ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗА СЪВРЕМЕННА РУСКА ЛИТЕРАТУРА-6(17 )

ЛОША ПРОЛЕТ

Додето лекомислените снеговесе клеха да блестят като метални,додето вятърът в косите засновена онова момиче, замечталода е с барета, вместо с пухкав шал,да спусне голи колене и лактине за вървеж – като за полет бялв алеите, стопени и разляти,додето на шега дойде април,за радост на тревичките наболи, –труда на тази пролет присвоил,неврастеникът беше вече болен.

Сред зимните завеси, с гордосттана преспи, ледоходи и кънкьоритърпеше той гнева на пролеттаи нейните капризи неуморни.

Прозорците отваряше докрай –смърт предпочиташе, не тази мъка.Той, съблазнен от болката, отпраот раната си бинта и отдъхна.

Такива, дето късат железа,ту силен дух към изхода ги води,ту слабост в щитовидната жлезасе моли за горчилката на йода.

Не знаеше чий труд е наследил.За него се разнасяше предание:не търсел той изгоди, а бедии пожелавал своето страдание.

Извика: – Имам не съдба, а зло!Какъв ти гений! Всичко е напразно!Гордеех се с високото чело,а то със слепота да ме наказва!

Отбягваше мастило и пераи казваше с отчаяна припряност:– О, боже! Ученикът ти презрянне бива листа да хаби напразно.

Неистов стана, мрачен – нощ и ден.Спря застрашаващото го блаженствоза острота в ума, но в него ужасенне виждаше и капка съвършенство.

В гърдите му пищяха пилци: Спри!Но, отвратен от хубост безполезна,набиваше в гърлата им и спирт,и никотин като с ботуш железен.

Прокле той своя дом и роден край.И каза: Как да се събуждам сутринсред този душен ад, когото райнаричат, и удобство, и уютност?

Замина в дом и край отдалечен.На любопитната хазяйка плащас това, че гол, грамаден, откровен,кръвопролитния си пир захваща.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯВ „ЕСЕНИНСКИ БУЛЕВАРД”

НЕПРЕВЕЖДАНИ ДОСЕГА СТИХОВЕНА БЕЛЛА АХМАДУЛИНА

Даряваха го с пиене, с храна,шушукаха си, но не го коряха.Битът им бе ужасен – той разбра:за празнична корида се тълпяха.

Той ту гореше в разтопена жар,ту пиеше коняк със стръв проклетаи сам разбра какво е хонорар –това са странностите на поета.

Обяд ще му дадат и затова,да имат право всеки ден с насладада си прошепват тайните словаизкуствовед с умник: Той много страда!

Това бе вярно. Страдаше. Дориразби челото си – да го накаже.Но пак в ума достойнства не открии не отгатна истините важни.

Събудил се в среднощния сумрак,той пак проклина своя глупав мозък.Високо горе плува Пастернак –величествено прост и чист, без поза.

Портрета сне. Така се разделис гнета на упреците, суетата.Не пее немият човек, нали?Виновна ли е за това устата?

Посрещаха го с пламенен приветпо гари, чайни и площади разни.Но каза той, главата си навел,смутен и прям (по-точно аз го казах):

Приятели, почти тридесеттенавършвам с равносметка най-оскъдна:нелепа, самотата все растеи моят собствен съд е безразсъден.

Бог знае на кого отрежда чест.Приемам своя дял и без заблудаще бъда аз, какъвто съм си днес,додето се превърна в нещо друго.

Какво осмисля мъките ми тукс ужасни белези, като от огън?Аз вярвам, зная – мимолетен звукще чуя и ще кажа: – Колко много!

Перо ще взема, с него ще въздамна моята съдба благодарения.За тази бедна пролет ще създамот спомени едно стихотворение.

