capital - 20.11.2009

www.capital.bg

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА стр. 22

Вирусът „Красьо“ се разпространява

СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ

Банки и финанси

година XVII, цена 2.50 лв.

Прав е Бойко Борисов, когато казва, че бю-джетът е профукан - знаете от кого. Но за

разлика от политическата вина, която все още може да се прех-върля за плащане към старото правителство, дълговете, кои-то държавата е натрупала към частни фирми, не могат. Каби-нетът все още не е признал офи-циално, че държи неразплате-ни около 1.5 млрд. лева, с които различни ведомства са се анга-жирали по свои поръчки.

Задачата пред правителство-то е трудна - да покаже на ин-вестиционния свят, че въпре-ки кризата България остава фи-нансово стабилна и заслужава да бъде допусната до прегово-ри за еврото. Но в същото вре-ме да не прехвърля дефицити-те към частния сектор, като об-рича на фалит стотици фирми. Ако за бюджета въпросът засе-га е счетоводен и целта е разхо-дите да бъдат отложени, за биз-неса „кражбата“ на ликвидност, която държавата осъществява, като задържа плащания, може да е фатална.

Досегашната политика на правителството да не вижда слона в хладилника не работи.

Едно от възможните решения е по същество банките да фи-нансират за няколко месеца ке-шовата дупка, с което да запа-зят бюджетната чест и възмож-ността засегнатите фирми - те-хни клиенти, да продължат да обслужват заемите си (обсъж-даните механизми вижте на стр. 16). Ако не бъде договоре-но, честният изход е хазната да признае дефицита и да плати за сметка на фискалния резерв и доверието на инвеститорите към икономиката. Цената ще е висока за всички, но ще е спра-ведливо разпределена. � K

Слон в хладилника?

КОМЕНТАР

9 7 71 3 1 0 7 9 8 02 4 64

ISSN 1310-7984

21 - 27 ноември 2009 г.

#46

46

За какво ни е БАН

На стр. 10 - 15


Държавата vs фирмите

ИЛЮСТРАЦИЯ: GULIVER PHOTOS/GETTY IMAGES/КАПИТАЛ

Ако в добрите времена пре-ди кризата сте заделили известна сума под форма-та на спестявания, най-вероятно през последна-та година-две сте успели

да увеличите прилично до-ходността си от тях, при това без да рискувате със сложни борсови маневри или други ловки инвестици-онни игри.

Утихване на депозитната война

КОМЕНТАР

ФИНАНСИ

ноември 2009 г.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО поскъпване

ВЗАИМНИТЕ фондове в очакване на свеж ресурс

ДОБРИ решения в лоши времена

Николай СТОЯНОВ

К

�

специално издание на

БАНКИ 1-5 / ИНВЕСТИЦИИ 6-9 / ЗАСТРАХОВАНЕ 10-14 / ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПЕНСИОННА КЛАСАЦИЯ 15

Редактор специални издания: Боряна Семкова-ВуловаОтговорен редактор: Теодора ВасилеваКорица и дизайн: Елена ДочеваПредпечат: Стефан Бабуков Реклама: тел. 02 9376 444, [email protected]Мнения и коментари на адрес: [email protected] или на тел. 02/9376 342Адрес: София 1000, ул. „Иван Вазов“ 20, ет. 3„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената ин-формация в публикуваните в специалните издания рекла-ми. Отговорността за съдържанието им е изцяло на ре-кламодателите.

Индекс на рекламите:

Банксервиз АД 15

Брокер Инс ООД 11

Групама 16

ЗПАД ДЗИ 13

Интеркарт Файнанс АД 7

МКБ Юнионбанк АД 5, 9

Райфайзенбанк ЕАД 3

� на стр. 2

Мария ИВАНОВА

Цената на парите бавно се променя

СНИМКА: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Инвестициите в наука трябва да бъдат защитени с радикална реформа

OЧАКВАЙТЕ!! ще издаде "Светът през 2010" (The World In) на The Economist

Изданието ще бъде подарък за всеки, който се абонира за вестник "Капитал" за 2010г.

1

46ГОДИНА VII, 21 - 27 НОЕМВРИ 2009

АНДРЕЙ СТОИЛОВ ОТ METROPOLITAN

АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ ОТ VEGA

ИЛИЯН АЛЕКСАНДРОВ ОТ HILTON

КАЛИНА ГАРЕЛОВА

ЗА СЪВЪРШЕНАТА ХРАНА

ГОРДЪН РАМЗИ

И СЪВЪРШЕНАТА КУХНЯ

ДОБРИЯТ ВКУС

GOURMET

2 KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

НАВИГАТОР

8 Върхът на пирамидата. Как изглеждат обитателите на високите управленски етажи преди и след кризата

K3 КАРИЕРИ

K1 K2

44 Гигантски слалом с големи-те. Българските ски курорти ще се конкурират с европейските за всеки турист

46 Три малки разказа за курор-тите. На все повече писти ще има изкуствен сняг

КОМПАНИИ

61 Малки, но съществени. При смяна на пенсионен фонд обръ-щайте особено внимание на так-сите

МОЯТ КАПИТАЛ

ПРЕДПРИЕМАЧ

56 Авантюрата „Конкурен-тоспособност“. Оперативната програма, която трябва да осигу-ри на фирмите средства за модер-низация, буксува

„Капитал“ и „Дневник“ използват за опаковането на изданията си торбички, изработени от DEGRALEN®. Те се разграждат в природата за 24 месеца, което е над 100 пъти по-бързо, отколкото обикновените полиетиленови торбички.

„Икономедиа“ АД е член на „Одит бюро по тиражите“

КОМЕНТАРИ&АНАЛИЗИ

9 Дебатът за реформиране на българската наука Да пратим модела на БАН в пенсия

9 Поредният епизод от сагата

„Красьо“ Бързо набиране

9 Какво наследи Йорданка Фан-дъкова на „Московска“ 33 852 891 предизвикателства

18 Български енергиен хол-динг 2.0. След започналото пре-структуриране компанията може би ще изпълни целите, за които беше създадена

20 И нека най-евтиният по-беди. Търгът за строителство на магистрала „Тракия“ гарантира минимален риск от оскъпяване и забавяне на проекта

ПОЛИТИКА&ИКОНОМИКА

25 На върха по случайност. Двама неизвестни политици тряб-ва да придадат на ЕС тежест и ав-торитет

26 В порочен кръг. Президент-ските избори в Румъния са ключ към решаването и на политиче-ските, и на икономическите про-блеми на страната

28 Обичат ме, не ме обичат... САЩ и Китай са още далеч от Г-2, но това няма как да успокоява ЕС

30 Процесът на века. С изпра-вянето пред съда на замесените в атентатите от 9/11 САЩ може да спечелят точка в пропагандната война срещу „Ал Каида“

36 Селски хитрости. Игрите в социалните мрежи отбелязват фе-номенален ръст въпреки разкри-тията за измами на потребители

ТЕХНОЛОГИИ

СВЯТ

ОБЩЕСТВО

31 Нищо лично. Класическата гимназия търси границите на допустимото поведение в мрежата

10 За какво ни е БАН. Инвести-циите на държавата в наука тряб-ва да са повече, но само ако тя мо-же да даде повече резултати

14 Експертът от Центъра за из-следване на демокрацията Ру-

ТЕМА НА БРОЯ

КОМПАНИИ 44 / Стоки и продажби 53 / ИМОТИ 54 / ПРЕДПРИЕМАЧ 56 / ФИНАНСИ 58 / МОЯТ КАПИТАЛ 61

www.capital.bg

K2

21 - 27 ноември 2009 г.

Резервациите за зимния сезон

идват все по-късно и все

по-трудно � КОМПАНИИ 44

БИЗНЕС

Н

� K

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ Българските ски курорти

ще се конкурират с европейските

за всеки турист

Гигантски слалом

с големите

54

По банков път, ама друг път

48 Болница по японска рецепта

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

58 Банкиране по европейски

Зорница МАРКОВА

www.capital.bg


Вирусът „Красьо“ се разпространява

СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ

Банки и финански

П

� K

КОМЕНТАР

9 7 71 3 10 7 9 8 02 4 64

21 - 27 ноември 2009 г.

#46

За какво ни е БАН

На стр. 10 - 15


Държавата и фирмите в омлет

ИЛЮСТРАЦИЯ: GULIVER PHOTOS/GETTY IMAGES/КАПИТАЛ

А

КОМЕНТАР

ФИНАНСИ

К

�

БАНКИ 1-5 / ИНВЕСТИЦИИ 6-9 / ЗАСТРАХОВАНЕ 10-14 / ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПЕНСИОННА КЛАСАЦИЯ 15

�

Инвестициите ни в наука трябва да се защитят с радикална реформа

слан Стефанов: Трябва да се отърсим от грандоманията.

15 Химия на решенията. Как директорът на Института по об-ща и неорганична химия към БАН прилага реформи, които работят

58 Хубава работа, но европей-ска. Въвеждането на директивата на ЕС за потребителски кредит ще засили защитата на клиентите

60 Новите недосегаеми. Могъ-ща специална група ще бори фи-нансовите измами в САЩ

ФИНАНСИ

СТОКИ И ПРОДАЖБИ

53 В мечешката прегръдка на корупцията. В Русия трудно правят бизнес дори компании ка-то Carrefour и IKEA

54 По банков път, ама друг път. Сделките с имоти трудно ще излязат на светло с новите за-конови промени

ИМОТИ

35 СЕМзорсизъм. Слаб две от Сметната палата и промяна на състава на медийния регулатор могат да се превърнат в неговата оздравителна програма

МЕДИА И РЕКЛАМА СПОРТ

38 Новите формати на ски-те. Паралелен слалом на рампа в Москва и Алпин рок фест в Ита-лия събират награден фонд от 300 000 евро

1000 София, ул. „Иван Вазов“ 20

� Редакциятел. 02/ 9376 122факс: 02/ 9376 440e-mail: [email protected]

� Рекламател. 02/ 9376 444факс: 02/ 9376 236 e-mail: [email protected]

� Абонаменттел. 02/ 9376 349факс: 02/ 9376 173 02/ 9376 279e-mail: [email protected]

� Човешки ресурсител. 02/ 9376 289факс: 02/ 9376 440 е-mail: [email protected]

Представителство на „Икономедиа“ АД в гр. Варна: Варна 9000, ул. „Братя Миладинови“ 86 вх.Б ет.2, тел. 052/ 601 651 Мирослав Петров

Изпълнителен директорФилип Харманджиев

Административен директорНели Христова

Директор рекламаРумяна Георгиева

Търговски директорВеселка Данчева

Маркетинг директорКатрин Иванова

Мениджър бизнес развитиеЛюбомир Василев

Издава “Икономедиа” АДрегистрирано в СГС под №11665/2004

Главен редакторГаля Прокопиева

Първи заместник главен редакторСтанка ТошеваУправляващ редактор „Икономика“ в „Икономедиа“Васил АтанасовЗаместник главни редакториГалина Александрова, Алексей ЛазаровОтговорен редактор: Йово Николов ([email protected]) Редактор on-line: Момчил МилевОтговорен секретар: Деян Христов ([email protected]); Специален кореспондент: Иван Михалев ([email protected]); Политика: Сибина Кръстева, Велина Господинова, Елена Старидолска, Панайот Ангарев, Росен Босев, Люба Йорданова ([email protected]); Икономика: Вера Денизова, Калина Горанова ([email protected]); Международна икономика и политика: Илин Станев, Светломира Гюрова, Огнян Георгиев, Цветелина Манолова ([email protected]); Общество: Ирина Ценкова ([email protected]); Медиа и реклама: Борислав Кандов, Весислава Антонова, Зорница Стоилова ([email protected]); Технологии: Андриан Георгиев, Асен Георгиев, Калина Калчева, Ясен Пекунов ([email protected]); Спорт: Георги Филипов, Елеонора Тарандова ([email protected]); Компании: Теодора Василева, Десислава Николова, Маргарита Вачкова, Константин Николов ([email protected]); Стоки и продажби: Зорница Мар-кова, Жана Иванова; Имоти: Яна Бодурова ([email protected]); Предпри-емач: Бойчо Попов, Mара Георгиева ([email protected]); Финанси: Емил Ангелов, Емил Гьорев, Николай Сто-янов, Мария Иванова (fi [email protected]); Моят Капитал: Василена Христова ([email protected]); Кариери: Ека-терина Попова, Боряна Пенева, Таня Обущарова ([email protected]); Капитал Light: Богдан Русев, Биляна Димова, Светлана Мирчева, Росица Илиева, Янко Терзиев, ([email protected]); Фоторе-портери: Асен Тонев, Надежда Чипева, Цветелина Ангелова ([email protected]); Дизайн и инфографики: Ася Колева, Антония Тилева ([email protected]); Дизайн и предпечатна подготовка: Тихомир Колев, Калина Колибарска, Лили Георгиева, Марияна Попова, Нана Бурска, Мария Маркова ([email protected]); Секретар: Михаил Вълканов; Уредник: Светозар ГермановПечат: „Печатница Дружба“ ЕАДСофия жк „Дружба“ 1, ул. „Илия Бешков“ №3

телефон за контакти: 02/42 25 900

За проблеми с разпространението:тел.: 02/ 93 76 349е-mail: [email protected]

Хонорари се изплащат в сряда от 10.00 до 12.00 и от 14.00 до 16.00 часа.

Пощенските пратки се изпращат на адрес: София 1000, ул. „Иван Вазов“ 20

„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената информация в публикуваните в „Капитал“ реклами.Отговорността за съдържанието им е изцяло на рекламодателите.

48 Болница по японска рецеп-та. Три години след създаването й „Токуда“ започва да печели

50 Оператор в нова орбита. Алтернативният телеком „Спек-тър нет“ придоби основния си конкурент на телекомуникацион-ни услуги „Орбител“

51 Хапни ме, ако можеш. Hershey и Ferrero обмислят офер-та за Cadbury, която търси как да се спаси от Kraft Foods

52 British Airways и Iberia: Сделка в ритъма на румбата. Двете компании най-сетне се раз-браха да се слеят и да създадат поредния авиогигант.

СЕДМИЦАТА3KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

� Кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова спечели частични-те избори за кмет на столицата още на първи тур миналата неделя. За нея гласуваха 66.23% от избирателите. Далеч зад Фандъкова остана Георги Кадиев (БСП) с 27.71%, а на трето място се нареди представителят на партия „Ред, законност и справедливост“ арх. Павел Павлов, който спечели 2.8% от гласовете. Безапелационната победа на Фандъкова беше помрачена единствено от рекордно ниската избирателна активност - 23.17%, или 257 367 гласували от общо 1 110 258 души, включени в избирателните списъци. За сравнение – на местните избори през 2007 г. в столицата избирателната активност беше 36.5%, а на частичния кметски вот през 2005 г., когато Бойко Борисов бе избран за първи път за кмет

на София, до урните на първи тур отидоха 33%, а на втория с 2% по-малко. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов оправда ниската избирателна активност с умората на хората от вота. „Нашите избиратели имат интелект и до урните идват толкова, колкото ни трябват, за да победим с балшинство“, каза премиерът. Председателят на столичната организация на БСП Румен Овчаров нарече успех изборния резултат на Кадиев и заяви, че „слуховете за преждевременната смърт на социалистическата партия са силно преувеличени“, защото по думите му спечелените гласове били повече от тези на Татяна Дончева преди две години. Според Сергей Станишев вотът доказал, че БСП е единствената алтернатива на ГЕРБ. СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Йорданка Фандъкова спечели кметските избори в София

Сергей Игнатов е новият министър на образованието

СМЯНА Доскорошният ректор на Нов българ-ски университет Сергей Игнатов беше избран за министър на образова-нието, младежта и нау-ката на мястото на спе-челилата кметския вот в София Йорданка Фандъ-кова. След като положи клетва пред парламента, Игнатов заяви, че систе-мата на образованието се нуждае от спешни рефор-ми и ще продължи започ-натата от Фандъкова по-литика. До края на месе-ца трябва да бъде гото-ва рамката на новия за-кон за средното образо-вание, а до края на яну-ари Игнатов планира да бъдат подготвени новите учебни програми. Плано-вете на новия министър са субсидиите за универ-ситетите да се определят на базата на международ-на оценка. В момента се подготвят и нови закони за висшето образование и за научните степени и звания. Игнатов е доктор по египтология, ректор е на НБУ от 2002 до 2009 г.

sedmicata.capital.bg

СЕДМИЦАТА


ЕК съди България за софийските отпадъци

Алкохолът може да е с по-висок акциз

Избор на частен здравен фонд от март 2010 г.

САНКЦИЯ Европейската комисия ще заведе дело срещу България в Люксембург заради това, че балираните отпадъци на Сто-личната община още са разпо-ложени на временните площад-ки край София. Те не разпола-гат с оценка за въздействието върху околната среда и не отго-варят на европейските екоизис-квания. Досега балите се транс-портираха на порции до депата на други общини, което стру-ва на софиянци милиони лево-ве за балиране, транспортира-не и депониране. Наказателна-та процедура започна през 2007 г. Проблемът не беше решен и сега в компетенциите на съда е да определи размера на гло-бата. Тя може да е еднократна или да се начислява на ден до отстраняване на нарушението. Преди време зам.-министърът на околната среда Евдокия Ма-нева заяви, че глобите могат да достигнат и 50 хил. евро на ден. При определянето на размера им съдът взима под внимание БВП на страната, дали наруше-нията са системни и т.н.

РЕФОРМА Пациентите ще могат да избират в кой частен здравен фонд да бъде внасяна част от за-дължителната им осигуровка за медицинска помощ от март-ап-рил 2010 г. Това съобщи здрав-ният министър Божидар Нанев в интервю пред „Дневник“. От 2011 г. България се готви да въ-веде модел на здравно осигуря-ване от три стълба. При него ос-новният пакет от медицински услуги ще се поеме от Нацио-налната здравноосигурителна каса, ще се въведе задължител-но допълнително осигуряване в частен фонд и трети доброволен стълб. По думите на Нанев от началото на 2011 г. ще могат да се акумулират приходи в част-ните фондове и от март 2011 г. те ще могат да започнат директни-те разплащания. За да бъде фи-нансирано напълно ползването на медицински услуги, здравна-та вноска ще се увеличи с 2 про-центни пункта, а голяма част от 450-те болници ще бъдат затво-рени, защото не отговарят на критериите за качество или са във фактически фалит.

ИЗНЕНАДА Депутатите от бю-джетната комисия промениха ставките, с които от следваща-та година ще се облагат твърди-ят алкохол и цигарите. Предло-женията им са по-смели от тези на Министерството на финан-сите. Новото разпределение на акциза за цигарите между два-та му компонента, предложено от председателя на комисията Менда Стоянова (ГЕРБ), пред-вижда ставката да стане 101 лв. за 1000 къса и 23% от продажна-та цена вместо сегашните 41 лв. за 1000 къса и 40.5% от продаж-ната цена. При това съчетание най-евтините цигари ще пос-къпнат най-много, а тези от ви-сокия ценови клас - най-малко. По-висок акциз все пак може да плащат и потребителите на спиртни напитки. Депутати-те от бюджетната комисия гла-суваха ставка от 1250 лв. на хе-ктолитър чист алкохол при се-гашни 1100 лв. за същото коли-чество. Така крайната цена на един литър четиридесетграду-сов алкохол ще се вдигне сред-но със 70 ст.

Правителството спаси 91 млн. евро по програма ФАРРАЗМРАЗЯВАНЕ Европейската ко-мисия реши да вдигне мярка-та „временно спиране на пла-щанията“ по предприсъедини-телната програма ФАР, с което бяха размразени 91 млн. евро. Ограничението беше наложе-но през февруари 2008 г. заради

установени проблеми и недоб-ро функциониране на системи-те в Министерството на финан-сите и в Министерството на ре-гионалното развитите и благоу-стройството. Засегнати над 570 договора. За да размрази сред-ствата, Европейската комисия

изиска от правителството да преразгледа и оцени договори-те на стойност 130 млн. евро по програма ФАР. Новото прави-телство проведе поредица от срещи, на които да обсъди ме-ханизъм за намаляване на раз-мера на финансовата санкция

и размразяване на плащани-ята по договорите. Постигна-та е договореност 39 млн. евро да не бъдат платени от Брюк-сел. От общо 130 млн. евро, кои-то ЕК считаше за неприемливи за финансиране, България спа-сява 91 млн. евро. Така безвъз-

вратно загубените пари по ФАР от България се увеличават до 389 млн. евро. Еврокомисията е размразила и 63 млн. евро по т.нар. туининг проекти (основ-но за изплащане на хонорари на евроексперти, оказващи по-мощ в различни области).

� Бюджетът на държавата за следващата година бе приет на първо четене в парламента бързо и почти без комента-ри по същество - нещо, което не се е случвало от 1989 г. насам. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева прикани на няколко пъти депутатите за изказване, но освен съпредседателя на „Синята коалиция“ Иван Костов други желаещи нямаше. Според лидера на БСП Сергей Станишев от левицата не са взели думата при обсъждането, защото са изчаквали да чуят първо становището на мнозинството. Цачева пък посочи, че в условията на криза предложението на правителството е единствено възможният бюджет за 2010 г. Проектът беше подкрепен от депутатите на ГЕРБ, „Синята коалиция“, РЗС и „Атака“. СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Първо четене на бюджет 2010 - без дебати

СЕДМИЦАТА

5KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

Коалиционни маневри в Косово

Украйна гарантира транзита на руски газ за Европа

Бавно възстановяване и безработица очакват еврозоната

СЛУХОВЕ След като успешно ор-ганизира първите избори в не-зависимо Косово, управлява-щата коалиция в Прищина за-малко не се разпадна. За разно-гласия между Демократическа-та партия на Косово (ДПК) на премиера Хашим Тачи и Демо-кратичния съюз на Косово на президента Фатмир Сейдиу се говореше още преди изборите, които бяха първият сериозен тест за управляващите в При-щина след отцепването от Сър-бия през февруари 2008 г. Косов-ските медии съобщиха, че коа-лицията се разпада, тъй като Демократичният съюз на Ко-сово е сключил споразумение с една от опозиционните партии. Плъзнаха слухове, че ДПК е до-говорила нова коалиция и ново мнозинство в парламента, зара-ди което президентът Сейдиу може да бъде сменен. От ДПК обаче отрекоха да има прекро-яване на управляващата коа-лиция. Косовските власти бяха приветствани от международ-ните институции за добрата ор-ганизация на местните избори.

ПРОГНОЗА Икономиката на ев-розоната ще се възстановява най-дълго от глобалната реце-сия, а безработицата в региона ще продължи да расте до 2011 г. Това прогнозира Организация-та за икономическо сътрудни-чество и развитие (ОИСР). Стра-ните от европейския валутен съюз са изправени пред про-дължителен ръст на безработи-цата. От ОИСР очакват до 2011 г. незаетите да достигнат 11%. Именно еврозоната ще е послед-ният голям икономически реги-он в света, където безработица-та ще започне да се понижава. Това ще окаже негативно влия-ние и върху излизането от реце-сията, тъй като повече хора без работа означава по-малко дохо-ди за домакинствата и съответ-но по-малко потребление. Орга-низацията прогнозира, че през следващата година почти всич-ки региони в света ще имат ико-номически растеж. В развитите държави обаче той ще бъде „по-тискан от насрещни ветрове“ и ще остане доста скромен в близ-ко бъдеще.

ДОСТАВКИ Украйна стриктно ще осъществява транзита на руски газ за Европа и ще плаща собст-вените си доставки навреме, обеща премиерът Юлия Тимо-шенко на заседание на руско-украинската междуправител-ствена комисия в Ялта. Изявле-нието й дойде часове след като украинският президент Виктор Юшченко се обърна с молба към руския си колега Дмитрий Медведев да преразгледа спо-разуменията за руските газови доставки за Украйна заради ус-ловията му, които са „твърде обременителни за украинската икономика“. Откритото му пис-мо беше коментирано като опит Тимошенко, която е съперник на украинския държавен глава в предстоящите избори, да бъде поне частично дискредитирана пред руската страна. Украин-ският премиер е помолил Русия през следващата година да на-мали договорените доставки на газ с 35% заради кризата. Пре-говорите бяха определени като пълноценни и от руския преми-ер Владимир Путин.

Нов скандал с управляващата партия в ТурцияАФЕРА Управляващата Партия на справедливостта и развитие-то (ПСР) в Турция бе забъркана в скандал с опит за подслушва-не на висши магистрати и ско-ро може да последва нов опит за нейната забрана. Според съ-общения в турските медии пра-

вителствени представители са подслушвали телефонните раз-говори на няколко висши слу-жители на съда, включително главния прокурор на Истанб-ул, и са опитали да подслушват телефоните на турския касаци-онен съд. Премиерът Реджеп

Тайип Ердоган отхвърли кате-горично твърденията. „Нито една стъпка не е направена без съдебно решение“, заяви той. Главният прокурор на Турция Абдуррахман Ялчънкая започ-на разследване, за да се устано-ви дали подслушването е в на-

рушение на конституцията. Ако това се докаже, той би могъл да поиска закриване на ПСР. Ана-лизатори обаче предупрежда-ват, че нов опит за забрана на управляващата партия може сериозно да застраши полити-ческата и икономическа ста-

билност на страната. През 2007 г. започна дело за забраната на ПСР, а 71 нейни висши членове, включително премиерът и пре-зидентът Абдуллах Гюл, да бъ-дат отстранени от политиката за период от пет години, но съд-ът отхвърли искането.

� Американският президент Барак Обама приключи осем-дневната си обиколка в Азия, която премина под негласно-то послание за "първия тихоокеански президент" на САЩ. Обама имаше за цел да покаже колко важен приоритет ще бъде Азия за неговата администрация, но критиците му посочиха, че не е постигнал конкретни резултати на срещите си. След като посети Япония, Китай и срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничест-во в Сингапур, Обама завърши визитата си в Южна Корея - друг важен съюзник на САЩ. Там той обеща да изпрати първия директен пратеник на Вашингтон за преговори в Северна Корея, за да бъде разрешена кризата с ядрената програма на страната. � Повече за срещата САЩ - Китай на страница 28 СНИМКА: REUTERS

Обама в Азия

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Обратна връзкаТази страница е за вашата гледна точка по въпроси във и извън вестника, която сме получили по e-mail или сме видели като коментари на www.capital.bg. Приемаме обосновани мнения, интересни снимки и допълнителни материали на [email protected] или на адреса на редакцията.

�

Въпрос на седмицата:

Въпросът е отворен за дискусия на capital.bg. Следва-щата седмица ще публикуваме най-доб рото мнение.

Отговор на седмицата:Re: Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

В анкетата са участвали 467 души, гласували на capital.bg

ПРЕЗ ТАЗИ ЗИМА:

Продължавам да работя чакайки 2011 г, за да се пенсионирам. Децата ми завършиха и работят... Жена ми се пенсионира, но продължава да работи. Често си говорим, че за нашето семейство относно стандарта няма разлика между сега и преди 10 ноември. И тогава

купувахме големите неща с кредити, както и сега плащахме образованието на децата си с кредити. Всяка вечер си пия питието, храним се добре, обличаме се прилично...а за Нова година ще бъдем в чужбина. Така че ако си квалифициран и конкурентоспособен криза няма. Човек от 4 възраст

Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

WWW АНКЕТА

рострелно всички бало-ни, които се надуваха през последните години в икономиката. Цената за това, обаче, ще я платят с доживотна мизерия онези хорица, които се набута-ха с ипотеки за по 100000 евро.

Полза

� Оставете тези общи приказки-банките иска-ли да кредитират, но ги било страх; нямало толко-ва желаещи за кредити, а цялата работа щяла да се оправи-когато товам кога-то онова. Нормално беше да се случи всичко това, имайки предвид как бан-ките рекламираха креди-тите си -като дъвки и бон-бони- плачем да дойдете до нашата банка , за да ви дадем кредит. Да, факт-кредитните инспекто-ри получаваха бонуси за всеки нов отпуснат кре-дит. Да, факт-в момента същите тези служители биват глобявани за все-ки необслужван кредит. Така е, когато си отпус-каш парите без сериоз-но проучване къде , как и защо отпускаш парите на банката.

повтарям се

� Просто се забавлявам да гледам, как и банки-те търсят на хляба меко-то. Един ден някой бан-кер ще изрече, че държа-вата трябва да им гаран-тира заеми от чужбина, за да е по-евтин ресурсът. На следващия ден някой друг иска, държавата да им печата повечко ДЦК (ама с гарантирана специ-ално за тях висока лихва), че да има в какво да вла-гат безрисково. Или дру-го подобно искане с ана-логичен смисъл - държа-вата да гарантира заеми за БДЖ и Топлофикации-те, да гарантира цените на зелената енергия за 25 години напред, на водата също, да направи гаран-ционен фонд за кредити-те на МСП... Да не изреж-дам повече, защото пос-ланието е ясно - искат да не си ВЪРШАТ РАБОТА-ТА, но няма как да стане. Това им е занаятът!

Адам Смит

� От високите лихви има и полза - ликвидират ско-

ТЕМА НА БРОЯ10 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

ЛИХВИТЕ ИЛИ КОКОШКАТАПравителството посочи цената на кредитите като проблем, но проблемът е, че няма кредитиМария ИВАНОВА, Николай СТОЯНОВ

tema.capital.bg

Лихвени проценти в България* (в %, в левове) I-IX 2009 2009* 2010* 2011* 2012*По кредити за домакинства 12.49 12.57 12.17 11.46 10.67По депозити на домакинства 5.28 5.22 4.78 4.22 3.89По кредити за корпоративни клиенти 10.13 10.11 9.7 9.39 9.36По депозити на корпоративни клиенти 2.75 2.71 2.5 2.33 2.26*Изчисленията са на база приложими лихвени проценти по новотпуснати кредити и новодоговорени депозити в ле-вове, претеглени през обемите на общо отпуснатите кредити и общо договорените депозити в левове. Данните за 2009-2012 г. са прогнозни Източник: БНБ и прогноза на Уникредит Булбанк

НАКЪДЕ ЩЕ ВЪРВЯТ ЛИХВИТЕ

Кое е първото - лих-вите или растежът? Тази не по-малко не-разрешима дилема в стил кокошката или яйцето донякъде оп-исва трудността в разговора между бан-керите и правител-ството, който тряб-ваше да изясни защо лихвите по кредити-те са такива, каквито са, и има ли начин да спаднат.

Темата повдигна преми-ерът Бойко Борисов пре-ди седмица и в следва-щите дни финансовият министър Симеон Дян-ков поиска от банкерите да подготвят идеи, кои-то биха довели до по-нис-ка цена на кредита. Той дори посочи и цел - 3 про-центни пункта надолу, с колкото е спаднала рис-ковата премия за Бълга-рия като инвестицонна дестинация.

Правителството няма как да извърши „наси-лие“ върху пазарните нива на лихвите и пър-вите реакции от финан-совите среди бяха точно в този смисъл - че цена-та на заемите ще нама-лее, когато икономиче-ската обстановка се нор-мализира и продажби-те и растежът се възста-новят. Все пак банкери-те предложиха няколко мерки, които, ако не дру-го поне биха премахна

ли някои от ограничени-ята пред спада на лихви-те. Но това няма да реши фундаменталния проблем - няма предлагане на кре-дит, няма конкуренция и цената на парите е ви-сока. Ако по времето на бума в банковата систе-ма доминиращо чужда собственост беше фактор за растеж и трансмисия на капитал от финансо-вите институции майки, сега е това не е така (още за кредита на стр.14).

Надолу, но плавноСтатистиката на БНБ по-казва, че средните лих-ви по новоотпусканите левови кредити за биз-неса намаляват плавно от юни насам, като опит-ват да слязат под 10% го-дишно. Заемите за физи-чески лица също посте-пенно поевтиняват в по-следните месеци. Пред-поставки за това са както високата натрупана лик-видност от събиране на депозити, така и размра-зяването на международ-ните капиталови пазари като източник на пари-чен ресурс. От значение със сигурност е и фак тът, че рисковата премия, ко-ято се калкулира в цена-та на финансирането за България (т.нар. credit default swaps, CDS), на-маля от около 700 пунк-та в началото на година-та и 500 преди изборите до около 200 сега.

Въпреки това никой не очаква революция дори смътно приближаваща посочените от финансо-вия министър 3 процент-ни пункта спад. От Уни-кредит Булбанк очакват до 2012 г. лихвите по фир-мените кредити да спад-нат едва с около 1 про-центен пункт, а по тези за домакинствата - с 2 (виж таблицата).

„Имаме добра ликвид-ност, т.е. разполагаме със средства, с които да кре-дитираме, но трябва да има стопански субекти, които да получат тези кредити при един по-ни-сък риск“, обяснява Вио-лина Маринова, предсе-дател на Асоциацията на банките в България и гла-вен изпълнителен дирек-тор на Банка ДСК. Това може да се приеме за аб-солютно вярно, що се от-нася до краткосрочната ликвидност, която бан-ките имат в излишък. За това говорят и рекордно ниските лихви на меж-дубанковия пазар. Къси-те пари обаче, които бан-ките привлякоха през по-следните месеци с промо-ционални депозити, не решават проблема с пре-съхналия достъп до дъл-госрочно финансиране от

майките“ в Европа

Никой не очаква дори смътно приближаване до посочените от финансовия минис-тър 3 процентни пункта спад

Банките имат достатъчно крат-косрочна ликвид-ност. Проблемът е в достъпа до дългосрочен ресурс

Правителството трябва да направи реформи, които дават сигурност и правят България по-малко рискова за инвестиции

Част от предложе-нията на банките са насочени към подобряване на икономическата среда и оценката на риска

ИЛЮСТРАЦИЯ: СТУДИО „ЕНТУСИАЗЪМ“

Re: Лихвите или кокошката

трамвай или поне прили-чен автобусен транспорт (не 40-годишни икаруси като по линия 88), който да води до метрото- терасите да не са остъ-клени 1 година след пус-кането на блока на прин-ципа кой как му падне и какъвто цвят боя намерил на промоция- да не се виждат по фаса-дата хаотично разположе-ни кабели, климатици, ан-тени, винкели, чардаци и пр.Който го постигне това нещо, ще продава и по 4000 евро на квадрат! Просто защото ще е е един един-ствен :-)

Eстет и поет

� Някой да ми покаже в София не квартал, а поне едно каре между 4 улици, в което:- д а н я м а к о л и п о тротоарите- тротоарите да са поне 2 метра широки- зеленината дори да не е много, поне да се поддър-жа редовно- по платното да могат да се разминат 2 коли без проблеми- да има по 1 паркомясто на апартамент- до квартала да има метро,

ев

т

м

м

ИМОТИ58 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

imoti.capital.bg

� � � � � �

ww

w.legalw

orld.bg��

�� 2009

5.00 � . �� 2009 www.legalworld.bg

��- ��

��

��

��

��!"��#�� $�� $��

�� :

%�&� �� !��

'�(� !�� ? %� ��#

� � � � � �

��#� ��

ww

w.legalw

orld.bg)�*�� 2009

5.00 � . )�*�� 2009 www.legalworld.bg

��

+�&��, /�� , ��

��&�� !��# �� /�� & �� „��“

/��&�� #� ��

��#�� :

„1�� !�� 3�� ...“

Започна абонаментната кампания на „Правен свят“. Като част от авторитетната медийна група „Дарик“, през 2010 г. списанието ще излиза по нова формула – 10 бр. годишно и с нов графичен дизайн. А обновената съдържателна концепция ще превърне „Правен свят“ от специализирано издание за юристи в трибуна за всеки, за когото върховенството на закона е по-важно и от цвета на партийната книжка, и от мириса на парите, за всеки, който се интересува от връзките между обществото и правото.

Цена за годишен абонамент – 50 лева;За половин година – 27 лева;Цена за студенти и пенсионери:- целогодишен абонамент – 39 лева;- за половин година – 20 лева.

Всеки абонат печели! Защото един брой ще струва 6 лева.

Най-доброто в областта на правотоТърсете списанието в книжарниците на „Сиела“ и на университетите, както и по реповете в цялата страна.Можете да се абонирате на адрес: www.legalworld.bg

В градините на кризата

Строителството на жилищния проект Winslow Gardens спря за близо година, но има шанс за размразяване

Икономическата криза има много лица и про-явления. Черни поне-делници, черни петъци и цели черни седмици. Спасителни планове, свиващи се бизнеси или променящи се пазари.

Сянката й може да бъде видяна дори в нишките на едно вече разкъсано и посивяло от дъжда и вя-търа знаме. То е забито точно преди година на по-крива на една от сгради-те в жилищния комплекс Winslow Gardens, нами-ращ се в столичния квар-тал „Манастирски лива-ди“, и символизира при-ключването на грубия строеж. Година по-късно други знамена на строи-телната площадка няма. Строители и машини бли-зо година - също.

Добрата новина е, че това съвсем скоро може да се промени, а проектът освен събирателен образ на проблемите в сектора на имотите може да ста-не и символ на правилни-те им решения.

От пик... П р о е к т ъ т Wi n s l o w Gardens се появява в на-чалото на 2007 г., като първоначалният зами-съл е на терен от 42 дка в „Манастирски ливади“ да се изгради един от най-големите жилищни ком-плекси с контролиран достъп, градини и спорт-ни площадки. Планът е строителството на ком-плекса да стане на фази, като само в първата да бъдат построени шест нискоетажни жилищни блока с 437 апартамента, а изчисленията към онзи момент показват, че стой-ността на проекта само в този първи етап ще е 105 млн. лв. Инвеститор е дружество с капитал от фонд на Deutsche Bank и Winslow Investments на братята Иван и Яник Мекушини.

Към онзи момент биз-нес начинанието изглеж-да повече от рентабил-но. Средата е прекрасна - търсенето на апартамен-ти е в апогея си, новите жилищни сгради в София се разпродават напълно още преди да е завърше-на първата плоча, а цени-те им сякаш никога няма да спрат да се покачват. Доказват го и данните на

Националния статистиче-ски институт, който отчи-та, че през 2007 г. цената на апартаментите в стра-ната се е увеличила с бли-зо 30 на сто спрямо пред-ходната година, а ръстът на цените в столицата е близо 40%.

Продажбите на апарта-менти в Winslow Gardens не правят изключение от общата тенденция. Още преди да е направена първата копка през ап-рил 2008 г., вече са про-дадени близо 60% от жи-лищата. Преди да започ-не строежът, инвестито-рите вече имат и договор за финансиране на пър-вата фаза с Райфайзен-банк България. Средна-та цена, на която се про-дават жилища, е 1000 евро за кв.м. Избран е и строи-тел - „Главболгарстрой“.

...но Петте месеца между на-чалото на строежа и сла-гането на знаме върху първата сграда в ком-плекса обаче се оказват най-дългите и наситени с мрачни новини за гло-балната икономика от десетилетия насам. Ма-кар и с малко забавяне тези събития не останаха без последствие и в Бъл-гария. Във финансовия свят имоти стана мръсна дума, а ипотечното кре-дитиране се сви до мини-мум. Лихвите стремгла-во тръгнаха нагоре, все-ки нов заем за покупка на жилище се гледаше под лупа, а отпускането на финансиране за про-ект на зелено стана на-право невъзможно.

Пазарът на имоти зам-ря, а цените тръгнаха на-долу. Сега например на-пълно завършени апар-таменти в „Манастирски ливади“ се предлагат на цени около 750-800 евро за кв.м.

Случаите, в които ку-пувачи на апартаменти на зелено се отказват от сделка и губят предвари-телно платените суми, също не са рядкост. Най-често защото са разчита-ли на кредит за остатъка, който сега не могат да по-лучат, или просто защото могат да намерят много по-добър имот на значи-телно по-ниска цена.

Така на фона на тези об-рати в края на миналата година Райфайзенбанк замразява финансиране-то на строежа Winslow Gardens и в комплекса спира да се строи в нача-лото на 2009 г. Проектът в амбициозния му вари-ант вече не отговаря на пазарната среда и тряб-ва да се преработи зна-чително. Този процес за-почва, но явно намира-нето на пресечната точ-

Яна БОДУРОВА

105млн. лева е предви-дената инвестиция за изграждането на първата фаза от жилищния проект Winslow Gardens.

72млн. лева трябваше да отпусне „Райфай-зенбанк България“ за строителството на шест нискоетажни жилищни блока с 437 апартамента.

8млн. лева дължат инвеститорите на строителната компания „Главболгарстрой“.

РАЗЧЕТИ

КРЕДИТ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Вече близо десет месеца на

Re: В градините на кризата

33.19%Никъде няма

да ходя, криза...

Ще ходя на планина в чужбина

7.71%

38.76%Никъде няма да ходя, трябва да се работи

Ще ходя на планина в България20.34%

Туит на седмицата:

�

Това е определеният от последователите на @CapitalBg в социалната мре-жа Twitter (позволяваща на потребителите да споделят мисли в 140 знака) туит на седмицата. Тук ще можете да откривате победителя всяка седмица.

*@tsetska не се поддържа от Цецка Цачева, а от анонимен потребител на Twitter

МНЕНИЯ // КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ


Над една трета от българите биха плащали по-високи здравни осигуровки

Карикатура на седмицата

Рестарт на здравната реформа

Премиерът коментира поведението на опозицията по време на дебатите за бюджета: „Отишъл

съм аз, четем, стои цялото правителство, чакаме въпроси, дебат, а тях ги няма - ядат кюфтаци.“

СЪГЛАСНИ ЛИ СТЕ НА ПО-ВИСОКИ ЗДРАВНО ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ?

През годините об-щественото мне-ние почти не-изменно поста-вя здравеопазва-

нето сред най-значимите соци-ални проблеми. От друга стра-на, всяко ново управление е из-правено пред сериозното пред-извикателство за пореден път да рестартира незавършената от предишното правителство здравна реформа.

Към настоящия момент об-щественото мнение категорич-но (95%) изразява становище, че здравната система се нуждае от спешна промяна и тази на-гласа остава непроменена сред отделните социодемографски групи. Този висок дял на споде-лящите едно мнение е провоки-ран от множеството проблеми в здравеопазването. Сред най-сериозните, посочени от граж-даните, са: корупция (47%), не-добро отношение към паци-ентите (21%), злоупотреба със

средства (17%), квалификаци-ята на медицинския персонал (17%), монополът на здравната каса (15%) и липсата на доста-тъчно лекарства (14%).

Изразеното от представите-ли на изпълнителната власт намерение за преструктури-ране на здравеопазването чрез намаляването на броя на бол-ниците е мярка, която, изглеж-да, трудно би получила широ-ко обществено одобрение. Сре-щу нея се обявяват над 70% от гражданите, докато други око-ло 25% смятат, че такава стъп-ка е оправдана.

На фона на общата неудо-влетвореност от получаваните здравни услуги през последни-те години немалък дял от бъл-гарите (38%) подкрепят идеята за увеличаването на здравните вноски с надеждата, че това би имало позитивен ефект върху здравната система. Почти тол-кова (36%) са и тези, които де-кларират готовност да приемат планираната за бъдеще по-ви-сока финансова тежест. Скеп-тично настроените към успеха

на такава мярка са 42%, а други 18% споделят, че не могат да си позволят да плащат здравните си осигуровки.

Въпреки вече обявените не-популярни мерки правител-ството и в частност Министер-ството на здравеопазването се ползват с относително висока степен на доверие. Над полови-ната от хората над 18 години са на мнение, че крайният ефект от предложената програма ще бъде положителен. Тук трябва

да бъде отбелязано, че този оп-тимизъм в една иначе дълбоко проблемна социална сфера ве-роятно е силно повлиян от ши-роко споделяните позитивни нагласи към настоящото упра-вление. � K

Данните са от телефонно проучва-

не сред 500 пълнолетни българи в ця-

лата страна, проведено от „Маркет

ЛИНКС“ на 17.11.2009 г., по поръчка

на вестник „Капитал“.

ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВ

Добромир ЖИВКОВ, „Маркет ЛИНКС“

36.19%Да, бих плащал

42.3%Не, няма да подобри

здравното обслужване

Не мога да определя3.47%

Източник: „Маркет ЛИНКС“

17.99%Не мога да си го позволя

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Нeпоносимата лекота на живота в опозиция... Румен Петков обяснява какво мисли за бюджет 2010 на колегите си от БСП по време на обсъжданията в парламента. СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Кой яде кюфтаците К А П И Т А Л Н О

Да ги оставя това, което са откраднали, да си го харчат, това ли иска Доган? Да го оставя да си живее в сараите с откраднатите пари и да не се връщам назад? Аз няма да крада и затова не ми трябва предварителна индулгенция.Бойко Борисов, министър-председател на България, пред журналисти в Смолян по повод изявленията на лидера на ДПС от последните дни

Във връзка с информация, изнесена в медиите, по случая със заплахите, отправени към журналиста Боби Цанков, и твърдението, че заплашвалият го Стефан Бонев-Сако е „ромски наркобарон“, „цигански бос“, ръководството на ЕВРОРОМА извърши проверка и установи, че въпрос-ният господин не е от ромски етнически произход.Прессъобщение от партията

Първанов е олицетворение на цялата ориенталска изостаналост, безхаберност, болшевишко интри-гантство и византийски модел на политическо далавераджийство, който тегли България към дъното.Огнян Минчев, политолог, пред в. „Труд“

Нека все пак да дадем думата на учи-теля, но аз съм убеден, че ученикът ще надмине учителя на изборите, които ще бъдат 2011 г.Цветан Цветанов, министър на

вътрешните работи, дава думата на Бойко Борисов да представи победителката в кметските избори в София Йорданка Фандъкова

Източноевропейците трябва да престанат да се държат като малки деца и да започнат да решават проблемите си сами, а не да пътуват до САЩ, за да се оплакват, например от руската агресивност.Збигнев Бжежински, бивш съветник на американския президент по въпросите на сигурността, в интервю пред чешката телевизия (предаде БТА)

Досега един от „символите“ на българския парламент от по-следните 20 години - депутат-ското кюфте, се използваше, за да опише ниските цени в рес-торанта на народните предста-вители. От тази седмица мета-фората вече има още едно зна-чение - на безхаберие. Поводът малко позабравената тема за кюфтето на депу-татите да се въз-роди отново ста-на несъстоялият се дебат в пленар-ната зала по при-емането на пър-во четене на Закона за държав-ния бюджет за 2010 г. До безпре-цедентната ситуация се стигна, след като във вторник по време на обсъждането в присъствие-то на премиера Бойко Борисов и министрите от правителството нито един от депутатите от опо-зицията не пожела да вземе ду-мата. Въпреки неколкократни-те призиви на председателя на парламента Цецка Цачева же-лаещите да се изкажат, никой (с изключение на съпредседате-ля на „Синята коалиция“ Иван Костов) не се отзова на пока-ната. Така тя се видя принуде-на да подложи проектобюдже-

та на гласуване и със 135 гласа за и 44 против най-важният за-конопроект беше приет само „за 5 минути“, както констатира в. „Монитор“.

„Червените проспаха малката пица“, написа в. „Стандарт“. Из-данието описа как депутатите от ГЕРБ са „се изхитрили“ и не са взели думата, а пък от БСП са чакали търпеливо от мно-зинството да се изкажат, а ня-кои от тях дори решили да про-пуснат част от дебата и са пое-ли към бюфета. В пленарната зала не беше и лидерът на БСП

Сергей Станишев, който, както обяс-ниха по-късно не-гови колеги, „сле-дял какво се случ-вало от стаята на червената парла-

ментарна група“. От ДПС пък , чийто председател Ахмед Доган изобщо не идва в Народното съ-брание“, обвиниха Цачева в на-рушаване на правилника за ра-бота на парламента, защото те били подали писмено своите за-явки за изказвания.

Липсата на разисквания по бюджета обаче „родиха дебат за несъстоялия се дебат“, както го нарече електронното издание Медиапул. В сряда работата на парламента започна с изявле-ния на депутати от опозицията като Ангел Найденов (БСП) се обърна към мнозинството с ду-мите: „Сътворихте един от най-

големите гафове в най-новата парламентарна история.“ Това принуди съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова да за-яви, цитирана от в. „Сега“: „Же-лаехме дебат, но нямаше депу-тати в залата, защото в този мо-мент ядяха кюфтета в бюфета, а Пламен Орешарски бе на балко-на при ученичките.“

В дебата за несъстоялия се де-бат за бюджета се включи и Бо-рисов. „Отишъл съм аз. Чета. Цялото правителство чака за дебат, тях ги няма. Ядат кюф-таци. Ширят се в кафенетата, кикотят се по коридорите и ко-гато си отиваме, те излизат да приказват“, възмути се преми-ерът. Депутатът от ДПС Алио-сман Имамов репликира, че ко-легите му от групата не ядат кюфтета, като причините за това били различни - едни пазе-ли диета, а други - защото рели-гията им забранявала.

За разлика от тях Станишев предпочете да използва епис-толарната форма на възмуще-ние. В сряда пресцентърът на БСП разпространи негова ста-тия, в която той обивини ГЕРБ, че са избягали от дискусията за бюджета, защото това, „което предлагат, няма нищо общо с предизборните им обещания“.

А ето как „24 часа“ обобщи са-гата: „Депутатското кюфте ста-на символ на държавния бюд-жет след пицата и кучешкия на-шийник.“ � K

Медийна сергия

Снимка на седмицата

Бюджетът беше гласуван в парла-мента без дебат

Велина ГОСПОДИНОВА

КОМЕНТАРИ АНАЛИЗИ


Позицията на „Капитал“komentari.capital.bg

Повечето коментари след по-бедата на Йорданка Фандъко-ва миналата неделя гласяха, че новият кмет на София ще бъде в сянката на Бойко Бо-рисов. Защото дължи на него номинацията си, защото има сравнително малък опит в политиката, защото няма да има пълен мандат и т.н.

Истината е, че Фандъкова има шанса бързо да излезе от сянката на своя предшестве-ник. Хората, които я позна-ват, твърдят, че София ни-

кога не е имала толкова ра-ботлив и отдаден на целите си градоначалник. Освен че е първата жена - кмет на сто-лицата, тя е и първият кмет, който не поема управлението на града в условията на кри-за (Янчулев дойде след теж-ката „Луканова“ зима, Софи-янски го наследи в условията на воден режим, а Борисов за-стъпи на поста сред планини от боклуци).

Фандъкова има и още едно голямо предимство. За разли-

ка от Борисов, който изкара четири години във война с правителството, тя ще работи със съмишленици в изпълни-телната власт. А именно лип-сата на комуникация с „Дон-дуков“ 1 беше пречката за ре-шаването на най-наболели-те проблеми на града. За от-белязване е още един факт - за първи път десните партии СДС и ДСБ не са в ролята на губещи от изборите. Това оз-начава, че солидното дясно мнозинство в общинския съ-

вет най-после ще се отърси от дребнавите политически заи-гравки, които спъваха Бори-сов на „Московска“ 33.

Освен всички тези предпос-тавки за успешен мандат Фан-дъкова има и силен стимул - апатията на софиянци, дове-ла до рекордно ниската актив-ност. Онези 852 891 софиянци с право на глас, които не отидо-ха пред урните, а не разбитата опозицията в лицето на БСП, са истинското предизвикател-ство пред новия кмет. � K

Инвестициите на данъкоплатците тихо попиват в прашните кабинети на десетките институти в академията.

Ако плевенският self-made лобист Красимир Георгиев, по-известен като Красьо-чер-ничкия-с-ланците, беше на ти с facebook, профилът му щеше да е богат, а контакти-те му - хиляди. Красьо гордо щеше: да е отбелязал връзка-та си с фолк певицата Магда и поставил линк към хита й „Наздравица вдигни“. Той със сигурност щеше да е член на alumni асоциацията на сви-щовската академия; полити-ческите му възгледи щяха да са complicated; а сред прияте-лите му щеше да има пред-ставители на всички общест-вени прослойки - съдържате-ли на чалга заведения, ката-джии, лекари, преподавате-ли, съдии, прокурори, депу-тати, зам.-министри, бизнес-

мени, сводници, мутри...Тази седмица, близо поло-

вин година след началото на сагата „Красьо“, в обществото се появи поредната серия от имена на хора, които са има-ли допир с него.

Модерната история на Бъл-гария многократно е давала примери, че скандалът е ав-тентичната българска пуб-личност. С поредния епизод на сагата „Красьо“ обаче въ-просите станаха още повече, а изясняването на това кой, как-во и защо се отложи във вре-мето. Към настоящия момент можем само да гадаем какво е накарало толкова много хора, по дефиниция с различни ин-тереси, да контактуват с този 27-годишен докторант от сви-щовската академия.

Бързо набиранеПоредният епизод от сагата „Красьо“

852 891 предизвикателстваКакво наследи Йорданка Фандъкова на „Московска“ 33

В момента БАН е нещо като машина за унищожаване на пари. Държавата налива в нея парите ни, без да казва какво иска и без някакъв смислен натиск за реформиране.

А може и иначе. БАН тряб-ва да се реформира и само пен-сионирането на „феодалните старци“ далеч не е достатъч-но. В момента структурата й е адекватна на кривия социа-листически модел в икономи-ката и обществото. Да се да-ват пари сега не може да про-

изведе никакъв смисъл, пре-ди да се случат няколко неща. Първото е държавата като ос-новен инвеститор в наука да определи приоритетите си. България е малка страна, със скромен бюджет и не може да си позволи да развива всич-ки видове наука. Второто за-дължително условие е сериоз-ни реформи в самата система за правене на наука. Очаква-нето, че учените ще се рефор-мират сами, е оправдано са-мо до известна степен, защо-

то самата структура на упра-вление на БАН е антирефор-маторска. Когато тези две ус-ловия - ясни приоритети и ре-формирана структура, бъдат изпълнени, тогава вече има смисъл да се говори за трета-та важна стъпка - увеличава-не на финансирането. В мо-мента наистина България ин-вестира в наука малко пари и като абсолютна стойност, и като процент от БВП.

И макар да сме далече от мисълта, че всички в БАН за-

служават да се нарекат уче-ни, там все пак има и таки-ва. На тях държавата е длъж-ник, защото две десетилетия не намери воля да реформи-ра основната научноизследо-вателска институция на стра-ната. Учените на свой ред са длъжник на обществото, за-щото 20 години се спасяваха поединично.

Сега ръката е подадена. Те-зи, които обичат науката, ще протегнат своята. Останалите не са нужни на БАН. � K

Да пратим модела на БАН в пенсияДебатът за реформиране на българската наука

Към настоящия момент можем само да гадаем какво е накарало толкова много хора, по дефиниция с различни интереси, да контактуват с този 27-годишен докторант от свищовската академия.

Онези софиянци с право на глас, които не отидоха пред урните, са истинското предизвикателство пред новия кмет.

Висшият съдебен съвет се опита да сложи точка на скан-дала. Неясно защо обаче съве-тът е пропуснал да обяви име-ната на всички, които са има-ли допирна точка с Красьо. Неясно защо кадровиците на Темида не са проверили и фа-кта, че плевенският лобист активно е разменял информа-ция за номера на съдебни де-ла. При това положение съм-ненията към това дали сис-темата наистина иска да се очисти от скандала остават. Ето защо единственото реше-ние е пълната и безусловна публичност на събраната ин-формация. За последното мо-же да се погрижи прокурату-рата. И ако има волята да го направи, точката на сагата ще бъде сложена завинаги. � KИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

ТЕМА НА БРОЯ10 KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

tema.capital.bg

ЗА КАКВО НИ Е БАН

Инвестициите на държавата в наука трябва да са повече, но само ако тя може да даде повече резултати

Мария* не може да бъде на-мерена по всяко време, как-то повечето хора в Бълга-рия. Причината е, че Ма-рия няма мобилен телефон. Но не защото е против-ник на новите технологии. Тя просто не може да си го позволи. Въпреки че на прак-тика работи на две места.

Всяка сутрин, когато прекрач-ва прага на своя институт в Българската академия на нау-ките (БАН), у Мария се събуж-дат смесени чувства. Обзема я вдъхновение от днешното на-учно изследване и от готовия вече доклад за международна-та конференция следващия ме-сец. Сблъсъкът с действител-ността обаче идва бързо, още с включването на единствена-та техника в кабинета й - ком-пютъра, „поправен със собстве-ни средства“ и със съобщение-то от „ръководството“, че так-сата за конференцията не може да бъде платена.

Въпреки студеното начало на деня Мария продължава ра-ботата си в името на науката, мислейки си тайно за онзи на-учен център в чужбина, където отиде колегата от съседната ла-боратория. Идва краят на бли-зо деветчасовия работен ден в

БАН и Мария бърза да стигне до второто си работно място - фирмения офис, който чисти за по два часа всеки ден и бла-годарение на който успява да преживява.

Да, тази история е истинска. Далеч сме от мисълта, че на-шият герой представлява об-раза на всеки български учен. Някои негови колеги попадат в по-успешни институти, с до-бро управление и истински на-учен и състезателен дух. Дру-ги излъскват от седене вехти-те столове с поглед, умолител-но обърнат към евтиния часов-ник на стената. Мария обаче се сблъсква с много от проблеми-те в БАН, за които ще ви разка-жем в следващите редове.

Ретроградна наукаИзказването на финансовия ми-нистър Симеон Дянков от ми-налата седмица, че в БАН рабо-тят „феодални старци, които си стоят там и събират заплати“, предизвика вълна от бурни ре-акции. Въпросните „старци“ мигновено се активизираха, пъргаво поискаха извинение и написаха декларация. Прези-дентът Георги Първанов качи на сайта си цяла статия по въ-проса, а премиерът Бойко Бори-сов се опита да замаже положе-нието и каза, че „може да има и такива [феодални старци], но повечето са наши приятели“.

Макар да изглежда ненавре-менен, дебатът за бъдещето на БАН всъщност е много важен и дори е закъснял с двайсети-на години.

Парадоксалното е, че и две-те страни в този спор са прави посвоему. Учените имат право,

че парите за наука в България са крайно недостатъчни - те са под 0.5% от брутния вътрешен продукт, при положение че за-ложеният в Лисабонската стра-тегия стандарт е минимум 3% от БВП. Прав е и министър Дян-ков, който в случая говори от името на данъкоплатците. Да се наливат пари в нереформи-раната и управлявана по соци-алистически модел БАН е фор-ма на самоубийство, особено по време на криза.

От криворазбрани полити-чески разбирания за социал-на справедливост държавата в продължение на години издър-жа маса безсмислени институ-ти и научни звена, лишавайки по този начин можещите и зна-ещите млади български учени от средства за развитие.

В момента всички ние издър-жаме близо осем хиляди души, разпръснати в огромни сгради и срещу парите си не получа-ваме почти нищо. Да се дават пари за наука не означава, че държавата трябва просто да ги хвърля в странни институти и да не се интересува какво ста-ва с тях, както е в момента. Фи-нансирането в тази област е ин-вестиция, която трябва да доне-се резултат. Реформата в БАН означава не просто да се опти-мизира сега съществуващата структура. Промените във фи-нансирането на науката пър-во трябва да минат през отго-вора на въпроса какво искаме да получим от нея. Хоризон-тът, в който може да се печели от инвестициите в тази област, е далечен и затова наливане-то на пари без ясна визия как-во трябва да се постигне е като

тени, обеща веднага председа-телят на академията Никола Съботинов, който между дру-гото през септември навърши 68. Дори това обиране на праха от сградите на Четвърти кило-метър обаче няма да мине без ключовия финансов фактор. За да бъде съкратен, на всеки от служителите трябва да му бъ-дат преведени по 6 работни за-плати. Преобразувано в профе-сорски възнаграждения, да ка-жем (около 600 лева), това би означавало общо около 3 ми-лиона лева накуп (заедно с ос-таналите разходи), до които нямаше да се стигне, ако хора-та над пенсионна възраст бяха пенсионирани навреме.

Всъщност проблемът не е само в това, че в БАН работят учени, приближаващи и надми-нали пенсионната възраст. Дра-мата идва от факта, че те зае-мат повечето ръководни длъж-ности в академията и на прак-тика я управляват (най-често по начин, по който е била уп-равлявана и в годината, когато те са започнали работа там). Те не само задават духа и тона на работа в институцията, но и за-емат щатни бройки, които биха могли да бъдат преотстъпени на по-млади, модерно мисле-щи и ентусиазирани хора. Раз-бира се, един учен на 65 може да бъде активен още дълги го-дини, но абсурдът е, че хора на тази възраст се занимават с ад-министративно управление, а не с изследвания.

По закона на БАН (приет от първия парламент след 10 но-ември) учените с най-висока степен - академици и член-ко-респонденти, имат право да

Люба ЙОРДАНОВА, Ирина ЦЕНКОВА, Иван МИХАЛЕВ

7868е общият брой на работещите в Българската академия на науките.

КАДРИ

За да има в България истинска наука (Sc), са необходими реформи

На capital.bg четете още � Един ден на докторанта в БАН

� Пълния текст на „Химия на решенията“

� Още статистика по темата

� „БАН отдава имоти без конкурс“.

�

да поддържаш огъня в стара-та печка с банкноти. За малко ти е топло, но много повече гу-биш пари.

БАНски старциСпоред статистиката средната възраст на учените в БАН е 53 години, а на възраст над пен-сионната - 65 години, са 500 от общо 3638 учени (което обаче не включва кадри като техни-ци, лаборанти и докторанти). Поне толкова ще бъдат съкра-

работят на щатна длъжност до навършване на 70-годишна въз-раст, а професорите, старши на-учните сътрудници I степен и докторите на науките - до на-вършване на 65 години. След това нищо не пречи учените да останат в БАН като нещат-ни консултанти по научните проекти, но да отстъпят мяс-то на по-млади техни колеги. Да вземем обаче като случай-но избран пример Национал-ния център по нанотехноло-

гии към БАН - председателят му е на 65 години, най-младият член на ръководството - на 53, а възрастта на останалите уп-равляващи варира между 61 и 70 години. Те дават тона на на-учните изследвания в съвсем нова област, която се развива постоянно и има нужда от све-жо мислене.

