Павел Деспотов

УКРЕПИТЕЛНИ СИСТЕМИ В МИЗИЯ И ТРАКИЯ. ИСТОРИЯ НА ВОЕННАТА АРХИТЕКТУРА

I. ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ И ПРИНЦИПИ ПРИ СТРОЕЖА НА КЪСНОАНТИЧНИТЕ И РАННОВИЗАНТИЙСКИ УКРЕПИТЕЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Когато Римската империя окончателно стъпва на Балканският полуостров и последната съпротива на местните народи е сломена, римляните започват преустройството на новозавладените земи в римски провинции. След победата на Сула над Ахейския съюз и опожаряването на Атина през 48 година пр. Хр., на територията на Южните Балкани възниква провинция Ахея със столица град Коринт. А след смъртта на одриският владетел Реметалк, Тракия окончателно е в римски ръце и преустройството на новозавладените земи е вече в ход. Мизия става императорска повинция, управлявана от консул, Ахея и Македония стават подвластни на Сената. Започва изграждането на нова поселищна военизирана система, която да се противопостави на на варварските набези. Провинция Мизия се разделя на Горна и Долна Мизия и Малка Скития. В Долна Мизия тракийската култура е била по-слабо развита, така че е съществувала възможност за изграждане на урбанизирана римска среда със селища с ранга на колонии и муниципии. Слага се начало на преустройство на градовете, както и основаването на нови, чиито характер се определял според това, дали те са били средище на стопанска, производствена и търговска дейност или са стратегически важни.

Най-голямо развитие тези градове търпят през II век, когато е Траяновото време, и когато по заповед на императора, те били превърнати в муниципии и колонии, и били кръстени на името на императора Улпиус. Около тях, според римската практика, изникнали т. нар. „вили рустика”, собственост на богати граждани - латифундиери. Заедно с околните села (викусите) те доставяли продоволствия на градовете. Около разположените покрай Дунава градове, в които квартирували военни части, се разрастнали друг вид сателитни селища - т. нар. викуси и канабета, т.е. извънградски скромни квартали, обитавани от търговци и занаятчии сьс семействата си. Те следвали легионите във военните им походи и ги продоволствали с храни и други стоки. Някои от градовете като Дуросторум и Сексагинта Приста са имали, както ще видим след малко и пристанища.

Мизия и Тракия са разделени на три защитни пояса. Първият е по лимеса – това са Рациария, Нове, Дуросторум, като достига до Черно море.Вторият, помощен на първия, е на разстояние 40 км от първия и следвал почти успоредно плавната линия на Дунава. Част от този пояс са Кастра Мартис (гр.Кула), Монтана (Монтана), Сторгозия (Плевен). Никополис ад Иструм (до с. Никюп), Динея (с. Войвода), Абритус (Разград), Марцианополис {гр.Девня). Успоредно с възстановяването на тези градове те са били защитени и с крепостни стени. С изключение на Монтана и Сторгозия, които са били разположени на стръмнини над реки като Огоста и са били защитени от естествените

1

природни дадености. Разполагането на селищата на подобни височини, спомагало за да се наблюдават и старопланинските проходи. Но това не било достатъчно. Наложило се е да бъдат строени укрепителни съоръжения на самите проходи. Такова съоръжение са проучените от Венцислав Динчев Хемски порти, които са служели за охрана на старопланинските проходи.

Въпреки тези мерки, римските военни създават и трети отбранителен пояс, който включвал градовете в Тракия – като Филипополис, Кабиле, Сердика, Августа Траяна, Никополис ад Нестум, Германия (Сапарева баня). Чисто римски лагери по лимеса са Рациария и Нове, които са възникнали на голо поле, а при другите градове, които съществували по-рано просто се е следвал стария градоустройствен план, който бил надграждан по римски образец. Разбира се всичко това не могло да стане без строителството на удобни пътища, по които да се движат войските.

Римският военен лагер не е просто лагер, а е и основа на град и в много често случаи на мястото на военен лагер възниква град. Римският военен лагер се разполагал обикновено на равно място. Преди да се започне истинският строеж, мястото на бъдещият лагер се определяло чрез специален ритуал, извършван от жрец, който определя формата на лагера, прокарвайки бразда, която се превръща в трасе на бъдещата крепостна стена, а там където ще се строят бъдещите порти, свещенослужителят изваждал ралото от земята, изминавал по права линия разстоянието на ширината на бъдещите врати и след това пак забивал ралото в земята и продължил да прави браздата.Това било от огромно значение. Отвън и отвътре на браздата имало помериум (въображаема стена) – свещенна територия на боговете, която била абсолютно забранена за преминаване и пресичане, но служи на отбраната, тъй като неприятелят, стъпил на тази територия е удобен за обстрел. Лагерът представлявал леки жилищни построики, чиито брой е бил в зависимост от броя на хората в легиона в съответната военна част, която го е обитавала. Жилищните сгради са били разположени в успоредни редици и са строени заедно със стените от работници – фабриции, които се придвижвали заедно с легиона.

Първоначално римляните строели лагери от италийски тип и образец като укрепленията в Августе (Хърсово) и Нове (Свищов) със своите заоблени ъгли на

крепостните стени и прилепените към вътрешното лице накуртините четириъгълни кули. Стените на ранните кастели били с четири заоблени ъгъла по краищата. Кулите на лагерите, там, където е имало такива, били леко издължени и леко издадени навън и навътре. Трапецовидни и заоблени по план кули имало по ъглите на лагера. Все още масивните стълби, извеждащи до бойните пътеки, които ги има в по-късният период не се срещат. Прибирането иа кулите във вътрешността на оградената площ създавало известни неудобства и то не защото те заемали немалко пространство в ущърб иа наситеността на жилищната застройка, а защото неиздаването им не допринасяло за поразяването иа нападателите, достигнали до подножието иа стените. Това е било така, защото силната римска армия не допускала дълготрайна обсада на лагерите, като Хистрия например и Нове.

Видът на бъдещата крепост се определял така: за военните лагери и седалища на легиони от съпътстващите ги фабриции, а за градските крепости без гарнизони – от съответния управител (т.нар. епитроп). Първоначално стените са били изграждани с дървени колове и талпи, суха или на кал каменна зидария. А там, където имало масивни градежи с хоросан, се употребявал

2

варопясъчен разтвор, без примес на тухли. При строежите е бил използван предимно наличен местен материал за направата им.

Първите масивни крепостни стени изгражда император Марк Аврелий, когато вече се появява изявяването на портите и кулите спрямо куртините. Кулите били с различни форми, характерни за съответните места в Империята. Първоначално кулите възсядали стената, като външната им половина доста се издава пред нея, за да може по-лесно да се защитава крепостта. От този период са кръглите и четвъртити кули.. Първите са с цилиндрично тяло вън от куртините, допира се с тях в една точка, в която преминава връзката с кулата с цел ефективно противодействие на тараните. Освен това големият обем на изнесените извън крепоспа кръгли кули не само не пречел на Виа сагуларис (крайстенните улици), защото кулите служели и за казарми на градския гарнизон от ветерани и доброволци. Като най-усъвършенавано решение на издаващи се кули са т. нар. „U"-образни кули. Те притежавали едновременно преимуществото на челното полуцилиндрично лице и издължените напречни стени, по които се разполагали повече стрелци, биещи нападателя, който се опитвал да изправи дървени стълби до стената.

Не по-малко разнообразие от форми показвало развитието на портите. Най-опростени били тези, състоящи се само от един обикновен отвор в стената, без фланкиращи го кули. По-сложното формообразуване представляло пространствено тяло, разположено перпендикулярно на стената и прорязано от единичен или троен проход. Обикновено челната част на тези порти леко се издавала пред стената. Тъй като това решение било прилагано при по-значимите крепости, там лицата били изградени с по-представителната блокова зидария. При портите с три отвора, т. нар. трипилони, през средния по-широк отвор преминавали превозните средства, а през по-тесните странични – пешеходците. Много често тази разновидност не е притежавала фланкиращи кули, но винаги масивни стълби извеждали до бойната пътека. Портите с издължено тяло на прохода били оформяни по два начина, при по-опростения от които, пробивът се затварял само с една двукрила врата, разположена в предната част на прохода. При втория случай, който бележи постижение в отбранителната техника, проходът се е затварял с две врати. В предната му част се спускала плоска дървена преграда, т. нар. катаракта, а вътрешният край се преграждал с двукрила врата. За да не се позволи на нападателя, разбил катарактата, спокойно и непрепятствено да разбие и двукрилата врата, сводът над прохода бил прорязван от тесни процепи, през които нападателите били заливани с кипяща смола.

