36 011 37011

Digital BeijingChinese modern architecture is full of controversy, especially since many new buildings have been regarded as toys by Chinese people with a joking tone. A special con-versation about space and time with theatre director Lin Zhaohua.

Дигитален ПекинКитайската модерна архитектура е изпълнена с противоречия, особено като се има предвид, че китайците възприемат много от новите сгради шеговито като играчки. Специален разговор на Abitare China за пространството и времето с театралния режисьор Лин Джаохуа.

architecture

project

снимка предоставена от / photo courtesy of Abitare China

38 011 39011

оворихме с Лин Джаохуа на брега на езерото близо до дома му. Ниският пекински хоризонт се губеше зад

зеленината по бреговете на не особено обширната водна площ. Бяхме далече от градската суетня и врявата. От стари времена китайските учени, писатели, художници и занаятчии си служат с пространството, за да изобразят времето. В прочутия куплет, посветен на Голямата наблюдателна кула в Кунмин, се казва: „Широкото петстотин ли езеро Диенчъ се изпречва пред очите ти, а събитията от миналите хилядолетия се изливат в сърцето ти.” Лин Джаохуа е един от най-уважаваните режисьори в китайския театър. Неговият свят е прост – нуждае се само от чай, цигара и театър. Отклонявал е много предложения за кинофилми и телевизионни сериали. Повече го интересуват традиционни и вдъхновени от будизма спектакли. Работата му видимо се отклонява като дълбочина и мислене от така наречения експериментален театър, широко разпространен в Китай през последните години. Навлязъл в седемдесетте, той сякаш навсякъде се чувства на мястото си.

Abitare Как отбелязвате времето?Лин Джаохуа Нямам каквато и да било идея за отбелязване на времето и не го правя по план. Посоката, в която се движите на сцената, няма нищо общо с всекидневното линейно време, а връзката между драмата и хода на обикновения човешки живот е дори още по-малка.А Ако времето е пречупено, може ли пространството, могат ли хората да са в движение?ЛД Разбира се. Точно тогава можем да постигнем най-голяма свобода. В драмата постоянно виждате пространството в движение, а дали ще го видите в реалния свят зависи от личния ви опит. Всъщност в традиционните драма и опера движението във времето и пространството се извършва едновременно. Ако възприятието ни за времето е само физическо, то би било нещо мъртво. Често критикуваме крайния реализъм при режисиране и избор на артистична посока. Човек трябва да бъде в досег с душата си и да приема себе си.А Движението на хората и движението на пространството имат различни възможности във времето.ЛД По отношение на времето и пространството в западната драматургична традиция няма нищо, което да може да се сравнява с нивото на свобода при създаването на епоса от Суджоу. В него са съчетани игрални и наративни стилове, скача се напред-назад, намесват се психология, реалност, субективен и обективен поглед. Това е една по-богата и много по-свободна култура. След като от

his conversation with Lin Zhaohua took place on the lakeside close to his house. The low Beijing horizon was lost behind the greenery

clustering around the shores of the none-too-expansive stretch of water. Since ancient times a feature of Chinese literati writer-painters and artisans’ work has been the use of space to represent time. The famous couplet celebrating the Grand View Tower in Kunming has, “The five-hundred-li breadth of Dianchi Lake rushes up to meet the eye; the events of millennia past pour into the heart”. We too seem to have passed beyond the bustle and clamour of Beijing.Lin Zhaohua is one of the most well-respected directors in the world of Chinese theatre. His world is a simple one, needing just tea, a cigarette and a theatre. He has turned down numerous offers to make films and TV dramas. He is more interested in traditional and Buddhist-inspired performance pieces. His work exhibits a marked divergence in profundity and thinking from the so-called experimental theatre prevalent in China in recent years. Now in his seventies, he seems at ease anywhere.

Abitare How do you go about recording time?LZ I have no concept whatsoever of recording time and I have no plan as to what I do when. The direction you go in on stage has nothing to with everyday linear time and there’s even less of a link between drama and the course of an ordinary human life.A If time is broken, can space still be in motion, can people still be in motion?LZ Of course. It’s then that we may achieve the greatest freedom. You constantly see space in motion in drama whereas to see the same in the real world depends on individual experience. Actually, in traditional drama and opera, motion in space and time is produced simultaneously. If our concept of space is merely physical it would be a dead thing. We often criticise extreme realism when we are directing for the stage or choosing an artistic direction. One has to touch one’s own soul and be at ease with oneself.A The motion of people and the motion of space have different possibilities in time.LZ In terms of space-time, there’s nothing in the Western dramatic tradition that can compare to the level of freedom in writing Suzhou ballads. It mixes performing and narrative styles; jumps backward and forward; deals with psychology, reality, subjective and objective views; it’s a richer culture and much more free. After being in the theatre for so many years I no longer have a concept of space-time and this allows characters to achieve a kind of subconscious state. The greatest human freedom is in our minds, in our subconscious.

