І ЧАСТ

30. DE EXERCITU ROMANO1. Pueri et puellae ad campum Martium veniunt, ubi tribuni exercitum exercebant. 2. Tubarum et cornuum sonitus adventum exercitus nuntiat. 3. Notum est summaos magistratus exercitui prseesse. 4. Exercitus Romanus duo cornua habet. 5. Nunc dextro cornu legatus, sinistro tribunus imperat. 6. Cornua exercitus ab armis taurorum nominata sunt: sicut tauri ictu cornuum, ita exercitus impetu cornuum

adversarios propellunt. 7. Media in acie plerumque peditatus stabat, in cornibus – manus sociorum et equitatus. 8. .Victorias exercitus Romani poetae versibus praeclaris celebrant.

ЗА РИМСКАТА ВОЙСКА1. Момчета и момичета отиват към Марсово поле, където трибуните упражняваха войската.2. Звукът на тръбите и роговете изветява пристигането на войската.3. Известно е, че върховните магистрати стоят начело на войската.4. Римската войска има два фланга.5. Сега легатът заповядва на десния фланг, а трибунът - на левия.6. Фланговете във войската носят името си от оръжията на биковете – както биковете с удар на рогата,

така и войската с атака на фланговете отблъсква противниците.7. Повечето пъти пехотата стоеше в средата на войската, а във фланговете – войската на съюзниците и

конницата.8. Поетите прославят победите на войската на римляните с прекрасни стихове.

31. DE CAMPO MARTIO1. Marcis et Gnaeus ludo discedunt. 2. ”Potesne, Marce, ad Campum Martium mecum venire?” – rogat Gnaeus. 3. “Tibi res mirificas: theatra, porticus, thermas monstrabo, semper tui studiosus ero”. 4. “Ego iam in Campo fui, sed benigne denuo tecum veniam.” – respondet Marcus. 5. Aspectus Campi lati, ad ripam Tiberis siti, praeclarus fuit, est et erit. 6. Hic exercitus nostri se esercebant, hic oueri variis ludis se delectabant, hic magistratus comitia habebant. 7. Marcus manus ad coelum tendit te se ad deos vertit: “Iuppiter ceterique dei, nobis adeste. Si vos nobiscum

eritis, Roma nostra aeterna erit.”ЗА МАРСОВО ПОЛЕ

1. Марк и Гней си тръгват от училище.2. “Можеш ли, Марк, да дойдеш с мен на Марсово поле?” – пита Гней.3. “Ще ти покажа чудни неща: театри, колонади, бани, винаги ще бъда грижовен към теб.”4. “Аз вече бях на Марсово поле, но с удоволствие ще дойда отново с теб” – отоваря Марк.5. Гледката към широкото Марсово поле, разположено на бреговете на Тибър, беше, е и ще бъде

прекрасна.6. Тук нашите войски се упражняваха, тук момчетата се забавляваха с различни игри, тук магистратите

събираха Народното събрание.7. Марк протяга ръка към небето и се обръща към боговете: “Юпитер и другите богове, помогнете ни.8. Ако вие бъдете с нас, нашият Рим ще бъде вечен”.

32. DE ETRUSCIS1. Romanis maxime periculosi finitimorum Etrusci fuerunt, quoque Tusci nominati. 2. Tiberis inter duos populos fluit. 3. Tusci olim ex Asia ad Italiam migraverunt. 4. Populos Etruscorum oppidis opulentis florit. 5. Etrusci st Romani de primo loco in Italia certaverumt. 6. Postremo Romani terram inimicorum occupaverum et oppida, maximis divitiis plena, deleverunt. 7. Sed populos Romanus memoria tenuit multa Etruscis Romam debere, multa ab aemulis suis accipere ut

arma, instituta religioza, ludos gladiatorios etc. 8. Etruscos et ceteros Italicos Romani populos foederatus vel socios appelaverunt.

ЗА ЕТРУСКИТЕ1. За римляние, етруските, наречени още туски, бяха най-опасни от съседите.2. Тибър тече м/у два народа.3. Някога туските се преселиха от Азия в Италия.

4. Народът на етруските процъвтява в големи градове.5. Етруските и римляните се биеха аз първото място в Италия.6. Най-накрая римляните завзеха земята на враговете, а градовете, пълни с несметни богатства,

разрушиха.7. Но римският народ помнеше, че Рим дължи много неща на етруските, че взе много от своите

съперници, като оръжията, религиозните обичаи, гладиаторските игри и др.8. Римляните нарекоха етруските и останалите италийци федерати или съюзници.

33. DE VEIS I1. .Etruscis magnum et opulentum oppidum Vei fuit. 2. .Incolae Veiorum magno luxu vixerunt, agros fructuosus domosque auro et argento plenas optime rexerunt,

numquam de principatu Italiae cesserunt. 3. .Sed fortuna non semper prospera Veis mansit et incolis res adversas misit. 4. Veientani decem annos bella varia victoria cum Romanis gesserunt. 5. Postremo Romani M.Furim Camillum, virum belli peritum, magistratum dixerunt et sic fortunam belli flexerunt. 6. T.Livius scribit populum Romanum arma denuo sumpisse, Veientanos maximum metum invasisse. 7. Camillus novum exercitum ad Veios duxit, castra ibi posuit.

ЗА ВЕЙ1. Етруските имаха голям и богат град Вей.2. Жителите на Вей живееха в голям разкош, добре управляваха плодородните си земи и домовете,

пълни със злато и сребро, не отстъпваха никога за първото място в Италия.3. Но съдбата не винаги беше благосклонна към вей и изпрати нещастие на жителите.4. Най-накрая римляните избраха за магистрат Марк Фурий Камил, опитен във войната мъж, и така

промениха хода на войната.5. Тит Ливий пише, че римският народ взел оръжие и голям страх нахлул у жителите на Вей.6. Камил поведе нова войска към /вей и там разположи военен лагер.

34. DE VEIS II1. Postquam Romani bellum moverunt Camillus oppidum Veios multis castellis inclusit. 2. Postea viros coniculum sub terra agere iussit. 3. Sine mora Romani operam dederunt et viam subterraneam in oppidum pondit et signum pugnae vexillo rubro

dedit. 4. Tum dictator manus ad coelum tetendit, deis templum spopondit et signum signum pugnae vexillo rubro

dedit.5. Iam cornua et tubae cecinerunt, exercitus sociisque passim cucurrerunt et cuniculis clam in oppidum

pervenerunt. 6. Non multo post Romani vicerunt, paucis oppidanis pepercerunt et iussu Camilli praedam inter se diviserunt. 7. Iuno regina a Veis Romam portata est et imperator deae in Aventino templum vovit.34.ЗА ВЕЙ II1. След като римляните започнаха войната, Камил обгради с много малки крепости град Вей.2. След това заповяда мъжете да направят проходи под земята.3. Без да се бавят, римляните си дадоха труд и прокараха подземен проход към града.4. Тогава диктаторът вдигна ръка към небето, обеща на боговете храм и даде сигнал за битката с

червен флаг.5. Роговете и тръбите също дадоха сигнал, войската и съюзниците се спуснаха на всички страни и

стигнаха до града чрез тунелите.6. Малко след това римляните победиха, пощадиха малко граждани и по заповед на Камил, разделиха

плячката помежду си.7. Царица Юнона е пренесена от Вей в Рим и пълководецът обеща на богинята храм на Авентина.35.DE THERMIS ROMANORUM1. 1.Gaius Iulius, qui prima adulescentia amicus Marci fuit, aquam at exercitum valde amabat. 2. Ita cum Marco ad balnea publica contendit, quae Romani Graece thermas appellabant. 3. Amici thermas intraverunt, postea palaestram petiverunt, in qua multos athletas conspexerunt, qui saliebant

et currebant, multi pilas iaciebant, multi discos emittebant. 4. Paulo post cursu certabant et Gaius ceteros, quibuscum certavit, longe potentia praestabat. 5. In apodyterio iam servi, quos Marcus et Gaius Athenis emerunt, stabant. 6. Quibus amici togas deposuerunt et ad frigidarium properabant, cuius in piscina, aquae frigidae plena, natare

poterant.36.ЗА РИМСКИТЕ БАНИ1. Гай Юлий, който в първа младост бе приятел на Марк, обичаше водата и спорта.

