Събота, 16 февруари 2013 ã., бр. 39 (4793), ãоäиíа XXII. Öеíа 30 ñт.

Продължава на стр. 8

допитване

ВРЕМЕТО -проãíоза

ВАЛУТНИкурñове USD - 1.467790, EUR - 1.95583, CHF - 1.58972, GBP - 2.273160 СЪБОТА 5о/-5о НЕДЕЛЯ 4о/-3о ПОНЕДЕЛНИК 3о/-2о

Оñтават още318 äíи!

Дилемата - тунел или глоби?

няма време

Как изãлежäат човешките проблеми преä ñилата íа коñмичеñките явлеíия?

В новата рубрика“Дързостта да бъдеш първи”

на стр. 2на стр. 8

Зима е и паданиятапо заснежените и заледе-ни улици не са рядкост,особено при възрастни-те хора. Така се случи ис мен. На 3 януари 2013г. се връщах от селскиямагазин, подхлъзнах се ипаднах. Опитах се да сеизправя, ноне успях.Бяхси ударила главата. Бяхбезпомощна. Невъзможнобешедастанасама.Кога-томевидяха, къмменсезатичаханяколкомомчетаи ме вдигнаха. Обезпо-коени, попитаха мога лида се прибера сама. Припадането бях си изгубилапарите.Намерихагиимиги предадоха. След час

дойдоха вкъщи да разбе-раткаксечувствам. БлагодаряотсърценаИван Хараланов - студентвъвВеликоТърново,Миха-илДанчев-учениквСОУ„Райчо Каролев“, МартинПетков - ученик в Основ-ноучилище„РанБосилек“,ЦветелинИванов-студентвъв Варна. И трите мом-четасаотсъседнотоселоДрагановци, които не по-знавам. Койказва,чеднесде-цата и младите са без-душни, безразлични къммъката и страданието нахората?!

Росица Василева, с. Новаковци

НАДЕЖДА ТИХОВА От 21 февруари гале-рията „Орловска 10“ щепредлага на габровци се-лекцияотфилминакино-фестивала „София менарфилм фест“, който пред-ставяалтернативниавториот арабския свят. Общо7 прожекции, сред кои-то преобладават турските,ще бъдат представени вГаброво, съобщи собстве-ничката на галерията ИваСъйкова.Средтяхщеимадве късометражниселек-ции,дваигралнифилмаитри документални, посве-тени на темата за изку-ството предимно. Едини-ят отфилмите е посветен

на софизма и дервишите,друг е заКападокия и сенарича„28днинаЛуната“,атретиносилюбопитнотозаглавие „Прави хумус, аневойна“.Друготфилми-те е посветен на револю-циятавКайроивлияниетой върху изкуството. Единот най-гледаните играл-нифилми нафестивала е„Хабиби“, който ще бъдепоказанвГабровозаеднос „Андалусия,моялюбов“.СпоредИваСъйковамно-го интересна е и късоме-тражнатаселекция. Първатапрожекциящебъдена21февруариот18ч.,когатощебъдепоказа-на късометражната селек-ция„Ориент“.

МИНКА МИНЧЕВА

За втора поредна го-дина Габровска областсе включва в кампанията„ДаизчистимБългариязаедин ден“, съобщи Цве-томира Иванова, експерт„Връзки с общественост-та“ в областната админи-страция. По този повод предиднисепроведесрещанапартньорските организа-ции, които активно участ-ваха в организацията накампанията в Габровскаобласт през 2012 г., бешепредставен резултатътот провеждане на иници-ативата. Мениджърът напроекта Мария Лазарова

изнеседанни,споредкои-то 232 хил. доброволциса излезли да почистятБългария, което нареждастранатанинавторомяс-то сред всички 96 стра-ни-участнички по света,които реализират инициа-тивата „Никак не е малко,че 5% от населението ниса готови напълно добро-волно да излязат и даработят за промяна насъзнанието ни” – споделиЛазарова. За съжаление,резултатътвсветовенма-щабпоказва, честранатаниерекордьорпосъбра-ни боклуци – 26 хилядитона. Габровска областотчита 2% активност в

рамките на самия ден зачистене–12май,коетоенад 2000 доброволци. Оч-акванията са тази годинамного повече хора да севключатвкампанията,тъйкато определената вечедата 20 април, съвпадас общоградското пролет-но почиствани по общи-ните. Отново всеки самима правото да преценис какъв ресурс разпола-га и какще се включи вкампанията,въпросътедаима желанието да участ-ва. И тази година всекище има правото да мар-кира мръсните зони накартатанабТВ,ановото,което обмислят организа-торите,етовадаставаи

чрезмобилнитетелефони.Позаповеднаминистъранаоколнатасредадепатаза изхвърляне на събра-ния боклук и тази годинаще могат да се ползватбезплатнотридниповре-менакампанията. „Надяваме се на ощепо-голям успех, този пътобаченепоотношениенанай-много изхвърленитеотпадъци”- споделиха ор-ганизаторите на срещатаи допълниха, че очакваттази година да „заразимсентусиазъмповечехора,които да не бъдат равно-душни към безразборнооставенитеотпадъцииоб-разуваните нерегламенти-ранисметища“.

За втора ãоäиíа Габровñка облаñт ñе включва в кампаíията „Да изчиñтим Бълãария за еäиí äеí”

падна доЧелябинск, раниблизо 950 души, от тях159деца,ипричинищети.Тежко ранени и загина-ли няма, предават АФПи ИТАР-ТАСС. Метеоритендъжд от отломки е ималов пет региона на Русия.Европейската космическаагенция обяви, че мете-оритът, паднал в Русия,няма връзка с астероида2012DA14,койтощепреми-не близо до Земята. Ма-сатанаметеорита е билаоколо50 т.ПодобнонещосеслучванаЗемятаединпътна20-30години.

50 тоíа метеорит

А какво по-голямо щастие от това на Златната си сватба да бъдеш със своите майки

Мария Стефаíова: “Граäът íи е жив орãаíизъм и има íужäа от любов” - íа ñтр. 3

ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: „Чо-в е ш к и т епроблемиса по-ло-шиимно-го по-зле,отколкоток о с м и -ч е с к и т ея вления .

Според мен изобщо немогат да се сравняватдвете неща, но мисля,че по-страшни са косми-ческите явления, защотовсепактепрякозасягатчовечеството“. ВАНьО ЧЕРНАЕВ: „Ня-

маммногоп р о б л е -ми , нос м я т а м ,че дветенеща немогат дасе срав-няват, за-

щото космическите явле-ниясанезависими.Същотакамисля, че те са по-страшни, защото са неу-правляеми“. РАДА ИЛИЕВА: „Човеш-

ките про-б л е м иизглеждатнезначи -телни и вмного ма-лъкмащабс п р я м окосмиче -

скитеявления.Акохоратаса по-големи оптимисти,могатдасравняватдветенеща. Разбира се, тезиявления са по-страшни,защото с тях не можемдасепреборим,ачовеш-китепроблемисапреодо-лимисповечеразмисъл“. ГАЛИНА ПЕРЧЕМЛИЕВА:

„Смятам,че дветенеща мо-гат да сес р а в н я ти опре-д е л я м ,че чо -вешкитепроблеми

са минимални спрямокосмическите явления.Разбира се, глобалнитекосмически проблеми сапо-страшни“.

НАДЕЖДА ТИХОВА

Лидерътна„Атака“Во-ленСидеровсвиринатън-ката струна на габровцинаорганизиранияотмест-ната структура на парти-ята протест срещу висо-ките сметки за тока предсградата на Енергото.Партийният лидер говоривчера следобед в продъл-жение на 45 минути предмножество от хора, коитозадръстиха моста „Иго-то“, и на практика каза всловото си и това, коеточастотдошлитеискахадачуят – призова габровциданеплащатсметкитесизатока. „Време беше да сесъбуди този град, вре-ме беше да кажем „не“на монополите в Бълга-рия, време е всички да

се обединим и да им по-кажем, че българите неса овце“ - така местниятлидер на „Атака“ Любом-ир Линков откри митинга.Според него организаторенеговатапартия, простозащото няма кой друг даорганизира. „Волен! Во-лен!“, завикаха членове исимпатизанти, когато Си-деровсекачинаспециал-но построената за целтатрибунадомоста.СпоредСидеров „битката противограбването на народа отелектроразпределителни-те дружества“ за „Атака“продължаваотгодини.Тойнаправи преглед на про-дажбите на Енергото отправителствотонаСакско-бургготски под пазарна-та му стойност на чуждифирми, които изнасят пе-чалбата извън България.

Лидерът на „Атака“ обяс-ни как според него ставаформирането на тези ви-соки сметки за тока. Тойубеждаваше дошлите, чекомпаниите, собственицина електроразпределител-ните дружества, сключватдоговоризаогромнисумисдъщернисвоидружестваза консултантски услуги итака парите от огромнитесметки на тока се прех-върлятвЧехияиАвстрия,авБългарияпечалбатасезанулява и в българскатахазнаневлизанищо.Си-деровговорииначувстви-телните теми заминимал-ната пенсия и минимал-ната заплата. Минимална-та пенсия да стане поне500 лева, а минималнатаработна заплата - поне1000лева,епримамливатаидеяна„Атака“.

Сиäеров ñвири íа тъíката ñтруíа íа ãабровци

на стр. 8

адрес “100 вести”

Блаãоäаря Ви, момчета!

Алтерíативíо арабñко киíо ще преäложи ãалерия „Орловñка 10”

на стр. 8

Аíтоí Раäичев - Тоíата: „Животът е като ñкороñтíо влакче - ñмела, увличаща иãра”

16 февруари 2013 г.2 дързостта да бъдеш първи

По книгата на Илия Га-бровски „Бележити хора и съ-бития от Габровския край“

Тойероденна21март1889 г. в Габрово. Учил ев родния си град и през1909 г. заминава за градВервие (Белгия) да след-ва текстилноинженерство.Всестранно надарен, не-обикновено трудолюбив иупорит, тойощев Габровоизучилфренскиезикиощев първите дни като редо-венстудентслушаллекциинафренски.Правел силновпечатление на професо-рите не само с отличнотоговорененафренски,ноисголяматасилюбознател-ност,пъргавум,добротаискромност.Първитечетирисеместъра взел за еднагодина, а оценките от из-питите били все отлични.По време на своето след-ване Метев практикувалв една голяма текстилнафабрика, в която останална работа след завършва-нето си. Собственикът билблагосклонно разположенкъм даровития младеж ине криел от него тайнитенапроизводството.Забла-годарност Метев изтъкалобразамувплатнажакар-дов стан. Като го видяла,дъщерята на индустриале-ца била поразена от при-ликатанаизтъканияобразс баща си и поискала дасе запознае с инженера.Според нея никой белгиецдотогава не е правил та-кова чудо – да нарисуватакъвхубавобраз,нонесбоиичетка,аспреждаисовалка. Запознали любо-

питнатадевойкасмладия,току-що завършил инже-нер. Тя била учудена отнеговата хубост, доброта,нежност и разумност. За-почнали срещи, разговории младите се влюбили ирешили да се сгодят. Не-очаквано Метев получилписмоотбащаси,вкоетомеждудруготосеказвало:„Ела си. Мобилизиран си за войник. Не мога да понеса укора, че имам син дезер-тьор“.

Иван Метев прека-рал много безсънни нощив размисъл и накрая ре-шил да отиде да се биеза родината.Така дваматамлади се разделили с на-деждата, че като свършивойната,щесевземат.На16 юни 1913 година, самоедин месец след мобили-зациятавБалканскатавой-на, Иван Метев бил убиткато редник в 23Шипчен-ски полк, 8 рота при градЩипвМакедония.БратмуДимо и неговият приятел

и състудент, сърбинът Ла-зар Теокарович прибираттялото му и го погребватвдворанастаратачерквав гр. Ниш. Издигат му ипаметник.

Габровската фамилия метевиАвторката на книгата

„Едно дърво гора не пра-ви“МарияСемерджиева еизследвала предадените вДържавен архив в Габро-во документи и снимки зарода Метеви. Биографич-ният очерк за фамилиятазапочва с нейния родона-чалник Метю Христов Ди-мов - Чехлар. Написанотов книгата за инж. ИванМетев е кратко, както екратъкживотътму.

Оригиналните снимки

на родаМетеви са преда-дени в Държавен архив вГабровоотинж.ГеоргиМе-тевпрез2011г.Тойевнукна най-малкия от братятана инж. Иван Метев – Ге-орги Метев. Специално за„100 вести“ пазителят народовата памет г-н Метевпредоставикопиянанякоиписма и пощенски картич-ки, сред които и писмо,писано от ръката на инж.ИванМетев.„Това е послед-ното писмо, което получа-вате от мен. Не ме счи-тайте повече за свой син“ –пишедородителитесивГабровоИванМетевна23януари1912г.Огорчениетомуепредизвиканоотлип-сата на пари за неговатаиздръжка.Тойпише,чезадва месеца и половина еполучилсамо100лева–по40леванамесец,чегого-нятотквартиратамуинемудаватобщежитие,чесасе поскарали с директораи че сигурно ще получатписмоиотнего.

Всъщност родителитему нарочно не му пращатпари,задагопринудятдасе върне в България и даизкаравоеннатасислужбав започналата Балканскавойна.Всъщияден,когатопише писмо до родители-те си Иван Метев, до тяхпише и директорът на Ви-сшето училище по текстилвъвВервие.Даизразивпе-чатлениятасиотсвоясту-дент го е помолил бащатанаИванМетюХристов.

„Той се дипломира като инженер през октомври мина-лата година – пише до Метю Христов директорът на ви-сшето училище. - Вашият син е интелигентно момче, но се развива в посоката, в която той желае. Предложих му да стажува в два завода. Техните собственици ми се оплакват, че той не е достатъчно прилежен. Последния път, когато Вашият син ме посети, сподели, че се интересува от самолети. Аз ес-тествено го възпрях от тази идея. Този обяд той ми поиска двеста франка на заем, които не му дадох... Ако младият мъж желае да учи и да се занимава с това, което най-много иска, нека се върне и го направи в България.“ Именно завръща-нето прекъсва жизненияпътнаинж.ИванМетев.

