bulgaria on air - the business magazine - november 2012 - cut

Янко Георгиев, Изпълнителен директорYanko Georgiev, Executive Director

Welcomenote

Ние ще се постараем да сме ви от полза и в двете. В новия брой на борд-ното ни списание ще научите какви са плановете за развитие на София – една от най-бързо набиращите популярност туристически дестинации в Европа. Ще ви разкажем за хора, които са били дос-татъчно далновидни да предвидят дори ползите от глобалното затопляне.

Колкото до празниците, в този брой ви препоръчваме да изберете по-нетра-диционния подход. Не е нужно непременно да носите ботуши, шапка и ръкавици, за да усетите истинския коледен дух. Спокойно можете да го направите и на места, където ще са ви достатъчни

слънчеви очила. Места, до които за нас ще е удоволствие да ви отведем. Прове-рете нашите специални зимни разписа-ния и цени на www.air.bg. И не забравяйте, че после идва време да си починем дори от планирането. Защото, както казваше Джон Ленън, „животът е онова, което ви се случва, докато сте заети да си прави-те други планове”.

Желая ви приятен полет!

Янко Георгиев,Изпълнителен директор

Уважаеми пътници,Добре дошли на борда на България Ер!

Който не сполучи да планира, планира да не сполучи, гласи една стара пословица. Ноември традиционно е време за планиране – време да начертаем посоките, в които искаме да се развива бизнесът ни в новата година, и време да решим къде искаме да прекараме зимните празници.

We will try to be useful to you in both. The new issue of our inflight magazine will tell you what the development plans are for Sofia – one of the tourist destinations in Europe that is gain-ing most rapidly in popularity. We will tell you about people who have been farsighted enough to even predict the benefits of global warming.

As to the holidays, in this issue we rec-ommend that you choose a less traditional approach. You don’t necessarily have to wear boots, hat and gloves to feel the real spirit of Christmas. You can easily do it in places where sunglasses will be enough. Places, to which it will be a pleasure to take you. Check our spe-cial winter timetables and prices at www.air.bg. And don’t forget that then comes the time to take a rest even from planning, Because, as John Lennon used to say: “Life is what happens to you while you’re busy making other plans.”

Have a pleasant flight!

Yanko GeorgievCEO

Dear Passengers,Welcome aboard Bulgaria Air!

“He who fails to plan, plans to fail,” an old proverb goes. November is traditionally a time for planning – a time to outline the directions in which we want our business to develop in the new year, and a time to decide where we want to spend the winter holidays.

1November 2012

ЯСЕН БОРИСЛАВОВ е роден през 1964. Завършил е история в Софийския университет, доктор е по журналистика (2008). Бил е завеждащ отдел „Култура” във вестник „Дума”, от 1997 е журналист на свободна практика с постоянен ангажимент към в. „Сега”. Автор е на книгите „Виното. Българска енциклопедия” и „Боб и метафизика. Кулинарно-исторически етюди”. учредител и първи председател на национален клуб „Винен наблюдател”.

YASSEN BORISLAVOV was born in 1964. He graduated with a degree in History from the University of Sofia and holds a PhD in Journalism (since 2008). He worked as managing editor for culture at the Duma newspaper and, since 1997, he has worked as a freelance journalist and a regular columnist for the Sega newspaper. He is the author of Bulgarian Wine Book and Beans and Metaphysics: Culinary and Historical Essays. He is the founder and first chair of the nationwide Wine Observer Club.

ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ e бивш главен редактор на BusinessWeek България. Негови публикации са се появявали в BusinessWeek,

Sunday Times, L’Europeo, 24 часа, Стандарт, Тема и много други. Интересува се особено от икономика, международна

политика, езици и история. Когато не е зад компютъра, разпуска с приятели, слуша хард-рок и класика или чете в

компанията на любимия си котарак.

VALERI TSENKOV is a former BusinessWeek Bulgaria Editor-In-Chief. His work has appeared in publications such as the

BusinessWeek, Sunday Times, L’Europeo, Standart News, 24 Hours, Tema, Manager and many others. He specializes in

economics and international affairs and his areas of interest focus on health, social landscapes, language and history. When he’s not behind the keyboard, you can find him hanging out in coffee shops with friends, listening to music on his iPod or relaxing with a good

novel and his cat.

АВТОРИ contrIbUtorS

6 tHe InFlIGHt mAGAZIneyour compl imentary copy

16 | РАСТЕ, И СЕ ПОДМЛАДЯВА GROWING, AND REJUVENATING

43 | ЦАРСТВОТО ТУК, НА ЗЕМЯТА KINGDOM HERE ON EARTH

30 | НОВАТА ГОЛЯМА ИГРА THE NEW BIG GAME

BUSINESSECONOMY

13November 2012

873 000 000 евро са преките инвестиции в България за първите осем месеца на годината – с 350 млн. повече от същия период на 2011. Най-много инвестиции идват от Холандия (498 млн.), швейцария (105 млн.) и Русия (97.2 млн.).

EN

euro is the amount of direct investments in Bulgaria for the first eight months of the year – 350 million higher than it was in the same period during 2011. The largest amounts have been invested by the Netherlands (498 million), Switzerland (105 million) and Russia (97.2 million).

3 000 000 000лева са стрували на държавата през 2011 младите българи, които не работят и не учат, твърди доклад на европейската фондация Eurofound. За целия Европейски съюз броят на младежите, които не търсят рабо-та, надхвърля 14 милиона души, чиято издръжка струва на икономиката 153 млрд. евро.

EN

leva is the price the state paid in 2011 for young Bulgarians who neither worked nor studied, according to a report of the Eurofound European Foundation. For the entire European Union the number of youth who are not looking for work exceeds 14 million; their maintenance costs the economy 153 billion euros.

200милиона лева са загубите на държавното дружество „Булгаргаз”, съобщи изпълни-телният директор Димитър Гогов. Огромната част от су-мата идва от задължения на топ-лофикации към доставчика. „Булгар-газ” ще трябва да тегли заем, за да изплати стари дългове към руската „Газпром”, обяви Гогов.

EN

million leva is the amount of losses reported by the state company Bulgar-gas, Executive Director Dimitar Gogov announced. A huge part of this amount is a result of the unpaid debts of heat suppliers. Bulgargas will have to borrow money in order to pay off its old debts to the Russian Gazprom, Gogov said.

10нови влака за столичното метро ще бъдат купени с финансиране от Оперативна програма „Транспорт”. Те ще обслужват бъдещия участък до летище София. С пари от програмата общината ще купи също 120 автобуса и 20 трамвая.

EN

new trains for the Sofia metro will be bought with financing from the Transport Operational Program. They will serve the future section that leads to the Sofia Airport. The municipality will also use operational financing to buy 120 buses and 20 trams.

ЧИСЛА И ЛИЦАFIGUreS & FAceS


РАСТЕ, И СЕПОДМЛАДяВА

Някак неусетно София се превърна в една от най-атрактивните туристически дестинации в Европа. За новото лице на столицата разговаряме с Ирина

Савина, заместник-кмет по строителството и инвестициите

Текст КАЛИН НИКОЛОВ / Фотография ИВАЙЛО ПЕТРОВ

„Нека ви призная направо: влюбих се на секундата. Това е град с прилични размери (около 2 милиона жите-ли) – достатъчно голям, за да има много за разглеждане и правене, и достатъчно малък, за да не става досаден. Страхотни ресторанти, магазини, кварталчета – това е място, което си проси да го посетите...

Беше невероятно да попаднем в толкова добре изглеж-дащ град. Свежият септемврийски въздух е идеален за приятни разходки. Цветята са навсякъде. Ресторантите са пленителни. Градът може да изглежда като класическа стара столица, пълна с църкви и музеи, но ако обиколите наоколо, ще усетите и една особено свежа атмосфера по улиците му.

И навсякъде има Wi-Fi. Сериозно. Абсолютно съм влюбен в София и България, и със си-

гурност ще се върна”.

ПРИЗНАЙТЕ СИ: ИЗНЕНАДА ЛИ ВИ името на града в края на този цитат? Взехме го от блога Passport and Toothbrush (Паспорт и четка за зъби) на двама млади ка-надци, Мат и Каро, които описват в него пътешествията си и се радват на завидна популярност. Но кое е стран-ното в случая – положителната оценка на двама чужде-нци за столицата ни, или собствената ни изненада от нея? „Докато сме забързани в ежедневието, понякога не забелязваме хубавите неща, които се случват около нас – обяснява Ирина Савина, заместник-кмет на София с ресор

„Инвестиции и строителство”. – Но аз лично не съм из-ненадана, защото в последните пет-шест години градът се развива доста интензивно. Сега София е по-чиста, по-уютна, по-цветна – един съвсем пълноценен европейски град, с действащо метро, с удобен градски транспорт. Смятам, че в следващите три-четири години, след за-вършването на проектите, които сега са в ход, градът ни ще има един съвсем променен облик”.

Още ненавършила 35, с дипломи по икономика и много-странна дипломация, с опит в държавната администра-ция и в частния сектор (работила е за гиганта Microsoft), Савина е чудесно олицетворение на промяната и подмла-дяването на българската столица в последните години.

Впрочем доказателството, че София е вече популярна туристическа атракция, идва още в началото на разгово-ра ни, докато се подготвяме за няколко снимки пред храма „Александър Невски”. Двойка италианци на средна въз-раст се приближават, любопитни какво се случва. учуде-ни са – предполагали, че снимаме мода. „Красива сте като града си”, казва на прощаване мъжът с тон, на какъвто е способен само един истински италианец.

ОТ ЖъЛТИТЕ ПАВЕТА ПРЕД КАТЕДРАЛАТА София наистина изглежда като декор за модни снимки – с все още бурно цъфтящите цветя, с елегантното червено на японските вишни, с чара на уличните художници в градин-ката зад военния клуб. Навсякъде се разхождат туристи


„Забързани в ежедневието,

понякога не забелязваме

хубавите неща, които се случват

около нас”

17November 2012

GROWING ANDrejUVenAtInG

Almost imperceptibly, Sofia has become one of Europe’s most attractive tourist destinations. We spoke with Irina Savina, Deputy Mayor of Investments and Construction, about the capital’s new face

by KALIN NIKOLOV / Photography IVAILO PETROV

“Let me tell you right now, I fell in love immediately. It’s a good sized city (about a 2 million population) that makes it big enough to explore and have tons to do but small enough to avoid getting annoyed. Great restaurants, shops, neighborhoods; this is a city that begs a weekend visit…

“It was amazing to be in a city that looked so damn good. The fresh September air made for beautiful strolls. Flowers are everywhere. Restaurants are adorable... This city may seem like a classic town full of churches and museums but dig around and you’ll find a cool attitude in the streets...

“There’s WIFI, everywhere. Seriously...

“I absolutely fell in love with Sofia and Bulgaria and am sure to be back.“

BE HONEST. YOU WERE SURPRISED by the name of the city at the end of this quote, right? We took it from the Passport and Toothbrush blog by two young Canadians, Matt and Caro, who describe their trips and enjoy great popularity. But what is stranger in this case: the favorable review of our capital by two foreigners, or how surprised we were by it? “Preoccupied with our daily routine, sometimes we do not notice the nice things that are going on around us,” explains Irina Savina, Deputy

bUSIneSScoVer Story

19November 2012

AN EqUALLY LARGE-SCALE TASK will be the moderniza-tion of the capital’s buildings, very few of which conform to modern concepts of energy efficiency. This, Savina emphasizes, is one of the municipality’s priorities. “Here is an example: a school that is paying about 60,000 leva annually for heating, saves from 40% to 60% after the energy renovation. This is not a small amount; this money could be invested in the modernization and maintenance of the educational base, in the salary fund… The same is true for other municipal buildings. The money saved could be spent on the construction of new kindergartens.” Until now we have imple-mented at least partial measures for energy efficiency in more than 90% of the schools and kindergartens in the capital (about 400 in total). One tenth of them have been entirely renovated.

Parallel to this, the municipality is an active partner with its citizens under the massive Ministry of Regional Development and Public Works project regarding energy-efficiency renova-tions of residential blocks, where Sofia competes with 35 other municipalities to absorb the 50 million leva of European funds. Savina and her team are continually holding meetings with apartment managers and are or-ganizing informational campaigns in order to popularize the idea. The applicants for renovation will not only receive state subsidies of 50% of the amounts for the renova-tion and landscaping of the spaces between the residential blocks, but they will be exempted from some fees (construction and sidewalk permits, for example).

BEFORE WE KNOW IT, this subject leads us to Sofia’s other painful problem – the scarcity of openings in the kindergartens. Due in part to the crisis and the record breaking low birth-rate at the end of the 1990s, many of them were emptied and dissolved (most often they were secretly privatized and turned into buildings with other functions). It is now more com-plicated to enroll your child in a kindergarten than it once was to get into the university – there is a system of points; first, second, and even third positions; preferences and privileges…

“Since 2006, the municipality has invested more than 100 million leva and has built 50 new kindergartens; five are current-ly under construction,” shares Savina. “I can say that the prob-lem will be solved in the short term, but I cannot give a concrete date – after all, it depends not only on our efforts, but on such objective factors as urbanization and the birth rate… There are districts where the problem has died out – Novi Iskar, Bankya, Pancharevo and Kremikovtsi. However, it remains a challenge in the city’s central neighborhoods where there are almost no available lots for construction and where we do not have many alternatives for action. We hope that, with the improvement of mobility, parents from these areas will be able to more easily bring their children to kindergartens outside the center.”

