Консулт36

°6 I XCVIII I Юли 2015

Всяко потребителско изживяване стиму-лира емоции. Факт, с който маркетоло-зите все повече се съобразяват. По този

въпрос невронауката е категорична - хората взимат най-вече емоционални решения.

Според Джефри Джеймс – редовен автор в онлайн секцията за маркетинг на американ-ското списание Inc, всички решения за покупка произтичат от взаимодействието на следните шест емоции:

1. Алчност. „Ако взема решение сега, ще бъда възнаграден“

2. Страх. „Ако не взема решение сега, аз съм страхлив“

3. Алтруизъм. „Ако взема решение сега, ще помогна на другите“

4. Завист. „Ако не взема решение сега, мо-ите конкуренти ще спечелят“

5. Горделивост. „Ако взема решение сега, ще изглеждам умен“

6. Срам. „Ако не взема решение сега, ще изглеждам глупаво“

Страхът е най-лесната за манипулиране емоция. Веднъж възникнал у потребителя, той може да се използва от компанията, която да изпрати послание как да бъде преодолян или избегнат с помощта на нейния продукт. Страхът все повече се превръща в обект на въздейст-вие за маркетинга. Колкото под по-голям стрес се намират потребителите, толкова повече те се нуждаят от стабилна основа. Търсенето на сигурност води до отделянето на допамин в мозъка и засилва желанието за придобиване на все повече продукти.

В маркетинговата практика все повече ком-пании променят тактиките си и започват да из-ползват страховете и личната несигурност на потребителите. Целта е да ги накарат те да по-вярват, че просто не могат да живеят, без да ку-пят продукта на фирмата. Горделивостта също е ключовата емоция, защото хората търсят марки, които подсилват собствената им идентичност.

Всеки подход за успешни продажби създава

или засилва едно или повече от основните шест емоционални състояния. Когато достатъчно от тях са налице, потребителят пристъпва към по-купка. Но има и други не по-малко важни емоции. Например отвращението, което играе основна роля в избора на средства за почистване на тъ-кани, на храна и на различни услуги. Най-често обаче се използват положителните емоции като радост, които повлияват върху потребителското поведение така, че да повишат продажбите.

Emotionomics е термин, създаден от Дан Хил (основател и президент на Sensory Logic, изследователска и консултантска организация, специализираната в областта на сензорно-емоционалната връзка на бизнеса с потреби-телите), за да изследва ролята на емоциите в икономиката. Според него основното значение на понятието е “да сигнализира на бизнеса, че измерването и управлението на емоциите е но-вата стратегическа област, в която компаниите трябва да играят добре.

За да се предизвика емоционална реакция, е необходимо наличие на съответните стимули: цветове, форми, аромати, ситуации, повърхно-сти, звуци, вкусове, движения, които да атакуват човешките рецептори в процеса на възприятие. Тук участват и петте човешки сетива, които са мощно оръжие, добре използвано от специа-листите по маркетинг. Например обонянието.

Проучванията показват, че ароматът въз-действа директно на емоциите на потребителя и е по-резултатен от опаковката или други кре-ативни съобщения. Ароматът навлиза директ-но в емоционалните центрове на мозъка, като комуникира, въздейства и подобрява съобще-нието. Достига дотам преди повечето сетивни възприятия и подготвя пътя за окончателното решение за покупка.

Ароматизирането на магазини, каталози, купони, изложбени будки, спирки, опаковки на продукти, самите продукти, кредитни карти, витрини и т.н. може да бъде част от успешна комуникационна стратегия на една марка.

Силен стратегически ход е прилагането на специално създаден за дадена марка аромат.

Туристическата верига Thomson, част от гиган-та TUI, използва аромат в магазините си като неразделна част от посланието към клиента

„почивката започва тук”. Магазините ухаят на екзотични плодове и това създава усещането, че наистина ваканцията започва. Това ниво на стратегическа комуникация разкрива всички предимства на аромата, който обогатява облика на марката, увеличава лоялността към нея, съз-дава преживяване, увеличава времето на прес-той в магазина - нещо, което по доказан начин подобрява продажбите. Специалният аромат навлиза в брандинга, превеждайки ценности-те на марката в ароматни ноти, които остават завинаги запечатани в мозъка на потребителя. Контактът с аромата, който помним отпреди 30 години, връща в паметта съпровождащите го детайли. Какво по-добро за маркетинга, чиято цел е да изгради подходящите асоциации.

Лайъм Фехи (специалист в области от стра-тегически мениджмънт и организационно поведение до маркетинг и конкурентно раз-узнаване) заедно с невролога Томас Шнайдер разработват методи за оценка, измерване и въздействие върху емоциите. Двамата бързо генерират една от най-големите бази данни от потребителски емоции, затова и името на организацията им е „Мина емоции“.

Фехи е разработил уеб базирани методи за събиране и анализ на информация за ро-лята, която емоциите играят при дефиниране и мотивиране на потребителското поведение. Методите позволяват да се направи разлика между това, което клиентите съзнателно „каз-ват“, и това какво несъзнавано „чувстват“ под изразените си емоции.

Тенденцията е еднопосочна. Потребителят все повече ще обръща внимание само на това, което може да го разчувства. Той ще забележи само марките, които ще го развълнуват емо-ционално. Затова съвременният маркетингов специалист трябва да създаде комплексни преживявания на клиентите си, като умело използва емоции както от положителния, така и от отрицателния спектър.

Емоционалният маркетинг на гребена на вълнатаСъвременните маркетолози умело използват емоциите както от положителния, така и от отрицателния спектър

Д-р Ирина Йовчева*

* Главен асистент в департамента по маркетинг и тър-говия на Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг

РЕГУЛАЦИИНационален съвет и помирителна комисия за веригите и доставчиците

33

Осем от десет души в България пият бира

ПАЗАРИ ПЛЮС

28

Как веригите предлагат кисело мляко

ТАЕН КЛИЕНТ

14

Дигитализация в точката на продажби

ОБОРУДВАНЕ

37

ЮЛИ

201

5 | X

CVI

II | ЦЕНА

5 ЛВ

. | РАЗПРОСТРАНЯВА

СЕ

САМО

С ПЛАТЕН

АБОНАМЕНТ

| WW

W.R

EG

AL.

BG

СПЕЦИАЛИЗИРАНО ИЗДАНИЕ ЗА БИЗНЕСА С БЪРЗООБОРОТНИ СТОКИ

N°6Десетте най-големи FMCG вериги сапродавали повече през 2014 г. - стр. 18

Струва ли си депозитната система за опаковки?

,

°6 I XCVIII I Юли 2015

СЪДЪРЖАНИЕ01

ТЕМА НА БРОЯ 2 – 10Струва ли си депозитната

система за опаковки

ТАЕН КЛИЕНТ 11 – 1611. Средната сметка е стабилна през юни

14 Как веригите предлагат кисело мляко

ТЪРГОВЦИ 17 - 2217 Пикадили“ и „Карфур“ остават самостоятелни

17 Carrefour пред покупка на „Billa Румъния“

17 Delhaize и Ahold се сливат

18 Десетте най-големи FMCG вериги

са продавали повече през 2014 г.

19 Кипър пазарува по „специални оферти“

21 Апетит за shopper приложения

ПАЗАРИ 23 – 2723 Продажбите на кухненски ролки

нарастват в обем и стойност

26 Повече фенове на миксовете

от меса при котките и кучетата

ПАЗАРИ ПЛЮС 28-2928 Осем от десет души в България пият бира

ТЕНДЕНЦИИ 30 - 3230 Nielsen: Българският потребител търси качество и удобство и внимава за разходите32 Focus: Потребителите пазаруват по брошури

РЕГУЛАЦИИ 33 – 3533 Законът забрани злоупотребата с по-силна позиция при договоряне34 Британският регулатор анкетира доставчиците34 Арбитражен съд ще решава спорове между доставчици и вериги в Русия

КОНСУЛТ 3636 Емоционалният маркетинг на гребена на вълната

ОБОРУДВАНЕ 37 - 4037 Дигитализация в точката на продажби39 Сигурността и удобството са водещи в онлайн разплащанията

ПРОДУКТИ И ПРОМОЦИИ 41

1000 София, ул. „Иван Вазов“ 2002 4615 294; факс 02 4615 270regal@economedia.bg

Главен редакторБоряна Бъчварова02 4615 158borianag@regal.bg

Автори в брояЖана Чанкова, Ася Мандаджиева, Неда Кленска, Ива Цветкова, Ния Дианова, Зорница Маркова,Бранислава Бобанац, Елица Ценова, Ирина Йовчева, Калина Горанова

Визуалeн редакторИван Куманов02 4615 190ivank@economedia.bg

Предпечатна подготовкаАндрей Червенков02 4615 475andreych@economedia.bg

Корица Shutterstock

Рекламен офис:02 4615 280adsales@economedia.bg

Абонамент02 4615 349, 02 4615 124abonament@economedia.bg

За абонати:При проблеми с получаване на броя,моля, звънете на телефон 02 93 76 349

Печат

Хартия

Издава „Икономедиа“ АД

N°6 (XCVIII) 2015 WWW.REGAL.BG

ВАШИЯТ ПАРТНЬОР В БИЗНЕСАС БЪРЗООБОРОТНИ СТОКИ

АБОН

АМЕН

Т

40 лв.получавате 10 брояпри едногодишен абонамент–20% от коричната цена

Абонатите на списание „Регал“ ще получат специални търговски отстъпки за участие в събитията, организирани под бранда му през 2015 г.

.

70 лвполучавате 20 брояпри двегодишен абонамент–30% от коричната цена

За абонамент, моля, посетете www.economedia.bg, изпратете мейл до abonament@economedia.bg или се обадете на телефон 02 4615 349

Учени от БАН: Хранителни добавки Учени от БАН: Хранителни добавки променят генома на клеткатапроменят генома на клетката

Шест хранителни добавки с Е номера, пред-назначени за влагане в храни, са токсични за човешкия организъм дори и в 100 пъти по-ниски концентрации от разрешените. Това сочат ре-зултатите от изследване на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молеку-лярна биология на БАН, представено пред жур-налисти. Ръководителят на лабораторията доц. Георги Милошев съобщи, че от 14 изследвани добавки само една е безопасна, а останалите се ползват в дози, които вредят на организма. Еки-път е получил тези резултати чрез нов метод за изследване на генома на клетката и влиянието на различни вещества върху него. От изследваните Е-та най-опасни се оказ-

ват три оцветителя - еритрозин - Е127, индиго кармин - Е132, фаст грийн - Е143, консервантът

натриев нитрит - Е250, добавката кофеин и 4-а-миноантипирин - 4ААР, използван във фарма-цевтичната промишленост.Тези добавки причиняват скъсяване във ве-

ригата на ДНК, което води до възникване на мутации, а уврежданията могат да предизвикат онкозаболявания, предупреждават учените.Авторите на изследването са информирали за

резултатите от проучването си няколко българ-ски министерства, агенции и комисии, а също и Европейската комисия и Европейската аген-ция по безопасност на храните (EFSA). От EFSA отговарят, че научната публикация на българ-ските генетици не осигурява нова информация, отнасяща се до оценката за безопасността на тези добавки, извършена досега от европейския орган. ( )

°6 I XCVIII I Юли 2015

РЕДАКЦИОННО02

Чудесно ще е, ако хората се грижат за опазването на околната среда даром със съзнание за общочовешките ползи

от този си избор. В държава с покупателна спо-собност като българската обаче по-реалистич-но изглежда те да се задвижат в тази посока само ако имат някаква икономическа полза.

Рационалното при депозитната система за опаковки – при която за върната бутилка се получава някаква сума, е, че адресира ико-номическия интерес на потребителя. Защото при сегашното положение от него се иска да е единствен алтруист по верига, в която всички останали малко или много печелят от отпадъ-ците от опаковки. (Макар че организациите за оползотворяване на отпадъци като правило не генерират печалба.)

По начина, по който ни описват депозитната система обаче, ползата на потребителя от нея ще е ерзац. Първо ще се начисляват N на брой стотинки за опаковката върху сегашната цена. После, ако положи усилия да върне бутилка-та, ще му ги възстановят. По-добре изглежда, ако за върната PET бутилка купувачът получи толкова стотинки, колкото е делът й в сегаш-ната цена.

Макар и справедливо, това, изглежда, е не-възможно, защото изграждането на депозитна система за опаковки също изисква средства. И в това отношение държавата е голям пра-хосник за сметка на данъкоплатците. Преди 20 години тя разрушава депозитната система, сега ще инвестира, за да я възстанови. Пре-ди три години МОСВ е дало пари за анализ за ефективността й. Въпреки отрицателната оценка сега поръчва нов по същата тема, пак за сметка на данъкоплатците.

Да напомним, че междувременно беше изградена системата за разделно събиране на отпадъци в цветните контейнери. Това начинание също глътна време, средства и, ако се вярва на информациите, дава добри резултати. Така че изглежда по-разумно и евтино първо да се съсредоточат усилията върху усъвършенстването на сега действа-щата система. Например, като се регламен-тира по-добре дейността на пунктовете за събиране на отпадъци. Сега те осребряват

труда на клошарите и така го стимулират. Все пак, ако ще се създава нова официална конкуренция на вече съществуващия светъл бизнес с разделното събиране на отпадъци, е добре да се ограничи нелоялната му - в ли-

цето на тази паралелна система. Смущаващо е също, че вместо администра-

цията да попита бизнеса за мнението му, той трябваше да направи специална конференция, за да може гласът му да бъде чут.

За алтруизма на потребителяЗа алтруизма на потребителяДържавата има какво да усъвършенства в сегашната система за разделно събиране на отпадъци, преди да въведе депозитите

Боряна Бъчварова

Shut

ters

tock

©

ТЕМА НА БРОЯ

°6 I XCVIII I Юли 2015

03

Колко празни бутилки трябва да върне чо-век, за да събере пари за кино. Позабра-веният въпрос от миналото може отново

да стане актуален днес. В България отново се заговори за практиката потребителите да връ-щат празни бутилки и кенове в супермаркетите и оттам да им се изплаща сумата, която са пла-тили за опаковката. Тази практика всъщност е действаща в някои европейски страни. През март министърът на околната среда и водите Ивелина Василева съобщи, че ведомството ще проучва възможните ефекти от въвеждането на задължителна депозитна система за опа-ковки. Информацията развълнува производи-телите, търговците и четирите съществуващи организации за разделно събиране и оползо-творяване на отпадъци от опаковки.

Подобен анализ на депозитната система за връщане на опаковките вече е правен от Министерството на околната среда и водите през 2012 г. Той излиза със заключението, че за България тя не би била рентабилна от гледна точка на разходите. Според доклада, ако системата се въведе и е задължителна, ще натовари производителите и вносителите от засегнатите сектори с още разходи. Експерти-те смятат, че новата практика ще навреди на съществуващите организации по оползотворя-ване на отпадъците и ще промени значително пазара.

Попитахме МОСВ кое е наложило въпросът да стане актуален отново. От пресцентъра от-говориха, че преходът към т.нар. кръгова ико-номика, замислен от Европейската комисия, ще постави нови,

По-високи цели за рециклиранена отпадъците. За България се очаква те да бъдат 70% от битовите и 80% на отпадъците от опаковки. Планираните промени предвиждат през 2025 г. да спре депонирането на отпадъци, които подлежат на преработка.

ЕС първо ще измери ресурсната ефектив-ност на всяка страна членка, като използва съотношението между БВП и потреблението на първични суровини. След това държавите ще трябва до подобрят този показател с 30% до 2030 г. Затова отсега МОСВ търси варианти да

се повиши ефективността на рециклирането, казват от министерството. Целта е да се съз-даде резерв от алтернативни възможности за повишаване на резултатите от тази дейност.

От министерството не отговориха кой и в ка-къв срок ще извърши новия анализ. В края на юни обаче министър Василева споменава, че немска компания с опит в прилагането на де-позитна система ще проучи отново ситуацията в страната, за да установи дали на този етап въвеждането й е икономически обосновано.

Успехът на разделното събиране зависи от мотивацията и ангажираността на потреби-

телите. Депозитната система ще ги стимули-ра да събират разделно отпадъците си и ще ограничи ровенето на бедни хора в цветните контейнери за разделно събиране, за да ги предават на вторични суровини, смята ми-нистър Василева.

От МОСВ не обясниха защо според тях биз-несът, който генерира депозитни опаковки, е против подобна практика. Нито казаха каква е оценката на министерството за действащата система за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Обещаха обаче докладите на ми-нистерството да бъдат публични, достъпни за коментари и „обект на широко обсъждане с всички заинтересовани страни“.

Заинтересованият бизнес засега не се чувства поканен на подобна дискусия. На конференция в края на юни производителите на напитки и организациите за разделно съ-биране и оползотворяване на отпадъците се обявиха против идеята. От МОСВ официално не се отзоваха на поканата за участие. Оцен-ка на действащата система направи бившият министър на околната среда Нона Караджова. Тя цитира данни, според които България пре-изпълнява заложените цели за рециклиране и усвояване на опаковките и изхвърля по-малко отпадъци в сравнение с европейски държави като Дания и Финландия.

Ще връщаме ли и PET бутилки?Ще връщаме ли и PET бутилки?В България отново се говори за депозитна система, но въвеждането й е свързано с много неизвестни

Ася Мандаджиева

Депозитна е системата, при която купува-чът на опакован продукт заплаща на продава-ча определена сума, която му се възстановява при връщане на опаковката.Когато опаковката е включена в такава сис-тема, на етикета й се поставя надпис, който удостоверява това. Ако опаковки за много-кратна употреба, които участват в депозитна система, се използват отново за същата цел, за която са били предназначени, се приема, че те са пуснати на пазара само веднъж незави-симо от броя употреби. В този случай произво-дителят не заплаща повторно продуктова так-са за опаковки.В обхвата на евентуална система за задължи-

телен депозит попадат обикновено бутилките от бира, вода, безалкохолни, газирани и нега-зирани напитки. В зависимост от размера на опаковката най-често се въвежда депозит за еднократните опаковки с обем, по-голям или равен на 0.1 л и по-малък или равен на 3 л. В зависимост от материала те са от стъкло, ме-тал (алуминий) и пластмаса (РЕТ).Съществуващото законодателство на ЕС пре-доставя на всяка държава възможността за из-бор между система за заплащане на депозит и връщане на опаковките, система за разделно събиране на опаковките или за избор на ком-бинация от двете системи в зависимост от ти-па на продукта.

Депозитната система за опаковкиДепозитната система за опаковки

4

Shut

ters

tock

©

ТЕМА НА БРОЯ

°6 I XCVIII I Юли 2015

04

Събирането и рециклирането на опа-ковки – стъкло, хартия, пластмаса, в България се извършва от „Екопак“,

„Екобулпак“, „Булекопак“ и „Екоколект“. Ор-ганизациите се финансират по два начина. Те събират такси от фирмите - вносители и производители на опаковки, които са техни членове. Всичко се плаща от крайния потре-бител, тъй като в цената на всяка пакетирана стока има включена и продуктова екотакса. Освен това организациите генерират прихо-ди от продажба на използваните опаковки на различни заводи, които извършват ре-циклирането им.

ЦелитеВсяка година четирите организации трябва да покриват определени цели за количества предадени опаковки за рециклиране. Нор-мативът им вече достигна 60% от опаковките, пуснати на пазара. Ежегодно Министерство-то на околната среда и водите проверява да-ли те изпълняват тази си задача, като вече имаше няколко отнети лиценза.

Освен това организациите трябва да из-градят и поддържат система за разделно събиране в населените места. На опреде-лен брой жители трябва да има определен брой точки за събиране. Оттам опаковките попадат в системите за сепариране на орга-низациите, а после пътят им продължава към

заводите за стъкло, хартия, пластмаса. С най-голям пазарен дял от организации-

те – 42.6%, е „Екопак“. На второ място е „Еко-булпак“ с 27.24%, „Екоколект“ има 16.22%, а „Булекопак“ – 13.94%. Общо в страната от системата на разделно събиране са обхвана-ти 6 млн. души. Най-голямата организация има 1300 компании клиенти, вносители и производители на опаковки и покрива 2.5 млн. души от населението. „Екобулпак“ об-служва 1.6 млн. души, „Екоколект“ - 973 хил. души, а „Булекопак“ - 836 хил.

Плюсовете и минусите Основен плюс на България е, че разполага с пълната палитра от предприятия, които мо-гат да извършат рециклирането. Основен минус е липсата на доверие в системата по разделно събиране и много ниският процент чист отпадък, който попада в шарените кон-тейнери на организациите. Така, ако органи-зациите не работят директно с предприятия, търговски обекти, офиси и т.н., които гене-рират отпадъци от опаковки, едва ли биха покрили целите си.

Недоволство сред организациите от го-дини предизвиква паралелната система за събиране на отпадъците чрез пунктовете за вторични суровини, които по данни на ор-ганизациите са общо 3000 на територията на страната и около 300 в столицата. Това

прави шарените контейнери атрактивни за клошарите.

Основни проблеми остават липсата на контрол от страна на министерството на околната среда и от страна на общините, както и липсата на стимули за гражданите да изхвърлят разделно, тъй като такса смет се плаща на база данъчна оценка, а не на база количество на отпадъците.

ПолзитеОсновната идея на разделното събиране на отпадъци е по-малки количества да попадат на депата, които трябва да се превърнат в абсолютен финал по пътя на един отпадък. Рециклирането противодейства на нараст-ващата нужда от суровини и има директен ефект върху природата.

За да онагледят ползата от рециклиране-то на отпадъците, в края на май от „Екопак“ изчислиха, че опаковките, които са преда-ли за рециклиране през 2014 г. (87 111 т), са спасили от изсичане над 581 хил. дървета, спестили са 1.421 млрд. л питейна вода и са намалили обема на депонираните отпадъци с над 178 куб.м.

От компанията съобщиха, че от юни ще внедрят система за отчитане на спестените въглеродни емисии благодарение на рецикли-рането. Това ще даде възможност на всеки от клиентите им да знае своя принос.

Съществуващата система за разделно събиране на отпадъциСъществуващата система за разделно събиране на отпадъци

Калина Горанова

Депозитът е позната практика за БългарияДо началото на 90-те години в страната работи система от пунктове за изкупуване на празни бутилки (от бира, сокове, вино, алкохол и на буркани). Сега тези практики са доброволни и разчитат на търговските вериги. Те обаче приемат само стъклените опаковки за много-кратна употреба от бира. Често сумата, която търговците са изплатили на гражданите, не им се възстановява директно от производителя, а празните бутилки се подменят с пълни. Това по неприятен начин задължава и търговците, и потребителите да купят повторно от същия продукт.

