gia magazine - Брой Три, Януари 2011 - dilemma

ХУБЕН ХУБЕНОВГЛАВЕН РЕДАКТОР /РЕДАКТОР МОДА[email protected]

СЛАВ ГЛАВЕН РЕДАКТОР /КРЕАТИВЕН ДИРЕКТОР[email protected]

ЗАМЕСТНИК ГЛАВЕН РЕДАКТОРВАСИЛ ЩЕРЕВ[email protected]

РЕДАКТОРИАННА УОРД[email protected]

СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ[email protected]

ЯНА ГЕРОВА[email protected]

сътруднициалина коенвасил германовгеорги петковзлатимир араклиевинга илиевакрасимир димитровлазар гушевмомчил христовнико илиевтихомир рачев

Докато съвестно се упражнявахме по темата на този брой, достигнахме до някои житейски и не дотам житейски заключения. Осъзнахме, че животът ни постоянно е съпътстван от ежедневни дилеми, понякога наистина тежки и трудни, понякога плод на разглезеното ни съществуване. Това е факт точно толкова, колкото е и факт, че много рядко има трудно решими дилеми. Причината е, че всъщност всеки от нас знае кое е правилното решение, но много рядко ни стиска да направим правилният избор, а много по-често си намираме оправдания за обратното. Също толкова вярно е, че сме превърнали в проблеми от жизненоважно значение избора между два лазурно сини колана, iOS или Android, Mini Cooper или Fiat 500, примерите са безкрайни.

В този смисъл единствената дилема на страниците на GIA този месец е: да се забавляваме ли с модата или да я приемем твърде насериозно.

Изборът е ваш.

Честита Нова Година!

УЕБСАЙТГЕОРГИ ЯНАКИЕВ

WWW.GIAMAGAZINE.COM

гергана попова от ivet fashion е снимана от момчил христов и е облечена в рокля marios schwab.стилист хубен хубенов,коса георги петков,грим слав за max factor

gia magazine е месечно, безплатно издание на ейч енд ес медия оод. всички права запазени.

copyrightgia magazine © 2011, авторите и фотографите.

репродуцирането на каквато и да е част от това списание е изрично забранена, без писмено разрешение на издателите.

автоматично разрешение за репродукция се дава само на онлайн блогове и уебсайтове,при наличието на директна връзка обратно към www.giamagazine.com,и където са налични всички кредити свързани със снимките и/или текстовете.разрешение за репродукция се дава в контекста на промотирането на gia magazine.

мненията изразени в gia magazine са на съответните автори и не се споделят задължително от списанието или неговия екип.

за реклама[email protected]

за всичко останало[email protected]

4 JANUARY6 BLOGGER: ВАЛЕНТИНА СИРАГУСА

10 WOMEN TRENDS: ПЛОДОВЕ VS. РАЙЕТА14 MEN TRENDS: ПРОЗРАЧНОСТ VS. КОСТЮМИ

18 INTERVIEW: GARDEROB22 INTERVIEW: МАРИЙ РОСЕН

26 INTERVIEW: СИМЕОН СТОИЛОВ30 INTERVIEW: НЕЛИ МИТЕВА

32 BEAUTY: RAW40 DESIGNER: ТОМ БРАУН

44 BEAUTY: TRANSITION54 INTERVIEW: ДЖИО МЕТОДИЕВ

58 EDITORIAL: DILEMIC72 COMMENTARY: МОДНАТА ДИЛЕМА

74 EDITORIAL: PRIDE AND PREJUDICE90 EDITORIAL: DOMESTIC SOLITUDE

108 EDITORIAL: YESTERDAY120 POP

4

Jimmy Choo

Как успехът вдъхновява, нагледно ни показват в Jimmy Choo - след гръмкия интерес към мъжката линия за H&M, вече сме в очакване на дебютната колекция мъжки обувки.

Официално тя ще е в продажба през септември 2011, а презентацията й очаквайте в края на месеца, в рамките на Седмицата на модата в Милано.

Peter Som

Да се обзаложим, че няма да се сетите за новото му увлечение. Спокойно, и ние не успяхме.

Така де - кой би предположил, че Питър ще се се заеме с дизайн на... чаршафи?!

Няма шега, спално бельо в ярките принтове на Сом ще можете да си застелете още през март тази година, в магазините предлагащи луксозната марка Sferra.

Колкото до Питър, той се оправда така: ‘Всичко има значение: от дрехите и чантата, които носите денем, до бельото върху което спите нощем. Това определя качеството на вашия живот.’

Matthew Williamson

Явно почивните дни добре са се отразили на Матю, предвид новия му ‘бизнес план’.

Предвиждаме му бурен успех, защото е доказано: на пазара за сватбени рокли винаги има място за още едно дизайнерско име!

Колекцията в традиционните нюанси на бяло и слонова кост, е допълнена и с линия аксесоари - украшения за коса, гривни, чанти и кожени наметки в случай на минусови температури.

5

Maison Martin Margiela и Opening Ceremony

И ако трябва да сме по-точни: MM6 Maison Martin Margiela x Opening Ceremony.

Точно това е името на новата модна колаборация за двата бранда, което освен че е така дълго, че може да бъде самостоятелна тема на разговор, ще онагледява серия дамски дрехи и аксесоари.

Умберто Леон,съсобственик в Opening Ceremony, коментира сътрудничеството като ‘сблъсък на два свята’.

От ‘втория’ свят не коментираха нищо.

Dr. Martens and BAPE

Поредното сътрудничество между култовите Dr. Martens и японската марка A Bathing

Ape /BAPE/ този път роди сравнително симпатичен модел обувки, познати още като saddle

shoes. Разликата е, че не ни ги поднасят в обичайната

черно-бяла комбинация, а в цели три цветни варианта. Както се казва: лошо няма.

6

Кога стартира блога си и защо? Започнах блога преди година, точно на 15 ноември 2009. Реших да го направя, защото исках да покажа на другите стила си, както и да знам тяхното мнение.

Кажи ни за първия си пост.Първия ми пост не беше особено успешен, блога беше известен на малцина и имах малко посещения, но въпреки това, бях доволна от първата си крачка.

Кой ти помага за снимките?Приятеля ми. Аз съм много срамежлива, и се чувствам комфортно, само когато е той зад камерата.

Как би описала стила си?Стилът ми варира. Чувствам се уверена да нося бон тон и цветни дрехи, но зависи от настроението ми, от времето, от какво се вдъхновявам и дали пътувам.

Коя е любимата ти марка?Любимата ми марка... Topshop, защото предлагат достъпни за

всеки цени и различни дрехи – от елегантни до ежедневни. Изборът е огромен. Иначе най-любим ми е Марк Джейкъбс, заради линиите и цветовете, обожавам го. Като че ли винаги знае какво точно искам.

Коя според теб е истинската столица на модата?Труден въпрос... В Лондон виждаш модата, в Париж усещаш модата. Бих казала Лондон и Париж, не мога да избера само една, защото са напълно различни, но и двете са прекрасни.