Ръководството на БАН може да прилага и променя зако-на според собствените си нуж-ди и настроения. Така се полу-

чи при опита за преизбиране на предишния председател на БАН Иван Юхновски в начало-то на 2008 г., който според ръко-водството на академията може-ше без проблем да започне чет-върти мандат въпреки навър-шени 70 години. Тогавашният министър на образованието и науката Даниел Вълчев отка-за да го назначи, а академици-те излязоха с довода, че предсе-дателят на БАН не заема ръко-воден пост и затова няма про-блем с възрастта му.

На субсидия, но затова пък самостоятелниМакар академията да полу-чава държавна издръжка, тя сама разпределя финансови-те ресурси и не ги отчита пред никого. Всякакъв опит за кон-трол от страна на управлява-щите се разбира в БАН като го-ляма грешка и „съсипване на науката“. Всъщност би било ло-гично държавата да знае къде точно се инвестират парите на данъкоплатците. БАН е също така собственик на своите имо-ти (предоставени й от държава-та), има право да ги отдава под наем без конкурси и да отчита приходи от тях.

Продукцията на отделни-те звена на академията също остава мътна за обществото. Малка яснота може да получи единствено човек със здрави нерви, успял да вникне в близо 300 страници от годишните от-чети на БАН (които едва ли ня-кой си е направил труда да све-ри с действителността). Работа-та на отделните учени пък би трябвало да се отчита на всеки три месеца в институтите. Това на места е „малко занемарено“, казват служители на БАН. Лип-сата на отчетност и организа-ция на работата би могла лес-но да се промени, ако държава-та и БАН съставят независими комисии за контрол на качест-

вото на академията, а ръковод-ните постове се попълнят тук-там и от външни членове.

За да има реална представа за работата на хората, които по-лучават заплати, е необходимо и въвеждането на задължител-ни редовни атестации на свър-шеното. Основните критерии за оценка на научната дейност ос-вен видимите резултати са пуб-ликации в международни на-учни издания с импакт фактор (тоест важните и четени в общ-ността издания) и цитирания на изследванията в други тру-дове по темата. За да сработи механизмът на системата оба-че, количеството и качеството на направеното трябва да водят до определени (предвидими) последствия и професионално и финансово стимулиране. Към момента в голямата част от ин-ститутите бройката и качество-то на публикациите не водят до нищо. „Неписано правило е, че това може да предизвика само завист и ревност у останали-

те колеги“, казва учен от БАН, пожелал анонимност. В основа-та на рецептата за промяна са евентуалното санкциониране и стимулиране на постиженията. Механизмът вече е показал ре-зултати, например в Институ-та по обща и неорганична хи-мия. Там 51-годишният дирек-тор проф. Константин Хаджии-ванов е въвел практиката оне-зи, които публикуват статии в международни списания с им-пакт фактор, да получават го-

дишни премии в размер на ня-колкостотин лева („може на вас да ви се вижда смешно, но за нас 500 лева не е чак толкова малко“), определени от „много прецизна формула“. „Имам по-литика към постепенно пови-шаване. Хората, които не пуб-ликуват, се съпротивляват. По този начин забелязах, без да ге-нерализирам, че хората се сти-мулират - добрите гледат да публикуват повече, да са по-изявени, а тези, които нищо не работят, се обиждат и посте-пенно отпадат, те вече просто не се чувстват в собствената си среда. Това, което правим тук, е форма на текуща неофициална ежегодна атестация“, обяснява формулата директорът (вижте повече за проф. Хаджииванов на стр. 15).

Всяко развитие обаче се нуждае като начало от ясна посока.

Накъде отивамеОсвен че трябва да следи за пра-вилното използване на публич-ния ресурс, държавата трябва да определи и своите приори-тети и цели. В момента липс-ва всякаква стратегия кои на-учни области са важни за Бъл-гария и следователно трябва да получат и по-големи финансо-ви ресурси. „Не може в едно мо-дерно общество да няма яснота в кои научни области ще се от-делят най-много средства“, ко-ментира за „Капитал“ бивши-ят министър на образованието и науката Даниел Вълчев. „Го-лямата специфика в това да управляваш процесите в обще-ството е да имаш волята да пра-виш избор“, допълва той. Спо-ред него добър подход би бил научните звена на БАН да се диференцират и да получават различно финансиране. �13

ТЕМА НА БРОЯ >>


Да се наливат пари в нереформираната и управлявана по социа-листически модел БАН е форма на самоубий-ство, особено по време на криза.

(Rf) и пари ($) ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK/КАПИТАЛ

*Името е променено



ФИНАНСИРАНЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ В БАН

Източник: Одитен доклад на Сметната палата / Отчети за касовото изпълнение на бюджета 2004-2008 г. и проекта на бюджет за 2009 г. / ISI Web of science

� Институционално финансиране � Програмно и проектно финансиране � Друго финансиране � Публикации на учени от БАН в списания с импакт фактор 82 151 - Общо финансиране

2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

ХИЛ.ЛВ.943

82 151

62 923

11.042 8.186

1008

91 579

62 105

13 928 15 546

1222

100 133

78 295

13 639 8 199

1287

134 436

85 140

38 015 11 281

96 770

65 092

14 327 17 351

917

146 300

95 772

40 000 10 5281026

РАЗХОДИ НА БАН ЗА 2008 Г. (В ЛВ.) Заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и

служебни правоотношения, представляват

Средства за персонала по извънтрудови правоотношения

53 398 097

6 681 484

Придобиване на дълготрайни материални активи

Разходи за издръжка

�� за външни услуги

�� вода, горива и енергия

�� материали

�� 39 846 766

16 838 104

5 392 195

5 177 230

14 793 000

134 436 296

УЧЕНИ В БАН 2008 Г.ДОПЪЛНИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ ОТ ПРОЕКТИ И ДОГОВОРИ 2008 Г.Фонд „Научни из-следвания“ (брой проекти)

30

93

147

243

96

48

47

21

Министерства, ведомства и фирми (брой проекти)

108

61

36

137

157

53

120

30

Чуждестранни организации и фирми (брой проекти)

Общо средства (лв.)127

176

157

280

208

72

146

56

5 384 689

14 117 119

8 528 791

6 595 887

7 591 667

7 593 972

3 426 726

1 621 127

313

509

443

684

517

359

508

264

Математически науки

Физически науки

Химически науки

Биологически науки

Науки за земята

Инженерни науки

Хуманитарни науки

Обществени науки

Общо 703 1234 55 152 949 3638725

EU27 228 682 1.85 Швеция 11 936 3.60 Финландия 6 243 3.47 Исландия 401 2.75 САЩ 269 098 2.67 Австрия 6 946 2.56 Дания 5 779 2.55 Германия 61 543 2.54 Франция 39 369 2.08 Белгия 6 263 1.87 Великобритания 36 728 1.79 Холандия 9 666 1.70 Норвегия 4 665 1.64 Люксембург 591 1.62 Чехия 1 955 1.54 Словения 501 1.45 Ирландия 2 501 1.31 Испания 13 342 1.27 Португалия 1 921 1.18 Естония 174 1.14 Унгария 977 0.97 Литва 233 0.82 Хърватия 348 0.81 Турция 3 410 0.72 Латвия 126 0.59 Малта 32 0.59 Полша 1 764 0.57 Гърция 1 311 0.57 Румъния 653 0.53 България 140 0.48 Словакия 252 0.46 Кипър 70 0.45 Япония 118 295 - Италия 16 831 - Швейцария 8 486 -

ФИНАНСИРАНЕ НА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, 2007 Г.

Разходи като % от БВП 2007 г.

Финансиране (млн. евро)

БАНСтруктура

� 52 института � 12 централни лаборатории �� 4 научни центъра

Персонал

Средната възраст на учените:

53 г.

7 868

Средно-годиш-

ни щатни бройки

Източник: Eurostat, OECD, IMF

Не включва около 3000 изследователи без научна степен

ТЕМА НА БРОЯ >>


>> стр. 11За какво ни е БАННапример за тези, които изпълняват чисто дър-жавни функции (като се-измологични и метеоро-логични изследвания), или такива, които не да-ват реална видима про-дукция и не са атрактив-ни за бизнеса, но са ва-жни, е необходима пряка субсидия от държавата.

На подобно мнение е и експертът от Центъра за изследване на демокраци-ята Руслан Стефанов. Той разграничава три подхо-да, които могат да се из-ползват за по-ефективно финансиране на научна-та дейност. Единият е да се направят проучвания за ефективност и да се за-ложат гъвкави механи-зми за развитие на наука-та, базирани на открита конкуренция, а не на ин-ституционално финанси-ране. След това могат да се изработят интегрира-ни инструменти за фи-нансиране, които да не са съсредоточени само вър-ху БАН, но и върху разви-тието на университетите, здравеопазването, отбра-ната, екологията и т.н. На базата на такъв меха-низъм може да се опреде-лят няколко приоритет-ни сектора, в които дър-жавата смята да инвести-ра пари за наука. Втори-ят възможен подход спо-ред Стефанов е да се въве-де т.нар. брюкселско пра-вило, или научен борд - намират се онези научни или стопански институ-ти, които вече са успели да осигурят инвестиции от международни източ-ници, и се казва пример-но „за всяко евро, което сте докарали, ние ще до-бавим още едно“. Третият начин е държавното фи-нансиране да не се връз-ва към институции, а към имена - научни авторите-ти, базирани на между-народни оценки (интер-вю с Руслан Стефанов на стр. 14).

При полагането си на клетва като министър на образованието и науката Сергей Игнатов също за-даде възможни приори-тети, макар да възложи на БАН тежката задача да има първата дума за вътрешното пресяване. „Нека първо академията да каже, аз мога да кажа кои са от изключителна важност - сеизмолозите са важни, метеорологията е важна, важен е Институ-тът по български език, за-щото българският език се нуждае от защита, важен е Археологическият му-

зей, етнографията, фол-клористиката. Това са ва-жните неща. Има и мно-го други важни в приро-до-математическите на-уки, но за това трябва да се произнесе академията. Ние не искаме да влезем като слон в стъкларски магазин, защото на мен като египтолог полови-ната няма да ми харесат“, презастрахова се той.

Посоката, в която об-разователното минис-терство вървеше през по-следните две години и ко-ято, изглежда, ще се про-дължи от новия екип, е да се увеличи проектно-то финансиране на науч-ни проекти, без да се на-малява институционал-ната издръжка на звена-та. Предвидената в проек-тобюджета за 2010 г. суб-сидия за БАН е 84.6 млн. лв. В него е записано оба-че, че след 30 юни 2010 г. министрите на финанси-те и на образованието мо-гат да извършват проме-ни на средствата за науч-ноизследователска дей-ност в зависимост от ре-зултатите на БАН.

Въпросът каква да е формулата за финансира-не на институтите е един от най-важните при пре-форматирането на акаде-мията и повдига на пре-ден план темата за връз-ката между бизнеса и на-уката. Съвместните про-екти с индустрията биха подобрили недостатъч-ното финансиране и ло-шите условия на работа в БАН. „Връзката меж-ду науката и бизнеса не е достатъчна“, смята съ-ветникът по научни въ-проси в образователно-то министерство Коста-дин Костадинов. „За да се засили обаче, е нуж-но учените да покажат продукти на интелекту-алната собственост и да покажат приложение-то им във форма, подхо-дяща за възприемане от обществото“, допълва Костадинов.

Отговорът според проф. Хаджииванов е в балан-сираното съотношение. По думите му проекти-те трябва да съставляват между 10 и 20% от финан-сирането. Около 70% от парите от бюджета тряб-ва да отиват за заплати и други разходи, а с ос-татъка и спечелените по проекти пари да се инве-стира в научна дейност и апаратура.

Разговорът за БАН оба-че е само първата стъп-ка към реформите. Все

още не е съвсем ясно как-ви са плановете на каби-нета в тази посока. Спо-ред правителствени из-точници се подготвя ре-форма в БАН от следва-щата година и най-веро-ятно още на второ четене на бюд жет 2010 ще бъдат направени промени в на-чина, по който се финан-сира академията. Идеята е всичките й институти да преминат към образо-вателното министерство като второстепенни раз-поредители с бюджетни кредити и то да опреде-ля бюджетите им и да са на негово подчинение. В петък пред „Нова теле-визия“ Сергей Игнатов

не изключи да има и сли-ване на институти.

Да се отговори на въ-проса от каква БАН има нужда България е равно-силно на това да се каже от каква икономика има нужда България в следва-щите 30-50 години. Защо-то двете необходими ус-ловия за икономически растеж - трудът и капита-лът, са ограничени. Един-ственият шанс на стра-ната да догони развити-те страни в Европейския съюз по стандарт на жи-вот е в повишаване на об-щата производителност, което изисква иновации, нови технологии и по-до-бра организация на фир-

мите. Ето защо спорът за БАН не е никак конюнк-турен, нито преждевре-менен. Промените там трябва да са сериозни и от тях ще спечелят всич-ки - учените ще са по-мал-ко, но ще правят повече и по-качествена наука. Ин-вестираните пари обаче ще се връщат обратно и данъкоплатците в край-на сметка ще спечелят. Звучи лесно, а и в крайна сметка едва ли е толкова драматично трудно да се направи. Трябва само ре-форматорската енергия да е по-силна от ретрог-радните вопли на праш-ното и безсмислено ста-тукво.

Държавата тряб-ва да определи приоритетните си научни области.

Съвместните про-екти с индустрия-та биха подобрили недостатъчното финансиране и лошите условия на работа в БАН.



Експертът от Центъра за изследване на демокрацията

Руслан Стефанов: Трябва да се отърсим от грандоманията

Според Руслан Стефанов науката подобно на съдебната систе-ма е оставена сама на себе си СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Сбъркан ли е моделът на БАН?Не бих казал, че е сбъркан. Бих казал, че е остарял. Проблеми-те в науката са свързани с про-блемите на държавата. Не може да изолираш науката, иноваци-ите и технологичното развитие от общите проблеми на страна-та. Ако в сравнително по-прос-ти системи като движение по пътищата и строителството на инфраструктура не може да се осигури адекватно прилагане на закона, какво остава за една от най-сложните - науката.

Добре, къде са основните про-блеми на българската наука?На първо място бих откроил не-съответствието между харак-тера на българската икономи-ка и на системата за научно и технологично развитие. От една страна, икономиката на Бълга-рия е силно отворена и е бази-рана на малки и микрофирми. Около 6500 фирми плащат около 95% от данъците. На една ръка се броят фирмите, които могат да правят самостоятелни на-учни изследвани или имат це-ленасочена политика за инова-ции и научни изследвания. От друга страна, системата за нау-ка и образование е пригодена за централно планиране, за голе-ми предприятия, големи потре-бители на наука и технологии, каквито в момента няма. Това е едното голямо разминаване.

Има ли други разминавания?Да, има - в търсенето и предла-гането на наука и технологии. Фирмите не проявяват никакъв интерес към научните изследва-ния, а и нямат абсолютно ника-къв стимул да го правят. В пове-чето страни от Европа търсене-то на наука е част от цялостната система за икономическо разви-тие. Ако държавата изразходва 40% от брутния вътрешен про-дукт, но няма политика за тех-нологично развитие, не може да се очаква, че ще има търсене на наука. Самата научна систе-ма на практика е оставена сама на себе си от началото на 90-те.

Липсва или е силно фрагментар-на политиката за научно-техно-логично развитие. Няма прио-ритети. Ярък пример - послед-ните две научни стратегии, ко-ито се изготвиха от Министер-ството на образованието и нау-ката, бяха приети от Министер-ския съвет, но и двата пъти дъл-го отлежаваха в Народното съ-брание, без да бъдат приети и съответно не влязоха в сила.

Казахте, че науката е оста-вена сама на себе си? Какво се случва вътре в нея?БАН е основният, най-голям иг-рач. Мисията на академията е да произвежда наука и техно-логии. Другият голям играч са университетите, но тяхната първична мисия и функция е да образоват. Това е една голя-ма слабост на българския модел - огромният научен потенци-ал на университетите не се из-ползва ефективно. При тях по-голямата част от времето е на-сочено към преподаване. Така или иначе при прехода ролите се размиха. Университетите за-почнаха да навлизат в терито-рията на БАН - всеки един пре-подавател иска да навлезе в на-учната област, която дава въз-можност за алтернативна зае-тост и развитие. И обратното - БАН започна да навлиза в поле-то на университетите - препода-ване и обучение.

Казахте, че има голямо про-тиворечие между пазара и наследената структура на науката в България. Само това ли пречи?Второто голямо противоречие е между държавата и науката. Правителството е основната фи-нансираща институция на нау-ката в България, както по линия на университетите, така и по линия на научните институти. Обаче никъде няма заявка как-во се иска срещу това финанси-ране. Има ли цели? Има ли ня-каква стратегия? Кое е това, ко-ето се иска на изхода? Свърза-но ли е то с някаква индустри-ална, икономическа, иноваци-онна, инвестиционна или дру-га политика? С някакви крите-рии за качество? Това е всъщ-ност голямата липса. Основно-то не е, че науката ни е остаря-ла, че хората са стари, че веро-ятно много голяма част от тях са деквалифицирани, че нямат апаратура, че сградите са стари и т.н., а по-скоро, че държавата не е казала каква наука иска, т.е., че общественият интерес не е формулиран даже с приб-лижение. Това е като съдебна-та система - оставена е сама на

себе си. Независима означава в случая абсолютно безконтрол-на. Липсват не само критерии, липсва визия какво искаме да направим с тази система.

Не смятате ли, че дискуси-ята за БАН се деформира през призмата на национализма. Понеже навремето България е произвеждала храна за космо-навтите и още бог знае какво, сега се казва - дайте да мерим сили с развитите нации. Дали пренареждането на пласто-вете в науката не трябва да започне оттам - да си дадем сметка в кои сфери сме силни и имаме някакви конкурентни предимства?Със сигурност има някакъв мо-дел, в който може да заложиш числа и той да посочи петте от-расъла, които в България са най-добри. Проблемът с подо-бен тип моделиране, както се видя и при сегашната икономи-ческа криза, е, че невинаги това, което се е случвало преди, ще се случва и в бъдеще. Трябва да се отърсим от грандоманията да ставаме център на Балканите и първа сила в света, но не бива да нямаме мечти и визия за раз-витие. Необходима е много воля и лидерство, но и диалог, за да се вземе устойчиво решение.

Но ако се извърши реформа, ще има достатъчно пари за секторите, които са приори-тетни. Това е като с болни-ците и училищата - като се махнат излишните, ще има повече пари за останалите?Дори 10% от БВП да отделяхме за наука (в момента процентът е 0.5%, а в миналото е достигал до 3%), това прави около 3 млрд. евро. За сравнение, бюджетът за наука само на „Фолксваген“ за миналата година беше почти 6 млрд. евро. Забележете, те пра-вят основната част от инвести-циите си само в една индустри-ална област. Трябва да си дава-ме представа какви са реално-стите. Реалностите са, че бю-джетът е изключително огра-ничен, даже нищожен. Дори и да се оптимизират разходите, пак няма да имаме достатъч-но пари за наука. Ето защо бъл-гарските политици трябва да ис-кат много, много повече за едно инвестирано евро, отколкото „Фоклсваген“, но и да са наяс-но, че средствата, които се отде-лят в момента за наука в Бъл-гария, са под санитарния мини-мум и че отговорността за реше-нията къде и как да се инвести-рат е тяхна.

Интервюто взеИван МИХАЛЕВ

„Проблемът не е, че науката ни е остаряла, че хората са стари, че нямат апаратура, а че държавата не е казала каква наука иска.“

ПРОФИЛ

Руслан Стефанов е директор „Икономическа програма“ в Центъра за изследване на демокрацията, редактор на доклада „Иновации.бг“, който прави ежегодна оценка на иновационния потенциал на българската икономика и на състояни-ето и възможностите за развитие на българската иновационна, технологична и научна система.

Цялото интервю

на capital.bg



Ирина ЦЕНКОВА

Химия на решенията

Как директорът на Института по обща и неорганична химия към БАН прилага реформи, които работят

Не е нужно да сте луд, за да работи-те в БАН, но вероят-

но помага. Другото, което ви трябва, е смелост.

За да имате достатъчно самочувствие да отвори-те днес кабинетите си, зад които според всеоб-щото подозрение се кри-ят „феодални старци“. И за да отбележите, че в миналото сте били още по-смели и сте започна-ли реформата, за която някои едва сега започват шумно да говорят. Проф. Константин Хаджиива-нов е един от онези (мал-ко) хора в БАН, които от-говарят на характерис-тиките. Той е на 51 и вече шест години е директор на Института по обща и неорганична химия. На-писал е около 150 науч-ни статии, публикувани в международни списа-ния. Може да се похвали с около 3500 цитирания. Казано на езика на непо-топените в морето на нау-ката, проф. Хаджииванов е в топ 3 на съвременните български учени, според обективните критерии за научна оценка. В момен-та той оглавява институ-ция със 129 служители.

Хората, поне онези, ко-ито ще срещнете по кори-дорите, още пазят първо-началния естествен цвят на косите си. Отворените врати на лабораториите разказват, че няма нещо за криене, а апаратура-та изглежда прилично за непросветени.

„Имаме такава полити-ка - на нашите колеги, ко-ито са преминали възрас-тта, им позволяваме да ра-ботят, осигуряваме им ус-ловия за работа, но ги пен-

сионираме, за да освобо-дят място за млади кадри. Ние имаме много мла-ди хора“, коментира най-дискутираната теза проф. Хаджииванов. По думите му в момента в института има само един професор, надхвърлил пенсионната възраст - щатът му е удъл-жен за година след реше-ние на научния съвет. Той прилага и разпечатка на изследване на възрасто-вите характеристики на персонала. За да стигне до настоящата ситуация оба-че, преди години, когато е заел поста си на директор, Хаджииванов е трябвало да вземе решения, кои-то не всеки от дотогаваш-ните му колеги е одобря-вал - „трябваше да пенси-онирам всички ръководи-тели на лаборатории. Из-вестно време не беше тол-кова лесно, защото хората не бяха съвсем подготве-ни, но нещата не са толко-ва страшни“.

„Нашата бюджетна субсидия се изчислява на ниво заплати и съответ-но ток и топла вода. В на-шата субсидия няма нито един лев за наука“, пре-повтаря изложената от БАН теза проф. Хаджии-ванов. Въпреки финан-совите неудобства и ма-кар и с цената на доста усилия Институтът успя-ва да се справи в послед-ните години и по думите на Хаджииванов вече се е сдобил с най-необходима-та апаратура. Рецептата: „Около половината от на-шия бюджет е от допълни-телни източници - догово-ри, собствена продукция и т.н. И това е един мно-го висок процент в срав-нение с научни институ-ции по света“, разяснява директорът и допълва, че само неговата група от 5-6 млади хора вече има раз-

лични ползотворни съ-трудничества с редица институти зад граница. Така освен приблизител-ната сума от около ми-лион лева годишна бюд-жетна субсидия инсти-тутът успява да си дока-ра още толкова от спече-лени проекти и собствено финансиране. По-високи-те приходи от своя страна позволяват на проф. Хад-жииванов да дава по-висо-ки заплати на професори-те в института в сравне-ние с базовите (тоест око-ло 670 на фона на 617) и да стимулира служителите си спрямо реално постиг-нати резултати. Oт пет го-дини онези, които публи-куват статии в междуна-родни списания с импакт фактор, получават годиш-ни премии в размер на не-колкостотин лева, опреде-лени от „много прецизна формула“. „По този начин

аз забелязах, без да гене-рализирам, че хората се стимулират - добрите гле-дат да публикуват повече, да са по-изявени, а тези, които нищо не работят, се обиждат и постепенно от-падат. (...) Това, което пра-вим тук, е форма на теку-ща неофициална ежегод-на атестация“, обяснява формулата директорът.

Един от най-младите директори в сбръчкана-та институция дава пово-ди за позитивни мисли. „Аз съм малко оптимист в това отношение. Ако не се случи нещо - като на-пример някое правител-ство да ни каже, че въоб-ще не ни трябва наука...“. Поредицата „ако“ се за-тваря с поскърцващата дървена врата с позабра-вена соц табела. Остаря-ла е, но дава надежди, че една добра смазка може да свърши работа. � K

Проф. Хаджииванов казва, че в института му няма хора над пенсионна възраст СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

ПОЛИТИКА & ИКОНОМИКА16 KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

politikonomika.capital.bg

Държавата и фирмите в омлет

Бюджетът прехвърля дефицита си към частния сектор. Фирмите и банките не се дават

Има една дупка, голя-ма колкото милиард и половина лева кеш, която като в играта „Гори, гори кърпичка“ обикаля между бюдже-та, фирмите и банки-те и никой не иска да се окаже с нея в края на годината.

В стремежа си да балан-сира бюджета правител-ството рязко сви разхо-дите си, но и отложи пла-щания към фирми, които са работили по държавни проекти или обществени поръчки. Играта е слож-на. За много от фирмите е въпрос на оцеляване да получат парите си. В кри-зата те са ликвидно обез-кръвени, нямат достъп до кредит и не могат да си позволят лукса да фи-нансират бюджета, да не говорим, че увеличаване-то на дълговете им към доставчици и подизпъл-нители може да създаде цунами от фалити в ця-лата икономика. Банки-те от своя страна очакват редовно погасяване на заемите от същите тези фирми и не могат да си позволят загуби. За дър-жавата въпросът е на фи-нансова репутация. Хаз-ната може да се разплати сега, но ще трябва да при-знае дефицит (към октом-ври той и без това е бли-зо 550 млн. лв.), ще се сви-ят фискалните резерви, а аргументите, че Бълга-

рия задържа стабилност в кризата и заслужава да бъде поканена в „чакал-нята на еврото“, няма да звучат солидно.

Ще може ли финансо-вият министър да напра-ви омлет, без да счупи яй-цата? Досегашната стра-тегия да ги държи в хла-дилника до Нова година не работи.

Колко?Точни данни за неизпла-тените суми няма, защо-то липсва централизира-на официална информа-ция. Ангажиментите са поемани от различни ве-домства назад във време-то. Говорим само за без-спорни задължения - та-кива, за които докумен-тално може да се докаже, че е извършена доставка или услуга. Договорите на отделните министер-ства са по Закона за об-ществените поръчки, за плащания по европроек-ти (включително на об-щините), за почистване и ремонт на пътища. Ос-новните задължения са в министерствата на регио-налното развитие, еколо-гията, транспорта и на от-браната. Според данните, събрани в Конфедераци-ята на работодателите и индустриалците в Бълга-рия (КРИБ), става въпрос за около 1.5 млрд. лв. От правителството неофи-циално твърдят, че сума-та е по-малка. Каквато и да е, проблемите са нали-це. Освен че във време, в което кешът е най-ва-жен, фирмите стават без-лихвен кредитор на дър-жавата, те са под натиск и заради данъците, които трябва да платят. По за-кон в момента, в който из-вършената от тях работа по даден проект се факту-рира или се актува, ком-

паниите трябва да внесат ДДС (а понякога и авансо-ва вноска за данък печал-ба). В противен случай са заплашени от блокиране на банковите им сметки и лоши данъчни досиета. Отделно - върху неплате-ния данък се дължат лих-ви за просрочия, които също са за сметка на фир-мите. И понеже държава-та е най-силният креди-тор, данъците се плащат за сметка на други проек-ти, отказ от някои инвес-тиции, увеличаване на за-длъжнялостта и просро-чия към банките.

Зазидани с дългове Най-потърпевш от забаве-ните плащания на прави-телството е строителният сектор. Сметките на бран-шовата камара показват, че към момента нераз-платените суми от пра-вителството са за близо 300 млн. лв. Логично най-голям длъжник е минис-терството на регионално-то развитие. Повечето от тези задължения са фак-турирани. За друга част фирмите умишлено са забавили осчетоводяване-то, за да не се наложи да внасят ДДС и така съвсем да се лишат от оборотни средства. Проектобюдже-тът на МРРБ за следваща-та година е едва 115 млн. лв. и в тях не се предвиж-дат плащания по стари задължения.

“Трябва да се намери решение на този проблем. В противен случай ще станем свидетели на ма-сови фалити на строител-ни компании. На принци-па на доминото те ще по-влекат след себе си свои-те доставчици. Ще спрат да плащат лизингови-те вноски за закупеното оборудване, да обслужват кредитите си, ще освобо-

Вера ДЕНИЗОВА, Яна БОДУРОВА

ка. Преди кризата обаче секторът процъфтяваше, компаниите имаха лесен достъп до финансиране и нямаше ликвидни пробле-ми. Сега, освен че няма нови поръчки от частния сектор, няма и излишък.

Не сте самиПо традиция на излишък в края на годината досе-га разчиташе и здравни-ят сектор. Така и задъл-женията на болниците към техните доставчици (около 200 млн. лв. на го-дина) бяха разплащани от преизпълнението на приходите над разходите. Сега освен всичко друго натрупаните задължени-ята на държавните и об-щински болници са зна-чително по-големи - 352 млн. лв. само до края на октомври. От тях 52 млн. лв. са просрочени по ду-мите на здравния минис-тър Божидар Нанев.

В същото време тър-говците с лекарства на едро, които са основни

кредитори на болници-те, започнаха да запори-рат сметките им и да им начисляват наказателни лихви за просрочие.

„Досега кредитиране-то на болниците с меди-каменти беше на практи-ка безплатно за тях. Има-ме договор, по който за-бавата е такава, че на-казателните лихви биха били 600 хил. лв. При нас за разлика от други секто-ри не става въпрос за вло-шена ликвидност, а за то-тална неяснота какъв ре-сурс да отделим за рабо-та с болничния сектор и кога някои болници ще са в състояние да си пла-щат”, казва Димитър Ди-митров, изпълнителен директор на „Софарма трейдинг”.

Сред най-проблемните ведомства е и Министер-ството на отбраната. На-трупаните задълженията са над 300 млн. лв., обясни пред „Капитал” военният министър Николай Мла-денов. След преглед от

дят служителите си и не на последно място - ще спрат да плащат данъци, което пък ще направи бю-джетната пица през след-ващата година още по-по-стна”, обяснява изпълни-телният директор на Ка-марата на строителите Иван Бойков.

Истината е, че забавя-нето на държавните пла-щания към строителни-те фирми е дългогодиш-на традиция в министер-ството, а ударното разпла-щане ставаше след раз-пределянето на излишъ-

Финансовият министър Симеон Дянков ще трябва в най-скоро време да намери на пръв поглед изглежда нерешима СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

1.5млрд. лв. са задълже-нията на държавата към определени фирми по неофициална информация.

ОБЕМ

ПОЛИТИКА & ИКОНОМИКА


чение, срещу което те или да отпуснат финансиране на фирмите, или да отку-пят вземанията им към правителството. По този начин разходите на бю-джета ще бъдат отложе-ни за догодина, без да се раздува дефицитът сега.

„Трябва да се намери някакво решение, но въ-просът е да има ясен ан-гажимент за сроковете, в които държавата ще изплаща тези суми, т.е. да има сигурност“, каз-ва Петър Андронов, гла-вен изпълнителен дирек-тор на СИБанк. Подобно е и мнението на Левон Хампарцумян, главен из-пълнителен директор на Уникредит Булбанк. Спо-ред него всеки вариант, в който държавата би пое-ла достатъчно солиден, формализиран и ясен ан-гажимент за бъдещи пла-щания, би могъл да бъде приет.

За голяма част от бизне-са това също е приемлив вариант, дори ако фирми-те ще трябва да плащат лихви по новоотпусна-ти заеми. „По-добре да се лишим от печалба, но да получим някакви оборот-ни средства, защото за ня-кои компании е въпрос на оцеляване“, казва Симе-он Пешов, собственик на “Главболгарстрой”.

По-различно е мнени-ето на Димитър Дими-тров, изпълнителен ди-ректор на „Софарма трей-динг“: „Ако банката при-ема документи и ги тре-тира като 100% гаранти-рано държавно взема-не, тя може да приеме и фактурите, които сме из-дали, на база на които да направи залог на взема-нето. Проблемите тук са два - свитото кредитира-не, особено със залог на вземането, и това, че фир-мите не са калкулирали и допълнителни „тежести” по съответното просроче-но вземане - още един обо-ротен кредит със съответ-ната лихва”, смята Дими-тров. Според него просро-чията означават работа на загуба, а допълнител-ният кредит - още по-го-ляма загуба.

Обмисля се и друг ва-риант, при който фирми-те да се облекчат поне от-към данъчни задълже-ния. Според Цанка Тъм-нишка, шеф на територи-алната дирекция на НАП в Разград, цитирана от “Дневник”, се обсъжда сключване на тристран-но споразумение между фирмите, отрасловите ми-нистерства и НАП. Целта е засегнатите компании да могат да платят своите задължения към бюджета под формата на ДДС или данък печалба с част от парите по неразплатените

договори. По този начин счетоводно това няма да се отрази на хазната, но ще подобри ликвидност-та на компаниите. Ясно е обаче, че това е времен-на мярка до намиране на окончателно решение на проблема.

Яйцата или омлетътОсвен с помощта на бан-ките държавата може да реши проблема сама - като се разплати с фирми-те за сметка на фискалния резерв. Това обаче озна-чава голям бюджетен де-фицит. А последиците от подобна политика са по-скъпо финансиране зара-ди нарасналия риск и на-маляващи шансове стра-ната ни да бъде приета във валутния механизъм ERM II (чакалнята на ев-розоната). Друг проблем с директното разплащане е, че намаляването на фи-

скалния резерв ще свие и валутните резерви на БНБ, а това е един от по-казателите, които следят международните анали-затори при оценка на ри-ска на страната.

Ако все пак се намери ресурс поне малка част от задълженията на дър-жавата да се платят, пра-вителството ще трябва да намери механизъм, по който да не бъде обви-нено, че поставя фирми-те в неравностойно ситу-ация, като плаща на едни по-напред от други.

Според Георги Ангелов от “Отворено общество” урокът, който трябва да научат управляващите от този казус, е, че оттук нататък трябва да се по-стави ограничение и да се подписват договори само ако има осигурено финан-сиране. Крайно време спо-ред бизнеса е да се изгот-

ви публичен регистър на задълженията на държа-вата, който да подобри бюджетната дисциплина и да ограничи потенци-ала за корупция.

За да не прехвърля собствените си пробле-ми към реалния сектор, правителството ще тряб-ва да намери механизъм, по който фирмите да по-лучат парите си. Ако това стане за сметка на отла-гане на бюджетните раз-ходи за догодина, следва-щият голям въпрос ще е откъде ще дойдат парите тогава. Тези плащания не са заложени в проектоза-кона за 2010 г. и ако не ус-пее да реализира изли-шък, новият кабинет ще трябва да обмисли емити-рането на дълг. � K

По темата работиха още

Десислава НИКОЛОВА и Панайот АНГАРЕВ

финансовото министер-ството е било преценено, че неотложните плаща-ния са 150 млн. лв. Става дума за суми по сключе-ните договори за модер-низация на армията (око-ло 275 млн. лв.) и извър-шени строителни работи (8.5 млн. лв.). Според Мла-денов на заседанието на правителството по-друга-та седмица ще стане ясно как ще бъдат разплатени тези 150 млн. лв.

Възможните решенияЗасега повечето предло-жения за излизане от си-туацията са на ниво об-съждане. Според източ-ници от финансовото ми-нистерство задълженията в момента се описват пре-цизно и най-приемливият вариант е да се сключи меморандум между дър-жавата, фирмите и банки-те, с който сумите да бъ-дат официално призна-ти. Така документът ще може да послужи пред банките като вид обезпе-

решение на задача, която

Най-приемливият вариант е да се сключи меморан-дум между държа-вата, фирмите и банките, с който сумите да бъдат официално признати.

Кабинетът може да реши проблема, като се разплати с фирмите за смет-ка на фискалния резерв. Това обаче означава бюдже-тен дефицит.

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА


Офшорни фирми

Лавеко ЕООД1462 София, ул. Порто Лагос № 1, вх. 2, ет. 5, ап. 42

Тел.: +359-2-953-2989 • GSM: +359-888-126-013 Факс: +359-2-953-3502 • E-mail: [email protected]

WEB SITE: WWW.LAVECO.COM

THE LAVECO GROUP ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - КИПЪР - УНГАРИЯ - РУМЪНИЯ

• Регистриране на офшорни фирми в 38 страни по света.

• Готови фирми в 10 страни - САЩ (Де-лауер, Уайоминг, Юта, Невада, Ню Йорк, Вашингтон ДС), Великобритания, Кипър, Белиз, Британски Вирджински острови, Сейшелски острови и др.

• Откриване на банкови сметки на фир-ми и физически лица, с възможност за ин-тернет банкиране, в най-големите банки в Унгария, Австрия, Швейцария, Кипър,

Латвия, Лихтенщайн и др.• Готова компания с банкова сметка в ун-

гарска банка за един ден.• Секретарски услуги (адрес, телефон,

факс) в Унгария, САЩ, Великобритания и др.

• Осигуряване на номинални директори и акционери.

• Пълна дискретност.• Безплатна информационна

брошура.

Български енергиен холдинг 2.0

След започналото преструктуриране компанията може би ще изпълни целите, за които беше създадена

Панайот АНГАРЕВ

Ще го закри-ем - няма да го за-крием, ще го листва-

ме на борсата - ще кач-ваме само отделни дружества от него.

Така накратко звуче-ше доста разнопосочни-ят дебат около бъдеще-то на „Български енерги-ен холдинг“ през послед-ните месеци. Най-накрая той приключи, и то по на-чин, който можеше да се предугади още в самото начало - започване на ре-форма в холдинга.

Първата стъпка в тази насока беше предприета от министъра на иконо-миката Трайчо Трайков, който в края на минала-та седмица освободи ця-лото ръководство на БЕХ с изключение на изпъл-нителния директор Гали-на Тошева. Формалната причина за промяната е „подобряване оператив-

ната работа на холдин-га“. Истинската: лоши-те резултати на друже-ствата в БЕХ. Отчетът за първото шестмесечие по-каза, че някои от тях са увеличили сериозно за-губите си - „Мини Мари-ца-изток“, „Национална-та електрическа компа-ния“ и „Булгартел“, а из-вършени одити показа-ха и наличие на злоупо-треби в част от компани-ята. Едва през последни-те месеци финансовите резултати на компании-те в холдинга започнаха да се подобряват.

Индикациите за пред-стоящите промени в БЕХ имаше от няколко месе-ца, след като бяха сме-нени ръководствата на „Мини Марица-изток“, „Национална електри-ческа компания“ и АЕЦ „Козлодуй“. На 19 октом-ври е бил избран и нов председател на съвета на директорите на „Бул-гаргаз“ - досегашният

член на борда Юлиян Ге-нов. От резултата на оди-та на ТЕЦ „Марица-изток 2“, „Булгаргаз“, „Булгар-трансгаз“, „Електроенер-гиен системен оператор“ (ЕСО) пък зависи и какви промени ще бъдат напра-вени и в тези дружества.

Новата стратегияПредприетите реформи са част от по-дългосроч-на стратегия. Според ана-лиза, който е разработен от консултанта по създа-ването на БЕХ - „Делойт“, предстои трансформация на холдинга от финан-сов, какъвто е в момен-та, в оперативен. Това означава, че най-накрая ръководството на БЕХ ще има възможност да осъществява реален кон-трол върху дружествата в компанията.

Досегашна структурата на холдинга ограничава-ше ръководството му до задаване на финансови цели на дъщерните ком-

пании и осъществяване на контролни функции. Механичното събиране на компаниите при създа-ването на холдинга през септември 2008 г., силна-та регулаторна среда и политическата намеса в работата на дружествата от кабинета „Станишев“ обаче блокираха дори и тези ограничени право-мощия на БЕХ.

Новите планове пред-виждат ръководството на холдинга да може да осъ-ществява активен кон-трол върху „Мини Ма-рица-изток“, ТЕЦ „Мари-ца-изток 2“, АЕЦ „Козло-дуй“, „Булгаргаз“, „Бул-гартрансгаз“, „Булгар-тел“, НЕК и ЕСО. На 17 ноември е приет и устав на компанията, в която това ясно е записано. Ръ-ководството на БЕХ ще може да определя и почти всички важни политики в компанията - от инвес-тициите през провежда-нето на търговете и кон-курсите до управлението на човешките ресурси. „БЕХ трябва да координи-ра политиките, да наблю-дава бизнес плановете на дружествата, да коорди-нира управлението на дъ-щерните фирми“, обясни пред „Труд“ министърът на икономиката Трайчо Трайков. По думите му не е редно министерство-то да се занимава с N на броя дружества.

Източници от холдинга посочиха като възможна следваща стъпка на пре-структуриране на дру-жеството тематично обе-диняване на различни-те дейности в него, като въгледобив и електро-производство. Това ще подобри управлението на компаниите и ще намали

на разходи за дублиращи функции.

Намаляване на регулациятаСпоред документа тран-сформацията на холдин-га трябва да бъде съпро-водена и от промяна в ре-гулаторната среда. От министерството на ико-номиката вече дадоха за-явка, че това ще се случи през следващата година. Управленската програма на правителство пред-вижда увеличаване на дяла на свободно догово-рените количества елек-трическа енергия на въ-трешния пазар и той да достигне до 30% до 2013 г. До края на юни в Закона за енергетиката ще тряб-ва да бъдат въведени из-искванията на Третия ли-берализационен пакет на Европейския съюз. Това ще осигури независимост на операторите на пренос-ни системи - „Булгаргаз“ и ЕСО, за да може всеки

производител, потреби-тел и търговец да може безпрепятствено да полз-ва преносната мрежа.

Европейските директи-ви предвиждат промяна и в правомощията на енер-гийния регулатор - той ще може да взема задъл-жителни за компаниите решения, да предприема мерки в случаите на не-задоволително функцио-ниране на газовия и елек-трическия пазар, както

и да налага санкции на компаниите в случаите на неизпълнение на прав-ни ангажименти или ре-шения на регулатора. Ще бъдат въведени и по-про-зрачни правила за търго-вия и по-строги изисква-ния по отношение на из-готвяне и публикуване на прогнози за потребление и снабдяване.

В очакване на борсатаКрайният резултат от за-почналото преструктури-ране на енергийния хол-динг ще бъде излизането му на борсата. Министер-ството на икономиката и енергетиката обяви ми-налата седмица планове-те си да бъдат листвани 10-15% от БЕХ и дъщер-ните му дружества. Про-цедурата по листването би отнела месеци, затова е важно да започнем под-готовката преди края на годината, коментира ми-нистър Трайков. Според заместничката му Мая Христова, цитирана от „Дневник“, раздържа-вяването може да стане най-рано в края на 2010 г. Засега няма единно мне-ние дали това трябва да стане на българската или международната борса. Позицията на енергий-ните експерти е, че изли-зането на борсата тряб-ва да стане задължител-но, след като компании-те в холдинга преминат оздравителна програма, за да бъдат по-атрактив-ни за инвеститорите.

Тъй като програмата явно е започнала, оста-ва следващите месеци да видим ново издание на „Български енергиен хол-динг“ - по-прозрачен и по-печеливш. � K

Министърът на икономиката Трайчо Трайков започна реформата в енергийния холдинг СНИМКА: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

БЕХ ще бъде трансформиран от финансов в оперативен холдинг.

Iglo ще предизвика растеж на пазара на замразени храни в България!

Iglo ще раздвижи българския пазар на замразени храни с:



Дългата история на късата магистралаБългарското правителство взима решение да се изгради автомагистрален пръстен, който да включва магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“.

В екплоатация влиза участъкът София - Пловдив.

Изграждането на новите части от магистралата започва.

Правителството обя-вява намерението си да отдаде на концесия за срок от 35 години авто-магистрала „Тракия“. За концесионер е определен българско-португалски-ят консорциум „Магис-трала Тракия“ АД, а кон-цесията е предоставена без търг или конкурс.

Договорът за концесията между кабинета и консорциума „Магистрала Тракия“ АД е подписан.

Неправителствената организация „Прозрачност без граници“ - България, разпространява свой доклад, според кой-то съществуват сериозни подозрения за преднамерено отстъпление от инте-ресите на държавата при договаряне на сделката за концесията на „Тракия“.

По време на дебати в Европейския парламент еврокомисарят по разширяването на ЕС Оли Рен подчертава, че проведената процедура за избор на концесионер не отговаря на изискванията в съюза. Сделката е спомената в същия негативен план и в мониторинговия доклад на Европейската комисия за България.

Заместник главният прокурор Митьо Марков иска от ВАС решението за концесията на „Тракия“да бъде обявено за нищожно. Върховен административен съд разпорежда на министъра на регионалното развитие Валентин Церовски да спре изпълнението на договора до произнасянето на ВАС.

Влизат в експлоатация участъците Оризово - Чирпан (17 км от ЛОТ-1) и Карнобат - Бургас - (35 км от ЛОТ-5).

Премиерът Сергей Станишев съобщава, че държавата настоява пред българско-португалския консорциум „Магистрала Тракия“ да се подпише анекс към договора, с който да отпаднат икономически нецелесъобразните и юридически неприемливите клаузи.

Министър Асен Гагаузов и представителите на консорциума подписват такъв анекс, а на 16.01.2008 г. се налага сключването и на второ допълнително споразумение към него.

Българското правителство прекратява действието на договора с мотива, че концесионерът не е изпълнил задължението си да осигури необходимото финансиране за изграждането и реконструкцията на пътните участъци от София до Бургас.

Националната агенция „Пътна инфраструк-тура“ обявява общест-вена поръчка за доиз-граждане на участъци-те Нова Загора - Ямбол (лот 3) с дължина от 35 км и Стара Загора - Нова Загора (лот 2), дълъг 31.8 км. Тръжните документи за отсечките са отворени

съответно на 2 и 14 октомври 2008 г., но още преди да бъдат обявени късите листи с кандидати за изграждането на двата участъка, процедурата е спряна от Европейската комисия заради дискриминационни условия към част от кандидатите.

В началото на юни строителството на отсечките по лотове 2, 3 и 4 на „Тракия“ е включено в оперативната програма „Транспорт“

На 12 нември 2009 г. започва търгът за строител на отсечката Стара Загора-Нова Загора

До края на декември ще стартират търговете и за отсечките Нова Загора - Ямбол( лот 3) и Ямбол-Карнобат (лот 4)

През лятото на 2012 г. магистрала „Тракия“ трябва да е напълно готова.

Започва строи-телството на автомагистрала „Тракия“.

1964

III 2005

III 2006

I2007

VI2009

XII 2004

2003

V2008

VI2005

1975

IV 2005

V 2005

IV2007

VIII2008X

2008XI

2009XII

20092012

Правителството на Си-меон Сакскобургготски сключва договор с Евро-пейската инвестицион-на банка за 100 млн. евро, с които да се изградят отсечките Оризово - Стара Загора и Карно-бат - Бургас. От българ-ска страна съфинансира-нето е 140 млн. евро.

1985

София

БургасЕлин Пелин

Ихтиман

ПазарджикПловдив

Чирпан

Стара ЗагораНова Загора

Раднево

Ямбол

КарнобатАйтос

Лот 2

Лот 3

Лот 4

МАГИСТРАЛА ТРАКИЯ

ЛОТ 2Стара Загора - Нова Загора

Дължина - 31.8 км

Прогнозна стойност: 96 млн. евро

ЛОТ 3Нова Загора - Ямбол


Прогнозна стойност:108 млн. евро

ЛОТ 4Ямбол - Карнобат


Прогнозна стойност: 146 млн. евро

Магистрала Тракия е с обща дължина 443 км.

VII 2000



И нека най-евтиният победиТъргът за строителство на магистрала „Тракия“ гарантира минимален риск от оскъпяване и забавяне на проектаЯна БОДУРОВА

Голямото че-тене в строи-телния бранш започ на, а абсо-лютният бест-

селър е със скучното заглавие „Тръжна доку-ментация за изгражда-не на лот 2 от магис-трала „Тракия“.

Първите отзиви от чи-тателите са положител-ни. Заради факта, че за

разлика от предходните две издания от серията в това се дава равен шанс за участие и на българ-ски, и на международни компании.

В условията за строежа на отсечката между Стара и Нова Загора с дължина 31.8 км вече ги няма изис-кванията, които автома-тично изключваха чуж-дите компании от конкур-са (като това кандидати-

те да притежават собст-вена или наета асфалто-ва база, на не повече от 80 км от най-отдалечената точка на обекта). Имен-но заради този и подоб-ни текстове Европейска-та комисия спря търга в началото на 2009 г.

Не се сбъдна и най-голе-мият страх на български-те компании, а именно до участие да бъдат допуска-ни фирми, които през по-

Началото на търга беше дадено от министър Росен Плевнелиев (вторият от дяс-но на ляво) в Ст. Загора, където магистралата свършва СНИМКА: МАРИЯ СЪБОТИНОВА

следните пет години да са изградили поне 50 км ма-гистрала. За тях това би значело край на конкурса преди началото му пора-ди факта, че през послед-ните 20 години толкова километри магистрала в България не са строени.

Но въодушевлението свършва дотук. Авторите на текста от Министер-ството на регионалното развитие и благоустрой-ството са се постарали да се подсигурят още в усло-вията, че след търга ма-гистралата ще бъде го-това в уречения срок, на най-ниската цена, а всич-ки проблеми, които се по-явят по време на строи-телството, ще са за сметка на изпълнителя. А такива със сигурност ще има.

Кой може да участваДве са основните условия за участниците в търга. Първото е да имат поне 200 млн. лв приходи от строителство или реха-билитацията на пътища през последните три го-дини. А второто е през последните пет да са из-градили или ремонтира-ли поне 35 км трасе, било то и второкласно. Ако по-дадената оферта е от име-то на консорциум между няколко фирми, се съби-рат километрите, които е изградила всяка една в него.

За да участва в проце-дурата, дадена компания трябва да докаже, че има достъп до собствени фи-нансови ресурси, кредит-на линия или еквивален-тен финансов инструмент в размер не по-малък от 20 млн. лв.

Бързи, смели, сръчни Победител в търга ще бъде компанията, която предложи най-ниска цена. Всички рискове от оскъпя-ване на проекта обаче ще са за нейна сметка, като се предполага, че те са кал-кулирани в офертата й.

„Ако предишните упра-вляващи си бяха свърши-ли добре работата и всич-ки проблеми по трасе-то бяха отстранени, това условие нямаше да при-тесни никого. В момен-та обаче мините, зарове-ни по пътя, са прекале-но много. Например не са отчуждени терените, вър-ху които трябва да се из-местят електропроводи-те, които в момента се на-мират върху самото тра-

се“, обяснява изпълнител-ният директор на Българ-ската строителна камара Иван Бойков. Списъкът с рискове продължава и с възможни неточности в геоложките проучвания, неразкрита археология или непълноти в инвес-тиционния проект.

Горчива истина е и че за трасето на магистра-лата има готов техниче-ски проект, но няма на-пълно готов работен та-къв, защото част от де-тайлните инженерни ре-шения за него липсват. Затова условие в търга е всяка компания да пред-ложи свой проект.

Заедно с ценовите офер-

ти участниците трябва да представят и график на работата си, който да га-рантира изпълнението на лот 2 в срок от 25 месеца. Графикът трябва да е мак-симално подробен, като стойността на всеки етап в него да се движи между 2 и 5% от цената на цялата отсечка. Изключение пра-вят само последните 4 ета-па, чиято стойност пък не може да е по-малка от 10% от общата цена. По-голя-мата стойност на послед-ните четири етапа се ба-зира на предположение-то, че след като строите-лят е набрал скорост, той ще е подготвил основа-та и най-голямата актив-ност на работата ще бъде през последните етапи. По този начин държавата си гарантира, че няма да има забавяне в строителството подобно на това, което се случи с Дунав мост 2 и ма-гистрала „Люлин“.

Клаузата, която при-теснява най-много стро-ителните компании, е га-ранцията за качествено изпълнение, която важи пет години след завърш-ването на строителството и е ще е в размер на 5% от стойността му. Интерес към търга обаче не липс-ва, а очакванията на път-ната агенция са до изти-чането на срока за пода-ване на оферти в средата на идния януари да са по-лучени оферти на поне 20 компании от цяла Евро-па. Ние пък си пожелава-ме това да е от последни-те епизоди от сагата, в ко-ято се превърна строител-ството на „Тракия“. И ско-ро да има хепиенд - пър-вата изцяло готова магис-трала в България.

Рисковете от оскъпяване ще са за сметка на строителя.



Преди повече от 25 години френският социолог Пиер Бурдийо въвежда понятие-то социален капитал: „Съв-купността от действител-ни или потенциални ресур-си, свързани с притежание-то на трайна мрежа от по-вече или по-малко институ-ционализирани отношения

на взаимно познание и вза-имопризнание; или, с други думи, свързани с принадлеж-ност към група като съв-купност от агенти, които не само са надарени с общи свойства, но са също така обединени от постоянни и полезни връзки.“

Почти сме сигурни, че плевен-чанинът Красимир Георгиев, известен още като Черничкия Красьо, Красьо с ланците или още Красьо Лобиста, не позна-ва личността на Бурдийо. Ако Пиер Бурдийо познаваше Кра-сьо обаче, спокойно можеше да го даде за пример като човек с голяяям социален капитал.

Въпреки крехката си възраст (27 години) Красимир Георгиев е успял да събере над 1000 кон-такта, сред които представите-

ли на елита в законодателна-та, изпълнителната и съдеб-ната власт. Каква е причина-та този човек да има допирна точка с подобни хора и какви са техните мотиви да контактуват с него остава загадка.

Красимир Георгиев придо-би медийна популярност, след като беше осветен като кад-ровик на съдебната система, а заради контактите си с него двама членове на ВСС и пети-ма редови магистрати подадо-ха оставки. Тази седмица ста-на ясно, че плевенчанинът, сре-щу когото се водят разследва-ния за търговия с влияние и лъ-жесвидетелстване, е имал мре-жа от контакти сред депутати, полицаи, зам.-министри, биз-несмени и др. И ако съдебната система се готвеше да си поеме въздух след последната порция

обявени магистратски имена, новата сюжетна линия в сага-та „Красьо“ тепърва ще наби-ра скорост.

Как започна всичкоСъвсем неочаквано на 18 юни тази година по средата на засе-данието на Висшия съдебен съ-вет (ВСС) бившият военен ма-гистрат и председател на Со-фийския районен съд Иван Ко-лев изненадващо поиска дума-та и описа Красьо като известен плевенски измамник, който ис-кал по 200 хил. евро, за да оси-

гури гласовете с част на члено-вете на ВСС. С постъпката си Иван Колев практически обез-смисли всякакви действия на разследващите в посока дали Красьо наистина търгува с вли-яние. Веднага след изказването на Колев прокуратурата започ-на да работи по случая. Самият Георгиев беше разпитан, но той отрекъл да се познава с магист-рати, твърдение, което главни-ят прокурор Борис Велчев оп-редели като лъжа и заради ко-ето Красьо стана обвиняем за лъжесвидетелстване.

След цели пет месеца мълча-лива работа държавното обви-нение успя да установи двама членове на ВСС, които активно са говорили с него - Иван Димов и Стойко Стоев. Първият каза, че Красьо е звънял, защото е търсел контакт с Йордан Леч-

След магистратите вирусът „Красьо“ се ориентира към политици, полицаи и бандитиРосен БОСЕВ

Красьо активно е обменял номера на дела, факт, който ВСС незнайно защо не е проверил.

Семейство и приятели

Първа годишна конференцияSMART CONSUMERS

ИНТЕЛИГЕНТНИTE ПОТРЕБИТЕЛИна услуги от общ интерес

26 ноември 2009 г.хотел „Метрополитън”, гр. София

Генераленспонсор:

Официални партньори:

UCONOMICS

Официални гости:

За повече информация и регистрация:тел.: 02/ 970 79 16; тел.: 02/ 970 79 26e-mail: [email protected]

Мая ХристоваЗаместник Министър

на икономиката, енергетиката и туризма

Сашо ДончевПредседател,

Българска Асоциация Природен Газ

Роберт ХамондДиректор

Регулирани индустрии, Британска агенция

за защита на потребителите

„Consumer Focus”

Медиен партньор:



ният през 2004 г. по обвинение за създаване и ръководене на престъпна група за източване на ДДС Валентин Стоев. Слу-чайно или не, фирмата на Сто-ев „Билд инвест“ е избрана от ректора на Свищовската ака-демия Величко Адамов като изпълнител на поръчка за ре-новация на сградата на уни-верситета на стойност близо 3.5 млн. лв.

Самият Красимир Георгиев поддържал висок стандарт на живот - има два автомобила и шофьор, недвижими имоти из

цялата страна. Според данъч-ната му декларация обаче до-ходите са му под социалния ми-нимум - общо около 3500 лева за периода 2004-2007 г. На разслед-ващите той е предал личния си GSM Vertu, който струва в пъти повече.

Логично прокуратурата е из-пратила информация на НАП, които би трябвало да извършат проверка за съответствие на до-ходите с разходите на Георги-ев. Фирмата „Пауър груп“ ООД, на която той е управител и соб-ственик, има печалба от близо 90 хил. лв. за 2008, а фирмата, в която е съсобственик с Вален-тин Стоев - „Екоенерджи“ ООД, е на загуба за същия период.

Роднина, милиционер, Красьо, политик...Миналата сряда след общото

заседание на двете комисии за борба с корупцията - на парла-мента и на ВСС, Яне Янев обя-ви, че в паметта на мобилния телефон на Красимир Георгиев има над 1040 записани номера на политици, бизнесмени, спор-тисти, фолк изпълнители и т.н. По думите на председателя на парламентарната комисия за борба с корупцията Яне Янев Красьо Лобиста е говорил с Ка-сим Дал (123 изходящи разгово-ра и SMS-и), Ердоган Ахмедов (9 разговора) и Лютви Местан (5 разговора), а Кирил Добрев от БСП е получил два SMS-a. Из-точници на „Капитал“ разказ-ват, че в телефонния указател на Георгиев са още имената на Корнелия Нинова от БСП, бив-шия зам.-енергиен министър Илко Йоцев, Радослав Илиев-ски от БСП, политици от ДПС. Немалко са и полицаите в ука-зателя на Красьо, чиито кон-такти седят до имената на Ге-орги Славов-Жоро Главата (син на взривения сикаджия Стоил Славов), варненеца Христо Да-нов (който заедно с баща си, бившия общински съветник Ве-селин Данов, беше осъден ефек-тивно по серия обвинения), раз-следвания за контрабанда Ге-орги Самуилов, собственик в компанията „Инса ойл“.

Тепърва прокуратурата раз-яснява дали Красимир Георги-ев е комуникирал с тези хора, или просто е колекционирал те-лефоните им, нещо, за което те по никакъв начин не могат да бъдат обвинявани.

В единственото си интервю за в. „24 часа“ Красьо казва: „В годините съм имал късмет да се запозная и с такива хора, за което съм благодарен на слу-чайността. Те имат богат жи-тейски опит и контактът с тях за мен е удоволствие.“

А сега?По думите на главния прокурор

разследването срещу Красимир Георгиев за лъжесвидетелства-не е на финалната права, като все още е висящо делото за тър-говия с влияние. От последното обаче едва ли ще излезе нещо. Прокуратурата се е опитала да идентифицира и втория теле-фон на Красьо, но от него към този момент няма извлечени разговори. Все още се събира информация и за това кой полз-ва телефонните номера, които се водят на фирми. Разследва-щи коментираха, че заради из-цепката на Иван Колев работа-та в тази посока е обречена на неуспех: „Става дума за латент-на престъпност - и двете страни нямат интерес да кажат за как-во са си говорили.“

Какво е накарало толкова високопоставени личности да поддържат връзка с човек като Красьо - със съмнителни мо-рални качества и положение в обществото? Какво събира толкова много различни хора в един телефон? За магистра-тите получихме частичен отго-вор. За останалите можем само да гадаем

Оттук нататък скандалът ще се развива изцяло на плоскост-та на морала, етиката и кон-фликта на интереси. Провер-ки в тази посока са започнали в МВР, научи „Капитал“. Яне Янев от своя страна вече напра-ви заявка да „прегледа“ депута-тите, контактували с Красьо.

Едно е сигурно - за да се по-стави наистина точка на скан-дала около мрежа от контакти на плевенския лобист, прокура-турата трябва да отиде крачка напред от манталитета си на затворена и феодализирана ин-ституция (по думите на самия главен прокурор) и да даде без-прекословна публичност на съ-браната информация. В проти-вен случай съмнения, че нещо е останало недоизказано, вина-ги ще има. � K

ков. Стойко Стоев пък получа-вал съвети по строителни про-екти. И Стойко Стоев, и Иван Димов подадоха оставки. Впо-следствие стана ясно, че бли-зо 15 кандидати за ръководни постове в съдебната система са говорили с Красьо. Имената им започваха да излизат на парче, което доведе ВСС до агония. Ня-кои подадоха оставка (пълния списък виж на capital.bg), а сре-щу други съветът започна дис-циплинарна проверка.

Част от магистратите дадо-ха смешни обяснения за конта-ктите си - зам. окръжният про-курор на Плевен Димитър За-хариев казва, че съпругата му е пишела текстовете за чалга песните на Магда - приятелка-та на Красьо; съдията от район-ния съд в града Димитър Кири-лов казва, че двамата се позна-

ват от фитнес залата, където си помагали в упраженията; друг съдия разказал, че е консулти-рал Магда във връзка с пробле-ми със зачеването...