След края на Дакийските войни от I-ви началото на II-ри век, император Траян строи градове, в които се заселват римски ветерани под ръководството на римските управители. Става въпрос за така наречените „открити" градове без крепостни стени, защото защитата им е била гарантирана от легионерите в съседни лагери. В новозавоюваните провинции монументалната архитектура на откритите, незащитени градове е лапидарна, както например в Сердика.

Когато настават опасни времена за източните земи и след краят на маркоманската война през II век, Марк Аврелий укрепява почти всички големи градове със силна фортификация. След големите разрушения по време на Маркоманската война, в хоросана, с който през 176-177 година е изградена из основи крепостната стена, няма счукани тухли. Прибавянето на счукани тухли в хоросана, служи за правене на много здрава спойка още през I век пр. н. е.. Плътното насищане на хоросана със счукани тухли започва при преизграждането на разрушените от готите през 250 година стени, извършено по времето

3

на Аврелиаи (270-275 г. след Хр.). Така се прави не само в Сердика, но и в редица градове до Пелопонес, та дори и в Малоазийските провинции, претърпели варварските поражения.

При строежа на крепостните стени напълно се следва трактата на Витгрувий „Де архитектура”, в който изрично се препоръчва кулите да се издават пред крепостните стени, така че когато противникът се опитва да изправи дървена стълба, за да се катери по стената, да бъде лесно поразяван, преди да влезне в града. Пример за такова строителство е стената на Сердика изградена през 176/177 година.

През този все ранен период кулите се издавали малко навън от куртините, което ограничавало броят на бойците, които стрелят успоредно с външното лице на стената. Били ефективно използвани и скъсените U-образни кули, като тези в кастела Августе (Хърсово), както и издължените кули със същата форма, като тези на Абритус (Разград). Между зъберите им могли да застанат до пет бойци, които защитавали куртините и портите.

Приемствеността в развитието на архитектурата от елинизма продължава и в римският и ранновизантийският периоди като бойната пътека на някои крепостни стени – например на Августа Траяна (Стара Загора), Пауталия (Кюстендил), Туиде (Сливен) – е била разширена. Това станало възможно чрез долепране при вътрешното лице на стените на арки, носени от високи стълбове. Благодарение на това решение, под арките се разполагала галерия с мазгали и така се увеличавал броят на защитниците на крепостта, които стреляли от бойната пътека. Пример за това е Рациария (с. Арчар, Видинско). Става въпрос за прибавен до вътрешното лице на стената на издължени продълговати помещения, прекъсвани от призматичните обеми на издаващите cе навътре кули. Възможно е широките до 2,50 м приземни помещения да са били конюшни. Етажът иад тях с галерийните мазгали вероятно е бил казарма. На същия принцип е преустроена крепостната стена иа Никополис ад Иструм в района на северната му порта.

Много по-рационално е вървяло развитието на крепостните порти. Марк Аврелий преустройва портите като тези в Рим и им придава представителен вид, наподобяващ големите порти на Рим. Все още обаче монументалната им лапндарна фасада едва се издавала пред лицето на стените и е нямало издаващи се напред кули. А при Абритус портите имали U-образни кули.

В повечето случаи в предната и задната част на прохода били разположени нееднакви врати. Първата входна е спускаща се (катаракта), а задната е двукрила и затова на свода му се е налагало да има „отбрана отгоре". Портите на градовете са навлизали и в градското пространство, и така възниквало леко издължено правоъгълно тяло, през приземиетона което преминавал засводеният проход, чието затваряне е ставало (н както например при Сердика) като в предната част на прохода имало двукрили врати, които са били залоствани с дебели греди.

Портите са били правени така, че да може да минават и пехота и колесници, конници и т.н..Рядко,какъвто е случаят при крепостите иа Сердика и Пауталия, портите били от т.нар. тип „трипилои”, (с три отвора, като средният е фланкиран с два значително по-тесни за пешеходци.

През близо двувековното си съществуване създадените от Марк Аврелий и неговите наследници (до Константин Велики) крепости не могли да удържат в стария си вид вражеските нападения и поради настъпилата криза в империята се наложило да се

4

използва по-скромна строителна техника и опростяване на архитектурния облик на портите.

По времето на бурните политически събития в периода на Късната античност повсеместно в градовете на Източната империя започва доукрепването на градовете. Това става във всички римски провинции. Стената на Никея се доизгражда, театърът в Милет се превръща в крепост, Атина получава нова крепостна стена, която е изградена от преизползван материал от разрушени къщи и колони. В Олимпия също част от светилището е превърнато в крепост. Диоклециян укрепва храма Луксор в Египет със стена и апсидални кули, порти с фланкирани врати, точно каквито ги има и по нашите земи, доизградена е стената на Анастасий по Мраморно море.

Политическата ситуация в Античния свят, принуждава империята да се раздели на западна и източна. И въпреки това атаките на варварите не спират. През периода на прехода от Късната античност към Ранното средновековие в източната половина на Римската империя настъпили важни социално-икономически промени. Зачестяват нападенията на варварите в тези земи. Кризата обаче достигнала върха си с пораженията, причинени от хуните през средата на V-ти век. Те били едни от най-тежките от възникването на Византия. Най-много пострадали градовете, попадащи по главния път на хуните. Крепостните стени на тези градове били почти изцяло сринати или полуразрушени така, че не могли бързо да се поправят. Купищата останки от опожарени и полусъборени сгради образували нов слой от насипи над вече отдавна затрупаните, настлани с плочи и канализирани улици. Тяхното възстановяване започва след разгрома на хуните при Каталунските полета. Частично се застрояват и обикалящите покрай крепостни стени улици. През ранновизантийския период градовете се доукрепяват.

Въпреки тежкото икономическо наследство, спомените за минало величие карало императорите да продължават да се титулуват „цезари" (кесари), а жителите да се смятат за „ромеи", т. е. наследници на римляните. Тази все още жизнена традиция намерила отражение и в оформянето на крепостите. Там, където градската управа разполагала с повече възможности, възстановените крепости добивали по-изискан вид. Това се отнасяло главно до оформлението на портите, при което се търсело възкресяването на античните стилови форми.

Но липсата на достатъчно материални средства, както и доста избледнелите спомени за чистите класически линии, постепенно довели до изграждането на нов архитектурен образ, отразяващ състоянието на епохата, в която вече се изявявали и естетическите традиции на асимилираните бивши варвари. Така Константинопол, като столица на Източната империя, станал средище за обединяването на културните традиции на Византийската империя и дал тон на подвластните й диоцези.

Но победата над хуните не осигурила траен мир. Нови нашествия заплашвали Империята. Варварите от север прекосили Долнодунавската граница, а в Малоазийските провинции персите нахлули и опустошили за пореден път преизгргадените крепости. Тази постоянна военна заплаха налагала търсенето на ново по-съвършено отбранително строителство.

В западния хинтерланд на Константинопол в провинциите Мизия и Тракия главните усилия при възстановяването на отбранителиата мощ били насочени към преизграждането на старите градове. Преди нашествията на варварите, много от тях били разположени в равнините. Предимство имали тези, които били разположени сред

5

производителните земеделски равнини или средища на администаративната власт и пътните съобщения . В зависимост от степента на разрушенията се извършвало преизграждането на стените върху старите такива, било като пред преизградената първична стена (като в Сердика) едновременно се долепвала нова стена. Сравнително ограничен бил строежът на нови крепости. Тяхната поява се определяла често като ново селище на вече изоставен град или като „акропол" за приютяване на жителите на недостатъчно добре защитен град. В стратегически местности се изграждали и гарнизонни крепости.

Новите крепостни стеии се появяват във втората половина на II век, като се съобразяват с новата стратегия на врага. Една от „новостите" била триъгълната кула със заострен врьх, чрез което се е целяло намаляването на разрушенията от попаденията на каменните топки на литоболите и ударите на тараните, които, попадайки върху косо насочените стенни плоскости, рекоширали, без да причиняват значителни щети. Но и тук основната идея била заимствана от Филон Византийски, който препоръчвал обикновените квадратни кули да бъдат така разположени, че един от ръбовете им да бъде насочен към неприятеля, а срещуположния, чрез малко разширение, да се свързва с куртината. Освен това новите кули с по-заострен ъгъл били по-целесъобразно устроени, защото ъгълът, който стените им сключвали с куртината, бил по-подходящ за стрелба срещу приближилия се до куртииата неприятел. Това се среща както в Константинопол, Тракия, Мизия и по Черноморието, така и в Северна Африка и Италия.

