parallel universes

meanstream

PARALLEL UNIVERSES

b

MEANSTREAM2

Luca

Mai

nini

THE WITNESS

DAS BULGARISCHE MODELL

SLEEPIN’ CITY

THE SILENT EVOLUTION

DИГИТАЛНИ

СТЕНИ СВЕЩЕНИ

WE, IN A COMIX

ENDLESS DAYS

THE CRYSTAL SHIP

MEANSTREAM 3

PARALLEL UNIVERSES

4 5

6 29

31 33

34 39

40 45

46 61

62 69

70 115

116 139

MEANSTREAM4 4

MEANSTREAM 5

THE CRYSTAL SHIP

Господи, за последното столетие Джим Морисън сигурно е бил със значение, с каквото е Артюр Рембо за символизма, XIX век и изобщо като цяло за съществата, които могат да говорят и мислят. Crystal Ship от дебютния албум на The Doors е песен-поема подходяща точно за момента, преди да изпаднеш в тотално безсъзнание, който само ти знаеш как си докарваш.

Макар да остава в историята на групата като един от неголемите им хитове, това е парче, с което Джим Морисън казва тежката си дума като ценител на дните, изпълнени с провидение и блуждаене из необятни и познати донякъде само на него нива на съзнание. Дни, също така изпълнени и с болка и тъга, заради една необяснима и неоткриваема липса, но изпълнени с увереността, че не всичко е само тук и сега.

Подобно на Джими Хендрикс, който изкарва вярата в безвремието и опознатите други светове, както и в липсата на абсолютен край в убийствено техничното Voodoo Child, където се обръща с „ако не те срещна повече в този свят, ще те срещна в другия...”, точно така Морисън реди и своите „ще се срещнем отново, ще се срещнем отново...”. В парчето Морисън загатва за наличието на „космически приятел” или казано по-клиширано: „Двамата завинаги заедно”.

Днес изобщо не се намират музиканти с подобна интроспекция. Въпреки че никъде във видеото или текста към песента не се споменава за или забелязва наличие на водни змии, присъствието им някакси се предполага, усеща. Песента е като записана от място, за което само Морисън знае и е посетил с най-близките си приятели – място, което в България физически силно напомня на дефилето на Искъра, някъде около гара Лакатник. Място, напомнящо и за меандрите на съзнанието и

5

душата, за техните дълбини. „Слизах сам по реки, в свойта дрямка блажени... Безразлично ми беше кой с мен продължава... Все едно накъде – по-далече от тук... Потопих се сред тази безкрайна Поема... Би излъгал човек, че е виждал това!”, проповядва чрез лириките си Рембо.

С Crystal Ship Морисън отваря вратите и за нас. Зад стените си „Пияният кораб” е пълен с развълнувани девойки и непредвидими събития, навсякъде звучат хипнотични клавири. А всъщност дължим песента на Mary Werbelow, първата, но горчива любов за Морисън, на която той я пише. Но все пак Верлен стреля по Рембо, нали? Длъжен си да си я купиш или чуеш по някакъв начин поне веднъж, докато си жив, но имай предвид, че донякъде си предупреден. b

текст Saint Eugenius илюстрация Fucsia Werk

MEANSTREAM6 6

Т а н ю Колев е

магистър по физика и доктор по философия,

а синът му Живко Колев – доктор по медицина. Двамата са тук, за да разкарат завинаги от ритуалите

на човечеството т р а у р н и т е

п р о ц е с и и .

MEANSTREAM 7

ENDLESS DAYS

Но нека започнем с моделa накратко. Психиката, която при човека на индивидуално ниво притежава качествата „съзнание” и „самосъзнание”, е система, която възниква на базата на индивидуалната неврофизиологична памет. Без памет няма психика, но паметта е само средата. Психиката e специфичен процес в паметовата среда, който е силно индивидуализиран. Всяка конкретна психика е различна от другите. Пълна и единна теория за психичното няма, но в никакъв случай не може да се каже, че научният подход е безсилен тук. Напротив, съвсем ясно е, че психиката е специфичен информационен процес, специфична система, чийто субстрат е информацията. Проблемът е този процес да се опише успешно и прецизно. Също така, достатъчно ясно е, че за да съществува психичното като система от информация, е необходим поток от информация, постъпващ от сензорите. Ако прекъснем този поток, психиката се разстройва (понякога обратимо, понякога необратимо за определени фази от онтогенеза), т.е. тя е система от поточен тип. Без да навлизаме в подробности, можем само да скицираме, че идеята за лично безсмъртие предполага създаване на информационен мост между мозъка-донор и мозъка-приемник, за да се изгради най-напред обща паметова среда (обща памет) и едва тогава психиката – като строго индивидуален процес – да мигрира в мозъка-приемник. Може с достатъчно основание да се каже, че процесът “психика” при това се разпростира върху двата свързани мозъка, които работят единно с единна памет. Миграцията на психиката в този смисъл не означава нейното удвояване или копиране и очевидно представлява непрекъснато развитие на процеса с усвояване на нови и нови носители, които предоставят по-голям обем памет и по-високо бързодействие и по-голяма надеждност на запазване на информацията. Чудесно начало...

7

But let we are starting with the idea in a nutshell. The psyche, which in man at individual level has the attrib-utes of consciousness and self-awareness, is a system evolving on the basis of the individual neurophysiologic memory. Without memory there is no psyche, but the memory is only the medium. The psyche is a specific process in the memory medium which is strongly indi-vidualized (any particular psyche is different from the others). A complete and unified theory of the psyche has not yet been built. However, we can clearly stand behind that the scientific approach is not helpless here. Contrariwise, it is quite clear that the psyche is a spe-cific information process, a specific system where its substrate is the information. The problem is to determine this process clearly and precisely. It is also quite clear that, in order to be able to exist the psyche as a sys-tem of information it requires a certain flux of informa-tion incoming from the senses. If this flux is ceased the psyche is disrupted (sometimes it could be reversible, sometimes it is irreversible for particular phases of the ontogenesis). In other words the psyche is a system of dissipative type. Without going into deep detail we can just briefly outline that, the idea of personal immortality supposes a creation of an information bridge between a brain-carrier and a brain-successor so at the first step is created an united memory medium (common memory between both), and then the psyche as a strictly individu-alized process to migrate in the brain-successor. There are enough grounds to say that, the process psyche itself in that case will be spread between the two con-nected brains, which are working as one unit with a com-mon memory. Therefore, the migration of the psyche is not its duplication or copy, and obviously it is a continu-ous development of the process along with the acquisi-tion of more and more new successors (carriers), which in this case represent a bigger capacity memory, faster processing and improved reliability for information pres-ervation. Good start of the story...

MEANSTREAM8 MEANSTREAM8

You are trying to present a view on how one’s con-sciousness could be transferred outside of the human body in a more complete and durable carrier. We found out that you are planning to issue a book on your theory. Could you please share with us something more about that before it comes out? Its title will be “Personal immortality without mystics and religion”. And its main contribution is a scientific ground-ing of the idea for personal immortality on the basis of the system approach (for the purposes of which we have developed a version of the General System Theory adapted to the idea of personal immortality). Con-secutively and from a unified position is being given an answer to three questions related to the immortality of the personality in a rational aspect… 1. Possibility in principle. 2. Technical realization. 3. Practical expedi-ent ability for the humanity. The philosophical potential of the idea of the personal immortality as a version of a system model of the Universe, which naturally follows by the acceptance of this thought direction, as well as the heuristic mutual extension of both the idea of personal immortality and the General System Theory have been explored in the book. The consequences of this new model of the Universe are so many and so fascinating by themselves that it would be worth to continue with a sec-ond monography in the nearest future. The current book is actually the final stage of some scientific research and investigation done over three or four decades. The first papers were published in a weekly issue for science and technology “Orbita” issue 18, 06 May 1978. Fol-lowed by “Holographic model of memory” (T. Kolev & G. Primov) and Man, Evolution, Cosmos Magazine issue 3, 1983 Can we put a new meaning into the idea of person-al immortality (T. Kolev). On a later stage some of the results were presented within the public defense meeting at the Philosophy Institute at Bulgarian Academy of Sci-ence and in 1987 T. Kolev has acquired a Ph.D. degree on the same topic. The information accumulated and the results obtained, undergone generalization and appropri-ate organization, are the essence of the book.

Is it possible for the individual personality to develop itself indefinitely with time, without ending that develop-ment after it changes its “carrier” – the human body? Yes! This is precisely what is lying down on the grounds

Опитвате се да дадете поглед за това, как съзнанието ни може да бъде пренесено извън човешкото тяло в по-съвършен и дълготраен носител. Разбрахме, че планирате да издадете и книга за теорията си. Разкажете ми малко предварително за нея.Заглавието ще бъде „Лично безсмъртие без мистика и религия”. Нейният основен принос е научна постановка на идеята за лично безсмъртие на базата системен подход (разработен за целта вариант на обща теория на системите, пригоден за прилагане към идеята за лично безсмъртие). Последователно и от единни позиции се дава отговор на три въпроса, свързани с безсмъртието на личноста в рационален план: 1. Принципна възможност; 2. Техническа реализация; 3. Практическа целесъобразност за човечеството. Експлициран е философският потенциал на идеята за лично безсмъртие под формата на системен модел на Вселената, който непосредствено следва от приемането на тази посока на мислене, както и евристичното взаимно обогатяване на идеята за лично безсмъртие и обща теория на системите. Следствията от този нов модел на Вселената са толкова много и толкова интересни сами по себе си, че остават за разработка под формата на друга монография. Книгата е краен етап на проучвания и изследвания, провеждани в продължение на три-четири десетилетия. Първите публикации са направени в седмичното издание за наука и техника „Орбита”, бр. 18/06.05.1978 – „Холографен модел на паметта” (Т. Колев и Г. Примов) и в сп. „Човек, еволюция, космос”, бр. 1/1983 – „Можем ли да вложим нов смисъл в идеята за лично безсмъртие” (Т. Колев). По-късно, някои резултати са представени за защита като дисертационен труд в Института по философия на БАН и успешно защитени. През 1987 Т. Колев получава степента доктор (Ph.D.) точно по тази тема. Натрупаната информация и получените резултати след обобщение и подходящо подреждане са основния материал на книгата.

Може ли личността да се развива безкрайно във времето, без да прекъсва развитието си след промяна на „носителя“ си – чoвешкото тяло?Да! Точно това е залегнало в основата на идеята

MEANSTREAM 9 MEANSTREAM 9

of the idea for personal immortality in its cybernetic version: an unlimited in time development of a particu-lar personality trough a sequence of carriers (bodies) with continuity and increasing perfection. Do we know about any identified limitations of the development of the personality except the limitations of the body and the death?

Will there be any theoretical limits for human knowledge and development after “the change”?If we step on this terminology, it is even before “the change” the main philosophical question about the re-lationship between the matter and consciousness in its materialistic solution does not impose any limits of the development of the knowledge. The opposite is called agnosticism. Our philosophy position is a materialistic one and maybe the idea for personal immortality make is even more evident, more visual and concrete, because actually after “the change” the natural medium for the existence and development of the humanity will not end up only with the surface of one planet, but this could be the whole cosmic space with its entire inexhaustible diversity of substrates, providing us with opportunities far exceeding those granted by the biological substrate. The process of human expansion potentially cannot be limited to the frame of the current physical Universe (i.e. the time and space of our physical Universe), but most probably this expansion will be able to penetrate in a dif-ferent time-space with new properties and even in areas where these concepts will not even work. “The change” however, will not be a single time event. This will rather be a continuous process of infinite steps, each of them a new carrier will be acquired as it has been described above. The realization of certain success in the survival will be related with a corresponding amelioration of the “carrier” of the personality, which from it’s hand will lead to “the revelation of new horizons” for the humanity, but this improved existence will have again its limitations, which from their hand will be the new challenges for us. Maybe the further we go, the harder next step will be. Here with some deviation from the main topic today I would like to share the following. All what was described so far here imposes us with a model of a positive feed-back loop between a carrier (body) and psyche (hu-man personality) which has no limitations. The improved characteristics of the carrier will lead to extended capa-bilities of the psyche, which can lead from other hand to

за лично безсмъртие в кибернетичния вариант – неограничено във времето развитие на определена личност в поредица от носители (тела) с приемственост и нарастващо съвършенство. Има ли, идентифицирани ограничения на развитието на личността освен ограниченията на тялото, освен смъртта?

