ФИЗИКОХИМИЯ

МЕЖДУМОЛЕКУЛНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

СЪСТОЯНИЯ НА МАТЕРИЯТА

ЛЕТЕН СЕМЕСТЪР ЛЕКЦИЯ І

2

ПРОЯВИ НА МЕЖДУМОЛЕКУЛНИТЕ СИЛИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

-АГРЕГАТНИ СЪСТОЯНИЯ (твърдо, течно, газообразно)- РАЗЛИКА В ПОВЕДЕНИЕТО НА ИДЕАЛНИ И РЕАЛНИ СИСТЕМИ- КОХЕЗИЯ (привличане между еднакви молекули) и АДХЕЗИЯ(привличане между различни молекули)- ЯВЛЕНИЯ НА ФАЗОВА ГРАНИЦА (повърхностна активност, адсорбция, омокране)- РАЗТВАРЯНЕ НА ПОЛЯРНИ И НЕПОЛЯРНИ ВЕЩЕСТВА- ФЛОКУЛИРАНЕ НА СУСПЕНЗИИ- СТАБИЛИЗИРАНЕ НА ЕМУЛСИИ- УНИКАЛНИ СВОЙСТВА НА ВОДАТА - ВТОРИЧНА, ТРЕТИЧНА И ЧЕТВЪРТИЧНА СТРУКТУРА НА ПРОТЕИНИТЕ- ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ВЕЩЕСТВА С БИОЛОГИЧНИ МАКРОМОЛЕКУЛИ: ЛВ-РЕЦЕПТОР, ЛВ-ЕНЗИМ, ЛВ-ПЛАЗМЕН ИЛИ ТЪКАНЕН ПРОТЕИН

МЕЖДУМОЛЕКУЛНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ – взаимодействия между две и повече молекули

3

СИЛИ НА ОТБЛЪСКВАНЕПри приближаване на две молекули помежду им противоположно заредените им части са по-близо една до друга, в сравнение с едноименно заредените и молекулите се привличат. При много малки разстояния електронните облаци се припокриват и молекулите се отблъскват една от друга подобно на еластични тела.Силите на привличане са необходими, за да могат молекулите да се свързват помежду си. Благодаряние на силите на отблъскване молекулите не могат да проникнат една в друга и запазват идентичност.

12R

АЕ

re – най-малкото разстояние между молекулите (най-стабилно); Ван дер Ваалсов радиус

E – енергия на отблъскванеA – константа за дадено веществоR – разстояние между молекулите

Енергия на привличане, отблъскване и обща енергия като функция от разстоянието

Конвенция:- Енергия на отблъскване: положителна- Енергия на привличане: отрицателна

4

ДИПОЛ И ДИПОЛЕН МОМЕНТМолекула, в която центровете на тежестта на положителните и отрицателните заряди не съвпадат, се нарича постоянен дипол. Основен параметър, характеризиращ дипола, е диполен момент.

+ -

r

= qr

Молекули с постоянен диполен момент са HCl, H2O, NH3 и др. Ако центровете на тежестта на положителните и отрицателните заряди съвпадат, молекулата е неполярна и = 0 (напр. O2, F2, CO2, CCl4 и др.)Поляризация: преразпределение на електронната плътност в неполярни молекули под действие на външно електрично поле (на йон или постоянен дипол) временни (индуцирани диполи) с временен (индуциран) диполен момент. Мярка за способността на дадена молекула да се превърне във временен дипол е т. нар. поляризуемост.

– диполен моментq – зарядr – разстояние

Диполният момент е вектор, насочен към положителния център

Поляризуемост: способността на дадена неполярна молекула да се превърне във временен дипол.

5

СИЛИ НА ПРИВЛИЧАНЕ

Тип на взаимодействието Енергия на връзката (kcal/mol)

Междумолекулни сили на привличанеЙон-йонЙон-диполЙон-индуциран диполДипол-дипол (ориентационни)Дипол-индуциран дипол (индукционни)Индуциран дипол-индуциран дипол (дисперсионни)Водородни връзки: F H - - - - F O H - - - - N O H - - - - O N H - - - - O C H - - - - OХидрофобни взаимодействияХимични връзкиЙоннаКовалентна

-5 -10-3 -7-3 -5-1 -5 -1 -7-1 -2

-7

-4 -7-6

-2 -3-2 -3

-3

-100 -200-50 -150

6

ЕЛЕКТРОСТАТИЧНИ СИЛИйон-йон > йон-дипол > йон-индуциран дипол > дипол-

дипол > дипол-индуциран дипол > индуциран дипол-индуциран

дипол намаляване силата на взаимодействие и енергията

на връзките

ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ ЙОН-ЙОН

Едноименните йони се отблъскват, а разноименните се привличат. Кулонови сили, действащи на големи

разстояния.