Тази седмица по твърдение на председателя на комисията за борба с корупцията и профе-сионалната етика към съвета Цони Цонев бяха обявени име-ната на последните установени магистрати и така общият им брой доближи 30.

По информация на „Капитал“ обаче обявеният списък е непъ-лен, като в него по необясними причини не са попаднали име-ната на служители на Нацио-налната следствена служба, чи-ито контакти фигурирали в па-метта на телефона на Красьо. Последният факт по никакъв начин не е компрометиращ сам по себе си, но поставя под съм-нение обективността на изнесе-ната информация. Източници-те ни разказват, че Красьо обме-нял през SMS номера на съдеб-ни дела, нещо, което ВСС не е проверил, въпреки че по думи-те на Цони Цонев точката на скандала била сложена вече.

Кой всъщност е КрасьоКрасимир Георгиев е завър-шил строителния техникум в Плевен, а после и стопанската академия в Свищов. В момента подготвя докторантура на тема „Ефективност на портфейлния мениджмънт при колективни-те инвестиционни схеми“. Не-гов ръководител е самият рек-тор Величко Адамов, който си спомня пред в. „Труд“ за пър-вите им срещи: „В началото се появяваше със златни накити. Правил съм му забележки. Каз-вал съм му: какво си сложил този синджир, ти докторант ли си или мутра. “

Двайсет и седем годишни-ят Георгиев участва в собстве-ността на няколко фирми, като негов съдружник е задържа-

1040са контактите, записани в паметта на мобилния теле-фон на Красимир Георгиев.

МРЕЖА

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА


Учи, за да преподаваш

Успешните образователни модели:

Георги АНГЕЛОВ* Повечето добри образовател-ни системи по света си прили-чат поне по едно нещо - те успя-ват да задържат качествените студенти, но вече като препода-ватели. А качеството на образо-ванието е определящо за дълго-срочните възможности на една икономика. Инвестициите в чо-вешки капитал са почти толко-ва важни (ако не и повече), кол-кото и инвестициите във физи-чески капитал. В България оба-че качеството на образованието е ниско и се влошава. Според из-следването PISA например Бъл-гария се нарежда на последно място в ЕС по математика и на едно от последните места по че-тене и природни науки.**

Често се смята, че решаването на този проблем е лесно и прос-то. Приема се, че измерването на инвестициите в образовани-ето става чрез измерване на па-рите, които се отделят за обра-зование. Държавата да даде по-вече пари, да има повече учи-тели и образованието ще стане по-добро - с това се изчерпва ар-гументацията. Да, ама не.

В едно изследване на „Макин-зи“*** се потвърждава този от-давна известен факт. Увелича-ването на разходите за образо-

вание не увеличава качеството на образованието. Намаляване-то на броя на учениците в един клас (т.е. увеличаване на броя на учителите) също не води до резултати. Тогава къде се крие отговорът?

Институционални факториПреди три години писах**** в “Приложна икономика” за едно изследване на икономи-сти от известния германски ин-ститут „Ифо“. Те достигаха до извода, че:

Учениците имат по-добри ре-зултати в образователни систе-ми, в които има външно оценя-ване на изхода (например ма-тура), както и стандартизирани тестове поне веднъж годишно.

Училищната автономия (при избор на учебници, разпределе-ние на разходите, назначаване-то и уволняването на учители-те, определяне на заплатите, определянето на съдържани-

ето на курсовете) влияе много силно позитивно на резултати-те на учениците в комбинация с външно оценяване на изхода.

В допълнение авторите до-казват, че учениците в учили-ща с по-добре образовани учи-тели имат по-добри резултати.

Качеството на учителитеИменно към последното се насочват от „Макинзи“ - към учителите и техния ефект вър-ху образованието. Ако двама средностатистически ученици имат различни учители - еди-ният сред най-добрите, а дру-гият сред слабите - резултатите им само след няколко години се различават драстично, с по-вече от 50 процентни точки. С други думи, един ученик може да има много добри резултати, а може и да има много лоши ре-зултати в зависимост от качест-вото на учителя, който му пре-подава (виж графиката).

От „Макинзи“ стигат до три неща, общи за най-добрите об-разователни системи:

1. Привличане на правилните хора да стават учители - защо-то „качеството на образовател-ната система не може да над-хвърли качеството на нейните учители“.

2. Развиването им в ефек-тивни преподаватели - защото „единственият начин да се по-добрят резултатите е да се по-добри преподаването“.

3. Осигуряване на най-до-брото възможно преподаване на всяко дете - защото „добро-то представяне изисква всяко дете да успее“.


Какво работиВ най-добрите образователни системи за учители се привли-чат най-добрите ученици и сту-денти (съответно слабите сту-денти нямат шанс да станат учители). В Южна Корея учите-лите се избират сред най-добри-те 5% от студентите, във Фин-ландия - сред най-добрите 10%. Преди да започнат обучение за учители, младежите тряб-ва да минат през строги тесто-ве, които показват дали са под-ходящи за професията учител. След завършване на обучение-то също минават тестове, при кандидатстването в училище-то - отново. И ако въпреки това в училищата попадне неподхо-дящ учител, има възможности той да бъде отстранен.

Привличането на добри кан-дидати изисква стимули - на-чалната учителска заплата не бива да е по-ниска от конку-рентни възможности; статусът на учителите трябва да се пови-ши, например чрез продължа-ващо образование и квалифи-кация. Във всеки случай идея-та е част от най-амбициозните и прилежни ученици/студенти да се насочат към учителска-та професия, тя да стане при-влекателна в сравнение с дру-ги професии.

Не просто е необходимо да се привлекат най-добрите кан-дидати, но те трябва да станат добри учители и постоянно да повишават нивото си. Това се случва например чрез:� придобиване на практичес-ки умения още по време на образованието� инструктори в училищата, които помагат на учителите да се подобрят� избиране на най-добрите учители за директори, кои-то да подпомагат останалите учители.

Учене един от друг Но това не е всичко, необходи-мо е осигуряване на добро пре-подаване на всяко дете. Това включва поставяне на високи цели, мониторинг на ниво учи-лище (чрез тестове и др.) и ре-акция при негативни резултати (доклади за резултатите на учи-лищата, смяна на ръководство-то и пр.). В допълнение, необхо-димо е училището да следи ре-зултатите на отделните учени-ци и да се подпомагат тези, кои-то рискуват да изостанат. � K

* Георги Ангелов е старши иконо-

мист в „Отворено общество“

** България в международните кла-

сации, Институт за пазарна иконо-

мика, София, 2009http://ime.bg/70_Measures_IME.pdf

*** McKinsey & Co., How the world's

best performing schools systems come

out on top, September 2007http://www.mckinsey.com/App_Media/Reports/SSO/Worlds_School_Systems_Final.pdf

**** Просветният пъзел. Защо образо-

ванието в някои страни е по-доброhttp://www.capital.bg/show.php?storyid=275714

ВАЖНОСТТА НА КАЧЕСТВЕНИТЕ УЧИТЕЛИПредставяне на учениците

100

50

0

процентил

8 годишни 11 годишни

ученик с добър учител

процентил пункт

ученик със слаб учител

37

90

Процентил: процентът от учениците,

които се представят по-зле от наблюдавания

53

СВЯТ25KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

На върха по случайност

Двама неизвестни политици трябва да придадат на ЕС тежест и авторитет

Ирина НОВАКОВА, Брюксел, Илин СТАНЕВ

Според една стара поли-тическа мак-сима има две неща, които

трябва да се правят скрито от гласопода-вателите - закони и наденици.

Към тях вече спада и из-борът на президент и вън-шен министър на ЕС. След месеци намеци за офици-ални и неофициални кан-дидатури, телефонно ло-биране и догадки в чет-въртък вечерта двата пос-та бяха запълнени на по-добаващо тайна и изне-надващо кратка среща на европейските лидери. И те избраха... Херман ван Ромпой и Катрин Аштън. На фона на подхвърля-ната “тежка артилерия” - бившия британски пре-миер Тони Блеър, швед-ския министър на външ-ните работи Карл Билт и неговия британски коле-га Дейвид Милибанд или дори люксембургския пре-миер Жан-Клод Юнкер, те изглеждат по-скоро избо-ра на най-малкото общо кратно. Странно решение в момент, когато между-народният престиж на Европа спада, а САЩ все повече предпочитат да за-топлят отношенията си с Русия и да пренареждат глобалната икономика с Китай.

Херман ван Ромпой, премиер на Белгия, люби-тел поет и по негови думи политик по случайност, стана първият президент на ЕС. В следващите две и половина години той ще води преговорите меж-ду европейските лидери, ще търси компромиси по спорните теми и ще пред-ставлява съюза на между-народната сцена. Британ-ският еврокомисар Кат-рин Аштън (отговаряща за търговията) пък е пър-вият “външен министър” на ЕС (превод от брюксел-

ски за Върховен предста-вител на ЕС за външна-та политика и сигурнос-тта). Тя ще трябва да ка-нализира твърде разнопо-сочната външна политика на съюза - от помощите за бедните държави до воен-ните мисии по света.

Той и тяВан Ромпой е християнде-мократ, а Аштън - лява (от Лейбъристката партия). Той е бил привърженик на

разполагането на амери-канските ядрени оръжия през 80-те години на мина-лия век в Европа, а тя - ак-тивист на Кампанията за ядрено разоръжаване. Той е против присъединяване-то на Турция към ЕС, а тя го подкрепя. Единствено-то общо помежду им е, че в преобладаващо републи-канска Европа и двамата идват от монархии. Раз-ликите помежду им веро-ятно няма да имат голя-мо значение за бъдещата им работа, но подчерта-ват византийските мето-ди на ЕС да постига ком-промис, които раждат по-добно странно дуо.

Ван Ромпой доскоро беше почти неизвестен извън Белгия, която нео-хотно оглави преди годи-на и извади от политиче-ска криза благодарение на хитро маневриране и тиха дипломация. Поетична натура с дискретно бри-танско чувство за хумор, твърди се, че е майстор на задкулисната политика и сложните партийни сдел-ки, но няма почти ника-къв международен опит. Всъщност Ромпой, от дру-га страна, пък е идеално-

то олицетворение на ЕС - политик от страна, която успешно оцелява въпреки постоянните съмнения за скорошното й разпадане и чиято най-известна лич-ност е несъществуващият Еркюл Пoаро.

Аштън пък е евроко-мисар от година. Тя не е сред най-популярните лица в Брюксел, но пък беше добре приета във Вашингтон, Южна Корея и Австралия. Критици-те й я обвиняват, че въ-преки дългата й полити-ческа кариера никога не се е явявала на избори, а международният й опит е минимален.

Защо тези не особено из-вестни и не твърде блестя-щи политици спечелиха ключовите постове в ЕС?

Първо, големите членки като Германия, Франция и Великобритания не ис-каха силни и независими лидери, които да ги конку-рират на международната сцена и да налагат собст-веното си виждане каква политика да води ЕС. По-малките страни пък се страхуваха да дадат пре-зидентския стол на поли-тик от голяма държава, който би слушал главно собственото си правител-ство и би игнорирал мне-нието им.

Изкуството да си невидимВан Ромпой е приемлив за всички - опитен в ком-промисите, от малка стра-на, и най-важното - може да бъде невидим (според белгийски журналист, “когато трябва, той ще си отваря устата само за да диша”). Аштън също е изненадващ избор само на пръв поглед - постът на външния министър беше предназначен за англи-чанин. Така Аштън стана външен министър по за-дължение. От една стра-на, защото това е един-ственият начин САЩ да

вземат на сериозно външ-ната политика на ЕС - бри-танец на поста със сигур-ност ще говори един и същ език с американска-та администрация. От друга страна, новият вън-шен министър ще отгова-ря за отбраната на съюза - а Великобритания (заедно с Франция) е единствена-та европейска страна със сериозна военна и отбра-нителна политика. Пред британката има повече

предизвикателства, тъй като засега европейската външна политика е доста хаотична.

Бързо ще стане ясно ка-къв президент ще бъде Ван Ромпой - той даде знак за това на първата пресконференция след из-бирането си. Запитан как ще прокарва твърдото си мнение против членство-то на Турция в ЕС, той за-яви: “Моето лично мне-ние няма значение за но-

sviat.capital.bg

вата ми роля - ще търся консенсус между страни-те членки.” Думите му ве-роятно са били музика за ушите на всички европей-ски лидери; остава обаче въпросът защо ЕС си из-бра президент, който смя-та собственото си мнение за незначително?

Какъв външен минис-тър ще бъде Катрин Аш-тън е по-трудно да се от-гатне - самата тя каза в четвъртък, че нямала подготвено изказване, „защото едва днес разбра-ла”. Избирането й би тряб-вало да отговори на т.нар. въпрос на Кисинджър, който тормози ЕС, откак-то бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър изрече крила-тата фраза “На кого да се обадя, когато искам да говоря с Европа”. Според президента на еврокоми-сията Жозе Мануел Баро-зу сега политиците от ран-га на Кисинджър трябва да звънят на Аштън. Все още няма отговор на кого да се обади Обама, ако иска да говори с ЕС. Едва ли обаче американският президент би сложил Хер-ман ван Ромпой сред но-мерата за бързо набиране на червения телефон в Бе-лия дом. � K

Ван Ромпой и Аштън бяха избра-ни по правилото на най-малкото общо кратно.

Херман и Кати - новите лица на ЕС СНИМКА: REUTERS

СВЯТ


Кандидатът за президент от

Мирча Джеоана:

В порочен кръг

Президентските избори в Румъния са ключ към решаването и на политическите, и на икономическите проблеми на странатаМартина ГАНЧЕВА, Цветелина МАНОЛОВА

На румънците веро-ятно им е писнало все-ки път да гласуват за промяна, а нещата в крайна сметка да си остават същите.

Президентските избори на 22 ноември не обеща-ват нищо кой знае колко различно, но пък залогът този път е доста голям - колко бързо страната ще излезе от политическата и икономическата криза. А ситуацията за Румъния напоследък не изглежда никак благоприятна - след разпадането на управля-ващата коалиция страна-та вече месец е без редов-но правителство, по тази причина все още няма приет бюджет за след-ващата година, а жизне-но необходимите пари от Международния валу-тен фонд и ЕС може да ос-танат блокирани чак до март 2010 г. Шансовете да бъде избран кабинет пре-ди очаквания балотаж на 6 декември пък са нищож-ни, след като настоящият президент Траян Бъсеску на два пъти пренебрегна волята на мнозинството в парламента и предлага-

ше кандидати за премиер от своята партия. Вероят-но тъкмо заради това една част от медиите и анали-заторите приписаха вина-та за влошаващата се си-туация в Румъния имен-но на него.

Хроничен дефицитПрез последните седми-ци икономистите предуп-реждаваха, че ако не по-лучи траншове по заема от МВФ и ЕС, Румъния няма да може да покрие плащанията на пенсии и заплати до края на годи-ната. Страната бе прину-дена да сключи заем за 20 млрд. евро през март, тъй като бе засегната от гло-балната криза. След като се оказа, че няма редов-но правителство, с което да преговаря, мисията на МВФ си тръгна от Буку-рещ с намерението да от-пусне парите, когато по-литическата ситуация в страната се „изясни“. ЕС също отложи превежда-нето на 1 млрд. евро по за-ема за по-късен момент. На конференция през сед-мицата шефът на мисия-та на фонда за Румъния Тони Либек каза, че след-ващите два транша може да бъдат отпуснати едно-временно през март 2010 г. За да се случи това обаче мисията на МВФ ще тряб-ва да се убеди в края на януари, че правителство-то вече е изработило бю-джет и се е ангажирало с мерки за ограничаване на фискалния дефицит до 5.9% от БВП на страната.

sviat.capital.bg

Според последните проучвания сте рамо до рамо с настоящия президент Траян Бъсеску. Опасен противник ли е той? Как ще го победите?През последната година общественото дове-

рие към Траян Бъсеску намаля значително и от 60% спадна до около 30%. Това се случи, защото Бъсеску не се занимаваше с икономиката, не се вълнуваше от това да спаси страната от колапса. Той се опита да ръководи държавата чрез политически кризи и скандали. Румъ-ния е силно засегната от икономическата криза, а отго-ворът на настоящия президент беше, че нито той, нито правителството се опитаха да извадят страната от нея. За пет години румънците се наситиха на скандали и ис-кат друг президент, който да обединява хората и да ра-боти заедно с тях, за да поведе страната напред.В началото на предизборната си кампания Траян Бъсеску ви предизвика, като каза, че ще ви номи-нира за премиер. Вие репликирахте с думите “госпо-дин президент, или ви е страх, или пробвате нарко-тици”. Какво не можете да простите на Бъсеску?

Всичко това поставя Ру-мъния в доста деликат-на ситуация. „Политичес-ките разправии между ос-новните партии никак не помагат на постигането на амбициозните макро-икономически цели, дого-ворени с външните парт-ньори, още повече че те са трудно постижими и при стабилна политиче-ска ситуация“, коментира Думитру Дулгеру, иконо-мист от Banca Comerciala Romana (BCR). Премиерът в оставка Емил Бок заяви, че правителството разпо-лага с необходимите сред-ства да се справи с дефи-цита. Един вариант спо-ред румънското издание Business Standard е прави-телството да вземе синди-киран заем до 1 млрд. евро от банките в страната. Го-ре-долу същата сума пла-нира да освободи централ-ната банка с решението си да намали задължител-ните провизии на търгов-ските банки. Съветникът в централната банка Лу-чан Кроитору обаче твър-ди, че ако обещаните пред МВФ реформи на публич-ния сектор не бъдат нап-равени, ще трябва да бъ-дат увеличени данъците, за да може правителство-то да напълни хазната.

Цветисто и екзотичноНапълно логично на фона на икономическите про-блеми очакванията бяха предизборната кампания да се завърти около тази тема. А всъщност канди-дат-президентите изпад-

наха в лични нападки и доста цветиста полеми-ка и дори не пожелаха да се срещнат очи в очи в те-левизионен дебат. Някои окачествиха кампанията като театър на абсурда, други я сравниха с нес-кончаемо крякане на гъс-ки. “Румъния е ръково-дена от човек, който из-глежда като каруцар и си прави зимнина от зеле”, уверяваше избирателите крайнодесният и извес-тен с ексцентричното си поведение собственик на румънския футболен клуб „Стяуа“ Джиджи Бекали. “Съществува живот и след президента Бъсеску”, при-гласяше му лидерът на Социалдемократическа-та партия Мирча Джео-

ана. “Джеоана се дрогира със социологически про-учвания, те са като инжек-ции с дестилирана вода. Може да засегнат сърце-то му и да умре от непра-вилно лечение. Перспек-тивата му е да стане поли-тически труп”, отбранява-ше се Бъсеску. Предизбор-ният цирк не свърши до-тук, като в опитите си да покажат на избирателите човешкия си образ, канди-датите се поизложиха. Бъ-сеску се просълзи по теле-визията, докато рецитира-ше стихотворение, което написал за майка си, до-като бил капитан на ко-раб. Бившият комунист Джеоана пък се кръсте-ше преди всеки предизбо-рен митинг. В кампанията се включиха и доста коло-ритни образи, като най-ек-зотичният от тях безспор-но е Нинел Потирка, 42-го-дишен тенекеджия, нари-чан Обама от „Метеор“ (кварталът, в който жи-вее). Той обеща на румън-ците, че ще анулира дъл-говете им към държавата, докато самият той е обви-нен в данъчни измами.

Разгарът на биткатаВ последните дни кампа-нията преля в компромат-на война. Първата мише-на беше Бъсеску, който се оказа главен герой на пуб-ликувана в САЩ книга, базираща се на разказите на бившия прокурор Чи-приан Нъстасиу. Въпрос-ният прокурор е работил по аферата с отвличането и освобождаването на три-ма румънски журналисти в Ирак, зад която се оказа, че стои румънско-сирий-ския бизнесмен Омар Хай-сам. Той успя да избяга от Румъния при доста подоз-рителни обстоятелства, а според Нъстасиу Бъсеску е замесен в бягството.

Основният съперник на Бъсеску, Джеоана, също не беше пощаден. Меди-ите публикуваха инфор-мация за две негови част-ни посещения в Москва и не скриха притеснения-та си, че ако стане прези-дент, може да смени кур-са на страната с проруски. Разследване на в. „Курен-тул“ показа, че за послед-ната година той е похар-чил двойно повече, от-колкото е спечелил, а спо-ред изданието парите ид-ват от подкупи. „Шантаж, икономически шпионаж, съучастничество с теро-рист, разграбване по ви-соките етажи на властта - тази достойна за „Секури-тате“ кампания извади на бял свят огромно количе-ство морална нищета“, на-писа журналистката Роди-ка Чобану в коментарната си рубрика във всекидне-вника „Гъндул“.

„Румъния има нужда от лидер, който да обединява

На румънците им омръзна от избори

20млрд. евро взе Румъния от МВФ и ЕС, за да преодолее кризата.

ЗАЕМ

Битката за „Котрочени“След целия този театър со-циолозите вещаят негати-вен вот за политическата класа в Румъния. И явно не са далеч от истината. По извитите улички на Рашинари в окръг Сибиу неверието в политиците те залива на всяка крачка, видя репортер на „Капи-тал“. Въпреки това хората казват, че ще гласуват, за-щото така трябва. “Прати ни, господи, добър прези-дент, че сме много бедни”, жално се моли Ана Бъди-ла. За разлика от нея 60-го-дишната Мария Поп от Си-биу, окръг Марамуреш, по-знава поименно всичките кандидати за президент-ския пост. Но и тя е обез-верена. “Нито един не дой-де при нас, тук, на село. Бъсеску никога не съм го харесвала заради сканда-лите и неадекватния му език. Джеоана е компетен-тен, не би ме било срам от него, нито от Антонеску. Въобще не харесвам Ва-дим, нито Бекали. Никога не съм вярвала в обеща-нията им. Какво очаквам от президента? Искам да е джентълмен и да не се за-

месва в скандали.”А какви са настроенията

в Букурещ? Там нищо не е по-печелившо от паниката - паника от свинския грип, паника от стачката в ме-трото, която вече струва около 1 млн. евро допъл-нителни транспортни раз-ходи за жителите на сто-лицата. Президентът Бъ-сеску също използва злат-ната формула, като спла-ши румънците, че настъп-ва “застрашителен апока-липсис”. Не е съвсем си-

гурно дали някоя от опози-ционните партии не е зара-зила с опасния вирус Бъсе-ску, но съвсем скоро поли-тическата война ще при-ключи. Според последни-те социологически проуч-вания настоящият румън-ски президент Бъсеску ще получи най-много гласове на първия тур, но на вто-ри ще бъде изпреварен от

Джеоана. Това поне на те-ория би трябвало да бъде по-добрият сценарий за Ру-мъния, тъй като социалде-мократите на Джеоана са част от новото мнозинство в парламента.

За мнозина балотажът между двамата ще е пов-торение на поне два епи-зода от близкото минало. Единият е от кметските избори в Букурещ от пре-ди няколко години, когато битката между тях бе спе-челена от Бъсеску. Други-ят епизод е от преди 5 го-дини, когато в телеви-зионен дебат Бъсеску се обърна към съперника си за президентския пост Адриан Нъстасе с думите: „Какво проклятие над ру-мънския народ, да изби-ра 15 години след револю-цията между двама кому-нисти!“ Както коментира журналистът Калин Харе от в. „Евениментул зилей“ и 20 години след падането на комунизма „румънци-те са призовани да избе-рат отново между двама комунисти, двама галени-ци на най-ужасния режим, познат до днес в Румъния. И този път ще има цинич-но ха-ха-ха“. � K

Обвинявам го, че доведе Румъния до жестока иконо-мическа криза и предизвика тотален политически бло-каж в момент, когато трябваше да бъдем обединени и да спасим страната. Траян Бъсеску следваше само и единствено личния си интерес и не беше истински пре-зидент за румънците. За един-единствен мандат раз-руши две правителства и две коалиции, настрои мла-дите против старите, хората от частния сектор срещу държавните служители, учениците срещу учители-те. Днес Румъния е обезоръжена пред кризата, защо-то президентът не разбира икономическите проблеми и не оставя професионалистите и държавните инсти-туции да си вършат работата. Бъсеску е зает единстве-но с това да спечели нов мандат. Той не вижда около себе си, не вижда, че ситуацията е много тежка за все повече румънци.Как ще убедите хората да отидат да гласуват?Румънците осъзнават, че тези избори са изключително важни. Не избираме само бъдещия президент. Избира-ме пътя, по който Румъния ще поеме през следващите 20 години. Страната трябва да превъзмогне скандали-те и кавгите от последните пет години, да се обедини около един национален проект и да продължи напред. Изправям се пред хората с моя проект “Една-единстве-на Румъния”. Бих искал да ги обединя около традици-онните румънски ценности и да работим заедно за из-важдане на страната от кризата.Определяте се като “следващото поколение”. Как налагате нов стил в политическия живот на Румъния?Аз съм модерен, ляво ориентиран човек. Силно вяр-вам в равенството и социалната справедливост. В ед-наква степен съм и човек на диалога, включително с хора, които имат идеоло-гически разбирания, раз-лични от моите. Вярвам, че в момента Румъния има нужда от лидер, кой-то да обединява хората и да търси решения. Хора-та са изморени от полити-чески сблъсъци, а аз им предлагам път на диалог

и консенсус.Хората се страхуват от 2010 г. и задълбочаването на кризата. Изборът на нов президент може ли да повлияе на това по някакъв начин?Може да помогне болезненият период на кризата да трае по-кратко. Не искам да казвам, че първите шест месеца на новата година ще бъдат леки. Няма да бъ-дат леки. Но ако начело на страната имаме президент и правителство, които работят заедно и загърбят скан-далите, ще ви кажа, че през втората половина на 2010 г. ще бъдем значително по-добре.А вас от какво ви е страх?Страх ме е от задълбочаване на кризата, от нараства-не на безработицата, от замразяване на пенсиите и от правителство, неспособно да се бори с това, както е в момента.Икономическата криза ли е най-големият проблем на Румъния?Най-големият проблем на Румъния е, че не приложи антикризисните мерки, от които имаше нужда, и зато-ва социалните ефекти са така тежки. Вместо да имаме кабинет, който да се занимава с превъзмогване на кри-зата, правителството се превърна в електорален агент на Траян Бъсеску. Икономическите проблеми не се раз-решават от само себе си без участието на държавата. Ще излезем от кризата само тогава, когато държава-та стане активен играч в икономиката, когато задър-жа инвеститорите и създава работни места. До момен-та настоящото правителство има само дългове.Какво трябва да направи Румъния, за да излезе от икономическата криза?Да имаме правителство до Коледа и до края на януари това правителство да излезе с проектобюджет, а прио-ритетите да бъдат правилно поставени. Конкуренти ли са Румъния и България?България е партньор за Румъния, не конкурент. От много години Румъния и България имат обща траек-тория. Европейската интеграция и предизвикателства-та на тази криза показват, че партньорството е печелив-ша карта и за двете страни. Трябва да развиваме общи трансгранични проекти като постояването на Дунав мост 2 при Видин и Калафат.

Интервюто взе Мартина ГАНЧЕВА

СВЯТ


Румъния е обезоръжена пред кризата

ПРОФИЛ

„Влязох в тази битка, за да спечеля. Това ще направя и в Румъния ще изгрее слънце и розите ще разцъфнат“, уверен е Мирча Джеоана. Розите са символът на Социалдемкратическата партия, на която той е председател. Джеоана е сред фаворитите в избо-рите за президент. Той е бил външен министър, а в момента е предсе-дател на Комисията по външна политика на румънския Сенат.

„Икономическите проблеми не се разрешават без участието на държавата.“

страната“ СНИМКА: REUTERS

СНИМКА: REUTERS

Вместо да гово-рят за икономика, кандидат-прези-дентите се напа-даха цветисто.

Социалдемократическата партия

СВЯТ


Обичат ме, не ме обичат...

САЩ и Китай са още далеч от Г-2, но това няма как да успокоява ЕСТекст: Огнян ГЕОРГИЕВ Инфографика: Ася КОЛЕВА

Mexican standoff * е не-преводимо и популяр-но филмово клише, при което двама или по-вече герои стоят с насочени един срещу друг оръжия, без ни-кой да има надмощие в ситуацията.

Тази алюзия е донякъде удачно описание на ико-номическите отношения между Вашингтон и Пе-кин напоследък, тъй като китайците държат все по-

голяма част от американ-ския дълг и трупат пла-нини от доларови резер-ви, докато в същото вре-ме зависят от здравето на американската ико-номика, за да поддържат собствения си ръст (виж графиката). Разбира се, предвид факта, че в пове-чето случаи (особено във филмите на Куентин Та-рантино и Гай Ричи) по-добни деликатни ситуа-ции приключват с масо-ва престрелка, при която загиват поне две трети от участниците, за всички би било добре връзката между САЩ и Китай да прилича повече на бли-зък танц, отколкото на каубойски дуел.

Посещението на Барак

Обама в Китай тази сед-мица даде основания да се вярва, че това е така. Както подобава на двой-ка, която тепърва се учи да танцува заедно, двете страни се настъпиха ня-колко пъти. Американски-ят Конгрес наложи някол-ко антидъмпингови мита на китайски продукти (ав-томобилни гуми, тръби и др.) в явно нарушение на правилата на Световна-та търговска организа-ция (СТО), а китайско-то външно министерство предупреди Обама да не се среща с „робовладеле-ца далай лама“. Настъп-ванията обаче не доведо-ха до престрелка. Амери-канският президент про-пусна в графика си тибет-

ския водач през октом-ври, а в статия в официо-за China daily, публикува-на на сайта на китайското икономическо министер-ство, се изразява разбира-не, че протекционизмът на Вашингтон е свързан с опасения за безработи-цата и с нуждата от успо-кояване на профсъюзите. „Има малка вероятност от избухването на тър-говска война“, заключава статията.

Само по себе си това е безспорно добра нови-на. Много от детайлите в американско-китайските отношения обаче ще бъ-дат внимателно наблюда-вани от най-големия им търговски партньор - ЕС, и е по-вероятно европей-

ците да не харесат онова, което виждат.

Смяна на океанитеКато начало, 20 години след падането на Берлин-ската стена на Европа ни-как не й е приятно да слу-ша за Г-2 (термин, изобре-тен специално за връзката Китай - САЩ), което отно-во внушава, че решенията за света се вземат някъде далеч от нейните грани-ци, както беше навремето със СССР. Никълъс Ларди от Peterson Institute твър-ди, че нито Вашингтон, нито Пекин харесват тази концепция - за китайците тя е твърде натоварваща с отговорности, а за аме-риканците - твърде огра-ничаваща кръга им от съ-юзници. Безспорно е оба-че, че популярният океан в американската столица вече не е Атлантическият, а Тихият, не само заради хавайския произход на Ба-рак Обама.

Търговския оборот на ЕС със САЩ все още е поч-ти двойно по-голям от този с Китай, а дори Белгия има повече инвестиции на американска земя от китайците. Светът обаче се променя. Преди време Джим Куигли, от Транс-атлантическия бизнес ди-алог (организация на аме-риканския и европейския бизнес), обясни пред „Ка-питал“ усещането за пре-небрегване на Европа с това, че американските компании са ентусиазира-ни от бурния растеж в Ки-тай и Индия. Според ком-панията за пазарни проуч-вания Korn/Ferry най-го-рещите места за търсене на работа в чужбина сред американските мениджъ-ри са Индия, Китай, Бра-зилия, Дубай и Сингапур. За мнозина в САЩ китай-ците са новите америка-нци - агресивни, амбици-озни и непризнаващи ни-

какви прегради пред биз-неса си. Ако добавим без-скрупулни, това е типич-ният европейски стерео-тип за хората отвъд Ат-лантика. Въпреки че ки-тайците имат много да до-гонват, те имат също така много спестявания, много хора и много енергия.

Самият Барак Обама каза неотдавна, че XXI век ще бъде определян от САЩ и Китай, а сега на няколко пъти подчер-та, че Китай са както съ-перник, така и партньор. Факт е също така, че сре-щата на американския с китайския президент е да-леч по-интересно събитие за медиите от редовните и леко скучновати срещи с разпиляното ръководство на ЕС. Повод за ревност откъм Брюксел може да бъде дори, че след среща-та с китайския президент Ху Дзинтао Обама напра-ви най-силното си изказ-ване досега за постигане-то на глобална сделка на срещата за климата в Ко-пенхаген през декември. Обещанието за „споразу-мение с незабавен опера-тивен ефект“ е нещо, ко-ето ЕС отдавна се опитва измъкне от САЩ и което сега изглежда като амери-канско-китайска сделка, в която европейците ще се включат с пари, но не и с престижа на лидери.

Най-големият проблем за ЕС обаче остава имен-но икономическият. Зара-ди взаимната зависимост САЩ нямат много лостове, нито желание да натискат Китай да позволи поскъп-ване на валутата си, която е де факто вързана за до-лара. Китайската държа-ва изкупува огромно ко-личество от влизащата в Китай валута, поради ко-ето е натрупала близо 1.5 млрд. в доларови активи, а юанът пада и се качва заедно с американската

СВЯТ


9353.59951.5 10286.2

10642.311142.1

11867.812638.4

13398.914077.6

14441.4

БВП(В млрд. долари)

1312.91452.5

1605.41761.7 2.340.7

3102.63767.1

4401.9

2682.41.988.5

Взаимно зависими

ТЪРГОВСКИ БАЛАНС НА САЩ С КИТАЙ

-68.7 1999200020012002200320042005200620072008

-83.7

-103.1-124

-162-201.6

-232.5-256.3

-266.3

-83

Китай

99 00 01 02 03 04 05 06 07 08година

99 00 01 02 03 04 05 06 07 08година

СРЕДЕН ГОДИШЕН ДОХОД

2793929847 30582 30838

31530 33157 3469036.794 38.615

39.582

(на глава от населението в градовете в долари)

857919.4

1004.21127.7

1240.31379.3

1536.21721.6

2018.2

2310.3

Износ за Китай

САЩ

99 00 01 02 03 04 05 06 07 08

16.3 19.2 22.1 28.4 34.7 41.855.2

65.2 71.581.8

100102.3

125.2

152.4

196.7

243.5

287.8

337.8321.5

ИЗНОС И ВНОС(В млрд. долари)

Внос от Китай 13.1

САЩ

Китай

699.5 млрд.евро

360.5 млрд. евро

2008Търговски оборот

Търговски партньор №1

Търговски Търговски партньор №1партньор №1ЕС

ки за балансиране на ико-номиката“. Въпреки че обеща да се види с далай лама в близко бъдеще, от-казът му от среща преди визитата в Пекин говори красноречиво за отстъп-ка. Прибягването до про-текционизъм у дома пък отслабва още повече пози-циите на Обама пред Ки-тай. Същото се случва и с ЕС, с неговите идеи за от-ворен пазар, ясни регула-ции и човешки права. Това ще проличи още в края на този месец на годишната среща ЕС - Китай. Послед-ната такава - в Прага, по време на чешкото предсе-дателство на ЕС, приклю-чи за три часа, с една стра-ничка документ. Сегашна-та няма да е по-различна. Оплетен в поредните въ-трешни размисли за пре-зидент и външен минис-тър, ЕС в момента изоб-що е изоставил мисленето по стратегическите въпро-си относно Китай, твърди пред „Капитал“ запознат със ситуацията в Брюксел експерт.

В същото време транс-атлантическите партньо-ри имат общи грижи с Ки-тай - от него зависят както борбата с климатичните промени, така и разреша-ването на кризите с Иран или Судан. Китайските инвестиции в Африка и Близкия изток предлагат на местните авторитарни режими онова, което ЕС и САЩ не могат - пари без допълнителни условия. Ако САЩ са твърде меки, а ЕС - твърде слаби, Пекин може още дълго да играе по собствени правила на международната сцена, избягвайки да поема от-говорност (като напри-мер повече миротворци за ООН), но възползвайки се от растящата си мощ.

Както отбелязаха Ченг Ли и Джордан Ли от Brookings Institute в сп. Foreign policy, китайският държавен капитализъм понесе финансовата буря по-добре от демократич-ния капитализъм. „Наши-ят отворен модел има сла-бости, когато се сблъсква челно с този вид зрял ле-нинизъм, какъвто се поя-ви в Китай сега“, казва и проф. Годмон. Безспорно има нужда Китай да бъде привлечен в решаването на повече от глобалните проблеми и да бъде дър-жан отговорен за спазва-нето на човешките права. Но е слабо вероятно това да стане с пистолет в че-лото. Ако срещата в Ко-пенхаген наистина до-несе пробив, Обама явно ще е постигнал повече с танц.

standoff (англ.) - безизходна

ситуация

валута. „Предвид иконо-мическата симбиоза меж-ду двете, и предвид огро-мната растяща нужда на САЩ от Китай ние вървим към Г-2“, смята експертът по Китай от Европейския съвет по външна полити-ка проф. Франсоа Годмон. „Но това е Г-2 на оцелява-нето заедно на всяка цена - смес от конкуренция и съ-трудничество, в която ЕС може да се окаже промен-ливата. Трябва да се при-тесняваме много от поли-тика на избягване на кон-фликти по тази тема меж-ду Китай и САЩ, която да доведе до все по-нисък до-лар и юан, карайки еврото да плати за това и увреж-дайки европейската ико-номика“, заяви пред „Ка-

питал“ проф. Годмон.

Меки американци, слаби европейциИзбягването на всякак-ва конфронтация с Китай ще навреди и на европей-ците, и на самите амери-канци не само икономиче-ски. „Обама става по-евро-пейски за китайците, смя-та Годмон. Те могат да го критикуват в пресата, до-като го приемат, има на-тиск от тяхна страна, ко-ето е напълно ново. Оба-ма се опитва по всякакъв начин да ги задоволи, без да нарани американски-те интереси. Това е ситу-ацията за европейците от години насам.“ По време на посещението си пре-зидентът на САЩ не спо-мена директно юана, а го преформулира деликатно като „поправки в полити-

Популярният оке-ан във Вашингтон вече не е Атлан-тическият, а Тихият.

КИТАЙСКИ РЕЗЕРВИ в млрд. долари1999200020012002200320042005200620072008

154.7165.6212.2286.4

403.3609.9

818.81066.3

1528.21946

ИЛЮСТРАЦИЯ: МАДЛЕН НАЧЕВА

СВЯТ


Процесът на векаС изправянето пред съда на замесените в атентатите от 9/11 САЩ може да спечелят точка в пропагандната война срещу „Ал Каида“

Ваня ЕФТИМОВА, Южна Каролина

ните им думи в пресата и бук-вално истински непознати на средния американец. Действи-ята им обаче струваха човеш-ки животи, милиарди долари, два военни конфликта и по-мрачен имидж на САЩ по све-та. Според Кен Гуд, експерт по национална сигурност в прес-тижния Център за американ-ски прогрес, решението за ци-вилни процеси означава голя-ма промяна в самия начин, по който се води

Войната срещу тероризма„То ясно демонстрира твърдото желание на президента Барак Обама да отхвърли политиката на пълно и изключително раз-читане само на военна сила за борба с тероризма“, обясни екс-пертът пред „Капитал“.

Критиците на подхода оба-че твърдят, че това е завръща-не към старата политика преди драстичните мерки на Джорд ж У. Буш, които в крайна смет-ка не допуснаха осем години на американска територия да бъде извършен нов голям те-рористичен акт. По време на изслушванията на правосъд-ния министър и главен проку-рор Ерик Холдър в Конгреса по случая консервативният сена-тор и военен прокурор от запа-са Линзи Греъм атакува реше-нието за цивилни дела от глед-на точка на събирането на раз-узнавателна информация в бъ-деще: „Ако някой ще бъде съ-ден после в цивилен съд, зако-нодателството изисква в мо-мента, в който започне разпит, заподозряното лице да има ад-

вокат и да бъде информирано, че има право да мълчи. Голе-мият проблем за мен е, че вие криминализирате войната!“, емоционално завърши сена-тор Греъм.

За да бъде избегнат такъв сценарий в стил „Параграф 22“, новата администрация обаче запазва формата на военните трибунали. Заедно с обявяване-то на процеса срещу конспира-торите от 9/11 Ерик Холдър зая-ви, че други петима затворници от Гуантанамо ще се изправят пред военните съдилища. Въ-преки че трибуналите са оспор-вани и с идването си в Белия дом Барак Обама наложи мо-раториум над тях, те далеч не са нова практика в САЩ. Почти всички американски президен-ти по време на война - от Джор-дж Вашингтон през Ейбрахам Линкълн до Франклин Делано Рузвелт, са ги използвали.

Според Кед Гуд военните три-бунали са нужният, макар и не-удобен компромис. „Позитив-ната промяна е, че администра-цията на Обама, изглежда, ще ограничи тяхното използване само до престъпления срещу военен персонал, извършени на бойното поле. Новите проце-дури (отхвърляне на всички по-казания, получени чрез силови методи на разпити; право на из-биране на адвокат; ограничава-не на косвени показания; право на отказ да свидетелства - бел. авт.) дават възможност за спра-ведлив процес. Освен това аргу-ментът, че военното правосъ-дие трябва да се прилага срещу престъпления, извършени на бойното поле, е легитимен. Сега администрацията на Обама оси-гури възможност заподозрените да получат справедливи проце-си в тези реформирани военни трибунали“, смята експертът по национална сигурност.

Въпреки че не се очаква във федералния съд на Южен Ман-хатън Халид Шейх Мохамед и останалите четирима изведнъж да отрекат участието си в под-готовката на атентатите през 2001 г. - нещо, което ще проти-воречи на пропагандната война на „Ал Каида“ - съдебната про-цедура срещу тях далеч няма да е лека. По време на военните трибунали в Гуантанамо те от-казваха да бъдат представени от адвокати, нещо което сигур-но ще се повтори и в Ню Йорк. Федералният съдия по случая сигурно ще трябва да отхвър-ли и евентуалното им призна-ване за виновни, за да покаже, че не участва в пропагандната война на „Ал Каида“, и на за-държаните ще им бъде осигу-рен справедлив процес.

Американското правосъд-но министерство явно има дос-татъчно доказателства срещу конспираторите, за да не из-ползва самопризнания, полу-чени чрез спорните

Силови методи за разпитиразрешени от администрацията на Джордж У. Буш. Както стана известно от разсекретените по-рано тази година меморандуми от 2006 г., Халид Шейх Мохамед

е бил подлаган например цели 183 пъти на симулиране на уда-вяне (т.нар. waterboarding). Въ-преки че едва ли някой федера-лен съдия ще прекрати самото дело заради мъченията, както се страхува част от американ-ското общество, дебатът за до-пуснатите от администрация-та на Буш изтезания със сигур-ност отново ще се разгори.

Още повече че вече има пре-цедент на заподозрян теро-рист, държан твърде дълго без съд във военноморския за-твор в Чарлстън, Южна Каро-лина, чиято присъда бе нама-лена заради това. Али ал Мари се призна за виновен по обвине-ние, че е бил изпратен в САЩ от Халид Шейх Мохамед, за да участва по-късно в терористи-чен акт. Преди десетина дни

той получи сравнително мека-та присъда от осем години (ад-вокатът му Андрю Савидж оч-акваше 15 години). Съдята по делото в щата Илинойс Май-къл Мин прие аргументите на защитата, че годините незакон-но задържане трябва да бъдат взети предвид. Според повече-то правни експерти този преце-дент едва ли ще бъде приложен към петимата конспиратори от 9/11 заради тежестта на извър-шеното престъпление. Но дос-та от адвокатите на останали-те задържани в Гуантанамо с по-леки престъпления няма да се посвенят да го използват. Във военната база, която преди дни Обама призна, че няма да успее да затвори в наложения от самия него срок до начало-то на следващата година, оста-ват още 215 затворници.

Съмненията, че разкритията за мъчения ще помрачат още повече американския имидж по света, Кен Гуд отхвърля ка-тегорично. „Точно обратното - избирането на признатата за най-легитимна и справедли-ва форма на съд ще премести фокуса от грешните стъпки на американското правителство обратно върху Халид Шейх Мо-хамед и неговите ужасни прес-тъпления“, твърди той.

Досега САЩ отбелязваше во-енна победа след военна побе-да срещу „Ал Каида“. Но вмес-то да изчезне, терористичната организация стана глобален франчайз и идея, по-силна от американските танкове. Сега на Вашингтон му предстои да започне битка на пропагандния фронт. А победата там е значи-телно по-трудна.

Оцелелите атентатори от 9/11 ще се изправят пред правосъдие-то в тази сграда, само на няколко пресечки от мястото на двете съборени кули на Световния търговски център

Америка се изправя очи в очи срещу един най-голе-мите си страхове и лице-то, което я гледа отсреща, е с посребрени буйни коси, блуждаещ поглед и дълга брада след години затвор във военната база Гуанта-намо бей.

Това е лицето на Халид Шейх Мохамед, т.нар. архитект на атентатите на 11 септември 2001 г. Той ще бъде изправен пред съда в Ню Йорк по обви-нение за убийството на 3 хил. души, само на няколко преки от мястото на престъплението - двете съборени кули на Светов-ния търговски център. Заедно с Шейх Мохамед на подсъдимата скамейка ще седнат още чети-рима обвиняеми - Рамзи Бин ал Шиб (известен като 20-ия атен-татор от 9/11 и занимавал се с логистиката на операцията), Али Абд ал Азиз Али и Mуста-фа Ахмед ал Хаусауи (отгова-рящи за финансите на атента-тите) и Вaлид бин Аташ (трени-рал атентаторите). Делото обе-щава да се превърне в най-голе-мия правен спектакъл в истори-ята на САЩ и дори да засенчи медийния и обществения инте-рес към делото за убийство сре-щу футболната звезда О Джей Симпсън, което досега носеше противоречивата титла „процес на века“. Според критиците из-правянето на съд ще даде све-товна трибуна за пропаганда на ислямските фундаменталисти. Според подкрепящите процеса обаче върховенството на зако-на ще бъде възстановено и Аме-рика ще спечели голяма точка в пропагандната война.

Досега терористите, които атакуваха САЩ, бяха държа-ни изолирани далеч в Куба, из-вестни само от няколко сним-ки, рядко цитирани със собстве-

СНИМКА: REUTERS

215са останалите задържани без процес в базата Гуанта-намо, която Обама призна, че няма да успее да затвори до следващата година.

ЗАТВОРНИЦИ

ОБЩЕСТВО31KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

obshtestvo.capital.bg

Нищо личноКласическата гимназия търси границите на допустимото поведение в мрежатаИва РУДНИКОВА

Ако Нацио-налната гимназия за древни ези-ци и култу-

ри имаше профил във фейсбук (на латински Vultusliber), тази сед-мица на „стената“ щеше да се чете: „Гер-гина Тончева и Милен Маринов са вече при-ятели. Учениците са доволни.“

Това е само финалът на една история, в която учи-тел по физическо е прину-ден да напусне, а после е възстановен на работа, до-като цялата гимназия се пита докъде стигат гра-ниците на свободата във фейсбук.

Ако говорехме за преце-дентно право, цитираният случай щеше да се нари-ча „Тончева срещу Мари-нов“. Или, по собствените й думи, „Тончева срещу липсата на мярка“.

Гергина Тончева (76 г.) е директор на Класическата гимназия от създаването й преди 30 години. Извест-на е с това, че знае всич-ко за Константин-Кирил Философ и говори според най-модерната версия на речника на Найден Геров, съобщават с привързаност нейни възпитаници.

В тоталитарно време Тончева застава на стра-ната на учениците, които се осмеляват да оспорват комунистическите пос-тулати на другарката по „Морал и право“ с хегели-ански тези. Неведнъж спа-сява „бунтари“ от изключ-ване. Принципна. Извън „задругата на пръстена“ (завършилите Класичес-ката подчертават своята изключителност със сре-бърен пръстен с гравира-но „НГДЕК“) Гергина Тон-чева се помни с една дръз-ка реплика - през 80-те го-дини, като гост на телеви-зионното предаване „Вся-ка неделя“, тя казва, че държава, в която полица-ите получават повече от

учителите е полицейска държава.

Милен Маринов е на 25 години, въплъщение на концепцията mens sana in corpore sano (здрав дух в здраво тяло). Спортист по наследство, играе волей-бол от малък. Завършва финансова гимназия, по-сле НСА. От септември е преподавател по физиче-ско възпитание и треньор по волейбол в Класическа-та гимназия. Ходи на ра-бота с удоволствие и това му личи. Силно харесван.

Всичко започва, когато една бдителна майка виж-да на десктопа на своята дъщеря снимка на „госпо-дина“ гол до кръста, с бу-тилка водка в ръка. Сним-ката е от личната страни-ца на Милен Маринов във фейсбук. Документирала е купон по случай 8 декем-ври преди няколко годи-ни. Качена е от негов при-ятел (т.е. Маринов е tag-нат), а към момента на изобличаването е отдав-на изтрита от профила. В междувремието някой ученик все пак е успял да я копира и разпространи, за което учителят дори не подозира.

Майката, скандализира-на, звъни на ръководство-то на гимназията. Милен Маринов е повикан на раз-говор и поканен да напус-не доброволно.

Учениците бързо науча-ват. Във фейсбук е създа-дена група „Справедли-вост за Маринов“.

Директорката призна-ва, че е взела прибързано решение, но иска да чуе как учителят по физиче-ско преценява ситуация-та. Той казва, че искрено съжалява за случилото се, нарича го глупава греш-ка и потвърждава, че е го-тов да се върне на работа. Молбата му за прекратя-ване на трудовия договор отива в кошчето.

На 18 ноември е първи-ят работен ден на Милен Маринов „след снимка-та“. Разговаряме в каби-

нета по старогръцки. „Снимката си е скан-

дална, то е ясно. Направе-на е далеч преди да съм учител. В един момент се усетих и си казах: я дай да я изтрия, макар да не ми-слех, че има нещо кой знае какво. Защо съм бил тол-кова наивен!... много ме е яд за това“ - казва и без-помощно разперва ръце.

В следващия половин час той ще повтори смущава-що много пъти „съжаля-вам“ и „яд ме е“.

За Илонка Джалева спазването на правилата е длъжностна характерис-тика - освен учител по фи-зическо в класическата тя

е и международен съдия по футбол, свири мачовете от В група. Колеги съдии от Нова Зеландия й изпра-тили информация за фейс-бук преди три години и тя се регистрирала. Не е ак-тивен потребител, но умее да обяснява образно как-во представлява фейсбук: „Имаш стая и заключена врата. „Приятелството“ е ключът. Даваш ми клю-ча. Влизам в твоята стая. Там имаш много албумче-та. Разглеждам ги и взи-мам една снимка... „ Тук учителката по старогръц-ки, която няма фейсбук профил, пита: „А мога ли да я изнеса технически?“ - „Технически има въз-можност, но не е корект-но“, казва съдия Джале-ва и май в същия момент проумява колко е абсурд-но да се разчита на хор-ското благородство и поч-

теност в една неконтро-лируема среда. „То май не опира до фейсбук, а до обществото ни, в което на никого не му пука.“

Темата за личното прос-транство и интернет е за дисертация. Любопитно е например защо фейсбук се смята за лично прос-транство, при положение че по дефиниция е социал-на мрежа, световен клю-карник и хората, които го ползват, знаят, че това е най-подходящият начин да бъдат видени, а не да останат анонимни.

Киберпространство-то по принцип не е лич-но пространство. Дори да не сме „промискуитетни“, всичко, което качваме, пишем и правим онлайн, е проследимо и може да има последствия - за нас или за другите.

В някои държави вече

започват да се появяват правила за това какво може и какво не може да се прави в интернет, осо-бено ако някой е на длъж-ност, пакетирана с опре-делен имидж и отговор-ност. В Италия например на учителите е забране-но да бъдат приятели със своите ученици във фейс-бук. В САЩ е публично знание, че работодателят може да разгледа твоите интернет „отпечатъци“ и на тази база да реши да не те наема. Американ-ските тийнейджъри ма-сово прочистват блогове-те и профилите си, откак-то знаят, че някога post-натите там глупости са в състояние да им навре-дят (когато добрите ко-лежи решат да ги погле-днат като референция при кандидатстването).

„Това беше един съвре-менен тест за всички ни. Всеки изрази отношение-то си и всеки си направи извода. Важно е да имаме необходимата култура, да знаем до каква степен, в каква форма, с каква мяр-ка и стил да проявим и из-разим себе си“, казва Гер-гина Тончева.

„В това определение - лично пространство, също не може да се безобразни-чи, нали? И сега човек си има личното простран-ство. Той, като излезе на улицата, нито може да се съблече гол, нито да кре-щи, нито да смущава хо-рата, защото така му се е приискало. Това наруша-ва публичното простран-ство. И затова трябва да има мярка.“ � K

Активността на младите „класици“ в подкрепа на учителя им отмени реше-нието на ръководството СНИМКА: МЕТОДИ ПЕТКОВ

Животът онлайн има последствия офлайн.

ОБЩЕСТВО


Децата на Северозапада се събуждат

Едно ново поколение трескаво търси ориентири за 1989-а - времето, преди да се родиДиана ИВАНОВА

„Госпожо, паднахте ми в очите, като разбрах, че сте червена!“

Този диалог се случва във Враца. Един ученик от десе-ти клас се обръща така към своята класна, след като тя споделя как баща й, член на БКП, през 1989 г. смятал, че в София хората, излезли на ули-ците, искат да тласнат страна-та към хаос.

Изречението е казано полу на шега, докато обсъждаме до какви мисли са ни довели до-сегашните разговори за 1989 г.*

Запомням го може би за-щото имам подобна история - след митинга на 14 декември 1989 г. (аз съм студентка 4 курс журналистика в София), кога-то изпитвам едно от първите

трайни усещания за колектив-но споделено щастие, майка ми се обажда по телефона от Ми-хайловград (Монтана): „Май-че, не излизай по улиците, че става страшно!“ Тя е гледала новините на първа програма, където ние сме наречени тъл-па екстремисти. Скарвам й се, че нищо не разбира. И така за-почват години на разделение и трудни разговори.

Асиметрията между мен и моите родители, между Со-фия и Монтана си остава трай-на травма за мен, която години наред се опитвам да проумея и приема. 1989-а за мен започва с щастие и цинизъм, с чудеса и травми, с любов и разделение.

През миналата година се случва още нещо интересно - в Тюленово сме, за три дни море, три приятелки, едната живее във Франция след 1989-а, другата е живяла там малко преди 1989-а при новото семей-ство на майка си, през 1989-а е за кратко в България, както и сега. Говорим за суровостта на пейзажа около нас и странна-та му красота. Давам си смет-ка как такива сурови места ме привличат в България и как луксозните, подредени курор-ти ме държат настрана. Така започваме и разговор за 1989-а, при което се оказва, че прия-телката, живяла във Франция тогава, не смята 1989-а за ня-каква особена година. Вместо едни други се устремиха към власт та, казва тя. Това изрече-ние страхотно ни ожесточава и

до края на вечерта разговорът се превръща в тежка битка за 1989 г., кой къде е бил и какво е искал тогава.

1989-а се беше върнала с всич-ките й сурови емоции, с разде-лението, осъждането и тотална-та невъзможност за разговор.

Тази случка ме развълнува дълбоко и ме смути - видях, че онова 20-годишно момиче, ко-ето обвинява родителите си за тяхната провинциалност и не-разбиране, е още живо, същото, сякаш не са се случили всички събития в личния ми живот след това, цялото ми помъдря-ване, както съм си мислела.

Тази случка ми остана ва-жен урок - разбрах, че исто-рията е низ от преживявания, които телата ни никога не за-бравят в името на разума и толерантността.

Затова, когато във Враца този десетокласник се обърна към своята класна, се развъл-нувах отново. Запитах се как се изправяш пред учениците днес и им говориш за минало-то, което те не са преживели. На какво можеш да се опреш освен на личния си опит? И ако този опит като моя е травмати-чен, неравен, нелесен за изго-варяне? Колко учители са има-ли време да го осмислят? Как-во щях да правя самата аз, ако бях останала там, в моя роден провинциален град, работеща като учителка?

„Понякога гледам да избяг-вам разговорите, защото ня-кои от учениците вече симпа-

тизират на политически пар-тии, имат мнение за всичко и часовете се превръщат в без-крайни политически спорове“, споделя една от учителките по история.

„Като говорим за 1989-а, как-во всъщност искаме - искаме ли помирение между толкова враждуващи гледни точки“, пита друга учителка.

Ето го и първия парадокс - в обществото ни няма консенсус за времето на комунизма, зато-ва и 1989-а като година на пре-ход от комунизъм към свобода и демокрация си остава травма-тична година - общо място на памет за всички, но с противо-положни емоции. Може ли да има помирение между тях? Из-глежда, не, е честният отговор на 2009-а.

Те са родени между 1991 и 1993 г. Какво е станало през 1989 г., преди да се родят? Пад-нал е комунизмът, паднала е Берлинската стена. Но какво означава това за Враца? Какво се е случило във Враца? Никой не знае.

Ето го и втория парадокс - знаем какво е станало на хиля-

ди километри от нас, но не и в собствения ни град. История-та се е случила някъде друга-де, а тук? „Тук не се е случило нищо“, казва едно от момиче-тата. Отговор, който чува по-стоянно около себе си - от роди-тели, учители, приятели, в ка-фенета, навсякъде. Как се изли-за от това „нищо“? Възможно ли е изобщо?

Ето го и третия парадокс - историята все още не се раз-бира като преживяване. Вся-ко преживяване е „нещо“, кое-то ражда определени събития. Радостта предизвиква едни съ-бития, страхът - други. Разби-рането на историята е разбира-не на емоциите, накарали едни групи от хора да се радват, дру-ги да стоят тихо в кухнята, тре-ти трескаво да стягат куфари-те за път. „Падането на кому-низма“ не означава нищо, ако не може да се преведе на ези-ка на емоциите на хората във Враца.

Четвъртият парадокс е общ - ужасно ни липсва контекст, в който да си обясним мълчани-ето на Северозапада през 1989 г. И учениците, и техните учите-ли и родители, всички ние все още живеем в едно удължено настояще, в което миналото на Северозапада изглежда мъгля-во, забулено в мистична герои-ка, без особена отчетливост на дати, периоди и събития. От об-щата ни колективна памет са изчезнали без следа цели места и пейзажи - нещо, на което ро-деният в Северозапада писател

„Падането на комуни-зма“ не означава нищо, ако не може да се преведе на езика на емоциите на хора-та във Враца.

Историята се разказва по-разбираемо през предмети, емоции, трабант, превърнат в каруца, може да сложи началото на

ОБЩЕСТВО


Йордан Радичков не би се учу-дил („Някои наричат този край още и бермудски триъгълник... тук буквално всяко нещо може да изчезне по необясним за чо-века начин, без да остави каква-то и да било следа от себе си.“)

Но и това обяснение днес вече не ни стига.

Две от малкото книги от по-следните години, специално из-

следващи Северозапада („Оп-итомяване на революцията“ на американския антрополог Джералд Крийд и „Преорани слогове. Колективизация и со-циална промяна в българския Северозапад“ на историка от СУ Михаил Груев), ни пома-гат, като поставят на фокус ня-колко интересни акцента, като например:

� Северозападът е територия на най-сериозния вътрешно-български социален конфликт след Освобождението - Септем-врийското въстание от 1923 г.� това е район, върху който ко-мунистическите идеи стъпват лесно и бързо, като се опират не върху работническа социал-на база, а върху консервативно-то селячество, живеещо все още

в условията на традиционното общество� насилственото кооперира-не на земята тук среща една от най-упоритите и твърди съ-противи, жените застават наче-ло на селските бунтове през 50-те години� традиционната култура дъл-го време се запазва силна и при борбата с колективиза-цията са използвани дори та-кива архаични форми като „проклятието“� началото на социализма за-почва с дълбока пропаст между града и селото - има само три утвърдени градски селища - Видин, Лом и Враца� Северозападът е регион, от-където идват разнопосочни удари срещу комунистическа-та система - като опита за пре-врат срещу Живков на Иван Тодоров-Горуня през 60-те (от сталинистки позиции) и стран-ния опит за покушение срещу Живков при посещение във Враца през 1980 г. (което се оказва грешка).

1989-е се случва именно в тази специфична регионална исто-рия, все още неподредена.

Как се намират следи и ори-ентири в такъв хаос? Това е па-радоксът, пред който заедно сме изправени.

Използваме най-простия ори-ентир - картата на града. Бора-вим само със собственото ни наблюдение. Използваме въ-ображението си и даваме воля на чувствата - кой къде живее и как се чувства там, как из-глежда улицата му сега и как е изглеждала според тях пре-ди, къде са местата с най-го-ляма промяна. Разхождаме се по тези улици, децата ги фо-тографират, разпитват живее-щите наоколо. После говорят с родителите си. Държим фоку-са именно върху 1989-а година, върху улицата. Те пишат прос-ти истории, описания. Не есе-

та. Така в края на този процес вече са пълни с чувства и емо-ции и искат да ги изразят. Гра-дът ги интересува. „Хора, прес-танете да чакате старото вре-ме да се върне. Имаме свобода - защо не й се радваме? Искам да развея европейското знаме, защото се радвам, че сме в Ев-ропа, искам Враца да е евро-пейски град. Искам да сложим край на връзкарството. Искам да знам повече за близката ис-тория и да се научим да разде-ляме времената. Искам да съм аз. Не искам да съм част от тълпата...“

И докато в София никой не излиза на улиците да отбеле-жи 10-и, във Враца те пишат трескаво първите си лозунги в живота, с флумастери вър-ху картон, и се готвят за пър-вия си митинг в града. Грипна-та епидемия проваля замисле-ното шествие с музика през це-лия град. „Госпожо, ама никой няма да ни види сега... Добре, а вие искате ли да го направите? Да. Ами тогава го правите зара-ди себе си.“

Така на 12 ноември една гру-па ученици от Враца заедно с техни приятели от Видин и Монтана за половин час прави шествие в центъра на града, до паметника на Ботев. С две бъл-гарски знамена, мегафон и ръч-но написани лозунги.

