МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ, ФАКУЛТЕТ...

1

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ, ФАКУЛТЕТ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

КАТЕДРА ПО ОРАЛНА ХИРУРГИЯ

УПРАЖНЕНИЕ № 1 – 3 КУРС

ТЕМА: Въведение в оралната хирургия. Развитие на оралната хирургия в България. Задачи на оралния хирург.

ТЕСТ 1. Оралната хирургия изучава етиологията, клиниката, диагностиката, диференциалната диагностика и лечението на следните групи заболявания:

а/ кариеси, пулпити, периодонтити

б/ възпалителни, травматични, туморни и вродени

в/ сиалоаденити, пулпити, периодонтити, остеомиелити

2. Кога в България се организира преподаване по орална хирургия ? а/ 1940 г. към Медицински факултет на Софийски университет

б/ 1942 г. към Зъболекарски отдел на Софийски университет

в/ 1951 г. към Стоматологичен факултет на Медицински университет

3. Кога се създава Стоматологичен факултет – Пловдив? а/ 1951 г.

б/ 1970 г.

в/ 1989 г.

4. Кога е създадена катедрата по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия – Пловдив? а/ 1970 г.

б/ 1972 г.

в/ 1989 г.

5. Кой е първи ръководител на Kатедрата по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия –Пловдив? а/ доц. д-р Пеньо Пенев

б/ доц. д-р Петър Кавлаков

в/ доц. д-р Сотир Сотиров

6. Кога катедрата приема името Орална и лицево-челюстна хирургия в Пловдив? а/ 1989 г.

б/ 1992 г.

в/ 2001 г.

7. Кога в България става разделяне на лечебната от учебната работа? а/ 1989 г.

б/ 2001 г.

в/ 2007 г.

8. Преподаването по орална и лицево-челюстна хурургия в Пловдив се провежда в: а/ катедра Орална хирургия и катедра Лицево-челюстна хирургия

б/ катедра Орална и лицево-челюстна хирургия

в/ катедра Оперативно зъболечение и орална и лицево-челюстна хирургия

9. Лечението на болни с орални заболявания се провежда: а/ амбулаторно

б/ болнично

в/ амбулаторно и болнично

10. Оралната хирургия се подчинява на общоприетите принципи в: а/ общата хирургия

б/ военната хирургия

в/ общата хирургия и специфични за областта принципи

2

11. От кога студентите във Факултета по дентална медицина – Пловдив се обучават по програма, съгласувана с европейските изисквания? а/ 1989 г.

б/ 2001 г.

в/ 2008 г.

12. Коя е хирургичната специалност, която се признава в европейските страни? а/ оперативно зъболечение

б/ орална хирургия

в/ лицево-челюстна хирургия

13. Кога и къде започва обучение по зъболекарство в България? а/ 1942 г. в София

б/ 1945 г. в София и Пловдив

в/ 1950 г. в Пловдив

14. Оралният хирург извършва следните дейности: а/ диагностицира заболявания

б/ диагностицира, лекува и профилактира заболявания

в/ лекува и профилактира заболявания

15. Специалност по Орална хирургия се получава след: а/ тригодишно обучение

б/ тригодишно обучение и успешно полагане на държавен изпит

в/ петгодишно обучение

16. Основоположник на съвременната българска хирургия е: а/ Параскев Стоянов

б/ Асен Петров

в/ Гочо Москов

17. В кой папирус са описани 27-те наранявания на главата с фрактури на челюстите? а/ на Еберс от 1560 г. преди новата ера

б/ на Едуин Смит от 1600 г. преди новата ера

в/ на Херодот

18. Стационарна орална хирургична помощ се оказва: а/ във всички градове в страната

б/ в областните градове

в/ в медицински центрове

19. Оралната хирургия е възникнала върху основите на: а/ древната медицина

б/ съвременните медицински постижения

в/ гръцката и китайска медицина и зъболекарство

20. Обучение по Орална хирургия в България се провежда в градовете: а/ София, Пловдив и Варна

б/ София, Пловдив и Плевен

в/ София, Пловдив, Плевен и Варна

3




ТЕМА: Асептика и антисептика. Подготовка на болния и оперативния екип за оперативни интервенции.

ТЕСТ 1. Днес под асептика разбираме: а/ лечебен метод, насочен към унищожаване на микроорганизмите в раната и

организма като цяло

б/ комплекс от лечебно-профилактични мероприятия, насочени към

унищожаване на микроорганизмите в раната, патологични образувания и


в/ система от профилактични мероприятия, целящи недопускане попадане на

микроорганизми в раната, тъканите, органите, кухините на тялото на болния или

при извършване на хирургични и други медицински манипулации

2. Днес под антисептика разбираме: а/ система от профилактични мероприятия, целящи недопускане попадане на

микроорганизми в раната, тъканите, органите, кухините на тялото на болния или

при извършване на хирургични и други медицински манипулации

б/ лечебен метод, насочен към унищожаване на микроорганизмите в раната и


в/ комплекс от лечебно-профилактични мероприятия, насочени към

унищожаване на микроорганизмите в раната, патологични образувания и


3. Различаваме следните видове екзогенна инфекция: а/ въздушна и капкова

б/ контактна и имплантационна

в/ въздушна, капкова, контактна и имплантационна

4. Различаваме следните видове антисептика: а/ физична и механична

б/ химична

в/ механична, физична и химична

5. Антисептични средства са: а/ халогенни елементи

б/ локални анестетици

в/ ненаркотични аналгетици

6. Асептиката се осъществява чрез: а/ физични средства

б/ химични средства

в/ физични и химични средства

7. Стерилизация чрез пара под налягане /автоклавиране/ на превързочни материали, бельо и инструменти се осъществява при следния режим на работа: а/ t 120±2 C

0, налягане 2±0.2 атмосфери, продължителност 30±2 минути

б/ t 130±2 C0, налягане 1.5±0.2 атмосфери, продължителност 45±3 минути

в/ t 132±2 C0, налягане 2±0.2 атмосфери, продължителност 20±2 минути

8. Стерилизация на ръкавици и каучукови изделия в автоклав се осъществява при следния режим на работа: а/ t 120±2 C

0, налягане 1.1±0.2 атмосфери, продължителност 45±3 минути

б/ t 125±3 C0, налягане 1.5±0.2 атмосфери, продължителност 30±2 минути

в/ t 130±2 C0, налягане 2±0.2 атмосфери, продължителност 30±5 минути

4

9. Стерилизация на инструменти с помощта на горещ въздух /в сух стерилизатор/ се постига при първи режим на работа: а/ t 160±10 C

0 и продължителност 60±5 минути

б/ t 170±10 C0 и продължителност 45±5 минути

в/ t 180±10 C0 и продължителност 60±5 минути

10. Стерилизация на инструменти с помощта на горещ въздух /в сух стерилизатор/ се постига при втори режим на работа: а/ t 120±10 C


б/ t 140±10 C0 и продължителност 45±5 минути

в/ t 160±10 C0 и продължителност 150±5 минут

11. Стерилизация на полимери, стъкло, инструменти се постига и с химични средства, а именно: а/ 6% водороден прекис при t 50 C


б/ 3% водороден прекис при t 18 C0 и продължителност 360±5 минути

в/ 0.5% водороден прекис при t 15 C0 и продължителност 60±5 минути

12. Стерилизация в петри за 24 часа на стоматологични борчета се постига с: а/ формалдехидни таблетки

б/ хлороформни таблетки

в/ диазепамни таблетки

13. При класическият метод на Фюрбрингер ръцете на хирурга се обработват по следния начин: а/ мият се с четка и сапун за 10 мин., подсушават се със стерилна кърпа, втриват

се със 700 спирт за 3 мин. и за 3 мин. с живачен двухлорид

б/ мият се с четка и сапун за 10 мин., подсушават се със стерилна кърпа, втриват

се с 960 спирт за 5 минути

в/ мият се с четка и сапун за 10 мин. и се втриват в продължение на 3 мин. 2

пъти с 0.5% амонячен разтвор, подсушават се със стерилна кърпа

14. Подготовката на ръцете на хирурга с Hibiscrub протича в следната последователност: а/ миене с топла вода и сапун за 2 мин., подсушаване със стерилна кърпа,

втриване за 2 мин. с 5 мл. от разтвора, измиване с топла вода и сапун,

подсушаване със стерилна кърпа

б/ миене с топла вода и сапун за 1 мин., мокрите ръце се втриват с 5 мл.,

Hibiscrub за 1 мин., изплакване с топла вода, мокрите ръце се втриват с 5 мл.,

Hibiscrub за 2 мин., изплакване с вода и подсушаване със стерилна кърпа

в/ миене с топла вода и сапун за 3 мин., подсушаване със стерилна кърпа,

втриване за 3 мин. с 5 мл. от разтвора, измиване с топла вода и подсушаване със

стерилна кърпа

15. Подготовката на ръцете на хирурга със Sterillium протича в следната последователност:

а/ миене с вода и сапун до поява на белоснежна пяна, обилно измиване с вода и

подсушаване със стерилна кърпа, обтриване ръцете с марля напоена в разтвора

за 2-3 мин.. Не се подсушава, не се мие с вода, ръцете съхнат сами.

б/ без да се мият с вода ръцете се втриват до лактите с 5 мл. от разтвора за

2.5мин., повторение отново с 5 мл. за 2.5 мин. Не се подсушават и не се мият с

вода, ръцете съхнат сами.

в/ без миене с вода и сапун ръцете се втриват за 3 мин. с 5 мл. от разтвора,

поставят се ръкавици

16. Подготовката на ръцете на хирурга с 0.5% разтвор на Hibitan протича в следната последователност:

а/ без да се мият с вода ръцете се втриват до лактите с 5 мл. от разтвора за 2.5

мин., повторение отново с 5 мл. за 2.5 мин. Не се подсушават и не се мият с

вода, ръцете съхнат сами

5

б/ миене с вода и сапун до поява на белоснежна пяна, обилно измиване с вода и

подсушаване със стерилна кърпа, обтриване ръцете с марля напоена в разтвора

за 2-3 мин. Не се подсушава, не се мие с вода, ръцете съхнат сами

в/ обтриване на ръцете за 3 мин. с 5 мл от разтвора, повторение с още 5 мл за 5

мин. Не се подсушава, не се мие с вода, ръцете съхнат сами, поставят се

стерилни ръкавици

17. Подготовката на оперативното поле се осъществява с: а/ йод бензин, спирт, йод

б/ 3% кислородна вода и 95% спирт

в/ 5% хибитан

18. Подготовката на оперативното поле се осъществява с: а/ 0.5% спиртен разтвор на хибитан еднократно

б/ 700 спирт двукратно

в/ 960 спирт двукратно

19. Подготовката на ръцете на хирурга с Decosept протича в следната последователност:

а/ измиване с вода и сапун, двукратно втриване до лактите с 5 мл. от разтвора в

продължение на 30 сек. - 1 минута. Не се мият с вода, не се подсушават, съхнат

сами

б/ без да се мият с вода ръцете се втриват до лактите с 5мл. от разтвора за 2.5

мин., повторение отново с 5 мл. за 2.5 мин. Не се подсушават и не се мият с вода,

ръцете съхнат сами

в/ втриване на ръцете двукратно с разтвора в продължение на 2.5 мин. Не се мият

с вода, не се подсушават, съхнат сами

20 . При работа в операционна зала оперативният екип задължително поставя: а/ стерилни ръкавици

б/ стерилна маска

в/ стерилно бельо, маска, шапка, ръкавици

6




ТЕМА: Изследване на болни в оралната хирургия. Анамнеза и статус.

ТЕСТ 1. Клиничното изследване има за цел: а/ поставяне на точна диагноза за най-кратко време, с оглед правилно лечение на

болния човек

б/ събиране на сведения от болния или негови близки

в/ установяване причините за заболяването

2. Анамнезата има за цел: а/ поставяне на точна диагноза, с оглед извършване на определени хирургични

намеси и установяване на придружаващи заболявания, представляващи

противопоказание за извършване на хирургична процедура

б/ установяване на придружаващи заболявания, представляващи

противопоказание за извършване на хирургична процедура

в/ поставяне на точна диагноза с оглед извършване на определени хирургични

намеси

3. Анамнезата представлява: а/ сбор от сведения, получени при разпита на болния или негови близки

б/ сбор от сведения, получени при прегледа на болния

в/ сбор от сведения, получени от случайни придружители

4. Анамнезата има следните части: а/ паспортна част, анамнеза на болестта, анамнеза на живота

б/ паспортна част, анамнеза на болестта, анамнеза на живота, фамилна анамнеза

в/ паспортна част, анамнеза на болестта

5. При изследване на болни денталният лекар използва следните прийоми: а/ оглед, палпация, перкусия, сондиране

б/ оглед и палпация

в/ оглед и аускултация

6. Локалният статус включва: а/ екстраорално изследване

б/ интраорално изследване

в/ екстраорално и интраорално изследване

7. Долавяне на флуктуация при бимануално изследване ни насочва към: а/ наличие на течност при гнойни процеси и кистозни образувания

б/ наличие на туморен процес

в/ наличие на мекотъканно увреждане

8. Историята на заболяване има следните части: а/ анамнеза, статус, параклинични изследвания, предварителна и окончателна

диагноза, декурсус и епикриза

б/ предварителна и окончателна диагноза, параклинични изследвания, декурсус,

епикриза

в/ анамнеза и статус, параклинични изследвания, декурсус, епикриза

9. Подвижността на зъбите се определя чрез изследване в следните посоки: а/ мезио-дистално и вестибуло-орално

б/ вертикално /по оста на зъба/

в/ а+ б

7

10. Нормалната пулсова честота е: а/ 40-60 удара в минута

б/ 60-90 удара в минута

в/ 90-120 удара в минута

11. Нормалното кръвно налягане е в границите: а/ 130 – 80 mm Hg

б/ 160 – 90 mm Hg

в/ 180 – 100 mm Hg

12. Нормалните стойности на дишането са: а/ 14-20 в минута

б/ 20-25 в минута

в/ 30-35 в минута

13. Нормалното отваряне на устата е в границите на : а/ 40-60 mm

б/ 60-80 mm

в/ 80-120 mm

14. При палпация на субмандибуларни лимфни възли главата е наклонена: а/ напред и надолу

б/ на страната на изследване

в/ на противоположната на изследването страна

15. При изследване на зъби денталният лекар извършва перкусия в: а/ хоризонтална и орална посоки

б/ вертикална и орална посоки

в/ вертикална и хоризонтална посоки

16. Болката от одонтогенен /зъбен/ произход по сила бива: а/ средна и силна

б/ слаба, средна и силна

в/ средна и силна

17. При заболявания на слюнчените жлези слюнката по вид бива: а/ серозна и гнойна

б/ бистра, серозна и гнойна

в/ серозна, гнойна и некротична

18. При изследване на темпоромандибуларни стави, денталният лекар прилага следните прийоми: а/ перкусия, палпация и натиск

б/ перкусия и аускултация

в/ палпация, натиск и аускултация

19. Бидигитално изследване се прилага за установяване: а/ наличие на течност /кистозна или гнойна/

б/ наличие на тумор /доброкачествен или злокачествен/

в/ наличие на фрактура /с или без разместване/

20. Най-честите промени по лигавицата на устната кухина имат характер на: а/ промени в цвета /бели или червени петна/

б/ язви /болезнени или неболезнени/

в/ промени в цвета и наличие на язви

8




ТЕМА: Параклинични изследвания в оралната хирургия. Лабораторни и уредни изследвания. Рентгенографии.

ТЕСТ 1. Биопсията е: а/ микробиологично изследване на патологичен процес

б/ хистоморфологично изследване на патологичен процес

в/ електромиографично изследване на патологичен процес

2. Ексцизионната биопсия е: а/ частично изрязване на патологично променени тъкани

б/ цялостно изрязване на патологично променени тъкани

в/ пункция на променени тъкани

3. Микробиологичното изследване има за цел: а/ идентифициране на патологичния причинител

б/ идентифициране на патологичния процес

в/ идентифициране на патологичния причинител и патологичния процес

4. Антибиограмата представлява: а/ изследване за установяване чувствителността на макроорганизма към

антибиотици

б/ изследване за установяване чувствителността на микроорганизмите към

антибиотици

в/ а + б;

5. Нормалните стойности на хемоглобина за мъже са: а/ 8.68-11.16 mmol/l ( 140-180 g/l)

б/ 6.82-9.92 mmol/l ( 110-160 g/l)

в/ 5.68-8.16 mmol/l ( 100-120 g/l)

6. Нормалните стойности на хемоглобина за жени са: а/ 8.68-11.16 mmol/l ( 140-180 g/l)

б/ 7.44-9.92 mmol/l (120-160 g/l)

в/ 6.82-9.92 mmol/l ( 110-160 g/l)

7. Нормалните стойности на хемоглобина за деца са: а/ 8.68-11.16 mmol/l ( 140-180 g/l)

б/ 6.82-9.92 mmol/l ( 110-160 g/l)

в/ 5.68-8.16 mmol/l ( 100-120 g/l)

8. Нормалните стойности на левкоцитите са: а/ 3.5-11 G/l

б/ 3.5-8 G/l

в/ 2.5-5 G/l

9. Нормалните стойности на тромбоцитите са: а/ 140-440 G/l

б/ 100-300 G/l

в/ 50-100 G/l

10. Нормалните стойности на еритроцити за жени са: а/ 4.2-5.4 Т/l

б/ 4.6-6.2 Т/l

в/ 4.8-7.1 Т/l

9

11. Нормалните стойности на еритроцити за мъже са: а/ 4.2-5.4 Т/l

б/ 4.6-6.2 Т/l

в/ 4.8-7.1 Т/l

12. Референтните стойности на кръвната захар са: а/ 2.6 – 6.1 mmol/l

б/ 2.55-4.75 mmol/l

в/ 4.12-6.25 mmol/l

13.Рентгеновите методи, използвани в оралната хирургия включват: а/ сегментна и панорамна рентгенография

б/ CT, MRI, сиалографии и радиоизотопни изследвания

в/ всички посочени по-горе

14. Времето на кървене се изследва за оценка функцията на: а/ левкоцити

б/ еритроцити

в/ тромбоцити

15. За оценка на външния коагулационен път се изследва: а/ броя на еритроцитите

б/ броя на тромбоцитите

в/ INR (International Normal Ratio)

16. За оценка на вътрешния коагулационен път се изследва: а/ времето на кървене

б/ времето на активиран частичен тромбопластин

в/ времето на съсирване

17. При прием на антикоагуланти се изследва: а/ INR ( International Normal Ratio)

б/ протромбиново време по Quick

в/ брой на тромбоцитите

18. Нормални стойности на INR са: а/ 1.0

б/ 2.0

в/ 3.0

19. Нормални стойности на активиран частичен тромбопластин са: а/ 10 ± 5 сек.

б/ 25 ± 10 сек.

в/ 30 ± 15 сек.

20. Най-често прилаганите рентгенови методи в ежедневната дентална практика са: а/ СТ и MRI

б/ сиалографията и сцинтиграфията

в/ сегментната рентгенография и ортопантомографията

10



УПРАЖНЕНИЕ № 5 -3 КУРС

ТЕМА: Болка - определение, видове. Път на болката за повърхностна и дълбока сетивност. Път на болката от устната кухина и лицево-челюстната област.

ТЕСТ 1. Аферентите сетивни нерви провеждат импулси: а/ до ЦНС

б/ в периферията на тялото

в/ до моторните нерви, инервиращи мускулите

2. Еферетните или моторни нерви провеждат импулси от: а/ периферията на тялото до ЦНС

б/ провеждат болковата чувствителност до периферията

в/ ЦНС до периферията на тялото

3. Най-широко поддържаната теория за нервната проводимост отдава провеждането на нервните импулси на промяна в: а/ ЦНС

б/ швановата обвивка

в/самата клетка

4. Болката представлява: а/ емоционално преживяване

б/ тъканно увреждане

в/ отблъскваща сетивност и емоционално преживяване, свързано с истинско или

потенциално тъканно увреждане

5. Възприемането и анализирането на болката се осъществява от: а/ сложна система, наречена анализаторна

б/ сложна система, наречена сигнална

в/ сложна ситема, наречена перцепторна

6. Всеки анализатор се състои от: а/ невронна верига, съставена от три неврона

б/ възприемащи прибори /рецептори/, центростремителни нервни влакна

/проводен път/, нисши нервни центрове в гръбначия мозък и висши нервни

центрове в кората на главния мозък

в/ аксон, дендрит и тяло

7. Чуството за болка се възприема от рецептори, които представляват: а/ свободни окончания на нервните влакна, разположени в повърхностните

слоеве на кожата или лигавицата, наречени болеви рецептори или ноцицептори

б/ нервни стволове

в/ струпвания от нервни клетки

8. Предаването на болката става по проводен път, съставен от: а/ невронна верига, изградена от три неврона

б/ аксон, дендрит и тяло

в/ двигателен нерв

9. Болковите импулси от устната кухина и челюстно-лицевата област се предават по: а/ 31 чифта гръбначномозъчни нерви

б/ 12 чифта черепномозъчни нерви

в/ n. trigeminus, n. vagus, n. Glossopharyngeus

11

10. Пътят на болката за повърхностна сетивност преминава: а/ от кожата до сивото вещество на задните рога на гръбначния мозък, thalamus

opticus и gyrus postcentralis

б/ от кожата до ganglion trigeminale, thalamus opticus и gyrus postcentralis

в/ от кожата до nucleus sensorius superior n. trigemini в понса, thalamus opticus,

formatio reticularis

11. Пътят на болката от устната кухина и челюстно-лицевата област преминава: а/ от устна кухина до трите сетивни ядра на n. trigeminus, thalamus opticus и

gyrus postcentralis

б/ от устна кухина до двете сетивни ядра на n. trigeminus, thalamus opticus,

formatio reticularis

в/ от устна кухина до thalamus opticus, formatio reticularis, и gyrus postcentralis

12. Сетивните ядра на n,. trigeminus са следните : а/ nucleus sensorius superior - в понс; nucleus tractus spinalis – в продълговат

мозък;nucleus mesencephalicus – в междинен мозък

б/ nucleus n. trigemini - в thalamus opticus; nucleus sensorius – във formatio

reticularis

в/ nucleus ponticus – в междинен мозък; nucleus sensorius - в междинен мозък;

nucleus mesencephalicus – в продълговат мозък

13. Болевите усещания се предават в централната нервна система по нервни влакна: а/ тип А и С

б/ тип А, В и С

в/ тип А, В, С и Д

14. Синапсът представлява цепка, където се допират две повърхности на: а/ аксона и дендрита /тялото/ на нервната клетка

б/ два аксона на нервната клетка

в/ два дендрита на нервната клетка

15. Медиатори на нервното възбуждане са: а/ простагландини, брадикинини, адреналин

б/ ацетилхолин, норадреналин, серотонин, гама аминомаслена киселина

в/ амикин, ентерин, пиперидин

16. При нервно възбуждение йоните на калия се намират: а/ отвътре на нервната клетка

б/ отвън на нервната клетка

в/ равномерно отвън и отвътре на нервната клетка

17. При нервно възбуждение йоните на натрия се намират: а/ отвътре на нервната клетка

б/ отвън на нервната клетка

в/ равномерно отвън и отвътре на нервната клетка

18. Орофациалната болка бива: а/ соматична

б/ психична

в/ соматична, неврогенна и психогенна

19. Соматичната болка бива: а/ пароксизмална и повърхностна

б/ фантомна и дълбока

в/ повърхностна и дълбока

20. Повърхностната соматична болка бива: а/ кожна и мукогингивална

б/ костна и периодонтална

в/ пулпна и съдова

12




ТЕМА: Обезболяване в устната кухина и лицево-челюстната област. Обща и локална анестезия. Показания и противопоказания. Подготовка на болния.

ТЕСТ 1. Местното обезболяване представлява: а/ обратимо подтискане на усета за болка на ограничен участък от тялото

б/ обратимо подтискане на усета за топло и студено на ограничен участък от

тялото

в/ обратимо подтискане на усета за натиск в ограничен участък от тялото

2. При терминално местно обезболяване се блокира проводимостта на ниво: а/ крайните нервни окончания

б/ нервния ствол

в/ сетивните ядра на нерва

3. При проводна местна анестезия се блокира проводимостта на ниво: а/ крайни нервни отокчания

б/ невния ствол

в/ сетивните ядра на нерва

4. Контактната терминална анестезия се постига с: а/ физични средства

б/ химични средства

в/ химични и физични средства

5. Терминалната местна анестезия бива: а/ контактна

б/ инфилтративна

в/ контактна и инфилтративна

6. Инфилтративната терминална анестезия бива: а/ пряка

б/ непряка

в/ пряка и непряка

7. Проводната местна анестезия бива: а/ периневрална

б/ ендоневрална

в/ периневрална и ендоневрална

8. Общата анестезия бива: а/ обезчувствяване на цялото тяло със загуба на съзнание

б/ обезчувствяване на цялото тяло без загуба на съзнание

в/ обезчувствяване на цялото тяло със и без загуба на съзнание

9. Общата анестезия бива : а/ инхалационна

б/ неинхалационна

в/ инхалационна, неинхалационна и електроаналгезия

10. Неинхалационната обща анестезия бива: а/ венозна

б/ ректална

в/ венозна, мускулна и ректална

13

11. Кой стадий при общо обезболяване е оперативен? а/ първи и втори

б/ трети

в/ четвърти

12. Местно обезболяване без предварителна подготовка е противопоказано при: а/шизофрения, хемофилия, епилепсия, бъбречна и чернодробна недостатъчност,

алергия

б/ кръвни заболявания

в/ инфекциозни заболявания

13. Показания за контактна терминална анестезия има при: а/ екстракция на зъби, инцизия на абсцеси и флегмони

б/ екстракция на временни зъби с резорбирани корени, инцизия на субмукозни

абсцеси

в/ операции на меки тъкани в устната кухина

14. Показания за инфилтративна терминална анестезия има при: а/ екстракция на временни зъби, както и на постоянни зъби на горна челюст,

фронтални зъби на долна челюст, малки оперативни намеси по алвеоларен

гребен и меки тъкани

б/ екстракция на всички зъби на долна челюст при временно и постоянно

съзъбие

в/ всички видове оперативни намеси в устната кухина и челюстните кости

15. Показания за проводна местна анестезия има при: а/ екстракция на всички временни и постоянни зъби и операции на меки тъкани

в устната кухина

б/ екстракция на премолари и молари на долна челюст, усложнени екстракции,

биопсии, инцизии на околочелюстни абсцеси и флегмони, шиниране при

фрактури на челюстни кости, операции върху челюстите и меките тъкани в

устната кухина

в/ нервно-психични заболявания и неспокойни деца, невротично болни и стари

хора

16. Подготовката за обезболяване включва: а/ психическа подготовка

б/ медикаментозна подготовка

в/ психическа и медикаментозна подготовка

17. Под премедикация разбираме: а/ психическа подготовка преди обезболяване

б/ медикаментозна подготовка преди обезболяване

в/ медикаментозно антибиотично лечение след операция

18. Ранната премедикация има за цел: а/ да успокои болния и му осигури продължителен /6-8часа/ сън

б/ да намали болката при обезболяване

в/ да премахне страха при обезболяване

19. Непосредствената премедикация има за цел: а/ да подтисне чувството на страх и психомоторна възбуда, да потенцира

действието на анестетика и намали страничните му ефекти, да намали

нежеланите соматични и вегетативни рефлекси, да подтисне ваголитичните

реакции, да намали секрецията, гаденето и повръщането

б/ да усили ваголитичните реакции, да увеличи сърдечната и дихателна честоти

в/ да премахне страха, да намали сърдечната и дихателна честоти

20. За премедикация се използват следните групи средства: а/ барбитурати, наркотични аналгетици, парасимпатиколитици, психотропни

средства

б/ фенобарбитал натрий, халотан, райски газ

14




ТЕМА: Анестетични средства за местно обезболяване. Коригенти. Фармакологична характеристика. Дозировка.

ТЕСТ 1. Местните анестетици трябва да отговарят на следните условия: а/да имат малка локална и обща токсичност; действието им да настъпва бързо и да е

продължително; да са разтворими във вода и да са стабилни при стерилизация; да са

съвместими с адреналин; да са изотонични и изойонични;

б/ да имат малка локална и обща токсичност; действието им да настъпва бързо и да е

краткотрайно; да не са разтворими във вода ; да са несъвместими с адреналина;

в/ да са малко токсични, бързо действащи, съвместими с коригентите, неразтворими

във вода;

2. Химически местните анестетици са: а/ хидрохлориди на ароматни киселини, съдържащи в молекулата си третична

аминогрупа, свързана чрез естерна връзка

б/ хидрохлориди на ароматни киселини, съдържащи в молекулата си третична

аминогрупа, свързани чрез карбоксилна група

в/ хидрохлориди на ароматни киселини, съдържащи в молекулата си третична

аминогрупа, свързани чрез сулфхидрилна група

3. Повечето местни анестетици водят до: а/ свиване на кръвоносните съдове

б/ разширяване на кръвоносните съдове

в/ тромбозиране на кръвоносните съдове

4. Прокаинът притежава следните свойства: а/ аналгетично, противовъзпалително, противошоково, противосулфонамидно

б/ аналгетично, антиаритмично

в/ аналгетично, антипиретично, антифлогистично

5. Максимална еднократна доза на прокаин е: а/ 5 mg/kg;

б/ 10 mg/kg;

в/ 15 mg/kg;

6. Лидокаинът притежава следните действия: а/ аналгетично, антипиретично, противошоково

б/ аналгетично, антиаритмично

в/ аналгетично, антипиретично, противосулфонамидно

7. Максималната еднократна доза на лидокаина е: а/ 5 mg/kg

б/ 7 mg/kg

в/ 10 mg/kg

8. Максималната еднократна доза на артикаин е: а/ 5 mg/kg

б/ 7 mg/kg

в/ 10 mg/kg

9. Максималната еднократна доза на прокаин при деца е: а/ ≤ 5 mg/kg

б/ ≤ 7 mg/kg

в/ ≤ 10 mg/kg

15

10. Максималната еднократна доза на лидокаин при деца е: а/ ≤ 4.4 mg/kg

б/ ≤ 5 mg/kg

в/ ≤ 7mg/kg

11. Максималната еднократна доза на артикаин при деца е: а/ ≤ 4.4 mg/kg

б/ ≤ 7 mg/kg

в/ ≤ 10 mg/kg

12. Коригенти се прибавят към местен анестетик за да се постигне: а/ съдосвиващ ефект и намаляване кървенето в раната, усилване действието на

анестетика и намаляване на необходимата му доза, удължаване действието на анестетика

б/ съдосвиващ ефект, премахване на бронхоспазъма, стабилизиране ритъма на сърцето

в/ съдосвиващ ефект, намаляване на слюнчената секреция, подобряване работата на

сърцето

13. Абсолютни противопоказания за употреба на адреналин има при: а/сърдечни, ендокринни и бъбречни заболявания

б/ сърдечни заболявания, неконтролиран хиперпаратиреоидизъм, неконтролиран

диабет, феохромоцитом, стероидно зависима астма

в/ прием на МАО инхибитори и трициклични антидепресанти

14. Относителни противопоказания за приложение на адреналин има при: а/употреба на трициклични антидепресанти, неселективни бетаблокери, МАО

инхибитори, фенотиазинови съединения, кокаин

б/ диабет, тиреотоксикоза, феохромоцитом

в/ сърдечни, чернодробни и бъбречни заболявания

15. Максималната еднократна доза на коригентите е: а/ 1 mg

б/ 3 mg

в / 5 mg

16. Алергичната реакция към местни анестетици се дължи основно на: а/ анестетика;

б/ буфери, антиоксиданти, коригенти;

в/ анестетика, буфери, антиоксиданти, коригенти;

17. Адреналин не се добавя към анестетичния разтвор при деца до: а/ 4 –5 години

б/ 6 – 7 години

в/ 10 –12 години

18. Кой от изброените анестетици има вазоконстрикторно действие? а/ кокаин

б/ лидокаин

в/ новокаин

19. Местните анестетици действат като: а/ конкурентни антагонисти на медиатора ацетилхолин, стабилизират

плазматичната мембрана и пречат на процесите на де- и реполяризация

б/ блокират цикъла на Кребс

в/ блокират производството на медиатори

20. След резорбцията на анестетика в кръвта, той се пренася до: а/ всички тъкани на тялото

б/ някои мастни депа на тялото

в/ единствено до отделителната система

16




ТЕМА: Анатомотопографски и физиологични особености на лицево-челюстната област. Терминална анестезия – видове, техника.

ТЕСТ 1. N. trigeminus е: а/ чисто сетивен

б/ чисто моторен

в/ смесен - има и моторни и сетивни влакна

2. Ядрата на n.trigeminus се намират в: а/ thalamus opticus и medula oblongata

б/ задните рога на гръбначния мозък и pons

в/ medula oblongata, pons, mesencephalon

3. N.maxillaris напуска черепа през: а/ foramen rotundum

б/ foramen ovale

в/ foramen stylomastoideum

4. N. maxillaris съдържа: а/само сетивни влакна

б/само моторни влакна

в/ смесени влакна

5. Клоновете на n. maxillaris във fossa pterygopalatina са: а/ n.palatinus major, nn.palatini minores, rami nasales superiores posteriores, ramus

pharyngeus, n.zygomaticus, rami alveolares superiorеs posteriorеs

б/ n.palatinus major, nn.palatini minores, rami nasales superiores posteriores, rami

alveolares superiores medii, rami alveolares superiorеs anteriores

в/ n.palatinus major, nn.palatini minores, n.zygomaticus, rami alveolares superiorеs

posteriores, n.infraorbitalis

6. N.alveolaris inferior освен сетивни влакна съдържа и моторни влакна за инервация на следните мускули: а/ m .mylohyoideus

б/ m. mylohyoideus и venter anterior m. digastrici

в/m. mylohyoideus и venter posterior m.digastrici

7. Резците и канините на долната челюст се инервират от: а/ n. mentalis

б/ n. alveolaris inferior

в/ n. buccalis

8. Крайните разклонения на n.infraorbitalis са: а/ rr. palpebrales inferiores, rr. nasales externi et interni , rr. labiales superiores

б/ rr. alveolares superiores anteriores, media et posteriores

в/ rr. gingivales, rr. dentales, rr. nasales

9. Моторните влакна на n. trigeminus влизат в състава на: а/ n. ophthalmicus;

б/ n. maxillaris

в/ n. mandibularis

10. Предвъзловите влакна на ganglion pterygopalatinum водят началото си от: а/ nucles salivatorius superior n. facialis

б/ nucleus solitarius n. facialis

в/ nucleus n. facialis

17

11.Ganglion oticum е: а/ симпатиков нервен възел

б/ парасимпатиков нервен възел

в/ сетивен нервен възел

12. Предвъзловите парасимпатикови влакна към ganglion submandibulare влизат в състава на: а/ n. canalis pterygoidei

б/ n. petrosus profundus

в/ chorda tympani

13. Ganglion oticum се образува от: а/ n. petrosus minor, r. communicans cum n. auriculotemporalis

б/ n. facialis, n. mandibularis, n. petrosus minor

в/ n. lingualis, n. facialis, n. maxillaris

14. Горночелюстната кост е изградена от: а/ еднакво количество компакта и спонгиоза

б/ плътни компактни пластинки, разположени вестибуларно и орално и малко

спонгиоза между тях

в/ две тънки компактни пластинки и много спонгиоза

15. Долночелюстната кост е изградена от: а/ еднакво количество компакта и спонгиоза

б/ плътни компактни пластинки, разположени вестибуларно и орално и малко

спонгиоза между тях

в/ две тънки компактни пластинки и много спонгиоза

16. При терминална инфилтрационна анестезия се обезболяват: а/ терминалните нервни окончания

б/ терминалния нервен ствол

в/ а + б

17. При терминална инфилтрационна анестезия иглата се забожда в : а/ подвижната лигавица, медиално от проекцията на корена на зъба, подлежащ

на екстракция

б/ преходната гънка, медиално от проекцията на корена на зъба, подлежащ на

екстракция

в/ преходната гънка, дистално от проекцията на корена на зъба, подлежащ на


18. При вътрекостна анестезия иглата се забожда: а/ на 4 мм апикално от върха на папилата в интерденталната септа

б/ на 4 мм апикално от средата на корена на зъба

в/ на 4 мм апикално от преходната гънка

19. С терминална инфилтрационна анестезия могат да се екстрахират: а/ всички зъби на горна челюст

б/ всички зъби на долна челюст

в/ а + б

20. При интралигаментарна анестезия на еднокоренови зъби иглата се забожда: а/ вестибуларно в sulcus gingivalis на зъба

б/ мезиовестибуларно и дистоорално в sulcus gingivalis на зъба

в/ лингвално в sulcus gingivalis на зъба

18



УПРАЖНЕНИЕ № 9 - 3 КУРС

ТЕМА: Анатомотопографски и физиологични особености на лицево-челюстната област. Анестезии на горна челюст. Методи.

ТЕСТ 1. Горночелюстните резци и кучешки зъби се инервират от следните нервни влакна: а/ rami alveolares superiorеs anteriores

б/ rami alveolares superiores medii

в/ n. infraorbitalis

2. При инфраорбитална анестезия иглата се забожда /според Василев/: а/ в преходната гънка, над втория горночелюстен премолар и се придвижва

вертикално нагоре, докато стигне до кост

б/ в преходната гънка, между централния и страничния резец на горна челюст и

се придвижва нагоре, назад и навън на около 2 см, докато се стигне до кост

в/ в преходната гънка между централния и страничния резец на горна челюст и

се придвижва нагоре, назад и навън на около 2 см, като не е задължително да се

стига до кост

3. При екстраоралния метод за анестезия на n. infraorbitalis, мястото на забождане на иглата е : а/ пресечната точка на мислената линия, спусната от зеницата и хоризонтална

линия от основата на крилото на носа

б/ пресечната точка на мислената линия, спусната от латералния ръб на

очницата и хоризонтална линия от основата на крилото на носа

в/ по средата на трагоорбиталната линия

4. При инфраорбитална анестезия по метода на Войно-Ясенецкий иглата се забожда:

а/ в преходната гънка над горночелюстния кучешкия зъб

б/ преходната в гънка над първия горночелюстен премолар

в/ в преходната гънка над втория горночелюстен премолар

5. При интраорална инфраорбитална анестезия болният е с: а/ максимално отворена уста

б/ леко отворена уста

в/ отварянето на устата няма значение за извършването на анестезията

6. N. nasopalatinus инервира: а/ лигавицата на носа

б/ лигавицата на твърдото небце дистално от канините

в/ лигавицата на твърдото небце медиално от канините

7. При интраоралния метод за анестезия на n. nasopalatinus иглата се забожда: а/ на около 1см медиално от проекцията на корена на зъба, подлежащ на


б/ в лигавицата на твърдото небце на около 1 см встрани от papilla incisivа

в/ в лигавицата на твърдото небце в основата на papilla incisivа

8. N. nasopalatinus е клон на : а/ n. mandibularis от n. alveolaris inferior

б/ n. maxillaris от ganglion pterygopalatinum

в/ n. maxillaris от n. infraorbitalis

19

9. Горночелюстните молари се инервират от следните клонове на n.maxillaris: а/ rami alveolares sureriores posteriores

б/ rami alveolares superiores medii

в/ rami alveolares superiores anteriores

10. При интраоралния метод за туберална анестезия по Фишер иглата се забожда: а/ в преходната гънка над дистовестибуларния корен на първи горночелюстен

молар

б/ в преходната гънка над мезиовестибуларния корен на втори горночелюстен

молар

в/ в преходната гънка между втори и трети горночелюстен молар

11. При интраоралния метод за туберална анестезия по Фишер иглата се въвежда на дълбочина: а/ 0,5см

б/ 1 см

в/ 1,5 - 2см

12. Устата на пациента при интраорална туберална анестезия е: а/ максимално широко отворена

б/ полуотворена

в/ това няма значение за изпълнението на анестезията

13. При интраоралния метод за туберална анестезия по Вайсбрем иглата се забожда:

а/ в преходната гънка над дистовестибуларния корен на първи горночелюстен

молар

б/ в преходната гънка между втори и трети горночелюстен молар

в/ в преходната гънка над трети горночелюстен молар

14. Движенията на иглата при интраоралния метод за туберална анестезия са: а/ нагоре, назад и навътре

б/ нагоре, назад и навън

в/ нагоре, напред и навътре

15. При екстраорална туберална анестезия иглата се забожда: а/ между палеца и показалеца зад crista zygomaticoalveolaris

б/ между показалеца и средния пръст пред crista zygomaticoalveolaris

в/ между палеца и показалеца пред crista zygomaticoalveolaris

16. При екстраорална туберална анестезия иглата се придвижва: а/ на 2.5 см дълбочина и нагоре, назад и навътре

б/ на 2.5 см дълбочина и нагоре, назад и навън

в/ нагоре, назад и навътре до загуба на кост

17. Foramen palatinus major се намира средно на: а/ 0,5 см от средата на палатиналния ръб на алвеолата на последния

горночелюстен молар и на 0,5 см от задния край на твърдото небце

б/ 1 см от средата на палатиналния ръб на алвеолата на последния


в/ 1,5 см от средата на палатиналния ръб на алвеолата на последния


18. При анестезия на n. palatinus major иглата се забожда: а/ от срещуположния на обезболяването устен ъгъл на 1 см пред foramen

palatinus major, на дълбочина 0,25 - 0,5 см

б/ от страната на обезболяването на 1 см пред foramen palatinus major, на

дълбочина 0,25 - 0,5 см

в/ от срещуположния на обезболяването устен ъгъл на 0,5 см пред foramen

palatinus major, на дълбочина 0,5 - 1см

20

19. Терминална анестезия на горна челюст може да се приложи при екстракцията на: а/ резци и кучешки зъби

б /резци, кучешки зъби и премолари

в/ всички зъби на горна челюст

20. При базална анестезия на горна челюст по метода на Вайсблат иглата се забожда: а/ по средата на трагоорбиталната линия на дълбочина 5,5 см до контакт с

външната пластинка на processus pterygoideus, след това иглата се изтегля

малко навън и с лек наклон напред се придвижва на същата дълбочина

б/ по средата на трагоорбиталната линия на дълбочина 5,5 см до контакт с

външната пластинка на processus pterygoideus, след това иглата се изтегля

малко навън и с лек наклон назад се придвижва на същата дълбочина

в/ по средата на трагоорбиталната линия на дълбочина 2,5 см до контакт с

външната пластинка на processus pterygoideus, след това иглата се изтегля малко

навън и с лек наклон назад се придвижва на същата дълбочина.

