dovos - integr. sistema tbo sofia 2008

НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР НА ХИМИКОТЕХНОЛОГИЧНИЯ И

МЕТАЛУРГИЧЕН УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

(НИС-ХТМУ)

1756 София, бул. Кл. Охридски 8

БАЛКАНСКИ НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР ПО

ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА

ОКОЛНАТА СРЕДА (БНОЦЕОOС)

1756 София, бул. Кл. Охридски 10

Tel/Fax (+359 -2)868-12-70, (+359 -2)8163-241, E-mail : [email protected]

ДОКЛАД ЗА ОВОС

НА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

„Изграждане на интегрирана система от

съоръжения за третиране на битовите

отпадъци на Столична община ”

Инвеститор: Столична Община

Изпълнител: Консорциум БНОЦЕООС

Директор:........................

/проф. д-р инж. Ив. Домбалов/

Р-тел на колектива:.....................................

/проф. д-р инж. Й. Пеловски/

София, Август, 2008 год

Балкански Научнообразователен

Център по Екология и Опазване на Околната Среда

Доклад за ОВОС на инвестиционно предложение за “Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите

отпадъци на Столична Община”

БНОЦЕООС, София 2

С ъ д ъ р ж а н и е

Въведение................................................................................................................................................... 5 1. Анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите.................................................................................................................................................................... 12 1.1. Обща информация за инвестиционното предложение............................................................. 12 1.2. Връзка с други съществуващи/планирани дейности ................................................................. 13 1.3. Местоположение .......................................................................................................................... 20 1.4. Необходими площи за изграждане, експлоатация, закриване и рекултивация...................... 23 1.5. Етапи на реализиране на инвестиционното предложение ...................................................... 29

1.5.1.Строителство .............................................................................................................. 29 1.5.2.Експлоатация.............................................................................................................. 30 1.5.3. Закриване и рекултивация ....................................................................................... 33

1.6. Производствена структура......................................................................................................... 33 1.6.1.Основни дейности, инсталации и съоръжения ....................................................... 33 1.6.2.Спомагателни инсталации и съоръжения................................................................ 50 1.6.3.Други ........................................................................................................................... 54

1.7. Основни суровини и материали – количествена и качествена оценка.................................... 54 1.7.1 По време на строителство ........................................................................................ 54 1.7.2. По време на експлоатация........................................................................................ 58 1.7.3. По време на извеждане от експлоатация и закриване........................................... 64

1.8. Използвани енергоносители – вид и количество; характеристика на горивата;

ефективност на енергоползването.................................................................................................... 65 1.9. Източници на водоснабдяване. Водни количества. Разрешителни за водоползване и

ползване на воден обект. Баланс на водите...................................................................................... 67 1.9.1.Водоснабдяване и воден баланс ............................................................................... 67 1.9.2.Управление на водите на обекта .............................................................................. 68

1.10. Генерирани отпадъчни газове – количествена и качествена оценка.................................... 69 1.10.1. При строителство.................................................................................................... 69 1.10.2. При експлоатация ................................................................................................... 71 1.10.3. При закриване и рекултивация.............................................................................. 81

1.11. Генерирани отпадъчни води – количествена и качествена оценка....................................... 82 1.11.1.При строителство..................................................................................................... 82 1.11.2. При експлоатация ................................................................................................... 82 1.11.3. При закриване и рекултивация.............................................................................. 85

1.12. Генерирани твърди отпадъци – количествена и качествена оценка.................................... 85 1.12.1.При строителство..................................................................................................... 85 1.12.2.При експлоатация .................................................................................................... 88 1.12.3.При закриване и рекултивация............................................................................... 96

1.13. Генерирани енергетични замърсители – количествена и качествена оценка...................... 98 1.14. Риск от аварии .......................................................................................................................... 100 1.15. Мерки за предотвратяване и реагиране при инциденти и непредвидени събития............ 102 1.16. Мониторинг ............................................................................................................................... 104

2. Проучени алтернативи за местоположение и алтернативи по технологии и мотиви за направения избор за проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително „нулева алтернатива” ................................................................................................ 111

2.1. Нулева алтернатива................................................................................................................... 111




2.2. Алтернативи за реализация на инвестиционното предложение, съгласно най-добрите

налични техники (НДНТ)................................................................................................................... 113 2.3. Алтернативни местоположения на елементите на инвестиционното предложение....... 168

3. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл.4 и чл.5 на материалното и културно наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях..................................... 172

3.1. Атмосфера................................................................................................................................... 172 3.2. Атмосферен въздух..................................................................................................................... 178 3.3. Води .............................................................................................................................................. 189

3.3.1. Повърхностни води................................................................................................. 189 3.3.2. Подземни води ........................................................................................................ 199

3.4. Почви ............................................................................................................................................ 207 3.5. Геоложка основа и земни недра ............................................................................................... 238 3.6. Ландшафт ................................................................................................................................... 250 3.7. Природни обекти ........................................................................................................................ 253

3.7.1.Защитени природни територии .............................................................................. 253 3.7.2. Защитени зони по Директивата за птиците.......................................................... 254

3.8. Минерално разнообразие ............................................................................................................ 260 3.9. Биологично разнообразие ........................................................................................................... 264

3.9.1. Флора и растителност............................................................................................. 264 3.9.2. Фауна и животински свят....................................................................................... 269 3.9.3. Екосистеми и екосистемно разнообразие............................................................. 270

3.10. Културно, архитектурно, историческо и археологическо наследство .............................. 273 3.11. Здравен статус на населението.............................................................................................. 278 3.12. Рискови енергийни източници и вредни физични фактори .................................................. 286 3.13. Отпадъци и опасни вещества.................................................................................................. 291

4. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализация на инвестиционното предложение, ползването на природни ресурси и емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт. ........................................................................................................................................... 293

4.1. Атмосфера................................................................................................................................... 293 4.2. Атмосферен въздух..................................................................................................................... 294 4.3. Води .............................................................................................................................................. 304 4.4. Почви ............................................................................................................................................ 307 4.5. Геоложка основа и земни недра ................................................................................................ 312 4.6. Ландшафт ................................................................................................................................... 314 4.7. Природни обекти - Защитени територии............................................................................... 316 4.8. Минерално разнообразие ............................................................................................................ 317 4.9. Биологично разнообразие ........................................................................................................... 318 4.10. Културно, архитектурно, историческо и археологическо наследство .............................. 321 4.11. Здравен риск............................................................................................................................... 323 4.12. Рискови енергийни източници и вредни физични фактори .................................................. 326 4.13. Отпадъци и опасни вещества.................................................................................................. 331 4.14. Хигиенно-защитни зони............................................................................................................ 335 4.15. Дискомфорт .............................................................................................................................. 336




4.16. Обобщени данни за потенциалното въздействие на инвестиционното предложение върху

компонентите на околната среда ................................................................................................... 338 4.17. Трансгранично въздействие ..................................................................................................... 344

5. Използвани методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда (закони, наредби, методични указания, инструкции, заповеди, постановления, правилници, стратегии, план-програми). ................................................................................................................ 345

5.1. Закони, наредби, методики, методични указания, инструкции, заповеди, постановления,

правилници, стратегии и план-програми използвани при изготвянето на ДОВОС .................. 345 5.2. Основен и специфичен подход използван при изготвянето на ДОВОС................................. 351

6. Описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или където е възможно да прекратят значителни вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнение на тези мерки................................................................................................................... 359

6.1. По време на фазите на проектиране........................................................................................ 359 6.2. По време на строителство........................................................................................................ 360 6.3. По време на експлоатация ......................................................................................................... 362 6.4. По време на извеждане от експлоатация и рекултивация ................................................... 365

7. Становища и мнения на засегната общественост, на компетентните органи за вземане на решение по овос и други специализирани ведомства и заинтересовани държави в трансграничен контекст, в резултат от проведените консултации............................................ 367

7.1. Становища и мнения на компетентните органи и специализирани ведомства ................. 369 7.2. Становища и мнения изразени от обществеността в региона при провеждането на

консултации от Инвеститора за определяне на обхвата съдържанието и формата на ДОВОС

.............................................................................................................................................................. 373 8. Заключение........................................................................................................................................ 379

Приложения

Нетехническо резюме на ДОВОС Задание за ДОВОС




Въведение В изпълнение на изискванията на чл.95, ал.1 на Закона за опазване на околната

среда и чл.4, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (ПМС №

59/07.03.2003г., изм. и доп. с ПМС № 302/ 30.12.2005г.), съгласно Стратегията за дългосрочно

управление на битовите отпадъци на Столична община (СО), се предвижда въвеждане в

експлоатация до края на 2011г. на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на

битовите отпадъци”.

Изпълнявайки изискванията на чл.4 от Наредбата за условията и реда за

извършване на oценка на въздействие върху околната среда на инвестиционни

предложения за строителство, дейности и технологии, публикувана в ДВ, бр.3 от 10.01.2006год.,

Столична Община е внесла необходимата документация за уведомяване в МОСВ/РИОСВ

(изх.№ 3200-14/19.03.08). В тази връзка са изпратени и уведомителни писма до Кметовете

на засегнатите общини – Район Кремиковци (Изх.№ 0822-48/18.03.2008), Кметство Яна –

(Изх.№ 0822-48/18.03.2008), Кметство Горни Богров (Изх.№ 0822-48/18.03.2008).

Съгласно писмо (Изх№08-00-2073/31.03.08г.) за Компетентен орган за вземане на

решение по ОВОС е определена РИОСВ-София.

Задание за определяне на oбхвата на Доклад за ОВОС е изготвено въз основа на

препоръките в писмо на РИОСВ (Изх№08-00-2073/31.03.08г.), както и въз основа на чл.10,

ал.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (прието с ПМС №59/2003, изм.

ПМС №302/2005), след като са отчетени мненията, становищата и повдигнатите въпроси в

резултат на направените консултации.

Заданието e внесено в РИОСВ-София с писмо изх. No 3200-3015/3/27.06.2008 и е

получен отговор от РИОСВ-София (Изх. No08-00-2073/10.07.2008 г.). Дадените препоръки

от МОСВ, както и препоръки от други организации, с които са направени консултации по

обхвата и съдържанието на ДОВОС са отразени и дискутирани в на настоящия ДОВОС.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на

инвестиционно предложение за „Изграждане на интегрирана система от съоръжения за

третиране на битовоте отпадъци на Столична Община” се извършва във връзка с

изискванията на Закона за опазване на околната среда (Обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., попр.,

бр. 98 от 18.10.2002 г., изм., бр. 86 от 30.09.2003 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр.

74 от 13.09.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 77 от 27.09.2005 г., изм., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр.

95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.03.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм.,

бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г.,

изм., бр. 82 от 10.10.2006 г., доп., бр. 99 от 8.12.2006 г., в сила от 9.01.2007 г., изм., бр. 102 от 19.12.2006 г.,




бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 31 от 13.04.2007 г., в сила от 13.04.2007 г., бр. 41 от

22.05.2007 г., изм. и доп., бр. 89 от 6.11.2007 г..), Наредбата за условията и реда за извършване на

оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) /ДВ бр.3/2006г./, и Указанията за

изготвяне на ОВОС на инвестиционни предложения, изготвени по проекта „Практическо

приложение на екологична оценка на планове и програми в България”, MATO/BG/9/1,

София 2002. Докладът за ОВОС е съобразен с действащите разпоредби и на останалите

законови и подзаконови актове, които са свързани с опазването на околната среда в

Република България.

Колективът от независими експерти, регистрирани в съответствие с чл.83 от ЗООС,

разработил настоящия ДОВОС е посочен в Приложение 1. В Приложение 2 са дадени

копия от Удостоверенията на експертите, а в Приложение 3 са представени декларации,

съгласно чл.83 от ЗООС на ръководителя и членовете на колектива.

Целта на оценката на въздействието върху околната среда на инвестиционното

предложение е да определи, опише, анализира и оцени преките и непреките въздействия на

инвестиционното предложение за „ Изграждане интегрирана система от съоръжения за

третиране на битовите отпадъци на Столична община” върху човека и компонентите на

околната среда, включително биологичното разнообразие и неговите елементи, почвата,

водата, въздуха, атмосферата, ландшафта, земните недра, природните обекти, минералното

разнообразие и взаимодействието между тях.

Настоящият доклад за ОВОС обхваща всички фази на реализация на

инвестиционното предложение - строителство, експлоатация, закриване и

рекултивация. Разгледани са и алтернативни възможности по местоположение на

площадките и ситуиране на клетките, както и „нулева алтернатива”. Предложени са

препоръки и мерки за намаляване на въздействието и решаване на евентуалните

екологични проблеми при реализацията на инвестиционното предложение и

неговото закриване, гарантиращи опазване здравето на хората, околната среда и

устойчивото развитие на общината.

Информация за Инвеститора

Инвеститор: СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Адрес за контакт с Инвеститора:

име – Мария Бояджийска Заместник Кмет тел: 02/980 98 51 факс: 02/980 98 70 Е-mail: [email protected]




Адрес на регистрация: ул. Московска 33 1000, София

Кмет на Столична Община: Бойко Борисов

Тел/Факс: тел: 02/987 35 79 факс: 02/981 07 03 Е-mail: [email protected]

Основни информационни източници за изготвянето на Доклада за ОВОС № Наименование Автор Година

1. Предпроектно проучване и съпътстващи документи за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община” за финансиране от фондовете на ЕС. Доклад по Задача 2, Площадка „с.Яна – м. Садината”

Консорциум „Фихнер”

2008

2. Предпроектно проучване и съпътстващи документи за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община” за финансиране от фондовете на ЕС. Доклад по Задача 2, Площадка „с.Яна – м. Пасището”


2008

3. Предпроектно проучване и съпътстващи документи за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община” за финансиране от фондовете на ЕС. Доклад по Задача 2, Площадка „ГПСОВ – Кубратово”


2008

4. Предпроектно проучване и съпътстващи документи за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община” за финансиране от фондовете на ЕС. Доклад по Задача 2, Площадка „Хан Богров”


2008

5. Предпроектно проучване и съпътстващи документи за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община” за финансиране от фондовете на ЕС. Доклад по Задача 2, Площадка „ЗСК-Кремиковци”


2008

6. Предпроектно проучване и съпътстващи документи за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община” за финансиране от фондовете на ЕС. Окончателен Доклад от проучванията на площадките


2008

7. Предпроектно проучване и съпътстващи документи за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община” за финансиране от фондовете на ЕС. Окончателен доклад по Задача 4 – Бъдеща система за управление на отпадъците


2008

8. Предпроектно проучване и съпътстващи документи за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община” за финансиране от фондовете на ЕС. Идеен проект на ПСОВ


2008

9. Предпроектно проучване и съпътстващи документи за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община” за финансиране от фондовете на ЕС. Доклад по Задача 3А – Основни данни


2008

10. Предпроектно проучване и съпътстващи документи за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община” за финансиране от фондовете на ЕС. Доклад по Задача 7-Финансов анализ и Анализ на Разходите и Ползите (АРП), Финансов План и План за възлагане на поръчките


2008

11. Финансов анализ и финансова оценка на площадките за третиране на битовите отпадъци на град София

I.D.S. „Студио за Инв. Проектиране”

2008

12. ОУП на гр. София Софпроект 2003 13. Изменение на ОУП на гр. София Софпроект 2007




14. Final Report of Project No.: BG9508-02-02 of Phare Energy PMU - Complex Programme; Sub Project BG9508-02-02-R01- Detailed investigation of the Yana razliv in the Buhovo Mining area and elaboration of a conception for the remediation of the affected lands

Kонсорциум между “ДИАЛ” ЕООД и “ГЕОРЕДМЕТ”

1999 - 2002

15. ЕО на Подробен Устройствен План – План за регулация и застрояване за отреждане на терен на площадка за Завод за преработка на битови отпадъци от района на гр.София и Столична Община-площадка ПСОВ «КУБРАТОВО»,

НИС-ХТМУ 2007

16. ЕО на Подробен Устройствен План – План за регулация и застрояване за отреждане на терен на площадка „Хан Богров” за Завод за преработка на битови отпадъци от района на гр.София и Столична Община.


17. ЕО на Подробен Устройствен План – План за регулация и застрояване на площадка за изграждане на съоръжения за третиране на неопасни отпадъци в землището на с. Яна, местност Садината


18. Разработване на Национална стратегия за намаляване на количеството на биоразградимите битови отпадъците, постъпващи за обезвреждане в депа

Dr.. Wiegel, März und Partner Ingenieure, Berlin, SGS Bulgaria Ltd. МОСВ

2005

19. Национален стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране

МОСВ 2007

20. Приложения към Национален стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране

МОСВ 2006

21. Оперативна програма „Околна среда 2007-2013” МОСВ 2006 22. Национална програма за управление на дейностите по

отпадъците МОСВ 2003

23. Актуализация и продължаване изпълнението на план за действие на Национална програма за управление дейностите по отпадъците (2003-2007 г.) през 2008 г.

МОСВ 2007

24. Програма за прилагане на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците

МОСВ 2003

25. Програма за управление на отпадъците на Столична община Столична Община Поввик-ООД

2005

26. Програма за управление и развитие на Столична Община 2008-2011

Столична Община

2007

27. Програма за управление на околната среда на Столична община

Столична Община

2004

28. Стратегия за дългосрочно управление на битовите отпадъци на Столична община

Столична Община „София Консултинг Груп”

2007

29. Избор на площадки за оползотворяване и обезвреждане на твърдите битови отпадъци на гр. София

„Екоплан - инженеринг” ЕООД

2002

30. Писмо от 10.10.2006г. на Постоянната комисия по инженерна инфраструктура, водоснабдяване и енергийно планиране с приложения: Становище на Постоянната комисия по инженерна инфраструктура, водоснабдяване и енергийно

Постоянната комисия по инженерна инфраструктура,

2006




планиране до СОС; Информация относно изпълнение на Програмата за управление на дейностите по отпадъците на територията на СО; Списък на приоритетните обекти за 2007г. и необходимите суми за обезпечаване на дейностите и проектите.

водоснабдяване и енергийно планиране

31. Добри практики за минимизиране и екологосъобразно управление на отпадъците

„Тайм Екопроекти” и „Европейска мрежа за екологично образование”

2005

32. Материали за обучение по управление на отпадъците Публикувано от: „Приятели на земята на Европа (Friends of the Earth Europe – FoEE)” „Европейска екологична служба (European Environmental Bureau – EEB)”

Сузане Хемпен, NABU – Birdlife, Германия

1998

33. Технология на компостирането Universita della studi di udine dipartimento di produzione vegetale e tehnologie agrarie, Agencia Regionale per la Prevenzione e Protezione Ambientale del Veneto

Роберто Чиументи

2005

34. Методи за третиране и оползотворяване на твърди битови отпадъци

Й., Пеловски, И. Домбалов, Е. Тодорова, В. Кьосева, Е. Соколовски, П. Петров, Г. Казалджиев

2007

35. Технологии за обезвреждане на устойчиви органични замърсители

Е. Соколовски, П. Петров, Г. Казалджиев, Е. Тодорова, Пеловски, Й., И. Домбалов

2007

36. Сравнителен документ за НДНТ за инсинерация на отпадъци (Reference document on the best available techniques for waste incineration)

ЕK 2006

37.

Сравнителен документ за НДНТ за третиране на отпадъци (Reference document on the best available techniques for waste treatment industries)

ЕK 2006

Кратко представяне на Инвеститора

Столична Община е най-голямата община в България, която се разраства и развива

динамично. За периода от 2008 г. до 2011 г., ръководството на общината се стреми към

постигане на хармонично развитие на Столицата за превръщането й в привлекателен за

живот и инвестиции европейски град, с ново качество на градската среда, който да

отговори на предизвикателствата за достигане на европейските стандарти за столица на

страна членка на ЕС, което следва да се постигне чрез баланс в развитието на града,

съобразен с увеличаващото се население. Основните цели са:

• Постигане на нов стандарт на градската среда; • Целесъобразно, активно и прозрачно финансиране на общинските проекти;




• По-добро управление на търговските фирми с общинско имущество и общинско участие;

• Преструктуриране на дружествата със социална насоченост; • Развитие и модернизация на инженерно-техническата и транспортната

инфраструктура на града; • Благоустрояване на общината; • По-добър обществен ред и сигурност; • Повече грижа за здравето на хората; • Интеграция на лица и групи в неравностойно социално положение; • Подобряване на училищната среда – ефективно управление на общинските ресурси

в образованието; • Усъвършенстване на базата за спорт и младежките дейности; • Постигане на хармония между развитието на общината и околната среда; • Опазване и разумно използване на природното и културно-историческото

наследство; • Превръщане на София в един от европейските културни центрове; • Подобряване и усъвършенстване на системата за услуги на гражданите и бизнеса; • Подобряване на административното обслужване;

Поставените цели ще се предвижда да се постигнат чрез: • Разумно планиране и разходване по приоритети на бюджетните средства –

инфраструктура и благоустрояване, образование, здравеопазване, култура, социални дейности;

• Успешно усвояване на средства от Европейските фондове чрез кандидастване с професионално подготвени проекти;

• Ефективно управление на общинската собственост; • Реализиране на успешни и прозрачни форми на публично-частно партньорство; • Прецизно използване възможностите на кредитния пазар; • Активно партньорство с държавата за взаимна полза;

Инвестиционна програма

В областта на опазване на околната среда, Столична Община е приела и изпълнява посочените в информационните източници за изработване на ДОВОС общински стратегии, програми и планове, според които се предвижда за екологосъобразно обезвреждане на битовите отпадъци да се осъществи:

Изграждане на система за оползотворяване на генерирания от депото за твърди битови отпадъци в Суходол биогаз и производство на енергия Срок : 2008 г. – 2009 г. Очаквани резултати – Привеждане дейността на депото в съответствие с изискванията на Наредба 8/2004г.

Разработване на работен проект за намаляване замърсителите в инфилтрата на депо Суходол Срок: 2009 г. – 2010 г. Очаквани резултати – Привеждане дейността на депото в съответствие с изискванията на Наредба № 7 за заустване на води

Рекултивация на депото в кв. „Суходол” и терена около него след приключване на експлоатацията Срок: 2008 г. – 2010 г. Очаквани резултати – Привеждане дейността на депото в съответствие с изискванията на Наредба 8/2004 г.




Анализ на количествата и съставa на отпадъците на Столична община Срок: 2008 г. – 2011 г. Очаквани резултати – Осигуряване на достоверна информация за планиране бъдещата система за управление на отпадъците след 2011 г.

Извършване на пред-проектно проучване и съпътстващи документи за инвестиционен проект "Управление на отпадъците на Столична община" Срок: 2009 г. Очаквани резултати - Проучване на площадки за изграждане на съоръженията (2008 г.), Подготовка на Идейни проекти за отделните съоръжения (2008 г.);

Подготовка на тръжни документи за инсталациите за предварително третиране и компостиране, инсталациите за термично третиране (ако е необходимо), депо за остатиците от третирането (2008 г.); Финансово - икономически анализи и анализ на разходите и ползите (2008 г.); Апликационна форма за ОП „Околна среда” (2008 г. – 2009 г.)

Извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и комплексно разрешително (КР) на инвестиционното предложение за управление на битовите отпадъци на СО Срок: 2008 г. – 2009 г. Очаквани резултати – Изпълнение на изискванията на ЗООС

Работно проектиране на депото за третиране на остатъка от твърди битови отпадъци (ТБО) на Столична община и строителен надзор за всички съоръжения, предвидени като част от общата система за управление на отпадъците на СО Срок: 2008 – 2009 за проектиране, 2009 – 2010 за надзор, 2010 – 2011 за отстраняване на дефекти Очаквани резултати – Изготвяне на работен проект за депо

Работно проектиране и строителство на инсталация за предварително третиране и компостиране Срок: 2008 г. – 2009 г. за проектиране, 2009 г. – 2010 г. за строителство, 2010 г. – 2011 г. за отстраняване на дефекти Очаквани резултати - Изготвяне на работен проект за инсталациите за предварително третиране, Изграждане на инсталациите за предварително третиране, Изготвяне на работен проект за инсталациите за компостиране, Изграждане на инсталациите за компостиране

Работно проектиране и строителство на инсталация за термично третиране: (в случай, на доказана необходимост от изграждане в предварителните предпроектни проучвания) Срок – 2008 – 2009 за проектиране, 2009 – 2010 за строителство, 2010 – 2011 за отстраняване на дефекти Очаквани резултати - Изготвяне на работен проект за инсталациите за термично третиране, Изграждане на инсталациите за термично третиране

Строителство на депо за третиране на остатъка от твърди битови отпадъци на СО Срок: 2009 г. – 2010 г. Очаквани резултати - Изпълнение на определените с Решение на СОС цели за изграждане на съоръжения за третиране на битови отпадъци.

Настоящото инвестицонно предложение за „Изграждане на интегрирана система от

съоръжения за третиране на отпадъците на Столична Община” се явява част от

изпълнението на посочената по-горе инвестиционна програма.




1. Анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите

1.1. Обща информация за инвестиционното предложение

Целта на инвестиционното предложение на Столична Община е „Изграждане на

интегрирана система от съоръжения за третиране на твърди битови отпадъци на

Столична община”. Интегрираната система от съоръжения е свързана с третиране на

смесено събрани твърди битови отпадъци. За постигането й са направени предварителни

предпроектни проучвания за пет площадки, в резултат на които са предложени на

площадки «Хан Богров» и «Яна –Садината» да се изградят, както следва:

Площадка «Яна – Садината»

• Инсталация за механо-биологично третиране на смесено събрани твърди битови

отпадъци, включваща оборудване и съоръжения с общ годишен капацитет за

преработване на 410000 t/а (1200 t/d или 50 t/h) смесено събрани отпадъци чрез:

o сепариране на отпадъците - отделяне на опасни /пожароопасни и

взривоопасни/ и крупно габаритни компоненти – 1000t/a; отделяне на метални

отпадъци за рециклиране – 4000 t/a;

o механично третиране на отпадъците с цел производство на 126000 t/a

модифицирани твърди горива, получени от отпадъци (RDF) за реализация на

пазара;

o биологично третиране на отпадъците с цел стабилизирането им и получаване

на около 61000 t/a нестандарен компост;

• Депо за неопасни отпадъци – за депониране на около 154000 t/a (450t/d или 19t/h)

неопасни отпадъци, съдържащи до 5% стабилизирани биоразградени компоненти от

началното количество биоразградими компоненти. Отпадъците за депониране са

получени след механобиологичното третиране (МБТ) на смесеносъцраните отпадъци;

Площадка «Хан Богров»

• Инсталация за компостиране на разделно събрани отпадъци от паркове и

градини (зелени отпадъци) – преработване на 20000 t/a (60t/d или 2,5 t/h) „зелени

отпадъци” и получаване на 11851 t/a компост за реализация на пазара;

• Инсталация за компостиране на разделно събрани хранителни отпадъци

(«биоотпадъци» или «биомаса») – преработване на 20000t/a „биоотпадъци” (60t/d

или 2,5 t/h) получаване на 11338 t/a компост за реализация на пазара;




Стратегията на Столична община предвижда разделното събиране и насочване за

рециклиране на до 160000 t/a , които не са обект на разглеждане в настоящия ДОВОС.

Управлението на разделно събраните отпадъци се реализира въз основа на договорни

отношения между Столична Община и фирмите за управление на разделно-събраните

отпадъци.

Инвестиционното предложение отчита следните изисквания:

� Съответствие с изискванията на националното и европейското законодателство в областта на управление на отпадъците и постигане на поетите от РБългария ангажименти по отношение на управлението на отпадъците и опазване на околната среда след присъединяването към ЕС;

� разработване и прилагане на технологични и технически решения, които са реализирани поне в два региона от страни в ЕС, с производителност, капацитетни възможности и условия близки до тези на Столична Община;

� прилагане на йерархията за управление на отпадъците даваща, приоритет на предотвратяване образуването на отпадъци, следвано от повторна употреба, рециклиране, други форми на оползотворяване и на последно място обезвреждане на отпадъците;

� изграждането и въвеждането в експлоатация на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци” да приключи във възможно най-кратък срок ( 2009- 2011 г);

� наличните площи и особености на разглежданите площадки; � липсата на подходяща площадка за изграждане на депо за опасни отпадъци; � осигуряване разходите свързани с управление на отпадъците след въвеждане

на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци” да бъдат поносими за жителите на СО.

1.2. Връзка с други съществуващи/планирани дейности

Инвестиционното предложение на Столична Община е свързано с приетите от

Общинския съвет стратегии, програми и планове за развитие на Общината по отношение

на екологосъобразното управление на битовите отпадъци и представлява основна част от

тяхната реализация. Същевременно, инвестиционното предложение е съобразено с

изискванията от хармонизацията на българските с европейските нормативни актове в

областта на управление на отпадъците, както и поетите задължения от РБългария като

страна – членка на ЕС.

Инвестиционното предложение съответства на Национална стратегия за околна

среда/Национален план за действие 2000-2006 г. и Национална програма за управление

дейностите по отпадъците, 2003-2007, актуализиран план за 2008 г, по отношение на

управление на отпадъците, където приоритетен е интегрирания подход при решаване на

проблема. Този подход възприет от Столична Община е в съответствие и с Оперативна




програма „Околна среда” 2007-2013 г. В Общинската стратегия за управление на

отпадъците са заложени следните цели:

• Разширяване на разделното събиране на битовите отпадъци;

• Рециклиране на компоненти от битовите отпадъци;

• Използване на енергийния потенциал на битовите отпадъци, като възобновяем източник на енергия.

Общинският съвет на Столична Община прецизира дейностите по горепосочените

цели в свое заседание от 22.03.2007 г., с одобрението на Стратегията за дългосрочно

управление на отпадъците на София за третиране на битовите отпадъци в общината до

2011 г. Приемането на тази Стратегия позволява Столична община да кандидатства пред

европейските фондове за осигуряване на финансови средства за строителството на

необходимите съоръжения и инсталации за събиране и третиране на софийските битови

отпадъци. Проектът за управление на отпадъците е включен в програмата на JASPERS за

2007 г. и експертен екип вече работи по него.

Предлаганите в инвестиционното предложение инсталации и технологии са в

съответствие с целите, посочените в Националния стратегически план за поетапно

намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за

депониране. Същевременно, получените резултати от реализацията на инвестиционното

предложение, съответстват на чл. 5, ал.2 на Директива 1999/31/ЕС, където е посочено

намаляване на количеството на биоразградими битови отпадъци, постъпващи за

депониране, спрямо 1995 г. или последната година, за която има данни от Евростат:

� до 75% – в срок до16 юли 2006 г.; � до 50% – в срок до 16 юли 2009 г.; � до 35% – в срок до 16 юли 2016 г.

Страни-членки, които през 1995 г. са депонирали повече от 80 % от своите битови

отпадъци, могат да отложат постигането на всяка от целите с не повече от четири години.

Такива страни между старите страни-членки са Гърция и Великобритания. България

попада в същата категория.

Инвестиционното предложение за „Изграждане на интегрирана система от

съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична Община” предвижда

изграждане на две инсталации за компостиране, едната на биоразградими отпадъци от

паркове и градини („зелени отпадъци”), а другата на разделно събрани биоразградими

отпадъци от храни, което съответства на:

Националния стратегически план и приложенията към него, където е отбелязано,

че отпадъците от обществените паркове, гробища, крайпътни насаждения (листа,




клони, трева) и др. обикновено се събират разделно, най-често от общински

озеленителни фирми. Тези отпадъци се транспортират разделно от другите битови

отпадъци и се обезвреждат на депа. В рамките на подготовка на проекта на

Стратегическия план, нито една община в България не е обявила, че извършва

компостиране или друг тип оползотворяване на отпадъците от паркове и градини.

На практика се оказа, че в някои общини е въведена такава практика, без това да се

отчита официално. Обикновено компостирането се извършва „купово”, без

предварително нарязване на клоните и листата, поради което процесът протича

бавно (повече от година), а готовият продукт се използва като мулч в парковете

(Община Троян). Причините да не се оползотворяват зелените отпадъци са

няколко:

o За компостирането им е необходимо да се определи площадка, която да отговаря на изискванията на Наредба №7/2004г.;

o Общините трябва да вложат средства за закупуване на машина за нарязване на отпадъците и за пресяване на крайния продукт, за наемане на работници и др.

o За тази инвестиция, както и за оперативните разходи, са необходими средства, което е свързано с повишаване на такса “битови отпадъци”. Тъй като в момента таксите за депониране са ниски, а възможната възвръщаемост на вложените средства от продажба на компост е пренебрежимо малка, общините предпочитат да депонират зелените си отпадъци.

o Не на последно място следва да се посочи недостатъчния опит в компостиране на зелени отпадъци и липса на пазар на компост.

Технически, компостирането на “зелени” отпадъци не е сложно и не изисква много

средства. Ето защо, планът предвижда приоритетно въвеждането на разделно

събиране и компостиране (или друга форма на оползотворяване) на “зелени”

отпадъци. В Глава 6 на плана са посочени мерките, които следва да се

предприемат, за да се насърчи събирането и оползотворяването на “зелените”

отпадъци, както и количествата, които следва да се оползотворят през 2010, 2013 и

2020 г. и инвестиционното предложение на Столична Община е в съответствие с

тези мерки.

• Третиране на биоразградимата фракция в битовите отпадъци (сепарирана от

смесените битови отпадъци или разделно събрана), което се извършва основно чрез

изгаряне и механо-биологично третиране (МБТ). И двата метода все още не се

прилагат за третиране на битови отпадъци в България. Към момента, интерес към

изграждане на инсталации за механично-биологично третиране на смесени битови




отпадъци са проявили Пловдив, Русе и Велико Търново. В напреднал етап е

подготовката за реализиране на проект “Предприятие с депо за третиране на

битови отпадъци”, в т.ч. инсталации за сепариране и за компостиране, и депо с 4

клетки. Проектът се предвижда да бъде реализиран в землището на с.Шишманци,

община Раковски, на площ от 320dka, с капацитет 125000t/a и възможност за

разширение до 275000t/a. Община Русе също е подготвила проект за “Изграждане

на инсталации за компостиране и сепариране на отпадъци – Русе”, включващ

сепарираща инсталация и инсталация за компостиране по технология на

“Биодегма”, с планиран капацитет 15000t/a.

Опитът на различни страни да компостират смесени битови отпадъци с последващо

разделяне на органичната фракция от останалите отпадъци показва, че независимо от

техническия прогрес за рафиниране/пресяване на произведения компост, пълното

отделяне на всички замърсители не е възможно, концентрацията на тежки метали в

крайния продукт е висока и при използването на такъв компост се застрашава качеството

на почвата. Разделното събиране на градинските и на биоразградимите е прието от

производителите като единствения начин за производството на “чист” компост.

Подходящи за компостиране се считат разделно събрани биоразградими битови

отпадъци с по-малко от 5 % замърсявания. Хартията и картонът могат да се компостират,

само когато печатните мастила не съдържат тежки метали. При това обаче специфичното

качество на хартиените фибри се загубва, поради което събирането на хартия като отделна

фракция е за предпочитане.

От средата на деветдесетте години, разделното събиране и оползотворяване на

биоразградими отпадъци е част от системата за управление на отпадъците в Германия,

Австрия, Швейцария, Холандия и в много от общините в Италия. Събирането на

биоразградими в централните градски части има много малък ефект, поради използването

на общи контейнери от голяма група хора и липсата на условия за контрол за “чистотата”

на разделно събраните отпадъци. Опитът при разделното събиране на биоразградимите в

централните градски части на Берлин показва, че степента на оползотворяване на

биоразградими е около 30 %, или 20 кг/ж/г. Тези резултати идват от 30 % от обитателите,

които събират почти 100 % от техните биоразградими отпадъци при това много “чисти” , а

останалите 70 % не участват в процеса. Една от специфичните цели на събирането на

биоразградими в тези зони е да се предотврати изхвърлянето на смесени битови отпадъци

в контейнерите за компостируеми отпадъци от нежелаещите да участват в системата.




В Националния стратегически план е посочено, че по-подходящо е създаването на

система за разделно събиране на биоразградимите от райони с голяма концентрация на

ресторанти и хранителни магазини и пазари, тъй като от една страна се генерират големи

количества “чисти” биоразградими, а от друга може да се осъществи контрол на

смесването им с други отпадъчни потоци. Инвестиционното предложение на Столична

Община е в съответствие с тази препоръка.

Обхващането на биоразградимите отпадъци, генерирани от търговските обекти, ще

допринесе за постигане на целите за намаляване на биоразградимите отпадъци в

посочените срокове. Хранителните отпадъци от големи търговски обекти (хотели,

ресторанти, супермаркети, пазари за плодове и зеленчуци) трябва да се събират в отделни

контейнери. Такава е идеята на Столична Община, в нейното инвестиционно предложение

за третиране на разделно събрани битови отпадъци от големи търгвски обекти и пазари.

Инвестиционното предложение съответства на Приложенията към Националния

стратегически план за намаляване на биоразградимата част от отпадъците, предназначени

за депониране чрез механично-биологичното третиране. Това не е самостоятелна

технология за обезвреждане на отпадъците, а сепарира отпадъците, като ги разделя на

различни фракции и ги подготвя за по-нататъшно оползотворяване или обезвреждане.

Концепциите с МБТ изискват комбинация с други методи за обезвреждане на получената

отпадъчна фракция.

Различават се два основни варианта на тази технология. Класическите методи за

МБТ произвеждат след отделяне на металите и високоенергийните материали една

фракция, която след биологично третиране се депонира. Методите със стабилизиране, при

които не се депонира нищо или много малка част, имат за цел производство на

алтернативно гориво. Остатъчните отпадъци се изсушават под въздействие на топлината

на реакциите за по-нататъшна преработка. Изсушените отпадъци се разделят на

оползотворими фракции (алтернативно гориво, метали и др.). И двата метода изискват

наличие на свободни капацитети за съвместно изгаряне в промишлеността, където да

бъдат оползотворени високоенергийните фракции/алтернативно гориво.

Фракции като метал, пластмаса, хартия, картон и текстил най-напред се разделят

чрез пресяване и ръчно сортиране, а обогатената с органика фракция и инертните

материали се изпращат за биологично третиране - компостиране или анаеробна

ферментация. При този метод на третиране, биологичната активност на отпадъците се

намалява до 5 % в сравнение с тази на първоначалния материал и продуктът може да се




депонира без по-нататъшни неблагоприятни ефекти за околната среда. Схема на процеса е

показана на Фиг. 1.2.1.

Фиг.1.2.1 - Типичен процес на МБТ по най-добрите налични техники за третиране на отпадъци (посочен в Приложенията към Национален стратегически план за поетапно намаляване на

количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране, МОСВ, 2006)

Основната задача на МБТ е да стабилизира биоразградимата фракция в отпадъците,

тъй като при анаеробното разграждане в тялото на депото именно на тази фракция се

образуват:

• парникови газове, които ако не се улавят се отделят в атмосферата;

• инфилтрат - ако не се третира, е възможно да бъдат замърсени повърхностните и подпочвените води.

При МБТ се намалява обемът на депонираните отпадъци от 50 до 80 %, а в някои

случаи и повече, в зависимост от технологичното решение и видът на отпадъците, а

остатъчната фракция, предназначена за депониране, се уплътнява в по-голяма степен и по-

лесно от нетретираните отпадъци.

При МБТ могат да се комбинират предимствата на термичното третиране на

отпадъци за оползотворяване на енергията и биологичното разграждане на ниско

калоричната фракция (фракция с високо водно съдържание). Предимствата на МБТ пред

изгарянето са възможността да се прилага за широк количествен диапазон на отпадъците.

При такъв комбиниран подход различните фази на третиране на отпадъците могат

да бъдат изпълнени на различни места. Например, механичното третиране (разделяне,

Инсталация за изгаряне

депо




сортиране) може да става близо до града, където се генерират отпадъците, а биологичното

третиране - в близост до депото, където отпадъците ще постъпят след третиране.

Изгарянето на фракцията с висока калорична стойност може да става на друго място,

където има подходяща инсталация за изгаряне или промишлена инсталация, извършваща

съвместно изгаряне. Обикновено инсталациите за МБТ се изграждат в близост до депата.

Възможността за изпълнение на различните дейности на различни места прави

системата гъвкава по отношение на променящи се по състав и количество отпадъци.

Изгарянето с оползотворяване на енергията, поне на високо калоричната част на битовите

отпадъци в дългосрочен аспект е интегрирана част и от двете технологии за третиране на

отпадъците. Производството на енергия от отпадъци е изключително икономически

целесъобразно на фона на нарастващата криза с горивата.

Инвестиционното предложение на Столична Община за „Изграждане на

интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци” съответства и на

изискванията в Програмата за прилагане на Директива 1999/31/ЕС за депониране на

отпадъците, според която прилагането на предварително третиране е задължително

изискване на директивата. Предварителното третиране на битовите отпадъци, следва да

бъде разглеждано едновременно с прилагането на изискванията за биоразградими

отпадъци. В краткосрочен аспект усилията ще бъдат насочени в следните области:

� предварително третиране на опасни отпадъци с оглед ограничаване на излужването на опасни вещества от депата за отпадъци;

� предварително третиране на отпадъците, напр. чрез прилагане на сортиране, обработка и др., което може да доведе до увеличаване на степента на рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците;

� предварително третиране на отпадъците от големите промишлени генератори и намаляване на количеството на отпадъците, подлежащи на окончателно обезвреждане.

Инвестиционното предложение на Столична Община не съответства на

Програмата, в която се предвижда в периода до 16 юли 2009 г. да бъдат изградени и

въведени в експлоатация 10 депа за опасни отпадъци на територията на РБългария, като

едното от тях е „Клетка за депониране на опасни отпадъци, при регионално общинско

депо за регион София”, със срок 31.12.2008 г. Изграждането на Депо за опасни отпадъци

не е предмет на това инвестиционно предложение.




1.3. Местоположение

Инвестиционното предложение е свързано с третиране на отпадъците на Столична

община и местоположението на инсталациите ще бъде на нейна територия.

В резултат на проведените предпроектни проучвания, направените екологични

оценки, сравнителен анализ на предимствата и недостатъците на различни алтернативи за

площадки /фиг.1.3.1/, Столична Община предлага изграждането на „Интегрирана система

от съоръжения за третиране на битовите отпадъци” да се реализира на две от тях, както

следва:

� Площадка «Хан Богров» се намира в м. “Мало ливаде”, землище на с.

Горни Богров, район Кремиковци, поземлен имот №134001 и поземлен имот №134002 с

обща площ 70240 кв.м земеделска земя, V категория при неполивни условия. Поземлените

имоти са частна общинска собственост и се намират извън границите на урбанизирана

територия. Съгласно ОУП на гр. София, площадката попада в устройствена зона «Тсм» –

терени за сметища и инсталации за преработка на отпадъци. По права линия от

площадката до най-близкото населено място и обекти са: с. Долни Богров – 2,7 km; с.

Горни Богров – 2 km; с. Мусачево – 1,5 km; м. Хан Богров – 1,7 km; с. Равно поле – 2,7 km

(фиг.1.3.2). Установено е наличие на радиоактивно замърсяване на почвите, резултат на

отлагане на промишлени отпадъци от преработката на уранова руда. Замърсените площи

ще се изземат в дълбочина да 1m и ще се депонират на хвостохранилището до Бухово. За

площадката има становище по екологична оценка № СО-01-01 от 2008г. на РИОСВ –

София за съгласуване на ПРЗ за отреждане на терен за преработка за битови отпадъци.

Инвестиционното предложение предвижда на нея да се разположат двете инсталации за

компостиране на биоразградими отпадъци, които ще се събират отделно.

� Площадка “Яна – Садината”- разположена в местност «Садината»,

землище Яна, район «Кремиковци» и включва следните поземлени имоти № 400001,

440012, 440020, 440021, 440039, 440041, 440061 и 380013, частна общинска собственост и

два поземлени имоти с № 380011 и 380012, собственост на физически лица от картата на

възстановената собственост (Фиг.1.3.3). Отстоянието от Летище София е 13200 m, с което

отговаря на необходимите изисквания на Наредба №14 от 2000г. На нея инвестиционното

предложение предвижда да се разположи инсталацията за механо-биологично третиране

на смесено събрани твърди битови отпадъци и депото за неопасни отпадъци. За

площадката е проведена процедура по изработване на екологична оценка на ПУП-ПРЗ за




посочените по-горе инсталации, в съответствие с писмо на РИОСВ-София

(Приложение7)

Имайки предвид ограничителните условия, посочени в чл. 9, ал.1 от Наредба

7/2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на

съоръжения за третиране на отпадъци (обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г.), и двете площадки

нямат археологически, архитектурни паметници; нямат неблагоприятни инженерно-

геоложки условия (свлачища, срутища и др.) и открит карст; не са разположени върху

изоставени минни изработки и върху тях няма опасност от слягане и пропадане; не са

разположени в пояс I и пояс II на санитарно-охранителни зони на водоизточници и

съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, водоизточници на минерални води; не се

засягат находища за открит добив на подземни богатства; граничи със защитната дига на

напоителен канал. Местоположението на проучените алтернативни площадки е

представено на фиг.1.3.1., a отстоянието на предлаганите площадки от най-близко

населените места е дадено на фиг. 1.3.2 и фиг.1.3.3.

Фиг. 1.3.1 – Местоположение на предлаганите площадки („Яна-Садината” и „Хан Богров”) за разположение на инсталациите за третиране на отпадъци и техните

алтернативи

Разработените ПУП-ПРЗ на площадка „Хан Богров” и „Яна-Садината” за

отреждане на терен за завод за преработка на битови отпадъци съответства и е обвързан с




целите и дейностите, описани в Общия устройствен план на гр. София, одобрен през 2006

г., както и на последвалите го изменения.




Транспортната достъпност на площадка „Хан Богров” е решена от междуселищен

път София – Елин Пелин. Възможно е да се осъществи достъп и от прилежащите полски

пътища от югоизточна и северозападна посока (Становище на Агенция Пътища).

Транспортната достъпност на площадка „Яна-Садината” е регламентирана с Писмо

№ 26-00-3697/0910.2006 г. на СО до Гл. Архитект на София във връзка с необходимостта от

изготвянето на ПУП (Приложение 6.). Като възможен достъп извън рамките на основната

градска част е посочен бул. Ботевградсо шосе, който преминава в автомагистрала Хемус в

извънградската част и от нея чрез извънпътен възел в района след с. Яна се включва в

полски път с дължина 1000m от автомагистрала Хемус и с ширина 3m, чрез който бъдещата

площадка се свързва с републиканската пътна мрежа чрез автомагистрала „Хемус”.

Полският път е с недостатъчна ширина, за да осигури двупосочно движение на

превозващите машини, поради което схемата на маршрута ще изисква ползването му за

еднопосочен достъп и търсене на възможност за проектиране на път за изход от района на

бъдещата площадка.

Достъпността може да се осигури и чрез отклонение на север от автомагистралата

покрай с. Яна и на юг под моста на магистралата. Част от пътя е асфалтиран, друга част е

макадан и около 500 линейни метра - коларски път. Натовареността по този маршрут е

голяма – шосейната мрежа е оразмерявана за интензивност на трафика – автомагистрала и в

случай на използване на посочения маршрут трябва да се изисква от превозващите

отпадъците машини да използват най-дясната лента от платното на автомагистралата.

При експедирането на модифицираното гориво от отпадъци (RDF), в зависимост от

договореностите с потребителите е възможно и използването на ж.п. транспорт.

1.4. Необходими площи за изграждане, експлоатация, закриване и рекултивация


съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Стилична Община” се предвижда да се

реализира на две Площадки – „Хан Богров” – 2 инсталации за компостиране и „Яна –

Садината” – Инсталация за механо-биологично третиране и Депо за неопасни отпадъци.

Площта на площадка „Яна Садината” възлиза на 332.835dka при граници: на запад

– общински имоти; на север – частни имоти; на изток – долината на р. Янински валог; на юг

– напоителен канал и ж.п. линия София – Бургас. Съгласно скица от поземлена комисия,

земята на Площадката е собственост на Столична община - кметство Яна. Собствеността на

земята е „Общинска частна”. Два от имотите, които са в границата на площадката, са частни

имоти и в тази връзка общината е извършила съответните действия за придобиване на




собственост върху тях. Площадката, предмет на проучване е съставена от имоти с №№:

440013, 440021, 440020, 440039, 400001, 440041, 440061, 380013, 380012, 380011. (виж

Фиг.1.4.1) Голяма част от земята на площадката спада към групата „обработваема земя”.

Начинът на трайно ползване на земята на включените имоти е IV категория „ниви” (Акт №

14 от 19.07.2006 г. за категоризация на земеделски земи при промяна на предназначението-

Приложение 11) при неполивни условия. В обхвата на проучваната площадка не са

провеждани процедури за промяна предназначението на земята, лесоустройствени или друг

вид устройствени мероприятия.

Необходимите площи и местоположението на съоръженията за третиране на

отпадъците на площадка „Яна – Садината” са показани на Фиг. 1.4.2. и са както следва:

� Приемно помещение (сграда 1) – 5 dka;

� Биофилтър (Б1 и Б2) – 2 бр. - 2 dka;

� Механично третиране (Сграда 2) – 3 dka;

� Биологично третиране (Сграда 3) – 28 dka;

� Производство на модифицирано гориво от отпадъци (сграда 4) – 3 dka;

� Следбиологично третиране (сграда 5) – 14,4 dka;

� Рафиниране на получения от механо-биологичното третиране компост (сграда 6) - 2

dka;

� Депо за неопасни отпадъци:

o Клетка 1 – 36,604 dka ;

o Клетка 2 – 25,823 dka;

o Клетка 3 – 39,865 dka;

o Клетка 4 – 35,366dka;

� Вътрешни инфраструктурни пътища;

На територията ще са ситуирани и площи, заети на депото, ПСОВ, озеленяването на

площадката и зелените пояси около нея, както и вътрешната инфраструктура на площадката.

Останалите площи ще се използват за адинистративна сграда, складове, паркинг и други

помощни съоръжения.

Доклад за ОВОС на инвестиционно предложение за “Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична Община”


Фиг. 1.4.1 – Имоти, върху които е разположена площадка „Яна-Садината”

МБТ



Фиг. 1.4.2 – Необходими площи и разположение на съоръженията за третиране на отпадъци на площадка „Яна-Садината”

3

5 6

2

1

4

Б1

Б2

ПСОВ



Фиг. 1.4.3 – Имоти, върху които е разположена площадка „Хан Богров”




Площта на полщадка „Хан Богров” площадкатa е 70.238dka. Имотите, върху които е

разположена са посочени на фиг.1.4.3 и е достатъчна за предвидените за изграждане

инсталации за компостиране. Собствеността на земята изцяло общинска, (ПИ № 134001),

след като частният парцел (ПИ № 134002) е закупен от Столична община през 2007 г.

Площадката е неурбанизирана територия в обработваема земеделска земя V категория при

неполивни условия. Разработен е ПУП-ПРЗ и е направена екологична оценка, приета от

РИОСВ-София (Приложение 10). Местоположението на основните инсталации и

спомагателните съоръжения е показано на фиг.1.4.4.

Резервоари за

Отпадъчни

води

Фиг. 1.4.4 – Разположение на съоръженията за третиране на отпадъци на площадка „Хан

Богров”

Тук се предвижда изграждането на две инсталации за компостиране. Едната е за

компостиране на отпадъци от паркове и градини, които се събират от озеленителните

фирми, така наречените „зелени отпадъци”, а другата е за компостиране на биомаса от

хранителни отпадъци, събрани от големи търговкси обекти (хотели, ресторанти, пазари и

др,). Необходимите площи са както следва:




� Инсталация за биологично третиране (компостиране) на отпадъци от паркове и градини („зелени отпадъци”)

o Склад за входящите отпадъци – 2,5 dka; o Механично третиране на отпадъцие – 1,125dka; o Биологично третиране I стадий – 4,950dka; o Биологично третиране II стадий – 6,820 dka; o Пресяване, сепарация – 0,5 dka; o Склад за готовия компост от „зелени отпадъци” – 2,5 dka;

� Инсталация за биологично третиране (компостиране) на хранителни отпадъци от големи търговски обекти – ресторанти, пазари и т.н. („биомаса”)

o Механично третиране на отпадъцие – 1,25dka; o Биологично третиране I стадий – 4 dka; o Биологично третиране II стадий – 3,5 dka; o Зреене – 3,5 dka; o Пресяване, сепарация – 0,5 dka; o Склад за готовия компост от „биомаса” – 2,275 dka;

Както се вижда от фиг. 1.4.4, на площадката ще бъдат разположени и други помощни

съоръжения, свързани с нормалното функциониране на инсталациите: административна и

машинна сгради; резервоар за събиране на отпадъчните води; биофилтър, вътрешна

инфраструктура, паркинг и др. Обектът ще бъде ограден частчно със зелен пояс (11,3 dka ),

допринасящ за естетическо вписване на обекта в околната среда.

Характерното за отпадъците, които ще се третират на тази площадка е, че те са

разделно събрани и полученият от тях компост няма да бъде замърсен с тежки метали и

други примеси, т.е. по качество - той отговаря на изискванята за подобрител на почвите.

Преди биологичното третиране се предвижда механично третиране на отпадъците

чрез нарязване, надробяване и наситняване. Биофилтри за пречистване на миризмите от

помещенията и резервоар за събиране на отпадъчните води, които ще се пречистват в ПСОВ

на площадка „Яна Садината”.

1.5. Етапи на реализиране на инвестиционното предложение

1.5.1.Строителство

Предвижда се строително-монтажните работи да стартират в края на 2009 г. или

началото на 2010 год. и да бъдат завършени през 2011 г, т.е. предвижда се този етап да

продължи 12 месеца. В периода на строителство и изграждане ще участват различен брой

работници и специалисти, като вероятно в най-напрегнатите периоди на изграждане общият

брой може да достигне 150 работника. Политиката на Столична Община е с процедурата за

възлагане на дейностите, свързани с изграждането на обекта да се търси изпълнител, който

да поеме цялостната отговорност по проектирането, изграждането и експлоатацията на

съоръженията и инсталациите.




Този период ще стартира с дейности по оформяне на пътната инфраструктура,

фундаментите и сградите на инсталациите, както и контурите на Депото за неопасни

отпадъци. В периода на строителство и експлоатация няма да бъдат необходими

допълнителни площи.

По отношение на Депото за неопасни отпадъци се предвижда спазването на следната

последователност: оформяне на тялото на бъдещото съоръжение, фундиране дъното на

депото на минимум 1m над средното ниво на подпочвените води, изработване на откоси на

изкопите за депото, предприемане на необходимите мерки за подобряване на земната

основа, уплътняване на дъното на депото с тежка строителна механизация, подравняване и

уплътняване на откосите с прикачен валяк. Долният изолиращ екран, положен по откосите

на изкопи и насипи, се изчислява за обща устойчивост срещу хлъзгане (свличане) заедно с

геомембраната (фолиото) и нейния защитен слой. Съгласно Нар.8/т3.3.1 коефициентът на

сигурност се определя за следните случаи:

� хлъзгане в контактната повърхнина между изолационата геомембрана и минералния

запечатващ пласт;

� хлъзгане в контактната повърхнина между изолационата геомембрана и нейния

защитен слой (геотекстил);

Изграждането на предвидения нов сграден фонд и монтажът на оборудването ще се

извърши вероятно по класическите методи за строителство и монтаж. В договора с фирмите

доставчици следва да има клаузи за монтаж и необходимите гаранционни срокове.

Новите производствени инсталации и съоръжения ще бъдат проектирани и изградени

в съответствие с добрите практики в Европейския съюз и при спазване на съответстващите в

страната нормативни изисквания.

1.5.2.Експлоатация

Производствените инсталации за компостиране и механо-биологично третиране ще

работят в непрекъснат режим на работа, а за останалите съоръжения ще бъдат определени

други подходящи режими на работа с цел осигуряване на оптимално използване на

капацитета на инсталациите и съоръженията, съобразно натоварването с генерираните

отпадъци.

При етапа на експлоатация ще бъдат постоянно ангажирани около 70-80 човека. От

тях 15 човека на инсталациите на площадката на „Хан Богров”, а останалите на „Яна –

Садината”. Експлоатационният персонал ще бъде квалифициран. Задълженията на всеки от

персонала ще бъдат описани в длъжностните им характеристики и те ще преминат

специализиран курс за обучение на работа на инсталациите и Депото за неопасни отпадъци,




като превантивна мярка за безопасност по отношение на околната среда и минимален

здравен риск, в изпълнение на нормативните изисквания за обучение и квалификация на

обслужващия персонал.

Приемането и въвеждането в експлоатация на Депото за неопасни отпадъци по глава

трета на Наредба 8/2004 (Изм.ДВ бр. 87/07) се извършват при условията и по реда на чл. 177

ЗУТ. Експлоатацията на депото следва да се извършва, съгласно изискванията на чл. 39, ал.

1 от Наредба 8/2004, като операторът:

• извършва контрол на вида и състава на постъпващите за обезвреждане отпадъци;

• следи за изпълнение на изискването за предварително третиране на отпадъците;

• спазва технологията за депониране; • следи за състоянието на технологичното оборудване и надеждността на

земните и строителните конструкции и съоръжения; • извършва рекултивацията на запълнените клетки на депото.

Технологията на експлоатация започва след изграждането на долния изолиращ екран

и дренажната система. Запълването на клетките с отпадъци ще се извършва на пластове от

по 50 cm, чрез разриване и уплътняване.

Влизането на механизация в депото става само през предвидени рампи за подход в

клетките. Същите ще бъдат означени в графичната част при изготвяне на фаза „Работен

проект”. Оформят се чрез предварително насипване в клетката на предвидения за

депониране отпадък. Не се допуска преминаването на механизация през дренажния

тръбопровод. Депонирането се извършва от оператора и се контролира от компетентните

органи, събразно установените правила и експлоатационни изисквания, определени с план

за експлоатация, който представлява неразделна част от проекта на технологията за

депониране по чл. 39, т. 4 на ЗУО. За експлоатацията на депото по участъци и/или клетки

операторът съставя специализирана работна карта, регистър и информационна система по

реда и при условията на глава четвърта „Специализирани карти, регистри и информационни

системи. Допълнителни кадастрални данни” от Закона за кадастъра и имотния регистър, с

които се документират следните данни:

• вид и количество на отпадъка, депониран на полетата (части на работния хоризонт) с площ не по-голяма от 1000 m2 и височина на натрупване не по-голяма от 2m;

• идентификационен номер на полето; • начин на депониране, в т. ч. дебелина и наклон на слоевете и вид на

машините, извършващи уплътняването; • времетраене на депонирането по дати; • отклонение от предвижданията на плана за експлоатация и други специфични

данни за полето.




По време на експлоатацията на депото за отпадъци и съгласно изискванията на чл. 40,

ал. 1 от Наредба 8/2004г., Операторът:

1. изпълнява плана за контрол и мониторинг, както и мерките, посочени в

разрешението за извършване на дейности с отпадъци или в комплексното разрешително;

2. своевременно информира компетентните органи за всяко замърсяване или

увреждане на околната среда над допустимите норми, установени при изпълнение на плана

за контрол и мониторинг;

3. изпълнява за своя сметка предписанията на компетентните органи за отстраняване

на отрицателните последици от замърсяването или увреждането на околната среда над

допустимите норми;

4. осигурява заключване на входовете на депото в извънработно време, надеждна

охрана за ограничаване на свободния достъп до територията на депото и предотвратяване на

нерегламентирано изхвърляне на отпадъци на депото;

5. предприема мерки за ограничаване на опасностите и уврежданията, причинени от:

а) емисии на миризми и прах;

б) разнасяни от вятъра отпадъци;

в) източници на шум и от транспорта на територията на депата;

г) птици, вредители и насекоми;

д) образуване на аерозоли;

е) запалване на отпадъци;

6. предприема мерки и осигурява необходимите съоръжения и оборудване за

предотвратяване разпиляването на отпадъци от депото върху пътищата и околните

територии;

7. предприема необходимите мерки за защита от аварии и ограничаване на

последиците от тях.

В съответствие с условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци

или комплексното разрешително, но не по-малко от веднъж годишно, въз основа на

натрупаните данни операторът ще отчита пред компетентния орган, издал разрешението,

респективно комплексното разрешително, всички резултати от мониторинга с цел доказване

изпълнението на условията на разрешението (комплексното разрешително) и определяне на

поведението на отпадъците в депото (чл. 40, ал. 2 от Наредба №8/2004г.).




1.5.3. Закриване и рекултивация

Предвижда се инсталациите да работят за период от 20-25 години. Още в периода на

експлоатация следва да се разработи проект за закриване и рекултивация и на двете

площадки.

В този етап се очаква да работят около 100 човека, които ще демонтират основното

оборудване и съоръжения. Годното от него би могло да се използва за повторна употреба, а

амортизираното да се предаде за рециклиране. Площадката следва да се рекултивира

технически и биологически по предварително разработен проект.

По отношение на Депото за неопасни отпадъци, спазвайки изискванията на Наредба

8/2004 (изм.ДВ 87/07), следва да се разработи като отделен проект или в рамките на

цялостния проект - част за закриване и рекултивация на депото, който да се реализира след

изчерпване на капацитета на клетките. В проекта следва да бъдат отбелязани и

следексплоатационните грижи, които Операторът ще полага за период от 30 години, след

закриване на депото. Планът за закриване на депото включва дейности по:

1. демонтаж на изградените постоянни съоръжения, които не са свързани с опазване

на околната среда и с бъдещото функционално предназначение на терена, като в плана се

посочват графикът на техния демонтаж, технологията за демонтаж и необходимата

квалификация на специалистите и работниците, ангажирани с демонтажа;

2. повърхностно запечатване на депото, което се извършва в съответствие с проекта

за изграждане на горния изолиращ екран, вкл. техническата и биологичната рекултивация и

предвидените противоерозионни и противосвлачищни мероприятия.

1.6. Производствена структура

1.6.1.Основни дейности, инсталации и съоръжения

На площадка „Яна-Садината” се предвижда изграждането на инсталация за

Механбиологично третиране на смесено събрани твърди битови отпадъци и на Депо за

неопасни отпадъци. Ситуирането на съоръженията е посочено на Фиг. 1.4.2.

ИНСТАЛАЦИЯТА ЗА МЕХАНОБИОЛОГИЧНО ТРЕТИРАНЕ се състои от

следните технологични възли, представени с блок-схеми и описани в тяхната

последователност:

� Приемно помещение за смесено събрани битови отпадъци (сграда 1) – Предназначена е за складиране на битовите отпадъци в приемен бункер, разделяне, сепариране (опасни отпадъци, метали), шредиране на смесено събрани твърди битови отпадъци преди механичното им третиране. Представлява затворено производствено помещение със санитарно-вентилационна система. Част от отработения въздух се изпраща в Биофилтър 1, разположен непосредствено до сградата, а другата част от отработения въздух




се изпраща за аерация в технологичния възел за биологично третиране (сграда 3). Помещението работи с въздух подналягане, така че при отваряне на вартите да не се допуска замърсяване с прах извън производственото хале. Сепарацията на опасни отпадъци и метали се извършва ръчно. Отпадъците след сепарация се подават успоредно в 2 броя шредери. Шредираният отпадък се подава с лентов транспортьор в отделението за Механично третиране (сграда 2). Отпадъчните води от автовозите за отпадъци или от самите отпадъци се събират в тръби на канализационната система и се препомпват в резервоар в отделението за Биологично третиране (сграда 3).

Фиг. 1.6.1.1 – Блок-схема на приемното помещение за смесено събрани ТБО (сграда 1)

Препоръчително е в съответствие с НДНТ (Reference document on the best available

techniques for waste treatment industries,2006) при сортирането на постъпващите отпадъци да се

извършва:

o Визуална инспекция на пристигащия отпадък за отделяне на обемните метални и неметални части, с цел да се избегнат механични повреди (както е описано в Раздел 4.1.1.3)

o Използване на магнитни сепаратори, с цел изпълняване на изискванията на крайните потребители (както е описано в Раздели 4.5.3.3 и 4.5.3.4).

o Да се прилага близка инфрачервена спектроскопия за сортиране на пластмасите, с цел намаляване съдържанието на органичен хлор и някои метали, включени в структурата на пластмасите (както е описано в Раздел 4.5.3.10 – Близка инфрачервена спектроскопия)

o Да се използва комбинация от устройства за шредиране за получаването на отпадъчни горива със зададени размери (както е описано в Раздел 4.5.3.1 – Избор на техники за получаване на твърдо отпадъчно гориво).

o За някои инсталации, получаващи твърди отпадъчни горива от разделени при източника отпадъчни потоци, прилагането на някои, изброени по-горе техники може да не е необходимо, за да отговарят на НДНТ.

Приемно помещение за

смесено събрани ТБО (Сграда 1)

Ел.енергия- 1815 kW 1412 kVA.

Смесено събрани ТБО – 410000 t/a

Метали – 251t/a

Шредиран отпадък – 402128 t/a (към сграда 2)

Тв.отпадък за депониране – 6593 t/a

Въздух за вентилация

Оопасни отпадъци - 1279 t/a

Вода за санитарно-хигиенни нужди

Отп.в/х с прах и миризми: -74000 m3/h към Биофилтър 1 -46000 m3/h към Сграда 3

Отпадъчни води към (сграда 3)




� Механично третиране (сграда 2) – Производственото хале е предназначено за механично третиране; метална сепарация и получаване на висококалорично модифицирано гориво от отпадъци. Представлява затворено производствено помещение със санитарно-вентилационна система. В него са разположени:

o Барабанно сито – размер на ситото – 80mm; o Балистичен сепаратор със сито – класифицира „лека” и „тежка” фракция.

Фракцията >30mm се подава на метален сепаратор в сграда 4; o Метален сепаратор – отделя метали и фракция за депониране;

Отработеният въздух се използва за аерация на компоста в отделението за биологично третиране (сграда 3). Транспортирането на отпадъцците между барабанното сито и сепараторите, както и различните фракции става с лентов транспортьор. След сепарацията, фракцията >80mm се подава на балистичен сепаратор и се класифицира на „лека” и „тежка” фракция. „Леката” фракция се подава чрез лентов транспортьор на сито в сграда 4 за получаване на модифицирано гориво от отпадъци (RDF1), докато „тежката” фракция се подлага на метална сепарация. Отделените метали се продават на фирма за рециклиране, а неметалите се изпращат за депониране. Отпадъчните води от почистване на оборудването се събират в канализационна система и се изпомпват в резервоар в сграда 3, в халето за биологично третиране.

Фиг. 1.6.1.2 – Блок-схема на механично третиране (сграда 2)

� Биологично третиране (сграда 3) – Състои се от две помещения за първична и вторична ферментация на фракцията отпадъци <80 mm от барабанното сито и <30mm от балистичния сепаратор. Представлява затворено производствено помещение със санитарно-вентилационна система. Отработеният въздух, замърсен с прах и миризми се изпраща за

Механично третиране (Сграда 2)

Отпадък 283668 t/a. (към сграда 3)

Ел.Енергия- 470 kW 366 kVA.

тв. отпадък за депо 50205 t/a

(RDF 1) за сграда 4 66059 t/a

Метали- 1057 t/a



Отп.газове с прах и миризми -37000 m3/h към Биофилтър 1 -23000 m3/h към Сграда 4

Отпадъчни води към (сграда 3)

Отпадък фракция < 30 mm след балистичен сепаратор -1139 t/a (към сграда 3)

Шредиран отпадък – 402128 t/a ( от сграда 1)




пречистване в Биофилтър 1. Работи се с подналягане, за да не се допуска замърсяване при отваряне на вратите на помещението. Преди подаването на отпадъка за биологично третиране, той преминава през метален сепаратор. Механично третираният отпадък след сепарацията се подава по средата на двете помещения чрез лентови транспортьори на две различни линии, откъдето се изсипва в контейнери за компостиране. Контейнерите са затворени и оборудвани с вентилатор, за да се осигури контрол на влажността и съдържанието на кислород в системата. Въздухът циркулира през всеки контейнер и само излишния, беден на кислород въздух се подава в Биофилтър 1 за пречистване. След препоръчителния период на компостиране, контейнерите се разтоварват и отпадъкът се подава на лентови транспортьори до сграда 4 за получаване на модифицирано гориво oт отпадъци (RDF2). Водните пари от процеса на биологично третиране се кондензират и получената вода се използва за поддържане на влагата във въздуха, подаван за аерация. Излишната вода се събира в резервоар и периодично се изпомпва за пречистване в ПСОВ.

Фиг. 1.6.1.3 – Блок-схема на биологично третиране (сграда 3)

� Производство на модифицирано гориво от отпадъци (RDF2) (сграда 4) – Производственото хале е предназначено за механично третиране и отделяне на висококалорично модифицирано гориво от отпадъци (RDF2) след поредната метална сепарация. Представлява затворено производствено помещение със санитарно-вентилационна система. Отработеният въздух се подава за аерация в сгради 1 и 3. Работи се с подналягане, за да не се допуска замърсяване с отработен въздух, съдържащ прах и

Биологично

третиране

(Сграда 3)

Отпадък- 226935 t/a. (за сграда 4)

Ел. Енергия- 3526 kW 1960 kVA.

Отпадъчни води и газове 56734 t/a

Метали 1138 t/a

Отпадък 283668 t/a. (за сграда 3)

Отпадъчни води от (сгради 1,2,4)

Въздух за компостиране 46000 m3/h от сграда 1+ 46000 m3/h от сграда 4


19403 t/a отпадъчни газове с прах, миризми и СО2) или 151200 m3/h към Биофилтър 1

37331t/a отпадъчни води или около 45000 m3/a (за пречистване в ПСОВ). Част от кондензационните води се връщат в оборот

Отпадък фракция < 30 mm след балистичен сепаратор -1139 t/a (към сграда 3)




миризми при отваряне на вратите на помещението. Отпадъците се транспортират с лентови транспортьори. В халето са разположени:

o Балистичен сепаратор – отделя „тежка” и „лека” фракция и е снабден със сито <40mm;

o Метални сепаратори – 2 бр. Единият е след шредиране на RDF1, a през другия се пропуска „тежката” фракция от балистичния сепаратор;

o Сито – 100 mm – пресява RDF1, като фракцията >100mm се изпраща за шредиране;

o Шредер –наситнява фракцията >100mm от RDF1

След сепарацията на „тежка” фракция и фракция < 40mm в балистичния сепаратор, „леката” фракция се смесва с шредирано RDF гориво от сграда 2 и се подлага на поредната метална сепарация. Полученото модифицирано гориво (RDF2) се изсипва в автовози за транспортиране. „Тежката” фракция след метална сепарация се събира в контейнери за депониране. Фракцията <40mm се транспортира с лентов транспортьор в сграда 5 за следбиологично третиране. Отпадъчните води от почистване на оборудването се събират и се препомпват в резервоара на сграда 3.

Фиг. 1.6.1.4 – Блок-схема на производство на модифицирано гориво от отпадъци (RDF2) (сграда 4)

Производство

на RDF

(Сграда 4)

Ел.Eнергия- 1016 kW 790 kVA.


RDF 126000 t/a


за депониране 68080 t/a

Отпадъчни води към сграда 3


Отп.газове, съд. CO2, азотни съединения и др., миризми 37000 m3/h за сграда 1 and 46000 m3/h за сграда 3


(RDF 1) за сграда 4 66059 t/a





� След биологично третиране (сграда 5) – Използва се за производство на нестандартен компост от механобиологично третиране на смесено събрани ТБО. Халето е затворено и вентилирано, аналогично на санитарно-вентилационната система в сграда 3. Замърсеният с прах и миризми въздух се пречиства в Биофилтър 2. Механично третираният отпадък се подава по средата на двете помещения чрез лентови транспортьори на две различни линии, в край на които се изсипва в контейнери за компостиране. Контейнерите са затворени и оборудвани с вентилатор, за да се осигури контрол на влажността и съдържанието на кислород в системата. Въздухът циркулира през всеки контейнер и само излишния, беден на кислород въздух се подава в Биофилтър 2 за пречистване. След препоръчителния период на компостиране, контейнерите се разтоварват и нестандартния компост се подава на лентови транспортьори до сграда 6 за рафиниране. Водните пари от процеса на биологично третиране се кондензират и получената вода се използва за поддържане на влагата във въздуха, подаван за аерация. Излишната вода се събира в резервоар и периодично се изпомпва за пречистване в ПСОВ.

Фиг. 1.6.1.5 – Блок-схема на следбиологично третиране (сграда 5)

� Рафиниране на получения от механо-биологичното третиране компост (сграда 6) – Помещението се използва за механично третиране, поредната метална сепарация и получаване на нестандартния компост. Помещението е напълно затворено и оборудвано със санитарно-вентилационна система. В него са разположени:

o Метален сепаратор – върху него постъпват отпадъците от сграда 5 за отделяне на металните частички. Неметалната фракция се подава на сито (20mm)

o Сито – 20 mm - Фракцията>20 mm се подава за депониране, а фракцията <20mm се подлага на сепарация с въздух на маса за отделяне на фини остатъчни тежки фракции.

o Маса за сепарация с въздух- отделя фините остатъчни тежки частици от нестандартния компост.

Отработеният въздух се използва за аерация на сграда 5, при следбиологичното третиране. Отпадъците се транспортират с лентови транспортьори. След метална сепарация, копмостът се пресява на сито с размер на отворите 20mm. Полученият компост се транспортира до

Следбиологично

третиране

(Сграда 5)

Ел.Енергия- 1865 kW 1036 kVA.

Отпадък- 97812 t/a. (за сграда 5) Отпадъчни води и

газове 10030 t/a

Въздух за компостиране 16000 m3/h от сграда 6 (съд.миризми)

Отпадъчни води от сграда 6

2651 t/a отпадъчни газове, съд. миризми, CO2,и азотни съединения или 46400 m3/h за Биофилтър 2

7379 t/a отпадъчни води или около 9000 m3/a (за пречистване в ПСОВ) – предимно кондензационна вода





склада за съхранение. Нестандартният компост се продава насипно на клиенти. Отпадъчните води от почистване на оборудването чрез канализация постъпват в резервоар в сграда 5.

Фиг. 1.6.1.6 – Блок-схема на рафиниране на получения от механо-биологичното третиране компост (сграда 6)

Въз основа на детайлната блок-схема на инсталацията за механо-биологично

третиране на смесено събрани твърди битови отпадъци, на Фиг.1.6.1.7. е представен

обобщен материален баланс.

Схема на циркулацията на вентилационния въздух, включително и пречистването му

в биофилтри е дадена на Фиг.1.10.2.3. Количеството, влажността и съдържанието на

кислород във въздуха са основни фактори при протичане на процесите на биологично

третиране. Характеристика на отпадъчните води, преди и след пречистване е дадена в т.

1.11.

Предложената схема на МБТ на смесено събраните твърди битови отпадъци

съответства на схемата, показана на Фиг. 1.2.1 и представлява типичен процес за третиране

на смесени битови отпадъци.

Рафиниране на

получения

компост

(Сграда 6)




Въздух за сепарация за депониране

26421 t/a

Ел.Енергия- 513 kW 400 kVA

Отпадъчни води за сграда 5

Нестандартен Компост 61000 t/a

Въздух за компостиране 16000 m3/h към сграда 5 (съд.миризми, азотни с-я и др)




Вход 410000 t 405000 t 354000 t 290000 t 61000 t

Фиг. 1.6.1.7.- Обобщен материален баланс на инсталация за механо- биологично третиране на смесено събраните битови отпадъци на Столична Община

Приемно помещение

(сепариране и шредиране)

4000 t метали 1000 t опасни отпадъци

Механично третиране (пресяване и сепариране)

51000 t за депониране

Биологично и следбиологично

третиране

Производство на RDF гориво

103000 t за депониране

64000 t отпадъчни води и газове - общо

Рафиниране на нестандартния компост от МБТ

61000 t нестандартен компост

1

2

3

4

6

5

126000t (RDF) калоричност

16000 до 20000 kJ/kg




Въз основа на посочените данни във фигури 1.1.6.1 – 1.1.6.7, може да се направи

следното обобщение за разпределение на материалните потоци (%) на Инсталацията за

механо-биологично третиране на смесено събрани ТБО:

1. Модифицирано гориво от отпадъци (RDF) – 30,73%

2. Нестандартен компост – 14,88%

3. Метали – 0,97%

4. Опасни отпадъци – 0,24%

5. Неопасни отпадъци за депониране – 40%

6. Отпадъчни води – 9,82%

7. Отпадъчни газове – 3,36% Предвиденото в инвестиционното предложение оборудване, както и

последователността на операциите в технологичния процес е съобразено с Раздел 5.3 на

НДНТ (Reference document on the best available techniques for waste treatment industries,2006), където е

препоръчано механобиологиното третиране да се осъществява чрез:

- Използване на напълно затворени биореактори (контейнери); - Избягване на анаеробните условия при аеробното третиране, чрез контролиране

на захранването и подаването на въздух и чрез адаптиране на аерирането с действителната активност на биоразграждане;

- Ефективно използване на водите; - Термоизолация на тавана на помещението за биоразграждане при аеробните

процеси; - Минимизиране на получаването на отработени газове до нива 2500÷8000 Nm3/t; - Гарантиране на еднородно захранване; - Рециклиране на процесните води;

ДЕПОТО ЗА НЕОПАСНИ ОТПАДЪЦИ е предназначено да поеме отпадъците от

механо-биологичното третиране, в количества до 210000 t/а в случай, че полученият

нестандартен компост се депонира, ако бъде реализиран на пазара количествата на

отпадъците за депониране е 157000 t/a. В тези количества са включени и отпадъците за

депониране от двете инсталации за компостиране. Отпадъците, които ще се подават за

депониране са предварително третирани и стабилизирани, с което отговарят на

изискванията за предварително третиране на отпадъците преди депониране (Заповед No РД-

988-29.12.2006 на Министъра на околната среда и водите за Методите за основно охарактеризиране на

отпадъците и за изпитване за установяване на съответствието и Опростени процедури за изпитване на

отпадъци и изискванията за проверка на място, включително методи за бързо изпитване на отпадъци и

Ръководство за предварително третиране преди депониране на отпадъци в България, МОСВ, София, 2005)




Фиг. 1.6.1.8. - Принципна схема на съвременно депо.

Принципната схема на изграждане на всяка клетка от депото е показана на Фиг.

1.6.1.8. Депото ще бъде проектирано и изпълнено, съгласно българските и европейски

стандарти за изграждане на такива съоръжения, най-общо изразяващи се в:

� подходящ избор и правилно обозначение на площадката;

Фиг. 1.6.1.9. – Прoфили на Депото за неопасни отпадъци.

� изолационен екран на дъното – за предпазване на почвата и подземните

води; � събиране и третиране на инфилтрата в пречиствателна станция за

отпадъчни води (ПСОВ) – за предпазване на подземните води от замърсяване;

� управление на биогаза – за предотвратяване на неконтролирани емисии в атмосферата;

� поставяне на отпадъците в клетки – за оперативен контрол и намаляване проникването на дъждовна вода;

� уплътняване на отпадъците – за ограничаване на достъпа на вредители, намаляване на риска от пожар и подпомагане на стабилността на тялото на депото;

� ежедневно и междинно покриване;




� окончателно запечатване след изчерпване на капацитета.

Съгласно чл. 9. ал. 1 от Наредба 8/2004 г., за изискванията към депата за отпадъци,

приемането и въвеждането в експлоатация на депата и на съоръженията и инсталациите за

оползотворяване и обезвреждане се извършват при условията и по реда на чл. 177 ЗУТ.

За безопасна работа на депото по време на експлоатация, както и след закриването

му, една от основните характеристики, определящи начина на експлоатация, е

устойчивостта на депото. В предпроектните проучвания, стабилитетните изчисления

следва да се направят въз основа на физико-механични характеристики на:

� земните маси от който е изпълнен насипа;

� земни маси за изграждане на оградните диги на депото;

� отпадъците, които се депонират;

� изолационните материали, които се използват при изпълнението на долния и горен

изолационни екрани;

След 10-тата година от експлоатацията на Депото за неопасни отпадъци се очаква

отделянето на биогаз, в резултат на протичането на процеси на разлагане на

стабилизираните отпадъци (вкл. нестандартен компост), в резултат на атмосферни

въздействия (дъжд, снеготопене и др.). Отделеният биогаз ще бъде събиран от дренажна

система и управляван екологосъобразно. Сиситемата за улавяне на биогаза е описана в

спомагателните съоръжения. Отпадъчните води (инфилтрат) от Депото за неопасни

отпадъци ще се улавят от дренажна система и ще се пречистват в ПСОВ , описана в

спомагателните съоръжения.

На площадка „Хан Богров” се предвижда изграждането на две инсталации за

компостиране (биологично третиране) на биоразградими потпадъци. Ситуирането им е

показано на фиг. 1.4.4.

Компостирането е екзотермичен процес, при който органичните субстрати се

подлагат на аеробна биодеградация от смесена микробна популация в условия на

повишена температура и влажност. В процеса на биодеградация, органичният субстрат

претърпява физично и химично превръщане с образуването на стабилен хумифициран

краен продукт (компост). Този продукт е ценен за селското стопанство като органичен тор

и като средство за подобряване структурата на почвата. Хумифицираните продукти

(какъвто е компоста) бързо влизат в равновесие с екосистемата, в която са внесени.

Компостирането е едновременно синтетичен и деструктивен процес. Важна роля в него

има клетъчната стена на микроорганизмите. Простите нискомолекулни органични




съединения лесно преминават през клетъчната стена и се метаболизират. Клетката

използва тези съединения за синтез на биополимери. Високомолекулните съединения в

отпадъците не могат да преодолеят клетъчната стена и могат да бъдат използвани, само

след разлагането им на по-прости съединения. Този процес се осъществява от някои

микроорганизми, които екскретират извънклетъчни ферменти, които хидролизират

полимерите.

В процеса на компостиране под въздействието на О2, органичните вещества

преминават в по-стабилна форма, отделя се СО2 и Н2О, а температурата нараства. В

естествени условия биодеградацията протича бавно, на повърхността на земята, при

температурата на околната среда и предимно анаеробно. Естественото разлагане на

органичните отпадъци може да се ускори, ако преработваният субстрат се събере на

купчини (фигури) или в подходящи съдове, което позволява да се съхрани част от

топлината, отделяна при ферментациите.

Протичащите при компостирането биохимични реакции са показани на

фиг.1.6.1.10. Ферментацията протича в две фази – биологично третиране I и II стадий. В

периода биологично третиране – I стадий (първична ферментация), група от аеробни

бактерии разграждат органичните вещества на СО2, Н2О и NH3. Биохимичните реакции

генерират голямо количество енергия, която причинява рязко покачване на температурата

на първичния компост до 60-700С. Топлината благоприятства изпаряването на

съдържащата се вода и същевременно спомага за унищожаването на различни патогени

като салмонелата, фекални колиформи, вирусите и паразити, които са термично

стерилизирани.

Първична ферментация Вторична ферментация

NH3, CO2, H2O CO2, H2O

О2 (въздух) O2 (въздух)

Фиг.1.6.1.10 - Биохимични реакции при процеса на аеробно компостиране.

В периода на биологично третиране-II стадий (вторична ферментация), друга

група от аеробни бактерии, класифицирани като нитрификационни бактерии, окисляват

NH3 в NO2 или NO3, които остават в компоста под формата на различни съединения.. Тези

Оргнични отпадъци („зелени” или „биомаса”)

Първично ферментирал

компост

Готов компост




биохимични реакции генерират по-малко енергия и за това температурата на зреещият

компост е под 40 0С.

ИНСТАЛАЦИЯТА ЗА КОМПОСТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ОТ ПАРКОВЕ И

ГРАДИНИ („зелени отпадъци”) се състои от следните технологични възли, показани на

Фиг. 1.6.1.11. На фигурата са показани продуктите и отпадъците на всеки стадий от

процеса в тяхната последователност:

� Приемна площ (склад ) за отпадъци от паркове и градини – Асфалтирана площ, оградена от три страни със стена(2,5m). Повърхностните води от площадкта ще се събират в канализационна система и ще се изпращат в резервоар за отпадъчни води от площадкта;

� Механично третиране (сортиране, шредиране) на изходната маса „зелени отпадъци” – Това е част от помещението за биологично третиране I (първична ферментация), но е отделена от него със стена. Помещението ще се вентилира и замърсеният с прах въздухът от него ще се изпраща за пречистване в биофилтър. Предвижда се ръчно отделяне на случайно попаднали отпадъци (пластмаса, стъко и др.) Зелените отпадъци се шредират и разбъркват до еднообразна „зелена” маса, която чрез лентов транспортьор се подава в отделението за първична ферментация.

Биологично третиране – I стадий (първична ферментация). Помещението представлява затворена и вентилируема сграда. Замърсеният въздух се вентилира и пречиства в биофилтър. „Зелената” маса се подава в триъгълни „бразди” (5,00 m ширина, 2,40 m височина, 90,00 m дължина, напречно сечение 6,2 m2). Цялата площ е около 3600 m². В продължение на 30 дни, масата се разбърква регулярно, за да се гарантира необходимата аерация. Въздухът, необходим за аерацията се подава в долната част на „браздите”. В помещението е осигурено подналягане на подавания въздух, така че при отваряне на вратите на помещението да не се допуска замърсяване на въздуха извън помещението;

� Биологично третиране – II стадий (вторична ферментация). Помещението има асфалтиран или циментиран под, който лесно да се поддържа чрез измиване. Отпадъчните води се събират в резервоари и се подават за пречистване. Материалът се транспортира с челни товарачи от помещението за първична ферментация и се поставя в „редове”, в които не се подава въздух. Започва процес на зреене на компоста, продължаващ около 4 седмици. В този етап, материалът се разбърква чрез преподреждане в купчини, което осигурява адекватната аерация на компоста.

� Рафиниране (пресяване) - След вторичната ферментация полученият компост се пречиства (рафинира) чрез пресяване. Помещението е част от склад за готовия компост, но е отделено от него със стена, като предната част е отворена. Основното съоръжение тук е мобилно въртящо се барабанно сито. Ферментиралият компост се разделя чрез пресяване на 3 фракции (<10mm, 10-30/40mm, >40mm). Фракцията > 40 mm се складира в контейнер и се подава за повторно компостиране или депониране.

� Складиране на готовия компост – Помещението е затворено от три страни с подвижни прегради. В него се складира единствено компоста от „зелените отпадъци”. Рафинираният компост се съхранява и предлага на потребителите насипно или в чували.




Фиг. 1.6.1.11 – Блок-схема и материален баланс на процесите на биологично третиране на

отпадъците от паркове и градини („зелени отпадъци”)

ИНСТАЛАЦИЯТА ЗА КОМПОСТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ОТ ХРАНИ ОТ

ТЪРГОВСКИ ОБЕКТИ („биомаса”) се състои от следните технологични възли, показани

на Фиг. 1.6.1.12. На фигурата са показани продуктите и отпадъците на всеки стадий от

процеса в тяхната последователност:

� Механично третиране (сортиране, шредиране) на изходната маса от храни „биомаса” – Помещението е част от помещението за биологично третиране I (първична ферментация), но е напълно отделено от него чрез стени. То е затворено и вентилируемо. Вентилираният отработен въздух от помещението се подава за аериране на биомасата в стадия за първична ферментация. Работи се с подналягане, за да не се допуска замърсяване на въздуха при отваряне на вратите на помещението. Биомасата се транспортира в помещението с челни товарачи. Преди подаване за компостиране от биомасата се подава на лентов транспонтьор и ръчно се отделят случайно попаднали предмети, които се събират и предават за депониране, а металите за рециклиране. Биомасата се смесва със структурообразуващ материал от „Зелени отпадъци” и се шредира. Структурообразуващият материал се прибавя, когато органичната субстанция е




Фиг. 1.6.1.12 – Блок-схема и материален баланс на процесите на биологично третиране на

хранителни отпадъци от търговски обекти (биомаса) прекалено мокра, за да осигури пропускливост и естествена вентилация на биомасата. Предвижда се използването на нарязани клони или едра фракция от инсталацията за компостиране на зелени отпадъци.

� Биологично третиране – I стадий (първична ферментация). Помещението е напълно затворено и вентилируемо. Отработеният въздух от аерирането се пречиства в биофилтри. Чрез челни товарачи, шредираната биомаса се подава в 14 аерируеми контейнера (продължителност 4 седмици). Контейнерите са херметизирани,




изходящият след аерирането въздух се подава в биофилтър за пречистване. Разтоварването на контейнерите е механизирано.

� Биологично третиране – II стадий (вторична ферментация). Помещението е напълно затворено и вентилируемо. Отработеният въздух от аерирането се пречиства в биофилтри. Аналогично на I стадий, третирането е в 12 на брой контейнери за период от 4 седмици.

� Зреене - Помещението е напълно затворено и вентилируемо. Отработеният въздух от аерирането се пречиства в биофилтри. Вторично ферментиралата биомаса се реди в редове и се оставя да „отлежава” за около 4 седмици. В този етап, материалът се разбърква чрез преподреждане в купчини, което осигурява адекватната аерация на компоста.

� Рафиниране (пресяване) - полученият компост се пречиства (рафинира) чрез пресяване. Помещението е част от склад за готовия компост, но е отделено от него със стена, като предната част е отворена. Оборудването предназначено за рафиниране наподобява това при предварителната механичната обработка, но се набляга на разделителният процес (пресяване и сепарация с въздух).Основното съоръжение тук е мобилно въртящо се барабанно сито и маса за сепариране на компоста, работеща с въздух. Ферментиралият компост се разделя чрез пресяване на 3 фракции (<10mm, 10-30/40mm, >40mm). Фракцията > 40 mm се складира в контейнер и се подава за повторно компостиране или депониране. Като тежка фракция от масата за сепарация се отделят стъкла, камъчета и др., които се подават за депониране.

� Складиране на готовия компост – Помещението е затворено от три страни с подвижни прегради. В него се складира единствено компоста от „биомаса”. Рафинираният компост се съхранява и предлага на потребителите насипно или в чували.

В съответствие с раздел 5.2 на НДНТ (Reference document on the best available techniques

for waste treatment industries,2006), инвестиционното предложение предвижда при

постъпването на отпадъците, както и в стадиите на първична и вторична ферментация,

складиране и съхранение и на двете площадки, прилагането на подходящи техники като:

- За по-малко миришещи отпадъци да се използват автоматизирани и с бързо действие врати (като отварянето им се намали до минимум) в комбинация с подходяща система за отвеждане на отработения въздух, при което в резултат да се намалява налягането в помещението за съхранение;

- За по-интензивни миришещи отпадъци да се използват затворени бункери с автоматично отварящ се шлюз;

- Помещението за съхранение и третиране на отпадъци да е оборудвано с вентилационна система за отвеждане на замърсения въздух;

В резултат на протичащите процеси на компостиране се отделя пазарен продукт,

наречен компост, който представлява хуминов продукт с ценни качества като почвен

подобрител. От инсталациите за компостиране се очаква производството общо на 23000

t/a компост, предназначен за продажба. С писмо 08-17/11.06.2008 г., Министерство на

Земеделието и храните счита, въз основа на предстваените данни за вида и състава на

отпадъците, от които ще се получава компоста, че той безпроблемно може да се ползва

като подобрител на почвите. Структурите на Министерство на Земеделието и храните




поемат ангажимент за подкрепа за използването на компоста чрез предоставяне на

консултантски услуги, популяризиране на употребата му в земеделието, както и

определяне на площи, при които използването му ще доведе до много добър резултат.

Тази подкрепа за крайния продукт от Инсталациите за компостиране е в съответствие с

националната стратегия за регионално развитеие на България за периода 2005-2015 г.”за

опазване на земеделската земя ще допринесе прилагането на комплексно разрешение за

предотвратяване и контрол на замърсяванията (КПКЗ)в селскостопанския сектор,

както и изграждането на мощности за производство на компост и биохумус от оборски

тор”. Изразена е подкрепа от и Национална служба за съвети в земеделието – писмо изх.

No ЦУ-02-100/13.03.2008 относно оползотворяване на отпадъци за производство на

компост (Приложение 7.)

Съставът на компоста варира в широки граници (в % по суха маса): органични

вещества 25-80; въглерод 8-50; азот 0,4-3,5; фосфор 0,1-1,6; калий 0,4-1,6; калций (СаО)

0,7-1,5. По нашето законодателство, съставът на получения компост не се нормира, но

основното е да не съдържа тежки метали или други елементи, които биха допринесли за

замърсяване на почвата. В Таблица 1.6.1 са дадени пределно-допустими концентрации на

замърсители в компоста, за да бъде подходящ за използване като подобрител на почвата.

Таблица 1.6.1 Пределно-допустими концентрации на замърсители в компоста, за да бъде

подходящ за използване като подобрител на почвата Елемент Мярка Състав на компост по

немски стандарт (Bundesgiitegemeinschaft Kompost (BGK e V) Kompost Gьtesicherung RAL-GZ 251 (Compost - quality

assurance-RAL-GZ 251)

Пределно допустими концентрации на тежки метали в почвата *

Pb mg/kg 150 80 100 Cu mg/kg 100 100 140 Zn mg/kg 400 250 300 Cr mg/kg 100 200 200 Ni mg/kg 50 60 75 Cd mg/kg 1,5 2,0 3,0 Hg mg/kg 1,5 1 1 As mg/kg 25 25 рН 6-7,4 >7,4

* НАРЕДБА за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието Приета с ПМС № 339 от 14.12.2004 г., обн., ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.

От посочените в Таблица 1.6.1 данни се вижда, че предлагания на пазара компост

следва да отговаря на Пределно допустими концентрации на тежки метали в почвата,

което ще гарантира неговата екологосъобразност. Компостът намира приложение за

подобряване на структурата, адсорбционните и др. свойства и плодородието на почвите,




както и за възстановяване на замърсени и подобряване на обработваемостта на ниско

качествени почви. Предпазва почвите от ерозия и отмиване. Компостът е

органоминерален тор с бавно действие, обусловено от факта, че хранителните елементи

N,P,K са свързани с органичните съединения в него. Това е важно предимство от гледна

точка на осигуряване на продължително и равномерно подхранване на селскостопанските

култури и подържане на нитратите в почвата на контролируемо допустимо ниво.

1.6.2.Спомагателни инсталации и съоръжения

За добрата технологична работа и функциониране на основните съоръжения, както

и за достигане на изискванията по отношение на опазване на компонентите на околната

среда се предвижда използването на спомагателни съоръжения.

Площадка „Яна – Садината”

Разположението на основните и спомагателни съоръжения е дадена на Фиг. 1.4.2.

Отпадъчните води от инсталацията за МБТ и от Депото за неопасни отпадъци на тази

площадка, както и отпадъчните води от площадката „Хан Богров” ще се пречистват в

Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ).

ПСОВ – Включва два стадия на пречистване на отпадъчните води – механичен и

биологичен. На територията й са ситуитрани няколко резервоара за входящи замърсени

отпадъчни води и изходни пречистени отпадъчни води, реакторни чанове, филтруващи

съоръжения, станция за подаване на въздух, както и дозираща станция за химични

вещества, електрозахранване, система за управление и контрол на процесите. Общата

площ на корпуса на инсталацията ще бъде около 1200 m² с максимална височина на

сградата 10m. До корпуса на инсталацията на площ от 250 m² ще бъдат разположени

резервоарите за постъпващите отпадъчни води.

За да се предотварти всякаква дразнеща миризма всички резервоари на

инсталацията ще бъдат напълно затворени. Газовете от резервоарите ще бъдат събирани и

отвеждани за обезвреждане до биофилтъра на завода за компостиране.

Захранващите съоръжения включват довеждащи помпени станции от мястото на

генериране на отпадъчните води и складиращи резервоари с необходимите захранващи

устройства към съответното стъпало. Отпадъчните води от депото, инсталациите за MBT

и инсталациите за компостиране ще бъдат събирани в три различни складиращи

резервоара, където контролирано ще се смесват с цел настройване натоварването на

пречиствателната станция. Два от резервоарите са за отпадъчните води от инфилтрата на

депото и от компостирането. Тяхната вместимост е по 180 m³ всеки, осигуряващо време на




престой 5 дни. Резервоарите имат достатъчен обезопасителен обем в случай на спиране

на инсталацията, включително и за време на престой 5 дни. За събиране на отпадъчните

води от MBT е предвиден трети резервоар с обем 600m³, също осигуряващ време на

престой от 5 дни.

Входящо дозиране- Дозирането на потоците отпадъчни води към смесващата

камера ще става посредством автоматични дебитомери и управляеми вентили. В случай на

спиране на електрозахранването вентилите автоматично ще се затварят. Времето на

престой на отпадъчните води в смесващата камера е около 0.5 h.

Механичен стадий

Предварително третиране -Твърдите вещества и особено леките материали

(пластмаси, хартии и др,) могат да нарушат третиращия процес, както и да повредят

различните агрегати на инсталацията. Поради това постъпващият поток преминава през

самопочистващо се барабанно сито с отвори 0,5 mm за отстраняване на едрите материали

преди постъпването на отпадъчните води в стадия на биологично третиране. Освен това

постъпващият с отпадъчните води пясък ще бъде задържан в калоуловители, от където

атоматично ще се разтоварва, обезводнява и постъпва в контейнери за депониране.

Кондициониране- Обикновено захранващите отпадъчни води могат да имат

неподходящи хранителни пропорции или рН за бактериалния третиращ процес. За

тяхното кондициониране е предвидена дозираща станция за подаване на фосфорна

киселина и натриева основа за регулиране на благоприятна рН среда за

нитрификационния процес.

Първи биологичен стадий

Реактор с активна утайка – В него се извършва интензивна деградация на азотните

и биоразградимите съединения. Състои се от басейн, в който има активна утайка. За

интензифициране на деструкцията е проектирано време на третиране на утайката от 25

дни, което определя обем на басейна 2700m³. Съоръженията са покрити и отпадъчните

газове се отвеждат до биофилтрите на площадката.

Отделяне на утайката – ще се извършва с ламелен сепаратор със седиментационна

площ от 70m². Чрез центрофужна помпа, сгъстената утайка ще се препомпва частично

обратно към денитрификационния стадий и частично към складиращия резервоар за

утайки за сгъстяване и следващо обезводняване.

Втори биологичен стадий




Реактор с подвижно легло- Вторият биологичен стадий е проектиран за 50 %

деструкция на азтсъдържащите съединения и частично за въглеродсъдържащите.

Оразмерен е на база на допустимото повърхностно натоварване и специфичната

повърхност на леглото от материала. Необходимият обем на реактора ще бъде 900 m³.

Този обем ще бъде разделен на четири секции, всяка с обем от 225 m³. Две от секциите ще

функционират като нитирфикационен стадий, а другите две- за денитирфикация.

Съоръженията са затворени и отпадъчните газове се отвеждат до биофилтрите на

площадката за тяхното пречистване.

Отделяне на утайките- Поради интензивното отделяне на утайки от

денитрификационния стадий е предвидено повторното им отделяне. Аналогично на

първичното им отделяне се предвижда ламелен сепаратор на всяка от линиите.

Ефективната утаечна площ на всеки от сепараторите е около 25 m². Аналогично на първи

биологичен стадий чрез помпа, сгъстената утайка ще се препомпва частично обратно към

денитрификационния стадий и частично към складиращия резервоар за утайки за

сгъстяване и следващо обезводняване.

Стадий на филтруване- Стадия на филтруване се състои от пясъчен филтър като

първи стадий и филтруване през активен въглен като краен обезопасителен стадий,

свързани последователно в две поточни линии. Пясъчният филтър ще бъде инсталиран за

третираните води от втори биологичен стадий с цел предотвратяване на замърсяването на

филтъра с активен въглен и удължаване на неговия живот. Обема на пясъчния филтър е

изчеслен на 1.9 m³ за всеки модул, съответно с площ от 0.95 m². Промиващите води от

филтрите ще бъдат връщани в резервоарите за постъпващи отпадъчни води. Като

последен третиращ стадий на пречистваните води ще бъде филтрацията с активен въглен.

Чрез адсорбция върху активния въглен, остатъчните количества на ХПК и адсорбируеми

органохалогенни (AOX) ще бъдат отстранени от пречистените води. Необходими са три

колони с диаметър 2.50 m, височина на леглото 4.20 m и обем от 20 m³ за всеки. Свързани

в серия трите филтъра ще осигуряват време на третиране от 7.5 h.

Приемащи складови резервоари и контрол

За изравняване качествените показатели на пречистените води и за техния контрол

преди заустване са предвидени два проточни резервоара, всеки с обем от 200 m³,

осигуряващи време за престой от 1 ден.

Приемен резервоар за утайки- Изчисленото средно количество на получените

утайките от инсталацията е 314 kg/d твърдо вещество. При средно съдържание от 10 g/l




твърдо вещество, обема на получавания пулп ще бъде около 31,4 m³/d. На тази база е

проектиран складов обем от 170 m³, осигуряващ минимално време на престой от 5 дни.

