Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29.04.1893 г. в София, където получава основно и гимназиално образование. Когато била на 14 години, живяла със семейството си една година във Велико Търново. Тогава за пръв път у нея се пробужда желанието да пише, да споделя впечатленията си от живота и природата.

Поетесата споделя:"Попаднах в самото сърце на нашата земя. Никога не ще забравя Янтра, хълмовете около нея, целите посипани с диви теменуги... Порази ме не само красотата на града и неговата околност, но и това, че всичко беше свързано с едно славно минало, което говореше от всяка развалина, от всеки камък.

Тогава за пръв път почувствах, че обичам тая земя, която е моя родина, обичам нейното минало. Такива бяха и първите ми стихове: младежки, възторжени, романтични."

•“Вечната и святата" 1927г.•“Звезда на моряка" – 1932 г.•"Сърце човешко" -1936 г.•Пет звезди" – 1953 г. •"От бряг до бряг" -1963 г.

Обичам те, родиноОбичам те, родино , пролет,под накита зелени с първите цветя, наболи през първи слънчев ден.

Обичам те, когато лятожитата позлати и жътва закипи в полята,и морно дишаш ти.

Обичам те, когато лято

житата позлати

и жътва закипи в полята,

и морно дишаш ти.

Обичам те, когато есенпод бистър небосводсъбира плодовете с песенработният народ.

Обичам те, и зиме – бяла,с дълбоки снегове, когато пак си разцъфтяла, но в снежни цветове.