Благодарение на успеха на блога си ти беше канена на много ревюта за пролет 2011. Кои хареса най-много?Имах възможността да отида до Лондон, Милано и Париж, а шоутата които посетих бяха Burberry, Christopher Kane, Moschino, Frankie Morello, Dsquared2, Chanel и Kenzo. Всички ми харесаха много, всичко беше толкова красиво. Видях много цветове на подиума, а аз обожавам

цветовете, видях елегантността на Chanel, оригиналността на Kenzo и невероятния и дълбок лондонски стил на Burberry.

Видяхме твои снимки с Ана Дело Русо. Как би я описала?Когато си помисля за Ана и се усмихвам, тя е забавна и скромна, мисля че това харесвам в нея. Тя е ексцентрична и я виждаме облечена във фантастични дрехи, носени с невероятна елегантност и ирония. Тя е професионалист с установен вкус за мода. Обожавам я.

Би ли искала да работиш в модната индустрия?Обичам модата и мисля, че не бих могла да правя нищо друго освен това. Обичам да създавам тоалети, да експериментирам с комбинации от текстури и цветове и да бъда оригинална, за да мога да вдъхновявам други хора. Мисля, че най-подходящата професия за мен е стилист.

www.factorystyle.blogspot.com

фотография h&s

10

Плодът е новото цвете.Това е заключението ни след пролетните ревюта, а по-специално – Stella McCartney, Prada, Moschino Cheap and Chic и Wunderkind, които показаха плодови принтове.Всички тези дрехи предлагат изпълнено с радостна виталност и цвят ежедневие, и залагайки на сигурността на природата, се превръщат в ключов тренд.

Почти толкова популярни, колкото абстрактните, дигиталните и вече споменатите плодови принтове, райетата присъстваха в множество дизайнери като Haider Ackermann, Prada, Fendi, Balenciaga, Jil Sander...Райетата вървяха вертикално, хоризонтално и диагонално, и варираха по отношение на дебелина, цвят и дори форма.

Скъпата ни Стела Маккартни отново бе инспирирана от мъжкия силует, този път в меки цветове като розово пистачио, бергамот и лавандула. Твърде очквано и предвидимо – панталони с висока талия, сака с ръкав тип ‘цигара’. Но само до свежия цитрусов микс в края на шоуто. Портокали, лимони и грейпфрути, на рокли, поли, а дори яки. Вкусно!

Пролетната ни дилема е сложна – забавно срещу забавно. От една страна имаме нещо класическо – райета, но преосмислени по оптимистичен начин, а от друга – алтернативата на флоралните принтове, от която толкова се нуждаехме

– плодовите принтове. Обожаваме и двете и не можем да изберем. А вие?

11

Колекцията на Прада от друга страна беше еклектична като етикета, който самата тя постави – ‘минималистичен барок.’В странния микс от вдъхновения, място намери взетия от джунглата бананов принт, открояващ се на изцяло черния фон. А отгоре на всичко, самата Миуча излезе за финалните аплодисменти носеща обици във формата на банани.

Но колекцията на Prada е централна в нашата дилема. Още една от нейните инспирации е униформата, затова видяхме моряшки, затворнически и какви ли още не райета, в типични униформени цветове като обикновено оранжево, черно и сиво, и моряшкото бяло и синьо. Отново комбинирани с бароковите принтове, или съвсем самостоятелни върху дрехи или пухкавите аксесоари.

Очаквано минималистичната колекция на Jil Sander се състоеше предимно от много цветни едноцветни дрехи. Ярките цветове и чистите кройки на саката, овърсайз полите и роклите, бяха перфектно допълнени с няколко модела в смели райета. А кой може да забрави лятната рокля с едро моряшко райе?

Седемдесетарското пролетно ревю на Fendi също се състоеше предимно от едноцветни модели. Но после се появи диагонално раираната пола тип ‘прегърни ме’, която се открояваше, беше различна, беше свежа.

Колкото до Balenciaga, ние винаги ще харесваме какво прави Никола Геские. За тази пролед той предлага черно и бяло райе върху връхни дрехи и потници – много мъжествено.

14

Този сезон всичко е плът на показ и заемки от дамския гардероб, което ни води до една от най-силните теми – прозрачността. Прозрачните ризи или блузи например, вече не са запазени само за жени. Момчетата на ревютата на Etro, Givenchy, Michael Kors и Bottega Veneta носеха именно това.Тези материи захраниха стилистична вълна от модерни и показни дрехи, но също и доведоха до мисълта, че подобни дрехи трябва да се носят с класа и софистицираност. При Etro прозрачните ризи в светли и меки цветове бяха с различни принтове и племенни детайли, но са комбинирани са абсолютно класически тренчкоти и панталони.

Оставайки в границите на добрия вкус и елегантността, Bottega Veneta и Givenchy предлагат начин да пренесем прозрачността от подиума към уличното облекло, а дори в по-формалния гардероб. Това са

Мъжкия и стил и тенденции не се сменят толкова често, колкодо дамските. Основната дилема на дизайнерите този сезон беше дали да представят ново и необикновено мъжко облекло, което би било малко в повече за асимилиране. Защото от мъжките ревюта повечето хора очакват много костюми, ризи с малки промени в кройката тук и там. Но за идващия сезон всичко е различно и необикновено и е възможно най-накрая да видим освобождаването на мъжкия гардероб, както се случи с дамския, в началото на двадесети век.

15

добри примери, когато търсите идеи за експерименти.

Вероятно защото мнозина мъже се ‘страхуват’ от модата и никога не напускат комфортната си зона, мъжката мода е вторична мисъл за дизайнерите, но понякога това може да ни доведе до дилемата какво точно да облечем, за да изглеждаме различно.

Много мъже ще бъдат еднакво уплашени и от прозрачната тенденция, но те няма защо да се притесняват. Ако предпочитате да запазите класическия елемент в гардероба си, но все пак да изглеждате различно и ‘модерно’, имате много избори. Например Comme des Garcons, които показаха класически черни костюми, но със скъсени панталони и вталени сака.Класическото черно може, също така, да бъде лесно заменено с различни тонове синьо, което видяхме почти на всички ревюта под формата на обувки, шорти, и което се декларира много убедително в костюма на 3.1 Phillip Lim. Или светлосивия минималистечен костюм на Yves Saint Laurent, или пък изцяло бялата ленена опция при Dolce&Gabbana. Много деветдесетарско, благодарение на широките панаталони, но и много ‘сега’.

И, разбира се, съвременният мъж трябва да знае как да се аксесоаризира. Ключови са сезона са еспадрилите и кожените сандали, но в свежи цветове и с интригуващи детайли. А за да освежите стила и да не изглеждате все едно сте слязли от ревюто, можете да разчупите и двете тенденции с вечно класическите джинси или тренчкот, но с обновени, структурирани кройки – задължителни за сезона.