Освен като самостоятелно триъгълно тяло, прилепено до куртината, островърхите кули влезли в съчетание с квадратни кули, като по този начии се образувала петоъгълна кула. Чрез това изнасяне по-напред на триъгълния врьх подобно на „U"-образните кули и петоьгълните се явяват като сполучлив завършек на развитието по отношение на защитата на куртините и портите, благодарение на увеличения брой защитници по напречните й стени.

Кулите със заострен връх са били разполагани по протежение на стените, но не и пред издаващите се прави ъгли, образувани от пресичащите се куртини. Петоьгълните кули били удобни за защита на портите. В случаите, когато кулите се издават пред портите, разстоянието между тях не трябвало да е по-малко от 10 м за удобство на защитниците.

Успоредно с нововъведенията през ранновизантийския период продължили да се използват предните, доказали пригодността си отбранителни устройства - например галерийния етаж в дебелината на куртините, откритите пропугнакулуми при портите и кулите-порти. Тези доста скъпи за изпълнение отбранителни системи са могли да изграждат само по-замогналите се градове. Някои от тях, разположени в равнините - като Сердика и Августа Траяна, са предпочели да се укрепяват на старите си места. Други, лежащи в подножието на възвишения, се изтеглили до по- труднодостъпните места – като Пауталия.

Дотук изложените неща ясно показват как се развива античната и ранновизантийска крепостна архитектура в едно динамично и изпълнено с повратности време. Време на промени и на преустройства. Време, в което се ражда едно ново устройство на Европа.

 

6

II. КРЕПОСТИ И УКРЕПЕНИ ГРАДОВЕ

А.КРЕПОСТИ ОТ ОТБРАНИТЕЛНИТЕ ПОЯСИ:          ПЪРВИ ОТБРАНИТЕЛЕН ПОЯС:          Бонония (Видин)

Разположение: Мястото на вливане на Тимок в Дунава.План: Издължен правоъгълник, надлъжна ос север-юг. Кулите са големи и имат диаметър на основите 20 м. Етажите на кулите са служили

и за казарми. Крайкрепостната улица е била стеснявана от прилепени казармени постройки към стената. Разстоянието между двете съседни кули по южната стена превишава нормата от 60 м..

Порти не са открити. Вия принципалис вероятно е минавала северно от кула № 4, която е флаикирала от юг лявата порта, и заради това специалистите предполагат, че дясната порта е била на източния край на предполагаемата виа принципалис. Вероятно последната е имала потерна, отворена в западния й край. Предполага се, че потерна е имало и към реката.

Малкото запазени части от крепостта разказват за строежа й. Почвата е мека льосова и това налага основите да са два пъти по-големи (4,30 м) от тези на надстройката (2,70 м), която е била от смесена зидария с тухлени пояси, всеки с по три реда. Хоросанът е бял, без примес от счукани тухли. Подчертаната разлика в дебелините на основите и надстройката е наложила получилият се по този начин твърде широк банкет да бъде преодолян от косо профилиран едрокаменен цокъл. Затова специалистите смятат, че тя е строена вероятно по времето на Северите преди 250 година, когато са готските нашествия.           Крепост Августа (с. Хърлец)

Крепостта Августа до село Хърлец е открита от Шкорпил през 1905 г. Редовни разкопки започват през 1973 г. Според научните данни през I век от новата ера там е Ала Августа.Около този лагер е открито и временно укрепление, което било с дървена ограда и землен вал с ров. Дървената ограда е заменена с каменна от квадри. Стената е с плитки основи, дебела е 1,4 метра, зидарията е суха, има малко хоросан, височината на стените е 5-6 м, планът е на класически лагер, кулите и портите се издават от двете страни на куртината. Открити са 2 порти с двукрили врати, които са на 2 м зад челната позиция на кулите. Има открита стълба до куртината, която води до бойната пътека северно от западната порта, където кулите били изтеглени зад стената.           Вероятно лагерът е строен по времето на Траян (98-117 г.) и по време на Маркоманските войни е пострадал, но без тежки поражения. През III в. се появява крепостна стена с U-образни кули, напречните стени са вече по-издължени. Проходът на западната порта се затварял с две врати в предната част. Първата врата е катаракта, втората врата зад нея е на разстояние 0.65 м. Кулите са имали по 2 зидани стълби от двете страни на портата, 2 по-малки стълби водели до бойните пътеки на кулите. Между двете кули имало втора бойна пътека, под която имало засводено пространство, където е скрипецът на катарактата. Така се е достигало и до кулите на западната порта, която е с издължен проход, катаракта и двукрила врата. Височината е 3.5 метра.

7

          Третото укрепление се датира по времето на Юлия Домна (193-211г.), благодарение на монетни находки. По време на нашествията на аварите през 582 година Августа е разрушена.

Улпия Ескус (с. Гиген) Намира се до село Гиген.  Първоначално не е бил укрепяван, защото това след

дакийските войни не се е налагало. Там е бил разквартируван 5 македонски легион. Градът е строен от император Траян. Вероятно го укрепяват Антонин Пий и Марк Аврелий след края на Маркоманските войни. През 2-3 век градът се разраства и на канабето възникват градски части, оградени от западната стена. Това е Ескус I, а източната пристроена е Ескус II. Ескус I е открит град, но за съжаление непроучен, има петостенно очертание, което е равномерно. От западната порта са открити останки по рова който я обхожда отвън. Самата порта се намирала на ъгъла между западната и южната стени. Вероятно тя е издигната като триумфална арка, която е свързана с куртините по странен за епохата начин.          При Ескус II двукрилите врати са прости. Западната порта е с две напречни стени, свързвали дъговидното чело с куртината, и били перпендикулярни. При източната кула стените образували остър ъгъл с външното лице на куртината. На подковообразната U-видна кула при северната порта източните стени са перпендикулярни на куртината.           Освен подковообразната кула, Ескус II има още няколко U-образни кули, като тази, която е североизточна. Нейните напречни стени са насочени леко към куртината. А на североизточната ъглова кула двете й половини са симетрични спрямо оста. Открит е издължен коридор, който водил към приземен етаж. Северната и източната стени образуват прав ъгъл, който влиза нескосен в пространството на кулата на двете страни и така се затваря пространството на първия етаж.          До бойната пътека има масивна стълба, която водела и до бойната площадка на ъгловата кула, която била върху масивен купол със замазка. Странното е, че термите на града остават извън него.

 Нове (Свищов)          Нове се намира в местността Стъклен, близо до Свищов. Поради високия южен бряг на Дунава има отлична видимост към равнината.

Според проучванията първи започва да го строи император Клавдий, който вдига първоначалното укрепление.  В него е пребивавал VIII августов легион. По-късно там отива и I италийски легион. По времето на Антонин Пий лагерът е разрушен от варварско нашествие. След като войните приключват, в лагера започва каменното строителство. Канабето вече е включено в крепостната стена, появяват се квадратни кули и една U- образна в скосения ъгъл между южната и западната стени. След преустройството си, западната порта е вече най-голямата по нашите земи, която имала проход и две двукрили врати, разделени със зидан стълб. Имало е и жилищни квартали. Балабанов предполага, че е бил и муниципиум. Рациария (с.Арчар) Открита е част от западната стена с прилежащите й кули и западната порта, която вероятно е главната градска порта. Куртината й се състои от две успоредни стени, като предната е значително по-дебела. Материалът, с който са градени е от дялани каменни

8

блокове, които били по-големи при цокъла (opus quadratum) и по-малки във височина (орus vitatum). Напречни зидове свързват стените на равно разстояние. Вътрешните пространства първоначално са били свободни и в тях вероятно са се вмествали дървени стълби. Вътрешните пространства са запълнени с кирпичи през един по-късен етап. Куртината е дебела 3,85 м и нейните кули са вътрешни, с правоъгълна форма, разположени на 31 до 33,50 м една от друга. Западната порта е фланкирана от две седмоъгълни кули, чиито запазени долни части са оформени в onyc квадратум. Кулите при портата отчасти се издават и отчасти вдават спрямо куртината. Портата има размери 7,60 х 5,00 м, като проходитге й са широки 5,40 м. Изграждането на представените фортификационни съоръжения се отнася към края на I началото на II в. През следващите два века в тях са извършвани различни частични преустройства.