2. Така, заедно с Марк се отправи към обществените бани, които римляните наричаха на гръцки терми.3. Приятелите влязоха в термите, след това се отправиха към палестрата, в която видяха много атлети,

които тичаха и скачаха, мнозина хвърляха топки, други мятаха дискове.4. Малко след това се състезаваха в надбягване и Гай предъзхождаше далеч по сила останалите, с

които се състезаваше.5. В съблекалнята вече стояха робите, които Марк и Гай купиха в Атина.6. На тях приятелите оставиха тогите си и забързаха към фридригариума, в басейна на който, пълен със

студена вода, можеха да плуват.36.IN CIRCO1. Diebus festis plurimis incolis imperii Romani maximum gaudium in spectaculis circi fuit. 2. Multi ex tota Italia aliisque provinciis Romam veniebant et in planicie gradus Circi Romanos spinam

nominare, quam simulacris aureis, obeliscis marmoreis, aris sacris, vasis eburneis ad cultum deorum ornaverunt.

3. Postquam magistratus in arena sacra prospera faciebant, cursus equorum incipiebat. 4. Scimus medium tractum circi Romanus spinam circumvolabant. 5. Bigae aut quadrique spinam circumvolabant.6. Ecce iam unus aurigarum metae appropinquat, currum flectere vov potest et occidit. 7. Ceteri perniciem maximo artificio vitant atque spem in ultimo curriculo ponunt. 8. Qui vincebant a summis magistratibus varia praemia: coronas argenteas, vestimenta pretiosa, magnam

pecuniam accipiebant.36.В ЦИРКА1. През празничните дни голяма радост за жителите на Римската империя представляваха зрелищата в

цирка.2. Мнозина от цяла Италия и другите провинции на Рим дойдоха и изпълниха скамейките на Цирка в

равнината.3. След като магистратите бързо отидоха на свещената арена, състезанието с коне започна.4. Знаем, че издигнатата стена на цирка, която украсиха със златни стсуи, мраморни обелиски, свещени

олтари и вази от слонова кост в чест на боговете, е наречена от рим;яните “спина”5. Покрай стената прелитаха колесници с 2 или 4 коня.6. Ето, вече един от колесничарите приближава метата, не успява да завие и пада.7. Другите много изкусно избягват гибелта и поставят надеждата в последната обиколка.8. Тези, които победиха, получиха различни награди от върховните магистрати: сребърни корони,

великолепни дрехи, голямо богатство.37.DE MAGISTRATIBUS ROMANORUM1. Romani duos consules summos magistratus quottanis creaverunt. 2. Postea consulibus ceteros magistratus – censores, praetores, aediles, quaestores addiderunt. 3. Kalendis Ianuariis consules magistratum obtinebant, in Capitolium ascendebant et summo deo sacrificabant. 4. Tim populus magno clamore in forum et in viam Sacram concurrebat. 5. Duodecim lictores, fidi et strenui ministri consulum, procedebant et in turba vian consulibus aperiebant. 6. Consules et senaui in curia et comitiis centuratis in Campo Martio praeerant. 7. Etiam in bello summum imperium habebant et saepe Romam victores veniebant.37.ЗА РИМСКИТЕ МАГИСТРАТИ1. Римляните ежегодно избираха двама консули за върховни магистрати.2. След това от консулите прибавиха другите магистрати – цензори, претори, едили, квестори.3. По време на януарските календи, консулите заемаха длъжността на магистрати, изкачваха се на

Капитолия и принасяха жертва на върховния бог.4. Тогава народът с големи викове се стичаше на форума и по Свещения път.5. Дванадесет ликтори, верни и дейни служители на консулите, вървяха напред и проправяха път на

консулите през тъпата.6. Консулите стояха начело и на Сената в курията, и на Народното събрание по центурии на Марсово

поле.7. Дори имаха върховна военна власт и често идваха в Рим като победители.38.DE FAMILIA ROMANA1. Familia Romana non solum ex patre te matre, ex fratribus et sororibus, sed etiam ex servis constabat. 2. Post Romam conditam patri summa potentia, summumque honor erat. 3. Existimabant patrem dominum uxoris, liberorum, servorum esse, liberos servosque suos vendere etiam

necare posse. 4. Romani agriculturae studebant vel bella gerebant.

5. Domi agros suos colebant, in bello ante castra aggeres vallaque extruebant. 6. Patrum erat quoque rem publicam more maiorum curare. 7. Domui autem matres praeerant, liberos educabant, servos curabant. 8. Ore matris suae filius primas fabulas discet. 9. Saepe pater mulierem sociam consliorum laborumque habebat.38.ЗА РИМСКОТО СЕМЕЙСТВО1. Римското семейство се състоеше не само от баща и майка, братя и сестри, но и от роби.2. След основаването на Рим, бащата имаше върховна власт и върховна длъжност.3. Считаше се, че бащата е господар на съпругата, децата и робите, че може да убива дори своите деца

и роби и да ги продава.4. Римляните или се занимаваха със земеделие, или водеха войни.5. В мирно време обработваха земята си, по време на война построяваха пред военните лагери насипи

и валове.6. Дълг беше на бащите да ръководят също и държавата според обичаите на предците си.7. Обаче начело на дома стояха майките, те обучаваха децата и се грижеха за робите.8. Синът ще научи първите приказки от устата на своята майка.9. Често бащата смяташе майката за съюзница в плановете и усилията си.39.IN PALAESTRA1. Iam ante ortum solis Gaius et Marcus in palaestram venerunt. 2. Praefectus palaestrae, homo severus, orationem longam apud pueros habuit:”Nemo umquam Romanos in

dominationem redegit, nemao Ro manas virgines mulieresque oppugnatione terruit, quia cuncti viri a pueritia cursu, lucatione, pugilatu, dosco, hasta, fortitudinem suam exercebant.

3. Satis sermonum, properare ad arenam”. 4. Gaius, qui plus magnitudine animi quam robore valebat, in medium incessit, hastam manu certa emisit et se

victorem fescit. 5. At Marcus certare cum Gaio in animo non habuit et dixit: “Ego Campum petam, in quo adulescenti hodie

Romae origines Ludo Troiano celebrunt.”39.В ПАЛЕСТРАТА1. Още преди изгрева на слънцето, Гай и Марк отидоха в палестрата.2. Префектът на палестрата, суров човек, държа дълга реч пред момчетата: “Никкога никой не е

подчинявал римляните, никой не е плашил римските жени и девойки с обсада, защото всичките мъже от детството си упражняваха своята си ла в тичане, бокс, хвърляне на диск и копие.

3. Стига разговори, бързайте към арената.!”4. Гай, който имаше по-здрав дух, отколкото физическа сила, отиде в средата, хвърли копие със сигурна

ръка и стана победител.5. Марк не искаше да се състезава с Гай по дух и каза: “Ще ходя на Марсово поле, където днес

младежите празнуват създаването на Рим с Троянските игри.40.DE NOBILITATE ROMANA1. Nobilitas Romana primum locum dignitatis in civitate tenebat. 2. Nonnullae familiae patriciorum plebeiorumque ceteros divitiis, origine et potentia superabant. 3. Primo nulla virtus nobilitati deerat: viri honesti magnitudine animi et fotritudine cum adversariis pugnabant,

auctoritate colebant, gloriam maximam in virtute ponebant. 4. Domi militaque bonos mores colebant, gloriam maximam in virtute ponebant.5. Magna cum pietate rem publicam curabant: audaciam in bello, aequitatem in otio paebebant. 6. Sed postquam luxus et avaritia civitatem invaserunt, nobilitas superbia et ambicione corrupta, vitiis suis

civitatem delevit.40.ЗА РИМСКИЯ НОБИЛИТЕТ1. Римският нобилитет заемаше първо място по достойнство в държавата.2. Някои семейства на патриции и плебеи прежъзхождаха другите по богатства, произход и влияние.3. Първо не липсваше никакво мъжество на нобилитета: достойните мъже със силата на духа и

смелостта се сражаваха с противниците, ръководеха държавата с авторитета си, а не със сила.4. В мир и във война почитаха добрите обичаи, смятаха мъжеството за най-голяма слава,5. Грижеха се за държавата с голямо благочестие: проявяваха смелост във войната и справедливост в

мирно време.6. Но след това алчността и разкощът нахлуха в държавата, нобилитетът разруши държавата със

своята надменност, покварено домогване и пороци.41.PRIMI REGES ROMANORUM1. Romae a principio reges regnabant.

