.Нежененасватясебесинаклатя.Нежененасватязасебеситърси.Незвангостготовомагаре.Незрялогроздьенеевкусно,амладомомченееизкусно.Ученич.Некабъдееднощо,чененищо.Некабъде,кактопресъди.Некавчера(дабъде).Некагроб,ченероб.Некагиизядевладикатасега,чедругипътщемудонесапо-хубави.

—Разказват,чеединселянинзанесълнанякойгръквладикаягоди,коитотурилвдвекошнициинатоварилгинамагаретоси.Докатоотидедовладиковаконак,оттръсканетоягодитесесмазалиистаналинакаша.Катопристигналвконака,извикал:„Тукалиевладиката?“Владиковитехорамуказали:„Тукае.Амизащотие?“—„Носямуармаган“,отговорилселянинът.—„Ядаговидимкакъветояармаган?“Тойимпоказалягодите.„У,четестаналиналайна.Бекакщемугидадеш?“—казаливладиковитехора.Селянинътотговорил:„Некагиизяде…“

Некадамиедацукна,таакощаидапукна.

Некадасъмсиромах,амадасиимампарички.Некадатахвалидруг,анетисамдасахвалиш.Некадодемамаитядагокълне,чепо̀знай.НекадойдеКуковден.НекадойдеинамВидовден,тащемвиде.Некаемъжец,акоще(дае)откалец.Некаетука,чедаекука.—Тъйказваоня,комутопоискатконяс

обещаниедагохранят.Същотоказваижена,коганеискадапуснемъжасинакяр.

Некаймалкослепа,чеданеетолкозлепа(свирепа).Неказнаетовакучекойсъмаз.Неказная,ченекамакорят,анеданезная,чедамахвалят.Некаимампетелнадвораси,ченекаданепее.Некаиманасофратакакводасаяде,ченекамисълданяма.Некакажанататядавинарежебоговицата—реклоеднопопско

момченадруго.Последньотомуотговорило:„Некакажапъказнамамаданемеси,чедавидимкаквощережебащати.“

Некамиедалюсна,чеакощаидаплюсна.Некамизавиждат,чеданемаокайват.Некамойтодамепъди,ченечуждодамесъди.Некамуечестито.Соф.Некаплаче,горкомудошло.Некаплачедетето,данеплачемайката.Некасепозабавят(позабиколят),чедадойдатздрави.Некасапонадява.Некасиседи,некасиБогаблагодари.Некастанапакбулка,давижкакщезнамдасамъдря.Некасъмваша,таакощанямаск’водасапрепаша.Некасъмваша,таакощебиисцървули.Некасъмцар,таигладендасъм.Некаталаееднокуче,датанелаесяко.Некаталаекопой,датанелаебяснокуче.Некаталаесвоекуче,анечуждо.Некатаритаат,датанеритамагаре.Некатаритачовек,датанеритабосциганин.Некатизавиждат,атиданезавиждаш.Некатиконятотзобзагине.Некатипадневенеца(отвърбата),тавижкакщесеожениш.Некацардасъм,чеакощаисцървулидасъм.

Некалесангост—готовомагаре.Некалесангостзадвратамупост.НемагоезаписалГосподнарабошът?Немагоемайкатиродила,тагожалиш?Немаетовабачия?—Закойтоядемного.Немаетовадетинскаработа?Немаетовахалва?НемаетоваЧалъковабачия(чедаевсичкобол)?Немаетойсдвеглави(чедасебояотнего)?НемаседисБогаколянодоколяно?НемасикихналнаБъднивечер,тадатигохарижа?Немасинашеренатакравателето?Немасъмгозабележилнаухото,дагозная.Немасъмгокалесвалсчервена(желта)бъклица.Немащатгозакопаятспарите?Немухатър,намсатър.Немцидататъртят.Клетва.—Казваттому,когаискатнещои

казва„нема“.Неначопленапита.Неопитанагозбанеесладка.Непогледванигробищамного.Непресметнаттърговец,заманмюхлюзин.Соф.Непръкналоса.Непръкналоса,дасанепръкнемакар.Неразуменсветсветува,разуменжалбажали.Соф.Несмисленосвятсветува.Неткоразгащя,Обрешкоплаща.НетовселоБогдан,нетонаградаПродан.Нетодамуземеш,нетодамудадеш.Нетоедаудари,нетодагоударят.—Заяйцето.Нетосъмхортувал,нетомаееня.Нетотинаменекум,нетоазнатебестарсват.Нетошипкабезтрънье,нетосевдабезсвада.Неуловенавлъхваотцаряпо-голяма.Неуловениптичетапохилядазапара.Неуреденапитабивапо-честита.Нехаем.—Минувамеси,живеемси.Нехайникнехайникавкръчматагонамира.Нехранимайка.—Нехранимайковец.

Нешкокрадил,Обрешкодаплаща.Нещеньетоинеможеньетосабратисестра.Нещоепо-доброотнищо.НиБогуколач,ницарюхарач.Нивклин,нивръкав(вбочника).Нивкрината,нивхамбарят.Нивотварника,нивпращовелкитему.Нивест,никостотнего.Ниеднамайкацяланееостанала.Ниедноманистонеоставаненанизано.Никучеголкокалнеяде.Нилукяла,ниналукмирисала.Нимедяли,нисърцениболи.Нимиврече,нимикрече.Нимъжа,нигрижа,нитоплаобяда(нисладкавечеря).Нинаасланасърцето,нинасоколаперцето.Нинадъж,нинавятър.Нинаш,ниваш;носи,враже,къдезнаш.Ниотхоратагосрам,ниотБогагогрях.Ниотбълхаджигертинедаватповече.Ниотбира,нисасъбира.Нипате,нигъсе.Ниповратът,нипошията.Нипотегло,нипомяраусекигосанамяра.Нипопуколач,ницарюхарач.Нисеводи,нисетера.Нисиромахът,нидуматаму,нидушатаму.Нисладѝ,ниблажи.Ниушиима,ниопашима,дедагохвана?Ницвет,нимед.Ниватапоженаиграбнаръжена.Нигденямамоминосело.Ниеготърсимпонебето,тойбилпоземята.Нийдакупимволовете,видящемкойщегипасе.Ниелъжемтрима,анаслъжаттриста.Ние,човеците,сменадуенимехове.Зап.Нийзасветаседенкувами,итезанасинощуват.Нийхлябнямами,акоткатапитаноси.Низбаиряилайносатъркаля.

Никогаязикътмусанеспира.—Постоянноговори.Никойнаученнесеражда.Никойнеепобилколдаостаненасвета.Никойнезнаекогащеумре.Никойнезнаещоиманаонзисвят.Никойнезнаещомуносиден,щомуносинощ.Никойнеказва:„Ела,вълко,изяжма.“Никойнепитазабащаму,всякойпитазамайкаму.Никойнесаевърналданикажекаквоиманаонзисвят.Никойнезнаекаквогочакаутрешнияден.Никойнеисканасебесизло.Никойнеказва,чеекурвинсин.Никойнесеевърналотонзисвятсразбитаглава.Никола!Вържикучкаокола.Нимащемусеянадъноторяпа.Нискостой,високопей.Нисъкчеляк,Божабела.Тур.Нитислопатадагопоринеш,нитисметладагоизметеш.Нитимисанарежда,нитимисапоглежда.Нитиоттиквасъдина,нитиотвлахдругар.НитоГосподвмехната,нидяволавчерква.Нитодяволбезрогаиопаш,нигръкбеззлобаилукавства.Нитодяволътдавидиш,нитодасакръстиш.Нитоезмиядатахапе,нитоемагаредатаязди.Нитоотправото,нитооткривото.Нитояменявам,нитояпродавам,забиволсколайнояпременявам

само.Нищетамужасмиряет.Книжевна.Нищобезпаринебива.Нищобезпричинанебива.Нищолоше,аго,добродачеГоспод.Соф.НищонеможебезБога.Нищоотнещопо-лоше.Нищопо-хубавоотздравье.Нищосанекупувасвъшки.Новден,новкъсмет.Новкрадец,ветлъжец.Нов-новица,здрав-здравица.—Казвасе,когавидятнай-напреднов

месецисеобръщатнастрана,тапоплюват;вардятданепогледнат

човекпо-напредотпоплюването,защотомуставалиструпе(сплютенинизлосочнипъпки).

Новсъм,евтенсъм(ветсъм,скъпсъм).Новабулка,новмъж.Новагодина,новпоп.Новакрина,ветодъно.Новакъщаимладабулка,Божеупази.Новаметлачистомете.Новаризасновикърпикърпена.Новатаклечкаизбиваветата.Новогърне,новджурюл.Новое,сновиконцикърпено.Новолие?—Ново,останалоотмосковеца.Новонещо,по-вонещо.Новорешетодедагозакачим.Ногамусемести,думамусенемести.Соф.Ножножага,порижаба,стържигащи.Ножаопряококала.—Тур.:„Бучаккемиедаяндъ.“Носизъмятавпазватаси.Носисимноготоздравье—т.е.идиси.Носиситамянаподноса.Носътмукатопатладжан.Нохтьетемукатонаорел.Нохтьетемустаятзамотика.Нощголяма—година.Нощетъмно,конятчер,пипал,пипал,нямавранча.Нощитесанепразни.Нощнатаработа,дневнатасрамота.Нощнатаработанаденясмях.—Тур.:„Гедженинишигюндюзюн

маскарасъ̀.“Нуждазаконизменява.Нуждасавпазванегужда.Нуждатаеоткамъкпо-твърда.Нуждатанеежелязо,акамъньетроши.Някоганикога.Някогогоболяло,адругхабернямал.Някойсадавял,адругивикал:„Яликакъвбял.“Някойсескривазадединлист,анякойзадцялодървонеможе.Някойсинейде,сииметому(онотому)напазар.

Нямабабахуркаизатуйсанурка.Нямабулавретено.—Коганякойнеискадаработи.Нямагащинагъзище,главатамуцветьеище.Нямадавидиуреза̀лото.Нямадагобъде,амидаполъжесветът.Нямадаекрива,няманищо;питахубава.Нямадамиврече,нямадамикрече(прече).Нямадамиоткапятръцете,я.Нямадамудамдавъздъхне.Нямадамудойдеумътвглавата.Нямадамупаднезлатото.Нямадамусеизядатустата.Нямадамусеянадъноторяпа.Нямадасибършагъзътснего.—Непотребно.Нямадасаизяде,я—казват,когапросинякойнещодамуседадеза

малко.Нямадасипекарибанаустата.Нямадастанечовек.Нямадафърлякамъкподирему,щаполеясмеднапредяму(детоще

мине),дасамахне.Нямадафърлишкамък,датазаболиръката,я.Нямадачуекукувицата.—Заболен,койтонямадаоживее.Нямадобробезсребро.Нямадъскабезчеп.Гръц.Нямаженадан’селиби.Нямазлобездобро,нитодобробеззло.Нямакабахатзабой,амизаобесянье.Нямака̀пчанакапка(вода).—Нямасъвсемвода.Нямакатохоратанещо.Нямакойданиядекоричките,дасикупимбабичка.Нямакотката,играятмишките.Нямалибащинимайчин?Нямаликонакзаюнак.Нямаловабезголова.—Соф.Всмисълче,аконямаглава,ловсене

лови,никакваработасеневърши.Нямамястодедасивържаконя.Нямамунийдехубостта.Нямамъка,нямапъка.Нямамътеницадапие,смагареходилнасранье.

Няманизвиска.Няманизвънка—т.е.нитоеднапара.Няманиеднадъсканаглаватаси.—Луд.Няманикуче,никотка.Няма(ни)напръстмасло.Няманиопашка,ниушидедауловиш.Няманипребитапара.Няманикъдемесен,чеобесен.Нямаоблага,ченесъммудрага.Нямаочидадойде.—Срамгое.НямаПеткавлъжичника.Нямапаризабръснатье.Нямапо-лошеотзлаженаиотвиранбащина(неможешнидая

напуснеш,нитомирендабъдеш).Нямапо-сладкоотсън.Нямапо-сладкоотязикипо-горчивоотязик.Нямапрахънданефаща.Няма,сиромаха,даяде,апоманащеправи.НямасенетотБогадабъдевечнобогат.Няматогоз,койтоносешеголемитеяйца.Нямаунегопогледзахаджия.Нямачелядбезлудня.Нямачовекзасвят.[5]Нямалдяволаработа,разтривалсипъпа.Нямалабабакакводакаже,чепрокукуригала.Нямалабабахолума(работа),чесикупилапрасенце.Нямалисипротогер,опопили(си)поп.Нямамжълтопоустатаси.Нямамнатуймагаретовар.Няманьесанекупуваинепродава.Нямахмипричина,инеянидадеГоспод.Нямашлисибела,станинапеттинаглава.Нямашхас.

[1]Нахартиятаеслято.—Бел.ел.кор.↑[2]Невратневръщане,данесевърнеш.(б.р.).↑[3]Славейковпогрешнопояснява:т.е.нанарода,намножеството.↑[4]Отпечатано„щена“.—Бел.ел.кор.↑[5]Отпечатано:„Нямачовексзасвят.“—Бел.ел.кор.↑

ООзеленбордасехвати,итойщепосъхне.Оплетдасадържи,чекръвдаплюе.Клетва.Обаждасекатопръдняизгащи.Обелох,таковпошчипокнесумвидел.Щип.Обесетебратми,чеазимамработа,илиОбесетегобратами,отименемисемелиумот.Прилеп.Обесилбрада,катонякойпръч.Обесилръцекатопищове.Обесилушикатопазарскилеб.Обетка(обица)некатиет.Прилеп.Обещава,анедава.Обещавамумазно,аманапразно.Обещайсаналудиядасепорадва.Обещанотокатодадено.Обещаньетопо-тежкодлъгуванье.Обирайсикрушитеоттук.—Махайсе.Обисналкатосолинарнянастреха.Щип.Обичагокатописанояйце.ОбичаГосподкрадеца,амаобичаидомеца.Обичамоматахоротоизеламъжацигулар.Обичайгокатосолвочитеси.Обичайдостасиинемугледайкосурите.Гръц.Обичайдостасисгърбицатаму.ОбичалаМарахоротоиотишлаподиргайдаря.Обичамбабата,доримавплоскатавино.Обичамгокатобулкаиборч.Габрово(отруски).Обичамдамигазишпогробът,анепотърбохът.Обичамдамизавиждат,анедамажелят.Обичамдатавярвам,анедаидадапитам.Обичаминего,апаритемупо-много.Обичаммомата,дормибъдежива.Обичаммойтаземядамиизпиекръвта,анечуждата.Обичамнадобриядаслужа,аненазлиядазаповядвам.Обичамсдобриядаплача,анеслудитедаскачам.Обичамтакатоланскиоснег.Кюстендил.ОбичамтакатолещанаВеликден.

Обичатмътнатавода.Обичатсакатокучеикотка.Обичатсакатокучетоимачката.Щип.ОбишелгошенБожи.Облещимиса—възпротивимиса.Облягасакатобебер.Облягасакатонабащинотосиколяно.Облякългръцкигащикатооцетар.—Станимъкалиитегърци,

наричанилангари,саповечетооцетарииходятсбелигащи.Значи:обулбелигащииискадаговзиматзагрък.

Облякълнасв.Атанасакожуха.—Виж:„Наметналсе.“ОблякълсаАлия,погледналсапаквтия.ОблечесеАлия,паутия.Кюстендил.ОблякълсиЕнюкожухазасняг.Обнизанадоушите.Обовиласасдевендесеидевятпарцаля.Оборкалсакатогоскавмогла.Рупчос.Обрадвалсакатосираченаслънце.Обрадвалсакаторъжданажелязо.Обрадиласа,сякашчещеходиотселонасело.Образомукатопинец(опинец).Обралисизеленбустаня.Обрат,заврат,сѐтовасезборуа.Щип.Обричилигобезбрич.Соф.Обронигидвареда.Засълзи.Обрънагоназеленбостан.—Злепрекарва.Обръсвашлисанапара?Обръсвашлисанаприпек?Обръсналигобезбръснач.—Излъгалиго.Обръснисанагоре.Обръсниса,чещепиеш.Обръснияйцето,земнимукосмите.Обръща(обърна)сакатопара̀та.Обсидосалго—излъгалгоиназле.„Обсидаиобсидосвам“викатв

Сливензанаплатитенакола.Обтегналсакатозлагодина.Обтегналсакатоялаварскопсе.Обтери,Зайко,червенко.Обтягай.—Върви.

Обтягасакатокобиланавършитба.Обтягасакатоюне.Обулекучетоспресницървули,тосазабравило,чесиизялокраката.Обулемугащи—порасловече.Мъжкитедецаходяхадо10–12

годинибезгащи.Обхождакатолисицаоколокапан.Обхождаоколонегокатомайкаоколодететоси.Объдиму;пранастана.Обърниколата—мениприказката.Обърникъщатаскеремидитенадолу.—НастрадинХоджаугодилс

думитесинанякойдеребейотАзияитой,дамуугоди,катомуотишелнагосте,поискалдагоожениизадругажена.Ходжатапоискалдамупокажатмайстор,задамунаправикъщакакватоискатой,задаможедаседивнеяистаратамужена,защотонеискалдаянапусне,катомудаватдруга.Деребеятзаръчалдагозаведатпримайстораидамукажатдамунаправикъщакакватоиска.Катоотишелпримайстора,ходжатамурекълданаправиеднакъщаредовна,какватощемутрябва,задаможеистаратаженадастоивътре.„Е,каквадабъдетя?“—„Дабъдекъщакатовсякакъща,самодаеобърнатаскеремидитенадолу.“—„Чекакващедаетятаквазикъща?“—„Тез,детоискатдаженятхоратасдвежени,таквознещоискат,вийтрябвадастеправилитаквазкъща.Зеркатодойдемойтаженадавидивкъщидруга,такаквощеречедруго:«Дасъмсегаиаздербей,дамогадаобърнатазкъщанадолускеремидите.»“

Обърналгонадрамбой.Обърналигонаблях.—Съсипалигос…Обърналигонадрангазица.—Докаралигодонечувство…Обърналикъщатанаглаватаси.Обърналикалпакътнаопаки.Обърналисеочитемунаплесен.Обърналисизадникакъмюг(огъня),катохаирсъзкотка.Обърналоса(заприличало)наМадара.(Турскосело,Шуменско-сега

Коларовградско,б.р.)Обърнилиста,илиперото.—Мениприказката.Обърнипаткатаданеизгори.Обърниясрещупонеделникданеесрещунеделя.Обърсалмугуберагурелите.Обършимуносаскърпа.Обършиса,шатикупясалеп.

Овлегни,овстани,челстави,нънекрени.Прил.Овапогачачистаипречиста.Кюстендил.Ованскаче,Стоянплаче.Коприв.Овиласакатозмияопроцеп.Овожитопречистоотгръгорика,оттърторикаиотзлатрева

подланица.Кюстендил.Овоповесмоедълговесмо.Кюстендил.Овойвеккакоцвет.Кюстендил.Овойвеккакоснег.Милад.Овойсветекакомазенкубус.Велес.Овойщочини,насебесичини.Овоще,иличуекукавица.Овраскагизадвадни.Овцабездоходнавълкаедел.Овцабезмлекое.Щип.Овцабезоблага,никомунеедрага.Овцабезоблага,вълцияяли.Овцабезфайда,готоваглоба.Или:Овцабезфайда,волконекеяядит

(давит).Прил.Овцатаведнъжрекладапрескочиеднабарчинка,тосялъсналонещо

отзадейикозатайсеприсмяла,чейвидялагъзът—макарченакозатавсикоенаяве.

Овцебезовчарнеходят.Овце,козипет,съскучетошест,батишасаженииазшасаженя(че

идемукрая,къдетоиде).Овценямамикученедържа.Овцетесипродадох,кучетатасиразхаризах,номитрябваткехаи.Овцетесипродадох,кучетатараздадох,кехаитебия.Овцетесипродадох,кехаитенезнамкакводагиправя.Овцибезовчар,навълкасадар.Овцинема,маслопродава.Щип.Овцитесеткроткиибудали,тазатоастоятдагидавиволкот.Прил.Овчарнапланина,поморетотишина.Овчара,аковалидъж,мокриму;аконевалидъж,печему.Овчараикуцатаовцанеоставя.Овчаротвикатпомечката,отимуизелаовците,амиягленаротщо

вика?Далимусепостравоягленето?Прил.Овчарскикучетамлого,акъсидоедничко.Овчарюиотдъждо,иотслънцетосеварди.

Овчерунце,вълчесърце.Овчерлибелие?Сиренегозбалие?Овчиинатима.Или:Овчиинат.Троян.Огаденвустата.Лом.Оглавтипадналудолняземя.Клетванакон.Оглависа,поробиса,ожениса,погребиса.Ахъчелеб.Огладнямилеба,ходи,задаядеми.Огладнялкатоостарялзаец.Огледалсанамагаричинамочка.Щип.Огледвасекатоотърванзаиц.Огиндагозапале,водадагоотнесе.Щип.Огиндатегори.Дупн.Огинипламендагоизгоре.Щип.Огоенкатокръмляк.Огоисекакодунавскасвиня.Щип.Огол-гол—гол-голеничък.Велес.ОградисалкатонаВеликипетък.Огрей,огрей,слънчице,датикажамайчица.—Къдемиемайчица?

—Вореховачерупчица.—Къдемиечерупчица?—Изгорялавогъня.—Къдемиеогъня?—Изгасилгобивола.—Къдемиебивола?—Отишелдаорепросо.—Къдемиепросото?—Изкълвалгопетела.—Къдемиетозпетел?—Изялаголисицата.—Къдемиетазлисица?—Ейтукподводеницата.—Ядръж,кумче,тиоттук,азоттам,даноуловимлисицата,даянаготвимвпаницата,дагостимикумицата.

Огрей,слънце,даогреемръце.Огрейними,слънчице,датикажамайчицавореховалуспица,в

кочановазелчица.—Щоправешемайчица?—Набялкаменсидеше,дведечкидържеше,еднотобеповито,друготоберазвито.Ахъчелеб.

Огрея-щеинегомойтослънце.Огреялогослънчице.—Зарадвалсе.Огризаламиушите—катосепоменежаба.Огуренакокошка—т.е.неелуда,алашике.Огурилсакожемкити.Огънгорещо.Огъндагоизгори.Огъндобарутзаеднонестоят.Или:Огънибарутнаедноместонесе

клава.Прил.Огъниплавник(пламък).Огънисламаитоплиявятър.

Огънисламанестоятмиром.Огънсасзейтиннегаси.Или:Огънсомаслонесегасит.Прил.Огънсесмаслонезагася,илиОгънсессламанеизгасява.Огънсъссламасенегаси.Пирот.Огньо,водатаисмърттаатърнегледат.Прилеп.Огъньотсессламанеугася.Огънядетопадне,тамизгаря.Огъняиводатасадобрислуги,азлигосподари.Огъняерожбаназимата.Огънязапалясалтам,детопадавъглена.Огънятезимепо-сладъкиотмедът.Одавасанапартина.Одавнаебило—вчерасряда,днеспетък.Одамнамубешепобелелврато,пасакадамупоцърнее.Щип.Одекакопребиеназмия.Щип.Одекакоудареннагла̀ва.Щип.Одерикотка,хвалиса.Одимукаконарак.Куман.Одирясекатозаец.Одитбезгакикакокаугервосирница.Прил.ОдощосилошмойНикола,миомързнаисветиНикола.Прил.Одралбимечкатаснего.Одраллисицата.—Отнапиванебълвал.Одралнабащасиикожата.—Зелмуприликата.Одраскалиябарим?—Замомапитане.Одумвасакатообрангръкнакупа.Или:Ошелкатообрангръкна

купя.Ожчемапознаваш.Ожеднял,челябатърси.—Гръцкаполитика.Оженигоданепей.Оженигодетето,клаймукъпинанагуша.Прил.Ожениго,дамирясасветаотнего.Ожениго,датинемърмори.Ожениго,свържиго.Ожениго,ожежиго.Ожениго,овържимуглавата.Оженилисичедото?Комшиятистава—т.е.независимстава.Оженима,мамо,начуждосело,леснодасахваля.

Оженима,мамо,надалеко,дасахваля.Оженима,посерима.Оженимома,салданееудома,илиОжениласемома,колкоданеседедома.Щип.Оженисадасиземешбеланаглавата,илиОжениседасиземешбела

наглаа.Прил.Оженисадядо,салтдаимабаба.Оженилсабихиаз,иМино,аминямалябивино.Оженилсисазапари,продалсисанавяра.Оженилбихикерка,имайка,аманемаскогоизакого.Орх.Оженилигърнето—счупилиго.Оженихсикисията.—Загубихя,откраднахамия.Оживялминасърцето.Ожидакатоконзазоб.Ожилилагооса(подязика).—Зафелква,опиянилсе.Ожкайсити,аконемашработа;тидайпарите,че…—Натурчин,

когатомуискашпаритезанещо.Ожулилмугуберагурелите.—Женене,нееирген.Озгорамазно,о̀здолаазно.—Женасвъшкивглавата.Прил.Оздреяха(излязоха)дренките,щесастоинаседенките.—Става

ранина.Озъбилса.—Пцетясал,умрял—законилизадругощодае.Озъбилсакатокрътнаряпа.Озъртасакатоизтърванзаяк.Ойбило,дабилова.ОйБоже,Боже,безтебесанеможе.ОйКоледо,мойКоледо,пиянтурчин—бяснасвиня.—Някой

българинпринудендаколадваотединтурчин.Ойлеле,леле,шаренотеле,поливадапаси,гъзомусекваси.Прил.Оймаримецо,мецано(защотийрунонепрано).Окабрашнодаимаш,инегодайнамастор(фурунджия,хлебаря)да

гомеси.Окавълна,окачерешиисирвосъкприд,илиОкавълна,окачерешиипаничниквосък.Окамасоткайнас.Прил.Оканамомъкадабега.Ока—пара,полока—джаба.—Встаровреметакабилоевтино.

Прил.Окадилсидрехите.

Окалялсетака,чеКостурскотоезеронеможгоопра.Окапалкакозмиянатрън.Щип.Окатаесѐ400драма.Окатслепеце.Щип.Оклѐчиласабулянабулката.Оклечиласабулянагюля.Окогоневиди,зъбгонехваща.Окоданебивиотстанало.Окозаоко,зъбзазъб.Библейска.Окосаненасища.Ококорималкоочи.Щип.Ококотилочикатомагорвмутлиподпокривътвзидът.Прил.Околкаквоекръстосалръцеоколнего.Околисалсаоколменекатокуче.Околопоздравенетоколкоощекукиима.Околселям-алекимколкоподпърдицииска(има)още.Околуселямлъкоиманогуселямчине.Щип.ОкотоБожиенеспи.Окотовиди,сърцетожелай.Окотоколкотозаоката.Окотоминетрепва.Окотомунемига.Окотомунабръстгледа.Окотомунаокотодобронемисли.Окотонагосподаряконяоправя.Окотонагосподарядорневиди,несевършалоработа.Окотосибихдалзанего.Или:Окотосидаввазанего.Окототидаизлезе,зладумадатинеизлязва.Окъпасамесеца,сегащезаясне—казватнановиямесец.Окъпалагоизвърхом.Окъснелиямющерияилиевереседжия,илипаритемукалпави.Ол[1]отиде,биволсевърна.Дем.Хисар.Оле,дядоИванчо,уплашима—катокихналдонея.Тревн.Олелеваре,бреваре.Олелезатях,бревареоттях.Олелиягообзела.Олилемайко,плачитдетето.Прил.Олилемале,женскомапале.Олилемале,държтеманозе.

Олилемале,пакшагобият.Олилеотнего,дважолилезанего.Олягасекатонабащасинаколяното.Ома(мома,жена).Лом.Омацалсадоуши.Оменакошуле.Омийсикраката,чещеминецаря.Омийсиръцетеоткала.Омиласапаница,покачиласанаполица,чесасмеенадругите.Оминабодежкаколекоперо.Кюстендил.Омисирилсекакомисирокнагомно.Щип.Омислилсекатопуяк.ОмислилсекатошупарпоКолада.Омразе,дагоумразесвето.Клетва.Щип.Омръзналмусветътихваналсисветилата.Ондасеносииподноси,какомренарибаподълбини,какосоколпо

висини,какокукувицасясенгласузеленагора.Кюстендил.Онесъсорлите.—Многоедрът.Соф.Онотмъкналкомато.Лом.Онсиеотних,изварченине—казалединшоп,катомуказали,чев

изваратамуимачервеи.Сливница.Онадънонема.Оналетеечиипредеечи,църноморезамина.Кюст.Онанемакокали.Оназотаджамиитеястрах,атонеотголемите.Онемел,таданеможедапроговори.Щип.Онзигрошенай-хубавопохарчен,скойточетирисазапазват.Онзи,детоправиножовете,нееубиец,акойтоколистях.Онзимиебрат,койтомиенадоброторад.Онзисвятнеекатотози.Оно,брате,неекатооно;оноемалкипералки.Соф.Ономиедеветагрижа.Ононаонаправстая.ОноделосеПодуене,отдевалоМалешевци.Соф.Онотомуд…иска,адушамуурайиска.Онуйнещострувапоколкотоможедасапродаде.Оп-пара,момазапара,оп-пара,момчезапънче(конче).Оп-троп,еветиго;изпречилсе.Щип.Оп-троп,здравилисте,ланскияйца.Щип.

Опакрак,илиопачникрак.Опазита,Боже.Опакагодината,опакоотива.Опаленпън—казватпонякоганакалугер.Опасалсаслико,чепитадеимахубавовино.Опачинакрайнема.Опачникрак.Опашатабаба.Опашкатайданебеше(накошутата),отрепалбихя.Опашкатанаглаватанезаповядва.Опечипиле,викайма.Опилсекатонапомен.Опинцинемананозете,гайдабарадакупит.Виж:„Царвулинема…“Опиразамръвка—такатълкувалединпопдумитевстихаритена

Усекновение—29авг.(11септ.,б.р.):Койтосаопира,мръска;атовакатоказвал,искалдарече,ченебивалодасеядемесо.

Опирасекатозаец.Опитайсисилата,тъйсеборисмечката.Опитването(опита)нещепари.—Тур.:„Денемесибадехава.“Оплависисолта—т.е.обирайсикрушите.Оплаквасекатоженаначуждгроб.Оплеласаработата.Опленисаиопетлеработата.Оплуйнаместо.Оплуламацавкаца,имачѐтовкачето.Опнид…тапечали;такалеснонесепечали.Щип.Опоскаля.Опра̀виработатаколкотоБамовТроян.Оправисекатовъжевсакуля.Оправилсакатолипавпожар.Оправиядошия.Опран,танезакърпен.Опряножаококола.—Тур.:„Бучаккемикедаяндъ.“Опрялйкоремадоземята.Оптири,зайко,червенкалец(червенко).Опулилочикатомишкавтрици.Опулилочикатожабавгьол(вкалта),илиОпулилочикакоотвол.Прил.Опулилочикатожебчевтиня.

Опулиласамагарицата.Опустелимудобрините,когащемуизтеглязлините.Опустяломуотглавата.Опълчилзадниккатотъпан.Опърпанасоколица.Опявагобезпатрахил.Опявагокилифарски.Опелегобезтамян.Опелигоибезпоп.Орай,копай,ранисе;сограбаненеобогатуйсе.Прил.Оралпаяджината.Оралакраватаиосраларалото.Ораламухатанаволанарогата.Оралателица,одраларалица.Оралоимотикахранятсвета,илицелсветхранит.Орачаискадъж,апътникасуховреме.Орачасякагодинасенадява,черазбогатява.Орелмухинеловиисмухисанехрани.Орелакляка,детоимамърша.Орелосигледатнаноктите,закайимамършазаядене.Прил.Орелътполучилстрела,нагизденасператаму.Орехнебимуизмъкналотръката.Орехисанекрият.Ориисей,додетоспимързеливия.Ори,мели,яж;просечиплет,доймляко.Оризамисрекаводаноси.Оризанесадиганадводата.Орлидатеразносят.Клетва.Орлидатеядат.Клетва.Орлиивранидатеизедат.Майчинаклетва.Прил.Орлиигарванидатаядат.Клетва.Орлиочитетидаизкълват.Клетва.Орлипадат!—Депадат?—Занещозагадочно.Орлитедагодигнат.Клетва.Щип.Орлитеивраните,ипилцитедатеискинатнанекояразкърсница.

Клетва.Прил.Орлитефъркатпоединпоедин,амамършатагисъбира.Орловинокти,очикорави,лицемешинено.Оролоп-шоролопнаправил.Щип.

Орталъкасъсипа,дамунееколи.Орташкастокали?Псетатадаяядат!Орташкатакобилаипцетатанеяядат.Орташкияволлесногоизядатвълците.Орташкотомесоикучетатанегоядат.Осагоуапалазаязико.Щип.Осатаитяепчела,аманедавамед.Осатанихго.ОсвенБоганямаикъде.Освенкръста—когатосекажезахайванинилизадруго

неодушевенонещо,напр.законуменкаточеляк,освенкръстаседодававприказката.

ОсетиласаМара,чеподнеябара.Осетипаритепешин,чесасмееш.—НякойсиходилдатърсиХитър

Петра,защотоималдамудава.Момичетомуговидялоисеусетило.Катодошелведнъждаготърси,тореклодасеподиграеснего:„Каквотърсиш,чичо?Татяли?Данямаядатидава,я?“Тойпоклюмналсглава.—„Тойбелкимзатезипариотидепотрънетодасъбиравълнаотовцете,датъчемшеяк,чедагопродава,тадасиплащадългът.“Тойсепозасмял,атямуотвърналасгорнитедуми.

Осетиласапредачкатазакъделя,когачетобилосрещунеделя,илиОсетиласахуркатазакъделя,итосрещунеделя.Осетиласажената,чепреласрещунеделя.Осещамседемубиетопора.Осещамикойножврътиивръхкогоговръти.Тур.:„Гьоруйорус

киминкалъ̀джинъ̀салайор,векеминйозериндесаллайор.“Осипахиомлях—т.е.свършихсиработата.Оскубапатката.Оскубисвекърва.Осланенататреванеевекизелена.Осланенотоцвекенедигавръх.Осралсикаяците.Осраласикраваопашката,чеискаидругитедаомаца.О̀стаямързата,на̀тиябързата.Прил.Оставибрата,чеповедисвата.—Когатоотивашзамома.Оста̀вивиздраве.Оставиго—рядколайное.Оставигонасред,катонедобитокуче.ОставигонаБогаинемумисли.

Оставиедин,бувни(бухни)други.Милад.Дебр.Оставилудиясамдамустигнеума.Оставионез,детознаеш,дръжтези,щонамериш.Оставипиениятсамдасасрупае.Оставипитомното,чеидитърсидивото.Оставилдядобаба,чесауловилзакака.Оставилдявола,ауловилсезасатаната.Оставилдявола,опашкатамунепуща.Оставилпитомнотоигони(дири)дивото.Оставилпопапопадийкатаиуловилсазакомшийката.Оставиля,дасеоставиотсебеси.Клетва.Щип.Оставилабуладелникдасиправизелник.Оставилимечкитедавардятдренките.Оставилипотомнотоисалутатзапридивото.Или:Остави

питомното,чеидитърсидивото.Остайс’богом.—Останисис’богом.Остайсъсздраве.—Останисивздраве.Осталмусамарябезслама.Осталобабикоренче—заонзи,щопиталбабитекояимамакар

полвинзъб,дакаже,чещеяожени.Останакатомомабезпонделник.Останакатохалашкапърднямеждудведъски—т.е.несачу.Остананапонделник—насухо,нисам,нитам.Остананасредата.Остананасредпътя.Остананастуденитебани.Остана(си)каторМарасвеждите.Останасикатоохълцан.Останасинисам,нитам.ОстаналкатомостнаВардар.Останалотжитоветехора.ОстаналотдядаАдама.Останалсамоголпръст.Щип.Останалсамокостиикожа.ОстаналотвреметонадядаНоя.ОстаналамусамоотБъдниявечербабката(грошлето).—Всичко

изпил.Останаласамокатопън.Останалимуочите(внещо).—Когатонякойвидинещохубавоу

другиго,стоканапр.закупуване,инеможедаякупи;илидругонещодрагоценноихубавокатокон,говедо,жена,дете,коетонеможедасидостави,казват,чемуоставаточите;тохаирневиждаилиумира,илисаосакаща.

Останахмекаторибаналесата.Остаре,побеле,аумътмунедойде.Или:Остаре,обелеиумотво

глаатанемудойде.Прил.Остарех,обелех,таковпощипокневидох.Дупница.Остарохидосегатаковошпорнесумизел.Щип.Остарял,амаоттърсатасинесаоставил.Остарял,аумнедобил.Остарялотомагаренестаяпървомвстоилото.Острадумавсърцетовлиза.Остракъделя,кривовретено.Острасабядагопресече.Клетва.Щип.Остратасабянеразрязваканиятаси.Острожелязовторба(чувал)неседи,илиОстрожелязовторбанеможешдаскриеш.Острошиловторбанеседи.Трън.Острошилоикамъкпробива.Остротонаножотсечиидоброто,илошото.Прил.Остъркатобръснач.Остъркато(изхабена)брадва.Осугарнялпущината(ваджията)—т.е.късносеприготвилза

работа.Осуквагокилифарски.Осъмокимасло,деветокимесо,илиОсъмокимасло,деветокидара.Соф.Отаздоижица.Отаджамиятаигоратаплаче.Отаминадоамина.ОтАндрееваденденянаиндрявасякойденколкотпапуренозърно.ОтАндреовадендоКолададенятпорасна,колкотодаподскочиедин

закланпетел.Отарамиякукянесео̀тварат.Прил.Отатотзад,отбикотпред,откалугеротвред(сапази).Отатнамагаре.Търнов.иПрил.Отбалдъргодиниостанала.Отбасцървулизиматлиса?

Отбаччиябегахми,нагюмрюкчияналетехми.Отбащасирмия,аженаотБога(искай).Отбеглишкачешмаводанедейпи.Отбезуменприятелдатаестрах,анеотуменнеприятел.Отбезуменсанаучаш,отглупавсаразучаш.Отбележендалечбегай.Отбелиятвятърбеснеяткучетата.Отбелязанчовекдасепазиш.Отберекетсветанечини.Отбобиотпоппълнимисаустата.ОтБогавсичкоедобро.ОтБогаданамериш.ОтБогаесведобро,отчовецилоше.Пирот.ОтБогаздравоиотцарямирно.ОтБогазахващаисъсБогасвършва.ОтБогалисихубава,илиотбялобелилоицариградскочервило.От

песен.ОтБоганищонямаскрито,илиОтБоганищонесекриет.Прил.ОтБогаросицаподядовабрадица.ОтБогасмидобре,оттурцитесмизле.ОтБогатиздравеиколаимане.ОтБогати(млого)здраве.ОтБогачекадападне.Щип.ОтБогащокедоит,добренекадоит.Прил.ОтБожетолиценямаикъде.ОтБожикдоКоладаколкое?Отболлукътболприказки.Отбоясипо-голямасянканедигай.Отбрадваранакогадаезарасва,аотязикникога.Отбубакопринастая.Отбунаридокенари.Отбунищесинище,аотсинищебунище.Отбухалсокол,отсокол—бухал.Или:Отбувсокол,отсоколбув.

Прил.Отбълхатаотмехадамускроикожух.Отбързитегостидатаестрах.Отбързоко̀нцитепървиязимакърпата,авторияплоската.Отваспо-добреданее.—Тур.„Сиздендахаейолмасън.“

Отвасмиетеглило—думалаеднанамъжасинагащите,когатосезамъчиладараждаисезабъхтала.

Отварѐноейцепилеизмъщалиса?Отвлакноруно(стануе).Пирот.Отвеждиневиди.Отвекянекукянесеразсипуват.Охрид.Или:Оттаксуенекукянесе

растуруе.Щип.Или:Оттаксуененесеразсипуекукя.Велес.Или:Отфтасуанекъщасенеразсипва.Гор.Джум.

Отвереннаверен,чечакнаПлевен.Отвещловецсаплашиилисицата.ОтВлашкожена,вЧерноморегимияивЦариграддавиясамюшкюл

нещо.Отводата—вода,аотвинотовиноносят.Отводеничаркатаотсокаялиправописдириш.Отвошкакожанеседерит.Прил.Отвранасоколнестава.Или:Отвранатащоизпаднетежко,соколще

стане.Отвранитесебранятсъсплашило.Отврататазакраката.Отвреметонапотопът.Отвричанесастоканесвършва.Отвълкотръцетеовцацелаизлезвали?Кокалан.Соф.Или:От

ръцетенавълкаовцацялаотървалиса?Отвълкаотустатакокалнеможизвади.Отвълчешкогърлооблаганеизлиза,илиОтвълчешкогърлотежкода

извадишнещо,илиОтвълкаотустатанеможеизвадикокал.ОтВъртопа(село)дватапопа.Отпесен.Отвърхадопетите.Отвършанеестаналотаквоз.Отвъшкаремик.—Тому,койтолъже.Отвъшкаставагнида,аотгнидапаквъшка.Отвятърдошло,повятъротишло.Отвятъриде,бурягозавлича.Отгарванасамограсаразбира.Отгижавода—т.е.отчуканвино.Видин.ОтглаватаГосподпомага.Отглаватадокраката.Отглаватадопетите.Отглаватапиявода.

Отглаватасаввоняварибата.Отгладникойнееумрял.Отгладкатосръкадаотнесе.Отгладкатоцяргозима—захляб.Отгладпо-лошаболестняма.Отгладсладкокатомед.Отгладнатагодинащедоде(иде)исита.Отгладостнеможедасенапиевода.Отгласамуигорасазалюля.Отглогнаглог,кесенашпарананекойглог.Щип.Отгнилоейцепо-здраво.—Тур.:„Чурукямуртадандахасаалам.“

Или:„Отстрошенояйцепо-як.“Отговедар—господар.Отговедар—попиотпопговедар.Дем.Хис.Отгоедадонесегоипопсториго,ичможидапо̀пуа?Прил.Отгозбите—боба,отпокривките—рогозката,отроднините—

вуйната,по-лошенебива.Отголемцитетреператигорите.Отголитърбухнямапо-лошаневоля.Отголиятризаище.Отголият,голапарица.Отголемасушаинаградблагодарисе.Прил.Отголямоточудо.Отголямотодобрутро.Отгоратасякашиде.—Незнае,чекъщитесасвратаитрябвада

саотварятизатварят.Отготовипаривересиянеправи.Отгръцкалъжаициганинасеплаши.Отгрях,таневидяхдегоуврях—т.е.десенаврях,невидяхдебях,

дядопопе.Отгърнищеглавище,отпотуримлам(?)си.Отгяволоочидасакаиданемадамудаде.Клетва.Щип.Отдасаревненачеляканещо,идемуидаплаче.Отдалеко,датиелеко.Отдадѐно,дадѐно,предБогаевѝдено.ДемХис.Отдвабукатривретена.Или:Оттрибукидвевретена.Прил.Отдвастари,танинаедин.Соф.Отдвастола,таниедин.Соф.Отдвежени,децасми—т.е.несменещород.

Отдвезлинипо-малкотохвани.Отдвекъщиеднатаестриглева.Отдвекъщиеднатаешуплива.Отдвесмъртиникойнеумира.Отдветорбидисаги.Соф.Отдебелбукобръчнестава(несеправи).Отдебелодървообръчнесевие.Отдеветбащикопиле.Отдеветводеници(кладенци)водадатидокарам,задата

кандардисам.Отдеветпланиниводатидонесуат,отниеднанетидават.Прил.Отдесеткамъкаединдаудари,стига.Отдесноплоча,аотлевотръненик.Отдете,щоплаче,цицалиискаш?Отдецатабиват(стават)ихората.Отдло̀жникаврекяплева.Прил.—Виж:„Отзълдлъжник.“Отднесдоутре,колкоимайоще.Отдобракобилаждребее.Отдобреспечелянитепариполовинатазимадявола,аотзле

спечеляните—исайбиятаим.Отдовишкисапуннямамихтиза.Отдомашенхайдутинмъчноможсеуварди(тежкодасаопазиш).Отдрънчилкапо-благороднонещонебива,катоупрасипо8по10.Отдумипилафдастава,маслоотдумибипотекло.Отдумипопаранестава.Отдухае;ниседуха,нисемуха.Отдървоиоткаментребалебодасиговадим.Прилеп.Отдърво,откамък,данамериш.Отдъртояйцепилеизмъщалиса.Отевтенотомесочорбатазадплет.Отевтеносазасиромашава,отхубавосазадлъжнява.Отединизворнеизвираблагаисоленавода.Прил.Отединпрътеснего.Отединударнищо-нищичконестава.Отеднабо̀чваиво̀да,икисѐлинанесепуща.Прил.Отеднабрадвадървотонепада.Отеднаискрамлогокъщиизгарят.Отеднакозадвамяханемогатдабъдат.Отеднао̀вцадвекожинесадерат(смъкват).Или:Отеднао̀вцадве

кожисака.Щип.Отеднарекацялсвятпие.Отеднастра̀надо̀шло,отдругаотѝшло.Щип.Отедначерницабробонкиса.Отеднодървоиконаилопата.Отеднодървоникаквасграданебива.Отеднодървоягоди.Отеднозърнобрашносанесмила.Отедномануаньесекиратанесече.Щип.Отеднополелайнаса.Отедноудранедъбътнепада.Отеднояйцедокадияставатсто.Отедногоизлязвадумата,хилядаяразказват.Отеднотоуходавлязва,отдруготодаизлязва.Отжабатасебои—страхливе.Отжегсаотгодява.Отжелезопо-якосръцеима.Прил.Отженагробняманивполето,нивгората(накъра).Отженакоймъжземапа̀ри,мараскесиотвори.Отженакоймъжкеземипари,некасилегнидагогазит.Отженакоймъжзимапари,некасичекакавгиигюрюлтии.Прил.Отженасисаоставам,отвяратасинемога,или:Отженасиса

отричам,отверицатанесаотричам.Отженскипарибракяседелилеисеизтепале.Отживиякаквогоде,отмъртвиянищо.Отжитовитехораостанал.Отзаецсиренеиотсвракамасло.Отзалавянетоотличаваизкарването.Отзборназборпиянѝцатакесефатитзасуроѝцата.Прил.Отздравепо-хубаво(нищо)няма.Отземясмиипакземящестанем.Отзетнаприводпо-добресъм.Отзлагледаизланаредасъмтакваз.Отзлагледаиотзлапазанатозхалсъм.Отзлаженаинихвелитдругнастранастой,датанепосрамят.Отзлаклетвадобрамолитванеизлиза.Отзлапазамиймараза.Отзлароданямаипорода.Отзло,паназло.

Отзлотодобронеочаквай.Отзлотонесаотръсвачеловеклесно.Отзнайнозелеглаванеболи.Отзълдлъжникикозабезкозище.Отзълдлъжникикошплява(чувалслама)добрее;или:Отзлога

длъжникаикошплева.Пирот.Отзълнъравнямапо-злонасвета.Отзъмякос’неяде.ОтИванадоСтоянаиотутредозаранасѐедное.Отигладоконец.Отиграчка,плачкаикавга.Прил.Отинатнямапо-лошзанаят.Отинато̀читемуневидат.Щип.Отинкярнямапо-добъркяр.Отискрагорасазапаля.Откайкеповейтветрот,оттъденадайсакмата.Прил.Откаквотовретището,отнегоивръзката.Откаквотоезаман,оттоваивреме.Откаквотоеситасвинята,отнегоеидебела.Откаквотосамъдърсрамува,снегосалудиянадува.Откаквотосанай-многобоиш,тощетидойдедоглава.Откаквотосачеловекпо-многобои,отнеготрябванай-многодаса

варди.Откакинотоветоменестананово.Откалугерскипарикъщагори.Откамъкабисълзаударило.Откамъчетачорбица.—Арнаутинът.Откапкатавирсепълни.Откапкитебарастава.Откатърритане,отмагарепадане.Откатърритане,отмагарепаданезлое.Откахъризтофинял.Откахърмувратътотпял.Габрово.Откисел(агорида)мъстстава.Откиселокътмедизлязва,искадасачерпи.Откобиламулесаражда.Откогакенемалюгеправи,ивековкепро̀паднит.Прилеп.Откогое,закогое,идоста.Откоетодървосамоводапада,недейготръси.