R

qqЕ 21

q1,q2 - заряди на йоните - диелектрична константа на средата R – разстояние между йоните

COO- NH3+

COO-NH3+ - йонна двойка

Привлича други йони клъстери

Е от порядъка на -5 -10 kcal/mol

7

ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ ЙОН-ДИПОЛ

Разтваряне на кристални вещества

във вода

ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ ЙОН-ИНДУЦИРАН ДИПОЛ

I2 + K+I- K+I3-Разтваряне на I2 в KJ

221

R

q~Е

Е ~ -3 -7 kcal/mol

q1 – заряд на йона2- диполен момент на дипола - диелектрична константа R - разстояние

42

21

R

q~Е

q1 – заряд на йона2- поляризуемост на неполярна молекула - диелектрична константа R - разстояние

Е ~ -3 -5 kcal/mol

8

ВАН ДЕР ВААЛСОВИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

ОРИЕНТАЦИОННИ

Взаимодействия между молекули с постоянен диполен момент (диполи)

Слаби сили – Тк = - 84С

Енергия на взаимодействие - 3 kJ/mol

Енергия на връзката HCl - 400 kJ/mol

+

-

+

-

+ -

+ -

+ -

+ -

+ -

+ -

+ -

+ -

+ -

+ -

n21

R~E

1, 2 - диполни моменти - диелектрична константа R – разстояние n = 36

Вещество М, g/mol , D Тк, К

Propane 44 0.1 231

Dimethyl ether

46 1.3 248

Methyl chloride

50 2.0 249

Acetaldehyde

44 2.7 294

Acetonitrile 41 3.9 355

1. По-слаби от йон-диполните взаимодействияь2. Действат на близки разстояния3. Увеличават се с увеличаване полярността

Е ~ -1 -5 kcal/mol

9

ИНДУКЦИОННИ

Взаимодействие дипол-индуциран дипол

Електростатичното поле на полярна молекула може да доведе до поляризация в съседна молекула и т. нар. индукционно или поляризационно взаимодействие. Постоянните диполи са в състояние да индуцират временен дипол в неполярна молекула, която е лесно поляризуема.

+ - + -

+ -

621

R~Е

1 - диполен момент на дипола

2 – поляризуемост на неполярната

молекула R - разстояние

H+ O- + Cl-Cl H+O- + Cl+ Cl-

H+ H+

Поляризуемост – мярка за способността на една неполярна молекула да се превърне във временен дипол (чрез преразпределение на електронната плътност под действие на външно електростатично поле).

Е ~ -1 -7 kcal/mol

10

ДИСПЕРСИОННИ (Лондонови)

Обясняват защо газове с неполярни молекули и дори инертни газове могат да се втечняват

при Т и р възникват някакъв вид сили на привличане. Н2 Тконд. 21К (- 252С); Не Тконд 4К (- 269 С)

Взаимодействия между неполярни молекули или атоми

Взаимодействие индуциран дипол-индуциран дипол

Флуктуации на електронната плътност в едната молекула предизвикват флуктуации на електронната плътност в другата молекула и възникналите моментни диполи си взаимодействат

електростатично.

Обикновено електроните са

равномерно поделени между

двете ядра

От време на време поделените електрони

„прекарват повече време” около едното

ядро, създавайки частичен

отрицателен заряд.

11

621

R~E

1, 2 – поляризуемост на неполярните молекули - диелектрична константа на средатаR – разстояние

Инертен газ

Тк, C

He - 269

Ne - 246

Ar - 186

Kr - 152

Xe - 108

Rn - 62

По-големите атоми се поляризират по-лесно. По-голям атомен радиус - възможност за по-голямо разстояние между частичните заряди По-голям брой електрони – по-голяма вероятност за асиметрично разпределение на електронна плътност

Колкото по-голяма е поляризуемостта на молекулата, толкова по-лесно се индуцира временен диполен момент и по-здрави са дисперсионните сили.