Ще има ли теоретично някакви граници човешкото развитие и познание след „промяната”?Ако ползваме тази терминология и преди „промяната” основния философски въпрос, за отношението между материя и съзнание в неговото материалистическо решение, не поставя граници на развитието и познанието. Противното се нарича агностицизъм. Нашата философска позиция е материалистична и може би идеята за лично безсмъртие я прави по-видима, по-образна и конкретна, защото действително след „промяната” естествената среда за съществуване и развитие на човечеството няма да се изчерпва само с повърхността на една планета, а ще бъде цялото космическо пространство с цялото неизчерпаемо разнообразие от субстрати, далече надхвърлящи възможностите, които предоставя биологичният субстрат. Процесът на експанзия на хората не може да бъде ограничен дори от рамките на физическата Вселена (т.е. пространството и времето на нашата физическа Вселена), а вероятно ще проникне в различно пространство-време с нови качества и дори в области, където тези понятия не работят. „Промяната” няма да бъде еднократно събитие. Това по-скоро ще бъде един процес от безкрайно много стъпки, във всяка от които ще се осъществява усвояване на нов носител, както бе описано преди. Постигането на определен успех в оцеляването, ще бъде свързан с съответното подобрение в „носителя” на личността, а това ще доведе до „откриване на нови хоризонти” за човека, но това променено съществуване ще има отново граници, които от своя страна ще предоставят нови предизвикателства пред нас. Тук с известно отклонение от основната тема, бих искал да продължа. Описаното до тук дава модел на една положителна обратна връзка между носител (тяло) и психика (човешка личност), без ограничения.


further amelioration of the carrier. When on the basis of this model we try to build a vision for our nearest future interesting results emerge. From this point of view the development of the humanity seem to happen with an accelerating speed, the time scale will become narrower and the parameters of development quickly break out the limits of the current imagination. What I’m talking about here is a special brake point of the human devel-opment, called by Singularity after which the course of the humanity is unentangled from the perspective of our current mental picture of the world. The “Singularity” is a vast subject, which may deserve a separate paper. But, what I wanted to outline here is that the exponen-tial pattern of growth can be observed in many natural processes as well as in human development so far. However, practically in all cases there are limitations set up by the surrounding medium. Basically, in all cases when the limitations are reached, the curve of the devel-opment passes from exponential one into saturation one. Furthermore, saturation, or slowing a process that pre-sumably should accelerate – for the living systems this means Death. More and more people around the world now give themselves an account that regardless of the accelerating rates of the scientific-technical progress, (if the course of the development is not revised significant-ly) the humanity will face some insurmountable limits: the human intelligence, relatively slow individual devel-opment of the human being, compared with relatively short human life; eco-energetic crisis; limited space on Earth; limited food resources; Grounded on speculations on this topic, a very pessimistic pictures of our nearest future could be born. The Singularity is not a fact, but it may be near and especially if our efforts are focused towards its achievement.

Is there currently any interest and serious financial back-ing around the world for such projects, concerned with consciousness transfer? When and how do you see a possible implementation of the theory? When science will be completely ready to create such a new artificial home for human consciousness and personality?These are several questions! So we will provide an

Усъвършенстването на носителя ще доведе до разширени възможности на психиката, които биха довели до допълнително усъвършенстване на носителя. Когато на базата на този модел човек се опита да построи представа за близкото бъдеще на човечеството, се получават интересни резултати. От тази гледна точка, развитието на човешкото общество изглежда ще се случва с все по-бързи темпове, скaлата на времето става все по-тясна, а показателите напускат пределите на сегашните ни представи. Говоря за „особена точка” в човешкото развитие, наричана още „сингулярност”, след която развитието на човечеството на практика е необхватно от гледната точка на сегашните ни представи. „Сингулярността” е обширна тема, която заслужава отделен материал. Това, което бих искал само да отбележа тук е, че експоненциална крива на растеж се наблюдава в много естествени природни процеси и също и при човешкото развитие. Но на практика във всички случаи има наложени ограничения от обкръжаващата среда. Във всички случаи, в които ограниченията са постигнати графиката на развитието преминава в крива на насищане. Насищане, забавяне на процес, които предполагаме да се ускорява – за живите системи това означава смърт. Все повече хора по света си дават сметка, че въпреки ускоряващите се темпове на научно-технически прогрес, човечеството (ако не промени посоката на своето развитие) се изправя пред непреодолими граници: човешкия интелект, относително бавното развитие на човека, сравнено с краткия човешки живот, еко-енергиината криза, ограничено пространство, ограничена храна. На базата на разсъжения в подобна посока се раждат силно песимистични картини за близкото ни бъдеще. Сингулярността не е факт, но може би е близо, ако се стремим към това.

Има ли интерес и сериозен финансов „гръб” по света към подобни проекти, свързани с преноса на съзнание? Как и кога си представяте една възможна реализация на теорията? Кога науката ще бъде напълно в състояние да създаде такъв нов изкуствен дом за човешкото съзнание и личност?Това са няколко въпроса! Ще отговорим


answer sequentially to any of them. We understand “a significant financial support” as something like govern-ments of powerful countries as USA or Russian federa-tion, or Unions like EU or NATO to accept programs for the realization of projects related to the idea for per-sonal immortality. Which is still not a fact and this pos-sibility is still not under discussion from our regulators. However, this does not mean that non-governmental bodies, corporations and also single entrepreneurs do not work on the area. We can give here very good ex-amples... In USA emerged and it is now functioning over several years an organization which is trying to cover all aspects of life extension and also achievement of a personal immortality. The most recent one: 2045.ru. It’s former imminst.org. Now already is longecity.org. In Rus-sia, where there are more traditions on these grounds (see the interview by V. Glushkov issue “Орбита” and „Техника и молодежи”) there is non-formal group of scientists and specialists united since few years over the idea of the technical immortality: groups.google.com/group/Techno_Immortality. One of them – Mr. Yan Korchmariuk grounded the question of forming a new scientific discipline – settleretics, i.e. science for the re-settling of the personality from one carrier to an-other (see transhumanism-russia.ru). This same group has made a prognosis for the realization of the idea for personal immortality. Indeed, the time for the realization of the model depends of the effort being done and the number of people involved in its accomplishment.

What can we expect from our new “bodies” in the bright future of immortality?A “bright future” is usually associated with “the bright future of the communism”, but if we disregard this as-pect we can also say that our new bodies will (should) be able to provide us with such a freedom, that it is most probable that our imagination hardly can deliver us a rough picture. The actual process of sequential re-set-tling will bring a surprising forms and unexpected oppor-tunities, roughly we can extrapolate that the freedom of the form and substrate of our future bodies most prob-ably will give rise to the following... First, the unconceiva-ble stretching of the mental time. The neural networks in the biological brain work in a frequencies up to 1000 Hz; If we assume that one is possible to build a crystal brain

последователно на всеки един от тях. За нас сериозен финансов „гръб” означава правителствата на мощни държави като САЩ или Русия или съюзи като ЕС или НАТО да приемат програми за реализация на проекти свързани с идеята за лично безсмъртие. Все още няма подобни програми и управляващите все още не обсъждат тази възможност. Това не означава, че неправителствени организации и корпорации и частни лица не работят по въпроса. Ще дадем примери. Най-новата работна група 2045.ru, възникна в Русия. В САЩ възникна и функционира от няколко години организация, която се опитва да обхване всички аспекти на удължаване на живота и постигане на лично безсмъртие. Преди imminst.org, от 2011 longecity.org. Ние също публикувахме материали в този сайт. В Русия, където имат повече традиции по въпроса (виж интервюто на акад. В. Глушков от 1975 във в. ”Орбита” и „Техника молодежи”) се формира от няколко години неформална група от няколко десетки учени и специалисти обединени от идеята за техническо безсмъртие: groups.google.com/group/Techno_Im-mortality. Един от тях – Ян Корчмарюк постави въпроса за формиране на нова научна дисциплина – сетлеретика, т.е. наука за преселване на личностите в нов носител (виж transhumanism-russia.ru). Същата тази група прави прогноза за реализация на идеята за лично безсмъртие. Времето за реализация на модела зависи от броя на хората въвлечени в разработката му.

Какво да очакваме от новите си „тела” си в светлото бъдеще на безсмъртието?„Светлото бъдеще” се асоциира със „светлото бъдеще на комунизма” и ако пренебрегнем този отрицателен момент, можем да отговорим, че новите „тела” ще ни предоставят такава свобода, че вероятно въображението ни трудно ще може да роди що годе пълна картина. Реалният процес на последователно преселване ще роди изненадващи форми и неочаквани възможности, но съвсем в груб вид може да се каже свободата на формата и субстрата на нашите бъдещи тела вероятно ще предизвика... Първо – невероятно разтягане на психичното време. Невронните мрежи на биологичния мозък работят с честота


by nanotechnologies, an analogue of the biological brain without any further sophistications but the frequency in-crease up to 10 GHz, this will lead to an acceleration of the mental processes by 1 million fold. And this can be translated into a possibility to absorb all the information accumulated by the humanity from the beginning of our history for less than an hour if of course it is provided with a proper input. The contemporary man with the flow of his time will look like a “wait-a-minuteman” from the splendid story by Erick Russel, or as Stanislav Lem has forecasted the thread of the understanding will be bro-ken very quickly. Second, our biological organisms are complex hierarchically organized systems by the level of molecules (ribonucleic acids, proteins, and lipid mem-branes) up to the level of the organism as a whole. This means that different processes of energy and informa-tion are synchronized from a molecular level up to the level of the whole organism and also up to the level of the environmental system – species, society and bio-sphere. However, even we have today technologies that penetrate few levels deeper – nanotechnologies, nuclear processes etc. we can only try imagine how an organism built and synchronized from the level of nano-particles up to the macroscopic level! Or from the level of intra-nuclear processes up to a macroscopic level? Such organism will look like a hyper creature with hyper abili-ties compared to the biological systems (Please refer to the science fiction novel of A. E. van Vogt “Monster”). Third, the freedom of the form and of the substrate most probably will lead to an incredible branching and diver-sity of the human beings; they will all have their common origin – the contemporary man, consciousness and intel-lect. However, apart from the differentiation and diversity it is most probably that a strong tendency for unity and increased value communication will occur between the separate personalities, as well as the emergence of un-known for the current reality psychological processes.

It seems that until now all organisms were “slaves” of the genome, standing in the base of every single one of them – the genome allows organisms to preserve

около 1000 Hz. Ако допуснем, че е възможно изграждането на кристален мозък с помощта на нанотехнологии, аналог на биологичния мозък без никакви други усъвършенствувания, само скоростта на процесите в него (честота около 10 GHz) ще доведе до ускорение на психичните процеси 1 млн. пъти и дори повече. А това ще означава, че ще можем персонално да усвоим информацията натрупана от човечеството за цялата история на съществуването за няколко десетки минути, ако ни бъде подадена подходящо. Днешният човек с потока на своето време ще заприлича на „почакаймалковец” от разкошния разказ на Ерик Ръсел и както предвижда Станислав Лем, нишката на разбирането бързо ще се скъса. Второ – нашите биологични организми са сложни йерархично организирани системи от нивото на молекулите (ДНК, РНК, белтъци, мембрани и пр.) до нивото на целия организъм. Това означава, че различните процеси – енергийни, информационни са синхронизирани и координирани от нивото на молекулата до нивото на целия организъм и дори до нивото на обхващащите системи – вид, общество, биосфера. Но дори и технологиите днес вече проникват на няколко нива по-дълбоко – нанотехнологии, ядрени процеси и пр. Как ще изглежда изкуствен организъм, който е изграден, синхронизиран и организиран от нивото на наночастиците до макрониво?! Или от нивото на вътрешноядрените процеси до макрониво?! Такъв организъм ще изглежда като свръхсъщество със свръхвъзможности в сравнение с биологичните организми (виж научно-фантастичния разказ на А.Е. Ван-Вогт „Чудовище”). Трето – свободата на формата и субстрата вероятно ще доведе до невероятно разклонение и разнообразие на човешките същества, които ще имат общ корен – днешният човек, съзнание и разум. Вероятно ще се наблюдава освен диференциация и разнообразие и силна тенденция към единство и много по-силно и пълноценно общуване между отделните съзнания, както и проява на непознати за днешните реалности ефекти и психични процеси.

Досега сякаш всички организми бяха „роби” на генома, стоящ в основата на всеки един от тях – геномът позволява на организмите да се запазват,


themselves, but in the end all organisms individually are mortal, unlike the genome itself. Did the human manage to outsmart its “human” genome nature, and is this the end of that kind of “slavery” to the genome in the name of our species’ survival – and with that the end of the need to supply food, water and sex? It is quite obvious that in human beings there is an inver-sion. As about to all animal species the genetic system of information (by V. I. Kremyansky) is the leading one and the psyche is in service, accommodating the be-havior. To the man, along with his transformation into a personality with a consciousness and self-awareness and with the emergence of the human society, the mind and the personality become the main route of existence and development. The evolution in man is ceased and replaced by social development. Of course, the contem-porary man cannot exist separately without his biology and biological reproduction, but the weight of the exist-ence and the development has already been displaced into the field of social processes – production, science, culture etc. The transition to a personal immortality with no doubt the last dependency from the genetic system of information will be surmounted and along with it the current bottle neck in the social development causing the full spectrum of global problems.

I guess the need for work, salaries will also disappear?“Here again we have started to talk about to build the communism”. One way or another, we cannot survive without applying efforts and creativity. It is possible that some particular forms of social arrangement to be dropped, however it is most likely that these will be re-placed by others same in essence. The personal immor-tality cannot be an absolute, but rather a self-expanding and self-dynamizing process. With the overcome of our impending challenges for us as individuals and for the society we will start to gain awareness for many new and much more and on a bigger scale problems.

Is there a possibility for us in future to be able to under-

но в крайна сметка всички организми поотделно до един са смъртни, за разлика то самия геном. Успя ли човекът да надхитри „човешката” си геномна природа и краят ли е това на едно „робство” към генома в името на видивото ни оцеляване – с всичкото това осигуряване на вода, храна и секс, с цел продължаване на вида?Очевидно при човека се наблюдава добре изразена инверсия. Докато при всички животински видове генетичната система от информация (по терминологията на В. И. Кремянский) е водеща, а психиката е обслужваща, прецизираща поведението. То при човека, заедно с превръщането му в личност със съзнание и самосъзнание и възникването на човешко общество с разделение на труда, език и комуникации, феномени като наука, култура, социално онаследяване и пр., психиката и личността се превръщат в главна линия на съществуване и развитие. Еволюцията при човека е преустановена и заменена от социално развитие. Разбира се днешният човек не може без своята биология и биологично възпроизвеждане, но тежестта на съществуването и развитието вече е пренесена извън тази сфера в сферата на социалните процеси – производство, наука, култура и пр. При прехода към лично безсмъртие без съмнение ще бъде преодоляна последната зависимост от генетичната система от информация и заедно с това „тясното звено” в социалното развитие, предизвикващо целия спектър от глобални проблеми.

