УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ

ТЕХНОЛОГИИ

КАТЕДРА „КОМПЮТЪРНИ НАУКИ“

СПЕЦИАЛНОСТ „ИНФОРМАЦИОННО БРОКЕРСТВО“

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

КЪСТАМИЗАЦИЯ НА КОНТЕНТ МЕНИДЖМЪНТ СИСТЕМА И

РАЗПРЕДЕЛЕНАТА Й ВИЗУАЛИЗАЦИЯ

Разработил:

Никола Томов

редовно обучение

фак. № 443-ир

Научен ръководител:

доц. д-р Е. Ковачева

София, 2016

2

Резюме

Томов, Никола. „Къстамизация на контент мениджмънт система и

разпределената й визуализация“. Научен ръководител доц. д-р Евгения

Ковачева. София, 2016г. Факултет по „Информационни Науки“. Специалност

„Информационно Брокерство“. Университет по Библиотекознание и

Информационни Технологии. Брой страници – 107. Брой източници – 36. Брой

диаграми и фигури – 87.

Целта на настоящата дипломна работа е да разгледа подробно

техническия аспект на изграждането и конфигурацията на контент

мениджмънт система (CMS)[1], както и конфигуриране визуализацията на

нейното съдържание за целите на онлайн платформа, обслужваща ЮНЕСКО

междуфакултетската катедра "Информационно-комуникационни технологии

в библиотечните науки, образованието и културното наследство" при

Университета по библиотекознание и информационни технологии. Работата

по платформата продължава по време на писането на дипломната работа и ще

продължи и след представянето й, затова ще бъдат разгледани само тези

елементи от платформата, които са разработени до момента.

За да се постигне целта на настоящата разработка, ще бъдат

разгледани съществуващи CMS с акцент върху системата Drupal, избрана за

разработката на платформата. Използвана е терминология на английски език,

изнесена в речник в приложение към дипломната работа.

Ключови думи: разработване, конфигуриране, визуализация, Drupal,

типове съдържание.

3

Съдържание

Резюме .................................................................................................. 2

Списък на фигурите, използвани в дипломната работа .................. 4

Увод ....................................................................................................... 8

Глава I. Теоретична постановка на разработката ............................. 9

I.1. Описание на CMS .......................................................................... 9

I.2. Основни характеристики на CMS ..............................................10

I.3. Уеб система за управление на съдържанието ..........................10

I.4. Компонентна система за управление на съдържанието ..........11

I.5. Корпоративна система за управление на съдържанието .........11

I.6. Wordpress ......................................................................................11

I.7. Joomla............................................................................................12

I.8. Drupal ............................................................................................15

I.9. Стъпки за инсталиране на Drupal 7 ...........................................20

Глава II. Изграждане на сайта на ЮНЕСКО междуфакултетската

катедра "Информационно-комуникационни технологии в

библиотечните науки, образованието и културното наследство" 41

II.1. ЮНЕСКО междуфакултетска катедра .....................................41

II.2. Подготовка и планиране на сайта на катедрата ......................42

II.3. Изграждане и конфигуриране на платформата .......................45

Заключение .........................................................................................98

Използвана литература и източници ...............................................99

Приложение 1. Въвеждане на обща терминология ......................103

4

Списък на фигурите, използвани в дипломната работа

Фигура 1 Панел отговарящ за избора на инсталационен профил ....26

Фигура 2 Сравнение между двата стандартни инсталационни

профила ...................................................................................................27

Фигура 3 Панел за избор на език по подразбиране ............................30

Фигура 4 Секция за налични езикови преводи ...................................31

Фигура 5 Секция за „Локализация“ .....................................................32

Фигура 6 Панел за конфигурация на наличните езици .....................33

Фигура 7 Панел, отговарящ за добавяне на допълнителен език.......33

Фигура 8 Панел, отговарящ за настройките на езика ........................34

Фигура 9 Панел за проверка на изискванията ....................................35

Фигура 10 Страница за конфигуриране на базата данни ..................36

Фигура 11 Визуализация на инсталационния процес ........................37

Фигура 12 Настройки на сайта и първия потребител .......................38

Фигура 13 Основни настройки на сайта ..............................................39

Фигура 14 Последна инсталационна страница ...................................40

Фигура 15 Панел показващ активните теми на сайта ........................45

Фигура 16 Панел за инсталиране на визуална тема ...........................46

Фигура 17 Панел отговарящ за не активните теми ............................47

Фигура 18 Панел отговорен за настройките на темата ......................48

Фигура 19 Демонстрация на използваемите региони в темата.........49

Фигура 20 Инсталиране на модули чрез „Drush“ ...............................51

Фигура 21 Ръчно активиране на модули .............................................51

Фигура 22 Модул „Views“ ....................................................................52

Фигура 23 Модул „Ctools“ ....................................................................52

Фигура 24 Модул „Date“ .......................................................................53

5

Фигура 25 Модул “Reference” ..............................................................53

Фигура 26 Модул “Media” ....................................................................54

Фигура 27 Модул “Gmap” .....................................................................54

Фигура 28 Модул “Briliant Gallery” .....................................................54

Фигура 29 Модул “Lightbox 2” .............................................................55

Фигура 30 Модул “Colorbox” ...............................................................55

Фигура 31 Модул “IMCE” ....................................................................55

Фигура 32 Модул “IMCE Wysiwyg” ....................................................56

Фигура 33 Модул “Wysiwyg” ...............................................................56

Фигура 34 Модул “Localization client” ................................................56

Фигура 35 Модул “Internationalization” ...............................................57

Фигура 36 Модул “Language Icons” .....................................................57

Фигура 37 Модул “Libraries” ................................................................57

Фигура 38 Модул „Taxonomy manager“ ..............................................58

Фигура 39 Mодул „Taxonomy menu“ ...................................................58

Фигура 40 Mодул „jQuery Update“ .......................................................58

Фигура 41 Mодул „External links“ ........................................................59

Фигура 42 Mодул „Panels“ ....................................................................59

Фигура 43 Mодул „Back to top“ ............................................................59

Фигура 44 Панел "Structure" .................................................................61

Фигура 45 Изглед от панела отговарящ за управлението на

таксономичните речници. .....................................................................61

Фигура 46 Поле за въвеждане на име на таксономичния речник .....62

Фигура 47 Поле за въвеждане на кратко описание на таксономичния

речник .....................................................................................................62

Фигура 48 Настройки на информацията за локацията ......................63

Фигура 49 Настройки на събираната информация за локацията ......64

6

Фигура 50 "Display Settings" на таксономичния речник ....................65

Фигура 51 "Multilingual Options" многоезични настройки ................65

Фигура 52 Списък на активните менюта за прикачване на

таксономичния речник ..........................................................................66

Фигура 53 Настройки на "Taxonomy menu" ........................................67

Фигура 54 Налични конфигурационни бутони след създаване на

таксономичен речник ............................................................................68

Фигура 55 Списък с таксономични термини ......................................68

Фигура 56 Панел за добавяне на таксономични термини .................69

Фигура 57 Панел обслужващ типовете съдържание ..........................71

Фигура 58 Конфигурационен панел "Add content type" ....................72

Фигура 59 "Publishing options" .............................................................73

Фигура 60 "Comment settings“ ..............................................................74

Фигура 61 Интерфейс за управление на полета .................................75

Фигура 62 Списък с функционалности на полетата ..........................76

Фигура 63 Конфигурационен панел "Date" ........................................77

Фигура 64 Конфигурационен панел "File" ..........................................78

Фигура 65 Конфигурационен панел "Image" ......................................79

Фигура 66 Конфигурационен панел "Term reference" .......................80

Фигура 67 Конфигурационен панел "Node reference" .......................81

Фигура 68 Конфигурационен панел: Views ........................................84

Фигура 69 Конфигурационен панел за добавяне на нов "View" ......85

Фигура 70 Меню „Show” ......................................................................85

Фигура 71 Меню "of type" .....................................................................86

Фигура 72 Конфигурация на страница ................................................87

Фигура 73 Меню "Display format" ........................................................87

Фигура 74 Меню за избор на елемнти .................................................88

7

Фигура 75 Меню настройки на блокова визуализация ......................88

Фигура 76 Меню "Display format" блок ...............................................89

Фигура 77 Меню избор на елементи блок ..........................................89

Фигура 78 Изглед "Projects" .................................................................90

Фигура 79 Изглед "Publications" ...........................................................91

Фигура 80 Изглед "Education & Training" ...........................................92

Фигура 81 Панел за управление на блокове .......................................93

Фигура 82 Меню "Region Settings" ......................................................94

Фигура 83 Блокова визуализация .........................................................94

Фигура 84 Блокова визуализация .........................................................94

Фигура 85 Конфигурационен "Menus" ................................................95

Фигура 86 Списък с връзки и тяхната подредба ................................96

Фигура 87 Демонстрация на изграденото меню .................................97

8

Увод

Дейността на университетите не се ограничава до прекия учебен

процес. Катедри, преподавателски състав и студенти активно участват в

проектни дейности, академични събития в страната и извън нея, партньорства

с други образователни институции и организации. Информацията както за

образователната, така и за извънакадемичната дейност на университета следва

да бъде подробно отразявана на университетския уебсайт и поддържана

актуална. Управлението, поддръжката и актуализацията на такъв значителен и

сложно структуриран обем информация в рамките на един-единствен общ

университетски уебсайт е трудоемък и технически сложен процес.

Той може да бъде улеснен с изграждането на отделен уебсайт на

всяка катедра/научен институт/друга структура на университета. Дъщерният

уебсайт поема от основния уебсайт на университета информацията за

същността и дейностите на съответната структура. Администрирането се

извършва от избрани представители на структурата, а в рамките на краткото

представяне на структурата в университетския уеб-сайт се поставя препратка

към дъщерния сайт.

Един възможен подход за реализиране на тази концепция е

използването на система за управление на съдържанието (content management

system - CMS).