A SEEMINGLY INSIGNIFICANT CHANGE in Sofia, but one which is very noticeable to tourists, concerns seemingly small matters that nonetheless make a city a pleasant place to live – flowers, walking lanes, parks and gardens. “As the Prime Minister once said, it is evident that Sofia has a woman for mayor. During

the last two years we have really taken care of the city’s aesthetic appearance, improving the public spaces and the green areas, and making new pedestrian zones and cycling lanes,” explains Savina. The renovations of Yuzhen Park, Geo Milev Park and the park in front of the Military Academy are already completed; what remains for the municipality is to tackle the Boriso-va Gradina. “We are trying to make our city greener,” Savina states. “We have revived Sofia’s fountains. We have chosen to implement an integrated approach: when we per-form a renovation, we renew every-thing – infrastructure, public spaces and green areas. Many parts of the city are currently dug up and this is an inconvenience, but it is the same as when someone remodels their home – it causes discomfort and you want to complete it as soon as possible, but when you see the final result, you feel content and happy. It is the same with Sofia. I hope that very soon we will all be able to rec-ognize the positive change.”

“Since 2006, the municipality has invested more than 100 million leva and has built 50 new kindergartens”

“When we perform a renovation, we renew everything – infrastructure, public spaces and green areas”


НОВАТАГОЛЯМА ИГРА

Глобалното затопляне превърна никому ненужните доскоро полярни райони в най-атрактивната „плячка“ на ХХІ век

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ / Фотография SHUTTERSTOCK, АРХИВ


ЗНАЕТЕ ЛИ КОЯ Е НАЙ-ДОХОДНАТА ИНВЕСТИЦИЯ в историята? Съучениците на Марк Зукърбърг, които срещу две стотачки получили дял, оценяван днес на

милиони? Първите акционери на фонда на уорън Бъфет, които за всеки инвестиран навремето долар днес прите-жават по 132 000? За момента е трудно да се прецени. Но след едно-две десетилетия най-вероятно ще се окаже, че най-златното вложение в историята са седемте долара, платени от денвърския предприемач Пат Броу на канад-ското правителство през 1997. В замяна на тях Броу е на път да се окаже собственик на най-ключовото пристани-ще на ХХІ век.

Навремето решението му да придобие пристанището Чърчил в канадската провинция Манитоба вероятно се е сторило на конкурентите му ясен знак, че старият Пат е откачил. Освен седемте долара Броу, собственик на им-перия от поземлени имоти и локални железници, се анга-жирал да построи доста скъпа жп-линия до затънтеното селце на Хъдсъновия залив с неговите 927 жители (до се-лото и до днес няма автомобилен път). В замяна получил

едно почти неизползваемо заради ледовете пристанище, в което главната забележителност са белите мечки.

ПЕТНАЙСЕТ ГОДИНИ ПО-КъСНО в твърденията на Броу, че портът може да носи по 100 милиона долара годиш-но, вече няма нищо налудничаво. Затоплянето на климата е на път да сбъдне неосъществената мечта на Джеймс Кук и да открие Северозападния проход, който ще скъси наполовина търговските маршрути от Азия до Европа и ще обрече на фалит собствениците на Панамския канал.

За близо петдесетте години, в които се водят на-блюдания на арктическия лед, рекордното му топене бе през 2007. Тогава от 15 млн. квадратни километра – го-ре-долу колкото територията на Русия – околополюсният лед се сви до 4.17 милиона кв. километра, или по-малко от Европейския съюз. Този рекорд разтърси учените и даде сериозен тласък на борбата с глобалното затопляне. Но той вече не е актуален – на 16 септември тази година американската служба за измерване отчете, че площта му е намаляла до 3.41 млн. квадратни километра.

bUSIneSSGolD rUSH

31November 2012

МОЩТАНА ТъМНАТА СТРАНА

С печалба от 1300 долара в секунда, собствени тайни служби и пипала на влияние, простиращи се от Вашингтон до Чад, ЕxxonMobil е безспорният лидер в бизнеса с черното злато

Текст ЕМИЛ ИВАНОВ / Фотография SHUTTERSTOCK


The Power of the Dark SideWith a profit of $1,300 per second, its own secret service and tentacles of influence that spread from Washington to Chad, ExxonMobil is the

undisputed leader in the business of black gold

by EMIL IVANOV / Photography SHUTTERSTOCK

A profit of $1,300 per second or $5 million per hour: either way 2011 was a gener-ous year for the American ExxonMobil

corporation, which turned out to be the most successful of the planet’s five petrol super-gi-ants with $41.1 billion in profits.

Obviously, the good days continue – in Au-gust 2012, ExxonMobil topped for the first time the prestigious Forbes 2000 ranking, which compares the sales, profits, assets and market value of the world’s largest companies.

ExxonMobil has existed for more than one hundred years; it runs facilities around the world and drills for petrol and gas on every continent. In fact, the only real competition for the top spot in the Forbes ranking turned out to be Apple, which managed to steal the crown of “most expensive company” in the world from ExxonMobil by the middle of 2012.

According to American journalist Steve Coll – one of the people who knows the most about this company – ExxonMobil makes more than $450 billion a year, as much as the GDP of a rich country like Norway. In his book Private Empire: ExxonMobil and American Power, pub-lished in April this year, the Pulitzer Prize win-ner and former editor of The Washington Post shares remarkable research about how this company uses its money and influence to gain power – in Washington and everywhere else it might have a financial interest.

For a long time, ExxonMobil has a bad reputation for funding all sorts of research and interest-groups that refute global warming. Coll established that during a brief 6-month period in 2009, ExxonMobil spent $14.9 million in order to influence legislation in that sphere.

GATHERING INFORMATION ABOUT Exx-onMobil proved difficult even for Steve Coll, battle-tried as he is in researching secretive subjects like the CIA and the family of Bin Laden for his previous works. According to the Economist, the reason is simple: the corpora-tion virtually operates like an independent state, with its own diplomats and intelligence service, and even its own security forces.

In 2006, for example, it intervened in the conflict between the authoritarian leader of Chad, Idriss Deby, and Paul Wolfowitz, who was then President of the World Bank. In order to fight against insurgents who were being sup-ported by neighboring Sudan, Deby wanted to arm his troops, but his contracts with the World Bank prohibited him from doing so. In the be-ginning, Wolfowitz did not feel inclined to make any concessions and even threatened to freeze bank accounts. On his part, Deby contacted the US ambassador and hinted that he might expel ExxonMobil from the country. Eventually Deby got his arms – and ExxonMobil continued to pump Chadian crude oil.

The book also tells about a conversation in 2001 between then President George Bush and Indian Prime Minister Atal Bihari Vajpayee. Worried that ExxonMobil was delaying a deal with the largest Indian oil company, Vajpayee asked Bush to “simply tell them what to do.” Bush’s reply was unambiguous: “Nobody tells those people what to do.”

A few decades ago the petrol industry went through serious changes after the oil-rich states from the Mideast, such as Iran and Saudi Arabia, nationalized their resources and expelled international corporations from their countries. These giants responded by heading to the oil fields of the developing world, where they bought access to oil fields in exchange for know-how. ExxonMobil was the leader in this process, of course.

Unlike most big US companies, which sup-port both leading political parties because of the fact that power inevitably changes hands, ExxonMobil mainly operates as a financial arm of the Republican party. To make sure that no legislation that is harmful to the company will get passed, ExxonMobil spent $52 million on lobby-ing during the first three years of Obama’s term – 50% more than during Bush’s presidency.

DESPITE ITS NOTORIETY AS AN “EVIL” corporation, Coll states that ExxonMobil is the best at what it does – finding and extracting


In 1870 John D. Rockefeller created Stan-dard Oil, which was divided into 34 companies after an antitrust case in 1911. Two of these, Exxon and Mobil, re-merged in 1999 and, thus, created the present day giant. During the first year of its existence it reported revenues of $228 billion; if it was a gross domestic product, ExxonMobil would rank as the 21st largest state in the world, estimated The Economist.

The global hegemony of ExxonMobil, and its advance into regions with unstable regimes, is also a result of the merger. Before the merg-er, Exxon’s portfolio was rather conservative; its major assets were in North America and Europe. However, Mobil’s main assets were in Africa and Asia.

March 24, 1989 is another fateful date in the company’s history. In an attempt to avoid the icebergs of Alaska, the petrol tanker Exx-on Valdez toppled over – and its cargo of 200 million liters of oil caused the biggest environ-mental disaster in history. During the next two months, the ominous black blanket of 41 mil-lion liters of oil spread out over 740 square ki-lometers of pure Alaskan wilderness. The spill is believed to have killed millions of sea birds, seals, predatory dolphins and otters. The scene was like that in a military zone, according to the memories of witnesses. Exxon hired 10,000 workers and spent $2 billion for the cleanup. The irony of fate is that the giant spill turned out to be very useful for scientists; it helped them gain a better understanding of the effect that crude oil can have on a vulnerable sea environ-ment. The spill also led to the understanding that it is more toxic for life and harder to clean up than was previously believed.

THE DISASTER HELPED in one other as-pect; the company developed a strict system of rules for all of its operations – from gas sta-tions to sea platforms – and today it stands out among its competitors due to its almost mania-cal attention to safety.

Later it even managed to prevent another po-tential incident. In 2006 the company was exploit-ed a very promising well in the Gulf of Mexico. After more than 500 days of drilling, the probes reached what was a record-breaking depth at that time – more than 9 kilometers – and, accord-ing to seismic reports, there should have been a field with about 1 billion barrels of oil and gas just a little further down. However, at a depth of 9,650 meters beneath the sea bottom, the conditions became terrible due to high pressure and tem-peratures. The engineers were concerned that, given such high pressure, the gas might explode from the well and that they might not be able to control the situation. After prolonged debates, the Chief Executive Officer of the company, Rex Tillersen, made the decision to close the well, despite the criticism the corporation received for lacking courage. Some time later, another com-pany bought the rights to the project and bragged about its substantial find, but it has yet to extract any oil from the site.

ПРЕЗ 1870 ДЖОН Д. РОКфЕЛЕР СъЗ-ДАВА компанията Standard Oil, която след антитръстов процес през 1911 е разбита на 34 дружества. Чак през 1999 две от тях - Exxon и Mobil, се сливат и създават днешния гигант. През първата година от съществуването си той отчете приходи в размер на 228 млрд. долара – ако това бе Брутен вътрешен продукт, ExxonMobil щеше да се нареди на 21-о място сред дър-жавите в света, пресметна The Economist.

Глобалната хегемония на ExxonMobil и нашествието й в региони с нестабилни режими са също резултат от сливането. Преди него портфейлът на Exxon е по-ско-ро консервативен, като повечето му ак-тиви са в Северна Америка и Европа. Ос-новната част от активите на Mobil пък са в Африка и Азия.

Друга съдбовна дата в историята на компанията е 24 март 1989 – в опит да из-бегне ледените планини на Аляска, петрол-ният танкер Exxon Valdez се преобръща, а натоварените на него 200 млн. литра нефт предизвикват най-тежкото еколо-гично замърсяване в историята. През след-ващите два месеца злокобно черно одеяло от 41 млн. литра се разпростира върху 740 квадратни километра в чистата пустош на Аляска. Смята се, че то е убило милиони морски птици, тюлени, хищни делфини и видри. Беше като военна зона, спомнят си свидетели. За разчистването ExxonMobil похарчи 2 млрд. долара и ангажира 10 000 работници. По ирония на съдбата гигант-ският разлив се оказа много полезен на учените – благодарение на него те успяха

да разберат по-добре ефекта, който су-ровият петрол може да има върху уязвима морска среда. установено бе, че той е по-токсичен към живота и по-трудно се по-чиства, отколкото се смяташе дотогава.

КАТАСТРОфАТА ПОМОГНА в още един аспект – компанията разработи строга система от правила за всички свои опера-ции – от газстанциите до морските плат-форми, и днес се откроява сред конкурен-тите си с почти маниакално внимание към безопасността.

По-късно тя дори успя да предотвра-ти друг потенциален инцидент. През 2006 компанията разработи един особено обе-щаващ кладенец в Мексиканския залив. След повече от 500 дни сондажи той дос-тигна рекордна за онова време дълбочина от над 9 км и според сеизмичните докла-ди малко по-надолу трябваше да се нами-ра находище с около един милиард барела нефт и газ. Девет километра и 650 м под морското дъно обаче условията станали ужасни - с високи температури и налягане. Инженерите допуснали, че газът под висо-ко налягане може да избухне от кладенеца и да не бъде овладян. След продължителни дискусии главният изпълнителен директор на компанията Рекс Тилърсън взел решение кладенецът да бъде закрит, независимо че корпорацията бе разкритикувана заради липсата на кураж. След време друга компа-ния – McMoRan Exploration, купи правата на проекта и се похвали с внушителна наход-ка – макар че все още не е произвела нефт оттам.


