13 май2015----- от ----- ��.��----- до ----- ��.��

Бургас | Варна | Велико Търново |

Габрово | Добрич | Перник | Пловдив | Русе |

София | Стара Загора | Шумен

Книга: Хубавите дни от АранхуесАвтор: Петер ХандкеПревод: Владко МурдаровИздателство: Black Flamingo, 2012Място на четене: Съюз на българските художници, ул. „Шипка“ 6. Четaт: Явор Бахаров, Лили Гелева

Участващи: една жена, безименна, един мъж, безименен: най-обик-новена двойка. Срещат се, за да говорят за любов, за първата любов, за това, какво чувстват мъж и жена, когато са заедно. Говорят за това, как се говори за любов. Който говори за любов, неизбежно говори и за природата, за историята – за онова, което дава смисъл на живота.»И отново лято. И отново хубав летен ден. И отново една жена и един мъж на една маса навън, под небето. Градина. Тераса. Невидими, но чуващи се дървета, повече представа отколкото присъствие, в нежен летен вятър, който, от време на време, внася ритъм в сценария. Масата е градинска маса, доста голяма, а мъжът и жената седят там на разстояние един срещу друг. Двамата са с обикновени летни дрехи, жената в по-светли, мъжът в по-тъмни цветове, класически - и единият и другият.«

Петер Хандке, (роден на 6 декември, 1942, в Грифен, Австрия), е авангарден австрийски драматург, романист, поет, есеист и един от най-оригиналните немскоезични автори през втората половина на 20 век. Хандке, син на банков чиновник, учи право в университета в Грац 1961-1965 и публикува пиеси в авангардното литературно списание manuskripte. Става известен с драмата си Publikumsbeschimpfung (1966; Обругаване на публиката). Творбите на Хандке са в по-голямата си част ултраобективни, безизразен вид отчети на героите, които са в екстремни състояния на ума. Доминиращата тема на неговите произведения е, че обикновеният език, ежедневната реалност и придружаващият ги рационален ред имат ограничаващ и заглушаващ ефект върху човешките същества и се основават на ирационалност, объркване и дори лудост.

В Нощта на литературата на всеки половин час известни личности ще четат откъси от съвременни европейски автори.

Това ще се случва в т. нар. „гнезда“, като карта и информация за местоположението ще може да намерите на гърба на тази брошура.

Всеки слушател ще има възможност да събира печати от „читателските гнезда“.В края на Нощта в 21.30 ч. всички получили поне пет печата ще могат да участват в томбола.

Изтеглените победители ще получат за награда една от четените книги.

18.00 – I четене 18.30 – II четене 19.00 – III четене 19.30 – IV четене 20.00 – V четене 20.30 – VI четене 21.00 – VII четене

21.30 - теглене на томбола и афтърпарти в Timeless café на ул. “Кракра” 11

Освен в София ще се чете в десетки европейски градове, в България се включват още: Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Перник, Пловдив, Русе, Стара Загора, Шумен.

w w w . n o s h t n a l i t e r a t u r a t a . b g

1Съюз на българските художници, ул. „Шипка“ 6

Книга: Бели зъбиАвтор: Зейди СмитПревод: Невена Дишлиева-КръстеваИздателство: Жанет 45, 2014Място на четене: Национална художествена академия, ул. „Шипка“ 1Чете: Ива Панева

Един от най-обсъжданите дебюти в литературата през последните години, „Бели зъби“ е смешен, наситен, богат, великодушен роман, обожаван както от критици, така и от читатели. Един роман за приятелство, любов, война, три култури и три семейства, три поколения, една мишка и пакостливото минало, което се завръща и те гризва по глезена. Жизнеутвърждаващо, четиво, необуздано и абсолютно задължително.

„Повярвайте на рекламата, купете си книгата, сгушете се в нея, вкусете с наслада всяко изречение, после се върнете в началото и я прочетете още веднъж.“

— The Times

Зейди Смит е родена като Сейди (Sadie) на 25 октомври 1975 г. в Брент, северозападната част на Лондон. Баща є, Харви Смит, е англичанин, а майка є, Ивон Бейли, е от ямайски произход. Въпреки по-ранните є интереси в областта на музикалния театър, джаза и журналистиката, като основен неин интерес впоследствие остава литературата.Учи английска литература в Кингс Колидж, Кеймбридж. В колежа публикува поредица от кратки разкази в сборник със студентски текстове, наречен The May Anthology. Дебютът є „Бели зъби“ (White Teeth), довършен по време на последната є година в колежа, получава високи продажби, положителни рецензии и няколко литературни награди, включително награда „Уитбред“ за дебютен роман. През 2002 г. романът е адаптиран за телевизионен филм на Канал 4.

