НЕДВИЖИМИ ИМОТИ real estate property БИЗНЕС &...

НЕДВИЖИМИ ИМОТИ & БИЗНЕС

REAL ESTATE PROPERTY & BUSINESS

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО – СОФИЯ

Катедра „Недвижима собственост”

Том IІ (1) 2018

UNIVERSITY OF NATIONAL AND WORLD ECONOMY – SOFIA

“Real Estate Property” Department

Volume ІI (1) 2018

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ проф. д-р Йорданка Йовкова (УНСС – София) – Председател проф. д.ик.н. Стати Статев (УНСС – София) проф. д.э.н. Сергей Максимов (СПГЭУ– Русия) проф. д.ик.н. Крум Александров (УНСС – София) проф. д.э.н. Галина Литвинцева (НГТУ – Русия) проф. д.ик.н. Желю Владимиров (СУ „Св. Кл. Охридски“) проф. д-р Пламен Илиев (ИУ – Варна) проф. д-р Албена Вуцова (СУ „Св. Кл. Охридски“) проф. д-р Димитър Велев (УНСС – София) проф. д-р Марияна Божинова (СА „Д. А. Ценов” – Свищов) проф. д-р Николай Стоенчев (ЛТУ – София) проф. д-р инж. Огнян Андреев (ТУ – София) доц. д-р Георги Забунов (УНСС – София) доц. д-р Василка Стаменова (УНСС – София) доц. д-р Драгомир Бояджиев (УНСС – София) доц. д-р Тихомир Пелов (УНСС – София) доц. д-р Марин Гълъбов (УНСС – София) доц. д-р Цветана Стоянова (УНСС – София) доц. д-р Силвия Трифонова (УНСС – София) Shi Yizhe, PhD (Китай) РЕДАКТОР Гл. ас. д-р Драгомир Стефанов (УНСС)

НЕДВИЖИМИ ИМОТИ & БИЗНЕС ISSN (print) 2603-2759

ISSN (online) 2603-2767 София, 2018

Катедра „Недвижима собственост” Университет за национално и световно стопанство

Бул. „8-ми декември”, УНСС, каб. 1089 София 1700, България

EDITORIAL BOARD Prof. Dr. Jordanka Jovkova (UNWE – Sofia) – Chairman Prof. D.Sc. (Econ.) Statty Stattev (UNWE – Sofia) Prof. D.Sc. (Econ.) Sergei Maksimov (Russia) Prof. D.Sc. (Econ.) Krum Aleksandrov (UNWE – Sofia) Prof. D.Sc. (Econ.) Galina Litvintseva (Russia) Prof. D.Sc.(Econ.) Zhelyu Vladimirov (SU „St. Kliment Ohridski“) Prof. Dr. Plamen Iliev (UE – Varna) Prof. Dr. Albena Vutsova (SU „St. Kliment Ohridski“) Prof. Dr. Dimitar Velev (UNWE – Sofia) Prof. Dr. Mariyana Bozhinova (AE "D. A. Tsenov" – Svishtov) Prof. Dr. Nikolai Stoenchev (UF – Sofia) Prof. Dr. Eng. Ognyan Andreev (TU – Sofia) Assoc. Prof. Dr. Georgy Zabunov (UNWE – Sofia) Assoc. Prof. Dr. V. Stamenova (UNWE – Sofia) Assoc. Prof. Dr. Dr. Boiadzhiev (UNWE – Sofia) Assoc. Prof. Dr. Tihomir Pelov (UNWE – Sofia) Assoc. Prof. Dr. Marin Galabov (UNWE – Sofia) Assoc. Prof. Dr. Cv. Stoianova (UNWE – Sofia) Assoc. Prof. Dr. Silviya Trifonova (UNWE – Sofia) Shi Yizhe, PhD (China) EDITOR-IN-CHIEF Chief Assist. Dr Dragomir Stefanov (UNWE)

REAL ESTATE PROPERTY & BUSINESS ISSN (print) 2603-2759

ISSN (online) 2603-2767 Sofia, 2018

“Real Estate Property” Department University of National and World Economy

bul. „8-mi dekemvri”, UNWE, cab. 1089 Sofia 1700, Bulgaria

3

CONTENTS

ANALYTIC APPROACH BASED ON LANKASTER’S CHARACTERISTIC THEORY EXPLAINS THE WAY REAL ESTATE TAXATION... ESTIMATES TAX BASIS ...............................6

Peter Mitev

MORTGAGE CREDIT TRENDS IN THE EUROPEAN UNION............................................................14 Aglika Kaneva

SOCIAL MEDIA – THE NEW TOOL IN THE PERSONELL RECRUITMENT AND SELECTION PROCESS......................................................................................................................18

Mariya Dimitrova

RESEARCH OF THE STATE OF THE INDUSTRY "REAL PROPERTIES OPERATIONS" USING INPUT-OUTPUT MODEL ................................................................................28

Sabrina Kalinkova

SMART CITIES – THE INFLUENCE OF „INTERNET OF THINGS“ ON THE FUTURE OF URBAN PLANNING .............................................................................................38

Simeon Kolyandov

THE ROLE OF PROCESS APPROACH IN HOSPITALITY..................................................................49 Jacklin Cohen

DEVELOPMENT GUIDELINES FOR IMMOVABLE CULTURAL HERITAGE ON THE SOFIA MUNICIPAL TERITORY...............................................................................................58

Miroslav Krastev

COST ANALYSE IN WASTE PRICING....................................................................................................70 Daniela Urucheva

4

СЪДЪРЖАНИЕ

АНАЛИТИЧЕН ПОДХОД В ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ДАНЪЧНАТА ОЦЕНКА НА СГРАДИ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ХАРАКТЕРИС-ТИЧНАТА ТЕОРИЯ НА ЛАНКАСТЪР ...........6 Петър Митев