9

Глава I. Теоретична постановка на разработката

I.1. Описание на CMS

CMS е вид приложен софтуер, който позволява публикуването и

редактирането на съдържание в Интернет, както и поддръжка на главен

интерфейс. Целта е да се улесни изграждането на динамичен уебсайт с

възможност за лесна и бърза промяна на съдържанието му. Тези системи

значително улесняват работата в екип и предлагат много възможности за

делегиране на различни административни права и роли в процеса на създаване

и редактиране на съдържанието. [1]

Използването на CMS за реализация на концепцията за създаване на

дъщерни сайтове на университетските структури има две основни предимства:

Голяма част от системите за управление на съдържанието са безплатни

и с отворен код (open source). Макар да имат и платени компоненти,

свободно достъпните им части предоставят достатъчно голяма свобода

и гъвкавост при изграждането на уебсайтове.

Голяма част от тези системи са лесни и интуитивни за ползване и не

изискват задълбочени технически и ИТ познания.

Системите за управление на съдържанието често се използват за

уебсайтове, съдържащи блогове, новинарски сайтове и електронни магазини.

Много корпоративни и маркетингови сайтове използват този вид системи.

Това позволява да се избегне или поне намали нуждата от ръчно писане на код

и намалява необходимостта от специалисти, които се занимават с попълването

на информация в уебсайтовете.

10

Съществуват различни видове CMS, които се различават главно по

това каква функционалност предлагат. Едни от тях дават възможност да се

прави абсолютно всичко със съдържанията за сметка на трудна работа и

поддръжка, което ги прави неблагоприятни за обикновените потребители, но

особено полезни за тези с по-големи познания. Други системи са такива, които

са изключително лесни и интуитивни за обикновените потребители. Те

съдържат само най-необходимото за поддръжката на дадената страница.

I.2. Основни характеристики на CMS

Основната функция на използването на CMS е да се представи

информация в уебсайтове. Има изключително голям избор от такива системи

и всяка една от тях е различна сама по себе си. Едни от тях предоставят само

необходимите за обикновения потребител функции по лесен и достъпен начин,

а други предоставят цялостно опериране с данните. Повечето системи за

управление включват публикуване, форматиране, преглед, индексиране,

търсене и извличане на текстове. Системата може да се използва за централно

хранилище, съдържащо документи, филми, снимки, телефонни номера, научни

данни и др. Тя може да се използва за съхранение, контролиране,

преразглеждане, семантично обогатяване и публикуване на документацията.

I.3. Уеб система за управление на съдържанието

Уеб системата за управление на съдържанието е онлайн базиран

пакет или самостоятелно приложение за създаване, управление, съхраняване и

използване на съдържанието в уеб страниците. Уеб съдържанието включва

текст и вградени графики, снимки, видео, аудио файлове, както и програмен

код. Уеб системата може да събира и индексира съдържания, избира и

сглобява съдържания по време на работа или да доставя съдържания за

определени потребители по определен начин, като например друг език. Този

11

вид системи обикновено позволяват на клиента да контролира HTML-

базирани съдържания, файлове с документи и уеб хостинг планове, въз основа

на системата и дълбочината на нишата, която тя обслужва.

I.4. Компонентна система за управление на съдържанието

Компонентната система за управление на съдържанието е

специализирана в създаването на документи от съставни части. Така CCMS,

която използва DITA XML, позволява на потребителите да сглобяват

индивидуални теми в една карта (документ). Тези компоненти могат да се

преизползват с друг документ или с друго множество такива. Това гарантира,

че съдържанието е наблюдавано в целия набор документация. Все пак този вид

система не е подходяща за големи организации, защото те имат възможност да

си поръчат система, отговаряща на техните изисквания.

I.5. Корпоративна система за управление на съдържанието

Корпоративната система за управление на съдържанието организира

документи, контакти и записи, свързани с процесите на търговската

организация. Тази система структурира корпоративната информация по

начин, който е най-подходящ за организацията, като предоставя лесна

достъпност до нея от служителите и клиентите и осигурява максимална

сигурност на информацията.

I.6. Wordpress

WordPress е безплатна система за блогове с отворен код, използваща

система за управление на съдържанието (CMS) и базирана на PHP и MySQL,

която може да се стартира на даден хост. WordPress предлага изключително

лесен административен панел, който е удобен за обикновените потребители.

Същевременно отвореният код предлага голяма свобода на специалистите.

12

Цялата система предлага огромен набор от безплатни „теми“ (themes) и

плъгини (plugins) и е най-известната система за блогове в Интернет,

използваща се от над 60 милиона Интернет потребители (по данни от 2013г.).

Платформата е пусната в разпространение през май 2003г. от Мат

Муленвег и Майк Литъл. През април 2013 г. версия WordPress 3.5 е свалена от

18 милиона потребители.

Възможности

През 2007 г. WordPress е най-популярната система за автономни

блогове. Функционалните й характеристики и възможности включват:

възможност за публикуване с помощта на програми от трети

страни;

лесно инсталиране и конфигуриране;

поддръжка на RSS, Atom, trackback, pingback;

подключаемите модули (плъгини) с уникално проста система за

взаимодействие с кода; поддръжка на така наречените „теми“,

позволяваща лесна промяна както на външния вид, така и на

начина на представяне на данни;

„темите“ са реализирани като набор от файлове-шаблони, което

влияе положително на скоростта и гъвкавостта;

огромни библиотеки от „теми“ и „плъгини“;

зададеният архитектурен потенциал позволява лесното

реализиране на комплексни решения. [36]

I.7. Joomla

Joomla! е безплатна система с отворен код, написана на PHP, за

публикуване на уеб съдържание. Използва база данни MySQL и техники на

13

обектно-ориентирано програмиране (ООП). Joomla включва възможности

като кеширане на страници (page caching) за подобряване на изпълнението,

RSS четци (на англ. RSS feeds), версии на страниците за печат, предаване на

кратки новини (т.нар."news flashes"), блогове, анкети (web polls), уеб сайт

търсене и езикова локализация.

Към юли 2013 г., Joomla е била изтеглена над 35 милиона пъти. Над

6000 безплатни, некомерсиални разширения са достъпни от официалната

страница на Joomla Смята се, че тя е втората най-използвана CMS система след

WordPress.

Joomla има редица преводи на над 60 езика, измежду които и

български. Глобалната общност от потребители и разработчици се състои от

над 150 хиляди души, а в българския портал на системата има близо 3000

потребители.

Шаблони за Joomla

Шаблоните за Joomla са многостранни разширения, които са

отговорни за оформлението, дизайна и структурата на задвижваните от Joomla

сайтове. Докато CMS управлява съдържанието, шаблоните управляват

външния вид, усещането за елементите на това съдържание и цялостния

дизайн на задвижваните от Joomla сайтове. Съдържанието и дизайна в

шаблоните на Joomla са отделни и могат да се редактират, променят и

изтривани поотделно. Шаблонът е мястото, където е зададен дизайна на

основният лей аут за сайт на Joomla. Това включва, мястото където

потребителите поставите различни елементи (компоненти, модули и плъгини),

които са отговорни за различните видове съдържание. Ако шаблонът може да

бъде персонализиран от потребителя, потребителят може да промени

14

разположението на съдържанието в сайта, например, да постави главното

меню от дясната или лявата страна на екрана.

Има много платени и безплатни шаблони на разположение в

Интернет.

Разширения за Joomla

Разширенията за Joomla спомагат за разширяването на

възможностите на Joomla сайтове. Има пет вида разширения: компоненти,

модули, плъгини, шаблони и езици. Всяко едно от тези разширения управлява

конкретна функция.

Компоненти

Това е основно средство, което разширява функционалните

възможности на Joomla и представлява набор от скриптове, които отговарят за

определени функции. В повечето случаи компонентите се виждат в

централната колона на сайта. Компоненти в Joomla се явяват форуми, файлови

архиви, галерии, системи за статистика, и т.н. Управление на потребителите,

създаване на категории, — всичко това се изпълнява от компоненти.

Компонентите в Joomla, се състоят от 2 части: административен панел на

компонента и фронтенд (сайт). Една от частите може да отсъства, например

стандартния компонент Search няма административна част, а компонента

Config (настройка на глобалните параметри в сайта), съдържа само

административна част.

Плъгини

Това са по-напреднали разширения и по същество, обработват

дадено събитие. По време на изпълнение на част от Joomla, на модул или

компонент, събитие може да бъде задействано. Когато събитие се задейства,

15

плъгина може да бъде извикан, за да се справи с това събитие. Например,

плъгин може да блокира потребителски статии или да филтрира лоши думи.

Шаблони

Описват основния дизайн на сайтовете в Joomla. Tе са разширенията,

които позволяват на потребителите да променят външния облик на сайта.

Потребителите ще виждат модули и компоненти в шаблона. Те са адаптивни и

гъвкави. Шаблоните определят "стила" на даден сайт.

Модули

Средство за разширяване на възможностите в Joomla. В повечето

случаи, модулите изпълняват функции, които показват информация и се

явяват допълнение към компоненти. Модулите се разполагат в ляво или дясно

на сайта. Примерни модули са: навигационното меню, календари, списък с

популярни статии и т.н. При публикуване на модула може да се укаже на каква

позиция в шаблона да се намира той. [35]

I.8. Drupal

Drupal е система за изграждане на сайтове и управление на

съдържанието, с помощта на която може бързо и без специални познания по

уеб дизайн и програмиране да се създаде и поддържа уеб сайт. След

инсталацията на Drupal на собствен хостинг сървър цялата администрация на

съдържанието на сайта се осъществява онлайн от административната секция и

промените се отразяват незабавно на самия сайт. Drupal е подходящ за

изграждане на личен или фирмен сайт с блог и форум. Има отлични модули и

за електронен магазин. Вградените модули дават възможност за подредба на

съдържанието по категории, оптимизация за търсачки, публикуване на новини

от сайта ви в други сайтове с RSS и още много полезни функции.

16

Drupal е написана на езика PHP и използва в качеството на

съхранение на данни релационна база данни (поддържа MySQL, PostgreSQL и

други). Drupal е с отворено съдържание, предоставена с лиценза за свободна

документация на ГНУ (GNU) General Public License (GPL), което означава, че

може да се сваля и използва свободно, както и да се споделя с други. Този

отворен модел за разработка означава, че хората, от който доста са любители,

постоянно развиват системата, за да осигурят едно от първите места на

проекта, който предоставя най-новите технологии предоставяни от Web.