Предполагам ще отпадне и нуждата от ходене на работа и очакването всеки месец на заплата?Пак започнахме да си говорим за построяване на комунизма. Така или иначе без усилия и творчество няма да мине. Възможно е тези форми на социална организация да отпаднат, но вероятно ще бъдат заменени от други близки по смисъл. Личното безсмъртие не може да бъде абсолют, а само-разширяващ се и динамизиращ се процес. Преодолявайки непосредствените заплахи за нас като индивиди и общество ще осъзнаем нови много по-мащабни и значими проблеми.

Има ли вероятност в бъдеще да може да говорим


take a kind of tourist “cruises” in space, with the span of several light years?An unlimited existence and development of the person-ality over time (the immortality) will no doubt provide us with opportunities of unthinkable for us today travels. However, it is quite likely that the travel will not be made by the current sketch with space ships. At least because we will then have capabilities much wider than any of the current or hypothetical space ships. Some of the people will be able to transform their bodies into something as a “living space ships” with an adequate construction and then will be able to execute long term travels into the space. Another opportunity also exists – to make a travel “in-dept”, opposed to the travel “in-space” and we be-lieve this travel will be much more exciting.

If the individual wants to commit suicide, what, he just needs to pull the plug? It seems doubtful that this will be the actual end? Is it possible for there to be something more for us after we leave our known reality? Our aim is indeed the involuntary death. We have always understood the suicide resulting from boredom, depres-sion or any other personal impasse as a quite significant pathologic deviation of the mind, and as a unnatural event. Let’s leave aside the one’s sacrifice of his life for a higher cause. What means “to leave our known reality” or are we exist after Death just passing into another re-ality? It is hardly to believe that! The Death means, with regret, a destruction and a total annihilation of the mind, consciousness, and the self-awareness. The death is not frightening or the genetic system of information, it is being transferred to the new generation after the act of the reproduction and it really achieves immortality. This is not the case for the mental (psyche) system of infor-mation, which is coordinated and realized as a process in the neural networks of the brain. With the destruction of the brain it is gone irreversibly. Moreover, this irre-versibility is directly related to the uniqueness and the individuality of each mental process. Once extinguished the flame of the mind even alight again, it will never be the same, even in absolute reproduction of the memory, which is also questionable.

за туристически обиколки в открития космос, с продължителност от няколко светлинни години?Неограниченото съществуване и развитие на личността във времето (безсмъртието) без съмнение ще даде възможност за немислими за днешния ден пътувания. Но много е вероятно все пак пътуванията да не станат по сегашната схема с космически кораби. Най-малко, защото ние самите ще имаме възможности много по-големи от днешните и близко предполагаемите космически кораби. Част от хората ще могат да се превърнат в нещо като живи космически кораби с подходяща форма и ще могат да извършват дългосрочни пътувания в космоса. Съществува и друга възможност – за пътувания в дълбочина, а не в ширина и това пътуване ще бъде много по-завладяващо и актуално от другото.

Ако реши да се самоубие, човек трябва просто да си дръпне шалтера, така ли? Едва ли това е истинският край? Дали не следва нещо друго след като напуснем познатата ни реалност?Нашата цел всъщност е не-желаната смърт. Винаги сме възприемали самоубийството от скука, депресия или личностна безизходица, като много сериозна патологично психична отклонение, като противоестествено явление. Оставяме настрана саможертвата в името на по-висша цел. Какво означава „да напуснем познатата ни реалност”, т.е. ние съществуваме просто след смъртта преминаваме в нова реалност. Едва ли?! Смъртта означава, за съжаление, разрушение и тотално унищожение на психиката, съзнанието и самосъзнанието. Смъртта не е страшна за генетичната система от информация, тя след акта на размножение се предава в новото поколение и действително осъществява безсмъртие. Не е така за психичната система от информация, кодирана и реализаща се като процес в невронните мрежи на мозъка. Заедно с разрушението на мозъка, тя изчезва необратимо. И тази необратимост е пряко свързана с уникалността и индивидуалността на всеки психичен процес. Веднъж угасен пламъкът на психиката може да бъде запален отново, но едва ли ще бъде същия, дори при напълно възпроизвеждане на паметта, което също е под въпрос.


How exactly do you imagine this “transfer” of the con-sciousness from our brain to something else? „Something else” – means again a brain! As a beginning it could be another biological brain and at a later stage a brain built on a different substrate with bigger or faster memory or other useful innovations. In any case, there should be such a grade of continuity that allows our consciousness to feel comfortable with the new senses, and the brain processes to be able to support faster and more accurate thinking advanced consciousness, dis-tribution of the attention at a higher degree, faster and more precise memory and intuition. The transfer of the personality with it’s consciousness and self-awareness can be done only by a building an information bridge between the ‘old brain donor’ and the ‘new brain succes-sor. This information bridge can be designed likewise it has been created by the evolution – the Corupus Cal-losum, providing the unity and the joint operation of both brain hemispheres, the latter became without it into two separate brains (please, refer to the documented experi-ments of Corpus Callosum dissection) Technologically similar inter-connection between two independent brains can be achieved by the means of micro electrode tech-nology or micro electrode matrices, introduced into the brain cortex. Experiments for micro electrode insertion into the brain cortex and sub-cortical structures have been successfully conducted during sixties of the twen-tieth century by Jose Delgado and after being forgotten for several decades these have now been resurrected for the resolution of the problem brain-computer in-terface. It is likely that there are much more effective engineering solutions for this task! The principle how-ever is always the same – an information bridge. In the evolutionary development any brain innovation has been upgrading itself on the already existing brain and has connected with it with an information bridge becoming its leading subsystem (by Carl Sagan).

What can we expect in positive and negative aspects, after our consciousness is transferred in a new “body”? A simple question, however it’s complete answer can be

Как по-точно си представяте това „прехвърляне” на съзнанието от мозъка ни в нещо друго?Нещо друго – означава пак мозък! Като начало може да бъде друг биологичен мозък, а по-късно мозък на друг субстрат, но с по-голяма и по-бърза памет или други полезни нововъведения. Във всички случаи с такава степен на приемственост, че съзнанието и самосъзнанието ни да се чувства по-комфортно с новите сетива, а мозъчните процеси да обезпечават по-бърза и точна мисъл, разширено съзнание и разпределеност на вниманието в по-голяма степен от колкото притежаваме, по-прецизна и по-бърза памет и интуиция и пр. Прехвърлянето на личността с нейното съзнание и самосъзнание може да стане само на базата на информационен мост между стария мозък-донор и новия мозък-приемник. Информационният мост може да изглежда подобно на това, което е сътворила еволюцията – мазолестото тяло (Corpus Сallosom), обезпечаващо единството и съвместната работа на двете полукълба на кората на мозъка, които без него се превръщат в два отделни мозъка (виж експериментите по разсичане на мазолестото тяло). Технологично подобна връзка между два независими мозъка може да се постигне посредством микроелектродна техника и микроелектродни матрици, вживени в мозъчната кора. Експерименти по вживяване на микроелектроди в кората на мозъка и подкоровите структури – тъй наречените имплантанти – са проведени още през 60-те години на миналия век (от Хосе Делгадо) и след забрава от две десетилетия отново преживяват възраждане и младост при разработката на проблема връзка „мозък – компютър” днес. Възможни са и други много по-ефективни инженерни решения! Принципът обаче си остава един и същ – информационен мост. При еволюционното развитие всяко мозъчно нововъведение се е надстройвало над вече съществуващият мозък и се е свързвало с него с информационен мост и се е превръщало в негова водеща подсистема (виж К. Сейган).

Какво да очакваме в позитивен и негативен план, след като съзнанието ни е пренесено в ново „тяло”?


spread on hundreds of pages! The essence in positive aspects – ensuring the grounds of a stable exponential development of the human society (the Technological Singularity introduced by Vernor Vinge). However, due to the sharp amplification of the potential of a single person and its’ abilities it is not excluded a deterioration of the process of the level of society and emergence of global dictatorship attempts.

Taking in consideration the fact that the connection be-tween our brain and our psyche is not entirely clear, isn’t there a huge risk for “inconsistencies” with the personal-ity during the transfer, and thus “breaking” the connec-tion? I guess that we are not discussing transfer of data like you do it when you insert a flash drive in somebody’s computer?We have already discussed that the “technology” for a migration of the personality from the old into the new brain is in fact a manipulation on unique process with high degree of individuality in a certain memory me-dium. This manipulation anticipates the creation of an information bridge, which will serve at the beginning for the expansion of this memory medium including and the new brain. Only if we are able to achieve such expan-sion of the memory, the mental processes will be able to naturalize the new brain and to migrate into it. There-fore, there are clear limits – the individual experiences will fixate the assimilation of the new brain structures. Along with that, the subject will be able to “look” through the eyes of the new body, to move and to feel his new extremities, to gain a sense of the body etc. Specifically these subjective experiences can undergo a test and only when a confidence that the migration is successful is built the existence of the donor body can be ceased. For even more safety, as a beginning the former body can be just switched off by narcosis and only when the subject affirms, that he/she is feeling comfortable in the new body the former one can be removed. The theoreti-cal considerations trigger many questions and indicate that a solution can be found, however this is only the experimental work which is in power to identify the real problems or obstacles and to give real propulsion of the theory.

Кратък въпрос, отговорът му обаче може да се разпростре на стотици страници! Най-същественото в позитивен план – осигуряване на устойчиво експоненциално развитие на човешкото общество (сингулярността, за която говори В. Виндж), ако процесът протече нормално. Поради рязкото увеличаване на потенциала на отделната личност и нейните възможности не е изключено израждане на процеса на ниво социум и възникване на планетарна диктатура.

Връзката между мозъка и психиката не ни е съвсем ясна, не съществува ли огромен риск при пренасяне на съзнанието на друг физически носител да се получат „несъвпадения” с личността на човек и да се получи „счупване” на връзката? Все пак преполагам, че не говорим за процес на пренос на данни, все едно си пъхаш флашката в компютър?Вече стана дума, че „технологията” на миграция на личността от стария в новия мозък е всъщност манипулация върху уникален, с много висока степен на индивидуалност процес в определена паметова среда. Тази манипулация предполага създаването на информационен мост, по който най-напред се разширява тази паметова среда, обхващайки и новия мозък. Само ако се постигне такова разширение на паметта, процесът на психиката може да обхване и новия мозък и да се пренесе в него. За това има ясни индикации – индивидуалните преживявания ще могат добре да фиксират усвояването на новите мозъчни структури. Заедно с това субектът ще може да „прогледне” през очите на новото тяло, да раздвижи и усети новите крайници, да получи усет за тялото и пр. Именно тези субективни преживявания могат да бъдат подложени на тест и едва, когато се изгради пълна увереност, че преселването е успешно, да се прекрати съществуването на старото тяло. За по-голяма сигурност, като начало то може да бъде поставено под наркоза и едва, когато субектът се увери, че се чувства комфортно в новото тяло, старото окончателно да се отстрани. Теоретичните съображения поставят много въпроси и сочат, че може да се намери път, но само експерименталната работа е в състояние да изтъкне действителните проблеми и да даде истински тласък на теорията.


The human brain represents two hemispheres, work-ing in a constant communication between them. Thus, is it possible for the individual human brains to connect between themselves (like it is done with computers), and eventually is it possible to speak of a super brain (like there are supercomputers around the world)?Yes, indeed the logic leads to such an opportunity. Imagine, a “network of brains”, strongly connected to each other, than the individual mind can travel from one brain to another to make a complex path as well as in this network should be admissible to have much more than one minds. Maybe, exactly this representation can reveal us the answer of the question: What the super-mind will look like? However, there may be limitations for the number of brains that can be connected in a network or other limitations with the volume of the memory its latencies or speed or other unknown… so this should be confirmed via an experimental work.

At what stage is the striving to connect the human brain and the computer, and what is missing to make the pro-cess complete? A lot of work on a large scale is being done on this thread currently. It is likely that the daily papers on the topic are ten or more and a significant progress can be seen. It is enough to type in Google “brain computer interface” to see part of the results. It is already in the past achievements to move the mouse cursor with a thought. The work sorted out on this field has already solved many technical obstacles for the realization of the idea for personal immortality.