ВнукътнанеговиябратГеоргиМетевеописалпод-робно съдбата на члено-вете на родаМетеви на 3февруари 2010 г. Те същоса съхранени в Архива вличнияфонднаМарияСе-мерджиева. Сведения за Метю Хри-стов Чехлар от Георги Метев Метев

Метю Христов Димове роден в 1845 г. в с.Ар-мени, Габровско. Имал едвамабратя–Цонюиединбрат, който е низвергнатотсемейството,защотосее залюбил без разреше-ние от баща си с бедномомиче. Този му брат смомичето отива да живеевдругоселоиотнеговотопоколение е Иван Метев,понастоящем собственикна металообработващотопредприятие„СИЕ-ИНЖЕ-НЕРИНГ”вгр.Габрово.

Метю Христов Димовзапочва като чирак на 14години чехларски занаят.През 1877 г. вече е ба-шкама (старобългарска дума, означаваща главен в занаята, баш – баща) и има свояработилница. През 1878 г.сеоженвазаМинка.Имал24 работника и винаги за-почвал работа в 2 часасутрин.Чрезтрудолюбиетоичестносттасиставаединот най-уважаваните габро-вци. Думата му на две неставала. Става първенецна задругата (каква хубава българска дума, а сега вече

се казва гилдия от немски) накундурджиите. През август1904г.ставаединотосем-те акционери на фабрика„Надежда”. Работи с дъл-бока мисъл за бъдещето.Дава висше образованиена всичките си синове, сизключениенанай-големия-Христо,койтонееискалдаучиследзавършваненасредното си образованиеи започва да помага набащаси.

Лалю завършва правовЗагреб,литературавЖе-нева,славянскалитературав София и адвокатура вСофия. Димо – Висша во-енна академия във Виена.Иван – първият текстиленинженер в България, седипломира в Белгия. Геор-ги завършва ТърговскатагимназиявСвищов,аследтоватърговскаакадемиявМюнхен.

За фронта заминаватчетирима от братята –ХристоМетев,ЛалюМетев,м-р Димо Метев и Геор-ги Метев. Спомням си, чедядомиГеоргибешекапи-тан,нонезнамкатокакъвсееуволнилипрез1918г.,а и в телеграмата, коятоимам за уволнението му,непише.

Семейството преживя-ва една голяма трагедия,защото тогава национали-змът в българскотосемей-ство е бил изключителносилен.ДядоМетюнаписвадо сина си Иван Метевписмо, с което го канидасе върне в България и даизкара военната си служ-ба, защото предстои Бал-канската война.Той е билсгоденвБелгиязаМириами му престояла женитба.Притозинатискотстранана родителите му да сеприбере, за да воюва заБългария, той бил притис-нативъвфинансовоотно-шение, защото са спрелида му пращат достатъчнопари,задагопринудятдасидойде.Такаподнатискана семейството си той сеприбира, а впоследствиезаминаванафронтаиста-ва жертва на Междусъю-зническата война. Погреб-ватгоспочестивгр.Щип,катопаризапаметникамудава неговият пръв прия-телисобственикнанай-го-лямата текстилна фабрикана Балканския полуостровв гр. Ниш ЛазарТеокаро-вич.СледВторатасветов-навойнаЛазарТеокаровичеубитотТито.

След три месеца отмъка по сина си трудо-любивият,честен,съвестенпатриот Метю Христов -Чехлар си отива от тозисвят на 10 септември 1913г.Той е знаел каквоможеда се случи на фронта,но въпреки похарчени-те пари за учението наИван, който подготвя заспециалист във фабрика„Надежда“, в която ставаакционер, той поставя напърво място национални-те цели пред собственотоси семейство. След катоИван Метев загива, бабаМинка пише едно писмодо началника на Военно-то окръжие в Казанлък,с което иска най-големиятй син Христо Метев дасевърнеотказармата,дабъде освободен от военнаслужба,задасегрижизасемейството, останало безглава.Тогаваощенеебилубит чичо ми Димо, койтозагива през 1918 година вПървата световна война.Така семейството загубвавъввойнитедвамадушис

висшеобразование,завър-шиливАвстрияиБелгия.

От останалите синовеЛалюМетевставасобстве-ник на циментовата фа-брика „Лъв” край Плевен.Христо Метев построявафабрика „Христо Метев” вГаброво. Георги Метев (б.р.-чийтовнукеГеоргиМе-тев Метев) става търговецна платовете, произведениотбратмуХристо.

През 1933 г. всичкидеца на дядо Метю реша-ватзаслуженодаувекове-чатпаметтаму,катоблизодо фабриката на ХристоМетев в с. Хаджицоневмост построяват училище,коетокръщаватнанего.

Мария (Минка)Метева,освен работлива, прозор-ливаипатриотка,сеявяваи дарител на училището.След нейната кончина, из-пълнявайки завещаниетона майка си, на 2 август1940 г. децата й внасят вкасата на училище „МетюХристов - Чехлар” суматаот5000лева.

Интересна е историятас останалото наследствоот Метю Христов, коетосе падало на всичките мудецаикоетопостарабъл-гарскатрадициясепазелоотнай-големиясин-Хрис-то, в касата нафабриката(Вигона).

През 1942 г. партиза-ните на Габровско-Севли-евския партизански отрядвлизат във фабриката инасилствено го взематсъссебеси.ВпоследствиеНадаЯкова, една от учас-тницитевобира,сехвале-ланабащами–„Метьо,дазнаеш само колко многобешезлатото,над16кило-грама.Сложихмеговедноплатнище“. След тъжнатадата9септември1944 г.инационализацията всичко,съградено от фамилията,сеунищожава.

повече за съвременника ни инж. ГеорГи метев и неГовите „тъжни“ семейни спомениБаща ми Метю Георги-

евМетевзатова,чеебилнационалистикатоучениквикал: „Долу Ньой!“, бивакаран да си копае гроба.След това го интерниратпо всички концлагери вБългариязацелитригоди-ни.Тогавабях петгодишен.Семейството ми, освен отбаща ми, който беше кон-цлагерист, се състоеше отбаба ми Цанка, която меотглеждаше, дядо ми Ге-орги, прадядо ми Алекси,прабабамиНаца,чичомиАлекси, чичо ми Христо иаз. Дядо ми Георги Метевоще преди национализа-цията се беше отказал оттърговията. Комуниститене даваха работа на ни-кого от трудоспособнитепри нас. Къщата, в коятоживеехме, не беше цялатанационализирана, защотобеше собственост на бабамиЦанка,тъйкатоестро-ена от прадядо миАлексис учителската му заплата.За да има какво да ядем,в нас се продаваше всич-ко – мебели, сервизи исъоръжения. След големимолбизаработаназначихадядо ми Георги (за да гоунижат) като хамалин въвфабрика „Шпула”. Там тойработи няколко месеца, ааз му носех храна всекиобяд. Човек с висше ико-номическо образование –хамалин. Сега си мислякаксистемно,методическиезапочнатоунищожениетонаБългария.Следняколко

месеца започна изпълне-нието на Сталинските за-поведи за ликвидиране насамостоятелността на про-мишленитеединициинасе-лението. Такава простотиясамо прости хора и прес-тъпницимогатданаправят.Взеха земята на селяните,задабъдатзависими.Лик-видираха всички водни идизелови електроцентрали,които осигуряваха незави-симо захранване на фа-бриките.Донасминавашевадатазаводнататурбинанафабрика„Александър”–ликвидираха я. Сега, след66 години Европейскиятсъюзнидавапариназаемда строим малки водницентрали. Каква пошлост.Всичко това сме го ималипреди66годинииеразси-пано. Заринаха също, съсспециалназаповед,самос-тоятелните водоизточницинавсичкифабрики.Табаш-китефабрикисасенужда-елиотмноговода.Внаша-та къща в мазата имашегеран,откойтоспомпасезахранваше цялата къща.Разпоредиха ни да затво-рим герана и се включимкъм градския водопровод.Ако се противопоставишмасовонарежима,простотислагатнещовъвводата.

Така започна всичко.Бащамисевърнаотлаге-ра и започна работа катодрезинкаджия в тухленатафабрика. След това станашофьор.

ЧичомиХристо се за-върна от казармата. Тойбеше получил среднотоси образование в Русе,в училището с изучаванена немски език, т. нар.„Шуле”. Беше много на-четен, ученолюбив. Поис-ка да следва в Софийскиуниверситет. Комунистите,коитоопределяхавсичкоизавсеки,немуразрешиха,независимоотдългогодиш-ните му молби до ЦК наБКП,включителноидоТо-дорЖивков.Страхцарешенавсякъде. Вкъщи непре-къснато ме предупрежда-ваха да не говоря извънкъщиникъдеинищо.Никойотмъжетевнаснеходеше

на църква, защото щешедазагубиработатаси.Хо-дехасамоприпогребение.Азобачеходехсбабаси,защото тя беше домакиня,а аз бях малък. Както севижда, комунистите дейст-вахадуховно,разрушавахавсичко, което е крепялобългарскатанация,избива-ха в лагерите фабриканти,военни,юристи,свещениции всички, които са рабо-тили за България духов-но и икономически. Сега,след 66 години най-силносе виждат пораженията вселското стопанство и ду-ховносттавсемействата.

След като завърших сотличиесреднотосиобра-зование в техникума „Д-рНикола Василиади”, поис-ках да следвам. За товатогава се искаше разре-шение от комитетите наБългарската комунистиче-ска партия. Не ми раз-решиха на местно ниво.Товапринудитатидаполз-ва ”връзки”. Разрешениетобеше получено, благода-рение на приятел на татиот казармата.Там тати мубешеосигурилспокойствиеи възможност да учи вофицерската му палатка,къдетобилисамодвамата,независимо че тати знаелза левите му убеждения.Този човек впоследствиебеше станал Министър направосъдието. Много съммублагодарен,защотобла-годарениенанеговотораз-решение получих висшетосиобразование.

Сянката на комунизмаобаче непрекъснато тегне-шенадмен,независимоототличията, изобретенията,стараниятаицялатамиот-даденоствработатавИн-ститутпочернаметалургиякъм „Кремиковци”. Правехмашини в цеха „Защитнопокритие на графитовиелектроди”ипомоичерте-жиисхемиазгиобзавеж-дах заедно с подчиненитеси и учех всички околомен.Тези машини бяха побългарско изобретение исе изнасяха за западнистрани-ЗападнаГермания(тогава там имахме цех,в който работеха българ-ски работници), Швеция,Канада. Щом обаче сестигаше до изпращане наекипзамонтажидоказва-не на експлоатационнитепараметри, понеже бешев западна страна, мен неме пускаха да ходя, а из-пращаха подчинените ми.„Специалните“ отношениякъм мен спряха чак, следкато се прибрах обратнов Габрово и започнах даработя в ХПОМ. Там бла-годарение на директораму Георги Костов, койтобешеичленнаЦКнаБКП,простотиитеспрямоменсепреустановиха.

Рубриката „Дързостта да бъ-деш първи“ е част от иници-ативата на областния упра-вител Мариян Костадинов да се представят 52-те личности, родени в Габровско и били първи в някаква област - така, както

са включени във всяка седмица на ка-лендара, издаден от Областната управа. В този брой - седмата седмица от календа-ра, представяме

седмица

Страницата подготви Надежда Тихова със съдействието на ДА – Габрово, Мария Семерджиева и инж. Георги Метев.

Областен управителОбласт Габрово

Първият текñтилеí иíжеíер в Бълãария Иваí Метев Хриñтов

Инж. Иван Метев, първият текстилен инженер, завършил във Вервие, Белгия – правият със светлия костюм. До него, прав, е Лазар Теокарович – създал най-голямата текстилна фабрика на Балканите. Седналият със светлия костюм е ев-реинът Анавия – доставчик на прежди от Европа за България. Седналият с раирания костюм е Тотю Пантев – фабрикант.

Иван Метев с годеницата си Мириам на маскен бал, 1912 г. инж. Георги Метев

МИНКА МИНЧЕВА

- Мария, отпразнува-хте със съпруга си златна сватба. Какво е усещане-то?- За мен златната ни

сватба е още една спо-делена мечта! Доживях я,радвам й се, защото ня-коинеядочакват.Акаквопо-голямо щастие от тована този наш празник съссъпруга ми да бъдем снашите деца, майки, бра-тя и сестри и най-близкиприятели. Това са многогодини семеен живот, вкойто аз съм се чувства-ла обичана и уважаванамайка и съпруга. Всичко,което съм искала от тозиживот, съм го постигнала.Много съм била взиска-телна към себе си и къмдъщеря ми и внука ми.Носегаоценявам,ченеебилонапразно.

- С какво си най-бо-гата?-Стезипреживявания

в театъра и с децата! Исегаживеястях,стехни-темечтиижелания.Бога-та съм със срещите ми сизвестни хора, с прияте-лите ми. С чувството мизахуморитова,чесъмотГаброво. Това, че съм отГаброво,миеголямкоз.Снегооправдавамвсичкитесинедостатъциисъщевре-меннопечеляпривържени-ци.Когатокажеш,чесиотГаброво, вратите се отва-рят повече и винаги си седна стъпка напред. Товасъм го изпитала и в ин-ститута, и в университета,и в болницата неотдавна.А веднъж на една чуждамитницамепопитаха:„ВиеотБългариялистеилиотГаброво?“Какискампове-че габровци да осъзнаяттова наше предимство ида заобичат Габрово. То-гаваиградътнищестанепо-хубав.Той е жив орга-низъм, затова има нуждаотлюбов.

- От кога е тази твоя любов към театъра?- От дете! В четвърти

классъмиграланасцена-танаДТ„РачоСтоянов“в„Лъвбезопашка“,вкоятосеразказвашезазайчето,което паднало в поточетои се намокрило. Имашеразлични кръжоци за де-цатанаработниците.Учех-мешефиръкоделие,има-ше кръжоци за момчета.За нас имаше театраленкръжок.Тогава известниятпо това време актьорВа-силИнджевсъбрадечицаинаправи„Лъвбезопаш-ка”наголямасцена.И оттогава, както по-

късно в прогимназията ив гимназията, винаги съмбила в кръжоци по худо-жествено слово. А когатодойде Георги Григоров –лека му пръст, беше съз-дадена Театрална студия,вкоятосевлизашескон-курс. Тя беше за големии за малки. Мен, заеднос Бистра Атанасова, ЯнаБояноваиМаргаритаПен-кова, ме приеха в тазистудия.ГеоргиГригоровнипреподаваше художестве-нослово.ТогававГаброводойде известният актьорСтефан Илиев - млад, ху-бав, играеше в „ЛукрецияБорджия“. По това времевГаброводойдеиНевенаКоканова...

