РЕАКЦИИ НА BURNOUT

И ОСТАВАНЕ В ЗОНАТА НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА

ЕФЕКТИВНОСТ

КАКВО Е/СА ЗА МЕН?

СУТРИШНОТО КАФЕ…НОВИНИТЕ…..МУЗИКАТА….

ПРИРОДАТА…. ИСТОРИЯТА…..

КИНОТО…..ПАРИТЕ…..

ПРИЯТЕЛИТЕ ….РАЗХОДКАТА ….

ЗДРАВЕТО….УСМИВКАТА….РАБОТАТА….КОЛЕГИТЕ….

СЕМЕЙСТВОТО….ТЕЛЕВИЗИЯТА….ПОЛИТИКАТА….

УЧЕНЕТО…..МОДАТА…

КАКВО Е/СА ЗА МЕН?

ПЪТУВАНИЯТА….ПОКОЯТ….

ЩАСТИЕТО….СПОРТЪТ….МОРЕТО….

ПЛАНИНАТА..СЕКСЪТ….ДЕЦАТА….

ИНТЕРНЕТ…

КАКВО Е/СА ЗА МЕН?

Помислете и отговорете?

1. Какво е за мен промяната?2. Как реагирам, ако нещо

трябва да се промени?3. Как се чувствам, ако

промяната не се осъществи?4. Дайте/нарисувайте

асоциация за промяна?

СЪЩНОСТ НА СТРЕСА Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяко поставено пред него изискване.

Установява се взаимовръзка между: - потребност от постижения –

тревожност в екстремна ситуация- локализация на контрола –

оптимизмът – перфекционизмът .

ПОЗИТИВИ НА СТРЕСА

Стресът е психологически отговор на ситуация на заплаха

и дава възможност на индивида да:

- фокусира вниманието си къмопасната ситуация;

- мобилизира нужната ментална енергия, за да прецени ситуацията и да вземе решение;

- се подготви за решителни действия.

СТРЕСОР СТИМУЛЪТ, КОЙТО

ПРЕДИЗВИКВА СТРЕС: -ВСЕКИДНЕВНИ

НЕПРИЯТНОСТИ; -КАТАКЛИЗМИ; -ЛИЧНИ СЪБИТИЯ; -ПРЕТОВАРВАНЕ В РАБОТАТА; -БЕДНОСТ; -КОНФЛИКТИ В СЕМЕЙСТВОТО; - ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОС.

Фактори за отключване на стреса

-НЕ СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА

СТРЕСОРИТЕ; -УСЕЩА СЕ ЗАГУБА НА КОНТРОЛ НАД

СИТУАЦИИТЕ; - НЕ СЕ КОНТРОЛИРА НЕОБХОДИМИЯ АСПЕКТ НА

ЖИВОТА;

-ДЕЙСТВА СЕ ПРОТИВ ЛИЧНИТЕ

ПСИХОЛОГИЧНИ ТИПОВЕ ЛИЧНОСТ И СТРЕС

РАЗПОНАТИ СА 8 ЛИЧНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

ЕКСТРАВЕРЗИЯ ---------------- ЕИНТРОВЕРЗИЯ ----------------- IУСЕЩАНЕ -------------------------- SИНТУИЦИЯ ------------------------ NМИСЛЕНЕ -------------------------- TПРЕЖИВЯВАНЕ --------------- FВЪЗПРИЯТИЕ ------------------- PСЪЖДЕНИЕ ---------------------- J

ЕКСТРАВЕРЗИЯ• ОРИЕНТИРА

ВНИМАНИЕТО КЪМ ОБЕКТИТЕ И ХОРАТА;

• ДЕЙСТВИЕ И КОМУНИКАЦИЯ;

• АКТИВНОСТ И УЧАСТИЕ ГРУПА.

ИНТРОВЕРЗИЯ

• ОРИЕНТИРАН НАВЪТРЕ;

• ПРОУЧВАНЕ И РАЗРАБОТВАНЕ НА ИДЕИ;

• ТЪРСЕНЕ НА СОБСТВЕНИТЕ СИЛНИ СТРАНИ.

УСЕЩАНЕ • СЪБИТИЕТО СЕ

ВЪЗПРИЕМА ЧРЕЗ СЕТИВАТА;

• ПРАКТИЦИЗЪМ;

• ТЪРСЕНЕ НА РЕСУРСИ ЗА СПРАВЯНЕ В РАМКИТЕ НА НАСТОЯЩЕТО;

ИНТУИЦИЯ• НАСОЧВАНЕ КЪМ

ВЪЗМОЖНОТО БЪДЕЩЕ;

• ФОРМУЛИРАТ СЕ ХИПОТЕЗИ ЗА ОПАСНОСТ;

• ТЪРСЯТ СЕ РЕСУРСИ ЗА СПРАВЯНЕ ЧРЕЗ КРЕАТИВНОСТ.