През вторият основен строителен период (III – началото на IV в.), е изградена нова крепостна стена с дебелина около 2 м. Тя долепва до по-ранната външна стена, която е била частично съхранена и използвана като междинна платформа. Материалът на тази стена е смесена зидария – с камъни и изравнителни тухлени пояси (opus mixtum). При западната порта са издигнати при преустройството й две фланкиращи я външни правоъгълни кули. Техните останки обаче са твърде зле съхранени. Куртината е имала две големи правоъгълни кули. Една такава е открита на 54 м южно от портата. Вътрешните размери на въпросната кула са 10,10 х 7,80 м, а дебелината на стените й е от 1,50 до 1,70 м. По строителните си белези крепостната стена на разширението на Рациария, засичена случайно по югоизточната и североизточната периферия на м. Калето, се свързва с този строителен период.

При хунските нашествия в средата на V в. градската крепост е пострадала чувствително, което е наложило и нейното преизграждане.

Третият основен строителен период се отнася към края на V – началото на VI в. е открито надстрояване на стената от втория период. Градежът е в опус микстум. Дебелината тази стена е само 1,00 м, но до вътрешното й лице има зидани пиластри. При западната порта са издигнати отново две външни правоъгълни кули. Именно с тях се свързва официалния надпис за Anastasiana Ratiaria. Издигната е отново, макар и с намалени размери, и правоъгълната кула южно от портата.

Установените през последните работни сезони останки пред портата предполагат наличието на втора, външна крепостна стена (proteichisnia) през този период. Тези преустройства вероятно са дело на Юстиниян, а последните поправки по външното лице на крепостната стена, както и преизграждането на челната стена на южната кула на западната порта, са от последния период на съществуване на този римски лагер.

Материалът, с който са правени преустройствата е от преизползвани материали и калов разтвор. На места камъните и фрагментираната строителна керамика са редени под ъгъл, подобно на рибена кост (opus spicaiunip).

Ятрус (с. Кривина)          Ятрус – Кривина се намира на река Янтра, която играела ролята на естествена защита. Южната стена на кастела вървяла по естествения ръб на равнината, а северната успоредно на Дунава. Южната му стена имала U-образни кули, имащи по-издължени форми. Те били разположени в ъглополовящата на тъп ъгъл между две съседни куртини. Правоъгълните стени са перпендикулярни към тях. На южната стена има продълговата кула, която е висока 30 м и широка 15 м.

9

          Източната порта на града има косо хлътване в ограденото простренство, което било капан за врага. Тя е леко издължен квадрат кула-порта с предна врата катаракта. Вторият етаж, където били скрипците бил с масивен свод. Пропугнакулум няма.

Дуросторум(Силистра)         Според историческите извори през II в. сл. Хр. там се настанява VII Клавдиев легион. Марк Аврелий го прави муниципии и издига там каменни крепостни стени, които пострадват при готско нашествие от 250 година. През 270 г. е преизградена от Аврелиян. През 302 година стената отново се реизгражда от Диоклециян, който не само я коригира, а и прави ново нейно разклонение, което слиза до нивото на реката, което кара специалистите да предполагат, че там е имало речна порта. Голяма част от западната й край е отнесена от Дунава, но другата част оцелява. През ранновизантийският период византийците строят върху стария град и правят едно допълнително разширение към реката, където стените стигат до нивото на водата. Това така, защото навярно там е имало пристанище. Открита е кула от времето на Маркиян в западната част на крепостта. Имала е формата на петоъгълник, но вътре е обикновен цилиндър. Имала е издаден напред заострен нос. Косо разположение има една от страните за да могат придошлите води бързо да се оттичат. От късната античност са и една потерна, и минитриъгълна кула (кулите от този вид се появяват през този период). Има тесен проход – примамка за врага, а затварящата го вратата е еднокрила и е на 0.60 метра  пред вътрешното лице на стената. Стената вече има квадров градеж като между лицата и е споена с емплектон. ВТОРИ ОТБРАНИТЕЛЕН ПОЯС Кастел Монтана (Монтана) В южния край на съвременния град Монтана, върху плавно спускащото се било но възвишението „Калето" до един от завоите на река Огоста, през седемдесетте години на XX в. са разкрити останките на античната крепост Монтана. Естествено защитената местност е привлякла обитатели още през каменномедната епоха, а през желязната епоха траките са изградили на това място свое защитено селище. Сьс силата на оръжието тук през 26 г. от н. е. се е настанило римско военно поделение Cohors I Sugambrorum veterana. От този ранен период на заселване са оцелели, затрупани под наслоените през последните периоди руини, няколко останки от стени, върху чиито тухли е отпечатано името нз кохортата. По всяка вероятност част от тези първи римски строежи са били разрушени по времето на маркоманските нашествия, но големите опустошения нанесли готите, предвождани от Книва през 250 г.

За възстановяването на крепостта и процъфтяването на живота в кастела след нанесените от готите тежки поражения, свидетелства надписът, намерен в Монтана, според който със средствата на Елий Антониян да изгради из основи порта претория с кула.           Обстоятелството, че в надписа се споменава за строеж само на една порта с кула дава основание за извода, че строежът бил прибавен към издигането на крепостни стени след готските поражения. За тяхното съществуване може да се съди и от друг надпис от 236 г., който казва че в Монтана бил построен бург, от който да се наблюдават враговете.           Посочените писмени данни, като се съпоставят с останките от строежа на портата на кулата и на прилежащата източна половина от източната стена, която тя прорязва,

10

потвърждават предположението, че през 258 г. тези части от крепостта са били издигнати на мястото на предишното укрепление. Но лошото съхранение на останките на предишната крепост не позволява да се възстанови нейния първоначален вид. Все пак редица белези в устройството на Антониановия строеж, като например нелогичното и неоправданото разширяване на източната стена по средата на дължината й, ясно показват, че и в тази си част, където е била първоначалната порта, стената е била толкова дебела, колкото по цялата дължина на крепостта. Както при първия строеж, така и при преустройството, разполагането на портата в самия западен край на челната стена е съзнателно търсено по чисто стратегически съображения, основаващи се на обстоятелството, че преобладаващото болшинство бойци държали меча с дясната ръка, а щита - с лявата. Когато вратата е била разположена в левия край на стената, нападателите са били принудени да се придвижват с дясното си рамо спрямо стената, без да могат да се прикриват с щита от ударите на бранителите, които ги обстрелвали от височината на стената. Освен това винаги, когато теренът го предлага, портата е бивала изнасяна на ръба на прилежащата стръмнина. По този начин се ограничавала площта пред портата и възможността да се струпват по-голям брой нападатели и евентуално бойни машини. Инженерите, проектирали новата порта, са прибавили още едно устройство за нейната зашита, като вляво от нея са разположили споменатата в надписа кула. Поради теренните условия тази кула имала необичайна форма, наподобяваща на пръв поглед на U-образна. Известно е, че формата на този род кули представлява постижение в крепостното строителство. Това се дьлжи на възможността да се разполагат пет до шест стрелци по издължените напречни стени на U-образните кули, откъдето да се обстрелва флангово врага, нападащ челно съответната куртина. Обаче този род кули не можели да се поставят пред върха на пресичащите се под прав ъгъл две съседни стени. Това е възможно, само когато изпъкналият прав ъгъл е скосен, при което издължените напречни стени на кулите се свързват под прав ъгъл със скосяващата стеничка и кулите се издават под 45° спрямо двете стени, образуващи ъгъла. Така и двете стени могат да бъдат отбранявани от една кула. Но в Монтана случаят не е подобен. Тук поради наклона на терена челната извивка на кулата плавно се слива със западната стена и едва един или двама стрелци са могли да стрелят флангово. По време на първото готско нашеавие, когато варварите не владеели достатъчно обсадната техника, така устроената челна част на крепостта Монтана, която следвало да посрещне главния пристъп на готите, е издържала нападенията им. Но по-късно, през 378 г., разбунтувалите се готи, които вече като федерати на Империята, усвоили някои военни похвати, нанесли тежки поражения на редица крепости. При възстановяването им строителите потърсили нови форми за допълнителна защита. Въведена била протейхизмата, която като по-лека отбранителна линия била изнесена пред основната крепостна стена. Устройството на протейхизмата повтаря това на основната стена с тази разлика, че тактически трябва да бъде по-ниска и от икономически съображения – по-тънка. Необходимо е било да е по-ниска, за да могат бойците от по-високата основна стена да стрелят над бранителите по бойната пътека на протейхизмата. За да не се допускат самоизбивания, т.е. стрелите от основната стена да не попадат в гърба на бранителите от протейхизмата, разстоянието между двете стени не е трябвало да надвишава 15 м, като на всеки 30-40 м междустението е било преграждано от напречни стени. От своя страна