По-големите молекули се поляризират по-лесно поради големия брой електрони.Разклонените молекули се поляризират по-слабо поради по-малък брой контактни точки.

Tk = 0.5C

Tk = - 117 C

Температурата на кипене е мярка за здравината на междумолекулните взаимодействия в течността.

F2 < Cl2 < Br2 < I2

gaseous liquid solid

В хомоложна серия n-алкани силите на взаимодействие се увеличават с броя C-атоми.

12

Едновремено действие на трите вида Ван дер Ваалсови сили

Енергия на взаимодействие kcal/mol

Съединение

Ориентационно

Индукционно

Дисперсионно

Обща Е

H2OHClHI

NaCl

8.690.79

0.006-

0.460.24

0.027-

2.154.026.183.00

11.305.056.21

183.00Обикновено доминиращи са дисперсионните сили.

Съизмерими дисперсионни сили (еднакъв брой електрони, еднаква

големина)

Съизмерима температура на кипене

дипол

неполярна м-ла

Тк 61.2СТк 76.8С

По-здравите дисперсионни сили

компенсират липсата на дипол-

диполно взаимодействие

дипол

неполярна молекула

Хлороформ

Тетрахлорметан

13

ВОДОРОДНА ВРЪЗКА

Взаимодействие между водороден атом, свързан със силно електроотрицателен атом от една молекула с друг електроотрицателен атом от същата или от друга молекула Междумолекулна и вътрешномолекулна връзка.

По-слаба от йонната и ковалентната връзка, по-здрава от Ван дер Ваалсовите взаимодействия

Водородният атом е свързан директно с атом на елемент с по-голямаелектроотрицателност, което обуславя значителен частичен положителен заряд при водорода. Всеки от атомите на елементите, с които е свързан водородът, е не само достатъчно електроотрицателен, но има и най-малко една неподелена електронна двойка.

14

Кислородният атом от една водна молекула има две неподелени електронни двойки, всяка от които може да формира водородна връзка с водородните атоми от две други молекули. Всеки кислороден атом може да се свърже с 4 водородни атома – два „собствени”, с ковалентна връзка, и два от съседни молекули – с водородна връзка. “Собствените” за молекулата водородни атоми образуват водородни връзки с други кислородни атоми.

В твърдо състояние четирите връзки на всеки кислороден атом са насочени към четирите върха на тетраедър с център кислородния атом. Тази основна структура се повтаря в трите посоки, като се образува леден кристал.

СТРУКТУРА НА ВОДАТА

15

В твърдо състояние при температура под 0С голямата част от водните молекули са свързани чрез водородни връзки в хексагонална „стол” конфигурация. Всяка от тези конфигурации може да се свърже с други подобни – в същата или в съседни равнини. Така се получава тридименсионалната структура на леда.

При топене на леда 3D тетраедрична структура се разкъсва (топлинното движение нарушава и постепенно разкъсва водородните връзки). При топене на леда се разкъсват около 1/6 от водородните връзки, а при изпаряване на водата – всички.

Течната вода е динамично променяща се структура от водни молекули, част от които са свързани в клъстери. Топлинното движение води до непрекъснато образуване, разрушаване и възстановяване на слабите водородни връзки. Животът на всеки клъстер е кратък – от порядъка на пикосекунди (10-12 s).

16

ХИДРОФОБНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕВОДАТА: В течно състояние водата представлява смес от индивидуални клъстери, агрегати от клъстери и отделни молекули. Тя е запазила до голяма степен високо организираната структура на леда и съответно малка ентропия. РАЗТВАРЯНЕ НА ПОЛЯРНИ ВЕЩЕСТВА: Резултат от електростатични, ориентационни, индукционни и дисперсионни сили, водородни връзки. Съпроводено с голяма енергия на свързване, която компенсира ефекта на подреждането Полярните вещества са бързо, лесно и много разтворими във вода.

РАЗТВАРЯНЕ НА НЕПОЛЯРНИ ВЕЩЕСТВА: Слаби дисперсионни сили на взаимодействие. Енергията им не може да компенсира ефекта на подреждането Неполярните молекули проявяват тенденция да се асоциират

ХИДРОФОБНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ: Резултат от стремежа на хидрофобни молекули или хидрофобни части от молекули да избегнат водните молекули, тъй като не са съвместими (приемливи) за подредената чрез водородни връзки структура на водата.