На стр. 8

Какво мислите за преводаческатадейност, възприемате ли превода катомост между културите, както и междусъвремието и миналото им?- Работата на преводача е неделима от

собствената му поетична работа, от писа-телската дейност. Така мисля аз. И още не-що, което е много, много важно –изкуството на превода е общо творческодело, обединяващо поетите от целия свят.А по този начин се обединяват и култури-те, „разширяват” се, взаимно се обогатя-ват. В случая – между две страни: Русия иБългария.Моите първи преводи на стихове на

български поети се отнасят към края на70-те години на ХХ век в периода насътрудничеството ми с руско-българскияалманах „Дружба”, а по-късно и по времена щатната ми работа в самата редакцияна списанието – в отдела за литература иизкуство.Спомням си, например, следния слу-

чай: през 1989 г. в брой № 4 в рубриката„Поетичен турнир” публикуваха мой пре-вод на стихотворението „Виенско колело”на българската поетеса Весела Димова –това стихотворение ме беше впечатлилосилно тогава и проникнало в душата ми.Колко много житейска мъдрост имаше внего!Миналата година литературното обе-

динение „ЛАДОГА”, което ръководя вподмосковието – в град Лобня, сключитворчески договор с поетите от гр. Пле-вен. В алманах „Мизия”, който излиза там,обърнах внимание на името на една отавторките – Весела Димова. Оказа се, че есъщата поетеса, която съм превел на вре-мето – авторството се потвърди! И уста-новихме връзка, като стана ясно, честихотворението й е писано през 1982 г.,когато тя е била на 17 години.

ИЗВЕСТНИЯТ РУСКИ ПИСАТЕЛВСЕВОЛОД МИХАЙЛОВИЧ

КУЗНЕЦОВ ДНЕС ЕНАЙ-АКТИВНИЯТ ПРЕВОДАЧ

ОТ БЪЛГАРСКИ НА РУСКИ ЕЗИКПо същото време – 1989 г. аз написах

поемата си „Виенско колело” и я издадохв отделна книжка в тираж 5 хилядиекземпляра. Писах на В. Димова сега затова и й изпратих книгата си, в коятопред моя текст съм поставил текста нанейното стихотворение на руски език.Именно то даде названието на моятакнига тогава!Да превеждам български поети за мен е

удоволствие. Това означава близост – и подух, и по кръв. А занапред ми предстоят

нови творчески срещи главно с приятели.На писмената ми маса са техните чудеснитворения, книгите на Веселин Асенов, Ве-селин Георгиев, Станислав Пенев, ГеоргиЧичаров, Стойчо Маджарски, МатейШопкин, Весела Димова, Драгомир Шопов.И на още много и много значими поети.

Произхождате от семейство на по-томствени художници. Разкажете нещоза това? Кои са най-важните уроци заживота и изкуството, получени от баща

Ви, например? И… защо избрахтежурналистиката и поезията предчетката?- Това е действително така. И е

голяма рядкост – творческата нидинастия в изобразителнотоизкуство и архитектурата съ-ществува от няколко стотин годи-ни…Притежавам един от броевете

на „Дмитровски вестник”, където епоместена статията на професораот геоложкия факултет на МГУ”М.В.Ломоносов” М. В. Голицинсъс заглавие „Пръстенът с укра-шение на Дмитрий Веневитинов”.Тя проследява историята, описа-ние е на съдбата на пръстена накнягиня Зинаида АлександроваВолконска, подарен й на прощава-не от поета. На мен като геолог, за-вършил Московския университет,добре са ми познати местата опи-

На стр. 9

Отец Сергий Симаков

Светите Борис и Глеб, художник Отец Сергий

Варна, бр. 6 (31 ), декември 2013 г.8

ПЪТЕШЕСТВИЕ

Към небето човекът се взира и търси звезда –тази същата, дето /защо ли?/ нарича той своя.И й казва: „Работих до днес като в тежка бразда,а дъхът ми свисти и пресеква от глад и неволя.

Твоя дар аз раздадох със своята книга. Но тяне разбра, че по-гаден критик от самия мен няма.Дай ми празник на нищото. Нека отворя устане за песен, а просто така – из света да позяпам.”

И човекът заспива. Часовникът дава отбой.Сънотворен привет му изпраща добрата аптека.Само съвест и болка му спусна звездата и тойсе досети за нейната бдителна власт и опека.

Любовта на звездата е хитрост, преструвка и мит.Всеки долу е само прашинка – нищожна и жалка.Но се шепне отгоре: „Ти молиш! Ти искаш! Вземи!”Той отваря очи и се втурва веднага към влака.