11

протейхизма е била предпазена от ров, по възможност пълен с вода. Чрез тези нововъведения отбранителната мощ на крепостите се е удвоявала. При монтанската крепост тези „класически” изисквания не са спазени. Това се отнася особено до наличието на три напречни стени, които разделят междустението на четири помещения, свързани чрез отвори, прорязани в напречните стени. Малката ширина на междустението и отворите в напречните стени ясно показват, че това пространство не е било открито – без покрив, както това е при истинските протейхизми, а е било покрито. Докато при Кастра Мартис, където данните от вторичния гредоред засвидетелстват неоспоримо покрита двуетажна пристройка пред челната стена, в Монтана това устройство се долавя от плановото разположение на останките от стените и целесъобразността на този род отбранителни съоръжения. Като се изключат несъответствията в общите очертания, различията между пристройките на двете крепости се свеждат до това, че долната част на единствената кула в Монтана остава закрита от пристройката и портата й не в средата на челната стена, а е била отместена по стратегически съображения в западния край. И в този случай отбранителните възможности пред портата на първоначалната крепост са били удвоени, дори утроени, чрез поредицата нови мазгали по външната стена на пристройката. Подобно на средното затворено пространство между двете срещуположни врати в пристроеното челно тяло на Кастра Мартис, и в Монтана не е изключено да е имало процепи в междудверието за отбрана „отгоре", ио не в масивен свод, за какъвто няма данни, а между дървен гредоред. По-особен интерес представлява удебеляването на източната половина от главната стена, при което повърхността на бойната й пътека достига 3,40 м без дебелината на зъберите, а това е достатъчно широка площ, върху която е могло да сс разположат каменометни машини, държащи нападателите на безопасно за стените разстояние. Едва през по-късно време, когато нападенията на авари и славяни се засилили, което довело до отслабнането на градската икономика, поправките на стените били сведени само до стесняването на портите, което им придало неустойчив вид. Най-съществената особеност на крепостта Монтана, е нейният „донжон" Използвайки много умело релефа на местността, е създадено съоръжение, което подобно на по-късните средновековни западноевропейски донжони, можело да се самоотбранява, дори и когато неприятелят проникнел в крепостта, в средата на която се издигало. Следвайки почти полусферичната форма на заобления връх, откъдето по плавния склон се простирала крепостта, строителят е очертал едно правилно параболично тяло. пресечено на юг от друго - праволинейно, което се явява като негова основа. В средата на така получения план е вместена втора, значително по-малка, но неправилна парабола. Съчетани в единен общ център, двете параболични тела ограждали празно пространство, при което неравномерната му, леко начупена вътрешна линия, се отразявала неблагоприятно за неговото устройство. Това разположение на двете, вписани едно в друго парабалични тела, оставя впечатлението, че са налице две самостоятелни кули, при което вътрешната е била по-висока и е служила за наблюдателница. Но ако условно се приеме, че това тълкувание е правилно, то в този случай проличава, че външната параболична стена няма качествата на кула и остава само една дъговидна стена, без етажно членение, поради което възможността да се отворят два или три реда мазгали за лъкова стрелба отпадала, а това вече намалявало отбранителните качества на крепостта.Като се вземе под внимание, че средният размер на празното пространство между двете дъговидни тела е 4,00 м, следователно между тях би се образувала една неизползваема

12

дълбока и усойна кухина, която особено през зимата би подържала вредна за зидарията влага, става ясно, че двете „самостоятелни" тела са образували единна кула с цел посрещане на врага от север, откъдето наклонът е по-слаб, обстоятелство, което би улеснило извозването обсадни машини до кулата. За бранителите достъпьт до кулата се е осъществявал през врата, отворена по средата на праволинейната напречна стена. Последната се явявала като преградна, отделяща кулата от останалата издължена част на крепоспа. Като последна възможност за отбрана, след като неприятелят е нахлул в крепоспа, този достъп бил преграждан с две врати, разположени в двата края на триметровата дебела стена. Външната двукрила врата била залоствана с дебела греда, а вътрешната била спускаща се катаракта, за което свидетелава наличието на жлебове. Присъствието на катарактата, разположена към вътрешното лице на стената, е още едно доказателство за единното пространствено оформление на кулата. Това е така, защото повдигащият катарактата механизъм изисквал подходящо пространство над вратата, което можело да се постигне единствено чрез етажното членение на въпросното обикалящо средната ядка пространство. До етажите на кулата се стигало по масивна вита стълба, развиваща се в обема на средното тяло. Началното й стъпало се е намирало в дъното на тесен проход, който в предната си част се е затварял с еднокрила врата. До прага на тази врата е имало подвижна дървена стълба, отстояща на един метьр от пода на приземието и при обсада е била прибирана.

Основите, дълбоки 2,40 м, достигащи до скалистия слой на терена, както и твърле голямата дебелина на външната дъговидна стена, дават основание да се приеме, че кулата е била поне четириетажна, като подовете са лягали върху екстрадосите на масивни, най- вероятно балдахинови сводове, моделирани според острите ъгли, получени от дъговидната форма на кулата, По средата на бойната площадка на общия обем на кулата е имало още един етаж. Над него е имало бойна площадка, оградена със зъбери, от чиято 24 метрова височина е била наблюдавана далечната околност. До тази връхна точка се достигало по еднораменна масивна външна стълба, носена от арка, долепена към правата стена на вътрешната ядка. При приземието има поредица от мазгали, а пространствата на горните етажи били използвани и като жилища по време на обсадите. Външната широчина на мазгалите, прорязващи стените, не надминавала 0,45 м, но поради голямата обща дебелина на дъговидната стена зад зъбците (0,50 м) ширината на вътрешните отвори, в които заставали стрелците, била косо разширявана и достигала до 1,50 м.

Устроената по този начин - с възможност за самоотбрана, заоблената челна кула на крепоспа Монтана се явява като един от ранните предвестници на средновековните донжони. И в този ранен период системата на крепостното строителство предвиждала обособяването на отделни самостоятелни отбранителни пояси в очертанията на общата крепостна стена. В случая междинната стена разделяла укреплението на две равни по площ части така, че ако първата не устои, неприятелят да бъде задържан при втората, където той е бил нападан от непознати нему места. А като последна отбрана оставал „донжонът", е който била съсредоточена максималната отбранителна мощ.

Независимо обаче от съвършените за времето си отбранителни качества, тази крепост не винаги е успявала да устои на неспирните варварски нападения и е била нееднократно частично разрушавана. Разрушения е претърпявал и „доижонът". Грубо изградената в източния ьгьл „Г”-образна стълба подсказва, че при някое от нападенията,

13

сводестите покрития на етажите, както и стълбището в средната ядка са били разрушени. Поради настъпилата тежка криза възстановяването е било изпълнено с дървени гредореди, а в приземието новата стълба е била иззидана с преупотребени материали.

Така след близо два и половина века постепенна разруха и все по-скромно и неугледно преизграждане, около 518 г. крепостта Монтана престанала да съществува. В руините й се настанили първите славянски и прабългарски обитатели.  Никополис ад Иструм (с. Никюп)            Построен е от император Траян в чест на победата му над даките. Първоначално е нямал укрепление, пораженията върху него са идентични с тези в Сердика по време на маркоманската война. Сдобива се с крепостни стени едва тогава, когато и другите градове като Сердика, Филипополис, Пауталия също се сдобиват с такива. Римски военен лагер там не е открит, както се е предполагало, че има. Планът на града е уникален, защото представлява смесица от римската и елинистическата архитектури като кварталите на града са градени по хиподамовата система, а агората е в елинистически стил.