2. Primus regum Romanorum Romulus fuit, qui Romam condiderat, C senatores creaverat, signa imperii addiderat, lictores XXIV sibi sumpserat.

3. Postea uxores populo suo dedit: Romani audacter virgines Sabinas rapuerunt et per domos suas duxerunt. 4. Virginum raptus cruentorum bellorum causa fuit. 5. Romulus autem copias finitimorum vincere potuit. 6. Numam Pompilium, qui rex secundus Romanorum fuit, fortina alio modo adiuvabat: rex nullum bellu

gesserat, sacras deis deabusque fecerat, religionem institutaque constituerat. 7. Res gestae Tulli Hostilii facta Romuli adaequabant, quod bella cruenta reparaverat, finitimos multis proeliis

superaverat, Romae Caelium montem addiderat.41.ПЪРВИТЕ РИМСКИ ЦАРЕ1. В Рим отначало управляваха царе.2. Пръв от римските царе беше Ромул, който бе управлявал Рим, бе прибавил знаци на властта, бе взел

със себе си 24 ликтора.3. След това даде на своя народ съпруги: римляните дръзко грабнаха сабинските девойки и ги заведоха

по своите домове.4. Отвличането на девойките беше причина за жестока война.5. Ромул обаче можа да побед войските на съседите си.6. Съдбата помагаше по друг начин на Нума Помпилий, който бе вторият от римските царе: не беше

водил никакви войни, а беше построил храмове на боговете и богините и беше уредил религията и обичаите.

7. Подвизите на Тул Хостилий наподобяваха делата на Ромул, като беше възстановил кървавите войни, беше победил съседите си с множество сражения, беше прибявил към Рим хълма Целий.

42.DE RECTA VITAE VIA1. Hercules adulescentulus in trivia sedebat et de recta vitae via cogitabat. 2. Duae feminae adulescentulo appropinquaverunt. 3. Quamquam Hercules non interrogaverat, altera: “Quid, inquit, dubitas? 4. Ego tibi ractam viam monstrabo. 5. Si hodie mecum veneris, vita tua semper iucunda erit.6. Etiamsi non laborabis, tamen vitam tuam curis liberabo.” 7. Tum Hercules interrogavit: “Quis es?” 8. “Inimici”, respondit femina, “Vitium me vocant, amici autem Voluptatem”. 9. Altera diu tacuerat, sed postea: “Alteram viam tibi monstrabo, inquit, vita tua laboriosa et molesta erit, si

mecum veneris. 10. Si incolas terrarum a monstris liberaveris et e magnis periculis servaveris, gloria tibi erit apud bonos aeterna”. 11. Non diu Hercules de cinsiliis dearum cogitavit, asperam et arduam vitam rectam esse iudicavit.42.ЗА ПРАВИЛНИЯ ПЪТ В ЖИВОТА1. Младият Херкулес седеше на кръстопът и мислеше за правилния път в живота.2. Две жени се приближиха до младежа.3. Въпреки че Херкулес на се беше обърнал към тях, едната попита: “В какво се съмняваш?4. Аз ще ти покажа правия път.5. Ако дойдеш с мен, твоят живот винаги ще бъде приятен.6. Дори ако на работиш, пак ще те освободя от грижи.”7. Тогава Херкулес попита: “Коя си ти?”8. “Враговете”, отговори жената, “ме наричат порок, а приятелите – желание”.9. Другата жена дълго беше мълчала, но после каза: “Ще ти покажа другия път, животът ти ще бъде

труден и тежък, ако дойдеш с мен.10. Ако опазиш жителите на земята от големите опастности, в очите на добрите, славата ти ще бъде

вечна”.11. Не дълго мисли Херкулес за намеренията на богините и реши, че стъмният и труден път е

правилният.43.DE AENEA1. Magister Marco et Gaio narravit historiam belli Troiani ad originem nationis Roamnae pertinere. 2. “Inter Troianos, qui Troiam deletam reliquaverant et patriam novam quaesiverant, Aeneas, filius Veneris, fuit. 3. Qui, postquam Graeci Troiam expugnaverunt atque incendio deleverunt, troia emigravit.4. Ad Aeneam concurrerunt plerique, quos Graeci non occiderant. 5. Aeneas amicis spem novam ostendit et dixit: “Di nobis Italiam novam patriam ostenderunt et ibi nos agros

fecundos inveniemus.” 6. Post multos errores denique Venus, quae propter Paridis arbitrum Troianos semper adiuverat, a deis veniam

filii poposcit. 7. Iuppiter matri promisit: “Aeneas mox in Latio veniet et Ascanius, cui cognomen Iulii addiderit, in Latio Albam

Longam conet.”43.ЗА ЕНЕЙ1. Учителят разказва на Марк и Гай, че историята на троянската война се отнася до/за произхода на

римския народ.2. Измежду троянците, които бяха оставили разрушената Троя и бяха потърсили нова родина, беше

еней, синът на Венера.3. След като гърците превзеха Троя и я опожариха, той напусна града.4. И други хора, които гърците не бяха убили, дойдоха при /еней.5. Еней даде на приятелите си нова надежда и каза: “Боговете ни посочиха Италия за нова родина и там

ще открием нашата плодородна земя.6. След дълго лутане, накрая Венера, която поради решението на Парис винаги беше подпомагала

троянците, измоли от боговете милост за сина си.7. Юпитер обеща на майката: “Еней скоро ще пристигне в Лациум и Асканий, към чието име щеше да се

прибави Юлий, ще основе в Лациум град Алба Лонга.44.DE REBUS DIVINIS1. Antiqua aetate Romani saepe pro re publica sacrificabant, ad eam rem homines integros sacerdotes

creabant, qui pietate rebus divinis praeerant et ad senectutem religiones curabant. 2. Sacerdos ad aram ante templum positam stabat, exta victimarum cremabat, in carnem vinum ex vase

fundebat et sanguine pecudum deos placabat: 3. “Dei custodes conservatoresque Romae, vos oro petoque civiato propitii este, saltem populo Romano date et

imperium Romanum in perpetuum servate”. 4. Erat sacerdotum quoque templa dedicare et laudem publicam petere.44.ЗА БОЖЕСТВЕНИТЕ ДЕЛА1. От древни времена римляните често принасяха жертви за държавата и избираха честни хора за

жреци, които благочестиво ръководеха божествените дела и се грижеха за старите религии.2. Жрецът стоеше при олтара, разположен пред храма, гореше вътрешностите на жертвените животни,

в/у месото разливаше вино от съд и чрез кръвта на животното умилостивяваше боговете:3. “Богове, пазители и спасители на Рим, моля ви и настоявам, дайте благополучие на римския народ и