Ето, спира пред замък, със скрита в бръшляни стена.Февруари, а вече цъфти до премала земята.И човекът, присвил вкочанени от студ рамена,от каналите взема и кишата, и красотата.

Непрекъснато скита из храмове с мраморен студ.Чужденецът е винаги сам и така беззащитен.После може с възторг да описва видяното тук,в тези знатни руини, но днес пипна само настинка.

Там, на юг, дето вие мимозата тъмни ръцеи безкраен лазур като глупост се шири в простора,той тъгува, припомнил си стария, мъдър лицей –син на „Тверский”, а ето къде днес лежи най-позорно.

* * *Най-важно е да помниш, според мен.Проникне ли сегашно мигновениев отминало, както медът през мед,се ражда звук един: стихотворение.

Обичам в пролетната хладинаградината със силната природа,която с планините на везнависи над нас, ала под небосвода.

Обичам я сега, но помня денна страх и угнетеност непозната,когато само чувствах отразенобемът на морето от стъклата.

Сближиха се луна с море. От тяхв тила ми хлад премина мигновено.И, повишила в чин ума, посмяхда разговарям с цялата Вселена.

Балконът прекали на вечносттав самата същност нощем да наднича.Но радвам се, че минали нещаднес изживявам и си връщам всичко.

Не е ли наглост месец и море,примрял от чувства ти да разпиляваш?Но те са тук, наяве най-добреу мене винаги ще оживяват.

Какво ли става между миг и миг?И колко дълго всичко продължава?Душата сянката уголемина вещ, от много векове в забрава.

Това не е ли ключ на занаятсъс свой закон: и страх, и посвещение.Да изгориш в бита на тоя свят,разкрил безсмъртното му отражение.

* * *Чуден театър на вечния стих,ти наслаждавай се, свит в кадифето.Работа вършат над нас боговете –дарба такава у мен не блести.

Аз съм наивник – случаен и нов.Тук съм поканен за мъничка роля.Между звездите, без моята воля,палката взе диригентът суров.

Чуден театър на вечния стих,кой е спектакълът ние не знаем.Глух за напътствия, недосегаем,влюбен, тиранинът палка върти.

Нещо диктува и търсим заслонот любовта му – всевластна и люта.Как ни потиска с невежата лютнягеният чист на небесния свод.

Чуден театър на вечния стих,няма кого да попиташ за нищо:отговор само е мъката скришна,всяка тирада устата гнети.

Лампите пламват. Финалът е тих.Сбогом, божествено иго! Без вопълти бе игран със смъртта и живота,чуден театър на вечния стих.

НОЩТА СРЕЩУ30 АПРИЛ

Не питай, стая-брат, къде съм скитала.Лъчите на луната се менят.Не в Паршино, а другаде пристигам аз,поема ли по Паршинския път.

Земята от небето е ограбена.И който стъпи в зейналия свод,в посмъртния си съят човек.

Плътта лукава моли да си тръгваме.Не я вълнува никак вечността.О, ти беда, любов, луна, дотътряй медо дневния уют на тленността.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ В „ЕСЕНИНСКИ БУЛЕВАРД”НЕПРЕВЕЖДАНИ ДОСЕГА СТИХОВЕ НА БЕЛЛА АХМАДУЛИНА

От стр. 7

Колко мъки! Сега пък – досадният юг с този плажи от гроб по-уместен. Пазачът умува, решава...„Откъде се е взел пришълецът със скръбния плачи какво е „Глициния”?” – Просто цветче... Е, прощавай!

По челата той чуждите кучета гали без страх.Ала с ужас възторжен те слушат речта непозната.Прости думички – толкова странни и чужди за тях,а на него присъщи, тъй както на свещ – светлината.

Ненадейно открива, че има такъв силен взор –по природа умел, независим от него и може,ако силно се взре, да запали невинен живот,да жигоса завинаги нежната, розова кожа.

И си каза: Вървят вековете, а в техния редпромени ли се нещо, в разцвет ли е всяко семейство?После махна с ръка отривисто: – Е, може! Добре!/Благоденствайте, значи/ Но то е за мен неуместно.