Книга: Защо бях само едно момиче?Автор: Габи КьопПревод: Екатерина ДжутеваИздателство: Black Flamingo, 2014Място на четене: Национално музикално училище „Любомир Пипков“, ул. „Оборище“ 17Чете: Веселин Мезеклиев

През януари 1945 Червената армия нахлува с военна офанзива в немските източни части и подтиква към бягство местното цивилно население. Петнайсетгодишната Габи Кьоп попада в едно стопанство, където вече много бежанци са намерили подслон. Но там тя съвсем не е защитена от посегателствата на руските войници. Габи многократно става жертва на сексуално насилие - подло предавана и принасяна в жертва от своите другарки по съдба. Габи Кьоп споделя преживяното по това време само в своя дневник. Днес тя превръща записките си в един разтърсващ доклад за началото на продължилото дълги месеци бягство и темата-табу на военния период: престъплението, което е в разрез с междуна-родното право - сексуалното насилие над жените.

Габи Кьоп е родена през 1929 г. в Шнайдемюл – тогавашната об-ласт Позен, Западна Прусия. След своето бягство следва физика в Хамбург. От 1966 г. тя е доцент към катедрата по теоретична физика на Техническия университет – Аахен, където от 1986 г. до 1994 г. получава извънредна професорска длъжност, почетно упражнявана от нея до 1999 г. Днес живее в Берлин.

32 Национално

музикално училище „Любомир Пипков“, ул. „Оборище“ 17

Национална художествена академия, ул. „Шипка“ 1

Книга: ВъзвишениеАвтор: Милен РусковИздателство: Жанет 45, 2011Място на четене:Чехословашки клуб „Т. Г. Масарик“, ул. „Кракра“ 15Чете: Милен Русков

Книгата ни връща в българското Възраждане, когато главните герои Гичо и Асен напускат Котел, за да се присъединят към четата на Димитър Общи в името на Делото. Полуреволюционери - полу-разбойници, те се впускат в множество приключения, разказани по неподражаемо автентичен начин благодарение на умело пре-създадения възрожденски език – жив, колоритен и забавен.

Милен Русков е писател и преводач, роден в Бургас през 1966 г. Автор е на книгите „Джобна енциклопедия на мистериите“ (награда за дебют „Южна пролет”) и „Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината). През 2011 г. издава романа „Възвишение“, за който получава награда „Златен век“ на Министерство на култу-рата (2012 г.) , награда „Христо Г. Данов“ (2012 г.) и награда „Елиас Канети“ (2013 г.). През 2014 г. романът е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз.

Учредената през 2009 г. годишна награда на Европейския съюз за литература има за цел да бъдат отличени най-добрите новоиз-гряващи автори в Европа. Благодарение на нея се популяризира богатството на съвременната европейска художествена ли-тература и се насърчава разпространението на творби отвъд националните граници.

Победителите се определят от национално жури в държавите, участващи в програмата за култура на ЕС „Творческа Европа“, която включва и страни извън Съюза.Всеки победител получава парична награда и възможност да попу-ляризира творбите си в чужбина, включително на големи панаири на книгата в цяла Европа.

Място на четене: Импресия, ул. „Кракра“ 26Чете: Богдана Трифонова

„Бисерче вълшебно“ е национална годишна награда за най-добра детска книга, чието жури са самите деца. За трета поредна година наградата насърчава българските деца да четат активно произ-веденията, издадени през предходната на гласуването календарна година и номинирани в някоя от трите възрастови категории – „Откриватели“ (6-8г.), „Мечтатели“ (9-11 г.) и „Майстори“ (12-15 г.). Освен разпределение на книгите по възраст, от 2015 г. в награ-дата е прибавена и категория „Иноватори“ за интерактивни и мултимедийни детски четива, при които текстът е обогатен с интерактивни или мултимедийни елементи.

Всеки читател на възраст от 6 до 15 години включително може да гласува за една от номинираните книги през сайта на „Бисерче вълшебно“ – www.biserche.com. За своя вот всеки участник получава грамота за почетно жури, а книгите във всяка категория, събрали най-много детски гласове, получават статуетки „Бисерче вълшеб-но“. Точно тези книги участват в Нощта на литературата.