Вече близо два века църквата на мормоните непрекъснато трупа влияние и богатство. Кандидатирането на нейния възпитаник

Мит Ромни за президент на САЩ е само поредното стъпало.

Текст ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ / Фотография SHUTTERSTOCK, АРХИВ

ЦАРСТВОТО ТУК,

НА ЗЕМяТА

bUSIneSSInSIDer

43November 2012

повече от Русенска област) и оценена на 1 млрд. долара. Продукцията от това ранчо се търгува в цял свят, само австралийският офис за миналата година е реализирал приходи от 276 млн. долара, а за другите няма данни.

Освен това църквата притежава агенции за недви-жими имоти и чрез тях – търговски центрове, паркинги, бизнес паркове, жилищни комплекси. Само в Юта, родния щат на мормоните, в последните години дъщерните дру-жества на църквата инвестираха 5 милиарда долара в градоустройство.

В допълнение Мормонската църква притежава множе-ство уж некомерсиални организации, някои от които са доста атрактивни. Да вземем например Полинезийския културен център (PCC) на Хаваите, който се разполага върху 170 000 квадратни метра на остров Оаху. Входът за възрастни в този парк струва 49.95 долара, а VIP-би-летите се продават за 228.95 долара. От откриването през 1963 до днес е посетен от 32 млн. души. При това до 1992 не е плащал никави данъци, тъй като се е водел по документи „имот за благотворителни цели”. Но и след това компанията PCC не преминава в редиците на данъко-платците – вместо това пререгистрира имота като „му-зей на живо” и благодарение на тази клауза е освободена от такси като „предпочитана туристическа дестинация”. Освен това паркът формално е собственост на универси-тета „Бригъм Йънг“ и поради това ползва безплатно сту-дентски труд под формата на стажове. Опитайте се да пресметнете сами колко е припечелила църквата от тази „благотворителност“ за 50 години!

РЕЛИГИЯ = БИЗНЕС. В току-що издадената в САЩ книга „Мога ли да гласувам за президент-мормон?” Райън Крагън, професор по социология от университета в Тампа, пише, че от гледна точка на баланса между религия и биз-нес днес би било по-адекватно мормонската организация да се нарича не църква, а холдинг. Крагън отбелязва, че и други църкви имат радиостанции и издателски къщи – но само мормоните гледат добитък и търгуват с цитруси. Много църкви притежават атрактивни недвижими имоти, но само мормоните ги съчетават в портфейла си със за-страхователни дружества. Освен това като религиозна институция мормонската църква се ползва с множество преференции и не плаща данъци върху дарения и земи.

Reuters съобщи преди време, че Мит Ромни и негови-те съдружници от инвестиционната компания Bain Capital всяка година даряват на църквата милиони под формата на дялово участие в различни компании (така например между 1997 и 2009 мормонската църква е държала акции

за 3 млн. долара във веригите за бърза закуска Burger King и Domino’s). Преди пет години Bain Capital купи и най-успеш-ното българско предприятие в годините на прехода – се-влиевския завод за санитарна керамика „Идеал стандарт – Видима“.

Църквата печели добре и от инвестиционни инструмен-ти – включително чрез доверителни фондове и един инвес-тиционен фонд, наречен Ensign Peak Advisors. В официални източници и регистри информацията за този фонд е оскъд-на, но той е специализиран в управление на активи, кешови потоци, инвестиции в нововъзникнали и развиващи се паза-ри. В едно рядко интервю за мормонското издание Deserеt News от 2006 Лоурънс Стей, един от вицепрезидентите на фонда, признава: „Когато търгуваме с ценни книжа, това се прави без никакви договори и документи. Просто си стис-каме ръце и това е всичко, след което милиарди долари сме-нят собственика. Ние правим бизнес, основан на доверие и етиката на нашите служители. И хората знаят, че могат да ни имат доверие. Защото така или иначе ние се ползва-ме от редица законови облекчения и протекции”.

Това е абсолютната истина. Американските закони на-пример не изискват от религиозните организации да пра-вят публично достояние своите счетоводни книги. В балан-сите на Светиите от последните дни външен човек не е надничал от 1962 насам. През 1997 разследване на списание Time стигна до заключението, че стойността на активи-те на мормонската църква достига 30 млрд. долара. Според Крагън оценката е занижена с поне 10 милиарда.

СВЕТИИ И УПРАВИТЕЛНИ СъВЕТИ. Историкът д-р Майкъл Куин в продължение на 12 години е бил активист на мормоните, но впоследствие е отлъчен от църквата

Стандартната представа за мормоните е насадена от техните мисионери: младежи с бели ризи и вратовръзка, с неизменния черен пластмасов бадж с името, закрепен за горния джоб


„за отстъпничество и измя-на”, защото си позволил да пуб-ликува финансова информация за лидерите й. Куин твърди, че финансите на църквата до та-кава степен са фрагментирани и оплетени, че никой – дори най-високопоставените религиозни водачи - не знае цялата истина. Изключението може би е само споменатият вече Кийт Макмъ-лин, който десетилетия наред е № 2 в йерархията на църква-та и председателства т.нар. Presiding Bishopric (Ръководен диоцез) – тричленен съвет, кой-то официално контролира фи-нансите и бизнеса на църквата. По влияние Макмълин отстъпва единствено на президента на мормонската църква Томас Мон-сън, смятан от вярващите за пророк и светец.

Впрочем любопитно е да отбележим, че по документи мормонската църква всъщност е собственост и се управлява от „еднолична корпорация“ – представлявана единствено от президента на църквата. Извън това мормоните имат още бли-зо стотина управителни органи – споменатият Ръково-ден диоцел, Кворумът на 12-те Апостоли, Кворумите на 70-те и така нататък.

В НАЧАЛОТО БЕ... ПЧЕЛАТА. Мормонската вяра в духов-ната стгойност на финансовия успех датира още от 1830 година. Тогава основателят на църквата Джоузеф Смит обявил пред своите последователи, че Бог му се явил лично, за да му каже: „Наистина ти казвам, че за мен всички неща са духовни, и аз никога и по никакъв начин не съм ги предписвал повеля, която да е светска”. Днешните мормони тълкуват тези думи така: независимо дали инвестираш в магазин, ко-жарска работилница, дъскорезница, хотел или банка (както сторил самият Джоузеф Смит), всички тези дейности са ду-ховни, тоест свързани са с вярата в Бога.

Първоначално предприемаческият дух на църквата се подхранвал от нуждата и оскъдицата. Мормоните има-ли проблеми с властите и съседите си заради начина си на живот, който включвал и многоженството. Ето защо те били принудени сами да си осигуряват прехраната и поминъка – извън обществото. Според историка Леонард Арингтън 88 от общо 112 Откровения на Джоузеф Смит са всъщност в областта на икономиката.

Когато мормоните пристигнали в щата Юта през 1847, тази територия все още се намирала под мексиканска юрисдикция. Затова се наложило мормоните да построят сами за петнайсетина години около 400 км железопътна линия, огромна фабрика за преработка на памук, дъскорез-ница... През 1870 вече имали търговски концерн с огромния за онова време оборот от 6 млн. долара.

Днес „Темпъл Скуеър” в центъра на Солт Лейк Сити е изпълнен със стауи, които възвеличават делото на мор-

монските пионери в бизнеса. Ем-блемата на щата Юта включва стар пчелен кошер, символ на упоритата работа и на произ-водителността (мормонската дума dеseret, която присъства в имената на много фирми и дру-жества на църквата, означава „пчела”).

ДАРИТЕЛИ И МИСИОНЕРИ. За мормоните икономическия ус-пех на тяхната църква е символ на доброто управление, но пове-чето от тях не приемат липсата на прозрачност и централизира-ните финанси, характерни за уп-равляващите органи. До средата на 90-те години „настойничест-вата” (wards) – мормонският еквивалент на енорията – съби-рали и сами разпределяли голяма част от даренията. Днес всички пари, събирани на територия-та на САЩ, директно отиват в Солт Лейк Сити. След това пре-зидентът и неговите съветници решават за какво ще бъдат из-ползвани те. Хора като Макмъ-лин твърдят, че нито един цент не се харчи в името на печалба и

с комерсиални цели, а всички пари отиват за помощи и ре-лигиозни дейности. Но понеже няма отчетност и прозрач-ност, никой не може да каже със сигурност дали наистина е така- Макар че в свещената книга „Мормонската доктрина и завет” пише, че „всички неща трябва да се правят само при всеобщо съгласие”.

Разбира се, има независими външни източници, според които между 1985 и 2010 мормонската църква действител-но е предоставила под формата на хуманитарни помощи 1.37 млрд. долара за общо 178 държави по цял свят. Това означава, че всяка година мормоните са давали в чужбина по 52 млн. долара. Но според едно изследване, публикувано в алманаха Free Enquiry, мормонската църква дарява само до 0.7 процента от своите годишни приходи, докато например при Обединената методистка църква този показател дос-тига 29 процента. Мисионерите и доброволците на църк-вата, които наброяват 1400 души, твърдят, че тяхната мисия е да разпространяват мормонското слово и вяра и те са много по-ценни и значими от чистата финансова по-мощ. Нима накрая ще излезе, че все пак парите и духовното са две съвсем различни неща? Изглежда, че отговорът на този въпрос зависи от обстоятелствата.

Според историка Леонард Арингтън 88 от общо 112 Откровения на Джоузеф Смит са всъщност в областта на икономиката


58 | ПРИЗРАК БРОДИ ИЗ ЕВРОПА A GHOST WANDERS ABOUT EUROPE

71 | ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ PROF. IVAN ILCHEV

ANALYSISPOLITICS

54 | РЕВОЛЮЦИИ VS REVOLUTIONS

51November 2012

Тенденции Ups & Downs

Така наречените „кредитни милионери” също

ще бъдат проверявани за принадлежност към бившата Държавна сигурност, след като

депутатите приеха съответната законова промяна, предложена от Синята коалиция.

Досега комисията по досиетата имаше право да провери за агентурно минало

хората, забогатели чрез натрупването на огромни дългове към банките, но не и да

оповести резултата. По списък на БНБ от 1997 за кредитни милионери се водят 10 500

физически и юридически лица.

The so called “credit millionaires” will also be examined for potential membership in the former State Security after the Members of Parliament adopted a legal amendment proposed by the Blue Coalition. So far, the Files Commission has been authorized to examine people who got rich by receiving huge credits from banks for their potential affiliation to the State Services, but the Files Commission has not been allowed

to announce their findings. According to a 1997 list provided by the Bulgarian National Bank, there

are 10,500 individuals and legal entities who are considered credit millionaires.

След двегодишно закъснение вторият мост над река Дунав най-после бе свързан и инспекти-

ран от премиерите на България и Румъния – Бойко Борисов и Виктор Понта, както и

от еврокомисаря Йоханес Хаан. Работата по съоръжението при Видин – Калафат бе възложена на испанската FCC Constuction

и трябваше да приключи още през 2010. Все още предстоят довършителни работи и монтиране на жп-релси, при рязко влоша-ване на времето това може да остане и за

напролет.

Following a two-year delay, the second bridge on the Danube was finally linked and inspected by the

Prime Ministers of Bulgaria and Romania, Boyko Borisov and Victor Ponta, as well as by the EU Commissioner Johannes Hahn. The work on the Vidin-Kalafat bridge was assigned to the Spanish FCC Construction and was scheduled to be completed in 2010. There is still some finishing work to be done and railway tracks to

be installed, but they may be left for next spring in case the weather suddenly gets worse.

Всеки пети българин живее под сериозен стрес, показват данни от изследване на Европейска-

та агенция за безопасност и здраве.В по-следните години психичните разстройства в България рязко се увеличават и водят до

милиарди левове загуба за икономиката, отбелязват експертите. Българите се

самоопределят като най-стресирани от всички граждани на Европейския съюз. 70 на сто от тях твърдят, че стресът в живота

им се е удвоил след началото на кризата преди пет години.

Every fifth Bulgarian is living under considerable

stress, according to a research by the European Safety and Health Agency. In recent years the number of mental disorders in Bulgaria has sharply increased, resulting in billions of leva of losses for the economy, the experts note. Bul-garians define themselves as the most stressed of all citizens in the European Union. 70% of

them claim that stress in their life has doubled since the crisis started five years ago.


Всеки от нас, по-възрастните, който е празнувал Октом-врийската революция през ноември, поне веднъж е почувст-вал, че нещо не е наред.

Помислете сами. Като първокласник разбираш, че на 7 ноем-ври не се учи, защото се празнува Великия октомври. И чак във втори или трети клас научаваш, че разминаването в месеците се дължи на разликата между юлианския и грегорианския кален-дар. Късно, твърде късно. За година - две червейчето на съмнени-ето те е загризало – и инстинктивно си приел, че революцията е странно нещо и совите не са това, което са.