We understand the search for a different format of hu-man existence, taking into consideration the narrow set of limitations in which human bodies could survive, even more taking in mind the fact that for now the Earth is the only corner of the universe where this is possible. Is the transfer of consciousness the only solution for human survival? Yes, we are convinced that precisely this is the only solution for the survival of the humanity in a long term. The idea for personal immortality is not just an extension or jobbery with some scientific results, or an insignificant small branch of this movement, but it is rather the high-

Човешкият мозък представлява две полукълба, работещи в непрекъсната комуникация помежду си. Могат ли по тази логика отделните човешки мозъците да се свързват помежду си (както това е възможно при компютрите) и в крайна сметка да може да се говори за един евентуален супермозък (както има суперкомпютри по света)?Да, действително логиката води до такава възможност. Ако си представим „мрежа от мозъци”, които са силно свързани, то индивидуалната психика може да мигрира от мозък в мозък и да опише една сложна траектория, като в тази мрежа е напълно допустимо да съществуват не една, а множество психики. Може би, именно това е представа, която разкрива отговора на въпроса: „Как изглежда свръхразума?!” Но може би съществуват ограничения за броя на свързаните мозъци в мрежа, или други ограничения, свързани с обема на паметта и нейната скорост и прочее… Необходим е експеримент.

Докъде стигна стремежът да се свърже човешки мозък с компютърна машина и какво още липсва, за да стане просцесът завършен?По тази връзка се работи усилено и в голям мащаб. Вероятно ежедневните публикации са по десетина и прогресът е видим. Достатъчно е да поставим в Google фразата „brain computer interface” и да се уверим в това. Вече е в миналото предвижването на курсора по монитора на компютъра само със силата на мисълта. Работата в това направление решава до голяма степен много от техническите проблеми пред реализацията на идеята за лично безсмъртие.

Разбираме логиката да се търси продължение на човека в друг формат, предвид тесния диапазон от ограничения, в които човешките тела могат да просъществуват, да не говорим, че засега това е възможно на едно-единствено кътче от вселената, наречено планетата Земя. Това ли е единственото възможно решение за справяне с човешкото оцеляване?Да, ние сме убедени, че това действително е единственото възможно решение за оцеляване на човека в дългосрочен план. Идеята за лично безсмъртие не е просто продължение и спекулация


way which is more or less inevitable for the humanity.

In recent years, undisputable evidence has shown the ability of the consciousness to psychologically interact with physical reality. How will our consciousness fare in the future, if it’s stripped from its most known physic – its own body? The consciousness mind will not be devoid from a body, but it will be rather given a new one with higher abilities. It is very likely that the abilities will also be improved regarding the direct interaction with the physical reality. The latter statement is supported by solid grounds.

Is human society going to become one of relentless opti-mists, after it embraces immortality?Unlikely?! The achievement of personality migration in a new carrier is just the beginning of an infinite process of passing over the challenges related to our survival, self-preservation and development. The more we achieve the more we will have to loose and this will not be for the weak emotions.

According to the creators of the holographic theory – David Bohm (p.h.D in philosophy and physicist from the University of London) and Karl Pribram (p.h.D in philoso-phy and neuropsychology from Stanford University), the universe is just a kind of a gigantic hologram, an illusion elaborately constructed to its most miniscule details, and people are also such miniature holograms, tormented by trivial passions and aspirations, ghost visages projected by the cosmic machine. Are you aware of that theory and what do you make of it? Yes, we are aware of the idea for the holographic uni-verse. To call it theory is an overstatement, it needs experimental verification. I’ve been studying quantum mechanics and the David Bohm’s treatise, where for the first time he underlies the importance of the correlations for the indetermination and the idea for indescribabil-ity of the world at a quantum-mechanics level, and I’ve been admiring his reflections. Later on we have seen appearing philosophical treatments about the dialectics

с научни резултати, незначителено и тънко разклонение в движението, а магистрален път, по който неизбежно ще мине развитието на човечеството.

В последните години се натрупаха неоспорими доказателства за способността на съзнанието психически да взаимодейства с физическата реалност. Как ще го кара съзнанието ни за в бъдеще, ако бъде лишено от най-близката нему физика – собственото му тяло?Съзнанието няма да бъде лишено от тяло, а дарено с ново тяло, което има по-големи възможности. Вероятно с по-големи възможности и в това отношение – прякото взаимодействие с физическата реалност. Има сериозни основания за това предположение.

Ще превърне ли безсмъртието човечеството в общество от непоправими оптимисти?Едва ли?! Постигането на преселване на личността в нов носител е само началото на един безкраен процес на преодоляване на предизвикателства пред оцеляването, самозапазването и развитието. Ще имаме много повече и можем да загубим много повече, а това не е за лабилна психика.

Според създателите на холографската идея – Дейвид Бом (доктор по философия и физик от Лондонския университет) и Карл Прибрам (доктор по философия и неврофизиолог от Станфордския университет), то Вселената е просто своего рода гигантска холограма, великолепно разработена до най-малките подробности илюзия, а самите хора сме също такива миниатюрни холограми, измъчвани от смехотворни страсти и амбиции, призрачни образи, прожектирани от космическа киномашина. Запознати ли си с теорията за холографската вселена и какво мислите за нея?Да, запознати сме с идеята за холографската вселена. Пресилено е да се каже теория, необходима е проверка. Изучавал съм квантова механика по монографията на Дейвид Бом, където за пръв път той подчертава важността на съотношенията за неопределеност и на идеята за неразложимост на света на квантовомеханично


of the unity and the multitude and the world’s aspect as an unified and indecomposable unity. There is no doubt that the world has a “holo” aspect (an unified and inde-composable unity), there is also another aspect how-ever, which is “multitude”, space and time that is also undeniable. However, the transition between from “holo” to “multitude” is grounded on a holograph is quite disput-able. At least, it does not explain in anyway the transition between the “multi” and “holo”, as well as many other well known facts about the universe e.g. the “big bang” placed the beginning of our physical Universe (T. Kolev). The holograph hypothesis for the neuro-physiological memory (and it is more accurate to say the holograph model of the neuro-physiological memory) by Karl Pri-bram played an important role (at least for us) for the understanding of the exact means for the realization of the idea of personal immortality in its cybernetic version. However, it should be noted different models have been developed afterwards which were able much more suc-cessfully to explain the unique properties of the neuro-physiologic memory such as: volume, associativity, and distributiveness, as well as the processes in the memory itself – leading to an insight of the mental processes.

In recent times, what data has been accumulated that is of such huge impact and importance, that it can revolu-tionize our understanding for human psyche and reality? It is difficult to say! We are mostly impressed by the development of the synergetic (the theory of the self-organization) and its fast penetration and application in many areas including for the resolution of the Mind-Body Problem & and the Mind-Physics Problem. It is enough to recall the spin-glass model by John Hopfield, as well as the Herman Hacken’s monograph “Self-organization and information”. In essence, the synergetic is a second wave knowledge synthesis, of the same type as what happened by 50-s, 60-s of the twentieth century with the emergence of the General Systhem Theory, but without the ultimate philosophical generalizations, and with much more knowledge and mathematics. There is no doubt that this process of synthesis will be spread up to the higher levels of generalization, imposing actualization and new golden age for the General System Theory and

ниво и съм се възхищавал на неговата мисъл. По-късно се появиха философски разработки за диалектиката на единното и множественото и аспекта на света като единна неразложима единица. Че светът има аспект „холо” (единна неразложима единица) това е без съмнение, той има и аспект „множество”, пространство и време – това също е неоспоримо, но че преходът от „холо” към „множество” е на базата на холограма е твърде спорно. Най-малко за това, че никак не обяснява прехода от „множество” към „холо”, както и други твърдо установени „вселенски” факти, като Големия взрив поставил началото на нашата физическа Вселена (Т. Колев). Холографната хипотеза за неврофизиологичната памет (по-скоро холографният модел на неврофизиологичната памет) на К. Прибрам спечели много умове и без съмнение изигра важна роля (най-малко при нас) за осъзнаване на конкретните пътища за реализация на идеята за лично безсмъртие в нейния кибернетичен вариант. Но трябва да отбележим, че по-късно възникнаха модели, които по-успешно описват забележителните свойства на неврофизологичната памет, като: обем, асоциативност и разпределеност, както и процесите в самата памет, а заедно с това и психичните процеси.

Кои данни в последно време са от такова голямо значение и с толкова важни последици, че да да могат да революционизират нашето разбиране за човешката психика и реалността?Трудно е да се каже! Но ние сме впечатлени преди всичко от развитието на синергетиката (теория на самоорганизацията) и бързото и проникване и приложение в много области, включително и при решаване на психофизиологичния и психофизичния проблем. Достатъчно е да се припомни моделът спин-стъкло за процесите в невронните мрежи предложен от Дж. Хопфийлд, както и монографията на Х. Хакен „Самоорганизация и информация”. По същество синергетиката е втора вълна на синтез на знанието, от типа на това, което се случи през 50-те, 60-те години на ХХ в. с възникването на Обща теория на системите, но без крайните философски обобщения, с много повече знания и математика. Но без съмнение този процес на


new surprising and stunning insight for the world.

Can we think of death and the near-death experiences as a kind of transition of once mind from one level of reality to another?For people like us, investigating the personal immor-tality, these phenomena are of extreme interest. We became aware of these for the first time from the R. Moody monograph. Later on, through the transpersonal psychology by Stanislav Grof. Unfortunately, the jobbery on this field is huge. The effects of the holotropic state of mind are facts; the difficulty is in their explanation. I think, that the theory on these questions is not even in an embryonic state. The acceptance of the idea for personal immortality in its cybernetic version in principle and its generalization lead to a system approach for the Universe. Without going into deep detail, this system ap-proach supposes a resonance interaction between the individual brain and the reality that we call today “physi-cal vacuum”. This resonance interaction is potentially responsible for a fraction of these effects that we call generally holotropic state of mind. We consider having a presentation on this topic on the transpersonal psychol-ogy summit that will be held this year in Bulgaria.

And what about the archetypal experiences, the unex-pected contacts with the collective subconscious and other experiences which happen with the change in the state of consciousness? And what about lucid dreams (unusually bright dreams in which the dreamer is aware of his state), are they visits to parallel universes or levels of existence in other realities? And Deja vu’s, the unusu-al and psychologically significant coincidences, are they a kind of a “leak” in reality and the future? Our response on this question is grounded on the sys-tem approach to the Universe, but it cannot be exposed here without knowledge of the model itself. The formula-

синтез ще се разпростре и до най-високите нива на обобщение, което предвещава актуализация и втора младост на обща теория на системите и нов изненадващ и зашеметяващ поглед към света.

Можем ли да смятаме смъртта и състоянията на прага на смъртта за преместване на нечие съзнание от едно ниво на реалността на друго?За хора като нас, които изследват личното безсмъртие, тези явления представляват изключителен интерес. За пръв път се запознахме с тях от монографията на Р. Муди. По-късно чрез трансперсоналната психология на Станислав Гроф. За съжаление спекулациите – не в добрия смисъл на думата – по тази тема са огромни. Ефектите на холотропното състояние на психиката не подлежат на съмнение, въпросът е в обясненията в теоретичното възпроизвеждане. Мисля, че теорията по тези въпроси даже още не е дори в зародишно състояние. Приемането на идеята за лично безсмъртие в нейния кибернетичен вариант по принцип и нейното обобщение водят до системен модел на Вселената. Без да навлизаме в подробности, този системен модел допуска резонансно взаимодействие между мозъка на индивида и тази реалност, която днес наричаме „физически вакуум”. Това резонансно взаимодействие е възможно да бъде отговорно за част от тези ефекти наречени най-общо „холотропно състояние на психиката”. На предстоящата международна среща по трансперсонална психология, която ще се провежда в България, замисляме да излезем с публикация на тази тема.

Как да си обясним неща като архетиповите преживявания, неочакваните срещи с колективното несъзнавано и други, които настъпват при променени състояния на съзнанието? Осъзнатите сънища (необичайно ярки сънища, в които спящият осъзнава, че е буден), посещения в действителност на паралелни реалности ли са и нива на съществуване в други реалности? Синхроничностите, необичайните и психологически значими съвпадения, „пробив” в реалността и бъдещето ли са?Нашият отговор на тези въпроси е на базата на


системния модел на Вселената, но не може да се изложи без познаване на самия модел. Изложението на модела е твърде обемисто и не може да стане тук.

Най-точната „картина” на реалността в момента?Едва ли може да се говори за най-точна „картина” на света или реалността. Съществуват различни картини на реалността – физическа картина на света, астрономическа картина на света, философска картина на света (тук изобщо не говорим за митологичната картина на света или религиозната картина на света, както и за това, че философията не предлага единна картина, а множество от картини, както и за това, че дори физиката не предлага единна и съгласувана картина на света). Тези различни картини на света имат общи моменти и различия и отразяват различни аспекти на действителността. Но картина на света могат да предложат само фундаментални науки, чийто закони могат да бъдат екстраполирани и обобщени за цялата реалност. Новото, което искаме да отбележим, е че моделът за лично безсмъртие, който описва една сингулярност от друг тип (не гравитационна, не енергийна) ползва фундаменталното понятие информация и екстраполира по естествен път до мащаба на цялата реалност системни закономерности, като по този начин прави възможна картина на света от системна гледна точка. Това е съвършенно нова картина на света и нейната интерпретация може да се окаже изключително евристична в другите сфери – астрономия, физика, психология и пр. Ето защо системният модел на Вселената трябва да придобие по-широка популярност да се интерпретира, да бъде подложен на анализ и проверка. Когато беше публикуван за пръв път на Първата национална конференция с международно участие на българското астронавтическо общество „Космос 85” във Варна, провела се през ноември 1985, този модел не беше разбран, не беше коментиран и не получи нужната популярност. Може би е време той да бъде изваден от забрава. b

интервю Saint Eugenius фотография личен архив

tion of the Universe model is quite massive and cannot be provided here.