In 2006 Lin directed a production of The Master Builder, Ibsen’s last major dramatic work that shows a successful architect. In his version of this play, widely seen as one of the most profound, Lin broke with narrative convention and turned the whole thing into the master builder’s stream of consciousness of memories and thoughts flashing through his mind.

Архитектурата, която изчезна с времетоThe architecture that disappeared over the time

Г T

Разговор на Abitare China с Лин Джаохуа / A conversation of Abitare China with Lin Zhaohua

Движението на времето и пространството се случва едновременно. Сцена от „Майстор Солнес”.

The movement of time and space happen at the same time. Picture of The Master Builder.

40 011 41011

LZ The Master Builder was a breakthrough in dramatic performance. What is what we call “counterpoint”? It’s both this character and it’s not them; it is occurring in the play and it’s not. The idea came like some physicist making a discovery, as if in an instant your mind split open and something you weren’t sure what leapt out of it.A And so this conscious world of logic is broken open. I was reading recently how modern physics has moved on over the past fifty years from the electron volts of solid state electronics and chemistry to the million electron volts of nuclear reactions to the billion electron volts of particle physics. Scientists are hoping that by finding these particles they've been seeking for so long we will gain a full understanding of the natural world. There are bound to be even more miraculous discoveries, like perhaps other dimensions. There is of course a link between physics and philosophy, so they say in future…LZ I hardly ever think about the future, I just do what I do. It’s very simple.A I’m talking about a way of thinking – what do you think of postmodernism?LZ I don’t understand postmodernism. Humanity is destroying the environment it needs for its own existence – including in here (points to head) – and then thinks about what to do about it. They make a big thing of postmodern art and drama now in China but I don’t think much of it – there’s been no process of development towards postmodernism in China.A So where does your thinking come from?LZ Not from anywhere; I begin by thinking about myself. When humanity is enveloped in information, do we become more clever or more stupid?A So putting on all these historical plays, are you concerned with the historical background behind each story? What view of history do you take?LZ I don’t have one. History is recorded by people and is far too subjective: thousands of years of history, a few hundred years of modern history, a few decades of contemporary history, then there’s Party history and even the history of drama… it’s enough if you can write your own history of yourself. When I put on historical plays I don’t pay any attention to the temporal setting but think more of the things of the self. When we did Shakespeare’s last work, Coriolanus (2007) the things I’d learned about history throughout my life were always there right throughout. For years critics and audiences didn’t think too much of this play of Shakespeare’s, people said it lacked humanity and the plot wasn’t complex enough and had no romance. Ultimately it was a return to a personal history; this play was the product of Shakespeare’s lifetime of contemplation.A By coincidence, The Master Builder was also the final major work of another great playwright, Ibsen. Audiences have probably seen you more as the master builder of the theatre.LZ You can’t call me a master; there’s a sense of destructiveness about the word.A There was a lot of Ibsen himself in The Master Builder. In his later life he met a young woman whilst on holiday and they kept up a correspondence for a long time…LZ You see; it’s better to read the history of literature rather than straight history.A They say that “the taste of Zen is like the taste of tea” and that is how I understand one of your habits. Is it because there are ideas brewing in the tea?LZ Nothing so mystical. But there is something you get at that moment you pour out tea – at that moment there is only this, not all those

толкова години съм в театъра, вече нямам пространствено-времева представа и това позволява на героите ми да постигат нещо като подсъзнателно състояние. Най-голямата човешка свобода е в умовете ни, в подсъзнанието.

През 2006 Лин поставя „Майстор Солнес”, последната голяма драматургична творба на Ибсен, в която се разказва за един утвърден архитект. В своята трактовка на пиесата, смятана за една от най-задълбочените, Лин скъсва с наративната практика и превръща всичко в поток от спомени и мисли, навестяващи съзнанието на майстора.