ТЕНДЕНЦИИ ПРИ ИПОТЕЧНОТО КРЕДИТИРАНЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ......................14 Аглика Кънева14

СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ – НОВИЯТ ИНСТРУМЕНТ ПРИ НАБИРАНЕТО И ПОДБОРА НА ПЕРСОНАЛ ...................................................................................................................18 Мария Димитрова

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТРАСЪЛ "ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ" ЧРЕЗ INPUT-OUTPUT МОДЕЛА .........................................................28 Сабрина Калинкова

УМНИТЕ ГРАДОВЕ – ВЛИЯНИЕТО НА „ИНТЕРНЕТ НА НЕЩАТА“ ВЪРХУ БЪДЕЩЕТО НА ГРАДСКОТО ПЛАНИРАНЕ.......................................................................38 Симеон Коляндов

РОЛЯ НА ПРОЦЕСНИЯ ПОДХОД ПРИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА УСПЕШЕН ФАСИЛИТИ МЕНИДЖМЪНТ В ХОТЕЛИЕРСТВОТО .....................................................................49 Жаклин Коен

НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА........................................................................................58 Мирослав Кръстев

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ ЦЕНАТА НА ОТПАДЪЦИ .........................70 Даниела Уручева

38

УМНИТЕ ГРАДОВЕ – ВЛИЯНИЕТО НА „ИНТЕРНЕТ НА НЕЩАТА“ ВЪРХУ БЪДЕЩЕТО НА ГРАДСКОТО ПЛАНИРАНЕ

Симеон Коляндов

SMART CITIES – THE INFLUENCE OF „INTERNET OF THINGS“ ON THE FUTURE OF URBAN PLANNING

Simeon Kolyandov

Abstract. The article seeks to answer how a city becomes smart, what are the necessary conditions for doing so. Many cities, institutions and organizations are already trying to create guidelines for this. According to the Institute of Electrical and Electronics Engineers (IEEE), the development of smart cities has to cover three phases. In the strategic phase, municipalities should learn to create priorities, roadmaps and ways to assess their progress. In the practical phase, they must be able to implement "smart" projects according to best practices. And in the last, technical phase, city management must also take into account the technological requirements so cities to be really ready to face the future. The article tracks and explains IoT because all of this progress would not have been possible without the hard work of specialists on Internet of things, with help of which various devices can be connected to a common network and execute commands from all parts of the planet.

Keywords: Smart City, Internet of Things, Urban Planning.

Увод През последните 10 години повече от полови-

ната световно население вече обитава градовете, като краят на това преселение не се вижда скоро. Напротив, най-новите прогнози на ООН показ-ват, че 70 процента от населението на Земята ще живее в големите населени места до 2050 г. То-гава общото градско население ще бъде почти равно на цялото население на Земята днес. Само за един век броят на хората, живеещи в големите градове, ще е нараснал от 1 милиард до почти 6 милиарда. Тази тенденция ще доведе до появата на все повече и повече мегаполиси – градове с над 10 милиона жители.

Докато през 2014 г. мегаполисите бяха 28, през 2030 г. се очаква броят им да се увеличи до 41. Изискванията към инфраструктурата също ще на-раснат. По-малките градове ще се увеличат значи-телно, а тези с над 1 милион жители ще скочат от близо 500 през 2016 г. до над 650 през 2030 г.

Това обаче води след себе си последици и предизвикателства от съвсем нови мащаби. Мно-го градове вече страдат от недостиг на жилища, неадекватна инфраструктура, несигурно енерго- и водоснабдяване. Към това се добавя и нараст-ващият риск от природни бедствия вследствие на климатичните промени. Емисиите от големите градове, по-специално от транспортния сектор, допринасят значително за това развитие. Според скорошни проучвания най-ефективната ниско-

въглеродна стратегия би била да се електрифи-цира този сектор. Някои държави вече са се на-сочили в тази посока. Все пак, за да се задържи нарастването на глобалните температури до по-малко от 2°С, 90 процента от всички пътни пре-возни средства ще трябва да бъдат електрически до 2060 г.

Това, от което се нуждаем днес, е добре да обмислим възможните нови решения за изграж-дането на интелигентни градове, защото това е технологична област, която представлява инте-рес за мнозина и заслужава специално внимание.

Обект на статията е бъдещето на градското планиране, предмет – интернет на нещата, а предикат – технологията за разработване на мо-дел на умен град.

Подходът към решаване на задачата съдържа основните аспекти на последователното разра-ботване на модела за умен град:

• анализ и систематизиране на теорията за съществуващите модели в развитието на умните градове;

• класификация и съдържателно изясняване на моделите на Интернет на нещата и съпътст-ващите ги софтуерни инструменти;

• извеждане на обобщена система от инди-катори, чрез които комплексно да се оцени раз-витието на умните градове.

Някои основни тези на статията могат да се обобщят така: решенията за интелигентни градо-ве трябва да бъдат ориентирани към гражданите;

SMART CITIES – THE INFLUENCE OF „INTERNET OF THINGS“ ON THE FUTURE OF URBAN PLANNING • Simeon Kolyandov

39

решенията за интелигентни градове трябва да бъдат оперативно съвместими и многопластови; индустрията трябва да продължи да изгражда партньорства със стартъп компании, за да създа-ва новаторски решения на местните проблеми

1. Бъдещето на градското планиране Според целите на градското планиране умните

градове могат да бъдат определени като „градове на знанието”, „цифрови градове”, „киберградове” или „еко градове” според целите на градското пла-ниране. (Peris-Ortiz, et. al., 2016). Умните градове в икономически и социален аспект са насочени към бъдещето. В тях се провежда непрекъснат монито-ринг на най-важните инфраструктурни обекти — автомобилни пътища, мостове, тунели, жп линии, метро, аерогари, морски пристанища, комуникаци-онни системи, водоснабдяване, електроснабдяване, дори важни сгради — с цел оптимално разпределе-ние на ресурсите и гарантиране на безопасност. (Cohen, 2015) В тези градове непрекъснато се уве-личава броят на предоставяните на населението услуги, като се гарантира устойчива среда, която подпомага благополучието и запазване на здравето на гражданите. Всички тези услуги се базират на ИКТ инфраструктура.