Избистрените води от склада за утайки ще бъдат връщани в резервоарите за постъпващи

отпадни води. Резервоарите за утайки ще бъдат затворени и свързани с системата за

третиране на газове, крайното пречистване накоито е в биофилтъра.

Мембранна филтър преса - предвидена е за следващо редуциране на обема чрез

обезводняване на получаваните утайки от около 30 m³ дневно до кек със съдържание на

твърдо вещество над 30 %.

Биофилтри – Разположението им е показано на Фиг.1.4.2. Предвидени са 2 броя,

всеки от които заема площ от 2 dka. Състоят се от „дървесни пръти”, между които има

органично биоразградимо вещество като пълнеж. Замърсените отпадъчни газове се

подават в долната част на филтъра и се разпространяват площно в него. Биофилтрите ще

бъдат оразмерени както следва:

- Биофилтър 1 – 150000 m3/h

- Биофилтър 2 - 120000 m3/h

В резултат на пречистването се намалява съдържанието на прах и миризми в тях. Очаква

се да се постигнат <300 ед./m3, при норма 500ед./m3 или/и 50 mg общ органичен въглерод

(TOC). Предвидено е пълнежът на биофилтрите да се подменя на всеки 2 години, като

отработеният пълнеж ще се обезврежда крайно на инсталацията за компостиране.

Газоотвеждаща система на Депото за неопасни отпадъци - В първите няколко

години от разлагането на отпадъците в депото, процесът е аеробен, като се отделя

значително количество топлина и въглероден диоксид. След изразходването на свободния

кислород в пласта отпадъци, започва анаеробното разлагане, при което се образуват метан

и въглероден диоксид. Газоотвеждащата системата може да бъде изградена от мрежа от

перфорирони тръби, разположени в последния покриващ слой или от сондажни кладенци

от перфорирани тръби, което следва да бъде решено в етапа на проектиране.

Изграждането на газоотвеждащия сондажен кладенец се предвижда да става паралелно с

експлоатацията на депото. Имайки в предвид количествата и състава на отпадъците, които

ще се депонират се очаква интензивно отделяне на биогаз след 10-тата година от

експлоатацията на Депото, в продължение на около 20 години. Доминиращи по

отношение на образуваното количество биогаз са външните фактори: температура, достъп

на въздух, влажност, pH, наличие на хранителни вещества и др. Очакваният максимален

дебит на газа е 1000 Nm3/h, с концентрация 30-50 %CH4. Този състав и дебит на газа го




прави неподходящ за последващо използване, затова се предвижда неговото изгаряне във

„факел”.

Площадка „Хан Богров”

Биофилтър –разположението му е показано на Фиг. 1.4.4. Площ на съоръжението

1200 m2. Изграждането и експлоатацията му са аналогични на биофилтрите на площадка

„Яна Садината”. В него ще се пречистват отпадъчните газове, замърсени с прах и

миризми от двете инсталации за компостиране, разположени на площадката.

Резервоари за отпадъчни води –разположението й е показано на Фиг. 1.4.4. Площ

на съоръжението 200 m2. В нея се събират отпадъчните води, които се изпомпват

периодично в цистерни и се транспортират до ПСОВ на площадка „Яна-Садината”.

1.6.3.Други

Площадка „Яна – Садината”

На площадката (Фиг. 1.4.2) са предвидени паркинги за пристигащите автовози,

както и за камионите, извозващи нестандартния компост и модифицираното гориво от

отпадъци (RDF). Предвижда се разполагането на авто везни за измерване на количеството

на постъпващите отпадъци и експедираната готова продукция. На територията на

площадката ще има и административна сграда за ръководния и обслужващия персонал,

помешения за битово-хигиенни нужди, лаборатория за химичен анализ, складови

помещения и др.


На площадката (Фиг. 1.4.4) са предвидени административна сграда (разположена

върху 140m2) и машинна зала (разположена върху 350m2) . В административната сграда

ще има лаборатория за анализиране на получения компост и отпадъчните води. В

машинната зала ще има гараж за автовозните коли и помещения за обслужване на

инсталациите и автовозите.

Общата площ на предвидената вътрешна пътна инфраструктура е 23325m2.

Предвиден е паркинг за 15 коли.

1.7. Основни суровини и материали – количествена и качествена оценка

1.7.1 По време на строителство

Строителството на площадките и на двете инсталации, независимо от избора им ще

бъде ново строителство и ще се използват типичните строителни материали. При




строителството се очаква използването като строителни материали на следните природни

суровини: баластра, пясък, камък, дървен материал и вода, в количества, определени от

работния проект. Материалите ще бъдат закупени от търговски фирми.

В рамките на проведените предварителни предпроектни проучвания са направени

технико-икономически анализи за най-близко разположените кариери, от които биха

могли да се вземат строителни материали. Карта на разположението им е дадена на фиг.

3.8.1, а в т.3.8 са разгледани качествата на добиваните природни суровини. В етапа на

проектиране следва да се уточнят необходимите качествени и количествени изисквания

към материалите, които ще се използват в строителството. При строителните работи ще се

използват материали за хидроизолация на сградите, полимерни лепила, бои и лакове,

асфалт за пътната инфраструктура, асфалтни или циментови настилки за помещенията. От

изключително важно значение е да не се допуска използването на азбестови материали за

изолация. В Таблица 1.7.1 са изброени някои вещества и продукти, които могат да

представляват риск за здравето на работниците при изграждането на инсталациите,

депото, административните сгради и инфраструктурата.

Таблица 1.7.1

Характеристики на някои вещества, използвани като суровини и материали, както и

неблагоприятните ефекти, които биха могли да предизвикат Химично вещество

или препарат САS №

Знак за опасност

Въздействие върху човека

Въздействие върху околната среда

Цимент Дразнител

Дразнител за кожата, очите и дихателните пътища. Алерген. Съдържа замърсители (Cr-VI, Cd, Co, Ni) и се контролира от ПМС № 156/2004 г). Възпалителни и алергични увреждания на кожа и лигавици.

При правилна употреба не представлява риск за околната среда. Обикновено не се използва в сухо състояние, а в консистенция с вода.

Бои, лакове лепила Подови покрития Полимери

Xi Дразнители Xn Вредни

Увреждат нервната система, черния дроб, ендокринната система, дихателните органи, кожата и лигавиците. Предизвикват алергични заболявания.

В предвид размерара на опаковките, в които се предлагат не се очаква въздействие върху околната среда от аварийни разливи. Празните опаковки, в някои от случаите се явяват опасни отпадъци и следва да се третират като такива.

Асфалт

61789-60-4

Т Токсичен Предизвиква увреждане на нервната система, черния дроб, фотодерматити, хиперпигментация, намалена имунна защита, нарушено кръвотворене и ендокринно равновесие. Карциноген 2 Категория с опасност от развитие на допълнителни ракови заболявания на кожата, белите дробове и кръвта.

При правилна употреба не представлява риск за околната среда. Емисии се отделят единствено при полагане на настилкката, но те са кретковременни и с ограничен обхват.




Дизелово гориво

94114-59-7

Xn Вредно Опасност от кумулативни ефекти. Алерген. Уврежда нервната система, кожата, кръвотворенето, черния дроб, бъбреците. Мутаген.

При аварийни разливи и течове съществува възможност за замърсяване на почва, подземни и повърхностни води. Съдържа замърсители: сяра и тежки метали. Лесновъзпламеними течности. Опасно за околната среда – особено за водните организми.

Тези вещества биха могли да предизвикат хронични заболявания при неспазване на

изискванията за безопасен труд и при неизползване на лични предпазни средства, когато

това е задължително и препоръчано на етикета им, в съответствие с Наредбата за

класификация, етикетиране и пакетиране на опасни химични вещества (2005 г.).

Другите строителни материали (дървен материал за кофражни работи; арматурно

желязо по предварителна заготовка; тухли; изолационни материали, метални

конструкции; керамични изделия) не представляват риск за здравето на човека и околната

среда. Техните количества ще бъдат прецезирани в Количествената сметка на Работния

проект и ще се закупуват от търговски фирми, които имат право да ги произвеждат или

разпространяват. Излишните количества от тях, или тези които не биха могли да се

използват са коментирани като отпадъци в т.1.12.1.

При пускането на пазара, всички химични вещества, препарати и продукти

използувани в строителството и бита трябва да имат Информационни листове за

безопасност, безопасни опаковки и етикетиране в зависимост от класифицирането им по

опасност въз основа на физико-химични, токсикологични и екотоксикологични

изпитания. На етикетите на опасните вещества и продукти са обозначени рисковите фрази

(R-фрази) и съветите за безопасност (S-фрази), които следва да се имат в предвид при

работа с тези вещества за намаляване на здравния риск за строителните работници.

При изграждане на Депото за неопасни отпадъци, използваните материали за

изграждане на долен и горен минерален запечатващ слой, дренажен слой и рекултивиращ

слой трябва да отговарят на изискванията, описани в: Приложение 2 към чл.23 на Наредба

8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения

и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (обн. 2004 г.); Наредба № 3 за

норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата (обн. 1979г., посл. изм.

2002 г.); Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на

отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (обн. 2004 г.) и Наредба №26 за

Рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабо продуктивни земи и

оползотворяване на хумусния пласт (обн. 1996 г.).




Използваната геомембрана (HDPE) за долния изолационен слой трябва да е с

дебелина 2 mm и да отговаря на някои физикомеханични характеристики, гарантиращи

нейната устойчивост и непропускливст. Примерни характеристики са дадени в Таблица

1.7.2. След изпълнение на глинения екран по дъното и откосите на клетките се полага

геомембрана. В площите за изолация с фолио са включени: дъно клетки, вътрешни откоси

на диги и берми. Геомембраната задължително следва да има сертификат на фирмата

производител за удостоверяване на качествата и годността й за строителни и екологични

нужди. Механическите, химическите и биологични показатели, на които трябва да

отговаря предвиденото за хидроизолация HDPE фолио се доказват по международните

стандарти (DIN, ISO и др.), тъй като аналогичен продукт не се произвежда у нас и не е

залегнало в БДС. Контролните изпитания се извършват от Инвеститора, строителя

(вносител на фолиото) или от независими оторизирани държавни контролни органи.

Таблица 1.7.2.

Препоръчителни характеристики на гоемембрана (HDPE)

Свойство Показател Стандарт Свойства при двуосно напрегнато състояние

Деформациите и натоварването при граница на провлачване се дават от производителя. Разрушаващата деформация трябва да бъде >15%

ASTMD 5617-94

Издръжливост на скъсване По данни на производителя ISO 6383/ 1-1985 Съпротивление на пробождане Сила > 300кN FTMS№101С

Метод 2031-1980 Якост на пласта Якостта на срязване се определя при сила

> от граничната сила и >90% от разрушителната сила

ISO 527-3-1993 ISO 37-1994

Коефициент на триене По данни на производителя DIN 53375-1986 ISO 8295 – 1995

Деформации при нагряване Най много 1-2% DIN 16938-1986 ISO 8295 – 1995

Студоустойчивост Крехкост при температура < 200С ISO974 – 1980 Устойчивост на атмосферни влияния

Намаление на якост на опън и якост на слоя < 20%

ASTMσ 53-1996

Химическа устойчивост Намаление на якостните показатели < 20% след престой 16 седмици в инфилтрат при t=230С. При t=700С по данни на производителя

ISO175 – 1981 1817 – 1985

Биологична устойчивост Намаление на якостните показатели <20% след 16 седмици престой в почвата при t=230С

DIN 53739-1984

Контролът на качеството на използваните геомембрана и дренажни тръби се

осъществява от Инспектор, който е представител на Инвеститора или на оторизирани

държавни органи. Правят се изпитвания на качеството на влаганата геомембрана и на

извършените снадки между пластовете при покриване на повърхността. Първият тест за

качеството на материала се прави по изискванията на стандарта. Вторият тест за монтажа




на геомембраната е визуален. Резултатите от тестването се документират в специален

дневник с анализ на извършената работа. Документацията по контрола на качеството

съдържа: образец за контрол на доставките; формуляр за контрол на оборудването за

съединяване; дневник за документиране на шевовете.

Количествта на използваните суровини и материали по време на строителството

ще бъдат детайлизирани в количествено-стойностните сметки на проектната

документация, съгласно ЗУТ и поднормативните му актове.

1.7.2. По време на експлоатация

Основните фактори, въз основа на които се определят очакваните количества

битови отпадъци, са прогнозният брой население за дадена територия, включващ и

временно пребиваващите, чиито брой в последните години показва тенденция към

нарастване, както и нормата на натрупване на отпадъците. Очакваният обем на

отпадъците е определен, съгласно максималния вариант на прогнозата за демографско

развитие на ОУП на гр. София, според който населението на София по години се очаква

да бъде, както следва:

o през 2010 г. – 1 299 827 ж; o през 2015 г. – 1 388 519 ж; o през 2020 г. – 1 474 832 ж;

Среднодневният контингент от временно пребиваващи на територията на Столична

община по експертна оценка се определя на около 100-120 хиляди души.

Предвид значителните методически различия относно нормата на натрупване на

отпадъци на жител за един ден или за година, е прието, че нормата за натрупване на ТБО

за Столична община, базирана на съществуващата норма от 1,15 – 1,25 кг/ж/ден, ще бъде

1,09 кг/ж/ден за 2010г. и 1,17 кг/ж/ден за 2020г.

При тези условия очакваните количества твърди битови отпадъци през 2010г. ще

възлезнат на 515000t, а през 2020г. – на около 630000t, като дневните количества се очаква

да възлезнат съответно на 1410t и 1726t.

От друга страна по данни на КОНСОРЦИУМ ФИХТНЕР, изложени в Предпроектно

проучване за управление на битовите отпадъци на Столична Община, възложено от

Столичната Община, през 2007 г. са балирани общо 372352t отпадъци от Столична

община. Това количество не включва: едрогабаритни отпадъци, растителни отпадъци от

домакинствата и зелената система на столицата, разделно събраните в пунктовете

отпадъци, разделно събраните отпадъци в открити пазари и други големи търговски

обекти, разделно събраните отпадъци от гражданите в контейнерите за разделно събиране,




на организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки.


съоръжения за третиране на твърдите битови отпадъци на Столична община” е свързано с

третиране (сепариране, обезвреждане, оползотворяване, депониране) на:

• 410000t/a (1200t/d или 50 t/h) смесено събрани ТБО от Столична Община, които ще

се обработват в Инсталация за механобиологично третиране и последващо

депониране на отпадъците от инсталацията в Депо за неопасни отпадъци;

• 20000t/a (60t/d или 2,5 t/h) разделно събрани отпадъци от паркове и градини

(„зелени отпадъци”), образувани на територията на Столична община, които се

предвижда да бъдат компостирани на отделна инсталация;

• 20000t/а (60t/d или 2,5 t/h) разделно събрани хранителни отпадъци от търговски

центрове („биомаса” или „биоотпадъци”) на територията на Столична община,

които се предвижда да бъдат компостирани на отделна инсталация.

При разработване на предварителните предпроектни проучвания по

инвестиционното предложение е изготвена прогноза за количествата образувани битови

отпадъци на територията на Столична Община за период от 30 години, въз основа на

които са определени и предложените капацитети на инсталациите и съоръженията в

инвестиционното предложение. Очакваният морфологичен състав на отпадъците е

представен в таблица 1.7.3

Таблица 1.7.3 Морфологичен състав на отпадъците, %

2005 2007* 2010 2020

Хартия и картони 25.4 22.4 26.4 27.4 Полимери 12.5 14.3 12.4 12.2 Стъкло 9.5 8.4 9.1 8.8 Метали 1.5 1.9 1.5 1.4 Текстил 2.8 5.9 2.6 2.6 Дърво 1.2 3.5 1.2 1.2 Кожа,гума 1.1 1.4 1.1 1.0 Хранителни и кухненски отпадъци 25.7 24.1 26.0 26.2 Зелени отпадъци 8.4 1.8 8.4 8.3

Инертни 11.3 13.7 10.8 10.5

Неидентифицирани 4.5 2.6 4.3 3.7

* Данните са за състава на битови отпадъци от домакинствата, предоставени от „Алара 2000"

Като се има предвид, че в началото на 2007г. стартира практика за разделно

събиране на отпадъци от хартия, пластмаси и стъкло, следва да се очаква, че отпадъците




след разделно събиране и сепариране, подавани в инсталации за МБТ, ще бъдат със

значително променен състав.

Влажността на отпадъците е показател, чийто стойности се движат в много широки

граници. Очаква се незначително намаляване на стойностите на този показател спрямо

съществуващото състояние, като за периода 2005-2010г. намалението се очаква да бъде с

0,8%, а през 2020г. – с 2% спрямо нивата от 2005г. В таблици 1.7.4÷1.7.7 са представени

окончателните данни от извършеното едногодишно проучване върху количеството и

характеристиките на генерираните битови отпадъци в Столична община.


Фракционен състав и обемно тегло на генерираните битови отпадъци от СО

Фракционен състав до 10mm от 10 до

40 mm От 40 до 120 mm

Над 120 mm

Обемно тегло

Сезон

Поредност на пробонабирането

% % % % кг/м3 I-во 6.86 24.84 39.22 29.08 117.50 II-ро 9.32 24.86 37.29 28.53 145.30

Лято

III-то 8.18 24.85 38.18 28.79 97.90 I-во 5.71 8.93 37.86 47.50 117.50 II-ро 11.98 19.07 21.52 47.43 145.30

Есен

III-то 4.94 8.37 25.86 60.84 107.90 I-во 12.84 15.53 41.65 29.98 125.50 II-ро 5.52 14.43 36.89 43.16 122.42

Зима

III-то 3.33 13.92 50.11 32.64 164.86 I-во 9.06 15.35 42.28 33.31 205.36 II-ро 5.97 15.89 42.61 35.54 176.55

Пролет

III-то 4.19 19.65 45.47 30.68 211.52 Таблица 1.7.5

Влагосъдържание на битовите отпадъци от СО Съдържание на влага в %

ЖК с етажност от

6 до 20 етажа

Централ на градска

част

ЖК със смесено

застрояване

Квартали с преобл ромско население

Квартали от „Подвитош-ката яка”

ЖК с висока гъстота

на застрояване

Крайни квартали от селски тип

Сезон Поредност на

пробо- набирането

% % % % % % %

I-во 31.65 17.14 24.80 18.25 16.11 20.08 30.34 II-ро 16.52 19.61 19.25 10.27 13.64 14.06 26.71

лято

II-то 26.09 23.84 15.55 37.98 26.11 28.63 25.21

I-во 73.41 83.89 80.17 79.74 69.81 73.30 63.48 II-ро 79.33 73.82 92.44 76.28 65.46 82.94 62.90 III-то 64.14 71.00 79.16 90.00 85.63 85.70 50.36

есен

Контролен замер

51.27 41.71 43.79 39.72 41.76 40.41 35.21

I-во 53.52 28.89 50.62 43.39 46.69 26.17 30.90 зима

II-ро 56.13 56.40 34.23 37.38 44.16 37.73 64.83




III-то 48.71 50.10 44.19 39.91 52.20 65.67 33.02 I-во 55.02 29.21 43.84 56.79 55.01 38.40 55.31 II-ро 47.34 44.50 54.76 54.40 57.10 38.19 29.40

пролет

III-то 64.70 50.80 55.16 64.40 52.38 44.33 68.95

Таблица 1.7. 6 Калоричност на основните компоненти на битовите отпадъци на СО

Сезон

Димен-сия

Стандартни/валидирани методи

храни-телни

хартия картон пласт-маса

тек- стил

гума кожа градин-ски

лято J/g БДС ISO

1928 3018± 9

10951± 33

14813± 44

31169± 93

20007± 60

30417± 81

23226± 69

15495± 46

есен J/g БДС ISO

1928 15463±4

6 16085±

48 15004±

45 31168±9

3 25209±

75 26401±7

9 16848±

50 17259±

51

зима J/g БДС ISO

1928 18238±5

4 13516±

40 15204±

45 39850± 119

16542± 49

27525± 82

21578± 64

17978± 54

прол

ет J/g БДС ISO

1928 11690.0 14041.0 14271.0 33746.0 21302.0 2155.0 22379.0 12490.0

Таблица 1.7.7 Характерни съдържания на някои химически компоненти в извлеци от отпадъците

Показатели/ Стандарти/ валидирани методи

Димен-сия

храни-телни

хар-тия

кар-тон

пласт-маса

тек-стил

гума кожа гра-дин-снки

дър весни

други

Хлориди- извлек BBM 807/Oтп 2005

mg/kg < 25.0 <25.0 <25.0 <25.0 392± 19 <25.0 не се изисква

не се изисква


1000±50

Пепели- извлек БДС ЕН12879

% 38.80± 0.41

30.79± 0.36

11.37± 0.12

3.34± 0.04

1.98± 0.02

33.03± 0.37

5.68± 0.06

17.72± 0.19

4.24± 0.04

80.80± 0.86

Фосфор- извлек БДС ЕН1189

mg/kg 990±69 не се изисква



80± 9.6 не се изисква


1790±125


< 10,0

Сяра от фосфати- извлек BBM 801/Oтп 2005

mg/kg 1815± 36

547.8± 11.0

531.30± 10.67

293.7± 5.9

528.0± 10.6

270.6± 5.43

2178± 44



4950± 994

Общ ограничен въглерод, ТОС-извлек БДС ЕН1484

g/kg 22.84± 1.6

5.57± 0.39

5.85± 0.41

2.71± 0.19

2.31± 0.16



57.7± 4.0

9.09± 0.64

1.20± 0.08

Азот по Келдал БДС ЕН13342

g/kg 8.59± 0.43




9.93± 0.50



1.2± 0.06


0.48± 0.02

Кадмий_ извлек ISO 11047

mg/kg 0.11± 0.01

< 0.1 < 0.1 < 0.1 0.67± 0.08

0.31± 0.04

1.30± 0.17

0.28± 0.04

0.63± 0.08

1.14± 0.02




Хром- извлек ISO 11047

mg/kg 1.25± 0.37

2.067± 0.62

9.79± 2.94

0.28± 0.08

6.43± 1.93

1.15± 0.34

9.69± 2.91

11.02± 3.30

1.39± 0.42

7.16± 2.28

Олово- извлек ISO 11057

mg/gk 3.41± 0.34

8.27± 0.83

11.40± 1.14

7.17± 0.72

37.49± 3.75

16.00± 1.6

221.87± 22.19

2.68± 0.27

69.44± 6.94

45.5±4.5

Процесите за третиране на отпадъцте, които се предвиждат с инвестиционното

предложение са механични и биологични и за тяхното протичане са необходими:

• електроенергия;

• въздух (доставя кислорода, необходим за процесите на биологично третиране);

• вода.

Природни суровини ще се използват при експлоатация на Депото за неопасни

отпадъци. За ежедневно запръстяване на депонираните отпадъци в условията на редовна

експлоатация на депото ще са необходими земни маси (субстрати) с определени качества

и количества. Изискванията към материалите за ежедневно запръстяване на

депонираните отпадъци се свеждат до следните основни параметри:

• Да не съдържат тежки и редки метали, токсични елементи и други опасни за здравето и околната среда вещества;

• Да са близко до обекта и в достатъчни количества за нуждите на депото; • По възможност да са добивани попътно при разработване на други

находища; За запръстяване могат да се изпозват:

• Почвени материали и подпочвени субстрати, селективно съхранени на депо при строителството на депото за ТБО;

• Почвени материали и подпочвени субстрати, съхранени на депо за инертни отпадъци в Столична община;

• Субстрати от разкривката на рудници, кариери и баластриери, намиращи се в близост до обекта;

• Глинести пясъци от експлоатацията на баластриери, разположени по поречията на р. Лесновска и р. Искър;

• Инертни и неопасни отпадъци от индустрията – шлам, хвост, сгурия, шлаки и т.н.;

• Геоложки материали в естествено състояние.

Местоположението на обектите, от които могат да се доставят тези материали е

дадено на Фиг.3.8.1. В предварителните предпроектни проучвания на консорциум

Фихнер са посочени данни за разстояния и разходи при доставката на материалите.

Необходимите количества трябва да бъдат разчетени на база приетата технология

на депониране (изграждане на предпазни оградни диги с минимални: височина 4 m и

ширина на бермата–4 m; изграждане на клетъчна система с поетапно провеждане на

рекултивационни действия за всяка клетка) и стриктно спазване на изискванията на

Наредба № 7/2004г. и Наредба №8/2004 г. по отношение на необходимите мощности на




земните маси за запръстяване и отделните минерални слоеве. Разчетът на необходимите

точни количества материали е предмет на Проекта за изграждане на депо за неопасни

отпадъци, съгласно ЗУТ и поднормативните му актове.

При транспортирането на отпадъците между отделните халета ще се използва

техника, работеща на дизелово гориво. За поддържане на помпи, лентови транспортьори,

мобилна и стационарана техника ще се използват различни видове масла и смазки. В

халетата, в които ще са разположени основните съоръжения, следва да се използват

продукти за дизенфекция и поддържане на санитарно-хигиенните норми. В ПСОВ се

предвижда използаването на химични вещества и препарати. В Таблица 1.7.8 са посочени

характеристики на предвидените за употреба химични вещества и препарати по време на

експлоатация.

Таблица 1.7.8 Описание и въздействие върху човека на опасните химични вещества и препарати при

експлоатацията на съоръженията Химично

вещество или препарат САS №

Знак за опасност

Въздействие върху човека Рискови фактори

Препарати за дезинфекция – биоциди

Xn Вреден Xi Дразнител Алерген

Препаратите за дезинфекция на промишлени халета, складове, санитарни възли, ПСОВ дразнят кожата, дихателните пътища и очите. Някои от тях в концентриран вид са корозивни.

Съхранение в неподходящи помещения. Употреба без предварителна информация от етикетите.

Почистващи и измиващи препарати – детергенти

Xi Дразнител Продуктите за измиване и почистване на промишлени халета, санитарни възли, ПСОВ и др. дразнят кожата, дихателните пътища и очите.

Употреба без предварителна информация от етикетите.

Дизелово гориво

F Запалимо Xn Вреден

Уврежда нервната система, черния дроб, кожата. Запалимо

Разливи, инциденти и аварии

Нефтени масла (смазочни моторни и машинни) 8012-95-1

Xn Вреден Нефтените масла увреждат нервната система, състоянието на черния дроб, акне, екзема, фоликулити, слънчев дерматит. Имат отдалачени ефекти – мутагенен, канцерогенен и са токсични за репродукцията. Хронично въздействие върху кожата, белите дробове, нервната, имунната и ендокрнната система.

Разливи, инциденти и аварии. Употреба без предварителна информация от етикетите.

Натриева основа 1310-73-2

С –Корозивен Причинява сериозни изгаряния на кожата, дихателните пътиша и очите.

Неправилно съхранение, инциденти, аварии. Употреба без предварителна информация от етикетите.

Фосфорна киселина 10294-56-1

Xn – Вреден C – Корозивен

Може да предизвика изгаряния на кожата и поражения на дихателната система. Вреден при поглъщане.

Неправилно съхранение, инциденти, аварии.




1.7.3. По време на извеждане от експлоатация и закриване

Закриването на инсталациите за компостиране и инсталациите за МБТ на

отпадъците е свързано с демонтаж на оборудването, съоръженията. Сортирането им по

годност и възможност за повторна употреба.

В периода на експлоатация следва да се разработи план за закриване, техническа и

ниологична рекултивация на площадките, където са разположени съоръженията. В този

етап не се предвижда използването на природни суровини и материали.

По отношение на депото, съгласно Наредба №8, неговото закриване и

рекултивация се извършва по предварително изготвен план, който включва дейности по

демонтаж на изградените трайни съоръжения, които не са свързани с опазване на околната

среда и с бъдещото функционално предназначение на терена. Повърхностната изолация на

депото се извършва в съответствие с проектно решение за изграждане на горния изолиращ

екран.

Техническата рекултивация на депата се извършва съгласно изискванията на

Наредба №8 за полагане на горен изолиращ екран. Горният изолиращ екран е

предназначен да осигури изолацията на повърхността на депото за отпадъци срещу

проникване на повърхностни води и други атмосферни влияния при спазване

изискванията на Наредба №8. Трябва да се вземат предвид и изискванията за

рекултивация на повърхността на депата и вписването им в съществуващия ландшафт. В

проекта следва да се предвиди изграждането на горен изолиращ екран от естествени и

синтетични материали, чиито характеристики не противоречат на изискванията на

Наредба №8, като горния изолиращ екран включва:

• Минерално уплътнение - съгласно Прил.2 към чл.23 на Нар.8/2004

• Геомембрана (фолио) от високоплътен полиетилен HDPE с дебелина 2mm – по

дъното и откосите на котлована (Прил.2 към чл.23 на Нар.8/2004).

• Предпазен геотекстил – (съгласно Прил.2 към чл.23 на Нар.8/2004), предпазва

геомембраната от пряк контакт с дренажната фракция на площния дренаж.

• Площен дренаж би могъл да се изпълни в два варианта: 1вариант - Изпълнява

се от дренажна фракция 16-32mm от промита речна баластра или друга дренажна

фракция със същата филтрационна способност (коефициент на филтрация Кф>1.10-

3 m/s, съгласно БДС 169-81). Полага се на слой с дебелина 50 cm. 2 вариант –

синтетичен дренажен геокомпозит и 15cm предпазен слой от едрозърнест промит

пясък




• Рекултивационен пласт- Насипването ще се извърши по цялата площ на депото и

се състои от земни маси с дебелина на слоя 50 cm. Рекултивационният пласт е

съобразен с възможността за изпълнение на биологична рекултивация на депото. С

оглед предпазване на бъдещата растителност от неблагоприятни въздействия

земните маси за рекултивиращия слой не трябва да са замърсени с тежки и редки

метали и токсични елементи; да имат съдържание на хумус-равно или по-голямо от

0.5% /или съдържание на органичен въглерод, равно или по-голямо от 0.3% ,

определено в средна проба; общо количество соли -до 0.3%; механичен състав - 30-

50% физична глина. Хумусните почвени материали за рекултивиращия слой трябва

да имат: съдържание на хумус, равно или по-голямо от 1% или съдържание на

органичен въглерод, равно или по-голямо от 0.6%, определено в средна проба,

общо количество соли -до 0.3%.

Биологичната рекултивация на депата се извършва в изпълнение на

изискванията на Наредба №8/2004 г. и Наредба №26/1996 за оформяне на подходящ

ландшафт и вписване на депата в съществуващия такъв (чл.1, ал.3). Съгласно Наредба

№26/ 1996 г „За рекултивация и подобряване на слабо продуктивни земи” към

биологичната рекултивация се отнасят дейностите по подобряване условията на

месторастене и култивирането на растителност.

1.8. Използвани енергоносители – вид и количество; характеристика на горивата; ефективност на енергоползването

• Електрическа енергия На този етап площадките на „Хан Богров” и „Яна-Садината” не са

електроснабдени и няма изградена инфраструктура, която да позволява директното им

включване. Вероятно ще е необходимо и изграждане на локални подстанции.

В района на площадка „Яна - садината” като бъдещо електроснабдяване на

площадката може да бъде ползван след необходимото оборудване въздушния

електропровод 20 кV – необорудван, чието трасе преминава в рамките на площадката. В

Приложение 7 е дадено копие на Предварителен договор за присъединване на обекти на

потребители към разпределителната електрическа мрежа (вх.NoРД-56-336/17.03.08). През

площадката преминават и един 110 кV и два 220 кV въздушни електропровода, чието

изместване е предписано от експлоатационното дружество, без да има проектна готовност

за това. Прогнозна обща консумация на ел. енергия – 9723 kW или 6364 kVA, включва и




спомагателните съоръжения (ПСОВ -330 kW, 930000kWh/a), машинна и административни

сгради, депо и др.). В същото приложение е дадено и писмо (07-00-14/16.06.2008) на НЕК-

АД за съдействие по обезопасяване на трасетата на 110кV и два 220 кV въздушни

електропровода. Детайлната консумация на електроенергия по основните инсталации и

технологични възли е дадена на Фиг. 1.6.1.1 – 1.6.1.6.

В района на площадка “Хан Богров”, землище на с. Горни Богров, в близост до

площадката (237m), в източна посока, преминава електропоровод, успореден на жп

линията г. Мусачево–г. Яна. Възможно е електрифициране на площадката чрез

изграждане на трафопост с отклонение от националната електроразпределителна мрежа.

За инсталациите за компостиране, предвидени на тази площадка, е необходима следната

електроенергия:

• Инсталация за компостиране на отпадъци от паркове и градини «Зелени отпадъци» - 0.4GWh/a;

• Инсталация за компостиране на хранителни отпадъци от големи търговки обекти - 2.8GWh/a;

От предложените алтернативни площадки по местоположение, електроснабдени са

площадки ПСОВ „Кубратово” и ЗСК „Кремиковци”.

• Топлоенергия И за двете площадки не се предвижда топлофикация. Няма изградена

инфраструктура и възможност за топлофикация от централизиран топлоизточник. При

технологиите на компостиране ще се отделя значително количество топлина, което ще се

използва в процесите на сушене на междинни продукти и крайния компост, за поддържане

на оптимални технологични параметри. В процеса на разработване на работния проект,

следва да се направят прецизни топлинни баланси и да се установи ще има ли излишък от

топлина, която да се използва за отопление на сградите или за др. нужди.

• Горива (мазут, дизел, бензин, природен газ); На площадка „Хан Богров” е възможна газификация, предвид непосредствената

близост на съществуващ газопровод Ø700mm, собственост на Булгаргаз. Инвестиционното

предложение не предвижда употребата на природен газ като суровина в технологичните

процеси или за отопление.

По време на експлоатацията на инсталациите и на двете площадки се предвижда

използването на дизел за различната механизация (челни товарачи, самосвали, автовози и

др.), които ще транспортират изходните отпадъци, междинните и крайни продукти на

територията на площадките:




• Инсталации за компостиране –11бр. - 15000m3/a дизел;

• При инсталацията за МБТ - 20 бр. - 2000m3/a дизел.

1.9. Източници на водоснабдяване. Водни количества. Разрешителни за водоползване и ползване на воден обект. Баланс на водите.

1.9.1.Водоснабдяване и воден баланс

И на двете площадки няма изградена инфраструктура за водснабдяване, която да

позволява директно включване на бъдещия консуматор към водоснабдителната система,

обслужвана от „Софийска вода”. На площадка „Хан Богров”, осигуряването с вода с

питейни качества може да се осъществи чрез изграждане на отклонение от съществуващия

водопровод, с който са захранени обслужващите сгради на хвостохранилището

Приложение 7 – Писмо на Басейнова Дирекция Дунавски район (изх.No2055/26.05.2008)

за налични водовземни съоръжения в близост до площадката. За производствени нужди

може да се изгради собствен водоизточник. На площадка „Яна Садината” за

производствени и битови нужди може да се изгради собствен водоизточник или да се

ползват услугите на „Софийска вода”-АД (Приложение 7- Писмо вх. No2600-

1172/22.02.2008 ), а за питейни нужди да се използва и минерална вода.

По предварителни проучвания, при реализацията на инвестиционното предложение

е необходима вода, както следва:

• за инсталациите за компостиране на „зелени отпадъци” и „биомаса” - само за

санитарно-хигиенни нужди на помещенията;

• за инсталацията за механо-биологично третиране на смесено събрани битови

отпадъци:

o за санитарно-хигиенни нужди на помещенията;

o за производствени нужди – 400m3/a или 0,05 m3/h. В технологичния

модул за биологично третиране на отпадъците (Фиг.1.6.1.3) се

предвижда изпозване в технологичния процес на кондензационни

отпадъчни води, получени от отделените водни пари при

биологичното третиране на отпадъците, което минимизира

количеството на необходимата „свежа” вода, с което се реализра

вододоборотен цикъл.

• за битови нужди на персонала:

o за площадка „Яна Садината” – 6 m3/d;




o за площадка „Хан Богров” – 1,2 m3/d;

Отпадъчните производствени води и от двете площадки ще се пречистват в

собствена ПСОВ, която се предвижда да бъде разположена на площдка „Яна-Садината”.

1.9.2.Управление на водите на обекта

a)Строителство По време на строителството са необходими води за битови и строителни нужди,

които ще се осугуряват както следва:

• За битови нужди– броят на работниците изцяло зависи от приетата

организация за строителството;

• За строителни нужди ще се осигурява от временни или постоянни сондажи

или с водоноски, в количества характерни за дадения вид строителни

работи;

На двете площадки се очаква да работят 150 човека и необходимата питейна вода и

вода за хигиенно-битови цели е 10 m3/day. В етапа на строителство, влиянието върху

качеството на повърхностните води се изразява в увеличаване на съдържанието на

механични примеси. Препоръчително е да се направят отводнителни канавки около

строителната площадка за минимизиране на замърсяването на повърхностните води.

б)Експлоатация

Инвестиционното предложение предвижда минимално използване на „свежи” води

за производствени нужди, защото отпадъците, които ще се преработват са влажни и в

процесите на биологично третиране се предвижда създаване на вътрешен оборотен цикъл

от кондензационна вода. „Свежата” вода е необходима за поддържане на санитарно-

хигиенните условия в помещенията. Предвижда се отработената вода от някои

технологични модули да се използва като производствена при биологичното третиране на

отпадъците (Фиг. 1.6.1.1 – 1.6.1.6).

Отпадъчните производствени и битово-фекални води от площадка „Хан Богров” ще

се събират в резервоари (Фиг. 1.4.3), от където периодично ще се извозват за пречистване

в ПСОВ на „Яна Садината”. За отвеждане на отпадъчните производствени и битово-

фекални води и на двте площадки следа да се изгради канализационна мрежа. В Таблица

1.9.2.1 са посочени количествта отпадъчни води, които ще се пречистват в ПСОВ на „Яна-

Садината”. Пречистените води от ПСОВ ще се заустват в близко разположения канал като

повърхностен водоприемник, от където ще попаднат във водосбора на реките Лесновска и

Искър.




Таблица 1.9.2.1

Количества на отпадъчните води за пречистване в ПСОВ

Параметър Период Единица Min Max Проектна стойност

Qd,landf. m³/d 0.0 36.0 36 Инфилтрат от депо „Яна- Садината” Qh,landf. m³/h 0.0 2.7 1.5

Qd, MBT m³/d 0.0 36.0 36 Отпадни води от MBT „Яна-Садината” Qh, MBT m³/h 0.0 1.5 1.5

Qd, comp. m³/d 72.0 120.0 120 Отпадни води от компостиране „Хан Богров”

Qh, comp m³/h 3.0 5.0 5.0

m³/d 72.0 192.0 192 Общо m³/h 3.0 9.2 8.0

в)Закриване и рекултивация

Вероятно изградените водопроводни и канализационни мрежи, които се намират

под инфраструктурата и зелените площи няма да бъдат демонтирани. Съдбата на тези

системи зависи от по-нататъшното използване на терените на площадките. На демонтаж

подлежат системите в сградите, които ще бъдат разрушени, акo не се намери форма за

тяхното използване след 25 години.

1.10. Генерирани отпадъчни газове – количествена и качествена оценка

1.10.1. При строителство

През етапа на изграждане на обекта на инвестиционното предложение

„Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на

Столична община” се очакват предимно неорганизирани на емисии на вредни вещества

в атмосферния въздух. Замърсяването на въздуха в района по време на строителството

ще се дължи на:

• Изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините

осъществяващи строителните и транспортни дейности. Основните замърсители, които

ще се отделят във въздуха са СО, NOx, SO2, CH-ди и прах. Тези емисии ще зависят от

броя и вида на използваната при строителството техника и режима на работа.

• Прахови частици - при изпълнение на строително-монтажните работи ще се

емитира прах основно при изкопните работи, депонирането на хумусния слой и след

това при възстановяването на терена, като концентрацията му до голяма степен ще

зависи от сезона, през който ще се извършват строителните дейности, климатичните и




метеорологичните фактори и предприетите мерки за намаляване праховото

натоварване.

Таблица 1.10.1.1.

Емисии от ДВГ на автотракторна техника, през фазата на строителството

Вещество Емисия (кg)

Въздействие върху Човека

Въздействие върху околната среда

CH4 51 Вреден. Дразнител. Експлозивен. Запалим

SOх 1200 Токсични при вдишване – увреждат дихателната, нервната система, сърцето. Дразнят дихателните пътища, очите и кожата. Имат силна, неприятна миризма.

Опасни за околната среда

ЛОС 2124 Дразнят дихатилените пътища, очите и кожата. Опасни за околната среда

NOx 14640 Токсични, увреждат белодробнте алвеоли. Дразнят дихатилените пътища, очите и кожата, хронични бронхити, по-чести бронхопневмонии.


СО 4740 Токсичен при вдишване. Води до образуване на карбоксихемоглобин. Уврежда нервната, сърдечно-съдовата система, кръвотворенето Токсичен за репродукцията.

Опасен за околната среда Основна причина за глобалното затопляне.

CO2 945000 Измества кислорода във въздуха. Уврежда нервната система.

N2O 390 Токсични, увреждат белодробнте алвеоли. Дразнят дихатилените пътища, очите и кожата, хронични бронхити, по-чести бронхопневмонии.


NH3 2,1 Дразнят дихатилените пътища, очите и кожата. Сажди 1719 Емисиите от дизеловото гориво съдържа фини

прахови частици с размери 10 µm и по-малки (ФПЧ10, ФПЧ5, ФПЧ2.5). Дразнят дихателната система. Тяхното въздействие ще бъде кратковременно и локално.

Водят до замърсяване на отделни компоненти на околната среда – почви и растителност.

Емисия (g) Cd 3 Cu 510 Zn 300 Ni 21

Натрупват се в организма и в комбинация с останалите замърсители оказват вредо влияние върху човека

Водят до замърсяване на отделни компоненти на околната среда – почви и растителност.

За периода на строителството ще се използват строителни машини и

автотранспортни средства, като багери, булдозери, фадроми, автосамосвали и др. Очаква

се да бъдат използвани около 300t дизелово гориво. Съгласно методиката за бърза

инвентаризация (Методиката за определяне на емисиите на вредни вещества по

балансови методи, МОСВ, 2005 (CORINAIR), при тези количества използвано гориво, в

атмосферата ще се емитират общо за целия период 1719 kg сажди, 1200 kg серни оксиди,

14640 kg азотни оксиди, 4740 kg въглероден оксид и 2124 kg летливи органични




съединения и др.(Табл. 1.10.1.1.). Посочените количества вредни вещества, които ще се

изпускат в атмосферата са ориентировъчни и ще се доуточнят след определяне на броя и

вида на строителната техника, технологията и организацията на строителните работи.

1.10.2. При експлоатация

По време на експлоатацията на инвестиционното предложение „Интегрирана

система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община” се

очакват емисии от:

1. Двигателите с вътрешно горене на:

� сметовозните коли, които докарват отпадъците до „Инсталацията за

механо-биологично третиране”;

� сметовозните коли, които ще докарват отпадъците от паркове и градини

(„зелени отпадъци”) и отпадъците от храни от големи търговкси обекти

(„биомаса”) до инсталациите за компостиране,

� транспортните коли, които извозват отпадъците подлежащи за рециклиране,

опасните отпадъци, компоста и модифицираното гориво от отпадъци (RDF)

2. Механизацията и техниката, която ще се използва за вътрешен транспорт на междинни

и крайни продукти, компакторна машина за уплътняване на отпадъците на депото;

3. Инсталацията за МБТ на отпадъците;

4. Депото за неопасни отпадъци;

5. Инсталациите за компостиране на „зелени отпадъци” и „биомаса”.

Емисии от транспорт на отпадъците

Основен замърсител на атмосферния въздух е трафикът на сметоизвозните коли и

на товарните автомобили за реализиране на металните и инертните рециклирани

отпадъци. Оценката е направена по препоръка на РИОСВ-София (Изх.08-00-

2073/10.07.2008)- Приложение 7

За оценка на емитираните количества замърсители на въздуха от двигателите на

сметовозните машини са използвани данни от „Финансов анализ и финансова оценка на

площадките за третиране на битовите отпадъци на град София”, изготвен от I.D.S.

„Студио за Инвестиционно Проектиране” с възложител Столична община. В този доклад

са разработени подробни маршрути за транспортирането на битовите отпадъци до

площадките ПСОВ „Кубратово”, „Гара Яна” и ЗСК „Кремиковци”. В голяма степен

маршрутите от вариант „Гара Яна” се отнасят и за площадка „Хан Богров”, тъй като за

голяма част от територията на София, те напълно съвпадат, а разликата в отклоненията за




с. Яна и Хан Богров след Околовръстен път е взета предвид за всеки маршрут.

Количествата на емитираните замърсители са определени според “Методика за

определяне емисии на вредни вещества във въздуха” (по ЕМЕР/CORINAIR 1997 и 2000,

трето издание, 09 2004), на базата на определеният в същата методика среден разход на

дизелово гориво за категорията МПС – тежки камиони, и съответните емисионни фактори

(EF) за замърсителите. В таблици 1.10.2.1 и 1.10.2.2 са представени емисионните фактори,

получените емитираните количества на замърсителите, в g/km от едина сметовозна

машина. В същите таблици са представени и емисиите в g/(m.s), изчислени по Методика

за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители),

изпускани в атмосферния въздух, раздели Б85 и Б86, отнасящи се за инвентаризация на

емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух от автомобилния транспорт (Модул

“Емисии” на компютърен пакет TRAFFIC ORACLE, опростен подход), които са необходими за

определянето на разсейването на замърсителите в района на площадката.


Стойности на емисионните фактори и количества на CO, NOx, NMVOC, CH4, PM и CO2

Показател гориво CO NOx NMVOC CH4 РМ CO2

kg/km g/kg g/kg g/kg g/kg g/kg g/kg

EF 12.6 30.2 7.3 0.3 2.4 3700

E,[g/km] 3.23442 7.75234 1.87391 0.07701 0.61608 949.79

E, [g/(m.s)]

0.000017969 4.3E-05 1E-05 4.3E-07 3.4E-06 5.3E-03


Стойности на емисионните фактори и количества на Cd, Cr, Cu, Ni, Se и Zn

Показател Сd Cr Cu Ni Se Zn

mg/kg mg/kg mg/kg mg/kg mg/kg mg/kg

EF 0.01 0.05 1.7 0.07 0.01 1

E,[mg/km] 0.002567 0.01284 0.43639 0.01797 0.00257 0.2567

E, [mg/(m.s)] 1.42611E-08 7.1E-08 2.4E-06 1E-07 1.4E-08 1.4E-06


Количества на емитираните CO, NOx, NMVOC, CH4, PM и CO2 от двигателите на

комуналните автомобили за денонощие по общини

Община Ср. дн. бр. Курсове

Транспортно разстояние, Хан Богров CO NOx NMVOC CH4 РМ CO2

бр. km G Kg

Средец 10 22 711.57 1705.51 412.26 16.94 135.54 208.95

Красно село 15 23 1115.87 2674.56 646.50 26.57 212.55 327.68

Възраждане 10 20 646.88 1550.47 374.78 15.40 123.22 189.96




Оборище 9 21 611.31 1465.19 354.17 14.55 116.44 179.51

Сердика 10 20 646.88 1550.47 374.78 15.40 123.22 189.96

Подуяне 11 22 782.73 1876.07 453.49 18.64 149.09 229.85

Слатина 12 23 892.70 2139.65 517.20 21.25 170.04 262.14

Илинден 8 20 517.51 1240.37 299.83 12.32 98.57 151.97

Красна поляна

12 23 892.70 2139.65 517.20 21.25 170.04 262.14

Триадица 15 23 1115.87 2674.56 646.50 26.57 212.55 327.68

Надежда 13 16 672.76 1612.49 389.77 16.02 128.14 197.56

Връбница 9 13 378.43 907.02 219.25 9.01 72.08 111.13

Кремиковци 9 31 902.40 2162.90 522.82 21.49 171.89 264.99

Нови Искър 7 9 203.77 488.40 118.06 4.85 38.81 59.84

Витоша 8 26 672.76 1612.49 389.77 16.02 128.14 197.56

Овча купел 8 23 595.13 1426.43 344.80 14.17 113.36 174.76

Люлин 16 18 931.51 2232.67 539.69 22.18 177.43 273.54

Младост 14 38 1720.71 4124.24 996.92 40.97 327.75 505.29

Изгрев 7 12 271.69 651.20 157.41 6.47 51.75 79.78

Лозенец 8 33 853.89 2046.62 494.71 20.33 162.65 250.74

Искър 10 35 1132.05 2713.32 655.87 26.95 215.63 332.43

Студентски 8 34 879.76 2108.64 509.70 20.95 167.57 258.34

Панчарево 6 44 853.89 2046.62 494.71 20.33 162.65 250.74

Банкя 5 21 339.61 814.00 196.76 8.09 64.69 99.73

Сума 240 18342.40 43963.52 10626.94 436.72 3493.79 5386.26

Средно 764.27 1831.81 442.79 18.20 145.57 224.43

0

500

1000

1500

2000

2500

3000

3500

4000

4500

g/d

Средец

Красно

Възр

аждане

Оборище

Сердика

Подуяне

Слати

на

Илинден

Красна

Триадица

Надежда

Връбница

Кремико

вци

Нови И

скъ

р

Вито

ша

Овча купел

Люлин

Младост

Изгрев

Лозе

нец

Искъ

р

Сту

дентс

ки

Панчарево

Банкя

CO

NOx

NMVOC

CH4

РМ

Фиг. 1.10.2.1. Принос на комуналните автомобили по отделните общини (маршрути) за ден към замърсяването на въздуха на гр. София

Данните от таблица 10.1.2.3 са използвани за визуализиране на състоянието чрез

Фиг. 1.10.2.1. От представеното ясно се вижда, че с най-голям принос се очертават




камионите, обслужващи община Младост, което се дължи, както на дължината на този

маршрут, така и на броят на необходимите курсове за денонощие.

Автомобилният транспорт е основен източник на азотни оксиди въглероден оксид

(93.1%) и ЛОС (86.9 %) на територията на Столична община. От общо емитираните

12935.48 t/y NOx, 7412.032 t/y се дължат на транспорта (фиг. 1.10.2.2).

Фиг.1.10.2.2. Процентно разпределение на количествата азотни оксиди от източниците на МК Кремиковци, транспорта и Топлофикация и други промишлени предприятия на територията на Столична община

Приносът на всички сметовозни машини (курсове) се равнява на 0.124% от общото

количество, поради което не е необходимо да се симулира разпространението на

замърсителите, емитирани от двигателите на сметовозните камиони за цялата територия

на Столична община.

Количеството на газово-праховите емисии от транспортните дейности ще зависи от

броя на използваните машини, броя на курсовете, транспортните разстояния, състоянието

и поддържането на автомобилния парк и пътната настилка. В таблица 1.10.2.4. са

представени ориентировъчни данни за емисиите на вредни вещества при транспорта на

модифицираните горива отпадъците до крайните потребители в България.

Получените модифицирани горива от отпадъци (RDF), с калоричност 16000 до

20000 kJ/kg, могат да се продават в България или в други страни, на производствени

предприятия, които имат издадени Комплексни разрешителни или Разрешително по

управление на отпадъците, в което е отбелязано, че има право да работи с такъв вид

гориво. Столична Община е проучила пазара на това гориво и на национално ниво към

него проявяват интерес циментовите заводи: Златна Панега – 16000t/a; Бели Извор –

40000t/a; Девня – oт ~50000 до ~85000t/a.(Приложение 7.)

В предварителните предпроектни проучвания на Консорциум Фихнер са изчислени

емсиите при транспортирането на модифицираните горива от отпадъци до потенциални

клиенти в България, които сега работят с вносно RDF-гориво. Емисиите, които се

получават по време на транспортирането от площадката на „Яна-Садината” до крайния

потребител зависят от вида на транспортното средства, размера на полезния товар и




изминатото разстояние. Предположенията относно вида на транспортното средство за

трите дестинации са:

� Проектна стойност на полезния товар – 22.00 t

� Използван капацитет – 95%;

� Средна използваемост на полезния товар – 20,9 t

Транспортиране до Бели Извор

Средното разстояние до площадката за обезвреждане е 110km. Средният брой

пътувания за ден е 3.5 пътувания/дневно. Среден брой на работещи превозни средства –

1.5. Необходими работни дни за обслужване – 364 дни годишно. Следователно средното

транспортиране за година е 421053 km/a.

Транспортиране до Златна Панега


пътувания за ден е 4.5 пътувания/дневно. Среден брой на работещи превозни средства –

0.5. Необходими работни дни за обслужване – 364 дни годишно. Следователно средното

транспортиране за година е 137799 km/a.

Транспортиране до Девня


пътувания за ден е 800km/камион/d. Среден брой на работещи превозни средства – 6.5-11.

Необходими работни дни за обслужване – 364 дни годишно. Следователно средното

транспортиране за година е 2341270km/a.

Увеличението на емисиите на парников газ поради транспортирането се изчислява

като се умножат изминатите километри през годината до всеки циментов завод по

емисионния фактор – 0,95 кг CO2 /km.

За установяването на общото намаление на парниковия газ се изважда

увеличението на емисията на парников газ поради транспоритрането от емисиите на

парникови газове при „нулевата алтернатива”, т.е. без реализация на инвестиционното

предложение.

Таблица 1.10.2.4. Годишни количества на емитираните вредни вещества от двигателите на

транспортните автомобили при транспортиране на RDF-гориво

Дестинация Транспортно разстояние CO NOx NMVOC CH4 РМ CO2

km/а кg t Бели Извор 421053 1361,8 3264,1 789,0 32,4 259,4 400,0

Златна Панега 137799 445,7 1068,3 258,2 10,6 84,9 130,9

Девня 2341270 7572,6 18150,3 4387,3 180,3 1442,4 2224,2




Естествено, редуциране на замърсяването може да се получи при използването на

алтернативен транспорт, например-ж.п.транспорт. Предпоствка за това е изградената ж.п.

структура в близост до площадката на „Яна – Садината”.

Емсии от ДВГ на техниката обслужваща Инсталацията за МБТ и Депото за

неопасни отпадъци

В т.1.6.1 е описана транспортната техника и механизация за всеки от

технологичните възли, разположени по сгради на територията на площадката на „Яна-

Садината”. За уплътняване на отпадъците в депото ще се използва тежка компактираща

техника с вериги и вибрационна сила (компактор). Емисиите ще зависят от вида и

мощността на използваните машини, техническото им състояние и режима на работа.

Емитираните количества вредни вещества изчислени с Методика за изчисляване по

балансови методи на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух,

МОСВ, 2006г., на 1t гориво и очакваните годишни емисии са представени в табл.1.10.2.5.


Годишни емисии от ДВГ на машините, работещи на площадката на

Инсталацията за МБТ и Депото за неопасни отпадъци

Вещество Емисия (кg/t) Годишни

емисии(kg/а) НМЛОС 7,3 12337 NOx 30,2 50700 СО 12,6 21294 CO2 3700 6253000 N2O 0,12 203 CH4 0,3 507 NH3 0,01 17 РМ 2,4 40

Емисия (g/t) Cd 0,01 17 Cu 1,7 2873 Zn 1,0 1690 Ni 0,7 1183

Емисии от Инсталацията за механо-биологично третиране

От инсталацията за механо-биологично третиране на смесено събраните битови

отпадъци, емисии на вредни вещества ще има в резултат на протичащте биологични

процеси на разлагане на отпадъците. Избраният метод, съответстващ на най-добрите

налични техники за третиране на битовите отпадъците предвиждат преди всичко процеси

на надробяване, сепариране и биологично третиране, при което генерираната от процеса

топлина се оползотворява в процеса с цел намаляване влажността на третираната смес, в

резултат на което в газовата фаза се отделят преди всичко въглероден диоксид, амоняк

(при първична ферментация) и водни пари от биоразграждането и началната влага на




отпадъците. По отношение на въглеродният диоксид и водните пари, генерирани от

основния процес на третиране не се прилагат нормативни ограничения; това определя

отсъствие на значими негативни въздействия на тези емисии върху околната среда и

здравето на хората, поради което отпада и необходимостта от моделиране на тяхното

разпространение и отчитане на евентуален кумулативен ефект върху фоновото

натоварване.

Основно преноса на посочените по-горе продукти на биологичното разлагане се

осъществява чрез необходимия за процесите на въздух (носител на кислород). Въздух се

подава и за вентилиране на халетата и поддържането на необходимите санитарно-

хигиенни изисквания за работна среда.

При разтоварването, сепарирането, шредирането (надробяването), сушенето и

складирането на отпадъците ще има емисии от прах, от вещества с неприятни миризми и

водни пари. Количеството им ще варира и ще зависи от вида на отпадъците, влажността,

метеоролгичните условия (температура, влажност). За недопускане на неорганизирани

емисии от прах от ТБО и неприятни миризми складовете са закрити, а всички инсталации

са херметизирани, автоматизирани и на дистанционно управление.

На Фиг.1.10.2.3. e дадена блок-схема на циркулацията и пречистване на въздуха в

инсталацията за Механо-биологично третиране. Тук е предвидено крайното пречистване

от прах и миризми да се извършва с 2 бр. биофилтри.

Принципите на вентилационната система при Инсталацията за механо-биологично третиране на отпадъците се свежда до следните основни положения:

- отпадъчните газове от сгради 1, 2, 4 и 6 се използват частично за аериране в процеса на биологично третиране (компостиране) в сгради 3 и 5, като по този начин се минимизират крайните количества отпадъчни газове за третиране през биофилтрите;

- въздухът в сгради 1, 2, 4 и 6 са набогатени на миризми. В зависимост от състава и влажността на отпадъците, в резултат на протичащите процеси на биологично разлагане, миризмите могат да достигнат до 5000 ед., при норма 500 ед.

- отпадъчните газове от сграда 3 (биологично третиране) се изпращат за пречистване в Биофилтър 1, а тези от сграда 5 (следбиологично третиране) в Биофилтър 2. Двата биофилтъра са проектирани така, че да осигурят на миризми на изход не повече от 500 ед. и/или 50mg общ органичен въглерод (TOC).

- Другият основен замърсител в отпадъчните газове е прахта, която също следва да отговаря на нормите за работна среда във всяка една от сградите.



Фиг.1.10.2.3. – Схема на циркулация и пречистване на въздуха в инсталацията за Механо-биологично третиране, m3/h




Емисии от депото за неопасни отпадъци

Oтпадъчните газове ще се емитират от газов кладенец, в който ще се отвеждат

събраните от дренажната система отпадъчни газове. В предвид, че в депото ще се подава

стабилизиран отпадък, който под влияние на външни фактори – температура, дъждове,

снеготопене ще започне да се разлага във времето се очаква по-интензивно отделяне на

газове да започне към 10 –тата година след началото на депонирането и да продължи

дълго време след запечатване на депото. В началния етап на разлагане на депонираните

отпадъци, процесът протичащ в депото е аеробен, при което ще се отделя топлина и

въглероден диоксид. След изразходване на кислорода, в резултат и на ежедневното

запръстяване, процесът става анаеробен с отделяне основно на метан и въглероден

диоксид.

Количеството на емитираните газове са изчислени на база на данните за

депонираните количества, като е използвана Методика за изчисляване по балансови

методи на емисиите на вредни вещества изпускани в атмосферния въздух- код по СНЕВ-

94/ 0904/ Организирани и неорганизирани депа)(табл.1.10.2.6.).


Годишни емисии на вредни вещества от депото

Вредни вещества Емисии на вр. вещества от 1 t отпадъци

Годишни емисии при 157000t/а

Годишни емисии при 210000t/a

kg/t t/а t/а Метан –(CH4) 92 14444 19320 Въглероден диоксид –(СО2) 185 29045 38850 Амоняк – (NH3) 3,2 502,4 672,0 Неметанови летливи органични съединения – (НМЛОС)

0,04 6,28 8,4

Полученият биогаз поради ниския си дебит и недостатъчна концентрация на метан

не се предвижда да се използва и ще се изгаря във „факел”. Според направените

изчисления, максималното количество сре очаква да бъде около 925 m3/h през 2025. По

проектни данни, той има следните характеристики:

Дебит: max. 1000 Nm3/h

min. 200 Nm3/h

Температура: 30 °C Концентрация на метан: 30-50 %CH4

Пламна температура: 1000-1200 oC

Емсии от ДВГ на техниката, обслужваща Инсталациите за компостиране




В т.1.6.1 е описана транспортната техника и механизация за двете инсталации за

компостиране, разположени на територията на площадката „Хан Богров”. Емисиите ще

зависят от вида и мощността на използваните машини, техническото им състояние и

режима на работа. Емитираните количества вредни вещества изчислени с Методика за

изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества, изпускани в

атмосферния въздух, МОСВ, 2006г., на 1 тон гориво и очакваните годишни емисии са

представени в табл.1.10.2.7.


Годишни емисии от ДВГ на машините, работещи на площадката на

Инсталациите за компостиране Вещество Емисия (кg/t) Годишни емисии(kg/а) НМЛОС 7,3 92527,5 NOx 30,2 382785 СО 12,6 159705 CO2 3700 46897500 N2O 0,12 1521 CH4 0,3 3802,5 NH3 0,01 126,75 РМ 2,4 30420

Емисия (g/t) Cd 0,01 126,75 Cu 1,7 21547,5 Zn 1,0 12675 Ni 0,7 8872,5

Емисии от инсталациите за компостиране

При компостирането на отпадъци от паркове и градини („зелени отпадъци) и

отпадъци от храни („биомаса”) протичат процеси на първична и вторична ферментация.

Както беше посочено по-горе, при инсталацията за МБТ, отделяните газове са водни пари,

въглероден диоксид и амоняк. Количеството ще зависи от количеството на органичните

отпадъци и технологията за компостиране.

Тук отново е предвидено вентилационните газове от помещенията да се използват

в процеса на компостиране и едва след набогатяването им на миризми да се изпращат за

пречистване през биофилтър преди емитирането им е атмосферата.

Изчислените емисии на амоняк по Методиката за изчисляване по балансови методи

на емисиите на вредни вещества изпускани в атмосферния въздух при производство на

компост от отпадъци, при пречистване на отпадъчните газове с биофилтър с КПД 90%:

• Емисии на амоняк (NН3) - 24 g/ t органичен отпадък или годишно от всяка

инсталация ще се отделя 480 кг/а NН3.

В съответствие с изискванията на НДНТ (Reference document on the best available

techniques for waste treatment industries, 2006), чрез избраните биофилтри следва да се постигне




намаляване на емисиите от механобиологичното третиране на Инсталациите за

компостиране и на Инасталацията за МБТ до следните нива (чрез техниките за намаляване

на емисиите при биологично третиране, изброени в Раздел 4.2.12 и описани подробно в

Раздел 4.6 на Reference document on the best available techniques for waste treatment industries, 2006).


Характеристики на пречистения газ след биофилтрите

Параметър Пречистен газ

Мирис (ouE/m3) < 500 – 6000

NH3 (mg/Nm3) < 1 – 20

За ЛОС и прахови частици – (за ЛОС: 7÷20 mg/Nm3 (в някои случаи горната граница може да има стойност 50 mg/Nm3); за прахови частици 5÷20 mg/Nm3). Експертите от техническата работна група по Reference document on the best available techniques for waste treatment industries, 2006 считат, че е N2O (Раздел 4.6.10) Hg също трябва да бъдат добавени в тази таблица, въпреки, че няма достатъчно налични данни за валидиране стойностите на тези параметри.

В Раздел 4.6 – Третиране на отпадъчните газове на Reference document on the best

available techniques for waste treatment industries, 2006 е посочено, че стойностите за замърсители

в отпадъчните газове, посочени в Таблица 1.10.2.8 могат да бъдат постигнати чрез

прилагане на подходяща комбинация от:

- поддържане на добро състояние на инсталацията (Раздели 4.1.1.4, 4.1.2.5,

4.1.2.10, 4.1.4.3, 4.1.4.8 на Reference document on the best available techniques for waste

treatment industries, 2006 )

- отстраняване на праха;

1.10.3. При закриване и рекултивация

Замърсяването на въздуха ще е резултат от неорганизирани емисии от прах и газове

от дейностите и обслужващата техника при демонтиране на инсталациите, събаряне на

сградите, транспортните, изкопно-насипните и други дейности.

Очакваните емисии ще са подобни на тези при строителството и ще зависят от

продължителността на дейностите по закриване и рекултивация.

Необходимо е да се разработи предварителен проект за закриване на обекта и

рекултивация на терена, като се заложат мерки за ограничаване на запрашаването на

въздуха.




1.11. Генерирани отпадъчни води – количествена и качествена оценка.

1.11.1.При строителство

Не се очаква генериране на други отпадъчни води, освен водите от повърхностния

отток от работните площадки и битово-фекалните води.

Повърхностен отток дъждовни води - общото прогнозно количество за периода

на строителство (12 месеца) на възлиза на 22272 m3 (1,72 l/sec). Това количество е

прогнозирано на база годишната сума на валежите за съответната надморска височина

(693 mm/m2 годишно). Разпределението на валежите в района е неравномерно в годишен

аспект. Най-голямо количество валежи- около 230mm, пада в периода май-юни, а най-

малко – около 105mm, през зимата – месеците януари –март.

Битово-фекални води - При предполагаем среден брой на работещите 150 човека

и за двете площадки, разпределени в две смени, ще се формират отпадъчни води в

количество около 9,37 m3/day. (0,21 l/s). Общото количество битово-фекални води (БФВ)

за целия период на изпълнение на проекта (12 месеца) възлиза на около 3185,8m3. В етапа

на строителство до изграждане на ПСОВ е препоръчително да се използват мобилни

тоалетни и да се сключи договор с външна фирма за тяхната поддръжка.

В етапа на строителство, влиянието върху качеството на повърхностните води се

изразява в увеличаване на съдържанието на механични примеси. Препоръчително е да се

направят отводнителни канавки около строителната площадка за минимизиране на

замърсяването на повърхностните води.

1.11.2. При експлоатация

Площадка «Яна - Садината» - Отпадъчните води от инсталацията за МБТ и от

Депото за неопасни отпадъци на тази площадка, както и отпадъчните води от площадката

„Хан Богров” ще се пречистват в Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ).

Капацитета й, както и количествата на постъпващите в нея води за пречистване са дадени

в Таблица 1.9.2.1, а в Таблица 1.11.2.1 са дадени проектните параметри на ПСОВ,

съобразно количества и качества на отпадъчните води за пречистване. Битово-фекалните

води и от двете площадки (5 m3/d) ще се третират крайно в същата ПСОВ, защото

проектния й капацитет е достатъчно голям, за да поеме и тези количества води.

Таблица 1.11.2.1 Проектни параметри на ПСОВ

Параметър Единица Проектна стойност




Количества на отпадните води Qd m³/d 192 Qh m³/h 8.0

Концентрации Количества

Параметър Едини

ца

На вход

На изход

По Наредба 6/ 2000

НДНТ Проектна стойност

Единица

БПК5 mg/l 3200

15 25

2÷20 614 kg/d

ХПК mg/l 12700

70 125

20÷120 2440 kg/d

Тежки метали (Cr, Cu, Ni, Pb, Zn)

mg/l 0.1÷1

Аs mg/l < 0.1

Hg mg/l 0.01÷0.05

Cd mg/l < 0.1÷0.2

Cr (VI) mg/l < 0.1÷0.4

Р mg/l 2

NH4-N mg/l 1800 2.0 15.0 346 kg/d

Адс.орг. халогени (AOX)

mg/l 5.0

1.0 kg/d

Общо съдържание на неразтворени вещества

mg/l 50 60

pH 8.0

8.0 -

Температура °C 10 Не повече от3°C от средната температура на сезона

-

Чрез прилагане на подходяща комбинация от техники за управление на отпадъчните води,

описани в Раздели 4.4.2.3 и 4.7 (Reference document on the best available techniques for waste

treatment industries, 2006) могат да се постигнат стойностите на НДНТ.

Характеристика на постъпващите за пречистване отпадъчни води (36m3/d или

1,5m3/h) от инсталацията за МБТ са дадени в Таблица 1.11.2.2.

Таблица 1.11.2.2 Характеристика на отпадъчните води от Инсталацията за МБТ

Параметър Единица Min Max Проектна стойност

Проетна стойност

Единица

Концентрации Количество БПК5 mg/l 1500 3000 2500 300 kg/d ХПК mg/l 10000 20000 15000 1800 kg/d NH4-N mg/l 1500 3000 2500 300 kg/d Адс.орг. халогени

mg/l 1.0 5.0 5.0 0.6 kg/d




(AOX)

pH 6.5 9.0 8.0 Температура °C 10 20 15

Характеристика на постъпващия за пречистване инфилтрат от Депото за неопасни

отпадъци (36m3/d или 1,5m3/h) в дадена в Таблица 1.11.2.3. Инфилтратът ще се събира от

тялото на депото чрез дренажна система, изградена в съответствие с Наредба 8/2004 г. за

изискванията към депата, в шахта, откъдето отново в съответствие с Наредба 8/2004 г. ще

се подава за пречистване в ПСОВ. Това технологично решение съответства на най-

добрите налични техники (НДНТ), които нормативно са транспонирани в изискванията на

Наредба 8/2004 г. за изграждане и експлоатация на депа.

Таблица 1.11.2.3 Характеристика на инфилтрата от Депото за неопасни отпадъци


Проектна стойност

Единица

Концентрации Количество БПК5 mg/l 500 800 700 25 kg/d ХПК mg/l 1500 3000 2800 100 kg/d NH4-N mg/l 250 500 500 18 kg/d Адс.орг. халогени (AOX)

mg/l 0.5 2.0 3.0 0.12 kg/d

pH 6.5 9.0 8.0 Температура °C 8.0 15.0 8.0

Съгласно т.3.16. на Приложение 1 на Наредба 8/2004 за експлоатация на депа за

формираните в процеса на експлоатация на депото отпадъчни води и инфилтрат се

предвижда пречиствателно съоръжение, осигуряващо пречистване преди заустването им в

съответния водоприемник в съответствие с условията в разрешителното за ползване на

воден обект или в комплексното разрешително. Във връзка с изпълнението на тези

нормативни изисквания, следва Столична Община да пристъпи към искане на Разрешение

за заустване във воден обект от структурите на МОСВ, още на фаза предпроектни

проучвания. В района на площадкта минават р. Янински валог и р. Лесновска.

Площадка «Хан Богров» - Производствените отпадъчни води от инсталациите за

компостиране и битово-фекалните води ще се събират в затворени резервоари, чието

местоположение е показано на фиг. 1.4.4. Периодично ще се извозват до ПСОВ на „Яна-

Садината” за пречистване. Характеристика на постъпващите за пречистване отпадъчни

води от инсталациите за компостиране (36m3/d или 1,5m3/h) в дадена в Таблица 1.11.2.4.




Таблица 1.11.2.4 Характеристика на отпадъчните води от Инсталациите за компостиране


Проетна стойност

Единица

Концентрации Количество БПК5 mg/l 5000 10000 8000 288 kg/d ХПК mg/l 10000 20000 15000 540 kg/d NH4-N mg/l 400 800 800 29 kg/d pH 6.5 8.0 7.5 Температура °C 10 20.0 15.0

1.11.3. При закриване и рекултивация

В този етап, аналогично на етапа на строителство ще се генерират отпадъчни води

от повърхностния отток и отпадъчни битово-фекални води. Битово-фекалните води, чрез

съответната канализационна система ще се отвеждат до ПСОВ. В плана за закриване и

извеждане от експлоатация на съоръженията, следва да се предвиди ПСОВ да не се

разрушава в началото на периода, защото в следексплоатационния период на депото ще

продължи отделянето на инфилтрат.

Възможно е генериране на повърхностен отток, който ще се улавя и третира, ако е

необходимо в ПСОВ.

1.12. Генерирани твърди отпадъци – количествена и качествена оценка

1.12.1.При строителство

Настоящото инвестиционно предложение предвижда изграждането върху две

площадки на „Интегрирана система от съоръжения за тертиране на ТБО на Столична

Община”. Строителството ще се реализира чрез паралелно изграждане на вътрешната

инфраструктура (пътищата, водоснабдителни и канализационни системи) и основните

съоръжения в халетата, «тялото» на депото, ПСОВ, биофилтрите и др.

Последователността на строителните работи следва да се опише в Работния проект.

Теренът на двете площадки, върху който ще се изградят инсталациите за третиране

на отпадъците, е незастроен. Строителните дейности са типичните за изграждане на

промишлени обекти. Генерираните на този етап отпадъци, са преди всичко строителни

отпадъци от използваните при строителството материали (арматурно желязо; бетонови

парчета, дърво от кофражите на стоманобетонните конструкции; метали, стъкло,

пластмаси, гума, дърво, смазочни масла), класифицирани в съответствие с Наредба

№3/2004 г. за класификация на отпадъците (ДВ. бр.44 от 25.05.2004 г.).




Таблица 1.12.1.1 Класификация на генерираните отпадъци по време на строителството

Шифър Характеристика на отпадъците

13 01 Отпадъчни хидравлични масла 13 01 11* синтетични хидравлични масла 13 01 13* други хидравлични масла

13 02 Отработени моторни, смазочни и масла за зъбни предавки

13 02 06* синтетични моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки 13 02 08* други моторни, смазочни и масла за зъбни предавки

13 07 Отпадъци от течни горива

13 07 01* газьол, котелно и дизелово гориво 15 01 Опаковки ( включително разделно събирани отпадъчни опаковки от бита)

15 01 01 Хартиени и картонени опаковки 15 01 02 Пластмасови опаковки

15 01 03 Опаковки от дървесни материали 15 01 04 Метални опаковки

17 01 Бетон, тухли, керемиди, плочки, порцеланови и керамични изделия

17 01 01 Бетон

17 02 Дървесен материал, стъкло и пластмаса 17 02 01 дървесен материал

17 04 Метали (включително техните сплави) 17 04 05 желязо и стомана

17 05 Почва, камъни и изкопани земни маси

17 05 03* почва и камъни, съдържащи опасни вещества

17 05 04 почва и камъни, различни от упоменатите в 17 05 03 (т.е. нямат опасни свойства)

17 05 05* изкопани земни маси, съдържащи опасни вещества

17 05 06 изкопани земни маси, различни от упоменатите в 17 05 05 (т.е. нямат опасни свойства)

20 03 Други битови отпадъци

20 03 01 смесени битови отпадъци

Опасните отпадъци от 13 група ще се отделят при поддържането на строителната

техника. До изграждането и пускането в експлоатация на машинната сграда, в която са

предвидени помещения за поддръжка на транспортната техника, е препоръчително

обслужването да се извършва от Външна фирма, въз основа на сключен договор. За

събиране на опасните отпадъци се обособяват площадки, на които отпадъците да се

събират във варели, в съответствие с противопожарните изисквания. Площадките за

временно съхранение на отпадъците, следва да отговарят на нормативните изисквания.

Операторът трябва да сключи договор с външна фирма, притежаваща разрешително пл

чл.37 на ЗУО или комплексно разрешително за транспортиране и обезвреждане на тези

отпадъци.




Отпадъците от опаковки ще се отделят при монтажните дейности на съоръженията.

На територията на всяка от площадките трябва да се предвиди място за съхранение на

опаковкоите от доставката на оборудването и съоръженията. Следва да се организира

тяхното сортиране по видове (дървени, пластмасови, метални, хартиени и картонени) и

продажба за рециклиране.

Строителните отпадъци (код 17 01 и 17 02) ще бъдат в минимални количества. Те

ще бъдат събирани в сменяеми контейнери, за всяка от площадките. Депонират се на депа

за строителни отпадъци, след получаване на разрешително от Кмета на общината.

Металните отпадъци (код 1704) се предадат за рециклиране на фирма, притежаваща

разрешително по чл.54 на ЗУО.

Отпадъците от почва, камъни и изкопани земни маси (код 170504 и 170506) ще се

генерират при оформянето на фундаментите на сградите и тялото на депото.

Предполагаемите количества ще бъдат посочени в проектната документация. Изкопаните

земни и скални маси ще се използват за насипване и оформяне на дигите на депото,

подравняване на терена и др. При установяване на излишък, се оформя площадка, на

която да бъдат съхранявани до използването им на етапа на експлоатация на депото.

От предварителните проучвания е установено, че земите от територията на

площадката „Хан Богров” са опасно (категория „В III”) и рисково (категория „С”)

замърсени с радионуклиди. Необходимо е изземване на значителни по обем кубатури

замърсени почви (170503* и 170505*) (приблизително 53572 m3), съгласно чл. 14. (1) от

ЗОЗ поради факта, че площадката попада върху част от т.н. „Разлив Яна”. Необходимо е

да се предвидят разходи не само за изгребване, транспортиране и погребването им в

хвостохранилище „Бухово”, но и за изготвяне на радиационна програма за дейностите по

време на строителството и за контрол след приключването му.

По време на изграждането на „Интегрираната система от съоръжения за третиране

на твърдите отпадъци на Столична Община ще бъдат заети около 150 работника, чиято

жизнена дейност е основния източник на генериране на битови отпадъци. Koличеството

на битовите отпадъци и за двете площадки ще бъде около 150 kg/day. Битовите отпадъци

ще се събират в чували и/или контейнери и ще се извозват периодично. Операторът

трябва да сключи договор с фирма, притежаваща разрешително по чл.37 на ЗУО, за

периодично извозване на отпадъците от обекта. Депонирането става след получаване на

разрешително от Кмета на съответната община.




Строителните дейности ще продължат около 12 месеца. Продължителността на

този етап зависи, както от организацията на технологичния процес на строително-

монтажната фирма, така и от метеорологичните условия. Този период е и периода на

генериране на отпадъци на обекта от етапа на строителство. Организацията на крайното

обезвреждане на генерираните отпадъци е въз основа на договор с фирми, притежаващи

разрешително по чл. 37 на ЗУО.

1.12.2.При експлоатация

Инвестиционното предложение е свързано с изграждане на „Интегрирана система

от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична Община”. По своята

същност, съответства на Раздел 5.2 на НДНТ (Reference document on the best available techniques

for waste treatment industries, 2006), като предвижда процесите:

• Биологично третиране – в инсталациите за компостиране на отпадъци от паркове и

градини „зелени отпадъци”, отпадъци от храни от големи търговски обекти

„биомаса”, биоразградимите компоненти на смесено събраните отпадъци;

• Физично третиране – в инсталациите за компостиране и МБТ;

• Извличане на ценни компоненти от отпадъците – предварителна сепарация на

постъпващите отпадъци и на двете площшадки;

• Получаване на отпадъчни горива – на инсталацията за МБТ;

Материалните баланси на производствените процеси са описани във Фиг.1.6.1.1–

1.6.1.7. Масовият баланс и промяната на морфологичния състав на отпадъците в процеса

на тяхната преработка по технологични възли е даден в Приоложение 4. От

производствата, по площадки се очаква генерирането на следните производствени

отпадъци, класифицирани в съответствие с Наредба 3/2004 г. за класификация на

отпадъците.

Площадка «Яна - Садината» Таблица 1.12.2.1.

Описание на отпадъците от Инсталацията за МБТ Шифър по Наредба 3/2004

Наименование Количес-тво, t/a

Място на генериране

Начин на третиране

На вход в инсталацията 20 03 01 Смесени битови отпадъци 410000 Столична

Община Събрани и доставени фирмите –концесионери по чистотата

На изход от инсталацията

16 04 02* отпадъци от пиротехника - нерегламентирано попаднали в

1000 Технологичен възел (сграда) 1

Предаване за третиране на фирма,




смесените битови отпадъци притежаваща разрешително по чл.37 на ЗУО

нерегламентирано изхвърлени радиоактивни отпадъци

Предаване за третиране на специализирана фирма със съотвтени разрешителни

20 01 34 Батерии и акумулатори – нерегламентирано попаднали в смесените битови отпадъци

Предаване за третиране на фирма, притежаваща разрешително по чл.37 на ЗУО

19 05 Отпадъци от аеробно разграждане на твърди отпадъци

19 05 03 нестандартен компост 61000 Технологичен възел (сграда) 6

Продажба за рекултивация на нарушени терени Депониране

1912 Отпадъци от механично третиране на отпадъци (например сортиране, шредиране, пресяване, сепариране), неупоменати другаде

19 12 02 черни метали 4000 Метална сепарация от всички технологични възли

Продажба за рециклиране фирма, притежаваща разрешително по чл.37 на ЗУО

19 12 10 гoрими отпадъци (RDF –модифицирани горива, получени от отпадъци)

126000 От технологичен възел 4

Продажба за оползотворяване на външни фирми, притежаващи разрешително за изплозване на RDF-гориво или Комплексно разрешително

19 12 12 други отпадъци (включително смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, несъдържащи опасни вещества

154000 от технологични възли (сгради) 1,2,4,6

Депониране

Нестандартния компост (190503) е подходящ за използване при рекултивация на

нарушени терени, включително и от минна и минно-добивна дейност. Столична Община е

получила писмо от БМГК с описание на потенциалните клиенти на този отпадък

(Приложение 7). В района на реализация на инвестиционното предложение, имайки в

предвид натовареността с табани, хвостохранилища и други нарушени терени, следва да

се проведат конкретни разговори със собствениците на нарушените терени за използване

на този отпадък, с което ще се благоприятстват възстановителните процеси по отношение

на компонентите на околната среда. Това ще допринесе и за подобряване на естетическия

вид на района като цяло.

Употребата на модифицирани горива от отпадъци като алтернативно гориво е шанс

за запазване на невъзобновими природни ресурси (въглища, нефт, природен газ). В




практиката на страни на ЕС и България, произвежданото твърдо гориво се насочва към

производството на цимент и вар или в електроцентрали на въглища. С продължаващото

покачване на цената на традиционните горива, пазарът на модифицирано твърдо гориво

/RDF/ се разраства. Съдържанието на биомаса в него (средно 60%) става все по-важно в

следствие на стремежа на индустрията да не търпи загуби от Схемата за Търгуване на

Емисии /СТЕ/ в ЕС.

Съгласно НДНТ (Reference document on the best available techniques for waste treatment

industries,2006) поддържането на постоянен контакт с потребителя на горивото с цел де се

контролира състава на получаваното гориво (описано в Раздел 4.5.1на НДНТ) и

поддържането на система за осигуряване на качеството, която да гарантира

характеристиките на полученото отпадъчно гориво (описано в Раздел 4.5.1 на НДНТ) е

задължение на Оператора, което обезпечава поддържането на нормалния технологичен

режим при употребата на тези горива и спзване на емисионните норми в отпадъчните

газове. На този етап, към Столична Община има заявен интерес за използване на това

гориво в циментови заводи (Приложение 7) в нашата страна.

Таблица 1.12.2.2. Описание на отпадъците от Депо за неопасни отпадъци

Шифър по Наредба 3/2004

Наименование Количес-тво



На вход в инсталацията 19 12 12 други отпадъци (включително

смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, несъдържащи опасни вещества

157000 t/a

Инсталацията за МБТ и Инсталациите за компостиране

Събран за депониране от технологичните възли на двете площадки

19 05 03 нестандартен компост max 61000 t/a

Инсталацията за МБТ

Остатъка от нереализирания на пазара нестандартен компост се депонира

На изход от инсталацията 19 07 Инфилтрат от депа за отпадъци

19 07 03 инфилтрат от депа за отпадъци, несъдържащ опасни отпадъци

36m3/d или 1,5m3/h

Депото за неопасни отпадъци

Изпращане в ПСОВ (съответства на НДНТ – Нар.8/2004)

Характеристика на постъпващия за пречистване в ПСОВ инфилтрат от Депото за

неопасни отпадъци в дадена в Таблица 1.11.2.3.

Таблица 1.12.2.3 Описание на отпадъците от Пречиствателна станция за отпадъчни води

(ПСОВ) Шифър по Наредба 3/2004

Наименование Количес-тво






19 08 Отпадъци от пречиствателни станции за отпадъчни води, неупоменати другаде

19 08 01 отпадъци от решетки и сита Механично стъпало на ПСОВ


19 08 02 отпадъци от пясъкоуловители Механично стъпало на ПСОВ


19 08 12 утайки от биологично пречистване на отпадъчни води, несъдържащи опасни вещества

314 kg/d Биологично стъпало на ПСОВ

МБТ или Депониране

19 08 99 отпадъци, неупоменати другаде – отработен активен въглен

Биологично стъпало на ПСОВ

Депониране или компостиране

В съответствие с НДНТ (Reference document on the best available techniques for waste treatment

industries,2006), аеробното разграждане за утайките е включено в документа в Раздела за

механо-биологично третиране, като добра практика е редукцията на органичната част от

отпадъка чрез МБТ.

Площадка «Хан Богров»-От инсталациите за компостиране се очаква образуването

на посочените по-долу отпадъци, класифицирани по Наредба 3/2004 г. за класификация на

отпадъците. Тяхната характеристика е посочена в Таблица 1.12.2.4

Таблица 1.12.2.4 Описание на отпадъците от Инсталациите за компостиране на отпадъци от

паркове и градини „зелени отпадъци” Шифър по Наредба 3/2004




На вход в инсталацията

20 02 01 биоразградими отпадъци от паркове и градини (зелени отпадъци)

20000 Зелените площи на територията на Столична Община

Разделно събрани чрез фирмите по озеленяване

На изход от инсталацията 19 05 Отпадъци от аеробно разграждане на твърди отпадъци

19 05 02 некомпостирани фракции от растителни отпадъци

5079 фракция>30-40mm

Депониране Повторно компостиране

1912 Отпадъци от механично третиране на отпадъци (например сортиране), неупоменати другаде

19 12 02 черни метали 98 Метална сепарация



200 от сортиране преди биологично третиране


Очакваните количества «зелени отпадъци» по зони на генериране за периода на

експолатация на съоръженията са дадени в Таблица 1.12.2.5.



Таблица 1.12.2.5 - Очаквани количества отпадъци от паркове и градини „зелени отпадъци” по зони на генериране

Година 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 2031 2032 Зелени градински отпадъци от фамилните къщи

t/a

1 930

5 080

10 898

10 913

11 217

11 515

11 754

11 973

12 174

12 360

12 634

12 886

13 125

13 358

13 587

13 812

14 004

14 193

14 372

14 551

14 729

14 863

14 996

Зони с различно застрояване и фамилни къщи

t/a -

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

Зони населени предимно с ромско население

t/a -

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

Зони близо до планина Витоша

t/a 162

392

1 039

615

518

445

445

445

445

445

445

445

445

445

445

445

445

445

445

445

445

445

445

Села t/a

298

744

1 488

1 488

1 488

1 488

1 389

1 290

1 191

1 091

1 091

1 091

1 091

1 091

1 091

1 091

1 091

1 091

1 091

1 091

1 091

1 091

1 091 Зелени отпадъци от жилищни (с блокове) райони

t/a

Зони с блокове 6-20 етажа t/a

684

1 834

3 893

4 097

4 284

4 456

4 614

4 762

4 901

5 034

5 162

5 279

5 390

5 498

5 605

5 710

5 799

5 887

5 970

6 053

6 136

6 198

6 260

Централна зона t/a

84

227

481

506

529

550

570

588

605

622

638

652

666

679

692

705

716

727

737

748

758

766

773 Зони с различно застрояване - блокове

t/a 392

1 051

2 231

2 348

2 455

2 553

2 644

2 728

2 808

2 884

2 957

3 025

3 088

3 150

3 211

3 271

3 322

3 373

3 421

3 468

3 516

3 551

3 587

Зони с висока плътност на застрояване

t/a 310

832

1 766

1 858

1 943

2 021

2 093

2 160

2 223

2 283

2 341

2 394

2 444

2 494

2 542

2 589

2 630

2 670

2 707

2 745

2 783

2 811

2 839

Отпадъци от търговския сектор

t/a

1 135

3 398

9 438

11 264

11 411

11 559

11 703

11 847

11 990

12 134

12 278

12 413

12 549

12 684

12 820

12 955

13 071

13 186

13 302

13 417

13 533

13 619

13 705

Общо

t/a

3 065

8 479

20 336

22 176

22 628

23 074

23 457

23 819

24 164

24 494

24 912

25 299

25 673

26 042

26 407

26 767

27 075

27 379

27 674

27 968

28 262

28 482

28 702

Зелени отпадъци за компостиране в Инсталация за Био-отпадъци (структ.)

t/a

-

-

- 409

- 997

- 2 075

- 2 266

- 2 604

- 2 953

- 3 310

- 3 677

- 3 724

- 3 767

- 3 810

- 3 852

- 3 893

- 3 934

- 3 969

- 4 004

- 4 035

- 4 066

- 4 097

- 4 120

- 4 143

Общо

t/a

3 065

8 479

19 927

21 179

20 553

20 808

20 853

20 866

20 853

20 817

21 188

21 532

21 864

22 191

22 514

22 833

23 105

23 375

23 639

23 902

24 165

24 362

24 558



Таблица 1.12.2.6 - Очаквани количества отпадъци от храни от търговски големи центрове, ресторанти, пазари

(„биомаса”)по зони на генериране

Година 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 2031 2032 Събиране на Био-отпадъци от домакинствата (зони с фамилни къщи) t/a

387

788

1

870

2

713

4

299

5

934

7

614

9

339

9

466

9

585

9

696

9

804

9

910

10

013

10

104

10

192

10

261

10

329

10

398

10

449 10

500 Зони с различно застрояване и фамилни къщи t/a

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

Зони населени предимно с ромско население t/a

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

Зони близо до планина Витоша t/a

387

788

1

870

2

713

2

753

2

792

2

830

2

867

2

903

2

936

2

967

2

998

3

028

3 057

3

083

3

108

3

127

3

146

3

166

3

180 3

194

Села t/a -

-

-

-

1

546

3

141

4

784

6

473

6

564

6

649

6

728

6

806

6

882

6 956

7

021

7

085

7

134

7

183

7

232

7

269 7

306 Био-отпадъци от отпадъци от търговския сектор t/a

1 657

4

198

8

506

8

616

8

723

8

830

8

937

9

044

9

151

9

252

9

353

9

454

9

555

9 656

9

742

9

829

9

915

10

001

10

087

10

151 10

216

Общо събрани t/a 2

045

4

986

10 376

11 329

13 022

14 764

16 552

18 384

18 618

18 837

19 049

19 258

19 465

19 670

19 846

20 021

20 175

20 330

20 485

20 600

20 716

Зелени отпадъци (структурообразуващи) t/a

409

997

2

075

2

266

2

604

2

953

3

310

3

677

3

724

3

767

3

810

3

852

3

893

3 934

3

969

4

004

4

035

4

066

4

097

4

120 4

143

Общо експлоатация t/a 2

454

5

983

12 451

13 595

15 627

17 717

19 862

22 060

22 341

22 605

22 859

23 110

23 358

23 604

23 815

24 025

24 211

24 396

24 582

24 720

24 859




Очакваните количества хранителни отпадъци от «биомаса» за периода на

експлоатация на съоръженията по източници на генериране са дадени в Таблица 1.12.2.6.,

а в Таблица 1.12.2.7 е дадена характеристика на отпадъците от инсталацията за «биомаса»

Таблица 1.12.2.7 Описание на отпадъците от Инсталациите за компостиране на хранителни

отпадъци от големи търговски центрове-ресторанти, пазари и др. („биомаса”) Шифър по Наредба 3/2004




На вход в инсталацията

20 01 08 биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене

заведения за обществено хранене

разделно събрани

20 03 02 отпадъци от пазари 20000

пазари разделно събрани

На изход от инсталацията

19 05 Отпадъци от аеробно разграждане на твърди отпадъци

19 05 02 некомпостирани фракции от растителни отпадъци

5869 фракция>30-40mm

Депониране Повторно компостиране

1912 Отпадъци от механично третиране на отпадъци (например сортиране, сепариране,трошене, пресяване), неупоменати другаде

19 12 02 черни метали 98 Метална сепарация


19 12 05 стъкло

19 12 09 минерали (например пясък, камъни)

1890 Пресяване Депониране


500 от сортиране преди биологично третиране


Освен производствените отпадъци описани по инсталации, в процеса на

експлоатация на съоръженията, транспортната техника и жизнената дейност на

работницте и на двете площадки се очаква отделянето на посочениете в Таблица 1.12.2.8.

отпадъци.

Таблица 1.12.2.8 От поддръжка на инсталациите за МБТ , компостиране и жизнената дейност на

работниците Шифър по Наредба 3/2004

Наименование Място на генериране


130113* Отпадъчни хидравлични масла Поддръжка на линии, механизация и

Събиране ъв варели - и временно съхранение до извозване от фирма,




оборудване притежаваща разрешително по чл.37 на ЗУО, въз основа на писмен договор

130308* Отработени моторни, смазочни и масла за зъбни предавки

Поддръжка на линии, механизация и оборудване

Събиране във варели -и временно съхранение до извозване от фирма, притежаваща разрешително по чл.37 на ЗУО, въз основа на писмен договор

15 01 01 Хартиени и картонени опаковки Административни дейности

15 01 02 Пластмасови опаковки От минерална вода

Разделно събиране, опаковане и продаване на фирми за рециклиране с разрешително по чл.37 на ЗУО, въз основа на писмен договор

150110* Опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества

Поддръжка на линии, механизация и оборудване

Разделно събиране, опаковане и продаване на фирми за рециклиране с разрешително по чл.37 на ЗУО, въз основа на писмен договор

19 05 99 Отпадъци, неупоменати другаде Пълнеж на биофилтъра

Третиране в инсталациите за компостиране

20 03 01 Смесени битови отпадъци От жизнента дейност на персонала

Третиране в инсталацията за МБТ

Препоръчително е за поддръжка на инсталацията и специализираната транспортна

техника (челен товарач и автосамосвали) да се подберат такива моторни и смазочни

масла, които не съдържат полихлорирани бифенили (ПХБ), по този начин се сведе до

минимум или се елиминира възможността за отделяне на опасни отпадъци, съдържащи

ПХБ. По време на експлоатацията, при поддръжка и ремонт, се очаква отделянето

единствено на опасни отпадъци, както следва:

• хидравлични масла (130113*);

• отработени моторни, смазочни и масла за зъбни предавки (130308*);

Годишното количество и честотата на генериране на отпадъците от масла, смазки и

течности зависи от необходимостта от начина на поддръжка и профилактика на техниката.

Отработените масла и смазки е препоръчително да се събират в опаковки, съдържащи

остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества (150110*) и да се предават

на фирмата-доставчик на маслата и смазките. Това обстоятелство следва да бъде

включено в договора за доставка. Препоръчително е да се използва системата за замяна на

„празна” за „пълна” опаковка. Процедурата по смяна на маслата и смазките следва да се

опише в Инструкции за обслужване на инсталацията и транспортната техника.

Работниците (шлосери, шофьори) следва да бадат инструктирани за начина на събиране




на отпадъците преди започване на работа. При необходимост следва да се обособи склад

(площадка за временно съхранение на тези отпадъци) в административната сграда, която

да отговаря на противопожарните изисквания и да бъде обозначена, съгласно

нормативните изисквания.

За питейни нужди на работниците се предвижда използването на минерална вода.

Препоръчително е опаковките от нея (150102) да се събират разделно и да се предават на

доставчика въз основа на договор. Опаковките от хартия, както и отпадъците от хртия и

картон (150101) следва да се събират разделно и да се предават за оползотворяване.

Възложителят предвижда на двете инсталации да работят 70 човека, следователно

очакваното количество битови отпадъци (200301) е 70 kg/d (3 kg/h). Тези количества

следва да се събират и транспортират до инсталацията за МБТ, за което да бъде

разработена процедура (Инструкция за работа).

Препоръчително е при сключване на договори с външни фирми, за която и да е

дейност, свързана с отпадъците Възложителят да изиска копие на Разрешителното на

фирмата за извършване на дейности с отпадъци.

Операторът следва да разработи фирмена Програма за управление на

отпадъците на територията на двете площадки. Управлението на отпадъците следва да

се документира в съответствие с нормативните изисквания, като на обекта се определи

лице, отговорно за тази дейност. В съответствие с изискванията на Наредба 3/2004 г. за

всеки от посочените отпадъци следва да се рарзработи „Работен лист за класификация”,

който да се представи в РИОСВ-София за съгласуване. В съответствие с изискванията на

Чл. 7. на Наредба 9/2004 за реда и образците, по които се предоставя информация за

дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените

разрешения, регистрационните документи и на закритите обекти и дейности, на обекта

следва да се въведе Отчетна книга за образувани и/или третирани отпадъци по площадки,

инсталации и технологични възли (Приложение 3 на Наредба 9/2004 г.), като всяка

дейност, свързана с отпадъците, се отразява по дати. Отчетната книга се прошнурова и

заверява от регионалната инспекция по околната среда и водите (в случая РИОСВ-София),

като страниците й се номерират.

1.12.3.При закриване и рекултивация

Очаква се генериране на твърди отпадъци, които по вид ще се определят от

използваните материали по време на строителството. Съоръженията и годното оборудване

ще бъдат демонтирани и предложени за повторна употреба. Всички останали отпадъци ще




бъдат сепарирани, подлежащите на рециклиране ще бъдат предоставени на фирми,

притежаващи разрешително по чл.37 от ЗУО за тяхното рециклиране. В Таблица 1.12.3.1

е направена класификация на отпадъците, които ще се генерират в етапа на закриване и

рекултивация на инсталациите, в съответствие с Наредба №3/2004 г. за класификация на

отпадъците (ДВ. бр.44 от 25.05.2004 г.).

Таблица 1.12.3.1 Класификация на генерираните отпадъци по време на закриване и рекултивация

Шифър Характеристика на отпадъците

13 01 Отпадъчни хидравлични масла 13 01 11* Синтетични хидравлични масла 13 02 Отработени моторни, смазочни и масла за зъбни предавки

13 02 06* Синтетични моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки

13 03 Отработени изолационни и топлопредаващи масла

13 03 08* Синтетични изолационни и топлопредаващи масла

15 01 Опаковки ( включително разделно събирани отпадъчни опаковки от бита)

15 01 02 Пластмасови опаковки

15 01 04 Метални опаковки

15 01 10* Опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества

16 02 Отпадъци от електрическо и електронно оборудване

16 02 16 Компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от упоменатите в код 16 02 15

17 01 Бетон, тухли, керемиди, плочки, порцеланови и керамични изделия

17 01 01 Бетон

17 01 02 тухли

17 01 03 керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия

17 01 07 смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия, несъдържащи опасни вещества

17 02 Дървесен материал, стъкло и пластмаса 17 02 02 стъкло

17 02 03 пластмаса

17 04 Метали (включително техните сплави) 17 04 05 желязо и стомана

19 08 Отпадъци от пречиствателни станции за отпадъчни води, неупоменати другаде

19 08 01 отпадъци от решетки и сита

19 08 02 отпадъци от пясъкоуловители 19 08 05 утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места

20 03 Други битови отпадъци

20 03 01 смесени битови отпадъци

Oпасните отпадъци (подходящо опаковани) следва да се придружени с

транспортни карти, в съответствие с Наредба 9/2004 г. за регистрационните документи за




отпадъци. Транспортът на опасните отпадъци се извършва от специализирана фирма,

пртежаваща разрешително за тази дейност с отпадъци, по чл.37 на ЗУО.

Отпадъците от опаковки (1501) ще бъдат в незначителни количества, защото

опаковките на този етап следа да са изчислени по количество и вид. Възможна е появата

на дефектни опаковки или некачествени, които да генерират този отпадък.

Строителните отпадъци (код 170101) от фундаментите на сградите и халетата биха

могли да се използват като инертен материал за полагане на пътища и др., ако се наложи

разбиване и изваждане на фунадаментите. Техните количества са от порядъка на

количествата земни маси в етапа на строителство. По желание на ползвателите на земята е

възможно, част от фундаментите да не се изважда.

Строителните отпадъци от подгрупа 1704 се нарязват и всичките им части се

предават за рециклиране на фирмите, изкупуващи отпадъчни метали. Те се предават на

фирми, притежаващи разрешително по чл.54 на ЗУО.

За транспортирането и третирането на отпадъците, аналогично и на дейностите в

периодите на строителство и експлоатация, е необходмо Операторът да сключи договор с

фирма/фирми, имащи разрешително по чл.37. За отпадъците от метали и по чл. 54 на ЗУО.

Управлението на битовите отпадъци е аналогично на това по време на

строителството и е посочено в т.1.12.1.

Депото за неопасни отпадъци, в съответствие с изискванията на Наредба 8 за

условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и

инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83 от 24.09.2004 г., изм.

бр.8730.10.2007) ще бъде закрито с горен изолационен слой и рекултивирано по

предварително изготвен проект за закриване и рекултивация. Детайлното проектиране на

горния изолационен слой е част от Работния проект за Депото за неопасни отпадъци.