В повечето европейски държави, в които е въведена, депозитната система е задължител-на само за опаковките за еднократна употреба. Системата действа в Норвегия, Швеция, Хър-ватия, Дания, Естония, Финландия, Германия

и Холандия, в Канада и в някои щати на САЩ. В повечето държави тя е въведена преди раз-делното събиране на отпадъци и преди схе-мите за отговорност на производителите за опаковките, които са пуснали на пазара, обяс-нява Никола Дойчинов, международен консул-тант „Околна среда“. Депозитните системи са задължителни, за да се избягват възможните деформации, ако едни бизнес субекти участват в тях, а други - не. Депозитът върху опаковката на даден продукт повишава цената му. Това би могло да предизвика отлив на клиенти. Затова доброволното участие би довело до пазарни предимства за някои участници на пазара и до допълнителни разходи за други, обяснява анализаторът.

Бизнесът е против, еколози - заПроизводителите са против депозитната сис-тема основно защото тя би оскъпила продук-

тите. Това може да рефлектира в свиване на потреблението. Освен това въвеждането ще е свързано с допълнителни разходи и ще за-дължи компаниите да използват еднотипни опаковки. Според производителите на напитки действащите системи за разделно събиране на отпадъци в България постигат същите резулта-ти, но на по-ниска цена. Освен това, ако бъде въведена, депозитната система ще удари по организациите за оползотворяване на отпа-дъците от опаковки. Очакваните загуби за тях са от 9 млн. лева само от РЕТ бутилки.

Според екологичната организация „За Зе-мята“ въвеждането на депозит ще повиши с 30% количеството на общото рециклиране, а качеството на рециклираните материали ще нарасне. Системите са още един начин хората да бъдат мотивирани да участват в събирането на отпадъците, казват от орга-низацията.

3

ТЕМА НА БРОЯ

°6 I XCVIII I Юли 2015

05

Депозитната система за опаковките е непригодна за България. Това е за-ключението от проучване, поръчано от

Министерството на околната среда и водите и проведено през 2012 г., каза на дискусия по темата Никола Дойчинов, международен кон-султант „Околна среда“, ангажиран по това време с изследването.

Възможни ползи oт депозитната система, на които се базира анализът, са постигането на по-високи нива на събиране на определе-ни отпадъци от опаковки, по-добро качество на събраните материали и по-малко отпадъ-ци, изхвърлени в природата. Очакванията са новата практика да насърчи използването на опаковки за многократна употреба и да създа-де нови работни места.

Проучването се фокусира върху въвежда-нето на депозити за PET бутилки, стъклени бу-тилки за еднократна употреба и алуминиеви кенове. Оценката на разходите е за период 2015 – 2025 г., като изчисленията са по цени през 2012 г., при планиран размер на депозита от 20 стотинки.

Финансово-икономическа оценка на въ-веждането на депозитната система на консул-тантите показва, че инвестиционните разходи за 10-годишния период са 210 млн. лв. (плюс 31 млн. лв. оперативни разходи), а приходите от реализацията на събраните отпадъци – 18 млн. лева. Отделно прогнозните приходи от непо-търсени депозити са 23 млн. лв. на година, като те се оказват основен източник за финансира-не на системата. Отчетени са и други постъп-ления от намалените количества отпадъци за депониране (0.7 млн. лв./година) и по-малкото парникови газове (1.4 млн. лв./година).

Изчисленията показват, че нетните разходи, без да се отчитат непотърсените депозити, ще достигнат 403 лв./тон (или 2.3 ст. на опаковка). Това ще наложи допълнително финансиране на дейността чрез вноски от участниците в сис-темата или чрез увеличаване на депозита. В сметката не са включени разходите на търгов-ските обекти за складиране и допълнителни площи, както и за маркировка на опаковките, обхванати в депозитната система.

Дали депозитната система ще изиграе ролята на мотиватор? Размерът на депозита според консултантите, от една страна, стиму-лира потребителя да връща опаковките, но от друга, значително въздейства върху цените на дребно, особено на водата, безалкохолните на-питки и бирата. Анализът от 2012 г. прогнози-ра първоначален ентусиазъм у хората, заради усещането, че се прави нещо добро за окол-ната среда. Според експертите доколкото стой-ността на депозитите се „разтваря” в общите разходи при пазаруване, а възстановяването им е под формата на ваучер или пари, те могат да бъдат възприети като подарък. Това създава у потребителите добро чувство по отношение на депозита, като изгражда условна връзка в съзнанието им между опаковката и нейната стойност. От друга страна обаче системата мо-же да наложи допълнителни разходи за по-бедните семейства и да затрудни възрастните хора при връщането на опаковките.

По думите на Никола Дойчинов минимал-ният размер на депозита, за да функционира системата, не може да падне под 20 ст. на опа-

ковка. По-висок депозит би довел до повече опити за измами и значително оскъпяване на продуктите.

Според анализа задължителното въвеж-дане на депозитна система в България ще натовари производителите и вносителите от засегнатите сектори с още разходи. Друг извод е, че новата практика ще навреди на същест-вуващите организации по оползотворяване на отпадъците и ще промени значително пазара. Прилагането на системата ще затрудни и пот-ребителите, особено от малките населени мес-та, където магазините трудно ще организират събирането на депозитните опаковки, смятат експертите. Сериозният размер на първона-чалната инвестиция и непосилните разходи за малките търговски обекти са друг недостатък, посочен в анализа.

Като цяло въвеждането на депозитна сис-тема в България ще въздейства отрицателно върху редица сектори. Ползите от въвеждането й не съответстват на планираните разходи и не компенсират негативните ефекти, заключават анализаторите.

Експерти: Депозитната система Експерти: Депозитната система е непригодна за Българияе непригодна за БългарияТова е основното заключение от анализ, направен по поръчка на МОСВ през 2012 г.

Ася Мандаджиева

Кра

симир

Юскесел

иев

©

ТЕМА НА БРОЯ

°6 I XCVIII I Юли 2015

06

Българските производителите са кате-горично против депозитната система за опаковките. Това каза по време на

дискусия по темата Жана Величкова, изпъл-нителен директор на Асоциацията на произво-дителите на безалкохолни напитки в България. Тя е убедена, че подобно решение би довело до срив в индустрията. Според нея същест-вуващите системи за разделно събиране на отпадъци в България постигат същите и по-добри резултати от депозитните системи, но на по-ниска цена.

Аргументите на производителите се базират на европейския опит, който показва, че тези системи оскъпяват два-три пъти на тон оползо-творяването на отпадъци. Това е непропорци-онално на очаквания екологичен резултат - с 4 до 7% да се повиши количеството на рецикли-раните опаковки, казват от бранша. Например отчетените за 2014 г. количества опаковки към организациите за оползотворяване на отпа-дъци са 45 хил. тона, като разходът за индус-трията се изчислява на 4 млн. лева за всички видове използвани материали и опаковки. По прогноза в обхвата на депозитната система биха попаднали почти 22 хил. тона опаковки, генерирани от безалкохолната индустрия, ко-ето от асоциацията свързват с разход между 8 и 12 млн. лева, от два до три пъти по-висок, отколкото за индустрията като цяло при сега действащия модел. Величкова дава за пример и изследване на ефектите от въвеждане на де-позитна система, поръчано от правителството на Унгария, което доказва, че разходите, които трябва да се направят, биха били 21 пъти по-високи от екологичните ползи.

По-малко потребление Производителите се опасяват, че финансова-та тежест, свързана с високите първоначални инвестиции - 133 млн. лв. за промени в опа-ковките (специални баркодове, мастила и др.), ще оскъпят напитките в пластмасови бутилки, като при бутилираната вода това ще бъде поч-ти двойно. При свитите доходи на българите това би ограничило съществено потреблението и част от компаниите в тази индустрия, особено

по-малките и средните, могат дори да фалират, смята Величкова. Освен това бутилката може и да не се върне, къде ще отидат тогава очаква-ните 37.2 млн. лв. от непотърсен депозит, питат производителите.

От асоциацията отбелязват също, че до-пълнителните разходи – инвестиционни и оперативни (персонал, площи, съответствие с акредитираните стандарти, контрол на ка-чеството, акредитация и одит, лихви и т.н.), ще са в тежест на всички участници по веригата. Например търговските вериги и магазините ще трябва да закупят вендинг машини, спе-циални четци на баркодове, да осигурят места за съхранение на опаковките и транспорти-рането им.

Ограничава иновациитеДруг въпрос, който си задават производите-лите на храни и напитки, е как депозитната система ще се отрази върху вида и дизайна на самите опаковки. В момента бизнесът по-лага усилия да намали грамажа на опаковката, за да редуцират отпечатъка й върху околната среда. Става дума не само за ограничаване на обема на замърсяването, но и за процеса на събиране и рециклиране на тези опаковки.

За да пестят горива и да намалят отделянето на въглероден двуокис в атмосферата, ком-паниите са инвестирали в производството на по-леки опаковки, работят и върху дизайна на капачките. Опитват се да намалят обема, кой-то дадена опаковка заема в контейнерите за отпадъци. Всичко това стимулира иновациите. При депозитната система няма да има подобни изисквания, бутилките трябва да бъдат здрави и цели, за да бъдат припознати от системата, което крие опасност производителите да се върнат към по-плътните опаковки.

Риск от злоупотребиПроизводителите не изключват и случаи на злоупотреби и престъпна дейност при въз-становяването на депозити. Например некол-кократно връщане на едни и същи бутилки, печатане на фалшиви етикети, организирано връщане през граница, кражби на етикети преди използване на материали и опаковки, манипулации на автоматите и др.

Въвеждането на задължителна депозитна система би било прекалено скъп и неоправдан експеримент, с тежки последици за бизнеса и обществото, казва в заключение Жана Ве-личкова.

Производители: Продуктите ще Производители: Продуктите ще поскъпнат, потреблението ще се свиепоскъпнат, потреблението ще се свиеДепозитната система би обезсмислила досегашните усилия за олекотяване на опаковките

Ася Мандаджиева

Архив

©

Двете птици са направени от равен брой празни бутилки минерална вода. За малката обаче са използвани свити бутилки. Ин-сталацията цели да покаже колко място се спестява в контейнерите за рециклиране, ако бутилките се смачкат след употреба. С нея “Банкя” промотира новите си олекотени twist бутилки

ТЕМА НА БРОЯ

°6 I XCVIII I Юли 2015

07

Депозитната система за еднократните опаковки има и своите защитници. Спо-ред екологичната организация “За Зе-

мята” превръщането й в задължителна прак-тика ще стимулира потребителите да разделят отпадъците си.

Евгения Ташева от екосдружението е катего-рична, че въвеждането на депозит ще повиши с 30% количеството на общото рециклиране, а качеството на рециклираните материали ще нарасне. От “За Земята” са убедени, че прила-гането на системата е необходимо не само от екологична, но и от икономическа и социална гледна точка, защото осигурява до 95% високо-качествено рециклиране на събраните опаковки. Освен до положителен икономически резултат процесът води и до откриване на нови работни места, казват те. В същото време еколозите из-тъкват, че при сегашната система за разделно събиране цветните контейнери привличат сред-но едва около 15% рециклируеми отпадъци, като разлика между съдържанието на смесените и разделните кофи на практика няма, а това нама-лява качеството и пазарната цена на отпадъка.

User friendlyЯсна и лесна за използване от потребителите, които за секунди разбират смисъла й. Това е друг аргумент в полза на депозитната система, смятат от екоорганизацията. Според еколозите използването на цветните улични контейне-ри за разделно събиране се оказва доста по-сложно. Като доказателства те посочват факта, че за десетте години от въвеждането на раз-делното събиране в България организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки и държавните институции не са успели да научат гражданите да разделят отпадъците си.

Осребряване на ресурсиДесет пъти по-малка е вероятността депозитните опаковки да бъдат изхвърлени извън определе-

ните места, са изчислили еколозите. Така общото ниво на замърсяването пада с 30%. От екосдру-жението посочват, че поради неефективността на сегашната практика на разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите ма-териали се губят, като се заравят в сметища или се изгарят в циментови заводи. Това обезвреж-дане е за сметка на местните данъкоплатци, кои-то покриват цената за разхищаването чрез такса

„битови отпадъци“, смятат от “За Земята”.

Кой прилагаДепозитни системи действат в над 40 региона и държави по света*, от които 10 са в Европа.

Литва и още три региона в Европа - Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и Фландрия (Белгия), планират въвеждането на депозитна система през 2016 г. По инфор-мация на “За Земята” до момента нито една от държавите, в които системата действа, не се е отказала от нея.

На европейско ниво все повече се говори за кръгова икономика и ефективно използване на ресурсите. При неизбежното нарастване на цените на енергията занапред ще се наложи бизнесът да се преориентира, добре е да го направи още сега, заключава Евгения Таше-ва. ( )

Еколози: Потребителите Еколози: Потребителите ще бъдат стимулиранище бъдат стимулираниС 30% ще се повиши количеството на общото рециклиране при депозитната система, казват от екологичната организация „За Земята“

* Депозитни системи работят в Швеция, Исландия, Финландия, Норвегия, Израел, Дания, Германия, Ес-тония (от 2005 г.), Холандия, Хърватия (от 2006 г.) и в десетки региони в САЩ и Канада още от седемдесетте и осемдесетте години на двадесети век

Shut

ters

tock

©

ТЕМА НА БРОЯ

°6 I XCVIII I Юли 2015

08

Въвеждането на депозитна система се коментира от пет години в Испания. Проведено е двегодишно проучване, но

системата все още не е въведена. „Причината е прогнозираната й неефективност“, казва Хуан Рамон Мелендез от организацията за рецикли-ране и екодизайн на опаковки „Екоембес“.

По данни на организацията, ако задължи-телният депозит от 25 евроцента бъде приет, над 300 хил. т, или 12.5 млрд. единици, опа-ковки ще излязат от жълтите контейнери и ще влязат в магазините. В същото време от общо 91 хил. търговски обекта в Испания 73 хил. са с площ по-малка от 50 квадрата. За тях ще е проблем да осигурят пространство за тази дейност. Ще ги затрудни и осигуряването на средства за автомати и бутилките ще трябва

да бъдат събирани ръчно.Според Мелендез големите търговски обек-

ти също ще бъдат засегнати. Един хипермар-кет от 7500 кв.м трябва да разполага с поне 10 автомата, за да обслужва клиентите, без да се образува опашка, особено в пиковите часове, отбелязва той.

От друга страна, испанците живеят разпръс-

нато, домовете са отдалечени от магазините. За да върнат депозитните опаковки, потреби-телите трябва да изминат немалко разстояние. Затова от “Екоембес” смятат, че нововъведени-ето има недостатъци от социална гледна точка. Системата ще изисква промяна в поведението на потребителя. Той трябва да се натовари с още една торба, пълна с опаковки. При това да внимава да не ги мачка, защото в противен случай машината няма да може да ги прочете.

Испанските изчисления доказват икономи-ческа неефективност. При разходи от 910 млн. евро очакваните приходи са 385 млн. евро. Кой ще покрие разликата от 583 млн. евро, пита Ме-лендез. Ако средствата се разпределят между бутилиращите компании, ще се образува нов косвен данък за бизнеса, предупреждава той.

Като сравнява разходите за функционира-нето на депозитната система с тези на дейст-ващата в момента “Зелена точка” за разделно събиране на отпадъците, “Екоембес” стига до извода, че депозитите ще оскъпят процеса ос-ем пъти. ( )

Дали депозитната система, въведена в Германия през 2003 г., постигна целите си? Мненията са различни, но устойчиви

ефекти като че ли не могат да се посочат. Така мисли Йоахим Куоден, изпълнителен директор на Extended Producer Responsibility Alliance

- международна организация със седалище в Германия, която обединява национално представени организации за оползотворява-не на отпадъци от опаковки от 19 европейски държави, включително и България. До 1990 г. в Германия се ползват предимно бутилки за многократна употреба, особено в бирения сек-тор. Когато потреблението им пада под 72% за сметка на еднократните опаковки, правител-ството решава да въведе депозитна система за оползотворяване на опаковките, но само за тези за еднократна употреба. Размерът на депозита за една такава опаковка е 25 евро-цента, обяснява Куоден.

Системата обхваща широк кръг напитки - от

вода до алкохолни смеси. Специална органи-зация - Deutsche Pfandsystem GmbH, подгот-вя правната рамка и координира дейността по прилагане на депозитната система. Тя е орга-низация с идеална цел, а нейни учредители са производителите на напитки.

Според Куоден въведената в Германия де-позитна система е излишно сложна, свързана с множество процедури, които натоварват биз-неса – например при пускане на нови опаковки на пазара. През първите години на прилагане на системата има множество злоупотреби. Ви-

сокият депозит стимулира фалшифицирането на маркировката. Това е избегнато с въвежда-нето на етикети със специални мастила, които доказват, че опаковките са произведени в Гер-мания и са включени в депозитната система. Според Куоден системата трябва да гарантира, че опаковката не може да бъде върната повече от един път или в друга европейска страна.

Машините за обратно приемане на амбала-жа също се оказват проблем – не всички мага-зини имат средства да си купят такива (30 - 40 хил. евро е цената на един автомат). Затова немалко търговци събират и днес бутилките в чували.

По улиците в Германия вече се търкалят по-малко изхвърлени бутилки и кенове. Причината по-скоро е, че бедните ги събират, казва Куоден. Според него хората трябва да пазят чистота не защото им се плаща, а защото искат да опазят природата за себе си и за децата си.

Когато една държава реши да въведе тази нова практика, трябва да вземе под внимание и ефекти като този в Германия. С въвеждането на системата организациите, оползотворява-ли отпадъците от опаковки по традиционния начин на разделното събиране, загубиха една трета от приходите си, казва той. ( )

И в Испания са скептичниИ в Испания са скептични

Ефектите в Германия са спорниЕфектите в Германия са спорни

При въвеждането си системата натовари бизнеса и имаше злоупотреби, казва Йоахим Куоден, изпълнителен директор на EXPRA

Ако депозитната система бъде въведена, събирането на отпадъци ще поскъпне осем пъти, изчисляват от “Екоембес”

ТЕМА НА БРОЯ

°6 I XCVIII I Юли 2015

09

Депозитната система ще застраши съ-ществуването на вече изградената система за разделно събиране на от-

падъците от опаковки, смята изпълнителният директор на „Екопак България“ Тодор Бур-гуджиев. От името на четирите организации за оползотворяване на отпадъци той се обяви категорично против въвеждането на системата в България.

За създаването на съществуващата система за разделно събиране на отпадъци от опаков-ки за 10 години са инвестирани 108 млн. лв. (без разходите за управление) в изграждане на 29 линии за сепариране, в закупуване на 62 камиона за разделно извозване на отпа-дъци. Създадени са 2200 работни места пряко в бизнеса и над 7000 работни места непряко в съпътстващи дейности, подчертава изпълни-телният директор на “Екопак”.

По изчисление на организациите за опол-зотворяване на отпадъци от въвеждането на депозитна система те ще загубят 9 млн. лева само от РЕТ бутилките. Депозитният принцип би довел и до промяна на вида на системата и премахване на зелените контейнери, за стък-ло. Не е ясно какво ще се събира в жълтия контейнер - 40% от приходите на фирмите са от РЕТ отпадъци от опаковки. Организациите ще загубят и от намаляване на приходите от вноски на фирмите членове, а разходите им за рециклиране за тон отпадък ще се увеличат.

Отклоняването на голямо количество опако-въчни материали от потока на разделно събра-ните отпадъци ще направи по-трудно пости-гането на европейските цели за рециклиране и оползотворяване. В момента в страната не съществуват затруднения с изпълнението им, казва Бургуджиев и напомня, че промяната ще доведе и до съкращаване на работни места.

Евентуалното въвеждане на системата ще наложи производителите да инвестират в нови опаковки, на които ще трябва да има специа-лен баркод, отбелязват още организациите за оползотворяване на отпадъци.

По думите на Тодор Бургуджиев депозити-

те биха били третата паралелна система след вече изградената от оползотворяващите ор-ганизации и нерегламентираната - при коя-то клошари събират годните за рециклиране опаковки и ги предават срещу заплащане в пунктове.

В момента най-големият проблем на дейст-ващата система са именно клошарите. Става дума за кражби на рециклируеми отпадъци, увреждане и изгаряне на контейнери, което дискредитира доверието в законната система и демотивира гражданите да участват в нея, обяснява Бургуджиев. Той предупреждава, че ако дейността на клошарите не се прекрати, изпълнението на целите ще бъде затрудне-но в контекста на очакваното въвеждане на по-високи европейски цели за рециклиране и нов начин за изчисляване на постигнати-те резултати. В момента от паралелната не-регламентирана система организациите за разделно събиране губят около 14 млн. лева на година, изчислява изпълнителният дирек-тор на „Екопак“.

Съществуващата система за разделно Съществуващата система за разделно събиране ще бъде разклатенасъбиране ще бъде разклатенаОрганизациите за оползотворяване на отпадъци ще загубят 9 млн. лв. само от РЕТ бутилки, казва изпълнителният директор на „Екопак“, Тодор Бургуджиев

Ася Мандаджиева

Над

ежда

Чип

ева

©

Вел

ко Ангел

ов

©

Най-големият проблем на действащата система са клоша-рите, казва изпълнителният директор на „Екопак“, Тодор Бургуджиев

ТЕМА НА БРОЯ10

°6 I XCVIII I Юли 2015

Представители на търговски вериги в България отчитат като плюс целта на депозитната система за опаковки, но

са скептични за успеха от прилагането й на практика.

“Евентуалното задължително въвеждане на депозитната система в България би било поло-жително за околната среда”, казва Евелин Ма-ринов, ръководител направление „Снабдяване“ в „Кауфланд България“. Системата е позната във веригата, доколкото действа, специално за PET бутилките, в германските й филиали. А и в момента в магазините на “Кауфланд България” функционира система за обратно изкупуване на стъклени бутилки за бира.

Като минуси на евентуалното задължително въвеждане на депозитната система за опаков-ки Маринов изброява: високите инвестиции, необходимостта от изграждане на стройна система от пунктове за събиране, транспортни услуги, регионални депа, фирми за преработ-ка и т.н. Той вижда и проблем в свързаните с това сложни финансови взаимоотношения по веригата. “Пунктовете за събиране (в кон-кретния случай търговските вериги) са една малка част от схемата. Само едно звено от нея да не функционира коректно, цялата система е обречена на провал и загубени инвестиции”, добавя той.“Естествено крайната цел е пози-тив от гледна точка на екологичността, стига да се постигне по подходящ начин”, казват от

“Лидл България”. Защото, ако не бъдат избрани правилният подход, система и прочее, крайна-та цел лесно може да бъде опорочена.