През 1989-а една жена в Мон-тана при вида на опъната па-латка в центъра каза следното: „Тия не са наши, тия са дошли от Софето да ни бунат града.“

20 години по-късно децата на Северозапада се събуждат и за-дават въпроси. Оглеждайте се за тях, много са. � K

*тези разговори са част от проекта

„1989 - места на памет в Северозапа-

да“ (www.bg1989istoria.com) на „Ком-

бинат за нова култура“

(www.novakultura.org)

елементи от заобикалящата ни среда, смятат от „Комбинат за нова култура“. Ето как един разказ за нещата, които са се случили преди и след 1989 г. СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АЛГЕЛОВА

МЕДИА И РЕКЛАМА34 KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

madpr.capital.bg

Въпреки стабилните финансови резултати за 2008 г. рекламната индустрия не знае какво да очаква

Наполовина празна

Борислав КАНДОВ

2008 2007 Компания Приходи 2008* Промяна в % 1 1 Piero97 126997 -5.8 2 2 New Moment New Ideas Company 61879 -3.1 3 3 Ogilvy & Mather Sofi a 42454 24.2 4 4 Publicis Group 41297 18.9 5 6 Аргент 37019 12.3 6 9 Graffi ti/BBDO 35203 46.5 7 7 DDB Sofi a 32346 2.8 8 10 ZAC 27258 2.2 9 5 MAG Communications 25684 -22.9 10 14 РА Киви 21211 54.9 11 11 Huts JWT 20615 6.3 12 15 Leo Burnett 18657 54.7 13 8 McCann Erickson 15129 -44.1 14 12 Алфакомерс 14109 -7.1 15 19 Euro RSCG Sofi a 13584 34.4 16 22 News Outdoor Bulgaria 13084 12.4 17 13 Initiative 12831 -14.3 18 20 Grey Bulgaria 9495 -5.8 19 16 РА Крес 9422 -13.4 20 26 Чап медия 7235 63.9 Общо топ 20 585509 -11.5%

ТОП 20 РЕКЛАМНИ КОМПАНИИ

2008 2007 Компания Приходи 2008* Промяна в % 1 1 Ogilvy&Mather Sofi a 40379 18.2 2 6 Kiwi 97 21211 54.9 3 3 Huts JWT 20615 6.3 4 7 Leo Burnett Sofi a 18657 54.7 5 2 New Moment New Ideas 18244 -23.5 6 MAG Advertising 17105 7 11 Graffi ti BBDO 12329 35.5 8 9 Publicis MARC 10129 -6.2 9 10 Grey Bulgaria 9495 -5.8 10 8 РА „Крес“ 9422 -13.4 11 12 Euro RSCG Sofi a 7087 22.4 12 DeConi 6045 39.2 13 4 McCann Erickson Sofi a 5392 -68.0 14 14 Lowe Swing Communications 5200 34.7 15 Noble Graphics 4305 36.7 16 19 Interpartners 4112 50.5 17 17 M3 Communications Group* 3818 28.9 18 BISS Advertising 3796 -11.7 19 20 A Team 3160 22.0 20 16 Silver Advertising 2915 -14.5 Общо топ 20 223416 15.2

ТОП 20 РЕКЛАМНИ АГЕНЦИИ

2008 2007 Агенция Приходи 2008 Промяна в % 1 1 Pierro 97 126997 -5.8 2 2 Media S SMV 42246 8.2 3 3 Аргент 37019 12.3 4 Маркетинг комуникации 35365 10.3 5 5 ZAC 22947 1.1 6 9 Media Direction 22874 53.1 7 4 Sun Media 19247 -41.4 8 8 Initiative Media Club 12831 -14.3 9 12 Grain advertising 10110 2.9 10 11 Universal McCann 9737 -4.7 11 14 Tchapp Media 7235 63.9 12 15 MPG 6497 50.6 13 16 Cafe Reklam Sofi a 6263 58.0 14 13 Mediahelp 4885 -17.2 15 17 Hermes Media 3874 5.7 16 6 ZenithOptimedia 3856 -77.9 17 Opus Advertising 3706 -47.4 18 19 Аргента ИК 3559 26.0 19 10 Дрейв 1942 -81.9 20 18 Eterna Media 1443 -50.0 Общо топ 20 382633 -6.1

ТОП 20 МЕДИА АГЕНЦИИ

2008 2007 Приходи 2008 Промяна в % 1 1 News Outdoor Bulgaria 10099 14.9 2 Метрополис Груп 5137 67.5 3 3 Кривицки и Сие 4752 27.0 4 Sun Out of home 4199 -23.3 5 4 ZAC Outdoor 3935 9.5 6 МАГ Билборд 3608 22.2 7 7 New Outdoor Team 2850 24.3 8 Булмедия 2741 35.1 9 Agura 2683 52.2 10 5 Райц 2 2507 -4.5 Общо топ 20 42511 -21.7%

ТОП 10 АГЕНЦИИ ЗА ВЪНШНА РЕКЛАМА

*Всички суми са в хиляди левовеИзточник: Търговски регистър и данни на дружествата

Твърди се, че по време на икономическа кри-за първото, което из-чезва, са рекламните бюджети.

Приходите на български-те рекламни агенции за 2008 г. показват, че това не е точно така. Въпреки че глобалната криза дой-де в България през по-следното тримесечие на миналата година, много малка част от най-голе-мите агенции отбелязват спад в сравнение с 2007 г. Но, от друга страна, ми-нималният ръст, който отчитат топ 50 рекламни компании, е ясен сигнал за стагнацията на пазара (пълният вариант на кла-сацията е на capital.bg). През 2008 г. най-големите компании са генерирали приходи в размер на 688.5 млн. лева, с 4.4% повече, отколкото същите 50 фир-ми са привлекли през 2007 г. Този ръст е незначите-лен на фона на главоза-майващите резултати, ко-ито имаха топ 50 през 2007 г. с невероятните 39.3%

ръст спрямо 2006 г.Големите размества-

ния на пазара, случили се през 2008 г., обясня-ват част от добрите или не толкова добрите ре-зултати на най-големи-те рекламни агенции. След международен кон-курс OTE, компанията - собственик на мобилния оператор Globul, премес-ти бизнеса си в мрежа-та на Ogilvy. Част от тези 24.2% ръст, които се забе-лязват при Ogilvy Sofia, например, се дължат на привличането на Globul, като това е причината и за сриването на приходи-те на предишната обслуж-ваща мобилния оператор агенция - Ashley&Holmes, с 58.8%.

„2007 г. не беше добра за агенцията, затова и се по-лучава тази голяма раз-лика“, обясни впечатля-ващия ръст от 46.5% из-пълнителен директор на Graffiti/BBDO София Пе-нева. Тя допълни, че ръс-тът се дължи най-вече на доброто представяне на медиа агенцията Media Direction. Без да даде кон-кретна прогноза, Пенева каза, че 2009 г. „със сигур-ност ще бъде по-слаба от 2008 г.“. Според Добромир Дочев, управител на ме-диа агенцията ZAC, паза-рът през 2009 г. се разви-ва „според очакванията, с между 25 и 30% спад спря-мо 2008 г.“.

Според Калина Михай-лова, изпълнителният

�

КласациятаИзточник на данните са отчетите на фирмите, публикувани в Търговския регистър. Голямата част от тях стават публични през втората половина на годината, а част от фирмите и към този момент не са обявили своите отчети или не са пререгистрирали фирмите си.При разглеждането на данните трябва да се има предвид, че често приходите на едни компании, например медиа агенциите, и тези на други, напри-мер медиа шоповете, се дублират. Специ-фиката на бизнеса е такава - клиентът предоставя на медиа агенцията бюджета си за управление и така се създава един поток на приходи. Но когато тази агенция пазарува рекламно време и пространство, тя прехвърля суми по сметка на даден медиа шоп, който вече е закупил това време или пространство от съответния тв канал, радиостанция, печатна медиа и т.н., и така този приходен поток се дублира.

директор на друга аген-ция с впечатляващ ръст - Kiwi, добрите им резулта-ти се дължат на развитие-то им в областта на стра-тегическото планиране, „което увеличи услугите в портфолиото ни, а също и ни даде възможност да привлечем нови клиен-ти“. Именно със страте-гически услуги агенция-та обслужва клиенти от целия Балкански полуос-тров и Централна Европа. „Работата за албанските ни клиенти се увеличи значително през 2008 г.“, казва Михайлова.

Ненад Лозович, управи-тел на New Moment New Ideas Company, също каз-ва, че е бил подготвен за доста по-сериозна ситуа-ция. „Основната ни цел беше да сме по-гъвкави, да разполагаме с плано-ве за различни възможни ситуации. Заехме се с пре-структуриране на агенци-ята, въведохме нови услу-ги с цел да подпомогнем бизнеса на настоящите си клиенти и да спече-лим нови. И това даде ре-зултат. Най-важното е, че нямаме съкращения на хора“, казва Лозович.

Почти всички мениджъ-ри на агенции, до които се допитахме, очакват паза-рът да покаже признаци на възстановяване едва през втората половина на 2010 г. Според Николай Не-делчев, управител на хол-динга Publicis Marc, раз-движване може да се очак-ва след септември 2010 г.

„Аз съм убеден, че пър-вата половина на 2010 г. е най-благоприятният пе-риод от цялата криза до-сега за откъсване на дял и налагане както в съз-нанието на потребители-те, така и на пазара, и за създаване на силни, жиз-нени марки и за заемане на солидни пазарни пози-ции“, казва Емил Георги-ев от DeConi и допълва: „Скоро водата ще се из-бистри и шансовете да се улови голяма риба рязко ще намалеят. Преразпре-деляне на пазарите в Бъл-гария ще има и то ще се случи именно през първа-та половина на 2010 г.“.

Ако Георгиев е прав, следващата година ще бъде доста по-интерес-на от настоящата. Досе-га 2009 г. преминава под знака на предпазливост-та и немалка част от голе-мите рекламодатели ре-циклират стари клипове и печатни визии за кам-паниите си. Подобно по-ведение може и да свива разходите, но със сигур-ност не увеличава пазар-ния дял. А какво по-хуба-во средство за борба със стагнацията от завзема-нето на бизнес от конку-ренцията. � K


МЕДИА И РЕКЛАМА


СЕМзорсизъмСлаб две от сметната палата и промяна на състава на медийния регулатор могат да се превърнат в неговата оздравителна програмаВесислава АНТОНОВА

има трима надзорници, избрани от парламента и двама посочени от пре-зидента. Тоест, когато по-правката бъде приета, от съвета ще си тръгнат ме-дийни надзорници, кои-то по време на влизането си в регулатора са от най-скоро време там - Мария Стефанова и Анна Хад-жиева от парламентарна-та квота и Анюта Асено-ва и Георги Стоименов от президентската.

На 21 януари 2010 г. пък предстои определената от закона ротация на члено-вете на съвета и тогава от него трябва да си тръгнат Райна Николова и Мая Вап царова (и двете от парламентарната квота) и Бойчо Кулински (от пре-зидентската), чиито ман-дати изтичат. При така оч-ертаната картина регула-торът не просто ще бъде намален, но има шанса да се обнови почти изця-ло. Единствени в СЕМ с мандати до 2012 г. ще ос-танат сегашният предсе-дател Маргарита Пешева (от парламентарната кво-та) и Милен Вълков (от президентската). Едного-дишният мандат на Пеше-ва като председател на ре-гулатора изтича на 25 но-ември тази година.

Бюджетът на СЕМ за 2010 г. е с 50% по нисък от предходната година, за разлика от този на КРС, който е само с 9% по-ни-сък. Маргарита Пешева вече реагира пред предста-вителите на парламентар-ната медийна комисия, че с подобен бюджет регула-торът ще бъде принуден да закрие шестте си регио-нални бюра за медиен мо-ниторинг. Други членове на съвета коментираха, че с 50% по-малко пари съве-тът може да работи не по-вече от шест месеца.

Възможно е това да не е просто свиване на раз-ходите, а тактически ход на правителството, което предвижда от януари до-година да започне работа по изцяло нов медиен за-кон, в който е много веро-ятно регулаторът да бъде конвергентен, т.е. да обе-дини програмния регула-тор СЕМ с техническия такъв - КРС, или прос-то медийният надзор да е дирекция към комиси-ята. В медийния сектор тази идея отдавана се об-съжда, а в много европей-ски държави е приложе-на. Така че на СЕМ пари за повече от шест месеца наистина не са му нужни. Предстои промяна.

медийният регулатор из-общо не извършва регула-ционна дейност. Сред ос-новните критики са:� обвинението, че медий-ният регулатор няма при-ет акт за броя, наименова-нието, териториалния об-хват, функциите и чис-леността на регионал-ните звена на дирекция „Мониторинг“. � организацията на дей-ността на дирекция „Мо-ниторинг“ не съответ-ства на утвърдените вът-решни актове за нейното регулиране� вътрешните докумен-ти се нуждаят от преци-

зиране, актуализиране и допълване или от приема-не на нови� не са дефинирани основ-ни понятия на надзора, осъществяван от СЕМ� за надзорната дейност се ползва информация от публичния регистър и от досиетата на регистрира-ните и лицензирани ра-дио- и телевизионни опе-ратори, която е недоста-тъчна, неактуална, не-достоверна и не е в пълен обем� няма утвърдени прави-ла за създаване, поддър-жане, ползване и съхра-

нение на информацията в регистъра и в досиетата� медийният регулатор няма разработен и приет ред за разпределение, въз-лагане, отчитане и кон-трол върху изпълнение-то на задачите

Въпреки констатирана-та тенденция към увели-чаване броя на съставе-ните актове за установя-ване на административ-но нарушение, намаля-ват случаите на налага-не на административно наказателна отговорност чрез наказание.

Сметната палата кон-статира, че аналитичност-та на годишните отчети за дейността на СЕМ не е достатъчна за определяне-то на специфичните цели и приоритети за бъдещи периоди и с оглед плани-ране на последващи мер-ки и дейности в частта на осъществявания надзор.

Възможност за промянаПредстоящите размества-ния в СЕМ могат да дадат шанс регулаторът почти напълно да бъде обновен: правителството предло-жи промени в медийно-то законодателство, кои-то да доведат до намаля-ване на броя на членове-те на СЕМ и Комисията за регулиране на съобщени-ята (КРС) от девет на пет и мандатите им от шест-годишни да станат пет-годишни. Така в СЕМ ще

Екзорсизъм е практика за из-гонване на де-мони или други зли духове от

човек или място, къде-то те съществуват.

СЕМзорсизмът би мо-гъл да се превърне в нова практика с цел прогонва-не на непрофесионализ-ма, компромисите и не-прозрачността в работа-та на медийния регула-тор, които са основните му демони. Това полу на шега.

Критиките към регула-тора нито са от днес, нито са новина. От години ги слушаме, отправяме и ко-ментираме с надежда за промяна.

Всъщност реалната промяна в Съвета за елек-тронни медии (СЕМ) съв-сем скоро ще стане види-ма и за това има поне ня-колко ясни знаци.

Сметната палата писа слаб 2 на СЕМ в одитор-ския си доклад. Възмож-но е той да е предвестник или първа крачка към промяната в медийния регулатор. Анализът на палатата разнищва изос-нови работата на медий-ните надзорници за пери-ода 2007-2008 г. (тогава съ-ветът е с и.д. председател Мария Стефанова) и му поставя възможно най-ниската оценка за цялост-на дейност. „За одитира-ния период дейността на СЕМ като цяло, включи-телно и надзорната, не се планира. Не са определе-ни стратегически цели и приоритети и не са утвър-дени оперативни и годиш-ни планове с конкретни мерки и дейности, насоче-ни към постигане на стра-тегическите цели и очак-ваните резултати. За оди-тирания период СЕМ не прилага приетите от него правила за планиране (го-дишно и месечно) на над-зорната дейност“, пише в заключението на анали-за. С това критиките не се изчерпват.

Под ударите на Сметната палатаЗабележките на одитора са изредени в девет точ-ки и засягат основната дейност на СЕМ - регула-цията. И като общ извод се налага виждането, че

В края на мандата си като председател на СЕМ Маргарита Пешева ще има теж-ката задача да отговори на критиките на Сметната палата СНИМКА: АНТОН ПОПОВ

Докладът на Сметната палата на capital.bg

Добра ли ще бъде следваща-та реколта във FarmVille и дали някой недобронамерен виртуален фермер няма да ми обере „градината“, дока-то не внимавам?

Подобни странни за просто-смъртните хора въпроси веро-ятно си задават над 65 милиона потребители на Facebook (око-ло 9 пъти повече от населени-ето на България), които всеки-дневно отделят част от време-то си за въпросната игра. Забав-ленията в социалните мрежи са супер за тези, които ги практи-куват, и зле прикрит спам за всички останали. През 2009 г. този тип игри добиха огромна популярност благодарение на ракетата носител, наречена Facebook. Новите геймъри не са страстни фенове, които прекар-ват дни пред монитора, а хора, които разпускат, докато шефът не ги гледа или в паузата меж-ду няколко делови срещи.

Н а й - п о п у л я р н и т е и г р и във Facebook и MySpace са Far mVille, Mobsters и Pet Society. В класацията по прихо-ди трите най-големи разработ-чици на подобен развлекателен

софтуер са компаниите Zynga, Playfish и Playdom. През 2009 г. тези фирми култивираха ги-гантска аудитория. Внимание-то на инвеститорите не случай-но е спечелено и първите сдел-ки вече са факт. Най-големият производител на видео игри в света - Electronic Arts (EA), ще плати $275 млн. кеш, за да при-добие Playfish. Допълнителни $25 млн. ще бъдат инвестира-ни в задържане ръководители-те на компанията на позициите, които заемат. EA ще плати нови $100 млн., ако до 2011 г. бъдат постигнати високи резултати.

Заслужава си да се отбележи е, че гейм разпространител но-мер едно в света инвестира при влошени икономически пока-затели и това доказва страте-гическата важност на покуп-ката. EA завърши третото три-месечие на 2009 г. със загуба от почти $400 млн. Една от пред-стоящите мерки е съкращаване на 1500 служители, които едва ли ще са възхитени от паралел-но случващите се инвестиции в Playfish.

Конкурентите на Playfish също не страдат от липса на инвестиции. Playdom, която специализира в приложения за MySpace, сега набира финан-

сиране от $43 млн. По този на-чин компанията ще бъде оцене-на на $260 млн. Малко по-късно пък един от по-старите игра-чи - RockYou, който разработва софтуер за социални мрежи (не игри) и доставя реклами, полу-чи нова инвестиция от $50 млн. По същото време Zynga, най-голямата компания в бизнеса с игрите, събра нови $15 млн. Нейните мениджъри дори пла-нират излизане на борсата през 2010 г.

С изключение на RockYou всички изброени компании съ-ществуват от около две годи-ни и основно дължат добрите си резултати на свръхпопуляр-ността на Facebook. Социална-та мрежа надхвърли 350 млн. потребители и продължава да добавя нови. Този успех има две важни предпоставки. Разра-ботването на игри за Facebook е сравнително лесно и не е като да програмираш дигитални произведения на изкуството. Освен това достигането до ог-ромна аудитория става по-бър-зо, отколкото при продажбата на дискове с нелегално съдър-жание на столичния площад „Славейков“ например. Zynga доказа това с дистрибуцията на новата игра Cafe World. За един

ТЕХНОЛОГИИ36 KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

Zynga Playfi sh PlaydomНабран капитал* 56 21 43Прогнозни приходи* 200 75 60Игри Farmville - 65** Pet Society - 20.5 В MySpace: Mafi a Wars - 25.8 Restaurant City - 17.3 Mobsters - 14 Yoville - 19.8 Country Story - 8 Bumper Stickers - 11.7* млн. долари; ** млн. потребители Източник: TechCrunch, 2009 г.

КОЙ СЪЗДАВА ИГРИ ЗА СОЦИАЛНИ МРЕЖИ

Селски хитростиИгрите в социалните мрежи отбелязват феноменален ръст въпреки разкритията за измами на потребителиТекст: Андриан ГЕОРГИЕВ Илюстрация: Мадлен НАЧЕВА

ден тя привлече 1.5 млн. потре-бители, а за седмица - 10 млн.

Производителите на игри за социални мрежи печелят основ-но по два начина. Най-познати-ят бизнес модел се базира на рек ламните приходи. Другият е продажбата на виртуални пред-мети срещу реални пари, харак-терна предимно за приложения-та в социалните мрежи. Напри-мер, за да преминат по-бързо в следващото ниво, играчите мо-гат да платят 1-2 истински дола-ра за по-хубава пушка. Това не е задължително, те отново ще играят безплатно, но ако искат гаранция, че ще надделеят над своите съперници, плащането също е опция.

Ако потребителите искат да получат по-добър виртуа-лен предмет, но без да плащат, няма проблем. Стига да се за-пишат за оферта, платена от рекламодател, те пак ще полу-чат желаното оръжие. Ето и как става това на практика. Свърш-ват ви семената във FarmVille, а така е леко скучно. Трябват пари. Играта ви предлага вир-туален кеш, ако изтеглите соф-туер за намиране на безплат-ни поздравителни картички. С него обаче неочаквано се озо-вавате с инсталирана в браузъ-ра търсачка на Ask. Собствени-кът на Ask се явява рекламода-тел на Farmville и плаща за все-ки записал се потребител. След това Zynga инвестира част от парите в реклама във Facebook, за да привлече нови потребите-ли. И така до безкрай.

СпамВилНа теория рекламните оферти в игрите са законни, но голяма част от тях не са, разкриха нас-коро блогърите от TechCrunch. Ето друг пример от FarmVille - в замяна на безплатна виртуал-на валута попълвате тест за ин-телигентност с четири въпроса. За да разберете своя резултат, трябва да въведете своя моби-лен номер, на който получава-те sms. По-късно разбирате, че незнайно как сте се абонира-ли за мобилни картинки и ме-лодии срещу $10 месечно. Дори да не посочите номера на своя-та кредитна карта, а само елек-тронна поща, без вашето одо-брение може да бъдете таксу-ван за произволна безсмислена услуга. В разгара на скандала от Zynga признаха, че над 30% от техните приходи идват имен-но от оферти на рекламодатели. Не е ясно какъв е делът на не-законните „продадени“ предло-жения. Авторите на TechCrunch са сигурни, че повечето измам-ни схеми в игрите за Facebook минават през рекламните мре-жи Offerpal и SuperRewards.

И все пак не всички разработ-чици на игри за социални мре-жи участват в тези измами. По-малки фирми като HotOrNot и PlentyOfFish не разчитат на съмнителните оферти.

Официално Facebook и MySpace заявиха, че винаги са настоявали правилата да се спазват. Големите разработчи-ци на игри спряха предлагането на рекламните оферти, докато

се избистрят всички процедури по тяхното включване в игри-те. Възможно е да се стигне до съдебно дело, като Федерална-та търговска комисия (FTC) на САЩ също може да се намеси. Това няма да е за пръв път. Пре-ди година и половина държав-ният регулатор наложи глоби на три американски компании, продаващи подобни подвежда-щи реклами. Тогава ValueClick отнесе най-сериозната глоба от почти $3 млн.

„Няма да се изненадам, ако се стигне до дело и измамени-те потребители получат обезще-тения. Но едва ли техният раз-мер ще е от сериозно значение за разработчиците на игри“, ко-ментира за „Капитал“ Джули-ан Дибел, журналист, пишещ за виртуалните общности и вън-шен автор на авторитетното технологично списание Wired. Според него компаниите като Zynga и техните брокери може би са използвали филтриране на IP адреси, така че да прикри-ят измамите от Facebook.

Имиджът на социалната мре-жа обаче едва ли ще бъде сери-озно ощетен. „Facebook прежи-вя няколко скандала и все пак тълпи от хора продължават да се регистрират там“, коменти-ра за „Капитал“ професорът по право в университета „Рутгърс“ Грег Ластовка. Това не означа-ва, че нещата трябва да останат така. „Facebook трябва да нало-жи стандарти за нормални биз-нес практики и да наложи по-стриктен надзор“, смята проф. Ластовка. „Не вярвам, че паза-рът ще се коригира сам, така че за мен намеса на FTC е по-обна-деждаваща“, заключва той.

„Не мисля, че популярността на тези игри ще пострада. Огро-мен процент от хората, които ги играят, въобще не са и чували за тези измами“, споделя за „Капи-тал“ Иван Иванов, изпълните-лен директор на медиа агенци-ята Zed digital Cybermark, която се занимава с онлайн реклама. „Те се отразяват на западните потребители, защото те са дос-та по-лековерни и са свикнали да плащат онлайн. Български-ят потребител е по-скоро скеп-тик“, допълва Иванов.

Прави впечатление, че пове-чето компании създават игри с близки сюжети (гангстери, агростратегии) и за момента липсва разнообразие. Затова скоро можем да очакваме спе-циални версии на класически видеоигри - например хит като Civilization ще се появи през 2010 г. във Facebook. Популяр-ността на смартфоните и без-жични устройства като iPod Touch вече стимулира все по-вече разработчици да създават игри и за тях. Фирмите набират капитал без затруднения, така че очаквайте все повече подоб-ни нови игри. Facebook е силно зависим от техните рекламни инвестиции и затова едва ли ще се стигне до съдебно дело сре-щу Zynga и сие. Изглежда, гне-вът на измамените потребители не застрашава успеха на игрите в социалните мрежи. Засега ре-колтата ще бъде богата.

technology.capital.bg

НАУКА


Огън в кръвта

Топлокръвни или студенокръвни са били динозавритеЯсен ПЕКУНОВ

С каква тем-пература е била кръвта на гигантски-те животни,

властвали на Земята в мезозойската ера ?

Това е въпрос, който въл-нува учените открай вре-ме. Неговият отговор евен-туално един ден би могъл да обясни и внезапното из-чезване на динозаврите преди 65 млн. години.

Според биомеханич-но изследване (PloS One 2009;4:e7783), което анали-зира структурата на край-ниците на 14 динозавъра и е проведено от американ-ски и английски учени, най-малко големите сухо-земни двукраки екземпля-ри трябва да са били топ-локръвни. Ако екипът на д-р Херман Понцер, изсле-довател във факултета по палеонтология в универ-ситета „Вашингтон“, Ми-сури, САЩ, е прав, тога-ва изниква друг твърде интересен въпрос: защо нас ледниците на тези ди-нозаври - влечугите, са студенокръвни.

Температурата на кръвтае една от основните ха-рактеристики на метабо-лизма. Топлокръвните из-разходват повече енергия от студенокръвните, за да поддържат живота си. За сметка на това те не разчи-тат на външни източници за регулация на телесната си температура и не тряб-ва да прекарват живота си на припек (което в някак-ва степен е жалко). И по-важното: топлокръвният метаболизъм е по-издърж-лив на натоварване и зато-ва по-работоспособен.

По принцип студено-кръвните са способни да се движат много бързо, както гущерите напри-мер. Те обаче не са при-годни за продължител-ни натоварвания, защото физиологията им е така-

ва, че кислородът в тяхна-та кръв намалява сравни-телно бързо. С една дума, гущерите и крокодилите са спринтьори, но не ста-ват за маратонци, защо-то само топлата кръв оси-гурява достатъчно кис-лород за продължителни натоварвания.

Интересно е, че птиците, които според настоящите научни теории също са на-следници на динозаврите, са топлокръвни. Инак не биха могли да летят дълго в студените небеса. По-ви-соката температура също така ускорява метаболиз-ма, тоест гарантира по-висок и постоянен при-ток на енергия. Причина-та да вдигаме температу-ра, когато ни покоси ви-рус, е, че два градуса раз-лика е от голямо значение за биохимичните реакции в тялото. При 38.7 градуса Целзий процесите на про-изводство на антитела, имунни клетки и прочие се случват значително по-бързо. Температурата ле-

кува, но за сметка на това натоварва сърцето.

По краката ще ги познаетеДинозаврите не съществу-ват от около 65 млн. годи-ни. Не са оставили много следи за себе си и учени-те са принудени да при-бягват до косвени методи и модели, за да създават своите теории по въпро-са. Така постъпва и д-р Понцер, който се опитва да намери доказателство, че големите динозаври са били топлокръвни.

С помощта на компютъ-рен модел и измервания на големината на костите и ставите на краката на двукраки сухоземни ди-нозаври екипът учени оп-ределя физическите нато-варвания, които тези жи-вотни могат да понесат. Допусканията се основа-ват на наблюдения за де-белината и дължината на костите и вида на ставите при съществуващи днес видове.

На следващия етап д-р Понцер сравнява метабо-литната активност на ди-нозаврите с количество-то кислород, което би им осигурила студена и то-пла кръв. Резултати от тази част на експеримен-та показват, че поне го-лемите двуноги сухозем-ни динозаври трябва да са били топлокръвни. Уче-ните реконструират също така и мускулите на тези животни и отново пре-смятат колко кислород в кръвта ще е нужен, за да се поддържа мускулната активност. Отговорът от-ново сочи с над 95% веро-ятност, че динозаврите са били топлокръвни.

Резултатите от тези

тура, предвид постоянни-те усилия, които изисква летенето. Пък и птиците също са топлокръвни.

От друга страна, полза-та от това да си топлокръ-вен е огромна. Гущерът може да е бърз, но стра-тегията му по думите на учените е: „Бягай сега, плати [за това] по-късно.“ Подобна физиология изис-ква дълги периоди на въз-становяване след бягство или лов. Периоди, през които влечугото е лесна плячка.

Както всяко интересно изследване и това оставя повече въпроси, отколко-то отговори дава. Ако ди-нозаврите са топлокръв-ни, защо днешните им нас ледници са студено-кръвни? Защо й е на ево-люцията да изостави при влечугите ползата, която носи постоянната телес-на температура? Без оп-ровержение остават и ос-нованията да считаме, че динозаврите са били сту-денокръвни, както сочат дан ните от няколко из-следвания, които анализи-рат каква е била дихател-ната им система. Може би просто 65 милиона годи-ни са много време, за да се надяваме на категори-чен отговор. � K

експерименти трябва да се приемат с едно наум, тъй като те са базирани на сравнение със същест-вуващи днес животински видове и покриват само малка част от гигантски-те някогашни господари

на планетата. Например учените не са изследва-ли крилатите птерозаври или водните господари - ихтиозаврите. При първи-те обаче изглежда повече от логично да е нужна по-стоянна телесна темпера-

ИЛЮСТРАЦИЯ: АНТОНИЯ ТИЛЕВА

160млн. години динозаври-те са били властелини на земята.

ДОМИНАЦИЯ

СПОРТ38 KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

sport.capital.bg

Новите формати в скитеПаралелен слалом на рампа в Москва и Алпин рок фест в Италия събират награден фонд от 300 000 евроEлеонора ТАРАНДОВА

Звездите на световния ски спорт вече борят кризата с участия във второсте-пенни събития в интересни формати, чиито наградни фондове се оказват твърде привлекателни.

Въпреки натоварения график на мъжете в Световната купа и състезанието в супергигант-ския слалом на 25 ноември в Лейк Люис (Канада) голяма част от асовете в технични-те дисциплини решиха да ка-рат тази събота в паралелния

слалом на огромна изкуствe-на рампа в центъра на Москва. Наградният фонд за Шампион-ската купа на ФИС е 300 000 до-лара (200 000 евро). Само месец по-късно Боде Милър и носите-лят на Световната купа Аксел Лунд Свиндал ще поведат топ скиорите на Алпин рок фест в Италия, където победителят по-лучава всичко - 100 000 евро. И двете състезания ще имат тв по-критие от „Евроспорт“.

Така скиорите се надяват да компенсират ефекта на финан-совата криза, който усетиха още през лятото. Производите-лите на ски екипировка се обе-диниха в решението да не пла-щат за пътуванията на техни-ците си по тренировъчни лаге-ри в южното полукълбо, а феде-рации като австрийската при-тиснаха състезателите си да по-емат част от разходите, като се погрижат сами за пътуването и настаняването.

Още през май „Росиньол“ по-моли скиорите да приемат на-маляване с 50% на сумите по спонсорските си договори. Това накара двукратната носителка на Световната купа Линдзи Вон да преминете към „Хед“. Про-

дажбите на тази марка също пострадаха, като беше отчете-на загуба от 17 милиона евро през първата половина на 2009 г., а „Атомик“, която спонсори-ра Аксел Свиндал, се отказа от предсезоната си презентация по време на първия старт за сезона в Зьолден в края на октомври.

Рампата на Москва Сега всеки от състезателите в Москва има осигурени поне 10 000 долара само за участие. На старта на московската рам-па Гранд арена ще застанат 16 скиори при мъжете, 11 от кои-то са лидери в световната кла-

сация на ФИС, като французи-те Жан-Батист Гранж, Жули-ен Лизеру, австрийците Марио Мат, Манфред Прангер, Райн-фрид Хербст и др.

В програмата е включен и старт за осем жени, като начело в списъка е носителката на мал-

кия кристален глобус и шампи-онка в слалома за Световната купа Мария Рийш, следвана от Сандрин Алберт, Мария Пити-лае-Холмнер и др. Шампионът при мъжете ще вземе 60 000 до-лара, а при жените 45 000.

За кратко време Москва раз-работи перфектно този уника-лен продукт. За последните две-три години руската столи-ца се вписа като отлично мяс-то за провеждане на престижни състезания по сноуборд и фри-стайл. Като се има предвид ус-пехът на промостарта, валиден за Световната купа на 2 януари тази година, второто издание на събитието обещава да при-влече още по-сериозен интерес, заяви Гюнтер Хуяра, директор във ФИС за Световната купа при мъжете. Промененият фор-мат на състезанието - едноман-шов паралелен слалом с елими-ниране, ще достави голямо шоу на всички, коментира Атле Ска-ардал, директор във ФИС на ал-пийските ски при жените.

Организаторите вече подо-бриха своя собствен рекорд от януари, записан в книгата за рекордите „Гинес“, когато раз-мерите на рампата достигнаха височина 60 метра и широчина 37 метра. Дължината на трасе-то е около 210 метра. За сравне-ние - височината на рампата на площада пред Московския дър-жавен университет през януа-ри беше 56 метра, а дължината - 150 метра. Подобна конструк-ция се прави за пръв път в све-та. За пълното покритие на рам-пата са необходими 4000 куб.м сняг, като още 1500 са склади-рани в резерва. Както е извест-но, заснежаване с помощта на снежен пушек е ефективно само при минусови температури, за-това организаторите - руската ски федерация и спортен клуб „Нова лига“, се подсигуриха и със сняг от Мурманск, докаран в 40 хладилни камиони.

По мнение на вицепрезиден-та на руската ски федерация Дмитрий Свищев състезанието по своята зрелищност ще над-мине януарския старт. От дру-га страна, за Русия се създава възможност да се покаже точно преди игрите във Ванкувър.

Големи мегаполиси в све-та мечтаят да проведат такъв старт, отбелязват организато-рите: „Много градове сега за-виждат благородно на Москва. Лондон, Париж, Ню Йорк, То-кио, Виена - всички те с огром-но удоволствие биха провели на централните си площади подоб-но мероприятие. Няма да скрия, че при нас идваха хора от Фран-ция и Австрия да разберат по-вече подробности за уникална-та технология по съоръжени-ето и организацията на целия процес.“

Не случайно пресконферен-цията за състезанието беше проведена на стадион „Лужни-ки“. „Феновете асоциират най-големия стадион в Русия преди всичко в летните спортове. Но ние имаме план, обясни шефът на Олимпийския комитет на Русия Леонид Тягачев. В близ-ко бъдеще планираме да про-

веждаме на „Лужники“ състе-зания по ски бягане и биатлон. Такава практика отдавна съ-ществува в Европа. Искаме да го превърнем в традиция и при нас.“ Предвидено е рампата да остане в Москва до 6 март, ко-гато ще се проведе кръг от Све-товната купа по сноуборд, като през това време ще се експлоа-тира постоянно.

The winner take it allСпорт и музика, ски и рок - това е комбинацията, която се очак-ва да предизвика голям зрител-ски интерес по време на светов-ния алпийски рок фест в ита-лианския курорт Паганела на 22 декември. Паганела - Трен-тино е базата на американския тим в Европа, който има спон-сорски договор за настаняване и използване на трасетата за тренировки в периода от 2006 до 2010 г.

Човекът, който най-добре олицетворява духа на Paganella Ski World Alpine Rockfest, е Боде Милър и не е изненада, че той е рекламно лице на курорта. Американският шампион, кой-то тази година се завърна в дър-жавния тим на САЩ, винаги е успявал да съчетава своите ски умения с рокерския си начин на живот и този формат сякаш е направен специално за него.

Световният алпийски рок фест е създаден от Top Out Sport Inc, американска компа-ния, управлявана от Фил Мак-никъл, бивш мениджър в ски тима на САЩ. Милър ще бъде една от знаменитостите на съ-битието заедно с Тед Лигъти, Аксел Лунд Свиндал, Дидие Кюш, Жан-Батист Гранж, Жу-лиен Лизеру, Давиде Симон-чели, Матиас Харгин, Феликс Нойройтер, Джон Кучера и Мар-ко Бюхел. Всеки от тях може да покани още двама състезате-ли за нощния финал. По регла-мент 16 скиори ще се състезават в гигантски слалом един срещу друг по часовник, като четири-мата с най-слаби времена отпа-дат в следващия кръг. За фина-ла остават само четирите най-добри времена. Само победите-лят получава цялата награда от 100 000 евро.

След шоуто на олимпийска-та писта „Пиан Досон“ в Анда-ло ще има концерт на легендар-ната рок банда „Пласибо“. Гру-пата на Брайън Молко, която е продала над 10 млн. албума, в момента е на световното турне и представя излезлия през юни албум Battle for the Sun.

„Ще бъде запомнящ се ден. Това състезание има много ка-чества и за нас е една добре дошла промяна. В продълже-ние на години казвам, че ските трябва да намерят нещо ново. Затова бях и един от първите, които потвърдиха участие в ски рок феста. Успехът на този фор-мат е гарантиран заради неве-роятната атмосфера и лесния достъп“, казва Боде. Тв покри-тието е гарантирано от „Еврос-порт“ и американски канали и дава възможност за популяри-зиране на курортите Паганела и Андало. � K

Повече по темата

на capital.bg

Московската рампа Гранд арена е с рекордни размери от 60 м височина и 37 м широчина. За покри-тието й беше използван сняг от Мурманск, докаран с 40 хладилни камиона СНИМКА: ИТАР ТАСС

Със стабилно мнозинство Йорданка Фандъкова стана първата жена - кмет на столицата.

ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВ

Строители на капитализма

Всъщност Николай Ба-реков е в дълъг отпуск от bTV, след който едва ли ще се върне на ек-ран. Това казват три

различни източника от телеви-зията, които приемаме за добре запознати с най-обсъждания журналистически казус тази седмица. Един от тях поясни, че за освобождаването на водещия са били проведени две заседания - едното миналия петък, а друго-то в понеделник, когато е било взето окончателното решение

за сваляне на Бареков от ефир. Между причините е забърква-нето на водещия с Делян Пеев-ски - синът на Ирена Кръстева и шеф на половин дузина медии, финансирани от Корпоративна банка, в сайта bnews.bg. На дру-гия ден той не се появи в преда-ването „Тази сутрин“. Слухове-те, че е уволнен, се разпростра-ниха моментално от фейсбук до жълтите павета. Те бяха отхвър-лени от PR екипа на медията с обяснението, че водещият е бо-лен от свински грип. До края на седмицата Бареков липсваше от екран и предаването се води само от Анна Цолова. Последва-ха серия от разнопосочни обяс-нения за липсата на Бареков от екрана. „Николай Бареков ще се

върне на работа, когато се въз-станови. Няма как да предви-дим колко време ще му трябва за това“, обясниха на следващия ден от PR екипа на bTV. Между-временно пресаташето на Кра-симир Гергов, който се предста-вя като консултант на bTV, зая-ви: „Преди седмица Николай е поискал да ползва отпуск, защо-то се е чувствал болен, и най-ве-роятно иска да почине малко по-дълго от тежкия режим на рабо-та на сутрешния блок.“ Самият водещ също се обърка в обясне-нията. По късно пред „24 часа“ обясни, че може да се наложи да влезе за 2-3 дни в болницата, по-ясни, че след Нова година зами-нава за няколко седмици в САЩ на специализация.

Бареков падна от „БарЕкадата“Болест, дълъг отпуск или специализация в Америка. Кое е вярното?

ДИАЛЕКТИКА

ВИЦ НА СЕДМИЦАТА

Ирена Кръстева звъни на мо-билния телефон на Цецка Цачева:- Г-жо Цачева, ние със сина ми в последно време се занимаваме с придобиване на медии, та чух за Държавен вестник, искам да го купя - казала Кръстева.

- Ама, г-жо Кръстева, моля Ви се, той не се продава, нали за-това е „Държавен“ - отговори-ла председателката на парла-мента Цецка Цачева.- Абе знам аз, ама като чух вест-ник, и не се стърпях да попитам - отвърнала Ирена Кръстева.

imena.capital.bg

� Любопитен диалог се разигра-ва между журналистa от „Да-рик радио“ КИРИЛ ВЪЛЧЕВ и министърa на финансите СИ-МЕОН ДЯНКОВ в интервю за декемврийския брой на списа-ние „Правен свят“, съобщава dariknews.bg. Над пица и студен чай в столичен ресторант вице-премиерът директно обвини во-дещия на обзорно-политическо-то предаване „Седмицата“, че не си плаща осигуровките. На въ-проса „защо увеличавате двой-но прага на самоосигуряващите се“, който задава Вълчев, като добавя, че той самият се само-осигурява, Дянков го контрира с: „Ние за вас знаем, че криете до-ходи.“ В следващата част от раз-говора, цитирана на сайта на ме-диата, министърът на финанси-те казва, че не му допада начи-нът, по който върви диалогът, и си тръгва.“Дали това е практика на г-н Дянков да проучва журна-листите, с които предстои да се види и даде интервю“, коменти-ра след това пред dariknews.bg озадаченият Кирил Вълчев. На следващия ден финансовия ми-нистър се извини на водещия.

�“bTV Новините“ раздадоха тра-диционните си вътрешни награ-ди през изминалата седмица по повод деветия си рожден ден. ДИ-МИТЪР АНЕСТЕВ беше опреде-лен от своите колеги от нюзрума на телевизията за „Репортер на 2009 г.“ Той е в екипа на „bTV Но-вините“ от шест години и за това време е направил някои от най-силните социални репортажи, из-лъчени по канала. Тази година за пръв път бяха връчени награди и в две нови категории - като „Про-дуцент на годината“ беше отли-чен ЦВЕТОМИР СЕМОВ, по-по-знат като водещ на новините. Ос-вен това обаче той от година ра-боти и като продуцент на нови-нарските емисии. В категория-та „Оператор на годината“ по-смъртно беше награден и опера-торът ХАРИ ВАСЕВ, който по-чина внезапно тази година.

� Кой каза, че звездите в Хо-ливуд мислят само за себе си и собствената си слава? Тък-мо напротив, ангажирането им със значими социални каузи е отдавна част от маркетинга на шоубизнеса. След като актьор-ите ДЖОРДЖ КЛУНИ и ЛЕ-ОНАРДО ДИ КАПРИО се из-явиха като най-активни в бор-бата срещу климатичните про-мени, американската актри-са и звезда от сапунените сери-али ЕВА ЛОНГОРИЯ беше обя-вена за филантроп на година-та от изданието „Холивуд ри-портър“. Според журналистите от списанието тя е „най-състра-дателната млада актриса“, тъй като посвещава цялото си сво-бодно време на благотворител-ни каузи, които помагат на хора в нужда от латиноамерикански-те страни. Тя самата е дете от смесен брак между американец и мексиканка. Лонгория е офи-циален представител на фонда „Родители срещу рака“ - непра-вителствена организация, пома-гаща на деца с онкологични за-болявания и техните семейства. А през 2006 основава собствена фондация „Героите на Ева“, ко-ято оказва финансова помощ на деца в неравностойно социално положение.

� Сръбският музикант ГОРАН БРЕГОВИЧ и неговият знаме-нит Оркестър за сватби и погре-бения ще бъдат специални гос-ти на новогодишния концерт на БНТ, който се провежда тради-ционно на площад „Батенберг“ в София и се излъчва директно по телевизията. От БНТ обясни-ха, че хонорарът на изпълните-лите възлиза на 110 000 евро и че ръководството на държавния ка-нал е решило тази година да по-кани само тях. Разходите за ор-ганизирането на концерта вся-ка година са около 350 000 лева, като БНТ привлича и редица ре-кламодатели като спонсори на събитието.


ИМЕНА

КОМПАНИИ 44 / Стоки и продажби 53 / ИМОТИ 54 / ПРЕДПРИЕМАЧ 56 / ФИНАНСИ 58 / МОЯТ КАПИТАЛ 61

брой #46, година XVII www.capital.bg

K2

21 - 27 ноември 2009 г.

Първият опит за изкуствен сняг не се оказа ус-пешен. Студената вълна бързо беше заменена от нетрадиционно топъл климат и това стопи натрупания сняг. Но есенната гледка по бъл-гарските писти скоро ще бъде заменена със зимна. Снегът ще дойде, а с това ще започне и трудната игра за планинските курорти. Те

Резервациите за зимния сезон

идват все по-късно и все

по-трудно

ще се конкурират с всички европейски дести-нации, които заради кризата се борят за вся-ко евро на туристите. Броят на чуждите гости в България засега не се очаква да е много по-различен от миналогодишния. Само че бран-шът ще трябва да се задоволи с по-малко при-ходи заради непрекъснатите намаления, кои-то е длъжен да предлага. � КОМПАНИИ 44

БИЗНЕС

Няма време.“ Ду-мите на симпа-тичното рису-вано човече от „Минута е мно-

го“ описват много точно бъл-гарската икономика през по-следните месеци - като се за-почне с усилията за съкраща-ване на държавните разхо-ди, мине се през преструкту-рирането на БДЖ и се стиг-не до... каквото се сетите.

Искате още примери? Ведна-га - необходимостта от спеш-ни мерки от страна на държа-вата за повишаване на инте-реса към капиталовия пазар и още по-спешните мерки, които трябва да се вземат в агенция-та за малки и средни предпри-ятия, за да се отпуши опера-тивната програма „Конкурен-тоспособност“ (виж стр. 56).

На пръв поглед между тези две искания на бизнеса няма много общо. Но само на пръв поглед. Защото пускането на пакети от привлекателни дър-жавни дружества на борса-та и успеха на ОП „Конку-рентоспособност“ ще означа-ват повече пари отвън в ико-номиката на България. Освен това и за двете се говори от-давна, а не се прави много.

Всъщност борсата, инвести-торите и емитентите започна-ха да се надяват на своето „вто-ро БТК“ още когато за пръв път се заговори за възможност-та акции от Българския енер-гиен холдинг да се търгуват на Българската фондова бор-са. Просто защото това е най-сигурният, да не кажем един-ственият, начин чуждите ивес-титори отново да погледнат към България. А за важност-та на европейските пари най-добре говори почти детинска-та радост на правителство-то на всяка пусната отново от Брюксел програма или търг.

Затова всички, от които зави-сят тези решения, е хубаво да чуят това „Няма време“. Защо-то, ако си спомняте, следващи-те реплики на човечето бяха „Ами сега?“ и „Грешка!“. � K

Няма време

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ Българските ски курорти

ще се конкурират с европейските

за всеки турист

Гигантски слалом

с големите

54


48 Болница по японска рецепта


58 Банкиране по европейски


М.О.Л.

Инвестиционният фонд Advent International, кой-то в региона се предста-влява от Крис Мрук, фи-нализира сделката по придобиването на 79% от акциите на бутилиращата компания „Девин“ от ав-стрийската Soravia Group. Цената е 3.06 лв. за акция, или общо 43.25 млн. лв.

ВЛОШАВАНЕ Делът на про-блемните заеми, отпуска-ни от лизинговите и не-банковите компании за кредитиране, продължа-ва да се увеличава, отчи-та статистиката на БНБ към края на септември 2009 г. Просрочените за-дължения в лизинга вече са 688.3 млн. лв. (при 373.8 млн. лв. за полугодието), което е 13.1% от общия обем на заемите в секто-ра. За последните три ме-сеца делът на лошите не-банкови кредити пък на-раства от 10% до 10.9%, като обемът им достига 240 млн. лв. към края на деветмесечието.

Лошите заеми в небанковия сектор растат

РАЗПРОДАЖБА Икономи-ческият министър Трай-чо Трайков се обяви про-тив оздравителния план на „Кремиковци“, защо-то е против вземанията на НЕК и „Булгаргаз“ да бъ-дат превърнати в акции. „Така те ще станат соб-ственик и ще плащат всич-ки задължения на комби-ната“, отбеляза той. Пре-ди седмици стана ясно, че най-големият частен кре-дитор - облигационери-те, също не искат да полу-чат акции. Това означава, че събранието на креди-торите ще вземе решение за разпродажба на имуще-ството на комбината.

„Кремиковци“ няма да бъде оздравявано

ПРОЕКТ Инвестиционното дружество „Прайм про-пърти БГ“ ще инвестира 20 млн. евро в офис сгра-да на ъгъла на ул. „Пи-ротска“ и бул. „Иван Ива-нов“ в столицата. Стро-ителството се очаква да приключи за две години. Инвестицията изглежда рискова заради високото предлагане на офис пло-щи в София. Според инвес-титорите в центъра на гра-да такива няма, а предла-гането е извън него. Сред проектите на „Прайм про-пърти БГ“ са Бизнес парк Пловдив и ваканционно-то селище „Морски фар“ в Свети Влас.

Нова бизнес сграда в центъра на София

� BILLA откри четвърти магазин в Бургас. Новият обект се намира в квартал „Изгрев“ и е с търговска площ от 630 кв.м. В момента BILLA има 54 магазина в България, а плановете са до края на годината тех-ният брой да бъде увеличен до 65.

� Три фирми са подали оферти в търга за разпрост-ранение на винетки. Това са държавната компания „Български пощи“, консорциум „Лукойл - Холдинг Пътища“ и обединението между СИБанк и ВИП Се-кюрити - „Разпространение на винетни стикери“. През последните пет години стикерите се разпрос-траняваха от консорциум между „ДЗИ - Транс“ и „Български пощи“.

� Веригите за бебешки и детски стоки - „Джъмбо“ и „Хиполенд“, планират да отворят още магазини до края на тази и през 2010 г. От гръцката „Джъмбо“ обя-виха, че ще открият втория си магазин в края на но-ември и още два през 2010 г. Досега дружеството има един магазин на столичния бул. „България“. „Хипол-енд“, който има 10 магазина в 6 града, през следваща-та година ще отвори три нови обекта в София.

� JP Morgan, която притежава 50% от британската брокерска къща Cazеnove, ще придобие остатъка от капитала й, предаде агенция „Блумбърг“. Сделката се оценява на 1 млрд. паунда.

Сделки и проекти

Цифром

1280 лв. стойност на 1000 лв., инвестирани в БГ40 преди една година.

Източник: БФБ

С Л О В О МКрехкият ръст на БВП на някои водещи икономики в Европа е резултат от усилията на правителствата през последната една година като програмите на производителите на коли, субсидии за закъсалите банки. Тези действия са символ на непазарно поведение, а подобен род помощи имат временен характер до момента на прекратяването им.Стоян Николов, управител, ПФБК

Интересът към конкурентните на България туристически дестинации като Турция и Гърция е голям. Въпреки това общото мнение на колегите, а и ранните записвания, показват, че лято 2010 ще е малко по-добро за България от 2009 г. Основното ни притеснение е зимният сезон.Владимир Дeмирев, директор маркетинг и продажби във „Виктория груп“

„Гледам на световната банкова система като на вампир. Вампирът не иска да те убие, а желае само кръвта ти. Същото важи за банките - те не искат смъртта ти или дълга ти, а единствено да си взимат лихвите. Затова те държат парализиран: за да не можеш да се оправиш, но и да не можеш да умреш.“Робърт Киосаки, инвеститор

„Кредитната криза не е свършила. Големите компании са в значително по-добро състояние, но все още не е минала бурята за малкия бизнес. Банките носят вина за щетите от кризата. И тяхно е огромно-то задължение да помогнат на обществото да се изправи на крака.“Тимъти Гайтнър, финансов министър на САЩ

През 2007 г. 3% от спестяванията на населението са били насочени към взаимните фондове. Към средата на 2009 г. този процент е 1%. Считаме, че е реалистично през 2010-2011 г. да очакваме достигане отново на тези 3% от спестяванията на населението.Явор Ачев, мениджър за България на Pioneer Investments

� „Петрол“ ще прехвърли близо половината от 400-те си бензинос-танции в учредено за целта дъщерно дружество. След апортирането на обектите в новото „Елит Петрол“ капиталът му ще бъде увеличен със 72 млн. лв., на колкото са оценени те. Прехвърлянето трябва да бъде одо-

брено на предстоящото извънредно общо събрание на акционерите на 18 декември. По думите на ръковод-ството този ход има за цел пови-шаване на продажбите и печалбата. Това е поредното преструктуриране на търговската мрежа и бизнеса на компанията. СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

„Петрол“ прехвърля 200 бензиностанции в дъщерно дружество

K2 СЕДМИЦАTA42 KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

Източник: Datastream

ПЕТРОЛ

85

75

65

55

45

3519.XI.08 19.V.09 19.XI.09

$/барел1 барел=158.9 л

79.6921.X.09

39.5518.II.09

Източник: Reuters Investor

ДОЛАР/ЛЕВ

1.41

1.38

1.35

1.32

1.2919.VIII.09 4.X.09 19.XI.09

1.390131.VIII.09

1.302026.X.09

Източник: Reuters Investor

180

160

140

120

100

8019.XI.08 19.V.09 19.XI.09

DJIA, Ню ЙоркCAC 40, ПарижHang Seng, Хонконг

19.XI.2008 г. = 100

ИНДЕКСИ

K2 СЕДМИЦАTA


Сред активите на BPD са Търговски парк Плов-див и Индустриален парк Варна (съвместно с Fairplay), бивш завод в квартал „Хладилника“ в столицата, земя около летище София, терени до околовръстния път на столицата и до Сан-дански. Паркът в Русе е първият самостояте-лен проект на фонда, чието строителство започва.В началото на март 2009 г. фондът беше изкупен от Windsorville Investments, компания на Джо Люис - инвес-тиционен магнат, известен с прякора си Боксьора. След като ми-налата година веднъж мениджмънтът му успя да устои на опита за враждебно изкупуване (hostile takeover) от страна на Windsorville Investments, година по-късно при втория опит акционерите прода-доха дяловете си, при това на четири пъти по-ниска цена. Люис поема контрол над ком-панията в началото на март тази година, след което фондът беше свален от търговия на борсата. СНИМКА: BPD

19.8%е тримесечният ръст в обема на средствата, управлявани от мест-ните и чуждестранни-те взаимни фондове в България. Това показват предварителните данни на БНБ към 30 септем-ври. Общият им размер е 558.9 млн. лв. За срав-нение година по-рано те бяха 690.7 млн. лв.

НАГОРЕ

� На 23 ноември ще започне изграждането на „Логистичен парк Русе“. Това е първият проект от този род в дунавския град. Той ще бъде разположен върху терен от 53.6 хил. кв.м в новата индустриална зона - местността Слатина. Комплексът включва складове, обслужващи офиси и

надземни паркинги. Планът на Логистичен парк Русе е разработен от британското архи-тектурно дружество Fletcher Architects и от „Проконсулт“. Ин-веститор е Bulgarian Property Develoрment (BPD). До този момент в проекта са вложени около 2 млн. евро, като се очаква инвес-

тицията да достигне 12.6 млн. евро. Фондът BPD има интересна ис-тория. Той е първият, създаден през 2005 г. с цел да набира капитал на алтернативния сег-мент на Лондонската фондова борса AIM, който да инвестира в имотни проекти в България. За четири месеца той успя да

Източник: SeeNews

ИНДЕКСИ

250

200

150

100

50

Букурещ BET Загреб Crobex Белград Belex 15

София BG 40 Истанбул ISE 100

19.XI.08 19.V.09 19.XI .09

19.XI.2008 г. = 100

Започва строителството на „Логистичен парк Русе“

набере 7 млн. евро, които инвестира за по-малко от година, а след това отново се обърна към инвеститорите на борсата, като този път събра 50 млн. евро в рамките на 12 работ-ни дни. Последното, трето, увеличение на капитала на BPD e през май 2006 г. с нови 35 млн. евро.

КОМПАНИИ44 KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

Дължина на пистите: 38 кмОръдия за сняг: 140

Легла: 14 хиляди

Великобритания Ирландия

РусияУкрайна

ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ ГУБИ ЧАРТЪРИ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

2009/2010заявени

2.5 10

2008/2009*заявени

9 16.5

11

брой на пътниците по зимните чартърни програми (в хил.)

* Реално пристигналите са с около 15% по-малко от заявените заради анулира-ни полети

ПАМПОРОВО1926 до 1400 мнадморска височина

5 МЛН. ЕВРО (ИНВЕСТИЦИИ 2009)

� нова система за заснежаване от допълнително 118 оръдия за сняг� нова техника за обработка на пистите� рекултивиране на пистите� ски и обикновена детска градина

Източник: Летище София, Летище Пловдив, собствениците на съоръженията, общините, туроператори

kompanii.capital.bg

Гигантски слалом с големите

Българските ски курорти ще се конкурират с европейските за всеки туристЗорница МАРКОВА

- Как беше миналият зимен сезон, колега?- По-добре от следващия.

Тази закачка си разме-ниха представителите на две туроператорски фир-ми преди месец. За едни шега, за други истина.

Сезон, разбира се, ще има. Въпреки топло-то време през ноември прогнозите са, че зима-та ще настъпи в пъл-на сила през декември и снегът ще се задържи и след март. А там, където той не е достатъчен, ще вали изкуствен. Тази го-дина почти всички писти в зимните курорти са за-

градени с оръдия за сняг, след като температурни-те промени през послед-ните години показаха, че без тях не може. Ще има и туристи - кога повече (по Коледа и Нова годи-на), кога по-малко (през останалото време). Опа-сенията са, че все повече ще стават и моментите, в които пистите и хотелите ще са по-скоро празни, от-колкото пълни.

Откъде идват тези при-теснения? Български-те зимни курорти се на-ложиха като евтина дес-тинация. Но в условията на световна криза и мега-курортите в Европа като Австрия, Франция, Ита-лия също свалиха цени-те. Интернет прелива от апетитни оферти и един англичанин сега може да си купи пакет за сед-мична ски почивка в Ав-стрия на цена, близка до тази в България. (Около 70 на сто от чуждите ту-ристи в страната ни през зимата са англичани). В интервю за специализи-рания сайт planetski.eu

директорът на един от най-големите туропера-тори Crystal Матю Пра-йър разказва, че досе-га компанията винаги е имала списък с по-мал-ки дестинации, за кои-то се знае, че предлагат изключително конку-рентни цени. Тази годи-на много и от големите дестинации са се отзова-вали на тази тенденция. Например в курорти във Франция има оферти за самолетен билет, хотел и ски карта за по-малко от 480 паунда за седмица. Такива и по-високи офер-ти се предлагат и за бъл-гарските курорти.

Другата лоша новина за България е, че през последната седмица ал-пийските курорти отво-риха преждевременно за-ради неочаквания сняг, затрупал високите пис-ти. На Банско, Пампоро-во и Боровец все още бе-рат есенни минзухари, а високите температури не позволяват използва-нето на машините за из-куствен сняг.

Кой и защо кара ски в БългарияИ тази година най-мно-гобройната чуждестран-на група скиори ще са ту-ристите от Великобрита-ния и Ирландия. По дан-ни на туроператорите те са около 100 хил. на го-дина. Малко по-малко от половината от тях прис-тигат с чартърни про-грами, а другите ползват low cost компаниите и ре-довните полети (виж ин-фографиката). Втори по присъствие са руснаците с очакван брой между 15 и 20 хил.

Засега прогнозите са, че и англичаните, и рус-наците ще са колкото миналата година. Сери-озни промени в обема няма да има, но ще има спад в приходите. Тази зима се конкурират „спе-циалните оферти“, „на-маленията“, „бонусите“. Предлагат се две карти на цената на една; шест нощувки на цената на пет, детето е безплатно. Всичко това прави об-щия приход по-малък от

миналогодишния. Другата добра нови-

на е, че ще продължи тенденцията от минала-та година в България да пристигат за ски гърци (в Банско вече има над-писи на гръцки). Има ги и първите записвания от Румъния, Сърбия и Македония.

Всички те са водени от един основен мотив в из-бора си на българските писти - тук се кара евти-но и е близко в сравнение с всички други курорти. Аргументите на скиори-те от съседните страни са микс от причини: интерес да се пробват пистите, дестинацията е на разсто-яние, преодолимо с авто-мобил, има нови, модер-ни хотели и апартаменти, които покрай кризата са изгодни, животът извън пистите е забавен...