Which is the most accurate “picture” of reality that we have at the moment? We can hardly speak about one most accurate “picture” (notion) of the world or the reality. There are multiple “pictures” of the reality (world) – physical one, astronom-ical one, and philosophical one. (and it is important to state that we do not talk at all here about any mythologi-cal or religious pictures of the world, as well as that the philosophy does not offer an unified picture, but rather multiple, and the fact that even the modern physics does not offer an unified and coherent picture of the world) Some of these pictures have common instants and dif-ferences and reflect different aspects of the reality. However, it should be outlined here that any “picture” of the world can be offered only by fundamental sciences which laws can be extrapolated and generalized up to the whole reality. The innovation, that we would like to highlight here, is that the model for personal immortality, by describing a singularity of different type (non gravita-tional, non-energy) uses a fundamental notion “informa-tion” and extrapolates in a natural way up to the scale of the whole reality system laws and by this means makes possible a picture of the world from a system (system approach) point of view. This is a new picture of the world and its interpretation can be exclusively heuristic applied to other fields of the science – astronomy, phys-ics, psychology etc. This is why the system approach (system model) of the Universe should acquire wider popularity, to be interpreted, and to undergo future anal-ysis and verification. The model, published for the first time on the First National Conference with international participation of the Bulgarian Astronautic Society “Cos-mos 85” Varna, November 1985, it has not been under-stood, commented and it did not gather publicity. Maybe it is time for it to be taken out from the oblivion. b

interview Saint Eugenius photography personal archive

MEANSTREAM30 30

MEANSTREAM 31

WE, IN A COMIX

Вдъхновението на неизвестен творец, всъщност известен с това, че е издирван от полицията, му стигна, за да свърши малко добра работа, както добрата работа май трябва да се върши у нас. Направи го – бързо, през нощта, абсолютно нелегално, ярко и провокиращо и след това побягна без следа в сумрака. Никой не разбира откъде дойде, нито къде отиде.

Уличното изкуство винаги е изразявало мнения, които витаят в публичното пространство, но не са свързани с мутри/мутри-политици/мутри-ченгета или плеймейтки и затова не ги дават по телевизията. Един човек остави своята малка част в историята на София без епилог и ние ще трябва да му я допишем. Тлъст вандализъм ли е това, което направи? Редно ли е да се драска така по общинска собственост или всичко това са пълни глупости.

Много ясно, че е редно. Паметникът на Съветската армия няма никаква историческа, нито естетическа стойност за поколението, което не чака кола по трийсет години, а се вдига до Германия, за да си я вземе. Освен това „общинската собственост” е просто термин и ако на хората не им харесва някаква изгубила смисъл измишльотина да им виси на главите, значи имат право да я нашарят с цвета на американските комикс герои, докато камерите ги записват през цялото време.

Защото не е хубаво там, където се събираш с приятели, за да се смеете и да се забавлявате, нито е готино там, където искаш да кажеш една-две „по-така” приказки на момичето си между бирите, не е хубаво там, където майките бутат колички с поредното изгубено поколение и където скейтърите си разбиват главите, не е хубаво там да се извисвяват типовете с шмайзери и милиони

31

преизпълнени петилетки в погледите, насочени в бъдещето – слава богу, не моето. Та откъде се взеха тези статуи в личното ми пространство на гражданин – да не би статуите да са донесли нещо друго на дулата на оръжията си, освен кухи идеологии, които в много по-голяма степен от турското робство са успяли да насторят българите един срещу друг? Заради пари, заради служебно положение, заради произход... Всъщност – заради всичко – в едно общество, което е трябвало да бъде между равни, но тези, които са го искали най-много, са били убити веднага след идеологическите им противници, за да останат само плюнките, които нямат достатъчно мозък дори, за да бъдат кариеристи. На тях и до ден-днешен не им пука какви са, стига да не спират да взимат.

Това е малък политически синдром на приказките без покритие, който става голям социален проблем рано или късно. Тия хора водят народите си по силата на думи, в които самите те не се вписват – Джордж Буш накара американците да платят война за демокрация, с цената на самата демокрация. Фидел Кастро избра шефчетата си с единствено изискване – да не са американците, а всичките атлети от отбора на Германия от Втората световна война, начело с капитана Хитлер и плеймейкъра Химлер, изобщо нямат арийски вид...

А паметникът пред НДК, който уж символизира 1300 години България, май наистина символизира 1300 години България, защото се руши под незаинтересования поглед на всички възможни шефчета, директорчета, министърчета, ръководителчета и прочие от умствено изостаналия „управленски елит“. На тия хора изглежда им е по-важно да крепят достойнството на Съветския съюз а.к.а Русия у нас, отколкото да


се погрижат за паметника, за 1300-годишнината на собствената им държава. И по-скоро на собствения им народ, който през по-голямата част от съществуването си всъщност не е имал самостоятелна държава. С такива управляващи, които да взимат важни за всички решения, само със своя бизнес нюх и всяка вечер да пълнят новините с глупостите си, може би не му и трябва. Така че тази история не е просто за смела форма на улично изкуство. Става въпрос, че тук сме като PR-агенти на променливите настроения на Русия, а това е една доста неблагодарна работа.

И проблемът не е в комикс героите, не е в американската масова култура, която се справи със задачата си по-успешно от Червената армия. Цялата ни работа е като на комикс, имаме си всякакви супермени на премиерски тронове, които като фокусници правят чудеса, в които не спират да приказват, че вършат нещо, а фокусът е, че след толкова приказки нищо не са свършили, но те си чакат дежурните аплодисменти и ако не ги получат се сърдят два дни, в които не дават интервюта...

Имаме Жокери, които на вечер предрусват повече и по-некачествено от Хийт Леджър, но стават на крака, преди линейката да е дошла. Имаме и клоуни всякакви, понякога се опитват да докарат поне една реформа докрай, но стават мъченици на собственото си безсилие, понякога искат да хванат тоя дето изрисува Паметника на Съветската армия, но това никога няма да стане, понякога записват рап албуми по скайп с цветнокожите братя отвъд Океана. А Капитан Америка все още не си е построил паметник в София, който да му дава повод да не спира с досадните си, комплексарски натяквания, че иска да е супер-сила.

Честно казано, комикс действителността ми е доста по-позната от тази на поборниците за-каквото-и-да-е. В тази рисувана, но корава действителност няма как да повярваш в светлата идея за колективния рай, която накрая да се окаже банановата кора под крака ти. Най-малкото защото знаеш, че всичко това е просто комикс и

не трябва да взимаш нещата толкова насериозно. Хората преди са ги взимали твърде насериозно и в момента един худжествен акт на недоволство и сарказъм става обект на национален дебат. Наистина, добре че си нямаме абсолютно никакви други проблеми... b

текст Stranskiфотография Saint Eugenius


СТЕНИ СВЕЩЕНИ

Две паралелни вселени се развиват едновременно, толкова упорито, сякаш няма закъде да бързат, с претенция за самостоятелност, а в същото време толкова болезнено неразделни от двете страни на стената, на която най-внушителният мюръл изобразява двама призрачни ирландки гериляс, чийто житейски мотиви са изписани от едната страна с PREPARED FОR PEACE и READY FOR WAR от другата...

Градовете в Северна Ирландия сигурно са единствените, в които хората вдигат стени не срещу външен враг, а за да се пазят едни от други. Католическите квартали на националистите, сурови като ирландското уиски и неизкореними като плевел, са отделени от протестантските, понастоящем буферна зона на английските интереси в региона от стотици години насам, със стени, които на дължина достигат пет километра и са високи до осем метра.

Бушуващата агресия в Северна Ирландия налага началото на изграждането им през 1969 като временно решение за спиране на сблъсъците. Все пак стените провокираха парадокс в 21 век – не се случва всеки път политиците да се захванат с нещо смислено, да провокират дебат и започнат преговори за събарянето на стените, разделящи кварталите.

Предложението обаче беше посрещнато с недоволство от населението, на което изглежда не му пречи да живее на тръни. В този дух китайците в Северна Ирланидя могат да си посторят Великата китайска стена в Белфаст, тъй като са най-голямата етническа група от малцинствата в страната.

Колкото повече проблемите в държавата стават по-неразрешими, толкова по-дълги, все по-дебели и

все по-многобройни стават стените, които днес са 40 с обща дължина от над 21 км. Този мил символ на нежеланието на хората изобщо да се виждат, защото изповядват друг клон на същата религия, определя статуса на държавата като тиктакаща бомба, особено след последните бунтове, които избухнаха в Белфаст на 20 юни 2011, когато големи групи момчета в анцузи и шалове на лицата от протестантските квартали навлязоха в католическия анклав Short Strand, въоръжени с тухли, димки, бутилки, самоделни бомби и коктейли Молотов.

В битката, в която взеха участие около петстотин души от двете страни, полицейски джип дори отнесе два куршума. На следващият ден мелето продължи с участието на около 700 души, а куршум долетял от католическата част, рани един фотограф в крака. Въпреки срещата между представители на враждуващите общности и полицията, и на 22 юни и 2 юли имаше сблъсъци в духа на вандализма, запален от самоделните бомби и прекратен с гумени куршуми...

Защо ли?... В началото е имало само една реалност на малкия остров и това е била ирландската. След една Деветгодишна война ирландците губят аристокрацията, земите и независимостта си за няколкостотин години напред. В провинция Ълстър, на североизток, в непосредствена близост до стоманена хватката на Англия, се изсипват английски и шотландски заселници, които се установяват на ирландската земя.

На територията на днешна Северна Ирландия, ирландците се оказват като чужденци в собствената си държава, след като новата власт преминава в ръцете на английските земевладелци, които започват да се разпореждат на острова като във ферма. След брутална военна кампания на


Оливър Кромуел през 1649 земите на ирландските католици отново са легално конфискувани и разпределени между войниците, сражавалите се на страната на англичаните. Всички възможни права на ирландците са силно ограничени до работа за англичаните за без пари. Те са силно потискани и по отношение на образование, частна собственост и притежание на оръжие.

На всичко отгоре англичаните и шотландците са протестанти, а ирландците – католици и религиозни проблеми от такова естество са били предпочитано занимание за изпускане парата през изминалите векове. Все пак фактът, че и едните, и другите са лицемерни огледални образи на всепрощаващите християни от Библията прави нещата да изглеждат все толкова нелепи, дори след толкова много време.

Англичаните се опитват да закопчаят съседите си за своята корона с т.нар Acts of Union през 1801, чрез който Ирландия е присъединена към Обединеното кралство. Ирландците не издържат дълго време под крилото на империята и след серия от бунтове и метежи, както и една война за независимост, островът отново е свободен. С изключение на шест графства в Ълстър, където британска власт се барикадира в съзнанието на местното население.

В Северна Ирландия неосвободилите се ирландци попълват редиците на националисти/републиканци, които чакат своя час, а потомците на шотландските и английски заселници се определят като юнионисти/лоялисти, които по кръв са част от Обединеното кралство. Сблъсъкът е неизбежен, защото едните искат да ги оставят на мира, а другите просто няма къде да се върнат вече.

Когато паралелните вселени, разделени от политически и религиозни смущения, се сблъскат една в друга, настава голямото „БУМ-М-М”, което помита всички идеи за общества и народи, защото и двете страни в този конфликт са свръхубедени, че има една единствена истина и тя не е тази на враговете им, които през свободното си време са собствените им съседи.

През 60-те години на миналия век, целият свят протестира за нещо, което е идеален повод за зараждане на движения за граждански права на католиците в Северна Ирландия. Идеята на тези организации е да предизвикат диалог по отношение на дискриминационната политика, спрямо католиците в страната. Напрежението между двете враждуващи групи е толкова осезаема, че човешкият живот започва и свършва в нея. Дори в училищата децата са разделени едни от други, след като държавните училища са посещавани от малки протестанти, докато хлапетата от другата страна на стената са записвани в училища към Католическата църква.

До ден-днешен над 90% от учениците ходят в различни училища, според религията си. По този начин общностите по естествен път се затварят в страха си, направо се херметизират и заживяват в т.нар ендогамия, в която хората от една общност се женят само за представители на същата общност. Така само 5% от браковете между 1970-1990 са между партньори от различни религиозни общности.

Напрежението прераства в кървави сблъсъци между националисти и юнионисти, в които протестантите са подкрепени мръснишката от Кралската жандармерия на Ълстър и протестанската полиция. Събитията ескалират в тридневните бунтове в град Дери и прерастват в Битката за Дери.

Още по-ожесточен е сблъсъкът в Белфаст, където властите оставят враждуващите да се избият помежду си. Седем души са убити и стотици са ранени, много къщи и католически сгради са изгорени, преди английски части да въведат ред, като резделят местното население чрез буферни зони и стени. Бунтовете от 1969 са начало на 40-годишен период на шумна гражданска война с бомби и кръвни отмъщения, който остават в колективното съзнание на ирландците като Тhe Troubles. Troubles no mo’… Troubles са време на атентати, отвличания и хладнокръвни убийства, които

MEANSTREAM 37


се еднаква жестокост се разменят между протестанти и католици. Войната между националистите и юнионистите от една страна и националистите и англичаните от друга превръща Северна Ирландия в бойно поле, особено между 1970-1972.

Именно 1972 е и най-кървавата година на конфликта, в която смъртта си намират почти 500 души, половината от които цивилни. Цялата касапница продължава с утихващи темпове до мирните споразумения през 1994 и 1998, когато паравоенните от двете страни започнаха да се превръщат в политици.