МИСЛЕНЕ

ОРИЕНТАЦИЯ КЪМ ОЦЕНЯВАНЕ НА ОБЕКТИВНАТА СИТУАЦИЯ И СТЕПЕНТА НА СПРАВЕДЛИВОСТ - работа, награди, наказания.

ПРЕЖИВЯВАНЕ• ПРЕЖИВЯВАТ

СОБСТВЕНИТЕ И НА ДРУГИТЕ ЕМОЦИИ;

• ОРИЕНТИРАНИ КЪМ ЦЕННОСТИТЕ;

• ПОСТИГАНЕ НА ХАРМОНИЯ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ.

ВЪЗПРИЯТИЕ

НАСТРОЙВАНЕ КЪМ ПРИЕМАНЕ НА ВХОДЯЩАТА ИНФОРМАЦИЯ

СЪЖДЕНИЕ НАСТРОЙВАНЕКЪМ ПЛАНИРАНЕ НА ОПЕРАЦИИИ ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

РЕАКЦИИ НА СТРЕССтресовата ситуация може да бъде

стимулираща или изпълваща с енергия.

Някои хора процъфтяват при постоянен стрес, но повечето успяват да се справят само за известно време.

След това възникват

психически или физически проблеми - дистрес (натрупване на прекалено много стрес).

РЕАКЦИИ НА СТРЕС75% от заболяванията са предизвикани

от стрес:- високо кръвно налягане, - сърдечни пристъпи,

- инсулт, депресия,

- тревожни разстройства,

- синдром на хроничната умора, - синдром на раздразненото дебело черво; - мигрена, храносмилателни разстройства,

- дихателни проблеми, затлъстяване и др.

СИМПТОМИ НА СТРЕСА

Повишеното ниво на хормоните, свързани със стреса, води до: - силно сърцебиене,- учестено, повърхностно дишане, - увеличаване/намаляване на

телесното тегло, - плачливост , безсъние,- главоболие, изпотяване, - намалена концентрация,- сухота в устата,- лошо храносмилане,

повтарящи се инфекции,- треперене, раздразнителност.

Какво е травматично събитие?

Дефиниция 1 – Тип І: събитие с много висока интензивност, която надхвърля възможностите на индивида да удържа психологически (например, при насилие, земетресение);

Дефиниция 2 – Тип ІІ: събитие, което има същите последици, но се отнася до повторението на силно разстройващи ситуации (например, системна сексуална злоупотреба с дете, продължително излагане на физическа несигурност)

BURNOUT ИЛИ ПРЕГАРЯНЕ

• Пайнс (1993) разграничава стрес от прегаряне – “прегарянето” е чест ефект при високо мотивирани хора, с идеалистична нагласа и които срещат малко социално признание на работата, която извършват;

• 70-те – 80-те години Фройденберг описва процес на постепенно изсъхване, повяхване и загуба на ентусиазъм в работата сред доброволци, извършващи социална работа; описва го като процес на загуба на илюзиите

ПРОФЕСИОНАЛЕН СТРЕС

Професионалният стрес е съвкупност от негативни, физически и емоционални реакции, които възникват при несъответствие между изискванията на работата и способностите, средствата

и/или потребностите на работещия.

ПРОФЕСИОНАЛЕН СТРЕСПрофесионалният стрес е

емоционална, когнитивна и поведенческа реакция спрямо негативни и неблагоприятни аспекти, свързани със същността на работата.

Тази реакция засяга целия организъм. Може да се превърне в трайно състояние и се характеризира във висока степен със страдание, а често и с чувството на безизходица.

СТАДИИ НА BURNOUT1. ЕНТУСИАЗЪМ: професионалистът

инвестира цялата си енергия в работата. Някои хора идеалисти, имат големи очаквания и постигат свръхидентификация със своите бенефициенти. Така те имат ниска реалистичност по отношение на това как да се справят с обезкуражаващите условия и трудни популации;

2. СТАГНАЦИЯ – Процес на затихване, намаляване на темпото, отлагане, загуба на надежда и желание за правене на разлика между добро и зло; работата загубва своето лустро и не съумява да компенсира потребностите на индивида.

СТАДИИ НА BURNOUT3. ФРУСТРАЦИЯ – специалистът

спира да бъде помагащ, чувства безпомощност, ответните му реакции са постоянни оплаквания, гняв към управляващите и бенефициентите, затваряне в себе си и отчуждение;

4. АПАТИЯ – емоционална откъснатост, спиране на грижата за другия; незаинтересованост,

ФАКТОРИ ЗА BURNOUT• Малко социално признание

на извършваната работа;• Високо ниво на рецидивизъм

сред хората в нужда/клиенти;• Липса на супервизия и

консултации;• Нереципрочен цикъл

“даване-взимане”;• Работен контекст, в който

очакванията за грижа и успех остават без отговор.

