Камен Каменов

ПОВЕДЕНИЕ И СТРАТЕГИЯ

В УПРАВЛЕНИЕТО

Учебно помагало

1

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. Сигнали и поведение в управлението 4

2. Контролираното връщане назад – Компонент на

стратегическото поведение 15

3.  Задания за Курсови проекти и Упражнения в

семинарите 22

2

Предлаганото учебно помагало може да се използва от студентите

при воденето на семинарни занятия по управленски дисциплини. Основно

е ориентирано към проблемите, свързани с промяната и приспособяването

във фирмите и организациите като част от стратегическото им поведение.

Дискусионните моменти по въпросите за сигналите и поведението в

управлението и теорията за контролираното връщане назад могат да

провокират у студентите творчески изяви при разработването на доклади,

реферати и есета.

3

1. СИГНАЛИ И ПОВЕДЕНИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО

След като е създала човека, природата като мъдър творец му е осигурила и

механизми за защита и приспособяване. Това са естествените сигнали, които той получава – задаващата се буря се предшества от гръм и падане на налягането, преди да нападне, звярът ръмжи, кучето лае, а болният организъм има достатъчно симптоми за нарушеното равновесие в него. Дали в отношенията “човек-човек” и по-конкретно при управлението на хора и общности не съществуват също сигнали, които биха предотвратили немалко отрицателни последици от редица управленски решения. Нелогично би било да няма такива, но друг е въпроса, че освен естествени, тези сигнали могат да бъдат съзнателно организирани и насочвани, което поражда проблемите за начина на тяхната организация и разпознаване. Практиката засега като че ли изпреварва теорията и особено политиците умело се ползват от предимствата на сигналното поведение. Теоретичните изследвания в тази насока и тяхното прилагане в практиката могат да олекотят от излишна бюрокрация управленския процес и да повишат неговата ефективност.

х х х

Не са редки случаите, когато политици и държавници определят дадено събитие като ясен сигнал за нещо. Или в случая дипломацията и преговорите се изместват от конкретното действие – сигнала. Трансформирането на действието в сигнал обаче не става без предварителното съобразяване с това, че то ще бъде забелязано и взето под внимание от другата страна – едната, която извършва действието и желае то да се забележи като такова, т.е. дава сигнала и другата, която трябва да получи информация за действието и съответно оцени. Чрез сигнала (действието ) се изразява на практика съответно отношение. То може да бъде както позитивно, така и негативно, от гледна точка на страната, извършваща действието. Друг е въпроса, че ответната страна може да го приеме буквално, както и с обратен знак – позитивното за негативно и обратно. Не са редки случаите, когато сигнала, който се изпраща към другата страна, в практиката се определя и като “ясен знак за нещо”, т.е. поставя се равенство между сигнал и знак. Без да се влиза в спор за практическото отъждествяване на двете понятия от гледна точка на семантиката, уместно е да се отбележи, че от управленска гледна точка по-ясен смисъл има понятието сигнал. Чрез него се дава по-голяма целенасоченост на действието, докато знака се отъждествява с известна пасивност на самото действие. Или сигнала провокира забелязване, докато знака очаква такова, т.е. сигнала съдържа в себе си повече динамика, докато знака се свързва с определена статика. Връзката между страната, изпращаща сигнала и тази, към която е насочен, може да се илюстрира със следващата схема:

4

Схема № 1

Сигнал и връзка между страните

Сигнал Страна – подател на Реакция сигнала или знака Страна - получател (адресат) Знак

На знака (очакващ забелязване)

На сигнала (провокиращ забелязване)

За да се говори за сигнали и съответно поведение в управлението, могат да се дефинират следните по-важни причини:

П ъ р в о, даването на сигнал за нещо означава, че предварително е направен анализ и оценка на действието, т.е. пресметнато е от ръководителя или екипа, че конкретното действие може да предизвика ответна реакция от страната, към която е насочено (адресата);

В т о р о, чрез сигнала се формира поведение както в неговия източник, така и в адресата – в първия случай се касае за определени намерения, а във втория – за получаване на информация за тях, като ответна реакция на получателя. На тази основа се формират и определени отношения между страните;