Интересът към Drupal значително се увеличава през 2003 година,

когато е използван за направата на страницата "DeanSpace" за Хауърд Дийн

(Howard Dean), кандидат за президент през 2004 година от Демократическата

пария. DeanSpace използва свободното споделяне на Drupal, за да поддържа

около 50 различни неофициални уеб сайта, които комуникирали помежду си и

с организацията на изборите. След приключване на кампанията на Дийн

членовете на неговия уеб екип продължили да развиват платформата, която

можела да подпомага политическата дейност чрез създаването през 2004

година на CivicSpace Labs, първата компания със служители на пълен работен

ден, развиващи и разширяващи технологията на Drupal. И други компании

започнали да се специализират в развитието на Drupal. Към 2013 година има

стотици уеб сайтове, предлагащи технологии, базирани на Drupal.

Днес Drupal се развива от общността и популярността му нараства

бързо. От юли 2007 година до юни 2008 година, Drupal е изтеглен над 1,4

милиона пъти от официалния сайт Drupal.org, което е покачване от 125% в

сравнение с предходната година.

През август 2013 година повече от 940 000 сайта използват Drupal.

Това включва стотици добре познати организации, включително медийни и

17

издателски компании, правителства, нестопански организации, училища и

личности.

Принципи

Модулност и разширяемост. Drupal се стреми да предостави

малко, мощно ядро Drupal, позволяващо лесно разширяване чрез

потребителски модули;

Качествено кодиране.Висококачествения, елегантен,

документиран код е приоритет пред грубата функционалност.

Вградени стандарти. Drupal поддържа установени и нови

стандарти. Специфичните целеви стандарти включват XHTML и

CSS;

Ниски ресурсни изисквания. За да осигури висока

производителност, Drupal се стреми към ниско кодиране на

профила (например чрез минимизиране на заявките от базите

данни). Drupal също така има минимални, широко достъпни

изисквания за софтуера на сървъра. Конкретно Drupal трябва да е

изцяло работещ на платформа с уеб сървър, РНР и MySQL или

Postgresql;

Отворено съдържание. Drupal е основана на философията за

отворено съдържание, свободен софтуер и лиценз на GNU.

Проектът с отворено съдържание Drupal изгражда и поддържа

други проекти с отворено съдържание. Конкретно Drupal е

кодиран на скриптовия език с отворено съдържание РНР и

поддържа основно данни с отворено съдържание като MySQL and

Postgresql;

18

Леснота при използване. Drupal се стреми към висок стандарт на

използване от разработчици, администратори и потребители.

Ядро

В общността на Drupal под понятието ядро се разбира нещо извън

директорията на сайта в инсталацията на Drupal. Ядрото на Drupal е основна

част на Drupal. В базовата конфигурация, съдържанието на уебсайт на Drupal

може да се развива от регистриран или анонимен потребител (при разрешение

от администратора) и е достъпен до уеб-потребители чрез различни критерии

за избор. Ядрото на Drupal включва йерархична таксиномична система, която

позволява съдържанието да бъде категоризирано или маркирани с ключови

думи за по-лесен достъп.

Модули на ядрото

Drupal има незадължителни модули, които могат да бъдат разрешени

от администратора, за да се разшири функционалността на ядрото на уебсайта.

Дистрибуциите на ядрото на Drupal предоставят много свойства,

включващи:

Access statistics and logging;

Advanced search;

Blogs, books, comments, forums, and polls;

Caching and feature throttling for improved performance;

Descriptive URLs;

Multi-level menu system;

Multi-site support;

Multi-user content creation and editing;

OpenID support;

19

RSS feed and feed aggregator;

Security and new release update notification;

User profiles;

Various access control restrictions (user roles, IP addresses, email);

Workflow tools (triggers and actions).

Теми на ядрото

Ядрото на Drupal включва теми на ядрото, които предоставят

възможност за настройка на сайтовете, като например Garland and Bartik.

Модулът за цветове, представен първоначално в Drupal 5.0 позволява на

администратора да променя цветовата схема на темите чрез интерфейс в

браузъра.

Автоматични известия за ъпдейти

Drupal може автоматично да предупреждава администратора за нови

версии на модули, теми или ядрото.

Методи на структурирано съдържание

В Drupal е предоставена гъвкава схема за организация на структурата

на сайтове на основа на таксономия. Таксономия – механизъм, позволяващ

създаването на произволно количество тематични категории за съдържанието

на сайт и асоциирането им с модули, обезпечаващи входа и изход на

информация. Категориите могат да бъдат обикновен или йерархически списък,

с произволно сложна структура, където елементите могат да няколко

„родителски“ и дъщерни елементи. С помощта на тази схема и модули и

възможно организиране на различни варианти структурирано съдържание.

Например лесно се създава списък по ключова дума за всички документи в

сайта.

20

Разширението Content Construction Kit (CCK) в Drupal позволява

допълването на документи с нови полета от различен тип – от поле за

въвеждане на URL и email до поле за съхранение и изобразяване на

мултимедийни файлове. Така също посредством допълнителен модул към

CCK може да се организира връзка между документи, не използващи

механизма на таксиномия.

Механизъм на разширяваща се функционалност

Drupal има модулна архитектура с компактно ядро, предоставящо

API към които може да се обръщат модулите. Стандартния набор от модули

включва функции като лента на новини, блог, форум, теглене на файлове,

сборник на новини, гласуване и др. Дизайна на сайта се изменя също така с

помощта на модул-оформяне на тема. [34]

I.9. Стъпки за инсталиране на Drupal 7

Системни изисквания

Преди да започнем със стъпките, нужни за инсталиране на Drupal 7,

трябва да проверим дали средата отговаря на системните му изисквания за:

Дисково пространство

Поне 15 мегабайта за минималната инсталация. 60 мегабайта са

нужни за сайт с множество инсталирани модули и теми. Също така трябва да

имаме предвид, че трябва да осигурим доста по-голямо дисково пространство

за базата данни, файловете, качени от потребителите, медийните файлове,

резервните копия на системата и други необходими файлове.

21

Web сървър

Всеки един web сървър, поддържащ минимум php версия 5.4, е годен.

Някои от най-използваните са:

Apache версия 2.x, хостван на UNIX/Linux, OS X или Windows;

Nginx версии от 0.7.x до 1.2.x или от 1.8.x до 1.9.x, хостван на

UNIX/Linux, OS X или Windows;

Haiwatha всяка версия от 7.4 до 10.3, хостван на UNIX/Linux, OS

X или Windows;

Mcrosoft IIS версии IIS 5, IIS 6, IIS 7, хостван на минимум

Windows 2008 Server SP2.

Трябва да сме сигурни, че на php е предоставена поне 32 мегабайта

памет, като може да се стигне до 256 мегабайта, ако сайта съдържа много

звукови и видео файлове, снимков материал и подобни.

PHP

Drupal 7 изисква минимум версия php 5.2.5 или по-висока, като

препоръчителна е php 5.4 или по-висока.

База данни

MySQL 5.0.15/MariaDB 5.1.44/Percona Server 5.1.70 или по-висока версия,

включваща PDO;

PostgreSQL 8.3 или по-висока версия, включваща PDO;

SQLite 3.3.7 или по-висока версия.

Подготвителни стъпки за инсталиране

22

Всяка от 7-те стъпки за инсталиране на Drupal предлага няколко

решения за изпълнение според възможностите на средата и предпочитанията

на потребителя/администратора на сайта.

Подготвителна стъпка 1. Сваляне и декомпресиране на Drupal

След като се запознахме със системните изисквания на Drupal и се

уверихме, че те съвпадат с наличната ни среда, можем да преминем към

следващата стъпка, а именно свалянето и разархивирането на Drupal. Това

може да стане по няколко начина:

Drush;

Drush е удобен инструмент за управление и администриране на

Drupal 7 от конзола през SSH. За да свалим Drupal, изписваме в конзолата

следния команден ред: drush dl drupal-7.x, като поясняваме коя версия искаме

да бъде свалена. След изпълнението на командата вече имаме налична за

инсталиране желаната Drupal весия.

Чрез команди през конзолата на Web сървъра;

Достъпваме сървъра, обслужващ Drupal чрез SSH и се регистрираме

с потребителското си име и парола, за да ни позволи сървъра достъп до

конзолата. След това трябва да достигнем чрез конзолата до директорията,

отделена на сървъра за Drupal. Въвеждаме в конзолата командата за свързване

и сваляне на съдържание от web сървъри: wget

http://ftp.drupal.org/files/projects/drupal-x.x.tar.gz, като линка трябва да води до

желаната от нас Drupal версия. След това декомпресираме сваления файл с

командата tar -xvzf drupal-x.x.tar.gz, премахваме ненужния компресиран файл

с командата rm drupal-x.x.tar.gz. След изпълнението на тези стъпки вече имаме

готова за инсталиране желаната версия на Drupal.

23

Чрез използване на FTP;

Друг начин за сваляне на Drupal е чрез FTP клиент по избор.

Стартираме избрания клиент, въвеждаме необходимата информация за

достъпване до сървъра (потребителско име, парола, адрес на сървъра и

комуникационен порт). След достъпване до файловата система на сървъра

поставяме предварително свалените и декомпресирани инсталационни

файлове на Drupal в определената от сървъра папка. Така Drupal е готов за

инсталиране.

FTP може да се ползва и чрез уеб-базиран контролен панел,

предоставен от хостинга.

Подготвителна стъпка 2. Създаване на бази данни

Преди стартиране на инсталационния скрипт на Drupal трябва да

създадем празна база данни и потребителски профил, асоцииран с нея, с

нужните права за ползване на базата данни. Това може да стане по няколко

начина:

Създаване на бази данни чрез уеб-базиран контролен панел;

Повечето хостинг акаунти предоставят на потребителите си уеб-

базиран контролен панел за тяхно улеснение при администриране на техните

сайтове. Тези панели предлагат лесни за ползване инструменти за създаване

на бази данни и асоциирането им към потребители и техните права да ги

ползват.