завинаги запазете римската държава.”4. Също така е присъщо на жреците да освещават храмове и да се стремят към публично признание.45.DE RITU SEPULTURAE1. Mater Marci et Quinti orationem longam de sepulturis habuit. 2. “Romani putant animam hominis non sepulti quietem invenire non posse. 3. Comites Romuli, boni agricolae et strenui milites, qui in Palatino habitaverant, mortuos in foro condiderunt. 4. Vos pueri, sepulcrum antiquum Romuli, Lapidem nigrum appellatum, in foro videre potestis. 5. Heri pompam magnificam vidi, quae reliquias equitis Romani, laudibus et mercede digni, ad domum

aeternam portabat. 6. Comites mortui fuerunt, qui amiciter cum equite vixerant. 7. Cum pompam in viam Appiam advenit, mortuum in rogo posuerunt. 8. Servi vinum ex vasis in rogum infuderunt, reliquas in urnam posuerunt et paucis diebus post in sepulcro

sepelient”.45.ЗА ПОГРЕБАЛНИЯ РИТУАЛ1. Майката на Марк и Квинт произнесе дълга реч за погребенията.2. Римляните смятат, че душата на непогребания човек не може да намери покой.3. Спътниците на Ромул, добри земеделци и дейни войници, които бяха обитавали Палатин, погребваха

мъртвите на форума.4. Вие, момчета, можете да видите древната гробница на Ромул, наречена Черния камък.5. Вчера видях голямо шествие, което носеше останките на римски конник, достоен за награди и

похвали, към вечния му дом.6. Спътници на мъртвия бяха тези, които бяха живели като приятели с конника.7. Когато шествието достигна пътя Апия, поставиха мъртвия на кладата.8. Робите изляха виното от съд в кладата, поставиха останките в урната и няколко дни след това ще ги

пограбат в гроб.46.DE LEGIBUS DUODECIM TABULARUM1. Multos annos populus cum patribus sine pace vixit. 2. Itaque patres tres legatos Athenas miserunt, qui leges Solonis scripserunt et mores iuraque civitatum

Graeciae noverunt. 3. Postea senaus iussit decemviros leges rei publicae scribere. 4. Itaque decemviri magna cum aequitate leges conscripserunt et populum prima luce ad conditionem

convocaverunt. 5. Tum Appius, senex severus, qui decemviris praeerat, magna voce dixit: 6. “Nos, summi iudices summique duces populi Romani, leges confecimus. 7. Nunc opus est vos leges consensu populi et patruum probare. 8. Vox populi vox dei.” 9. Paulo post senatus duodecim leges in aes scripsit et in publico proposuit.46.ЗА ЗАКОНИТЕ НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ТАБЛИЦИ1. Много години народът живя без мир със сенаторите си.2. И така, сенаторите изпратиха трима легати в Атина, които преписаха законите на Солон и узнаха

обичаите и законите на гръцката държава.3. След това сенатът заповяда на комисия от десет души да запише законите на държавата.4. И така, комисията справедливо написа законите и свика народа на събрание на разсъмване.5. Тогава Апий, суровият старец, който ръководеше комисията, каза на висок глас:6. “Ние, върховните съдии и върховни предводители на римския народ, създадохме законите.7. Сега трябва вашите закони да се одобрят чрез съгласието на народа и сенаторите.8. Гласът на народа е глас божи.”9. Малко по-късно сенатът записа законите на мадни таблички и ги изложи на площада.47.DE FUNERE CAESARIS1. Populus Romanus Caesarem toto pectore amaverat ideoque funus magnificum imperatori suo paravit. 2. dIe funeris magistratus corpus mortui in forum portaverunt. 3. Magna pompa cum imaginibus maiorum cum tabulis, quae de facinoribus viri praeclari narrabant, Via Sacra

cedebat. 4. Antonius consul sermonem laudativum de rostris habuit; necem Caesaris scelus nefandum appellavit. 5. Quo tempore duo viri armati lectum cum corpore inflammaverunt. 6. Multi togas, veterani arma, matronae ornamenta et alia genera rerum in flammas iacebant. 7. Quo in loco Octavianus templum, mirificum opus artificii humani, aedificavit.47.ЗА ПОГРЕБЕНИЕТО НА ЦЕЗАР1. Римският народ беше обичал Цеазр с цялото си сърце и затова приготви великолепно погребение за

своя предводител.2. В деня на погребението магистратите изнесоха тялото на мъртвия на форума.3. Голямо шествие с изображенията на предците и с таблици, които разказваха за делата на прочутия

мъж, отиваше към свещения път.4. Консулът /антоний държа хвалебствена реч на ораторската трибуна; нарече убийството на Цезар

ужасно престъпление.5. През това време двама въоръжени мъже запалиха носилката с тялото.6. Хвърлиха в пламъците много тоги,оръжия на ветерани, украшения на матрони и други видове неща.7. На това място Октавиян построи великолепно произведение на човешкото изкуство.48.DE ROMANORUM NOMINIBUS1. Antiquis temporibus Romanis unum nomen erat. 2. Postea tria nomina viro ex genere non ignoto data sunt. 3. Primum nomen Romani praenomen vocabant et una littera tantum scribebant. 4. Secundum erat nomen gentilicum vel nomen gentis, tercium nomen familiae, cognomen dictum. 5. Gaius est Iulii Caesaris praenomen, Iulius nomen, Caesaris cognomen. 6. Die nono puer natus est, tota familia solemniter diem lustricum celebrabat, praecationes faciebat et carmina

magica cantabat, quibus carmnibus morbos malaque cuncta a limine domus expellebat. 7. Romani filio primogenito patris praenomen plerumquae imponebant, at filias nomine gentilico appellabant:

Marci Tulii Ciceronis filius erat Marcus, filia Tullia. 8. Servis nomina Graeca dabant ut /davum, Aesopum etc.48.ЗА ИМЕНАТА НА РИМЛЯНИТЕ1. В древни времена римляните имаха едно име.2. След това на човек се даваха три имена от неизвестен вид.3. Римляните наричаха първото име “собствено” и го пишеха с една буква.4. Второ беше името на рода или “родовото име”, третото – името на семейството, наречено фамилно

име.5. Гай е първото име на Юлий Цезар, Юлий е името на рода, а Цезар – фамилното име

6. На деветия ден, след като се роди момче, цялата фамилия празнуваше тържествено денят на очистението, молеше се и пееше магически песни, с които изгонваше всички болести и злини от прага на дома.

7. Често римляните даваха на първородния син името на бащата, на момичетата – родовото име: синът на Марк Тулий Цицерон беше Марк, а дъщерята – Тулия.

8. На робите даваха гръцки имена, като Дав, Езоп и т.н.49.DE TRIUMPHO II1. Triumphus est genus honoris, quod more antiquo senatus duci victori publico sumptu decernit. 2. Post Carthaginem deletam P.Cornelius Scipio Aemilianus triumphum magnificum egit. 3. Prima luce agmen militum magistratumque magna cum celebritate per Viam Sacram ad Templum Iovis

Capitolini procedebat. 4. In agmine maxime conspicuae erant imagines oppidi expugnati. 5. Principes Carthaginis, qui pugnis superfuerant, catenis aureis ante currus Scipionis maesti cedebant. 6. Legionarii pedibus pompam claudebant, imperatorem suum Scipionem maximis laudibus et clamore ad

coellum tollebant et cognomen Africani addiderunt. 7. Scipio victor Iovi Optimo Maximo bovem album immolavit. 8. Postremo exercitui et plebi opulentam cenam dedit.