Откожадаизлезе.Щип.Откозаеринанестрижат.Откозакожица,отлозицаводица.Откозитемапо-страх,отпожаранещадазнам.Откойсамногокърсти,чувайса.Дем.Хисар.Откокошкакогаеял,неможедатрае.Щип.ОтКолада:„Оле,моямайко“—плач.Отколнакол,колоугазмувлегол.Прил.Отколиотвъжесасъбрали.Отколнакол,акибеткесенадене.Щип.Отколецвълна.Отколкощомоиш’работиимо̀лисенаБогадатияблаосоит.Прил.Отколкофурнилябеял.—Виж:„Отмлогофурни.“Откомардробтинедавамповече.Откомарсаздърмаиотмуханаденицанестава.Отконтанамагаре.Дем.Хисар.Или:Отконнамагаре.Щип.Отконхарач.Отконецтивълна.Отконьонатроньо.Щип.Откоприваставакоприна.—Скакво?—Стърпенеимурафет.Откорадокора.Откоятогорасенадявахми,снеговевалели.—Тур.:„Ундуумуз

дааданкарлараймиш.“Откраят,чедоконец.Откривикривоглед,икривоносГосподдапази.Откръвтанеможедабъдевода.Откръвтаводанестава.Откръстетонакорбаня(отрибата)баярчетанадецата.Откумовасрама(дал).Откучесланинанестава,илибивали?Откюседалечдатисадрехите,или:далечседръж.Откюшекамъкпакнакюше(става)сатуря.Откяраглаванеболи.Отлайнакалепикочгосъбаря.Отлайнокюфтенестава.Отлафпилафдаставаше,колкотоморемаслодапусна.—Тур.:

„Лафтанпилафолайди,денизкадарасалдаръим.“Отлепешказелниксенемесит.Прил.Отлозагроздиоттрънкъпина.

Отлошаженацярняма.Отлошаоресия.Отлошавото,по̀назло.Отлошавотоженянепо-доброедовство.Отлоше—лоше,безлоше—по-лоше.Пирот.Отлошиядобронеочаквай.—Тур.:„Дженабеттенкерамет

олмас.“Отлошотопо-лошо.Отлудиотпиянчувашправото.Отлудиотпияннаучашостаналото.Отлъжахаирбивали?Отлюлкатадогробанямабялсвятзароба.Отмагареконнестава.Отмагаренакон.Щип.Отмагаретежкобилпадалчовек.Отмайкатадобабатаизгубиседетето.Гръц.Отмайка(та)цярнебивало(ставало).Отмаладупкаголемглушецизлегуат.Прил.Отмалкатагюрюлтияставаголяма.Отмалкихитритесамайхалосват.Отмалкиумнитемайнепрокопсват.Отмалкотомалко.Габрово.Отмалкотобрашномлоголябсанамеся.Отмалкотосякогамож’дастанемного.Отмасттааирнемаш,анеотизварокот.Дебр.Отмедпо-сладко.Отмекишадвадервиша.Отпесен.Отмеколице,деветокопиле.Отмендаедвапръстадалеч,тадетоидедаиде(влезедавлезе),илиОтмендаедалеч,чекаквотобъдедабъде.Отменекръвщетече,аотнеговодали?Отменекръвщетече,чеоттебемляколи?Отменемалко,отГосподамлого.Отменепесна,отБогаздравеивѐселба.Прил.Отменесаледнинехте(сработа).Отменетолкоз,отБогапо-млого.Отмерхаметмаразизлязва.—Тур.:„Мерхаметтенмаразчикар.“Отмлогофурнилябеял.—Многоходилпосвета.Отмногодецаугризнебидуат.Прил.

Отмногопариеднищоимат,танезнаятщодаправят.Прил.Отмноготонадуванеимехътсапуква.Казанлък.Отмноготосизнаянетегли.Отмокрапъпасъмзаучил(сезамъчил).Отмотикатанавладиката.Отмръзавадушаизлава.Щип.Отмрътавконподковитърси.Отмрътвецагащите.Отмухатаправибивол.Отмъдриядатаестрах,атонеотлудия.Отмълкохапокучесапази.Отмълченеглаванеболи.Или:Отмолчанеглаванеболит.Прил.Отмъртваглавасълзатечели?Отмършавотелеитагарчестава,аконедармон.Отмъсттахаирнемат,неотизварокот.Милад.Отмътнатаитихатаводадасавардиш.Отнасдалечдабъде.Отнасмалко,аотБогамного.Отнаспесен,отБогаздраве.Отпесен.Отначалодоконец.Отнаш’тагоралисте.Отнаш’теглавипалятсвоителули.—Намзапалятглавите,ате

искатоттяхдасизапалятлулите.Отнебетозвездиснема.Отнегосадигапрах(катоотчовалбрашно).Отневещаигоратаплаче.Отневиделопаднакамъкнаглаватаму.Отневоляхоп,хоп.Отнема̀йкъде.Отнемилодонедраго.Отненаданатадупкаизлизамишка.Отнефелитотомесодобрачорбанестава.Отнискоимогилатанисавиждакатогора.Отнищоболест,напраснасмърт.Отнищонещо.Отнищонещоставаиотнещонищостава.ОтногуСтояннеумира.ГорнаДжумая.Отножраназараства,отзладуманикога(неможе).Относамукаточелиядщекапне.

ОтняманедаванеБожасиеработа.Отняманеиманенебива(нестава).Отняманепо-чистоняма.Отовчицапо-мирна.Отогъниотводапо-лошоезлажена.Отогъняввъглищата.Отоко.—Покарарътнаокото.Отокомушитещесесвършисвета.—Тур.:„Окумушларданкаямет

кападжак.“Отокотонесеукриванищо.Отонзисвятникойнесеевърнал(спробитаглава).Отонова,щознаяше,бешеразучил;сегапаксазавърна.Оторелътсокол,отсоколъторел.Котел.Ото̀цуидецу.Соф.Оточигоправи.Оточитевлязва,отсърцето(ума)неизлязва.—Севдата.ОтПенабариммалкопепел.Отпесокхортома.Крушево.Отпетитедовърха.Отпетъкдовсъботатрай.—Затурскиятенбихилиясак.Отпитомнотозелеглаванеболи.Отпиянчелякилудиябяга.ОтпиянказакиоттавръстурчинГосподдатапази.ОтПлачковцииде.—Плачковци,близодоБоевци.Тревненскиколиби.Отплашливотожребемногопътядобърконизлиза.Отплевникнесъмизлязъля,хелбетяялсъм.Отпленавожелязодобрасабянестава.Отповишеглаванеболи.Пирот.Отповоядопокрива.Отподгорбабанеумира.Прил.Отпокритвъглендасабоиш,чепо-дълбокотаопаря.Отполвинаумрях.—Болигокръстът.Отполетогладениотвътреяден.Отпоп—кук,аоткук—поп.Соф.Отпопадаизвадишхранакатоотмъртвецсълза.Отпопадоковача.Или:Отпопадокоачагосошиалищетотерзията.

—Залошосъшито.Прил.Отпопскионокръщененеизлиза.Отпоразникоблаганеочаквай.

Отпоревкаставапоревка.Отпохватасепознавамастора.Отправотоземаненачеляказемадяволаполвината,аоткривото

сичкото,чеичеляка.Отпрагадоврага.Отпразнапаницанитосавие,нитосапие.Отпрепълненачашанеегрехотадапооцръкнеш(отсръбнеш).Отпреядуаненемаздраве.Прил.Отпросияочинеизлизат,аоткюския.Отпросомлиннесаправи.Отпръвниозалъкпо-сладъкнема.Отпръдлягрош.Отпсетатапо-лош.Отпълниръцепразни.Отпълнапушкаединсабои,аотпразнадвамина.Отпървнаценанебегай.Прил.Отпъртетоставатголемидървета.Отработагърбатставаш,анебогат.Отработатежко,безработапо-тежко.Отрадостинезнайщоправи.Отракисборнестава.Отракитагроздебивали?Отрамо.—Дапресъдинещоидамунетърсидългаси.Отранидасенекуртулиса.Щип.Отраносепознававкояводамождаимасирене.Отреченодонаправено,катоотлистдокорен.Отръждадоръжда.Отръкае,трябадайсторишчестта.Добраръкадържала.—Казва

той,щонеискадапиевино.Отряпадорепчук.—Еднавървяласамаисиприказваласъсзадника

си,акумътвървялподирей.Катосеобърнала,таговидяла,попиталаго:„Отколелисиподиреми,кумче?“—„Отряпадорепчук“—рекъл.

Отряпаприказки.—Пръдняилиотпръдня;ряповиприказки.Отсараидобунари.Отпесен.Отсвекаптицанесеедемесо.Белоградчик.Отсветаиотмирасесъбраха.Отсвинскибаджакцървулинестават.Отсвирец—поп,отпоп—свирец.Отсвоето(отсебеси)зачуждотосъди.

Отсвойкамъкнеболи.Отсвойселомомакатовстъкловода,отчуждоселомомакатов

стовнавода.Отсвоясиумнесаотделяй.Отсенобунище,отбунищесено.Щип.Отсилагърми.Отсилапращи,отгладсезаваля.Отсиромахнесазаемай,чещепаднеподирети.ОтситвлъкиотстаргръкГосподдатепази.Отсичкитефтичкищопеят,най-хубавопееонтрата.[2]Отследмартаикучетонахладбяга.Отслепиязехочидагледам.Отсмъртлек(цяр)няма.Отсмърттасанебои.Отсмяхтасаизпокривихми.Отспане,ответаруба(иотфетва)куртулушняма.Велес.Отсрам,отстрах,нямагрях.Отсрам,чемуокапали(улетели)веждите.Отсрамнегово̀ри.Отсрама,тазагиряса.—Прекаленасрамежливост.Ахъчелеб.Отсреднятачестсъм.Отстарбащамирас—сирачетадеца.Отстарбащачедосъм,щосачудиш.Отстарамайкасине(чедое).Отстаранаправае.Отстаракозаерее.—Хитъре.Отстародървообръчнестава,или:Отстародървообручсеневие.

Пирот.Отстобрадипокосъм,итисбрадаскопосан.Отстобрадипокосъм,тебицялабрада.Отстогръстиципоеднозърно.Отстокабунищенебидуат.Прил.Отстрахиумнияизгубяумаси.Отстрах,танепаднах.Отстрахътнаорелът,язди,жабо,щоможеш.Отстудкамекопука.Прил.Отстудковеклинци.Отстудръканесавадинадвор.Прил.Отсъдененесаубягва.

Отсънпо-сладконяма;акогообичашповечко,оставашбезкоричкахлебец.

Отсякабрадапокосъмитисбрадаскопосан.Отсякаквобрашномлин.Отсякобилегозбанестава.Отсякодървосвирканестава,или:Отсекоедървосвирканебива.

Щип.Отсякойпъннеможе(нестава)светецдасаодяла.Оттазикожанавъннеможе.Оттаквазжараваиледсаступява.Оттвойтакожацървулинямадаизлязат.ОттвоитеуставБожитеуши.Оттебедетощемидоде,отБогадамидоде.Оттебепо-добърнее.—Тур.:„Сендендахаейолмасън.“Оттебесанедопитва.Оттебесефте,отБогаберекет,или:Оттебесефте,отГосподберекет.

Прил.—Обичай,приетоттурците,защотоутяхсемногонаблюдавакойщедойдесутриндакупинай-напреднещо,т.е.дамунаправисефте,откоетопредполагатояденщастие;затовакатовземепървитепари,т.е.сефтето,щегопотриенабрадатасиищекаже:„Сенденсефте,аллахтанберекет.“Потриваньетонапаритепобрадатазначидасеумножатпаритеоттуйсефтеколкотокосмитенабрадата.Някоисадотолкозисуевери,щотододетосутриннай-напреднепродаденещоспаритенасефтето,недаванавяра.Посефтетозабелязваткакващебъдепродажбатапрезтозиденидохаждатдавярват,чеимахора,които,катомунаправятсефте,инапродажбатамудобреотива,ананякоисефтетомубилоопако,затоватесизабелязватипредпочитаттакивадаимнаправятсефте;оттоваипоговорката„сефтетомуехубаво“.Въобщеначеловеците,коитосагалантниищедри,коитоняматпаритенапочит,неимсесчитасефтетодобро;напротив,сефтетонаскъперницитеизавистницитесесчитазадобро.Това,коетосесмятазавсякойновден,сесмятазавсякановастокаисенаблюдававърхусефтетосъщото:койщекупинай-напред.ТоваимадорисходствосполезътубългаритенаНовагодинаилипо-добренаИгнажденунякои.Сефтеевъобще„начаток“или„полез“.

Оттевницаогън.М.Търн.Оттемелякеремидитесанеотделят.Оттикватигроша.Оттихатаводадатаестрахповече.

Оттопортопорищедаземешдоброе—казват,когатонеможенякойдасиизвадидългът.

Отточилоизетискамед.—Оттоващосебоиш,кеналетиш.Прил.Оттрампанатрампа,отиденаш’такранта.—Тур.:„Трампадан

трампа,гиттибизимкранта.“Оттрибукадвевретена,еднотокриво,друготонедоправено.Оттрикъщидвегащи.Оттрикъщисело,еднатабезчело.Оттристаядове.Оттрънгрозденестава.Оттрънискапраскова.Оттрън,танаглог.Оттрънтрандафел,оттрандафелтрънизлезва.Милад.Или:От

трендавилтърн,оттърнтрендавил.Прил.Оттуготомагарестредевокалта.Прил.Оттуйбрашнонеставапита.Оттуйпо-доброкойтоиска,белатасииска.Оттукдавлиза,оттукдаизлиза.—Заушите.Оттуканабоклука.Оттунабеда.Оттурчинпо-лош.Оттютюнкъщанахрацана.Отукапкиправен.Отулавумнекупуй.Прил.Отумоткетъргатглаата.Прил.Отумаситегли.Отумрялчеляксълзанекапва.Отумрялконплочивади.Щип.Или:Отпсоисанконплочиберат.

Прил.Отумряломагарепеталанетърсят.Отумрялоонороден.Отфтичемлякодатърсишвкъщатамусанамира.Отхалалотполовинатадяволотзима;половинатадамиостане,иово

емного.Охрид.Отхесапглаванеболи.Отходяненещо,отседененищо.Отхоратаскрито,предБогаоткрито.Отхубавочелякзасурмашава,аотевтенозаборчлява.Отцаряиотвезиряпо-богатсъм.

Отчеладпо-сладкоипо-горконемат.Прил.Отчеликдабибило,онобисеизхабило,илиОтчеликдабе,изтривашеса.Отчеляканищонесаеотнело.Отчелякасанищонеотърва.Отчерничовлистсвиленикстава.—Как?—Сработаистърпене.Отчерква—намехната,отмехната—вчерква.Отчовешкомесопастарманесасуши.Отчоеканищонеоткинуа,чоексичкоможе.Прил.Отчорбатазарарневиждаш,яжколкощеш,артиса,излейя.Отчорбаджияняманищовпомията,тойсалчорбаджиятърси.Отчуванотодовиденотомногодалеч.Отчуждконнаполпъттесметинеат.Милад.Отчужданиваипаницапреснемелприцаосо.Отчуждататорбаелеснозадаване.Отчужденец,койтомунеснимаинеклима,дамуизсъхнепопраго.Отчужденецчекайправотокатоотядздравито.Отчуждиръцедобронеочаквай.Отчуздшупаричетинкаекяр.Отшегаглаванеболи.Отшегасадецараждат.Отшегатапросоникне.Отшугавопрасездравосвинченебива.Отшугавопрасетлъстасвинянеизлиза.Отшуматаначерницаатлазстава.Отшчоостаруаткучинята?—Отоденье.Щип.Отщоданемашибезнегопоминуаш.Прил.Отщонемаицаронезима.Прил.Отщосиситу,оттоваидебел.Отщотосебоишнай-млого,тощетидойдедоглавата.Отюзданезима.—Тур.:„Гемденалмас.“Отядененикойнеумира.Отязикпо-сладконямаиотязикпо-горчивоняма.ОтЯларикойкаксвари.Отпесен.Отби-шатиотреда.Отбивамтиналудост.Отбийсаналудиякатонасветия.Отбийсанапиянкатоналуд.Отбиракатосвиняоттиква(кратуна).

Отбира,колкотосвиняотдиня.Отбира,колкосвиняоткал.Кюстендил.Отбира,колкотомагареоткантар.Отбира,колкотомагареоткладенчевавода.Отбиралитимагареотмайданос?Отбиралитисвинякладенчевавода?Или:Отбиралисвиняот

кладенчевавода.Троян.Отбирайженаотрод,кучеоткопаня.Дем.Хис.Отборкокорко.Отварясиочитекатомишкавтрици.Отваряйсиочитекатожаба.Отваряйсиочите,дагинеотворят.Отваряйсиочитечетири.Отваряйсиустатасалзадобро.Отварямтиочитескосъм.Отваряхмисиврататаголеми,сеганеможемдагисмалим.Отведнъжседебелодървонепресича.Отвеяласибрашното,попариласикюркът.Отводяго,каточещегоскопява.Отворисио̀читечетири,отисветоткетигиотворатсовлажно.Прил.Отворисио̀чите,зерекетигио̀творит.Щип.Отворибулкавратата,измръзнахамикраката.Отвредлайняно,отдедагохванеш.ОтвъдАнадоллука,вЛондра.ОтвъдЗлатица,вКазанлъшкополе.Отвъденец-гологъзенец.Отвънзалѝце,отвътретрѝци.Отвън,катоотвътре,чума.Отвънкосмихубави,отвътрекелдобър.Отвънкукла,отвътрепанукла(чума).Арбан.Отвънмазно,отвътреумразно.Отвънпох,пох,аотвътре—ох,ох.Отвънпрагаянепуща.—Каскандисвая.Отвънкагиздав,вглаватагнидав.Отвънкагиздава,отвътрегнидава—нажена,намома,коитосе

кичатитруфят,авкъщятаимнечисто.Отвързѝмеотединколец,тазадруга̀комевързеш.Щип.Отвътресаиздавакалето.Отговявакалугера,заВеликденлещамуготвят.

Отдавнаяоколтебедеремопинци.Соф.Отдвеостърнож,катоаджемскасабя.ОтдвоилсеБожичотБъднивечер.Отдегодяволдомети(досикири).Отдегокучеизсра.Отдезекалпак,тадоде.Отпесен.Отдезимасиромаха?—ИнемуГосподдава.Отдезнаш?—Посебесипознавам.Отдемаиздудявола.Лом.Отдесазе,тасадорея.Отдеси,клонченце?—Оттам,онуйхубавотодръвце.Отдекадошло,тамиошло.Кюстендил.Отдекае,тойзнае;немаехоратилсБога.Отдеканесенадееш,оттамотеогрева.Щип.Отдекасененадаш,оттамизлази.Кюстендил.Отдекаслънце,оттамимуня.Соф.Или:Отдетослънцето,оттамград

имълния.Отделихикъшеяотгърлотоси.Отдетодагопохванеш,(все)смърди.Отдетодошло,тамиотишло.Отдетодумата(излязва),оттамидушата,илиОткайизлегуезбор,идушата.Прил.Отдетодухаветъро,оттамтребаияпанджакудадигам.Отдетоедървотоподсечено,нататъкипада.Отдетоетекловода,пакщетече.Дем.Хис.Отдетоизлязълбогатият,оттамисиромаха.Отдетопофанеш,медено(лайнено).Отдетосанадеяхслънцедамаогрей,тооттаммасланаослани.Отдетосаотлива,анесадолива,скоросаизпива.Отдетосаразмътиводата,оттамтрябваидасаобистри.Отдетосененадяваш(пазиш),оттамизскача(излязва)заец.Отдетосененадеш,оттамизлязанещо.Отдолудръж,тогазитръш.Отдолу,мари,чегорепо̀боли.Отдолусабори,акоискашданадвиеш.Отегналсечакдонебето.Отеклимушабарите,несасъбиратвшалварите.Отелиламусекравата.—Подобрялому,поработиламучестта.Отелилосеотциганскиорачи.Прил.

Отели-щесаинаш’такрава.ОтзадееМарасъссватовете.Отземисиотнего.Отиекатокоти,илиОтимуглаватакатонакоти.Отимуглаваталомоти.Соф.Отисисояпамет.Ахъчелеб.Оти-щем,виде-щем.Отидебабадатърси,чеседна,тародикатородилка.Отидебезсвещица,сиромаха—когасеудавинякой.Отидедасепосвети,чехептенсапослепи.Отиде,детоикучетаварнелижат—т.е.насиромашкомястоса

ожени.ЕскиЗагра(СтараЗагора,б.р.)ОтидезаБогдапрости—т.е.забезнищо.ОтидезаБожатаправда—т.е.умря.Отидезавятъра,детовее—т.е.нехванамясто.Отидезавода,честананавода.Отидезавълнаисидойдеостриган.Отидекатоудавникподъното.Отидемидушицата,катсагътнаокицата.Отиденавятъра.Отиденаистината.Отиденаяма.Отиденаямакатохалва.Отиденаюх.Отидепопавгората.Отиде,тасаневидя.Отидети,попе,кобилкатазатозипустиседмиглас.Отидехлябазасолта.Отидохаяйцата(наедно)скошницата.Отисналгоотсебесикатоликонизводата.Отишелвтъматазамерджан.Отишелвпустогоретилилейско.Отишелдамувидизадникапът.Отишелданамерилукзавпетък.Отишелдаоре,ралотосизабравил.Отишелдаправилули—т.е.наЛюлеБургас.Отишел,детопетлинепеят.Отишел,деточучолиганепей.

Отишеледнъжнапазар,адвапътинаводеница.Щип.Отишелзасъчки,дошелсибезръчки.Отишелзадсрамът.Казанлък.Отишелкатообрангръкнакупя.Отишелнасватбаженитедагълчи.ОтишелнаНеврат[3].Или:ОтиденаНеврат[4].Отишелпокучешкатапартина.Отишелпопамет.Соф.Отишелпоумаси.Търново.Отишелсединдявол,върналсесъссто(счетиреси).Отишелхаризан,останалзарезан.Отишлакамилатазарога,чесидошлабезуши,или:Отишла

камилатадайтурятрога,отрязалийушите.Отишлисастарцисколаназайци,ходилисадвадни,дошлиса

гладни.Отишло,̀тасаневишло̀(невидяло).ОткакдойдеРосия,нямауресия.Чорбаджийска.Откакепочернялгарвана,млогое.Отка’миотровисърцето,зелданаливаилачвнего.Откаксаослободи,оттогазсаосрамоти.Отка’ткана,непрана.Соф.Отка’умре,по̀нехае.Отка’умремойтомагаре,тревахемрасло,хемнерасло.Отколешнитедецана40-теденаотражданетосипрогледнали;а

сегашнитесараждатигледат.Открайчедокрай.Открайдокрай,чедосмях.Открий,чехрачи,закрий,чеплачи.Откъдеси?—Дапитамжената.Или:Отдетомиежената.Или:На

женатаотселото.Откъдеси,дядоПетре?—Дапитамжената.Откъдешупаряакосъм,доброе.Откъдетосидошел,тамтрябадавървиш.Откъмкярняманищо.Откъснаружата—заспа.Откъсналпъпката—умрял.Откъсналимуръцете,чегизалепилиназадникаму.Откъснинакомарякраката,оставасакатдовека.Брациг.Отлагайса,кръстиса—т.е.непитаймного-много.

Отложиса,ударима—т.е.вижсикелът,четогазмиказвай,чесъмкелав.

Отложиса,удариго,’конепадне,завалиго.Отмичасекатомазнакъбасица.Велес.Отмък,примък.Отнелмухляба.Отнемакоматяотустатати.Отнесегомътната.—Отидеповятъра.Отнето,проклето.Отпракамшика.—Остаря.Отпрал(муса)камшика.—Състарял,залинял.Отпралмуселобът.Отпредмаже,отзаддраще.Отпредетиглади,маже,отзадетигробкопае.Отпуснамусабрънката.Отпусналсиджуките.Отпусналсакатоножѝчка(ремък)вжара.Отпуснахмукрая.Отпусни(сана)никулскатадупка.—НаНикулденнай-широката

дупканакаишаотпущатзарадкурбаните,чемногосеяде;показувакаквосаносилибългаритенагащитеси.

Отребипита,неоставикомат.Отрежиги,назалханатасамного.—Закрака.Отрежинасвинятаджурлата,тяпакрови.Отрежия,тяенакрая.—Казватнякоитому,койтосаоплаква,чего

болиглавата.Отринасисвинязадника.Отритналкъсметоси.Щип.Отруачкаправедендасенапие,пакнекесеотруе.Прил.Отръсвайпраханасурмахаотдрехатаму.Отръсипъздера.—Провдигна,съвзесеотболест.Отръсилсакатокучеотпъздер.Отрязапрезкалът.Отрязапрезпросотобос.Отрязалимуръцетеигизалепилиотзадему.Отрязвамго,таевалланеструвам.—Несепокланям.Отрязвамтипъпа.Отсамрекатапук-пукподкамък;оттатъкрекатапук-пукнадкамък.

(Скоропоговорка).

Отсечегокатонапън.Отсечесанапилафямаслото.Отсечинакучетоушите,топаккуче.Отсеяхсибрашното.Оттикнакоритото—казватнаподявка,когасеоженикакай.Оттресесекакокучеотроса.Кюстендил.Отупапатката.Отупайпразът(гърбът).Отупалимяхавглаватаму.—НаСирнизаговезнивпонеделниксъс

сиренитемехове,щосаостаналипразни,вардят,табиятстяхзастарелитеергенивТърново;подругиместанепомня.

Отупалимупепела.Отфъркнаотменекатонекойнерез.Прил.Отченаш,скочидваж,кихнатриж.„Отченаш“нестига,искаиотлукаваго.„Отченаш“нееголямамолитва,амаспасява.Отченаш,правикаквотизнаш—нашега,вместо„Отченаш“.Отче,отче,утреесветанеделя.—Дедатанамерясрещупонделник.Отчепоне,яухниизамене.Копривщица.Отърсилпъздеря.Отърсилсекатокучеотпъздер.Офукагокатовлахпита.Оцет,койтонеелют,идомакин,койтонеезъл,нищонеструват.Оцетяенай-лют,анай-напредсвоясъдразваля.Оцъклилимусеочите.Оче,попемой,светилимилой!—Лойли,илимасло?—У…муго,

чеаззабравихкоесасветяваше,лойилимасло.Очидебели,ноктиорлови,лицемешинено.—Такаблагославят

някоикалугеритаксидиотитеси.Очизаклопени,думиразклонени.Очийчерничереши.Отпесен.Очикатолъжица,аневидинитрошица.Очикатонабивол.Очикатоплочи.Или:Отворилочикатоплочи.Прил.Очикръвнишки,погледхайдушки.ОчикъкБога,сърцекъкрасрога.Габров.Очилакоми,душаизгубена.Очинаикони,умнакокони(сърцеприкокони).Очинаколата,умнакоготобъди.

Очинямам,защомисавежди.Очиотгледаненесенаситуват.Прил.Очиоточисасрамуват.—Тур.:„Гьозгьозденутанър.“Очиплави,сърцеплахо.Очиплахи,ръцероби.Очипукалски.Очипълни,ръцепразни.Очисаснищоненасищат.Или:Очисаснищоненасищат,самос

еднашепапръст.Очисинорнямат.Ахъчелеб.Очислепи,пусти,невидят.Очисоземясенаситуват.Щип.Очи,щонабързоневидуат,сезабораваат.Прил.Очиваднопукниче.—Хитродете.Очитемуобелеаотгладос’.Прил.Очитемукапнахаотсрам.Прил.Очитемуиграяткатонаводенгявол.Щип.Очитемунааджиянеприличат.Щип.Очитемусанапръстите.Щип.Очитемунагъзаму.Очитемувтила.Очитемунакраката.Очитемукъмкракатасноват.Очитемубиволешки.Кюстендил.Очитемуизваждаш,паранеможизвади.Очитемунавола,ападържикравата.Очитемусиви,веждитемугриви,кракатамукриви.Очитенаскъпите,салсъсземясанапълнят.Очитеотвода(лъжат).Очитесалъжовници.Очитесадагледат,акракатадавървят.Очитесанесити.Очитесилидавярвам,ушитесили?Очитесибиледаневярваш.Очитесиневярвам,четебели?Очитесилидавярвам,тебелидаслушам.Очитесисамва̀де,коймуекрив.Щип.Очитесичковидят,салсебесиневидят.Очовечилсавеке.Щип.

Очухимащиханесазапофала.Соф.Ошел,декаженипралиидекагускисрали.Кюстенд.ОшелМихостеслата,пошлаПенапонего.ОшелШабанзамечки,пушкатасизабравил.Коприв.Ошлабабазадренки,тамамбабанадряна,имечкатаподдряна.Ошмулилго(я).—Изялнещоилидругонещосторил.Йощеведнъжщемародимайками,акостанетуй.Йощеведнъжтаквизнедомрелихоранеминосете.Йощевлъкневидел,тойсвикванакучета.Йощедететонесеродило,Иванчогокръстили.Йощееднабеданеминала,адругадошла.Ощееднъжакостанемневеста,знамкакодаговеям.Щип.Йощелимомаходи,йощелисветалъже.Йощемлогохлябщеядешти.Йощемлогопросеникщедъвчешти.Йощемудушатанамлякомирише.Йощемувонеятзъбитенамляко.Ощеневиделконьо,замаалнога.Гор.Джум.Ощенесенарадуал,отлетналомуотръцете.Щип.Йощенеедошелдоводата,гащисъбува.Йощенесаеизяловилазимата.—ПредиДимитровденнееударило

сняг.Ощеникук,никукорек.Соф.ЙощеПетконероден,ишапкамушият.ЙощепредиАдамабило.Йощерибатавморето,тойточизъбидаяде,или:Ощерибатауморето,турилта̀ватанао̀гино.Щип.Ощесанаконьонекачил,замаалнодзе.Кюстен.Йощетри,такон,иправонахаджилък.Циганин.Ощенилосапченето.Ощипанславейнепее.

[1]Вол.(б.р.).↑[2]Таядуманеяразбрахкаквощекаже.(Сл.)↑[3]Откъдетонесевръщат.(б.р.)↑[4]Невратневръщане,данесевърнеш.(б.р.).↑

ППавунагогледай,аманегослушай.Падаллисиоттаван?Паднагуглата(шапката,капата),лъснасекеля.—Тур.:„Такядющю,

келачилдъ̀.“Паднакатодагоизям.Паднакатокапка.Паднакатомях.—Тежкопадна.Паднакатонафор.Паднакатонавъглен.—Сищахсапогълна.Паднакатонаогън.Паднакатопатеназадникаси.Паднакатошумка.—Лекопадна.Паднаконявряката.—Засмях,сполучисанещо.Ахъчелеб.Паднакраканастола.—Другщеминенамясто.Паднамаслотовлещата.Паднамусаинемудасапокордисва.Паднамукладатавъзгла̀вата.Щип.Паднамусърценамясто.Паднамумразполицето(катомурекохтоваитова).Паднамустрашното;върнисабе,батьо.—Двамабратяотишли

подирбащинатасисмъртвгоратазадърва;тенезнаялигората,илиочитамахзачуздо,реклидасипонабератдръвца,чедасиходят.Тамамберели,етотипъдаряттурчин,видялгииотишелдагипитазащобератдървавчуздатагора.По-голямотомомче,катоговидяло,дуйподоладабяга,турчинътсеспусналподирему.Катогогонялтака,развързалсекаукътипадналотглаватаму,нотойгогонилощедагоулови.Малкотомомче,катовидялооновастрашнотоотглаватамучепаднало,завикалосгорнитедуминабратаси,задасевърне.

Паднаогъниизгорикебе.—Койщочини,самнасебечини.Соф.Падналкомин,тасесломил.Соф.Падналмушлеманатемето.Падналамусекиратаумедо.Соф.Падналамухавмечи(кини)уста.Падналосациганинуцарство,тойнай-напредобесилбащаси(за

юнашство).Паднѝзлобо,небе,сприса.

Па̀дникъдегро̀хни.—Декападни,тамдагрохни.Падни,пита,датаизям(ити,плоска,датапия).Падни,убийса,смотикаилопатадатазаровят—викаломагарето,

когагояздялчеляк.Пазе,дагонеизпазе.Щип.Пазибелипаризачернидни.Пази,Боже,отбелязанчеляк.Пази,Боже,отбългарин,когасапогърчи,иотциганин,когаса

потурчи.Пази,Боже,отгрехове,сѐпоженскимехове.Пази,Боже,отклисавлебичорбаджия.Кюстен.Пази,Боже,откюсе,откьоравиотсакат.Пази,Боже,отлошпоп,отсурмаххаджияиотгърчавасвиня.Пази,Боже,отмюхлюзинихаджия.Кюстен.Пази,Боже,отпиянпопиотгнилдирек.Кюстен.Пази,Боже,отповечезло.Пази,Боже,отпогърчениотпотурчен.Пази,Боже,оттунабедаиотнапраснасмърт.Пази,Боже,оттунабеда,отпиянаженаиотбяснасвиня.Пази,Боже,отсляпотсуровицата.Па̀зигокатодветесиочи.Пазидатизлоутренедоди.Па̀зикатовранатагорниясноп.Пазисаотат—отзад,отбик—отпред,аоткалугер—отвред.Пазисаотзло,кактотайпазиламайкатиотогънизмия.Пазиса,доденеестаналоут,ехиязък.Пазисаотоногова,койтоедноговори,адругоправи.Пазиса,дапазииГоспод.Пазисаотокаденапушка.Пазиса,когаимашработаслукавчеляк.Пазисаотстартурчиниотмладбългарин.Пазисаотсякозло,доденетиедошло.Пазисаотскритият(покрит)въглен.Казанлък.Пазисипояса.ПазитаБоже.Пази(та)Божеотдългитоеги(пържини)иоттесниулици.Пазолъже,мазюмаже.Пакемалкоблизодовкъщи.ПакизлезеРадамома.

Пакизлезесбелолице.Пакизлязохазрочко.Пакпаднах,дигнима,де!—Е,ставайпаксама.Пакстариязанаятдайжувиздрав.Пакостникамлогонеситрае.Палетонаше,чуламуменен.Палисвещнадяволадатисторидобро,додесапосереш.Памуквкошницанешава.Памуксякашчее—т.е.бялоимеко.Памукчиятамразибялотопсе.Или:Памукчиятаотбялокучехасне

струва.Памученчорапженскосърцее.—Обтягасе.Панагонконясваля.Панаирбезкражбанебива.Панакидатамунаопаки.Панталонитемукатошалвари.Пантелейпътник.—ЩърковитесесъбиратоколоПантелея,27юли

(9авг.,б.р.)дасивървят.Пантовците(дяволите)гоотнели.Папурениче,братче,изскочиоттрънче,уплашимайстора(юнака,

мене).—Тъйвикалединциганиннатуймясто,детодругпътотпресищанебилсиоставилпапуреникът.

Пара̀тавъртисвета,аправдатанебето.Паратаедявол.Паратаедявол,амаженатаепо̀дявол.Парвесницаургисница.Паренкашадуха.Или:Опаренкашудува.Пирот.Паренкаша,расолдуха.Ахъчелеб.Парентиквидуха.Паривкесията,рибанапланината.Парикядамитеглятгрехът.Котел.Парилити,Кънчо,менехелемипари.Трявн.Пари,пари,дагопарятподроба.Пари,пари,сколагитовари.Париподробътдагопарят,дабихагопарили.Казанлък.Парисикокалите.Паритебаща,паритемайка.Паритевършатработа.Паритегимагаренепърди.

Паритегипетлитенекълват.Паритедаватиум.Паритеизмиятаизлъгват.Паритеизлъгватжената,аженатамъжа.Паритеидваждагиброишнеезле.Паритеинапътдагинамериш,четиги.Паритемузаковани.Паритенаеднизиматума,адругиучатнаум.Паритенеизвират.Паритенесаспечелилимене,азсъмтехспечелил.Паритеотбеда,бедараждат.Паритеотмрътвиятживнеправят.Габров.Паритеопопватимагарето.Паритеотчуматанемрат.Паритесанебранятидваждагиброиш.Паритеседържатзалошевреме.Паритеседържатзачерден.Паритесеизядат,ахаротосиостававкъта.Паритесилнозвечатиседалеччуват.Соф.Паритесаивсъдранакесиядраги.Паритесадушегубци.Паритесакатоводата,иматценанадулея,аманяматподчарка.Паритесапо-милиотсичко.Паритесатърговци.Парица,боклучец,безнеянивлучец.Парица,душица.Парица,силнацарица.Парицатагрошражда.Паричнаболест.Парнагоподробът.Парясахязаум.Пасеветровете.Паситрева,коятознаеш.Пастилагостори.—Ахъчелеб.Виж:„Направилгонапестил.“Пастрянетоепо-спорноотпечелянето.Пасълнапатрикамагаретата,колкогодинстава.Пати,пати,пати,какинитепатенца,вчерагинасадих,днесса

изплупилииплуват.—Тъййсесторилоней,защотоималовмазатавино,чевлягвалачесто,пъкоставилабъчевата,таизтекловиното,пъктяне

позналавълнатащоплувала,амисякала,чевчеращонасадилапатета,сасеизлюпили.

Патиотзлиочи.—Койтоурочасва.Патилоусредбега.Пирот.Или:Патиланасредлежала.Щип.Патка,гъска,туйтясъска.Патканадървостоили?Паткапукна,пакпукна.—Запуканките.Патка,щонезнаедаплава,откъмзадникаседави.Пато,видишли?Азимамновкалпак.Патуркъщадържи.Паунасигледакракатаипищи—казватнаоногоз,койтосехвалис

хубосттаси.Пащаотстуденитемламоси.Паякапоцвететобереяд,апчелатамедбере.Паякасекимуразвалядома,атойгоправисѐсамси.Педяйчеляк,лакятбрада.—Кумановската:Педачовек,лакотбрада.Педятамунямахромица.Пеекатобюлбюл.—Самовластен.Ахъчелеб.Пеемуизикът(язикът).—Свободендаправищотоще.Ахъчелеб.Пезулязалепила,акъщата—чефутскачершия.Пейдавазакавга—кавгаджия.Пейдавазауправия—мирник.Ахъчелеб.Пекдапекне,чедаврекне.Пелешатабаба.—Зажена,коятосегизди.Пенаястрахотаджамиитесал.Пени,пеникунки,даламамацици,пъкбабапара,дасикупимхалва.

—Детинсказалъгалка.Пенишса,непенишса,шатаям;парисъмдал.—Засапун,щобил

купилвместокашкавалпростияселянин.Пенилнепенил—парисъмдал.Пирот.Пенявйсе,непенявѝ,па̀рисумдавал.Щип.

ПенчоиПанчоедноса.ПенюиНацапъхналисавкаца.Пенявѝсекаторакнабързей.Разлог.Пепелдалиже.Щип.Пепелпордавай,чепечели,анеялмази,чедазарариш.Пепелфърлили,катоизлезли.Пепеляж,чевкъщистой.Пересапере,дорсаокидадобре.ПеризаВеликден,периотВеликден.

Перисекатопетелнабунище.Куман.Или:Пенявѝсекаторакнабързей.

Пернатсие,оставиго.Перчиса(пера)катопавун.Перчисакатоселскипоп.Перчисакатоселскичорбаджия.Перчисакатоциганскиараччия.Песнанива,ратайсапотрива.Песнанива,ступанвкоприва.Песенбой,бояняма.Песенизкарана,нямацена.Песеннямасайбия.Песентавървиотуставуста.Пестенетоепо-доброотработянето.Пестилгонаправи.—Смазагоотбой.Петвола—двачифта.Петзадеветдададе.—Дагоизлъже.Петкрушкигнилинавредуатсиокош.Дупн.Петмесецасакахари,седемходибезпари.Петмесеца,петдарака,когагиизвлачила,горката.Петнеравнипръстанаеднаръкаса.ПетпръстиБогунаддиляват.Петроди—еднонеизби.Лом.Петпръстаимачовек,койтодамуотрежеш,себоли.Петпръстисанаръката,единсединнесаравни.Петелнакупище,хурканаогнище,спореж[1]навретено.Петелаумира,очитемунабоклукаостават.—Тур.:—„Хорозйорир,

гьозючоплукакалър.“Петелътяриистаратакокошка.ПеткоиНеделякъщахранят.Петко,пометко.ПеткоСъбанегрее.—Завремето.Петлетонеемалко,когаярикокошките.Соф.Петре,ветре,недухайвнетре.Соф.Летниврагадопрага.Пирот.Петоколеловколата.Петтепетидвайситяипетитесапет.Тур.Петима(петмина)Петканечакат.Петъкпече,съботатече.—Завремето.Гледай:„Четвъртъкпече…“

Печалѐномагареоткраставици,рекатагоносе.Щип.Печели,пъкнедигайгюрюлтията.Печегосалото.Печесакатопетел.Печенимусаяйцанасъдът.Печенопрасенапаралежка,босиногиподпаралежка.Соф.Печено-недопечено,намнаречено.Печешмурибанаустата.Печиго,вариго,пакерак.Печиго,печиго,ставакатокикерида.Тревн.Печисе,турто,дозаран,госттечакадоудругиден.Соф.Пешакътмразиконника.Пешинзаплати,четогайклати.Самок.Пешинкурс,папослетоп.Пешинпомисли,тогазпровисни.Пешинпомисли,тогавапродумай.Пешинпомери,тогазудари.Пешинпремери,тогазотрежи.Пешъткактогооткъснеш,аженатакактойсамолиш.Пеювотогърлоболи,анемене.Пиегокатовода.Пиекатопиеница.Пиекатосвингер.Пиекатософянскисвингер.Тур.Пиекръвнапамук.Пиеницатавпиянствотосиуманамярва.Пиеницатакатовърви,вика:тоздувармой,онзидувармой,додесе

запокитиподнякой.Пиеницатакръчманезнай.Пиениядругомисли,акръчмаряпо-друго.Пийводаотглавата.Пийвинокисело,датибъдевесело.Пийзанегостуденавода.—Забравиго.Пийзахатър,хапнизахатър.Пийкатопоп.Пийкатоотченаш.Пиймагареаязма.Пийщобило,тулищонебило.Пий,еж,легни,беж.

Пийиеж,станиибеж.Пийиеди—станитреби.Пийниоцетдатиотмине.Пийтедапиемднесиутре,чепакчемудругиден.Соф.Пикабулката.—Важнонещосеизвършило.Пикай,тасаогледай.Пикайнанего.Пикай,чесаогледайдасавидишкакъвси.Пикалнаоси.—Лют,строг.Пикалсрещуслънцето.—Туймуегрехът.Пикаятмунаглавата,пъктой,чедъжлети.Ахъчелеб.Пикнябезпръдня,сватбабезцигулка.Пилнепил—плащай.Пилаипяла,плаща̀лаиплака̀ла.Пинкаса.—Напъвасебезсила.Пипакатопиян.Пипакатопопарена.Пипакатослюдски.—Пипакатобезръце.Пипакатосляпданайдедуваро.Пиперямъничък,амапредгосподариизлязва.Пипкадатехване.Пипкаватъртила(ударила).—Напилета,пуйчетаипатета.Пипкадагитърти.Пипницаитъртницавахванала.ПирпирПена…Пиротамуправи—пакостимуправи.Ахъчелеб.Писаноналеда.Писнавцървата.Писнадетевмайчинкорем.Питаболниядатипостеляли?—Тур.:„Хастаидюшекми

сорарсън.“Пита,коятощеяизядатдруги,щотаегрижа,акоизгори.Питасепече,пъкнесазнаекойщедаяяде.Ахъчелеб.Питайдецатазанего.Питайипитай,ищенамеришБожигроб.Питайма,датикажа.Питаймоматакогоиманаочи,циголарящепосочи.Или:Попитай

моматакогоискадаземе,щевидиш,чеяблазнигъдуларя.Питайкоготощешипаксвояумдапредпочтеш.

Питайстаро,непитайхаро.Или:Питайпаталца,аневражалца.Щип.Питай,чепипай.Питайчифутиназапът,датаизлъже.Питалиарнаутина:„Врайлиискашиливпакъла?“—атойказал:

„Давидимдепо-многоайлъкдават.“Питаливълка:„Щотиедебелврата?“—Рекъл:„Защотосамси

вършаработата.“Питаликамилатакаквойаресва,нагорели,надолули?Тяотвърнала:

„Равното.“Питаликамилата:„Какъвтиезанаята?“—рекла:„Казаслък“—

„Машалла,рекли,наръцететиинакракататиприлича,барим.“Питаликучето:„Защотисаслабинитеотзад?“Рекло:„Чекоями

работаенапред?“ПиталикучетозаколкоотивавЦариград.—„Наспоредхода“,рекло.Питаликучетопоколкопътсизиманасахатя.„Наспоредишкиня“,

рекло.Питалилисицата:„Колкомаслодаваш?“—„Гледайтемимуцунатаи

непитайтеколкомаслодавам.“ПиталиМарка:„Какстанаюнак?“—Рекъл:„Научихсеоткучето.“Питалимулето:„Койебащати?“—„Коньо(ата)миевуйчо“,рекло.ПиталиХитърПетра:„Откъдеси,дядоПетре?“—„Отженатаот

селото“,рекъл.Питалициганина:„Козалиискашилизаец?“—„Козайц“,отговорил

той.Соф.Питалициганина,любеницалиискаилидиня.„Любодин“,отговорил

той.Питалициганинаторбалиискаилиотварник.„Торбалник“,рекъл

той.Питалопросото:„Далидасаразтакамнамлин?“—Казалиму:„Ти

излезотогънясръзасиитотистига.“Питата,колкотостои,по-добригостичака.Питом,питом,вЦариградотиваш.Питомнитеойдоха,адивитеостаха.Соф.Пишепоснега—пикае.Пишешвежди,атоймисли,чемувадишочите.Пишигонадувара.—Забележиго.ПишиРадаиВаха.—Вахо—мъжкоиме.Пишках,пишках,тамантристадоловени.Пишманхаджия.

Пищибабазатояга.Пищикатогущер.Пищикатодъждовник.Пищикатоканяк.Пищикаточервей.Пиянбезвино—луд.Пиянвлахнезнаекаквощекажегладентурчин.Пиянгоправилбащаму.Пиянгръста.Пияндърво.Пиянзапива,допива,амалозенекопай.Пиян,залян(баща)попнее,трябадасепочита.Пиян,залянтуйсъмаз.Пиянитаврязнесепогодяват.Пиянизтрезва,луднеизтрезва.Пиянизтъврязва,лудвпътяневлязва.Пиянкатоземя.Пиянкатоциганин.Пиянкандило.Пиянкатокютюк.Пиянпоп,виносънува.Пиянпоп,пиенидеца.Пиянтурчин—бяснасвиня,ой,Коладе,мойКоладе.—Един

коледаджия,катоходялпопътя,срещагоединтурчинигозапитвакакъвищое;тоймуказва,чеетакъв,щопеенахоратазаздравесегапоКолада.—„Депейинаменезаздраве.“—Той,катосепобавилипоприказвалснего,разбралго,ченееяничарин,амитурчин,изахваналдамупеегорнятапесен.

Пиянщоизядеилудщосъдере,грехотае.Пиянажена—бяснасвиня.ПиянесълзеБогнеприима.Пирот.Пиянствотоотмладосттанадминувапиянствотоотвиното.Планинаспланинасанесъбира.Планинатаотснягсанебои.Планинитесанаученинасняг.Платилсъмсиборча.Плахокатозаяк.Ахъчелеб.Плачамупоносаму.—Задетеплачливо.Плачатдрехитезаснагаиснагатазадрехи.

Плачатдовиците,ачеплачатимъжетниците.Плачатидовиците,плачатирадовѝците.Плачизаконника,чесимахалкраката.Плачикатосирачезакомаче.Плашенавранаотшубраксабои.Плашидецата.ПлашиПеюкокошките.Енина.Плашисаотопашкатаси…Плашисакатоотчумата.Ахъчелеб.Плащанетозадобросдоброеборчнасекиго,амазазлотоплащас

добросалчестниятчовек.Казанлък.Пленилист.—Множество.Пленипожар.Пленсаплени,бабасакацабани.—Виж:„Градса…“Пленсаплени,бабасияреши.Кюст.Плесниватабъчвавинотохаби.Плетвиди,плетчуе.Плетдачупи,мрътвидакъпи;некадодемома,чепо̀умейотмене.Плетдакърти,водадатопли,мрътвидакъпи.Плетемисанаезика.—Занякоядума.Плетесинегованакошница.Ахъчелеб.Плещекатомокраполаогъз(бедро).Плещизапразничували.Плуанотонеселиже.Щип.Плувакаторибиввода.Плувакатобъбреквлой.Плувакатосиреневмасло.Плувасинабрадата.Щип.Плуналемуподопашката.Щип.Плъттасиизядам,честтасинедавам.Плюйминаръцетедатисправялицето.Плюйминаръкатадатисгладякосмите.Плюй(сере)впаницата,откоятосърба.Плюйминаръката,датинамажаочите.Плюймиподопашката.Плюйнадолу—набрадатаси,плюйнагоре—налицетотище

падне.Плюйсивпазвата.Плюлисивустата.—Нагласилиседадуматедно.

