ПРОМЕНИ В КЛИМАТА 

Под климатични промени се има предвид преди всичко негативните последици от влиянието на човечеството върху факторите на климатичната система. Атмосферата е най-застрашена от климатичните промени, защото това е промяна на състава й, поради неконтролирано изгаряне на изкопаеми горива. Повишените количества на "парникови газове" доведе до увеличение на глобалната средна температура на въздуха от 0.3oC до 0.6oC спрямо прединдустриалния период, а последното десетилетие на миналия век е най-топлото в историята на измерванията температурата на въздуха. Повишаването на температурата води до топене на ледовете и повишаване на морското равнище, промени в стойностите на валежите и температурните режими. Има индикации, че ако антропогенните въздействия продължат със същия интензитет, това ще доведе до драматични последици върху глобалната икономика, обществото и околната среда.

Фигура 1. Места на значителни промени в наблюденията на физическите системи (сняг, лед и замръзнали почви; хидрология и крайбрежни процеси) и

биологичните системи (сухоземни, морски и сладководни биологични системи) са показани заедно с промените в температурата на въздуха през периода 1970 - 2004 г. Извадката от около 29000 серии от данни е избрана от около 80 000 серии данни от 577 проучвания. Те отговарят на следните критерии: (1) завършват през 1990 г. или по-късно, (2), обхващат период от поне 20 години, и (3) показват значителна промяна в двете посоки, както е оценено в отделните проучвания. Тези серии от данни са от около 75 проучвания (от които ~~~V~~HEAD=NNS 70 са нови, след Третата оценка на климатичните промени) и съдържат около 29000 серии от данни, от които около 28 000 са от европейски проучвания.

ЕКСТРЕМНИ ЯВЛЕНИЯ

Освен регистрираните промени в топлинния режим и режима на валежите, в много региони на света са били регистрирани и промени в интензивността и честотата на възникване на климатичните крайности като суши, наводнения, свлачища, ерозия на почвата, урагани, бури, придружени от проливни дъждове, сняг, виелици и лавини, много високи топлинни вълни, замръзване, кратки проливни дъждове, горски пожари, условията за разпространението на епидемии, което води до големи жертви и материални щети.

Фигура 2. Съпоставка на наблюдаваните в континентален и глобален мащаб промени в температурата на повърхността с резултати, симулирани от климатични модели, чрез използване на природни и антропогенни сили. Десетгодишни средни стойности на наблюденията са показани за периода 1906-2005 (черна линия) спрямо средата на десетилетието и спрямо съответното средно за 1901-1950. Линиите са штриховани където пространствения обсег на действие е по-малък от 50%. Сините засенчени полета показват обхват на 5-95% за 19 симулации от пет

климатични модела, използващи само природни сили, дължащи се на слънчевата активност и вулканите. Червените засенчени полета показват диапазона 5-95% за 58 симулации от 14 климатични модела, използващи природни и антропогенни сили.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БАСЕЙНА НА РЕКА НИШАВА

Река Нишава влиза в Сърбия 6 км нагоре по течението от гр. Димитровград. На това място е широка 8-10 м и дълбока 30 - 50 см. Освен това, тя протича през долина, съставена от няколко басейни, свързани с клисури. Това са Пиротския басейн, Сопотското дефиле, долина Đurđevpolje, дефилето Свети Otac, долина Бела Паланка, ждрело Sicevo и долината на Ниш. Долината на Пирот, е с дължина 14 км и 3 - 5 км ширина. Река Нишава е канализирана в отсечката й през град Пирот с дулжина 2 - 2,5 км и коритото е покрито с каменни плочи. Около речното корито са построени диги, които предпазват града от наводнения. Полето Бела Паланка е по-дълго - 16 км, но два пъти по-тясно от Пиротския басейн. На това място реката е широка до 60 м и дълбока до 2 м. По време на високи води, част от долината на Бела Паланка често се наводненява, въпреки построените диги.

Басейнът на р. Нишава се характеризира с континентален климат, с много горещи и сухи лета и дълги студени зими. Температурата и влажността са обратно пропорционални. През зимата, когато температурата е най-ниската, влажността на въздуха е най-високата, а през лятото въздухът е с голяма най-голяма сухота.