В структурно отношение „умният” град предс-тавлява система от взаимодействащи си системи. Такова взаимодействие на огромен брой системи изисква отвореност и стандартизация, които пред-ставляват основните принципи на създаването на умните градове. Проект „умен град”, в който от-съства отвореност и стандартизация, много скоро става тромав и скъп. Част от технологиите, вклю-чени и определящи умния град, са високоскорос-тните оптични, сензорни, кабелни и безжични мрежи, необходими за реализирането на предимс-тва, постигани благодарение на интелигентните транспортни системи, умните електромрежи и умните домашни мрежи. (Yovanof, 2009)

Главната разлика на умния град от традици-онния град е в характера на взаимоотношенията с гражданите. В обикновения град услугите на базата на ИКТ не могат толкова бързо да реаги-рат на променените икономически културни и социални условия, както услугите в умния град. По такъв начин умният град, насочен преди всичко към човека, се базира на ИКТ инфраст-руктура и непрекъснато развитие на града при непрекъснато отчитане на изискванията за еко-логическа и икономическа устойчивост.

Създаването на интелигентни градове е една

от основните задачи, стоящи пред ЕС в стремежа на Общността да осигури по-добра среда за жи-вот, възможност за щадящ природата икономи-чески растеж, базиран на иновации и непрекъс-нато усъвършенстване на знанията и уменията на гражданите. „Борбата срещу климатичните про-мени ще бъде спечелена или изгубена именно в градските райони. Причината е, че голяма част от населението на Европа живее и работи в гра-довете, консумирайки 80% от енергията, използ-вана в ЕС. Местните администрации са предста-вители на държавното управление и в същото време се намират най-близо до гражданите, и за-това са идеалната възможност за справяне по най-добрия начин с климатичните промени“, пише в Споразумението на кметовете (инициати-ва на ЕК от 2008 г.), което бе подписано и от Столичния общински съвет през май 2011 г.

Подходът за „смарт“ градска среда е обвързан и с откриването на синергия при обновяването на съществуващата градска инфраструктура, прео-доляване на традиционното сегментиране на доставчиците на комунални услуги (електро-, водо- и газоснабдяване, но и телекомуникацион-ни услуги). Това би довело до предоставяне на интегрирани смарт услуги чрез разпределителни мрежи, собственост на ютилити компаниите и на местните власти. Управление на енергийната ефективност трябва да бъде интегрирано във всички видове разпределителни енергийни мре-жи, така че да заработят съгласувано от гледна точка на потребителя и да са достъпни от гледна точка на компаниите. (Foth, 2008)

Пример от подобно внедряване в Италия показ-ва, че уличните лампи се интегрират с мрежите за пренос на данни, предоставяйки WiFi достъп, въз-можност за добавяне на сензори, които да генери-рат информация за всевъзможни събития – от тра-фика на превозни средства до показатели за качес-твото на средата (шум, замърсяване), както и въз-можност фирмите да поставят екрани за публично излъчване (digital signage) или друг тип модерно рекламиране. Това е само пример, илюстриращ не само потенциала на синергията, но и нуждата от координация на всички заинтересовани страни да реализират интелигентни решения.

2.Финансиране Преобразуването на европейските градове

изисква значителни инвестиции. За съжаление много градове в Европа нямат кредитен рейтинг, който би им позволил да намерят евтино финан-

НЕДВИЖИМИ ИМОТИ & БИЗНЕС • REAL ESTATE PROPERTY & BUSINESS • Том ІI (1) 2018 • Volume ІI (1) 2018

40

сиране за такива иновативни програми. (Стефа-нов, 2010) Мерките за икономии и намаляването на данъчните приходи води до риск от забавяне на намаляването на парниковите газове в градо-вете, което е основно изискване за намаляване на тези емисии в ЕС. Това, от своя страна, оказва отрицателни последици върху отраслите с малък въглероден „отпечатък“, и в крайна сметка ще се отрази неблагоприятно на икономически сектори като енергетика, транспорт и ИКТ.

Като се има предвид стратегическото значе-ние на градовете, е много важно да бъдат разгър-нати всички възможни финансови инструменти, които ЕС предлага за периода 2014-2020, като помага регионалните власти в подготовката на проектните документи. Кохезионната политика заедно с Фондът за иновации и конкурентоспо-собност (Хоризонт 2020, Програмата за конку-рентоспособност на МСП (COSME) с бюджет от 2,3 млрд. евро) дават възможност за развитието на мощни интегрирани инвестиции в енергия,

транспорт и ИКТ. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) също разполага с финансови инст-рументи, които ще допълнят ЕС фондовете и частните инвестиции.

В структурата на ЕС бюджета за периода 2014-2020 са направени много реформи по от-ношение на стратегическото планиране, опера-тивните цели, както и на начините, по които мо-гат да бъдат ползвани фондовете. Важна рефор-ма е възможността да се комбинират няколко форми на ЕС подкрепа, например разрешава се комбинация от грантове с подкрепени от ЕС зае-ми от ЕИБ. (ФМФИБ 2017)

Има много възможности за местните власти да получат подкрепа за развитието на интелиген-тен град. Регулацията на Европейският фонд за регионално развитие изисква поне 5% от целия финансов ресурс да бъде заделен за устойчиво развитие на градовете. Това означава минимум 16 милиарда евро за периода 2014-2020.