Емисиите от ПСОВ и газовият кладенец са обект на следексполатационни грижи след

закриване на Депото за неопасни отпадъци.

1.13. Генерирани енергетични замърсители – количествена и качествена оценка

По време на строителството ще се генерира основно шум от движението на

автомонтажната техника и изкопно-насипните дейности. Очакваните стойности за

шумовото натоварване на работната среда на площадките ще бъдат под пределно

допустимите норми.




Източниците на шум при строителство, експлоатацията и закриване на

инвестиционното предложение се определят от вида и броя на техниката, която ще се

използва. Например, такива са строителните машини и техника като: багери, челни

товарачи и самосвали. В етапа на строителство ще се очаква техния брой да е около 10. В

етапа на експлоатация, на двете площадки се очаква да работят 31 броя техника и

механизация. Останалите съоръжения към инсталациите – шредери (95 dB(А)),

сепаратори, помпи и др. са на закрито и не се очаква да въздействат върху близко

разположените населени места. Очакваното звуково натоварване, което може да се

създаде е свързано с наслагването на шумовото ниво от посочените източници на шум, в

резултат на което се получава сложна емисионна картина с резултативни шумови нива във

всяка точка.

По своя характер излъчването от източниците шум по време на строителството ще

е постоянно. Анализирани са избрани работни места на територията на обекта с ниво на

пределно допустимите норми по БДС 14478-82. Тези работни места са със следните

източници на шум:

А1. Багер -96 dB(А) А2. Челен товарач-98 dB(А) А3. Самосвал-89 dB(А)

В таблица 1.13.1 са дадени стойностите на нивото на шумовото налягане на

работните места означени с А1, А2, А3, съответно работно място на багер, фандрома и

самосвал.


Стойности на нивото на шумово налягане на работни места в багер, фандрома,

самосвал

Работно място А1 А2 А3 Ниво на шум dB(А) 96 98 89

Допустими нива dB(А) 85 85 80 Превишени ПДК 11 13 9 От таблицата се вижда, че превишаването на ПДК на работните места е от 9 до 13

dB(А). Поради което се препоръчва работниците, работещи на тези работни места да

използват антифони.

За по-голяма точност на предвиждания шумов режим ще бъде разгледан вариант, с

който се цели да се предвиди режима на шумовите имисии в зависимост от два източника

на шум с най- високи норми на шумово налягане – фандрома и багер, които могат да

окажат влияние върху здравословното състояние на работниците работещи на тези

работни места. Първия източник на шум фандрома с ниво на шумовото налягане L1 = 98

dB(А). Вторият източник на шум – багер с ниво на звуковото налягане L2 = 96 dB(А).




L1 – L2 = 98-96 = 2 dB(А),

Добавката към по-силния от двата източника е 2 dB(А), следователно Lpa =

100dB(А).

Сумарното шумово ниво

L=Lpa + 14+10 lg T/V

Т – време реверберация за случая

V – безкрайност

L = 100+14 = 114 dB(А)

Изчисляване на шумовата емисия

L = L – Rn - ДLrn – b, dB(А)

Rn - звукопоглащателна способност

Rn = 0

Д Lrn = 0 - понижаване на шумовото ниво с отдалeчаване от източника,

L = 114- 0- 0 – 6 = 108 dB(А)

L = 108 dB(А)

За привеждане към съответствие на санитарно-хигиенните норми се препоръчва

работа със антифони. Шумовите нива, които ще се генерират са характирни за етапа на

строителство на което и да е съоръжение. Аналогично е и с шумовите нива при

експлоатация на съоръженията.

Предвид разположението на площадките, предвидени за инсталации за третиране

на отпадъците, както и на депото и отдалечеността му от най-близко разположените

населени места по време на строителството и експлоатацията на депото не се очаква

превишаване на нормите за дневен и нощен шум. Не се очаква нарушаване на санитарно-

хигиенните норми за населението на близо разположените населени места.

1.14. Риск от аварии

За всяка от площадките, върху които са разположени инсталациите, част от

„Интегрираната система от съоръжения за третиране на битовиъе отпадъци на Столична

Община” трябва да се разработи План за провеждане на спасителни и неотложни

аварийно-възстановителни работи при бедствия и аварии. Целта на Плана е да

създаде оптимална организация за своевременно прогнозиране характера и последствията

от земетресения, наводнения и други често повтарящи се бедствия, крупни

производствени аварии и пожари и успешното осъществяване на локални, защитни,

спасителни и ликвидационни мероприятия във възникналите огнища на поражения




(заразяване). Планът следва да бъде съгласуван с „Пожарна безопасност” и „Гражданска

защита” на гр. София.

В плана трябва да се прогнозират следните възможни бедствия и аварии и

последствията от тях:

1. Тежки земетресения - като се има предвид, че инсталациите и депото се намира

в земетръсна зона IX степен (по скалата МШК) може да се очаква, че при евентуално

земетресение от такава величина е възможно да се получат пропуквания и нарушаване

целостта на земните и строителните конструкции на депото, в следствие на което да се

наруши целостта на изолиращия екран, дренажната система и клетките за неопасни

отпадъци и да се стигне до замърсяване на почвите и водите в района. Възможно е

компрометиране на конструкцията на съоръженията и повърхностно замърсяване на

почвите на териториите на площадката.

2. Наводнения – следва да се предвидят в проекта съоръжения за отводняване на

площадките на инсталациите за компостиране и инсталациите за механо-биологично

третиране на отпадъциете. За Депото за неопасни отпадъци, въпреки проектираните

охранителни канали и дренажна система за третиране на инфилтрата, при обилни валежи

и интензивно топене на снеговете в района е възможно да се получи временно

наводняване на депото, което ще доведе до изпускане на замърсени води в канализацията,

локалната ПСОВ и евентуално водоприемника.

3. Силни бури - възможно е да бъде прекъснато електрозахранването на

площадките, което ще доведе до спиране на инсталациите, включително и на помпите за

инфилтрат на Депото за неопасни отпадъци.

4. Пожари - съществуват макар и минимални условия за възникването им на

територията на двете площадки, включително и в депото поради факта, че последното е на

територията на производствената площадка. Възникването на пожар ще доведе до

замърсяване на въздуха в района на площадката и може да застраши здравето и дори

живота на обслужващия персонал. Може да се очакват също и поражения, както на

оборудването на инсталациите за третиране на отпадъците, така и по изолационния екран

на дъното на Депото за неопасни отпадъци, което би могло да причини замърсяване на

почвите и водите в района. Да се предвидят подходящи пожароизвестителни и

пожарогасителни системи, уреди и съоръжения.

5. Производствени аварии - при неспазване на технологията на третиране на

отпадъците (компостиране, механично третиране, биологично третирани и депониране) на




територията на двете площадки е възможно разпиляване на битови, опасни и/или

неопасни отпадъци.

Очаквани случаи на аварийни изпускания на опасни замърсяващи вещества са:

� При товаро-разтоварните и транспортните работи на смесено събраните

твърди битови отпадъци до и на територията на площадка „Яна – Садината”.

� Пропуски при опаковането и надписването на опаковките, съдържащи

опасни отпадъци, след сепарирането им на площадка „Яна – Садината”.

� Липса на подходящи надписи, знаци и символи за опасност.

� При дейностите с тежки машини и товарни коли могат да се получат

разливи на нефтени продукти.

� Аварийно замърсяване с опасни вещества може да се очаква при пропуски в

контрола на контролно-пропусквателния пункт на двете площадки.

� Злополуки по време на изкопни, насипни и товаро-разтоварни работи при

изграждане на инфраструктурата на площадките с инсталации за третиране на отпадъци,

по време на експлоатацията и етапното обезопасяване на инсталациите за третиране на

отпадъците и клетките на Депото за неопасни отпадъци.

� Пропуски при управлението на инфилтриралите и дренажните води на

площадката на депото. При извънредни (аварийни) ситуации, включващи нарушаване на

долния екран или на канализационната мрежа в подземните води се очаква да постъпят

опасни вещества от инфилтриралите се води, попадащи в дренажната система на депото и

съдържащи филтрата получен в процеса на уплътняване на отпадъците и просмукващите

се дъждовни води.

При изтичане на замърсители (течна фаза) директно от депото или съоръженията

му, здравно-екологичен риск носят предимно повърхностните и подземни води.

1.15. Мерки за предотвратяване и реагиране при инциденти и непредвидени събития

За общо ръководство, координация и контрол на дейността по организацията и

ръководството на спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи

(СНАВР) при бедствия, аварии и катастрофи, както и за превантивна работа, недопускане

или намаляване на отрицателните последствия от тях да се разработи Авариен план. В

този план трябва да се посочат мерките за недопускане, предотвратяване или ликвидиране

на последствията при възникване на бедствия и аварии (най-вероятните са описани в т.

1.14) в зависимост от характера им, както и службите и организациите, с които трябва да




се търси взаимодействие при възникване на бедствие или авария на територията на двете

площадки, върху които ще бъдат изградени съоръженията и инсталациите за

компостиране, механобиологично третиране и депониране на отпадъците, реда и начините

за оповестяване на инциденти, аварии и бедствия, реда за въвеждане на плана за действие

при аварии и др. В него трябва да се отразят задълженията на длъжностните лица,

участвуващи в ликвидирането на авариите и реда на техните действия, както и сроковете

за предаване на информацията към висшестоящите инстанции.

Планът следва да включва и превантивна дейност, свързана с обучение на

обслужващия персонал на депото. Препоръчително е въвеждане на система за управление

на качеството– ISO 9001 и система за управление на околната среда- ISO 14001, по които

да се управляват дейностите на инсталациите за третиране на отпадъците на двете

площадки. Дейността на Оператора на инсталациите за третиране на отпадъците на двете

площадки, трябва да е насочена към осъществяване на практика на мероприятия,

ограничаващи вредното въздействие върху околната среда. Би могло да се създаде

комисия, на която да се възложат следните основни задачи:

-Прогнозиране възможностите за възникване на бедствия, аварии и катастрофи на

територията на площадките, върху които ще се изгради „Интегрираната система от

съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична Община”;

-Организиране и провеждане превантивни мероприятия по подготовката на

персонала, обслужващ инсталациите и депото за неопасни отпадъци за защита при

бедствия и аварии;

-Обсъждане общото състояние на готовността за посрещане на евентуални такива;

-При възникването на територията на инсталациите и депото на бедствия, аварии,

пожари и др., да организира набирането на необходимата информация и незабавното й

предаване на Постоянната общинска комисия за защита на населението при бедствия и

аварии (ПОКЗНБА) на община София;

-Определяне на размерите на застрашените райони, в които следва да се осигури

защита на населението;

-Организиране, ръководство и контрол върху провеждането на СНАВР при

възникнали бедствия, аварии и катастрофи и дава нареждания за използване на

необходимите сили и средства;

-Представя в ПОКЗНБА необходимите документи за размера на компенсациите

при бедствия и аварии;




В Плана за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни

работи при бедствия и аварии следва да се разработят отделни части за:

-Поддържане на аварийна готовност

-Схема на действие в различните случаи

-Сили и средства за действие

-Оповестяване и привеждане в готовност на органите за управление и силите за

действие

-Управление на защитните, спасителни и аварийни мероприятия

-Ред за въвеждане на Плана за действие и информиране на населението

Инвестиционният проект на идейна фаза предвижда наличие на технологична вода

в случаите на пожари. Средствата за пожарогасене на площадката на предприятието

трябва да се поддържат в пълна изправност. Трябва да се осигури подходящо обучение и

инструктаж на персонала за действия, свързани с предотвратяване на аварии и ефективно

ликвидиране на последствията от тях. За целта трябва да се съставят писмени инструкции

и се поставят знаци на рисковите места. Аварийният план трябва да съответства на

изискванията на ПМС № 18 за приемане на Правилника за организацията и дейността по

предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи (ДВ

бр. 13/1998 г). В плана следва да бъдат посочени и описани пътищата за достъп,

водоизточници и комуникации при възникване на аварийни ситуации.

1.16. Мониторинг

При реализиране на инвестиционното предложение се предвижда провеждането на

мониторинг по фази на реализация (строителство, експлоатация, закриване и

рекултивация), чиято честота, място и метод на наблюдение и контрол са посочени в

Таблици 1.16.1., 1.16.2. и 1.16.3.


Система за мониторинг на инвестиционното предложение по време на строителство

ИЗТОЧНИК Метод* Пункт Честота Трафик при строителните дейности

КВМ Мрежа от пунктове за мониторинг на прахови емисии

Ежедневно (визуално) Ежеседмично

Повърхностен отток от площадката

КВМ Точки на заустване; Ежедневно (визуално) Ежемесечно

Емисии от коли и камиони и др. транспортни средства

КВ Пункт на обслужване на превозното средство

Ежедневно (визуално) По време обслужване на превозното средство

* Метод- К = количествен, на базата на анализи; В = визуална оценка; M = многобройни пунктове




ИЗТОЧНИК Метод* Пункт Честота на мониторинг

В етапа на строителство, чрез регламентираните от ЗУТ процедури, следва в

съответствие с изискванията на Наредба 8/2004 (Чл. 48.) за осигуряване на безопасна

експлоатация на съоръженията и инсталациите, използвани при биологично третиране на

биоразградими отпадъци и за опазване на човешкото здраве и околната среда, да се

установи, че:

1. конструкцията на съоръженията осигурява възможност за: а) непрекъснато наблюдение и коригиране на температурата, влажността и физико-

химичните свойства на отпадъка; б) циркулация на въздуха в отпадъчната маса; в) третиране на образувания биогаз; г)ограничаване замърсяването на геоложката основа, повърхностните и подземните

води и въздуха; 2. съоръженията и инсталациите за биологично третиране на биоразградими отпадъци отговарят и на изискванията за:

а) защита от шум в съответствие със санитарните норми; б)защита от вибрации в съответствие със санитарните норми и нормите за

проектиране на фундаменти, подложени на динамични товари от машини; 3. обслужващите сгради, помещения и съоръжения осигуряват здравословни и безопасни условия на труд и опазване на компонентите на околната среда при спазване изискванията на нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В съответствие с Наредба №8 от 24 август 2004г за условията и изискванията за

издграждане и експлоатация на депа, следва да се осъществи мониторинг при полагането

на долния излационен слой на Депото за неопасни отпадъци.


Система за мониторинг на инвестиционното предложение по време на експлоатация

ИЗТОЧНИК Метод* Пункт Честота Фаза на експлоатация Повърхностен отток от площадката

КВМ Точки на заустване; Ежемесечно

Инсталации за компостиране

К

Мониторинг на отпадъчните води от резервоара на площадката

Автоматичен непрекъснат контрол

Инсталации за МБТ

К Мониторинг на отпадъчните води


Депо за неопасни отпадъци

К,В,М Мониторинг на инфилтрата Автоматичен непрекъснат контрол

ПСОВ К Мониторинг на постъпващите за пречистване отпадъчни води


Заустване на отпадъчни води след пречистване

КВМ Мониторинг на отпадъчни води в точката на заустване

Ежемесечно




ИЗТОЧНИК Метод* Пункт Честота от ПСОВ Пречистване на отпадъчни газове

О, К Биофилтри Ежемесечно

Депо за неопасни отпадъци

К,В,М Газов кладенец Автоматичен непрекъснат контрол

Вентилационни системи, подаващи въздух в халетата на инстлациите и на двете площадки

К,В,М На вход във всяко от халетата Автоматичен непрекъснат контрол

Всички източници на прахови емисии

КВМ Мрежа от пунктове за опробване на почвите на работните площадки

Веднъж годишно

Разливи и течове от транспортната техника

КВМ Мониторинг води и почви Ежемесечно

* Метод- К = количествен, на базата на анализи; В = визуална оценка; M = многобройни пунктове на мониторинг; О=органолептичен

Качеството на атмосферния въздух трябва да бъде обект на непрекъснато

наблюдение и контрол на територията на площадка, както и на характерни пунктове по

трасето на автотранспортната техника.

Въздух- Предвижда се да се направят пробоотборни точки, които биха били от

полза за експлоатацията на инсталацията, за да се следят параметрите на работа на

вентилационната система и биофилтрите. При изправното обслужване на

биофилтрите (подмяна на филтруващия пълнеж на всеки 2 години) и поддържане на

параметрите на работа в регламентираните граници, не се очаква нарушаване на

емисионните норми.

Повърхностни и подземни води- Предвижда се да се извършва наблюдение на

повърхностните, отпадъчните води от инсталациите на двете площадки, подземните води

на територията и около територията на двете площадки. Необходимо е да бъдат

уточнени пунктовете за пробовземане, честотата на пробовземанията и компонентите,

които ще се определят. Да се предвидят надеждни мерки за контрол на техническото

състояние на производствените канализации, за да може в случай на аварии да се

предприемат незабавни и адекватни мерки за отстраняването им. Необходимо е да се

осигури система за контрол по основните параметри на обработваната и изпускана в

производствените канализации вода, включително, съгласувано с експлоатацията на

пречиствателната станция, за да се осигури контрол на необходимите показатели.

Наблюдения за опазване на подземните води чрез сондажи в подходящите

пунктове.




Отпадъци- По отношение на провеждането на собствен мониторинг за

отпадъците се предвижда изготвянето на фирмена "Програма за управление на

отпадъците". Тя следва да съдържа план за мониторинг, чрез който да се въведе строг

контрол на генерираните отпадъци, съхраняването им в подходящи складове,

местоположение на площадките за временно съхранение на отпадъците, съгласно

изискванията на законодателството и предаването им на лицензирани фирми за

последващо третиране. Мониторинга (количествен и качествен) следва да се осъществява

чрез въвеждане на отчетни книги за отпадъците, в съответствие с изискванията на

Наредба 9/2004 г.

Таблица 1.16.3 Система за мониторинг на инвестиционното предложение при закриване и

рекултивация

ИЗТОЧНИК Метод* Пункт Честота Фаза на закриване Дейности по разрушаване на сгради

КВМ Мрежа от пунктове за мониторинг на прахови емисии

Ежедневно (визуално) Ежеседмично по време на работа

Повърхностен отток

КВМ мониторинг пунктове Ежемесечно

* Метод- К = количествен, на базата на анализи; В = визуална оценка; M = многобройни пунктове на мониторинг

Инвестиционното предложение предвижда провеждане на мониторинг по

компоненти на околната среда, съгласно съществуващите НДНТ (Reference document on the best

available techniques for waste treatment industries,2006),. Точният брой и местоположение на

пунктовете ще се уточни на следващ етап, като се спазват посочените в Таблица 1.16.4.

методи, местоположение на пунктовете и честота на пробовземане.

Таблица 1.16.4 Система за мониторинг по отношение на компонентите на околната среда

Компоненти Методи Местоположение на

пунктовете Честота на

пробовземане Повърхностни води Ръчно пробовземане и

анализ Точката на заустване в повърхностния водоприемник


Подземни води Ръчно пробовземане и анализ

Мрежа от пиезометри Ежемесечно

Качество на въздуха (запрашеност)

Измерване на емисиите Мониторинг на праховите емисии


Качество на въздуха Газ сензори Мониторинг на емисиите от отпадъчни газове

Постоянно

Почви Механично опробване В мрежа, с разстояние между измервателните пунктове от 500 м, която се разпростира извън границите на обекта

Преди емитирането, два пъти по време на емисията

Флора и фауна Наблюдение на хабитатите Извършване на проучвания, за установяване на съществуващото положение

В продължение на три години след началото на дейността.




Компоненти Методи Местоположение на

пунктовете Честота на

пробовземане преди стартиране на инвестиционното предложение

Археология Поддържане на контакти с компетентните институции в случай на откриване на археологически находки с цел тяхното документиране и съхраняване

Райони на пряко въздействие Постоянно

Шум и вибрации Мониторинг на шум и вибрации

Избрани пунктове между източниците и обектите на въздействието

В зависимост от конкретните дейности

Съгласно Приложение 3 към чл.3, ал.2,т.3, чл.12,ал. 1, чл.13, чл.16,т. 3, чл.22, ал.4,

чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №8 от 24 август 2004г за условията и изискванията за

издграждане и експлоатация на депа, се изисква в процеса на експлоатация и след

закриване на депото да се осъществява мониторинг на депата за отпадъци. Съгласно чл.

44 от Наредба №8 е необходимо да се осъществява контрол и да се наблюдават

параметрите в срок от 30 години след закриване на депото. Вътрешно фирменият контрол

се изразява във входящ контрол и контрол на технологията за депониране, на изолацията,

дренажната система и стабилността на цялото депо. Входящият контрол се извършва на

входа на депата и включва: визуална оценка на вида на отпадъка и дата и час на

постъпване на отпадъците и брой на курсовете

Операторът на депото ще води и съхранява „Отчетна книга”, която съдържа

информацията от входящия контрол. По време на експлоатация на депото се контролира

спазването на проектните решения и изисквания по отношение на вида на отпадъците,

технология на полагането им, ежедневно уплътняване на отпадъците и параметрите на

компонентите на околната среда, предвидени в системата за собствен мониторинг.

Контролът на изолацията, дренажната система и стабилността на тялото на депото

включва:

� контрол по спазване на проектната технология на полагане на долния изолиращ екран; � контрол за правилното функциониране на дренажните системи – оценява се визуално; � оценка на физико-механичните и якостни показатели на отпадъчното тяло. Извършава

се всяка година чрез анализ на плътността на проби от шурфове и по данни от мониторинга за топографията на депото и чрез корелационни зависимости за изчисляване на якостните показатели на срязване – ъгъл на вътрешно триене и кохезия;

� Контрол на състоянието и надеждността на техническите съоръжения: диги, шахти за инфилтрат, дренажна система;

� Времетраене на депонирането по дати; � Отклонение от предвижданията на оперативния план и други специфични данни за

полето.




Определянето на обема на инфилтрата, качествения му състав и нормативните

методи на анализ, както и честотата на пробонабиране в зависимост от състоянието на

депото са посочени в таблица 1.16.5. Вземането на проби и определянето на обема и

състава на инфилтрата трябва може да се извършва, съгласно Общото ръководство за

пробовземане, ISO 5667-2 (1991). Пробовземане и анализ на инфилтрата и подземните

води се извършват по индикаторните показатели на очакваното замърсяване, които са

необходими за ранно установяване на измененията в качествата на подземните води.


Мониторинг на инфилтрата, подземните води и газовите емисии

№ по ред Показатели

По време на експлоатация на

депото След закриване на депото

1. Обем на инфилтрата месечно на всеки 6 месеца

2. Състав на инфилтрата на тримесечие на всеки 6 месеца

3. Ниво на подземните води на всеки 6 месеца на всеки 6 месеца 4. Състав на подземните води на 6 месеца на всеки 6 месеца

5. Потенциални газови емисии и атмосферно налягане (СН4, СО2,О2, Н2S, Н2 и др.)

месечно на всеки 6 месеца

Съгласно чл. 4.1 от горе посоченото Приложение 3 за мониторинг на подземните

води трябва да се извършват измервания най-малко в три пункта-един над депото и два

след него, по посока на на естествения поток на подземните води.

Концентрациите на отделните компоненти в подземните води следва да се оценяват

по критериите, съобразно нормативните изисквания (Приложение No1 към чл.10, ал2 от

Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Таблица 1.16.6 Показатели и методи за определяне на замърсяването на подземните води

No Показатели Честота на Опробване

Метод на определяне

1 Активна реакция - pH 2 пъти годишно БДС 17.1.4.27-28 2 Специфична електропроводимост -"- ISO 7888 3 Разтворени газове кислород -"- Преносим уред 4 Сулфатни йони -"- БДС 17.1.4.03-77 5 Натрий -"- ISO 9964-3 6 Калий -"- ISO 9964-3 7 Кадмий -"- ISO 8288 или ISO 5961-AAC 8 Манган -"- БДС 17.1.4.16.15-79 9 Никел -"- ISO 8288 – AAC 10 Олово -"- ISO 8288 – AAC 11 Цинк -"- ISO 8288 – AAC 12 Желязо -"- БДС 17.1.4.06-77 13 Хром -"- ISO 8288 – AAC 14 Арсен -"- ISO 11969 – AAC 15 Мед -"- ISO 8288 – AAC 16 Селен -"- ISO 11969 – AAC




Мониторинга на отпадъчните води след ПСОВ следва да е в съответствие с

изискванията на Приложение 3 на НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за

допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във

водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004)

Таблица 1.16.7 Показатели и методи за определяне на БПК5, ХПК и неразтворени Показател Концентра

ция Сравнителен метод за измерване

Биохимична потребност от кислород (БПК5 ) при 20о С без нитрификация

25 mg/dm3

O2

Хомогенизирана, нефилтрувана и неотдекантирана проба. Определяне на разтворения кислород преди и след 5 денонощия инкубация при 20оС61оС на тъмно. Добавка на нитрификационен инхибитор.

Химично потребен кислород (ХПК)

125 mg/dm3

О2

Хомогенизиран, нефилтрувана и неотдекантирана проба.Окисляемост с калиев бихромат.

Общо съдържание на неразтворени вещества

60 mg/dm3

Филтруване на представителна проба през мембранен филтър (0,45 mm). Изсушаване при 105о

С и претегляне.

Центрофугиране на представителна проба (най-малко в продължение на 5 минути със средно ускорение от 2800 до 3200 g), изсушаване при 105оС и претегляне


Показатели и методи за определяне на общ фосфор и общ азот по Келдал

Показател Концентрация Сравнителен метод за измерване Общ фосфор

2 mg/dm3

Молекулна абсорбционна спектрофотометрия

Общ азот (органичен и амонячен азот), нитратен азот и нитритен азот.

15 mg/dm3

Молекулна абсорбционна спектрофотометрия

Топография на депото: състояние на тялото на депото- Мониторинг за

състоянието на тялото на депото, включващо структурата и състава на отпадъчното тяло и

поведението на повърхността на тялото на депото, трябва да се извършва както следва:

� За структурата и състава му (площта му заета от отпадъци, обема и състава на

депонираните отпадъци, свободния капацитет на депото) ще се извършва само по

време на експлоатацията-ежегодно.

� За поведението на повърхността на депото, по време на експлоатацията-ежегодно,

и след закриването ежегодно, с установяване на настъпили изменения.




2. Проучени алтернативи за местоположение и алтернативи по технологии и мотиви за направения избор за проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително „нулева алтернатива”

2.1. Нулева алтернатива

„Нулева алтернатива ” в случая за третиране на отпадъците от Столична Община

няма. Натрупването на балирани или депонирани, без сепариране битови отпадъци,

обрича не само сегашните генерации, но и бъдещите поколения от прилежащите райони

на продължителна експозиция от генерираните замърсители в атмосферния въздух, най-

значимите от които са парниковите газове от метан и въглероден диоксид. От друга

страна, настоящата практика е неприемлива, тъй като не се използва потенциала на

битовите отпадъци като суровинен и енергиен ресурс. Тази практика е в пълно

противоречие с принципите за устойчиво развитие и не отговаря на нормативните

изисквания и „Национална стратегия за ограничаване и предотвратяване депонирането на

биоразградими компоненти на отпадъците” и плана за нейното прилагане.


Сравнителен анализ на ситуацията при „нулева алтернатива” и

инвестиционното предложение

„Нулева алтернатива” Инвестиционно предложение

Събрани (чрез фирми за сметосъбиране или директно предадени) и отиващи на депо „Суходол”

До 2010: опериране на Депо „Суходол”

количествата са около 410,000 t/a, имайки в предвид че това е общото количество битови отпадъци на Столична община, генерирани на територията минус потока „Опаковки и други отпадъци за рециклиране, събирани разделно”.

Освен опаковките се рециклират и други материали, които се събират разделно, а именно вестници, списания, метали от насипни отпадъци и отпадъци от промишлени материали, които могат да се рециклират.

Тази система се организира от упълномощени организации за опаковки и е извън обхвата на инвестиционното предложение. Обаче, приема се че при всички случаи системата ще бъде развита с или без инвестиционното предложение. Количествата на разделно събраните и третиране отпадъци от опаковки ще се увеличат от около 95000 t/a през 2011 до почти 200000 t/a през 2032.

Опаковки и други отпадъци за рециклиране, разделно събирани или сепарирани чрез МБТ и рециклирани

Като допълнение рециклируемите отпадъци са разделени в инсталацията за МБТ: Минимум 4000 t/a метали




„Нулева алтернатива” Инвестиционно предложение

Събрани(чрез фирми за сметосъбиране или директно предадени) и неправилно обезвредени

След 2010: Суходол ще бъде затворен и няма да съществува друг завод или депо. Следователно количествата ще бъдат захвърлени неправилно.

Количествата БО захвърлени неправилно ще се увеличат от 410 000t/a през 2011 г до 550000 t/a през 2032. Този поток е общото количество битови отпадъци на Столична община, генерирани на територията на проекта минус потока от системата за разделно събиране на опаковки и други отпадъци за рециклиране от упълномощени фирми;

След 2010: Отпадъците няма да се депонират директно.

Биоотпадъци събрани отделно и компостирани - аеробно

Съществува малък пилотен проект за домашно компостиране.

От 2011: Компостиране на зелени отпадъци, произвеждайки количества от min 11000 t/a през 2011, увеличавайки се до 22000 t/a през 2013 и 29000 t/a през 2032.

От 2012: Биоотпадъци (хранителни отпадъци) производство на компостиране на количество от min 11000 t/a през 2012, увеличавайки се до 15000 t/a през 2014 и 20000 t/a през 2032.

МБТ - Смесени БО преработени в RDF и отиващи за енергийно възстановяване

Отсъства От 100000 до 140000 t/a от RDF са сепарирани и доставени до съответните потребители

МБТ - Смесени отпадъци преработени в нестандартен компост с депониране на неопасни отпадъци

Отсъства Получаване на 60000 – 70000 t/a несортиран компост за рекултивация на нарушени терени

Депониране на предварително третирани отпадъци

Отсъства Намаляване на количеството на депонираните отпадъци до 150000-210000 t/a на Депо за неопасни отпадъци

Сумата от количествата, които са включени за различните методи за третиране на

отпадъци съответства на общото количество отпадъци, генерирано на територията на

Столична Община и същото се прилага за сценария с реализация на инвестиционното

предложение и „нулевата алтернатива”.




2.2. Алтернативи за реализация на инвестиционното предложение, съгласно най-добрите налични техники (НДНТ)

По отношение на най-добрите налични техники за третиране на твърдите отпадъци

съществуват два сравнителни документа на Европейската комисия:

Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, Сравнителен документ

за НДНТ за инсинериране на отпадъци, Август, 2006 (Integrated Pollution

Prevention and Control, Reference Document on the Best Available Techniques for

Waste Incineration, August 2006);

Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, Сравнителен документ

за НДНТ за третиране на отпадъци, Август, 2006 (Integrated Pollution Prevention

and Control, Reference Document on Best Available Techniques for the Waste

Treatments Industries, August 2006.)

Общата схема на прилаганите системи за третиране на смесените битови отпадъци,

в съответствие с НДНТ, е представена на Фиг. 2.2.1. Сепарирането на отпадъците (от 2 до

12) е свързано с приоретизиране на възможността за рециклиране и повторна употреба на

отпадъците, което е в съответствие с европейската йерархия за тяхното управление.

а)Технологи, предвидени в инвестиционното предложение

Инвестиционното предложение попада изцяло в Сравнителен документ за НДНТ за

третиране на отпадъци (Reference Document on Best Available Techniques for the Waste

Treatments Industries, August 2006) и обхваща процесите на:

механо-биологично третиране

компостиране

депониране




Фиг.2.2.1 – Обща схема на третиране на твърди битови отпадъци, съгласно НДНТ




Съгласно НДНТ за третиране на отпадъци (Reference Document on Best Available

Techniques for the Waste Treatments Industries, August 2006), в инсталациите за МЕХАНО-

БИОЛОГИЧНО ТРЕТИРАНЕ се сепарират металите и инертните материали, отделят се

органичните фракции (за стабилизация чрез компостиране) и заедно с компоста се

произвежда висококалорична фракция за RDF-гориво. Модифицираните отпадъци (RDF-

гориво) могат да се получат и в процеса на „суха стабилизация”, при която остатъчните

отпадъци (след сепариране на металите и инертните отпадъци) се изсушават при процес

на компостиране и в резултат се получава остатъчна маса с висока калорична стойност.

Процесът е показан схематично така на фиг.2.2.2.

Фиг.2.2.2 Схематично представяне на входящите и изходящи потоци при механо-

биологично третиране (кафявите стрелки представят пътя на остатъчните материали, а зелените –

пътя на третираните изходящи потоци). Механичното третиране може да бъде осъществено преди или

след биологичното третиране [Eunomia Research & Consulting, 2002], [TWG, 2004]

Получаването на модифицирани горива, получени от отпадъци (RDF) е най-широко

прилагана практика в страните членки на ЕС, в които е достигната висока степен на

разделяне на ТБО, още при източниците на генерирането им и рециклиране. При

рециклирането се генерират нерециклируеми висококалорични отпадъци, подходящи за

получаване на RDF. Австрия, Германия и Холандия са най-добрите примери в това

отношение. Общото количество RDF, получено от твърди битови отпадъци (ТБО) в ЕС

през 2003 г. възлиза на около 3 млн тона. Капацитета за получаване на RDF все повече се




увеличава с изграждането на нови инсталации за МБТ, като едни от последните изградени

са в Австрия, Белгия, Финландия, Италия и Холандия.

Mодифицираните горива, получени от отпадъци (RDF), във Великобритания се

изгарят в инсинератори с флуидизиран слой с цел генериране на енергия.

Mодифицираните горива, получени от отпадъци (RDF) се изгарят съвместно с други

горива в топлоцентрали, хартиени заводи във Финландия и в някои циментови пещи в

Австрия, Белгия, Дания, Италия и Холандия. Не винаги е възможно директното изгаряне

на полученото RDF и се налага то да бъде съхранявано. Общото количество RDF, което се

изгаря, като съпътстващо гориво, възлиза на 70 % от произведеното. Очаква се изгаряното

количество RDF в близко бъдеще да се увеличи в Белгия, Италия и Великобритания.

Също така съществуват и инсталации за използване на RDF в негоривни процеси, като

газификация и пиролиза.

Някои органични отпадъци, които са замърсени и не биха могли да се рециклират,

се третират механо-биологично до модифицираните горива, получени от отпадъци (RDF).

Такива отпадъци са пластмаси и картон/хартия от търговски и промишлени дейности (от

опаковки или от самото производство), отпадъчни гуми, отпадъчна биомаса (слама,

нетретирани дървени отпадъци, изсушени утайки), отпадъчни текстилни материали,

органични отпадъци (масла, промишлени утайки, импрегнирани дървени стърготини и

отработени разтворители).

В модифицираните горива от отпадъци (RDF) се включват широка гама отпадъчни

материали, които са предварително третирани, така че да отговарят на изискванията за

постигане на висока калорична стойност. RDF би могло да включва остатъци от

рециклиране на ТБО, промишлени отпадъци, утайки, промишлени опасни отпадъци и

отпадъчна биомаса и др.

Терминът RDF в англоговорящите страни се превежда като отделената при

сепарацията на ТБО висококалорична фракция. Една от най-евтините и вече добре

познати техники за получаване на RDF от ТБО е механичното биологично предварително

третиране. RDF може да се получи от ТБО чрез редица различни процеси, състоящи се

най-общо в:

1 Разделяне при източника на генериране

2 Сортиране или механична сепарация

3 Намаляване на размера (шредиране, смилане и т.н.)

4 Сепарация и пресяване




5 Смесване

6 Изсушаване и пелетизиране

7 Опаковане

8 Съхранение

Обикновено отпадъците се сепарират за отделяне на рециклируемата фракция

(напр. метали), инертната фракция (стъкло) и за отделяне на фините, влажни частички

биоразградима фракция (хранителни и градински остатъци) с високо съдържание на влага

и прахови частички. Влажните органични материали се отделят за компостиране или

анаеробно разграждане и полученият продукт може да бъде използван за почвен

подобрител при рекултивация на нарушени терени (вкл. депа) или може да бъде

депониран. В някои случаи биоразградимата фракция се съхранява на място за изсушаване

посредством биологично третиране (т. нар. процес на „суха стабилизация”). Грубата

фракция се отделя за депониране или се връща в потока за пулверизиране. Междинната

фракция, съдържаща хартия, картон, дърво, пластмаса и текстил може да бъде директно

изгаряна като грубо гориво (coarse RDF) или да бъде изсушена и пелетизирана като RDF с

висока плътност.

Има две разработени технологии за получаване на модифицирани горива от

отпадъци (RDF) от висококалоричната фракция на ТБО:

1 Механо- биологично третиране;

2 Процес на суха стабилизация.

Количеството модифицирани горива от отпадъци (RDF), получено от тон ТБО

варира в зависимост от типа на предварителното събиране на отпадъците и качествените

изисквания. По направени изследвания е установено, че RDF, получавано от ТБО варира

между 23 и 50 % тегл. от количеството на преработвания отпадък в зависимост избрания

процес на третиране и от съответната държава (Табл. 2.2.1). При други изследвания

процентите варират между 55 и 85 %.

Таблица 2.2.1. Степен на получаване на модифицираните горива от отпадъци (RDF) от ТБО в

зависимост от процеса на третиране и страната, в която се осъществява Страна Тип третиране % получено RDF Австрия МБТ 23 Белгия МБТ 40-50 Финландия МТ Варира Холандия МТ 35 Обединеното кралство МТ 22-50 Забележка: МБТ – механично биологично третиране; МТ – механично третиране




Едно от предимствата на съвместното изгаряне на RDF с други горива в

промишлените процеси е намаляване на количеството на невъзобновяеми природни

ресурси чрез заместването им с модифицирани горива от отпадъци (RDF).

Тенденцията е инсталациите за механо-биологично третиране да бъдат с голям

капацитет, тъй като в тях се третират огромни обеми смесени отпадъци. Капацитет от 50 –

100000 t/а се счита за нормален, но може да се достигне и капацитет от 700000 t/а, какъвто

е капацитета на завода в Милано, Италия, а може и инсталацията да е с капацитет само

7000 t/а. До сега в Европа има поне четири инсталации за механично биологично

третиране, които постигат пълно оползотворяване на ТБО под формата на рециклиране на

отпадъците и получаване на енергия. Тази технология се използва и в градове на Канада с

население близко до това на София.

В инвестиционното предложение е разработена алтернатива и са предвидени

съответните съоръжения и оборудване за производството на модифицираните горива от

отпадъци (RDF), които да се насочат за приложение в съществуващи в страната

производствени процеси. Това е утвърдена практика и в други страни от Европейския

съюз, особено в съвременната пазарна ситуация, когато цената на горивата се покачва. По

този начин, част от битовите отпадъци се превръщат в енергиен ресурс. Както при

компостирането и в този случай в атмосферата ще се изпускат основно водни пари и

въглероден диоксид. Естествено, най-добрите налични техники налагат използването на

подходящи пречистващи съоръжения, както това е предвидено и в настоящето


КОМПОСТИРАНЕТО е екзотермичен процес, при който органичните субстрати се

подлагат на аеробна биодеградация от смесена микробна популация в условията на

повишена температура и влажност (фиг.2.2.3). В процеса на биодеградацията органичният

субстрат претърпява физично и химично превръщане с образуването на стабилен

хумифициран краен продукт. Естественото разлагане на органиката може да се ускори ако

преработваният субстрат се събере на „купчини”, което позволява да се съхрани част от

топлината отделяна при ферментациите. Този ускорен процес именно е компостирането.

Процесът компостиране се разделя на четири стадия: мезофилен, термофилен, изстиване и

съзряване. Някои характерни параметри на компостирането са както следва:

o Разделяне - желателно е компостирането да протича с максимум органична

маса и минимум неорганични вещества.




o Дисперсност на частиците - оптималният размер за системи с разбъркване и

принудителна аерация е 12.5 мм, а за неподвижни купчини с естествена

аерация е 50 мм.

o Хранителни вещества -основно се следи съотношението C/N=25/1-30/1

o Добавки - за повишаване скоростта на компостиране се прибавят химични,

растителни и бактериални добавки.

o Влажност - прекалено високата влажност запълва порите доставящи О2 и

биодеградационните процеси се забавят. Оптималната влажност е 50-60 %.

o Аерация

o Разбъркване

o Топлоотделяне и размери на купчините

Фиг. 2.2.3 Принципна схема на процеса на компостиране

Чрез паралелното използване на двете основни техники за компостиране и МБТ се

осигурява значително намаляване на обема на остатъците от битовите отпадъци за

депониране.

Най-добрите налични техники по отношение на ДЕПОНИРАНЕТО се свеждат до

изпълнение на изискванията на Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и

експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и

обезвреждане на отпадъци (обн., ДВ, бр. 83 от 24.09.2004 г., доп., бр. 87 от 30.10.2007 г., в сила от

30.10.2007 г.). В представената по-долу Таблица 2.2.2. е направено сравнение между

проектните решения за изграждане, експлоатация, закриване и следексплоатационни




грижи за Депото за неопасни отпадъци и изискванията на Наредба №8/2004 г.

(изм.бр.87/07).


Решение, залегнало в инвестиционното предложение Изисквания на Наредба №8/2004 г.

Общи изисквания към депата

1. Подготовка на документи за подаване на Заявление за издаване на комплексно разрешително

Чл.3(1)т.2 Изискване за регламентиране на дейността с разрешително по чл.37 от ЗУО или комплексно разрешително по чл.117 от ЗООС.

2. ПУП – ПРЗ на площадка „Яна-Садината” - направена Екологична оценка - подготовка на документи за издавне на комплексно разрешително, регламентиращо дейността, след провеждане на процедура по ОВОС.

Чл.8,9 Изисквания за съгласуване и одобряване на проекти за депа, изграждане и въвеждане в експлоатация.

Изисквания към проектирането и изграждането на депата

3. Проведено предварително проучване на площадката. Наличие на инженеро-геоложки и хидрогеоложки доклад.

Прил.2, т.1.1. и 1.2. Изискване при проектиране.

4. Основно изискване при избора на материали ще бъде представяне на спесификации за качество и изпитване на предвидените материали

Прил.2, т.1.4. Изисквания към качеството и изпитване на материалите.

5.Направени изчисления в предварителните проучвания Прил.2, т.1.5. Проверка за обща устойчивост на тялото на депото.

Геоложка основа

6. При геоложки и хидрогеолжки проучвания е установен Коефициент на филтрация к≤1,6.10-7 m/s. В проекта да се предвидят мероприятия за: уплътняване на дъното и откосите, дренаж на подземните води, минерален запечатващ пласт, изол. геомембрана, защитен слой от геотекстил на геомембраната, с-ма за отвеждане на инфилтрат.

Прил.2, т.2.1. Осигуряване на подходяща геоложка основа Чл.19(2),т.2. при депа за неопасни отпадъци - к ≤ 1,0 х 10 -9 м/ сек и дебелина ≥ 1 м; Прил.2, т.2.1.3. Мероприятия, когато не е удовлетворено предходното изискване.

7. Фундирането ще бъде най-малко 1 m над средногодишното ниво на подземните води за по-голямата част от дъното на чашата.

Прил.2,т.2.2. Изискване за средногодишно ниво на подземните води – най-малко 1 m под котата за фундиране. Прил.2,т.2.2.2. При неспазване на горното изискване се допускат допълнителни мерки – дретаж на ППВ и др.

Изисквания към долния изолиращ екран на депото

8. Изпълнено е - предвидени са минерален запечатващ пласт, изолационна геомембрана, защитен слой, дренажна система.

Прил.2, Раздел 3, т.3.2. Изисквания за долния изолиращ екран




9. Предвидено е използване на бентонитова хидроизолация бентонитмат (GCL), отговаряща на изискванията

Прил.2, Раздел 3, А. Минерален запечатващ слой т.3.5. дебелина минимум 0,5 m т. 3,6. Възможност за използване на бентонитова хидроизолация в комбинация с минерален запечатващ пласт. т.3.6.1. Изисквания за бентонитови хидроизолации

10. Предвидено е използване на изолационна геомембрана Прил.2, Раздел 3, Б. Изолационна геомембрана т.3.9. и 3.10.Изисквания за изолационната геомембрана

11. Предвидено е използване на геотекстил Прил.2, Раздел 3, В. Защитен слой на изолационната геомембрана 3.11.Изисквания за защитния слой на изолационната геомембрана

12. В проекта следва да се предвиди дренажна мрежа от площен дренаж с дебелина най-малко 0,5 m от промита баластра, осигуряващ коеф. на филтрация ≥1.10-3 m/s ; мрежа от дренажни тръби; дренажен геотекстил, колектор и събирателна шахта с помпа. Инфилтратът ще се отвежда за пречистване в ПСОВ.

Прил. 2, Раздел 3, Г. Дренажна система за инфилтрат т.3.12. Елементи на дренажната система т.3.13. Изисквания към събирателна дренажна мрежа и отвеждащ колектор.

Изисквания към експлоатация на депата

13. Отпадъците са предварително механобиологично третирани и стабилизирани. Следва да се разработи Програма за управление на дейностите по отпадъците. За експлоатация на депото ще се издаде комплексно разрешително.

Чл.32-34, 36, 37. Условия за приемане на отпадъците на депото Чл. 39., чл.40

14. Предвидени са мерки за контрол на постъпващите отпадъци, ТБ , мониторинг и отчет. Отчетът за дейностите с отпадъци ще се регламентира с комплексно разрешително.

Чл. 39., чл.40. Задължения на оператора при експлоатация на депото

Закриване на депата за отпадъци

15. Ще бъде извършена по план и проект за повърхностно запечатване на депото и рекултивация

Чл. 42., чл.43. Процедура за закриване на депото.

Изисквания към горния изолиращ екран на депото

16. Проектиран е минерален запечатващ пласт, дренажна система, рекултивиращ пласт. Изпълнени са изискванията за проектиране при дадените условия на сеизмичност, обема на отпадъците, вписване в ландшафта, изолационна геомембрана и защитен слой. Депото ще се запълва на клетки, които ще се покриват с инертен материал- подравнителен пласт за първична техн. рекултивация Предвидена е техническа и биологична рекултивация

Прил.2, Раздел 4, т.4.1.-4.5. Елементи на горния изолиращ екран т.4.6. Поетапност на изпълнение на горен изолиращ екран т.4.7. Изискване за наклон на откосите1:2,5

17. Предвижда се газов дренаж, независимо че отпадъците са стабилизирани, защото се предполага че след 10-тата година от експлоатацията на депото, в резултат на атмосферните условия (валежи и снеготопене), в биоразградимите отпадъци ще започнат промени, в резултат на което в тялото на депото ще започне отделяне на биогаз

Прил.2, Раздел 4, А. Газов дренаж

18.Ще бъде използван минерален запечатващ пласт. Прил.2, Раздел 4, Б. Минерален за печатващ пласт




19. Изолационна геомембрана и геотекстил - двата материала ще удовлетворят изискванията за качество.

Прил.2, Раздел 4, В. Изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана т.4.14. и 4.15. Изисквания към изол. геомембрана и защитен слой

20.Предвидени са площен дренаж, дренажен геотекстил и с-ма от дренажни тръби .

Прил.2, Раздел 4, Г. Дренажна система Т.4.16., 4.17, 4.18 Изисквания за елементи на дренажната система и нейните качества – 10% обезпеченост при поемане на повърхностен отток, формиран от интензивен валеж.

21. Дадена е препоръка от експертите по ДОВОС да се разработи проект за рекултивация – техническа и биологична, в който ще бъдат разгледани и препоръчани етапите и подходчщите растителни видове.

Прил.2, Раздел 4, Д. Рекултивиращ пласт т.4.19-4.21. Изисквания за рекултивация

22. Педвижда се, газоотделяне ще започне след 10-тата година от експлоатацията на депото, в предвид стабилизацията на депонираните отпадъци

Прил.2, Раздел 5. Газоотвеждаща система.

23. В проекта ще се предвидят необходимите мероприятия за осигуряване на сеизмична стабилност (ІХ степен), независимо от зърнометричния състав и еднородността на преобладаващия отпадък.

Прил.2, Раздел 6. Осигуряване на стабилност на отпадъчното тяло на депото.

24. Планът за собствен мониторинг ще се утвърди с комплексното разрешително за депото. В проекта следва да се предвиди контрол на: - отпадъчни води: инфилтрат; - подземни води; - стабилност на тялото; - биогаз; Честота на мониторинга – по изискванията на Приложение №3 от Наредба №8.

Чл.44 и Приложение №3, Контрол и мониторинг

25. Операторът следва да разработи политика за изпълнение на нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд за различни дейности, работи и оборудване, свързани с управление на отпадъците следва да бъде документирана в инструкции за работа на всяко работно място. Важна превантивна мярка е обучението на персонала и повишаване на квалификацията му. Условия в Комплексното разрешително.

Чл.55-58, Осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

26.Въвеждане на вътрешнофирмени инструкции и планове за обучение. Изисквания за квалификация на персонала

Чл.59, 60, Изисквания за квалификация и обучение на персонала

б)Термични методи за третиране на отпадъци

Предварителните предпроектни птермични методи за третиране на ТБО. В

инвестиционното предложение, алтернативното решение за термично третиране на

отпадъците е отклоненно на основата на съображения от икономически характер /по-

високи начални и експлоатационни разходи, по-висока квалификация на кадрите,

ограничения по отношение на възможните площадки за третиране и други/, но широкото

използавне на различни техники в това направление изисква разглеждането и на тази

алтернатива и на някои други технологии. „Интегрираната система за управление на

твърдите битови отпадъци на Столична Община” предвижда разширяване на техниките за




разделно събиране и рециклиране на компоненти от отпадъците с оптимистичното

предвиждане, че тяхното количество ще нарасне в близките години до 160000t/a. За

реализирането на тези количества, обаче са нужни още много други дейности и преди

всичко, според нас икономически стимули за населението.

Термичните методи, разгледани в предварителните предпроектни проучвания, са

сравнени и анализирани с посочените технологии в Сравнителния документ за НДНТ за

инсинериране на отпадъци, Август, 2006 (Integrated Pollution Prevention and Control,

Reference Document on the Best Available Techniques for Waste Incineration, August 2006)

Термичните процеси на изгаряне могат да бъдат осъществени по най-различен начин с и

без използване на друго гориво. Независимо от различията в осъществяването на

термичните процеси предварителното разделяне на смесените ТБО преди постъпването

им в инсталациите се явява все повече универсален подход при третирането на смесените

битови отпадъци. Прилаганите различни от ръчни до напълно механизирани и

автоматизирани системи за сепариране на негоримите от горимите компоненти,

позволяват да се постигнат няколко положителни изменения, които повишават

ефективността на термичните процеси на третиране:

� по-висока хомогенност в разпределение на влагата в горимите компоненти и понижаване на общото влагосъдържание;

� постигане на определен размер на частиците на отпадъците, подходящи за ефективно организиране на горивния процес в различните типове пещни агрегати;

� повишаване на калоричния ефект на подаваната за изгаряне смес в пещното пространство;

� осигуряване на възможности за използване на топлината на отпадъчните газове за допълнително намаляване на влагосъдържанието на постъпващите за изгаряне компоненти и повишаване ан тяхната калоричност преди постъпване в пещното пространство на използваните агрегати;

� изключване на голяма част от негоримите компоненти от участие в термичния процес, чрез което общият топлинен баланс на пещните агрегати се подобрява;

� повишаване на температурата в пещния агрегат до темеператури дори над точката на топене на пепелния остатък, което елиминира възможността за синтезиране на опасни хлорсъдържащи замърсители в газовата фаза и позволява имобилизиране на пепелния остатък чрез остъкляване;

� изключване на възможността от попадане на радиоактивни и други пожаро- и взривоопасни компоненти в пещните агрегати, с което се понижава риска от други вредни въздействия.

ИНСИНЕРИРАНЕТО се прилага като начин за третиране на различен тип

отпадъци. Само по себе си, то обикновено е само част от системата за комплексно




третиране на отпадъците. Инсинерирането като технология претърпя бързо технологично

развитие през последните 10–15 години. Това до голяма степен се дължи на специфичното

законодателство в тази област и тези промени доведоха до намаляване на емисиите на

замърсители във въздуха. Непрекъснатият процес на развитие продължава със сега

развиващите се техники, които намаляват цените за сметка на поддържането и

подобряването на екологичните параметри.

Основните цели на инсинерирането на отпадъците е да се оползотвори техния

енергиен и минерален ресурс и същевременно да се минимизира количеството на твърдия

остатък и генерираните прахо-газови емисии. Най-общо, изгарянето представлява

окисление на горимите компоненти съдържащи се в отпадъка, при което сържащите се в

отпадъците въглеводороди се окисляват до въглероден диоксид и водни пари. Основните

реакции на окисление обикновено протичат в газовата фаза, което определя същественото

влияние на температурата и хидродинамиката на термичния процес. За всеки тип пещен

агрегат и конкруетния състав и размери на частиците на отпадъците определят

оптималното съдържание на кислорода в газовата фаза. Когато калоричността на отпадъка

е достатъчно висока и съдържанието на кислорода оптимизирано протичат паралелно

множество реакции, при което пещните агрегати работят в автотермичен режим без

използване на допълнително гориво. В практиката досега са осъществявани различни

подходи и изгарянето може да бъде разделено на следните под-категории:

� Изгаряне на смесени битови отпадъци – типично смесено третиране на несортирани битови отпадъци, но понякога могат да бъдат добавяни и някои производствени и търговски отпадъци (последните два вида също се изгарят поотделно в специално пригодени за тях инсинератори);

� Изгаряне на предварително третирани битови или други отпадъци – това са инсталации за третиране на отпадъци, които са разделно събирани, предварително третирани или подготвени по някакъв начин, така че характеристиките им да се различават от тези на смесените отпадъци. В този под-сектор попадат инсинераторите с получено от отпадъци гориво;

� Изгаряне на опасни отпадъци – включва изгаряне в индустриални обекти и инсталации (в които обикновено се генерират най-разнообразни отпадъци);

� Изгаряне на утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води – на някои места утайките се изгарят отделно от другите отпадъци в специални инсталации, а в други случаи утайките се смесват с други отпадъци (например битови) и след това се изгарят;

� Изгаряне на клинични отпадъци – в специални инсталации за изгаряне на клинични отпадъци от болници и други здравни институции. Съществуват като централизирани съоръжения или като отделни обекти в болниците. В някои




случаи определени клинични отпадъци се третират в други инсталации, например смесени с битови или опасни отпадъци.

Данните в Сравнителния документ за НДНТ за инсинериране на отпадъци

(Integrated Pollution Prevention and Control, Reference Document on the Best Available

Techniques for Waste Incineration, August 2006) показват, че инсинерирането се използва

широко в голяма част от страните на ЕС, като:

� Около 20÷25 % от твърдите битови отпадъци генерирани в 15 страни – членки на ЕС се третират чрез изгаряне (общото количество на генерираните ТБО е близо 200 млн. тона годишно);

� Процентът на ТБО, третирани чрез изгаряне в отделните 15 страни - членки на ЕС варира от 0 до 62 %;

� Общият брой на инсталациите за третиране на ТБО в 15 страни – членки на ЕС е над 400;

� Годишния капацитет за изгаряне на ТБО в отделните страни на ЕС варира от 0 до над 550 кг на глава от населението;

� В Европа средния капацитет за изгаряне на ТБО е около 200000t/a;

� Отделния капацитет на инсталациите за изгаряне на ТБО във всяка страна членка също е различен. Най-малките по размер заводи са с капацитет 60000 т/год., а най-големите – с близо 500000t/a;

� Около 12 % от опасните отпадъци, генерирани в 15 страни – членки на ЕС се изгарят (общото им количество е близо 22 mln.t/a).

Задълбочаването на енергийната криза и проблемите с емисиите на въглероден

диоксид предполагат още по-широко използване на този метод на третиране на битовите

отпадъци в Европа в следващите 10÷15 години.

Потенциалните въздействия и еколого-технико-икономическите характеристики на

инсталациите за инсинериране се определят преди всичко от:

� Общите емисии във въздуха (включително миризми) и водите;

� Общото количество на генерирания остатък след третирането;

� Нивата на шум и вибрации;

� Консумация и генериране на енергия;

� Консумация на реагенти;

� Фугитивни вторични емисии – основно от съхранение;

� Намаляване на риска при съхранение, манипулиране и третиране на опасни

отпадъци.

Други въздействия в обхвата на Сравнителния документ за инсинериране на

отпадъци (но които могат да имат значително въздействие върху околната среда по цялата

верига на мениджмънта на отпадъците) са свързани с:




� Транспорта на входящите отпадъци и изходящите остатъци;

� Екстензивно предварително третиране на отпадъка (напр. получаването на горива).

Приложението и влизането в действие на строги емисионни стандарти, както и

прилагането на модерни технологии за контрол на замърсяването, доведоха до намаляване

замърсяването на въздуха до нива, при които рисковете от замърсяване от инсинераторите

за отпадъци понастоящем се считат за много ниски. Продължаващото и ефективно

прилагане на такива техники за контрол на емисиите във въздуха представляват много

важен аспект по отношение опазването на околната среда.

Положителните резултати в практиката определят все по-голяма роля в

осигуряването на ефективно третиране на потенциално замърсяващи неконтролирани

отпадъци и получаването на енергия от различни видове отпадъци. В референтния

материал на ЕС се подчертава, че там където са внедрени политики за повишаване на

възможността за генериране на енергия от отпадъци (предимно битови) се повишава

приноса към положителното въздействие върху околната среда. В такъв случай от гледна

точка на околната среда, възможност за индустрията е да се повиши потенциала и ролята

на отпадъците като енергиен източник. В НДНТ, се препоръчва при изграждане на нови

инсталации с прилагане на комбиниран цикъл с производство на електроенергия и пара

или предимно пара да се реализира продажба на енергия в количество от 1.9 MWh за един

тон ТБО. При инсталации, които генерират електроенергия да се достига от един тон ТБО

производството на 0.4 – 0.65 MWh електроенергия при средна нетна калоричност на

отпадъците 0.4 – 0.65 MWh. В НДНТ се препоръчва, при същата калоричност на

отпадъците да се намали средната консумация на електроенергия на инсталацията (като се

изключат предварителното третиране на отпадъците и остатъците след третиране) до по-

малко от 0.15 MWh/t третирани ТБО. При генерирана електроенергия в границите на 0.6 –

1.0 MWh/ t, топлината и/или парата също могат да бъдат оползотворени за комбинирано

генериране на топло- и електроенергия, така че да бъде достигнато допълнителен експорт

на топлоенергия 0.5 – 1.25 MWh/t отпадъци (на базата на средна нетна калорична стойност

4.2 MWh /t). При средна нетна калорична стойност 4.2 MWh /t отпадъци се препоръчва да

се намали разхода на електроенергия на инсталацията и да се постигне среден разход на

електроенергия (като се изключат предварителното третиране на отпадъците и остатъците

след третиране) до 0.2 MWh/t третирани отпадъци.

В Сравнителния документ за НДНТ за инсинериране на отпадъци (Integrated

Pollution Prevention and Control, Reference Document on the Best Available Techniques for




Waste Incineration, August 2006) за различните типове отпадъци се прилагат различни

типове термично третиране, но не всички методи за термично третиране са подходящи за

всички отпадъци. Представени са данни за концепцията и приложенията на следните най-

използваните съоръжения:

� Инсинератори с решетка

� Ротационни пещи

� Пещи с флуидизиран слой

� Системи за пиролиза и газификация

Твърди битови отпадъци – могат да бъсат изгаряни в няколко типа горивни

системи, включително пещи с подвижна решетка, ротационни пещи и пещи с

флуидизиран слой. Технологията с флуидизиран слой изисква твърдите битови отпадъци

да бъдат на частици с определен размер, което обикновено налага предварително

третиране и/или сепариране на отпадъците.

Изгаряне на утайки – осъществява се в ротационни пещи, многоетажни пещи или

инсинератори с флуидизиран слой. Прилагат се и съвместно изгаряне в инсинераторни

системи с решетка, инсталации, изгарящи въглища и индустриални процеси. Утайките

обикновено имат високо водно съдържание и поради това изискват изсушаване или

добавяне на допълнителни горива за да се осигури устойчиво и ефективно изгаряне.

Разработени са и други процеси, които също намират приложение в

инсинераторни системи като те включват сушене, изпаряване, карбонизиране и окисление

на отпадъка. Прилага се и газификация, използваща като газифициращи агенти пара,

въздух, въглеродни оксиди и кислород. Тези процеси имат за цел да намалят обема на

димните газове, а оттам и разходите по третирането им. Някои от тези технологии

показаха технически и икономически несъвършенстава при промишлените им

приложения и спряха да бъдат препоръчвани. Някои от тях се използват в Япония, а други

са още в период на тестови изпитания на демонстрационни инсталации в Европа. Те все

още имат много малък дял от третирането на отпадъците в сравнение с изгарянето.

Инсинераторите с решетка са широко прилагани за изгарянето на смесени битови

отпадъци. В Европа близо 90% от инсталациите, третиращи твърди битови отпадъци

използват решетки. Други отпадъци, които обикновено се третират в инсинераторите с

решетка, често добавяни към твърдите битови отпадъци включват: индустриални

неопасни отпадъци, утайки и определени болнични отпадъци. Инсинераторите с решетка

имат следните основни компоненти:




� захранващо устройство

� инсинераторна решетка

� отвеждащо устройство за дънната пепел

� канал за доставяне на въздух в инсинератора

� горивна камера

� спомагателни горелки

На Фиг. 2.2.4 е представен пример за инсинератор с решекта с котел за

оползотворяване на топлината. Отпадъкът се освобождава от бункера, в който е

съхраняван в захранващо устройство посредством надземен кран и след това се подава

върху решетката чрез хидравлична рампа или друга транспортна система. Решетката

премества отпадъка през различните зони на горивната камера с разбъркващо движение.

Запълващият се саморазтоварващ се шлеп се използва за продължително подаване на

отпадък. Материалът трябва да бъде температуроустойчив в случай на непредвиндено

запалване. Саморазтоварващият се шлеп понякога се захранва с конвейер. В такъв случай

надземния кран освобождава отпъдъка в междинно устройство, което захранва конвейера.

Ако доставеният отпадък не е бил предварително третиран, той обикновено е много

хетерогенен, както по размери, така и по съдържание. Ето защо захранващият шлеп е

оразмерен по такъв начин, че при попадането на обемни материали да не настъпва

блокиране на устройството, тъй като това може да доведе до неравномерно захранване на

пещта и неконтролирано проникване на въздух. Стените на захранващата тръба могат да

бъдат защитени чрез:

� конструкция с водоохлаждащ кожух � мембранна конструкция на стената � стоп-вентили с водно охлаждане � огнеупорна тухлена изолация

Ако захранващата тръба е празна, стоп-вентилите могат да бъдат използвани, за да

се избегнат връщания на отпадъка в обратна посока и за предпазване от неконтролирано

проникване на въздух в пещта. Препоръчва се количеството на отпадъците в захранващата

тръба да се поддържа постоянно, за да не се нарушава режима на работа на пещта.

Съединението между долната част на захранващата тръба и пещта включва дозиращ

механизъм. Последният може да бъде управляван механично или хидравлично. Скоростта

му на захранване е регулируема. За различните захранващи системи са разработени

различни конструкционни методи, като: верижни решетки; захранващи решетки;

хидравлични устройства; конвейри затворен тип; Захранващи шнекове.




Фиг. 2.2.4 - Принципна схема на инсинератор с решетка за оползотворяване топлината на ТБО

Инсинерационата решетка изпълнява следните функции:

� транспортиране материалите, които ще се изгарят в пещното пространство;

� запълване и хомогенизиране на материалите, които ще се изгарят;

� позициониране на основната инсинерационна зона в горивната камера, в

комбинация с контролните мерки;

Целта на инсинерационната решетка е добре да разпределя въздуха в пещта,

съгласно изискванията на горенето. Основна вентилационна тръба форсира въздуха за

горенето през малки отвори на повърхността на решетката към повърхността на горивото.

Обикновено над отпадъците се добавя още въздух за да завърши горенето. Някои

компоненти на отпадъците с по-малки размери на частиците падат през отворите на

решетката. Тези компоненти се сепарират връщат обратно в пещта при отстраняване на




дънната пепел. Времето на престой на отпадъците върху решетката е не повече от 60

минути.

По принцип се използват различни конструкции решетки: с непрекъснат (ролкови и

верижни решетки) и периодичен (напорни решетки – с хидравлични устрлойства) режим

на захранване. На Фиг. 2.2.5 са показани някои типове решетки.

Фиг. 2.2.5 - Различни типове решетки (Отпадъкът се подава през фунията отгоре, а отдолу

подрешетката се подава въздух. Получава се инсинераторен газ, който се отделя отгоре, а отдолу твърд

отпадък-дънна пепел)

Различните системи решетки могат да бъдат разграничени в зависимост от начина,

по който отпадъка се придвижжва през горивната камера. Всяка от тях трябва да огтоваря

на изискванията за разпределение при подаване на въздуха, скоростта на захранване,

ъгъла на наклона и смесването на отпадъка. Други характеристики могат да включват

допълнителен контрол или по-устойчива конструкция, която да издържи на суровите

условия в горивната камера. Голямачаст от най-новите типове пещни агрегати използват

решетки с постъпателно-възвратно движение. При тях изгарянето на ТБО е по-пълно.

Тези решетки се състоят от отделни секции, които обхващат дължината на пещта, но са

подредени една върху друга. Редуващите се секции се плъзгат напред-назад, докато

съседните остават неподвижни. Отпадъкът пада през неподвижните и се разбърква и

смесва като преминава покрай решетката. Съществуват различни варианти на този тип

решетки, някои с редуващи се подвижни и фиксирани секции, други с комбинация от

няколко подвижни секции към всяка фиксирана секция. В последния случай секциите

могат или да се движат заедно или по различно време в рамките на един цикъл.

Повечето решетки се охлаждат, най-често с въздух. В някои случаи течната

охлаждаща среда (обикновено вода) минава през вътрешността на решетката. Движението

на охлаждащия поток е в посока от по-студените към по-топлите зони с цел да се подобри

топлообмена. Топлината, абсорбирана от охлаждащата среда може да се използва в

процеса или за външни нужди. Водното охлаждане де прилага най-често, когато




калоричната стойност на твърдите битови отпадъци е по-висока от 12 - 15 MJ/kg. По

конструкция водните охлаждащи системи са малко по-сложни от въздушните.

Използването на охлаждаща вода позволява температурата на металната решетка и

температурата на изгаряне да бъде по-точно регулирана, отколкото при подаването на

въздух между отворите на решетката. Това позволява температурата да бъде понижена и

подаването на въздух да се оптимизира така, че по най-добрия начин да отговаря на

потребностите на пещта и по този начин да се подобри изгарянето като цяло. По-

стриктният контрол на температурата на решетката позволява да бъдат изгаряни отпадъци

с по-висока калорична стойност без това да предизвиква обичайните експлоатационни

проблеми, свързани с функционирането и поддръжката на пещта.

Фиг. 2.2.6. Пример за устройство за отвеждане на пепелта от инсинератор с решетка

Съоръжението за отвеждане на дънната пепел се използва за охлаждане и

отстраняване на твърдия остатък, който се натрупва под решетката. То също служи като

въздушен затвор на пещта и охлажда и овлажнява пепелта. За извеждане на дънната пепел

най-често използваните конструкции са устройства с вода под налягане. Твърде често за

отвеждане на дънната пепел се използват и различни типове конвейери, шнекове с

прекъсната винтова линия и други. Чрез тези съоръжения дънната пепел постъпва в

камера за съхранение на дънната пепел, която също трябва да бъде температуро-

устойчива и така конструиарана, че да се избегне слепване или сбиване на пепелта.

Принципна схема на това съоръжение за извеждане на дънната пепел от инсинератор с

решетка е представена на Фиг.2.2.6. Изгарянето се осъществява над решетката в




инсинерационната камера, предстваена на Фиг.2.2.7. Тя се състои от решетка,

разположена на дъното, охлаждани и неохлаждани стени на стените на пещта и таван или

котел утилизатор най-отгоре. Тъй като по принцип битовите отпадъци имат високо

съдържание на летливи компоненти, летливите газове се извеждат и само малка част от

действителното инсинериране се извършва близо до решетката.

Фиг. 2.2.7. - Пример за инсинерационна камера

Проектирането на горивната камера е тясно свързан с типа на решетката.

Прецизното проектиране изисква намирането на определени оптимални компромисни

решения при промяна на параметрите на процеса в резултат на измененине на

характеристиките на постъпващите отпадъци. Всеки доставчик на оборудване предпочита

различна комбинация от решетка и горивна камера, на базата на индивидуалното

представяне на техната система и натрупания специфичен опит. Европейските доставчици

на инсталации за ТБО на са дефинирали съществени предимства и недостатъци на

различните дизайни на горивната камера.

По принцип могат да бъдат разграничени три различни типа. Разликите основно се

определят от направлението на потока димни газове спрямо потока отпадъци: движение в

правоток, движение в противоток или комбинирано движение (фиг.2.2.8).

При дизайн с еднопосочно движение, първичният въздух за изгарянето и отпадъкът

се движат в паралелни потоци през горивната камера. Съответно изхода за димните газове

е разположен в края на решетката. При този тип сравнително малко количество енергия се




обменя между горивните газове и отпадъка върху решетката. Предимството на

еднопосочното движение е в това, че димните газове имат по-дълго време на престой в

зоната на запалване и че те преминават през зоните на максималните температури в

пешното пространство. За да улесни запалването и подобри използването на топлината,

първичният въздух обикновено предварително се подгрява.

Фиг. 2.2.8. Различни проектни решения на пещта в зевисимост от посоката на движение на димните газове и отпадъците

При движение в противоток първичният въздух и отпадъкът имат различна посока

на движение през горивната камера и изхода за димните газове е разположен в предния

край на решетката. Горещите димни газове улесняват изсушаването и запалването на

отпадъка. В този случай трябва да се вземат превантивни мерки, за да се избегне

преминаването на неизгорели газови потоци. Като правило, движението в противоток

изисква подаването на по-големи количества вторичен въздух, но тоблообменът е по-

ефективен.

При комбинирано движение се създават благоприятни условия за третиране на

битови отпадъци с вариращ състав. Както е известно съставът на твърдите битови

отпадъци варира в широки граници и междинното движение се явява като компромисен

вариант за този широк спектър на изменение. При този тип система се осигурава добро

смесване на всички струи димни газове и подавания вторичен въздух. В този случай

изходът за димните газове от реакционната зона на пещта е разположен в средата на

решеткатаВъздухът за инсинериране изпълнява следните функции: набавяне на




окислител; охлаждане; предотвратяване образуването на шлака в пещта; смесване на

димните газове. Въздухът се добавя на различни места в горивната камера. Обикновено

въздухът се разделя на два типа: първичен и вторичен, въпреки, че понякота се използва и

третичен въздух, а така също и рециркулиращи димни газове. Първичният въздух

обикновено се засмуква с вентилационните системи на приемното стопанство за битовите

отпадъци, в който временно се съхраняват отпадъците. Това понижава въздушното

налягане в самото складово помещение и елиминира емисиите на миризми от същото

отделение, а миришещите замърсители се третират в пещното пространство заедно с

отпадъците. Първичният въздух се подава чрез вентилатори в областта под решетката,

където разпределението му може стриктно да се контролира чрез използването на

многозонни разпределителни камери и вентили. Въздухът може да бъде предварително

подгрят в случай, че калоричната стойност на отпадъка се понижава до такава степен, че

се налага предварително сушене на отпадъка. При преминаването си през решетката,

въздухът я охлажда и внася кислород в инсинерационната зона.

Вторичният въздух се подава в инсинерационната камера с високи скорости

посредством например инжекционна система под налягане. Това има за цел осигуряването

на пълно инсинериране, както и интензивното смесване на димните газове и

предотвратяването на свободно преминаване на неизгорели газови потоци.

В началния момент на запалване на пещта обикновено се използват спомагателни

горелки за загряване на пещта до определена температура, през която могат да преминат

димните газове. Това е основното приложение на спомагателните горелки. Те обикновено

се пускат автоматично ако температурта спадне под определена стойност. При спиране на

инсталацията, горелките се използват само ако има останал отпадък в пещта.

За да се постигне добро изгаряне в газовата фаза, съгласно Директива 2000/76/ЕС

трябва да се осигурят: минимална температура за изгаряне на газовете 850 °С (1100 °С за

някои опасни отпадъци) и минимално време на престой на димните газове при тази

температура 2 секунди след последното подаване на въздух. Отклоненията от тези

условия са позволени от зъконодателството, в случаи че осигуряват по-ефективна работа

на конкретната инсталация. Минимално съдържание на кислород от 6 % в газовата фаза

се е изисквало, съгласно по-ранното законодателство, но това условие е отменено от

последната европейска директива за инсинерирането.

Практическият опит в някои случаи е показал, че по-ниските температури, по-

краткото време на престой и по-ниското съдържание на кислород, осигуряват достатъчно




добро изгаряне и като цяло по-добри показатели на самата инсталация от екологична

гледна точка. Въпреки това, ниското съдържание на кислород е свързано и повишаване на

риска от поява на въглероден оксид в газовата фаза и от корозия, което налага

използването на специфични защитни материали. Съдържанието на въглероден оксид в

димните газове е ключов индикатор за качеството на изгаряне. Съществуващите системи

за автоматичен контрол и управление позволяват тези процеси да бъдат устойчиво

регулирани и използвани в практиката.

Инсинераторите с флуидизиран слой намират широко приложение при

инсинерирането на сепарирани компоненти на ТБО с относително по-малък размер на

частиците, например при изгаряне на модифицирани отпадъци от горива (RDF) и утайки.

Те се използват вече няколко десетилетия, главно за изгарянето на хомогенни горива, сред

които въглища, утайки и различни типове биомаса. Инсинераторът с флуидизиран слой

представлява облицована горивна камера с формата на вертикален цилиндър. Най-долната

му част се запълва със слой от инертен материал (обикновено пясък) и същият изпълнява

ролята на разпределителна решетка на подавания въздух за флуидизиране на слоя.

Въздухът за инсинериране се подава непрекъснато във флуидизирания пясъчен слой, а

допълнителен въздух може да се въвежда също отгоре или отстрани. Предварително

загрят въздух се подава в горивната камера през отворите на газоразпределителната

решетка, при което в горивната камера се образува флуидизиран слой, съдържащ пясък.

Отпадъкът се подава в реактора посредством ежекторна система или шнеков дозатор.

Във флуидизирания слой се осъществяват процеси на сушене, съпроводени с

отделяне на летливи газове и окисление. Температурата в свободното пространство над

слоя обикновено е 850÷950°С. Свободното пространство над флуидизирания материал е

проектирано така, че да осигурява необходимото време на престой на газовете в горивната

зона. В самия слой температурата е по-ниска – от порядъка на 650 °С. Тъй като реакторът

осигурява добра смесване, системите за инсинериране във флуидизиран слой имат

хомогенно разпределение на температурите и кислорода, което осигурява устойчиво

функциониране на този тип съоръжение.

За хетерогенни отпадъци изгарянето във флуидизиран слой изисква подготвителен

етап на отпадъка, така че размерите да отговарят на необходимите условия. За някои

отпадъци това може да бъде постигнато чрез комбинация на селективно подбиране на

отпадъка и/или предварително третиране, например шредиране. За някои типове

флуидизирани слоеве „вихров тип” са допустими и отпадъци с по-големи размери. В тези




случаи е необходимо само грубо намаляване на размера на частиците на отпадъка.

Попадането на метални компоненти е нежелателно, поради възможността от

шлакообразуване и нарушаване на режима на пещния агрегат. Обикновено се изисква

максималните размери на отпадъците да са под 50mm, но са известни и технически

решения, при които могат да се използват и отпадъци с частици до 200-300mm. На фиг.

2.2.9 е показана схема на инсталация с предварително третирани на ТБО.

Фиг. 2.2.9. Схематично представяне на предварителна третиране на ТБО преди изгарянето им във флуидизиран срой

Сравнително високите разходи за процеса за предварително третиране необходимо

за някои видове отпадъци и по-високото съдържание на прах в газовете е наложило

ограничения в приложението на такъв тип системи в по-широко мащабни проекти. В

някои случаи това се преодолява чрез предварителното избиране на типа компоненти от

отпадъците за третиране. В таблица 2.2.3 са показани характеристиките на различни

отпадъчни фракции, които могат да бъдат третирани във флуидизиран слой:

Таблица 2.2.3 Характеристики на различни фракции RDF, които могат да бъдат третирани във

флуидизиран слой Показател Мярка Търговски

отпадъци Предварително

третирани строителни отпадъци

Сортирани и пред-варително третирани битови отпадъци

Долна топлотворна способност

MJ/kg MWh/t

16 – 20 4.4 – 5.6

14 – 15 3.8 – 4.2

13 – 16 3.6 – 4.4

Влага Wt % 10 – 20 15 – 25 25 – 35 Пепел Wt % 5 - 7 1 – 5 5 – 10 Сяра Wt % < 0.1 < 0.1 0.1 – 0.2 Хлор Wt % < 0.1 – 0.2 < 0.1 0.3 – 1.0




Свойства при съхранение

Wt % Добро Добро Добро под формата на пелети

За да започне инсинерационния процес, флуидизираният слой трябва да бъде

загрят най-малко до минималната температура на запалване на изгаряния отпадък. Това се

осъществява чрез предварително подгряване на въздуха чрез спомагателни горелки (на

газово или течно гориво), които остават включени до пълното установяване и

самоподдържане на горивния процес.

Обикновено по-голямата част от пепелта се унася с димните газове и е необходимо

отделянето й в оборудване за третиране на димните газове, въпреки че действителното

съотношение на дънната пепел (отстранявана от основата на слоя) и летливата пепел

зависи от самата технология с флуидизиран слой и от постъпващия отпадък. Типичните за

всички инсинерационни устройства проблеми, свързани с възможността за образуване на

вторични замърсители в газовата фаза могат да бъдат овладяни чрез контролиране

качеството на отпадъка (най-вече чрез поддържане на ниски стойности на Cl, K, Na и Al) и

чрез подходящо проектиране на конструкцията на котела и пещта.

Инсинериране в стационарен или кипящ флуидизиран слой се използва масово за

изгаряне на утайки. Стационарният или кипящ флуидизиран слой (фиг. 2.2.10) се състои

от цилиндрична или правоъгълна изолирана инсинерационна камера, слой с

разпределителни дюзи в зоната на кипене и стартова горелка, разположена под него.

Фиг. 2.2.10. - Основни компоненти на стационарен/кипящ флуидизиран слой

Предварително подгретият въздух преминава през разпределителната тарелка и

флуидизилра материала в слоя. За слоя могат да се използват различни инертни материали

(пясък, базалт, мулит и др.), а размерите на частиците варират от 0.5÷3mm. Отпадъкът




може да бъде подаван отгоре, отстрани с лентови или шнекови захранващи устройства

или директно да се инжектира във флуидизирания слой. Попадайки в слоя отпадъкът се

разгражда и смесва с горещия материал на слоя, изсушава се и се окислява. Обикновено

летливите и фини частици се инсинерират в свободното пространство над флуидизирания

слой. Оставащата пепел напуска пещта отгоре, заедно с димните газове. Като

предварително третиране може да се приложи етап на сушене, така че отпадъкът да изгори

без да е необходимо използването на допълнителни горива. Необходимата енергия за

сушенето може да се набави от оползотворената при изгарянето топлина. В началото на

процеса, когато изгаряната утайка е с ниско качество може да се използва допълнително

гориво, за да се достигне необходимата температура в пещта (обикновено 850 °С). За

контрол на температурата в пещта може да се инжектира вода.

Пещта обикновено се подгрява преди да започне подаването на отпадъка. За тази

цел стартовата инсинерационна камера (фиг 2.2.10) може да бъде разположена дюзите за

създаване на кипенето. Предимството на тази конструкция пред тази с разположена отгоре

горелка е, че подаваната топлина образуваните газове преминава директно през

флуидизирания слой. Допълнително предварително подгряване може да се осигури чрез

допълнителни горелки, разположени над разпределителната решетка, директно в

пясъчния слой. Материалът за изгаряне се подава, когато температурата в пещта достигне

850 °C. Размерът на пещта в голяма степен се определя от необходимото изпарение

(напречното сечение), рекуперацията на топлина в пещта и необходимото количество

въздух. Примерни работни параметри за инсинериране на утайки във флуидизиран слой са

дадени в табл. 2.2.4:

Таблица 2.2.4 Основни работни параметри на стационарен флуидизиран слой

Параметър Единици Стойност Подавана пара kg/m2h 300 – 600 Подаван въздух Nm3/m2h 1000 – 1600 Оборотна топлина GJ/m3h 3 – 5 Крайна температура на инсинериране °C 850 – 950 Време на престой sec. min. 2 Предварително подгряване на атмосферния кислород

°C 400 - 600

Предварително подгряване на въздуха може напълно да бъде елиминирано при

горива с висока калорична стойност. Топлината може да бъде отнемана посредством

мембранни стени и/или вътрешни топлобменни системи. Някои технически решения

включват сушене като първа стъпка. Пара за сушенето може да бъде получена от котела и




след това да бъде използвана като загряваща среда в индиректен контакт с утайката.

Парите от утайката се извличат от сушителя и кондензират. Кондензиралата вода

обикновено има високи стойности на ХПК (приблизително 2000 mg/l) и високо

съдържание на N (приблизително 600-2000mg/l) и могат да съдържат и други замърсители

(например тежки метали) и следователно е необходима третиране преди изпускането им.

Оставащите не кондензирали пари се инсинерират.

След инсинериране димните газове се охлаждат в топлообменник, за да се подгрее

въздуха за инсинериране до около 300°C, а в някои случаи до над 500°C. оставащата

топлина в парния котел може да се използва за получаване на наситена пара (с налягане

около 10 bar), която може да бъде използвана за частично предварително сушене на

утайката. В практиката са намерили приложение и други пещни агрегати и процеси.

Системите за пиролиза и газификация са алтернативни технологии за термично

третиране на отпадъците, разработени през 1970-те. Тези технологии се прилагат основно

за избрани отпадъчни потоци и в практиката са намерили приложение само инсталации с

ограничена производителност – много по малки от инсинерирането. При тези технологии

термичното разлагане се извършва при недостиг на кислород и се прави опит да се

разделят компонентите, които се получават от реакциите, чрез контролиране

температурите и налягането на процеса в специално проектирани реактори. Също, както

специално създадените технологии за газификация/пиролиза, стандартните технологии за

инсинериране могат да бъдат да бъдат приспособени към условията на режим на пиролиза

или газификация, с понижени нива на подаване на кислород (по-ниски от

стехиометричните), или при по-ниски температури. Често системите за пиролиза и

газификация са комбинирани с едновременно изгаряне на генерирания синтезгаз.

Допълнителните цели на процесите на пиролиза и газификация са: да превърнат

определени фракции от отпадъка в синтез-газ, подходящ за горене и да редуцират

изискванията за пречистване на газа чрез намаляване обема на газа.

И пиролизата и газификацията се различават от изгарянето по това, че могат да

бъдат използвани за възвръщане не химичната стойност на отпадъка (не само на

енергетичната стойност). Извлечените химични продукти в много случаи могат да бъдат

използвани за суровинен ресурс на други процеси. Когато се прилагат за отпадъци най-

често пиролизата, газификацията и горивен процес се интегрират в една технологична

верига.




В някои случаи твърдите остатъци от такъв процес съдържат замърсители, които в

обикновен инсинератор биха преминали в газова фаза и след това чрез ефективно

пречистване на димния газ да бъдат премахнати заедно с остатъците от третиране на

отпадъчните газове. Разработените досега системи са с различно ниво на доказан успех в

промишлен мащаб. Досега има само няколко различни процеса на газификация, които се

използват или се разработват, които по принцип са подходящи за третиране на битови

отпадъци, определени опасни отпадъци и изсушени утайки. Основните характеристики на

процеса на газификация са свързани преди всичко с намаляване на обема на димните

газове и доминиращото съдържание на въглероден оксид в газовата фаза. Това дава

възможност да бъдат намалени геометричните размери на пещните агрегати. В същото

време нараства риска от пожар и аварийни ситуации.

Фиг. 2.2.11. - Газификатор с пълнеж и проточен газификатор

За реализиране на този тип технологии се използват различен тип апарати. На фиг.

2.2.11 са представени някои от типовете апарати за газификация на различни отпадъци.

Промишлени инсталаци за газификация на различен тип отпадъци има преди всичко в

Германия и Япония. В някои от тях течните отпадъци постъпват в реактора посредством




горивната система и се трансформират в синтез-газ при температури до 1600 – 1800 °C. От

1995 г. Досега на една инсталация са преработени около 31000 t отпадъчни масла.

Фирма SVZ Schwarze Pumpe GmbH използва шест газификатора с пълнеж за

газификация на смес от въглища и отпадъци. Съдържанието на отпадъците в постъпващия

материален поток достига до 85 %. В реакторите, всеки с капацитет 8÷14t/h, се третират

основно уплътнени отпадъчни пластмаси, обезводнени утайки и замърсени почви.

Отпадъкът постъпва в реактора чрез захранващ шлюз и се трансформира в синтез-газ при

температури 800–1300°C и налягане 25bar, с помощта на пара и кислород (като

газифициращи агенти). Усъвършенстван вариант на този тип газификатори е представен

на фиг.2.2.12. Една такава инсталация работи в период на тестови изпитания. В нея

постъпват 70 % отпадък при капацитет 30t/h. Газификаторът работи при температури до

1600 °C и шлаката се отвежда под формата на течност. Газификация на отпадъци на базата

на комбинация от газификация във флуидизиран слой и проточен тип газификатор се

прилага в Япония (фиг.2.2.13). Този процес е създаден с цел получаване на синтез-газ от

пластмасови отпадъчни материали или други висококалорични отпадъци. Основните

компоненти на процаса са: газификатор с флуидизиран слой и втори етап –

високотемпературен газификатор.

Фиг. 2.2.12. - Газификатор с течна възглавница




Фиг. 2.2.13. Газификатор с флуидизиращ слой и течно шлакоотделяне

Флуидизираният слой осигурява бърза газификазция на сравнително хетерогенните

компоненти на отпадъците, които се пелетизират предварително за по-лесно захранване.

Допустими са няколко процента негорими компоненти, дори метални частици, тъй като

пепелта непрекъснато се отвежда от флуидизирания слой. Високотемперутурният

газификатор е конструиран като циклон, за да събира фините частици пепел от стените.

Поради високите температури шлаката се остъклява и отвежда и шоково охлажда с вода.

И двата реактора работят при повишено налягане, обикновено 8 bar. Първата инсталация

на базата на тази технология е намерила промишлено приложение през 2001 г. за

третиране на пластмасови опаковъчни отпадъци. Капацитетът на демонстрационната

инсталация е около 30t/day. Втора допълнителна инсталация с капацитет 65t/day започва

да функционира през 2002 г. Полученият синтез-газ се насочва към разположения в

съседство завод за получаване на амоняк. Трета подобна инсталация е в процес на

изграждане. Други вариации на газификационен процес също са били изпитвани и

разработвани за най-различни отпадъчни потоци.

ПИРОЛИЗАТА представлява дегазифициране на отпадъците в отсъствие на

кислород, по време на което се образуват пиролизен газ и твърда фаза – кокс. В по-широк

смисъл, „пиролизата” се използва като понятие, включващо редица различни

технологични комбинации, които обикновено се състоят от следните етапи:

� Процес на тлеене – образуване на газ от летливите компоненти на отпадъка при

температура 400-600 °C;




� Пиролиза – термично разграждане на органичните молекули на отпадъка при

температура 500-800 °C, в резултат на което се образуват газ и твърда фракция;

� Газификация – конверсия на въглерода, останал в пиролизния кокс при

температура 800-1000 °C, с помощта на газифициращ агент (въздух или пара);

� Инсинериране – в зависимост от технологичната комбинация, газа и пиролизния

кокс се изгарят в инисинерационна камера;

Пиролизна инсталация /фиг. 2.2.14/ за третиране на битови отпадъци функционира

в Германия, а от края на 2003 г. и във Франция. Съществуват и други пиролизни проекти в

Европа и по цял свят (предимно в Япония), които третират определен тип отпадъчни

фракции, преминали етап на предварително третиране. Пиролизните инсталации за

третиране на отпадъци обикновено включват следните технологични модули:

� Подготовка и смилане – смилането подобрява качеството на отпадъка, подлежащ на обработка и преноса на топлина;

� Сушене (в зависимост от процеса) – отделен етап на сушене повишава долната специфична топлина на изгаряне на суровите газове и повишава ефективността на реакциите между газовата и твърдата фаза в пещния агрегат;

� Пиролиза на отпадъците, където освен пиролизния газ се натрупва и твърд въглерод-съдържащ остатък, който съдържа също и минерални и метални частици;

� Вторично третиране на пиролизния газ и пиролизния кокс чрез кондензация на газовете с цел извличането на енергийно ценни маслени смеси и/или инсинериране на газа и кокса с цел деструкция на органичните компоненти и в същото време оползотворяване на енергията.

Фиг. 2.2.14. Принципна схема на пиролизна инсталация за третиране на битови отпадъци




По принцип температурата на пиролизниея етап е в границите 400-700 °C. При по-

ниски температури (около 250 °C) започват да протичат други реакции. Този процес при

третирането на утайките е предимно конверсионен. Освен за термично третиране на някои

битови отпадъци и утайки пиролизните процеси се прилагат и за: третиране на замърсени

почви; третиране на синтетични отпадъци и износени гуми; третиране на накрайници на

кабели, включително на метални и пластмасови материали. Потенциалните предимства на

пиролизния процес включват:

� Възможност за възобновяване на материалната стойност на органичната фракция, напр. като метанол

� Възможност за повишено генериране на електроенергия при използване на газови турбини (вместо парни котли)

� Намален обем на димните газове след изгаряне, което намалява разходите за третирането им

Известно е третирането на твърди промишлени утайки и шредирани бояджийски

отпадъци/опаковки на химикали в Холандия – АТМ инсталция /фиг. 2.2.15/. Пиролизното

отделение се комбинира с инсталация за термично третиране на замърсени почви, в която

синтезният газ от пиролизното отделение се използва като гориво. Пиролизното отделение

се състои от два паралелни реактора. И двата реактора са оборудвани с шнекове, които

транспортират подавания материал през реакторите. Подаваният отпадък включва:

филтърен кек и утайки от процеси за третиране на отпадъчни води, както и бояджийски

отпадъци. Средното органично съдържание варира между 25–85%, а средното

водосъдържание е около 25%. В началото реакторите се подгряват с природен газ до

около 500°С. След това започва подаването на отпадъците и се спира подаването на

природния газ. Количеството въздух се поддържа под стехиометрично необходимото, в

резултат на което протича процеса газификация при температура 900 – 1200°C. Общият

капацитет на двата реактора е 8t/h.

Част от синтезния газ се охлажда, а другата се използва като гориво в отделението

за третиране на замърсена почва. Инсинерирането и третирането на димните газове е

съобразено с Холандските емисионни стандарти. Кондензиралата вода се третира в

утаител за отделяне на въглерода. Водната фракция се използва за овлажняване на

остатъка на изход от реактора. Остатъкът на изход от реактора (с температура около 500

°С) преминава през система за магнитна сепарация за отстраняване на желязото от

бояджийските и опаковъчните отпадъци. Оставащата фракция се охлажда и овлажнява с




кондензиралата вода и се изпраща за депониране. Принципна схема на процеса е дадена

на фиг. 2.2.15.

Фиг. 2.2.15. Принципна схема на пиролизното отделение на инсталацията на АТМ

Основното предимство на пиролизното отделение е, че добавъчнана долна

специфична топлина на изгаряне на филтърния кек, утайката и бояджийските отпадъци

може директно да бъде оползотворена в отделението за термично третиране на замърсена

почва. Поради тази причина енергийната ефективност е почти съпоставима с тази при

инсинерирането. Освен това фракцията железен скрап (15 %) се предава за рециклиране и

в същото време обема на третирания отпадък се намалява с около 50 %. Остатъците могат

частично да бъдат третирани в съоръженията на АТМ. Тази инсталация е пример за

интегрирано третиране на отпадъци.

В практиката е известна и пиролизна инсталация за третиране на битови отпадъци

във въртящи се пещи с годишен капацитет 50000t. Същата се интегрира с производството

на електроенергия. Съществуващото котелно отделение при пълно натоварване получава

до 10 % от получаваното в пещта пиролизирано гориво. Инсталацията включва нагряване

в отсъствие на кислород до около 500°С в индиректно загрявана барабанна пещ. В

резултат на загряването настъпва термично разграждане на получените отпадъчни горива.

Органичните компоненти се разграждат до газообразни въглеводороди. Получават се




кокс, пиролизан газ, метали и инертни материали. Металите от подавания отпадък се

превръщат в метални йони и могат да бъдат отделени в чисто състояние. За тази цел се

изгражда рекуперационна оползотворяваща инсталация в края на барабанните пещи,

където твърдия остатък се разделя на фракции – груба фракция (метали и инертни

материали) и фина фракция. 99 % от въглерода, съдържащ се в кокса се отделя във фината

фракция. След пресяване, грубата фракция преминава през мокро прахочистване,

охлаждане и сепариране на черни и цветни метали. Топлинната енергия се излъчва

посредством кожуха на пещта в по-малка степен чрез конвекция на отпадъка в

барабанната пещ. Пиролизната барабанна пещ е конструирана за нагряване на отпадъка до

450-550 °C и газифицирането му протича в рамките на един час. Полученият пиролизен

газ се състои от: водна пара; въглероден оксид; водород; метан; високо-молекулни

въглехидрати.

Пиролизният газ се очиства от прах в циклон. Прахът от този етап на пречистване,

съдържащи въглеродни частици се добавя към пиролизния кокс. Полученият кокс се

добавя към въглищното гориво на електроцентрала с капацитет 790 MW а пиролизният

газ се подава директно в пещния агрегат за горени. В зависимост от калоричната стойност

на RDF е възможно да се намали първичното гориво (въглищата) от порядъка на 0.5-1.0t

висококалорични въглища за тон RDF. В този случай електроцентралата и пиролизното

отделение използват заедно: инсинерационното отделение, системата за оползотворяване

на топлината, системата за пречистване на отпадъчните газове и комина. Използвайки

оборудването и инфраструктурата на електроцентралата води до намаляване на разходите.

Освен това се намаляват и разходите за заплати на персонала, функциониране и

поддръжка на инсталацията. Намаляват се и разходите за депониране на тон отпадъци.

Комбиниранитe процеси се използват за процеси, състоящи се от комбинация от

различни термични процеси (пиролиза, инсинериране, газификация). Описани са следните

техники, които са на различен етап от тяхната реализация:

� Пиролиза в барабанна пещ с последващо високотемпературно инсинериране на пиролизния газ и пиролизния кокс. В Германия, пълната разработка на този тип инсталация все още не е завършена (2006).

� Пиролиза в барабанна пещ, последваща кондензация на газовите смоли и маслата; последвана от високотемпературно инсинериране на пиролизния газ, пиролизното масло и пиролизния кокс.

� Пиролиза върху решетка с директно свързано високотемпературно инсинериране. Твърдите остатъци от процесите са гранулирани, което е предимство при по-късното им оползотворяване или депониране. Утайки от пречиствателни станции




(дехидратирани или изсушени) могат да бъдат съвместно третирани с фракции битови отпадъци. За оползотворяване на енергията получените пиролизни продукти винаги се

подлагат на окислително високотемпературно третиране и специални пещни агрегати,

където пиролизните продукти, маслено-водно-праховата смес, пиролизния газ и

пиролизния кокс се окисляват, а твърдите остатъци се трансформират в течна стопилка.

Пиролизата върху решетка с директно свързано високотемпературно инсинериране е

разработена на база на конвенционалното инсинериране върху решетка с цел получаване

на остатъка като течна стопилка. Отпадъците първо се пиролизират върху решетката чрез

директно нагряване. Тази топлина се получава от частичното инсинериране на

пиролизните газове с чист кислород. Във втория стадий пиролизният газ и пиролизният

кокс се окисляват, а инертните компоненти се стопяват в директно свързана барабанна

пещ. Получаваната стопилка от стъкло, камъни, метали и други инертни компоненти на

отпадъците съществено се различава от твърдата фаза, получавана в първия стадий.

RCP процесът е интегрирана система за пиролиза върху решетка с директно

свързан процес на високотемпературно инсинериране. Стопената дънна пепел е с

минимално съдържание на метални компоненти и е подходяща за използване в

циментовото производство. В Германия RCP процесът се прилага за първи път в

промишлен мащаб на инсталация с капацитет 90000t/a (инвестицията е около 88mln.

EUR). Тази инсталация е директно свързана със съществуващия завод за инсинериране на

битови отпадъци в Bremerhaven. Прилаганите техники за пречистване на димните газове

за този тип комбинирано третиране принципно не се различават от системите, прилагани в

инсталациите за инсинериране на битови отпадъци. Отделят се същите остатъци и

реакционни продукти. Техният вид и състав зависи главно от избраната система за

пречистване на отпадъчните газове. Както и при последните генерации инсинератори за

високотемпературно третиране на битови отпадъци, прахът от прахоуловителните

съоръжения се връща в камерата със стопилката, в резултат на което се имобилизира и не

се налага депонирането му като опасен отпадък.

ПИРОЛИЗА – ГАЗИФИКАЦИЯ- Има два типа пиролизно-газификационни процеси:

� Разделени (пиролиза и последваща газификация, явяващ се практика на конверсионен процес);

� Директно-свързани процеси.

При конверсионния процес металите и в някои случаи и инертните компоненти на

отпадъците се сепарират след пиролизия етап. Тъй като пиролизният газ и пиролизният




кокс изискват предварително подгряване в процеса на газификация, техническите и

енергийни изисквания са по-високи отколкото при свързания процес. Кондензиралата

излишна пара се третира като отпадъчна вода. При конверсионния процес, отпадъците

трябва да бъдат шредирани и изсушени преди първия термичен стадий. Като следващи

стадии на технологията обикновено са: Пиролиза в барабанна пещ; Сепариране на

твърдите остатъци; Отделяне на фината фракция, богата на въглерод; Сортиране на

металната и инертната фракции.

Пиролизният газ се охлажда за да кондензират излишната пара и пиролизното

масло. След това пиролизния газ, заедно с пиролизното масло и фината фракция се

подават към втория термичен стадий, осъществяващ се в проточен газификатор. Маслото

и фината фракция се газифицират в реактора при високо налягане и температура 1300 °С.

Получаващият се в резултат синтезен газ се пречиства и изгаря за получаване на енергия.

Твърдите остатъци се отделят под формата на гранулирана стопилка, преминавайки през

водна баня. Конверсионна инсталация за третиране на 100000t/a битови отпадъци и 16000

t/a дехидратирани утайки функционира в Нортхайм, Долна Саксония. Технологията е с

по-висока ефективност ако директно се съвмести с производството на електроенергия.

След охлаждането и натрошаване стопилката се превръща в строителен материал.

При други комбинирани процеси /газификация, пиролиза и топене/ могат да се

подлагат на пиролиза и нешредирани отпадъци. Нешредираните отпадъци се изсушават в

в отделна пещ и частично пиролизират. От тази пещ те постъпват директно в

газификатор. В него те се газифицират при температури до 2000 °С при добавяне на

кислород. Чист кислород се добавя и в горната част на газифициращия реактор за

разграждане на оставащите органични компоненти в генерирания синтезен газ

посредством окисление, газификация и крекинг реакции. Въпреки, че има данни, че

инсталацията допуска третирането на широка гама отпадъци, този процес се прилага

предимно за битови и неопасни промишлени отпадъци. Отпадъци с долна специфична

топлина на изгаряне 6 - 18 MJ/kg и влагосъдържание до 60 % могат да бъдат третирани.

Шредиран автомобилен скрап с хлорно съдържание до 3.5 % са третирани с

приблизително същите количества битови отпадъци. Синтезният газ се подлага на процес

на пречистване и се изгаря за оползотворяване на енергийната му стойност. Твърдите

остатъци се извеждат от газификатора в течно състояние. По време на тестови изпитания,

са получени около 200kg дънна пепел с приблизително 30kg метали за тон третиран

отпадък.




Инсталация от този тип за битови отпадъци с капацитет 108000t/a се изгражда в

Ansbach. Друга инсталация с капацитет 225000t/a е изградена в Карлсруе, но все още не е

достигнала проектния капацитет. Две инсталации от този тип функционират в Япония от

2003 година.