Създаване на База данни чрез phpMyAdmin ;

phpMyAndmin е инструмент за свободно ползване, написан на езика

PHP. Неговото предназначение е управлението на MySQL и MariaDB. С негова

24

помощ потребителите могат лесно да създават и управляват вече създадени

бази данни.

Подготвителна стъпка 3. Стартиране на инсталационния скрипт

В тази стъпка ще стартираме инсталационния скрипт на Drupal 7 и

ще започнем инсталацията.

Стартиране на инсталационния скрипт на Drupal 7;

За да стартираме инсталационния скрипт на Drupal, трябва да

насочим нашия уеб браузер към началния URL на нашия сайт. Под начален

URL разбираме основната директория на сайта (document root), където се

съхраняват файловете на Drupal. Ако сме инсталирали Drupal на web хостинг,

можем да достъпим директорията чрез домейн името на сайта (например

http://www.example.com). Ако сме поставили Drupal в подпапка, тогава трябва

да насочим и уеб браузъра към подпапката (например

http://www.example.com/drupal). Инсталационният процес не започва веднага

след насочването на уеб браузъра към домейн името на сайта – трябва да се

добави и името на файла, съдържащ инсталационния скрипт (например

http://www.example.com/install.php).

Подготвителна стъпка 4. Често срещани проблеми

В тази стъпка ще разгледаме често срещан проблем при стартирането

на инсталационния скрипт.

Създаване на settings.php и файлова директория;

Когато се декомпресират инсталационните файлове на Drupal,

обикновено файлът settings.php не фигурира. Когато за първи път се прави

опит за инсталиране на Drupal 7, той ще пробва да копира и преименува

default.settings.php на settings.php вместо потребителя. Понякога обаче се

25

налага това да се прави ръчно от потребителя. По подразбиране Drupal 7 ще

опита да създаде и запълни settings.php, докато се използва инсталационния

скрипт install.php. Скрипта също така променя правата за работа с файла, за да

запази неговата сигурност, когато потребителят е свършил работа с него. След

това създава sites/default/files директорията, която да пази всичките

потребителските файлове, различни от тези на Drupal ядрото. При някои

типове хостинг PHP и Apache са конфигурирани, така че да се ползват от един

и същ потребител. Това може да доведе до проблеми при изпълнението на

инсталационния скрипт и неговият опит да създаде и запълни settings.php

файла, както и при опита да бъде създадена директорията files. Ако по време

на инсталацията се появят грешки, отнасящи се до settings.php файла,

потребителят трябва ръчно да създаде settings.php файла и да извърши още

няколко действия преди започването на инсталацията. След създаването на

файла и даването му на правомощия за записване (това може да стане чрез FTP

клиент или уеб-базиран контролен панел), инсталационният скрипт

автоматично ще запълни файла със системно съдържание. След приключване

на процедурата правата за записване трябва да бъдат отнети, за да се осигури

защитата на файла. След това може спокойно да се премине към следващата

стъпка – стартирането на инсталацията на системата.

26

Инсталационен процес

След стартирането на install.php процесът на инсталация превежда

потребителя през няколко страници:

Инсталационна страница 1. Профили

Първо трябва да изберем между двата инсталационни профила –

стандартен и минимален, показани на Фигура 1.

Фигура 1 Панел отговарящ за избора на инсталационен профил

Стандартният профил съдържа няколко позволени модула от

ядрото на Drupal. Голяма част от конфигурациите по подразбиране са

настроени, включително няколко от административните инструменти. Този

профил е предназначен повече да покаже какво може ядрото на Drupal и да

спести от времето, необходимо за изграждане на сайта, като предоставя

конфигурации по подразбиране, пригодени за основни дейности.

27

В минималния профил са инсталирани само няколко основни

модула. Предназначението на този профил е да позволи на потребителя да

избере само определени модули, отговарящи на неговите нужди или ако

времето за отстраняване на настройките по подразбиране на стандартния

модул ще е прекалено голямо.

На Фигура 2 са показани разликите в модулите между стандартния и

минималния профили.

Фигура 2 Сравнение между двата стандартни инсталационни профила

28

Разликите между двата профила са:

Структура

Типове съдържание:

o Стандартен: 2 предварително подготвени типа

съдържание, основна страница и статия;

o Минимален: няма предварително създадени типове

съдържание.

Менюта. И двата профила имат по четири менюта.

Навигационното и Мениджърското блокови менюта се

появяват по подразбиране в първата лента на Bartik темата, а

потребителското меню – в горната лява част;

o Стандартен: връзката за началната страница е на

основното меню.

o Минимален: модулът за менюта не е активиран, което не

позволява добавянето или редактирането на менюта

преди неговата активация.

Блокове

o Стандартен: в темата по подразбиране Bartik са

активирани следните блокове:

помощ в секцията за помощ;

съдържанието на основната страница в

секцията, предназначена за съдържание;

търсене, навигация, потребителско влизане в

секцията на първата лента;

powered by Drupal във Footer секцията.

29

Теми

o Стандартен: Bartik е темата по подразбиране.

Seven е настроена за административна тема,

като се появява само при добавянето или

редактирането на съдържание;

Настройките на глобалната и Bartik темите са

еднакви и за двата профила.

o Минимален: Bartik е темата по подразбиране, като тя е

еднаква за сайта и за административната тема.

Настройки на потребителските профили

o Стандартен: Има зададена по подразбиране

администраторска роля с User pictures are enabled.

o Минимален: Няма зададени роли по подразбиране.

Текстови формати

o Стандартен: Има налични три текстови формата:

Обикновен текст, пълен HTML и филтриран HTML.

o Минимален: Само един текстов формат: Обикновен

текст (по подразбиране част от Drupal ядрото).

Медийни файлове

o Стандартен: модулът е активиран и има три зададени по

подразбиране стила: миниатюрен, среден и голям.

o Минимален: модулът за изображения не е активиран.

30

След като изберем подходящ профил, потвърждаваме преминаване

на следващата страница.

Инсталационна страница 2. Езици

Тук избираме езика по подразбиране на системата, както е показано

на Фигура 3.

Фигура 3 Панел за избор на език по подразбиране

Ако потребителят желае да инсталира Drupal на друг език, това може

да стане по три начина. Два от тях се изпълняват преди инсталирането на

Drupal, а третия е наличен след инсталирането на Drupal и активирането на

модула за локализация (Locale). В първия начин потребителят проверява дали

има дистрибуция на желания от него език, като посети секцията за преводи на

официалния сайт на Drupal https://localize.drupal.org/download. Там в таблица

31

са описани наличните езици, за кои версии на Drupal се отнасят и на коя дата

последно са актуализирани (Фигура 4).

Фигура 4 Секция за налични езикови преводи

Вторият начин е като се изтегли файл с разширение .po, съдържащ

атрибутите на езика от езиковия сървър на Drupal

(https://localize.drupal.org/download) и се постави в съответната директория на

уеб сървъра (profiles/standard/translations). След което се обновява install.php

файла и инсталацията позволява избора на вече добавения език.

32

Третият начин за добавяне на език следва началните стъпки за

добавяне на .po езиков файл в profiles/standard/translations директорията. След

това използваме интерфейса на вече инсталираната платформа за добавяне на

желания език. В административния панел избираме менюто „Конфигурация на

сайта“, което отваря основния конфигурационен панел на сайта.

Там в секцията „ Локализация “ (Фигура 5) се намират регионалните

настройки: часова зона, дата и час, езици, превеждане на интерфейс,

многоезичните настройки и наличните преводи.

Фигура 5 Секция за „Локализация“

33

От секцията избираме Езици, което отваря конфигурационния панел,

обслужващ наличните езици (Фигура 6).

Фигура 6 Панел за конфигурация на наличните езици

От конфигурационния панел избираме „Добави език“ и преминаваме

към панела за добавяне на езици (Фигура 7).

Фигура 7 Панел, отговарящ за добавяне на допълнителен език

От менюто „Име на език“ маркираме желания от нас език и

натискаме бутона „Добави език“. След като свърши процеса по добавяне на

желания език, можем да запазим настройките и да се върнем към

първоначалния конфигурационен панел с общите настройки на езиците

(Фигура 6). От него можем да разрешим използването на вече наличния

допълнителен език. От тук също така се задава кой да бъде езика на системата

по подразбиране, какво да бъде неговото означение, наименованието на

собствен език и посоката на четене на текста. Това става, като изберем бутона

34

„Редактирай“ срещу всеки един от добавените езици, който ни насочва към

панела за неговата конфигурация (Фигура 8).

Фигура 8 Панел, отговарящ за настройките на езика

След като приключим с конфигурирането на езика, можем да

запазим настройките, като натиснем бутона „Запиши език“.

Сега вече сме готови да преминем на следващата страница от

инсталационния процес.

35

Инсталационна страница 3. Грешки

Проверка на изискванията (Фигура 9)

Фигура 9 Панел за проверка на изискванията

След зареждането на тази страница и отстраняване на евентуалните

грешки посредством следване на инструкциите инсталацията продължава на

следващата страница.

36

Инсталационна страница 4. База данни

На тази страница трябва да конфигурираме базите данни,

обслужващи системата, създадени при следването на Подготвителна стъпка 2

(Фигура 10).

Фигура 10 Страница за конфигуриране на базата данни

избираме вида бази данни;

попълваме името на вече създадената база данни;

попълваме името на потребителя, имащ права да оперира с тях;

37

попълваме паролата, кореспондираща със съответния

потребител;

оставяме останалите полета празни – по този начин се

задействат настройки по подразбиране;

избираме „Запази и продължи“, за да минем на следващата

страница;

Инсталационна страница 5. Процес по инсталиране

На тази страница можем да проследим процеса по инсталирането и

конфигурирането на избрания от нас профил на Drupal core (Фигура 11) .

Фигура 11 Визуализация на инсталационния процес

След приключване на инсталацията преминаваме на следващата

страница.

38

Инсталационна страница 6. Информация за сайта и

административния потребител

На тази страница трябва да попълним информацията за първия

администраторски профил, на който автоматично ще му бъдат зададени пълни

администраторски права и да направим основните настройки на сайта (Фигура

12).