Таблица № 1 Прогнози относно икономическото въздействие на ИИ върху отделните региони

Източник: Изследване на PwC and Accenture

Тази година на ИТ конференция във Ванкувър беше представено как до 2030 година в световна-та икономика ще инвестирани общо 15,7 трилио-на долара. В тази сметка са включени всички световни региони, като любопитното тук е, че близо половината от тези средства ще бъдат по-харчени от Китай, докато за Източна Европа предвижданията са да бъдат изхарчени най-малко средства – 700 милиарда долара (Таблица 1). (Desjardins, 2017)

3. Умните градове по света Умни могат да бъдат новите градове, които още

в процеса на своето строителство са проектирани като такива, или онези градове, които са основани за конкретна цел (например промишлени градове или технопаркове), или пък, което е по-често сре-щано, които стъпка по стъпка стават „умни”.

Съществуващите в момента проекти на умни градове се различават. В Амстердам основно вни-мание например се отделя на засилената еколо-


41

гична устойчивост, постигана на базата на по-рационална организация на работа, използване на новите технологии за намаляване на изхвърлянето на вредни газове в атмосферата, по-ефективно из-ползване на енергията. В други градове се предп-риемат мерки за преобразуване на широк диапа-зон градски функции в „умни”, като се използват масово разпространените „умни” технологии във всички аспекти на живота на гражданите. Като два примера за такава стратегия могат да бъдат посочени проектът „Градът на електронна интег-рация” (u-град) в Корея, чиято реализация е за-почнала през 2004 г., и проектът на Deutsche Telekom "T-град" в Германия, чието реализиране стартира през 2006 г. Проектът „Умен Сеул", кой-то се реализира с цел преобразуване на системата на управление на града в по-„умна” и повишаване на качеството на живот на гражданите.

В различните градове се поставят различни приоритетни цели и задачи, но всички умни гра-дове като цяло имат три най-важни черти. Пър-вата – наличие на ИКТ инфраструктура. Сигур-ната и защитена ИКТ инфраструктура от послед-но поколение има първостепенно значение за ус-пешното предоставяне на нови услуги в умните градове и за осигуряване на готовност за предос-

тавяне на нови услуги в бъдеще. Втората черта е, че в града трябва да има ясно

изградена и интегрирана система за управление. Многобройните системи на умния град ще дейс-тват съвместно само на основата на строго съб-людаване на единни стандарти.

И третата черта на умния град е, че в него трябва да има „умни” потребители. ИКТ е средс-тво за осигуряване на функционирането на ум-ния град, но технологиите са безполезни в отсъс-твието на компетентни потребители, които умеят да взаимодействат с „умните” услуги. Умният град трябва не само да разширява достъпа до ум-ните устройства за всички категории на населе-нието с различни нива на доходите и от различни възрастови групи, но и да осигурява достъп до обучение за работа с тези устройства. Основата на умния град е отворената за всички потребите-ли мрежа от умни устройства, а гражданите да изискват или създават услуги, които са най-важни и ценни за тях. В следващата Таблица 2 (Desjardins, 2017) може да се проследи, какви са предвижданията за инвестиции в ИИ по отделни сектори до 2035, като най-сериозни средства се предвижда да бъдат вложени в производството, услугите и продажбите.

Таблица 2 Прогнози относно инвестициите в ИИ по икономически сектори

Източник: Изследване на PwC and Accenture

4. Какво е „Интернет на нещата“ – начало, драйвери и приложения Терминът „Интернет на нещата“ (IoT) е из-

ползван за първи път през 1999 г. от британският технолог Кевин Аштън, за да опише система от обекти от физическият свят, която може да се

свърже с Интернет чрез сензори. Аштън форму-лира термина, за да илюстрира силата на свърз-ването на етикетите за радиочестотна идентифи-кация (RFID), използвани в корпоративните ве-риги за доставки (може да брои и да следи стоки без да има нужда от човешка намеса). Днес "Ин-


42

тернет на нещата" се превърна в популярен тер-мин за описване на сценарии, в които е възмож-но свързването чрез Интернет на различни обек-ти, устройства, сензори и ежедневни продукти.

Докато терминът "Интернет на нещата" е сравнително нов, концепцията за комбиниране на компютри и мрежи за наблюдение и контрол на устройствата е била развивана в продължение на десетилетия. Към края на 70-те години нап-ример системите за дистанционно наблюдение на електромерите в електрическата мрежа чрез телефонните линии вече са се използвали в тър-говската мрежа. През 90-те години напредъкът в безжичната технология позволява на предприя-тията, индустриални решения - "машина към машина" (M2M), извършват мониторинг на обо-рудването и работа. Много от тези ранни M2M решения обаче се основават на затворени целево изградени мрежи и на собствени или индустри-ални стандарти, а не на мрежи, базирани на Ин-тернет протокол (IP) и Интернет стандарти.