По-арнобилодасизабравеглавата.Клетва.Щип.По-арноглаватамудаянема.Клетва.Щип.По-арноесолилебсоссладкалакардия,аненогуманджисолоши

лафове.Щип.Побащатасапознавасина,апомайкатадъщерята.Побесните(небесните)враниотиде.По-близодочерквата,по-далечотБога.По-близоеризатаотдрехата.По-близоедогробаси,отколкотододвораси.По-близосъмдогробаси,анедодомаси.(По-близомиегробътот

дома).По-боленашли.Побрадатаима,авглаватаняма.ПобратасиНиколамразяисветогоНикола.Или:ПонашегоНикола

мразяисв.Никола.Побратскидасаделимнаполовен.Или:ПоБога—двенатебе,

двестанамене.Повечеряпросецитеядат—казватнадецата.Повилиипороговеходи.Ахъчелеб.—Глупавчеловек.По-високитесѐпо-ахмацибиват.Повишеспанепоболева̀нее.Соф.ПоГергьовдендъж,колкот’искашръж.Поглаватагледай,апогърбаудряй.Поглаватамудатропат.Погласътфтичка,апограбенетодругосочи.Поголонеешега,илинебивашега.По-голямбойбиесърцетонаюнака.По-голямбраттъйбие—казваттому,койтоударикуче.По-голямаглава,по-голямаболес.—Приказватдаестаналатая

притчаоттова:когатосеотварялонебето,койтобилчеститдаговиди,закаквотосапомолял,начасаГосподгопослушвал.Еднажена,катосемъчиладавидинебетоотворено,нямалавремедаизлезевън,амипроврялаглаватасипрезпрозорецаисвариладаповика:„Даймидаимамголямаглава.“Господяпослушалиначасайдалголямаглава,тъйщотяотпрозорецанеможаладаяизвади.

По-гореотлобаушитенерастат.Погроздобернемраткучетаотглад.—Имащодаядат,негибият,

катоходятвлозята.По-далекоотплето,чемуелошадето—думалаженатана

упокоениявлах.По-далечвгората,по̀заедридърва.Подве,потризапара,почетирибезпара.Подено,Трено.Щип.Подирятасанамярвазаеца.По-добритепловципо-честосадавят.По-добребавно,аненикогаш.Кюст.По-добребибилодасъмродилапо-предикълабко.По-добребибиломайкамукамендаеродила,аненего.Клетва.

Щип.По-добребойнасаме,анепиляфнаяве.По-добревидятдвеочи,анеедно,или—очитеотоко,или—четири

отдве.По-добревпакъласумните,аневрайслудите.По-добревселочорбаджия,аневградкюмюрджия.По-добревсвойкурник,аневчуждсарай.По-добреврагразумен,анебезумен.По-добревярвайочитеси,анехората.По-добреглавакучешка,анеасланска.Кюст.По-добреголямадумадапродумаш,анесБогадасакараш(бориш).По-добреголямзалъкдаизядеш,анеголямадумадаизречеш

(продумаш,казваш,речеш).По-добредавярвашотдапиташ.По-добредавярвашсвоитеочи,анечуждиречи.По-добредаизгубишживотаси,анедобротосииме.По-добредаплачедетето,анедаплачемайката.По-добредаплачетвоямайка,анемоя.По-добредамиизвадятокото,чеданемиизвадятлошоиме.По-добредасаподхлъзнешсъскрак,анесъсязик.По-добредаслужишнадобрихора,анедазаповядвашналоши.По-добредаслужишнадобъргосподар,отколкотодабъдешсам

господар.По-добредатабият,чеданезнаеникой,анедатагостят,чедазнае

цялосело.—Тур.:„Калабълъктапилафееджеене,тенхадакьотекеесиндахаеидир.“

По-добредатаритнетурчинсъсздравцървул,анециганинсъссъдран.

По-добредатизавиждат,анедатаокайват.По-добредаядешсухлябсъсрахат,анемногогозбисъскахър.Или:

По-добресухлябсмир,анеястесъсскръб.Или:По-добресолихлябссладкидуми,анеголямагозбасгорчивиприказки.

По-добредасибик,чебит,аневол,чевпрегнат.По-добредаизгориселото,анедасаизгубистадото.По-добредасибъхтишглавата,чедасинебъхтишснагата.По-добредаспистявашпомалко,анедапечелишпомлого.По-добреднеседнояйце,анеутрееднакокошка.По-добреднеспет,анеутрешест.По-добредовица,анезломъжетница.По-добредрампамят,анестоокисила.Или:По-добреединдрам

паметседнаокасила.По-добреедадаваш,анедаискаш.По-добреедазнаеш,отдаимашданезнаеш.По-добреедачуеш,отколкотодаречеш.По-добрееднасвещпредтебе,анедвезадтебе.По-добрееначелякаочитемудаизлягат,таимедамунеизлегне.По-добреесвоялещаотчуждакокошка.По-добреесхитрия(умния)даплачеш,анеслудиядаскачеш.По-добреесмъдриятдатичаш,анеслудиятдалежиш.По-добрееединпътдазаплачеш,анестопътядавъздишаш.По-добреенатриците(пепело)даспечелиш,аненазлатотода

зарариш.По-добреневричанетоотнесвършенето.По-добреечерколач(комат),анепразнаторба.По-добреединсиромахюнак,анеслаб,чезлат.По-добреживамишка,анеумряласлан.По-добрезаединденпетел,анекокошказамесец.По-добрезнайносмахана,аненезнайносхвалба.По-добрезъмя(камък)даеродиламайкати,анетебе.По-добреибобовасламаотпразниясли.По-добреизглавица,анеизтъмница.По-добрекъсно,отколкотоникога.Или:По-добрекога-кога,чене

никога.Или:По-добренекога,аненикога.По-добрекрайлозетодасаразправяш,аненадънотодасакараш.По-добремойтаземядамиядекокалите,анечуждата.По-добремършаваспогодба,анепразнанаходба.По-добренадесетедномой,анехилядаовцечужди—рекъл

циганинът,когатогоканилидастанеовчар.По-добренадобриядаслужиш,аненанифелитиядазаповядваш.

По-добренаеднапарагосподар,аненахилядаслуга.По-добренаколдасескапя,анемесатасидахапя.По-добренамене,аненатебе.По-добренадвекъщигосподар,аневЦариградговедар.По-добренаклонче,аневкафезче.По-добренамерил,илиболенашол.По-добренесавричай,анедасевричаш,чеданеизпълняш.По-добренеспи,данесънувашстрашнисънища.По-добрепетнаръка,анедесят,чечакай.По-добрепитаиплоска,анесамопита.По-добрепразнидуминанива,анецивлуганагумно.По-добрепразнатурба,анезъмя(враг)втурбата.По-добрепрякасмъртдатадигне,анесурмашкасълзадатастигне.По-добреразумен,анеегумен.По-добресвоезлоотчуждо.По-добреслуганабогатият,анесиннасурмаха.По-добресвоеяйце,анечуждакокошка.По-добресвракавръка,анесоколвгора.По-добресмъжадапросиш,анеотсинаданосиш.По-добресмъжаотгумнодогумно,анесамаотсинадосина.По-добреспочтеннѝявсурмашия,анебезпочтенствосъсимот.По-добресстардаскачаш,анесмладодаплачеш.По-добресаневричайилинесаотмичай.По-добресититекомаридатърпим,анегладнитеданапретърсват.По-добресухлябсмир,анепеченоягнессвада.По-добресуххлябсмир,анемногоястесзехир.По-добресъмотзетнапривод.По-добреумендушманин,анебезуменприятел.Или:По-хубаведа

имашхитардушманин,отколкотоглупавдост.Ахъчелеб.По-добрехилядаприятели,анехилядагроша.По-добре,ченебешерепа.—НастрадинХоджа,катостанална

мястотомудругкадия,рекълдаотидедаговидиидамуцалунеръка,рекълидамузанесемалконещорепица,откакватоималтой.Женаму,катоузнала,чещеносинещо,намесиласеиказаладаненосирепа,амидамунаберемалкосливидамузанесе.Тойнерачалкое,носклонилнай-последазанесесливи;нокатогиносялвотворентагар,коесипохапвал,коенапътнициподавал,таостаналималкоикатогизанесълдагидалнакадията,той,задагонаучипотолкосливиданеноси,зелгиихваналдагозамерястехвглавата,атойтокосесвивалиприговарялгорните

думи.По-добречелякдапроси,анедакраде.По-добречестенсюрмашлък,анебезчестензенгинлък.По-добречестнодаумреш,анебезчестнодаживееш.Подрехитенемождапознашюнашството.Подрехитепосрещат(челяка),поумагоизпровождат.Подуматаидявола.Подъжиповятър.Подъждътипоградът.Габрово.Подълбокодоле,потъмноусое.Поживо,поздраво.—Когащеударятножицитедакроятнекому

дреха.Позаемсеговедаталижат.ПоКоладазадренкинеходят.По-коравсиотжелязо.Ахъчелеб.ПоКръстовденснемиралото,поПетровденгодигни.Покъранямачужди(женски)гроб.По-леснодаваотхармана,анеотхамбаря.По-леснодаспечелиш,анедаупазиш.Или:По-лесносаспечеля,а

по-мъчноварди.Или:По-лесносаспечеля,по-мъчносаодържа.Или:По-мъчноедаспастришспечеленото,анедагоспечелиш.

По-лесноедаверваш,отдаходиш(идеш)дапиташ.По-лесноенанаковалнятаопаш(лакет)дасепретрие,неголи

неученотдададешдаразбере.Вел.По-лесноедаизкарашкамъквъзбаир,отколкотослуддасе

препираш.По-лесноедапочернишсебеси,анедаумиешарапина.По-лесноедабъдешсчуждотодобродобър.По-лесноедаговориш,амаетежкодасториш.По-лесноекаманепрезбърдодапрефърляш,анесхорадаса

разговаряш.ПоЛомпойде,помладаневеста.Соф.По-лошдушманиннямачелякотзлажена.По-лошкръвникнямачелякотлошакъща.По-лошоттурчин.По-лошеоттурско.По(след)лошевреме,слънцеогрева.Пирот.Помайкатащепознаешидъщерята.Помалкозагрибяйрядкатакоприваскриваталъжицавщърбата

паница.Отпесен.Помалкояди,тасикупи.Щип.По̀миедраготова,отколкотодачуячемисеотелилакравата.По-младичките,светиархангеле,каквощенаучишотмен,азсъм

стара.Помлогопечели,койтосякаквонекупува.По-млоговярвайочитеси,анеушитеси.По-млоготесто,по-млогохляб.По-млогостокакъщанесъбаря.По-млогоструваедносайбийскоокоотдесетчуждиръце.По-млогосадецатаотяйцата.По-млогосамраветеотфиловете.По-млогосадинитеоткъбусите.Велес.По-млогосадене,отколкотогодини.По-млогосамесецитеотгодините.По-млогосасеудавиливвиното,отколкотовморето.По-млогосаагнетатаотовците.По-млогосахораизмрелиотяденеипиене,анеотгладиотжед.По-млоготохоратеглятотсебеси,анеотБога.Поморесръценеплавай.Помуцунатасиличи,ченееотпроститесвине.Помъкаисръка.—Споредтрудаиспособността.По-навътревгората,по̀замногодърва.По-навътре,Пено,по̀заедрариба.Отпесен.По̀нагорнятапорта.По-нагорце,Гуго,чепо-долцедруго.По-надалечвидятдветеочиотедното.По-напреддадобием,четогаздапопием.По-напредизбирайдумата,тогазяказвай.По-напредизеждвачувалабрашно,четогаз.По-напредмери,патогазрежи(крой).По-напредполей,патогазипожъни.По-напредщепрестанерекатадатече,анекалугерскатакесияда

пресъхне.Понасгибиятинеимдаватдаплачат.—Женитекогабият

мъжетеси.По-нататък,чесмърдиш—рекълпосерконапръдля.Понещоислепецапонапипва.ПонашНиколаомързнамиисветиНикола.

Понизбръдоилайносетъркаля.ПоНикулденнеходятналозезагрозде.По̀обичамменеси,отколкототебе.Попет,пошестнаведнаж.Попладнезапалилсвещ.Попросянажътва—т.е.никога,защотопросото,катомалкого

сеят,несевиждаижътватаму.ПоРоманѝязакиселомлеко.Соф.Посвилаговвожда,апотрънеизвожда.Соф.По’сикукикумдабъдеш,усвоятахуддабъдеш.—Неможахда

узнаяотдесъмязаписал,но„худ“сеупотребяварядкоуХасковскоиуБелоградчишко.

Посмехавик(плач)дохода.Дем.Хис.Посмъртнемакаяне.Или:Посмъртпокаяниенебива.Ломско.По-срамотноедаоткраднешотдапиташ.По-староеутротоотвечерта.Потвоелицецветерасло.—Когасезадругихортувазло.По-твърдсиоткамък.Ахъчелеб.По-тежъкезълязикотпеттурскисаби.По-тежъкехатърътотсилата.По-тихоткукувица.По-тиховърви,по-далекщебъдеш.Потъпанапрахстоили?Поустнитекло,вгърлоневлегло.По-харнодасиоттурчинизмучен,анеотгъркаизучен.Трън.По-якоеселотоотмечката.По-якоеселотоотсватовете.Побиватмасутринтръпки.Побийпръчка,пийвино.Побледнялкатобозаджийскастовна.Побледнялкатолипаввода.Побледнялкатослепачкатиквапоберитба.Побутнахя,тясеповлече,амаакобехятурнал?—Катопитали

овчарязащоспренашатаовца.Побуялотядене.Щип.Побуянмагароке.Щип.Побъркалмусаеюмът.—Забъркалсавумът.Ахъчелеб.Побърканапрежданастансанетуря.Побежанкувамайкабялакърпаноси.Ахъчелеб.

Побеснялкатокуче.Поваркалкакожелкяпрезугар.Пирот.Поведесакатовода.Поведисапомуха,датаотведе(отнесе)налайно.Повелисакатобеломорскипросеци.Повелисакатослепцивгладното.Повечедавярвашнаочитеси,аненаушитеси.Повечеживеятстрахливитеотбезстрахливите.Повечесаденяотнадѐниците.Ескиджум.Повечеслушай,апо-малкоговори.Повечестокаочиневади.Повечехоратаумиратотяденеипиене,анеотнеядене.Повечкотруд,по-малкозарар.Повеялбеливетър,детобелибиволите.Повикалимагаретонасватба—иливоданяма,илидърваняма.Повлечегокатобръна.Повлечесакатокуче.Повлечесакатопребитазъмя.Повлечесинозете.—Щесезабави.Повлечесиопашката.Повлечѝнавои,заприщѝбара.—Напровлеканестмъжилижена.

Свищов.Повлякълсакатохърватин.Повозѝсе,паслезотколата.Поврагадаиде,таданесевърне.Клетва.Щип.Поврагамутате,амимагаретощеизядатвълците.Или:Поврагатато,

амамагаретоотиде.Поврагатате,амицървулитему(тамамгибенаправил).Повторима,акощемаповтаряш,илищасиналожасокая.Повторкитенесаберекетлии(спорни).Повторомпо-добър.—Катосрещатнякогоимукажат„честит

сириан“.Повърях,повърях—намерихкюлюмавка,патрахил.—Попразказва

какстаналпоп.Соф.Повяналкатовърбаввода.Погаждамисекатокиселомлекоибутаница.Погаждамисакатокиселомлековсофийскапаница.—Софийска

паницазажито10окие.Соф.Поганецо[2]другомисли,амачкатадруго.Кюст.

Поганимиустата.Погачасащедизаприятел.Погачатасесвиднеенадосто.Погледаймеседнооко,датепогледамсдве.Погледайте,деца,какседедохеца.Погледвакатосестрасватовето.Погледналтеулошчас.Лом.Погледнатсъмпрезвълчешкогърло.—Всичкивикат,гълчатвръх

него.Погледнимуума,памукройзадома.Поглеждакатоозебналзаслънце.Погналсазазаец,изпъдилвлък.Погникелча,чемуизскубибрадата.ПогрешенасметкаотБожигробсавраща.—Тур.:„Янглъшхесап

Баадъттандюнер.“ПогрешилоПодуене,одевалоМалешевци.Соф.Погърчилагоголататреска.Подволтелетръси.—Причинатърсизанещо.Ахъчелеб.Поддвабогалежи(добрувастоката).—ПапуркогаеподБогаисе

поливаотреката.Подеднамишка(мишница)двединисаненосят.Подземерови.—Тайноклеветиилиправизло.Ахъчелеб.Подкамикдаостане.Лом.Подкрак,чевтрап.ПодМирясадевет(дявола)вирят.Подносамупорасло,вглаватамунепосеяно.—Мустакитему

изникнали,аманищонямавглавата.Поднощтиквицъфтят.—Подстаростработи.Подпепелецвъгленец—говорятзаскритнитеихитритехора.Подсенотоводаполива.Подавницитесабрашнянчувал;колкотогитупаш,сѐпущат.Податна(-тлива)ръканесесече(ясекат).Подбазик,мъжо,новигащи.Подголемилсае.Ахъчелеб.Подгънасиопашката.ПодзреласаМара,чеподнеябара.Кюст.Подѝволатоготърсителе.Ломска.Подѝгрешеотмене—когагоснамерватмногобели.Подигамсидушата.

Подигамисадабълвам.Подипървабабидеветини.Подирбоясконетовтрънето.Подирбуратаитишината.Подиргладнатаидеиситагодина.Подирдушатаневидеголибос.Подирденя,коладеле.—Тур.:„Байрамдансора,байрамбумбареки.“Подирдъжкачул.Или:Подирдъжяпъндженетряба.Подирдъждаислънцегрее.Подирзлонетрябаелчиедапращаш;тосамоиде.Подиркакъвденнеидевечер?Подирорлитехранятсеигарваните.Подирпунгипостали.Подирселямалекимимаииллямвеляким.Подирсмърттакаяненяма.Подирстаризбаирнеходи.Подирхайдутинвгоратанеходи.Подирциганката,датисанасмее.Подирщемуизлязвакиселото.Подкладайтецигански.Подкладатго.Подкопавамухите.Подклалбиидяволаналеда.Подлеямуводаподрогожата.Щип.Подлива(му)маслонаогъня.Подлизуркаередвемайкибозае.Подложилмудинянакора(подкрак).Или:Подсуналгонакарпузова

кора.Ахъчелеб.—Хитрогоизмамили.Подлудилого.Ахъчелеб.—Нагреялогозанещо.Подлялмувода.Подмазанкелеб.—Данещеетук„рушвет“.Подмазаликолата.—Далирушвет.Подмамяйго,дордесиизтъчешплатното.Подметналимичавчепогълъба.Подметналимуждребеподвола.Подметналимукукувичеяйце.Подметнаханимечакожадаседавимснея.Подмладиме,Боже,постеснимидупце.Соф.

Подострилсакатобод.Подплашензвяртръненегледа.Подплесналсакатокмет.Подплеснал(подплъзнал)саналедец.—Опилсе.Подплъзнагополобеничевакора.Подриваогъня.Подръжмимарикопелето,дасапосмеянатазкурва.Или:Подръж

микопелето,дасапохлевитянакурвата.Или:Подръжми,курво,копелето,д’имдасепосмеемнадругуту.Пирот.

Подръжмитова,дасиизвадаблагословката.Подседналмакатозломисленкомшия.Посмеяласекуканакриводърво.Пирот.Подсмивасаподмустак.Подсмръкнимуощеведнъждасаизесне.Подсмръкниму,задастане.—Примерътотмайките,които

сутринзадяватдецатасииимподсмърчат.Подсмяласакозатанаовцата,чейвидялазадника.Подставилмуклюса.Подставилмукрак.Подсуналигосацървулене.Ахъчелеб.—Оправдасе,атесесмеят.Подтикачаглаванеболи.Подумадявола,тагонаправи.Подфърлиимкокал.Подъбилсакатодъб.Пожелалгоивидялго.Пожълтелкатодиня.Щип.Пожълтелкатокеремидаввода.Позахождайколесника,иликолосарката.—Нажена.Позвалигонагости,турналигонапещ.Поздравихго,белатасинамерих.Позеленелкакоягорида.Щип.Позеленялкатогущер.Познасишудрадрипите.Познавакатомагареоткантар.Познаванапаритецената(кайметя).Познаваръждатажелязотоси.Познавасевреметоотсабахле.Пирот.Познавайдостасиикусуритемунеказвай.Познавамгокатосляпнефелитакора.

Познавамдоброто,аманемистигасреброто.Познаватгоикъситекучета(псета).Позналнепознал,викама.Позналигоиизредилиго.Поискалакамилатарогове,чеосталабезуши.Покажимилъжеца,датикажакрадеца.Покажимуводата,’кощепи,’кощене.Поканенмупръст,улови-щетазацялашепа.Покажинавълкапътвгората.Покажисигърбът.—Обърнисигърбътпрестанидаправишдобро

нанеблагодарен.Показвайсепо-малъкоткакъвтоси,добрещеминеш.Поканен—катоигостен.Поканенкумгостенсеказва(хайгостен).Поканенкатогостен,апсуванкатобит.Поканенакума,половингостенка.Поканилиго,амасполовинуста.Поканилитарляпододъра,атойсепокачилнаодъра.Покачисанадушатами.Покачилсанаголемиятат.Покачиласачервенакозанавърба.Отпесен.Покладигозвяхаисуххлебецядяха.Поклонена(покорена)главасабянеясече.Поклоненакобиланесегледанасила.Покланяйсезломукатонасветому.Покланяйселудомукатосветому.Пирот.Покорисанадявола,додеминешмоста.Покрайвълкаилисицатаяде.Покрайдувара,детосаналегали,сѐтилисигиизбил?Покрайнегосинцагладнищеизмрем.Покрайорлитехранятсаисвраките.Покрайсухото(дърво)гориисуровото.Ахъчелеб.Покрайсуотодръвогориисуроото.Горн.Джум.Покрайсухотоизгаряисуровото.Покрайфурнатадаседим,нищоданедобивами(гладнидаизмрем).Покрайчашаталесносаставаюнак.Покрайчеркваминал,вмеханатавлязъл.Покриенотомлеконесашущи.М.Търн.Или:Покриеномлекомачкагонееде.Кюст.Или:

Покритотомлекомачкинеголижат.Соф.Или:Покритотомлекокоткигонелочат.Или:

Покриеномлекомачкигонелокат.Щип.Покрий,чеплачи;открий,чехрачи.Или:Покри,таплачи.Щип.Покритиявъгленпо̀пари(по-дълбокопари).Или:Покритиятвъглен

изгарячовека.Полвинатанамене,полвинатанатебе.—Отприказкатазапопа,от

коготосаоплаквали,ченезнаялдачетеевангелие,таотишелвладикатадагослуша,атой,катосанаучил,чевладикатащегослуша,захваналтакадачетеевангелие:„Имамтристами-хи-хи(кози),полвинатанамене,полвинатанатебе.“Ипослекатоизкаралидругиощетаквизи,щоималзадаване,владикатарекъл:„О,тойзнаялдачете,никойотваснеможе,чеиказатаквозвангеле.“

Полеочиима,агораушиима.Полегина,полегинапланинасапреваля.Полека,полека,сетамдовека.Полекапипа,(ама)дълбокотика.Полекатиданемукапне(слетя)опашкатавгираня.—Магаре

падналовгиран,аединтакъвсъветдал,когавзелидаговадят.Полеколеко,близодалеко.Политвисок,летедо(на)глог.Политанабой.Половинработа,свършенасаказва.Половинсвет,чърнсвет.Лом.Половинсърце,половинработа.Половинхляб,половинкасмет.Половинхляб,половинпокана.ПомагаБог.—МааБог.М.Търн.—ПомагавиБог.—ПомозиБог.Помагайми,сиромаше,данестанакатотебе.Помагаймууж,додесиизтъчешчергата.Помагайнакомшиясидамугасишкъщата,заданеизгориитвоята.Помагайтедапомагаме,даноизлезеРадамома.Помагайитисръка.Помеждуничернакоткаминала.—Неезаголямаработа,детоса

гледаменакриво.Помеждуимкръвинож.—Мразятседосмърт.Помени,Господи,ханъмДонка—белогърдата,Змаранда,Кирякито

отДолнямахласдългатацица.—Тъйлъжахапоповетедачетаттрисаи.

Помендастане,даопустяеидаощуряе.М.Търн.Поменичудо.—Виж:„Чудоипомен.“Помилвайциганката,датаочерни.Поминазимата,чумутигуната.Милад.Поминазимата,шчотитребетгунята.Дебр.Поминасатъщами,отпразнимисагорниякът.Помислилсиудобърчас.Лом.Помислилсиулошчас.Лом.Помнянабащасисватбата.Помогниси,датипомогна.Помогниси,датипомагаиГоспод.ПоможеБог,доброиздраве.Кюстен.Поможи,Боже,както(каквото)саможе.ПомозитиБог,злажена.Помозяктитоягата.Помолиласасребранатавратаназлатата.—Когапо-долниятиска

нещоотпо-горния.Соф.Помощочаквах,помагалкадочаках.Помръчинакатотесто.Помъкнисеитиоттуйместо.Помъчилсадалапнебивол,ченалапалмуха.Понажулилсакатошугавскапатаси.Понамокрѝинамойтаустница.—Женитекогаходятнапазарс

мъжете(заплоската).Понапечисадахванешлице.Понахлапалса.—Поизучилсанещо.Понеделник—зелник,впразник—попарник.Понеделник—разделник.—Казваттоваженитенакираджиите.Понеделник—безделник,вторник—подпорник,сряда—несасяда,

четвъртак—несвъртак,петък—разпетпетък,събота—набаня,неделя—начерква;кога,мъжо,дараб’тя.Търново.ВКюстендилинак:Понеделник—поседелник,вторник—запорник,среда—непреда(народенпразник),четвърток—запърток,петок—омиос(щесеумия),събота—оплетос(щесеоплета),неделя—хайденапазар.

Понелигона̀прекинакон—т.е.ранен,мъртъвнакон.Понесегодяволанарога.Понудилсашугавската.Понякогаигъскасахлъска.

Понякогаилудосттаструвапари.Пообичвакиселкото.—Зажена.Поорапоочи.—Паднаналицетоси.Пооставяйзасироти,дасавидихаироти.Попбезбраданебива.Попбезкалимавка.—Тому,койтосинямакаквотомутряба,уред,

дикис,покъщнина.Попбезкнигаициганинбеззурна.Кюст.Попикалугернедават,защоиматподверъки—седнатазимат,с

другатаблагославят.Дем.Хисар.Попкосурневърже.ПопМанолпроси,Суретоизноси.Соф.ПопМерикан.Попнадпопаима.Щип.Попнещеяреже,я.Поппечелииотживо,иотмрътво.Или:Попътзимаиотживо,иот

умрело.Попсанеизбирапобрадата,амипоглавата.Попагледапорязаниците,апопадятапразниците.Попагогледайвчерква,апопадятавплевника.Попазалива,долива,амалозенекопай.Попазимаиотмрътвитехарач.Попаназаконучиизаконневарди.Попапее,попадятаотпява.Попапитайисебесислушай.Попаправи,селототегли.Попапроси,попадятаизноси.Попаслушай,ноподиремуневърви.Попаслушайщототиказва,анедейправикаквотоправи.Попасказуе,попадятаотказуе.Берков.Попаучихората,ахората—попадята.Попанечукадеветпътизаглухабаба.Попадия—поразия.ПопанПецю.Попаренпетелиотдъждбяга.Попаренокучеиотдъждътбяга.Попариласикюрка,отвеяласибрашното.Попарилагосланата.—Пожълтял,посърнал.Попе,ей,попе,колкотисаснопе?—Двеколагръсти,двемоми

тлъсти—едназаварене,другазапечене.—Такасеподсмиватнатези,коитонеоратинесеят.

Попей,бабо,католане.Попитайевреиназанекоеместодагонамеришскоро.Попиталивранатакойенай-хубавец.—„Е,чимоитепиленца“,

реклатя.Попиталикамилата:„Защотиекривврата?“—Тярекла:„Чекоемие

право?“Попиталициганина:„КогаетвойВеликден?“—Тойказал:„Когаима

хлеб.“Попичане(село)пошлисъслиситеконе,дългитерътки,тънките

пушкидагоняткъситезайци.Лом.Поплашилбибюлюкговеда.Попнаселудонависоко.Попогослушайкаквотоказва,анегогледайкаквотоправи.Попокобилатаязди,апакобилататражи.Орхан.Пополъже,янелъжем.Соф.Попоседнаръкаблагославя,асдругатазима.Попоялблаго,селотокриво.Попотбегапоридот,канатамупозидот.Охрид.Поповеикметове.Попове—катоволове.ПоповетепрезСирницабезгащиходят.Поповоесказането,анаш’тоевказането.Поповскакавга,дяволскасватба.Поподайсаипанесадавай.Поприказвайтесипакмагарешката,де.—Единсин,катоседялутях

си,многопътичакалдазаприказватстаритезанещо,нонегичувал.Единпътгисварил,катосиприказвалидапродадатмагаретоидаоженятмомчето.Многопътячакалдасизаприказватпакзасъщото,нонебило,итойзахваналдагикаранасиладаприказватмагарешката.

Попръдвайси,бабо,аманесиизпръдвайкасметя(аманесанасирай).Попсетихса.—Потурчихсе.Попскамагариясдвегайдибива.Елена.Попскатасвиняпо-многоразбираотнапетаходжа.Попскиочикатоплочи.Попскисиннай-лесносатурчи.Попскисин—илигайдарджия,илихайдутин.Попскиръцевощени;каквотопохване,залепва.

Попскочедо,дяволскаунука.Попствотоенай-добриязанаят,чеиотживи,иотмрътвихарачзима.Попуй,попе,ипоприоруй.Кюст.Попущацъркваипсителаят.Попцетихсаужданеямкоприва,апъктоотнеяотърваненяма.Попържайма,мине,чепръженотоесладко;немакълни.Трявна.Попътакобиенякого,простияттрябвадагопребие.Попътакоепиеница,простиянародтрябадаевъзелница.Попъткогапръдне,народътсанасира.—Тур:„Ходжаусурдуктан,

сораджематсъчилър.“Попътсичетекоетознай.—Тур.:„Ходжабилдииниокур.“Попътсъскнига,атурчинътсъссила.Поработимучестта.Поразадатапорази.Клетва.ПоразилтаГоспод.Клетва.Поразиопоразена.Поразникон’едни.Порасламуопашката.Порасламубрадата,изкуфяламуглавата.Пораслимуушите.—Разголемялсе.Пора̀стохамукрилете.Порасълмукелят.—Дигналсенаголямо.Поредомсаиговедатаближат.Поредомсаинаводеницамеле(инабелберницабръсне).Пороятсаутича,апясъкътостава.—Тур.:„Селгидер,кумкалър.“Поръчител,издължител.—Тур.:„Кефилолмак,парасаймак.“Посберимутинемудизгините.Посветилсациганинаотстуд.Или:Посветилсаотстудкатоманга.Посечима,ага,светецдастана.Посечипоединапръст,боли;посечиподругия,по-боли.Посвирѝ,тапаизадпоясзаденѝ.Посипеотсеир.—Скъсасаотсмех.Ахъчелеб.Посинелкатопуяк.Последнятадъскаенагробадъската.—Говорисезановакъщакога

изкарванякой,четрябадаостаненещокосурецданеедоизкарана;защотовярват,чещомсеизкаракъщатадосущец,този,койтояправи,умира.

Последнятасаброи.—Койтоостаненай-подир.Послепелотглад(захлеб).

Послушай,сиромаше,данестанакатотебе.Посмали,манго(гърчо),посмали:—Недейлъгатолкоз.Или:

Посвали,манго,посвали.Посмеялосегърнетонаполупката.Г.Джумая.Поспорилоимкатонамравучкапрезполовинка(кръстът).Лом.Посралепопутомучувалете.—Уловилсевнещо.Ахъчелеб.Посраласикраваопашката,паиска(пъшка)идругитедаомаца.Посрансауплетдържи.Ахъчелеб.Посреднощдасъмне,посреднощтръгвам.Посрещаттаподрехите,изпращаттапоума.Пост—когагозбаняма;акогапариняма—великипости.Постизахванешли,трябадагисвършиш.Постикатокучеоткокали.Постой,додеситръгнеш.Постоймалковзахода,агатасибръснемустаките.Постоялапогачапо-добъргосточаква.Соф.Постъпваймъдродасанеразкрачашлудо.Посърнаиконьотстогроша.Потаенвъгленпо̀пари.Потаилсакатоплъхвтрици.Или:Потаявасакатомишкавтрици.Потаявасакатобълхавгащи.Потеглигокатокебеизпояс.Потеклимулигите.Потишливуженувъшкегоеде.Пирот.Потописиязикавмозъка,тогазумдавай.Потопорил(-ла)са—вижтема.Потриваса.—Измайвасетук-там.Потрийсигроша—т.е.потридесетгроша,илипожулисигроша.Потръгналомукатопорека.Потребазаконнема.Потребаочинема.Потребалимипоповеикалугери.Потулноработи.—Тайноработи.Ахъчелеб.Потупайядапонабъбне.По̀туращемуизлезвакисело.Потурчилсапашата.ПотурчиласаМараданеносисвинскицървули;атяобулакучешки.Потъналвборчдоуши.Потъналдоушите.

Потъналкатобъбреквлой.Потъналкатомухавмаст(влайно).Потънал,сякаш,вземята.Потъналимугемиите.Потъналиявморетоиузмиясахвата.Или:Потъналиявморетоиу

сламкасаулавя.Или:Потъналиявморетоунажеженожелезосехваща.Потърналомуя.—Напред-назадмувърви.Ахъчелеб.Потърпен,спасен.Кюстен.Потърколихмисаотсмях.Потърколилоса,намерилосизахлупако.Похвалатазадвратата(вреката).Похвалатаеотдявола(дяволска).Похвалиго,тамуизвадиочите.Кюстенд.Похвалиме,усто,датенепосерем.Дупн.Похвалисанагъзоси.Похвалинарепата.—Пръдня.Похвалицаподкамен.М.Търново.ПохвалникагоГосподнетърпи.Похванахго,меко…помирисахго,куфно.Почекнедаиде.Печенакатолисицатавойска.Почервенялкатопиперка.—Многосърдит.Ахъчелеб.Почернякатопизул.—Навъсисе,ядосасе.Ахъчелеб.Почерняломулицетокатонаникакъвчеляк.Почесвасевтилът.—Измайвасе,двоисе.Почешиса,датапосгладя.Почешисаиподсмъркни,чешасапременишнаВеликден.Почивайтесиипофърляйтекамънци.Копр.Почивайтесиипосбирайте(пофърляйте)камъни.Копр.Почивкатаследработаесладка.Почитай,Петко,попаси,ити,попе,залитайзаПетка.Почитайстарите,додемладейш,датапочитат,катоостарейш.Почитатлитаувкъщи,почтенси,детоидеш.Почтенчеляклеснодагоизлъжеш.Почтеносиплатииакообичаш,паксеврати.Пошигрош.Пошетамишкапорафта,чесъборисвингеря,тамиразбиглавата.Пошетаймитисега,чеиазшатипошетамнасватбата(срешето

водашанося,свилаорехишасъбирам).

ПошудриласаШудра.Пощръклел.Поясосивлечезакавга.Щип.Или:Разпасалсипоясазакавга.Или:

Влечесипоясазакавга.Поялагослободята.Праввтъмница,криввтръница.Правкатосвещ.Правкатоотмайкароден.Правкатовъжевторба.Дем.Хисар.Правкатомаслонад’ода.Дем.Хисар.Правтипъткатолъг.Правабабащесикаже.Правдатаевечна.Правдатаекисела,акривдатасладка.ПравдатаеуБога,амиукого?Правдатаеотдавнапогинала.Правдата—сякогаправда.Правдатанеискамлогошувъргане.Правдатасиесѐгладна.Правдинатаспотикване,кривдинатасполитване.Праве,данесеникогаизправе.Клетва.Щип.Правеннедоправен.—Зачеловек.Правидоброивводатагофърли.Правикаквото(което)можеш.Правикаквотоправиш,исетнинатанезабравей.Правикуливоблаците.Правикъщанасякомясто.Правимуса,чеврутпилцесаадът.—Замладинеопитенчеловек.

Ахъчелеб.Пра̀висанаврелкочан.Прависанагрозденица.Прависаназелник.Прависизаветскалпакя(сризатаси).Прависисметкатаибезханджията.Или:Прависихесапяибез

ступанина.—Прависихесапабезханджията.Прависиоглушки.Прависиустата.Прависиустатадаядемед.Прависиустатанаеленскошуле.

Прависиустатакатогабровецзасогуч(забой).Прависиустатазакачамак.Ахъчелеб.Прависиустанакакокирпижицкиконзаслама.Ахъчелеб.Правимсебаб,тулимдупкитеданестанепотоп.Правиясасмее,чеикривияитойсасмее.Правиясасмее,кривиясакрие.ПравияиБогуедраг.Правиятсанебои.Праводатикажа,катощадаумра.Правокатострела.Правокатовъжевторба.Правокойтоказва,прездеветселагоизпъждат.Право,куме,тавочи.Правокажуа,какокриводоскиопът.Щип.Праволиказваш?—Сегасанаказваш.Правомикажи,нелъжи.Право,простопрезпросото.Праворече,паутече.Правоседи,правоисъди.Правотовочибоде.Правотодървопрезполвинсацепи.Правотоемъмрица.Правотоискадагоразправят,кривотоепо-чисто.Правотоискадагокараш,кривотосамовърви.Правотодамускинешията.Клетва.Щип.Правотоникомунетежи.Праздабеше,пакнеядвах.—Рекълнякойарнаутин.Празоимдогъзоим.—Рекланякояграждажанказасливненки,

катогиублажавала.Празенмъж,остърнож.Празенпищовнадваминастрах.Празенпоперетатакръщава.Празенпоплещачитескопява.Празентържик,злаприлика.Празенходи,празеннеседи(нестой).Празенчувалправнестои.Празнакесия,готоватреска.Празнакесия,товарначорбаджиятаси.Празнакратуна.

Празнакратуна,сѐгърми.ПразнаМаратъпан(топан)била.Празнамулелкана.—Нямаумвглаватаси.Ахъчелеб.Празнаплоска,готоваболест.Или:Празнаплоска,уклюхнатиуши.Празнаречджобнепълни.Празнаръка,другамрътва.Празнасакулябиециганката,анециганина.Празнататорбапо-тежкаотпълната.Празнахваланепълникесия.Празнахваланепраща.Празнахвалбаиженапобратимнищонеструват.Празнахвалбанещевторба.Празнидолапи,въртикомати.Празниприказкинесеядат.Празниприказки—Тур.:„Бошлаф.“Празниръце,празенпоглед.Празникбилонякогазавчеркова,асегазавкръчма.Празникизпразня.Празноомразно.Празносттаемайканасичкитезлини.Черк.ПразнувайсветаКатерина,ейтъйходисголатататарина.Праномесо.Пратигозаягоди,щетидонесеягориди.Пратигонаработа,датикажевълцииманапътя.Пратигоуциганитеданамеришквас.Гръц.Пратилудия(хама)навойска,пъкседни,таплачи.Пратилудонавойска,амазаднегобългари.ПратиМаразавода;идиБеропонея.Пратихаронавода,идиитиследнего.Пратилгодабруликруши(сушитеси).Пратилгозазеленхайвер.Пратиласъммъжосизакравиябълки,запрезморскиминдали.Соф.Пратиласъммъжосизалиповиябълки;дабиданедойде,хичдане

дойде.Соф.Пращалудонавойска,аследнегобългари.Пребиватсекатодвепаривкесия.Пребилмугонаклин.Пребилаорелазлагодина.Преболяхговече.—Прежаляхго.

Пребройгиинапътдагинамериш.—Запарите.Преварякатопърлемайкаси,илиПреварякатомалкопулемайкаси.Панаг.,илиПреварасекатопулепредмагарица.Щип.Преварипопара.Преваримисе.Преварихтиреч.—Пресякохтиречта.Превелисанапревезло.Превелисанакобилица.Превивасакатозъймя.Превий,Боже,небото,дастаневедро,каточистосребро;дастане

яснокатомлякопрясно.Превилосенебопрезчистосребро.—ОтпеснянаБожичка.Соф.Превождагожеденпрезвода.Превързалимурогазаопаш.Превърнадождот,нетребетклашенчето.Дебр.Превъртасикатопиянтурбата.Прегоряхамиустата.ПредБогаискаслога(съгласие).ПредБога,кажи(наникъде)немога.ПредБожик,задБожик,кайдасидомадаси.Прилеп.ПредБожиятаволянитук,нитаме.Предженитбатие.—Коганякойседотърсинещо,атоеналице

преднего.Соф.Предзоратасамръзне.Предкалабалъктрицинеизсипвай.Предкумсеводанегази.—Данесипокажекракатанакума.Предкумасанешава(шувърга).Предкумадагоизнесе.Предмагаретовяхъраневлизай.—Тур.:„Ешектеневеляхъра

гирме.“Предмлогодетощегостишнякого,натехнадагобиеш,по-добре.Предмлогодетощетагостят,насамедатапобиятпо-добре.Предмлогодетощетепохвалят,насамедатапохулят,по-добрее.Предмлозиначувалнеразвръзвайиакогоразвържеш,него

завързувай.Предмъкатаму,далипсаидобринатаму.Предпогачаталебтърси.Предсвахитесенехлевотят.

Предтебеглади,мажи,азадтебегробкопае,илиПредтебетимаже,глади,азадтебетиочивади.Пред(при)ума,данезнаещодаправи.Предхоратамед,предсвоитепроклет(лед).Предхоратафърлятмед,анасвоитежлъчкаиоцет.ПредайгонаБога.Предайнакучетотолумсиреньедаговарди,илиПредаланакучетосиренмяхдаговарди.Предалиовцетенавълкадагипасе(пази).Предидаубиешмечката,непродавайкожата.Предидаизречеш,гледайкаквошатиизлезе.Предидагоудариш,плачи.Предизоринеможедасъмне.Предникътобърналаназадник.—Всичковършинаопаки.Преднищетомудаенаглавата.Щип.Прежда,коятоходиизсело,нинаединхалсавръща.Прежѝва(прегризва)катомагарица.Презводагопревеливодамунедал,илиПрезводагопрекарвамиводамунедавам.Презводатажеденгопрекарва.Презводагопрекарал.Презводатаминалинесанамокрил.Презглава,чебащасивглавата.Презгорадаяпреведе,сухощедърволистпусна,асуровоще

повехне.Презгъзястоперясто.Прездеветземигопрокарал(превел).Прездеветселавдесето.Отпесен.Прездеветчаршаванебихгоцалунал.Прездомаминемипей.Презиглениушиминала.Презкамикпреминувадуматаму.Презкоюмджийскивлакгопрокара.Ахъчелеб.Презкупзагрош.—Занехвелит,бръзчеляк.Ахъчелеб.Търново.Презкучешкигъзгопровря.Търново,Ахъчелеб.Презмартавали,жетварясерадува.Презмартадъж,щедадеГосподръж.Презмартасестригатмагаретата.Презморемувечеря,или

Презморемулегало.Ахъчелеб.Презморедагопрекара,водаданесръбне(пие),илиПрезмо̀ретапрекарова,безо̀датаостава.Дем.Хис.Презпостикоганямамарта.Презпраганесаподаванещо(ръка).Презпрозорецавлязва,презврататаизлязва.Задоброто.Презпръстенпреминала.Презтъзинощстрашностана.Прекадилмукашата.Прекадилмутреската.ПрекаленсветециБогунеедраг.Преканенгост,неминувамост.Прекаралчернидене.Прекатурисагърнетовеке.ПрекобаироуСкопие,паимамоСтаруСърбию.—Наприсмех.

Велес.Прекомпречикурестиле.—Отприказкитенаженскипоревки.Преко̀ранкоматдебелврат.Лом.Прекосихсаотстрах.Прекосихамисакраката.Прекрийго,чеплачи.Прекриеномлекомачканелочи.Пирот.Прекръстиса,чебягай.Прекръстисасчистосърце,стъпинапрестолаиснемикандилото.—

Закрадецът,койтообиралчерква.Прекръстисаиборави.ПрекръстилгоБогът.—Убедилсе.Прекрякавече.—Свършилосе.Прелабабатриврътенаитритегиизгубила.Преливамучашата.Премененкатокукляк.Премениводатанапраза,подиртуряйлука.ПременилсаАлия,посгледалса,павтия.Или:ПременилсаАлия,погледналса,паутия.Щип.Пременитесаполовинхубост.Премервамтичелото.Преметналсъмвъжетонавратаси.Преметнахгоизустатаси,амакатододенадолу,незная.Преминамуславата.

Преминалпрезиглениуши.Преминалпрезмеханата,авинотонепомирисал.Преминалпрезситоипрезрешето.Преминаломукатонакуче(кушле).—Леснооздравял.Преминалощирувреме.Премоленапатка,киселоядене.Гръц.Премряхмиотсмях.Премъкналсаивцаревидвори.Препалисисвещта.Препикайго.Препирасакатокостилка.Препирасакатонабързей.Препирасакатосляпнапраг.Препникукя,Райко,наметнигуня,Трайко.Кюстен.Препочтен,непочтен.Препускакатовятър.Препълненмяхпо-лесносапрекатуря.Препълненмяхсѐпопѐсиигри.Препълнисачешмата.Препъниго,натилеснодагоубиеш.Преръвамисасърцето.Прескачакаткошутапрезтръне.Прескочи,пактогазвикайхоп.Преснарибавтавата,въстагаркапоглавата.Дем.Хисар.Престегнаткатофишек.Щип.Пресечегокатоснож.Пресечемисемозакакатояйцевчорбата.Пресечесенапилавямаслото.—Тур.:„Ошафянягъкеселди.“Пресякохтиреч.Пресякълводатанапразаиятуряналука.Претурихасаколата,изсипахасаяйцата(децата).Претърпен,спасен.Кюстен.ПретърханигокатопопЛавдаагиазмото.Прехапалсиязика.—Замълчал,останалсмаян.ПрехваленсветециБогунеедраг.Прехвалениягоди,празнакошница.Прехлупилинабащасиносилото.—Закойтовсичковсенаправил.Прецуфрено.—Претовареноснакит.Прецъфтеса,предидацъфне.

Прешнокаране,сетнесгода.Ахъчелеб.Преядемиклимарьо.—Извадимаизум.Призалогслънцепросяцитеядат.—Надецата,когаискатвечерда

ядатидаспят.Прикаквитоживееш,натяхщеуприличееш.Приняманехораихорансъди(ечеляк).Приногубабикилаводетеизлиза.Щип.Приочиневиди.Присухотогори(изгаряисуровото).Или:Покрайсуотодървоизгаряаисуроото.Дем.Хисар.Притолковакражба,пакнаБожикбезмесо.Прицар,катоприогън—неблизо,недалеко.Прицаряприпочет,прицаряприсмърт.Прибилотисемрътвакостподнос.Кюстен.Прибирасиглата(изриватслопатата),износясколата.Прибирайкраищата.Прибирайсикобилата,даминетъпченивата.Прибирайси,Петре,гащите.Прибирайсиконците.Прибирайсиполите.Прибихмувъшканаз…ко.Приблажисавремето.—Превърнасеотлютоистуденонаблаго.Прибледнякатобозаджийскастовна.Прибрасипарцалите.Приброилсаедонейде.Ахъчелеб.Привардяйсеотзлото,задавидишдоброто.Прививасакатозмияупроцеп.Привързалимуопашката.Пригасналмукръста.Пригасналозасън.Пригодатаправихайдутина.Пригоряхотсрама.Ахъчелеб.Пригракналогоя.—Забравилосеотстрах.Ахъчелеб.Пригърналбиогънясръце.Придай,придай,пиперко,дапорастатдецата.Приетелбезпогрешка,ненамерванорасковно.Приказваповетъра.Приказвакатооткон—т.е.бързо,остро.Приказвасикатолудсд…си.

Приказвайправо,седи,деттийдраго.Приказкитесанесвършат.Прикла(тойпрекла).—Свърши,нямавече.Габр.Приклалгое.Ахъчелеб.—Увеличилго.Приковалсиръцете.Прикоткакокошкатапетела.Прикумилсазахума.Или:Притъкмилсекатоприкум.—Седиприкумазапочит,свивасе

околокума.Прилепа̀еотмишка.Приличалигайдатанамузика.Приличамукатонакамилакопринарство.Или:Прилягамукатонакамилаказаслък.Приличамукатонакочинакатанец.Ловеч.Или:Прилегамукатонакочинукатанъц.Пирот.Приличамукатонасвинязвънецинатикваобръч.Кюстендил.Приличамукатонасвиняседло(обеца,ботуши).Приличанаоскубанаврана.Приличатсикатодвекапкивода.Прилегагокатонамагареер.Ахъчелеб.Прилягаму,даоткапят.Прилягамукатонаовцататралка.—Неприличаникак.Ахъчелеб.Прилягамукатонасвинеджанарак.Дем.Хисар.Прилегамукатонакозабрада.Щип.Прилегамунасурато.Щип.Прилегамунабойо.Щип.Приляга,неприляга,тукгозех,тукищагопродам.Прилягасиго.—Приличасиму.Ахъчелеб.Примерикокаланазадникаси,четогазготуряйвустатаси.Примерѝосебеси.Примоленапатканеевечесладка.Примряхмисиотсмях.Примряхсиотсрам.Прионоделкатогладнавъшка.Приостриго.—Безмяраправи.Ахъчелеб.Припадналомуотстудените(горещи)мламоси.Припалисисвещта.Припекувасекатогущернаслънце.Припекломуяйцето.—Видялзора.