СИМПТОМИ НА BURNOUT:

• Загуба на енергия• Изтощение и депресия• Отегченост, досада• Загуба на емпатия• Песимизъм и цинизъм• Тревожност• Антисоциална нагласа• Чувство на безсилие• Злоупотреба с вещества

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА BURNOUT

Прегарянето като ефект на проваления нарцисизъм и твърде високи лични очаквания.

Влиянията на средата могат мощно да залеят повечето от отдадените функциониращите и ефективни хуманитарни специалисти.

Да си помагащ, означава да получаваш признание чрез помагане на другите;

другите стават ценни и това ни прави ценни в собствените ни очи.

Влиянието на средата (системите, към които принадлежим) и нашата лична история допринасят за нашия професионален стрес.

Системни причини за BURNOUT

- натиск от семейството – системите на семейството и работата могат да бъдат много изискващи и конкурентни; повишаването на изискванията в работата -> посвещаване на повече време в работата за сметка на времето за семейството, в резултат на което семейството повишава изискванията към професионалиста;- натиск в работата –спешност и неотложност

на задачите и помагащият е принуден да взима решения без достатъчно време за консултации;

- натиск от колегите – често колегите са не само източник на професионална подкрепа и усещане за съпричастност, но са и конкуренти.

Системни причини за BURNOUT

- ядреното семейство – неразрешени конфликти със значима родителска фигура могат да се актуализират и репродуцират при срещата с бенефициентите;

- искащите клиенти – често клиентите в нужда се връщат и преповтарят дезадаптивните модели на поведение, което “възнаграждава” грижещия се с преживяването за провал в професионален план;

- личния живот – актуалните потребности на професионалиста;

КАК ДА СЕ ИЗБЕГНЕ “ПРЕГАРЯНЕТО” И ТРАВМАТИЗАЦИЯТА “ЗАРАДИ ДРУГИЯ” НА

РАБОТНОТО МЯСТО ?

• Съществуват протективни фактори, които могат да се генерират от самия помагащ и от организацията-работодател;

• Фундаменталната стратегия за борба със стресопораждащите работни условия е саморефлексията, самонаблюдението, признаването пред себе си на ефектите от стреса върху нас, както и разпознаване на източниците на този стрес – личностови и организационни;

ПРОТЕКТИВНИ ЛИЧНОСТОВИ ФАКТОРИ

• АДЕКВАТНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАМКАТА НА РАБОТАТА;

• СПОДЕЛЯНЕ НА ЧУВСТВА СЪС СУПЕРВИЗОРИ, КОЛЕГИ, ПРИЯТЕЛИ – ПОДКРЕПЯЩАТА СОЦИАЛНА МРЕЖА;

• ПРЕКАРВАНЕ НА ВРЕМЕ ИЗВЪН РАБОТАТА;

• НАМИРАНЕ НА НАЧИНИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ БОЛЕЗНЕНИ АСПЕКТИ В РАБОТАТА.

ОРГАНИЗАЦИОННИ ПРОТЕКТИВНИ

ФАКТОРИ:

• Признаване на това, че професионалният стрес и прегаряне са РЕАЛЕН проблем, който въздейства върху помагащите;

• Идентифициране на симптоми на стрес и прегаряне;

• Оценка/преценка на причините;• Предприемане на стъпки за премахване на

факторите, допринасящи за стрес;• Оценка на ефективността на тези действия;• Стил на лидерство и стил на управление, който

да носи характеристиките на отворена комуникация, достъпност, признаване на загуба, оценяване на усилията за свършване на работата.

ПОДХОДИ ПРИ ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРЕГАРЯНЕ:

• Групов подход – носи предимството, че действа сплотяващо дори и в лицето на трудностите и дава колективна подкрепа;

- стресорите се приемат за легитимни и реални;- проблемът се вижда като проблем на цялата група, не като проблем само на индивида;- търсене на решения вместо

търсене на виновни;- високо ниво на толерантност

към индивидуалното

разстройство;

ПОДХОДИ ПРИ ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРЕГАРЯНЕ:

- подкрепата се изразява ясно, директно под формата на позитивна оценка и признание, награда, ангажираност, загриженост;- комуникацията е отворена, има малко санкции срещу това, какво може да бъде казано и какво - не;- висока степен на кохезия (сплотеност);- значителна гъвкавост на ролите и ефективно използване на ресурсите – материални, финансови, институционални;- липса на субкултура на насилие;

ПОДХОДИ ПРИ ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРЕГАРЯНЕ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ):

• Професионална супервизия – организирано съвместно със специалист в областта на човешките отношения, психотерапевт пространство за споделяне на болезнени чувства и преживявания, свързани с работата и за поддържане на високи професионални стандарти;

• Развитие на персонала – Свързано е с провеждане на обучение в нови умения, като в тези обучения се поставя акцент върху това, че е добре нашите очаквания да почиват на реалистични цели и да толерираме провал.