Фигура 12 Настройки на сайта и първия потребител

В празните полета попълваме:

името на сайта;

39

имейл адреса, обслужващ автоматичните съобщения,

изпращани от системата (например уведомления към

новорегистрираните потребители);

в полето за потребителя „Поддръжка на сайта“ се попълват

името, електронния адрес и паролата на супер потребителя

(основният администраторски профил имащ пълни права над

системата).

След това преминаваме към основните настройки на сайта (Фигура

13).

Фигура 13 Основни настройки на сайта

от менюто избираме страна по подразбиране и часова зона;

задаваме настройките за автоматична проверка за обновления;

40

автоматичното изпращане на електрони писма при налични

уведомления;

След запазването на тези настройки минаваме към следващата

страница.

Инсталационна страница 7. Завършена инсталация

В последната страница от инсталационния процес всички изисквания

и основни конфигурации са изпълнени и системата ни подканва да посетим

вече наличния сайт (Фигура 14). [2]

Фигура 14 Последна инсталационна страница

41

Глава II. Изграждане на сайта на ЮНЕСКО междуфакултетската катедра

"Информационно-комуникационни технологии в библиотечните науки,

образованието и културното наследство"

II.1. ЮНЕСКО междуфакултетска катедра

ЮНЕСКО междуфакултетската катедра "Информационно-

комуникационни технологии в библиотечните науки, образованието и

културното наследство" при Университета по библиотекознание и

информационни технологии има официално одобрение от ЮНЕСКО с Писмо

от 17 февруари 2012 година.[33]

ЮНЕСКО междуфакултетската катедра има за своя мисия: развитие

на академични образователни програми в областта на приложението на ИКТ в

библиотечните науки, образованието и културното наследство и

осъществяване на програми за продължаващо обучение за библиотекари,

училищни и университетски преподаватели, специалисти от културни

институции (музеи, галерии, архиви) и други, свързани с културното

наследство.

Задачите и приоритетите на катедрата включват:

развитие на изследователска дейност, свързана с използването на ИКТ в

библиотечните науки, образованието и културното наследство,

самостоятелно и с партньори, и предлагане на иновативни методи и

политики в тази теоретична и приложна изследователска област;

създаване на учебни материали, свързани с ИКТ в библиотечните науки,

образованието и културното наследство, и осъществяване на учебни

програми за различните степени на университетското образование

42

(бакалаври, магистри и докторанти), както и за изследователи и

професионалисти от практиката;

стимулиране на взаимодействието и установяване на сътрудничество

със сродни национални и международни институции за обмен на

студенти и преподаватели, на водещи експерти и изследователи;

създаване на платформа за обмен на идеи, ресурси и добри практики,

както и на виртуална научна и професионална общност за споделяне на

опит в приложението на ИКТ в библиотечните науки, образованието и

културното наследство. [33]

II.2. Подготовка и планиране на сайта на катедрата

След ред срещи с наставника на проекта се установиха 10 етапа за

изпълнение:

Инсталиране и конфигуриране на системата

Инсталиране и конфигуриране на визуална тема за системата

Инсталиране и конфигуриране на модули

Създаване на таксономичните речници, нужни за управление на

типовете съдържание и тяхното допълване с термини:

o Education

o Events

o News

o Participants

o Publications

o Tags

Изграждане на типовете съдържание, обслужващи нуждите на

платформата:

o Advisory & Expert;

43

o Award;

o Conferences;

o Education;

o Events;

o Galery;

o News;

o Partnerships;

o Projects;

o Publications;

o Workshop;

o Workshop Article.

Конфигуриране на отделните Views за разпределената визуализация на

съдържанието;

o Advisory & Expert;

o Education & Training;

o Events;

o Gallery;

o Publications;

o Partnerships;

o Projects;

o Workshops.

Изграждане на основното меню и неговите под менюта:

o Home;

o Stucture;

Members;

Executing institution;

44

o Activities;

Education and Training;

Partnership;

Projects;

Publications;

Advisory and Expert;

Events;

Workshops.

o News;

Award;

Conference;

International;

Meeting;

Annual news record.

o Community;

o Gallery;

o Nominations.

Изграждане и конфигуриране на блоковата визуализация

o Last News & Events;

o Related Articles;

o Menu.

Drupal за разработката на катедрения сайт беше инсталиран в

съответствие с общите стъпки за инсталиране, описани в Глава I.

След като инсталирахме Drupal и направихме началните настройки,

следвайки указанията, описани по-горе, стартира поетапното изграждане на

платформата според вече уточнения план.

45

II.3. Изграждане и конфигуриране на платформата

Етап 1. Визуална тема

Следващата стъпка от предварителния план е да се инсталира и

настрои визуалната тема на сайта. След обсъждане бе избрана Bootstrap

темата, която е базирана на Bootstrap framework с адаптивен дизайн.

За да инсталираме темата, избираме Appearance от

административния панел, който отваря панела, отговарящ за визуалните теми

(Фигура 15).

Фигура 15 Панел показващ активните теми на сайта

46

От панела избираме Install New Theme. Това отваря панела,

отговарящ за инсталирането на нови теми и ни предоставя два начина за

инсталиране на тема(Фигура 16):

Фигура 16 Панел за инсталиране на визуална тема

Можем да сложим URL водещ към темата на сайта на Drupal в полето

отделено за това. След натискането на бутона за инсталиране системата

поема логистиката по изтегляне на темата;

Или можем да свалим компресирания файл на темата и да използваме

полето отделено за ръчно добавяне на файл за да го добавим. След

натискането на бутона за инсталиране системата поема неговата

декомпресия и инсталиране.

47

След успешно инсталиране на темата тя се появява в панела,

отговарящ за темите, като неактивна по подразбиране (Фигура 17)

Фигура 17 Панел отговарящ за не активните теми

Тук можем да изберем дали:

да активираме темата и после да я назначим за основна;

да активираме темата и едновременно да я назначим за основна тема.

48

Активираме и назначаваме Bootstrap темата за основна (фиг

Bootstrap). Сега можем да преминем към основните настройки на темата,

достъпни чрез натискане на Settings бутона. Това отваря панела за настройките

на темата (Фигура 18).

Фигура 18 Панел отговорен за настройките на темата

Тук можем да направим основните конфигурации на темата:

да определим лого на сайта;

да добавим желан от нас favicon заместваш този по подразбиране;

да разрешим или забраним определени елементи на страниците (лого,

лозунг на сайта, име на сайта и т.н.);

49

можем да променим цветовата гама и наличните използвани шрифтове

на всеки елемент от темата;

да конфигурираме Breadcrumbs, обслужващи темата.

След като конфигурираме Bootstrap темата и я направим основна

тема, можем да презаредим сайта и да видим новоактивираната тема фиг ХХ

Можем да видим използваемите региони на темата след нейното

инсталиране, като изберем „Структура“ от административния панел, след

което изберем „Блокове“. След отварянето на панела, отговарящ за блоковете,

избираме „Демонстрирай използваемите региони“ (Фигура 19).

Фигура 19 Демонстрация на използваемите региони в темата

Етап 2. Инсталиране на модули

След инсталиране на темата преминаваме към следващия етап от

изграждането на платформата – инсталиране и конфигуриране на

допълнителните модули. Има няколко начина за тяхното инсталиране,

подобно на инсталирането на темата (Фигура 16). От администраторското

50

меню избираме бутона „Модули“, което отваря панела, отговарящ за

модулите. Там избираме бутона за добавяне на модули фиг ХХ.

Можем да сложим URL, водещ към модула на сайта на Drupal, в полето,

отделено за това. След натискането на бутона за инсталиране системата

поема логистиката по изтегляне на темата.

Можем да свалим компресирания файл на модула и да използваме

полето, отделено за ръчно добавяне на файл, за да го добавим. След

натискането на бутона за инсталиране системата поема неговата

декомпресия и инсталиране.

Можем да изтеглим компресирания файл на модула и да го

декомпресираме в папката, отделена за съхранение на модулите

(site/modules) чрез FTP клиент.

Можем да използваме Drush и чрез командната конзола да инсталираме

и декомпресираме модули например (drush en modul name ).

51

Някои от модулите имат зависимост към други модули, затова

инсталирането на модули с Drush е най-ефикасно. Drush прави връзката между

тях и при инсталиране на зависим модул ни предлага да инсталира и него

(Фигура 20). Ако инсталираме модули чрез интерфейса на системата, тя също

ни съобщава за зависимостите и ни насочва към съответните модули, но

инсталирането им трябва да бъде направено ръчно (Фигура 21). Друго

предимство на Drush е, че след инсталиране на модула той бива автоматично

активиран, докато ако е инсталиран по другите начини, трябва да се активира

ръчно.