От дискаунтъра са обезпокоени от липса на точна и ясна организация какво се случва по цялата верига на обратно изкупуване. Друга тревога е свързана с клиентите, които не са добре информирани и се отнасят с неразбиране. Тъй като всяка търговска верига работи с раз-лични системи и на пазара няма единен начин на работа, допълнително се затруднява ясната и единна комуникация към потребителите.

През миналото лято в “Лидл” например направили регионален тест (продажба на би-

ра в стъклени бутилки с включен амбалаж). Резултата от теста те определят като фиаско заради повече от слабия интерес на масовия български потребител.

Тяхната препоръка е, преди да се премине към каквито и да било задължителни мерки,

да се направят работни срещи със засегнатите страни. Трябва и да се вземат предвид пре-дизвикателствата, пред които би се изправил бизнесът, а и самите клиенти. “Непременно трябва да се обследва опитът на други дър-жави - от скандинавските страни, през Хър-ватия, та до Германия се прилагат различни концепции, които се е наложило да еволюират с времето, за да се преодолеят негативите им”, добавят от “Лидл България”.

“При нас стъклените бутилки от бира винаги са се връщали. Продаваме ги на клиентите, те ни ги връщат, ние ги връщаме на производите-лите. Няма друг начин. Гледаме на това като на необходимо зло”, казва Мариян Петров, упра-вител на „ЦБА България“ ООД и „КОМЕ“ ООД. Той не е запознат с новите идеи за въвежда-нето на задължителна депозитна система и за PET опаковките. “Но по принцип лошо няма да се събират тези неща. Ще има някакви екстри и за клиентите, и за околната среда. Но ако ще трябва ние, търговските вериги, да инвести-раме в начинанието, би следвало по някакъв начин да можем да си върнем инвестицията”, добавя той.

Веригите: Има риск от провал Веригите: Има риск от провал и загубени инвестициии загубени инвестицииКрайната цел е позитив, но за да има успех, трябва да се избере правилен подход и всички звена по веригата да работят коректно

Боряна Генчева

Преди две години ЦБА АД направи пилотен проект за депозиране на бутилки в магазина си в столичния квартал „Свобода“. В търгов-ския обект беше поставена машина за събира-не на стъклени, пластмасови бутилки и кенове. Срещу депозирани опаковки клиентите полу-чаваха бележки с баркод. После можеха да ги предоставят на касата и срещу тях да им прис-паднат от сметката пет или десет стотинки на бутилка. За по-голяма сигурност софтуерът на машината беше интегриран към този на POS терминалите в магазина. Веригата, чиито но-ви собственици бяха от Варна и по това време дебютираха на софийския пазар, беше отпеча-тала и раздаваше рекламни брошури из квар-тала. Близо два месеца до машината стояха

промотърки и обясняваха за какво става дума. “Беше с идеална цел, за ПР. Ако се беше по-лучило, щяхме да го въведем във всичките си магазини”, казва сега Петър Павленков, тър-говски директор на веригата. “Само че в ре-зултат събрахме клошарите от квартала”, до-бавя той. “Идваха хора от проблемни социални групи, връщаха с чували кенове и бутилки и после си купуваха бира с намаление. Имаше и нормални хора, но съвсем малко. Затова и прекратихме проекта. Като че ли потребителят в България още не е готов за това”, добавя той.

„Иска ни се след време пак да можем да го направим, казва Петър Павленков. Ако станем малко повече европейци и екологичното ни съзнание се повиши.”

ЦБА: С депозита на амбалаж събрахме клошаритеЦБА: С депозита на амбалаж събрахме клошарите

Shut

ters

tock

©

11

°6 I XCVIII I Юли 2015

ТАЕН КЛИЕНТ

Средната сметка от пазаруването на тай-ния клиент на „Регал“ в края на юни запазва стабилно ниво спрямо месец

по-рано. Спадът е от 1%, или 0.22 лв., до 30.02 лв. През този месец анализът обхваща дина-миката в базовите ценови оферти в магазините на осем търговски вериги в София. Изключена е „Пикадили” заради сериозните липси в асор-тимента, които тайният клиент установи при посещението си в обекта на веригата в подле-за на НДК. В магазина изцяло липсваха олио и захар. Нямаше наличност на нито един артикул и при тоалетната хартия. Нямаше и етикети с цени в трите категории. В други две категории в същата верига липсваха стандартните раз-фасовки, които следим. С цел съпоставимост се принудихме да преизчислим цената на пра-ха за пране, който се предлагаше в количество за 20 изпирания, и на яйцата в „Пикадили“, които открихме на регала в разфасовка от 4 броя. В края на юни осреднено

Сметката за основни хранив осемте вериги се покачва леко (с близо 1%) спрямо месец по-рано.

Спад в средната цена отчитаме в осем от общо тринадесетте категории храни, които следим. Четири стокови групи в секцията по-вишават средното си входящо ниво. Констант-на спрямо края на май остава средната цена при прясното мляко.

С най-много нагоре скача средната най-ниска цена при олиото (+12%). Тук определено става въпрос за масова тенденция – най-евти-ните оферти в категорията са на по-висока от майската си цена в шест от осемте вериги.

Също с внушителен скок, но в противопо-ложна посока се движи месечната динамика при ориза (-12%). Резкият среден спад се дъл-жи основно на доста по-ниската базова оферта в „Карфур” спрямо миналия месец.

Другите три категории, при които отчитаме средно поскъпване, са кашкавалът, маргари-нът и кренвиршите съответно с +9%, +7% и +3%. Значителният ръст в средната цена на

кашкавала се дължи на динамичен скок във входящото ниво в три вериги – ЦБА (+1.25 лв.), „Билла” (+0.75 лв.) и „Кауфланд” (+0.50 лв.). Кренвиршите поскъпват с най-много в

„Карфур” (с 2.20 лв./кг).Три са хранителните категории, при които

средната цена се понижава с темп от 5-7%. Това са брашното, сиренето и киселото мляко. По-сериозен спад в цената на най-евтината оферта на брашно отчитаме единствено в „Т маркет” (-0.20 лв.). При сиренето наблюда-ваме еднопосочност в поведението на паза-ра – най-ниската цена се понижава в четири от веригите, при останалите остава стабилна. При киселото мляко позициите са стабилни почти на целия пазар, спадът се задава от по-евтината оферта във „Фантастико”, с -0.21 лв. под нивото от предходния месец. При остана-лите четири средно поевтиняващи категории

– хляб, яйца, кафе и захар, най-ниските цени се придвижват леко надолу, в границите на

–4%. В тези категории не личи единна посока на пазара, по-скоро скромното покачване в цените при някои от търговците се неутрали-зира от сходни по размер спадове при други. В секцията на

Нехранителните категорииотчитаме спад в средната пазарна сметка в размер на –4% спрямо месец по-рано. Основ-ната причина е рязкото пропадане на сред-ната цена на душ-гела (-19%). То се дължи

основно на скока надолу в цените на най-ев-тините оферти в „Карфур” (-1 лв.) и „Фантас-тико” (-0.60 лв.). Също с немалко се понижава средната най-ниска цена и при праха за пране (-8%) и шампоана (-6%). При първата катего-рия анализът включва преизчислена стойност на офертата в „Лидл”, където за втори пореден месец ценовото дъно на категорията се покри-ва с разфасовка за 12 пранета.

Средната цена се покачва в общо четири нонфууд категории. Ръстът е по-чувствителен при паста за зъби (+5%) и тоалетна хартия (+4%) и по-умерен при сапуна (+3%) и универ-салния препарат (+1%).

Динамиката по веригиПрез юни прави впечатление значителното поскъпване на общата кошница в ЦБА (с близо 5 лева), като в по-голямата си част ръстът идва от хранителната секция (+3.65 лв). Това нареж-да веригата високо над средата на пазара (с близо +14.5%). Тя държи значителна предни-на пред следващите две най-скъпи вериги на софийския пазар през този месец според критериите на тайния клиент на сп. „Регал” –

„Карфур” и „Фантастико”. И при двата търго-веца сметката надвишава средата на пазара с малко под 3%. В същото време общата сметка и в двете вериги се понижава спрямо края на май. Останалите пет вериги държат сметките си под нивото на пазара. Най-ниско стои „Ка-уфланд“ (-13.3%). „Лидл” заема балансирана позиция, с –0.19% под пазара.

Средната сметка е Средната сметка е стабилна през юнистабилна през юниСтойността на пазарната кошница се понижава едва с 0.22 лв. спрямо края на май

Жана Чанкова

Shut

ters

tock

©

12

°6 I XCVIII I Юли 2015

ТАЕН КЛИЕНТ

Сравнение на цените на 30 юни

Кол

иче

ство

Кол

иче

ство

ЦБА

ЦБА

бул.

„Пан

чо Вла

-бул.

„Пан

чо Вла

-ди

геро

в“ 2

2ди

геро

в“ 2

2

Билл

аБилл

абул.

„Българ

ия“

бул.

„Българ

ия“

5555 Пикадили

Пикадили

бул.

„Българ

ия“

бул.

„Българ

ия“

1,

НДК

1, НДК

Фан

тастико

Фан

тастико

ул. „Ниш

ава“

138

ул. „Ниш

ава“

138

Т мар

кет

Т мар

кет

ул. „Чер

вена

ул

. „Чер

вена

ро

за“

50ро

за“

50

Кауфла

ндКауфла

ндбул.

„Тодо

р бул.

„Тодо

р Кабле

шков“

3Кабле

шков“

3

Лидл

Лидл

бул.

„Тодо

р Каб

-бул.

„Тодо

р Каб

-ле

шков“

28

лешков“

28

Пен

и мар

кет

Пен

и мар

кет

бул.

“Д-р

Петър

бул.

“Д-р

Петър

Дер

тлиев

“ 10

4Дер

тлиев

“ 10

4

Кар

фур

Кар

фур

Bul

gari

a M

all

Bul

gari

a M

all

Сре

дна

Сре

дна

стой

ност

стой

ност

ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ

Хляб „Добруджа“г

≥ 650 г0.65 0.95 0.97 0.65 0.69 0.69 0.69 0.59 0.97 0.74

650 г 650 г 650 г 650 г 650 г 650 г 650 г 650 г 650 г

Яйцаразмер

10 бр.2.45 1.99 2.633 2.09 2.49 1.79 1.99 1.49 1.99* 2.04

L М М М L М М М L

Брашно% пепелно съдържание

1 кг0.69 0.69 0.89 0.69 0.49 0.69 0.69 0.89 0.65 0.69

0.850 650 г 0.650 0.650 0.115 0.850 0.650 0.700 0.115

Олио 1 л 2.19 2.15 OOS 2.15 2.29 2.15 2.15 1.99 1.79 2.11

Ориз % начупеност

1 кг1.15 0.99 2.19 0.99 0.99 0.99 0.99 0.99 0.99 1.01

n.a. n.a. n.a. n.a. n.a. n.a. 100% n.a. n.a.

Захар 1 кг 1.19 1.19 OOS 1.09 1.89 1.19 1.19 1.14 1.09 1.25

Кафесъстав

100 г

1.05 1.09 1.69 1.05 0.85 0.65 1.45 0.79 0.65 0.95

n.a. n.a. n.a. арабика и робуста 90 г / n.a. робуста и

леблебия n.a.робуста и cicer

arietinum

индонезий-ско кафе и кабули

Сирене краве 500 г 2.5 2.45 2.95 2.5 2.00 1.75 3.00 3 2.45 2.46

Кашкавал от краве мляко 500 г 4.5 4.75 4.75 4.5 4.00 4.95 5.50 3.5 3.45 4.34

Маргаринмасленост

500 г1.89 1.09 2.05 0.99 0.99 0.99 0.99 1.79 1.19 1.24

30% 30% 30% 30% 25% 25% 25% 25% 25% 0.27

Прясно мляко масленост

1 л1.69 0.89* 1.89 0.95 0.89 0.89 0.49 0.89 1.89 1.07

3.2% 2% 1.5% 2% 2% 2% 2% 2% 1.5% 0.02

Кисело мляко (над 2% масленост)грама/масленост

1 бр.0.45 0.45 0.79 0.49 0.45 0.45 0.59 0.42 0.59 0.49

370 г/ 2% 400 г/ 2 % 370 г/ 2% 400 г/ 2% 400 г/ 2% 400 г/ 2% 400 г/ 2% 370 г/ 2% 370 г/ 2.9%

Кренвирши (чисти, смес)свински, смес/съотношение

500 г2.3 1.50 2.5 2.49 2.40 1.50 2.24 2.24 3.45 2.27

n.a. пил. месо, св. кожички n.a. n.a. n.a. 20% св. месо,

5% сланина n.a. 40% св. месо n.a.

ОБЩО ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ 22.70 20.18 20.63 20.42 18.68 21.96 19.72 21.15 20.68

НЕХРАНИТЕЛНИ СТОКИ

Шампоан за нормална косамл

≥ 200 мл1.39 1.89 5.19 1.75 1.49 1.52 1.49 1.35 1.29 1.52

250 мл 400 мл 400 мл 400 мл 400 мл 400 мл 1 л 400 мл 250 мл

Препарат за чистене, универсаленлитра/ПАВ

≥ 750 мл 2.99 2.03 3.09 1.45 2.29 1.35 1.35 2.19 1.69 1.92

1 л/ < 5% 1.5 л/ < 5% 1 л /< 5% 1 л / < 5%1 л / нечет-

ливо1 л/ 5–15% 1 л / <5% 1 л/ < 5% 1 л/ < 5%

Душ-гелмл

≥ 200 мл2.89 2.19 3.49 2.39 0.99 1.49 1.49 1.49 1.99 1.87

400 мл 300 мл 250 мл 400 мл 250 мл 300 мл 300 мл 750 мл 300 мл

Сапунграма

1 бр.0.39 0.41 1.29 0.45 0.39 0.39 0.49 0.49 0.79 0.48

70 г 70 г 100 г 70 г 70 г 75 г 100 г 100 г 90 г

Паста за зъби (≥ 75 мл)мл

1 бр.2.05 1.39 3.35 1.49 1.99 0.65 1.29 1.99 1.35 1.53

100 мл 100 мл 75 мл 100 мл 100 мл 125 мл 125 мл 100 мл 125 мл

Прах за пране брой изпирания

1 кутия1.05 0.83 1.074 0.99 0.99 0.99 0.902 0.89 0.95 0.95

3 4 3 3 4 3 5 3 3

Тоалетна хартияДължина на ролка/грама/брой пластове

4 бр.0.89 0.75 OOS 1.69 0.99 0.95 0.99 0.75 1.661 1.08

n.a./ 2 90 к/ 2 16 м/ 3 21 м/ 2 16 м/ 3 130 к /3 50 г/ 3 60 г/ 2

ОБЩО НЕХРАНИТЕЛНИ СТОКИ 11.65 9.49 10.21 9.13 7.34 8.00 9.15 9.72 9.34

ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПОКУПКАТА В МАГАЗИНА

34.35 29.67 30.84 29.55 26.02 29.96 28.87 30.87 30.02

НАДЦЕНКА СПРЯМО СРЕДНАТА ОБЩА СТОЙНОСТ

14.44% –1.15% 2.74% –1.55% –13.31% –0.19% –3.82% 2.84%

1. Отчетена е разфасовка от 8 ролки, цената е преизчислена за 4 ролки. 2. Отчетена е разфасовка за 12 пранета, цената е преизчислена за 5 пранета. 3. Отчетени за 4 бр., цената е преизчислена за 10 бр. 4. Отчетена е разфасовка за 20 пранета, цената е преизчислена за 3 пранета

Легенда:Легенда:

Собствена марка Собствена марка Промоция Промоция Собствена марка + промоция Собствена марка + промоция

* Out of stock (OOS)* Out of stock (OOS)

Тайният клиент на „Регал“ посещава по един ма-

газин от девет големи търговски вериги в София

месечно. Посещението е еднократно за магазин,

а обиколката на деветте магазина става в един и

същ ден. Пазарната кошница на тайния клиент съ-

държа 13 хранителни и 7 нехранителни продукта,

които се описват в таблица със сравнение на це-

ните. Водещият критерий при избора на продукти-

те е най-ниската цена независимо от конкретната

марка. В сравнението участват и продукти, които

са обявени с етикет, но ги няма в наличност в мо-

мента на посещението на дадения обект, като това

се отбелязва в таблицата. Маркират се и продукти-

те на промоция, както и тези от собствените марки

на веригите.

13

°6 I XCVIII I Юли 2015

ТАЕН КЛИЕНТ

14

°6 I XCVIII I Юли 2015

ТАЕН КЛИЕНТ

ЦБА, жк „Люлин”, бул. „Панчо Владигеров“ 22, 10.55 ч.Млечната секция е в края на откритата хладилна витрина върху четири рафта. На най-горния са поставени плодовите млека за пиене и киселите млека в нестандартни опаковки и разфасовки. На най-долния ред е прясното мляко. Киселите млека са пръснати на три рафта и не са подредени ни-то по марки, нито по процентно съдържание на мазнини. Само продуктите на „Активия” заедно с плодовите млека на „Данон” са групирани. Има само една промоция в категорията. Изброяваме 17 марки. Това са „Далия”, „Северняче”, „Верея”, CBA, „Ресто”, „Акцент”, „Мизия Милк”, „Боженци”,

„Ел Би”, „Маджаров”, „Елена”, „Мегле”, „Булгареа”, „На Баба”, „Божана”, „Активия”, „Лактима Балкан”. След „Активия“ собствените марки на ЦБА – „Ресто” и CBA, са с най-нисък грамаж от по 370 г. Толкова тежи и марката „Акцент”. „Ресто” е и най-евтино. Четири от марките са в разфасовка по 500 г. Чети-ри са и тези със съдържание на мазнини от 0.1%. Най-разпространената масленост в асортимента на брандовете е 3.6% (8 марки) и 2% (7 марки). В най-много варианти на масленост се предлата „Мегле”. Пластмасовите кофички от 400 г са доминиращата опаковка. Откриваме овче кисело мляко „Елена” от 250 г. Сред киселите млека с нестандартни опа-ковки, грамаж и състав виждаме йогурт тип цедено мляко „Лактима Балкан”, 3.2%, от половин кило-грам. Марката е представена и с обикновено краве кисело мляко. Тук виждаме и целия асортимент на мандра „Фермер”: кисело мляко смес (70% краве и 30% биволско), семейна опаковка в стъклено гърне от 1.6 кг на цена 6.90 лв. Мандрата продава още козе, биволско, овче и краве мляко, всяко в стъклен буркан от 530 г. Още една марка предлага мляко смес - краве плюс 30% биволско, и само биволско, също в стъклени буркани по 530 г.

„Билла“, бул. „България“ 55, 18.30 ч.Млечните продукти са на грамадна стенна витрина с охлаждане близо до входа. Надпис съобщава, че в цялата тази категория „Билла“ търси „Стоп цени“. Освен това „Билла“, изглежда, търси и разнообра-зие, защото откриваме над 24 марки. При киселите млека с по пет вида масленост са „Домлян“, „Ве-

рея“ (вкл и по БДС), с три - „На Баба“, „Мегле“, „Българея“, с два - „Елена“, „Ханско“, „Родопея“ и др. Откриваме новите млека на „Маджаров“, но-вите етикети на „Ел Би“, а също и продуктите на

„Боженци“, „Пършевица“, „Земенея“, „Здравец“, „Лактима Балкан“, „Карабунар“, „Бор чвор“, „Бо-лярче“, „Баджанашко“, собствените марки на ве-ригата „Билла“ и „Клевър“. На определени места кофичките са леко разместени, вероятно защото щандът е много оборотен. Докато го разглеждаме, го зареждат два пъти. Пред по-специалните про-дукти са овчето кисело мляко на „Тертер“, бивол-ското на „Бор чвор“ и на „Вердаре“. Има цедено кисело мляко на „Олимпус“ и „Бор чвор“ и катък от биволско мляко на „Маджаров“. „Бор чвор“ пред-лагат и пробиотик. С надпис „Билла биопродукт“ и със знака за биопродукти на ЕС са обозначени група продукти като тези на „Зелената ферма“ и на

„Ведраре“. Голямо е разнообразието и при плодо-вите млека. Тук „Данон“ се радва на самостоятелен кът. Преброявяме десетина вкуса „Активия“ и поне

пет вкуса ДЗП. В пози подсегмент са представени също „Мегле“, „Балкан“ и „Родопея“. При айряна виждаме продукти на „Данон“, „Балкан“ и „Май дей“. Има продукти с шоколад. Под марката „Билла“ се предлага и капучино на млечна основа.На множество места по витрината виждаме знак

„Акция“ и знак за промоция с „Билла кард“. В мо-мента с отстъпка в цената са „Билла“ 3.6% и „Ве-рея“.

„Пикадили”, бул. „България” 1, НДК, 12.10 ч.Млечните продукти са подредени в стъклена вит-рина с няколко рафта. Първо са пресните млека, следвани от айряните, плодовите напитки и целия асортимент на „Активия”. Киселите млека по БДС са на „Верея” с голямо разнообразие от масленост (0.1%, 3%, 4.5%, 2.9%). Марката е преставена и от обикновено кисело мляко (2% и 3,6%). Друга марка по БДС е „Табу” на „Бор чвор”. Марките общо са девет. С най-малък грамаж е „Ханско” (370 г, 2%), което е и с най-ниска цена (79 ст.). Преоб-

Как веригите предлагат Как веригите предлагат кисело млякокисело млякоИз записките на тайния клиент на 30 юни

Екип на „Регал“

16

Цве

тели

на Бел

утов

а

©

15

°6 I XCVIII I Юли 2015

ТАЕН КЛИЕНТ

Shut

ters

tock

©

ТЪРГОВЦИ16

°6 I XCVIII I Юли 2015

ладават разфасовките от 400 г. Само „Опицвет” е в опаковка от 500 г, на която е отбелязано, че 100 г от тях са бонус. Най-много са предложенията с масленост 3.6% - девет на брой. Има една промо-ция – на киселото мляко „На Баба”. С най-висока цена за 400 г е органик киселото мляко на „Хар-моника” – 2.09 лв. Други интересни предложения на „Бор чвор“ са марката „Пробиотик” и „Еньово биле”, обогатено с Bifidobacterium (300 г на цена 95 ст. и масленост 3,6%, в книжна кофичка). Съ-щият производител представя и 0.1% обезмаслено краве кисело мляко „Култура”, обогатено с калций. Цеденото кисело мляко е също на „Бор чвор”. То е в кутия и струва 2.99 лв. за 500 г. „Олимпус” е другата марка, която предлага цедено мляко, но в кутии по 1 кг.