21




ТЕМА: Анатомотопографски и физиологични особености на лицево-челюстната област. Анестезии на долна челюст. Методи.

ТЕСТ 1. Терминална анестезия на долна челюст може да се използва при екстракция на: а/ резци и кучешки зъби

б/ резци, кучешки зъби и премолари

в/ всички зъби на долната челюст

2. Foramen mandibulae е разположен: а/ по външната повърхност на клона на челюстта на разстояние от предния ръб – 15

мм, от задния ръб – 13 мм, от долния ръб – 27 мм и от incisura mandibulae – 22 мм;

б/ по вътрешната повърхност на клона на челюстта на разстояние от предния ръб – 15


в/ по вътрешната повърхност на клона на челюстта на разстояние от предния ръб – 13


3. Кой от следните методи за анестезия на долна челюст е дактилен?: а/ Вайсбрем

б/ Халщед-Браун

в/ и двата

4. При анестезия по Вайсбрем устата на пациента е: а/ максимално отворена


в/ това няма значение за извършването на анестезията

5. При анестезия по Вайсбрем иглата се забожда от: а/ срещуположния устен ъгъл

б/ от страната на обезболяването

в/ от страната на обезболяването, след което се измества в срещуположната

страна

6. При анестезия по Вайсбрем иглата се забожда: а/ на 0,5 см от дъвкателната повърхност на долночелюстните молари, ако те липсват -

на 1,5 см от билото на алвеоларния гребен на долната челюст

б/ на 0,5 см от дъвкателната повърхност на горночелюстните молари, ако те липсват -

на 1,5 см от билото на алвеоларния гребен на горната челюст

в/ по средата на plica pterygomandibularis

7. При анестезия по Вайсбрем иглата се въвежда на дълбочина: а/ 1 - 1,5 см, като задължително се стига до кост

б/ 2 -2,5 см , като не е задължително да се стигне до кост

в/ 2 - 2,5 см, като задължително се стига до кост

8. При анестезия по Вайсбрем се обезболяват: а/ само n. alveolaris inferior

б/ n. alveolaris.inferior, n. buccalis

в/ n. alveolaris inferior , n. buccalis, n. lingualis

9. При анестезията по Халщед-Браун иглата се забожда: а/ на 1 см над дъвкателната повърхност на долночелюстните молари

б/ на 1см под дъвкателната повърхност на горночелюстните молари


22

10. При анестезията по Халщед-Браун иглата се забожда: а/ от срещуположния устен ъгъл и се въвежда на 1,5-2 см дълбочина

б/ от срещуположния устен ъгъл, измества се от страната на обезболяването като се

придвижва в дълбочина до загуба на контакт с костта и отново се връща в

срещуположната страна, като се въвежда на 1,5 – 2 см дълбочина

в/ от страната на обезболяването, като се придвижва в дълбочина до загуба на

контакт с костта и се измества в срещуположната страна, като се въвежда на 1,5 –

2 см дълбочина

11. При методът на La Guardia: а/ иглата се въвежда покрай вестибуларната повърхност на зъбите на долната

челюст и се забожда в лигавицата пред margo anterior mandibulae;

б/ иглата се въвежда покрай вестибуларната повърхност на зъбите на долната

челюст и се забожда в лигавицата зад margo anterior mandibulae;

в/ иглата се въвежда покрай вестибуларната повърхност на зъбите на горната


12. Към „високите” методи за анестезия на долната челюст се отнасят: а/ Gow-Gates и Akinosi

б/ Gow-Gates и Вайсбрем

в/ Gow-Gates и Халщед-Браун

13. Целевият пункт при анестезията по Gow-Gates е: а/ torus mandibulae

б/ incisura mandibulae

в/ шийката на processus condylaris

14. При анестезията по Gow-Gates иглата: а/ задължително стига до кост

б/ не е задължително да стигне до кост

в/ ако стигне до кост се изтегля част от иглата и се променя посоката й

15. При анестезията по Gow-Gates спринцовката се ориентира, така че: а/ иглата да пресича палатиналните туберкули на втори горночелюстен

молар от страната на обезболяването

б/ иглата да пресича палатиналните туберкули на първи горночелюстен

молар на от страната на обезболяването

в/ иглата да пресича палатиналните туберкули на втори горночелюстен

молар от срещуположната на обезболяването страна

16. При анестезия по метода на Akinosi пациентът е с: а/ максимално широко отворена уста

б/ полуотворена уста

в/ затворена уста

17. При метода на Akinosi: а/ иглата се въвежда паралелно и на нивото на мукогингивалната линия на

долночелюстните молари от страната на обезболяването

б/ иглата се въвежда паралелно и на нивото на прикрепената гингива на

горночелюстните молари от страната на обезболяването

в/ иглата се въвежда паралелно и на нивото на мукогингивалната линия на

горночелюстните молари от страната на обезболяването

18. При метода на Akinosi: а/ задължително се стига до кост

б/ не се стига до кост

в/ по преценка на извършващия анестезията

19. Берше – Дубов – Уваров е: а/ подчелюстен метод за анестезия на долната челюст

б/ задчелюстен метод за анестезия на долната челюст

в/ трансинцизурен метод за анестезия на долната челюст

23

20. По метода на Klein-Sicher: а/ иглата се забожда на 1,5 – 2 см пред ъгъла на долната челюст и се придвижва

по вътрешната повърхност на клона на дълбочина 4,5 – 5 см

б/ иглата се забожда на 1см под processus mastoideus и перпендикулярно се

въвежда на дълбочина 3-3,5 см

в/ иглата се забожда на 2,5см пред външния слухов канал под зигоматичната

дъга през incisura mandibulae и се въвежда на дълбочина 4 - 4,5 см

24




ТЕМА: Анатомотопографски и физиологични особености на лицево-челюстната област. Обезболяване при деца. Обезболяване при възпалителни процеси.

ТЕСТ 1. При деца челюстните кости са изградени от: а/ тънки компактни пластинки с много спонгиоза между тях и са осеяни с

множество отворчета

б/ дебели компактни пластинки с малко спонгиоза между тях и липсват

отворчета

в/ не се различават от тези при възрастните хора

2. Устройството на челюстните кости при деца до 6 год. позволява с терминална анестезия да се екстрахират : а/ всички зъби на горна челюст и резци и канини на долна челюст

б/ само зъбите на горна челюст

в/ всички зъби на горна и долна челюсти

3. Максималната доза на артикаин при деца е: а/ 5,5 mg/kg

б/ 4,4 mg/kg

в/ 7 mg/kg

4. Адреналин не се добавя към анестетичните разтвори при деца до: а/ 4-5 год.

б/ 6-7 год.

в/ 10-12 год.

5. При новородено големината на долночелюстния ъгъл е: а/ 110°-120°

б/ 120°-130°

в/ 140°

6. Максималната доза на лидокаин при деца е: а/ 4,4 mg/kg

б/ 5 mg/kg

в/ 7 mg/kg

7. При новородено foramen mandibulae е разположен: а/ на нивото на алвеоларния гребен

б/ под нивото на алвеоларния гребен

в/ на нивото на дъвкателната повърхност на зъбите

8. Foramen mandibulae се разполага на 3 мм над дъвкателната повърхност на зъбите на: а/ 10-12 год.

б/ 12-15 год.

в/ 15-18 год

9. На деца до 4-5 год. при анестезията по Вайсбрем иглата се забожда: а/ на нивото на дъвкателната повърхност на поникналите временни молари

б/ на 5 мм над нивото на дъвкателната повърхност на поникналите временни

молари

в/ под нивото на дъвкателната повърхност на поникналите временни молари

25

10. При деца в предучилищна възраст при анестезия по Вайсбрем иглата се забожда: а/ на нивото на дъвкателната повърхност на прорязалите временни молари

б/ на нивото на прорязалия първи постоянен долночелюстен молар

в/ на 3 мм над нивото на прорязалия първи постоянен долночелюстен молар

11. Еднократната максимална доза на Barbamil, използван за премедикация при деца от 3-6 год е: а/ 10-25 mg

б/ 30-40 mg

в/ 50-75 mg

12. Максималната еднократна доза на Dimedrol при деца до 6 год., използван за премедикация е: а/ 10-20 mg

б/ 5-10 mg

в/ не се препоръчва за употреба

13. Максималната еднократна доза на Dimedrol при деца над 6 год., използван за премедикация е: а/ 5-10 mg

б/ 40 mg

в/ 50 mg

14. Антиалерзинът се прилага при деца до 6 год. в доза: а/ 8-10 mg

б/ 12-15 mg


15. Кой е автор на правилата за обезболяване при възпалителни процеси? а/ Hoffer

б/ Верлоцки

в/ Fischer

16. Първо правило за обезболяване при възпалителни процеси гласи, че: а/ анестетичният разтвор не трябва да се инжектира в мястото възпалителния

процес

б/ анестетичният разтвор трябва да се инжектира в мястото на възпалителния

процес, за да има ефект от анестезията

в/ няма значение къде ще се инжектира анестетичният разтвор

17. Активността на местните анестетици: а/ намалява в кисела среда

б/ нараства в кисела среда

в/ не се влияе от киселинността на средата

18. Второ правило за обезболяване при възпалителни процеси гласи, че: а/ иглата може да преминава през възпалителното огнище, но задължително

трябва да достигне до здрава тъкан

б/ иглата не бива да преминава през възпалителното огнище, за да достигне до

здрава тъкан

в/ при наличие на възпаление се извършва хирургичната намеса без анестезия

19. Трето правило за обезболяване при възпалителни процеси гласи, че: а/ гнойното огнище се обгражда с анестетичен разтвор без да се навлиза в него

б/ гнойното огнище се обгражда с анестетичен разтвор като задължително се

навлиза в него

в/ извършващият анестезията сам решава дали да навлезе или не с иглата в

гнойното огнище

20. При хирургично лечение на одонтогенен абсцес от временен зъб, водещо е : а / инцизията

б / екстракцията на зъба

в / а + б

26




ТЕМА: Усложнения при местна анестезия от локален характер

ТЕСТ 1. Усложненията при местна анестезия биват: а/ местни

б/ общи

в/ местни и общи

2. Хематом се получава най-често при следната анестезия: а/ туберална

б/ инфраорбитална

в/ по Вайсбрем

3. При хематом денталният лекар е длъжен да назначи: а/ студен компрес

б/ съгряващи компреси

в/ да направи незабавно инцизия

4. Исхемичните зони се характеризират с появата на: а/ побледняване на кожата и появата на очертания, наподобяващи географска карта

б/ червени петна по кожата, наподобяващи географска карта

в/ бели и червени петна по кожата без резки очертания

5. Исхемичните зони се дължат на: а/ действието на анестетика

б/ засягане на вазомоторен нерв на кръвоносен съд с върха на иглата

в/ а + б

6. Исхемичните зони се получават, най-често, при следната анестезия: а/ инфраорбитална

б/ по Вайсбрем

в/ терминална

7. При засягане на сетивен нерв се развива: а/ пареза

б/ тризмус

в/неврит

8. При засягане на моторен нерв се развива: а/ пареза

б/ тризмус

в/ неврит

9. Пареза на n.facialis е възможно да се получи при следните анестезии: а/ туберална

б/ мандибуларна

в/ и двете

10. При наличие на пареза след приложението на анестетик лечението трябва да започне: а/ веднага

б/ след 2-3 часа

в/ след 1-2 дни

11. При счупване на инжекционна игла, в случай, че тя не се вижда, към нейното отстраняване се пристъпва:

27

а/ в случай, че иглата се движи, при поява на инфекции, при контрактури

б/ по желание на пациента

в/ а + б

12. При аспирация на инжекционна игла, животоспасяващо се прави: а/ кониотомия

б/ трахеотомия

в/ трахеостомия

13. При поглъщане на инжекционна игла: а/ незабавно се пристъпва към нейното оперативно отстраняване

б/ назначават се кашави храни и пациента се наблюдава

в/ незабавно се консултира с гастроентеролог

14. При въздушен емфизем е необходимо: а/ незабавно хирургично лечение

б/ наблюдение

в/ назначаване на антибиотици

15. Двойно виждане (диплопия) се наблюдава, най-често, при следната анестезия: а/ туберална

б/ мандибуларна

в/ терминална

16. Временна слепота се наблюдава, най-често, при следната анестезия: а/ туберална

б/ базална

в/ инфраорбитална

17. За лечение на едем и слединжекционни болки се прилагат: а/ антибиотици

б/ антипиретици

в/ аналгетици и физиотерапия

18. Некроза на меките и костни тъкани може да се получи при: а/ вкарване в тъканите на неанестетични или високо концентрирани и

неизотонични разтвори

б/ грубо субпериостално инжектиране, особено в областта на твърдото небце

в/ а + б

19. При неврит лечението се провежда с: а/ витамини от група В и физиотерапия

б/ антибиотици и сулфонамиди

в/ стероидни противовъзпалителни средства

20. При тризмус на долната челюст се препоръчва: а/ устата да се отваря възможно най-бързо б/ назначаване на антибиотици и аналгетици

в/ ограничаване движенията на челюстта и назначаване на физиотерапия с

миорелаксанти

28




ТЕМА: Усложнения при местна анестезия от общ характер.

ТЕСТ 1. При адреналинова интоксикация се установява:

а/ зачервяване на лицето и загуба на съзнание

б/ побледняване на кожата, стягане и болки в гърдите, задух и загуба на съзнание

в/ бледо лице, студени капки пот, съзнанието е запазено

2. При интоксикация с Адреналин се прилагат: а/ Validol, Nitroglycerin, осигуряване на свеж въздух и обдишване с кислород

б/ Effortil, Coffeini natrii benzoici, осигуряване на свеж въздух и обдишване с кислород

в/ не се налага лечение

3. Синкопът представлява: а/ остра съдова недостатъчност в резултат на намален съдов тонус

б/ леко изразена, бързопреходна мозъчна исхемия, при която съзнанието е запазено

в/ леко изразена, бързопреходна мозъчна исхемия с краткотрайна загуба на съзнание

4. При синкоп пулсът е: а/ ускорен

б/ забавен

в/ непроменен

5. При синкоп лекарят по дентална медицина е длъжен: а/ да постави пациента в хоризонтално положение с глава по-ниско от тялото, да

осигури приток на свеж въздух, да предизвика рефлекторно дразнене на

вазомоторните центрове чрез напръскване лицето с вода или поднасяне пред

ноздрите на амоняк;

б/ да постави пациента в хоризонтално положение и въведе венозно

физиологичен разтвор, глюкоза, Haemodex, Effortil, Coffeini natrii benzoici;

в/да постави пациента в хоризонтално положение, венозно да въведе

физиологичен разтвор, Urbason и да подаде кислород;

6. Колапсът представлява: а/ остра съдова недостатъчност в резултат на намален съдов тонус, която

протича без загуба на съзнание

б/ остра съдова недостатъчност в резултат на намален съдов тонус, която

протича със загуба на съзнание

в / тежко разстройство на кръвообръщението, дишането и обмяната на

веществата, което протича без загуба на съзнание

7. При колапс артериалното кръвно налягане е: а/ повишено

б/ понижено

в/ непроменено

8. При колапс венозно се вливат: а/ обемнозаместващи разтвори /0,9% NaCl, 5% Serum Glucosae, Haemodex/

б/ аналгетици и транквилизатори

в/ кортикостероиди

9. При колапс дишането е: а/ учестено и дълбоко

б/ учестено и повърхностно

в/ забавено и повърхностно

29

10. Идиосинкразията представлява: а/ алергична реакция от бърз тип

б/ алергична реакция от забавен тип

в/ неимунологична извратена реакция вследствие на ензимен дефицит

11. Клинично идиосинкразията се проявява с: а/ зачервяване кожата на лицето, поява на студена пот по челото, чувство на

затопляне

б/ побеляване кожата на лицето, поява на червени петна по кожата на тялото,

кожен сърбеж, чувство на затопляне, може загуба на съзнание

в/ бързо свличане на денталния стол с побледняване и загуба на съзнание

12. Клинично уртикарията се представя главно с появата на: а/ червени петна по кожата на лицето

б/ папули по кожата, които представляват оток на цялата дерма, подкожната

тъкан, а понякога и подлежащите мускули

в/ папули по кожата, които представляват оток главно на папиларния слой на кожата

13. При алергичен шок денталният лекар е длъжен: а/ да постави болния в хоризонтално положение, да въведе венозно Adrenalin,

кортикостероиди /Urbason/ и обемнозаместващи разтвори

б/ да постави болния в хоризонтално положение, да въведе венозно

антихистамини /Allergosan/ и кортикостероиди

в/ да постави болния в хоризонтално положение и да въведе венозно

обемнозаместващи разтвори

14. Пулсът при алергичен шок е: а/ ускорен

б/ забавен

в/ непроменен

15. Калциевите препарати и антихистаминовите средства при алергичен шок са: а/ противопоказани в етапа на спешната борба с шока

б/ задължителни в етапа на спешната борба с шока

в/ денталния лекар сам решава дали да ги използва

16. При астматичен пристъп е затруднено: а/ вдишването

б/ издишването

в/ и двете

17. Към групата на бронходилататорите спадат: а/ Ventolin и Clenbuterol

б/ Ventolin и Celestone

в/ Ventolin и Diazepam

18. Хипертоничната криза представлява: а/ внезапно покачване на кръвното налягане с клинична симптоматика

б/ внезапно покачване на кръвното налягане без други симптоми

в/ внезапно покачване на кръвното налягане, което се характеризира с

централизация на кръвообръщението

19. При хипертонична криза на пациента се поставя: а/ Chlophazolin

б/ Nitroglycerin

в/ Adrenalin

20. При хистеричен припадък: а/ пациентът се свлича на стола, като губи съзнание

б/ пациентът се свлича на стола без да губи съзнание

в/ пациентът губи съзнание без да променя положението си на стола

30



УПРАЖНЕНИЕ № 16 -3 КУРС

ТЕМА: Инструментариум, използван в оралната хирургия. Видове, устройство, предназначение и начин на работа. Материали.

ТЕСТ 1. Общохирургичните инструменти в зависимост от функцията, която изпълняват се делят на инструменти за:

а/ разединяване на тъкани, за кръвоспиране, за хващане и държане на тъкани, за

съединяване на тъкани

б/ разединяване на тъкани, за хващане и държане на тъкани, за съединяване на

тъкани, за екстракция на зъби

в/ за разединяване и съединяване на тъкани, за дрениране

2. Скалпелът спада към групата инструменти за: а/ съединяване на тъкани

б/ за хващане и държане на тъкани

в/ за разединяване на тъкани

3. Разпаторът служи за: а/ отпрепариране на периост

б/ заглаждане на остри костни ръбове

в/ държане на тъканите с цел повишена видимост

4. Трионът на Джигли служи за: а/ рязане на меки тъкани

б/ рязане на плоски кости

в/ рязане на фасции

5. Кохерът е инструмент за кръвоспиране, който: а/ има едно зъбче

б/ няма зъбче

в/ има две зъбчета

6. Към групата на общохирургичния инструментариум се отнасят: а/ инструмент на Пеан, Тирие, Луер, Фарабьоф

б/ инструмент на Пеан, Тирие, Луер, Байн

в/ инструмент на Пеан, Тирие, Луер, Омбредан

7.Инструментът Луер се използва основно за: а/ разединяване на меки тъкани

б/ рязане на кост

в/ отпрепариране на кожа

8. За фиксиране на операционни чаршафи се използват следните инструменти: а/ тухклеме

б/ москито

в/ пеан

9. Кой вид пинсета има зъбче? а/ хирургична

б/ анатомична

в/ стоматологична

10. Хирургичните пинсети служат за захващане на: а/ лигавица и подлигавични тъкани

б/ кожа и фасции

в/ нервен ствол

31

11. Анатомичните пинсети служат за захващане на : а/ кожа

б/ лигавица

в/ сухожилие

12. Клещите за екстракция на зъби на долна челюст са устроени: а/ с работни браншове, успорени на дръжката

б/ с работни браншове, които са продължение на дръжката

в/ с работни браншове, перпендикулярни на дръжката

13. Клещите за резци и кучешки зъби на горна челюст са устроени: а/ с работни браншове, които са продължение на дръжката и при затворено

положение на клещата се допират

б/ с работни браншове, които са продължение на дръжката и при затворено

положение на клещата не се допират

в/ с работни браншове, перпендикулярни на дръжката

14. Клещите за премолари на горна челюст са: а/ прави

б/ S-образно извити

в/ с взаимно перпендикулярни части

15. Байонетната клеща се използва за екстракция на: а/ корени на долна челюст

б/ фронтални корени на горна челюст

в/ всички корени на горна челюст

16. Клещите за молари на горна челюст са: а/ с едно шипче

б/ с две шипчета

в/ без шипчета

17. Клещите за молари на долна челюст са: а/ леви и десни

б/ само един вид

в/ същите, като тези за премолари

18. Правият лост на Байн се използва за: а/ екстракция на корени и за синдесмотомия

б/ екстракция на всички зъби на долна и горна челюсти

в/ а + б

19. Лостът на Леклюз се използва за екстракция на: а/ долночелюстни мъдреци при интактно съзъбие

б/ ретенирани долночелюстни мъдреци

в/ изостанали корени на долночелюстните молари

20. Работната част на клещите за долночелюстни молари има шипче от: а/ вестибуларната страна

б/ лингвалната страна

в/ от вестибуларно и лингвално

32




ТЕМА: Основни хирургични манипулации в оралната хирургия – хемостаза, шев, дрениране, кюретаж, инцизии.

ТЕСТ 1. Инцизията е: а/ хирургична манипулация, с помощта на която се срязват меките тъкани с цел да се

осигури достъп до по-дълбоко разположени тъкани и органи;

б/ хирургична манипулация, с помощта на която се срязват меки и костни тъкани с цел да

се осигури достъп до по-дълбоко разположени тъкани и органи;

в/ хирургична манипулация, с помощта на която се осъществява съединяване на тъканите;

2. Инцизия при гнойно-възпалителни процеси се прави: а/ в най-ниската точка на гнойния процес /декливното място/

б/ в най-високата точка на гнойния процес

в/ по средата на гнойния процес

3. Инция при гнойно-възпалителни процеси се извършва: а/ перпендикулярно на Лангеровите линии

б/ успоредно на Лангеровите линии

в/ Лангеровите линии нямат отношение при инцизията

4. Срязването на тъканите се осъществява: а/ едноетапно, без прекъсване на разреза, като скалпелът се държи под ъгъл 90 0

б/ едноетапно, без прекъсване на разреза, като скалпелът се държи под ъгъл 45 0

в/ многоетапно, като скалпелът неколкократно се вади и фиксира в тъканите

5. Иглите с триъгълно сечение се използват за шиене на: а/ кожа, апоневроза

б/ лигавица

в/ съдова стена

6. Иглите с кръгло сечение се използват за шиене на: a/ лигавица

б/ кожа

в/ подкожие

7. В зависимост от времето на поставяне на шевовете, те биват: а/ първичен и вторичен

б/ отсрочен първичен и късен вторичен

в/ а + б

8. При послойно зашиване на раните шевът започва: а/ от повърхността към дъното

б/ от дъното към повърхността

в/ по избор на хирурга

9. За получаване на добри естетични резултати се прилага:

а/ интрадермален кожен шев

б/ дюшекчийски кожен шев

в/ П-образен кожен шев

10. Връзването на конците може да бъде: а/ ръчно и инструментално

б/ само ръчно

в/ само инструментално

33

11. Конците се снемат обикновено на: а/ 7-я ден

б/ 10-я ден

в/ 14-я ден

12. При адаптиране на триъгълно ламбо в устната кухина, най-напред се адаптира: а/ вертикалното рамо на ламбото

б/ хоризонталното рамо на ламбото

в/ ъгълът на ламбото

13. Разстоянието между отделните прекъснати единични шевове трябва да е не по-малко от: а/ 3 mm

б/ 5 mm

в/ 10 mm

14. Шевовете трябва да лежат върху: а/ твърда костна основа

б/ костна кухина

в/ и двете са възможни

15. Кюретажът се извършва с цел: а/ премахване на гноен ексудат

б/ премахване на патологично променени меки тъкани

в/ премахване на здрава тъкан с цел естетика

16. Дренът се поставя в: а/ най-повърхностното място на раната

б/ най-дълбокото място на раната


17. Дренът, поставен в гнойни кухини се отстранява: а/ след 24-48 часа

б/ след 3 дни

в/ изтичане на последната капка гной

18. За тампонада на екстракционна рана се използват следните дренове: а/ тръбни

б/ гумени

в/ марлени

19. При кое кървене кръвта изтича на пулсации и има алено червен цвят?: а/ артериално

б/ венозно

в/ капилярно

20. За временна хемостаза се използва: а/ тампонада и дигитална компресия в мястото на кървене или проксимално от него

б/ компресивна превръзка

в/ а + б

34




ТЕМА: Високочестотна електрохирургия, пиезохирургия и лазери в оралната хирургия.

ТЕСТ 1. Високочестотният апарат се използва за: а/ физиотерапевтично лечение

б/ срязване и коагулиране на тъкани

в/ радиоактивно олъчване на туморни процеци.

2. Високочестотните апарати са: а/ монополярни

б/ моно и биполярни

в/ биполярни

3. Високочестотният апарат генерира: а/ радиоактивни лъчи

б/ високочестотни вълни

в/ топлинно излъчване

4. Влияе ли времето на експозиция на вълните върху тъканите? а/ влияе директно върху произвежданата странична топлина

б/ не влияе върху произвежданата странична топлина

в/ не повлиява изобщо

5. Пасивните електоди са: а/ метални пръчки и изолирани пластини

б/ ебонитова пръчка

в/ пластмасова пръчка

6. С активните електроди се: а/ коагулира

б/ срязва

в/ коагулира и срязва

7. Колкото по-тънък е електрода, толкова срезът е: а/ по-дълбок

б/ по-тънък

в/ по-широк

8. Сферичните електроди се използват за: а/ срязване на тъкани

б/ коагулиране на тъкани

в/ срязване и коагулиране на тъкани

9. Примковидните електроди се използват за: а/ премахване на малки тумори

б/ кръвоспиране

в/ циркумцизио

10. При постигане на температура 100 градуса с високочестотния апарат при тъканите се наблюдава: а/ коагулация на тъканите

б/ затопляне на тъканите

в/ изпарение и карбонизация на тъканите

35

11. Лазерът излъчва: а/ кохерентна светлина

б/ некохерентна светлина

в/ луминисцентна светлина

12. Светлинната енергия на лазера се: а/ абсорбира от тъканите

б/ разсейва от тъканите

в/ отразява от тъканите

13. Лъчите в лазерите са: а/ успоредни

б/ неуспоредни

в/ разсейващи се

14. Въздействието на лазерната енергия върху тъканите зависи от: а/ режима на работа и мощността на енергията

б/ дължината на вълната, времетраенето.

в/ от всичко описано по-горе

15. Лазерът въздейства чрез: а/ абсорбция на водата в клетките с последващо покачване на температура и налягане

б/ радиоактино олъчване

в/ карбонизация на тъканите

16. Диодният лазер е показан за: а/ срязване и кръвоспиране

б/ работа върхи твърди зъбни тъкани

в/ за всички дейности.

17. ER-YAG лазерът се абсорбира от: а/ твърди зъбни тъкани

б/ меки тъкани

в/ всички тъкани съдържащи водни молекули

18. ER-YAG лазерът се използва за: а/ костна хирургия

б/ мекотъканна хирургия

в/ и двете

19. Заздравителният процес при работа с лазери е: а/ усложнен

б/ нормален

в/ забавен

20. Предпазната мярка при работа с лазер е поставянето на очила на : а/ пациента

б/ лекаря и асистента

в/ и на тримата

36




ТЕМА: Екстракция на зъби. Показания и противопоказания. Подготовка на болния. Техника на екстракцията. Заздравяване на екстракционната рана. Грижи на лекаря по дентална медицина и пациента за екстракционната рана

ТЕСТ 1. При обикновената екстракция се нарушава цялостта на: а/ периодонциума

б/ периодонциума и свързаните с него кръвоносни и лимфни съдове и нервни влакна

в/ периодонциума, гингивата и костта в областта на екстракция

2. При персистирал временен зъб, последният: а/ се екстрахира при всички случаи

б/ се екстрахира само след като се уверим, че има зародиш на постоянния зъб

в/ се екстрахира по желание на родителя

3. При деца, страдащи от остри инфекциозни заболявания, зъб може да се екстрахира: а/ след като детето оздравее

б/ незабавно

в/ а + б

4. Зъбът, причиняващ остър одонтогенен остеомиелит се: а/ екстрахира

б/ лекува ендодонтски

в/ лекува се с антибиотици

5. Зъби с надлъжни фрактури на корена под шийката се: а/ лекуват ендодонтски

б/ екстрахират

в/ възстановяват с коронка

6. Етапите на типичната екстракция на зъби са следните: а/ синдесмотомия, луксация и ротация, тракция

б/синдесмотомия, поставяне и фиксиране на клещата, луксация и ротация, тракция

в/ синдесмотомия, поставяне и фиксиране на клещата, ротация, тракция

7. Синдесмотомията представлява: а/ отпрепариране на гингивата и ligamentum circulare

б/ отпрепариране на ligamentum circulare

в/ извличане на зъба от алвеолата

8. Клещата при екстракция на зъб се фиксира така, чe: a/ браншовете на клещата да обхващат плътно шийката на зъба

б/ осите на зъба и работната част на клещата да съвпадат напълно

в/ а + б

9. Ротация се прилага: а/ при еднокоренови зъби

б/ при многокоренови зъби

в/ при всички групи зъби

10. Луксация се извършва: а/ с повече натиск към по-дебелата алвеоларна стена

б/ с повече натиск към по-тънката алвеоларна стена

в/ с еднакъв натиск вестибуларно и орално

37

11. Тракцията на зъба се съобразява с: а/ извивката на корените

б/ ширината на корените

в/ дължината на корените

12. Екстракцията на зъб завършва с: а/ кюртаж на алвеолата

б/ компримиране на алвеолата

в/ дренаж на алвеолата

13. Най-добрата превръзка за алвеолата след екстракция е: а/ кръвният коагулум

б/ Alvogyl

в/ йодоформен дрен

14. Непосредствената премедикация се осъществява: а/ в деня преди оперативната намеса

б/ 30 min. до 1 h преди оперативната намеса

в/ а + б

15. Обикновената екстракционна рана заздравява: а/ първично

б/ вторично

в/ отсрочено първично

16. Заздравяването на екстракционната рана протича в: а/ 2 фази

б/ 3 фази

в/ 4 фази

17. Съвременната премедикация включва: а/ Lydol и Atropin

б/ Diazepam и Atropin

в/ Phenobarbital и Atropin

18. Нормално епителизацията на една екстракционна рана протича за срок от: а/ 1 седмица

б/ 2 седмици

в/ 3седмици

19. За премедикация не може да се прилага следната група лекарствени средства: а/ наркотични аналгетици

б/ парасимпатиколитици

в/ парасимоатикомиметици

20. Пълно клинично и рентгенологично заздравяване на екстракционната рана се наблюдава след: а/ 6 месеца

б/ 1 година

в/ 2 години

38




ТЕМА: Особености при екстракция на зъби на горна и долна челюсти. Особености при екстракция на зъбни корени

ТЕСТ 1. Вестибуларната алвеоларна стена при зъби на горната челюст е: а/ по-тънка и по-податлива от палатиналната

б/ по-плътна и по-малко податлива от палатиналната

в/ еднакво плътна и податлива като палатиналната

2. Коренът на горночелюстния централен резец е: а/ с кръгло напречно сечение и конусовидна форма

б/ с овално напречно сечение и странично сплесната форма

в/ с кръгло напречно сечение и странично сплесната форма

3. Ротация при горночелюстния страничен резец е: а/ възможна

б/ задължителна

в/ противопоказана

4. Коренът на горночелюстния кучешки зъб е: а/ с овално напречно сечение и странично сплесната форма

б/ с кръгло до триъгълно сечение и конусовидна форма

в/ с овално сечение и конусовидна форма

5. Горночелюстният първи премолар има: а/ един корен

б/ два корена, разположени медиално и дистално

в/ два корена, разположени вестибуларно и орално

6. Вдлъбнатата повърхност на работната част на правия лост при екстракция на зъбни корени е насочена към: а/ коренът, който ще екстрахираме

б/ алвеоларната кост

в/ както е по- удобно на хирурга

7. Горночелюстният втори премолар има по-често: а/ един корен

б/ два корена, разположени медиално и дистално

в/ два корена, разположени вестибуларно и орално

8. Горночелюстните молари имат: а/ два корена - един медиален и един дистален

б/ три корена - два медиални и един дистален

в/ три корена - два вестибуларни и един палатинален

9. Шипчето на клещата за горночелюстни молари се разполага: а/ винаги вестибуларно

б/ винаги палатинално

в/ зависи дали зъбът е ляв или десен

10. При горночелюстните молари се прилага: а/ само луксация

б/ само ротация

в/ луксация и ротация

39

11. При долночелюстните резци и кучешки зъби: а/ вестибуларната алвеоларна стена е по-тънка и податлива от лингвалната

б/ вестибуларната алвеоларна стена е по-дебела и по-малко податлива от лингвалната

в/ вестибуларната и лингвалната алвеоларни стени са еднакво дебели

12. Долночелюстните централни резци са: а/ с кръгло сечение и странично сплесната форма

б/ с овално сечение и странично сплесната форма

в/ с кръгло сечение и конусовидна форма

13. Долночелюстните странични резци са: а/ с кръгло сечение и странично сплесната форма

б/ с овално сечение и странично сплесната форма

в/ с кръгло сечение и конусовидна форма

14. Ротация при долночелюстните резци е: а/ противопоказана

б/ задължителна

в/ много внимателна и е само помощно движение

15. Долночелюстният първи премолар е: а/ с един корен

б/ с два корена - един вестибуларен и един лингвален

в/ с два корена - един медиален и един дистален

16. При долночелюстните премолари: а/ вестибуларната алвеоларна стена е по-тънка и податлива от лингвалната



17. Долночелюстните молари имат: а/ два корена – един медиален и един дистален

б/ два корена – един вестибуларен и един лингвален

в/ три корена – два медиални и един дистален

18. При долночелюстните молари: а/ вестибуларната алвеоларна стена е по-тънка и податлива от лингвалната



19. При екстракция на зъби от лявата страна на горната челюст хирургът застава:

а/ отпред и отдясно на пациента, като показалецът екартира горната устна и бузата,

а палецът обхваща алвеоларния гребен от палатинално

б/ отпред и отдясно на пациента, като палецът екартира горната устна и бузата, а

показалецът обхваща алвеоларния гребен от палатинално

в/ отзад и отдясно на пациента, като показалецът екартира горната устна и бузата, а

палецът обхваща алвеоларния гребен от палатинално

20.При екстракция на зъби от дясната страна на долната челюст хирургът застава: а/ отпред и отдясно на пациента, като показалецът екартира долната устна и бузата,

палецът екартира езика, останалите пръсти държат челюстта отвън

б/ отзад и отдясно на пациента, като показалецът екартира долната устна и бузата,

палецът екартира езика, останалите пръсти държат челюстта отвън

в/ отзад и отдясно на пациента, като показалецът екартира долната устна и бузата,

средният пръст екартира езика, а палецът държи челюстта отвън

21. Екстракцията на корен, разположен над нивото на алвеоларния гребен става с: а/ клеща за корени

б/ лост

в/ а + б

40

22. За екстракция на корени на горна челюст се използва: а/ клеща за горночелюстни фронтални зъби

б/ специална клеща за корени

в/ не се използва клеща

23. За екстракция на корени на долна челюст се използва: а/ клещата за долночелюстни резци

б/ специална клеща за корени

в/ не се използва клеща

24. С байонетната клеща се екстрахират: а/ корени на фронтални зъби на горна челюст

б/ корени на горна челюст

в/ корени на долна челюст

25. Правият лост може да се използва за екстракция на: а/ корени на зъби на горна челюст

б /корени на зъби на долна челюст

в/ а + б

26. Вдлъбнатата повърхност на работната част на правия лост при екстракция на зъбни корени е насочена към: а/ корена, който ще екстрахираме

б/ алвеоларната кост

в/ както е по- удобно на хирурга

27. Основното движение на лоста при екстракция на зъбни корени е: а/ завъртане на лоста около оста му

б/ възвратно-постъпателни

в/ зависи от това на коя челюст работим

28. Странични лостове се използват за: а/ екстракция на корени на горна челюст

б/ екстракция на корени на долна челюст

в/ екстракция на долночелюстни мъдреци

29. Странични лостове могат да се използват: а/ когато всички корени на многокоренов зъб са налице

б/ когато единият от корените на многокоренов зъб вече е екстрахиран

в/ и в двата случая

30. Лостът “кози крак” се използва за екстракция на: а/ корени на горночелюстни резци и кучешки зъби

б/ корени на долночелюстни премолари и молари

в/ корени на горночелюстни премолари и молари

31. Използването на лост” кози крак” е показано когато: а/ корените стоят стабилно в алвеолата си

б/ корените задължително са над нивото на алвеоларния гребен

в/ корените не са на нивото на алвеоларния гребен

32. Когато коренът е разположен под нивото на алвеоларния гребен: а/ незабавно пристъпваме към атипична екстракция

б/ първоначално опитваме екстракция по типичен начин и при нужда пристъпваме

към атипична екстракция

в/ коренът може да се остави без да се екстрахира, ако пациентът няма оплаквания

33. В случай, че нямаме опора за фиксиране на лоста при екстракция на зъбни корени: а/ разширяваме периодонталната цепка с фисурно борче

б/ веднага пристъпваме към атипична екстракция

в/ питаме пациента какво предпочита и се съобразяваме с неговото решение

41

34. Лостът на Леклюз се използва: а/ за екстракция на корени на горна челюст

б /за екстракция на корени на долна челюст

в/ не се използва за екстракция на зъбни корени

35. При екстракция на корени на многокоренови зъби, които не биха могли да се екстрахират с помощта на клещи: а/ корените на зъба се разделят с помощта на борер

б/ корените на зъба се разделят, като най-напред се прави опит това да постигне с

лоста и след това се пристъпва към използването на фисурно борче

в/ корените в никакъв случай не се раделят, като за целта се пристъпва незабавно към

атипична екстракция

36. При корен, останал от предходна екстракция, който е покрит с алвеоларна кост диагнозата е: а/ fractura radicis dentis

б/ radix reliquae

в/ radix gangraenosa

37. При фрактуриране на апекса на зъба по време на екстракция: а/ апексът задължително трябва да бъде екстрахиран

б/ апексът може да бъде оставен ако няма периапикални иаменения

в/ оставяме апекса и следим пациента

38. Какъв вид ламбо, най-често, се използва при атипична екстракция на единични зъбни корени?: а/ триъгълно

б/ трапецовидно

в/ дъговидно

39. При атипична екстракция на корени ламбото се отпрепарира най-често от: а/ вестибуларно

б/ орално

в/ а + б

40. Атипичната екстракция на зъбни корени се осъществява с: а/ проводна анестезия

б/ терминална анестезия

в/ а + б

42




ТЕМА: Усложнения при екстракция на зъби. Клиника, диагностика и лечение.