Северната порта на града е открита, но за първичният й строеж няма кой знае какви данни. Имала е призматичен обем и три етажа и кулите не са се издавали пред куртините. Имала е и полукръгли кули и дървени стълби, по които се стигало до бойната пътека. Разстоянието между кулите е голямо – между 25 и 215 м. През втория строителен период са изградени помещения, служили и като контрафорси. Такива има в Пауталия и Августа Траяна. Чрез тях се образували ниши, които уголемяват бойната пътека. Там се поставяли петроболи, а под самата пътека – мазгали. Крепост Динея (с. Войвода) Тя се намира на 1,52 км източно по права линия от центъра на село Войвода общ. Нови Пазар в местността "Хисаря". Изследвани са само част от крепостните стени и са открити 160 м от тях. Откритата там кула 1 е ъглова с ветрилообразна форма. Стените й от изток и север са продължение на куртините, а от юг и запад кулата е с полукръгла извивка. Отвътре има дребни каменни блокове, които от лицевата страна са измазани с фуги от бял хоросан, смесен със счукана керемида. Дебелината на стената е 3.5 м. Кулата е градена с опус микстум.

Южно от ъгловата кула има на около 7 м разстояние има порта, изградена от дребни каменни блокове, която е широка 3,45 метра, с праг висок 0,15 метра. Проходът е с настилка от големи каменни блокове. По-късно се добавят и два зида с широчина 1,70 метра, от които са останали 6 реда блокчета, след които започва пояс от тухли. Портата има две врати, разположени в ос. Пропугнакулумът между тях е 9,30 х 7,30 м. Вратите са двукрили. След пожар втората порта пострадва и фугите се запълват от цели тухли и фрагменти от архитектурни детайли. Стените на пропугнакулума са от големи каменни блокове, а по надлъжните стени има ниши от тухли една срещу друга. Вдясно, на няколко метра от нея, е разположена кула 2, която е U-образна. Тя е широка 18,50 м, диаметърът е 11,90 м, дебелината е 3,30 м. Строена е със смесена зидария. Пет реда каменни блокове се редуват с тухли.

Има открити ломени камъни и отделни парчета хоросан (вероятно са вследствие на пожар) и два зидани стълба.

През V в. крепостното съоръжение се преустроява и в кулата се издига каменна стълба, а помещението било покрито с дебели каменни блокове. Кула 3 е овална с външен

14

диаметър 18 м и вътрешен 11,40 м. Градежът е опус микстум. Има цокъл от два реда рустифицирани блокове. Цокълът е по-нисък, защото терена на кулата е неравен и чрез засичане този проблем е преодолян. Открити са също четири каменни бази за колони, вратата на кулата е от изток и там са намерени следи от пожар. Подът е от ломени камъни с кал. Такива също има в кули 2 и 4.

От този период, на 9,30 метра разстояние от първата крепостна стена, е открита втора такава, а от кула 2 на 2.40 - 3.00 метра и има открити стълбове. Южно от нея е открита потерна. Преградните стени само символично са свързани с първата стена и кулите със зидове. При кула 1 зидът е долепен до извивката.

Абритус (Разград) Римския кастел Абритус е много сполучливо разположен върху платовидно възвишение с необходимите физико-географски условия за отбрана и живот на войската – в близост до река Бели Лом, която минава от север и изток на кастела. Възвишението има силен наклон от юг към север и по-малък от изток към запад. Абритус е бил свързан чрез пътища с кастелите и градовете в Долна Мизия. Той е лежал на слабопроучения път отМарцианопол за Сексагинта Приста. Вероятно е имал връзка с пътя Марцианопол – Никополис ад Иструм и крепостите в Шуменско. Около кастела в четирите посоки на света са разположени четири некропола. Близо до Абритус са се намирали каменни кариери, чиито материал е използван за строежа на града. Укрепителната система на Абритус е от масивни крепостни стени с дължина 1400 м. Те заграждат площ около 15 хектара като следват релефа на терена. Пред южната и западната крепостни стени има дълбок защитен ров. Крепостта има 4 порти, 35 кули и 9 потерни. Кулите са издадени изцяло навън. Те са различни по тип – ветрилообразни в четирите ъгъла, две правоъгълни на южната крепостна стена, четири снеправилна четвъртита форма по източната стена, а останалите са с U-образна форма. Основите на кулите и куртините са от ломени камъни, споени с бял хоросан и положени в жълта пръст или върху скалистия терен. Фундирането е обикновено на 1,50 м, а някъде по-дълбоко заради голямата денивелация. За да издържат тежестта на суперконструкцията, ширината на основите е около 3,00 - 3,20 м. Цокълът на кулите се състои от един, а при голяма денивелация, от няколко реда каменни квадри, плътно долепени една до друга и свързани помежду си чрез железни П-образни скоби, поставени отгоре в предварително издълбани легла. В случая се касае за opus quadratum, който се среща в крепостното строителство на Гърция,Тракия и други области още през VI – V век преди новата ера и продължава през елинистическата и римската епоха. Суперструкцията на кулите и куртините е изградена от външно и вътрешно лице от хоризонтално разположени каменни блокчета с правоъгълно или неправилно четвъртито лице и от вътрешен пълнеж, състоящ се от ломени камъни и хоросан, примесен с малко количество от печени червени или жълти тухли - това е opus implectum. В някои участъци от външната страна на западната крепостна стена има пояси от няколко реда тухли - явно по-късни поправки. Техниката opus mixtum е приложена единствено при пилони в кули номер 19 и 23 от южната крепостна стена. Ширината на суперструкцията на куртините е различна - средно 2,70 м. Като най-широка е южната крепостна стена - 2,85 м. А най-тясна източната - 2,10 м. Изглежда, че южната крепостна стена е била най-силно изложена на опасност, за да бъде толкова дебела. Затова говори и фактът, че куртините на южната стена са най-късите (около 19 м)

15

в цялата отбранителна система. Източната стена е по-тясна, защото тази част е естествено защитена от стръмния скалист склон и от река Бели Лом. Тук и разстоянията между кулите са много големи.

Портите са изградени по средата на крепостните стени, с изключение на източната, която заради неравностите на терена, е разположена до североизточната кула. Южната порта е вдадена навътре спрямо стената. Всички порти са фланкирани от U-образни кули. До три от тях (без източната) има еднораменни стълби. Портите са имали две врати: вънпша - падаща (катаракта) и вътрешна - двукрила. Проходът е бил едноделен сширина между 4,16 и 4,50 м. Пропугнакулумът при портите е с правоъгълна форма. В самите куртини и в непосредствена близост до кулите са разкрити девет потерни, като само на южната стена са пет. В самите крепостни стени са изградени напречно разположени отточни канали с правоъгълен отвор. Куртините и кулите на града в някои участъци са запазени на височина до 2 м над тогавапшото ниво на терена. На многоместа за подравняване на горната повърхност на основата на крепостните стени са използвани и сполии – надгробни плочи с латински и гръцки надписи и архитектурни детайли.

Кулите са били триетажни с дървен покрив покрит с керемиди – тегули и имбрицес. Правоъгълните кули на Абритус са имали четиристранен покрив а U-образните – предната полукръгла част е имала конусовиден покрив, а задната правоъгълна част – двустрях покрив. Непосредствено под стрехите в стените са били оставяни отвори за прозорци и за стрелба. Върху антични монети намираме изображения на градски порти, фланкирани с кули, някои с конусовиден покрив, други с куполовидни покриви, трети с плоски подове, над които стърчат зъберите. В. Кубичек смята, че покритите кули са по-обичайни за по-студените области на Римската империя.

Конусовидни покриви са имали (според монетите) и кулите на портите на римските градове Анхиало, Адрианопол и други от същия период. Според професор Т. Иванов въпросът с вида покриви на кулите на Абритус може да се реши, едва когато се изследват напълно портите и кулите на Никополис ад Иструм, Марцианопол, Анхиало и други исе съпоставят техните планове с изгледите върху сечените в тези градовемонети. Според професф Теофил Иванов, стратиграфският анализ и археологическите материали, открити при проучването на Абритус (IV – VI в) дават основание да се предполага, че крепостната стена е построена прr управлението на Константин Велики (306-337 г.).

Улпия Сердика (София)Сердика възниква на мястото на едноименния град, създаден от тракийското племе

серди. Градът е превърнат в римски от император Траян. Бил е с лапидарна архитектура, първоначално без крепостна стена, през 176-177 година Марк Аврелий прави стената и малка част от кварталите. Крепостната стена имала правоъгълно трасе, нарушено в северозападния ъгъл. В северната част на оградената площ били термите – минералният извор, според които е ориентирано кардото. Заради това северната порта е изтеглена назад.