Припикайго.Припкакатолуд.Припкакатопощърклялбивол.Припкакатопопнакръщенье.Или:Припкакатопопнапомен.Припкакатопросячезакомаче.Припкакатопросякназадушница.Припкаследнегокатоовцазакърмило.Припка,чегатосасеожребилибащинитемукобили.Приплещилсабянаголмях.Припличкаувесан.—Избавилсаотбеда.Ахъчелеб.Припряломуназадника,четърсиполог(даснесе).Припряностена.Припрянамуработата.—Засмяхе.Ахъчелеб.Припряносърценося.—Пъргав.Ахъчелеб.Пририпналеарабското.—Прекаралтежкото.Ахъчелеб.Присмехуласединакрайпътя,сякомусаприсмива.Присмиквилса.—Ухлюстен.Присмялсечерепанагърнето,ченямаухо.Или:Присмелсецерепот

нашутарот.Прилеп.Или:Присмеласекамилатанагърнето,ченемауши.Кюстенд.Или:

Присмеялсецрепнашутар,когадасеобърне,онпо-шутар.Щип.Присмялсагюдюлначереп,илиПрисмелсехръбльонащръбя,илиПрисмялсахумникначереп,ченяма,превезло,държало.Търново,

илиПрисмялсахръбелнащръбел:„Детийухото.“„Амитебедетий

дъното.“Присмяласакозатанаовцата,чейвидялазадника.Присмяласакозатанаовцата,челудопасе.Присмяласакрастанашуга.Присмяласакуканакриводърво.Присмяласакурватанакопилето.Присмяласакукумявкатанасинигера.Присмялосегърнетонатенджерата,ченямаладържка.Присмялосегърнетонапохлупакътси.Пристаналкатодедамеждуговеда.Присягасакатоцапля(щърк.).Пловдив.Притовареномагареинаравнишкапостанува.Ахъчелеб.Притъкмилсакатовсухогрозде.

Прифъркналисаборнина.—Уплашилсамногоотнещо.Ахъчелеб.Прихапасипръста.Прихлюстилса.—Присмиквилса.Причерняминаочите.Пришиткалецокалцун.Пришитибедраогъз.Пришкинаочитедамуизлезат.Клетва.Щип.Приятелбезоблага,същокатоврага.Гръцка,или:Приятелбезполза

врагсенарича.Приятелехубавонещо,аманеекатобрат.Приятел,златовогъня,илиПриятелсепознавауневоля,катозлатотовогъня.Приятелсенамирасамодамаобере.Приятелсапознавасамовнужда.Приятеляимгисбърка.Просламкасапикае.—Заскъперник.Ахъчелеб.Пробилмиглавата.Или:Промлямиглавата.Пробилдупкавморето.—Напразносазатрудил.Пробиламусашапкатаотум.—Казватзагърците,коитосе

хвалят,чесавсефилософи.Пробиракатомечкатагнилитекруши,илиПробиракатомечкакрушинянамесечина.Соф.Пробит,чепуснат.—Говорисезачеловекнедостоен,неспособениза

работанекадърен.Пробитапара,полвинацена.Пробитимуушите.Пробито,таначукано.—Невежачеловек.Ахъчелеб.Пробоялкатоциганскихарачерин.Провален,тапущен.Щип.Проводигозабялбоб,датидонесебялдроб.Проводимамамазаприпанкигъби;гъбаненамерих,торбичка

загубих.Отпесен.Проводихайлазиназавода,датикажедесавълците,илиПроводихайлазинанапът,датикажедеимавълци.Проводихайлазинътнакър,датикажедеимахайдути.Проводихаро,четокоидиити,старо.Проводилагозазеленхайвер.Проводилагодайтърситригодишнизайчилайна.Проговоримукатназадникаси.

Програцаигарванадасачуе.Продавазабълхицяр.Продавай,чеакощешсаикая.Продаватли?—Купувай,акомож.Продадо̀меовците,напудѝмекучинята.Щип.Продайтелица,купиколица.Продалгонаягма,катохалва.Или:Продадегокатохалва.Продалзагрош,зелзолата.—Голямкяр.Продалкондакуписедло,продалседлотодакупиюзда,продал

юздатадакупитютюневакесия.—Казвасезачеловек,койтокупуваипродава,незадаспечели,нозадасенамиранаработа.

Продалсилозето,тасикупилжлеб.Продалсимагарето,паискапакдагокара.Прозявасакатолъжовнаврачка.Прозявасабулката,досърбялоянещо.Проклетвчървата.Проклетдае.Клетва.Щип.Проклетдаетриждевятпъти.Клетва.Щип.Проклетиотетдае.Клетва.Щип.Проклет,триклетдае,койдвемомилиби.Отпесен.ПроклетавяраБоганемоли.ПроклетавяраБоганемисли.Проклетатикирията,слезмиотколата.Проклетидявол.Лом.Проклетникониеден.Щип.Прокопаламуглавата.Клетва.Щип.Прокопсалкатотурскицарнасамар.Прокопсалкатосинигервкратуна.Прокопсалсъмкатомишкавармея.Прокопсалсъмкатобяснокуче.Прокопсалнепрокопсаникамун’един.Прокопсанчовек.Щип.Прокопсияичудо.Прокопсиянямаотпопскочедотоягадайрджияставаилипадар,и

най-подиреговедар.Пролетгоратасифърлячернотонахората.Пролетконсенеотбира.Пролетен(ран)дъж,есеннаслана.Променисиишкиня.

Променилисишапките.—Скаралисе.Промъквасакатосмокпрезхрасте.ПромятасакатоНастрадинХоджаучаршаф.—Караласена

НастрадинХоджажената,данеседипразен.Тойразрязалчаршафа,чесепремятализнего.

Промяцал.—Измършавял,станалслаб.Проработилябахтан.—Намерилагочестта.Ахъчелеб.Прорева,дорисаотърва.Пророкманго,млогознай,бей(познава).Втовадерекатокажеяима

вода,яняма,тъйиизлязваше.—Закойтопрокобинадругигокаквоимадастане.

Просеникбулкадоведе,аникакъвяразпъди.Просениче,братче,койтотеима—скаче,койтотаняма—плаче.Просечиплет,доймляко.Просѝотменеидамтебе.Калугерска.Про̀сисибоят.Просисигокатохляб(топълхляб).Просѝ,ченоси.Просѝ,ченекради.Просих,просих,таедвамзасебесиеднощо.Простакаяпротака,аумниясвърша.Прости,Боже,грехове,всеотженскимехове.Простирайсикраката,колкототичергатастига.Или:Простирайса,додетостигачергата,или:Простирайсаспоредчергатаси,или:Пружисинозетеспротийоргано.Щип.Простирайсичергата,детоимаслънце,чедаизсъхне.Простирайсинозетеколкотосапо-бели.Соф.Простиянародкатобрашнянчувал,колкотоготупаш,сепуща

брашно.Простримусамопръст,щетауловизацяларъка.Прострянякомусоленаръка.Прострялсибрашнотонавъже.Прострялсакатопсун.Брациг.Простряласанякоялисицанапът.—Коганякойнееходилпри

някогонапосещениемноговремеисеяви.Просяканеобичанионогоз,койтогоеродил.Просякапроси,анедава.Протече-щеводаинамойтаводеница.

Протече-щеводапаккъдетойтекла.Противникътсинеготуряйовца,авълк.Протърчиде,зайче,сегамеждунозетеми.Протягайсикраканаспоредобувката.Проумяваколкотомагареоткантар.Проумявалисвиняотдуня.Проумявалисвиняоткладенчевавода.Процъфтялкатолалеубазак.Процъфтелокатолипаупожар.Пирот.ПрочулсеНайденграматик.Отпесен.Прошетаймити,чеизатебещедоди.Прошкабезкокошканебива.—Когасенякоисърдили,задасе

примирят.Прошказакокошка,илискокошка.Прощавайзасирене,чехлябняма.Прощавайтезавино,чеиракиянямахме.Проялимупомяникът.—Умрялизакопалиго.Пръвпезевенкепопа.Пръгаватакучкаслепикутринярагя.Щип.Пръдлапръстенпробива,навярагонедава.Пръднакутулавчардата.Пръднабулката,свършисасватбата.ПръдналаКеравЕлхово,тасачуловГаброво.Пръждомамуглавата,презморемукраката.Пръждомамуглавата,втенджерамукраката.Пръждомамупарата.Пръждомимуобеда,презморемувечеря.Пръждомитедаидеш.—Прездома.Клетва.Пръжибаща.Пръсналисакатназаецдецата.Пръснахасакатоеребичета.Пръстсиивпръсташавлезеш.Пръстикърши,сивсоколхрани.Отпесен.Пръц,Керо,вгъбите.Пръщимизадникъткиселозанего.Прясносиренекатотопъллябреже.—Заизхабеннож.Псеикоткатамбяха.Псеичеляк.Или:Тойпакпсеичеляк.Псувамадонемай-къде.

Псувакатонабитнакол.Птичетотрепне,стане,запее.П(ф)тицавърбалие?Птициналетане,людинастрадане.П(ф)тичетощосакъса,нетрае(малкоживее).Пуйканадпуйка,пуйкаподпуйка.—Скоропоговорка.Пуйкидамикълваточите.Пуйнеле,пуйнеплоската,щосиомразнавустата.Пукимраз.Пук-пук,пачици.—Напуканките.Пука,брънче.Пукакатокопривавгърне.Пукамусърцетозанея.Пукай,Пръвчо,еж,Иванчо—думаламащехатаназавареничетоси.Пукай,чееж,плъзни,талеж.Пукалдапукне.Пукнасаоткъмгърба.Пукналамусакожатаначело.Пукналамусазлъчката.Пукналомусапердето.—Обезсрамилса.Пукналникниедин.Щип.Пукни,татрай.Щип.Пукницадатанайде.Ахъчелеб.Или:Пукницадагоотрове.Щип.Пуктата,рече,ипукна.Пуливака,синотнаТрайка.Пулисакатобиволвтрици.Пулисакатобулавмътеница.Пулисакатомалак.Пулисакатомишкавтрици.Пупунцинаглаватадамувършат.Клетва.Щип.Пуснаводеницатанаглава.Пуснамухатанадлан,тяискаввъсите.Или:Пустимухатанадлан,тяискавбрадата.Пусналивълцитедапасатовцете.Пусналимубълхавухото.Пусналитарляпододъра,тойсапокачилнаодъра.Пуснат,чебяга.Пуснибаба,хваникака,чеощемлада.—Молбанакърджалия.

Пуснилудиявгоратадатидонеседърва.Пуснилудиятнапът,тръгни,таготърси.Пуснимукрая.Пуснипетелнакупище(бунище),датиборикокошките.Пуснипетелнапрага,покачищесанаполица.Пуснисиводата,тасавижкакъвси.—Пикай,тасаогледай.Пуснихорото,невесто,елатърсидругоместо.Пустипометен.ПустаВасила,какгинагласила:Попа(Пенчо)иНацадасаскриятв

каца,проводилаГерга,занеслаимчерга,проводилаМарапъкдаимсакара.ПустаглаваГергюва,карамфилнебеносила,сегаикарамфилще

носи.ПустаглаваПенюва,щоеималадатегли:желтичехлинауши,лоени

свещинарога.Пустажилкалукова,неевечекорава.Пустаимахала,ченамярватлисагащи.Пустакъщницаипометена.Пустапразнанеделя,какнебецялагодина.Пустамандрасвълципълна.Пустахалваока(вика),пустадушасака,пустипаринема.Соф.Пустахапкаенай-сладката.—Несастиганикога.ПустатакучкаГанючина:пиперяла,вълна(грозде)срала.Пустигопододърът,оносекаченадодърът.Пустидамуостанат.Клетва.Щип.Пустиум,катопия,тогазсаосещам.Пустодаостанемакар.Пустоивърло.Пустоймляко,икучетагонелочат.Пустоопустяло.Клетва.Пустоосталоимане,когаминалимладигодини.Пустотоймасло,мастсякашчее.Пухкочука,ревльореве,аплачкоплаче.Пухнѝго,дасиопулиочите.Пухнѝго,дапоорепоочитеси.Пушимусакикатаотголямзалис.Пушкаиконневярвай.Пушка,женаиконможечелякдагипоказва,аманазаемдагине

дава.Пушкалъже,сопане(лъже).

Пушкадагопрониже.Клетва.Щип.Пушканосим,лованяма.Пушкатащасипроменязакъща,запокъщнина.ПущагонаБожавересия.Пущаязикотаршинповече.Пущайгодапасе.Пущайгодафърчи.Пущаймукраят.Пущамго,аламанепуща.Пущинатаопустяласа.Пущината,врялавмедаединден;акобиповряладвайсетичетири

часа,светътбисазаробилзанея—казватбабинитезакакините.Пфю,попе,заговях!Пчелатанебегаотмедо,амиотчадо(димо).Кюстендил.Пчелатаотосапо-добра.Пчелатаходиивкалта,амамедбере.Пчелитетичат,детоимамед.Пъй!катопоп.Пъй,чегогавнах.Пъй,чепъкдолебамъж.—Долеба—славенскопоколениемного

староимногострадавшеоттиранитеси.Чухянай-напредотНик.Михайловски,апослеиотдругивЕлена.

Пъй,чесипъкти.Пъй,чесипък.—Взлоупотреблениеутърновчанкитеи

свищовченките.Или:Пъйпачеси.Пък[3]широкиврататаотворени.Котлен.Пъкщесикотемъртвендроб.Пъкакатогърнекоприварче.—Карасе,бъбри.Пъкакатодядазапълначаша.Пъленкатобик.Пъленмустомаха,аламугладноокото.Пъленпищоведингоизпразва.Пълнаплоска,веселосърце.Пълнакошницатадодъното.Пълнапушкаедногоплаши,апразнатадвамина.Пълначешката,датиепълнагодината.Пълниочи,пълноисърце.Пълниочи,празниръце.Соф.Или:Очипълни,ръцепразни.Пълнокатооко.

Пълнокатослива.—Запрасето.Пълнокатогърне,Господнадобродагообърне.Пълнодатиегърнето,достоветесаготови.Пълнотогърнедамаразвали,анепразното.Пънкъркя[4],мари,работасиимам.Шипчен.Пъпамутамфърлен—вмеханатаиливучилището.—Българите

тъйвярват.Първазаздраве,вторазарадос’,третазавеселба,четвъртазалудос’.Първатаврананай-подиркаца.Първаталъжа,сетнемъка.Първатамижена,вторатамигосподарка,третятами—икона,що

седивисоко.Първатанестигапоследнята.Първатахапкаенай-сладка.Първиотикабахат,защотонеситурчин(сигяурин).—Обвинениена

българиноттурчин.Първиязалъкенай-сладък.Първиязалъкнесастига.Първолибевторонебива.Първолибенесезабравя.Първопохвани,тогазсепохвали.Първомизмери,тогазкрой.Пърдиму,брънчо,киселозатебе.—Голямагрижаимамзатеб.Пържияйцанавятър,илиПържияйцабезмасло.Пържилбих,господарю,гладениизмръзнал.—Циганина,катого

запиталиискалидасанаядеилидасаогрей.Пържимисавмаслотоси.Пърликаискаикелеваглава.Пърличайкатонаспуканипетижъ’тичехли.Пърличамукатокатанецнакочина.Пърличамукатонамагареседло.Пърличамукатонаголтолумпищол.Пърличамукатонадъртелковангирдан.Пърличамукатонасвинязвънец.Пърличамукатонатикваобръч.ПърличамукатонаТишкажълтакърпа.Пърличамукатонациганиндивит.Пърличатмукатовитигривнинашугавиръце.

ПърличнимагаретаинаБожигробима.Пърличномагаредваминаноси.Пърссиприхапа.Ахъчелеб.—Удивиса,смаясаилиуплашиса.Или:

Прихапасипръста.Пъртътдодеемлад,трябвадасепривива.Пъртищенабунище,азлачестукъщи.—Насватбата,когагледа

щоносижената.Пърцонякяци.—Накалугерите.Пъсисине.Пъсовитен’едни.Пъстъркатозъмяпогърбаси.Пъстъркатодъждовник.Пътимаинагоре,инадолу.Пътсвървенье,дългсиздълженье(платенье).—Тур.:„Йол

юрелеклен,борчйодемеклен.“Пъткатодрум,о̀чикатотъркала,ногикатовретена.Ахъчелеб.—На

смях,койтобързазанейде.Пътколавози.Пътколатаноси.Пътнасънмуминали.Пътсрокняма.Пътнаводакатооранье.Пътникпостнезнае.Пътникагопътнеспира.Пътяттинаженатапоглавата.Пътятмупамукдае.Благословка.Пъцналагонапътя.—Казватзажена,когаеродилалесно.Пъшка,аманеказва.

[1]Итаядуманезнаящое(Сл.).—Тяидеот„спор“иотглагола„споря“—вървинякомунапред,успява(„работатамуспори“),имаблагодат,облага.(б.р.)↑

[2]Поганецплъх.(б.р.)↑[3]Впървотоизданиеепък’—смекок(вм.път’—б.р.)↑[4]Къртя(Б.р.).↑

РРабБожинеможевече.РабаБожадокожа,по-нататъкнеможа.Рабазаробат.Работабезмъж,святканебездъж.Работанеработииотработанебягай.Работатавкапакя(каната).Работатавсиластои,нестоивправо.РаботатаКирчова.—СтараЗагора.Работата(му)габровска.—Думатаеотколешнаиостанала,

казуват,отединслучай,когатоведнанеделя,колкотосватбистаналивГаброво,нестаналодумазадевойките.Товасеотдаванаединтурскипоходвнеговреме,койтоималстанасивГаброво.

Работатамувървикаторак.Работатамувампирясала—т.е.немуспори,неможедаяизкара.Работатамуработи—т.е.нареде,успява.Работатамурачешка.Работатанаумучи.Работатаотдрян—т.е.яка,корава,катоотдряноводърво.Работатаотмъждрян—т.е.слаба,куфа,каквотобиваотмъж

дрян.Затовакатокаженякой„отдрян“,другиятотговаря„отмъждрян“.

Работатаплачеотнего.Щип.Работатаспукана.Ра̀ботекучешки.Щип.Работѝ,даедеш,искрий,даимаш.Работибезплата,ченеходибезработа.Работѝинепроси.Работѝисипочивай.—1)непрестанноработи,2)поработвайиси

почивай.Работѝиспестявай.Ра̀ботикатобубулечка(мравя),едекатомечка.Работикатокърт—постоянноработи.Работикатокърт—подземятатайноработи.Работикатокърт,едекатовълк.Ра̀ботикатомравка.Работѝ,каточещеживеешстогодини,мислиса(илихарчи,или

живеей),каточещеумрешутре.Работѝкатосчуждиръце.Ра̀ботикатобезсърце,пипакатобезръце.Работѝми,клетнико,данестанакатотеб.Ра̀ботинанехризе,сухикоричкидагризе.Работипрезкупзагрош.Работнастана:втригодини—двевретена,вдвегодини—дведеца.Работнатаснахапо-драгаотсвоямома.Работятмухлебарниците.Равнакупчинасеегроб.Равнаполяна,калдоколяна.Равниммугроба.Или:Щемузаравнягроба.Радлиси,калугере,датежениме.Щип.Радаискаварено,абулкатапечено,пъкнийсдядакаквотонамерим.Радалидавярвам,себесили(…сиили)давярвам.Радамомаизлезе.Радвамусакатонаштокученакомшийскатакучка.Радвасакатопомръзналнаслънце,илиРадвасекатоозебналнаслънцето.Кривапаланка.Радвасанапразник.Радвайса,бабо,дядощетидойде.Радвайса,дордетиедраго.Радвайса,нарадваймиса.Отпесен.Радвамтисакатокраванамъртвотеле.Радвамсаинанего,аманажитотомупо-много.Радвамисакатовълкнамесечина.Радомари,дайкрамалядагопухна,аламастрах.Радосттаискръбтанаедноходят.Радостнитепанаирисасетнинанашагите.Разбесиласекатоалеманка.Дупница.Разбесилисакатокоткитепрезмарта.Разбийпартина.Разбиракатосвиняотдиня.Разбираколкотомагареоткантар,илиРазбиракакомагареукантар.Пирот.Разбираколкотосвиняоттиня.Разбираоттърговия,катомулеоткантар.Разбиратисвиняотновокорито(чеедевновокорито).Разбиратисвиняоткладенчевавода.

Разбрали?Катокрътоттрици.Разбранаглаваима.Щип.Разбъркали(развалили)мубележката.Разбъркалимумозъка.Разбъркалимуума.Разбъркалимусачервата.Разбягахасакатомишкитеотпопадийката.Разваленмубулгуря.Разваленимуколата.Разваленомупипето.Разваликъща,направизаход.Развалипартина—казват:1)натогоз,койтосивлачикраката,кога

ходи;2)накойтоневървивпътя.Развалитрапеза.Развалилимубрезната.Развалясиустата.Псува.Развлеченамуработата.Ахъчелеб.—Заленивчовек.Развлякълсакатоздранцарвул.Ахъчелеб.Развълненилимукупата.Развързалкатолесицатавойската.—Занякого,койтомногоработи

почеваинегисвършва.Развърленокатовциганскиишлик.Развърленокатовчифутскачаршия.Развялгоекатобайрак.Ахъчелеб.—Закойторазказватайното.Разгайденходи.—Неспретнато,неприбрано,повлеканесто.Разгайденомувърви.(Ахъчелеб.)—Немуотиванапред.Разгеле,Гано,джурканбоб.Разгласенамугадулката.Разгологащенходи.Разгологъзилса.Разгониласакраватаму.Разграденаградина,заграденапустиня.Разграденаградина,пустопозелето.Разгълчалисакатовциганскамехана.Разгълчалисакатонациганскасватба.Разгълчалисакатоциганенапазар.Разгърдилсакатопехливанин.Разгърдилсакатохалач.РаздавазаБогдапрости.—Говорипразниработи.

РазделиласаКоладаотБъднивечер.Разделилсасмеханджията,асмеханатанесаразделя.Раздразнилмуовцете,чемудавадапиеракия.Раздралкотката.Раздранотогомъчнозакърпваш.Раздратомуедошло.Ахъчелеб.—Мъчномуе.Раздрънкалимувълната.Раздуказвамермелиимесели.Ахъчелеб.—Брътвиси.Раздумвайболния,додемудушатаизлезе.РазеснисаСинковец.Или:РазмразисаСинковец.Габрово.Разжегламяеси,якоразжигаетсясребро.Черковна.Раззиналустакатомагаре,когареве.Раззиналустакатомисирченаслънце.Раззиналустакатопате.Раззиналуста,чегатоискадаманалапа.Разигралосамагарето,чеумрялсемерджията.Разидесекакоросаотливади.Кюст.Разкиркетилсакатогевендия.Разклисавилсакатоклисаватурта.Разкрачилсакаторакнабързей.Разкрефиломусе.Ахъчелеб.—Нееразположен.Разкривамъж.—Шегобия,засмивач.Разкривилимусаколата.Разкървавилисинякойносът?Разлигавилсакаколигавамагарица.Разлигавилсакатосополан.Разложенинстопътипрезеднаводаминаваипакястоягатаси

опитва.Размисленаженанепранаходи.Размисли,паречи.Размисляйиправи.Размърморалисекатоевреивхавра.Размътѝгьол.Разнесесекатопрахнатупан.Кюст.Разнесохасекакодаровепосватове.Кюст.Разперилкрилекатомисирякпрезмарта.Разперилсакатопетелнастобор.Разпилейпрах.Разрошиласакаточума.

Разсърдилсеговедаря(камиларя),чесиотрязалушите.РазсърдилсеГоран,агоратахаберняма.Разхождасекатопетелнакупище.Ракиянавересия,винонавяра.Ралоимотикасвятхрани.Ранаюнакунегрозѝ.Ранопиле,ранопее.ТърновоиЩип.Раноручай,немайсе;младсежени,некайсе.Пирот.Раностани,ранолегни.Расоватколвземянесапобива.—Расоват:четалест,илиРасоватдърколнесепобия.Щип.Растекатоподкамък.—Замомче.Растекатоподлайно.—Замомиче.Ратковаскаладагопретисне.Клетва.Щип.Рахтъмхора.—Голяманавалица.Рачешкидаиде.Клетва.Щип.Рачникправила,рацитеживиоставила.Редихел.—Рядкоплатно;рядкачорба.Редомръждатаподружинатаходи.Режаткатокучешкизъби.—Заножици,коганережат.Режегокатопрясносиренье.Режекатотрион.—Занож,коганереже.Резен,сланинаикомат(филия)средина.Резне,павлезне.—Завино,когареже.Рекленалисицата,алисицатанаопашкатаси,илиРеклинакучето,кучето—наупашкуту.Пирот.Реклинабабадапопръдне,тясапосрала.Реклокучетоданалочеморе,дагоомундари.Пирот.Рекъл,Гаго,комукакдраго.Рече,таакощебисметдае.Тур.Речизуста,акамъкнаръка.Речеигарванът„гра“.Речеиотрече.Или:Рекохиотрекох.Речеиотсече.Речели,кака?Ононесеизпокака.Щип.Речемугъзътядка.Речииоткрой.Речимидатирека.—Койтокоридругигозатова,коетосамвърши.Речими,драгичко.

Речинабаба—бобинапопа—поп.Речиналудиядапръдне,тойсенасира.Речинеща,ченереквайлъжа.Речницадамуизлезе.Щип.Речницидагонаречат.Щип.Речтанеебреме.—Лесноедакажемнещо.Ре-щегъзудобърден.—Щеостарееищеклепне.Рибабезводаивлъкбезгоранеможедаживее.Рибабезкостинебива.—Когаискатдакажат,чебезкусурчовек

небива.Рибанеостарява,амасаввонява.Рибатавморетонеепатила(щосъмяпатила).Рибатавморето—нийтурямикотлето.Рибатавреката—тейрежатлукът.Рибатакатотрева.Рибатаотглаватасаввонява(всмърдява),илиРибатаотглаватазамеришува.ГорнаДжумая.Рибатаощевморето,тойтурилнаогъняменчедаявари.Рибатаподълбокоплава.Риба-чорба.—Тъйказватгърцитенаприсмехнабългарите,

защотокатодошливЦариградкрайморетоивиделитолкозрибаиморетосолено,толкозбилипрости,чеизвадилилъжицаиседналидаядат.

Ризагащи,катоцвятбели.Ризатаепо-близоотгащите.Ризатаотелекяепо-близодотялото.Ризатакактосеушие,тъйсесъдира.Ризатамукъска,дупемуселъска.Рикалоедномагаре,койгослуша.Щип.Ритаовчаря,дасарадвавълка.Ритамтиторбатасгрошове,наСтамболгиринатслопата,илиРитамтиторбасгрошове,наСтамболсаскошове.Ритнакраватамлякото.Робсазасмива,гробсанезасмива.Робусенадей,агробунедей.Ровикатококошкагюбре.Ровикатокрътподземята.Ровикатохърватин.—Когадецаядатнечистоировят.Ровикатосвинявградина.

РовинастранакатоМарковорало.Роговедамуникнат.Клетва.Щип.Родроданехрани,тежконакойтогоняма.Роденотозамотика,тостаналовладика.Родима,мамо,датиприличам,илиРодима,мамо,датамясам.Ахачелеб.Родима,мамо,скъсмет,чемафърлинасмет,азпакщестаназакмет.Родима,мамо,базценкамък,памафърлинадънотонаморето.Родимаскъсметифърлиманакупище.Родимасчест,четуриманасмет.Роди-щеинаш’тавърбагрозде.Родилосацарче.—Когагорятдвесвещи.Родихсаощеведнъж.Роднина,побялатакобила.Ройроиласчуждасила.Ройнамуперяно.—Отмъстилму.Ахъчелеб.Романия,слободия.Ронисълзикатоград.Рубакрасе,рубагласе.Щип.Ружабезтръне,либебезпречканебива.Рукналикатостадонакърма.Рукналикатопчелинамед.Ръвекатокуче.Ръвекатонерез.Ръвекатоциганчезаръжениякомат.Ръвѝсе,Гольо,царствоние.Соф.—Ръвисезначи„дръжсе,не

подавайсе,борисе“,еднозначущес„ръватсепсета“.Ръвътмисачървата—т.е.куркат.Ръвътсакатокучета.Ръгатадагопрепие.Клетва.Щип.Ръглатан’една.Ръда,ръдаиопашмърда.Ръждатасзлатотосенехваща,илиРъждасазазлатонелови,илиРъждатасенехватаочистотозлато.Ръждасалимупаритепокесията.Ръже,дорищеседърже.Щип.Ръженасламкаподпорна.Ръзътенацаря—Тур.:„Ръзпадишахъндър.“

Ръкадетопохваща,несаобогаща.Ръканаръкасъди.Ръкаръкамие,дабъдатидветебели.Или:Ръкатамиеръката.Ръкаръкамие,аидветесуратя.Ръкащодава,неярежат,илиРъкащоподава,неясекат.—Тур.:„Веренеликесмезлер.“Ръкатадамусефане,койефанал.Ракатамуеаирлия.Щип.Ракатамуеджомерт.Щип.Ракатамуесребрена.Щип.Ръкатамунадилафя,аумамунапилафя.Ръкатанеетерезия.Рътонеялбаница,послесенаучилдаядеигорници(дребници

круши).Щип.Ръце,детообичатдапохващат,нигденямамястозатях.—Който

краде,сякойгогони.Ръцеосветяват,ръцеосвеняват.Ръце,рамене—нозе,колене.Соф.Ръцетозасрамватлицето,когакрадят.Ръцетемудаиса̀анат.Щип.Ръцетемуназадникавързани.—Нищонемуприляга,нищонепипал.Ръцетемуслаби,амазнайдаграби.Ръцетемуподкамък.Ръцетемуотрязаниипъхнати(залепени)отзадему(нагъзаму).Ръцетесееднадругамият,аидветелицето.Ръцетесееднадругамият,четъйставатбели.Рядкокатобялгарван.Рядколайнощетапопърска.Рядко,Радко,чедаесладко.Ряпатаенай-ефтинаинай-берекетлиянещо.

ССагнетатасастриже.СБогаприказвали.—Занещо,когаедошлонасполука.СБогалесно,сбежбожницитемъчно.Сбогатсанебори,срогатсанебоди,илиСбогатдасанекараш,срогатдасанебодеш,скелевдасане

бориш.Сбогатиясанебори,ссакатиясаневоди.СБогомиздраве.СБожатаволя.—СволятаБожия.Сбрадатасисветалъже.Сбързанепътсанезима.Тур.Свиладатеразправят.Клетва.Свилаорехисъбира.Свилинамогили.Свилиорехиприбира(върга).Свилиорехиисрешетоводащеносянасватбатати.Сводашеганебива.Свраниконе,ссиниседла.Сврагадошло,сврагаиотишло.Свремеиягоридатамедстава.Свреметоисламата,имушмулитезреят.Свричанесастоканесвърша.Свълцитевълкбъди.Свълцитетрябанякойповълчешкидавие.Свързанахрътказайцисанеловят.Свързаногаръталовсанелови.Пирот.Святърсабоянеправи.Или:Спръднябоянестава.Сглаватащоимам,покланямтиса.Сгладнамешинадървасанесекат.Сгладникучетаовцесаневардят.Сглупавнапътнеходи.Ахъчелеб.Сгниловъжевкладенецневлизай.Сгоненемоминствосаневръща.Сгологърлозаягоди.Сголемикракачовексиромахбива.Сголемите—голям,смалките—малък.

Сголямкошникнапрехвалениягодинеходи.СГосподстеприказвали.—Когапридумватнякогоданаправинещо,

чеседвоуми,адругигоубеждаватдагонаправи,откоетощебъдедобро.СГосподавсичкоможе.Сгъзасиприказвал.Сдааресазаецнелови.Сдарсацирейнеразваля.Сдвемотикинаведнажсанекопае.Сджимбиздатърсиш,месонеможхвана.—Засухчовек.Сдетенадърванеходи;акомусастрошатколата—плаче;акотиса

строшатколата—смейса.Сдецанадърванеходиисъсстарцимечкинелови.Сдоброзимашихапкатаначелякаотустата.Сдобърдругаривзловремевесело.Сдругаряж,пий,зимане-даваненямай.Сдумисамосирененестава.Сдъртиякотакседиш,пъкотмишкитесабоиш.Сединволсасинцаминувами.Сединволнесеоре.Сединдяволотидох,с40сидохаждам.Сединзамахнесеотсичадърво.Сединкамъккъща(зид,дувар,кале)нестава.Сединкамъкдвефтичкисанеубиват.Сединкамъкдваорехаискадаобрули.Сединкраксъмвгроба.СединпантофправиВеликден.Сединпръстискадесетчепадазатикне.Коприв.Сединрак—паксирак.Влашка.Сединудардървотонепада.Седнаблагославя,сдругаприбира,нямаскоядадава,илиСеднаблагославя,сдругаприбира,скоядадава?Седнаглаваостарявачеляк,сединимотнеостарява.Седнаженасватбанебива.Седнаигладеветдушисакърпят.Седнакиткалятонедохода.Ахъчелеб.Седналястовицапролетнебива,илилятонестава.Седнаногасъмстъпилвгроба.Седнаръкадава,сдветезима.Седнодървокъщасенегради.ГорнаДжумая.

Седнодетемногокумовехваща.Седноизлъгванеженатакурванестава.Седносмиганенеестигане.Седноудрянегвоздейсанезабива.Седноцветепролетнебива,илилятонестава.Седноюзесватбанебива.СедногоБоганастонеприятеля.Седнотоокосляп,сдруготоневиди.Сжена(либе)шеганебива.Сзатриваневраговесанеизтребват.Сздравеипакздравидасевидим.Сзлия—зле,беззлия—по-зле.Сзлосанаглаванеизлиза.Сиглагирансанекопае.Сиглагисъбира,слопатапилей.Сигласъбирам,слопатапилейте,илиСиглапринасям,слопатаизнасят,илиСлопатавнасям,сколатаизнасят.Сиграчелякситнебива.Сизбиванедушманитесанесвършват.Синатсакъщанедържи.Сингилишкалопатафренскапопаранесърбай.Тур.Скакватотисвиркасвирят,таковохорощеиграеш.М.Търн.Скакво-годевъжечелякнесабеси.Скакводаяпохваля,майчестосаразгаля.Скаквотоотишъл,стовасидошъл.Скаквотосеновсъднапълни,сѐдокрайнатаквозмерише.Скакъвтосидопладне,сонакъвсииследпладне.Скелевдасабориш—беладасисториш.Скогототавидя,снеготаипиша.Скоготосакараш,снегощесаисговаряш.Скоготосаругаше,снегосаипонудаше.Скоготоси,сѐтакъвси.Скоетосафалилакозата,снегосасрамилаовцата.Скокаледобара.Ахъчелеб.Скокошкителяга,скокошкитестава.Сколазайциловѝ.Сколазайцинеловѝ.Сколазайциловят(затурците).

Сколатадоходи,слопатасиотходи.Сколкокракаедявола?Скосъмтиотваряточите.Скотканао̀ран,смишканако̀пан.Скоткидаореш,чевТърноводамреш.Скраксахлъзни,чесезикнедей.Скремъкдагодера.Скусалотогозакусва,сдръжкатамуочитевади.Скучевчувалневлизай.Скучетодостстаниитоягатанепущай.Слажицутезакусуе,сдържкутутиочивади.Пирот.Слакердамедяде.—Правинаопаки.Слопатавнасям,сколатаизнасяш.Слошосанаглаванеизлиза.Слудихоронеиграй,строшаваттикраката.Слудияприказвайикамъкадръж.Слудосабродизпитва.Слудошеганебива.Или:Слудиянесешегувай.Слъжицамедискадаподсладивред.Слюдскиръцеискадавадикестенитеизогъня.Слюдскиръце(искада)ловизмиите.Слюдскоблюдоза̀душа.Смалкобрашномалкапита.Дем.Хис.Смалкобрашномногохлябсанемеси.Смаслоогънсенегаси.Сменлищесамеришти.Смлогозанаети(мурафети)къщитемусевети.Смоитекамънимабиешпоглавата.Смомасватба,спарипазар.Смомагодеж,спаритъкмеж.Смомигодеж,спаритъкмеж.Смълчаниесадяволмъчи.Смярамери,тогазцени.Сневолясапоминувами.Сневолясаучими,асслободиясаразучвами.Снегонитодапееш,нитодасасмееш(даплачеш).Снеговитекамънипоглаватаму.Снехтетесиможедаоре.Сновиконцизакърпена—казватози,комуточеститяткатонова

някояветадреха.Сносасикрушибрули.—Закойтовисокомери.Собричанеиманесанедовърша.Согъншеганебива.Согъниводашеганебива.Дем.Хис.Сорадинскаракия,стригодишновино,сшиклованибъклици.Лом.Сорлитеивранитеходят.Сочидойдох,безочидасиида.Сочидагоизеде.Сочидагоизпиеш.Сочиправѝщознаеш,сръценебарай.Сочисанищонекупува(аспари).Сочитесидавидя,пакневярвам.Спамукбръсничовека.Спамукколятчовека.Спарипазар,смомасватба.Спарисавършисякаработа.Спарирай,безпарипокрай.Спариимагаретопопстава.Спаридушасанедържи.Спариновокубененаправяш.Спаритесипо-многосабавиш.Спаритесинамерих(купих)белата.СпитанеЦариградсанамира.Спо-голямоттебееж,пийигладеностани.СпогледЦариградсанезима.Спопапил,сциганинавечерял.Спразнакринахамбарсанепълни.Спразнаръкачелякникъденеепрестанал.Спразнаторбаконсанеулавя.Спразниръценищосеневърши.Спръднязаяфет.Спръднябоянестава,илиейцасанешерят.Спушкамериш,ченеможешдаумеришдетоискаш,атонесхората̀.Спълентърбухпостдахвалишлесное(неемъка).Срешетоносивода.Сробабаримнякога,сгробаникога.Срогатсанебоди,сбогатсанебори.Ссвойтомаслосапърже.

Ссвещдаготърсиш,неможгонамери.Ссвещдаявидишжената,пакизлъганщебъдеш.Ссилакатосметла.Ссилнитесанебори,сбогатитесанемери.Ссолипипер,сладкокатшекер.Сстовтъмницата,таисхилядавътре.Сстрошенкавалнапланинанесвирят.Стазикалугерщинабезумостанах.Ствояумнагряхсамодастоиш.Ствояумнивзаходанеотивам.Стебе,жено,зле;безтебепо-зле.Стехнитекамъни,технитеглавидабием.Стебееде,пие;задтебегробтикопае.Стозиумтинямадавидишчуждаръканагърбътси—т.е.нямада

сеожениш.Стозиумтинямадатуришкънанасебеси.Стозиумтиощемногощеходиш,илищепасешпатките.Стрънвочите.Стръндазавъртиш(изкъщи),нямащодазакачиш.Стрънавочите.Стуйкалугерствовсичкосъмзабравил.Стурчиндостнеставай.Стърбухзахляб.Стърпеневсичкосепостига.Стърпенесполучат,безтърпенеизгубят.Стютюнчовекситнебива.Сумпечели,иотработасанедели.Сумендаседиш(далегнеш),умендастанеш.Суменплачи,слуднепей,илиСумнияплачи,слудиянепей.Сумниячеляккамъненоси,сбезумниядругарнебивай.Сустасешегувай,сръценедейбара.Сустасипилищалови.Кюст.Сустатасифтичкилови,сязикасизвездиснима.Сушидетсакупува,нищонеструва.Схатърсацирейнеразваля.Схлябкойтотъргува,непрокопсваникога.СЦариградплашѝ,тукаявършѝ.Сцървулитенаоткраднатакраващеправимилостиня.

Счашадагоизпиеш.—Захубавчовек.Счернповойповивана.Счернигоочилъгала.Счуждконпо-малкомасрафсаправи.Счуждконпо-скоросавърви.Счуждконнасредпътясаслязва.Счуждскомен,засвойспомен.Котел.Счуждумпопазарнеходи.Счуждхляббащинпоменнеправи.Счуждакучазадуша.Слив.Счуждиочинимойгльодасвят.Ахъчелеб.Счуждипариевтеносакупува.Счуждиперафърка.Счуждиръцегорещожелязодапипашнеечудо.Счуждиръцедържигорещожелязо.Счуждиръцегледадаизвадикестенитеизогъня.Счуждиустахлябяде.Счуждоблюдоза̀души.Счуждовъжевкладенецсанеспущай.Счуждовъженемойвлизавъвбунар.Ахъчелеб.Счуждодобродобърдасилесное.Счуждожитопомана.Счуждапшеницаспомена.Дем.Хис.Счуждоколивонаспомен.Счуждомаслосапърже.Сшилогробмукопае.Сязикамълчи,сочигълчи.Сязикасизвездиснима.Сабясанавойна(сефер)незаема.Сабятамусеченалевоинадесно.СаваиВарвара,сралаивървяла.Садетидазнаешимахалджия.Садетойдазнаеисичкотосело.Садиросалиго,сякашчегоглеждосали.Сайбийскоококонетегои.Сайбиятагодава,телалинагонедава.Тур.Сайбиятанепитамагаретокогадаготовариипоколко.Сакалисанаръглата,земиеднабухалка,таянабухай,падасиседи

мирно.

Сакасикатолебисирене.Соф.Сакайкидасинатегливеги,очитекесиизваде.Щип.Сакалдазабиеедингвозд,тазаптисалсътакъща.Са̀кат,неса̀кат,щегопротакат.Салдамаръжетонеизеде.Саллелямунезнайдабай,имайкамузнай.Саллюбовтанетърпидругар.Салтидазнаешицялото(сичкото)село.Салтреванепасе.Салфтичемляконяма.Салата,малата,доксаналтъпарата.Салтаминнеемолба,илиСалтаминнеспасява.Салтотаминдяволътнебяга.Салттонебешемалаяло,итомазалая.СамБогебезгрях.СамБогнямагосподар.Самдасидръпна(тегля)въжето.Самдасиоткъснаглавата.Самдасъм,тавгоратадасъм.Самдробил,самдакуса.Лом.Самисправдатасисахвали.Самкитка,акиткасака.Щип.Самкойтопадне,неплаче,илиСамщопада,неплаче.Самподсебесидървотоподсича.Самподсебесиямакопай.СамСамандаугоразелена.Самсачудя,сумсабия.Самсисветимаслото.Самсисеренакъсмето.Самчелякиврайнеможе.Самщесиизедеглавата.Самабулаби-щепогологъзище.Самазмиявграмаданестои.СамакакаЦона(Тинка)иргенитевика.Самакатокукувица.Самаконцисукала,самавликапикала.СамаНедакъмхоротогледа.

Самапеит,самасвирит.Охр.СамаРада—захиляда,косатай—задваграда.СамаръкавДунавсанемие.Самаръкаивморетонеможедасаумие.Самасакиларазговаря:„Акосъмкила,несъммогила.“Самасамица,бързабързица.Самаситъпчеобраза.Самастокасбори.Мак.Самахвала,добрахула,илиСамахвала,чуждахула.Самашиякрастаиска.Самичкотовъжеядесухиякомат.СамичъкГосподнаднази,чернатаземяподнази.Самобрадатамугознае.Самобелитеичернитенесамои,авсичкидругисачужди.Самоголемитегосподариикучетатанезатварятвратите.СамоГосподнепобърква.СамоеднокученедуматШерю,илинекажатКараман.Самоедномагаренеепосвета.Самомладотодървосепревива.Самославеязнаедаценитрандафеля.Самостаниовца,вълцитесаготови.Самовилан’една.Или:Самодивониедна.Лом.Самовилникодагосретне.Щип.Самодивакъщадържили(гледали,въртили)?Самодивскомагаре.СамсиГосподподирети.—Поповедвамасеизтънаваксвалии

предниятизвикал:„Щогониш,лицеБожие?“,адирниятотговорилспреднитедуми.

СамсиМинчоидазнай,съсМинчевицапо̀знаят.Самсипадаиплачняма.СамсисаГолюпохвали.Самсисапръдлюпохвали.Самсицарядадоде,неставам.Сапунядетодади,нестигасалзатаздупка.Кал.Сарпоцетнакюпатсидокундисуе.Прил.Сасипвагокатолейлекнатикла.Ахъчелеб.Сахятядевет,юзоветедесет.Сбабилитисакраката.—Когарекатнанякояженабаба,атядане

еоще.Сберимуюздите.Сбираитрупа,немувидяткупа.Сбираклинцидасикупикон.Сбирайсипарцалите.Сбирайсипеталатаисамахайоттук.Сбирайсичуковете(сечивата).Сбирайсиустата,чегиразчеквам.Сбогомсиидете.Сбогомисъсздраве.Сборсборотварят.Прил.—Тур.:„Лафлафъ̀вчар.“Сборливиотчоекетписмобезмуур.Прил.Сборойтребвадаарчиш,когасакашнещодапродайш.Прил.Сборотсборданебидит,некюмутредасепишманит.Прил.Сборотдупканедупнуа,амасепаметуе.Прил.Сборотдоринегопредумашипреживашарно,несборуйгопред

секого.Прил.Сборотсборчеотворат.Прил.Сборуав,сборуав,устатамедоболеипакнемеразбра.Прил.Сборуаткакокоакраваязикотмугоѝзел.Прил.Сборуат,амаитойсамнезнаитщосборуат.Прил.Сборуаткакопразнаводеница.Прил.Сборуатитакобърбориткаког…нагрозиебрание.Прил.Сборуй,когатепрашаат,немолчикакокьоснаяйца.Прил.Сборуймутинашутчоек:соеднотоуослуша,содруготопуща.

Прил.Сборуйси,аконемашработа,самсисборуаш,самсислушаш.Прил.СбралисаКюраиМара.Ахъчелеб.Сбъркасакатогъскавмъгла.Сбъркаса,таказаправото.Сбъркалконците.—Побъркалсиработата.Сбъркалсакатокучевсливи.Сбъркалсакатокученаводеница.Сбъркалсакатокученамост.—Коганякойсторизло,тагохванат

итойсесбърка,тасеразтрепере.Думатаезадървенмост,когатокученямакакдаминепонего.

Сбъркалсакатокученабръв.Лом.Сбъркалисишапките.—Скаралисе.Сбъхталигосладкиимедени.

Сбъхталиса(свадилиса)врабцитеоколочуждопросо.Сваксебиедадобие.Пирот.Свакциганинсирашетохвали.Свакакозазасвойкраквиси.Пирот.Свакиденлеп,надобърденслеп.Пирот.Свакиекука,анеелопата.Пирот.Свалиликатоциганитехарачаси.Сваринякомупопара.Сватпосвата,чеидвата.Сватсвахазадиря,свахамусанеопира.Сватбабезгайда—същипомен.Сватбабезкурбаннестава.Сватбабезцигулка,напоръкибулка.Сватбабезцигулкавдовишкабива.Сватба—свада.Сватбатавървиполека,абулкатанема.Свато,свато,танеструвашдукато.Сватоведошли,амоматанакуклииграе.СватосалисаМартазаерген,затойсаезасмела.Свесуграбли,немавила.Свекаквачканагнездотосиеяка.Свекакраванощеечерна.Свекакравасвойтотелелиже.Свекасвекървасвойтаснахамрази.Свекърватазабравя,чеитяебиланякогаснаха.СветаБогородичке,помагай,ачеитибаремпоритвай.Светаводаненапита.Светагораима,светополенема.СветамайкаБогородица.Лом.СветаНеделядамуземедушата.СветаПеткаисветаНеделя.Лом.Светецазаединденминува.СветиБоже—продайкоже;светикрепки—продайшепки;свети

безсмертни—дайдамусмръкнем;помилуйнас—оставизанас.СветиДимитъргопишатсбялкон.СветиЕнюнаметналкожухазасняг.СветиИлиягоскъцал.Щип.Или:СветиИлиядагоскъцасостопузо.Щип.СветиИлиясголяматабурия.

Светикатотиганнамесечина,илиСветикатонатигандъното.СветиНиколанай-напреднаправилсвоятабрада,тогазнадругите.СветиНиколаизвадициганина.СветиНикола,кабаничасиоттебискам.СветиНиколанепазиторбата,ноякияподвръз.Щип.СветиНикола,помагай,амабрадватанеслагай.Светипъкнегрей.Светирахангеле,датиизсъхнаткрилете,катонезнаешдедаходиш.СветиСпасекъденас.СветиТанаснеефърлилощеот18-текожуханиедин.Светилимумаслото.Светихмумаслото.—Довършихго,убихго.Показвакатолишкото

влияние,коитосветяватмаслонасмърт.Светлотиоко—казватвСкопие,когаепосрещналнякойсвойрод

иликогасееизбавилотнякояпрекритаработа.Подобнонатурското:„Гьозунаайдъ.“

Световнотонасветаостава.Светувахчернсвет.Светятмуочитенафенер.Светятмуочитекатонакотак.Светятму(светналиму)ушите.—Многомършав.Свещмутърситинему.Свещтанесветинадолу.Свигона̀две-на̀три.Търн.иАхъчелеб.Свивасакатоахрянин.Ахъчелеб.Свивасакатоциганин.Свивасиопашката.Свивайсидрипите.Свивайсиустата.Свидливамайка,крадливидеца.Свидювамуса.Ахъчелеб.Свилсакатокуче.Свилсекатокученабачия.Соф.Свилсакаторибарски.Свилсанаохлюв.Свилайсакърпатавтилът.Свиламусазмиявкисията.Свиласакатоколо(търколо).—Зазмия.