ТЕСТ 1. При разкъсване на меките тъкани по време на екстракция, последната завършва : а/ със задължително зашиване на раната без значение от нейната големина

б/ със зашиване на раната, ако е по-голяма от 1 см

в/ с поставяне на компресивна превръзка

2. При счупване на корен на изваждания зъб: а/ веднага се пристъпва към отпрепариране на мукопериостално ламбо

б/ опитва се останалата част да се извади с лост и чак тогава се пристъпва към

атипична екстракция

в/ ако оставащата част от корена е малка, се оставя без да се вади

3. В случай, че по време на екстракция се експулсира съседен зъб: а/ се пристъпва към неговото реплантиране

б/ се обяснява на пациента, че той също е бил за вадене

в/ не се предприема нищо

4. При луксация на долна челюст като усложнение по време на екстракция, челюстта се репонира : а/ инструментално

б/ мануално

в/ оперативно

5. При незначителни отчупвания на алвеоларната стена или преграда по време на екстракция се пристъпва към: а/ отстраняване на отчупените фрагменти и заглаждане на костните ръбове

б/ провежда се лечение като за фрактура

в/ не се налага да се проведе каквото и да е лечение

6. Ако по време на екстракция се фрактурира малък фрагмент от tuber maxillae: а/ се отстранява фрактурираният фрагмент и раната се зашива

б/ се провежда антибиотично лечение

в/ не се налага да се проведе каквото и да е лечение

7. Съмнение за фрактура на долна челюст като усложнение по време на екстракция има, когато се установи : а/ звуковефект от счупването и увеличено кървене

б/ патологична подвижност и костна крепитация

в/ а + б

8. При навлизане в canalis mandibularis и увреждане на a.alveolaris inferior: а/ раната се тампонира и болният се транспортира до лечебно заведение

б/ раната се зашива

в/ не се предприема нищо

9. При попадане на зъб или зъбен корен в храносмилателния тракт: а/ се прави спешна консултация с гастроентеролог

б/ се прави спешна кониотомия и се транспортира болния до лечебно заведение

в/ се назначава кашава храна за няколко дни

43

10. При попадане на зъб или част от него в дихателните пътища по спешност се прави: а/ трахеотомия

б/ трахеостомия

в/ кониотомия

11. Най-голяма е вероятността да се получи перфорация на максиларния синус при: а/ склеротичен тип синус

б /пневматичен тип синус

в/ sinus procedans или т.нар. смъкнат синус

12. Анатомично най-близо до максиларния синус са корените на: а/ първи и втори молар

б/ втори и трети молар

в/ първи и втори премолар

13. При перфорация на максиларния синус е положителна пробата на: а/ Валсалва

б/ Дюпюитрен

в/ Лукомски

14. Кой от трите фактора е най-важен за поведението при перфорация на максиларния синус? а/ големината на перфоративното отвърстие

б/ състоянието на максиларния синус

в/ дълбочината на алвеолата

15. Мобилизирането на мукопериостално ламбо от вестибуларно за затваряне на перфорация на максиларния синус е метод на: а/ Реерман

б/ Пихлер

в/ Траунер

16. Мобилизирането на езиковидно ламбо от палатинално за затваряне на перфорация на максиларния синус е метод на: а/ Реерман

б/ Пихлер

в/ Траунер

17.Типичен симптом за хистеричния припадък е: а/ акушерска ръка

б/ загуба на съзнание

в/ тоничен гърч на мускулатурата

18. Загуба на съзнание се наблюдава при следното усложнение по време на екстракция: а/ хистеричен припадък

б/ синкоп

в/ стенокарден пристъп

19. При хипертонична криза на пациента се дава: а/ Nitroglycerin

б/ Furanthril

в/ Effortil

20. След овладяването на кое от следните състояния екстракцията може да продължи: а/ инфаркт на миокарда

б/ епилептичен припадък

в/ синкоп

44




ТЕМА: Усложнения след екстракция на зъби.

ТЕСТ 1. Кръвотечението след екстракция на зъб има: а/ капилярен характер

б/ венозен характер

в/ артериален характер

2. Кога кървенето след екстракция може да се смята за усложнение? а/ след 3 минути

б/ след 10 минути

в/ след 15 минути

3. Следекстракционният кръвоизлив може да бъде: а/ ранен

б/ късен

в/ а + б

4. Правилен е следният правопис: а/ haemorhagiа post extractionem

б/ haemorragiа post extractionem

в/ haemorrhagiа post extractionem

5. Към местните причини за следекстракционни кръвоизливи се отнасят: а/ разкъсването на меки тъкани

б/ тумори на меките тъкани или костта, вазопатия

в/ а + б

6. Поведението ни при следекстракционен кръвоизлив зависи от: а/ скоростта на кървенето

б/ причината за кървенето

в/ продължителността на кървенето

7. Хемофилията спада към групата на: а/ коагулопатиите

б/ вазопатиите

в/ тромбоцитопатиите

8. При хемофилия А липсва: а/ VII фактор

б/ VIII фактор

в/ IX фактор

9. Тромбоцитопатията представлява: а/ намален брой на тромбоцитите

б/ увеличен брой на тромбоцитите

в/ нарушена функция на тромбоцитите

10. Изясняването на елементарния хемостазен статус включва изследването на: а/ левкоцити, СУЕ, еритроцити, тромбоцити

б/ време на кървене и съсирване, брой на тромбоцитите, протомбиново време

в/ време на кървене и съсирване, ДКК

45

11. Трайна хемостаза при кръвоизлив от местен характер се постига чрез: а/ зашиване на алвеолата

б/ тампониране на алвеолата с хемостатични средства

в/ и двете

12. За кръвоспиране след екстракция могат да се използват: а/ Gelaspon, PAMBA, Vit.K

б/ кислородна вода, Heparin, EAC

в/ всички посочени

13. За dolor post extractionem говорим, когато са минали: а/ 12-24 часа след екстракцията

б/ 24-48 часа след екстракцията

в/ 48-72 часа след екстракцията

14. При “alveolitis sicca” има: а/ малък коагулум

б/ гной в алвеолата

в/ липса на коагулум

15. Ревизия при сух алвеолит се извършва под: а/ контактна анестезия

б/ инжекционна анестезия

в/ обща анестезия

16. При сух алвеолит след кюртажа в алвеолата се поставя: а/ гумен дрен

б/ йодоформен дрен

в/ не се поставя дрен

17. Следекстракционен алвеолит се развива по-често: а/ при пушачи

б/ при непушачи

в/ тютюнопушенето няма отношение за развитието на алвеолита

18. При следекстракционен алвеолит, повторното поставяне на Alvogyl е: а/ задължително

б/ противопоказано

в/ Alvogyl не се използва за лечение на алвеолити

19. След екстракция на зъб могат да се развият: а/ абсцеси и флегмони

б/ тонзилити

в/ възпалителни процеси на темпоро-мандибуларната става

20. След екстракция на зъб може да се развие най-често: а/ хематогенен остеомиелит

б/ одонтогенен остеомиелит

в/ специфичен остеомиелит

46



УПРАЖНЕНИЯ № 25 - 3 КУРС

ТЕМА: Екстракция на зъби при пациенти с придружаващи заболявания.

ТЕСТ 1. Към ендокринните заболявания можем да отнесем: а/ диабет и тиреотоксикоза

б/ адисонова болест и стенокардия

в/ а + б

2. Захарният диабет представлява: а/ комплексно нарушение на обмяната, най-вече въглехидратната, което се дължи на

понижена до липсваща секреция на инсулин

б/ комплексно нарушение на обмяната, най-вече въглехидратната, което се дължи на

нарушена ефективност на произвеждания инсулин

в/ а + б

3. Нормалните стойности на кръвната захар са: а/ 1,78-5,55 mmol/l

б/ 2,6-6,1 mmol/l

в/ 3,7-6,55 mmol/l

4. До какви стойности на кръвната захар могат да се извършват хирургични манипулации без предварителна подготовка: а/ 10 mmol/l

б/ 15 mmol/l

в/ 20 mmol/l

5. Към какъв специалист трябва да бъде насочен пациент с Адисонова болест: а/ невролог

б/ ендокринолог

в/ нефролог

6. Какъв анестетик се използва при пациент с тиреотоксикоза: а/ без коригент

б/ с коригент

в/ с коригент 1:200 000

7. При кои заболявания се приемат антикоагуланти: а/ съдечно-съдови

б/ неврологични

в/ ендокринни

8. Sintrom спада към антикоагулантите: а/ с пряко действие

б/ с непряко действие

в/ той не е антикоагулант

9. В случай, че пациентът приема антиагреганти е необходимо: а/ да му кажем да спре приемането на медикамента вечерта преди екстракцията

б/ да го подготви специалист

в/ зъбът да се екстрахира задължително под обща анестезия

10. За да пристъпим към екстракция на зъб, протромбиновото време трябва да е минимум: а/ 30%

б/ 50%

в/ 40%

47

11. При пациент с нестабилна хипертония е необходимо: а/ да сменим лекарствата на пациента

б/ да го насочим към специалист, който да го подготви

в/ не е необходимо да се предприема нещо

12. При екстракция на зъби при пациенти с хипертония: а/ използваме анестетици без коригенти

б/ вадим зъбите без анестезия

в/ анестетиците не влияят върху кръвното налягане

13. При пациенти с хемофилия подготовката се осъществява чрез: а/ физиологичен разтвор

б/ прясна кръв

в/ вливане на съответния липсващ фактор

14. За профилактика на инфекциозния ендокардит се назначават: а/ антибиотици

б/ аналгетици

в/ а + б

15. При пациенти с тежки психични заболявания се предпочита екстракцията да се извършва: а/ с невролептаналгезия

б/ под обща анестезия

в/ а + б

16. При хипертонична криза, клиничната картина се владее предимно от следната симптоматика: а/ белодробна

б/ сърдечно-съдова

в/ мозъчна и сърдечно-съдова

17. При стенокарден пристъп е необходимо поставяне на: а/ Lydocain – 80 mg. i.v.

б/ Nytroglycerin sub linguae

в/ Furantril – 40 mg. i.v.

18. При нестабилна стенокардия, екстракцията на зъби е: а/ абсолютно противопоказана

б/ не е противопоказана

в/ изисква подготовка на болния

19. Екстракцията на зъби при пациенти след инфаркт се прави с понижен риск: а/ 1 месец след инфаркта

б/ 3 месеца след инфаркта

в/ 6 месеца след инфаркта

20. Екстракцията на зъби на болни с трайни електростимулатори /пейсмейкър/: а/ е противопоказана

б/ е без противопоказания

в/ изисква се подготовка на болния

48




ТЕМА: Особености на екстракцията на зъби при бременни и деца.

ТЕСТ 1. Какви коригенти към анестетиците могат да се употребяват при бременни? а/ Адреналин

б/ Норадреналин

в/ без коригент

2. Правят ли се Rὂ-графии при бременни? а/ да

б/ не

в/ да с предпазни средства

3. Кога се препоръчва планова екстракция на зъби при бременни? а/ 1 – 3 л.м.

б/ 4 – 7 л.м.

в/ 7 – 10 л.м.

4. Какви антибиотици е препоръчително да се изписват при бременни? а/ пеницилини

б/ тетрациклини

в/ аминогликозиди

5. С какви медикаменти се прави подготовка на бременните за екстракция на зъби? а/ аналгетици

б/ антибиотици

в/ спазмолитици

6. Какви видове обезболяване е уместно да се прилага при зъбни екстракции на бременни? а/ локална анестезия

б/ невролептаналгезия


7. При екстракция на зъби при бременни се препоръчва консултация с: а/ интернист

б/ акушер –гинеколог

в/ анестезиолог

8. При бременни жени има склонност към: а/ гноене

б/ кървене

в/ трудно зарастване на раните

9. Гингивалните промени при бременни се характеризират с: а/ дифузна хиперплазия на гингивата

б/ ограничена хиперплазия на гингивата

в/ двустранна хиперплазия на гингивата в областта на туберите

10. При гингивална хипертрофия се наблюдава: а/ костен джоб

б/ лъжлив венечен джоб

в/ истински венечен джоб

11. Epulis gravidarum се появява предимно през: а/ първото тримесечие от бременността

б/ второто тримесечие от бременността

в/ третото тримесечие от бременността

49

12. През време на бременността се увеличава подвижността на зъбите във: а/ вертикална посока

б/ аксиална посока

в/ хоризонтална посока

13. Основна причина за развитие на epulis gravidarum се явява: а/ локално дразнене

б/ хормонални промени

в/ прием на медикаменти

14. Gingivitis gravidarum се наблюдава през: а/ първия триместър

б/ втория триместър

в/ третия триместър

15. При екстракция на зъби на бременни във втория месец има опасност от: а/ преждевременно раждане

б/ кървене от екстракционната рана

в/ аборт

16. При екстракция на зъби при бременни за профилактика на прееклампсиите се дават а/ железни препарати

б/ магнезиеви препарати

в/ калциеви препарати

17. Най-подходящ анестетик за приложение при бременни е : а/ articain

б/ lidocain

в/ bupivacaine

18. Адреналин не се добавя към анестетичния разтвор при деца до: а/ 4 –5 години

б/ 6 – 7 години

в/ 10 –12 години

19. При екстракцията на млечни зъби с ненапълно резорбирани корени се използва: а/ контактна анестезия

б/ терминална анастезия


20. Ако по време на екстракция на временен зъб се фрактурира част от него: а / отчупеният фрагмент се отстранява внимателно, без да се травмира зародишът на

постоянния зъб

б/ отчупеният фрагмент се оставя и организмът сам го изхвърля

в/ ако се налага, се отпрепарира ламбо

50




ТЕМА: Болести на прорязването на зъбите. Клиника, диагностика и лечениe.

ТЕСТ 1. Нормалният срок за пробив на временните кучешки зъби е: а/ 12-16 месеца

б/ 16-20 месеца

в/ 20-24 месеца

2. Нормалният срок за пробив на втори постоянен премолар е: а/ 9-10 години

б/ 10-11 години

в/ 11-12 години

3. Кога прорязването на временни зъби се смята за преждевременно? а/ ако пробият 2-3 месеца по-рано от нормалния им срок

б/ ако пробият 3-6 месеца по-рано от нормалния им срок

в/ ако пробият 1 година по-рано от нормалния им срок

4. За dentitio tarda при временни зъби говорим, когато: а/ не пробият след 5 месеца от нормалния срок

б/ не пробият до 1 години от нормалния срок

в/ не пробият до 2 години от нормалния срок

5. За dentitio tarda при постоянни зъби говорим, когато: а/ не пробият след 5 месеца от нормалния срок

б/ не пробият до 1 години от нормалния срок


6. Как се означава задържан пробив: а/ dentitio retenta

б/ dentitio difficilis

в/ dentitio praecox

7. Под ретромоларно разстояние разбираме: а/ разстоянието от медиалната част на втори долночелюстен молар до foramen

mandibulae

б/ разстоянието от дисталната част на втори долночелюстен молар до foramen

mandibulae

в/ разстоянието от дисталната част на първи долночелюстен молар до foramen

mandibulae

8. При нормално развита челюст ретромоларното разстояние е : а/ 29 мм

б/ 27 мм

в/ 25 мм

9. За ретенция на зъбите съществуват следните теории: а/ филогенетична, онтогенетична

б/ генетична

в/ а + б

10. Най-често ретeнират: а/ горночелюстен мъдрец

б/ долночелюстен мъдрец

в/ горночелюстен кучешки зъб

51

11. Водещо лечение при ретeнирани зъби е: а/ консервативно

б/ консервативно-хирургично

в/ хирургично

12. Най-често е затруднен пробивът на : а/ горночелюстен мъдрец



13. Кои фактори са определящи за възникването на възпаление при пробива на долночелюстния мъдрец?: а/ положението на зъба спрямо клона на челюстта и спрямо надлъжната ос на втори

молар

б/ разположението на мъдреца в дълбочина на челюстната кост

в/ а + б

14. Под перикоронарит разбираме: а/ възпаление на лигавичния капишон, покриващ коронката на зъба

б/ възпаление на лигавичния капишон и прилежащите околни тъкани

в/ възпаление на птеригомандибуларната гънка

15. Под паракоронарит разбираме: а/ възпаление на лигавичния капишон, покриващ коронката на зъба


в/ възпаление на птеригомандибуларната гънка

16. Ограничение в отварянето на устата се наблюдава при: а/ перикоронарит

б/ паракоронарит

в/ и при двете

17. Под circumcisio разбираме: а/ разрязване на лигавичния капишон

б/ цялостно изрязване на капишона

в/ метод за консервативно лечение на затруднен пробив

18. Dentitio difficilis се лекува а/ консервативно

б/ хирургично

в/ консервативно, консервативно-хирургично, хирургично

19. Лингвалният достъп за екстракция на долен мъдрец е метод на: а/ Ward

б/ Pichler-Trauner-Toma

в/ няма такъв достъп

20. Adentia означава: а/ липса на един или няколко зъбни зародиша

б/ пълна липса на зъбни зародиши

в/ наличие на свръхбройни зъби

52




ТЕМА: Атипична екстракция. Екстракция на ретенирани и полуретенирани зъби.

ТЕСТ 1. Под атипична екстракция се разбира екстракция: а/ която се извършва с лост

б/ при която с борче и наконечник се създава място за фиксиране на лоста, без да се

отпрепарира ламбо

в/ при която се отпрепарира ламбо и се трепанира костта

2. Ламбото при атипична екстракция е: а/ мукопериостално

б/ мукозно

в/ може да е и мукопериостално и мукозно

3. Разрезът при атипична екстракция трябва да осигурява: а/ добра прегледност и визуална достъпност на оперативното поле

б/ при нужда да може да се удължава и така да разширява ламбото

в/ а + б

4. Най-често в денталната практика се използва следния вид разрез: а/ трапецовиден

б/ ъгловиден

в/ дъговиден

5. Дъговидният разрез е въведен в практиката от: а/ Partch

б/ Wassmund

в/ Peter

6. Ъгловидният разрез в въведен в практиката от: а/ Partch

б/ Fischer

в/ Reinmöller

7. Кой вид ламбо се адаптира най-трудно? а/ триъгълно

б/ трапецовидно

в/ дъговидно

8. Опрепарирането на ламбото става с помощта на: а/ разпатор

б/ фриер

в/ а + б

9. Маркирането на участък, в областта на който трябва да се отнеме костната тъкан става с помощта на: а/ кръгъл борер

б/ фисурен борер

в/ а + б 10. Разделянето на зъба на фрагменти при атипична екстракция се прави: а/ винаги

б/ когато зъбът не може да се луксира и извади цял

в/ зъбът не се разделя, защото след това не сме сигурни, че сме извадили целия зъб

53

11. Адаптацията на ламбото при ъгловидния разрез започва: а/ от ъгъла

б/ от вертикалното рамо

в/ от хоризонталното рамо

12. Дрениране на раната се налага, когато: а/ има предшестващ възпалителен процес с гнойна ексудация

б/ при травматична екстракция и опасност от развитие на голям хематом

в/ а + б

13. Конците след оперативна интервенция се свалят на: а/ 6-8 ден

б/ 10-15 ден

в/ след 15-я ден

14. Гермектомия означава: а/ издлетяване на зъб с отпрепариране на ламбо

б/ издлетяване на зъбен зародиш

в/ издлетяване на зъбен корен без отпрепариране на ламбо

15. При отпрепариране на ламбо с цел атипична екстракция хоризонталното рамо на разреза минава: а/ по ръба на алвеолата

б/ апикално от основата на папилите

в/ по преходната гънка 16. При издлетяване на ретениран горен мъдрец има опасност от: а/ вкарване на корен или част от него в максиларния синус

б/ фрактура на tuber maxillae

в/ а + б

17. Ламбото при палатинален достъп за издлетяване на ретeниран горен кучешки зъб е: а/ артериализирано

б/ неартериализирано

в/ няма значение

18. След издлетяване на ретeниран зъб: а/ на пациента винаги се назначават антибиотици

б/ на пациента се наначават антибиотици само по показания

в/ пациентът сам решава дали иска да приема антибиотици или не

19. След издлетяване на ретениран зъб на пациента могат да се назначат следните аналгетични средства: а/ Atropin и Aspirin

б/ Analgin, Flamexin и Aulin

в/ Celestone, Atropin и Diazepam

20. Кой антибиотик е подходящ за употреба след издлетяване на ретениран зъб?: а/ Dalacin C

б/ Nystatin

в/ Gentamycin

54




ТЕМА: Остри периодонтити. Етиология и патогенеза. Класификация. Клиника. Методи на изследване на болния. Диагностика. Основни принципи и средства на лечение.

ТЕСТ 1. В норма периодонталната цепнатина е широка: а/ 0,1-0,15 мм

б/ 0,15-0,20 мм

в/ 0,2-0,25 мм

2. Инфекциозните периодонтити се причиняват от: а/ алергени

б/ химиотоксични лекарствени средства

в/ гноеродни микроорганизми

3. При periodontitis periapicalis acuta serosa в тъканите се наблюдава: а/ само хиперемия

б/ хиперемия и серозна инфилтрация

в/ хиперемия и наченки на гнойна инфилтрация

4. Periodontitis periapicalis аcuta serosa е характерен за случаите, когато: а/ причинителите не са силно вирулентни, а болният е с добри защитни сили

б/ причинителите са силно вирулентни, а болният е с добри защитни сили

в/ причинителите не са силно вирулентни, а болният е със слаби защитни сили

5. Болният с periodontitis periapicalis acuta serosa се оплаква от: а/ тъпа, слаба постоянна и ирадиираща болка, която се усилва при перкусията му и

намалява и изчезва при продължителен натиск;

б/ тъпа, слаба постоянна болка, локализирана в болния зъб, която се усилва при

перкусията му и намалява и изчезва при продължителен натиск;

в/ тъпа, слаба постоянна болка, локализирана в болния зъб, която се усилва при

перкусия и при продължителен натиск с пръст върху него;

6. Periodontitis periapicalis acuta serosa се развива при: а/ невитални зъби

б/ витални зъби

в/ а + б

7. Periodontitis periapicalis acuta purulenta се развива в : а/ 2 фази

б/ 3 фази

в/ 4 фази

8. Първата фаза на periodontitis periapicalis acuta purulenta е: а/ периодонтална

б/ едностална

в/ субмукозна

9. Във втората фаза на periodontitis periapicalis acuta purulenta се засяга: а/ костния мозък

б/ хаверсовите и фолкманови канали

в/ а + б

10. В субпериосталната фаза гнойната колекция е: а/ ограничена

б/ дифузна

в/ повече, отколкото в субмукозната фаза

55

11. Болката при periodontitis periapicalis acuta purulenta е най-силна и нетърпима: а/ във 2-ра фаза

б/ в 3-та фаза

в/ в 4-та фаза

12. При periodontitis periapicalis acuta purulenta интензитетът на болката при вертикална перкусия намалява: а/ в 1-ва фаза

б/ във 2-ра фаза

в/ в 4-та фаза

13. В първа и втора фаза при палпация на лигавицата и костта срещу кореновия връх: а/ има слаба болка

б/ има силна остра болка

в/ няма болка

14. Интоксикацията на организма при остър гноен периодонтит е най-голяма : а/ 3-та фаза, защото е най-болезнена

б/ 4-та фаза

в/ при всички фази е еднаква

15. При остър гноен периодонтит регионерните лимфни възли са: а/ леко увеличени и болезнени

б/ леко увеличени и неболезнени

в/ нямат промяна

16. Острият гноен периодонтит се развива: а/ само при невитални зъби

б/ само при витални зъби

в/ а + б

17. При остър гноен периодонтит, рентгенографски промени в тъканите се наблюдават: а/ в 3-та фаза

б/ в 4-та фаза

в/ не се наблюдават промени в тъканите на рентгенография

18. При острия гноен периодонтит водещите патологични процеси в тъканите са: а/ хиперемия и ексудация

б/ алтерация и ексудация

в/ алтерация и пролиферация

19. Инцизията като метод на лечение при остър гноен периодонтит е водеща при: а/ 2-ва и 3-ра фаза

в/ 3-та и 4-та фаза

в/ всички фази

20. Зъбът с остър гноен периодонтит се екстрахира: а/ когато зъбът не може да се излекува ендодонтски

б/ винаги, поради наличието на гнойна колекция

в/ по желание на пациента

56




ТЕМА: Хронични периодонтити. Етиология и патогенеза. Класификация. Клиника. Методи на изследване на болния. Диагностика. План и основни методи на лечение

ТЕСТ 1. Хронични периодонтити се развиват, когато: а/ в периодонциума има неликвидирана инфекция с висока вирулентност, а

органзмът е с добри защитни сили

б/ в периодонциума има неликвидирана инфекция с понижена вирулентност, а

организмът е с добри защитни сили

в/ в периодонциума има неликвидирана инфекция с понижена вирулентност, а

организмът е със слаби защитни сили

2. При хроничните периодонтити водещият патологичен процес в тъканите е: а/ алтерация

б/ ексудация

в/ пролиферация

3. Наличието на фистулен канал е характерно за: а/ periodontitis periapicalis chronica granulomatosa localisata

б/ periodontitis periapicalis chronica granulomatosa diffusa

в/ periodontitis periapicalis сhronica fibrosa

4. При periodontitis periapicalis chronica granulomatosa diffusa болният се оплаква от: а/ силна болка, локализирана в болния зъб

б/ слаби и тъпи болки при силен натиск върху зъба

в/ слаби, спонтанни болки, които се изострят при дъвчене

5. На рентгенография при periodontitis periapicalis chronica granulomatosa diffusa се наблюдава: а/ слаба сянка в апикалната област, която е хомогенна, безструктурна и без резки

очертания

б/ слаба сянка в апикалната област, която е хомогенна,безструктурна и е с резки

очертания

в/ няма промени в тъканите при рентгенография

6. Periodontitis periapicalis chronica granulomatosa diffusa се характеризира със: а/ симптомите на Лукомски, Grane и Marmasse

б/ симптома на Wassmund

в/ симптома на Дюпюитрен

7. Хистологично разграничаваме следните видове грануломи: а/ обикновен, епителен

б/ обикновен, епителен, кистичен

в/ обикновен, епителен, грануломатозен

8. Хроничните периодонтити се развиват при: а/ само при невитални зъби

б/ само при витални зъби

в/ а + б

57

9. На рентгенография periodontitis periapicalis chronica granulomatosa localisata се визуализира като: а/окръгленa слаба сянка около апекса на зъба, която е хомогенна и безструктурна, без

резки очертания и белезникава ивица от склерозата на обкръжаващата я алвеоларна

кост;

б/ окръглена слаба сянка около апекса на зъба, която е хомогенна и безструктурна, с

резки очертания, като липсва белезникава ивица от склерозата на обкръжаващата я

алвеоларна кост;

в/ окръглена слаба сянка около апекса на зъба, която е хомогенна и безструктурна, с

резки очертания и белезникава ивица от склерозата на обкръжаващата я алвеоларна

кост;

10. Характерно за periodontitis periapicalis chronica granulomatosa localisata е наличието на: а/ силни болки, локализирани в болния зъб

б/ слаби и тъпи болки, локализирани в болния зъб

в/ слаби и тъпи болки, които не са локализирани, а ирадиират

11. Зъбът с periodontitis periapicalis chronica fibrosa: а/ подлежи на екстракция

б/ се лекува ендодотски

в/ не се лекува

12. Рентгенологично periodontitis periapicalis chronica fibrosa се представя като: а/ равномерно разширена периодонтална цепка

б/ неравномерно разширена периодонтална цепка

в/ няма рентгенологични изменения

13. Хемисекцията представлява: а/ отстраняване на един от корените на многокоренов зъб без прилежащата му

коронкова част

б/ отстраняване на един от корените на многокоренов зъб заедно с прилежащата му


в/ разделянето на един молар на два премолара

14. Кореновата ампутация представлява: а/ отстраняване на един от корените на многокоренов зъб без прилежащата му


б/ отстраняване на един от корените на многокоренов зъб заедно с прилежащата му


в/ разделянето на един молар на два премолара

15. Хемисекцията и кореновата ампутация се прилагат: а/ при многокоренови зъби, когато един от корените не подлежи на консервативно

лечение

б/ при многокоренови зъби, когато зъбът освен периапикални има и маргинални

изменения

в/ при многокоренов зъб, източник на фокална инфекция

16. Хемисекцията се прилага при: а/ горночелюстни молари

б/ долночелюстни молари

в/ а + б

17. Преди провеждането на хирургичните методи на лечение: а/ е задължително кореновият канал на болния зъб да бъде пролекуван и екзактно

запълнен

б/ не е задължително да се лекува кореновия канал

в/ по преценка на лекуващия

58

18. Апикалната остеотомия е въведена като метод за лечение на хроничите периодонтити от: а/ Wassmund

б/ Partch

в/ Давидов

19. Апикалната остеотомия преставлява: а/ консервативен метод за лечение на хронични периодонтити

б/ хирургичен метод за лечение на хронични периодонтити

в/ хирургично-консервативен метод за лечение на хронични периодонтити

20. При апикалната остеотомия: а/ задължително се отстранява кореновото връхче

б/ не се отстранява кореновото връхче

в/ хирургът сам решава дали да отстрани или не кореновото връхче

59

ТЕСТОВЕ И ВЪПРОСИ ЗА САМОПОДГОТОВКА ПО

ОРАЛНА И ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНА ХИРУРГИЯ

ЧЕТВЪРТИ КУРС



ТЕСТОВЕ И ВЪПРОСИ ЗА САМОПОДГОТОВКА ЗА ЧЕТВЪРТИ КУРС


ТЕМА: Остри периодонтити – клиника, диагностика, диференциална диагноза. Усложнения.

ТЕСТ 1. Острите периодонтити биват: а/ серозни

б/ гнойни

в/ серозни и гнойни

2. Periodontitis periapicalis acuta serosa се развива при: а/ витални зъби

б/ невитални зъби

в/ витални и невитални

3. При periodontitis periapicalis acuta serosa в тъканите се развива : а/ само хиперемия

б/ хиперемия и серозна инфилтрация

в/ гнойно-пролиферативен процес

4. При periodontitis periapicalis acuta serosa има болка при: а/ вертикална перкусия

б/ хоризонтална перкусия

в/ вертикална и хоризонтална

5. При periodontitis periapicalis acuta purulenta лимфните възли са: а/ увеличени, но неболезнени

б/ неувеличени, но болезнени

в/ увеличени и болезнени

6. Periodontitis periapicalis acuta purulenta се развива в : а/ 3 фази

б/ 4 фази

в/ 5 фази

7. През ендосталната фаза на рeriodontitis periapicalis acuta purulenta се засяга: а/ костния мозък

б/ хаверсовите и фолкманови канали

в/ костния мозък, хаверсовите и фолкманови канали

8. Наличие на болка при палпация на лигавицата срещу кореновия връх се установява в а/ ендостална фаза

б/ субпериостална фаза

в/ ендостална и субпериостална

60

9. Третата фаза при periodontitis periapicalis acuta purulenta се нарича: а/ ендостална

в/ субмукозна

10. Болка при натиск върху зъба при periodontitis periapicalis acuta purulenta се установява: а/ в периодонтална фаза

б/ в ендостална и субпериостална фази

в/ във всички фази

11. Болката при periodontitis periapicalis acuta purulenta е най-силна и нетърпима в: а/ ендостална фаза

б/ субпериостална фаза

в/ субмукозна фаза

12. Интоксикацията на организма при periodontitis periapicalis acuta purulenta е най-голяма: а/ в трета фаза, защото е най-болезнена

б/ 4-та фаза

в/ всички фази

13. Остър гноен периапикален периодонтит се развива при: а/ витални зъби



14. При острите периодонтити на рентгенография се установяват промени: а/ само при гнойните периодонтити

б/ при серозните и гнойните периодонтити

в/ не се установяват промени

15. Флуктуация при periodontitis periapicalis acuta purulenta се установява в: а/ субпериостална фаза

б/ субмукозна фаза

в/ субпериостална и субмукозна

16. Симптомът на множествения периодонтит е характерен диференциално- диагностичен белег за: а/ остър одонтогенен остеомиелит

б/ екзацербирал пародонтит

в/ хроничен екзацербирал периодонтит

17. Чувството на тежест при навеждане на главата е диференциално-диагностичен белег между остър гноен периодонтит и: а/ остър одонтогенен остеомиелит б/ остър одонтогенен синуит

в/ остър одонтогенен лимфаденит

18. При остър маргинален периодонтит клиничната симптоматика е: а/ по-силно изразена в сравнение с тази при остър периапикален периодонтит

б/ по-слабо изразена в сравнение с тази при остър периапикален периодонтит

в/ същата, както тази при остър периапикален периодонтит

19. При остър гноен периодонтит водещите промени в тъканите са: а/ хиперемия и ексудация

б/ алтерация и ексудация

в/ алтерация и пролиферация

20. При нелекуван остър гноен периодонтит може да се развие: а/ абсцес или флегмон

б/ остър максиларен синуит и остър одонтогенен остеомиелит

в/ всички изброени по-горе

61




ТЕМА: Остри периодонтити – основни принципи и методи на лечение

ТЕСТ 1. При остри гнойни периодонтити лечението влючва: а/ дренаж на ексудата през кореновия канал

б/ дренаж на ексудата чрез интраорална инцизия

в/ дренаж на ексудата през кореновия канал, интраорална инцизия и/или

екстракция на зъб

2. При остър гноен периодонтит е необходимо: а/ да се работи задължително под обща анестезия

б/ по възможност да се работи под проводна анестезия

в/ да се работи под локална инжекционна анестезия в комбинация с

невролептаналгезия

3. Санацията на зъб с остър периодонтит включва: а/ незабавна екстракция за отстраняване на инфекцията

б/ трепанация, кореново лечение с ликвидиране на инфекцията при

проходими коренови канали

в/ навременно антибиотично лечение

4. При рeriodontitis periapicalis acuta serosa и проходими коренови канали: а/ се назначава Metamisol Natrii

б/ трепанира се зъба

в/ пристъпва се към интраорална инцизия

5. При рeriodontitis periapicalis acuta purulenta в периодонталната фаза: а/ гнойната колекция се евакуира чрез инцизия

б/ гнойната колекция се евакуира през кореновия канал при проходими

коренови канали

в/ не е необходима евакуация на гнойната колекция

6. При рeriodontitis periapicalis acuta purulenta в ендосталната фаза при проходими коренови канали: а/ назначава се физиотерапия

б/ зъбът се трепанира

в/ зъбът се екстрахира

7. При рeriodontitis periapicalis acuta purulenta в субпериостална фаза: а/ е необходима евакуация на гнойния ексудат през кореновия канал

б/ е необходима евакуация на гнойния ексудат през интраорална инцизия

в/ а + б

8. Интраорално, инцизията при abscessus submucosus се прави: а/ винаги вестибуларно

б/ винаги палатинално

в/ в зависимост от разположението на гнойната колекция

9. Палатинално развитие на субмукозен абсцес, най-често, се наблюдава при: а/ горни странични резци, първи премолари и молари

б/ при всички горни зъби

в/ при кучешки зъби, първи молари и премолари

62

10. При инцизия на субмукозни абсцеси: а/ се поставя марлен дрен

б/ се поставя гумен дрен

в/ се поставя тръбен дрен

11. При палатинални абсцеси инцизията се извършва: а/ чрез два успоредни разреза

б/ чрез елипсовидна ексцизия

в/ по всички посочени по-горе начини

12. Abcessus submucosus e синоним на: а/ Parulis

б/ Periodontitis periapicalis acuta serosa

в/ Periodontitis periapicalis acuta purulenta - 3та фаза

13. При abscesus submucosus дължината на разреза в областта на апекса на виновния зъб трябва да бъде: а/ 3 - 4 мм

б/ 20 мм

в/ 3 – 4 см

14. Инцизионната рана се дренира в продължение на: а/ 6 – 7 дни

б/ 1 – 2 дни

в/ до изтичане на последната капка гной

15. Кога има показания за екстракция на зъби с остър гноен периодонтит? а/ при ектопично разположени зъби

б/ при многокоренови зъби с криви и непроходими коренови канали


16. При лечение на острите гнойни периодонтити водеща роля има: а/ навременното назначаване на физиотерапия

б/ евакуацията на възпалителния ексудат

в/ ранното започване на антибиотично лечение

17. Антибиотично лечение при остър периодонтит: а/ е задължително

б/ се използва само локален антибиотик

в/ се назначава във фазата на абсцедиране

18. За купиране на болките при остър периодонтит изписваме следните аналгетици: а/ Nimesulid

б/ Clindamycin

в/ Mydocalm

19. За купиране на болките при остър периодонтит при деца изписваме следните аналгетици: а/ Acetylsalicylic acid

б/ Ibuprofen

в/ Indometacin

20. За купиране на болките при остър периодонтит при бременни и кърмачки изписваме следните аналгетици: а/ Flamexin

б/ Analgin

в/ Paracetamol

63




ТЕМА:Хронични периодонтити – клиника, диагностика, диференциална диагноза

ТЕСТ 1. Хроничните периодонтити се развиват при: а/ слабо вирулентна инфекция и добра резистентност на организма

б/ силно вирулентни микроорганизми и слаби защитни сили

в/ намалена инфекция и интоксикация, остра травма и слаба резистентност на

организма

2. Според клиничното протичане хроничните периодонтити са: а/ серозни, гнойни и екзацербирали

б/ грануломатозни, гранулиращи и фиброзни

в/ пурулентни, грануломатозни, екзацербирали

3. При хроничните периодонтити, водещият патологичен процес в тъканите е: а/ алтерация

б/ ексудация

в/ пролиферация

4. Клинично хроничните периодонтити протичат с: а/ бедна клинична симптоматика

б/ бурна клинична картина

в/ положителен симптом на Дюпюитрен

5. Анамнестично, пациентите с periodontitis periapicalis chronica granulomatosa localisata съобщават за : а/ дискомфорт в засегнатия зъб

б/ постоянна тъпа болка

в/ дискомфорт в засегнатия зъб с ирадииращи болки

6. При обективното клинично изследване на зъб с periodontitis periapicalis chronica granulomatosa localisata се установява: а/ зъб, който е разрушен, с голяма обтурация или потъмнял цвят

б/ зъб, който е интактен, с голяма обтурация или потъмнял цвят

в/ зъб, който е интактен, без обтурация или промяна в цвета

7. На рентгенография при periodontitis periapicalis chronica granulomatosa localisata се установява: а/ окръглена слаба сянка около апекса на зъба, която е хомогенна и безструктурна, с резки

очертания и белезникава ивица от склерозата на обкръжаващата я алвеоларна кост

б/ окръглена слаба сянка около апекса на зъба, която е хомогенна и безструктурна, без резки

очертания и белезникава ивица от склерозата на обкръжаващата я алвеоларна кост

в/ окръглена силна сянка около апекса на зъба, която е хомогенна и безструктурна, с резки

очертания като липсва белезникава ивица от склерозата на обкръжаващата я алвеоларна

кост

8. При periodontitis periapicalis chronica granulomatosa diffusa, анамнестично се установява: а/ силна болка, локализирана в болния зъб, която при натиск преминава

б/ слаба болка, локализирана в болния зъб, която при натиск преминава

в/ тъпа болка, локализирана в болния зъб, която периодично се усилва

9. Пациентите с periodontitis periapicalis chronica fibrosa съобщават за: а/ слаба болка в зъба

б/ силна болка в зъба

в/ липсват оплаквания

64

10. При periodontitis periapicalis chronica granulomatosa diffusa се наблюдават: а/ два стадия

б/ три стадия

в/ четири стадия

11. Симптомът на Лукомский се изразява в следното: а/ при натиск с тъпия край на сондата се получава трапчинка и побледняване на

лигавицата, което се сменя с ярко червен цвят и той се запазва няколко минути

б/ при натиск с тъпия край на сондата се получава трапчинка и зачервяване на

лигавицата, което се сменя с побледняване, като се запазва няколко минути

в/ при натиск с острия край на сондата се получава трапчинка и побледняване на

лигавицата, което се сменя с ярко червен цвят и той се запазва няколко минути.