18

Защо избрахте да работите трите? Как точно разпределяте задълженията си?Не си спомняме да е имало момент на избор, нещата станаха от самосебе си, работихме по студентски проект. Имаше материи, идеи, снимки, забавлявахме се максимално. Предполагаме, че нещо ни е привлякло една към друга. И трите сме много различни, и в същото време еднакви, допълваме се. Що се отнася до задълженията досега не се различаваха отделни длъжности, но сега все повече започваме да се специализираме в отделни ‘звена’, така и ефективноста ни започва да расте.

Има ли ли сте дилема да се разделите и всяка от вас да поеме по собствен път, за да се развива?

Зад името Garderob стоят три чаровни, елегантни дами.

Даниела Иванова, Живка Дачева и Любомира Алексиева

работят заедно от 4 години, когато реализират първата

си модна колекция. За това време успяват да жонглират

умело между дизайна и стайлинга за медии и да

развиват финия си стил в хармония и съгласие.

Люба: На този етап – не. Живка: Имам дилеми всеки ден, но това е нормално за сегашния живот. Въпреки това бих искала да се развиваме заедно. Когато човек работи в екип, с който може да говори на общ език нещата се случват, успял си и си много щастлив. Даниела: Имах възможността да замина преди около година да живея извън България, но няколко неща ме спряха. Едно от тях беше Garderob.

Работите като стилисти в България, но продавате дрехите си в други държави. Кое наложи този избор? Л: Стана съвсем логично – навън някак си те възприемат по-лесно и положително и дрехите, които правим, бързо намират собствениците си. Ж: Аз специално работех като

19

дизайнер за друга фирма до скоро. Изборът е много прост – тук нещата се случват с цената на какво...? Разбира се, че и тук продаваме, но много по-малко. Хубаво е да се пробваш на други места, да усетиш мисленето и начинът, по който те възприемат – така ставаш еластичен.

За ваш успех смятате: Л: Когато клиентите се харесват и чувстват комфортно в нашите дрехи. Ж: Всяка нова колекция е успех. Д: ...и когато има удовлетворение от постигнатото.

Кога ви става скучно? Л: Когато нещо се повтаря. Ж: Не ми става скучно. Само ако нямам план за нещо... Д: Когато тъпча на едно място,

без ясна цел и перспектива за успех.

Един ден ще направите: Л: Garderob по-известен. Ж: Плувен басейн. Д: Адекватно пространство за работа и излагане на дрехите ни.

Какво научихте през 2010? Л: Че винаги е хубаво да имаш план Б и как се пише бизнес план. Ж: Три много важни неща: бягай по-силно, вярвай повече и ако тялото ти се усмихва, ще имаш по-добро храносмилане Д: Годината беше много трудна, но все пак научих, че няма лоши години, а просто такива, в които уроците са повече и че добрата комуникация е в основата на успеха.

Вашата лична дилема беше: Л: Дали в България обстановката всъщност ми допада. Ж: Да оставам ли в България или да не оставам. Д: И от двете

Илюзията, с която се разделихте: Л: Че всички тук са чували за лоялност. Ж: Въобще не си правя илюзии, та камо ли да се стига до раздяла . Д: Че някой друг може да ти свърши добре работа. В България ‘качество’ е нещо, за което хората често говорят, но рядко са виждали, да не говорим, че не могат да направят разлика между добро и лошо такова.

22

В коя от всичките си социални и творчески роли смяташ, че си най-добър?Множествеността винаги ме е плашила. В този смисъл не ги възприемам като роли, а като различни проявления на единна природа. Когато не мога да изявя себе си по един начин, го правя по друг и съм благодарен. По принцип плувам в свои води, когато режисирам, богатея в режисурата чрез актьорството, в музиката съм гастрольор,

Марий е театрален и филмов режисьор, актьор, музикант

/Help Me Jones/, автор на текстове на песни /Nasekomix/.

Преди месец се състоя премиерата на постановката

‘Тест’ под негова режисура, а след още един чакаме нов клип

от музикалния му проект с Константин Тимошенко. Очевидно 2011 ще една от

силните му години.

23

но се старая, а текстове пиша откак се помня.

Искало ли ти се е някога да избереш само един от образите си?Когато правиш нещо е хубаво да даваш най-доброто от себе си, и в този смисъл, когато съм един от своите ‘образи’ съм само него и така запазвам цялостта си и се отдавам максимално. Не мога да избирам, коя част от мен е по-важна от друга.

Как и кога взе решението да започнеш да се занимаваш с музика?От много години пиша текстове за песни на Nasekomix, което е много по-различно от поезията. Тези текстове трябва да могат да бъдат изпяти, да съдържат мелодичен потенциал. И така някак сам се въведох в музицирането, припявах си думите и понякога съвсем се

увличах, а то апетитът, както знаем, идва с яденето. Влязох в музиката чрез словото. После необмислено с Костя Тимошенко записахме няколко парчета и така си появи Help Me Jones, нещо, което сега обгрижваме и обичаме.

Любимото ти изречение от текст, който си написал:Напоследък не ми излиза от главата:a picnic at a beachpears in perfect pieces cutno fears hiddenunder blanket soft kitten

you read in a bitter trancehigh noon that intuit the nightdoes it wave my wigor it is a wave of mind...

Това е част от текста на една от

последните ни песни, която все си пускам. Докато не ми писне...

Какво те зарадва през изминалата година?Фактът, че имам работа. Правя постановки, играя, пея, измислям. Ако не го правя, ще се поболея. Може би затова се оказах с толкова различни проявления. Когато едно се закучи, другото се отключва, а тази година е богата. Какво повече?! Да продължава все така.

За какво си прости?Трудно си прощавам, което не е добре... Но от друга страна се чувствам все по-спокоен в кожата си.

Нещото, на което се възхищаваш:На здравия разум. На съзнателността. Е, разбира се, харесвам и ‘рошавите гарги’,

които са в контраст с разумното.

Как вземаш решение, когато имаш дилема?Мразя да съм на кръстопът. Когато трябва да взимам бързи решения, слушам интуицията си. Когато имам повече време, слушам какво ще каже опитът ми, но в крайна сметка пак се доверявам на интуицията, която често предлага най-неразумни решения.

Животът ти в 3 дни ще представлява:Заря!

Сигурен си, че:Съм сам в главата си!

26

Завършил си класическата специалност ‘Живопис’, но от години си се посветил на мащабни и концептуални проекти. Съществувала ли е някога дилема в теб кой точно път да избереш, как и с какво да работиш? Малко са щастливците, които знаят кой е техният път още от най-ранна възраст. Една шепа хора са тези, които могат да устискат да вървят по онзи, които са избрали, още повече ако е свързан с изкуството, още повече в България през последните 20-30 години. Никога не съм имал дилема кой път да поема или защо го правя, както когато дишам... Дали ще правя живопис или ще ползвам други медии в произведенията си, за мен няма никакво значение. През последните години правя изключително пространствени неща, но поради липса на ателие, бях превърнал в такова галерийните пространства и изпълнявах работите си там. От скоро вече имам мечтаното собствено пространство и обмислям нови живописни неща. Никога не

Симеон обича да провокира и замисля. Автор е на сложни

като изработка и философски като концепция инсталации

и художествени творби. Една от впечатляващите

му работи е ‘Изолатор’ – огромни блокове стиропор с

диаметър 8 м и височина 5 м, организирани в ролята им

на монумент за защита и усамотение на градския човек.