Свиласакатокоткавчумаво.Свиласакатокотканазловреме.Свиласакатомътеница(наденица)вкопаня.Свиласакатосиротанапомен.Свиласидететокатокаделя.Свинетесабиятпомеждуси,нокатовидятвълка,всичкисаструпват

връхнего.Свинигрободамуизрият.Щип.Свинимугруалеуглавата.Щип.Свинябисернеотбира.Щип.Свиняблатска.Свинябрадакрасили?Свиняевчуваля.Свинякатамесецсапраси.—Накойсехвали,чеженамучесто

ражда.Свинякогасанаеде,обръщакоритото.Свиняотбиралитиотхубаво?Свиняоткладенчеваводанеотбира.Свиняотсъветнеразбира.Свиняфучасвали?Или:Свиняурочасвали?Свинятавсякогасиесвиня.Свинятаенай-гнуснавоотвсичко,анийпакяядем,чее

благословена.Свинятаровизаглаватаси.Свинятасинепознавадетето.—Зажена,коятонепознавасвоето.Свиняташчоесвиня,пасетражиотсойдае.Щип.Свирепконотюзданезима,илиСвирепконюздагонеспира.Свирибабакукуза,играйдедастопуза.Свиримусгабровапищелка,илиСвиримутинемусгабро̀вапищялка.Свирѝмутинему,акощешисгабровскасвирка(пищялка).Свири,Райко,играй,Трайко.Щип.Свириланавърба.Своесабиестояга,ахорскотоскомята,илиСвоечудокъдедагоденеш,илиСвоечудоникъдесенедява.Своеяйцеотчуждакокошкаепо-добро.

Своетососстап(?),атугьотососкомат.Щип.Своиочи,анечуждиречи.Свойзвънецначуждовенневържѝ.Свойкахъротчуждарадос’по-добър,илиСвойкахърпо-скъпотчуждарадос’.Свойкаменесебепоглавата.Щип.Свойсвоегонехрани(негледа),нотежко(горко)мунакойгонема.Свойсвоегонежалит,тежкокойгонемат.Дебр.Свойсвоегонелюби.Свойсвоегоидан’люби,длъженезанегодасегуби.Свойсвоегонадямаводиипакнещевяматадагопусне(тури).Своякъщица,свояслободица.Своякъщица,свояволица.Също:Свойполугалуе,свойпопърдалуе.Своякъща,свояпопърдалница.Щип.Свояризапо-близоедосвоемесо.Своятакраванидавамляко,атонечуждата.Своятаракадекакетепочеше,друганеможе.Свракамумозъкизпила.Свраканасвракаедеяйцата.Свракатапоцъртенето,соколапохвърченето.Свракатаданаучинаеребицатаишкиня,побъркалаисвоя.Свракиочитетидаизпият.Сврасниго,чебъдещобъде.Свържипръст,тръгнипрезсело,щечуешхилядоцерове;аманикой

занегосинеможесаизцери.Свържѝслико,панеказвайникому.СвършиПеткоработа—изплашидецата,изтрепажените.Соф.Свършѝ,Пане,работата.Свършисанапилафямаслото.Свършисаракията,прекъснасалакардията.Свърши-щатмусекостите.Свършилдватакраяисредата,илиСвършилсиработата,останалодватакраяисредата,илиСвършилдватакрая,оставамусредата.—Казвасенасмяхна

някого,когатоощенеепочналработа,коятотрябвалодасвърши.Свършилработа,колкотопсетонанива.Свършилсиработата.—Умрял.Свършокгащизатридни.

Святе,неправи,даненамериш.Святиденаоколо,аневоляредом.Святкатоцвят.Святлистанал,разгръщай,четъпчи.Святмисавие.Святсякакъв.—Съкращениеот:„Святширок,хорасякакви.“Светагоимазамагаре,нийгоимамизавладика.Лов.Светадаизгори,рогозкатамунеизгаря.Светадаизгори,Райкинамомаизгоря.Светаенамладите.Светаесълба;единслязва,другсакачва,илиСветоемердевен;еднисекачуват,другислезат.Щип.Светазазлитерай,задобритемъкабезкрай.Светакатогознае,щодакриеотБога.Светамусаушите.Светанеерешето.Светомисевъртиизглавата,катонапрерасладевойкаженяне.Соф.Светътсивигюва(вижда).М.Търн.Светътеколело;блаземукойгозавърти.Сгазинакатолудакравателетоси.Сговоркъщанесъбаря.Сговорнадружинаивпетъкблагояде.Сговорнадружинаотсейменисанебои.Сговорнотоенай-умното.Сгодадлъгидостогодинисанаплаща.СгодиласаЛелказалудигоВелка.Сградилисичеркваийнаправилвратата.Сгрешилидюлгерите,апъкбягат(бесят)шиварите.Сгъгрилсакатосръпнапланина.Сгърчил(сгъгрил)сакатокозавдъж.Сѐагинопиле,доргоошумолиле.Сѐвединдолходятдабератдренки.СѐдобродадеГоспод.Сѐедноплаща.Сѐедно,таедно.Сѐемалконапоповооко.Сѐжени,неманиеднаЗлата.Сѐкобилитевършат.Сѐмисавъртиизглавата.

Сѐнадуваткатоорелвторба.Крушево.Сѐнещосиимавремето.Щип.Сѐотглаватапиевода.СѐпоБогаходих,додемисаподадохаБожитекости.Сѐпосмеяхръбол(ърбол)нащръбол.Милад.Сѐпопарилотмлекото,дуватинамъщеницата.Сѐпреснемай,непритуряй,давишколъккупщестане.Сѐчтодоброикрасноежежитибратяисестривкупе.Калугерска.Сѐсаеднописани.Себесибодиспо-малкаигла,азадругитедръжпо-голяма.Севдаотогънпо̀пари.[1]Севдаставананяманеинабоклука.Сегавранчетатазнаят,авранитедамълчат.Сегаеженскагодината—т.е.женитевладеят.Сегаейцатакоткодечат,акокошкитемълчат.Сегакатосиумрял,какводатиправаазтебе.Сегакучетонепознавакоймуегосподаря.Сегалисидошла,куковаро.Сегамидайисекога,панедайвекеникога.Сегаможе,часБоже.Щип.Сегамокря,сегабръсна.Сеганегипарят,непаренигищавят.—Когаисканякойпари.Сеганемръква,ейсегащесъвне.Сеганеешега.Сегасъвсемнесаяде.Сегасеяттрънето,покоитодаминатцарскитехора.Сегатавидях,чесисляп.—Мъжсевръщал,безданосинещо,и

женамугопосрещналастиядуми.Сегатанамерих,сегатаопосках.Сегащетиизпиякръвта.Седигюрдюлнапътя,тасасмеенастовна.Харманли.Седикатодранкозелначенгел.Седикатоквачканамътеци.Седикатонатръне.Седимеждудвастола.Седимищуро.Седимирен,данедодепухоирево.Седимирен,данеслезедървенгоспод,илиданеядешдървен

блъсък.

Седимирната,данедодебабакотуза.Седимиром,до-щатисекиром.Седимиром,когатиникойнезастъпваопашката.Сединакон,сякашчесагосамодивинастанили.Седисам,данетаесрам.Седи,седи,панамагарето„чуш“казва.Седисраманапътя,чесасмеенапътниците.Седи,тасачуди.Седи,тасапотрива.—Мързиго.Седишподдървото(крушата),баримскракпоритай.Седнизлеипръдни,чехоратакриви,илиСедникриво,чепръдни,пъкбобъткрив.Седнинасмет,четебкъсмет.Седни—ох,стани—ох,сложипита,несадига.Седнисинаяйцата.Седнисинагъза.—Мирясай.Седналдядонабучкадасишиеторбичка.Седналдядонабучка,тасинещоклатучка.Седналнаушитеси.—Нечува.СедналПеткопокрайплет,подплесналсакатокмет.Седналстарчокначука,дозеленабука,дасиковеиглички.—Защок

мусаиглички?—Дасишиеторбичка?—Защокмуеторбичка?—Дасисбиражелатчак.—Защокмуежелатчак?—Дасихранисвинянца.—Защокмуесвинянца?—Дасихранибабичка.—Защокмуебабичка?—Дамуродидечинки.—Защокмусадечинки?—Дамусбиратклечици.—Защокмусаклечици?—Дасиварикашица.—Защокмуекашица?—Дасихранидечинки.—Защокмусадечинки?—Дамупощатбрадица.—Защокмуебрадица?—Дагуслегаснъжица.—Защокмуеснъжица?—Дамуваричорбица.Ахъчелеб.

Седналхръбленапътя,тасащърблюприсмива.Седналадасеоплаквакатоженаначуждгроб.Седналокорубчетоисаприсмиванаказана.Сеемунакоренапросо.Панагюр.Сееначуждогувноскивале.Панаг.Сееряпанапарясаноогнище.Сейорехиврешето.Секиаресвасебеси.Секиатисакат.Секибрадаткатовидяхми,бащагосторихми,или

Секибрадатнегоимайзабаща.Секибраниоточитесимухите.Секигледасебеси.Секи[2]глух—половинлуд.СекиденБояннепеят,амипрезВеликипости.—„Боян“—игра

някаква,коятосепеевКърклиселийско.Секиденимаибелатаси.СекиденМарагиздава,насвятденМарагнидава.Секиденнабанята,додесередяволавкопанята.СекиденнееВеликден.СекиденнебиваКолада.Или:НееБожиксекиден.—Тур.:„Хер

гюнбайрамолмас.“Секиденновичко,наВеликденветичко(насвятденстаричко).Секиенакъщатаси(своядом)господар.Секиенасвойтомалкогосподар.Секиенасебесинай-близък.Секизанаятсиискаихалатя(сечивата).Секизараручичовеканаум.Секизнаедаляга,аманадвамаприляга.Секизнаедеготрепесамаря.Секизнаесвоетобреме.Секизнаесвойта,аИваннеговата.Секизнаетоващознаемама,амасакадасадвама.Секиимагрижатаси;умелника—водата.Секиимапоединчерден,амакомукакдоде.Секиимасаледнадуша.Секиимасвойтоскришно.Секиимасрамота(грозота),аманакоготосавиди,немусасмеят.Секилъжимаисвидетел.Секимечкарказванеговатамечкапо-хубавоиграе,илиСекимечкарсвойтамечкахвали.Секиможедаедехлеб,аманесекидамеси.Секимъжсновигащи:моямъж,нинови,нивети.Секинасвойтаводеницаводанавръща.Секиобича,койтомуприлича.Секиобичахубавото.Секиотпаметоситегли.Соф.Секипитазамайкаму,забащамуникойнепита.Или:Секойтраже

майката,анетаткото.Щип.

Секипосвоему,амагаретопостарому.Секипосебесисъдизадругите.Секипопвсвойтакнигаевещ.Секиприказвазасвоятабащина.Секиприпканасвършенхарман.Секипредкъщатасинекамете.Секипетелнабунищетосипее.Секираквдупкатасиесилен.Секисабие,зададобие.Соф.Секисаескъсметясиродил.Секисалъже,смърттанеможе.Секисачеше,детогосърби.Секисамсисапохваляипохуля.Секисамсисаобичаисамсисамрази.Секисвоякалпакзнаенакъдее.Секисвойтохвали.Секисвойтапръдняобичадамерише.Секисивирналдядова,отивазасняг.Секиситърсисвоето.Секисихвалибулчето.Секистарецизналец.Берков.Секискасметясиходи.Секиссветецаси.Секисчорбатасиври.Секитегливъгленакъмсвоетояйце.Секитегличергатакъмсебеси.Секойтегливъгленокъмнеговотояйце.Кюст.Секитурчинсебесидере.Секитурчиннеезавезир.Секитърсикрушипосвоитезъби.Секихвалисвоето,или:Секихвалесвойтопале.Секиходисчесттаси(късметяси).Секициганинсвояконхвали.Секичаспозалък.Секищосаепотил,пълнабъчващеима.Секияйцамаслоискат.СекимуГосподсѐеднонедава.Секимунеговатапръднянаизмирномерише,ануждатанаколендро.

Секимунуждатаспореднегоси.Секимусаискахубавото,амадавидимкакщегодостигне.Секимусаприлепя.Секимусвояневоля.Секиратаотведнъжнесече.Щип.Секоамуамеддабереше,бумбаронай-векекенабере.Щип.Секоякрушкаишишка.Милад.Секоякоприванебоде.Щип.Секояластовицасвойтогнездохвали.Кюст.Секояовцанедавапоравномлеко.Щип.Селобезкучетаибелюкбезцървивинебиват.Дем.Хисар.Селобезкучета(псета)небива.Селобезлуднебива.Селовижданокалаузиннеще.Тур.Селогори,бабасияреши.Селогорит,бабасечешлат.Дебър.Селогорит,бабасечешле.Крушево.Селогохрани.Ахъчелеб.Селодоговаря,селоотговаря(занякого).Селоима,именяма.Селоминува,кръчманезаминува.Или:Чешмазаминува,кръчмане

заминува.Селохвали,вградживей.Селотонеегръцко,алаегърчаво.Селототуряпопа,селотогоизважда.Селотохубаво,иметомунеструва.Селскагозобазобили,селскигокучетаели.Ахъчелеб.Селсказаблява(залъгалка).Ахъчелеб.Селскиустанесачувалдагизапушиш.Ахъчелеб.Сендавлез,будавлез,хеписиниздавлез.—Турчинкатокаралпо

въстаниятабългаридагизапира,атесеуговаряликойдавлезепо-напред.Сено—коприна—т.е.тънко,хубаво.Серевпаницата,откоятоеде.Серисинакъсметя.Сертиооцетсамнасебесидокундисуа.Щип.Сермиямувкесия,харманамуевкорама,халисамуенагърбия.

Ахъчелеб.Сертме(серкме)топлонедържи.Сестрамилейбраткатопръстенсъд,абратмилейсестракатомеден.

Сетиласелелязакаделя,когачетобилосрещунеделя.Сетиласахурказакъделя,тобилосрещунеделя.Сетнекаяненямафяйда,или:Сетниумползанедокарва.Сетнимиуме,демибешепо-напред.Сетниумпаринечини(струва).Сетниумфайданедокарва.Сетниум—намагаретоподопашката.Сетниум—сѐбезум.Сетнеуме,къдебешепо-напред(вчера).Сетнятаубивапървнята.—Зазаповед.СетоМаравтасала,садесанесресала.Сетоселокаилсесторило,самокукнителугенесечинаткаил.Мак.Сечегоздеи.Сечекатосоножици.Щип.Сечемуума(главата).Сечемуюма̀н.Ахъчелеб.Сечѝпън,правѝИван.Сечкосече,мартдере,априлкожипродава.Сечкосечат,мартавлачет,априлносит,препродава.Валменци,Мак.и

Желез.река.Сешебулкатасъсвисулки.Сешепсищаотмък,саяпсищапримък.Самовод.Сефтетомухубаво.Сеялжито,изникналоичемик.Сиимамушицанакапица,илиСиимамуватанакапата.Мак.Сивомомче,бялкалпак,стръмноусоиду,ду,ду.Сидимусанасдялка.Ахъчелеб.Силабезразумсаласасъсипва.СилаБоганемоли.—Значи:1)Неможешданакарашнякогосилом

дамолиБога;2)СилниятБогнемолизанещо,самсигозима,направя.Силаволяразваля.Силадългонетрае.СилаесалуедногоБога.Силаколаломи.Силапревзеземяиградове.Силасоли.Силафараонова.

Силатаевсолта.Силендъжмногонеиде.Силенкатоаслан,върнасапосран.Силенмъж,полвинживот.Или:Силниямъжпреполвяваднитеси.Силистренскиикрам.Силнавойскасъсвойвода,апъкземя(народ)съссвобода.Силнасиладваднибила.Силнасиладомогила.Силнитесесърдят.Силнияпо-лесносескопява.Силомбабаурайвляла.Силомдобронестава.Силомзаецнесалови,амисколай.Силомзимаш,силомнеможда̀.Силомхубос’нестава.Или:Насиломхубос’небива.Синдрянстана.Ахъчелеб.Синдрянлиси.Ахъчелеб.Синкатоклин,зеткатомед.—Замайката.Синкатомлин,зеткатолед.—Забащата.Синкатопелин.Синлиси,пелинлиси;зетлиси,медлиси.Синнабащаси.Синоженен,комшияевеке.Синкатопуйчаглава.Синкотленилисиньокотлено.Синпарцалгоневярвай.Син,посинелимуочите.Или:Дамупосинеяточите.Синажени,когаискаш,адъщерядай,когаможеш.Синемойдраги,неходипоженскипраги.Синепетляно—т.е.катопетел,когасеебилипосинял.СинкоГръгалчо,Гръгалчо.„Синко,реклавранатанавранчетата,катовидитечеляксанаведеот

земятадаземекамък,фъркайтеибягайте.“Едновранчетогазрекло:„Мамо,амчеакоекамъкавръкатаму?“—„Е,сега,синко,вийзнаетесѐпо-добре.“

СинцаходимкодБога,анесинцапоБога.Синюкатосинетонебе.Сипалимусасолвкалецан.Ахъчелеб.

Сипи,мъжо,кашатанарамо.—Толкозработнабила,чедасенебави,когаяде.

Сирачетосамосиобрязвапъпа.Сирацкихакнезимай.Ахъчелеб.Сиренебездупки,хлябсдупкияж.Или:Сиренебездупки,хлябсдупки,винобезпяна,ракияспяна.Сиренегозбалие,магарестокалие,върбадърволие,овчарлибели

е,калугерчовеклие.Сирененяма,попарадроби.Сирене—щоплаче,ракия—щонеплаче.Сиренемазно,аракиящосаискри.Сиренетодобро,мяхъткучешки.Сиречиметомукоте.Сирница,свирница.—Имадвойнозначение.Сиромасивласи,обралиси(оноделиси)попа.Сиромасивласи,съспеченопраси.Сиромасигладни,амаправотосисакали.Соф.Сиромаситесигорятсвещитедасмятатнаболеритепарите.Сиромах,богат,какъвдабъде,сичкитеГосподщегисъди.Сиромахвидишли,стъпимунаврата,илиСиромахвидишли,натъпчиговкалта.Сиромахе,амасиимапарички.Сиромахедявола,ченяманадежда.Сиромахекърлежа,чедупеняма.Сиромахпоскъпява,сиромахнаевтинява.Сиромахсаотобирнебои.Сиромахтрипътисерадванадрехитеси:когасанови,когаги

обърнеикогагизакърпи.Сиромаххаджия,дрипавпопигърчавасвиняедное.Сиромахчелякиотгладспи.Сиромахчеляк,готовдявол.Сиромахчеляксполовинкаминува,илиСирома’исосполовинпоминуа.Щип.Сиромахчеляксработанавива.Сиромахчовекенаученнатегло.Сиромахачака,времетоминува;изгубисасиромахаивремето

престана.Сиромахащомсазамогне,никомунещедапомогне.Сиромашио,ивселоситежка,камоливкъщата,детолежиш,или

Сиромашио,тежконаселото,акамолимене,сиромаху.Сиромашия,голотия.Сиромашиядошия,неволядоволя.Сиромашиядордошия.Сиромашияикашлицанемогатдасакрият.Сиромашияикрушипродава.Сиромашияителципасе.Сиромашияможедасетърпи,слободиянеможе.Сиромашиятаенай-тежкаболес’.Сиромашиятакупувапоеднаокабрашноиотнасепо-весела.Сиромашиятанееиграчка.Сиромашкоагнетоимуширокаопашката.Сиромашколято.СиромашлъкаеотБога,пиянствотоеотдявола.Сиромаш’тасмиряваушите.Сиротинска(сиромашка)майка.Сиротитепъдарки,таквизгъбизаподарки.Сит—весел,гладен—плакал.Ситвълкипобългаренгъркдагиневярваш.Ситвълкикръстенчифутиннесазавяра.Ситвълкпо-големибелиправи.Ситвълкпаковцетедави.Ситдагостиш,богатдадариш,тежкое.СиткатоПенчовотодетенаЛазар.Щип.Ситкатопросяк.Ситнагладеннехващавяра.Ситиятневярванагладният.Ситнагладеннеразбира.Ситнеразбирагладния.Ситгладенневеруа.Щип.Ситоченашнадяволаочивади.Сит,патогайбогат.Соф.Сит—пиян,мъртъв—гладен.Ситсъмнатаквиздобрини.Ситтърбухзанаукаглух.Светогорска.Ситамечкастопаннеприпознава.Прил.Ситамешлинахлябапробира.Ситамумешина,дългамугодина.Ситасвинякоренанирови.Ахъчелеб.

Ситебегатподолу,попобегапоголо,илиСитебегатподолу,попобегапоридо,капатамуназидо.Ситевикатжабае,поповикамечкае.Ситеовценепущатеднаквомлеко.Ситеовципрескачатливедрото.Соф.Ситесасопораджии.Мак.Ситиягостенинлесносагощава,илиСитиягостлесносагощава.Ситиятспи,агладниятходидатърсихляб.Ситнобрашнокатопяна.Ситнокамънебройнема.Ситнокатопросо.Ситодупепърди,гладнонепърди.Ситокучесайбиятасихапе.Сичкатагюрюлтиясѐзахляб.Сичкатаеработавзахващането.Сичкатамигрижалук,апъкбълнувамчесан.Сичкатамигорест,чеумрялмъжми.Сичкатамупаметнаезико.Соф.СичкиболестниосвенкилаваЯна.СичкивикатнаМарка.Сичкидецаседнисърца.Сичкидойдоха,атисидолетял.Сичкидругинаедно,краставиянабашка.Сичкиконезаиграха,деити,Сивчо.Сичкисветцимупомогнали,токоГосподмуотмогнал.Сичкисвинесѐедназурланосят(имат).Сичкисмилуди,коймного,коймалко.Сичкитълчица(хаван),салтойтълчок.Мак.Сичкициганисѐединджинсса.Сички,щосемият,несядатнасофрата.Сичкитевидяткаксъмвсело,аникойневидикакплача.Сичкитедобрининебиват(несесъбират)наедномясто.Сичкитекъси,азбезопашка.Сичкитеовценепущатеднаквомляко.Сичкитепръстинесаравни.Сичкитепръстисеедноболят.Сичкитестари(ветхи)—хубави,аимотните—добри(умни).СичкитесѐпрезНешкинотобърдо.

Сичкиявикенавълка,азадвълкаилисицатасита,илиСичкихукатнавълка,акрайнегоилисицатасита.Сичкобивадовреме,самоГосподдовека.СичкозавършвачичоМито.Сичкозиналозапари.Сичкозлозатебе.Сичкознам,салнезнамкогащеумра.СичкоимаМара,салсифереджаняма.Сичкоправисѐнаопаки.Сичкопрехожда.Сичкосакупува,саможивотнеможе,илиСичкосакупува,здравесанекупува.Сичкосаменува,освенволятаБожия.Сичкосаструпавърхуму.Сичкосиимавремето.Сичкосиимамярката.Ахъчелеб.Сичкосиимаредът.Сичкосиимамастора.Или:Сякосабоиотмастораси.Сичко(си)Марафтасала,салтуййостанало.СичкосиМарафтасала,салсанесрясала,илиСичкоМарастасала,самосенеизсрала.Кюст.Сичкосъмкупила,изъмятаподкамъка.Сичкотуйенеговомасло.Сичкощебъде,салнакюсетобрадатанямадапоникне.Сичкощебъдеипребъде,наснещениима.Сичкощосвети,неезлато.Сичкощофърка,несаяде.Сичкошчолети,несеяде.Щип.Сичкотобърканямането.Сичкотодовреме,пиянствотодогроба.Сичкотоевпарата.—Тур.:„Парадаселям,парадакелям.“Сичкотоедовреме.Сичкотоедонаука.Сичкотоезасиромахададено.Сичкотое(добротоизлото)зачовека.Сичкотоелъжовно,самосмърттаеистина.Сичкотоемъчно,додегонаучиш.Сичкотоепо-малкодоволятаБожия.Сичкотоесиромахадатегли.

Сичкотоехубаво,шаренонаспоредчеляка.Сичкотолияйцевчорбата?—Сичкото,сичкото,дазнайдушакогай

благояла.Сичкотолятоеднаопашкаитячервива.Сичкотоминуваитуйщемине.Сичкотонаопакиисватбатавсряда.Сичкотоотиде,безбаща(баба)останахми.—Тур.:„Хеписигитти,

бабасъзкалдък.“Скакулкакудоскаку.Лом.Скапа̀алисеколата,тристатиколовозницизапара.Щип.Скапалопинцинеепсофисал.Малешевска.Скапанодважнеболи.Скачакатобесен,илиобесен.Скачакатозаклан.Скачакатозакланакокошка.Скачакатолуд(мряна,пиян,попарен).Скачакатомагареотконскимухи.Скачакатомладбезкрака.Скачаскоклю,доскачаса.Скачал,танедотропал.Скачал,скачал,недотропал.СкачалаЗаврасмесюве.Скенджатаизваждамаслото.Скитасекатокучебезсайбия.СклекнасаВранчо,неможеданосикатраня.Склещилисакатокучета.Скопосвасадагладува.Скопявакучетата.—Невършинищо.Скоробабидеветиниидядомутретини.Руп.Скородаидеш—дасякам,чеотиваш,атидасавръщаш.Скородетосавкисва,скоросаипрокисва.Скороибържебабидеветини.Скоролититряба?Скоро,мариснахо,дайдаям,нагостисъмбил.Скорослагай,чеотсватбаида.Скороскъсвайсаоттука—т.е.махайса.Скоро,скородагозаровим,данестанед…му.Скорощеубиепукала.Скорощечуеалилуя—т.е.щеумре.

Скоротоходененесапродължавазамного.Скорчосапоскоросал.Скоченилсе,дасенескочене.Щип.Скочикатоюнче,катомувлеземухаподупашката.Скочилпрезиглениушисконябарабаруциганскогърне.Враца.Скочилинанегоихала,иврана.Скрилсакатобълхавгащи.Скрилсакатоплъхвтрици.Скрилсакаточервивокученасянка.Скриптяткатоненамазаникола.Скришната,презплет.Скришнотонамегданизлева.Щип.Скроенамуеработата.Ахъчелеб.Скрои-щамукапа.Скръбносърцеяде,болнонеяде.Скуберадокватаоткорен.Щип.Скулиивързули.Скупогадважболи.Пирот.Скълчисивратът.Скъпбаща,крадливсин.Скъпеградизапетаче,когагоняма.Скъпилъжливлесносепогодяват.Скъпнатриците,евтеннабрашното.Скъпповечеплаща,алекпо-далекохажда.Скъпхлябът,когапариняма.Скъперниковотобогатствогоядатнехайковци.Скъперникътсамокогаумре,правидобро.Скъперницитедържатсвета.Скъпиядвойнохарчи.Скъпиодвапътплаща.Скъпо,амасладко.Скъпо,амаструва.—Кумаподложиланакумаведнапаницабоби

малкохайвер,атойказал,чехайверапо̀гобива.Скъпоземи,скъподай.Скъпояйцезасвятден.Скърцакатовърбовклин.Скърцакатоколелобезкатран.Скърцакатонеподмазанклуп.—Бъбри,карасе.Скършенкатозаец(катопетел).

Скъсаликърпата.—Скаралисе,разделилисе—оттурскияобичай,когабулаискадасеразделисмъжаси,съдираласикърпата.

Скъсалимусадните.Сла’аБоже—славаБоже.Слабмуангела.Слабопънлесносапъни.Слаботоодвепо-якобива.СлаваБогу,наевреиннямамдадавам.Славаславеянехрани.Славатамуголяма,паритемумалко.Славеятеглиотезикаси.Слагагла̀вакакогускау’ан.Пирот.Слагатсакатолябисол.Сладичъкмипоидвай,зето—рекълназетясинякойтъст.Сладкатадумаотварязлатнатаврата.Щип.Сладкидумижелезнивратаотварят.Сладкизаговезни,лекипости.Сладкиимедени—казватнасамодивите,задагиподобрят.Сладкиимедени,киселиигорчиви.Сладкиса,сладки,добрисазадържане;акосагнили,тисивърви—

тъйотговарялглух,аощеищур,койтопродавалкруши,когагопиталиколкогидава.

Сладкобиломешносиренесъстопълхляб—казалнабащамибратмунататя,катовидялпрезплетвДобруджакатоеделиедниовчери.

Сладкобилотоплапогачаскиселомлеко.Соф.Сладковиздравеиколаимане.Сладковино,женсковино.Сладкогиедеш,киселощегибълваш.Сладкоедапапаш,ногорчиводаплащаш.Сладкоиблагокървавоизлагат.Дебър.Сладкокатовъвглад.Сладкокатомайчиномляко.Сладкокатомед,хладнокатолед.Сладкосънясутрин,ветидрехиВеликден.Сладкотоедене,киселобълване.Сладъккъшей(залък)минедава.Сладъкязикенай-сладкотонещо.Сламкадамуеостърмаждрак.Лом.Следбурятатиховременастава.

Следгръмотевицатаидъжщевали.Следдъжислънце.Следдъжкачулка.СледдяволътвървѝиБогусамоли;подважходѝначеркваина

другитезлоправи.Следзимататоплоиде.СледКоледа,коладеле.Слез,Боже,тагледай.Слез,кокош,датаизям.Слязиотчерешана,забурикорбанан.Ахъчелеб.Слезни,пита,датаизям.Слезналмуайаро.Щип.Слязълотконятисакачилнамагаре.Сливанеструва—т.е.няманикаквацена.Сливизабрашно.Сливи,дрисливит.е.никакви.Сливимувустата,ченеможедапродума.Сливи,орехи,рогове.—ТъйсесмеятнаевреитевСофия,които

ходятпосборите,тавикаттакадапродават.Преноснозначинещобезсвясноказано.

Сливипродава—казват,когаличи,чеженаехапаназагушата.Слободен,тасасмееш.Лом.Слободиягиенадула.Берк.Слободия,неволия.—„Слободия“значиохолноживеене;койтоиска

даеслободен,трябваданеволи,т.е.дасаминуваскакводае,дапрекарвакакможе.Понастоящемтиядумисапоизменилизначениетоси,можебиотдълготониробувание.

Слободияотневолияпо-лошо.Слободия,поразия.Слободиятапо-лошаотневолията.Слободията—печенбожур.Лом.Слогачелечец.Сложи(сне)воденицата—т.е.задаговорипо-ниско.Сложилисакатогъскаипрасе.Сложникалугересредаипетъкмръсат.Щип.Сломинакомаряногата,изтичатмучървата.Лом.Слугадачувамногоидазнае,аладаговорималко.Службабезкорбаннестава.

Службанеедружба.Службатаехубава,блазему,койтоможедаслужи.Служинаумния,дазаповядвашналошия.Слухтикатоплъх.Слуша,дагонеслушаГоспод.Щип.Слушакатобезушкаигла.Слушакатосмоите.Слушайговдве,гледайговтри.Слушайдявола,додеминешмоста.Слушаймного,думаймалко.Слушайокотосиповечеотпопа.Слушайстарите,задаостарееш.Слушайтеглухи,гледайтеслепи.Велес.Слушалсъсносаси.Слънцегрее(пече),дъжвали,дяволасажени.ИлиСлънцегрее,дъжвали,смейтемуса,кокошчици,давирастат

опашчици.Слънцезайдезадгора,лябнямаменикора.—Дощетейкоотгора,

доне-щенипокора,надроби-щемсипопаравголяматакопаня.Слънценаизток,аБогнапомощ.Слънцетогрееивкала,аманесаокалва.Слънцетонаредгрее—еднисутра,другивечер.Слънцетонакопраля—т.е.изскочилоколкотоеднакопраля.Слънцетонеизгрявазаедного.Сляпабаджияконецътсигуби.Слепдакиниса.Щип.Слепзасвето,окатзачедо.Соф.Сляпихромобиратдом.Сляписдветеочи.Слепсиромахе.Щип.Сляпслепецамрази.Слепслепцаводит.Мит.Сляпсляпаговоди,идваматавямата.Сляпабабадетоудари,лекняма.М.Търн.Сляпабабаневиди,койтовиди,дабяга.Сляпакокошкакогапрогледа,искадасакачиинапетела,илиСляпакокошкакогапрогледа,инапетеласакачи,инастобор

кокориже.Слепецзапътибудалазасъветнетрябвадапиташ.

Слепият,койтоостане,омъдряго.Слепиятдари,аманемуказвайнакъдедавърви.Слепияткогодолови,тойотвлича,илиСлепиякоготохване,тойотдява,илиСлепияткоготохвати,тойсипати.Слепиятсамолизадвеочи.Слепиядопрялдокамъкитамсякасичкиясвят.Слепиящодокопаиохлопа.Сляпокатопрогледа,прездеветбаиря(планини)види.Сляпокатопрогледа,далековижда.Сляпонепрогледна.Слепчовидялпредните,задирнитенепита.Слепчослепиниедин.Щип.Слепчотърсииглавсламата.Или:Слепиядирииглавсламеницата.Смахнаттакъв,таклика.Смаясакатококошка,когаградвали.Смаялосакатокучевнебранолозе,иликатопсевсливи.Смаяхсакаквадаявърша.Смеесакатогивендия(катокурва).Смеесакатолуд.Смеесакатолуднасекира.Соф.СмеесекатоМарасъссватове.Смеесакатоумрялкон.Смеесапрезглава.Смеесаналапавица—т.е.тумусесмее,тумусеплаче.Смеесанапресеклица.Смеешлисамного,щеплачешпо-много.Смейса,дядо,дасасмеем,чеданосапроумеем.Смейсанастаро,даостарееш;несасмейналуд,данеполудееш.Смейсанапоп,ченямадасаопопиш.Смейтеса,деца,чесасмеебащавиимайкави.Смейтеса,деца,чеенасталовеселовреме.Смейтеса,дордевисасмее.Смесиливълната.Смехаечерибял.Смехмиса,тасаразкривихми.Смехмиса,дорсаизпотърколихми.Смигналсинанякоя,затоватиестаналичемичец.Смирен,талукав.

Смирнаталисицакокошкитеяде.Смирникалугерисреда,петокмърсат.Милад.Смирявасакатодяволвкартуна.Смисленакосаизлъже,намалкосанеизлъгва.Смоксвиринавърба(набрега),напреки,напръсник,талика,та

клика,сбирайтесавойници,нацаревоколенце,циглю,миглю,татарин,татурчин,таключ.—Виграта„коца-маца“заизборпопръстите[3].

Смоламидаде,катранщетидам.Смолявиръценесазанийде.Смръкакатосингер.—Пиемного.Смучикатосмок.—Пиемного.Смъкнакаймака.Смъкналимуихтибаря.Смърди,невони.Смърдиотгосподство.Смърдишми,несмърдишми,подносътмиси.Смърдиш,пръсто,несмърдиш,свойси.Смърдливобуревиноторазваля.Смъртбезпричинанебива(нестава).Смъртдатастигне,чеклетвадатанестига.Смъртназъбинегледа.Смърточиневади.Смъртсанелъже.Смъртенчовек,смъртенгрях.Смъртникагонагробищатаносят,аживияначерковаводят.Смърттависинавратаму.Смърттамуподносаму.Смърттамуеотводата.—Замагаре,купеноотпаритена

краставици.Смърттанареднеходииреднеоставя.Смърттанегледастарлиси,младлиси.Смърттанегледа(непита)чийсисин.Смърттанегледаникоговмустаките.Смърттанегледанистаро,нимладо.Смърттасанеизкупува.Смърттасаявилавсвета,катопроводилапо-напредглавоболието.Смърттасреднеиде(ходи).Снагавинопие.Снамеригобелатанасухо(насухпът).

Снасямупетелът.Снахатапроговаряиподмахрамата.Снелициганитехарачите.Снемазвездите.Снемамусамаря.Снематго,додедасапоплачедовицатаотмъжа.Снемисамаря,ранитесавидят.Снеслакокошката,кудкудечипетелът.Снеслакокошкатаяйцеиокрякалавсичкатамахала.Снетаглавацярняма.Снощибулкадошла,снощисвекрабила.Снощибулкадоведоха,отзаранадетероди.Отпесен.Снощивезир,сегарезил.Снощидасъмумрял,нещяхтуйдачуя.Снощимаебило,сегамиемило.Снощирече,днеска(сега)нече.Соф.Снягдалети,пакнямадасеналепиунего.Ахъчелеб.Снегнепададаизморисвета,амидасевидинавсеказверкадирята.

Щип.Соаир,соберекет,соБоганапред.Мак.СоБоганапред.Мак.Согнилидръвеогънсенепали.Содецанесъркаймлеко.Милад.Соеднопиленеиделето.Милад.Сомир,соберекет,сомагаринанавилает.Мак.Сотвоятапаницапотвоятаглавица.Собатаезимнаградина.Сок,сок,аманееотпресолсок.Сокол,амагол.Соколизвранскогнездо.Соколсператалети,анесмесото.Солипипер,хазлъгидер.Солихлябсмиелизаедно.Солихляб,готовобяд.Солмутриенаглаву.Куман.Солотсоларя,дърваотдърваря.Солено—т.е.скъпо.Солтазаляба.Солукзима,бежтадома.

Сомундушманъ̀.Тур.Сосбелолицеизлезе.Щип.Соседнаръкадай,сосдругаземи.Щип.Сосединкамиккукянесеправи.Щип.Сосиглабунаркопа.Щип.Соскаквамерамериш,состаквакетимерат.Соскаквисесобереш,таковкебидеш.Щип.Соскозанаораненеотивай.Щип.Сослафпилафнебива.Щип.Сосопашкалъжа.Щип.Сосприятелшчосевръше,соспаринеможедасевръше.Щип.Состръндаловиш,нищонеможешдазакачиш.Щип.Сосчетиреочие.Щип.Софийскапотуркиня.Софийскивинар.Сошилсиколената.Щип.Спакатокъпан.Или:Спахкатокъпан.СпасиБоже.Спастряй,додеимаш.Спастряйдърватазапрезмарта,данегоришко̀лето.Спастрянетоедважпечала.Спепелисаго.Ахъчелеб.—Опропастиго.Спепелисамукокалена.Ахъчелеб.Спикатозаец(заяк).Спикучетоибълнува.Спиюнака,лелейибълнува.[4]Спирасаколкотоводавяз.Спирасаколкотопрахнатъпан.Спистяваниетоотпечаляниетоепо-спорно.Спити-щатидупето.—Надеца,когаплачатзапита.Сплетемусаизикан.Ахъчелеб.Сплелсакатопетелвкълчища.Сплутатиква.СполайнаБога,илиСполайму.Споменидуша,напълнигуша.Спориберекет.Споредбратцаиневеста.Споредвреметоихорото.

Споредглаватаибръсначето.Спротиглавуибрич.Соф.Споредглаватаибричо.Щип.Споредгоратаиснега.Спореддостоветемождасъдишзачиляка.СпореднашНиколанамразихисветиНикола,илиСпореднашегоИвана,намразихисветогоИвана.Споредпилетоиопашката.Ахъчелеб.Споредпопаиприхода.Споредсветецътитамянът,или:Спротисветецаитавияна.Пирот.Споредслукаикамъксапука.Споредстраницатаиплесницата.Споредсухотогориисуровото.Споредумамускроймукюлах.Споредхалаитовара.Споредчелякаикафетому.Споредчелякаикитката.Дем.Хисар.Споредчергатасисапростирай.Споредюнакаикалпакаму.Споримукатонажелкапрезоран.Споримукатораквъзбързей.Спретеконя,щепикаебулката.Спринчилигоса.Ахъчелеб.Спротигуберасисапротягай.Спуканамуе(тие)работата.Спуканийкалците.Спуканипети,желтичехли.Спусналбрададопояс,аникосъмотсовяс’.Спусналушикатопазарскихляб.Сралнаджамиятанавърха.Сралпатналед,чесадигналопара(фанара),чесачулодоцаря.Срамгокатовлъкудупка.Срамженанезима.Щип.Срамзлачест.Срамнема.Щип.Срамсассапуннеопира.Или:Срамотасасводанеопира.Сраманямазапара.Срамежливкатоневеста.Или:Срамувасакатомладабулка.Срамежливслепец,празнамуторбичка.

Срамисакатопредкума.Срамниочи,кучешкадерлик.Ахъчелеб.Срамотанеевръзсебесидапогинеш.СрамотаотхоратаиотБогагрях.Срамувасакатомома,додейудома.Срамуванетосасвършиловсвета.Или:Срамасеизгубилотсвета.Срамътлошкир,исапунътгонеопира.Среброданотаследи.Ахъчелеб.Сребърнодукато.Сребърнотоседлонеправиконяпо-добър.Средаипетокдвоатлисе,таионидасераздвоат.Щип.Средняръкахора.Среднятахубос’.Срещналотеулошчасиналошеместо.Срещналотелошвятър.Срещнаталеля,дадемикъделя.Срещнешлидявола,прекръстисаибеж.Срещнѝбулка,искаймастакулка(просисионо)̀.Сръбналоявасцата.Стававслепитезорискокошките.Дем.Хис.Ставатинадебелотебе—т.е.повечеуводно[5],отколкототрябва.

Поводътеотпо-дебела,мекаиудобнапостелка.Става,щотоимечкатадахвъркнува.Стадобезмършанебива.Стадобезовчарвълкдагояде.Станадървоотсеир.Ахъчелеб.Станаинакучетатамаскара.Стана,коетоимашедастане.Станамиболно—т.е.мъчно.Ахъчелеб.Станатя,какватостана.Стана-щемишадупказасто.Станащостана,Стойкоумря.Станащостана.Станабулкастана.Станалгрошаназола.Станалдървопиян.Ахъчелеб.Станалкатоживак.Станалкатоземя.Станалкатоотгробизваден.Ахъчелеб.

Станалкатопиянакокошка.Ахъчелеб.Станалкатотъпан.—Отекъл,надулсе.Станалкатоукапанукучетище.Ахъчелеб.Станалкатошупар.Станалкутуланакълбо.Станалнагоресъсгъза.Станалпишман,щосеродил.Станалселскабъркалка.Ахъчелеб.Станал,сиромаха,даиграе,атосаскъсалтъпана.Станалсякашчеесмъртник.Станаладъщерята,наместиласаснахата.Станаладрънчилка.—Казвасенаизмършавялажена,насвиня,на

кучка,когадои,таеотслабнала.Станалакатоизпрана.Станалакатокука—т.е.изсъхнала.Станалакатосвещ.Станалалисицатанахаджийка.Станаланакобилица—прегърбиласе.Станалатиква,надуласииопаш.Станаликракатадаударятглавата.Станалимедимасло.Станаловремеразгръщай,татъпчи.—Казваседасеходи

предпазливо,ноимаидругозначение.Станалококошажалбавмахлата.Или:Станащенякоякокошажалос’

вмахлатани.Станалокатоназло.Станаломутясно.Ахъчелеб.Стани,Боже,тагледай.Стани,владикосвети,чеидемоякум(даседнемоякум).Станидаедем.—Казвасе,когасеспрепненякой.Стани,дядопопе,даседнеграматика.Стани,дядопопе,даседненагайдарямайкаму.Стани,манго,танаберидърва.—Даспим,овчарко,зима̀е.—Стани,

манго,накладиогъня.—Даспим,овчарко,зима̀е.—Стани,манго,даядем.—Даядем,а?Налисмидругари,дасаслушами.

Стани,манго,цар.—Амихляб?—Хлябскола.—Амааздакарамколата.

Станинадяволабрат(ортак),додеминешмоста.Станиортакдяволутому,додеминешмостон.Ахъчелеб.

Стани—ох,седни—ох,сложипита,несадига.Стани,Пане,дайколако,ати,како,дайпарата.Соф.Стани,топуз,тапремети,илиСтани,топуз,складиогън.Стани,Хубо,сватбаима.Стани,Хубче,дас’идем.Старбоклуккатодазапали,злегори.Старвълкзъбинеменява.Старвълк,кучапърдашина.Старвълкнакучетатамаскара.Старвълкотдървосенебои.Стардругврагнестава.Стардълг,нованаплата.Стардъртел,пакюмняма.Ахъчелеб.СтареГоспод.Старконнесигризеюздата.Старконсанеучидаиграе,илиСтарконсанаходнеучи.Старкон—старход.Старконмладатреваище.Старкотмладимишчеталови(гони).Старплетизгнива,старборч[6]неизгнива.Старпопколкомладиопява!Старпънпо̀гори,катосазапали.Стартурчинталимнеучи.Старциганинковачставали?Старчелякнегопитатщотаболи,амищотанеболи.Старабабаононеплаши.Стара(вета)бабкае.Старабабазаработа,апамладазасрамота.Мак.СтараГриво,несакълникриво.Старадумамястохваща.Старадуманеехума.Старадъскабоянехваща.Старакозарадосалиже.Старакоза,староере.Старакокошка,добрачорба.Или:Старомесо,добрачорба.Старакраставицазасеме.

Старакурвадомразтурва.Старамайка,детестаро.Старайсеитоз,койтолозекопае.Старалсаиостарял.СтаратаеБожия,неецарска.Старатакожаначелолъщи.Стараталисицанещепръчка.Старитеприказваткаквосаправили,младите—каквощеправят,илиСтаритеприказваткаквосаправили,младите—каквоправят,а

лудите—каквощеправят.Старитехорадвапътидеца.Старияадетсинеоставай.Старияволбиятдасаучимладия.Стариясвинотодевоякстава.Одрин.Старовино,старприятел,дръжги.Старогърнепо-добресачува.Старогърненце,по-сладковаривцеилипо-сладкоястиеизварява.Стародважтелципасе.Стародървонаобрачнестава.Стародървомъчносапревежда.Старокучеовцеварди.Старолибѝ—денегубѝ;ветхокърпѝ—концихабѝ,или:Старо

кърпи—концигуби;старолиби—сънгуби,или:Старокърпе,концигубе.Щип,или

Старолиби,нок[7]губи.Дебър.Старомагаремладавърбанегризе.Старомагареновход.Старомагаретавлабашиянестава.Староучи,мъртволечи.Светогорска.Старо—харо.Старос’—пакос’.Старос’—нерадос’.Стегнисицървулците(опинците,заднико,дупето),чеработи.СтегналгоПанчо—т.е.блазнигодяволът.Стегналгостудът,таковеклинци.Стигамисафали,тамисърцепали.Стигамисидрънкал.Стигамдобулката,рекългоста.—Иазстигамдоръжена,рекъл

свекъра.

Стигнагощедървенакучка.Ахъчелеб.Стигналнакнигатадъното.Стискагикатодвепаривсъдранакесия.Стискалити?Стовъзлидамувържешнаязика,небимълчал.Стогодинивединпояс.Стогрошовепазарправят,аединаречвърже.Стоклетвизапара.Стокюсетастогроша;кюсебашитригроша.Стомислидлъгнеплащат.Стопарипетел,тригрошакръчма.ГорнаДжумаяСтотоегиначуждгъз(гърб)самалко.Стотоегиначуждинозенеболят.Мак.Стотоегиналюдскикраканесамного.Стоивкътаданееникомунапътя.Стоикатоволнапразниясли.Стоикатогръмнат.Стоикатоистукан.Стоикатокрава.—Заглупаваиневежажена.Стоикатокраванаслива.Стоикатоприкован.Стоикатопредкум.Стоикатопущиняк—т.е.сам,уединен.Стоикатострашило.Стоиколкотоводатавяза.Стоиминавърхязика.Стоинатръне.Стоисамакатокукувица.Стоишподкруша,баримсисъскракпоритай.Стойкактотряба,несаклечѝкатожаба.Стойкоседи,Стойчонедоседява.Стойкостои,Стойчонедостоява.Стойте,щепикаебулката—т.е.важнаработащестане.Стокаечастотдушата.Стопчилгое.Ахъчелеб.Сториговодадагонеумива.Ахъчелеб.Сторигожюнжина.Ахъчелеб.Сторигоурезибо̀бут.Ахъчелеб.Сторидобро,изежлайно.

Сторидобро,дасинамеришбелата.Сторидобро,данамеришзло.Сторидобро,датабият.Сторидобро,несакай;сторизлоисанадай.Сторидобро,хвърлиговморето;акохоратагонепознават,рибите

щепопознаят.Сторидобро,фърлиговморето;акорибитегонеядат,тоГоспод

баримщеговиди.Сторидобро,хвърлиговъвводата;светааконеузнае,рибатаще

узнае.Сторизло,датапоменуват.Сторимилостинянабогат—по-добредаяхвърлишвморето.Сториназлиядобро,задатиизлезеназло.Сторисажив-умрял.Стояншава,амаоткъщинеизлязва.Стравницамечкаотдюканенебяга.Страднамайказаничиясина—Скопие;—заслепагосина—за

келевогосина.Дебър;закеле’егосина—Милад.Стра’емечка,мененеестра’.ЩипС’рах(вм.страх)—брах,с’рах—брах.Страхкракадади.Страхлозепази.Страхбранитгрозе.Дебър.Страхаимаголемиочи.Страхарадиюдейска,скрийса,Петре,вплевника.Страхливдомаседи.Страхливтърговец—нипечала,нищета.Страхливиятърговецоткярасизарар.Страхувамсаотмечката,таиотлайнотой.Страхътгледанаедро.Страхътдупкитепоскъпява.Страхътмноговиди.Стреладатаустрели.Стриганоере,коткигоеле.Стриганоере,коткигоеле,вълцигодрале.Велес.Стриглитадяволите.—Тъйказватжени,когаимрекат„стрино“,

атесеиматзапо-млади.Стрижемухата.Стрижено,анекосено.