- Все хора, които на-истина могат да подхран-ват любовта към театъра на едно дете!-Аманиесблагогове-

ние влизахме в театъра.Влизахме като в църква!Поулицатакатогисреща-хмеиотдалечегипоздра-вявахме с „Добър ден!“.После и в гимназията за-почнахме да правим теа-тър.Спомнямси,чекогатодойде време да кандидат-

ствам, срещнах известнияартист Иван Кривошиеви той ме пита: „Нали въвВИТИЗ?“И азму казвам:„А,не!“.Тогаватоймиказана стълбите: „Ще съжаля-ваш!”.

- Ама ти не си канди-датствала във ВИТИЗ?-Не съм!Татко неми

позволи.Тогава тази про-фесия не се смяташе занещо сериозно. Но пъктеатър правихме в гимна-зията. И то какъв? Спом-ням си едно лято, докатодругитебяханабригадана„Узана“, ние също бяхмена бригада, но правехмескечовеиходихмедапра-вимпредставлениянараз-личнитебригади.Инакраяни черпеха по една пор-циямакаронинафурна.

- И какво кандидат-ства?-Българскафилология,

но не ме приеха. Тогавамайка каза, че трябва дастана учителка. Затовакандидатствах в Учител-ския институт в Плевен.Не ми беше по сърце,но хубавото беше, че итам правехме театър. Вплевенския театър имашеедин възрастен актьор -Бай Панто, който ни на-правиеднатрупаизаеднос Божидар Венков, койтопосле дойде в КуклениятеатървГаброво,ходихмепо селата да играем раз-личнипиеси.Затова все си казвах:

„Аконеотидадаработявтеатър,щеумрасотворе-ниочи“.

- Значи и в училище правеше театър?- Аз пишех сценарии

и то на сериозни теми.Недка Цанкова ме пока-ни в Дома на културатада пиша сценарии, а Бо-рислав Гълъбов ги режи-сираше, а се поставяха вДраматичния театър. По-късно в Кукления театърпишехсценариизадетскипредставления.

- Но ти си обичаше и учителската професия?-Да!Нозапочнахада

ни налагат да се зани-маваме и с несвойственинеща–дапишемзадеца-танаразведениродители,даходимпокъщите,задасъбираме тези, които неискат да ходят на учили-ще. Основно съм билаучителкавСедмоосновноучилище.Тобешесмногоамбициозно ръководство- трябвашеда смевинагина първомясто – по хор,по музика. Отначало пре-подавах музика, а следтовазапочнахдапрепода-вам български език. Тазимузиками отнемашемно-го време. Носех инстру-ментите у домамъжътмида ги настройва. И тойвсе казваше: „Недей даставаш диригент на сим-фоничен оркестър, защо-тонемогаданастройвамцигулки!“.Всичкотовасъмгора-

ботила смного хъс и вседасъмпърва.

- Но откъде тази лю-бов към музиката?- В института в Пле-

венсъмзавършилахороводирижиране и на стажамепуснахададирижирампионерския хор в учили-щето,къдетобяхнастаж.Класната ръководителкана един клас ме пускашевсе напред - преподавахим български език, водехгинапързалка.Обичахсидецата. И до ден днешенима ученици, които месрещат име поздравяват.Когато бях на концертана Васко Василев прединяколко дни, ме срещнаедна жена и ми каза: „Г-жоСтефанова,помнителиме, аз свирех на алт въвфанфарнияоркестър?“На първия карнавал в

Габрово събраха три фан-фарни оркестъра – моят,на Керков и наМандали-ев от Етъра. Направихмеединголяморкестър.

- Ама ти си ръководи-ла и фанфарен оркестър?-Да!Ихор!Спомням

си как на 7 ноември надечицата им замръзвахапръстите, но свиреха наманифестацията с Ботев-ски униформи. Обзаведохв училището музикаленкабинет, купихме пиано,

акордеон.Пускахнадеца-такласическамузика.Во-дихгивСофиянаопера.

- И защо правеше всичко това? -Искахго!Искахдаго

дам на децата. Сега каточе ли на учителите не имсе занимава с такива ра-боти.Даватдомашниинатях пишат „Да“ или „Не“.Сега на децата им е без-интересновучилище.

- Струва ми се, че не във всички училища е така?-НещатавНАГсараз-

лични. Там учителите саамбициозниикъмсебеси,икъмдецата.Поканихамеда бъда възпитател и азприех,защотомитрябваха6годинидопенсия.ТогавасБориславГълъбовправи-хмерецитали.

- След 10 ноември 1989 г., точно в бурните години на прехода, ти си остана у дома, за да си гледаш внука. Каква беше разликата, когато се вър-на отново в училище?- По наше време де-

цата бяха по-дисциплини-рани, защотои учителите,и родителите бяха други.Изведнъж се отприщи ня-какъвбентитесеюрнахапотечениетонаслободия-та.Нодецатанесавинов-ни.Всичкозависиотнас.Тодорка Бинева ме

беше поканила в НАГ данаправим спектакъл за„Науканасцената“.МарияНиколовабешенаправиласценарийзаводата.Тряб-вашедагодраматиризамеидаизиграемщозачудое водата. Бяхме събралиученици,коитоиматжела-ние да играят в него.По-късноединоттяхсрещналМария Николова и кога-то тя го попитала каквоси спомня от гимназията,той отговорил: „Спектакъ-ла за водата“. Друго непомнел.Всекимладчовекимануждаотизява,отдо-верие. Затова им казвах:„Имайте ми доверие, щестанехубавспектакъл“.Имаше ученици, които

не можеха правилно договорят.Спомнямси единГеорги. Хубаво момче, смногоприятен баритоновтембър. Повиках го в на-

шата студия. Накарах года чете текста и забеля-зах,ченеможедаказва„Л“. Казва сауам, вместосалам.Когатомуказах,ченеможетака,тоймиотго-вори,ченикойдотозимо-ментнемуеказвалтова.Наличуваш,чеисегаде-цата не казват „л“ и наникойнемуправивпечат-ление. За една седмицатози Георги се научи даказва „Л“. Първото нещо,накоето гиучех,еда го-

ворят и до 12класбяхавечедобре.Децата ис-

кат внимание.Щедамидругпример. По-търси ме учи-телка, коятоискала да по-стави „Цигани“поПушкиннаруски.Станапрекрасенспектакъл, защото всичкобеше много истинско - икостюмите,имузиката...Скуциясикраксъмгиучилана класически валс, зада усетят атмосферата наоновавреме.На едно от момчетата

много му харесал спекта-кълът. Попитах го кой муе любимият предмет, бяхмного изненадана, когатоказа: „Химия!”. Влязал вгимназиятазарадилитера-турата,новечехимиятамубила любимият предмет,защото Мария Николоваму преподавала. И вечерешил да става доктор.Това е пример как единучител може да накараученицитедазаобичатда-денпредмет.ХимиявНАГсеучидо

11 клас, но тя е факир!Тяенаправиласайтипозабавенначинпредавахи-мията на учениците. Тя иоще едно момче, коетоискало да помогне на се-стричката си. И сега намоята дъщеря приятелкаучисинасинахимиявъвВарна от този сайт. И нанего химията вече е лю-бимпредмет.

- Значи няма лоши деца?- Просто трябва да ги

хванешидасезанимавашс тях. Имаше едномомчес проблеми в спектакълаза водата. Ама таланливколкото си искаш. Помо-лих го: „Недей отсъстваот репетиции!“ И той неотсъстваше, но после гоизключиха!Неможадасевмести в училището.Мъч-номибеше,защотоакогобяха изтърпели още мал-ко, щеше да си завършимомчето. Родителитему вчужбинаитойсам...

- Много хора, много занимания... Какво по-лучаваше ти от всичко

това?-Аз обичамда давам.

Когатоподарявам,съмпо-щастлива, отколкото ко-гато получавам подаръци.Притеснявамсе,когатомидават. Но когато ме по-викат да направя нещо,тръгвам с удоволствие.Миналата година дорислед последната ми опе-рациянакракамевикахав гимназията нещо да гиконсултирам. Среща меВела Лазарова там и мепита: „Има ли театралнаработилница?“ Няма! Ня-кои от младите актьорисегазапочнаха,но...Иматзнание,ноняматтърпениеиопитадаработятсуче-ниците.

- А как стана драма-тург в театъра?- След като завърших

Великотърновския универ-ситет,сеявихнаконкурс.Но ако не бях партиенчлен,щяхдавидятеатър...Нали знаеш какви бяхавремената тогава? Но те-атърътбешемоятаголямамечта,моятаголямалюбови аз бях многощастлива,когато започнах работатам.Исмеядатвърдя,чесъмработиласцялотоси

сърце и душа. Работихмеденонощно.

- А как съчетаваше всичко това с ролята на майка и съпруга?- Всичко това беше

възможно благодарениена това, че съпругът миме разбираше и подкре-пяше. Не съм си остави-ла семейството. В 5 часаставах, за да наготвя, даси свърша домакинскатаработаив7часадасъмгримиранаиготовазара-бота. Ние правихме запи-си в театърапосреднощ,но никога неми е праве-на забележка защо съмзакъсняла или защо ходячесто в командировки вСофия,вчужбина.Азимахспокойствието и по тозиначин подкрепата от моясъпруг.

- Беше ми казала, че стоиш между времето преди и след 10 ноември 1989 г. Кое е нещото, за което съжаляваш от оно-ва време?-Затова,чебяхмеис-

крени.Напедагогическите,на художествените съветисме казвали това, коетомислим, съвсем честно.Сега лицемерието, злоба-та, завистта са на първомясто. И докато по-ранотези качества се усещахапредивсичконасъбирани-ятавСофия,принасбешепо-патриархално,сегавечеи тук те властват. Спом-ням си, бяхме направилипостановката „Котаракът вчизми”.МанолЦоковбешенаписал прекрасна музи-ка, която отговаряше навремето на Шарл Перо.Злати Златев беше напра-вил страхотна режисура снещо ново за това време–куклитедасеносятвръ-ката,кактосега,аактьор-итебяхавчерникостюми,зад тях. Отидохме с тозиспектакъл на Аполония вСозопол. И всички бяхме

убедени,четозиспектакълще получи награда, защо-тонавсичкихудожественисъвети той беше оценяванкато шедьовър. И Златев– голям режисьор, казва-шесъщото.Катоотидохметам, той ни предаде. Бя-хме толкова разочарова-ни,защотодадохмевсичкоотсебеси!Тогаваиграехаролявръзките,асега–па-рите.Тогава той, за да сехаресанаголемитеначал-ници, защото бешевжу-рито, предаде собствениясиспектакъл. После, когато изля-

зохоттеатъра,меканехав продължение на 6-7 го-дини на международниякуклен фестивал „Златнияделфин” - издавахме бю-летин за всеки ден. Товабеше оценка за труда ивъзможностите ми. И доденднешенимампознатиоттозипериод.

- А как се чувстваше в театъра, след като не си завършила театрална академия?- От другите театри

казваха за нас: „Там саучители!“,защотоникойотръководствотонебешеза-вършилВИТИЗ,нотоване

нипречешедаправимис-тински театър и то многодобър. Наши постановкидапечелятнагради.Многосепритеснявахданепо-казвам даскалски манта-литетвтеатъра.Артистите много се

дразнеха като им правехзабележки за говора, затова, че понякога си из-мислят текст, който не сесъвместява със сценария.Можехмеощемного нещаданаправимвтозитеатър,но...Нализнаешприказка-тазаатоветеимагаретата.

- Какво най-много мразиш?-Лъжатаилицемерие-

то–предтебговорятедно,азадгърбати-друго.

- Как реагираш в таки-ва случаи?- Болноми е, но про-

щавам, защото не могадаживеявмъстизлоба.Радвамсе,чемеждупри-ятелите си не съм ималатакивахора.Инстинктивноне съм допускала такивахорадасамиприятели.

- Получавала си мно-го награди. Коя ти е най-ценната?-Тенесамоинагради.

Тесанаградизаумениятаи таланта на децата. Замен наградата е срещатамистезидецасега,коитомепознаватимепомнят.Но едно от нещата, с

коитосегордея,еТеатрал-ната студия, която бяхменаправили с Николай Ко-лев. Тя беше за четиригодини и накрая децатаполучавахадипломи.Еднооттезидецасегаеопернапевица в Италия. Другомомиченце,сегавечемай-касдеца,месрещнаско-ро и ми припомни, че иг-ралазайко.Децатапомняткаквосмеправилизаедно.Скоро идваха момчета дами поправят пода. Едноот тях като влезе, каза:„А,другаркатаСтефанова!“

Питам го: „На какво съмте учила – на българскиезик или да пееш?“ Тоймиказа:„Дапея!“„Тогавапееш и редиш ламината.“Тезислучаи,коитозащас-тие не са малко, са минай-голяматанаграда.

- А ти на кого искаш да благодариш?- Най-напред намоите

учители Милка Пурел, надоц.РадкаРадева,Надеж-да Пазвантова, Петър Ча-ракчиев,коиторазкриханесамо тайните на професи-ятаучител,нонивъзпита-вахавтруд,постоянствоикрасота.Много добре съмработиласБориславГълъ-бов.Тойбешеразкрепосте-ният, а аз – по-събраната.Аз пиша, той режисира.Повече от 15 години смеработили заедно и в товаразличиеседопълвахме.

- Сега с какво се зани-маваш?- Решила съм да на-

правяродословнотодървона рода. Събирам снимкии информация. Послед-ното, което направих, епредставянето на книгатанаНиколайКолев–почтицяла годинасъмработиланад нея. Исках всичко дабъде перфектно, защотоНиколай заслужава. Кни-гатаянаправиТатяна-не-говата дъщеря. Трябвашеда съберем материали. Исе получи. Много помог-на и Яна Максимова. Азсе възхищавам на тазимлада жена, защото еотговорен, експедитивенчовек. Свалям й шапка- и възпитана, и интели-гентна, и много знае. Тяе прекрасен млад човек.Но се възхищавам и намоята класна Милка Пу-рел,коятоена80години,нопродължавадапишеида работи.Тя доказва, чеЕГН-то е календарен от-чет,ачовекможедабъдемладина100г.