Фигура 21 Инсталиране на модули чрез „Drush“

Фигура 20 Ръчно активиране на модули

52

След като избрахме начин за инсталиране на модули, преминахме

към тяхната поетапна инсталация:

Views- изключително мощен инструмент за разпределена визуализация

на съдържание, позволяващ голям набор от конфигурации и настройки

за изграждане на специфични изгледи за всеки отделен тип съдържание

(Фигура 22) [27];

Фигура 22 Модул „Views“

CTOOLS – насочен към разработчиците. Предимно позволяващ

правилното функциониране на модулите и техните софтуерни

библиотеки; предоставящ инструменти за управление на страници,

използвани от Views и Panel модулите (Фигура 23) [8];

Фигура 23 Модул „Ctools“

53

Date – разрешава използването на специфично поле, отредено за

дата/час. Може да се използва за създаване на календари. Позволява

визуализирането на съдържание чрез специфични филтри (Фигура 24)

[9];

Фигура 24 Модул „Date“

Reference – позволява изграждане на релационни връзки както между

типовете съдържание, така и между потребителите на системата (Фигура 25)

[24];

Фигура 25 Модул “Reference”

54

Media – фреймуърк, позволяващ управлението на мултимедийни

файлове и обекти, независимо дали се на намират на сървъра на сайта

или се ползват от външни източници (Фигура 26) [22];

Gmap – позволява използването на “Google Maps API” чрез интерфейс

в Drupal (Фигура 27) [13];

Фигура 27 Модул “Gmap”

Brilliant Gallery – позволява създаването на таблични снимкови

галерии, като внася снимките от локални папки, публични и лични

галерии от Goole+ и Picasa (Фигура 28) [6];

Фигура 28 Модул “Briliant Gallery”

Фигура 26 Модул “Media”

55

Lightbox2 – скрипт, позволяващ наслагването на изображения в

текущата страница. Работи с повечето модерни уеб браузъри (Фигура

29) Error! Reference source not found.;

Фигура 29 Модул “Lightbox 2”

Colorbox- добавка към JQuery, позволяваща разглеждането на

изображения в отделна рамка (Фигура 30) [7];

Фигура 30 Модул “Colorbox”

IMCE – мениджър, позволяващ качването и разглеждането на

изображения и файлове в системата (Фигура 31) [15];

Фигура 31 Модул “IMCE”

56

IMCE Wysiwyg bridge – позволява използването на IMCE с WYSIWYG

модула (Фигура 32) [16];

Фигура 32 Модул “IMCE Wysiwyg”

Wysiwyg (what-you-see-is-what-you-get) – модул, позволяващ

инсталирането и използването на текстови редактори в полетата за текст

(Фигура 33);

Фигура 33 Модул “Wysiwyg”

TinyMCE – текстови HTLM редактор [3];

Localization client – добавя функционалност за поправка на езиковите

преводи(Фигура 34) [18];

Фигура 34 Модул “Localization client”

57

Internationalization – въвежда многоезичност на сайта и неговото

съдържание (Фигура 35) [14];

Фигура 35 Модул “Internationalization”

Language Icons – добавя икони за съответните използвани езици

(Фигура 36) [19];

Фигура 36 Модул “Language Icons”

Libraries API – прави връзки между модулите и техните софтуерни

библиотеки (Фигура 37) [20];

Фигура 37 Модул “Libraries”

58

Taxonomy mаnаger – интерфейсът, позволяващ управлението на

таксономичните речници чрез представянето им в динамичен

дървовиден вид (Фигура 38) [25];

Фигура 38 Модул „Taxonomy manager“

Taxonomy menu – позволява лесна трансформация на таксономичните

речници в менюта (Фигура 39) [26];

Фигура 39 Mодул „Taxonomy menu“

JQuery update – позволява динамично преминаване в различни версии

на JQuery (Фигура 40) [17];

Фигура 40 Mодул „jQuery Update“

59

External links – позволява визуално да се различават вътрешните и

външните връзки на сайта връзки (Фигура 41) [12];

Фигура 41 Mодул „External links“

Panels – мощен модул, позволяващ да се изменят визуалните

оформления на системата (Фигура 42) [23];

Фигура 42 Mодул „Panels“

Back to top- модул, добавящ бутон, който връща потребителя в началото

на страницата (Фигура 43) [4];

Фигура 43 Mодул „Back to top“

След завършване на етапа по инсталирането на модулите

преминахме към следващия етап: създаване на таксономични речници.

60

Етап 3 Таксономични речници

Таксономичните речници използваме за допълнително

категоризиране на типовете съдържания, както и за мета-данни, улесняващи

търсенията в системата. Въведохме шест таксономични речника:

“Education” ще служи за категоризиране на всички типове съдържание

свързани с този речник;

“Events” ще служи за категоризиране на всички типове съдържание

свързани с този речник;

“News” ще служи за категоризиране на всички типове съдържание

свързани с този речник;

“Participants” ще служи за категоризиране на всички типове съдържание

свързани с този речник;

“Publications” ще служи за категоризиране на всички типове съдържание

свързани с този речник;

“Tags” ще служи за добавяне на ключови думи

61

За целта ползваме „Taxonomy“ модула, част от Drupal core. От

административното меню избираме „Structure“ и от показалия се панел

избираме Taxonomy (Фигура 44).

Фигура 44 Панел "Structure"

Новоотвореният панел отговаря за създаването и управлението на

таксономичните речници (Фигура 45).

Фигура 45 Изглед от панела отговарящ за управлението на таксономичните речници.

62

За да създадем нов таксономичен речник, в панела избираме бутона

„add vocabulary“, което отваря панела за създаването и конфигурирането на

новите речници (Фигура 45).

полето „Name“ е задължително и в него въвеждаме желаното от нас име

на речника (Фигура 46);

Фигура 46 Поле за въвеждане на име на таксономичния речник

полето “Description” не е задължително в него можем да въведем кратко

описание на речника (Фигура 47);

Фигура 47 Поле за въвеждане на кратко описание на таксономичния речник

63

от панела за локация можем да конфигурираме (Фигура 48):

o минимален брой локации, ако искаме да има такива;

o максимален брой локации;

o брой на локациите, който можем да въведем наведнъж;

Фигура 48 Настройки на информацията за локацията

64

от панела „Collection Settings“ можем да зададем атрибутите, прилежащи

на всяка една локация (Фигура 49):

o „Location form weight“ определя „тежестта“ на формата при

попълване, т.е. на коя позиция в бланката да се появява;

o От следващата бланка можем да направим различни

конфигурации на информацията, изисквана от потребителя за

локацията и нейната подредба:

Име на локацията;

Локация на улица;

Допълнителна информация

Град

Пощенски код

Държава

Телефонен и Факс номер;

И поле за избор на координати;

Фигура 49 Настройки на събираната информация за локацията

65

От „Display settings“ можем да определим каква част от събраната за

локацията информация да бъде показвана (Фигура 50);

Фигура 50 "Display Settings" на таксономичния речник

От бланката „Multilingual Options“ можем да зададем многоезичните

настройки на речника и неговите термини (Фигура 51);

Фигура 51 "Multilingual Options" многоезични настройки

66

От бланката “Taxonomy menu” можем да конфигурираме и прикрепим

речника към някое от менютата на сайта (Фигура 53):

o „Menu location“ определя дали менюто да бъде активно и ни дава

списък на активните менюта, към които можем да прикрепим

речника (Фигура 52);

Фигура 52 Списък на активните менюта за прикачване на таксономичния речник

o Задаваме пътя на речника

o Задаваме настройки на менюто:

Дали речника да се синхронизира с менюто при добавяне,

изтриване или редактиране на термин от него;

Визуализация на броя термини в речника;

Дали да скрива не използвани термини;

Реда на показване на ново зададените термини;

Показване на описанието на термините;

Автоматично показване на всички термини при маркиране

на менюто.

67

Фигура 53 Настройки на "Taxonomy menu"

След като последователно попълним полетата и зададем необходимите

настройки, можем да натиснем бутона „Save“, което ще създаде новия речник.

След неговото създаване системата ни връща към (Фигура 45), където виждаме

68

новосъздадения речник и са налични и конфигурационните бутони (Фигура

54):

Редактиране на речниците „edit vocabulary“

Показване на списъка с термини за всеки речник “list terms ” (Фигура 55)

Листа с термини ни позволява да ги организираме както по ред на

показване, така и йерархично. Нямаме ограничения за броя термини и тяхната

подредба.

Фигура 55 Списък с таксономични термини

Фигура 54 Налични конфигурационни бутони след създаване на таксономичен

речник

69

Панел за добавяне на термини “Add terms” (Фигура 56). Панела ни

позволява да:

o зададем задължително име на термина;

o да прикачим локации към него;

o да определим термина като езиково неутрален или определен само

за един език;

o да въведем описание на термина;

o URL псевдоним;

o Задаване на релации между термините;

Фигура 56 Панел за добавяне на таксономични термини

70

След преминаването на първите 3 етапа разполагаме с нужния

инструментариум за изграждането на типовете съдържание.

Етап 4 Изграждане на типовете съдържание

Според предварителния план ще изградим и конфигурираме 14 типа

съдържание обслужващи основните информационни нужди на сайта в

допълнение на двата създадени по подразбиране от системата (Фигура 57):

1. “Advisory and Expert”

2. “Award”

3. “Article”

4. “Basic page”

5. “CV”

6. “CV 2”

7. “Conferences”

8. “Education”

9. “Events”

10. “Galley”

11. “News”

12. “Partnerships”

13. “Projects”

14. “Publications”

15. “Workshop”

16. “Workshop article”

71

Фигура 57 Панел обслужващ типовете съдържание

72

Началният процес по създаване на тип съдържание протича еднакво за всеки

един от тях: от панела на (Фигура 57) избираме бутона „Add content type“ и

достигаме до началния конфигурационен панел (Фигура 58Фигура 59).

полето „Name“ е задължително: в него попълваме избраното от нас име

на типа съдържание;

в полето „Description“ можем да въведем обяснителна информация за

улесняване на потребителя;

„Title field label“ служи за смяна на етикета на заглавното поле;

Фигура 58 Конфигурационен панел "Add content type"

73

от „Publishing options“ (Фигура 59) можем:

o да зададем настройките по публикуването и многоезичността на

типа съдържание;

Фигура 59 "Publishing options"

От “Display settings” можем да разрешим или забраним показването на

мета-данни за автора и датата на публикуване;

74

В „Comment settings“ са настройките на потребителските коментари

(Фигура 60):

o дали коментарите са разрешени за съответния тип съдържание;

o броя коментари, показвани на една страница;

o дали да се визуализира заглавието на коментара;

o дали да се показват отговорите на даден коментар на същата

страница;

o настройки на предварителния преглед.

Фигура 60 "Comment settings“

Настройки на менюто:

o Списък на наличните менюта;

o Старше меню по подразбиране.

След попълването на тези настройки можем да изберем един от двата

запаметяващи бутона, даващи ни различни опции:

Запазване на типа съдържание;

Запазване и добавяне на полета към типа съдържание.

75

След задаване на основните настройки на типовете съдържание,

посочени на (Фигура 57), можем да изберем бутона „Manage fields“ и да

започнем добавянето на специфичните за всеки тип съдържание

функционални полета.

За добавяне на функционални полета използваме интерфейса за

управление на полета, достъпен след избирането на бутона „Manage fields“

(Фигура 61).

Фигура 61 Интерфейс за управление на полета

От интерфейса можем да добавим вече създадено и използвано поле

или да добавим съвсем ново.