Въпреки това, искрите летят през стената. Всъщност, политическите лостове вече са безсилни, за да разрешат проблемите на хората в Северна Ирландия. Кризата в тази държава е политически проблем, създаден от англичаните преди цели 408 години, които рефлектира на социално ниво, благодарение на религиозен конфликт, който не е актуален в континентална Европа от няколко века.

Борбата, която е зародена от несправедливо неравенство в социално, политическо и икономическио отношение, и ощетява местното населеине за сметка на шотландско-английската общност, се е вкоренила дълбоко в живота на местното население, главно поради факта,че не става дума за конфликт на един-единствен народ.

Единственият шанс на тези хора е, че времето ще отмие религиозните безумия и това няма да стане с преговори и реформаторски програми, а само и единствено чрез смяната на поколенията. Въпреки тлеещата агресия има положителни тенденции. Ако през 1970-1990 хората, които са поставяли любовта и уважението над религиозно-политическата догматика и са сключвали брак с човек от Другите, са били едва 5%, то през новия век цифрата се покачва на 12%, което означава, че истински важните неща накрая ще останат за сметка на хаоса и разрушението.

Защото на следващите поколения едва ли им се

живее между бетонни стени. Безсмислеността на този конфликт ще си отиде с тези, които преживяват на негов гръб. b

текст Stranskiфотография Internet

MEANSTREAM40 40

MEANSTREAM 41

DИГИТАЛНИ

Новите технологии създадоха недвусмислени предпоставки за промяна в нагласата на безжичния електорат в световен мащаб. Малцината, имащи достъп до мрежата и които не я използват за ключ към анти-социалните мрежи, хардкор порно или международните турнири по покер, търсят справедливост в свободната и открита като прерия интернет действителност. След като вече има интернет общество, интернет поколение и интернет пиратство, дойде времето и на интернет бунтовничеството. Борбата има за цел постигане на чиста и свята Мрежа. Тези, които ще го направят са страшни, те са безстрашни, те няма да се откажат, докато не постигнат своята цел – свободата и истината в Мрежата. Те оранизират подписки, те настояват пред институциите с петиции, искат да участват активно в живота на страната, предимно пред мониторите си… За да обрисуваме най-пълно характера и особеностите на социално-виртуалния феномен – онлайн бунтовничеството – ще представим примерно онлайн-въстание в няколко етапа...

Интернет ползвателят, известен в мрежовото пространство като SakamBelo нещо е недоволен от законите/беззаконието в интернет обществото, в целостта си на обект и субект. Светва му, че заслужава да живее по-добре онлайн. Справедливо се гневи, интернет гражданската му съвест е разбунтувана, поради Гигантската Несправедливост Х. Той безрасъдно пилее недоволство из форумите, хвърля искри по Fa-cebook, чупи клавиатури с чело, крещи по Skype, споделя, че виденията му в Twitter обещават промяна на статуквото. Освен всичко това, той продължително освобождава гнева си в Youtube, слушайки по цял ден Napalm Death и Миле Китич.

Към недоволството на SakamBelo се присъединява

41

Локо92, който също не е на кеф и двамата започват да се бунтуват заедно. Те започват да прогандират исканията си за демократични реформи. По това време съзаклятниците обсъждат тактиката в онлайн-кафенетата. Сключват се първите революционни пактове, формират се идеите на бунта, поетично-аграрните сказки по форумите стават редовно занимание за революционинте дейци. Локо92 започва да твори химна на борбата, крадейки семпли от Lil’ John и Елтън Джон, но има проблеми с програмата и накрая зарязва тая тъпотия с химна, за да се посвети на груба и масирана литературна диверсия срещу Ikebanata, за когото е ясно, че е от другите или поне със сигурност не е от нашите. През това време SakamBelo публикува налудничав текст във Facebook, в който обяснява, че е имал нови видения. Явилият му се Стив Джобс го убеждавал, че той е Избраният, който да поведе въстанието.

Кръгът от бунтовници се разширява, по инициатива на SakamBelo започва подписка, която дава начало на интернет бунта. Като един Мартин Лутер, той заковава подписката на своята Стена във Facebook, така че всички да коментират статуса му. Исканията са радикални, въпросите, които задава водачът на съпротивата поставят въпроси относно легитимния ред в онлайн обществото. Съставя се устав на метежниците, изготвен от интернет субектите Брат Аргиров и Prezidenta. Под устава се подписват няколко десетки кибици, които няма какво да правят в обедната почивка и се кефят, че хей сега ще стане онлайн меле. Всички те се бунутват много пред мониторите и скърцат със зъби, образувайки онлайн вълни от гняв, които се разбиват свирепо в Piratebay.com. Там се съставя оперативния център на съпротивата.


Онлайн бунтът е факт, медиите се вълнуват от напрежението в мрежата. Онлайн слухове озадачават и държат в неведение интернет журналисти, блогъри, потребители, спамъри, интернет доставчици, жени за продан, мъже за продан, случайно преминаващи, всякакви полу-криминални субекти и поне двайсет интернет агенти на ГДБОП, които имат за мисия да убият онлайн пиратите на Counters Strike. SakamBelo е опиянен от успеха и провъзгласява, че е начело на революцията. Започва да се говори за автономна онлайн република. Новата държава ще е най-свободната и демократична, създавана някога. Към подписката за основаване на независима онлайн държава се присъединяват още стотици ангажирани с каузата граждани и съпротивата срещу Гигантската Несправедливост Х расте лавинообразно. Наблюдават се повишаване на словесната активност, има резки обръщения, заплахи, опити за интернет саморазправа. Еуфорията взема превес, форумите се пукат по шевовете от хъшове, които викат и пият, хвърлят калпаци към тавана и стрелят по тях с пищови. Изглежда, че всичко, което правят бунтовниците е правилно и доброто ще победи.

SakamBelo обявява онлайн независимост, провъзгласява победа на реовлюцията и се назначава за нейн върховен закрилник. Поддръжниците на Локо92 се отцепват в отделно крило и започват онлайн бунта, този път срещу новата власт. От своя страна, групировката около Брат Аргиров и друг виртуален деятел, известен като Джовани из Бургас, започват да лобират за свободни онлайн избори за президент и за ограничаване правата на SakamBelo, чиято власт има наченки на онлайн диктатура. В следствие на това, Брат Аргиров е прокуден от няколко десетки форума и получава смъртни заплахи по Skype, идеологическите му онлайн противници дори подпалват фермата му във Face-book, поради което той временно е отстранен от борбата. По същото време във Vbox7 се появяват клипчета на Джовани из Бургас в женски дрехи да прави стрийптиз на някакъв дядка в двора на къща в кв. Меден рудник. Въпреки срама, делото на контрареволюцията е продължено от ревностни

последователи. Тайнственият субект Ikeba-nata опитва да се намъкне в новата власт, но е разкрит и прогонен като зъл дух с помощта на няколко от неговите естрадни хитове от близкото минало.

Логичното се случва и напрежението ескалира до експлозия. Онлайн гражданската война е кратка, но ожесточена. Постоянно се уреждат срещи за интернет бой. Fluffer 96 от контрареволюционните сили се оплаква, че в мейла му е подхвърлено писмо с антракс. Двете воюващи фракции пускат пропагандни клипове в Youtube и се опитват да вербуват колко може повече последователи, зарибявайки ги с торент акаунти, домашно немско порно и онлайн шапка на организацията, която да си слагаш всеки път, щом си във Facebook, за да те познават от кои си и да не те псуват.

Онлайн следреволюционните избори са проведени, но SakamBelo ги оспорва и изисква касация. Той организира онлайн чистка в редовете на революцията, в следствие, на която хората на Pepa_Keksa_Sunny_Bitch и MehmetubivaIndji отговарят с още една контрареволюция. Pepa_Keksa_Sunny_Bitch се обявява за Орлеанската дева от Благоевград и заявява претенции да оглави интернет пространството по силата на големите бомби, които е фотографирала и е публикувала във Facebook. В последствие, хората на SakamBelo и Fluffer 96 разкриват мръсните й диверсионни тайни и отговарят с пропаганден клип в You-tube, който доказва недвусмислено, че зад ника Pepa_Keksa_Sunny_Bitch се крие разведен държавен служител с много свободно време по пътя към самоубийството си.

Докато SakamBelo вербува за своята кауза със спам по Skype, Локо92 го порти пред властите в не-виртуалния свят за нелегален софтуер. Брат Аргиров повежда подписка, чият цел е Sakam-Belo да си обяви самоотвод и да сложи край на провалената си онлайн кариера По средата на кампанията обаче, Брат Аргиров е подведен от MehmetubivaIndji, който вече се бие за Sakam-Belo, и след коварна измама акаунта му във Fa-


cebook е ликвидиран завинаги. Брат Аргиров за пореден път е аут, докато войната избухва наново между революционинте, контрареволюционните и контра-на-контрареволюционните сили, които се млатят по социалните мрежи и трошат интернет кафенетата. В безредиците се включват освирепели онлайн рецидивисти, хулигани и престъпници, идеолози и лумпени, на които им харесва да са в мелето. Загрижени онлайн граждани-кибици настояват за овладяване на положението и въвеждане на вечерен час, като тази идея е възприета от воюващите страни с много условности и негодувание. Както винаги, новите правила и забрани важат единствено за евреите, гейовете, мюсюлманите, негрите и жените.

Не-виртуалните власти за борба с интернет пиратството нахлуват в не-виртуалният апартамент на SakamBelo. Локо92 основава своя църква и отпразнува двете щастливи събития с купон във Facebook, заедно с хиляди свои фенове и поклонници. Джовани из Бургас и Брат Аргиров отново се появяват на сцената и обявяват пред онлайн медиите, че на персоналния си компютър Локо92 има филми като „Най-масовата и груба транссексуална оргия в историята”. Това се разчува и поддържниците на Локо92, които са виждали какви ли не извращения в Мрежата, повръщат и кървят виртуално, докато гледат филма. Те са потресени и се отдърпват от водача си, като го изолират от онлайн обществения живот. Той се оттегля в онлайн манастир.

След като SakamBelo се оказва жертва на поредната чистка срещу интернет-пиратството и се оказва в пандиза, Fluffer 96 и Джовани из Бургас си обявават война, която се води с променлив успех няколко месеца. Граничните зони потъват в огън и пепел, общественото мнение е раздвоено. Онлайн гражданската война продължава по инерция, засадите по форумите, хайките по Skype, шпионажът по Facebook стават нещо нормално.

Fluffer 96 и Джовани из Бургас се шантажират взаимно кой има повече фенове във Facebook.

Предполага се, че в импровизираният сблъсък преимущество има Джовани, защото Justin Beiber е приятел на Fluffer 96 в социалната млежа.

На онлайн бунтовниците от двете страни им омръзва и те постепенно се оттеглят от борбата, завръщайки се към анти-социалните мрежи, словесните махленски сбивания като на чичаците пред блока, неприличните думи във форумите и разбира се, към покер-турнирите, без да се забравят изкривяванията на гръбначния стълб, нощуването пред монитора с ръка в гащите и осъзнатият за малциноството факт, че прекарването на голяма част от живота ти пред една машина е тъпо. Онлайн гражданската война постепенно затихва, последните пламъци на революцията са подклаждани от намаляващите групировки на Джовани из Бургас и Fluffer 96. Накрая остават само те двамата да си воюват. Щеше да е хубаво това да се случва и в реалния живот на политиците, на които им се бие.

Вече на никой не му се занимава с интернет бунтове и всички се връщат към интернет разбойничество, изразяващо се в спам, офтопик и заявена позиция, спрямо авторските права в интернет. Flueffer 96 и Джовани из Бургас също зарязват тази работа и скоро вече са забравили за случая. Мирът е възстановен. Революцията дори не изяде децата си. b

текст Stranskiилюстрации Saint Eugenius

MEANSTREAM46


THE SILENT EVOLUTION

La Evolucion Silenciosa е внушителна подводна скулптурна инсталация, разположена във водите на Мексиканския Карибски басейн. Над 400 статуи с човешки ръст са поставени за постоянно в комплексната рифова структура, за да бъдат колонизирани от морските създания, като по този начин облекчат натиска върху съществуващите естествени рифове. Статуите са разположени в Националния Морски Парк на Канкун, Исла Мухерес и Пунта Низук. Целият проект е един от най-големите и най-амбициозни изкуствени подводни атракции в света, заемащ територия от 420 кв. м. и общо тегло от над 180 тона. Морският парк на Канкун е една от най-посещаваните дестинации с над 750 хил. туристи на година, което възпрепятства развитието и съществуването на естестбените видове в района. Осигуряването на изкуствен риф, достатъчно голям, че да осигури алтернатива на естествения такъв, би означавало, че естествените рифове ще имат възможност да регенерират ресурсите си и да продължават да се развиват. Прототипите на статуите от The Silent Evolution са събрани поетапно от различни националности, предимно мексиканци, и от всякакво социално положение и статус. Скулптурите варират от такива на 85-годишна монахиня от Росарио до 3-годишното дете от Сантиаго, като статуите включват разнообразни прототипи от различни краища на света като счетоводител, йога инструктор, рибар, студент, акробат, дърводелец и лесничей. Инсталацията изобразява сбор от хора, илюстрираща как всички ние възприемаме серизоните проблеми, касаещи околната среда и нашето въздействие върху нея. Тази инсталация е оптимистичен и напредничав поглед по темата за идеята, че ще се обединим в решаването на проблема. Скулптурите се променят в течение на времето, тъй като коралите растват и морският живот започва да се развива в статуите,