49.ЗА ТРИУМФА II1. Триумфът е вид почест, която сенатът определя на пълководеца на обществени разноски по древен

обичай.2. След разрушаването на Картаген, Публий Корнелий Сципион Емилиан отпразнува великолепен

триумф.3. На разсъмване колона от войници и магистрати празнувайки се отправи по Свещения път към храма

на Юпитер Капитолийски с голямо оживление.4. В най-голямата забележима редица имаше изображения на превзетия град.5. Първенците на Картаген, които бяха оцелели след битката, вървяха тъжни пред колата на Сципион,

оковани в златни вериги.6. Легионерите завършваха шествието с пехотинци, вдигаха големи възхвали и викове към небето за

своя предводител Сципион и му прибавиха прякора Африкански.7. Победителят Сципион принесе в жертва на Юпитер Всеблаг Всемогъщ бял вол.8. Най-накрая даде на войската и плебеите голям обяд.50.DEMEA FRATREM SUUM VISITATDemea ad fratrem suum it et servum Syrum rogat:

Estne domi frater meus? Non est. Quo iit? Scio, sed tibi non monstrabo. Nonne times verbera? Nuntiabo tibi. Estne tibi nota porticus apud macellum? Est mihi nota. Praeteri via racta sursum. Qua ubi ieris, ibis clivo deorsum. Vah! Erravi. Clivo rursum redibis. Scisne

Cratini domum? Scio. Ubi domum praeterieris, ibis ad dextram manum. Ibi caupona est. Eo ierunt dominus cum amico. Cur cesso ad fratrem ire? I. (sibi): Ego te exercebo hodie, ut dignus es.

51.SCIPIO NASICA ET POETA ENNIUS1. Scipio Nasica ad poetam Ennius venit. 2. Ancilla dixit Nasicae eum eum domi non esse. 3. Sed Nasica ensit eam domini iussu id dixisse et eum intus esse. 4. Paucis diebus post Ennius ad Nasicam venit et eum ab ianua quaesivit. 5. Nasica exclamavit se domi non esse. 6. Tum Ennius: “Quid? Ego non cognosco, inquit, vocem tuam?” 7. Ei Nasica: “Homo est impudens! Ego ancillae tuae credidi te domi non esse, tu mihi non credis!”51.СЦИПИОН НАЗИКА И ПОЕТЪТ ЕНИЙ1. Сципион Назика отива при поетът Ений.2. Прислужницата каза на Назика, че той не е вкъщи.

3. Но той разбра, че тя е казала това по заповед на господаря и че той е вътре.4. Няколко дни след това Ений отиде при Назика и го потърси от вратата.5. Назика извика, че не си е вкъщи.6. Тогава Ений каза: “Какво? Нима аз не познавам твоя глас?”7. Назика му отговори: “Ти си безсрмник! Аз повярвах на твоята прислужница, че не си у дома, а ти не

вярваш на мен!”52.VERCINGETORIX SE CAESARI DEDIT1. Nostri, postquam pila in Gallos miserunt, gladiis rem gerunt. 2. Utrimque atrociter pugnatur. 3. Dux et princeps Lemovicum, a nostris occiditur; dux Arvenorum vivus in fuga capitur. 4. Signa militaria LXXIV ad Caesarem referuntur. 5. Magnus numerus Gallorum interficitur; pauci integri se in castra recipiunt. 6. Postero die ad Caesarem legati a Gallis mittuntur. 7. Caesar iubet arma tradi ac principes produci. 8. Caesar pro castris consedit; eo duces producuntur. 9. Vercingetorix deditur, arma proiciuntur.53.ВЕРСИНГЕТОРИКС СЕ ПРЕДАВА НА ЦЕЗАР1. Нашите, след като изпратиха копията си с/у галите, довършват битката с мечове.2. От двете страни се сражават ожесточено.3. Пълководецът и принцепсът на лемовиците са убити от нашите; пълководецът на арвените е хванат

жив в бягство.4. Военните знамена – 74 броя – са предадени на Цезар.5. Голям брой гали са убити; малцина се връщат в лагера непокътнати.6. На следващиа ден при Цезар биват изпратени легати от галите.7. Цезар заповядва да бъде предадено оръжието и принцепсът да бъде изведен напред.8. Цезар седи пред лагера; пълководците са изведени напред пред него.9. Версингеторикс е предаден, оръжието е хвърлено.53.DE PRIMO BELLO PUNICO1. Primo bello Punico C.Lutatius Catulus consul cum classe trecentarum navium in Siciliam transit. 2. A Carthaginiensibus contra hostes quadringente naves parantur. 3. Lutatius etiam aeger navem ascendit. 4. Sedes belli erat contra Lylibaeum, civitatem Siciliae. 5. Romani magna virtute naves hostium adeunt. 6. Hostes magnam cladem accipiunt; multae Carthaginiensium naves capiuntur; ex classe Romana viginti

naces merguntur. 7. Statim a Carthaginiensibus pax petitur; iis pax iussu senatus tribuitur.8. Senatus quoque iussit sine pretio captivos dari.53.ЗА ПЪРВАТА ПУНИЧЕСКА ВОЙНА1. През Първата Пуническа война консулът Гай Лутаций Катул премина с флотата си от 300 кораба в

Сицилия.2. От картагенците срещу неприятелите са приготвени 400 кораба.3. Лутаций дори болен се качва на кораба.4. Мястото на военните действия беше с/у Лилибеум, град в Сицилия.5. Римляните с голямо мъжество нападат вражеските кораби.6. Враговете претърпяха голямо поражение; много картагенски кораби са хванати, от римския флот са

потопени 20 кораба.7. Веднага от картагенците беше предложен мир: мирът им беше предоставен по заповед на Сената.8. Сенатът също заповяда да се дадат пленниците безусловно.

54.DE SITU URBIS ROMAE I1. Constat urben Romam non solum virtute militum sed etiam situ urbis defendi. 2. Nam urbi locum Romulus magna providentia et arte elegit. 3. Is sensit non esse opportunus situs maritimos urbibus. 4. Est autem maritimis urbibus etiam mutatio morum. 5. Gentes, qui maritimas urbes incolunt, non haerent in suis sedibus, sed semper cogitatione a domo longius

rapiuntur. 6. Romulus locum elegit et fontibus opulentum et collibus, qui umbram vallibus afferunt. 7. Ex omni parte urbs arduis montibus cingitur.

8. Arx Romana circuitu arduo munita est. 54.ЗА РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА ГРАД РИМ I1. Известно е, че град Рим се защитава не само от мъжеството на войниците, но и от разположението

на града.2. Тъй като Ромул е избрал място с голяма предвидливост и изкуство.3. Тойразбра, че морското разположение не е благоприятно за града.4. А пък в морските градове има промяна на нравите.5. Народите, които обитават морските градове, не остават на своите места, често са грабвани от мисъл

по-далеч от града.6. Ромул избра място при богат извор и хълм, който правеше сянка в долината.7. От всички страни градът е обграден от стръмни планини.8. Римската крепост е обградена от стръмна околност.55. DE SITU URBIS ROMAE II1. No sine causa di hominesque locum prope Tiberim situm, urbi elegerunt. 2. Unicum locum, mari vicinum ad utilitates, regionum Italiae medium elegerunt. 3. Nam urbes, ad mare sitae, saepe multis periculis opponuntur. 4. Gentes urbium maritimarum saepe maria vasta pervolant. 5. Sed Urbs potest accipere ad mari cuncta ad victum necessaria. 6. Nam mari devehuntur fruges maritimae, pisces et alia animalia maritima. 7. Scimus postea reges urbem moenibus et turribus munivisse. 8. Saepe romani vi et armis urbem defendebant.55.ЗА РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА ГРАД РИМ II1. Не без причина боговете и хората избраха място близо до Тибър за град.2. Избраха единственото място близо до морето, средно за областите на Италия.3. Понеже градовете, разположени до морето, често биват изложени на множество опастности.4. Народите на морските градове често преминаваха през огромното море.5. Но градът може да получи от морето всичко, необходимо за живота.6. Тъй като моските градове, рибата и другите морски животни се носят от морето.7. Знаем, че след това царете укрепявали града с крепостни стени и кули.8. Често римляните защитаваха града си със сила и оръжия.56.DE PATIENTIA MILIUM CAESARIS1. Caesar summis in angustiis erat. 2. Frumenta cuncta longe consumpta erant. 3. Sed tamen id a militibus unica patientia ferebatur. 4. Quia horeum iis raro dabatur, legumina ab iis non recusabantur. 5. Est etiam genus radicus inventum, quod appellatur chara. 6. Id ad similitudinem panis ad militibus efficiebatur. 7. Crebrae voces militum in vigiliis audiebantur se arboribus vivere, sed Pompeium nullo modo e manibus