А ЧЕ РЕВОЛЮЦИЯТА НЕ СЕ ЧЕСТВАШЕ много революционно, това беше ясно още тогава. Беше почивен ден; мъжете търсеха бира отрано, а по телевизията предаваха военния парад на Чер-вения площад. Целият ритуал внушаваше ред, дисциплина и кон-тролиран ентусиазъм. Днес звучи странно, но революцията беше консервативно мероприятие. Никакви експлозии, никакви импро-визации. Спомням си, в училище по време на перестройката пред-ложихме да отпразнуваме 7 ноември с дискотека, защото „нали това е щастливо събитие, на което трябва да се радваме.” Не ни разбраха, но в крайна сметка ни разрешиха: беше вече 1987.

На Запад обаче беше друго. Малкото западни комунисти и многото западни левичари асоциираха Ленин, залпа на „Аврора“ и Октомврийската революция с бунт и промяна. Така те дразнеха своите консерватори.

За втори път ви моля да помислите. Че Гевара беше (и днес е) западна икона, а не източна: в училище не учехме за него. “Imagine no possessions” на Джон Ленън тревожеше съня на западните

десничари и капиталисти, но в България беше знаме на проте-ста срещу един „ляв” режим – а след промяната озвучи „десните” про-капиталистически митинги. На Запад песента на „Бийтълс” Back in the USSR минаваше за симпатия към Съветския съюз; у нас обаче си беше направо подозрителна. „Там” рокендролът беше ляв и революционен; „тук” беше десен и също така революционен. Въобще, по друг начин ги разбирахме революциите.

Наскоро видях как един прочут британски рокаджия ръкопляс-ка на първомайската манифестация на БСП: как да му обясня, че българските му колеги са от другата страна? Нейсе, накрая на-мерих човека, който разбира този парадокс и може да го обясни.

РИХАРД ДАВИД ПРЕХТ, РОДЕН ПРЕЗ 1964, е един от най-голе-мите (и със сигурност от най-медийните) съвременни германски философи. Автор на книгата „Ленин стигна само до Люденшайд”, Прехт израства в семейство на западногермански комунисти. у тях не се е гледало дори телевизор: No pasaran! за „дясната” масова култура. Затова пък са го водили в Германската демократична ре-публика. От ГДР Прехт си спомня, че нямало много коли – и децата можели спокойно да си играят на улицата. Оправдава родители-те си: те протестирали срещу консерватизма на тогавашната Западна Германия. И най-важното - категорично заявява, че ако семейството му е било българско или източногерманско, със си-гурност щяло да протестира и срещу комунистическата система.

Това е ключовото, останалото са емоции. Има западни леви-чари, които обожават СССР на 20-те, с Маяковски, Дзига Вертов, Родченко и Айзенщайн. Други, като Хърбърт уелс, Арагон и Елза Триоле, се възхищаваха на железния образ на Сталин - и изтрезняха

РeВОЛюЦИИ И REVOLUTIONSПарадоксално е, но „Великият октомври“ бе символ на промяна само за онези, които не засягаше пряко

Текст БОЙКО ВАСИЛЕВ / Фотография SHUTTERSTOCK


every adult who has celebrated the October Revolution in No-vember even once has sensed that there is something wrong about it.

Think about it for yourself. As a first grader, you understood that the 7th of November is a holiday celebrating the Great October. You had to reach at least second or third grade to understand that the discrepancy between the months was due to the difference between the Julian and Gregorian calendars. However, by then it was too late. For a year or two the worm of doubt had been eating away, and you instinctively realized that revolution is a strange thing and owls are not always what they seem to be.

IT WAS CLEAR IN THOSE DAYS that the Revolution was not being celebrated in a very revolutionary manner. It was a holiday; men began drinking beer early in the day and the TV programs featured the military parade in Red Square. The whole ritual suggested order, discipline and controlled enthusiasm. It might seem strange today, but the Revolution was a conservative event. No explosions, no improvisations. During Per-estroika, I remember our class suggesting to our teacher that we cel-

ebrate the 7th of November in a discotheque because, “after all, this is a happy event that we all have to enjoy, is it not?” Although we were not understood, we were eventually given permission; it was 1987.

However, the situation was quite different in the West. The few West-ern communists and the scores of Western leftists all associated Lenin, the Aurora’s signal shot and the October Revolution with rebellion and change. They thus irritated their conservators.

For a second time I will ask you to stop and think for awhile. Che Guevara was (and still is) a Western icon, not an Eastern one; we did not learn about him at school in Bulgaria. John Lennon’s “Imagine no posses-sions…” troubled the dreams of Western rightists and capitalists, but in Bulgaria it was the banner of protest against the “left” regime. Then, after the political changes, the song was heard during “right,” pro-capitalist rallies. The Beatles’ song Back in the USSR was perceived as sympathy for the Soviet Union in the West, while here it was frankly viewed with suspicion. Rock-and-roll was left and revolutionary “there,” while it was right and also revolutionary “here.” In general, we had a different concept regarding revolutions.

reVolUtIonS VS. РЕВОЛЮЦИИThe “Great October” was paradoxically only a symbol of change for those who were not directly affected by it

by BOYKO VASILEV / Photography SHUTTERSTOCK


ПРИЗРАКБРОДИ ИЗЕВРОПА


95 години след Великия октомври Маркс, Ленин и комунизмът не са онова, което бяха

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография SHUTTERSTOCK

Чували ли сте някога името Клод Данси? Не? А би трябвало – това е човекът, отговорен за най-мону-менталното единично събитие в човешката исто-

рия; човекът, дал началото на най-грандиозния и с печални последици социален експеримент за всички времена. Каза-но накратко, Клод Данси е виновникът за Великата октом-врийска революция.

ВСъЩНОСТ, ЗА ДА БъДЕМ ЧЕСТНИ, горното е леко преувеличено. Ако ще търсим „виновници”, по-логично е да се насочим към Маркс, Ленин, Троцки... Клод Данси, лейте-нант от британските тайни служби, е просто човекът, пропилял най-добрия шанс да ги спре.

През март 1917 британското разузнаване MI5 получава сигнал, че Лев Троцки, един от лидерите на болшевиките, се подготвя да се върне от Съединените щати в Русия, носейки внушителна сума в брой, за да се опита да орга-низира преврат. Агенти на MI5 спират парахода на Троцки в Халифакс, Канада, и го арестуват заедно с петима от другарите му.

Но лейтенант Данси – бедно момче от семейство с девет деца, възпитано да мрази и братята си, и тиранич-ния си баща – лейтенант Данси все още вярва в доброто и справедливостта. На него му се струва, че донесението срещу Троцки идва от руски агент-провокатор. Лейте-нантът убеждава колегите си да освободят арестанта. Четири седмици по-късно Троцки се връща в Петроград. А осемдесет и пет години по-късно MI5 ще разсекрети ар-хива за случая.

В МЕСЕЦА НА 95-АТА ГОДИШНИНА от Октомврийска-та революция е простимо да си задаваме въпроси от типа: а какво би станало, ако... Ако Троцки бе останал в Канада, щеше ли изобщо да се стигне до Октомври и до властта на съветите? В края на краищата тъкмо той е човекът, който ръководи Петроградския съвет в отсъствието на избягалия във Финландия Ленин; тъкмо той печели за болшевиките популярната подкрепа, която само месеци по-рано е била на страната на по-умерените меншевики и есери (социалист-революционери); тъкмо той с чара и красноречието си убеждава гарнизона на Петропавловска-та крепост да подкрепи революцията. Сам Сталин, бъде-щият смъртен враг на Троцки, признава ролята му: „Цяла-та работа по практическата организация на въстанието вървеше под прякото ръководство на другаря Троцки... За бързото преминаване на гарнизона на страната на Съве-та и за умелата постановка на работата на Военно-рево-

люционния комитет партията е задължена преди всичко и главно на другаря Троцки” (в. „Правда”, ноември 1918).

Много историци са се вглеждали с почуда в руските събития от 1917: един низ от случайности и политически късогледства, който почти няма аналог в световната история. В средата на лятото опитът на болшевиките за преврат се проваля; Ленин, пратен два месеца по-ра-но в Русия с капсулован вагон от германското командване (като един модерен троянски кон), е принуден отново да бяга, този път във Финландия. Както отбелязва Робърт Даниълс (The Rise and Fall of Communism in Russia), пътят изглежда разчистен за по-умерените есери и меншеви-ки. „Ако Керенски (лидерът на есерите и председател на Временното правителство, б. а.) бе постигнал незабавно примирие и бе дал земята на селяните, Ленин вероятно ни-кога нямаше да стигне до Кремъл. Това бяха двете основни точки в програмата на болшевиките през 1917. Отхвърля-нето им от умерените сили гарантира крайната победа на Ленин”, подчертава Даниълс.

ВМЕСТО ДА ОТНЕМЕ НА ОПОНЕНТИТЕ СИ основния им коз, Александър Керенски им дава нови. Следва зло-получният „развален телеграф” с главнокомандващия армията генерал Лавр Корнилов: от него Керенски оста-ва с убеждението, че Корнилов иска да установи воен-на диктатура, и го освобождава от длъжност; Корнилов остава с убеждението, че Керенски е под влиянието на болшевиките, и тръгва с един корпус към Петроград. От-говорът на притеснения Керенски е да освободи част от задържаните болшевики (начело с Троцки) и да им даде оръжие. Корнилов е отблъснат, но и подкрепата за пра-вителството се изпарява: през юни на изборите за мос-ковската Дума есерите и меншевиките получават 375 000 гласа; през септември вече имат едва 54 000. На 26 октомври (7 ноември по нов стил), когато болшевиките правят втория си въоръжен опит за преврат, в подкрепа на Керенски е готова да се сражава една-единствена во-енна част: втора рота на създадения от него Първи пет-роградски женски батальон. Сто трийсет и седем жени срещу цялата сила на Троцки.

Керенски е интересна личност – роден е в един и същи град с Ленин (Симбирск), баща му Фьодор Керенски е ди-ректор на гимназията там и добър приятел с училищния инспектор Иля улянов – бащата на Ленин. Тъкмо Керенски-баща се застъпва младият Владимир улянов – бъдещият вожд на пролетариата – да завърши гимназията със зла-тен медал, макар оценките му да не били чак толкова

AnAlySISIn FocUS

59November 2012

Have you ever heard the name Claude Dansey? No? Well, you should – this is the man respon-sible for the single most monumental event in

human history; the man who launched the grandest social experiment of all times with lamentable con-sequences. In short, Claude Dansey is the one to blame for the Great October Revolution.

ACTUALLY, TO BE HONEST, my opening state-ment is somewhat exaggerated. If we are to seek “culprits” it would be more logical to turn to the likes of Marx, Lenin or Trotsky. Claude Dansey, a lieuten-ant in the British Secret Service, is simply the man who wasted the best chance to stop them.

In March 1917, British intelligence MI5 received a information that Leon Trotsky, one of the Bolshevik leaders, was preparing to return to Russia from the United States, and was carrying a large amount of cash in order to organize a coup. MI5 agents intercepted Trotsky’s vessel in Halifax, Cana-da, and arrested him together with five of his comrades.

But lieutenant Dansey – a poor boy from a family of nine children, brought up to hate both his brothers and his tyrannical father – still be-lieved in goodness and justice. It seemed to him that the report against Trotsky came from a Russian agent provocateur. The lieutenant persuaded his colleagues to release the de-tainee. Four weeks later Trotsky returned to Petrograd. And 85 years later MI5 declassified the archives on the case.

DURING THE MONTH OF THE 95TH AN-

NIVERSARY of the October Revolution, it is per-missible to ask questions like: what would have happened if… If Trotsky had remained in Cana-da, would the October revolution have occurred and the Soviets gained such power? In the final analysis, Trotsky was the one who headed the Petrograd Soviet in the absence of Lenin, who had earlier fled to Finland; it was Trotsky who won popular support for the Bolsheviks who only a few months earlier had backed the more mod-erate Mensheviks and Socialists-Revolutionar-ies (SRs); it was Trotsky’s charm and eloquence that convinced the garrison at Petropavlovsk fortress to support the revolution. Stalin himself, the future mortal enemy of Trotsky, recognized Trotsky’s role: “All practical work in connection

with the organization of the uprising was done under the immediate direction of Comrade Trotsky... It can be stated with certainty that the Party is indebted pri-marily and principally to Comrade Trotsky for the rapid going over of the garrison to the side of the Soviet and the efficient manner in which the work of the Mili-tary Revolutionary Committee was organized” (Pravda newspaper, November 1918).

Many historians have looked with amazement at the Russian events of 1917: a string of chance hap-penings and political short-sightedness with hardly any parallel in world history. In the middle of sum-mer the attempted coup of the Bolsheviks failed, and Lenin, sent two months earlier to Russia in a sealed one-carriage train by the German command, like a modern Trojan Horse, was again forced to flee, this time to Finland. As Robert Daniels notes in The Rise and Fall of Communism in Russia, the road seemed

to be cleared for the more moderate SRs and Men-sheviks. “If Kerensky (leader of the SRs and chair-man of the Provisional Government – author’s note) had made immediate peace and given all land to the peasants, it is possible that Lenin would never have come to the Kremlin. Such a program, of course, was Bolshevism in 1917. Its rejection by the moderate ele-ments assured the triumph of their opponents.”