„Фантастико”, ул. „Нишава“ 138, 11.30 ч.Изброяваме близо петдесет артикула кисело мляко в хладилната витрина, разположени във вертикал-на блок секция. Повечето марки са представени с поне по три различни продукта. Преобладават сто-ките с масленост от 2%, 3.6% и 4.5%. Отчитаме пет промо-оферти при марките „Белисима”, „Тертер” (с два артикула), „Верея” и „Домлян”. Има две пред-ложения под собствена марка в най-ниския ценови сегмент. Предлагат се и два биоартикула. Очевидно е, че най-много клиенти посягат към продуктите под собствена марка и тези в акция, тъй като позици-ите им на регала са почти изпразнени. Интересно предложение е козе мляко в стъклени буркани, ко-ето се предлага в две различни разфасовки. Като нови продукти са отбелязани овче и биволско мляко на „Маджаров”. Повечете артикули се предлагат в стандартно количество от 400 г, изброяваме около седем-осем продукта в по-малки разфасовки. От стандарта за количество се отличава продукт на

„Лактима Балкан” в разфасовка от 500 г, в който 100 г са бонус. В кофичка от половин килограм е и „Ханско” на ОМК. Четири са артикулите по БДС

– два от тях са на ОМК („Ханско”, „Верея”), другите два - на „Пършевица”.

„Т Маркет”, ул. „Червена роза“ 50, 12.40 ч.Секцията е една от най-оживените точки в ма-газина. Пред хладилната витрина върху няколко палета са струпани касетки с кисели млека. Сред тях е продуктът в акция, който участва в актуалната промоброшура на търговеца. Това е и единствената промоция в категорията. В мърчандайзингов ас-пект секцията има формата на недовършен тетрис, изръфан на няколко места от преливащите в нея прясно мляко, сирена, плодови десерти и други. Изброяваме близо четиридесет артикула според етикетировката на регалите. Прави впечатление, че повечето от тях принадлежат на няколко марки с водещо присъствие на регала. На почти цял ред са разположени „Домлян” и „Верея” с по около пет артикула, с обширни лица са също „Елена”, „Елби”,

„Оптицвет”, „Боженци” и „Белисима”. Откриваме два продукта по БДС, под марките „Верея” и „Дом-лян”. Продукт под собствена марка няма. От гледна точта на вкусове предлагането е изцяло опростено

– не откриваме продукти с различен от крави про-изход . Същото важи и за вариациите от масленост. Виждаме само няколко артикула с такава над пре-обладаващите 2% и 3.6%.

„Кауфланд”, бул. „Тодор Каблешков“ 3, 14.10 ч.Категорията заема две обширни секции от хла-дилната витрина. Портфолиото включва над де-ветдесет различни артикула. Собствената марка на веригата е представена от четири продукта с различна масленост, един от тях се предлага на промоция. Като цяло продуктите в акция в тази ка-тегория се броят на пръстите на едната ръка. Около петнадесет са артикулите, които са обозначени със стикер за трайно ниска цена. Под тази етикетировка попадат продукти с различна масленост и ценово ниво. Затрудняваме се да отгатнем логиката, която стои зад нея. Като „ново в асотимента” са марки-рани продуктите на „Маджаров” (пет артикула, вкл. краве мляко по БДС, козе, овче и биволско мляко). За разчупване на стандартния асортимент от крави произход спомагат още и овчето мляко на „Пърше-вица”, биволското на „Бор чвор” и две биоопции на Harmonica. Извън графата „От любов към България” стои един-единствен продукт – гръцки йогурт.

„Лидл“, бул. „Тодор Каблешков“ 28, 17.10 ч.Най-отгоре на млечната витрина са сирената. Под тях откриваме голямо разнообразие от млечни десерти и продукти, а на най-долните рафтове са киселите млека. На повечето етикети срещаме надписа „Само в „Лидл“. Всъщност цялото предлагане в категорията е на собствени марки на веригата. Най-масова е мар-ката „Пилос“. При киселите млека тя е единствената, но има и небрандирани продукти, „Произведени за

„Лидл“. При млечните десерти наред с „Пилос“ се предлага и „Милбона“ - йогурти с плодове. Открива-ме и няколко артикула плодови десерти под марката

„Фрут джъмбо“ - също само в „Лидл“.Киселите млека „Пилос“ са в доста широка гама. Най-много кашончета има от продуктите с масле-ност 2% и 3.6%. Виждаме кисели млека „Пилос“ с 0.1% и с 4.5% масленост. Предлагат се краве и би-волско кисело мляко от серията делукс. Има и по два-три вида извара и заквасена сметана, а също така и айрян под марката „Пилос“. При киселите млека се чувстваме объркани. Има два вида млека

„Пилос“, и двата с 3.6% масленост, и двата на цена 69 ст. На капачката на единия обаче пише „Качест-во от България“, а на другия - само „Кисело мляко“. Веригата предлага и млечнокисел продукт 2% на цена 49 ст. Очевидно този продукт с растителни мазнини не е много търсен, защото от него е изло-жено само едно кашонче.

„Пени”, жк „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 104, 10 ч.Предлагат се 12 марки, основно кисели млека от краве мляко. Разположени са на три рафта, ка-то в началото на секцията са пресните млека. На долния ред са поставени в каси продуктите от по-ниския ценови сегмент - киселите млека на марките „Траяна” (най-ниска цена – 42 ст.) и „На хорото”. Реално на средния регал почти няма ки-село мляко, а кремчета, тригуни, еклери, което е объркващо за потребителя. За млеката на „Ак-тивия” е обособено пространство на най-горния ред. Марката е представена с шест вкуса кисели млека от по 280 г и една „Закуска”. На горния ред се намира и цедено кисело мляко от собствената марка на „Пени” – „Ведро” (2% и 3.6%), и на „Бор чвор”. Там е разположена и сметаната. Предлага се само един вид мляко по БДС – от собствената марка на веригата. Единствената промоция също е на „Ведро”, като брандът предлага най-голямо разнообразие от варианти по отношение на мас-леността - 4.5%, 3.6%, 2%, 0.1%. Овчето мляко е на

„Велес”, с 6% масленост. Между киселите млека е сложена и млечнокисела напитка на „Мегле”. Дру-гите предлагани марки са „На Баба”, „Боженци”,

„Грош”, „Набор”, „Верея”, „Елена”, „Беллиса”. С най-малък грамаж са продуктите на „Активия” (280 г), следвани от кравето кисело мляко на „Велес” и на „Грош” – по 370 г. Останалите разфасовки са по 400 г. Само марките „Ведро” и „На хорото” предлагат силно обезмаслено кисело мляко с 0.1% мазнини.

„Карфур“, „Мол България“, бул. „България“, 20.30 ч.Много добър мърчандайзинг и изключително ограничено предлагане. Така може да се резю-мира картината с киселото мляко в „Карфур“. Вертикалната хладилна витрина е подредена по масленост в следния ред: 2%, 0.1%, 2%, 2.9%, 3.6% и 3% и 4.5%. Най-голям е асортиментът при млеката от 2% и 3.6%. Изброяваме шест марки:

„Ханско“, „Сердика“, „Верея“, „Лактима Балкан“, „Оли“, „Болярче“. Повечето марки са представе-ни с по няколко лица. Проблемът всъщност е, че има максимум шест-осем кофички от вид. Те са подредени в предната част на рафта, най-близко до клиентите, а пространството отзад е празно. Най-многобройно е предлагането на „Верея“, при която дори има цели блокове - пет реда на регала и касети с млека отдолу. Киселото мляко „Оли“ е с пробиотик. Млечният щанд всъщност е сведен до този регал. По съседните и страничните раф-тове откриваме още по-ограничено предлагане на плодови млека. Когато завиваме зад ъгъла, виждаме празна ниша, преградена със завеса, на която пише, че секторът за млечни продукти сега е в ремонт, и стрелки, сочещи по посока на описания рафт.

14

ТЪРГОВЦИ17

°6 I XCVIII I Юли 2015

Холандската Royal Ahold NV и белгийската Delhaize Group обявиха сливането си. Ка-питализацията на новата компания - Ahold Delhaize, надхвърля 26 млрд. евро. Тя става един от най-големите оператори в търговията с храни и напитки в САЩ и сериозен конку-рент на Walmart. Новата верига, базирана в Холандия, ще оперира с над 6000 магазина, които обслужват към 50 млн. клиенти седмично в САЩ и Европа. Двете компании са европейс-ки, но около 60% от приходите им се генери-рат в САЩ. Ahold управлява веригите Stop & Shop, Giant и Peapod, а Delhaize притежава магазините Food Lion и Hannaford. Приключ-ването на сделката е планирано за средата на 2016 г. след одобрение на регулаторните органи. Ahold е голяма ритейл компания със седалище в Холандия, създадена през 1887 г. Веригата има общо 3206 магазина по света. Delhaize, бивш собственик на „Пикадили“, е базирана в Брюксел и има 3402 магазина на три континента. ( )

„Пикадили“ и „Карфур“ „Пикадили“ и „Карфур“ остават самостоятелниостават самостоятелни

Carrefour пред покупка Carrefour пред покупка на „Billa Румъния“на „Billa Румъния“

Delhaize и Ahold Delhaize и Ahold се сливатсе сливат

Обединението, обявено през ноември, не се случи вероятно защото „Маринопулос груп“ не плати

Търговските вериги за бързооборотни стоки „Пикадили“ и „Карфур“ обявиха, че няма да се сливат. Изпълнителният директор на „Пика-дили“ Таня Косева-Бошова коментира, че до реализиране на сделката не се е стигнало „за-ради икономическата конюнктура в региона“.

„Днес важната информация е, че „Пикадили“ остава българска компания, финансово здрава и със страхотен асортимент от стоки. Предстои ремонт на основните ни магазини в София, а след лятото и във Варна“, добавя тя. Подготвя се и онлайн магазин с доставки за вкъщи.

От КМБ Б.В., член на „Маринопулос груп“, главен франчайзър на веригата от супермар-кети „Карфур“ в България, също потвърдиха, че компанията няма да продължи със слива-нето с „АП Март“ АД, собственик на веригата

„Пикадили“. КМБ Б.В. ще продължи да управ-лява мрежата си автономно, с нов опитен ме-ниджърски екип, който ще стартира нов план

за развитие. От веригата отказаха допълни-телна информация.

Новината за обединяването на двете вери-ги дойде през ноември 2014 г. Тогава планът беше „КМБ България“ да влезе в собственика на „Пикадили“ „АП Март“ с 50%. Условието бе-ше КМБ да внесе 46 млн. лв., с които капиталът на дружеството да бъде увеличен. Очакваше се това да се случи до края на 2014 г., после през пролетта, но така и не стана до юли. Вероятно това е причината за сегашното развитие.

Междувременно обаче и при двете вериги се появиха проблеми с дефицит на стоки и с неплащания на доставчици. „Пикадили“ взе заем от 11.8 млн. евро, с който поне времен-но се е разплатил с производителите и вно-сителите и плати наемите за магазините. За гръцкото дружество засега няма информация откъде и кога могат да влязат средства. В пос-ледно време зареждането в „Пикадили“ започ-на частично да се нормализира. При „Карфур“ дефицитите от стоки са огромни, а броят на доставчиците, които искат несъстоятелност на КМБ, се увеличава, показва справка в съдеб-ния регистър. ( )

Преговорите между френската Carrefour и „Billa Румъния“ са пред приключване. Но-вината идва след няколко месеца затишие в преговорите, през които други кандида-ти като веригата Mega Image изпаднаха от наддаването, пише ZF English. Сделката се очаква да е от порядъка на 70 - 90 млн. евро, коментира румънското издание BR. В Румъ-ния REWE оперира от 1999 г., като в момента има 85 супермаркета Billa. Очаква се те да са важно допълнение към мрежата на Carrefour от 97 магазина в голям формат и 44 от по-малък. Това ще приближи френската верига с една крачка до конкурентите й в категори-ята на по-малките магазини. Слуховете за продажбата са на дневен ред още от 2014 г., когато Carrefour придоби 53 магазина от Billa в Северна Италия. Тогава обаче от REWE от-казаха коментар. В Румъния Carrefour работи директно за разлика от България, където е представена през гръцката „Маринопулос груп“. ( )

ТЪРГОВЦИ18

°6 I XCVIII I Юли 2015

Десетте най-големи търговски вериги за бързооборотни стоки в България през 2014 г. като цяло са генерирали по-го-

леми продажби, отколкото през предишната година. Средният им ръст по този показател за 2014 г. е 3.5%. Ако в класацията бъде вклю-чена и “Лафка”, средният ръст на 11-те ком-пании достига до 5.7%.

Пазарният лидер “Кауфланд България” продължава да увеличава мощта си. През миналата година веригата, която от 2012 г. е номер 1 по оборот в България, увеличава продажбите си с 10.6% до 1.225 млрд. лева - повече, отколкото предишната година. Тя има дял от 29% от общите продажби на 11-те во-дещи търговски вериги. “Кауфланд” е и една от трите търговски вериги в класацията, които са завършили на печалба. Нещо повече – тя е и единствената с ръст на печалбата (с 4.4%) през 2014 г.

Единственият представител на кеш енд кери формата в България – “Метро кеш енд кери”, продължава да губи позиции по обо-рот. Продажбите на компанията намаляват със 7% до 676.7 млн. лева, но тя все още задържа втора позиция. Освен това спадът в продаж-бите й за 2014 г. спрямо предходната година е по-малък, отколкото през 2013 г., когато е

бил 13%. Няма данни за печалбата през 2014 г., но при близо 33 млн. лв. финансов резултат за 2013 г. може да се предположи, че веригата продължава да е успешна.

Най-впечатляващият ръст на продажбите сред класическите вериги за бързообортни стоки за 2014 г. се дължи на “Лидл”. Вери-гата, чийто оборот нараства с 25.7%, излиза една позиция напред и измества от третото място компанията на REWE “Билла България”.

“Лидл”, която е на пазара сравнително отскоро, продължава да работи на загуба, но я свива с 15.4% спрямо предходната година до 28 млн. лева за 2014 г.

“Билла” също увеличава продажбите си през миналата година, макар и само с 4.8%. В същото време търговската верига подобрява финансовото си здраве, като намалява загуба-та си с почти 18% до едва 9.5 млн. лева.

“Фантастико” увеличава продажбите си с 5% през 2014 г. (при 11.5% през предходната). Веригата е втората на печалба, макар и с 3.5% по-малка, отколкото през предходната година. За отбелязване е, че рентабилността на “Фан-тастико” е по-висока дори от тази напазарния лидер “Кауфланд”.

Дискаунтърът на REWE - “Пени маркет”, се издига на шеста позиция. Този успех само

частично се дължи на по-добрите резултати на веригата. „Пени маркет“ успява да увеличи продажбите си с 6% през 2014 г. до 206.9 млн. лева и да намали загубата си със 7% до 22.4 млн. лева.

В по-голяма степен шеста позиция на „Пе-ни“ се дължи на стремглавото изпадане на

“КМБ България”, собствениците на „Карфур“. Спадът от 43.8% в продажбите сваля компани-ята от шеста на осма позиция. В същото време загубата на дружеството нараства с 52.8% до 46.9 млн. лева и е най-голяма сред 11-те тър-говски вериги.

През 2014 г. “Пикадили” успява да увеличи продажбите си с 3.5% до 198.7 млн. лева. Ве-ригата излиза с позиция напред – от осмо на седмо място. Освен това дружеството намаля-ва загубата си с близо 43% до 23.8 млн. лева.

“Максима България” - девета позиция, съ-що леко увеличава продажбите си - с 4.8% до 140 млн. лева. Веригата успява да намали загубата си с 18.6% до 9 млн. лева.

Интересно е представянето на “Табак мар-кет” - веригата “Лафка”. През изминалата го-дина оборотът на компанията се увеличава с рекордните 200% при над 400% през предход-ния период. Загубата обаче също нараства ре-кордно - със 146.6% до 23.9 млн. лева.

Единствената дрогерийна верига в кла-сацията - “ДМ България”, за втора поредна година успява да увеличи продажбите си с около 16%. Загубата й се топи с 11.7%. Обо-ротът на веригата обаче е двойно по-малък от този на предишните в класацията.

В обобщение – с най-голяма загуба за-вършва 2014 г. „КМБ България“ („Карфур“). Следваща по този показател е “Лидл Бълга-рия” - с 28 млн. лева. “Лидл” обаче увеличава оборота си и топи загуба, като се доближава до границите 20-23 млн. лева загуба, каквито са резултатите на “Пени” и “Пикадили”. “Та-бак маркет” също влиза в този диапазон, но като трупа загуба. Много по-добро по този показател е представянето на “Билла” и на

“Максима България”. И двете вериги нама-ляват загубата си и достигат нива от около 9 млн. лева.

Най-големите компании за бързооборотни стоки в България за 2014 г.Най-големите компании за бързооборотни стоки в България за 2014 г.Позиция

КомпанияПродажби (хил. лв.) Изменение в % Печалба/загуба (хил. лв.) Рентабилност %

2014 2013 2012 2013 2014 2014/2013 2012 2013 2014 2014/2013

1 1 КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ 984 000 1 107 581 1 224 565 10.56% — 63 939 66 724 5.5

2 2 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ 823 939 729 500 676 700 –7.24% 39 312 32 784 — —

3 4 ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕНД КО КД 385 062 428 316 538 264 25.67% –82 902 –33 113 –28 007 —

4 3 БИЛЛА БЪЛГАРИЯ 490 360 497 273 521 155 4.80% –18 921 –11 537 –9478 —

5 5 ФАНТАСТИКО* 306 000 341 266 358 236 4.97% н.д. 21 246 20 502 5.7

6 7 ПЕНИ МАРКЕТ БЪЛГАРИЯ 193 808 195 000 206 849 6.08% –34 571 –24 188 –22 436 —

7 8 ПИКАДИЛИ 196 887 191 965 198 715 3.52% –48 472 –41 789 –23 842 —

8 6 КМБ БЪЛГАРИЯ 245 253 257 474 144 644 –43.82% –6247 –30 677 –46 871 —

9 9 МАКСИМА БЪЛГАРИЯ 126 177 133 652 140 043 4.78% –21 923 –11 185 –9110 —

10 ТАБАК МАРКЕТ (Лафка) 8472 45 954 137 968 200.23% –2610 –9682 –23 871 —

11 10 ДМ БЪЛГАРИЯ 48 720 57 354 66 530 16.00% –7140 –4947 –4368 —

ОБЩО 3 808 678 3 985 335 4 213 669 5.73%

* Приходите и печалбата са сума от съответните показатели на фирмите в групата: „Европа ВН“, „Еврохарт“, „Винтерко БГ“, „Ван холдинг“,

ЕТ „Валери Николов“, „Юнисейф“, „Хербекс“ и „Дар ГН“ Източник: „Капитал“

Десетте най-големи FMCG вериги Десетте най-големи FMCG вериги са продавали повече през 2014 г.са продавали повече през 2014 г.На печалба са „Кауфланд“, „Фантастико“ и вероятно „Метро“

Боряна Генчева

ТЪРГОВЦИ19

°6 I XCVIII I Юли 2015

Super Discount Store в Антуполи, един от крайните райони на Никозия, е личният ми ориентир за развитието на диска-

унтърите в Кипър. За последната година той видимо се промени. Трите неугледни огромни халета, приличащи по-рано повече на недо-вършен склад, бяха ремонтирани едно след друго. Подът с неравна и груба циментова замазка бе покрит със светли теракотени плочи. Стените също бяха приведени в по-приветлив вид. Стелажите бяха разместени и пренаредени така, че да облекчат “маршрута” на клиентите. Инвестираните средства в об-щата модернизация на магазина говорят ед-нозначно – търговията “на ниски цени” върви успешно. Известният като “евтиният магазин” работи 365 дни в годината. Пълен е с клиенти, любим е за много наши сънародници, като е предпочитан не само от хората с ограничени доходи - между стелажите може да бъдат ви-дени дори шефове на компания и съдия.

“И аз ходя да пазарувам в него”, призна пред “Регал” Софоклис Софоклеус, първи ин-спектор в Министерството на енергетиката, търговията, индустрията и туризма на Кипър, отговарящ за наблюдението на цените на па-зара. “Хората търсят по-евтини продукти и това е естествено в сегашните икономически условия. И аз гледам кога и какви специални оферти има и така планирам пазаруването си“, разказва той опита си не само като експерт по цените, но и като клиент.

Личните наблюдения имат и официал-но потвърждение. Всеки четвърти в Кипър (25%) купува главно и основно по специални оферти, а 16% от клиентите пазаруват само стоки на промоция. Близо 40% търсят и ку-пуват най-евтините продукти, които могат да намерят. Това сочат резултатите от ново проучване, проведено от маркетингова аген-ция по поръчка на кипърската Асоциация на потребителите и качеството на живот, съобщи председателят й Лукас Аристодему.

Ситуацията изправя бизнеса пред нови трудни предизвикателства. ”Новата мода на

Кипър пазарува по Кипър пазарува по „специални оферти“„специални оферти“В икономическата криза дискаунтърите обърнаха търговията на едро и на дребно на острова

Бранислава Бобанац, Никозия

20

дискаунт магазините в Кипър изяде малкия и средния бизнес, дистрибуцията и логис-тиката направо умират”, заяви пред “Регал” Любомир Вачев, собственик на LVK Bulgaria Cheese Itd, най-голямата българска компания за търговия с бързооборотни стоки на острова.

“Присъствието на дискаунтърите и потреби-телските промоции засили конкуренцията на пазара в Кипър”, посочи генералният дирек-тор на “Карфур Кипър” Тиери Нойер.

Общото потребление в Кипър представ-лява

68% от брутния вътрешен продуктЗатова потребителите на пазара могат да дадат значителен тласък на икономическия растеж, подчертават експертите. В същото време след банковите катаклизми в страната отпреди две години потребителското търсене

се сви заради намалелите доходи на домакин-ствата в тежките финансови и икономически условия, в които средиземноморската страна се намира от 2013 г. От началото на кризата 80% от хората са минали през намаляване на заплатите. Близо една трета от домакинствата са загубили повече или около 50% от семей-ния си бюджет. Всеки трети кипърец очаква финансовото му положение да се влоши през тази година. Шест от десет души твърдят, че сега цените са по-високи, отколкото преди година, според данните от цитираното из-следване. Така кипърците, които допреди две години не правеха „дребни“ сметки за покупките си, бяха принудени да променят пазарното си поведение.