ЛД „Майстор Солнес” беше пробив в драматичното представление. Какво наричаме контрапункт? Това е героят и същевременно не е той; нещо се случва в пиесата и същевременно не се случва. Идеята дойде все едно физик прави откритие – като че ли в един миг съзнанието ви се разтваря и нещо, в което не сте сигурни какво е, изскача от него.А И така, съзнателният свят на логиката е отворен със сила. Четох как модерната физика се е развила през последните петдесет години от електронволтовете на електрониката на твърдите тела и химията през милионите електронволтове на ядрените реакции до милиардите електронволтове на физиката на елементарните частици. Учените се надяват, че като открием тези частици, които толкова отдавна търсим, ще разберем докрай естеството на света. Очакват се дори още по-свръхестествени открития, например други измерения. Разбира се, има връзка между физиката и философията, така че в бъдеще...ЛД Аз почти никога не мисля за бъдещето. Просто правя, каквото правя. Много е просто.А Говоря за начина на мислене – какво мислите за постмодернизма? ЛД Не разбирам постмодернизма. Човечеството унищожава средата, необходима за собственото му съществуване – включително тук (сочи главата си), след което мисли какво да направи по въпроса. В момента в Китай постмодерните изкуство и драма са голяма работа, но това много не ме занимава – в Китай не се е състоял процес на еволюция към постмодернизъм.А Тогава откъде идва мисленето ви?ЛД Не е от някъде – всичко започва с мислене за самия себе си. Когато човечеството е затрупано с информация, дали ставаме по-умни или по-глупави?А При поставянето на всичките тези исторически пиеси вземате ли под внимание историческия фон на всеки сюжет? Как гледате на историята?ЛД Никак. Историята е записвана от хора и е твърде, твърде субективна: хиляди години история, няколкостотин години модерна история, няколко десетилетия съвременна история, има и история на партията, дори история на драмата... достатъчно е да можете да напишете собствената си история. Когато поставям исторически пиеси, не обръщам никакво внимание на историческата обстановка, а мисля повече за същността на нещата. Когато поставяхме последната

42 011

творба на Шекспир, „Кориолан”, всичко, което съм научил за историята през целия си живот, присъстваше в нея. В продължение на години критиката и публиката не обръщаха особено внимание на тази пиеса, казваха, че й липсвала човечност, сюжетът не бил достатъчно сложен, нямало романтика. Всъщност тя е завръщане към личната история – тази пиеса е продукт на размишленията на Шекспир през целия му живот.А По съвпадение „Майстор Солнес” също е последната значима творба на друг велик драматург, Ибсен. Публиката вероятно ви е възприела като майстора на театъра.ЛД Не може да ме наречете майстор – в тази дума има усещане за разрушителна сила.А В „Майстор Солнес” има много от самия Ибсен. На стари години по време на една почивка той се запознава с една млада жена и дълго време поддържат кореспонденция...ЛД Виждате ли? По-добре е да се чете история на литературата, отколкото просто история.А Казва се, че вкусът на дзен е като вкуса на чая, и аз така си обяснявам единия от навиците ви. Дали защото чаят кипи от идеи?ЛД Не е толкова мистично. Но в момента на наливането на чая има нещо – в този момент присъства само то, няма ги всички проблеми, за които мислите по време на репетициите. Наливате чая бавно, много бавно – той е и присъствие, и отсъствие.

През 2008 Лин режисира постановка на „Слепците” на Метерлинк, като използва само слепи актьори. В тази творба дванайсет слепи човека са изоставени на пустинен остров, където очакват помощ от свещеник, който всъщност е мъртъв, което символизира състоянието на хората изобщо. След два месеца репетиции аматьорският актьорски състав от слепци е в състояние да разплаче публиката с убедителната си игра, в която показва част от самотата на собствения си свят. На сцената има само каменни блокове, нищо друго. Слепите актьори напипват пътя си сред скалите, налучкват къде са другите и се търсят помежду си. Осветлението нарочно е приглушено с изключение на ярката светлина, която от време на време проблясва иззад сцената и осветява публиката, като й дава възможност да разгледа себе си и „проекцията” си на сцената.

А Когато гледах „Слепците”, аз също се почувствах сляпа, те задаваха въпроси, които и аз бих си задала сред непрогледен мрак. Запитах се дали мечтаят, дали разбират любовта?ЛД Те не могат да видят света около себе си, така че имат по-голям простор за въображението. Въпреки всичко мечтаят. Ако нямаха мечти, в сърцата им нямаше да има надежда и нямаше да могат да вървят напред. Сред актьорите имаше такива, които са били в близък досег със смъртта и са изпитали мъчението да гледат как околният свят изчезва малко по малко. Те черпеха сили и надежда от света и хората около себе си и затова имаха сили да продължават напред.Като започвахме репетициите, им казах, че не е нужно да играят, ако правят нещо, което самите те не смятат за възможно. Когато се справиха, изпитаха изумително удовлетворение! То ги изпълни с още повече надежда.

problems you think about when you’re rehearsing. You pour the tea slowly, slowly; it’s a presence and an absence.