5

4Чехословашки клуб „Т. Г. Масарик“, ул. „Кракра“ 15

Импресия, ул. „Кракра“ 26

Книга: Остров на сушатаАвтор: Богомил ГюзелПревод: Цветанка Еленкова, Димитър Христов, Таня ПоповаИздателство: Балкани, 2010Чете: Иван Калошев Книга: С невидим сокол на рамотоАвтор: Лиляна ДирянПревод: Петър КараанговИздателство: Български писател, 2011Чете: Гьорги Георгиев – АнтикаМясто на четене:Чехословашки клуб „Т. Г. Масарик“, ул. „Кракра“ 15

Академик Богомил Гюзел, със своята поезия, проза, есеистика, драматургия, както и с преводите си от английска литература, заема едно от най-значимите места в съвременната македонска литература. Превеждан е на повече от 20 езика, носител е на значими македонски и чуждестранни награди от областта на лите-ратурата. „Остров на сушата“ е неговото първо самостоятелно дело преведено на български език, което съдържа антологични творби от 14 негови стихосбирки, създадени през периода от 1962 до 2003 г. Богомил Гюзел е роден през 1939 г., живее и работи в Скопие, Р. Македония.

Творчески партньор и партньор в живота на акад. Богомил Гюзел е познатата македонска поетеса Лиляна Дирян. В първото є дело издадено в Р. България са поместени творби от нейното твор-чество, които са написани и публикувани в 5 познати стихосбирки от периода 1981 г. до 2007 г. Лиляна Дирян е родена в Скопие през 1953 година. Завршила е Филологическия факултет на Скопския университет. Пребивавала е в Париж като стипендиант на френското правителство и фондация Губелкиян. Носителка е на литературните награди: „Студентска дума“ (1980), „Братя Ми-ладинови“ (1997), а за книгата „Приватни светове“ е номинирана за наградата „Балканика“ (2008 г.). Лиляна Дирян живее и работи в Скопие и е една от основателките на Независимите писатели на Македония. Дълги години е работила като директор и главен редактор на сп. “Жена” (1996-2005).

Книга: Небето се завърнаАвтор: Клара СанчесПревод: Венцеслав НиколовИздателство: Colibri, 2015Място на четене:Съюз на архитектите в България, ул. „Кракра“ 11Чете: Ирмена Чичикова

Патриция е манекенка и животът й изглежда белязан от успеха. По време на полет тя се запознава с ясновидката Вивиана, която й препоръчва да внимава, защото някой иска смъртта й. Недовер-чива и трудно податлива на суеверия, Патриша се връща у дома си и решава да забрави за това неоснователнo предупреждение. Малко по-късно Патриция е принудена да преосмисли целия си живот и да погледне на всичко с нови очи. „Небето се завърна” е обсебващ, изкусно построен сюжет за цената на успеха. И за това как някой, когото си смятал за близък, може да се окаже най-големият ти кошмар.

Клара Санчес е родена в Гуадалахара, Испания, на 1 март, 1955 г. Завършва испанска филология в Университета „Комплутенсе” в Мадрид. Тя е сред най-ярките представители на съвременната испанска белетристика, университетски преподавател и журна-лист в печатни и електронни медии. Още с дебютния си роман, „Скъпоценни камъни” (1989), получава признание от страна на критиката. В него, както и в следващите си работи, тя обрисува картини от ежедневието и бита, анализира социални традиции и културни феномени. Често използва ирония и хумор за да раз-крие недостатъците на съвременния свят. През 2010 г. с „Това, което името ти крие“, издаден на български език, в надпревара с 261 номинирани тя печели „Надал“, най-старата и най-престижна литературна награда на Испания. Произведенията на Клара Сан-чес се издават в стотици хиляди екземпляри и са преведени на множество езици в над 10 страни по света.

6

7Съюз на архитектите в България, ул. „Кракра“ 11

Чехословашки клуб „Т. Г. Масарик“, ул. „Кракра“ 15

Книга: НепростенатаАвтор: Алберт ЛихановПревод: Румен ШомовИздателство: Хайни, 2014Място на четене: Национално музикално училище „Любомир Пипков“, ул. „Оборище“ 17Чете: Ади Цанова

В своя последен малък роман на документална основа - „Непросте-ната“, Алберт Лиханов ни представя един... хубав, късметлийски живот на петнадесетгодишната Альонушка Сергеевна - затвор-ничка в немски концлагер по време на Втората световна война. И наистина - другите умират, а тя оцелява. В нея се влюбва немец, който не постъпва така, както постъпват господарите от най-чистата раса на света с окупираните. От тази полулюбов, полупредчувствие за гибел се ражда дете и това не е сладникав разказ за всепобеждаващата войните и омразата любов.