Като чужд се поглежда и себе си сварва унилпод раиран чадър в кафенето на тежката мъка.А това е удобно дотолкова, сякаш бодилкато гост непоканен сред плодни лехи се е вмъкнал.

В разцъфтялата шипка до кръв своя лакът раздрал,взема рана за спомен. Прости, мимолетна надежда!У дома е. Под злъчния смях на оная звезда,с недоверие той към одрания лакът поглежда.

В магазина съседите бъбрят за разни неща.Той ги слуша и сам се тревожи, загрижен за всеки.Май в това е триумфът, на дългия път – същността.Дълго гледа нататък, към своите близки, човекът.

Аз искам простото нравоучениена всяка вещ и дата: ей товае лампа, значи; стая – без видения;на трийсети април, часът е два.

Недоверчив, умът изгубва мяркатадори на вещи с дребен произход.Луна, защо при мен натясно вкарваш типокъщнината: нощ и небосвод?н гостува, страда тойот опита на чуждия живот.

Звезда сияе – все една и съща е.Наблизо няма по-ненужна вещ.Уплашен, гледа своето отсъствие(завинаги) смутеният човек.

Плътта лукава моли да си тръгваме.Не я вълнува никак вечността.О, ти беда, любов, луна, дотътряй медо дневния уют на тленността.

Аз искам простото нравоучениена всяка вещ и дата: ей товае лампа, значи; стая – без видения;на трийсети април, часът е два.

Недоверчив, умът изгубва мяркатадори на вещи с дребен произход.Луна, защо при мен натясно вкарваш ти

покъщнината: нощ и небосвод?Превод от руски език

МАРИАНА ГАНЧЕВА

Мариана Ганчева

Преподобния Сергий извършваБожествена литургия

Варна, бр. 6 (31 ), декември 2013 г. 9

сани от М. В. Голицин. Известное от историята за съществуване-то на пръстена, намерен приархеологически разкопки, кактои за негово копие (притежаванопо наследство от някоя си ТатянаСоловьова). Работата е там, ченашият далечен прапрапрадядоПрокофий (Прокопий) Василие-вич Кузнецов е бил каменоделеци е обработвал камъни (скъпо-ценни). Както е разказано вАдрес-календара на град Москва,издаден от Карл Нистрем през1842 г. „КУЗНЕЦОВ ПрокофийВасилиевич със синовете си есвободен художник, изсича пе-чати, има шлифовъчна рабо-тилница и продажба на различникамъни на Тверски в Савинскатастраноприемница. Работилница-та съществува от 1789 г. и в неясе изпълняват всякакъв вид по-ръчки: резба на барилефи и ме-дальони от различни камъни иметали, гравиране на визитнибилети и прочее шлифоване, ипродажба на различни камъни.”Сред многобройните клиенти

на Кузнецови били много отизвестните и влиятелни хора навремето. В семейството ни сепомни, че самият АлександърСергеевич Пушкин си е поръчалмалък печат и пръстен със скъ-поценен камък…

След като се запознах със ста-тията на М. В. Голицин в паметтами изплува и името на княгиняВолконска, още повече, че ней-ният знаменит салон се намирална същия Тверски , недалеко отработилницата на Кузнецови.В протокол от заседание на

Московското Губернско Управле-ние от 21 декември 1834 г. четем:„… на Губерското Управление едоложено изпълнението на резо-люция от 18 декември по молбатана художника Прокофий Васи-лиевич Кузнецов, с входящ номер№ 69139, в която пише: Импера-торската Академия за Изобрази-телно изкуство, потвърждава чеза изпълнението на задачата попрограмата на Съвета на цялатаАкадемия за изсичането върхукамък на портрета на Императо-ра Петър Велики, са Му присъди-ли званието Свободен художникс правото по силата на Всеми-лостивейшата дарена от Акаде-мията привилегия да ползвавечна и съвършена свобода иволност и да постъпи на службакаквато той като свободен ху-дожник пожелае, за което му сеиздава на 19 септември 1834 г.атестат № 468 и че на децата му:синовете Фьодор, Павел, Семьони дъщерята Евдокия е нужно даим се издадат за свободно жи-веене в Русия паспорти, по сила-