In 2008 Lin directed a performance of Maeterlinck’s Les Aveugles using an all-blind cast. In this work twelve blind people are marooned on an island where they await rescue by a priest who is in fact already dead, symbolic of the plight of the human condition. After two months of rehearsals, the amateur cast of blind people were able to bring audiences to tears with a resolute performance showing something of the loneliness of their world. The stage was dotted with boulders and nothing else. The blind actors felt their way about between the rocks, guessing where the others were and looking out for each other. The lighting was deliberately dim except that occasionally a bright light at the back of the stage would illuminate the audience making them examine themselves and their ‘selves’ that were being portrayed on stage.

A When I watched Les Aveugles I too became a blind person, they came up with the questions that I too would ask in a place of endless darkness. I asked myself, do they dream, do they understand love?LZ They can’t see the world around so they have more room for imagination; they still dream. If they had no dreams they would have no hope in their hearts and no way of carrying on. There were members of the cast who’d had close brushes with death and they’d had the purgatory of watching the world around them disappear bit by bit. They drew strength and hope from the world and people around them and these blind people were able to keep on going.When we began rehearsing I said I’m not having you perform a play, if you are doing something you don’t think is even possible. When they succeeded in doing it they got such an amazing feeling of gratification! It inspired even greater hope for them.

43011

Лин Джаохуа

(1936) Роден в Тиендзин. Режисьор в театри и в модерната Пекинска опера, работещ с Народния театър на изкуствата в Пекин, декан на Изследователския институт за театър към Пекинския университет. Режисирал е повече от 60 театрални постановки. Собственото му студио е поставило експериментални творби като „Три сестри в очакване на Годо” (1998), „Пародия” (2000), „Вишнева градина” (2004) и „Децата на Нора” (2006).

Lin Zhaohua (1936) Born in Tianjin. He is a theatre and modern Peking Opera director, works with Beijing People’s Art Theatre and he is Dean of Peking University Research Institute of Theatre. He has directed more than 60 theatre plays. His own studio has produced experimental works that include Three Sisters Waiting for Godot (1998), A Parody (2000), The Cherry Orchard (2004) and Nora’s Children (2006).

44 011 45011

Сградата Дигитален Пекин е построена като контролен център за олим-пийските игри през 2008 в Пекин. След игрите е информационен център за шест водещи китайски телекомуникационни компа-нии и също така подслонява виртуален музей на Дигиталните олимпийски игри и изложбен център за производители на цифро-ви продукти. Бързото развитие на цифровата епоха има огро-мно отражение върху обществото, живота и града ни. Ако каз-ваме, че модернизмът е резултат от индустриалната революция, то сградата Дигитален Пекин изследва това, което ще се случи през цифровата епоха. Идеята за Дигитален Пекин е развита чрез преосмисляне на новите естетически образи в цифровата и информационната епоха. Приличаща на уголемен баркод или интегрална схема, сградата изниква от тиха водна повърхност. Тук търсим специфична форма, опитваме се да покажем един уголемен цифров микросвят, подсказващ изобили-ето от незабелязвани във всекидневния ни живот микрочипове. С абстрактните си обеми, наподобяващи простото повторе-ние на цифрите 0 и 1, сградата е впечатляващ символ на Диги-талните олимпийски игри в информационната епоха.

След олимпийските игриДнес Дигитален Пекин е информационен център на града. Дока-то по време на игрите обемът е използван като едно цяло, сега е разделен на четири части. Източната част е офисно прос-транство с добро осветление и хубава гледка. Средната и за-падната част служат за цифрови машинни отделения. С подви-жен цифров килим, бързи и ефикасни висящи мостове и подвижен музей прозрачната връзка между тях формира многопластови взаимоотношения. При преминаване по подвижния мост над водата в посока навътре хората имат не само визуално въз-приятие, но и усещат силния контраст между различните об-становки и диалога между природа и наука. Виртуалният диги-тален музей по средата на сградата е процесорът на цялата система, защото е единствената част, отворена за публика-та. Дългата фасада изток – запад е отворена към града, а ава-рийният изход е на късата фасада север – юг, като с това раз-положение се подчертава общественият характер на сградата и се събужда публичният интерес към новите технологии.