17

ХИДРОФОБНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ: Резултат от “негостоприемното” поведение на водата. Движеща сила: увеличаване безпорядъка, увеличаване на ентропията (S >0) Полярните водни молекули се

привличат. Между неполярните молекули на голямо разстояние не действат никакви сили. Привличането на водните молекули помежду им е причина за избутване на неполярните молекули, които образуват голяма агрегати. На пръв поглед – неполярните молекули избягват водата хидрофобно свързване.

Две хидрофобни молекули, всяка заобиколена от подредени в резултат на водородни връзки водни молекули

Избутване на неполярните молекули, нарушаване на подредеността на водните, увеличаване на ентропията.

18

Видове междумолекулни взаимодействия при протеините

Електростатични

Хидрофобни

Водородна връзка

Взаимодействи лекарствена молекула – активен център на

биомакромолекула- Ван дер Ваалсови- електростатични

-хидрофобно взаимодействие- водородни връзки

19

Материята съществува в три основни агрегатни

състояния, обусловени от съотношението между кинетичната енергия на движение на градивните частици и потенциалната

енергия на тяхното взаимодействие.

ГазТотален безпорядъкГолеми разстояния между частиците Незначителни междумоле-кулни взаимо-действия

ТечностБлизък порядък (клъстери)Малки разстояния между частиците Свобода на движение

Твърда фазаМалки разстоянияЗдрави междумоле-кулни силиВисока степен на подреденостФиксирани молекули

При определени условия (налягане и температура) различните форми на материята преминават една в друга (фазови преходи) Топене – замръзване Изпаряване – кондензация Сублимация - десублимация

СЪСТОЯНИЯ НА МАТЕРИЯТА

20

ГАЗОВО СЪСТОЯНИЕЗакон на Бойл-

МариотПри постоянна температура обемът и налягането на

определено количество газ се променят по такъв начин, че тяхното произведение остава

постоянна величина.

Закон на Шарл

При постоянно налягане обемът на определено количество газ е пропорционален на абсолютната

температура

T = const p ~ 1/V

pV = const

p = const

V ~ T

V = const.T

Уравнение на състоянието на идеален газ

RT

Vp

T

Vp

2

22

1

11 За 1 mol

газpV =RT

За n mola газ

pV =nRT

21

T

p

V

p1

p2

V2 V1

Изотерми на идеален газ за различни

температури

R – Универсална газова константа

При Т = 0C = 273.14 K и p = 1 atm V = 22.414 L

(за 1 mol)

mol.K/atm.L082.014.273414.22x1

TpVR

1 atm = 1.0133.106 dyne/cm2

22.414 L = 22.414.103 cm3 R =

8.314.107erg/mol.К107 erg =

1 J R = 8.314 J/mol.К

Изотерми на реален газ за различни температуриТс – критична температура

22

Реалните газове не се подчиняват на Уравнението на състоянието на идеален

газ

Идеален газ1. Идеалният газ е съставен от молекули, чиито размери са пренебрежимо малки в сравнение с обема, в който се намира газът. 2. Молекулите на идеалния газ се движат хаотично, абсолютно независимо една от друга и между тях не действат никакви сили. 3. При ударите си помежду си и в стените на съда молекулите на идеалния газ имат поведение на еластични тела.

Потенциалната енергия на взаимодействие между молекулите на идеалния газ е пренебрежимо малка в сравнение с кинетичната им енергия (вярно само за висока Т и ниско р)

Реален газМолекулите на реалните газове имат определен краен обем и между тях действат, макар и слаби, сили на привличане, които водят до отклонения от поведението на идеалния газ.Реалните газове се доближават до състоянието на

идеален газ при високи температури и ниски налягания.

23

Уравнението на Ван дер Ваалс за състоянието на реален газ

RTbVV

ap 2

nRTnbV

V

anp 2

2

За 1

molЗа n mola

Корекция в налягането

2realideal V

app

Междумолекулните сили на привличане в реалния газ обуславят по-ниско налягане върху стените на съда.

