ФЕРМЕРИ В КРЪВТА

Животът на семейно стопанство

в село Писанец в Русенски Лом

for a living planet ®

Семейната ферма на Нено (на 57 г.) от село Писанец в сърцето на Природен парк Русенски Лом е създадена през 1988 г. Двадесет години по-късно той предава стадата на своя син Николай. В момента всички членове на семейство-то живеят във фермата – Нено, младото семейство на неговия син Николай Ненов (на 25 г.), съпругата му Мариана и двете им деца Пенка (на 6 г.) и Петър (на 10 г.).

Стопанството е разположено в жилищната зона на семейс-твото, но е отделено от къщата. Във фермата се отглеж-дат над 50 овце, а също агнета, овни, кози, кон, магаре и дори 3 овчарски кучета. В зависимост от своята възрас-това група, животните са разпределени в три обора с пет помещения. Основното стадо се отглежда в едното поме-щение. Агнетата на възраст от 3 до 10 дни са във вто-рото помещение. В третото помещение се отглеждат заплодените овце. Току-що родилите овце и новородените агнета са в четвъртото помещение. В петото помеще-ние се отглеждат агнетата на възраст от 1 до 3 дни.

Село Писанец е обградено от Батаклията - много добре развито държавно дивечовъдно и ловно стопанство. Диви-те животни са чести посетители на близките земеделски земи, където се хранят. Прилаганите земеделски практики позволяват поддържане на биологичния статус на гората, ливадите и пасищата по поречието на Бели Лом. Пасища-та в близост до селото са защитено местообитание за популацията на европейския лалугер. Сенокосите също са местообитание с консервационна стойност.

Отглеждането на кози и овце се пренася от поколение на поколение. Дядото на Николай е отглеждал животни и самият Николай се включва в работата на стопанство-то още от много малък. Не е изненада, че той завършва Професионалната гимназия по селско стопанство в Образ-цов чифлик, Русе. Обучението е насочено повече към тех-ническите аспекти на селското стопанство, отколкото

Правим истински, качествени продукти без добавки и консерванти, но нямаме право да ги продаваме!

В сърцето на Русенски Лом

политиката и мерките за подкрепа на земеделието, но Николай смята, че наученото там е много полезно за ежедневната му работа в стопанството. Следвайки стъпките на своя баща, земеделието се превръща в професия за Николай и негова основна дейност. Опитвал се е да работи и допълнител-но извън фермата, но съчетаването на двете се оказва твърде трудно. В същото време Николай не желае да се занимава с нещо друго, тъй като това означава, че трябва да напусне селото и да се премести да живее в града.

Фермата е основен източник на доход за семейството. Нено пасе животни-те. Николай се занимава с по-голямата част от дейностите във фермата – доене, почистване на оборите, разпределяне на водата и храната за жи-вотните, производство и комбиниране на фуражите, договаряне с админис-трацията, доставчиците на сено и зърно. Нено и Николай сами израждат ов-цете-майки; Мариана се грижи за домакинството и заедно с децата помага при доенето на животните.

Всички са съгласни, че животът във фермата е много труден и отнема го-ляма част от времето им. Винаги има нещо, което изисква грижа, особено животните. Нено се усмихва и казва, че през зимата, когато овцете-майки се агнят, той е много неспокоен и буквално спи на стола.

Мариана споделя: “Не може да кажем, че е лесно, но затова пък имаме качест-вени продукти. Имаме възможност да консумираме истинско прясно и кисело мляко, сирене и кашкавал, които самата аз приготвям от млякото, което си произвеждаме. Другото хубаво е, че децата виждат и се учат да гледат животни. Това ще ги направи независими в бъдеще, защото ако искат, ще могат да работят в собствена ферма.”

Нено казва, че сега земеделието и стопаните са много по-зависими от пари-те, отколкото преди. Въпреки всичко, той вярва, че човек може да отглежда животни само ако му е в кръвта.

Фермата и земеделският бизнес

Повечето от овцете във фермата са от породата Плевенска черноглава овца, но някои са и от смесени породи. Животните пасат от ранна пролет до късна есен и през зимата, когато няма снежна покривка. Стопанството използва за паша общинските пасища. През лятото се използват пасищата в близост до селото, а през есента животните се местят на пасища, които се намират на 6-8 км от селото.

Семейството разполага и с 2 ха собствена земя, която отдава под наем и получава в замяна зърнени култури за фураж. Получените количества не са достатъчни, за да покрият нуждите на животните, затова фермата заку-пува допълнително 3 тона ечемик и един тон царевица на година. Изборът на фураж зависи от качеството и цената. Семейството използва и около 1 ха ливади за производство на 1500 бали сено и люцерна годишно. В семейната градина те отглеждат в малки количества плодове и зеленчуци за собствена консумация

Паша на общинските пасища в Писанец

В землището на селото има около 250 ха общински пасища. Общо в Писанец има 300 овце, 300 кози и 50 крави, които пасат на тези пасища. Въпреки това пашата не е обща.