Използването на IP за свързване на устройст-ва, различни от компютри към Интернет, не е нова идея. Първото "устройство" в Интернет, ко-ето може да бъде включено и изключено чрез Интернет, е било пуснато на конференция през 1990 г. Погледнато от широка гледна точка, сли-ването на технологични и пазарни тенденции и развитието на технологиите в последните 15 го-дини, прави възможно свързването на по-малки и по-малки устройства евтино и лесно:

• Универсално свързване – ниско тарифна, високоскоростна и всепроникваща мрежова свързаност, особено чрез лицензирани и нели-цензирани безжични услуги и технологии, прави почти всичко около нас "свързващо се";

• Широкото възприемане на IP-базираната мрежова свързаност - IP-мрежата се превърна в доминиращ глобален стандарт за работа в Интер-нет, осигурявайки добре дефинирана и широко прилагана платформа със софтуерни инструменти, които могат лесно и евтино да се интегрират в ши-рока гама от съществуващите устройства;

• Компютърната икономика – обусловена от инвестициите в научноизследователската, раз-войната и производствената индустрия, законът на Мур (Moore, 1965) продължава да предоставя по-голяма изчислителна мощност на по-ниски цени и с по-ниска консумация на енергия;

• Напредъкът за миниатюризацията – произ-водството позволява да се включат авангардни из-числителни и комуникационни технологии в много

малки обекти. В комбинация с по-голямата иконо-мика на компютрите, това стимулира развитието на малки и евтини сензорни устройства, които се задвижват от приложения в Интернет;

• Напредък в анализа на данни – новите алго-ритми и бързото нарастване на изчислителната мощ, съхранението на данни и облачните услуги позволяват обединяването, корелацията и анализа на огромни количества данни; Тези големи и ди-намични набори от данни предоставят нови въз-можности за извличане на информация и знания;

• Възхода на облачните услуги – Облачни сис-теми, който използват отдалечени мрежови изчис-лителни ресурси за обработка, управление и съх-ранение на данни, позволява на малки и разпреде-лени устройства да взаимодействат с мощни ана-литични и контролни възможности отзад.

От тази гледна точка, IoT представлява сближа-ването на различни тенденции в областта на изчис-лителните процеси и свързаността, които се разви-ват в продължение на няколко десетилетия. Понас-тоящем широк кръг от сектори на промишленост-та, включително автомобилостроенето, здравео-пазването, производството, домашната и потреби-телската електроника и далеч надхвърлящи въз-можностите за включване на технологията на „Ин-тернет на нещата“ в техните продукти, услуги и операции. В свой доклад McKinsey Global Institute (Manyika, 2015) описва широкия спектър от потен-циални приложения по отношение на "настройки-те" (Таблица 3), където се очаква, че IoT ще създа-де стойност за индустрията и потребителите.

Много организации са разработили свои собст-вени таксономии и категоризации за приложения на „Интернет на нещата“ и са описали различните случаи за употреба им. Например "Индустриални-ят Интернет" е термин, широко използван от ком-паниите и асоциациите за описване на приложени-ята на „Интернет на нещата“, свързани с производ-ството на стоки и услуги, включително в производ-ството и комуналните услуги. (Cicciari, 2014) Дру-ги предлагат IoT устройства за дрехи (Developers Alliance 2015) и за уреди. (Baguley, R. & McDonald. C., 2015) Други все още се фокусират върху IoT в контекста на интегрирани устройства за "интели-гентни жилища" или "интелигентни градове". (IEEE. 2015) Каквото и да е приложението, е ясно, че използването на „Интернет на нещата“ може да обхване почти всеки аспект от нашия живот.

С нарастването на броя на свързаните с Интер-нет устройства се очаква значително увеличение на трафика, който генерират. Cisco изчислява, че


43

интернет трафикът, генериран от не-PC устройст-ва, ще нарасне от 40% през 2014 г. до малко под 70% през 2019 г. (Cisco, 2015) Cisco също прогно-зира, че броят на връзките "Машина към машина" ("M2M") в промишлеността, домовете, здравео-пазването, автомобилната промишленост и други индустрии ще нарасне от 24% от всички свързани устройства през 2014 г. на 43% през 2019 г.

5. Стандартизиране за умните градове Отчитайки голямото значение на стандарти-

зацията за създаването на умни градове, редица организации извършват дейност и развиват ини-циативи в тази насока. Например Международ-ната организация по стандартизация (ISO) разг-лежда стандартите за умните градове в рамката на група, занимаваща се с темата за „система по-казатели за умна инфраструктура в обществото”. В областта за стандартизация на телекомуника-циите е сформирана оперативна група в рамките на International Telecommunication Union (ITU), която се занимава с умните устойчиви градове и

извършва оценки на необходимостта от стандар-тизация на градовете, които се стремят да подси-лят своята социална, икономическа и екологи-ческа устойчивост чрез интеграция на ИКТ в градската инфраструктура и дейности.

За да е възможно формирането на умните гра-дове, да се превърне в следващия етап в процеса на урбанизация, се налага въвеждането на нови стан-дарти, инфраструктура и ИКТ решения, така че са-мата концепция да получи реално превъплъщение. Оперативната група на ITU по умните устойчиви градове се очаква да служи като открита платфор-ма за заинтересованите от създаването на умни градове страни – каквито са общини, академични и научноизследователски учреждения, неправителс-твени организации и ИКТ организации, както и от-раслови форуми и консорциуми.

Таблица 3 (Manyika, 2015) нагледно илюстри-ра как точно се планува да бъде използван Ин-тернет на нещата и как ще създаде стойност за индустрията и потребителите.

Таблица 3 Приложение на Интернет на нещата в следващите няколко години

Приложение на IoT Настройка Описание Пример Човек Устройства свързани външно

или имплантирани в човеш-кото тяло

Устройства за наблюдаване на човешкото здраве – за измер-ване и управление на човешката температура, фитнес пости-жения и по цялостна продуктивност на тялото.

Дом Жилищни сгради Дистанционно за управление на целия дом и системи за бе-зопасност

Среда за правене на бизнес на дребно

Пространства, където потре-бителите се обвързват с тър-говията

Магазини, банки, ресторанти, зали – навсякъде, където потреби-телите вземат решение да купуват, безопасни разплащания, вът-решно магазинни промоции, оптимизация на инвестициите.