INSTEAD OF DEPRIVING HIS OPPONENTS of their main trump card, Kerensky put new ones in their hands. Following the ill-fated “broken down tele-gram” with army commander-in-chief General Lavr Kornilov, Kerensky was left with the impression that Kornilov wanted to establish a military dictatorship and discharged him from duty, and Kornilov was left with the impression that Kerensky was under the in-fluence of the Bolsheviks and therefore headed with

the Third Cavalry Corps to Petrograd. The wor-ried Kerensky responded by releasing some of the detained Bolsheviks (headed by Trotsky) and arming them. Kornilov was pushed back, but support for the government had evapo-rated: in the June elections for the Duma, the SRs and Mensheviks garnered 375,000 votes; in September, they received a mere 54,000. On October 26 (our modern calendar’s Novem-ber 7), the Bolsheviks attempted their second armed coup, and only one single military unit was ready to fight in support of Kerensky: the second company of the 1st Petrograd Wom-en’s Battalion, which he himself had created. One hundred and thirty-seven women against Trotsky’s whole army.

Kerensky is an interesting figure – born in the same town as Lenin (Simbirsk), his fa-ther, Fyodor Kerensky, was headmaster of the town’s secondary school and a good friend of school inspector Ilya Ulyanov – Lenin’s father. It was Kerensky’s father who helped the young Vladimir Ulyanov – the future leader of the pro-letariat – finish school with a gold medal, even though his marks were not all that good. Both Lenin and Kerensky graduated in law from St. Petersburg University. Then their paths sepa-rated, only to fatally cross in 1917.

AFTER THE FALL OF THE WINTER PAL-

ACE Kerensky fled; he was not, however, dressed in a woman’s frock, as the Soviet

Българска пощенска марка от 1977 в чест на 60-годишнината от Октомври

A 1977 Bulgarian post stamp, celebrating October’s 60th anniversary

A Ghost Wanders About Europe95 years after the Great October, Marx, Lenin and communism are not what they used to be

by KONSTANTIN TOMOV / Photography SHUTTERSTOCK


textbooks would have it – he simply drove away in his car. He tried to organize resistance against the Bolsheviks, but most army units were more inclined to support Lenin rather than him.

He emigrated to London and then Paris, and later married an Australian journalist and settled in the States. No matter how embittered he was by the Bolsheviks, he never supported the right-wing White Movement during the Civil War. When Hitler invaded the USSR, he wrote to Stalin to offer his assistance – but he never received an answer.

In the 1960s, during Khrushchev’s warming, he was visited by several Soviet delegations. Among them was the journalist Genrikh Borovik, who says that Kerensky put the blame for the events of 1917 and in particu-lar the ill-fated “Kornilov Putsch” on Winston Churchill. (“He said that England had always been Russia’s main enemy.”) In 1968 he asked for permission to return to the USSR – again he was left without an answer. He died in 1970, having survived all his enemies: Lenin, Stalin, Trotsky and Churchill. In New York the local Rus-sian church refused to perform a burial service for him, claiming that he was to blame for “the fall of Russia.”

IN A CERTAIN SENSE THE FATE of loser Ke-rensky was better than that of the winners. Lenin, af-ter several strokes (and persistent speculations that he had been poisoned by Stalin), died in 1924. During the last year of his life he was visibly disappointed with the progress of the revolution; he wrote about the need for literacy and civilization of the people (“let’s eliminate the semi-Asiatic ignorance”), before embarking on the introduction of real socialism. He was also disillusioned with Stalin, who had been his most frequent visitor in Gorky’s villa.

Even on his deathbed, Lenin’s influence remained enormous and would probably have helped Stalin’s opponents win the battle for power. But they, with the short-sightedness characteristic of this revolution, thought Lenin was a lost cause, and that they could in-dependently come to an agreement with the rising new star. In 1922, Vladimir Ilyich wrote the article “Better Fewer, But Better” – which was aimed directly at Sta-lin’s authoritarian approach – and sent it to Pravda, but Bukharin, its editor-in-chief, saw no reason to publish it. Another member of the Politburo suggested that one copy be printed and sent to Lenin “to calm him down.” Bukharin probably remembered this in 1938, when the Stalin Trial defined him as a “right centrist conspirator” and sentenced him to death. In vain he wrote count-less letters imploring Stalin, always starting with “Dear Koba…” – but Dear Koba never answered.

IN GENERAL, THE BOLSHEVIK LEADERS greatly underestimated their former comrade when they decided to make him General Secretary of the Party –supposedly an insignificant technical post. In a few months, Stalin had managed to build a colos-sal bureaucratic apparatus – the backbone of Soviet totalitarianism for close to the next 70 years. zinoviev and Kamenev chose to forge an alliance with him (the first “Troika”) against Trotsky – in return, they were sentenced as terrorists and executed in 1936.

Trotsky himself had realized his defeat already as of September 23, 1923, when a meeting of the “Troika” proposed to expand the composition of the Revolutionary Military Committee – i.e. to deprive him of control of the Red Army. Helpless, he left an-grily, determined to at least slam the door in the face of his former friends. But the meeting was held in the former throne hall of the palace; the massive doors were well-oiled, so instead of the expected effect, those present saw a slight man unsuccessfully and with growing irritation trying to shut the heavy door… As Pierre Vergniaud had said a century and a half earlier, “The revolution devours its own children.”

Afterward Trotsky’s fate consisted of a series of exiles – Turkey, France, Norway and Mexico, where in 1940 a Stalinist agent killed him with an ice pick.

TODAY WHEN THE ECONOMIC CRISIS and growing inequalities are reviving interest in left-ist movements, the main question is this: could it have been otherwise? Could the boldest and most progressive experiment not have ended in tyranny, mountains of corpses and economic collapse? What would have happened if Leninism had won and Stalin had not come to power?

As to the economic side of the question the an-swer is easy. Already in the first years after the revo-lution, the imperial general Pyotr zalesky marveled: “Who would have thought that the cleaner at court would become a supreme judge, or the orderly a hospital director, the barber a party functionary, yes-terday’s corporal a commander-in-chief, the footman a mayor?” The big Soviet construction projects of the 1920s and ‘30s clearly show what kind of result is produced when things are run by barbers and order-lies rather than engineers. A perfect example is the notorious White Sea Canal, built in record time with the forced labor of political prisoners. At least 11,000

people (according to official data) died at the site of hunger and exhaustion; in the end the result was a canal only three meters deep and unfit for navigation – it was simply a monument to the megalomania of Stalin and the terror experienced by his subordinates (lest they were unable to finish on time).

BUT WOULD IT HAVE BEEN DIFFERENT if somebody else had sat in the chair of the “Father of Nations”? Trotsky, in his autobiography (one of the best political writings of the last century), accused Stalin of gaining command of the communist party as the head of a “criminal group.” The image of a victim constantly on the run and finally killed by the tyrannical regime won Trotsky many sympathies in the West, and does so even today. But in the final analysis, this is the man who invented the “Red Ter-ror” (“a weapon utilized against a class, doomed to destruction, which does not wish to perish,” and “Our enemies will face not prison but the guillotine”). From these postulates came one of the biggest blood-sheds in history. In the US, the Civil War claimed about 600,000 lives; the Russian Civil War killed at least 15-16 million. It is easier to imagine Trotsky in Stalin’s chair than as his exact opposite.

Alexander Yakovlev, former chief of the pro-paganda apparatus of the Central Committee and architect of Gorbachev’s perestroika, said that “Bol-shevism revolves around a single goal: to preserve its power at any cost, with any means.” But the ver-dict on the Great October is best formulated by Alex-ander Solzhenitsyn in The Gulag Archipelago: “I have come to understand the falsehood of all revolutions in history: They destroy only those carriers of evil contemporary with them (and also fail, out of haste, to discriminate the carriers of good as well). And they then take to themselves as their heritage the actual evil itself, magnified still more.”

Наши дни: паметник на Ленин пред правителствена сграда в Минск, Беларус

Present days: Lenin’s monument in front of a government building in Minsk, Belarus


Кризата не е причина да се пестят средства от образование – всъщност тъкмо обратното, показва опитът на повечето от най-развитите държави в света. Рецесията в последните години само е увеличила стимула за придобиване на добра диплома, с ко-ято заплахата от безработица е най-ниска.

Кои са държавите с най-добри образователни системи в све-та? Има безброй мнения и класации в тази област, но една от най-достоверните е тази на Организацията за икономическо съ-трудничество и развитие (ОИСР). Докладът на организацията за 2012, който обхваща членките й и още осем от най-развитите страни в света, потвърждава тенденцията за увеличаване на хо-рата с висше образование.

Класацията отчита много фактори, включително реализация-та след завършване на университет или училище, БВП на глава от населението, както и процента от БВП, отделян за образование.

1. КАНАДАДял на хората с висше образование: 51%БВП на глава от населението: 39 050 щ. долараЕдинствената държава, в която над половината от възрастното население има висше образование. Канада успя да стане лидер, без да е рекордьор по направени разходи за образование (6.1% от БВП, под средното за ОИСР). Единствената област, в която Ка-нада изостава, е привличането на международни студенти – те са 6.6% от общия брой при средно 8%.

2. ИЗРАЕЛДял на хората с висше образование: 46%БВП на глава от населението: 26 531 щ. долараИзраел се присъедини към ОИСР едва през 2010, като тогава БВП на страната беше със 7000 долара под средното за организаци-ята. Делът на хората със средно образование там обаче е 92%, много над средните 84% в ОИСР. 46% са висшистите. През 2009 израелската държава е инвестирала 7.2% от своя БВП за образова-телни институции. Тази година за пръв път се въведе и безплатно предучилищно образование (за деца от три години нагоре).

3. ЯПОНИЯДял на хората с висше образование: 45%БВП на глава от населението: 33 789 щ. долараПрез 2009 Япония е похарчила 5.2% от своя БВП за образование, доста по-малко от средното за организацията. Но 96% от жите-лите й са със средно образование, а 45% – с висше. Според The Wall Street Journal обаче завършилите университет в последните години имат проблем с намирането на работа. Около 15% от за-вършилите през пролетта на 2012 нито работят, нито са вклю-чени в програми за по-нататъшно образование.

4. САЩДял на хората с висше образование: 42%БВП на глава от населението: 46 548 щ. долараВъпреки високия процент на завършилите университет, обра-зователната система в САЩ има доста проблеми. През 2010

The crisis is no reason to skimp on spending money on education – actu-ally, according to the experience of most of the best developed countries in the world, just the opposite is true. The recession during the last years has only increased the motivation for acquiring a new diploma in order to reduce the threat of unemployment.

Which countries have the best educational systems in the world? There are numerous opinions and rankings, but one of the most reli-able is the ranking by the Organization for Economic Co-operation and Development (OECD). Their report for 2012, which includes its members and eight other of the world’s most developed countries, confirms the trend toward a growing number of people with higher education.

The ranking takes into account many factors, including prospects after graduating from the university or school, GDP per capita and the percentage of GDP that is spent on education.

1. CANADAShare of people with a higher education: 51%GDP per capita: $39,050Canada is the only country where more than half of the adult population has a higher education. Canada managed to become a leader without being a record maker in money spent on education (6.1% of GDP, which is less than the average of OECD). The only area where Canada lags behind is in recruiting international students – they comprise only 6.6% of the total number of students compared to an OECD average of 8%.

2. ISRAELShare of people with higher a education: 46%GDP per capita: $26,531Israel just joined the OECD in 2010, at which time the country’s GDP per capita was $7,000 below the OECD average. However, the share of people with a secondary education is 92%, much higher than the OECD’s average of 84%; 46% have a tertiary education. In 2009 the state of Israel invested 7.2% of her GDP in educational institutions. This year, Israel introduced free preschool education for children 3 years old and older.

3. JAPANShare of people with a higher education: 45%GDP per capita: $33,789In 2009 Japan spent 5.2% of her GDP on education, a significantly lower percentage than the average for the OECD, yet 96% of her residents have a secondary education and 45% have a tertiary education. How-ever, according to the Wall Street Journal, university graduates have had problems finding jobs during recent years. About 15% of Spring 2012 graduates have neither found work nor are included in programs of fur-ther education.

4. USAShare of people with a higher education: 42%GDP per capita: $46,548Despite the high percentage of university graduates, the educational system in the USA has many problems. In 2010, secondary school

КЛуБ ЗА ОТЛИЧНИЦИthe extraordinary league

Топ 10 на страните с най-добри образователни системи в светаThe top 10 countries in the world according to their educational systems

Текс

т А

НН

А Г

ЕН

ОВ

А /

Фот

огра

фия

SH

UT

TE

RS

TOC

K


Професоре, тези дни бяха обявени носителите на Нобеловите награди. Направи ми впечатление, че ги спечелиха основно учени, работещи към университе-ти. У нас сякаш все още разглеждаме университети-те главно като образователни центрове, рядко като научни...