Пасищните права не са официално разпределени сред ползва-телите, но фермерите никога не си пречат един на друг.

Като се има предвид, че селото се намира в ниската част и е обградено с пасища върху скалите, лесно се вижда дали пасището вече е заето. Тогава фермерите водят живот-ните си на друго пасище.

Има и по-отдалечени пасища. Някои от тях се намират в ловното стопанство Батаклията (част от Природен парк Русенски Лом), където пашата е забранена.

„През зимата всяка сутрин ставаме в 6 часа. Започваме деня с хранене и поене на животните. Докато те се хра-нят, проверяваме дали всички животни са в добро състо-яние. След това основното стадо излиза навън. Ако няма снежна покривка, стадото отива на паша и се завръща във фермата към 18 часа. Пашата обикновено се извършва вър-ху пасищата в близост до селото. През деня почистваме оборите, така че подът им да е покрит със суха постеля. После преглеждаме бременните овце и агнетата. През зи-мата не доим животните. Когато животните се върнат от паша, отново ги преглеждаме, храним ги и ги поим. През пролетта ставаме в 5 сутринта, доим животните до 6, защото млякото трябва да бъде доставено до 7 часа.

Поради намаления брой на животните в селото, вече има пасища и ливади, които са превзети от нежелана расти-телност. Районът е с висока природна стойност и както Нено, така и Николай са напълно наясно с това. Нено дори казва, че тъй като е всеки ден навън сред природата, той вече е част от нея. Двамата са участвали и в публично-то обсъждане за определяне на местата от европейската екологична мрежа Натура 2000.

Типичен зимен ден във фермата

«Ако не изкарваме животните на паша, пасищата „полу-дяват” и не след дълго се покриват с храсти и плевели, а дивите животни изчезват. Това вече се случва на места. В същото време ние зависим от естествените пасища. Те са важни за нашите животни; качеството на млякото е друго, когато овцата е пасла свободно”, казва Николай.

Все пак той признава, че основни двигатели на промяната са пазарите и законодателството. В момента няма регу-лиран пазар на агнета, което означава, че те не могат да планират дългосрочно или да разчитат на направеното планиране. Нещо повече, цената на млякото на изхода на фермата е много ниска. Тази ситуация е добра само за го-лемите ферми. Според него законодателството би тряб-вало да насърчава и защитава дребните стопанства, за да могат и те да излизат на пазара.

Фермата произвежда около 80 литра овче мляко и 30 литра козе мляко. Към момента млекопроизводителите могат да продават продукцията си само на регистрирани млекосъби-рателни пунктове и нямат право на директна продажба от фермата. От друга страна от месец ноември 2008 г. млеко-събирателният пункт в село Писанец е затворен. Оттогава събирането на млякото става проблематично. Доходът на семейството от продажба на мляко става много нередовен.

Мариана прави кисело мляко, сирене и кашкавал.„Специалната стойност на продуктите, които правя, е, че те са истин-ски, качествени продукти без добавки и консерванти”, каз-ва тя. Във фермата тази дейност може да се извършва само за задоволяване на собствените нужди на семейство-то. Продуктите не може да бъдат продавани на трети лица, тъй като това е забранено от българското законо-дателство. Така се ограничават възможностите на семей-ната ферма да добавя стойност към произведената про-дукция и да инвестира в постигането на някои хигиенни изисквания. Например семейството ще трябва да отдели

Проблемът със събирането на млякото от дребните производители

мястото за преработка на мляко от оборите. В момента млякото се преработва в кухнята.

Семейството има редовни клиенти от града, които пред-почитат да отидат до фермата в края на седмицата и да купят директно от тях мляко и сирене. Те имат доверие във фермата и предпочитат да нарушат закона, вместо да купуват от супермаркета.

Мариана казва, че през изминалите години, когато е имало договор с млекопреработвател, качеството на млякото и броя на микроорганизмите са били следени редовно и са били в нормата. Тя е съгласна, че качеството на млякото трябва да се контролира стриктно и че трябва да има работеща схема за контрол заради безопасността на пот-ребителите и репутацията на фермата.

Млекосъбирателният пункт в Писанец беше затворен през ноември 2008 г. Според преработвателя по-рентабилно е да се използва сухо мляко, отколкото да се управлява определен брой млекосъбирателни пунктове и да се заплаща суровото мляко. Това доведе до редица проблеми за фермерите:

1. Производителите на мляко нямат редовен пазар за млякото си, което води до нередовни доходи;

2. Производителите на мляко нямат договор с преработ-вател, което е критерий за допустимост за получава-не на млечни субсидии, а това допълнително намалява дохода на стопанствата;

3. Производителите на мляко нямат право да продават директно на крайни потребители като алтернатива на продажбите на преработватели.