Офиси Пространство, където науч-ните работници работят

Управление на енергията и сигурността на офис сградите, включително и на мобилните служители.

Фабрики Стандартизиране на средата за производство

Места с повтарящи се работни процедури, включително бол-ници и ферми; Оптимизиране на използването на оборудва-нето и инвентаризациите

Работни площад-ки

Уеднаквена работна среда Мини, петрол и газови комбинати; оперативна ефикасност, предотвратяване на аварии, здраве и сигурност

Превозни средст-ва

Системи вградени в задвиж-ващите системи на превозни-те средства

Автомобили, камиони, кораби, самолети и влакове, просле-дяване на състоянието и възможностите са следващи аварии, лесен за възприемане дизайн и пред продажбен анализ

Градове Градска среда Публични пространства и инфраструктура; адаптиран конт-рол на трафика, умни измерватели, проследяване на климата и управление на ресурсите.

Извън градската среда

Покрай населените места Включват железопътни линии, автономни превозни средства (извън градските зони) и полетна навигация; Маршрутизация в реално време, свързана навигация, проследяване на пратките

Източник: McKinsey Global Institute


44

Фиг. №1 Модел „Устройство към Устройство”

6. Комуникационни модели на „Интернет на нещата“ От гледна точка на работата, е полезно да се

мисли за това как устройствата IoT се свързват и комуникират по отношение на техническите си модели за комуникация. През март 2015 г. Internet Architecture Board (IAB) издаде ръково-ден архитектурен документ за работа в мрежа с интелигентни обекти (RFC 7452) (Tschofenig, H., et. al., 2015), който очертава рамка от четири об-щи комуникационни модела, използвани от уст-ройства на IoT:

6.1. Модел „Устройство към Устройство“ Комуникационният модел „устройство-към-

устройство“ представлява две или повече уст-ройства, които директно се свързват и комуни-кират едно с друго, а не чрез посредник сървър с приложения. Тези устройства комуникират по много видове мрежи, включително IP мрежи или Интернет. Често обаче тези устройства използват протоколи като Bluetooth, Z-Wave, или ZigBee за установяване на директна комуникация по меж-ду им, както е показано на Фигура 1.

Тези мрежи между устройствата им позволя-ват, да се придържат към конкретен комуника-ционен протокол, да комуникират и обменят съ-общения, за да постигнат своето предназначение. Този комуникационен модел се използва често в приложения като системи за домашна автомати-зация, които обикновено използват малки ин-формационни пакети за комуникация между уст-ройствата с относително ниски изисквания за скорост на предаване на данните. Устройствата предназначени за дома като електрически круш-ки, светлинни превключватели, термостати и ключалки на врати обикновено изпращат малки

количества информация помежду си (например съобщение за състояние на заключване на врата-та или включване на светлинна команда) във вселената за домашна автоматизация.

Статията в IETF Journal описва, как тези уст-ройства често имат директна връзка, чрез вгра-дени механизми за сигурност и доверие, но също така използват модели за данни, специфични за дадено устройство, които изискват излишни уси-лия за развитие им. (Marsan, 2015) От гледна точка на потребителя това често означава, че ос-новните протоколи за комуникация между уст-ройството и устройството не са съвместими, принуждавайки потребителя да избере семейство устройства, които използват общ протокол. Нап-ример, семейството устройства, използващи про-токола Z-Wave, не е съвместимо със семейството устройства ZigBee. Макар че тези несъвмести-мости ограничават избора на потребителя до ус-тройствата в рамките на конкретно семейство протоколи, потребителят се възползва от това, че продуктите в дадено семейство имат склонност да общуват добре помежду си.

6.2. Модел „Устройство към Облак“ В този комуникационен модел IoT – устройство

се свързва директно с услугата на облачния Интер-нет, който е доставчик на приложения за обмен на данни и трафик на контролни съобщения. Този ме-тод често използва съществуващите комуникаци-онни механизми като традиционните жични Ин-тернет канали или Wi-Fi връзки, за да установи връзка между устройствата и IP мрежата, която в крайна сметка се свързва с услугата предлагана от облаци, както е показано във Фиг. 2.


45

Фиг. №2 Модел „Устройство към Облак”

Този комуникационен модел се използва от ня-кои популярни потребителски устройства, като термостата на Nest Labs Learning (Nest Labs, 2015) и Samsung Smart TV. В случая на Nest Learning, ус-тройството предава данни в база данни на облачни системи, където данните могат да се използват за анализ на потреблението на енергията в дома. Ос-вен това тази връзка с облака позволява на потре-бителя да получава отдалечен достъп до своя тер-мостат чрез смартфон или уеб интерфейс и също така поддържа софтуерни актуализации на термос-тата. Подобно е технологията на Samsung Smart TV, телевизорът използва Интернет връзка, за да предава видео съдържание за гледане от потреби-телите на Samsung, за анализ и активиране на ин-терактивните функции за разпознаване на глас от телевизора. В тези случаи Моделът "устройство към облак" добавя стойност към крайния потреби-тел, като разширява възможностите на устройства-та им отвъд естествените им характеристики.

Въпреки това, предизвикателства за оператив-ната съвместимост, възникнат при опит за интег-риране на устройства, произведени от различни производители. Често устройството и услугата за облаци са от един и същ доставчик. (Marsan, 2015) Ако между устройството и услугата за облаци се използват собствени протоколи за данни, собстве-никът на устройството или потребителят може да бъде обвързан със специфична услуга в облака, ка-то ограничи или предотврати използването на ал-тернативна услуга на външни доставчици. Това обикновено се нарича "заключване на доставчик", термин, който обхваща други аспекти на взаимо-отношенията с доставчика, като например собстве-

ността и достъпа до данните. Същевременно пот-ребителите могат да имат увереност, че устройст-вата, предназначени за конкретната платформа, могат да бъдат интегрирани.