Двете кули на източната порта. почти не се издавали напред, вратата е трипилон. Отвътре обемът на портата е доста голям. Към горната му площадка извеждали 2 стълби, които били противоположни еднораменни.

16

Северната порта водела към пътя за долнодунавския лимес. Имала е широк проход и пешеходна врата. Южната порта не е открита.

Първата стена на града е имала кръгли кули, които еднакво се издават отвън и отвътре на куртините. Първоначално били по-нарядко, а другите са достроени по-късно. До бойната площадка се стигало чрез дървени стълби, защитени с дървен покрив.

Основите на стената са от речни камъни и рустифицирани квадри върху тях, с цел да я уголемят. Стената върху тях е градена от тухли, а под тях били слагани плочести камъни. Имало и дървени пилони предимно под северната стена заради наносите от водата.

На 50 м южно от източната порта е открита шахта за вода, която била дълбока 2,60 метра. Заради минералните извори, които са вътре в града, той би могъл да издържа дълго при обсада. През 250 г. готите обсаждат Сердика и крепостната стена пострадва сериозно като остават 10 реда тухли. След като Аврелиян превръща Сердика в столица на провинция Крайбрежна Дакия, преизгражда кулите и се появяват нови кръгли такива вече със смесена зидария (кулата при църквата Св. Спас) от 371 г.

Пауталия (Кюстендил)Крепостта е строена от Марк Аврелий и Комод. Това става след Маркоманската

война. Крепостната стена е градена от преизползвани останки от местен гранит, дълбоките основите са от ломени камъни и варов разтвор, натрошени тухли няма, стената е със смесена зидария от тухлени пояси и гранитни блокчета.

Външното й лице е върху двуредов цокъл от продълговати надлъжно поставени квадри от гранит, които се редуват с дълги напречно положени квадри, които не достигат до вътрешното лице и са диагонални. Кулите се издават само през вътрешното лице и имат почти квадратна форма. В Пауталия има открита само една порта и това е източната, която е трипилон и е същата като сердикийската.

Зидарията е плътна. Дебела е 2,50 – 3,00 м. Има предна плътна стена и долепени към вътрешното лице масивни стълбове, свод с арки, които крепели част от бойната пътека и били добавени по-късно. В секторите Д и Ж на стената са открити кули с еднаква последователност на градеж. Южната стена на кулата в сектор Ж се изравнява с лицето на пристроената стълба, което видоизменя плана от квадратен в правоъгълен. Между стените вече има междинна галерия под бойната пътека на куртината. В кулите вероятно е имало и дървени стълби, които водели до галерията на пътеката. В кулата в сектор 3 няма открита врата. Стълбовете вероятно били долепени с фуга за стената.

Филипополис (Пловдив)За огромно наше съжаление античният и римски град Филипополис лежи под

улиците и кварталите на съвременния Пловдив и това го прави труден за археологическо изследване. Останките под Тримонциум все пак дават някакви сведения. Преди готското нашествие римският град е построен с монументална лапидарна структура. След атаките на костобоките от 172 г., Марк Аврелий строи крепостна стена, както и укрепява Небет тепе и възвишенията и ги нарича Тримонциум.

Градът търпи жестоки готски атаки и след тях през 268 г. Клавдий Втори възстановява крепостната стена. Системата на оформяне е нарушена, квадрите са сменени с други такива, които са разнородни и преоразмерени. Надстройката на Клавдий е от смесена зидария. От стената на Хисар капия оцелява само високия й отвор. По-надолу от

17

тази порта на улица „П. Куртевич” е открита кръгла кула, в чиято долна част са оцелели 20 реда от тухлени надстройка, над която е по смесена зидария блокове.

На Небет тепе е открит засводен ходник. На улица „Стръмна” през 70-те г. на 20 в. е открита квадратна кула с рустифициран цокъл.

Диоклецианопол (Хисар)След костобокските атаки градът се сдобива крепостна стена. Останките от първата

пострадала стена са открити при западната кула на главната южна порта „Камилите” и тези до потерната до базилика 1. Кулите към първата стена са били квадратни. При нейното възстановяване стената е надстроена, но кулите остават под насипите. През 272-275 г. стената търпи нови поражения.

Южната и западната порта били отбранявани „отгоре”, като пред вратата е сложена арка и върху нея била изградена трета кула. Арката била върху масивни стълбове (южната порта). В пода на третата кула имало процеп, през който е изливано вряло масло върху нападателите. Портата е била измазана, за което свидетелства фронтонът над северната (вътрешната) страна на прохода.

Западната порта е фланкирана с долепени кули. Тя е била отбранявана „отгоре” чрез малка кула (машикули) с 2 дъговидни ниши. По вътрешното лице на стената Диоклециян строи казарми.

Августа Траяна (Стара Загора)Градът е строен по Хиподамовата система. След маркоманската война там е

изградена крепостна стена, чието трасе не вървяло успоредно на улиците, а било във формата на неправилен многоъгълник. Това вероятно е заради подпочвените води. 56 м от стената (в нейната източна част) са разкрити при спасителни разкопки по време на строежа на градския театър. От източната й половина се издава кула с квадратна форма. Основите на куртината са с дебелина 1.60 м. Над цокъла стената се стеснява до 2 м и към вътрешното й лице се издигали масивни контрафорси с квадратно сечение 1,60 х 1,60 м и отдалечени един от друг поне на 8 м. Така се образува ниша над бойната пътека. На високо на арките имало дървен под с конзолни греди, до който се стигало с дървена стълба. Във всяка ниша е имало мазгали. Вероятно е имало и каменни стълби, които били прилепени за нишите. Така е в Пауталия, Туида, Августа Траяна, Сиде.

От града са открити две порти. Точният план на южната не може да се установи, защото по времето на ранна Византия, тя е преустроена и се появява двукрила врата. Западната порта е била свързана с форума. От първата порта са останали само зъбците, които са били жлебове на първата катаракта. Вътрешната врата, която затваряла портата също била катаракта. Права дървена стълба, вместена в нишата на южната куртина, извежда до бойната пътека. За якост нишите по вътрешното лице на стената са укрепвани от грубо обработени яки каменни блокове.

18

РАННОВИЗАНТИЙСКИ КРЕПОСТИ

Сердика (София) През 456-574 г. Маркиян и Лъв Първи възстановяват повредената стена на града.

Северното разширение на Сердика 2 е изоставено, но вероятно там животът е продължил. Поправената стена със смесена зидария е била подравнена на нивото на съвременния по онова време терен. Тогава се изграждал и тухленият пояс (новият), който бил долепен до външното лице на стария и е продължил нагоре. В цялата дебелина на 2,50 м над това равнище е имало балдахинови сводчета, стъпвали върху тухлената стена и изграждали тухлена аркада, над която се разпростирала бойната пътека на около 10 м височина. Имала е и зъбери.

Достъпът до пътеката ставал чрез масивна бойна стълба, разположена от двете страни на вътрешната част на кръглите кули, която е към града.

Броят на кулите се удвоява при преизграждането. Между кръглите кули се слага по една триъгълна (само до равнището на първите етажи) а по-нагоре острият им връх е скосен към техните основи и се прибавя нов обем, колкото дебелината на пояса и кулите вече стават петоъгълни. В тях имало и гнезда за петима стрелци на етаж, а останалите 4 мазгала са били разположени по два на всяка от стените на кулата. По средата на стените има издаващи се масиви, на които стъпва полукръгла арка за опора на двата конични свода, които покриват етажите и поемат товара на бойната площадка.

Достъпът до етажите ставал по външните стълби. До първия етаж през покритата галерия, а до втория – през бойната пътека. В приземния етаж се стигало по дървена стълба и имало недостъпни приземия. Те вероятно служели за складове или затвори.

Разкритите порти от външния тухлен пояс до този етап са три. Те са защитени с петоъгълни кули пред източната и западната порти. Издаващите се напред обеми образували триетажно тяло, чийто отвор се затварял с катаракта. В етажите имало и устройство за отбрана „отгоре”. До тях се стигало чрез стълби. На етажа с процепите имало и по една врата, която водела до скрипците, които отваряли катарактата.