Т р е т о, сигналът е форма на управленска реакция (за него е нужно съответно решение) и като такава той измества на определен етап преговорите в частта за тяхната предварителна подготовка. Друг е въпроса, че той може да послужи като основание за водене на преговори;

Ч е т в ъ р т о, като специфична форма на управленска реакция, сигналът не ангажира с определени действия страната, която го изпраща. В този смисъл, чрез него се търси обратна връзка за очакванията, които има изпращащата го страна от поведението на тези, към които е насочен;

П е т о, сигналът обикновено е целенасочен, т.е. насочен е към определен адресат, въпреки, че може да съществуват сигнали, чрез които да се демонстрира определено поведение, без да е конкретно ориентирано. Обикновено с тях се показва отвореност за диалог с повече партньори, като се очертават предварителни собствени позиции.

Сигналите могат да бъдат съзнателно организирани и случайни. Първите са с по-голяма целенасоченост, докато вторите могат да възникнат съвсем спонтанно. Поради това при съзнателно организираните сигнали може да се упражнява контрол върху процеса на тяхното разпространяване и насочване, докато при случайните се разчита повече на информацията от обратната връзка за ответната на тях реакция. И едните, и другите обаче могат да предизвикат различни отношения. Възможно е също да няма реакция, което означава, че адресата, към който са насочени сигналите или не е разбрал тяхното съдържание, или не проявява интерес

5

за вземане на отношение по тях. В следващата таблица са показани възможните реакции на сигналите.

Табл. № 1

Сигнали и отношения

РеакцияВидСигнал

Положителна Отрицателна Липса на реакция

Съзнателно организиран Х Х Х

Случаен Х Х Х

Обикновено, при съзнателно организираните сигнали очакванията са за положителна или отрицателна реакция, докато при случайните са възможни с равна вероятност и трите варианта. При съзнателно организираните сигнали обаче е възможно страната, която го излъчва, да го оценява положително, но ответната да го приема отрицателно и обратното. Възможните варианти могат да се проследят от следващата таблица:

Табл. № 2 Оценка на сигнала

Получател на сигнала (оценка)Източникна сигнала(оценка)

Положителнаоценка

Отрицателна оценка

Липса на оценка

Положителна

Отрицателна

Логично би било, че когато източника на сигнала го оценява положително, такава да бъде и ответната реакция, подобен е и случая с отрицателната оценка на страната, която го изпраща. Интерес обаче представляват случаите, когато има разминаване в оценките на източника и получателя. Например, очакванията на изпращащата страна са положителни, а в действителност реакцията на

6

получателя е отрицателна. Същото важи и при отрицателната оценка. Причините за това разминаване могат да се търсят в няколко посоки: - неправилна оценка на действието на страната, която изпраща сигнала от гледна точка на поведението на адресата. Или очакванията на изпращащата страна са едни, а реакцията на получателя – друга. Това може да се получи само при съзнателно организираните сигнали и говори за недостатъчен анализ и оценка на поведението на адресата преди изпращането на сигнали. В случая сигналът не е изпълнил предназначението си от гледна точка на очакванията на подателя, но и при тази ситуация могат да се направят съответни изводи, ако се анализира самата технология на организирането на сигнала и поведението на страната, към която е насочен. - липса на подготвеност (или наличието на такава) и от двете страни за оценка на стратегическия дивидент от ситуацията в момента. Ако се разсъждава конюнктурно и от двете страни могат да се допуснат грешки, както при организирането на сигнала, така и при неговото оценяване. В обратния случай, когато е налице необходимата подготовка, може да се оцени стратегическата роля на поведението в момента. Схематично различията в оценката на сигналите може да се представи така:

Схема № 2

Различия в оценката на сигналите

7

Вид сигнал

Положителен Отрицателен

Поведение на получателя

Поведение на получателя

Стратегическо Конюнктурно Стратегическо Конюнктурно

Оценка на сигнала

Оценка на сигнала

Оценка на сигнала

Оценка на сигнала

Положителна

Отрицателна

Положителна

Отрицателна жи

Положителна

Огрицателна

На практика стратегическото поведение на получателя може да доведе до различия в оценките на сигнала. Или умението как да се постъпи сега, за да се успее в бъдеще изисква не буквалното приемане на ситуацията в момента, а предвиждане насочеността на нейната промяна във времето. Още повече, това се налага от факта, че в условията на конкурентната борба не се изключва възможността страната, която изпраща сигналите да влага в тях замисъл на дезинформация, т.е. да се провери реакцията на получателя и оцени неговото поведение.