6.3. Модел „Устройство към Gateway” В модела "устройство към шлюз" има софтуер

за приложения, работещ на локално устройство, което действа като посредник между устройството и услугата на облак и осигурява сигурност и други функционалности, като например пренос на данни или протоколи. Моделът е показан на Фиг. 3.

Фиг. №3 Модел „Устройство към Gateway”


46

Разпознават се няколко форми на този модел в потребителските устройства. В много случаи устройството с “Local Getaway” е смартфон с приложение, за да комуникира с други устройст-ва и да препредава данни на услугата в облака. Това е често модел, използван сред популярни потребителски стоки, като лични фитнес трейзе-ри. Тези устройства нямат възможността да се свързват директно с услугата "облак", така че те често разчитат на приложения за смартфони, който служат като междинен „Getaway“ за свърз-ване на фитнес устройството към облака.

Другата форма на този модел е появата на "хъб" устройства в приложенията за домашна ав-томатизация. Това са устройства, които служат като “Local Getaway” между отделните устройст-ва свързани с интернет и услугите предлагани на облака, но също така могат да преодолеят разли-чията в оперативната съвместимост между сами-те устройства. Например центърът SmartThings е самостоятелно портално устройство, което има инсталирани Z-Wave и Zigbee, като осъществява приемо-предавателна комуникация и с двете фа-милии от устройства. (SmartThings, 2015) След това се свързва с услугата за облаци SmartThings, като позволява на потребителя да получава дос-тъп до устройствата, използвайки приложение за смартфон и Интернет връзка.

От по-широка техническа гледна точка стати-ята в IETF Journal обяснява ползата от подхода: „Този комуникационен модел се използва в си-туации, в които интелигентните обекти изискват оперативна съвместимост с устройства, които не са с IP [Интернет протокол]. Понякога този под-ход се използва за интегриране на устройства само с IPv6, което означава, че е необходим “Getaway” за старите устройства и услуги, про-изхождащи от IPv4.“ (Marsan, 2015)

С други думи, този комуникационен модел често се използва за интегриране на нови инте-лигентни устройства в наследена система от уст-ройства, които не са естествено и оперативно съвместими с тях. Недостатък на този подход е, че е необходимо разработването на софтуер и системата за “Getaway” приложения, което доба-вя сложност и увеличава разходите към цялост-ната система.

Документът RFC7452 на IAB предлага изг-ледите за този модел: „Очаква се в бъдеще да се използват по-общи портали, за да се намалят

разходите и инфраструктурната сложност за крайните потребители, предприятията и индус-триалната среда. Такива “Getaways” могат да съществуват, ако устройствата от IoT използ-ват общодостъпни Интернет протоколи и не изискват собствени такива. (Tschofenig, H., et. al., 2015).

6.4. Модел „Back-End-Data Sharing“ Моделът за споделяне на данни от типа "back-

end data sharing" се отнася до комуникационната архитектура, която се използва от потребителите, за да експортират и анализират данни от интели-гентни обекти чрез услуги на облачни системи, в комбинация с данни от други източници. Тази архитектура подкрепя "желанието на потребите-ля да му се предостави достъп до качени данни, от датчици на трети страни". (Tschofenig, H., et. al., 2015) Този подход е разширение на комуни-кационният модел "устройство-към-облак". Ар-хитектурата за споделяне на данни позволява съ-бирането и анализирането на данните, събрани от потоците на единично IoT устройство.

Например, корпоративен потребител, отго-варящ за офис комплекс, би се заинтересувал от консолидирането и анализа на данните за потреблението на енергия и комуналните услу-ги, предадени от всички сензори на IoT систе-ми, работещи с Интернет в помещенията. Чес-то в модела "устройство-към-облак", данните, които всеки сензор или система на IoT произ-вежда, седят в самостоятелен информационен силоз. Една ефективна архитектура за споделя-не на данни от подобен тип би позволила на компанията лесно да получава и анализира данните в облака, произвеждани от целия спек-тър от устройства в сградата. Също така, този вид архитектура улеснява необходимостта от преносимост на данни. Ефективните архитек-тури за обмен на данни от типа "back-end" поз-воляват на потребителите да преместват своите данни. Моделът за обмен на данни предполага, че за постигане на оперативна съвместимост на данните за интелигентни устройства, които се намират в облака, са необходими интерфейси за програмиране на облачни услуги или интер-фейси за програмисти на облачни приложения (APIs) . Графично представяне на този проект е показано на Фиг. 4


47

Фиг. №4 Модел „Back-End-Data Sharing”

Заключение Засега няма единен отговор на това как един

град става умен. Много градове, институции и организации обаче се опитват да създадат насоки затова. Според Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) например развитието на умните градове трябва да покрива три фази. В стратегическата фаза общините трябва да се научат да създават приоритети, път-ни карти и начини за оценка на прогреса си. В практическата фаза те трябва да успяват да реа-лизират "интелигентни" проекти според най-добрите практики. А в последната, техническа фаза, управлението на градовете трябва да се съ-образява и с технологичните изисквания, така че градовете наистина да са готови да посрещнат бъдещето.