Пространството между кулите на северната порта е открито за врага. До бойните площадки и галериите пак се стигало по предстроени стълби. Източно от северната порта в приземието има две срещуположни потерни (ул. „Екзарх Йосиф” №22), предназначени за внезапно излизане при обсада. Североизточната кула на града е кръгла и е от времето на Марк Аврелий. Оградена е от византийски тухлен пояс. Новият вход се раздвоява и в остта на първата врата е изграден тухлен стълб, чието югозападно лице съвпада с външното кръгло очертание на тухления пояс.

В стълба има вграден глинен канал и вероятно в тази кула е жилището на кастрофилакса. Отпадните води се стичали в канали, които се вливали в градския канал. В кулата имало потерна, което е пробита допълнително за бягство, каквито не се срещат от времето на Марк Аврелий.

Мадара (с. Мадара)Тя се намира на естествено възвишение. Крепостта от този период е имала две

петоъгълни кули, които пазели портите. Обемът с прохода, където са затварящите се врати бил зад линията на куртината, а кулите се издавали пред катарактата. Техните стени са издължени. Зад катарактата имало двукрила врата, а в дъното на прохода врагът е бил заливан с вряло масло през процепите на свода. Имало е пак куртини за бягство, стълбите

19

се носели от пиластри, издаващи се от външните лица на надлъжните стени на прохода. Тези стълби водели от равнището на бойната пътека през етажа с прорязания свод и извеждали до бойната площадка.

Месемврия (Несебър)Мястото е много добро от военна гледна точка. Почти отвсякъде е оградено от

море, което играе ролята на естествена защита. Входът на града е изместен със 7 м по-навътре към морето отколкото стария.

Главната порта стои в ос с провлака. Защитена е с две петоъгълни кули. Външните лица на приземния им етаж, както портата, са от рустифицирани квадри. Портата е с единствен отвор, прорязан в дебелия 3,80 м масив на куртината. Тя е имала спускаща се врата с подвижен механизъм в открита ниша. Нишата със скрпипците била по-високо от бойната пътека на куртините. Предполага се наличието на зидани стълби, по които се е стигало до нея. В новата зидария няма жлебове за катаракта, спускащата се врата е заменена с двукрила. Имала е и каменна плоча с гнезда за отвесната греда на северното крило на вратата. Има и дълбока дупка, в която е била вкарвана залостващата греда. Вратата е нямала спускаща се решетка. Петоъгълните кули са по-прости от тези на Сердика.

Ъгъла, който се издава навън от кулата, е бил закръглен и е позволявал да се отварят три мазгала, челният прорязвал малката стеничка на скъсената носова част. Останалото пространство е с масивен свод.

Първичното сводово покритие в южната кула, се заменя с ново от балдахин. Четирите челни арки стъпвали върху стълбове. Имало две потерни на противоположните страни на стената с цел контраатака. През V в кулите вече са със заострен връх и издържат на аварските атаки от 596 г.

Градът Несебър е превзет от българите през 812 година от хан Крум. Портата се отдръпва на 20 м, за да не може да се разбива с таран. Августа Траяна (Стара Загора) Още по времето на Марк Аврелий, след хунската инвазия, стените са удвоени. Външната стена вероятно не е самостоятелна протейхизма. Разстоянието между стените е 4 м. Образува се единна двуетажна постройка, която била казарма като в Диоклецианопол. Казармите са изнесени пред първичната стена. Открит е междинен етаж с анфилазни помещения с широчина 3,80 м и обща дължина 50 м между кулите, които се свързвали чрез отвори във вътрешната стена чрез пробитата галерия, която е имала отвор към града. Подът й е с вторичен пълнеж между пиластрите на първата стена. Отгоре е преминавала бойната пътека и се стигало до площадка за каменометите. Изкачванията до етажа ставали по зидани стълби.

Не са открити издаващи се напред кули. Куртините били свързвани със стенички със смесена зидария и само отворите били тухлени. Куртините имали по една врата и странични вратички, които въвеждали в пространствата между тях.

Така е свързан пропугнакулума на западната порта с прилежащите й междустения, които били широки 8 см. Челната фасада на Порта декумана е изградена с квадри. Имала е кула-порта, чиято северна част лежи върху основите на южната порта. Проходът й се затваря с две врати – катаракта и двукрила. Кулата била триетажна и се отбранявала „отгоре”. На първият етаж е бил скрипецът, а над бойната пътека се издигал още един етаж.

20

Западната порта се явява главната, която е имала пропугнакулум и протейхизма, като в източната и западната стени на пропугнакулума имало врати. Външната врата на пропугнакулума е била спускаща се. В него също е имало венец от зъбери, откъдето защитниците обстрелвали нахълталия враг. Над рова с водата вероятно е имало мост, който е бил подвижен и свързвал двата бряга, за което се съди по останките от зидария на отсрещния бряг. Имало е и механизъм, чрез който мостът се е спускал и се е движил хоризонтално.

Хисарлъка (Кюстендил)Строена е през IV век от н. е.. От нея е открита една квадратна кула под

надстройката на новото укрепление от V в. Крепостните стени ограждали площ с неправилна форма от две квадратни части, едната от които била по-малка и наклонена на югоизток. Северната стена има нагъната линия по ръба на стръмния скат, кули по стените не са открити, но такива обаче има и са в кръгла форма по ъглите на крепостта.

В южния край на западната стена има две островърхи кули с триъгълна форма, които били разположени една до друга. Имало е също така и двураменна стълба, чиито рамена са носени от три арки. Също така е имало и място за каменомети. Подобно устройство, но само че без триъгълни кули, е имала и източната стена.

Хисарлъка е нямала голям централен вход, а пет малки врати потернис – тесни отвори само за пешеходци, които са на еднакво разстояние една от друга. Източната потерна е пресичала съответната куртина под прилепените арки. Петата потерна се намирала в източната половина на северната стена. Казармата се намирала при южната крепостна стена.

Вероятно това крепостно съоръжение е било само гарнизонно седалище, което имало за цел да защитава близката Пауталия. В него е открита и базилика от V в.

Квартал Хоризонт в Балчик Триъгълните кули, острите им върхове, прилепени към основинте на разрушена по-

стара стена, са издигнати върху нови основи. Приземните етажи в основите на надстройката на островърхата част са плътни и без вътрешно помещение. Приземното помещение имало отвор към куртината. То имало заоблена предна част и била нещо като антитаран. Кулите имали призматичен обем. Куртината в предната част била заоблена.

Долните заострени върхове пробивали тараните, а правите стени позволявали на защитата да стреля точно. В кулата се влизало чрез отворена врата в единия край на пристроеното стълбище на куртината. Имало и дървена стълба, която извеждала до първия етаж и този съответно на куртината. Дължината на третия етаж е скъсена заради разполагането на масивна стълба към бойната площадка като кулите на протейхизмата в Сердика.

Диоклецианопол (Хисар)Изградени са казарми до южната стена. Те са дълги, двуетажни и имат отворени

към града аркади. Имали са сводесто покритие. До спалните се е стигало с дървени стълби, а до бойните площадки се е стигало с двураменни такива.

21

Сторгозия (Плевен)Разположен е на издължен хребет, за да предпазва прохода от варварите. Към

стръмните склонове се отваряла една потерна. Имало една единствена порта, която била разположена пред малко уширение на криволичещия път. Тя била точно до единия от скатовете и вдясно от нея има голяма U-образна кула. Вратата на портата е само една и е двукрила. Една масивна стълба, вместена в общия масив, заобикаляла прохода и извеждала до покрита галерия, която преминавайки над портата, стигала до първия етаж на кулата. Едно нейно разклонение водело към бойната тераса. Имала е междинен етаж и стълба, която водела до най-горното ниво на кулата, която била с покрив заради. Кулата и откритата раннохристиянска базилика са датирани от IV – V в.

Библиография: Римски и ранновизантийски селища в българия; Т. I-III Динчев, В.: Haemus Torres; Разкопки и проучвания XXXVII; София 2007 Динчев, В.: Ранновизантийските крепости в България и съседните земи; Разкопки и поучвания XXXV; София 2006.Балабанов, П.; Бояджиев, Ст.; Тулешков, Н.: Крепостното строителство по българските земи; София 2000.Велков, В.: Градът в Тракия и Дакия през Късната античност IV – VIв.; София 1959.Lawrence, A.W.: A Skeletal History of Byzantine Fortifications; The Annual Report of the British School of Archaeology in Athens; Athens, 1983.Иванов, Р.: Кастра-канаби-викус; Археология на българските земи; Том I; София, 2004.Овчаров, Д.: Византийски и български крепости V – Xв.; София, 1982.

22