Въртящите пещи се използват често за изгаряне на различен вид отпадъци. Те са

много широко използвани и за изгарянето на опасни отпадъци. Технологията се използва

също и за клинични отпадъци, но в по-малка степен за битови отпадъци. Работните

температури в ротационните пещи, използвани за изгаряне на отпадъци варират от 500 оС

до 1450 оС (като във високотемпературна пещ за стапяне на пепелта). Когато се използват

за обикновено окислително горене, температурата обикновено е над 850 оС. Температури

в интервала 900 – 1200 оС са типични за изгарянето на опасни отпадъци. Обикновено в

зависимост от състава на типа отпадъци се определя и оптималния температурен режим.

За удължаване на времето на експлоатация на тези съоръжения често се прилагат и

охлаждащи системи за корпуса с вода или въздух. Инсинерационна система с въртяща

пещ е представена на фиг. 2.2.16. Въртящите пещи представляват цилиндричен реактор,

леко наклонен по хоризанталната ос. Пещта обикновено е разположена върху ролери,

които позволяват на пещта да се върти със зададена скорост. Отпадъкът се придвижва в

пещта под действието на гравитацията при въртенето на пещта. Директно инжектиране се

използва предимно за течните, газообразните или пастообразните отпадъци - особено

когато те представляват риск за нарушаване на безопасността и са необходима специални

мерки, които да намалят експозацията върху оператора.

Фиг. 2.2.16. Схема на инсинерационна система с въртяща пещ




Времето на престой на твърдите материали в пещта се определя от избрания

хоризонтален наклон на пещта и скоростта на въртене. Обикновено време на престой

между 30 и 90min е напълно достатъчно, за да се постигне дoбро изгаряне на отпадъците.

Във въртящите пещи могат да се третират твърди, течни, газообразни отпадъци и утайки.

Твърдите отпадъци обикновено се подават в пещта посредством невъртящ се,

саморазтоварващ шлеп. Твърдите отпадъци могат да бъдат инжектирани в пещта

посредством дюзи. Пастообразните отпадъци и утайките могат да бъдат подавани в пеща

посредством тръба с водна изолация. С цел да се подобри деструкцията на токсични

газови съединения, обикновено след въртящата пещ се монтираа след-горивна камера, в

която се извършва доизгаряне на някои газови компоненти и се предотвратява риска за

замърсяване на околната среда. За пусковите периоди и установяване на необходимия

температурен режим често се използва и допълнително гориво.

в) Мерки за минимизиране на емисии от системи с прилагане на инсинератори

-чрез използването на вторични камери се осъществява допълнително окисляване и

минимизиране на вредните емисии. Продуктите на горенето се задържат около 1,5 - 2 s

при температура 1100 - 1400°С и 2-3 % излишък на кислород. Достиганата степен на

деструкция е 99,9999 % (под 1 ppm). Бързото охлаждане на газовете след допълнителната

вторична камера до температури под 200 °С е задължително условие за отстраняване на

вредните компоненти от изгарянето – предимно диоксини и фурани и изхвърлянето им в

атмосферата. Скруберните води и пепелта след изгарянето се подлагат на химическо

третиране (предимно неутрализация и биологично третиране). Твърдият остатък

обикновено не съдържа тежки метали, като в редки случай има следи от диоксини.

Генерираните отпадъчни води винаги се подлагат на пречистване, включващо и

биологично стъпало, както това е предвидено и в инвестиционното предложение. Основен

показател за оценка на ефективността на пречистване обикновено и потребността от

кислород за химическо и биологично разграждане на замърсителите, но обект на контрол

са и други замърсители /табл. 2.2.5 /.

Таблица 2.2.5. Параметри и показатели за пречистените отпадъчни води

Параметър Стойности, свързани с прилагането на НДНТ (ppm) ХПК 20-120 БПК5 2-20 Тежки метали (Cr, Cu, Ni, Pb, Zn) 0.1-1 Силно токсични елементи: As Hg Cd

< 0.1

0.01-0.05 < 0.1-0.2




Cr (VI) < 0.1-0.4

г) Други съоръжения, технологии и процеси, които не включват инсинериране

Технология “Hoval”. Основава се на процеса на пиролиза, при който в първичната

камера се изсушават и газифицират отпадъците при недостатъчно количество въздух, а

във вторичната камера – термореактор се осъществява смесване и изгаряне на горимите

компоненти на димните газове с добавен въздух при висока температура. Топлината на

димните газове се оползотворява с различен тип топлообменници и отпадъчните газове се

подават в система за пречистване. Основните структурни модули на технологията Hoval

са първична пиролизна камера, термореактор, топлообменник, и газопречистване.

Пиролизната камера се състои от самостоятелна камера с характерна форма с подаващо

устройство, в която отпадъците се изсушават и разлагат на горивни газове и въглерод. За

процеса на карбонизация се подава въздух в количества по-ниски от стехиометричното

през отвори. Полученият въглерод изгаря в камера с допълнителен въздух, а горивните

газове се окисляват, подсушават и постъпват в топлообменник и от там в термореактор.

Дозирането на отпадъците в пиролизната камера се реализира с различни системи

(контейнери, подемници, специални захранващи устройства и т.н.). Камерната пещ

осигурява управляем пиролизен ефект, гарантиращ остатъчно съдържание на органичен

въглерод под нивото от 0,5%.

Термореакторът (вторична камера) е произведен от стоманени сегменти изолирани

с шамот на слоеве, устойчив на температури до 1700°C. Разположен е непосредствено над

първичната камера. Температурата във вторичната камера е 1200°C, а времето на

задържане на димните газове в нея е около 2s. Конструкцията на топлообменника

осигурява рязко охлаждане на постъпващите от вторичната камера газове. Освен това с

него се осъществява и генерирането на топлинна енергия или пара за последващо

използване. Рязкото охлаждане на димните газове предотвратява възникването на

диоксини и фурани и ги подготвя за следващия процес на газоочистка. Оборудването за

пречистване на димните газове се състои от смесителна камера (вихрова), филтър на

тефлонова основа, изпарителен охладител тип Venturi и система на противоток с колона за

течна абсорбция, срещу потока на постъпване на газовете, снабдена със сепаратор на

аерозоли. Очистването на димните газове се базира на принципа на повърхностна

филтрация. В качеството на филтриращ елемент се употребяват филтърни ръкави на

тефлонова основа. В газовия поток постъпващ от топлообменника (с температура

примерно 250°C) се добавя смес от сода бикарбонат 95 – 97 % и кокс 3 – 5 %., които

подобряват пречистването на газовете.




Газификационна система “ARLIS”. Газификацията е частично изгаряне на

органичната материя с цел получаване на газове, които могат да бъдат използвани като

захранваща смес или като гориво. Има няколко различни процеса на газификация, които

се използват или се разработват, и които по принцип са подходящи за третиране на битови

отпадъци, определени опасни отпадъци и изсушени утайки. Има определени изисквания

за предварително третиране на отпадъците (размер, консистенция). Предлагана от фирма

“ARLIS” инсталация предвижда предварително балиране на отпадъците в бали с размер

1m3 и тегло около 600kg които директно се подават реактора. Скоростта на подаване се

регулира според поведението на горене на дадена група отпадъци. Самият реактор е

позициониран хоризонтално и отговаря по ноу-хау и опит на практикуваната газификация

в "летящ поток". Реакторът е оборудван с газова горелка за стартиране на процеса, която

се захранва от природен или пречистен синтезиран газ. Чрез подаване на кислород и при

налягане от един бар се постига температура между 1200 - 2000°С, при което настъпва

газификация на отпадъка. Принципна на схема на процеса е представена на фиг. 2.2.17.

Фиг. 2.2.17 Принципна технологична схема на инсталацията “ARLIS”

Реакторът е снабден с охладителна система. В реакционното пространство на

реактора материалният поток се намира в течно и газово състояние. Образуваните течна

шлака и суров газ напускат реактора. Стопилката се охлажда шоково чрез подаване на

вода, която понижава температурата до 300-400°С. Посредством помпи, водата се връща в

охладителната система, като температурата й постоянно се регулира чрез добавяне на




свежа вода и охлаждащи кули. Стопилката /шлака/ се втвърдява в стъклообразен гранулат,

в който са включени тежките метали, но вече обезвредени чрез настъпилата

имобилизация.

Плазмени системи Същност на плазмените системи. Системите за плазмено преобразуване (СПП)

позволяват третирането на различни видове отпадъци (битови, промишлени и опасни,

твърди, течни и газообразни, едновременно или поотделно) при гарантиране на

опазването на околната среда. Плазмата представлява електропроводим газ, като

електрическата проводимост се получава посредством йонизация на газа – някои атоми

губят, а други получават електрони. В това йонизирано или плазмено състояние /четвърто

агрегатно състояние на материята/ се намира само част от материята. Има различни

типове генератори на плазма, но в конкретния случай за отпадъците преди всичко се

използват елетродъговите плазмотрони, които са по-евтини. В основата на СПП е

генерирането на постоянна електрическа дъга в плазмения факел, от която се пренася

огромно количество енергия върху отпадъците, като по този начин се предизвиква

молекулна дисоциация и необратимо разграждане. Посредством високотемпературната

плазма в реактора, веществата, съдържащи се в отпадъците се разпадат до атоми, йони и

електрони. Системата за плазмено преобразуване включва пет основни етапа (Фиг. 2.2.18).

Фиг. 2.2.18. Основни етапи на процеса на плазмено преобразуване

По-сложна е системата за третиране на получения плазмено преобразуван газ и тя

включва следните 7 основни елемента:

1) Високо температурен циклонен сепаратор за отстраняване на праховите частици

2) Охладителна система (със система за оползотворяване на топлината)

3) Касетъчен филтър за отстраняване на праховите частици

4) Селективна каталитична редукция за отстраняване на NOx




5) Пакетен колонен скрубер за отстраняване на кисели компоненти и метали в

газообразно състояние

6) Финално фино пречистване

7) Събиране на получения синтез газ

Различни фирми предлагат инсталации с различен капацитет, но все още няма

действаща инсталация за третиране на битови отпадъци с материален поток от стотици

хиляди тонове за година. Поради бързото развитие на този тип технологии ще бъдат

разгледани някои от предложените технологични решения.

Плазмена инсталация PACT (Plasma Arc Centrifugal Treatment). Високата

температура (6000°С) на плазмения газ в центрофужния реактор е причина за

превръщането на неорганичните отпадъци в стабилна, хомогенна стъкловидна материя, а

органичните и някои по-ниско кипящи неорганични компоненти преминават в газовата

фаза. Високата температура на процеса дава възможност за третиране на широк набор от

слабо охарактеризирани хетерогенни отпадъци при получаване на минимално количество

хомогенни отпадъци намиращи се в стабилна форма (остъклена стопилка). Въртящият се

центрофужен реактор (Фиг.2.2.19) осигурява остъкляването на неорганичните компоненти

и попадането и в централната част на реактора, откъдето се отвеждат за шоково

охлаждане.

Фиг. 2. 2.19 Центрофужен реактор




Газовете преминават от първичната към вторичната камера за третиране, която е

оразмерена с капацитет да задържа газовете за минимум 2 сек. при 1000°С с цел постигане

ефективност на деструкция от минимум 99.99%.

Плазмена инсталация PLASCON (In-Flight Plasma Arc System). Течните и

твърдите отпадъчни потоци в присъствието на аргон се инжектират директно в плазмената

дъга, при което се достигат температури над 3000°С /фиг. 2.2.20/. При тези температури

органичните компоненти от отпадъците пиролизират. Органичните вещества в отпадъците

се деструктират до йони и атоми, които след преминаване през зоната за охлаждане на

реакционната камера образуват молекули на различни вещества. Крайните продукти от

този процес включват газове съдържащи аргон, CO2, водни пари и водни разтвори на

неорганични натриеви соли (включително натриев хлорид, натриев бикарбонат и натриев

флуорид). Времето за престой на отпадъците в реакционната камера е много кратко

(приблизително 20-50 милисекунди). Основният източник на енергия внасяна в процеса,

като и при другите подобни процеси е електрическата енергия.

Фиг. 2.2.20. Принципна схема на технологията PLASCON

Tехнология STARTECH (Plasmaelectric Waste Converter). Процесът се базира

основно на пропускането на газ през електрическо поле за получаване на „плазма”.

Системата оперира при температури между 3 000ч5 000°С и нормално атмосферно

налягане. Плазмената система може да преработва отпадъци в твърда, течна или

газообразна форма, поотделно или едновременно. Инсталацията за плазмено

преобразуване постига ефективност на деструкция >99,9999%.




Tехнология на фирмата PyroGenesis. В зависимост от количеството и състава на

отпадъците, технологията има енергийно-производствен потенциал за генерирането не

само на енергия за осигуряване на технологичния процес, но и такава, която може да бъде

продавана. Системата е напълно автоматизирана и има възможност за третиране от 0.5 до

100 тона/ден (което е еквивалентно приблизително на 150–30 000t/a). Системата е с

изключително компактни размери в сравнение с инсинератори с подобен капацитет, не

генерира пепели и диоксини и е икономически конкурентно-способна алтернатива на

другите методи за третиране на отпадъци. Системата /фиг.2.2.20/ се състои от четири

основни технологични модула: предварително третиране на отпадъците и подаването им в

системата, плазмо-термично третиране, пречистване на получения синтезгаз и

възстановяване на енергията. Не е необходимо отпадъците предварително да бъдат

сортирани. Те могат да бъдат подавани в пещта практически под всякаква форма. Двата

основни процеса на системата са газификация и остъкляване на отпадъците.

Неорганичните материали при температура 1 600оС се превръщат в стопилки, от които се

получават инертни шлаки, чиито излугващи свойства са много под регламентираните

TCLP (Toxic Characteristic Leaching Procedure) и могат да бъдат използвани абсолютно

безопасно в различни направления в строителството. Тежките метали и другите

неорганични опасни елементи са трайно свързани в остъклената шлака.

Фиг. 2.2.20. Принципна схема на системата за пречистване на газа

Tехнология PyroArc. PyroArc процесът е разделен в два модула. Твърдите

отпадъци се подават в шахтова пещ, за да се газифицира органичната част до частично

окислен пиролизен газ, а неорганичната част да се стопи, като се превърне в шлака и

метална стопилка. След това пиролизният газ напълно се разгражда заедно с течните и

газообразните отпадъци в плазмено подсилен реактор за разграждане. Продуктите, които




напускат процесът са: димни газове, устойчива на излугване шлака, стопен метал и в

малки количества вторичен прах. PyroArc процесът е схематично показан на фиг. 2.2.21.

Фиг. 2.2.21. Принципна схема на PyroArc процеса

Пиролизният газ от колонния газификатор, съдържащ катрани и хлорирани

въглеводороди се подава в смесителна зона в реактора за разграждане, точно преди

плазмения генератор. В тази зона силните динамични сили на плазмената горелка се

използват за да се постигне интензивно смесване на плазмения факел с пиролизния газ.

Непосредствено след смесителната зона е разширената реакционна зона и изравнителна

зона, която осигурява общо време на престой 0.3 – 0.6 s. Тъй като при температурата в

реактора (1200-1300°C) няма стабилни токсични или канцерогенни съединения, най-

съществените характеристики на този процес са пълното смесване и мигновеното

иницииране на реакциите на разграждане. Тъй като при температурата в реактора (1200-

1300°C) няма стабилни токсични или канцерогенни съединения, най-съществените

характеристики са пълното смесване и мигновеното иницииране на реакциите на

разграждане.

Представените плазмени системи не представят пълно натрупващия се все по-

голям опит в това направление. Високите температури определят и високи енергийни

разходи на този тип процеси и все още няма действащи индустриални инсталации с голям

капацитет, който да позволява третирането битовите отпадъци на много големи градове.

Автоклавни системи. Автоклавните методи се прилагат предимно за болнични

отпадъци, но могат да бъдат използвани и за третирането на битови органични отпадъци.




Автоклавирането (стерилизацията) включва загряване на отпадъчния материал с пара в

затворен контейнер при високо налягане.

Фиг. 2.2.22. Общ вид на инсталация за автоклавно третиране на отпадъци

Времето на третиране варира от 30 до 120 min, температурата от 121°C до 250°C.

Налягането достига до 100 kPa. Колкото по-високи са температурите и по-продължително

времето на третиране толкова по-висока степен на разграждане може да се постигне.

Някои от инсталациите са съоръжени и с шредерни устройства за намаляване на размера

на частиците на третираните отпадъци. Няма основания да се очаква този тип третиране

да се използва за третиране на големи количества отпадъци. Общ вид на една такава

инсталация е представена на фиг. 2.2.22. Инсталациите за микровълново третиране могат

да имат различни капацитети: 45kg/h, 90kg/h и 180kg/h при средна плътност на отпадъка

100kg/m3. Възможно е да се прилага комбинирано третиране на отпадъците - чрез

автоклавна и микровълнова обработка, при което се постига значително по добър и

сигурен ефект.

Микровълнови системи. Известни са инсталациите за микровълново третиране

могат да имат различни капацитети: 45kg/h, 90kg/h и 180kg/h при средна плътност на

отпадъка 100kg/m3. Възможно е да се прилага комбинирано третиране на отпадъците -

чрез автоклавна и микровълнова обработка, при което се постига значително по добър и

сигурен ефект. Облъчването с микро и радиовълни включва прилагане над отпадъците на

високоенергийно електромагнитно поле, което провокира течността в отпадъка, както и

течния клетъчен материал на микроорганизмите да осцилира с висока честота, да се

загрява бързо и евентуално да причини разрушаване на всички инфекциозни компоненти




на отпадъка. Това става в затворени контейнери при атмосферно налягане и температури

под нормалната точка на кипене на водата. Отпадъкът преминава през подготвителен

процес на отделяне за премахване на нежелан материал, след това той бива смилан,

пулверизиран и компресиран преди дезинфекцията. Фирма “Метека” – Австрия

произвежда серийно няколко модела на апарати за микровълнова обработка, включително

и мобилни варианти. Устройствата са сертифицирани по CE, TUV, EN ISO 9001 и 14001.

Постига се редуциране на обема на отпадъците 30 до 50% (без шредиране) и без

необходимост от допълнителна обработка с пара, както при автоклавните инсталации.

Ограниченият капацитет и периодичният характер на действие ги прави неподходящи за

крупнотонажни инсталации.

„OXALOR PROCESS” /OP/. Представлява контролирана химична стабилизация

на необработени битови отпадъци, утайки от пречиствателни станции за обработка на

битови отпадъчни води, тор от животновъдните ферми и отпадъчни продукти от

хранително-вкусовата промишленост. Технологията /фиг.2.2.23/ се основава на

екзотермичната реакция на превръщането на калциевия оксид (негасена вар) в калциев

хидроксид (гасена вар) при което се постига дезинфекциране, частично свързване на

нискомолекулните съединения и частично дехидратиране. По различни литературни

източници, температурата се повишава да 110 – 120оС и тази температура се поддържа в

продължение на 2 – 2,5h– време напълно достатъчно за унищожаване на патогенните

микроорганизми, паразитите и техните яйца.

Фиг. 2.2.23 Принципна схема на OXALOR PROCESS




Принципно пълният производствен цикъл включва приемане на битовите

отпадъци; разделяне; подготовка; преработване и опаковане, складиране и

транспортиране на готовия продукт. Като краен продукт се предлага подобрителят за

почви OXALOR. Поради алкалния характер се препоръчва за обработка на вкислени

почви. Постигнат е сравнително висок капацитет – 80 000 т годишно преработване на

битови отпадъци. Досега няма достатъчно доказателства за влиянието на опасни

компоненти в смесено събраните битови отпадъци върху качеството на предлагания

продукт.

Метод ALPHAKAT . Методът се основава на каталитична деполимеризация без

налягане. Технологията е приложима в различни области, като при това могат

децентрализирано технологично ефективно да се преработват отпадъци в твърдо и течно

състояние: пластмаси от всякакъв вид, гумени отпадъци и автомобилни гуми, стари масла,

смазки и масла от всякакъв вид, в т.ч. от трафопостове и хидравлика, развалени

хранителни продукти, селскостопански и животински отпадъци, болнични отпадъци,

стерилизирани, обезводнени и изсушени, отпадъци от рафинерии, битуми, смоли и др..

Принципът на каталитичната деполимеризация без налягане се състои в следното: в един

затворен технологичен кръг, в маслена суспензия с температура около 280 – 340оС

въглеводородните молекули на органичните компоненти на отпадъците се разграждат с

помощта на подходящ катализатор. Получават се дизелови пари, които се сепарират в

дестилационна колона /фиг.2.2.24/.

Фиг. 2.2.24. Принципна схема на метода ALPHAKAT




Изложените голям брой алтернативни възможности за третиране на битови

отпадъци показва, че на настоящия етап на развитие на науката и техниката, все пак има

само ограничен брой технически решения, които са преминали успешно тестовете за

прилагане в практиката за инсталации с голям капацитет. Между тях попадат

предложените технически решения за компостиране и МБТ, които са заложени в

инвестиционното праедложение на Столична Община.

Развитието на енергийната криза налага продължаване на работата на Столична

община в бъдеще и еколого-технико-икономически анализ за евентуално приложение на

някои от доказаните термични методи за третиране на смесени битови отпадъци.

Евентуалното им внедряване на площадки в територията на големия град би позволило да

се намалят съществено транспортните разходи и да се създаде възможност за

задоволяване на голяма част от енергийните потребности на столицата.

д) Алтернативи по технологии от предварителните предпроектни

проучвания на Столична Община

В резултат на проведените предварителни предпроектни проучвания са разгледани

алтернативи по технологии (Таблица 2.2.6) с използване на различен тип инсталации и

съоръжения. Алтернативните предложения съответстват на представените решения в

двата сравнителни документи за най-добри налични техники. Техническите решения са

съобразени с морфологичния и химичен състав на компонентите на битовите отпадъци в

Столична община, установен в резултат на едногодишно изследване и анализ.

Задълбочаването на енергийната криза обаче налага продължаване на развитието

на интегрираната система за управление на отпадъците с отчитане на възможностите и за

термично третиране. При използването на термичен процес горимите компоненти на

отпадъците, както и при другите технологии, се превръщат във водни пари и въглероден

диоксид. За всички други генерирани замърсители вече съществуват достатъчно надеждни

техники, приложени в страни от Европейския съюз, които не позволяват значимо

отрицателно въздействия върху здравния статус на населението. Те са разгледани в

Reference Document on the Best Available Techniques for Waste Incineration, August 2006.

Трябва да се отбележи, че само от намаляване на емисиите от транспорта ще се

компенсират в голяма степен отрицателните въздействия от термичното третиране на

битовите отпадъци. Оценявайки тенденциите и добрите практики в други страни тази

алтернатива трябва да бъде в дългосрочните планове на Столична община, защото

единствено тази алтернатива дава възможност за осигуряване на по-поносима цена на




парното и електроенергията на гражданите на столицата. В същото време, тази

алтернатива с най-добрите технически решения позволява твърдият остатък да се

минимизира до 3-5% спрямо началния остатък и същият да се използва в строителството,

т.е. това е единственото направление, което позволява да се премине към ново решение на

проблема с битовите отпадъци /нулево генериране на отпадъци/ с отсъствие на

депонирани компоненти от тях. Такива практики вече са реализирани в някои страни.

Една от основните бариери за реализиране на тази алтернатива, отново са изискванията на

Наредба 7 на МЗ за хигиенно-защитните зони, тъй като при прилагането на тази

алтернатива обикновено се използват инсталации в рамките на големия град. От тази

гледна точка, в бъдеще трябва отново да се дискутира възможността за използване на

площадките на Топлоелектрическите централи в София, където има подходяща

инфраструктура и площи за изграждане на 3 отделни инсталации. Тази алтернатива е

предложена в екологичната оценка на ПУП за площадка ПСОВ „Кубратово”, но не получи

подкрепа от компетентните държавни органи и някои неправителствени организации.

Посочените на фиг. 2.2.25 данни от опита в ЕС дава възможност да се оцени потенциала и

на другите направления и практики за третиране на битовите отпадъци. Страните-членки

на конфедерацията на Европейските заводи за получаване на енергия от отпадъци

(CEWEP) годишно третират по екологосъобразен начин над 34 mln.t. отпадъци Ако се

приеме, че в Европа годишно се третират 50mln.t. твърди битови отпадъци в инсталации

за получаване на енергия, то биха се заменили посочените на фигурата количества

невъзобновяеми енергийни ресурси.

Фиг. 2.2.25 Годишна замяна на невъзобновяеми горива при изгарянето на 50mln.t ТБО

В ЕС работят над 400 големи инсталации, които произвеждат енергия от битовите

отпадъци, а в Япония – над 1500.




В „Предпроектно проучване и съпътстващи документи за проект „Управление на

битовите отпадъци на Столична община” за финансиране от фондовете на ЕС.

Окончателен доклад по Задача 4 – Бъдеща система за управление на отпадъците”,

разработено от Консорциум Фихнер са разгледани четири алтернативи за изграждане на

интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на гр. София.

Общото и за 4-те алтернативи е изграждането на две инсталации за компостиране

на разделно събрани биоразградими отпадъци. Едната е за компостиране на разделно

събрани отпадъци от поддръжката на паркове и градини от озеленителните фирми, а

другата е за компостиране на разделно събрани биоразградими хранителни отпаъци от

големи търговски обекти (ресторанти, хотели, пазари и др.). Полученият компост и от

двете инсталации няма да е замърсен с тежки метали и успешно би могъл да се използва

като подобрител на почвата за нарушени или замърсени терени, което е предпоставка за

подобряване на нейните свойства. Общото за първите 3-алтернативи е, че преди

биотермичното третиране на отпадъците предвиждат сепариране и отделяне на

рециклируеми материали, които са попаднали в смесено събраните битови отпадъци. В

алтернатива 4, която е свързана с изгаряне на смесено събраните отпадъци не се

предвижда такова сепариране.

Разликите и спецификите на всяка една от алтернативите е посочена в Таблица

2.2.6, а в Таблица 2.2.7 е дадено технико-икономическо ранжиране на алтернативите.

Алтернатива 1 е предложена като евтино решение, което единствено ще постигне

изискванията на Директивата за депониране. Отпадъкът има минимално предварително

третиране и ще генерира биогаз и инфилтрат, аналогично на смесено депонирани твърди

отпадъци. Рециклирането не е ключов елемент в тази алтернатива, което не съответства на

йерархията за управление на отпадъците. Основен недостатък е ноебходимостта от депо за

30 години, доката има визможност за осигуряване на площи за 15-20 години.

Алтернатива 2 има основното предимство да бъде реализирана до 2011 г.

Независимо, че е по-скъпа от алтернатива 1, тя съответства на европейските и българските

стратегии за използване на биоразградимата част от отпадъците и на йерархията на

управление на отпадъците.

Недостатъците на Алтернатива 2 са свързани с реализацията на продуктите от

преработването на отпадъците – модифицираните горива от отпадъци (RDF) и компоста.

Имайки в предвид, че в нашата страна по икономически причини има промишлени

предприятия, които работят с модифицирани отпадъци от горива, като на този етап ги




внасят, вероятно по-ниските транспортни разходи ще направят атрактивен този продукт.

Компостът се използва като подобрител на почвата, включително оказва полезно действие

при очистването й от различни замърсители и би могъл да се използва при рекултивация

на нарушени терени.

Алтернатива 3 има основен недостатък дългия период за реализиране, което на

фона на „нулавата алтернатива” за Столична Община, води до нейната неприемливост.

Изграждането на ТЕЦ, работеща на RDF или преустройството на някои от

съществуващите ТЕЦ за работа с модифицирани горива от отпадъци е изискващ време и

финанси процес. Допълнителен проблем са отпадъците от пречистването на димните

газове, които се класифицират като опасен отпадък, а на територията на Столична

Община няма подходящ терен за изграждане на Депо за опасни отпадъци, поради

изискванията на Наредба 7/1992 за санитарно-хигиенните зони.

Идеята да се превърнат всички органични компоненти в модифицирани горива от

отпадъци е отлична, защото така ще се намали потокът на отпадъци за депониране и ще се

увеличи срока за използване на Депото. Гъвкавостта на алтернативата по отношение на

използването за собствени нужди или продажбата му като алтернативен източник на

гориво не трябва да се пренебрегва.

Алтернатива 4 е с най-висок рейтинг, базиран на предимствата, свързани с

малката необходима площ, независимост от пазара, получаване на енергия и ниски

експлоатационни разходи. Общите разходи също са ниски. Алтернативата е оптимизирана

по отношение на оползотворяването на енергията, но следва да се доработи по отношение

на рециклируемите отпадъци, преди подаването им в инсинератора.

Основен недостатък са опасните отпадъци от пречистването на димните газове,

класифицирани като опасни, за които стои посочения в алтернатива 3 проблем за Депо за

опасни отпадъци.

Посочените алтернативи са обсъдени от Комитета за управление на проект

„Управление на битовите отпадъци на СО”, сформиран със Заповед на Кмета на Столична

Община, който приема реализацията на инвестиционното предложение в Алтернатива 2

– Механо-биологично третиране на смесеносъбрани битови отпадъци и Компостиране на

отпадъци от паркове и градини („зелени отпадъци”) и разделно събрани биоразградими

отпадъци от големи търговски обекти (хранителни остатъци). Ето защо, тази алтернатива

е формулирана като инвестиционно предложение за „Изграждане на интегрирана система

от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична Община”.



Таблица 2.2.6 Алтернативи на предлаганите технологии и технически показатели

Инсталация Тип отпадък 1 2 3 4 Компостиране на отпадъци от паркове и градини

Разделно събрани отпадъци от паркове и градини (Зелени отпадъци). разделно събрани отпадъци от междублоковите пространства.

Компостиране в тунели или контейнери; 16 седмици компостиране Въвеждане на интензивно компостиране и узряване. Входящи: 20000 t/y Продукти: до 9000 t/.y компост

Инсталация за компостиране на биоотпадъци

Разделно събрани хранителни отпадъци от районите с фамилни къщи. Разделно събрани отпадъци от заведенията за обществено хранене.

Компостиране в тунели или контейнери; 16 седмици компостиране Въвеждане на интензивно компостиране и узряване. Входящи: 25000 t/y Продукти: до 11000 t/y компост

Различни инсталации за МБТ, състоящи се от: Механично сепариране Станция за ръчно сепариране Входящи: 410000 t/y Продукти: 4000 t/y метали за рециклиране

Инсталация за Биотермично третиране

Смесени твърди битови отпадъци

Биологично третиране на биоразградимия материал в тунели или контейнери; 2 седмици биологично третиране (етап 1) или 8 седмици (етап 2).

Биологично третиране на биоразградимия материал в контейнери; 8 седмици биологично третиране Механично сепариране и производство на високо калорично RDF Продукти: 126000 t/y високо калорично RDF (17000 kJ/кг, основно хартия, пластмаса) 61000 t/y нестандартен компост

Механично сепариране и производство на високо калорично RDF. Биологично третиране и изсушаване на биоразградимия материал в тунели или контейнери, 2 седмици биологично третиране и отделяне на ниско калоричния RDF, състоящ се от хранителни и зелени отпадъци Хомогенизиране на RDF До 190000 t/y на средно калорично RDF (14,500

Завод за изгаряне върху подвижна решетка или изгаряне в завод с кипящ слой снабден със система за пречистване на газовете в съответствие с Наредбата за изгаряне и третиране на пепели от изгаряне по технологията снабден със система за пречистване на газовете в съответствие с Наредбата за изгаряне и система за третиране на шлака Входящи Отпадъци Електроенергия



kJ/кг) или до 210000 t/y на ниско калорично (13500 kJ/кг). Изгаряне на произведения RDF в специализирана горивна инсталация на територията на „Топлофикация София”ЕАД, предмет на отделно инвестиционно предложение

Депо за отпадъци Третирани отпадъци от инсталацията за MБT, пепели от изгаряне, неопасни отпадъци

Депо за предварително третирани неопасни отпадъци (280000 – 3000000 t/y) със системи за събиране и третиране на биогаз и инфилтрат

Депо за предварително третирани неопасни отпадъци (150000 дo 210000 t/y) със системи за събиране и третиране на биогаз и инфилтрат

Депо за предварително третирани, неопасни отпадъци (70000 to 80000 t/y) със системи за събиране и третиране на инфилтрата. Пепелите от очистка на димните газове, които се класифицират като опасни отпадъци следва да се депонират на депо за опасни отпадъци. До момента няма площадка и не се предвижда изграждане на депо за опасни отпадъци. на територията на СО

Депо за неопасни отпадъци, където след предварително третиране да бъдат обезвреждани дънните пепели от изгаряне (70000 t/y) Пепелите от очистка на димните газове, които се класифицират като опасни отпадъци са в количество около 20000 t/y . До момента няма площадка и не се предвижда изграждане на депо за опасни отпадъци. на територията на СО





Технико-икономическо ранжиране на алтернативите от предварителните

предпроектни проучвания

Алтернативи Показатели

1 2 3 4

Историческо развитие 0 2 2 3

Техническа сложност (най-простото е с най-висок рейтинг)

3 2 0 1

Най-ранна дата на завършване на всички компоненти на алтернативата

5 3 0 1

Постигане на целите за депониране на биоразградими отпадъци (152 kg/p/a -2014 и 109 kg/p/a -2020) (най-доброто е с най-висок рейтинг)

0 1 3 3

Необходима площ за цялостно решение (Депо за 30 г.)

няма налични достатъчни

площи

2 1 3

Степен на рециклиране/оползотворяване за цялата алтернатива

0 2 3 1

Зависимост от пазара на крайния продукт 3 0 1 3

Заустване на отпадъчни води 0 1 2 3

Необходимост от енергия 2 1 0 3

Емисии 1 3 2 2

Образуване на опасни отпадъци 0 3 1 1

Чувствителност към повишени изисквания за рециклиране

1 2 3 0

Гъвкавост при промени на количествата отпадъци

3 3 1 0

Обща техническа оценка 18 25 19 24

Начални инвестиции 3 2 0 1

Експлоатационни разходи, с включени приходи от оползотворяване

2 1 1 3

Обща финансова оценка 5 3 1 4

ОБЩО 23 28 20 28

Забележка Налични площи за депониране за максимум 15-20 г.

Намиране на клиенти за компоста от зелени и биоотпадъци; клиенти за RDF – гориво; клиенти за нестандартния компост

Трудности с депониране на опасни отпадъци

Трудности с депониране на опасни отпадъци




2.3. Алтернативни местоположения на елементите на инвестиционното предложение

За изграждане „Интегрираната система от съоръжения за третиране на битовите

отпадъци” са разглеждани (оценявани и анализирани) различни по местоположение

терени (>80 на брой). Въз основа на направените проучвания, тези площадки са

редуцирани по брой и в рамките на прединвестиционните проучвания на Столична

община, са разгледани следните площадки за изграждане на съоръжения и/или инсталации

за оползотворяване и обезвреждане на битовите отпадъци – ПСОВ «Кубратово», ЗСК

«Кремиковци», местноста «Садината», с. Яна, местноста «Пасището», с. Яна, «Хан

Богров» - с. Горни Богров, показани на Фиг. 1.3.1.

Площадка ПСОВ „Кубратово”- Съгласно ОУП, площадката попада в следните

устройствени зони:

� „Тсм” – терени за сметища и инсталации за третиране на отпадъци;

� „Твк” – терени за площни обекти на В и К /резервоари, пречиствателни станции/;

� „Тти” – терени за транспортна инфраструктура – улици и пътища.

Основаната част на транспортната инфраструктура и нейните характеристики са

вече изградени. Съгласно приетата от компетентните органи, екологична оценка на ПУП,

са дадени препоръки за нейното разширяване и усъвършенстване в съответствие с новите

потребности на предвидените за изграждане обекти. Тъй като, в представеното

уведомление за настоящето инвестиционно предложение на площадката е предвидено

евентуално изграждане само на инсталация за компостиране, предвидените по-големи

площи и инфраструктура ще бъдат редуцирани.

Площадка „ЗСК Кремиковци”- Съгласно ОУП, площадката попада в устройствена

зона „Тсм” – терени за терени за сметища и инсталации за преработване на отпадъци.

Площадката на инвестиционното предложение е свързана с инфраструктурата на близко

разположените населени места, чрез прилежащите в северна и северозападна посоки

пътни артерии и жп коловози, чрез които има излаз към републиканската пътна и

ж.п.мрежи и летища: Околовръстен път на столицата; Пътя София – Видин; Пътя София –

Варна; Пътя София – Русе; Път София – Кулата; Ж.п. линии Белград – София – Истанбул,

София – Видин, София – Варна, София – Русе и т.н.; Ж.п.гара Разпределителна в

гр.София; Летища “София”, “Мусачево” и “Божурище”

Площадката за реализация на предложението има следните основни предимства:

� всички комуникации са вече осигурени – газификация, съществуваща битово-фекална, промишлена и дъждовна канализации, водоснабдяване с




вода за питейни и промишлени нужди, в т.ч. от собствени водоизточници;

� налични асфалтови и бетонни пътища в добро състояние;

� изградена ж.п. инфраструктура с връзка към националната ж.п мрежа.

По отношение промяна на съществуваща инфраструктура за целите на

инвестиционното предложение е необходимо изместване на съществуващи коловози,

които са част от вътрешната жп.мрежа на бившата площадка на „Кремиковци”АД.

Коловозите ще бъдат изместени в периферията на площадката с цел тяхното последващо

използване.

Площадка “Яна – Садината”- разположена в местност «Садината», землище Яна,

район «Кремиковци». Същата се намира на около 350 – 400 m южно от автомагистрала

“Хемус”. В южната й част преминава обходната ж.п. линия за Кремиковци и

Световрачане. Транспортното обслужване е възможно да се осигури чрез реконструкция

на съществуващ полски път с дължина около 1500 m., който ще свързва площадката с

автомагистрала «Хемус». Възложено е проектиране за изграждане на пътна връзка от

автомагистрала «Хемус» до площадката. Разглежданата територия няма инженерна

обезпеченост - водоснабдяване, канализация, електрозахранване, газификация и

топлофикация. Отстоянието от Летище София е 13200 m, с което отговаря на

необходимите изисквания на Наредба № 14 от 2000 г.

Площадка „Яна -Пасището” - Съгласно ОУП, площадката се намира в

устройствена територия „Тсм” – терени за сметища и инсталации за преработване на

отпадъци. Разглежданата територия няма инженерна обезпеченост - водоснабдяване,

канализация, електрозахранване, газификация и топлофикация.

Площадка «Хан Богров» - съгласно ОУП на София попада в устройствена зона

«Тсм» – терени за сметища и инсталации за преработка на отпадъци. Площадката се

намира в м. “Мало ливаде”, землище на с. Горни Богров, район Кремиковци. Върху

площадката няма изградена инфраструктура - водоснабдяване, канализация,

електрозахранване, газификация и топлофикация. Транспортното обслужване е осигурено

от съществуващ от североизток път за гр. Елин Пелин, отклонение на главния път София –

Бургас. По права линия от площадката до най-близкото населено място и обекти са: с.

Долни Богров – 2,7 km; с. Горни Богров – 2 km; с. Мусачево – 1,5 km; м. Хан Богров – 1,7

km; с. Равно поле – 2,7 km. Установено е наличие на радиоактивно замърсяване на

почвите, резултат на отлагане на промишлени отпадъци от преработването на уранова

руда. За площадката има положително становище по екологична оценка № СО-01-01 от




2008г. на РИОСВ – София за съгласуване на ПРЗ за отреждане на терен за преработване

на битови отпадъци.

Таблица 2.3.1. Предвидени за изграждане инсталации и съоръжения по алтернативни площадки,

съгласно инвестиционното предложение

№ Наименование

на площадката

Площ

dka

Инсталация/съоръжение

1. Кубратово 58.118 Инсталация за третиране на отпадъци -МБТ или компостиране 2. Хан Богров 70.240 Инсталация за третиране на отпадъци - МБТ или компостиране 3. ЗСК Кремиковци 149.355 Инсталация за третиране на отпадъци МБТ, компостиране

и/или термично третиране 4. Яна – Садината 332.835 Инсталация за третиране на отпадъци и Депо за неопасни

отпадъци - компостиране и/или депониране 5. Яна – Пасището 203.842 Депо за твърди неопасни отпадъци - депониране

Установеният морфологичен и химичен състав на битовите отпадъци на София

доказва високия енергиен ресурс на отпадъците и това налага един по-задълбочен анализ

на възможните алтернативи за използване на тази енергия. Практическа възможност за

реализиране на такава алернатива съществува на две от проучените площадки /ЗСК

„Кремиковци” и ПСОВ „Кубратово”, но подобен потенциал имат и площадките на

топлофикационните дружества в София. При съществуващата понастоящем перманентна

кризисна ситуация в управлението на битовите отпадъци, ръководството на Столична

община не може да си позволи риска от забавяне на реализацията на инвестиционното


Компостирането, което засяга ограничени видове и количества генерирани

отпадъци от Столична община е възможно да се реализира, както на площадката в

местността „Хан Богров”, така и на площадката на ПСОВ „Кубратово”. За площадките в

ПСОВ „Кубратово” и местността „Хан Богров” по време на процедурата на екологичните

оценки на ПУП вече бяха извършени необходимите съгласувания с всички

заинтересовани и компетентни органи и ведомства.

За изграждането на депо има две алтернативни площадки, които са в

непосредствена близост една до друга. По редица индикатори приоритетна е площадката в

местността „Садината”, където може да бъде насочен и третиран основния материален

поток на битовите отпадъци и депониран крайния остатък. Тази площадка е и с най-

голяма площ и най-отдалечена от други обекти, за които има ограничения. Площадкта на

„Яна-Пасището” не отговаря на изискванията по отношение на ниво на подземните води




на Наредба 7/2004 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за

разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци (обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г. )

За термичното третиране е предложена само една площадка – ЗСК “Кремиковци”.

Поради несъответствието на тази площадка с изискванията на Наредба 7 за хигиенните

изисквания за здравна защита на селищната среда (1992г.,посл.изм 1999г), фактически за това

техническо решение алтернативна площадка не е предложена.

В съответствие с изискванията на Наредба № 7 за изискванията, на които трябва да

отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци (обн., ДВ, бр.

81 от 17.09.2004 г. ), Столична община е организирала и провела инженерно-геоложки,

хидрогеоложки, геофизични, геодезични и др. проучвания. Въз основа на оценка и

приоритизация в рамките на «Предпроектните проучвания за дългосрочно управление на

отпадъците на Столична община» за реализиране на инвестиционното предложение на

петте площадки е дадено предпочитание на площадките в землището на с. Яна

«Садината» и «Хан Богров». Основните аргументи са свързани с нормативни изисквания

за избор на площадки за третиране на отпадъците, посочени в Наредба 7 за хигиенните

изисквания за здравна защита на селищната среда (1992г.,посл.изм 1999г) и Наредба № 7 за

изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за

третиране на отпадъци (обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г. ).

По отношение на отстоянието на площадките от централната част на големия град

избраните площадки се подреждат както следва: най-близко е площадката на ПСОВ

Кубратово, а най-отдалечени са площадките в землището на с.Яна в местностите

«Пасището» и «Садината». Местността «Хан Богров» е с няколко километра по-близо до

града.

Предвид местоположението на площадките, обект на инвестиционното

предложение, се предвижда използването основно на автотранспорт, а за някои от

площадките и ж.п. транспорт.

Отпадъците и необходимите други материали за инсталациите и съоръженията ще

се доставят на площадките основно посредством автотранспорт. Предвиден е

самостоятелен подход към площадката с цел минимизиране преминаването през населени

места. При експедирането на модифицираното гориво от отпадъци (RDF), в зависимост от

договореностите с потребителите е възможно и използването на ж.п. транспорт.

Готовата продукция от компост ще се транспортира със специализирана

автотехника.




3. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл.4 и чл.5 на материалното и културно наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

Изграждането на инвестиционното предложение „Интегрирана система от

съоръжения за третиране на битовите отпадъци” се предвижда да се реализира на две

площадки “Яна – Садината” и „Хан Богров”. В съответствие с изискванията на ЗООС и

Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната

среда (ОВОС) /ДВ бр.3/2006г./, и Указанията за изготвяне на ОВОС на инвестиционни

предложения, (изготвени по проекта „Практическо приложение на екологична оценка на планове и

програми в България”, MATO/BG/9/1, София 2002), Възложителят е предложил и алтернативни

варианти на площадките, съответно „Яна - Пасището”, „Кубратово” и ЗСК „Кремиковци”.

В ДОВОС всички алтернативни площадки са разгледани равностойно и

анализирани по отношение на въздействие на ситуираните върху тях инсталации и

емисиите на замърсители върху компонентите на околната среда.

3.1. Атмосфера

Според климатичното райониране на страната, площадките на инвестиционното

предложение попадат в Софийското поле, част от Европейската континентална

климатична област.

Специфичните черти на "Софийския” климат се определят от влиянието на три

основни фактора: радиационен, циркулационен и физикогеографски.

Първостепенно значение за климата на София има количеството на слънчевата

енергия, достигащо до земната повърхност. То зависи, както от географската ширина, така

и от режима и разпределението на облачността, от степента на замърсеност на

атмосферата над града и изложението на оградните склонове на котловината.

Радиационният фактор може да бъде представен чрез радиационния баланс на

земната повърхност. Приходната част на този баланс се формира от количеството на т.

нар. "сумарна радиация”, представляваща сума от достигащата до земната повърхност

"пряка” и "разсеяна” слънчева радиация. Разходната част на радиационния баланс се

формира главно от ефективното излъчване на земната повърхност. Средногодишните

стойности на сумарната радиация за София са около 121kcal/cm2. С увеличаване на




надморската височина по склоновете на Витоша, количеството на сумарната радиация

намалява, което се дължи на увеличаването на облачността. В годишния ход на сумарната

радиация се регистрира максимум през юли и минимум през декември. През последните

десетилетия е отбелязана тенденция към намаляване на стойностите на пряката радиация

през летните месеци в резултат от глобалните промени в атмосферната циркулация.

Замърсеният градски въздух също причинява, както намаляване на пряката радиация, така

и загуба на биологичноактивната ултравиолетова радиация. Средногодишната стойност на

ефективното излъчване (разходната част на радиационния баланс) в София представлява

около 40% от сумарната радиация. В режима на ефективното излъчване се наблюдава

максимум през лятото (август) и минимум през зимата (декември и януари).

Средногодишната стойност на радиационния баланс (разликата между сумарната

радиация и ефективното излъчване) в града е около 47kcal/sm2. Радиационният баланс в

София е отрицателен през декември и януари, а във високите части на оградните планини

- от ноември до април. Той формира основния източник на топлина за системата земна

повърхност - приземен въздух, от което зависи температурата на въздуха.

Климатообразуващата роля на атмосферната циркулация се изразява в преноса на

различни по произход и физични свойства (температура и влажност) въздушни маси.

Поради преобладаващия западно-източен атмосферен пренос, целогодишно над София

доминират въздушни маси на умерените ширини от континентален и океански произход.

Тропичните (предимно през лятото) и арктичните (през зимата) въздушни маси са с

относително маловажна роля, но причиняват значителни колебания в стойностите на

метеорологичните елементи.

Съществена е ролята на постоянно активните центрове на атмосферното налягане -

т. нар. "Исландски минимум” и "Азорски максимум”, които се формират над

Атлантическия океан и въпреки голямата им отдалеченост от Балканския полуостров

оказват безспорно влияние върху климата на България и Софийското поле. Климатичната

им роля е по-категорична през топлото полугодие. Значително влияние върху климата на

София имат и сезонно активните (предимно през студеното полугодие) центрове на

атмосферното налягане - Средиземноморската депресия и високото налягане над Източна

Европа.

Атлантическите циклони, възникващи в района на остров Исландия, оказват най-

голямо въздействие върху климата на София през пролетните месеци. Чрез тях от

северозапад нахлува по-хладен и неустойчив океански въздух.




Средиземноморските циклони се образуват главно през студеното полугодие над

Генуезкия залив в Западното Средиземноморие. Техните атмосферни фронтове засягат в

повечето случаи директно България и Софийската котловина. При движение на

Средиземноморските циклони северно от България по склона на Витоша и южната

половина на Софийското поле се проявява фьонов вятър.

Около 70 дни през годината са под прякото или косвено въздействие на

Атлантическите и Средиземноморските циклони, което смекчава континенталните черти

на климата в София, а съпътстващите ги ветрове и валежи намаляват негативните

последици от замърсяването на атмосферния въздух в милионния град.

Антициклоните над България се формират по гребени на високо налягане на

морския максимум главно през лятото и ранната есен. Динамични антициклони се

проявяват след океански или континентални нахлувания от северозапад или североизток.

Антициклоните, преместващи се от северозапад, се наблюдават главно през пролетта и

причиняват застудявания, тъй като транспортираният от тях въздух е формиран на север в

по-големи географски ширини. Антициклоните, нахлуващи предимно през зимата от

североизток, причиняват резки застудявания.

Физикогеографският фактор има комплексно и разнопосочно влияние върху

формирането на климата на София. Видът на подстилащата повърхнина, надморската

височина на Софийското поле, изложението на склоновете и посоката на простиране на

оградните планини, трансформират влиянието през годината на слънчевата радиация и

атмосферната циркулация.

Антропогенното въздействие върху климата на София е значително. Почти

половината от площта на Софийското поле е силно изменена от стопанската дейност,

което води до промени в повечето метеорологични елементи и до формиране на т. нар.

"градски климат”. В същото време типичният градски "релеф” на застроените територии

влияе върху посоката и скоростта на ветровете.

Продължителността на слънчевото греене в София е около 2020h/a, което

представлява около 45% от теоретично възможното, определено според дължината на

деня. Най-слънчев сезон е лятото, следван от пролетта и есента, а най-мрачна е зимата.

През последните 30 години е отбелязана тенденция към намаляване на

продължителността на слънчевото греене, която е особено добре изразена през лятото. Тя

се дължи на увеличената облачност и интензивното замърсяване на атмосферния въздух

над града. В средновисоката и високата част на Витоша продължителността на слънчевото




греене намалява до около 1860h/средногодишно, поради по-голямата облачност в

планината.

Стойностите на основните климатични характеристики за района на гр. София са

по данни на ХМС, за станции София 1, София 2 и София 3 (Климатични справочници

(БАН)-т.2,3,4).

Средногодишната сума на валежите за района на София е между 591 и 693mm

(табл. 3.1.1). Минимални валежи са характерни за най-ниските части на Софийската

котловина и се увеличават с нарастване на надморската височина. Годишният ход на

валежите има ясно изразен континентален характер. Най-голямо количество валежи-

около 230mm, пада в периода май-юни, а най-малко – около 105mm, през зимата –

месеците януари –март. Преобладаващи са валежите от дъжд.

Таблица 3.1.1. Средна месечна и годишна сума на валежите –mm

станция І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Год. София 1 37 32 37 53 80 86 67 46 41 49 52 44 591 София 2 29 30 36 51 83 84 63 44 44 40 47 38 636 София 3 39 33 40 52 83 85 56 47 44 47 54 47 693

Средно около 30-40 са дните със снежна покривка. Първата снежна покривка се

образува към края на ноември, а последната - през средата на март. За около 40% от

зимата е характерно образуването на устойчива снежна покривка, като началото й е

обикновено през втората половина на декември. Средната дебелина на снежната покривка

е около 20 сm в края на януари и началото на февруари. В отделни години, дебелината на

снежната покривка достига 50-60 сm.

Средната годишна температура е 10,2 оС. В таблица 3.1.2 са представени средната

месечна и годишна температура. Най-ниска е температурата през м. януари, като

абсолютната минимална температура през този месец достига (-27,5оС). Най-топли са

месеците юли и август, с абсолютна максимална температура отчетена през м.август

37,4оС. Продължителността на периода с трайно задържане на температурата над 5оС е

249 дни, а температурната сума за този период 3705.

Разликите в температурите на въздуха между центъра и периферните градски

територии показват наличието на "остров” на топлина в приземната част на атмосферата,

което е специфична черта на градския климат. Този "топлинен остров” е особено добре

изразен през последните три десетилетия.

През половината от дните през годината в София се наблюдават приземни

температурни инверсии, при които температурата на въздуха се повишава, вместо да се




понижава с увеличаване на надморската височина. Тяхното вътрешногодишно

разпределение се отличава с максимум през зимата и минимум през пролетта и лятото.

Инверсиите водят до увеличаване на концентрацията на замърсители в приземния

въздушен слой, особено през студеното полугодие. Те винаги са свързани с тихо време и

устойчива атмосфера. "Островът” на топлина в централната градска част намалява в

известна степен този негативен ефект на инверсиите, защото повишава температурата на

въздуха в надземната повърхност, разрушава инверсията и създава условия за намаляване

на замърсяването.

Таблица 3.1.2. Средна месечна и годишна температура на въздуха –оС

станция І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Год. София 1 -1,7 0,8 4,8 10,8 15,6 19,0 21,2 20,6 16,7 11,3 5,9 0,8 10,5

София 2 -1,9 0,6 4,4 10,4 14,9 18,3 20,5 20,0 16,1 10,3 5,5 0,7 10,0

София 3 -2,4 -0,1 3,9 10,0 14,6 18,0 20,2 20,2 16,5 11,0 5,2 01 9,8

Средногодишната относителна влажност на въздуха е 72%. Абсолютната влажност

на въздуха следва годишния ход на температурата. Максималната стойност е през

декември и януари – 84%. В таблица 3.1.3 са представени средните месечни стойности на

относителната влажност на въздуха.

Таблица 3.1.3. Средна месечна и годишна относителна влажност –%

станция І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Год. София 1 84 79 72 65 67 67 62 61 67 74 82 84 72 София 2 83 78 72 66 69 68 64 61 69 76 82 84 73 София 3 83 78 72 66 68 67 64 62 67 67 81 83 72

Максимумът на облачността в София е през зимата (декември), а най-безоблачно е

лятото (август). Средният брой на ясните безоблачни дни в течение на годината е около

75, а този на мрачните дни (с плътна облачна покривка) - около 110.

Мъглите са типично явление за Софийската котловина. Броят на дните с мъгла е

средно около 30 за година, като в отделни години е бил 5 – 10.

Котловинният релеф и термичните инверсии обуславят преобладаването на тихо

време в София. Посоките на ветровете се влияят както от особеностите на атмосферната

циркулация, така и от височината и посоката на простиране на оградните планини.

Розата на вятъра по честота (фиг.3.1.1), показва че в района преобладават западните

ветрове. Източните ветрове със студените си въздушни маси причиняват застудявания

през зимата.




Средната годишна скорост на вятъра в отделните станции варира от 0,7m/s до

2,6m/s. Средната скорост на вятъра по посоки варира от 1,8 m/s до 6 m/s, като най-силни са

западните и северозападни ветрове. Броят на дните със силен вятър е около 10.

Честота на вятъра по посока - % ст. София 1 ( тихо 49,3%)

0

5

10

15

20

25

N

NE

E

SE

S

SW

W

NW

Честота на вятъра по посока - % ст. София 2 ( тихо 40,1%)

0

5

10

15

20

25

30

N

NE

E

SE

S

SW

W

NW

Честота на вятъра по посока - %, ст. София 3 ( тихо 31,1%)

0

5

10

15

20

25

N

NE

E

SE

S

SW

W

NW

Фиг.3.1.1. Честота на вятъра по посока

Типичен за София е фьонът, чиято проява е свързана със силен до бурен южен,

пулсиращ вятър, съпроводен с рязко повишаване на температурата на въздуха и

понижаване на атмосферната влажност. Средногодишно в София се наблюдават около 8 -

10 дни с фьонов вятър.

През лятото и преходните сезони по склоновете на Витоша духат т. нар.

"планинско-долинни ветрове”. През деня, те духат от котловинното дъно към планината, а

вечерта - от планината към града. Освежаващият и очистващ от замърсители на въздуха

ефект на тези ветрове се чувства особено добре в южните квартали на столицата.




3.2. Атмосферен въздух

Площадките на инвестиционното предложение се намират на територията на

Столична община. Три от предлаганите площадки – „Хан Богоров”, „Яна”-Садината и

ЗСК „Кремиковци” са разположени в източната част на Софийското поле, а площадка

„Кубратово” – в северната част.

Основните източници на емисии в гр. София са промишлеността и автомобилният

транспорт. В таблица 3.2.1. са представени данни за емисиите на основни замърсители за

Столична община за 2003 год. по категории източници (Програма КАВ-Cофия, 2005 ).

Таблица 3.2.1. Емисии на основни замърсители в изпускани в атмосферния въздух на Столична община

(СО) за 2003 год.

Замърсител Източник NOx t/а

SO2 t/а

PM10 t/а

CO t/а

CO2 xил.t/а

ЛОС t/а

N2O t/а

Кремиковци 3208 5878 6280 1914 - - - ТЕЦ 2078 1084 27.5 602 1707 76 100 Промишленост 277 594 54 187 - 156 - Автомобилен транспорт

7425 336 312 36 271 3447 3156 512

От промишлеността основните емисии се генерират от металургията, енергетиката

и химическата промишленост.

“Кремиковци” –АД е сред най-големите емитери на вредни вещества в района на

Софийска община. Основните емисии са фини прахови частици (94,1%), серен диоксид

(74,5%), олово(61,8%), азотни оксиди (24,8%).

Енергетиката е източник на емисии на азотни окиси (15,8 % от общото количество),

въглероден диоксид (30,8%), въглеводороди, серен диоксид (13,7%), сажди и прах.

Саждите и серният диоксид се емитират основно от локалните отоплителни централи в

промишлени предприятия, работещи на нафта и мазут. Основните ТЕЦ София работят с

природен газ и емитират значително по-малко замърсители (азотни оксиди, въглероден

оксид и др.).

Химическата промишленост емитира фармацевтичен прах, пари на органични

разтворители (“Софарма”), серен диоксид, сероводород, меркаптани, прах (“Рулон-

Искър”), сажди, въглеводороди (“ЗАГ”), пари на разтворители и разредители(“Лакпром”).

През последните години, автомобилният транспорт в общината също е сериозин

източник на замърсяване на атмосферата с въглероден диоксид, въглероден оксид (93,1%),

въглеводороди (86,9%), азотни оксиди (57,3%), полиароматни въглеводороди (67,8%),

сажди и прах.




Битовият сектор емитира сравнително по-малко замърсители (около 6% от общия

обем вредни вещества) в атмосферния въздух на София. Основните емисии са от прах,

сажди, серен диоксид.

Качеството на въздуха в района и на четирите площадки (“Хан Богоров”, “Яна”,

ЗСК “Кремиковци” и „Кубратово”), алтернативи за реализиране на инвестиционното

предложение, е повлияно от емисиите от „Кремиковци”АД, тъй като дружеството има

многобройни организирани и неорганизирани източници на емисии и е разположено в

североизточната част на софийското поле. Най-силно повлияни от дейността на

„Кремиковци”АД са площадките ЗСК “Кремиковци”, “Яна” и “Хан Богоров”. Причина за

това е малкото разстояние, равнинния релиф и преобладаващите ветрове (западни,

северозападни), осигуряващи пренос на атмосферните замърсители. Честите инверсии са

причина за задържане на замърсителите в приземния слой.

Основните организирани източници и вредни вещества емитирани в „Кремиковци

АД” са следните:

o Производството на агломерат - 11 точкови източника. Вредните вещества, които

се емитират са прах, NO2, СО, SO2, CxHx.

• Коксохимическо производство – 3 точкови източника. Вредни вещества – прах,

СхНх, SO2, NO2.

• Доменно производство - 4 точкови източника. Вредните вещества, емитирани от

изпускащите устройства са: прах

• Производство на конверторна стомана – 1 източник. Вредни вещества: прах, СО.

Производство на електростомана – 1 точков източник. Вредни вещества: прах,

NO2, СО.

• Извънпещна обработка на стоманата-вакуум инсталация - 1 точков източник.

Вредни вещества: прах

• Производство непрекъснато разливане на стомана – 2 точкови източника. Вредни

вещества: прах

• Феросплавна пещ № 4- 3 точкови източника. Вредни вещества са: прах, СО

• Феросплавна пещ №1 – 1 точков източник. Вредни вещества са: прах, СО

• Производство на вар и доломит - 3 точкови източника. Вредни вещества,

емитирани от четирите варови пещи: прах

• Производство на огнеупорни тухли и плочи - 1 точков източник – тунелна пещ.

Вредни вещества: прах и NOх




• Станове за горещо валцуване– стан 1250 - 5 точкови източника. Вредни вещества

са: прах, NO2.

• Стан 1700 - 1 точков източник. Вредни вещества: прах, NO2.

• Топлоелектрическа централа - 1 точков източник. Вредни вещества са: CxHx ,

NO2.

• Леярна за черни метали - 4 точкови източника. Вредни вещества са: прах, NO2,

СО, SO2.

• Инсталация за повърхностна обработка на метали

o Непрекъснат травилен агрегат-НТА 2- 3 точкови източника. Вредни

вещества са: HCl

o Агрегат за непрекъснато горещо поцинковане –АНГП - 3 точкови

източника. Вредни вещества са: : прах, NO2, СО.

o Агрегат за пластмасово покритие АПП - 4 точкови източника. Вредни

вещества: прах, NO2, СО, SO2, CxHx, ЛОС.

• Прокатни станове за студено валцуване.

o Четириклетков стан 1700 - 1 точков източник. Вредни вещества: маслени

аерозоли.

o Термичен цех калпакови пещи - 6 точкови източника. Вредни вещества:

NO2, СО, SO2, CxHx.

o Дресировъчен стан 1700- 1 точков източник. Вредни вещества: прах.

o Петклетков стан 1200 - 2 точкови източника. Вредни вещества: маслени

аерозоли. Агрегат за непрекъснато отгряване - 1 точков източник. Вредни

вещества: NO2, СО.

o Дресировъчен стан 1200 - 1 точков източник. Вредни вещества: прах.

• Ковашки цех – 1 точков източник. Вредни вещества: прах. Няма пречиствателни

съоръжения.

• Леярна за цветни метали – 1 точков източник. Вредни вещества: прах.

• Инсталация за регенериране на солна киселина – 2 точкови източника. Вредни

вещества – HCl, NO2, CO, прах.

На територията на Дружеството се изпускат и не малки количества

неорганизирани емисии. Източници на такова емисии са:

• Производството на агломерат. Неорганизираните емисии са основно от прах –

около 1367t/а.




• Коксовите батерии. Емисиите са от прах 2952,20 t/а, NO2 -29,80 t/а, СО-0,23 t/а,

сяроводород - 195,97 t/а , полициклични въглеводороди - 39,73 t/а, циановодород-

144,18 t/а, фенол - 26,53 t/а , амоняк - 169 t/а.

•

• Доменното производство. Основен източник на неорганизирани прахо-газови

емисии са леярните дворове на доменни пещи по време на източване на чугуна и

шлаката, емисиите са от прах - 907,65 t/y, CO -11,94 t/y, СО2- 4,11 t/y, NОх - 11,95

t/y, CH4- 0,49 t/y. При гранулирането на шлаката емисиите основно са от

сяроводород.

• Производството на стомана. Неорганизираните емисии са: прах - 2067,08 t/y,

NОх- 1579,03 t/y, CO - 24350,28 t/y.

Голяма част от инсталациите в отделните производства нямат пречиствателни

съоръжения, което е причина за изпускане на замърсителите директно в атмосферата. От

провеждани контролни замервания върху емисиите от „Кремиковци”АД се установява, че

при най-много производства, най-често и в най-голяма степен се превишават нормите за

допустими емисии за прах. По-рядко и в по-малка степен са превишават нормите за

въглеводороди, от коксохимическото производство. Емисиите от азотни и серни оксиди са

по-ниски от НДЕ.

Освен производствата, разположени на площадката на „Кремиковци”АД в близост

се намират „Итонг”- производство на тухли, „ЗСК Кремиковци”, „Редки метали”-Бухово,

„Металснаб-холдин” и др. промишлени предприятия.

Влияние върху качеството на въздуха, освен значителния брой организирани и

неорганизирани източници на емисии на вредни вещества от „Кремиковци”АД и другите

промишлени производства, оказват и интензивния автомобилен транспорт. Най-

значително влиянието върху площадките “Яна” и“Хан Богоров” оказва автомобилния

трафик по автомагистрала „Хемус”. Не са за пренебрегване и битовине източници от

близките до площадките села и квартали.

Данните от моделиране разпространението на вредните вещества в приземния слой

(Програма КАВ-Cофия, 2005) от точковите и площни източници на замърсяване на

територията на Столична община, показват че:

• Концентрации на азотни оксиди над ДОП за опазване на човешкото здраве

обхващат най-натоварените с автомобилен транспорт райони на общината – централната

градска част.




• Концентрации на серен диоксид над ДОП за опазване на човешкото здраве има

в района на Кремиковци.

• Концентрациите на въглероден оксид са най-големи за София –град, което се

дължи на интензивния автомобилен транспорт.

• Концентрации на ФПЧ над ДОП има в района на “Кремиковци” ЕАД. Средният

дял на автомобилния транспорт в замърсяването с ФПЧ в района на град София е 38%.

• Концентрациите на оловни аерозоли са по-малки от допустимите норми, като

приносът на автомобилния транспорт е около 30%.

• Концентрациите на бензен са най-големи за София – град, централна градска

част, като причина за това е интензивния автомобилен транспорт.

Оценката на качеството на въздуха за района, в който ще се реализира

инвестиционното предложение е направена на база на информацията набирана от

системата за мониторинг на въздуха, за най-често срещаните замърсители: серен диоксид,

азотни оксиди, прах, ФПЧ10, сероводород и др., измерени в най-близките до площадките

на инвестиционното предложение пунктове.

В таблици от 3.2.2 до 3.2.7. са представени данни за концентрациите на

контролираните замърсители и превишенията им над допустимите норми за района на г.

Яна, кв.Дружба, ЖК „Надежда” и „Орлов мост” за периода 2005 - 2007 г. От

представените данни се установява следното:

Серен диоксид. Серният диоксид не представлява проблем за района, в който ще

бъдат разположени площадките. Еднократни превишения на едночасовите норми има

само в района на „Орлов мост” през 2005 и 2006г. и на средноденонощната през 2007г.

Средногодишните концентрации варират от 13 µg/m3 до 28 µg/m3, като най-високи

стойности се установяват в района на кв.”Дружба” през 2005г. и „Орлов мост” – 2006г.

През 2007 г. се наблюдават по-ниски средно годишни концентрации.


Максимална средночасова, максимална средноденонощна и средногодишна концентрация

на серен диоксид Пункт Максимална измерена

(средночасова) концентрация [µg/m3]/бр. превишения

Максимална измерена средноденонощна концентрация

[µg/m3]

Средна/годишна концентрация

[µg/m3]

2005г. “Гара Яна” 83 - - АИС “Орлов Мост” 360/1 124 23 АИС “Надежда” 209 94 13




Азотен диоксид. По-чести превишения на измерените едночасови концентрации се

установяват в района на „Орлов мост” и кв.”Дружба”, като най-много са случаите през

2006 г., съответно 46 и 72. Максимално измерената стойност достига 2,13 пъти над ПДК

(кв.”Дружба”). В района на г.Яна максималната 1-часова стойност на азотен диоксид

достига 82 µg/m3 и е измерена през 2005г. През следващите две години се установяват

значително по-ниски концентрации.

Средногодишни концентрации от 1,2 до 1,45 пъти над допустимата норма се

установяват за района на Орлов мост (2006-2007г.). За кв.”Дружба” годишни

концентрации над ДН са установени само през 2006г. – 1,15 пъти.

Таблица 3.2.3. Максимална средночасова, максимална средноденонощна и средногодишна концентрация

на азотен диоксид

Общ прах ФПЧ10. Общ прах в атмосферния въздух е определян само в района на

г.Яна. За периода 2005-2006г. не се установяват 1-часови концентрации над ПДК. По-

АИС “Дружба” 199 74 28 2006г.

“Гара Яна” 16 АИС “Орлов Мост” 414/1 134 28 АИС “Надежда” 198 82 18 АИС “Дружба” 121 56 17

2007г. “Гара Яна” 0.0 АИС “Орлов Мост” 299 157.44/1 14 АИС “Надежда” 248 110.67 17 АИС “Дружба” 319 43.27 13

Пункт Максимална измерена (средночасова) концентрация [µg/m3]/ Брой

превишения на ПС + ДО за СЧН

Максимална измерена

средноденонощна концентрация

[µg/m3]

Среднагодишна концентрация

[µg/m3]

2005 г.

“Гара Яна” 82

АИС “Орлов Мост” 274/5

АИС “Надежда”* 355/3

АИС “Дружба

2006 г.

“Гара Яна” 22 АИС “Орлов Мост” 384/46 223 58 АИС “Надежда”* 238 130 31 АИС “Дружба 426/72 244 46

2007 г. “Гара Яна” 12 АИС “Орлов Мост” 271/10 147.75 50 АИС “Надежда”* 228 124.83 29 АИС “Дружба 146 85.79 28




високи средногодишни стойности се наблюдават само през 2005г. – 1,5 пъти над ПДК. От

табл. 3.2.4 се вижда, че замърсяване с ФПЧ10 е характерно за всички пунктове. Най-

високата средна 24-часова концентрация през 2005г. е измерена в района на г.Яна – 17

пъти над ДН, през 2006г.- е в пункт „Дружба” – 8,8 пъти над нормата и през 2007г. – в

района на кв.”Надежда” – 10 пъти над ДН. Значителен е и броят на дните с високи

концентрации. През 2007г. в районите на г.Яна и кв.”Дружба” през над 40 % от дните в

годината са измерени концентрации на ФПЧ10 над нормата. Средногодишните

концентрации също са над нормата за целия период в почти всички пунктове.

Таблица 3.2.4. Максимална средно денонощтна и средногодишна концентрация на ФПЧ10 и общ прах

Олово, кадмий, никел, арсен. Както се вижда от данните в табл. 3.2.5, в пунктовете,

където се контролират тези замърсители, в атмосферния въздух не се установяват

стойности над нормата.


Максимална средно денонощтна и средногодишна концентрация на олово, кадмий, никел

и арсен в атмосферния въздух

Пункт ФПЧ10 Общ прах Максимална

измерена средноденонощна концентрация

[µg/m3]

Среднагодишна концентрация

[µg/m3]

Максимална измерена

концентрация

[mg/m3]

Среднагодишна

концентрация

[mg/m3] 2005 г

“Гара Яна” 850/132 91.0 0.500 0.23 АИС “Орлов Мост” 340/61 45.1 АИС “Надежда”* 213/32 38.7 АИС “Дружба 464/94 65.1

2006 г. “Гара Яна” 239/106 62 0.43 0.14 АИС “Орлов Мост” 291/71 46 АИС “Надежда”* 407/92 53 АИС “Дружба 440/125 72

2007 г. “Гара Яна” 208/152 61.6 0.26 0.12 АИС “Орлов Мост” 382/57 37.5 АИС “Надежда”* 509/117 46.4 АИС “Дружба 441/150 62.3

Пункт Pb Cd Ni As Маx

измерена средно-денонощна концентра-ция [µg/m3]

Среднагодишна концентрация [µg/m3]

Max измерена концентрация [ng/m3]

Средна годишна концен-трация [ng/m3]

Маx измерена концентрация [ng/m3]

Средна годишна концен трация [mg/m3]

Маx измерена концен-трация [ng/m3]

Средна годишна концентрация [ng/m3]

2005 г. “Гара Яна” 3.1 0.2 10 0.2 0 0 0 0




Озон. От представените в табл. 3.2.6 данни се установява, че концентрациите на

озон не превишават прага за предупреждаване на населението (360 µg/m3). Прагът за

информиране на населението е превишен 2 пъти през 2006г. в района на „Орлов мост” и

един път през 2007г. в района на „Дружба”. Прагът за здравна защита (110 µg/m3 – за 8

часа) е превишаван най-често – 26 пъти, в района на „Дружба” през 2007г. В останалите

години, случаи с превишения се наблюдават по-рядко – от 2 до 8. Не са малко и дните,

през които са отчетени концентрации на озон, превишаващи прага за растителна защита.

Таблица 3.2.6. Максимална 8-часова, максимална средночасова, максимална средноденонощтна и

средногодишна концентрация на озон Пункт Максимална

измерена (8-часова) концентрация [µg/m3]/бр. превишения

Максимална измерена средночасова концентрация [µg/m3]/бр.превишения

Максимална измерена средноденонощна концентрация [µg/m3]/бр.превишения

Среднагодишна концентрация [µg/m3]

2005 г. АИС “Орлов Мост” 124/8 166 104 36 АИС “Дружба” 116/3 140 78 40

2006 г. АИС “Орлов Мост” 149/2 202/2*/1** 85/20** 33 АИС “Дружба” 135/5 178 96/56** 42

2007 г. АИС “Дружба” 143/26 188/1* 105/47** 39,52 АИС „Надежда” 111/65** Забележка - *превишение на прага за информиране на населението; ** превишение на прага за растителна защита

Не се установяват концентрации на въглероден диоксид, бензен и ПАВ над

допустимата норма (табл.3.2.7).

Таблица 3.2.7. Концентрации на въглероден оксид, бензен и ПАВ в атмосферния въздух

АИС “Орлов Мост” 0.4 0.1 2006 г.

“Гара Яна” 0.23 2.0 1.0 0 АИС “Орлов Мост” 0.09 9.0 0.0 0

2007 г. “Гара Яна” 0.144 2.58 0.0 0.0 АИС “Орлов Мост” 0.065 10.37 0.0 0.0

CO Бензен ПАВ Пункт Максимална измерена (8-часова) концентрация [mg/m3]

Средна годишна концентрация [mg/m3]

Максимална измерена концентрация [µg/m3]

Средна годишна концентрация [µg/m3]

Средна годишна концентрация [ng/m3]

2005г. АИС “Орлов Мост” 9.7 1.7 28.9 1.8 АИС “Надежда” 8.5 0.8 АИС “Дружба” 7.0 1.3 13.9 1.3 “Гара Яна” 1.4

2006г.




В таблица 3.2.8 са представени данни от замервания на мобилната станция в

района на „Кремиковци”АД – Товарен портал Ботунец, Централна управление и

площадката за складиране на отпадъци през 2006-2007г.

Таблица 3.2.8. Концентрация на вредни вещества във въздуха в района на „Кремиковци”АД -

мобилна станция Дата SO2 NO2 NO O3 H2S CH4 NMVOC CO NH3 µg/m3 µg/m3 µg/m3 µg/m3 mg/m3 mg/m3 mg/m3 ПДН-24ч. 125 - - 110* 0,003 - - 10* 0,1 ПДН-1ч. 350 200 200 180 0,005 - - - 0,25

Ботунец - тов.портал 20.7.07г. Ср. 24 ч. 31,64 27,93 18,41 113,5 0,0062 1,46 1,06 3,67 0,0053 Max 48,0 40,0 31,0 139,0 0,0100 1,80 1,40 4,40 0,0070 21.7.07г. Ср. 24 ч. 33,22 31,13 22,3 110,04 0,0065 1,62 1,19 3,83 0,0054 Max 70,0 52,0 42 160,0 0,0130 2,20 1,70 6,4 0,0080 22.7.07г. Ср. 24 ч. 32,22 38,13 27,74 100,43 0,0062 1,89 1,37 3,66 0,0063 Max 65,0 60,0 46,0 163,0 0,0100 2,20 2,20 5,60 0,0090 23.7.07г. Ср. 24 ч. 40,01 34,83 28,43 83,0 0,0070 1,50 1,13 4,03 0,0112 Max 84,0 58,0 51,0 143,0 0,0140 1,90 1,60 6,00 0,1000 24.7.07г. Ср. 24 ч. 57,8 25,0 19,2 38,3 0,0073 1,59 1,23 3,31 0,0051 Max 73,0 42,0 36,0 60,0 0,0110 2,20 1,60 4,40 0,0060 08.11.07г. Ср. 24 ч. 108,5 25,0 7,75 41,25 0,0043 1,43 1,10 2,92 0,0061 Max 149,0 35,0 10,0 51,0 0,0050 1,70 1,40 3,80 0,0070 9.11.07г. Ср. 24 ч. 91,5 32,5 15,96 37,39 0,0060 1,57 1,25 2,82 0,0064 Max 168,0 60,0 34,0 62,0 0,0220 1,90 1,60 3,80 0,0900 10.11.07г. Ср. 24 ч. 59,6 30,65 12,04 44,52 0,0046 1,67 1,30 2,92 0,0057 Max 144,0 54,0 29,0 63,0 0,0060 2,40 180 4,40 0,0070 12.11.07г. Ср. 24 ч. 91,79 52,57 28,57 46,43 0,0037 1,67 1,24 2,98 0,0058 Max 180,0 138,0 63,0 60,00 0,0050 2,40 1,80 4,50 0,0070

Централно управление 23.3.07г. Ср. 24 ч. 31,7 31,7 21,3 35,2 0,0076 1,58 2,66 1,89 0,0135 Max 41,0 41,0 28,0 52,0 0,0120 2,10 4,70 2,60 0,0800 24.3.07г. Ср. 24 ч. 31,95 30,14 21,14 44,73 0,0112 1,51 2,10 1,52 0,0061 Max 46,0 40,0 36,0 77,0 0,0920 3,50 4,80 2,10 0,0080 25.3.07г. Ср. 24 ч. 33,61 37,26 32,35 44,43 0,0123 1,82 2,71 1,36 0,0056 Max 57,0 53,0 122,0 68,0 0,0330 3,40 4,70 1,50 0,0070 26.3.07г. Ср. 24 ч. 39,36 38,82 22,0 51,18 0,0035 1,62 2,21 1,27 0,0052 Max 56,0 57,0 31,0 80,0 0,0050 3,20 3,60 1,40 0,0060

Площадка за отпадъци 3.10.06 г. Ср.24 ч. 36,4 36,92 10,67 70,33 0,0053 3,67 1,76 1,99 0,0088 Max 48,0 46,0 14,0 85,0 0,0120 6,90 2,30 2,60 0,0100 4.10.06 г. Ср. 24 ч. 27,75 38,25 10,5 24,08 0,0052 3,44 2,07 2,04 0,0067 Max 43,0 45,0 12,0 40,0 0,0100 6,20 2,60 2,60 0,0080

*- нормата е за 8 ч. експозиция.

АИС “Орлов Мост” 10.0 1.5 98 2 АИС “Надежда” 8.8 0.9 АИС “Дружба” 7.5 1.5 70 2 “Гара Яна” 2.8

2007 г. АИС “Орлов Мост” 9.3 1,33 137 3,5 26,4 АИС “Надежда” 8.2 0,77 АИС “Дружба” 4.2 1,68 38 2,5 “Гара Яна” 9.1




От представените данни се установява следното:

Средноденонощните концентрации на серен диоксид варира от 31 µg/m3 до 92

µg/m3. Максималните 1-ч. стойности достигат 180 µg/m3, като по-високи количества са

измерени в района на товарния портал на Ботунец през ноември 2007г. За периода на

измерване не се установяват концентрации на серен диоксид под допустимата норма.

Средноденонощните концентрации на азотен диоксид варират от 7 µg/m3 до 36

µg/m3. Най-високата еднократна концентрация е измерена на товарния портал на Ботунец

през ноември 2007г. – 138 µg/m3. За периода на измерване не се наблюдават стойности на

азотен диоксид под ДН.

Концентрациите на озон са в диапазона от 24 µg/m3 до 113 µg/m3. Прага за здравна

защита е превишен в два последователни дни с около 1,1 до 1,2 пъти, в района на Ботунец,

през юли 2007г. Максимално измерените стойности достигат 163 µg/m3 и не превишават

нормите за информиране на населението.

Средноденонощните концентрации на сероводород варират от 0,0037 mg/m3 до

0,0123 mg/m3 и както се вижда за целия период на измерване превишават допустимата

норма (ДН) от 1,2 до 4,1 пъти. Максималните еднократни концентрации достигат

съответно – 18,4 пъти ДН в района на Централно управление (24.март.2007г.), 4,4 пъти ДН

в района на Ботунец и 2,4 пъти ДН в района на площадката за отпадъци складиране на

отпадъци.

По-високи концентрации на въглероден оксид са измерени в района на товарния

портал на Ботунец, но са под пределно допустимата норма.

Измереното съдържание на амоняк във въздуха също е значително по-малко от

нормата.

Средноденонощните концентрации на ФПЧ10 варират от 78 до 365 µg/m3 като

превишават допустимата норма за целия период на замерване от 1,4 до 6,6 пъти. Най-

високи стойности са измерени в района на товарния портал на Ботунец през юли 2007г. –

от 5 до 6,6 пъти ДН.

Необходимо е да се вземе предвид и комбинираното действие на някои

замърсители присъстващи едновременно в атмосферата в разглеждания район - серен

диоксид и сероводород; серен диоксид, въглероден оксид, азотен диоксид и фенол, в

резултат на което негативното въздействие на атмосферните замърсители се усилва.

В таблица 3.2.9. са представени данни от земервания на мобилната станция в

района на Нови Искър. Измерените концентрации показват, че в района не се установява




замърсяване със серен диоксид, азотни оксиди, сероводород, въглероден оксид и амоняк.

Стойносттите на озон не превишават прага за информиране на населението, но са над

прага за растителна защита. Концентрациите на ФПЧ10 варират от 53 до 73 µg/m3, кото

превишават нормата до 1,5 пъти.

Таблица 3.2.9. Концентрация на вредни вещества във въздуха в района на Нови Искър - мобилна

станция Дата SO2 NO2 NO O3 H2S CH4 NMVOC CO NH3 µg/m3 µg/m3 µg/m3 µg/m3 mg/m3 mg/m3 mg/m3 ПДН-24ч. 125 - - 110* 0,003 - - 10* 0,1

ПДН-1ч. 350 200 200 180 0,005 - - - 0,25 г.Нови Искър

3.05.05г. Ср. 24 ч. 4,9 23,1 6.0 87,1 0.0025 1,46 1,77 1,44 0.0072 Max 9,0 29,0 8,0 99,0 0,005 1,7 3,3 1,8 0,015 4.05.05 г. Ср. 24 ч. 9,8 27,5 6,25 67,5 0,002 1,55 1,34 1,86 0,0065 Max 32,0 38,0 9,0 97,0 0,004 2,1 1,8 2,5 0,008 5.05.05г. Ср. 24 ч. 11,28 26,86 7,5 36,1 0,0036 1,58 1,28 1,78 0,006 Max 20,0 37,0 15,0 66,0 0,005 2,3 1,8 2,5 0,008 4.04.05г. Ср. 24 ч. 2,58 18,33 5,92 84,0 0,0003 1,34 1,03 1,69 0,004 Max 7,0 30,0 10,0 94,0 0,002 1,7 1,4 2,4 0,006 5.04.05г. Ср. 24 ч. 19,2 16,7 6,8 76,9 0,0001 1,25 1,01 1,63 0,0046 Max 99,0 26,0 12,0 108 0,001 1,6 1,4 2,4 0,007 6.04.05г. Ср. 24 ч. 17,6 17,4 7,2 71,6 0,0002 1,26 0,98 1,68 0.005 Max 54,0 26,0 17,0 111 0,002 1,9 1,4 2,5 0,007 7.04.05г. Ср. 24 ч. 17,5 19,1 8,1 79,3 0 1,22 1,00 1,75 0,005 Max 33 35 18 132 0 1,7 1,4 2,5 0,009 8.04.05г. Ср. 24 ч. 15,8 19,4 8,1 58,4 0 1,1 0,84 1,3 0,005 Max 21 36 22 83 0 1,5 1,3 1,9 0,007

От анализа за състоянието на въздуха в района, базиран на наличната информация

могат да се направят следните изводи:

1. Източници на емисии са промишлените производства, автомобилният транспорт (автомагистрала „Хемус”) и в по-малка степен битовите източници (околните села).

2. От промишлените предприятия основен източник на емисии на вредни вещества е „Кремиковци”АД. Липсата на пречиствателни съоръжения на голяма част от инсталациите, както и многобройните неорганизирани източници са причина за изпускане на значителни количества вредни вещества във въздуха. Замърсителите емитирани от различните производства са прах, ФПЧ, въглероден оксид, серен диоксид, азотни оксиди, сероводород, амоняк, фенол, цианиди, въглеводороди.

3. В най-близките до инвестиционното предложение пунктове за мониторинг, г.Яна и кв.„Дружба”, често се установява замърсяване на въздуха с прах и ФПЧ10, като концентрациите достигат до 17 пъти ДН за ФПЧ10 в района на г.Яна и до 8,8 пъти ДН в района на „Дружба”.

4. По-чести превишения на измерените едночасови концентрации на азотни оксиди се установяват в града (пунктове „Орлов мост” и кв.”Дружба”), като максимално измерената стойност достига 2,13 пъти ПДК (кв.”Дружба). Средногодишни




концентрации от 1,2 до 1,45 пъти над допустимата норма се установяват за района на Орлов мост (2006-2007г.). Причината за това, навярно е интензивния трафик.

5. Серният диоксид не представлява проблем за атмосфериния въздух в пунктовете, намиращи се най-близо до площадките - г.Яна, кв.”Дружба”.

6. През периода 2005-2007г. не се установява замърсяване на въздуха с аерозоли на оловото, кадмия, никела и арсена. Не се наблюдават и концентрации на бензен и въглероден оксид над ДН.

7. В района на „Кремиковци”АД, през 2007г., се констатира замърсяване с ФПЧ10 и сероводород. Денонощните концентрации на ФПЧ10 достигат над 6,6 пъти ДН, а тези на сероводород – до 4 пъти. Наблюдават се и високи еднократни замърсявания със сероводород – над 18 пъти ДН. В района се установяват и епизодични замърсявания с озон, с превишение на прага на здравна защита в отделни дни до 1,2 пъти. В периода на замерване не са установени повишени концентрации на серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, амоняк.

3.3. Води

Районът, където ще се реализира инвестиционното предложение, е част от

Софийската котловина, която представлява своеобразен водосборен басейн, в който се

формират повърхностни и подземни води. Цялата котловина се отводнява от р.Искър и

нейните ветрилообразно разположени притоци.

3.3.1. Повърхностни води

Река Искър е най-дългата вътрешна река, протичаща изцяло на територията на Р.

България. Тя е и единствената река, която извира от Южна (Югозападна) България,

пресича напречно от юг на север Старопланинската верига (Искърския пролом), по чието

било преминава главната вододелна линия на речната мрежа в страната и се влива в р.

Дунав, северно от с.Гиген. Дължината й е 368 km, а общата водосборна площ на реката и

притоците й е 8647km2. Гъстотата на речната мрежа е 1,1km/km2. Средният наклон на

реката е 6.7%о с денивелация от 2475m.

Софийското поле е със средна височина 550m, има елипсовидна форма с дължина

75km от с.з. на ю.и. и широко около 20km. Софийското поле е синклинална котловина,

някогашно езеро и е покрито с около 250m дебели езерни, алувиални и делувиални

наноси. р.Искър тече през него в коригирано корито, разделена на ръкави. В миналото се

е разливал често. В сравнително равното Софийско поле р. Искър е развила доста сложна

речна мрежа. Тук реката приема много притоци: р.Лесновска, р.Владайска, р.Блато,

Новoселска и пр. Оградено е от Стара планина, Люлин, Витоша и Ихтиманска Средна

гора.




В обследвания район, водоприемник на спускащите се от към Стара планина реки и

потоци е р. Лесновска (Стари Искър), чиято дължина в Софийското поле е 30,5 km. В

обсега на обследвания район в нея се вливат реките Буховска, Ботунецка, и Кремиковска

(Сперля). Характерна особеност за района е рязкото намаляване на подхранването на

реките с повърхностни води (т.е. валежните води, които се оттичат по земната

повърхност) и относителното увеличаване на подхранването на реките с подземни води.

Протичащите през района реки имат умереноконтинентален воден режим, който се

характеризира със зимно-пролетно или пролетно пълноводие (февруари или март и март-

юни) от снеготопенето и дъждовете и продължително лятно-есенно маловодие (юли-

ноември).

В средното течение лятното маловодие се проявява значително по-рано през

август, но минималните месечни стойности продължават до октомври, но доста често се

случва да продължава до февруари – март. Последните два месеца са характерни и с това,

че в някои години поради затопляне, протичат значителни водни количества . В тази част

на реката в многогодишен аспект оттокът е по-нестабилен. Коефициентът на вариация Cv

е около 0,3. Най-нестабилен е ноември с коефициент на вариация около и над 1, а най-

устойчиви са март и април.

За притоците от средното течение на р. Искър летния минимум е по-добре проявен,

количествено е по-нисък от зимния. По време настъпва по-рано: август–септември. Частта

от р.Искър над гр.Нови Искър представлява участък с отнети и регулирани води и

минималния отток е лимитиращ фактор, то под гр.Нови Искър, той представлява участък

с възвратни води (ПСОВ-Кубратово). В частта на реката под гр.Нови Искър, естественият

минимален отток има смисъл само за информация относно лимитиращата възможност на

водосбора. В тази част, реката никога няма да достигне стойностите на естествения

минимален оттока поради трайно установената структура на водостопанска дейност. Само

от пречиствателната станция при с.Кубратоно р.Искър приема средно 4,9m3 /s третирана

вода.

Средният модул на твърдия отток по главната река е по-малък от средния за

страната с изключение на ХМС 18700, за която MR= 173t/a.km2. Тази стойност на модула

в ХМС 18700 има антропогенен произход и включва замърсяване с част от хвоста от

Кремиковци, отпадъци от речните кариери за добив на инертни материали, пясък за

опесъчаване на заснежените улици и др. Изследване разкрива, че в реката се изхвърлят

годишно над 100000t пясъци без никакво улавяне от пречиствателни съоръжения.




Максималните стойности на твърдия отток за същите станции многократно надвишават

средната за страната стойност. Изменението на средногодишните наносни количества

през периода 1960-1993 год. за хидрометричните станции в района е показано на фиг.

3.3.1.1

0,0

50,0

100,0

150,0

1960

1962

1964

1966

1968

1970

1972

1974

1976

1978

1980

1982

1984

1986

1988

1990

1992

1994

0,00,20,40,60,81,0

XMC 18700 XMC 18750 XMC 18650

R (kg/s) XMC 18700, 18750 R (kg/s) XMC 18650

Фиг.3.3.1.1- Изменение на средногодишните наносни количества през периода 1960-1993

Река Лесновска е II проектна категория, а р. Искър (при Курило) - III проектна

категория съгласно изискванията на Наредба 7/1986, в района на разположение на

площадките на инвестиционното предложение.

Наблюденията за шестгодищен период по отделни показатели, характеризиращи

екологичното състояние на р. Лесновска, което при пункт Долни Богров трябва да

отговаря на II проектна категория воден обект показват, че средните стойности на

основните показатели са в интервала за реакция на водата-от 8,1 до 8,30; разтворен

кислород - от 7,6 до 9,7 mg/l; БПК5 –от 2,3 до 2,9mg/l и перманганатна окисляемост – от

2,9 до 5,3mg/l, като стойностите на посочените показатели отговарят на нормативните

изсквания за I категория повърхностен воден обект са съответно: реакция на водата-6,5-

8,5; разтворен кислород над 6 mg/l; БПК5 -5mg/l; и перманганатна окисляемост – 10mg/l,

като на Фиг. 3.3.1.2. е посочено изменението на тези показатели за периода.




Фиг. 3.3.1.2. – Изменение на средногодишните стойности на рН, разтворения кислород, БПК5 и перманганатна окисляемост във водата на р. Лесновска

Средните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата на р.

Лесновска са в интервала: амониев азот-от 0,08 до 0,57mg/l; нитритен азот- от 0,03 до 0,06

mg/l; нитратен азот- от 3,1 до 5,8mg/l и фосфати –от 0,11 до 0,54mg/l, като посочните

интервални стойности отговарят на нормативните изсквания за амониев азот при II

категория -2,0mg/l; нитритен азот при III категория - 0,06mg/l; нитратен азот при II

категория-10mg/l и фосфати при II категория –1,0mg/l. На Фиг.3.3.1.3 е посочено

изменението на разглежданите показатели за периода..

Фиг. 3.3.1.3. – Изменение на средногодишните стойности на биогенни елементи във

водата на р. Лесновска Средногодишните стойности за съдържание на неразтворени вещества,

хлориди и сулфати във водата на р. Лесновска са в интервала за: неразтворени вещества –

от 30 до 73mg/l (срдна стойност 29,7mg/l) , хлориди – от 20 до 25mg/l и сулфати – от 5 до

0,00

2,00

4,00

6,00

8,00

10,00

12,00

1 2 3 4 5 6 години

mg/l рН разтв.02

БПК5

окисляем.

0 1 2 3 4 5 6 7

1 2 3 4 5 6

години

mg/l

NH4

N02

N03

P04




60mg/l. Посочените стойности отговарят на изискванията за III категория по неразтворени

вещества –100mg/l и I категория по съдържание на хлориди и сулфати-200mg/l.

На Фиг.3.3.1.4. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

Средногодишните стойнсти за съдържание на желязо и манган в речната вода се изменя в

интервала съответно за: желязо – от 0,05 до 0,23mg/l и манган – от 0,01 до 0,05mg/l, като

посочените стойности отговарят на изискванията за: I категория по съдържание на желязо

– 0,5mg/l и за манган I категория – 0,1mg/l. На Фиг.3.3.1.5. е посочено изменението на

разглежданите показатели за периода.

Фиг 3.3.1.4. –Изменение на средногодишните стойности за съдържание на неразтворени

вещества, хлориди и сулфати във водата на р. Лесновска

Фиг. 3.3.1.5 - Изменение на средногодишните стойности за съдържание на желязо и манган във водата на р. Лесновска

010

203040

5060

7080

1 2 3 4 5 6

години

mg/l

нераз.в-ва Cl S04

0

0,05

0,1

0,15

0,2

0,25

1 2 3 4 5 6

години

mg/l Fe Mn




Средногодишните стойнсти за съдържание на цианиди (лесно разтворими) и

нефтопродукти във водата на р. Лесновска се изменят в интервала съответно за : цианиди

– от 0,025 до 0,054mg/l и нефтопродукти – от 0,004 до 0,167mg/l, като посочените

стойности отговарят на изискванията за: II категория по съдържание на цианиди – 0,5mg/l

и за нефтопродукти – 0,3mg/l. На Фиг. 3.3.1.6. е посочено изменението на разглежданите

показатели за периода.

Фиг. 3.3.1.6- Изменение на средногодишните стойности за съдържание на цианиди, феноли и нефтопродукти във водата на р. Лесновска.

Фиг. 3.3.1.7- Изменение на средногодишните стойности за съдържание на тежки метали във водата на р. Лесновска.

Средногодишните стойнсти за съдържание на тежки метали във водата на

р.Лесновска се изменят в интервала съответно за: олово – от 0,001 до 0,008mg/l; мед – от

0,012 до 0,025mg/l, никел–от 0,001 до 0,092mg/l; цинк–от 0,056 до 0,154mg/l и хром (общ)-

от 0,002 дo 0,012mg/l, като посочените стойности отговарят на изискванията за: I проектна

0,000

0,100

0,200

0,300

0,400

0,500

0,600

0,700

1 2 3 4 5 6

години

mg/l цианиди феноли нефтопрод

0,000

0,050

0,100

0,150

0,200

1 2 3 4 5 6

години

mg/l

Pb Cu Ni Zn Cr




категория воден обект по съдържание на олово–от 0,02mg/l; мед – 0,05mg/l, цинк–1,0mg/l

и хром (общ)-0,02mg/l и на II проектна категория по съдържание на никел–0,2mg/l. На

Фиг. 3.3.1.7 е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

Екологичното състояние на р. Искър за същия период при пункт ХМС-Курило,

която при разглеждания пункт е III проектна категория воден обект, показват че

средногодишните стойности на основните показатели са в интервала за реакция на водата-

от 7,37 до 7,72; разтворен кислород - от 3,36 до 4,47mg/l; БПК5 –от 7,75 до 20,21mg/l,

перманганатна окисляемост – от 7,47 до 11,98 mg/l и ХПК – от 32,21 до 50mg/l, като

Фиг. 3.3.1.8. - Изменение на средногодишните стойности на рН, разтворения кислород,

БПК5 и перманганатна окисляемост във водата на р. Искър при кв. Курило

стойностите на посочените показатели отговарят на нормативните изсквания за I

категория повърхностен воден обект за реакция на водата - 6,5-8,5; на III категория по

разтворен кислород над 2mg/l; на III категория по БПК5 – 25mg/l; на II категория по

перманганатна окисляемост – 30mg/l и на II категория по ХПК – 70mg/l, като на Фиг.

3.3.1.8. е посочено изменението на тези показатели за периода.

Средните стойности за съдържание на биогенни елементи в речната вода са в

интервала: амониев азот-от 2,45 до 4,85mg/l; нитритен азот- от 0,13 до 0,19mg/l; нитратен

азот- от 1,1 до 2,2mg/l и фосфати –от 1,5 до 2,7mg/l, като посочените интервални

стойности отговарят на нормативните изсквания за амониев азот при III категория -5,0

mg/l и нитратен азот при II категория-10 mg/l. По съдържание на нитритен азот и

фосфати, максималните стойности надвишават нормативните изисквания за III категория

воден обект - около 3 пъти при нитритния азот и 35% при съдржание на фосфати. На

Фиг.3.3.1.9. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

0,0

10,0

20,0

30,0

40,0

50,0

60,0

1 2 3 4 5 6

години

рН раз.02 БПК5

окисл ХПК

mg/l




Фиг. 3.3.1.9.- Изменение на средногодишните стойности на биогенни елементи във

водата на р. Искър, кв. Курило

Средногодишните стойности за съдържание на разтворени и неразтворени

вещества, хлориди и сулфати във водата на р. Искър са в интервала за: разтворени

вещества от 293 до 358mg/l; неразтворени вещества –от 18 до 50mg/l, хлориди – от 28 до

60mg/l и сулфати – от 54 до 70mg/l. Посочените стойности отговарят на изискванията за I

категория по разтворени вещества –700mg/l; на II категория по неразтворени вещества –

50mg/l и I категория по съдържание на хлориди и сулфати-200mg/l. На Фиг.3.3.1.10. е

посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

Фиг 3.3.1.10 –Изменение на средногодишните стойности на разтворените и

неразтворени вещества, хлориди и сулфати елементи във водата на р. Искър, кв. Курило

Средногодишните стойнсти за съдържание на желязо и манган в речната вода се

изменя в интервала съответно за : желязо – от 0,57 до 1,38mg/l и манган – от 0,15 до

0,18mg/l, като посочените стойности отговарят на изискванията за: II категория по

0,00

1,00

2,00

3,00

4,00

5,00

6,00

1 2 3 4 5 6

години

mg/l NH4 N02

N03

P04

0 50

100

150

200

250300

350

400

1 2 3 4 5 6

години

mg/l

разтв.в-ва нераз.в-ва Cl

S04




съдържание на желязо – 1,5mg/l и за манган II категория – 0,3mg/l. На Фиг.3.3.1.11. е


Фиг. 3.3.1.11- Изменение на средногодишните стойности на разтворените и неразтворени

вещества, хлориди и сулфати елементи във водата на р. Искър, кв. Курило

Средногодишните стойнсти за съдържание на феноли, нефтопродукти и детергенти

във водата на р. Искър се изменят в интервала съответно за:

Фиг.3.3.1.12 - Изменение на средногодишните стойности на феноли, нефтопродукти и

детергенти във водата на р. Искър, кв. Курило

феноли – от 0,002 до 0,02mg/l; нефтопродукти – от 0,150 до 0,392mg/l и детергенти - от

0,183 до 0,398mg/l, като посочените стойности отговарят на изискванията за: II категория

по съдържание на феноли – 0,05mg/l, на III категория за нефтопродукти – 0,5mg/l и на I

категория за детегенти – 3mg/l. На Фиг.3.3.1.12. е посочено изменението на разглежданите

показатели за периода.

0,00

0,20

0,40

0,60

0,80

1,00

1,20

1,40

1,60

1 2 3 4 5 6

години

mg/l Fe Mn

0,0000,0500,100

0,1500,2000,2500,300

0,3500,4000,450

1 2 3 4 5 6 години

mg/l феноли нефтопрод детергент




Средногодишните стойнсти за съдържание на тежки метали във водата на р. Искър

се изменят в интервала съответно за: олово – от 0,005 до 0,131mg/l; арсен – от 0,002 до

0,091mg/l; мед – от 0,013 до 0,031mg/l, никел– от 0,002 до 0,005mg/l; цинк – от 0,066 до

0,106mg/l и хром (общ)- от 0,001 дo 0,007mg/l, като посочените стойности отговарят на

изискванията зa: I проектна категория воден обект по съдържание на олово – от 0,02mg/l;

мед – 0,05mg/l, никел – 0,25mg/l; цинк – 1,0mg/l и хром (общ)- 0,02mg/l и на III проектна

категория по съдържание на олово – от 0,02mg/l и арсен 0,2mg/l. На Фиг.3.3.1.13 е


Фиг. 3.3.1.13- Изменение на средногодишните стойности на метали във водата на р.