В различните градове се поставят различни приоритетни цели и задачи, но всички умни гра-дове като цяло имат три най-важни черти. Пър-вата – наличие на ИКТ инфраструктура. Сигур-ната и защитена ИКТ инфраструктура от послед-но поколение има първостепенно значение за ус-пешното предоставяне на нови услуги в умните градове и за осигуряване на готовност за предос-тавяне на нови услуги в бъдеще. Втората черта е,

че в града трябва да има ясно изградена и интег-рирана система за управление. Многобройните системи на умния град ще действат съвместно само на основата на строго съблюдаване на единни стандарти. И третата черта на умния град е, че в него трябва да има „умни” потребители. ИКТ �е средство за осигуряване на функциони-рането на умния град, но технологиите са безпо-лезни в отсъствието на компетентни потребите-ли, които умеят да взаимодействат с „умните” услуги. Умният град трябва не само да разширя-ва достъпа до умните устройства за всички кате-гории на населението с различни нива на дохо-дите и от различни възрастови групи, но и да осигурява достъп до обучение за работа с тези устройства. Основата на умния град е отворената за всички потребители мрежа от умни устройст-ва, а гражданите да изискват или създават услу-ги, които са най-важни и ценни за тях.

Карло Рати, (Sisson, P. 2016) архитект, инже-нер и професор в Катедрата по градоустройство и планиране на Масачузетския технологичен ин-ститут, казва че градовете няма да изглеждат много по-различни в бъдещето – по същия начин римските градове не се различават толкова много от съвременните. „Това, което ще се промени,


48

обаче е начинът, по който ние възприемаме гра-довете”, казва Рати. Той вярва, че тази промяна ще бъде вследствие на всеобхватното използване на цифровите технологии. Тези технологии вече са въведени във всички области на управление на градовете през последните 10 години и сега са гръбнакът на една голяма, интелигентна струк-тура. Споделям мнението на арх. Рати, че градо-вете все по-често ще се превръщат в „компютри на открито”.

Литература: Стефанов, Д. (2010) Управление на инвести-

ционния процес в туристическото предприятие. София: Авангард Прима

Stefanov, D. (2010) Upravlenie na investitsionniya protses v turisticheskoto predpriyatie. Sofiya: Avangard Prima

Baguley, R. and McDonald, C. (2015) Appliance Science: The Internet of Toasters (and Other Things). CNET. Available at: http://www.cnet.com/ news/appliance-science-the-internet-of-toasters-and-other-things/ (Accessed: 8 October 2017)

Cicciari, M. (2014) What's Missing from the Industrial Internet of Things Conversation? Software. Available at: http://www.wired.com/insights/ 2014/11/industrial-internet-of-things-software (Accessed: 8 October 2017)

Cisco (2015) Cisco Visual Networking Index: Forecast and Methodology, 2014-2019. Available at: http://www.cisco.com/c/en/us/solutions/colla teral/service-provider/ip-ngn-ip-next-generation-network/white_paper_c11-481360.pdf (Accessed: 8 October 2017)

Cohen, B. (2015) The 3 Generations Of Smart Cities. Available at: https://www.fastcompany. com/3047795/the-3-generations-of-smart-cities (Accessed: 8 October 2017)

Desjardins, J. (2017) AI will have an enormous impact on the future economy. Available at: http://www.thisisinsider.com/infographic-ai-effect-on-economy-2017-8. (Accessed: 22 August 2017)

Foth, M. (2008) Handbook of Research on Urban Informatics: The Practice and Promise of the Real-Time City. Hershey, Pennsylvania: IGI Global

IEEE Smart Cities. IEEE. Available at: http://smartcities.ieee.org/. (Accessed: 06 Sept. 2017)

Manyika, James., Chui, М., Bisson, P., Woetzel, J., Dobbs, R., Bughin, J. and Aharon, D. (2015) The

Internet of Things: Mapping the Value Beyond the Hype. McKinsey Global Institute, Available at:. http://www.mckinsey.com/insights/business_technolоgy/the_internet_of_things_the_value_of_digitizing_the_phsical_world (Accessed: 8 October 2018)

Marsan, D. C. (2015) "IAB Releases Guidelines for Internet-of-Things Developers", IETF Journal 11.1 (2015): 6-8. Internet Engineering Task Force, Available at: https://www.internetsociety.org/sites/ default/files/ Journal_11.1.pdf (Accessed: 8 October 2017)

Moore, G. (1965) Moore’s Law. Available at https://en.wikipedia.org/wiki/Moore%27s_law. (Accessed: 8 October 2017)

Peris-Ortiz, M., Bennett, D.R., Yábar, D. (2016) Sustainable Smart Cities: Creating Spaces for Technological, Social and Business Development. Berlin: Springer

Sisson, P. (2016) The Future of Smart City Technology, From an MIT Professor: Carlo Ratti’s The City of Tomorrow examines how tech will shift and reshape the urban landscape. Available at: https://www.curbed.com/2016/5/24/11761274/smart-city-carlo-ratti-city-of-tomorrow. (Accessed: 24 May 2017)

Yovanof, G. S., Hazapis, G. N. (2009) An Architectural Framework and Enabling Wireless Technologies for Digital Cities & Intelligent Urban Environment. Berlin: Springer

Tschofenig, H., et. al., (2015) Architectural Considerations in Smart Object Networking. Tech. no. RFC 7452. Internet Architecture Board. Available at: https://www.rfc-editor.org/rfc/rfc7452.txt (Accessed: 8 October 2017)

(2015) „Meet the Nest Thermostat | Nest.” Nest Labs. Available at: https://nest.com/thermostat /meet-nest-thermostat/ (Accessed: 8 October 2017)

(2015) “How It Works.” SmartThings. Available at: http://www.smartthings.com/how-it-works (Accessed: 8 October 2017)

Simeon Kolyandov, PhD Student University of National and World Economy 1700 Sofia, Studentski grad, UNWE E-mail: [email protected]

НЕДВИЖИМИ ИМОТИ real estate property БИЗНЕС &...

Documents