Релаксация чрез• Редовни почивки по време на работа.• Пътуване по време на отпуск.• Занимания с любими дейности.• Изпълнение на дихателни упражнения• Водене на дневник.• Гледане на комедии.• Контакт с домашни любимци.• Разговори с приятели.• Молитви или медитация.• Вземане на топла ароматизирана вана.• Посещаване на СПА център или салон за красота.

техники за справяне със стреса

техники за справяне със стреса

Баланс на желанията и възможностите : • Да приемете, че може да промените само своето

поведение, но не и на околните.• Да се примирите, че не е възможно да имате всичко,

което пожелаете. • Да осъзнаете най-главните си цели. • Да преосмислите категориите „желателно“,

„необходимо“ и „задължително“. • Да прощавате на себе си и на другите.• Да се опитате да приемате стресовите ситуации като

възможности да научите нещо ново. • Да се научите да отказвате. • Да не се стремите към съвършенство.• Да пресявате информацията, за да избегнете

претоварването.

ТЕХНИКИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА

САМОКОНТРОЛ : Подобрете способността си да се

справяте със стресовите ситуации:-Отстоявайте правата си, но не чрез

пасивност или агресия.-Определете своите проблеми, изберете си

цели и начертайте план за постигането им.-Вслушвайте се в собствените си желания и

страхове.-Старайте се да изпълнявате взетите

решения. Приемете, че всеки избор означава да се откажете от нещо друго.

ТЕХНИКИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВРЕМЕТО : За да почувствате, че до голяма степен

контролирате живота си, то се възползвайте пълноценно от времето.

-Определете приоритетите си.-Поставяйте си реалистични срокове за

изпълнението им.-Занимавайте се с важните или с трудните

задачи, когато се чувствате най-бодри.-Всекидневно отделяйте време за себе си.-Не поемайте твърде много ангажименти.

МЕТОДИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА

Има два метода за справяне със стреса. • Първият - да намалим работния си товар.

Но така рискуваме да загубим бързо работата си.

• Вторият - да увеличим нивото на енергията си. Нейни източници са сънят, храната, спокойният ум и дишането.

Ако се обърне внимание на тези неща, то човек може да зареди с повече сила.

МЕТОДИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА

КИСЛОРОДНА ДИЕТАВъздухът преминава през сложната лаборатория на белиядроб и зарежда с енергия тялото. Колкото по-дълбоко, по-плавно и ритмично дишаме и задържаме въздуха в гърдите си, толкова по-добре кръвта ни се окислява и ниноси енергия и здраве. 

ПРЕВЕНЦИЯ НА СТРЕСА

• Изработване на собствени ефективни начини за справяне със стреса ;

• Изработване на нагласи и ценности, които не свързват щастието, удовлетвореността от живота, личната ефективност само с професията.

• Развиване и на други интереси извън основната дейност, например: съчетаване на педагогическата дейност с изследователската, участие в създаването на учебници и методически материали и др.;     

ПРЕВЕНЦИЯ НА СТРЕСА

• Внасяне на разнообразие в ежедневната работа, участие в проекти, конференции и други дейности, без непременно да се очаква одобрението на висшестоящите инстанции;

• Удовлетворяващ социален живот, наличие на приятели (желателно е да са от други професии), с които съществуват добре балансирани взаимоотношения;

• Стремеж към осъществяване на целите, без непременно да си победител, както и умение да губиш, без да се самоунижаваш и да бъдеш агресивен;

ПРЕВЕНЦИЯ НА СТРЕСА

• Изграждане на позитивна самооценка, без тя да е зависима изцяло от одобрението на околните;

• Поемане на обмислена, премерена отговорност иначе се самообвиняваме за неща, за които всъщност не сме виновни и излишно се натоварваме;

• Намиране на хоби, доставящо лично удоволствие;

ПРЕВЕНЦИЯ НА СТРЕСА

• Четене не само на професионална литература, но и на друг вид литература – просто заради удоволствието, а не заради полезността й;

• Развиване на умение да не се бърза невротично и да си дава човек достатъчно време за постигане на желаните резултати, както и за редица други неща.

Нека си представим Живота като игра, в която жонглираме с пет топки във въздуха:

-Работа, -Семейство, -Здраве, -Приятели -и Духовни потребности.

И да си представим как успяваме да ги задържим във въздуха.

…Скоро разбираме, че топката, наречена Работа е . Ако я изпуснем, тя се връща обратно.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!