Струваеднаторбакамъне—т.е.нищонеструва.Струваединзастоистоте—заедного.Струвацаревград.Струвачеляшкаглава.Струпалисакатопсетанаумрялкон.Студенкатоземя.Студътправизенгинитехамали,асиромаситечапкъни.Стъпалнапращини.—Понапилсе.Стъпвакаточемупарипокраката.Стъпвакатовпаници.Стъпваймъдро,данепаднеш(данесаплъзнеш)лудо.Стъпиназъмята,ненаопашкатай.Стъпинаполица,разбипаница.Ахъчелеб.Стъпкапостъпкапланинасапрехвърля.Стърпено—спасено.Стърчикатокозяопашка.СтягагоМихал.Стягатгосветибезсребърници.Сукноаконеносим,скраищникамусмисаопасали.Султанбезгащи.—Засиромах,койтосеголемей.Сумтикатобивол.Сураво,печено,намнаречено.Сураткатогьон.Сурвакавака,насрасакаканасредсокака.—Такасекривятдецата

попътя.Сурмах—додеможе;болярина—колкотиска.Сурмахчулякготовалъжа.Суроводума.Ахъчелеб.Сутрин—заработа,пладне—започивка,вечер—заразтушка,илиСутринработи,пладнепочивай,вечерсаразхождай.Сутриннабожен,вечерразложен.Сутриннабожен,деняразложен,вечерпиян.Сутришнатапесенпо-добраотвечернатарадос’.Сухкатобилка.Сухкатопечензаяк.Сухпостал.Суххлябнамира,по-доброеотпира.Сухаземяотдъжбягали.Сухакаточироз(пастърма).

Сухалъжавкошница.—Когалъженякой.Сухаполарибанееде,амокра.—Сухигащирибанеядат.—Сухо

д…рибанееде.—Суаполарибанееде.Щип—Сухгъзрибанееде.Дем.Хис.

Сухафате,зеленадастане.—ПосватбитевРазложко.Сухатабиволицапо-добромалачеотхрая.Сухикоматибезхляб.Суходърволистпуснало.—Занещостаналонеобикновено.Сухоздравие,готоваболес’.Сухосърце,бялдроб.Сушаданебиставало,граднещешедападне.Сушахлябнепроси,кишанедохраня.Схваналмусакръстът—запрял,западнал.Счешисадатасгладя.Счупензвънецдобъргласнеиздава.Счупенмукефът(хатърът).Счупенапараняма.Счупиорехдасинамеришчестта.Счупиласакатоклечкавъвкървавица.Съблеченголкатоотмайкароден.Събралисакаточифутивхавра.Събралисаотколотвъже.Търн.иДем.Хис.Събралисаптичкитеибухала.Събралисакатозъменазмиище.Събралисакатокурвасгевендия.Събралисалистипръст.Събралисакатоорлинамърша.Дем.Хисар.Събралосазлоигоре—замъжижена.Събудисапиеница,чепогледнананебето,месецабекатохарман,а

звездитекатосинило.Съвнаибезпетля.Съвна-ще,видя-щемчиямайканяма.Съгсуну(сегаподхвърли),съгсувелкя(сувалка)нема.Пирот.Съдерисицървулите,четикупимопинци.Соф.Съдизелинахромия.Съдисинапарите.Съдисинаума.Съдрасидяволацървулите.Съдранчувалправнестои.

Сълзасякашчее—т.е.многобистро.Сълзатанаправедниянасухонепада.Съмнаминаочите.Съмни—мръкни,леж—пукни:туйсвета.Сън,койтонетиказва,негоказвай.Сънелъжа,аБогеистина.Съняеполовинсмърт.Сънятедяволско—т.е.отдявола.Сърбигогърбътзатояга.Сърдеса,дасанесърденикога.Щип.Сърдисакатокоза.Сърдиткатоусойницазмия.Сърдитпросяксъспразнаторба.СърдиткоПеткопразнамуторбичка.Сърдитнятамеждумъжиженатрае,додеизсъхнемокракърпа.Сърдитомомчевъзбучебяга;стигниго,попе,надуймуд…;дайму

дрянка,данехлянка;даймукрушка,данемушка(даймукруша,данослуша);даймуслива,дасасвива.—Такапеятнаразсърдените.

Сърдитомагареисконябилесенадтичва.Сърцееотмесо,нееоткокал.Сърцелягаинанямане.Сърцемутрепкакатонаумрялокучеопашката.Сърценееотжелязо(откамък).Сърцеотмесое,превръщасе—т.е.придумвасе.Сърцепъргаво,дупетричаво.Сърцежели,кръстнежели.Сърцеиболес’дагоизяде.Щип.Сърцеибялдробса.Ахъчелеб.Сърцеимакатобърда.Ахъчелеб.Сърцеключнепоема.Сърценеостарява.Сърцеподирсърцевърви.Сърцеюнашконетърпи.Сърцетомучафутскачаршия—т.е.пълносразниинесгоднимисли.Съсдвекоткидаора,чевТърноводаумра.Съсздрави,многоздрави.Съсишарет,съсбашаретбивалошето.Съскучетосватстаниитоягатанепущай.Съслудителудешката.

Съслудосабродизпитва.Съсносътсислушал(гледал).Съсонотосиговори.Съспаривсичконаправям.Съссвещдаготърсиш,нещегонамериш.Съссвиванеустнитеустамалкинестават.Съссвойпсалтирвчуждимънастирнеходи.Съссвойпий,еж—търговия(алъш-вериш)неправѝ.Съссламаиогъннеиграйведновреме.Съсстисканекълкипущинатапо-тяснанестава.Тур.Съсстрошенкавалинапланинатанесвирят.Съссухотодървогориисуровото.Съссяковъжевкладенецневлизай.СъстазикалугерилсичкотосъмГабровоизгорил.Състаковонеразбраноеренегомерѝ.Състамяндяволътнемождапропъдиш.Съсустамълчи,сочигълчи.Съсустатасифтичкилови.Съсустатасизвездиснима.Съчкидабере,водадатопли,мъртвидакъпи.Съчувай,Боже,оттунабеда.Сюрп(свиреп)конюздагонеспира.Секабабаиврач.Белогр.Сякаболес’имасвоялек,алагохоратанезнаят.Секабулазнайдамесишарензелник,когаимашарило.Гор.Джум.Сякаводанесагази.Сякаводанесапие.Сякаводасдоловетесиесилна.Сякаводаспоточицитесиеяка.Сякавъшканаторищесиеяка.Сякаглавасвойумноси.Сякагодинаподете,задеветгодинидванайсет.—Нажена,която

самодецаражда.Сякагодинакръвнина,таягодинадородве.Сякадъскавтъва.Сякаедобракатодевойка,даявидимневеста.Секаеднаработаимаимайстороси.Щип.Сякаженапозаприличвамъжаси.Сякаженанесалиби(бий,гади).

Сяказемяпоединюнакхрани.Сякакапанасякаглаванеуйдисва.Сякаквачканасвойпологизлупва.Сякаквачкаоколосвоитепилетаквачи(клока).Сякакозаимасиибрада.Сякакозаезакаченазасвойкрак,илиСякакозазакрачетоси,илиСякакозазасвойкрак,илиСякакозаоткракътсивиси,илиСякакозазасвоятаногависи.Щип.Сякакозаеобесеназасвоякрак;нокогадойдеВидовден,тогаващем

виде.Сякакокошканаседалищетосиепетел.Сякакравасвойтотелелиже.Сякакрушкаимасииопашка.Сякакрушказаопашкатасивиси.Сякакъщаимаискривалищетоси.—Преноснозначи„тайнитеси“.Сякалъжаимасиишахатина.Сякаминалагодинасѐпо-добра.Сякамолбана„амин“сасвърта.Сякамомазнаедапееудомаси,амадавидимнахорото.Сякамотиказасебесикопай.Сякамудумаструваеднатояга.Сякамъкадовреме.Сякамяркаимаисладос’.Сякаовцазакрачетоси(откракоси)виси.Сякапаранахубавомерише.Сякапатканеехапка.Секапланинаимасвойтатежина.Морихово.Сякапортасиимагоздеят.Сякапречказапо-добре.Сякапречказапо-добраслучка.Сякаработаотмайсторасабои.Сякаработиспарисасвърша.Сякасиладовремее,ацарскатадогодина.Сякасилазавремето,аневоляредомиде.Сякасиладовремето,аБожатадовека.Сякаслужбасвойтаплатаище.Сякафтичкаиманадсебесиисокол.

Сякафтичканеесокол.Сякафтичкаотклювасигине.Сякафтичкасъсгласасипее.Сякафтичкаусвойзаветходи.Сякахапканеесладка.Сякаходискъсметяси.Сякациганкасвоитевретена(решета)хвали.Сякачуждакозаепълнаслой.Сякашеганаполвинеистина.Сякашдаеубобврачувал.Сякашидеотгората.Сякашмусъмтрънвочите.Сякашнакамъкхортуваш.Сякашнееялотснощи,илиСякашоттриднихлябнеял—т.е.слабоговори.Сякашсляпокученяма.Сякашчебащамупиянгоправил.Сякашчегогълъбблъвнал,илиСякашчегоегълъбзърнопозърносбирал.—Казвасезажито,

когаечисто.Сякашчегопопариха(поляха)сврялавода.Сякашчегопосипахасжарове.Сякашчегодържалинавъжеилипусналиотвъже.Сякашчегоегризаломагаре.Сякашчегоеправилбащамунаводеница.Сякашчегоетригодинитресло,илиСякашчеготреслотригодишнатреска.Сякашчегоетурялсръкатаси.Сякашчегокучетадърпали.—Сух,постал.Сякашчегонакоритохранили.Сякашчегосбрадвапресякоха.Сякашчеготочисустатаси,илиСякашчеготочиотзмияотустата.—Запамукнапрежда.Сякашчедяволаговлачизаушите.Сякашчеевисялонакамината.Сякашчеевълк.—Заздравиякчовек.Сякашчеежив-умрял.Сякашчеезлатнаябълка.—Захубавомомиче.Сякашчеекапка.

Сякашчеекунаписана.Сякашчееламия.—Закойтомногояде.Сякашчеенаосипикал.Сякашчееотгробизваден(излязъл).Сякашчеепрасе.Сякашчеестаналсгъзасинагоре,тасѐназадинаопакимувърви.СякашчееходилнаРумания.СякашчеидеотДобруджа.Сякашчеизлязваизплевник.—Коганякойнезатваряврататана

излизане.Сякашчемувадяочите.—Неможедатърпидамегледа.Сякашчемугаргивадятизгъзът.—Законкогаядеинесеоправя.Сякашчемуегурелвочите.Сякашчемуетамхвърленпъпа.Сякашчемуетрънвочите.Сякашчемуеторбанаглавата(таневиди).Сякашчемусъмазкрив.Сякашчемусъмизвадилочите.—Накривомегледа.Сякашченееималкъща,ниврата.—Коганякойнезатваряврата.Сякашченемусамоля,амисякашчегоколя.Сякашчеотонзисвятдонесена.Сякашчесизаогъндошла—тъйскоро.Сякашчесиплюливустата.—Едноговорят.Сякашчесчуждиустажвака.Сякашчесъмялзмииигущери.Сякашчесаразрязанаябълка.Сякашчесагокоткиблизали.Сякашчеубащамунямаврата.Сякашчечичък.Сякобилиенеетрева.Сякозелеидете.Сякозловлачипосебесиидругозло.Сякозлозадобро.Сякокучепредвратат(надворът)силае.Сяколайнонамястотосиесладко.Сяколанисѐпо-добро.Сяколицесносасиехубаво.Сякомагаресамарненоси.Сякомясто(село)изакон.

Сяконачалосѐмъчно.Сяконещододеемалко,сѐелибаво.Сяконещоимамястотоси.Сяконещонавреметоси.СяконещонавреметоикоприватапрезВеликипости.Сяконещонавреметосииракитепрезпостите.Сяконещоотмасторасисабои.Сяконещосиимаивремето.Сяконещосиимаилеснината,нокойтоязнае.Сяконещосмяркатастава(бива).Сяконещо,щолъщи,неезлато.Сякопиленагнездотосипее.Сякопилесехвалисгласътси.Сякопилессвойтозърнощесезадави.Сякопосебесисъдиизадругите.Сякоселоизакон.Сякоселобашкаадет.Сякоселосиимаибъклицазагодеж.Сякофтиченавреметосииде(пее).Сякофтичесвойтогнездохвали.Сякофтичесъсгласасипее.Сякочудозатридни.Сякогабабадаваламилостиня;веднъжнедалаикаточехичне

давала.Сякогасѐсиромахагуби.Сякогослушай,свойтанезабравяй.Сякойзнайсамсидемуотрепваобувката.Сякойидесъсуши,попътидебезуши.Сякойсиметепредвратата.Секойтурилсол,турилитерзията.Щип.Сякомунеговотонемитоебяло.Сякомусвойтосечининай-хубаво.Сякомусвойгроб.Сякомуспоредработитемусавъздава.Сянкаорехова,водакладенчова.Сянкатаобикаляоколодървото.

[1]Нахартиятаеслято:„по̀пари“.Бел.ел.кор.↑[2]Отпечатано:„Сеги“.Бел.ел.кор.↑

[3]Сарановразбирадумитециглю,миглюсляп,куц,болен,здравипр.,нонещедаетъй.(Р.П.Сл.)↑

[4]Впървотоизданиебълва—вероятнопечатнагрешка.(б.р.)↑[5]Съмнение,чедуматаможедае„удобно“,зарадисмисъла.—

Бел.ел.кор.↑[6]Впървотоизданиевероятнопорадипечатнагрешка—бор.(б.р.)

↑[7]Впървотоизданиеенок—смекок(вместонощ,б.р.).↑

ТТаималоизабуренасъбота.Ахъчелеб.Тапошията,таповрата.Тасанебоиколкототланскисняг.Татристалиса.Ахъчелеб.—Присмехнациганин.Тащеинашатакукавицапрокука.Ахъчелеб.Тащолитинееблаго?—Щолинемислиш,чесисполучилнещо,

когагожелаеш;женитенай-вечегоказват,когаимсепросинещо.Тавратаменапиня,голатасопиня.Пирот.Тазгодинадвоица,догодинатроица.—Благословиянавенчани.Тазгодинащесеродятмногодренки,казваламечката.Тазиврананеразбрана.Тазие—пустата,черната,преднята—тямаизяде.Виж:„Тъз

пустата…“Тазиплоскамаенакараладаспянарогозка.Такабабазнае,такабае.Такабилописано.Такадаманапредскракатасиненосили.Такадабъдаазздравбил,икойтомиемил.Таказдравдаосъмнешутре.Таказнаедядо,такаплашидеца,илиТаказнаебаба,такакарадеца.Щип.Таказнаедядодабае.Таказная,такабая.Такаимададава,наволнииневолни.Такали?—Така.—Премерилия?—Деветока;срунотодесет.Такамапомаманенападнала.Такамапредисутраумрътвиочинецелувала.Такамаръжданеубилакатожелязонапът.Такамастреланавръхзахващаненеударила.Такамасутрасобтегнатипетиненашли.Такамибилописано.ТакамиБогдецатанадарилвъввсичкозакаквотосъмсемолил.Такамисадушатаснегоненапряла.Такасакатато,тапомръдвамама.Соф.Такасгърченнатвойтавратаданедохожда.Такасепесякръвненалокал.

Такастевиенаучени,давияздисурмахбадехава.Такасъморисан.Таквазимиорисницата(орисията).Таквазглава,такъвбръснач.Или:Такваглава,таковбрич.Щип.Или:

Таквагла’а,таковбрич.—Милад.Таквазгозбаицарянееял.Таквазорисия,таквазскопосия.Таквазтрескадаманеспопада(сполетва).Таквизкарма-карашикработи.Таквизмитидребниедрикатокамилчета.Таквизцициумайкисинесивиждал.Таквозчудотинесивиждал.Таквозчудотииумайкасинесивиждал.Таквозчудоицарянеевидял.Таквозчудонебяхпащала.Такодаманенападаизмама.—Сравнис:„Такамапомама…“ТакомиаманетяБожи.ТакомиБога.ТакомиБогаиотца.Такомибратскаталюбов.Такомивечнатамъка.Такомиврагдушатанеотнел.Такомивълксърцетонеизял.Такомиверата.Такомиверата,щоверувам.Такомигрешнатадуша.Такомигробнатаземя.Такомидушатацарувала.Такомидушатанаонзисвятсанаслаждала.ТакомиживГоспод.Щип.Такомизлатнисв.Иван.Такомиземятакоститенеизфърлила.Такомиземята,вкоятощебъда.Такомизлотаягодинанедонесли.Такомикраят,койтомачака.Такомикръвта.Такомикръста.Соф.Такомикръста,койтосмидържали.Такомикръста,вкойтосакръстим.

Такомикъщнитебогове.Такомилюбовта,коятоимами.Такомимиладушаснегонепрала.Такоминазлогодинанедошла.Такоминебетоиземята.Такомисв.Ивана,койтомиестебеотдобраволя,анебезволя.ТакомисветогоИвана.Такомисветотовенчание.Такомитозиляб.ТакомитозиБожихрам.Такомитънкитеребра.ТакомиХристовитемъки.Такомичестнияткръст.Такомойтамъкаданебъдезамене.Такомъртвагнойдаманеспопадне.Такъвмагръмнеубил.Такъвмисанапело.Такъврахаттииубащасинеможнамери.Такъвтазнаем,такъвтапишем.Талпа-суратлия.Тамдамациганскаторбаненахрани.Тамдамацариградскачумаотнеме.Тамдамачервеинеизпият.Тамдълбоко,агачо.—Геридахабокя—рекълединтурчин,като

бягалотВлашкопрезДунав.Там,детомачешеш,немасърби.Там,детохлопаш,нямадатиотворят.Там,детошиешти,азсъмвекепрешил.Тамизсипалациганкатасолтаси(синиятаси).—Тъйказватна

децата,когападнатнейде,илиизобщозавсе,щопада.Тамикучетатаварнеедат.Таммачуманеуморила.Таммаморездравоненосило.Таммеконскиопашкиневлекли.Таммуенемуцаката.Таммунепеепетелът.Таммраазсега,я.Тамсагрозденеражда,демотиканеобхажда.Тамсазабъркалитрицизатебе.

Тамсапукали,откъмгърба.Тамселонебива,по-надолебива.Отпесен.ТамсигоиБогътпомилва.Тамсиизакисна.Тамщеживея,акощебиискоткинао̀ран.Тамамвремедасафърлипепелнажелязото,тойгоняма.Тамамзавълкътприказват,итойвкошарата.Тамамнасватбата,ейихарачарът.Тамампърликадетощегориедин,некагорятдвама.Тамамсенаканилсиромахътдатропне,итосеспукалтъпанът.Тамамсесиромахоразрипа,итупаносескина.Соф.Тамамсватбанаугад—нихлябстигна,ниманджаостана.Тамамсегавпъргът—т.е.всилатаси.Тамамсегавлудияум.Тамамсегапада-става.Тамамсеганаводата.Тамамсиепоотрилгурелетооточине.Ахъчелеб.Тамеплачатитамесасмеят.Тамо,детогонесеят,отива,четамизниква.Тамомамъртвизнойненамерил.Тамоманапраснасмъртненашла.Тамомечуждиочиневодили.Тамомуехвърленпъпът.Тамоначетворканеносят.Тамонему.Тамонемусибило.Лом.Тамонеманиовца,нируно.Таралежътнеобичабързатаработа.Или:Тарлемразибързатаработа.—Проводилитарлясбъкелазаводапо

резитба,погроздобер;катосевръщал,чул,чепредрънкаликорабите,рекълдасеразбърза,препъналсе,тападналибъкелътгозатиснал.

Тарапананее(негисече).Тарлесанемилва(впазванесатуря).Тарлесизнаеедната.Тарпа̀н-аяклияе.Тарпилоима,давилонема.Пир.Тате,реклодетето,мечкатаиграеукомшията.—Тящедодеиудома,

рекълбащата.Тато!Побелямиглавата,омръзнамижената.

Тато,хванахеднамечка.—Докарайя.—Неще.—Пусния.—Немепуща.

Татовотото,сърмаизлато.—Задете.Татуллисияла,тасиполудяла.Тафраголемасмешиндолама.Дем.Хис.Тафратагонапина,голотагосопина.Таягодинауправаняма,илиТаягодинаоправнема.Соф.Таяпатканеехапка.Таяпесеннеезатаяесен.Твоиприказкинесадародят.Твоймъртвец,твойпомен.Твойсебап,нашджовап.Твойсъм,твой;точивино,чемапой.Твойта,Боже,койкакможе.Твойтабрадапобеляланенаводеница.Твойтадушанееотзлато,итяйкатомойта.ТвоитедумивБожиитеуши.Твоитеръценесасвинярски.Щип.Твойтомасломойтагозбанеслади.Твоябабаимоябаба,същидвебаби.Твърдкатокамък(желязо).Твърдна(от)зима̀катокуче.Твърдипазар.Твърдискелята,пазиса.Твърдокатобабинизъби.Тегонещатвселото,тойискаупоповидакондиса.Тегонепущатвселото,тойпитадеепоповатакъща.Тедваматакатодвавълка.Теискатикучетодаесито,ипитатадаецяла.Теказалинакотката,атянаопашкатаси.Тѐ,мъжо,вретено—викалаеднажена,катоспущалаивадилавсе

едно,итовкаца,задасепокаже,чееработна.Тесавъшкавиприятели.Тесаглаваивъзглаве.ТесакатоБъднивечериБожик.—Тесниприятели.Тесакатодупеигащи.Тесанекятимесо.Теса(като)разрязанаябълка.

Тесапразни,детгиблазни.Тебгиказвам,свекърво,дагичувабулката.Тебтиеширокооколовратът,тасаподигравашссиромашта.Тебедумам,дъще,сещайса,снахо.Тебедумам,свекърво,усещайса,снахо.Тебедумам,черко,тисесечайснао.Пирот.Тебелъжа,менеистина.Тебемного,менемалко.Тебеназдрави,менеглавадаболи.Тебещяла,менещяла,щоекривогрошата.Тебиволя,менневоля.Тебиосталосиренапопарадаядеш.Тегли,амаумамунедохождавкуфалницата.Теглиброеницикатотримарник.Тегли,буле,конецът,чемисеспукагъзецът.Тегли,главо,датеглими,чедавнопоумнееми.Теглѝгозаопашката,изхвърлйгонабоклука.Тегли,додеумреш;катоумреш,пактегли.Теглизлото,злотидошло.Тегликатобивол(вол).Тегликатокуче.Теглимудушата.Теглимусърце.Тегли,моме,хорото,чесесбираселото.Теглиотглаватаси.Тегли,тегли;додестигне,тамвържи.Теглилаглава,теглила,имаощедатегли.Теглилатанаумучат.Теглилото,училото.Теглилотозастарявачовека.ТеглоЧочово.Соф.—ТеглонанякогосиЧоча.Тежкамъка,нефелитаплата.Тежкараназаздравя,лошадуманесазабравя.Тежкобратубезбрата,адевойцибезсвата.Тежковселонамладстарейшина.Тежкодадухашидасърбаш.Тежкодастанешвладика,атомедимасло.ТежкодозлиБога.Тежкоедачакаш,атосичкитеатлиищепреминат.

Тежкоекалугерщината.Тежкоекучетоотнамазанкаишдаотучиш.Тежкоекуческоткаивълксовцадапримириш.Тежкоесъдранчувалданапълниш.Тежкоешутсрогатдасебоде.Тежкоигорконатозглупак,атисисаучилотнего.Тежкоижежко;нисалява[1],нисакрепи.Тежкокатоземя.Тежкокойтоочакванакомшиясивечерята.ТежколудуинаБожик.Тежкоматциподевойци.—Тежконамайкатаподевойката.ТежкоМаркоузлодобродадочака,илиТежкоМаркодачакавзло

доброто.Тежкоми,когамаокайват,блаземи,когамизавиждат.Тежкомукойгоняма.Тежкомукойсауловинакражба.Тежкомуигоркому.Тежкомуигорконанего.Щип.Тежконабезрогатакоза,когасвълкасабори.Тежконабития,додедодатсъдниците.Тежконавълк,щонеядемесо,инаюнак,щонепиевино.Тежконавълк,закойтонелаятпсите,инаюнак,коготонезнаят.Тежконаграхинаряпавсеитбите;тежконамомаидовицавжените.Тежконаглава,възкоятосеучатаджамиитедабръснат.Тежконаглавата,когаопашкатазаповядва.Тежконагрешния.Тежконадобренаучения,додесазленаучи.Тежконадругбездругинаславейбезлуч.Царибр.Тежконаженабезчовек.ТежконаКатачуждомлекодачака.Тежконакожатанаюнаккуче.Тежконакъща,детонямагосподар,инабащина,детонямапъдар.Тежконаловеца,койтоотселозачинадачека.Тежконамесобезмесо.Тежконамежданачуждаземя.Тежконамладия,щосабъхти,инастария,детоспи.Тежконанозетена(под)лудаглава.Тежконаокатдагоизкабосаш.Тежконаоназикъща,детогосподарневлязва.

Тежконаоногоз,прикоготокоткитесмишкитесаокумят.Тежконаоногоз,койтонямазлосторник.Тежконаонзи,коготогоокайват.Тежконаонзикъщник,койучислуга.Тежконатогова,койтонесачешеснехтитеси.Тежконатозикалпаксъстазиглава.Тежконатозигосподар,коготослугатаучи.Тежконатъпитъпани,чебезтяхпо-зло.Тежконастарюнак,щонеслушапо-стария.Тежконасоколабезкрилаиюнакубезвино.Тежконасякъденасвоябезсвоего.Тежконаумниямеждубудалите.Тежконачелякдаспечелисирмия,дормунепревалиотнейде.Тежконаюнака,акогоюловятсдвакривака.Тежкооному,койразумняма.Тежко,тажежко.Тежкотиигоркоти,акотежелят.Тежкотинабулгуря.Тежкотомудосмърт,коговзлодопрат.Тежкотому,когобият.Тежкотому,коговодят,апо-тежко,когоносят.Тежкотому,когожелят.Тежкотому,коготоокайват.Тежкотому,койтонямахлябизамръкне.Тежкотому,койсаотпленвраща.Тежкотому,койсчуждумиде.Тежкотому,койумняма.Тежкотому,койтоходизачуждица.Тежокмуекантаро.Щип.Тежоктоварноси.Щип.Тежъкбъди,датикажатголемец,илиТежъкбъди,момадатикажат.Тежъкечуждияхляб.Тезибабинигатанкиидядовиприказки.Тейконамайка,майканатейка,останамайкабездеца.Тейконамайка,майканатейка,додевлъхватаофейка.Тектекомвърви.Ахъчелеб.Текатлигипопаспал.Текатмулигите.

Телеиговедо,сѐеволскочедо.Телемуродилибикът.—Разбогатял.Телетосиепактеле.Телчариговедарсѐедное.Тентено,моме,Тентено,напрелалисивретено?—Напредох,байно,

напредох,инадюкянгозанесох;киселобешевинцето,веселобешесърцето.

Тепървасуращесепросо.М.Търн.Тепървабабанадърва.Тератгонабесило.Щип.Тераттрънедавърше.Щип.Терзиятанезакърпенходи,илиТерзиятасебесинекърпи,илиТерзиятаснезакърпенитерлъциходи.Терзиятасепреселва;неговатаиглаенаглаватаму.Терекелиякаторамазанлиятурчин.Течелити—тичайити.Течепоткатодъж.Течете,умни,даедетеналудияотстоката.Течи,Петко,сплоската.Тибъдиздрав.—Виж:„Главадатиездрава.“Тивидялиго?—Не.—Иазтъй.Ти,глава,синаправила,ититрябвадамумислиш.Тигоонодяш,тоситрънвади,илитопрестъпва.Тигоонодяш,топасе.Ахъчелеб.Тигокръщаваш,топърди.Тигокръщаваш,топръде.Щип.Тигокарашпочаиря,тобягапобаиря.Тигокарашвъвпътя,товървивтрънето.Тигокарашурай,оноидеуварай.Пирот.Тигомилваш,тотарита.Тигоплюешполицето,пъкнанегосаправи,чемукапиросаот

небето.Дем.Хис.Тигоподстригваш,топоритва.Тиготеглишпоовата,тосатеглипоглавата.Тигоучиш,онмуибере.Щип.Тидавревиш(говориш),когапръднемагаре.Тидаговоришотсъботанасъбота.Тидамитеглишгрехът.

Тидасиздрав,илиТидасиживиздрав.Тидачакаш,чевсъботадаприказваш.—Надете,когаискада

разправянещо.Тидадни,пъказдахапна.Тидай,Боже,тапоможе,пратиянякойСмаранда,янякойМалтица,

иликоядаекокошчица.Тидетогонепроумяваш,тогоказватотгайдаклечка.Тидетосегащепикаш,другите(хората)тамсасрали.Тидодесанаканиш,хоратасисвършатработата.Тизащомиси,коганемиси.Тизаградитвойтолозе,захорскитенеберигрижа.Тизлеклечи,тапръдни,чехоратакриви.Тизнаеш,Господи,ибакалина,ифурнаджията;земиотедногото,дай

надругия.Тикогатраждаше,азсиправяхопинци.Тикатосиюлджия,азкатосъмханджия,сѐщедодешнамоя.Тикогатоотхождаше,азсевръщах.Тикучебиллиси?ТилизенанашаРадагирданя?—питалединбългаринедного

еничерина,катогоизвардилвгората.Тилисъмаз,илиазсъмти.Тилиситукадеспотака?Тилищемисъдиш(мени)?Тимайка,ябаща.Соф.Тименедай,анатебеГоспод.Тименеизгори,анеазтебе,чеизпидвечеши.Тименеразсмей,атебеГосподдаразсмешикатоумрялкон.Тименеведнъжиазтебеведнъж.Тименеобръсна,атебеГоспод.Тименепрепълнено,азтебепретъпкано.Тименезъбипобели,атебеГосподочидапобели.Тимизимашиглавата,амадавидимГосподдавали.Тимногознаеш,затуймногощетитеглиглавата.Тимувикашкосено,тойтиказвастрижено.Тимукажешкосено,оно—стрижено.Пирот.Тимукажуашстриженое,аонтивикакосеное.Щип.Тимудумашстриженое,патойне,косеное.Тимудумаш,аоннагъзаси.

Тимудумаш,тотагледакатопукал.ТимуказвашАнгеле,аон(вълкът)—агнеле.Велес.Тимуказвашскопенсъм,тойтапитадетисадецата.Тимукупикравай,чеаконераче,изежгосамси.Тимусвиришчепница,тойиграенахоро.Тимълчи,аздамълча,бизимИваннямаго.Тинаучидаискашиаздатинедавам.Тинезнаешощеотдепикайкокошка.Тинесимуялпопарата.Тинесимусърбалчорбата.Тинесикадърнатуймагаретовардатуриш.Тинесиостаналсдесетсирачетанамегдан.Тинесистаналощедакихнешнасватба,или:Тиощенасватбадакихнешнесистанал.Тиотвчерастанадявол,чакайде.Тиотбирашотсветагора,колкотоазотсветиТрайча.Типалиш,светаПетке,тигасиш.Тиработи,азшатипомагам,рекълГоспод.Тисчуждизъбихлябедеш.Тисесмееш,аменсърцекупнее.Тисиживаразкрива.Тисимногогадлив.Тисиненачопленапита.Тисисветенаводанапита,тебтасякойнепипа.Тисистроипочетът,таумри,аченедири.Тисисамодивник.Лом.Тисистаналсгъзасинагоре.Тисисаогалатилнещо.Тисичумаввглавата.Тисимлогогалатнавустата.Тискъпощезаплатишзатова.Тистойкактотрябва,ченекатидуматкаквотонетрябва.ТисъсГосподасиприказвал.Тисъссветалиси?Тисъссвесалиси?Тичелякстани,тъпанаенатавана.Тур.Тичелякнямадастанеш,търсисикъсметя.Тищесвириш;койтодалпаритезасвирква.Тищесибиешглаватаствоитекамъни.

Тищетърсишпаккьоравотошаранче.Тиубав,яубав,довечерашокеядем.Мак.Тивикеллиитенабоклукамрат.Тикайколата.Тикваслой.—Тъйотговарятнавъпроса„кой“изначи„ти“.Тикваслой,пълнасгной.Тикваитоягасастанали.Ахъчелеб.Тикватамуезелена.Щип.Тиквенасладос’.Тиквеник—жена.—Тъйотговорилвпросъницанякоймъжнажена

си,катосидошълотВлашко,апрезнощтагобуделадагопита,катознайвлашки,каквощекаже„прескочещи,разпорещиипакзакърпещи“.

Тикви—накори,барбой—наглави.Сопот.Тихкатокуковица.Тихатаводабрягрони(ломи).Тихатаводаносикладите.М.Търн.Тихатаводапо-дълбококопае.Тичакатобесен.Тичакатоорелнамърша.Тичакатонапрестрел.Тичаслопатанапожар.Сливен.Тичай,момче,съсплоската;кярдоколяно.Тиягонещатвсело,тойпитазапопуватакъща.Ахъчелеб.Тиядуминесацарскидуми.Тиясагащиидупе.Ахъчелеб.Тлъстакокошкадоброяйценесниса.ТобилопредиАдама.Тобило,когатовълкабилкуче.Тобезеленаиферяса.Тобеше—беше.Тогоблазнинего.Тодасиджавка,акерванътдасивърви.Тоегрехом.Ахъчелеб.Тоекатопамученчорап—разтягаса.Тоемилозадраго.Тоенаенкас.Ахъчелеб.Тоесминибосиляк.Томиедеветагрижа.Томиезъбнаболес’.

Томиеменеверицата.Томиекоствгърло.Томуеврожденокатонакапинататръне.То̀намене,другонатебе.Тонеетокотъй.Тонеезатвоитеусталъжица.Тонеетвояработа.Тосиимакрушкаопашка.Тосимуеадетец.Тосаваш’тедобриречи.Тосанеговитедобриуста.ТощедойдеВидовден.То̀щемуумиеочите.Тощемупреседне.Тощетидо̀голямденмалкапита.Товабабазнае,товасиибае.Товаебелатавторбата.—Единциганинпрескочилведнаградинада

краделук.Наскубалмалкоиготурилвторбатасиипосегналдаскубепак;носварвагостопанинътигопопитва:„Щощештука?“—„Фърлимевятърът.“—„Щоседържишулука?“—„Даменефърлипак.“—„Ащощетозлуквторбата?“—„Товаебелатавторбата“,рекълтой.

Товаекапкавморето.Товаенещо,падошлонещо,тагоизялоистаналонищо.—Тъй

тълкувалразумниРадослав,катогопитализасърпа.Товаериба,неемесо.—Тъйрекълвълкът,когатосебилзарекълда

неядемесоинамерилпрасевединтрапигоизял.Товаестрашно—безбрашно.Товазатова.ТоваиБогзнае.Това,коетоказваедин,хилядагочуват.Товакупих,товапродавам.Товалищамазаболи.Товамиесмърт.—Многомиепротивно.Товамукучкаотнела.Тованеебеглик,я.Тованеевърбовасянка,я.ТованееЛанджовабахча.Панагюрска.—Когаисканякоймногода

яде.Тованеерибемесо,я.

Тованеепоментук,я.Тованеециганскавулия.Товасавикамайстория,когахайдутинотхайдутиноткраднегащите.Товасиеголалъжа.Товатисасамокаже.Товащемуизлезекисело.Товащемудодекиселовъзноса.Тованканъка,гачемуепорезникподмишците.Казанлък.Товарницатаесъсдвакрая.Тогава,когатоизедетепетшиникасол.—Тъйотговарятнякоибащи

насиноветеси,катогипитаткогащегиоженят.Тогавапести,когатоилябняма.Тогавапродавалибиволзапара.Тогазбешеспанесвинско.Тогаздетомряха,тогазгировяха.Тогазмуенемусеиря(джумбуша).Тогазтинахлябавикашепа̀пуци.ТодориМара,дваманакамара.Тодоребре,понакрачибулкатазарадкрачола.Тодоре(вм.охлюве),по-гореизкараймиголемитесирогове.

Павелско.Тодоре,Тодоре,булкисапродават.—Колколи,колколи,колколиги

дават.—Тризагрош,тризагрош,булкисапродават.Отпесен.Тодоре,Тодоре,десипасълволове?—Подълбокидолове.Тоздувархортували,тъйитой.Тозканонсаизчете.Тозидувармой,онзидувармой,додесазавреподнякой—казватна

пиените.Тозигъзналиеувас,детоидете,щеобсерете.Тозисвятесълба—еднисакачат,другислизат.Тойакоелуд,тищощешотнего.Тойбяга,асѐсибиетъпана.Тойбяга—азмълча,попипама—немърдам;чекатосапремърда,

тогаздавидишкаксагълчи.Тойвърви,детогосваратасвари.Тойгонеоткраднал,амагозелдагоневидят.Тойдеветиуплугът.Тойебейхутин(глупав)човек.Ахъчелеб.Тойебеневоа—т.е.глупавчовек.Ахъчелеб.

Тойедин-иманстанал.Ахъчелеб.Тойекрив,чеежив.Тойемуха-челяк.Ахъчелеб.Тойенапътничавчеляк.Ахъчелеб.Тойенеподрязованапчела.Ахъчелеб.Тойенабащасисин.Тойеотстарамайкадете.Ахъчелеб.Тойеотзимния(Земън),нееотПодаево.Тойепростадушица.Ахъчелеб.Тойеправкатопръст.Тойепъленсдяволи.Ахъчелеб.Тойеразплетикалец.Тойесѐпукнатина—т.е.тайнанедържи.Тойесплиткосърце.Тойетопликълка—т.е.седисидома.Тойеялбарутсшепа.Тойеде,чегатоснощинеевечерял.Тойзаръчалдагозакопаятподбъчевата.Тойзаливаводаподсламата.Тойзнаедезимуватраците.Тойзнаекакважилкадапререже.Тойзнаеотдесаопасва.Тойимапилещусърце.Ахъчелеб.Тойказва,ченеедечесън,ноакомусападне,неоставаишлупината

му.Тойколикучето—т.е.заповядва,иманай-голямовлияние.—Види

седаеостаналоотнякойстаробичай.Тойколи,тойбеси.Тойминалпрезситоипрезрешето.Тойможедабиетоягатаскръстаси.Тойможедамисли,колкотоотеднатадупкананосасидодругата.Тойможедапие,нодавидимкойщемудаде.Тоймуетрънвокото.Тоймусечини,четакаселовятзайци.Тойнакон—неепеш—т.е.добремуе.Тойнеенашаренатаовцашилето(чедамудаватепомного).Тойнелъже,аправонеказва.Тойнепипастопански,адушмански.Тойнесединаедноклонче.

Тойнеструваникалпакяси.Тойнестъпванагниладъска.Тойнеходизачуждиочи.Тойносиагупцусърце.Ахъчелеб.—Агупец—циганин.Тойотмореточеститизлезеисаудавиврекицата.Тойощемлякобозае.Тойощеналопошпикае.Тойощеналопошпикаеимусечини,чегърми.Тойощенащирпикае,тамудрънка.Тойощенезнаеотдепикаекокошка.Тойпали,тойгаси(жари).—Тойечорбаджията,тойимавласт.Тойподмазавече.Тойпомникогаеотмайкасибозал.—Говори,коетонезнае.Тойпрекла.Габрово.Тойпука,дребува.Ахъчелеб.Тойраздралкотката,посем-сегаакощераздраигъзътси.Тойсавращакатокученабълвочаси.Тойсанаогъняненагреял.Тойсанапаранепобира.Тойсародилучрънвторник.Лом.Тойсѐдасипъхненоса(гагата).Тойсекарадамунемесятхлябасвода.Тойсеозъртакатоизтърванзаец.Тойсепазаринетойдапечали.Тойсегаклецакучката.Тойсиерохнал.Ахъчелеб.Тойсиоткланял.Тойспиинамирасофратасложена.Тойструватолкоз,заколкотосапродаде.ТойсГосподювадушица.Ахъчелеб.Тойсюрюджийскикон,откоитодеветтеседнадушаходят.Тойтеглиотглаватаси,немусадругикриви.Тойтрябвавредсносдазабоде.Тойтурскоухо—т.е.шпионин.Тойтърговец,търгабъзито.Тойтърсинаиздъхналкондамуснемепеталата.Тойчакапомощотфърковатитегадини.ТойщеуправиогърбасикривитедърванаБалкана.Тойялнабащинотосикръщенекаша.

Тока,тока,наживастока.Токовчернодасанезавия.Токовяратасиданеизгуби.Токодаездрав.Токодаедума,акобищеотхума.Токодаемъж—католайновдъж.Токодамененападаизмама.Токодамиеживтате.Токодамиеприказка.Токодамиеукратунаопаш.Токоданеходя,детоходипарата.Токоданеходяпокрака,поръце.Токоданегорякатокотелнаогън.Токоданеосъмнакатосърп.Токоданесасгърчакатопъртенажица(катовъжевторба).Токоданегоряткоситемикатотозогън.Токоданечуяпустиглас.Токодасанекланям,детотурцисакланят.Токодасаземятаподмененепроседне.Токодасанадмененебетонесломи.Токодасанезаскитамнемил-недраг.Токодецатасипечениданеизям.Тококъщатасиживданевиди.Токолекодушададам.ТокомиБожияпрестол.ТокомиДимитровдениГергьовден.ТокомикривдаБожия.Токомилекодаумра.Токомилитургията.Токомилицепредхоротонепочерняло.Токомилеватанепомогланадесната.ТокомимайкаБожия.Токомимайчинатахрана.Токоминапътя,койтомисля.Токоминепочернеелицето.ТокомиправдаБожиядапомага.Токомисадирянеодирило.Токомисапътнезатрило.Токомисакръстнасвещнеугасило.

Токомисакъщатанеизкопала.Токомисаезикненавезал.Токомисатялотонеразлялокатопянаморска.Токомисатъганасърценесвила.Токомисаустанаопакинеобърнали.Токомисадушанепреласнего(катопоменуватумрял).Токомисачерватанезасукали.Токомисвичкочернащетанепотръгнала.Токомисветаивека.Токомисвякамъкаиработа.Токомисветанеделаядовенедонела.ТокомисилатаБожия.Токомистрашнотосъдовище.ТокомисветогоИванаКръстител.Токомитозиогън.Токомитози(честни)кръст.Токомитазимученица—(припиенеракия).ТокомитазикръвХристова.—Припиеневино.Токомитезипости,щогипостиме.ТокомитозихрамБожи.Токомитозисветикръст.Токомитяловраннеизкълвал.Токомитросъкнаогнищенеизникнал.Токоми318богосниотци.Токомитвоитемолитви.—Накалугер.Токомитозилябисол.ТокомитозипечатХристов.—Прекръстясе.Токомицарствонебесное.Токомицърквата,вкоятослужиш.Токомичетвероевангелие.Токомищоведриищооблачи.ТокомищоеуБога.Токомищомисидалоттвоитеръце.ТокомитойзигласБожи.Токомъртвизнойдаманеспопадне.Криворечна.Токонамененоватаклетванеоставила.Токонахристиянскатавяраданепохулиш.Токоначестниякръстнеплювал.Токоотгладданеумирам.

Токоотменевятърмесоданеноси.Токопослънцевеселдаходи.Токосакучакръвненалокал.Токосиезалудонемъчил.Токосимучогол.Токотуймиостанало.Токочифутска(турска)вяраданевярвам.Толкозатовепрепращяхаиненинапрашиха,таедномагарели?ТолкозвражбаикражбазаКолада,месопакданяма.Толкоздаходяпосвета,чеколкотоеднотеледасаненаучасапорева.Толкозетя.Толкозкосурецвцарскатадъщеряима.Толкозлайнаимахми,сегадойдеилайнушко.Толкозмиезлосторникинапакостил.Толкозмичини.Толкозмиядизлачест.Толкозрибазапара.Толкозсиетвой.—Казвасе,когападненякой.Толкозядзацялсвят.Томуграх,ономубоб,анасебесипразенджоб.Томукъс,ономукъс,анатебеголгъз(пръст).Томузхатър,ономузхатър,натебесикахър.Топпукна,байрамапремина.Топлипепела.ТоплитеизворигиблагословиласветаБогородица.Топловино(ляб)бийжена.Топлолиегърнето,топлисадостовете.Тополатаевисока,амасвракитесератпонея.ТопръваМаракеотвара.Щип.Торбаотишъл,торбасидошъл—т.е.глупав.Точѝ,Ангелия,пийкабаделия.Точизъбизапеченипрасета.—Щемуседастанечорбаджия.Точикръвнапамук.Тоягатадетоетънка,тамсетроши.Тоягатаеблагословена.ТоягатаеБожедръвце.Тоягатаеотрайизлязла.Тоягатаимадвакрая.Траекатонемтур.Щип.

Тражеподволотеле.Щип.Тражил,танашъл.Трай,брашно,трай.Трай,душо,черней,кожо.Трай,душо,търпи,кутро,впетъксиблагоял.Трай,коньо,за(до)зеленатрева.Трай,конье,скоропролетиде,илискороеГергьовден.Трай,магарице,мартанастига.Трай,магарче,доритреванарасне.Трай,ченямакрай.Трампосвавраназагарга.Трам-баба,лум-баба—забиененатъпан.Трачи-лъже—т.е.бащатаналъжата.Тревадапасе,тадасе’ране.Щип.Трева,накоятосасмееш,напортататиизниква.Тревасланенанеевечзелена.Треватарекла:„Немаеотпасенето,амиотизкореняването.“Трезенгомисли,пиянгодума.Трезниясаневалявкалта,апиения.Треперекатогол(дърт)циганин.Треперекатоциганинпредхараччия.Трепере,каточегоевзъзнало.Треперекатолист.Треперемусърцетокатонапилеперцетоиликатонаголопиле

дупето.Треперемусърцетокатонамършавзаяк.Треперемусърцетокатонамангадървцето.Тресайкае.Щип.—Скъпернике.Трескадаготресне,катобранмарскаврекя.Щип.Трескатаказвала,чекоготохванялаведнъж,деветгодиниго

познавала,акоданесаборчлиитедаябъркат.Трескатаеотмладабулкапо-белалия,искадаяикрамосваш.Трескатаоттежкатаболеспо̀се(не)търпи.Тресналоте,датетресне.Соф.Третипътбаба,правоще(си)каже.Трешчене.Щип.—Въртоглаве.Трибуказадвевретена.Серес.Тригодинитрибели,сегатазчетвъртата—рекълединциганин.Тридниостанабулкадастана.

Тридни,двадни,налисмигладни.Триднидамусамного.Клетва.Триднидлъг.Щип.Тридниработи,задвадниживот.Триднисадостаизанай-милиягоста.Тридобринитежкодасъбереш.Тризагрошиеднапридавка.Соф.Трипопове,единдядо.Трипръставкръста.Трипеят,двеиграят.Трихайдути,деветкапитани.Трициганки,цялохоро.Тригодишнатреска.Тригодишнатрескадаго’ване.Щип.Тригодишнизайчилайнагопроводиладайтърсизацяр.Трижгопоглъща.Трижгорязах,сѐпо-късо.Триемисолнаглавата.Триемилукпоносът.Триемурепонназъбите.Трийсиидеветденавмедвряла,затуйсладка;ощеединдендае

повряла,занеябисветаизмрял.Трилабабален,дасаминеден.Тримабратясединкалпак.—Троицабракясоедноралогащи.

Скопска.Тримаедногонечакат.Триматроичканечакат.Тримамирмешокашум.Арнаутска.—Юнакдобърсмногодругари.Трима,тримина,тримина,колкоминабяха.ТристабезХристанеструватнищо.Триставучидагоедат.Щип.Тристагарваниедингикамъкразпръсва.Тристалакардиизапара.Щип.Тристалекадагонеизлекуват.Тристамечкиподеднафойна.Трижпопет—петнайси,идве—седемнайси,колкостават?ТропнаТренанавретено,пръднаМаранахамбара.ТропналаеЗиврасмесевки.Трудпечели.