Не бих казал, че е така. Разбира се, не всички универ-ситети могат да развиват научна дейност в еднакъв ма-щаб – за нея са необходими голям интелектуален потен-циал, инфраструктура, финансиране. Не всички могат да си ги позволят. Неслучайно в много страни – от Германия и Франция до унгария и Румъния – университетите са раз-делени на групи. Някои са изследователски, и получават специална субсидия за изследователска работа, някои са смесени, някои са само образователни.

Това при нас го няма, но в България съществува т. нар. Асоциация на изследователските университети, в която влизат Софиийският, Медицинският, Техническият и Хи-мико-технологичният университет. Тези четири дават над 80% от изследователската продукция на българските университети. Софийският университет няма никакво основание да се срамува в това отношение – ние сме на едно ниво с академията на науките.

Правенето на наука е нещо, които преди всичко из-исква много средства...

Споменахте нобеловите лауреати – някъде бях прочел, че за да имаш един носител на наградата, преди това трябва да направиш поне 30 милиарда евро вложения в наука. При тези темпове на нас ще ни трябват колко – около 1200 години, за да го получим.

Когато възникне нужда от вложения, политиката на по-следните няколко български правителства е да отгова-рят: потърсете чрез европей-

ските фондове. Има ли действително възможности да се финансира българската наука чрез програмите на ЕС?

Аз лично много се дразня от това. Разбира се, че тряб-ва да използваме европейските средства – най-малкото защото и ние внасяме в касата на Европа суми, които, съобразно нашите възможности, съвсем не са малки. Но европейските фондове са ушити по мярка на интересите на големите европейски държави. Нашата салтамарка не-винаги се включва в тяхното парадно облекло.

Например културно-историческото наследство – което за нашата държава е приоритет, и съвсем правилно – в но-вия програмен период отива доста назад. Относително лес-но е да се намерят европейски пари, да речем, за проучване и интеграция на националните малцинства. Но на практика е невъзможно да се намерят за повишаване самочувствието на българина.

Така че европейските пари са си европейски пари, но те в никакъв случай не са извинение за българските пра-вителства да вдигат ръце.

Самата Европа изпитва проблеми в научната и из-следователската дейност, недостиг на умове, които изтичат към по-добрите възможности в САЩ, Китай, Сингапур... Как се отразява това на българската нау-ка? Колко сериозен проблем е текучеството на кадри,

които, веднага щом бъдат подготвени, заминават дру-гаде?

Това е един от проблемите. Всъщност той започва даже не в университетите, а още при завършващите ученици. Огромна част от най-добрите ученици директно отиват да учат в Европа, и малко от тях се връщат. Много от нашите завършващи студенти оти-ват за магистърски програ-ми в Европа, някои се връщат, други – не. Същото важи за

УНИВЕРСИТЕТИТЕНЕ СА ПРОСТО ДОСТАВЧИЦИ

ЗА ТРУДОВИЯ ПАЗАР

Проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет, пред Bulgaria On Air

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография АНЕЛИЯ НИКОЛОВА, ЦВЕТЕЛИНА БЕЛуТОВА

„Европейските фондове са ушити по мярката на големите европейски държави. Нашата салтамарка невинаги се включва в тяхното парадно облекло”

AnAlySISInterVIeW

71November 2012

78 | НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ SCIENCE IS BLISS

84 | КРАЯТ НА ДЕТСТВОТО? CHILDHOOD’S END?

88 | ЛЮБИМИЯТ СКъПЕРНИК THE FAVOURITE NIGGARD

SCIENCETECHNOLOGY

77November 2012

НАУКАТА Е СЛъНЦЕScIence IS blISSКакво трябва да знаете за Нобеловите наградиWhat you need to know about the Nobel prizesНАГРАДИТЕ съществуват по

силата на завещанието на Алфред Нобел, изобретател на динамита и прочут филантроп. Нобеловата фондация управлява парите и днес разполага с активи от около 560 млн. долара.

The Nobel prizes were established by the last will and testament of Alfred Nobel, the inventor of dynamite and a renowned philanthropist. The Nobel Foundation manages the finances and now has assets of about 560 million dollars.

СТОКХОЛМ е мястото за връчва-не на наградите, освен на тази за мир, която се дава в Осло, Нор-вегия. Наградата за икономика е добавена през 1969 след специално дарение на шведската национална банка.

The award ceremonies take place in Stockholm. The one exception is the Peace Prize; its ceremony takes place in Oslo, Norway. A prize for Econom-ics was added in 1969 after a special donation from the Swedish National Bank.

КРИЗАТА удари и Нобеловите на-гради – заради „колебливостта на световните пазари” фондацията реши да намали паричната премия към тях от 1.5 до 1.2 млн. щатски долара.

The global financial crisis hit the Nobel prizes. As the foundation ex-plained, due to “the volatility of global markets” it decided to reduce each monetary prize from 1.5 to 1.2 million US dollars.

БАНКЕТъТ е неизменна част от церемонията по награждаването. Провежда се по един за всяка на-града, в кметството в Стокхолм и в присъствието на шведското кралско семейство и още 1300 гости.

Banquets are an integral part of the ceremony. One is held for each prize in Stockholm’s City Hall in the pres-ence of the Swedish royal family and 1,300 guests.

ПО ДВЕ НАГРАДИ са печелили Мария Склодовска-Кюри (за фи-зика през 1903 и химия през 1911), Лайнъс Полинг (химия, 1954, и мир, 1962), Джон Бардийн (физика, 1956, 1972) и Фредерик Сангър (химия, 1958, 1980).

Two awards were won by Marie Curie (for Physics in 1903 and Chemistry in 1911), Linus Pauling (for Chemistry in 1954 and Peace in 1962), John Bar-deen (for Physics in 1956 and 1972) and Frederick Sanger (for Chemistry in 1958 and 1980).

ХИМИЯ / cHemIStryРобърт Лефковиц и Брайън Кобилка за проучванията си върху кле-тъчните рецептори. Те биха позволили създаването на лекарства, влиящи само на болните клетки в организма – и съответно без странични ефекти.

Robert Lefkowitz and Brian Kobilka for their studies on cell receptors. Their research could lead to the creation of drugs that affect only the diseased cells in the body, thereby eliminating unwanted side effects.

фИЗИКА / PHySIcSСерж Арош и Дейвид уайнланд за работата си върху квантовата оптика, положила основите за проектирането на квантови компю-три – несравнимо по-бързи и мощни от сегашните.

Serge Haroche and David Wineland for their work on quantum optics, which laid the foundations for the design of quantum computers – incom-parably more powerful and faster than standard computers.

фИЗИОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА / PHySIoloGy or meDIcIneДжон Гърдън и шиня Яманака за работата си върху синтезирането на стволни клетки, от които после могат да се развиват всякакви тъкани. Това би ни отървало от стотици проблеми – от Алцхаймер до оплешивяването.

John B. Gurdon and Shinya Yamanakaand for their work on the synthesis of stem cells, which can then develop into all kinds of tissue. This could rid us of hundreds of issues – from Alzheimer’s to baldness.

МИР / PeAceEвропейският съюз, сред чийто 27 членки е и България, е отличен за огромната си роля за създаването на мирна Европа, за сбли-жаването на отколешни врагове като Германия и Франция и за успешното си разширяване.

The European Union, where Bulgaria is one of 27 members, is renowned for its huge role in creating a peaceful Europe, for bringing together long-standing enemies like Germany and France, and for its successful expansion.

ЛИТЕРАТУРА / lIterAtUreМо Ян, един от най-прочутите съвременни китайски писатели, награден заради неговия „халюцинаторен реализъм”, смес от „ при-казки, история и съвременност”. Мо е първият китайски нобелов лауреат, който не е дисидент.

Mo Yan, one of China’s most contemporary writers, was awarded for his “hallucinatory realism,” which is a mixture of “tales, history and modernity.” Mo is the first Chinese Nobel laureate who is not a dissident.

ИКОНОМИКА / economIcSАлвин Рот и Лойд шапли за приноса си към т.нар. Теория на напас-ванията (Matching theory), засягащ търсенето и предлагането във всички области – примерно студенти/учебни заведения или донори/получатели на органи.

Alvin Roth and Lloyd Shapley for their contribution to the so-called Matching Theory, affecting supply and demand in all areas – for example, students/schools or organ donors/recipients.

2012


КАКВО СИ МИСЛИУМРЯЛАТА РИБА

ИгНобеловите награди се присъждат за отговори на въпроси, които никой не би се сетил да зададе.

И са много по-забавни от Нобеловите

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография SHUTTERSTOCK


Огромна тълпа обсажда театъра „Сандърс” в Харвард в навечерието на най-очак-ваното събитие в университетското

градче. Всичките 1200 билета са продадени, присъстват петима нобелови лауреати, куп знаменитости, екипи на пет регионални и три национални телевизии. Те са тук, за да честват няколко изумителни научни откри-тия. Едно от тях е, че ако наклоните глава наляво, Айфеловата кула в Париж ще започне да ви се струва по-малка. Другото – че шимпан-зетата са способни да разпознават други шим-панзета по снимка на задните им части.

Накратко казано, в театъра „Сандърс” се връч-ват ИгНобеловите награди – един несравнимо по-забавен вариант на оригиналните, присъждани от шведската академия.

АЛТЕРНАТИВНАТА ЦЕРЕМОНИЯ датира от 1991, ала първите є две издания бяха по-скоро сатирични, отколкото научни. Така например между първите от-личени бе нашумелият с коефициента си на интели-гентност американски вицепрезидент Дан Куейл – „защото доказа по-убедително от всеки друг нуждата от добро образование”, пишеше в грамотата. Само ще припомним, че Куейл е автор на прочутите фрази „Време е човечеството да влезе в Слънчевата систе-ма” и „Ако не успеем, може да се появи риск от провал”.

Постепенно обаче журито започна да присъжда наградите за конкретни постижения, и то такива, които „не могат или не бива да бъдат повторени”. Някои от тях са крещящи примери на тъпоумие, но въпреки това отличията започнаха да стават все по-престижни – до такава степен, че през 1996 двама норвежки учени сами се номинираха и дори спечелиха приза. Затова не е чудно, че на церемонията за 2012, проведена в края на септември, присъстваха някои от най-изтъкнатите хора на науката в Америка.

НАГРАДИТЕ IG NOBEL, както охотно припомня създателят им Марк Ейбрахамс (редактор на хумо-ристичното списание Annals of Improbable Research), се присъждат за научни постижения, които „първо карат хората да се засмеят, а после – и да се за-мислят”.

Някои проучвания са резултат на привидно ма-ловажни, но често измъчващи ни въпроси. Пример-но като този – защо бедуините в пустинята носят черни дрехи, а не бели, които не поглъщат толкова топлина от слънцето. Екип от американски и изра-елски учени, подпомогнати от героичен доброволец, установи, че заради особената си отпусната кройка бедуинските дрехи охлажат чрез конвенкцията на въздуха между тях и тялото, и е без всякакво значе-ние какъв ще е цветът им.

И при Ig Nobel, както и при Нобеловите награ-ди има постижения, които се забравят веднага, но и такива, които ще надживеят авторите си. Меж-ду последните е изследването на Нолан и Стилуел

„Спешна помощ при прищипване на половия член с ципа на панталона”, както и „историческият”

труд на екип японски учени „Отделяне на хими-чески съединения, отговорни за неприятната миризма на краката”.

ВПРОЧЕМ, ПО НЕЯСНИ ПРИЧИНИ, ЯПО-НИЯ има трайна хегемония при ИгНобелови-те награди. Нейни учени са печелили приза

за физика (за изследване на връзката между земетресенията и движенията на опашките

на рибите от семейство сомови), за психология (след успешно обучаване на ято гълъби да различа-

ват картините на Пикасо и Моне), и за мир (след съз-даването на устройство против автомобилни краж-би, състоящо се от сензор и огнехвъргачка). Между водещите нации в историята на наградите са и норвежците – Е. Клайст и Х. Мои бяха отличени за изследването „Разпространение на гонорея и сифи-лис чрез надуваеми кукли”, а А. Бархайм и Х. Сандвик сами се номинираха и после спечелиха благодарение на пионерския си труд „Влияние на бирата, чесъна и битата сметана върху апетита на пиявиците”.

Между прочутите лауреати в област „литерату-ра” са М. Сидоли („шумното освобождаване на газо-ве от организма като защита срещу страха”) и Е. Топол, съавтор в единственото литературно произ-ведение, в което броят на авторите надхвърля сто пъти броя на страниците. Господин Топол и 975-те му сътрудници са произвели едва 9-страничен доклад.

Напълно в крак с времето Ig Nobel се присъжда и за постижения в компютърните науки. Eдин от пър-вите лауреати бе американецът К. Нисуондър, автор на програма, която разпознава дали по клавиатурата на компютъра се разхожда котка.