Процесите в кипърската криза доведоха до стремглаво нарастване на броя на дискаунт магазините и на дела им от продажбите на бързооборотни стоки. Трудната икономическа ситуация на острова разви и своеобразни

Кипърски специфики в конкуренцията на ниските цениНай-известните местни дискаунтъри не са малки магазини, а големи супермаркети и вериги, с широк асортимент. Те не само под-държат постоянно ниски цени, но повечето обявяват и много “специални оферти”, кон-курирайки се в “промоциите” с класическите търговски вериги.

Редица от обявяващите се в Кипър за discount shop – съществуващи от години или новосъздадени, в рамките на две години ма-щабно разгърнаха бизнеса си. Точни офици-ални данни няма, но според участници на па-зара местните магазини са успели да откъснат пазарен дял от “Лидл” и “Карфур”.

Един от ветераните на кипърския дискаунт - Smart Discount Shops, започна от един дис-каунт магазин в Ларнака през 2002 г. и вече има над 14 търговски обекта. “Смарт” търгува храни, напитки, козметика изключително на преференциални цени, като се стреми те да са на това ниво през цялата година.

Super Discount Store е сред най-известните дискаунтъри в Кипър

Имра

н Сай

ед

©

Близо 40% от потребителите

в Кипър търсят и купуват

най-евтините продукти,

които могат да намерят.

ТЪРГОВЦИ20

°6 I XCVIII I Юли 2015

Изключително популярна е веригата су-пермаркети MAS. Тя е създадена още през 1996 г. като асоциация на супермаркети (пър-воначално с шест магазина). Целта на сдру-жението – тогава и сега, е защитата на малки и средни супермаркети от навлизането и кон-куренцията на големите международни вери-ги. Обединението осигурява на членовете си централизирано снабдяване, доставки, износ и плащания, което намалява разходите им за управление. Това дава възможност цените на стоките във вече 40-те магазина с логото MAS да са постоянно ниски, изключително кон-курентни на другите супермаркети. Веригата прави и промоции.

Супермаркетите Plus Discount Market също регистрираха огромен растеж през последни-те години. Първият магазин е създаден през 2004 г., а марката обединява 15 супермарке-та с голямо разнообразие от потребителски стоки на постоянно ниски цени и “специални оферти” всеки ден.

Известната с евтините си стоки верига Pop Life също в последната година рязко промени облика си. И тя както Super Discount Store ин-вестира в модернизация на помещенията си, приличащи по-рано на зле поддържан склад, и окачи нови табели.

Съществуват и регионални местни диска-унтъри като Family Discount Shop в Ларнака и Family Express Discount Shop в Лимасол.

“Канибализмът” на дискаунтърите“Борбата” за пазара на острова между диска-унтърите и големите вериги с техните отстъп-ки бе призната за изключително сериозна тенденция. На нея беше специално посветена проведената през юни 12-а годишна конфе-ренция за търговията на дребно в Кипър.

“Профилът на потребителите се промени в резултат на финансовата криза. Кошница-та им в момента е пълна основно и главно с продукти, които се предлагат по “специални оферти”, на промоция, като в същото време дискаунт магазините засилиха конкуренци-

19

ята на пазара.” Така генералният директор на “Карфур Кипър” Тиери Нойер обобщи на конференцията новата ситуация на пазара. Според него в новите условия “връзката и доверието между продавачи и потребители са по-крехки, от когато и да било по-рано”.

“Тенденциите на пазара се променят с приоритетите, определени от потребителите. Сега те избират по-икономични продукти, по-внимателни са в потреблението и спестяват повече”, подчерта Теодорос Папантониу от локалната верига супермаркети “Папанто-ниу”, действаща на западното крайбрежие на острова.

Важен проблем остава предметът на спе-циалните оферти и тяхната диверсификация, за да се предпазят някои категории стоки с намаление от “канибализма на дискаунтъри-те”, посочиха Михалис Панагидис, търговски директор на “Карфур”, и Томис Пападопулос, изпълнителен директор на супермаркети MAS.

Българският дискаунтър“През последните години с навлизането на го-лемите чуждестранни търговски вериги, както и развитието на кипърските супермаркети по-голямата част от пазара е в сферата на диска-унтърите и специалните оферти”, коментира за “Регал” Любомир Вачев, собственикът на LVK Bulgaria Cheese Itd.

Фирмата “Булчийз”, както е известна с по-краткото си име, действа на кипърския пазар от 2007 г. Създадена е от братята Любомир и Красимир Вачеви, които са завършили обра-зованието си в Кипър. Неин ”специалитет” са българските храни – кисело мляко и млечни продукти, колбаси, консерви, туршия, ракия. Над 90% от продуктите в петте собствени магазина на фирмата по целия остров са от български предприятия. Останалата част е за местни производители. “Булчийз” разпо-лага със собствен голям логистичен център по всички европейски изисквания в Кипър, в който са инвестирани 1 млн. евро. Има и седем собствени камиона.

Магазините на “Булчийз” също са дискаунт. “Какво може да направи малкият и средният бизнес срещу големите търговци и техните промоции, които са почти на всеки ъгъл, с как-во да им отговори”, обяснява Любомир Вачев стратегията на фирмата. Според него чрез бъл-гарските продукти той има уникална пазарна ниша в Кипър и не се намесва в територията на големите играчи на едро, големите вериги и хипермаркетите. Работи на големи обороти и поддържа цените на стоките ниски. “Аз не печеля от продукта, печалбата идва от транс-порта. Печеля само от отстъпката на заводи-те”, обяснява Любомир Вачев. Въпреки това няма как да се “измъкне” от общата тенден-ция за търговия ”на промоция” и периодично предлага специални оферти. Собственикът на

“Булчийз” смята, че в тази ситуация малките и средните търговци могат да задържат бизнеса си и да оцелеят с по-малки разходи и по-ниски цени. “Всичко е въпрос на маркетинг”, под-чертава Любомир Вачев.

Българският дискаунтър в Кипър - най-голямата българска фирма за търговия на дребно на острова “Булчийз”

Български продукти на промоция в Super Discount StoreСупермаркетите MAS – кипърският модел за постоянни ниски цени плюс редовни промоции

Магазините на Plus Discount Shop в Агия Напа и Дериния на източното крайбрежие на острова – избор на ниски цени и специални оферти

Имра

н Сай

ед

©

ТЪРГОВЦИ21

Сегментът на мобилните приложения за пазаруване (mobile shopper apps) на-раства със 174% през миналата година

спрямо предходната. Това е сериозен ръст, като се има предвид, че средният годишен ръст за целия пазар на мобилни апликации в глобален план е 76%. С далеч по-слаб темп се развиват подсегментите на приложенията за социален messaging (+103%), здраве (+89%) и спорт (+74%). При апликациите за игри ръстът е близо шест пъти по-нисък (+30%), отколкото при тези за пазаруване, по данни на компанията за анализ на мобилния канал Flurry Analytics.

През последните няколко години по-прогре-сивните търговци на дребно смело навлязоха на собствен риск в този сегмент, като разрабо-

тиха свои мобилни приложения за пазаруване. Някои от търговските вериги в САЩ вече фино донастройват мобилните тонове на клиентско-то преживяване в търговските си обекти. При други проектите за внедряване на shopper apps са в план, твърди доклад на консултантската компания Willard Bishop, специализирана в бързооборотните стоки.

Собственото приложение на търговецдава възможност за детайлна персонализа-ция на концепцията за мобилна комуникация с клиентите в точката на продажба, казват ана-лизаторите. Това е мощен инструмент за дифе-ренциране от преките конкуренти, подобряване на преживяването на клиентите в магазина и

повишаване на лоялността им, твърдят екс-пертите. Битката между големите ритейлъри в момента се води на ниво по-релевантни пер-сонализирани оферти, по-оригинални услуги и по-пълнокръвни опции за удобство, насочени през shopper app към смартфона или таблета на клиента.

Базовият пакет от услуги, интегрирани в апликациите, включва информация за магази-на - локация, работно време и други, достъп до седмичните брошури с промооферти и персона-лизирани купони за специални отстъпки при покупка в търговския обект. Други популярни функции са възможност за съставяне на списък за пазаруване и предоставяне на готварски ре-цепти. Тези услуги вече се възприемат

Апетит за shopper appsАпетит за shopper appsГолемите търговски вериги в САЩ експериментират все по-смело със собствени мобилни приложения за пазаруване

Жана Чанкова

°6 I XCVIII I Юли 2015

ПРЕДСТА

ВЯНЕ

Вдъхновени от ценностите на "Верея" за продукти с безкомпромис-но качество и грижа за вас, избрахме за българските потребители серията свежи сокове и плодови напитки Life.

Какво всъщност представлява новата категория на свежите сокове и защо да изберете Life.» Произведени са по специална нискотемпературна технология. Свежите сокове и плодови напитки Life са произведени по спе-

циална технология, при която пълноценните природни качества на плодовете в тях се запазват. Нискотемпературната (под 77°C) „светкавична” пастьоризация съхранява безценните витамини и полезни качества на истинските плодове в сока. Така се наслажда-вате на свежестта и познатия ви натурален плодов вкус и аромат, а специалната опаковка ги съхранява.

» Имат по-кратък (свеж) срок. В Life няма консерванти, изкуствени добавки и подобрители, които

да подпомагат дълъг срок на годност. Така свежите сокове и плодови напитки Life са много по-близо до прясно изцедения сок. Затова те са с кратък (под 1 месец) срок на годност, както другите свежи продукти. Консумирайте бързо, както бихте направили със свежите плодове.

» Изискват хладилно съхранение Свежото обича на студено, затова свежите сокове и плодови напитки

Life изискват хладилно съхранение (4-6°С). Ще ги намерите не на рафта до другите сокове, а на хладилната витрина до прясното мляко, защото там техните пълноценни качества и свежест се съхраняват.

Свежите сокове и плодови напитки Life не съдържат консерванти, оцветители, подсладители, сгъстители, изкуствени аромати, защото свежото значи истинско.

Насладете се на специално подбрана селекция от най-обичаните плодове и иновативни предложения в портфолиото на Life:» Ябълка 100% сок» Портокал 100% сок» Праскова плодова напитка» Superfruits плодова напитка

Свежите продукти Life се предлагат в компактни и удобни опаковки от 750 мл, идеални за консумация и освежаване през целия ден, у дома, в офиса или в движение.

Научете повече за свежите сокове Life на www.lifejuice.bg

Свежи сокове Life Свежи сокове Life 22

ТЪРГОВЦИ22

°6 I XCVIII I Юли 2015

за даденост от клиентите. В момента търговци-те се боричкат помежду си на по-високо ниво, като добавят все по-интригуващи услуги и ори-гинални екстри към мобилните си приложения, казват експертите.

Основното оръжие в арсенала от

Персонализираните мобилни услугиса специалните промоции. Американският търговец Target например активно използва предимствата на специалните оферти чрез собственото си приложение Cartwheel. През него клиентите на веригата могат да разгле-дат обширен списък от ексклузивни оферти и да „свалят” онези, от които се интересуват. При това Cartwheel създава специален баркод, чрез който клиентът се възползва от промоце-ната при чекиране на касата. Близо 252 млн. долара общо са спестили досега клиентите на Target, ползващи апликацията, пише на сайта на Cartwheel.

Друг голям търговец на бързооборотни стоки в САЩ – Safeway, стартира мобилното си при-ложение Just for U преди повече от три години. Апликацията дава възможност за лични оферти и достъп до няколкостотин различни купона за отстъпка.

Друга голяма американска верига - Giant Eagle, се впусна в приключението на мобил-ната персонализация в средата на миналата година, когато пусна безплатната си апликация Giant Eagle Advantage App. Приложението ин-тегрира няколко дивизии на търговеца, вклю-чително бързооборотния му бизнес, аптеките и петролния канал. Чрез услугата eOffers, дос-тъпна през мобилното приложение, клиентите могат директно да прехвърлят отстъпките по дигиталните си купони като точки по картата си за лоялност.

Особено популярни сред търговците са т.нар. proximity offers, базирани на ibeacons техноло-гиите – персонализирани предложения, които клиентът, свалил приложението, получава на смартфона или таблета си, когато е в близост до обект на съответния търговец.

В края на миналата година веригата универ-сални магазини Macy’s, която поставя мобил-ността в центъра на маркетинговата си концеп-ция, осъществи мащабна „бийкънизация” на обектите си. С цел да развие point-of-purchase промостратегията си веригата инсталира над 4 хил. bluetooth трансмитера (бийкън устройства) в магазините си в САЩ. Основната цел на про-екта е персонализираните оферти да достигнат до клиентите точно когато са в съответната сек-ция в магазина.

Иновативният търговец на видеоигри GameStop също разширява границите на proximity маркетинга, като тества все по-фина

промоперсонализация в близост до определена секция или категория стоки вътре в самия мага-зин. Търговецът изпраща специални промоции на клиентите си в зависимост от това какъв тип игра или конзола разглежда в момента. Освен това, като постави смартфона си пред бийкън устройство, клиентът може да получи допълни-телна информация за даден продукт или да гле-да видеотрейлър на даден игра. Има и опция за прехвърляне на видеото от смартфона на голям тв екран в магазина. За разработката на при-ложението GameStop си партнира с Shelfbucks, специализирана в решения за дигитален in-store мърчандайзинг.

Собственото мобилно приложение на амери-канската верига супермаркети Hy-Vee предлага услугата „продуктов локатор” (product locator)

– търсачка с индивидуални настройки за всеки конкретен обект на търговеца. Чрез нея клиен-тите на магазина могат да открият позицията на всяка търсена стока, след като съобщят името и марката й на смартфона си.

Списъците за пазаруване (shopping lists) се радват на все по-голяма популярност сред пот-ребителите. Близо половината от американски-те мобилни купувачи ги използват, сочат данни от доклада „Дигиталният потребител” на аген-цията за пазарни проучвания Nielsen. Създава-нето на списък стандартно става чрез сканиране на баркодовете на продуктите или добавянето им през уебсайта на търговеца. Удобство е т.нар. master list, който включва редовно купуваните продукти. Актуалният списък за деня се получа-ва само с лек ъпдейт, пише techhive.com. Друг плюс е опцията за споделяне на списъци между клиентите, свалили приложението. В стандарт-ната ситуация съпругът получава на смартфона си списък с нужните за вечеря продукти, изгот-вен от съпругата му, пише още сайтът. Тенден-циите са към създаване на все по-интелигенти версии на услугата чрез т.нар. smart shopping lists, които сами водят клиентите към желаната категория, подсказват сродни продукти и/или подходящи заместители и дават съвети за по-здравословен избор на храни.

Предлагането на готварски рецепти съ-що търпи модификации. Веригата за храни Wegmans Foods Markets например разработи иновативно концепция за мобилното си прило-жение, чрез която предлага видеодемонстра-ции за приготвяне на обширно меню от ястия. Апликацията на веригата за здравословни хра-ни Whole Foods осигурява рецепти и готвар-ски съвети, организирани около специфични здравословни проблеми, като поощрява кли-ентите си да постват снимки на кулинарните си успехи.

Освен имиждовия аспект собствените при-ложения за пазаруване имат и огромен

Стратегически потенциалТой се разгръща в посока по-широк избор на продукти, възможности за поръчка на допълни-телен асортимент онлайн, редуциране на физи-ческите наличности и облекчаване на пробле-мите със stockouts в търговските обекти.

Наскоро обновената версия на собстве-ното мобилно приложение на универсалните магазини J.C. Penney например позволява на клиентите да сканират регал стопера на про-дукт, който липсва в момента, и да го поръчат онлайн в желаното количество. След ъпгрейда на мобилното приложение делът на реалните купувачи в общия брой ползващи мобилната платформа скочи с близо 40% на годишна база, твърдят от мениджмънта на J.C. Penney.

Широкоформатният търговец Costco също експериментира в дълбочина с възможностите за поръчка на допълнителен асортимент. Апли-кацията на търговеца позволява на клиентите, докато пазаруват в търговския обект, да добавят към реалната си кошница продукти от онлайн магазина на веригата с портфолио от няколко хиляди оферти. Клиентът получава мобилната си поръчка по-късно, доставена до дома. Няма да трае дълго, докато бързооборотните търгов-ци масово започнат да разширяват базовия си асортимент на регала с множество допълващи, нишови и гурме оферти, достижими за клиен-тите през мобилните им приложения, казват експертите от Willard Bishop. Разработването на собствена мобилна апликация засега остава основно

Приоритет на големите веригитъй като изисква немалка инвестиция, пише cnbc.com. Поне 2 млн. долара е първоначал-ният бюджет, нужен за внедряване на техно-логията, твърди сайтът. По-малките търговци за момента по-скоро сканират опита на голе-мите от разстояние, като изчакват отзвука на пазара и реакциите на клиентите, коментират от мениджмънта на технологичната платформа Point Inside.

Вече сме 1200!Научавайте и вие първи новините от ритейл сектора, като ни харесате

www.facebook.com/Regal.bg

21

ПАЗАРИ23

°6 I XCVIII I Юли 2015

Продажбите на кухненски ролки нарастват рекордно за последната година. В обем те са се увеличили с 8.9%, а в стойност с

6.7% за годината до април 2015 г. по данни на „Nielsen България“. Този ръст идва на фона на спад в обем (-5%) и в стойност (-2.3%) за пред-ходния 12-месечен период и е най-високият в категорията на тишу продуктите.

Интересно е, че описаната динамика е съ-проводена от значителен скок в средната цена на кухненските ролки, който обаче се случва през годината на спада - до април 2014 г. То-гава средната цена на бройка нараства почти с 30 ст. - от 0.88 лева на 1.16 лева, като през тази година дори намалява леко и е 1.14 лева.

Най-продавани са

Разфасовките от две кухненски ролкикоито имат 82% от обемите на пазара за пос-ледния изследван период. За две години де-лът им се е увеличил с два процентни пункта, изцяло за сметка на по-големите разфасовки, които съответно имат 18%. Кухненската ролка в опаковка от две струва 1.15 лева средно за годината до април, което е с 21 ст. повече, от-колкото преди две години. Средната цена на ролката в опаковка от три е 1.08 лева. Ръстът при нея за същия период е едва четири сто-тинки.

Предпочитани са

Двупластовите кухненски ролкикоито имат 60% от обемите на пазара за годи-ната до април 2015 г. Предпочитанията обаче определено се изместват към трипластовите с дял от 38% за последния изследван период. В сравнение с преди две години двупластовите ролки са загубили девет процентни пункта от дела си, а трипластовите са добавили десет пункта. Единият пункт е за сметка на катего-рията „други“, чийто дял намалява от три на два процента.

Средната цена на двупластовата ролка е приблизително еднаква с тази на трипласто-вата. Те са съответно 1.10 лева и 1.12

Shut

ters

tock

©

Продажбите на кухненски ролки Продажбите на кухненски ролки нарастват в обем и в стойностнарастват в обем и в стойностКаналът на хипер- и супермаркетите, в който средната цена е и най-висока, губи пазарен дял

Боряна Генчева, по данни на

24

ПАЗАРИ24

°6 I XCVIII I Юли 2015

В обемFICOSOTA f

HAYAT KIMYA f

INTERPRED PARTNER f

SANITEX f

VIKING KAGIT VE SELULOZ f

В стойностFICOSOTA f

HAYAT KIMYA f

INTERPRED PARTNER f

SANITEX f

SCA HYGIENE PRODUCTS f

Топ 5 производители на кух-Топ 5 производители на кух-ненски ролки ненски ролки (по азбучен ред)(по азбучен ред)

За 12-те месеца до април 2015 г., без собствени марки на търговските вериги Източник: Nielsen

Кухненски ролки по опаковки Кухненски ролки по опаковки (в стойност, %)(в стойност, %)

2015

2013

83

17

17

83

Източник: „Нилсен“

До две Повече от две

Кухненски ролки по пластове Кухненски ролки по пластове (в стойност, %)(в стойност, %)

2015

2013

67

28

5

37

5

58

Източник: „Нилсен“

Двупластови Трипластови Други

Български vs международни Български vs международни марки марки (в стойност, %)(в стойност, %)

2015

2013

44

5660

40

Източник: „Нилсен“

Международни Български

Кухненски ролки по търговски Кухненски ролки по търговски канали канали (в стойност, %)(в стойност, %)

2015

2013

62 47

20

13

5

18

8

27

Източник: „Нилсен“

Супермаркети (над 300 кв.м) Големи магазини (40–

300 кв.м) Традиционни (до 40 кв.м) Специализирани

лева и са се увеличили с по 20 ст. в сравнение с преди две години. При въпросните „други“ разфасовки средната цена е скочила от 50 ст. на 2.60 лева за ролка, очевидно заради промя-на на продуктите, отчитани в тази категория.

Пазарът е в полза на

Продуктите българско производствоТе имат 61% дял в обем при 39% за вносни-те кухненски ролки за дванадесетте месеца към април 2015 г. Делът на местните продукти за последните две години се е увеличил със седем процентни пункта за сметка на втори-те. Преди две години една кухненска ролка българско производство е струвала средно 0.84 ст., или с 10 ст. по-малко от вносната. За

последния изследван период цените са почти изравнени - 1.13 лева за българска ролка и 1.16 лева за вносна.

Динамиката по търговски канали показва свиване в

Дела на хипер- и супермаркетитев полза на всички останали търговски канали. Магазините над 300 кв.м са загубили 16 пункта от пазарните си позиции в обем за последните две години и сега имат 41%. Девет пункта са отишли при големите магазини – между 40 и 300 кв.м, чийто дял е 31% дял. Четири пункта е взела традиционната търговия, която е с 20%, и два - специализираните магазини за битова химия с 8%.

Преди две години обаче средната цена на

кухненската рола в хипер- и супермаркетите е била най-ниска - 0.81 лева за бройка, ако не се броят специализираните магазини със средна цена от 0.78 лева. Сега най-големи-те магазини са и най-скъпи по отношение на тази категория. Средната цена на брой в тях се е увеличила с 50 ст. за две години и за последния изследван период е 1.31 лева. Специализираните магазини са втори в това отношение – средна цена от 1.14 лева за брой. Изобщо, ако преди две години колкото по-голям е бил магазинът, толкова по-евтини са били кухненските ролки в него, сега тенден-цията е точно обратната. Най-ниски са цените в магазините до 40 кв.м - 0.99 лева за брой средно, следвани от големите магазини - 1.01 лева за брой.