- Какво най-много те дразни днес?- Лошият български

език, който чувам от ра-дио, телевизия, по улица-та, от сцената... Не могададопусна,чеединдобържурналист се изправя оттелевизораиказва:„готи-но“.Българският езикиматолковахубавидуми.Ужа-сявамсе от тази дума.И„кеф“ - „Много се кефя“.Като отидох в гимназия-та и започнах да работя,казах: „Думите егаси, кефи готинодане гичувам!“.Когато с Борислав Гълъ-бов направихме спекта-къла „Пролетни задевки“по народното творчество,казвахнаученицитеколкое мелодичен българскиятезик,колкоебогатнаиз-разнисредства,нотрябвада му хванеш тънкостите.Тесегачетаткатонаком-пютър - няма точка, нямазапетая. И интонацията епо-скороанглийска,откол-котобългарска.Нокойдагинаучи?

- Не мислиш ли, че ня-кои от тези, които проче-тат това интервю, ще си кажат: „Мария в кой свят живее!?“- Не изключвам и да

кажат: „Тази партийна се-кретаркапаксееизфука-ла!“

- Това обижда ли те?- За разлика от мно-

го, които демонстративноси изхвърлиха партийниябилет, аз моя го пазя.След 10 ноември 1989 г.ме каниха да стана членна БСП, но аз отказах.Аз станах партиен член,защото знаех, че мога, ане ми се оценява труда.Имаше други, които неможеха, но само защотобяхапартийничленове,гитикаха напред.Аз вярвах,чемогадасъмполезнастова,коетомогадаправя.

Как искам повече габровци да осъзнаят това наше предимство и да заобичат Габрово. Тогава и градът ни ще стане по-хубав!

анфас 316 февруари 2013 г.

е родена в Габрово. Завършва Априловската гим-назия, Учителски институт в гр. Плевен и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с отличен успех. На двайсет

Мария Стефаíова: “Граäът íи е жив орãаíизъм и има íужäа от любов”

години става учителка с ясна цел да преподава знания по български език, история и музика в час и

любов към пеенето, рецитирането и театралното изкуство извън клас, защото в детските и младежки години с любов участва както в хорове, така и на сцената като рецитатор и артист. Първото й излизане на сцената на Габровския драма-тичен театър е в детската пиеса „Лъв без опашка”. И после като учител и ръководител на детски колективи през учи-лищните сцени на Седмо основно училище „Никола Войновски”, през работата като драматург в Куклен театър - Габрово, през Националната Априловска гимназия като възпитател и ръководител на Театралната работилница.

Мария Стефаíова

4 обяви 16 февруари 2013 г.

ПоЧИСтване„елИ 07“ ЕООД - почистване - 066/857-028, 0893/435-258, 0898/485-154.

СтроИтелСтвоКъртИ, ИззИжда - 0878/943-895.СтроИтелен ПредПрИе-МаЧ събаря, почиства от А до Я - на тел. 0895/043-388СтроИтелен ПредПрИе-МаЧ събаря, почиства от А до Я, извършва строи-телни работи и ремонти - 0895/043-388КъртИ И изхвърля - 0899 023 913. [22, 17]

вътрешен реМонтФаянС, тераКота, ВиК, ЕЛ. - 0878/943-895.БезПрашно цИКлене - 0887/040-471.

шПаКловКа И боядисване - 0878 580 333. [30, 23]ГИПСоКартон - 0878 654 262. [22, 19]шПаКловКа, БоядИСва-не - на тел. 0878 654 262. [22, 19]шПаКловКа И боядисва-не - на тел. 0877 578 533. [22, 5]вСИЧКо от гипсокартон - 0878 531 556. [11, 1]

ХИдроИзолацИИХИдроИзолацИя, цИГле-нИ покриви, улуци, дренаж и др. - 0897 390 194. [22, 4]

ИзолацИИалПИнИСтИ - 0899/321-190алПИнИСтИ - 0898/907-400алПИнИСтИ - 0878 447 244.ХИдроИзолацИИ СоФИ - цени 12-15 лв/кв.м; Разсро-чено плащане. Гаранционен срок 8-10 години - 0888 314 533.

ЩорИEт „КаСтело“ - ЩОРИ - външни и вътрешни, ВРАТИ - блиндирани, входни, авто-матични гаражни, РОЛЕТКИ - охранителни, ДОГРАМА - алуминиева, PVC, БАРИЕРИ - автоматични - 87-04-89, 0888/255-318

ел. ИнСталацИИ, реМонтИреМонт И монтаж на бой-лери и автоматични перал-ни по домовете, без почи-вен ден - тел. 82-16-75, 0899/284-703.

ел. ИнСталацИИ, ремонт и монтаж - 0878 123 686. реМонт на телевизори по домовете - тел. 0888 279 846. [22, 6]ел. ИнСталацИИ, направа, ремонт, поддръжка - 0897 556 676. [11, 2]елеКтроИнСталацИИ - 0896 562 036. [22, 2]

отоПленИеПреСятИ въГлИЩа донбас и брикети, кафяви въгли-ща и разпалки. Безплатен транспорт. 0887/031-439, 0889/991-977, 88-21-13, с/у КДНвСИЧКИ вИдове дърва за огрев. Безплатен транспорт. Складова база Колева лива-да, 0894/686-818.„рая 08“ - ДЪРВА ЗА ОГ-РЕВ - метрови, нарязани и нацепени, БЕЗПЛАТЕН ТРАНСПОРТ - 0898/450-946, 0887/105-729.дърва за огрев - метро-ви, нарязани и нацепени - 066/855-516, 0894/425-151

БУКовИ, дъБовИ дърва за огрев на склад - камина, печка, котли, метровки - реални кубатури, безплатен превоз - тел. 0879/988-131централен СКлад за дър-ва и въглища на ул. „Стан-ционна“, жп гара - предла-га висококалоричен пресят ДОНБАС, брикети, екобри-кети, ПЕЛЕТИ, ДЪРВА на народни цени. Уверете се сами на тел. 066/830-080, 0894/360-636, 0888/887-541.дърва, реална кубату-ра, незабавна доставка - 0897/429-374.нацеПенИ И метрови дър-ва. Реални кубици - 0877 272 621 и 0894 062 744. [22, 19]нацеПенИ дърва - 68 лв., незабавна доставка - 0896 428 137. [22, 17]нацеПенИ дърва - 65 лв., продава тел. 0896 061 411. [22, 16]дърва за огрев, разпалки в чували - 0886 393 722. [22, 14]

дърва в чували - 4 лева - на тел. 0899 052 010. [11, 11]дърва Продава тел. 0898 926 115. [11, 7]режа дърва - 0899 278 396, 0897 961 710. [12, 4]нацеПенИ дърва - 65 лв. - 0897 001 114. [11, 7]разПалКИ в чували - 4 лв./бр., продава тел. 0896 741 763. [11, 1]дърва за огрев - метрови - 55 лв., нарязани - 70 лв., сухи дърва - 75 лв., наря-зани, включен транспорт в цената, продава тел. 0896 741 763. [11, 1]

виК, КоМИнИ, Парно, търСене на водавиК реМонтИ и нови ин-сталации - 0899/023-913.виК Монтаж и поддръжка - 0887/680-034.МашИнно отПУшване на канали - на тел. 0888 889 799.реМонт, отПУшване на комини - 0878 123 686. [22, 17]

КоМИноЧИСтене - тел. 0896 189 520. [22, 10]ПоЧИСтване на комини - 0894 673 532. [11, 4]

доГраМа, PVC, алУМИнИйнеМСКа PVC и Al дограма, всички видове щори, инте-риорни врати на промоцио-нални цени! Заповядайте в офиса ни на ул. „Орловска“ № 24, тел. 0988 810 108. [6, 5]

ПоддръжКа КоМПютрИИнСталацИя И ремонт на компютри. Продажба на компютри втора ръка. 0888/410-117

ПоддръжКа КлИМатИцИреМонт на климатици - 0896 640 110. [11, 4]

траУрнИ аГенцИИтраУрна аГенцИя „Омега“ денонощно - 0898/552-582, 0898/560-440.деноноЩна траУрна агенция „Покой“ - 066/85-65-55, 0897/945-519.

заПаднИ автоМоБИлИ ПродаваХонда СИвИК 1.5 - 1992 г., продава тел. 0888 894 889. [11, 11]Пежо 406, комби, дизел, 2000 г., 2400 лв., спешно продава 0878/584-641 [20, 9]оПел веКтра А 2.0, CD, АГУ, обслужена, продава

тел. 0878 910 727. [8, 8]шевролет - такси, 2007 г., за 4500 лв. продава тел. 0896 803 123. [3, 3]СУзУКИ СУИФт - 1997 г., с газова уредба, продава 0898 460 172. [7, 3]

джИПоведжИП теКезеСарКа про-дава тел. 0888 745 065. [11, 5]

автоМоБИлИ КУПУваКолИ, БУСове (може и де-фектирали) до 1000 лв. от

място изкупува 0897/429-374СтарИ автоМоБИлИ купу-ва 0894 398 229. [22, 19]

СКраП, СтарИ автоМоБИлИКолИ за скрап от мяс-то изкупува тел. 0890 921 244. [22, 11]автоМоБИлИ за скрап из-купува тел. 0892 377 332. [17, 3]

МоторИ/велоСИПедИСИМСон Продава тел. 865 396. [3, 3]

Продава разнИПродаваМ ФаБрИЧно на-рязан тютюн на фини лен-ти, реколта 2011 г., цена на килограм - 35 лв. - 0897/613-403 - Георги Ге-оргиев.цИСтернИ Продава 0897 331 993. [22, 18]

автоУСИлвател И суббу-фер „Баиман“ - цена: 140 лв., продава тел. 0897 852 417. [5, 3]

КУПУва разнИСтарИ, нераБотеЩИ пе-рални, хладилници, печки, бойлери, пружини от легла, радиатори, цистерни и ва-рели от нафта и всякакви други железа, директно от адрес изкупува 0888/238-669 и 0895/190-585.

КУПУва МатерИалИМеднИ жИцИ и всякакви други железа от място на

коректни цени купува 0893 235 418. [26, 16]дървенИ СтърГотИнИ и всякакви дървени отпадъ-ци изкупува тел. 0878 172 179. [5, 3]

жИвотнИ ПродаваКоБИлКа на година и по-ловина продава тел. 0899 006 969. [2, 1]

Храна за жИвотнИБалИ Сено - 4 лв./бр., продава тел. 0877 078 977. [22, 15]Сено Продава тел. 0878 561 520. [5, 2]

леКарИд-р трИФонов - невролог, психиатър - Габрово, ул. „Емануил Манолов“ № 12-А, 804 549, 0885 251 655. ИЗДАВА ПСИХИАТРИЧНИ УДОСТОВЕРЕНИЯ.

зъБолеКарИд-р МИлКо Басарков за-почва да приема и в събота от 9 до 18 часа в кабине-та на Габрово ул. „Радец-ка“ 22, тел. 066/801-969, 0884/905-454. За спешни случаи в неделя и дено-нощно - на тел. 0884/905-454. [17, 4]

КозМетИКа, МаСажПредлаГаМ МаСажИ - 0884 165 657. [5, 4]

ПревозИтранСПорт - 2.5 тона, 16 куб. м, ДДС фактури - 0899/377-924

ПроМоцИя транСПорт с бус - 0.50 лв./км - 0876 511 154, 0893 511 154. [22, 11]транСПортнИ УСлУГИ - 0892 031 121. [11, 9]

БИлетИ, ПътУванИяавтоБУСнИ, СаМолетнИ БИЛЕТИ - на тел. 066/80-49-48.

Уп ра ви тел и главен ре дак тор: Иван Гос по ди нов - 810-410, 0887/611-753. Зам.-главен редактор: Димка Господинова - 810-412, 0889/227-805

Отг. сек ре тар: Бо я на Пен че ва - 810-411, 0888/261-847; Ре пор те ри: Ру жа Лю бе но ва - 810-417, 0898/703-030; Мин ка Мин че ва - 810-418, 0887/237-585; На деж да Ти хо ва - 810-419, 0887/633-112; Стефка Бурмова - 810-414, 088/666-7532, Светлозар Стефанов - 810-416, 0889/399 677. Коректор и набор малки обяви: Стеф ка Бе ше ва - 810-413, 0889/517-920. Прием обя ви: Ди ми тър Гос по ди нов - 810-415; Рек ла ма: Свет ла Са во ва - 0888/428-906. Сче то вод с т во: Веска Константинова - 810-416, Юри д. съ вет ник: Ев ге ни По пов - 0888/339-070. Wеb ди зайн: Ивай ло Гос по ди нов. Печат: ПК ПО ЛИП РЕС - 810-920.

5300 Габ ро во, ул. “Отец Паисий” № 2,www.stovesti.info; e-mail: 100vesti@stovesti.info

Всички права запазени. Позоваването на “100 вести” е задължително!

Всекидневник за общините Габрово, Севлиево, Трявна, Дряново

Издание на ИК “Колонел” ООД, първият брой на “100 вести” излиза на 7.01.1992 г.

еротИКадаМа за вас - 0890 397 989. [11, 11]еротИЧен МаСаж, секс - 0898 389 793. [11, 7]

заПознанСтватърСя вдовИца за съжителство - до 65 години, до 170/70, енергична, осигурена, без ангажименти - 0896 836 870. [3, 3]

УроцИ, КУрСовенеМСКИ езИК - уроци и подготовка за TestDaF - на тел. 0885 835 757.УроцИ По немски дава тел. 0884 404 075. [11, 11]

раБота ПредлаГаПоМоЩнИК-ГотваЧ за ра-бота в Майорка (мъж, до 40

г.) набира 0034637826690 (след 13 часа). [15, 11]ФИрМа търСИ баничар - 0896 926 281. [6, 5]МеХана „ГаБъра“ търси сервитьорки - 0897/97-47-04 [5, 5]заКУСвалня търСИ дю-нерджия - 0877 402 401.