12. Симптомът на Marmasse на отразения удар се изразява в: а/ поставя се показалеца в областа на апекса на зъба и при вертикална перкусия

се усещат пулсации в областта на апекса

б/ поставя се показалеца в областа на апекса на зъба и при хоризонтална перкусия

се усещат пулсации в областта на апекса

в/ поставя се показалеца в областа на шийката на зъба и при хоризонтална перкусия

се усещат пулсации в тази област

13. Хроничните периапикални периодонтити се развиват при: а/ витални зъби



14. Хистологично при обикновения гранулом се установяват : а/ гранулационна тъкан, обградена от плътна епителна обвивка

б/ гранулационна тъкан, обградена от плътна фиброзна капсула

в/ фиброзна тъкан обградена с грануломатозни повлекла

15. Хистологично при епителния гранулом се установяват: а/ гранулационна тъкан, обградена от плътна фиброзна капсула

б/ епителни клетки под формата на повлекла, които не са структyрирани

в/ повлекла от епителни клетки, които са структурирани

16. Рентгенографски при periodontitis periapicalis chronica fibrosa се установява : а/ разширение на периодонталната цепнатина с формата на гугла около върха на

корена на зъба

б/ окръглена слаба сянка около апекса на зъба с резки очертания

в/ неравномерно разширена периодонтална цепнатина със склеротични участъци

около върха на корена

17. Рентгенологично при periodontitis periapicalis chronica granulomatosa diffusa се установява:

а/ слаба сянка в апикалната област, която е хомогенна и безструктурна, без резки граници

б/ слаба сянка в апикалната област, която е хомогенна и безструктурна с резки и равномерни

граници

в/ силна сянка в апикалната област, която е хомогенна и безструктурна с резки и

равномерни граници

18. Основна разлика между periodontitis periapicalis chronica granulomatosa exacerbata и periodontitis periapicalis acuta purulenta e: а/ наличието на фистула

б/ рентгенологични изменения

в/ наличието на фистула и рентгенологични изменения

19. Диференциалната диагноза между отделните видове хронични периодонтити се поставя: а/ клинично

б/ рентгенологично

в/ клинично и рентгенологично

65

20. При periodontitis periapicalis chronica granulomatosa exacerbata пациентът съобщава: а/ спонтанно нарастващи по интензитет болки

б/ стрелкащи болки, увеличаващи се при натиск

в/ постепенно нарастващи по интензитет болки, които отслабват при дъвчене




66

ТЕМА: Хирургично лечение на хроничните периодонтити – апикална остеотомия при зъби на долна челюст

ТЕСТ 1. Апикалната остеотомия е въведена като хирургична намеса от:

а/ Парч

б/ Васмунд

в/ Давидов

2. Цел на апикалната остеотомия е: а/ отстраняване на периапикалните изменения

б/ отстраняване на кореновото връхче

в/ отстраняване на периапикалните изменения и кореновото връхче

3. Апикалната остеотомия се прилага при: а/ зъби с остър гноен периодонтит

б/ зъби с хроничен периапикален периодонтит

в/ зъби с остър гноен и хроничен периапикален периодонтит

4. Апикалната остеотомия е индицирана още при: а/ перфорация на апикалната трета на корена на зъба

б/ перфорация на средната трета на корена на зъба

в/ перфорация на апикалната трета и средната трета на корена на зъба

5. Апикалната остеотомия е индицирана, когато хроничните периапикални изменения обхващат: а/ до 1/3 от корена на зъба

б/ до 1/2 от корена на зъба

в/ до 2/3 от корена на зъба

6. Противопоказание за извършване на апикална остеотомия е: а/ наличие на бенигнени тумори в апикалната част на зъба

б/ при трудно проходими коренови канали

в/ при наличие на пародонтит

7. Стандартната подготовка на зъба при апикална остеотомия включва: а/ ортоградно ендодонтско лечение преди операцията

б/ ортоградно ендодонтско лечение по време на операцията

в/ ортоградно ендодонтско лечение след операцията

8. Апикалната остеотомия се извършва обикновено: а/ под обща анестезия

б/ под местна проводна анестезия

в/ под местна терминална и проводна анестезия

9. При апикална остеотомия се оформя: а/ мукозно ламбо

б/ мукопериостално ламбо

в/ може и двата вида ламба

10. При апикална остеотомия се използва: а/ ъгловиден разрез по Reinmöller

б/ трапецовиден разрез по Peter

в/ ъгловиден разрез по Reinmöller и трапецовиден по Peter

11. Трепанация на костта при апикална остеотомия се извършва: а/ на 1-2 мм коронарно от апекса а зъба

б/ на 1-2 мм латерално от апекса на зъба

в/ по преценка на денталния лекар

12. Апикална остеотомия се прилага: а/ само при еднокоренови зъби

б/ само при многокоренови зъби

в/ при всички групи зъби

67

13. Особеността при извършване на апикална остеотомия на долночелюстните резци произхожда от: а/ близостта на корените на зъбите

б/ грацилността на корените

в/ близостта и грацилността на корените на зъбите

14. Апикална остеотомия при долночелюстни резци се извъшва с: а/ терминална анестезия б/ проводна анестезия по Вайсбрем

в/ анестезия на n.mentalis

15. Трудностите при осъществяване на апикална остеотомия на долночелюстни премолари идва от близостта на: а/ foramen mandibulae с излизащия от него съдово-нервен сноп

б/ foramen mentale с излизащия от него съдово-нервен сноп

в/ foramen infraorbitale с излизащия от него съдово-нервен сноп

16. Апикалната остеотомия на долночелюстни молари е затруднена от: а/ дебелината на кортикалния слой на долната челюст в тази област

б/ близостта на canalis mandibularis

в/ дебелината на кортикалния слой и близостта на canalis mandibularis

17. При апикална остеотомия на долночелюстни молари се предпочита: а/ дъговиден разрез по Partch

б/ ъгловиден разрез по Reinmöller

в/ трапецовиден разрез по Peter

18. Ретроградно запълване на кореновия канал при апикална остеотомия се прави: а/ рутинно

б/ при криви и непроходими коренови канали

в/ при гнойни възпалителни процеси

19. Апикалната остеотомия при зъби на долна челюст се извършва чрез: а/ вестибуларен достъп

б/ лингвален достъп

в/ вестибуларен и лингвален достъпи

20. Един от признаците за усложнение след апикална остеотомия е: а/ оток, който не спада след първия ден след операцията

б/ оток, който не спада след третия ден след операцията

в/ оток, който не спада след седмия ден след операцията




ТЕМА: Хирургично лечение на хронични периодонтити. Апикална остеотомия при зъби на горна челюст. Същност. Видове разрези. Техническо изпълнение.

68

ТЕСТ 1. Наименованието апикална остеотомия е дадено от: а/ Парч

б/ Васмунд

в/ Давидов

2. Цел на апикалната остеотомия е: а/ грануломектомия

б/ отстраняване на апикалната част от корена

в/ грануломектомия и отстраняване на апикалната част от корена

3. Апикална остеотомия при зъби на горна челюст се прави на: а/ всички зъби

б/ резци и премолари

в/ молари

4. При апикална остеотомия : а/ се резицира само кореновото връхче

б/ се резицира не повече от 1/3 от корена на зъба

в/ не се резецира корена, прави се само кюретаж

5. Апикална остеотомия е противопоказана при: а/ ангажиране повече от 1/3 от корена на зъба

б/ апикални и маргинални изменения

в/ маргинални изменения 6. Стандартната подготовка на зъба за апикална остеотомия включва: а/ ортоградно ендодонтско лечение по време на операцията

б/ ортоградно ендодонтско лечение след операцията

в/ ортоградно ендодонтско лечение преди операцията

7. Апикална остеотомия се извършва: а/ в амбулаторната практика

б/ в стационарни условия

в/ в амбулатория и стационарни условия

8. Апикалната остеотомия се извършва обикновено: а/ под обща анестезия

б/ под контактна местна анестезия

в/ под местна проводна и терминална анестезия

9. При недобре запълнен канал на зъба по време на апикална остеотомия: а/ се прави релечение

б/ се прави ретроградна заплънка

в/ се оставя така

10. Етапите на апикалната остеотомия са: а/ разрез и оформяне на мукопериостално ламбо, трепанация, фенестрация,

резекция и кюретаж, ревизия, шев

б/ разрез и оформяне на мукопериостално ламбо, трепанация, перфорация,

резекция, шев

в/ разрез и оформяне на мукопериостално ламбо, апикална остеотомия, шев

11. Най-често използваният разрез при апикална остеотомия на горни фронтални зъби и премолари е: а/ дъговиден

б/ ъгловиден

в/ трапецовиден

12. Най-често използваното ламбо при апикална остеотомия на горночелюстни молари е: а/ дъговидно

б/ правоъгълно

в/ трапецовидно

13. Най-често използваният достъп за апикална остеотомия на горночелюстни зъби е: а/ вестибуларен

69

б/ палатинален

в/ вестибуларен и палатинален

14. Трепанацията на костта се извършва с: а/ кръгъл борер


в/ кръгъл или фисурен борер

15. Резекцията на кореновия връх се прави с: а/ кръгъл борер


в/ кръгъл или фисурен борер

16. Конците при апикална остеотомия се свалят: а/ след 3 – 5 дни

б/ след 7 – 10 дни

в/ след 15 - 20 дни

17. При апикална остеотомия на горночелюстни резци може да се получи: а/ перфорация на носната кухина

б/ перфорация на canalis nasopalatinus

в/ перфорация на носната кухина и canalis nasopalatinus

18. При апикална остеотомия на горночелюстни премолари и молари може да се получи: а/ перфорация на носната кухина

б/ перфорация на sinus maxillaris

в/ префорация на canalis nasopalatinus

19. Апикална остеотомия на палатиналния корен на горночелюстни молари се извършва с:

а/ вестибуларен достъп

б/ палатинален достъп

в/ вестибуларен и палатинален достъп

20. Апикална остеотомия на палатиналния корен на горночелюстни премолари се извършва: а/ с вестибуларен достъп

б/ с палатинален достъп

в/ вестибуларен и палатинален достъп




ТЕМА: Хирургично лечение на хронични периодонтити – хемисекция и коренова

ампутация

ТЕСТ 1. Хемисекцията и кореновата ампутация са: а/ хирургични методи на лечение

б/ консервативно-хирургични методи на лечение

в/ консервативни методи на лечение

2. Хемисекцията и кореновата ампутация се извършват:

70

а/ задължително под обща анестезия

б/ с инжекционна анестезия задължително в комбинация с невролептаналгезия

в/ с терминална или проводна анестезия

3. Хемисекцията и кореновата ампутация са методи на лечение при: а/ остър гноен периодонтит

б/ остър серозен периодонтит

в/ хроничен периодонтит

4. При хемисекция, екстракцията на корена се извършва : а/ с лост

б/ с премоларна клеща

в/ по атипичен начин

5. Хемисекцията се прилага при: а/ горночелюстни молари

б/ горночелюстни резци

в/ долночелюстни молари

6. Хемисекцията e метод за: а/ отстраняване на един от корените на многокоренов зъб заедно с

прилежащата му коронковата част

б/ превръщане на 1 многокоренов зъб в 2 еднокоренови зъба

в/ отстраняване на 1 или 2 от корените на многокоренов зъб без прилежащата му

коронковата част

7. Показания за извършване на хемисекция има при: а/ наличие на хроничен периодонтит на един от корените на долночелюстен молар

б/ при хроничен периодонтит на горночелюстни резци и премолари

в/ при хроничен периодонтит на всички корени на многокоренов зъб

8. Кореновата ампутация се прилага главно при: а/ долночелюстни и горночелюстни молари

б/ горночелюстни молари и премолари

в/ всички групи зъби

9. Кореновата ампутация цели: а/ отстраняване на един от корените на многокоренов зъб заедно с коронковата част

б/ отстраняване само на апикалната коренова част

в/ отстраняване на един от корените на многокоренов зъб без коронковата част

10. Кореновата ампутация се осъществява чрез: а/ откриване на ламбо и трепанация на костта

б/ без откриване на ламбо и трепанация на костта

в/ откриване на ламбо и без трепанация на костта

11. При кореновата апутация коренът, подлежащ на екстракция се срязва: а/ в апикалната част

б/ в средната част на корена

в/ в областта на емайло-циментовата граница

12. Кога хемисекцията е противопоказна като метод на лечение? а/ при срастнали и близкоразположени корени и зъби

б/ при неекзактно пролекувани коренови канали на оставащия корен

в/ при всички посочени

13. Кога кореновата ампутация е противопоказна като метод на лечение? а/ при зъби ІІІ степен на подвижност

б/ при неекзактно пролекувани коренови канали на оставащия корен


14. Бикуспидацията представлява: а/ превръщане на един долночелюстен моларен зъб в два премолара

б/ отстраняване на един от корените на многокоренов зъб

71

в/ отстраняване на един от корените на многокоренов зъб без прилежащата му

коронкова част.

15. При провеждане на хемисекция и фрактуриране на апекса: а/ екстракцията се извършва по атипичен начин

б/ екстракцията се извършва със зъбна премоларна клеща

в/ апексът не се екстрахира

16. След хемисекция и коренова ампутация, раната заздравява: а/ като екстракционна рана

б/ като оперативна рана

в/ per primam intentionem

17. Ендодонтското лечение при хемисекция и коренова ампутация се провежда: а/ по време на хирургичното лечение - ретроградно

б/ 2 седмици след хемисекция и коренова ампутация

в/ преди хирургичното лечение

18. При извършване на коренова ампутация на горночелюстни молари има опасност от: а/ перфорация на максиларния синус

б/ откриване на назопалатиналния канал


19. При извършване на хемисекция има опасност от: а/ откриване на foramen mentale

б/ откриване на мандибуларния канал


20. След хемисекция и коренова ампутация: а/ задължително се изписва антибиотик

б/ задължително се изписва аналгетик

в/ не е задължително медикаментозно лечение



УПРАЖНЕНИЕ №7 – 4 КУРС

ТЕМА:Хирургично лечение на хронични периодонтити. Реплантация на зъби. Екстракция на зъби.

ТЕСТ 1. Реплантацията като метод на лечение е известна : а/ от древността

б/ от средата на 16 век

в/ като съвременен метод

2. Първото автентично съобщение за реплантация на зъби е направено от : а/ Пиер Фошар

б/ Амброаз Паре

в/ Хипократ

3. Реплантацията представлява: а/ присаждане на зъб в друга алвеола на същия или на друг индивид, но от същия

биологичен вид

72

б/ присаждане на зъб в неговата собствена алвеола

в/ присаждане на изкуствен зъб в алвеолата на изваден зъб

4. В оралната хирургия реплантация е индицирана при: а/ зъби с непроходими коренови канали и хронични периапикални изменения

б/ десцендиращ коренов пулпит с периодонтални промени

в/ зъби с напреднали маргинални изменения

5. Преди реплантацията изваденият зъб се поставя в: а/ хибитан или кислородна вода

б/ физиологичен разтвор

в/ слаби антисептични разтвори

6. Обработката на кореновия канал се извършва: а/ непосредствено преди реплантацията

б/ 2 седмици след реплантацията

в/ ако се наложи

7. Задължително условие за правилно протичане на заздравителния процес при реплантация е: а/ фиксация на реплантирания зъб

б/ имобилизация на реплантирания зъб

в/ фиксация и имобилизация на реплантирания зъб

8. При реплантация преобладава: а/ първично заздравяване

б/ вторично заздравяване

в/ усложнено заздравяване

9. Задължително условие за първично заздравяване при реплантация на зъби е: а/ пълно изкюретиране на гранулома

б/ запазване на периодонциума

в/ правилно проведена екстракция

10. Заздравяването на реплантираният зъб с алвеолата е: а/ периодонтално, периодонтално-фиброзно, циментно-костно

б/ периодонтално, фиброзно, грануломатозно

в/ периодонтално, костно

11. Екстракцията на зъб с хроничен периодонтит е индицирана при: а/ всички случаи

б/ липса на възможност за консервативно или консервативно-хирургично

лечение

в/ липса на възможност за консервативно лечение

12. При непроходими канали и многократни екзацербации на хроничния периодонтит, зъбът: а/ се лекува консервативно

б/ се лекува чрез резекция на кореновия връх

в/ се екстрахира

13. Когато не е възможно да се извърши апикална остеотомия и зъбът е негоден за възстановяване той се: а/ екстрахира

б/ екстрахира внимателно, обработва и реплантира в едно посещение

в/ лекува консервативно

14. При екстракция на зъби с периапикални изменения най-често се извършва: а/ контактна или терминална анестезия

б/ проводна или терминална анестезия

в/ невролептаналгезия

15. При типичната екстракция на зъби с хронични периодонтити се използват: а/ клещи и кюрети

б/ лостове, клещи и кюрети

в/ лостове, кюрети, фрези

73

16. След екстракция на зъб с хроничен периодонтит раната задължително се: а/ кюретира

б/ тампонира

в/ зашива

17. При недобър кюретаж по време на екстракцията на зъб с хроничен периодонтит ще се наблюдава: а/ забавен заздравителен процес

б/ развитие на възпалителен процес с гноетечение

в/ обилно и продължително кървене

18. При кюретиране на алвеолата след екстракция на зъби с хронични периапикални изменения на долна челюст може: а/ да се навлезе в мандибуларния канал с увреждане на съдово-нервния сноп

б/ да се фрактурират алвеоларните стени

в/ да се разкъса маргиналната гингива

19. При кюретиране на алвеолата след екстракция на зъби с хронични периапикални изменения на горна челюст може: а/ да се разкъсат околните меки тъкани

б/ да се перфорира максиларният синус с образуване на комуникация между

синусна и устна кухина

в/ да се внесе инфекция от устната кухина в максиларния синус

20. Заздравителният процес след екстракция на зъби с хронични периапикални изменения протича: а/ първично

б/ вторично

в/ първично и вторично




ТЕМА: Усложнения при местно обезболяване от локален характер. Клиника,

диагностика и поведение.

ТЕСТ 1. Хематом може да се получи най-често при: а/ туберална анестезия

б/ мандибуларна анестезия

в/ инфраорбитална анестезия

2. При поява на хематом по време на инжекционна анестезия е необходимо: а/ да се направи дигитална компресия и да се аплицира студен компрес

б/ да се направи инцизия

в/ обшиване на екстракционната рана

3. Исхемичните зони се предизвикват от: а/ реакция на кръвоносния съд от инжекционната травма и действието на

коригента

б/ от спад на кръвното налягане

в/ от въведен в кръвоносния съд неанестетичен разтвор

4. Поява на исхемични зони се наблюдава най-често при: а/ мандибуларна анестезия

74

б/ инфраорбитална анестезия


5. Пареза на n. facialis може да се предизвика от: а/ пропиването на нерва с анестетичен разтвор

б/ механичен натиск върху нерва от анестетика или увреждане на нерва с

инжекционната игла


6. Лечението на пареза на n. Facialis, възникнала по време на инжекционна анестезия включва: а/ Vit. A, Allergosan, Validol

б/ антибиотици от пеницилиновата група

в/ Nivalin, Vit. B complex

7. Неврит на n. trigeminus може да настъпи в резултат на: а/ механично травмиране или разкъсване на нервни влакна

б/ използване на анестетик с голямо количество коригент

в/ попадане на анестетика в кръвоносен съд

8. При неврит на n. trigeminus след инжекционна анестезия се назначава: а/ Vit. A и анестетични блокади б/ Vit. от група B, аналгетици и физиотерапия след отзвучаване на острата фаза

в/ Vit. C, аналгетици и лед на увреденото място

9. Некроза на меки тъкани може да настъпи в резултат на въвеждане в тъканите на: а/ анестетик без коригент

в/ bupivacaine, NaCl 0,9 %

г/ хипертонични или неанестетични разтвори

10. Некроза на твърдото небце след инжекционна анестезия може да настъпи в резултат на: а/ въвеждане на неанестетични разтвори

б/ бързо инфилтриране на анестетик под налягане


11. Контрактура на долната челюст след проводна анестезия може да настъпи в резултат на механично увреждане на: а/ m. pterygoideus medialis

б/ m. buccinator

в/ m. mylohyoideus

12. При счупване на игла в меките тъкани по време на инжекционна анестезия, се пристъпва към отстраняване: а/ при движение на иглата или по настояване на пациента

б/ ако предизвиква болки, абсцедиране или контрактура на дъвкателни мускули


13. При аспириране на инжекционната игла съществува опасност от: а/ асфиксия

б/ бронходилатация

в/ астматичен пристъп

14. При поглъщане на инжекционната игла по време на анестезия: а/ се пристъпва към незабавна хирургична намеса за отстраняване на иглата

б/ се назначава рентгенов контрол и кашава храна


15. При формиране на въздушен емфизем: а/ пациентът е под лекарско наблюдение в първите 48 часа

б/ се прави компресия на меките тъкани

в/ се прави компресия на меките тъкани и пациентът е под лекарско наблюдение

в първите 48 часа

16. Временна слепота при инжекционна анестезия може да настъпи най-често при: а/ анестезия на n. nasopalatinus n. palatinus major

75

б/ анестезия на n. palatinus major

в/ инфраорбитална и туберална анестезия

17. Диплопията като усложнение по време на инжекционна анестезия се дължи на: а/ пареза на очедвигателните мускули под действие на анестетика

б/ пропиване с анестетик на n. opticus

в/ механично увреждане на n. infraorbitalis

18. При вкарване на инфекция в тъканите и развитие на абсцес или флегмон се назначава : а/ инцизия, дренаж и последващо антибиотично лечение

б/ физиотерапия и прием на Vit. ”B” complex

в/ стероидни противовъзпалителни средства

19. При туберална анестезия и вкарване на инфекция в тъканите, може да се развие: а/ абсцес на парафарингеалното пространство

б/ абсцес на бузата

в/ абсцес на инфратемпоралната ямка

20. Слединжекционните болки възникват в следствие на: а/ механично увреждане от инжекционната игла

б/ употреба на анестетик с голямо количество коригент





ТЕМА: Усложнения при местно обезболяване от общ характер. Интоксикация, синкоп, колапс, шок. Клиника, диагностика и поведение.

ТЕСТ 1. Синкопът е усложнение, при което се получава: а/ смущение в кръвоснабдяването на гръбначен мозък

б/ остро смущение в кръвоснабдяването на главния мозък

в/ смущение в кръвоснабдяването на малкия мозък

2. При синкоп се наблюдава: а/ понижаване на артериалното кръвно налягане

б/ повишаване на артериалното кръвно налягане

в/ не се наблюдава промяна в артериалното кръвно налягане

3. При поява на първите признаци на синкоп: а/ включва се венозно 10% глюкоза- 500 мл.

б/ прави се ПАМБА

в/ поставя се пациентът в положение Тренделенбург

4. Основен белег (симптом) за синкоп е: а/ затруднено дишане с белодробен тираж

б/ екстензионен гърч

в/ кратковременна загуба на съзнание

5. Колапсът е усложнение от общ характер, което протича със:

76

а/ повишени стойности на RR

б/ рязко понижаване на RR

в/ зачервяване на лицето

6. Колапсът се дължи на: а/ генерализиран намален съдов тонус

б/ рязко разширение на централни кръвоносни съдове

в/ хипогликемия

7. Лечението на колапса изисква: а/ приложение на Adrenalin i.v.

б/ инфузия с обемнозаместващи течности

в/ приложение на Furanthril и Dehydratin- neo

8. Интоксикацията при употреба на местни анестетици протича с: а/ бледност на кожата, гадене и гърчове

б/ зачервяване на лицето, внезапна хипотония

в/ загуба на съзнание, обриви по тялото

9. Максималната еднократна доза на адреналин, при тежък колапс и шок, при възрастни е: а/ 1 мг/кг тегло

б/ 5 мг/кг тегло

в/ 1 мг - 0,1% 1 мл

10. Адреналиновата интоксикация се характеризира със: а/ зачервяване на лицето, загуба на съзнание

б/ тахикардия, тахипнея, бледост, студена пот

в/ бледност, микоза, акушерска ръка

11. Кардиогенният шок настъпва: а/ при тежки промени в микроциркулацията

б/ намаляване на централното венозно налягане

в/ при миокарден инфаркт

12. Основни белези в клиниката на шоковите състояния са: а/ тахикардия, тахипнея, изпотяване, влажна кожа

б/ брадикардия, апнея, зачервяване, учестен пулс, разширяване на зениците

в/ аритмия, отоци по крайниците, кашлица

13. При поява на епилептични гърчови състояния прилагаме: а/ електрически дефибрилатор

б/ барбитурати или диазепам i.m.

в/ високи дози Urbason i.v.

14. Измерването на RR при шоковите състояния показва: а/ спад с 30-40 % от началните стойности

б/ повишаване с 20- 30% от началната стойност

в/ не се забелязва промяна

15. Интоксикацията от местни анестетици може да се получи при употреба на: а/ анестетик с коригент

б/ анестетик без коригент

в/ несъобразени дози анестетик

16. Хипертоничната криза се купира с: а/ фурантрил

б/ етилефрин

в/ етилепинефрин

17. При настъпила хипотония се прилага: а/ изотоничен серум + етилефрин i.v.

б/ вливане на едногрупова кръв i.v.

в/ хипертоничен серум + метилерготамин

18. Допълнително усложнение при хипертония може да настъпи от страна на: а/ стомашно-чревния тракт

б/ дихателна система

77

в/ сърдечносъдова система и ЦНС

19. При клинични симптоми за миокарден инфаркт денталния лекар трябва : а/ незабавно да прекрати денталната манипулация и постави пациента в полулегнало

положение, с осигуряване приток на чист въздух и венозен път с вливане на

физиологичен разтвор;

б/ незабавно да прекрати денталната манипулация и постави пациента в положение

Тренделенбург, осигуряване на спешна консултация с кардиолог;

в/ незабавно да прекрати денталната манипулация и постави на пациента i.v. Urbason;

20. Извеждането на болен от хипогликемична кома се постига с: а/ венозно въвеждане на 20% глюкоза

б/ венозно въвеждане на 0,3 – 0,5 mg Adrenalin

в/ венозно въвеждане на 10-20 Е инсулин система




ТЕМА: Алергични реакции при местно обезболяване в устната кухина и ЛЧО /идиосинкразия, уртикария, едем на Квинке, алергичен шок/

ТЕСТ 1. Идиосинкразията представлява: а/ качествено абнормен отговор на организма към определено лекарство, който не е

свързан с неговото фармакологично действие

б/ антиген-антитяло зависима алергична реакция от бърз тип

в/ антиген-антитяло зависима алергична реакция от бавен тип

2. Идиосинкразията се характеризира с появата на: а/ червени петна по кожата на тялото

б/ папули по кожата

в/ няма кожни промени по тялото

3. При появата на идиосинкразия започваме лечение с: а/ калциеви антагонисти

б/ антихистаминови препарати

в/ нестероидни противовъзпалителни средства

4. При развитието на анафилактичен шок кръвното налягане на болния е: а/ повишено

б/ нормално

в/ понижено

5. Лечението на анафилактичния шок започва с прилагането на : а/ адреналин

б/ бързо действащ кортикостероид

в/ адреналин и бързо действащ кортикостероид

6. Едемът на Quincke се характеризира с:

78

а/ зачервяване и загуба на съзнание

б/ голям, плътен инфилтрат в области, богати на рехава съединителна тъкан

в/ появата на оток в птеригомандибуларното пространство

7. При едем на Quincke понякога се наблюдава: а/ рецидивираща парализа на n. facialis

б/ затруднение в дишането

в/ диплопия

8. Лечението на едема на Quincke с едем на ларинкса и хипотензия се извършва с: а/ трахеотомия и НСПВС

б/ антихистамини

в/ адреналин и бързодействащи кортикостероидни препарати

9. Антихистаминови препарати са: а/ Flagyl, Acetysal, Paracetamol

б/ Diazepam, Lexotan, Xanax

в/ Allergosan, Tavegyl, Clemastin

10. Скарификационните проби, при анамнеза за свръхчуствителност, се отчитат на: а/ 20 мин.

б/ 1 час

в/ 48 час

11. Уртикарията е резултат на : а/ алергично имунологична реакция

б/ извратена неимунна реакция

в/ а + б

12. Мълниеносната форма на анафилактичния шок настъпва: а/ веднага или 3 до 10 мин. след контакт с медикамента

б/ 30 мин. след контакт с медикамента

в/ 30-60 мин. след контакт с медикамента

13. Клинично уртикарията се представя главно с появата на: а/ червени петна по кожата на лицето

б/ папули по кожата, които представляват оток на цялата дерма, подкожната тъкан, а

понякога и подлежащите мускули

в/ папули по кожата, които представляват оток главно на папиларния слой на кожата

14. При епикутанната проба за чувствителност: а/ накапваме изпитваният анестетик върху кожата

б/ въвеждаме анестетика подкожно

в/ въвеждаме анестетика дълбоко мускулно

15. При скарификационната проба: а/ въвеждаме анестетика интрадермално

б/ правим драскотини върху кожата

в/ въвеждаме анестетика подлигавично

16. При скарификационната проба: а/ трябва задължително да получим кървене

б/ не трябва да се получава кървене

в/ кървене се предизвиква по преценка на лекаря

17. Наличието на алергия при кожните проби за чувствителност се отбелязва по следния начин: а/ с различен брой плюсове, в зависимост от тежестта на реакцията

б/ описва се подробно с думи

в/ с различен брой плюсове, в зависимост от тежестта на реакцията и се описва

подробно с думи

18. Максималната еднократна доза Адреналин при шок е: а/ 1 мг/кг. тегло

б/ 5 мг/кг. тегло

79

в/ 0.1%, 1 мл.

19. Калциевите препарати и антихистаминовите средства са: а/ задължителни при спешната борба с алергичния шок

б/ използват се по преценка на лекаря, при спешната борба с алергичния шок

в/ са противопоказани, при спешната борба с алергичния шок

20. Част от предварителната противоалергична подготовка включва приема на: а/ Аllergosan + Tavegyl

б/ Diazepam+ Vit. B1

в/ Verapamil+ Furanthril




ТЕМА: Методи на обезболяване при екстракция на зъби и оперативни намеси на горна челюст

ТЕСТ

1. При туберална анестезия се обезболява зоната инервирана от: а / rami alveolares superiorеs posteriores

б/ nervus auriculotemporalis

в/ nervus infraorbitalis 2. При туберална анестезия по Фишер, иглата се забожда в дълбочина на: а/ 1 см

б/ 2 см

в/ 3 см

3. При туберална анестезия по Хофер иглата се забожда в преходната гънка над: а/ дистовестибуларния корен на 6 ти зъб

б/ мезиовестибуларния корен на 7ми зъб

в/ дистовестибуларния корен на 7ми зъб

4. Устата на пациента при интраорална туберална анестезия е: а/ максимално отворена


в/ това няма значение за изпълнение на анестезията

5. При екстраорална туберална анестезия иглата се придвижва: а/ на 2,5 см дълбочина и нагоре, назад и навътре

б/ на 2,5 см дълбочина и нагоре, назад и навън

в/ нагоре, назад и навътре до загуба на кост

6. Foramen infraorbitalae се намира: а/ в пресечната точка на мислените линии, пуснати от зеницата на окото и

крилото на носа

б/ на 5-8 мм под sutura zygomaticomaxillaris

в/ на 1 см над апекса на кучешкия зъб

80

7. Целевият пункт при инфраорбитална анестезия е : а/ пресечната точка на мислените линии, спуснати от зеницата на окото и

крилото на носа

б/ областта на foramen infraorbitalae

в/ sutura zygomaticomaxillaris

8. При инфраорбитална анестезия по Старобински, Васильев и др. иглата се забожда в преходната гънка над: а/ страничния резец

б/ кучешкия зъб

в/ първи премолар

9. Инфраорбитална анестезия по Йоргенсен се изпълнява, като иглата се забожда в преходната гънка над: а/ страничния резец

б/ първи премолар

в/ втори премолар

10. При инфраорбитална анестезия по Йоргенсен посоката на движение на иглата е: а/ нагоре, назад и навън

б/ нагоре, назад и навътре

в/ нагоре

11. При екстраорална инфраорбитална анестезия, иглата се забожда в: а/ проекцията на инфраорбиталния отвор

б/ пресечната точка на мислените линии спуснати от зеницата и крилото на носа

в/ средата на трагоорбиталната линия

12. При инфраорбитална анестезия по метода на Войно-Ясенецкий иглата се забожда: а/ в преходната гънка над горночелюстния кучешки зъб

б/ в преходната гънка над първия горночелюстен премолар

в/ в преходната гънка над втория горночелюстен премолар

13. Foramen palatinum major се намира средно на: а/ 0,5 см от средата на палатиналния ръб на алвеолата на последния


б/ 1 см от средата на палатиналния ръб на алвеолата на последния


в/ 1,5 см от средата на палатиналния ръб на алвеолата на последния


14. С анестезията на n. palatinus major се обезболява : а/ молари и премолари

б/ палатиналната лигавица до мислената линия, минаваща през дисталните

повърхности на вторите премолари

в/ палатиналната лигавица до мислената линия, минаваща през дисталните

повърхности на кучешките зъби

15. При анестезия на n. palatinus major иглата се забожда: а/ от срещуположния на обезболяването устен ъгъл на 1см пред foramen

palatinum major, на дълбочина 0,25-0,5см

б/ от страната на обезболяването на 1 см пред foramen palatinum major, на

дълбочина 0,25-0,5см

в/ от срещуположния на обезболяването устен ъгъл на 0,5см пред foramen

palatinum major на дълбочина 0,5-1см

16. При инфраорбитална анестезия по метода на Войно-Ясенецкий иглата се въвежда на дълбочина: а/ 1.5 см

б/ 2 см

в/ 2.5 см

17. Терминална анестезия на горна челюст може да се приложи при екстракция на:

81

а/ резци и кучешки зъби


в/ всички зъби на горна челюст

18. N. nasopalatinus е клон на : а/ n. mandibularis от n. alveolaris inferior

б/ n. maxillaris от ganglion pterygopalatinum

в/ n. maxillaris от n. infraorbitalis

19. Горночелюстните резци и кучешки зъби се инервират от следните нервни влакна: а/ rami alveolares superiores anteriores

б/ rami alveolares superiors medii

в/ n. Infraorbitalis

20. При интраоралния метод на анестезия на n. nasopalatinus иглата се забожда: а/ на около 1 см медиално от проекцията на корена на зъба, подлежащ на


б/ в лигавицата на твърдото небце на около 1см в страни от papilla incisiva от

страната на обезболяването

в/ в лигавицата на твърдото небце в основата на papilla incisiva от


82




ТЕМА: Методи на обезболяване при екстракция на зъби и оперативни намеси на долна челюст

ТЕСТ

1. Терминална анестезия на долна челюст може да се използва при екстракция на: а/ резци и кучешки зъби


в/ всички зъби на долна челюст

2. При анестезия по Вайсбрем устата на пациента е : а/ полуотворена

б/ максимално отворена

в/ отворена около 3 см.

3. При анестезия по Вайсбрем нивото на забождане на иглата е: а/ на 0,5 см от дъвкателната повърхност на долночелюстните молари, а ако те

липсват на 1,5 от билото на алвеоларния гребен на долна челюст

б/ на 0,5 см. от дъвкателната повърхност на горночелюстните молари, а ако те

липсват на 1,5 см. от билото на алвеоларния гребен на горната челюст


4. При анестезия по Вайсбрем се обезболяват: а/ n. alveolaris inferior, rr. buccales n. facialis, n. lingualis

б/ n. alveolaris inferior, n. buccalis

в/ n. alveolaris inferior, n. buccalis, n. lingualis

5. Кои от методите са аподактилни: а/ Вайсбрем и Levit

б/ Вайсбрем и Halstedt-Braun

в/ Вайсбрем и Akinosi

6. При анестезията по Halstedt-Braun нивото на забождане на иглата е : а/ на 1см над дъвкателната повърхност на долночелюстните молари

б/ на 1см под дъвкателната повърхност на горночелюстните молари


7. При анестезията по Halstedt-Braun спринцовката се позиционира : a/ от срещуположния устен ъгъл в областта на канините

б/ от срещуположния устен ъгъл в обрлстта на премоларите

в/ от страната на обезболяването.

8. Целевия пункт при анестезията по Gow-Gates е: а/ torus mandibulae

б/ долната част на sulcus colli mandibulae

в/ горната част на sulcus colli mandibulae

9. При анестезията по Gow-Gates иглата навлиза в тъканите: а/ на 1,5 см

б/ на 2 см

в/ на 2,5 см

10. При анестезията по Gow-Gates спринцовката се ориентира така, че: а/ иглата да пресича палатиналните туберкули на втори горночелюстен молар

от страната на обезболяването

б/ иглата да пресича палатиналните туберкули на първи горночелюстен молар от


83

в/ иглата да пресича палатиналните туберкули на втори горночелюстен молар от

срещуположната на обезболяването страна

11. При методът на La Guardia: а/ иглата се въвежда покрай вестибуларната повърхност на зъбите на долната


б/ иглата се въвежда покрай вестибуларната повърхност на зъбите на долната

челюст и се забожда в лигавицата зад margo anterior mandibulae;

в/ иглата се въвежда покрай вестибуларната повърхност на шийките на зъбите на

горната челюст и се забожда в лигавицата медиално на margo anterior mandibulae;

12. При анестезия по метода на Akinosi пациента е с: а/ максимално отворена уста

б/ полуотворена уста

в/ затворена уста

13. При метода на Akinosi: а/ иглата се въвежда успоредно и на нивото на мукогингивалната линия на

долночелюстните молари от страната на обезболяването;

б/ иглата се въвежда успоредно и на нивото на прикрепената гингива на

горночелюстните молари от страната на обезболяването;

в/ иглата се забожда в преходната гънка на нивото на мукогингивалната линия

на горночелюстните молари от страната на обезболяването;

14. При метода на Akinosi: а/ задължително се стига до кост


в/ иглата навлиза на дълбочина 3,5 см.

15. Berscher -Дубов-Уваров е: а/ подчелюстен метод за анестезия на долна челюст

б/ задчелюстен метод за анестезия на долна челюст

в/ трансинцизурен метод за анестезия на долна челюст

16. При анестезия по Berscher се обезболява: а/ n. alveolaris inferior

b/ n. alveolaris inferior et n. lingualis

в/ n.alveolaris inferior et n. buccalis

17. Пo метода на Дубов иглата се въвежда в дълбочина на: а/ 2-2,5 см.

б/ 3-3,5 см.

в/ 4-4,5 см.