та на приложения атестат и сви-детелствата за раждане и кръще-ние на децата Му, по данни отнастоятелството на Рогожанско-то старообрядно гробище…”

Това е впечатляващо: какизкуството носи свобода на чо-века в житейския смисъл на то-ва понятие, не само в духовния.А как расте родовото дърво икакво и как талантът иизкуството на Кузнецовиподхранват растежа му?- Кузнецови се заселват в

Москва далече напред във вре-мето (документално проследенокъм 16 век). Живяли в началотов района на Таганка и били запи-сани към Алексеевскотопредградие. А от края на 17 векдо средата на 19-ти – в Тверско-Ямското, в енорията на църкваСв. Василий Кесарийски, в домана файтонджии и в Савинскатастраноприемница на Тверски,където в близост се намирал са-лона на княгиня Волконска.В анкетните листи на 80-те го-

дини на 18-то столетие бащата наП.В.Кузнецов, Василий Ивано-вич се води като „майстор нашлифовъчната работа”, а него-вият брат Григорий „майстор позлатарските работи”. Всъщност, стях започва и творческия път нацяла династия художници, коитоидват един след друг повече от

220 години…Къде са следите на таланта на

Кузнецови и какво е отноше-нието към техните изделия?- В Руския исторически архив

в Санкт-Петербург се съхранявалюбопитен документ – писмо наминистъра на народната просве-та княз А.Голицин, адресиранодо обер-гофмаршал В.Пашковсъс следното съдържание: „ПоВисочайша заповед имам честтада препратя при семейството мупри Ваше Високопревъзходи-телство за предаване в Ермитажаобраза на Христа Спасителя,изсечен на камъка оникс отруския каменоделец, московския

еснаф Прокофий Кузнецов, кой-то не е учил рисуване… Москва14 януари 1818 г.”В Ермитажа се съхраняват и

други творби на моя далеченпрадядо – от глина и от камък.Той е участвал и в първатаизложба на Руските мани-фактурни изделия 1829, 1839, къ-дето в качеството на експонатибили представени: „Образ наСпасителя”, „Образ на ИверскатаБогородица” и „Изображение наГосподаря Император от сердо-никс на малахитов пиедестал”.Последната изложба, в която тойбеше включен – с надслов „Стил

ИЗВЕСТНИЯТ РУСКИ ПИСАТЕЛ ВСЕВОЛОД МИХАЙЛОВИЧ КУЗНЕЦОВДНЕС Е НАЙ-АКТИВНИЯТ ПРЕВОДАЧ ОТ БЪЛГАРСКИ НА РУСКИ ЕЗИК

От стр. 7

На стр. 10

Тържество на Православието, художник Отец Сергий

Всеволод Кузнецов, художник Ирина Горностаева

Всеволод Михайлович Кузнецов (член на Съюза на писателитеи на Съюза на журналистите на Русия, на Нeзависимо ЛитературноАгентство „Московский Парнас”, както и на няколко представителнилитературни Академии, е познат в България като поет и журналист,

както и като изтъкнат руски преводач. Автор е на повече от 20 стихосбирки,превел е над 50 книги на български писатели на руски език, от 40 години насам

работи активно като журналист в руски и български периодични издания.Носител е на много престижни литературни отличия

в Русия и в България, включително и почетния знакна СЛОВ.Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ),

където Всеволод Михайлович Кузнецов членува от 5 години,редколегията на в. „Литература и Общество” и редколегиятана в. „Есенински Булевард” го поздравяват по случай неговата75­годишнина и му желаят дълъг житейски и творчески път,

нови художествени и публицистични достижения!