Корекция в обема

Обемът на реалния газ включва както свободния обем (еднакъв с този на идеален газ със същия брой молове), така и собствения обем на молекулите.

bVV realideal Отчита вътрешното налягане за 1 mol, мярка за силите на междумолекулни взаимодействия

Мярка за недостъпния (непроницаем

обем) при среща между две молекули При ниско налягане и висока

температураV се увеличава а/V2 0; V

>> b nRTpV Поведение на

идеален газ

preal < pideal Vreal > Videal

24

ТЕЧНО СЪСТОЯНИЕ

Втечняване на газовеГаз

голяма кинетична енергия, големи

разстояния между частиците,

незначителни сили на взаимодействие

Повишаване на p

Понижаване на T

Намаляване на кинетичната

енергия, намаляване на разстоянията

между молекулите по-силни

междумолекулни взаимодействия

Течност

КондензацияОпределен обем, по-

голяма плътност, вискозитет

повърхностно напрежениеКритична температура Tc – температура, над която

втечняването е невъзможно. Критично налягане рc – най-високото възможно парно

наляганеЗа вода: критична точка 647К;

220 atmЗа He: 5.2 К; 2.26 atm

25

Аерозоли

газ течност р

р

Лекарствено вещество +

пропелант в течно състояние

Пропелант - газ

Течността се превръща в

газ

Лекарственото вещество се разтваря или суспендира в пропелант (течност при високото налягане в контейнера, газ при нормални външни условия)

При стайна температура част от пропеланта се намира в газообразно състояние над течността.

При отваряне на клапата част от разтвора преминава през тръбичката под действие на налягането на пропеланта-газ.

При напускане отвора на клапата пропелантът се изпарява, а нелетливото лекарствено вещество образува фини течни капчици.

Пълнене на контейнера:- чрез охлаждане на

сместа пропелант-лекарствено вещество до ниска температура и следващо запечатване с клапа

- чрез запечатване на лекарството в контейнера при стайна температура и внасяне на необходимото количество пропелант в контейнера под налягане.

26

Парно налягане на течностНалягането на наситените пари над течността (при

установяване на равновесие пари-течност) за дадена температура

Равновесното парно налягане се увеличава при повишаване на Т (повече молекули имат достатъчно голяма кинетична енергия, за да напуснат течната фаза и да преминат в

газообразно състояние)

0

100

200

300

400

500

600

700

800

900

1000

0 20 40 60 80 100 120

Температура, С

Нал

яган

е, m

m H

g

Оцетна киселина

Вода

Бензен

Ацетон При налягане 1 atmCH3COOH Тк=118CH2O Тк=100CC6H6 Тк= 80CCH3COCH3 Тк=56.5C

Скорост на изпаряване = скорост на кондензация насищане на парите над течността динамично равновесие за дадена температура

Температура на кипене

Температура, при която парното налягане на течността се изравни с външното налягане.

27

Температура, при която топлинното движение може да преодолее междумолекулните сили на взаимодействие мярка за силата на взаимодействие в течна фаза.

По-големи молекули по-здрави сили на взаимодействие по-висока Тк

Разклонани молекули по-малка компактност, по-слаби сили на взаимодействие по-ниска температура на кипене и топлина на изпаряване Неполярни съединения слаби дисперсионни сили ниска температура на кипене, малка топлина на изпаряване Полярни молекули, особено които се свързват чрез водородни връзки висока температура на кипене, голяма топлина на изпаряване.

Температура на кипене

28

Разтворимост на газ в течност

Разтворимост – концентрация на наситения разтвор за дадена температура

Влияние на Т

За повечето газове разтворимостта намалява с

увеличаване на ТТД: Екзотермен процес – Принцип на Льо Шателие-Браун

МК: Увеличаване на кинетичната енергия, по-интензивно движение на молекулите, разкъсване на междумолекулните връзки