Английският барометърНо успехът на всеки зи-мен сезон се измерва с обема на английските туристи. Те остават тук

По скипистите на България

КОМПАНИИ




ЛЕТИЩЕ СОФИЯ ЗАПАЗВА ПОЛЕТИТЕ ОТ МИНАЛАТА ГОДИНА

Великобритания Ирландия

РусияУкрайна

2009/2010**заявени

1.3 1 1.3

30

2008/2009кацнали

29

2.5

брой на пътниците по зимните чар-търни програми (в хил.)

** По редовните линии от Русия ще пристигнат 18 хил. пътници, от които 5 хил. са за ски. От Великобритания около 60 хил. туристи идват с low cost или редовни полети

БАНСКО2560 до 1000 мнадморска височина

2 МЛН. ЛЕВА (ИНВЕСТИЦИИ 2009)

� вложени в рекултивация на пистите

поне по една седмица и осигуряват постоянна за-етост на хотелите, а не са като българите - неделни скиори.

Проблемът тази година е, че английските турис-ти бяха най-сериозно за-сегнати от кризата. Мно-го от тях дори ще пропус-нат ските. А за другата част се конкурират всич-ки курорти. Все пак фа-ктът, че всички са стана-ли толкова чувствителни към цената, дава шанс и на българските зимни ку-рорти, защото страната все още се асоциира с ев-тини ски. Когато се под-редят офертите за всич-ки курорти за опреде-лен период, българските са често най-отгоре, каз-ват от един от най-голе-мите туроператори за по-чивка в България Balkan Holidays. Само че не само пакетът е от значение. Дестинацията се избира и заради това колко ще са допълнителните разходи. В България все още кафе-то, сандвичът, вечерята, купонът са по-евтини от

всички други европейски курорти. „Та ние вечерях-ме четирима, пихме вино и се нахранихме доволно. И всичко това само за 120 лв.“ - такива възгласи мо-гат често да се чуят из ме-ханите на Банско.

Все по-късноТази година английският пазар претърпя метамор-фоза. Докато преди годи-ни англичаните дисцип-линирано си резервира-ха зимната ваканция още през лятото, сега ранни-те записвания от Остро-ва са с около 20% по-мал-ко, казват туроператори-те. Предлагането от всич-ки страни е голямо и за-писванията стават Last Minute. Всички чужден-ци изчакват до последна-та възможна минута, за да получат най-изгодна-та оферта.

Ръководителят на офи-са на Balkan Holidays в Лондон Александър Сто-янов разказва, че сърев-нованието ще се води из-цяло в периода „късни оферти“: „Борбата е дос-

та сериозна, големите дестинации трябва да за-пълнят огромен капаци-тет и предлагат атрактив-ни цени. И самите клиен-ти станаха по-хитри - из-чакват, сравняват, търсят с часове в интернет. Сти-га се до ситуации, в които клиентите се пазарят да намалим цената с 5-10 па-унда. И ние правим как-вото е възможно - няма смисъл да ги губим зара-ди няколко паунда“, раз-казва Стоянов.

Все пак освен цената има и други причини в избора на България, ма-кар в период на криза да звучат леко оптимис-

тично. Както казва мени-джърът на „Пампорово“ АД Румен Диканчев, не-малък процент английс-ки туристи са традици-онни почитатели и от го-дини са свикнали да ид-ват в България. Още един плюс за страната е имид-жът й на дестинация с до-бри възможности за на-чинаещите скиори - по-легати пости и добри ски учители.

Руският отговорПредизвикателството тази зима е да се задър-жи и интересът на ру-ския пазар, където Бъл-

гария отново се съревно-вава с големите европейс-ки курорти. Руските ту-ристи, които са втората по големина чужда гру-па, тази зима получават атрактивни оферти най-вече от австрийските пис-ти, казва мениджърът на „Алма тур БГ“ Любомир Панковски.

Преимуществата на българските курорти са сходни с тези, които се харесват на англий-ския - ниски допълни-телни разходи и прием-ливо съотношение меж-ду цената и качеството. С други думи - много нови хотели с много големи намаления.

Само че първите по-многобройни групи от руски туристи ще се поя-вят едва след новогодиш-ните празници, смята Ни-колина Добрева от туропе-ратора „Бългериан ВИП турс“. Около Нова годи-на някои оферти в Бълга-рия звучат дори по-скъпо от такива в Австрия. След празниците предложени-ята падат, казва тя.

Въпреки че към този момент записванията на руски туристи са по-мал-ко, очакванията са към края на сезона да се стиг-нат нивата от миналата година. Това ще се случи, ако се реши вече „изтър-каният“ проблем с руски-те визи. (За да се издадат такива, в Русия се мина-ва през изнесен център на чужда частна компания, което оскъпява услугата.) А както вече всички каз-ват: „Всяка стотинка е от значение.“

Една заплаха, една възможност, едно предизвикателствоКакто е известно, китай-ският йероглиф за кри-за има и друго значение, това за възможност. Кри-зисната ситуация в мо-мента е подходящ повод да се извадят някои изво-ди не само за сезона, но и за развитието на зимния туристически продукт в средносрочен план.

Заплахата е свърза-на с негативите на евти-ния имидж. Low cost про-дуктът не крие нищо до-бро. Когато ниската цена е най-важна за всички по веригата, възвращае-мостта също намалява. Приходите се свиват, съ-ответно и печалбите. За-това и в момента има хо-тели, които работят на загуба. Мениджърът на хотел „Самоков“ в Боро-вец Светлана Атанасо-ва посочи за пример, че през последните една-две зими годишните продаж-би на хотелите намаля-ват средно с около 20%, а печалбите - с над 25%. Това свива и задължи-

телните инвестиции в хотелската база, влоша-ва и качеството. „Всички разбраха, че сме евтини. Сега какво следва?“, об-общи ситуацията пред-ставител на големите туроператори.

Шансът на зимните ку-рорти и туроператори са туристите от съседните страни. Гърците все по-вече търсят възможности за ски и почивка в Бълга-рия. Миналата година имаше интерес от румън-ски туристи за Пампоро-во, сега гледат и към Бан-ско, казват туроператори-те. Това е моментът, кога-то трябва да им се пред-ложат достатъчно атрак-тивни оферти и да им се обърне внимание. За да може интересът да се пре-върне в тенденция. В този смисъл държавата тряб-ва най-накрая да изгра-ди удобна пътна инфра-структура, която да на-прави курортите още по-близо.

Другото предизвика-телство, където зимни-ят туризъм има потенци-ал, е да се спечелят бъл-гарските скиори. Не че българи не карат ски в България, но все още не са достатъчно офертите към тях, които да ги на-карат да планират по-от-рано седмични ски вакан-ции. Затова по-голямата част от българските ту-ристи свеждат зимните си почивки до по-дълги уикенди. В тази посока говори примерът на Бо-ровец. Мениджърът на „Балкантурист“ и на хо-тел „Рила“ в курорта Не-дялка Сандалска каза, че за първи път има сед-мични оферти за българи и... ефектът е трицифрен ръст в броя на записвани-ята. В Боровец също така преди две години се поя-виха първите уикенд кар-ти за съоръженията, кои-то негласно бяха насоче-ни най-вече към скиори-те от София.

Липсва обаче достатъч-на гъвкавост в политика-та на собствениците на съ-оръженията към българ-ската публика като цяло. Когато нямаш постoян-на натовареност на лиф-товете, чуждите туристи не са напълнили всички хотели и писти, може би не е лишено от логика да се предложат цени с от-стъпки за по-слабите пе-риоди. Те със сигурност биха привлекли немалко български скиори, които иначе или карат в чужби-на, или въобще пропус-кат карането.

Това са само някои въз-можности, които могат да направят заинтересувани-те страни. Ако това стане, сезонът няма да е по-до-бър от следващия. � K

144паунда e шестдневна карта за лифт за британските туристи в български курорт.

100хил. приблизително са британските туристи, които карат ски в България.

КАРТАТУРИСТИ



БОРОВЕЦ2560 до 1300 м надморска височина

12 МЛН. ЕВРО (ИНВЕСТИЦИИ 2009)

� завършен е строежът на водоем за изкуствено заснежаване � нова ски връзка между „Ястребец

експрес“ и кабинковия лифт� парк за катерене забавление - „Бороландия“� рекултивиране на пистите

КОМПАНИИ


Три малки разказа за курортите


На хълбока на планината пистите са като огромни кафяво-жълто-зелени змии с малко бели петна.

Тръгват от края на града и се вият към върховете. Скоро цве-товете ще се сменят. Като пад-нат температурите под 0 граду-са, оръдията за изкуствен сняг сами ще се задействат. Ще на-трупат маса, която ще стегне, а след това истинският сняг може да си пада наволя. Из-куствената покривка под него ще му помогне да се задържи чак до май-юни.

БанскоТова беше първият планински курорт, който опаса пистите си с машини за сняг. В момен-та са над 180. Осъзна се, че за-ради глобалното затопляне, къ-сия зимен сезон и конкуренция-та на големите курорти българ-ските писти трябва да имат не само модерни съоръжения, но и гаранция за сняг.

В Банско тази година ново ще е добре познатото старо. За под-готовката на сезона са вложе-ни около 2 млн. лв. за рекулти-вацията на пистите. Още пре-

ди да е паднал снегът, се виж-да как „Томба“ е терасирана, а снимки от лятото показват жени, които камъче по камъче подреждат етажите.

Миналите години по това време първите гости на Банско се разминаваха с немалък риск за живота с багери, камиони и бетоновози, а децата си играеха на играта „кой ще преброи най-много кранове“. Сега планин-ският град е по-улегнал. Няма строителни отпадъци и кал-ни дири и дори и в някои стра-нични градски части се появя-ват улици и табели. Гладък ас-фалт покрива и пътя от долна-та станция на кабинката до пис-тите, макар и да не е достатъч-но широк. Ако имате късмет да изгрее и слънцето, Банско дори изглежда симпатично.

През миналата година на пис-тите се проведе кръг от Светов-ната купа по ски. Тази година ще има състезание за мъже за Европейската купа, а догоди-на - пак световно. „Това е ин-вестиция с дългосрочен ефект. Милиони гледат Банско по те-левизията, няколко дни поред курортът се коментира от всич-ки“, казва мениджърът на съо-ръженията Иван Обрейков.

БоровецЕсента още не си е тръгнала от пистите и по Боровец. Трева-та дори не е изгубила напъл-но зеления си блясък. На част от трасетата са подредени но-вите жълти оръдия за изкуст-вен сняг (близо 40), които ще бълват снежинки за първи път през тази година. Сега само сто-ят кротко и много наподобяват истински оръдия. Това е една

На все повече писти ще има изкуствен сняг

тието в Пампорово се случваше по-бавно от останалите курор-ти. Все още има съоръжения, които чакат да бъдат поднове-ни с по-нови. Като най-нисък и южен курорт Пампорово досе-га имаше затруднения със сне-га. Още миналата година някои големи туроператори съкрати-ха чартърите си...

За тази година собственици-те на лифтовете са инвестирали около 5 млн. евро, като основ-ната част са за новата система за изкуствен сняг. От „Пампо-рово“ АД информират за нови близо 120 оръдия за сняг, кои-то се добавят към досегашните около 25. С тях ще се осигурява покривка на новата 7-километ-рова писта, която беше напра-вена за миналия сезон, но зара-ди липсата на сняг стоеше не-използвана през по-голямата част от зимата. Същото се от-насяше и за новия шестседал-ков лифт между село Стойките и връх Снежанка.

Липсата на достатъчно сняг е един от сериозните проблеми пред родопския курорт. Дру-гият е, че през тази година ан-глийските туроператори съкра-тиха чартърите си към летище Пловдив. Това означава, че мал-кото англичани, които биха ка-рали ски в Пампорово, трябва да бъдат превозвани от София.

Като план Б пред курорта стои възможността да се насо-чи към съседните пазари и да стане по-атрактивен за българ-ските туристи. Хотелиерите и туроператорите в Пампорово вече съобщават, че през тази зима ще има гости от Румъ-ния, Турция, Гърция... Пампо-рово се стреми да наложи ими-джа на семеен хотел с най-до-брите условия за начинаещи. С последните са свързани и дру-ги две от новостите в планина-та. Първото е, че се правят дет-ска градина в един от хотелите и ски детска градина. Второто са специалните оферти, които един от хотелите - „Мургавец“, ще предложи на балканския па-зар. За първи път ще се предло-жи оферта от типа all inclusive за зимен продукт. Туристите ще могат да карат цял ден, а през деня ще се хранят в заведения на пистата. Това е предложе-ние за клиенти, които са ценово чувствителни и искат да си пра-вят разчет на всички разходи.

Вместо финалТук трябваше да дойде инфор-мацията какви ще са ски карти-те за този зимен сезон. Но от го-дини това е най-строго пазена-та тайна от собствениците на зимните лифтове. Предвари-телно се обявяват цените, ко-ито се дават на туроператори-те да ги включат в пакетната цена. Крайните клиенти до по-следно не знаят каква ще е це-ната на картата и не могат да си планират по-рано почивката. Факт, който, ако може да се пре-небрегне в „нормално време“, е трудно смилаем по време на криза. Засега се знае, че цените няма да се променят значител-но в сравнение с миналата годи-на. Нищо, че е криза. � K

от новостите на Боровец за зи-мата - монтирани са повече ма-шини за сняг и общият им брой вече е към 60.

Другата новост е достроени-ят водоизточник, от който ма-шините за сняг ще черпят вода. Още миналата година скиори-те, които минаваха между „Маркуджик“ 2 и 3, го вижда-ха, покрит и заграден, но сега вече е напълно готов. Негова-та вместимост е 35 хил. куб.м, достатъчни за заснежаването на 200 дка писти.

В подготовката на новия зи-мен сезон са вложени общо 12 млн. евро, които са част от една по-голяма инвестиционна про-грама на „Бороспорт“ - собстве-ника на съоръженията. Общи-ят й размер беше 40 млн. лв. и тази година изпълнението на плана завършва.

Миналата зима компанията свърза Ястребишкия дял със Ситняковския, a тази година изгради ски връзка между дол-ната станция на четириседал-

ковия лифт „Ястребец експрес“ и долната станция на кабинко-вия лифт. Така скиорите ще се спускат от „Ястребец“ до ка-бинката, вместо да свалят ски-те и да ходят пеша.

Боровец има сериозен плюс пред останалите курорти. Най-близко е до София - само на час път. За да привлече повече скиори от столицата, още пре-ди две години диверсифицира картите за лифтовете и пусна уикенд цена за някои от съоръ-женията. Офертата имаше ус-пех, защото в събота и неделя курортът се пукаше по шевове-те от скиори.

ПампоровоКогато преди малко повече от месец ръководството на „Пам-порово“ АД, собственика на лифтовете, обяви среща с туро-ператорите, се събраха наис-тина много хора. Всички с ин-терес чакаха да чуят новини-те от курорта. Причината е, че през последните години разви-

Курорт Приходи 2008 Печалба 2008 Приходи 2007 Печалба 2007Пампорово 12307 -329 12047 23Бороспорт 7185 -724 6888 -139Юлен 20413 1848 22974 -2989

Източник: Търговски регистър

ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ НА ЛИФТОВЕТЕ (ХИЛ. ЛВ.)

Курорт През На индивидуални Общо туроператори туристиБоровец над 20 хил. над 150 хил. над 170 хил.Банско - - -Пампорово 10 хил. над 50 хил. над 60 хил.* Бройката е приблизителна Източник: компаниите

ПРОДАДЕНИ КАРТИ ЗА ЛИФТОВЕТЕ (2008-2009)*

Банско се разделя с есента СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

acer.bg

Windows®. Живот без oграничения.Acer препоръчва Windows.

Новият Acer Aspire 5538 беше разработен с една-единствена цел -да ви осигури забавление от висока класа.

Златно-сатенено покритие и и ултрафин профил – първото впечатление от този звезден ноутбук.

С мощта на второ поколение ултратънки платформи с VISION технология от AMD, 15.6” висококачествен дисплей със CineCrystal™ LED технология, впечатляваща графика и последно поколение мултимедия.

и всичко това с тегло едва 2,4 килограма.

circle-line.eu

LED BACKLIGHT

Открийте новата серия Acer Aspire 5538

Acer и логото Acer са запазени търговски марки на Acer Incorporated. Copyright 2009 Acer. Всички права запазени. Microsoft, Windows, Windows лого и Windows Vista

са запазени търговски марки на Microsoft Corporation. AMD, AMD arrow лого, AMD Turion, ATI, ATI лого, ATI Radeon и комбинациите им са запазени търговски марки

на Advanced Micro Devices. Всички права запазени 2009 Acer. Други имена на продукти и компании, споменати тук, са търговски марки на техните съответни

притежатели. Спецификациите могат да варират без предварително уведомление. Снимките са само за илюстриране на продукта. 1В зависимост от модела и

конфигурацията. Препоръчителна крайна продажна цена с ДДС.

Новият Acer Aspire 5538

Всичко ли, което блести, е злато?

Цени, започващи от

9691

лв.

КОМПАНИИ


ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ НАМУЛТИФУНКЦИОНАЛНА ОФИС СГРАДА,

С ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ИЛИ ОФИС НА ЕДНА ИЛИ ПОВЕЧЕ ФИРМИ

Отделен вход, асансьор и корпоративен паркинг. � Шоурум 453.6 м2

��Офис етаж 1 466.35 м2 ��Офис етаж 2 466.35 м2

��Офис етаж 3 264.5 м2

Изгодни цени и условия.

За контакти: Сюзан Генева 02/[email protected]

Болница по японска рецепта

Три години след създаването си „Токуда“ започва да печели

Съпругът се лекува в София, а семейство-то му се пече на плажа край Варна или се раз-хожда из Созопол през

деня и вечер се връща в болницата, за да са заедно.

Такова боледуване се е случило на 300 служители на „Газпром”, които през тази година са се лекува-ли в столичната болница „Токуда”. Всъщност най-голямата частна клиника в България е построена с перспективата половина-та от 1000-та й легла да се използват от чужденци и тепърва смята да разви-ва още повече бизнеса си с медицинския туризъм. 77% от приходите на бол-

Десислава НИКОЛОВА

ницата идват от задължи-телни здравни осигуровки чрез Националната здрав-ноосигурителна каса, коя-то през миналата година е платила 36.3 млн. лв. за медицински услуги, полз-вани в „Токуда болница”. Останалите постъпления са от частни плащания за прегледи и лечение.

Три години след старта си най-голямата чуждес-транна инвестиция в ме-дицинския сектор е сим-вол и на още няколко фа-кта - че от здравеопазва-не може да се печели, но трудно и бавно, и че в Бъл-гария инвестицията в ка-чествена медицинска ус-луга е по-висока от тази в развитите държави.

Стъпка по стъпкаБолницата беше откри-та в края на 2006 г. и в нея бяха инвестирани 100 млн. евро. В момента в два-та блока на девететажна-та сграда работят 700 лег-ла, като използваемостта им е 80%. От откриването й досега в нея са се леку-вали над 520 хил. бълга-ри, според статистиката на самата болница. Инте-ресът към „Токуда“ рас-те, което е видимо от поч-ти удвоените й приходи през 2008 г.

По думите на икономи-ческия директор Ренета Инджова от работна глед-на точка моделът е органи-зиран така, че да обслуж-ва максимално бързо и удобно пациентите. Около болницата са групирани и още няколко свързани бизнеса (повечето от тях бяха отделени през тази година в самостоятелни фирми) - медицински цен-тър, аптека, хоспис, турис-тическа агенция, здравен

фонд. Продуктите на То-куда банк, също собстве-ност на акционера на бол-ницата, са структурирани да обслужват пациентите и лекарите.

Обикновено болници, работещи във всички об-ласти на медицината, се строят в райони с гъстота на населението от 100-150 хил. души, в които хората нямат достъп до медицин-ска помощ. В случая с „То-куда” в София има още 57 болници, с които тя се кон-курира. Явно успешно.

По-скъпо от ЯпонияПо стандартите в Япония половината от болници-те в София би трябвало да бъдат съборени отдавна. „В Япония след 25-годиш-на експлоатация просто събаряме болницата и я строим наново. В Бълга-рия срокът е поне 40 годи-ни”, отбелязва Тарао Су-зуки, главен изпълните-лен директор на собстве-ника на болницата „Току-шукай груп“.

Според бизнес плана болницата в София би трябвало да е възвърна-ла инвестицията, с коя-то е построена, за 25 го-дини. „В Япония едно ле-чебно заведение може да се изплати на 10-та годи-на, но тук трябва да раз-ширим хоризонта”, пре-смята Сузуки. Той при-помня, че това е първа-та инвестиция на група-та зад граница. „Постро-ихме болницата с кредит от японска банка с лихва 2.5%, тъй като тук сред-ствата са много по-скъпи. Въпреки това болница-та струва толкова, колко-то и в Япония”, казва той. По думите му това съвсем не е единствената разли-

Японската болница успя да разруши държавния монопол върху три здравни услуги

ка - заплащането за меди-цински услуги в България е средно шест пъти по-ни-ско, отколкото в Япония, а цените на апаратурата, лекарствата и консумати-вите са… по-високи. При-чината е, че ДДС е 20%, а в Япония се плаща 5% за здравни услуги. По думи-те на мениджмънта от на-чалото на 2009 г. болница-та вече не работи на загу-ба. Японският собственик планира, след като въз-върне инвестицията си, да оставя печалбата в бъл-гарското дружество. Това може да значи по-високи заплати за медиците или инвестиции в нови услуги и апаратура.

Добре дошълМногопрофилна болница в България може да се ре-гистрира с четири отде-ления, затова кой какво и колко лекува е трудно да се определи само по съ-кращението МБАЛ (мно-гопрофилна болница за активно лечение) на вхо-да. Повечето частни кли-ники, които в момента са общо 71, са специализи-рани в лечението на оп-ределена група заболява-ния. Само няколко от тях - като „Доверие”, „Хигия”, „Вита” и други, са истин-ски многопрофилни бол-ници, в които се предла-гат множество медицин-ски услуги.

„Токуда” е строена, за да обедини по японско ноу-хау здравето във всич-ки форми - профилактика, лечение, целесъобразен начин на живот, грижи за възрастните. Не си поста-вяме никакво ограничение в развитието на най-модер-ните направления в меди-цината”, казва Инджова.

Различното в болница-та е, че медиците нямат право да получат от па-циентите дори едно цве-те, камо ли друга форма на благодарност. Средна-та заплата на екипа от 946 души е 1649 лв., почти два пъти по-висока от сред-ното възнаграждение в големите държавни бол-ници. Разликата е, че в японската болница няма фиксирано работно време - лекарите работят, дока-то пациентите имат нуж-да от тях. Другата разлика е, че за това, колко струва прегледът и колко тряб-

ва да се доплати, пациен-тът знае от тарифата на входа, а лекарите не до-косват пари. И още нещо - всяка сутрин персона-лът започва работа, след като чуе 10-те принципа за лечение в корпорация-та „Токуда”.

В началото пациентите подхождаха плахо, тъй като се очакваше болни-цата да обслужва само частни пациенти. Те и в момента се преглеждат с предимство - например преглед почти в момен-та, в който са пожелали. Докато потребителите с направление, платено от здравната каса, може да чакат и месец. Това явно не е проблем, тъй като над 70% от приходите идват от здравната каса.

„Публичният ресурс така или иначе се акуму-

Болницата стру-ват по-скъпо, отколкото ако е построена в Япония.

Дентален цен-тър „Токуда

София”

Учреден през 2009 г.

„Токуда хоспис“

Грижи за тежко болни, инвалидизирани паци-енти, детска градина за възрастни, домаш-

ни посещения. Учреден през април

2009 г.

лира от вноските на хо-рата и е абсолютно зако-ново те да ползват пра-вото си на избор на лече-ние навсякъде - това, че са избрали нас, означава, че са доволни от услугите ни. Моделът на развитие на болницата не може да бъде откъснат от система-та на публично финанси-ране, той се нагоди, така че да се адаптира към не-достатъците й”, отбелязва Инджова. По думите й па-циентите доплащат дей-ностите и стойността на прегледите, които здрав-ната каса не покрива. Въ-

тре парите от печеливши-те отделения се разпреде-лят за дейността на оне-зи, които не печелят тол-кова добре, защото здрав-ната каса не плаща ис-тинската стойност на ле-чението. Болницата съби-ра средства от такса за из-бор на лекуващ екип и да-рения, допълва Инджова. По думите й формиране-то на приходите, от които една трета са доплащания от пациенти, в момента отразява действителните разходи в здравната систе-ма и може да послужи за осъвременяване на цени-те на здравната каса. Ако няма доплащане в „Току-да“, болницата трудно би могла да съществува.

В момента в болницата и медицинския център се извършват средно 20 000 услуги дневно. Основната

КОМПАНИИ


� � � � � �

ww

w.legalw

orld.bg��

�� 2009

5.00 � . �� 2009 www.legalworld.bg

��- ��

��

��

��

��!"��#�� $�� $��

�� :

%�&� �� !��

'�(� !�� ? %� ��#

� � � � � �

��#� ��

ww

w.legalw

orld.bg)�*�� 2009

5.00 � . )�*�� 2009 www.legalworld.bg

��

+�&��, /�� , ��

��&�� !��# �� /�� & �� „��“

/��&�� #� ��

��#�� :

„1�� !�� 3�� ...“

Започна абонаментната кампания на „Правен свят“. Като част от авторитетната медийна група „Дарик“, през 2010 г. списанието ще излиза по нова формула – 10 бр. годишно и с нов графичен дизайн. А обновената съдържателна концепция ще превърне „Правен свят“ от специализирано издание за юристи в трибуна за всеки, за когото върховенството на закона е по-важно и от цвета на партийната книжка, и от мириса на парите, за всеки, който се интересува от връзките между обществото и правото.

Цена за годишен абонамент – 50 лева;За половин година – 27 лева;Цена за студенти и пенсионери:- целогодишен абонамент – 39 лева;- за половин година – 20 лева.

Всеки абонат печели! Защото един брой ще струва 6 лева.

Най-доброто в областта на правотоТърсете списанието в книжарниците на „Сиела“ и на университетите, както и по реповете в цялата страна.Можете да се абонирате на адрес: www.legalworld.bg

СНИМКА:АСЕН ТОНЕВ

част от тях са в медицин-ския център и неотложно-то звено (нещо като плате-на „Бърза помощ“), като средно 10% от прегледа-ните пациенти се прена-сочват към болницата.

От началото на година-та в „Токуда” са прегледа-ни 164 хил. души, като най-много са АГ прегледи, въ-трешни болести, дермато-логия, кардиология и не-врология, които съставля-ват 40% от всички прегле-ди. До края на октомври в болницата са лежали 25 хил. души, като най-мно-го пациенти имат вътреш-но отделение и клиники-те по кардиология, карди-охирургия и педиатрия. Операциите само до ок-томври са 11 хил., докато за първите две години са били общо 16 хил.

Сблъсъкът с държавата“Токуда“ навлиза и в ниши, които доскоро бяха монопол на държавата, но услугата беше с лошо качество. Например по-край пика на свинския грип „Токуда” извърш-ваше тестове за вируса и тълпи от пациенти обсаж-даха т.нар. неотложно зве-но. По принцип точно този тип прегледи и спешната помощ са ангажимент на държавата. Такъв са и хе-модиализата и лъчетера-пията. „Токуда“ вече от година има първото, а от дни и второто. Разликата между отделенията, в кои-то държавата инвестира и тези в частната болница, е просто драстична.

Преди две години спе-циално заради „Токуда” беше променен законът за държавния бюджет, за да може хемодиализата да се плаща от здравното министерство не само на държавна, но и на частна клиника. Разрешението за това да се извършва лъче-лечение болницата полу-чава след повече от годи-на изчакване администра-цията да се произнесе по документите, отбелязват от болницата.

Отношения държа-ва - частник не вървяха гладко. Миналата годи-на здравната каса дълго време отказваше да пла-ти прегледите и опера-циите в болницата, защо-то „Токуда“ надвиши ли-митите й. Затова плаща-нията й бяха забавени, а в болницата имаше провер-ка. Намери нарушения, които се правят във всяка българска болница. Всъщ-ност спорът е за това как един пациент е лежал в болница с шест различни диагнози. Но това е плод на самия модел - здравна-та каса плаща за лечение-то само на една болест, а не за придружаващите ус-ложнения, и ако болница-

та не иска да работи на за-губа, тя отбелязва на хар-тия само най-скъпоплате-ната услуга. Именно зато-ва в момента пневмонии-те са повече от лекувани-те вирусни инфекции от свински грип - просто са по-скъпо платени.

„Има много заболява-ния, които по принцип из-искват многократен прес-той в болница, което не е разрешено от здравната каса в рамките на месец. Докато не се реформира, системата ще е такава, че лекарите да са прину-дени да напишат различ-на от истинската диагно-за, за да могат да лекуват пациента достатъчно. Що се отнася до миналого-дишния спор със здрав-ната каса, през 2008 спря-мо 2007 г. беше очаквано, че при болница с гигант-ски възможности ще има голям интерес и това, че сме лекували повече, би трябвало да се оцени по-зитивно”, отбеляза д-р Иво Петров, завеждащ отделе-нието по кардиохирургия на болницата.

Очакваните чужденци„Токуда” се опитва да при-влече платежоспособните пациенти с бързина на из-вършваните процедури и добри специалисти. Спо-ред мениджмънта страте-гическа цел е англичани-те да не се лекуват в Аф-ганистан и Шри Ланка, а руснаците - в Германия, след като биха могли да идват в България.От на-чалото на годината през болницата са преминали 2300 чужденци от цял свят - 300 от тях са руски граж-дани, 270 - американски, а 150 - македонски.

От 2009 г. „Токуда“ е сключила договор със СОГАЗ-МЕД - здравния фонд, в който са осигуре-ни 11 млн. души, основно служители на „Газпром”. По думите на Сузуки пък вече имат споразумение, според което университет-ската болница в Кембри-дж ще предлага на своите пациенти да се лекуват в България.

Клиниката е пилотен проект на японския мо-дел в Европа и вече е кане-на за инвеститор в някол-ко държави. По думите на Инджова в Кембридж се интересуват да построят подобна болница. В Мос-ква вече има разрешение за строеж на клиника на японския инвеститор, ин-терес има от Косово и Чер-на гора. „Към нас също се обръщат като към потен-циален инвеститор, кой-то би могъл да мултип-лицира подобни болници. Това доказва, че моделът ни на управление и орга-низация работи”, смята Инджова. � K

Според бизнес пла-на инвестицията в клиниката ще се изплати след 25 години.

Многопрофилна болница „Токуда Болница

София” АД

Приходи

2008 20082007 2007

0

Печалба/Загуба

47.4

25.9

- 541

186

млн. лв. хил. лв.

Токуда инженеринг

Дружество, което се грижи за ремон-та и поддръжката

на апаратурата Учредено през

2009 г

Токуда - център за клинични проучвания

Работи от края на 2008 г.

„Токуда аптека“ – аптека за пациенти

Учредена през 2009 г.

„Токуда хоспитъл сървиз“

Търговска фирма, спе-циализирана в продаж-

бата на медикамен-ти, консумативи, обо-рудване, кетъринг, уп-равление на търговски

площи в болницата

2008 2007 2008 2007

Приходи Печалба

6.075

2.8

млн. лв.

хил.лв.

24

203

Токуда ЗОФ – здравноосигурителен

фонд

2008 2007 2008 2007

Приходи Загуби

хил. лв.

хил. лв.

0638

79

-29-44

КЛИНИКАТА И СВЪРЗАНИТЕ Й ДРУЖЕСТВА

Диагностично-консултативен център „Токуда” – високоспеци-ализиран диагностичен център с модерна об-

разна диагностика

Приходи Печалба

740

219

млн. лв.

хил. лв.

6.6

4.3

2008 2007 2008 2007

КОМПАНИИ


Оператор в нова орбита

Алтернативният телеком „Спектър нет” придоби основния си конкурент на телекомуникационни услуги „Орбител“Асен ГЕОРГИЕВ

Алтернатив-ният теле-комуника-ционен опе-ратор „Ор-

бител” пое по нова траектория на раз-витие от средата на този месец.

Компанията, която е един

от най-старите алтерна-тивни телекоми в Бълга-рия, официално започна да кръжи в орбита око-ло новия си собственик - „Спектър нет”, считано от 17 октомври. От 2006 г. „Орбител“ e 100% соб-ственост на унгарския бивш държавен опера-тор Magyar Telekom, в

който мажоритарен дял има европейският теле-комуникационен гигант Deutsche Telekom. Сдел-ката е на стойност мал-ко над 5 млн. евро. Пред-стои одобрение от Коми-сията за защита на конку-ренцията и окончателно-то й приключване в нача-лото на 2010 г. Собствени-

ци на „Спектър нет” пък са изпълнителният й ди-ректор Теодор Захов и „Алфа финанс холдинг“, чийто основен акционер е Иво Прокопиев (съизда-тел на вестниците „Капи-тал“ и „Дневник“).

Обединяването на два от най-големите алтерна-тивни телекоми се при-ема добре от останали-те в сектора и едва ли из-ненадва някого, защото е резултат от естествени-те процеси на консоли-дация. „Не сме изненада-ни от сделката, тъй като тя е в унисон с глобални-те тенденции за окрупня-ване на пазара”, комен-тира изпълнителният ди-ректор на „Мегалан нет-уърк” Йордан Йорданов. Управителят на телекома от ново поколение „Спи-ди нет“ Страхил Иванов пък я определя като „до-бър ход“.

Преговоритемежду „Спектър нет” и „Мадяр телеком” се во-дят от повече от шест ме-сеца. След като параме-трите са уточнени, „съе-диняването на кабелите“ може да започне, а очак-ванията на новите соб-ственици, както и амби-циите им, са големи. Ос-новен аргумент за това е практически идентична-та дейност на двете обе-диняващи се фирми, как-то и фактът, че новата структура директно за-става на второ място зад БТК по брой наземни те-лефонни линии и на една от водещите позиции по отношение на интернет свързаност при корпора-тивните клиенти.

„Реално след сделка-та „Спектър нет” ще има минимум 40% от пазара на VOIP (интернет теле-фония) и значителен про-

цент от бизнес клиентите в страната”, добавя Стра-хил Иванов. Исторически двете фирми са създаде-ни почти по едно и също време в далечната 1997 г. Оттогава насам се разви-ват почти успоредно.

Към 2008 г. приходите на двете фирми са почти еднакви. Въпреки това обаче перспективите за развитието им не са иден-тични. Докато „Спектър нет“ инвестира активно в оптична преносна ин-фраструктура, през коя-то да предлага услугите си, базирани на техноло-гията FTTH (оптика до дома), „Орбител“, въпре-ки националното покри-тие на услугите си, не съ-умя да се адаптира на-време към новите техно-логии за пренос на данни и през миналата година заложи на хDSL услуга, подобна на тази на БТК, която е по-скоро встра-ни от тенденциите за раз-витие на бранша. Въпре-ки този спорен ход „Ор-бител“ съумя да запа-зи голяма част от корпо-ративните си потребите-ли, както и обучения си персонал. Именно това са активите, които купу-ват от „Спектър нет“, тъй като в края на миналата

година „Орбител“ про-дава своята опорна мре-жа на Magyar Telekom за 13 млн. лв., сочат данни-те от търговския регис-тър. В конкретния слу-чай клиентите и услуги-те на „Орбител“ ще бъ-дат поети от съществу-ващата инфраструктура на „Спектър нет“. “Ор-бител” не ползват собст-вена мрежа, структура-та им ще се „качи” вър-ху нашата”, коментира изпълнителният дирек-тор на „Спектър нет“ Те-одор Захов и добавя: „За нас са важни клиентската база, отношенията и до-верието, които фирмата е създала, както и сами-те хора, които имат мно-го сериозно ноу-хау, опит и традиции.”

Реакцията на компаниите в сектора е по-скоро благосклонна, тъй като това може да се окаже нов тласък на кон-солидация, която мно-го от фирмите смятат за здравословен процес по отношение на общата бизнес атмосфера в бран-ша. „Приветстваме крач-ката на „Спектър нет” - определено са се насочи-ли към един много добре познат за тях бизнес мо-

дел и предвид големи-те обороти на „Орбител” предполагам, че ще по-стигнат много печелив-ши синергии и оптимиза-ции от мащаба”, коменти-ра Страхил Иванов. Очак-вания за икономии от ма-щаба и повишаване на потребителската база из-казва и анализаторът от „Индъстри уоч“ Красен Йотов.

Според самия Захов пък тази сделка изстрел-ва компанията му в прос-транство, където няма конкуренция от алтерна-тивните оператори. Това обаче е по-скоро вярно предимно за територия-та на София. И въпреки че „Спектър нет” прави опити за разширяване на дейността си в други го-леми градове, в тях дейст-ват локални силни игра-чи, позиционирани по-до-бре на местна територия. Един от тях например е „Ай Ти Ди нетуърк“, кой-то действа в Пловдив, Ве-лико Търново и Пазар-джик, предлага VOIP те-лефония за корпоративни клиенти, интернет дос-тъп и други услуги.

За традиционните те-лекоми сделката озна-чава нова конкуренция. „Българският пазар на фиксирана телефония и интернет достъп е фраг-ментиран и това слива-не е съвсем естествено, тъй като окрупняването ще доведе до по-голяма възможност за конкурен-ция, предоставяне на ус-луги не само на регионал-на основа, и до икономии от мащаба за предприя-тието“, коментира пред-ставител на „Мобилтел“, но добавя, че мобилният оператор няма да проме-ня бизнес стратегията си вследствие на сделката. „Виваком“ пък „приема обединената компания, като здравословна кон-куренция, която ще ни накара да търсим и пре-доставяме още по-инова-тивни и добри телекому-никационни решения на пазара“. Което при всич-ки положения е добре за потребителите.

Влияние на квадрат„Сделката създава алтер-нативен оператор, който по същността си е точ-но два пъти по-мощен от най-силния в момента”, коментира Теодор Захов. По думите му новата фир-ма ще има около 40 млн. лв. годишни приходи и ще бъде в състояние да се конкурира успешно с трите големи оператора в България - „Мобилтел“, „Виваком“ и „Глобул“.

По темата работиха Андриан ГЕОРГИЕВ и Калина КАЛЧЕВА

Теодор Захов, изп. директор на „Спектър нет“ пред-вижда 40 млн. лв. приходи за 2010 г. СНИМКА: SPECTRUM NET

Повече по темата

на capital.bg

КОМПАНИИ


Хапни ме, ако можеш

Hershey и Ferrero обмислят оферта за Cadbury, която търси как да се спаси от Kraft FoodsМаргарита НАСЕВА

Смесването на шоколади-те Cadbury, Hershey и Nutella е изне-

надваща вкусова ком-бинация, стряскаща с калориите си, но обе-диняването на техни-те производители ще ги изстреля към върхо-вете на бизнеса.

Освен ако Cadbury все пак не бъде схрускана от про-изводителя на Toblerone - Kraft Foods.

Италианската компания Ferrero, която прави теч-ните шоколади Nutella, и американската Hershey обмислят дали да се вклю-чат в надпреварата за по-големия им конкурент Cadbury, за който Kraft от-давна точи зъби. Компани-ите тази седмица призна-ха независимо една от дру-га, че обмислят оферта, но отначало не дадоха инди-кации, че могат да канди-датстват заедно. Въпреки това съобщения в медии-те за разговори помежду им изпратиха акциите на Cadbury до най-високите нива от близо месец. На-ложи се намеса на регула-торните органи на Остро-ва, който ги помолиха да изяснят намеренията си. В изявленията си след това Ferrero и Hershey пак не намекнаха за възможност-та да обединят сили. Въ-преки това е очевидно, че само така двете компани ще могат да се преборят с могъщия си конкурент Kraft. Съвместна оферта е напълно логична, защо-то нито една от тях няма необходимата финансова мощ да спаси по-голямата Cadbury.

Апетитите на Kraft към Cadbury се проявиха през септември. Американска-та компания предложи

комбинация от свои ак-ции и пари в брой, за да се превърне в световен ли-дер в сладкарския бизнес, измествайки Mars-Wrigley. Оттогава заради обезцен-ката на акциите на Kraft офертата й значително се понижи. В средата на сед-мицата предложението на Kraft оценяваше една ак-ция на Cadbury на 721 пен-са при цена на борсата от 800 пенса. Заради съпро-тивата на ръководството на дружеството-цел в на-чалото на ноември Kraft отправи предложението директно към акционе-рите. Cadbury твърди, че възнамерява да остане са-

мостоятелна и независи-ма, но ще разгледа „вся-ко сериозно предложе-ние, което осигурява до-пълнителна стойност на компанията“.

Колкото и съблазни-телна да е тройната сдел-ка, реализирането й никак няма да е лесно. Особено когато насреща стои враг като Kraft. Нито един от трите производителя на шоколади не е в състоя-ние да мобилизира доста-тъчно ресурс, за да про-тивостои на Kraft Foods, смята канадският вест-ник Globe and Mail. Друга пречка биха били възра-женията на антимонопол-ните власти в САЩ и Ев-ропа. Трудност е и струк-турата на собственост-та на двата нови канди-дата. Hershey се контро-лира от благотворителен

Пазарен дял Продажби'08 (млрд. долари)Mars 14.5% 13.34Nestlе 12.7% 11.67Kraft Foods 8.4% 7.75Ferrero 7.3% 6.74Cadbury 7.0% 6.44Hershey 6.7% 6.12Източник: Euromonitor International

СВЕТОВЕН ПАЗАР НА ШОКОЛАДИпопечителски фонд. Той е създаден от основателя на Hershey Милтън Хърши и държи около 31% от обик-новените акции и почти 78% от акциите с право на глас. Председателят на тръста Лерой Цимерман даде да се разбере, че не е готов да отстъпи контро-ла, което ще попречи на ръководството на Hershey да използва акции, за да финансира закупуването, независимо че тя би спече-лила повече от евентуал-но придобиване. Компани-ята е безспорен лидер на северноамериканския па-зар на шоколадови и слад-карски изделия и прода-ва по лиценз продуктите Cadbury в САЩ. Тя обаче няма силни позиции в Ев-ропа и най-вече на атрак-тивните азиатски пазари като Индия и Китай. Част-ната италианска компа-ния Ferrero пък никога не е придобивала други фир-ми в 60-годишната си ис-тория и според Reuters си е спечелила репутация на тайнственост. Никой на-пример не може да пред-положи с какви точно ре-зерви разполага тя.

В същото време Kraft не стои безучастна. Амери-канската компания има ексклузивни споразуме-ния с няколко банки, ко-ито са обещали да финан-сират офертата й с мос-тов заем от 5.5 млрд. бри-тански лири. В договори-те е включена клауза, за-браняваща им да финан-сират конкурентна офер-та за Cadbury, разкрива Reuters. Подобни специал-ни споразумения с креди-торите са обичайна мяр-ка с цел да парира въз-можностите пред конку-рентите да мобилизират капитал.

Повечето анализатори и инвеститори очакват

Cadbury организира всякаква защита срещу враждебната оферта на Kraft Foods СНИМКА: REUTERS

Апетитните позиции на Cadbury в Азия са на път да разпалят зрелищ-на корпоративна война.

Kraft да повиши офертата си до 800 пенса. Компани-ята разполага с близо три месеца. Това означава, че съдбата на Cadbury веро-ятно ще се изясни до 14 февруари и собственици-те на Kraft може да полу-чат един наистина добър подарък за Деня на влюбе-ните. � K

КОМПАНИИ


British Airways и Iberia

Сделка в ритъма на румбата

Двете компании най-сетне се разбраха да се слеят и да създадат поредния авиогигант

Едва ли има по-подходяща двойка за рум-ба от страст-на испанка и

студен британец.

Партньорката съблазня-ва партньора, после го от-блъсква в бавен и чувст-вен танц с много флирту-ване и любовни движения. Бавен ли? Шестнайсет месеца вече британска-та авиокомпания British Airways (BA) и испански-ят национален превозвач Iberia играят протяжна румба от преговори.

Бавният флиртОт юли 2008 г. двете ком-пании договарят парамет-

рите на своето обедине-ние, в резултат на кое-то в края на следваща-та година трябва да бъде сключен поредният небе-сен брак. Едва на 12 ноем-ври 2009 г. те постигнаха дългоочакваното предва-рително споразумение. И съвсем в стила на румба-та крайният резултат е сигурен, но до постига-нето му партньорите ще трябва да преодоляват не-малко проблеми.

Сливането на стойност 7 млрд. долара ще създа-де третата най-голяма по приходи авиокомпания в света. Това ще бъде хол-динг, който ще прите-жава двата превозвача. Структурата на обедине-

нието до голяма степен е отражение на структура-та при сливането на Air France и KLM през 2004 г. Тогава се роди холдинг с две оперативни единици, като всяка от тях запази националната си иден-тичност, марката и пра-вата за кацане.

Облагите на бракаСделката ще комбини-ра силното присъствие на ВА в Северна Амери-ка, Азиатско-Тихооке-анския регион и Афри-ка със стабилните пози-ции на Iberia в Латинска Америка. Допълнение към зестрата е подготвя-ният от миналата година трансатлантически али-

Маргарита НАСЕВА

е огромният дефицит в пенсионния фонд на ВА. „Дупката” се оценява на 3 млрд. британски лири и бе един от основните препъникамъни в прего-ворите между двете ком-пании. В крайна смет-ка Iberia си запазва пра-вото да развали споразу-мението, ако ВА не успее да уреди проблема с де-фицита. В сайта на авто-ритетния вестник El Pais читател с прякор Арма-гедон предупреждава: „British Airways е напъл-но разорена. Само „Тита-ник” е имал повече дуп-ки от пенсионния фонд на BA.“ Другият препъ-никамък в отношенията между BA и Iberia са загу-бите. През първите девет месеца на годината Iberia отчете оперативна загу-ба в размер на 392.7 млн. евро в сравнение с печал-ба от 30.3 млн. евро за съ-щия период на миналата година, а за първото по-

лугодие на финансовата 2009 г. (до 30 септември) загубата преди данъци на ВА достигна 292 млн. британски лири (около 327.7 млн. евро). Компа-ниите имат сериозни про-блеми и с профсъюзите. Екипажът на Iberia вече излезе на стачка няколко пъти заради недоволство от заплащането и плано-вете за съкращаване на служители, а споровете с персонала на BA за нама-ляване на разходите съв-сем не са приключили. Напълно е възможно обе-динението с Iberia да на-ложи допълнителни съ-кращения на персонала.

Румбата между испан-ската и британската ком-пания все още не е прик-лючила, но за да се роди от този танц един щаст-лив брак, ще се изисква изключително умело пи-лотиране при намалена видимост на икономичес-ките перспективи. Уме-ние, което директорът на BA Уили Уолш смята, че добре е усвоил от време-то, когато самият той е пилотирал самолет. Сега Уолш ще трябва деликат-но да насочва испанския си партньор, да го прилас-кава, а не да го отблъск-ва. � K

Двете компании ще запазят марките си СНИМКА: REUTERS

Брой самолети 419Дестинации 205 летищаПътници на година 61.5 млн.Полети на ден 1700Персонал 60 282Продажби* 15 млрд. евро

БРАКЪТ В ЦИФРИ

* според очаквани резулта-ти за 2009 г. Източник: Reuters

Сделката идва след вълна от обе-динения. Ритъмът се диктува от Lufthansa, която купи редица авио-компании като Swiss International Airlines, Brussels Airlines, bmi, Austrian Airlines.

�

Новият гигантВА ще има водеща роля в новата компания. Нейните акционери ще получат 55% от акциите, докато Iberia ще бъде по-малкият партньор - с 45%. Изпъл-нителният директор на ВА Уили Уолш ще поеме оперативното управле-ние на новия гигант, а президентът на Iberia Антонио Васкес ще бъде председател на управи-телния съвет. Акциите му ще се търгуват на Лондонската фондова борса. През първите пет години от обедине-нието компаниите ще запазят споразуменията и марките си. ВА-Iberia ще бъде втора по пазарна капитализация авиокомпания в Европа (след Lufthansa) и трета по продажби в света. Според Times по брой пътници BA-Iberia ще претендира да бъде най-големият европейски превозвач, чието лидер-ско място съвсем скоро може да бъде оспорено от британската ниско-тарифна авиокомпания Ryanair.

анс между ВА, American Airlines и Iberia, който из-чаква зелена светлина от антитръстовите власти на САЩ.

Сливането BA - Iberia се оценява от експерти като изгодно и за двете компа-нии, но най-вече то е из-годно за ВА. Британски-ят превозвач бе привле-чен от Iberia, защото съ-юзът с нея ще му даде не само по-голям контрол върху ценни слотове на летище „Хийтроу“, за ко-ето ВА отдавна мечтае, за да развива печелившите трансатлантически ли-нии, но и втора база в Мадрид. Повече слотове и бази са точно това, от кое-то BA се нуждае в конку-рентната борба със закле-тия си съперник в транс-атлантическите полети - Virgin Atlantic.

В коментар във в. Independent се посочва, че този брак не е сключен по любов, а по необходи-мост. Секторът е в тежка криза. Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) прогно-зира загубите на традици-онните превозвачи тази година да достигнат 11 млрд. долара. Свръхка-пацитетът, намаляващи-ят трафик на пътници и товари и високите цени на горивата принужда-ват авиопревозвачите да търсят всякакви начини да свият разходите. Ана-лизаторската компания Frost & Sullivan обаче смята, че испанският на-ционален превозвач не е изпитвал така отчаяна нужда от съюзник, как-то BA. Експерт на Frost & Sullivan твърди пред из-данието MarketWatch, че испанската компания е имала реалната възмож-ност догодина да изле-зе на печалба, но имен-но нейното по-стабил-но финансово състояние е било входният й билет да участва в мегасделка-та с ВА. Предстои спора-зумението между BA и Iberia да получи одобре-нието на регулаторите. За това едва ли ще има преч-ки, тъй като маршрутите на двете компании поч-ти не се припокриват, а и вече в небето над Европа е създаден успешен пре-цедент със сливането на Air France и KLM.

Преди още бракът меж-ду ВА и Iberia да е изкон-сумиран (това ще ста-не в края на следващата година), наблюдателите започнаха да пресмятат рисковете.

Неизбежните каранициЕдин от основните проб-леми, способни да от-блъснат Iberia, което всъщност е съвсем по правилата на румбата,

�

��

�

В мечешката прегръдка на корупцията

СТОКИ И ПРОДАЖБИ // КОМПАНИИ


В Русия трудно правят бизнес дори компании като Carrefour и IKEAКонстантин НИКОЛОВ

Всички наръч-ници от типа „Да правиш бизнес в....“ повтарят до

втръсване, че руският пазар предлага колко-то възможности, тол-кова и подводни камъ-ни и капани.

В този факт са се убеди-ли не една и две западни компании, които инвес-тираха в страната през последните години. Па-зарът е необятен, с мно-го потенциални клиенти и прогнози за ускорен рас-теж след края на сегашна-та криза. Бюрократична-та машина и намесата на държавата в частния биз-нес са отблъснали и про-дължават да отблъскват много фирми.

Въпреки кризата тър-говията на дребно в Ру-сия продължава да рас-те. По данни на анализа-торската компания СВ Richard Ellis страната е на седмо място в света по привлекателност за меж-дународните ритейлъри, които вече държат 42% от местния пазар. Москва е още по-нагоре в подреж-дането - на 6-о място.

На този фон новина-та, че фрeнският гигант Carrefour - номер две в света, се изтегля от Русия, и то само четири месеца след като започна дей-ност, предизвика изклю-чителна изненада. В на-чалото на ноември група-та съобщи, че търси купу-вачи на вече откритите си хипермаркети в страна-та. „Решението да прода-дем бизнеса си се дължи на липсата на перспекти-ви за органичен растеж и възможности за поглъща-ния“, се казва в официал-но съобщение на компа-нията. А първият руски хипермаркет на Carrefour беше открит през юни и тогава от френската ком-пания обявиха, че целта им е да станат номер едно в страната. Нещо повече: Carrefour „загуби“ пет го-дини в дълги изследвания

и анализи на търговията на дребно в региона. Пре-ди да обяви оттеглянето си, Carrefour се опитва-ше да спаси поне малко от реномето си. Компанията покани руски ритейлъри да се обединят под ней-ния бранд със споразуме-ние за франчайзинг. Но до сделка не се стигна.

Някои анализатори обясняват решението на веригата с общото й фи-нансово състояние. Про-дажбите за третото три-месечие на 2009 г. са се понижили с 2.8% спрямо същия период на предиш-

ната година - до 24 млрд. евро. По-слабите резулта-ти принуждават компа-нията да замрази голяма част от инвестиционните си проекти. Местни игра-чи пък твърдят, че ком-панията е допуснала куп грешки. „Всички решения на Carrefour бяха стран-ни - и изборът на места за строеж на хипермаркети-те, и по отношение на ра-ботата с доставчиците“, твърди Сергей Ломакин, един от основателите на веригата „Копейка“ пред руското издание „Секрет фирмы“. Магазинът на френския гигант в Мос-ква е далеч от основните пътни артерии. Carrefour дори не успя да вземе ли-ценз за продажба на алко-хол в руската столица.

Но не само мениджър-ските решения може да са причина за съдбата на Carrefour в Русия. „Не всяка западна компания свиква с нивото на адми-нистративни разходи. Ос-вен това новият търгов-ски закон налага ограни-чения върху бизнеса, като например горна граница от 25% на пазарния дял на

всяка компания“, комен-тира пред „Секрет фир-мы“ Сергей Жаворонков, старши експерт в „Ин-ститута за икономиката в преход“.

И други западни ритей-лъри не могат да се ори-ентират в Русия. Номер едно в света - американ-ският гигант Wal-Mart, и до ден днешен не е открил и един магазин, въпреки че отдавна отвори пред-ставителство в страната. В началото на ноември оставка подаде Стивън Фандърл, мениджър на московския офис на ком-панията - според запозна-ти причината за напуска-нето му е била липсата на напредък на плановете за експанзия.

Арт Вартанян, изпъл-нителен директор на кон-султантската компания Retail Solutions, смята, че причина за неуспеха на някои западни ритейлъ-ри в Русия е и липсата на бизнес прозрачност. „Ин-веститорите се нуждаят от десетки и десетки одо-брения и разрешителни от огромен брой държав-ни агенции, което предос-тавя възможност за без-брой опити за корупция“, твърди и Евгени Ковров, анализатор в специализи-раното издание „Магазин магазинов“.

В този факт се убеди шведският мебелен ги-гант IKEA. Компанията е сред най-големите чуж-дестранни инвеститори в страната и досега е наля-ла над 4 млрд. долара, от-както отвори първия си магазин през 2000 г. Проб-лемите й тръгнаха едва ли не още от първия ден от дейността й. Дни преди да отвори първия си мага-зин в Подмосковието пре-ди девет години, предста-вители на местна елек-трическа компания поис-каха подкуп, за да пуснат тока за голямото открива-не. IKEA отказа и вместо това нае дизелови генера-тори, с които захрани тър-говския си център. Хит-рото решение на IKEA за

СНИМКА: REUTERSIKEA: Замразяваме инвестициите си

борба с корупцията беше използвано и в други слу-чаи и спечели много фе-нове по света, а и в сама-та Русия. Но победата се оказва пирова, след като сега стана ясно, че руски-ят мениджър, отговарящ за генераторите, дълги години е взимал подкупи от компанията, собстве-ник на машините, за да надува цената за наема им. Шведите обявиха, че за няколко години са за-губили над 190 млн. до-лара от измамата. Те раз-валиха договора и си по-търсиха правата в съда.

Но там се случи най-неве-роятното - вместо да отсъ-дят в полза на ощетените, магистратите задължиха инвеститора да плати 7 млн. долара на фирмата с генераторите заради не-правомерно разтрогване на договора.

Последният случай (за-сега), разгневил ръковод-ството на IKEA, са посто-янните пречки пред отва-рянето на новия център на групата в град Сама-ра. Обектът беше отлаган осем пъти заради възра-жения на местните влас-ти. Последното от тях е

„недостатъчна защита от урагани“, въпреки че ре-гионът не е известен със силни ветрове. Компани-ята беше принудена да обяви, че временно отлага всички свои инвестиции в Русия заради „непредска-зуемия характер на адми-нистративните процедури в някои региони“.

„Сега всяка нова ком-пания се пита: дали не ме чака съдбата на IKEA“, коментира президентът на Американската тър-говска камара в Русия Андрю Съмърс. А и на Carrefour...

Инвеститорите се нуждаят от де-сетки одобрения и разрешителни от огромен брой държавни агенции.

ИМОТИ54 KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

imoti.capital.bg


Сделките с имоти трудно ще излязат на светло с новите законови промени

Новата година може и да не донесе на паза-ра на имоти така меч-таното раздвижване, но със сигурност ще започне с поне малка промяна.

От 1 януари трябва да вля-зат в сила поправките в за-кона за нотариусите, спо-ред които плащанията по сделки с имоти задължи-телно ще минават по бан-ков път. Освен това стра-ните ще трябва да подпис-ват декларация пред нота-риус, че сумата, посочена в нотариалния акт, е съот-ветна на банковите пла-щания и че това е дейст-вително уговорената цена по сделката. Така според авторите на предложени-ето от Министерството на правосъдието ще се въз-препятства възникването на съдебни спорове между страните и ще се изсветли пазарът на имоти. Търсен ефект е и повишаването на приходите от дължи-мите данъци при сделки с недвижимости, които са процент от цената. Доми-ниращото мнение между брокерите на имоти, стро-ителните предприемачи и юристи обаче е, че в този си вид законът няма да по-стигне тези цели, а само ще увеличи с няколко листа документацията по една сделка. А ако някой реално ще спечели, това ще са банките, които си гарантират по-високи при-ходи от такси. Възможно е същото да се случи и при нотариусите, но това при положение че наисти-на прехвърлянията на не-движимиости се случват на реална цена. По думите на министъра на правосъ-дието Маргарита Попова това е само първата стъп-ка в посока изсветляване на сделките, а законода-телните усилия ще про-дължат. Ако бързо се из-бистри идеята, това може

Яна БОДУРОВА

да стане още в парламен-та, който предстои да гле-да приетата от правител-ството промяна. Проблем със сделките с имоти на-истина има - наблюдени-ята на брокерите на имо-ти са, че около 80% от про-дажбите се декларират на малко над данъчната оценка, като останалите - на високи цени, обикнове-но се случват, когато купу-вачи са чужденци. Данъч-ната оценка за жилища в София, дори и при падна-лите цени, е, най-грубо ка-зано, половината от пазар-ната, допълват от агенци-ите за имоти. А колкото по-ниска сума се деклари-ра, толкова по-малко да-нъци и нотариални такси се плащат.

Тояга без морков Промяна може и да има - част от купувачите мо-гат да предпочетат да на-

�

Освният разходМестният данък е най-големият разход при транзакция с недвижима собственост. Ставката е различна за общините и варира от 1.3% до 2.6% върху декларирания материален интерес.От догодина таванът

ще се вдигне на 3%, а долната граница ще падне до 0.1%. Повечето общини вероятно ще се възползват от новите правомощия и ще вдигнат данъка, което няма да помогне за изсветляване на пазара.

ИМОТИ


правят повече разходи за данъци и такси, вмес-то да заобиколят закона. Потърсен за коментар за ефекта, председателят на Нотариалната камара Ди-митър Танев заяви, че за неверни данни в деклара-ция като предвидената се носи наказателна отговор-ност. Това е уредено в На-

казателния кодекс, където е предвидено наказание за лице, което потвърди не-истина или затаи истина в писмена декларация. Ако целта е да се избегне плащането на данъци, на-казанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години или глоба от 100 до 250 лв. Ако пък се докаже, че има

плащане, което не е мина-ло по-банков път, сделка-та може да се обяви за ни-щожна. „В интерес на ис-тината, ако това наруше-ние се прави масово, няма как масово да се наказват хора“, добави нотариус Та-нев. Ефективността на но-вите текстове изглежда още по-неясна, ако се взе-

ме предвид, че няма орган, който да следи достовер-ността на посочените дан-ни в новите декларации. А дори и да има такъв, кога-то и двете страни имат ин-терес официалната цена по сделката да е по-ниска, подобно нарушение е поч-ти невъзможно за доказ-ване. Морковът в случая

може да е различен от за-конови утежнения. Напри-мер да се намали местни-ят данък, който се запла-ща при сделка. Така как-то при плоския данък е възможно постъпления-та да се увеличат, а паза-рът да изсветлее. Може да се мисли и за намаляване на таксите и конкуренция при нотариусите, а и при банките.

Врата в полето „Това е стара песен на нов глас. И сега законът задължава сделките да се изповядват на реална-та стойност, но масовата практика е в нотариалния акт да се вписва по-ниска от реалната цена“, обяс-нява Благовест Балдев от агенция за имоти „Адапт-консулт“. По думите му, ако някой клиент може да спести, било то и малка част от страничните раз-ходи за сделка, той със си-гурност го прави. А ефек-тивността на новия закон сравни с тази на врата в полето. Най-често използ-ваният вариант е страни-те пред нотариус да обявя-ват ниска цена, а разлика-та се разменя тайно, без за нея да се сключва какъв-то и да било договор. Чес-то използван вариант по думите на нотариусите е в нотариалния акт да се записва само част от су-мата, а отделно се изгот-вя т.нар. контралетър - об-ратно писмо. В него се от-белязват действителната цена на сделката, както и други скрити при изпо-вядването факти. Обрат-ното писмо служи за раз-писка, ако е добре изгот-вено, и може да послужи като доказателство при

евентуален съдебен спор. Не е рядкост и банките до-броволно да стават част от скриването на реалната сума по сделките с имоти. „Нагледали сме се на ипо-течни кредити, при които близо половината от сума-та се отпуска под форма-та на ипотечен заем, а ос-таналата - като заем за ре-монт. По този начин дори и покупката да е финанси-рана с банков заем, няма проблем сделката да се из-повяда на по-ниска цена“, обяснява Благовест Бла-дев. И допълва, че и сега минаването през банка не е проблем, защото дори да няма произход на сред-ствата, лесно може да се вземе финансиране сре-щу наличния кеш.