Йеромонах Рафаил, в мина-лото отец Сергий Симаков(настоятел на храм Арх.Ми-хаил близо до Углич) е еднанеобикновена и загадъчналичност. Какво е станало в ду-шата на младия художник, на-рисувал дори една отобложките на албум на АллаПугачьова, че да преобърнеживота си и да започне всичкоотначало?. . .Роден е на 9 януари 1949 г. в

Москва. През 1972 г. завършваМосковския архитектуренинститут. Преподава в инсти-тута чертане и рисунки, а всвободното си време се зани-мава с живопис. Започватворческия си път с експери-

менти за стила – в емпресио-низма, в сюрреализма, а следдълги размисли и търсения, сеобръща към вярата и оттогавав неговата живопис преобла-дават религиозните мотиви.През 1981 г. С.Б.Симаков еприет в Союза на художницитена Русия. А през 1982 г.съссъпругата си за първи път по-сещава Угличкия край и влизав храм Арх. Михаил. Удиви-телно е, че на сем.Симакови имсе приисква да останат тук,възхитени от природната даде-ност и красота. През1992 г.Ярославския и Ростовскиархиепископ – владиката Пла-тон ръкополага Сергей Бори-сович за свещеник и той става

ЖИВОТОПИС НА ХУДОЖНИКАОтец Сергий. От този моментспира да се занимава съссветска живопис. Днес рисуваикони и картини с иконописносъдържание.Картините на Симаков при-

личат на стенна живопис.Дълбокото познание и разбира-не на Библията, на житийнаталитература, на древнорускаталитература правят художестве-ните му образи не просто убе-дителни, а проникващи вдушата.Творчеството на Отец

Сергий е известно не само вРусия. Поетът Андрей Возне-сенски казва за него: „За да сеоцени този велик човек,трябва самият ти да си велик.”

Варна, бр. 6 (31 ), декември 2013 г.10

„ЕСЕНИНСКИ БУЛЕВАРД” – Приложениена в. ”Литература и Общество”за съвременна руска литература

е печатен орган на Сдружение ЛитературноОбщество – Варна и на Съюз на писателите на ХХІ век

Излиза на български език

Главен редактор Станислав Пенев (Варна, България),зам. главен редактор Евгений Степанов (Москва, Русия) ,зам. главен редактор Всеволод Кузнецов (Москва, Русия),

редактори: Людмила Богословова, Юрий Апрелев, Нина Бурнева,Гергана Кирякова, Кирил Тодоров

Контакти: eseninbul@abv.bg и stepanovev@mail. ru

и епоха в декоративнотоизкуство 1820 – 1890 г.”, беше вЕрмитажа през 1996 г. На нея бепредставено каменното изобра-жение „Исус Христос с тръненвенец” – работа на П. В. Кузне-цов.Съществува мнението, че Ни-

колай І е подлагал ста-рообрядците на гонения, но еточно известно, че през януари1839 г. той с благодарност приемаот Прокофий Василиевич в даркаменна плоча, изобразяващаСпасителя и през септември япредава на вечно съхранение вЕрмитажа.В същия този Руски държавен

исторически архив (фонд № 472,том 13, дело 1684, ал. 73,75) потози повод има писмо от 8септември 1939 г. с подписа наминистъра на ИмператорскияДвор княз Волконски, адресира-но до Обер-Гофмаршал князДолгоруков и неговия отговор наминистъра. Ето текста на второ-то писмо-рапорт от 15 септември1839 г.: „Имам честта да донесана Ваша Светлост, че при мен еполучен изпратения по предпи-сание под № 3055 за съхранениев Ермитажа, поднесеният на Не-гово Величество от МосковскияКаменоделец Кузнецов Образ наСпасителя от сардоникс.Обер-Гофмаршал Княз Нико-

лай Долгоруков”Прокофий Василиевич Кузне-

цов умира на 8 януари (старстил) 1849 г. Погребан е в Ро-гожкото гробище в Москва.Точно след 100 години се ражданеговият потомък, видният ху-дожник Сергей Борисович Си-маков, по-късно – настоятел нахрам Св.Архангел Михаил, аднес – игумен Рафаил, настоятелна Михайло-Архангелския ма-настир. Достатъчно е да сепогледне в интернет, за да серазбере за него повече и да се ви-дят неговите работи. Не без та-лант е и сестрата на СергейБорисович – Наталия. И дваматаса завършили Московския архи-тектурен институт. По стъпкитеим тръгва и дъщерята Наташа –Оля (по мъж Доронина). Атехния брат по баща – ГенадийБорисович Пилаев е прекрасенакварелист-професионалист. Занего също може да се намеримного нещо в интернет. Тяхнатапрабаба – Вера Павловна Кузне-цова е сестра на моя дядо – Па-вел Павлович…Професионален художник-