Последната му инсталация ‘Сиви облаци’ е реплика на ‘Сребърни облаци’ на

Уорхол от 1966 г. и се състои от фабрични резервоари

на пречиствателни станции, висящи от таван

и материализиращи екологичната заплаха днес.

съм се съмнявал в правотата на избора си да се занимавам с изкуство. Съмненията, които ме ‘ядат’ непрекъснато, са свързани единствено с реализацията на произведенията ми, но няма ли съмнения – няма въпроси, няма ли въпроси – няма отговори, няма ли отговори – няма нищо. Кое те провокира като творец? Как решаваш коя точно идея да осъществиш? Всичко може да ме провокира, но най-вече личните ми преживявания. Като се замисля – единствено личните ми преживявания... Не бих направил никога произведение, което да не съм убеден, че искам да реализирам. Провокациите понякога идват от това да овладея някое пространство, друг път от това, че искам до болка да кажа нещо на хората. Въпреки че работите ми са твърде различни като медии и като изразни средства, винаги има нещо общо в тях и това е, че са искрени и мои. Коя е била най-трудната ти дилема в професионален план?

27

Винаги последната... Къде намираш спокойствие? Много труден въпрос. Аз съм силно динамичен човек, малко спя, непрекъснато работя, в главата ми е постоянно движение от мисли и образи – не ми е лесно! Най-спокоен се чувствам в големи отворени пространстава – летища, хубави музеи за съвременно изкуство и архитектура, големи чисти пространства, малко хора, добри произведения, тишина, красота – нищо да не ми спира погледа ми и да не дразни слуха. Успокояват ме скалите и хоризонта на Северното ни Черноморие.

Малкият грях, от който избираш да не се избавиш: Нищо човешко не ми е чуждо, но животът винаги изглежда по-добре през чаша уиски... или повече. Чувстваш се безсилен, когато... Се сблъскам с невежество и некадърност, с долни страсти. Странно – като се замисля са все нещата, свързани само с негативни човешки качества... Подаръкът, който ти се искаше да получиш: Харесвам подаръци, които мога да ползвам, разглеждам или слушам, така че никoй

няма да сгреши, ако ми подари нещо такова. Конкретно сега искам една книга със сакрално изкуство, която излезе преди месец – Арс Сацра, съвсем тематична за празника. Разбира се, не ме разбирайте погрешно, прекланям се пред постиженията на художниците и архитектите независимо от каузата... ...и да дадеш: Надежда, надежда за всички... Твоята дума на 2010: Моята дума винаги е една и съща – Свобода.

30

Работиш с много млади дизайнери. Kак точно избираш с кои? Всичко тръгна от личните ми наблюдения и впечатления от работата ми с първия випуск ‘Мода’ в НХА, на който съм преподавала. Александър Гергинов /Ham&Eggs/, Антония Пашова /tochka/, Леда Екимова /chaika/, Живка Дачева, Любомира Алексиева и Даниела Иванова /Garderob/ са били мои студенти. Имаше много ентусиазъм в това начало, който, заедно с неотменимия си идеализъм, вложих в изграждането на Иван Асен 22. Бързо се запознах и с абсолвентите на НБУ, между които Георги Флоров, Николай

Нели Митева е моден дизайнер, но това е най-малкото, което

може да я опише. Идеен и физически двигател на Иван

Асен 22 – концептуален шоурум, в който млади модни

дизайнери намират място за идеите и реализацията

си. Освен че се грижи за развитието на нова българска

мода, Нели разработва собствените си марки nelmit

и ТАРА с Юлиян Табаков и си оставя време за пърформънси

с Бbrain Сstore Пproject

Пачев, Вяра Бориславова, Игор Илийовски, Захарина Габровска... Така постепенно ‘ядрото’ се изгради.

Изключително важно за мен беше да не се затварям в тесен кръг, а да давам възможност и на нови имена да се включват със свои работи към определена тема след класиране на конкурс. Така се появи една от най-концептуалните ни и прогресивни дизайнерки Цветалина Атанасова /carevitsa/, която следва абсолютно своя, много характерна посока. Акцент в кураторската ми програма за 2010 пък бяха международните изяви, една от които изложбата ‘Съседски

31

истории’, за която поканих млади дизайнери от Македония, Сърбия и Румъния.

Подходите за избиране на дизайнерите са различни и се определят най-вече от темата, по която работим, или съвместно с партньорите. Смея да кажа, че познавам много добре почерка на всеки дизайнер, решаваща роля играе обаче и неговата нагласа към екипна работа и отношението му както към своите неща, така и към съвместната мисия. В някои проекти участват по-малка група дизайнери, в случаите, когато се работи например по артистичен проект, каквато беше работата ни с дизайнерското дуо BLESS и която изискваше концептуално мислене и готовност за обмен и комуникация. Също така определена група дизайнери от екипа ни следват една определена съвместна посока или стил, въпреки различния си

почерк, така че са подходящи за проекти под формата на обща колекция. При големите ни теми се стремя да каня целия екип, защото тогава е важно разнообразието, в което въпреки това се постига цялостност благодарение на предварително определена концепция.

Разбира се, винаги съм ‘за’ самоинициативата и разглеждам предложения от млади дизайнери. Тъй като вече имам голям опит с реакцията на клиенти, възприемането на нещата от страна на публиката, мога точно да определя работите на коого биха се възприели положително и кои предложения, въпреки че ме вълнуват като опит или експеримент, имат нужда от

повече време, преработка и усъвършенстване.

А как избираш темите за вашите проекти? Кое ви вдъхновява, провокира?Понякога обсъждам идеите за някоя тема с приятели журналисти. Друг път ‘гласуваме’ предложения за теми със самите дизайнери. Понякога брифинг за темата подават партньорите, с които работим или пък те самите харесват темата ни и се включват в нея. Без непременно да се стремим към това, темите ни винаги са били в най-актуалните тенденции на даден сезон, като например животинските принтове в Urban Jungle или по настоящем стремежа към устойчивата и ‘бавна’ мода в Cool:WOOL!.

Кое я е била най-трудната ти дилема, свързана с работата?Липсата на пазар за дизайнерски

дрехи в България. Лоялността – без постоянната поддръжката от страна на редовни клиенти, на хора, които наистина се вълнуват от работата ни и подхождат към нея с респект, ентусиазъм и ‘колекционерски дух’, бихме били загубени.

Не спирам да повтарям, че това, което се стремя да върша е един ‘образователен’ процес – да има повече и професионално образовани български дизайнери, които работят както индивидуални, така и носими дрехи, чиято изработка е по-добра от масовите произведения. И именно заради това струват – защото си струват.