„Ако целта на държа-вата е да гарантира си-гурност по една сделка, уместната реформа тряб-ва да е в съвсем друга по-сока. В момента нотари-усите не са длъжни да пра-вят проверка за тежести и не носят отговорност, че няма да има проблем след подписване на дого-вор за продажба. Ако това задължение им се вмени, пазарът ще стане по-сигу-рен“, коментира Страхил Иванов от „Явлена“

Има и други идеи. „Ако данъчните оценки се по-вишат близо до пазарни нива, тогава тази практи-ка на занижени официал-ни цени няма да я има“, смята Полина Стойкова от Bulgarian Properties. Това обаче автоматично тряб-ва да е съпроводено и със сваляне на промилите за данък сгради и такса смет, които биха се вдигнали значително при пазарни данъчни оценки. � K


ПРЕДПРИЕМАЧ56 KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

predpriemach.capital.bg

Предстоящи процедури Обявяване Бюджет (млн. евро)Технологична модернизация в големите предприятия януари 40Подкрепа за създаване на бизнес инкубатори февруари 18Подкрепа за развитие на клъстърите в България февруари 15Покриване на международно признати стандарти февруари 10Технологична модернизация в МПС март 100Внедряване на иновативни продукти, процеси и услуги март 20Развитие на капацитета на научни организации март 20Въвеждане на енергоспестяващи технологии април 107.9Въвеждане на възобновяеми енергийни източници април 98Създаване и укрепване на технологични центрове април 20Развитие на стартиращи иновативни предприятия април 10Създаване на офиси за технологичен трансфер април 5Мрежа от организации в подкрепа на бизнеса април 5Източник: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

ГОДИШНА ИНДИКАТИВНА ПРОГРАМА ЗА 2010

Авантюрата „Конкурентоспособност“

Оперативната програма, която трябва да осигури на фирмите средства за модернизация, буксуваМара ГЕОРГИЕВА

Историята на едно бизнес приключение за няколко млади учени започва в края на 2007 г. Тогава две новоучре-дени фирми кандидат-стват за субсидия по схемата за стартира-щи иновативни пред-приятия от оператив-на програма „Конкурен-тоспособност“.

Минава цяла година, до-като проектите на „Цен-тър по генетика и био-технологии“ и „Биотех-номика“, бъдат одобре-ни. И още една година на работа, предаване на от-чети, проверки за свър-шеното. И така две годи-ни след авантюрата „Кон-курентоспособност“ двете дружества не са получи-ли нито стотинка финан-сиране от програмата. А проектите си струват.

„Биотехномика“ е съз-дадена от трима млади учени (между другото, единият от тях вече рабо-ти зад граница). Те канди-датстват с проект за изо-лиране на специален жи-вотински протеин, кой-то ще може да локализи-ра проблемни участъци в тялото - например сте-сняване на съдове, тумо-ри и прочие. Обещано им е финансиране от 200 хил. евро. Толкова получава и Центърът по генетика и биотехнологии, който пък кандидатства с проект за генетично усъвършенст-ване на породите овце в България.

От частното към общото„Още при оценката на проектите имаше огром-но, почти едногодишно за-бавяне, което е фатално за всяка иновация. Това ав-томатично гарантира изо-ставане в сравнение с кон-курентни разработки в

света. А знае се, че който е пръв, той взема патен-та“, коментира Любомир Танев, икономически ме-ниджър на Центъра по ге-нетика и биотехнологии.

Проблемите на двете компании (а и на оста-налите 29 новоучредени фирми, одобрени по тази схема) обаче продължа-ват. Специалните указа-ния, наречени оперативно ръководство за изпълне-ние на проектите, присти-гат половин година след подписване на договори-те. А в ръководството се съдържа информация за тръжни процедури, до-кументи, отчети, сроко-ве и пр. изисквания, чие-то спазване гарантира из-плащане на парите. Зара-ди закъснението фирми-те работят едва ли не „по интуиция“ през тези шест месеца. В резултат някои от другите одобрени по схемата компании полу-чават отказ да им бъдат признати вече направени разходи.

Според договорите Цен-търът по генетика и био-технологии и „Техноми-ка“ трябва да отчитат за-вършен междинен етап от проектите си на все-ки три месеца. „Ние сме длъжни в 7-дневен срок след прик лючване на ета-па да подадем всички от-чети - технически и фи-нансови. А чиновниците имат 60 работни дни, за да разгледат документите и да одобрят или не напра-вените разходи. Ако не получим възражения, се смята, че има мълчаливо одобрение. Тридесет дни след одобрението тряб-ва да има плащане“, оп-лаква се Танев. И допъл-ва: „Ако обаче междувре-менно администрацията си промени някой от доку-ментите за отчет, ние по-пълваме новите бланки и 60-дневният срок за отго-вор започва да тече отно-во. Така чиновниците по-лучават поредна отсроч-ка и спиралата никога не свършва“, допълва той.

Двете фирми очакват, че след одобрението на разходите ще могат да ги използват за последващо финансиране на дейност-


та си. За една година оба-че това не се случва. Рав-носметката - досега ком-паниите са инвестирали няколко десетки хиляди лева, без да са получили и стотинка от договорена-та безвъзмездна помощ.

„На път сме да се от-кажем от проекта. Всич-ки спестявания, заеми от приятели и роднини са из-черпани. От няколко ме-сеца дължим пари за оси-гуровки на Национална-та агенция за приходите. Наели сме една лаборато-рия в БАН и не сме пла-щали наема. Нужни са ни хиляди левове за покупка на реактиви за същински-те научни изследвания“, коментира Александър Димитров, управител на „Биотехномика“.

„Няма как да продъл-жим напред без финан-сиране“, категоричен е и Любомир Танев. Той вече замисля да изпрати сиг-нал за казуса до одитира-щия орган на оперативна-та програма и до Европей-ската комисия.

Не по този начинНеудовлетворението на фирмите от досегашния ход на „Конкурентоспо-собност“ не е изолиран случай. Програмата бу-ксува. Според Кристина Цветанска, изпълните-лен директор на консул-тантската фирма „Ела-на инвестмънт“, една от причините, поради които „Конкурентоспособност“ не е привлекателна за биз-неса, е в начина, по който е конструирана програма-та. „Схемите за бъзвъз-мездна помощ се предла-гат по-скоро на парче, без анализ как най-ефектив-но да се подпомогне биз-несът и какви са негови-те реални нужди“, казва Цветанска. Например при първото обявяване на про-цедурата „Технологична модернизация“ е заложен нисък процент на безвъз-мездна помощ - за средни-те по размер предприятия той е 20-25% от стойността на проекта. „Това охлади интереса на фирмите, за-щото, ако се прави голяма инвестиция и субсидира-нето е по-малко от поло-вината от нужните сред-ства, процесът на под-готовка, кандидатства-не, чакане за одобрение и прочие е нерентабилен“, обяснява Цветанска.

Проблем са и темповете, с които се оценяват про-ектните предложения на кандидатите. „При първа-та обявена процедура през 2007 г. оценката на пода-дените проекти продъл-жи девет месеца. При обя-вяването на втората беше спазен срокът от три ме-сеца, но към тях се доба-ви още един до сключва-

ПРЕДПРИЕМАЧ


нето на договорите. Но из-пълнението на проектите пак не можа да започне, защото оперативното ръ-ководство с правилата и указанията как да дейст-ват фирмите бе публику-вано след още четири ме-сеца. В същото време про-ектите са със срок 12 месе-ца, а всяка промяна в гра-фика се смята за отклоне-ние от договореното“, ко-ментира Цветанска.

В правилата на програ-мата са заложени 30 дни за одобрение на различни етапи от изпълнение на проекта - тръжни проце-дури например. Всяко из-менение, което се налага в документацията на фир-мата като смяна на адрес, да речем, трябва да се по-дава отделно за одобре-ние. Всичко това забавя изпълнението на проек-та с месеци и понякога с мъка се стига до същност-та на инвестицията. Така дребни технически мо-менти спъват компании-те, отблъскват ги и обез-смислят усилията им и самия проект, смята Кра-симир Киряков, предсе-дател на новоучредената Българска асоциация на консултантите по евро-пейски програми.

Администрация по принудаОперативната програма се управлява от дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на икономиката, енергетика-та и туризма. Има и т.нар. междинно звено - Изпъл-нителната агенция за на-сърчаване на малките и средните предприятия, което действа от името на управляващия орган и отговаря за организаци-ята по стартирането на процедурите, за избора на проектите и изпълне-нието им.

Държавните чиновни-ци не са подготвени да разбират, разясняват и ар-гументират условията на програмата, е единодуш-ното мнение на управите-ли на фирми.

„Много често служи-телите в териториални-те звена на агенцията не-предумишлено дават раз-лични становища по едни и същи казуси. Това под-вежда кандидатите и впос ледствие проектите им се бавят с месеци по-ради създалите се пробле-ми. Очевидно не е прове-дено сериозно обучение на администрацията и в резултат чиновниците са също толкова объркани, колкото и самите пред-приемачи“, заявява Крис-тина Цветанска.

През август излиза за-повед на Станимир Бър-зашки - по това време из-

пълнителен директор на агенцията, която нареж-да на експертите да не да-ват „указания и инструк-ции или разяснения на бенефициенти, потенци-ални бенефициенти, кон-султанти и техни пред-ставители“. Според екс-перти в икономическо-то министерство тази за-повед е тъкмо с цел да се предотвратят разнопосоч-ните разяснения от адми-нистрацията, които впо-следствие създават про-блеми на фирмите.

Фирмите обаче се оп-лакват от липсата на ко-муникация и прозрач-ност. „При „Конкурен-тоспособност“ никога не е било ясно кое кога става и какво следва. Когато се изпратят въпроси по факс или по пощата например, отговорите се получават след два месеца“, очерта-ва досегашната практика Кристина Цветанска.

„Прозрачността е един от най-важните фактори, който би обезвредил как-то некачествени проекти, така и корупционни прак-тики“, обобщава Краси-мир Киряков.

Общ проблем за одобре-ните компании е липса-та на договорено финан-сиране. „По програмата все още няма завършен проек тен цикъл, т.е. из-платен проект“, твърди Кристина Цветанска. До-сега са извършвани само авансови плащания, кое-то на практика е вид кре-дит за фирмата, защо-то тя трябва да предста-ви банкова гаранция за 110% от авансово изпла-тената сума, уточняват предприемачи. Заради затворения кръг - прави-ла, процедури, админи-страция, липса на фина-си, някои предприятия с одобрена субсидия се от-казаха от нея.

Без наказания за пропусната запетайкаНовото ръководство на министерството уволни през септември шестима служители от управлява-щия орган на програмата - дирекция „Европейски фондове за конкурентос-пособност“, заради конф-ликт на интереси. Мина-лата седмица бе освобо-ден и изпълнителният директор на Агенцията за насърчаване на мал-ките и средните предпри-ятия Станимир Бързаш-ки с мотива, че смяната е „част от пакета мерки, които министерството предприема за цялостно подобряване на дейност-ите по усвояване на сред-ствата от европейските фондове“.

Очаква се през 2010 г. да стартират 13 процедури с общ бюджет 460 млн. евро

(виж таблицата).Евгени Ангелов, за-

местник-министър на икономиката, енергети-ката и туризма, твърди, че новият екип на минис-терството е наясно с проб-лемите - забавянето на програмата, субективиз-ма в оценяването на про-ектите, наличието на кон-фликт на интереси и при администрацията, и при оценителите.

„Учуден съм, че досега е липсвал диалог с биз-неса“, коментира Анге-лов. Новото ръководство на министерството вече е организирало четири работни групи с широк кръг участници. Те реви-зират процедури, наръч-ници, указания. „Ста-ва въпрос за стотици де-тайлни проб леми, които се анализират и се дават препоръки за отстранява-нето им. До края на ноем-

ври работните групи тряб-ва да докладват и да про-менят правилата, така че да се улесни и ускори про-цесът по кандидатстване и усвояване на средства-та по програмата“, заяви Евгени Ангелов.

Предвижда се да се съз-дават 6-7 регионални цен-търа (вместо досегашни-те 23 териториални звена към Агенцията за насър-чаване на малките и сред-ните предприятия). В тях ще се извършва предва-рителната експертиза на документацията и няма да се стига до случаи, в които кандидати ще бъ-дат дисквалифицирани заради липса на една за-петайка например, обе-щава заместник-минис-тър Ангелов.

И дано да е прав. Ина-че краят на историята на двете фирми наистина ще е много тъжен.

�

Програмата досегаНачалото на оператив-ната програма „Кон-курентоспособност“ е през октомври 2007 г. с три процедури, по които могат да канди-датстват фирмите. През 2008 г. са обявени нови три. А през 2009 от планираните седем, стартират само три. По данни на икономичес кото министерство в процес на изпълнение

са 632 договора, за които безвъзмездната помощ е над 358.6 млн. лв. От август досега са сключени нови 211 договора за 92.5 млн. лв. безвъзмездно финансиране. Според икономичес-кото министерство до 15 ноември е контрактуван 17.5% от общия бюджет на програмата (1.165 млрд. евро до 2013 г.).

Общ проблем за одобрените компании е липсата на договорено финансиране.

Очаква се през 2010 г. да стартират 13 процедури с общ бюджет 460 млн. евро.

ФИНАНСИ58 KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

Летете на горещи цени до страхотни дестинации!

Резервирайте сега на

*Цена за двупосочен билет, включително летищни такси и такса за издаване. С всички подробности по условията на тарифата може да се запознаете преди и по време на резервирането на malev.com. Крайните цени може да се променят при различия в обменния курс на валутите. Прилагат се ограничения и условия на тарифата, които подлежат на промени без предизвестие. Броят на местата е ограничен и наличността им не е гарантирана. Всички права запазени.

Летете до

Будапеща или

Европейски градове

на цена от

Спечели 2 безплатни билета до Будапеща на: www.malev.com/specheli

Capital press 123x254.indd 1 11/17/09 12:46 PM

fi nansi.capital.bg

Хубава работа, но европейска

Въвеждането на директивата на ЕС за потребителския кредит ще засили защитата Мария ИВАНОВА

Прахосмукачка, мик-сер, телевизор... В по-вечето западни стра-ни можеш да върнеш в разумен срок практи-чески всяка стока, ко-ято си купил, стига да си пазиш касовата бе-лежка и все пак още да работи.

В България обаче нещата не стоят точно по този на-чин и отказът от покупка обикновено си е истинско приключение. Добрата но-вина за българските по-требители е, че от следва-щата година ще могат без проблеми да връщат поне една стока - заема. Промя-ната ще стане факт с при-емането на новия Закон за потребителския кредит (ЗПК), който през седми-цата беше одобрен от Ми-нистерския съвет.

В обхвата на изработе-ния от Министерството на икономиката, енерге-тиката и туризма проект попадат потребителски-те заеми с размер между 400 лв. и 147 хил. лв. (при сегашна горна граница 40 хил. лв.), отпуснати не само от банки, а и от не-банковите финансови ин-ституции, включително и лизингови компании. Засега документът е все още в дискусионна фаза, като предстои внасяне-то му в Народното събра-ние, обсъждането му от парламентарните коми-сии и одобряването му от депутатите. Приемането на някои поправки в нор-мативната уредба оба-че така или иначе трябва да се случи, тъй като са част от промените в евро-пейската директива за по-

требителския кредит, коя-то трябва да бъде въведе-на в националните зако-нодателства на страните членки до май 2010 г.

Промяна в планаЕдна от основните ново-сти в директивата, разпи-сана и в проекта за ЗПК, е именно създаването на възможност за клиенти-те да се откажат от до-говора за потребителски заем, без да е необходи-мо да посочват причина за действията си и без да дължат неустойки или обезщетения за това. Това право може да се упраж-ни в срок от 14 дни след подписването на догово-ра, като за целта клиен-тът трябва да уведоми кредитора за решението си. В 30-дневен срок след това той трябва да върне получената главница и да заплати лихвата, коя-то е начислена за периода между усвояването на за-ема и връщането му.

Нововъведението със сигурност е добра новина за потребителите, но бан-ковият сектор не го по-срещна с особен възторг. Причината беше конкрет-ната формулировка на разпоредбата, според коя-то правото на отказ влиза в сила от момента, в кой-то е изпратено уведомле-нието до кредитора. Така на практика самата сума трябва да се върне, след като договорът вече е пре-кратен, а това може да се окаже проблемно.

В становище по въпроса от Асоциацията на банки-те в България обясняват, че по този начин „се съз-дава огромна несигурност и изключителни правни затруднения за събира-не на вземането, в случай че клиентът е недобросъ-вестен, т.е. не възстанови дължимите суми в посо-чения 30-дневен срок“.

Представителите на сектора прогнозират, че ако има много подобни случаи, е възможно това да се отрази и в крайна-

та цена на предлаганите от банките кредитни про-дукти, като по този начин ще бъдат засегнати и ко-ректните клиенти. При-чината е, че в стойност-та на заемите вероятно ще се калкулират и уве-личените разходи, които финансовите институции ще трябва да направят за събиране на отпуснатите суми.

„Общественото мнение е, че банките са по-силна-

та страна и следователно индивидите трябва да по-лучат някаква по-голяма защита в отношенията си с тях. Много е важно оба-че, когато се предоста-вят подобни права, с тях да не се злоупотребява“, коментира главният из-пълнителен директор на УниКредит Булбанк Ле-вон Хампарцумян.

Сбогом на звездичкитеДруго нововъведение в за-кона е изискването, ако при реклама на потреби-телски заем се посочва лихвен процент, да бъде ясно и разбираемо уточ-нено и дали той е плаващ или фиксиран, както и колко са всички остана-ли разходи по кредита и каква е общата сума, ко-ято потребителят трябва да плати. Освен това при писмените реклами тази информация трябва да е с еднакъв шрифт като този на останалата информа-ция и да е посочена в ос-новната част на реклам-

1%от погасяваната сума ще е максималният раз-мер на наказателната такса за предсрочно връщане на заем с фиксирана лихва.

ТАКСА

От догодина подробностите в условията по кредитите ще са видими и с невъ-оръжено око ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

ФИНАНСИ


на клиентите

описани в документа. Освен това преди вся-

ко изменение на лихве-ния процент кредиторите ще трябва да уведомяват клиентите си на посоче-ния от тях адрес предва-рително „на хартиен или друг траен носител“. Ин-формацията за промени-те в стойността на заеми-те ще трябва да включва и съобщение за новия раз-мер на дължимите пога-сителни вноски. Ако има промяна в техния брой или периодичност, това също трябва да бъде по-сочено изрично.

Оцени товаСред новите изисквания, въведени по силата на ди-рективата, е и задължени-ето за кредитора да прави оценка на кредитоспособ-ността на потребителя. За целта при необходимост могат да се правят справ-ки в Централния креди-тен регистър (ЦКР) към БНБ или в друга подоб-на база данни. Оценка на кредитоспособността ще трябва да се прави и в случаите, когато при съ-гласие между двете стра-ни общият размер на зае-ма се увеличава с над 25% от първоначално догово-реното. Ако пък след из-вършената проверка в ЦКР кредиторът откаже да отпусне заем, той ще трябва незабавно да съ-общи на клиента за това, като го уведоми за резул-татите от проверката и за сведенията, за потреби-теля, които се съдържат в регистъра.

Това задължение също е сред разпоредбите, кои-то по силата на закона ще се прилагат не само за по-

требителските, а и за ипо-течните кредити. На прак-тика обаче тази промяна всъщност ще засегне най-вече небанковите компа-нии, отпускащи финанси-ране (включително и ли-зинг), които от начало-то на месеца вече могат да подават документи за включване в ЦКР.

Завръщането на наказателните таксиОсвен тези новости проек-тът ще върне и добре по-знатите от допреди годи-на наказателни такси при предсрочно погасяване на заема, които бяха премах-нати буквално в послед-ния работен ден на 2008 г. Добрата новина за потре-бителите е, че те ще мо-гат да се прилагат само при кредити с фиксиран лихвен процент, които все още са по-скоро из-ключение на българския пазар. Освен това разме-рът на тези такси е стро-го определен - съответно 0.5% и 1% от предсрочно погасяваната сума в зави-симост от това дали до из-тичането на срока на до-говора за заем остава по-малко или повече от една година. При кредитите с плаващ лихвен процент обаче, които според дан-ни на министъра на ико-номиката Трайчо Трай-ков след приемането на проектозакона от прави-телството са 99% от всич-ки отпуснати в страната, кредиторът няма да има право на обезщетение или неустойка. Без наказател-ни такси ще бъде и предс-рочното погасяване на за-емите, които са отпусна-ти под формата на овър-драфт. � K

�

Основните промени� В обхвата на закона попадат потреби-телски кредити на стойност между 400 лв. и 147 хил. лв. вместо досегашния диапазон от 400 лв. до 40 хил. лв.� В рекламите на кредитни продукти информацията за лихва, годишен процент на разходите и обща дъл-жима сума от клиента трябва да е с еднакъв шрифт.� До 14 дни след като е подписал договора, клиентът има право да се откаже от сделката, без да дължи такса за това.� Въвежда се стандарт-на европейска форма за предоставяне на пред-договорна информация за кредитите.� Разпоредбите

относно рекламата, преддоговорната информация и оценката на кредитоспособност-та се отнасят и за ипотечните кредити.� При поискване от клиента кредиторът е длъжен да му предос-тави предварително копие от договора.� Кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспо-собността на клиента преди сключването на договор за заем.� Кредиторът не може да откаже на клиент да погаси предсрочно част от или целия си кредит. При предсрочното погасяване клиентът не дължи наказателна такса, освен ако заемът не е с фиксирана лихва.

ното съобщение. По този начин добре познатите уточнения със звездички, написани с дребни букви, би трябвало да останат в историята.

Задължително ще тряб-ва да се съобщава и ако за отпускането на заем е не-обходимо допълнително да се сключи някаква за-страховка. Законът пред-вижда разпоредбите за ре-кламата да се прилагат не само за потребителски-те кредити, а и за заеми-те, които са обезпечени с ипотека.

Кажи ми ощеПо-подробните разпоред-би за рекламата обаче са само част от новите изис-квания за предварител-ната информация, която клиентите ще имат пра-во да получат. Промени-те в проекта предвиждат кредиторите задължител-но да предоставят т.нар. Стандартен европейски формуляр за предоставя-не на информация за по-требителския кредит, в който се описват всич-ки условия и разходи по офертата за заема. Освен това, ако потребителят поиска, той ще има право-то да получи и екземпляр от проекта на договора за кредит. След влизането в сила на закона такава ин-формация ще трябва да се предоставя и за ипотечни-те заеми. Целта на проме-ните е да се създаде въз-можност за клиентите да могат да направят срав-нение между различните оферти за кредитиране.

Самият договор също ще трябва да включва много по-подробна ин-формация. Така например в него ще трябва да бъде ясно посочено какви са условията за прилагане и промяна на лихвения про-цент, ако не е фиксиран, както и какви ще са по-следствията при просроч-ване на дължимите внос-ки. Начините за извънсъ-дебно решаване на споро-ве също ще трябва да са

ФИНАНСИ


�

ПланътНовосъздадената група първоначално ще съсре-доточи вниманието си в няколко основни области: � Ипотечни измами - от най-дребните слу-чаи до систематични злоупотреби на нацио-налния имотен пазар� Измами с ценни книжа - търговия с вътрешна информа-ция, финансови пира-миди и подвеждане на инвеститорите� Измами с парите за възстановяване - евен-туални случаи на злоупо-треби със средствата на данъкоплатците, налети в щатската икономика

Новите недосегаеми

Могъща специална група ще бори финансовите измами в САЩКонстантин НИКОЛОВ

Елиът Нес. Нищо ли не ви говори? Ма-лък жокер - Ке-вин Костнър в

„Недосегаемите“?

Във филма на Браян де Палма специално създа-дена група от подбрани служители на министер-ството на финансите соб-ственоръчно се справя с мафиотския бос Ал Ка-поне, който дотогава без-наказано тероризира цял Чикаго. Главните герои, водени от младия Нес, са съвсем по холивудски чисти и неопетнени и на-края „заковават“ злокоб-ния гангстер заради да-нъчни измами.

Почти 80 години по-къс-но в САЩ отново се сфор-мира специална група, но не за борба с мафията, а с финансовите злоупотре-би. Въпросът е изключи-телно важен от полити-ческа гледна точка за ад-министрацията на Барак Обама след ипотечните измами, скандалите на Уолстрийт и финансови-те пирамиди като тази на Бърнард Мейдоф през по-следните години. Медии-те веднага нарекоха орга-низацията новата

Финансова полицияНовите недосегаеми са с официалното име Спе-циалната група за борба с финансовите измами, а новият Елиът Нес е глав-ният прокурор на САЩ Ерик Холдър. А той оп-ределено няма да е сам - групата ще включва пред-ставители на министер-ствата на правосъдието, на финансите, на благоу-стройството и градското развитие, както и на Ко-мисията за ценни книжа. Но списъкът с правител-ствени агенции не свърш-ва дотук - още над 20 дър-жавни организации ще участват в проекта. Пред-вижда се и разширяване на сътрудничеството с „федералните, щатските, местните, племенните и териториалните власти“. Панелът ще замести Спе-циалната група за корпо-ративни измами, създа-дена от администрацията

Главният прокурор Ерик Холдър обеща резултати от новосъздадената специална група СНИМКА: BLOOMBERG

на Джордж Буш през 2002 г. след поредица от дру-ги скандали като Enron и WoldCom.

“Ще държим отговорни не само онези, които спо-могнаха за последния фи-нансов срив, но и ще ра-ботим за предотвратява-нето на нова криза. Ще изпратим силно посла-ние до всеки, който дръ-зне да печели от нещас-тието на друг: ще те раз-следваме, съдим и затво-рим“, заяви Холдър с ви-сокопарен тон на специ-ална пресконференция. На въпроса защо от януа-ри досега не е била създа-дена групата, Холдър от-говори, че е отнело доста време, преди да се „сгло-

би пъзелът“. Правител-ството усилено се опитва да впрегне нови ресурси в борбата с финансовите престъпления. През по-следните години Коми-сията за ценни книжа из-остана от силния растеж на финансовите пазари, а едва неотдавна право-съдното министерство и ФБР насочиха повече сле-дователи към този вид злоупотреби, тъй като много от тях бяха заети в инициативи за борба с тероризма.

Експерти по финансо-вите измами уточняват, че съвсем естествено е престъпленията от този род да са далеч повече по време на рецесия. В мо-мента ФБР разследва над 189 големи корпоративни злоупотреби, от които 18 са за щети от над 1 млрд. долара. През последните три години случаите на ипотечни измами са се удвоили. В началото на ноември правосъдното министерство загуби ос-новно дело срещу двама

мениджъри на фалирали хедж фондове в бивша-та инвестиционна бан-ка Bear Stearns. „Анали-зираме случаи като този и се учим от тях“, заяви Холдър.

Бившият прокурор Ро-бърт Минц смята, че съз-даването на новата група не е просто символично, но ще мине време, преди да дойдат истинските ре-зултати. Роналд Хюфнър, преподавател по счето-водство в Университета на Бъфало, счита, че съз-даването на специална-та група е сигнал, че „хо-рата на върха са решени да се борят с измамите“. Според експерта сътруд-ничеството между аген-циите е голям плюс, тъй като един от най-големи-те проблеми досега е бил липсата на комуникация между тях.

Но новият план среща

Сериозни критикиЖурналистът от Financial Times Пол Мърфи педан-тично изброява над 25-те държавни агенции, които участват в проекта, и на-края завършва с думите: „Американският народ поиска действия. И ги по-лучи.“ Според него прези-дентът Обама е включил в проекта всяка държав-на агенция, с която „се е срещнал“. За някои на-блюдатели специалната група по нищо не се раз-личава от създадената от Буш през 2002 г. Тя отчете успехи в борбата с корпо-ративните измами през първите две години след учредяването й, но впо-следствие, когато беше най-нужна, никой не чу нищо за нея.

Специалната група за борба с финансовите из-мами ще се събере за пръв път след един ме-сец, когато може би ще обяви и някои случаи, по-които работи. Как ще тръгне стиковането меж-ду всички тези инсти-туции и кога ще има ре-зултати обаче далеч не е ясно. Така че потенци-алните набелязани за из-мамници може да оста-нат още дълго време не-досегаеми. � K

Не е ясно как ще се координира работата между над 25 държавни агенции в проекта и кога могат да се очакват резултати.

МОЯТ КАПИТАЛ61KАПИТАЛ 21 - 27 ноември 2009 г.

my.capital.bg

Малки, но съществени

При смяна на пенсионен фонд обръщайте особено внимание на такситеТекст: Весела НИКОЛАЕВА Илюстрация: Мадлен НАЧЕВА

Трудно е да убедиш някой току-що за-почнал първата си работа, че тряб-ва да се грижи за

пенсията си. Още съм млад, има достатъчно време, така или иначе пенсиите са малки, ще спестявам по друг начин - такива са аргу-ментите, които ще чуете.

Въпреки всичко това има дос-та голямо значение къде се оси-гурявате, тъй като различните фондове имат различни инвес-тиционни стратегии. Преди обаче да се впуснете в прехвър-

ляне от един в друг пенсионен фонд в търсене на доходност, не е зле да помислите за съпът-стващите такси, които може да обезсмислят упражнението.

Кого да избера?Преди да се прехвърлите, е доб-ре да проучите всички друже-ства, които работят на пазара, за да имате достатъчно инфор-мация, с която да вземете ре-шение. Няколко са нещата, на които трябва да обърнете вни-мание - таксите, които съби-рат дружествата, портфейлът му от инвестиции, постигната-та до момента доходност и по-

етият риск. Таксите за задължителните

универсални и професионални фондове не се различават зна-чително в отделните друже-ства и са близки до максимал-но определените от Кодекса за социално осигуряване граници. Дружествата събират процент от всяка осигурителна вноска - максимум 5% от сумата, коя-то се превежда на фонда; инвес-тиционна такса, която за една година не може да е по-висо-ка от 1 на сто върху стойност-та на нетните активи по парти-дата на осигурения. Пенсион-ните компании нямат право да

събират други регулярни так-си, но могат да имат такива за различни допълнителни услу-ги или еднократни събития, като допълнителни справки или прехвърляне в друг фонд.

Портфейлите на фондовете представляват начина, по кой-то те инвестират поверените им пари. Според закона с тях могат да се купуват държав-ни ценни книжа, акции, дяло-ве на колективни инвестицион-ни схеми, облигации, да влагат в банкови депозити, в инвес-тиционни имоти. Как са раз-пределени активите на всеки фонд може да се провери в сай-

та (www.fsc.bg) на Комисията за финансов надзор (КФН), в раз-дел “Статистика”, “Осигурите-лен пазар”. Информация има на сайта си и всяко отделно дружество, като обаче детайл-на разбивка по отделни финан-сови инструменти се публику-ва само веднъж годишно.

Риск или доходностТъй като в България все още няма мултифондове, с които може да се избира желаният рисков профил, подобен избор можете да направите, като ви-дите портфейлите на фондове-те в отделните дружества. �62

МОЯТ КАПИТАЛ


Оторизиран дистрибуторwww.bmg.bg

Компания УНИВЕРСАЛЕН ДОБРОВОЛЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН Годишна Стандартно Годишна Стандартно Годишна Стандартно доходност* отклонение** доходност* отклонение** доходност* отклонение**„Доверие“ -6.61% 5.21% -9.57% 7.4% -8.82% 6.3%„Съгласие“ -9.88% 7.74% -13.03% 12.1% -10.62% 8.9%„ДСК Родина“ -7.77% 4.85% -10.51% 6.1% -10.15% 5.8%„Алианц България“ -9.42% 5.58% -10.52% 6.5% -10.49% 6.2%„Ай Ен Джи“ -7.18% 5.77% -9.41% 6.7% -7.84% 5.8%„ЦКБ-Сила“ -9.01% 7.85% -16.53% 12.3% -9.66% 8.9%„Лукойл Гарант България“ -9.89% 6.93% -13.53% 10.1% -12.88% 8.2%„Бъдеще“ -11.13% 9.73% -26.94% 15.2% -11.95% 9.0%„Топлина“ -9.28% 4.85% -9.91% 4.9% -8.52% 4.6%Средно за пазара -8.91% -13.33% -10.10% *на база периода 28.9.2007-30.9.2009 г. **Към 31.12.2008 г.

ПОКАЗАТЕЛИ НА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ

Източник: КФН

�

Къде е пенсията миМного от осигу-рените изобщо не знаят в кой фонд са, колко пари имат по партидите си, какви са правата им. Ако не знаете в кой фонд се осигурявате, най-вероятно сте били служебно разпределени от Националния осигу-рителен институт. Единият вариант е да разберете от годишното извле-чение, което дру-жеството праща. Ако не получавате такова, значи в пен-сионната компания имат грешен адрес. Друг начин за про-верка е през сайта на НОИ - www.noi.bg, в лентата вляво има секция ДЗПО, откъдето обаче справка се прави само с персонален идентификационен код (ПИК). Той се получава след пода-ване на заявление до териориално поде-ление на НОИ - лично или с нотариално заверено пълномощ-но, и след няколко дни се издава ПИК. Някои дружества обаче позволяват през сайтовете им да проверите дали сте осигурен в тях само с ЕГН. Другият ви вариант е да звъните или лично да питате компания по компания дали сте осигурен в тях.

>> стр. 61Малки, но съществени

Някои от тях традицион-но инвестират по-ниско-рисково, с по-малък дял на акциите и повече об-лигации, депозити и дър-жавни ценни книжа. Дру-га част от дружествата предпочитат да влагат в акции и дялове близо до максимално разрешената от закона граница.

Това е свързано с риска при инвестирането. Той се измерва с т. нар. стан-дартно отклонение - слож-ният термин не трябва да ви безпокои, той има съв-сем лесно обяснение. Кол-кото по-висока е негова-та стойност, толкова по-рисково инвестира фон-дът. Отклонението се из-

мерва в проценти и показ-ва колко може да варира доходността.

Как да се прехвърляКогато изберете ново дру-жество, трябва да отидете в офиса му и да подадете заявление за прехвърля-не. То e по образец на КФН и се дава от дружеството.

Прехвърляне може да се откаже, ако не е изтекло достатъчно време, в кое-то се осигурявате в стария фонд. При задължителни-те фондове минимумът в първия фонд, в който за-почват да се осигуряват, е две години, за добровол-ните е една. След изтича-не на този срок промя-на се разрешава веднъж годишно.

До месец след като две-те дружества са разме-нили заявленията, ново-то ще подпише договор с вас и ще трябва да плати-те таксата за прехвърля-не. По закон тя не може да надхвърля 20 лв. и прак-тически всички пенсион-ни дружества са закотви-ли своите такси на мак-симума. Ако не я платите отделно, дружеството ще я вземе от партидата ви. Като имате предвид, че средният размер на натру-паните пари на осигурен в момента е около 400-500 лв., никак не е малко 5% от тях да отидат за смяна-та, така че е по-добре да ги платите отделно. Ако партидата ви намалее с тях, губите повече, защо-то в бъдеще те няма да се инвестират и не биха до-несли доходност.

А не може ли безплатноЕдиният от вариантите е, когато вашият фонд по-ня-какъв начин се преобразу-ва - влива се в друг, сли-ва се или се прекратява. В момента например тече процедура по вливане на „Лукойл Гарант Бълга-рия“ в „ЦКБ-Сила“. Така на пазара ще остане да съществува само второто дружество, а всички оси-гурени в „Лукойл Гарант“ ще се прехвърлят автома-тично в „ЦКБ-Сила“.

Веднага след като при-ключи процедурата по вливане, на всички оси-гурени в „Лукойл Гарант“ ще бъдат изпратени уве-домления за приключи-лото вливане и промени-те, които идват след него, поясниха от дружество-то. В срок от един месец след получаването им те ще имат право да се пре-местят по свое желание без такса в друго друже-ство, ако не са съгласни с промяната.

Друг вариант да спес-тите таксата от 20 лв. е, ако пенсионно дружество реши да промени правил-ника си и не сте съгласни с промените. Тогава сро-кът без такса е три месе-ца. Това обаче е в случай, че промените не са свър-зани с изменения в нор-мативната база или са по препоръки от КФН. Така че ако не бързате да сме-ните фонда си, може да почакате за промени.

МАЛКИ ОБЯВИ


��

„Светът през 2010“ (The World In) на The Economist

ще издаде

„СВЕТЪТ ПРЕЗ...“е годишно издание на The Economist.

КАТЕГОРИЧНО. АВТОРИТЕТНО. ВЛИЯТЕЛНО.

Изданието съдържа прогнозите на журналисти, политици, икономисти и бизнес лидери от цял свят. „Светът през 2010“ ще има секция „България“ с автори от „Капитал”, български политици и анализатори.

Изданието ще бъде подарък за всеки, който се абонира за вестник „Капитал“ за 2010 г.

ЗАЯВЕТЕ ВАШАТА РЕКЛАМА В „СВЕТЪТ ПРЕЗ 2010“e-mail: [email protected].: 02 93 76 444

краен срок зарекламни заявки

25 ноември

Глобално 27% от читателите на „Светът през...“ са членове на управителни съвети на компании. Очакваме българското издание по лиценз на The Economist да намери място на бюрата на българските лидери.

ЯНУАРИ

МАРТ

ЮЛИ

ОКТОМВРИ

ДЕК

ЕМВРИ

брой #46, година VIII www.karieri.bg

КАРИЕРИK321 - 27 ноември 2009 г.

Ключът за избатаPRO.FILE: ГЕОРГИ БАЛАБАНОВ


Това е пенливо вино, няма-ме право да го наричаме шампанско“, казва Ге-

орги Балабанов, докато по-казва една от гордостите на винарска изба „Едоардо Миролио“ - естествено пен-ливо розе. С което демон-стрира колко са важни за винопроизводството ге-ографските наименова-ния - при избора на вино клиентът гледа първо региона, после сорта и марката. Затова от избата са подали документи за сер-

тифициране на новозагорското село Еленово, в чието землище е избата, като микрорайон за износ на вина.

През 2002 г. италианският бизнес-мен Едоардо Миролио, който има ши-вашка фабрика в Сливен, решава да раз-вива в България и хобито си - винарство-то. В края на 2005 г. се появяват първите вина. Тринадесет хиляди декара в земли-щето на с. Еленово обслужват „италианска-та“ изба. Лозята са 2200 дка, върху останала-та земя се отглеждат пшеница, ечемик и слън-чоглед. А за да отговаря на всички правила за винен туризъм, над избата е построен хотел със седем стаи и три апартамента. Всички носят имена на различни сортове грозде. Инвестицията във всич-ко това до момента е около 30 млн. евро - сериозна

сума за едно хоби.Преди да стане управител на избата, Георги Бала-

банов никога не се е занимавал с винопроизводство. Единственият му допир с този бизнес е образовани-

ето му - завършил е аграрна икономика. Самият Балабанов няма друго обяснение за поканата на Миролио, освен че „доста е рискувал инвестито-рът, сигурно е добър психолог“. Последните поч-ти пет години потвърждават това предположе-

ние - за този период избата е спечелила близо 50 отличия от винарски конкурси с марките

„Сант Илия“, „Спирал“ и „Едоардо Миро-лио“. А те са резултат на труда не само на български специалисти, а и на екип от ита-лиански енолози и технолози.

�на стр. 6-7

Тодор БОЖИНОВ

КАРИЕРИ // KARIERI.BG


Гугълоблъсканица

НА СТРАНИЦИ ВТОРА публикуваме със съкращения най-актуалните теми от форума и блoга на www.karieri.bg, както и най-интересните коментари от статиите в предишния брой на „К3 Кариери“. Оригиналният правопис на мненията от сайта е запазен.

Гугъл“ има репутацията на едно от най-желаните места за работа. Това едва ли е случайно, въпреки че през изминалата го-дина компанията предприе доста непопу-лярни мерки.

Напоследък обаче технологичният гигант отново назначава. Търси креативни, нестандартно мислещи хора с коефициент на интелигентност доста над средните стойности. И тества качествата им с въпроси, които

представляват истинско предизвикателство за ума. Например “колко топки за голф се побират в училищен автобус”, “как бихте организирали евакуацията на град като Сан Франциско” или “как бихте разпределили плячката, ако сте капитан на пиратски кораб”...

За онези, които искат да се преборят за назначение в “Гугъл” и да се явят на интервюто подготвени, The Business Insider (www.businessinsider.com) предлага селекция от реално задавани въпроси. 16 за първо ниво, 140 за напреднали.. � K

Боряна ПЕНЕВА

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

Обратна връзка

Re: Служителите остават ангажирани въпреки кризата

КАРИЕРИ // ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ


53%от работещите българи се чувстват ангажирани с бизнеса на своите компании.

ЛОЯЛНОСТ

АНГАЖИРАНОСТ И УДОВЛЕТВОРЕНОСТ

ИЗМЕРЕНИЯ НАИЗМЕРЕНИЯ НА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА

ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕРЕНИЯ НА АНГАЖИРАНОСТТААНГАЖИРАНОСТТА

{ ХОРА{ ХОРА топ мениджмънт мениджъри колеги ценене на хората

{ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ{ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ заплащане придобивки признание

{ ФИРМЕНИ ПРАКТИКИ{ ФИРМЕНИ ПРАКТИКИ политики и практики управление на

представянето съответствие между

вътрешен и външен имидж репутация на компанията

{ КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ{ КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ физическа работна

среда баланс между работа

и личен живот

{ РАБОТА{ РАБОТА задачи, дейности удовлетвореност от

свършената работа автономност ресурси процеси

{ ВЪЗМОЖНОСТИ{ ВЪЗМОЖНОСТИ за кариерно развитие обучение и развитие

КАЗВАМ ИСКАМ ПРАВЯ

...полагам допълнителни усилия и действия, които допринасят за успеха на компанията

...говоря положително за компанията пред колеги, потенциални бъдещи колеги, приятели, клиенти

...имам силно желание да бъда част от тази компания

51%47%47%64%66%66%67%66%67%

41%46%45%58%59%57%

58%60%53%55%57%55%56%55%56%

47%48%49%34%39%37%

45%41%39%43%45%43%

39%41%39%52%52%47%

50%53%52%51%51%52%

61%59%56%51%51%51%

53%51%54%66%65%64%

Топ мениджмънт Мениджъри

Колеги Ценене на хората

Работа (задачи, дейности) Удовлетвореност от свършената работа

Автономност Ресурси

Процеси Заплащане

Придобивки Признание (извън заплащането)

Възможности за кариерно развитие Обучение и развитие

Фирмени политики и практики Управление на представянето

Репутация на компанията Съответствие между вътрешен и външен имидж

Баланс работа/личен живот Физическа работна среда

УДОВЛЕТВОРЕНОСТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ РАБОТНАТА СРЕДА

Средно за България 2009 Средно за България 2008 Средно за ЦИЕ 2008 / 2009

Източник: Hewitt Associates

Служителите остават ангажирани въпреки кризата

Одобрението е най-голямо при бързооборотните стоки, най-зле е аутсорсингътЕкатерина ПОПОВА

Изненада! През кризисната 2009 г. средно за България ангажираните към бизне-са на компанията си работ-ници и служители остават толкова, колкото са били и миналата година.

По този показател страната ни не се различава от средно-то ниво в Централна и Източ-на Европа, сочат данните от из-следването на Hewitt Associates „Най-добрите работодатели“. Въпреки съкращенията на хора и бюджети за заплати и за развитие на персонала 53% от всички заети у нас искат да са част от компанията си; гово-рят позитивно за нея пред по-знати, колеги и клиенти; пре-поръчват я на близки и прия-тели, които търсят работа; по-лагат допълнителни усилия за нейния успех.

Запазването на средната сте-пен на ангажираност в нашата страна не означава, че работе-щите българи посрещат с енту-сиазъм негативните последици от глобалната криза. Напротив, в близо 14% от участвалите в тазгодишното проучване ком-пании се отчита спад в ангажи-раността на служителите, кое-

то е двойно повече в сравнение с миналата година.

Този негативен резултат оба-че се компенсира изцяло с нео-чаквано голям скок в броя ан-гажирани служители във фир-мите - най-добри работодате-ли. През 2009 г. средно 81% от заетите в тези компании по-казват ангажирано поведение. В почти половината от тях уве-личението на броя ангажира-ни хора е с около 12 процентни пункта. Елена Димова, ръково-дител на проучването „Най-до-брите работодатели“, обясня-ва този факт със силната анга-жираност на топ мениджърите в тези компании, която дейст-ва ентусиазиращо и на остана-лия персонал. „На преден план излиза съответствието между външен и вътрешен имидж - доколко фирмата спазва обеща-нията си към служителите“, до-бавя Димова.

България изостава от други-те държави в региона по удо-влетвореност на служителите от работната им среда. Най-го-лям спад в оценките има по от-ношение на признанието, кое-то хората получават от своите ръководители, чувството на за-доволство от свършената рабо-та, работните задачи и възмож-ностите за кариерно развитие. Нивото на удовлетвореност в компаниите - най-добри работо-датели, е с цели 26% по-високо, отколкото в останалите фирми, участвали в проучването. Най-големи са разликите между от-личниците и останалите в усе-щането на хората, че са ценени, в оценките за допълнителните придобивки и за възможности-те за обучение и развитие, кои-то фирмата предоставя.

Общата тенденция е цялост-

ната удовлетвореност да над-вишава ангажираността на слу-жителите. В IT сектора и аут-сорсинг компаниите тази раз-лика е най-значителна - над 10%. „Много по-лесно е да си доволен, отколкото да полагаш усилия“, коментира по този по-вод Елена Димова.

На двата полюсаНай-силно ангажирани и най-удовлетворени от средата, в ко-ято работят, са заетите в дист-рибуцията на бързооборотни стоки. Повече от две трети от хората там активно подпома-гат успешното представяне на своите компании.

Въпреки че производствени-ят сектор е особено силно за-сегнат от кризата, броят анга-жирани служители там също надхвърля средното равнище за страната. За Петър Космев,

маркетинг мениджър на един от отличниците в класацията - завода за строителни разтво-ри Saint-Gobain Weber Бълга-рия, това не е изненада. „При нас има добра корпоративна култура - общите ценности се споделят на всички нива, има честно отношение и индивиду-ален подход към всички слу-жители, както и прозрачност при взимането на решенията“, обяснява той. Космев очаква раздвижване на пазара в стро-ителството през следващата година, което предполага, че тази индустрия ще се предста-ви още по-добре в проучването през 2010 г.

На другия полюс по ангажи-раност са аутсорсинг компа-ниите. Едва 41% от работещи-те там искат да са част от фир-мата и полагат допълнителни усилия за нейното развитие.

„В такива класации печелят два вида ком-пании: опериращите в иновативни сфери и фирмите с голямо текучество.“ИВАЙЛО СЛАВОВ, ген. мениджър на Adecco за България

� Искам да попитам пи-шещите във форума ЧР, какъв е проблема да се изпраща обратна връзка на неодобрените кандида-ти, по ел. поща примерно, че е най-лесно и най-евти-но? Не вярвам за една по-зиция да кандидатстват по 100 човека!? Какво тол-кова ви пречи да го пра-вите не мога да разбера?!? Дидо78

� Най-малкото признак на уважение е да направиш един мейл, който може да се препраща като спам за-ради отделеното време, а

ако и толкова Ви мързи поне предупредете,че до седмица ако нямаме от-говор не сме одобрени, защото Вашата практика е да се обаждате само на одобрени. Zarra

� Аз се занимавам с под-бор на персонал. За мен е въпрос на принципи да дам обратна вързка, на всеки, който е минал на интервю. Винаги казвам до колко дена ще дам об-ратна връзка и я давам точно в този срок. Когато кандидатът не е избран за позицията по-често не

му казвам защо. Причи-ната за това е елементар-на - един път се опитах да помогна на една кан-дидатка и тя ме наруга, обажда се на кой ли не да ми прави проблеми. Прос-то не всеки е готов да чуе отговорът на въпроса „защо“ или дори да полу-чи просто един съвет. От тогава давам такъв отго-вор само ако ми го поис-кат и се ограничавам до отговори свързани с обра-зование, стаж и заплаща-не. За мен беше учудва-що, че няколко пъти по-лучих благодарности „за

човешкото ми отноше-ние“ от кандидати за ра-бота, на които казвах, че не са одобрени. Чак кога-то и аз станах кандидат разбрах защо. Мoon

� Би било добре наисти-на, ако служителите в от-дел Човешки ресурси гле-даха на работата си като на вид реклама на фир-мата си. Ами вярно, че от всички кандидати се из-бира един, който ще стане част от фирмата, но всич-ки останали, да кажем 20-30 кандидати, ако не по-лучат обратна връзка,

респективно уважително отношение независимо от резултата, ще бъдат вече лоша реклама за фирма-та. С какво впечатление ще останат те от тук ната-тък като евентуални кли-енти на компанията след като са били така „обслу-жени“ като кандидати за служители? Съвсем нор-мално е всеки от тях да сподели впечатлението си с приятели и познати и т.н. Така, че колко стру-ва все пак един мейл или кратък телефонен разго-вор за обратна връзка? Jenny

КАНДИДАТСТВАНЕ Обратна връзка

ОТ ФОРУМА

ОТ БЛОГА

� Една фирма се оправя толкова бързо в криза-та, колкото по-бързо се отърве от персонала си. Как било необходимо да запазим ценните служи-тели, та като мине криза-та... Дрън, дрън. Служи-телите теглят фирмата надолу с разходите. Тва е положението. бит

�@бит: Много от азиат-ските компании постъпи-ха точно както ти казваш през миналата криза и си изгубиха най-ценните ка-дри. И до сега не могат да ги върнат. . Dirk Struan

� Мисля че резултати-те Ви се изкривяват леко от това, че при бързооб-оротните стоки има по-стоянен процес на обуче-ние и хората, които анке-тирате все пак имат едно наум. Stoiank

Re:

�Да, всичките въпроси са за мениджъри - както самите те си пишат отдо-лу. Ето защо като ида на проект, първо се сборвам със съответния пич, дето знае колко топки за голф се събират в автобуса, но хал хабер си няма как да разгърне приложение на сървъра и да го тества. Грубо пресметнато, ако

диаметърът на една топ-ка е 10 см, то след като се дадат спецификации-те на автобуса, се намира колко топки се събират в дадения обем и се вадят около 30% - все пак има двигател, седалки и т.н. Anguel Terziyski USA

� Подобни въпроси не са нищо ново и са използва-ни основно при подбор в елитните консултантски

фирми по бизнес и упра-вление при набиране на техните кадри от МБА програмите. Този подход е интересен, но невинаги е необходим или прило-жим . UK graduate

� Искам да поздравя Бо-ряна за начина на пред-ставяне на ИНФОРМА-ЦИЯТА. Защото може-ше да има и често сре-щания вариант - „как в

световноизвестна фир-ма използват изключи-телни, нови, модерни те-стове. Как с тях подбират най-добрите, как всич-ки трябва да ги ползват, колко много сме изоста-нали и т.н.“. А на прак-тика има много трагич-ни случаи на работа с неадаптирани тестове и методики, но това е дру-га тема. Христо Стоянов

KARIERI.BG // КАРИЕРИ


Пътеводител за успешно интервю

Много кандидати за работа се провалят на интeрвюто, за-щото не познават елемен-тарни норми на поведение. Някои детайли изглеждат

незначителни, но понякога могат да про-валят дори хора, които са добре подготве-ни, подходящо облечени и владеят емоции-те си.

На страниците на германското издание Die Zeit консултантката Урсел Щийф съветва как да се справите с това предизвикателство.

На забравяйте името и позициятаОбръщението към интервюиращия с точното му име показва внимание и уважение. Доброто позна-ване на сферата на дейност и продуктите на ком-панията до известна степен се обезсмисля, ако не знаете предварително името и точната позиция на човека, с когото ще разговаряте. Някои хора много държат да се обръщат към тях с титлата им, ако имат такава. Това демонстрира уважение. Урсел Щийф провежда симулации на интервюта и отбе-лязва, че тяхната цел е кандидатът да се почув-ства сигурен в себе си. Защото сигурният канди-дат във всички случаи изглежда по-симпатичен. Това впечатление обаче се променя много бързо, ако той обърка името или позицията на човека срещу себе си. Това може да ви се случи, когато интервюто се провежда с повече хора и когато при запознаването не успеете да запомните всички имена и позиции. Ако не сте сигурни - попитайте. В задаването на въпроси няма нищо лошо, напро-тив - демонстрира интерес.

Намерете златната средаНа интервюто за работа винаги трябва да се спаз-ва известна дистанция. Все пак вие сте гост в чуж-да (засега) организация. „Ако се държите като у дома си и хвърлите якето и чантата си просто ей така на някой стол, постъпката едва ли би се въз-приела добре“, казва Щийф. „По-добре попитай-те къде да оставите нещата си“, съветва консул-тантката. Попитайте и дори ако искате да си во-дите записки, въпреки че едва ли някой би имал нещо против. Ако помещението, където се про-вежда разговорът, е малко, внимавайте да не на-влизате в личното пространство на другия, спаз-вайте поне метър дистанция. Разбира се, не се дис-танцирайте прекалено. Хората, които са по-интро-вертни, при притеснение стават още по-затворени - това може да се възприеме като липса на интерес или пък като неуместна срамежливост. Не е лес-но да се намери златната среда между спазването на протокола, демонстрирането на интерес и при-ветливостта, но си струва да опитате.

Бъдете учтивиКъм необходимата учтивост се включва и ставане-то, когато поздравявате събеседниците си. Пред-стaвете се още веднъж с името и фамилията си, дори и специалистите по подбора да са запознати с тази информация. Обект на широка дискусия е дали е възпитано или не да откажеш предложена напитка на интервю. Рано или късно идва момен-тът, когато кандидатът може да зададе въп росите си. Трябва да се възползвате от възможността да питате каквото ви интересува, но въпросите тряб-ва да бъдат конкретни, съдържателни и релевант-ни. Въпроси от рода на „каква ще ми е заплата-та“, „колко често мога да излизам в отпуск“ гово-рят по-скоро за болезнено свободолюбие, отколко-то за тактичност. Такива неща се уточняват при следващи разговори. На финала на интервюто за-дача на потенциалния работодател е да ви уведо-ми кога и дали ще се свърже с вас. Ако все пак не го направи, можете да попитате учтиво. � K

Бизнес с кауза

Силен старт

Антъни ХАСИОТИС*

В Пощенска банка сме убедени, че талантът и старанието трябва да бъ-дат възпитавани и възна-граждавани от най-ранна възраст.

Тъкмо желанието ни да насърчаваме интелигент-ните млади хора от само-то начало на тяхното раз-витие е в основата на про-грамата „Силен старт с Пощенска банка“. Тя е един от най-важните про-екти на банката в соци-алната сфера. Провежда се от 2005 г. и с годините доказа, че успешното съ-трудничество между пуб-личния и частния сектор е напълно възможно.

Програмата „Силен старт“ е замислена като стратегически проект, който да допринесе за развитието на общество-то в дългосрочен план.

Пощенска банка насърчава таланта и старанието от най-ранна възраст

Чрез нея искаме да пока-жем на младите хора, че и в България доброто об-разование се оценява ви-соко и не е необходимо да търсят признание в чуж-бина. Също така се надя-ваме да стимулираме и други компании да рабо-тят в същата посока.

Програмата „Силен старт с Пощенска бан-ка“ утвърждава ценнос-ти като усърдие, реши-телност и постоянство. Затова тя е насочена към учениците в осми клас, които вече са си извоюва-ли място в най-престиж-ните средни учебни за-ведения - езиковите гим-назии и профилираните чуждоезикови паралел-ки в училищата. Напра-вихме програмата имен-но за тях, защото сме убе-дени, че изучаването на

чужд език открива нови перспективи пред ли-чността, особено в съвре-менното глобализирано общество.

В съревнованието за стипендии в рамките на програмата участват ученици от цяла Бълга-рия, показали отлични резултати на езиковия изпит с външно оценява-не след осми клас, който се провежда от министер-ството на образованието в края на учебната година. Програмата има за цел да мотивира младите хора, които вече са доказали

своите способности, и да ги поощри да продължа-ват да работят упорито и занапред.

През годините „Силен старт“ успя да затвърди позициите си и да се раз-вие. Увеличихме парич-ната стойност на стипен-диите от 400 лв. на 550 лв. До момента под формата на стипендии са раздаде-ни над 300 хил. лв. Те са разпределени между 715 отличници, като общият брой на кандидатствали-те надхвърля 120 хил.

Силната конкуренция гарантира, че наистина се награждават ученици-те с най-добри резултати и най-силна мотивация.

Пощенска банка не би могла да осъществи та-къв голям проект сама. Програмата е резултат от общите усилия и дъл-гогодишното сътрудни-чество със структурите на министерството на об-разованието. Всяка годи-на те ни помагат за об-работката на резултати-те от изпита. Междувре-менно нашата идея при-влече още партньори - към министерството на образованието се присъе-дини и Столичната общи-на. Партньорството на ин-ституциите и прозрачнос-тта в класацията гаранти-рат обективността на кри-териите, по които се раз-пределят стипендиите.

През изминалите годи-ни „Силен старт“ ни даде възможност да срещнем много блестящи млади умове. Нашата цел е да ги накараме да се горде-ят с постигнатото и да им дадем морална награ-да за техния труд. Най-го-лямото признание за на-шите усилия е радостта на отличниците по време на традиционните годиш-ни церемонии, на които те получават своите сер-тификати и стипендии. Ние споделяме вълнени-ето на всяко дете в този важен момент от живота му - когато със собстве-ни усилия и постижения е успяло да извоюва пър-вата си награда. Това е и най-емоционалният мо-мент от програмата и за отличените ученици, и за нас.

Пощенска банка е пър-вата финансова инсти-туция, която подкрепя и окуражава българските ученици на толкова ра-нен етап от тяхното раз-витие. Реализацията на амбициозен проект от по-добен мащаб е истинско предизвикателство, но и необикновено отблагода-ряваща се кауза. � K

* Антъни Хасиотис е главен

изпълнителен директор на

Пощенка банка

За стипендии от Пощенска банка се състезават ученици от всички езикови училища.


Работя в голяма компания с чуждо участие. В послед-но време западното влияние все повече взе да от-стъпва на типично балканските методи на упра-вление. На средно управленско ниво се издигат хора, които са преди всичко предани на по-висшите на-

чалници и след това са професионалисти. Аз самият, поне-же искам да се развивам в тази компания и мисля, че имам огромен потенциал, кандидатствах за няколко по-ръковод-ни позиции, но без успех. Винаги съм бил абсолютно точен в служебните си ангажименти. Чета странична литерату-ра, включително и за мениджмънта по света, където вина-ги се казва, че щом се стараеш да бъдеш добър, непременно ще те забележат и усилията ти ще се възнаградят. Ста-ва ми неприятно, че откровено по-неподготвени от мен хора стават мениджъри и после не могат да се оправят. Но те винаги казват „да“ на по-големите шефове. Дали аз бър-кам, като искам да се издигна с уменията и знанията си, или просто ще бъде достатъчно да бъда нечий лакей?

Мъж, 27 г.

Неотдавна Дейвид Роу, 24-годишен англичанин, за-вършил история в универ-ситета „Кент“, излезе по лондонските улици с необи-чайно облекло - картон тип сандвич, на който пише-ше „Търся работа. Интер-вюирайте ме. Готов съм да работя безплатно първия месец“.

Като много свои наскоро завър-шили връстници Роу не упял да си намери работа по традици-онния начин въпреки стотици-те изпратени автобиографии.

В настоящата ситуация на пазара на труда подобни мето-ди за привличане на внимани-ето стават все по-често среща-ни. Когато кандидатите не ус-пеят да се доберат до желана-та позиция чрез традиционна-

та процедура по подбор, те при-бягват към необичайни методи на търсене с надеждата, че все някой ще ги забележи и покани поне на интервю. Дейвид Роу например веднага привлякъл вниманието на специалист от агенция за подбор на персонал, който му предложил позиция в компанията тъкмо заради ори-гиналния метод, който младе-жът използвал, за да си наме-ри работа.

Разбира се, към подобни стъпки трябва да се подходи с необходимото внимание, защо-то необичайното облекло или оригинално оформеното CV са подходящи, ако си търсите ра-бота в рекламна агенция, но може да се приемат за проява на несериозно отношение, ако искате да работите във финан-совия сектор или публичната администрация.

„В България алтернативни-те начини за търсене на ра-бота стават все по-ефектив-ни“, смята Жюстин Томс, маркетинг мениджър на ABC Design&Communication. Спо-ред нея те работят особено до-бре в PR, маркетинг и IT сфе-рата. „За предлагане на работа важи същото - най-иновативни-те компании вече от доста вре-ме използват алтернативни ка-нали за търсене на нови кадри, особено за по-специфични по-

зиции“, добавя тя.Според Елица Панева, стар-

ши консултант „Подбор“ в агенцията „Ан Мари“, кризата е възможност да бъдат прило-жени нови техники за подбор. Панева дава за пример англий-ска банка, която преди някол-ко години си направила интере-сен експеримент, като провела интервюта за работа на футбо-лен стадион. По време на криза този метод може да се използва много успешно, за да се отсеят най-добрите кандидати, смята тя. „Аз бих избрала 10-20 души, които да вкарам в една игра, и така бих видяла кой от тях е най-добрият търговец или кой се справя най-бързо или най-успешно със задачите си, обяс-нява Панева. Хората, които са много мотивирани, са видими дори сред море от кандидати“, смята тя.