ПОНЯКОГА НЕ МИНАВА И БЕЗ СКАНДАЛИ – при-мерно преди десетина години наградата за геогра-фия трябваше да бъде дадена на двама учени, решили да докажат, че щатът Канзас е по-плосък от пала-чинка. Данните за щата ентусиастите получили от орбиталните спътници на NASA, а за топографския анализ поръчали една обикновена палачинка от съ-седната закусвалня. Ако плоскостта на палачинката се приеме за единица, установили те, то плоскостта на Канзас е 0.957. За жалост това „забележително” откритие бе помрачено от разгорелия се спор сред журито какъв трябва да е стандартът за палачинка. Призът така и не бе връчен, а неизвестен вредител изяде вещественото доказателство.

Най-безспорната награда в историята е поде-лена на две – между Дж. Киоуф, подал през 2001 за-явка за патент върху колелото, и Австралийското бюро по патентите, уважило тази заявка. Вероятно спомняйки си за нея, всяка година Марк Ейбрахамс за-вършва церемонията с едни и същи думи: „Ако не сте спечелили ИгНобелова награда тази вечер – и особе-но ако сте спечелили – ви пожелавам повече късмет догодина”.

НЯКОИ ОТ НАГРАДИТЕ ЗА 2012

ПСИХОЛОГИЯ:А. Ийрланд, Р. Цваан и Т. Гуадалупе за изследва-нето им „Накланянето на главата вляво кара Айфеловата кула да изглежда по-малка”

МИР: Компанията SKN, изнамерила техноло-гия за превръщане на стари руски снаряди в диаманти.

НЕВРОЛОГИЯ:Кр. Бенет, А. Беърд, М. Милър и Дж. уолфърд, които доказаха, че с употребата на доста-тъчно сложни инстру-менти може да се засече мозъчна активност дори у мъртва риба.

ЛИТЕРАТУРА: Щатското бюро за обща отчет-ност, което произведе доклад, отнасящ се за докладите за докладите, който препоръчва да се изготви нов доклад за доклада за докладите за докладите.

фИЗИКА: Дж. Келър, Р. Голдстийн, П. уорън и Р. Бол за изчисляване на физичните сили, които въздействат на човешката коса, когато е вързана на опашка.

АНАТОМИЯ: Фр. де Ваал и Дж. Покорни за откритието, че шимпанзетата могат да идентифицират други шимпанзета по снимка на задните им части.

ScIenceAWArDS

81November 2012

Ако използването на аналогии не беше такова ужасно клише, сигурно щяхме да кажем, че новото BMW 520d Efficient Dynamics е нещо като Кристи Търлингтън в копринена рокличка, която ентусиазира-но глади ризите ви, преди да се захване да приготвя вечеря с три ястия.

В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ такива неща не се случват, разбира се. Но в идеално разчерта-ния свят на германското автомобилно инже-нерство хората от BMW са създали подобен вълшебен хибрид. И най-после са успели да отърват думата „икономичен” от онзи леко неприятен привкус на натрапен компромис.

На пръв поглед нищо не отличава тази версия от стандартното 520d. В Мюнхен не са си губили времето да бър-никат в по начало близкия до съвършен-ството двулитров турбодизел. Вмес-то това са го удостоили с една дузина малки, хитри системки за смъкване на разхода: старт-стоп, индикатор за смя-на на предавката, променливи клапи на охлаждането, специални аеродинамични джанти, гуми с понижено съпротивление при търкаляне и – съжаляваме – ника-къв автоматик, само ръчна трансмисия. За сметка на това има нещо, наречено „центрофугичен поглъщател”, което на

практика обира неприятните вибрации на дизела при ниски обороти.

РЕЗУЛТАТъТ ОТ ВСИЧКО ТОВА е с 0.3 литра по-нисък среден разход от стан-дартната версия и парникови емисии от едва 119 г/км – колкото на градска мало-литражка. В някои по-просветени държа-ви това би класирало 520d ED сред авто-мобилите с най-нисък данък; в България ще си останете само с утешителната мисъл, че при монашеско смирение едно зареждане може да ви откара от София до Будапеща и обратно. Макар че и най-отдаденият на Бога послушник може да

ЛЮБИМИЯТ СКЪПЕРНИК

Запознайте се с новото BMW 520d EfficientDynamics: думата „икономия” никога не е звучала толкова гордо

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография BMW


BMW 520d Efficient Dynamics2.0-литров турбодизелов двигател с 4 цилиндъра6-степенна ръчна скоростна кутия181 к.с. максимална мощност380 Нм макс. въртящ момент (1900-2750 об./мин)8.2 секунди за ускорение 0-100 км/ч227 км/ч максимална скорост4.5 литра среден разход за 100 км 119 г/км емисии СО2

2.0-liter turbo-diesel engine with 4 cylinders6-speed manual transmission181 hp maximum capacity380 Nm maximum torque (1900-2750 rpm)8.2 seconds to accelerate from 0-100 km/h227 km/h maximum speed4.5 liters average consumption per 100 km 119 g/km СО2 emissions

бъде въведен в изкушение от сто и осем-десетте коня под капака.

Тъкмо това е най-удивителното при тази кола: не завидната икономия, на коя-то е способна, а фактът, че въпреки ико-номията тя си остава истинска радост за каране. ЕD-версията почти не налага компромиси. Да, времето за ускорение до 100 км/ч е намаляло (но само с една десета от секундата). На моменти спе-циалните гуми може да ви оставят с чув-ството, че някой по грешка е обул джан-тите ви с тухли. А ако изберете режима Eco-Pro, той си позволява нахалството да ви дава съвети за икономично каране

и дори понякога намалява мощността на климатика.

ИЗВъН ТОВА 520d ED си е пълноценна „петица” – с елегантен интериор, внуши-телен багажник, балансирана, удобна и подчертано динамична. Впрочем понякога дори досадното Еco-Pro ви влиза под ко-жата и откривате, че преследването на икономия също може – по някакъв свой, леко извратен начин – да доставя удо-волствие. С две думи, това е кола, която няма да ви вземе дъха. Но ни оставя по-вечко въздух за дишане, а това си струва, както и да го погледнеш.

89November 2012

Auto On Air

Всичко, което трябва да знаете за автомобилите. •Видеотестове на нови модели. •Технологични новости. •Полезни съвети. •Автомобилна икономика.

We love Autos

www.autoonair.bg

98 | ЗИМНО СЛЪНЦЕ WINTER SUN

106 | МЛАДОСТТА НЕ Е ПОРОК YOUTH IS NOT A VICE

94 | МАЛКА СТъПКАЗА ЧОВЕКА

A SMALL STEP FOR MAN

TRAVELLIFESTYLE

91November 2012

EN

events and things that

will be discussed in

november

Текс

т А

СЯ

ДИ

МИ

ТР

ОВ

А /

by

AS

SIA

DIM

ITR

OVA

ФОЛКЛОР

МИСТЕРИЯТА НА БъЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ // Колкото и да е тъжно, главната жертва на глобалния успех на най-прочутия бъл-гарски ансамбъл е... българската публика. Заради непрекъснатите си ангажименти навън „Мистерията на българските гласо-ве“ (носител на награда Grammy) рядко се появява на родна сцена. Подобна щастлива дата ще е 8 ноември – само побързайте с билетите, защото в миналото и зала 1 се е оказвала тясна.

8 ноември, НДК, София

ИЗКУСТВО

ДЕЙМИъН ХъРСТ: „МЕТАЛНИ ДушИ“ // Чо-векът, който превърна обикновен череп в най-популярната творба на модернизма, ще гостува в софийската Галерия за мо-дерно изкуство с лимитирана колекция от най-новите си работи – сериите „Метални души“ (2010) и „Докато смъртта ни разде-ли“ (2012). Лесно ще разберете защо твор-бите на Хърст го направиха най-богатия жив художник в историята, със състояние от над 1 млрд. долара.

До 2 декември, Галерия за модерно изкуство, София

ФАДО

MARIzA // Година и половина след страхот-ното й изпълнение в претъпканата зала 1 на НДК, голямата звезда на португал-ското фадо отново ще включи България в музикалното си турне. Родена в Мозамбик, Мариза на тригодишна възраст се пре-мества в Лисабон. Става сензация още с първия си албум Fado em Mim, от който са продадени над четвърт милион копия. Радио BBC три пъти я обяви за най-добра изпълнителка на world музика – през 2003, 2005 и 2006.

1 декември, НДК, София

FolKlore

THE MYSTERY OF BULGARIAN VOICES // Sadly, the main victim of the global success of the most famous Bulgarian ensemble is... the Bulgarian public. Owing to their ongoing en-gagements abroad, The Mystery of Bulgarian Voices (winner of a Grammy award) rarely ap-pear on the Bulgarian stage. One such happy date is 8 November – just make sure you get a ticket because in the past even Hall 1 has proved too small.

8 November, National Palace of Culture, Sofia

Art

DAMIEN HIRST: METAL SOULS // The man who turned an ordinary skull into the most popular work of modernism, will be showing at the So-fia Gallery of Modern Art with a limited collec-tion of his latest works – the series Metal Souls (2010) and Till Death Do Us Part (2012). You will easily understand why Hirst’s works have made him the richest living artist in history, his wealth exceeding one billion dollars.

Until 2 December, Gallery of Modern Art, Sofia

FADo

MARIzA // A year and a half after her superb performance in the packed Hall 1 of the National Palace of Culture, the great star of Portuguese fado has again included Bulgaria in her concert tour. Born in Mozambique, at the age of three Mariza moved to Lisbon. She became a sensa-tion already with her first album Fado em Mim, which sold more than a quarter of a million cop-ies. BBC Radio three times named her Best Eu-ropean Artist in World Music - in 2003, 2005 and 2006.

1 December, National Palace of Culture, Sofia

93November 2012

Телевизия Bulgaria ON AIR ни направи свидетели на едно от най-паметните приключения на века: Феликс Баумгартнер скочи от 39 километра височина с парашут

Bulgaria ON AIR TV made it possible for us to witness one of the most memorable feats of the century: Felix Baumgartner jumped with a parachute from an altitude of 39 kilometers!

МАЛКА СТъПКА

ЗА ЧОВЕКАA Small Step for man…


trAVelADVentUre

95November 2012

Малките стъпки на човека, които движат цялото човечест-

во напред, са от особен интерес за Bulgaria ON AIR. Заради това

бизнес телевизията на България единствена у нас излъчи пряко

историческия скок на австрийския парашутист Феликс Баум-

гартнер. Прекрачил в нищото от почти 39 километра височина,

Феликс подобри рекорда за най-висок скок, стана първият човек,

счупил звуковата бариера без механична помощ, помогна за раз-

работването на нови спасителни процедури за космонавти, и,

преди всичко, за пореден път доказа, че когато човекът си по-

стави непреклонна цел, нищо не може да го спре.

МИСИЯТА НА БАУМГАРТНЕР се оказа и едно от най-популяр-

ните събития в интернет и социалните мрежи за всички време-

на. Милиони хора по цял свят споделяха новините за напредъка

на опита, снимките и видеото от скока. Над 7.3 милиона души

проследиха пряко скока по канала на Red Bull Stratos в YouTube,

който на моменти не успяваше да поеме трафика. Общо YouTube

отчете над 8 милиона зрители за скока (включвайки и няколко

други стриймове), което е абсолютен рекорд в историята на сай-

та, надминавайки с милион досегашното най-гледано събитие –

встъпването в длъжност на Барак Обама през 2009. Сайтът на

Bulgaria ON AIR, където подвигът на Баумгартнер също се преда-

ваше пряко, отчете рекорден брой посещения.

ОБЩО 40 ТЕЛЕВИЗИОННИ КАНАЛА предаваха пряко приклю-

чението в 50 различни държави, Bulgaria ON AIR попадна в прес-

тижната компания на канали като Discovery Channel (за САЩ),

Sportsnet (Канада), BBC и National Geographic, които подготвят и

специални документални филми за мисията.

Баумгартнер потвърди, че това вероятно е бил последният

му скок. Той планира да се ожени за приятелката си Никол и да се

посвети на кариера като въздушен спасител в САЩ и Австрия:

„Но на първо време ще ида до Лос Анджелис да разпусна няколко

дни... ще е страхотно разпускане, вярвайте ми”.

The small steps of men that move humanity forward are of particular

interest to Bulgaria ON AIR. Because of this, Bulgaria’s leading business

television channel was the only one to directly air the historical leap of

the Austrian parachutist Felix Baumgartner. After stepping into the abyss

of space at an altitude of almost 39 kilometers, Felix broke the record for

the highest jump, became the first man to break the sound barrier without

mechanical assistance, helped to develop new rescue procedures for

astronauts and, above all, proved once again that when a man has an

unbending goal, nothing can stop him.

BAUMGARTNER’S MISSION proved to be one of the most popular

events of all time on the Internet and social networks. Millions of people

around the world posted updates about the status of the test jump, and

also shared pictures and videos of the leap. Over 7.3 million people

watched the jump directly on the Red Bull Stratos channel on YouTube,

which, at times, could not handle the traffic. YouTube recorded a total of

more than 8 million views of the leap (due to a few other streams), which

is a history breaking record for the site, surpassing the previously most

watched event – the inauguration of Barack Obama in 2009 – by a mil-

lion views. The Bulgaria ON AIR site, where Baumgartner’s feat was also

broadcast live, likewise reported a record number of visits.