Алберт Лиханов е роден през 1935 г. в град Киров, сегашна Русия, къде-то получава средното си образование. Завършва журналистическия факултет в Уралския държавен университет. Работи в родния си град като литературен сътрудник във вестник „Кировская правда“, а по-късно и като главен редактор на “Комсомольское племя”. Още в Киров прави първите си стъпки в литературата, а първият му разказ е публикуван, когато е на 27 години, в списанието „Юность“. Постепенно придобива голяма литературна известност, разкази-те му се печатат в престижни списания, през 1976-а излизат два тома с негови избрани творби. Произведенията на А. Лиханов са публикувани в Русия с общ тираж от 30 млн. Зад граница излизат над 100 книги на писателя, преведени на повече от 30 езика.

Книга: Любов не е думата (Антология на полски поетеси и поети, дебютирали след 1989 година)Издателство: Жанет 45, 2014Място на четене: Съюз на българските художници, ул. „Шипка“ 6. Четат: Маргарита Хлебарова, Стефан Спасов

Антологията на съвременната полска поезия е издадена по иници-атива на Полския институт в София по повод 25-та годишнина на независима Полша и 65-та годишнина на Полския институт в София. Тя съдържа 100 стихотворения на 25 полски съвременни поети, дебютирали след 1989 г. Съставители на сборника и автори на предговора към книгата са дело на двама поети – Яцек Денел и Мачей Вожняк. Редактор на сборника е Вера Деянова.

В антологията „Любов не е думата” (заглавието е цитат от стихотворение на Анджей Сосновски) са включени творби на поети, издали първите си стихосбирки след края на комунизма. Най-възрастният между тях – Януш Шубер, роден малко след Втората световна война, дебютира почти петдесетгодишен, а най-младата – поетесата Юлия Шиховяк, родена малко преди падането на режима, публикува първата си книга на 20 години. Повечето представени тук автори обаче са от поколението на родените през 60-те и 70-те години, т.е. хора, израснали не само в една особена държава, каквато беше Полската народна република, но и в специфични езикови реалии.

„Любов не е думата“ не представя, разбира се, пълния спектър на полската поезия след 1989 година. За 25-годишнината от 4 юни 1989 г. избрахме сто любовни стихотворения. Всеки от двадесет и пе-тимата автори присъства с четири творби. На полската лирика от последните 25 години трябва да се погледне не само като на творчество, свободно от цензура и обществени ангажименти, но и като на поезия, освободена от различни (главно романтиче-ски) митове, които налагаха определен тон на авторите, а на читателите – определени очаквания“ (из предговора към книгата, автори – Яцек Денел и Мачей Вожняк).

8 9Национално музикално училище „Любомир Пипков“, ул. „Оборище“ 17

Съюз на българските художници, ул. „Шипка“ 6

Книга: Budapest NoirАвтор: Вилмош КондорПревод: Юлия КрумоваИздателство: Летера, 2014Място на четене: Съюз на архитектите в България, ул. „Кракра“ 11Чете: Мариела Станчева

Будапеща, октомври 1936 година. Министър-председателят Дюла Гьомбьош е мъртъв. В един от безистените на квартал „Терезва-рош” се натъкват на трупа на млада еврейка. Пристигналият на мястото криминален репортер на вестник „Вечерните новини” Жигмонд Гордон започва да разпитва, но навсякъде се сблъсква със стени. Нишките водят едновременно нагоре, към най-висшите слоеве на обществото, и надолу, към ужасяващия свят на мизери-ята и огорчението. Гордон е движен от своя нюх и от любопит-ството си и колкото повече се опитват да го сплашат, толкова по-упорито следва дирите. Не знае на кого може да се довери, не знае кой от какви скрити намерения е движен, не знае – но не се и интересува – чии интереси засяга. Стреми се само към едно: да открие убиеца на момичето, защото никой друг освен него не се вълнува от това...

Вилмош Кондор е роден през 1954 г. Започва висшето си образование в Сегед и продължава в Сорбоната в Париж, откъдето се завръща в родината си с диплома на инженер. Понастоящем преподава ма-тематика и физика в гимназията на един град в Западна Унгария. С жена си, двете си дъщери близначки, както и с кучетата и сокола си, живее в малко село край Шопрон. Първият роман на Вилмош Кондор – Budapest Noir, излиза през 2008 г., продължението му Престъпна Будапеща – през 2010, а Будапещенски шпионин – 2011 г. Приклю-ченията на Жигмонд Гордон вече се четат от почитателите на криминалния жанр на пет езика в дванадесет държави.