23

Вече сме 1200!Научавайте и вие първи новините от ритейл сектора, като ни харесате

www.facebook.com/Regal.bg

ПАЗАРИ25

°6 I XCVIII I Юли 2015

ПАЗАРИ26

°6 I XCVIII I Юли 2015

Домакинствата изразходват все повече средства за храна за домашните си лю-бимци - кучета и котки. За годишния пе-

риод до март 2015 г. и двете категории нарастват в стойност с по 4%. спрямо предходния аналоги-чен период. При храните за кучета динамиката се определя от нарастване на средната цена със 7%, а продажбите в обем намаляват с 2%. За сравнение - при котешките храни увеличе-нието на средната цена е 2%. Също с толкова нарастват и купените количества.

Един от най-добре развиващите се сегментие готовата храна за котки и кучета, която ком-бинира няколко вида меса. Положителното му влияние върху промяната в категорията е една от ясно изразените тенденции през последни-те години. През годината от април 2013 г. до март 2014 г. този сегмент нараства с 30% в обем спрямо предходния дванадесетмесечен период, а година по -късно - с 5%. Освен това храните микс са и с най-голяма тежест спрямо всички останали видове в категорията. През последния анализиран период – от април 2014 г. до март 2015 г., делът им достига 45%.

Други видове, на които се дължи специално

Ръстът при храните за коткив обем, са продуктите от говеждо месо и от риба. При говеждото увеличението е най-чувствително

- 25% за годината до март 2015 г. спрямо предход-ната, като достига дял от 10%. При продуктите от риба динамиката е по-слаба – увеличение от 8%. Делът в категорията достига 17%. Наблюдава се и намаляване в обемите на някои видове храни. То е най-значимо при пилешкото месо и е по-слабо изразено при заешкото и черния дроб.

Сходна тенденция се наблюдава и в

Категорията храна за кучетаДрастично се свива делът на храните от пилешко месо за сметка на нарастващия дял на комбини-рани продукти. В обем храните от пилешко месо спадат с 40%. Това води до спад в пазарния им дял в категорията с 20 процентни пункта до 32%.

При храните, съдържащи повече от един вид месо, нарастването е с 38%, а делът им се увели-чава с 15 процентни пункта до 52% в обем.

При кучешките храни с говеждо месо се наб-

Повече фенове на миксовете Повече фенове на миксовете от меса при котките и кучетатаот меса при котките и кучетатаНеда Кленска, консултант-изследовател,

людава ръст от 17%. В резултат пазарният им дял достига 8%. Въпреки че нарастват някои от сегментите, разглеждани като вид на месо-то, категорията храна за кучета се свива в обем. За това оказват влияние именно продуктите от пилешко месо.

Собствените марки на търговските веригиса силно представени в категориите храни за кот-ки и кучета. Под такъв етикет са 34% от обемите купени храни за кучета. Делът на този тип продук-ти при котешките храни е по-малък - 29%. Така или иначе и в двете категории делът на собст-вените марки далеч надхвърля средния им за целия сектор бързооборотни стоки, който е 15%.

Най-големи количества храна за кучета се купуват в дискаунтърите и специализираните магазини за домашни любимци. Първият тър-говски канал държи 27% от обемите в категори-ята, а вторият - 26%. Позициите на хипермар-кетите намаляват с четири процентни пункта до 20%. При храните за котки няма ясно изразен доминиращ канал. През последния изследван период с малко по-добри позиции от останалите са дискаунтърите (18%), хипермаркетите (16%) и магазините за домашни любимци (16%).

4.24.3

–2.42.4

Храни за кучетаХрани за котки

Храни за кучетаХрани за котки

Динамика в категориите храни Динамика в категориите храни за кучета и котки за кучета и котки (IV.2014 - III.2015)(IV.2014 - III.2015)

Промяна в стойност, %

Промяна в обем, %

Източник: GfK Bulgaria

32.534.1

31.229.0

20142015

20142015

Пазарен дял на собствените Пазарен дял на собствените марки на търговските вериги марки на търговските вериги (в обем, %)(в обем, %)

Кучета

Котки

Източник: GfK Bulgaria

* За 12-те месеца до март на съответната година

* За 12-те месеца до март на съответната година

20142015

20142015

Дял на типове храна в обем* Дял на типове храна в обем* (%)(%)

Кучета

Котки

Микс Пилешко Риба Телешко Заешко Агнешко Други

Пилешко Микс Телешко Агнешко Дроб Други

7.0 837.051.98.4 2 5.352.231.6

16.4 8.4 4.4 3.321.943.717.3 10.4 3.720.044.8

Източник: GfK Bulgaria

* За 12-те месеца до март на съответната година

20142015

20142015

Пазарен дял по типове търговски канали в обем Пазарен дял по типове търговски канали в обем (%)(%)

Кучета

Котки

Дискаунтъри Хипермаркети Магазини за домашни любимци Традиционна търговия Минимаркети Супермаркети Други

26.4 13.1 4.9 4.019.726.7 4.022.5 13.9 5.6 4.523.823.9 5.2

17.2 13.6 12.9 13.7 8.814.714.516.0 12.1 12.0 12.5 6.316.618.0

Източник: GfK Bulgaria

ПАЗАРИ27

°6 I XCVIII I Юли 2015

ПАЗАРИ ПЛЮС28

°6 I XCVIII I Юли 2015

Осем от десет Осем от десет души в България души в България пият бирапият бираНай-много са консуматорите й сред мъжете, хората до 30 години, жителите на София и големите градове и хората със средни доходи

Зорница Маркова,

Седемдесет и осем процента от пълнолетното население на стра-ната посочват‚ че пият бира. Това сочат данните от национално представително проучване на "Маркет ЛИНКС"*. По традиция

превес имат мъжете - близо 91% от пиещите бира са от този пол.Разпределението по възрастови сегменти показва, че в групата на

младите (18-30-годишни) 82.8% пият бира. Плътно ги следват хората между 31 и 55 години - 81.5% от тях консумират бира. И най-възраст-ната част от населението не отстъпва значително – 71% посочват, че пият пиво.

Бирените любители имат широко географско покритие в цялата страна. Най-висок дял консуматори има в София и големите градове - 83%. Дори и в най-малките населени места потреблението си остава високо – 72% (за селските райони).

Факторът доход, изглежда, влияе относително малко на потребле-нието на бира. Най-висок дял консуматори се наблюдават сред хората с доход 620 - 930 лв. - 95%. Само с около 10% по-малко са те сред потребителите с доход над 930 лв. От българите с доход 311 - 620 лв. бира пият 83 процента.

ПознатостКартината по ключови индикатори за представяне на отделните марки бира е:

Първа посочена марка (Top-of-mind) – трите водещи марки, за които потребителите се сещат първо, когато става дума за бира, са „Ариана“ (21%), „Каменица“ (20%) и „Загорка“ (17%)

Спонтанна познатост (първата и други спонтанно посочени марки) – сумарно лидери по спонтанна познатост на бирения пазар в страната са „Каменица“ (75%) и „Загорка“ (72%), последвани от „Ариана“ (66%). Марката „Шуменско“ е спонтанно посочена от 58% от изследваната съвкупност

Подпомогната познатост (от списък с марки) – с най-добро присъст-вие са „Каменица“ (97%), „Загорка“ (96%) и „Ариана“ (95%). От марките на групата „Карлсберг България“ най-разпознаваеми са „Шуменско“ (95%), „Пиринско“ (85%) и „Туборг“ (76%).

Обобщено, на спонтанно ниво най-мащабно присъствие в съзнани-ето на потребителите имат марките от портфолиото на „Загорка“ АД.

*Данните са от национално представително прочуване, проведено от „Маркет ЛИНКС“ през май 2015 г. с обем на изпълнената извадка 1000 респонденти на въз-раст 18+.

АрианаКаменицаЗагоркаШуменскоПиринскоАстикаTuborgБоляркаStaropramenHeinekenБургаскоBecksStella ArtoisSchweikAmstelБалканскоCarlsbergСтоличноСлавенаKaiserBudweiserДианаStarobrnoЕрдингерДесперадос

21.719.4

13.68.68.4

4.94.4

2.22.12.21.70.81.60.90.30.70.50.4

0.30.10.1

0.1

50.646.5

42.231.0

26.022.8

15.211.4

9.48.47.87.65.93.43.22.92.01.91.51.41.20.90.80.10.1

Консумация на бира по марки (%)Консумация на бира по марки (%)Обичайно консумирани Най-често консумирани

Каменица АД Загорка АД Карлсберг АД Други производители

Източник: „Маркет ЛИНКС“

97.496.295.395.1

89.784.8

76.475.7

67.667.366.9

63.453.7

48.144.5

41.037.937.9

31.525.2

22.516.2

14.00.30.10.10.1

КаменицаЗагоркаАрианаШуменскоАстикаПиринскоБоляркаTuborgHeinekenAmstelBecksStaropramenStella ArtoisБургаскоСлавенаСтоличноCarlsbergKaiserБалканскоStarobrnoBudweiserДианаSchweikЕрдингерLeffeДесперадосВарщайнер

Познатост на марките бира (%)Познатост на марките бира (%)

75.172.2

65.858.0

38.238.1

18.528.5

17.912.6

15.811.7

9.19.7

3.03.83.42.12.90.10.50.70.40.30.1

Спонтанна познатост Подпомогната познатост

Каменица АД Загорка АД Карлсберг АД Други производители

Източник: „Маркет ЛИНКС“

ПАЗАРИ ПЛЮС29

°6 I XCVIII I Юли 2015

Те са представени от "Загорка" (72%) и „Ариана“ (66%). Остана-лите марки на компанията са с доста по-ниско ниво на спонтан-на познатост - „Хайнекен“ (18%),

„Амстел“ (13%), „Столично“ (4%) и т.н. При подпомогнатата по-знатост (от списък от марки) на преден план излизат брандовете на „Каменица“ АД – „Каменица“ (97.4%), „Астика“ (89.7%), „Бекс“ (66.9%), "Старопрамен" (63.4%),

„Стела Артоа“ (53.7%).

Пие се често и основно вкъщиПроучването показва, че преоб-ладаващ дял от хората пият бира основно вкъщи (82%), а почти по-ловината – на заведение (49%). Това поведение е характерно за всички демографски групи (пол, възраст, населено място). Изключение прави най-младата възрастова група (18-25), която в значително по-висока степен предпочита да консумира бира по заведения, вероятно защото по-често ги посещава.

Изследването регистрира и висока честота на консумация на бира. Всеки или почти всеки ден пият 19% от всички интервюирани консумато-ри. Почти половината са тези, които пият един-два пъти седмично. Мъжете

не само имат по-висок дял сред пиещите бира, но и честотата им на консумация е по-голяма – 25% от представителите на силния пол пият бира всеки/почти всеки ден. При жените този процент е едва 11. Сред всекидневните консу-матори на бира голям дял имат хората между 26 и 35 години и жителите на столицата.

Консумирани марки бираКомпанията „Загорка“ АД зае-ма водещо място и по отношение на консумирани марки бира като цялостно портфолио. Марката й

„Ариана“ е пазарен лидер. Бран-довете, включени в портфолио-то на „Каменица“ АД, остават на

по-задни позиции като консумирани марки в домакинството.Добро пазарно присъствие имат марките на „Карлсберг България“

– „Шуменско“, „Туборг“ и „Пиринско“. Запитани за обичайно купува-ните марки бира, 51% от потребителите са посочили „Ариана“, а 47%

- „Каменица“. На уточняващия въпрос - а коя бира купувате най-често, хората отново са посочили тези два бранда, но с 22% за "Ариана" и 19% за "Каменица". Непосредствено след двата фаворита се нареждат

„Загорка“, „Шуменско“ и „Пиринско“.

Shut

ters

tock

©

ТЕНДЕНЦИИ30

°6 I XCVIII I Юли 2015

Наистина се наслаждавам, докато пазарувам продук ти за дома

Обикновено планирам какво да купя,преди да вляза в магазина

Винаги предпочитам да пазарувам в добре подреден магазин с приятна атмосфера

Обичам да разглеждам спокойно навсякъде в магазина

Полагам грижи да направя своите покупки на най-ниската цена

Обикновено сравнявам цените на собствените марки с водещите, за да преценя дали си заслужава

Всичко, което ми спестява време, си заслужава парите

Когато пазарувам хранителни продукти, обслужването е изключително важно за мен

Обикновено правя избор, преглеждайки талони за намаление

За мен е важно да купувам продукти, които не вредят на природата

Винаги се възползвам от специални оферти, за да си набавя ежедневните покупки

Обикновено купувам повече от планираното, когато съм в магазина

Обикновено се придържам към моя списък с покупки в магазина

За мен е важно да купувам здравословни храни

74%75%

88%89%

98%97%

84%82%

71%69%

64%63%

83%81%

93%94%

59%58%

88%80%

66%67%

82%82%

58%52%

91%87%

Нагласи към пазаруването (% отговорили с „Да“)Нагласи към пазаруването (% отговорили с „Да“)

Източник: „Нилсен“ 2014 2013

В макроикономически аспект изминалата 2014 г. беше белязана от две положител-ни тенденции – спад в безработицата (до

10.4% през последното тримесечие по данни на НСИ) и лек ръст в средната работна заплата, въпреки отчетената през периода дефлация. Тези добри сигнали за българската икономика намират пряко отражение в потребителското поведение едва в началото на 2015 г., показ-ва анализ на база на кошницата от категории, които Nielsen наблюдава. През първите четири месеца на тази година е отчетен ръст на про-дажбите и в стойност, и в обем. Това внасят нотка оптимизъм след повече от две години на свиващо се потребление. При ръст под 1% обаче все още е рано да се говори за ясна тен-денция на подобряване на пазара.

Бъдещото развитие на пазара зависи до голяма степен от потребителските нагласи, а те все още са доминирани от несигурност и известна доза песимизъм. Индексът на потре-бителско доверие, който Nielsen измерва с цел оценка на потребителските възприятия за ико-номическата ситуация, показва, че потребите-лите както в България, така и в Европа все още попадат в редиците на песимистите. Ако към първото тримесечие на 2015 г. средното ниво на този индекс за Европа е 77 и се покачва с един пункт на база предходното тримесечие, то в България индексът за същия период е 72 и намалява с три пункта. Оптимистичният праг, който започва от 100, е все още далеч. Защо

Българският потребител става все по-песимистичени се отдалечава от средноевропейския?

Поглед в перспектива показва очакванията на потребителите за следващите 12 месеца. Седемдесет и три процента от българите имат песимистична нагласа за развитието на паза-ра на труда, а 56% се притесняват за личните си финанси. За сравнение - в Европа песи-мистите за пазара на труда са 66%, а тези за личните си финанси - 57%. Най-съществената разлика между българския и средноевропей-ския потребител е в отношението им към на-стоящето. Докато 76% от българите смятат, че сегашният момент не е подходящ за пазарува-

не, и са склонни да ограничават покупките си само до най-необходимото, средно за Европа този процент е 65. Въпреки че икономическа среда се подобрява, българите продължават да са предпазливи по отношение на разходите си за покупка на различни стоки и се стремят да ги отложат във времето. Тази нагласа обуславя и слабото отражение на положителните ико-номически тенденции, които се наблюдават, върху реалното потребление.

По-песимистично настроеният български потребител има и някои притеснения, които

Българският потребител търси Българският потребител търси качество и внимава за разходите*качество и внимава за разходите*Около 90% от купувачите имат план на влизане в магазина, но едва 60% се придържат към него

Ива Цветкова, отдел „Обслужване на търговските вериги“,

*Данните, цитирани в статията, са получени от две пот-ребителски проучвания на Nielsen: Едното измерва Индекса на потребителското доверие и се провежда онлайн. Другото изучава тенденциите сред купувачите и измерва силата на марката сред основните търгов-ски вериги на пазара. Проведено е в края на 2014 г. сред 1000 респонденти и е представително общо за домакинствата в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново. Интервюирани са хората, които из-вършват покупките на храна и стоки в домакинството.

ТЕНДЕНЦИИ31

°6 I XCVIII I Юли 2015

Харчат по-малко за нови дрехиНамаляват забавленията извън дома

Забавят купуването на големи домакински уреди и продуктиОграничават кратките отпуски и почивки

Забавят обновяването на техниката, напр. компютри, телефони и др.Спестяват от газ и електричество

Преминават към по-евтини марки хранителни стокиНамаляват разходите за телефонОтлагат дългата годишна отпуска

Намаляват поръчките на храна за вкъщиНамаляват забавленията в дома

Използват по-рядко личния си автомобилНамаляват цигарите

Намаляват консумацията на алкохол или преминават към по-евтини маркиТърсят по-изгодни жилищни кредити, застраховки и кредитни карти

64%57%

46%44%44%44%

41%39%

35%33%33%

28%23%

19%13%

Мерки на потребителите, за да спестяват пари, Мерки на потребителите, за да спестяват пари, към първото тримесечие на 2015към първото тримесечие на 2015

Източник: „Нилсен“

Здравословно състояниеБаланс работа/личен животНарастващи ре-жийни сметкиСигурност на работното място

Икономиката

Основни грижи на потребителя Основни грижи на потребителя (% притеснени)(% притеснени)

България Европа

2819

259

2216

2122

1721

го отличават от потребителите в другите ев-ропейски страни. Двадесет и осем процента от българите се тревожат за здравословното си състояние. Всеки четвърти българин смята, че няма добър баланс между работа и личен живот. Малко над 20% се притесняват от на-растващите битови сметки, а още толкова – за сигурността на работното място.

През първото тримесечие на 2015 г. 24% от българите посочват, че

Нямат възможност да спестяватслед като покрият разходите си за живот. Този процент нараства спрямо предишните две три-месечия. Най-голям процент от хората, които все пак успяват да заделят пари, ги използват основно за погасяване на кредити и за изпла-щане на заеми. С оглед на необходимостта да се спестяват пари от бюджета на домакинство-то, за да се покриват тези плащания, българите прибягват до различни мерки, за да ограничат своите разходи. Сред най-разпространените са ограничаването на покупките на нови дрехи (64%), намаляването на забавленията извън дома (57%) и отлагането на закупуването на големи домакински уреди и продукти (46%). Сред по-непопулярните мерки, които по-рядко се възприемат от потребителите, са ограни-чаване на потреблението на алкохол (19%) и цигари (23%), както и търсене на по-изгодни жилищни кредити, застраховки и кредитни карти (13%).

Въпреки ограничения си бюджет и несигур-ността за икономическата ситуация в страната 75% от купувачите възприемат пазаруването като приятно изживяване, на което се наслаж-дават. За да бъде това преживяване максимал-но приятно, пазаруващите имат

Високи очаквания към обектите, в които пазаруватДобре подредените магазини, които предлагат приятна атмосфера, и високото качество на обслужването в магазина са сред основните изисквания, на които купувачите акцентират. През 2014 г. се наблюдава и засилен интерес от страна на пазаруващите към покупките на здравословни храни, както и на продукти, които са създадени с грижа към природата. Нарастващата важност на тези фактори под-чертава стремежа и желанието на клиентите да избират качествени продукти въпреки фи-нансовите си ограничения.

Друга особеност на българския потреби-тел е свързана с предварително планиране на покупките. Въпреки че 89% от запитаните отговарят, че обикновено подготвят план за пазаруване, преди да влязат в магазина, ед-

ва 58% споделят, че се придържат към него. В тази връзка важността на активностите на мястото на покупка е от съществено значение за генерирането на допълнителни продажби.

Как нагласите на купувачите към процеса на пазаруване се реализират в различните типове магазини.

Въпреки че хипермаркетите продължават да бъдат каналът, в който най-голям процент от купувачите оставят основната част от своите бюджети, тяхната важност намалява спрямо предходната година. Все по-голям процент от българите изразходват по-голямата част от своите бюджети за хранителни и нехрани-телни категории в супермаркетите (43% през 2014 г.) и дискаунтърите (7% през 2014 г.). Съ-щевременно тези два типа хранителни мага-зини регистрират по-висока средна честота на посещение на месец през 2014 г. спрямо предходната година (виж графика 4).

Сладкарниците и кафенетата също показ-ват съживяване по отношение на честотата на посещение спрямо предходната година. Тези канали бяха най-силно засегнати от влошена-та икономическа обстановка през последните години, но през 2014 г. и при тях се наблюдава ръст.

Тенденцията, която се наблюдава в пот-ребителските нагласи спрямо различните формати магазини, още веднъж подчертава желанието на купувачите да получават по-вече удобство по време на пазаруване, като избират магазини, които са по-близо до тях и в които могат по-бързо да напазаруват. Тази тенденция е пряко свързана със стремежа им да балансират между работа и личен живот и с желанието да подбират качествена и прясна храна за домакинствата си.

Shut

ters

tock

©

ТЕНДЕНЦИИ32

°6 I XCVIII I Юли 2015

Какво точно правите с брошурите на търговските вериги, които получавате в пощенските си кутии? Използвам ги

за пазаруване, са казали 20.7% от българи-те, анкетирани през юни от агенция Focus в рамките на проучването Leaflet Research Study. Годишното изследване LeReS се провежда от агенцията в десет държави с цел да анализира подробно употребата и значението на промоционалните брошури. Тазгодишното издание е първото, проведено онлайн. В България са интервюирани 500 души.

На същия въпрос - какво точно правите с брошурите, 54.7% са казали, че ги преглеж-дат внимателно, и 21.5% - че ги прелистват. Едва 3% от запитаните са заявили, че не ги използват. В тези рамки 2.6% ги изхвър-лят, без да ги погледнат, а 0.5% ги дават на други хора.

На въпроса как използват брошурите - по различните търговски канали, 59% от запи-таните са отговорили, че конкретно брошу-рите на хранителните магазини използват за пазаруване.

Най-промотирани при храните са прес-ните продукти, и по-точно категориите „ме-со/месни продукти“, следвани от „захарни/шоколадови изделия/снаксове“ и „млечни продукти“. Интересен е фактът, че на въпрос кои оферти са най-привлекателни и атрак-тивни респондентите са посочили на първо място „плодове и зеленчуци“, каза Роналд Луисер, изпълнителен директор и партньор във FOCUS Research SouthEast. Не са мал-ко и хората, които предпочитат офертите за

„почистващи препарати“ и „козметика“.На база тазгодишното изследване LeReS

може да се заключи, че онлайн анкетирани-те желаят да получават отпечатани брошури. От запитаните 77% са заявили, че предпо-читат хартиените брошури на хранителните магазини пред дигитални. При това в тези

Източник: „Фокус“

Какво правите с брошуритеКакво правите с брошурите (%) (%)

Използвам ги за пазаруване

20.7%

Употреба97%

Преглеждам ги внимателно

54.7%

Прелиствам ги21.5%

Давам ги на друг0.5%

Изхвърлям ги, без да ги

погледна2.6%

Потребителите пазаруват Потребителите пазаруват по брошурипо брошури

Трима от четирима предпочитат хартиените пред дигиталните, сочи проучване на Focus

Ния Дианова, мениджър за България на

си предпочитания анкетираните малко се различават по пол и възраст.