Как да бъдете забелязани от потенциалните работодателите и какви са алтернативните ка-нали да достигнете до тях? Ето няколко възможни отговора на тези въпроси.

Twitter и лични блоговеВ микроблогa Twitter може-те да следите съобщенията за свободни позиции, публикува-ни там. Можете да търсите по ключови фрази като „свобод-ни позиции“. Невинаги става

Различен от другитеНестандартните подходи при търсенето на работа имат по-голям шанс за успехТаня ОБУЩАРОВА

ЮЛИЯНА ДОБРЕВА

Подобно отношение към амбициоз-ните и подготвени служители се среща навсякъде по света. Причи-ните обикновено са разнородни, но водеща предпоставка са характерът на установената фирмена култура, доминиращите ценности и стилът на управление, които в изключител-на степен зависят от личностните особености и компетентността на управляващите.Израз на зрялост е да се анализират особеностите на организацията и да се избере такова поведение, което да ви помогне да постигате целите си. Нямам предвид, че трябва да се подмазвате и да прекрачвате принципите си, а да намерите конструктивни начини, за да се адаптирате и да работите чрез системата. Фокусирайте се върху възможностите, а не върху пречките, давайте решения, а не толкова негативни оценки и обобщения. Избирайте внимателно мястото, времето и аудиторията, пред която да споделяте идеите и резултатите си.Помислете върху въпросите: Какво значи да израсна? Какви са обектив-ните възможности за това? Каква е установената практика в момента? Какви реални възможности има за промяна на статуквото? И дали причините за случващото се са само и единствено извън вас?Възможно е в момента в компанията да не съществуват подходящи условия за хора с вашия капацитет и

* Юлияна Добрева е психолог, серти-

фициран мениджър по управление на

персонала. Тя е управляващ съдруж-

ник на компанията за психологичен

подбор, оценка и обучение на персо-

нал „Д&Д груп“ ООД. Можете да й пи-

шете на e-mail: [email protected].

Новия казус от „Психолог в офиса“ можете да намерите в едноименната ру-брика на KARIERI.bg

K3

Как да раста в йерархията, без да се подмазвам

� Израстването в йерархията не е въпрос на умения или подмазване, а по-скоро да си изградиш мрежа в компанията с точните хора и да свършиш качествено определена работа в даден момент, която да се хареса на точния човек... няма разлика дали си в България, в САЩ, в Западна Европа и т.н. Принципите са едни и същи... Не се отказвай

� Моят съвет е - не прави компро-

миси със себе си и с принципите си. Почни да се оглеждаш. Много пъти единственият начин да получиш повишение е, като си смениш фирмата и идеш в друга на по-висока от сегашната си позиция. Все пак си поискай повишение, да не се окаже, че някой не е разбрал и т.н., да ти е чиста съвестта, а и да не действаш първосигнално, т.е. да търсиш външно решение на проблема, при положение че може да се реши локално. Анонимен

мотивация за постижения. Тогава ще се наложи да потърсите друго мяс-то, където да има по-благоприятна почва за тяхното разгръщане.

Re:

КАРИЕРИ // КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ


дума за официални обяви, пус-нати от компанията или аген-ция за подбор. По-вероятно е някой да е споделил в стату-са си, че компанията Х търси програмист или че вчера ме-ниджърът Y е напуснал и сега се търси кой да го замести. По-лезно е да използвате и непо-средствения си кръг от онлайн контакти - това далеч не озна-чава само хора, които познава-те лично, а и такива, с които об-щувате всеки ден. Все пак вни-мавайте с изявленията, че си търсите нова работа - не е из-ключено сегашният ви шеф да ги прочете.

Ако пък сте безработни, спо-делете с контактите си какъв тип работа търсите. Това може да ви донесе успех. Някои ком-пании дори вече поставят из-исквания за броя „последова-тели“ (това са хората, които следят личните ви статуси) в Twitter, които кандидатът за дадена длъжност трябва да има. Кандидат маркетинг спе-

не остава незабелязан“, комен-тира и Жюстин Томс. Според нея това е особено полезно за по-специфични професии, при които блогът може да се ока-же ценен ориентир за специа-листите по подбора.

Нетрадиционно CV или обява за работаВидео CV-тата са вече сравни-телно популярно средство за привличане на вниманието. Жюстин Томс съветва прите-жателите им да ги публику-ват в YouTube, да ги интегри-рат в блога си, да ги изпращат при поискване, прикачени към своето хартиено или електрон-но CV. Елица Панева също смя-та, че CV-то е важен елемент от кандидатстването за работа и начинът на оформяне може да се окаже ключов. „Неотдавна ми попадна CV, което беше оф-ормено по-скоро като обява за работа - човекът беше напи-сал какво иска и какво може, какво предлага и какво тър-си“, разказва тя. Панева е била впечатлена и от професионал-но оформената автобиография на бояджия, на която е бил из-рисуван флагът на Европей-ския съюз.

Друг вариант да достигне-те до желания работодател е да публикувате лична обява в сайт или вестник, специализи-ран в тази област. Ако члену-вате в някаква професионал-на асоциация или организа-ция, това също е възможен ка-нал да направите кандидату-рата си видима и да я насочи-те към правилния кръг хора. Ако работите в сферата на чо-вешките ресурси или счетовод-ството например, професионал-ните сдружения в тези сфери в много случаи са правилният начин да достигнете до бъде-щия си работодател.

Социални мрежиПрисъствието в социалните мрежи вече е небходимост, а не въпрос на прищявка или мода, смятат специалистите по под-бор и маркетинг. Ако ви няма във Facebook и LinkedIn, много по-вероятно е да останете извън радара на потенциалните ра-ботодатели. „Мисля, че вече е стандартна практика при избо-ра на служител да се преглеж-да неговият профил в социал-ните мрежи, да се види има ли блог и въобще какво е цялост-ното му присъствие в мрежа-та“, казва Жюстин Томс. „До-брото присъствие в социални-те мрежи, Facebook активности като статуси, коментари, споде-лени връзки също са добър под-ход за самоизява и „забелязва-не“ на фона на останалите кан-дидати“, добавя Томс. И докато Facebook все още се смята за ко-лежанска социална мрежа, то LinkedIn се използва от профе-сионалисти от всички сфери, които градят професионалната си мрежа от контакти, дори да не търсят работа активно. Там препоръката на ваш колега или познат може да се окаже къси-ят път към работата, за която мечтаете. � K

Ако ви няма във Facebook и LinkedIn, много по-вероятно е да останете извън радара на потенциал-ните работодатели.

� Ирина Алексиева застава начело на Българското учи-лище за политика. Алекси-ева е позната като автор и во-дещ на седмичното икономи-ческо предаване на bTV „Биз-несът“. Преди това е ръково-дила икономическия отдел на „Дарик радио“ и е била автор на предаването „Портфейл“. Алексиева е завършила МВА в Американския универси-тет в България и магистрату-ра по икономика в Универси-тета за национално и светов-но стопанство. Специализи-рала е журналистика в САЩ и е изучавала развитието на гражданския и политическия диалог в страните от Югоиз-точна Европа и бившия Съ-ветски съюз в Норвегия.

� Дарин Стойков стана за-местник управляващ ди-ректор на агенцията за уп-равление на корпоратив-

ната репутация Civitas Global. Той ще отговаря за стратегическото развитие на клиентите и разширяването на клиентското портфолио. Стойков има повече от 12-го-дишен опит в стратегическите комуникации на различни по-зиции в рекламни и PR аген-ции в България. Повече от че-тири години оглавява PR отде-ла на най-голямата българска банка Булбанк, сега Уникре-дит Булбанк. Той е магистър по връзки с обществеността от СУ „Св. Климент Охридски“.

� Филип Клейтън влезе в съвета на директорите на „Фасилити оптимум Бълга-рия“ - специализирана ком-пания за управление и под-дръжка на сгради. Клейтън започва работа в България преди пет години като фаси-лити директор на БТК, а преди година става директор „Биз-нес развитие“ на 60К – меж-дународен контактен център. Има 25 години опит в област-та на недвижимите имоти. Клейтън е завършил Central Lancashire University, Вели-кобритания, със специалност „Проучвания и икономика на строителството“. Има квали-фикация като сертифициран строител (Chartered Builder - CIOB). � K

Велко Лазов оглави Toyota Balkans

Велко Лазов е нови-ят изпълнителен директор на Toyota Balkans - дистри-бутор на марките

Toyota и Lexus за България, Македония и Албания.

Той ще съвместява тази пози-ция с досегашния си пост на из-пълнителен директор на „ТМ ауто“ (дилър на Toyota и Lexus за София). Лазов има дългого-дишен опит в автомобилната индустрия. От октомври 2006 г. заема длъжността изпълни-телен директор на „ТМ ауто“, както и управител „Продажби крайни клиенти“ на „Инчкейп“ за България, Румъния и Маке-дония. Преди това е бил упра-вител на „Булмоторс“ (1998 -

2004), „Алфа груп“ (2002 - 2004) и „Инчкейп Полша“ (2004 - 2006). Завършил е магистратура по маркетинг и мениджмънт (1988 - 1993) във ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС).

КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ // КАРИЕРИ


циалист във веригата за про-дажба на електронна техника Best Buy трябва да има завър-шено висше образование и най-малко 250 Twitter последовате-ли, за да бъде допуснат до ин-тервю за работа.

Twitter може дори да ви на-мери работа, ако статусите ви се отличават с особена ориги-налност и остроумие напри-мер. Това се случило неотдав-на на Павел Кунчев, чиито ста-туси в Twitter били забелязани от творческия директор на ре-кламната агенция DDB. Той се свързал с Павел, предложил му работа и няколко седмици по-късно Павел вече работи в ре-кламната агенция, където се занимава с дигитален марке-тинг . „Аз съм част от творче-ския екип. Грижа се на концеп-туално и техническо ниво за ка-налите, към които може да се приложи дигитален подход“, разказва Кунчев. В свободното си време той води и личен блог, където пише за всичко, което го вълнува.

„Убедена съм, че един уме-ло списван личен блог може да помогне много в намиране-то на работа. Ако човек споде-ля в него своите професионал-ни виждания, следи тенденции-те, демонстрира знания, еруди-ция и компетентност в опреде-лена сфера - той със сигурност


КАРИЕРИ // PRO.FILE


Ключът за избата

Как Георги Балабанов налага винарна „Едоардо Миролио“ на един пренаситен пазарТодор БОЖИНОВ

„Най-добрата реклама е от уста на уста - опитваш един хубав продукт, казваш на приятел, той казва на друг и така влизаме в главите на хората.“

„Цената е добра, когато не само отговаря на качеството, но и на възможностите на клиента.“ С естествено пенливите вина от Еленово Георги Балабанов иска да ко


Доколко е развит вече вине-ният туризъм в България?Тук все още няма винен тури-зъм, въпреки че при нас по-стоянно идват хора, които оп-итват, гледат как се прави ви-ното, говорят с технолозите. За мен винен туризъм би мог-ло да има, ако се обединят уси-лията на отделните изби, как-то е в други европейски страни. При нас това го няма. В Бълга-рия може да има пет изби, ко-ито да са в един район, но вся-ка дърпа чергата към себе си и никога няма да препоръча дру-га изба, която е наблизо. Ние го правим - казваме, че тук не е само нашата изба, има още че-тири подобни наоколо, идете, вижте и тях, опитайте виното им. Това е същинският винен туризъм - посещение на един регион с няколко изби в него. Иначе желаещи за винен тури-зъм има, но трябват още малко традиции. Интересното е, че за-сега идват предимно българи и смесени двойки въпреки схва-щането, че от това се интересу-ват предимно чужденци.

Ако приемем, че всяка изба се специализира в конкретен вид вино, кой е вашият вид?Пенливи вина и пино ноар от червените. Пино ноар е червено грозде, от което се правят бели, пенливи и червени вина. Така че това, върху което ще акцен-тираме в бъдеще, са пенливи-те вина и пино ноар като сорт. Всъщност избата е направена именно с тази цел - да произ-

вежда качествени и естествено пенливи вина, за да сме конку-рентни и на най-доброто френ-ско шампанско.

Това не е ли по-трудно? Навлизате в една ниша, която не е толкова популярна.Доста по-трудно е, но нашият собственик приема избата като хоби и ни е дал пълната свобо-да да правим качество. Не сме притиснати от това да връща-ме инвестицията много бързо. Заради това наистина се опит-ваме да правим нещо, което по-мага на България като страна - износител на вино. Това е най-важното в случая - че се опит-ваме да върнем доброто име на българското вино. Но наисти-на е трудно, защото пино ноар е труден сорт, непознат в Бъл-гария, а и пенливите вина тук като цяло не се пият.

Кое е по-важно при управле-нието на една изба - да позна-ваш процесите чисто техно-логично или да си добър мени-джър?И двете неща са еднакво важни. Не можеш да управляваш изба, ако не обичаш да пиеш вино. Също така не можеш и ако не си достатъчно гъвкав при взе-мането на решения. Когато се появихме ние, България вече беше пълна с инвестиции във винопроизводство и с изби, ко-ито правеха доста добри вина. Моментът не беше никак под-ходящ за нова изба, но въпре-ки това с всички усилия, които положихме, и със свободата да взимам решения, която имам, нещата се получиха.

Как успяхте да съберете под-ходящия екип?Беше много трудно, защото аз съм икономист и не разби-рах абсолютно нищо от про-изводство на вино. Когато за-почнахме, наследих хора, кои-то не бяха за тук. Когато наша-та главна техноложка пое из-бата, тя пое една нула. Стилът на работа трябваше да се про-мени напълно. Според мен соб-

ственикът Едоардо Миролио е рискувал много. Щеше да му е далеч по-лесно, ако беше пока-нил италиански специалисти, макар и скъпи - нещата щяха да тръгнат много бързо. Но ето че и български екип може да се справи.

А как се налага нова марка на пазара?Най-добрата реклама е от уста на уста - опитваш един хубав продукт, казваш на приятел, той казва на друг и така влиза-ме в главите на клиентите, ко-ито се множат. Но ако разчита-ме само на това, щяхме да чака-ме доста време, за да чуят мно-го хора за нас. Доста трудно се налага една марка, има си ос-новни правила - при нас от те-хнолога и директора до чистач-ката всички работят за марка-та, разказват за нея и извън ра-ботното си време. Всички тряб-ва да са максимално концен-трирани, защото нямаме право на грешки. Клиентът не проща-ва. В хранителната промишле-ност може 20 години да си пра-вил един качествен продукт, но ако си позволиш да го раз-валиш макар и за малко, което много често се случва в Бълга-

рия - край! След като имаш ка-чество, добра опаковка и моти-вирани хора на всички нива и добра маркетингова подкре-па, отнасяш се специално към всеки клиент, нещата се полу-чават. Добрата цена също е ва-жна. А цената е добра, когато не само отговаря на качество-то, но и на възможностите на клиента.Освен това още от самото нача-ло ние сме много активни по от-ношение на промоции, дегуста-ции и т.н. Приемаме ресторан-тьора, магазинера и голямата търговска верига като парт-ньор, а не като клиент. Вина-ги сме в много тесни връзки с тях, говорим постоянно от как-во имат нужда, какво би нака-рало клиентите да изберат на-шето вино. Когато си активен и помагаш, партньорите при-емат това много добре и вър-вите ръка за ръка. Иначе прос-то няма как да си наложим бранда.

Промени ли се нещо в про-изводството на вино през последните години?България като винена държа-ва е загубила доста след 1989 г. Основният проблем са били за-

немарените лозя. Съответно, след като суровината вече не е качествена, производството на качествени вина е било поч-ти невъзможно. През последни-те пет-шест години обаче се на-прави доста - много фирми съз-дадоха свои собствени лозя, на-влязоха добри сортове и техно-лози. Това повлия върху край-ната консумация - все повече млади хора например, които са предпочитали твърд алкохол, вече пият вино. Явно качество-то става по-добро. Вече вървим в правилната посока и колеги-те, които не са готови да по-срещнат промените, ще отпад-нат от надпреварата.

Кризата промени ли ви?Доста ни промени. Като цяло в сектора тя ще помогне мно-го, като отсее производители-те, които знаят какво правят, ще накара хората да се замис-лят какво купуват. Ще ни на-кара да преосмислим изклю-чително високите цени на мно-го от продуктите, които се поя-виха на пазара, защото наисти-на има доста надценени вина. Освен това ще ни накара да се обърнем по-активно към кли-ента - изби, които досега са ра-

PRO.FILE // КАРИЕРИ


305 хил. безработни през октомври

Близо 305 хил. са безработни-те, регистрирани в бюрата по труда през октомври, съобщи Агенцията по заетостта. Така нивото на безработицата дости-га 8.23%, което е с 0.2 процентни пункта повече от септември и с 2.38 процентни пункта повече, отколкото през октомври 2008 г. Най-много са останалите без работа в преработващата про-мишленост (19%), търговията (16%), държавното управление и отбраната (10.8%) и строител-ството (8.2%).

БАУРЧР прави тренинг академия Физически и юридически лица могат да кандидатстват за обу-чители в новата HR тренинг академия на Българската асо-циация за управление и разви-тие на човешките ресурси ( БА-УРЧР ). Желаещите да станат обучители по проекта трябва да имат доказан опит и да пред-ставят не по-малко от две пре-поръки от клиенти. Опитът на българския пазар и членство-то в БАУРЧР са предимство за кандидатите. Пълната ин-формация за участие можете да намерите на bhrmda.bg/bg. Крайният срок за изпращане на предложения е 30 ноември в офиса на БАУРЧР на адрес гр. София, ул. „Княз Бoрис I“ №49, aп.2 или на имейл [email protected]

ЕС отпуска стипендии за студенти До 30 ноември т.г. студентите в редовна форма на обучение могат да кандидатстват за сти-пендии и награди за зимния се-местър на учебната 2009/2010 г. Средствата се отпускат по про-ект „Студентски стипендии и награди“, съфинансиран от Европейския социален фонд по оперативна програма „Раз-витие на човешките ресурси“. Стипендия в размер на 90 лв. месечно ще получават 9.3% от студентите. Броят на стипенди-ите е разпределен пропорцио-нално по факултети, филиали и колежи. Условията за канди-датстване и необходимите до-кументи можете да намерите на http://eurostipendii.mon.bg.

НОВИНИ

Всички новини за управление на персонала и кариерното развитие четете на KARIERI.bg

K3

ботили без търговски структу-ри, ще трябва да станат доста по-активни. Но в крайна смет-ка всичко ще е в полза на край-ния клиент.Иначе по отношение на финан-совите резултати тази година ние имаме два процента ръст. На практика това обаче не е ръст, защото имаме три пъти повече клиенти. При това поло-жение би трябвало положител-ният резултат да е много по-го-лям. Ето защо не се примиря-вам с това постижение. Инфор-мацията, която имаме от на-шите партньори ресторантьо-ри, е, че същите хора, които ми-налата година са пили пример-но пет бутилки от нашето вино, сега пак пият от него, но по две бутилки. Тоест не сме изгуби-ли клиенти, но са започнали да пият по-малко. Това, което компенсира намалелите про-дажби в ресторантите, са супер-маркетите. Хората, които са хо-дили по-често и са пили в рес-торант, сега предпочитат да си купят виното от магазина и да го пият вкъщи.

Очаквате ли ръст на продаж-бите към края на годината? Все пак идват празници.

Очаквам да бъдат отворени съ-довете, които се отварят само около празниците - с вино на ниски цени за съмнително ка-чество. Това по никакъв на-чин не помага нито на бранша, нито на крайния клиент. При нас виното е гроздето, човеш-ката намеса е минимална. То-ест ние преработваме грозде и произвеждаме продукт, какъв-то ни го даде природата. За съ-жаление има колеги, които са се превърнали в химически лаборатории.Нямам нищо против да има евтини вина, въпросът е да са наистина вина, да има грозде в тях. Трябва да има по-сери-озен контрол върху качество-то. В България това е сериозен проблем.

Възможно ли е да се прескочи дистрибуторското звено във веригата и по този начин да се свали цената?Няма как да го прескочиш. Осо-бено в България е много труд-но по простата причина, че 85% от ресторантите работят с дис-трибутор. И ти трябва да убе-диш дистрибутора, а не ресто-рантьора, да продава твоите вина. Много често този процес

е доста дълъг. В момента рабо-тим с около 40 дистрибутора, както и с всички големи вери-ги без част от „Билла“, но и там ни има в по-големите им мага-зини. На практика сме покрили почти цяла България.

На сайта на избата има форма за онлайн покупка. Възползват ли се хората от нея?Онлайн магазинът е страхотен начин да спестим време на хо-рата, като им доставим виното във всяка една точка на Бълга-рия в удобно за тях време. Но за съжаление все още малко хора се възползват от тази възмож-ност. Българинът предпочита да пипне, да се убеди и тогава да купи. Друга причина е, че в България в 80% от случаите же-ната избира виното. Това е до-казано, аз също имам такива наблюдения. И понеже все пак мъжете повече обичат да се ро-вят в интернет, може би зато-ва онлайн магазините все още не са толкова разпространени. Мисля, че бумът на тази търго-вия тепърва предстои.

Защо нямате собствен мага-зин?Нямаме такъв за мое съжале-

онкурира френското шампанско

ние - аз смятам, че фирменият магазин е начинът да покажеш на хората какво правиш. Засе-га собственикът на избата смя-та, че търговията не е неговият бизнес - има си хора, които се за-нимават с това, и ние ще прода-ваме само на тях. Мислим вър-ху проект за магазини в по-го-лемите градове, но той все още е на начален етап. � K

Бернд Фрекман, изп. директор на „Луфтханза техник София“

Задайте му въпроси на www.karieri.bg

K3 #47

Чуйте и вижте Георги Балабанов на

KARIERI.bg

За кого искате да прочетете в Pro.

File? Пишете ни на karieri@capital.

bg. Всички текстове от тази пореди-

ца можете да намерите в рубрика

Pro.File на KARIERI.bg.

След като поех управлението на избата, за мен най-важни-ят въпрос беше как да възвърнем доверието на хората в българското вино. В тази връзка най-трудното беше да се самоопределим - какви вина да произвеждаме и каква мар-кетингова стратегия да създадем, за да може пазарът да

ги приеме добре. Това беше от решаващо значение, защото тръгнеш ли веднъж в грешната посока, просто си обречен. А при такава огромна инвестиция грешките бяха немислими.Трябваше да решим дали да правим качествени бутикови вина, които да са на по-висока цена, или не толкова качествени на по-ниска цена, за които намирането на пазар е далеч по-лесно. Целта ни беше да утвърдим избата като водещ производител в България и Европа. От тази гледна точка решихме, че производството на поредното нискокачествено и евтино вино няма да има голям ефект.След като имах крайната цел и безрезервната подкрепа и доверие на собственика Едоардо Миролио, оставаше да се извърви трудният път по създаването и налагането на нов продукт на пазара. Дадох си сметка, че ще са ни необходими способни, амбициозни и ентусиазирани хора, готови да експериментират. Радвам се, че успяхме да ги намерим.Започнахме изготвянето на маркетингова стратегия за пет години напред. Оказа се, че моментът за нова марка вино в България не е никак подходящ заради многото винарски изби, които се борят за един малък пазар. Въпреки това аз бях оптимист и се оказах прав - още с първите си вина пожънахме сериозен успех. Това бяха едно бяло вино от червено грозде и едно розе. Те бяха приети много добре и така разбрахме, че сме на правилния път. За кратко време спечелихме доста награди от български и международни конкурси. Успяхме да създадем работеща търговска структура, която ни позволи да бъдем близо до нашите партньори и клиенти. Марките „Едоардо Миролио“, „Сант Илия“, „Сант Илия естейт“ и „Спирал“ се наложиха сред широк кръг от ценители на виното.Нещата обаче невинаги вървяха гладко, вероятно заради огромното ни желание да постигнем бързи резултати. Имаше например противоре-чие между мен и енолозите по въпроса дали моментът е подходящ за пускане на ново вино. Аз бях убеден, че объркваме хората, като пускаме няколко марки за много кратък период от време, а нямаме определена марка флагман, върху която да градим маркетинга си. В крайна сметка се съгласих със специалистите и се оказа, че съм постъпил правилно. Сега преди пускането на нови вина бих проучил пазара доста по-добре.

Бъдещото развитие на избата зависеше от правилния избор на пазарен сегмент

Да намериш собствена ниша

Трудното решение

ВИЗИТКА

ЖИТЕЙСКИ ФАКТИ� роден на 3 юли 1978 г.� жененОБРАЗОВАНИЕ� Техникум по електротех-ника „Мария Кюри“, Сливен, „Промишлена електроника“ (1992 - 1997)� Университет за национал-но и световно стопанство, „Аграрна икономика“ (2000 - 2004)ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ� НЕК, Сливен, електромон-тьор (2000 - 2004)�“Миролио България“, счето-водител (2004 - 2005)� Винарска изба „Едоардо Миролио“, управител (2005 -)

�

Компанията� брой служители - 130� оборот за 2008 г. - 3.5 млн. лв.� ръст за 2008 г. спрямо 2007 г. - 45%

КАРИЕРИ // МЕНИДЖМЪНТ


Върхът на пирамидата

Как изглеждат обитателите на високите управленски етажи преди и след кризатаБоряна ПЕНЕВА

„Напоследък имаме доста проекти. Провеждаме ин-тервю след интервю. При това търсим хора за високи мениджърски позиции.“

Твърдението е на управител-ката на една от големите кон-султантски компании в Бълга-рия. То звучи доста обнадеж-даващо в края на една тежка година, през която пазарът на труда замръзна в състояние на дълбока летаргия и на фона на пророчествата за нови въл-ни от съкращения през след-ващите месеци. Въпреки че би било по-скоро прибързано да се правят заключения за края на икономическите трудности, промяна със сигурност започ-ва да се случва. Тя е по-скоро в предчувствието за новото, ко-ето предстои в бизнес средата след рецесията. И което от своя страна ще наложи коренно нов стил на управление в компани-ите. Тенденция, която няма да подмине България, както не я подмина и самата криза.

Какво се случва всъщностОсвен чисто субективното впе-чатление на консултантите, че имат повече работа, завишено-то търсене вече е регистрирано

и с обективни измерители. Въп-реки че показателите остават по-лоши в сравнение с минала-та година, раздвижването през третото тримесечие на 2009 г. е осезаемо. Плановете за бъдеще-то също вдъхват надежда.

Международно проучване на консултантската компания „Антал интернешънъл“, кое-то се провежда четири пъти в годината, показва, че през тре-тото тримесечие на 2009 г. 54% от компаниите в България наз-начават ръководен персонал. Това, разбира се, е малко в срав-нение с почти 90-те процента за същия период на 2008 г. Прогре-сът спрямо първата половина на тази година обаче е значи-телен: в началото на 2009 нае-мащите компании са били едва 29%, а през пролетта - вече 41%. В същото време 46% от анкети-раните смятат, че фирмата им ще се нуждае от ключов персо-нал в следващото тримесечие. „Плановете за назначения от-разяват кривата на кризата у нас и лекия оптимизъм за ско-рошно излизане от нея“, комен-тира по този повод управлява-щият директор на „Антал - Бъл-гария“ Жулиета Софранова.

Пак според цитираното про-учване най-активните сектори както по отношение на актуал-ните назначения, така и на пла-новете си за близкото бъдеще, са информационните техноло-гии и банките (виж графики-те). Далеч по-консервативни са компаниите в индустрията и бизнес услугите. „Има голе-ми размествания на ръководни кадри във финансовата сфера, включително банки, инвести-ционни, застрахователни дру-жества, лизингови и други ком-пании за финансови услуги. Новите условия налагат стро-

Мениджъри в действие

*Hewitt Associates, проучване „Най-добрите работодатели 2009“

95% от висшите мениджъ-ри на компаниите, от-личени в класацията за най-добри работо-датели, са силно ан-гажирани с работата си, което е с 8 пункта повече в сравнение с миналата година.

84%

е ангажираността на най-високите нива при другите компании.

КАКВО ПРАВЯТ � Говорят положително за компа-нията� Биха напуснали само при изклю-чителни обстоятелства; чувст-ват се отговорни към хората и смятат, че организацията заслу-жава тяхната лоялност� Работят с ентусиазъм� Вдъхновяват другите да пости-гат резултати над очакваните� Чувстват проблемите на ком-панията като свои собствени� Прекарват повече време със служителите, отколкото с други мениджъри� Над 50% работят средно по 10 часа на ден (което е с няколко часа по-малко в сравнение с 2008 г.)� Повече от половината пости-гат по-добър баланс между рабо-та и личен живот

КАКВО МИСЛЯТ И ЧУВСТВАТ� Чувстват по-голяма подкрепа от страна на борда на директорите и от служителите� Смятат, че възна-гражданието им съ-ответства на тех-ния принос към компа-нията� Около 50% са на мне-ние, че компанията оценява и възнагражда-ва онези, които допри-насят за резултатите� Ценят ефективно-то планиране на при-емствеността, както и програмите за раз-витие на уменията на лидерите

КАКВО КАЗВАТ ЗА КРИЗАТА� Едва 15% вярват, че икономиката ще запо-чне да се възстановя-ва преди края на годи-ната� Между 68% и 71% са убедени, че компа-нията, в която рабо-тят, ще се справи с труднос тите� През следващите две години ще рабо-тят, за да запазят па-зарния цял на компани-ята, да се отличат от конкуренцията, да от-говорят на новите из-исквания към продук-тите и услугите в сектора

МЕНИДЖМЪНТ // КАРИЕРИ


Виж кой ръководиОпит за типология на мениджърите в БългарияБоряна ПЕНЕВА

В последните 15 - 20 години иконо-мическата среда в България роди няколко основни типа мениджъ-ри. Кои са те и какво предстои да се промени под натиска на но-

вите реалности според консултанти-те от „Делойт - България“?

СобственицитеВ голяма част от чисто българските компании изпълнителни директори са самите собственици. Водени от силен личен интерес, те дърпат компанията напред в началните етапи от нейното развитие. Понякога обаче при този модел надделяват решенията, взети не на база на задълбочен анализ на пазара, а на емоция или желание за краткосрочна печалба.С разрастването на бизнеса управленският модел се променя или предстои да се промени. Според Албена Петкова, мениджър „Клиенти и пазари“ в „Делойт“, в момента тече процес по разделяне на управлението от собствеността, което създава възможност за професионализиране на мениджмънта в България.

ОпитнитеНякои сектори като машиностроенето, тежката и добивната промишленост налагат ръководителите да имат не само образование, но и солиден практически опит, трупан с години на принципа на опита и грешката. Наблюденията показват, че голяма част от мениджърите в този бранш са хора на възраст над 50 години. Те са натрупали стаж във времето на социализма, но са били достатъчно гъвкави и способни да възприемат новите реалности. „Това, че имат представа как се работеше в миналото, е печеливша стратегия, защото им помага да се предпазят от грешки в сегашно време“, убедена е Анна Габровска, мениджър „Управленско консултиране“ в „Делойт“.

В същото време секторът обаче има нужда от вливане на свежа кръв, защото е сред най-застаряващите в България.

ЧужденцитеТе поемат управлението на големи компании, които инвестират в България. Обикновено притежават подчертана

склонност да експериментират на малък пазар като българския. Отличителната им черта е, че често налагат иновативни решения, което им помага да се справят с местния начин на мислене и работа. Експатриатите излизат скъпо на компаниите-майки, които освен високи заплати често плащат за настаняване, обучението на децата, пътуванията до родината и т.н. Затова е естествено в условията на криза те да търсят начини да ги заменят с добре обучени местни ръководители. Освен че са финансово по-достъпни, те имат предимството да познават добре локалния пазар и бизнес реалностите.

ПрофесионалиститеКато най-качествени се възприемат онези, които са завършили в чужбина. Особено се ценят магистрите по бизнес администрация. Освен знанието обаче често тези хора са натрупали и опит в чужди компании във или извън България. Познават добрите практики на глобалния бизнес и могат да ги наложат в организациите. � K

ги изисквания ръководителите да притежават оперативни уме-ния, да могат да контролират риска и да познават междуна-родните стандарти. Секторът на финансите се откроява като един от най-динамичните у нас заедно с информационните тех-нологии, където тече процес на оптимизация и подмяна на не-ефективните кадри“, коменти-ра Софранова.

Ирена Жотева, управляващ съдружник в Hill International, потвърждава засиленото тър-сене на топ мениджъри в тези браншове: „На първо място сред назначаващите сега са тези, ко-ито бяха най-силно засегнати от кризата: IT, строителство и банки. Скоро очаквам рокади и в автомобилните компании.“ Другата прогноза на Жотева е, че догодина раздвижването ще обхване и средните мениджър-ски нива. Причината според нея е, че когато се налага промяна, тя започва отгоре, но на един следващ етап задължително трябва да обхване и по-ниските позиции, за да има шанс да се случи наистина.

Защо се случваКакво всъщност налага промя-ната по високите корпоратив-ни етажи? Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Анна Габровска, мениджър „Упра-вленско консултиране“ в „Де-лойт“, отчита промяната на уп-равленския модел в много ком-пании, която цели разделяне на управлението от собствеността: „Много български собственици търсят да наемат хора с образо-вание от чужбина и междунаро-ден опит. Те са усвоили запад-ния подход на правене на биз-нес, според който принципи-те на професионализъм, етич-

коства бизнеса. Не можем да си го позволим, затова търсим професионалисти.“

Средата също налага свои-те изисквания. Най-общо, ако искаш да работиш на глобал-ния пазар и да растеш, трябва да се съобразяваш с глобални-те правила.

Според Дарина Пенева, упра-вляващ съдружник в Stanton Chase - България, друга причи-на за размразяване на назначе-нията по високите етажи може да е и фактът, че в края на го-дината по традиция се дава ход на плановете на компаниите

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

ДИНАМИКА

БАНКИ, ФИНАНСИ, ИНВЕСТИЦИИ

ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

Източник: Antal International

Ще освобождават в предстоящото тримесечие

Ще наемат в предстоящото тримесечие

Освобождават към момента на изследването

Наемат към момента на изследването

33%50%

47%50%

54%57%

60%50%

Ще освобождават в предстоящото тримесечие

Ще наемат в предстоящото тримесечие

Освобождават към момента на изследването

Наемат към момента на изследването

30%0%

70%50%

40%17%

70%42%

септември/октомври 2009 април/май 2009

ните правила, дипломацията и с ясното разграничаването между приятелски и бизнес от-ношения е ключ към успеха“. Причина за този процес според нея е не толкова кризата в мо-мента, колкото фактът, че мно-го бизнеси вече са достигнали определен момент на зрялост. В подкрепа на това Габровска цитира думите на свой клиент: „Преди работехме на принци-па проба-грешка, но бяхме мал-ки и грешките, които правехме, не можеха да ни съборят. В мо-мента сме толкова големи, че една неправилна стъпка ще ни

за преструктуриране или доиз-граждане на конкретни отдели или направления. Това от своя страна е свързано с изготвяне-то на стратегиите за развитие за следващата година. Инте-рес от новонавлизащи компа-нии също има, макар и доста по-скромен в сравнение с ми-нали години. „По наши наблю-дения има известно раздвиж-ване при мултинационалните компании. От централите да-ват зелена светлина за назна-чаване на ръководни позиции. В общия случай това е свърза-но с размразяване на проекти, които са били временно спрени предвид икономическата ситу-ация в Западна Европа и отвъд океана“, казва Пенева.

Следващата причина може да мине в графата „оздравителни-ят ефект на кризата“. В момен-та на пазара има много повече свободни професионалисти и някои компании се възползват от предлагането, за да подобрят качеството на управленския си екип. С други думи, те използ-ват момента да се освободят от мениджърите, които са показа-ли незадоволителни резултати, и да ги сменят с хора, които да отговорят на новите изисква-ния. А какви са те?

Какво се търсиПовече търсене за високите нива не означава, че назначени-ята стават по-лесно. Напротив. Жулиета Софранова потвърж-дава, че „изискванията са все по-високи, интервютата - пове-че на брой и на различни нива, преговорите при назначаване - по-интензивни“. Пазарът има нужда от хора с нови качест-ва и умения. Наблюденията на консултантите по подбора по-казват, че личностните харак-

теристики добиват все по-голя-ма тежест и често дори измест-ват професионалните умения на втори план. „Сега се търсят мениджъри с харизма, които умеят да общуват със служите-лите. Важно е също какъв кли-мат създават в екипа, доколко са достъпни, защото авторитар-ният тип ръководители вече не се възприема толкова добре“, смята Ирена Жотева от Hill. Едновременно с това има нуж-да от новатори с нестандартно мис лене, които не се притесня-ват от риска и мислят позитив-но: „Работодателите предпо-читат хора, които при вида на чаша, налята до средата, ще ка-жат, че е по-скоро пълна, откол-кото празна“, обобщава образ-но Жотева.

Според Дарина Пенева в трудни времена от ръководи-телите се очаква да дефинират ясни краткосрочни цели с из-мерими резултати, както и да могат да идентифицират т.нар. скрити таланти. „Не на послед-но място успешният мениджър винаги е наясно с реалности-те на глобалния пазар и умее да преценява кога е необходи-мо да съобрази локалните осо-бености с глобалните тенден-ции“, допълва тя.

Дали обаче на пазара има та-кива хора е въпрос с повишена трудност. Специалистите приз-нават, че комбинацията от фи-нансова грамотност, професи-онализъм и лидерски потенци-ал е предизвикателна, при това не само за управленците в Бъл-гария. Бъдещето е на онези, ко-ито осъзнаят, че това, което е било вярно вчера, не носи га-ранции за успех утре, и наме-рят сили да бъдат гъвкави и да се променят в крак с променя-щата се среда. � K

КАРИЕРИ // ОБЯВИ ЗА РАБОТА


ИНДЕКС� Продажби и маркетинг

София

Property Manager стр. 10

Retail Broker стр. 10

� Финанси и счетоводство

София

Controller / Finance Lead стр. 10

Senior Accountant стр. 11

Старши икономист стр. 11

Брокер акции стр. 12

� Инженерни

София

Nuclear and Power

Engineering Specialist стр. 11

� Реклама

София

Account Executive стр. 12

� Други

София

Quality Assurance, Safety and

Environment Manager стр. 11

Logistics Manager стр. 12

� Обучение стр. 12

ОБЯВИ ЗА РАБОТА // КАРИЕРИ


КАРИЕРИ // ОБЯВИ ЗА РАБОТА


Регистрация: 10, 11, 12, 17,18 и 19 февруари 2010 г. от 14:30 до 17:00 ч. 20 февруари 2010 г. от 09:30 до 16:00 ч.

9 декември 2009 г., сряда15 декември 2009 г., вторник

15:30 ч., Американски колеж в София, Острандър хол

гр. Пловдив2 декември 2009 г., 17:30 ч.

Хотел „Дедеман Тримонциум Принцес”,

зала „Пълдин”

гр. София12 януари 2010 г., 17:30 ч.13 януари 2010 г., 17:30 ч.

Американски колеж в София, Острандър хол, Аудитория „Уитакър”

Ж.к. Младост 2, автобус 76, спирка хипермаркет ХИТ; тел.: 02/434 1008, 434 1010, 434 1011

web site: www.acs.bg; e-mail: [email protected]

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДАТИ ЗА ИНФОРМАЦИОННИ СРЕЩИ

ДНИ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ ЗА КАНДИДАТИ

Приемният изпит в Американския колеж е съобразен с очакваното учебно развитие на учениците от седми клас. За него не е необходима

предварителна подготовка.Колежът не организира подготвителни курсове и никога не е

упълномощавал организации или отделни личности да се занимават с тази дейност.

Училището разполага с общежитие за приетите от страната ученици.

ПРОГРАМА ЗА ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ

Колежът приема 71 момичета и 71 момчета. Всички класирани ученици могат да кандидатстват

за намаляване на учебната такса от 5% до 100%.

1

46ГОДИНА VII, 21 - 27 НОЕМВРИ 2009

АНДРЕЙ СТОИЛОВ ОТ METROPOLITAN

АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ ОТ VEGA

ИЛИЯН АЛЕКСАНДРОВ ОТ HILTON

КАЛИНА ГАРЕЛОВА

ЗА СЪВЪРШЕНАТА ХРАНА

ГОРДЪН РАМЗИ

И СЪВЪРШЕНАТА КУХНЯ

ДОБРИЯТ ВКУС

GOURMET

CMYK Капитал Light стр. 1

2 46/21 - 27 ноември 2009 г.


3

ДОБЪР АПЕТИТ

Богдан Русев

Преди няколко години работех в голяма рекламна агенция и живеех

в малък тавански апартамент на улица „Липа“ - една чудесна уличка

в долната част на „Лозенец“, дълга не повече от сто метра и

забележителна най-вече с разположението си: в единия си край

свършва пред оградата на детската градина на ъгъла с улица

„Лозенец“, а в другия – в локалното платно на булевард „Черни

връх“, точно срещу (тогава чисто новия и вълнуващ) мол CCS.

Един от малките ми квартални ритуали беше в събота сутрин да

мина по улица „Липа“, да си купя „Капитал“ от щанда за вестници

на ъгъла срещу хотел „Хемус“, да го занеса в сладкарница Неделя

на двайсетина метра в посока НДК и да прочета вестника на ъг-

ловата маса на тротоара, когато времето го позволяваше. Всеки

път си поръчвах една и съща торта („Бяла неделя“), едно и също

кафе (двойно еспресо с малко мляко) и прочитах вестника по един

и същ начин: първо Light, после К1 и накрая заглавията в К2 и К3, с

опция да прочета целите статии, ако заглавието и подзаглавие-

то обещават достатъчно интересна завръзка.

Вече не живея там и очевидно не работя на същото място, но

продължавам да чета „Капитал“ по същия начин – на хартия, в

събота сутрин, по време на дълга закуска/обяд, за предпочитане

на една и съща маса с интересна млада дама. Любопитството е

задължително качество за всички хора, които харесвам, а способ-

ността да планираме ни отличава от по-нисшите бозайници (сво-

боден цитат по „Животът на Макс“ от Дейвид Колинс, където

повод за това наблюдение беше навикът на една от героините да

си поръчва следващото мартини, преди да е изпила предишното),

но традициите и внимателното отношение към храната са това,

което ни правят добра компания.

Затова в този брой разговаряме с трима главни готвачи от

водещи столични хотели, които създават традиции в кухнята

(от стр. 6); даваме думата на Калина Гарелова, която описва един

съвършен кулинарен ден от кафето до десерта, избрани от най-

различни места (на стр. 10); продължаваме с вкусния пътепис на

Юлия Дамянова, която вече е в Джакарта (на стр. 12); предлагаме

ви модна сесия, в която храната и обстановката са не по-мало-

важни от дрехите и аксесоарите (от стр. 14); хвърляме изпълнен

с възхищение поглед към живота на готвача - звезда Гордън Рамзи

(на стр. 18) и си припомняме някои от най-великите кулинарни

моменти в киното (на стр. 20). В чудесния нов разказ на Васил

Георгиев „Киряк от Толстой“ (на стр. 28) пък апетитът идва с

яденето – обещаваме ви, че ако го започнете, със сигурност ще

стигнете до края.

интро

Главен редакторБогдан Русев

РедакториБиляна ДимоваЯнко Терзиев

Росица Илиева

Творчески директорСветлана Мирчева

ФотографияЦветелина Ангелова

Рекламен офис[email protected]

02/9376444

[email protected]

P.S. Традициите и внимателното отношение към подробностите пък са това, което ни прави добро списа-

ние. Затова: казва се „добър апетит“ (както „добър ден“ или „добра среща“, т.е. нещо, което сега започва-

ме заедно), а не „приятен апетит“ (както „приятен ден“ или „приятно прекарване“, т.е. нещо, което сега

ще си правите самички) – и в никакъв случай не „наздраве“ (което е само за алкохол, дори за кафе не става).

© Тихомир Рачев / No Frame Studio


4 46/21 - 27 ноември 2009 г.


5


6 46/21 - 27 ноември 2009 г.

КАК ЗАПОЧНАХТЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАТЕ С ГОТВЕНЕ? Първият ми

опит в готвенето беше в казармата, където бях готвач 9 месеца.

След като се уволних, вече имах тази професия и си потърсих

такава работа. Вече имах диплома от средното си образование за

готвач, а после придобих и диплома за майстор-готвач, която вече

се изисква от повечето ресторанти и хотели. В Hilton работих

6 години, после имаше известно прекъсване, защото работих във

фирмата и ресторанта с Андре Токев - бившия главен готвач тук,

но после пак се върнах. Този хотел е сериозна школа, дава ти много

опит в организацията и начина на работа. Като започнах през 2001

г., а и досега, това е най-реномираното място, в което се спазват

всички стандарти на една световна верига. Преди Hilton това нещо

в България го нямаше.

КАК СЕ СТАВА ДОБЪР ГОТВАЧ? С много работа - от сутрин до

вечер, няма събота, няма неделя, празници... Това е една от нега-

тивните страни на нашата професия - когато всички празнуват,

ние работим. Най-трудно е за хората до нас, които не могат да

свикнат с това. Но на мен не ми тежи, защото си обичам работа-

та и не я приемам като нещо, което ще ми развали празника.

лица

ТРИМА МЪЖЕ В КУХНЯТА

ТРИМА ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ГОТВАЧИ В СОФИЯ ЗА ТАЙНИТЕ НА ПРОФЕСИЯТА

От Биляна Димова

Снимки Цветелина Ангелова

Илиян Александров,

зам. главен готвач на хотел Hilton

ИМАТЕ ЛИ АМБИЦИИ ДА СТАНЕТЕ ГЛАВЕН ГОТВАЧ? Има време,

още съм млад, имам какво още да уча. Например от новия ни главен

готвач в момента - французина Жан-Хубер Гарние, научавам много

интересни и нови неща. Всеки главен готвач променя не само меню-

то и начина на работа, но дори и подреждането в кухнята - къде

да стоят хладилниците, печките, всичко е по негово виждане. В

моята работа на този етап най-много съм научил от Андре Токев -

като познания, опит и начин на работа. Именно затова моят стил

е повлиян от него - приготвям традиционни неща, пречупени по

различен начин, с различни продукти и съставки - нещо, което звучи

много традиционно, но в чинията изглежда съвсем различно.

БЪЛГАРСКИТЕ КЛИЕНТИ ПРИЕМАТ ЛИ НОВИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

В КУХНЯТА? Приемат ги дотолкова, доколкото им е интересно,

но когато седнат на вечеря или обяд, предпочитат да поръчат

нещо по-познато като име и начин на поднасяне. Шопската салата

например е класика. Има много хора, които харесват модерната

кухня, например молекулярната, която в момента е много популяр-

на - интересна им е, но не си я поръчват толкова често.

ОТ КАКВО НЕ МОГАТ ДА СЕ ОТКАЖАТ БЪЛГАРИТЕ? Досега това,

което съм видял, дори и в Hilton - това са лютите чушки. Осемде-

сет процента от българските клиенти си поръчват люти чушки с

чесън, това е нещо като запазената ни марка.

КАКВО ЩЕ НИ ПРЕПОРЪЧАТЕ ОТ МЕНЮТО НА НОВИЯ ГЛАВЕН

ГОТВАЧ? Едно ястие, което е микс от рибни продукти и е марино-

вано със зелен лимон, текила, люта чушка и чесън. Това е мексикан-

ско ястие, много интересно и ароматно.


7

лица

ПРЕДИ ГОДИНА ИЗДАДОХТЕ СОБСТВЕНА КНИГА СЪС СЪВЕТИ И

РЕЦЕПТИ - „КУЛИНАРНО ПЪТЕШЕСТВИЕ С АЛЕК“. ЗАЩО РЕШИХ-

ТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ? В един момент почувствах, че трябва да

направя нещо за моята кухня и да я покажа на хората извън хотела,

на онези, които не посещават ресторанти, а и да помогна на

бъдещи готвачи. Имам желание да разпространявам по-мащабно

гурме кухнята и затова поканих мои бивши и настоящи колеги да

участват в следващия ми проект - „Големите тайни на големите

готвачи”.

КАЗАХТЕ „МОЯТА КУХНЯ“ - КАК БИХТЕ Я ОПИСАЛИ? Тя пред-

ставлява съвкупност от всички 22 години, които съм прекарал в

кухнята - в нея съм вложил всичко, на което са ме учили предишни-

те ми учители, а след това съм я трансформирал, като използвам

своя усет и знания за кулинарните продукти. В нея има части от

европейската, българската и азиатската кухня. Дълги години съм ра-

ботил в Кипър, където съм изучавал средиземноморската кухня, изу-

чавал съм италиански методи, френски методи в Лондон, работил

съм с много ливански готвачи. Затова акцентът, който се опитвам

да постигна, е съчетание на български с арабско-френски елементи.

ПРИЕМАМЕ ЛИ НОВИТЕ РЕШЕНИЯ В КУХНЯТА? Да, общо взето,

се приемат. Едно от любимите ми ястия например е рулан от пиле

с листа от нори - българският елемент при него е кьопоолуто,

азиатският елемент - листата от нори, които са вид водорас-

ли, японският - уасаби, гръцкият - сиренето фета и подправката

риган, а френският - приготвяне на картофите по рецептата

фондан.

КОЯ Е ЛЮБИМАТА ВИ КУХНЯ? Определено азиатската. Японската

кухня ми е много любима, затова тя намира широко приложение в

моите ястия. Най-много ме привличат подправките и наличието

на богат избор от зеленчуци, които обаче отсъстват от нашия

пазар и ги внасяме отвън. Напоследък вече могат да се намерят и в

големите супермаркети.

Александър Николов,

главен готвач на хотел Vega

ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ДОБРИТЕ ГОТВАЧИ ПО-ЧЕСТО СА МЪЖЕ? Такава

е тенденцията, да. Аз подкрепям това мнение - смята се, че жена-

та възприема готвенето като задължение и поради този факт не

влага голяма емоция и любов, докато при мъжа е обратното.

КАКВИ КАЧЕСТВА ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВА ГЛАВНИЯТ ГОТ-

ВАЧ? На първо място, естествено любов и любознателност към

кухнята. Но също и готовност да се жертва, да не се прибира от

време на време, мениджърски способности - той трябва да има ши-

рок поглед върху хранителните продукти, техниките, да умее да

разпознава добрите и лошите доставчици, да съумее да ги намира.

Ние, освен че сме готвачи, сме и икономисти - трябва да знаем коя

цена е подходяща за нас, за да направим меню, да постигнем себе-

стойност, за да го продадем на пазара. Като мениджър главният

готвач трябва да е умерен, да умее да контролира емоциите си, да

не е агресивен, да разбира подчинените си, да има търпимост да

обучава, да съумее да предаде знанията си.

РАБОТИЛИ СТЕ ДЪЛГИ ГОДИНИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ - СЪПОСТА-

ВЕТЕ КУЛТУРИТЕ НА ХРАНЕНЕ. Трудно можем да бъдем като

клиента навън, който има някакъв ритуал на хранене. Той сяда

в ресторанта заради храната и напитката, докато тук е малко

по-различно - ресторантът е нещо като вид дискотека. Например

трудно се спазва режим - кога да започнем да се храним, за колко

време трябва да се изяде едно студено предястие... А това е

важно, защото всяка храна се сервира с определена температура,

в противен случай вкусовете й се променят. Когато клиентът на

Запад си поръча едно топло, едно студено предястие и едно основ-

но, той е научен да завърши този маратон за определено време,

за да може да усети всички вкусове. Докато българските клиенти

обичат да се застояват дълго на една шопска салата и съответно

заедно със салатата се сервира и основното, което седи и не се

докосва. Аз не харесвам това и в моя ресторант не го правя - не се

сервира топла храна, докато на масата стои предястието, какво-

то и да е то.

КАКВО ЩЕ НИ ПРЕПОРЪЧАТЕ, КОГАТО ДОЙДЕМ ВЪВ ВАШИЯ

РЕСТОРАНТ? Гъши дроб, който поднасям с ошав и топло цедено

кисело мляко и карамелизирани орехи - това е едно предястие, кое-

то може да се нарече авторско. Друго, което бих ви препоръчал от

сегашното меню - терин от пилешки дробчета и гъши дроб.

�8


8 46/21 - 27 ноември 2009 г.

КОЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ЕДИН ГЛАВЕН

ГОТВАЧ? Да умее да ръководи голям екип. Разбира се, той първо

трябва да се научи да готви, но после с годините трябва да се

научи и да управлява. Има и разлика между главен готвач на хотел и

такъв на ресторант - две много различни позиции.

КАКВО ГИ РАЗЛИЧАВА? Обемът на работата, а и в хотела е мно-

го по-интересно. Аз работя от 25 години като готвач и имам над

16 години стаж само и единствено по хотели, затова определям

себе си като тип хотелиер. Макар че в хотела работата изглежда

спокойна и релаксираща, съвсем не е така, защото ангажиментът е

24 часа в денонощието. Например ние имаме закуска, която трябва

да стартира около 6 сутринта, следователно, за да е готова

тогава, аз трябва да имам хора, които да започнат да работят

през нощта - ето това например са неща, които са по-различни от

ресторанта. Хотелите като нашия разполагат и с банкетни зали

- тук имаме 8 такива, заети от различни мероприятия в различно

време през деня, където непрекъснато се консумира нещо - от

кафе и бисквити до тежки вечери.

КАК СЕ СЪБИРА ТАЛАНТЛИВ ЕКИП? Той не се събира, въпросът е

да имаш инат да обучаваш хората, да им даваш максимално много

от знанията си. За мое щастие, когато стартирахме проекта за

хотела преди две години, успях да събера екип, 85% от който все

още е с мен - това ме радва изключително. Това е основната ми

философия - да им давам на колегите си повече знания, за да могат

и те да се реализират след време. Не знам дали се ръководят от

това какво аз съм направил, на колко години съм и че всичко се

постига бавно, но все пак се опитвам да им покажа, че не можеш да

бъдеш уважаван готвач на 22 години, а трябва известно време.

Андрей Стоилов,

главен готвач на хотел Metropolitan

�7

НУЖНО ЛИ Е ЗА ЕДИН ДОБЪР ГОТВАЧ ДА ИМА СПЕЦИАЛИЗИРА-

НО ОБРАЗОВАНИЕ? Би било добре. В България обаче няма инсти-

туция, все още не сме дорасли за място, което да се занимава с

тази материя - да се дава висше кулинарно образование. Доста е

скъпо като ресурс, затова много българи ходят да вземат такова

образование в Европа, което дава самочувствие, защитава ги и

подобрява доходите им. Ние нямаме голяма школа, която няколко

години да те обучава как да се менажира или да те учи на някакви

прости неща, които хората си мислят, че знаят - например калку-

лация на рецепта, което го има като изпит в майсторския клас в

Национална занаятчийска камара - да речем, от 7 килограма бут,

който е на стойност Х лева, ако трябва да произведеш порции

по 150 грама, колко ще струва всяка една от тях. Това са малки

финтове, които са прости, но важни и е хубаво да се преподават

повече.

ВИЕ ИМАТЕ НЯКОЛКО ТИТЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ МЕЖДУНАРОДНИ

СЪСТЕЗАНИЯ - ЗЛАТНИ И СРЕБЪРНИ МЕДАЛИ ОТ КУЛИНАРНИ

СЪСТЕЗАНИЯ В СЪРБИЯ, РУСИЯ, ГЕРМАНИЯ И ПРОЧИЕ. КАКВО

ОЗНАЧАВАТ ТЕЗИ ПРИЗНАНИЯ ЗА ВАС? Лично самочувствие,

гордост, радвам се на всяка една награда истински. Имах щастието

да съм капитан на националния отбор, който представлява готва-

чите на България по време на Олимпийските игри на готвачите в

Ерфурт, Германия, миналата есен. Почти никой не е чувал за тях,

но има олимпиада за готвачи. Прави се на 4 години - уникално голям

форум със спортен дух и много дисциплини, последния път имаше

около 1600 участници. Оттам ние се върнахме с две бронзови от-

личия, на които даже не сме се надявали.

НА КАКВО СЕ НАУЧАВАТЕ ТАМ? Най-ценното за мен е информа-

цията - да речем, контактът с тайландски колеги ми е помогнал

много, защото едно е да се опиташ да научиш тяхната кухня през

книгата и интернет, а съвсем друго е, когато си бил рамо до рамо

до тайландски готвач и после имаш контактите да му се обадиш и

да го попиташ нещо.

ТУК, В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕМАМЕ ЛИ НОВИТЕ РЕШЕНИЯ В КУХНЯ-

ТА? По-скоро да. През последните 10 години културата на хранене

на българите доста се промени, макар че нашият регион предполага

търсенето на определени вкусове и не можем да избягаме от това.

ОТ КАКВО НАПРИМЕР? Люти чушки. Но няма смисъл да се отказ-

ваме, това не е лоша храна, тя е типична за региона. Да вземем

например арабския свят, в който не се яде свинско. Това го ражда

самата природа - свинско не се консумира там, защото това месо

много по-лесно развива бактерии при температури 50-60 градуса,

затова пък има пилета. Всичко се свежда до географски понятия.

В Тайланд има уникално разнообразие от океански продукти и ето

защо там тази храна е евтина, а при нас е скъпа - ние не разполага-

ме с нея.

ВИЕ КОЯ КУХНЯ ПРЕДПОЧИТАТЕ? Много харесвам азиатски арома-

ти - силни и забавни са. Ровя се по-често в такъв тип литература

и издания, за да научавам нови неща.

КАК БИХТЕ ОПРЕДЕЛИЛИ СОБСТВЕНАТА СИ КУХНЯ? С две думи

- семпло и вкусно. Много държа да сервирам максимално овкусена

храна, за да не притеснявам клиента излишно със сол и пипер. Не

желая да сервираме „уау“ чинии, които правим основно по състе-

зания. Масовият клиент не търси десетина чипса, подредени под

формата на ромбоиди в чинията, защото пазарът не го изисква. В

повечето случаи се харесва обилно количество месо, доста хора

харесват мазно, но определено трябва да е вкусно и да засища.

Модерната кухня - дали ще е сферифициране или геланови техно-

логии - всичко това го има, но в много умерени граници. Приложил

съм го в една-две рецепти, които са малко по-предизвикателни и

в настоящото меню съм ги описал като авторски, така че да не

подвеждам клиента.

КАКВО ЩЕ НИ ПРЕПОРЪЧАТЕ ОТ ВАШИЯ РЕСТОРАНТ? Една

класика, която тук съм задал като авторска - филе миньон. Това е

нещо, което не може да подведе човек като име, заслужава си като

продукт, като съотношение цена-качество, а и наистина в насто-

ящото меню това ми е любимото ястие. Съдържа хубаво филе,

италианска шунка, едно много приятно канапе, в чиято среда има

телин от гъши дроб, пресни гъби, гарнитура от броколи, картоф -

заслужава си.


9www.panasonic.bg

�� .

�� HD ��.

12 � �� 25 ��

�� !� "��#�. �� $#!�� !� %&�� '(�)��&�� *�*�� – �� (+�� (�+,�� '��*�� &� �&�( ' ��'�� +��&-)�/.0 ��+'��/ '� �$�� Leica ��/� Lumix TZ7 *�"�!� ��'��*� � !��. �!�� ' 12 3 �(��4�� %%* � 25 **6�+��#�#&�� $��. � $&��!�+�� AVCHD Lite�� (��&/�� !� %&�� !��"�� '� �$�� HD +��&-)�/. �� "�� !� �*�� $�+.

�0�� 89�.

PAN_Lumix_Capital-Light_210x295_BUL.indd 1 2009/4/29 12:16:42


10 46/21 - 27 ноември 2009 г.

неща

ХАПКИ ОТ РЕАЛНОСТТА

СЪВЪРШЕНИЯТ ДЕН В МИСЛИ НАД ЧАШИ И ЧИНИИ -

ОТ СУТРЕШНОТО КАФЕ ДО КЪСНИЯ ШОКОЛАДОВ ДЕСЕРТ

От Калина Гарелова

Толкова ми се спи, че по-скоро паднах, отколкото скочих. Студено.

Вече съм до средата, а още не дишам. Никакъв ритъм. Плувам като

човек в природно бедствие.

Басейнът в хотел „Анел“ е уютен като хол, но кожата ми днес не е

хлъзгава. Десет минути и аут. Отварям вратата на парната баня,

вдъхвам миризмата на хвойна и затварям, преди влагата да размек-

не катрана в алвеолите. Аут, аут, аут.

Два кроасана и кафе „Борджия“ - по принцип не закусвам, но днес

имам схватка. Сядам в ъгъла до прозореца с гръб към съседите. Ако

някой от булеварда иска да гледа как ям невъзпитано - да заповяда.

Самозабравям се и пропускам да отбележа вкус и хрупкавост. Знам,

че кроасаните са добри, но не помня защо, и тях вече ги няма. По

полата и в деколтето ми са нападали корички. Ще изям по-големи-

те.

Сметана върху кафе, върху шоколад - изпивам половината чаша и

спирам със сила на волята. Гъст, топъл антидот срещу лошото

време. Запалвам цигара. Оригвам се като дама. От топлината пар-

фюмът ми е станал нахален. Казва се „Черно мастило“. И наистина

мирише на мастило, накапано върху мъх и залято с марината от

кисели краставички. Не мога да обясня защо го харесвам - придобит

вкус.