[8, 4]МаГазИн за хранителни стоки търси консултант-про-давач - 0897/889-001. [11, 3]таКСИМетровИ шоФьорИ търси 0896 803 123. [11, 3]заведенИе търСИ помощ-ник-готвачка и сервитьорка

- 0878 270 136. [5, 2]„озеКС“ еоод търси ши-вачки с опит - 804-421. [5, 1]

раБота търСИтърСя да гледам болни и възрастни хора - 0899 286 106. [14, 9]

ветерИнарИд-р роСен ДИМИТРОВ - ВЕ-ТЕРИНАРНА АМБУЛАТОРИЯ И ЗООМАГАЗИН - прегле-ди, лечение, профилактика, изкуствено осеменяване - Габрово, ул. „Стефан Кара-джа“ 19, срещу Автогарата, до Уникс, тел. 806-140, GSM 0888/671-905, 0897/897- 822.

КУХНЕНСКИШКАФОВЕ ОФИС МЕБЕЛИ

ÌÅÁÅËÈ

0897 893 5630897 843 667

ТИПОВИ И ПО ПРОЕКТ НА КЛИЕНТА

ИМотИ ПродавааПартаМент - 75 кв. м, на бул. „Могильов“ бл. 35, вх. Б, ет. 4, продава 0887 705 959. [11, 11]Продава Се място от 250 кв. м до „Странноприемни-цата“, с разрешение и про-ект за строителство. Тел. за връзка: 0879 423 075 и 0887 809 809. [8, 5]аПартаМент - 130 кв. м, в центъра продава/отдава под наем тел. 862 932, 0894 450 306. [11, 7]МяСто, С. Богданчовци, ток, вода, път, 760 кв. м,

гледка, продава 0888/86-71-85 [33, 9]оБеКт на Колелото - кафе „Рай“, 9500 лв., се прода-ва ня тел. 0897 831 229. [11, 9]двУетажна КъЩа в центъ-ра за 16000 евро продава 0897/429-374. [17, 7]КъЩа на Тончевци, РЗП 125 кв. м и двор 1570 кв. м, продава тел. 0897 766 105, след 17 часа. [5, 4]ГарСонИера на 12 етаж продава 0878 787 806. [11, 7]ПоМеЩенИе - 63 кв. м, подходящо за търговска дейност, на ул. „Никола Войновски“ 4 продава тел. 0889 605 463. [11, 6]аПартаМент - 72 кв. м, на ул. „Митко Палаузов“ продава тел. 0877 566 217. [11, 3]

аПартаМент, тренда-ФИл-1, 74 кв. м, ет. 2, двустаен, разширена кухня, PVC, локално парно, по до-говаряне - тел. 0887 432 407. [5, 3]Гараж на ул .“Зелена ли-вада“ продава тел. 804 580, вечер. [6, 2]Иц, аПартаМент, 86 кв. м, II етаж - 0898 473 355. [11, 4]тУХлена ГарСонИера на Еса - лукс, 5 ет., продава тел. 0897 804 090. [11, 4]етаж от къща с дворно място продава тел. 0897 298 732, вечер. [10, 3]30 Кв. м на площада Гара-та, 300 кв. м с рампа на Стефановци дава под наем тел. 0888 147 173. [11, 3]вИла, рзП 100 кв. м, на Велковци продава тел. 0888 147 173. [11, 3]

новоПоСтроенИ ПлоЩИ от 700 кв. м с 3 бр. разре-шителни за ползване в кв. Гачевци продава/дава под наем тел. 066 856 049 и 0897 948 516. [12, 2]

ИМотИ дава Под наеМаПартаМент Под наем в центъра за студенти и но-щувки - 0879 470 413. [11, 11]дава Под наем магазини, офиси и ателиета от 87 кв. м, 67 кв. м, 65 и 71 кв. м на ул. „Свищовска“ № 91, ново строителство по ев-ропейски изисквания. Тел. за връзка: 0879 423 075 и 0887 809 809. [8, 5]дава Се под наем магазин от 116 кв. м в гр. Трявна, ул. „Пенчо Райков“ № 17 (център). Тел. за връзка: 0879 423 075, 0887 809 809. [8, 5]

двУетажно ПоМеЩенИе, напълно оборудвано кафе-не, подходящо и за магазин, дава под наем 0896/861-472. [33, 9]ФрИзьорСКо МяСто под наем - 0899 473 797, 0897 040 330. [11, 8]оФИСИ Под наем до Об-щината - 0899 435 083. [11, 5]СаМоСтоятелна Стая в центъра дава под наем тел. 824 226. [3, 3]аПартаМент Под наем - 70 кв. м, в кв. Борово, напълно обзаведен, цена по договаряне - 0898 398 818. [5, 4]ПроИзводСтвено ПоМе-ЩенИе дава под наем - партер, кв. Бичкиня, 219 кв. м - тел. 0879 652 210. [3, 3]

двУСтаен Под наем над Автогарата - 0886 105 154. [4, 2]ГарСонИера дава под наем след 20 часа на тел. 872 734. [5, 1]

ИМотИ търСИ Под наеМПоМеЩенИе, ПодХодя-Що за малък автосервиз, търси под наем тел. 0889 876 929. [11, 11]КвартИра търСИ тел. 0895 873 949. [11, 10]ГарСонИера до 100 лв., ако може около Болницата, търси тел. 0895 865 211. [4, 3]търСИМ КъЩа под наем с възможност за закупуване - тел. 066 865 584, 0899 444 024. [5, 3]

ГорИ КУПУваГорИ И земеделски земи

купува 0877 921 244 и 0988 869 344. [22, 18]ГорИ КУПУва тел. 0889 437 216. [11, 7]

ноЩУвКИноЩУвКИ в хотелски апар-таменти - 0897 210 934. [22, 20]ноЩУвКИ - 0898 598 440. [22, 9]ноЩУвКИ - 0894 680 438. [11, 5]ноЩУвКИ - 0878 515 080. [11, 1]

ИМотИ заМеня100 Кв. м апартамент на Колелото заменя за 60 кв. м, тухлен - тел. 0899 134 758. [11, 4]

ИМотИ КУПУваИМотИ в и извън града купува 0897/429-374.

дава заеМБързИ И удобни заеми - на тел. 0898 899 336. [7, 7]БързИ ПарИ назаем - справки на тел. 0896 762 579. [11, 2]БързИ КредИтИ - 0877 094 331. [5, 1]

Възпоменание

10 години без

нашия незабравим приятел и другар

Дончо Цанев Стоянов

Много ни липсваш!

От приятели

16 февруари 2013 г. 5за вкус и цвят

рецепти

Страх от черна коткаиплюеневпазватасасу-еверия, които не излизатотмода.Многохораможеданеси гопризнават, нонеетайна,чемногочестопъдимчернитекоткипредидасанипресеклипътя,неминавамеподподпренинастенатастълбииизлизамеот къщиспритеснениянапетък13-ти.

Ето какви любопитниобяснения се крият заднай-популярнитесуеверия.

Да счупиш оГлеДалоТъйкатосеесмятало,

чеогледалотоеотражениена душата, счупването мунеминуемоянаранява.По-верието е, че те очакват7 години нещастна любов.За да се спасиш от тази„лошаучаст“,трябвадаза-ровиш счупените парчетаналуннасветлина.

Да намеришконска поДкова

Вярва се, че подкова-та е най-силният символна щастието, особено акосиянамерилсотворениякрай, сочещ към теб. Акоимаш късмет да срещнешподкованапътяси,вземиясдяснатаръка,пожелайси нещо и я хвърли презлявото си рамо, за да сесбъдне желанието ти. Акопък не искаш да се раз-делиш с нея, окачи я навходната врата на домаси, за да носи късмет нацялотосемейство.

Да почукаш на ДървоТова суеверие датира

от времето, когато някоинароди вярвали, че бого-вете обитават дърветата.Когато някой търсел по-мощ от тези богове, лекопочуквалнакоратанадър-вото. След като евентуал-но получели помощта им,хорататрябвалоотноводапочукатзаблагодарност.

Да хвърлиш шепа солпрез рамото сиСолта винаги е била

смятаназаценнасубстан-ция, способна да пречист-ваипредпазваотзлиду-хове. Хвърляйки сол презлявотосирамо,прогонвашдебнещите зад теб лошисили, които възнамеряватдатидонесатнещастие.

Да ти мине

черна котка пътМного хора вярват,

че това носи лош късмет.Обикновено съветват данаправиш три крачки на-зад или да се завъртиштрипътиобратноначасов-никовата стрелка, ако сиимал подобна неприятнасреща. Привърженицитена тези домашни любим-ци трудноще „преглътнат“

това,нопрезсреднитеве-ковесеесмятало,чесамовещиците съжителстват счернитекотки.Някоихоравярвали, че на 7-годишнавъзраст черната коткащесепревърневзълдемон.

петък 13-иСтрахътоттовасъвпа-

дение е може би най-ма-совотосуевериепосвета.Толковаеразпространено,чедостахотелинямат13-ти етаж, апартаменти несеномериратстовачислоидоривсамолетитеняма13-тиредседалки.Най-по-пулярнотообяснениее,чеЮда е бил 13-ият гост наТайната вечеря и Христосе бил разпнат в петък.Съчетанието от двете видаванай-нещастнияденвгодината.

сватбените суеверия1. Младоженецът не

трябва да вижда роклятанабулкатапредисватбата.

2.Внощтапредисват-бата булката и младоже-нецът не трябва да бъдатзаедно.

3. Булката преминавапрезпрагакатостъпипър-восдесниякрак.

4.Попътязацъркватане трябва да се пресичапътя на булката и младо-женеца.

5. Който пръв стъпина килима пред олтара,тойщекомандвавсемей-ството.

6.Булкататрябвадасепази,заданевидидругабулка, а ако това стане,двететрябвадасиразме-нятпонещо.

7. Броят на късметче-тата, които кумата хвърляпред църквата, трябва дабъденечетен.

8.Булкатанесевръщав дома, откъдето е тръг-нала, като и тя, и мла-доженецът не трябва да

минаватпопътя,покойтозадошли.

9.Трябвадасевнима-вабулкатаданесеспънена прага на новия дом,затова е по-добре младо-женецът да я пренесе наръце.

10. Сватбената рокляне се пере през първатагодинаотбрака. Друго старо суевериее плюенето против уроки По този начин север-ноамериканските индиан-ци прогонвали злите ду-хове, станали известнипо-късно като „америка-нци”, от земите си. Инди-анците плюели стрелички,предварително намазанис кураре. Като цяло еднодобре прицелено „Пу-пу-пу,данениеуроки!”биловсъстояниедазаплюедосмърт трима въоръженибледолики.

Правилото, че мъжътиженатане трябвадасечуват в рамките на тридни след първата среща,беше признато за остаря-ло. До това заключениестигна сайтът за запоз-нанства Match.com, койтоанкетиранад200000своипотребители и ги попитакакво смятат за „прави-лото на трите дни“. Пове-чето участници търсят из-браника или избраницатасисреднодениполовинаслед първата среща. Акосрещата приключи в 23:00часавсъбота,мъжътиже-натасечуватпотелефонаобикновено към 11:48 наобядвпонеделник.Сраз-витието на съвременнитетехнологии правилото натрите дни постепенно се

заличава. Хората постоян-но са на разположение всоциалните мрежи. Про-учването показва, че имаправила,коитовсеощесеспазват. Жените продъл-жават да чакат мъжът даги потърси пръв, докатогосподата са уверени, чеакоеднаженаезаинтере-сувана, няма да се спредасеобади,акопоиска.

Правилото íа „трите äíи” вече íе е актуалíо

Канадски и американ-ски лингвисти разработи-ха компютърен алгоритъм,който е способен да ре-конструира древните про-тоезици,коитосапредше-ствали съвременните ези-кови групи и семейства.Според учените това изо-бретениеможедапомогнепри възстановяването наисторията на човешкатацивилизация,предадеРИАНовости. „Надяваме се, че на-шияталгоритъмщеизвър-ширеволюциявисториче-ската лингвистика, коятоще е подобна на начина,по който статистическиятанализ и изчислителнитемощности преобразихаеволюционната биология.Въпреки че нашата сис-

тема не може да откривавсичкинюанси,кактотовамогат професионалнителингвисти, тя ще им поз-воли да използват многоповече езици при рекон-струкциятанапротоезици-те”, посочва експертът отуниверситета в БританскаКолумбия Александър Бу-кар-Коте. Той и неговите

колеги научиха ком-пютъра „да съживява”древните езици, каторазработихаспециаленстатистически модел,който е способен даоткрива връзки междудумите в родственитеединнадругезици.Алгоритъмът търсиподобни връзки, ана-лизирайки думите нанивото на най-прости-те звукови елементи,

от които се състоят ду-мите. Данните от няколкодесетки хиляди думи сеобединяват с помощта настатистически алгоритми,които стъпка по стъпкавъзстановяват облика надревнияезик,откойтосапроизлезлианализиранитенаречия.

Съзäаäоха íов език за проãрамираíе, базираí íа арабñката пиñмеíоñт

Той е очарователнодеветгодишно куче с май-муноподобна муцунка, из-брана за новия стандартзакрасотасредчетирино-гите любимци, съобщаваБГНЕС. Банана Джо е срозов език и е спечелилсърцетоиаплодисментитенапубликатаощеспърво-то...облизване.

По размер домашниятлюбимец е около 30 сан-тиметра.Тази порода имарепутация на находчиви,смели,независимиимно-го чувствителни животни.Теглотомуварирамежду7и8килограма.Вконкурсазакрасотаучаствали2700четириноги участници отнад190породи.