медальор е и сина на ПрокофийВасилиевич – Фьодор, мойпрапрадядо. А неговият син Па-вел Фьодорович е рисувалпрекрасно. Запазил се е албум снегови рисунки…

И все пак – как се случи така,

че при Вас талантът на предци-

те, изразен в изобразителното

изкуство, се прояви на белия

лист и се подчини на друга Му-

за?- Още от детството ме вълну-

ваше мисълта за дядо ми ПавелПавлович Кузнецов: неговитекартини и картините на неговитеприятели, разказите за него и занеговите приятели и познати –художници, писатели, артисти…Той бе познат в много обществав това число и в обществото налюбителите на изкуството,участваше в много изложби. Биле известен благотворител. Запа-зено е писмо на секретаря на Ве-ликата Княгиня Елизавета

Фьодоровна (днес Света Велико-мъченица) от 27 февруари 1903 г.Ето неговото съдържание: «Ми-лостиви Господарю Павел Павло-вич, Великата Княгиня ЕлисаветаФьодоровна ме помоли да Випредам на Вас, МилостивияГосподар за дарената Ви в ползана Благотворителния Базар К-А-Р-Т-И-Н-А искрената на НейноВеличество благодарност.Приемете уверение за съ-

вършеното ми почитание и пре-даност.»В Държавната Третяковска га-

лерия е запазен личният архив надядо ми (№ 84), в който е събрананеговата преписка с многоизвестни и знаменити хора, ката-лози на изложби, различнипубликации… И в дома ми днесвнимателно се съхраняват мате-риали, свързани с неговата худо-жественна дейност. Така,например, на една от своите кни-ги, известна (в това число и вБългария) писателят и добриятприятел и познат на дядо ми Вла-димир Алексеевич Гилярски на-писа: «На П.П.Кузнецов за веченспомен и с благодарност за чу-десния етюд. В.Гилярски, 1916 г.,17 септември, Москва.»Братовчедът на Павел Павло-

вич – Фьодор Дмитриевич

Кузнецов също бил известен ху-дожник. А племенникът на дядоми – Павел Дмитриевич Кузне-цов завършил Строгановскотоучилище още през 50-те годинина 20-то столетие…Моят баща – Михаил Павло-

вич Кузнецов се обучавал приизвестния Аполинарий Михай-лович Васнецов. И на 12 годинивече излагал свои платна визложбената зала «Единорог»,получавал високи оценки. По-късно той завършва Висше худо-жественно-техническомайсторство (ВХУТЕМАС) съсзванието архитект-художник.Обичала на рисува и сестра му.

Моята леля Елена ПавловнаКузнецова е също архитект попрофессия. Тя беше с мен вБългария през 1982 г. вече впреклонна възраст. Заниманиятай в младостта със спорт и с алпи-низъм й помогнаха да изкачи вРодопите някои от по стръмнитевърхове, което предизвикавъзхищение сред българските ниприятели…Добре са рисували много чле-

нове на нашето семейство. Вранната си младост и аз сеопитвах. Останаха ми отделнинаброски, ескизи… Возможно е,ако бях почувствал у себе си вле-чение да рисувам, да продължа-вам да пробвам силите си ипо-нататък, още повече, че има-ше от кого да взема добри уроци.Но аз не съжалявам никак за то-ва и като човек на творчествотоясно разбирам, че талантът (в да-дения случай на художник) неможе да се проявява непре-къснато! Напълно е вероятнотой отново да се прояви в някоепоколение занапред или в този,или онзи вид творчество… При-мер е моят син Михаил, който сдве ръце строи извънградска къ-ща и всички чертежи, ескизи,планове подготвя сам и то много