The facade The Digital Beijing Building was built as the control and data centre for the 2008 Beijing Olympics. After the games it is the data centre for six leading communications companies in China, and it accommodates also a digital museum – a virtual museum of Digital Olympics and an exhibition centre for manufacturers of digital products. The rapid development of the digital age has greatly impacted on our society, life and city. If we say the Industrial revolution has resulted in modernism, the Digital Beijing Building begins to explore what will occur in the digital epoch. Resorting to topology, the concept for Digital Beijing was developed through reconsideration and reflection on new aesthetic images in the era of digits and information. Appearing like part of a magnified digital bar code, or an integrated circuit board, it emerges from a serene water surface. Here we are seeking a specific form, trying to reveal an enlarged micro digital world suggestive of the microchips abundant but ignored in our daily life. With an abstracted mass, like the simple repetition of number 0 and 1, this building is an impressive symbol of the Digital Olympics and of the information era.

After the Olympics Digital Beijing is an information centre for the city. While used as a packet of Olympics information, the volume was divided into four parts. The east side was an office area, with good lighting and good views. The middle and west parts served as digital machine rooms. With a flowing digital carpet, quick and efficient net bridges, and a floating museum, the transparent medium between them forms a multi-layer relationships. When walking through the floating bridge on the natural water and into the interior, people can not only obtain rich visual experiences, but also feel the strong contrast of different scenes and the dialogue of nature and science. The virtual digital museum in the middle of the building is the CPU of the whole system, for it’s the only part which is open to the public. The long east-west facade of the building opens to the city with the safe required entrance on the shorter south-north side, in order to highlight its sociality and waken public passions to new technology.In the future, the Digital Beijing Building will be evolving with the same pace of technology.

Архитект / Architect Студио Пей Джу, Urbans / Studio Pei-Zhu, Urbans

Проектантски екип / Project team Пей Джу, Тун У, Хуей Уан / Pei Zhu,Tong Wu, Hui Wang

Отговорни сътрудници / Associates in chargeЛиу Уънтиен / Liu Wentian

Дизайнерски екип / Design team Ли Чун, Хъ Фан / Li Chun, He Fan

Строителен съдружник / Structure associate Китайски институт за проектиране и проучване на строителни стандарти / China Institute Building Standard Design &Research

Застроена площ / Build area 100 000 кв.м / sqm

План първо ниво / First level plan

План второ ниво / Second level plan

Пей Джу

(Пекин, 1962) Учил е в университета Цинхуа в Пекин и в Калифорнийския университет в Бъркли, преподавал е в университета Цинхуа, Колумбийския университет в Ню Йорк, Роудайландското училище за дизайн в Провидънс, Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелес и др. През 2005 основава студио „Пей-Джу” като платформа да проучване на взаимоотношенията между китайската философия и съвременната архитектура, експериментална практика, занимаваща се с бъдещето и традицията. Студио „Пей-Джу” печели множество важни международни

проекти като павилиона за изкуство „Гугенхайм” в Абу Даби, музея „Гугенхайм” в Пекин, първо място за контролния център на Олимпийските игри в Пекин 2008. Пей Джу е канен за участие в множество значими изложби: китайския павилион за Архитектурното биенале във Венеция, 2010; „Китайски градини за живеене – от илюзия към реалност”, Дрезден; изложба на китайско съвременно изкуство, Париж; China Design Now, музей „Виктория и Албърт”, Лондон; „Китайска съвременна архитектура”, Ротердам; Първо биенале за архитектура и изкуство в Канарските острови; Биенале в Сао Паоло; Alors, la Chine?, Център „Помпиду”, Париж.

Pei Zhu. (Beijing, 1962) Educated at Tsinghua University and UC Berkeley, Pei Zhu has given lectures at Tsinghua University, Beijing, Columbia University in New York, and Rhode Island school of design in Providence, USC in Los Angeles etc. In 2005 he founded studio Pei-Zhu, a platform for researching the relationship between Chinese philosophy and contemporary architecture, an experimental practice dealing with future and tradition. Studio Pei-Zhu won many important international designs, such as Guggenheim art pavilion at Abu Dhabi, Guggenheim museum Beijing, first place for the control center of Beijing Olympic 2008. Pei Zhu was invited to participate in many important exhibitions: Chinese Pavilion, Biennale Architecture 2010, Venice; Chinese

Gardens for Living – Illusion into Reality, Dresden; exhibition of Chinese contemporary architecture, Paris; China Design Now, Victoria and Albert Museum, London; Chinese Contemporary Architecture, Rotterdam; 1st biennale of the architecture and art of the Canary Islands, Spain, biennial Sao Paulo, Brazil; Alors, la Chine?, Centre Pompidou, Paris.

www.studiopeizhu.com