Огромен проблем е и липсата на производство за малки дизайнерски марки или

поне линии. Все още не се е стигнало до приближаване между индустрия и дизайнери, липсва може би смелост или готовност на риск у производителите да дадат шанс на дизайнера, доверявайки му се, а не налагайки свои закостенели методи. Разбира се, и дизайнерите трябва да се ‘приземят’ малко (но само мъничко) и да осъзнаят, че наред с идеята е важна функционалността, удобството и други допълнителни стойности.

Творчеството се ражда, когато... Решиш да излезеш от ‘системата’ и да създадеш свое собствено.

Неизчерпаемият източник, който те зарежда: Упоритостта и постоянството на зодията ми Лъв, вроденият ми оптимизъм, подкрепата на моите родители, приятели, съмишленици и когато видя нещо, за което съм сигурна, че е

изпреварило времето си.

Подаръкът, който си направи: Осъзнаването, че трябва да имам поне един почивен ден в седмицата! И се научих да плета на ръка!

Случката: Първото ни представяне на млади дизайнери на Иван Асен 22 беше под заглавието ‘We are to wear’. С истинска гордост мога да кажа, че толкова много наши работи вече се носят – в София, Берлин, Виена, Париж, Барселона, Токио!

Мечтата: Да продължим да можем да живеем, работим и да се реализираме в България... И да не спираме да пътуваме и търсим!

фотограф лазаркоса и грим слав за max factorмодел матилда от starz people

40

До скоро Том Браун беше смятан само като доста радикален дизайнер на мъжки дрехи, който върна вълнението обратно в дрехите. Неговата първа дамска колекция дава заявки да направи същото – сюблимна разработка на мъжки дрехи, в женствен и констуиран гардероб за твърди момичета.

Том Браун има сериозен проблем.Когато работиш върху силуета и пропорциите на дрехите, можеш или да преосмислиш съвременната мода (като Кристиан Диор, с New Look през 1957г.) или да се провалиш грандиозно (твърде много примери).Браун е известен с първото – той преработва съвременния мъжки костюм с нови дължини

на панталоните (до някои неизвестни до сега екстремни пропорции), прави саката възможно най-къси и вталени и си играе с трудни за преглъщане идеи, като костюмната рокля за мъже. Той може да бъде смятан за истински пионер, обичан от пресата и колегите си (CFDA Menswear Designer през 2006-та и GQ Designer of the Year през 2008-ма). Браун изглежда просто е много преди времето си, и въпреки че идеите му се приемат от мнозина, той все още трябва да пробие в мейнстрийма.Въпросът е кому е нужно?

Том Браун работи под радара от дълго време. Роден през 1965г, той израства в Пенсилвания и първоначално учи финанси.

След много неуспешен опит в актьорството, Браун се мести в Ню Йорк и започва работа в шоурума на Giorgio Armani, имайки шанса да наблюдава какво идва и си отива в мъжката мода.

Неговият афинитет към сарториалната елегантност и монохромен мъжки гардероб с извратени пропорции трудно се забелязва и в следващата му работа – като главен креативен разработчик на Club Monaco, компания смятана за независима, но всъщност част от Ralph Lauren Corporation.

Само след четири години Том Браун създава лейбъл, носещ неговото име, в Ню Йорк, като резултат от леката промяна от мърляво ежедневно бизнес

41

облекло, към зубърската и силно пропорционална версия на Дон Дрейпър – тенденция, която в последствие се разраства до невъобразими обеми и стига дори и до хай-стрийт веригите.

Първоначално шоурума на Браун е посветен изцяло на поръчковите мъжки костюми, но той има и доста клиенти от нежния пол. Те очедивно обичат мъжествеността и уверения гардероб.

Но работата на Браун е различна от тази на съвременниците му. Както споменахме, той е сепциалист в конструкцията и кройките, които не могат да бъдат лесно възприети от масата, но които са го превърнали в един от най-уважаваните американски дизайнери, на

когото приписват съживяването на мъжката мода. Според неговата естетика, всичко (реверите, вратовръзката, иглата за вратовръзката, панталоните) е тясно. И винаги ще разпознаете костюм на Thom Browne по неговата отличителна структура и кройка, която не е за всеки вкус, или за всяка фигура. А и цената от $4000 ще ви накара да помислите, преди да купувате. Повечето сака са с три копчета, странични шлицове (слава богу), а панталона е без гайки за колан (типичен елемент за поръчковит дрехи от Savile Row), комбинирани с вратовръзка от същата материя, сребърна игла, класическа бяла button-down риза с черни кожени официални обувки. Типичната униформа на Thom Browne силно напомня на силуетите от шейсетте.

В началото Браун прави само костюми в черно, бяло и сиво, но през годините прибавя и ризи, пуловери и аксесоари към линията. Също така, той работи усилено по налагането на дръзките принтове във връхните дрехи, както и в подплатата на костюмите му (с най-любимите му теми – тениса и велосипедите).

Браун е възприеман като влиятелен дизайнер и поради още една причина – колаборицията му с Brooks Brothers. Black Fleece стартира като мъжка колекция от висок клас със само 50 модела, но през 2006г., Браун прибавя и дамска линия. Съвместния проект очевидно е успешен, щом Браун го прави и до днес, а вече има дори и самостоятелен магазин

42

Black Fleece в Уест Вилидж в Ню Йорк.

Привлекателността на Браун идва и от това, че той никога не приема типичната американска 'униформа' – бял тишърт и джинси, и въпреки нея упорито се бори за сарториален гардероб от базови костюми, каквито някога са определяли стила за 60's Americana и работническата класа. И ако той бъде запомнен с нещо, то това ще е неконвенционалното му мислене, и това че показва още един вариант на мъжественост, изключвайки тестостерона и включвайки стойката, елегантността, харизмата и упоритата наивност.

Но ние вече сме готови да видим въздействието на дълго

чаканата му разработка – дамската линия. Единствената подсказка, че това му се върти в главата е капсулната му колекция за Barneys през 2007-ма и 2008-ма, както и дизайна му на дамска линия за колаборацията му с Brooks Brothers. Браун винаги е работил с жени, в поръчковия му бизнес, но изцяло дамска линия е нещо изключително вълнуващо за Thom Browne New York.

За първата си, пролетна колекция за жени, Браун разработва още повече границите на базовите мъжки дрехи (костюми, яки, ръкави, пропорции) и цветове (сиво, бяло, червено и бежово), и ги дефинира в по-свободни и елегантни дрехи, за дами които не се страхуват да

43

бъдат възприети като част от префинената мъжка вселена на Thom Browne.

Пред WWD дизайнера казва, че линията е 'много фокусирана върху саката, панталоните и връхните дрехи. Мисля, че това очакват хората от мен – колекция вдъхновена от мъжете. Сив фланел, тъмносин кашмир, класическа, мъжка и американска инспирация, но пасваща по готин, женствен начин.'Колекцията включва някои много неочквани обрати, като сивата фланелена рокля, която прилича на сако от корсажа нагоре, само за да се превърне в плисирана пола от талията надолу. Полите са дълги и обемни, с детайлни слоеве. Все пак има и някои женствени

елементи – овърсайз перлени огърлици, тюлени бюстиета и сако, обсипано с панделки.