Влияние на р

Закон на Хенри

С = кр

Разтворимостта на газовете е пропорционална

на парното налягане на газа над течността

С

р

29

ТВЪРДО СЪСТОЯНИЕМалки разстояния между частиците, малка кинетична

енергия, значителни междумолекулни взаимодействия Висока степен на подреденост

Определена форма, голяма плътност, практически несвиваеми

ТВЪРДО КРИСТАЛНО СЪСТОЯНИЕ

Кристална решеткаТочно определени разстояния между частиците; повтарящи се

елементи във всички посоки далечен порядъкМолекулна (SiO2, H2O,

I2)Атомна (С) Йонна

(NaCl)Метална

30

Основни типове кристални системи

Кубична (NaCl)a=b=c== =90

Тетрагонална

(карбамид)

a=bc===90

Хексагонална

(йодоформ)

a=bc==90 =120

Ромбична(I2)

a bc== =

90

Моноклинна

(захароза)

a bc= =90

Триклинна(борна к-

на)a bc Изотропен

кристал – еднакви

свойства във всички посоки

Анизотропнн кристали – различни свойства във всички посоки

Температура на топене (замръзване)Кристал със слаби междумолекулни

сили ниска Тт, малка топлина на топенеКристал със здрави междумолекулни сили висока Тт, голяма топлина на топене

31

ПолиморфизъмАлотропия – свойство на атомите на химичните елементи да съществуват под формата на различни прости вещества. Напр. диамант и графит; кислород и озонПолиморфизъм – свойството на едно и също вещество да образува няколко вида кристали с различен тип кристална решетка. Напр. диамант и графит, ромбична и моноклинна сяра и др., но не и кислород и озон

Барбитурати; стероидни хормони; сулфонамиди; карбамазепин; хлорамфеникол; толбутамид ……

Псевдополиморфизъм - възникване на кристална структура с включени молекули на разтворителя в кристалната решетка. Свойства, различни от тези на полиморфните форми. Значителен проблем при токсичен разтворител.

Полиморфни преходи: Енантиотропен – обратим Монотропен – необратим (от нестабилна към стабилна форма)

Тристеарин-форма ’-форма -

форма метастабилна

стабилна ниска Тт

висока Тт

!

32

Различните полиморфни форми се различават значително по свойствата си.За лекарствени и помощни вещества от голямо значение са разликите в:

- Температура на топене- Стабилност - РазтворимостРазличните полиморфни форми имат

- Различна бионаличност - Различна фармакологична

активностЗависимост на плазмената концентрация от вида на полиморфната форма за хлорамфеникол палмитат. Три кристални и две аморфни форми. Най-активна е кристална форма В. Според предписанията на USP съдържанието на полиморфна форма А не трябва да надвишава 10%.

Познания за полиморфните и псевдополиморфните форми, тяхната стабилност и температурите на полиморфни превръщания са задължителни за пълното физикохимично охарактеризиране на всяко лекарствено вещество.

0

5

10

15

20

25

0 10 20 30t, h

C,m

g/L

Form В

Form А

33

Различна физична и химична стабилностМетилпреднизолон – две полиморфни форми

- стабилна форма- нестабилна по отношение на температура и влага

Различна температура на топенеКакаово масло

Тт 34-36Снестабилна -форма (Tт 18C) -форма (Tт 22C) ’-форма (Tт 28C) стабилна -форма (Tт 34.5C).

Приложение при приготвяне на супозиторииАко се загрее до пълно втечняване (35C) разрушаване на ядрата на стабилните -кристали кристализация при 15С до метастабилните -, ’- и -форма, които се топят при стайна температураИзход: топене при Т ~ 33CСместта е достатъчно течна, но стабилната -структура е запазена. При охлаждане супозитории, с Тт ~35C

Кортизон ацетат8 полиморфни форми4 – нестабилни в присъствие на вода(превръщат се в стабилна форма)

Приготвяне на суспензииПолиморфното превръщане е свързано със спичане на кристалите необходимо е веществото да бъде в стабилна полиморфна форма преди приготвяне на суспензии

34

АМОРФНО СЪСТОЯНИЕСуперохладени течности, в които молекулите са подредени по случаен начин както в течно състояние (стъкло, смоли, платмаси).

Склонни към течене при достатъчно налягане за значителен период от време, нямат определена температура на топене.

Пчелен восък, парафин кристализират при загряване и следващо бавно охлаждане Стъкло (аморфно) преминава в кристално състояние при

стареене

Много вещества преминават обратимо или необратимо

от аморфно в кристално състояние

Аморфната и кристалната форма на лекарството имат различни свойства различна фармакологична активност Новобиоцинова киселина

кристална форма – слаба резорбция, неактивна аморфна форма – добра резорбция, тераптевтично активна