Книги: Тезей (трилогията), Тамбос, Кошерът на думитеАвтори: Валентин Дишев, Людмила Миндова, Яница РадеваИздателства: Изток-Запад, 2014; Жанет 45, 2012, 2014,Място на четене: Съюз на българските художници, ул. „Шипка“ 6.Четат: Валентин Дишев, Людмила Миндова, Яница Радева

Валентин Дишев е роден на 7 май 1962 г. в Благоевград. В периода 1982-1989 г. е последователно студент, специализант и докторант в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност “Философия”. Един от съоснователите, първи директор и главен редактор на ИК „Критика и Хуманизъм” (1990). От 2002 г. работи като редактор в БНР - Радио Благоевград. Негова поезия и прозаични текстове са публикувани в редица списания. През 2006-2007 г. са издадени „Журналистът” (едно междужанрово пътуване) и проектът „Четири”, оформен в четири (предимно) поетични книги: „Квадриги”, „Кап(ища)”, „Квадрати”, „Послесловия”. През 2014 г. „АРС” и „Изток - Запад” публикуваха втори, преработени и допълнени, издания на „Тиха книга” (2014), „Ортелий” (2011) и „Маргьорит (и други регистри)” (2013) с единно оформление, подчертаващо свързаността на трите книги в трилогията “Тезей“.

Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Завършила е Мате-матическата гимназия в родния си град и Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Превежда художествена литература от сръбски, хърватски и словенски език. Работи като главен асистент в Института за балканистика към БАН. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма” (Алтера, 2011) и на стихосбирките „Блус по никое време” (Сиела, 2010) и „Тамбос“ (Жанет 45, 2014).

Яница Радева е автор на „Друг ритъм” (2003), „Бонбониерата“ (2011), „Кошерът на думите“ (2012) и монографията „Обетован кръг. Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов“ (2014). Участвала е в семинара по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“ през 2009 г. и в школата по творческо писане на писателката Емилия Дворянова – през 2010, 2011 г. През 2012 г. получава награда Грамота като млад автор от Министерството на културата за книгата „Бонбониерата”. Нейни творби са отпечатвани в антологични книги и бройни литературни списания.

10

11Съюз на архитектите в България, ул. „Кракра“ 11

Съюз на българските художници, ул. „Шипка“ 6

Книга: НемцитеАвтор: Якуба КаталпаПревод: Добромир ГригоровИздателство: СОНМ, 2015Място на четене: Национална художествена академия, ул. „Шипка“ 1Чете: Анна Ангелова

Годината е 1987 и от Западна Германия в Прага пристига последният от пакетите, които семейство Малер редовно получава от края на четиридесетте години. Клара Рисман ги изпраща на сина си Кон-рад. Но у Малерови никога не се е говорело за баба Клара и затова след неочакваната й смърт остават редица отворени въпроси. Внучката на Клара е тази, която трябва да разбере семейното минало и да разкрие травмите, и тя решава да открие баба си. В новия си роман Якуба Каталпа отвежда читателя в средата на немско семейство, засегнато от ужасите на Първата и Вто-рата световна война, във военните Судети и следвоенна Прага. Обещаващият свят на главната героиня, в началото откровено безгрижен, но с течение на времето покриващ се с пукнатини, розовите очила са заменени от разочарование и пред читателя изниква въпросът – наистина ли е възможно след толкова години да откриеш истината? Изисканият език на авторката силно контрастира с грубостта, с която са изобразени житейските събития на отделните образи, и така позволява още по-обстойно да бъде изследвана темата за превратностите и изкореняването, които в различни варианти доминират в романа.

Якуба Каталпа (*1979) е литературният псевдоним на писател-ката Тереза Яндова. Завършва чешки език и литература в Прага. Авторка е на новелата „Глината яде ли се?“ (2006) и романите „Горчивото море“ (2009) и „Немците“(2012). През 2013 г. „Немците“ получава престижната награда „Йозеф Шкворецки“ и наградата „Чешка книга“.

12

м

я

с

т

о

з

а

п

е

ч

а

т

и

Национална художествена академия, ул. „Шипка“ 1

Име . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Фамилия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

e-mail . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

(попълнете ако желаете да получавате информация по електронен път)

N

1. С , ул. „Шипка“ �

2. Н , ул. „Шипка“ �

3. Н „Л П“ ул. „Оборище“ ��

4. И, ул. „Кракра“ ��

5. Ч „Т. Г. М“, ул. „Кракра“ ��

6. С Б, ул. „Кракра“ ��

бул.

В

Л

ул. О

ул. О

ул. М Д

ул. В Т

ул. Ш

ул. Шул. Ш

ул. Шул. Ш

ул.К

ул.К

ул.С

С

ул.С

С

ул.К

бул.

В

Л

бул.Ц О

бул.Е Х Г

Орлов мост

M

С „С. К О“

Н„С. С. К М“

Д

Н

1

2

3

4

5

6

2

8 101

3 9

6 11

5 7

4

12