Колегите ми закъсняват отново и много. Живееш цял живот с една

представа за себе си, започваш нова работа и всичко се преобръща.

Кога станах пунктуална и отговорна? Тази роля не ми се удава -

имам прекалено тънки китки и глезени, за да й нося товара.

Идвам в „Онда“ на „Стамболийски“ заради Ванда, иначе предпочи-

там тази срещу Руската църква. Ванда изглежда като фея с някои

лоши навици. Или като вампир с етичен код. Ако бях мъж, щях да я

заговоря и да я поканя на среща с реплика от романтична комедия.

Докато слуша поръчката ми, гледа някъде към лявото ухо или шал-

чето ми. Усещам пулса в сънната артерия. Кима ми - от година знае

какво и как го харесвам. Ако бях мъж, щях да се оженя за нея.

Работната среща минава бъбриво, но не особено резултатно.

Устоявам на ученическия порив да зарежа всичко и да заседна някъде

уютно с приятели. Ако са жени - най-уютно е в „Пасторанта“

с чаша от новото пино ноар на Боровица - има маслен вкус и ще

реферира добре с кроасаните. Ако са мъже - най-уютно е в „Мър-

фис“. Чашата ми пак ще е пълна с червена течност - но „Килкени“.

Червен ирландски ейл от ечемик, хмел и дрожди. Ще му намеря и на

него добра референция, но явно не устоявам успешно на гореспоме-

натия порив. Марш навън под дъжда.

Един час до срещата ми с издателя - ще го запълня с шопинг. От

витрините с дрехи, от кашоните с книги, от рафтовете с пар-

фюми - каквото попадне по ловната ми пътека. Пускам краката на

автопилот да бродират района.

Не е коректно да се нарича терапия нещо, което ти доставя удо-

волствие. Яденето не е терапия. Може би гладуването е. Но знам

какво имат предвид. За много жени трансът на пазаруването е най-

близкото нещо до медитация, достъпно на общи начала, почти все-

кидневно. Изпразваш съзнанието си и следваш познатите стъпки

за постигането на краткосрочни цели. Сетивата са нащрек, умът

чатка като процесор. Парадигмите на артикулите се комбинират в

синтагми - силует, имидж. Зеленото подчертава очите ми, но от

тясната кройка нещата изпъкват - това секси ли е или задникът

ми изглежда като тиква в тава? Интуицията спира периферното

зрение върху нещо необичайно - следва вдъхновена реорганиза-

ция. Шопингът задейства робот и звяр в идеален синхрон, двете

полукълба в черепа пеят „Lђ Ci Darem La Mano“, дуета на Дон Жуан

и Церлина от операта на Моцарт. Човек рядко функционира така

ефективно на толкова ниски обороти, защото обикновено ни

липсва концентрация. Геймърите знаят това.

Но, както казват „Бийтълс“ от покрива - връщай се на мястото

си, Джоджо. Издателят ми е скъпоценност - мъж на висока пози-

ция, който не се държи като Повелителя на галактиката. Обаче

ударното ултракъсо офисно еспресо отваря кратер, за който

трябва спешно да се погрижа. Не ми се обядва сама. Мога да седна

на витрината в Dani's със супата на деня - винаги с по мъжки едро

нарязани зеленчуци - и да чакам да мине познат. Далече е. На пет

минути пеша имам три други опции. В „Сам дойдох“ ме познават и

уважават достатъчно, за да ме сместят на служебната маса, ако е

пълно. По това време е винаги пълно. Все ще срещна някой опера-

тор, работил с баща ми, или геолог, с който сме се виждали голи

на Иракли. Най-често деля служебната маса с възрастен господин

- дневен костюм, мека шапка и всичко - който обядва чаша вино със

сирене. И със сина на готвачката - и двамата обичаме домашните

им печени наденици с лимонада. Работническа храна, троснато сър-

дечно обслужване и бохемски дух. Да, ние сме Brutti sporchi e cattivi

като във филма (1976) на Еторе Скола с Нино Манфреди - грозни,

© Цветелина Ангелова


11

неща

мръсни и зли, и се гордеем с това.

Ако искам лакти в ребрата, мога да мина и през Халите. Траек-

торията е следната: влизам откъм „Мария Луиза“, вземам печена

сьомга в пластмасова тарелка от рибния щанд вдясно, 250 г хляб

мозайка от „Нилана“ отсреща, пресичам нартекса за зелени маслини

„цакистес“ (цепнати) и на път за изхода към „Пиротска“ добавям

две ябълки. Ще ги изядем с археолога Богдан в кабинета му над

Модния център и тъкмо ще го питам за богинята с двете лъвици

от Чаталхьоюк (най-голямото неолитно селище, за което съм

гледала по Viasat History).

Решавам да намаля с 99% вероятността от грипна инфекция - не

обичам ли параноята! - и подавам сако-шал-ръкавиците на келнера

в Espresso Bar в ЦУМ. Зеленчуковата супа тук е свещена простота

- всяко кубче, плуващо в купичката ми, има отличителен вкус, ярък

като драже M&Ms. Съгласна съм, че 8 лв. са много за шепа нарязани

зеленилки, полети с гореща вода, но колко струват моят комфорт

и уединение? Глез-ла.

Наказана съм със серия телефонни разговори, които градират от

абсурд до истерия. Адреналинът ми се изстрелва в кръвта с пър-

форманса на ламборгини гайардо (и по-точно модела Superleggera,

произвеждан 2007-2008) - от 0 до 100 за 3.8 секунди. (Ясно е, че

чета седмичната колонка на Джеръми Кларксън в The Sunday Times.)

Ясно е и че напускам шибаната работа. Три месеца по-късно съм в

първата вълна безработни от кризата. Винаги в авангарда - аз и

виенските акционисти.

Виждали ли сте как момиче с дълга коса си връзва опашка? Ловкост

и сръчност с ръце зад тила. Отработена техника. За да вържа и

този ден на опашка в града, продължавам с тегелите. Скалпът ме

наболява като прясно ожулване, всеки косъм е нервен, но утре няма

да мърдам от вкъщи и ми трябват запаси. Avanti към холандския пе-

кар Йован за елфическия хляб лембас - содена питка. Леголас казва,

че една хапка „е достатъчна, за да напълни стомаха на възрастен

мъж“. На мен ми трябва четвъртинка, но окото е алчно и си купу-

вам две питки. И два пая. Чакай малко. Be Kind Rewind.

В хладен ден и особено привечер витрината е запотена, както и

очилата ми пет секунди след влизане. Заставам като слепок на

опашката - винаги вземам едно и също и мога да пренебрегна зрени-

ето за сметка на обонянието. Повечето клиенти са нерешителни

и това дава време на някои рецептори почти да сломят волята ми.

В крайна сметка - дългогодишен опит и дисциплина - вместо седем

нови неща купувам същото, но в двойни количества. Содената

питка става за ядене и след седмица заради закваската. Ето сега,

докато пиша, го доказвам експериментално - отхапвам парче на

шест дни. Щом слюнката го размекне, хрупането ускорява като

шевна машина.

Най-после приятелски глас и телефонна мобилизация на силите

на доброто. Огромна маса в Ресторанта на архитекта, паешки

приказки, стари френдове с чисто нови бебета, суетня, ведрост,

простор, виенски шницел и шоколадов десерт. Професионалното

мнение на Магдалена Ран е следното: „Колкото до самата храна, тя

е хубава. Не съм изпитвала нито вдъхновение, нито неприятни чув-

ства от нея.“ ОК, този виенски шницел може да не е вдъхновяващ,

но успешно оборва думите на философа Джагър: „You can't always

get what you want.“ Шоколадовият десерт обаче... Става бавно и

свършва бързо, така че поръчвайте веднага. Не знам точното му

име, защото винаги попадам на един перфектен, но заекващ келнер.

Търпеливо изчаквам да си завърши сам думите, но се разсейвам.

Идвам достатъчно често и диалогът ни вече тече като ручей, но

все така не знам дали е шоколадово суфле, мус, десерт или дявол.

Добре де. Във всеки случай изглежда като малък тъмнокафяв вулкан

с идеално загладени ръбове, изригнал деликатно белезникав крем,

така че да не застраши местните жители. При нарушаване на

целостта му с лъжичката, отвътре бавно изтича още топла лава.

И пред това великолепие следва silentium.

КАФЕ ОТ КЛАСА

Империята на Зино Давидоф не престава да ни изненадва приятно.

Отначало харесахме ароматите, след това на дневен ред се поя-

виха кожените аксесоари и пишещите инструменти. Дойде време

да ви запознаем и с най-новата за нас част от марката Davidoff, a

именно Davidoff Caf .

Създаването на изключително кафе никак не е лесно и изисква мак-

симална вещина. Тази задача може да бъде изпълнена само от кафе

сомелиер, който разбира кафето като свое призвание. Използвай-

ки своя дългогодишен опит, познания и амбиция, той трябва да

създаде ясно разпознаваемо и изключително качествено кафе, раз-

личимо от всяко друго на света. Кафето шедьовър изисква селек-

ция само на най-фините сортове кафе от най-добрите региони, за

да задоволи вкуса и на най-взискателния познавач.

Davidoff Caf се прави от зърна арабика. Този фин сорт кафе

расте на планински склонове на височина от 900 до 1800 метра,

защото само там може да се разкрие неговият сложен ароматен

профил. Богатите на минерали вулканични почви в комбинация с ба-

лансиран климат от 15°C до 25°C и редовни валежи през годината

също допринасят за отличителния характер на кафето. Можете

да избирате между три основни разновидности Davidoff Caf –

Rich Aroma, 57 Espresso и Limited Selection. По думите на самия Зино

Давидоф: “Да имаш вкус към качеството означава да имаш вкус към

живота.” Няма как да не се съгласим с това, когато става дума за

началото на всеки ден от живота ни.

Davidoff Caf е в по-добрите магазини. Повече информация - на www.zinodavidoff.com/cafe

www.zinodavidoff.com/cafe

Davidoff Café Grande Cuvée.The coffee sommelier’s masterpiece.

I can alwaysrecognise a truemasterpiece.

It’s all in thecomposition.

P018_CS3_39L_230x275_Sommelier.indd 1 01.10.2009 14:20:31 Uhr

представяне


12 46/21 - 27 ноември 2009 г.

места

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЗЕМЯТА: ДЖАКАРТА

ЕПИЧНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРОДЪЛЖАВА С РАЗКАЗ ЗА СТОЛИЦАТА НА ИНДОНЕЗИЯ,

КЪДЕТО ЗА ВЪЗДУХА СЕ БОРЯТ ЗАДУШАВАЩ СМОГ И УХАНИЕ НА КАРАМФИЛ, А ЗА

СЪРЦАТА НА ХОРАТА - ЗЛОКОБНИ ВДЪХНОВИТЕЛИ НА ТЕРОРИСТИЧНИ АТАКИ И ДРЕВНИ

РИТУАЛИ С ТАНЦУВАЩИ КУКЛИ

От Юлия Дамянова

© Ю

ли

я Д

ам

ян

ов

а

Докато се регистрирам на рецепцията на хотела в централната

част на Джакарта, неизбежно се чудя дали тук съм в безопасност.

Изминал е само месец от кървавите атентати в Marriott и Riz-

Carlton - последната терористична атака в Индонезия след чети-

ригодишно затишие. Повечето хора твърдят, че само луксозните

хотели са вероятна мишена за подобни нападения, което автома-

тично означава, че съм в безопасност, но подсъзнателно чувствам

непрекъсната тревога. Всъщност проблемът за безопасността не

ме занимаваше истински нито когато в дните непосредствено след

последната терористична атака запазих три нощувки в столица-

та на най-голямата мюсюлманска държава в света, нито по-късно,

когато вече бях на път. В Джакарта обаче призракът на случилото

се витае навсякъде - от телените заграждения на небостъргачите

в централната част на града, през полицаите, които надничат с

огледала под автомобилите, влизащи на паркингите на големите хо-

тели, до рентгеновите врати и проверката на багажа, включително

куфарите на гостите - направо на земята, пред входа на хотелското

лоби.

Но това са впечатления, които много бързо избледняват сред

силното ухание на подправката карамфил, която буквално е напоила

влажния топъл въздух наоколо. Източникът на аромата са индоне-

зийските цигари „Гарам“. В тютюна са добавени парченца карамфил,

които им придават специфичен сладко-лютив вкус. Съчетан с призи-

вите за вечерна молитва, които отекват от джамиите във всички

посоки, ароматът на карамфиловите цигари създава усещането за

нещо неповторимо и екзотично, което можете да откриете само

на това място.

В тропиците се стъмва рано и към пет вечерта в Джакарта вече

цари нощ. Липсата на слънце обаче по никакъв начин не се отразява

на динамиката на града, който не спира забързаното си движение и

гълчавата, сякаш не е забелязал залеза или просто е решил да не му

обръща внимание. Животът в индонезийската столица тече по ог-

ромните й булеварди с по три-четири платна във всяка посока. Гра-

дът е изникнал в пространството между сложната плетеница от

магистрали, които минават една над друга, заобикалят се и се пре-

плитат, за да се разделят отново по-нататък във вихъра на гигант-

ско кръгово движение или на кръстовище, чиито краища се губят в

множеството от автомобили. Въпреки огромните си размери обаче

булевардите се задъхват под постоянния приток на коли в около

деветмилионния град. Правилото за не по-малко от трима пътници

в един автомобил в пиковите часове, изглежда, не пречи на задръст-

ванията, които са неизменна част от всекидневието на Джакарта.

Hati-hati (внимание), напомнят непрекъснато предупредителните

знаци по улиците на града. В дългите, плътни колони автомобили,

в които преимущество има не толкова правилникът за движение,

колкото изобретателността на отделните шофьори, движението

се саморегулира с изненадваща лекота, без рязко набиване на спирачки

и надуването на клаксони. Всъщност клаксоните се използват рядко,

а когато това става, то е съвсем тихо и почти извинително - най-

вече като предупреждение от и към рояците мотористи, които се

движат между колите.

Огромните булеварди на Джакарта са опасани от тротоари и над-

лези за пешеходците. Въздухът в индонезийската столица обаче е

толкова замърсен, че в комбинация с постоянната влажна горещина

прави улиците на града практически необитаеми. Център на живота

са огром ните стъклени небостъргачи, приютили банки, офиси и тър-

говски центрове. Sarinah е един от тези молове. Лишен от лъскаво-

то разнообразие на западни марки, той някак напомня на районен ГУМ

отпреди 1989. Това обаче е един от най-добрите адреси за батик

© S

hu

tte

rsto

ck


13

- специалната техника за рисуване на текстил, която произхожда от

Индонезия. В магазина, в който аз попадам, батиковите изделия са се

разпрострели на три етажа. От копринени платове през традици-

онни пъстри мъжки ризи и калъфки за възглавници - в това море от

цветове и десени е лесно да изпуснеш тънката линия, която разделя

кича от оригиналното. В мига, в който се спрете по-дълго на някоя

стока, любезна млада жена в традиционна индонезийска батикова

носия ще изскочи иззад близкия стелаж, ще грабне парчето плат от

ръката ви и отново ще потъне в лабиринта от батик. На касата,

сгушена в ъгъла на съответния етаж, всички ваши покупки вече са

прилежно надиплени в найлонови торбички и чакат да ги освободите

от властта на продавачките с махване на кредитната карта.

Индонезийската кухня е важна част от местната култура и Джа-

карта е истински рай на екзотични ресторанти, които освен дълъг

списък от вкусотии предлагат неповторима атмосфера като храна

за душата. Dapur Baba е един от тези адреси, където насладата за

очите е неразделна част от всеки обяд или вечеря. В ресторанта са

събрани антични мебели от целия регион. Някои от сепаретата му

са обзаведени като китайски столови с яркосини стени и червени

дървени мебели. Другаде гостите седят в уединение между све-

щи, газови лампи и статуи на Буда или хиндуистки божества. Аз и

моят индонезийски познат Риаз се отправяме към един от малките

открити дворове на Dapur Baba - масата ни е сложена направо под

банановите палми, които се протягат към тъмното нощно небе.

Сядаме на дървена платформа над изкуствено езерце с японски злат-

ни рибки, които плуват на пасажи близо до повърхността в очакване

да споделят вечерята ни. Сате - шишчета от месо, поднесени със

специален сос от фъстъци, са може би най-популярният индонезий-

ски специалитет. Наси горенг - пърженият ориз, е друга запазена

марка на местната кухня, която не се скъпи на подправки. В раздела

с десертите откривам истинско съкровище - малки зелени рулца

от тесто, подобни на палачинки, които са пълни със смесица от

кокосови стърготини и кафява захар. За разлика от други мюсюлман-

ски държави алкохолът е неизменна част от менюто на местните

ресторанти.

Индонезия е бивша холандска колония и тази част от историята на

страната се оглежда в мътните води на каналите, изградени от хо-

ландците в Джакарта. Някога те са служили за пренасяне на подправ-

ки от вътрешността на страната към корабите, плаващи към Евро-

па, а днес са дом на рояци комари. Колониалният дух все още витае

и в централните части на индонезийската столица и стария град

Кота, а никога няма да умре в прохладната вътрешност на кафенето

„Батавия“ (едно от старите имена на Джакарта). Дървените маси и

кафявите кожени кресла на първия етаж са обиколили широко стъл-

бище, което води към салон с големи вентилатори на тавана и дълги

маси с бели покривки. По стените висят черно-бели снимки на хора

и изгледи от града и придават на цялото място усещането за живо

пространство, оцветено в сепия, което е излязло направо от една

вече отминала епоха. Повечето посетители на кафе „Батавия“ са

европейци и американци. Само тук-там има индонезийци, дошли веро-

ятно за глътка екзотика и парченце европейска кухня от изисканото

меню, което към края си обещава и “разточителни порции плодове,

сладолед и торти”.

Когато излизам от „Батавия“, отново се потапям в автентична-

та индонезийска атмосфера - този път в музея на куклите ваянг.

Представленията с ваянг водят началото си от хиндуистката и

будистката традиции, но са живи и до днес и се намират под закри-

лата на ЮНЕСКО. Музеят ваянг в Джакарта е събрал десетки кукли

- от прости сламени модели до сложни, богато оцветени фигури

или пъстри маски, използвани в ритуални танци. В приземния етаж

на музея актьори възпроизвеждат за посетителите оригинални

представления. Присядам на един от разкривените столове в овех-

тялата зала и въпреки че не разбирам нито дума от разказа, ритмич-

ните звуци от традиционните метални инструменти моментално

ме потапят в магическата атмосфера на едно от най-популярните

представления с ваянг - ваянг кулит, театър на сенките, в което

куклите се движат зад опънато на сцената платно.

Продължава в следващия брой

места


14 46/21 - 27 ноември 2009 г.

мода

Мартин е с костюм Daniele

Alessandrini от Volume 1, риза,

вратовръзка и бутонели Zegna,

часовник Maurice Lacroix от

Giulian

Ева е с рокля Sinequanone

и пръстен RebeccaАвокадо, пълнено със

скариди и тиквички

Фотография Тихомир Рачев / No Frame Studio

Стил Garderob

Коса и грим Бисерка Халачева

Модели Ева / Ivet Fashion и Мартин / Xground

CHACUN Ђ SON GO T


15

мода

Мартин е с костюм Drago& Rado,

риза и вратовръзка Daniele Alessandrini

от Volume 1 и часовник Maurice Lacroix

от Giulian

Ева е с рокля Stefanel и бижута Rebecca

Кралски скариди

с пикантен манго сос


16 46/21 - 27 ноември 2009 г.

мода

Мартин е с костюм

Drago& Rado, риза и вратовръзка

Daniele Alessandrini от Volume 1

Ева е с рокля

Diane Von Furstenberg от Volume 1

и бижута Rebecca

Шоколадов мус - вариации

от бял и натурален шоколад

Фотосесията е осъществена с любезното съдействие на ресторант „Кристъл Палас“, www.crystalpalace-sofia.com


17


18 46/21 - 27 ноември 2009 г.

истории

В КУХНЯТА НА АДА

ГОРДЪН РАМЗИ Е НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ ГОТВАЧ В СВЕТА. ЕТО ЗАЩО

От Борислав Банев

в юношеските години футболът му е много по-важен от всичките

равиоли с рачешко месо в сос просеко с шафран на света. Прякорът

му в отбора е Гордън Счупеното коляно, а поредица от инциденти

(включително скъсано сухожилие) го карат да се откаже от спор-

та. На 16 бяга от къщи и се опитва да запише в полицейския колеж

- неуспешно. (Вероятно за щастие на редовите граждани, като се

има предвид какъв терор налага в шоутата си по-късно.) Съдбата

му отрежда ролята на мияч в индийски ресторант. „Плени ме шу-

мът, споделя той в автобиографията си Humble Pie. Не можех да

повярвам как си крещят хората един на друг. Работех като шибано

магаре, но това ме окриляваше.“

Година по-късно Гордън Рамзи записва хотелски мениджмънт. В края

на осемдесетте бързо се издига до главен готвач в един хотел, но

собственикът очевидно има нещо против връзките между служи-

телите си, защото го уволнява. Рамзи бяга в Лондон, но готвар-

ските му интереси все повече се задълбочават в тънката френска

кулинария, така че емигрира в Париж. Там попада на великаните Гай

Савой и Жоел Робишон, но след две години стресът и напрежение-

то го съсипват и Рамзи се оттегля на частна яхта (закотвена край

Бахамите) за едногодишна почивка като личен готвач на австра-

лийски телевизионен магнат. През 1993 се връща на Острова по-

уверен от всякога и става съдружник в ресторант в Челси.

Влудяващият му перфекционизъм дава резултат - през следващи-

те четири години печели две от три звезди „Мишлен“. Годината

1996 най-после е еднозначно щастлива за него - жени се за детска

учителка (и досега е с нея, имат четири деца, две от които - бли-

значета) и издава първата си книга - Passion for Flavour. През 1998 с

помощта на тъста си Гордън Рамзи открива собствен ресторант

- Royal Hospital Road, с който печели и трета звезда „Мишлен“ и

влиза в светата троица на англичаните, удостоявани с толкова

висока оценка (другите двама са Хестън Блументал и Алън Ру). Тук

се случва и първият му удар в телевизията - минисериалът Boiling

Point, в който заснема осемте месеца мъки, обучение и подготовка

за третата звезда. След този сериал Рамзи ще прекарва повече

време пред камерите от всеки друг свой колега по света - следват

проектите Ramsay's Kitchen Nightmares, Hell's Kitchen, Faking It. Гор-

дън използва славата си и отваря ресторанти в най-примамливите

кътчета на планетата - Дубай, Токио, Ню Йорк. Най-голям успех

жъне с шоуто The F Word (петият сезон започна на 3 ноември). В

него петдесетина гости (популярни телевизионни водещи, Лили

Алън, Лиъм Галахър) обсъждат качеството на приготвената храна,

коментират алтернативното и здравословно хранене, както и

предимствата на домашното месо. Епизодите са пълни с непристо-

ен език и клане на животни, които преди това наричат с имена на

известни готвачи. Публиката е втрещена, предаването слиза след

девет вечерта, но Channel 4 подписват четиригодишен договор.

Темпераментът и ярката словесност на Рамзи обаче са подплатени

от висш перфекционизъм. Дейвид Бекъм, Боно и Брет Истън Елис

са сред най-верните му фенове. „Всичко, което правя, е съвършено.

Всичко, което готвя, е вкусно. Побеснявам, когато хората не да-

ват най-доброто от себе си.” Веднъж той лично изхвърля от свой

ресторант колумниста Ейдриън Джил (в компанията на писателка-

та Джоан Колинс), който го е вбесил с коментарите си. (По-къс-

но същият ще напише „Рамзи е втора ръка човешко същество”.)

Приближените му твърдят, че е тих и приятен човек, но той не се

дава: „За мен кухнята е бойно поле!“

Той е пънкарлив милионер, опърничав шотландец и гениален готвач.

Телевизионните му шоута изобилстват от пегели (специфичното

„тийт”, с което се заглушават нецензурни думи и фрази), трошене

на чинии, плюене върху манджите и нечувани обиди. Той е готвач

от ада, поборник за съвършенство в кухнята и бизнесмен, без кой-

то гурме културата нямаше да е същата.

Гордън Рамзи израства в родното градче на Шекспир - Стратфорд

на Ейвън, в абсолютна житейска безпътица като четвърто дете

на заклет пияница и медицинска сестра, която обслужва умиращи

пациенти. Баща му спуква от бой цялото семейство и се интере-

сува само от уиски и жени. В търсене на някакво бягство от тази

среда малкият Гордън се записва в детския на „Глазгоу рейнджърс” и


19


20 46/21 - 27 ноември 2009 г.

истории

ХРАНА ЗА ДУШАТА

КЛАСИЧЕСКИ КУЛИНАРНИ МОМЕНТИ

В КИНОТО

От Янко Терзиев

В началото на „Ани Хол“ (1977) Уди Алън се обръща директно към

камерата и зрителите и разказва двата вица, по които е изградил

житейската си философия. Единият е на Граучо Маркс - никога

не трябва да членуваш в клуб, който би приел член като тебе.

Вторият е за две елегантни възрастни дами, които разговарят

в ресторанта на скъп зимен курорт, похапват и се любуват на

пейзажа. „Мила, храната тук е наистина отвратителна!“, казва

внезапно едната. „Знам, и отгоре на всичко порциите са толкова

малки.“ „Мнението ми за живота е същото, обяснява Уди - Пълен

е със самота, страдание и нещастия и отгоре на всичко свършва

толкова бързо.“ Храната съпътства киното като метафора и

конкретност още от самото му раждане. Един от първите филми

на Братя Люмиер е „Закуската на бебето“ (1895) - Огюст Люмиер

храни малката си дъщеричка с леко несъразмерна за възрастта й

лъжица, в което е и комичният елемент.

Храната за пръв път е изкушение в „Безчестната лейди“ (1947) -

моментът, в който Хеди Ламар яде прекалено дълго шоколадов

бонбон с премрежен поглед. На екрана сцената трае 24 секунди,

заснемането й отнело 7 дни и десетки дубли, накрая Ламар поис-

кала от студията неустойка за нарушаване на личната й диета.

Сладките неща и другаде са мостът, по който минава любовта. В

„Не може да бъде“ (2007) Маги Гиленхал управлява малка сладкар-

ница, където пече курабии с баварски крем. Уил Ферел идва да й

прави ревизия като смотан данъчен инспектор и първо се влюбва в

сладките, а после и в момичето. В „Шоколад“ (2000) Жулиет Бинош

отваря нахално сладкарница точно срещу църквата в селце, къде-

то времето е спряло. Шоколадът й е най-сладкият в света, всеки

бонбон е според душата на клиента, лекува тайната му болка. От

десерт се превръща в символ на събудения вкус към живота на

консервативните селяни.

През 1992 мексиканецът Алфонсо Арау екранизира романа на съпру-

гата си Лаура Ескивел „Като гореща вода за шоколад“, един от кла-

сическите примери по темата. Тита (Луми Кавазос) има магическа

връзка с храната, която използва като любовно оръжие. Когато

майка й насила омъжва голямата й сестра за любимия Педро, тя

приготвя сватбената торта, влагайки всичките си чувства в нея.

На празненството, щом отхапят от вълшебния сладкиш, гостите

един по един избухват в сълзи, всеки за нещо тайно и свое. Арау е

автор и на черната фентъзи комедия „Събирайки парчета“ (2000),

в която Уди Алън е в рядката роля на касапин, обработващ месото

по кошер правилата в месарски магазин в Ню Мексико. Заловил

невярната си съпруга Шарън Стоун с друг мъж, той просто я раз-

фасова по същите правила.

В много от филмите си („Манхатън“, „Хана и нейните сестри“) Уди

Алън се забавлява с еврейски шеги и спорове около кошер хранене-

то, но безспорно най-известният момент с този тип храна на ма-

сата е от „Когато Хари срещна Сали“ (1989). В закусвалнята Били

Кристъл следва традицията с парче телешко месо с ориз, докато

Мег Райън се наслаждава на пуешки сандвич с майонеза. После тя

решава да му демонстрира колко лесно жените имитират оргазъм,

а заведението потъва в мълчание от реализма на изпълнението

й. На финала на сцената достолепната лелка от съседната маса

(собствената майка на режисьора Роб Райнър) вика келнерката и си

поръчва от същото.

Много често отношението към храната влиза в качествата на

героя. В „Никога не казвай никога“ (1983) научаваме любимата диета

на Джеймс Бонд. Шон Конъри се явява при „М“ и началникът му се

кара, че се храни нездравословно - с кървави стекове, бял хляб и

сухо мартини. Бонд веднага съобщава, че е готов да се откаже

от белия хляб. Въпреки това го пращат в секретен санаториум,

където го държат на отвара от магданоз, за да е готов за следва-

щата мисия. Верен на природата си, Бонд набързо сваля русата си

рехабилитаторка и я кани в стаята си на вечеря. Там отваря двой-

ното дъно на куфарчето си и на масата се оказват хайвер „Белуга“,

бутилка водка, пъдпъдъчи яйца и гъши пастет. Една хапка хайвер и

медицинската сестра е прелъстена.

Храната е неотделима от идентичността на персонажите - ет-

ническа, религиозна, културна. В „Добри момчета“ (1990) Скорсезе

показва целия ритуал по приготвянето на соса за спагетите. Ганг-

стерът на Рей Лиота твърди, че в затвора въобще не е толкова

лошо, стига да можеш да си нарежеш чесъна на ситно. В доста

филми масата е територията, на която героите изразяват съкро-

вения си светоглед. В съвсем скорошния „Джули и Джулия“ млада-

та блогърка се заема с готвене, защото: „В този несигурен свят

единственото сигурно е, че ако спазиш продуктите и рецептата,

накрая от фурната ще излезе нещо истинско.“ Във възрастната

роля Мерил Стрийп показа как изкуството на готвенето може да е

равноценно на изкуството на живеенето.

Христоматиен в тази посока е „Угощението на Бабет“ (1987). В

него французойка без възраст (Стефан Одран), ексшеф на най-до-

брия ресторант в Париж, се спасява от войната при две неомъже-

ни сестри в пуританско рибарско селище в датския север. Печели

от лотарията 10 000 франка и ги изхарчва до сантим за един

последен банкет-мечта: супа от костенурки, гъши дроб, пъдпъдъ-

ци, хайвер, блини „Демидоф“, шампанско Veuve Clicquot... Пригот-

вянето на храната е стигнало високо изкуство, а консумацията й -

религиозно откровение. Филмът предизвика отварянето на вълна

от заведения със същото име (Babette's Feast) във Франция и Дания,

които и днес предлагат менюто от филма (особено пъдпъдъците)

на клиентите си - винаги готови да опитат онова, което се яде на

екрана.

„Джули и Джулия“

„Шоколад“

„Угощението на Бабет“ „Не може да бъде“


21


22 46/21 - 27 ноември 2009 г.

ревю

DANI’S

КАЧЕСТВО С ТРАДИЦИИ В ДОМА НА ЛИМОНАНАТА

От Невена Панайотова, списание „Бакхус“

Въпреки че културата на бистрото не е чак толкова популярна у

нас, такива заведения се намират без компас и карта, а някои от

тях дори имат с какво да ни изненадат. Във Франция те отдавна

са се превърнали в квартални институции, но произходът им все

още не е особено ясен. Според една от версиите французите са се

обогатили с тази идея при нахлуването на руските хусари в начало-

то на XIX век. (И думата бистро идва от руското быстро, т.е. е

нещо като френско-руски прадядо на фаст фууд.) Според друга - и

по-рано с думата бистро там са наричали търговците на вино и

техните магазини. За да обърка още повече нещата, по същото

време в Северна Франция се сервирал коктейл от кафе с няколко

капки алкохол, който носел същото име. Независимо от всички

исторически предположения, бистрото тук и сега печели света с

бързо обслужване, достъпна гастрономия и приятна обстановка.

Тази простичка формула, приложена на практика, се намира на ъгъла

на улиците „Ангел Кънчев“ и „Д-р Г. Вълкович“ вече единайсет годи-

ни. За това време в Dani's не са се променили две неща - нежелани-

ето да се прави реклама (и нулевата й необходимост) и вкусната

храна. Ако човек работи в центъра, мястото е перфектно за бърз

обяд (след задължителна резервация и без автомобил, защото

места за паркиране през деня липсват).

Бистрото се разпростира всичко на всичко на 30 квадратни

метра с кухнята. Интериорът напоследък е освежен, а в менюто

има няколко нови попълнения. Голяма овална маса заема по-голяма-

та част от пространството и може да смути любителите на

уединението, но за тях пък има бар на прозореца. Обстановката

е като в кухнята на голяма къща, а разхвърляните навсякъде

дребни акценти носят аромата на Средиземноморието. Същото

важи и за храната. Повечето посетители са добре познати и към

сервитьора по няколко пъти на ден се чува лаконичното „както

обикновено“. Последното означава не само предпочитаното яс-

тие, но и количеството подправки и температурата на храната

при поднасяне.

Концепцията на менюто е семпла - супа на деня, паста, салати,

сандвичи и десерти, чиито съставки могат да се намерят све-

жи през цялата година. Салатата за обяд е просто идеална, но

изборът обикновено е труден. Порциите са достатъчно големи,

за да заместят основното ястие или да се разделят между двама.

По препоръка на сервитьора избираме новото „Пилето на Данис“

(16.50 лв.) - пилешко филе, приготвено с лимонов сок, соев сос и

магданоз, поднесено върху листа свежа маруля и резенчета домат.

Хлябът с масло върви по подразбиране като добавка към поръч-

ката. Ястието пристига за по-малко от пет минути и ароматът

му изпълва помещението, при което желаещите да го опитат се

умножават на секундата. След него се изкушаваме с чийзкейк, ябъл-

ков пай и домашна лимонада, за които също не се налага да чакаме.

Чийзкейкът (5.20 лв.) е с много лек вкус и добре балансиран аромат.

Ябълковият пай (5.20 лв.) пристига с две топки ванилов сладолед, а

тестото му е изключително фино и не по-дебело от тънко наря-

заните ябълки. Лимонаната (3.20 лв.) определено е запазената мар-

ка на заведението. Особеното й име идва от иврит и комбинира

двете й основни съставки - лимон (Limon) и мента (Nana). В Израел

тази разновидност на домашната лимонада е национална гордост и

всеки има своите малки трикове за приготвянето й. В Dani's също

можете да разгадаете тайните на домашния вкус и да си тръгнете

като нас - доволно сити и с убеждението, че дори най-простите на

пръв поглед неща могат да бъдат толкова изискани, че да задово-

лят и най-капризните вкусове.

Dani's

ул. „Ангел Кънчев“ 18А

02 987 45 48

© Цветелина Ангелова


23

ревю

ПОСЛЕДНИЯТ

ЛИСТ

ОТ КАЛЕНДАРА

ЗРЕЛИЩЕТО ИЗЛИЧАВА

ДРАМАТА В КАТАСТРОФИЧЕ-

СКИЯ ЕПОС „2012“

От Янко Терзиев

Всеки се е утешавал след неблагополучия с фразата „и все пак све-

тът не свършва, нали...“. Е, този път свършва. Поне според Холивуд

и неговия най-добър (признаваме) катастрофически режисьор Роланд

Емерих („Денят на независимостта“, „След утрешния ден“), за кого-

то е по-лесно да разруши половин континент, отколкото да извади

драма от разговор на двама души в стая, но за „2012“ това (почти)

не е проблем. Филмът е замислен и изпълнен като the best - антоло-

гия от пиковите моменти от най-ярките филми-катастрофи, под-

несена с най-добрите дигитални ефекти, които могат да се купят с

260 милиона долара. Жанрът може спокойно да си вземе почивка - ще

се видим отново на 22/12/2012 (ако въобще, пу-пу). Защото ден по-

рано маите са спрели с дълбаенето на датите от вечния си кален-

дар, някак си са знаели, че парад на планетите ще отключи могъщ

поток неутрино, от който земното ядро ще прегрее и пъзелът на

земната кора и океаните ще се пренареди. Процесът (земетресения,

вулкани, цунамита колкото Еверест, отравяне на атмосферата - в

този ред) ще погуби 94% от земното население, което (по Уди

Алън) ще сложи веднъж завинаги край на лошите ипотеки.

Отваряйки скоба, ще кажем, че филмът вече успя да предизвика

реакции на реална паника - в няколкото дни след премиерата НАСА

бе засипана с тревожни писма от цял свят, които питат наистина

ли краят наближава. Наложи се агенцията в специален сайт (www.

nasa.gov/topics/earth/features/2012.html) да обяснява, че няма нищо

страшно. Което само потвърждава, че Емерих си е свършил работа-

та добре.

Той умело качва съспенса, като редува научно и политическо гово-

рене (Дани Глоувър е благородният тъмнокож президент) с парчета

биография на обикновени хора в различни точки на пукащата се

по шевовете планета. Централната нишка е на разведен писател

(Джон Кюсак), чиито книги идеализират човешката солидарност (и

затова се издават в тираж от 500 броя). Но сред читателите му са

научният съветник на президента (Чиуетел Еджиофор) и оправната

му дъщеря (Танди Нютън) - той е първият, свързвал покачването на

температурата в медна мина в Индия с бъдещия апокалипсис; тя е

въвлечена в таен план на световните Г-8 за спасяване на шедьоври-

те на изкуството. Правителствата тайно строят кораби някъде

в Китай за спасяване на представителна извадка на човечеството

и малцината, които могат да платят по 1 милиард евро за билет

първа класа за новия Ноев ковчег (споменават се Бил Гейтс и Рупърт

Мърдок, но реалният пътник е руски олигарх). В пътя дотам писате-

лят ще трябва да печели отново уважението на децата си (момче-

то естествено се казва Ноа) и на отписалата го съпруга (Аманда

Пийт), а оцеляването на човешкия род горе-долу ще зависи от това

доколко въпросният писател може да издържи под вода.

„2012“ ще ви стресне или разсмее в зависимост от количеството

подобни филми, които сте гледали. Но има едно преминаване с кола

и самолет по гребена на земетръсна вълна в Лос Анджелис, което

дълго (или поне докъм края на 2012) ще ви стряска насън..


24 46/21 - 27 ноември 2009 г.

селекция

кана за чай Degrenne 299 лв комплект 6 лъжички за чай Degrenne

79 лв подложки за хранене Boltze 7.50 лв подложки за хранене

Boltze 4.50 лв салфетки за хранене Degrenne 15.90 лв

Всичко от KREO

поднос LEGNOART 72 лв от GENESIS салфетка за хранене Castel

LJF 25 лв от GENESIS салфетка за хранене Boltze 4.50 лв от KREO

силиконова четка за масло/зехтин Degrenne 23.90 лв от KREO

вилица за горещи картофи Degrenne 15.90 лв от KREO лъжица за

декорация Degrenne 15.90 лв от KREO

покривка с тефлон Degrenne 166.50 лв от KREO комплект за

сол и пипер TWIST Georg Jensen 138.40 лв от GENESIS солница

TWIST Georg Jensen 56.80 лв от GENESIS хляб с квас

„Слънце Луна“ 1.68 лв

салфетка за хранене Boltze 4.50 лв от KREO голяма квадратна

чиния Degrenne 2 бр. за 21.90 лв от KREO малка квадратна чиния

Degrenne 2 бр. за 17.90 лв от KREO квадратна десертна чиния

Degrenne 23.90 лв от KREO комплект прибори за хранене CARL

MERTENS 5 бр. за 222 лв. от GENESIS

ВСИЧКО НА МАСАТАФотография Бояна Бонева

Стил Христина Митовска

ПРИБОРИ ЗА ЗАБЪРКВАНЕ НА ДОМАШЕН УЮТ


25


26 46/21 - 27 ноември 2009 г.

Дълго я очаквахме, но ето че е вече тук: CTR360 е последното

допълнение в семейството на Nike, футболната обувка на

футболните обувки. Nike често говорят за “силата на трите”:

продукти за футбол, основани на скорост (Mercurial), точност

(Total 90) и контакт (Tiempo). Така виждаме предимствата на

всяка отделна серия, но какво се случва, ако искаме най-доброто

в една-единствена футболна обувка? В съвременния футбол

традиционните позиции на защитниците, полузащитниците и

нападателите са доста размити, а истински добрите играчи –

универсални. CTR360 е именно за тях. Ето как:

1. Повечето футболисти използват външната зона на обувки-

те за посрещане на топката - затова връзките на този модел

са разположени асиметрично, а миниатюрни отвори отвеждат

влагата.

2. Заради високата скорост на игра посрещане на топката с

подметка рядко се използва за контрол на пасовете, а много

по-често - за дрибълите или за смяна на посоката. Затова буто-

ните са геометрично разположени в предната част на под-

метката и имат двуслойна структура. С това стабилността е

разработена до съвършенство.

3. KANGA- LITE е разработен специално от дизайнерите на

Nike изкуствен материал, който превъзхожда естествената

кожа и се представя отлично при всякакви метеорологични

условия, защото не попива влага и поддържа първоначалната

форма на обувката.

4. Когато играете футбол, интуитивно използвате вътрешна-

та част от ходилото си за манипулиране на топката. Тази част

на обувката е изградена от умна пяна, която помни формата на

крака и служи като мека подложка за насочване на пасовете.

Универсалността на този модел е резултат от съвместната

работа с най-добрите футболисти в света, а Nike определено

имат на кого да разчитат. CTR360 се вписва добре от послед-

ната линия на защитата до върха на атаката. Остават само

усилени тренировки.

Футболните обувки CTR360 са в магазините на Nike - пл. „Славейков“ 6, ул. „Ген. Йосиф Гурко“ 43, ЦУМ и City Center Sofia. Повече информация - на www.nike.com


НА ЧИСТО

(ИЛИ НОВИЯТ ШИФЪР НА DA VIDI)

Отскоро добре познатият ресторант Da Vidi има нови соб-

ственици и промяната е качествена както в освежения интери-

ор, така и в нивото на кухнята и обслужването.

Главният готвач Aлександър Попеков е с широка палитра

предложения от европейската кухня. Добър избор са зелената

салата със запечено козе сирене, айсберг, чери домати и ядки

(13.90 лв.), телешкото карпачо (12.90 лв.) и вкусните и засища-

щи талиатели със сьомга и доматен сос. Ако все пак искате да

хапнете нещо набързо и да се връщате на работа, попитайте за

зеленчукова супа на деня (3.90 лв.). Нов момент в политиката на

Da Vidi е умереността на цените и подобреното сервитьорско

обслужване.

Интернет връзката вече е достатъчно добра, за да превърне

Da Vidi в подходящо място за бизнес срещи или късни работни

брънчове в уютна и непринудена атмосфера.

Спокойната обстановка гарантира както успешен бизнес обяд,

така и пълноценна романтична вечеря. Вие избирате.

Da Vidi е в София на ул. „Хан Аспарух“ 36. Работи всеки ден от 10 до 23 ч. Можете да резервирате маса на (02) 980 67 46. Повече информация - на www.davidisofia.com

МАЙСТОРСКИ КЛАС


27


ВИТОШКО ЛАЛЕ

Ситуацията с недвижимите имоти е в най-интересната си точка от началото на кризата.

От една страна, цените са паднали достатъчно, за да можете да сключите изгодна сделка

на много по-ниски цени отпреди година. От друга страна, ви трябва надежден партньор,

който да изгради проекта, или пък направо готова сграда, в която да се нанесете за

нула време след покупката. Vitosha Tulip е именно такъв проект. Жилищният комплекс

е първата инвестиция на AFI Europe в България. Vitosha Tulip е първокласен жилищен

комплекс от затворен тип, който има амбицията да промени стандартите на градски

живот. Разположен е от вътрешната страна на околовръстното шосе в подножието

на Витоша и това му осигурява бърз достъп до най-важните части от града (бул. „Черни

връх“, Драгалевци, „Лозенец“, „Бизнес парк София“), без да се губи нищо от спокойната

среда и уединението на планината. Във Vitosha Tulip има 144 апартамента в четири от-

делни сгради, реализирани са над 18 хиляди квадратни метра застроена площ. Проектът

предлага повече от 70 различни типа дизайн на апартаментите, като всички са напълно

завършени с висококачествени материали. Комплексът разполага с подземен гараж с пар-

комясто за всеки апартамент, закрит басейн, басейн за деца, спа център със сауна, парна

баня и джакузи плюс модерен фитнес център. Удоволствието обаче не е съсредоточено

само в апартаментите и изброените възможности за почивка и забавление. Екстериорът

на комплекса също е добре премислен. Повече от 1000 дървета, растения и храсти, разпо-

ложени в комплекса, създават обширна зелена зона. Сигурността също не е пренебрегната

– защитата и тишината се гарантират от системи за видеонаблюдение и контрол на

достъпа и денонощна охрана.

Поредната добра новина е, че проектът е напълно завършен и разполага с Акт 16. Това

улеснява потенциалните клиенти да получат ипотека и да заплатят пълния размер на

апартамента. AFI Europe предоставя и възможност за краткосрочно финансиране при за-

купуването на апартамент в проекта Vitosha Tulip. При подписването на първоначалния

договор клиентът заплаща със собствени средства 25% от общата стойност на имота

и може да се нанесе в апартамента веднага. Същевременно купувачът има възможност

да отложи плащането на останалата част в срок до две години. В рамките на този

двегодишен период клиентът изплаща месечни вноски към AFI Europe, равняващи се

само на 7.5% годишна лихва върху дължимата сума. След изплащането на пълната сума

собствеността върху апартамента се прехвърля на клиента. Ограничен брой апартамен-

ти в проекта се предлагат под наем. Те могат да са напълно или частично обзаведени,

според конкретните предпочитания и потребности на клиента. Чиста работа.

Повече информация - на www.vitoshatulip.bg© Ф

от

о с

туд

ио

Бай

он

ет


28 46/21 - 27 ноември 2009 г.

КИРЯК ОТ ТОЛСТОЙОт Васил Георгиев

Казвам се Киряк. Роден съм през 1939 година в село Смин, Южна

Добруджа, тогава Румъния. Сега живея в София и съм бивш за-

местник-председател на Изпълнителния комитет на Ленинския

районен народен съвет. Не ме питайте колко агнета съм изял по

новодомски трапези, задето съм уреждал апартаменти с подпис и

запетая пред него - миризмата на агнешко изпълва ноздрите ми и

днес с уханието на онази епоха, която се опитвам да пресъздам що-

годе правдоподобно, за да впечатля Сузана във facebook. Профила

съм го създал не за да се запознавам с жени или да не дава господ (а

той не дава) с мъже, а за да си пиша с двете ми дъщери, които са в

Америка и работят в един институт по физика и математика. И

двете. В Масачузетс, разбира се, всички го знаят тоя институт,

технологичния.

За какво ви занимавам всичко това ли? Защото е стопроцентова

лъжа.

Киряк не съществува, следователно и дъщерите, а за агнетата и

новодомските трапези само съм чувал. Не съществува и цялата

тази система, със спомени от която се опитвам да заинтригувам

майка ми - въпросната Сузана, за която стана дума. Носталгията

по онова време съществува единствено като възможна допирна

тема, по която да си говорим с нея.

Защо го правя ли?

Защото майка ми съществува и на всичкото отгоре подозирам, че

си пише с разни дядовци в уебпространството, заради което тряб-

ва да хвърлям едно внимателно око на нейните онлайн контакти и

авантюри. Не за друго, но апартаментът, който ни е предоставен

любезно от заместник-председателя на Кирковския районен наро-

ден съвет (чийто виртуален колега се явявам аз), като нищо може

да отиде при някой напет старчок, който събира пенсионерки да

се качват на Черни връх, облечен в бричове, с брезентова раница и

златна значка „Покорител на планинските първенци“. Следват кон-

церти в зала „България“, екскурзии-еднодневки до Рилския манастир,

а накрая - елегантно плъзване с танго стъпка до Солун, което по

всяка вероятност ще сложи върху овехтелия ревер на господина

значката „покорител на апартамент пореден номер седемдесет и

четири - в квартал „Толстой“, блок и вход - нямат значение“.

Не ме разбирайте погрешно - знам, че да се бъркаш в личния живот

на родителите си е по-долно дори от това те да се бъркат в

твоя. Целта ми е само да събера информация, за да знам горе-долу

какво прави майка ми, така че да не й се случи нещо лошо - на нея,

че и на апартамента; нещо като ранно предупреждение срещу опас-

ността мама да се озове в костеливите ръце на някой одухотво-

рен посивял тигър, който да я умори заедно с целия свят, който

мама така добре е създала за мен. А тя носи и името Сузана, изкуси-

телно име, което кара всеки що-годе способен на възпроизводство

мъж да погледне през ключалката на вратата към нейното голо

къпещо се тяло, независимо колко годишна се явява тя.

„Наречен съм на най-отрицателния образ в българската лите-

ратура, защото майка и татко в Румъния не са и чували за „Под

игото“ - така отговарям на резонния въпрос-уловка, който сам съм

предизвикал с измисленото си име. Обяснявам за румънския - учил

съм го малко, „багачити пизду мати“ - казвам, означава „гледай си

работата“, но по-обидно. Майка ми се засмива в чат-прозорчето,

защото „пизду“ и „мати“ са като Кирил и Методий на славянските

псувни, може да разделиш два народа всякак, но по псувните си те

ще се познаят и след векове.

Пращам клипчета на Саймън и Гарфънкъл от YouTube. Включвам

историята за дъщерите. Там съм силен, защото виртуалните

ми дъщери трябва да са някъде на моята възраст. Проектирам

няколко сълзливи горди родителски истории за моите деца и за мое

най-голямо учудване разбирам, че майка ми няма деца. Това изявление

обаче, освен че ме шокира, оправдава безапелационно жалката ми

постъпка да ухажвам майка ми по мрежата.

За младостта на шейсетте събирам информация от сайта на Явор

Дачков за 1968 година - по история сме учили, че е имало някакви

протести и такива работи там, във Франция и Чехия, ако не се

лъжа, ама и при нас също. Внимателно смилам инфото - у нас е

нямало никакви протести, луд ли съм, само младежки фестивал - а

това горе-долу си го спомням, защото по същото време мама е

имала любовна история с поета Тито от Колумбия. Но за това ще

разберете след малко.

По фестивалите съм силен, пък и вече знам, че моята история ще

предизвика ответна такава, затова се опитвам да отбележа точ-

ка. Измислям следния политически трилър. През 1968 сме имали рок

група, казвам и продължавам, като в пряка реч й казвам горе-долу

следното:

„Нарекохме се „Железните поети“, още нямаше метъл, нали, ама

ние вече усещахме как вятърът на по-твърдия китарен звук ще от-

вее сладникавите лакирани коси на девойките. Басистът учеше в

ПЖИ, полувисш железопътен институт, аз пък бях технически ръ-

ководител в железниците, БДЖ-то ни отпусна зала, репетиционна,

ходихме на изяви, знаеш как беше тогава. Не станахме известни,

но на фестивала свирихме в зала „Георги Кирков“ на партийния дом

и след представянето при нас дойдоха три момичета, Кристел,

Сабина и другата не я помня. Искате ли на ресторант, викаме ние,

айде в „Будапеща“ на „Раковски“ и докато се усетя, бях я завел при

нашите. После един месец на море на Кранево.

Тогава обаче не даваха да се жениш така за чужденец и след няколко

дни ме викат в Държавна сигурност на „Московска“. Знаем какво си

говорил за Прага и за министър-председателя - ми казва оня - Киряк

Стефчов такъв (много ми викаха така), с тази французойка - до-

тук - ама тя е прогресивна - викам, оня - да си я разкарал.

Оказа се съвсем друго. Наистина Кристел в любовните ни нощи ме

бе питала: защо нямате опозиционни партии в България, какво е

отношението на правителството ви към нудистите, защо при вас

не се провеждат конкурси по красота, защо нямате професионални

спортисти, защо висшистите имат по-ниски заплати от работни-

ците със средно образование, свободен ли е у вас печатът, защо на

българите им е забранено да излизат навън. Не е вярно - отговарях

й на майтап - излизаме в чужбина, ето тая година пратихме няколко

хиляди войничета до Чехия, не че висшистите взимат ниски запла-

ти, просто работниците взимат високи заплати, свободен е пе-

чатът, който ти удрят по краката, като носиш къса пола, нямаме

професионални спортисти, защото работниците взимат високи

заплати и ги мързи да спортуват, нямаме конкурси за красота, как-

то нямаме нужда от конкурси за нищо, защото всичко е с връзки, а

що се отнася до нудистите - самият министър-председател се раз-

хожда гол в кабинета си, затова няма желаещи да заемат мястото

му, поради която причина и опозиционни партии си нямаме.

Тя се усмихва с белоснежните си зъби, поставя пръст на устните

си, после - на челото ми, облича се, отива при оперативния си

работник майор Леонтиев и му разказва всичко. После се оказа, че

не била Кристел от вестник „Юманите“, а Мариела от Сомовит,

отличничката на великотърновската френска филология, която с

перфектния си френски отчаяно се бори да смени пристанищното

село със софийско жителство.

На свой ред чувам историята за фестивалната любов на майка ми,

подсказана ми отдавна от услужливи роднини - както казах, фес-

тивалът от 68-а е просто повод, за да получа що-годе динамична

дискусия.

Казвал се Тито, кръстен на югославския маршал. Завела го майка ми

на „Тихия кът“ - луксозният софийски вариант на офроуд секс, на-

миращ се малко над Бялата вода, над Бояна, по пътя към Златните

мостове. Колумбиеца си го бивало и в онези години, въпреки че прис-

тигал в държава, за която единствената сигурна информация била

наличието на неясно взаимодействие между различните растител-

ни и животински видове в хранителната верига, в случая - между

униформени и закон, партия, профсъюзи и правителство.

разказ

�30


30 46/21 - 27 ноември 2009 г.

Било му ясно обаче най-важното - че сред растителните видове

по веригата едва ли може да се намери такава трева, каквато той

носил в пликчето, грижливо скътано в един чифт чорапи, далеч от

зоркия поглед на народната милиция. Майка ми така се вцепенила

от първата си среща с нелегалния трафик на наркотици, че ако не

била подкупващата усмивка на Тито, щяла да избяга на момента.

По-късно - разправя тя във facebook, даже не правихме и секс - има

си хас пред мен (не синът, а бъдещият любовник) да манифестира

креватните си изпълнения с някакъв млад колумбиец през 1968;

изпълнения, чието разказване мен (седемдесетгодишният фалшив

печален образ) в най-добрия случай би ме накарало да се замисля

за изтеклото и невъзвратимо време, а в по-лошия - за невъзмож-

ността да ги повторя поне толкова прекрасно, колкото те са

се подредили в нейните спомени. Е, марихуаната я накарала да се

почувства малка, нещастна и никоя, всъщност заради това не

правили секс.

Да, такива били времената, безинтересни. Когато пиша на майка

ми, не бива да забравям за основното си предимство. Аз съм пред-

ставител на едно интересно поколение - заринато с наркотици,

филми и музика. А те - те само са чували за хашиш, слушали са

радио „Люксембург“ по мизерните си мазета (познавам поне десет

мадами, чиито бащи са имали първия магнет в София), а върховно-

то бохемско постижение било „Обиколката на мира“ - посещение

на ресторантите „София“, „Москва“, „Будапеща“, „Прага“ и още ня-

какъв, от който май вече никой няма спомен - Тайният ресторант

на върховното изживяване по време на скучното социалистическо

битие. Нямало СПИН, нямало интернет, а в „Нокиа“ произвеждали

автогуми в името на един по-мобилен свят.

А кой знае, може и на колумбиеца тревата така да му е изпържила

главата, че да не е успял да намери правилната честота, на която

излъчва Радио София, притеснил се е там нещо, замислил се е за

следващия ден, когато е трябвало да рецитира от стихосбирката

си „С нашите знамена на победата“ или някаква подобна отврат,

свил е антената и си е тръгнал.

Тук пък аз се включвам с една история, която четох от любимия

си автор Александър Великов, който е много наясно с комунизма.

В едно свое изследване върху идолите на социалистическото

битие той обяснява, че комунизмът, освен че заменя религиозната

обредност за сватби и погребения с граждански ритуал, измисля и

свой гастрономичен пантеон, с който да подрови вярата в Исус

и светците (които на свой ред са адаптирани образи от пантео-

ните на най-различни политеистични религии). Комунизмът, казва

Великов, избрал колбасарските изделия като материална проекция

на старите култове.

Това било, защото комунизмът освен свирепо и еднопартийно

общество бил преди всичко гладно такова. Основната цел на дру-

гарите, дошли от низините, била да дадат хляб на народа. Хлябът

като основна предпоставка за съществуването на масите и техен

основен двигател е нещо като Словото в християнската религия,

нещо като първоначалната материя или както му викат комуни-

стите - базата.

Като материалистическа концепция комунизмът не спрял дотук.

Старите богове, респективно светци, трябвало да бъдат подме-

нени с нови такива. Те можели да бъдат създадени в условията на

контролиран дефицит, създаващ у хората очакване и съответно

на него - върховно желание и обожествяване. Това не било труд-

но да бъде постигнато в общество, в което дори публичното

произнасяне на дума като салам се извършвало не без известно

неудобство.

На върха на пирамидата на стремленията на социалистическия

човек комунистите поставили като най-главни божества на

социалистическия гастрономичен пантеон Суджука и Луканка-

та. Те били мъжкото и женско начало на върховното кулинарно

изживяване, Исуса и Богородицата на вярата в гастрономическия

идеал. Помниш ли, казвам, рок певицата Милена (възрастните няма

да кажат просто „Милена“), дето пее „лъже мръсникът, преяжда

с луканка“ - добавям като илюстрация за създадения езотеричен

статус на този колбас. Забележи, казвам, и луканката, и суджукът

струваха 12 лева - като дванадесетте божества на Олимп, като

дванадесет те апостоли, като дванадесетте циклични животни

от календара на прабългарите. За последните не знам почти нищо,

но ги откривам в някакъв сайт за прабългари, защото знам, че до-

брият риторик обикновено подкрепя тезата си с три примера.

Като върховни създатели Луканката и Суджукът създали и подре-

дили цялата колбасарска индустрия. Закуската, Сервилатът, Бургас

и Шпекът - синове на тези изначални създания, девет или десет

лева, съдържащи върховната божествена искра на чистата луканка

и суджук, но омесени с повече сланинка и по-малко мъдрост поради

по-краткия им период на зреене. После създали варените салами,

хамбургския, пилешките и така нататък, с все по-малко божест-

вена материя в себе си, докато накрая светът на лакомствата не

стига до хтоничните дълбини на карантиите, пачата и шкембе-

то - гнусни, но все пак доста по-вкусни от Първоначалния Хляб, за

който се борили и преборили комунистите. Да ви е сладко, другари!

Докато се опитвам да подкрепя тезата си с някакво що-годе смис-

лено продължение на тази леко затъпяваща към края си история, в

14:23 тя казва:

- Какво ще кажеш да се видим в шест на мечката при Орлов мост?

Това не го бях предвидил.

Жестоко ли е да разбивам илюзиите на майка ми? Дали просто да

не мина в шест на Орлов мост и да кажа, а, мамо, какво правиш

тук, тя да се смути, аз да се задържа малко, да се задържа и после

да отмина, да отмина, пък Киряк да ни е видял, да ни е видял и да си

е казал - тя си говори с някакъв млад и готин пич, чакай, ще й пиша

друг път. Дали цялата история не отиде твърде далече, а?

Или не - ще отида и ще й кажа всичко - кой е Киряк и така нататък,

в крайна сметка един споделен разказ за напушен мексиканец, някол-

ко клипа и румънски псувни не представляват чак толкова задължа-

ващ към продължение флирт, нали?

- Искам да ти кажа нещо преди това - аз съм гей! - написвам в 14:35.

После гася писито, преди тя да е казала „чао“, и отивам сравнител-

но успокоен на срещата, която сме си уговорили. Майка ми трябва

да се появи с вестник „Пари“ в ръка. Аз трябва да нося сламена

шапка. Не нося сламена шапка, разбира се. Просто ще мина оттам,

ще кажа здрасти, мамо, ще се завъртя малко там. Точно така ще

направя.

Срещу мен стои най-прекрасното момиче в София и чете... да,

чете вестник „Пари“. Нарочно избрахме този вестник, защото

ми е много трудно да си представя двама души да четат вестник

„Пари“ на едно и също място. Аз така или иначе знам, че това не е

майка ми. Обаче момичето идва при мен:

- Имам среща с теб! Къде ще ме водиш?

- Сузана? - питам аз, още в ролята си, макар и с 45 години по-млад

от очакваното.

- Сузанааа, тя... (усмихва се), Сузана ми прати акаунта си да ти

пиша от него. Каза, че нещо съвсем си се оовчил, железни поете.

Айде да ме водиш на Лодките!

- Интересно ми е как се е усетила - казвам примирено, с достойн-

ството на човек, чийто отбор е загубил мача, но в същото време

той е спечелил от залога си в „Еврофутбол“.

- Че коя майка няма да усети сина си - казва тя и се усмихва очаро-

вателно.

- Много ли ги разбираш тези неща? - ухилвам й се аз на път за Лод-

ките.

- Много, я, нали имам двама сина.

- Язък! - продължавам да се шегувам аз, но оставам с отворена

уста.

Защото в същия момент мяркам с крайчеца на окото си майка ми,

която влиза в един опел, докато един възрастен мъж със сламена

шапка внимателно затваря вратата след нея, сяда на шофьор-

ското място и потегля нагоре по „България“, в посока Витоша,

Рилския манастир, а може би дори Солун.

�28

разказ


31


capital - 20.11.2009

Documents