Чрез поведението си в личния живот и на работното място всеки излъчва сигнали. Това могат да бъдат изразени становища, предприети действия или бездействия и т.н. Всяка личност е източник и адресат на сигнали. Това важи и за групите в управлението като формирования от личности с различни ценностни системи. За да се направи пълноценен анализ на сигналите, е необходимо да се разбере логиката на тяхното проявление. За разсъждения в тази насока може да ни помогне следващата схема: Схема № 3

Анализ на сигнала от гледна точка на личността

Личността като:

Източник на Адресат на сигнала сигнала

8

Съответствие на сигнала на действителна-

та ситуация

Мотиви за сигнала и очакван резултат

Насоченост на сигнала

Вид на сигнала – случаен или съзнателно организиран

Форми за проявление на сигнала

Цел на сигнала

Вид на сигнала

Време (период) на

действие

Очаквани резултати

Форма на сигнала

За да се разбере логиката на проявление на сигнала от гледна точка на личността трябва да се съпоставят както излъчваните от нея сигнали, така и насочваните към нея. В случая става въпрос за съзнателно организираните. Ако се вземат сигнали с конкретно наименование и съдържание, може да се открие определена причинно-следствена връзка на тяхното формиране. Това е така, защото всяка личност малко или много изразява отношение към другите, като и провокира такова към себе си. Например доларът се качва или пада чрез изявления на отделни личности. Потвърждение на това е изявлението на Джорж Сорос, че “след като станах известен човек мога да влияя върху пазара с думите си”. В продължение на тези мисли може да се приеме, че такива личности са също обект (адресат) на насочени сигнали, за да се провокира тяхното мнение. При подобни случаи дори стратегията на мълчанието може да се окаже сигнал за нещо.

Що се касае за групите и организациите като източник и адресат на сигнали, освен изявлението на техни упълномощени представители, най-често като източник на сигнали се използват резултатите от тяхното поведение или анализа на реда (технологията) за тяхното осигуряване. В зависимост от мястото си в конкретната среда (бизнес, социална и т.н.) и от характера и съдържанието на излъчваните сигнали те са и съответстващ адресат за насочване на такива.

Важно значение за използването на сигналите в управлението има начина на тяхното организиране. Като основни моменти в този процес могат да се посочат: - мотив на личността, групата, организацията – това е важно, за да се определи смисъла от сигнала. Най-често мотивът за съответния сигнал се свързва с водената политика, а когато се касае за личността, това е проява на стратегическо поведение. Всъщност с мотива се слага началото на процеса на организирането на сигнала.

- цел - след като е дефинирана потребността от сигнала, се формулира и целта, която има конкретно съдържание. Целите могат да бъдат различни – от стремеж към коригиране на определени страни в отношенията, до сериозно предупреждение за евентуални негативни последици, ако не настъпят съществени промени в отношенията. В други случаи целите могат да са свързани с утвърждаване на вече установените отношения между страните и тяхното разширяване. Без ясно определена цел, макар и съзнателно организиран, сигналът може да има ефекта на случаен.

- вид – той се определя от характера на целите . За това може да бъде както с положително, така и с отрицателно съдържание. Видът на сигнала трябва да се свърже обезателно с развитието на ситуацията във времето. От тази гледна точка може да се приеме, че от гледна точка на оперативните резултати сигналът е подходящ като вид предупреждение, но за стратегически дивиденти (ако се търсят такива), би следвало вида на сигнала да бъде с положително съдържание.

- форма – след определянето на вида се избира и съответната форма. Това може да бъде политическа реч, публикация в печата или друга форма на изявление в медиите и т.н. Изборът на подходяща форма за разпространение на сигнала е с важно значение за неговото вярно насочване.