Бих разглеждал брошура на хранителен магазин онлайн - на настолен компютър, лаптоп или през мобилен телефон, са казали едва 25% от хората на възраст до 34 години, 20% от 35 до 54 години и 23% над 55 години. Всичко това означава, че онлайн, разбира се, играе роля. Все още обаче потребите-лите предпочитат да държат принтирана брошура, която могат да разлистват и да си отбелязват.

Сред другите въпроси в проучването са: Кой вид медия ви мотивира за пазаруване? Кой получава брошурите? Кои брошури? Кой е най-предпочитаният формат брошура? Колко страници трябва да има идеалната брошура? Какво всъщност трябва да е съ-държанието на брошурата? За допълнителна информация за проучването можете да се обърнете към българския офис на агенция Focus. www.focusmr.com.

Shut

ters

tock

©

РЕГУЛАЦИИ33

°6 I XCVIII I Юли 2015

Какво предвижда „законът срещу вери-гите“, който след четири години опити и дебати вече е приет на второ четене

от парламента? Най-обобщено казано, той въвежда понятието „по-силна позиция при договаряне“, забранява злоупотребата с нея и предвижда санкция от минимум 10 хил. ле-ва за подобно нарушение. Освен това слага табу върху определен тип клаузи в договорите между търговците и доставчиците на храни. Със закон се въвеждат и две нови институции

- национален съвет и помирителна комисия, които да работят за регулиране на отношени-ята между търговските вериги и доставчиците. И двете са към земеделското министерство и в тях ще влизат и представители на държавата, и на бизнеса.

В Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) се въвежда понятието

Злоупотреба с по-силна позиция при договаряневместо обсъжданото преди това „злоупотре-ба с пазарна сила“. Юристи коментираха, че

„злоупотреба с пазарна сила“ в голяма степен се е припокривала с вече съществуващото в ЗЗК „злоупотреба с господстващо положение“ и сегашната редакция е по-прецизна.

Дали е налична по-силна позиция при до-говаряне ще се определя във всеки конкретен случай „с оглед характеристиките на структу-рата на съответния пазар и конкретното право-отношение между засегнатите предприятия“, предвижда законът. При това ще се отчитат

„степента на зависимост между тях, характерна за дейността им, и разликата в нейния мащаб, вероятността за намиране на алтернативен търговски партньор, включително съществу-ването на алтернативни източници на снаб-дяване, канали на разпространение и/или клиенти“.

На предприятията с по-силна позиция при договаряне по закон се забраняват „всяко действие или бездействие“, „което е в проти-воречие с добросъвестната търговска практи-

ка и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите“. Недобросъвестни са дейст-вия или бездействия, които нямат обективно икономическо основание, поясняват зако-нодателите. Такива са необоснован отказ да

се предоставят или закупят стоки или услуги, налагане на необосновано тежки или дискри-минационни условия, или неоснователно пре-кратяване на търговски отношения.

Юристи определиха тези текстове като доста абстрактни и предполагащи широки тълкувания.

При нарушение на забраната за по-силна позиция при договаряне Комисията за защита на конкуренцията може да наложи

Санкция до 10% от годишните продажби на продуктапо отношение на който е недобросъвест-ното поведение. Въвежда се долен праг на имуществената санкция – 10 хил. лв. Когато няма реализиран оборот, тя може да е от 10 хил. до 50 хил. лева. Освен това засегнатото предприятие може да претендира и обезще-тение за претърпени вреди вследствие недо-бросъвестното поведение на по-силния пре-говарящ. Тези норми ще станат приложими най-рано три месеца след влизането в сила на поправките, след като КЗК ги отрази в ус-тройствения си правилник и в други

Законът забрани злоупотребата с Законът забрани злоупотребата с по-силна позиция при договарянепо-силна позиция при договарянеНационален съвет и помирителна комисия към земеделското министерство ще следят за отношенията между търговци и доставчици

С отношенията между веригите и доставчиците вече е натоварено земеделското министерство

Боряна Генчева

Договорът за покупка на храни за последваща продажба не бива да:

Съдържа забрана или ограничение за стра- f

на по договора да предлага или закупува стоки или услуги на или от трети лица.Съдържа забрана или ограничение за стра- f

на по договора да предоставя същите или по-добри търговски условия на трети лица.Предвижда санкции при предоставяне на f

същите или по-добри търговски условия на трети лица.Се изменя едностранно, освен ако това е из- f

рично предвидено в договора.Предвижда възнаграждение за услуги, кои- f

то не са реално предоставени.Предвижда прехвърляне на неоправдан или f

непропорционален търговски риск към ед-на от страните.Предвижда срок за плащане, по-дълъг от f

30 дни от датата на получаване на фактура-та за доставка или друга покана за плащане. Когато фактурата или поканата е получена преди получаване на стоката, срокът започ-ва да тече от деня, следващ деня на полу-чаване на стоката, независимо че фактурата или поканата за плащане е отпреди това.Съдържа забрана или ограничение за стра- f

на по договора да прехвърля вземания на трети лица.

Ако договор за доставка все пак съдържа таки-ва клаузи, те не произвеждат действие, защо-то се смятат за нищожни.

Забранени договорни клаузиЗабранени договорни клаузи

35

Юли

я Лазар

ова

©

РЕГУЛАЦИИ34

°6 I XCVIII I Юли 2015

Доставчици на Tesco оценяват търгов-ската верига най-ниско между големи-те ритейлъри в страната по критериите

на кодекса за добри практики на индустрията, подкрепен от правителството с идеята да се защитят интересите на производителите, пише The Guardian.

За четирима от всеки 100 преки доставчици на Tesco, отговорили на анкетата на регулатора по храните, британският ритейл лидер никога не спазва кодекса, който урежда взаимоотно-шенията между големите търговци на дребно и доставчиците. Още 30% заявяват, че веригата рядко го спазва.

Лошият рейтинг на Tesco идва въпреки оп-итите на изпълнителния директор Дейв Люис да промени поведението на компанията след скандала, при който се оказа, че очакваната и реалната й печалба се разминават с 263 млн. лири заради счетоводна грешка. Това става

повод съдията на хранителния кодекс Крис-тин Тейкън да започне да разследва как Tesco третира доставчиците си. Малко вероятно е разследването да приключи до есента.

Междувременно веригата е свела 24-те причини, за които таксува доставчиците си, до три, като е поставила фокус върху предва-рителното договаряне на цената.

„Мисля, че това ще доведе до по-съвместими (отношения)“, казва Тейкън, добавяйки, че все-ки от големите търговци на дребно е направил промени в начина, по който работи с доставчи-ците си, в резултат на проблемите на Tesco.

От Tesco коментират, че проучването, ко-ето обхваща над 1000 производители, е са-мо моментна снимка на мненията на бизнес партньорите им предвид на факта, че работят с над 3000 британски доставчика. Подчертават също, че то показва напредък спрямо минала-та година, когато отговорилите, че търговецът никога не спазва кодекса, са били 6%, а че го прави рядко - 35%.

Седемдесет процента от 1141 доставчика, отговорили на годишния въпросник, са описа-ли поне един проблем, свързан със спазването

на кодекса от ритейлърите през изминалата година, отбелязва The Guardian. Това е по-доб-ре спрямо 2014 г., когато този отговор е даден от 79%. Петте проблема, които доставчиците поставят най-често, са закъсненията в пла-щанията, промените в договорните условия, необосновани глоби за потребителските оп-лаквания от продукта, искане за участие в мар-кетинговите разходи и липса на обезщетения, когато ритейлърите грешно са прогнозирали необходимите количества от продукта.

Единствено резултатите на Iceland в из-следването са по-лоши от тези на Tesco. Тре-тата позиция се поделя между Morrisons и Co-op. Германският дискаунтър Aldi е най-добре представилият се ритейлър.

Доставчиците, отговорили на въпросника, са двойно повече, отколкото през миналата година. Тейкън обаче казва, че все още не е доволна от броя на хората, склонни да подават оплаквания. Под половината от преките доставчици, участ-вали в изследването, са заявили, че смятат да поставят проблемите си пред регулатора. Те се притесняват, че може да ги разпознаят по някои особености на оплакването. ( )

Споровете между участниците на пазара в Русия ще бъдат решавани от самосто-ятелна нетърговска структура - единно

обединение за саморегулация, в което ще бъдат поканени да влязат всички браншови организации. Това предвижда меморандум, подписан в началото на юли от пълномощни-ка на руския президент за защита правата на предприемачите Борис Титов, от омбудсмана по търговията и ръководителя на „Союзмоло-ко“ Андрей Даниленко и от съпредседателя на президиума на Асоциацията на компаниите за търговия на дребно Илья Ломакин-Румянцев.

Арбитражният съд, който ще е органът по решаването на споровете във въпросното обединение, ще бъде формиран от равен брой

представители на доставчиците, търговските вериги и независими експерти с право на ре-шаващ глас. Той трябва да е съставен от две палати: по спорове с доставчиците и по въп-роси, свързани със защита на членовете на организацията по саморегулация в спорове с държавните органи.

Очаква се организацията да заработи от есента, като дотогава трябва да бъде изяснена юридическата й формула. Към меморандума са поканени да се присъединят всички членове на Междуотрасловия експертен съвет (МЕС).

МЕС е част от вече съществуваща система за саморегулиране на отношенията между дос-тавчиците и търговските вериги. Той е създал кодекс на честните практики и комисията по разглеждането на споровете и издаване на препоръки по взаимодействието на търгов-ските оператори и доставчиците. Нормите и правилата на тази система обаче засега не се следват от всички участници на пазара. Както пише руската преса: „Сега конфликти с достав-

чици се решават по различни начини, нерядко чрез привличане на държавни органи или на депутати.“

Очакванията на браншовите организации са МЕС, комисията по приемането на кодекса за честните практики и създадената организа-ция за саморегулиране да станат едно цяло.

Обмислят се стимули, които да подтикнат компаниите към участие в обединението за саморегулация. Чуват се и гласове с искания статутът на въпросните институти по саморе-гулиране да бъде повишен. По-точно идеите са в закона „за търговията“ да бъдат закрепе-ни мерки, които да мотивират участниците на пазара да изпълняват кодекса. Самият МЕС и влизащите в него съюзи могат да се пререгис-трират в съответствие със закона за саморегу-лирането, за да получат право да предприемат по-тежки санкции към участниците си при не-изпълнение на кодекса и решенията на коми-сията като клон на отрасловия арбитражен съд, казват участници на пазара. ( )

Регулаторът на храните в UK анкетира Регулаторът на храните в UK анкетира доставчиците за практиките на веригитедоставчиците за практиките на веригите

Арбитражен съд ще решава спорове Арбитражен съд ще решава спорове между доставчици и вериги в Русиямежду доставчици и вериги в Русия

Най-лоши са впечатленията от пазарния лидер Tesco, а най-добри - от германския дискаунтър Aldi

Пазарните играчи правят ново обединение за саморегулация, което да подсили вече съществуващата система

РЕГУЛАЦИИ35

°6 I XCVIII I Юли 2015

нормативни актове.Промените в ЗЗК въвеждат в Закона за

храните забраната на някои видове уговорки между производители и търговци на хранител-ни стоки (виж карето на стр. 33). Договорите, сключени преди новите разпоредби, ще трябва да се приведат в съответствие с тях до шест месеца от влизането им в сила.

Един нов орган -

Национален консултативен съвет- ще работи за регулиране на отношенията между производителите и търговците на храни в България. Във функциите му ще е да насър-чава сключването на споразумения между тези пазарни играчи, да дава становища, мнения и препоръки по проблеми, установени по ве-ригата на предлагане на храни, по проекти за нормативни актове и по тяхното прилагане.

Точното название на новия орган е На-ционален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата за предлагане на храни. Той трябва да бъде структуриран до три месеца от влизането в сила на закона. Съве-тът ще бъде председателстван от земеделския министър. В състава му ще има представители

на земеделското и на икономическото минис-терство, на Агенцията за малките и средните предприятия, на професионалните организа-ции на производителите на храни и на бран-шовите организации на търговците на храни. Дейността на съвета ще бъде регламентирана с правилник, издаден от министъра на земеде-лието. По закон членовете му няма да получа-ват възнаграждения за работата си. Може да бъдат подпомагани от комисии или от работни групи.

Законът предвижда също към земеделския министър да бъде създадена

Помирителна комисиякоято съдейства за извънсъдебно решаване на спорове между производители и търговци на храни, за спазването на добрите и за непри-лагането на нелоялните търговски практики. Агроминистърът трябва да издаде правилник за нейното функциониране.

В закона е уточнено, че помирителната ко-мисия ще се състои от председател, определен със заповед на земеделския министър, и чле-нове, предложени от браншовите организации на търговците и производителите, влизащи в

националния съвет, и одобрени от земедел-ския министър.

Помирителното производство ще се обра-зува, ако производител или търговец на хра-ни доброволно го поиска, като внесе писме-но възражение. Това ще е безплатно за него. Производството ще се провежда в тричленен състав, в който ще влизат председателят на помирителната комисия и двама членове, из-брани от страните по спора измежду състава на комисията.

Комисията е длъжна да се събере на засе-дание в рамките на месец, след като е обра-зувано помирително производство. Споровете се разглеждат на открити заседания и би тряб-вало да завършват със сключване на писмено споразумение между страните.

В закона се въвеждат изрични условия председателят на комисията да е юрист по образование и да има поне десет години юри-дически стаж, а членовете – да са с висше ико-номическо или с висше юридическо образова-ние. Освен това са записани редица уточнения, които да предотвратят конфликт на интереси у членовете на тричленката при помирителното производство.

33

КОНСУЛТ36

°6 I XCVIII I Юли 2015

Всяко потребителско изживяване стиму-лира емоции. Факт, с който маркетоло-зите все повече се съобразяват. По този

въпрос невронауката е категорична - хората взимат най-вече емоционални решения.

Според Джефри Джеймс – редовен автор в онлайн секцията за маркетинг на американ-ското списание Inc, всички решения за покупка произтичат от взаимодействието на следните шест емоции:

1. Алчност. „Ако взема решение сега, ще бъда възнаграден“

2. Страх. „Ако не взема решение сега, аз съм страхлив“

3. Алтруизъм. „Ако взема решение сега, ще помогна на другите“

4. Завист. „Ако не взема решение сега, мо-ите конкуренти ще спечелят“

5. Горделивост. „Ако взема решение сега, ще изглеждам умен“

6. Срам. „Ако не взема решение сега, ще изглеждам глупаво“

Страхът е най-лесната за манипулиране емоция. Веднъж възникнал у потребителя, той може да се използва от компанията, която да изпрати послание как да бъде преодолян или избегнат с помощта на нейния продукт. Страхът все повече се превръща в обект на въздейст-вие за маркетинга. Колкото под по-голям стрес се намират потребителите, толкова повече те се нуждаят от стабилна основа. Търсенето на сигурност води до отделянето на допамин в мозъка и засилва желанието за придобиване на все повече продукти.

В маркетинговата практика все повече ком-пании променят тактиките си и започват да из-ползват страховете и личната несигурност на потребителите. Целта е да ги накарат те да по-вярват, че просто не могат да живеят, без да ку-пят продукта на фирмата. Горделивостта също е ключовата емоция, защото хората търсят марки, които подсилват собствената им идентичност.

Всеки подход за успешни продажби създава

или засилва едно или повече от основните шест емоционални състояния. Когато достатъчно от тях са налице, потребителят пристъпва към по-купка. Но има и други не по-малко важни емоции. Например отвращението, което играе основна роля в избора на средства за почистване на тъ-кани, на храна и на различни услуги. Най-често обаче се използват положителните емоции като радост, които повлияват върху потребителското поведение така, че да повишат продажбите.

Emotionomics е термин, създаден от Дан Хил (основател и президент на Sensory Logic, изследователска и консултантска организация, специализираната в областта на сензорно-емоционалната връзка на бизнеса с потреби-телите), за да изследва ролята на емоциите в икономиката. Според него основното значение на понятието е “да сигнализира на бизнеса, че измерването и управлението на емоциите е но-вата стратегическа област, в която компаниите трябва да играят добре.

За да се предизвика емоционална реакция, е необходимо наличие на съответните стимули: цветове, форми, аромати, ситуации, повърхно-сти, звуци, вкусове, движения, които да атакуват човешките рецептори в процеса на възприятие. Тук участват и петте човешки сетива, които са мощно оръжие, добре използвано от специа-листите по маркетинг. Например обонянието.

Проучванията показват, че ароматът въз-действа директно на емоциите на потребителя и е по-резултатен от опаковката или други кре-ативни съобщения. Ароматът навлиза директ-но в емоционалните центрове на мозъка, като комуникира, въздейства и подобрява съобще-нието. Достига дотам преди повечето сетивни възприятия и подготвя пътя за окончателното решение за покупка.

Ароматизирането на магазини, каталози, купони, изложбени будки, спирки, опаковки на продукти, самите продукти, кредитни карти, витрини и т.н. може да бъде част от успешна комуникационна стратегия на една марка.

Силен стратегически ход е прилагането на специално създаден за дадена марка аромат.

Туристическата верига Thomson, част от гиган-та TUI, използва аромат в магазините си като неразделна част от посланието към клиента

„почивката започва тук”. Магазините ухаят на екзотични плодове и това създава усещането, че наистина ваканцията започва. Това ниво на стратегическа комуникация разкрива всички предимства на аромата, който обогатява облика на марката, увеличава лоялността към нея, съз-дава преживяване, увеличава времето на прес-той в магазина - нещо, което по доказан начин подобрява продажбите. Специалният аромат навлиза в брандинга, превеждайки ценности-те на марката в ароматни ноти, които остават завинаги запечатани в мозъка на потребителя. Контактът с аромата, който помним отпреди 30 години, връща в паметта съпровождащите го детайли. Какво по-добро за маркетинга, чиято цел е да изгради подходящите асоциации.

Лайъм Фехи (специалист в области от стра-тегически мениджмънт и организационно поведение до маркетинг и конкурентно раз-узнаване) заедно с невролога Томас Шнайдер разработват методи за оценка, измерване и въздействие върху емоциите. Двамата бързо генерират една от най-големите бази данни от потребителски емоции, затова и името на организацията им е „Мина емоции“.

Фехи е разработил уеб базирани методи за събиране и анализ на информация за ро-лята, която емоциите играят при дефиниране и мотивиране на потребителското поведение. Методите позволяват да се направи разлика между това, което клиентите съзнателно „каз-ват“, и това какво несъзнавано „чувстват“ под изразените си емоции.

Тенденцията е еднопосочна. Потребителят все повече ще обръща внимание само на това, което може да го разчувства. Той ще забележи само марките, които ще го развълнуват емо-ционално. Затова съвременният маркетингов специалист трябва да създаде комплексни преживявания на клиентите си, като умело използва емоции както от положителния, така и от отрицателния спектър.

Емоционалният маркетингЕмоционалният маркетингна гребена на вълнатана гребена на вълнатаСъвременните маркетолози умело използват емоциите както от положителния, така и от отрицателния спектър

Д-р Ирина Йовчева*

* Главен асистент в департамента по маркетинг и тър-говия на Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг

ОБОРУДВАНЕ37

°6 I XCVIII I Юли 2015

Добрата реклама води потребителите в магазина. Привлекателното оформяне на крайната точка на продажбата (POS,

point of sale) и представянето на продуктите там обаче са от съществено значение за окон-чателния избор. Седемдесет и шест процента от клиентите решават спонтанно да закупят продукт, различен от планирания, най-често привлечени от промоция, атрактивна опаковка, реална демонстрация на стоката, нова инфор-мация. Именно в магазина комуникативната верига между продавача и купувача се затваря и там е последният шанс на търговеца да пов-лияе върху решението за покупка.

Класическа реклама в магазинаОще с въвеждането на количките за пазару-ване през далечната 1938 г. търговците се опитват да „помогнат” на потребителите да купуват повече. Цялата организация и под-редба на супермаркетите е насочена към по-привлекателното излагане на продуктите и стимулиране на продажбите: Стоките, които трябва веднага да привлекат вниманието на клиента, се разполагат по рафтовете на нивото на очите. Детските изкушения – малко по-долу, за да бъдат достъпни и видими за малчуганите. По-скъпите артикули са в началото и в края на регалите, като така потребителят трябва да мине два пъти покрай тях. От P.O.S Marketing, австрийска агенция, специализирана в про-моционалните материали, са убедени, че от влизането на потребителя в магазина до из-лизането му има достатъчно време и възмож-ности, за да се повлияе на неговия избор. Те препоръчват пространството да не се затрупва с брошури, големи плакати и висящи от тавана надписи. Като особено удачна практика сочат поставянето на плакат на съответен продукт на самата количка за пазаруване. Тя е с клиента през целия му престой в магазина и реклама-та ще бъде многократно видяна. Брандирани разделители за стоки на лентата пред касата също може да подсещат клиентите за някои видове продукти, разположени в близост (дъв-

ки, шоколадов десерт, бонбони). От агенцията използват специален материал за изработва-нето на големи лепенки за пода. „Блъскайки количката, човек неминуемо поглежда надолу и ако в този момент види подходящ продукт, може да реши да го купи”, обясняват смисъ-ла на подовата реклама от P.O.S Marketing. Те подчертават важността съответната стока да е разположена в непосредствена близост до лепенката, за да може клиентът веднага да я види.

Широко приложение имат и брандираните свободно стоящи щендери, поставяни на раз-лични места в магазина, така че да привличат вниманието на по-голяма група купувачи.

„Между 20 и 50% от нашия бюджет отиват

за реклама на POS. За нас тя е основен ин-струмент за въздействие върху потребителите, тъй като около 80% от решенията за покупка се взимат в магазина”, каза за „Регал” Боян Нейчев, генерален директор на Bel за Цен-трална Европа. Френската компания е сред най-големите производители на сирена и е лидер в презентацията на своите продукти в магазините. Освен на атрактивни подвижни щендери и оригинални постери в последните години тя залага и на цялостно оформяне на детски кътове с аниматори, където се предста-вят продукти, насочени към най-малките пот-ребители. Чрез вкарването на театрален еле-мент фирмата скъсява дистанцията с клиента, оживява и разнообразява цялостната атмос-фера в магазина и добавя нови преживявания към стандартното пазаруване. Всичко това се отразява и на настроението на хората и тяхната нагласа да купуват. Според Боян Нейчев при всяка нова реклама в търговската мрежа про-дажбите се увеличават до пет пъти. Тъй като има разлики във възприятието на рекламните промоции от клиентите в отделните държави, от компанията се стремят да формулират яс-ни и релевантни за целевата група послания.