Въпреки че мъжката му колекция се показва в Париж през последните няколко сезона, Браун се връща в Ню Йорк за Седмицата на модата през Февруари, където ще покаже първото си истинстко дамско ревю. Идеята е това начинание да остане все така сериозно и през идващите сезони. Очевидно, дизайнера няма дилема какво и къде да показва, или върху какво да работи.

Дамската линия на Thom Browne е в Barneys, Colette, 10 Corso Como и Thom Browne New York. Повече на www.thombrowne.com

фотограф златимир араклиевкоса и грим слав за max factorмодел христина от ivet fashion

55

Миналия август на булевард Витоша отвори врати нов бутик за обувки. Той отвори много тихо, без помпозен червен килим, или знаменитости с чаши вино в ръка, или раздути прес рилийзи, което беше доста необичайно. Никой не знаеше кой по дяволите е Gio Diev, но едно беше сигурно – обувките в бутика бяха изключително добре направени, различни и много, много красиви. По-късно се оказа, че мъжът зад лейбъла е трийсет годишния Джио Методиев, който живее в Щатите от петнайсет години и е в София само за месец.Срещнахме се за пръв път

на петъчен брънч, който прерасна в луда клубна нощ и аз бързо разбрах, че нашите възгледи за модата, за света, и за живота попринцип са много еднакви. Няколко махмурлука и вечери по-късно, вече го наричах приятел, затова не можах да устоя да го поканя за интервю. Очевидно, той се съгласи.

Как си изкарваш в София до момента?Преоткривам я. Срещам се с редактори, дизайнери, запознавам се с много прекрасни хора, които мислят в същата посока като мен. България е място, където много време не е имало достъп до

мода, и сега, след навлизането на Интернет, след като повече хора пътуват, тук има адски много свежа креативна енергия. Това е страхотно! Освен това, открих, че София, освен мой дом, е и място където можеш да направиш много, и да направиш нещо за първи път.

От колко време не си се прибирал?Попринцип си идвам винаги за Коледа. Но имаше един период от четири-пет години в които не се прибирах, защото още подлежах на военна служба. Представи си започнал си някаква кариера, живот и изведнъж всичко това трябва да спре за една година. А особено

56

в света на модата една година е цяла вечност. Беше ми много тежко да съм далеч от близките ми толкова време, тогава дори не се бях сетил , че Скайп съществува, единствения ни контакт беше по телефон. След това, започнах пак да си идвам всяка година, и полека-лека да осъзнавам каква е ситуацията. България се променя невероятно бързо. Уникално е!

Да, допреди десет години да говориш за Balenciaga или Comme des Garcons, никой нямаше да те разбере.Именно. Точно това е интересното, защото в Париж например, хората са пренаситени от мода, а тук има някакво вълнение от всичко това.

Това ли те накара да отвориш първия си бутик в София?Ами това е тест за мен. Беше много логично да започна тук,

където до голяма степен съм се изградил като човек, като вкус. Следващата стъпка е да показвам март месец в Париж, колекция есен/зима 11/12. Но в модата всичко много зависи от личните контакти, затова ще се посветя именно на това да показвам обувките си на важните хора, на важните магазини, които могат да те направят име. Както и да показвам на медиите. Ти си първият редактор пред когото говоря като дизайнер, което е важно за мен, защото и това начало се случва в София.

Радвам се. Много харесах обувките ти, затова нямаше как да не поискам да се видим.Идеята ми е да има доза ексклузивитет в това. Не искам просто да си показвам обувките, а да колаборирам с хора, които

харесвам, с хора които разбират моята гледна точка. Смятам, че когато списанията ти кажат: ‘Окей, ще снимаме нещата ти, но струва еди колко си’, те спират да бъдат модни списания и се превръщат в каталози. Естествено, списанията се издържат от реклама, но не смятам, че това е начина. Това е като платената любов.

Как започна да се занимаваш с мода?На 19 отидох в Ню Йорк, с идеята да се занимавам с телевизия и записах Комуникации в Marymount Manhattan College. Но самия град е училище сам по себе и аз наистина реших, че трябва да ‘вляза в града’. Наех апартамент, вместо да живея в общтежитието, и за известно време работих какво ли не в ресторанти, в дискотеки, в магазин за алкохол... По същото време започнах да излизам

вечер, имаше един клуб на име Spa, всички бяха там Кени Кени, София Лемар, Аманда Лепор... Когато цял живот си се чувствал като weirdo, не на мястото си, не в средата си, и изведнъж попаднеш в подходящите кръгове, си казваш: ‘Всъщност е много окей да си странен, тези хора не ме съдят.’ В тези среди да си обикновен е странното.

Та във тези кръгове, всеки се ‘облича’ за да излезе вечер, и много бързо ми стана ясно, че няма как да излизам по тениска и дънки, не върви, трябва да изглеждаш различно всяка вечер, всеки е различен. Като театрална постановка, само че в клуб. Реално тогава за пръв път започнах да мисля за модата като начин по който да изразиш себе си. Естествено, нямах пари за маркови дрехи, затова

си купувах много винтидж и секънд хенд неща, започнах да ги режа, да ги украсявам, да ги рисувaм да ги правя мои. И хората започнаха да ме питат:

„Уау, имаш страхотен стил, дизайнер ли си?’, а когато им кажех, че искам да се занимавам с телевизия, те ми казваха: ‘О не, ти трябва да се занимаваш с мода.’Тогава един приятел ми предложи да отидем на стаж като доброволци по време на Седмицата на модата, и както не бях ходил на ревю, изведнъж се оказах зад кулисите на Michael Kors, Carolina Herrera и кой ли още не.

Какво точно прави там?Зависеше от шоуто. Единия ден бях дресър, трябваше да обличам моделите, на шоуто на Майкъл Корс бях ъшър, помагах на хората да си намерят местата. След като цялата лудница

свърши бях: ‘Уау, това беше феноменално!’.

Тогава ли реши, че всъщност искаш да се занимавaш с мода?Ами да, нещата станаха много случайно и много органично. Не съм бил от онези деца, които гледат Vogue от малки и преследват кариера в модата на всяка цена. Но като погледна назад виждам случайностите които са ме довели до тук.

А първата ти ‘истинска’ работа в индустрията? Една година работих в package development за Chanel, след това ми предложиха работа в пиар агенция, където отговарях за пиара на Fendi в Щатите. Беше невероятно, защото да видиш Карла Фенди, или Карл Лагерфелд, как работят, каква е енергията около тях е

57

неповторимо. След това, отидох в пиар отдела на Dolce&Gabbana, като Head of Menswear PR, отговарях за Северна и Южна Америка. Беше страхотно училище за мен, защото разбрах колко висока всъщност е летвата на индустрията, и че за да успееш и да се докажеш трябва да можеш да скочиш над нея.