Най-ниските температури са през януари и февруари. Най-ниските температури са били регистрирани в Ниш през февруари -21,6 ° C, -25,5 ° C в Пирот, и -25,6 ° C в Димитровград. През зимата температурите са дори по-ниски в планинските райони. Последните слани се появят през месец май, но много по-рядко, докато през месец април те са постоянно явление. Тези късни слани, представляват основна заплаха за селскостопанското производство.

Най-горещите месеци са юли и август. В гр. Ниш са регистрирани най-високите и най-ниски температури 19.4 - 26.5 ° С. В Димитровград са измерени най-ниските и най-високи максимални и минимални температури 17.4 - 23.8 ° С. В тези месеци, влажността на въздуха варира в границите на 41 - 72% в Ниш, и 48-77 % в Димитровград. Това е логично, защото относителната влажност на въздуха е свързана със средната температура на въздуха и валежите. Когато надморска височина се увеличава, намалява температурата на въздуха и сумата на валежите се увеличава, което предизвиква увеличение на относителната влажност на въздуха. Появата на естествените иглолистни гори на Стара планина над 900 м н.в. се обяснява с повишена влажност

Таблица 1 показва средните месечни валежи в станции в басейна на Нишава за периода 1947-1961.

Метеорологична станция

Месеци Средногодишно

I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII

Димитровград

39.2 39.2 43.7 52.4 79.2 85.8 55.5 43.5 39.1 43.3 58.9 48.8 629

Dojkinci 71.2 74.3 52.6 80.4 108.0 108.8 80.3 61.0 60.4 59.1 89.6 77.6 917

Смиловци 47.0 50.4 45.2 49.3 76.0 84.3 57.6 49.3 44.9 45.3 66.9 51.9 668

Темска 50.5 53.2 47.2 51.6 72.0 78.4 56.0 44.8 47.1 42.7 63.5 55.6 663

V. Lukanja 58.1 48.1 51.0 58.5 78.5 88.5 64.6 45.6 51.0 43.6 68.5 64.3 720

Топли дол 50.3 56.8 47.9 55.3 73.1 86.9 60.2 47.9 48.4 41.6 64.6 59.8 693

Ниш 38.6 38.3 39.8 51.6 64.5 63.4 43.3 41.8 41.0 40.0 57.8 51.6 571

Таблица 2 показва средните месечни температури на въздуха в басейна на р. Нишава за градовете Димитровград, Пирот и Ниш (за периода 1946 г. до 1991 г.)

Метеорологична станция

Месеци Средногодишно

I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII

Димитровград

-1.1 0.8 4.8 10.1 14.6 17.8 19.8 19.5 15.8 10.4 5.4 1. 0 9.9

Ниш 0.1 2.3 6.7 12.1 16.8 20.0 22.0 21.5 17.8 12.0 6.9 2.2 11.7

Пирот -0.6 0.6 5.8 11.8 16.5 20.0 22.6 21.6 18.0 13.5 8.2 1.1 11.6

Таблица 3 показва средните месечни и средните годишни стойности на относителна влажност в градовете Ниш и Димтровград, които доказват връзката между надморска височина, валежи и относителна влажност (%).

Метеорологич Месеци Средногодиш

на станция но

I II III IV V VI VII

VIII

IX X XI XII

Димитровград 80

77

70

66

70

71

67

65 69

73

79

81

72

Ниш 80

76

68

64

67

67

64

63 68

72

78

81

71

Месечното разпределение на валежите е неравномерно и е показано в таблица 4. Количеството на валежите през периода април-юни и ноември - декември за всички станции е значително. При някои станции количеството на валежите увеличава през летните месеци в зависимост от терена, растителността и въздушния поток. През зимните месеци стойностите са минимални за всички станции.

Въпреки това може да се види, че климатичните промени се изразяват в басейна на река НИшава през последните години. Те се отразяват във факта, че през последните години Ниш стана най-горещият град в страната с екстремни температури над 40 0C.

  Ян Фев Мар Апр Mай Юни Юли Авг Септ Окт Ноем Дек Год.