18. Методът на Pehr Gadd е: а/ трансинцизурен метод

б/ подчелюстен метод

в/ задчелюстен метод

19. При методът на Klein-Sicher: a/ иглата се забожда на 1,5-2 см. пред ъгъла на долната челюст и се придвижва

по вътрешната повърхност на клона на дълбочина 3,5-4.0 см;

б/ иглата се забожда на 1см под processus mastoideus и перпендикулярно се

въвежда на дълбочина 3-3,5 см;

в/ иглата се забожда на 2,5 см пред външния слухов канал под зигоматичната

дъга през incisura mandibulae и се въвежда на дълбочина 4-4,5 см;

20. Кой от следните анатомични ориентири използвани при дактилните мандибуларни методи е константен и не се променя във времето? а/ crista temporalis

б/ trigonum retromolarae

в/ fovea retromolaris

84



УПРАЖНЕНИЕ №14 – 4 КУРС

ТЕМА: Местно обезболяване в детска възраст

ТЕСТ

1. При деца челюстните кости са изградени от: а/ тънки компактни пластинки с много спонгиоза между тях

б/ дебели компактни пластинки с малко спонгиоза между тях

в/ тънки компактни пластинки с малко спонгиоза между тях

2. Устройството на челюстните кости, при деца до 6 год., позволява с терминална анестезия да се екстрахират:

а/ всички зъби на горна и резци и канини на долна челюст

б/ само зъби на горна челюст

в/ всички зъби на горна и долна челюст

3. Максималната доза на Артикаин при деца е: а/ 5.5 мг/кг

б/ 4.4 мг/кг.

в/ 5мг/кг.

4. Адреналин не се добавя към анестетичните разтвори за деца до: а/ 4-5 години



5. При новороденото големината на долночелюстния ъгъл е: а/ 110°- 120°

б/ 120°- 130°

в/ 140°

6. Максималната доза на лидокаин за деца е: а/ 4.4 мг/кг

б/ 5 мг/кг

в/ 7 мг/кг.

7. При новороденото foramen mandibulae е разположен: а/ на нивото на алвеоларния гребен

б/ под нивото на алвеоларния гребен

в/ на нивото на дъвкателната повърхност на зъбите

8. На деца до 4-5 год., при анестезията по Вайсбрем иглата се забожда: а/ на нивото на дъвкателната повърхност на поникналите долночелюстни временни олари

б/ на 5мм над нивото на дъвкателната повърхност на поникналите временни молари

в/ под нивото на дъвкателната повърхност на поникналите временни молари

9. На деца в предучилищна възраст, при анестезия по Вайсбрем иглата се забожда: а/ на нивото на дъвкателната повърхност на прорязалите временни молари

б/ на нивото на прорязалия първи постоянен долночелюстерн молар

в/ на 3 мм над нивото на прорязалия първи постоянен молар

10. При деца от 7 до 12 г. при анестезия по Вайсбрем иглата се забожда: а/ на 2-3 мм над дъвкателната повърхност на долночелюстните молари

б/ както при възрастни

в/ на 5-6 мм над дъвкателната повърхност на долночелюстните молари

85

11. Максималната еднократна доза на Atropini sulfas при деца, използван за премедикация е: a/ 0.1-0.2мг/кг

б/ 0.01-0.02 мг/кг

в/ 0.001-0.002 мг/кг

12. Максималната еднократна доза на Diazepam при деца, използван за премедикация е:

а/ 1.2 mg/kg

б/ 0.2 mg/kg


13. Еднократната максимална доза на Phenobarbital, използван за премедикация при деца е: а/ 3-4 mg/kg

б/ 5-6 mg/kg

в/ 7-7.5 mg/kg

14. Ориентир за туберална анесезия при деца до 10-11 години е: а/ втори млечен горночелюстен молар

б/ първи постоянен горпночелюстен молар

в/ втори постоянен горночелюстен молар

15. При страхливи и превъзбудени деца е уместно да се направи: а/ ранна и непосредствена премедикация

б/ използване само на контактна анестезия

в/ отлагане на манипулацията

16 . Кой от изброените анестетици не трябва да се прилага при деца до 10 години? а/ Артикаин

б/ Дикаин

в/ Лидокаин

17. В кой случаи е ограничено използване на местно обезболяване? а/ при малки деца и деца с психични отклонения

б/ при наличие на ограничен възпалителен процес

в/ при всички деца до 10 години

18. В кой от случаите е възможно да се ползва само контактна анестезия? а/ при екстракция на временни зъби с напълно резорбирани корени

б/ при наличие на възпалителен процес около зъба

в/ при невъзможност да се направи друго обезболяване

19. При екстракцията на млечни зъби с ненапълно резорбирани корени се използва: а/ контактна анестезия

б/ терминална анастезия


20. При остър възпалителен процес в детска възраст се прилага : а/ местно обезболяване като се спазват правилата на Верлоцки

б/ контактна анестезия

в/ общо обезболяване

86




ТЕМА: Обезболяване при възпалителни процеси в устната кухина и ЛЧО

ТЕСТ 1. Кой е уточнил правилата за местно обезболяване при възпалителни процеси?

а/ Hoffer

б/ Верлоцки

в/ Fisher

2. Първото правило за обезболяване при възпалителни процеси гласи, че: а/ анестетичният разтвор не трябва да се инжектира във възпалитeлното огнище

б/ анестетичният разтвор трябва да се инжектира в зоната на възпалението, за да

има ефект от анестезията

в/ няма значение къде ще се инжектира анестетичният разтвор

3. Второ правило за обезболяване при възпалителни процеси гласи, че: а/ иглата може да преминава през възпалителното огнище, но трябва

задължително да достигне до здрава тъкан

б/ иглата не бива да преминава през възпалителното огнище, за да достигне до

здрава тъкан

в/ при наличие на възпаление се извършва хирургична намеса без анестезия

4. Трето правило за обезболяване при възпалителни процеси гласи, че: а/ гнойното огнище се обгражда с анестетичен разтвор, без да се навлиза в него

б/ гнойното огнище се обгражда с анестетичен разтвор, като задължително се

навлиза в него

в/ извършващият анестезията сам решава дали да навлезе или не с иглата в

гнойното огнище

5. Активността на местните анестетици: а/ намалява в кисела среда

б/ нараства в кисела среда

в/ не се влияе от киселинността на средата

6. При наличие на остър възпалителен процес в областта на горночелюстните молари е препоръчително да се приложи:

а/ терминална инфилтративна анестезия

б/ туберална анестезия

в/ контактна анестезия

7. При наличие на остър възпалителен процес в областта на горночелюстните резци и кучешки зъби е препоръчително да се приложи:

а/ екстраорална инфраорбитална анестезия

б/ терминална инфилтративна анестезия

в/ а + б

8. При интраоралния метод за туберална анестезия по Фишер иглата се забожда: а/ в преходната гънка над мезиовестибуларния корен на 6-ти зъб

б/ в преходната гънка над мезиовестибуларния корен на 7-ти зъб

в/ в преходната гънка на нивото на 8-ми зъб

9. При интраорална инфраорбитална анестезия по Вайсблат иглата се забожда: а/ в преходната гънка над кучешкия зъб на горната челюст и се придвижва

нагоре, назад и навън, докато стигне до кост;

б/ в преходната гънка над страничния резец на горната челюст и се придвижва

нагоре, назад и навън около 2 см., докато стигне до кост;

87

в/ в преходната гънка между централния и страничния резец на горната челюст

и се придвижва нагоре, назад и навън около 2 см , докато стигне до кост;

10. При възпалителни процеси в устната кухина е препоръчително да се прилага: а/ терминална анестезия

б/ проводна анестезия

в/ работи се без анестезия

11. Общата анестезия може да протече: а/ със загуба на съзнанието

б/ без загуба на съзнанието

в/ а + б

12. Колко стадия на обща анестезия се наблюдават според Гьодел? а/ 2

б/ 3

в/ 4

13. Кой стадий при общото обезболяване е оперативен? а/ първи и втори

б/ трети

в/ четвърти

14. При ограничено отваряне на устата вследствие на възпалителен процес, за обезболяване на долна челюст може да се приложи:

а/ анестезия по Вайсбрем

б/ анестезия по Гоу-Гейтс

в/ анестезия по Акиноси

15. При невъзможност за отваряне на устата вследствие на възпалителен процес се прилага:

а/ анестезия по Гоу-Гейтс

б/ анестезия по Берше-Дубов-Уваров

в/ анестезия по Левит

16. При анестезията по Акиноси, приложена при наличие на възпалителен процес в устната кухина :

а/ задължително се стига до кост


в/ зависи от ефекта, който искаме да постигнем

17. При възпалителни процеси в устната кухина времето за настъпване на анестезия е:

а/ удължено

б/ скъсено

в/ без промяна

18. Анестезията по метода на Берше-Дубов-Уваров, приложена при възпалителен процес в устната кухина и невъзможност за отваряне на устата представлява:

а/ почелюстен метод за анестезия на долна челюст

б/ задчелюстен метод за анестезия на долна челюст

в/ трансинцизурен метод за анестезия на долна челюст

19. Анестезията по метода на Клайн-Зихер, приложена при възпалителен процес в устната кухина и невъзможност за отваряне на устата се извършва като:

а/ иглата се забожда на 1,5-2 см. пред ъгъла на долната челюст и се придвижва

по вътрешната повърхност на клона на дълбочина 3,5- 4 см.

б/ иглата се забожда на 1см под процесус мастоидеус и перпендикулярно се

придвижва на дълбочина 3-3,5 см.

в/ иглата се забожда на 2,5 см. пред външния слухов канал под зигоматичната

дъга през incisura mandibulae и се въвежда на дълбочина 4- 4,5 см.

88

20. При анестезия по метода на Ла Гуардия, приложена при възпалителен процес в устната кухина и невъзможност за отваряне на устата иглата се забожда:

а/ на нивото на шийките да долночелюстните молари

б/ на нивото на шийките на горночелюстните молари

в/ на нивото на мукогингивалната граница на долната челюст

12. Какви физиологични промени настъпват в организма при остри възпалителни процеси? 13. Какви са изискванията към обезболяването при остри възпалителни процеси? 14. Анестезията по метода на кой автор се нарича трансинцизурален метод? 15. При тризмус прилагаме анестезия по метода на ГоуГейтс или анестезия по Ла Гуардия?

89




ТЕМА: Клинична смърт – клиника, диагностика и поведение ТЕСТ

1. Що е клинична смърт: а/ внезапно спиране на сърдечната дейност

б/ силно понижено артериално налягане

в/ парализа на дихателната мускулатура

2. Клиничната смърт е: а/ обратимо състояние

б/ необратимо състояние

в/ състояние без физически промени

3. Най-чувствителен орган при спиране на кръвообращението /клинична смърт/ е: а/ главният мозък

б/ сърдечният мускул

в/ бъбреците

4. Времето, през което могат да настъпят обратими процеси в кората на главния мозък, без кръвоснабдяване при клинична смърт е:

а/ от 3 до 3 ½ минути

б/ от 3 ½ до 7 минути

в/ от 7 до 10 минути

5. Водещ клиничен белег при настъпването на клиничната смърт е: а/ загуба на съзнание

б/ спонтанно уриниране

в/ спиране на сърдечната дейност

6. Първа и основна грижа на денталния лекар при настъпването на клиничната смърт е:

а/ възстановяване на сърдечната дейност б/ възстановяване на рефлексите

в/ възстановяване на съзнанието

7. Възстановяването на кръвообращението се постига най-бързо чрез: а/ индиректен масаж на сърцето и изкуствено дишане

б/ електрическа дефибрилация

в/ медикаментозно лечение

8. Изкуствено дишане в извънболнична обстановка се прави: а/ уста в уста, уста в тръба, уста в нос

б/ чрез оротрахеална интубация

в/ чрез назотрахеална интубация

9. Съотношението между екстракардиалния масаж на сърцето и обдишването за 1 минута, извършено от зъболекаря и сестрата е:

а/ 5 :1

б/ 10 : 1

в/ 15 : 2

10. Клиничната смърт се случва най-често при: а/ прогресиращи заболявания в стадий на неличимост

б/ внезапен инцидент с прекъсване на сърдечна функция

в/ прогресиращи заболявания в стадий на неличимост и внезапен инцидент

11. Диагнозата клинична смърт се поставя: а/ след измерване на артериалното налягане

б/ след измерване на пулсовата честота

90

в/ след измерване на пулсова и дихателна честота

12. Основни клинични белези при настъпването на клиничната смърт са: а/ загуба на съзнание, изчезване на пулс, спиране на дишане, разширяване

на зеници.

б/ хиперемия на кожата, загуба на съзнание, дъх на ацетон

в/ прострация, замъглено съзнание, забавени рефлекси

13. При липса на ефект от изкуственото дишане и сърдечният масаж се прилага: а/ инжектиране на адреналин интракардиално

б/ кръвопреливане и катетеризация

в/ трахеотомия и адреналин интравенозно

14. След успешното преодоляване на клиничната смърт, лечението е насочено главно към:

а/ борба с настъпващата инфекция и интоксикация

б/ възстановяване функциите на органите в коремната кухина

в/ стабилизиране на сърдечната дейност, кръвообращението, борба с мозъчния оток.

15. Какво е биологична смърт? а/ начален стадий на клиничната смърт

б/ необратимо прекратяване на жизнените функции

в/ обратимо прекратяване на жизнените функции

16. Биологична смърт може да настъпи при: а/ прогресиращи заболявания в стадий на нелечимост

б/ изчерпване защитните сили на организма

в/ продължително медикаментозно лечение

17. Причините, предизвикващи възникването на клиничната смърт са: а/ винаги едни и същи

б/ разнообразни

в/ могат предварително да се открият

18. Колко е минималното време за кардиопулмонално възстановяване? а/ до 30 минути

б/ до 20 минути

в/ до 10 минути

19. Кога се използва дефибрилатор? а/ винаги при клинична смърт

б/ при наличие на камерни фибрилации, нелечими по друг начин

в/ при наличие на сърдечен синусов ритъм

20. Лечение последиците от клиничната смърт става: а/ в стационарни условия

б/ в домашни условия

в/ в стационарни и домашни условия

91




ТЕМА: Усложнения при екстракция на зъби от локален характер. Клиника, диагностика и поведение

ТЕСТ 1. Кои от следните движения на клещата могат да доведат до счупване на горночелюстни и долночелюстни молари? а/ ротационни

б/ луксационни

в/ ротационни и луксационни

2. При екстракцията на кои резци на горната челюст не се извършват ротационни движения? а/ централни

б/ латерални

в/ централни и латерални

3. При кои случаи може да се фрактурира коронката на подлежащия за екстракция зъб? а/ при груба работа с клеща или лост

б/ по невнимание на стоматолога

в/ при груба работа с клеща или лост и по невнимание на денталния лекар

4. Съседен зъб може да бъде луксиран в случаи: а/ когато служи за опора на лоста

б/ при натиск с клеща

в/ при неправилна позиция на денталния лекар

5. При кои етапи на екстракцията може да бъде увреден антагониста на екстрахирания зъб? а/ луксация

б/ синдесмотомия

в/ тракция

6. При екстракция на кои зъби най-често се получава фрактура на tuber maxillae? а/ първи горночелюстни молари

б/ горночелюстни премолари

в/ горночелюстни мъдреци

7. Разкъсване на меките тъкани се получава, когато не се извърши: а/ тракция

б/ луксация

в/ синдесмотомия

8. Мандибуларният канал може да бъде открит при затруднена екстракция на: а/ резци

б/ премолари

в/ молари

9. Фрактура на долната челюст, най-често, се получава при: а/ груба екстракция или издлетяване на мъдреци и молари

б/ груба екстракция или издлетяване на резци

в/ груба екстракция или издлетяване на премолари

10. Какво е поведението на лекаря по дентална медицина, когато попадне зъб в храносмилателната система? а/ да назначи рентгенография

92

б/ да потърси консултация с гастроентеролог

в/ да назначи на пациента кашави храни

11. При попадане на зъб в дихателните пътища, денталният лекар е длъжен да направи следното: а/ да потърси консултация с интернист

б/ да осигури проходимост на дихателните пътища

в/ да назначи рентгенография на белите дробове

12. Луксация на ТМС най-често се получава при: а/ екстракция на горночелюстни мъдреци

б/ екстракция на горночелюстни премолари и молари

в/ екстракция на долночелюстни молари

13. За перфорация на максиларния синус говорим в случаите когато се създаде: а/ комуникация на устната и носна кухини

б/ комуникация между устна и синусна кухини

в/ комуникация между устна, носна и синусна кухина

14. Перфорация на максиларния синус се получава, най-често, при екстракция на: а/ премолари

б/ молари и мъдреци

в/ премолари, молари и мъдреци

15. Предпоставки за перфорация на максиларния синус има при: а/ топографоанатомични особености и близостта на отделните групи зъби със

синусната кухина

б/ патологично увреждане на костната основа на синусната кухина

в/ а + б

16. Диагностицирането на перфорацията на максиларния синус се постига въз основа на: а/ положителна проба на Walsalva

б/ поява на кръв през съответната ноздра

в/ а + б

17. Поведението на лекаря по дентална медицина при лечението перфорация на максиларен синус се определя от: а/ състоянието на максиларния синус

б/ естеството на патологичния процес на екстрахирания зъб

в/ големината на перфорацията

18. При малки перфорации и здрав максиларен синус лечението се състои в: а/ назначаване само на антибиотик

б/ покриване на екстракционната рана с повърхностна тампонада

в/ затваряне на перфорацията с ламбо и назначаване на антибиотик

19. При по-големи перфорации на максиларния синус лечението се състои в: а/ изчакване спонтанно заздравяване на перфорацията

б/ затваряне на перфорацията с мукопериостално ламбо и назначаване на

антибиотик

в/ назначаване на антибиотик и НСПВС

20. При екстракция на горночелюстните молари някой от корените може да попадне в: а/ околните меки тъкани

б/ синусна кухина

в/ а + б

93




ТЕМА: Кръвоизливи при и след екстракция на зъби. Клиника, диагностика и поведение

ТЕСТ 1. Кога се говори за кръвоизлив след екстракция? а/ когато кървенето не е спряло след 5 мин.

б/ когато кървенето не е спряло след 15 мин.

в/ когато кървенето не е спряло след 25 мин.

2. Кой е верният правопис?: а/ haemorhagiа post exstractionem

б/ haemorrhagiа post extractionem

в/ hemorrhagiа post extractionem

3. Кое заболяване може да бъде причина за хеморагия? а/ еритремия

б/ тромбоцитопения

в/ тромбоцитоза

4. Какви манипулации се извършват при хеморагия? а/ ревизия на раната, тампонада или шев

б/ ревизия, дренаж и кюретаж

в/ ревизия, дренаж и инцизия

5. Кой фактор на кръвосъсирването липсва при хемофилия “А”? а/ IX

б/ VIII

в/ X

6. Кои медикаменти са причина за кръвоизливи? а/ аналгин, вазопрен, парацетамол

б/ синтром, аспирин, антистенокардин

в/ панадол, допамин, изоптин

7. При късни кръвоизливи се изследва: а/ RR, елементарен хемостазен статус

б/ урина, ДКК, общ белтък

в/ СУЕ, кръвна захар, урея

8. При хеморагични диатези се прави: а/ заместваща терапия

б/ антикоагулантна терапия

в/ фибринолитична терапия

9. Кои медикаменти се използват за обща хемостаза? а/ вит.”С”, Вит.”К”, дицинон

б/ вит “К” , Новфилин, Фраксипарин

в/ вит.”С”, Вит.”К”, Хлофазолин

10. Кои са нормалните стойности на INR при здрави пациенти? a/ 0,9 - 5

б/ 3,3- 4,8

в/ 0,9 - 1,3

11. При екстракция на горночелюстни молари може да се получи силно кървене при: а/ скъсване на а. palatina accessoria

б/ перфорация на sinus maxillaris

в/ а+б

94

12. При екстракция на долночелюстни мъдреци има опасност от кървене при: а/ разкъсване на а. mandibularis

б/ разкъсване на a. palatina ascendens

в/ разкъсване на a. alveolaris inferior

13. Причина за кръвоизлив при екстракция на зъби може да има при: а/ болни с чернодробни заболявания

б/ болни с белодробени заболявания

в/ а+б

14. Кръвотечението след екстракция на зъб има: а/ капилярен характер

б/ венозен характер


15. Следекстракционният кръвоизлив може да бъде: а/ ранен

б/ късен

в/ а + б

16. Поведението при следекстракционен кръвоизлив зависи от: а/ скоростта на кървене

б/ причината за кървене

в/ продължителността на кървене

17. Изясняване на елементарния хемостазен статус включва изследване на: а/ левкоцити, СУЕ, еритроцити, тромбоцити

б/ време на кървене и съсирване, брой на тромбоцитите, протомбиново време

в/ време на кървене и съсирване, ДКК

18. Тромбоцитопатията представлява:

а/ намален брой на тромбоцитите

б/ увеличен брой на тромбоцитите

в/ нарушена функция на тромбоцитите

19. При упорито кървене след извършена локална хемостаза пациентът се насочва за: а/ консултация с хематолог

б/ консултация с ревматолог

в/ консултация с ендокринолог

20. Предварителната подготовка на пациенти с доказани нарушения в хемостазата се провежда от: а/ дентален лекар или орален хирург

б/ дентален лекар или лицево-челюстен хирург

в/ личен лекар или хематолог

95




ТЕМА: Следекстракционни алвеолити. Клиника, диагностика, диференциална диагностика и лечение

ТЕСТ 1. Следекстракционният алвеолит е: а/ възпаление на белодробни алвеоли

б/ възпаление на костен мозък

в/ възпаление на зъбна алвеола

2. Диагнозата остър следекстракционен алвеолит се поставя, когато: а/ е извършена алвеолектомия или алвеолотомия

б/ възникне абсцес около алвеолата

в/ има засилване на болката 24/48ч след екстракцията

3. Основният симптом при алвеолита е: а/ силна, постоянна, интензивна, ирадиираща болка

б/ добре изразения оток около алвеолата

в/ отмитият кръвен коагулум и оголения алвеоларен гребен

4. За по-добрата диагностика на алвеолита са необходими: а/ по- добра анамнеза

б/ анамнеза и екзактен клиничен преглед

в/ анамнеза, пълна кръвна картина с ДКК, рентгенография

5. Причинен фактор за поява на алвеолит може да бъде: а/ недобра синдесмотомия

б/ продължително, слабо кървене от екстракционната рана

в/ дилатирана алвеола или чужди тела в нея

6. Следекстракционен алвеолит може да възникне при: а/ груба, травматична екстракция или остри ръбове на алвеолата

б/ увреждане на периодонталните влакна

в/ тракция без предварителна синдесмотомия, луксация или ротация

7. При следекстракционен алвеолит е налице: а/ dolor post extractionem

б/ обилно гноетечение от екстракционната рана

в/ дифузно възпаление на всички тъкани около алвеолата

8. По-често, следекстракционен алвеолит се наблюдава при: а/ многокоренови зъби на горна челюст

б/ многокоренови зъби на долна челюст

в/ многокоренови зъби на двете челюсти

9. Рискът от възникване на постекстракционен алвеолит е по-голям при: а/ пушачи

б/ непушачи

в/ алкохолици

10. Под dolor post extractionem се разбира: а/ нормална болкова реакция след всяка екстракция на зъб

б/ болестен болков синдром

в/ болезнен тик на лицето след екстракция

11. Силната постоянна ирадиираща болка е характерна най-вече за: а/ alveolitis sicca

б/ alveolitis hyperplastica

в/ alveolitis chronica еxacerbatа

96

12. Лечението на постекстракционния алвеолит има за цел да: а/ премахне некротична кост

б/ кюретира венеца около алвеолата

в/ превърне вялата екстракционна рана в свежа оперативна

13. Локалното лечение на постекстракционния алвеолит се състои в: а/ ежедневна промивка на алвеолата

б/ кюретаж на алвеолата на всеки 2 дни

в/ опреснителен кюретаж на алвеолата и създаване на оптимални условия за зарастване.

14. Медикаментозното лечение при постекстракционния алвеолит става чрез: а/ ежедневни промивки с хибитанов разтвор 1:1000

б/ ежедневни промивки с хибитанов разтвор 1:1000 и 3% Н2О2

в/ аплициране на алвожил /Alvogyl, Indextol/

15. При остър гноен алвеолит /Alveolitis acuta purulenta/ се извършва: а/ ежедневни промивки със слаби антисептици и хлабав марлен

йодоформен дрен

б/ ежедневен кюретаж

в/ ежедневен кюретаж и дрениране на алвеолата през ден

16. Лечението и наблюдението на болен с постекстракционен алвеолит продължава докато: а/ пациентът има болки

б/ започне епителизация на екстракционната рана

в/ а + б

17. Повишаване регенеративната способност на тъканите при алвеолит се постига чрез: а/ физиотерапевтични процедури

б/ ежедневно третиране с контактен анестетик

в/ блокади на денталните плексуси

18. При липса на ефект от продължително локално лечение на постекстракционния алвеолит се препоръчва: а/ ревизия на алвеолата и ежедневен лаваж

б/ ревизия, кюретаж, ежедневен лаваж и дренаж на алеволата

в/ пластично покриване на алвеолата с мукопериостално ламбо

19. Зарастването на екстракционната рана при алвеолит става обикновено: а/ per primam intentionem

б/ per secundam intentionem

в/ sanatio sub crustam

20. Възможно усложнение при алвеолит може да бъде: а/ фокална инфекция

б/ остеомиелит

в/ септичен късен кръвоизлив /per diabrozin/

97




ТЕМА: Усложнения при екстракция на зъби от общ характер. Клиника, диагностика и поведение

ТЕСТ 1. Болният може да загуби съзнание при:

а/ хипертонична криза

б/ хистеричен припадък

в/ синкоп

2. При кои заболявания болните си избират място за припадане? а/ епилепсия

б/ хистерия

в/ синкопални състояния

3. Загубата на съзнание при синкопа е: а/ мигновенна

б/ краткотрайна

в/ продължителна

4. Упорито главоболие се получава след: а/ хистеричен припадък

б/ синкоп и колапс

в/ епилептичен припадък

5. При колапс се инжектира: а/ Coffeini natrii benzoici, Etilefrin /ефортил/

б/ Diazepam, Phenobarbital

в/ Chlophazolin

6. При епилептичен припадък и необходимост се прилага: а/ Coffeini natrii benzoici

б/ Phenobarbital natrii

в/ Calcii gluconici + Vit. ”C”

7. Синкопът се дължи на: а/ краткотрайна редукция на перфузията на мозъка с кръв

б/ остра сърдечно - съдова недостатъчност

в/ краткотрайна вазодилатация на съдовете на мозъка

8. Обективни симптоми при синкопа са: а/ тежест в корема, гадене, нарастваща слабост

б/ притъмняване пред очите, световъртеж, изтръпване на крайниците

в/ бледост, студена пот, хипотония, слаб пулс

9. Силно понижен генерализиран съдов тонус може да доведе до: а/ конвулсивен синкоп /с гърч /

б/ колапс

в/ хипогликемична кома

10. При колапс се установява: а/ понижение на артериалното налягане и филиформен пулс

б/ повишение на артериалното налягане и филиформен пулс

в/ без промяна на артериалното налягане със слаб и ненапълнен пулс

11. Кога се налага да се вливат обемнозаместващи разтвори? а/ при конвулсивен синкоп

б/ при тежък колапс

в/ при стенокарден пристъп

98

12. Тонично-клоничен гърч се наблюдава при: а/ конвулсивен синкоп

б/ хистеричен припадък

в/ епилептичен припадък

13. При хипертонична криза се препоръчва да се прилага: а/ Furosemid

б/ Effortill /Etilefrin/

в/ Coffeini natrii benzoici

14. Клинични симптоми с явления на прекома по-често се наблюдават при: а/ хипергликемична кома

б/ хипогликемична кома

в/ а + б

15. Мускулната хипотония е характерна за: а/ хипогликемичната кома

б/ хипергликемичната кома

в/ епилептичния припадък

16. При кома с неясна диагноза, но при диабетно болен реанимацията започва с: а/ парентерално въвеждане на Adrenalin 1 mg.

б/ вливане на 0,9 % Natrii chloridi или 5% Ser. glucose

в/ бързо въвеждане на 10 -20 Е Insulin + i.v. от 20% до 40% Glucosa

17. Исхемичният инсулт се дължи на: а/ пернициозна анемия на мозъка

б/ вазодилатация на мозъчните съдове

в/ променена реология на кръвта

18. При стенокарден пристъп лечението включва: а/ Effortil или Efloran

б/ Effortil, Fasigin

в/ лингвета Nitroglycerin или Isoket spray

19. При стенокарден пристъп пациента се поставя в: а/ положение Тренделберг

б/ седнало положение

в/ лежащо странично положение на дясната страна

20. При хипертонична криза лекарят е длъжен да постави болния в: а/ положение Тренделенбург и да му даде да вдиша амоняк

б/ седнало положение с пуснати крака

в/ полухоризонтално положение със свити крака в колената

99




ТЕМА: Одонтогенни кисти на челюстите. Клиника, диагностика, диференциална диагностника.

ТЕСТ 1. Одонтогенните кисти на челюстните кости биват: а/ радикуларни, фоликуларни и пародонтални

б/ радикуларни, фоликуларни, кератокисти

в/ тапицирани с епител и такива без епителна тапицировка

2. Същинските кисти представляват: а/ кухина, ограничена от съединително-тъканна капсула

б/ патологична кухина, ограничена от съединително-тъканна

капсула, тапицирана отвътре с епител и изпълнена с течно или течно-

кашаво съдържимо

в/ патологична кухина, ограничена от съединително-тъканна капсула, без

епителна тъкан, изпълнена с течно или течно-кашаво съдържимо

3. Кистите, свързани с развитието биват : а/ одонтогенни и неодонтогенни

б/ радикуларни и фоликуларни

в/ резидуални и пародонтални

4. Клиничните прояви при одонтогенните кисти на челюстите са: а/ ограничена подутина, дислокация и луксация на зъби, естетични смущения

б/ ограничена подутина, сетивни и функционални смущения

в/ ограничена подутина с дислокация на зъбите

5. Одонтогенните кисти растат: а/ инфилтративно

б/ експанзивно

в/ смесено

6. В своето развитие радикуларните кисти водят до издуване на костта от: а/ вестибуларно

б/ лингвално

в/ вестибуларно и лингвално

7. За одонтогенните кисти патогномоничен е симптомът на : а/ Валсалва

б/ Лукомский

в/ Дюпюитрен

8. Пунктатът при одонтогенните челюстни кисти е: а/ бистра жълтеникава течност с опалесценция

б/ хеморагично-гноен ексудат

в/ муцинозно съдържимо

9. Рентгенографски одонтогенната киста се представя като: а/ монокистично образувание

б/ поликистично образувание

в/ няма ясен рентгенографски образ

10. Фоликуларните кисти са: а/ одонтогенни

б/ неодонтогенни

в/ на меките тъкани

100

11. Радикуларните кисти са свързани с: а/ коронката на зъба

б/ апекса на зъба

в/ липса на зъб

12. Радикуларните кисти се развиват от: а/ гранулиращ периодонтит

б/ грануломатозен периодонтит

в/ фиброзен периодонтит

13. При нарастване на радикуларна киста коронките на съседните зъби: а/ дивергират

б/ конвергират

в/ прорастват

14.Възникване на остър възпалителен процес е най-вероятно при: а/ резидуалните кисти

б/ фоликуларните кисти

в/ радикуларните кисти

15. Рентгенологично около радикуларна и фоликуларна кисти се наблюдава: а/ склеротичен вал

б/ дифузна сянка

в/ склеротичен вал с множество килийки

16. В пунктата от киста се установяват: а/ холестеролови кристали

б/ холестеринови кристали

в/ мастни капчици и кръв

17. Рентгенологично одонтогенната кератокиста се наблюдава в следните форми: а/ монокистозна, поликистозна и лакунарна

б/ монокистозна, политкистозна и смесена

в/ централна, периферна и смесена

18. Диференциална диагноза на одонтогенната кератокиста може да се направи с: а/ амелобластом, фоликуларна и радикуларна кисти

б/ ерупционна, назолабиална и пародонтална кисти

в/ ерупционна, солитарна и аневризмална кисти

19. Рентгенологично фоликуларната киста се среща в следните варианти: а/ периферен, централен и лабиален

б/ централен, латерален и циркумференциален

в/ вестибуларен, орален и смесен

20. Инфектираните радикуларни кисти клинично протичат като: а/ остър възпалителен процес

б/ хроничен възпалителен процес

в/ остър или хппроничен възпалителен процес

101




ТЕМА: Одонтогенни кисти на челюстите. Хирургично лечение – методи

ТЕСТ 1. Консервативно лечение е приложимо при: а/ фоликуларни кисти

б/ пародонтални кисти

в/ радикуларни кисти

2. Цялостното екстирпиране на кистозния сак се нарича: а/ цистотомия

б/ цистектомия

в/ цистексцереза

3. При хирургично лечение по метода на Парч II кистозният сак се: а/ екстирпира

б/ ексцизира частично

в/ ексцизира цялостно

4. Цистектомия по Васмунд е модификация на метода на: а/ Парч I

б/ Парч II

в/ Настев

5. Методът на Настев е индициран при: а/ малки кисти

б/ пародонтални кисти

в/ големи кисти

6. При операция по метода на Настев се използва: а/ непрекъснат шев

б/ дюшекчийски шев

в/ шев на Донати

7. При цистектомия по метода на Парч II костната кухина е: а/ плътно затворена

б/ съседна на устната кухина

в/ тампонирана с йодоформен дрен

8. При прорастване на одонтогенна киста към синусната кухина се прави операция по метода на: а/ Настев

б/ Парч I

в/ Колдуел-Люк

9. При съвременните методи за лечение на костни кисти се прилага: а/ направлявана костна регенерация

б/ намаляване на костната кухина

в/ създаване кухина, съседна на устната кухина

10. Одонтогенните кисти се лекуват: а/ консервативно


в/ консервативно и хирургично

11. При малки радикуларни кисти /до1,5 см./, със зъби, неперспективни за лечение се прави: а/ екстракция на зъба

б/ цистектомия

102

в/ ектракция на зъба с екстирпация на кистата през алвеолата му.

12. Цистотомията като хирургичен метод за лечение на одонтогенни кисти представлява: а/ цялостна екстирпация на кистозния сак

б/ отстраняване на кистозното съдържимо и предната стена на кистата

в/ инцизия на кистата

13. Цистотомията като хирургичен метод за лечение на одонтогенни кисти е известна още като: а/ метод на Настев

б/ метод на Парч I

в/ метод на Парч II

14. При цистотомия на одонтогенна киста кистозната кухина е : а/ херметизирана

б/ намалена с дюшекчийски шев

в/ съседна на устната

15. При цистотомия по метода на Парч I мукопериосталното ламбо: а/ не се шие

б/ се зашива на глухо

в/ се зашива за останалия кистозен сак

16. Парч е предложил пръв цистотомията при: а/ големи одонтогенни кисти

б/ дермоидни кисти

в/ всички одонтогенни кисти

17. При нагноила киста първо се извършва а/ инцизия

б/ екстирпация

в/ операция по метода на Настев

18. При цистотомия по метода на Васмунд се: а/ отстранява напълно кистозния сак и ламбото не се зашива

б/ отстранява сака и зашива ламбото

в/ запазва сака

19. При големи кисти, обхващащи клона на долната челюст се предпочита: а/ интраорален достъп

б/екстраорален достъп

в/ а +б

20. Когато кистата прораства в максиларния синус и синусната лигавица е патологично променена: а/ кистата се екстирпира, а синусът се оперира по метода на Колдуел-Люк

б/ кистата се екстирпира, а синусът само се дренира

в/ се извършва цистотомия

103




ТЕМА: Неодонтогенни кисти на челюстите – клиника, диагностика, диференциална диагностика. Методи на лечение

ТЕСТ 1. Неодонтогенните кисти на челюстите се образуват в резултат на: а/ възпалителни процеси

б/ инкарцериране на ембрионални клетки

в/ неекзактно лечение на кореновите канали

2. Неодонтогенните кисти се локализират предимно: а/ на горна челюст

б/ на долна челюст

в/ в зигоматично-орбиталния комплекс

3. Неодонтогенните кисти нарастват: а/ експанзивно

б/ предимно инфилтративно

в/ смесено

4. Назо-палатиналните кисти се образуват в резултат на: а/ смущения в облитерирането на ductus nasopalatinus

б/ смущения в срастването на максиларния и глобуларния израстък

в/ смущения в срастването на глобуларния и латералния носов израстък

5. Подутина и деформация в основата на носа върху алвеоларния гребен е характерна за: а/ медианните кисти

б/ глобуло-максиларните кисти

в/ назо-алвеоларните кисти

6. Глобуло-максиларните кисти се локализират най-често: а/ между централните резци

б/ между горния латерален резец и кучешкия зъб

в/ в горната част на носните ходове

7. Cysta mediana anterior спада към групата на: а/ ретенционните кисти

б/ ерупционните кисти

в/ фисуралните кисти

8. Кистата на назо-палатиналния канал рентгенологично има : а/ сърцевидна форма

б/ кръгла форма

в/ дифузна сянка

9. Cysta palatinа mediana се установява, най-добре, при следната рентгенография: а/ на средния лицев етаж – във анфас

б/ ортопантомография

в/ аксиална Rö gr в захапка

10. В своето развитие неодонтогенните кисти, клинично, предизвикват най-често: а/ болков синдром

б/ асиметрия

в/ нарушение в общото състояние

11. От неодонтогенните кисти най-бързо клинични оплаквания дава: а/ cysta globulomaxillaris

б/ cysta nasoalveolaris

в/ cysta papillae palatinae

104

12. Зъбите, съседни на неодонтогенна киста обикновено са: а/ витални

б/ невитални

в/ а+б

13. Глобуло-максиларната киста рентгенографски има: а/ сърцевидна форма

б/ крушовидна форма

в/ сърповидна форма

14. Рентгенологично корените на зъбите в съседство с глобуло-максиларна киста са: а/ дивергирани

б/ конвергирани

в/ резорбирани

15. Назо-палатиналната киста се разполага: а/ между горния латерален резец и кучешкия зъб

б/ по медианната линия

в/ латерално от apertura piriformis

16. Хирургичният достъп за отстраняване на назо-палатинална киста е: а/ вестибуларен при наличие на зъби

б/ екстраорален

в/ палатинален при наличие на зъби

17. Глобуло-максиларна киста се отстранява по метода на: а/ Partsch II

б/ Reinmöller

в/ Partsch I

18. Кистите на назо-палатиналия канал се лекуват чрез: а/ склерозиращи средства

б/ медикаментозно (антибиотично)

в/ тотална екстирпация

19. Назо-алвеоларните кисти обикновено се оперират под: а/ интралигаментарна анестезия



20. Екстирпацията на назо-алвеоларните кисти се извършва с: а/ интраорален достъп

б/ екстраорален достъп

в/ интра- и екстраорален достъп

105




ТЕМА: Усложнения на периодонтитите – одонтогенни лимфаденити. Клиника, диагностика, диференциална диагностика, лечение

ТЕСТ 1. Нормалните анатомични размери на лимфните възли в ЛЧО са:

а/ до 0,5 см

б/ до 1 см

в/ до 2 см

2. По форма лимфните възли наподобяват: а/ „гроздово зърно”

б/ „грахово зърно”

в/ „бобено зърно”

3. Лимфата от долните централни резци се дренира в: а/ nodi lymphatici buccalis

б/ nodi lymphatici labialis

в/ nodi lymphatici submentalis

4. Кютнеровия лимфен възел е: а/ разположен в областта на бифуркацията на a.carotis communis, като отдренира

лимфата от контралатералната страна на езика

б/ разположен в областта на бифуркацията на a.carotis communis, като отдренира

лимфата от ипсилатералната страна на устните

в/ разположен в областта на бифуркацията на a.carotis interna, като отдренира

лимфата от контралатералната страна на езика

5. Одонтогенните лимфаденити биват: а/ остри, хронични и екзацербирали

б/ остри, хронични и пурулентни

в/ остри, хронични и гангренозни

6. Одонтогенните лимфаденити се причиняват от заболявания, свързани със: а/ ставите