Най-краñивото куче в САЩ е пороäа афеíпиíчер и ñе казва Баíаíа Джо

Град Сан Педро Сулав Хондурас за втора по-редна година бе обявенза най-опасното населе-номясто в света.Спореддоклад на мексикансканеправителствена орга-низация там годишно сеизвършват 1218 убийстваили169убийстванавсеки100 000 жители. Второтомясто в списъка се падана мексиканския курортАкапулко, където са реги-стрирани1170убийствазагодина. Акапулко е и ва-жна спирка по маршрутина дрогата от ЦентралнаАмерика за САЩ.Трета вкласациятаевенецуелска-та столица Каракас (119убийства на 100 хилядидуши). Страшната статис-тика продължава със сто-личнияокръг наХондурас

(1149 убийства), мексикан-ския град Тореон (1087),бразилския Масейо (801),колумбийскияКали,мекси-канскияНуевоЛаредо,ве-нецуелския БаркисиментоибразилскияЖоаоПесоа. В доклада са взетипредвид усилията на цен-тралните и местните вла-сти за справяне с прес-тъпността и подобряваненаимиджавобщността. Вчелнатапетдесетицапопадат и американскитеградовеСейнтЛуи(40мяс-то),Балтимор(41място)иОукланд(43място). СанПедроСулаенай-големиятградвХондурас.Населението му е над 1000000жители.Основанена27юни1536г.отконки-стадораПедродеАлвара-до.

Саí Пеäро Сула за втори път е обявеí за íай-опаñеí ãраä в ñвета

който не е спечелил„Оскар“ за най-добърфилм. Анкетата е напра-вена от Sky, които пус-кат специалния канал SkyMovies Oscars на 11 фев-руари, информира Stand.bg. Ето и пълен списъкна класираните с анкетафилми, а в скоби и твор-бите, които са спечелили„Оскар“ в съответните го-дини:

1. Изкуплението Шоу-шенк(ФорестГъмп)

2. Зелениятпът(Амери-канскипрелести)

3. Аватар (Войната еопиат)

4.Спасяванетонаред-никРайън(ВлюбениятШе-кспир)

5. Извънземното(Ганди)6. Междузвездни войни

(AnnieHall)7.МериПопинс(Моята

прекрасналейди)8. ДокторЖиваго (Зву-

кътнамузиката)9. Криминале (Форест

Гъмп)10. Да убиеш присме-

хулник(ЛорънсАрабски) Филмът „Кабаре“ през1973 г. печели най-многоОскари - 8, без да спе-чели за най-добър филм.Оскарът за най-добърфилм тази година отивапри „Кръстникът“. Дон Вито Корлеоне - това еединственият филмов ге-рой, донесъл Оскар надвама актьори, превъплъ-тили се в него. Това саМарлонБрандо през 1973г. за „Кръстникът“ и Ро-бъртдеНиропрез1975 г.за„Кръстникът2“. Мерил Стрийп държи рекордаза най-много номинациив историята на Оскарите.Номинациитеса17,аспе-челенитестатуетки–3.

„Изкуплеíието Шоушеíк” бе избраí за íай-великия филм

Неговият горд но-сител е Бернд Ото-фордемгентшенфелде ,чиято фамилия в ориги-нал се изписва така:Оttovordemgentschenfeldе. Берндможедасепох-вали, че притежава наис-тина уникално дълга фа-милия, но тя нерядко мусъздаваиредицанеприят-ности. „Фамилията ми никоганесепобиравофициални-тедокументи.Попълванетона банкови формуляри еистинскикошмар.Поняко-гамисееналагалодаиз-ползвамсъкращения, осо-бено за кредитните кар-ти”,обяснява47-годишниятОтофордемгентшенфелде. “С 24 букви без ин-тервали или тирета, това

име е далеч напред предвсички останали имена”,съобщи Джудит Шванке,експерт по имената отЛайпцигскияуниверситет. Въпреки всички труд-

ности, които среща, на-пример, за да се пред-стави по телефона му, енеобходима цяла вечност,

Отофордемгентшенфелдеедоволен от необичайнотосииме. „Страхотно е. В товаотношение съм уникален.Никога не съм искал да

секазвамКраузеилиМю-лер”,допълнитой. Всепакеизкаралкъс-мет и с това, тъй като е

можело да бъде и ощепо-дълго. Бернд споделя,чебащамуеискалдамудаде две имена, но май-камууспешногоубедиладапроменирешениетоси.Определено името му едостатъчно впечатляващоипонищонеотстъпванадългите африкански илибразилски. Немският език наис-тина е пълен с всякак-ви дълги имена и думи.Сред най-впечатляващитепримери е признатото отрекордите на Гинес през1996 г. наименование наавстрийска корабна ком-пания,коятопревозвапът-ници и товари по рекаДунав - Donaudampfschiffahrtselektrizitätenhauptbetriebswerkbauunterbeamtengesellschaft–общо79знака.

47-ãоäишíият Берíä има презиме ñ 24 букви

Коисацветовете,кои-тощесамоднипрез2013годинаикоиоттяхможе-тедаизберете.

Лимонено жълтоТруден за комбинира-

не, а когато е съчетан спогрешнитецветове,еиз-морителен за окото, нотова е цветът, който щесрещамемногочестотозисезон.

Сапфирено зеленоТази годинащесена-

ситим на всеки един тонназеленото.

Кобалтово синьоЦветът, който завладя-

вазапореденпътсърцатаигардеробанадамите.

Прасковено оранжевоНежен цвят, който не

е нито неонов, нито пас-телен.

Телесни тоновеПрез лятото съчета-

ниетомусбелияцвятщеви придаде допълнителеншик.

Пастелно зеленоЦветът, който не мо-

жем да определим точнокато мента, а по-скоро епастелниятнюанснатозицвят.

Огнено червеноЛято2013 г.щезарад-

ва почитателките на тозияръкмоденцвят.

Пастелно синьоДобрановиназатези,

накоитоимиеомръзна-ло от неоновите цветовена2012-та!

ЛилавоКазват, че оттенъците

на лилавото предизвикватположителниемоции.

Неоíовите цветове íа 2012-та ñи отиват, моäата тази ãоäиíа е íа паñтелíите

Старите ñуеверия, които íикоãа íе излизат от моäа

соДени питки с мляко Продукти: 2 и 1/3 ч. ч. брашно; 1с. л. бакпулвер; 1/2 ч. л. хляб-на сода; 1/2 ч. л. сол; 1/2 ч. ч. студено масло; 1 ч. ч. студено бито мляко. Приго-товление: Нарежете маслото на малки парченца (колко-то грахово зърно). В голяма купа изсипете сухите съставки (брашно, бакпулвер, хлябна

сода, сол) и объркайте. Прибавете кубчетата масло към сухата смес, леко с пръсти разделете парченцата масло и объркайте, докато парченцата се покрият с брашно. Прибавете битото мляко, разбъркайте с дървена лъжица, докато се усвоят сухите съставки. Изсипете получените трохи върху набрашнен плот и много леко омесете с ръка, докато се получи гладка топка. Разточете тестото върху набрашнена повърхност с дебелина около 12 мм и с кръгла форма изрежете кръгчета с размер около 5-6 см. Наредете върху застлана с хартия или силиконова подложка тава, като оставите разстояние поне 2 см една от друга, намажете ги отгоре с прясно мляко и печете в предварително загрята до 2300С(450 Ф) фурна около 10-12 мин. Сервират се топли. Изстиналите може да при-топлите за няколко секунди в микровълнова преди консумация. Ако нямате готово бито мляко, може да си приготвите като към 1 ч. ч. студено прясно мляко прибавите 1 с. л. изцеден лимонов сок, разбъркайте и оставете за около 2-3 минути, докато прясно-то мляко леко се пресече. Смесете 1:1 прясно и кисело мляко. ЧИйзКейК Продукти: за блата: 1 яйце; 1/2 ч. ч. захар; 70 г

масло; 2 с. л. кайсиево масло; 1 ч. ч. брашно; 1 ч. л. бакпул-вер; 1 ч. л. канела; 1 голяма ябълка; 1/2 ч. ч. орехи или ядки по ваше желание (може и без ядките). за чийзкрема: 250 г маскарпоне; 180 г крем сире-не; 1/2 ч. ч. захар; 3 яйца. за топинга: 50 г масло; 1/3 ч. ч. захар (за предпочитане кафява);

2 с. л. мед; 500 г плодове (ябълки и круши); 1 ч. л. джинджифил на прах, 1/2 ч. л. канела. За блата пресейте брашното, бакпул-вера и солта. В друга купа разбийте маслото и захарта на крем. Прибавете кайсиевото масло, яйцето и разбъркайте. Обелете и почистете ябълката. Нарежете я на малки кубчета. Ядките начупе-те на малки парченца и заедно с ябълката прибавете към сместа. Разпределете в подходяща тава, застлана с хартия за печене. За чийзкрема разбийте добре крем сиренето, маскарпонето и захарта. Прибавяйте едно по едно яйцата, като всяко следващо добавяте, след като предходното е напълно усвоено от сместа. Пожелание може да ароматизирате с ванилия. Излейте чийзкрема върху блата. Може да увиете дъното с фолио, за да не изтича крема във фурната. Печете в предварително загрята на 1700С фурна за 1 час. Готовия чийзкрем оставете да се охлади напълно. За ябълковия топинг в подходяща купа смесете маслото, захарта и меда. Оставете ги на котлона да се разтопи захарта. Прибавете почистените и нарязани на кубчета плодове и разбъркайте. Оста-вете на котлона докато се редуцира течността, като разбърквате периодично. Готовата смес ароматизирайте с джинджифила и канелата и оставете да се охлади леко. Охладения чийзкейк внимателно извадете от формата и полейте щедро с топинга.

Невероятен десерт!

6 16 февруари 2013 г.като две и две

от брой в брой: етикет и етикеция

На „ти“ или на „вие“?Донеотдавнаобщоприета-та форма на обръщениев службата или към не-познати хора беше „вие“.Днес тя като че ли вечеизлиза от употреба. Товаобаче не прави общува-нето по-лесно. Тъкмо на-против.

С какво трябва да сесъобразяваме, за да ми-наваме за хора с добриобноски? Това най-добрезнае експертът Ханс Ми-хаел Клайн. Той е пред-седател на германскотодружество „Книге“ и орга-низирасеминаризадобриманиери, в които видномясто заемат и формитенаобръщение.Вличнияив професионалния животважат съвършено различ-ниправила,казватой: „Вличнатасферапо-възраст-ниятетози,койтоможедапредложи да си говоритена „ти“. В службата далиформатанаобръщениеще

е „ти“, определя по-вис-шестоящиятвйерархията“.Когато се срещнат двамаравнопоставени,напримершефовенаотдели,служи-телят с по-дълъг стаж етози,койтоможедапред-ложисвойското„ти“.

не Говори

на „ти“ с шефа си!

Общуването на „ти“имамногоразновидности.ВХамбургнапримеревъз-приета особенаформа наобщуванемеждуначалникиподчинен.Учтиватафор-ма се съчетава с малко-тоиме:„Маркус,бихтелисвършили тази работа?“.Хамбургското „ти“ се из-ползва в асиметричнитеконтакти,сиречкогатоше-фътсеобръщакъмподчи-ненияси.Нееприетооба-че подчиненият да говорина„ти“сшефаси.Товаепризнакналошиобноски.

Баварците пък комби-нират неофициалното „ти“с фамилното име: „Госпо-дин Хубер, ела незабавновкабинетами!“.Вполити-ческите среди е разпрос-транена още една разно-видност на неформалнотообщуване:социалдемокра-тите например си говорятна„ти“,защотосечувстваткато част от общество наединомишленици.

обръщението -

оГлеДало на нравите

Формите на общуванесе променят, казва гово-рителятнаДружествотозанемскиезикХолгерКлате.„Формата на обръщениевинаги е израз на проме-ните в обществото и надинамиката в определенагрупа,къмкоятопринадле-жим“,казватой.Впрочем,още през Сревновековие-тосенаблюдаватподобни

промени. Към високопос-тавени личности обръще-ниетодълговремее„Вие“:„Ваше величество“ и пр.Впоследствиевсоциалниярегламент се налага об-ръщението „той“ или „тя“:„Желае ли Господарятзакуска?“. По времето наабсолютизма е възприе-то монархът да говори отсвое име в първо лицемножествено число: „Ние,наше величество, повеля-ваме!“.

фамилиарното

Днешно време

В днешно време об-ръщениетона „ти“енещообикновено. Особено сил-нотазиформасеналагаврекламата. „Икеа“ напри-мер използва в реклам-ните си клипове формата„ти“,задапривличапотен-циалниклиенти, подчерта-вайки, чеи те са частотеднапо-особенаобщност.

Коиобачесатипични-теклопкиприобщуванетона „ти“? На първо мястов класацията е следниятпример:нафирменопартишефътказва,чесегавечевсички ще си говорят на„ти“ивсичкотеченаисти-напомедимасло.Самоче какво става на другияден?Шефът вече напълноезабравилзадружескотоси предложение. В такъвслучай избягвайте директ-ното обръщение, съветватезиковедите. Неопределе-натаформаенай-добриятвариант: „Нямахме ли на-мерение да говорим днеспо темата Х?“. Най-добрее подчиненият да изчакареакцията на шефа и данемунапомнязанеудоб-ното„ти“.

Златното правило надобрите обноски гласи:реагирайте според ситуа-цията!Некатявидиктувакоееправилнотообръще-ние-дали„ти“или„вие“.

Източник:ДойчеВеле

Не е прието äа ñе ãовори íа “ти” ñ шефа - призíак íа лошо възпитаíие

сканди

судоку открийте 7-те разлики

www.kidsland-bg.com

ëîãè÷åñêè çàäà÷è / îòêðèé ðàçëèêèòå

À

Á

Îòêðèé 7 ðàçëèêè ìåæäó êàðòèíêè À è Á.

KIDSLAND

www.kidsland-bg.com

ëîãè÷åñêè çàäà÷è / îòêðèé ðàçëèêèòå

À

Á

Îòêðèé 7 ðàçëèêè ìåæäó êàðòèíêè À è Á.

KIDSLAND

мисъ

л н

а с

едм

ицат

а

На ãл

упав

и въ

проñ

и äа

от

ãова

ряме

íе

иñка

ме,

а íа

умíи

- íе

мож

ем.