Трудамуекяр,акалевритедар.Трудиса,мъчисаиБогщетипомогне.Трудътеначовеказдравиеиживот.Трудътнадвсичконадвива,иливсичкопробива.Трупатсакатоорлинамърша.Трупътмувътре,главатамувън.—Нагвоздея.Тръгналкатобезононагодеж.—Несиприготвилкаквотому

трябва.Тръгналпокривпът.Щип.Тръгналисастарцисколазазайци;ходилисадвадни,дошлеса

гладни.Тръгналомумагаретонизбърдо.—Назадмувърви.Трънмукодопашката.Щип.Трън,трън,кръвчица,пусни,дедо,масчица.Щип.Трънибодилсабоде.Трънмунаустатаиейцавъвръката.Тръндафелбезтрънеилибебезпречканебива.Тръндафелаправиитръндафел,итръне.Трънкчаша,трънкпара.Щип.Трънекоси,бодлигласи.Трънкапрасковираждали?Трънливакруша—зълпрът.Тръпкимапобиват.Тръпнимукожата.Тръпницадагосретне,данегоизмине.Щип.Тръсналмувълната.—Билго.Тръчкозанапланина;Мартаженаиазжена.Трябвавсичкодасанеразбира.Трябвадамусачетемолитва.Туговиди,тугочуй.Тути,дядо,кроеното,тути,бабо,совалката.Тунаклинец,тунаплочабие.Тугятакокошкаголемияйцаноси.Щип.Тужице,туго,утренадруго.Соф.Тузи(тази)нееболказаумиране.Дем.Хис.Туйбрашнотабие,жена,тебе.Туйвето—друго,ново.Туйгоимахазвръцетеси(чегоизпуснах).Туйгоправимарта,Господяимахабер,яняма.

Туйемногоперсенчиесто.Туйетяновата.Туйкоте—тиквениче,неемартениче.Туймибилонакъсметя.Туйнадругипопвангеле.Туйнееотбегликя.Туйнеепопара.Туй,откоетосаумниязасрамя,снегосалудияпревъзнася.Туйхоровитото,довечерабитото.Туйшу-шу-шуиздадеГаброво.Туйщемигохарижеш,туйщемигодадеш,атуйщетигозема.—

Тъйрекълнякойарнаутин.Туйщемуикучказавлече.Туйщемуотриеигурелите.Туйщемуумиеиочите.Туй,щомикажеш,тъйдамибъде;туй,щотижелиш,тодатибъде.Тукелеглотонаморнитепсета.Тукнасветаирая,ипакъла.Тук-таме,ченийде.Тукабаба,тукатрап.Тукабащати,тукааз;дезадругимясто—реклаженанадететоси,

катоприговаряло,чебащамущевземедвежени.Акогатореклодругипът,чемайкамущевземедвамъжа,тяказала:„Ейоттукмястоиоттукадруго.“

Тукабиволнеможе,магарелищепоможе.ТукаеБожигробиСветагора.Тукалиси,Еньо?—Питашлимазащосъмдошла.—Говорисена

Еньовдензамагиите.Тукамахичнебива.Или:Туксъмнай-скъсан.Тукаплачат,тамескачат.Тукапеят,тамсасмеят,тамепърдят.Тумба-лумбадвадни,адовекагладни,илиТумба-лумбазатридни,уфталеледовека,илиТумба-лумбазатридни,ох-лелезасѐдни.Дебър.Тумба-лумбашикалка,нямасватбаникаква.Тупа-лупа,дъще,сгледницитевкъщи.Тупа-лупа,дъще,еднаоставбърдо.Тупанкогапра’кефане,онтогайкукякесвърте.Щип.Тупаниизурлидамусесъбират.Щип.

Тупанътеголем,амаепразън.Пирот.Тупниго,дамуприседне.Тупниго,дасиопулиочите.Тупнимусамарятигопустидабруликруши.—Изпъдиго.Турбалник—циганин.Турилудиянависоко,дамахаскрака.Турисиочилата,илиТурисизъркелите.Туритези,извадионези.Туритука,гудитам,илиТуритука,задатуриштам.Турилепаметвглавата.Туриллисинещо,четърсиш?Турилмучернокамъчевкраката.Турилнякомусибълхавухото.Турилнякомусичервейвглавата.Турилсиглаватавторбата.ТурилтигоРолоотНегованиБацкоотЦръклевци.Турилашарлаганджиятсъсчизмите.—Тъйказват,когаеналяно

многомасловчорбата.Турилимучавчепоголъба.Турихамугемче.Турнибрашно,правипита.Турниявбоятаияносикатосвоя.Турскасила,българсканеволя.Турскинезнамистовните[2]недам.Турскиясакденидопладнедържи.Турцигонещатинийгонесаками.Соф.Турцитеза500годининаучихадаизядатнакамилатапалдъма,а

българитезапетгодинищепогълнаткамилатасъссамаря.Турцитекажат:„Тарханае“,абългарите:„Кубусисланина.“Турцитесколазайциловят.—Турчиносъсколазайцилове.Щип.Турцитесъссила,гърцитескнига,докаралисанидотозихал.Турцитесакучавера.Турчинвидишли,парииска;другивидишли—итойпари.Турчинвяраимали?Или:Турчинвяраняма.Турчиниаджеминеднолайнораздвоено.Турчиникалугерсадвамавърлиоберници—единсъссила,други

съсмолитва.Турчиникучесѐедное.Турчинкатоненамерикокошка,исвракаядва.Турчинкатозабогатее—женазима,абългарин—къщаправи.Турчинприятелнедейима.Турчинпросокупува,кадънамухортува:„Щотий,аго,товапросо,

малколисинямами,пълногърнедогърло,нямавътренизърно.“Турчинсъссила,попсмолитва,занаснищонеостана.Турчино,кукурчино,недейходиудома,чеимамилошпетел.Турчинодослуканаколянотому.Турчинусанепоказвай,гъркусанеподмазвай.Турчинътгледатриработи:гърбътси,гърлотосиикефътси.Туря,амагонеоттуря.Турявълказаверен,лисицатазапослушка.Турямаслонаогъня.Турярашетоналицетоси,дагонеесрам.Турясанаголяматаклечка.Турячуждопросовнаш’тапченица.Турямтаитаизваждам.Тъзгодинанавратило,догодинанаграбило.Тъзпустата,черната,преднята,тамаеде—щемаизеде.—Тъй

думалаеднаженанакомшияси,койтоотивалнаДобруджа,дакаженамъжайдасидоде,ченеможеладамупасесвините,анай-вечечернатасвиня,коятобиланапред.

Тъзстеназнайлинещо,таиаз.Тъзибълханямадатеухапи,защояубиваш.Тъйгоискам,тонестава,акаквотоГосподдава.Тъйгоорисалиорисниците.Тъйдаепистил,отколедаестаналхаджия.Тъйдаматурскасабянепорази.Тъйдамачуждиръценепревъртат.ТъйдамиГосподдецатаопази.ТъйдамиеприетамолитватакъмГоспода.Тъйданеходинакръс’иръце.ТъйзнаедядоБае,тъйплашидецата.Тъйзлипорокменегонил.Тъймаживинанегризла.Тъймапушканеубила.ТъймеБоготлюдсканапастуклонил.

Тъймеживогъннесъжегъл(изгорил).Тъйменапредскраканеносили,илиТъймечуждикраканеносили.Тъйменеклеломалоиголямо.Тъймисеземятанерадовала.Тъймубилописано,илиТъймубилописанонанебето,илиТъймубилописанонаглавата.Тъймубилописаноиорисано.Тъймъханитпогоранескачал.Тъйнеходизачуждиочи.Тъйотгладнасмъртданеумре.Тъйпепеладанесветивместосемето.Тъйсамагарешкаглаваненоси.Тъйсамамикучевъзбаир.Тъйсъмгокупил,тъйгопродавам.Тъка-щеш,акосипрела.ТъкмоеднокученевикатКараман.Тъкмосв.Неделяядовемидонела.Тълчимупепернаглавата.Тъмборасвириш,прокопсияискаш.Тъмнатанощшахатинняма.Тъмницатаедалека;затворисиочитедаянамериш.Тъмницатаезалуди(захората)направена.Тъмницатанееобичнакъща.Тъмноврог;барам,барам—нямаслог.Тъмнокатоврог.Тънкакатобаба.Кюст.Тънкакатотопола.ТънкаСтана—гюлфидана;шъта,ходикатомеца.Тънка,тънкакатокаца.Тънка,тънка,ченавънка.ТънкаЯно,депръчката.Тънкатомоме,Тънкато,некарайгъсканаблато(чееблатобогато).Тънкиребра,дългиръце.Тънкокопсикокона—булгардиплофаги.Тънкокопситънкофай,амачобан(булгар)диплофай.Тънкопредепреднея—т.е.срамувасепреднея.Тъноккатосвиня.Щип.

Тъноккатопръст.Тънъккатовърлина.Тъпанбезбрецало.Видин.Тъпанпрахнедържи.Тъпчекатопуяк.Тъпчеса,танеказва.Тъпчесакатовол.Ахъчелеб.—Многояде.Тъпчимипогроба,немибутайсалтджоба.Търбухнямапрозорци.Търбухнямауши.Търбухшеганезнае.Търбухътмукатотъпан.Търговец,койтосанесмята,скорослугастава.Търговец—търгабъзе.Търговиятаочииска.Търколиласетенджерата,чесинамерилакапака.Търколилосагърнето,тасинашлохлупакта.Ахъчелеб.Търколилосетенджерето,нашлосикапако.Щип.Търлежскаче,таплаче;жениме,мамо,жениме.Соф.—Кога

разиграваттаралеж.Търпеливслугаползувасаотгосподаряси.Търпениетопреобъртачерничевотодървонакоприна.Търпи,бабо,захубос’.Търпи,душо,дощеВеликден,илидоВеликден.Търпи,душо,заБога(Богаради).Търпи,душо,дасаспасеш.Търпи,душо,черней,кожо.Търпи,душо,трай,кожо.Лом.Търпизлото,данедодепо-лошето.Търпиикърпи.Или:Търпеж—кърпеж.Търпикатобивол.Търпилимитърпилото.Търпи,младаневеста,мъжетуй,илиТърпи,младаневестаси.Панагюр.Търпинациганина,чеинаботушамули?Търпинаагата,таиналайнотомули?Търпи,старче,магарче.Търпи,трай,ченямакрай.Търпилоима,давилонема.ПиротиПанагюр.

Търпявам,стигадастанаюнаккатотебе.Търпялсивмайкасидеветмесеца,сеганеможешлидапотърпиш

тричаса.Търсатамутаквази.Търсибабагниликруши.Търсибусамачо.Търсибелатаси.Търсибелатасисъссвещ.Търсибълхивчуждиръце.Търсивраназаотбрана.Търсивълнапоейцето.Търсивълнаподезиканабълхата.Търсигокатоприлепкандило.Търсигокатоиглавплява.Търсигосъссвещ.Търсигрозденатрън.Търсидавадинакалъточите.Търсииглавплява.Търсииглавплевника.Търсииглавсламеницата.Търсикириянасухпът.Търсикойгьолепо-дълбок.Търсикьоравото(шаранче).Търсинадънотобащаси.—Казвасе,накойторовивпаницата,

когаяде.Търсинатрънкравай.Търсиогънналанскоогнище,илиТърсиогъннапусто(старо)огнище.Търсисибоятсъссвещ.Търсисиякатаотнего.Търсиуциганина(циганката)киселомляко.Търсихлябпредипогачата.Търсищъркдамувадизъмчета.Търсиюнетоподбика.Търсилклинеца—загубилплочата;търсилплочата—загубил

магарето;търсилмагарето—загубилсебеси.ТърсилаМараколаня,чесизасралагерданя.Търсиласиго,намериласиго.Търсихръжена,негонамерих.—Напещника(огнището)търсили?

—Немидоденаум.Търтидупенаорех,ядкадакаже.Търтилсаенейденякойвълк.Търтихгонапясъка.Търчи,Боже,таслушай—когалошчовекхвалинякого.Тъщазетюмасловари,додемузловкъщиувари.Тъщатиумряла—казват,когадойденякойвкъщиизаварихазаите

натрапезавкраянаяденето.Казвати:„Умряламайкатиилибабати.“Тяенакрая,отрежия.—Казвасенатогоз,койтосеоплаче,чего

болялоглава.Тянереченитебе„куку“,нитомува„куку“,аменрече„куку“,че

имамтристаупазухата.Тясаепрострялакатонякоялисицанапътя.Тянка,Тянка,имализаменсянка,илиТянка,Тянка,тисимоясянка.

[1]Ляванезнаящое.(П.Р.Сл.).↑[2]Туйнещее„стовна“,нодругонещо,закоетонезная.(П.Р.Сл.)↑

УУбащасивративидяллиси?—Коганякойнезатваряврата.УБогасанищонедовърша.Удобъртичас.Уевреинпийвино,неспи;уерменецспи,нееж;утурчинпийкафе,

винонепий;уарнаутинпийиеж,напътнеходи;съсгъркнищонеправи.Укогоедображена,немутрябварай.Укогоезлажена,немутрябвапъкъл.Укоготоемюхюря,тойсоломон.Тур.Укоготоепитата,унегоеиножа.Умъжвера,колкотоукучевечеря.Унасикрам,колкотопожабатакосми.Унегоезаешкосърце.Унегопокъщнина,колкотопотъпанапрах.Унегосякапараестегнатовързана.УНединисвещигорят.—Казвасе,коганякойзапалидвесвещи.Унихножо,униххлебо—т.е.колкотощат,толкозрежати

дават.Упустигоридаиде.Лом.Усвакуманджуцърнпипер.Куманово.Усиромахавъшкиибълхи,другонетърси.Усиромахадеца,уболериназлатиколца.Усиромахаидинаежса,уболеринаидинасписа.Усиромахътдецасараждат,убогатият—телци.УСкопиескопенходи,ауПризренбезгащи.Скопска.УСовиюевтению,трибозизапару,азасранетогрошипару.Устаркръвникнямановприятел.Усякогосвойкахър.Усякогоимасвояневоля.Утерзиясвремезакърпенонебива.Уциганинмусандращоще.Учуждакозапо-многолой.Учуждиянямасвоето.Ушивачкатакопринадакупуваш.Увирасакатоконскамухаподопаш.Увирасакаточервив.Уговоркъщанесъбаря.

Угоданяма,управаняма.Удавясаведналъжицавода.Ударударя,ръкасъбаря.Ударѝго,дамусазашаматиглавата.Ударѝго,дамусветнаточите.Ударѝго,дамусаопуляточитекатонажабавкалът.Ударѝгоскалпакяси;аконесазавали,тигоподвали.Ударѝгоскалпак;катонесезаваля,тосевечезагаля.Удариго,тагозапиля.Ударикелепирят.Ударйкучевглаватаипоп(момата)насреща.Ударикьоравотошаранче.Ударѝма,земимигонасила,катонямаправда.Ударѝме,чедавидиш.Закана.Ударимубрадватаукамък.Ударипатката.Ударипрезпросото.Ударитукналук.Ударилгогорниятпраг,тавидялдолният.Ударилнаакантия.—Отпусналмукрая.Ударилядедопотържичина.Кюст.Удариламукосатаукамък.—Спряламуработата.Ударилимудинянакора.Ударилимупръстът.—Изпъдилиго.Ударихмунабелияат.Ударихамуклинецът.Ударноговедо,гладнонеостава.Ударяизнегонавинокатоизмешлива.Удригодапукне,пуснигодапасе.Удри(кови)желязото,докатегорещо.Удризъмятапоглавата.Удри,майкамустара.Удрипиенетонаголица.Удрияйцанамасло.Удрястенатадабягатмишките.—Несмисленоработи.Удряйсамаря,дасасещакобилата.Ужръда,ръда,амаиопашмърда.Уйдисватсикатоподложи.Укачилимузвънец.

Уклечиласанасрещами.Уклефналкатовгорещините.Уклефнал(увиснал),чегатомусапотъналигимиитевЧерноморе.Улавякоткатазанехтете.Уловибосия,чемуземицарвулите.Уловиедноготозакраката,чеудридругиготопоглавата.Уловѝмитовара,датиплатябача.Тур.Уловисазасурово,чеакоизсъхне,баремвръцетети.Уловисавкапанчето.Уловислепия,чемуизвадиочите.Улови-щеинашатахрътказаек.Уловилгозаеката.Уловиллисицата,изгорилсидрехата.Уловиллисисанахорото,щеиграйш(доиграйго).Уловилсакатослепецутояга.УловилсаНикола,катослепецуко̀ла.Уловилязаопашката.—Показванещастие,несполука.Уловиласецарскатадъщеряуработа,чеязаболялопръста.Уловилисанакавга.Уловихгодобрезаеката.Улучисенакапано,извадисигюндюлюко.Соф.иЩип.Умаконяма,краканямали?Умдадават—много;паридадават—никой.Умзамисля,моренепонася.Умиразумспарисанекупуват.Умима,разумняма.Умима,свяс’няма.Ум—море.Уммного,парималко.Умправи,Господдоправя.Умправи,главатегли.Тур.Умпрезморе,смъртзадврат.Умсколата,разумзадукато.Умсколата,разумслопата.Умсколата,паметсвила.Соф.Умсаналозенезоби.Умсанепришиванакожа.Умсаспаринекупува,панай-многопариструва.Умцарува,умгосподарува.

Умцарува,умбогува,умпатки(говеда)пасе.Умцарува,умкярува,умтелципасе.Умцарува,умробува,юнаклозекопае.Умцаруе,умробуе,юнаклозекопа.Куманово.Умцарува,умкакацалува.Умаимашлити?Умамутолкозкескин—разцепваконецаинабълхаташалвари

направя.Умътмунагъзътму.Умътмувкраката.Умътмувлязълвкраката.Умътмувтилът.Умътнеевбрадата,амивглавата.Умътправивсичко.Умейдапей,неумейдасей.Уменвкраката.Уменлозепрекопа,лудлозеизкопа.Уменнаглупавиня.У(о)миласапаница,покачиласанаполица,чесасмейнадругите.Умираинегозабравя.Умираипакзанегомисли.Умирачкатаоправясичкото.Умислилса,каточемуестадозагинало.Умислилсакатопуяк.Умислилса,катосвинясрещуКолада.Умнаглавадървабере.Умникатогъски.Умнияакосаизлъже,немалкосаизлъгва.Умниятнасъдесиизкарвахлябът.Умномумалодовлеет.Умри,Михо.Умри,тате,даямжито.Умри,ченеоткрадвай.Умрявола,развалисаортаклъка.Умряпопа,дедагозаровим.—Тъйразправятнадецата,чевикали

жебите.УмрялДейко,втреслого.—Казвасенатогоз,койтонеможеда

пее,азапява.Умрялконотвълцинегоестрах.

Умрялконнерита.Умрялсъмсизанего.Умрялсъмсизакон.Умрял,тасаотървал.Умрялабабати.—Виж:„Тъщатиумряла.“Умрялаглавасълзинепуща.Умрялаенякоялисица.Умрялитебогдапрости,аживитекойдасвести.Умрялитенехапят.Умрялитесаневръщат.Умрялиясумрялите.Умряхзатаквазчума.Умряхисесвестих.Умряхси.Умряхсиотсмях.Умрях,тасаневидях.Умъдрилсакатомладабулка(когащеязабулят).Умърлушилсакатомишкавтрици.Умърсихасаконците,пасвършенаработа.Уплашими(му)саокото.Уплашилсакатовълкв1000овце.Уплашилсакатозаяк.Уплескалсакатохалваджийскатесла.Уплъзналкатобебер.Управадоколена(доуши).Управаняма,угоданикак.Управаоттукдокруши.Управисакатохайдутинвкъщи.У(о)пустялосадау(о)пустее.У(о)пустосвалимомата,искадасажени.У(о)пустялмуимота,коганемуеживота.Уралати,бачоГачо.Уращисвамсасъсстарините.Урвастръмна,кракахроми.Ургян’една.Ургяургисана.—Видисадаеот„орги“.Урок,неурок,двадобриуроци.Урокиму,танеможе.Урочасваотгърнето.

Урочасалотчервеното—т.е.виното.Урукуублажилбулката,ейсегажасафърляизмело.Самов.У(о)рташкатакобилапсетатанеяядат.Усиленживотпрекарвам.Услушвасекатоглухасвиня.Усмиквилса.—„Усмиквено“значинее„рошево“.Усраласикраваопаша,пагледаидругитедаомаца.Устазащоса,акоманехвалят.Устапсешки,куме,разядатса.Устасанасглабове,щесеразжвакат.Соф.Устаналиса,ягинахраням,ягинасирам.Уста,хвалетема,иливипосирам.Устатамуголемиитегобият.Устатамукатоводеница.Устатамунамлякомеришат,лайнатамуотбоямупо-големи.Устатамумелят.Устатамуспараразрязани,агъзамуслопата.Устатамупо-големиотгъзаму.Устатамухортуват,ушитемунечуват.Устатамузиналидоушитему.Устатасизатваряй,очитесиотваряй.Устник.—Устатчовек.Устнитесижули,устадазатули.УстрелиГано—чемериКойо.Ут,бабо,намене.Ут,сляпабабаневиди.Утели-щесаинаш’такрава.Утринтаотвечертаепо-добра.Утромработи,денемпочивай,вечерпоспивай.Утревечерпо-голям.Утрераночакпотикви.Утърсисакатокучеотпъздер.Ух,датапорази,дабитапоразило.Ух,жена,страхопъзла,баремкалпакяминезе.Ух,какъвхърватин.Ух,талеле.—Коганякойнямаинеможенищодругодастори.Ух,ургята.Ухапигокатозмияизокол.Ухлебналса(усмихналса)катокъртнаряпа.

Ухлебналсадоуши.Ухлебналсакатопазарскихлеб.Ухникатозайче.Уходенамома.—Попреминалазаженене.Ухотомисанепотиотнего.Ухризменкатобремканацедилка.Уцапандоридоушите,светецсапоказва.Учен,амазленаучен.Учендатабие,простдатанемилва.Учендопрага,аумендовека.Дуп.Ученатамаймунанещетояга.Учениетонеецярдагоизпиеш,чедастанешучен.Ученитесветаразвалят.Учениясчетиреочи.Учи,дядо(дачетеш),сеганямакойдатапощи.Учи,дядо,настарос’,щотрябалонамладос’.Учи,старче,дачетеш,сегакогащеумреш.Ушетахкатокучетонанивата.Ушиславни,гласотславейпо-сладък.Ушителийдатъркам?Ушитемумагарешки.Ушитемунакраката.Ушитемунагъзът.Ушитемущръкнали.Ушитенерастатпо-гореотлобът.Ущедримядапоютя.Черковна.

ФФалаБогулудмъж.Филсаспетелнебори.Ф(в)редтатърсих,дядопопе.—Удомаходили?—Салувас

забравихдаида.Френецнезнабожник.—Тур.:„Франсъзимансъз.“Фтасалипрекиснал.Фтасалмубрънчозазелник.Фукарлък—маскаралък.Фукнадабяга.Фърка,данопобърка.Фърка,дорпрецърка.Фъркапонебето.Фърка,фърка,дорпобърка.Фърлйзадтебе,данамеришпредтебе.Фърлимисаотдушата.Фърлиса,Станка,метнасаСтанка.Отпесен.Фърлилкокалпомеждуим.Фърлилпеталата.Фърлилтопът.—Задлъжник.Фърлихговводата.Фърлихкамъкподирему,дасаневърне.Фърлябожурите(божура).Фърлямукатонакуче.Фърчимуфърчилото.Фърчикатомухабезглава.Фъца,фъца,нафънкаси.

ХХаде,бабо,инаменеедноут.Хаде,драгинко,давидяиаздвасвята.Ха,мляко,ха!—Дръжго,яхо,ха!Хапакмаудариде!—Когабиятнякого.Хабернямаотсвета.Хабератидадойде,атидасаневидиш.Хабихляб.Хаддаядем.—Каквощеядем?—Хаддакрадем.—Азщакажа.Хаджиявидишяи,чаушчуешли,бягай,тасамахай.—Тур.:

„Ишиттинхаджи,ишиттинчауш,качтасауш.“Хаджиядасидода,чеакощаибосдахода.Хазърпушкабезкремик.Хаирберекетсъсгъзанапред.Хаирсъзчедопосранетосиличи—изкъщиизлиза,напътясере.Хаирсъзинътестрахлив.Хай,хай,ченакрай,наонзикрай.Хайде,хайдекатопоп.Хайдеобтег.Хайде,Хубче,дасиидем.Хайдутинбезятакнеможе.Хайдутинотхайдутинсенестрахува.Хайдутинътвинагинекраде,нотисевинагипази.Хайдутинътсмилѝ,търговецътсмели.Халалдатиепросеника,даймибаремторбата.Халалдатиеторбалника,токомидайотварника.Халалдатие,щосичинил,оставимичиненика.Халалмумайчинотомляко.Халачинотбялокучехаснеструва.Халосаносалтсидрънка.Хаменхай-хай,чевъврай.Хапикатокуче.Хаписадвапътинаедномясто.Хаписа,детосанестига.—Каесе.Хапнетесииотпиперя,тойпо-лютотхайверя.Хапнииотфасуля,куме.—Ба,туйдобро.Хапнисииоттуй.

Хапни,сръбни,прегърни,туйщетиостане.Харабатмукраищата.—Теглилеболествнещо.Харамдатие.Харамдамиецарствотоивезирството.Харенсиетавано,негопреправяйте,по-лошкестане.Малешевска.Хариза̀нумрял.Харизаноцетотмедпо-сладък.Харизанотишел,таосталзарезан.Харизанумря,синмуостаналзарезан.Харизанумрял,синмуотиденаБожигроб.ХаризвалинаПанкамагаре,тоймугледалзъбите.Харнатамомалошаневеста.Хасбояечерната,чезнайдядоБаюдаяправи.Хаскупихазбрашно.Хаснеструва.Хасане,халисмюслюмане,невадисабякерлива,несечибаба

пръдлива.Хатърбулказаваля.Хатъргащинасира.Хатърдупкапробива.ХвалаБогу.ХвалаБогу,лудмъж.—Видисе,чевпо-старовреме(всредните

векове)иубългаритееималотовапобожнопочитаниекъмуродивите,каквотоувизантийците,адоднесиутурците;затоваеостаналоуженитеданаричат:„ХвалаБогу…“

ХвалаБогунанеговадар.ХвалаБогуиначорбата,месотовиотстъпвам.ХвалаБогузадобрамногу.Хваламу,катонатеткабезколач.Соф.Хвалата,отнебетодоземята.Хвалбатаехула.Хвалбатаепразназаплата.Хвалениягоди,празнакошница.Хвалетеме,уста,гладенсъм.Хвалетема,уста,чеваразкъсвам.Хваликолибарина,датаобича.Хвалимиград,живейвсело.Хвалипланините,купувайвполето.ХвалимБога(дигамиръце),тъпчимдявола(скачами).—Такасе

оправдавалединкалугер,катоиграялхоро.Хвалитеего,хвалитеего…очистибеззакониянаша.ХваляБога,кактомога.Хванамазаочите.Хваналврагазаноса.Хваналго,танепуща.Хваналсавкапанът.Хваналсисвета.Хваналсифтичедуванче.Хваналагобезпричинататреска.Хваналагококошатаслепотия.Хваналаготежкатаболес’насиромашията.Хваналагочервенатаболест.—Прависенаболен.Хваналагочуматазавратът.—Разсърдилса.Хваналагошугавата.Хваналасанахорото,адаиграенеможе.Хваналасамладаневестазаработа,излезълйприщ.Соф.Хваналасацарскатадъщеряоработа,тойсеизприщилиръцете.Хваналиговинянитемламоси.Хваналигозазъбици.—Искамуседахапне.Хваналигомъглите.Хваналоговиното.ХваналогошенБожи.Хванахгодоброзъбата—т.е.сдобро.Хванахтакатофренец.—Казвасенякому,когащеправинещозло.Хванелимомадаупустосва,искадасасватосва.Хванелисакатмеря,тосадуманамеря.Хване-щетакака,одра-щетикожа,кожаотюнака,катоотмалака.

Отпесен.Хванивяранабрадата,на̀тикефилводата.Хваниедногозаюздете,удридругигопоглавата.Хваникелчаимуземикапата.Хванимитовара,земисибача.—Тур.:„Тутиокюмуалбаджинъ.“Хваниси,попе,кобилката,данеходиизнивата.Хванислепия,тамуизвадиочите.Хващайкрадеца,додетонетаехванал.Хващамсаозлак.—Излязвамназлак.Хвърлиглиста,извадийогола.Дебър.Хей,людье,вардетеса!Мъжасибихипетеласизаклах.

Хеким-баши,тум-баши,накоткитесубаши.Хекимин,лудипсалтсекиможедастане.Хекиминисватнеставайнатоясвят.Хела,нехела,утяхгозавела.Хеле,дадеГоспод.Хелемаудари,чедавидиш.Хемврач,хеморач.Хемгобие,хеммунедавадаплаче.Хемгол,хемзъл,хемпаАбдураманчелебия.Соф.Хемгола,хемзлова.Велес.—Злова—зла.Хемголо,хемголямо(зло).Хемдасмига,хемдадига,тосанепостига.Хемзаваля,хемзагаля.Хемискадаминеводата,хемискадасинеизмокрикраката.Хемкирия,хемкадия.—Катоседишсъскирия,щетисъдят.Хемлайняно,хемголямо.Хемнеможе,хемнедава.Хемощеведнъжнемидонасайтетаквизнедомрелихора,че

кожемитисеизпотихдагоуморя,тадагоопея.Хемпосран,хемголям.Хемсърби,хемболи.Хемтъй,хемонъй.Хемшугаво,хемноснавирило,илиХемшупливо,хемвиринос.Хемшуто,хемтичадабоде.Хилисакатодяволнаводеница.Хилисакатокобила.Хилисакатоумрялкон.Хилиса,чегатосасеожребилибащинитемукобили.Хилядадуми(лафа)запара.Хилядаиглизапара.Хилядаманджизапарапипер.Хитрабулавпразнакула.Хитраталисицасъсдвата(четирите)кракавклюсата(вкапаня).Хитриякатосаизлъже,несаизлъгвазамалко.Хитрос’хитрос’прехитря.Хитърахмак.Хитърдуховник,питаме,амаиазхитра,неказвам.Хитъркатоингилизин.

Хитъркатокотка.Хитъркатолесица.ХитърПетървлайнавлетъл.ХитърПетързадвратата,глупавиязадогъня.ХитърПетърсѐстарияволбиял.Хитър-Петровахитрина—(нателетоглаватавгърнето).Хленчикатомалкодете.Хлопакатоводеница.Хлопакатооковиподсенавица.Хлопамудъската,илиХлопатмудъските.Хлябисоляли.Хлябисолготоваобеда.Хляботръка,водабезмъка—Тур.:„Екмекелден,сугьолден.“Хлябсъсдупки,сиренебездупки,илиЛябсъсзайчета,сиренебез

зайчетаехубав.Хлябътсепече(вогънят),анесазнайкойщегояде.Хлътакатокопой.Хлътакатокучепочуждитепари.Хлъта(митка)катонехранимайковец.—Ходибезработа.Ходжаходи,кучеводи;кучесере,булабере.Щип.Ходибабадонамяра.ХодибезучкуркатокалугеритепрезСирница.Ходибезучкуркатомладоженецпрезпърватанеделя.Ходибосизлукът.—Правипрестъпление.Ходидасибъхтиангелите.Ходидаситърсиумът.Ходидаситърсиумирачката.Ходи,деходи,пакщезакакададоди.Ходи,детоходиш,несезаседявай.Ходидядоидойде—мечкатавлечезаухо.Ходи,заема,даплащагонема.ХодикатоГургу-Яна.Ходикатокихавица.Ходикатокучебезсайбия.ХодикатолудаКояна.Ходикатонапрозявка.Панаг.Ходикатонекованасвиня.Ходикатонедаренасваха,илиХодикатосвахабездарове.

Ходикатонеусвяс.Ходикатоогън.Ходикатопрозявкаотуставуста.Ходикатопребитопсе.Ходикатосвакебездар.М.Търн.Ходикатоселскикапзамалин—т.е.горделиво.Ходикатосляпбезтояга.Ходикатоспребитинозе.Ходикатохамовотосеме.Ходикатохаматакокошка.Ходи,къдеходи,сѐрибаминоси.Ходи,къдеходи,житотопакнаводеницата.Ходи,къдетоходилесицата,най-подирдостиганакожухаринана

дюгеня.Ходѝмъдро,данеизходиш(паднеш)лудо.Ходинапопаски.Ходинахало-бало.Ходинахалос.Ходипограмадите,детосамръстятзмиите.Ходйпоснега,дирянеоставяй.ХодѝпоБога,додетисапокажатБожитекрака.Ходипоперваза.Ходипоучкура.Ходисипоаленфес.—Нещедазнаенищо.Ходилданосидървавгората.Ходилнаблагачеркова.—Понапилса.ХодилнаСтамбол,ацарятневидял.Ходилакамилатазарога,чесидошлабезуши.Ходилакравата,оралаисиралникаосрала.ХодилаЦацанаВраца,чудноечудовидела;—женамъжапродава,за

двеглавичервенлук,затричушкипиперец;придай,придай,Пеперко,дапорастатдецата.

Ходилисастарцисъсколазазайци;ходилисадвадни,върналисагладни.

ХодилоХаро,дошлосиХароикошникгроздьенабрало.ХодихпоБога,тръгнахзаБога.Ходих,ходихпоБога,подадохамисеБожитекости.Ходя,тасипасадяволите.Хой,море,Тодоро,старос’дошла,изгоро.—Настаричка,когасе

кити.Хоп-троп,Кайнеле—дрънсъсдилавя.Хоратавчерква,попътвкръчмата.Хоратаединотдругиучат,анай-многоженитеоткомшиите.Хората̀навятъра.Хо̀ратасанемерятнапедей,анаум.Хорататреванеядат.Хоратахорапасат.Хоратахораяздят.Хоратѝ,чекатовчерахлябнееял.Хоро,хоровито,довечерабито.Хоро,хоропепеляво,ризадоколяно.Хоротонезасвирило,атойиграе.Хорскитеустанесачувалдагизатикнеш(завържеш,запушеш).Хорскотонящовсякогаепо-хубаво.Хош-инди;—тидайпарите,чепаксихошкай.ХрамБожи—казватнахляба.—ДамапростихрамБожи.—Даме

убийхрамБожи.Хранабрадакръви.Хранатаепо-скъпасприготвянето.Храненикима,замъжгрижаняма.ХраниБоже.Хранивлъкпреззимата,датаизядепрезлятото.Хранигарга,датиизкълве(извади)очите.Хранидуша,датаслуша,куче,даталае.Храниконястопански,яздигодушмански.Хранисиротанасвоясрамота.Храни,храниБоже,аковидипо-далекотносаси.Хромлитиедругаря,итищезахромиш.Хромизакоматче.Хръткатанаша,чулътменен.Хрянипелин.Хубавдонемай-къде.Хубавкатоконзазоб.Хубавкатописаноейце.Хубавкатопрасевпомия.Панаг.Хубавконинаяслитесапродава.Хубавлисъм,бабо?—Хубав,дядо,инетвърде,катопатеопатено,

катопрасеощипано.

Хубавнаглед,катотикванаплет.Хубававоденицасякаквомели.’Убаваглава,амамозъкняма.Влашка.Хубаваебулката,саморазногледа.Хубаважена,хубавовино—достовемного.Хубавакатозлатнаябълка.Хубавакатопукал.Хубавамомародняма,дълбокаводабродняма,честокамънеброй

няма.Отпесен.Хубаватабулкаиподветобулоехубава.Хубаватабулкасборбере,агрознатадомбере.Хубаватадреханеправихубавчеляка.Хубаватакрушамечкатаяяде.Хубаватаработанашесттяхмесецаизлиза.Хубаватаябълкасвинятаяяде.Хубаватаябулкасвиняогризва.Панаг.Хубавеломладо,краставелостаро.Хубавимомиловченки,олеле,какоМарицо.ХубавиМарко,гиздави—гиздосалого,поразилого.Хубавинапазарбере,умкукявърти.Велешка.’Убавиокониподлошпокривецсепознава.Хубавиякониподсъдраниячулсапродава.’Убавинякъщавъртили?Хубаво,амаскъпо.Хубавоблееш,незнамкаквомлякодаваш.Хубавовино,лошаваглава.Хубавовремеиздравенедотягат.Хубавомие,напо-добросанадявам.’Убавосиренеукучешкамешлина.Хубаво,сякашчесаенебетопукнало.Хубавотодалексачува,алошавотоощепо-далек.Хубавотоетова,коетотиедрагодагогледаш.Хубавотонасякогоемило.Хубавотонеескъпо,амидолното.Хубавотонещонеставалесно.Хубос’санатанурнетопи.Хубос’саначелонезатиква.Хубосттасаначелоненоси,ачовещина.Худороденблагороденнестанва.

Хулузинхулузинанасоватагонамира.Тур.Хуппа-на,кьорчо,дръжсаоземята.—Когасеспрепненякой.Хъхрикатоконзазоб.

ЦЦалувкадупканеправи.Цалувказаподуше.Цалувкатаструвахабернапазвата,апазватанаполите.Цалунима,попДимо,азсамиросах.—Трявна.Тъйсбъркалаедна

калугерица,тарекланапопавчерквата,вместо:„Миросайма,азцелунахиконите.“

ЦанювДобруджа,Цанювицахаберразнася.Трявна.Цапакатомокраполаогъз(бедра).Цапанивряло,никипяло.Цапа-цупа,Велико.Цапнагокатосополвъвлеща.Цапниговустата,чемукажи.Царбезнароднеецар.Цардалеко,Богвисоко.Цардвеглавиненоси.Царкриленяма.Царназемята,Богнанебето.Цар—синпарцал.Царцарвуланизпъдилцарпатарана.Царцарува,умбогува.ЦарцарувавЦариграда,бялаРадавБудин-града.Цар,цар—амихляб?ЦарапанестаМара.Царвуланбей.Царвулиняма,гайдаище.Цариградсеспогледнезима.Царскаправда—бой,таброй.Царскиживот,нееживот.Царскотоптичеведнъжкацаначовеканаславатавъвживотаму;ако

гохване—добре;аконе—туйзатуй.Цацарешко.Цвекезаразсаднеесвидно,неезажалене.—КазватвСофия,кога

умредетевкъща.Цвърставрѐчапросодържи.Кюстендил.Цепиконеца.Циганиндодеимаклещи,несигориръцете.Или

Циганинадодеимаклещи,несигориръките.Харман.Или:Циганинсиимаклещи,данесигориръцете.

Циганинкатоимапетмез,неможедаспи,додегонеизяде.Циганинмусандраправили?Циганин,тапациганин.—Такасихвалилвяратаединманго,като

думал:„Дастанахристиянин—постимного;дастанатурчин—кланьетамного;циганин,тапациганин.“

Циганинацарстаналинай-напредбащасиобесил.Циганинътивнеделяработи,амяхътмугол.Циганкаоплетенаходили?Циганкатакатостанесутринипогледнеоткатунатакойкоминсе

пуши,неготурянаокозапрезденя.Циганкатастаналацарицаизаданесизабравиадетя,сутринставала

иобикаляласандъците,тавикала:„Подаретема.“Циганскавулия.Циганскавулияикалугерскаторбасѐедно.Циганскакъщагориитизарарнесмяташ.Циганскаторбабездъно.Циганскидаври.Циганскидецаотискрасанеплашат.Циганскиконоттъпаннегоестрах.Цигаратамиепо-драгаотбрадатати.Цигуларкъщанехрани.—Втурсковремеимашепесенза

комитите:„Комитакъщанехрани“,апеяхая:„Цигуларкъщанехрани“,задасенеусещаттурците.

Ци-каначебучинче.Търн.—Наглезенодете.Цили-говноилицили-лайно.—Накойтоплаче.Цингамангадудула,яла,чесанадула.Цървенкатогостиварскипитач.Дебър.Църцоралисвраки,бълвалходжараки.Цъцрикатосврака.Цъцрикатогроздоберскигъз.Цъфнале.—Значи:1)опилса;2)нехаросал.Цъфналамуглаватакатомайнатаму.Цъфтиивърже.—Невирее,крее.Цялбукобръчнестава.Цяламайканебива.—Такараздумватмайките,когаимумредете.Цяламайканеебило.Цялолятоединопаш,итойопърпан,или

Цялолятоеднаопашка,итячервива.ЦялояйценаВеликден.Цялояйцесенеизяда,честаваначелякацирей.

ЧЧавгаговнаяла,моренеподмъща.Чакадамудойдехаберотдолу.ЧакадамупуснеГосподпечениврабчета(даяде).Чакакатовълковчемъдидакапнат.Чакакатоизстиналслънце.Чакакатосв.архангел[1]дамиземедушата.Чакайвтекето,щеедешчорба.Чакайдасенаям,чеакоостане,щетидам.Чакайдакажатату,давинережепорезаниците—казалединпопски

синнадругоедноселскомомче.„Чакайпъказдакажанамамаданемеси,чедавидимкомуонотощережебащати.“

Чакайкогадойдезадушницадаядешбоговица—казваттому,щоискадамудадатнещопо-добродаяде.

Чакай,когамудойдевремето.Чакай,когамуизрастевърбавзадникът.Чакай,марипущино,дасинетръснемнейдечолът.—Хаджийката

тъйвикаланакамилата.Чакаймене,чичо,чакаймене,бачо.—Отприказкатазадетосе

обаждалонещовстомаханачеляка.Чакайтидатестопляазтебеейсега—т.е.датеобадянаконакада

тезапрат.Чакалсинамайкасивкоремътдеветмесеца,асеганеможешда

почакаш.Чакамиданиуловизаец,чедаядем.Чамавнеечумав.Чаршийскияпазарнеприляга(прилича)надомашния(къщния).Частърпене,годинапочивка.Чашапълна,женагладна.—Казвасенапиениците.Чеванесъмкрастава.Чеванесъмизлязълотплевня.Чеващешсапонадява.Чегагоеправилбащамунаводеница.—Многоговори.Чегатогозмеевелюбят.—Крее,вехне,мършавееибледнее.Чегатогоевзеланазаем.—Помалкодава.Чегатогоесъссвещтърсил.Чегатоедържанвтъмница.—Многоеде.

Чегатоедържаннавъже.ЧегатомусапотъналигемиитевЧерноморе.Чегатомусадяволизатикнали(срали)вушите.Чегатонакаманехоратиш.—Коганякойнеотговаря.Чегатосчуждиустагваче.—Тому,комутосанеяде,аяде.Чегатосаблизнаци,близначетародени.—1)деца,коитоси

приличат;2)коитосеобичат.Чегатосагокълвалемисирките.—Казвасезаграпавите.Чезнамлиго,тукаяде,тукаспа.Чекойтиекрив.Чемалколивятървее.Чемалколипрахсадига.Че(ще)муплатинастригмухи—т.е.когатостригатмухите—

никога.Соф.Че(ще)саоправи,катовъжеввреча.Кюст.Чевгигоели,дагоедат.Чевгидагоедат,или:Чевгищатгоя̀.Чедосираждаш,братанеможеш.Чекакатосиротазанещо.Челсъммупаричките.—Купилсъмго.Челащисвахзатебе,тагюджелезамене.Челотомиоткрито,лицетомичисто.Челототипремерям.Челядняма,лудданяма.Руска.Челякбезкусурнебива.Челякбезкнигапъннедодялан,илиЧелякнеучен,дървонедодялано.Челякбезподадине,дървобезплод.Челяквневолясахватазадървоикамък.Челякдазнаекогащеумре,самщесиизкопаегроба.Челякдасамъчи,пъкГосподдаприръчи.Челякдае,анемагаре.Челякдодеежув,сесаучиипакнеученумира.Или:Челяксаучи

додеумре,илиЧеляксаучидосмърт.Челякдодейжув,сейпари.Челякевнужда(неволя)досетлив.Челякепо-якоткамъка,по-слаботшипчанапръчка.

Челякеотвътрепъстър.—Неекатодругитеживотни.Челякичудо.Челяккатоизгубинещо,ивпазватасиготърси.Челяккогасбърка,давижкакзлехърка.Челяккогашастиса,опакиговтриса.Челяккогатонямакакводамусаиска,по̀гопетимисва.Челякмислиедно,Господдавадруго.Челякначелякедявол.Челякнасебесисичкопрощава.Челякнезнаекаквощемудойдедоглава.Челякнезнаекаквомуносиутрешнияден.Челякнеможедазнаевсичкото.Челякнеумира,додетомунедоде.Челякостарява,сърценеостарява.Челякоткрушадападне,паксипочива.Челякотмагаредападне,пактрябадасапоомисли.Челякпредполага,Господразполага.Челяксапоприказкатапознава.Челяксасъскъсметясиражда.Челяксамсисеренакъсметя.Челяксахваща(лови)заязика,аговедотозарогата.Челяксавпъкълътприучваиобръчва.Челяк(човек)седавииуводадоглежъни.Лом.Челякстанѝ,конекрадѝ,метливържѝ.—Тур.:„Адамол,битрчал,

сюпюрчебаала.“Челяксхитрос’сдържааслана,асъссилащурецбиленеможеда

улови.Челяка(човека)гоголзаравят.Челешкитеглиласамного,илиЧеляшкотегло(теглило)крайняма.Челещина—магарещина.Чемеридагоземат.ЧемериГано—устрелимъжо.Черкатовъглен.Черкатодявол.Черкатоциганин.Черкатокатран,киселкатооцет,горчивкатопелин.Черкатоопаленпън.Черкатонатиганядъното.

Черорел,бялорел.Черчеляк,черноокчеляк,чернобрадат,черномустакат,

черномустакичестичък.Черватамидасеповлекат,щемуизпълнятрапът.Червататидасеповлекат.Клетва.Червататидасевлачатпоземята,учкуритемиса,казвай.Червеидагоядат.Червенкатобитолскипросяк.Червенкатобожур(трандафел).Червенкаторак.Червенкатопросяк.Червенмангъризгубялиса?Червеннашнадупка,двекакитипрескочи.ЧервенПеткопо-червен,навършецътпрогорен.Червенатаябълкаечервива(енай-гнила).Червеничко,мъначко,царяотпътотбива.—Ягодата.Червимусагребенът.Червякмуядесърцето.Чер(ен)катовапирин.Чер(ен)катокютюк.Черепътеотцяло.Черквабезхора,ритамтипопът,илиЧерквабезоблага,пустаостала.Черквагради,градсъсипва.Черкватаедасемолятвнея.Чернакокошкабелияйцаноси.Чернасряда,сухвторник.Черначуманабялкон.Черначумаигръцкикалугердвоицабратяса.Черниябялнеставаникога.Черно,бяло,вгърневряло.Чернокатожужел.Казвати:Червенокатожужел.Черноочко,белолико,иметомуВелико.Черносенонабялсняг.Чернословонабялокниже.Чесанбащати,чесанмайкатати,тиотдезетъзимеризма.Честатръницапътняма.Отпесен.ЧеститвиВеликден.Честиткатомоминбаща.

Честитсв.Илияуореси.Лом.—Казвасе,когагърми.ЧеститтиГурльо.Честитабулка.ЧеститавиКоледа.—ТакачеститятнякоипоКоледасланината.Честитамугодина.Честитарадос’.—Насватбаигодявка.Честитатишапка,Райко.—Неемоя,баевае.Честитиидоброчести.Честитотицарско,аре.—Тъйсесмеятнасливенци.Честомугосту,задвратаеместо.Честтаепо-скъпаотпара.Честтаекатожена.Честтамунеработи.Честтанадомътецарскачес’.—Тур.:„Ръспадишахъндър.“Четатмусакокалите.Четверток,петок,хоп-тиривнеделядвадниостанабулкадастана.Четвъртък,несвъртък.Четекатоповода.Четекатопокнига.—Разказвадобре.Четемизалъците(къшеите).—Гледаме,катоям.Четемумолитва.Четемупараклис.—Съдиго,гълчиго.Четемсанапръсти.Четиригърци,петкапитана.Четириочиотдвепо-добревидят.Четиридесетгодишноцаруванье(добруванье)нестава.Четмотомунемугледамазнему.Четницитенезачитат(загрях).Чешли,куме,печенопрасе,илидасенехарчим.Соф.Чешемусагърбътзатояга.Чешесакатокраставакоза.Чешешма,детоманесърби.Чигаво,бегаво,койтогоима,негово.Чиидасабичина,дасанашителчиня.Соф.Чийконяаш,неговапеснапой.Кюстендил.Чийтоплетсиградил,тойдатанагради.Чин-чин,чийсисин.—Калиманабратовсин.Чинимусе,чещотофърчи,сѐсаяде.Чисткакопомия.Кюстенд.