„Общото навсякъде е, че рекламите на POS ра-ботят отлично”, казва още директорът на Bel за Централна Европа.

Експертите подчертават, че в бъдеще ще се набляга на възможностите да се изпроб-ва стоката било чрез демонстрация на щанда, било чрез раздаването на мостри, за да се ан-гажират всички човешки сетива - обоняние, допир, вкус, слух, зрение. Персонализацията на продукта ще продължи да бъде сред ос-новните тенденции в презентирането му. Ще бъдат подчертавани конкретните ползи от съответния продукт за купувача - добра цена, полезни хранителни съставки, спестяване на време и др.

Дигитални временаРитейл търговията се променя под влияние на дигиталните технологии и нарастващи-

Дигитализация в Дигитализация в точката на продажбиточката на продажбиИменно в магазина е последният шанс на търговеца да повлияе върху решението за покупка

Елица Ценова, Виена

38

ОБОРУДВАНЕ38

°6 I XCVIII I Юли 2015

те изисквания на потребителите за по-бързо, по-евтино и по-вълнуващо пазаруване. В стре-межа си не само да задоволят, но и да пред-видят желанията на купувачите, търговците използват биометрични данни, дигитално ви-део, роботи, системи за разпознаване на гла-сове, GPS. Класическите магазини все повече се превръщат в място за оглед и изпробване на стоката, а истинското пазаруване се прави онлайн. В бизнеса с храни обаче електронната търговия навлиза с по-бавни темпове и заема не повече от 1-2% от общите продажби на хра-нителните вериги. Според експертите, докато не се намери начин да се запазват продуктите свежи за по-дълго време и не се разработи стабилен модел за доставките, този процент няма да нарасне значително. Това далеч не означава, че супермаркетите могат да останат извън общата дигитална вълна. За да отгово-рят на съвременната динамика, те също за-почват да вкарват онлайн света в магазина и да използват повече комуникационни канали. Така от място, където клиентът плаща и полу-чава стоката, POS се превръща в място, където търговецът изгражда връзка с потребителя и се опитва да спечели неговата лоялност.

Все повече хранителни вериги инвестират

във високоскоростен интернет и намаляват обема на хартиените брошури и плакати. Без да се впускат в прекалено големи разходи, търговците разчитат на факта, че съвремен-ният човек е постоянно свързан и не напус-ка дома си без мобилно устройство. Затова и голяма част от възможностите за получаване на допълнителна информация минават през смартфоните на потребителите, през таблети или други умни устройства, оставени на раз-положение на клиентите.

Някои по-големи супермаркети предлагат апликации с навигация из магазина, така че посетителите да могат по-бързо и лесно да на-мерят търсената стока. Вместо да прелистват брошури или да търсят служители, купувачи-те могат сами да „повикат” нужната инфор-мация чрез таблети или интерактивни табла. Разпространен начин е scan-and-see. Чрез сканиране на баркода или дори само на са-мата опаковка потребителите могат да научат не само съдържанието на продукта, но и да се запознаят с положителните и негативните коментари за качествата му, както и да сравнят цените в близките магазини.

В Китай супермаркетите Lotus предлагат умни колички, снабдени с дисплей, който

The Emotional Shopper: Assessing the Effectiveness of Retail TherapyЛеонард Лий

Темата за емоционалния аспект на пазарува-нето става все по-популярна. Множество про-учвания се опитват да изведат зависимостите и да открият пресечните точки между момент-ната нагласа, преживяването и емоционалното състояние на клиентите в конкретна ситуация, от една страна, и поведението им по пътя към покупката, от друга. На базата на системати-чен подход книгата „Емоционалният купувач: Оценка на ефективността на ритейл терапия-та” изследва доколко наличието (или липсата) на емоции и мотивация у клиентите наисти-на дирижира решенията им при пазаруване. Представя в обобщен вид и теоретичната база на концепцията за ритейл терапия и поставя отворени въпроси за бъдещи проучвания в тази сфера.Цена: $70.00 amazon.com

The Functional Foods Revolution:

“Healthy People, Healthy Profits” [Kindle Edition]Джулиан Мелентин, Майкъл Хийзмън

Храните, които са полезни за здравето, или т.нар. функционални храни, от доста време са във фокуса на глобалната хранителна ин-дустрия. Голяма част от мултинационалните корпорации в бързооборотния бранш вече поставиха развитието на категорията на при-оритетна позиция в глобалната си стратегия. Перспективите са за значителен ръст на нови пазари и по-високи маржове. В същото време сегментът показва редица проблеми. Книгата „Революцията на функционалните храни: Здра-ви хора, здрави печалби” разглежда дилемите и противоречията, пред които са изправени производителите на здравословни храни. Предлага в систематизиран вид преглед на маркетинговата и регулаторната ситуация на водещи пазари.Цена: $75.30 amazon.com

БИБЛИОТЕКАТА НА „РЕГАЛ“БИБЛИОТЕКАТА НА „РЕГАЛ“

може да се синхронизира с телефона и така клиентът се запознава с интересуващите го продукти и получава рекламни съобщения за сходни стоки, които биха могли да привлекат вниманието му.

Ръст бележи и практиката купони за нама-ления, промоционални съобщения и реклами да се получават на телефона, докато клиентът пазарува в магазина. Програмите за лоялност също се предлагат като мобилни приложения. Големи екрани заменят класическите постери, скенери следят погледа на купувачите и заси-чат колко време се задържа върху определена стока, спрямо възрастта и пола на клиента се предлагат продукти, които би трябвало да от-говарят на неговите вкусове.

Сред най-големите удобства са и мобилните способи за безконтактно разплащане, благода-рение на които потребителят може само чрез телефона си да сканира баркода, да плати по електронен път и да напусне магазина.

Мобилно бъдещеНапоследък се забелязва все по-отчетли-ва тенденция на изместването на точката на продажба от самия магазин. Забързани във всекидневието си, хората предпочитат да па-заруват, докато пътуват или чакат, вместо да отделят специално време за това. За да от-говори на тази потребност по време на олим-пийските игри в Лондон, британската верига Tesco „отвори” няколко виртуални супермар-кета на лондонското летище „Гетуик“. Големи дигитални екрани, разположени на различни места в чакалните, приканват хората да сва-лят виртуалната шопинг апликация на Tesco за смартфони и iPad-и. Чрез докосване на екрана потребителят може да разгледа предлаганите 2000 продукта, а използвайки приложението, да сканира баркода и да поръча стоката, коя-то ще му бъде доставена у дома в момента на неговото завръщане.

Както изглежда, в забързаното всекидне-вие, доминирано от технологии и оплетено в социални мрежи, все повече неща ще се случ-ват само с няколко кликвания. В следващите десетилетия и онлайн бизнесът с храни ще бъде сериозно повлиян от новото дигитално поколение. Дотогава обаче реалните магазини ще продължат да бъдат предпочитано място за пазаруване на храни, защото нищо не може да замени истинските сетивни преживявания и човешкото общуване. От своя страна тър-говците ще въвеждат все повече дигитални елементи в реалното пазаруване. Така те ще държат клиентите си по-дълго време в магази-на, ще повишат ангажираността им в подбора на стоки и ще повишат удовлетворението от физическото пазаруване.

37

ОБОРУДВАНЕ39

°6 I XCVIII I Юли 2015°6 I XCVIII I Юли 2015

ПРЕДСТА

ВЯНЕ

SelMatic ERP e софтуерна система за уп-равление на бизнеса, предназначена за компании, които търгуват на едро и дреб-

но, включително с регионални представител-ства, разносна търговия и магазинна мрежа.

ERP системата обхваща както снабдяването и извършването на продажби на ниво магазин, така и цялостно управление на бизнеса на ниво мениджмънт в централния офис.

За централното управление: дефинира-не на произволни бизнес правила, защита от грешки, автоматизации, ценообразуване, отстъпки, промоции, програми за лоялни кли-енти, проследяване движението на стоковите и паричните потоци, управление отношенията с клиенти и доставчици (CRM), разнообразни справки и интелигентни бизнес анализи (BI).

За търговския обект: интуитивен екран за продажба на касов терминал, бързи справки

за наличностите в собствения и в останалите магазини, възможност за заявка на местене на стока, автоматично отпечатване на фискални бонове, издаване на фактури, автоматизирано извършване на ревизии, връзка с периферни устройства: фискални принтери, касови апара-ти, баркод скенери, електронни везни и др.

Системата предлага специализирана функ-ционалност за компаниите, търгуващи с дрехи и обувки: проследяване на наличности, дос-тавки, продажби и местене на стока по цвят и размер, включително и в серии. Снимки на артикулите за по-лесно разпознаване на по-

зициите, както и за генериране на оферти и каталози.

SelMatic ERP се ползва с пълната си ERP функционалност и на таблет. Разполага и с мобилно Android приложение за заявки и дос-тавки при разносна търговия.

Системата може да се интегрира с онлайн магазини като Мagento, Summercart, Opencart и всякакви други платформи за електронна търговия.

SelMatic ERP поддържа комбиниран режим на офлайн и онлайн опериране чрез технология за обменяне на данни в реално време, което прави системата предпочитана от компании-те с множество отдалечени локации и такива, работещи с мобилни устройства при постоянна работоспособност на приложенията независи-мо от наличието на интернет.

SelMatic ERP e платформа за изграждане на информационна система за нуждите на все-ки конкретен бизнес модел чрез вградените в системата възможности за дефиниране на нови процеси, правила, автоматизации и справки.

www.selmatic.com

ERP система, еднакво полезна за ERP система, еднакво полезна за магазина и за централния офисмагазина и за централния офис

Трите най-предпочитани метода за раз-плащане при покупка в интернет са след доставка, директен дебит и системата

PayPal. Заедно трите платежни решения пок-риват близо 70% от стойността на сделките в онлайн търговията на дребно в Германия. Най-скъпо на бизнеса излиза поддръжката на оп-ция за плащане с кредитна карта, а най-евтино

– плащане кеш при получаване на стоката от локация на търговеца. Това са някои от основ-ните изводи в актуалното проучване „Онлайн разплащания 2015” на германския EHI Retail

Institute, специализиран за анализи в търгови-ята на дребно. Проучването е проведено сред 77 от водещите интернет търговеца в Германия, включително multichannel и чисти онлайн иг-рачи. Те формират близо 35% от общия оборот на интернет магазините в топ 1000 в страната (общо близо 30 млрд. евро през 2013 г.) Доми-ниращ сред

Методите на плащанев германския онлайн канал на дребно е пла-щането след доставка. Близо 28% от сумите

за поръчаните в интернет стоки се събират по този начин. При него клиентите получават стоката, придружена с фактура за дължимата сума. Чак след като я видят и пипнат, решават дали да я задържат. Плащането се осъществя-ва впоследствие, по банков път например. Това е най-удобният и сигурен начин за плащане от гледна точка на клиентите, казват експер-тите. През последните години като тенденция плащането след доставка става все по-пред-почитано сред германските потребители, пи-ше анализът. През 2014 г. този метод

Сигурността и удобството са водещи Сигурността и удобството са водещи в онлайн разплащаниятав онлайн разплащаниятаБлизо 28% от стойността на е-покупките на дребно в Германия се плаща след доставката, сочи проучване на EHI Retail Institutе

Жана Чанкова

SelMatic е предназначена за компании, търгуващи на едро и дребно

40

ОБОРУДВАНЕ40

°6 I XCVIII I Юли 2015

увеличава с 2.6% дела си от общата стойност на онлайн трансферите спрямо предходната година.

На второ място по популярност в герман-ския е-бранш е директният дебит, с близо 22% дял от оборотите в стойност. При този метод при поръчката клиентът предоставя данните за банковата си сметка, но тя задължава със съответната сума едва след като стоката бъде получена. Този вариант на онлайн разплаща-не също трайно печели почитатели сред гер-манските потребители. Делът на оборотите, платени по този начин през миналата година, е нараснал с 2.7% на годишна база, сочи до-кладът.

Малко над 20% от онлайн оборотите ми-нават през системата PayPal (на трето място). Ръстът в предпочитанията към този метод на плащане е минимален на годишна база, в раз-мер на близо 0.3%. PayPal се радва на изклю-чително високо ниво на доверие сред търгов-ците на дребно, казват експертите. Близо 54% от анкетираните смятат, че в бъдеще това ще е системата с най-голямо влияние върху раз-витието на платежните практики в интернет

пространството, установява проучването.Разплащанията с кредитна карта се нареж-

дат на четвърта позиция по клиентски симпа-тии, с дял от 10.8% от онлайн продажбите в стойност на германския пазар. Класическият метод на предварително плащане, който в недалечното минало покриваше по-голяма-та част от оборотите в интернет, прогресивно губи сърцата на клиентите, с едва 6.6% дял от стойността на оборотите през 2014 г.

Интересна тенденция се наблюдава при метода на касово плащане при взимане на стоката от локация на търговеца. Той държи малък дял от годишния оборот (1.5%). В същото време ръстът в стойността на платените по този начин доставки спрямо предходната година е рекорден, в размер на 114%, сочи анализът.

Отделните решения за онлайн разплаща-ния носят различни по размер

Разходи за търговцитеРазплащанията с кредитна карта излизат най-скъпо на бизнеса, сочи проучването. Следват плащането след доставка и разплащанията през системата GiroPay. Най-евтино излиза на

търговците, когато клиентът плаща кеш при получаване на стоката от определена локация, сочи анализът.

Управлението на платежните решенияе важен инструмент в маркетинговата поли-тика на бизнеса. Методите на плащане, кои-то съответният търговец поддържа, могат да служат и като конкурентно предимство пред останалите играчи в бранша, и като силен мотиватор за покупка, коментират експертите. Добре подбраният микс от платежни решения може значително да повиши т.нар. conversion rate – съотношението между броя посетители и броя реални клиенти на съответния онлайн магазин. Почти две трети от германските он-лайн търговци твърдят, че предлагането на по-малък брой, но по-подходящи опции за плащане на практика повишава броя на ре-алните клиенти. Наличието на двата основни метода за плащане - PayPal и плащане след доставка, имат ключова тежест при решение-то за покупка от сайта, смята мнозинството от германския онлайн бизнес.

Интересен е фактът, че едва малко над по-ловината от германските е-търговци прибягват към услугите на специализирани доставчици на платежни услуги. Останалите се справят със собствени сили с техническите аспекти по внедряването и поддръжката на платежните си системи, сочи проучването.

Сигурността на плащаниятав интернет е друга основна тема в търсенията на онлайн бранша на този етап, сочи анали-зът. Основната цел е да се намали рискът от злоупотреби и измами в онлайн канала и да се повиши доверието на потребителите към платежните практики в мрежата. Горещата тема са новите изисквания на европейските банкови регулатори за двойна автентификация при плащанията в интернет, каквато се ползва в онлайн банкирането.

Голяма част от германските онлайн търгов-ци са позитивно настроени към налагането на по-стриктни методи за автентификация, сочи проучването. Това ще увеличи сигурността на плащанията и ще направи клиентите по-спо-койни при пазаруване в мрежата, смята биз-несът. В същото време мнозинството от тър-говците предполагат, че част от потребителите ще погледнат с недотам добро око на новите изисквания, тъй като вероятно платежният процес ще стане по-сложен. Скъсяването на периода на доставка например би повишило в по-голяма степен доверието в търговеца и качеството на сделката като цяло, смятат тър-говците на дребно.

ИНТЕ

РНЕТ НАВИГАТО

РИНТЕ

РНЕТ НАВИГАТО

Р

Гигантът в он-лайн търговията Amazon.com (1)

оглавява класацията на най-големите онлайн търговци на храни в САЩ, публикувана от сайта Supermarket News (SN). Компанията е с общи приходи от 89 млрд. долара за 2014 г. От тях 38.5 млрд. долара идват от електроника и различни стоки, включително храни, в Северна Амери-ка - и тази категория расте с 25%. Храните - особено младият AmazonFresh сегмент, чиито продажби през 2014 г. се оценяват на 180 млн. долара, са малък процент от общите продажби. Силата на Amazon е в супермаркетни артику-ли като хартиени продукти, животинска храна и пакетирани храни с голям срок на годност. Amazon притежава и редица специализирани магазини в рамките на дивизията си Quidsi. Та-кива са сайтът за животински храни Wag.com, за натурални храни VineMarket.com, Diapers.com и Soap.com.

С корени далеч пре-ди интернет балона през деветдесетте, Peapod (2), инструментът за онлайн пазаруване на американската Ahold, е едно от най-старите

и големи имена в цялата електронна търго-вия. Амбициите също са големи - за ръст на онлайн продажбите им в световен мащаб с 80% за следващите три години. Peapod прави приблизително 590 млн. долара продажби за 2014, което е ръст от 10%.

Когато първа-та вълна на елек-тронната търговия на дребно не успя, мнозина бяха убедени, че концепцията е губеща. FreshDirect (3) обаче ги накара да преосмислят позициите си, пише SN. Търговецът на храни, който продава само онлайн, успя да си изгради голяма и лоялна клиентска база, придържайки се към качество-то и свежестта. Гъсто населеният със заможни клиенти Ню Йорк също помага на финансовия модел да проработи. FreshDirect сега предлага услуги във Филаделфия и отбелязва 8.4% ръст на продажбите през миналата година според сп. Internet Retailer. Оборотът се оценява на 500 млн. долара.

Следват Kroger (4) със сумарни онлайн про-дажби от 487 млн. долара, Wakefern/ShopRite (5), Safeway (6), Wal-Mart Stores (7), Blue Apron (8), Door to Door Organics (9), Costco (10).

ДЕСЕТТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ОНЛАЙН ДЕСЕТТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ОНЛАЙН ТЪРГОВЕЦА С ХРАНИ ЗА 2014 Г.ТЪРГОВЕЦА С ХРАНИ ЗА 2014 Г.

39

ПРОДУКТИ И ПРОМОЦИИ41

°6 I XCVIII I Юли 2015

Описание: Един от десерти-те, към които никой не може да остане равнодушен, е локумът. Вече с нова опаковка, любимият български локум с вкус на мента дава нов стил, с ново усещане. Отличен вкус за хладна свежест през лятото и облекчаващо усещане през зимата.Разфасовка: кутия от 140 г

Описание: Life е иновативна за българския пазар серия свежи сокове и плодови напитки в 4 превъзходни вкуса – Ябълка, Портокал, Праскова и Superfruits. Пресните продукти Life са произведени по спецална нискотемпературна технология, запазваща пълноценните хранителни качества, свежест, аромат и вкус на истинските плодове в тях. Life не съдържат консерванти, оцветители или подсладители. Свежите сокове Life имат до 25 дни срок на годност и задължително хладилно съхранение. Качество, гарантирано от “Верея”.Маркетингова подкрепа: Тв, дигитална и радиореклама, POS материали, дегустации, външна реклама.Разфасовка: Кутия 0.75 л

Описание: Добавката за туршии „Пикант фикс“ в два вкуса - сладко-кисел и лют, пред-ставлява консервираща смес от традиционни подправки за бързо приготвяне на хрупкави туршии с гарантиран резултат. Маринатата, приготвена с „Пикант фикс“, е подходяща за всички видове зеленчуци или смес от тях. Като търсен продукт в сезона на домашната зимнина „Пикант фикс“ ще допринесе за допълнителен оборот през летните месеци.Маркетингова подкрепа: Реклама в печатни медии, интернет, PR, брошу-ри, тв продуктово позициониране.Логистична информация: Пикант фикс сладко-кисел - 100 г, 25 бр. в кашон • Пикант фикс лют - 100 г, 25 бр. в кашон • Консервант - 7 г, 50 бр. в кашон

Описание: Нова категория млечни продукти с марката „Димитър Маджаров“ са киселите млека от краве, овче, козе и биволско мляко. Чисти естест-вени продукти с традиционен млечнокисел вкус, които съдържат само мляко и българска закваска. Без консерванти. Серията млека „Димитър Маджа-ров“ включва краве кисело мляко с маслености 0.1%, 2% (по БДС), 3.6% (по БДС), 4.5%, както и овче 6.5%, козе 3% и биволско кисело мляко 7%.Маркетингова подкрепа: През 2015 г. марката „Димитър Маджаров“ се подкрепя с тв, дигитална реклама, търговски промоции и реклама в специализирани издания.Разфасовка: 0.400 г точно тегло

Описание: Бебешките шампоани “Бочко” са с нови, още по-нежни към очите формули, без SLES, а разфасовките от 400 мл вече се предлагат в опаковки с помпа. Бебешката серия е в обновен дизайн, с по-меки и гладки форми и пастелни цветове.Маркетингова подкрепа: През 2015 г. “Бочко” се подкрепя с дигитална рек-лама, търговски промоции и реклама в специализи-рани издания.Разфасовка: 200 мл, 400 мл

Локум с вкус на мента

Свежи сокове Life

„Пикант фикс“ Кисело мляко „Димитър Маджаров“

БОЧКО - Шампоани за коса и тяло

Производител: “Захарни заводи” АДЕ-mail: confectionery@zaharnizavodi.comwww.zaharnizavodi.com ; www.facebook.com/ZaharniZavodiBGТелефон: 0618/60061 | Адрес: Горна Оряховица

Производител: „Делта Фуудс“ АД | Вносител: „Обединена Млечна Компания“ АДЕ-mail: umc@umc.bg | www.umc.bg

Телефон: 032/900100Адрес: Пловдив, бул. „Дунав“ №3

Производител: „Д-р Йоткер Румъния“ ООД, ул. „Албещ“ 50, Курта де Арджеш, Румъния | Вносител: „Д-р Йоткер България“ ЕООДE-mail: office@oetker.bg “| www.oetker.bgТелефон: (02)943 11 16, Факс: (02)943 48 67Адрес: София 1510, кв. „Хаджи Димитър“, ул. „Резбарска“ 5

Производител: „Димитър Маджаров - 2“ ЕООД Млекопреработвателно предприятиеЕ-mail: mandra@madjarov.bg | www.madjarov.bgТелефон: 0885873550, факс: 0339/62307Адрес: Стамболийски, ул. „Клокотница“ 6

Производител: “Лавена” АДЕ-mail: sales@lavena.bg | www.bochko.bgТелефон: 054 850 138Адрес: Шумен, Индустриален квартал, ПК 114