Арх. Пенчо Бонев еот поколението габровци,формирали личността сиотевропейскатакултураибългарския възрожденскиромантизъм. Един от най-изявените в професионал-но и духовно отношениеспециалист,тойпоестест-вен начин с поведениетоиработатасиутвърждава

представата за един ис-тинскибългарскиархитект.Естетическитемувъзгледисаоформенипод влияниена най-добрите принципина модерната архитектуранаХХвек.Занегоархитек-туратаепризвание,коетопревръщапроектиранетоводухотворена и артистич-на дейност. За близо тридесетилетия арх. ПенчоБоневепроектантнамно-гожилищнииобщественисгради в Габрово и Русе,коитобележатпостижениявбългарскатаархитектура. Тойеединотзаслужилитеспециалисти за градско-торазвитие,представителнапоколението,утвърдилосенабългарскатаархите-ктурна сцена. Проектантс успешнапрофесионалнакариера.

Архитект Пенчо Боневе роден на 30 ноември1912 година във ВеликоТърново в семействотона строителния инженерМинюБонев,дългогодишенглавен инженер на Габро-во.Интереснаестроител-ната традиция във фами-лията. Бащата инж.МинюБонев е роден в 1876 го-динавс.Руня,Дряновско,и е от малкото строител-ни инженери в Габрово(трима през 1942 година).Той завършва висшето сиобразование в град Ганд,Белгия.СъпругатамуЙон-ка е учителка, дъщеря назаможния строител-пред-приемач Пенчо Цачев отс.Катранджии,Дряновско.Всемейнияархивезапа-зенединмногоинтересенръкопис-тетрадкаснеговиспомени до 1885 г. ПенчоЦачевероденпрез1861г.В ръкописа е отбелязано,че той е построил “разнипостройки;пътища,мосто-ве”.В1890година-мостамежду Плаковския мана-стир и Св. Никола с триотворапо10метраотчис-то бели дялани камъни.В1892г.-СтамболовиямоствТърново имоста при с.Шемшево на река Янтра.Четвърти мост – край с.Гостилица на река Янтрапрез 1894 година със съ-щия план от горния мост.Пети мост - в с. Катран-джии.По същия план е имостътнаДряновскияма-настир… Още железопът-наталинияРусе–Търновов 1902 година. Състоятел-

ният строител-предприе-мач Пенчо Цачев, дядотопо майчина линия, подпо-мага издръжката на своявнук Пенчо Бонев, когатоследвавГермания.

В началото на 20-тегодининаXXвекТехниче-скатаслужбакъмОбщинаГаброво,подръководство-то на инж. Миню Бонев

и техницитеКолю Дянкови Дренски, из-работва кадас-тралния планна новия квар-тал на града -Баждар, койтое с южно из-ложениеипод-почвени водиза герани. “Вимотите с ли-вади, пасища,полянисвобод-нопасатстада-танаиндустри-алците братяНовоселови ,Б ъ л г а р и е в ии други. Пар-целите, обяве-ни за продан,са за нискои н д и в и д у а л -но жилищностроителство,

предназначено за “лавин-но” нарасналата среднакласа в Габрово , преус-пели търговци, занаятчии,чиновници, учители, адво-кати и други. Инж. МинюБоневсъщокупувапарцелза строеж на къща (ул.“Добруджа”).Застрояване-товкварталасеразраст-ва„така,кактогъбитепрезпролетта се появяват в

гората”. За две-три годи-ни Баждар е застроен смногохубавиедно-идву-етажникъщина гражданиот средната класа и сепревръща в най-хубавияи хигиеничен квартал наградасдворове,засаденис овощни дървета и под-редени цветни градинки.Квартал-мечта и красо-та! Това беше в минало-то, това е и сега кварталБаждар, отбелязваАтанасКралчевски (дългогодишенагроном, общински и ок-ръжен съветник, б. а.) всвоите ръкописни мемоа-ри: „В знак на почит къммоитесъсединаул.„Доб-руджа“иза кварталБаж-дар. Вминалото и сега смноголюбов“(2004г.).

Инж.МинюБоневпро-ектира и железния мостпредигараТърново,участ-ва при изграждане насградата на Икономиче-ския техникум в Дряново,технически ръководител ена участъка на главнияпът Русе - Маказа, който

минава през Дряново имногодруги.ТойечленнаИнженерно-архитектурнатакамара,VІІсекция–Габро-во(1937г.).

Всемействотонаинж.Миню и Йонка Боневи сераждат две деца - Пенчои Богдана. Синът ПенчоБонев завършва Априло-вскатагимназияпрез1931година, след което про-дължава образованиетоси в Германия. През 1935година той завършва Ви-сшетотехническоучилищевБерлинкатодипломиранинженер,специалност“Ар-хитектура”.През1936годи-настажувавОколийскотоинженерство в Търново,следкоетозапочваработакато архитект в Габрово.Проектирането му тук еособено продуктивно. Оттозипериоднеговисградиса много жилищни коопе-рациивцентъранаграда:задХалите(докооперация“Балкан”), на Житния па-зар (срещу паметника наРанБосилек),срещуТеатъ-ра (д-р Гайшек, Кирчеви),частни домове, Детскатапочивна станция на Со-колскияманастиримногодруги. Арх. Пенчо Боневпроектира и сградата сфизкултурен салон и му-зейприАприловскатагим-назия.Документът “Акт заполагане основния камъкна сградата за гимнасти-чески салон и музей приАприловската гимназия от10 октомври 1937 година”еположенвосновитей.Внегосепосочва,че„сгра-дата започва да се строисъссредства,подарениот

бившите габровски граж-даниСтоянкад-рЦончеваи съпругът й д-р ПетърЦончев”. В документа евписан строителният ко-митет с председател: П.Тодоровичленове:ДобриИв. Калпазанов – индус-триалец, ДимитърТотев –адвокат, арх.НиколаКро-тевиПетърКонстантинов- учител. Кмет - СтоюАн-дрейчев, помощник-кмет -арх.Н.Кротев,околийскиуправител - Ал. Коларов.Проектант-арх.ПенчоБо-нев, предприемач - ИванЦоневиТотюДенев“.Актътсъдържа и послание “даслужи като историческипаметник в низа на веко-вете”.

През 1937 г. арх. Пен-чо Бонев кандидатства сбащасиинж.МинюБонев“за членство в Инженер-но-архитектурната камара-София,VІІсекция-Габро-во. През 1942 г., когатопредседателетекстилниятинженер Филип Пройнов, в нея членуват 29 души,

от които 5 архитекти, 3строителниинженериидр.През 1946 г. арх. ПенчоБонев е избран за пред-седател.

В своите проекти тойтърси функционалност,фасади, които говорят запредназначениетонасгра-дите с представителност,но без показност и изли-шества с чисти форми иобеми.

През периода 1945-1947 година в Българиязапочва разработване наградоустройствените пла-нове на градовете. Отначалото на 1948 г. про-ектантските архитектурнии инженерно-техническикадри се обединяват заработавдържавниархите-ктурно-проектантски орга-низации. Стъпка в новотостроителствоеодобрениятЗаконзаплановоизграж-даненанаселенитеместа(1949 г.). На следващатагодина излиза Правилникза приложение на тозизакон. Те отменят стариязаконзаблагоустройство-то от 1941 година. Всичкиинженерно-технически ка-дрисеобединенивНауч-но-техническисъюз(НТС).Създадената в началотона 1948 година Централ-на държавна проектант-ска организация за гра-доустройство и регулации(ПРОГРЕ) разработваградоустройствените пла-нове на някои градове,междукоитоРусе,Сталин(Варна), Сливен, Габрово,Карловоидруги.

ВГаброворъководителприосноваванетонаПро-ектантската организация(1948-1949 г.) еарх.ПенчоБонев.Билеитехническидиректор на строителнакооперация“Балкан”вСо-

фия.От1952до1958годи-на е ръководител на гру-па при Главпроект - Русе.Това е един особено пло-дотворен за него период,въпреки че етапът (1949-1956 г.) е изцяло домини-раноткултакъмличност-та в идейно-естетическиплан. Тогава българскатаархитектура е с нова те-матика - целодневни иседмични детски градинии ясли, културни домове,почивнидомове,гимназии,хотели, здравни лечебнисгради, училища. По про-ектинаарх.ПенчоБоневсе изграждат: болница вПопово, павилион за ги-некология във Варна, двегимназиивРусе,гимназияв Разград, хотел в Испе-рих.ВРусе:хотелътвле-сопарк “Липник”, предста-вителниятхотелвцентърана града, операта, домътна културата. Сградатана последния, истинскостроително постижение, евключена в монография-та на БАН “Архитектурата

на България” за периода(9.ІХ.1944–1952г.).Форми-ралестетическите си въз-гледи от модерната евро-пейска архитектура на ХХвек и българската тради-ция, творческата нагласана арх.ПенчоБонев над-могва формалистическитетърсениянасоциалистиче-скияреализъм, помагамувтърсененасъвременнияархитектуренобраз.

Със създаването наГабровски окръг (1959 г.)той е поканен да се за-върневГабровокато гла-венархитектнаучредена-та Окръжна проектантскаорганизация при Окръж-ния народен съвет, коя-то проучва, проектира иръководи архитектурнитестроежинадържавни,об-щински, обществени, коо-перативниичастнисградивокръга.СъссъпругатасиДенкаБонева(1922-1995г.,здравен работник) и две-те деца (Миню иАлбена)семейството се завръщав Габрово. Живеят в ба-щината къща в кварталБаждар. За детството сив Габрово синът - худож-никътМинюБонев(р.1951г.), си спомня: „При за-връщането ни от Русе вГаброво, есента на 1959г., заварихме собственатани къща пълна с наста-нени квартиранти (чрезЖилфонд). Оказа се, чечетиричленното ни семей-ствотоможедаразполагасамо с една стая и общакухня с друго семейство.Беше ужасна теснотия.След година-две,можебиавторитетът на баща мипомогнаиетажътбеосво-боденотквартиранти.

Когато баща ми спряработа в Проектантскатаорганизация по здраво-словнипричини,работешевкъщи.Вспалнятабебю-рото с чертожна дъска инастолналампа.Запомнилсъм го все приведен надпоредниячертеж.Билсъмвече ученик в прогимна-зията и често му служехзавръзкаснеговиколегиархитекти. Бях влязал вролята на „общински гъ-лъб“.„Минка,занеситова!Минка, върви да вземешдруго!“-честомиказвашетой. Отнасях проекти ипапки. Обикновено ходеху чичо Кольо (арх. Нико-лаГръблев),чиятокъщаисега е срещу хотел „Бал-кан“ (Ловно-рибарскотодружество), у известнияна габровциарх.ДимитърДраганов (Лъва) с къщанаглавнатаулица(офисътна „Глобул“ срещу „Конто-хов“). Той винаги ме по-срещаше много сърдечно:„О, здравей, Зайо Байо!Как си, какво правиш,Зайо?“.Тоймногомеоби-чашеи въпрекивъзрасто-ватадистанциянепропус-каше да ме заприказва.Знаеше,черисувамивсемезакачеше: „ЗайоБайо,ти с четките, аз с моли-вите, каквито и режимида се сменят, всеще смедобре“. За съжаление, несе оказа прав... Любовтами към рисуването се есъбудилаименновтезимидетскигодини.Дарешадасе занимавам с рисуванебеше може прехласванетомипокартинитевкабине-таначичоКольо(арх.Ни-колаДраганов,проектиралмного обществени и част-ни сгради в Габрово като„Вилата“ и „Парахода“ наиндустриалеца Пенчо Се-мов, „Грамадата“ и др.). Вдетските ми очи неговатаголямакъщабенещокато„огромен замък“ с витивътрешни стълби, многокоридори. Кабинетът мувпечатляваше с картини-те, заемащи целите стени

от тавана почти до пода.Товабяха главнопейзажи(с маслени бои, акваре-ли) в различни форматина големи български ху-дожницикатоГешев,ИванХристов, Щъркелов и др.Тогава нямаше художест-венигалерии,къдетомогатда се видят такива про-изведения на изкуството,освен репродукции в ня-коесписаниеиливнякоистари габровски фамилии,които притежаваха ориги-нали на художници. Моятбаща имаше 3 акварелаот Гешев, единият пейзажот габровския Соколскиманастир. Впечатляващабе сбирка на бай Кольо.Единденпаксъмпринего

в кабинета.Тогава извадии ми подари една многохубава стара кутийка ки-брит с цветна картинка- образът на цар Симеон(Велики)вспециаленбан-дерол. Кибритените клеч-ки бяха червени с жълтбарут. Много се зарадвахна това „неповторимо съ-кровище“ , което, разби-расе,бешеиздрасканосголям кеф с приятелчетаот махалата. Няма да за-бравя, когато Косьо Чо-лаков (по-голямо момче,което живееше наблизо)беше получил от леля сиот Франция кутия воднибои. Показах ги на бащамиитоймигикупи.Пазякато спомен от баща минегова кутия - акварели,немскиводнибои.

Запомнил съм бащами, че въпреки болесттане спираше да работи,беше спокоен човек, стънко чувство за хумор,

търсенотколеги,приятелиотнеговиякръг.Помняди-мите му: “Ако човек тръг-не по главната улица наГаброво,посградитеможедаопределикойкогаеуп-равлявал града“. Бащамиме окуражаваше да рису-вам. Когато Гагарин поле-тя в Космоса, го попитах„Как се рисува ракета?“Катоянарисува,запомнихсилуетай.Всеощедецатанямахмепредставакакиз-глеждатракетите“.

По проекти на арх.Пенчо Бонев са първи-те новопостроени в на-чалото на 60-те години вГаброво хубави жилищникооперации, ресторантътвс.Гиргини,частнидомо-

ве. Негов е про-ектът за училищев квартал Баждар,чиято готова сгра-да е предоставенана открития ВМЕИ(Технически уни-верситет – Ректо-рата).

В професио-налниясипътарх.Пенчо Бонев про-ектира и ръководистроителни обектиосвен в Габрово,вРусе,София,Ис-перих, Варна, По-пово, Исперих и вГорна Оряховица,Велико Търново,Бяла, Силистра.Влошеното здра-

вословно състояние караглавния архитект на Ок-ръжната проектантска ор-ганизацияПенчоБоневдапреминена“частнатехни-ческа практика от 1 юни1962година”.

Инфарктът гопокосявана5юли1964г.вСофия.