Искър, кв. Курило Формираните отпадъчни води от инвестиционното предложение по време на

строителството, експлоатацията и закриването му ще се пречистват в локална ПСОВ и

впоследствие зауствани в близкоразположен воден обект в съответствие с изискванията на

Наредба 10/2002 год. или прехвърляни в ПСОВ-Кубратово и не биха оказали негативно

въздействие на повърхностните и подземни води в райна на ситуиране на

инвестиционното предложение

Изводи:

1. Инвестиционното предложение ще се реализира на площадки във водосбора на р. Лесновска и р. Искър.

2. Качеството на водите в района на р. Лесновска, който е II проектна категория по изискванията на Наредба 7/86 год, отговарят на I и II категория по всички показатели: рН, разтворен кислород, БПК5, перманганатна окисляемост, неразтворени вещества, хлориди, сулфати, желязо и манган с изключение на показателя за съдържание на нитритен азот, чиито стойности отговарят на изискванията на III категория воден обект.

0,000

0,020

0,040

0,060

0,080

0,100

0,120

0,140

1 2 3 4 5 6

години

mg/l

Pb As Cu Ni Zn Cr




3. Качеството на водите в района на р. Искър, който е III проектна категория по изискванията на Наредба 7/86 год, отговарят на изискванията за съответната категория с изключение на показателите за съдържание на нитритен азот и фосфати, като при нитритния азот превишението е около 3 пъти, а при фосфатите 35% над нормативните изисквания.

3.3.2. Подземни води

Инвестиционното предложение ще се реализира на площадки в поречието на р.

Лесновска и р.Искър в Софийската котловина. В структурно отношение котловината

представлява млад плиоцено-квартернерен грабен. Върху неравната повърхност на

подложката се налагат плиоценските езерно-речни отложения, а върху тях- квартернерни.

Подложката на Софийската котловина е изградена от горнокредни андезити, туфи и

туфити, пясъчници, мергели и мергелни варовици, горноюрски варовици, песъкливи

шисти и кварцити и др. Плиоценът в котловината има повсеместно разпространение .

Развит е в глинесто песъклив фациес. Дебелината му варира в широки граници – от 27m.

При Софийските хали до 1180m. При гр. Елин Пелин.Средната преобладаваща дебелина е

от 300 до 500m. Представен е от три хоризонта: доленсреден и горен. Долният и горният

се явяват водоносни хидрогеоложки хоризонти за разлика от средния хоризонт. Долният

хоризонт залага върху скална подложка с различна водоносност, като запълва главно

централната и северната част на котловината, където са разположени площадките на

предложението. Хоризонтът се разслоява неравномерно от глини, като на едни места

преобладават пясъците и чакълите, а на други – глините. Съществува хидравлична връзка

между отделните слоеве и се е формирал общ водоносен хоризонт с различна дебелина –

от 20 до 100m и повече. Водата във водоносния хоризонт на плиоцена е практически без

водообмен. Относителните дебити на сондажите е от 0,001 до 0,3l/s, което показва ниски

филтрационни свойства на водоноса. Горният плиоценски водоносен хоризонт има

разпространение в цялата котловина и би могло да се приеме като общ водоносен

комплекс. Дебелината на комплекса е от 80 до 150m. Срещат се от 3 до 10 водоносни

пласта с дебелина от 0,5 до 23m. Проводимостта на пластовете е от 45 до 520l/s, средно от

100 до 300l/s. Котловината се покрива от квартернерни алувиални и пролувиални

отложения. Алувият е образуван от реките Искър, Лесновска, Матица и др. Отложенията

са представени от разнозърнести чакъли, пясъци и глини. Глините разслояват чакълесто-

пясъчния хоризонт. Общата дебелина на алувия е от 15 до 35m. Коефициентът на

филтрация се изменя от 36 до 300m/day, като средно преобладава 100m/day, а

проводимостта е от 300 до 2500m2/day. Пролувиалните отложения са под формата на

поройни конуси и са разпространени в периферията на котловината в непосредствена




близост до ограждащите планини. Дебелината на пролувия е от 5 до 32m, а проводимостта

на водонаситената част е от 30 до 120m2/day.

Качествената характеристика на водите в района са обект на многогодишни

наблюдения в отделни пунктове на Софийската котловина: при с. Яна, ЗСК- Кремиковци,

гр. Елин Пелин и при с. Локорско. Качествата на подземната вода при с. Яна, Софийско

показват, че реакцията на водата е в интервала - от 7,2 до 8,15, а перманганатната

окисляемост е от 2,45 до 3,1mg/l, а изменението им за разглеждания период е показано на

Фиг. 3.3.2.1.

Фиг. 3.3.2.1- Изменение на средногодишните стойности на рН и окисяемостта в подземните води при с. Яна, Софийска област.

Средногодишните стойности за съдържание на разтворени вещества в подземната

вода са в интервала от 11 до 274mg/l и са под екологичния праг-500mg/l, а съдържанието

на неразтворени вещества са в интервала от 9,5 до 54mg/l. Съдържанието на хлориди е в

интервала от 38 до 85mg/l, т.е. много под изискванията на стандарта за качество на

подземните води - 250 mg/l. Съдържанието на сулфати са в интервала от 22 до 37mg/l и

както при хлоридите е много под изискванията на стандарта за качество на подземните

води - 250 mg/l. На Фиг. 3.3.2.2. е посочено изменението на показатели за разглеждания

период..

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9

1 2 3 4 5 години

mg/l рН окисляем.




Фиг. 3.3.2.2 –Изменемие на средногодишните стойности на разтворени вещества, неразтворени вещества, хлориди и сулфати в подземната вода при с. Яна, Софийска

област

Средногодишните стойности за съдържание на йони на желязото и мангана в

подземните води, които са в интервала: за желязо от 0,17 до 0,20mg/l, а за мангана - от

0,02 до 0,04mg/l, като съответните изисквания на стандарта за качество на подземните

води са: за желязо-0,2mg/l и манган-0,05mg/l. Изменението е показано на Фиг. 3.3.2.3.

Фиг. 3.3.2.3 – Изменение на средногодишните стойности на желязо и манган в

подземната вода при с. Яна, Софийска област

Качествата на подземната вода при пункт “Завод за строителни конструкции”

(ЗСК)-Кремиковци показват, че pH се изменя в интервала - от 7,0 до 7,4, а

перманганатната окисляемост е от 1,25 до 2,0mg/l при изисквания на стандарта за

качество на подземните води-5 mg/l. Изменението им за разглеждания период е

показано на Фиг. 3.3.2.4.

0

50

100

150

200

250

300

1 2 3 4 5

години

mg/l

раз.в-ва

нераз.в-ва

Cl S04

0

0,05

0,1

0,15

0,2

0,25

1 2 3 4 5

години

mg/l Fe

Mn




Фиг. 3.3.2.4 – Изменение на средногодишните стойности на рН и перманганатната окисляемост в подземната вода при ЗСК Кремиковци.


вода са в интервала от 452 до 486mg/l, а съдържанието на неразтворени вещества са в

интервала от 16 до 33mg/l. Съдържанието на хлориди са в интервала от 8,3 до 38mg/l, т.е.

много под изискванията на стандарта за качество на подземните води - 250 mg/l

Съдържанието на сулфати са в интервала от 15,8 до 69,6mg/l и са много под изискванията

на стандарта за качество на подземните води - 250 mg/l. На Фиг. 3.3.2.5. е посочено

изменението на посочените показатели за разглеждания период.

Фиг. 3.3.2.5- Изменение на средногодишните стойности на разтворени и неразтворени вещества, хлориди и сулфати в подземната вода при ЗСК Кремиковци

0

1

2

3

4

5

6

7

8

1 2 3

години

mg/l рН

окисляем.

0

100

200

300

400

500

600

1 2 3

години

mg/l

раз.в-ва нераз.в-ва Cl S04




Средните стойности за съдържание на биогенни елементи в подземната вода при

ЗСК са в интервала: амоняк-от 0,04 до 0,07mg/l; нитрити- от 0,007 до 0,012mg/l и нитрати -

от 3,1 до 9,6mg/l, като посочените интервални стойности са неколкократно под

изискванията на стандарта за качество на подземните води , които за: амоняка е 0,50mg/l;

за нитрити – 0,5mg/l и нитрати – 50mg/l. На Фиг. 3.3.2.6 е посочено изменението на

разглежданите показатели за периода.

Фиг. 3.3.2.6 - Изменение на средногодишните стойности на амониеви, нитритни и

нитратни йони в подземната вода при ЗСК Кремиковци

Фиг. 3.3.2.7- Изменение на средногодишните стойности на pH и перманганатна

окисляемост в подземната вода при гр. Елин Пелин

0

2

4

6

8

10

12

1 2 3

години

mg/l NH4 N02 N03

0

1

2

3

4

5

6

7

8

1 2 3 4 5

години

mg/l рН

окисляем.




Качествата на подземната вода при гр. Елин Пелин показват, че рН се изменя в

интервала - от 7,1 до 7,38, а перманганатната окисляемост е от 1,33 до1,61mg/l, които са

около 3 пъти под много под изискванията на стандарта за качество на подземните води - 5

mg/l. Изменението им за разглеждания период е показано на Фиг. 3.3.2.7.


вода са в интервала от 175 до 428mg/l , а съдържанието на неразтворени вещества са в

интервала от 2 до 20,5mg/l. Съдържанието на хлориди са в интервала от 23,5 до 29,9mg/l,

т.е. много под изискванията на стандарта за качество на подземните води - 250 mg/l.

Съдържанието на сулфати са в интервала от 50,9 до 80,8mg/l и са около 3 пъти под

изискванията на стандарта за качество на подземните води - 250 mg/l. На Фиг. 3.3.2.8 е

посочено изменението на посочените показатели за разглеждания период..

Фиг. 3.3.2.8 - Изменение на средногодишните стойности на разтворени и неразтворени вещества, хлориди и сулфати в подземната вода при гр. Елин Пелин

Средните стойности за съдържание на биогенни елементи в подземната вода при

гр. Елин Пелин са в интервала : амоняк-от 0,01 до 0,016mg/l; нитрити- от 0,00 до 0,01mg/l

и нитрати - от 2,05 до 3,9mg/l, като посочените интервални стойности са няколкократно

под изискванията на стандарта за качество на подземните води , които за: амоняка е

0,50mg/l; за нитрити – 0,5mg/l и нитрати – 50mg/l. На Фиг. 3.3.2.9 е посочено изменението

на разглежданите показатели за периода.

0

50

100

150

200

250

300

350

400

450

1 2 3 4 5

години

mg/l

раз.в-ва нераз.в-ва Cl S04




Фиг. 3.3.2.9 - Изменение на средногодишните стойности на амониеви, нитритни и нитратни йони в подземната вода при гр. Елин Пелин

Качествата на подземната вода при пункт с.Локорско показват, че pH се изменя в

интервала - от 7,43 до 7,65, а перманганатната окисляемост е от 1,23 до 2,95mg/l, а

изменението им за разглеждания период е показано на Фиг. 3.3.2.10.

Фиг. 3.3.2.10 - Изменение на средногодишните стойности на pH и перманганатна окисляемост в подземната вода при с. Локорско, Софийска област


вода са в интервала от 220 до 489mg/l , а съдържанието на неразтворени вещества са в

интервала от 17,6 до 95mg/l. Съдържанието на хлориди са в интервала от 10,5 до 36,1mg/l,

а съдържанието на сулфати са в интервала от 52,3 до 113,6mg/l, т.е. неколкократно под

изискванията на стандарта за качество на подземните води за съдържание на хлориди и

0

1

1

2

2

3

3

4

4

5

1 2 3 4 5

години

mg/l NH4 N02 N03

0

2

4

6

8

10

1 2 3

години

mg/l рН окисляем.




сулфати- 250 mg/l. На Фиг 3.3.2.11. е посочено изменението на посочените показатели за

разглеждания период.

Фиг. 3.3.2.11 - Изменение на средногодишните стойности на разтворени и неразтворени вещества, хлориди и сулфати в подземната вода при с. Локорско, Софийска област

Средните стойности за съдържание на биогенни елементи в подземната вода при с.

Локорско са в интервала: амоняк-от 0,03 до 0,008mg/l; нитрити- от 0,01 до 0,03mg/l и

нитрати - от 1,43 до 9,3mg/l, като посочените интервални стойности са неколкократно под

под изискванията на стандарта за качество на подземните води, които за: амоняка е

0,50mg/l; за нитрити – 0,5mg/l и нитрати – 50mg/l. На Фиг. 3.3.2.12 е посочено

изменението на разглежданите показатели за периода.

Фиг. 3.3.2.12 - Изменение на средногодишните стойности на амониеви, нитритни и нитратни йони в подземната вода при с. Локорско, Софийска област

0

100

200

300

400

500

600

1 2 3

години

mg/l раз.в-ва нераз.в-ва Cl S04

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9

10

1 2 3 години

mg/l NH4 N02 N03




Средногодишните стойности за съдържание на йони на желязото и мангана в

подземните води, които са в интервала: за желязо от 0,17 до 0,31mg/l, а за мангана - от

0,03 до 0,09 mg/l, като средногодишните стойности са над съответните изисквания на

стандарта за качество на подземните води , които са: за желязо - 0,2mg/l и манган -

0,05mg/l. Изменението е показано на Фиг. 3.3.2.13.

Фиг. 3.3.2.13 - Изменение на средногодишните стойности на желязо и манган в подземната вода при с. Локорско, Софийска област.

Изводи:

1. Районът, в който попадат площадките за реализация на инвестиционното предложение, е Софийската котловина, която в структурно отношение представлява младо плиоцено-квартернерен образование.

2.. Средногодишните стойности за съдържание на разтворени вещества, амоняк, нитрити, нитрати, хлориди и сулфати в разгледаните пунктове са по-ниски от нормативните изисквания на стандарта за качество на подземните води

3. Средногодишните стойности за съдържание на желязо и манган в подземната вода при пунктове с. Яна и с. Локорско са над нормативните изисквания на стандарта за качество на подземните води , които са за желязо - 0,2 mg/l и за манган- 0,05mg/l.

3.4. Почви

3.4.1. Местоположение на площадките и характеристика на почвите

Площадка “Яна – Садината”- разположена е в местност «Садината», землище

Яна, район «Кремиковци». Съгласно, предоставени от Софийска Община Актове за

собственост №№ 480, 481, 483, 484, 486, 487, 488, 489, 490 и 493 съответно за имоти с

№№ 037007, 037008, 038013, 040001, 044012, 044020, 044021, 044039, 044041, 044061,

собствеността на площадката е “Общинска частна”. Имоти с №№ 038012 и 038011, които

0

0,05

0,1 0,15

0,2 0,25

0,3 0,35

1 2 3

години

mg/l Fe Mn




са в границата на площадката са частни имоти и в тази връзка е необходимо общината да

пристъпи към придобиване на собственост върху тях или те да бъдат изключени от

общата площ на площадката. Бонитетът на земята е “Четвърта категория” - не поливни

площи. Имотите са с предназначение за ползване към момента – земеделска земя – нива.

На тази площадка в инвестиционното предложение се предлага да се разположи

инсталацията за механо-биологично третиране на смесено събрани твърди битови

отпадъци и депото за неопасни отпадъци. Почвите са канелени горски. Характеризират се

с мощен профил – 130-140 cm, в който текстурната диференциация е ясно изразена.

Повърхностния хумусно-акумулативен хоризонт има не голяма мощност 25-35 cm. Той е

червенокафяв, сбит, тежко песъчливо-глинест. Структурата е нездрава, дребнозърнеста

или разпрашена. Почвата не шупва под влияние на HCl, което показва отсъствието на

карбонати. С постепен преход под този хоризонт следва мощен илувиален хоризонт –

около 75 cm. Почвата в него е плътна, механичният състав е тежко песъчливо-глинест до

леко глинест. Поради повишеното съдържание на глина, структурата в него се изменя до

буцесто-призматична. Акумулацията на оксиди на желязото в този хоризонт променя

цвета на почвата от кафявочервен до светло червен. Илувиалният хоризонт също е

излужен – не шупва под влияние на HCl. Карбонатите са отмити дълбоко и се откриват в

„С” хоризонт.

Съдържанието на физична глина в канелените горски почви е високо. В

повърхностния хоризонт то е около 60%, като в дълбочина поради протекли процеси на

лесивиране съдържанието й се увеличава до около 69%. Количеството на ила в профила

варира в порядъка на 40-55%. Механичният състав на канелените горски почви показва, че

те могат да се оценят като ефективен адсорбент по отношение на различни вредни и

токсични вещества и могат в известни граници да предотвратяват преминаването на

замърсителите в други среди – растения, води и др.

В табл. 3.4.1.1 са представени данни, за някои по-важни почвени показатели.

Съдържанието на хумус характеризира почвите като бедни. В съответствие с това и

количеството на общия азот е ниско. Малкото количество органично вещество е

неблагоприятно условие по отношение адсорбиращата способност на почвата, защото

хумусът също е важен адсорбент за замърсителите. Като цяло, почвата може да се оцени с

висока адсорбираща способност, в която определяща роля има високото съдържание на

глина.




Таблица 3.4.1.1. Съдържание на хумус, общ азот, карбонати и рН в алувиални почви

Дълбочина Хумус Общ азот Карбонати Хоризонт cm %

рН (KCl)

А 0-25 2,0 0,130 Няма 6,25 Bt1 25-40 1,2 0,084 Няма 5,70 Bt2 40-60 0,88 Няма 5,80 Bt3 60-90 0,70 Няма 5,90 Ck 90↓ 3,5 7,20

Данните в табл. 3.4.1.1 показват напредналите процеси на излужване –

карбонатите се откриват само в скалният рохляк. Отмиването им от почвата е от значение

за реакцията на почвения разтвор, която е в неутралния спектър. При тези условия,

почвата има сравнително добри възможности за поддържане на замърсителите в

недостъпни за растенията химични форми. По отношение на класифицирането им по

устойчивост към химично замърсяване, те се отнасят към клас 2 – геохимична асоциация

на неутралните почви (Бюлетин № 27 на Министерство на земеделието).

Площадка «Хан Богров» - намира се в землището на с. Горни Богров, местността

“Мало ливаде”. Общата площ на имота е 70240 m2 и включва поземлени имоти №134001

и №134002. По начин на трайно ползване земята е земеделска, V категория при неполивни

условия. Имотите са частна общинска собственост и се намират извън границите на

урбанизирана територия. Съгласно ОУП на гр. София, площадката попада в устройствена

зона «Тсм» – терени за сметища и инсталации за преработка на отпадъци. Установено е и

наличие на радиоактивно замърсяване на почвите, резултат на отлагане на промишлени

отпадъци от преработката на уранова руда. За площадката има становище по екологична

оценка № СО-01-01 от 2008г. на РИОСВ – София за съгласуване на ПРЗ за отреждане на

терен за преработка за битови отпадъци. Инвестиционното предложение предвижда на нея

да се разположат двете инсталации за компостиране на отпадъци.

В района от територията на площадката и прилежащите до нея земи се срещат два

почвени типа. Това са алувиални почви представители на клас Fluvisols и смолници

(Vertisols).

Алувиалните почви се характеризират с мощен профил, формиран от отлагането

на алувиални и поройни наноси. Почвообразувателният процес при тях е напреднал,

което е причина за развитието на мощен профил – средно около 130cm и по-тежък

механичен състав. Повърхностният хумусно-акумулативен хоризонт има мощност в

порядъка на 25cm. Той е оцветен тъмно, в кафяви тонове. Почвата е слабо плътна, леко

песъчливо-глинеста (съдържание на физична глина 23.1%). Структурата е нездрава и в




резултат на почвообработки е разпрашена. Поради наличието на карбонати почвата шупва

под влияние на HCl още на повърхността. С ясен преход, под хумусния хоризонт следват

пластове, които са резултат от протекли в миналото процеси на отлагане на материали.

Пластовете се различават по цвят. Най-близко до повърхността слоят е сивокафяв, рохкав,

леко песъчливо-глинест, с неустойчива структура. Съдържанието на глина в него е около

20%. В дълбочина на профила следват слоеве с жълт, кафяв или жълтобелезникав цвят.

Механичният състав варира от песъчлив (2 % глина) до леко песъчливо-глинест, поради

което почвата е предимно рохка. В отделни участъци, на дълбочина след 70cm се откриват

глеевидни петна, които са резултат от въздействието на близки подпочвени води, които

при покачването си към повърхността създават анаеробни условия. Съдържанието на ил е

11% в хумусно-акумулативния хоризонт и варира между 1-5% в дълбочина. Лекият

механичен състав на тези почви ги прави чувствителни към въздействието на различни

вредни и токсични вещества. Присъствието на малко глина и особено на малко ил показва

понижената им функция на ефективен адсорбент при задържането на различни

замърсители. Това ги прави неефективна миграционна преграда за преминаването на

замърсители в други среди – растения, повърхностни и подземни води.

В табл. 3.4.1.2. са представени данни, за някои по-важни почвени показатели.

Съдържанието на хумус и общ азот е ниско. Малкото количество органично вещество

също определя висока чувствителност на почвите към замърсяване. Органиката е важен

адсорбент за замърсителите, а от представените данни се вижда, че количеството на

хумуса е много ниско, особена в дълбочина на почвата.



рН (KCl)

А 0-25 1,50 0,09 следи 7,0 І 25-40 0,47 0,03 следи 7,0 ІІ 40-65 0,12 няма 6,7 ІІІ 65-85 0,70 няма 6,60 ІV 85-105 6,60

В профила почти отсъстват карбонати. От тях се откриват само следи. Реакцията на

почвения разтвор е слабо алкална, което е благоприятно условие за пъддържането на

замърсителите в почвата в неусвоими от растенията форми.

Като цяло алувиалните почви от района на инвестиционното предложение могат да

се оценят с не много висока устойчивост към химично замърсяване. Основните фактори за

тяхната чувствителност са лекият механичен състав и ниското съдържание на хумус и




карбонати, които ограничават буферната способност на почвата. Реакцията на почвения

разтвор обаче е благоприятна.

Смолниците се срещат северно от с. Горни Богров. В района на инвестиционното

предложение се характиризират с голяма мощност. Тя е продукт от съчетанието на

факторите на почвобразуване, сред които от съществено значение е равниния и

безотточен в миналото релеф. Под негово влияние са формирани анаеробни условия,

довели до забавени процеси на минерализация на органичното вещество и последващо

хумусонатрупване.

Повърхностният хумусно-акумулативен хоризонт на смолниците е мощен – средно

около 65 сm. По цвят може да се раздели на 3 части, от които най-горната е кафяво-черна,

а в дълбочина се променя до кафява. Механичният състав е тежко песъчливо-глинест,

структурата – троховидно-зърнеста. Илувиалният хоризонт е по-плътен, тежко

песъчливо-глинест, а структурата преминава в буцеста. Карбонатите са отмити в „С”

хоризонт. На места се открива петнистост, в резултат на процеса оглеяване. Последният

протича под влияние на близки подпочвени води.

Съдържанието на физична глина и ил в почвата варират в сравнително тесни

граници, съответно 55-58% и 43-45%. Тези високи количества са предпоставка за добра

адсорбираща способност на почвата към различни замърсители. Към това следва да се

добави, че в минералогичният състав на смолниците, има високо процентно съдържание

на монтморилонита – вторичен глинест минерал с висока адсорбираща способност.

В табл. 3.4.1.3. са представени данни, за някои по-важни почвени показатели.

Съдържанието на хумус и общ азот е по-високо само в частта на повърхностния хоризонт

заета от корените на ливадната растителност. Съдържанието на хумус в нея може да се

оцени като средно. В останалите части на „А” хоризонт, то е ниско и в дълбочина

постепенно намалява.



рН (KCl)

А1 0-13 2,7 0,170 Няма 5,9 А2 13-30 2,1 0,130 Няма 5,9 А3 30-55 1,7 Няма 6,1 В1 55-80 1,3 Няма 6,2 В2 80-110 0,6 Няма 6,5 ВС 110↓ 2,8 7,0




Смолниците са дълбоко излужени – малки количества калциев карбонат се

откриват само в преходния ВС хоризонт. Реакцията на почвения разтвор е неутрална до

слабо алкална в дълбочина.

Устойчивостта на почвите към химично замърсяване е висока – отнасят се към клас

2 – геохимичнана асоциация на неутралните почви (Бюлетин № 27 на Министерство на

земеделието).

Площадка „Яна - Пасището”- разположена в имот № 060107, който е

собственост на Столична Община – кметство Яна. Намира се южно от с. Яна. Една част -

около 25% от територията й заема негативна форма на релефа, което е предпоставка за

задържане на валежни води при определени условия. Собствеността на площадката е

“Общинска частна” (Акт № 494/10.08.1999г.). Имотът е с предназначение за ползване към

момента – земеделска земя – нива (напоително поле с непотъващи хидранти). Бонитета на

земята е “Четвърта категория” - Акт № 96 от 16.06.2006 г. за категоризация на земеделски

земи при промяна на предназначението на ОДЗГ. Промяната на предназначението на

земята в случая ще наложи задължително съгласуване с МЗГ с оглед отпадането на

площите на бъдещата площадка от баланса на напояванита площи.

Почвите в района на площадката са канелени горски почви. Предвид близостта на

другата предлагана площадка - „Садината”, техните свойства и характеристики са

сходни. Изключение правят участъците, които временно се преовлажняват и в почвите се

създават анеробни условия.

Устойчивостта на почвите в тази площадка към химично замърсяване също е

висока. Недостатък е наличието на преовлажнени участъци, в които условията за

минерализирането на веществата и най-вече на органичните компоненти се променят в

неблагоприятна посока.

Площадка „Кубратово”- Площадката е част от терена на Софийска градска

пречиствателна станция за отпадъчни води „Кубратово” /по смисъла на чл.2,т.3,б.”б” –

промишлено предприятие, елемент на техническата инфраструктура/ и представлява УПИ

I-162-„за пречиствателна станция”, кв.1,м. ПСОВ-с.Кубратово, р-н Сердика. Предлага се

площадката за инсталациите за третиране на битови отпадъци да бъде разположена в

североизточната част на терена на пречиствателната станция.

Собствеността на земята е общинска публична за цялата площадка на ПСОВ, която

е общо 590dka. По начин на трайно ползване площадката е урбанизирана територия и

земята не се категоризира. Площадката ще заеме основно бетоновите сушилни полета на




ПСОВ-Кубратово. Възможно е разширение на площадката в северно направление където

земите са пустеещи.

Площадката заема част от лявата надзаливна тераса на коритото на р.Искър.

Почвите са алувиални и се характеризират с профил съставен от отложени наноси. Върху

тях е формиран хумусно-акумулативен хоризонт. Мощността му варира силно и може да

достигене до около 80 сm. Почвата в него е рохкава, с троховидно-зърнеста структура, а

в обработваемите земи е разрушена. Съдържанието на хумус варира от 1 до 4%. При

неполивни условия те се намират между 3-та и 5-та бонитетна категория - добри и средно

добри земи. Плодородието им може да се подобрява, чрез подходящо торене и

почвообработки. Устойчивостта им към химично замърсяване не е висока поради лекият

механичен състав и ниското съдържание на органично вещество. В акумулативните

форми на релефа се срещат и блатни почви.

Площадка „Завод за стоманобетонни конструкции”- Преди създаването на

завода, естествените почви са били канелени горски. Характеристиките им са били сходни

с ненарушените канелени почви от Софийското поле – текстурно диференцирани,

излужени, с песъчливо-глинест механичен състав и устойчиви към химично замърсяване.

Още при построяването на завода, естествените почви са били нарушени от

изкопни работи свързани с изграждането на фундаментите на сградите и съоръженията.

Поради „запечатване” на територията, почвообразувателните процеси са били

прекратени. По начин на трайно ползване територията на бъдещата площадка

представлява изключена от земеделското ползване площ. Използва се за промишлени

цели.

От гледна точка на устойчивостта на почвите към химично замърсяване по-

подходящи за изграждане на инвестиционното предложение са площадки „Садината”

и „Хан Богров”. Почвите, върху които ще се разположат, а също и в прилежащите им земи

са предимно канелени горски, смолници и алувиални със слабо алкална реакция.

Устойчивостта на тези почви към химично замърсяване е висока – отнасят се към клас 2 –

геохимичнана асоциация на неутралните почви (Бюлетин № 27 на Министерство на

земеделието). Устойчивостта им се обуславя от високата адсорбираща способност,

буферност и благоприятната реакция на почвения разтвор.

3.4.2.Замърсяване на почвите

Разглеждайки замърсяването на почвите в района на предлаганите площадки за

реализиране на инвестиционното предложение, следва да се имат предвид, някои факти и




дадености. На първо място - данните за замърсяването на почвите нямат давност.

Замърсяването е придимно тежкометално, а основната характеристика в поведението на

тежките метали е тяхното трайно и неопределено дълго във времето, присъствие в

почвата. Освен това замърсените територии обхващат твърде големи територии, а

предлаганите площадки се намират на малки разстояния в Софийското поле, поради което

е нецелесъобразно разглеждането на замърсяването във всяка площадка поотделно.

По отношение на мащабите на замърсяването на почвите, следва да се отбележи, че

те надхвърлят територията на Софийското поле. Съществуват редица проучвания, които

показват, че почвите от оградните планини също са замърсени. Така например върху

Старопланинския склон разположен в близост до МК „Кремиковци” са обособени две

зони на замърсяване. Първата е ограничена по естествени граници между река Желявска

и река Кремиковска, а втората обхваща територията западно от река Кремиковска и

достига до река Войняговска. Данни за замърсяването на почвите от планинските

склонове са представени в табл. 3.4.2.1.

Таблица 3.4.2. 1.

Средни съдържания на тежки метали в А хоризонти на почви от I и II зони на

замърсяване (по Малинова, 1988)

Еле- Mn Pb Cu Cd Zn Ni Co Cr As Hg мент mg/kg I зона 3635 257 104 1.53 127 38 22 38 25 0.158 II зона 995 109 32 0.33 31 8 4 15 13 0.076

Концентрациите на тежки метали надвишават ПДК в I зона, както следва: олово от

1.7 до 5.3 пъти; мед от 1.2 до 1.4 пъти; кадмий от 1.0 до 1.3 пъти; арсен от 1.1 до 1.4 пъти,

цинк 1.5 пъти. В мъртвата горска постилка съдържанието на манган е 6-20 пъти по-високо

от незамърсени обекти, на арсен 9-14 пъти, на кадмий 4-5 пъти, на мед 4-5 пъти, на живак

4-5 пъти, на цинк 2-3 пъти, на хром 2-6 пъти, на олово 1.7-2.7 пъти, на никел до 2.6 пъти.

С направеното проучване се стига до извода, че с отдалечаване от източника на

замърсяване – „Кремиковци”-АД, съдържанието на тежки метали в почвата намалява. Не е

отбелязана същата тенденция и с увеличаване на надморската височина. На връх Готен

(1293 m) е установено повишено съдържание на олово, мед, цинк, манган, кадмий и хром,

от които над ПДК е съдържанието на олово (4 пъти) и на мед (1.2 пъти).

В проучвания на Иванова (1990) съдържанието на манган в почвите от източната

част на Софийската котловина, включително оградните склонове е повлияно от

техногенни процеси. Замърсяването на атмосферния въздух с манган достига 14-17 km от




“Кремиковци”-АД, а на югоизток замърсяването достига до 32-35 km. В зависимост от

съдържанието на манган, почвите според автора се разделят на пет категории (табл.

3.4.2.2).

Таблица 3.4.2.2. Категории почви в зависимост от съдържанието на манган (по Иванова, 1990)

Категории Концентрация на Mn ( ppm ) I. Бедни 459±58.65 II. Количества под кларка 789.65±164.90 III. Кларкови количества 811.75±29.75 IV. 30-40% над кларка 1153.10±66.75 V. Високо съдържание 1701±131.75

За почвите посочени като IV категория в табл. 3.4.2.2., които обхващат

Старопланинския склон включително до връх Мургаш се прогнозира, че при

продължително замърсяване има вероятност да се формира “нова аномална техногенна

биогеохимична провинция с голям териториален обхват”. Почвите от V категория,

оформящи профилна линия: Равно поле - Мусачево - Желява - Мургаш са обогатени с

олово, цинк, мед, кобалт и оформят “ясно изразена техногенна биогеохимична

провинция”.

Мащабите на замърсяване са доказани и с други проучвания. В научни трудове и

разработки (Николов,1977; Райков, Л. 1992; Йорова и кол., 1997; Малинова,1987, 1988;

Малинова и кол. 1997, и др.) са публикувани данни за замърсяване на почвите и от

оградните планини на Софийската котловина. Не на последно място трябва да се споменат

и данните от пробните площи на мрежата за мониторинг на горските екосистеми (МОСВ-

ИАОС, 1986-2007), които потвърждават по-горе казаното.

Замърсяването на почвите от земеделските земи, в които са разположени и

площадките, обект на настоящото инвестиционно предложение са проучени много

подробно. Проучванията са започнали непосредствено след изграждането на

„Кремиковци”-АД и са провеждани от различни институции и колективи - Институт по

хранене, Институт по хигиена, Инсититут по физиология на растенията, Институт по

ветеринарна медицина, Институт по почвознание “Н.Пушкаров”, КОПС, НПП

“Георедмет”, колективи, оглавявани от доц. Б. Николов, арх. Гюлеметова, ст.н.с. Х.

Гунчев, Л.Райков, научни дисертации, арбитражни експертизи и др.

Едни от първите проучвания за съдържанието на олово, цинк и мед в почвите са на

Б. Николов и др. през 1977 г. В табл. 3.4.2.3 са представени получените от автора данни за

различни почвени типове.




Таблица 3.4.2.3. Данни за замърсяване с олово, мед и цинк на почви от района на “Кремиковци”АД

Pb Zn Cu Nо Почвено различие mg/kg

1 черноземи-смолници 3-61 100-200 10-96 2 канелени горски 10-25 80-422 10-96 3 ливадни 3-30 60-300 10-60

И в трите основни почвени типа в района се установява техногенно натрупване на

олово, което е най-добре изразено при канелените горски почви.

По-късно в преиода 1978 и 1980 г., И. Петров и И. Льочев, проучват съдържанието

на по-голям брой тежки метали. (табл. 3.4.2.4).

Таблица 3.4.2.4. Данни за замърсяване с тежки метали на почви от района на “Кремиковци” АД

Pb Zn Mn Ni mg/kg mg/kg mg/kg mg/kg

11-106 32-170 225-2600 5-54 As Cu Co Cd

mg/kg mg/kg mg/kg mg/kg

4-75 14-82 3-37 0.5-2.5

В таблицата се открояват съдържанията на манган, който е основният замърсител

на почвите в района, както и тези на арсена, които достигат твърде високи стойности.

Отделени са зони на близкото въздействие - землищата на населените места Кремиковци,

Сеславци, Бухово, Яна, Горни Богров, Ботунец, Желява, в които количествата на металите

са по-високи и зона на по-далечно въздействие - Долни Богров, Челопечене, Враждебна,

Чепинци, Локорско, Войнеговци, Световрачане, Негован, Кривина, Мусачево, Равно поле,

Столник. Разликите в съдържанията на металите в двете зони са посочени в табл. 3.4.2.5.

Таблица 3.4.2.5. Индекси на превишения съдържанието на тежки метали в близки и по-отдалечени

райони на “Кремиковци” АД

Pb Zn Mn Ni As Cd 2.12 1.54 1.48 1.38 1.27 1.08

Зонално разпределение на метали в почвата се потвърждава и от изследванията на

колектив към Институт “Н. Пушкаров” с ръководители Г. Борисов и Х.Чулджян (1991).

Установено е, че с отдалечаване от МК „Кремиковци” намалява съдържанието на олово и

цинк. На фиг. 3.4.2.1 е посочена зависимостта получена за оловото.

Изследванията на Е. Иванова от 1990 г. в източната част от Софийската котловина

установяват също замърсявания с тежки метали, като по този начин очертават и зона на




по-далечно въздействие (от Желява до Байлово). Съдържанието на металите в тази зона

варират в границите посочени в табл. 3.4.2.6.

Таблица 3.4.2.6. Граници на вариране на тежки метали по Иванова (1990)

Метали Pb Cd Cu Zn Mn mg/kg

Количество 10-313 0,08-8,6 4-119 29-1872 209-4301 От данните внимание заслужават максимално измерените стойности за съдържание

на металите. Те са сред най-високите получавани за района на Софийското поле.

Натрупаният фактически материал е систематизиран и допълван от редица автори.

Така например д-р Ал. Спасов и др. (1991) на базата на литературни източници с данни от

минали проучвания, съставят таблица за съдържание на олово, мед, цинк, кадмий и арсен

в почвите от Софийското поле и в района на “Кремиковци”-АД (таблица 3.4.2.7).

Таблица 3.4.2.7. Съдържание на някои елементи в почви от Софийското поле

в района на "Кремиковци"-АД Обект на проучването: район, почвени различия

Съдържание на елементи, mg/kg

Олово Мед Цинк Кадмий Арсен Район около Кремиковци (1962-64 г.) макс. 94 - - - - Район Кремиковци Район Бистрица

154 7

78 68

348 160

- -

72 15

СОФИЙСКА КОТЛОВИНА смолници канелено-горски ливадни

3-61

10-250 3-30

10-100 10-100 10-60

100-200 80-420 60-300

- - -

- - -

Район около Кремиковци 200-250000 dka

11-1101

14-90

30-170

0.5-2.5

4-75

Средни стойности за прилежащ район до "Кремиковци" -АД

35-40 60 100 0.5 20-25

Прилежащ район до "Кремиковци"-АД 10-320 4-120 30-1900 0.08-8.6 4-80 Прилежащ район до "Кремиковци"-АД 10-350 10-170 40-300 - 6-80 Прилежащ район до "Кремиковци"-АД 30-200 35-115 60-400 0.5-4.3 10-95 Прилежащ район до "Кремиковци"-АД 9-300 - 30-800 0.01-1.7 -

Въпреки, че варирането на стойностите е много голямо, което е типично за тежките

метали, в таблицата са посочени изключително високи стойности. Например за арсен - до

75 mg/kg, при фонова концентрация 10 mg/kg, предохранителна – 15 mg/kg и ПДК – 25

mg/kg. Съдържанието на олово също достига пикови стойности – над 1000 mg/kg, при фон

от 26 mg/kg и предохранителна стойност 45 mg/kg.




0

20

40

60

80

100

120

140

160

180

200

220

240

0 1 2 3 4 5 6 7 8

Разстояние от МК Кремиковци в km

олово в

почвата

(m

g/k

g)

природен фон

Забележка:

Уплътнените точки са средни значения за оловото от всички проби, събрани при проучването, разпределени по зони

Фиг.3.4.2.1.- Съдържание на олово в почви от Община Кремиковци в зависимост от зоналното пробонабиране от различни разстояния от МК „Кремиковци” (по Борисов,

Чулджиян 1991 год.)

През същата година – 1991, Г. Борисов и Х. Чулджян изчисляват интервалите, в

които варират нормалните съдържания на тежки метали, отнесени към местните почвени

условия и предлагат условни индекси за степенуване на замърсяването (табл. 3.4.8.)

Данните от проучванията позволяват да се констатира тенденция към постоянно

нарастване съдържанието на олово, цинк и кадмий в почвите, както и неравномерното им

разпределение в района, поради геохимичното натоварване и преобладаващите посоки на

ветровете.




Таблица 3.4.2.8. Условни индекси за степенуване на замърсяването на почвите с тежки метали за

почвите в община "Кремиковци" (в mg/kg)

Метал Замърсеност Излужени смолници

Канелени горски

Алувиални алув.-делув.

Олово Незамърсени Сл. замърсени Замърсени до ПДК

12 ± 8 до 40

до 70 ± 10

15 ± 10 до 35

до 65 ± 15

15 ± 10 до 35

до 65 ± 15

Цинк Незамърсени Сл. замърсени Замърсени до ПДК

75 ± 20 до 140

до 270 ± 100

60 ± 20 до 110

до 250 ± 120

55 ± 20 до 110

до 250 ±120

Мед Незамърсени Сл. замърсени Замърсени до ПДК

35 ± 15 до 70

до 180 ± 100

25 ± 15 до 50

до 170 ± 110

25 ± 15 до 50

до 170 ± 110

Арсен Незамърсени Сл. замърсени Замърсени до ПДК

10 ± 5 до 20 до 25

10 ± 5 до 20 до 25

10 ± 5 до 20 до 25

Кадмий Незамърсени Сл. замърсени Замърсени до ПДК

0,3 ± 0,2 до 1,5 до 3

0,3 ± 0,2 до 1

до 2 ± 1

0,3 ± 0,2 до 1

до 2 ± 1

Едни от най-подробни проучвания за установяване на замърсяването земеделските

земи в района на “Кремиковци” АД с тежки метали и арсен са извършени, по задание и

финансиране от Управление “Поземлена реформа” към МЗГ, от фирма “Спектротех” през

1997 г. Основната цел на изследването е установяване на замърсяването с детайлност,

отговаряща на структурата на земеползването и определяне на препоръчителните режими

на земеползване. За пробовземането е използвана почти равномерна мрежа - през 200m за

обработваемите земи и през 700m за пасищата. Мрежата е съобразена с общата площ на

екологично замърсените земи (обявена с ПМС Nо 50/10.03.1993 г.), резултатите от

предходни проучвания и разположението на проучваните земеделски земи спрямо

основните източници на замърсяване. Като такива източници са набелязани:

• основните производствени мощности на комбинатите “Кремиковци” и “Редки метали”;

• две хвостохранилища - югоизточно от гр. Бухово и югоизточно от с. Долни Богров,

както и съответните хвостопроводи и шламопровод;

• градското сметище (на северозапад от Долни Богров) и депата за твърди отпадъци (на

североизток от с. Яна).

Проучени са общо 5790,5 ha земеделски земи от община Кремиковци - в землищата

на: Кремиковци, Сеславци, Горни Богров, Желява, Бухово, Челопечене, Ботунец, Яна и

Долни Богров и 859,6 ha от община Елин Пелин - в землищата на: Елешница, Столник,

Мусачево и Григорево ( табл. 3.4.2.9.).




Резултатите от тези проучвания показват (табл. 3.4.2.9.), че от опробваните общо

5790,5 ha земеделски земи на община Кремиковци 5058,0 ha (87,3%) са замърсени над

ПДК, а останалите 732,5 ha (12,7%) са със съдържания между фона и ПДК. В община

Елин Пелин 718 ha (83,52%) също са замърсени над ПДК и 141,6 ha (16,47%) са със

съдържанвия между фона и ПДК.

Най-чувствително е замърсяването в землищата на Бухово и Сеславци - 100% от

земеделските земи са замърсени. Следват землищата на: Григорево - 99,75%; Мусачево -

98,84%; Яна - 97,7%; Кремиковци - 97,2%; Желява - 88,4%; Горни Богров - 86,4%;

Челопечене - 76,9%; Ботунец - 73,8%; Елешница - 72,1%; Столник - 45,11% и Долни

Богров - 41,8%. Направено е заключението, че в землищата на Кремиковци, Сеславци,

Желява, Ботунец, Елешница преобладава аерозолното замърсяване с олово и арсен от

производствените мощности на Комбината; в землищата на Долни Богров, Горни Богров,

Мусачево и Григорево основен източник на замърсяване с олово, цинк, мед и арсен е

прахоунос от шламохранилището и двете хвостохранилища. В землищата на Челопечене,

Яна, Бухово и Столник източниците на замърсяване са комбинирани - аерозолно от

„Кремиковци”-АД и прахоунос от хвостохранилищата. Основният елемент, който е

замърсител за цялата проучвана територия е оловото, на второ място - арсенът.

Замърсяването с мед, цинк и кадмий е по-слабо изразено, но в землищата на Горни

Богров, Мусачево и Григорево, в резултат на прахоуноса от шламохранилището,

замърсяването с цинк и мед е над ПДК.



Таблица 3.4.2.9. Площ на земеделските земи с установеното замърсяване в района на “Кремиковци” ЕОД (по “Спектротех”, 1997)

Селище Проучени земи Замърсяване слабо

>>>>фон<<<<1,0 ПДК средно

≥≥≥≥1<<<<2 ПДК силно

≥≥≥≥2<<<<3 ПДК много силно ≥≥≥≥ 3 ПДК

общо над 1,0 ПДК

културен вид

ha ha % ha % ha % ha % ha % 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

Община Кремиковци 1. Кремиковци обраб. 163.5 4.4 2.7 141.6 86.5 14.6 8.9 3.0 1.8 159.1 97.2

пасища - - - - - - - - - - - всичко 163.5 4.4 2.7 141.5 86.5 14.6 8.9 3.0 1.8 159.1 97.2

2.Сеславци обраб. 713.0 - - 242.9 34.1 360.1 50.5 110.0 15.4 713.0 100 пасища 15.8 - - 8.1 51.3 0.6 3.8 7.1 44.9 15.8 100 всичко 728.8 - - 251.0 34.4 360.7 49.5 117.1 16.1 728.8 100

3. Горни обраб. 1000.1 139.1 13.9 312.1 31.2 248.1 24.8 300.8 30.1 861.0 86.1 Богров пасища 108.8 12.3 11.3 36.8 33.8 32.6 30.0 27.1 24.9 96.5 88.7

всичко 1108.9 151.4 13.6 348.9 31.5 280.7 25.3 327.9 29.6 957.5 86.4 4. Желява обраб. 1029.5 150.9 14.7 827.6 80.4 44.0 4.3 7.0 0.6 878.6 85.3

пасища 292.5 2.9 1.0 213.5 73.0 60.7 20.7 15.4 5.3 289.6 99.0 всичко 1322.0 153.8 11.6 1041.1 78.8 104.7 7.9 22.4 1.7 1168.2 88.4

5. Бухово обраб. 467.1 - - 29.4 6.3 171.5 36.7 266.2 57.0 467.1 100 пасища 104.1 - - 37.7 36.2 28.6 27.5 37.8 36.3 104.1 100 всичко 571.2 - - 67.1 11.7 200.1 35.1 304.0 53.2 571.2 100

6. Челопечене обраб. 300.0 72.6 24.2 212.3 70.8 12.9 4.3 2.0 0.7 227.2 75.8 пасища 18.0 0.6 3.3 17.4 96.7 - - - - 17.4 96.7 всичко 318.0 73.4 23.1 119.7 72.2 12.9 4.1 2.0 0.6 244.6 76.9

7. Ботунец обраб. 274.7 72.2 26.3 178.9 65.1 23.5 8.5 0.1 0.1 202.5 73.7 пасища 70.4 18.1 25.7 45.9 65.2 6.4 9.1 - - 52.3 74.3 всичко 345.1 90.3 26.2 224.8 65.1 29.9 8.7 0.1 0.0 254.8 73.8

8. Яна обраб. 662.5 17.8 2.7 483.3 73.0 149.1 22.5 12.3 1.8 644.7 97.3 пасища 156.6 0.8 0.5 119.4 76.2 36.2 23.2 0.2 0.1 155.8 99.5 всичко 819.1 18.6 2.3 602.7 73.6 185.3 22.5 12.5 1.5 800.5 97.7

9. Долни обраб. 379.1 205.8 54.3 71.6 18.9 68.5 18.1 33.2 8.7 173.3 45.7



Селище Проучени земи Замърсяване слабо

>>>>фон<<<<1,0 ПДК средно

≥≥≥≥1<<<<2 ПДК силно

≥≥≥≥2<<<<3 ПДК много силно ≥≥≥≥ 3 ПДК

общо над 1,0 ПДК

културен вид

ha ha % ha % ha % ha % ha % Богров пасища 34.8 34.8 100 - - - - - - - -

всичко 413.9 240.6 58.1 71.6 17.3 68.5 16.5 33.2 8.0 173.3 41.8 Общо за общ. обраб. 4989.5 663.0 13.3 2499.6 50.1 1092.3 21.9 734.6 14.8 4326.5 86.7 “Кремиковци” пасища 801.0 69.5 8.7 478.8 59.8 165.1 20.6 87.6 10.9 731.5 91.3

всичко 5790.5 732.5 12.7 2978.4 51.4 1257.4 21.7 822.2 14.2 5058.0 87.3 Община Елин Пелин

10. Елешница обраб. 189.0 52.7 27.9 136.3 72.1 - - - - 136.3 72.1 пасища - - - - - - - - - - - всичко 189.0 52.7 27.9 136.3 72.1 136.3 72.1

11. Столник обраб. 145.4 74.9 54.6 66.0 45.4 - - - - 66.0 45.4 пасища 8.9 5.3 59.6 3.6 40.4 - - - - 3.6 40.4 всичко 154.3 84.7 54.89 69.6 45.11 - - - - 69.6 45.11 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

12. Мусачево обраб. 300.5 0.4 0.1 135.7 45.2 135.5 45.1 28.9 9.6 300.1 99.9 пасища 18.7 3.3 17.6 12.3 65.8 3.1 16.6 - - 15.4 82.4

всичко 319.2 3.7 1.16 148.0 46.37 138.6 43.42 28.9 9.05 315.5 98.84

13. Григорево обраб. 189.1 0.4 0.2 176.6 93.4 5.4 2.9 6.7 3.5 188.7 99.8 пасища 8.0 0.1 1.3 7.9 98.7 - - - - 7.9 98.7 всичко 197.1 0.5 0.25 184.5 93.61 5.4 2.9 6.7 3.5 196.6 99.75

14. Общо за общ. обраб. 824.0 132.9 16.13 514.6 62.45 140.9 17.10 35.6 4.32 691.1 83.87 Елин Пелин пасища 35.6 8.7 244.4 23.8 66.85 3.1 8.71 - - 26.9 75.56

всичко 859.6 141.6 16.47 538.4 62.63 144.0 16.75 35.6 4.14 718.0 83.52 Общо проучена 6650.1 874.1 5776.0

площ




Степента на замърсеност на почвите е проучвана и от колектив при Института по

почвознание “Н.Пушкаров”. Установява се, че по селища тя е следната:

− Слабо замърсени и замърсени почви до ПДК - Световрачане, Негован, Чепинци,

Челопечене, Враждебна, Бусманци, Казичане, Кривина, Равно поле, Мусачево, Столник,

част от землищата на Долни Богров, Яна, Желява, Бухово и Сеславци.

− Замърсени почви от 1 до 2 пъти над ПДК - това са площи в голямата си част от

землищата на Горни Богров, Яна, Желява, Бухово, Сеславци, Ботунец, Кремиковци.

− Замърсени почви от 2 до 4 пъти над ПДК - общо около 3000 ha, от които около

800 ha в Яна, 800 ha в Бухово, 900 ha в Желява и 300 ha в Горни Богров в съседство с

Мусачево.

За установяване границите на най-силно замърсените с тежки метали участъци са

използвани четири почвени разрези в землищата на Горни Богров, Яна, Бухово и Ботунец

(в излужени и силно излужени до слабо оподзолени канелени горски и алувиално

(делувиално) ливадни почви. Резултатите (табл. 3.4.2.10) са довели до следните

заключения:

1. Потвърждава се очакваното геохимично обогатяване с тежки метали.

2. Значително по-високо е съдържанието на манган (366 - 563%), кобалт (105 -

233%) и олово (167 - 177%) в хумусния хоризонт (разрез 1 и 2) спрямо това в

почвообразуващата скала, което е признак за наличието не само на биогенно, но и на

техногенно акумулиране на тези метали в повърхностния хоризонт.

3. Ниските равнища на замърсяване се “покриват” от локалното орудяване, в което

цветните метали са съпътствуващи елементи.

Наличието на геохимично (автогенно) обогатяване на почвите с тежки метали за

сметка на почвообразуващата скала в Буховското рудно поле отбелязват и проучванията

на Ал. Желев и др. - 1991 г.

Анализ за степента на замърсеност на почвите с тежки метали е извършван в

разработки на Института по почвознание “Н. Пушкаров”(1991), Георедмет” (1991),

Института по хигиена (1989 – 1991) и др. В таблица 3.4.2.11 са представени площите на

проучените територии и участието на почви с различна реакция в тях.

Анализът на Института по почвознание “Н. Пушкаров” включва природният фон

и пределно допустимите концентрации като критериите за оценка на степента на




замърсеност. Допустимите замърсявания с олово, цинк и кадмий при съответните почвени

условия имат стойностите посочени в табл. 3.4.2.12.

Най-замърсени с олово 3 - 4 пъти над ПДК и до 20 пъти над природния фон, са

площите между Бухово и Яна и североизточната част на комбината. Останалите площи в

съседство с тях, основно между Яна, Бухово и Желява също са замърсени 2 - 3 пъти над

ПДК и 10 - 15 пъти над природния фон. Силно замърсените площи - до 2 пъти над ПДК се

срещат по-близо до комбината, в землищата на Сеславци, Кремиковци, Ботунец и Горни

Богров, както и площ намираща се по-далече от комбината, но под влияние на

преобладаващите ветрове или от прахоуноса на хвостохранилището. Слабо замърсени с

олово са южните части на Долни Богров и Челопечене и почти изцяло земите около

Враждебна, Чепинци, Локорско и др.

По степен на замърсеност с цинк почвите се оценяват като “слабо замърсени” и

“замърсени под ПДК”. “Замърсените над ПДК (до 2 пъти) площи са значително по-малко.

При тях превишаването на ПДК е поради по-киселата им реакция.

Данните за съдържанието на кадмий показват съответствие с природния фон. Само

в 20% от пробите фонът е превишен, като в почти всички случаи това са почви от

землището на Горни Богров, което е подложено на въздействие от прахоуноса на

хвостохранилището.

Според резултатите от проучванията на “Георедмет”, 1991 година (табл.3.4.2.13)

замърсяването с тежки метали над ПДК е засегнало 11820.0 ha (54,8% от обследваната

площ). Най-силно е замърсяването в землището на с. Мусачево, където киселинността е

най-висока – рН= 4,5. Съдържанието на олово в два опробвани пункта там е 228,7 - 229,2

mg/kg и на цинк 725,1 - 726,8 mg/kg, което надвишава ПДК 7,6 пъти за оловото и 16 пъти

за цинка. Най-сериозни замърсители в почвите в района според същите автори са манган,

олово, цинк, арсен, молибден, кобалт и по-слаби - мед, никел, калий и ванадий.

Замърсените с олово почви над ПДК 11820.0 ha (54,8%) представляват ивица с

ширина 7 - 8 km в югоизточна и изток-североизточна посока, като са засегнати землищата

на Кремиковци, Сеславци, Д. Богров и Г. Богров. Най-високите концентрации са в

землищата на Бухово и Яна . Замърсени площи в югоизточна посока, която е и посоката на

преобладаващите ветрове има и след Мусачево и Елин Пелин.

Замърсените с цинк почви над ПДК заемат площ 5181.0 ha (24,04%), като в голяма

степен съвпадат със замърсените площи с олово.



Таблица 3.4.2.10. Съдържание на тежки метали в почвите на селища от община "Кремиковци"

Разрез Населено място

Хоризонт Zn Cu Mn Co Pb Ni Cr Fe

Тип почва Дълбочина mg/kg

Горни Богров р.1 ливада 07.1.23.5.0.5

А1l1

0-24

60

23

958

14

40

34

93

28500

Средно излужени ка- AB 24-50 58 34 858 15 25 35 110 27600 нелени горски почви, B1(t) 50-72 63 21 580 13 29 38 108 28350 нееродирани и слабо B2(t) 72-94 50 23 673 13 31 35 105 31400 еродирани C 94-130 15 10 170 6 24 13 50 13600 Яна р.2 А/I пл.орн 0-26 265 62 4400 19 115 53 143 35400 люцерна 10.1.16.4.2.1 А/II пл.орн 26-52 143 46 1700 21 85 54 155 44200 Алувиално (делув.) А/III пл.орн 52-78 160 46 1850 23 79 68 185 46450 ливадни почви, Ivпл. 78-104 173 41 1350 19 83 60 173 45600 средно мощни Vпл. 104-140 153 40 1200 18 65 68 188 43950 Бухово р.3 А1l1 0-26 98 37 1400 19 71 60 150 44200 стърнище 07.1.35.4.0.4 AB 26-54 140 36 1300 20 63 58 190 44850 Силно излужени до B1(t) 54-76 108 35 1300 18 54 56 178 45400 слабо оподзолени ка- B2(t) 76-96 103 31 1078 13 51 54 175 42000 нелени горски почви, B3(t)к 96-124 95 30 1053 18 53 59 200 43600 неерод и слабо ерод. Ск 124-150 160 36 1200 20 64 55 183 43950 Ботунец р.4 А1l1 0-24 48 29 910 15 50 35 135 30450 4.07.1.23.4.0.5. AB 24-50 35 28 843 16 35 40 133 32400 Средно излужени B1(t) 50-72 35 28 653 13 25 43 150 34500 канел. горски почви B2(t) 72-98 43 27 695 15 31 43 150 34100 неерод. и сл. ерод. ВC 98-120 58 29 890 16 38 41 143 31100




Таблица 3.4.2.11. Проучвани площи

Колектив Проучвана % от общата проучвана площ площ (dka) алкални неутрал

ни слабо кисели

кисели

И-т “Н.Пушкаров” 100 000 51.00 21.00 28.00 - И-т по хигиена - 52.00 28.00 20.00 -

НПП “Георедмет” 215 500 39.91 - 59.16 0.93

Таблица 3.4.2.12. Стойности на пределно допустимо замърсяване с Pb, Zn, и Cd

Излужени смолници Канелени горски почви Алувиално (делув.) ливадни почви

Метал

mg/kg Pb 70±10 65±15 60±15 Zn 270±100 250±120 250±120 Cd 3±1 2±1 2±1

За съдържанието на манган в почвите няма ПДК. В приблизително 70% от пробите

е установено съдържание над средното - 850 mg/kg. Като относително незамърсени са

оценени планинските склонове и земите около Долни Богров, Челопечене, Кривина и

Враждебна. В останалите площи стойностите на манган надвишават 2 - 3 пъти средните за

страната. Особено високи са около с. Яна и Буховското рудно поле.

Съдържанието на кадмий, което достига до 1,75 mg/kg е под допустимите норми за

страната. Повишени стойности (над ПДК) са установени в землището на с. Яна и в 10% от

пробите от рудния район северно от гр. Бухово и с. Сеславци.

Съдържанието на арсен превишава до два пъти ПДК в 38% от пробите. Това се

отнася за райони около селищата Бухово, Яна, Желява, Горни Богров, Ботунец,

Челопечене, Враждебна и Кривина. В близост до рудниците на вр. “Готен” арсенът е три

пъти над ПДК.

В резултат на посочените по-горе резултати от обследването на “Георедмет”, са

направени някои изводи:

• Замърсяването на почвите с тежки метали в низината е по-силно изразено и основна причина е еолитния пренос на прах и аерозоли от Комбината, а при вятър и прахоунос от депа, насипища и отпадъщохранилища (хранилища и шламохранилища).

• В планинската част замърсяването е свързано с експлоатацията на Буховското рудно поле, активните ерозионни процеси и наличието на природно геохимично (автогенно) обогатяване.

• Най-замърсени са източните части от района, като замърсяването продължава в югоизточна посока и извън пределите на общината.




Замърсени площи според степента на замърсяването (по данни на “Георедмет”, 1991)

Замърсени площи

Опроб-вана площ Общо 1-2 пъти ПДК 2-3 пъти ПДК 3-5 пъти ПДК 5-8 пъти ПДК общо dka концен-

трация площ концен-



трация площ

За- мър- си- тел

dka mg/kg dka % mg/kg dka % mg/kg dka % mg/kg dka %

Pb 215500 118200 60-160 83550 39.0 120-240 23300 10.8 180-400 9000 4.2 220-640 2000 0.9

Zn 215500 51810 10-370 45600 21.0 200-1320 5800 2.7 300-1400 410 0.2 - - -

Cu 215500 2800 80-270 2450 - 160-480 200 - до 785 150 - - - -




Проучването от Института по хигиена (1989 - 1991 г., Др Ал. Спасов и др.) обхваща

74 пункта, разположени лъчеобразно спрямо цех “Стомана”, цех “Агломерация”,

Насипище за твърди отпадъци, Хвостохранилище и Сгуроотвал. Резултатите показват

замърсяване в 80% от изследваните пунктове. Замърсяването е с олово, манган, арсен и

кадмий. В 20% от пунктовете замърсителите превишават ПДК. Разделени са три зони в

зависимост от степента на замърсяване на почвите - северозападна част, източна част и

района около сгуроотвала. Най-значително е замърсяването в Зона III, което е обяснено с

аерозолен пренос на емисии от сгуроотвала, а замърсяването на изток – с посоката на

ветровете. Зона III е разделена допълнително на две части. Първата се намира между

Комбината и гр. Бухово. В нея стойностите на тежките метали са по-високи, но са под

ПДК. Това се отнася за съдържанието на олово, манган, арсен и кадмий. Повишените им

количества се дължат на аерозолния пренос от дейността на комбината, следвайки посока

изток, съгласно “розата на ветровете”. Втората част от тази зона е територията около

насипището за твърди отпадъци. Замърсяването също се дължи на аерозолен пренос.

Замърсената зона I е в непосредствена близост до територията на „Кремиковци”-

АД. В нея замърсяването се дължи на аерозолен пренос от рудоподготвителните заводи,

агломерационното производство и натрупаният прах между заводите. Други източници на

замърсяване са още асфалтовата база и хвостохранилището.

Въз основа на обобщени резултатите от проучвания на фирма “Спектротех” ЕООД,

1997 се установява, че степента на замърсеност на почвите в земеделските земи по

землища е както следва:

гр. Бухово 53.2% от площите са много силно замърсени, 35.1% - силно 11.7% - средно замърсени;

с. Сеславци: 16.1% - много силно, 49.5% - силно 34.4% - средно замърсени;

с. Мусачево: 9.05% - много силно, 43.42% - силно, 46.37% - средно 1.16% - слабо замърсени;

Г. Богров: 29.6% - много силно, 25.3% - силно, 31.5% - средно 13.6% - слабо замърсени;

с. Григорево: 3.5% - много силно, 2.9% - силно, 93.61% - средно замърсени;

с.Яна : 1.5% - много силно, 22.6% - силно, 73.6% - средно 2.3% - слабо замърсени;

Кремиковци : 1.8% - много силно, 8.9% - силно, 86.5% - средно, 2.7% - слабо замърсени;

Желява: 1.7% - много силно, 7.9% - силно, 78.8% - средно, 11.6% - слабо замърсени;

След тях се нареждат землищата на Челопеч, Ботунец и Елешница с преобладаване

на средна степен на замърсяване - съответно 72.2%, 65.1% и 72.1% от земите.




Като основен замърсител се определя оловото. То присъства в 100% от проучените

землища, като най-силно е замърсяването в района на гр. Бухово - средно 3.62 пъти над

ПДК. Следва района на Г. Богров където оловото е средно 2.29 пъти над ПДК, Сеславци -

2.26 пъти над ПДК, Кремиковци и Яна - 1.51 пъти над ПДК и т.н. Землището на гр. Бухово

е най-силно замърсено и с арсен. Той е средно 2.31 пъти над ПДК,. В землището на с.

Сеславци той е 1.85 пъти над ПДК, Г. Богров - 1.81 пъти, Ботунец - 1.12 пъти, Мусачево -

1.10 пъти и т.н.

Замърсяването с цинк е най-ясно изразено в землищата на Мусачево (2.06 пъти над

ПДК), г. Ботунец (1.61 пъти над ПДК) и Григорово (1.33 пъти над ПДК).

С мед са замърсени землищата на Мусачево и Григорово, съответно - 1.31 и 0.92

пъти над ПДК. Съдържанието на кадмий е под ПДК, но над фона в почвите в землищата

на Бухово, Г. Богров и Мусачево.

Доказването на аерозолното отлагане на тежки метали и замърсяването на почвите

с тях в района на „Кремиковци” АД се коментира от малко автори. Повишеното

съдържание на метали не означава замърсяване на почвите, а намаляването на

концентрациите с отдалечаването от „Кремиковци”-АД не винаги е резултат от промяна в

химичния състав на отлаганията, поради присъствиято на геохимични аномалии, които по

пътя на биологичния кръговрат на веществата, също обогатяват почвите с редица метали.

Обосновани доказателства от почвоведска гледна точка са, например сравнителните

анализи на съдържанията на тежки метали в отделните генетичните хоризонти на почвите,

и то най-вече на почви, в които не е провеждана антропогенна дейност, като обработки,

торене и др. Най-подходящи за случая са почвите в горския фонд, разположени в близост

до комбината. В таблица 3.4.2.15 са представени обобщени резултати от сравняването на

данните за съдържанието на 10 елемента в А и С хоризонти от почвени профили от

северния склон на Стара планина, заложени непосредствено над с. Бухово и с.

Кремиковци. Не са открити статистически доказани различия в съдържанието на цинк,

никел, кобалт, хром, арсен и живак между хумусно-акумулативните хоризонти на

изследваните почви и почвообразуващите материали, което означава, че измерваните в

този район концентрации са генетически обосновани, а почвите не са замърсени с тези

елементи.



Таблица 3. 4. 2. 14. Обобщени данни за замърсяване на почвите в района на “Кремиковци” АД (концентрации в mg/kg)

No Селище Кадмий Олово Мед Цинк Арсен mg/kg Пъти над

ПДК mg/kg Пъти над




ПДК Община Кремиковци

1. Кремиковци 0.09÷0.51 0.27

0.03÷0.17 0.09

67÷220 117

0.87÷2.75 1.51

35÷143 52

0.13÷0.57 0.23

66÷231 103

0.23÷0.72 0.33

14÷89 27

0.53÷3.56 1.07

2. Сеславци 0.22÷1.32 0.30

0.07÷0.44 0.13

54÷1045 181

1.03÷13.06 2.26

28÷155 64

0.10÷0.85 0.26

77÷286 117

0.23÷1.43 0.37

7.37÷399 46

0.29÷15.97 1.85

3. Горни Богров 0.22÷8.25 0.93

0.07÷2.75 0.31

35÷2310 148

0.45÷29 2.29

28÷165 54

0.12÷2.47 0.60

73÷1914 225

0.27÷8.13 1.61

8.03÷166 45

0.32÷6.64 1.81

4. Желява 0.20÷1.43 0.36

0.07÷0.48 0.12

47÷583 99

0.59÷7.29 1.33

37÷171 56

0.15÷1.16 0.33

71÷302 110

0.21÷1.58 0.47

9.68÷95 21

0.39÷3.83 0.82

5. Бухово 0.32÷13.2 1.01

0.11÷4.40 0.34

87÷2200 281

1.24÷27.50 3.62

41÷420 94

0.21÷1.66 0.43

61÷1925 199

0.19÷5.90 0.67

30÷388 58

1.19÷15.53 2.31

6. Челопечене 0.14÷0.54 0.35

0.05÷0.18 0.12

46÷101 66

0.59÷2.30 1.19

31÷141 42

0.12÷1.71 0.55

61÷137 83

0.20÷2.06 0.73

7.59÷99 22

0.30÷3.96 0.87

7. Ботунец 0.22÷0.54 0.39

0.07÷0.18 0.13

30÷159 82

0.39÷2.02 1.11

29÷82 46

0.11÷0.67 0.27

58÷222 105

0.16÷1.15 0.43

7.37÷72 28

0.29÷2.90 1.12

8. Яна 0.09÷1.87 0.47

0.03÷0.62 0.16

51÷247 96

0.66÷3.09 1.51

34÷102 49

0.14÷1.44 0.52

30÷303 123

0.25÷2.71 0.88

10÷96 25

0.42÷3.87 1.02

9. Долни Богров 0.09÷1.32 0.53

0.03÷0.44 0.18

23÷343 71

0.29÷4.76 1.30

24÷161 48

0.10÷1.73 0.57

48÷253 100

0.16÷4.38 0.93

3.74÷105 21

0.15÷4.22 0.83

Община Елин Пелин 10. Елешница 0.32÷0.43

0.32 0.11÷0.14

0.11 59÷130

87 0.80÷1.62

1.11 43÷68 51

0.18÷0.32 0.21

74÷176 101

0.24÷0.55 0.31

11÷32 18

0.44÷1.28 0.72

11. Столник 0.32÷0.44 0.33

0.11÷0.15 0.11

53÷135 76

0.75÷1.69 1.03

40÷62 48

0.16÷1.04 0.31

77÷158 102

0.25÷1.29 0.45

11÷25 15

0.43÷1.01 0.62

12. Мусачево 0.32÷22.2 0.68

0.11÷7.44 0.23

1.82÷106 58

0.04÷2.60 1.46

41÷62 51

0.17÷2.64 1.31

93÷228 124

0.35÷4.05 2.06

15÷63 28

0.62÷2.55 1.10

13. Григорово 0.32÷0.55 0.34

0.11÷0.18 0.12

46÷75 58

0.66÷1.86 1.25

38÷59 49

0.34÷0.41 0.92

78÷154 105

0.52÷2.48 1.33

12.1÷38 21

0.48÷1.54 0.83




Таблица 3.4.2.15. Стойности на показател за значимост на различията (Р) от статистическа оценка

за сравнение съдържанието на тежки метали в А и С хоризонти (Различията са

значими при Р< 0.05), (по Малинова, 1988)

Елемент Mn Pb Zn Cu Cd Р 0.009 0.092 0.214 0.028 0.033 Елемент Ni Co Cr As Hg Р 0.990 0.567 0.343 0.384 0.527 Различия се доказват за съдържанието на манган, олово, мед и кадмий, които са

едни от основните замърсители в района, пренасяни по аерозолен път. Техните

концентрации са многократно по-високи в хумусно-акумулативните хоризонти, което

доказва наличието на техногенно замърсяване с аерозолен произход.

Анализът на данните за замърсяването на почвите от територията на

Софийското поле с тежки метали показват, че около 83 - 87% от земите са замърсени

над ПДК и около 13 - 17% от тях съдържат концентрации, които са между фона и ПДК.

Това показва, че в резултат на комплексното въздействието на различните източници

на емисии са настъпили изменения в химичен състав и свойства на естествените почви,

които при една по-подробна класификация и картиране биха могли да се отнесат към

антропогенизираните.

Земите, в които се предлага разполагането на площадките се отнасят към зони

ВІІ и ВІІІ, т.е. средно и силно замърсени, за които съгласно Бюлетин № 27 на

Министерство на земеделието от 1994 година се прилага селективна система на

земеделие и се въвеждат ограничителни режими на земеползване. Не се препоръчва

отглеждането на редица култури. В този смисъл използването на предлаганите площи

за производствени нужди е целесъобразно.

3.4.3.Нарушени терени

Нарушените терени в близост до предлаганите за реализирането на

инвестиционното предложие площадки са много.“Кремиковци”-АД нарушава площ от

общо 2464,54 ha. Неговата територия представлява изключена от земеделското

ползване площ. Към нея може да се добавят 909,500 ha, заети от рудник “Кремиковци”

с промплощадката му и производствените му площи. Нарушени терени са и площите

заети от хвостохранилището, сгуротвала и табан “Яна”. Площите им са посочени в

табл. 3.4.3.1




Таблица 3.4.3.1. Обобщен баланс на отчуждените земи от “Кремиковци”-АД в ha

(по данни на Дирекция “Капитално строителство”)

Нарушени земи (ha) в това число

Обекти Обща площ

Нена- рушени земи

Общо Строителство и

пътища Почивни станции

други

Основни площадки

862.50 562.92 299.08 294.00 - 5.08

Външни обекти

1602.54 1128.31 474.23 473.32 0.91 -

2464.54 1691.23 773.31 767.32 0.91 5.08 Споменатите по-горе площи са източници на замърсяване и оказват въздействие

върху много по-големи територии, отколкото заемат те самите. На тази територия на

комбината се намират депа от производствени отпадъци на Феросплавния завод,

Коксохимическия завод, Заводите за горещо и студено валцуване. Тези депа обаче са с

непостоянни количества и площи, поради факта, че отпадъците се рециклират,

продават или използват в други производствени дейности. Част от течните отпадни

продукти намират употреба или се депонират в двете хранилища - сгуротвал и

хвостохранилище. Характеристиката на нарушените терени на територията на

Кремиковци е представено в табл. 3.4.3.2.

Таблица 3.4.3.2. Характеристика на нарушените терени на територията на Кремиковци

No Насипище Площ ha

Обем, 1997 г.,

t

Общ обем, t

Вид на насипния продукт

Завод (генератор) на отпадане

1. Депа на производствени отпадъци Табан “Яна”, на който се депонират отпадъците от: варови пещи

8288

250000, от коит са останали 55000

варова пепелина

ЗМО

доменните пещи

587000

5431

30440000

доменна шлака от доменните пещи от доменния газ

Доменно производство

1.

конверторни и електропещи

164852 > 8800000 огнеупорни отпадъци от конверторите; конверторна и електропещна шлака

Стоманодобивен завод

1400

2700

шлака от феросплавни пещи, суровина за феросилиций

Феросплавен завод

2. Депо на територията на Феросплавен завод

68.00

1100 10000 микросилициев прах от ръкав-

Феросплавен завод




No Насипище Площ ha

Обем, 1997 г.,

t

Общ обем, t

Вид на насипния продукт

Завод (генератор) на отпадане

ните филтри при очистване на пещни газове - суровина за цименторите заводи

360÷420

кисел кстран от улавяне на амоняк и H2SO4

Коксохимичен завод

3. Депо в Коксохимичен завод

1000 фуси - при сепа–риране на каменовъглен катран от Н2О и твърди отпадъци

Коксохимичен завод

Всичко 68.00 769490 39307700

2. Терени, подлежащи на рекултивация 1. Рудник “Кремиковци”

и промплощадка 166.5 рудник “Кремиковци”

Насипища от р-к “Кремиковци”

415.0 657370 199824630

изкопно-насипни материали

рудник “Кремиковци”

Пречиствателна станция за промишлено-дъждовни води

10000

утайки от пречистване на отпадни води

Пречиствателна станция за промишлено-дъждовни води

2.

Пречиствателна станция за битово-фекални води

80 утайки от пречистване на битови води

Пречиствателна станция за битово-фекални води

3. Хвостохранилище 120.0 260000 12000000 шлам от електрофилтри, скрубери, пречистване на отпадни води

Обогатителна фабрика, Агломерационно производство, “Кремиковци” – АД

4. Сгуротвал 140.0 43500 24000

9000000 конверторен и електропещен шлам; фенолни води от пречист-ване на конвер-торите и елек-тропещните газове от коксуващи въглища; емулсионни р-ри; неутрализационни води; пречистване на отпадъчни води; шлам

Чугунодобивно производство; Стоманодобивно производство; Коксохимичен завод; Завод за горещо валцуване; Завод за студено валцуване; ТЕЦ; “Кремиковци” – АД

Всичко 841.5 984870 219834710




Насипище “Яна” в района на с. Яна е предвидено по първоначален проект да

поема изкопни земни маси от строителството и производствените отпадъци от етапното

въвеждане в експлоатация на различните производства. Табанът се намира по въздушна

линия на около 1 km от с. Яна и на около 5 km от гр. Бухово. В проучена площ около

табана от 100.0 ha (Пехливанов и колектив, 1997) на земи от трета и пета категория, са

установени тежки метали в количества превишаващи значително природния фон (табл.

3.4.3.3).

Таблица 3.4.3.3. Средни количества на тежки метали в почвите в района на насипище “Яна”

Показатели Pb Zn Cd Cu As pH природен фон 15±10 60±20 0.3±0.2 25±15 10±5 5.5-6.0 отчетено през 1993 г.

175±50 153±60 0.7±0.4 67±20 32±15 7.1-7.9

Резултатите от проучването показват още, че почвите са променили и реакцията

си към неутрална и слабо алкална. Счита се, че това има връзка и с въздействието на

табана, тъй като стоманодобивните шлаки имат ясно изразен алкален характер. Те

съдържат CaO-34%, MgO-2%, SiO2-18%, Al2O3-1.8%, MnO-16%, Fe2O3-11%, P2O5-13%,

Fe-15%.

Някои от характеристиките на насипите от рудник “Кремиковци” са

представени в таблици 3.4.3.4 и 3.4.3.5 (Желязков П., Р. Петрова и Й. Кирилова, 1990) .


Киселинност и обменни бази на субстрата, изграждащ първа насипна тераса -

открит рудник “Кремиковци”

Раз-рез

Дълбочина Реакция на почвения разтвор

Обменни бази

Усвоим фосфор

Усвоим калий

cm в H2O в KCl mg/kg mg/100g mg/100g I 0-34

34-67 67-104

8.07 8.15 8.25

7.65 7.55 7.90

0.09 0.19 0.00

22.6 21.2 30.0

99.37 98.93 100.00

II 0-40 40-80

8.07 8.02

7.32 7.20

0.28 0.19

15.6 22.75

98.14 98.88

Характерно за този субстрат е по-ниското съдържание на стронций (0.42-0.55

mg/1000g), на олово, кадмий и цинк. Направено е заключението, че свежонасипните

субстрати притежават благоприятни физични свойства, но са бедни на органични

вещества и фосфор и в по-голямата си част се отличават с висока степен на наситеност

с бази и алкална реакция.




Таблица 3.4.3.5. Химичен състав на субстрата, изграждащ първа насипна тераса - открит рудник

“Кремиковци” Разрез

Дълбочина

Макробиогени %

Микроелементи mg/1000 g

cm Ca Mg Mn Fe Cu Co Zn Cd Sr Pb I 0-34

34-67 67-104

0.46634 0.70653 0.76087

0.48398 0.52819 0.46416

0.14835 0.14286 0.15934

2.05017 2.75951 2.10207

23.61 16.70 15.20

17.75 21.55 21.42

66.76 62.53 67.32

1.11 0.74 1.11

5.49 4.12 5.49

36.36 16.40 13.60

II 0-40 40-80

5.95845 0.83632

1.99309 0.74044

0.69352 0.22802

10.29295 2.79031

25.10 21.50

26.80 16.07

137.70 76.90

3.70 1.01

24.04 5.84

20.90 54.50

Хвостохранилището на “Кремиковци”-АД се намира на североизток от с.

Ботунец и югозападно от гр. Бухово. То е изградено през 60-те години с цел да приема

отпадъка от обогатителната фабрика на рудник “Кремиковци”. Заема площ от 120 ha,

като средногодишно поема около 250 000 - 300 000 t (през 1997 год. - 260000 t) отпадък.

От данните за механичния състав на насипаните материали (табл. 3.4.3.6) може да се

види, че те съдържат голямо количество праховидни частици (< 0,25 mm). Това

позволява при вятър с не голяма скорост да се изнасят и отлагат върху прилежащите

територии - земеделски или водни площи.

Таблица 3.4.3.6. Механичен състав и физични свойства на хвоста

N физична глина механичен състав Q g/cm3

ПВ %

ОВ %

1 <3% песъклива 0.75 52.4 52.1 2 <6.75% глинесто-песъклива 1.31 54.0 32.0 3 <6.75% глинесто-песъклива 1.94 63.0 46.0 Изследваните химични характеристики на хвоста в „Лаборатория за анализ на

почви” и лаборатория ”Екология и Опазване на Природната Среда” на

Лесотехническия Унивреситет са представени в табл. 3.4.3.7 и 3.4.3.8. От тях може да

се установи, че с разнасяните от вятъра прахови частици съдържат повишеви

количества мед и кадмий. Заедно с това почвения разтвор е засолен, като засоляването

е хлоридно - бикарбонатно.

Таблица 3.4.3.7. Киселинност, макро- и микроелементи в изследвания хвост

Изследвани показатели елемент проба 1 проба 2 проба 3

Киселинност рН (Н2О) 7.38 5.90 6.50

рН (CaCl2) 6.50 5.62 6.43

Микроелементи N 0.048 0.048 0.015




P 0.037 0.034 0.105

K 0.21 0.206 0.175

Ca 3.4 3.4 5.1

Mg 0.83 0.82 0.64

Na 0.47 0.47 0.18

Микроелементи Cu 93.4 93 40.32

Zn 66.2 65.5 60.1

Pb 50.5 50 117.37

Cd 3.5 3.52 3.68

Таблица 3.4.3.8. Някои показатели за засоляване на почвения разтвор на хвостохранилището на рудник

“Кремиковци”

Проба Сух остатък %

Cl-

% HCO3

- %

SO42-

% mgeq/100g

1 2.91 0.175 0.493 0.074 3.01 2 0.94 0.227 0.452 0.066 1.38 3 1.93 0.156 0.220 0.150 6.34

Следващият нарушен терен разположен в близост до предлаганите площадки е

този зает от сгуротвалът на „Кремиковци” АД. В него се утаява и задържа шлам,

транспортиран хидравлично, чрез магистрален шламопровод. Сгуротвалът е

разположен на площ 147 ha, затворена между селата Долни Богров, Горни Богров,

Мусачево и р. Лесновска. Той е действуващо утаително съоръжение вече 35 години (от

1963 год.). Шламът от металургичните производства представлява финодисперсни

частици в колоидно състояние. Химичният състав отговаря на особеностите на

желязната руда в Кремиковското находище. Най-голямо е съдържанието на желязо 28,3

%, манган - 1,27 %, олово - 0,64%, мед - 0,21%. Високи са концентрациите на калций,

силиций, магнезий (табл. 3.4.3.9) и др.

Таблица 3.4.3.9. Химичен състав на шлама от сгуротвала

Субстанции Съдържание % mg/kg

Fe 28.30 28300 Ca 8.34 83400 Mg 0.73 7300 Si 12.06 120600 Al 1.10 11000 Ni 0.03 300 Mn 1.27 12700 Cu 0.21 2100 Cr 0.40 4000 P 0.04 400 Pb 0.64 6400 Zn 0.46 4600 и други




Изследванията на почвите в близост до сгуротвала показват, че 250 ha са слабо и

средно замърсени земи. Силно замърсени са 131,25 hа, опасно замърсени - 56,25 hа и

незамърсени - 206,25 ha. От замърсителите доминират оловото, арсенът, цинкът и

кадмият. Замърсяване с мед не се установява.

Замърсяването на почвите се дължи предимно на въздушен пренос, вследствие

на който върху повърхността им се отлагат Pb, Zn, Mn, As, Cd и подпочвените води,

които в цялото поле са плитки (до 80 cm от повърхността) и са в пряка връзка с водите

на сгуротвала.

Изводи:

1.Почвата от територията на площадка „Садината” е канелена горска. Инвестиционното предложение е върху нея да се разположи инсталацията за механо-биологично третиране на смесено събрани твърди битови отпадъци и депото за неопасни отпадъци. Почвата се оценява като ефективен адсорбент по отношение на различни вредни и токсични вещества. По устойчивост към химично замърсяване се отнасят към клас 2 – геохимична асоциация на неутралните почви (Бюлетин № 27 на Министерство на земеделието). Оценява се като подходяща за целите на инвестиционното предложение.

2. Почвите от територията на площадка „Хан Богров” и около нея са алувиални и смолници. Инвестиционното предложение предвижда на нея да се разположат двете инсталации за компостиране на отпадъци. Алувиалните почви се оценят с не много висока устойчивост към химично замърсяване, поради лекият механичен състав и ниското съдържание на хумус и карбонати. Реакцията на почвения разтвор обаче е благоприятна - слабо алкална и може да поддържа евентуалните замърсители в неподвижни химични съединения. Оценява се като подходяща за целите на инвестиционното предложение.

3. Почвите от територията на площадка „Пасището” са канелени горски. Устойчивостта на почвите в тази площадка към химично замърсяване също е висока. Недостатък е наличието на преовлажнени участъци, в които условията за минерализирането на веществата и най-вече на органичните компоненти се променят в неблагоприятна посока.

4. Площадка „Кубратово” е част от терена на Софийска градска пречиствателна станция за отпадъчни води. Почвите от прилежащите земи са алувиални. Те се чувствителни по отношение на евентуално химично замърсяване, поради близки подпочвени води и наличието на негативни релефни форми със заблатени почви. Възможно е разширяване и допълнително отнемане на други земи за целите на инвестиционното предложение, което също е недостатък на този вариант за площадка..

5. От гледна точка на устойчивостта на почвите към химично замърсяване по-подходящи за изграждане на инвестиционното предложение са площадки „Садината” и „Хан Богров”. Почвите, върху които ще се разположат площадките, а също и в прилежащите до тях земи са предимно канелени горски, смолници и алувиални със слабо алкална реакция. В тях преобладават почви с висока устойчивост към химично замърсяван е– отнасят се към клас 2 – геохимичнана асоциация на неутралните почви (Бюлетин № 27 на Министерство на земеделието). Устойчивостта




им се обуславя от високата адсорбираща способност, буферност и благоприятната реакция на почвения разтвор.

6. Териториите, които се предлагат за разполагането на площадките са замърсени с тежки метали. Основните замърсители на почвите са манган, олово, арсен, мед, цинк, кадмий и др.

7. Многобройни проучвания показват, че с най-висока степен на замърсяване са земите в близост до с. Яна, Д.Богров и Г.Богров, където се предлага изграждането на инвестиционното предложение. Причината за високата степен на замърсяване е близостта на източниците на замърсяване до тях. Земите, в които се предлага разполагането на площадките се отнасят към зони ВІІ и ВІІІ, т.е. средно и силно замърсени, за които съгласно Бюлетин № 27 на Министерство на земеделието от 1994 година се прилага селективна система на земеделие и се въвеждат ограничителни режими на земеползване. Не се препоръчва отглеждането на редица култури.

8. Като се има предвид степента на замърсяването на почвите в териториите предлагани за изграждането на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци” и промяната в предназначението им – от земеделски земи, в земи за производствени нужди, реализирането на инвестиционното предложение е целесъобразно.

3.5. Геоложка основа и земни недра

В геоложкия строеж на разглеждания участък вземат участие отложенията на

триаса, юрата и кредата, изграждащи скалната подложка, неогена и кватернера.

Върху неравната повърхност на подложката се налагат неогенските езерно-речни

отложения, а върху тях кватернерни.

Скалната подложка е изградена от горнокредни варовици, мергели и пясъчници

в района на Бухово, горноюрски варовици, лиас-догерски варовити пясъчници, еолитни

варовици, песъчливи шисти и кварцити, среднотриаски варовици и доломити и

долнотриаски пясъчници.

Неогенска система

Езерни, речно-езерни и езерно-блатни утайки с неогенска възраст запълват

цялото пространство на наложения басейн - Софийската котловина. Сред тях

преобладават праховите и песъчливи глини и рядко - типичните глини и диатомитните

глини. В разглеждания район се разкриват на повърхността Гнилянската и

Новоискърската свити.

Кватернерна система

Кватернерните образувания имат голямо генетично разнообразие и са привързани

към определени морфоложки форми.




Алувиалните образувания изграждат русловите, заливните и надзаливните тераси.

Първите две формират обширни алувиални полета или различно широки ивици,

удължени по течението на реките.

Пролувиалните образувания са засебени като наносни конуси, развити в две

възрастови генерации - вероятно холоценска и плейстоценска. Привързани са към

оградните склонове, където формират конусни шлейфове.

Делувиалните образувания обикновено запълват междуконусните понижения и са

привързани към разломни зони или към подножието на склоновете. Представляват

песъчливо-глинести отложения с различно участие на дребнокъсови ръбести чакъли с

характерен червеникав цвят.

Към колувия се отнасят сипеите и срутищата, образувани по гравитационен път и

натрупани в склоновите понижения. Изградени са от ръбести несортирани скални

блокажи и валуни с различна големина.

„Яна-Садината”

Проектната площадка, определена за депо за неопасни отпадъци е проучена

детайлно в геоложки смисъл. Проведени са инженерно-геоложки и полеви геофизични

(ВЕС), които детайлно са изяснили геоложкия строеж и типа строителни почви. Данните за

обема на проведените проучвания са представени в Таблица 3.5.1., а мястото на сондажите е

посочено на фиг. 3.5.1.

Таблица 3.5.1 Проведени инженерногеоложки проучвания

Вид проучване Мярка Количество I. Полеви проучвания I.1. Моторни сондажи бр. 7 I.2.Ядково сондиране л.м 92 I.3. Изграждане на пиезометри л.м 76 I.4. ОФИ (опитно-филтрационни изследвания) бр. 5 I 5. Опробване на сондажната ядка бр. 17 I.6.Опробване на подземни води бр. 2 I.7.Геофизични изследвания (ВЕС) бр. 20 II. Лабораторни проучвания II.1. Идентификационни изследвания: физични, физикохимични и якостни показатели на строителните почви

бр 17

II. 2. Определяне на коефициента на филтрация в лабораторни условия бр 2

II.3. Определяне качествата на разкритите води бр 2 III. Моделиране миграцията на замърсители в подземните води бр. 1

Неогенска система




Новоискърска свита (niN1p

– N1d

) - Тя не се разкрива на повърхността, а се доказва

при сондирането. Изградена е от сиви, и синкаво сини глини, които се заместват от

песъчливи глини и пясъци. Възрастта е определена фаунистично като среден понтскса-

долен дак. Дебелината е 100- 400 m.

Фиг. 3.5.1 – Разположение на сондажите при проучванията на площадка „Яна-

Садината”

Лозенецка свита (lN2d-r)

Изградена е от делувиално пролувиални образувания, представени от

разноразмени чакъли и червеникави песъчливи глини. Възрастта и плейстоценска, а

дебелината е над 20 m, но не е достигната подложката при сондирането.

Регионалната тектонска обстановка е подчинена на късноалпийските

тектоностратиграфски единици. Неогенското развитие се свързва с промяна на

тектонската обстановк и денивилиранена отделните блокове, като се обособяват две

структури – Софийски грабен и Старопланинскa верига. На този общ тектонски план за

района се оформя субширотно тектонска нарушение, което ограничава зоната от юг.

Разломната струкутура се вмества в неогенските скали и северният борд се издига

спрямо южния. Анализът на инженерно-геоложките условия се базира на инженерно-

геоложки и хидрогеоложки доклад, разработен от "Геотехника АБС". Получените

резултати показват следното:



Фиг. 3.5.2 – Геоложка карта на района




Фиг. 3.5.3 – Тектонска карта на района

-площадката е разположена върху долната част на пролувиалните отложения в

южните склонове на Стара планина;

-в западната част на площадката се наблюдава негативна замочурена форма, която

в югозападна посока оформя дере, на което на около 400 м от площадката са изградени

два микроязовира;

-геоложкият профил е представен предимно от донеогенски и неогенски

отложения;

-горната част на естествената кватернерна покривка е изградена от глина с

дебелина от 0.40 до 1.0m; в слоя се срещат дребни чакъли; глините са с високо хумусно

съдържание; обемна плътност - 1.9g/cm3;

-под хумусния пласт заляга червеникава глина с разнозърнест чакъл/пласт2/ с

дебелина на пласта от 1.2 до 5.3m и физикомеханични показатели/ както следва:

. специфична плътност - 2.71g/cm3;

. обемна плътност - 2.0 6 g/cm3;

. показател на пластичност - 19.43%;

. показател на консистенция - 1.03

. степен на набъбване - 5.0 %. -под пласт 2 заляга чакълеста глина с дебелина 1.0 до 2.0m и физикомеханични

показатели, както следва:




. специфична плътност - 2.64g/cm3;

. обемна плътност - 2.18g/cm3;

. показател на пластичност - 11.2%;

. показател на консистенция - 0.84;

. модул на обща деформация - 0.26 МРа; - основата на пролувиално-делувиалния комплекс се изгражда от чакъли;

дебелината на пласта се измерва в големи граници - от 1.2 до 8.20m, като преобладаващи

ca c дебелини от 3-4 m; пласта е със следните физикомеханични показатели:

. специфична плътност - 2.71 g/cm3; . обемна плътност - 2.21 g/cm3; . показател на пластичност - 10.9 %; . показател на консистенция - 0.86; . модул на обща деформация – 25.0 МРа. - под посочените пластове залягат пъстра прахова глина с манганови конкреции и

разнозърнести чакъли, водонаситени – тези пластове са със средна дълбочина на залягане

7~9m.

Съгласно Раздел II от Наредба № 8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията

за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за

оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Обн. ДВ. бр.83 от 24 септември, 2004г.),

основата и склоновете (скатовете) на депото трябва да се състоят от минерални пластове,

за които комбинираният ефект от дебелината и филтрацията (определена с коефициент на

филтрация к) осигурява защитата на почвата и на подземните и повърхностните води най-

малко еквивалентна на защитата, която се осигурява от пласт със следните показатели: -

при депа за неопасни отпадъци - к <= 1,0 x 10-9 m/s и дебелина >= 1 m. В конкретния

случай резултатите от хидрогеоложките проучвания показват, че естествената геоложка

основа не отговаря на горните условия, следователно е необходимо да се проектират

мероприятия за подсилване на основата с други средства така, че да осигурява

еквивалентна защита. Когато за изпълнение на изискванията на ал. 4 от Наредба № 8 от 24

август 2004 г. се създава изкуствена геоложка основа (минерален запечатващ пласт), тя

трябва да бъде с дебелина не по-малко от 0,5m.

Площадка Хан Богров Площадката е разположена върху равнинна релефна форма – незаливна речна

тераса. Надморската височина е 510-520m. В геоморфоложко отношение районът на

площадка “Хан Богров” заема централната част на Софийския грабен. Геоложката възраст

на скалите е кватернер алувий –Qаl. По литоложкия състав, скалите, изграждащи

площадката са алувиални пясъци и чакъли на места покрити с маломощни пластове много

плътни глини. Геоложката основа е разнороден уплътнен насип с условно изчислително




натоварване 150 – 500 kN/m2. Има реални опасности от срутища. Районът е със

сеизмичност от IX степен с Кс = 0.27. Освен добива на инертни материали в района на

обекта няма наличие на подземни изкопаеми.

Поради описания литоложки строеж има хидравличната връзка с р. Лесновска.

Направени са инженерно-геоложки огледи на площта на проектната площадка, а така

също и в нейна непосредствена близост. Определянето на инженерно-геоложките

показатели съгласно БДС 646-81, БДС 647-83, БДС 644-83, БДС 648-84, БДС 2762-83, БДС

676-85, БДС 10188-82 и БДС 8992-84 е извършено в лицензирана лаборатория „Бондис”

ООД, г.София. Разкритият геоложки профил в резултат на проведените сондажни работи е

представен от плиоценски глини. При прокарването на сондажите в разкрития геоложки

разрез са установени подземни води в неогенските чакълести седименти.

При прокарването на сондажите са установени подземни води на дълбочина 6.3 m в

единия и 6.7 m на другия сондаж в плиоценските чакълесто-песъчливи прослойки всред

глините.

Геоложка карта на района е дадена на фиг. 3.5.2. Площта на проектната площадка е

изградена от кватернерни делувиално-пролувиални глини и плиоценски глини. В

геоложкият разрез преобладават глините. Почвеният слой заема най-горната,

приповърхностна част, на геоложкия разрез. Дебелината на почвения слой е 0.6 m - 0.7 m.

Почвеният слой, като земна основа, е негоден за фундиране. Категорията при изкопни

работи е земна. Устойчивият временен откос при изкоп до 3.0 m при ненатоварена берма е

1:0.75 и при динамично натоварена берма е 1:0.25. Глините са преобладаващата

строителна почва в площта на площадката. В горната част на разреза се разполагат сиви

кватернерни глини, а под тях жълто кафяви плиоценски глини.

Таблица 3.5.2 Дебелина на почвите

Дебелина, m № на сондажа кватернерни плиоценски обща 1 4.5 1.4 5.9 2 4.6 1.6 6.2 Средно 4.5 1.5 6.0

Строителните качества на земната основа са определени в съответствие с

изискванията на Наредба № 1 за проектиране за плоско фундиране /Дв., бр.85/1996г./. В

площта на проектната площадка ще се разполагат сгради и съоръжения, чиято обща

височина Н отнесена към размера на съоръженията в план В, Н/В, е <2, и в такъв случай

категорията на обекта е ІІ /чл.12/. Групата строителни почви установени в разреза на

площта на проектната площадка /чл.13/ е: група Б –прахова глина. Лабораторно




определеният коефициент на порите /е/ е < 1.1 за всички разновидности глина. Почвите са

класифицирани по чл.16, като: свързани – прахова глина.


Нормативните стойности на физикомеханичните почвени характеристики

№ по ред

Показател

Означение Дименсия Прахова глина

Кватернер Плиоцен

1 Протокол № 7 7 7 7

2 Лабораторен № 93 95 Средно 94 96 Средно

3 Сондаж № С1 С2 С1 С2

4 Дълбочина h M 4.0-4.2

3.7-4.0

5.8-6.0

5.8-6.0

5 Специфична плътност s g/cm3 2.72 2.7 2.71 2.71 2.71 2.71

6 Обемна плътност n g/cm3 2.06 1.99 2.03 2.16 2.03 2.10

7 Обемна плътност на скелета

d g/cm3 1.64 1.54 1.59 1.74 1.59 1.67

8 Обем на порите N - 0.396 0.428 0.41 0.359 0.414 0.39

9 Коефициент на порита E - 0.657 0.749 0.70 0.559 0.705 0.63

10 Водно съдържание W % 25.49 28.93 27.21 24.27 27.73 26.00

11 Граница на протичане l % 42.98 48.32 45.65 36.80 37.46 37.13

12 Граница на източване p % 21.25 21.79 21.52 18.91 19.23 19.07

13 Показател на пластичност

Ip % 21.73 26.53 24.13 17.89 18.23 18.06

14 Показател на

консистенция Ic - 0.80 0.73 0.77 0.70 0.53

0.62 15 Степен на водонасищане Sr - 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00

1.00 16 Зърнометричен състав

17 Чакъл: 200-2 мм % 3 3 3 1 -

1 18 Пясък: 2-0.1 мм % 7 5 6 8 7

8 19 Прах: 0.1-0.005 мм % 9 54 52 62 61 62

20 Глина: <0.005 мм % 41 48 45 29 32 31

21 Якост на срязване – върхова

22 Ъгъл на вътрешно триене φ deg. 23 Кохезия c 105Ра 24 Якост на срязване –

остатъчна

25 Ъгъл на вътрешно триене φ deg. 9.5

26 Кохезия c 105Ра 0.15

27 Компресионни модули M 105Ра

28 При 1.105Ра 42

29 При 2.105Ра 84

30 При 3.105Ра 126





Основни механични характеристики на почвите,определени по чл.28 за плиоценска глина Глина Нормативни

стойности по чл.24

Изчислени по чл.45

1 Якост на срязване – остатъчна

2 Ъгъл на вътрешно триене φ eg. 9.5 7.9 3 Кохезия c 105Ра 0.15 0.08 4 Компресионни модули M 105Ра 5 При 1.105Ра 42 6 При 2.105Ра 84 7 При 3.105Ра 126


Емпиричната стойност на натоварване на почвите от земната основа Ro

Класификация на строителната почва

Вид на строителната почва Изчислително натоварване Ro, МРа

Кватернерна глина Глина с коеф. на порите е=0.7 и консистенция Ic=0.8

0.25

Плиоценска глина Глина с консистенция Ic=0.6 0.225

Площадка Кубратово

Главните типове строителни почви, отделени в геоложкия строеж са прахов дребен

и чакълест пясък и прахова глина и глина, които се прослояват. Над тях се разполага

техногенен насип. Проучванията са направени за геоложкия слой с дълбочина до 6 метра.

Площадката се намира в непосредствена близост до коритото на р.Искър. При

сондажните проучвания, направени от “МБС-инженеринг”, не е установено наличие на

подземни води до дълбочина 6.0m.Възможна е хидравлична връзка с нивото на водите на

р.Искър - при покачване нивото на водите в реката да се появяват подземни води в

оценения геоложки разрез.

Последното прави площадката неблагоприятна по отношение на отсъствието на

естествена хидрогеоложка закритост. Това би довело до въздействие върху геоложкатa

основа и подземните води в района.

На площадката не са установени неблагоприятни инженерно-геоложки явления и

процеси. Основните естествени строителни почви са подходяща земна основа за

фундиране до изследваната дълбочина – 6.0 m.

„Яна –Пасището” В съответствие с договор РД-56-1883/16.12.2005г. между Столична община и

фирма ДБ „Интерконсулт” през периода 07.ХII-31.I.2006г. провежда инженерно-геоложки

проучвания върху разглежданата площадка от землището на с.Яна. На фиг. 3.5.4 са

посочени местата на сондажите и точките за ВЕС.




Фиг. 3.5.4 – Проучвателни изработки на площадка „Яна-садината”

На база получените резултати от проведеното инженерно-геоложко проучване

върху площадката са поделени следните видове строителни почви, дефиниращи

проучения терен в дълбочина.

Пласт № 1- Почвен слой- Представлява почвената покривка на терена съставена от

песъчливи глини на цвят светло до тъмнокафяви с отделни дребни чакъли.