dimittere posse. 57.DE TEMPLO MINERVAE SYRACUSIS1. Urbs Syracusae maxima Graecarum urbium est et maximae celebrae est templum minervae. 2. Ubi sunt multa templa clara et celebria, sed maxime celebre est templum Minervae. 3. In eo pugna erat equestris Agathocli regis in tabulis picta praeclare. 4. Iis tabulis celebribus parietes templi vestiebantur. 5. Ea tabulae a M.Marcello, celebri et acri imperatore Romano, qui Syracusas vi consilioque cepit, non

tanguntur. 6. Verres autem celebres tabulas abstulit et parietes, quorum ornatus tot saecula manserant, tot proelia

equestria et pedestria effugerant, nudos reliquit.57.ЗА ХРАМА НА МИНЕРЖА В СИРАКУЗА1. Град Сиракуза е най-големият и най-прославеният гръцки град.2. Там има много известни и прочути храмове, но най-известен е храмът на Минерва.3. В него беше прекрасно изобразена на картина битката с коне на Агатокъл.4. С тези прекрасни картини бяха украсени стените на храма.5. Тези картини от Макр Марцел, прочутия и жесток римски пълководец, който превзе Сиракуза със сила

и благоразумие, не са докосвани.6. Обаче Верес разруши прочутите картини и стените, чиито украси бяха стояли толкова векове, бяха

преодолели толкова конни и пехотни сражения, останаха голи.58.DE SER. GALBA

1. Neroni Ser.Galba successit, nobili genere natus, ab Hispanis et Gallis imperator electus, mox ab omni exercitu libenter acceptus.

2. Nam privata vita eius insignis fuit militaribus et civilibus rebus. 3. Saepe consul, saepe pro consule, frequenter dux in gravibus bellis. 4. Eius tamen breve imperium fuit et exitus tristis. 5. Insidiis Othonis occiditur imperii mense septimo. 6. Iugulatus in foro, sepultus est in hortis suis, qui sunt Aurelia via non longe ab urbe Roma.58.ЗА СЕРВИЙ ГАЛБА1.59.DE TEMPLO HERCULIS AGRIGENTI I1. In omni Sicilia, tam locupleti et tam vetere provincia, tot oppidis opulentibus, talibus familiis tam divitibus –

Verres omnia signa tam vetera et celebria inspexerat et quod ei placuerat, abstulit. 2. Nihil in aedibus civium divitum, nihl in oppidis potentibus animus eius rapax reliquit. 3. Est Agrigenti ex aere simulacrum ingens Herculis. 4. Repente media nocte manus armatorim servorum, a Verre misa, ad templum concurritur. 5. Clamor ingens a custodibus templi tollitur.59.ЗА ХРАМЪТ НА ХЕРКУЛЕС В АГРИГЕНТ I1. В цяла Сицилия, толкова богата и толкова стара провинция, 60.DE TEMPLO HERCULIS AGRIGENTI II1. Custodes templi clamorem ingentem tollentes et audaces templum defendentes, servis occurrunt, sed

repelluntur. 2. Interea ex clamore pugnantium fama tota urbe pervolat expugnari deos patrios. 3. Omnes Agrigentini – adulescentes, iuvenes, senes – tela rapientes, ad templum ex tota urbe brevi corpore

concurrunt, periculum appropinquans vitare student. 4. Nocturni milites praeclari imperatoris fugientes, tamen duo sigilla perparvula tollunt. 5. Inde Siculi, Verrem ridentes, commode ita dicebant: “Eum immanem Verrem in labores Herculis referri

oportet.”61.DE VITA AESTIVA IN TUSCISC.Plinius Domitio suo salutem dat.1. Quem ad modum in Tuscis dies aestate disponentur? 2. Evigilabimus plerumque circa horam primam. 3. Apponetur cena in argento puro et antiquo. 4. Cenantibus nobis liber legetur. 5. Mox cum meis ambulabimus. 6. Variis sermonibus vesper extendetur. 7. Nonnumquam dies mutabuntur: si diu iacuerimus, post somnum non vehiculo, sed equo vehemur.8. Regionis forma delectaberis. 9. Magna capies voluptatem, si regionis situm ex monte prospexeris. 10. Putabis non terram, sed picturam eximia pulchritudine cerni. 11. Qua varietate oculi reficientur. Vale.62.CAMPANIA FELIX1. Quid pulchrius est quam Campaniae regio? 2. Nulla regio salubrior et fructuosior est quam Campania. 3. Nihil mollius coelo: bis floribus vernat! 4. Nihil uberius terra: ideo Liber Celrque certabant. 5. Nihil hospitalius mari: hic is nobilis portus Misenus, tepidi fontibus Baiae et Avernus lacus. 6. Quid celebrius est Vesuvio monte? 7. Id est exemplar pulchritudinis. 8. Nulla urbs Campaniae celebrior est Capua, quae magnitudine, pulchritudine, gloria aliis urbibus praestat.63.DE PULCHRITUDINE SYRACUSARUM1. Urbs Syracusae pulherrima omnium Graecarum urbium est. 2. Ea urbs ex quarruor urbibus maximis constat. 3. Una est “Insula”, in qua sunt plures aedes sacrae. 4. In “Insula” est fons aquae dulcissimae, plenissimus piscium. 5. Altera est urbs, cui nomen “Achradina” est; in qua est amplissima curia, pulcherrimae porticus, forum

maximum, templum magnificentissimum Iovis Olympii. 6. Tertia est urbs, quae “Tycha” nominata est, quod ibi templum antiquum Fortunae est; in qua est gymnasium

amplissimum et plures aedes sacrae.

7. Quatra autem “Neapolis” nominatur, quia postrema aedificata est.64.DE VIRTUTIBUS ROMANIS1. Paucae gentes nobiliores fuerunt gente Metellorum. 2. Notissimus eoruum est Q.Metllus, qui scribit patrem suum iis maximis rebus optimisque studisse: 3. Voluit enim pater eius primus miles esse, optimus orator, fortissimus imperator. 4. Desideravit praeterea in maximo honore esse, sapientissime vivere, summus senator habrei, plures liberos

relinquere, clarissimus in civitate esse.65.PUGNA APUD CANNAS1. L.Aemilius Paulus et P.Terentius Varro consules contra Hannibalem mittuntur. 2. L.Aemilius Paulus consul quam diutissime pugnam vitare studebat. 3. Propter impatientiam Varronis consulis ad vicum, qui Cannae appellatur, acriter pugnatur. 4. Paulus magis inpatientiam collegae non probare quam non adiuvare collegam poterat. 5. Numquam Romani acrius vehementiusque pugnaverunt quam apud Cannas. 6. Nullus proelium Punico bello a Romanis gravius accipitur. 7. Pugna Cannesis erat Alliensi cladi nobilitare par. 8. Ceterum, quia ab hoste cessatur, levior Alliensi clase; clade exercitus graivor foediorque.66.HANNIBAL DE EVENTU BELLI DESPERAT1. Tertio anno postquam Scipio ad Hispanias venerat, rursus res celeberrimas gessit. 2. Regem Hispaniarum, magno proelio victum, in amicitiam accepit et primas omnium a victo obsides non

poposcit. 3. Desperans Hannibal Hispanias contra Scipionem diutius retineri posse, fratrem suum Hasdrubalem ad Itaiam

cum omnibus copiis envocavit. 4. Is veniens eo itinere, quo etiam Hannibal venerat, apud Senam in insidias, a consulibus compositas, incidit. 5. Acriter tamen pugnans occisus est; ingentes eius copiae captae aut interfectae sunt, magna copia auri atque