б/ зъбите

в/ слюнчените жлези

7. Одонтогенните лимфаденити са предимно: а/ едностранни, ипсилатерални

б/ двустранни, ипсилатерални

в/ едностранни, контралатерални

8. Причината за неспецифичните лимфаденити е: а/ гноеродна инфекция, предимно, съставена от анаеробна микрофлора асоциирана

с Аctinomyces Israeli

б/ банална гноеродна инфекция, предимно стафилококи

в/ предимно анаеробна инфекция в асоциация с фузобактерии и туберкулозния

микобактерий

9. Възпалението на лимфните съдове се нарича: a/ lymphadenitis

б/ lymphantiasis

в/ lymphangitis

106

10. За лимфангита е характерно: а/ локални промени в засегнатата област - болка, локално повишена температура,

подуване или мрежовидно зачервяване на кожата или лигавицата;

б/ локални промени в засегнатата област, болка, локално повишена температура,

подуване или зачервяване на кожата или лигавицата с формиране на фистулен ход;

в/ болка, засягане на общото състояние на организма, повишена температура, подуване

или зачервяване на кожата или лигавицата с формиране на фистулен ход;

11. Клинично лимфният възел при острия серозен лимфаденит е: а/ увеличен, подвижен, с плътно-еластична консистенция, болезнен при палпация

б/ увеличен, подвижен, с тестовата консистенция, болезнен при палпация

в/ увеличен, неподвижен, с еластична консистенция, болезнен при палпация

12. Клиничните симптоми при острия гноен лимфаденит са: а/ спонтанна и пулсираща болка, подвижен лимфен възел, с наличие на флуктуация и

увредено общо състояние;

б/спонтанна и пулсираща болка, неподвижен лимфен, с наличие на флуктуация и

увредено общо състояние;

в/ спонтанна и пулсираща болка, подвижен лимфен възел, с наличие на флуктуация и

не засегнато общо състояние на организма;

13. При пробиване на капсулата от гнойта на лимфния възел се развива: а/ абсцес

б/ флегмон

в/ аденофлегмон

14. Псевдопаротитът на Херценберг е: а/ сиалоаденит

б/ лимфаденит

в/ аденолимфом

15. Диференциалната диагноза между флегмон и аденофлегмон се поставя: а/ клинично

б/ рентгенологично

в/ параклинично

16. Фистула се установява клинично при: а/ lymphadenitis chronica exacerbata

б/ lymphadenitis chronica fibrosa

в/ lymphadenitis chronica purulenta

17. Лечението на острия серозен лимфаденит включва: а/ лечение на причинния зъб и физиотерапия

б/ инцизия, дренаж и антибиотична терапия

в/ а + б

18. Лечението на острия гноен лимфаденит включва: а/ саниране на одонтогенното огнище

б/ инцизия, дренаж и антибиотично лечение

в/ а + б

19. Целенасоченото медикаментозно лечение при остър лимфаденит започва с: а/ ß - лактами

б/ аминоглюкозиди и тетрациклини

в/ нестероидни противовъзпалителни средства

20. Хистологично изследване на лимфния възел се извършва, ако не претърпи обратно развитие след лечение на: а/ 7-мия ден

б/ 20-тия ден

в/ 30-тия ден

107




ТЕМА: Усложнения на периодонтитите – одонтогенни синузити. Клиника, диагностика, диференциална диагностика и лечение

ТЕСТ 1. При остър одонтогенен синузит е налице палпаторна болезненост:

а/ в основата на носа

б/ зад горночелюстния тубер

в/ в зигоматичната област

2. Острият одонтогенен синузит може да протича с: а/ множествен периодонтит

б/ изтръпване на горната устна

в/ хипестезия на инфраорбитална област

3. При остър одонтогенен синузит болните могат да се оплакват от: а/ главоболие, световъртеж и нарушение във визуса

б/ обща отпадналост, оток на долния клепач и бузата

в/ затруднено носно дишане /едностранно/ и изтичане на ексудат от съответната ноздра

4. Поставянето на диагноза остър одонтогенен синузит става на базата на: а/ анамнезата и клиничното изследване

б/ рентгенографско изследване

в/ а+ б

5. Рутинно параклинично изследване за диагностициране на остър одонтогенен синузит е: а/ изследване на кръв и урина

б/диафаноскопия

в/ рентгенография на параназални кухини

6. При остър одонтогенен синузит се прави диференциална диагноза с: а/ остеомиелит на горна челюст

б/ остър тотален пулпит

в/ невралгия на n. trigeminus

7. При острите одонтогенни синузити, водещо в лечебния план е: а/ оперативна намеса по метода на Caldwell – Luc

б/ саниране на одонтогенното огнище

в/ ежедневни пункции на максиларния синус

8. Кое от следните усложнения на остър однотогенен синузит може да бъде животозастрашаващо? а/ флегмон на бузата

б/ флегмон на орбитата

в/ остеомиелит на горната челюст

9. Консервативното лечение на остър одонтогенен синузит налага приложението на следните групи медикаментозни средства: а/ антибиотици, антипиретици, антиеметици

б/ антибиотици, антихистамини, средства отбъбващи носната лигавица

в/ антибиотици, сулфонамиди, средства повишаващи имунните сили на организма

10. При хроничен одонтогенен синузит болният съобщава за: а/ остри болки в областта на съответния максиларен синус и тежест при навеждане на

главата

б/ тъпи болки в областта на максиларния синус и трайно запушване на съответната

ноздра

в/ оток на инфраорбитална област

108

11. При хроничен перфоративен синузит болният се оплаква от: а/ отделяне на ексудат със зловонна миризма от ороантралната фистула и

съответната ноздра

б/ силни болки в съответния максиларен синус особено при наклоняване на главата

в/ оток в преходната гънка и палпаторна болка по предната стена на кучешката ямка

12. При хроничен одонтогенен синузит се прави диференциална диагноза с: а/ невралгия на първи клон на n. trigeminus

б/ хроничен гранулиращ периодонтит

в/ неопластичен процес в максиларния синус

13. Лечението на хроничен одонтогенен синузит става чрез: а/ пластика по метода на Rehеrmann

б/ пластика с палатинално ламбо по Pichler

в/ премахване на патологично променената синусна лигавица

14. С цел поставяне на диагноза одонтогенен синузит в амбулаторни условия е необходимо да се направи: а/ рентгенография по Хирц

б/ рентгенография „нос-брада”

в/ рентгенография по Шулер

15. За по-прецизно лечение на остър одонтогенен синузит е необходимо да се направи: а/ изследване на кръв и урина

б/ електроодонтодиагностика

в/ микробиологично изследване

16. От какво зависи пластичното затваряне на синуса? а/ от състоянието на устната лигавица

б/ от състоянието на синуса

в/ от проведеното медикаментозното лечение

17. Кога е показана операцията по Caldwell-Luc? а/ наличието на гноен ексудат

б/ хронични промени на синусната лигавица

в/ перфорация на синуса

18. В какво се състои основната разлика между развиващ се карцином в синуса и хроничен одонтогенен синузит? а/ в нивото на засенчване

б/ в кръвенистата секреция и зловонната миризма

в/ в запушването на ноздрата

19. Каква е разликата между одонтогенен и риногенен максиларен синузит? а/ в характера на възпалителния процес

б/ в клиничното протичане

в/ в нивото на ексудата

20. Разрезът при операцията по Caldwell- Luc се прави: а/ в преходната гънка от 2 до 7 зъб

б/ в областта на причинния зъб

в/ в преходната гънка от 4 до 8 зъб

109




ТЕМА: Усложнение на периодонтитите – одонтогенен остеомиелит. Клиника, диагностика, диференциална диагностика и лечение

ТЕСТ 1. Остеомиелитът представлява:

а/ неопластичен процес на костта

б/ гнойно-некротичен възпалителен процес

в/ атрофо-дистрофичен процес на коста

2. При одонтогенния остеомиелит етиологичният фактор е: а/ заболяване на зъбите

б/ травма на челюстите

в/ разсейка по кръвен път

3. При одонтогенен остеомиелит по-често се засяга: а/ горна челюст

б/ долна челюст

в/ и двете челюсти еднакво

4. Одонтогенният остеомиелит ангажира: а/ основно периоста

б/ ендоста

в/ костта и прилежащите около нея меки тъкани

5. Инфекцията обикновенно е: а/ монобактериална

б/ полибактериална

в/ а+б

6. Клинично, одонтогенният остеомиелит протича като: а/ ограничен и дифузен

б/ одонтогенен и травматичен

в/ остър, подостър и хроничен

7. Множественият периодонтит е характерен за: а/ травматичния остеомиелит

б/ остър одонтогенен остеомиелит

в/ хроничен одонтогенен остеомиелит

8. Симптомът на Венсан се наблюдава при: а/ дифузен остеомиелит на долна челюст

б/ остър дифузен периодонтит на долна челюст

в/ хроничен остеомиелит на горна и долна челюст

9. В какво се изразява основната клинична разлика между остър ограничен и остър дифузен одонтогенен остеомиелит? а/ в нарушеното общо състояние

б/ в болката

в/ в причинителя

10. Основно параклинично изследване при острия одонтогенен остеомиелит е: а/ Rö графия

б/ кръв и урина

в/ електроодонтодиагностика

11. Основно параклинично изследване при хроничния одонтогенен остеомиелит е: а/ Rö графия

б/ кръв и урина


110

12. Колко етапа в динамичното развитие на хроничния одонтогенен остеомиелит се разграничават:

а/ 2

б/ 3

в/ 4

13. Наличието на секвестри е характерно за: а/ остър одонтогенен остеомиелит

б/ подостър одонтогенен остеомиелит

в/ хроничен одонтогенен остеомиелит

14. За кой от видовете одонтогенен остеомиелит е характерно образуването на фистули? а/ хроничен

б/ подостър

в/ остър

15. След колко време се позитивират рентгенологично костните промени при одонтогенен остеомиелит? а/ след 1 седмица

б/ след 2 седмици

в/ след 1 месец

16. Водещо хирургично лечение при острия одонтогенен остеомиелит е: а/ секвестректомия и фистулектомия

б/ екстракция на причинния зъб

в/ инцизия и екстракция на причинния зъб

17. Водеща хирургична намеса при хроничния остеомиелит е: а/ пункция, инцизия, дренаж

б/ инцизия и дренаж

в/ секвестректомия

18. Какво хирургично лечение се прилага при засягане на максиларния синус от хроничен одонтогенен остеомиелит? а/ секвестректомия и радикална операция по Caldwell- Luc

б/ парциална резекция на горна челюст

в/ антротомия

19. Какво количество минерално съдържание от огнище на остеомиелит трябва да е извлечено, за да се наблюдават Ro- промени? а/ 20 %

б/ 30 %

в/ 50 %

20. Усложнение при хроничния одонтогенен остеомиелит може да бъде: а/ фрактура на челюстта

б/ медиастенит

в/ тромбоза на sinus cavernosus

111




ТЕМА: Усложнения на периодонтитите - абсцеси и целулити (флегмони) около горна челюст. Диагностика и поведение в амбулаторния дентален кабинет

ТЕСТ 1. Какви размери има обичайният интраорален разрез при възпалителен процес? а/ 2 см.

б/ 3 см.

в/ 4 см.

2. Къде може да се локализира възпалителният процес от горен латерален рeзeц? а/ в горна устната

б/ на твърдото небце

в/ в носната кухина

3. В какво се състои основната разлика между абсцеса на fossa canina и субмукозния абсцес? а/ в локализацията на процеса

б/ в причинния зъб

в/ в клиничната изява

4. Кой е възможният достъп до инфраорбиталната ложа? а/ само интраорален

б/ само екстраорален

в/ екстраорален и интраорален

5. При целулит на инфраорбиталната ложа, чрез кои вени инфекцията може да се пренесе в черепно-мозъчните синуси? а/ v.facialis

б/ v. retromandibularis

в/ v. angularis, ophtalmice inf. et sup.

6. Флебит на кои вени може да се развие при флегмон на инфраорбиталната ложа? а/ v. facialis

б/ v. angularis, v. infraorbitalis

в/ vv. zygomatici

7. От периодонтит на кой зъб, най-често, се развива абсцес на горната устна? а/ от горен латерален резец

б/ от горен централен резец

в/ от горен кучешки зъб

8. Кой от изброените възпалителни процеси се развива най-бавно? а/ одонтогенен флегмон

б/ одонтогенен абсцес

в/ одонтогенен аденофлегмон

9. Колко са тъканните слоеве на бузата? а/ 5

б/ 8

в/ 7

10. От какво зависи тежестта в протичането на флегмона на бузата? а/ от колатералния едем

б/ от ангажирането на мастното тяло

112

в/ от ангажирането на регионалните лимфни възли

11. При абсцес на инфраорбиталната област не може да се опипа: а/ margo supraorbitalis

б/ margo infraorbitalis

в/ margo anterior

12. Отварянето на устата е силно затруднено при тризмус от: а/ абсцес на твърдото небце

б/ абсцес на инфраорбиталното пространство

в/ абсцес на инфратемпоралното пространство

13. Медикаментозното лечение на абсцеси и флегмони при амбулаторни пациенти включва: а/ антибактериални средства, НПВС, витамини

б/ антибактериални средства, хипнотични препарати, НПВС

в/ антифлогистици, витамини, антихистамини, антибиотици, невролептици

14. При амбулаторно лечение на абсцеси и флегмони антибактериалното лечение се започва с: а/ бета - лактамни широкоспектърни антибиотици

б/ аминоглюкозиди

в/ тетрациклини

15. При съмнения за наличие на анаеробна инфекция, уместно е добавянето към терапията на: а/ препарати от групата на бензодиазепините

б/ препарати от групата на имидазолите

в/ препарати от групата на миконазолите

16. При абсцеси и флегмони, промените в кръвната картина се изразяват в: а/ ускорено СУЕ и левкоцитоза

б/ увеличен хематокрит

в/ увеличени еритроцити и еозинофили

17. Инфратемпоралният абсцес и флегмон се инцизира: а/ екстраорално

б/ интраорално

в/ екстраорално или интраорално

18. Инцизията при абсцеси на твърдото небце се извършва: а/ успоредно на алвеоларния гребен

б/ напречно на алвеоларния гребен

в/ а+б

19. Палатинални абсцеси се развиват при периодонтити на: а/ всички зъби на горна челюст

б/ моларите, премоларите и латералния резец на горна челюст

в/ латералния резец, първи премолар

20. Къде се правят интраоралните разрези при абсцеси на fossa canina, инфраорбитален и инфратемпорален абсцес? а/ в преходната гънка между подвижна и неподвижна лигавица

б/ в неподвижната лигавица на алвеоларния гребен

в/ по плика птеригомандибуларис

113




ТЕМА: Усложнения на периодонтитите – абсцеси и целулити (флегмони) около долна челюст. Диагностика и поведение в денталния кабинет.

ТЕСТ

1.Абсцесът на птеригомандибуларното пространство се предизвиква от: а/ затруднен пробив на долночелюстните мъдреци

б/ затруднен пробив на горночелюстните мъдреци

в/ туберална анестезия

2. Латералната граница на птеригомандибуларното пространство е: а/ m. pterygoideus medialis

б/ клона на долната челюст

в/ raphe bucopharyngica

3. Абсцес на субмасетериалната ложа може да се развие от: а/ мандибуларна анестезия

б/ възпалителни процеси на долночелюстните трети молари

в/ остри или обострени периодонтити на долночелюстните премолари

4. Субмасетериалното пространство е разположено между: а/ външната повърхност на клона на долна челюст и m. masseter

б/ паротидната жлеза и m. masseter

в/ вътрешната повърхност на клона на долрна челюст и m. masseter

5. Възпалителните процеси на sulcus mandibulo-lingualis се предизвикват от: а/ остри и екзацербирали периодонтити на долночелюстните премолари и

молари

б/ остри и екзацербирали периодонтити на долночелюстните фронтални зъби

в/ остри и екзацербирали периодонтити на долночелюстните молари

6. Мандибуло-лингвалната бразда се намира в: а/ предно-страничния участък на пода на устната кухина

б/ задно-страничния участък на пода на устната кухина

в/ под m. mylohyoideus

7. Подезичният вал се разполага: а/ над m. mylohyoideus

б/ под m. mylohyoideus

в/ под m. digastricus

8. Abscessus sublingualis се предизвиква от: а/ сиалолитиаза

б/ остри и изострени периодонтити на долночелюстните резци и премолари

в/ възпалителни заболявания на лимфната система

9. Подчелюстният триъгълник краниално се ограничава от: а/ двете коремчета на m. digastricus

б/ m. mylohyoideus

в/ тялото на долната челюст

10. През trigonum submandibularis преминава: а/ n. alveolaris inferior

б/ n. hypoglossus

в/ ramus coli n. facialis

11. Одонтогенни възпалителни процеси на субмандибуларния триъгълник се предизвикват от:

114

а/ сиалоаденит на подчелюстната слюнчена жлеза

б/ сиалоаденит на подезичната слюнчена жлеза

в/ остри и изострени периодонтити на долночелюстни молари

12. Субменталната ложа отгоре се ограничава от: а/ вътрешната повърхност на mentum mandibulae

б/ m. mylohyoideus

/ m. digastricus

13. Подът на устната кухина обхваща тъканите: а/ над- и под m. mylohyoideus

б/ под m. mylohyoideus

в/ над m. mylohyoideus

14. Парафарингеалните абсцеси се предизвикват от: а/ възпалителни процеси в инфратемпоралната ложа

б/ възпалителни процеси в букалната област

в/ възпалителни процеси при долночелюстни трети молари и по съседство

15. При развитие на птеригомандибуларен абсцес сe установява: а/ ограничение в отварянето на устата

б/ липса на ограничение в отварянето на устата

в/ силно изразена лицева асиметрия

16. Хирургичното лечение на субмандибуларния абсцес се изразява в: а/ интра- и екстраорални инцизии

б/ екстраорална инцизия

в/ интраорална инцизия

17. Субмасетериалният абсцес се инцизира: а/ интра- и екстраорално

б/ само интраорално

в/ само екстраорално

18. Екстраоралният разрез при субмандибуларен абсцес се прави на: а/ 2 см. над ръба на долната челюст

б/ 2 см. под ръба на долната челюст

в/ по ръба на долната челюст

19. Медикаментозното лечение при флегмон на пода на устната кухина е: а/ предимно перорално

б/ предимно парентерално

в/ физиотерапевтично

20. До получаване резултатите от антибиограмата се започва лечение с: а/ тесноспектърни антибиотици

б/ широкоспектърни антибиотици

в/ сулфонамиди

115



УПРАЖНЕНИЕ № 30 – 4 КУРС ТЕМА: Фокална инфекция от зъбен произход. Клиника, диагностика и лечение

ТЕСТ

1. Като фокална инфекция от зъбен произход означаваме: а/ всички тъканни локални изменения, влияещи върху общата и локална

реактивност и предизвикващи заболявания в далечни органи и системи

б/ всички остри гнойно-възпалителни процеси в ЛЧО

в/ всички несанирани гнойни източници, предизвикващи сенсибилизация на

организма

2. Причина за фокалната инфекция от зъбен произход може да са: а/ остро и тежко протичащи стоматити

б/ активни периапикални и пародонтални огнища

в/ остър одонтогенен остеомиелит

3. Диагностицирането на фокалното заболяване става от: а/ лекар по дентална медицина

б/ алерголог

в/ денталния лекар и медик с адекватна специалност

4. Изследването на болните за фокус от зъбен произход става чрез: а/ анамнеза, клинични и параклинични изследвания, диагностични тестове

б/ компютърен томограф и проба за сенсибилизация

в/ рентгенографии и проби за виталитет

5. Целта на лечението при фокалната инфекция от зъбен произход е: а/ създаване на специфичен имунитет и премахване на причината

б/ екстракция на причинния зъб

в/ саниране на огнището

6. Локалното лечение на фокуса от зъбен произход изисква: а/ радикална едномоментна хирургична санация

б/ ежедневна хирургична санация

в/ медикаментозно лечение

7. Към хирургично локално лечение на фокуса от зъбен произход пристъпваме: а/ след рентгенографска диагноза

б/ след клинично и параклинично доказване на фокуса

в/ след излекуване на общото заболяване

8. Най - честата причина за фокус от зъбен произход е: а/ хронично протичащ одонтогенен възпалителен процес

б/ одонтогенен тумор

в/ остро протичаща одонтогенна инфекция

9. Електрокожният тест на Гелен за определяне на фокус от зъбен произход се счита за положителен, когато: а/ има поява на кожни зони с хиперемия и хипералгезия, които са ясно отграничени

б/ има субективни оплаквания от”боцкане” и „парене”, метален вкус в устата

в/ за активен електрод се ползва катода

10. При съмнение за фокус в даден зъб: а/ пристъпваме към незабавна екстракция

б/ назначаваме допълнителни параклинични изследвания

в/ консултираме се с алерголог

116

11. От гледна точка на учението за фокална инфкция от зъбен произход грануломите биват: а/ активни и пасивни

б/ симплекс и епителизата

в/ с фистула и без фистула

12. Колко дни преди провеждането на теста на Гелен, болният не трябва да приема антибиотици? а/ 5-10 дни

б/ 10-15 дни

в/ може да приема антибиотици по време на теста

13. Активните огнища могат да бъдат: а/ в стадий на компенсация и в стадий на декомпенсация

б/ в латентен стадий

в/ в първи и втори стадии

14. При санацията на фокалните огнища: а/ се премахват само активните огнища

б/ се премахват само латентните огнища

в/ се премахват всички огнища

15. При кои заболявания може да се подозира евентуална фокална причина? а/ алопеция ареата

б/ алопеция себороика

в/ сикозис барбе

16. Към изследванията за определяне наличието на фокус от зъбен произход спадат: а/ изследване за корозионен потенциал

б/ ядрено магнитен резонанс

в/ електромиография

17. При провеждането на теста на Гелен активният електрод, по който протича галваничен ток, представлява: а/ стоматологична сонда

б/ мека четка

в/ канален инструмент

18. Какъв е обемът на минимума изследвания за доказване на фокус от зъбен призход? а/ ОПГ, периферна кръв, тест на Гелен

б/ ДКК, скенер, урина

в/ ЯМР, тест на Гелен, урина

19. От параклиничните изследвания при наличието на „огнищен синдром” откриваме: а/ ускорено СУЕ

б/ намалено СУЕ

в/ не откриваме промяна в СУЕ

20. Водещият на лечението при наличието на фокално обусловено заболяване е: а/ денталния лекар

б/ съответния медицински специалист

в/ алерголог

117

ТЕСТОВЕ И ВЪПРОСИ ЗА САМОПОДГОТОВКА ЗА ПЕТИ КУРС



УПРАЖНЕНИЕ № 31 - 5 КУРС ТЕМА: Хипертрофия на лигавицата на устната кухина. Диагностика и оперативно лечение.

ТЕСТ 1. Неточно изработените протези, които упражняват хронично дразнене водят до:

а/ хипертрофия на лигавицата

б/ лизиране на алвеоларната кост

в/ а +б

2. Хипертрофиралата лигавица: а/ подобрява задържането на протезата

б/ затруднява задържането на протезата

в/ не оказва влияние на статиката на протезата

3. Отстраняването на хипертрофиралата лигавица се извършва под: а/ контактна анестезия

б/ местна инжекционна анестезия

в/ ендоневрална анестезия

4. Хипертрофиралата лигавица се изрязва: а/ без засягане на периоста

б/ заедно с периоста

в/ заедно с част от подлежащата кост

5. След изрязване на хипертрофиралата лигавица, раната се: а/ дренира

б/ зашива на глухо

в/ оставя да заздравява вторично

6. Хипертрофиралата лигавица се изрязва: а/ трапецовидно

б/ ъгловидно

в/ клиновидно

7. Хипертрофиралата лигавица при беззъби челюсти е: а/ твърда, болезнена, кървяща

б/ мека, кървяща, неболезнена

в/ твърда, неболезнена, некървяща

8. След операция на хипертрофиралата лигавица е необходимо да се направи: а/ изпиляване на старата протеза

б/ нова протеза

в/ да се носи старата протеза

9. Клинично при хипертрофирала лигавица регионалните лимфни възли са: а/ уголемени

б/ непроменени

в/ сраснали помежду си

10. След операция на хипертрофиралата лигавица протезирането е възможно най-рано след: а/ 7 ден

б/ 10 ден

в/ 14 ден

118

11. При epulis fissuralis се наблюдава: а/ хипертрофично-фиброматозни разраствания на вестибуларната лигавица

б/ силно изразени и ниско заловени гингиво-букални връзки и френулуми

в/ подвижна алвеоларна лигавица

12. При голямо разрастване на лигавицата операцията завършва с: а/ оставяне раната да заздравее вторично със старата протеза

б/ отслояване на лигавицата, ексцизия на хипертрофиралата част и шев

в/ оставяне раната да заздравее вторично с новата протеза

13. Разрастванията на лигавицата най-често нарастват: а/ екзофитно

б/ инфилтративно

в/ ендофитно

14. При ограничени /малки/ разраствания се извършва: а/ радикална ексцизия и шев на раната

б/ радикална ексцизия и вторична епителизация под протеза

в/ радикална ексцизия и превръзка на раната с йодоформена марля

15. Биопсично потвърждение на диагнозата хипертрофирала лигавица е: а/ задължително

б/ незадължително, но е желателно

в/ не се налага

16. Съвременните тенденции, в оперативното изрязване на хипертрофирала лигавица, включват : а/ ексцизия с електронож

б/ ексцизия с лазер

в/ а + б

17. Заздравителният процес слез ексцизия на хипертрофирала лигавица с високочестотен ток или лазер протича: а/ забавено

б/ ускорено

в/ усложнено

18. Радикалността при операции на хипертрофирала лигавица се изразява в: а/ цялостно изрязване на хипертрофиралата лигавица с периост

б/ ексцизия без засягане на периост

в/ ексцизия на част от лигавицата, така че получената рана да може да се зашие

19. Най-честата локализация на хипертрофиралата фиброматозна лигавица е в областта: а/ между носа и билото на алвеоларния гребен

б/ около гингиво-букалните връзки

в/ около туберите

20. Разрастванията на лигавицата се локализират по-често: а/ на горна челюст

б/ на долна челюст

в/ засягат еднакво и двете челюсти

119




ТЕМА: Екзостози на челюстните кости. Клиника, диагностика и оперативно лечение.

ТЕСТ 1. Всяка екстракция на зъби завършва с:

а/ заглаждане ръбовете на алвеолата с фреза

б/ компримиране на алвеволарните стени

в/ обшиване

2. Ако се пристъпи към екстракция на множество зъби по алвеоларния гребен остават: а/ неравни костни ръбове

б/ атрофирала лигавица

в/ хипертрофирала лигавица

3. Заглаждането на алвеоларния гребен се провежда под: а/ контактна анестезия

б/ местна инжекционна анестезия

в/ а+б

4. Костните ръбове се заглаждат с: а/ фриер, разпатор, костна клеща

б/ тухклеме, кохер

в/ луер, костни фрези

5. Острият алвеоларен гребен се оперира чрез изпиляване, когато: а/ няма да се намали височината му

б/ има голяма резорбция на алвеоларния гребен

в/ има хипертрофирала лигавица

6. Костни екзостози се: а/ заглаждат

б/ кюретират

в/ а+б

7. „Минираните” места в костта се отстраняват чрез: а/ кюретаж

б/ костна пластика

в/ заглаждане

8. При атрофия на алвеоларния гребен оперативната намеса е насочена към: а/ корекция на гингивата

б/ костна аугментация

в/ костен кюретаж

9. При оперативно премахване на екзостози на горната челюст е необходимо да се съобразяваме с: а/ близостта на максиларния синус

б/ ширината на алвеоларния гребен

в/ компактата на алвеоларния гребен

10. При оперативно премахване на екзостози на долната челюст е необходимо да се съобразяваме с: а/ близостта на canalis mandibularis

б/ дебелината на долната челюст

в/ ширината на долната челюст

120

11. След обработване на екстракционната рана се създават условия за: а/ равномерно и гладко оформяне на алвеоларния гребен

б/ формиране на „минирани места”

в/ намаляване дълбочината на вестибулума

12. Заглаждане на алвеоларния гребен е приоритет на: а/ орален хирург

б/ протезист

в/ пародонтолог

13. Ако алвеоларният гребен е остър, тип „острие на нож”, се провежда: а/ заглаждане

б/ изпиляване

в/ костна аугментация

14. При достатъчно висок алвеоларен гребен, но с остро било се провежда: а/ заглаждане

б/ задълбочаване

в/ костна пластика

15. След екстракция на няколко съседни зъба: а/ раната се компримира и зараства вторично

б/ прави се заглаждане на острите костни ръбове и шев

в/ раната се тампонира с медикаменти за локално приложение

16. Аугментационната пластика на алвеоларния гребен на долната челюст се прави чрез: а/ свободна кожна пластика

б/ свободна лигавична пластика

в/ авто- или алогенен трансплант

17. Аугментационна пластика означава: а/ пластика за увеличаване на алвеоларния гребен

б/ пластика за отнемане на острите костни ръбове

в/ пластика с лигавични ламба за увеличаване протезното поле

18. След аугментационната пластика за протезиране се изчаква: а/ от 3 до 6 месеца

б/ от 6 до 12 месеца

в/ от 1 до 3 месеца

19. За уточняване на диагнозата “Torus palatinus” и “Torus mandibularis”: а/ клиничният преглед и Rö - gr. са достатъчни

б/ прави се сцинтиграфия или ехография

в/ прави се КAТ

20. “Torus palatinus” и “Torus mandibularis” са: а/ костни разраствания на максилата и мандибулата

б/ гингивални разраствания на максилата и мандибулата

в/ възпалителни процеси на максилата и мандибулата

121




ТЕМА: Шиниране при пародонтални заболявания. Показания и методи. ТЕСТ

1. Шинирането на зъбите при пародонтални заболявания е: а/ метод за отстраняване на влиянието на оклузния травматизъм, чрез който се

постига медико-биологична пренастройка на сборния пародонт

б/ метод, при който се компенсира функционалната недостатъчност на дъвкателния

апарат

в/ а + б

2. Шините биват: а/ снемаеми

б/ неснемаеми

в/ снемаеми и неснемаеми

3. Снемаемите шини обхващат зъбите: а/ вестибуларно

б/ орално

в/ вестибуларно и орално

4. Показания за използване на снемаеми шини има: а/ когато патологичната подвижност на зъбите е в края на първа степен

б/ когато патологичната подвижност на зъбите е в края на втора степен

в/ когато патологичната подвижност на зъбите е в края на трета степен

5. При лигатурно шиниране е необходимо обхващането на : а/ една група съседни зъби

б/ две групи съседни зъби

в/ само увредените зъби

6. Лигатурната телена шина по Hirschfield е: а/ прекъсната

б/ непрекъсната

в/ гладка вестибуларна шина

7. Лигатурната телена шина по Д. Атанасов е: а/ осморковидна


в/ прекъсната

8. Шината по Hirschfield се оформя от: а/ лигатурен тел 0,3-0,4 мм. и дължина 15-20 см.

б/ лигатурен тел 0,6 мм и дължина 10 см.

в/ лигатурен тел 0,1 мм и дължина 50 см.

9. Снемаемите шини са приложими, когато: а/ развитието на патологичния процес става бързо

б/ развитието на патологичния процес става бавно

в/ резервните сили на пародонта са изчерпани

10. Пластмасовите снемаеми шини намират приложение с цел: а/ стабилизиране на зъбите

б/ ускоряване на оздравителния процес

в/ а + б

11. Задържането на пластмасовите снемаеми шини се осъществява чрез: а/ интерденталните пространства

б/ коронките на зъбите

в/ шийките на зъбите

122

12. В дисталните участъци вестибуларната и лингвалната част на шината по Атанасов се свързват с:

а/ телени връзки

б/ пластмасови мостчета

в/ мека пластмаса

13. Връзките между вестибуларната и лингвалната част на пластмасовата снемаема шина преминават:

а/ под екваторите на зъбите

б/ в междузъбните пространства

в/ върху контактите между зъбите

14. За да се осигури блокаж по цялата ширина на зъбната редица, е необходимо околовръстните блокажни елементи да са разположени в:

а/ надекваторната зона

б/ под екваторната зона

в/ междузъбните пространства

15. Неснемаемите шини елиминират травматичното действие на: а/ хоризонталните сили

б/ вертикалните сили

в/ всички сили

16. Показания за използване на неснемаеми шини има при: а/ патологичната подвижност на зъбите първа степен

б/ патологичната подвижност на зъбите втора степен

в/ патологичната подвижност на зъбите трета степен

17. Неснемаемите шини се използуват когато: а/ развитието на патологичния процес става бързо

б/ развитието на патологичния процес става бавно

в/ развитието на патологичния процес е хронично

18. Съвременните неснемаеми шини се изработват от: а/ кевларово влакно

б/ фотополимер

в/ а + б

19. Кевларовото влакно се фиксира: а/ в улей направен по лингвалната повърхност на фронталните зъби

б/ по награпавена лингвална повърхност на фронталните зъби

в/ директно върху повърхността на зъбите

20. Кевларовото влакно се фиксира към зъбите с: а/ бързополимеризираща пластмаса

б/ фосфат цимент

в/ фотополимер

123




ТЕМА: Оперативно лечение на пародонталните заболявания. Гингивални методи. ТЕСТ

1. При хирургичните гингивални методи за лечение на пародонталните заболявания се интервенира върху: а/ прикрепена гингива с патологични изменения

б/ прикрепена и свободна лигавица с патологични изменения

в/ прикрепена, свободна лигавица и подлежаща кост

2. Към групата на гингивалните методи за лечение на пародонталните заболявания се отнасят: а/ гингивопластика, френулумна пластика, хемисекция, екстракция на зъби.

б/ гингивектомия, гингивопластика, гингивотомия, кюретаж, папилектомия,

електрохирургия, криохирургия, операции с ламбо.

в/ кюретаж, гингивектомия, вестибулопластика, френулумна пластика,

3. Кюретажът, като един от основните методи за хирургично лечение на пародонталните заболявания се прилага:

а/ самостоятелно

б/ като съставна част на останалите лечебни методи

в/ а + б

4. Субгингивалният кюретаж е метод на лечение, при който: а/ интервенцията се ограничава до епитела на свободната гингива

б/ се интервенира под гингивалната бразда върху епитела на прикрепената гингива

в/ се почиства подвенечния зъбен камък

5. Целта на кюретажа е: а/ премахване на гранулационните тъкани и епителни влакна

б/ почистване на зъбния камък и съсиреци

в/ отваряне на място за промивка на джоба

6. След кюретаж се постига: а/ разширяване на джоба

б/ плътен контакт между меката тъкан и повърхността на зъбния корен

в/ отваряне на кухина

7. Гингивектомията се прилага при: а/ интералвеоларни джобове

б/ задебелена алвеоларна кост

в/ псевдоджобове и хиперплазии

8. Гингивектомия се извършва след: а/ маркиране на кървящите точки („bleeding point”)

б/ кюретаж

в/ възстановяване на анатомо-физиологичния ръб

9. Субгингивалният кюретаж е противопоказан при: а/ супраалвеоларни венечни джобове с дълбочина 4 – 5 мм.

б/ генерализирани дълбоки костни джобове

в/ джобове с признаци на възпаление, след проведено друго хирургично лечение.

10. След кюретаж джобът се промива с: а/ 3% кислородна вода и физиологичен разтвор

б/ спирт

в/ йод и 5% глюкозен серум

124

11. Кървящите точки определят а/ степента на възпалителния процес

б/ дълбочината на зъбния камък

в/ дълбочината на джобовете

12. Маркирането на кървящите точки се извършва с: а/ инжекционна игла

б/ пинцет на Grane - Kaplan

в/ градуирана сонда

13. Разрезът на тъканите при гингивектомия минава: а/ по кървящите точки

б/ на 1-2 мм маргинално от кървящите точки

в/ на 1-2 мм апикално от кървящите точки

14. Гингивопластиката е оперативен метод за: а/ възстановяване на анатомо-физиологичната форма на гингивалния ръб

б/ отстраняване на патологичните джобове

в/ отстраняване на силно издута и фиброзно задебелена гингива

15. След гингивопластика гингивалният ръб трябва да бъде: а/ хоризонтално оформен

б/ тънък, заострен и да преминава косо към зъба

в/ прагообразен към зъба

16. Гингивотомията е метод, при който: а/ се инцизира лигавицата и почиства патологичния джоб

б/ се зашива и отстранява патологичния джоб

в/ се дренира патологичния джоб

17. Основната операция „върху, която са изградени операциите с ламбо за остраняване на патологични пародонтални джобове” е операцията на: а/ Edlan - Mejchar

б/ Grupe - Warren

в/ Widman - Neuman

18. При хирургично лечение на гингивални хипертрофии и fibromatosis gingivae се прилага: а/ кюретаж на открито

б/ обикновена гингивектомия

в/ радикална гингивектомия

19. Гингивектомията като самостоятелен метод за лечение е показана при: а/ интраалвеоларни джобове

б/ супраалвеоларни джобове с правилна хоризонтална резорбция

в/ венечни джобове, достигащи или преминаващи мукогингивалната граница

20. Най-употребяваната операция в модерната пародонтална хирургия е: а/ модифицирана Видманова техника с ламбо по Ramfjord

б/ метод на Obwegeser

в/ метод на Лимберг

125




ТЕМА: Оперативни методи за лечение на пародонтални заболявания. Костни методи.

ТЕСТ 1. Дефектът при двустенните костни джобове се ограничава от: а/ две запазени костни стени и зъбната коренова повърхност

б/ две унищожени костни стени и зъбната коренова повърхност

в/ три унищожени костни стени

2. При тристенните костни джобове са: а/ запазени три костни стени

б/ унищожени три костни стени

в/ запазени две костни и една зъбна стенa

3. Под остеопластика се разбира: а/ изсичане на костта

б/ трансплантация на кост

в/ пластично оформяне на костта, за да й се придаде физиологична форма

4. Остеопластика е индицирана при: а/ тесни и дълбоки костни джобове

б/ задебеляване на костните ръбове от вестибуларната и орални стени на limbus

gingivae

в/ при костни дефекти с голям размер

5. Остеопластика е противопоказана при: а/ опасност от откриване на фуркацията

б/ задебеляване на костните ръбове

в/ средно дълбоки костни джобове

6. Остектомията е операция, при която се: а/ трансплантира кост

б/ премахва кост

в/ възстановяват костни джобове

7. Наблюденията на съвременните автори показват най-добри и трайни резултати след трансплантацията на: а/ алопластични материали

б/ собствена кост

в/ акрилат-амидна гъба

8. Свободните екстраорални автотрансплантати се вземат най-често от: а/ гребена на илиачната кост

б/ ребрата

в/ черепа

9. Хемисекцията е: а/ екстракция на пародонтозен зъб, разположен между два здрави зъба

б/ отстраняване на един от корените на долните молари заедно с прилежащата

му коронкова част.

в/ премахване на единия корен на зъба

10. Бикуспидацията е: а/ оформяне на един молар от два премолара

б/ оформяне на два премолара от един молар чрез разделяне

в/ отстраняване на единия корен, заедно с цялата коронка

11. Кореновата ампутация е: а/ отстраняване на един от корените без прилежащата му коронкова част

б/ отстраняване на един от корените заедно с прилежащата му коронкова част

126

в/ разделяне на зъба и отстраняване на единия му корен.