A TOTAL OF 40 TV CHANNELS broadcast the adventure in 50 differ-

ent countries. Bulgaria ON AIR was in the company of prestigious channels

like Discovery (US), Sportsnet (Canada), BBC and National Geographic,

which are preparing special documentaries about the mission.

Baumgartner confirmed that this was probably his last jump. He plans

to marry his girlfriend Nicole and devote himself to a career as a mem-

ber of an air rescue team in the US and Austria. “But first I will go to Los

Angeles to take a break from it all… It will be a great break; believe me.”

По време на падането Баумгартнер разви скорост от 1342 км/ч


ЗИМНОСЛЪНЦЕ

Winter SunТекст АСЯ ДИМИТРОВА / by ASSIA DIMITROVA

Фотография / Photography SHUTTERSTOCK


След прелестите на лятото е трудно да преглътнем сивото небе, пронизващия вятър и заледените улици. Ако дори и Коледа не е достатъчна утеха, не ви остава друго, освен да стегнете куфарите и да я посрещнете там, където времето е приятел на човека. шест слънчеви дестинации за празниците.

It is so difficult getting used to the gray sky, the piercing wind and the frozen streets after such a fascinating summer. If the hope of Christmas at home is not a sufficient comfort, you may have no other choice but to pack your luggage and meet Christmas wherever the weather is human-friendly. Here are six sunny destinations for the holidays

ТЕЛ АВИВ, ИЗРАЕЛЗащо: средна дневна температура 19°CОснован само преди век в съседство с древ-ния Яфа, днес Тел Авив образува заедно с него внушителна и изпълнена с живот метрополия. С широката си и дълга километри плажна ивица, фантастичните барове, несекващия нощен живот и най-вече със спокойствието (заради което в Израел го наричат „мехура”), Тел Авив е фантастично място за почивка. А местната кулинария е смес от староеврейски, арабски и средиземноморски влияния, която не оставя никого незатрогнат. Как: с България Ер до Тел Авив

TEL AVIV, ISRAELWhy: average daytime temperatures of 19°CHaving been founded only one hundred years ago in the area of the ancient city of Jaffa, today Tel Aviv forms an impressive metropolis that is full of life together with the influences of its predecessor. With its many kilometers of wide beaches, fantastic bars, non-stop night life and, most of all, with its tranquility (which is why it is called “the bubble” in Israel), Tel Aviv is a fantastic place for a vacation. The local cuisine is a mixture of old Hebrew, Arab and Mediterranean influences, which is sure to leave no one indifferent.How: with Bulgaria Air to Tel Aviv

МАЙОРКА, ИСПАНИЯЗащо: средна дневна температура 17°CНапоследък Майорка е на път да отнеме славата на Ибиса като център на най-големите партита и най-изтънчената кухня. Столицата Палма е очарователна смесица от град и курорт. Мо-жете да се насладите на красивите сгради (по реставрацията на готическата катедрала Ле Сеу е работил самият Гауди) или да изпиете кок-тейл на плажа. В тукашните барове се правят едни от най-добрите тапас в цяла Испания. Не е чудно, че и кралят почива тук всяка година. А през зимата липсват шумните тълпи английски и германски туристи. Как: с България Ер до Палма де Майорка

MALLORCA, SPAINWhy: average daytime temperatures of 17°CMallorca is recently on its way to deprive Ibiza of its glory as the center of the world’s greatest parties and the finest cuisine. The capital of Palma is a charming mixture of a city and a resort. You can feast your eyes on the beautiful buildings (Gaudi himself worked on the restoration of the Gothic cathedral of La Seu) or drink a cocktail on the beach. The local bars make some of the best tapas in all of Spain. It is no wonder that every year the King of Spain spends his holidays in this spot. Besides, the noisy crowds of English and German tourists are absent during the winter.How: with Bulgaria Air to Palma de Mallorca

trAVeltoP 6

99November 2012

103November 2012

ЗА НЕГО / FOR HIM ЗА НЕЯ / FOR HER

НОВИЯТ L.U.C. qUATTRO / tHe neW l.U.c. QUAttro

chopard представя новия l.U.c Quattro, основан върху един от най-големите успехи на манифактурата – прочутия механизъм l.U.c 98.01-l с четири барабана. Тази елегантна интерпретация приема новите естетични закони на l.U.c колекцията, и ще очарова както почитателите на висшето часовникарство, така и хората, обичащи изящните линии.chopard presents the new l.U.c Quattro, which is powered by one of the biggest successes of chopard manufacture – the famours four-barrel l.U.c 98.01-l movement. this elegant and sophisticated reinterpretation adopts the new aesthetic codes of the l.U.c collection and will delight devotees of Haute Horlogerie as well as those with a taste for distinguished lines.

ЕЛЕГАНТНОСТ И ИЗТъНЧЕНОСТ eleGAnce AnD SoPHIStIcAtIon

Happy Sport chronograph от розово злато с диаманти остава верен на същността на колекцията: изтънчен и елегантен ежедневен шик, подчертан с прочутите движещи се диаманти.Със своята 42-милиметрова каса от 18-каратово розово злато Happy Sport chrono никога няма да спре да впечатлява. За съвременната му елегантност допринасят седефеният циферблат, изключително деликатно изработените движещи се диаманти.the Happy Sport chronograph in diamond – set rose gold remains loyal to the very essence of the collection: a sophisticated and elegant casual chic allure, lit up by the presence of the famous moving brilliants.the Happy Sport chrono model with its generous 42 mm case in 18-carat rose gold never fails to impress. Graced with a white mother-of-pearl dial, moving diamonds and exquisitely delicate gem-setting, it embodies the contemporary watchmaking elegance.

CHOPARD BOUTIQUEСофия, пл. Народно Събрание №12

Sofia, 12 Narodno Sabranie Sq

E&S WATCHES AND JEWELLERYВарна, бул. Княз Борис I №63Varna, 63 Knyaz Boris I Blvd

ВРЕМЕ ЗА ПОДАРъЦИ tIme For GIFtS

Новото есенно/зимно предложение е прекрасен сет за табла от лакиран в черно явор, с изискани елегантни инкрустации в червено, кремаво и черно. Изработен от най-благородните материали с изключително внимание към детайла, този аксесоар ще допълни чудесно всяка елегантна всекидневна и ще оживи дългите зимни вечери.For autumn/winter, the Geneva-based company shows a playful touch in offering a splendid backgammon set in black-lacquered sycamore wood featuring red, cream and black sycamore marquetry. crafted from the noblest materials and with considerable concern for details, this authentic precious object will enhance the interior of any elegant living room and sure to enliven those long winter evenings.

ИМПЕРСКИ СТИЛ ImPerIAl jeWellery

chopard създаде нова линия елегантни бижута, които да допълнят серията часовници Imperiale. С комбинация от безгрижен чар и категорична самоувереност, колекцията бижута Imperiale обновява имперския мит, като добавя подчертано съвременен елемент.to accompany the Imperiale watch, redesigned in 2010, chopard has created a new line of jewellery matching this elegant timepiece. With its blend of carefree charm and firm assurance, the Imperiale jewellery collection rejuvenates the imperial myth by adding a decidedly modern touch.

В куфара наМилена СтояноваМилена Стоянова е управител на „Техем” –най-големият топлинен счетоводи-тел в България, както и водещ бранд в света. Стоянова е и член на управи-телния съвет на Асоциацията на фирмите за дялово разпределение. Нещата, с които не се разделя на път:

iPad. Смених обемните и доста по-тежки лаптопи с iPad. Преимущест-вата според мен са големи, а при пъту-ване е изключително удобен. Този малък продукт е голямото ми откритие в последна-та година.

iPhone. Свързан е с моя iPad и с настолния ком-пютър в офиса чрез една страхотна програма, наречена Dropbox. Така всеки файл, който об-работвам по време на пътуване, се появя-ва и на другите две – независимо къде се намирам и кое устройство нося.

„Домашно”. Въпреки че сме в дигитал-ната ера, в ръчния багаж винаги си нося „домашно” на хартия, което обик-новено ангажира вниманието ми по време на полета.

Парфюм Chanel Chance. Отдавна открих красическия чар на тази марка. Имам един от-делен флакон, който винаги стои в куфара ми, готов за път. Женска суета.

Ацефеин. Разбрах по трудния начин колко ва-жно е винаги да носиш със себе си хапче за глава. Когато след тежки работни срещи и преговори стигнеш в хотела, чак там напреже-нието започва да се отразява – а обикновено вече е късно да търсиш аптеки и да разчиташ на рецепциите.

In the Suitcase ofmilena Stoyanova

Milena Stoyanova is Managing Director of Techem – Bulgaria’s largest provider of energy management

systems and a leading brand around the world. Stoyanova is also a member of the Board of Directors of the Association of Proportional Allocation Metering

Companies. Here are the things that she always carries when traveling:

iPad. I replaced the huge and heavier laptops with an iPad. In my opinion, it has many advantages and it is

especially convenient for traveling. This small product was my biggest discovery last year.

iPhone. It is connected to my iPad and the desktop computer in my office through a wonderful program called Dropbox. Thus each and

every file that I am working on during a trip appears on my other two devices – regardless of where I find myself or of the device I am

carrying.

Homework. Despite living in the digital age, I always have a hard-copy piece of “homework” in my carry-on that tends to occupies my

attention during the flight.

Chanel Chance perfume. It has been a long time since I first discovered the classical charm of this brand. I have a special

bottle that is always in my suitcase, ready for travel. A woman’s sort of vanity.

Aceffein. I learned the hard way how important it is to always carry a pain reliever. When you get to the hotel

after hard working meetings and negotiations, the nervous strain is just beginning to take effect – and it is

usually too late to look for a pharmacy or rely on the hotel’s reception desk.


МЛАДОСТТА НЕ Е

ПОРОК106 tHe InFlIGHt mAGAZIne

your compl imentary copy

“The Beaujolais Nouveau has arrived!” This cry echoes all across France every year on the third Thursday of November, when, accord-ing to strict French wine laws, the current crop of wine hits the market. The date, November 15 this year, is anticipated as much as Christmas and Easter, and the unveiling is accompanied by special rituals – not only in France but in other countries as well.

MILLIONS OF BOTTLES are simultane-ously opened all around the world. The an-nouncement “Le Beaujolais nouveau est arrive!” appears on blackboards in front of restaurants, bistros and cafes, after which extensive taste testing begins, giving birth to lively discussions about whether this year’s crop is better than last year’s. In order to ar-rive at their destinations on time, the cases of wine travel by land, air and sea. They are car-ried by trucks, motorcycles, helicopters and even hot-air balloons – and this is also part of the ritualized bustle. New York and Miami welcome the cases of wine with fanfare and a merry retinue of chefs on bicycles. The first

bottles are opened in Japan, because that is where the glorious Thursday first dawns.

The tradition of the festive welcoming of the new Beaujolais was born in France during the 1970s and managed to infect the rest of the wine world relatively quickly – probably be-cause of the atmosphere of carefree fun that this wine creates. Initially, the the beginning date of sale was December 15, but it was later changed to November 15. In 1985 it was decid-ed that it should always be the third Thursday of November.

BEAUJOLAIS IS NOT A TYPE OF WINE, but rather the name of a wine region south of Lyon. Apart from its wines, this region is very popular for its cuisine. Whoever has read “Kloshmerl” by Gabriel Chevallier probably remembers the lav-ish descriptions of delicious local culinary spe-cialties and the special role of wine in the lives of many of the novel’s characters.

Administratively, Beaujolais belongs to Burgundy, but its wines are not from the aris-tocratic burgundy wine family, but rather from something like a separate province. Young

Beaujolais is only made from the Gamay Noir sort. The wines are sparkling and have a violet-red color. Their taste is light, fresh and fruity, with aromas of raspberries, cherries and violets – and often with a very distinctive hint of ripe pear or banana. Just a few weeks before the wines appear in public, the grapes are still in the vineyards. They are harvested by hand and fermented via a special technology – macera-tion carbonique. Whole grape clusters, without being crushed, are poured into steel-concrete or metal containers. Then carbon dioxide, which is released during the fermentation, sat-urates the new wine and helps maximize the extraction of aromatic substances, while, at the same time, acting as an antiseptic. The process takes less than a week, after which the wine is drained, stabilized, bottled and sent to market. Because of this technology the wines are low in tannins and are unable to age. They are made to be consumed by the end of winter.

THE ADJECTIVE NOUVEAU is very impor-tant because it determines the exact character of the wine. There are other Beaujolais, which

yoUtH IS not A VICE

It only took about thirty years for new Beaujolais to transform itself from a local French custom into a world-wide phenomenon

by YASEN BORISLAVOV / Photography SHUTTERSTOCK


bulgaria on air - the business magazine - november 2012 - cut

Documents