Всичко това води до тенденция на ликвидиране на млеч-ните стопанства в района и в цялата страна. Освен свър-заните с това икономически и социални проблеми, изос-тавянето на екстензивната паша води до намаляване на биологичното разнообразие на полуестествените тревни местообитания.

Влияние на Общата селскостопанска политика върху стопанството

Николай казва, че в селото трудно се забелязва положи-телна промяна от членството на страната в Европейс-кия съюз. Той има чувството, че изискванията стават по-строги и по-трудни за изпълнение. Той е наясно, че за да отговори на изискванията на ЕС трябва да премести фер-мата си извън селото до януари 2010 г. Освен това трябва да изгради торище, допълнителни сгради, да има опреде-лена площ с люцерна (3 ха). Наясно е и с изискванията, на които трябва да отговарят сградите, за да се гарантира качеството на млякото.

За Николай е трудно да кандидатства за финансиране от фондовете на ЕС, защото не може да осигури съфинансира-нето – стопанството е малко и наличните финансови ре-сурси са силно ограничени. От друга страна, политиката на правителството да изисква договор с млекопреработ-вател и фактура от него, за да може фермата да получи млечна субсидия, е несправедлива спрямо дребните произ-водители.

“Преди изкупната цена на млякото зависеше от качество-то му. Сега количеството е определящо за цената – без количество не получаваш и квота. Мисля, че качеството на млякото би трябвало да определя неговата цена”, доба-вя Мариана.

Николай вярва, че субсидиите са много важни за ферме-рите, които не могат да оцелеят без тях. Той получава субсидия за пасищно животновъдство. Николай се регист-рира като земеделски производител през месец март 2008 г. Отнема му месец и половина да подготви само необхо-димите документи за регистрацията. Сега иска да канди-датства по мярката „Млад фермер” на българската Про-грама за развитие на селските райони.

Той не знаеше, че за това може да получи безплатна кон-султантска помощ от Областната служба за съвети в зе-

Бъдещето

Този портрет на селски стопани е част от кампания

за повишаване на осведомеността и разбирането за

ролята, която някои земеделски стопани и стопански

системи играят за поддържането на селски райони,

за опазването на богатото биоразнообразие и

производството на вкусна храна.

меделието. По-голямата част от информацията, която е получил е от офиса на международната природозащитна организация WWF в Русе, с който има редовна връзка.

Николай не членува във фермерски съюз или друга местна асоциация. Той осъзнава, че дребните фермери не са пред-ставени на национално ниво и не са разпознаваеми на паза-ра. Според него това е сериозен проблем: „Щом не сме на пазара, никой не знае за нас и за това, което се опитваме да направим. Ако имаме достъп до пазара хората ще раз-познават нас и нашите продукти”.

“Искам да разширя стопанството си. Искам да мога да задоволявам нуждите на семейството си, но ще е много трудно при сегашното законодателство”, пояснява Нико-лай. Той особено се тревожи от това, че след януари 2010 г. фермата му ще трябва да е извън населеното място. Той няма налични средства за това, а и е трудно да получи банков кредит: „Имам нужда от пари, за да инвестирам и подкрепа, за да разработя проектни предложения”.

Николай се надява, че децата му ще поемат стопанство-то, но добавя, че те са още малки, за да мислят за това. Ра-зочарован е от това, че законодателството не защитава дребните животновъди, които са истинските пазители на земята. Когато го попитат какво друго би вършил, ако вече не се занимава със селско стопанство, Николай се смее и казва: „Ще бъда фермер.”

Проектът „Фермерите и опазването на земеделските земи с висока природна

стойност” се осъществява с подкрепата на Европейския съюз.

WWF иска да спре влошаването на околната среда, за да може в бъдеще хората

да живеят в хармония с природата. Това може да се постигне чрез:

* запазване на биологичното разнообразие

* устойчивото използване на възобновяеми природни ресурси

* намаляване на замърсяването и разхищението

WWF Дунавско-Карпатска програма България

ул. Княз Борис 71, ет. 2, ап. 2

1000 София

Тел.: 02/950 50 41, 02/987 24 67

Тел./факс: 02/950 50 40

E-mail: office@wwfdcp.bg

web site: http://wwf.bgfor a living planet ®

Ограничение на отговорността: Цялата отговорност за публикацията е на

издателя. ЕК не поема отговорност за използването на съдържаната тук

информация.

Публикувано прeз март 2009 г. от международната природозащитна организация

WWF Дунавско-Карпатска програма (WWF-DCP), Виена/София/Букурещ.

Текст на Мая Тодорова принос от Янка Казакова и Юлия Григорова.

Снимки на Мая Тодорова.

За отпечатването е използвана екологична хартия без киселина /ACID free/, без хлор /ECF/ по технология, щадяща околната среда