argenti Romam relatum est. 6. Postea Hannibal iam de evntu belli despearvit.7. Romanis ingens animus fuit; ex Hispania P.Cornelium Scipionem evocaverunt. 8. Is rediens domum Romam cum ingenti gloria venit. 9. Omnes civitates,quae in Bruttiis ab Hannibale tenebantur, romanis se tradiderunt.67.CAESAR RUBICONEM FLUMEN TRANSIT1. Post mortem Sullae C.Iulius Caesar ad summum honorum gradum pervenit et consul creatus. 2. Postquam ei Gallia et Illyricum cum dceme legionibus decreta erant, primo Helvetios, qui sedibus suis

excesserant, vicit. 3. Deinde usque ad Ocesanum Britanniamque processit, multaque oppida ab eo expugnata sunt. 4. Postquam novem anis tota Gallia inter Alpes atque Rhodanumque fulmina pacata erat, bellum cum Britannis

gestum est, quibus ne nomen quidem Romanum notum erat. 5. Simulatque in Galliam rediit, a senatu sibi alterum consimulatum poposcit. 6. Tum Caesar: “Alea iacta est” exclamavit et flumen Rubiconem transiit.68.DE CLADE GERMANORUM1. Nuntiato hostium adventu et sacris factis Caesar iter in ea loca fecit, quibus in locis esse Germanos

audiebat.2. Proelio commisso noster graviter pugnaverunt, Germani multis eorum interfectis tamen pugna non

excesserunt.3. Postremo armis abiectis sinisque militaribus relictis se in flumen eiecterunt atque ibi timore oppressi vi

fulminis perierunt.4. Eo proelio facto nostri omnes paucis vulneratis ad exercitum victores redierunt.5. Imperator armis trafitis hostibus pepercit et magnis praemiis datis suos milites laudavit. 6. Eo bello confecto Caesar Rhenum ponte facto transire decrevit.

1. След като е известено за пристигането на враговете и жертвоприношението е извършено, Цезар потегли към местата, в които се чуваше, че са германите.2. След като битката беше завършена, нашите водиха тежко сражение, германите все пак не напуснаха битката, макар че мнозина от тях бяха убити.3. Най-накрая ,след като оръжието е хвърлено, военните знаци са изоставени, се хвърлиха в реката, притиснати от страха, загинаха под силата й.69.CAESAR POMPEIUM VICIT1. Caesare iubente legiones eius flumen Rubiconem transierunt et in Italiam venerunt.

2. L.Cornelio Lentulo C.Claudio Marcello consulibus Cn. Pompeius et maior pars senatus paucis resistentibus Roma fugit et in Graeciam transiit.

3. Ibi senatus Pompeio duce contra Caesarem bellum paravit.4. Caesar celeriter per totam Italiam militibus suis incolumibis iter fecit, in Thessaliam pervenit et Pompeium

fortuna adiuvante ad Pharsalum vicit.5. Omnibus rebus desperatis Pompeius Alexandriam contendit a Ptolemaeo, rege Aegypti, auxillia petens. 6. Sed a rege per dolum Caesare nesciente occisus est et caput eius Caesari relatum est.7. Constat Caesarem caput inimici sui conspexisse et lacrimas de morte atroci tantni viri fudisse.70.DE RECEPTIONE AESCULAPII1. Antiqui credebant Aesculapium, Apolonis filium, arte sua multos homines sanavisse. 2. Fama est ab eo Iove invito etiam mortuos ad vitam revocatos esse.3. Quam ob rem eum fulmine tractum esse et in anguem mutatum esse traditm est. 4. T.Livius narrat olim Tarquinio Superbo rege Romam morbo gravi tactam esse.5. Itaque libris Sybillini auctoribus Romani decemviros legatos Epidaurum mittere constituerunt, ubi

celeberrimum dei templum fuit.6. Ii Quinto Ogulnio principe ad aram dei accesserunt.7. Tum anguem, deo sacrum, templo relicto per mediam urbem ad navem Ogulnii contendisse traditum est.8. Postquam legati ad insulam Tiberis navigaverant, anquis abiit. Decemviris auctoribus in insula templum

Aesculapii aedificatum est; quo facto vis morbi fracta est.

71.DE MUNERIBUS GALDIATORIIS1. Iidem cives Romani, qui virtute sua totum orbem terrarum sibi subegerant, magna cum voluntate

crudelissima gldiatore munera et venationes spactabant.2. “Idem populus, inquit Iuvenalis poeta, qui dabat olim imperium, fasces legiones, nunc duas tantum res optat:

panem et circenses”.3. Antiquissimis temporibus gladiatores, qui captivi aut servi fuerunt, primum in tumulo virorum illustrium

pugnabant, postea in foris, postremo in amphitheatris: alii gladiis, alii hastis rem gerebant; alii adversarios retibus capiebant.

4. Bene constat exitum pugnantium plerumque eundem fuisse: eandem caedem atrocissimam vel hominum vel bestiarum.

5. Turba spectantium semper eodem modo se gerebat et pollice verso eadem crudelitate exclamabat: “Iugula, verbera, ure”!

72.DE TARPEIA1. Sabini Capitolium oppugnabant.2. Tarpeia, cuius pater arci Romanae praeerat, aquam forte sacris in Capitolium apportabat.3. Tum tarpeia a Tito Tatio, duce Sabinorum, quo subito advolaverat, ita monebatur: 4. “Si tuoa auxilio Capitolium a nobis expugnatum erit, magnum praemium accipies.5. Si consenseris, dona dabimus: si aurum a te optatum erit, aurum habebis; si alia dona cupiveris,

praebebimus”.6. Tarpeia respondit: “porta aperietur, si datum mihi erit quod bracchio a sinistro habetis”.7. Nam Sabini aurea armillas bracchio sinistro hababant.8. Quo promisso Sabini intraverunt et scuta ex sinistris manibus detraxerunt et eis Tarpeiam necaverunt.

1. Сабините нападнаха Капитолия.2. Тарпея, чиито баща беше начело на римската крепост, носеше вода на Капитолия за жертвоприношение.3. Тогава Тарпея беше предопределена от Тит Тации, водача на сабините, който внезапно беше изкочил на на пътя й.4. Ако Капитолия бъде превзета от нас, ще получиш огромна награда от нас.73.DE INCENDIO ROMAE1. Nerone principe urbs Roma arsit. 2. Id incendium atrocius fuit quam omnia superiora incendia.3. Erat autem excitatum in ea parte Circi Maximi, quae proxima Palatino et Caelio montibus est. 4. Per tabernas, ubi mercatores eas res proponebant, quibus flamma facillime alitur, ignis totum circum

corrupuit.5. Inde superiores urbis partes et rursus inferiores vastavit, quamquam pre totam urbem vigiles dispositi erant,

in quibus populus summam spem posuerat.

6. Urbs extremis periculis obnoxia erat propter angustas vias et maximos vicos.7. Romanis incendio ingentes labores impositi sunt.8. Sexto denique die in imma parte Esquilini finis incendio factus est.9. Tamen fama erat Neronem id incendium ipsum excitavisse.74.DE CAESARE ET CATONE1. Caesar propter beneficia a civibus celebrabatur, Cato propter iustitiam.2. His modestia, ille libertate gloriam sibi parabat.3. Huic severitas, illi clementia dignitatem addebat.4. Hunc cuncti viri senesque, illum iuvenes praedicabant.5. In illo hominibus miseris perfugium erat, in hoc malis pernicies.6. Haec et alie de illis viris inveniuntur in illo libro C.Sallusti, qui inscribitur “Bellum Catilinae”.7. Caesar socios Catilinae defendebat his fere verbis:8. ‘Hi viri, quamquam una cum illo Catilina consilium ceperunt, tamen cives Romani sunt.9. Cives Romanos iniussu populi necari lex vetat!”75.ORATIO CATONIS1. “Ista verba me terrent.2. Tu ipse, Caesar, hoc ipsum malum, quod crvit in hac civitate, auges.3. Nisi de hominibus istis summum suplicium sumitur, res publica nostra cum nobis ipsis iam in perniciem