- очакван резултат - прогнозната оценка на резултата от сигнала е с важно значение за реализацията на създадената организация. При очаквани съществени резултати обикновено се упражнява и по-ефективен контрол както на процеса на организиране, така и на проявлението на действието на сигнала.

Както за източника на сигнала важно значение има неговото организиране, така за получателя (адресата) от значение е умението да се разпознават сигналите. Най-добрият вариант е да се познават мотивите и логиката на организиране, но

9

това не винаги е възможно. За това като подходящи действия на адресата могат да се посочат:

- съпоставяне на сигнала с наблюдаваните симптоми до момента. Откриването на евентуални различия подсказва, че чрез сигнала се цели евентуална промяна в досегашните отношения. Дори при традиционно установени добри отношения между страните един сигнал със съвсем незначителни нюанси на отклонение от наблюдаваните до момента симптоми, може да подсказва желание за промяна в отношенията.

- преценяване на плюсовете и минусите от промяна на досегашното поведение, при което евентуално да не се реагира на сигнала. Не са редки случаите, когато първите реакции на сигнала са пристрастни и по-голямата емоционалност може да замъгли вярната оценка. За това умението за известно изчакване на реакцията на сигнала с цел елиминирането на емоционалната оценка, трябва да се съчетае с подходящия срок, след което би било безсмислено да се изразява отношение, т.е. важно е да се улучи “хармонията на момента” за реакция.

- анализиране поведението на другите страни, имащи отношение към сигнала. Като подход е с голям потенциал за получаване на допълнителна информация във връзка с конкретната реакция на сигнала. В това отношение богат източник на примери е водената външна политика на страната ни през последните години. Определени реакции (войната в Ирак, имунитета на американските войници и др.) като решения от стратегическо значение могат да се докажат само във времето, независимо от различия в поведението спрямо други страни на сигналите, давани от външни сили.

- дефиниране на интереса от реакция на сигнала. Не са редки случаите, когато определени реакции са резултат от действието на инерционни сили във водената политика или са плод на “сляпо” подражание. И в двата случая само поради случайност са евентуалните положителни резултати от реакцията. Да се прояви подходящо поведение е въпрос на преценка, в която трябва да се търси отговор на три конкретни въпроса – защо да се реагира? Кога да се реагира? Как да се реагира? Разбира се, че отрицателният отговор на първия въпрос обезсмисля другите два.

Сигналите в управлението и тяхното използване за формиране на поведение на практика урежда отношения между страните. Това е така, ако на съответния сигнал е налице и съответна реакция. Различното от традиционните форми на управленски отношения е, че сигналът може да се разглежда като “мека” форма за уреждане на отношенията. “Твърдата” форма са различните ултимативни и декларативни решения. Например, очаква се посещение на ръководителя “Х” в едно от поделенията на фирма “У”, но вместо него (за втори път) идва негов заместник. Това е сигнал, че първият не държи достатъчно много и има някакви причини. Твърдата форма е като се знае какъв е проблемът в поделението, да се вземе съответно решение и да се наложи като мярка за отношение и поведение. Независимо от това, дали става въпрос за сигнали в политиката, бизнеса или между отделните личности, чрез тях на практика се уреждат отношения или поне стремежа е за това. Възникването на отношения между страните се свързва и с конкретни резултати. Схемата на тази връзка е следната:

10

Схема № 4

Сигнали – отношения – резултати

О т н о ш е н и я Р е з у л т а т иОтношения

Вид конструктивни положителни

Организи- ране деструктивни отрицателни Насочване

Липса на резул- тати

Конструктивният характер на отношенията между страните обикновено се поддържа на практика от подаването на определен вид сигнали, които от една страна текущо потвърждават това, а от друга регулират евентуални отклонения. Така например в Кодекса на труда е записано, че “синдикалните организации имат сигнална функция”. Чрез нея именно се регулират възникналите отклонения в отношенията между работници и работодатели. За разлика от този вид сигнали между личностите, групите и организациите съществува един друг, който се свързва с доносите и неконтролираните слухове. Те са в основата на деструктивните отношения и отрицателните резултати. Така, че мястото на сигналите в уреждането на отношенията между страните може да се търси в границите от добронамереността до измамата.