La Evolucion Silenciosa or The Silent Evolution is a monumental underwater sculptural installation located in the transparent waters of the Mexican Caribbean. Over 400 permanent life-sized sculptures form a complex reef structure for marine life to colonize and inhabit, alleviat-ing pressure on existing natural reefs. The sculptures are located in The National Marine Park of Cancun, Isla Mujeres and Punta Nizuc. The completed work is one of the largest and most ambitious underwater artificial attractions in the world, occupying an area of over 420 sq meters and with a total weight of over 180 tones. The Cancun Marine Park is a highly visited stretch of water attracting over 750,000 tourists each year, which in turn places immense pressure on its natural resources. Pro-viding an artificial reef big enough to offer a significant alternative to the natural reefs means that these existing reefs have a chance to regenerate and develop. Casts for The Silent Evolution were taken from a broad cross-section of society, predominantly Mexican, and from all walks of life. Sculptures range from Rosario, an 85-year old nun, to Santiago, a 3-year boy, with various occupa-tions represented from around the globe, including an accountant, yoga instructor, fisherman, student, acrobat, carpenter and park ranger. The installation portrays a gathering of people, illustrating how we are all fac-ing serious questions concerning our environment and our impact on the natural world. The work is optimistic and forward looking, expressing hope that there will be unity in dealing with this problem. The sculptures will be changed in their appearance over time, as coral grows and marine life establishes itself. Aesthetic control is relinquished to nature in stark physical manifestation of the intellectual message behind the work. With the ad-vance of technology and the built environment, we seem to have lost our intrinsic link to nature. The manifesta-tion of living organisms cohabitating and ingrained in our being is intended to remind us of our close dependency on nature and the respect we should afford it, defining an integral role in the planets future. The Silent Evolu-tion is physical and imposing, drawing attention by its


където се е заселил. Естетическият контрол е оставен изцяло на природата в опит да бъде отправено социално послание. С надпредването на технологиите и създаването на изкуствена среда, изглежда сме изгубили изначалните си връзки с природата. Поставянето на живи организми, които възникват и се развиват в човешки статуи е начин да ни напомни колко много зависими от природата и респекта, който дължим в основополагащата й роля в живота на планетата. The Silent Evolution е внушителна и привличаща внимание със своята уникалност и всеобхватност, със своята чиста магия от плитките води на Карибско море. Тя също така привлича туристи – подводничари и гмурци, които могат да се насладят на творбата под различен ъгъл, обградени от живота на нашата планета - морето. За тези, които не искат да влизат във водата, има осигурени лодки със стъклен под, така че туриситте да видят инсталацият отгоре. The Silent Evolution е интерактивна, така че хората да могат да плуват около статуите, да ги изследват и разглеждат. Светлината се променя постояннно във водата, нов живот се заражда непрекъснато. Скулптурите придобиват нов живот под водата, така че силното послание да бъде, че позитивната човешка намеса може да осигури реновиране и укрепване на природата. Разположението на скулптурите на бреговете на Канкун е стратегическо. Добре познат с безкрайните си сгради и жива атмосфера на сравнително нов град, Канкун също е известен с културната си активност и екологичната си будност. The Silent Evolution има за цел да постави нова ера на отговорен туризъм Надеждата е регионът да се оформи едновременно като прогресивен и предвидлив, като по този начин се формира катализатор на социална промяна. Данните на учените са, че до 2050 около 80% от естествените коралови рифове ще бъдат пратени в историята. The Silent Evolution илюстрира потенциална симбиоза между човека и природната система на подводния свят, така че е важно дали нашите наследици ще имат възможност да се любуват на красивите океански обитатели. Интервю със създателя на проекта – Jason de-Caires Taylor, следва по-надолу...

magnitude, its scope, its uniqueness and the pure magic of its shallow water location in the Caribbean Sea. It also embraces the visitor: the snorkeler and scuba diver can join this underwater realm and experience the work from a new dimension, surrounded by the source of our planet’s life, the sea. For those who cannot, or prefer not to, enter the water, voyages in glass bottomed boats will transport visitors to view the sculptures from above.The Silent Evolution is interactive so people can swim around the sculptures, over the sculptures, explore and observe them. The light changes constantly in the water, new life grows, fish begin to territorialize the space. The sculptures acquire their own life force once submerged, so that the powerful message is that positive human intervention can facilitate the strength and renewal of nature. The location of the sculptures off the shores of Cancun is strategic. Well renowned for its endless facilities and lively atmosphere, as a relatively new city, Cancun is not known for its cultural activities or environ-mental awareness. The Silent Evolution aims to usher in a new age of responsible and sustainable tourism. It hopes to define the region as both progressive and forward-thinking, forming a catalyst of social change. With scientists predicting a permanent demise of 80% our natural coral reefs by 2050, The Silent Evolution il-lustrates a potential symbiotic relationship between man and the life-systems of the underwater world; one that is critical if our grandchildren are to have the opportunity to see these beautiful habitats for themselves. Working alongside creator Jason deCaires Taylor is a team of artists, builders, marine biologists, engineers and scuba divers to complete the various parts of the installation. Тhe interview with Jason deCaires Taylor is following...


Как насърчаваш морските обитатели да се заселват в скулптурите?В момента работя с учени, с който се занимаваме с развъждането на корали. Трябва да се вземеш едни биологичен вид и да използаваш негови калеми, както се прави при растенията, за да се увеличи средната биомаса на рифа. Осигурявайки дупки със съответната форма, диаметър и структура също могат да бъдат използвани за подпомогане развитието на специфични видове като омари и корали.

Откъде взимаш коралите, които ще се заселят в скуплтурите?Скулпутрите са заселени с живи коралови калеми, които са взети от района на рифа, където коралите са били повредени от бури или човешка дейност. Тази техника, добре установена практика в процеса на опазването на рифовете, спасява заплашените корали, като осигурява подходящи нови условия за тях. Малка част от тях са били и изкуствено засадени.

Какъв материал използваш за скулпутрите си?Те са от рH-неутрален бетон (смес от морски цимент, пясък и микро-кварц), подсилен със специална инертна арматура от фибро-стъкло. Някои скулптури има добавени елементи като керамични плочи или стъкло. Всички материали са тествани, преди употреба.

Колко научен е екологичния аспект на проекта?По-голямата част от проучванията за проекта са направени в съдействие с океански биолози от националния морски парк в Мексико, както и Reefball – компания за изкуствени рифове, базирана в САЩ. Много важно за статуите беше,че материалите за тях трябваше да бъдат с подходящ рH-фактор, за да привлекат коралите, също така трябваше да са разгърнати в правилното време на годината, за да съвпаде това с изхвърлянето на хайвера на коралите, както и да бъдат подходящо разположени, така че да привлекат различни морски видове.

Защо използваш човешката тема?Избрах да се фокусирам върху човешките форми,

How are you encouraging marine life to colonize the sculptures?At the moment, I am working with scientists on propagat-ing coral, where you take one species and use ‘cuttings’ like you would with a plant to increase overall biomass of the reef. Providing holes of a certain shape, diameter and texture can also be used to encourage particular species like lobsters and filter feeding corals.

Where do you source the coral for placement within your sculptures?The sculptures are propagated with live coral cuttings taken from areas of the reef system where coral has been damaged by storms or human activity. This tech-nique, a well-established procedure in reef conservation, rescues damaged coral fragments by providing a suit-able new substrate. A small proportion has also been artificially grown.

What materials do you use to build your sculptures?A pH-neutral concrete (a mix of marine grade cement, sand and micro-silica), reinforced with special inert fibre-glass rebar. Some sculptures have additional elements such as ceramic tiles or glass. All materials are tested before use.

How scientific is the environmental aspect of the pro-ject?Much of the research behind the sculptures has been in collaboration with marine biologists from the national marine park here in Mexico and also from Reefball, an artificial reef company based in the US. It is a very im-portant aspect of the sculptures as the materials have to be exactly the right pH-factor to attract corals, deployed at the right time of year to co-inside with coral spawning and of course the exact placement defined, in terms of depth and location as this can attract various types of species.

Why do you use human subject matter? I have chosen to focus on human forms for many rea-


поради много причини. Първо, формата на един обект се променя светкавично под водата и ако в началото започнете с абстрактна идея, всичко ще стане неразпознаваемо много бързо. Също така, искам да покажа как човешката интервенция или взаимодейстиве с природата може да бъде позитивно и постоянно, символ на това как можем да живеем в хармония с природата. Мисля, че трябва да посочим някои от най-важните проблеми в нашите океани към този момент, използвайки човешки форми, така че широката аудитория да се почуства свръзана с тях.

Колко време отнема правенето на една статуя?След като вече имам първоначалната идея, правя рисунки и макети, след това снимам и нанасям снимката на подводен фон, за да видя как изглежда. След това се прави огромно проучване за това как скулптурата ще бъде предпазена на дъното на океана и от какви материали ще бъде конструирана. Избирам статутите в моята работилница и организирам транспортирането им до мястото. Обикновено отнема от 3 до 6 месеца от началото до края.

Как разполагаш статуите по местата им?Зависи от теглото и формата на фигурите, но повечето са разположени чрез кораб и се спускат с кран. Когато ги пуснем във водата, се прикрепят плуващи торби, за да можем да ги повдигнем бавно и да ги поставим в подходящата поза. По-големите фигури са направени от по-малки елементи, които се съединяват и конструират под водата. Използват се винтове, за да се закотвят за дъното на окена. Цялата операция се извършва от екип от десет човека и петима водолази.

Кога ти хрумна идеята за подводен музей?Имах идеята за подводен скулптурен парк още преди осем години, но едва сега успях да я реализирам. Проектът в Гренада има перфектната локация и пълната покрепа на морската общност и правителството. b

текст и интервю Saint Eugeniusфотография Jason deCaires Taylor

sons, firstly the shape of an object is rapidly changed underwater and if you begin with an abstract form it gen-erally becomes completely unrecognizable very quickly. Also, I am trying to portray how human intervention or interaction with nature can be positive and sustainable, an icon of how we can live in a symbiotic relationship with nature. Finally, I believe we have to address some of the crucial problems occurring in our oceans at this moment in time and by using human forms I can connect with a wider audience.

How long does the process of making a piece take?After the initial idea, I develop drawings and models, then photograph and overlay the image on the under-water site photo to see how it looks. A huge amount of research then goes into how the object will be secured to the ocean floor and from what materials they will be constructed. I cast the figures in my workshop and organize transportation to the site. Generally it takes 3-6 months from start to finish.

How do you install the sculptures on site?Depending on the weight and design of the sculptures most are deployed from a vessel with a lifting arm. Once in the water, float bags are attached and the piece(s) can be carefully lifted and moved into the final position. Larger pieces are made in separate units and then con-nected underwater. Anchoring screws are used to con-nect the base of the piece to the ocean substrate. The whole operation can take up to ten crew and five divers.

When did you first have the idea for an underwater mu-seum?I had the idea of an underwater sculpture park for over eight years and finally found an opening. The project in Grenada had the perfect location and support from the diving community and government. b

text and interview Saint Eugeniusphotography Jason deCaires Taylor

MEANSTREAM62 62

MEANSTREAM 63

SLEEPIN’ CITY

Сигурно познаваш част от сдружение „Плюс” – лесно е да ги срещнеш в джунглата на столицата. Това са Ани Благова, Мирослав Христов, Антон Цанев, Марина Желева, Рада Матева, Яна Пункина и Лидия Каменова – група млади журналисти, писатели, рекламисти, социолози, режисьор и скулптор, които, въпреки разнородното си минало и интереси, са обединени от идеята за изкуство в публичното пространство. Въпреки че темата за изкуство в градската среда не е нова, опитите за реализиране на подобни проекти в България напоследък бележат известен прогрес, което, освен че може да ни радва, говори и за дългоочакваното 20-годишно съзряване за съзнателното възприемане на заобикалящата ни среда. „Плюс” определят дейността си като „обживяване на градската среда чрез художествени намеси, градски изследвания, създаване на временни и постоянни художествени публични пространства, които подобряват градската среда и развиват връзката между нея и обитателите й”. Като алтернатива на колективната безотговорност към публичното пространство, „Плюс” се интересуват от начините, по които промяната във външната среда резонира върху индивидуалното състояние на нейните обитатели. Те вярват, че една арт-иницатива в градска среда може да заздрави социалните връзки и да даде поле за размисъл. Градските обекти, които са износени и изпразнени от художествен смисъл, придобиват ново значение, когато са поставени извън конекста на обичайната си прагматична функция. През 2009 те реализират първия си проект Milk – реновиране и декориране на фасадата на Детска млечна кухня и социален център в кв. Младост 1 с улични рисунки. Фокусът на експеримента е уличното изкуство като алтернатива на рекламата за обживяване на градската среда. В контекста на традиционните социални бариери в общността –