12. Дефектът при едностенните костни джобове се ограничава от: а/ една запазена костна стена и зъбната коренова повърхност

б/ две запазени костни стени и зъбната и кореновата повърхност

в/ три запазени костни стени и зъбната коренова повърхност

13. При запазена проксимална и лингвална костна стена костният джоб се нарича: а/ едностенен

б/ двустенен

в/ тристенен

14. Костни кратери са костни джобове със: а/ запазени костни стени между два съседни зъба и липсващи вестибуларна и

орална стена

б/ запазени вестибуларна и орална стени и липсващи костни стени между два

съседни зъба

в/ запазена една костна стена

15. При хирургичното лечение на пародонталните заболявания чрез остеотомията се постига: а/ добавяне на кост

б/ отстраняване на костни джобове

в/ пластично преоформяне на костта чрез премахване на част от нея

16. Остектомията като оперативен метод за лечение на пародонталните заболявания е показана при: а/ костни дефекти и екзостози по алвеоларния гребен

б/ т.н.”минирани места” по костите

в/ големи костни джобове

17. При използване на средства, стимулиращи репаративните процеси в костните дефекти по-добри резултати се получават при: а/ самостоятелна употреба на хидроксилапатитни материали

б/ замразени и лиофилизирани костни тъкани

в/ а+б

18. Свободната костна автотрансплантация при хирургично лечение на пародонтални заболявания е показана при: а/ дълбоки тристенни и тесни двустенни костни джобове

б/ циркулярен костен дефект

в/ 3 клас фуркационно засягане

19. Костните автотрансплантати са поставени в костният дефект след като се: а/ премахне компактата и се надроби на малки парченца

б/ премахне компактата и се надроби на 2-3 едри парченца

в/ премахне компактата и се постави цяла в дефекта

20. Хемисекцията като хирургичен метод за лечение на пародонтални заболявания е показана при:

а/ напреднала костна резорбция с образуване на едно- или двустепенни костни

джобове при един от корените на долен моларен зъб

б/започнала гингивална рецесия на един от корените на моларния зъб

в/ увреждане на фуркацията от 1 клас

127




ТЕМА: Оперативно лечение на пародонтални заболявания - мукогингивални методи.

ТЕСТ 1. Вестибулопластика е показана при: а/ функционално неадекватна лента от прикрепена гингива /първично плитък

вестибулум / с отлагане на зъбна плака и гингивално възпаление.

б/ напреднали пародонтални заболявания

в/ резорбция на алвеоларната кост над 50%

2. Мукогингивалните методи за лечение са противопоказани при: а/ единични и множествени гингивални рецесии

б/ вторично плитък vestibulum oris

в/ тясна лента от прикрепена гингива без клинични и рентгенологични

промени

3. Задълбочаването на вестибулума по Edlan-Mejchar се извършва с отпрепариране на: а/ лигавично ламбо

б/ лигавично и мускулнопериостално ламба

в/ мукопериостално ламбо

4. За разширяване на прикрепената гингива Bjorn въвежда: а/ свободна кожна автотрансплантация

б/ свободна гингивална автотрансплантация

в/ пластика със срещулежащи триъгълни ламба

5. Показания за приложение на метода на Bjorn има при: а/ гингивални рецесии достигащи или преминаващи мукогингивалната

граница

б/ при резективна пародонтална хирургия

в/ при регенеративна костна хирургия

6. Свободната гингивална автотрансплантация включва: а/ подготовка на приемаща област, взимане и фиксиране на трансплантат

б/ взимане и фиксиране на трансплантат

в/ фиксиране на трансплнтат

7. Свободните гингивални автотрансплантати по методът на Bjorn се вземат от: а/ лигавицата на твърдото небце

б/ лигавицата на мекото небце

в/ пода на устната кухина

8. Гингивалните рецесии представляват: а/ апикална миграция на маргинална гингива и откриване на зъбна коренова

повърхност

б/ коронарно преместване на margo gingivalis

в/ костна резорбция и формиране на патологични венечни джобове

9. Гингивалните рецесии, най-често, водят до: а/ натрупване на зъбен камък

б/ дентинова хиперчуствителност и естетичен дистрес, страх от загуба на зъба

в/ развитие на възпалителен процес

128

10. Методът на Grupe-Warren представлява: а/ метод за пластично покриване на единични гингивални рецесии със свободен

лигавичен трансплантат

б/ метод за пластично покриване на единични гингивални рецесии със свободен

кожен трансплантат

в/ метод за пластично покриване на единични гингивални рецесии с

латерално мукопериостално ламбо на краче от съседен зъб.

11. Ламбото, използвано при методa на Д. Атанасов за покриване рецесии е съставено от: а/ мукопериостална част

б/ мукопериостална и лигавична части

в/ мукопериостална, лигавична и мускулнопериостална

12. За недопускане поява /профилактика/ на рецесии е необходимо: а/ отстраняване на зъбния камък и коригиране на техниката на миене на зъбите.

б/ разширяване на тясната лента прикрепена гингива с гингивален автотрансплантат

в/ профилактично извършване на вестибулопластика

13. Цялостно покриване на гингивални рецесии със свободен гингивален автотрансплантат се получава при :

а/ рецесии I клас по Miller

б/ рецесии I клас по Sullivan-Atkins

в/ рецесии I клас по Erpenstein

14. Противопоказания за оперативно лечение на гингивални рецесии има при: а/ повишена зъбна чувствителност на оголена коренова повърхност

б/ наличие на кариеси и клиновидни дефекти по кореновите повърхности

в/ при наличие на зъби с патологична подвижност

15. Методът на Bernimoulin е създаден за лечение на: а/ единични гингивални рецесии

б/ множествени гингивални рецесии

в/ гингивални рецесии с достатъчна лента от прикрепена гингива апикално от тях

16. Методът на Bernimoulin представлява: а/ едноетапно покриване на оголени коренови повърхности

б/ двуетапно покриване на оголени коренови повърхности

в/ едноетапно разширяване на прикрепената гингива апикално на рецесиите

17. Сreeping attachment означава: а/ покриване на оголена коренова повърхност с лигавично ламбо

б/ покриване на оголена коренова повърхност с мукопериостално ламбо

в/ покриване на оголена коренова повърхност след разширяване на

прикрепената гингива със свободен гингивален автотрансплантат /„пълзящо

прикрепване”/.

18. Субепителни автотрансплантати се използват за : а/ лечение на единични гингивални рецесии

б/ лечение на множествени гингивални рецесии

в/ за лечение на единични и множествени гингивални рецесии

19. Най-добри функционални и естетични резултати при лечение на гингивални рецесии се получават: а/ при употреба на епителни гингивални автотрансплантати

б/ направляваща тъканна регенерация

в/ субепителни съединителнотъканни автотрансплантати

20. Златен стандарт” при лечение на гингивални рецесии се явявя употребата на: а/ латерално ламбо на краче и направляваща тъканна регенерация /мембрани/

б/ субепителен съединителнотъканен автотрансплантат

в/ свободен гингивален автотрансплантат

129




ТЕМА: Предпротетична хирургия

ТЕСТ 1. След екстракция на зъбите, алвеоларният гребен претърпява промени в посока на: а/ нараства на височина

б/ редуцира се на височина и ширина

в/ нараства центробежно

2. С намаляване на алвеоларния гребен, прилежащите мускули се закрепват: а/ близо до билото на алвеоларния гребен

б/ по средата на билото на алвеоларния гребен

в/ апикално от билото на алвеоларния гребен

3. Показания за предпротетична хирургия са налице при: а/ мекотъканни промени

б/ костни промени

в/ мекотъканни и костни промени

4. Противопоказания за предпротетична хирургия са: а/ улцерозни гингивити и стоматити

б/ наличие на зъби

в/ наличие на първично плитък вестибулум

5. При наличие на лабиално анормално френулумно прикрепване се провежда: а/ Rehrmann u Pichler

б/ Wassmund u Настев

в/ Diffenbach u Limberg

6. При ankyloglossia се осъществява френулумна пластика по следния метод: а/ чрез разгъване на фигурата на ромба

б/ метод на Kazandjian

в/ метод на Василев

7. Метод на открита вестибулопластика е : а/ Edlan - Mejchar

б/ Obwgesser

в/ Willard

8. При метода на Edlan-Mejchar се оформят: а/ мукозни ламба

б/ мукозно и кожно ламбо

в/ мукозно и периостално ламбо

9. Френулопластиката с триъгълни ламба е метод на: а/ Pichler

б/ Limberg

в/ Rehrmann

10. Френулектомията е : а/ срязване на френулума

б/ изрязване на френулума

в/ пластично възстановяване на френулума

11. При метода Clark, ламбото е с основа към: а/ билото на алвеоларния гребен

б/ долната устна

в/ небцето

130

12. Транспозиция на менталния съдово – нервен сноп се извършва при метода на: а/ Edlan - Mejchar

б/ Godwin

в/ Кавлаков - Атанасов

13. Чрез разрезите при метода на Obwegesser се оформят тунели в: а/ периоста

б/ субмукозна тъкан

в/ мускули

14. При транспозиция на менталния съдово-нервен сноп, същият се задържа чрез: а/ екстраорални шевове

б/ интраорални шевове

в/ трансалвеоларни шевове

15. Донорно място при автотрансплантация на лигавица в устната кухина е: а/ дисталните участъци на долната челюст

б/ сублингвалните пространства

в/ твърдото небце

16. При лингвална пластика по Trauner се преместват апикално: а/ m.mylohyoideus et m.genioglossus

б/ m. mylohyoideus et m.hyoglossus

в/ m.mylohyoideus et m. digasticus

17. Алвеолектомията по метода на Willard е показана при: а/ първично плитък вестибулум

б/ при изразена максиларна протрузия

в/ костни неравности след екстракция на единични зъби

18. Поставянето на дентални имплантати се осъществява чрез: а/ отпрепариране на ламбо

б/ без отпрепариране на ламбо

в/ а + б

19. Противопоказания за поставяне на дентални имплантати са: а/ хипертония и стенокардия

б/ неконтролиран диабет и кръвни заболявания

в/ гастроинтестинални и бъбречни заболявания

20. Риск за развитие на периимплантит има при : а/ тютюнопушене и лоша орална хигиена

б/ наличие на кариозни дефекти в близост до имплантата

в/ повишена стомашна киселинност

131




ТЕСТ: Вестибуларни оперативни методи за покриване на ороантрални комуникации.

ТЕСТ 1. Придобитите дефекти, най-често, са локализирани на:

а/ алвеоларния гребен на горната челюст

б/ алеволарния гребен на долната челюст

в/ небцето

2. Дефектите по алвеоларния гребен, комуникиращи със sinus maxillaris, се дължат най-често на: а/ кистозни образувания, проникващи в синуса

б/ анатомични особености на алвеоларния гребен

в/ непрофесионални ендодонтски манипулации

3. При затваряне на ороантрални комуникации хирургът се ръководи от: а/ големината на дефекта

б/ състояние на синуса

в/ възможностите за местна пластика

4. При свежа перфорация на здрав максиларен синус лечебната тактика на лекаря се определя от: а/ състоянието на синуса

б/ големината на дефекта

в/ кървенето от перфорационното отверстие

5. При communicatio oroantralis е важно да се извърши: а/ предварителен шев на синусната лигавица

б/ йодоформена превръзка на алвеолата

в/ мобилизиране на орална лигавица с периост

6. Оперативно лечение на перфорация и ороантрална комуникация се предприема: а/ след преценка на възможностите на консервативното лечение

б/ когато комуникативния отвор е широк

в/ а + б

7. При явна комуникация, най-голямо значение за добър лечебен резултат има: а/ бързото затваряне на дефекта

б/ изясняване състоянието на максиларния синус

в/ изясняване особеностите на ороантралната комуникация

8. Кои от посочените методи са вестибуларна оперативна пластика?: а/ методи на Rеehrmann, Lindorf, Axchausen

б/ методи на Pichler, Lautenschlеger

в/ методи на Zange, Kazandjian

9. Каква местна анестезия е за предпочитане при операции на ороантрални комуникации?: а/ терминална контактна + терминална инжекционна инфилтративна

б/ терминална контактна и проводна анестезия

в/ терминална инжекционна + проводна анестезия

10. За постигане на добър лечебен резултат и заздравяване per primam intentionem задължително условие е: а/ деепителизиране на раневите повърхности

б/ да се запази апикално част от епитела на алвеолата

в/ да се запази периапикалата гранулационна тъкан

132

11. При кой метод разрезите са дивергиращи?: а/ Zange

б/ Pichler

в/ Rеhermann

12. При метода на Rеhermann за удължаване и мобилизиране на ламбото се извършва: а/ облекчителен срез на лигавицата от двете страни на дефекта

б/ облекчителен срез на периоста

в/ завъртане на 90º

13. Облекчителният разрез за мобилизиране на ламбото по Rеhermann се прави: а/ на мукозата, отстояща на 2 см. от алвеоларния гребен

б/ на периоста на различни нива

в/ а + б

14. При метода на Rеhermann местни тъкани за пластично затваряне на ороантрална комуникация се използва от: а/ вестибуларна гингива и подвижна лигавица

б/ само вестибуларната гингива

в/ вестибуларна и палатинална лигавица

15. Недостатък или слаба страна на метода на Rеhermann е, че: а/ разрезите за оформяне на ламбото могат да се съчетаят с тези при операция по

Kаldwell-Luc

б/ се скъсява вестибулума

в/ а + б

16. При оперативни намеси в устното предверие, пряко могат да възникнат дефекти, комуникиращи с: а/ носната кухина и етмоидалният лабиринт

б/ носната кухина и максиларния синус

в/ носната кухина и сфеноидален синус

17. При метода на Axchausen се използва ламбо от: а/ вестибуларна неподвижна лигавица

б/ палатинална страна, близо до дефекта

в/ тъкани, взети от противоположната страна на дефекта

18. Недостатък на метода на Axchausen е: а/ създаване на голяма ранева повърхност

б/ прегъване на ламбото на 90º

в/ а + б

19. При оперативна интервенция по метода на Rеhermann, в областта на горните молари, може да се увреди: а/ букалният лимфен възел

б/ мастното тяло на Bichat

в/ ductus Stenonii

20. Методът на Kazandjan се използва при: а/ беззъби челюсти

б/ интактно съзъбие

в/ а + б

133



УПРАЖНЕНИЕ № 40 - 5 КУРС ТЕМА : Палатинални оперативни методи за покриване на ороантрални комуникации.

ТЕМА 1. Големи дефекти на алвеоларния гребен и небцето могат да възникнат основно

при: а/ апикални остеотомии

б/ екстракция на ретинирани зъби

в/ операции на кисти и тумори

2. При широка перфорация в областта на моларите се прилагат преимуществено: а/ вестибуларни методи

б/ палатинални методи

в/ а + б

3. Кои заболявания могат да станат причина за придобитите дефекти на небцето?: а/ cheilognathopalatoschisis

б/ labium leporinum, falux lupina

в/ lues, tuberculosis, osteomyelitis

4. При придобити дефекти на твърдото небце, към коя кухина се създава комуникация?: а/ носна кухина

б/ sinus ethmoidalis

в/ fossa pterygopalatina 5. Къде се локализират дефектите на твърдото небце?:

а/ едната или двете половини на предната част на твърдото небце

б/ по средата и задната половина на твърдото небце пред свода на мекото небце

в/ а + б

6. Оперативната тактика и техника са в зависимост от: а/ големината и местоположението на дефекта

б/ причините за произхода на дефекта

в/ а + б

7. Дефекти, разположени по средата на твърдото небце се оперират чрез: а/ сближаване на мостовидни мукопериостални ламба от двете страни на

дефекта

б/ мукопериостално ламбо на краче от здравата страна

в/ ламбо от мекото небце

8. При палатинална пластика на дефекти на твърдото небце е задължително да се спазва принципа за: а/ двуетажно закриване на дефекта

б/ закриване на донорската ложа

в/ дрениране на раневата повърхност

9. При много големи придобити дефекти на небцето палатинална пластика се прави с: а/ срещулежащи триъгълни ламба по Limberg

б/ свободна кожна пластика

в/ филатово стебло

10. При закриване на дефекти на алвеоларния гребен в обеззъбен участък, може да се приложи метод на: а/ Kazandjian с мостовидно ламбо

б/ метод на Langenbeck с мостовидно ламбо

в/ Wassmund с венечно-букално ламбо

134

11. От гледна точка на местнопластичните операции, при кой метод ламбото е артериализирано?: а/ Wassmund

б/ Rеhermann

в/ Pichler

12. Недостатък на палатиналното ламбо по метода на Pichler е: а/ езикообразната му форма

б/ конусовидните нагъвания

в/ масивността на ламбото

13. За колко дни се осъществява гранулирането и епителизирането на раневия участък на небцето при палатиналното ламбо по Pichler?: а/ 3 – 4 дни

б/ 7-14 дни

в/ 20-30 дни

14. При метода на Lautenschleger е задължително: а/ закриване на дефекта в два слоя

б/ оформянето му подковообразно

в/ депериостиране и удължаване на ламбото

15. При закриване на ороантрални комуникации по метода на Zange шевовете са поставени: а/ вестибуларно върху костна основа

б/ палатинално върху костна основа

в/ по средата на комуникацията

16. Важно условие за мобилизиране на лигавицата при метода на Zange е : а/ премахване на периостта

б/ снижаване ръбовете на алвеолата

в/ налагане на шевове върху костна основа

17. Показания за приложение на метода на Wassmund има при дефекти, разположени на: а/ вестибуларната страна на алвеоларния гребен

б/ самото било на алвеоларния гребен

в/ твърдото небце

18. Положителна страна на метода на Pichler е: а/ лесно закриване на дефект, намиращ се по-дистално от първия молар

б/ по –протрахирания оздравителен процес

в/ използването му при големи придобити дефекти

19. При кои методи остава на вторична епителизация донорска повърхност: а /Kazandjian , Pichler

б/ Axchausen, Rеhermann

в/ Lindorf , Zange

20. При кой метод за по-надеждно прирастване на ламбото се препоръчва изработване на защитна пластинка?: а/ Pichler

б/ Axchauzen

в/ Kazandjian

135



УПРАЖНЕНИЕ № 41 – 5 КУРС ТЕМА: Екстракция на зъби и кортикотомия по ортодонтски показания.

ТЕСТ 1. Реконструктивните операции се извършват: а/ когато ортодонтското лечение не може да даде резултат

б/ след като ортодонтското лечение постигне своя резултат

в/ когато няма индикации за ортодонтско лечение

2. Използваните оперативни намеси върху челюстите по ортодонтски показания биват: а/ реконструктивни

б/ спомагателни

в/ реконструктивни и спомагателни

3. Екстракцията на зъби и кортикотомията по ортодонтски показания са: а/ реконструктивни методи

б/ спомагателни методи

в/ а + б

4. Гермектомията е: а/ екстракция на зъби по ортодонтски показания

б/ отстраняване на зъбни зародиши

в/ трепанация на компактата на челюстта

5. Целта на екстракцията на постоянни зъби по ортодонтски показания е: а/ създаване възможност за формиране на нормална зъбна дъга

б/ създаване място за други зъби

в/ а + б

6. Кортикотомията се прилага с цел: а/ механично намаляване съпротивлението на костите на челюстите

б/ по биологичен път да се постигне по-голяма податливост, благодарение

преустройството на тъканите.

в/ а + б

7. Оптимален ефект от кортикотомията се постига: а/ до 14 годишна възраст

б/ от 14 до 16 годишна възраст

в/ след 16 годишна възраст

8. Гермектомията е показана най-много за: а/ горночелюстни премолари

б/ долночелюстни премолари

в/ долночелюстни мъдреци

9. Екстракция на горните фронтални зъби, когато са непълноценни с редукция на алвеоларния гребен в сагитално и вертикално отношение и последващо протезиране е метод за лечение на: а/ протрузия

б/ компресия

в/ прогения

10. Предна сегментна супраапикална максиларна остеотомия е: а/ спомагателен хирургичен метод за лечение на прогнатия

б/ реконструктивен хирургичен метод за лечение на прогнатия

в/ хирургично-ортодонски метод за лечение на прогения

11.Тотална супраапикална максиларна остеотомия е: а/ фрактура на максилата подобна на 1-ви тип по Льо Фор

б/ фрактура на максилата подобна на 2-ри тип по Льо Фор

в/ фрактура на максилата подобна на 3-ти тип по Льо Фор

136

12. Към реконструктивни операции на челюстите се пристъпва: а/ до 12 годишна възраст на пациента

б/ до 14 годишна възраст на пациента

в/ след 16 годишна възраст на пациента

13. Сърповидната остеотомия на Полихронов е: а/ реконструктивен метод за лечение на прогения

б/ спомагателен метод за лечение на прогения

в/ реконструктивен метод за лечение на прогнатия

14. Предната сегментна супраапикална остеотомия е известна още като: а/ фронтална максиларна остеотомия

б/ премоларна максиларна остеотомия

в/ задна максиларна остеотомия

15. Индикации за предна сегментна супраапикална максиларна остеотомия има при деформации засягащи: а/ горната челюст от премоларите напред

б/ горната челюст от премоларите назад

в/ цялата горна челюст

16. При предна сегментна супраапикална максиларна остеотомия е необходимо да има: а/ нормални съотношения на зъбите в областта на фронта

б/ нормални съотношения в областта на страничните зъби

в/ нормални съотношения на зъбите на цялата горна челюст

17. Остеотомията се извършва на мястото на: а/ екстрахираните първи премолари

б/ екстрахираните втори премолари

в/ екстрахираните първи и втори премолари

18. Предната сегментна субапикална мандибуларна остеотомия е позната като: а/ фронтална мандибуларна остеотомия

б/ моларна мандибуларна остеотомия

в/ премоларна мандибуларна остеотомия

19. Вертикалната остеотомия на тялото на долна челюст се извършва в областта на: а/ фронта

б/ беззъб участък

в/ моларите

20. Кортикотомията се извършва чрез оформяне на: а/ отвори в костта през лигавицата

б/ мукозно ламбо

в/ муко-периостално ламбо

137




ТЕМА: Доброкачествени тумори на меките тъкани в устната кухина /папилом, фибром, епулиди, диагностика, лечение/.

ТЕСТ 1. Папиломът изхожда от:

а/ покривния епител на лигавицата на устата

б/ мускулите в устната кухина

в/ периодонциума

2. Папиломът расте: а/ експанзивно

б/ екзофитно

в/ ендофитно

3. При папилома може да има: а/ дискератоза

б/ паракератоза

в/ хиперкератоза

4. Папиломът може да бъде: а/ на широка основа

б/ на краче

в/ разположен в дълбочина на тъканите

5. Консистенцията на папилома е: а/ твърда

б/ твърдо-еластична

в/ меко-еластична

6. Папиломът нараства: а/ бързо, неболезнено

б/ бавно, неболезнено

в/ бавно, болезнено

7. Папиломът: а/ няма тенденция към злокачествена трансформация

б/ има тенденция към злокачествена трансформация

в/ има тенденция към самолекуване

8. Лечението на папилома е: а/ медикаментозно

б/ лъчелечение


9. Фибромът е доброкачествен тумор от: а/ мускулна тъкан

б/ съединителна тъкан

в/ хрущялна тъкан

10. Фибромите биват: а/ плътни

б/ меки

в/ плътни и меки

11. При палпация фибромът е: а/ болезнен

б/ слабо болезнен

в/ неболезнен

138

12. Епулисът е: а/ туморно заболяване на гингивата

б/ възпалително заболяване на гингивата

в/ реактивно-пролиферативно заболяване на гингивата

13. Епулисът расте: а/ екзофитно върху лигавицата на бузата

б/ екзофитно върху алвеоларния гребен

в/ ендофитно върху алвеоларния гребен

14. Епулисът нараства: а/ бавно и болезнено

б/ бавно и безболезнено

в/ бързо и болезнено

15. Фиброматозният епулис има: а/ мека консистенция

б/ меко-еластична консистенция

в/ плътно-еластична консистенция

16. Фиброматозният епулис има: а/ налобена повърхност

б/ улцерирана повърхност

в/ гладка повърхност

17. Ангиоматозният епулис има: а/ белезникави налепи

б/ вид на малина

в/ гладка повърхност

18. Грануломатозният епулис е: а/ тъмнокафяв цвят

б/ бледорозов цвят

в/ червен цвят

19. Епулисите довеждат до: а/ лизиране на корените на зъбите

б/ дислокация на зъбите

в/ разрушаване на коронките на зъбите

20. Епулисите имат връзка с: а/ компактата на челюстните кости

б/ зъбодържащия апарат

в/ интерденталната папила

139



УПРАЖНЕНИЕ № 43 - 5 КУРС ТЕМА: Профилактика и ранна диагностика на оралния карцином. Поведение на денталния лекар.

ТЕСТ 1. Колко вида профилактика има?:

а/ първична

б/ вторична

в/ първична и вторична

2. Какво се разбира под първична профилактика? а/ предпазване от заболяване чрез изключване на известните причинители

б/ профилактичен преглед

в/ ранна диагностика на карцинома

3. Какво се разбира под вторична профилактика? а/ ранна диагностика на карцинома

б/ мерки за своевременно регистриране на туморите

в/ профилактичен преглед

4. Към коя профилактика се отнася цитологичния метод за изследване? а/ първична



5. Към коя профилактика се отнася предпазването от лъчево въздействие, пушене, алкохол и др.? а/ първична



6. Какъв метод за изследване е сцинтиграфията? а/ рентгенологичен

б/ радиологичен

в/ микробиологичен

7. Какъв метод за изследване е компютърната томография? а/ хистоморфологичен

б/ рентгенологичен

в/ радиологичен

8. Какъв метод за изследване е биопсията? а/ хистоморфологичен

б/ радиологичен

в/ рентгенологичен

9. При коя от биопсиите се изрязва част от тумора? а/ пункционна

б/ инцизионна

в/ ексцизионна

10. При коя от биопсиите се отстранява тумора изцяло? а/ ексцизионна

б/ пункционна

в/ инцизионна

11. В колко процентен разтвор на формалин се фиксира взетият материал за биопсия?: а/ 5 % разтвор

б/ 10 % разтвор

в/ 15 % разтвор

140

12. До колко дни, ако не се получи епителизиране на травматичните язви, след премахване на видимите причини, се налага биопсично изследване? а/ до 10 дни

б/ до 14 дни

в/ до 18 дни

13. Трябва ли преди хирургичното лечение на тумори в устната кухина, същата да се санира? а/ не е необходимо

б/ необходимо е

в/ задължително е

14. Какво е поведението на денталния лекар към зъбите с периапикални изменения в зоната на предстоящата лъчетерапия? а/ екстракция

б/ не се екстрахират

в/ лекуват се

15. Какви усложнения могат да възникнат след лъчелечение? а/ абсцеси и флегмони

б/ остеомиелит

в/ радиоостеомиелит

16. При колко Gy има висок риск от радионекроза? а/ над 75 Gy

б/ над 100 Gy

в/ над 120 Gy

17. Какъв период от време се изчаква за протезиране след лъчетерапия? а/ една година

б/ 6 месеца

в/ 4 месеца

18. Какви антибиотици се предписват, ако се наложи екстракция по време или след лъчелечение? а/ пеницилин

б/ цефалоспорини

в/ остеотропни

19. Кои показатели се променят в кръвната картина след химиотерапия?: а/ хемоглобин б/ еритроцити

в/ тромбоцити

20. Колко години трябва да продължи диспансерното наблюдение на болните, лекувани по повод злокачествени тумори? а/ до 3 години

б/ до 5 години

в/ до 10 години

141



УПРАЖНЕНИЕ № 44 – 5 КУРС ТЕМА: Ретенционни кисти на малките слюнчени жлези. Диагностика и оперативно лечение.

ТЕСТ 1. Ретенционните кисти на малките слюнчени жлези възникват, най-често, в резултат на: а/ травма

б/ вирусна инфекция

в/ бактериална инфекция

2. Най-честата локализация на ретенционните кисти на малките слюнчени жлези е : а/ пода на устната кухина

б/ езика

в/ долна устна

3. Съдържанието на кистата е: а/ лимфа

б/ кръв

в/ муцинозна течност

4. Лечението на ретенционните кисти е: а/ медикаментозно

б/ оперативно

в/ чрез криохирургия

5. Операцията се извършва с помощта на: а/ контатна анестезия


в/ местна инфилтрационна анестезия

6. При спукване на капсулата по време на оперативно лечение: а/ кистата се остава на вторично гранулиране

б/ капсулата се отстранява чрез йодиране

в/ капсулата се изрязва заедно с жлезната тъкан

7. Лигавицата върху кистата е: а/ изтънена

б/ удебелена

в/ разранена

8. Кистите имат: а/ дебела капсула

б/ тънка капсула

в/ остеосклеротичен вал

9. Ретенционните кисти се разполагат: а/ под кожата на устните

б/ под мускулите на устните

в/ под лигавицата

10. Оперативното лечение на ретенционните кисти се изразява в: а/ ексцизия на кистата

б/ екстирпация на кистата

в/ инцизия на кистата

11. Най-често при оперативното лечение се наблюдава: а/ спукване на капсулата

б/ кръвоизлив

в/ болезненост

142

12. При рецидив и срастване с подлежащите тъкани оперативното лечение се изразява в: а/ инцизия и кюретаж

б/ електрокоагулация

в/ ексцизия на кистата заедно с жлезата и част от кръговия мускул на долната

устна

13. Ретенционните кисти са известни още като: а/ кератокисти

б/ травматични псевдокисти

в/ муцинозни кисти

14. Ретенционните кисти на малките слюнчени жлези се образуват от: а/ навлизане на инфекция

б/ задръжка на секрета

в/ кръвоизлив

15. Пряка причина за образуването на ретенционните кисти е: а/ уплътняване на паренхима им

б/ уплътняване на изходния им канал

в/ запушване на изходния им канал

16. Правилното изписване на диагнозата “ретенционна киста на малка слюнчена жлеза” на латински е: а/ cysta retentionis glandulae salivaris minoris

б/ cista retencionis glandulae salivaris minoris

в/ cysta retencionis glandulae salivaris minoris

17. Консистенцията на ретенираните кисти е: а/ полутвърда б/ меко-еластична

в/ твърда

18. Ретенционните кисти нарастват: а/ бързо

б/ сравнително бързо

в/ бавно

19. Кистата има тенденция към: а/ злокачествено израждане

б/ самоизлекуване

в/ рецидивиране

20. Кистата се диагностицира чрез: а/ рентгенологично изследване

б/ ехография

в/ клинично изследване и пункция

143




ТЕМА: Параклинични изследвания в оралната хирургия ТЕСТ

1. Референтните стойности на хемоглобина (Hb) при мъже са: а/ 140 – 180 g/l

б/ 120 – 160 g/l

в/ 160 – 180 g/l

2. Референтните стойности на хемоглобина (Hb) при жени са: а/ 140 – 180 g/l

б/ 120 – 160 g/l

в/ 140 – 160 g/l

3. Референтните стойности на eритроцитите (Er) в кръвта при мъже са: а/ 2,8 – 4,4 T/l

б/ 4,6 – 6,2 T/l

в/ 6,2 – 8,5 T/l

4. Референтните стойности на eритроцитите (Er) в кръвта при жени са: а/ 6,2 – 8,5 T/l

б/ 4,2 – 5,4 T/l

в/ 4,8 - 5,4 T/l

5. Анемия се наблюдава при следните стойности на хемоглобина (Hb): а/ мъже ≤130 g/l; жени ≤ 120 g/l; бременни ≤ 100 g/l.

б/ мъже ≤140 g/l; жени ≤ 120 g/l; бременни ≤ 110 g/l.

в/ мъже ≤120 g/l; жени ≤ 100 g/l; бременни ≤ 90 g/l.

6. Референтните стойности на хематокрита са: а/ мъже 0.55-0.75; жени 0.40-0.54.

б/ мъже 0.37-0.44; жени 0.25-0.35.

в/ мъже 0.40-0.54; жени 0.37-0.44.

7. Абсолютна еритроцитопения се наблюдава при : а/ хиперхидратация, разнасяне на отоци, кръвопреливане

б/ недоимък на желязо, вит.В12, фолиева киселина, хемолиза, левкемия, неоплазми

в/ кръвозагуба, повръщане , стрес, асцит

8. Референтните стойности на кръвна захар по Bhöringer са : а/ 2.1 – 5.9 mmol/l

б/ 2.55-5.5 mmol/l

в/ 2.8-6.1 mmol/l

9. Референтните стойности на левкоцитите ( Leuc) са: а/ 2,4 – 3,3 G/l

б/ 11 – 15 G/l

в/ 3,5 – 10,5 G/l

10. Референтните стойности на младите неутрофилни клетки в ДКК са: а/ 0 %

б/ 1 - 4%

в/ 10 - 15%

11. Референтните стойности на лимфоцитите в ДКК са: а/ 2 - 4%

б/ 6 – 8%

в/ 22 – 40%

144

12. Олевяването (увеличаване броя на неутрофилни левкоцити) е признак на: а/ хроничен възпалителен процес

б/ остър възпалителен процес

в/ туморен процес

13. Референтните стойности на тромбоцитите са: а/ 20 – 40 G/l

б/ 140 – 440 G/l

в/ 3,5 – 8,5 G/l

14. Нормалното време на кървене по Dukе e: а/ 2 – 5 минути

б/ 5 - 10 минути

в/ 10 -15 минути

15. Спонтанни кръвоизливи се наблюдават при стойности на тромбоцитите: а/ ≤ 50 G/l

б/ ≤ 100 G/l

в/ ≤ 140 G/l

16. Нормалнитe стойности на INR (International normalized ratio) са: а/ 1.0

б/ 2.0-3.0

в/ 3,9 – 4,9

17. Появата на левкоцити в урината говори за: а/ захарен диабет, хепатит

б/ злокачествени тумори

в/ възпаление в отделителната система или тежка интоксикация

18. Сиалография на слюнчени жлези се прилага при : а/ остри възпалителни процеси

б/ хронични възпалителни процеси

в/ сиалолитиаза, хронично възпаление и тумори

19. Биопсията е метод за : а/ вземане на тъкани от живи лица и трупен материал за микроскопско наблюдение

с цел поставяне на диагноза или проследяване на ефекта от лечението;

б/ прижизнено вземане на тъкани за микроскопско наблюдение с цел поставяне на

диагноза или проследяване на ефекта от лечението;

в/ вземане на тъкани от трупен материал за микроскопско наблюдение с цел

поставяне на диагноза;

20. Най-точен метод за изследване на заболяванията на меките тъкани е : а/ рентгенография

б/ магнитно-резонансна томография

в/ компютърна томография

145



УПРАЖНЕНЕ № 46 – 5 КУРС ТЕМА: Медикаментозни средства в оралната хирургия /антибиотици, аналгетици, антипиретици, антифлогистици, кръвоспиращи, транквилизатори/.

ТЕСТ 1. Към групата на Бета-лактамните антибиотици се отнасят: а/ Пеницилини, Макролиди, Рифампицини

б/ Цефалоспорини, Аминоглюкозиди, Тетрациклини

в/ Пеницилини, Цефалоспорини, Карбапенеми

2. Цефалоспорини от 3-то поколение са: а/ Cedax, Rocephin, Fortum

б/ Zinat, Duracef, Fortum

в/ Cefazolin, Cephalexin, Cefamandol

3. Дозировката на Augmentin за перорално приложение при възрастни е: а/ 375 – 625 mg/ 8h

б/ 375 – 750mg / 12h

в/ 200 – 350mg/ 6h

4. Дозировката на Clindamycin при възрастни е: а/ 50 – 100mg/ 4h

б/ 150 – 450mg/ 6h

в/ 500 – 1000mg/ 8h

5. Аналгетик, подходящ за приложение при деца и при бременни след третия лунарен месец е: а/ Acetysal

б/ Pacetamol

в/ Ketoprofen

6. Максимална дневна доза на Analgin при възрастни е: а/ 1.о

б/ 2.о

в/ 3.о

7. Селективни СОХ-2 инхибитори са : а/ Analgin, Amidophen, Indomethacin, Piroxicam

б/ Meloxicam, Nimesulide

в/ Celecoxib, Diclofenac

8. Дозировката на Nimesulid /Aulin, Enetra/ при възрастни е: а/ 100mg/ 12h

б/ 150mg/ 12h

в/ 500mg/ 12h

9. Синтетични наркотични аналгетици са : а/ Dionin, Omnopon, Morphin

б/ Lydol, Dipidolor, Fentanyl

в/ Valoron, Codein, Probon

10. Антибиотична профилактика при сърдечно болни се провежда с: а/ Penicillin и Gentamycin

б/ Tetracyclin и Erythran

в/ Amoxicillin или Ampicillin

11. При алергия към пеницилини, антибиотична профилактика се провежда с : а/ Clindamycin или Azithromycin

б/ Gentyamycin или Tetracyclin или Rocephin

в/ Augmentin или Erythran или Cedax

146

12. За премедикация Diazepam се прилага перорално в доза: а/ 1 – 2 mg

б/ 5 – 10 mg

в/ 50 – 100 mg

13. Антипиретично действие имат: а/ Paracetamol, Urbason, Aspirin

б/ Amidophen, Analgin, Aspirin

в/ Acetysal, Analgin, Baclofen

14. Хемостатично действие имат следните медикаменти : а/ вит.К3, Vit. C, Dicynone

б/ Heparin, Sinthrom, Plavex

в/ Indomethacin, Acetysal, Peflavuit “C”

15. Dicynone се прилага в доза 250 mg 2ml по следния начин : а/ мускулно и подкожно

б/ венозно и подкожно

в/ мускулно и венозно

16. Vitamin K3 се прилага i.m и i.v. в следната дозировка при възрастни: а/ 2,5 – 5mg/4h

б/ 10 -20 mg/24h

в/ 40 – 80 mg/48h

17. Класическа премедикация при операции под наркоза се провежда с: а/ Lydol и Atropin

б/ Fentanyl и Droperidol

в/ Diazepam и Lonetil

18. Премедикация в амбулаторен кабинет се осъществява с : а/ Fentanyl и Droperiodol

б/ Diazepam и Analgin

в/ Valoron и Probon

19. Антибиотична профилактика е задължителна при: а/ сърдечни, белодробни, бъбречни заболявания

б/ някои сърдечни заболявания, имуносупресия, болни на хемодиализа,

некомпенсиран диабет

в/ възпалителни процеси, неоплазми и болни на кортикостероидна терапия

20. НСПВС притежават следните основни ефекти: а/ противовъзпалителен, аналгетичен и антипиретичен

б/ антиулцерозен, антифлогистичен и аналгетичен

в/ хипотоничен, антиалергичен и аналгетичен

147



УПРАЖНЕНИЕ № 47 – 5 КУРС ТЕМА: Травми на меките тъкани. Класификация. Обработка на рани.

ТЕСТ 1. В зависимост от нарушаването целостта на покривните тъкани, травмите на

меките тъкани биват: а/ открити и закрити

б/ ракъсни и контузни

в/ порезни и прободни

2. Към закритите травми на меките тъкани можем да причислим: а/ ecchymoses, suffusio et haematoma

б/ v. caesum, v. laceratum, v. punctum et v. penetrans

в/ а + б

3. Suffusio представляват: а/ малки кръвоизливи в подкожната тъкан, представляващи закръглени петна или

подутини

б/ по-широки и разстлани подкожни кръвоизливи

в/ кухини в меките тъкани, изпълнени с кръв

4. В кои от следните ложи, отокът при хематом е най-добре изразен : а/ инфраорбитална, букална

б/ парафаренгеална, птеригомандибуларна

в/ субмасетериална, зигоматична

5. В първите 48 часа след образуване на хематом се прилагат : а/ съгреваещи компреси

б/ студени компреси

в/ незабавно се прави пукнкция или инцизия на хематома

6. Всички открити рани на меките тъкани се приемат за: а/ първично инфектирани

б/ вторично инфектирани

в/ неинфектирани

7. Vulnus sclopetarium е : а/ проникваща рана

б/ рана от ухапване

в/ огнестрелна рана

8. На латински посечна рана е: а/ vulnus morsum

б/ vulnus punctum

в/ vulnus caesum

9. Кървенето е по-значително при: а/ v. caesum

б/ v. contusum

в/ кървенето не зависи от вида на раната

10. Зона на смачкване на тъканите (stupor localis) е налице при: а/ v. morsum

б/ v. sclopetarium

в/ v. contusum

11. При v. sclopetarium се наблюдават: а/ зона на молекулярно сътресение, зона на непосредствена травмена некроза и зона на

разрушаване

б/ зона на непосредствена травмена некроза и зона на разрушаване

148

в/ зони на разрушаване, зона на непосредствена травмена некроза, зона на

молекулярно сътресение и зона на отдалечена травмена некроза

12. При обработване на раните в ЛЧО, краищата им се изсичат : а/ по-широко в сравнение с раните в останалите части на тялото

б/ по-икономично в сравнение с раните в останалите части на тялото

в/ по един и същ начин независимо къде се намират

13. При голям раневи дефект в ЛЧО: а/ се прилага първична хирургична обработка с пластика

б/ никога не се прилага първична пластика

в/ раната се обработва по преценка на хирурга

14. Първична хирургична обработка с поставяне на шев на раната може да се осъществи до:

а/ 24 h

б/ 48 h

в/ 72 h

15. Хирургичната обработка на раните, в зависимост от времето, изминало от нараняването до първичната намеса, се подразделя на :

а/ първична и вторична

б/ ранна и късна

в/ ранна, отсрочена и късна

16. Иглите с триъгълно сечение се използват за шиене на а/ кожа, апоневроза

б/ вътрешни органи

в/ съдова стена

17. Иглите с кръгло сечение се използват за шиене на: a/ лигавица

б/ кожа

в/ подкожие

18. Тъканите около раната се обработват с: а/ йод-бензин, спирт и йод

б/ готови препарати (Sepso Tinctur, Cutasept, Braunolol и др.)