76

Добавянето на ново поле става, като напишем избраното от нас

наименование за съответното поле и след това изберем неговата

функционалност от списъка с функционалности (Фигура 62).

Фигура 62 Списък с функционалности на полетата

77

Всяка избрана функционалност има свой конфигурационен панел:

Date (Фигура 63);

o първото поле показва броя използваеми дати;

o показваме каква информация да събира полето (година; месец;

час; минута; секунди);

o дали датите да се повтарят автоматично.

Фигура 63 Конфигурационен панел "Date"

78

File (Фигура 64);

o Определяме разрешени файлови формати;

o Можем да зададем специфична файлова директория;

o Можем да зададем ограничение за големината на файла;

o Можем да зададем фиксиран или не ограничен брой файлове за

добавяне;

o Можем да определим дали файла да се вижда, когато

потребителите разглеждат типа съдържание;

o Задаваме основната дестинация за качването на файлове.

Фигура 64 Конфигурационен панел "File"

79

Image (Фигура 65);

o Задаваме разрешените файлови формати;

o Задаваме разрешения брой на прикрепени файлове.

Фигура 65 Конфигурационен панел "Image"

80

Term reference (Фигура 66);

o Можем да зададем термини по подразбиране;

o Задаваме броя използваните термини;

o Задаваме използваем речник от вече създадените.

Фигура 66 Конфигурационен панел "Term reference"

81

Node Reference (Фигура 67);

o Задаваме метода за автоматичното довършване на текст;

o Определяме броя символи позволени в полето;

o Можем да зададем стойност по подразбиране;

o Задаваме броя на използваните….;

o Избираме с кой от съществуващите типове съдържание да се

осъществи релацията.

Фигура 67 Конфигурационен панел "Node reference"

82

Всеки тип съдържание споделя няколко полета, задължителни по

подразбиране:

Поле за заглавие;

Текстово поле за описание;

Поле за добавяне на локация.

Всеки тип съдържание има и своите специфични функционални

полета, добавени от администратора на сайта:

„Advisory and Expert“ (поле за заглавие, поле за година, поле за

описание);

„Award“ (поле за заглавие, поле за описание, поле за добавяне на

файл, поле свързано с таксономичен речник „Tags“);

“CV” (поле за заглавие, поле за име и титла, поле предишен опит,

поле образование, поле за проекти, поле за публикации);

„CV 2“ (поле за заглавие, поле за добавяне на снимка, поле за

описание);

„Conferences“ (поле за заглавие, поле за добавяне на снимка, поле за

добавяне на файл, поле за добавяне на дата, поле свързано с

таксономичен речник „Participants“, поле „Reference“, позволяващо

създаването на релация между два различни типа съдържание)

„Education“ (поле за заглавие, поле за година, поле за описание, поле

използващо термините от таксономичен речник „Education“ )

“Events” (поле за заглавие, поле за добавяне на снимка, поле за

добавяне на файл, поле за добавяне на дата, поле свързано с

таксономичен речник „Participants“, поле „Reference“, позволяващо

създаването на релация между два различни типа съдържание, поле

използващо термините от таксономичен речник „Events“)

83

“Gallery” (поле за заглавие, поле за добавяне на снимки, поле

„Reference“, позволяващо създаването на релация между два

различни типа съдържание);

„News“ (поле за заглавие, поле за добавяне на снимка, поле за

описание, поле свързано с таксономичен речник „Tags“)

„Partnerships“ (поле за заглавие, поле за година, поле за описание)

“Projects” (поле за заглавие, поле за година, поле за тип на проекта,

поле за описание, поле за добавяне на файл, поле свързано с

таксономичен речник „Participants“ )

“Publication” (поле за заглавие на съдържанието, поле за година, поле

за описание, поле за добавяне на файл, поле свързано с таксономичен

речник „Publications“, поле „Reference“, позволяващо създаването на

релация между два различни типа съдържание, поле свързано с

таксономичен речник „Participants“ );

„Workshop“ (поле за заглавие, поле за описание, поле за добавяне на

дата);

„Workshop Article“ (поле за заглавие, поле за описание, поле

„Reference“, позволяващо създаването на релация между два

различни типа съдържание, )

След изграждане на типовете съдържание можем да преминем към

етапа на конфигуриране на Views за разпределена визуализация.

84

За да достигнем до „Views“, избираме от административното меню

„Structure“. Бутонът „Views“ ни препраща до панела, отговарящ за

настройките и добавянето на нови изгледи (Фигура 68).

Фигура 68 Конфигурационен панел: Views

Панелът предлага списък на наличните Views и бутони за тяхното

конфигуриране.

85

За добавяне на нов View избираме бутона „Add new view“, който

отваря стандартния за всички изгледи конфигурационен панел (Фигура 69).

Фигура 69 Конфигурационен панел за добавяне на нов "View"

Задаваме избрано от нас име на изгледа;

Можем да зададем и кратко описание на изгледа;

От менюто „Show“ избираме какви обекти да визуализираме (Фигура

70);

Фигура 70 Меню „Show”

86

От менюто “of type” избираме откъде да се извличат тези обекти

(Фигура 71);

Фигура 71 Меню "of type"

Можем да приложим ключови думи за допълнително филтриране.

Избираме и начина на сортиране:

o несортирани;

o най-нови;

o най-стари;

o заглавие.

87

Можем да създадем страница, на която да се визуализира избраното

от нас в меню „Show“ (Фигура 72);

Фигура 72 Конфигурация на страница

o задаваме името на страницата;

o задаваме избран от нас системен път;

o избираме от менюто “Display format” формата на визуализация

(Фигура 73);

Фигура 73 Меню "Display format"

88

o избираме елементи за визуализация (Фигура 74);

Фигура 74 Меню за избор на елемнти

o можем да изберем дали да се визуализират потребителски

коментари;

o можем да зададем броя на показани обекти на една страница

преди преминаването към нова.

Можем да създадем и блокова визуализация (Фигура 75);

Фигура 75 Меню настройки на блокова визуализация

o въвеждаме име на блока;

89

o избираме от менюто “Display format” формата на визуализация

(Фигура 76);

Фигура 76 Меню "Display format" блок

o избираме елементи за визуализация (Фигура 77);

Фигура 77 Меню избор на елементи блок

o задаваме броя на обекти, показвани на една страница.

90

След приключване на конфигурационния процес можем да запазим

вече изградения изглед. На (Фигура 78), (Фигура 79), (Фигура 80) по-долу са

представени три различни примерни изгледа в завършения им вид.

Фигура 78 Изглед "Projects"

91

Фигура 79 Изглед "Publications"

92

Фигура 80 Изглед "Education & Training"

След завършване на етапа по изграждане и конфигуриране на

изгледите можем да преминем към етапа, отговарящ за блоковата

визуализация.

Има два процеса по създаване и конфигуриране на блоковата

визуализация. Първия процес е представен в етапа за изграждане и

конфигуриране на изгледите по-горе.

93

Втория процес може да бъде започнат след избиране на менюто

“Block” от административния панел „Structure“, което ни отвежда до панела,

отговарящ за управление на блоковете (Фигура 81).

Фигура 81 Панел за управление на блокове

Панела ни дава информация за наличните вече блокове, бутон за

тяхната конфигурация, използваемите региони на темата и кой блок към кой

регион е прикачен. Имаме и възможност да добавяме нови блокове, като

изберем бутона „Add block“, което отваря стандартен за всички блокове

конфигурационен панел:

стандартно поле за избрано от нас име на блока;

стандартно поле за кратко описание;

94

Меню за избор към коя тема и към кой регион на темата да закачим

блока (Фигура 82);

Фигура 82 Меню "Region Settings"

Можем да конфигурираме блока да е наличен само при определени

страници или типове съдържание.

След приключването на конфигурацията на блока можем да го

запазим. На (Фигура 83), (Фигура 84) са представени два вече конфигурирани

блока и тяхната визуализация.

Фигура 83 Блокова визуализация

Фигура 84 Блокова визуализация

95

След завършване на етапа по изграждането и конфигурацията на

блоковете и тяхната визуализация можем да преминем към последния етап –

изграждане на основното меню на платформата.

За достигане до панела, отговарящ за изграждането на менюта и

техните връзки избираме от административното меню „Structure“ и натискаме

бутона „Menus“, водещ към конфигурационния панел (Фигура 85).

Фигура 85 Конфигурационен "Menus"

96

Панела ни предоставя информация за вече наличните менюта и

бутони за тяхната конфигурация. Стандартния профил на Drupal има

създадено по подразбиране основно меню. От панела избираме бутона „list

links“, което отваря списъка с връзки, прикачени към основното меню и

тяхната йерархична подредба (Фигура 86).

Фигура 86 Списък с връзки и тяхната подредба

Бутона „Add link“ служи за добавяне на нова връзка към основното

меню като я насочваме при задаване на нейния системен път;

Връзките в панела подлежат на йерархично подреждане с влачене и

пускане(drag and drop).

97

На Фигура 87може да се види вече изграденото меню.

Фигура 87 Демонстрация на изграденото меню

С това приключваме последния етап от изграждането на системата.

98

Заключение

В предходните страници на дипломната работа преминахме през

основните стъпки по конфигурирането и изграждането на системата в

основата на сайта на ЮНЕСКО междуфакултетската катедра.

Изводите, които си направихме, са че благодарение на използването

на Drupal беше възможно създаването на уеб платформата.

Технологията Drupal за създаването на уеб платформи е достъпна за

всеки и разполага с почти неограничени възможности за кустомизация и

визуализация според нуждите и предназначението.

Благодарение на модуларността и експанзивността на Drupal е

възможно платформата, обслужваща ЮНЕСКО катедрата да се развива и

подобрява непрекъснато, следвайки актуалните тенденции в сферата.

99

Използвана литература и източници

[1] bg.wikipedia.org/wiki/Система_за_управление_на_съдържанието.