63

липсата на сплотеност, новодошлите или т.нар. пришълци, неяснотата около собствеността на жилищата и малката вероятност хората да се организират проактивно, проектът изследва дали визуалната промяна в средата ще повлияе като социален лубрикант. Изследването съдържа и обстойна социологическа част, където основната причина, изтъквана от респондентите, е че рисунките създават благоприятна атмосфера и влияят положително, за разлика от натрапливото присъствие на рекламата. Последният им проект Sleeping City е еднодневна градска акция (случила се на 6 май 2011) и част от проекта „Изкуство на градската намеса“ на Института за съвременно изкуство, София. Sleeping City провокира промяна във възприемането на традиционните градски атрибути – паметници и бюстове на революционери и писатели, решетки, стълби, пейки и мостове, съединяващи двата бряга на Перловската река, огради, чешми, контейнери за смет, бездомни кучета и т.н. Какво се случва, когато не обръщаме внимание на средата около нас, когато я възприемаме като статична и няма? От обичайни предмети за екплоатация, които хората безмилостно амортизират, те се превръщат в обекти, които заявяват желание: да бъдат оставени на мира. Поне за малко градската среда иска да забрави за шума, врявата, алармите, сирените, виковете и капризите на своите обитатели. Дали самата среда не се е отегчила? Разбира се. На нея й е омръзнало от нас. От това да й повтарят, че се налага да я променят, преустрояват, газифицират, джентрифицират, санират и т.н. Средата около нас се нуждае от почивка. Затова престанете да се правите на нейни шефове и замълчете. Тя има нужда от сън. b

текст Saint Eugeniusфотография “Плюс”


DAS BULGARISCHE MODELL

Изследвайки самобитното архитектурно наследство, особено от последните 20 години, Ясен Марков и Йово Панчев дестилират и кристализират универсален репертоар от стратегии и комбинации на архитектурния дизайн. Това е Българският Модел. Тази конституция на дизайна е валидна на всяка територия, във всеки мащаб и във всеки период от историята. Българският модел показва около 20 проекта на мечтите, създадени спрямо дефинираните правила на дизайна и визуални норми. На базата на 20 видеоинтервюта с някои от най-влиятелните и популярни български личности, Ясен Марков създава индивидуални архитектурни проекти за всеки събеседник, като материализира неговите/нейните мечти, предпочитания и вкус. Около 20 пикселни визуализации превъплъщават идеите и мечтите на някои от най-видните българи дестилирайки автентичния Български Модел. Арх. Марков е учил екология в София и архитектура в Щутгарт. В момента е творчески директор на фирма 2М Проект и работи по проекти за съвременни софийски модели жилищна архитектура, адекватни на глобалната финансова и екологична ситуация. В състоянието на икономическа, енергийна и екологична криза, когато архитектурата е изправена пред баустоп, те откриват Българския Модел – диво архитектурно животно, в кървава схватка с клишета и норми, в триумфалния си марш към autarkie. Нито един архитект не съумя да чертае по-бързо, нито един предприемач не успя да строи по-бързо, всички, дори и Кризата претърпяха поражение пред Българският Модел. Във времена, в които все повече внимание се отделя на фигурата на оff-архитекта, Марков/Панчев фокусират отново върху архитектурата, и то върху архитектура, незабелязана досега от архитекта. Българският модел е една архитектурна съкровищница пълна със стратегии за адекватно

поведение в кризисни ситуации или кризисни прояви на архитектурата. Архитектурната продукция в България се е случвала винаги в един контекст на някакъв вид криза, някакъв осезаем или не-веднага дефицит. Постоянството на кризата в България не е макроиконимически феномен, то е манталитетна доминанта. Архитектурните механизми и стратегии еволюират през вековете, достигат перфекция, и паралелно с консолидирането на кризата като естествена част от живота, образуват една чудовищна институция, едно всемогъщо същество – Българският Модел. Колкото и впечатляващ да остава в своята монолитност и цялостност, Марков/Панчев “зуумват” отвъд монументалната му, непроницаема обвивка. Следите, които оставя Българският Модел след себе си, са архитектури с мелодично-повествователен характер, с непринудена и оригинална експресивност. И точно защото комбинацията калейдоскоп от форми и цветове на локален фон – успешна кризисна политика в глобален мащаб звучи неловко и абсурдно, Марков/Панчев се отправят по следите на “Българският Модел” и започват изследване на неговия произход. Първо те намират, картографират и категоризират откритията (детайли, фрагменти, архитектури). Подреждат ги в перспектива или в исторически траектории, като скоро се появява и въпросът за произхода на Българския Модел. След като идентифицират симптомите на Българският модел, Марков/Панчев се опитват да идентифицират причините за възникването на този механизъм. Според Марков става дума за появата на една независима визуално-повествователна архитектура, която е породена от “state of emergency” присъща за една криза. b

текст Saint Eugeniusфотография, визуализации Ясен Марков


КРИСТИАН МИЛАТИНОВ


ДЕНДИ


ЛИЛЯНА ГЕРГИШАНОВА


КАЛИН ВРАЧАНСКИ


ОТЕЦ ИВАН


ТАНЯ КОСТАДИНОВА


ИРИНА ФЛОРИН


ЯВОР ГЪРДЕВ


ДОБИ


ЛЮБЕН ДИЛОВ–СИН


ИРИНА СТЕФАНОВА


ИРМЕНА ЧИЧИКОВА


МИЛА МИХОВА


БЕЛОСЛАВА


ИВАН БАНДЕРОЛА


МАГДАЛЕНА МАЛЕЕВА


ИВАН МУДОВ


СТЕФАН КАРЧЕВ


СВЕТЛИН ИЛЧЕВ


ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН


ВЕСЕЛИНА САРИЕВА


ВИКТОР ИЛИЕВ


THE WITNESS

Да израстнеш зад погрешната страна на стената за някои може да означава ослепяване. Всичко,

което е зад нея изглежда приглушено, невидимо. Реалността е просто заместител, предлаган от съответните органи, маркираща преминаването

нa дните, докато превръщащи се в години. Ето защо Winkler + Noah са избрали символично да

портретират 20 незрящи млади хора на двайсет, снимайки лицата им в близък план, когато очите

им са покрити от бяла патина, която прави виждането на света невъзможно... b

текст Saint Eugenius фотография Winkler + Noah


THE WITNESS

Growing up on the wrong side of the wall might mean becoming blind. Everything that is behind it seems muf-fled and invisible. The reality is just a surrogate offered by the authorities, and it marks the passing by days till they become years. This is why Winkler + Noah have chosen to portray symbolically 20 blind young people in their twenties, photographed in a tight close up of their faces, where the eyes are as if covered up by a white patina that makes impossible the vision of the world... The Witness. b

text Saint Eugenius photography Winkler + Noah

MEANSTREAM136

MEANSTREAM

meanstream

е антипод на мейнстрийм сцената, още една стъпка встрани от нея. meanstream e посветен на изкуството във всички му форми и метаморфози – изкуство, споделено като преживяване, както от утвърдени, така и от неизвестни артисти. mean-stream чертае граници, само за да ги прекрачва. ние обичаме изкуството, но по един не-снобски начин.

meanstream редакция

главен редактор st. eugenius, [email protected]

редакторstranski, [email protected]

графичен дизайнst. eugenius, [email protected]

уеб дизайнпьотр, [email protected]

фотографияfucsia werk, [email protected]

www

.meanstream.info

.facebook.com/meanstream

.twitter.com/mean_stream

.issue.com/meanstream

meanstream

is the antipode of the mainstream, another step out of it. meanstream is dedicated to art in all of its various forms. the promotion of all alternative art means promoting work from established and emerging artists together which is the goal of the “mean”. that’s why meanstream is pure spirit of stream idealism or just another life lesson of draw-ing no boundaries. we love art, in a way of non-snob.

meanstream editorial

editor in chiefst. eugenius, [email protected]

editorstranski, [email protected]

graphic designst. eugenius, [email protected]

web designpyotr, [email protected]

photographyfucsia werk, [email protected]

www

.meanstream.info

.facebook.com/meanstream

.twitter.com/mean_stream

.issue.com/meanstream

MEANSTREAM 137

предложения

meanstream ще разгледа получените предложенията – моля, обърнете внимание на спецификациите, които следват по-долу. всички предложения трябва да бъдат изпратени по e-mail на адрес: [email protected]

I. за да представите фотографии/творческо портфолио, моля изпратете...1. портфолио – до 15 снимки в – jpg, 300 dpi, макс. 800 pix във височина2. заглавие на портфолиото3. творческо позиция в работата – описваща портфолиото в по-голяма дълбочина4. творческа биография – кратка биография за автора и кариерата му

II. за да представите писмени работи, свързани с фотография, изкуството, музика, кино, театър, поезия, дизайн, моля изпратете...1. писмена работа – статия, интервю, анализ, поема, история и т.н.2. заглавие на творбата 3. творческа биография – кратка биография за автора и кариерата му

кой може да предлага творби до meanstream?

всички аматьори и професионални фотографи, художници, писатели, поети, музиканти, дизайнери могат да предлагатт творби си за публикация в meanstream. правете го толкова често, колкото искате. ние търсим само оригинални произведения на изкуството.

submissions

meanstream will consider submissions – please ad here to the submission specifications below. all submissions should be sent via e-mail to: [email protected]

I. to submit a photos/art portfolio, please send:1. portfolio – up to 15 pictures in – jpg, 300 dpi, max. 800 pix in height2. title of portfolio3. artist statement on the work – describing the portfolio in greater depth4. artist bio – a short bio about yourself and your career

II. to submit photo, art, music, movie, theatre, poetry, de-sign-related written work, please send:1. written piece – the articlе, interview, story, etc. itself2. title of piece3. artist bio – a short bio about yourself and your career

who may submit work to meanstream?

all amateur and professional photographers, artists, writ-ers, poets, musicians, designers are encouraged to submit their work to meanstream. you may submit as often as you like. we are looking for original photography, writings and artwork.

SUBMISSIONS

MEANSTREAM138

условия за ползване

работи, публикувани в meanstream са собственост на съответните им автори. нито една от работите не може да бъдат изтегляна, продавана, печатана, манипулирана, разпространявана или използвана под каквато и да е друга форма, без предварително писмено разрешение от притежателя на авторското право.

работите, публикувани в meanstream са защитени от вътрешните и международни закони за авторското право и не се считат за обществено достояние. meanstream не носи правна отговорност за работите на своите сътрудници. всички творби представени за публикация в meanstream, трябва да бъдaт единствена, оригинална собственост на сътрудника/ците.

предлагайки работи за публикуване в meanstream, вие упълномощявате meanstream с неекзсклузивен лиценз за използване на работите в предоставения им вид, при условие че са подходящо оразмерени, за да паснат на формата на meanstream, в периода на съществуване на meanstream.

ако поради някаква причина искате вашите работи да бъдат премахнати от meanstream, ние ще направим всичко възможно, за да го направим. mean-stream и съдържанието му са защитени в световен мащаб чрез авторското право и сродните права на интелектуалната собственост.

потребителите са свободни да изтеглят, използват и разпространяват meanstream, при условие, че не променят или оспорват съдържанието или авторските му права. meanstream или съдържанието му – такова, каквото е или комбинирано по какъвто и да е друг начин – не могат да се продават с

terms of use

works published on meanstream are property of their re-spective artists. none of the works may be downloaded, stored, printed, manipulated, distributed, or used in any form without prior written permission from the copyright holder.

works published on meanstream are protected under do-mestic and international copyright laws and are not con-sidered to be public domain. meanstream assumes no le-gal liability whatsoever for the works of its contributors. all works submitted to meanstream must be the sole, original property of the contributor(s), have the appropriate model releases, and cannot interfere with any other publication or company’s publishing rights.

by submitting works for publication in meanstream you are granting meanstream a non-exclusive license to use the work in its submitted form, subject to re-sizing to fit the meanstream’s format, for publication on the meanstream for as long as the meanstream exists.

and also should you, for any reason, wish your artwork to be removed from meanstream, we will make every effort to do so. meanstream and the contents there are protected worldwide by copyright and related intellectual property rights.

users are free to download, use and redistribute mean-stream, provided that they are not modified, and that the copyright and disclaimer notice are not modified. mean-stream or its content – as such or in whatever way com-bined – may not be sold for profit or incorporated in com-mercial documents without the written permission of the

TERMS OF USE

MEANSTREAM 139

TERMS OF USE

цел печалба или да се използват като част от комерсиални проекти, без писменото разрешение на техния автор.

неоторизираното използване на отделни страници, изображения или други елементи на meanstream, в други уеб сайтове, печатни продукти или електронни медии е напълно забранено.

с използването на meanstream, вие заявявате съгласието си с онлайн политиката на meanstream. ако не сте съгласни с тази политика, моля не използвайте meanstream.

meanstream си запазва правото да променя или актуализира тази политика по всяко време, така че е препоръчително посетителите да преглеждат условията за промени. ако продължите да използвате meanstream след публикуването на промени в тези условия, това ще означава, че приемате тези промени.

ако сме използвали работата на автор/артист без неговото разрешение, съжаляваме, но ние наистина сме се опитали да се свържем с вас. в такъв случай, уведомете ни и ние ще направим всичко възможно, за да ви направим щастливи. b

copyright holder.

unauthorized inclusion of single pages, graphics or other components of meanstream in other web sites, print prod-ucts or electronic media is prohibited.

by using meanstream, you signify your acceptance of the meanstream online policy. if you do not agree to this poli-cy, please do not use meanstream.

meanstream reserves the right to modify, alter or otherwise update this policy at any time, so visitors are encouraged to review this policy from time to time. your continued use of the meanstream following the posting of changes to these terms will mean you accept those changes. аll cop-yright remain that of the holder, every effort was made to contact every author or artist.

if we have used your work without asking you, we are very sorry, we really did try to contact you. let us know and we’ll do our best to make you happy. b

parallel universes

Documents