ИЗВЕСТНИЯТ РУСКИ ПИСАТЕЛ ВСЕВОЛОД МИХАЙЛОВИЧ КУЗНЕЦОВДНЕС Е НАЙ-АКТИВНИЯТ ПРЕВОДАЧ ОТ БЪЛГАРСКИ НА РУСКИ ЕЗИК

успешно. Аз не се съмнявам, четалантът се дава на човека СВИ-ШЕ! И той е предопределен за не-го. В къщи пазим татковияминиатюрен студентски албум срисунки. А на корицата ти-пографски е написано «POESIE”.Това е „ПОЕЗИЯ”. Ето така е билапредопределена и моята съдба –двадесет години преди ражданетоми. Аз вярвам в това!Нима е случайно, че баба ми

Вера Владимировна Кузнецова,родена Ускова, която ме приобщикъм стиховете, към поезията се еродила на един и същи ден с А. С.Пушкин – точно 75 г. по-късно. Исе венчала с дядо ми В.Бо-гоявленски (Елоховски) в църк-вата, където са кръстили иПушкин! Ускови са родом отподмосковското село Марфинброд (оттук започва река Моск-ва), село принадлежащо на Ната-лия Абрамовна Пушкина,роднина на Поета. Затова моитеКузнецови ги подозират, че сА-лександър Сергеевич са в да-лечно родство. А моите роднинипо женска (бабина) линия –Куприянови, от 1879 до 1897 вла-дели село Константиново, къдетосе ражда С.А.Есенин. Построилитам народно училище, в коетоучи бъдещият велик поет инаправили много добрини на се-ляните…Колкото до журналистиката,

това е напълно закономерно:поетът иска или не е личност,преди всичко, обществена! Ощеповече, че обстоятелстватасвързаха мен и моето семейство сБългария! Оттук идва и моетосътрудничеството и щатната миработа в списания и вестници. Атова, че 25 години съм билсвързан с работа в геоложкиекспедиции, също е обосновано –любовта ми към природата, вле-чението към пътешествия, обо-гатяването на впечатленията,запознанството с живота и с но-ви неща, проявата на волята ихарактера си казват думата…

Какви са новите Витворчески планове? Как писа-телска България се вмества въвВашия творчески свят днес?- Творческите ми планове са

амбициозни. Да издам книги и дапубликувам собствената си пое-зия и публицистика. А също и дапродължа преводаческата си ра-

От стр. 9 бота, която е неотделима, кактопоказва практиката, от собстве-ното ми творчество. И наред съсстиховете на старите поетичниприятели ще преведа и стиховетена своите нови – добри и на-деждни приятели и утвърдениписатели: Стефан Димитров,Станислав Пенев, Веселин Асе-нов Стойчо Маджарского, ГеоргиЧичаров, Матей Шопкин, Драго-мир Шопов, Весела Димова. Осо-бено внимание ще отделя написателите, които са юбиляри:Матей Шопкин и Драгомир Шо-пов – в този момент тях аз счи-там за поети-класици! А акопопитате на колко години щестанем през 2013-та и аз, и Ма-тей, и Драгомир – на 7,5 (а не напо 75).Освен преводите в творчески-

те ми планове влиза и моето не-посредствено активно участие всъздаването на в. «Литература иОбщество» – националенвестник за литература, изкуствои обществен живот, издаван в гр.Варна с главен редактор Ста-нислав Пенев – възхитителенпоет и преводач, мой добърприятел (всъщност, аз съм пре-вел на руски език и съм издал 6негови стихосбирки, а той – 3мои на български). На 6 септемв-ри 2013 г. той навърши 60 годи-ни. В Москва той е член нанезависимото литературноагентство «Московский Парнас»(както и другите поети: ВеселинАсенов, Стефан Димитров, ЕлкаНяголова, Стойчо Маджарски,Георги Чичаров, Матей Шопкин,Драгомир Асенов). Аз съм зам.главен редактор на приложение-то към в. ЛИО – «Есенински бу-левард». Безусловно товасътрудничество е само отвзаимна полза! Стремим се да за-познаем читателите с произведе-нията на значимите днес и вминалото поети и белетристи надвете литератури, да представимнови, талантливи имена, да обо-гатим нашите исторически итворчески контакти.И това ме кара сега да мечтая

за ново посещение в България,но само да мечтая! Разбира се, некато екскурзиант, а с куфар, пъ-лен с книги.

Интервюто взе и преведеот руски език

ВЕСКА ЯНАКИЕВА

Художник Отец Сергий