Установен е във всички проучвателни сондажи при мощност между 0,40 m

(сондажи Р1, Р3 и Р4 от 2007 г.) до 1,00 m (сондаж Р8). В прокараните

проучвателни сондажи от 2006г. почвеният слой е установен при максимална

мощност от 1,2-1,3 m, съответно в сондажи Яна Ю С3 и Яна Ю С4. Наличието на

хумус с органически примеси, правят разглеждания пласт силно деформируем в

приповърхностната зона. При строителство Пласт № 1 трябва да бъде отстранен и

няма да окаже влияние върху бъдещи постройки и съоръжения.

Пласт № 2. Глина, червеникава прахово- песъчлива. Заема участъка

непосредствено под почвената покривка при променлива дебелина в различните

изработки. Установява се при горнище в разреза от 0,4 m в зоните на сондажи

Р1,Р3 и Р4/ 2007 г. до долнище с дълбочина 5,1 m в сондаж Р1 и максимална 5,6 m

в сондаж Р6. Сред глините се срещат на места дребни чакъли, неравномерно




разпределени със седиментен произход. По БДС 676-85 глините от този пласт се

определят от “прахови” до “прахово- песъчливи” и “песъчливи” глини.

Процентното съдържанието на чакъл е от 1 - 4 до 11 - 18%.

Пласт № 3. Глина, светлокафява чакълесто песъчлива до чакълест глинест пясък и

дребен чакъл. Пластът заляга под песъчливите червеникави глини от Пласт № 2.

Различава се лесно от предходният пласт по специфичният светлокафяв цвят и

високото съдържание на чакъли с глинесто-алевритна спойка. През проучването

проведено през 2007 г. материалите дефиниращи Пласт №3 са установени във

всички сондажи, неравномерно в разреза при различни мощности както следва: в

сондаж Р 1 в диапазона 5,20-6,30 m; в сондаж Р 2 в диапазона 2,2-4,40 m; в сондаж

Р3 в диапазона 2,7-5,00 m; в сондаж Р 4 в диапазона 2,5-5,0 m; в сондаж Р 5 в

диапазона 0,8-0,5 m; в сондаж Р 6 в интервала 5,1-7,30 m; в сондаж Р7 в интервала

1,3-5,0 m; в сондаж Р8 в интервала 2,2-6,40 m; в сондаж Р9 в интервала 3,0-10,00 m;

в сондаж Р10 в интервала 1,0-5,00 m; в сондаж Р11 в интервала 1,4-5,0 m; в сондаж

Р12 в интервала 1,0-5,0 m и в сондаж Р13 в интервала 1,60-7,10 m.

Пласт № 4. Глина, жълтокафява до червеникава, прахово- песъчлива. Пластът

заляга под чакълесто-песъчливата глина на Пласт № 3. На цвят се определя от

жълтокафява до такава с жълтооранжеви оттенъци. (Снимка № 5.8). Установена е

само в по-дълбоките сондажи както следва: в сондаж Р 1 в диапазона 6,30-9,60 m; в

сондаж Р 2 в диапазона 4,40-6,00 m; в сондаж Р8 в диапазона 6,40-10,50 m; и в

сондаж Р 13 в диапазона 7,10-9,0 m. От Пласт № 4 през 2006г. е анализирана само 1

проба с лабораторен № 92, а през проучванията на 2007 г. още 2 броя проби с

лаб.№№ 2659 и 2688. По БДС 676-85 материалите от този пласт се определят на „

прахово песъчлива глина”.

Пласт № 5. Глина кафява, чакълесто -песъчлива. Установява се само в по-

дълбоките сондажи: в сондаж Р1 в диапазона 9,60-13,50 m и в сондаж Р8 в

диапазона 10,5-12,4 m под Пласт №4. От Пласт № 5 през 2007г. е анализирана 1

проба с лабораторен № 2661. По БДС 676-85 материалите от този пласт се

определят на „чакълесто песъчлива глина”. По показател на пластичност се

дефинира като полутвърда.

От Пласт № 6 е анализирана 1 проба през 2007г. с лабораторен № 2660. По БДС

676-85 глинита от този пласт се определя като „прахова”, а по показателя на

пластичност като „твърдопластична”.




Площадката се характеризира с високо ниво на подземните води.

„ЗСК-Кремиковци”

На база получените резултати от проведеното инженерно-геоложко проучване

върху площадката определена за проектен Завод за преработване на битови отпадъци от

района на гр.София и Столична Община, съпоставяйки ги с архивните резултати от

проведеното през м.XII.2005-I.2006 г. инженерно-геоложко проучване върху същата

площадка, бяха поделени следните видове строителни почви, дефиниращи проучения

терен в дълбочина:

• Пласт № 1- Изкуствен насип, подложка и погребан почвен слой -Като Пласт № 1 са

обединени всички литоложки разновидности, независимо от възрастта и произхода

им, които залягат в приповърхностната част на терена и са негодни за фундиране.

Пластът включва следните разновидности:

o Изкуствен насип от строителни отпадъци- чакъли, глини, арматура, циментовинотпадъци. Установен е с дебелина от 0,10m до 1,2m;

o Асфалтово покритие с дебелина от 0,20m. o Изкуствена подложка от чакъли и пясъци с мощност от 0,10m до 1,0m в

зоните; o Почвен слой се установява на повърхността с мощност от 0,6 м., както и

погребан под изкуствения насип и се установява съответно в интервалите 0,4-0,8 м и 0,2-0,4 м.

o Изкуственият произход на пласта, както и наличието на хумус с органически примеси в погребаните почвени участъци, водят до извода,че припопърхностната зона трябва да бъде отстранена и няма да окаже влияние върху бъдещи постройки и съоръжения.

• Пласт № 2. Глина, червеникава прахово песъчлива-Заема участъка непосредствено

под изкуствения насип или почвената покривка. Пластът е издържан по мощност

по площта на терена. Установява се при горнище в разреза от 0,4-0,6m до долнище

с дълбочина 4,70-4,8m. От Пласт № 2 през 2006г. са анализирани общо 4 броя

проби По БДС 676-85 глините от този пласт се определят като „прахово песъчлива

глина”, „песъчлива глина”, до „чакълесто песъчлива глина”. Процентното

съдържанието на чакъл е от 3 до 39%, средно 16,1%. По показател на консистенция

глините са от твърди до полутвърди, по степен на водонасищане от влажни до

много влажни.

• Пласт № 3. Глина червеникава песъчлива с единични чакъли до глинест пясък.

Пластът заляга под червеникавите прахово песъчливи глини на Пласт №2. От

Пласт № 3 през 2006г. са анализирани общо 5 броя проби. По БДС 676-85

материалите от този пласт се определят от „глинест пясък” до „песъчлива глина”.




Съдържанието на чакъл е от 10 до 20%, а на пясъчната фракция от 32 до 46 %. По

показател на консистенция глините от Пласт №3 са от твърди до полутвърди (Iс

>1), по степен на водонасищане от влажни до много влажни.

• От Пласт № 4 през 2007г. са анализирани 2 проби.По БДС 676-85 материалите от

този пласт се определят от „чакълест глинест пясък” до „дребен чакъл”.

Съдържанието на чакъл е от 42 до 51%, а на пясъчната фракция от 32 до 45 %.

• Пласт № 5. Глина червеникава песъчлива.- Този пласт е установен в интервала

11,10-15,00 м. По БДС 676- 85 материалите от този пласт се определят на

„песъчлива глина”. Чакълната фракция е 8%, а пясъчната фракция е 25%. По

показател на пластичност глините от Пласт №5 са среднопластични, а по степен на

водонасищане много влажни.

• От Пласт № 6 - По БДС 676-85 материалите от този пласт се определят на

„чакълесто песъчлива глина”. Чакълната фракция е 59% а пясъчната фракция е

23%. По показател на консистенция глините от Пласт №6 са полутвърди, а по

степен на водонасищане влажни.

Изводи:

1. Площадката на „Яна-Садината” и „Хан-Богров” са подходящи за реализация на инвестиционното предложение, като при проектирането на сградите, съоръженията и депото се спазят необходимите изисквания по Наредба 7/2004 г. за изисквания към площадките с изнсталации за третиране на отпадъци и Наредба 8/2004 за изискванията към площадките за депа. Разкриващите се в района на площадките инженерногеоложки разновидности са с добри физикомеханични свойства за фундиране на сгради и съоръжения. При направените геоложки и хидрогеолжки проучвания на „Яна-Садината” е установен Коефициент на филтрация к≤1,6.10-7 m/s. В проекта следва да се предвидят мероприятия при изграждане на депото за: уплътняване на дъното и откосите, дренаж на подземните води, минерален запечатващ пласт, изол. геомембрана, защитен слой от геотекстил на геомембраната, с-ма за отвеждане на инфилтрат.

2. На площадки „Яна – Пасището”, „ЗСК-Кремиковци” и „Кубратово” инвестиционното предложение също би могло да се реализира по отношение на състоянието на геоложката основа, но следва да се анализират и другите нормативни изисквания към площадките, върху които се разполагат инсталации за третиране на отпадъци.

3.6. Ландшафт

От гледна точка на въздействие върху ландшафта, всяка от площадките

(предложените „Яна-Садината и „Хан Богров”, както и алтернативите им по

местоположение), върху които ще се разположат инсталациите за третиране на

отпадъците представляват точкови обекти.




Легенда на групите ландшафт:

Фиг. 3.6.1 –Типология на ландшафта в района на площадките, М 1: 300000

Съгласно регионалното ландшафтно райониране на България, те попадат в:

В. Централно Балканска планинско котловинна ландшафтна област.

IX. Витошко – Ихтиманска ландшафтна подобласт.

58. Софийски ландшафтен район.

* Регионално ландшафтно райониране на страната. География на България. Монография БАН. С. 1996 г.

** Обозначените буквени и цифрени индекси на ландшафтната област, подобласт и район са съгласно

цитирания източник

Площадката, като територия попада в северната част на Софийския ландшафтен

район.

Съгласно типологичното ландшафтно райониране на страната, площадките

попадат в следната ландшафтна структура:

3. Клас. Котловинни ландшафти

3. 7. Тип. Ландшафти на умерено континенталните ливадно степни и

горско ливадни – степни дъна на вътрешнопланински

котловини.

3. 7. 15. Подтип. Ландшафтни на ливадно – степните предимно равни дъна на

южните вътрешно планински котловини.

3. 7. 15. 31. Група. Ландшафти на ливадно степните дъна на южните вътрешно

планински котловини с рохкави – четвъртични отложения с

висока степен на земеделско усвояване




*проф. П. Петров. Базисна геоекологична класификация на ландшафтите в България. С. 1989 г.

** Числените индекси на ландшафтните таксономични рангове са по горецитираната разработка.

Площадки “Яна – Садината”, «Яна-Пасището» и «Хан Богров» - На

територията, върху която ще се изгражда обекта видът ландшафт е aграрен,

сеитбообработен, равнинен, богат, мезоморфен.

Понастоящем външния визуален вид на ландшафта и за трите площадки се

определя от структурата на горецитирания вид ландшафт. Съществува взаимна връзка

между ландшафта на предложената територия за площадка за инсталация и депо, както и

на инсталации за компостиране и съседните ландшафтни структури.

Площадки “Кубратово” и „ЗСК-Кремиковци” - На територията върху която ще се

изгражда обекта видът ландшафт е антропогенно – промишлен, аквално техногенен.

Сегашният ландшафтен вид на Площадка „Кубратово” със структурата на

антропогенно – техногенно въздействие чрез натрупване на утайки от пречиствателната

станция за битово-фекални води е с характер на деградирал ландшафт със силно изменена

структура и свойства от първоначалните естествени ландшафти.

И за двете площадки, динамиката на ландшафтното изменеие е отрицателна и е

стигнала до критично състояние. Измененията са преки и необратими. В процеса на

сегашното им функциониране не се извършват никакви нови качествени изменения на

ландшафта, а динамиката е обусловила изменения във всички ландшафтни компоненти

със силно регресивен характер. Измененията са целенасочени върху цялата площ.

Настъпила е деградация на ландшафта върху цялата площ в резултат на необратимите

изменения и начално променена структура. Напълно е загубена способността да има

ресурсо и средовъзпроизвеждащи функции.

Изводи:

1. За Площадки “Яна – Садината”, «Яна-Пасището» и «Хан Богров» при осъществяване на инвестиционото намерение основно ще се промени съществуващата ландшафтна aграрна, сеитбообработна структура в антропогенно – техногенна.

2. За Площадки “Кубратово” и „ЗСК-Кремиковци” в резултат на реализиране на инвестиционното предложение няма да има смяна на инвариантната структура на територията на самия обект. Няма да има и смяна на социално – икономическите функции на ландшафта. Особена уязвимост на натоварването на ландшафта извън териториалния обхват на площадката, особено след дигата на р. Искър няма да се наблюдава. Трябва да се има в предвид, че при реализация на проекта от гледна точка на ландшафта, процесите като антропогенно – техническо въздействие, деградация, изменение, преобразуване и натоварване ще намалеят. Инсталациите за третиране на твърди битови отпадъци могат да се изградят на всяка от площадките.




3.7. Природни обекти

3.7.1.Защитени природни територии

Относително най-близо до площадките, на които се предвижда да се реализира

инвестиционното предложение за „Изграждане на интегрирана система от съоръжения за

третиране на битови отпадъци на Столична община”, се намира защитена местност ЗМ

Блатата- с. Долни Богров, която попада в границите на Защитена зона по Директивата

за птиците - Долни Богров-Казичене (код BG0002004). Защитената територия е обявена

със Заповед на МОСВ, № 1065 от 24.11.1993 г. и заема площ от 14.80 хектара. Създадена

е с цел запазване на естествените местообитания на защитени и редки видове птици -

малък и голям гмурец, нощна чапла, гривеста чапла, малка бяла чапла и др.

Районът е важно местообитание за голям брой птици от Европейско

природозащитно значение (BirdLife International, 2004). Съгласно заповедта за обявяване

на защитената територия, в нейните граници се забраняват дейности, отнасящи се до

убиване, улавяне и безпокоене на гнездещите птици, строителство, разкриване на кариери,

сечи, паша, лов и риболов през размножителния период, замърсяване на водите и терена с

отпадъци.

ЗМ Блатата-Долни Богров се намира на отстояние от около 3-4 km от площадка

“Хан Богров” и на около 7-8 km от площадката при с. Яна, м. Садината.

По отношение на въздействията върху ЗМ Блатата, като се има предвид, че нито

една от предложените Площадки „Кубратово”, „ЗСК- Кремиковци”, „Яна-Пасището”,

„Яна-Садината” и „Хан Богров”, не засяга териториалната цялост и не е в противоречие

с режимите, заложени в заповедта за обявяване на защитената територия, може да се

приеме, че независимо от избора, няма да възникнат негативни въздействия при

реализацията на инвестиционното предложение. Относително най-близо до защитената

територия се намира площадката при Хан Богров, но разстоянието от 3-4 km е

достатъчно, за да бъдат избегнати и индиректни въздействия.

Единствено, при преминаването на транспортна техника в близост до защитената

територия, при строителството и експлоатацията на площадките при Хан Богров и Яна, е

възможно повишаване на нивото на шум и замърсяване на въздуха, в сравнение със

съвременното състояние, но тези въздействия се очаква да бъдат незначителни.




3.7.2. Защитени зони по Директивата за птиците

На територията на Инвестиционното проучване са обявените две Зони по

Директивата за птиците - Долни Богров-Казичене с код BG0002004 (ОВМ код BG004)

по НАТУРА 2000 с площ 2251.16 ха и Рибарници-Челопечене с код BG0002114 с площ

65,19 ха. (Фиг. 3.7.1 и Фиг. 3.7.2) Защитените зони са създадени с цел запазване на

естествените местообитания на защитени и редки видове птици включени в Приложение 2

на Закона за биологичното разнообразие. В тази зона попада защитена местност „Блатата”

- с. Долни Богров. Обявена е през 1993 г. за опазване на редки и застрашени видове,

основно водолюбиви птици. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за

Орнитологично важно място (ОВМ).

Постоянни обитатели на района са дребните бозайници: гризачи (Rodentia) -

различни видове мишки (Apodemus spp. и Mus spp.), плъхове (Rattus spp.), полевки

(Microtus spp.) и насекомоядни (Insectivora) – таралеж (Erinaceus concolor), къртица (Talpa

europaea), земеровки (Sorex spp., Crocidura spp., Neomys spp.). Те имат най-важно значение

в акумулацията и преноса на вредни вещества, тъй като заемат междинно положение в

хранителните вериги при преноса на вещества от продуцентите (растителност) към

консументите (животни).

В защитеното по Натура 2000 място Рибарници Челопечене, НАТУРА 2000 код

BG0002114, което е на път да изчезне заради една кариера за пясък, се срещат световно

застрашени видове птици като малък корморан и белоока потапница, последната, от които

редовно гнездеше там. Челопечене е едно от най-важните места за гнездящи и мигриращи

водолюбиви птици в Софийското поле. Тук се срещат 32 застрашени вида птици от

приложение 1 на Директива 79/409 на ЕС за опазване на дивите птици и 39 вида – обект на

защита от същата Директива поради това, че са мигриращи видове. То е и важно място за

спирка на птиците по време на миграция и предоставяше хранителна база на всички тези

видове.




Фиг. 3.7.1 – Местоположение на Защитена зона «Долни Богров – Казичене» и площадките

на инвестиционното предложение (включително алтернативи по местоположение)

Фиг. 3.7.2 – Местоположение на Защитена зона «Рибарници-Челопечене» и площадките

на инвестиционното предложение (включително алтернативи по местоположение)




Рибарници Челопечене НАТУРА 2000 код BG0002114 ОВМ код BG114 Обща територия: 65.19 ха | Територия: 65.19 ха

Област Община Землища ЕКАТТЕ

София-град София Челопечене 99137

София-град София Чепинци 80409

Предназначение - защитената зона се създава с цел:

� Опазване, възстановяване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

� Опазване, възстановяване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

� Възстановяване и поддържане на екстензивното управление на рибовъдното стопанство за постигане на благоприятен природозащитен статус на белооката потапница, малкия воден бик и малката пъструшка;

� Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;

� Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.

Видове, обект на опазване са: • Видове по чл. 6, ал.1, т.3, определени в приложение 2 на Закона за

биологичното разнообразие: Mалък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Mалък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alb), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Голяма пъструшка (Porzana porzana), Малка пъструшка (Porzana pusilla), Кокилобегач (Himantopus himantopus), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), Сив кълвач (Picus canus).

• Видове по чл.6, ал.1, т.4: Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Лиска (Fulica atra), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Черноопашат крайбрежeн бекас (Limosa limosa), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Речна чайка (Larus ridibundus).




Долни Богров-Казичене НАТУРА 2000- BG0002004 Обща територия: 2251.16 ха |Територия: 2251.16 ха

Област Община Землища ЕКАТТЕ

София Елин Пелин Равно поле 61248

София-град София Долни Богров 22304

София-град София Казичене 35239

София-град София Кривина 39791

София-град София Лозен 44063

Описание - Мочурлива местност между селата Долни Богров и Казичене, прорязана от отводнителни канали. През зимата мочурливите места не замръзват поради наличието на минерален извор. Основното местообитание са ливади и пасища, обрасли с мезофилна тревна растителност с преобладаване на ливадна власатка.

Районът е място от международно значение за гнездящия тук световно застрашен ливаден дърдавец (Crex crex). Срещат се още 4 световно застрашени вида - белооката потапница (Aythya nyroca) - през гнездовия период, а малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus), белошипата ветрушка (Falco naumanni) и водното шаварче (Acrocephalus paludicola) - по време на миграция. При езерото Долни Богров се намира единствената колония на нощна чапла (Nycticorax nycticorax) в Софийското поле. Комплекса от ливади и влажни зони е важно местообитание за 22 вида от европейско природозащитно значение (BirdLife International, 2004). Освен световно застрашените видове, споменати по-горе, мястото осигурява подходящи местообитания за още 11 вида птици от значение за Европейския съюз, вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Те се срещат в района основно по време на миграция. Десет от видовете птици сещащи се в райно на Долни Богров-Казичене са включени в Червената книга на България.

Заплахи - Долни Богров-Казичене се намира в непосредствена близост до столицата на България – София, където инфраструктурата е добре развита, околните селища са гъсто населени и постоянно се разширяват. Северно от мястото е разположен голям индустриален комплекс – Кремиковци. Продължаващата урбанизация и развитието на инфраструктурата повишава антропогенния натиск върху територията и може да доведе до бърза изолация и влошаване на важните за птиците местообитания.

Законова защита - Под законова защита е поставена по-малко от 1% от територията на Долни Богров-Казичене. Защитена местност “Блатата” е обявена през 1993 г. за опазване на редки и застрашени видове, основно водолюбиви птици. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Предназначение - защитената зона се създава с цел:

� Опазване и поддържане на местообитанията на гнездящи застрашени видове птици, определени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие: малкия воден бик (Ixobrychus minutus), нощната чапла (Nycticorax nycticorax), белооката потапница (Aythya nyroca), ливадния дърдавец (Crex crex) и земеродното рибарче (Alcedo atthis) за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;




� Опазване и поддържане на местообитанията от значение за почивка по време на миграция на водното шаварче (Acrocephalus paludicola) и на мигриращи водолюбиви птици.

� Пдобряване на условията за гнездене на нощната чапла;

� Възстановяване на ливадни местообитания;

� Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;

� Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.

3.2.а. ПТИЦИ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC КОД ИМЕ (на латински) Местна Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на български) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. A122 Crex crex 21p P C B C A Ливаден дърдавец A294 Acrocephalus paludicola P C C B C Водно шаварче A429 Dendrocopos syriacus P Сирийски пъстър кълвач A229 Alcedo atthis 1p D Земеродно рибарче A196 Chlidonias hybridus P Белобуза рибарка A177 Larus minutus P D Малка чайка A338 Lanius collurio P Червеногърба сврачка A084 Circus pygargus 1p Ливаден блатар A081 Circus aeruginosus P Тръстиков блатар A060 Aythya nyroca 1p C B C C Белоока потапница A029 Ardea purpurea P Ръждива чапла A026 Egretta garzetta P Малка бяла чапла A024 Ardeola ralloides P Гривеста чапла A023 Nycticorax nycticorax 65p P B B C A Нощна чапла A393 Phalacrocorax pygmeus P Mалък корморан A022 Ixobrychus minutus P P D Mалък воден бик




3.2.b. Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC A005 Podiceps cristatus 7p P Голям гмурец A004 Tachybaptus ruficollis P P Малък гмурец A036 Cygnus olor P Ням лебед A053 Anas platyrhynchos 2-3p D Зеленоглава патица A096 Falco tinnunculus 10p Черношипа ветрушка A086 Accipiter nisus P Малък ястреб A087 Buteo buteo P Обикновен мишелов A142 Vanellus vanellus 7p Обикновена калугерица A118 Rallus aquaticus 18p Крещалец A123 Gallinula chloropus 2p 10i D Зеленоножка A052 Anas crecca P Зимно бърне A125 Fulica atra 4p 12i D Лиска A028 Ardea cinerea P Сива чапла A168 Actitis hypoleucos P D Късокрил кюкавец A179 Larus ridibundus P D Речна чайка 3.2.c. БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC няма 3.2.d. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC няма 3.2.e. РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC няма 3.2.f. БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC няма 3.3 Други значими растителни и животински видове B P C Coturnix coturnix B Обикновен пчелояд P C Merops apiaster B P C Luscinia megarhynchos




Качество и значимост - Районът е място от международно значение за гнездящия тук световно застрашен ливаден дърдавец (Crex crex). Срещат се още 4 световно застрашени вида - белооката потапница (Aythya nyroca) - през гнездовия период, а малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus), белошипата ветрушка (Falco naumanni) и водното шаварче (Acrocephalus paludicola) - по време на миграция. При езерото Долни Богров се намира единствената колония на нощна чапла (Nycticorax nycticorax) в Софийското поле. Комплекса от ливади и влажни зони е важно местообитание за 22 вида от европейско природозащитно значение (BirdLife International, 2004). Освен световно застрашените видове, споменати по-горе, мястото осигурява подходящи местообитания за още 11 вида птици от значение за Европейския съюз, вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Те се срещат в района основно по време на миграция. Десет от видовете птици, срещащи се в райна на Долни Богров-Казичене са включени в Червената книга на България.

Изводи:

1. По отношение на въздействията върху ЗМ Блатата, като се има предвид, че нито една от предложените Площадки „Кубратово”, „ЗСК- Кремиковци”, „Яна-Пасището”, „Яна-Садината” и „Хан Богров”, не засяга териториалната цялост и не е в противоречие с режимите, заложени в заповедта за обявяване на защитената територия, може да се приеме, че независимо от избора, няма да възникнат негативни въздействия при реализацията на инвестиционното предложение.

2. Относително най-близо до защитената територия се намира Площадка „Хан Богров”, но разстоянието от 3-4 km е достатъчно, за да бъдат избегнати и индиректни въздействия. Площадката „Яна- Садината” е на отстояние от 7-8km ЗМ Блатата, поради което директни въздействия и нарушаване на целостта й не са възможни.

3.8. Минерално разнообразие

На територията на предлаганите площадки „Яна –Садината” и „Хан богров”, както

и на разгледаните три алтернативни площдки не се осъществява добив на полезни

изкопаеми и няма установени минерални суровини. В района на с. Чепинци, Негован, Пет

могили и Нови силози се извършва добив на пясък и чакъл.

Кариерите за пясък и чакъл в поречието на реките Искър и Лесновска (Таблица

3.8.1 и фиг. 3.8.1) са изградени на основата на алувиалните кватернерни седименти от

руслата и заливните тераси на двете реки и най-горната част на неогена - Лозенецка свита.

Алувиалният разрез е изграден отдолу нагоре от пясъци, чакъли и гравий, алтернация от

разнозърнести пясъци, глини и гравий, пясъци, глинести пясъци и глини. Общата

дебелина е от 21 до 30 m. От тях глините са от 0,3 до 3 m. Лозенецката свита е датирана

като дак-руман. Дебелината в естествените разкрития е около 40 m. Изградена е от

жълтеникави пясъци. В последните 40 години активна експлоатация е провеждана на

повече от десет места – Горубляне; Нови силози; Казичене; Бусманци; Долни Богров;

Корията; Враждебна; Пет могили; Челопечене; Кривина; Стари силози; Чепинци; Негован;




Селимица; Крива бара; Рудината. Разстоянията са от 16 кm (минимум) до 24 кm

(максимум). Пътищата са само автомобилни с изградени пътни връзки до забоя (или

силоза).

Таблица 3.8.1 Състояние на запасите ма кариерите към 01.01.1997 г

Кариера Състояние на запасите, хил.m3

1. „Стари силози" 119

2. „Корията" 263

3. „Нови силози" 549

4. „Пет могили" 3622

5. „Негован" 2557

6. „Чепинци" 26535

Баластриери "Челопечене" са разположени северозападно от с. Долни Богров и

югозападно от с. Челопечене на левия бряг на р. Лесновска в близост до сметище Долни

Богров - 1. По предварителна оценка количеството им е около 200 000 m3. Глината е

песъчлва {Ар = 14.5%, много влажна, средно до твърдо пластична; обемната плътност е

ртах= 1.9 g/сm3, порен коефициент - е = 0.65, а коефициента на филтрация е Kf = 4.0.10-5

m/24h.

Баластриера "Враждебна" се намира на левия бряг на р. Искър между котлована на

кариерата за инертни материали и самата река. По предварителна оценка количеството им

е около 500 000 m3. Извършените изследвания "Лабораторни геоложки изследвания" -

ЕАД показват, че отпадащите при добива на пясък глини от кариера "Враждебна"

притежават следните показатели: влажни до много влажни; средно до твърдопластични,

плътни. Оптималната им влажност за уплътняване е Wopt = 11 -23%, при което се постига

обемна плътност ρmах= 1.63 - 2.01 g/сm3, порен коефициент - е = 0.35- 0.65, а коефициентът

на филтрация е Кf = 3.0.10-5-4.0.10-5m/24 h. При някои от депата освен депонирани глини

на места има и чакълест глинест пясък и чакълеста песъчлива глина, загребани в процеса

на експлоатация. От направения зърнометричен анализ на 10 бр. проби от депа за глини

вариацията на отделните фракции е в следния диапазон:

− чакъл - 200 - 2 mm- бр. 0 - 28%;

− пясък - 2 - 0.1 mm - от 3 - 50% - ср. 20%, Cv = 82%;

− прах - 0,1 - 0,005mm - от 21 - 94% - ср. 68%, Cv = 32%;

− глина- 0.005mm - от 2 - 17% - 6%, Cv = 76%.




Резултатите показват подчертано глинесто - песъчлив характер на материала.

Съгласно БДС 676-75 (т.9) изследваните материали се класифицират катo песъчливи

глини - 80%, глинест пясък -10% и глина - 10 %.

Кариери за глина при уранови хвостохранилища - гр.Бухово (фиг. 3.8.1.) са

разположени в бортовете на двете хвостохранилища - "старо" и "ново". Разкрити са с цел

изграждането на стените и частичното покриване на "старото". Литоложкият състав е:

песъчливо-глинести отложения с дребнокъсови ръбести чакъли, чакълено-песъчливи

глини и песъчливи глини, всичките с характерен червено-кафяв цвят. Генетичният тип е

делувиално-пролувиален, което определя хоризонталната и вертикална нееднородност на

разреза. Възрастта е определена на плейстоцен. Общата дебелина на делувиално-

пролувиалния кватернер достига 75 m в междуречните масиви и до 35 m в русловите

части. Формирани са от изветряне и преотлагане на сиенити, палеозойски шисти и

горнокредни варовито-песъчливи материали. Пътните връзки са асфалтирани и земни

пътища с дължина - не повече от 5 кm. Доказаните запаси, категория В (1969 г.) са

1462000 m3.

Обемът на наличния материал, останал неиззет в кариерите и който може да се

ползва, зависи от предвижданията на проекта за техническа рекултивация на завод

"Металург" и хвостохранилищата. Приблизителната оценка е между 250 и 500 хил.m3.

Коефициенти на филтрация за района на завода: 10-10 до 10-8 m/s (1975 г.), около

востохранилищата 1,8.10-7 до 3,5.10-5 m/s (1969 г.),в стената на "ново" хвостохранилище и

под нея 2.10-10 до 1,1.10-8 m/s при натоваране 0,3N/m2 (1988 г.). Изследваните

разновидности са прахово-песъчливи глини с варовити ядки и късчета от чакъл.

Материалите съдържат 0,1-0,4% органично вещество- изследвания 1962 г. и 5,2.10-4

до 1,9.10-3 % - изследвания 1988 г. Съдържанието на тежки метали е в рамките на

фоновите стойности за района. Радиоактивността, в участъците неповлияни от

разливането на радиоактивен шлам е от 15 до 25 микрорентген/час мощност на

експозицията - гама лъчение.

Находище на глини „Побит камък – Боята” е с местоположение между с. Побит

камък и с. Богданлия, общ. Елин Пелин. Експлоатира се от 1980 г. Не се експлоатира в

последните 5 години (пред получаване на концесия от „Българска керамична компания”

АД гр. София). Няма проект за експлоатация и рекултивация. Съществуващи

Комуникации – автомобилен път около 500 м до ЖП гара – Побит камък. Запаси към

месец 12. 2006 г: 8,8 млн куб. метра - полезно изкопаемо и 0,136 – млн. куб. метра –




откривка. Прогнозен добив: средно по 40000 m3 плътна маса годишно. Полезно изкопаемо

– глина за производство на строително–керамични изделия. Качества: Откривка – глини с

голямо съдържание на варовити конкреции.

Фиг. 3.8.1




Находището е изградено от глини, заглинени пясъци и пясъци. Суровината е

прахова до прахово песъчлива със средна пластичност. По минерален състав глините са

монтморилонитови с включения от кварц и варовик. По зърнометрия суровината е

разнородна, което изисква осредняване на големи обеми минна маса за целите на

керамичното производство. Няма данни за съдържание на органично вещество но най –

вероятно е ниско – показателят „свиваемост при изпичане” е средно 0,5 %.

В посочените на картата (фиг.3.8.1) източници на инертни материали, тези които

отговарят на изискванията за използване в депа за неопасни отпадъци са:

� Рудник "Кремиковци"

� Рудник "Чукурово" � Баластриера

Горубляне � Баластриера Нови

силози � Баластриера

Казичене � Баластриера

Бусманци

� Баластриера Долни Богров

� Баластриера Корията

� Баластриера Враждебна

� Баластриера Пет могили

� Баластриера Челопечене

� Баластриера Кривина

� Баластриера Стари силози

� Баластриера Чепинци

� Баластриера Негован

� Кариера за глини � „Побит камък-

Боята"

Изводи:

1. По отношение на минералното разнообразие е констатирано въз основа на предварителни предпроектни проучвания и данни от инженерно-геоложки проучвания, литературни данни и др., че на територията на предлаганите площадки, както и на алтернативните по местопложение площадки не се осъществява добив на полезни изкопаеми и няма установени минерални суровини.

2. В близост до площадките има баластриери и находища на глина, които са дадени на концесия и могат да се използват като строителен материал при изграждане на инсталациите и долния изолационен слой на Депото за неопасни отпадъци.

3.9. Биологично разнообразие

3.9.1. Флора и растителност

Съгласно геоботаническото райониране на България, територията на

Площадките, обект на инвестиционното предложение - „Хан Богров” и „Яна-

Садината”, както и техните алтернативи по местоположение „Яна-Пасището”,

„Кубратово” и „ЗСК-Кремиковци” се отнася към Софийски район на Балканската

флористична провинция от Европейската широколистна горска област (Бондев, 1997). В

съответствие с горскорастителното райониране на България тази територия се включва в

Равнинно-котловинен Софийско – Пернишки район на Умерено-континенталната

Западнобългарска Краищенско-Средногорска горскорастително провинция от Умерено -

континенталната горскорастителна област (Павлов, 1998).




Площадка “Яна -Садината”- Растителната покривка е съставена от производни

тревни съобщества от пасищен тип и плевелни съобщества в отглеждани различни

селскостопански култури.

Общо покритие на растителността в тревните съобщества достига до 80-90%. В

обособените множество микрогрупировки в различни количествени съотношения

участвуват видовете: Dichantium ischaemum (L.) Roberti (белизма)-20-40%, Achillea

millefolium L. (хилядолистен равнец) – 1 %, Galium verum L. (истинско еньовче) - 5-10 %,

Eryngium campestre L. (полски ветрогон) - 1-3 %, Centaurea calcitrapa L. (бодлива

метличина) – 1 %, Salvia verticillata L. (прешлинест конски босилек) -1-5 %, Rumex acetosa

L. (киселец) - +-3 %, Elymus repens ( L. ) Gould. ( пълзящ пирей ) - 5-15 %, Festuca valesiaca

Sch. ex Gaudin (валезийска власатка) -5-20 %, Sanguisorba minor Scop. (дребна динка) -5-10

%, Chrysopogon gryllus (L.) Trin. (черна садина) - 1-5 %, Medicago lupulina L. (хмелна

люцерна) - 5-10 %, Lolium perenne L. (пасищна глушина) - 1-5 %, Ononis spinosa L. (бодлив

гръмокрън) - + -5 %, Coronilla varia L. (пъстра зайчина) - + - 3 %, Digatalis lanata Ehrh.

(вълнест напръстник) – 1 %, Lathyrus pratensis L. (ливадно секирче) – 1 % и др. С малка

численост в отделните микрогрупировки участвуват видовете Echinops sphaerocephalus L.

(кръглоглав челядник), Echium italicum L. (италианско усойниче), Scorsonera laciniata L.

(перестолистен кокеш), Thlaspi arvense L. (полска попова лъжичка), Salvia pratensis L.

(ливаден конски босилек), Rumex acetosella L. (козя брада), Carduus acanthoides L.

(обикновен магарешки бодил), Chamomilla recutita (L.) Raucher (лечебна лайка), Hypericum

perforatum L. (жълт кантарион), Inula germanica L. (германски оман), Euphorbia helioscopia

L. (слънчева млечка) и др. Rosa canina L. (шипка).

В агрофитоценозите единични и групово участие имат видовете Matricaria perforata

Merat (коронеста лайка), Galium tricornutum Dandy (трирого еньовче), Centaurea cyanus L.

(полска метличина), Cichorium intybus L. (обикновена синя жлъчка), Centaurea arvemse (L.)

Scop. (полска метличина), Conyza сanadensis ( L.) Cronq. (канадска коница) и др.

Площадка “Хан Богров”- Растителната покривка на предложената площадка за

изграждане на 2 инсталации за компостиране в района на местност хан Богров е съставена

от агрофитоценози и производни тревни съощества. В житните агрофитоценози със слята

повърхност и в агрофитоценозите от слънчоглед в различни количествени съотношения

участвуват множество плевелни и рудерални видове. Характерни за тези типове

фитоценози са следните видове: австрийско подрумиче (Anthemis austriaca Jacq.),

панонска глушина (Vicia panonica Crantz), жълта глушина (Vicia lutea L.), азиатска




глушина (Vicia perigrina L.), изправена незабравка (Myosotis stricta Link ex Roem. And

Schult.), трилистно великденче (Veronica tryphyllos L.), стенна мишорка (Gypsophila

muralis L.), полско подрумиче (Аnthemis arvensis L.), дива ряпа (Raphanus raphanistrum L.),

арабидопсис (Arabidopsis thaliana (L.) Heynh.), петниста бударица (Galeopsis tetrahit L.),

плевелна детелина (Trifolium arvense L.), полска метличина (Centaurea cyanus L.), пролетна

гладница (Erophilla verna (L.) Chev.), бръшлянолистно великденче (Veronica hederifolia L.),

жълто секирче (Lathyrus aphaca L.), обикновен кострец (Chondrilla juncea L.), полска

паламида (Cirsium arvense (L.) Scop.), полска поветица (Convolvulus arvensis L.), полско

огнивче (Anagalis arvensis L.), бяла кучешка лобода (Chenopodium album L.), сивосинкава

кощрява (Setaria pumila (Poiret) Schlt.), средна звездица (Stellaria media (L.) Mill.), къклица

(Agrostema gitago L.) и др.

Покрай обработваемите земеделски площи са формирани производни тревни

съобщества с преобладание на житни треви. Във формираните множество

микрогрупировки с най-голяма срещаемост са видове: сборна главица (Dactylis glomerata

L.), висок райграс (Arrhenatherum elatius (L.) Beauv. Ex J. and C. Presl.), обикновена

ветрушка (Apera spica-venti (L.) Beauv.), полска овсига (Bromus arvensis L.), червена

мъртва коприва (Lamium purpureum L.), обикновена синя жлъчка (Cichorium intybus L.),

едроцветно срамливче (Orlaya grandiflora (L.) Hoffm.), обикновена вратига (Tanacetum

vulgare L.) и др.

На преовлажнени месторастения има малки групировки от тръстика (Phragmites

australis (Cav.) Trin ex Steudel ), а покрай шосето са разположени дървесни и храстови

микрогрупировки с участието на ясен (Fraxinus excelsior L.), черна топола (Populus nigra

L.), джанка ( Prunus cerasifera Ehrh.), обикновено птиче грозде ( Ligustrum vulgare L.) и др.

По флористичния подход за класификация на растителността, отглежданите

агрофитоценози на предвидената площадка за инсталации за компостиране се отнасят към

типовете съобществата от едногодишни растения на деградирани терени и плевелни

съобщества в окопни култури от клас Stellarietea mediae R. Tx. et al. ex von Rochow, 1951

(Клас Chenopodietea Br.-Bl., 1951). В прилежащите на обработваемите земи, територии е

формирана тревна растителност на влажни и плодородни почви, която се отнася към клас

Molinio-Arrhenatheretea R. Tx., 1937.

По физиономичен подход за класификация, растителността на проучваните

територии може да се отнесе към клас формации Theroherbosa – група Плевелни

формации и клас формации Mesoherbosa – група Тревисти мезофитни формации.




Цялостният анализ на флористичния състав на растителността на имотите,

включени в площадката и на прилежащите към нея имоти показва, че на тази територия

преобладават вторични и подвижни растителни видове и растителни съобщества. На

проучваната територия не са установени редки и защитени растителни видове и

растителни съобщества, които са обект на опазване включени в Закона за биологично

разнообразие (Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002).

Растителната покривка на алтернативната Площадка “Яна- Пасището“ е

съставена от вторични и производни съобщества. В обработваемите селскостопански

площи има формирани плевелни съобщества, а на изоставените земеделски земи и

рудерализирани територи са формирани сериални рудерални съобщества, свързани с

различни насоки на протичащите сукцесии. На местообитания на деградирили горски

съобщества в процеса на протичащите сукцесии са формирани тревни съобщества с

преобладаване на Brachypodium sylvaticum (Huds.) PL (горски късокрак), Dactylis

glomerata L. (сборна главица), Buglossoides purprpurpcoerulea Johnst. (виолетова

белоочица), Heleborus odorus W.K.(кукуряк), Clinopodium vulgare L (обикновен

черновръх)., Poa nemoralis L. (горска ливадина), Fragaria vesca L.(ягода), Teucrium

chamaedrys L. (обикновено подъбиче), Lychnis coronaria L ( свиларка )., Festuca valesiaca

Sch. ex Gaudin., Geum urbanum L. ( валезийска власатка ) и др.

Алтернативната Площадка„Кубратово“, разположена на територията на

Пречиствателната станция за битово-фекални води в района на с. Кубратово, съгласно

геоботаническото райониране на България, се отнася към Софийски район на Балканската

флористична провинция от Европейската широколистна горска област (Бондев, 1997). В

съответствие с горскорастителното райониране на България тази територия се включва в

Равнинно-котловинен Софийско – Пернишки район на Умерено-континенталната

Западнобългарска Краищенско-Средногорска горскорастително провинция от Умерено-

континенталната горскорастителна област ( Павлов, 1998). Това райониране се отнася и за

Площадката на „ЗСК Кремиковци”. Растителната покривка и на двете площадки е

съставена от рудерални видове.

На Площадкта „Кубратово”, върху временно съхраняваните утайки от ПСОВ, в

зависимост от периода на престой се формират микрогрупировки с различна плътност и

епизодична мозаичност. През различни периоди в различни количествени съотношения

участвуват растителните видове: малък репей ( Arctium minus (Hill.) Bermh.), смрадливо

подрумиче ( Anthemis cotula L.), обикновен пелин ( Artemisia vulgaris L.), родилна трева (




Cardaria draba (L.) Desf.), обикновен магарешки бодил ( Carduus acanthoides L.), смрадлива

дрипавка ( Crepis foetida L.), жълта резеда ( Reseda lutea L.), подбел ( Tussilago farfara L.) и

др.

По защитната дига на Площадка „Кубратово” е развита тревна растителност с

преобладание на житни треви. Общото проективно покритие достига до 80-90%. В

различно количествено съотношение в различни части на дигата с най-голяма срещаемост

са видовете: тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea Schreb.), сплескана ливадина

(Poa compressa L.), тревист бъз (Sambucus ebulus L.), източно пипериче (Persicaria orientalis

(L.) Assenov), бяло еньовче (Galium album Mill. ), четинест пирей (Elymus hispidus (Opiz.)

Meld.), обикновена коприва (Urtica dioica L.), татул (Datura stramonium L.) и др.

На Площадка „Кубратово”, в прилежащата до дигата заравнена част край р.

Искър е формирана хигрофитна тревна растителност с участието на блатен чистиц

(Stachys palustris L.), черен бъз (Sambucus nigra L.), земноводно пипериче (Persicaria

amphibian (L.) S.F.Gray), ручейно еньовче (Galium rivale (Sibth. And Sm.) Griseb.), кучешки

пирей (Elymus caninus (L.) L.), лъжичина (Alliaria petiolata (Bieb.) Cavara and Grande) ,

лъскав азмацук (Anthriscus nitida (Wahlenb.) Garcke), грудков балдаран (Chaerophyllum

bulbosum L.), лепка (Galium apparine L.), пиринейски здравец (Geranium pyrenaicum

Burm.), хибридна чобанка (Petasite hybridus (L.) P.Gaertner), тревист бъз ( Sambucus ebulus

L.), влакнест кострец (Sonchus asper (L.) Hill.), обикновена коприва (Urtica dioica L.) и др.

Покрай брега на р. Искър има хигрофитни дървесни микрогрупиравка с участието

на бяла върба (Salix alba L.), ракита (Salix purpurea L.), крехка върба ( Salix fragilis L.),

черна топоба (Populus nigra L.), бяла топола (Populus alba L.) и др.

По флористичния подход за класификация растителността на предвидената

площадка за инсталации за компостиране се отнасят към типовете фитоценози от клас

Artemisietea vulgaris Lahmeyer et al. ex von Rochow, 1951 (Клас Onopordietea Br.-Bl., 1962)

формирани на рудерални местообитания.

Хигрофитната тревна растителност на речната тераса покрай дигата се отнася към

нитрофилните типове съобщества от клас Galio-Urticetea Passarge ex Kopesky, 1969,

формирани на крайречни терени. Фрагментите от крайречни върбови и тополови

микрогрупировки се отнасят към типовете фитоценози от клас Salicetea purpureae Moor,

1958.

По физиономичен подход за класификация, тревистата растителност на

проучваните територии може да се отнесе към класовете формации Theroherbosa




Mesoherbosa и Hygroherbosa. Горската растителност се отнася към клас формации

Листопадни гори (Aestilignosa) – Група формации хигрофитни широколистни гори.

Анализът на флористичния състав на растителността на Площадките

„Кубратово” и „ЗСК Кремиковци” показва, че на тази територия преобладават вторични

и подвижни растителни видове и растителни съобщества. На проучваните територии не са

установени редки и защитени растителни видове и растителни съобщества включени в

Закона за биологично разнообразие ( Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002).

Цялостният анализ на флористичния състав на растителността на площадките

показва, че на тази територия са разпространени плевелни и рудерални видове. На дигата

на Площадка „Кубратово” е формирана сериална съобщества към протичащи вторични

сукцесии. Крайречната растителност е съставена от продължителнопроизводни

съобщества. На проучваната територия не са установени редки и защитени растителни

видове и растителни съобщества включени в Закона за биологично разнообразие ( Обн., ДВ,

бр. 77 от 09.08.2002).

3.9.2. Фауна и животински свят

Според зоогеографската категоризация по Груев, Б. и Б. Кузманов (1994), районът

на инвестиционното предложение попада в Софийско – Радомирския подрайон на

Севернобългарския район. Този подрайон е силно повлиян в биотично отношение. Във

фауната преобладават северните биотични елементи. Видовият състав на земноводните,

влечугите и бозайниците в района на инвестиционното предложение (ИП), не се различава

от този характерен за Предпланинския Подрайон. Подобни прилики има и във

орнитологичния комплекс.

Силното антропогенизиране на района и продължителното системно замърсяване е

повлияло драстично върху фауната и сформирането на съвременния комплекс. Фауната на

района може да бъде подразделена на три категории, по отношение на устойчивостта й

към степента на антропогенно натоварване: синантропни, еусинантропни и екологично

пластични видове. В околните на района територии, видовия състав и съобществата от

животни са също силно променени, поради силно променената среда на обитание. Това в

еднаква степен важи за всички предлагани площадки: ПСОВ „Кубратово”, „ЗСК

Кремиковци”, “Яна – Садината”, Площадка „Яна -Пасището”и Площадка «Хан

Богров». Видовият състав на фауната в районите на площадките предвидени за Депо за

неопасни отпадъци е представена от синантропни и полусинантропни видове, чието

присъствие е свързано с човешката дейност, и видове, обитаващи естествените биотопи и




инцидентно посещаващи районите на всички предлагани за Депо за неопасни отпадъци

площадки.

По редица индикатори, приоритетна е площадката в местността „Яна Садината”,

където може да бъде насочен и третиран основния материален поток на битовите

отпадъци и депониран крайния отпадък. Тази площадка е и с най-голяма площ и най-

отдалечена от други обекти, за които има ограничения.

Фаунистичните проучвания на Кремиковци, Яна и околностите са проведени

епизодично и засягат предимно безгръбначната фауна. От надземната безгръбначна

фауна се срищат видове от сем. Carabidae както и множество видове от групите

Arachnida, Myriapoda и Insecta.

Спецификата на животинския свят се определя от взаимодействието на два

фактора: от една страна – силно антропогенизарната зона в района на реализирането на

инвестиционното предложение, свързана със постоянен антропогенен натиск и всички

произтичащи от това последствия (човешко присъствие, замърсяване на почвата с тежки

метали, промяна на естествените местообитания и т.н.), и от друга страна - относителната

близост на двете защитени зони (фиг. 3.7.1 и фиг. 3.7.2), разгледани подробно в т. 3.7.2.

3.9.3. Екосистеми и екосистемно разнообразие

Площадка “Садината” -на територията й преобладават производни ксеротермни

растителни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischaemi), садина

(Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Ephemereta). Те са формирани на територии на коренни

горски местообитания, след различни форми на деградация и сукцесионни изменения на

смесени дъбови гори с преобладаване на цер (Quercus cerris L.) и благун (Quercus frainetto

Ten.). При вторичната сукцесия на растителни съобщества от клас Querco-Fagetea Br.-Bl.

Et Vlieger in Flieger, 1937 най-често сукцесионните изменинения най-често преминават

през сериални съобщества от клас Quercetea pubescentis Doing-Kraft ex Scamoni et Passarge,

1958 и достигат до съвременната тревиста растилност, която в зависимост от режима на

овлажнение е свързана с два типа местообитания – ксерофитни и мезофитни

местообитания. Преобладаваща част от съвременната растителност се отнася към клас

Festuco-Brometea Br.-Bl. et R. Tx. in Br.-Bl., 1949 (Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic,

1958), който се развива на сухи местообитания. На по-влажни местообитания

фрагментарно са формирани растителни съобщества от клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx.,

1937. На преходни ксеромезофитни местообитания доминират съобществата на




формацията Festuceta valesiacae. Тревистите екосистеми свързани с пасищния тип

растителност се оценяват като относително устойчиви.

На значителни части от предвидената площадка, местообитанията са вторично

преобразувани и на тях се отглеждат селскостопански култури, които по флористичния

подход се отнасят към групата на съобществата от едногодишни растения и плевелни

съобщества в окопни култури от клас Stellarietea mediae R. Tx. et al. ex von Rochow, 1951 (

Клас Chenopodietea Br.-Bl., 1951). По физиономичния подход агрофитоценозите се

включват в групата на Плевелните съобщества от клас формации Theroherbosa.

Формираните на тях тревни екосистеми са краткотрайни и неустойчиви.

Направената комплексна оценка на потенциалните и реални съвременни

местообитания и екосистеми показва, че те не попада в приоритетните за охрана хабитати

в България включени в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 ( Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) към


Площадка “Хан Богров”- Оценката на типовете местообитания на предвидената

площадка в местност “ Хан Богров “ и на прилежащите към нея територии е направена

чрез формираните на тях съвременни основни типове растителни съобщества.

Отглежданите агрофитоценози на предвидената площадка, които по флористичния подход

се отнасят към типовете съобществата от едногодишни растения и плевелни съобщества в

окопни култури от клас Stellarietea mediae R. Tx. et al. ex von Rochow, 1951 (Клас

Chenopodietea Br.-Bl., 1951), а по физиономичния подход се отнасят към групата на

Плевелните формации от клас формации Theroherbosa, се развиват на производни

местообитания и частично деградирани терени. Формираните на тях тревни екосистеми са

краткотрайни и неустойчиви.

Тревната растителност в прилежащите на обработваемите земи територии, която

по флористичния подход на класификация се отнася към клас Molinio-Arrhenatheretea R.

Tx., 1937, а по физиономичния подход на класификация се отнася към групата Тревисти

мезофитни формации от клас формации Mesoherbosa, се развиват на производни

местообитания на влажни и плодородни почви. Формираните на тях тревни екосистеми са

продължителнопроизводни и относително по-устойчиви.

Комплексно, местообитанията на проучваната територия се оценяват като

производни и вторично деградирали. На тях периодично се формират различни типове

агроекосистеми. Коренният тип растителност в проучваната територия са мезофитни и

мезоксерофитни листопадни гори в умерените и суббореалните области на Европа от клас




Querco-Fagetea Br.-Bl. Et Vlieger in Flieger, 1937., които са свързани с климаксни или

продължително производни горски екосистеми. Следователно съвремените

местообитания могат да се разглеждат като производни и вторични, а формираните на тях

тревни екосистеми – като временни и краткотрайни.

Направената комплексна оценка на потенциалните и реални съвременни

местообитания и екосистеми показва, че те не попада в приоритетните за охрана хабитати

в България включени в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 ( Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) към


На алтернативната Площадка “ Яна Пасището”- местообитанията са вторично

преобразувани. В обработваемите селскостопански площи периодично се формират

агроекосистеми, които се съчетават с неустойчиви плевелни екосистеми, а на

изоставените земеделски земи и рудерализирани територии са формирани неустойчиви

рудералниекосистеми, свързани с различни насоки на протичащите сукцесии. На

местообитания на някои деградирили горски съобщества в процеса на протичащите

сукцесии са формирани продължителнопроизводни тревни екосистеми с преобладаване на

рестителни съобщества от клас Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958

На алтернативните Площадки “Кубратово” и „ЗСК Кремиковци” се наблюдават

рудералните растителни съобщества, които по флористичния подход се отнасят към

многогодишни и богати на магарешки бодил субксерофилни рудерални съобществата от

клас Artemisietea vulgaris Lahmeyer et al. ex von Rochow, 1951 ( Клас Onopordietea Br.-Bl.,

1962), се развиват на антропогенни местообитания и деградирани терени. Формираните на

тях тревни екосистеми са временни и неустойчиви.

Тревната растителност на територията на защитната дига около Площадка

„Кубратово”, която по флористичния подход на класификация се отнася към клас

Molinio-Arrhenatheretea R. Tx., 1937, а по физиономичния подход на класификация се

отнася към групата Тревисти мезофитни формации от клас формации Mesoherbosa, се

развиват на производни местообитания на влажни и плодородни почви. Формираните на

тях тревни екосистеми са продължителнопроизводни и относително по-устойчиви.

Хигрофитната тревна растителност на речната тераса покрай дигата, която се отнася към

типовете съобщества от клас Galio-Urticetea Passarge ex Kopesky, 1969, а по

физиономичния подход се отнася към клас формации Hygroherbosa се развива на частично

производни местообитания. Формираните на тях тревни екосистеми са

продължителнопроизводни и относително устойчиви. Хигрофилните крайречни върбови и




тополови микрогрупировки, които се отнасят към клас Salicetea purpureae Moor, 1958, се

развиват на коренни частично деградирани местообитания, а формираните на тях

екосистеми се оценяват като деградирали и неустойчиви.

Анализът показва, че местообитанията на Площадки „Кубратово” и „ЗСК

Кремиковци” се оценяват като вторично деградирали и производни. Коренният тип

растителност на площадките са мезофитни и мезоксерофитни листопадни гори от клас

Querco-Fagetea Br.-Bl. Et Vlieger in Flieger, 1937., които са свързани с климаксни или

продължително производни горски екосистеми.Следователно съвремените местообитания

могат да се разглеждат като вторични, антропогенни на територията на прощадките.

Изводи:

1. Растителната покривка на Площадка “Яна -Садината” и „Яна Пасището”, както и на „Хан Богров” е съставена от производни тревни съобщества от пасищен тип и плевелни съобщества в отглеждани различни селскостопански култури, които с реализация на инвестиционното предложение ще бъдат унищожени. Анализът на флористичния състав на растителността на Площадките „Кубратово” и „ЗСК Кремиковци” показва, че на тази територия преобладават вторични и подвижни растителни видове и растителни съобщества. Цялостният анализ на флористичния състав на растителността на площадките показва, че на тази територия са разпространени плевелни и рудерални видове. На проучваните територии не са установени редки и защитени растителни видове и растителни съобщества включени в Закона за биологично разнообразие (Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002).

2. Силното антропогенизиране на района и продължителното системно замърсяване е повлияло драстично върху фауната и сформирането на съвременния комплекс. Фауната на района може да бъде подразделена на три категории, по отношение на устойчивостта й към степента на антропогенно натоварване: синантропни, еусинантропни и екологично пластични видове. В околните на района територии, видовия състав и съобществата от животни са също силно променени, поради силно променената среда на обитание. Това в еднаква степен важи за всички предлагани площадки: ПСОВ „Кубратово”, „ЗСК Кремиковци”, “Яна – Садината”, Площадка „Яна -Пасището”и Площадка «Хан Богров».

3. Направената комплексна оценка на потенциалните и реални съвременни местообитания и екосистеми показва, че те не попадат в приоритетните за охрана хабитати в България включени в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 ( Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) към Закона за биологично разнообразие ( Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002).

3.10. Културно, архитектурно, историческо и археологическо наследство

В Република България, Националният институт за паметниците на културата

(НИПК) декларира за паметници на културата, на основание чл. 7, ал. 1, т 1. от

Правилника за устройството и задачите на Националния институт за паметниците на

културата, приет с Постановление на Министерския съвет N 38 от 27 март 2000 г. (обн.




ДВ, бр. 28 от 2000 г). и по смисъла на чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба N 5 на Министъра на

културата (обн. ДВ, бр. 60 от 1998 г., изм. 2001 г.) всички археологически обекти на

територията на страната.

Извършени проучвания на архивни материали и документи в Националния

институт за паметниците на културата (НИПК), консултации със специалисти от НИПК,

изследване на нормативната база в Република България по отношение на опазването на

паметниците на културата, както и проучвания на място показаха, че на територията на

предложените площадки „Яна-Садината” и „Хан Богов” за реализиране на

инвестиционното предложение няма обявени обекти за паметници на културата. В

землищата на с. Яна и с. Горни Богров до момента са регистрирани и обявени 8 (осем)

археологически паметника на културата – праисторически и римски селища и надгробни

могили (ДВ, бр. 35/1996, РМС 1711/1962). Един от паметниците „римско селище и баня” в

м. „Банище”, 1.5 км южно от Г. Богров се намира в близост до потенциалната площадка

„Хан Богров - (Приложение7 – писмо на Национален институт за паметниците на

културата – писмо изх. No 2467/21.07.2008).

Състоянието на културно-историческото наследство е представено чрез

декларираните и регистрирани паметници на културата в 5 km обсег от района на

предложените и алтернативните по местоположение площадки, както следва:

• ГОРНИ БОГРОВ

В с. Горни Богров са намерени останки от джамия, както и останки от римско

селище и баня в местността "Банище". За паметник на културата е обявена от 1955 г.

Ботунска надгробна могила.

• ДОЛНИ БОГРОВ

В с. Долни Богров има гробищна църква "Архангел Михаил", обявена за паметник

на културата от 1993 г. и църква "Св. Тодор" - обявена за паметник на културата от 1990 г.

• ЯНА

В с. Яна са разкрити: три надгробни могили - "Янини могили"- обявени за

археологически паметници на културата от 1955 г.; Римско селище – оброк "Св. Троица" -

обявено за археологически паметник на културата от 1966 г.; Църква "Св. Ана" - обявена

за паметник на изобразителното изкуство и архитектурата от 1978 г.

• КУБРАТОВО

Първоначално с. Кубратово е носело името Куманиче. Появилата се през 11 век

чума, принуждава жителите да се заселят в Лозенска планина. Там и днес съществува




местност, която се нарича “Куманичките кошари”. След около половин век,

родствениците на първите куманичени се връщат в родната земя. В началото на ХV век

селото се преименува в Кумандже, но в края на века и в XVI век продължава да носи

първото си име Куманиче. В първата половина на ХХ век селото се преименува в

Кубратово, име, което носи и до днес. Основната забележителност, която се намира в

близост до с. Кубратово е Обрадовския манастир „Свети Мина”. Според легенда,

манастирът е бил основан през Римско време. Той е представлявал внушителен комплекс

със своите 40 параклиса (някои от които посветени на св. св. Апостол Петър и Павел, св.

Николай, св. св. Козма и Дамян и др.), много манастирски сгради и имоти. По-късно

манастирът е разрушен и само една легенда е пазила спомена за него до 1927 г., когато

селяни разравят останките и намират основите на стара църква. Всички са били убедени,

че находката представлява част от манастира “Св. Мина”, който според легенди се е

намирал в тази част на Софийско поле. Мълвата за откриването на единствения манастир,

посветен на Св. Мина в България се разпространява бързо и скоро към манастира

започнали да се стичат хора от всички краища на страната. Събраните средства са

вложени в изграждането на дървен олтар с икони, който просъществувал до 1942 г. През

1942 г. е построена и сграда за подслон на поклониците, която просъществувала до 1969

г., когато на нейно място са издигнати двуетажна сграда от 100m2 и едноетажна

постройка от 50m2.

В 5 km радиус около площадките за изграждане на съоръженията, както и в по-

голям териториален обхват, има обявени за паметници на културата още редица обекти.

Във всяко едно от селищата в района съществуват културни и исторически

забележителности (представени по азбучен ред на селищата):

• Ботунец

В кв. Ботунец Църквата "Св. Троица" е обявена за паметник на културата от 1980 г.

• Бусманци

В с. Бусманци за археологически паметник на културата от национално значение е

обявена надгробна могила в центъра на местността „Рудината”.

• Бухово

В гр. Бухово са разположени: Манастир "Св. Архангел" - архитектурен паметник от

национално значение, обявен за паметник на културата от 1985 г., Манастир "Св. Мария"-

обявен за паметник на културата от 1966 г., Църква "Св. Николай" - обявена за паметник




на културата от 1978 г., Средновековната крепост "Градище" - археологически паметник,

обявен за паметник на културата от национално значение от 1966 г.

• Враждебна

В кв. Враждебна: Църква "Св. Петър Павел" и Църква "Св. Николай" - от 1980 г. са

обявени за паметници на изобразителното изкуство, а параклиса "Св. Мина" в двора на

църквата - от 1989 г. е архитектурен и художествен паметник.

• Желява

В с. Желява са регистрирани най-много паметници на културата. По-важните

исторически и културни паметници са: надгробни могили, разположени северно и

източно от селото - археологически паметници от национално значение; Църква "Св.

Николай Чудотворец" - паметник на изобразителното изкуство, Оброчища - Св. Илия, Св.

Спас, Св. Иван – паметници на културата от 1971 г., Параклисите "Св. Богородица" и "Св.

Петър", Гробът на Ботевия четник Ангел Тодоров в местността Мерова поляна.

• Йорданкино

В село Йорданкино има средновековна крепост в местността „Прекото” и две

надгробни могили в областта „Гавнос”, надгробна могила „Островица”; надгробна могила

в областта „На ливадата” – обявени за археологически паметници от национално

значение, манастир „Успение Богородично” – обявен за архитектурен паметник от

национално значение.

• Кремиковци

В района на Кремиковци е открито и разкрито ранно-неолитно селище от началото

на VІ век пр.н.е. Намерена е ранна неолитна култура, идентифицирана през 1942 г. от

американския археолог Дж. Гол. Праисторическото селище се намира в центъра, в

квартала на брега на реката. Дебелината на културния му пласт варира между 3,2 до 4,0m.

Една от най-старите църкви на територията на района е църквата "Св. Георги

Победоносец" в кв. Кремиковци. Стенописите в нея са обявени за паметник на културата

през 1969 г.

В кв. Кремиковци се намира и гробът на Димитър Казака - четник от Ботевата чета,

обявен за паметник на културата през 1979 г. Друга важна културна следа в района е

разположеният на 4 км на север Кремиковски манастир, строен по времето на втората

българска държава 1186 – 1396 г.

• Локорско




В землището на с. Локорско има две надгробни могили, които са обявени за

паметници на културата от национално значение, както и стенописите в църквата „Св.

Николай” - паметник на изобразителното изкуство.

• Негован

В землището на с. Негован има тракийски могили. Разкрити са също стари зидове,

канализация, архитектурни детайли и монети от римско време. Църквата „Св. Никола”,

построена през 1885 г. е обявена за паметник на културата.

• Равно поле

Край селото са разкрити останки от римски път и антично селище. В землището на

селото се намира и манастирът „Св. 40 мъченици”. В селото се намира килийно училище

от 1860 г., както и църквата „Св. Троица”, построена през 1854 г.

• Сеславци

В кв. Сеславци се намират: Древна крепост "Кулата" - обявена за паметник на

културата от 1993 г.; Късно-средновековна църква "Св.Николай", XV-XVI век - обявена за

паметник на културата от 1969 г., Сеславски манастир "Св. Николай" - - обявена за

паметник на културата от 1969 г.

• Столник

В с. Столник са намерени надгробни могили – археологически паметници на

културата от национално значение.

• Челопечене

В кв. Челопечене се намират: Надгробна могила - на 2 км северно от квартала,

Надгробна могила "Боянова могила" – на 2.8 км североизточно от квартала и могилен

акропол от две надгробни могили, източно от Чепинския манастир. Те са археологически

паметници от национално значение.

При реализирането на инвестиционното предложение може да се прогнозира

въздействие върху археологическите паметници на културата и в тяхната охранителна

зона, което налага строг контрол на строителството (по-конкретно на организацията на

строителните работи – извършване на изкопи и насипи, преминаване на строителна и

транспортна техника, доставка и влагане на материали и други дейности).

Изводи:

1. За изследване наличието и съществуващото положение на паметници на културата са използвани Досиета от НИПК на археологически и исторически паметници на културата в района на площадките за реализиране на обекта – местностите “Хан Богров” и “Яна-Садината”.




2. Съгласно Разпореждане N 1711 на Министерския съвет от 22.10.1962 г. селищните и надгробните могили в България са обявени за паметници на културата от национално значение – т.е. те имат по презумпция статут на паметници на културата от национално значение.

3. На територията на предложените площадки за реализация на инвестиционното предложение няма данни за налични паметници на културата. В землищата на с. Яна и с. Горни Богров до момента са регистрирани и обявени 8 (осем) археологически паметника на културата – праисторически и римски селища и надгробни могили (ДВ, бр. 35/1996, РМС 1711/1962). Един от паметниците „римско селище и баня” в м. „Банище”, 1.5 км южно от Г. Богров се намира в близост до потенциалната площадка „Хан Богров - (Приложение7 – писмо на Национален институт за паметниците на културата – писмо изх. No 2467/21.07.2008).

4. Изхождайки от факта, че по научни данни от предполагаемите паметници на културата в Република България са разкрити едва около 20 – 25 % (от 1/5 до 1/4) от тях. Законово е регламентирано, че при разкриване на археологически паметници при извършване на строителни и други работи е задължително да бъдат информирани веднага най-близкия Археологически музеи и Националния институт за паметниците на културата (чл. 18 от Закона за паметниците на културата и музеите, обн. ДВ, бр. 29 от 1969 г., с последвалите многократно изменения и допълнения).

3.11. Здравен статус на населението

Населението на близките общини (Яна, Сеславци, Кремиковци, Желява, Горни

Богров, Долни Богров, Враждебна, Ботунец) е около 22000 - 25000 жители. То е

подложено на негативното въздействие главно от емитираните замърсители на

„Кремиковци”-АД и автомобилния транспорт:

• Дразнещи газове и прах - серни и азотни оксиди, чиито средно денонощни и

месечни и годишни концентрации във въздуха на околната среда през годините

значително варират и често се регистрират и наднормени нива.Те имат дразнещ

ефект върху дихателните пътища и белия дроб. Съдържанието им във въздуха на

околната среда може да доведе до развитието на алергични бронхити, и до

бронхиална астма.

• Метални аерозоли- преимуществено оловни аерозоли. Концентрацията на

оловните пари имитирани при добива на желязото, зависи от съдържанието на

оловото в рудата, която се преработва. Оловото е ксенобиотик, но неговото

широко разпространение във въздуха на околната и работната среда го прави

присъстващ в организма на човека. На второ място са мангановите аерозоли,

които също като оловните се отделят при производството на чугун и стомани.

Мангановите аерозоли и неговите съединения предизвикват промени в

централната нервна система. При по-значителни концентрации, които се срещат

главно в работната среда могат да предизвикат „манганов паркинсонизъм”.




• Други химични замърсители на атмосферния въздух, но с относително по-малко

значение по отношение здравето на населението, които могат да се посочат са

амоняк, въглероден оксид, въглеводороди от мастния и ароматния ред, алдехиди

и др.

Негативното въздействие на по-горе изложените замърсители могат да се търсят

главно в следните направления:

- Общото здравно състояние и повишаване на общата заболеваемост, в резултат на

намаляване на общите защитни сили на организма;

- Специфичният ефект на дразнещите газове и на праха върху дихателната система

следва да води до повишаване на белодробни заболявания, повишаване

честотата на инфекциите на горите дихателни пътища;

- Евентуално повишаване на оловото в кръвта.

Редица изследвания на здравното състояние на населението на района, провеждани

през последното десетилетие показват, че няма данни, които да определят ясно по-висока

честота на общата заболеваемост. Водещи заболявания за възрастното население са:

болестите на дихателната система, в частта си за острите инфекции на горните дихателни

пътища (ОИГДП), болести на ендокринната система, болести на нервната система,

болести на сърдечно-съдовата система. Структурата на тези заболявания, направена на

основата на обръщаемост към лекарите, не се различава от тази за страната. Водещи

заболявания у децата отново са ОИГДП, чревните инфекции и инфекциозните

заболявания. Трябва да се отбележи, мобилноста на населението в района е голяма и

голяма част от работещите са през повечето време извън района.

Националните статистични данни към 31.12.2005 г. относно демографското

състояние на населението в София (столица) и селата около нея, където попадат и

населените места - селата долни Богров, Горни Богров и Мусачево, прилежащи към

територията на строителния обект и данните по отношение на цялата страна са

представени в Таблица 3.11.1


Демографски данни за района на площадката и страната

Място Население

(брой)

Прираст (на 1000 души)

Цялата страна Градове в страната Села в страната

7718750 5416564 2302186

- 5,4 - 3,8 - 12,7




София (столица) София Град София (села)

1231622 1174664 56958

- 3,9 - 3,7 - 6,2

На фона на отрицателни демографски прираст за страната от - 5,4 души на 1000

души население, данните в Таблица 3.11.1 демонстрират един относително по-нисък

отрицателен прираст на населението в София (столица). Тази тенденция е още по-добре

изразена по отношение на селата около столицата в сравнение с данните за селата от

цялата страна - отрицателният прираст за селата в страната ( -12,7) е два пъти по-голям в

сравнение с този за селата около София (6,2). На основата на тези данни може да се

приеме, че по отношение на столицата и на селата около нея, е налице относително по-

добро състояние на демографските показатели.

По данни на Националния статистически институт и Националния център по

здравна информация към Мнистерство на здравеопазването (”Здравеопазване 2007”, НСИ

и НЦЗИ, София, 2008), показателите за демографското състояние на населението на

Столична община (София столица) и община София са представени на Таблица 3.11.2.


Демографски показатели за движение на населението за 2006 г за Столична община

(София столица) и община София

Живородени деца Раждаемост

Общо умрели Обща смъртност

Умрели деца на възраст под 1 г

Население Общ брой

Брой %о Брой %о Брой %о Столична община 1237891

12781 10.32 15661 12.65 56 4.38

Община София 258397

2187 8.46 4287 16.59 31 14.17

Р България 7679290

73978 9.63 113438 14.77 720 9.73

В сравнение с данните за страната за 2006 г, в Столична община общата смъртност

е по-ниска, а раждаемостта е малко по-висока от средната за страната. В община София

общата смъртност е по-висока от средната за страната, а раждаемостта е по-ниска.

Детската смъртност в Столична община е значително по-ниска от средната за страната.

Детската смъртност в община София е по-висока от средната за Р България. Данните не

са еднопосочни и показват индиректно значението на по-доброто социално-икономическо

състояние на населението и благоприятните възможности за медицинско обслужване в

столицата. Естественият прираст на населението в Столична община е отрицателен –

минус 2.33 %о , за община София естественият прираст е минус 8.13 %о при естествен

прираст за Р България през 2006 г минус 5.14 %о. Установява се съществена разлика в

демографското състояние на София столица и община София. В община София




естественият прираст е значително по-неблагоприятен от този в столицата и по-малък от

средния за страната.

Значително по-добрите показатели за естественото движение на населението в

Столична община са свързани с по-доброто социално-икономическо състояние на

населението, повече възможности за намиране на подходяща работа, възможностите за

по-здравословен начин на живот, осигурен достъп до квалифицирана медицинска помощ.

Смъртността е интегрален показател, който дава индиректна информация за

заболеваемостта на населението. Броят на умрелите и относителният дял на смъртността

за 100 000 от населението в за 2006 г по причини за смъртта, според Международната

класификация на болестите (МКБ) са представени в публикуваната книга “Здравеопазване

2007” (НСИ и НЦЗИ, 2008, София). На Таблица 3.11.3 е дадена информация за

смъртността по болести за София – столица и за област София през 2006 г. Представени

са причините за смърт по групи заболявания, които са свързани предимно и с

неблагоприятните фактори на средата за обитаване.


Умрели по причини за смъртта на 100 000 души от населението на София – столица

и на област София през 2006 г по МКБ. Причини за смъртта, които са свързани и с

въздействието на факторите на средата за обитаване Умрели на 100 000 души Причини за смъртта по Международна класификация на

болестите София - столица

Област София

Общо умрели на 100 000 души от населението 1268.3 1654.6 Новообразувания общо 205.5 270.5 Злокачествени новообразувания на дихателните органи 41.9 58.3 Злокачествени новообразувания храносмилателните

органи 71.7 99.9 *

Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата

35.4 16.2

Болести на кръвта и кръвотворните органи 1.4 0.8 Психични и поведенчески разстройства 1.6 3.1 * Болести на нервната система 14.2 * 11.1 Болести на органите на кръвообращението 824.6 1169.5 * Болести на дихателната система 53.8 38.6 Болести на храносмилателната система 38.6 33.6 Болести на кожата и подкожната тъкан 0.6 0.4 Бременност, раждане и послеродов период 0.2 0.4 Вродени аномалии 1.3 3.1 Транспортни злополуки 11.3 17.4 Умишлено самонараняване 8.2 17.7 * - Стандартизираният показател за смъртност от дадения вид заболявания е

сравнително по-висок




Стандартизираните показатели за структурата на смъртността по

Международната класификация на болестите в София – столица и област София не се

различават съществено от тези за останалите области в страната. Трябва да се обърне

внимание, че злокачествените новообразувания като причина за смъртността, особено

тези на дихателните органи и на храносмилателната система, имат по-висок относителен

дял за населението в област София в сравнение с това от столицата. Същото се отнася и

до болестите на на органите на кръвообращението.

По принцип е увеличена смъртността сред населението над 60 - 65 годишна

възраст. Причините за над 90 % от умиранията в Столична община и в област София се

дължат на 4 класа болести: на първо място са болестите на органите на кръвообращението

(хипертониия, исхемична болест на сърцето, остър инфаркт на миокарда и мозъчносъдови

болести); на второ място са злокачествените новообразувания (главно на

храносмилателната и дихателната система); на трето място са болестите на дихателната

система и на четвърто място - болестите на храносмилателната система.

Стандартизираните показатели сочат, че стилът на живот - нездравословно хранене,

наднормена телесна маса, вредните навици (консумация на алкохолни напитки,

тютюнопушене), липса на подходящи спортни заномания, обездвижване и стрес имат

значение за болестите, които водят до смърт сред населението.

Регистрираните заболявания от злокачествени новообразувания, инфекциозни

болести и болните под наблюдение в психиатрични заведения на 100 000 души от

населението за 2006 г са систематизирани в “Здравеопазване 2007” (НСИ и НЦЗИ, 2008,

София). Част от тях, които са свързани и с неблагоприятни въздействия на средата за

обитаване, са дадени в Таблица 3.11.4


Регистрирани заболявания на 100 000 души от населението през 2006 г за София –

столица и за област София. Някои болести, които са свързани и с въздействието на

факторите на средата за обитаване Заболели на 100 000 души Социално значими заболявания сред населението София - столица Област София

Злокачествени новообразувания Общо злокачествени новообразувания 3754.0 2505.6 Злокачествени новообразувания на храносмилателните органи 588.6 355.7 Злокачествени новообразувания на дихателните органи 201.8 159.7 Меланом и други злокачествени новообразувания на кожата 583.0 427.1 Злокачествени новообразувания на млечната жлеза 1601.4 * 851.9 Злокачествени новообразувания на женските полови органи 1105.4 99.7 Злокачествени новообразувания на мъжките полови органи 501.7 245.1 Злокачествени новообразувания на ендокринните жлези, включително и на щитовидната жлеза

60.8 33.6




Злокачествени новообразувания на лимфна и кръвотворна тъкани 177.4 * 92.6 Левкемия 75.0 * 32.8 Заразни болести, подлежащи на задължително съобщаване Скарлатина 93.2 * 33.2 Активна туберкулоза 185.2 * 145.1 Дизентерия 5.7 7.3 Вирусен хепатит 29.0 158.2 * Лаймска борелиоза 3.7 1.9 Кожно венерологични болести Сифилис 61.3 - Гонорея - 5.0 Болни под наблюдение в психиатрични заведения Психични и поведенчески разстройства, дължащи се употребата на алкохол

121.2 299.9

Шизофрения и шизотопно разстройство 465.3 485.7 Маниен епизод и биполярно афективно разстройство 147.6 159.4 Умствена изостаналост 244.4 548.0 Епилепсия 131.9 336.7

* - Стандартизираният показател за смъртност от дадения вид заболявания е

сравнително по-висок

Конкретните данни за регистрираната заболеваемост на населението в област

София не се отличават съществено от тези за значителен брой от другите области в

страната. Стандартизираните показатели за заболеваемостта от злокачествени

новообразувания на млечната жлеза и на кръвотворната система за София – столица са по-

високи. Това може да се обясни с по-лесния достъп до квалифицирана лекарска помощ и

по-малки пропуски при поставяне на диагонзите на този вид болести в столицата. Същото

се отнася до заболяванията от скарлатина и активна туберкулоза. Проблемите с

канализацията, нерегламентираните сметища, ромските гета в населените места от област

София са вероятната причина за високия относителен дял на заболяванията от остър

вирусен хепатит. Това болест, характерна за населените места с ниска хигиена.

До 31.12.2006 г според статистическите данни, София – столица има 50 лечебни

заведения за болнична помощ с 8544 легла, от които 12 са многопрофилни болници. Освен

това разполага с 285 лечебни заведения за извънболнична помощ. Област София има 15

лечебни заведения за болнична помощ с 1655 легла, от които 8 са многопрофилни

болници и разполага с 52 лечебни заведения за извънболнична помощ. Столицата

разполага с 113 детски ясли с 4201 места. В област София има 32 детски ясли, с 682

места. Медицинското обслужване на обслужване на населението е добре организирано.

Населението е осигурено с медицински персонал, квалифицирани лекари и възможност за

даване на спешна медицинска помощ.

Първично инвалидизираните лица под 16 годишна възраст през 2006 г за София

– столица 487, а за област София са 114. Инвалидизираните лица над 16 годишна възраст




през 2006 г са за София – столица 16075, а за област София са 4738. Преобладава

относителният дял на лицата със загуба на трудоспособност над 70 %.

Данните за заетостта и безработицата (Таблица 3.11.5) са взети от изданието на

Националния статистически институт (“Заетост и безработица основни данни” НИСИ,

4/2007, София, 2008. Работната сила включва лицата на възраст от 15 до 64 навършени

години. През 2007 г броят на заетите лица в София – столица е бил 544800, а броят на

заетите лица в област София е бил 103600.


Работна сила, заети и безработни лица за Югозападния район за планиране

спрямо данните за Р България за 2006 г, Коефициенти (К) в % Показатели К икономическа

активност, % К на заетост,

% К безработица, %

Общо за Р България 53.0 49.8 6.1 Общо Югозападен район на планиране

58.7 56.7 3.5

Мъже Югозападен район на планиране

64.3 62.1 3.3

Жени Югозападен район на планиране

53.7 51.7 3.7

Градове в Югозападен район на планиране

60.7 58.6 3.4

Села в Югозападен район на планиране

50.1 48.1 3.9

Данните показват, че в Югозападния район на планиране коефициентите на

икономическа активност и на заетост са по-високи от средните стойности за страната.

Коефициентът на безработица е значително по-нисък от средната му стойност за страната.

Разпределението по пол разкрива, че за Югозападния район на планиране коефициентът

на безработица е малко по-нисък при жените в сравнение с мъжете. Има разлика между

градското и селското население. Коефициентите на икономическа активност и на заетост в

селата са по-ниски в сравнение с градовете. Може да се очаква, че реализирането на

инвестиционното предложение ще има положително въздействие, тъй като ще се открият

около 150 временни работни места при строителството на инвестиционното предложение.

Новите работни места предимно за населението от района около землището на с. Яна ще

бъдат около 30 – 70 за периода на експлоатация на инсталациите за механо-биологично

третиране на битовите отпадъци от Столична община. Сепарираните материали за

рециклиране и брикетите, които са подходящ енергетичен източник, ще могат да се

използват като суровини за други видове производствени дейности.

Трябва да се подчертае, че землището на с. Яна, средата за обитаване на самото

село и на селата, разположени на територията около ”Кремиковци” АД се считат за




проблемни по отношение на здравето на населението във връзка с доказаното рисково

замърсяване на околната среда според ”Национална стратегия по околна среда и

Национален план за действие за 2005 – 2014 г” (МС) и ”Национален план за действие за

околна среда и обществено здраве 2004 – 2010 г” (МЗ и МОСВ). Многобройни

проучвания във връзка с процедури за ОВОС на инвестиционни предложения, планирани

изследвания за оценка на здравния риск на населението и децата и на средата за обитаване

от научни институти (НЦХМЕХ и по-късно НЦООЗ – София), от Столична РИОКОЗ и

РИОСВ София винаги са доказвали наднормено рисково замърсяване на атмосферния

въздух, на почвите и хранителната верига с тежки метали и органични вещества от

металургичния комбинат в съчетание с производствения трафик. Населените места в

района на ”Яна-Садината” са определени като ”горещи точки” по отношение на

опасностите за здравето на населението, свързани с дейностите в ”Кремиковци” АД.

Реализирането на инвестиционното предложение има значително благоприятно

влияние по отношение на проблема за безопасно управление на отпадъците на Столична

община. Депото за битовите отпадъци в кв. Суходол предстои да бъде закрито и

рекултивирано. Ще се намали напрежението сред населението и страхът от аварийни

замърсявания на Столична община. Ще има възможност да се премахнат непрекъснато

появяващите се незаконни сметища в някои квартали на столицата.

Изводи:

1. На основата на гореизложеното ние имаме основание да считаме, че общото здравно състояние на населението от прилежащите на строителната площадка населени места не се различава от това на цялата страна.

2. Броят на регистрираните заболявания и заболяемостта, както общата за София, така и в отделните възрастови групи и класове болести са намалели. Запазва се тенденцията от последните две години за по-висока обща заболяемост при лицата на възраст над 18 годишна възраст.

3. Увеличен е относителният дял на новообразованията с 0.7%. Честотата на случите със злокачествени новообразувания при децата леко е нараснал, докато при възрастните е намалял.

4. Острите инфекции на горните дихателни пътища, задно с острия бронхит и бронхиолит заемат около 2/3 от заболяванията в този клас болести в детската възраст и около ½ при възрастните. Честотата на случаите с астма при децата се е увеличила и е повече от 3 пъти по-висока от същата при възрастните, което е характерно за тази възраст.

5. Заболяванията от дерматит и екзема заемат около 1/3 от болестите в този клас. Забелязва се намаляване на честотата на заболяванията, като това снижаване е по-голямопри възрастните.

6. В структурата на общата заболяемост от така разгледаните групи болести водещи са тези на дихателната система, следвани от болестите на кожата и




подкожната тъкан, новообразуванията и болести на кръвта, което се запазва от предходните две години.

7. При децата от 0 до 17 годишна възраст водещи са болестите на дихателната система, следвани от болестите на кожата и подкожната тъкан и на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм. При лицата над 18 години на първо място по честота са болестите на дихателната система, следват болестите на кожата и подкожната тъкан и новообразуванията. Тези данни съвпадат и с относителните дялове на посочените класове болести през последните две години.

8. За първи път след 2003 година и в четирите пункта средногодишните концентрации на праха са над пределно допустимите. Запазва се тенденцията най-високи стойности на праха и на фините прахови частици да се регистрират през студените месеци на годината, когато се ползват отоплителни инсталации на твърдо, течно и газообразно гориво. Останалите показатели са стационирани и показват малки отклонения през тези години.

9. През 2007 година броят на регистрираните заболявания и честотата им на 1000 са намалели спрямо 2006 година. Запазва се тенденцията от последните две години честотата на заболяванията при лицата над 18 години да е по – висока от тази при децата.

10. Няма категорични данни за влияние на атмосферния въздух върху здравето на населението на град София.

3.12. Рискови енергийни източници и вредни физични фактори

Промишленият добив на уран в Буховското рудно поле датира от 1947г. Тогава е

пуснат в действие и първият у нас завод за преработка на уранова руда “Металург”. Той се

отнася към многотонажните преработвателни заводи, тъй като е преработил големи

количества с високи до средни съдържания на уран. Преработката на уранова руда в

завод “Металург” в началото на 50-те години е предизвикала радиоактивно замърсяване

на терени в района, наречен “Разлив Яна”. То е възникнало през периода 1947-1958 г.,

когато заводът за преработката на уранова руда “Металург” е работел при липса на

хвостохранилище. Тогава отпадъчните продукти от обогатяването на урана са били

изхвърляни направо в Манастирското дере над с. Яна. По-тежката (пясъчната) фракция от

отпадъците постепенно е запълнила понижените части на релефа и с течение на времето

се е консолидирала в наноси. Течната фракция е изливана в дерето и по коритото на

Буховска река е постъпвала в р. Янешница, която е приток на р. Лесновска. Под действие

на течението и водната ерозия част от твърдата фракция е изнесена по коритото на р.

Буховска и преотложена в заливните тераси на реките Буховска, течаща през село Яна, р.

Янешница и р. Лесновска до р. Искър. Общата площ на замърсените площи е оценявана на

над 1183dka. Те образуват ивица от двете страни на деретата и реките е между с ширина

между пет и няколко десетки метра.




Имайки предвид, че средната денонощна производителност на преработвателния

завод е била около 500-600t уранова руда, може да се предположи, че депонираните под

района на завода и изнесените по-далеч твърди отпадъци възлизат на около 2.5 милиона

тона. При относително тегло на отпадъците между 1.5 и 2.5g/сm3, техният обем е в

диапазона 1-1.6 мил. m3.

Имайки предвид, че замърсяването на “Разлив Яна” е породено от изхвърлянето на

отпадъчни продукти от преработката на уранова руда, изследванията са насочени към

определяне на специфичната активност на Ra-226 (АRa-226)в Bq/kg суха маса. По-конкретнo

това означава определяне на земните масиви, за които са изпълнени следните условия:

• А Ra-226 > 1000 Bq/kg – в този случай са задължителни саниращи мероприятия;

• А Ra-226 < 200 Bq/kg – в този случай земите се освобождават за всякакъв вид

ползване.

През 1999г в рамките на Проект BG 9508-02-02-R01 е извършено изследване на

“Разлив Яна” с цел изясняване степента на радиоактивно замърсяване. Една от

предлаганите площадки „Хан Богров” заема част от замърсения с радионуклиди район на

“Разлив Яна”, фиг.3.12.1,фиг. 3.12.2. В рамките на посочения проект са проведени

контролни радиометрични работи за по-детайлно уточняване на границите с различна

мощност на дозата на гама-лъчението и стойностите, до които тя достига. Измерванията

са извършени с полеви радиометър СРП 68-01 с кристал от NaJ(Tl). Схемата на измерване

е маршрутна снимка по регулярна мрежа. Измерени са 111 бр. точки на обща площ

73000m2, като мрежата е погъстявана в участъците с по-високи стойности на мощността

на дозата гама-лъчение. Измерванията са извършени на височина 1m от земната

повърхност. Точките на измерване са ситуирани с GPS приемник GARMIN 60CSx и са

регистрирани в координатна система географска ширина и дължина LL(WGS84), в

градуси десетични.

В рамките на предверителните проучвания на площадките през 2007 г., тези данни

са вградени в GIS слой в програмна среда Mapinfo и VerticalMaper. Изготвена е гама-

картограма за площното разпределение на мощността на дозата гама-лъчение със сечение

аналогично на изготвените архивни карти. Сканирани са и координатно привързани

архивните карти за измерените стойности на 1m от земната повърхност по показател

мощност на дозата гама - лъчение (в архивните карти означено като мощност на

експозицията гама-лъчение). Данните са векторизирани и съвместно обработени за

получаване на количествени показатели за размера на замърсените площи от една страна и




за качествена оценка на настъпилите промени на радиационния показател – мoщност на

дозата гама-лъчение – фиг. 3.12.3. От посочената фигура се вижда, че най- високите

интензивности на мощността на дозата гама-лъчение се наблюдават в северната част на

предложената Площадка „Хан Богров”.

Конфигурацията на разпределението на полето на мощността на дозата гама-

лъчение от контролните измервания в най-общ план кореспондира с установените такива

при измерванията през 1999 г. (фиг. 3.12.1 и фиг. 3.12.2) Разликата в детайлните на

контурите на конфигурациите на полето на мощността на дозата от контролните и

архивни измервания се дължи на преразпределението на радионуклидите в резултат на

протекли радиогеохимични, хидрогеохимични, физико-механични и др. процеси, както и

от механичната обработка на земята от една страна и от различния мащаб на

провежданите снимки от друга.

Фиг. 3.12.1 – Повърхностна доза гама-лъчение в района на „Разлив Яна” (1999)

Мощността на дозата гама-лъчение в малък участък от площадката надвишава 1000

nGy/h. Проследявайки изготвените карти от измерванията (1999г.) извършени на различни

дълбочини може да се заключи, че дълбочината на замърсяването достига до 1m, като




стойностите на радиоактивното замърсяване намаляват от повърхностна до

регистрираните такива на дълбочина 0.8 m – фиг. 3.12.2. Радиоактивните замърсявания в

дълбочина са изразени в ips. Направена е калибровка на радиометрите с множество

изследвания за релевантност на показанията на радиометъра (ips) и съдържанията на

радионуклиди в почвените слоеве, при което е установена зависимост, че 30 ips,

съответстват на специфична активнос на Ra226 - 200 Bq/kg, а при интензивност 100 ips –

специфична активност 1000 Bq/kg. Калибрирането на показанията към специфична

активност на Ra-226, е основана на характера на източника на замърсяванията – добив и

преработка на уран, при което за определящ е взет този изотоп от дъщерните продукти на

урана, за който се наблюдава най-висока специфична активност. От резултатиге от

измерванията в сондажите и проведената гама-снимка в дупки се вижда, че в района на

площадката има замърсяване на почвените слоеве до 1m в дълбочина с радионуклиди от

уран-радиевия ред, като специфичната активност на радий-226 надвишава 1000 Bq/kg. В

рамките на площадката и сервитутната зона от 15 m. не са регистрирани замърсявания на

дълбочина ≥1 m. В доклада си експертите правят извода, че замърсяванията в „Разлив

Яна” се характеризират с пространствена нехомогенност. Използвайки консервативен

подход приемаме, че замърсяванията достигат до дълбочина 1 m.

Повече от половината площ на площадката се характеризира с стойности на

площното разпределение на мощността на дозата гама-лъчение над 300 nGy/h (при

измерванията на височина 1m от земната повърхност. Съгласно Наредба №1 от 01.05.1999

г. за норми за целите на радиационна защита и безопасност при ликвидиране на

последствията от урановата промишленост в Република България и Приложение №2 към

същата Наредба, нормата за радиационна защита и безопасност за показателя мощност на

дозата гама-лъчение във въздуха при използване на терени за всякакви цели без

ограничение и за строителство на нови сгради е 300 nGy/h. Фоновите стойности на

мощността на дозата гама-лъчение за района също са определени на 300 nGy/h. Площта в

рамките на предвидената за третиране площадка с осигурен сервитут от 15m около нея

със стойности на мощността на дозата гама-лъчение над 300 nGy/h измерена на височина

1m от земната повърхност възлиза на 38000m2.




Фиг. 3.12.2 - Дозата гама-лъчение в района на „Разлив Яна” (1999) Регистрираното радиоактивно замърсяване на дълбочина 0,8 m със стойности над

100ips (над 200 Bq/kg) се наблюдава по северозападната граница на площадката и е с

приблизителни размери 9000m2. На дълбочина 1m в границите на площадката не са

регистрирани повишени съдържания на радионуклиди (фиг. 3.12.3).

С постановление №302 от 12.декември 2007 г. за изменение и допълнение на

Постановление №74 на Министерския съвет от 1998 г. за ликвидиране на последствията

от добива и преработката на уранова суровина (ДВ, бр.39 от 1998 г.), обн. ДВ, бр.108 от 19

декември 2007г., „Разлив Яна” е включен в списъка на Приложение №1 към

постановлението като засегнат райот от добива и преработката на уранова суровина.

Организацията и контрола на дейностите по техническа ликвидация, техническа и

биологична рекултивация и изпълнението на свързаните с тях дейности се възлага на




„ЕКОИНЖЕНЕРИНГ – РМ” ЕООД, гр. София. След приключване на дейностите по

ликвидиране на последствията в обектите, включени в Приложение 1 и приемането им по

съответния ред „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ – РМ” ЕООД, предава обекта с протокол на

собственика и продължава да извършва мониторинг на водите.

Фиг. 3.12.2 – Радиоактивно замърсяване на дълбочина 0,8 m и мощност на дозата гама-лъчение в района на площадка „Хан Богров”

Изводи:

1. Най- високите интензивности на мощността на дозата гама-лъчение се наблюдават в северната част на Площадка „Хан Богров”. Замърсяванията в „Разлив Яна” се характеризират с пространствена нехомогенност.

2. Регистрираното радиоактивно замърсяване на дълбочина 0,8 m със стойности над 100ips (над 200 Bq/kg) се наблюдава по северозападната граница на Пллощадка „Хан Богров” и е с приблизителни размери 9000m2. На дълбочина 1m в границите на площадката не са регистрирани повишени съдържания на радионуклиди

3. На територията на другата предлагана площадка „Яна-Садината”, както и алтернативните площадки по местопложение няма данни за повишена радиоактивност и въздействие на рискови физични фактори.

3.13. Отпадъци и опасни вещества

На територията на предлаганите Площадки на „Яна Садината” и „Хан Богров”

няма протичащи антропогенни процеси в резултат на нерагламентирани сметища и




замърсявания с отпадъци. Терените са земеделски земи, които в ОУП на София са

предназначени за терени, върху които ще се изградят инсталации за третиране на

отпадъци.

В т. 3.4.3 е дадена подробна информация за нарушените терени в района и е

направен анализ на замърсяванията въз основа на химичния състав на депонираните

производствени отпадъци.

Териториите на алтернативните по местоположение Площадки „Кубратово” и

„ЗСК-Кремиковци” са антропогенизирани терени в резултат на производствената

дейност, която се извършва на тези площадки. Площадки „Кубратово” е част от терена

на Софийска градска пречиствателна станция за отпадъчни води „Кубратово”/ по смисъла

на чл.2,т.3,б.”б” – промишлено предприятие, елемент на техническата инфраструктура/.

По приетия от СОС Общ Устройствен План на гр.София и Столична Община попада в

устройствени зони Тсм, Твк ,Тти. Площадката за инсталациите за третиране на битови

отпадъци е ситуирана в североизточната част на терена на Пречиствателната станция,

където са разположени сушилните бетонови полета от твърдите утайки от ПСОВ.

Площадка „ЗСК-Кремикивци”, независимо че е разположена върху

атропогенизиран терен не отговаря на изискванията на Наредба 7 /1992г. за хигиенните

изисквания за здравна защита на селищна среда (ДВ 46/1992г., 46/1994г., 89,101/1996г., 101/1997г.,

20/1999г.). Имайки в предвид „тежката” процедура за намаляване на санитарно-хигиеннта

зона, както и негативните реакции на засегнатото население, трудностите, пред които е

изправен Възложителя биха компрометирали усилията за решаване на проблема за

преработване на отпадъците, включително и финансирането на инсталациите и Депото за

неопасни отпадъци.

Изводи:

1. Предлаганите площадки, върху които да се изградят инсталации и съоръжения за третиране на отпадъци „Яна Садината” и „Хан Богров” са отредени за такива чрез ОУП на гр. София, но са разположени върху земеделски земи.

2. Площадка „Кубратово” и „ЗСК-Кремиковци” са разположени върху антропогенизирани терени, но първата площадка се стопанисва от „Софийска вода”-АД, а втората площадка не отговаря на изискванията за санитарно-хигиенните норми за отстояние на инсталации и депо за неопасни отпадъци от населени места.




4. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализация на инвестиционното предложение, ползването на природни ресурси и емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт.

4.1. Атмосфера

а) Строителство

Предвижданите дейности по време на етапа на строителство на инсталациите за

МБТ, Депото за неопасни отпадъци и Инсталациите за компостиране, описани в подробно

в т.1.5.1., ще доведат най-вероятно до минимални промени в подложната повърхност,

свързани с изграждане на инсталациите и оформяне на тялото на депото, пътища за

достъп, уплътняване на дъното на депото с тежка строителна механизация, подравняване

и уплътняване на откосите и др. Като цяло тези промени ще бъдат незначителни по

отношение на атмосферата.

б) Експлоатация

Имайки предвид същността на инвестиционното предложение при експлоатацията

на инсталациите за МБТ и депото за неопасни отпадъци, както и на инсталациите за

компостиране не се очакват негативни въздействия върху компонента „Атмосфера”.

Предизвиканите изменения в характера на подложната повърхност ще се запазят без

съществени промени по време на фазата на експлоатация. При експлоатацията на

инсталациите няма да се отделят замърсители, които да повлияят върху атмосферата.

Измененията в подложната повърхност, свързани със запълването на клетките с неопасни

отпадъци, тъй като са с много малка площ няма да окажат влияние върху микроклимата на

територията на площадките за третиране на отпадъци, независимо от избора на площадка.

в) Закриване и рекултивация

При етапа на закриване на инсталацията и провеждането на

рекултивационните мероприятия се очаква възстановяване на разглеждания терен по

начин, постигащ минимални последици в локалните климатични условия. Най-вероятно

въздействията ще имат положителен характер.




В заключение, може да се обобщи че по отношение на реализация на

инвестиционното предложение се очаква следното въздействие върху този компонент на

околната среда:

Териториален обхват на въздействие:

Локален върху площадките

Степен на въздействие: Незначителна върху микроклимата на площадките Продължителност на въздействието:

За периода на експлоатация

Честота на въздействието: Ежедневно Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда:

Не се очакват.

4.2. Атмосферен въздух


Независимо от избора на площадка през етапа на изграждане на инвестиционното

предложение няма да има източници на организирани емисии. По време на

строителството обектът ще бъде източник само на неорганизирани емисии. В този период

се извършват различни по вид дейности по подготовка на площадката за инсталациите за

компостиране, площадката за инсталацията за МБТ и на депото за неопасни отпадъци –

изкопно-насипни работи при оформяне на площадката, изграждане на експлоатационни

пътища, изграждане на халета и сгради, транспортни дейности.

Замърсяването на въздуха в района на избраните площадки по време на изграждане

на инвестиционното предложение ще се дължи на:

o Изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините,

осъществяващи строителните и транспортни дейности на строителната

площадка. Основните замърсители, които ще се отделят във въздуха са СО, NOx,

SO2, CH-ди и прах. Тези емисии са неорганизирани и ще зависят от броя и вида

на използваните при строителството машини и режима им на работа.

o Прахови частици при извършване на гореспоменатите дейности.

Принципно тези емисии са ограничени по време и количество, в рамките на

работния ден и по време на строителните работи.

За периода на строителството ще се използват строителни машини и

автотранспортни средства, като автосамосвали, багери, компактор и други. Очаква се да

бъдат използвани около 300 t дизелово гориво. Съгласно методиката за бърза

инвентаризация (Методиката за определяне на емисиите на вредни вещества по

балансови методи, МОСВ, 2005 (CORINAIR), при тези количества използвано гориво, в




атмосферата ще се емитират общо за целия период 1719 kg сажди, 1200 kg серни оксиди,

14640 kg азотни оксиди, 4740 kg въглероден оксид и 2124 kg летливи органични

съединения (Табл. 1.10.1.1.). Посочените количества вредни вещества, които ще се

изпускат в атмосферата са ориентировъчни и ще се доуточнят след определяне на броя и

вида на строителната техника и организацията на строителните работи.

При изпълнение на строителството ще се емитира прах, основно при изкопните и

товаро-разтоварни работи, като концентрацията му до голяма степен ще зависи от сезона,

през който ще се извършват строителните дейности, климатичните и метеорологичните

фактори и предприетите мерки за намаляване праховото натоварване.