в/ а + б

19. При зашиване на раните, шевът започва: а/ от повърхността към дъното

б/ от дъното към повърхността


20. Зашиването на раните в ЛЧО и устната кухина се извършва с: а/ прекъснати шевове

б/ непрекъснати шевове

в/ а + б

149




ТЕМА: Травми на зъбите – класификация. Травматична луксация на зъбите. Клиника, диагностика, методи на лечение.

ТЕСТ 1. Според времето на въздействие на етиологичния фактор, травмите на зъбите се

подразделят на: а/ остри и хронични

б/ първични и вторични

в/ открити и закрити

2. Луксация с вбиване на зъба в алвеолата е: а/ luxatio dentis cum dislocationem ad latus lateralis

б/ luxatio dentis cum intrusionem

в/ luxatio dentis cum extrusionem

3. Промяната в цвета на зъба при травма се дължи на: а/ кръвоизлив в пулпата и периодонциума

б/ промени в дентина

в/ промени в емайла

4. При луксация е налице: а/ разкъсване само на периодонциума

б/ разкъсване на периодонциум, гингива и ligamentum circulare

в/ пълна липса на прилежащите към зъба тъкани

5. Луксация без разместване е: а/ luхatio dentis cum dislocationem ad periferiam

б/ luxatio dentis sine dislocationem

в/ luxatio dentis cum extrusionem

6. Вбитите временни зъби при деца от 2 до 6 години: а/ не се лекуват

б/ екстрахират се, поради опасност от увреждане зародиша на постоянните зъби без да

се поставя местопазител

в/ екстрахират се, поради опасност от увреждане зародиша на постоянните зъби и се

поставя местопазител

7. Вбитият временен зъб с хроничен периодонтит: а/ се екстрахира

б/ не се лекува

в/ поведението зависи от възрастта на детето

8. Вбитите зъби при деца до 2 години: а/ се екстрахират, за да не увредят зародиша на постоянния зъб

б/ не се лекуват

в/ се репонират и шинират

9. Диференциална диагноза между експулсиран и изцяло вбит в алвеолата си зъб се прави въз основа на: а/ клинично изследване

б/ рентгенография


10. При луксация с изместване на зъба вестибуларно или орално, на рентгенография се наблюдава: а/ скъсен корен с разширена периодонтална цепка

б/ стеснена периодонтална цепка

в/ няма промени на рентгенография

150

11. Основен принцип при фиксация на луксирани зъби е: а/ обхващане на зъби от една група

б/ обхващане на зъби от две съседни групи

в/ обхващане на всички зъби на съответната челюст

12. Телената шина по Д. Атанасов е : а/ прекъсната


в/ осморковидна

13. Лигатурата на Лимберг се поставя: а/ с бримка от вестибуларната повърхност

б/ с бримка от палатиналната повърхност

в/ с бримка върху режещия ръб 14. При фрактура във върховата част на апекса :

а/ зъба се екстрахира

б/ зъба не се лекува

в/ провежда се апикална остеотомия

15. На рентгенография при контузия на зъб се наблюдава: а/ липса на промени

б/ стеснена периодонтална цепка

в/ разширена периодонтална цепка

16. Шината по Hirschfield се изработва от тел с дебелина: а/ 0,3 - 0,4 мм

б/ 0,6 – 0,7 мм

в/ 1 мм

17. След 5 год. възраст, вбитият временен зъб : а/ се екстрахира без да се поставя местопазител

б/ се екстрахира и задължително се поставя местопазител

в/ зъбът не се екстрахира

18. Леченито с шини и лигатури при луксирани зъби продължава : а/ 2 -3 седмици

б/ 6-8 седмици

в/ 8-12 седмици

19. Лигатурите по Лимберг, Коларов и Сотиров се прилагат при: а/ всички луксирани зъби

б/ при силно изместени луксирани зъби

в/ не се прилагат при луксирани зъби

20. Вбит в алвеолата постоянен зъб: а/ се екстрахира

б/ прилага му се ортодонтско лечение

в/ не се налага лечение

151



УПРАЖНЕНИЕ № 49 – 5 КУРС ТЕМА: Експулсия на зъбите. Методи на лечение.

ТЕСТ 1. Експулсията на зъба представлява:

а/ разклащане на зъба

б/ избиване на зъба от алвеолата

в/ вбиване на зъба в алвеолата

2. Основен клиничен белег при експулсия е: а/ променено положение на зъба спрямо алвеолата

б/ не се наблюдават външни патологични промени

в/ липса на зъб и празна, кървяща алвеола

3. При еxpulsio dentis на Rö-графия се наблюдава: а/ празна алвеола

б/ разширена периодонтална цепка

в/ зъб вбит в алвеолата

4. При експулсиран или изцяло интрудиран зъб показателно параклинично изследване е: а/ Rö-gr. по Dick

б/ електроодонтодиагностика

в/ Rö-gr. по Schuller

5. При експулсия на зъб със запазена костна стена се пристъпва към: а/ екстракция

б/ реимплантация

в/ не се лекува

6. До реимплантацията на зъба, той се държи в: а/ серум

б/ хибитан

в/ в слюнка или прясно мляко

7. Според съвременните схващания кореновото лечение на реимплантиран зъб се извършва: а/ 2 седмици след реимплантацията

б/ 3 дни след реимплантацията

в/ непосредствено преди реимплантацията

8. При реимплантацията: а/ не се рецезира апекса на реимплантирания зъб

б/ резецира се апекса

в/ резецира се 1/3 от корена

9. При експулсия на зъб и липса на част от алвеоларната костна стена зъбът: а/ се реимплантира след почистване на алвеолата

б/ не се реимплантира

в/ се лекува ендодонтски

10. Най-добра прогноза имат зъби, които са реплантирани в: а/ първото денонощие след травмата

б/ първите 2 часа след травмата

в/ първите 6 часа след травмата

11. Диференциална диагноза мужду експулсиран зъб и зъб в пробив се прави чрез: а/ електоодонтодиагностика

б/ клинично изследване

в/ клинично изследване и Rö-gr.

152

12. Реимплантиран зъб престоява в алвеолата средно: а/ до 1 година

б/ от 1 до 10 години

в/ над 10 години

13. При реимплантация преобладава: а/ първично заздравяване

б/ вторично заздравяване

в/ усложнено заздравяване

14. Заздравяването на реимплантиран зъб с алвеолата е: а/ периодонтално, периодонтално-фиброзно, циментно-костно

б/ периодонтално, костно, хрущялно

в/ периодонтално, фиброзно, грануломатозно

15. Задължително условие за нормално заздравяване след реимплантация на експулсиран зъб е: а/ фиксация на реимплантирания зъб

б/ имобилизация на реплантирания зъб

в/ а + б

16. За фиксация на експулсиран зъб се използва: а/ стандартни шини

б/ вестибуларна шина и специални лигатури

в/ лабораторни шини

17. При лигатурата по Лимберг диаметърът на бримката е равен на: а/ ½ от ширината на режещия ръб

б/ ⅓ от ширината на режещия ръб

в/ ¼ от ширината на режещия ръб

18. Лигатурата на Лимберг се поставя: а/ с бримката върху вестибуларната повърхност

б/ с бримката от режещия ръб

в/ с бримката от палатиналната повърхност

19. Лигатурата по Коларов преминава около шината: а/ вестибуларно на реплантирания зъб

б/ палатинално на реплантирания зъб

в/ а + б

20. Лигатурата по Сотиров се оформя от: а/ един лигатурен тел

б/ два лигатурни тела

в/ от пластмата

153



УПРАЖНЕНИЕ № 50 – 5 КУРС ТЕМА: Частични фрактури на алвеоларния гребен на челюстите. Клиника, диагностика, диференциална диагноза. Методи на лечение.

ТЕСТ 1. Частичните фрактури на алвеоларния гребен се срещат най-често при:

а/ горна челюст

б/ долна челюст

в/ двете челюсти

2. Най-често алвеоларният гребен се фрактурира: а/ в областта на страничните зъби

б/ в областта на моларите и тубера на максилата

в/ в областта на фронта

3. При частични фрактури на алвеоларния гребен се установява подвижност на: а/ един зъб

б/ група зъби

в/ всички зъби

4. Покриващата фрагментите лигавица обикновено е: а/ разкъсана и кървяща

б/ с кръвонасядания

в/ здрава

5. По-често дислокацията на фрагментите е с посока: а/ от вестибуларно към орално

б/ към съседните здрави зъби

в/ от орално към вестибуларно

6. Частичните фрактури на алвеоларния гребен: а/ изключват травми на зъбите във фрагмента

б/ не изключват отделни травми на зъбите във фрагмента

в/ винаги са придружени с липсващи зъби във фрагмента

7. При частични фрактури на алвеоларния гребен патогномоничен симптом е: а/ болката

б/ нарушена оклузия

в/ нарушена цялост

8. Най-голяма стойност за доказване на частична фрактура на алвеоларния гребен от параклиничните изследвания има: а/ телерентгенография

б/ диафаноскопията

в/ ортопантомографията

9. Лечението при частични фрактури на челюстите изисква: а/ премахване на фрагментите

б/ репозиция и фиксация на фрагментите

в/ консервативно лечение

10. Частичните фрактури на алвеоларния гребен се фиксират : а/ към съседните зъби

б/ към антагонистите

в/ към съседните зъби и/или междучелюстна фиксация

11. Основни принципи при лечение на частични фрактури на алвеоларния гребен са: а/ репозиция, фиксация и имобилизация

б/ мануална репозиция и фиксация

в/ фиксация и имобилизация

154

12. Оптималният срок за фиксацията е: а/ 10 дни

б/ до 1 месец

в/ повече от 1 месец

13. През времето на фиксация на зъбите се прави: а/ системен контрол за виталност

б/ изследване на подвижността

в/ кръвни изследвания

14. При частични фрактури на алвеоларния гребен, комбинирани с луксация на зъб във фрактурирания фрагмент, зъбът : а/ не се третира отделно от фрагмента

б/ шинира се със специална телена лигатура

в/ лигира се за съседните зъби от фрагмента

15. За фиксация при частични фрактури на алвеоларния гребен се използва: а/ Шина на Гунинг-Порт

б/ стандартна метална шина

в/ суспенсивна фиксация

16. Капова шина от бързополимеризираща пластмата се прилага предимно в: а/ детска възраст

б/ средна възраст

в/ старческа възраст

17. Пластмасова шина тип Вебер се прилага при: а/ интактно съзъбие

б/ при беззъби челюсти

в/ при частично беззъби челюсти

18. При силно изместен луксиран зъб във фрактурирания фрагмент се прилага: а/ обикновена телена лигатура

б/ специални телени лигатури тип „юзда”

в/ не се налага лигиране

19. Лигатурната тел при лигатурата по Коларов се прекарва около шината. а/ вестибуларно на луксирания зъб

б/ палатинално на луксирания зъб

в/ а + б

20. Лигатурата на Лимберг с поставя: а/ с извивката вестибуларно

б/ с извивката палатинално

в/ с извивката върху режещия ръб

155



УПРАЖНЕНИЕ № 51- 5 КУРС ТЕМА: Шиниране при луксации и експулсии на зъби и частични фрактури на алвеоларния гребен на челюстите. Работа на фантом.

ТЕСТ 1. Основен принцип при фиксацията на травмирани зъби е:

а/ обхващане на двата съседни зъба

б/ обхващане на две съседни групи зъби

в/ обхващане на три съседни групи зъби

2. Дебелината на стоманения тел за гладка вестибуларна шина е: а/ 1-2 мм

б/ 2-3 мм

в/ 3-4 мм

3. Гладката вестибуларна телена шина се фиксира към : а/ травмирания и съседните зъби с телени лигатури или композит

б/ съседните зъби с телени лигатури или композит

в/ травмирания зъб и антагонистите му с телени лигатури или композит

4. За изработване на осморковидна телена лигатура се използва : а/ стоманена тел с дебелина 1-2 мм и дължина 10-15 см

б/ алуминиев тел с дебелина 3 мм и дължина 20-25 см

в/ лигатурна тел с дебелина 0.3-0.4 мм и дължина 20-25 см

5. Каповата шина по Pfeifer : а/ се прилага в детска възраст и лежи върху маргиналната гингива

б/ се прилага при възрастни пациенти и отстои 1-2 мм от маргиналната гингива

в/ се прилага в детска възраст и отстои 1-2 мм от маргиналната гингива

6. Каповата шина : а/ се изработва от бързополимеризираща или фотополимерна пластмаса и

обхваща режещите ръбове и коронките на зъбите

б/ се изработва от лят метален скелет и бързо полимеризираща пластмаса и

обхваща режещите ръбове и коронките на зъбите

в/ се изработва от бързополимеризираща пластмаса и лигатурна тел и обхваща

шийките на зъбите

7. Шината по Hirschfield e : а/ прекъсната лигатурна телена шина

б/ непрекъсната лигатурна телена шина

в/ непрекъсната пластмасова шина

8. Шината по Д. Атанасов е : а/ прекъсната лигатурна телена шина

б/ непрекъсната лигатурна телена шина

в/ непрекъсната пластмасова шина

9. Петлиците на шината по Д. Атанасов преминават : а/ в междузъбните пространства под екватора на зъба

б/ в междузъбните пространства над екватора на зъба

в/ в интерденталните папили

10. Шината по Д. Атанасов се внася в устата : а/ от вестибуларно към лингвално

б/ от лингвално към вестибуларно

в/ както е по удобно на стоматолога

156

11. Шината по Д. Атанасов е с : а/ три петлици

б/ четири петлици

в/ пет петлици

12. Шината по Hirschfield е : а/ стандартна

б/ лабораторна

в/ свободоръчно изработена

13. Пластмасовата шина тип Вебер се прилага при : а/ частично беззъби челюсти и луксирани зъби

б/ интактни челюсти и луксирани зъби

в/ интактни челюсти и експулсирани зъби

14. При силно изместен луксиран зъб, след репозиция е необходимо задържането му в алвеолата с : а/ обикновена телена лигатура

б/ специални телени лигатури тип „ юзда“

в/ а + б

15. Лигатурата по Сотиров се оформя от : а/ единична лигатурна тел 0,3-0,4 мм

б/ 2 лигатурни тела 0,3-0,4 мм

в/ 3 лигатурни тела 0,3-0,4 мм

16. Лигатурата по Коларов се оформя от : а/ единична лигатурна тел 0,3-0,4 мм, която се прекарва около шината от

вестибуларно на реплантирания зъб

б/ 2 лигатурни тела 0,3-0,4 мм, които се прекарват около шината от

вестибуларно на реплантирания зъб

в/ единична лигатурна тел 0,3-0,4 мм, която се прекарва около шината от

лингвално на реплантирания зъб

17. Лигатурата по Лимберг се оформя от : а/ единична лигатурна тел 0,3-0,4 мм и дължина 2 –3 см

б/ единична лигатурна тел 0,3-0,4 мм и дължина 10 – 15 см

в/ единична лигатурна тел 0,1-0,2 мм и дължина 5 – 10 см

18. Лигатурата по Лимберг се оформя така, че : а/ извивката лежи на режещия ръб на реплантирания зъб и е с големина ½ от него

б/ извивката лежи вестибуларно на реплантирания зъб и е с големина ⅓ от него

в/ извивката лежи лингвално на реплантирания зъб и е с големина ¼ от него

19. Кой от изброените методи се използва за лечение на частични фрактури на алвеоларния гребен?: а/ Panagopoulos – Monsuetto – Rovet - Killey

б/ лигатурно шиниране

в / шина на Гунинг - Порт

20. Шините и лигатурите се държат върху зъбите : а/ 2-3 седмици

б/ 3-6 седмици

в/ 8-12 седмици

157




ТЕМА: Ретенирани зъби на горна и долна челюст. Клиника, диагностика и методи на лечение. Демонстрация на болен.

ТЕСТ 1. Ретенцията на зъбите бива :

а/ пълна (completa)

б/ непълна (incompleta)

в/ а + б

2. Полуретиниран се нарича зъб, на който поне един от туберкулите : а/ е пробил лигавицата на устата

б/ е пробил покриващата го кост

в/ а + б

3. Кой от следните зъби най-често ретенира?: а/ долночелюстен мъдрец

б/ горночелюстен канин

в/ горночелюстен мъдрец

4. Клиничната симптоматика при ретенирани зъби включва : а/ липса на зъб и/или персистиране на временен зъб

б/ липса на зъбен зародиш и невралгични болки в съответната челюст

в/ а + б

5. Диагнозата ретениран зъб се поставя след: а/ клинично изследване

б/ рентгенография (сегментна, ОПТГ)

в/ а+б

6. Ретенираните зъби се свързват най-често с : а/ радикуларна киста

б/ глобуло-максиларна киста

в/ фоликуларна киста

7. При паракоронит се засягат следните тъкани: а/ само тъканите на перикоронарния сак

б/ само съседните на перикоронарния сак тъкани

в/ а + б

8. Болки при преглъщане и ограничение в отварянето на устата има при: а/ перикоронит

б/ паракоронит

в/ а + б

9. При затруднен пробив на долночелюстни мъдреци, гнойта се разпространява най-често в : а/ птеригомандибуларното пространство

б/ субмасетериалното пространство

в/ субмандибуларното пространство

10. Основни индикации за екстракция на ретенирани зъби са: а/ наличието на оплаквания от пациента

б/ липса на място в зъбната редица

в/ а+ б

11. Водещо в лечението на паракоронитите е : а/ инцизия

б/ циркумцизия

158

в/ екстракция

12. Циркумцизията представлява : а/ изрязване на лигавичния капишон, покриващ част от дъвкателната

повърхност на коронката на пробиващия зъб

б/ срязване на лигавичния капишон, покриващ част от дъвкателната повърхност

на коронката на пробиващия зъб

в/ изрязване на лигавичния капишон и коста, покриваща част от дъвкателната

повърхност на коронката на пробиващия зъб

13. Циркумцизията се извършва при: а/ наличие на достатъчно място в зъбната редица и липса на възпалителни

процеси около ретенирания зъб

б/ напълно ретенирани зъби и липса на възпалителни процеси около

ретенирания зъб

в/ наличие на достатъчно място в зъбната редица и възпалителни процеси около

ретенирания зъб

14. Атипична екстракция на долночелюстни мъдреци се извършва : а/ с вестибуларен метод по Pichler – Trauner – Thoma

б/ с лингвален метод на Ward

в/ а+б

15. При екстракцията на ретенирани зъби се оформя : а/ муко-периостално ламбо

б/ мукозно ламбо

в/ периостално ламбо

16. Разрезът на небцето при екстракция на ретениран горен кучешки зъб : а/ минава през папилите на зъбите

б/ отстои 2 мм от маргиналния гингивален край

в/ минава околовръстно на коронката на зъба

17. При оформяне на палатинално ламбо при екстракция на ретениран горен кучешки зъб : а/ се пази съдово-нервния сноп

б/ се пазят съседните зъби

в/ а+б

18. При екстракция на горночелюстни мъдреци, костта се трепанира : а/ палатинално

б/ вестибуларно

в/ а+б

19. При екстракция на горночелюстни мъдреци като усложнение може да се наблюдава : а/ перфорация на максиларния синус, фрактура на tuber maxillae

б/ перфорация на носната кухина и кръвоизлив от носа

в/ а + б

20. Най-тежкото усложнение при затруднен пробив е : а/ кръвоизлив


в/ остеомиелит

159




ТЕМА: Болести при прорязване на зъбите - клиника, диагностика, диференциална диагностика и лечение.

ТЕСТ 1. Нормалният срок за пробив на временни кучешки зъби е : а/ 12-16 месеца

б/ 16-20 месеца

в/ 20-24 месеца

2. Нормалният срок за пробив на втори премолар е: а/ 9-10 години



3. Прорязването на временни зъби се смята за преждевременно: а/ ако зъбите пробият 2-3 месеца по-рано от нормалния срок

б/ ако зъбите пробият 3-6 месеца по-рано от нормалния срок

в/ ако зъбите пробият 1 година по-рано от нормалния срок

4. За dentitio tarda на временни зъби говорим, когато: а/ не пробият след 5 месеца от нормалния срок

б/ не пробият до 1 година от нормалния срок


5. За dentitio tarda при постоянни зъби говорим когато: а/ не пробият след 5 месеца от нормалния срок

б/ не пробият след 1 година от нармалния срок

в/ не пробият след 2 години от нормалния срок

6. Задържан пробив на латински е : а/dentitio retenta

б/dentitio difficilis

в/dentitio praecox

7. Под ретромоларно разстояние разбираме: а/ разстоянието от медиалната част на втори долночелюстен молар до foramen

mandibulae

б/ разстоянието от дисталната част на втори долночелюстен молар до foramen

mandibulae

в/ разстоянието от дисталната част на първи долночелюстен молар до foramen

mandibulae

8. При нормално развита челюст ретромоларното разстояние е: а/ 29 mm

б/ 27 mm

в/ 25 mm

9. За ретенция на зъбите съществуват следните теории: а/ филогенетична, онтогенетична

б/ генетична

в/ а + б

10. Най-често ретенира: а/ горночелюстен мъдрец



11. Водещо лечение при retentio dentis е: а/ консервативно

160

б/ консервативно-хирургично


12. Най-често е затруднен пробива на: а/ горночелюстен мъдрец



13. Фактори, определящи възникването на възпаление, при пробив на долночелюстния мъдрец са : а/ положението на зъба спрямо клона на челюстта и спрямо надлъжната ос на

втори молар

б/ разположението на мъдреца в дълбочина на челюстната кост

в/ а + б

14. Под перикоронит разбираме: а/ възпаление на лигавичния капишон, покриващ короната на зъба


в/ възпаление на птеригомандибуларни тъкани

15. Под паракоронит разбираме: а/ възпаление на лигавичния капишон, покриващ коронката на зъба


в/ и при двете

16. Ограничение в отварянето на устата се наблюдава при: а/ перикоронит


в/ и двете

17. Под circumcisio разбираме: а/ разрязване на лигавичния капишон

б/ цялостно изрязване на лигавичния капишон

в/ частично изрязване на лигавичния капишон

18. Dentitio difficilis се лекува а/ консервативно


в/ консервативно, консервативно-хирургично, хирургично

19. Лингвалният достъп за екстракция на долен мъдрец е метод на: а/ Ward

б/ Pichler-Trauner-Toma

в/ Вайсблат

20. Adentia означава: а/ липса на един или няколко зъбни зародиша

б/ пълна липса на зъбни зародиши

в/ наличие на свръхбройни зъби

161



УПРАЖНЕНИЕ № 54 – 5 КУРС ТЕМА: Екстракция на зъби при болни с ендокринни заболявания.

ТЕСТ 1. Преди екстракцията на зъби при болни с ендокринни заболявания се налага: а/ извършване на клинични и параклинични изследвания, предварителна

подготовка.

б/ манипулациите се извършват задължително от специалист

в/ извършване на клиничен преглед

2. При болни с компенсиран неинсулинозависим диабет, може да извършим екстракция на зъби при стойност на кръвната захар в границите на: а/ до 15 mmol/l

б/ до 10 mmol/l

в/ до 12 mmol/l

3. Екстракцията на зъби при диабетно болни се извършва: а/ под антибиотична защита

б/ с приложение на имуностимуланти

в/ с приложение на капиляротоници

4. Спешната предварителна подготовка за екстракция на зъби на болни с базедова болест /хипертиреоидизъм/ се състои в приема на следните медикаменти : а/ антибиотик , витамини

б/ метизол, обсидан, дехидрокортизон

в/ обсидан, индометацин, ацетизал

5. По време на екстракцията на зъби при болни с хипокортицизъм /адисонова болест / често усложнение от общ характер е: а/ снижаване до срив на венозното кръвно налягане

б/ снижаване до срив на артериалното кръвно налягане

в/ гърчове

6. Опасността от усложнение от общ характер по време на екстракция на зъби при болни с хипопаратиреоидизъм се дължи на: а/ хипокалциемия и склонност към тетанични гърчове

б/ хиперкалцемия и срив на артериално кръвно налягане

в/ хипокалиемия и стенокардия

7. След екстракция на зъби, при диабетно болни, съществува опасност от следните късни усложнения: а/ гнойно-възпалителни процеси

б/ завишаване на кръвно-захарното ниво

в/ кетоацидоза

8. Непосредствено след екстракция на зъби на болни от диабет се наблюдава склонност към : а/ кръвотечение

б/ тризмус

в/ инфекция

9. Хипогликемична кома може да възникне при стойности на кръвната захар: а/ под 6,1 mmol/l

б/ под 5,2 mmol/l

в/ под 2,5 mmol/l

162

10. Kлинични симптоми характерни за хипергликемична кома са: а/ суха кожа, дълбоко,шумно дишане,съдов колапс

б/ влажна кожа, чувство на глад, възбуда

в/ бледо лице, покрито със студена лепкава пот, хипотония

11. Опасност от хипергликемична кома съществува при кръвна захар: а/ над 11 mmol/l

б/ над 15 mmol/l

в/ над 21 mmol/l

12. При симптоми на хипогликемия денталният лекар: а/ назначава 1% 1ml адреналин подкожно

б/ дава на пациента глюкоза през устата или парентерално

в/ назначава 0,9% разтвор на NaCl венозно

13. При хиперфункция на щитовидната жлеза не се използва : а/ лидокаин

б/ бупивакаин

в/ коригенти

14. При захарен диабет не трябва да се използва : а/ адреналин

б/ норадреналин

в/ етидокаин

15. При Къшинг/Cushing/синдром не е умесно използването на: а/ анестетици от амидната група

б/ анестетици от естерната група

в/ коригенти

16. При адисонова криза, настъпила по време на оперативна манипулация, се прилага: а/ хидрокортизон 200-300 мг венозно + инфузия от 0,9% NaCl

б/ инфузия от 5% глюкоза + венозно 1% 1мл адреналин или норадреналин

в/ инфузия от 5% глюкоза + диазепам

17. При Къшинг/ Cushing/ синдром е умесно използването на: а/ антибиотична профилактика

б/ антипиретична подготовка

в/ предварителна седация

18. Болестта на Адисон се характеризира с : а/ първична инсуфициенция на надбъбречната кора

б/ първична хиперфункция на надбъбречната кора

в/ първична инсуфициенция на медулата на надбъбрека

19. Синдрома на Къшинг /Cushing/ е: а/ първична инсуфициенция на медулата на надбъбрека

б/ хиперфункция на надбъбречната кора /хиперглюкокортицизъм/

в/ първична инсуфициенция на щитовидната жлеза /хипотиреоидизъм/

20. Акpомегалията е: а/ хиперпродукция на STH след вкостяване на епифизите

б/ хиперпродукция на STH преди вкостяване на епифизите

в/ хиперпродукция на ACTH

163



УПРАЖНЕНИЕ № 55 – 5 КУРС ТЕМА: Екстракция на зъби при болни със смущения в кръвоспирането.

ТЕСТ 1. Нормално време на кървене по Duke е:

а/ 3 – 10 минути

б/ 3 – 5 минути

в/ 3 – 20 минути

2. Нормално време на съсирване по Lee White е: а/ 5 – 10 минути

б/ 10 – 15 минути

в/ 15 – 20 минути

3. Кръвоносните съдове подпомагат хемостазните процеси с: а/ вазодилатация

б/ вазоконстрикция

в/ вазопареза

4. Следекстракционното кървене има: а/ венозен характер

б/ капилярен характер


5. Най-честите причини за следекстракционни кръвоизливи от общ характер са: а/ ендокринни заболявания

б/ гастроинтестинални заболявания

в/ хеморагични диатези

6. Нарушения в кръвосъсирването се наблюдава при болни с : а/ белодробни заболявания

б/ бъбречни заболявания

в/ чернодробни заболявания

7. Най-честите хеморагични диатези са: а/ тромбоцитопении и коагулопатии

б/ безвкусен диабет и тиреотоксикоза

в/ хеморагичните пародонтити и телеангиектазиите

8. Вазопатиите се характеризират с: а/ повишена съдова пропускливост

б/ намалена съдова пропускливост

в/ нормална съдова пропускливост

9. При вазопатиите времето на кървене и времето на съсирване са: а/ увеличени

б/ намалени

в/ нормални

10. При тромбоцитопатиите броят на тромбоцитите е: а/ намален

б/ нормален

в/ увеличен

11. Под тромбоцитопения се разбира: а/ намален брой тромбоцити

б/ увеличен брой тромбоцити

в/ неспособност на тромбоцитите да участват в процеса на кръвосъсирване

12. Тромбоцитопениите биват : а/ вродени

б/ придобити

164

в/ вродени и придобити

13. Под тромбоцитоза се разбира: а/ повишение на тромбоцитния брой

б/ намаление на тромбоцитния брой

в/ нарушение на функцията на тромбоцитите

14. Коагулопатиите са заболявания, предизвикани от: а/ качествена непълноценност на тромбоцитите

б/ дефицит на един или няколко плазмени коагулационни фактора

в/ нарушение на съдовия интегритет с повишена съдова пропускливост

15. Хемофилията се дължи на: а/ увредена функция на тромбоцитите

б/ липса на антихемофилен глобулин

в/ липса на еластин в съдовата стена

16. Хемофилията е : а/ наследствено заболяване

б/ придобито заболяване

в/ автоимунно заболяване

17. Хемофилия А представлява: а/ дефицит на фактор VIII

б/ дефицит на фактор IX

в/ дефицит на фактор VII

18. От хемофилия А боледуват: а/ и мъже, и жени

б/ само жени, а мъжете са носители

в/ само мъже, а жените са носителки

19. При болни с тромбоцитопения предоперативно се влива: а/ антибиотик, разреден с физиологичен разтвор

б/ тромбоцитна маса

в/ антихемофилен глобулин

20. При болни от хемофилия следоперативно се влива: а/ антибиотик, разреден с физиологичен разтвор

б/ тромбоцитна маса

в/ антихемофилен глобулин

165



УПРАЖНЕНИЕ № 56 – 5 КУРС ТЕМА: Екстракция на зъби при болни с психични и неврологични заболявания.

ТЕСТ 1. Епилепсията е заболяване на:

а/ гръбначния мозък

б/ главния мозък

в/ продълговатия мозък и моста

2. При екстракция на зъби на болни с епилепсия е необходима консултация с: а/ психиатър

б/ психолог

в/ невролог

3. Клинично епилептичните припадъци са: а/ огнищни

б/ генерализирани

в/ огнищни и генерализирани

4. Преди припадък болният от епилепсия има: а/ халюцинации

б/ аура

в/ мускулни крампи

5. При малък епилептичен припадък болният губи съзнание за: а/ секунди

б/ 20-30 минути

в/ часове

6. За лечение на епилепсията се използва; а/ Tegretol

б/ Rezerpin

в/ Droperidol

7. Неврозите са заболявания на нервната система, които се определят най-общо като: а/ функционални нарушения в дейността на главния мозък

б/ увреждания на нервната тъкан

в/ постинфекциозни заболявания

8. За лечение на неврозите се използват: а/ транквилизатори

б/ невролептици

в/ аналгетици

9. Неврозите и депресиите се лекуват от: а/ невролог

б/ психиатър

в/ интернист

10. Неврастения се среща: а/ по-често при мъже

б/ по-често при жени

в/ в еднаква степен при мъже и жени

11. Неврастенията се характеризира с: а/ понижена раздразнителност

б/ повишена раздразнителност

в/ липса на раздразнителност

12. За лечение на неврастения се използват:

166

а/ психоактивни вещества

б/ антидепресанти

в/ обезболяващи

13. Екстракция на зъби на болни с церебрална парализа е уместно да се извърши в: а/ амбулаторна обстановка

б/ стационарна обстановка

в/ дома на болния

14. При екстракция на зъби на болни с психични заболявания е необходима консултация с: а/ психиатър

б/ психолог

в/ невролог

15. Екстракцията на зъби на болни с тежки психични заболявания е за предпочитане да се извършва под : а/ местна проводна анестезия

б/ обща анестезия

в/ интралигаментарна анестезия

16. Шизофренните психози протичат с: а/ генерализирани припадъци

б/ огнищни припадъци

в/ налудни идеи и халюцинации

17. Най-характерният признак на шизофренията е: а/ прогресираща промяна в личността на болните

б/ прогресираща мускулна дистрофия

в/ прогресираща атрофия на костите

18. Медикаментозното лечение на шизофренията включва: а/ антипсихотици


в/ витаминотерапия

19. Паркинсоновата болест е: а/ хронична психоза

б/ вид шизофрения

в/ прогресивно невродегенеративно заболяване

20. При психично болните екстракцията е съпроводена с: а/ обилно кървене

б/ нормално кървене

в/ намалено кървене

167



УПРАЖНЕНИЕ № 57 – 5 КУРС ТЕМА:Екстракция на зъби при болни със сърдечно-съдови заболявания.

ТЕСТ 1. При болни с клапно протезиране, за да се извърши екстракция, е необходимо:

а/ използването на анестетик без коригент

б/ консултация с хематолог за корекция на антикоагулантното лечение

в/ предварителна подготовка с дигиталисов препарат

2. При болни с клапно протезиране, трябва да се извърши екстракция на зъб, когато: а/ зъбът е източник на фокална инфекция

б/ зъбът е ектопично разположен

в/ зъбът е причинител на хронична травма

3. За профилактика на инфекциозен ендокардит при екстракция на зъби се прави подготовка с: а/ антибиотик 1 седмица преди интервенция

б/ антибиотик 1 ден преди и 2 дни след екстракцията

в/ антибиотик само в деня на екстракцията

4. Профилактиката на инфекциозния ендокардит при екстракция на зъби се прави: а/ при пролапс на митралната клапа с регургитация

б/ 6 месеца след операция за поставяне на байпас

в/ ритъмни и проводни нарушения

5. При хипертонична криза болният се поставя в: а/ хоризонтално положение

б/ положение Тренделберург

в/ ортопноично положение

6. При хипертонична криза за плавно понижение на кръвното налягане се прилагат: а/ Chlorazin

б/ Nifedipin retard , ½ amp Chlopazolin i.m

в/ Hyperstat

7. При хипертонична криза, клиничната картина се владее предимно от следната симптоматика: а/ белодробна

б/ сърдечно-съдова

в/ мозъчна и сърдечно-съдова

8. При стенокарден пристъп е необходимо поставяне на: а/ Lidocain – 80 mg. i.v.

б/ Nytroglycerin sub linguae

в/ Furanthril – 40 mg. i.v.

9. При нестабилна стенокардия, екстракцията на зъби е: а/ абсолютно противопоказана


в/ изисква подготовка на болния

10. При пациенти 1 година след поставяне на байпас, екстракцията на зъби: а/ може да се направи с анестетик без коригент

б/ е противопоказана

в/ няма противопоказания

11. Екстракцията на зъби при пациенти след инфаркт се прави с понижен риск: а/ 1 месец след инфаркта

б/ 3 месеца след инфаркта

в/ 6 месеца след инфаркта

168

12. При симптоми за инфаркт на миокарда се назначава: а/ Chlophazolin i.v.

б/ спешна консултация с кардиолог

в/ Lidocain i.v.

13. При пациенти с ритъмни нарушения се препоръчва приложението на: а/ Procain

б/ Lidocain

в/ Mepivacain

14. При остра сърдечна недостатъчност, екстракцията на зъби: а/ не е противопоказана

б/ може да бъде направена с анестетик Lidocain

в/ е противопоказана

15. При сърдечна недостатъчност, за екстракция на зъби се препоръчва: а/ Scandonest

б/ Ubistesin-forte

в/ Ubistesin

16. Подготовката на пациенти със сърдечна недостатъчност за екстракция, освен терапията на основното заболяване включва използването на: а/ β-блокер

б/ анксиолитици

в/ Са-антагонисти

17. Подготовката за екстракция на зъби при хронична застойна сърдечна недостатъчност налага използването на: а/ β – блокери

б/ Са-антагонисти

в/ диуретици

18. При болни с временни електростимулатори /пейсмейкър/ в остър стадий на заболяването, екстракцията на зъби е: а/ временно противопоказана



19. Екстракцията на зъби на болни с трайни електростимулатори /пейсмейкър/: а/ е противопоказана

б/ е без противопоказания


20. При пациенти лекувани с β-блокери, местното обезболяване се извършва посредством: а/ анестетик с адреналин

б/ анестетик с норадреналин

в/ а + б

169



УПРАЖНЕНИЕ № 58 – 5 КУРС ТЕМА: Екстракция на зъби при бременни.

ТЕСТ 1. Какви коригенти към анестетиците могат да се употребяват при бременни? а/ Адреналин

б/ Норадреналин

в/ без коригент

2. Правят ли се Rö-графии при бременни?: а/ да

б/ не

в/ да, с предпазни средства

3. Кога се препоръчва планова екстракция на зъби при бременни?: а/ 1 – 3 л.м.

б/ 4 – 7 л.м.

в/ 7 – 10 л.м.

4. Какви антибиотици се предписват при бременни?: а/ пеницилини

б/ тетрациклини

в/ аминогликозиди

5. С какви медикаменти се прави подготовка на бременните за екстракция на зъби?: а/ аналгетици


в/ спазмолитици

6. Какви анестезии е за препоръчване да се прилагат при екстракция на зъби при бременни?: а/ локална анестезия

б/ невролептаналгезия


7. При екстракция на зъби при бременни се препоръчва консултация с: а/ интернист

б/ акушер –гинеколог

в/ анестезиолог

8. При бременни жени има склонност към: а/ гноене

б/ кървене

в/ трудно зарастване на раните

9. Гингивалните промени при бременни се характеризират с: а/ дифузна хиперплазия на гингивата

б/ ограничена хиперплазия на гингивата

в/ двустранна хиперплазия на гингивата в областта на туберите

10. При гингивална хипертрофия се наблюдава: а/ костен джоб

б/ лъжлив венечен джоб

в/ истински венечен джоб

11. Epulis gravidarum се появява предимно през: а/ първото тримесечие от бременността

б/ второто тримесечие от бременността

в/ третото тримесечие от бременността

170

12. През време на бременността се увеличава подвижността на зъбите във: а/ вертикална посока

б/ аксиална посока

в/ хоризонтална посока

13. Основна причина за развитие на epulis gravidarum се явява: а/ локално дразнене

б/ хормонални промени

в/ прием на медикаменти

14. Gingivitis gravidarum се наблюдава след: а/ първия месец

б/ втория месец

в/ осмия месец

15. При екстракция на зъби на бременни във втория месец има опасност от: а/ преждевременно раждане

б/ кървене от екстракционната рана

в/ ранен аборт

16. При екстракция на зъби на бременни за профилактика на прееклампсиите се дават: а/ железни препарати

б/ магнезиеви препарати

в/ калциеви препарати

17. Употребата на седиращи медикаменти през 1-вия триместър има: а/ антиеметичен ефект

б/ спазмолитичен евфект

в/ тератогенен ефект

18. Най-подходящ анестетик за приложение при бременни е : а/ articain

б/ lidocain

в/ bupivacain

19. Кой от изброените коригенти е абсолюстно противопоказан при бременност?: а/ адреналин

б/ норадреналин

в/ октапресин

20. Използването на анестетик с коригент адреналин е противопоказано: а/ при еклампсии

б/ при многоплодна бременност

в/ през първия месец от бременността

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ, ФАКУЛТЕТ...

Documents