(Юни 2016 r.). Извлечено от Статия Система за управление на

съдържанието:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%

B5%D0%BC%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%83%D0%BF%D1%80

%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D

0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%

B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE

[2] drupal.org/documentation/install. (Юни 2016 r.). Извлечено от

Инсталационна документация Друпал:

https://www.drupal.org/documentation/install

[3] drupal.org/documentation/modules/tinymce. (Юни 2016 r.). Извлечено от

Друпал секция модул: tinymce:

https://www.drupal.org/documentation/modules/tinymce

[4] drupal.org/project/back_to_top. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: back_to_top: https://www.drupal.org/project/back_to_top

[5] drupal.org/project/bootstrap. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал секция

модул: bootstrap: https://www.drupal.org/project/bootstrap

[6] drupal.org/project/brilliant_gallery. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: brilliant_gallery:

https://www.drupal.org/project/brilliant_gallery

[7] drupal.org/project/colorbox. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал секция

модул: colorbox: https://www.drupal.org/project/colorbox

100

[8] drupal.org/project/ctools. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал секция

модул: ctools: https://www.drupal.org/project/ctools

[9] drupal.org/project/date. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал секция

модул: date: https://www.drupal.org/project/date

[10] drupal.org/project/entity. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: entity: https://www.drupal.org/project/entity

[11] drupal.org/project/eva. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал секция

модул: eva: https://www.drupal.org/project/eva

[12] drupal.org/project/extlink. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: extlink: https://www.drupal.org/project/extlink

[13] drupal.org/project/gmap. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: gmap: https://www.drupal.org/project/gmap

[14] drupal.org/project/i18n. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал секция

модул: i18n: https://www.drupal.org/project/i18n

[15] drupal.org/project/imce. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал секция

модул: imce: https://www.drupal.org/project/imce

[16] drupal.org/project/imce_wysiwyg. (Юни 2016 r.). Извлечено от

Друпал секция модул: imce_wysiwyg:

https://www.drupal.org/project/imce_wysiwyg

[17] drupal.org/project/jquery_update. (Юни 2016 r.). Извлечено от

Друпал секция модул: jquery_update:

https://www.drupal.org/project/jquery_update

[18] drupal.org/project/l10n_client. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: 10n_client: https://www.drupal.org/project/l10n_client

101

[19] drupal.org/project/languageicons. (Юни 2016 r.). Извлечено от

Друпал секция модул: languageicons:

https://www.drupal.org/project/languageicons

[20] drupal.org/project/libraries. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: libraries: https://www.drupal.org/project/libraries

[21] drupal.org/project/lightbox2. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: lightbox2: https://www.drupal.org/project/lightbox2

[22] drupal.org/project/media. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: media: https://www.drupal.org/project/media

[23] drupal.org/project/panels. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: panels: https://www.drupal.org/project/panels

[24] drupal.org/project/references. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: references: https://www.drupal.org/project/references

[25] drupal.org/project/taxonomy_manager. (Юни 2016 r.). Извлечено от

Друпал секция модул: taxonomy_manager:

https://www.drupal.org/project/taxonomy_manager

[26] drupal.org/project/taxonomy_menu. (Юни 2016 r.). Извлечено от

Друпал секция модул: taxonomy_menu:

https://www.drupal.org/project/taxonomy_menu

[27] drupal.org/project/views. (Юни 2016 r.). Извлечено от Друпал

секция модул: views: https://www.drupal.org/project/views

[28] https://bg.wikipedia.org/wiki/Уеб_сървър. (Юни 2016 r.). Извлечено

от Статия Уеб сървър:

102

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B5%D0%B1_%D1%81%D1

%8A%D1%80%D0%B2%D1%8A%D1%80

[29] https://bg.wikipedia.org/wiki/Хостинг. (Юни 2016 r.). Извлечено от

Статия Хостинг:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%

B8%D0%BD%D0%B3

[30] https://en.wikipedia.org/wiki/Breadcrumb_(navigation). (Юни 2016

r.). Извлечено от Статия Breadcrumb (navigation):

https://en.wikipedia.org/wiki/Breadcrumb_(navigation)

[31] https://support.google.com/adwords/answer/14095?hl=bg. (|ni 2016

r.). Извлечено от Определение "URL":

https://support.google.com/adwords/answer/14095?hl=bg

[32] phpmyadmin.net. (Юни 2016 r.). Извлечено от Обща инфомация:

https://www.phpmyadmin.net/

[33] unibit.bg/news/important-info/ict-unesco. (Юни 2016 r.). Извлечено

от ЮНЕСКО междуфакултетска катедра:

https://www.unibit.bg/news/important-info/ict-unesco

[34] wikipedia.org/wiki/Drupal. (Юни 2016 r.). Извлечено от Статия

Drupal: en.wikipedia.org/wiki/Drupal

[35] wikipedia.org/wiki/Joomla. (Юни 2016 r.). Извлечено от Статия

Joomla: https://en.wikipedia.org/wiki/Joomla

[36] wikipedia.org/wiki/WordPress. (Юни 2016 r.). Извлечено от Статия

WordPress: https://en.wikipedia.org/wiki/WordPress

103

Приложение 1. Въвеждане на обща терминология

Drupal/Друпал- е модуларна система за изграждане на сайт и

управление на съдържанието, с помощта на която може бързо

и без специални познания по уеб дизайн и програмиране да

поддържате вашия уеб сайт;

Drupal core/Друпал ядро- базово ядро от предефинирани

модули отслужващи системата;

Drush – софтуер за управление на Drupal чрез командни

редове;

Views/Изглед- мощен Drupal модул предоставящ богат

инструментариум за визуализиране на информация по

различни критерии и филтри;

Block/Блок- модул част от Drupal core позволяващ

разпределена визуализация на съдържание подобно на Views;

Structure/Структура- част от административното меню на

Друпал съдържаща в себе си основните модули за изграждане

и конфигуриране на системата;

Web server/Уеб сървър - е приложна програма, сървър, която

позволява на даден компютър да предоставя информация на

други компютри, под формата на страници с хипертекст.

104

предоставя информация на клиент под формата на HTML

документ. За пренасянето на информацията се използва

протокола HTTP. Често Уеб сървърът се използва за

предоставяне на информация и в други формати — най често

това са изображения във форматите PNG, JPEG и GIF; XML

документи и др.;

Hosting/ХостингError! Reference source not found. - е услуга,

която предоставя на физически лица и организации хостинг

(съдържане върху сървъри) на уеб страници и друг вид

информация: данни, файлове, изображения, видео и пр. На

практика най-точно се представя като срочен абонамент за

ресурсите на един или няколко компютъра (сървъри), които

имат директен и висококачествен достъп към Интернет.

Module/Модул – функционална добавка към Drupal

изпълняваща различни предварително зададени функции;

Cms/КМС- е вид приложен софтуер, който позволява

публикуването и редактирането на съдържание в Интернет,

както и поддръжка на главен интерфейс. Целта е да се улесни

изграждането на динамичен уебсайт, с възможност за лесна и

бърза промяна на съдържанието му. Тези системи значително

улесняват работата в екип и предлагат много възможности за

делегиране на различни административни права и роли в

процеса на създаване и редактиране на съдържанието.

Privileges/Правомощия- правомощията задавани на

потребителите и на файловете за тяхното използване;

105

Node- Drupal третира всяко съдържание като node с уникална

индентификация , което улеснява работата на системата и

нейните потребители;

PHP- скриптов език с отворен код, който се изпълнява на

сървъра и е мощен инструмент за създаване на динамични и

интерактивни уеб страници. PHP е акроним за „PHP: Hypertext

Preprocessor“. PHP е невероятен и популярен език, на който са

написани платформи (WordPress, Facebook и др.). PHP

файловете могат да съдържат текст, HTML, CSS, JavaScript и

PHP код. PHP кода се изпълнява на сървъра, а резултатът се

връща на браузъра като обикновен HTML. PHP файловете имат

разширение „.php“;

JQuery-бърза, малка и богата на функции JavaScript

библиотека. Това прави неща като търсене и манипулиране в

HTML документи, обработка на събития, анимация и Ajax

много по-прости с лесното за използване API, което работи с

различни браузъри. С комбинация от гъвкавост и

разширяемост jQuery е променила начина, на милиони хора,

които пишат на JavaScript;

Document/root- основната потребителска папка на уеб сървър

Install.php- инсталационен скрипт писан на PHP съдържащ

инструкции стартиращи и изпълняващи инсталацията на

Drupal;

HTML- език за описание на уеб документи (уеб страници).

HTML е съкращение от Hyper Text Markup Language, като

езикът за описание е набор от тагове. HTML документите са

106

описани от HTML тагове, като всеки HTML таг описва

различно съдържание в документа. Настоящата версия е 5 от

2014г. Някои от възможности са:

o Вмъкване на видео, звуци и други приложения директно

в документа;

o Публикуване на онлайн документи със заглавия, текст,

таблици, списъци, снимки и др.;

o Създаване на форми за извършване на отдалечени

услуги;

o Получаване на онлайн информация чрез хипертекстови

връзки, с едно натискане на мишката;

JavaScript- интерпретиран, скриптов език за програмиране,

разпространяван с повечето уеб браузъри. Поддържа обектно-

ориентиран и функционален стил на програмиране. Най-често

се използва в HTML уеб страница с цел добавяне на

функционалност и зареждане на данни. JavaScript, заедно с

CSS и HTML, е неразделна част от динамичните уеб страници;

BreadcrumbsError! Reference source not found.- визуална

текстова навигация помагаща на потребителите да се

ориентират и следват своите стъпки в сайтове, програми или

документи;

Framework/Фреймлорк - съвкупност от софтуерни

библиотеки свързани помежду си в единна система,

позволяваща по-бързо разработване на софтуерни продукти. В

уеб програмирането това е основното средство за създаване на

динамични уеб сайтове;

107

Софтуерна библиотека - набор от функции, написани на

определен софтуерен език с цел многократно използване без

пренаписване на кода;

Favicon- Фавиконът е малка картинка, която се появява до

заглавието на сайта в браузъра. Тя помага на редовните ви

посетители да разпознават сайта и му придава идентичност.

URLError! Reference source not found. - Местоположението на

уеб страница или файл в интернет. Някои от URL адресите на

Google са www.google.bg, adwords.blogspot.com и

http://www.google.com/intl/bg/privacy.