По отношение на генерираните прахови емисии не се очаква значително

въздействие върху качеството на атмосферния въздух в близките населени места като се

има предвид разстоянието до тях (над 1000 m). Промени в качеството на въздуха ще има

само на строителната площадка. Очакваните газово-прахови емисии са неминуеми при

подобни строителни работи и са ограничени по време. Необходимо е да се вземат мерки за

ограничаване на запрашаването на въздуха по време на строителството, особено при

транспортиране на строителни материали, техника, отпадъци и др. през населените места.

б) Експлоатация Основният очакван замърсител на атмосферния въздух е трафикът на

сметоизвозните автомобили (около 10 броя за час, средно 100 - 120 курса средно

дневно) и на товарните автомобили за реализиране на металните отпадъци (18 курса

средно дневно) и RDF-горивото (66 - 68 курса средно дневно). Столична община

разполага с подробен Доклад изработен от консултантска фирма I.D.S. “Студио за

инвестиционно проектиране” относно най-подходящия избор на маршрути така, че

трафикът на битовите отпадъци да не преминава през обекти със специфичен санитарно-

охранителен статут и да ползва трасета с възможно най-малка дължина. Очакваното

замърсяване на атмосферния въздух е прогнозирано въз основа на ”Методика за

определяне на емисии на вредни вещества във въздуха” по EMEP/CORINAIR 1997 и 2000

(3-то издание от 09.2004) при определен среден разход на дизелово гориво за тежки

товарни автомобили и определени за тях емисионни фактори (EF) в g/kg на следните

основни замърсители: въглеродни оксиди (CO, CO2), азотни оксиди и азотни органични

вещества (NOx, NMVOC), метан (CH4), фини прахови частици (PM), кадмий, хром, мед,

никел, селен и цинк. Авторите количествено са определили допълнителното емисионното

замърсяване от трафика на сметоизвозните автомобили за всеки общински район на




Столична община. Сравнително по-голямо замърсяване на атмосферния въздух се очаква

при извозването на битовите отпадъци от общините в Младост, Красно село, Триадица и

Искър, защото транспортните разстояния до площадката за механо-биологично третиране

на битовите отпадъци са по-дълги (35 – 38 km).

Прогнозните количествени данни сочат, че допълнителното замърсяване на

атмосферния въздух от трафика на сметоизвозните коли ще бъде незначително и ще

представлява само 0.124 % от общото замърсяване на въздуха в Столична община,

свързано с трафика на моторните превозни средства на дизелово гориво.

За намаление на възможните вредни последствия върху здравето трябва да се

спазват изискванията на екологичното законодателство за употреба на качествени и

безопасни дизелови горива: Наредба № 17 за съдържание в горивата на олово, сяра и

други вредни за околната среда вещества (ДВ бр. 97/1999 г); ПМС № 156 с Наредба за

изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния

контрол (ДВ бр. 66/2003 г, изм. доп. ДВ бр. 69/2005 г).

Въздухът от Приемния бункер в Приемно помещение, както и в производствените

халета ще се улавя при източниците на неговото генериране със санитарна аспирационна

вентилационна система и пречиствателни съоръжения, включващи и биофилтри. За

недопускане на неорганизирани емисии от неприятни миризми и биогаз е осигурено

подналягане в закритите халета на двете приемни стопанства. Инсталациите са

херметизирани, автоматизирани и на дистанционно управление.

Не се очаква сериозно замърсяване на атмосферния въздух с прах (ФПЧ) от

метални отпадъци и рециклируеми материали, тъй като те ще бъдат съхранявани

временно в контейнери и след това претоварени за реализация по договори с външни

фирми. Размерите на раздробените битови отпадъци не предполагат генериране на висок

относителен дял на фини прахови частици.

RDF-горивото е несъществен източник на производствен прах, тъй като ще се

съхраняват в закрит склад. След директно натоварване в контейнери те ще се отправят за

реализация като енергетичен източник.

Трябва да се подчертае, че математичното моделиране на замърсяването с прах и

летливи органични съединения при ОВОС на ”Кремиковци” АД (при минали процедури

за ОВОС), измерванията, както и резултатите от мониторинга на атмосферното

замърсяване на РИОСВ София показват, че металургичният комбинат е водещият рисков




замърсител на въздуха. Фините прахови частици в района на с. Яна почти във всички

случаи са със стойности над хигиенните норми.

Компютърното симулиране определя, че дейностите свързани с механо-

биологичното третиране на битовите отпадъци на площадките за третиране на отпадъците

при относително безветрие ще бъдат източник на летливи органични съединения в района

на с. Яна от порядъка на 0.02 – 0.03 µg/m3.

Прогнозните концентрации на азотни оксиди от сметоизвозните автомобили в

приземния слой на атмосферата се определят на 0.01 – 2.0 µg/m3. Максималната стойност

на замърсяване с азотни оксиди се очаква от двете страни на трасето за извозване на

битовите отпадъци на Столична община.

Компютърното симулиране определя концентрации на въглеродния оксид от

порядъка на 0.001 – 9.0 µg/m3, за живачните съединения от 0.00350 µg/m3 до 0.00371 µg/m3

на базата на живак. Изчислените максимални стойности на живачните съединения са

много ниски и те се определят в радиус до 1000 m от източника на организираните

емисии.

Неприятни миризми се очакват в района на Приемния бункер при разтоварването

на битовите отпадъци от сметоизвозните коли. След това отпадъците преминават в

инсталацията за грубо смилане, която е закрита. В помещението на халето на Приемно

помещение, както и във всички други халета на двете площадки е осигурена санитарна

аспирационна вентилация с подналягане. Инвеститорът осигурява нива на неприятните

миризми под 300 U/m3 при гранично допустимо ниво 500 U/m3 според неговото

законодателство. Ще бъде изградена газосъбирателна система и газов кладенци за улавяне

на биогаза от депонираните стабилизирани отпадъци в клетките. Биогазът ще бъде в

значително по-малки количества от биогазът, който би се отделял от тялото на

обикновено санитарно депо за нетретирани битови отпадъци. Биогазът ще се изгаря на

факел.

Високата ограда и залесеният пояс допринасят за намаление на

разпространението на атмосферните замърсители и неприятните миризми, които ще

бъдат под допустимите гранични стойности.

В Таблици 4.2.1 и 4.2.2 са дадени граничните стойности на възможните опасни

химични агенти във въздуха на работната среда (Наредба № 13 за защита на работещите

от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа, ДВ бр.8/2004 г, изм.

доп. ДВ бр. 71/2006 г, ДВ бр. 67/2007 г) и пределно-допустимите концентрации на




опасните вещества в атмосферния въздух на населените места (Наредба № 14 за норми за

пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на

населените места, ДВ, бр. 88 от 1997 г, бр.8/2002 г, бр. 14/2004)

Таблица 4.2.1 Гранични стойности (ГС) на опасните химични агенти във въздуха на работната

среда ( Наредба № 13, ДВ бр. 8/2003 г) ГС в mg/m3

Опасен химичен агент при работа Средносменна

Краткотрайно максимална

Азотен диоксид 4.0 Азотен оксид 20.0 Въглероден оксид 40.0 200.0 Въглероден диоксид 9000 Серен диоксид 5.0 10.0 Сероводород 14.0 21.0 Серовъглерод 10.0 Амоняк 14.0 36.0 Диметилбензиламин 5.0 Метиламин 12.0 Газьол (нафта) – петролеев дестилат 1600.0 Масла – минерални нефтени 5.0 Желязо-оксиди (като желязо) 5.0 Кадмий неорганични съединения (като кадмий)

0.05

Никел – съединения (като никел) 0.05 Живак – пари на метала в елементно състояние 0.05 Прах неразтворим съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция: • Инхалабилна фракция • Респирабилна фракция

10.0 4.0

Прах железен съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция: • Инхалабилна фракция

6.0

Прах от растителен произход Инхалабилна фракция

10.0

Циментов прах, съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция: • Инхалабилна фракция

8.0

След пускането на предприятието в експлоатация ще бъдат проведени измервания

на химичните агенти във въздуха на работната среда за рисковите професии, определени

от оператора и Службата по трудова медицина. Измерванията се провеждат от

акредитирани лаборатории.

Таблица 4.2.2 Пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух

по Наредба № 14 (ДВ, бр. 88 от 1997 г, ДВ бр. 8/2002 г, бр. 14/2004 г)

Вредно ПДК в mg/m3




вещество Средногодишна Средноденонощна Максимално еднократна

Метилмеркаптан - - 9 х 10 -6 Бета-диетиламиноетил меркаптан

0.60 0.60

Сероводород 0.008 0.008 0.008 Амоняк 0.05 0.10 0.20 Диетиламин 0.05 0.05 Живак метален 0.0003 Кадмий 0.00001 0.00002 Мед 0.01 Никел метален 0.001 Олово и съединенията му (като олово)

0.0005 0.001

Цинк 0.05 Общ суспендиран прах 0.15 0.25 0.50

На Таблица 4.2.3 са представени нормите за опазване на човешкото здраве за

основните замърсители на атмосферния въздух в средата за обитаване.


Норми за опазване на човешкото здраве от замърсители на атмосферния въздух

по Наредба № 9/1999 г

Атмосферен замърсител

Норма Период на осредняване

Стойност, µµµµg/m3

Начална дата за спазване

Азотен оксид и диоксид

Средночасова 1 час 200 NO2 01.01.2010 г

Азотен оксид и диоксид

Средногодишна 1 година 40 NO2 01.01.2010 г

Серен диоксид Средночасова 1 час 350 01.01.2005 г Серен диоксид Средноденонощна 24 часа 125 01.01.2005 г ФПЧ10 Средноденонощна 24 часа 50 31.12.2008 г ФПЧ10 Средногодишна 1 година 30 31.12.2008 г ФПЧ2.5 Средноденонощна 24 часа 40 31.12.2008 г ФПЧ2.5 Средногодишна 1 година 20 31.12.2008 г Олово Средногодишна 1 година 0.5 01.01.2005 г

В Наредба № 1/2004 г са дадени граничните стойности за замърсяване на

атмосферния въздух с бензен и въглероден оксид.

Проведено е задълбочено хигиенно изследване на влиянието на депото за твърди

битови отпадъци от Столична община върху средата за обитаване и населението от кв.

Суходол (Сиджимов, 2005). Характеристиката на битовите отпадъци е подобна на тази за

отпадъците, които ще се извозват на площадките „Яна-Садината”. Същото се отнася до

сметоизводните коли. Авторът определя, че почвата в непосредствена близост до

маршрутното трасе на сметоизвозните коли има известно замърсяване с олово, кадмий,




арсен, хром и никел. То зависи от разстоянието от пътя и е в границите на допустимите

хигиенни норми. Това се обяснява с комбинираното действие на замърсителите от

ауспухните газове и прахът от разпилените отпадъци и от незапръстената повърхност на

депото. В частните дворове в регулацията на кв. Суходол, намиращи се в близо до депото,

единствено концентрацията на олово се е оказала достоверно по-висока от пределно-

допустимите нива в почви за Р България и фоновите концентрации на металите за почви в

страната. Повишеното съдържание на олово се свързва с употребата на некачествено

дизелово гориво и етилиран бензин от целия поток на трафика през миналите години.

Употребата на оловен бензин в страната е преустановена.

Мониторинговата система за качеството на атмосферния въздух на кв. Суходол за

периода април – септември 2002 г (летен сезон с очаквано по-сериозно замърсяване на

атмосферния въздух) разкрива наличие на сероводород и амоняк, които не са

статистически значимо по-високи от хигиенните норми, гарантиращи отсъствие на

здравен риск (Сиджимов, 2005). Концентрациите на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 в атмосферния

въздух на двора на училището в кв. Суходол са свързани статистически достоверно с

общата натовареност на трафика от моторни превозни средства в квартала, а не с

дейностите по извозването на битовите отпадъци.

Може да се твърди, че при по-малък капацитет на превоз (120 до 140 сметовозни

автомобили на ден), преработка на битовите отпадъци в закрити пространства и

определено ниски прогнозни концентрации на очакваните замърсители, допълнителният

здравен риск за населението от замърсяване на атмосферния въздух е несъществен.

При изработването на ОВОС на ОУП на София, в периода 2002 – 2003 г е

извършена оценка на здравния риск за 24-те квартали на града чрез проследяване на

заболеваемостта по обращаемост на децата на възраст 0 – 14 г от болести на дихателната

система, алергични болести, болести на кожата, вродени аномалии и травми. Сравнението

на резултатите по квартали, разположението им спрямо рисковите промишлени зони, вкл.

“Кремиковци” АД и средните стойности за Столична Община и за страната, показва

статистически достоверно повишение на заболеваемостта по обращаемост при децата от

североизточната зона на град София (Байнова, 2003). Статистически достоверно е

увеличена честотата на дихателните, алергичните и кожните заболявания (ОУП на София

и Столична Община, 2003 г). Това подкрепя публикуваните многобройни изследвания на

научните сътрудници от НЦХМЕХ / НЦООЗ през последните 20 години за доказаното

неблагоприятно действие на “Кремиковци” АД върху здравето на населението в района.




По данни на Столична РИОКОЗ в почвения прах от улиците и зоните със

специфичен санитарно-охранителен статут в с. Яна през 2003 г са измерени повишени

концентрации на олово (Байнова, 2003). Подробни данни за замърсяването с тежки метали

на почвата, земеделските земи, горите, зърнените и фуражни култури, плодовете и

зеленчуците в землищата на селата (с. Яна, с. Кремиковци, кв. Ботунец, гр. Бухово, с.

Долни Богоров, с. Сеславци) близо до района на предприятието са представени в

“Окончателен доклад за ОВОС на “Кремиковци” АД” (БНОЦЕОПС, София, 1998 г).

Максималната средноденонощна концентрация на прах за IV тримесечие на 2004 г

в пункта София – Гара Яна е определена на 0.75 mg/m3 при ПДКср.ден. 0.25 mg/m3.

Увеличението на замърсяването над допустимите граници е трикратно (Виж. Раздел

“Атмосферен въздух” на ДОВОС). Максималната средноденонощна концентрация на

ФПЧ10 за IV тримесечие на 2004 г е определена на 571 µg/m3 при ПДКср.ден. 70 µg /m

3.

Увеличението на замърсяването над допустимите граници е 8.1 пъти. Въвеждането на

изискването за определяне на концентрациите на ФПЧ се основава на това, че по-едрите

прахови частици се отлагат в горните дихателни пътища (носната лигавица, лигавицата на

трахеята и големите бронхи) и не представляват толкова сериозна опасност за здравето.

ФПЧ с размери 10 µm, 5 µm, 2.5µm се разпространяват на големи разстояния, замърсяват

средата за обитаване и попадат във вътрешния въздух (indoor air) през затворените врати и

прозорци на къщите. ФПЧ достигат до малките бронхи, бронхиолите и белодробните

алвеоли. Провеждани са епидемиологични проучвания върху рискови групи от

населението на големи градове и райони за обитаване близки до промишлените зони

(Антова и съавт., 2001, Байнова, 2002). Често измерването на концентрациите на общия

прах във въздуха установява, че той е под хигиенната норма, докато концентрациите на

ФПЧ са над допустимите прагове гарантиращи добро здраве на населението.

Анализът на заболеваемостта на възрастното население от населените места в

района на “Кремиковци” АД показва, че преобладават болестите на дихателната система и

горните дихателни пътища, ендокринната и нервната система и сърдечно-съдовите

заболявания. В сравнение със структурата на заболеваемостта по обращаемост в страната,

необичаен е по-високия относителен дял на ендокринните смущения. Известно е, че

значителна част от устойчивите органични замърсители (POP'’), включително и

полицикличните ароматни въглеводороди свързани с емисиите от металургичните

процеси (коксохимично производство, доменна пещ), са ендокринни модулатори (Egeback

& Bertilsson, 1983, Ritter и съавт., 1996).




По-долу са цитирани накратко някои нови проучвания свързани с въздействието на

наднормени концентрации ФПЧ върху здравето на населението (Байнова, 2002). Децата в

населените места с наднормени концентрации на ФПЧ имат по-висока заболеваемост

предимно от спастичен бронхит и хронични възпаления на горните дихателни пътища.

При тях съществува риск и от вродени аномалии, тъй като ФПЧ са натоварени с

устойчиви органични замърсители и тежки метали. Възрастните боледуват повече от

остри и хронични бронхити, пневмонии, сърдечно-съдови и ракови заболявания.

Моторните превозни средства, особено на дизелови горива, са източници на 25 – 30 % от

директните емисии на ФПЧ2.5 във въздуха на средата за обитаване. При отсъствие на

значимо повишение на общия прах, в районите с натоварен трафик измерените

концентрации на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 са със статистически достоверни по-високи нива.

Доказано е, че те имат значение за по-високата честота на бронхитите, бронхиалната

астма и пневмониите сред рисковите групи (деца, възрастни хора и лица с дихателни и

сърдечно-съдови болести) от населението (Buckeridge et al., Environmental Health

Perspectives, 2002, v. 110, No 3, 293-300).

Проследяването на честотата на дневния прием на болни от дихателни

заболявания в клиниките на населени места с влошено качество на атмосферния въздух

показва, че при повишение на концентрациите на ФПЧ10, азотни оксиди, серен диоксид и

озон в съчетание с намалена относителна влажност на въздуха, статистически достоверно

се увеличава краткосрочната заболеваемост по обращаемост предимно от болести на

дихателната система и кожата. Дневната честота на сърдечно-съдовите заболявания се

увеличава при повишение на концентрациите на ФПЧ10 в комбинация с азотни оксиди,

серен диоксид и намаление на средните дневни температури предимно през студените дни

(Chit Ming et al., Environmental Health Perspectives, 2002, v. 110, No 1, 67 -77).

Сравнителната оценка на данните от многобройни епидемиологични проучвания

сред населението от рискови населени места (Janssen et al., Environmental Health

Perspectives, 2002, v. 110, No 1, 43-49) установява, че повишението на ФПЧ2.5 с 10 µg/m3 от

емисии свързани с моторни превозни средства при натоварен трафик има връзка с

повишение на средната дневна смъртност предимно от инфаркти и други сърдечно-съдови

болести.

В заключение може да се приеме, че прахът и ФПЧ, разпространявани от

дейностите на ”Кремиковци” АД, включително табаните за отпадъчна шлака от

доменните пещи близо до с. Яна са водещ рисков фактор за здравето на населението. В




сравнение с него, инвестиционното предложение за затворено механо-биологично

третиране на битовите отпадъци на площадката в м. „Садината” ще има несравнимо по-

малка роля за замърсяване на въздуха в средата за обитаване.

Автомагистрала ”Хемус” е вторият по значимост източник на замърсяване на

атмосферния въздух в района с прах, ФПЧ, азотни оксиди, въглеродни и серни оксиди,

летливи органични съединения и полициклични ароматни въглеводороди.

Резултатите от изследванията на качеството на атмосферния въздух в пункта

София – Гара Яна се предоставят на засегнатото население. Това трябва да бъде стимул за

взимането на ефективни мерки от РИОСВ София, Столична РИОКОЗ и “Кремиковци” АД

за осигуряване на по-здравословни условия на средата за обитаване.


През фазата на закриване и рекултивация на инвестиционното предложение не се

очаква наличие на организирани източници на емисии.

Замърсяването на въздуха ще е резултат от неорганизирани емисии от прах и газове

от дейностите и обслужващата техника при демонтиране на инсталациите, събаряне на

сградите, транспортните, изкопно-насипните и други дейности.

Очакваните емисии ще са подобни на тези при строителството и ще зависят от

продължителността на дейностите по закриване и рекултивация.

Необходимо е да се разработи предварителен проект за закриване и рекултивация на

терена, като се заложат мерки за ограничаване на запрашаването на въздуха.

Оценката на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда

се основава на следните мотиви:

По време на строителството и закриването на обекта на инвестиционното предложение ще има неорганизирани газово-прахови емисии. Те ще са ограничени по време. Въздействието ще е локално и няма да засегне населението от близките села.

Основните емисии при експлоатацията на инвестиционното предложение ще са от прах, въглероден диоксид, водни пари, амотяк, лошо миришещи вещества.

За недопускане на неорганизирани емисии от прах от ТБО и неприятни миризми се предвижда складовете да са закрити, а всички инсталации да са херметизирани, автоматизирани и с дистанционно управление. Предвижда се монтиране на биофилтри.

Разположението на площадките на инвестиционното предложение в близост до промишлената зона, основното предприятие, в която е „Кремиковци”АД, както и близостта на околовръстния път и автомагистрала „Хемус” предполага кумулативен ефект по отношение на прах, ФПЧ, амоняк и др.




Кумулативният ефект от емисиите от инсталациите за третиране на битови отпадъци ще е нищожно малко.

Изхождайки от съществуващото състояние на въздуха в района, емитираните вредни вещества при експлоатацията на инвестиционното предложение – азотни оксиди и амоняк, не са проблемни за района. Проблемния за района фенол не се емитира от нито едина от инсталациите. Емисиите на прах, ФПЧ, евентуално сероводород са малко и няма да повлияят съществено върху качеството на въздуха.

Въздействието на емисиите при реализиране на инвестиционното предложение върху качеството на въздуха в района ще е незначително ако се спазват посочените в инвестиционното предложение емисионни концентрации и емисионни норми.





Локален върху площадките и за трите етапа

Степен на въздействие: Строителство -пряко отрицателно Експлоатация- Минимално въздействие върху качеството на атмосферния въздух, ако емисиите на вредни вещества не превишават допустимите норми и при спазване на препоръките от настоящия доклад. Закриване и рекултивация – пряко положително

Продължителност на въздействието:

Строителство - краткотрайно Експлоатация - постоянно, в рамките на работния ден. При аварийни ситуации – в зависимост от продължителността и качеството на аварията Закриване и рекултивация - краткотрайно

Честота на въздействието:

Строителство - временно Експлоатация – периода на експлоатация; Закриване и рекултивация - временно

Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда:

Строителство - Не се очакват Експлоатация - Възможно е кумулативно действие по отношение на общ прах, ФПЧ, амоняк и азотни оксиди, тъй като площадката на инвестиционното предложение са намира в промишлена зона, съчетана с интензивно автомобилно движение (Околовръстен път и автомагистрала „Хемус”). Закриване и рекултивация- Не се очакват

4.3. Води

Повърхностни води


Не се очаква генерираните отпадъчни води, т.е. водите от повърхностния отток от

работните площадки и битово-фекалните води да окажат негативно влияние върху




повърхностните води в района. Формираните битово-фекални води, чието количество е

около 1,5-2 m3/day и за двете площадки да се третира в химически тоалетни.

б) Експлоатация На площадките няма водопровод и канализация. Предвижда се водоснабдяване от

собствен сондажен кладенец за „Яна-Садината” след съгласуване с компетентните

екологични и здравни органи. Питейната вода трябва да отговаря на изискванията на

Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ бр.

30/2001 г). Тя се контролира от Столична РИОКОЗ. „Хан Богров” може да се захрани от

водоснабдителната система на сградите, обслужващи хвостохранилището на

Металургичния комбинат „Кремиковци”.

В технологичния процес не се изисква специално използване на технологична вода.

За производствени нужди и поддържане на чистотата на инсталациите и съоръженията,

на производствените и административно - битовите помещенията, складовете, товаро-

разтоварните площадки, вътрешните пътища и хидрантите ще се използва водата от

собствения сондажен водоизточник.

Подземните води на територията на „Яна-Садината” се намират на средна

дълбочина от 7 m. В землището на с. Яна има местни кладенци и дворни кладенци за

напояване на градините и земеделските култури.

В близост до площадката „Яна-Садината” няма определени санитарно-

охранителни зони на водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване или

източници на минерални води за ползване от населението (Наредба № 3 за условията и

реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-

охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово

снабдяване и около водоизточниците на минерални води, използувани за лечебни,

профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ бр. 88/2000 г).

В района на инвестиционното предложение преминават р. Янински валог и р.

Лесновска. Намират се и два микроязовира. Не се очаква допълнително замърсяване на

повърхностните води, тъй като ще има системи за улавяне на производствените води

(инфилтрат от дренажните системи в клетките за депониране на стабилизирани отпадъци,

води от инсталациите и от измиване на работните помещения, санитарно-битови

отпадъчни води, води от измиване на сметоизвозните автомобили). Дъждовните води в

границите на предприятието също ще се събират и обезопасяват. Клетките за схранение на

стабилизираните битови отпадъци ще бъдат изолирани със защитни екрани за




отстраняване на риска от замърсяване на подземните води в района. Очаква се, че

количеството на инфилтриралите води от депонираните стабилизирани отпадъци и от

потока на производствените отпадъчни води ще бъде от порядъка на 36m3/d. При

предварителното сепариране на отпадъците и механичното третиране на органиката за

RDF - гориво не се очаква отделяне на отпадъчни води. Още на този етап на развитие на

инвестиционното предложение се предвижда обособяване на вътрешен (чист) оборотен

цикъл – кондензат от охлаждане на генерираните газове от МБТ.

Инвестиционното предложение предвижда изграждане на собствена ПСОВ и

система за мониторинг на замърсяването с вредни вещества на потоците от

производствени и дъждовни води от двете площадки. В ПСОВ ще се пречистват 36m3/d

отпадъчни води от инсталацията за МБТ, 36m3/d инфилтрат от депото, 120m3/d от

Инсталациите за компостиране на „Хан Богров”, както и отпадъчните битово-фекални

води от двете площадки.

Технологичният процес не предвижда изграждане на открито поле за

компостиране на биологично разградимата част от смесените битови отпадъци.

Компостирането ще се извършва в закрити контейнери за съкратени периоди от време и

при улавяне на отпадъчните газове и отпадъчните води.

На площадката на предприятието за механо-биологично третиране на битовите

отпадъци на Столична община няма да има автостопанство, бензиностанция, склад за

съхранение на нефтени горива и нефтени смазочни масла, които са източници на

замърсяване на подземните води с нефтопродукти, устойчиви органични замърсители

(POP’s) и тежки метали.


Формираните количества отпадъчни битово-фекални води, както и инфилтрата от

Депото за неопасни отпадъци ще се отвеждат към съответната канализационна система до

ПСОВ и няма да оказват негативно въздействие върху .повърхностните води.

Подземни води


Формираните по време на строителството отпадъчни води от повърхностния отток

на площадките не ще оказват негативно влияние върху подземните води, тъй като

минималните количества фекално-битови води ще се третират в химически тоалетни.





Изградената канализационна мрежа за отвеждане на отпадъчните води е

херметизирана и не ще позволи преминаване на отпадъчни води в подземните хоризонти.


По време на закриването не ще оказва негативно въздействие върху подземните

води в района на инвестиционното предложение.






Степен на въздействие: Незначителна Продължителност на въздействието:

Периода на експлоатация

Честота на въздействието: В рамките на работния ден. Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда:

Не се очакват

4.4. Почви

а) Строителство Площадка “Яна – Садината”- ще бъдат физически нарушени от изкопно-насипни

работи почвите върху цялата площадка . Земеделската земя, обраснала с плевели, житни и

дървесно-храстови групи, има дълбок почвен профил, чийто хумусен хоризонт трябва да

се съхрани за бъдещата рекултивация на терена и озеленяването около новопостроените

сгради (фиг. 4.4.1.). Независимо от това, че районът е подложен от дълго време на

влиянието на емисиите на „Кремиковци”-АД, част от хумусния хоризонт може да бъде

използуван за рекултивация на други нарушени терени, тъй като почвите в този район са

по-дълбоки канелени горски и алувиални, а замърсяването е повърхностно. Малка част от

мощния хумусен пласт може да бъде оползотворена на място – само на свободните от

строителство и плътни покрития площи.

По време на строителството ще се генерират прахово-газови емисии не само от

изкопните дейности, но и от транспорта, а разпространението им ще бъде най-вече на и

около самата площадка, тъй като от всички страни теренът е открит, както и площадката

при “Хан Богров”. По-голямо внимание трябва да се обърне върху запрашаването на

прилежащите земи, тъй като тези на площадката ще бъдат антропогенизирани и покрити

със сгради, съоръжения и плътни покрития. За това е необходимо по време на




строителството да има строг контрол върху транспорта, за да не бъде утъпквана и

замърсявана и съседната земя.

Фиг. 4.4.1.- Изглед на площадка “Яна – Садината” Площадка “Хан Богров”- По време на строителството на инвестиционния обект ще

бъдат нарушени физически почвите от изкопно-насипни работи. На местата, където сега

има земеделска земя, обраснала с плевели и дървесно-храстови групи, има частично

останал хумусен хоризонт, който трябва да се съхрани за бъдещата рекултивация на

терена и озеленяването около новопостроените сгради.

По време на строителството ще се генерират прахово-газови емисии не толкова от

изкопните дейности, колкото от транспорта, но разпространението им ще бъде най-вече на

и около самата площадка, тъй като от всички страни теренът е открит, освен от запад,

където е разположен сгуротвалът на “Кремиковци”АД. През есенно-зимния период,

когато духат интензивни северозападни и западни ветрове прахо-газовите емисии ще се

смесват с тези на сгуротвала и ще замърсяват по-голяма площ (даже и ж.п. линията на

изток от него). Изкопно-насипните работи ще се водят при опасност от инфилтриране към

повърхността на плитките подпочвени води, поради което запрашването от тези дейности

ще бъде незначително. Те трябва да се провеждат внимателно, поради опасност от

обрушване на бреговете, извиране на вода към повърхността и пропадане на източния

склон на сгуротвала, който също оказва налягане върху земната повърхност. При такова

пропадане има опасност, както за него, така и за пътя на север и за ж.п. линията на изток.

Едновременно с това ще бъдат нарушени земи с площ, по-голяма от полезно

използваемата.





Площадка “Яна – Садината”- Инвестиционният обект ще заеме площ около 240

dka, върху която ще бъдат разположени сгради и съоръжения, депо за неопасни отпадъци,

зелени площи, пречиствателни съоръжения, пътища, маневрени площадки или складови

площи (покрити с плътни настилки, за да не изтичат замърсени води към съседните

терени). Предложената технология за работа на инвестиционния обект е такава, че не

позволява разпространение на значителни емисии извън собствения й терен. Основните

газове и прахови емисии, които могат да се отделят в атмосферата, а от там – да се отлагат

върху почвите, това са CO2, N2, метан, продуктите от ферментацията и разлагането на

органични съединения, както и водни пари, отделяни при обработката на органичните

материали до превръщането им в нестандартен компост. По тази причина замърсяване на

прилежащите почви чрез въздушни емисии по време на нормална експлоатация на

инвестиционния обект не се очакват.

По-голямо може да бъде замърсяването на прилежащите земи от транспорта.

Възможно е отрицателно въздействие върху почвите на зелените площи на самата

площадка от движението на товарните транспортни средства – утъпкване, запрашаване и

разнасяне на леки отпадъци при силни ветрове, замърсяване на самата ограда, което ще

влошава повече ландшафта, отколкото прилежащите почви.

Замърсяването ще бъде постоянно и кумулативно, но незначително на фона на

общото замърсяване от „Кремиковци” АД.

За да се намали това замърсяване и се предотврати разпространението на прахо-

газовите емисии върху прилежащите земи, е необходимо около оградата на площадката да

се изгради зелен пояс, който да закрива производството и да създава по-приемлив

ландшафт около инвестиционния обект.

Замърсяване чрез замърсени води върху прилежащите земеделски земи и почви не

се очаква при нормална експлоатация на инвестиционния обект, тъй като повърхностните

води и инфилтратът от депото ще се събират и отвеждат за пречистване, а плътното

покритие на свободните площи няма да позволи инфилтрирането им към подпочвените

води или съседните площи.

Въздействия върху земите и почвите при аварийни ситуации

При аварии – експлозии, наводнения или пожар, са възможни замърсявания върху

почвите. Експлозиите могат да предизвикат най-вероятните аварийни ситуации, макар и с

не такава мощност, както при други промишлени обекти с наличие на взривни вещества.

Те могат да възникнат при компостирането – при събиране на по-големи количества




органични газове и недоброто размесване на компостирания материал, т.е. при

ненормална работа на съоръженията. Те обаче могат най-малко да навредят на почвите,

тъй като са така да се каже “вътрешнозаводски”, а почвите са достатъчно добре разделени

от компостиращите съоръжения с плътни настилки и покрития.

Наводненията могат да предизвикат по-големи аварии чрез нарушаване целостта на

депото, ерозия на депонираните материали от наклонените му повърхности, изнасяне на

част от отпадъците към съседните земи. Наводненията на инсталациите могат да нанесат

повече икономически щети, но по-малко ще замърсят прилежащите земи в сравнение с

депото. За това ограждането на депото, както и цялата площадка трябвада бъде много

добре обмислено и проектирано, за да бъде изолирана тя от прилежащите земи.

Засегнатата територия от пожар, въпреки че пожарът е най-малко вероятната

авария, ще зависи от силата на разпространението на емисиите, метеорологичните

условия (посока и скорост на вятъра) и скоростта на овладяването на ситуацията.

Евентуалното замърсяване на земите и почвите ще бъде към откритата селскостопанска

площ. При експлозии, предизвикани от химически процеси при компостирането е по-

вероятно да бъдат засегнати съоръженията на площадката, което може да доведе до

поражения върху ритмичния процес на работата – разпръсване на неферментирал

компост, заливане с кални маси, води и др.

При аварийни ситуации пораженията ще са същите, както при аварийни ситуации

на всеки друг завод. За да бъдат предотвратени поражения от евентуални аварийни

ситуации, всички те трябва да бъдат предвидени при проектирането и строителството ще

изисква по- големи капиталовложения при строителството на площадката за

осигуряването й.

Площадка “Хан Богров”- Инвестиционният обект ще заеме площ 7,024 ha, върху

които ще бъдат разположени сгради и съоръжения, зелени площи, пътища, маневрени

площадки или открити складови площи (покрити с плътни настилки, за да не изтичат

замърсени води към съседните терени).

Предложената технология за работа на инвестиционния обект е такава, че не

позволява разпространение на значителни емисии извън собствения й терен. Основните

газове и прахови емисии, които могат да се отделят в атмосферата, а от там – да се отлагат

върху почвите, това са CO2, N2 и органични съединения, както и водни пари, отделяни при

обработката на органичните материали до превръщането им в компост. По тази причина




замърсяване на прилежащите почви чрез въздушни емисии по време на нормална

експлоатация на инвестиционния обект не се очакват.

Възможно е въздействие върху почвите на зелените площи на самата площадка от

движението на товарните транспортни средства – утъпкване, запрашаване и разнасяне на

леки боклуци при силни ветрове, замърсяване на самата ограда, което ще влошава повече

ландшафта, отколкото прилежащите почви.

Органичните материали за компостиране ще се внасят по пътя от север и

изнасянето на продукцията ще става от портала към пътя и към ж.п. линията. По този

начин съществува известна вероятност за замърсяване на прилежащите земи и почви с

транспортен прах и газове от движението на товарните камиони.

Замърсяването ще бъде постоянно и кумулативно, но незначително на фона на

общото замърсяване от „Кремиковци” АД. За да се намали това замърсяване и се

предотврати разпространението на прахо-газовите емисии върху прилежащите земи, е

необходимо около оградата на завода са се изгради зелен пояс, който да закрива

производството и да създава по-приемлив ландшафт около инвестиционния обект.

Замърсяване чрез замърсени води върху прилежащите земеделски земи и почви не

се очаква при нормална експлоатация на инвестиционния обект, тъй като повърхностните

води ще се събират от плътното покритие на свободните площи..

Въздействия върху земите и почвите при аварийни ситуации

При аварии – експлозии, наводнения или пожар, са възможни замърсявания върху

почвите. Засегнатата територия от пожар ще зависи от силата на разпространението на

емисиите, метеорологичните условия (посока и скорост на вятъра) и скоростта на

овладяването на ситуацията. Евентуалното замърсяване на земите и почвите ще бъде на

юг, изток и североизток – към откритата селскостопанска площ и по-малко – към селата.

При експлозии, предизвикани от химически процеси при компостирането е по-вероятно

да бъдат засегнати съоръженията на площадката, което може да доведе до поражения

върху ритмичния процес на работата – разпръсване на неферментирал компост, заливане с

кални маси, води и др. При наводнения също ще бъдат замърсени прилежащите земи,

поради отнасяне от повърхността на терена на площадката на необработени отпадъци или

готова продукция.

При аварийни ситуации пораженията ще са същите, както при аварийни ситуации

на всеки друг завод. За да бъдат предотвратени поражения от евентуални аварийни

ситуации, всички те трябва да бъдат предвидени при проектирането и строителството ще




изисква по- големи капиталовложения при строителството на площадката за

осигуряването й.


В етапа на закриване и рекултивация, съоруженията и на двете площадки ще бъдат

демонтирани, терена ще бъде подравнен и подложен на техническа и биологична

рекултивация, в съответствие с нормативните изисквания, което ще окаже положително

влияние на почвите като компонент на оклната среда.






Степен на въздействие: Незначителна, при спазване на технологичните изисквания за опазване чистотата на въздуха не се очакват значителни отрицателни въздействия за почвите. В случаите на аварии, въздействието е кратковременно и не се очаква да окаже отрицателно въздействие върху почвените свойства



Честота на въздействието: В рамките на работния ден. При аварийни ситуации – в зависимост от продължителността и качеството на аварията



4.5. Геоложка основа и земни недра


По време на строителството не се предвиждат дейности, поради които да бъде

пряко засегната геоложката основа. Предвижда се единствено изгребване на

повърхностния почвен рекултивационен пласт. Не се очаква и косвено увреждане на

геоложката основа от използваната тежка строителна механизация на площадката или по

друг начин. Въздействието върху земните недра няма да има. Изграждането на

предвидените съоръжния на площадката на с. Яна – Садината, ако бъде съобразено с

детайлните геоложки проучвания не би повлияло отрицателно върху устойчивостта на

фундамента.

б) Експлоатация Получените при опитно-филтрационните водочерпения и водоналивания резултати

дефинират коефициенти на филтрация за проводимите пластове между 1,59.10-5 -1,67.10-7




m/s. Нивата на подземните води залягат при дълбочини от 0, 70-1.03m до 8.78m. При тези

обстоятелства естествената геоложката основа не осигурява достатъчна задържаща

способност за предотвратяване на риска от замърсяване на почвата и на водите от

проникване на замърсители.

Съгласно Раздел II от Наредба № 8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията

за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за

оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Обн. ДВ. бр.83 от 24 септември, 2004г.), основата

и склоновете (скатовете) на депото трябва да се състоят от минерални пластове, за които

комбинираният ефект от дебелината и филтрацията (определена с коефициент на

филтрация к) осигурява защитата на почвата и на подземните и повърхностните води най-

малко еквивалентна на защитата, която се осигурява от пласт със следните показатели: -

при депа за неопасни отпадъци - к <= 1,0 x 10-9 m/s и дебелина >= 1 m. В конкретния

случай резултатите от хидрогеоложките проучвания показват, че естествената геоложка

основа не отговаря на горните условия, следователно е необходимо да се проектират

мероприятия за подсилване на основата с други средства така, че да осигурява

еквивалентна защита.

Когато за изпълнение на изискванията на ал. 4 от Наредба № 8 от 24 август 2004 г.

се създава изкуствена геоложка основа (минерален запечатващ пласт), тя трябва да бъде с

дебелина не по-малко от 0,5 м.

За събирането на инфилтрата от тялото на депото трябва да се изгради долен

изолиращ екран (система за запечатване на дъното на депото), който трябва да сведе до

минимум натрупването на инфилтрат в основата на депото чрез предвиждане на следните

технически средства:

1. изкуствена изолационна геомембрана;

2. дренажен слой >= 0,5 м.

Направените моделните изследвания за миграцията на замърсители, чрез

подземните води, показват, че при отсъствие на долен екраниращ слой на депото,

замърсяването на подземните води ще бъде значително с азотни съединения, сулфати,

хлориди, тежки метали и др. Доколкото наличието на долен екраниращ слой е

задължително условие при изграждането на съвременните депа за битови отпадъци,

проведените моделни изследвания дават информация предимно за оптималното

разположение на бъдешите монитрингови пунктове и очакваните концентрации на

замърсителите в подземните води при аварийно изпускане на инфилтрати.




Инсталациите за третиране на отпадъци , както и Депото за неопасни отпадъци ще

бъдат изградени по съвременни технологии. Изграждането на Депото е съoбразено с

нормативните изисквания, отговарящи на най-добрите налични техники, транспонирани в

Наредба 8/2004 г. за изискванията, на които следва да отговарят депата при тяхното

изграждане. Конструкцията и последователността от елементи на долния изолиращ слой

напълно изолира отпадъчното тяло от подземните води и респективно геоложката основа.

Предвижда се дренажна система за инфилтрат.

При спазване на предвидените технически решения и препоръките направени в

настоящия Доклад напълно се изключва вероятнотта от увреждане/замърсяване на

геоложката основа и земните недра при експлоатацията на депото. По време на

експлоатация не се очаква значимо въздействие, предвид литоложкия разрез. Основният

литотип, изграждащ площадката са глини и те се проявавт като добър флуидоупор,

какъвто е необходим при подобни съоръжения.


Не се очаква увреждане или замърсяване на геоложката основа и земните недра в

етапа на закриване и рекултивация на депото.






Степен на въздействие: Незначителна, при спазване на нормативните изисквания. Продължителност на въздействието:




4.6. Ландшафт


Изменението на ландафта при строителството на Площадки „Яна – Садината”,

„Яна-Пасището”, „Хан Богров” ще бъде пряко на територията на площадката и косвено

върху съседните ландшафти. Измененията ще бъдат необратими за териториалния обхват

на площадката и ще са с регресивен характер. Изменението на ландшафта ще бъде

целенасочено, а за съседните ландшафти ще бъдат странични, като границите между тях

ще бъдат ясни и отчетливи. В резултат на необратимите изменения на площадката за




инсталация за механо-биологично третиране на твърди битови отпадъци и депото ще

настъпи деградация на ландшафта в неговата структура, която ще се характеризира със

силно изменение на сегашното състояние (Фиг.4.4.1). Динамиката на ландшафтното

изменение и на неговите свойства ще бъде отрицателна, а функционирането му ще бъде

обвързано със строителството върху площадката. В резултат на реализирането на

инвестиционното предложение, няма да се стигне до критично състояние на ландшафта,

въпреки че ще има смяна на инвариантната структура на територията на самия обект, но

за съседните територии ще има запазване на устойчивостта на ландшафтите при тяхното

функциониране.

За Площадки „Кубратово” и „ЗСК-Кремиковци” няма да има и смяна на

социално – икономическите функции на ландшафта. Трябва да се има в предвид, че в

процеса на строителство, от гледна точка на ландшафта, процесите като антропогенно –

техническо въздействие, деградация, изменение, преобразуване и натоварване ще

намалеят и при реализация на подходящо вътрешно за терена на площадките озеленяване,

естетическият вид би могъл да се подобри.


Миграция на замърсители на ландшафта в обекта и извън него няма да се

наблюдава. При реализация на проекта ще се променят социално – икономическите

фукции на ландшафта в територията на площадката като ще се ограничат

ресурсопроизводствените и средообразуващите му функции. На обекта ще съществуват

тенденции на антропогенно изменение върху ландшафта. Процесите на изменение са

естествено необратими и няма да съществува възможност за самоочистване и

самовъзстановяване на ландшафтите.

За обекта не може да се определи пределно допустимо натоварване на

ландшафтите. Основното въздействие върху ландшафтите е от визуално – естетичски

характер, особено от автомагистрала “Хемус”. Чрез подходящо озеленяване и

рекултивация получения антропогенен ландшафт може да придобие благоприятен вид и

ландшафтно – екологическа структура.


Рекултивацията следва да бъде инженерно-техническа и биологическа и ще доведе

до възстановяване на съществуващата ландшафтна структура.





инвестиционното предложение се очаква следното въздействие върху ландшафта:



Степен на въздействие: Значителна отрицателна за площадките „Яна-Садината”, „Хан Богров” и „Яна-пасището” Незначителна отрицателна за площадките „Кубратово” и „ЗСК-Кремиковци”



Честота на въздействието: Ежедневно Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда:


4.7. Природни обекти - Защитени територии


Реализацията на инвестиционното предложение няма да засегне териториалната

цялост на ЗМ Блатата. Няма да бъдат нарушени и режимите, заложени в заповедта за

нейното обявяване. Всички дейности по изграждането на площадките ще се осъществяват

извън границите на защитената местност на разстояние от около 3-4 км.

Възможните негативни въздействия са свързани с транспортната техника, която ще

преминава по пътищата, в близост до защитената територия. В резултат на това може да

се очаква завишаване на нивото на шум и увеличаване на замърсяването на въздуха в

сравнение със съвременното състояние. Въздействията ще са ограничени във времето.


През експлоатационния период на инвестиционното предложение няма да се

засегне териториалната цялост на ЗМ Блатата. Няма да бъдат нарушени и режимите,

заложени в заповедта за нейното обявяване. И през този етап, възможните негативни

въздействия са свързани с транспортната техника, която ще преминава по пътищата, в

близост до защитената територия

През периода на експлоатация, въздействието ще е постоянно, за целия период на

функциониране на площадките. Танспортирането на битовите отпадъци ще води до

допълнително натоварване на съществуващата пътна инфраструктура, включително и на

пътищата в близост до защитената местност. Съгласно Екологичната оценка на

площадката при Хан Богров, за която има издадено положително становище на РИОСВ-

София (Приложение 10), маршрутът, както на натоварените с отпадъци, така и на

празните камиони, ще минава от околовръстното шосе по пътя за гр. Бургас. Обратният




маршрут на празните коли ще е същия. Предполага се, че за едно денонощие трафикът ще

бъде увеличен общо с около 120 курса. Реалната натовареност ще зависи от работния

график (за 1 час с около 10 курс, ако се работи на 12 - часови смени или с повече, ако

сметоизвозването става в часове преди нормално усиления трафик). Заключенията в

Доклада за екологичната оценка са, че независимо от времевата схема на извозване,

увеличаването на трафика по маршрута ще е незначително и няма да допринесе

съществено за влошаване на общия шумов фон покрай пътя. Също така се прави

заключение, че усиленият транспортен трафик ще доведе до незначително повишаване на

неорганизираните прахови емисии и на емисиите на ауспуховите газове, в сравнение със

съществуващото положение. Независимо от това, с оглед намаляване на замърсяването на

въздуха и понижаване на нивата на шума в пиковите часове, е препоръчително,

извозването на отпадъците да става извън тях.


Не се очакват отрицателни въздействия през етапа на закриване и рекултивация,

тъй като всички дейности ще се осъществяват извън територията на защитената територия

на разстояние от около 3-4 км за площадката при Хан Богров и 7-8 км за площадката при

с. Яна-Садината.






Степен на въздействие: Незначителна, при спазване на технологичните изисквания за опазване чистотата на въздуха и транспортиране на отпадъците, извън „пиковите часове”.



Честота на въздействието: Единствено по време на транспортирането. Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда:


4.8. Минерално разнообразие





На територията на площадките на инвестиционното предложение няма установени

минерални ресурси, не се предвиждат негативни въздействия въздействие върху

минералното разнообразие. През този етап необходимите строителна материали ще бъдат

доставени от съседни участъци и няма да се повлияе минералното разнообразие.


Инвестиционното предложение не е свързано с добив на минерални суровини. По

време на етапите на експлоатация не се очаква негативно въздействие върху минералното

разнообразие. Необходимите геозапечатващи литотипи ще се набяавят от други райони и

минералното разнообразие няма да бъде повлияно.


По време на етапите на закриване и рекултивация не се очаква негативно

въздействие върху минералното разнообразие.

В заключение, може да се обобщи че при реализация на инвестиционното

предложение се очаква следното въздействие върху минералното разнообразие:


Локален за площадките, независимо от избора на площадка

Степен на въздействие: Няма. Инвестиционното предложение не е свързано с минералното разнообразие. Необходимите баластра, пясък и глина ще се закупуват от фирми, притежаващи концесия за добив на тези материали.


Няма въздействие

Честота на въздействието: Няма въздействие Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда:


4.9. Биологично разнообразие


Флора и растителност – При реализация на инвестиционното предложение на

Площадките „Хан Богров” и „Яна-Садината” ще бъде унищожена предимно широко

разпрстранената вторична плевелно – рудерална и производна тревиста растителност и

няма да бъдат засегнати редки и защитени растителни видове и растителни съобщества.

Като се има предвид съвременното й състояние, може да се направи преценка, че

реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже въздействие, което да

промени съществено характера на растителната покривка в прилежащите на площадките

растителни съобщества. На базата на направените констатации за съвременното състояние

може да се направи заключението, че реализирането на инвестиционното предложение




няма окаже съществено негативно въздействие върху растителната покривка в

прилежащите на площадките територии.

При използване на алтернативните площадки („Яна-Пасището”, „ЗСК

Кремиковци” и „Кубратово”) също ще бъде унищожена само вторична растителност.

На Площадка „Кубратово” е възможно частично негативно въздействие върху

разположената в съседство с площадката крайречна растителност.

Фауна и животински свят - По отношение на представителите на дивата фауна,

съществено влияние оказва отнемането на почвената повърхност, като се унищожава

полезна ентомофауна, включваща почвените микроорганизми, които допринасят за

образуването на хумуса и са важен фактор за плодородието на почвата, дъждовни червеи

и други, имащи изключително важна роля за екологичното равновесие.

При бозайниците, пряко негативно въздействие ще има върху наземно и подземно

живеещите, тясно свързани с този хабитат видове. Основно това са дребни гризачи,

полевки, мишки и техните размножителни колонии, както и насекомоядните бозайници -

къртици и таралежи.

Няма да има въздействие върху типичните природни местообитания поради

отсъствието на такива на терена на инвестиционното предложение.

Екосистеми и екосистемно разнообразие - При изграждането на двете

инсталации за компостиране на Площадка “Хан Богров” ще бъдат унищожени вторични

местообитания на производни агроекосистеми и ще бъдат преобразувани в антропогенни,

като няма да бъдат засегнати редки и защитени типове местообитания.

При изграждането на Инсталация за механобиологично третиране на отпадъците и

Депо за неопасни отпадъци на Площадка “Яна Садината” ще бъдат унищожени

предимно производни местообитания на относително устойчиви тревисти екосистеми,

свързани с пасищния тип растителност и ще бъдат преобразувани във вторичии

антропогенни екосистеми .

На базата на направените констатации, може да се направи заключението, че при

съвременното състояние на екосистемите, реализирането на инвестиционното

предложение няма да окаже съществено въздействие върху типовете местообитания и

екосистемите.

Независимо от това, в етапа на строителство следва да се разработи проект за

озеленяване чрез създаване на растителни съобщества, с които да се осигури подобряване

на околната среда и минимизиране на отрицателното въздействие на нейните фактори.




Препоръчително е, в съответствие с чл.27 на Наредба № 8 за условията и изискванията за

изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за

оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (обн., ДВ, бр. 83 от 24.09.2004 г., доп., бр. 87 от

30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г.), да се изгради лесозащитен пояс около Депото за неопасни

отпадъци. Като се има в предвид, че то е ситуирано на една площадка с Инсталацията за

механо-биологично третиране, лесозащитният пояс следва да се изпълни около цялата

площадка на „Яна –Садината”. В проекта следва да се предвиди подходящо озеленяване

на територията на площадкта и около нея с видове, устойчиви на антропогенното

въздействие, с което да се осигури подобраване на околната среда.

При изграждането на инсталациите за компостиране на Площадка „Хан Богров”

ще бъде унищожена предимно широко разпространена вторична плевелно–рудерална и

производна тревиста растителност и няма да бъдат засегнати редки и защитени

растителни видове и растителни съобщества.


Флора и растителност - При осигуряване на съвременни технологии за обработка

на твърдите битови отпадъци в инсталациите на площадките Хан Богров и Садината, при

които отделяните замърсители са в съответствие с предвидените норми в действуващите

закони в нашата страна и в ЕС, флората и растителността в съседните територии е

възможно да понесат допълнителните натоварвания с вредни вещества. Аналогични

заключения могат да се направят и за експлоатациата на Депо за неопасни отпадъци на

площадката в местност Садината. Доминиращ е ефекта на действуващите в съседство

промишлени предприятия, спрямо незначителните емисии в рамките на ПДК от

инсталациите за третиране на отпадъците, разположени на „Яна-Садината” и „Хан

Богров”.

В този етап следва да се изпълни проекта за озеленяване, както на територията на

производствената площадка на „Яна Садината”, така и лесозащитния пояс.

Фауна и животински свят - Пряко въздействие върху фауната по време на

експлоатация не се очаква.

Екосистеми и екосистемно разнообразие – Изграждането на лесозащитния пояс в

началния стадий на експлоатация или още в края на строителния период на Площадка

„Яна Садината” ще благоприятаства минимизирането на вредните фактори на околната

среда и тяхното въздействие върху компонентите на околната среда. На Площадка „Хан

Богров” също следва да се предвиди подходящо вътрешно за площадката озеленяване.





Флора и растителност - При закриването и рекултивацията на площадките на

инвестиционното предложение са възможни незначителни негативни въздействия върху

флората и растителността в съседните територии, които могат да бъдат предотвратени с

навременни смекчаващи мерки. В този период следва да се прилага Проект за техническа

и биологическа рекултивация на терените на двете площадки.

Фауна и животински свят - При закриване е необходимо да се извърши

необходимата рекултивация с цел да се възстанови почвената фауна.

Екосистеми и екосистемно разнообразие - При закриването на инсталациите

за обработка на ТБО и на Депото за неопасни отпадъци са възможни въздействия върху

местообитанията и екосистемите в прилежащите на площадките територии. При

реализирането на техническа и биологична рекултивация е възможно да се създадат

условия за възстановяване на местообитанията и формиране на устойчиви дървесни и

тревни екосистеми.

В заключение, може да се обобщи че при реализация на инвестиционното

предложение се очаква следното въздействие върху биологичното разнообразие:



Степен на въздействие: Незначителна при спазване на технологичните изисквания. Ще бъде унищожена вторична плевелно – рудерална и производна тревиста растителност. Няма да има въздействие върху типичните природни местообитания поради отсъствието на такива на терена на инвестиционното предложение.



Честота на въздействието: В рамките на работния ден Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда:


4.10. Културно, архитектурно, историческо и археологическо наследство


Възможностите за опазване на археологическото и историческото наследство,

потенциално разположено в района на площадката за изграждане на “Интегрирана

система от съоръжения за третиране на твърди битови отпадъци на столична община” и

мерките за предотвратяване, намаляване или компенсиране на отрицателните въздействия

върху културно-историческото наследство включват:




• Опазване на паметниците на културата и зоната около тях по време на

строителството на техническата инфраструктура, особено на изкопно-насипните работи и

извозване на земните маси – дейности, които крият риск от увреждане и създават

опасност от разрушения върху вече разкрити и изявени или все още неразкрити

археологически паметници на културата.

• Извършване на проучвания в района с цел евентуално откриване на нови

археологически находки, и последващо включване на обектите като елемент от общата

ландшафтна структура на територията с научно-познавателна стойност (по реда на чл. 15,

ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите и на Правилника за провеждане на

теренни археологически проучвания в Република България, обн. ДВ, бр. 12 от 1997 г.);

• При евентуално разкриване на археологически паметници на разглежданата

територия следва незабавно да бъдат информирани съответните органи и институции, и

предприети действия, съгласно нормативната уредба и законодателните изискванията в

Република България.

• За всички други действия, засягащи археологически паметници на

културата, се носи административна или наказателна отговорност в съответствие с

действащото в страната на съответния етап законодателство.


Инсталациите за третиране на твърдите битови отпадъци отговарят на най-добрите

налични техники и няма да отделят замърсители над ПДК, следователно не се очакват

преки въздействия върху археологическите обекти и паметниците на културата по време

на експлоатация на обекта, при положение, че по време на строителството са спазени

препоръките на базата на анализите и оценките.

в) Закриване и рекултивация Не се очакват преки въздействия върху археологическите обекти и паметниците на

културата при закриване и рекултивация на обекта, при положение, че по време на

строителството и експлоатацията са спазени препоръките на базата на анализите и

оценките.









Степен на въздействие: Незначителна при спазване на технологичните изисквания за опазване чистотата на въздуха не се очакват отрицателни въздействия върху паметниците на културно-историческото наследство. При аварийни ситуации рискът от въздействие върху паметниците на културно-историческото наследство е минимален





4.11. Здравен риск

Благоприятни въздействия. „Изграждането на интегрирана система от

съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична Община” ще разреши

значителна част от проблемите по управлението на битовите отпадъци. Ще се намали

броят на нерегламентираните сметища в някои квартали на столицата. Обезопасяването на

битовите отпадъци без изгаряне и отделяне на вредни за здравето емисии има съществено

хигиенно значение. Въз основа на посочените данни във фигури 1.1.6.1 – 1.1.6.7, и

обобщението за разпределение на материалните потоци (%) на Инсталацията за механо-

биологично третиране на смесено събрани ТБО, се установява че модифицирано гориво от

отпадъци (RDF) е 30,73%, който ще бъде удачен енергиен източник и алтернатива на

невъзобновяемите природни горива; нестандартния компост– 14,88% ще се получава в

затворени системи (контейнери) за бързо разграждане и може да се използва за

рекултивация на нарушени терени, включително и тези в близост до двете площадки;

метали – 0,97% ще се предават за рециклиране (сега се депонират заедно с битовите

отпадъци). Опасните отпадъци са едва 0,24% и могат да бъдат отделени и третирани

екологосъобразно. Неопасните отпадъци за депониране са 40% и ще бъдат третирани в

депо, отговарящо на съвременните екологични изисквания. Отпадъчните води– 9,82% ще

бъдат третирани в ПСОВ до постигане на ПДК за заустване. Отпадъчните газове– 3,36%

ще бъдат третирани в биофилтри. Икономическо значение за цялото население на

Столична община има фактът, че такса смет няма да се увеличава за сметка на извозване

на балите с битови отпадъци на далечни разстояния. Няма да се създава излишно

напрежение сред хората и неправителствените екологични организации. Изграждането на

предприятието ще създаде до 70 нови работни места с подходящо заплащане и значително

по-благоприятни условия на труд за персонала.




Неблагоприятни въздействия. Могат да настъпят при неспазване на

изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 124/ 1997 г, изм.

бр. 86/1999 г, бр. 64 и 92 / 2000 г, бр. 25 и 111/ 2001 г, изм. и доп. бр. 18 и 114/ 2003 г, бр. 70/ 2004 г, бр.

76/2005 г), наредбите и разпорежданията свързани с него, могат да се очакват допълнителни

заболявания на дихателната система, очите и кожата на персонала предимно от алергично

естество в Приемните помещения за отпадъци и на двете площадки. При работа без

антифони в условията на наднормени нива на производствен шум и липса на подходящи

почивки в безшумни помещения, някои от работниците могат да получат увреждане на

слуха и неврологични оплаквания. Възможни са пожари и аварии, свързани с

инсталациите за изсушаване раздробените отпадъци, при производството и временното

съхранение на брикетите, при биологичната обработка на органичните отпадъци.

Операторът на инсталациите на двете площадки трябва да има договор с подходяща

Служба по трудова медицина (Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване

дейността на службите по трудова медицина, ДВ бр.14/ 2008 г), за да се организира

редовното измерване на факторите на работната среда, контрол на работещите на рискови

работни места, предварителни и текущи профилактични медицински прегледи и реална

оценка на здравния риск с мерки за неговото намаление.

При пропуски в санитарните вентилационни системи за улавяне на въздуха от

работната среда и на пречиствателни съоръжения в инсталациите е възможно въздействие

на неприятни миризми и прах (ФПЧ).

Не са очакват допълнителни неблагоприятни въздействия на неприятни миризми,

производствен прах, емисии на газове и шум от трафика на сметоизвозните коли и

товарните автомобили за реализиране на използваемите третирани отпадъци върху

населението на с. Горни Богоров, с. Григорево, с. Столник и с. Мусачево. Те се намират на

разстояние над 2000 m от площадката механо-биологично третиране на битовите

отпадъци и от площадката за компостиране.

Населените места близо до “Кремиковци” АД са рискови. Районът е приет за

“гореща точка” при оценките на риска за околната среда според ”Национална стратегия

по околна среда и Национален план за действие за 2005 – 2014 г” (МС) и ”Национален

план за действие за околна среда и обществено здраве 2004 – 2010 г” (МЗ и МОСВ).

Населението в селата около площадката в землището на с. Яна, м. „Садината” с основание

е разтревожено от данните за здравния риск от замърсяванията на средата за обитаване. То

не е коректно информирано за очакваните опасности за здравето, източниците на




замърсяване на средата за обитаване и мерките за намалението на здравния риск свързан с

дейностите на “Кремиковци” АД. Известни са неблагоприятните фактори на средата за

обитаване на населението в с. Яна, породени от „Кремиковци” АД и това, че десетилетия

наред административните ръководства на металургичния комбинат не спазват

предписанията на РИОСВ София и на Столична РИОКОЗ. Съществен е рискът за здравето

поради неизвестни и нерегламентирани дейности на табаните за доменните шлаки, които

се разполагат от другата страна на шосето, близо до къщите и недалече от училището.

Инвестиционното предложение за третиране на битовите отпадъци на Столична

община е с технологии, съответстващи на най-добрите налични практики (НДНТ),

предоставената информация за експозицията по пътя на атмосферния въздух, водите,

почвите и хранителната верига дават основание да се приеме че, допълнителното

неблагоприятно въздействие ще малко и значително под допустимите норми за човешко

здраве на Европейското екологично и здравно законодателство.

В заключение, може да се обобщи че при реализацията на инвестиционното

предложение се очаква следното въздействие върху здравето на работниците и

населението:


Ограничен в рамките на двете площадки. Локализацията на площадките съответства на изискванията на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. ДВ бр. 46/1992 г, изм.доп. ДВ бр. 46/1994 г, ДВ. бр. 89 ,101/1996 г, ДВ. бр.

101/1997 г, ДВ. бр. 20 и 41/1999 г, ДВ бр. 40/2002 г). Степен на въздействие: Мащабно строителство върху площадките. След пускането в

експлоатация на предприятието степента на въздействие на факторите на средата за обитаване (качество на атмосферния въздух, акустично натоварване) ще се проверяват от акредитирани лаборатории (Столична РИОКОЗ, РИОСВ София) и резултатите ще се предоставят на компетентните органи, обществеността, неправителствените организации и населението от селищата в района. При оценката на риска и спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд неблагоприятните въздействия върху персонала от около 70 души ще бъдат в границите на здравните норми. Незначителна върху населението.


Етап на строителство е от 2008 г до 2011 г. Етап на експлоатация - 20-25 години.Технологичният процес е непрекъснат; Част от работите ще се извършват на едносменен режим 8 h дневно, 340 дни в годината независимо от сезоните; 25 дни за планови и текущи ремонти;

Честота на въздействието: Ежедневно за периода на строителство и експлоатация Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда:

Не се очакват кумулативни и комбинирани неблагоприятни въздействия върху персонала. В настоящия момента са налице кумулативни и комбинирани неблагоприятни въздействия от




тежки метали, дразнещо газове и устойчиви органични замърсители върху населението от селата в района на инвестиционното предложение. Те са свързани със сериозното замърсяване на атмосферния въздух, почвите, средата за обитаване и хранителната верига от дейностите на ”Кремиковци” АД. Трябва да с има предвид сериозно натоварения трафик на моторни превозни средства по автомагистрала ”Хемус”, както и близо разположените летища.

4.12. Рискови енергийни източници и вредни физични фактори

а) Строителство Шумовите натоварвания и натоварвания с други физически фактори за посочените

площадки се определят преди всичко от близостта до автомагистрала „Хемус” и

железопътната линия. Тяхното въздействие се изменя във времето и е свързано преди

всичко с автомобилния трафик. Поради достатъчното отстояние от тези магистрали не

може да се очаква постоянно наднормено натоварване. Това се получава епизодично при

преминаването на влакови композиции. По време на строителството ще се генерира

основно шум от движението на автомонтажната техника и изкопно-насипните дейности.

Очакваните стойности за шумовото натоварване на работната среда на площадките ще

бъдат под пределно допустимите норми.

От предварителните проучвания е установено, че земите от територията на

площадката „Хан Богров” са опасно (категория „В III”) и рисково (категория „С”)

замърсени с радионуклиди. Необходимо е изземване на значителни по обем кубатури

замърсени почви (приблизително 53572 m3), съгласно чл. 14. (1) от ЗОЗ поради факта, че

площадката попада върху част от т.н. „Разлив Яна”.

б) Експлоатация Изграждането и експлоатацията на съоръженията и инсталациите за третиране на

битовите отпадъци от Столична община са свързани с генериране на производствен шум и

вибрации. Проникването на шума в околната среда зависи от редица фактори: акустична

характеристика на шумовите източници (мощност, спектрален състав), размери и

акустични качества на помещенията, звукоизолиращи възможности на сградите, халетата

и инсталациите, подходящи фундаменти за тежките машини и инсталациите за смилане,

сепариране, изсушаване и брикетиране, разположение на източниците на неблагоприятни

физични фактори и на рисковите групи от населението. Значимите източници на шум и

вибрации могат да се систематизират, както следва:




• Тежки строителни машини и строителни дейности на площадките, трафик на самосвали за доставяне на строителни материали и специално оборудване, за извозване на строителните отпадъци. • Сметоизвозни автомобили средно 10 на ден, около 120 - 140 курса дневно. • Приемен бункер и Приемно помещение: разтоварване на смесени битови отпадъци в приемния бункер (410000 t годишно или 50 t на час), първично ръчно или автоматизирано разделяне, грубо смилане, сепарация и товарно-разтоварителни дейности при временно съхранение и реализация на разделените метални отпадъци. Акустичното натоварване е ограничено в затворено пространство. • Биологично третиране: сушене, повторно смилане и няколкостепенно разделяне на отпадъците с ниска относителна влажност, товарно-разтоварителни дейности за депониране на обезвредени стабилизирани инертни отпадъци в изолираните клетки. Акустичното натоварване е ограничено в затворено пространство. • Механично производство на модифицирани гоеива от органичните компоненти на окончателно раздробените и изсушени отпадъци в автоматизирани закрити съоръжения. Временно съхранение и товаро-разтоварителни работи. Извозване с товарни автомобили на клиентите. • Депониране на част от неопасните отпадъци в клетките, изравняване и запръстяване (багер, булдозер, компактор). • Компресори, вентилатори и вентилационни системи, съоръжение с биолигични филтри за пречистване на въздуха от производствените халета, система за изсушаване на отпадъците и контрол на въздушния поток от производствените халета. • Водни помпи за събиране и за използване на водата – кондензат от пречистването на газовете след изсушаване на отпадъците. Помпи за дренажните води от инфилтрата в клетките за компостиране и за депониране. Система за събиране на потоците от отпадъчни води от поддържането на хигиената в предприятието, пречистване в локалната ПСОВ. Хидранти за оросяване, поливане на озеленените площи и за използване в случаи на пожар. На площадките за третиране на отпадъците няма да има други източници на

производствен шум (бензиностанция, дизелови генератори). Очаква се, че ще работят

съоръжения за измиване и дезинфекция на сметоизвозните автомобили и на контейнерите.

Наднормените нива на шум и вибрации от стационарни и мобилни източници

могат да окажат неблагоприятно въздействие върху строителите (максимално около 150

души) и персонала ( 70 души в зависимост от степента на автоматизация на процесите),

ангажиран с експлоатацията на предприятието. Преработката на битовите отпадъци на

Столична община ще се извършва на една смяна през дневната част на денонощието с

продължителност 8 h, 365 дни годишно. Автоматизираните процеси на раздробяване и

сепарация са непрекъснати, на три работни смени. Операторите в командните зали ще

работят по двама за мониторите, за да бъде гарантиран постоянен контрол на

автоматизираните технологични процеси.

Трафикът свързан с извозването на отпадъците до площадката има съществено

значение при оценката на здравния риск за населението. В Инвестиционното предложение




са дадени подробности за маршрутите на автомобилите за извозване на битовите отпадъци

и отпадъците от уличното сметосъбиране в границите на Столична община.

Информацията е разпределена за 24-те районни общини, разпределена по часови зони от

денонощието. Средният дневен брой курсове се движи от 8 – 9 за по-малките райони до 10

– 14 за по-големите райони на Столична община. Транспортните разстояния да

площадката в м. ”Садината” е 11 – 20 km (например, район Нови Искър и Люлин), средно

20 – 28 km за повечето райони и 35 – 40 km за районите Младост, Искър, Триадица.

Изследвания на НЦООЗ - София на производствения шум при използуване на

тежки машини и автосамосвали в установяват, че генерирания шум от верижни багери е

80 – 90 dВ(А), булдозери от порядъка на 97 –105 dВ(А), строителни машини – 92 – 98

dВ(А). Шумът генериран от самосвали варира от 85 дВ (А) до 89 дВ (А), а от компресори

и големи вентилатори 90 –100 dВ(А). Въздействието на производствения шум и вибрации

се увеличава при отворени кабини, не добре поддържани и ремонтирани двигатели и лошо

изравнени трасета на вътрешните пътища.

По данни от направените предпроектни проучвания, еквивалентните нива на

производствения шум в производствените халета, където са изолирани всички инсталации

за смилане, сепариране, изсушаване, повторно смилане и сепариране, ще бъдат под 80

dB(А). Максималните нива на производствения шум, където не се очаква присъствие на

оператори (например при смилане на едрогабаритни отпадъци, разделяне третиране на

инертни материали), няма да надвишават 95 dB(А). Извън производствените сгради

шумът няма да превишава 40 dB(А).

Според Наредба № 6 за минималните изисквания за осигуряване на здравето и

безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (ДВ бр.70/2005 г),

граничните стойности на експозиция на работещите в условията на производствен шум и

стойностите на експозиция за предприемане на действие се определят на база дневните

нива на експозиция на шум и върхово звуково налягане, както следва: 1. гранични

стойности на експозиция: Lex,8h = 87 dB(А) и ppeak = 200 Ра, съответно 140 dB(С); 2.

горни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 85 dB(А) и ppeak =

140 Ра, съответстващо на 137 dB(С); 3. долни стойности на експозиция за предприемане

на действие: Lex,8h = 80 dB(А) и ppeak = 112 Ра, съответно 135 dB (С).

Граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция на персонала на

кариерата за предприемане на действие се определят на база дневните нива на експозиция

на шум и върхово звуково налягане. Те се измерват от акредитирани лаборатории




конкретно за всяко рисково работно място. Когато се прилагат граничните стойности на

експозиция, действителната експозиция на работещите се изчислява, като се отчита

намаляването на шума от използваните лични предпазни средства за защита на слуха.

Когато се прилагат стойностите на експозиция за предприемане на действие, не се отчита

ефектът от използването на тези защитни средства.

Близо до съоръженията и инсталациите за разделяне, смилане, сортиране и

третиране на битовите отпадъци няма да има работници. Предвижда се процесите да

бъдат автоматизирани и да се контролират дистанционно. При лична проверка на

съоръженията ще се употребяват каски с вградени в тях антифони. Същото се отнася и до

лицата, ангажирани с ремонта и техническата поддръжка.

Трябва да се подчертае, че акустичното натоварване в района на инвестиционното

предложение е значително. Трафикът по автомагистрала ”Хемус” е натоварен, източник

на шум е ж.п. линията София – Бургас. Не се очаква неблагоприятно въздействие на шум

и вибрации върху обитателите на селата Яна, Горни Богоров, Григорево, Столник и

Мусачево. Те се намират на разстояние над 1000 m от площадката, предвидена за

реализация на инвестиционното предложение. Трасето за сметоизвозните автомобили с

дължина около 1000 m след отклонението от автомагистрала ”Хемус” няма да преминава

през жилищни квартали и по-конкретно – през с. Яна. Не е предвиден нощен трафик на

сметоизвозните коли.

Оценката на риска за населението се прави според Наредба № 6 за показателите за

шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на

денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методиките

за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти на шума върху

здравето на населението (ДВ бр. 58/2006 г) и Методика за определяне на общата звукова

мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне нивото

на шума в мястото на въздействие (МОСВ ,1999 г). Измерванията за акустичното

натоварване на средата за обитаване се провеждат само от акредитирани лаборатории.

Оценката на здравния риск се извършва от Столична РИОКОЗ.

Според Наредба № 6/2006 г, граничните стойности на шума в различните

територии в околната среда и средата за обитаване са дадени на Таблица 3. Тези нива на

шума трябва да се имат пред вид при определянето на здравния риск за населението, ако

има жалби или оплаквания след пускането на предприятието в експлоатация.





Гранични стойности на нивата на шума в околната среда и средата за

обитаване за различните територии и устройствени зони Еквивалентно ниво на шума в dB(А) Територии и устройствени зони Ден Вечер Нощ

Жилищни зони и територии 55 50 45 Територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик

60 55 50

Производствено-складови територии и зони 70 70 70

При работа на открито се очакват неблагоприятни въздействия от микроклимата в

студените и горещите сезони на годината. Това се отнася до персонала ангажиран с

дейностите по депониране на инертните отпадъци на всяка поредна клетка, поддръжката

на съоръженията, вътрешните пътища и площадка и с вътрешнозаводския транспорт.

Според сезона работещите ще бъдат снабдени с подходящо работно облекло, шапки,

каски, ботуши или покрити обувки и ръкавици.

Повишено налягане ще има в компресорните помещение, при използването на

вентилаторите и принудителната санитарна вентилация, в процесите на изсушаване на

отпадъците, при сепарацията на раздробените отпадъци на принципа на циклоните, при

производството на брикети. Въздействие на високи температури и налягане може да има

само при аварии и злополуки свързани с подаването на затоплен въздух до 600С за

изсушаване на грубо разделените отпадъци, при пречистване на сместа от водни пари и

газове в производствените халета за биологично третиране. Тези рискови процеси са

автоматизирани и се контролират дистанционно. Складирането на големи количества

смесени битови отпадъци в Приемното стопанство за повече от 24 часа, неправилното

съхранение на брикетите с образуване на високи концентрации органичен прах в

затворени помещения, пропуските при събирането и обезвреждането на биогаза от

клетките създават опасности от експлозии и пожари. В хода на технологичните процеси

са предвидени сигнални и блокиращи системи за предотвратяване на подобен тип аварии.

Хидрантите ще се използват като първа мярка за гасене на пожарите.

През площадката, предназначена за изграждане на инсталациите за механо-

биологично третиране на битовите отпадъци в местността ”Садината” преминават един

въздушен електропровод от 110 кV и два електропровода от 220 кV . Инвестиционното

предложение предвижда те да бъдат преместени. С това ще бъдат елиминирани

потенциалните източници на нейонизиращи лъчения. Не се очакват въздействия свързани

с повишени нива на инфрачервена радиация и йонизиращи лъчения.




Административната сграда, производствените халета, складови площадки и рампи,

вътрешните пътища ще имат изкуствено осветление. Електрическите инсталации ще

бъдат обезопасени. Трафопостът ще е разположен на предвидено за целта безопасно

място.

в) Закриване и рекултивация Източниците на вредни физични фактори от разрушаданета на сградите и

демонтажа на съоръженията са аналогични на тези при строителството на инсталациите.


инвестиционното предложение се очаква следното въздействие от този фактор на




Степен на въздействие: Значителна за периода на строителство, експлоатация, закриване и рекултивация


Периода на експлоатация, като съществуващия риск за работниците се минимизира чрез използването на ЛПС



4.13. Отпадъци и опасни вещества

За минимизиране на отрицателното въздействие на отпадъците върху околната

среда следва да се прилага приетата йерархия в методите за управление на отпадъците,

подробно описана и в Националната програма за управление на отпадъците на МОСВ,

2003-2007 г.. Тези принципи следва да залегнат и във Фирмената програма за управление

на дейностите по отпадъците (включително сключване на договори с потребители на

компоста от „зелените отпадъци” и „биоотпадъците” и получените отпадъци от RDF-

гориво и нестандартен компост), като се спазват следните приоритети:

предотвратяване на образуването на отпадъците или тяхното минимизиране

още при източника на генериране;

• оползотворяване на отпадъците чрез повторно използване и предаване за

рециклиране;

• крайно обезвреждане на отпадъците чрез депониране.

Инвестиционното предложение на Столична Община е в съответствие с тези

приоритети. Тяхната реализация следва да се пренесе и на фирмено ниво при управление

на отпадъците от инсталациите за третиране.




Според Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества,

препарати и продукти (ДВ, бр. 10/ 2000 г.; изм., бр. 91/ 2002 г., изм.доп. бр. 86 и 114/ 2003

г, бр. 100 и 101/2005 г, изм. бр. 30 и 34/2006 г) и ПМС № 316 с Наредба за реда и начина за

класифициране, опаковане и етикетиране на съществуващи и нови химични вещества,

препарати и продукти (ДВ бр. 5/2003 г, изм.доп. 66/2004 г, бр. 50 и 57/2005 г бр. 20/2007

г), химичните вещества и препарати се класифицират като опасни, ако е доказано, че

притежават поне едно от изброените свойства (Таблица 4.13.1).

Таблица 4.13.1 Свойства и знаци на химичните вещества и препарати, които ги определят в съответните

категории при класифицирането им като опасни

1. Експлозивни ( Е) 8. Вредни (Xn) 2. Оксидиращи (О) 9. Корозивни (C) 3. Изключително запалими (F +) 10. Дразнещи (Xi) 4. Лесно запалими (F) 11. Сензибилизиращи (Xi) 5 Запалими (F) 12. Канцерогенни (Т) 6. Силно токсични (Т+) 13. Токсични за репродукцията (Т) 7. Токсични (Т) 14. Мутагенни (Т) 15. Опасни за околната среда (N)

Химичните вещества класифицирани като канцерогени, мутагени и токсични за

репродукцията (CMR) попадат в Категории 1, 2 и 3, които предопределят степента на

риска за хората и строгостта на мерките за предотвратяване на потенциалните увреждания

свързани с експозиция на работещите и на населението (ПМС № 130 с Наредба за

опасните химични вещества и препарати, подлежащи на забрана или ограничения при

търговия и употреба (ДВ бр. 69/2002 г, изм. и доп. ДВ бр. 62/2004 г, бр. 97/ 2005 г, бр.

5/2007 г). Сензибилизиращите вещества и CMR имат отдалечени ефекти върху организма

на хората, защото уврежданията от тях се установяват месеци и години след експозицията.

CMR представляват здравен риск за работещите заети с третирането на опасни отпадъци.

Алергичните заболявания на кожата и на дихателните органи се дължат на

сензибилизация към органичен прах, прах от бетон и строителни отпадъци, контакт с

нестабилизирани, влажни битови отпадъци.

а) Строителство Таблица 4.13.2 представя възможните източници на опасни вещества, смеси и

прахове при изграждането и експлоатацията на „Интегрираната система от съоръжения

за третиране на отпадъци Столична община”.


Източници на опасни химични вещества и смеси при изграждането и

експлоатацията инсталациите за преработка на ТБО




Наименование Химичен състав

Източник Опасност за здравето и за околната среда

Дизелово гориво Моторни и машинни смазочни масла, хидравлични масла (РАН*, РСВ*)

Багери, булдозери, кранове, челе товарач, сметоизвозни коли, самосвали за реализация на разделените метали и RDF-горивото.

Вредни. Запалими. Дразнители. Алергени. Канцерогени Категория 3. Опасни за околната среда.

Въглеродни оксиди, азотни оксиди и серни оксиди, ЛОС, РАН*

Емисии от ауспухни газове от строителни машини, товарни и сметоизвозни коли,

Дразнители. Вредни. Алергени. Мутагени. Опасни за околната среда.

Въглероден диоксид, азот, прах, ЛОС, живак

Въздушен поток от изсушаването на битовите отпадъци

Замърсителите са под допустимите здравни норми

Цимент, бетон, строителни отпадъци, хидроизолации, лепила, бои, разтворители

По време на изграждането на инфраструктурата на завода, включително и производствените халетата, складове, пътища.

Дразнене и алергични заболявания на горните дихателни пътища (ГДП), очите и кожата.

Почвен прах (ФПЧ) със свободен кристален силициев диоксид под 2 %

Прах при строителни, изкопни, и товаро-разтоварителни работи. Замърсени вътрешни пътища, площадки и рампи.

Дразнене на горните дихателни пътища (ГДП), очите и кожата.

Прах (ФПЧ) от твърди битови отпадъци

Замърсен приемен бункер и отсъствие на санитарно-вентилационна система с пречистване в приемно помещение

Алергични заболявания на горните дихателни пътища (ГДП) и кожата. Осигурена аспирационна вентилация.

Прах (ФПЧ), замърсен с тежки метали, части от батерии (кадмий, никел)

Неправилно и дълготрайно съхранение на сепарираните отпадъци получени от Приемните помещения – на открито при сухо и ветровито време.

Вреден. Дразнител. Алерген. Опасност от хронични заболявания на нервната, кръвотворната система, черния дроб, бъбреците, отдалечени ефекти.

Прах (ФПЧ) от инертни негорими материали

Неправилно и дълготрайно съхранение на отпадъците получени от приемно помещение на открито.

Дразнене на горните дихателни пътища (ГДП), очите и кожата.

Прах (ФПЧ) от брикети от битовите отпадъци

Товаро-разтоварителни работи на открито при ветровито време.

Дразнене и алергични болести на ГДП, очите и кожата.

Неприятни миризми – меркаптани, органични амини, амоняк, азотни оксиди, сероводород, ционоводород

Неефективна аспирация с пречистване и изолация в производствените халета

Вредни. Психо-сензорно натоварване. Дразнене на горните дихателни пътища (ГДП), очите и кожата.

РАН* - Полициклични ароматни въглеводороди

РСВ* - Полихлорирани бифенили

Изброените очаквани опасни вещества, смеси и прахове имат здравно значение за

работниците ангажирани в изграждането и експлоатацията на предприятието. Очаква се,

че строителството ще продължи от 2008 г до 2011 г. Ще бъдат наети фирми, които са

лицензирани за специфични строителни дейности. За ограничение на риска съществена

роля играят организации с доказан опит, използването на добре поддържани строителни

машини и тежки товарни коли, осигуреното им зареждане с качествени горива и смяна на

смазочните масла извън площадката обекта, ефективният инструктаж, употребата на




лични предпазни средства и подходящо чисто работно облекло, осигуряване на условия за

лична хигиена.


Експлоатацията на предприятието ще продължи около 30 години. Инвеститорът е

запознат с най-добрите налични практики за обработка на смесени битови отпадъци в

други страни от Европейския съюз, по-специално в Германия. Използването на халета със

санитарни вентилационни системи, затворени автоматизирани инсталации с дистанционно

управление, на пречиствателни съоръжения за улавяне и третиране на газовите смеси,

замърсения въздух и биогаза още при съответните източници, гарантират минимално

разпространение на организирани и неорганизирани емисии в компонентите на околната и

на работната среда. Предвидени са сигнални и блокиращи аварийни системи, достатъчно

вода и хидранти в случаи на пожари и експлозии.

Отклонението от автомагистрала ”Хемус” в посока към площадката за

реализиране на инвестиционното предложение има дължина около 1000 m. То няма да

преминава през населени места. Трасето ще бъде двупосочно, асфалтирано и озеленено.

Очаква се, че дизеловите горива за сметоизвозните автомобили ще бъдат качествени и ще

съответстват на ПМС № 156 с Наредба за изискванията за качеството на течните горива,

условията, реда и начина на техния контрол (ДВ бр. 66/2003 г, изм.доп. ДВ бр. 69/2005 г,

ДВ бр. 76/2007 г).

С оглед намаляване на неприятните миризми и разпространението на фини прахови

частици извън границите на предприятието, освен изолацията и санитарно-

вентилационните системи за пречистване в халетата, са предвидени висока ограда и

озеленяване на площадката. Пояс от високостеблена растителност ще допринесе за

намаление на въздействието върху средата за обитаване.

Не се очаква допълнително неблагоприятно въздействие на неприятни миризми и

опасни вещества върху обитателите на селата Яна, Горни Богоров, Григорево, Столник и

Мусачево. Те се намират на разстояние над 1000 m от площадката, предвидена за

реализация на инвестиционното предложение.

В предприятието няма да има автостопанство, бензиностанция, склад за нефтени

горива и масла или ремонтно-механична работилница, които са свързани с рискове от

пожари, експлозии и разливи на нефтени продукти.

От Депото за неопасни отпадъци след 10-тата година се очаква отделянето на

биогаз. Той има потенциала да причинява вреда на човешкото здраве чрез задушаване или




експлозия (съотношение 1:15-биогаз:въздух). Метанът не е токсичен газ, но влошава

състава на въздуха и при концентрация на кислорода, недостатъчна за дишане, действието

на метана може да стане токсично. Биогазът (метан) нанася щети на локалната околна

среда, ако не се управлява, а стохастично излиза от депото. Обикновено причинява

изсъхване на селскостопанските култури, поради проникване в почвата. Инвестиционното

предложение е съобразено с това вредно въздействие на този газ, защото предвижда

изграждане на газосъбирателна система, отвеждане на газа в газов кладенец и изгарянето

му във „факел”. Проектните данни от предварителните проучвания показват, че той няма

да се набогати достатъчно на метан (защото отпадъците са предварително стабилизирани),

за да се използва за отопление, светление и др.


На този етап въздействието на отпадъците и опасните вещества се свежда до

въздействие на строителни и битови отпадъци от жизнената дейност на работниците. В

плана за закриване и рекултивация на площадките на инсталациите и депото следва да

бъдат детайлно описани дейностите на този етап и отговорните лица.

Задължително трябва да се опишат и следексплоатационните грижи за Депото за

неопасни отпадъци (мониторинг, управление на инфилтрата и на биогаза).


инвестиционното предложение се очаква следното въздействие от този фактор на




Степен на въздействие: Значителна, защото технологията е свързана с приемане, обработка и получаване на отпадъци.



Честота на въздействието: В рамките на работния ден. При аварийни ситуации – в зависимост от продължителността и качеството на аварията



4.14. Хигиенно-защитни зони

Според Наредба № 7 от 25.05.1992 г за хигиенните изисквания за здравна защита

на селищната среда на МЗ (ДВ. бр. 46/1992, изм.доп. ДВ бр. 46/1994 г, ДВ. бр. 89 ,101/1996 г, ДВ. бр.

101/1997 г, ДВ. бр. 20 и 41/1999 г, ДВ бр. 40/2002 г), Приложение № 1 към чл. 4 и чл. 6:

т. 340. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Депониране на неопасни отпадъци с




ежедневно запръстяване -1000 m т. 343а. “Рециклиране като самостоятелна дейност и/или предварителна обработка

(сепариране, раздробяване, балиране, брикетиране, пакетиране, претоварване и др.)

на комунално-битови твърди отпадъци на площадки с капацитет над 10 t дневно”,

хигиенно-защитната зона е 1000 m. Инвестиционното предложение предвижда

производителност на инсталациите, както следва: МБТ – 1200t/d; Компостиране на

„зелени отпадъци” – 60 t/d; Компостиране на „биоотпадъци” – 60 t/d.

т. 381в. ”Обезвреждане на неопасни отпадъци по физични, химични и биологични

способи в закрити пространства без складово стопанство за събиране на

отпадъците и съоръжения за допълнителна обработка на остатъка”, хигиенно-

защитната зона е 100 m. Компостирне на биологично разградими отпадъци ще се

извършва, в закрити помещения (контейнери) при условия, които водят до

получаване на компост за значително по-кратко време в сравнение с третирането

на открити полета за компостиране. Инвестиционното предложение включва

предварителна обработка на битовите отпадъци чрез физико-биологично третиране

в закрити пространства с обезвреждане на емисиите от вредни вещества в

атмосферния въздух и водите чрез съвременни инсталации и съоръжения

(биофилтри).

От съпоставката на посочените изисквания за хигиенно-защитни зони и

местоположението на двете площадки, със предвидените върху тях инсталации за

третиране на отпадъците се вижда, че населените места в района се разполагат на

разстояние над 1000 m от границите на инвестиционното предложение, т.е. хигиенно-

защитните зони са спазени.

4.15. Дискомфорт

БИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ - Известно е, че твърдите битови отпадъци

са подходяща среда за развитие на микроорганизми (бактерии, бацили, дрожди, плесени,

спори). Те са източници на разнообразни инфекциозни заболявания, предимно на

стомашно-чревната, дихателната система, лигавиците на устната кухина, очите и кожата.

Микроорганизмите и предимно – плесените, са доказани сензибилизатори. Предизвикват

алергични болести от типа на ринит, фарингит, спастичен бронхит, алергичен

конюнктивит, бронхиална астма, а в тежки случаи – белодробна фиброза, хронична екзема

или контактна уртикария. Приетите сметоизвозни автомобили веднага ще се отправят

към Приемния бункер. Той се намира в затворено пространство, с което се предотвратява




замърсяването откритите пространства на предприятието с микроорганизми. Битовите

отпадаци ще се пренасят по лентови транспотьори за отделните етапи на преработка.

Помещенията в производствените халета ще бъдат разпределени така, че да не се

кръстосват производствените потоци, които в значителна степен са автоматизирани.

Очаква се единствено, че при първоначалното разделяне може да има ръчни процеси за

сортиране на някои пожароопасни и опасни отпадъци. Непосредственият контакт с

битовите отпадъци създава риск за здравето на персонала.

В производствените халета за биологично третиране, процесите са затворени (в

контейнери) и автоматизирани. Те ще се управляват дистанционно. Сградите,

коридорите, халетата, кабините ще бъдат изградени от материали, които позволяват

добро измиване и периодична дезинфекция. Ще се използва водата от собствения

сондажен водоизточник и водния кондензат. Санитарните вентилационни системи с

аспирация и пречиствателни съоръжения гарантират отсъствие на разпространение на

производствен прах замърсен с микроорганизми. Изсушаването на при температура над

600 С води до унищожение на почти всички микроорганизми с изключение на някои спори

и плесени. Стабилизираните отпадъци с относителна влажност 10 % не са източник на

разпространение на вредни микроорганизми.

Персоналът зает с третиране на битовите отпадъци ще има подходящо работно

облекло, шапки, обувки, ръкавици, дихателни маски. След свършване на работната смяна

са осигурени условия за изкъпване и смяна на облеклото. Работното облекло и личните

предпазни средства се почистват и изпират в предприятието. Забранено е носенето им по

домовете.

Предвидена е инсталация за измиване и периодична дезинфекция на

сметоизвозните автомобили. Не се очаква сериозно замърсяване на автомобилните гуми с

битови отпадъци, тъй като те няма да достигат клетките, в които ще се депонира

стабилизираната част от неизползваемите преработени отпадъци.

Възможно е смесените битови отпадъци да бъдат източници на разпространение на

вредни насекоми (личинки на мухи, хлебарки) и вредни гризачи. Това може допълнително

да се получи, когато площадката на предприятието не се поддържа чиста и не се извършва

периодична дезинсекция и дератизация от специализирана фирма наета за целта по

договор.

ПСИХО-СЕНЗОРНИ ФАКТОРИ- Капацитетът на предприятието е около

410000 t годишно. До 2010 г ще постъпват за обработка 1200 t смесени битови отпадъци




на ден, а до 2020 г прогнозираното количество ще бъде 1726 t дневно. Големият мащаб

на дейности, свързани с инвестиционното предложение е предпоставка за сериозни

отговорности. Най-добрите налични технологии, на които се основават процесите на

преработка на битовите отпадъци, гарантират липса на риск от аварии при съвременна

автоматизация и дистанционен контрол. Високите технически изисквания, опасностите от

пожари и експлозии (повишени концентрации прах от изсушените отпадъци или прах от

брикетите), процесите на биологично третиране и разделяне изискват много добра

организация и дисциплина.

Поддръжката и ремонта на инсталациите, вентилационните системи и

пречиствателните съоръжения са свързани с психо-сензорно натоварване. Към това се

добавя въздействието на наднормени нива производствен шум, ако не се употребяват

антифони и не се организират периодични почивки на персонала в подходящи помещения.

Инсталациите за механо-биологично третиране ще бъдат на непрекъснат производствен

график. Във връзка с това са осигурени резервни помещения и производствени линии за

предотвратяване на опасностите в случаи на аварии.

Известно е, че работещите с битови отпадъци се адаптират към въздействието

на неприятни миризми, но това означава допълнително натоварване и психо-сензорен

стрес. В това отношение е от значение е улавянето на миризмите със санитарната

аспирационна вентилация в производствените халета и пречистването на замърсения

въздух с биологични филтри. Неопасните отпадъци след стабилизирането им няма да

имат неприятна миризма. Инвестиционното предложение гарантира нива на неприятните

миризмит под 300 ед./m3, при хигиенна норма 500 ед./m3.

4.16. Обобщени данни за потенциалното въздействие на инвестиционното предложение върху компонентите на околната среда

Базирайки се на предлаганите технологии в „Интегрираната система от съоръжения

за третиране на битовите отпадъци”, материалните баланси на процесите, морфологичния

състав на битовите отпадъци, както и на вида и количествата на генерираните отпадъчни

газове, отпадъчни води, твърди отпадъци и енергетични замърсители - в резултат на

експлоатация на инвестиционното предложение са оценени и анализирани въаздействията

върху: компонентите на околната среда и здравето на работниците и населението.

По отношение на здравно-хигиенните аспекти на околната среда и здравния риск в

Доклада за ОВОС е определено потенциално засегнатото население, като се




идентифицирани и охарактеризирани рисковите фактори за увреждане на здравето на

хората и експозицията и се преценят възможностите за комбинирано, комплексно,

кумулативно и отдалечено въздействие.

Значимостта на въздействията са определени като:

1. преки- ПР 2. непреки- НПР 3. кумулативни- КУ 4. краткотрайни- КТ 5. среднотрайни- СТ 6. дълготрайни- ДТ 7. постоянни- ПО 8. временни- ВР 9. положителни- ПОЛ 10. отрицателни- ОТР Значимостта на въздействието е оценена спрямо факторите, които замърсяват или

увреждат околната среда по време на етапите на строителство, експлоатация и закриване

на инвестиционното предложение (таблици 4.1.÷ 4.11.) Знакът”+” в таблиците означава

наличие на въздействие, а когато няма знак, означава че няма въздействие.

Представени са обобщени данни за обхвата на потенциалните въздействията

(емисии във въздуха, отпадъчни води, отпадъци), върху компонентите на околната среда,

на материалното и културно наследство от инвестиционното предложение, по време на

строителството, експлоатацията и етапa на закриване и рекултивация, съгласно таблици

4.5., 4.10.и 4.11. Обхвата на потенциалните въздействия е отбелязан като:

- въздействие само за площадката – С

- локално въздействие, до 10 км – Л

- регионално въздействие – Р

- национално въздействие - Н

Таблица 4.1. Въздействие върху околната среда на отпадъчните газове, генерирани при

строителство на инвестиционното предложение

Компоненти ПР НПР

КУ

КТ СТ ДТ ПО ВР ПОЛ ОТР

1. Атмосфера 2. Атмосферен въздух. + + + + 3. Води - повърхностни води - подземни води

4. Почви + + + 5. Земни недра 6. Минерално разнообразие 7. Ландшафт 8. Природни обекти - защитени





КУ


територии 9. Биологично разнообразие - Флора + + + - Фауна + + +

10. Културно наследство 11. Здравно състояние (работници, население)

+ + +

Таблица 4.2. Въздействие върху околната среда на отпадъчните води, генерирани при

строителство на инвестиционното предложение


КУ


1. Атмосфера 2. Атмосферен въздух. 3. Води - повърхностни води + + + - подземни води + + +

4. Почви + + + 5. Земни недра 6. Минерално разнообразие 7. Ландшафт 8. Природни обекти - защитени територии

9. Биологично разнообразие - Флора - Фауна


Таблица 4.3. Въздействие върху околната среда на отпадъците, генерирани при строителство

на инвестиционното предложение


КУ


1. Атмосфера 2. Атмосферен въздух. + + + 3. Води - повърхностни води - подземни води


9. Биологично разнообразие - Флора + + + - Фауна + + +





Таблица 4.4. Въздействие на рисковите енергийни източници (шумове, вибрации) върху

околната среда по време на строителство


КУ


1. Атмосфера 2. Атмосферен въздух. 3. Води - повърхностни води - подземни води




+ + +

Таблица 4.5. Обобщени данни за значимостта на въздействията върху компонентите на

околната среда, на културното наследство по време на строителство Значими въздействия върху компонентите на околната среда

Води Биологично

разнообразие Фактори

Атм

осфера

Атм

осферен възду

х

Повър

хостни

Под

зeмни

Поч

ви

Земни

недра

Ландш

афт

Защитени

тери

тори

и

Фло

ра

Фауна

Кул

турн

о наследство

Здравен ри

ск

Емисии във

въздуха С С С С С

Отпадъчни води С С С С

Отпадъци С С С

Рискови енергийни източници

Л С

Дискомфорт С С С

Таблица 4.6. Въздействие върху околната среда на отпадъчните газове, генерирани при експлоатация



КУ


1. Атмосфера 2. Атмосферен въздух. + + +





КУ


3. Води - повърхностни води - подземни води


9. Биологично разнообразие - Флора - Фауна + + +


+ + +

Таблица 4.7. Въздействие върху околната среда на отпадъчните води, генерирани при

експлоатация на инвестиционното предложение


КУ


1. Атмосфера 2. Атмосферен въздух. 3. Води - повърхностни води + + + - подземни води

4. Почви 5. Земни недра 6. Минерално разнообразие 7. Ландшафт 8. Природни обекти - защитени територии



Таблица 4.8. Въздействие върху околната среда на отпадъците, генерирани при експлоатация



КУ



4. Почви 5. Земни недра 6. Минерално разнообразие 7. Ландшафт 8. Природни обекти - защитени





КУ


територии 9. Биологично разнообразие - Флора - Фауна


+ + +

Таблица 4.9. Въздействие на рисковите енергийни източници (шумове, вибрации) върху

околната среда по време на експлоатация


КУ



4. Почви 5. Земни недра 6. Минерално разнообразие 7. Ландшафт 8. Природни обекти - защитени територии

9. Биологично разнообразие - Флора + + + - Фауна


+ + +


околната среда, на материалното и културно наследство по време на експлоатация

Значими въздействия върху компонентите на околната среда

Води Биологично разнообразие

Фактори

Атм

осфера

Атм


х

Повър

хостни

Под

зeмни

Поч

ви

Земни

недра

Ландш

афт

При

родн

и обекти -

Защитени тери

тори

и

Фло

ра

Фауна

Кул

турн


Здравен ри

ск

Емисии във въздуха

С С С С

Отпадъчни води С С

Отпадъци С С С С


С С

Дискомфорт С С С





околната среда, на материалното и културно наследство по време на закриване и

рекултивация Значими въздействия върху компонентите на околната среда

Води Биологично разнообразие

Фактори Атм

осфера

Атм


х

Повър

хостни

Под

зeмни

Поч

ви

Земни

недра

Ландш

афт

При

родн

и обекти -

Защитени тери

тори

и

Фло

ра

Фауна

Кул

турн


Здравен ри

ск

Емисии във

въздуха С С С С С

Отпадъчни води С С С

Отпадъци С С


С С

Дискомфорт С С

4.17. Трансгранично въздействие

Въз основа на посочените в т.1 технологични процеси за преработка на битови

отпадъци в инвестиционното предложение на Столична Община за изграждане на

интегрирана система от съоръжения за механобиологично третиране, компостиране и

Депониране на неопасни отпадъци се установява, че не се очаква генериране на отпадъчни

води и газове, които биха довели до замърсяване на компонентите на околната среда.

Имайки в предвид местоположението на предлаганите площадки, както и техните

алтернативи няма основание за очакване на трансгранично въздействие.




5. Използвани методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда (закони, наредби, методични указания, инструкции, заповеди, постановления, правилници, стратегии, план-програми).