Какво те отведе към обувките?Реших го съвсем инстинктивно, не съм планувал, че ще стана shoe designer. Просто нещо винаги ме е дърпало натам, дори когато се запознавам с някого първо поглеждам очите, след това обувките. Казах си: ‘Окей, ще правя обувки.’ Но знаех, че няма как това да ми е хоби, че ако не се захвана сериозно, няма как да се случи. Затова напуснах работата си и заминах за Италия. Изкарах много време

във фабрики за обувки, обикалях панаири, гледах кожи, подметки, компоненти за токове, катарами... Всичко, което научих, не го научих в училище, а от живота. Просто скочих в реката и трябваше да се науча да плувам, преди да се удавя.

Всичко това звучи страхотно, но как се финансира такова начинание? Не можеш да щракнеш с пръсти и да започнеш свой лейбъл. Подкрепи ли те някой или разчиташе на лични финанси?Виж, трябват пари, но не толкова много. За много неща могат да ти помогнат приятели. Например мой приятел уебдизайнер ми направи сайта, друга моя приятелка се съгласи да снима обувките.

Предполагам, че работата

за Dolce&Gabanna също е помогнала?Разбира се. В крайна сметка и аз съм помагал, когато си на такава позиция можеш да правиш услуги, да даваш дрехи за снимки, или какво ли още не. И хората не го забравят. Вярвам, че когато решиш да се захванеш с нещо собствено, съдбата сама ти дава правилните хора, изкачат познати и приятели от никъде и ти помагат да стигнеш целта си.

Как определящ стила си? Като европейски, американски, или...Като хибрид. Аз самият съм хибрид, израснал съм в България, но като човек съм се оформил в Америка. Същото се отнася и за обувките ми вдъхновявам се от нюйоркската жена, но и от естетиката на италианската мода, както и на френската. Харесва ми класицизма на Европа но и

новата енергия и динамика на Америка. Не мога да дефинирам нито дизайна, нито себе си географски.

Не мислиш ли, че американската мода е по-комерсиализирана? Че по-скоро основната цел е продажби, а не криейтив и в крайна сметка дизайна отстъпва място на мисълта: ‘Това ще се продава ли?’Ами виж, Америка е един голям пазар, и ако успееш там, можеш много бързо да се разраснеш. Когато се разраснеш, много хора навлизат в работата ти и в криейтива ти. За съжаление, повечето от тях гледат графики и годишни отчети, и забравят, че в крайна сметка модата е вид изкуство. Но всичко е баланс, тогава работата на дизайнера е едновременно да запази

естетиката си, но и да продава. Защото в крайна сметка, ако не продаваш, не можеш да оцелееш. Линията е много тънка.Марк Джейкъбс е страхотен пример за това той прави толкова различни неща, с различни нива на криейтив и цени. Можеш да си купиш джапанки за 13 долара, но и чанта за 5000.

Какви са плановете ти оттук нататък? Ще работя по популяризирането на лейбъла. Ще пращам мостри на стилисти, както и на звезди. Но само на такива, които ми говорят нещо с творчеството си, а и със стила си.

Например?Ами ужасно харесвам Рошийн Мърфи, Алисън Голдфрап, Тилда Суинтън. Все жени, които правят пари, докато правят изкуство и докато правят това, което ги

себеизразява. Именно това се опитвам да правя и аз, и би било прекрасно да ги видя да носят мои обувки.

Мисля че е страхотно, че се целиш толкова на високо!Ако се целя на ниско, ще уцеля на ниско. И обратното. Както е казал Александър Македонски: ‘Съдбата обича смелите.’

www.giodiev.com

фотограф момчил христовстилисти h&s

коса георги петковгрим слав за max factor

модел гергана попова от ivet fashion

72

Близкото бъдеще:Ние сме юбер-консуматори с неутолима нужда да купуваме почти безполезни предмети

– колкото повече, толкова по-добре. Живеем в свят, в който всичко е решено вместо нас. Ние сме клонинги, които носят идентични дрехи, включени в система, която не толерира уникалността. Не трябва да правим избори, няма повече дилеми. Маркетинг-гурутата знаят по-добре какво е добро за нас, ние само сляпо следваме тенденциите и се подчиняваме. Всичко е толкова лесно и просто.Всички сме преминали към новата религия на консуматорство.

Нека върнем малко назад.

В наши дни всеки в свободния свят се стреми да бъде в контрол, да решава сам съдбата си и да преследва собственото си щастие – фундаменталните принципи залегнали в демокрацията. В крайна сметка не се ли водят за това всичките тези войни: за освобождение на подтиснатото население под

диктатура?Всъщност не, но това е друга тема.

От друга страна, сме склонни да не решаваме сами. Предпочитаме да не се занимаваме с дилеми и купуваме продукти, които някой друг ни е предложил. Толкова по-лесно е да ядем и да гледаме телевизия, и да следваме стадото. То знае по-добре от нас.

Но консуматорството и сегашния капитализъм ни превръщат в ‘homo consumericus’, но в същото време купуването на неща, които мислим, че ни трябват, не ни прави по-щастливи. Все още много от нас забравят, че свободата на избор е равна на отговорност. А отговорността идва с цена и обикновено да вземем, или не, решение струва скъпо. Независимо дали са малки, или големи, решенията винаги са важни. В края на краищата нашия живот се определя от изборите, които правим, или не правим.

Какво е мястото на модата в това уравнение?

Мнозина смятат модата за обвиняем в делото срещу консуматорството, панаир на суетата, свят пълен с нарцисизъм, интересуващ се само от празния и плитък външен вид. Ние няма да отговаряме на това, зависи от всеки да приеме, че модата е много повече от дрехите, които носим.

Дилемите са много – като започнем от дизайнерите, които избират цветове и материи, минем през модните редактори, определящи тенденциите и стигнем до потребителите – решаващи какво да купят. И именно така модата всъщност може да ни помогне в битката с консуматорството.

Въпросът, на който всички трябва да си отговорим е: ако купувам повече по-щастлив ли ще стана и правя ли обмислено и образовано решение какво да купя?

Как можем да намерим средата, между свръх-потреблението и насладата от удоволствията, които дизайнерите създават?

73

В манифеста си Активна Съпротива на Пропагандата, Вивиан Уестууд заявява: ‘Имаме избор: да станем по-култивирани и следователно повече хора, или да не избираме, да бъдем рушащото и самоунищожаващо се животно, жертви на собствената си хитрост.’ Тя твърди, че трябва да сме ценители на изкуството и сами ще видим, че консумираме по-малко. С други думи – изкуството ще ни спаси. Ние сме съгласни с нея.

Финансовия колапс отрезви света и модната индустрия не е изключение. Много марки преосмислиха стратегиите си, репозиционираха колекциите си, или представиха нови линии. Други изчезнаха от пазара, но наистина добрите не само оцеляха, но и процъфтяха. Защо някои модни марки ще бъдат успешни, независимо от външните фактори, а други не? Както с всичко наистина успешно, отговорът е много прост – те не го правят само за пари.

Те искат да споделят виждането си със света и да материализират мечтите си. Естествено, потребителите също искат да изпитат това и са готови да плащат. В края на краищата, да, по-скъпо е, но е много по-ценно.