venit”.4. Postquam senatus in Catonis sententiam discessit, consul ipse iussit socios Catilinae carcerem deduci.5. Est in carcere locus, qui Tullianum appellatur, ubi principes coniurationis interfecti sunt.6. Dum ea Romae geruntur, Catilina ipse legiones in Etruria instituit et cum Antonio consule pugnavit.7. Magna audacia fuit in exercitu Catilinae et magno animo omnes certabant. 8. Confecto proelio Catilina inter hostium cadavera repertus est, paululum etiam spirans.75.DE VIRTUTE VERA1. Seneca Lucilio suo salutem dicit.2. Quomodo milites incitabit dux, in aciem educturus exercitum pro coniungibus ac liberis periturum?3. Tibi ostendo Lacones in ipsis Thermopylarum angustiis positos.4. Nec victoriam sperant, nec reditum.5. Ille locus illis sepulcrum futurus est.6. At ille Leonidas quam fortiter illis dixit:7. “Sic, inquit, milites prandete, tanquam apud inferos cenaturi”.8. Illi promiserunt alacres se venire et a* prandium et ad cenam.9. Dux ille Romanus miltibus per ingentem hostium exercitum ituris dixit:10. “Ibi, milites, necesse est ire, unde redire non est necesse”.77.DE LEONIDA1. Magistratus propter paucitatem militum retenturi erant Leonidam, regem Lacedaemoniorum, cum ad

Tharmopylas iturus erat.2. Sed ille: “Satis multos, inquit, milites habeo ad id, quod acturus sum”. 3. Illi rogaverunt eum: “Quid acturus es?”4. Responditi Leonidas: “Pro patria perire paratus sum”.5. Postquam ad thermopylas venit, his verbis suos milites incitavit:6. “Hostes non procul a nobis absunt.7. Hodie nobis aut pereundum aut vincendum est”.78.DE SOCRATE PHILOSOPHO1. Gellius de Socrate hanc fere fabulam refert:2. “Xantipam , Socratis uxorem, satis molestam fuisse ferunt.3. Ideo maritus per die noctesque iram et crimina eius ferebat.4. Qua de causa aliquando Alcibiades: “Cur, inquit, Socrates, tam placidem istam uxorem fers?5. Cur eam domo non exigis?”6. Socrate autem ridens: “Cum illam tam asperam uxorem domi refero, consuesco et exerceor: sic ceterorum

quoque iniurias foris facilius feram.7. Non vim et manus uxoribus afferre debemus, sed consilium.8. Sic curas auferemus!”9. Alio loco Gellius refert Varronem de officiis mariti ita scripsisse:10. “Vitium uxoris aut tolli aut ferri oportet.11. Qui tollit vitium, uxorem meliorem facit; qui fert, se meliorem facit”.79.DE CENSORIBUS

1. Romae bini censore creabantur.2. Deligebantur ex numero eorum, qui optime officium consulis servaverant.3. Magna erat censorum potestas, neque quisquam apud Romanos in maiore honore erat quam illi.4. Censores non modo censum civium faciebant, sed etiam mores probabant.5. Si quis agricola agrum suum non diligenter colebat, id non sine aliqua poena erat.6. Item, quicumque euqes equum suum non satis curabat, a censoribus notabatur.7. Cives, qui aliquid grave committebant, tribu movebantur.8. Quisquis senatorum facinus committebat, senatu movebatur.80.DE L.IUNIO BRUTO1. Tarquinius duos filios suos cum Iunio Bruto Delphos ad Apollinem Pythium missit.2. Perfectis patris mandatis uterque filius deum consuluit:3. “Urti di totum regnum Romanum daturi sunt?”4. ferunt ab oraculo hanc vocem auditam esse:5. “Neuter alteri praestat.6. Imperium summum Romae habebit, qui primus, o iuvenes, matri osculum tulerit.”7. Tum Brutus quasi casu cecidit et terrae osculum tulit.8. Id autem fecit existimans terram communem matrem omnium mortalium esse.9. Paulo post Tarquinius cum utroque filio propter superbiam duce Bruto a populo expulsus est et in exilium iit.10. Brutus autem primus Romanorum consul craetus est.81.VARIAa)1. Quod animal mane quattuor pedibus ambulat, meridie doubus, vespere tribus?2. Homo est: infans enim et pedibus et manibus repit, vir duobus pedibus incedit, senex cum baculo ambulat.b)1. Citharista unus in schola sua novem musarum simulacra et statuam Apollinis habebat, discipulos vero duos.2. Interrogatur ab amicis: “Quot discipulus habes?”3. Ile: Deorum, inquit, auxilio duodecim”c)1. Varro scribit: “Conventiam numerus neque minor esse debet gratiarum numero, neque maior quam Musarum

numerus”. 2. Ergo cum paucissimi convivae sunt, non pauciores esse debent quam tres; cum plurimi, non plures quam

novem.d)1. Musae sunt: Thalia, Urania, Melpomene, Polyhymnia, Erato, Clio, Calliope, Euterpe, Terpsischore. 2. Gratiae sunt: Euphrosyne, Aglaia, Thalia82.CLADES APUD CANNAS1. Nulla Romanis tristior erat clades quam apud Cannas.2. Quadraginta quinque milia quingenti pedites, dou milia septingenti equites et tantadem propre civium

sociorumque pars caesi sunt.3. Item ambo consulum quaestores et undetriginta tribuni militum, consulares quidam praetoriique et aedilicii,

octoginta praeterea aut senatores aut qui magistratus gerebant.4. Capta sunt in proelio tria mili peditum et equites mille et quingenti.5. Consul vix profugit cum quinquaginta militibus.83.DE SCIPIONE1. Secundo bello Punico Scipio ex Sicilia in Africam invasurus ex fortissimum peditibus Romanis numerum

equitum supplere studuit.2. Neque tamen equites satis celeriter instruere potuerat.3. Scipio, inopia adductus, consilium iniit callidissimum.4. Trecentis iuvenibus Romanis ex omni Sicilia convocatis dixit: “Summam gloriam habebitis, si in Africam

mecum invaseritis vosque copiis meis iunxeritis.5. Coniungite vestram salutem cum salute populi Romani!6. Expecto vos intra paucos dies, armis euisque bene instructos!”7. Iuvenes intellexerant sibi istam militam gravem periculosamque fore.8. Sed iram imperatoris timentes neque audentes mandata eius neglegere intra spatium imperatum redierunt

cum armis equisque.9. Tum Scipio: “Si arma equosque vestros peditibus meis dederitis, liberabo vos isto officio, quod intellexi vos

tantae gloriae cupidos non esse”.10. Illi autem hac re laeti et sorte sua contenti abierunt.

84.DE LEONE MANSUETO1. IN Circo Maximo, ubi venatio populo a principe dabatur, ingens turba confluxerat.2. Iam animalia ferocia in arena erant, inter quae unus leo immanitate corporis omnium oculos in se

converterat.3. Iam complures servi in arena stabant.4. Hi quamquam armis instructi erant, tamen sibi persuaserant se consumpturos esse.5. Hoc enim modo Romani consueverunt supplicium sumere de servis, qui dominis insidias struxerant.6. Pauci servi sperabant se vivos ex illo periculo evasuros esse et posthac vivam liberam victuros esse.7. Omnes mortem timebant, contemnebat mortem nemo.8. Leo autem ad unum ex servis, Androclum nomine, accessit, sed eum non tetigit.9. Populus rogavit: “Cur ille leo servum non necat?”10. Principe iubente Androclus narravit:11. “Dominus meus proconsul provinciam Africam tenebat.12. At ego propter cottidiana fere verbera in solitudinem secessi. 13. Paulo post ad specum, ubi habitavi, leo venit mihi pedem stripe laesum monstrans.14. Ego stripem extraxi.15. Ex eo die cum leone vixi.16. Praedam, quam ille captabat, intra nos devidebamus.”17. Cuncti plauserunt et Caesar nuntiavit:18. “Androclus liber est, leo ei dono datur!"