5.1. Закони, наредби, методики, методични указания, инструкции, заповеди, постановления, правилници, стратегии и план-програми използвани при изготвянето на ДОВОС

Общи • Закон за опазване на околната среда, Обн. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., попр. ДВ. бр.98 от 18 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.74 от 13 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13.04.07г. • Закон за опазване на чистотата на атмосферния въздух /ДВ 45/ 1996г., 49/ 1996г., 85/1997г., 27/2000г., 102/2001г., 91/2002г., 112/2003г. /. • Закон за водите / Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., изм. и доп., бр. 81 от 6.10.2000 г., в сила от 6.10.2000 г., бр. 34 от 6.04.2001 г., бр. 41 от 24.04.2001 г., изм., бр. 108 от 14.12.2001 г., бр. 47 от 10.05.2002 г., в сила от 11.06.2002 г., бр. 74 от 30.07.2002 г., бр. 91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.05.2003 г., изм., бр. 69 от 5.08.2003 г., бр. 84 от 23.09.2003 г., доп., бр. 107 от 9.12.2003 г., бр. 6 от 23.01.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 18 от 25.02.2005 г., в сила от 20.01.2005 г., изм., бр. 77 от 29.07.2005 г., изм. и доп., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 29 от 7.04.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., попр., бр. 66 от 15.08.2006 г., изм., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 22 от 13.03.2007 г., в сила от 11.02.2007 г., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. • Закон за управление на отпадъците (Обн., ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 77 от 27.09.2005 г., изм., бр. 87 от 1.11.2005 г., в сила от 1.05.2006 г., изм. и доп., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм., бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.03.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г. (*) , бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от 4.08.2006 г., (*) бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., (*) бр. 53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г.) • Наредба № 7 от 25.05.1992 год. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. ДВ бр.46 от 1992 год. • Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи промишлени инсталации и съоръжения, Приета с ПМС № 62 от 12.03.2003 г., обн., ДВ, бр. 26 от 21.03.2003 г., попр., бр. 29 от 31.03.2003 г., изм. и доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., попр., бр. 4 от 13.01.2006 г. • Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) /Приета с ПМС № 59 от 7.03.2003 г., обн., ДВ, бр. 25 от 18.03.2003 г., изм. и доп., бр. 3 от 10.01.2006 г/ • Наредба № 4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти / ДВ 51/2001г./. • Конвенция за достъп до информация и участие на обществеността във вземането на решения и достъп до правото по екологичните проблеми (Архус, Дания, 1998), подписана. • Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Еспоо, Финландия, 1991), ратифицирана и в сила от 10.09.1997 • Правилник за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи, Приет с ПМС № 18 от 23.01.1998 г., обн., ДВ, бр. 13 от 3.02.1998 г., в сила от 3.02.1998 г., изм., бр. 3 от 11.01.2000 г., в сила от 29.12.1999 г., бр. 22 от




9.03.2001 г., в сила от 9.03.2001 г., изм. и доп., бр. 15 от 14.02.2003 г., изм., бр. 48 от 13.06.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., отм., бр. 40 от 18.05.2007 г., в сила от 18.05.2007 г. • Наредба № 2 Противопожарни строително-технически норми /ДВ 58/1987, 33/1994г./. • Наредба № 3/1997 за пожарната безопасност на обектите в експлоатация /ДВ 54/1997, 60/1997г./. • Наредба № 4/ 1995 г. за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарната охрана. • Наредба № 15 за пожарната безопасност при извършване на огневи работи. • Закон за ратификация на Споразумението за участието на България в Европейската агенция по околната среда и в Европейската мрежа за екологична информация и наблюдение (ДВ бр. 105/2000 г.). Атмосфера и атмосферен въздух • Наредба №2 (13.02.98) за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници – ДВ бр.51 от 1998г.; изм. и доп. в бр.34 от 1999 г. • Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. • Наредба № 7 от 25.05.1992 год. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. ДВ бр.46 от 1992 год. • Методика за изчисляване балансови методи на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, РД-299/2000, МОСВ • Методика за разработване и управление на регионални екологични програми. 1998, МОСВ. • Наредба № 1/1998г. за условията и реда за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници / ДВ 51/1998г. /. • Наредба № 3/1998г. за условията и реда за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти, свързани с националния горивно-енергиен баланс на страната / ДВ 51/1998г./ • Наредба № 6/1999г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници/ ДВ 31/1999г., 52/ 2000г. /. • Наредба №7/1999г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух / ДВ 45/ 1999г. /. • Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите за управление и оценка на качеството на атмосферния въздух, в който е налице превишаване на установените норми, утвърдена със Заповед № РД-996/20.12.2001г. на МОСВ+Приложение Инструкция за реда за попълване на констативните протоколи и протоколите за резултатите от измервания на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, утвърдена от МОСВ на 10.08.2001г. • Наредба № 8/1999г. за норми за озон в атмосферния въздух / ДВ 46/1999г. /. • Наредба №4 от 5.06.2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух – ДВ бр.64 от 2004г. • Наредба № 9/1999г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух/ ДВ 46/ 1999г. /. • Наредба № 13/1992г. за пределно допустимите концентрации на вредни вещества във въздуха на работна среда / ДВ 81/1992г., ДВ 11/ 1994г., ДВ 57/ 1994г., заменена с Наредба № 13/2003г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиции на химични агенти при работа, публ. ДВ № 8/2004 • Наредба № 14/1997г. за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населени места / ДВ 88/1997г. изм. ДВ 46/1999г., и ДВ бр.8 от 2002г./. • Наредба № 17/1999г. за норми за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества / ДВ 97/1999г./. • Наредба № 1/16.01.2004 г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух. • Наредба №16 за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения при съхранение и превоз на бензини.




• Наредба № 11 за Норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. ДВ бр. 42 от 2007 год. • Наредба № 3/1996г. за условията и реда за съгласуване на удостоверения за внос и износ, за издаване на становища при внос на машини, апарати и съоръжения, работещи с фреон, различен от фреон 11 и 12, и на становища за безмитен внос, за които компетентен орган е МОСВ, съгласно ПМС № 266/1995г. за режима по износа и вноса /ДВ 29/1996г. / • Виенска конвенция за защита на озоновия слой / ДВ 82/1989г./. • Конвенция за замърсяване на въздуха на далечни разстояния, /Geneva 1979/, ратифицирана през 1981, в сила от 1983, Протоколите към конвенцията са ратифицирани и са в сила; • Конвенцията на ООН за климата от 1992 година е ратифицирана и в сила от 1995 година; Протоколът от Киото от 1997 година е подписан през 1998 година, но не е ратифициран. • ПМС № 254 /30.12.1999г. за контрол и управление на вещества, които нарушават озоновия слой и Наредба за осъществяване на контрол и управление на вещества, които нарушават озоновия слой / ДВ 3/2000г. /. • ПМС № 257/2001 за приемане на наредба за условията и реда за намаляване на замърсяването от моторни превозни средства, обн. ДВ бр. 98 от 16 ноември 2001 година; изм.бр 110 от 21 декември 2001, в сила от 01.01. 2002 година. • Методика за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой / утв. със Заповед № РД-02-14-211/25.02.1998г. на МРРБ, публ. БСА 7,8/1998г. /. • Инструкция за експлоатация на прахоуловители и газопречистващи уредби / инсталации/ / ДВ 61/1977г./. • Инструкция за предварителна оценка на качеството на атмосферния въздух, Писмо на Изпълнителя. Директор на ИАОС от 13.02.2002г. • Методика за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой (утвърдена със Заповед №РД-994/04.08.2003г. на МОСВ) • Методика за определяне на емисиите при горивните процеси в енергетиката, промишлеността, отоплението в битовия сектор и от технологичните процеси, Справочник на съществуващите методики за ОВОС, МОСВ, 1997 г. • Методика за прогнозиране на концентрацията на SO2 в димните газове при изгаряне на нефтопродукти; норми за допустими емисии на вредни вещества изпускани в атмосферата, МОСВ, ДВ 81/1991 г. • Програма качество на атмосферния въздух (КАВ), София, 2004г. • Протоколи от замерване на атмосферни замърсители. • Бюлетини за състоянието на околната среда, МОСВ, 2005-2007г. Води • Наредба N 3/2000г. за условията и реда на проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточници на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /ДВ 88/2000г./. • Наредба N 4 за изискванията към качество на води с предназначение за обитаване от риби и черупкови организми (ДВ бр. 88/2000г.). • Наредба N 5/2000 г. за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на Националната система за мониторинг на водите / ДВ 95/2000г./ • Наредба N 6/2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти /ДВ 97/2000г./ • Наредба N 7/2000г за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места /ДВ 98/2000г./ • Наредба N 7/1986 за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води /ДВ 86/1986г./ • Наредба N 9/ 2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели /ДВ 30/2001г./




• Наредба N 9/1994г. за водоснабдителните и канализационни системи /ДВ 77/1994 г., 7/1996г., 16,47/1998г.. 3,70/1999г., 78/2000г./ • Наредба N 10/2001г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване /ДВ 66/2001г./ • Наредба за издаване позволителни за извършване на строежи и провеждане на мероприятия, които могат да се отразят неблагоприятно върху естествения режим на водите, проводимостта на руслата, оттока и ледохода /ДВ 82/1973г./ • Наредба N 12/2002г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване /ДВ 63/2002г./ • Заповед N РД – 272/2001г. за категоризация на повърхностните води във водните обекти и в части от тях • Норми за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради /БСА3/2001г./ • Норми за проектиране на канализационни системи /БСА9, 10/1989г., 1/1993г./ • Наредба № 5/08.11.2000 г. за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на Националната система за мониторинг на водите, обн. ДВ, бр. 95 от 21.11.2000 г., в сила от 21.11.2000 г. • Наредба № 7/14.11.2000г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, обн., ДВ, бр. 98 от 01.12.2000г. • Наредба № 1/10.10.07 за проучване, ползване и опазване на подземните води, ДВ. бр.87 от 30.10. 2007г. • Правилник за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи, приет с ПМС 18/23.01.1998 г., обн. ДВ бр. 13/03.02.1998 г, изм.бр.3/11.01.2000 г., бр.22/9.03.2001 г., бр.15/14.02.2003 г. 24.02.2004 г., в сила от 25.05.2004 г. • Инструкция Nо1 за изискванията към процедурите за регистриране, обработка и съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствени непрекъснати измервания, обн. ДВ бр.69/2003 г. Отпадъци и опасни вещества • Наредба № 3 за класификация на отпадъците (издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 44 от 25.05.2004 г. ) • Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки (Приета с ПМС № 41 от 26.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 19 от 9.03.2004 г., попр., бр. 56 от 29.06.2004 г., изм., бр. 104 от 26.11.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 58 от 15.07.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) • Наредба № 9 от 28 септември 2004 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения, регистрационните документи и на закритите обекти и дейности (обн., ДВ, бр. 95 от 26.10.2004 г., попр., бр. 113 от 28.12.2004 г.) • Наредба № 7 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци (обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г. ) • Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (обн., ДВ, бр. 83 от 24.09.2004 г., доп., бр. 87 от 30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г.) • Заповед No РД-988-29.12.2006 на Министъра на околната среда и водите за Методите за основно охарактеризиране на отпадъците и за изпитване за установяване на съответствието и Опростени процедури за изпитване на отпадъци и изискванията за проверка на място, включително методи за бързо изпитване на отпадъци • Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци (приета с ПМС № 53 от 1999 г., ДВ, бр.29/1999 г.) • Наредба за изискванията за третиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (Приета с ПМС № 230 от 1.11.2005 г., обн., ДВ, бр. 90 от 11.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) • Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства (приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г., обн., ДВ, бр. 104 от 26.11.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.)




• Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки (обн. ДВ, бр.19/09.03.2004 г.) • Наредба за изискванията за третиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (приета с ПМС № 131 от 2000 г., ДВ, бр.59/2000г.). • Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (Загл. изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.) Обн., ДВ, бр. 10 от 4.02.2000 г., в сила от 5.02.2002 г., изм., бр. 91 от 25.09.2002 г., бр. 86 от 30.09.2003 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.2003 г., в сила от 31.01.2004 г., бр. 100 от 13.12.2005 г., в сила от 14.01.2006 г., бр. 101 от 16.12.2005 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г. (*) - изм., бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., изм. и доп., бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 24.11.2006 г., (*) изм., бр. 53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г., изм. и доп., бр. 82 от 12.10.2007 г. • Коригендум на Регламент (EО) 1907/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), установяващ Европейска Агенция по Химикали, изменящ Директива 1999/45/EО и отменящ Регламент (EEО) 793/93 на Съвета и Регламент (EО) 1488/94 на Комисията, а също и Директива на Съвета 76/769/EEО и Директиви на Комисията 91/155/EEО, 93/67/EEО, 93/105/EО и 2000/21/EО (последно изменение от 29 май 2007г.) • Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях (ДВ, 39/12.05.06) • Наредба за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на съществуващи и нови химични вещества, препарати и продукти с 16 приложения (Приета с ПМС № 316 от 20.12.2002 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 66 от 30.07.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 50 от 17.06.2005 г., в сила от 18.12.2005 г., изм. и доп., бр. 57 от 12.07.2005 г., в сила от 13.01.2006 г., бр. 20 от 6.03.2007 г., в сила от 1.03.2007 г., изм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 1.01.2008 г) • Наредба №17 за норми за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества, (ДВ 97/1999) • Ръководство за предварително третиране преди депониране на отпадъци в България, МОСВ, София, 2005 Почви • Закон за защита при бедствия, Обн. ДВ. бр.102 от 19.12.06г. • Закон за управление на отпадъците / ДВ 86/2003г. изм. ДВ. бр.63 от 4.08. 06г /. • Закон за устройство на териториите, ДВ 107/2003 и измененията му • Закон за почвите, Обн. ДВ. бр.89 от 6.11.07г • Наредба № 3 за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата, обн. ДВ бр.36/08.05.1979 г., изм. и доп. бр.5/16.01.1996 г., бр.54/08.07.1997г., бр.21/17.03.2000 г., доп. бр.39 от 16.04.2002 г. • Наредба № 26 от 2.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, издадена от министъра на земеделието и горите, министъра на околната среда и водите, министъра на териториалното развитие и строителството и председателя на Комитета по горите, обн., ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г.,т. 9, р. 6, № 889, изм. и доп. ДВ бр. 30/ 2002 год • Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържанито на реализираните възстановителни мероприятия. В сила от 17.08.2007 г.Обн. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2007г. Геоложка основа, земни недра и минерално разнообразие • Закон за подземните богатства / ДВ 23/1999г., 28/2000г., 108/2001г., 47/2002г./. • Наредба за Националния геофонд /ДВ 6/2000г./. Ландшафт • Регионално ландшафтно райониране на сраната. География на България. Монография БАН. София. 1996. • Топологично ландшафтно райониране на страната. География на България. Монография БАН. София. 1996. • Базисна геоекологична класификация на ландшафтите в България. София. 1989.




Природни обекти • Закон за защитените територии, Обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г., изм., бр. 98 от 12.11.1999 г., в сила от 12.11.1999 г., изм. и доп., бр. 28 от 4.04.2000 г., изм., бр. 48 от 13.06.2000 г., доп., бр. 78 от 26.09.2000 г., изм., бр. 23 от 1.03.2002 г., изм. и доп., бр. 77 от 9.08.2002 г., изм., бр. 91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г. • Закон за биологичното разнообразие, Обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г., изм. и доп., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 29 от 7.04.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г. • Регистър на защитените територии, ИАОС, eea.government.bg/zpo/index.jsp • Заповед за обявяване на ЗМ Блатата, 1993 г., Архив на ИАОС Биологично разнообразие • Закон за биологичното разнообразие. 2002. ДВ 77. • Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05. 1992 за запазване на природните местообтания и на дивата флора и фауна • Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предметите и целите на опазване на защитените зони (ДВ бр. 73/2007) • Наръчник за Натура 2000 в България. 2002. Природозащитна поредица – кн 5. БДЗП. • Национален план за опазване на биологичното разнообразие. 2000.МОСВ. • Орнитологично важни места в България. БДЗП, 1997г. Културно, архитектурно, историческо и археологическо наследство • Закон за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) (Обн.в ДВ, бр. 29/1969 г. многократно променян и допълван); • Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите (ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.); • Наредба 5 от 1979 г. за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата (Обнародвана в ДВ, бр. 6 от 1979 г.); • Наредба 17 от 1979 г. за определяне границите и режима за използване и опазване на недвижимите паметници на културата извън населените места (Обн. ДВ, бр. 35 от 1979 г.); • Наредба 11 от 1983 г. за реда за приемане на извършени консервационни и реставрационни работи по недвижими паметници на културата (Обн. ДВ, бр. 25 от 1983 г.); • Наредба 26 от 1996 г. за развитието, ползването и управлението на автоматизирана информационна система “Археологическа карта на България” (Обн.ДВ, бр. 34 от 1996 г.); • Наказателен кодекс (Обнародван в ДВ, бр. 26 от 1968 г., многократно изменян и допълван); • Европейска конвенция за опазване на археологическото наследство (Ратифицирана със Закон на 01.04.1993 г.; Обн.ДВ, бр. 30 от 1993 г.; в сила от 25.05.1995 г.); • Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа (Ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 25.01.1991 г..; Обн. ДВ, бр. 13 от 1991 г.; в сила от 01.05.1991 г.); • Европейска конвенция за ландшафта (Ратифицирана със Закон на 13.10.2004 г.; Обн.ДВ, бр. 94 от 2004 г.; в сила от 01.03.2005 г.). Здравен риск • Закон за здравето (ДВ бр. 70/04г.) • Закон за здравословни и безопасни условия на труд / ДВ 124/1997г., 86/1999г., 64/2000г., 92/2000г., 25/2001г., 111/2001г., 18/2003г., 114/2003г./. • Наредба № 3/1987г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците / ДВ 16/1987г, 65/1991г., 102/1994г./. • Наредба № 14/1998г. за службите по трудова медицина / ДВ 95/1998г./.




• Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване / ДВ 88/1999г., 48/2000г., 52/2001г., 43/2003г./. • Наредба № 5/1999г. за реда, начина и периодичноста на извършване на оценка на риска / ДВ 47/1999г./. • Наредба № 7/1992г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищна среда / ДВ 46/1992г., 46/1994г., 89,101/1996г., 101/1997г., 20/1999г./. • Наредба № 3/1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана / ДВ 44/1996г./. • Правилник по безопасността на труда при товаро-разтоварните работи. • Наредба № 3/2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. • Наредба № 15/1999г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа / ДВ 54/1999г./. • Наредба № 13/2003г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа / ДВ 8/2003г./. • НСИ „Здравеопазване” 2006 г.; • Наредба № 6/2006 г за показателите на шум в околна среда ...;

5.2. Основен и специфичен подход използван при изготвянето на ДОВОС

Описание на инвестиционното предложение � Разработване и описание на технологията на Механо-билогичното третиране,

технологията на компостиране, технологията на изграждане и експлоатация на депото за неопасни отпадъци;

� Транспортна схема на отпдъците; � Количества и концентрации на генерираните отпадъчни газове, отпадъчни води,

твърди отпадъци, енергетични замърсители. Сравняване с нормативните изисквания и най-добрите налични техники;

� Вид и ефективност на очистните съоръжения; � Технологичен и екологичен мониторинг;

Алтернативи � Проучване на най-добрите налични техники и технологии (BAT’s) за отделните

технико-технологични решения и основните технологии или технологията като цяло; � Екологична оценка на алтернативните местоположения на елементите на

инвестиционното предложение спрямо изискванията към площадките за разположение на съоръжения за депониране на отпадъци;

� Обща оценка на предложените алтернативи за реализация на инвестиционното предложение; Атмосфера и атмосферен въздух

� Набиране и систематизиране на статистическата информация за транспортните средства – вид и количество на моторните превозни средства. Изчисляване на емисиите от транспорта по утвърдени от МОСВ методики.

� Анализ и оценка на наличната база от данни за емисиите на вредни вещества, получени от собствени или контролни замервания, както и по утвърдени изчислителни методи. За оценка на емисиите се използват допустими норми за емисии на вредни вещества във въздуха от неподвижни източници, утвърдени с Наредба № 2 от 1997 год. и Наредба №1 от 2005г.

� Набиране на информация за други значими неорганизирани източници на емисии.




� Набиране и систематизиране на информация за състоянието на атмосферния въздух в региона на инвестиционното намерение. Анализ и оценка на събраната база от данни за качеството на атмосферния въздух.

� При необходимост (ако липсват такива проучвания) се провежда замерване на концентрацията на атмосферни замърсители в избрани пунктове. Измерваните показатели се избират съобразно данните за емисиите на вредни вещества в района. Пунктовете се избират в зависимост от разположението на източниците на емисии, розата на вятъра и релефа. Методите, по които се извършват измерванията на атмосферните замърсители са по БДС или утвърдени от МОСВ.

� За оценка качеството на атмосферния въздух се използват ПДК на вредни вещества в атмосферния въздух, регламентирани с Наредба № 14 от 1997 год. (Пределно допустими концентрации на вредни вещества във въздуха на населените места), Наредба № 8 и Наредба № 4 (Норми за озон в атмосферния въздух) и Наредба № 9 (Норми за серен диоксид, азотни оксиди, ФПЧ и олово в атмосферен въздух), Наредба № 1 (Норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух) и Наредба № 11 (Норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух). Повърхностни води

Количествена оценка: � Обща характеристика на повърхностните води – идентифициране,

представителни периоди; � Почвени характеристики като фактор за формиране на повърхностния отток; � Климатични фактори, влияещи върху формиране на оттока и изменението на

водния баланс; � Сезонен и годишен ход на оттока на водните обекти на територията на

разглеждания район – оценка на екстремните и средни стойности; � Характеристики на речния отток, свързан и с производствената дейност,

определяне на водния баланс; � Ерозионна интензивност на водосбора; � Водоизточници, свързани с производствената дейност;

Качествена оценка на повърхностните води: � Фоново състояние на повърхностните води; � Съществуващи източници на замърсяване на речните течения; � Използване и оценка на съществуващия информационен масив за води, в т.ч. и:

• БДС 17.1.3.05 Опазване на природата. Хидросфера. Общи изисквания към опазване на повърхностните води от замърсяване.

• БДС 17.1.3.07 Опазване на природата. Хидросфера. Правила за избор и оценка на качеството на водоизточниците за централно питейно водоснабдяване.

• Хидрологичен наръчник, т.I (1979), т.II (1980) Издателство “Техника”. • Методично ръководство за определяне на максималния отток на реките в

България (1980) Отраслова нормала. • Методи за анализи и изчисления на максималния речен отток (1988, 1999)

Монография на С.Герасимов. � Сравнителен анализ на специално набрана информация с предишна такава; � Влияние на водното количество върху качествените параметри; � Определяне на пунктове за бъдещия мониторинг за качеството на водите; � Връзка и влияние на подземните води върху качествените характеристики; � Възможни източници на замърсяване на повърхностни води – производствени,

битови, дъждовни;

Подземни води




� Анализ на съществуващата информация относно влиянието на физико-географски и геоложки фактори върху хидроложката обособеност на подземните води в разглеждания район

� Ползване на информационни масиви в държавни и други информационни центрове (МОСВ, ИАОС, частни и др.), свързани с качествата на подземните води;

Почви Основните методи за оценка на земите и почвите са системно-екологичния анализ

и синтез на данни, факти и литература по проблема. Обобщението на данни и заключенията са направени на основата на съществуващите нормативни документи, закони, наредби и правилници. Направени са:

� Сравнителен анализ на данните от наши изследвания на насипните материали и почвени изследвания и изследвания на други учени и организации;

� Синтезиране на резултатите от анализите и съставяне на експертна оценка. � Сравнителен анализ на получените и съществуващите данни за почвите и

почвообразуващите насипни материали на обекта по отношение на литературните, във връзка с плодородието им и категорията на земеделските земи

� Препоръки и мерки, които да предотвратят, намалят или където е възможно да прекратят значителни вредни въздействия върху върху земите, почвите и насипището при осъществяване на инвестиционното предложение;

� Предложение на мерки за намаляване на въздействието върху насипището, земите и почвите

Към методологичния подход, описан по-горе трябва да посочим освен законовата база и литературата, на основата на която са правени анализът на данните и прогнозите за въздействие на инвестиционното предложение върху почвите и земеползуването:

• Борисов Г., Х. Чулджян, др. 1991. Научен доклад “Проучване на замърсяването на почвите и селкостопанските култури и разработка на система на земеделие и структура на културите в условията на замърсяване в района на ДФ “Кремиковци”. НИПП “Пушкаров”

• Бояджиев, Вл. 1990. Отравяния с тежки метали. Изд. Медицина и физкултура. С. • Данни и анализиот ИКОС - Кремиковци-АД. • Димитрова, С. 1988. Използване на шлаки и шламове от Кремиковци-АД за

извличане на токсични метални йони от водни разтвори. Федерерация на техническите дружества. София.

• Дракалийски, Б. 1996. Състояние, проблеми и перспективи на черната металургия в България. Балканска конференция по металургия. Варна.

• Желев Ал., Ив.Бадринов. 1991. Отчет по задача No 18: “Теренно опробване, съставяне моноелементни карти и изследване на тежки метали в почвите”. ЕТД “Георедмед”-ООД.

• Желязков П., Р. Петрова, Й. Кирилова. 1990. Условия за растеж на горска растителност върху насипища от добив на желязна руда. Наука за гората, кн.3, Институт за гората, БАН - София. Стр. 54-62.

• Златарски, Ал. 1996. Енергопотреблението на българската металургия в началото на XXI век. Балканска конференция по металургия. Варна

• Иванова Е. 1990. Кандидатска дисертация. Институт по екология. БАН. София. • Иванова Е. 1990. Екологични условия и биогеохимия на мангана в източната част

на Софийската котловина. Автореферат. БАН-ИЕ. • Йорова,К., Е.Павлова, М.Дончева. 1997. Проучвания върху токсичността на цинка

при дървесни видове. Лесовъдска мисъл. N1. • Йорова,К. и кол. 1997. Изследване на токсичната киселинност на горски почви и

влиянието й върху горско дървесни видове. МОНТ.С. • Казасов П. Др. 1971. Летопис на ХЕИ. V. 32. 5-165.




• Лесозащита на площите около”Сгуротвала” МК “Кремиковци” - идеен проект - МГОПС-ИППГСС “Агролеспроект” С., 1972 г.

• Льочев И., И. Петров. 1982. Замърсяване с тежки метали в Софийски окръг. КОПС. • Малинова, Л. 1987. Влияние на промишленото замърсяване върху горите в района

на въздействие на СМК “Л.Брежнев”. НВИЦ-КОПС. • Малинова, Л. 1988. Влияние на промишленото замърсяване върху ландшафтно-

екологични единици от Софийска планина. Канд. дисерт. ВЛТИ • Малинова, Л.,Е.Павлова, А.Арсова, М.Бонева. 1997.Оценка за влиянието на

импактни нива на въздействие върху горски насаждения. Лесовъдска мисъл. • Малинова,Л.1988. Воздействие промышленного загрязнения на акациевые

ландшафтно-экологические еддиницы в горах “Софийска планина”. Х Конгрес дендрологов. София.

• МКП. Оценка и мониторинг на влиянието на замърсения въздух върху горите.1986-2007. Архив на МОСВ-ИАОС.

• Непубликувани данни от екологична оценка на земите и почвите на район Нови Искър (Таков, Ал. И Ел. Желева), 1999

• Николов, Б.1977. Проучване замърсяването на Софийска котловина с тежки метали. Архив на НЦОПСВР-КОПС. N 51.

• Николов Б. Др. 1977. Тежки метали в почвите в Софийската котловина. КОПС. София

• Николов, Т. 1983. Основи на металургичното производство. Техника. С. • Отводняване на замочурени терени около хвостохранилище “Кремиковци”; фаза:

РАБ; част: инж. геог. • Павлова,Е.,Л.Малинова. 1988.Техногенная нагрузка на некаторые экосистемы в

Софийской котловине. В: Научние подходи к определению норм нагрузок на ландшафты. АН-СССР.

• Петров И., И. Льочев, П. Цолов. 1979. Хигиена и здравеопазване. 22. 6. 574-579. • Петров И., И. Льочев. 1980. Тежки метали в почвите от района на МК

“Кремиковци”, тема от научен план, Институт по хигиена и професионални заболявания.

• Развитие на рудник “Козяка” - до 2005 г. и реконструкция на ТПСП - Нипроруда. 1989 г.; Ф. ПП; част Минна; 054-К-4000.

• Развитие на рудник Козяка до 2005 год. и реконструкция на ТПСИ. Рекултивация и озеленяване на промплощадката. Фаза ПрПр; част шифър 0543-К-4029-ОПС, 2 вариант.

• Райков, Л. В: “Комплексни ландшафтно-екологични изследвания в района на община “Кремиковци”,СГО, 1992.

• Реконструкция на ТППИ “Делян” за млян доломит. Рекултивация; фаза ПП; част ХИ-ОПС; шифър 054/10.

• Реконструкция ТППИ “Делян” за добив на млян доломит. Шламохранилище и ВК мрежи, фаза: ПП; част: хидро; шифър 054/21-430,460,200.

• Сгуротвал “Кремиковци”. Инженерно геоложки и хидрогеоложки условия в обсега на оградната дига и направа на пиезометри. Фаза: Р.П. Енергопроект. Дирекция за инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания; С. 1982.

• Спасов Ал., Хигиенно проучване на замърсяването на почва и растителност с тежки метали в трикилометровата зона около фирма “Кремиковци”, Институт по хигиена и професионални заболявания,1991.

• Хвостохранилище "Кремиковци"-III етап. Дига в северния участък. Фаза РП. Подобект рекултивация. Том Х. Договор No 3671, ВИАС. София,1994 г..

• Хвостохранилище “Кремиковци” - трети етап. Проверка на стабилността при актуализирани геотехнически показатели. ВИАС. СПП, С. 1993 г.




• Хвостохранилище “Кремиковци”. Проверка на устойчивостта на стената в участъка на изземване на отложен отпадък за циментовата промишленост - Нипроруда. 1991 г. Фаза РП; част. Инж. геол; шифър 054-3-Х-2;

• Хвостохранилище “Кремиковци”. Проучване на отложения отпадък в хвостохранилището след 01.08.1990 г. със заключения за годността му за надграждане. С. НИПРОРУДА. 1991 г.; Ф.ПрПр част инж. геол.; шифър 054-3-91.

• Хидрогеоложко райониране. Изграждане на пиезометри и направа на хидрогеоложки сондажи. Фаза: Р.П. С. 1988 г.

• Ценова, Ст. 1979. Прогнозиране и ограничаване замърсяването на природната среда с прах от отпадъкохранилищата (на миннометалургичните производства). Докторска дисертация. ВМГУ. С.

• Николов Б. Др. 1977. Тежки метали в почвите в Софийската котловина. КОПС. София

• Отводняване на замочурени терени около хвостохранилище “Кремиковци”; фаза: РАБ; част: инж. геог.

• Петров И., И. Льочев. 1980. Тежки метали в почвите от района на МК “Кремиковци”, тема от научен план, Институт по хигиена и професионални заболявания.

• Сгуротвал “Кремиковци”. Инженерно геоложки и хидрогеоложки условия в обсега на оградната дига и направа на пиезометри. Фаза: Р.П. Енергопроект. Дирекция за инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания; С. 1982.

Геоложка основа, земни недра и минерално разнообразие � Анализ на известната публикувана литература; � Запознаване с фондови доклади за геологията; � Анализ и оценка на направените предпроектни инженерногеоложки

изследвания за площадките от Възложителя Ландшафт Анализът и оценката н авъздействието са направени въз основа на:

� ландшафтно – екологическа оценка на територията (идентификация, класификация)

� ландшафтно – естетическа оценка на територията Природни обекти

Описанието и анализът на състоянието на защитените територии се изготвя на базата на архивни материали, литературни източници и собствени наблюдения. Използват се: база данни на ИАОС (eea.government.bg/zpo/index.jsp), заповеди за обявяване на защитените територии, публикации в научни и научно-популярни издания, учебници, интернет-източници (www.natura2000bg.org; www.bspb.org/).

� Сравнителен анализ между режимите, определени със заповедите за обявяване; изискванията, заложени в нормативната уредба и характерът на инвестиционното намерение.

� Определяне на директни въздействия- в случай, че се засяга териториалната цялост на защитените територии и индиректни въздействия- когато дейности, извършвани на площадката при строителството, експлоатацията и закриването на инвестиционното намерение оказват влияние върху процеси, протичащи в границите на защитените територии, без да се нарушава териториалната им цялост.

� Оценяване на степента на нарушаване статута и режимите в защитените територии и какво е предполагаемото въздействие от реализацията на инвестиционното предложение върху природните компоненти и протичащите процеси в границите на защитените територии. Флора и растителност




� Преглед на съществуващите източници на информация за флората и растителността (научни публикации, провеждани експертизи, снимки, карти, национални и международни нормативни документи и др информационни източници свързани с рационалното ползуване и опазване на растителните ресурси и биологичното разнообразие).

• Апостолова, И., Л.Славова. 1997. Конспект на растителните съобщества в България. С. ЕТ ”К. Беливанов”

• Асьов, Б. И др. 2002. Конспект на висшата флора на България. Хорология и флорни елементи. С. Българо-Швейцарска програма за опазване на биоразнообразието

• Бондев, И. 1991. Растителността на България. Ун. изд. Св. “ Кл. Охридски”. • Бондев, И., 1997. Геоботаническо райониране. В: География на България. 1997.

Акад. изд. “ Проф М. Дринов”. • Делипавлов Д. И др. 2003. Определител на растенията в България. П. Акад. Изд. на

АУ • Захариев Б., В. Донов, К. Петрунов, С. Масъров. 1979. Горскорастително

райониране на България. Земиздат. • Кожухаров, Ст. И др. 1992. Определител на висшите растения в България. Изд.

Наука и изкуство • Павлов, Д. 1998. Фитоценологично основи на горската типология в България. Дис.

ЛТУ • Павлов, Д. 2006. Фитоценология. Изд. къща на ЛТУ • Флора на България. , 1963 –1995. Т. І – Х, Изд. БАН. • Червена книга на НР България., Т. І, 1984. Изд. БАН • Bern convention. Council of Europe. 1979 (2000) STE n • Walter, K.S. and Gillett, H.J/ (eds)(1998) 1997. IUCN Red List of Threatened Plants.

IUCN – The World Conservation Union, Gland. � Анализират се публикуваните материали за състоянието на флората и

растителността в територията, която е обект на въздействие на инвестиционното предложение и се провеждат теренни проучвания за оценка на състоянието в критични участъци.

� Таксономичната принадлежност и географското разпространение на растенията се определя по Флора на България ( т. І-Х, 1962 – 1994), Определител на висшите растения в България(Кожухаров и др. 1992 ) и Конспект на висшата флора на България ( Асьов и др. 2002).

� Синтаксономичната принадлежност на растителните съобщества се определя по Конспект на растителните съобщества в България (Апостолова И, Славова, 1997) и публикации за синтаксони в различни райони на страната след 1995 г.

� При теренните проучвания на растителността се прилага еколого-фитоценотичен метод на изследване в ключови (характерни) участъци, като в зависимост от поставените цели се описва флористичния състав на растителните съобщества и се дава качествена оценка на фитоценотичната структура или се прави количествена оценка на структурата и количественото съотношение на видовете.

Фауна и животински свят � Посещение в районите на инвестиционното предложение. � Прилагане на маршрутен метод, като наблюдението е трансектно и

непреднамерено. При прилагането на метода се правят описанията на локалитети на редките и застрашени видове от българската фауна (Червена книга на България, защитени растения и животни по Закона за биологичното разнообразие, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000” и др.), както и следните източници на информация:




• BirdLife International. 2000. Threatened birds of the world. Barcelona and Cambridge, UK: Lynx Edicions and BirdLife International, 695pp.

• Birdlife International. 2004. Birds in Europe: Population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International (Birdlife Conservation Series No. 12), 373 pp.

• Костадинова, И. 2005. Прилагане на критериите С за опрeдeляне на Орнитологично важни места от значение за Европейския съюз в България. Предварително прилагане и анализ на празнотите. В: Съвременно състояние на биологичното състояние в България – проблеми и перспективи. Българска биоплатформа, София, 533-548.

• Костадинова, И., С. Дерелиев, 2001. Среднозимно преброяване на водолюбивите птици в България за периода 1997-2001. Природозащитна поредица на БДЗП №3. БДЗП. София.

• Костадинова, И., М. Михайлов, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5. БДЗП, София, 80 с.

• Костадинова, И., М. Граматиков (отг. ред.). 2007. Орнитологично важни места в България и Натура 2000. БДЗП, 11, София, 639 с. (на бълг. и англ. език).

Екосистеми и типове местообитания � Теренни проучвания за отчитане установените особености на съществуващото

разнообразие на местообитания, като специално внимание се отделя на екосистемите, които са в условия на повишено антропогенно натоварване и хабитати на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове и съобщества.

� Прилагане на екосистемен метод, като при камералната обработка въз основа на екологичния анализ и синтез на информационната база от данни за изследваните компоненти, се диференцират типове екосистеми с различна степен на стабилност и устойчивост. При оценка състоянието на екосистемите освен нормативните актове, планове и програми са използвани и:

• Бигон М., и др. 1989. Экология. Особи, популации и сообщества. Том І и ІІ. Мир. • География на България, 2002. Форком. С. • Дажо Р. 1975. Основи экологии. М. • Кавръкова, В. И др.2005. Ръководство за определяне на местообитания от

Европейска значимост в България. С. МОСВ • Небел Б.1993. Наука об окружающей среде. М. • Одум Ю. 1982. Основи экологии.М. • Павлова, Е. И др. 1994 – 2003. Оценка и мониторинг на въздействието на

замърсения въздух върху горските екосистеми” Научни отчети. Архив МОСВ – ИАОС, МЗГ.

• Павлов, Д. 2006. Фитоценология. Изд. къща на ЛТУ • Риклефс Р.1979. Основи общей экологии. • Сборник Международни конвенции по опазване на биологичното разнообразие

1996. Изд. Федерация “Зелени балкани” • Типологично ландшафтно райониране на страната. 1996. В: География на

България. Монография БАН. С. • Уиттекер, Р. 1980. Сообщества и екосистемы. М. Прогресс

Културно, архитектурно, историческо и археологическо наследство

Анализът и оценката на въздействието са направени въз основа на: � Идентификация на паметниците на културата по списъци (Досиета) и на място; � Консултации със специалисти от Националния институт за паметници на

културата (НИПК) и специалисти от други институции, имащи отношение към културно-историческото наследство;

� Картографиране на паметниците на културата на площадката на обекта;




� Анализ на параметрите на инвестиционното намерение (основни технико-икономически показатели) с пряко отношение към културно-историческото наследство.

� Съпоставяне с параметрите на инвестиционното намерение, имащи пряко отношение към културното наследство;

� Изводи от оценките за предполагаемото въздействие за компонентите, имащи пряко отношение към паметниците на културата, като атмосферен въздух, води, почви и др.

� Данни за състоянието на миграциите, струпването на човешка маса и други фактори, рефлектиращи върху културното наследство; Здравен риск

• При оценката на общото здравно състояние на населението се използват: � Статистични данни и анализи на заболеваемостта по обръщание към личния

лекар. Вземат се предвид класическите показатели – честота и структура на заболеваемостта. Данните се сравняват със средните показатели за страната и се анализират във връзка със: а) екологичната обстановка при което се използват данни от един достатъчно дълъг за конкретния случай ретроспективен период; б) социалния статус на населението; в) географските особености на района.

� Статистични данни за смъртността от местните или национални анализи (ако има такива)

� Информация от местните лечебно-профилактични заведения. � Литературни данни за здравния ефект на конкретните замърсители на околната

среда. • Оценката на здравното състояние на работниците извършваме на основата

на данни от: данни за заболеваемостта с временна нетрудоспособност по показателите честота, тежест, структура на заболеваемостта. Анализ на тези данни във връзка с факторите на работната среда и трудовия процес; данни от резултатите от профилактичните прегледи и анализиране с факторите на работната среда; анализ на професионалните болести; анализ на трудовите злополуки; литературни данни и данни от собствени изследвания относно здравния ефект на факторите на работната среда и трудовия процес.

• Прогнозата за въздействието на промените в околната среда и работната среда се извършва чрез екстраполиране на данните от настоящото здравно състояние и промените, които биха могли да настъпят при реализиране на инвестиционното предложение




6. Описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или където е възможно да прекратят значителни вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнение на тези мерки.

6.1. По време на фазите на проектиране

Мерки Резултат 1. Подготовка на Заявление за Комплексното

разрешително на Инсталациите за компостиране, на Инсталацията за МБТ и на Депото за неопасни

Получаване на виза за строителство

2. Да се изготви работен проект на Инсталациите за компостиране, Инсталацията за МБТ и на Депото за неопасни отпадъци

Опазване на компонентите на околната среда

Атмосферен въздух 3. Да се предвиди подходяща пречиствателна система,

която да задържа праха и обезврежда газовете с неприятни миризми.

Опазване чистотата на въздуха

4. В работния проект на бъдещото депо трябва да бъде разработена газоотвеждаща система отговаряща на изискванията по Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци – ДВ бр.83от 2004г.

Опазване на атмосферата

5. Разработване на план за мониторинг. Честотата на измерванията и изследванията да се съобрази с изискванията на раздел 3, Приложение 3 от Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци – ДВ бр.83от 2004г.

Опазване на атмосферата

Води 6. Създаване на технологична схема, позволяваща

отстраняването на съдържащите се опасни и други вещества в производствените отпадъчни води и фекално-битови води и позволяваща удовлетворяване на нормативните изисквания

Опазване чистотата на повърхностните и подземните води

7. Разработване на Работен проект на ПСОВ въз основа на даннитев от предварителните проучвания и направените в ДОВОС препоръки

Опазване на компонентите на околната среда

Почви 8. Изготвяне на проект за рекултивация на нарушените по

време на строителството земи, които не попадат под настилки и сгради.

Превантивни действия против замърсяване на прилежащите земи и подпочвените води от замърсяването на площадките

9. Проектиране на изолационни пояси около площадките с достатъчно плътна растителност, устойчива на суша и замърсяване на въздуха (желателно от естествения ареал на обекта)

Превантивни действия против замърсяване на прилежащите земи от замърсяване от площадките

10. Проектиране на плътни циментови покрития и канавки около съоръженията, от които може да се замърсяват с

Превантивни действия против замърсяване на прилежащите земи от




отпадъци или отпадъчни води и инфилтрат прилежащите почви, а чрез тях – подпочвените води

замърсяване от площадките

11. Изготвяне на план за действие по време на аварии Опазване на компонентите на околната среда

Геоложка основа, земни недра и минерално разнообразие

12. Извършените предпроектни инженерногеолжки и инженернохидрогеоложки проучвания са в достатъчен обем и дават детайлизирана картина за състоянитео на терена и следва да се използват в етапа на проектиране

Опазване на геоложката основа и земните недра

Ландшафт 13. Изработване на проект за ландшафтно оформление на

площадките и прилежащите земи Допринасяне за подобряване на естетическия вид на площадките

Биологично разнообразие 14. Изработване на проект за озеленяване на територията

на на площадките и около тях, с растителни видове, устойчиви на антропогенното въздействие.

Осигуряване бързо изграждане на ефективно озеленяване на територията, с което да се намалят вредните въздействия върху околната среда и да се подобри ландшафтно-естетическия вид на средата

15. Проектиране и създаване на зелен пояс около площадката на инсталацията за МБТ

Спазване на изискванията на Наредба 8/2004 г., ограничаване на въздействията и подобряване на ландшафтно-естетическия вид на средата

Културно-историческо наследство 16. Точно картографиране на местоположението на

паметниците на културата върху кадастралната карта. Не засягане на паметници на културата при проектирането на обекти и съоръжения.

17. Стриктно спазване на показателите, заложени във “Визата за проектиране” и отговарящи на параметрите на съответните устройствени зони в Общия и Подробните устройствени планове - Плътност на застрояване (Пл), Интензивност на застрояване (К инт), Минимална озеленена площ и др.

Създаване на оптимални, екологосъобразни условия на средата след реализиране на инвестиционното предложение.

6.2. По време на строителство

Мерки Резултат Атмосферен въздух 18. Маршрутите, по които ще се движат транспортните

коли да се подберат така, че въздействието на емисиите от тях да се сведе до мимимум

Опазване на въздуха от замърсяване Опазване здравето на хората

19. Ограждане на строителната площадка за ограничаване разпространението на прах при сухо и ветровито време.

Опазване на въздуха от замърсяване

20. Измиване гумите на камионите посещаващи обекта при дъждъвно или влажно време.


21. Изграждането на газоотвеждащата система от тялото на депото е в съответствие с изискванията на Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци – ДВ бр.83от 2004г.


22. Използване на гориво отговарящо на изискванията на Опазване на въздуха от замърсяване




Наредба № 17/1999г. за съдържание на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества /ДВ 97/1999г.

Опазване здравето на хората

23. Води 24. Прилаганите материали ,,съоръжения и технологии

трябва да осигуряват водоплътност на канализационните мрежи.и съоръжения при отвеждане на отпадъчните води

Опазване чистотата на повърхносните и подземни води

Почви 25. Отнемане на почвените материали от площадката,

предвидена за изграждане на новото депо и съхранение на специално отредени депа

Ефективно използуване на почвени ресурси

26. Изграждане на изолационни зелени пояси около площадките

Предпазване на прилежащите земиот замърсяване и ландшафтно оформление назавода

27. Рекултивация на нарушените земи на територията на площадките и на нарушените прилежащи земи

Възстановяване на почвеното плодородие на прилежащите земи ина почвите от площадките

28. Озеленяване на свободните от плътни покрития почви в района площадките

Ландшафтно оформление на производствените площи и естетичен ефект

Отпадъци 29. Да не се насипват строителни материали извън

предварително определените площи за съхранение Предотвратяване загубата на ресурси

30. Да се организира система за събиране и предаване за последващо третиране на генерираните в етапа на строителство отпадъци

Екологосъобразно управление на отпадъците

Природни обекти 31. При преминаване на транспортна техника, когато е

необходимо, пътищата, разположени в близост да защитената територия, да се оросяват.

Намаляване на замърсяването с прах в района на защитената територия.

Геоложка основа, земни недра и минерално разнообразие

32. Строително-монтажните дейности е необходимо да бъдат съобразени с данните от проведенетие инженерногеолжки проучвания, полевите геофизични изследвания и лабораторните анлизи за физи физикомеханичните качества на отделените строителни типове почви.

Опазване на компонентите на околната среда и минимизиране на въздействието на инвестиционното предложение

33. Осигуряване на ефективен контрол за качествено изпълнение на всички видове работи и особено преди и по-време на изпълнение на изолационните слоеве на Депото за неопасни отпадъци

Осигуряване ефективна и екологосъобразна експлоатация на Депото за неопасни отпадъци

34. Строително–монтажните дейности да се извършват съобразно нормативните и технологичните изисквания на страната за обекта.

Опазване на подземни води и геоложка основа

Биологично разнообразие 35. Паралелно с изграждането на инсталациите за

преработка на ТБО и на Депото за неопасни отпадъци да започне поетапно реализиране на проекта за озеленяване

Формиране на устойчиви растителни съобщества

36. Минимално въздействие върху горния почвен (хумусен) слой

С изкопаването на почвената повърхност се унищожава полезна




ентомофауна, включваща почвените микроорганизми, които допринасят за образуването на хумуса и са важен фактор за плодородието на почвата

Културно-историческо наследство 37. Препоръчително е инвеститорът на обекта да сключи

договор със специалисти (архитект и археолог), които да: � направят първични терени обхожвания; � преценят необходимостта от разкопки и изготвят програма за действие по проучвателните работи, както и техния контрол и оценка; � инструктират работещите на обекта, и особено тези в непосредствена близост до паметниците на културно-историческото наследство.

Опазване на съществуващите и евентуално разкриване на нови паметници на културата.

Здравен риск 38. Работниците да бъдат осигурени с необходимите

лични предпазни средства и обучени за правилното им използуване за съответните работни места

Намаляване отрицателно въздействие върху хората

39. Изготвяне и съгласуване на авариен план в съответствие с изискванията на ПМС № 18 за приемане на Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи (ДВ бр. 13/1998 г). В плана следва да бъдат посочени и описани пътищата за достъп, водоизточници и комуникации при възникване на аварийни ситуации

Превантивна дейност за опазване на здравето на хората и компонентите на околната среда

6.3. По време на експлоатация

Мерки Резултат Атмосферен въздух 40. Поддържане на аспирационните, вентилационните

уредби и пречиствателните съоръжение в изправност и осигуряване на необходимата степен на очистване на емисиите от прах и газове.


41. Провеждане на мониторинг на емисиите и качеството на атмосферния въздух, според утвърдения план.


42. Използваното на територията на предприятието гориво трябва да има сертификат за съдържание на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества.

Опазване качеството на атмосферния въздух.

Води 43. Стриктно изпълнение на технологичните изисквания

при провеждане на пречиствателния процес при третиране на формираните производствени и фекално-битови води, както и провеждане на необходимата профилактика на съоръженията.


44. Постоянен мониторинг на качеството и количеството на всички видове отпадъчни води

Осигуряване ефективна експлоатация и опазване на околната среда

45. Наблюдения за опазване на подземни води чрез сондажи в подходящи пунктове

Опазване на почви, повърхностни и подземни води

Почви 46. Поддържане на чистота на територията на площадките Предотвратяване на замърсяване на




прилежащите почви 47. Поддържане на чистота на транспортните средства Предотвратяване на замърсяване на

прилежащите почви 48. Поддържане на зелените площи на площадките и на

изолационния пояс Поддържане на естетическия вид и обстановката на производствените площи; Предотвратяване на замърсяването на прилежащите почви

49. Строг контрол върху транспорта и производствения процес

Предотвратяване на замърсяването на прилежащите почви

50. Поддържане на противопожарните съоръжения и периодичен инструктаж на работниците за действие при аварийни ситуации

Предотвратяване на аварийни ситуации и по-големи повреди върху прилежащите земи и земеделска продукция

51. Разработване на проект за закриване и рекултивация на площадките, в съответствие с нормативните изисквания

Екологосъобразьно управление на компонентите на околната среда

52. При аварийни ситуации с последващо замърсяване на почвите в района е необходимо да се проведат мелиоративни мероприятия за възстановяването им – варуване, внасяне на органо-минерални торове и др

Предотвратяване замърсяване на почви

Ландшафт 53. Подходящо парково-архитектурно озеленяване на

площадките във вътрешността и около тях.

Подобряване на визуално – естетичския характер на въздействието и постигане на благоприятен вид и ландшафтно – екологическа структура.

54. Да се разработи проект за техническа и биологична рекултивация на нарушените и замърсени земи по етапи, съгласно изискванията на Наредба № 26 за „Рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, опазване и оползотворяване на хумусния пласт”

Възстановяне на ландшафт

Природни обекти 55. Извозването на отпадъците да става извън пиковите

часове. Намаляване на нивата на шума и замърсяването на въздуха в района на защитената територия.

Биологично разнообразие 56. Паралелно с реализирането на инвестиционното

намерение е необходимо да се проектира подходящо озеленяване на територията на действуващите инсталации и около тях.

Подобряване на състоянието на компонентите на околната среда и намаляване на негативното въздействие върху прилежащите територии на факторите на въздействие върху околната среда

57. Недопускане разпиляване на каквито и да било отпадъци

Предполага засилена поява на синантропни и полусинантропни видове, чието присъствие е свързано с човешката дейност

58. Провеждане периодично на мероприятия за поддържане в добро състояние на създадените зелени системи на и около площадките, обект на инвестиционното предложение

Формиране на устойчиви растителни екосистеми, които да намалят вредните въздействия върху околната среда


договор със специалисти (архитект и археолог), които да извършват мониторинг (съгласуван с НИПК) над





експлоатираната територия и работата по опазване на културно-историческото наследство.

Отпадъци 60. Да се разработят Работни листа за класификация на

всичкинпостъпващи и генериране на територията на двете площадки отпадъци


61. Да се разработи фирмена програма за управление на отпадъците на територията на двете площадки и да се съгласува с РИОСВ-София


62. Да се въведат необходимите отчетни документи за документиране на дейностите с отпадъците в съответствие с изискванията на Наредба 9/2004


63. Да се рарзаботят фирмени инструкции за работа с отпадъци по работни места


64. Да се обособят площадки за временно съхранение на отпадъците по видове до предаването им на фирма с разрешително за извършване на дйности с отпадъци

Екологосъобразно управление на отпадъците и опазване на компонентите на околната среда

65. Да се сключат договори с фирми, притежаващи разрешително по чл.37 за извършване на дейности с отпадъци за опасните отпадъци, за продажбата на RDF-горивото, за продажбата на нискосортния компост

Екологосъобразно управление на отпадъците и опазване на компонентите на околната среда

66. Да се сключи договор с фирма, притежаваща разрешително по чл. 54 за извършване на дейности с метални отпадъци


Здравен риск 67. Трафикът на сметоизвозните коли и на товарните

автомобили за реализиране на рециклируемите отпадъци, инертните материали и брикетите да не преминава близо до обекти със специфичен санитарно-охранителен статут.

Опазване на здравето на населението

68. Да не се яде, пие и пуши по време на работа. Това да се извършва на определеното за целта място в административната сграда по време на регламентираните почивки.

Минимизиране на здравния риск и опазване на здравето на работниците

69. Операторите на инсталациите да преминат специален курс на обучение от специалисти, които познават добре подобен завод в страна на Европейския съюз, който е пуснат в експлоатация.

Повишаване на квалификацията на работниците и осигуряване на безопасни условия на труд

70. Да се има предвид Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ бр. 88/1999 г, изм. и доп. бр. 48/ 2000 г, бр. 52/ 2001 г, попр. бр. 54 от 2001 г, изм. и доп. бр. 43

/2003 г., бр. 37 и 88/2004 г).

Опазване на здравето на работниците и редуциране на здравния риск

71. Да се провежда предварителен и текущ инструктаж, включително и за безопасни дейности с битови отпадъци. Това има съществено значение при сепарирането на отпадъците.


72. Операторът на инсталациите да сключи договор с подходяща Служба по трудова медицина, която да отговаря за поддържането на здравословни и безопасни условия на труд според Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина (ДВ бр.14/ 2008 г)





73. След пускане на производството в редовна експлоатация да се проведат измервания на някои опасни химични агенти в работна среда, прах във въздуха на работната среда: инхалабилна и респирабилна фракция според Наредба № 13 за защита на работещите от рискове свързани с експозиция на химични агенти при работа (ДВ бр. 8/2004 г, изм. доп. ДВ бр. 71/2006 г, ДВ бр. 67/2007 г)


74. След пускане на производството в редовна експлоатация да се проведат измервания от акредитирана лаборатория на шума на рисковите работни места според изискванията на Наредба № 6 за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (ДВ бр.70/2005 г)


75. Да се осигури работно облекло, шапки, ръкавици, дихателни противопрашни маски и антифони за работниците според Наредба № 3 за специалното работно облекло и личните предпазни средства (ДВ бр. 46/2001 г).


76. Да се осигури изпиране и почистване на работното облекло и личните предпазни средства в самото предприятие. Недопустимо е те да се носят по домовете на персонала.


77. Да се организира провеждането на предварителни и периодични медицински прегледи на персонала, като се обърне особено внимание на инфекциозни и алергични заболявания на дихателната система, очите и кожата.


78. Да се изготви Доклад за оценка на риска по Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (ДВ бр. 47/1999 г), който ежегодно да се актуализира


6.4. По време на извеждане от експлоатация и рекултивация

Мерки Резултат Атмосферен въздух 79. Следексплоатационен мониторинг на отделящия се от

депото биогаз Опазване на чистотата на атмосферния въздух

80. Маршрутите, по които ще се движат транспортните коли да се подберат така, че въздействието на емисиите от тях да се сведе до мимимум

Опазване на въздуха от замърсяване Опазване здравето на хората

Води 81. ПСОВ да се използва и в този етап, като нейния

демонтаж да е една от последните дейности на площадката.


82. Всички дренажни води от депото в етапа на подготовка на съоръжението за рекултивация да се третират в пречиствателната станция за отпадъчни води

Ограничаване разпространение на замърсители

83. Поддържане на дренажните системи на депото в рамките на следексплоатационните грижи

Предотвратяване на неконтролирани емисии

84. Текущ мониторинг на повърхностните и подземни води, съгласно актуализиран утвърден план на фирмата за производствената площадка

Осигуряване на данни за настъпващи изменения

85. Годишни доклади с данни и анализ на състоянието на обекта

База за вземане на решения за предприемане на действия при




необходимост Почви 86. Демонтиране или разрушаване на съоръженията;

Почистване на площадките; Подравняване на площадките

Подготовка забъдещо ползуване на отработените пространства

87. В зависимост от бъдещото ползуване – насипване на хумусен пласт и рекултивация на нарушените земи – за земеделско ползуване или извършване на други строителни дейности

Преминаване в друг вид ползуване на отработените за тази цел земи.

Ландшафт 88. Подходяща рекултивация и озеленяване на получения

антропогенен ландшафт

Подобряване на визуално – естетичския характер на въздействието и постигане на благоприятен вид и ландшафтно – екологическа структура.

89. Осъществяване на техническа и биологична рекултивация, съгласно изискванията на българското и европейско законодателство и най добрите световни практики

Възстановяване на ландшафта и придаване на естетически вид

90. При рекултивацията, в етапа на закриване да се формират устойчиви екосистеми, съответствуващи на почвено-климатичните условия

Възстановяване и формиране на подходящи екосистеми

Биологично разнообразие 91. Проектиране и раелизиране на биологична

рекултивация свързана със създаването на устойчиви растителни съобщества

Подобряване на качествата на околната среда

92. Задължително рекултивиране Възстановяване на почвената фауна 93. Оценка на състоянието на местообитанията след

проведената техническа рекултивация с оглед насочване на биологичната рекултивация към възстановяване на потенциалните местообитания и формиране на устойчиви екосистеми.

Формиране на устойчиви екосистеми, които да съответстват на потенциалните местообитания

94. Мониторинг на състоянието на рекултивираното депо чрез геодезични измервания, пиезометри и анализи на приети контролни точки

Възможност за анализ на промените с времето

95. Отгледни грижи и прореждане на създадените култури върху рекултивираните терени, за да се гарантира създаването на устойчиви екосистеми

Постигане на устойчива екосистема


договор със специалисти (архитект и археолог), които да:

следят и сезират при нужда съответните инстанции – Министерство на културата (МК), Националния институт за паметници на културата (НИПК) и други институции; проектират и приложат (наред с почвената

рекултивация) рекултивация на културните пейзажи с цел повишаване на художествено-естетическите характеристики на средата и по-конкретно на ландшафта.


Здравен риск 97. Работниците да бъдат осигурени с необходимите лични

предпазни средства и обучени за правилното им използуване за съответните работни места

Намаляване отрицателно въздействие върху хората




7. Становища и мнения на засегната общественост, на компетентните органи за вземане на решение по овос и други специализирани ведомства и заинтересовани държави в трансграничен контекст, в резултат от проведените консултации.

Съгласно Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.) на Наредбата за условията и реда за

извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Изм. ДВ, БР. 3 от 2006 г.),

Столична Община, съобразно характеристиките на ИП, е извършила консултации по чл.

95, ал. 3 на ЗООС. Схемата на Консултациите по Заданието за обхват и съдържание на

ДОВОС е съгласувана с РИОСВ-София – Приложение 5.

В Таблици 7.1, 7.2, 7.3 е посочена административна информация по отношение на

реализираната Схема на Консултациите по Заданието за ДОВОС. В Приложение 6 са

дадени Копия на разпратените от Столична Община писма за консултации и направените

обяви.

Таблица 7.1 Административна информация по разпратени писма от Столична Община във

връзка с проведените консултации № Консултации по ДОВОС изх.№ на Столична

община Дата на получаване

1 Министерство на земеделието и храните

3200-3005(1)/27.06.2008г. 02.07.2008г.

2 Дирекция национална служба за защита на природата -МОСВ

0403-3041/17.06.2008г.

3 РИОСВ – София 3200-3015(3)/27.06.2008г. вх.№ 08-00-2073/27.06.08г.

4 Басейнова Дирекция „Дунавски Район”

3200-3005(1)/27.06.2008г. 03.07.2008г.

5 РИОКОЗ – София 3200-305(1)/27.06.2008г. 02.07.2008г. вх. №3200-3005(5)/11.07.08г.

6 Фонд „РПИ” 3200-3005(1)/27.06.2008г. 02.07.2008г. вх. №3200-3005(4)/11.07.08г.

7 Кмет на кметство - с. Яна 3200-3005(1)/27.06.2008г. 03.07.2008г.

8 Кмет на кметство –Горни Богров 3200-3005(1)/27.06.2008г. 03.07.2008г.

9 Кмет на район Кремиковци 3200-3005(1)/27.06.2008г. 04.07.2008г.

10 Софийска вода- АД 3200-3005(1)/27.06.2008г. 30.06.2008г. вх. №3200-3005(6)/11.07.08г.

11 Чез Разпределение България – АД 3200-3005(1)/27.06.2008г. 02.07.2008г.

12 Областен упрвител на област София 3200-3005(2)/09.07.2008г. 14.07.2008г.

13 РИОКОЗ – Софийска област 3200-3005(2)/09.07.2008г. 14.07.2008г. вх. №3200-3005(9)/21.07.08г.

14 Кмета на община Елин Пелин 3200-3005(2)/09.07.2008г. 14.07.2008г.

15 СГС „Щастливеца” 3200-3005(1)/27.06.2008г. 07.07.2008г.

16 ЕС „За Земята” 3200-3005(1)/27.06.2008г. 03.07.2008г.




по e-mail на 17.07.08г.

17 СНЦ „Еко Мрамор” 3200-3005(1)/27.06.2008г. 03.07.2008г.

18 Информационен и учебен център по екология

3200-3005(1)/27.06.2008г. 09.07.2008г.

19 Национален институт за паметниците на културата

18-00-307(5)/10.07.2008г. вх.№ 2467/10.07.08г.

Таблица 7.2

Административна информация за проведени заседания и консултации с

Управителния комитет на Столична Община по обсъждане на документацията по

ДОВОС Заседания на УК Дата на заседание

на УК Протоколи Становища №

1 Представяне на встъпителен доклад по оценка въздействието на околната среда /ДОВОС/.

06.06.2008г. 09.06.2008г. Изх. №15.00-3293/13.06.08г. на Столична община

2 Представяне на заданието за обхват и съдържание на Доклад за ОВОС на инвестиционно предложение

07.07.2008г. 09.07.2008 Вх. №3200-3005(3)/10.07.08г./ 13.06.08г. на Еко Мрамор Вх.№1500-3247/04.07.08г./13.06.08г. на Екогласност

3 Представяне на схемата за провеждане на консултации с компетентния орган и с обществеността по Задание за обхват, съдържание и форма на ДОВОС

07.07.2008г. 09.07.2008

4 Представяне на схемата за провеждане на консултации във връзка с изготвянето на доклад за екологичната оценка на ПУП на площадка с.Яна местност Садината

07.07.2008г. 09.07.2008 Вх. №3200-3007(2)/10.07.08г. - РИОСВ - Съгласува схемата

Таблица 7.3

Административна информация за проведени консултации чрез Интернет

страницата и съобщения на информационното табло на Столична Община Информация на интернет сайта

на СО (http://www.sofia.bg) Дата на публикация

Срок за отразяване

Вх.№ на становища, предложения мнения

1 Междинен доклад по задача 5 „Организационна рамка”

12.06.08 г. 10 работни дни от датата на публикация

2 Окончателен отчет „Извършване на анализ на количествата и състава на отпадъците, генерирани от типични представители на жилищни райони с различна структура на застрояване, включваща обобщаване на събраните данни”

23.06.08г. 10 дни от публикация




3 Окончателен доклад „Изследване на генератори на отпадъци от индустрията и услугите, включваща обобщаване на събраните данни”


4 Окончателен доклад по Задача 4: „Бъдеща система за управление на отпадъците”


Вх. № 1500-3246/04.07.08г. на Екогласност Становище Bremel International

5 Задание за обхват и съдържание на ДОВОС на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци от Столична Община”

27.06.2008г 14 дни от публикация

Соъбщения на информационното табло на ул. "Московска" №33

Дата на публикация

Срок за отразяване

Задание за обхват и съдържание на ДОВОС на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци от Столична Община”

27.06.2008г 14 дни от публикация

Копия от получените становища, мнения и препоръки са дадени в Приложение 9.,

а отговори на поставените в тях въпроси, както и мотиви за приемане или неприемане на

направените препоръки са дадени в т.7.1 и т. 7.2.

7.1. Становища и мнения на компетентните органи и специализирани ведомства

• Министерство на околната среда и водите – писмо изх. No 08-00-329/21.04.2008 относно: предпроектно проучване за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община”

Препоръки: o ИП да бъде съобразено със националните и общински стратегии за

екологосъобразно управелние на околната среда, изброени в писмото Отговор:

o В т.1 на Доклада за ОВОС е посочена обвързаността на ИП със посочените от МОСВ стратегии и Национални планове за действие, включително и дългосрочното обвързване на стратегията на за управление на твърдите битови отпадъци на Столична Община със исканите от ЕК количества за депониране, биологично разграждане и рециклиране

o При описанието на технологиите и получените продукти и отпадъци (т. 1 и 2 на ДОВОС), както и при оценката на въздействието в т.4 е анализирано това съответствие.

• РИОСВ-София-писмо изх. No 08-00-2073/13.06.2008 относно: Преценяване на необходимостта от екологична оценка на Подробен устройствен план (ПУП) на поземлен имот № 400001, 440020, 440021, 440039, 440041, 440061, 380013, 380011 и 380012, м.”Садината” в землището на с.Яна, за отреждане на площадка за изграждане на съоръжения за третиране на неопасни отпадъци

Препоръки:




o Да се извърши екологична оценка на ПУП Отговор:

o Докладът за ЕО на ПУП е внесен в РИОСВ в средата на м. Август, 2008 г. Предстои разглеждане от Експертния екологичен съвет. Докладът за ЕО е разработен от НИС-ХТМУ. Заключението на независимите експерти е да се приеме ПУП-ПРЗ на площадка „Яна-Садината”, като се спазват посочените в доклада мерки за опазване на околната среда.

• РИОСВ–София - писмо изх. No 08-00-329/21.04.2008 относно Задание за обхват и съдържание на ДОВОС.

Препоръки: o ДОВОС да съдържа информация за ПУП-ПРЗ, резултати от геоложките,

хидроложките и инженерно-геоложките проучвания; съоръжения за третиране на отпадъците, инфраструктура, технологични капацитети и змърсители при нормален технологичен режим; възможности за водоснабдяване

o по компонент „въздух” да се оценят емисиите и въздействието им върху населението, върху атмосферния въздух, върху „горещата точка”-Кремиковци

o по компонент „води” да се оцени замърсяването на повърхностни, подземни води и питейни водоизточници; да се отрази степента на фоново замърсяване; да се предвиди пречистване на отпадъчните води;

o да се направи срвнение с НДНТ o впредвид очакваното въздействие върну околната среда и

местоположението на защитените зони не следва да се прави Оценка на съвместимостта, като са посочени мотиви за това

Отговор: o Направените препоръки са отразени в съответните точки на ДОВОС o В т.6 са посочени мерките по етапи на реализация на инвестиционното

предложение, които са задължителни за минимизиране на риска за околната среда и здравето на човека

• Министерсвто на околната среда и водите Дунавски Район с Център Плевен Басейнова дирекция – писмо изх. No 2055/26.05.2008 относно Предоставяне на информация за наличие на водовземни съоръжения.

Препоръки: o Предоставени данни за 4 броя водовземни съоръжения в близост до

площадките. Отговор:

o Информацията е използвана при съставяне на водния баланс и управлението на водите на обекта (стр. 67)

• Столична РИОКОЗ – писмо изх. No 07-00-115/11.07.2008 относно Задание за обхват и съдържание на ДОВОС.

Препоръки: o Заданието отговаря по обем и съдържание на изискванията на

нормативната уредба Отговор:

o ДОВОС е разработен по посочената в Заданието структура, като са отчетени мнението и препоръките на РИОСВ-София като Компетентен орган




• Столична РИОКОЗ – писмо изх. No 07-00-133/04.08.2008 относно Задание за обхват и съдържание на ДОВОС.

Препоръки: o Да се спазва т.343а от Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна

защита на селищната среда, хигиеноо защитена зона от 1000м. Отговор:

o В т.4.13 на ДОВОС е направена оценка на хигиенно-защитните зони в

съответствие с писмото • Столична РИОКОЗ – писмо изх. No 07-00-113/02.07.2008 относно Задание за

обхват и съдържание на ДОВОС. Препоръки:

o Да се използват данните от доклад „Състоянието на атмосферния въздух и здравето на населението в град София през 2007 година”

Отговор: o Данните са използвани при разработване на т.3.11 и 4.11 от ДОВОС, в

които е направена оценка на здравния статус на населението, в близост до площадките, предвидени за реализация на инвестиционното предложение, както и при прогнозата за въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение

• Министерство на земеделието и храните – писмо изх. No 08-17/11.06.2008 относно: Проблем, касаещ ползването на компост, получен от растителни отпадъци за земедлски нужди.

Препоръки: o Компостът, получен от отпадъци и този получен от отпадъци от

разделно събиране на хранителни отпадъци безпроблемно може да се ползва като подобрител при почвите, с което се намаляват емисиите на CO2 при гниене на растителни отпадъци в сметищата.

Отговор: o Експертите, разработили ДОВОС потвърждават и цитират становището

на Министерство на Земеделието и храните (стр.48) че, въз основа на предстваените данни за вида и състава на отпадъците, от които ще се получава компоста, че той безпроблемно може да се ползва като подобрител на почвите.

o Ангажирането на структурите на Министерство на Земеделието и храните в подкрепа за използването на компоста чрез предоставяне на консултантски услуги, популяризиране на употребата му в земеделието, както и определяне на площи, при които използването му ще доведе до много добър резултат е добро решение за популяризиране на този продукт в селското стопанство.

o Тази подкрепа за крайния продукт от Инсталациите за компостиране е в съответствие с националната стратегия за регионално развитеие на България за периода 2005-2015 г.”за опазване на земеделската земя ще допринесе прилагането на комплексно разрешение за предотвратяване и контрол на замърсяванията (КПКЗ)в селскостопанския сектор, както и изграждането на мощности за производство на компост и биохумус от оборски тор”




• Софийска вода – писмо изх. No СК-71/22.02.2008 относно: предпроектно проучване за проект „Управление на битовите отпадъци на Столична община”

Препоръки: o Предоставена информация относно възможностите за захранване с вода

за питейно-битови нужди площадки Отговор:

o Информацията е използвана при съставяне на водния баланс и управлението на водите на обекта (стр. 67)

• Министерство на Културата, Национален институт за паметниците на културата – писмо изх. No 2467/21.07.2008 относно: Консултации за определяне на обхвата, съдържанието и формата на ДОВОС на инвестиционно предложение за „Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община.

Препоръки: o Допитване за допълнителна информация до Националния

археологически институт с музей-БАН Отговор:

o Получената информация за паметниците на културата е, че в землищата на с. Яна и с. Горни Богров до момента са регистрирани и обявени 8 (осем) археологически паметника на културата – праисторически и римски селища и надгробни могили (ДВ, бр. 35/1996, РМС 1711/1962). Един от паметниците „римско селище и баня” в м. „Банище”, 1.5 км южно от Г. Богров се намира в близост до потенциалната площадка „Хан Богров и е отразена в т.3.10 и 4.10 на ДОВОС. Въз основ на нея са направени прогнози за въздействието на инвестиционното предложение върху паметниците на културата и в т.6 са посочени мерки за тяхното опазване

• Министерсвто на околната среда и водите Дунавски Район с Център Плевен Басейнова дирекция – писмо изх. No 3084/17.07.2008 относно: Задание за обхват и съдържание на ДОВОС.

Препоръки: o В съдържанието на ДОВОС трябва да се включат детайлни хидроложки

проучвания, чийто резултати да доказват целесъобразността на избора на площадките, а също така и план за проект за собствен мониторинг на подземните води в района

Отговор: o В ДОВОС, въз основа на направените предварителни предпроектни

проучвания за всяка от 5-те алтернативни площадки от Консорциум „Фихнер”, както и въз основа на минали проучвания на площадките, хидроложки и хидрогеоложки доклади е направено описание на компнента „подземни води” и прогноза за очакваните въздействия върху него в резултат на реализация на инвестиционното предложение;

o описанието, оценката и прогнозата, направени в т. 3.2 и т. 4.2 са съобразени с препоръките в писмото

• Столична РИОКОЗ – писмо изх. No 25-23 02/15.07.2008 относно Задание за обхват и съдържание на ДОВОС.

Препоръки: o хигиенно-защитни зони




Отговор: o В т.4.13 на ДОВОС е направена оценка на хигиенно-защитните зони в

съответствие с писмото • „ЧЕЗ Разпределение България” –АД - Предварителен договор за

присъединване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа (вх.NoРД-56-336/17.03.08).

Препоръки: o Копие на предварителния договор за електроснабдяване на „Яна-Садината”

Отговор: o Взет под внимание от експертите по ДОВОС (стр.65)

• Национална служба за съвети в земеделието – писмо изх. No ЦУ-02-100/13.03.2008 относно оползотворяване на отпадъци за производство на компост

Препоръки: o Подкрепя производството на компост и употребата му в земеделието

Отговор: o Експертите, разработили ДОВОС потвърждават и цитират становището

на Министерство на Земеделието и храните (стр.48) че, въз основа на предстваените данни за вида и състава на отпадъците, от които ще се получава компоста, че той безпроблемно може да се ползва като подобрител на почвите.

o Ангажирането на структурите на Министерство на Земеделието и храните в подкрепа за използването на компоста чрез предоставяне на консултантски услуги, популяризиране на употребата му в земеделието, както и определяне на площи, при които използването му ще доведе до много добър резултат е добро решение за популяризиране на този продукт в селското стопанство.

7.2. Становища и мнения изразени от обществеността в региона при провеждането на консултации от Инвеститора за определяне на обхвата съдържанието и формата на ДОВОС

• Проведени срещи с населението на с. Яна, с. Горни Богров, с. Желява на район Кремиковци, по искане на Кметовете на Кметствата. Копия на Протоколите от проведени срещи с населението на са дадени в Приложение 9

Препоръки: o оценка на състоянието на околната среда като „гореща точка” o оценка на хигиенно-защитните зони o прогноза за въздействието на ИП върху хората и околната среда

Отговор: o Оценка на състоянието на околната среда като „гореща точка” е дадена в

т.3 на ДОВОС o Оценката на хигиенно-защитните зони, в съответствие с препоръките на

МЗ и РИОКОЗ-София е дадена в т. 4.13. o Прогноза за въздействието на ИП върху хората и околната среда,

включително кумулативен ефект и от съпътстващите дейности по реализация на предложението е дадена в т. 4




o При реализация на предложението задължително следва да се спазват мерките, посочени в т.6 за етапите – проектиране, строителство, експлоатация, закриване и рекултивация

• Община Елин Пелин – писмо изх. No П-02-9475-/7/25.07.2008 относно Задание за обхват и съдържание на ДОВОС.

Препоръки: o С решение № 109/28.02.2008г., Общински съвет Елин Пелин

категорично възразява срещу предвижданията на проекта за изменение на ОУП на гр.София и Столична община, в частта му касаеща изграждането на площадки за третиране на ТБО, разположени в непосредствена близост до територията на Община Елин Пелин. Става дума за площадка „хан Богров” в местността „Мало ливаде”. с.Горни Богров, отредена за изграждане на завод за преработка на битови отпадъци и площадката в с.Яна, предвидена за изграждане на депо за обезвреждане на битови отпадъци.

Отговор: o Изпратеното Задание за ДОВОС предвижда на площадка „Хан Богров”

изграждане на Инсталация за компостиране на отпадъци от паркове и градини, и Инсталация за компстиране на разделносъбрани хранителни отпадъци, за което няма Решение на Общински съвет на Елин Пелин;

o Съгласно ОУП на гр.София и неговото изменение, площадката е отредена като терен за изграждане на инсталация за третитране на битови отпадъци

o Приложното Решение не отговаря на инвестиционното предложение на Столична община

• Национално Движение Екогласност – Становище на Национално Движение „Екогласност” (изх. 07-03/03.07.2008 и вх. 1500-3264/04.07.08)

Препоръки: o Несъгласие с предложените технологии и алтернативите им за

управление на отпадъците на Столична Община o Коментар на технологиите

Отговор: o Експертите, разработили ДОВОС изцяло подкрепят отговора на

Консорциум Фихнер - писмо изх. No Т4_04/06.08.2008 • СТАНОВИЩЕ на Екологично сдружение “За Земята”, подкрепено от

Коалиция „За да остане природа в България“- изх 120/17.07.2008 за обхват и съдържание на ДОВОС

Препоръки: o Не е включил предложената алтернатива от НПО да бъде оценена като

равностойна на останалите, а се е ограничил единствено до предложенията на консултанта Фихнер. (раздел 5. Структура на доклада по ОВОС – т. 2) Това неминуемо ще доведе до забавяне на проекта. В същото време инвеститорът фаворизира една определена алтернатива, което отново доказва, че екипът по ОВОС е представен пред предрешен избор.

o По отношение на параметрите на заданието:1. В заданието липсват ясни и точни данни за сегашното количество генерирани отпадъци на територията на Столична община. Посочените капацитети на инсталациите са същите, както преди няколко месеца и не става ясно




защо се предлагат именно тези капацитети (липсва обосновка и отчитане резултатите от направените проучвания на състава и количеството на битовия отпадък в София) 2. При положение, че в момента генерираните битови отпадъци са в размер на 390 хил. тона (според доклад по задача 4) изграждането на МБТ съоръжение с капацитет от 400 хил. тона е необосновано. Столична община явно не желае да оптимизира разделното събиране и рециклиране в София, с което директно ще наруши европейското (Рамкова директива на ЕОза отпадъците – 18 Юни 2008) и българското законодателства. Рециклирането на до 20 000тона от 400 000, което прави 5 % по никакъв начин не съвпада както с приоритетите наевропейската общност да се превърне в „рециклиращо общество“, нито с добрите практики, нито с предизвикателства на 21 век. За подобен подход говорят и прогнозите за количествата на БО. 3-те сценария не отчитат влиянието на рециклирането и намаляване генерирането на отпадъци, защото в проекта не се залагат цели за стабилизиране и/или намаляване. 3. Приложеният морфолгичен анализ е непълен – той не включва пролетния период на 2008, както е видно от публикуваните вече проучвания (с дата Юни 2008), защото е идентичен с този от анотацията на проекта от Март месец 2008 http://sofia.bg/pressecentre/images/Informatsia%2017.03.08.doc).4. Заданието не предвижда оценка на цялостния ефект от проекта (включително изгарянето на RDF пелетите в циментови пещи или ТЕЦ;) както бе препоръчано от НПО, а също и от представители на вропейската комисия на срещата в МОСВ на 1 Април 2008. Настояваме да се направи такава оценка, детайли за която сте получили в наши предишни писма.

Отговор: o За да бъде оценена една алтернатива равностойно с алтернативите на

инвестиционното предложение, включително и с алтернативите на НДНТ е необходимо да бъде предоствена основна информация на нормалния технологичен режим на инсталациите по технологията, изпозваните суровини, природни ресурси и др. в достатъчен по обем, обхватност и съдържание вид. До този момент, Столична Община не е получила такава информация, за да я предостви за оценка в равностоен вид на експертите по ДОВОС.

o Твърдението, че Столична община явно не желае да оптимизира разделното събиране и рециклиране в София не отговаря на истината, защото Общината е сключила договори с фирмитр, лицензирани да извършват това събиране на територията на РБ. С това се изчерпват нормативните изисквания към Общината и тя не бяга от отговорността да работи по всички възможни начини за популяризиране на разделното събиране

o У експертите по ОВОС буди недоразумение факта, че НПО иска оценка на цялостния ефект от проекта (включително изгарянето на RDF пелетите в циментови пещи или ТЕЦ;), защото в нормативната база е регламентирано при какви условия може да става това оползотворяване на отпадъците. Промишлените предприятия, с интерес към използването на RDF – горивото, съгласно нашето и вевропейско законодателство трябва да притежават Разрешително за оползотворяване на RDF – гориво или Комплексно разрешително. Това гарантира, че емисиите ще бъдат в




допустимите норми. Сега в нашите циментови заводи се изгаря RDF – гориво от сепариращите инсталации на разделно събраните отпадъци, които работят в нашата страна, защото те имат такива разрешително. задължение на Оператора, произвеждащ RDF – горивото е да спазв изискванията за химичен, фракционен състав и калоричност към подаваните за оползотвряване отпадъци. Ето защо в ДОВОС, т.6 е препоръчано на Столична Община да сключи такива договори с потенциални потребители. Неразделна част от договора следва да бъде Разрешителното за оползотворяване на RDF – гориво. издадено от Компетентния орган и Изискванията за феакционен и химичен състав на RDF – горивото, както и калоричността му.

o ДОВОС отговаря подробно на всички въпроси, поставени в цитираните от НПО предишни писма, които са от компетенцията на експертите по ОВОС

• Консорциум FICHTNER - писмо изх. No Т4_04/06.08.2008 относно Договор за изпълнение на „Пред-проектното проучване и съпътстващи документи за проект”Управление на битовите отпадъци на Столична община” за финансиране на фондовете на ЕС

Относно: o Становище на Национално Движение „Екогласност” (изх. 07-

03/03.07.2008 и вх. 1500-3264/04.07.08) Отговор:

o Твърдо противопоставяне и опровергаване на коментарите в становището, които са базирани на липса на познания по отношение на съвременните технологии и свеждане на нивото на знанията и техниката на ниво 90-те години на 20 век.

o Предложените в инвестиционното предложение техники, технологии и процеси са базирани на Сравнителен документ за НДНТ за инсинерация на отпадъци (Reference document on the best available techniques for waste incineration, 2006), които регламентират не само процесите, но и изисквания към концентрациите на замърсителите след пречистните съоръжения.

o Предложените технологии за компостиране, МБТ и Депониране на неопасни отпадъци отговарят на стандартите и нормите на българското и европейското законодатвелство

• Протест-искане за намеса – вх.3200-3005(3)/10.07.08 относно неспзване на законовите процедури по управление на битовите отпадъци

Препоръки: o Да се удължат в законоустановения ред сроковете за консултации по

Задание за обхват и съдържание на ДОВОС Отговор:

o Сроковете са променени, както в схемата за консултации, така и на интернет страницата на Общината (Таблици 7.1, 7.2 и 7.3)

• Българска Минно-Геоложка Камара – писмо изх. No 97/21.06.2008 относно: Оценка за приложимостта на компост за рекултивиране на техногенно нарушени площи във връзка с проект „Пред-проектно проучване и съпътсващи документи за проект: „Управление на битовите отпадъци на Столична Община” за финансиране от фондовете на ЕС”.

Препоръки:




o Българската Минно-Геоложка Камара предоставя данни относно площите на рекултивация, съгласно срокове по Директива 2006/21/ЕС

Отговор: o Подкрепя инвестиционното предложение за изграждане на интегрирана

система от съоръжения за третиране на отпадъците, като се ангажира да съдейства за оползотворяване на получения нестандартен компост при рекултивация на нарушени терени от минна и минно-добивна дейност.

o Предоставената информация и справка е полезна за Столична Община, защото чрез нея може да намери пазар за нестандартния компост, получен от инсталацията за МБТ на отпадъците на „Яна-Садината”.

o Количеството на този отпадък е 61000t/a; o Информацията е взета под внимание при охарактеризиране на

отпадъците и възможностите за тяхното оползотворяване в т. 1.12.2 и т. 4.13. Въз основа на нея са посочени мерки и препоръки в т.6 за екологосъобразно управление на отпадъците от инсталациите за МБТ на отпадъците.

• Добруджански земеделски институт, гр. Генерал Тошево – писмо изх. No Н003-306/25.03.2008 и Н003-451/23.04.08 г. относно приложението на компоста в земеделието

Препоръки: o Възможности за използване на компоста в селското стопанство

Отговор:

o Подкрепя инвестиционното предложение и дава положително становище за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на отпадъците, като се ангажира да съдейства за оползотворяване на получения компост, както и отпадъка от нестандартен компост

o Дава заключение, че компоста може да се използва в селското стопанство и за рекултивация на нарушени терени

o Изразява готовност за консултантска и експертна помощ на бъдещиет потербители;

Мини Марица – Изток- АД – писмо изх. No 2058/14.07.2008 относно: Употреба на компост за рекултивиране на техногенно нарушени площи във връзка с проект „Пред-проектно проучване и съпътсващи документи за проект: „Управление на битовите отпадъци на Столична Община” за финансиране от фондовете на ЕС”.

Препоръки: o Предлагания компост може да се използва за рекултивация на нарушени

терени o Приложение на технология за безхумусна рекултивация

Отговор: o Подкрепя инвестиционното предложение за изграждане на интегрирана

система от съоръжения за третиране на отпадъците, като при добра икономическа оценка се ангажира да оползотворяване на получения нестандартен компост при рекултивация на нарушени терени от минна и минно-добивна дейност.

o Предполагаемо използвано количество – 5-10000t/a; o Информацията е взета под внимание при охарактеризиране на

отпадъците и възможностите за тяхното оползотворяване в т. 1.12.2 и т.




4.13. Въз основа на нея са посочени мерки и препоръки в т.6 за екологосъобразно управление на отпадъците от инсталациите за МБТ на отпадъците.

• АГРОПОЛИХИМ – писмо изх. 07-00-3/14.04.2008 относно Предпроектно проучване и съпътстващи документи

Препоръки: o Употреба на компост

Отговор: o Подкрепя инвестиционното предложение и дава положително

становище за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на отпадъците, в резултат на което се получава компот и нестандарен компост като отпадък

o Заявен интерес за оползотворяване на както на получения компост, така и отпадъка от нестандартен компост за биологическа рекултивация на нарушени терени

• Енел Марица Изток 3 – писмо изх. No 173/07.05.2008 относно: предпроектно проучване за проект” Управление на битовите отпадъци на Столична община”

Препоръки: o Приложимост на модифицирани отпадъци като горива (RDF- гориво)

Отговор: o Има опит в използването на модифицирани отпадъци като горива (RDF-

гориво) o Енел използва 30000 t/а в ТЕЦ в близост до Венеция o Подкрепя инвестиционното предложение и дава положително

становище за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на отпадъците, в резултат на което ще се получавт модифицирани отпадъци като горива (RDF- гориво)

o Заявен интерес за оползотворяване на модифицираните горива от отпадъци при спазване на европейските и българските екологични норми

• SOLVAY SODI – писмо изх. No 08-00-25/16.04.2008 относно приложение на компост

Препоръки: o Приложение на компост

Отговор: o По вече направените проекти за рекултивация на нарушени терени не е

предвидено използването на компост o При построяването и експлоатацията на новото депо за отпадъци за

биологична рекултивация би могло да се използват 42000m3 компост след техникоикономическа и експертна екологична оценки;

• BREMEL INTERNATIONAL – писмо от 10.07.2008 относно Задание за обхват и съдържание на ДОВОС

Препоръки: o Подкрепя инвестиционното предложение o Да се използва предлаганото от фирмата оборудване.

Отговор: o В инвстиционното предложение са разгледани типови машини и съоръжения o Изборът на оборудване и доставчик за него е етап, който ще бъде реализиран

след изработване на Работния проект, в който следва да бъде направена спесификация на оборудването




8. Заключение

8.1. Обобщени изводи и констатации • Състоянието на управлението на твърдите битови отпадъци на Столична Община

към настоящия момент е достигнало всички гранични прагове, най-сериозна заплаха за здравето на хората, за компонентите на околната среда, за устойчивото развитие на Столицата и авторитета (имиджа) на страната ни пред Европа и света;

• Подложената на оценка на въздействие върху околната среда „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична Община” предвижда: 1. Рециклиране на рециклируемите компоненти 2. Производство на модифицирани отпадъци (RDF-гориво) за

оползотворяване в промишлеността 3. Производство на компост от растителни и хранителни отпадъци с

приложение като подобрител за почви 4. Производство на нестандартен компост за рекултивация на нарушени

терени 5. Депониране на неопасни отпадъци (инертни, негорими)

• Предвижданата за изграждане „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична Община” може да бъде оценена като най-оптималния, най-приемливия, най-екологосъобразния вариант, защото: 1. Не се генерират газообразни, течни, твърди и ненергетични замърсители,

които да представляват заплаха за околната среда и здравето на хората 2. Предвижданите съоръжения (техники и технологии) са в пълно

съответствие с най-добрите налични техники за третиране на отпадъци 3. Предвижданите съоръжения (техники и технологии) са в пълно

съответствие с най-добрите европейски и световни практики 4. Предвижда максимална степен на оползотворяване на ТБО -

рециклиране, производство на гориво и енергия за индустрията и производство на компост за замърсени и нарушени земи и за селското стопанство

5. ТБО на Столична Община, които представляват около 20% от ТБО на страната, за първи път в нашата страна от отпадък ще се превръщат в суровина за промишлеността и селското стопанство

• Подложените на екологична оценка на състоянието, компоненти на околната среда за района, където се предвижда изграждане на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична Община”, а именно район – Кремиковци – землището на с. Яна и с. Горни Богров са силно антропогенизирани, замърсени и увредени (преди всичко от производствената дейност на „Кремиковци”-АД и на добива и обогатяването на уран в „Бухово”)- те са били, те са и те ще бъдат реална заплаха за всички компоненти на околната среда, за здравето на хората и за устойчивото развитие на Столицата

• Постигането на показатели под нормите на материални (газоозбразни, течни, твърди) и енергетични (лъчеви, йонозиращи, топлинни, светлинни, магнитни) замърсители от предвижданите съоръжения (техники и технологии) дава възможност реализирането на тази „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична Община” в разглеждания район;




• От разгледаните в този Доклад за ОВОС – 5 бр. (пет) площадки („Яна-Садината”, „Хан Богров”, „Яна-Пасището”, „ЗСК-Кремиковци” и „Кубратово”), като най-подходящи се оценяват „Яна-Садината” и „Хан Богров”, където се предвижда: o за „Яна-Садината” – механобиологично третиране и производство на

модифицирани горива, нестандартен компост и депониране на неопасни отпадъци;

o за „Хан Богров” – компостиране на расителни отпадъци и компостиране на отпадъци от храни

8.2. Основни препоръки Направените подробни технико-технолого-икономически и социални анализи във връзка с дългосрочното управление на битовите отпадъци на Столична Община и изготвянето на този ДОВОС, дават основание да бъдат направени следните препоръки: 1. Незабавно изграждане на Завод - „Интегрирана система от съоръжения за

третиране на битовите отпадъци на Столична Община”, съгласно инвестиционното предложение

2. Незабавно разработване и реализация на Програма за отстраняване на наличните „стари щети” и преустановяване генерирането на „нови щети” в Столичния район –Кремиковци, преди всичко тези от производствената дейност на „Кремиковци”-АД и уранодобива на „Бухово”

8.3. Заключение

1. Предлагаме на членовете на ЕЕС на РИОСВ-София да одобрят

инвестиционното предложение на Столична Община за изграждане

на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите

отпадъци на Столична Община” - за площадки „Яна-Садината” и

„Хан Богров”, поради посочените по-горе обобщени изводи и

констатации.

2. Столична Община да започне реализция на Програма за

отстраняване на наличните „стари щети” и преустановяване

генерирането на „нови щети” в столичния район –Кремиковци.




ПРИЛОЖЕНИЯ

1 – Списък на независимите експерти, регистрирани в съответствие с чл.83 от ЗООС, разработили настоящия ДОВОС

2 – Копия от Удостоверенията на експертите

3 - Декларации, съгласно чл.83 от ЗООС на ръководителя и членовете на колектива от независими експерти

4 – Масов баланс и морфологичен състав на отпадъците в процеса на тяхната преработка по технологични възли

5 – Схема за провеждане на консултации с компетентния орган и с обществеността по Задание за обхват, съдържание и форма на ДОВОС на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на отпадъците от Столична Община

6 – Копия на изпратените писма от Столична община за консултации по ДОВОС

7 – Копия на получените писма за консултации по ДОВОС

8 – Копия на Протоколите на Управителния комитет на Столична Община по обсъждане на документацията по ДОВОС

9 - Копия на Протоколите от проведени срещи с населението на с. Яна, с. Горни Богров, с. Желява на район Кремиковци, по искане на Кметовете на Кметствата

10 – Копия от становищата на РИОСВ-София по екологични оценки на ПУП-ПРЗ на площадка„Хан Богров” и площадка „Кубратово”

11- Решение 911Я за възстановяване право на собственост и удостоверение за поливност, Акт за категоризиране на земеделски земи при промяна на предназначението им.




ДОПЪЛНЕНИЕ

КЪМ

ДОКЛАД ЗА ОВОС

НА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

„Изграждане на интегрирана система от

съоръжения за третиране на битовите

отпадъци на Столична община ”

Инвеститор: Столична Община

Изпълнител: Консорциум БНОЦЕООС

30 Септември 2008 г.




Настоящето допълнение на ДОВОС е направено след оценка на качеството на ДОВОС от РИОСВ- София (Писмо изх. No08-00-2073/10.09.2008) за доизясняване на следните въпроси:

1. Етапа на градоустройствена процедура по одобряването на ПУП-ПРЗ на площадка „Хан Богров”

Проекта за ПУП-ПРЗ на площадка «Хан Богров» е приет от Столичния Общински

съвет с Решение 220/24.04.2008 г. В Приложение 1 е дадено решението за одобрение на

ПУП-ПРЗ на «Хан Богров».

2. Начин на ползване на съседните на площадките имоти, съгласно действащия ОУП на София и проекта за неговото изменение

2.1. Съществуващо положение Сегашното положение и статута на земите около площадките за реализация на ИП

е обобщено въз основа на скиците на имотите и документите за собственост, като информацията е посочена в табличен вид: Площадка „Яна – Садината” Имот номер и ограничения

Собственост на имота

Начин на трайно ползване

Гранични имоти


Собственост гранични имоти

038010 Нива физическо лице

000162 Полски път Община Кремиковци – полски пътища

038012 Нива Столична Община (Договор от 16.09.2008)

038011 попада в зона със замърсяване, ограничения в земеползването, отразени в сертификат, електропровод 400 kV със съответните ограничения

Столична Община – Акт 1270 за часна общинска собственост

Нива IV кат. при неполивни условия


038013 Нива СО-кметство Яна


038011 Нива Столична Община


Столична Община (Договор от 16.09.2008)




038013 попада в зона със замърсяване, ограничения в земеползването,


Нива IV кат. при неполивни условия 000127 Полски път Община

Кремиковци –




Имот номер и ограничения






полски пътища

038012 Нива Столична Община (Договор от 16.09.2008)

отразени в сертификат, електропровод 20 kV със съответните ограничения



000183 Ливада Община Кремиковци – други

000193 Вътрешна река

Държавата - МОСВ

000203 Ж.П. линия Държавата



Пасище, мера, IV кат. при неполивни условия

000191 Канал МЗГ-ХМС



000171 Пасище, мера

Община Кремиковци – др.

044011 Нива физическо лице 044010 Нива физическо лице 044009 Нива физическо лице 044008 Нива физическо лице 044007 Нива физическо лице 044006 Нива физическо лице 044005 Нива физическо лице 044004 Нива физическо лице

044012 попада в зона със замърсяване, ограничения в земеползването, отразени в сертификат, магистрален газопровод- 1000 мм- забранено засаждане на дървета и др. електропровод 400 kV със съответните ограничения


Нива V кат. при неполивни условия

000143

Местен път Община Кремиковци – Реп.пътна мрежа

044021 Нива СО-Кметство с. Яна









044021 Столична Община – Акт

Нива IV кат. при













попада в зона със замърсяване, ограничения в земеползването

488 за часна общинска собственост

неполивни условия













IV кат. при неполивни условия






IV кат. при неполивни условия

000172 Нап.канал Община Кремиковци – канали

Площадка „Хан Богров” Имот номер и ограничения






134002 нива СО-Кметство Горни Богров

000432

Др. селскост. т.

СО-Район Кремиковци

000433

Полски път СО-Кметство Горни Богров

134001 попада в зона със замърсяване B III, ограничения в земеползването, отразени в сертификат, магистрален

Столична Община – Акт 837 за частна общинска собственост

V кат. при неполивни условия

000734 Полски път СО-Кметство




Горни Богров електропровод 700мм със съответните ограничения

134003 Нива Физическо лице


000733 Полски път СО-Кметство Горни Богров

000432 Др. селскост. т.

СО-Район Кремиковци

134001 Нива СО-Кметство Горни Богров







134002 попада в зона със замърсяванеC, ограничения в земеползването, отразени в сертификат, магистрален електропровод 700мм със съответните ограничения


V кат. при неполивни условия


2.2. Промяна в ползването на съседните на площадката земи, съгласно действащия ОУП на София и проекта за неговото изменение Площадка „Яна – Садината”



Ползване съгласно действащия ОУП - зона

Ползване съгласно изменения на ОУП - зона





038010 Ссб Тсм физическо лице

000162 Тти Тти Община Кремиковци – полски пътища

038012 Ссб Тсм Столична Община (Договор от 16.09.2008)



Ссб Тсм


038013 Ссб Тсм СО-кметство Яна


038011 Ссб Тсм Столична Община


Столична Община (Договор от 16.09.2008)

Ссб Тсм




038013 попада в зона със замърсяване, ограничения в земеползването, отразени в сертификат, електропровод 20 kV със


Ссб Тсм

038012 Ссб Тсм Столична Община (Договор от 16.09.2008)












съответните ограничения



000183 Тзв Тзв Община Кремиковци – други

000193 Тзв Тзв Държавата - МОСВ

000203 Тти Тти Държавата



Ссб, Тзв, Тжп, Тти

Тсм

000191 Тзв Тти МЗГ-ХМС

044013 Тти Тсм Община Кремиковци – полски пътища

Тсм


000171 Ссб, Тзв, Тжп

Тзв, Ссб, Тжп

Община Кремиковци – др.



физическо лице










044007 Ссб, Тжп Ссб, Тжп физическо лице

044006 Ссб, Тжп Ссб, Тжп физическо лице

044005 Ссб Ссб физическо лице


044012 попада в зона със замърсяване, ограничения в земеползването, отразени в сертификат, магистрален газопровод- 1000 мм- забранено засаждане на дървета и др. електропровод 400 kV със съответните ограничения


000143

Тти Тти Община Кремиковци – Реп.пътна мрежа


Тсм СО-Кметство с. Яна







Ссб Тсм

044039 Ссб Тсм СО-Кметство с. Яна



044021 попада в зона със замърсяване, ограничения в земеползването


Ссб, Тзв, Тжп

Тсм




















Ссб Тсм





Ссб, Тти Тсм






Ссб Тсм

000172 Тзв Тзв Община Кремиковци – канали










134002 Тсм Тсм СО-Кметство Горни Богров

000432

Тсм Тсм СО-Район Кремиковци

000433

Тти Тти СО-Кметство Горни Богров

000734

Тти Тти СО-Кметство Горни Богров

134001 попада в зона със замърсяване B III, ограничения в земеползването, отразени в сертификат, магистрален електропровод 700мм със


Тсм, Ссб Тсм

134003 Ссб, Тсм Тсм Физическо лице




съответните ограничения

134024 Ссб, Тсм Тсм Физическо лице

000733 Тти Тти СО-Кметство Горни Богров

000432 Тсм Тсм СО-Район Кремиковци

134001 Тсм, Ссб Тсм СО-Кметство Горни Богров

134003 Ссб Тсм Физическо лице






134002 попада в зона със замърсяванеC, ограничения в земеползването, отразени в сертификат, магистрален електропровод 700мм със съответните ограничения


Тсм Тсм


Легенда:

Индекс Устройствена категория Предназначение, основни и допълващи функции,

ограничения Територии за бази на градското стопанство и техническата

инфраструктура Тсм Терени за сметища и инсталации за

преработка на отпадъци По периферията вътре в терените за сметищата се предвижда изолационно озеленяване

Тти Терени за транспортна инфраструктура 1 За транспортна инфраструктура – улици, пътища, летища

Тжп Терени за инфраструктура на ж.п. транспорта

За транспортна инфраструктура – ж.п. и метроареали

Земеделски територии Ссб Земеделска зона без право на

застрояване Допуска се застрояване само съобразно Наредба № 2

Територии за озеленяване Тзв Терени за зелени връзки и озеленяване

на улици, реки и дерета, открити канали и сервитути

Озеленени терени с компактна или лентова форма осъществяващи линеарни връзки между елементите на зелената система; публична общинска собственост;по улиците от главната улична мрежа задължително се предвижда ивица с ширина мин. 1м. за висока дървесна растителност; от двете страни на реките и др. Открити водни течения да се проведе задължително укрепващо и мелиоративно озеленяване с ширина мин. 4м. с висока дървесна растителност. Не се допуска строителство, с изкл. На инженерни мрежи и алеи. В сервитутите на инженерните съоръжения на се допуска засаждане на висока растителност.

В Приложение 2 е дадено Становище на Софпроект (ОУП) (Изх. No87/16.09.2008)

във връзка с предпроектните проучвания, на които е базиран ДОВОС за съответствие на

ОУП на София с направените предвиждания в предпроектните проучвания.




Отстранени са несъответствията между разделителен протокол, лицензи и декларации на експертите.

dovos - integr. sistema tbo sofia 2008

Documents