И въпреки че можем да купим няколко имитации на цената на една истинска стока, и те може би ще бъдат перфектни реплики – винаги ще е евтина имитация. И един пример – копие на Chanel ще ви издържи един сезон, но онази възрастна дама, която е купила първата си чанта Chanel в младостта, все още гордо я носи и днес.

И не трябва да забравя ме, че света е сложен, всичко е свързано помежду си и едно нещо води до друго. Никога не е било по-видимо, че природните ресурси са оскъдни, а обезлесяването и урбанизацията, въпреки че са необходимо зло, са разрушителни и директни резултати от свръхпотреблението. Но не

искаме да ви промиваме мозъците и да проповядваме грижа за природата, има достатъчно Ал Гор-овци по света.

Но нека да се запитаме това – нужно ли е кризи и катастрофи да ни напомнят, че трябва да сме проактивни и въвлечени в решаването на важните дилеми? Това е нашият живот, който свършва с всяка минута, а сега и по-бързо от всякога. Да живеем в образцов дом, изваден от каталог и да носим изключителни дрехи няма да го направи по-смислен, но решавайки дилемите в живота си и избирайки да купуваме по-малко, но по-качествени продукти, които струват повече, ще ни помогне не само да харчим парите си по-разумно, но ще помогне и на наистина добрите модни марки да правят още по-добри продукти. И избирайки ‘бавната’ пред ‘бързата’ мода, ние ще помогнем и на света в който живеем.

74

PRIDE AND PREJUDICEфотограф васил германов /thinktanklab

стилист ангелина илиева-инга /thinktanklabгрим слав за max factor

модели джия и николай от ivet fashion, мария от visages

всички тениски са от metal heaven store www.metalheaven.bg

фотограф васил германов / thinktanklabстилист хубен хубенов

коса и грим слав за max factorмодел денис от ivet fashion

фотограф лазарстилисти h&s

коса и грим слав за max factor модел теодора от ivet fashion

120

Ще я познаете по 6-инчовите токчета, или стриптийзьорските обувки, които тя ре-дизайнва както си поиска. Оглеждайте се и за розовия Hamer, на който тя наистина свири.

Ако слушате музиката на Mia или Yeah Yeah Yeahs, със сигурност ще се влюбите в Margo – диво и красиво момиче от ямайско-канадски произход, което е родом от Торонто, но през последните няколко месеца работи по музиката си в Лос Анджелис. От тогава тя пише музика за различни артисти, но най-голямото й постижение до момента е издаването на сингъла й Animal House, колекция от алтернативна поп музика с огромна сурова сила и крясъците на красива

жена. ‘Искам целия свят да слуша музиката ми. Обичам да казвам, че се развивам да бъда поп разказвачка на истории в музиката. Сама се карам да пиша истории на различни теми, но които все пак да говорят на хората.’Очевидно, тя няма да се успокои само с един сингъл. ‘Имам толкова много неиздавани песни! Но искам да съм сигурна, че каквото и да правя като артист е автентично, и е нещо, което бих слушала като остарея. Знам къде искам да отида, в музикалния смисъл.’ Margo започва световното си господство от Лос Анджелис. ‘Страхотно е, че има град, който не се опитва да покрие грозното – то е там и се случва. Когато видя всичките тези бездомници

и просяци, това ме кара да работя по-усилено. Има и много яки артисти, с които мога да си обменям идеи.’

Като всеки амбициозен артист, Margo постоянно прави нова музика, която звучи като ролър костър на Марс. Лесно обяснимо, предвид че тя се вдъхновява от Space Invaders и винтидж видео игри. ‘Очаквайте още нова музика и нови шоута през 2011. И скоро ще си променя прическата!’Давай, тигрице!

Чуите парчетата на Margo на www.margoworld.com

121

Може да изглеждаме корави на пръв поглед, но всички в GIA си падаме по романтични комедии, които ни разкъсват сърцето и ни разревават, поне за няколко минути.

А какъв по-добър екип за такъв филм от Райън Гослинг (бъдещата американска мега звезда, добил популярност покрай ‘Тетрадката’, много як) и Мишел Уилямс (любовта и майка на дъщерята на покойния Хийт Леджър, добра млада актриса с отличителен талант) – двама актьори с велика екранна химия и обещаващи кариери?

Blue Valentine е историята на Дийн и Синди, които изполват една нощ за да спасят разпадащия им се брак. Филмът е пълен с ярки реминисценции и романтични спомени за тяхното ухажване, всички те озвучени от нюйоркската инди банда Grizzly Bear.

Както прес рилийза любезно ни информира – намерена и загубена любов, в минали и настоящи моменти.

Все още не сме го гледали, но Гослинг и Уилямс са номинирани за най-добър актьор/най-добра актриса в категория Драма, на тазгодишния Златен Глобус. И няма да е изненада, ако двамата са направили ролите на живота си.

Blue Valentine излиза навсякъде в края на Януари

122

5+1 anna purna www.annapurna-aidabarni.comderek lam www.dereklam.com

francesco scognamiglio www.francescoscognamiglio.itlost&found www.lostandfounddesign.netmarios schwab www.mariosschwab.com nymphenburg www.nymphenburg.com

vivienne westwood www.viviennewestwood.co.ukможете да намерите във farenah concept, ул.съборна 1а и www.farenah.com

jean paul gaultier www.jeanpaulgaultier.com maison martin margiela www.maisonmartinmargiela.com

junya watanabeможете да намерите в all u re, ул.съборна 9.

moschino www.moschino.com paul smith www.paulsmith.co.uk

можете да намерите в trend box, пл.света неделя 5

manoush www.manoush.com yigal azrouël www.yigal-azrouel.com

можете да намерите в love/labels, цум етаж 2

chloe www.chloe.com christian dior www.dior.com

можете да намерите в garde robe, ул.съборна 4

ben sherman е на пл.славейков 1 и www.bensherman.comblumarine е в paola apsi, бул.витоша 64 и www.blumarine.com

byredo е в salon olfactive, ул.раковски 145 и www.byredo.comcoccinelle е в purple, цум етаж 1 и www.coccinelle.com

diane von furstenberg е в volume one, цум етаж 2 и www.dvf.comd&g е на пл.света неделя 5 и www.dolcegabbana.it

gene е на ул.солунска 26 и www.genestyle.netgio diev е на бул.витоша 84 и www.giodiev.com

givenchy е в kult shoes, цум партер и www.givenchy.comkaren millen е в сердика център, партер и www.karenmillen.com

max&co е на бул.витоша 56 и www.maxandco.comm-a-c е в the mall, партер, сердика център, партер и www.maccosmetics.com

s.t.dupont е на ул.цар иван шишман 27 и www.st-dupont.comsalvatore ferragamo е на ул.съборна 4 и www.ferragamo.com

valentino е на ул.съборна 4 и www.valentino.com

GIA MAGAZINE СЕ ВРЪЩА СКОРО.THE MODELS ISSUE ИЗЛИЗА

НА ПЕТИ ФЕВРУАРИ.

gia magazine - Брой Три, Януари 2011 - dilemma

Documents