ТЕМПЕРАТУРА ° C 

Среден максимум   2,9 5,7 10,8 16,5 21,3 24,3 26,7 26,9 23,5 17,6 10,5 4,6 15,9

Среден минимум   -4,8 -2,8 0,1 4,3 8,5 11,5 12,6 12,4 9,4 5,1 1,2 -2,6 4,6

Нормална стойност -1,3 0,9 4,9 10,0 14,6 17,5 19,3 19,0 15,4 10,4 5,2 0,7 9,7

Абсолютен максимум 17,8 23,0 26,8 31,4 33,4 37,8 39,3 37,4 35,4 32,7 25,8 20,0 39,3

Абсолютен минимум -29,3 -22,3 -16,8 -5,5 -2,3 1,5 4,5 2,4 -3,5 -7,9 -17,0 -18,0 -29,3

Среден бр. Дни със замръзвания 

25,5 19,3 14,2 3,2 0,2 0,0 0,0 0,0 0,3 4,0 11,4 20,9 99,0

Среден бр. Тропични дни  0,0 0,0 0,0 0,1 0,7 2,4 7,2 8,7 2,3 0,1 0,0 0,0 21,5

ОТНОСИТЕЛНА ВЛАЖНОСТ (%) 

Средна 79,4 76,5 69,9 65,9 69,0 70,8 66,7 65,9 69,2 72,4 78,5 81,5 72,1

Количество светлина 

Средно 76,2 92,9 137,0 170,8 225,2 251,3 302,6 287,5 226,9 173,4 97,5 63,0 2104,3

Брой ясни дни 3,0 2,7 4,5 4,0 4,3 5,3 10,5 12,6 10,8 8,4 4,0 2,3 72,4

Брой облачни дни  14,8 12,3 12,0 9,5 7,0 4,9 3,0 3,1 3,7 7,1 11,1 15,4 103,9

Валежи (mm)

Средно месечна сума 42,2 40,5 46,5 51,1 74,9 87,1 60,7 44,1 38,9 39,1 61,4 49,0 635,5

Макс дневна сума 40,8 47,9 40,8 46,4 41,5 44,8 91,8 39,3 36,8 49,1 33,9 38,4 91,8

Среден брой дни> = 0.1 13,6 12,5 12,6 13,1 13,7 14,1 9,7 8,2 7,5 8,0 11,0 13,8 137,8

Среден брой дни>= 10.0 mm 0,9 0,8 1,3 1,2 2,5 2,9 1,8 1,4 1,4 1,2 2,1 1,2 18,7

Честота (брой дни с ....) 

сняг  10,9 9,3 7,1 1,0 0,0 0,0 0,0 0,0 0,0 0,3 3,5 8,8 40,9

Снежна покривка 18,2 12,6 6,3 0,3 0,0 0,0 0,0 0,0 0,0 0,2 4,9 12,9 55,4

мъгла 1,1 0,5 0,3 0,3 1,0 0,8 0,9 0,7 1,1 1,4 1,2 1,5 10,8

Проливни дъждове 0,0 0,0 0,0 0,3 0,7 0,6 0,2 0,1 0,1 0,1 0,0 0,0 2,1

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако тази тенденция продължи, то в бъдеще ще се наблюдава постоянно увеличение на средните температури на вуздуха. Според някои експерти съществуват няколко сценария за увеличаване на глобалните температури на въздуха. Експертите смятат, че много лош е сценарият, посочващ увеличаване на средната годишна температура от 1,5 0C, а катастрофално ще бъде увеличението на средната годишна температура от 1,50 до 5 0С. От гледна точка на управлението на водите, тези температурни промени ще доведат до значително неблагоприятно изменение на хидрологичния цикъл на валежите (намаляване на средносрочните валежи, влошаване на пространствена и времева промяна и увеличаване на ектремните стойности), които ще се прояви по-голяма вариация на повърхностните и подземните води, ще се повиши интензивността и продължителността на сушите, а средногодишните валежи ще спаднат под 650 mm. Също така, влошаването на пространствена и времева вариация на валежите и повишаването на ектремните стойности ще доведат до засилване на ерозионните процеси и честата поява на катастрофални наводнения.