Когато арх. Пенчо Бо-нев проектира първите сисградивГаброво,тойняма25 години. Негови обек-ти са сред знаковите намладата тогава българскаархитектура. Сградите мукато цяло са актуални иадекватни на разбиране-то за интеграция на ев-ропейските ценности. Чо-век с богата архитектур-но-строителна ерудиция,художествено-творческанадареност, вкус, чувствоза мярка. Създадените отарх. Пенчо Бонев обектиостават сред устойчивитемодели на градското раз-витие.

716 февруари 2013 г.

По проект íа арх. Пеíчо Боíев ñа поñтроеíи първите хубави жилищíи кооперации в íачалото íа 60-те ãоäиíи в Габрово

Ако не знаеш откъде идваш и кой си, много лесно е да забравиш накъде отиваш

ГАБР

ОВО-РАЗЛИЧНИЯТ ГРАД

Арх. Пенчо Бонев

Родители Йонка Бонева и инж. Миню Бонев, 1911 г.

Художникът Миню БоневСградата на Ректората на ТУ- Габрово. Проектант арх. Пенчо Бонев

страницата подготви вела лаЗарова

допитване

8 16 февруари 2013 г.

Продължава от стр. 1

интеграция на изкуството - практики в обществена среда

- Г-н Радичев, мисля си, че актьорското жи-тие-битие е като пъзел - редиш съдба след съдба, прахосваш енергия, нер-ви, чувства. След всеки следващ ангажимент пъ-зелът се разбърква. Това не уморява ли? - По-уморително щее, ако остана без работа.Околонасимамногопри-меривтоваотношение.ВНародния театър и Сати-рата пенсионираха чудес-ниактьориитесесриватпсихически, емоционалноифизически.Предпочитамдасескапяотработа,за-щото винаги ще намирамначин да се възстановя,да релаксирам от репети-ции, представления, сним-ки,тежъкпът.Пъкисцена-та,публикатамезареждатс необходимата енергия.За нас, актьорите, голя-мата радост и удовлетво-

рение са аплодисментите,усмивките на хората, кои-то ме срещат на улицатаименаричатсименатанамои герои, станали веченарицателни, искат да мепипнатзакъсмет,всеедносъмкоминочистач. - Дори и в джоба на сцената усещам да вее хлад. Чувствате ли нещо подобно от зрителната зала? - Досега не съм усе-щал хлад от залата, отпубликата още по-малко.Вмоятеатър,пъкистазипостановка „Квартет задвама“натеатър„Искриисезони“играяприпрепъл-нени зали. Много младихорасезавърнахавсало-ните, реагират искрено исе радват на това, коетоправимсколегите. - Първата ни сце-на „Иван Вазов“ доста успешно продава голия

Хамлет на Явор Гърдев. В този смисъл гласът на театъра съвсем не е плах. Вие бихте ли участвали в подобен проект? - Не, не искам даучаствамвподобнонещо!До такава степен да сеизкриви Хамлет... Това ебезпомощност, наричанарежисьорскаестетикаилинещо друго, за което азнямам обяснение. Самослушамзатозипроект,несъм го гледал,защотоня-мам време от снимачнияпериод в телевизията. Ноинезнамдалищемогадаиздържаподобенекспери-мент. - Ако не можеш да

разрушиш себе си, започ-ваш да разсипваш други-те. Ако Ви се предостави подобна алтернатива, как бихте постъпили - себе си ли ще разбиете или окол-ните? -Немогадаразбера!Как да разбия себе си?Аконещоможедамераз-бие,товаедаостанабезработа, да останем ние,театралите, без зрители.Важното е да съм здрав,даобичам,дасечувствамсвободен. Добре би биловтозиживотникойданенараняваникого.Всекиотнас е отговорен за това,което чувства, ето защоне можем да обвиняваме

другиязанищо.Истинска-тасвободаедаимашнай-важното нещо на света,без да го притежаваш. Идругонещодаподчертая-дабъдачестенпредсебесиипреддругите.Защоточестността води до при-знаваненанашаталудост,на нашата жестокост, нанашата истинска дълбокагреховност. Все повече хора са вситуация на живот в сън,където няма подредености уют, а кошмари. Виеимате ли своите демониили сте защитен от пати-натанарутината? Виждам и усещам насобствен гръб кризата, вкоятосаизпадналидържа-вата и народът. Усещамего по заплатите най-вече.Не можем да се сравня-ваме в това отношениесъс западните колеги. Азсъм оптимист и избягвамприсъщитезанашата гил-дия меланхолии и депре-сии, бягства от бетоннатаджунгла на големия гради екзистенциалните лу-тания напред или назадкъмприродата.Ето,ЮрийАнгелов беше поканен вНародниятеатърдаучаст-ва в „Ричард III“. Дойде,репетира една седмица иказа,ченеможедарабо-тивСофия,предпочитада

се върне в Бургас да сииграе представленията. Иоттам на спокойствие насело... - Смятате ли, че на-истина сме смислен, ка-чествен народ? Вечното оплакване като че ли ста-на национална черта? - Истина, оплакванетое част от националния нихарактер.Човекимарабо-та,анеяхаресва,защотонебилазанего.В„Етаж-на собственост“ персона-жите са хора от народа.Нобългаринътетакъвчо-век,ченевиждасебесивгероитеот тозисериал, авизирасъседа.Каточелитойнеесъщияткатонего. - Добре де, но имат ли граници болката, униже-нието, страха, търпение-то? Докога? -Абе, това си е инди-видуално за всеки човек.Занякои хораима грани-ци, за други няма. Бълга-ринътеголямегоистисимисли, че при него поло-жението е най-страшно.Сума нашенци избягаха вчужбина.Там са съгласнисъсзаконите,съобразяватсе, работят за малки за-плати. Гледат там да изу-чатдецатаси.Каквоискатвсъщност? След като саизбрали „приключението“,защонесаготовидастиг-

нат до края? Или смя-тат, че ще е по-разумнода избегнат тези стръмникачванияислизанияидапрекаратцялотовременавъртележката, обикаляй-ки на място? Животът енаистина като скоростновлакче, по принцип тойе смела, увличаща игра.Да живееш, означава дасе спускашс парашут, дарискуваш, да падаш и от-ново да ставаш, да сикато алпинистите, да ис-кашдасеизкачишнавър-хавътревсебесиидасинеудовлетворен и разтре-вожен,когатонеуспяваш. Слушах мислите наТоната, както го наричатблизкиприятелииколеги,исидавамсметка,чеиазсъмяхналвлакчетонажи-вота.Плаша се по завои-те,щемиседаповръщам,искам да сляза. Но акоповярвам, че релсите самоятпът,чеБогуправлявавлакчето, то тогава кош-марътщесепревърневъввъодушевление. Това ско-ростно влакче в моментае точно това, сигурнатаигричка,накоятомогадасе доверя, за да стигнадо края. А по време напътуванетосъмдлъжендагледам околния пейзаж идакрещяотвъзбуда.

Аíтоí Раäичев - Тоíата: „Животът е като ñкороñтíо влакче - ñмела, увличаща иãра”ИВАН КАДИЕВ

Антон Радичев завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1974 г. и веднага бива поканен в Народния театър „Иван Вазов“. Там е вече 39 години с десетки запомнящи се роли. В киното е пресъздал 33 образа, многобройни са участията му в телевизионни и естрадни продукции. В момента снима четвърта серия от трети сезон на тв водевила „Етажна собственост“. В Габрово актьорът участва заедно с Искра Радева в комедията „Квартет за двама“ от Анатолий Крим в рамките на театралните празници „За любовта и виното, виното и любовта“ от 11 до 14 февруари 2013 г.

„стуДентски столове и общежития“ еаД, софия - клон Габрово,обявяваТЪРГсявнонаддаванезаотдаванеподнаемнадълготрайниактиви,собственостнадру-жеството,наоснованиечл.14отПравилниказаредазаупражняванеправатанадържаватавтърговскитедружествасдържавноучастиевкапиталасъответноза:

Обект 1 - „Площ за кафе-автомати“: общо 6 кв.мзамонтажна4бр.кафе-автомати,вгр.Габрово,кактоследва:Блок№1,ул.„Брянска“№31;Блок№2,ул.„Х.Димитър“№45;Блок№3,ул.„Студентска“№70;Блок№6,ул.„Д-рИлиев-детския“№4.Начална цена за 4 бр. площи за кафе-автомати

- 348,00 лева с включен ДДС. В наемната цена савключениразходитезаконсумативи -ел.енергияивода.Стъпказанаддаване10%-34,80лева.Паричнасума-депозитзаучастиевтърга174,00лева.

Обект № 2 - „Складово помещение“ (без право за извършване на търговска дейност в него):сплощот32,00кв.м.Началнаценанамесечниянаем-58,80левасвключенДДС.Стъпказанаддаване10%-5,88лева. Парична сума - депозит за участие в търга -29,40лв.Начин на плащане - по банков път IBAN:

BG38KORP92201032850601, BIC: KORPBGSF в Корпо-ративнаТБ-АД-Габрово.Заявленията за участие в търга се приемат в

деловодството на ССО ЕАД - клон Габрово на ул.„Брянска“ № 31 до 16,00 ч. на 04.03.2013 г. вкл. ипри повторно провеждане на търга до 16,00 ч. на11.03.2013 г.Кандидатите закупуват тръжнадокумен-тацияоткасатанаул.„Брянска“№31,нацена36.00левасДДСимогатдаправятогледвсекиработенденот08.30до16.00часадо04.03.2013г.вкл.-

търГът щесепроведена05.03.2013г.от10.00часазаОбект1ина05.03.2013г.от10.00часазаОбект2всградатанаССОЕАД-клонГаброво,ул.„Брянска“№31.Вслучайнанеявяваненакандидати,повторнопровежданенатъргащесеизвършина12.03.2013г.от 10.00 часа заОбект 1 и на 12.03.2013 г. от 10.30часа за Обект 2 в сградата на дружеството - гр.Габрово,ул.„Брянска“№31.Задопълнителнаинформация:тел.066/800631.

Лидерът на партията съ-постави българските сгръцкитепенсииипотозиначин отново предизвикаодобрението на част отслушателите,коитосеока-заха работили в Гърция.Даде пример и с Герма-ния,къдетосеплащалозаток по 60 евро на месец,при положение, че мини-малната заплата е 1500евро.ВБългарияминимал-натазаплатае145евро,асметките за тока вариратот150до200лева. За пореден път Сиде-ровпризоваправителство-то да развали договоритес трите фирми и те дабъдат изгонени от Бълга-рия. „Енергото трябва дасевърневбългарскидър-жавниръце,абългарскатадържаватрябвадарегули-раценатана токаспоредпокупателната способностна българина – каза ощеСидеров.-Вмомента,скъ-пибратяисестри,токътвБългария е най-скъп, съ-отнесено спрямо нашатапокупателнаспособност,аненоминално, защотона-шитедоходисанай-нискиот цяла Европа“ - обясни

Волен Сидеров. В голя-мата си част речтаму сепревърна в предизборна,той подтикваше хоратада гласуват за „Атака“ наследващите парламентар-ниизбори,катоимобещада развали договорите сенергоразпределителни-те дружества и да върнезлатнитезалежинаБълга-риявбългарскиръце. След неговата реч ду-мата взе Анатолий Антов,който прочете протест-на декларация от иметона Гражданско движениеДНЕС. Още трима-четири-ма габровци се престра-шихада говорятпредми-ккрофона.Технитепризивибихамоглидасеобобщятв: да бъдем единни и данесимълчим,адапротес-тираметака,кактозанай-малкотонещопротестиратгърците и другите нациив Европа. Явно идеятаза неплащане на тока себеше харесала най-мно-гоначастот говорещите,защото те повториха тозипризивнаСидеров.По-на-татъкпротестътсепревър-на в шествие от площад„Първимай1876“къмпло-щад„Възраждане“.

Как изãлежäат човешките проблеми преä ñилата íа коñмичеñките явлеíия? ДЕЛКА ПИСАРЕВА: „Спо-

ред мен човешките п р о б л е м и са свързани с космиче-ските явле-ния и не са изолирани. Мисля, че

двете неща са в зависимост, но не мога да определя дали трябва да се сравняват. Смя-там, че нашите проблеми са по-страшни, защото развитие-то на човечеството е свързано и с космическите явления“. РУМЯНА ИВАНОВА: „Ми-

сля, че чо-в е ш к и т е п р о б л е м и са по-зна-чими и по-важни за нас и ние ги преживява-ме по-труд-

но. Двете неща не могат да се сравняват, а по-страшни са човешките проблеми“. МАРИЯ ВЕЛИКОВА: „Не

мо га да о п р е д е л я как точно и з г л ежд а т човешките п р о б л е м и пред силата на космиче-ските явле-

ния, но не мисля, че могат да се сравняват. Мисля, че и двете неща са страшни, за-щото човешките проблеми са зависими от космическите“. ГЕРГАНА ГАТЕВА: „Аз дъл-

боко вяр-в ам , ч е хората имат връзка с К о с м о с а и затова мисля, че човешките

проблеми могат да се сравня-ват с космическите явления и двете неща са взаимно свър-зани. Смятам, че човешките проблеми са много по-сериоз-ни и страшни за хората“. ДОНКА МИТЕВА: „Смятам, че двете неща са свързани и взаимно си влияят. Човешките проблеми са над всичко и са по-страшни от космическите явления“.

Сиäеров ñвири íа тъíката ñтруíа íа ãабровци

Продължава от стр. 1Авнеделя–на24февруа-ри,вгалериятащегостувасириецътЗахер,койтоимамагазиннаКооперативнияпазар в Габрово. Той щеговори за кулинарията наСирия, както и за частот традиционната култу-раищепочерпидошлитесъс сиропирания сладкишкюнефе, характерен засирийската традиция. За-едно с него от галерията

ще предложат и типиченмарокански чай с мед иарабскокафескардамон.По-нататък прожекциитена филмите ще бъдат от16и18часавсъботаине-деля.Около20зрителибимогладасъберегалерията„Орловска10“.Акоимаго-лям интерес към алтерна-тивнотокино,ИваСъйковаобещавадогодинапрожек-циите да се преместят впо-голямазала.

Алтерíативíо арабñко киíо ще преäложи ãалерия „Орловñка 10”

Продължава от стр. 1