Чисткатогълъб.ЧистаМараипречистаицървуляйугърнето.Чистаработа.Чистиболери.Чистиипречисти.Чистимусаръцете.—Некраде.Чистиясли,празнихамбари.Чистодонищо.Чистоипречисто,сгъзпотиснато.Чистокатовчифутскачершия.Чистокатовциганскиишлик.Или:Чистчегатосееродилв

циганскиишлик.Чистонебеотгръмсанебои.Чистосреброотръждасанебои.Чистосребро(злато)ръждагоне(хваща)лови,илиЧистозлатогокисянелови.Соф.Чистосърцеизлизаналице.Чифтепищовинаголиребра.Чифтехаджияпогробищатаходи.—КойтоходидважнаБожи

гроб,оставабезхлябиходипогробищатадапроси.Чифутинбезкелнебива.Чифутинкогазадлъжнее,ровистаритетефтери.Чифутинанепитайходилиначерква.Чифутскачаршия.Чичогосподе!Даймигрошдасикупячереши.Чичо,колкодавашкекешките?ЧичоПенчо,туклиси,ба.Човалясиговърже.Човекдоденепотроши,доденеразсипе,можелидасенаучи?—Тъй

казалединпоп,когатогогълчалвладикатазащоразсипалконката.Човекдодеежив,сѐепари.ЧовекдодесепазииБоггопази.Човекечовек,човекеимагаре.Човекзнаеидве,идвеста.Човеккоганямакаквотомусеревне,по̀гожалей.Човек,койтосекиденпосноял,негопроваждайзамасло.Човек,койтовсебобял,негопроваждайзамесо.Човекнеецветедагопомиришешипознаешкаквое.Човекнеучен,дървонедодялано.

Човекправиотлихос’,апаГосподотмилос’.Човексдобрадуша.Човекседноокоиодаясединпрозорец.Човексеучи,додеумре,ипакоставаненаучен.Човексеучиотщомусеслучи.Човексегледанапред,катотикванаплет.Човексичува(пази)лебо.Човекчовекасъбаряичовекчовекавъздига.Човек,щотегли,отнегосаучи.Човекадодегонеизлъжат,несенаучанищо.Човекаискамъньедаготоварят(претискау),катоимаживот,пакще

живей.Човецитесаангели,човецитесаидяволи.Човешкооконесанасища,илиЧовешкооконаситаняма.Човешкоокошепапръстгонапълня,другонищо.Човешкосърцееотмесо,превръщасе—т.е.лесносепридумва.Човешкотеглилокрайняма.Човешкотоокосаненасища.Човещинатанеедалечотмагарещината.Чоголмие.Чокайсигосам.Чоконсачокат.Чорапналие,разтягаса.Чорбаимали,чорбалановциколкотощеш.Чорбаял,кокалневидял,илиЧорбаджиячорбаял,кокалиневидял.Чорбаджиявинокуса,децатамупепеллижат.Соф.Чорбаджиечорбаядат,сиромасисармаядат.Чорбаджийкоо,отворимидавляза.—Кукуригу!—ѐпетлите.Джав,

джав!—ѐкучетата,близоеселото.—Циганинзакъснялвечеритъйсеразговарялвпътя.

Чорбатахубава,амалъжицитемалки.Чорлавайглавата.Чуговук,удавиго.Кюст.Чули,буле,гайда.Чувакатовранагорниясноп.Чувай,Марчо,четевикатнагодеж.Чувай,Пейо,четевикатнаКолекювецнасбор.

Чувашли,Петко,четекликатнасватба.Чудисавкояводеницада(си)сипежитото.Чудиса,чегатоевидялнякомугъзът.Чудисекатокучевсливи.Чудиса,Петко,майса,какщеборчадаплати.Чудниделатвои,Господи,всяпремудростиюсотворилего.Чудночудодотридни.Чудночудо—чудонаправям.—Заканвание,чещенаправинещо

необикновено.Чудоипомен.Чудопсета,мари,ухапахавълкът,илиЧудоикучетамари,изядохавълкът.Чуе,аманевиди.Чуе,аманехае.—Когавикатнякого,тасеобажда,анеиде.Чуж’вчужбинатрябвавсечернодавапсува.Чуж’консредиводатасазима.Чуж’кондавъзседнеш,насредпътдаотседнеш.Чуж’конкраканяма,чуждаженакосиняма.Чуждаболес’подкожничка.Чуждаженакостиняма.Чуждаженанеежена.Чуждаръканемилва.Чуждахранавълкхрани.Чуждачорбанехрани,илиситос’недържи.Чуждатакокошкаепо-голяма,илиЧуждатакокошкамисирчияйцаноси,илиЧуждатакокошкапо-големияйцаноси,илиЧуждатакокошканамсевидипатка.Чуждатакокошкаепо-голямаотнашатагъска.Чуждипарипръстигорят.Чуждипарисвояпазванетоплят.Чуждиръцесърбелнечешат.Чуждиръцеголемагрижа.Кюст.Чуждитегледатвглавата,асвойвкраката.Тур.Чуждицанеесвоица.Чуждиятхлябенаколяно.Чуждияхлябсъссълзисаяде.Чуждиясякогачуж’.Чуждогърлонеечувал,неможговърза.

ЧуждожитолесносазаБогдапростираздава.Чуждоиманьесвоястоканестава.Чуждокучедасисвиваопаш.Чуждоседлонеемеко.Чуждохрани—вълксихрани.Чуждоцвекераноцъфти.Чуждотояйцеесдважълтъка.Пир.Чуждотогобийскоматя.—Акодържишчуждонаврататаси,

храниго.Чуждотоесѐпо-хубавоипо-сладко.Чуждотокое-как,асвоетоскоматя.Чуждотомагаренапътясаразтоварва.Чуждотонасредпътясазима,илиЧуждотоинаВеликденсазима.Чуждотопилесаизлупваизчуждотояйце.Чуждотосиесѐчуждо,илиЧуждотосвоенестава.Чуйтръбата,гледаторбата.Чуйцигулка,търсибулка.Чукамупипернаглавата.—Мъчиго.Чукайжелязото,додеетопло.Чукайзаживите,чеизаумрелите.Чуканипъни,главниизгорени.Чуканицачевиудари.Соф.—Надецата,когачукат.Чулгоимахалджията.ЧултаГоспод.Благословия.Чул,тасаневидял.Клетва.Наотговор,когасаобажда:„Чувам.“Чулакотката,челайнотойставазацяр,итязеладагоровидасене

намира.Чуматаръгнала,ръгло.Чумаотчумабоилисе?Чумавалисъм,танедоодишудома.Лом.Чуматаиножътнеубиваттолкозхора,колкотоубиватвинотои

ракията.Чумониедна.Лом.Чунким,санкимибелкимсатроицабратя.ЧункимгиеГосподдал,каклигиесъбрал.Чупижегъла.—Шава,непристава.

[1]Смалкабукваеотпечатано.—Бел.ел.кор.↑

ШШагобия,додесепокачисвинянадърво.Шагобия,додеречедоста.Шагопера,додесидойдемагаретоотвода.Шавакатовърбовклин.Панаг.Шавакатопопадиявплевник.Шавакатощъркел.Шава,шава,папрестава.Шава,шава,чедваждава.Шакнатвглавата.Шапкатамудобра,главатамунехела.Шапкатамутриднидълга,дваширока.Шарапи,кебапи—ох,ох,ох;хесапи,кетапи—вай,вай,вай.Шарен,писанВеликден,мазнод…Коледа.Шашардисакатопатевмъгла.Шашардисапусулата.Шашкънгостсайбиятакани.Шашкънкметителетатагоближат.Шашкънпоперетатакръщава.Шашкънпуйка.Шемихлопнелъжицата.М.Търн.Шемусвиялобът.М.Търн.Шераздерекокошкатанавратата,акошесираздраигъза.Шегапоголонебива.Шегувайсеколкощеш,нонепипайдетощеш.Шепапръсточизакрива.Шепнатетонесиечисто.Шепотнякъщаразваля.Шеренитегащиотвътресаплащат.Шерено,мерено,сръканепохванато.Гатанка.—Змия.Шетакатобулкабездар.Шетакатопопадиявплевня.Шест,данемашчес’.Шетаймитисега,чеазщетишетамнасватбата.Шетай,шетай,Койнеле,шетайкатобуляхоп-троп,Койнеле,дрън

съсдилавя.Отпесен.Шибатрънче,даноскачезайче,или

Шибатрънчетодаизскочезъмчето.Шие,тапие,кърпи,тасехрани.Ший,порииплаче.Шикалкатанееорех.Шикнимудамълкне.Шикяркомаш.Шила,праланашадева,празнанеседела.Шилемиле,шилемиле,звизък!—Някойсепокачилнависокодърво

икатонеможалдаслезе,обещавалсеБогу,акомупомогнедаслезе,дамузаколикурбанедношиле;нокатозелдаслязва,продумал:„Дасляза,чевидя-щем.“Стазидума,скършвасеклонът,детобилстъпил,полетялнадолуикатопадал,викал.„Шилемиле,шилемиле“,акатосеизтъртил,тападнал,рекъл:„Звизък.“

Шиловторбанеседи.Шилозаогнило.Шиндипетъкдопетък,гелберивсъбота.Шипкабезтръне,женабеззлобанебива.Шипкасасакълвърти,Енинасорехи,аГабровосмагия.Широкомуоколовратът,илиШирокотиоколошията,илиШирокотиоколоогрълото.Лом.Шосидробил,то̀вакясъркаш.Дебр.Шойле,бойле,трът,невесто.Соф.Шуерак,даечорба.М.Търн.Шугадавитърти.—Тъйкълнатнякоисвинете,защотошуганеги

гази.Шугакрастапознава.Шугакрастаруга.Шумабобородила.Шума-вълна,дупкапълна.Шумамиемайка—т.е.горатаприбежище.Шуматимати,гърмдатафати.Шумкашумне,дупемръднеипръдне.Шупливатакрушасамасипада.Шупливодупепетлинечака.Шупливоеподнебето.Шупнал(кипнал)мукелът.Шупналмубозата.Шупналоекатошупла.

Шутсъсрогатнеможедасебоде.Шъпаустанапълва.Шът(къш)!Данекажанататядаожениитебе.—Тъйказваледин

младоженецнапетела.

ЩЩавървя,додеочивидятикраканосят.Щаготриясхума.Щазадянакачезанего.Щатиударядасиберешгости.Щамосано,щамата.Щеалащиса.Щеброишзвездите.—Щеизмръзнеш,щестоишвън.Щебъде,когасивидишушите.ЩебъденаконскиВеликден.Щебъденакуковден(наБлаговец).Щебъдесякакво,катонаБожик.Щевисаубиеуглавата.Щевидимайнатаси.—Щесеожениинямадасполучи.Щевидиштидвасвята.—Видяласъмидвайси.ЩевикашлинахаджиВълчафъс?Щевирнекракищеяприпикай.Щевтелесаш.Щевърненабащасисемето.Щегобиядомеднабога.Щегобъща,додеречедоста.Щегозематподкрак.Щегоземедявола.Щегоземемътната.Щегоземаназъб.Щегоизкарамналесата.Щегообръсна.—Щегообера.Щегоодращя.Щегоотупат.Щегопитамазнего.1)закана.2)презрение,т.е.нямадагопитам,а

щеправя,щозная.Щегосгазикатолудакравателетоси.Щегостисна,щемуизвадядушата.Щегостъпчикатопиянтурчинлайнотоси.Щегосънува.Щегоухапя.Щегоядемнемит.

Щедазнаяискокошкадаора.Щедаматърсиш,нонямадаманамериш.Щедасаепростряланякоя.Щедасъмне,денщебъде.Щедодеслънцетоипреднаш’теврата.ЩедойдеВидовден.Щедойдевремеданосимкоприняно,адаядемкопривено.Щедойдевремедаплачезазеленопарцалче.Щедойдеизанегочерпетък—щераздерекоткатанавратата.Щедойдеголямденмалкапита.ЩедойдеимояКоледа.Щедойдеинанашеселосборът.Щедойдекатокълцанпресол.Соф.Щедойде,катоумре.ЩедойдеПеназаогън,тури-щемйвъгленче.Щедойдетиквазавода,иазщеяразбия.Щедойдетогаз,когатоимойбащаизгробът.Щезавияглавананякъде.Щезадигнакачезанегодагожалея.Щезадянакачезанего.—Коганякойсесърдиилиправинещона

инат.Щезамажанамишкитеочите.Щезасвирятбиволитескавали,додесетойнакани.Щеземапатица,щемизематпатка.Щеиграедървенгоспод.ЩеиграебабаКотузастопуза.Щеиграенаръченици.Щеидазатолкоздасиправябукър(гюрюлтия).Щеизмиешбялото,щеостанечерното.—Казваттому,койтосе

многоизмива.Щеизвадисимит—щесвърширабота.Щеизлезеколелотонатъркало.Щеизлезенапазар,щемусеподвреминиеподризата.Щеизлязадавикамнакоминя.Щеизмъчишдявола.ЩеимамивсичкокатонаВеликден.Щеизпъдиводеничаря.—Закойтооставанай-подирдаяде.Щеизскочиизкожатаси—отрадостилиотгняв.Щей(му)одрънкамвълната.Милад.

Щекажеидетоеухапалмайкасизацицата.Щековемгоздеинощес.Щекръщаваминаонзисвятжабите,катонесмикръщавалитук.Щелегненабрашно.Щемивърнатпръстена.Щемидигнелябанависоко—т.е.затруднениещемиправиили

зададе.Щемигорятинагробадъскитезанего.Щемиземеикалпакътотглавата.Щеми(му)накривиш.Щеминосидушатаврайскошничка.Щемитърсишлайнотодасепрекадишзатреска,нонещего

намериш.Щемисепоревнедагосънувам.Щемитеглишгрехът.Щемичетекъшеите.Щемиядешкраката.Щемолибиле.Щемувидятработата.Щемуговъвравочите.Щемудойдевремето.Щемудойденагосте,когародимайкаму.Щемудойдеумът,когамуизрастевърбавгъзът.Щемудърживлага.Щемузабъркамтрици.Щемуизлезеизосъткисело.Щемуизцедимнабоя.Щемуидатспрасе.Щемуизпарятбъбреците.Щемуизсушаопинците.Щемумесимприщапулник.Щемумесятквасник.Щемунабърчеятчелото.Щемунатъпчасамаря.Щемуотминекатонакуче.Щемуотупатпрахаотгърба.Щемуотърсят(прахът)паспаля.Щемуподпраочите.Щемуполеянаръцете.

Щемупоспорикатонажелкапрезоран.Щемупоспорикатонажабавугар.Щемуприседненему.Щемусветямаслото.Щемусезакачинагърлото(зъбите).Щемуселъсненемукелятнаглавата.Щемуселъснегъзът.Щемусепукнедървонаглавата.Щемусечуегласът.Щемускроикюлаф.ЩемуспуснеГосподсъсзюмбюл.Щемусеенадъноторяпа.Щеналетишнарунтавигърди.Щенамажевъжето.Щенамеримпаритевземята.Щенамеришбачкаси.ЩенамерятСмаиловадупка.Затурците.Щенамесим(размесим)вълната.Щенастанеутро,щесеявиразгелето.Щенистанатхоратамаскара.Вместо:Щестанемнахоратамаскара.Щеносисрешетовода.Щеоблажисветътседнояйце.Щеобръгнекатоциганскиконнатъпан.Щеобърнекъщатанадолускеремидите.Щеопикаемдирекя(зажени).—НаМитрополи(Търново)имаше

дирек,тагибиеха.Щеоплуекатокоткавармея.Щеостанекатоокълцан.Щеостанекатомомабезпонеделник.Щеостанемкаторибаналесата.Щепейбилеотгоре.Щеплачемзазеленопарцалче—т.е.затурците.Щеподмаже—т.е.нещеможедаустоинакоетоседържи.Щепоревекатобивол.Щепотраедендопладне.Щепоумее,когамузакукакукувицанагробът.Щепропееинашияпетел.Щепротечеводаинамойтаводеница.

Щепрокопсакатоголгъзвкоприва.Щепрокопсакатомомавяничери.Щепрокопсакатосинигервкратуна.Щепрокопсакатосляпакозавтръне.Щепрокопсакогамуизрастенагробъттрева.Щепрокопса,когасивидиушите(тилът).Щепрокопса,когаумре.ЩепрокопсанаконскиВеликден—т.е.никога.Щепреболикатонакушле.Щепревържачерникърпизанего.Щепреминекатонакученце.Щепреминегневът,щесеявиумът.Щепуснемпразовете.Щесавърнатсватовете.Щесавърне,коганаправяткоткатакалугерка.Щесавърне,когасавърнатевреитеотБожигроб.Щесавърне,когаибащамиотгроба.Щесавърненавторопришествие.Щесазапредома,катосазапрепрахнатъпан.Щесамъчадодуша—т.е.щекарам,додесъмжив.Щесанаучиш,когазасвирятбиволитескавали.Щесепопарятищестанатпо-умни.Щесепукнаотяд.Щесародицарче,мълчете.Щесародяощеведнъж.Щесатегличернатамравка.Щесаудариинеговатакосаокамък.Щесахапеш,детосанестигаш.Щеседнежената,щеродии40денащестои.Щесиберегостье.Щесибиешглаватаскамъне.Щесибъхтяангелите.Щесивидишлюбовницата.—Казвасе,когасеповлеченякому

поясът.Щесивърнесемето.Щесизапалишкоилото(космите).Щесизаплатимборча.—Щеумрем.Щесиземетойдветепари.Щесиземехъза.

Щесиидазареда.Щесиизкарахлябът.Щесиизпросибой.Щесикупягащи,давидимкогаще.Щесиоберекрушите.Щесиоберемънастиря.ЩесиостанекатоМараввеждите.Щесиотбиягаалето.Щесиотпораджобът,акосесърди—т.е.немеегрижа.Щесиразмесимшапките.—Щесескараме.Щесисъдередяволацървулите.Щесифърлямкалпакянавъзбог.Щесмажеяйцата.—Неосторожносяда.Щесмесяорехите.Щестане,когастаневълкъткуче.Щестанелайна(говна)ипомия.Щестанетова,когасепокачисвинясжълтичехлинакруша.Щестанетова,когатородивърбатагрозде.Щестанемроднина.—Казвасе,коганякоисинастъпятнякак

дрехата.Щесъбередом,колкототъпанпрах.Щесъбере,когатъпанпрахсъбере.Щесъбирамсвилатаорехи.Щетабия,додеклепечерква.Щетаимам,когащетанямам.Щетаизпарям.Щетанаправянамозък.Щетапера,додеречешстига.ЩетапратянаБойчевциищеминешкрайПлачковци—т.е.щета

бияищеплачеш.ПлачковцииБойчевцисатревненскиколиби.Щетасгазя(стъпча)катопиянлайнотоси.Щетасгазя(стъпча)католудакравателетоси.Щетатурятвътре,щегледашнавън.Щетахумялисегатука,чесидошел.Щетигидаденавторопришествиепо12часа,тисамоушийкесия.Щетигоизвадяизносът.Щетидойдеитебеголямден,малкапита.Щетизамръзнатзъбите.Щетизанеседушатавкошничканарай.

Щетиизсушаопинците.ЩетикажаазтебедекопайАврамкорени.Щетикажакаксебръснегръкнаприпек.Щетикажакакпърдивълквджамия,илиЩетикажакаксеплюевджамияиливчерква.Щетинабръчкамчелото.Щетинатъпчасамаря.Щетиопустееглавата.Ще(ща)тинапарякашлицата.Щетинаправякефа.Щетинасадякокалите.Щетиносясрешетоводанасватбата.Щетисеотсрамякатонакумсъсряпа.Щетистанемишадупказахилядо.—Нещеимадедасескриеш,за

даизбегнешотзло.Щетисъберадватакракаведнаобувка.Щетитуридушатавкошничка.ЩетраеотБъднивечердоКоледа.Щетраеотпетъкдосъбота.—Казвасезанещо,коетонещеидеза

много.Пословицататрябвадаевзетаотхубавотовреме,коетообикновено,понаблюдениетонаселяните,рядкотраеотпетъкзавсъбота.Оттоваи„ПеткоСъбанегрее“,кактои„Петъкпече,съботатече“.

Щетраеоттиквидократуни.Щетръгнасегадагожалея.Щетърсивчерашнияден.Щеубиепукала.—Щепукне.Щеублажишвъжето.Щеударимколатаунякойкамък,щестаненякояхолума.ЩеулетятнакилавСтаматамъдетоотстуднаПетровден.Щеумракатокуче.Щетасакупува.Щешнещеш,щедодеш.Щешнещеш,ела,вълко,тамаизеж.Щешнещеш,станибабизет.Щеш,четеглиш.Щешчукашклинцинощеска.—Щемръзнеш.Щеш,щешдасеспасеш.Щипекатомащихамайка.

Щипѝпрасето,дордеевкоритото,бийжената,дордеерано.Щирпримайка,щирпримъжа.Щобибързоутече.—Тур.:„Атоланюскюдаръ̀гечти.“Щобиоковидяло,акобисеяло,небинищоостало.Щобихпъсятакръвнавратасидаземали?Щобиша,збиша,товакобилаотнесе.Трънска.ЩоБогдаде,тоенаше.Щовидяхнасъне,даговидянаяве,умирам.Щогоносиш,тъзпущина?—Зазорвреме.—Ачеоттуйпо-зор

бивали?—Думатаезапищов.Щогопиташжененлие,невидишли,чемуожулилгуберъточите?Щодамучиниш?—Кълцайлук,тамувържиглавата.Щодавалетенден,недавазимнанеделя.Соф.Щодоносиединчас,недоносигодина.Щодяволътнеможе,викабабадапоможе.Щоебабанапрела,гъскитегоопасли.Щоеблаго,напазарсенепродава(гоняма).—Женаисън.Щоевръка,неелъжа.Щоеваляло,чеземятанегоеприела.Тур.Щоекривогрошата.Щоемокра?—Плакала.—Щойвълнатанавътре?—Въздихала.Щоенагърбина,тоинавърлина.Щоепопово,даеготово.Милад.Щоеправо,тоеБогудраго.Щоеправо,тоеготово.Щоеракът,щомуесокът.—Щоеракот,щомуесокот.Милад.Щоесладко,чуждо,братко.Щоесдяволасъбрано,отиваподявола.Щоизчука,тоизпука.Щоизядешиизпиеш,тотиостава(щетиостане).Щоималабабанаумаси,туйвидяланасъняси.Щоимаш,Радне?—Щоимахпреддвадни.Щокапнеихапне.—Задаскал.Щолимисликамилата,щоликамиларят.Пирот.Щомабиеш,давашлимихляба?Щомаженаприпича.Щомегледашкатопосранодетемайкаси.Щомитрябвацарство,когигладенходя.Щомитрябазлатлеен,когащеплюякръввнего.

Щомунезеликалпакя.Щомуенадядамладо.Щомуе(в)брадата,коганемуевглавата.Щомусеотсърцеоткъсне.Щомусеоткъснеотзъби.Щомълчиш,нема̀теекраваритналавустата.Щомълчишкатопукал.Щонавале,тоутече.Щонепипаръка,нейсичкомъка.Щонеемилотебе,неправигадругому.Пирот.Щообуло(нахлуло)гащи,зелоидадращи.Ловеч.Щопохарчибулатазахарабат.Щопръдналабабалани,сегайзамирисало.ЩоработишБогвиди.Пир.Щосесладкояде,киселосебълва.Щосиглухонечуе,тосидругоизмисля,тастануватдве.

Панагюрска.Щосизагубил,наонзисветготражи.Соф.Щоси,мъжо,билзлочест;сичкитесаиздавиха,тисидодепак.Щосипащачовекотприятелоси,отдушманинникогагонепаща.Щосиправилхалалдатий,даймибаремторбичката.Щосипотен,братко?—Съслудосепрепирах.Щосипосял,негощепоженеш.Щостепрелиитъкали,дойдетедакроим.—Ластовицататака

джоверкала,казват.Щостескрилемечкузабабуилетуусобу.—Шоптрънченец

отишелвнякоякъща,детобиласобатазапаленаизадпещтапостланамечакожа.

Щосадене,занапредса.Щотаимам,когатанямам.Щотие,вълчо,вратадебел?—Немамързидадебелея.Щотие,жено?—Подавки,мъжо.Соф.Щотие,Маро,такуцаш?—Зъбмеболи.Щотипопоказуе,слушайго;ащочини,негледайго.Щотисбиразадница,товатиенадница.Соф.Щотитрябадасеврештам,детонетряба.Щотитрябадаправишнадяволскоселочерква.Щотитряба,Келчо,отмаргарецшапка.Щотитрябвакметдаставаш,намагаредаяздиш,или

Щотитрябанамагаредасакачиш,кметдаставаш.Щотитрябадазнаешкойсъмбил,гледайкойсъмсега.Щотитрябададавашнакозасеноинамомавино?Щотитрябаотмечеухолъжичник.Щотрябадома,уцъркванеиде.Щотърсил,товаинамерил.Щотърсилатънкаризапотръне,намерилапогложе.Щохапнало,насебеситурило.Щочемукажешманго,кажимуаго,тадамуедраго.Кюстенд.Щочукнеицукне.Щощебабанахоро.Щощебабапридяда.Щощелесицанапазар.Щощемагаренасватба.Щощеовцатасрещувълкът.Щощечумавръзчума.Щощеуциганинакиселомляко(мусандра).Щощелодамудойдедоглава,дошломудостоката.Щощеш,бабо,надряна?—Дяволаманакара.—Отприказкатаза

дявола,койтоводилсвидетели,ченекаралбабатадасекачинадряна.Или:Единкалугеропекъледнояйценавощенасвещ,чегоизяликатосеподирило,тойрекъл:„Дяволаманаучи.“Тогаздяволътрекъл:„Иазнезнаяхкаксепечеяйценавощеница.“

Щощешнапазар,коганекупуваш,нитопродаваш.—Младчовекзадирялкомшийкатаси,коятопазаренденизлязвалапопазара.Катоизлязлаведнъжнапазар,тойязапредварилведнатяснауличкаинасамепоискалйеднацелувка.Тямуизвикалаигонахойкала.Тойсеотдалечил.Нонавръщанетойязапредварилвдругаулица,приближилседонея,пайказва:„Земиотменееднацалувка.“Тяпакмуизвикала:„Махайсеоттук,съблазнико!“—Атоййотговорил:„Щощешнапазар,коганекупуваш,нитопродаваш.“

Щомгодокопам,ищегоохлапам.Щомзакачишевреина,инадававик.Щомневървишнапред,вървишназад.Щомповика,ейгоЛазар.Щомпозова,магаретосаотзова.ЩотоГосподдава,сеедобро.Щотодадешназаем,товащешидаземеш.Щотодадешсъссвояръка,тощеидесъстебе.Или:

Щодадешсръкатаси,тощасанамери.Щотоедалечоточите,по-далечеотсърцето.Щотоедрешка,наменее,щотоекрушка,уменее.ЩотоеотБога,по-сладкоеотмеда.Щотоесрамота,тоеигрехота.Щотоетвое,тоеитвое,имое;ащотоемое,тоесамомое.Щотозавделник,тоизавпразник.Щотоизлезеизтрийсетидвазъба,торазваля32града.Щотомислиш,товаисънуваш.Щотомислимишката,коткатагоразваля.Щотоможешднесдасвършиш,негооставайзаутре.Щотомунасърцето,томуинаустата.Щотонемислиш,товатесполетва.Щотонечакаш,тотиидедоглава.Щотоплюеш,неголижи,илиЩотоплюя,азгонелижа.Щоторекатпоповеинийщесмиготове.Щотоскоростава,скоросеиразваля.Щотоуцарица,тоиумагарица.Щотознаеступанина,негознаецелиясвят.Шръкходипополяна,лайнагазидоколяна.ЩръклейтевийдоБога,единаденсамина.Щръкналимуушите.Щурасакатополуверник.Лом.ЩурасакатоСтаменизгробища.ЩърбабабаЛешка,презполесеметка,низурваседруска,сурови

говнахруска,сухинеостая,зъбисинастая.Соф.Щърковеклокат,атойсякачерквачука.Щърковогнездо,самисигоосират.Кюстенд.Щъркокраккаткомар.Щърчачонканеепачачонка.Щялдабъденещонатюлюмбек.

ЮЮг,таюг,амащедойдедруг.Югепо-якотдолняка,авреметоиотдвата.Юдатан’една.ЮженБожич,нездравагодина.Юнак,аклефак.Юнакбезрананебива.Юнакдетопада,тамстава.Юнаккогаима,икукякеима.Юнакможеиконможе,акогаБогнепоможе?Юнакнадюнациеонзи,койтогонадвил,анекойтосехвали.Юнакправи,юнактегли.Юнакрепонко—прескочиплет,насеригащи.Юнаксиконкове,ажабатакракповдига.Юнашствосудряне,господарствосдаване.Тур.Юнашствотосасговнанепомазва.—Тур.:„Итлиебоксюрюлмез.“Юрдечкатадетосвари,тамсипъцнияйцето.Юрдечкатанаклечкатанеякупити.Отпесен.

Я[1]

Ябах,ятах[2].—Илибах,илитах.Ябюлюкбаша,ябозаджибаша.Ягледайте,деца,какседедохеца,по-надолугиди,гуглатисавиди.ЯготражимуСофию,онуДупницу.Ягогледайтинего,кучетон’едно.Ягочувай,мари,къдеходипокнигатаподъното.[3]ЯдавидимХриста,какетойразпнат.Яиграйтехубаво,ящебиянякого.Яидисаобръснити.Яимене,чичо,чедавидядвасвята.Якажипепел—Фефел.—Запиянец.Якорави,яморави.Я(си)карай,Кольо,куцотомагаре,насбордаидем.Ялисъм(я),илинесъм(я).Ямечката,ямечкаря.Ямикаживратня,даядешоткучеручило.Ямикажиплевня—датекълвещрък.Яназаем,янавяра,когакакседокараиниещемизкара.Янедейграца.Янедеймалая,чемапознаваш.Яопулисе,ятийопулвет.Милад.Ясамладжени,ясамладпокалугери.Ясаобръснитинаприпек.Ясигледайхурката.Ясикарай(води)магарето.Ятахт,ябахт.Ячакай,бачо,имене.Ябанджийскокучеопашкатамумеждукракатабива.Ябълкатанепададалечотдънеряси.Ябълка(та)белена,круша(та)небелена.Я’вабабагниликруши.Явявасекатозакопаноиманеисеизгубва.Я(д)вашли,куме,печенопрасе.Ягкарекаспотоци.

Яглиясирене,кучешкамешлина.Враца.Ягнешкитекожиповеченапазар.Ядлитаенатурчин,молиБогадапропиеракия.Ядлитаенабългарин,молиБогадасехванеудаавия.Ядатсакаториби.Ядебабаипие,изадядамисли.Ядебабаипие,сърценейлови.Ядегокатопеченхляб.Ядекатобивол.Много.Ядекатовлък.Бързо.Ядекатовърколак.Ядекатокоти.Малко.Ядекатомечка.Нечисто.Ядекатомечка,аработисклечка.Ядекатопоповсин.Ядемугърбътпръст.—Завалихго.Ядесимайната.Ядеторлашки.Ядемкатоздрави,работимкатомрави.Ядене,пиене,колкотомудушасака.Ядове,та(на)купове.Соф.Яж,бабо,дренки.Яж,бабо,дарастеш,дасиякадавършеш.Яж,бабо,тараститънкаивисока.Яжзелеизтвойтаградина.Яжипийсприятеля,амапазарлъкнеправи.Яж,Пено,сирене,чесиовчаросакала.Яж,пийивеселисе.Яж,пий—леле,мри.Яжплода,непитайоткакводървой.Яжпомалкоисикупи.Яжпомалкоибъдинасебесислуга.Яж,Райке,дохлябмайке.Яжсякакво,амасякаквонедумай.Яздисимагарето.Яздоколник.Язикебезкокали.Язикапонякогаглавасече.Язикапо-злесечеотножа.

Язикъткостиняма,нокоститроши.Язъкзамасрафа.Язъкзамомичето,изгорямомчето.Язъкзасапуня—казват,катоподразумяватоногоз,койтомил

магаретосисъссапун,чеизхабилисапуня,итрудаси;илибулата,коятоизхабиласапунядамиеарапинадастанебял.

Яйцедахвърлиш,нямадедападне.Яйцедаземешотнего,итожелтъкняма.Яйцестрижелиса?Яккатобик.Яккатокатър.Якавяракатосврачимозък.Якайскелята,амитипаксапази.Якидушиимат,деветдушиимат.Якоемагарето.Якокатосчупенояйце.Ялмусъмпопарата.Я-лищеш,коньо,зоб.Ялагъскаледипилагъскавода.Панаг.Яликакъведолебамъж.Ялимлишка.—Билетрисестрипелтек,щелидадодатдаги

сгледват.Майкаимзаръчвадасимълчатиданеговорятпредсгледниците.Тясезагъвикаладапослужигостите.Втовавремеизскачаеднамишкаиеднатаизвиква.Другатарекла:„Мълчимали,налилечимамаданехолтувами.“Атретята:„Нетосъмподумала,нетомаееня.“

Ялла,Боже,помози,даодеремстокози.Ялла,Боже,помози,мечкастрах,менне.Яремитенадивандигнати.Яригикатопетел.Яснокатоцъкло.Яснокатоден.Яснокатомлякопрясно.Яснонебеотгръмсенебои.Яснонебе,голямстуд.Яху,мяху,азнезнам,дайпаридагодам,илиЯху,мяхунезнам,безпаринямадагодам.

[1]Туксапренесении32пословици,коитозапочватс„яде“,„яж“,или„ял“ивпървотоизданиесаписанисѣ.(Б.р.).↑

[2]Ябахт,ятахт.Иливсичко,илинищо.(Срв.по-долу.—Б.р.)↑[3]ТиядумисаличнозаП.Р.Славейкова.Ощемалък,тойранознаял

повечетоотчерковнитемолитви,абащамуималобичайдаговодисъссебесипоселатаиманастиритенаТърновско,когатоходелдапродавакотли.Катоостанелиданощуватвнякоякъща,тойкаралмалкиясисиндачетеобичайнитемолитви,авединоттияслучаинакаралгодаизчетеповечеотмолитвите,коитознаял,предилягане.КогатомалкиятСлавейковсезадълбочиличетелнепреривнотиямолитви,мъжътобърналвниманиетонаженаси,катоизрекълдумите:„Ягочуваймари…“Покнигатаподънотосечесточува;същоистигналнакнигатанадъното,т.е.прочеля,ипреносно:всичкознае,многоучен.↑

РЕЧНИКНАМАЛКОПОЗНАТИДУМИИИЗРАЗИ[1]

ААга—господар,началник,първенецАджем—персиец;аджамия—неопитен,наивенАждер(ха)—змей,халаАйгър—жребецАйран—мътеница(киселомляко)Акатис—хвалебначерковнапесенАладжа—разноцветенАлашик—свикнал,наученАлат,алят—оръдие,сечивоАман—ох,пощадаАманет—завещаниеАнгария—безплатеннасилствентрудАралък—цепка,прозиркаАратлик—побратим,другарАртърмак—прибавяне,трупане;артърдисвам—прибавям,

увеличавамАрцой,хърцой—простак,селендурАт—кон,атлияконникАферим—хвала,отличноАхкям-адлис—върховнодържавносъдилищеАччия—хакчия,бирникАяклия—подвижен,снозеАян—началникнакааза(окръг),именитчовек

[1]Многоотчуждитедуми(особенотурските)иотпровинциализмитестесенместенобсегсаизопаченидонеузнаваемост,порадикоетоневсякогаелеснодасепосочипроизходътимилиопределиточнотоимзначение.↑

ББаба-хакъ̀—бащиноправо,възнаграждениеБабка—старапара̀Бадева,бадехва,бадиава—навятър,безплатноБаносано—къпановбаняБарабар—заедно,наред,еднаквоБатлан—пеликан(птица)Баттисвам—потъвам,пропадамБахт—чест,щастиеБач—митозавнесенилиизнесенотградатоварБатардисвам—успявам,довеждамдокрай;батаръ̀успех,сполукаБег,бей—господарБегендисва,бендисва—харесва;беенмек—харесванеБеззазорно—безстеснение,безсрамБеки,белки—нима,негли,невямБекрия—пияницаБекяр—неожененмъж,ергенБела—неприятност,беда,нещастиеБерекет—плодородие,благодатБешлик—сребърнапара,петгрошаБизим—нашБилюк-баши—главатарначета,войводаБиляр,билерин—койтосъбираилипродавабилки,илилекувастяхБир,бирия—данъкБозаалък—развала;бозмаса—разваленоБордей,бордел—къщавземятаБория—бурия;бурилка,бъчваБорч—дълг;борчлиякойтоимадългБразая—смешнооблеченчовек,обреднамаскапоКоледаБуджак—ъгълБукаги—железниоковизанозеБула—забуленатуркиня;видцвете

ВВаразия,варазилка—червенабояВеда—вещица,зълдухВизантийщина—лукавствоилицемериенагърцитеВиран—разрушено,опустялоВозилница—голямабъчва,пренасянасвозВолюм—томнакнига,обемнанещоВрачка—магесница,баячка,коятоврачува(бае)Вскую—защо(старобълг.)Втаксвам—обричам,вричам,обещавамВула—писменопозволениеотвладикатазавенчаванеВулия—мяхзадържанебрашноидр.вещи

ГГазап,газеп—гняв,ярост;сърдит,свирепчовекГайле—грижа,досада,неприятностГалатен—мръсен,развален,неприличенГария—вж.АнгарияГеран,гиран—кладенец,сдървозаспусканеведрицаГеридахабокя—иназадесъщатакалГижа—главина(пън)налозаГлушец—мишкаГноище—бунище,торищеГромоля—нападам,изобличавамГръст,гръста—коноп,шепа;гръста—(напълно)пиянГюмрук—митозавнесенастока,митница;гюмрукчия—събирачна

митоГюрдюм—голямглиненсъдГюрултия—шум,бърканицаГяур—неверник(захристиянин)Гъжва—превръзканаглавата,чалмаутурците

ДДавия—съдене;даваджия—койтотеглинякогонасъдДамазлък—добитък,държанзаотвъжданеДезгини,дизгини—водилонаюзда,поводиДеркен—речено,неочакваноДерт—болест,грижа,теглоДжамбаз—купувачипродавачнаконеДжевап—отговорДжелве,джилве—кършененаснага,погледит.н.,захаресванеДжимбиз,джумбюш—смехурия,забавлениеДжефа—мъка,страданиеДжомерт—щедърДжумхур—бунтДжуркам—бъркам,разбърквамДжурул—пръчказабъркане(джуркане)Диван-чепраз—стоенеправ,съссгънатинапоясръцеДивит—мастилница,снаправазаносенеДикат—право,редовноДикиш—шев,ушитоДин-иман—вяра,религияДискос—блюдозасъбиранемилостинявчеркваДогруач(агач)—праводървоДолуджак—голямачашазапиенеДостлук—приятелствоДрагостя—молядосадноДрънгазица—подигравкаДукато—третинаотпара,бодкаДумбаз—богаташ,селскипървенец,чорбаджияДур,давранма!—Стой,несепротиви!Дърма—дрипа

ЕЕдирнекапия—Одринскатаврата(назидаоколоЦариград)Еня—грижа;немеееня—немеегрижаЕснафдаш—отединеснаф(занаят)

ЖЖид,жит—някогашниедрихора(вярване)Жлеб—корабзагрозде;дългоиздълбанодърво,завода

ЗЗарар—загуба,пакост,повредаЗатейливост—хитрина,изкусносторенаЗахмет—трудЗенгин—богаташ,имотенчовекЗер—защото,така,нима?Зиафет—гощавкаЗиврав—сляп,иликойтонедовиждаЗияде,зеде—излишно,повечеотколкототрябваЗиян,зян—загубаЗола—тридесетпари(тричетвъртинкиотгрош)Зор—насилие,нужда;зорленнасила,спринуда;зорбаджия

потисник,насилникЗурат—пратеникзадонасяненещопо-скоро

ИИбришим—свилениконцизашиенеИвер—късовеотдърво,присеченеИзгабосвам—измамвам,излъгвамИздънтвам—удрям,блъскам,събарямИзет—мъка,трудИзмекяр,измикерин—слугаИзпонаваксвам—наваксвам,надвивам,надделявамИкиоджубок—отдветестранибрягИкрам—чест,почит,угощениеИликсаалък—доброчестина,здравеИнсан—люде,святИнсаф—свянИспат—доказателствоИстинтак—разпит,следствие;истинтакчия—следователИхмалджия—немарлив,небреженИхтиза—ползаИшарет—знак,указаниеИшлик—работилница,дюкян,къщаИщах—охота,апетит

ЙЙогола,ягуля—рибазмиоркаЙол,йолджия—път,пътник

ККабадая—юначага,побойник,свадливецКаба-делия—суров,груб,лудетина(юнак)Кабахат—винаКабил—даможе,даекрайКабран—шиник,мяразажитоКазас—коприненоизделие;казаслък—работаскопринаКаил—съгласене,примирявасеКаламар—кочанотороненацаревицаКалауз—съпроводник,показвачзапътКалевра—обувкаКанаат—доволство,удовлетвореностКанджа—кукаКаносан—боядисанскъна(боязавежди,косаиноктиутурците)Капукехая—представителнаобластенвисшчиновник(иливладика)

предвласттавЦариградКарар—мярка,умерено,средКарес—вж.гарезКарма-карашик—размесеноКаталан—лош,лют,мъчител;катил—убиецКаталясвам—уморенсъм,капвамотумораКатинар—катанец,кофарКатун—лагер,стан;катунари—циганиилидруги,коитоживеятпод

шатърКатък,катъчец—нещозаяденесхлябаКахър—грижа,скръб,тъгаКашик—лъжица;кашикам—ямслъжицаКеатхане—хубаваместносткрайЦариградКенар—краищанаплат;иваКертя—зачитам,обръщамвниманиеКескин—силен,остър,лютКетаб,китаб—книга,писанеКефил—поръчителКехат—хартия,книгаКивор,кифор—кивот,ковчегзамъртвецКимбилир—койзнае(какво)Кимен—ядосан,койтоиманаумнещопротивнякого

Кира—господаркаКлашник—горнадрехасръкавидолактите;сукманбезръкавиКлендзувам—подигравамКлефак—клекав,слаб,тромчовекКоджа(мити)—голям,достаголямКомшулук—вратичкамеждусъседнидворове;съседствоКоли,датинееколи—данеживеедългоКонак—държавноилиобщинскоуправление;домнаголемец;къща

запренощуваненапътнициКондисвам,кондурисвам—спирамнаконак,станувамКранта—дърткон;човекедър,сгрубвидКукери—преоблечениимаскиранииграчинаСирнизаговезниКурбам-байрам—турскипразникнажертвите(курбаните)Куртулуш—освобождение,спасение;куртулмак—спасявамсеКър—поле,равнина

ЛЛавица—пейка,дълъгстолЛезет—вкусЛижба,личба—белегзанещоособено,чуднавестЛих,лихост—комутовсичкоекриво,кривотаЛокма—залък,видсладкишиЛьохман—обиднопрозвище

ММараз—болестМартир,мартор—свидетелМеджия—работабезплатно,тлъкаМекере—мазник,подлизуркаМерам—мисъл,намерениеМерджан—корал(замъниста)Мерджемек—лещаМерхамет—милостМирас,мараз—наследство,болестМламос,млямол—болестпомалкитедецаМолоз—чакъл,парчетаоткирпичиварМурафет—умение,изкуствоМусандра—долапвстенатаМуша—юмрук,юмрученбой;мущра—(дървенчук)Мюдюр—началник,управителнапо-малъкградМюхюр,муур—печатМюшкюл—трудноМющерия—купувач

ННавет—клетваНамаз—обреднамолитва(тур.)Напрасничав—опърничав,променчивНатлъчвам—тлъча,чукамНаущение—подучване,подбужданеНафиле—напразноНехрьо,нехрив,нехриз—ленив,некадъренНур—огън(небесенилинагробаГосподен)

ООбстояне—обстоятелствоОва—полеОгалатя—разваля,омърсяОкумуш—образован,знающОмут,умут—надежда,очакване,упованиеОнудабилирим—итовазная(разбирам)Орисница—коятонарича(орисва)защастиеилинещастиенадететоОртома—дебеловъже

ППалдъм—подопашникПанджар—цвекло,чукундурПаремия—поучениеотБиблията,четенонавечерняПартакеши—вехтапокъщнина,дрипиПасаж—приведеномястоизкнигаилислово,цитатПаспал—прахотбрашноПатима—беда,тегло;патя—страдамПатрика—патриархПезевенк—сводникПеригла—отпергелзачертане;преносно:човек,койтосевърти,

дяволуваПетимен—отпетимосвам,желаяилимилеязанещоПитач—просекПищрах—отпеширмек,готвено,печено,варено(заядене)

ПлеоназъмизлишнадумавизразаПонаяда,поядасе—хващагояд,лютисезанещоПрасило—род,домочадие,пасминаПримрак—късновечер,потъмноПристоявам—помагамПробавям—бавясе,застоявамсеПротосингел—духовник,помощникнавладикаПрохандакосвам—продънвам,провалямПръждома—поврага,дасемахне,запилее(пръждоса)Пукал—растениедобриче;пръстенсъдзавино;мълчаливчовекПул—пара,металическапластинкаПусия—засада,мястозабраненеПюшкюн—външнапейчица

РРаздосадован—разядосан,разсърденРазкиркетен—разклатен,разкривениповреденРамазан—деветимесецнамюсюлманскатагодина,когатосепостиРазнуздвам—свалямюздатанакон;разнуздано—разпуснато,

своенравноРазседлица—яханебезседло,наголо;разседланконРезил—срам,посрамване,унижениеРизик—чест,щастие,късметРъз—отерез,земя

ССайгия—тачене,почитСакуля—голямчувал,вретище,торбаСалт—самоСалтанат—блясък,разкошСая—подслон,сушинаСебеп—причина,поводСеймен—стражарприначалник,охранаСелямалейкюм—поздравСемселе—поколение,родСен,бу,хепсиниз—ти,тоя,всичкиСенет—запис,разпискаСергия—дъскинаоткрито,накоитосередистоказапроданСермия—пари,капитал,вложенвработаСефа—веселоразположениеСефер—поход,войнаСирман—веселбаСкобел—дърводелскосечивоСкомен—столСкопос—ред;скопосан—прибран,стегнат,нареденСматрям—мисля,внимавам.Сокай—женскоукрашениезаглава.Солинарня—солинарник,солницаСпраши—отруск.спрашивать—питам,запитвамСтап—тояга,сопаСубаша—началникнастражаСъклет—притеснение,тегло

ТТабихет—навик,нравТавла—оборзаконе;тавлабашия—водачначердаТавра—тафра,китене,гизденеТавраз—трезвенТагар—малъкшиник,тъпан,кошзадържанедете;тагаржик—

торба,чантаТалим—военнообучениеТалпа—дебеладъскаТаласъм—духпокровителнасграда,наимотТамазлък—вж.дамазлъкТамах,тамахкяр—жаден,алчен,скъперникТахт—долу,пропаданеТевекел—напразно,залудо;тевекелия,коятосепокоряваинадявана

БогаТеке—обиталищенадервишиТенбих—съвет,предпазванеТерекия—лют,кисел,пристрастенТок—гумно,харманТрампа—замяна,размянаТримарник—койтотримери,т.е.поститридниТрисаи—трисагия,молитва„Трисвятое“замъртвитеТропар—черковнапесензасветецТюлюмбек—тъпанотметалич.полукълбо;товарнакон,връхкойто

сеяздиТърса—нрав,характер

УУгарка,угорешка—недогоряласвещУйдурма—нарочноскроено,измисленоУр,ага!—бий,аго!Урала—надобърчасУручлетина—вж.юрукУхръбен—правищети,пакостУчурум—летене,течение

ФФил—слон

ХХазлъгидер—многосиотиват,приличатсиХайван—животно,добитъкХайгър—вж.айгърХаир—добрина,благодеяние,полза;хаирлия—благодарен,честит;

хаирсъз—хаймана,непрокопсаникХак—заплата,възнаграждениеХал—положение,състояниеХалят—вж.алатХанжество—лицемерие,присторенанабожностХара—радост,веселбаХарач—воененданъкнанемюсюлманите;харачар—събирачна

тозиданъкХаро—грозен,стар,лош,некадъренчовек;зло,лошевинаХас—евтиноХахам-баши—главенравин(уевреите)Хеле—накрай,какидаеХесап—сметка;хесапя—правясисметкатаХолума—грижа;безхолума—безгриженХортома—вж.ортомаХош—добър,весел,радостен;хошгелдин—добредошелХранта—отхрантутя,храня,готован

ЧЧаир—ливадаЧалащисвам—залягам,трудясеЧалгия—музикаленинструмент;свирене,удряненанего;чалгаджия

музикантЧалъм—сгода,похват,леснинаЧевердисвам—въртяЧерясло—желязозачуканесол;ножнаплугзаоранеЧокиш—многоработаЧохадар—прислужникЧупа—момаЧурук—изгнило,развалено;чурудисва—изгнива,развалясе

ШШам—коприненплатотШам(Дамаск)Шамшик—чадърообразенШарап—виноШахат(ин)—свидетелвсъдилищеШашкън—объркан,слисан,смахнатШикер-комаш—сивплатШудров—дрипав,оцапан

ЮЮрук—турчин,каракачанин(скитник,влахпопланините)

ЯЯгмосвам—развалям,хабя,губяЯрдамджия—помощник,закрилникЯсак—възбрана,запрещениеЯсакчия—пазач,стражарприголемец