Определено място при уреждането на отношенията между страните имат и така наречените противоречиви сигнали. Те могат да произтичат от отделни личности, при речи на политици, от институции и т.н. Група сигнали може да се оцени като противоречиви само от адресата – страната, към която са насочени сигналите или страната, която се интересува от тях. За източника на сигналите обикновено те са свързани помежду си и представляват част от водената политика. Противоречивата оценка на сигналите се свързва с промяната и по-конкретно:

- промяна в позициите на страните. Обикновено източника на сигнали следва стъпките на набелязаната политика, която не винаги може да бъде напълно позната или разгадана от другата страна (адресата). При подобна ситуация нарушаването на очакваната логика на характера, вида и периода на подаването на сигнали може да се приеме като противоречивост. Противоречивостта обаче за адресата може да представлява ред за източника.

- промяна в поведението на получателя на сигнала под въздействието на външни сили. Обикновено това е процес, който протича във времето. Именно през периода на приемане или отхвърляне на външното влияние (въздействие), сигналите, които се получават може да се приемат като противоречиви. Това е

11

С и г н а л

резултат не толкова на характера и съдържанието на самите сигнали, колкото на неустановените позиции на получателя.

- с действието на вътрешни сили за промени. Те могат да бъдат насочени към структурни, технологични или поведенчески промени. При всяка една от тях е възможна промяна и в начина на възприемане на сигналите отвън, което може да адресира една част от тях, която не е в съответствие с характера на промените, към групата на противоречивите.

Независимо от това, какви сили за промяна са действали (вътрешни или външни) появата на противоречиви сигнали означава, че са настъпили съществени различия между страните.

За да се разбере по-пълно логиката на възникването и насочването на сигналите, определено значение има тяхното съпоставяне със симптомите. Симптоматиката в медицината изследва признаците, по които се различават и установяват различни заболявания на човешкия организъм. Известно е, че един симптом може да бъде следствие на различни причини (заболявания), както и различни причини (заболявания) да се проявят (установят) чрез един симптом. Симптомът при болния организъм изпълнява ролята на сигнал за неговото състояние. Той се проявява без да е съзнателно организиран. За разлика от него в обществените системи значение имат съзнателно-организираните сигнали, тъй като те могат да влияят на протичането на управленските процеси. Но и тук са налице симптоми, които могат да се открият и чрез които да се направят съответни изводи за наблюдавания обект. За такива могат да послужат поведението и реда за получаване на резултатите. Или без да са налице съзнателно организирани сигнали, ако се осигури информация в двете направления, тя може да послужи като симптом за определено състояние на наблюдавания обект. Такива симптоми могат да бъдат съкращенията на персонала (или набирането на нов персонал), ограничаването на социалните придобивки (или увеличаването на социалните придобивки), съкращаването на инвестициите (или увеличаването на инвестициите) и др. Общото между симптома и сигнала народът добре го е уловил в мъдростта, че “пари и кашлица трудно се скриват”. Таблицата на следващата страница може да даде по-ясно общото и различното между симптома и сигнала. Единственото различие между сигнала и симптома е това, че симптомът не може да бъде съзнателно организиран, т.е. той е естествено проявление на състоянието на организма. По-важна тук е аналогията, че както болният организъм дава достатъчно сигнали за състоянието си, така и обществената система излъчва разнообразие от сигнали. Важно е да се открият и да се реагира навреме. Така могат да бъдат предотвратени не малко обществени кризи и катаклизми, стига да е налице добра воля за това.

На фона на световните глобални процеси сигналите и поведението в управлението са още по-добре открояващи се. Само изброяването на някои от по-важните може да послужи като основание за световна обществена реакция. Например: - явното налагане на поведение със сила от страна на великите държави поражда скрита съпротива, която е не по-малко опасна в началото на ХХІ век; - ресурсното изчерпване на планетата, поради острата пазарна конкуренция и непрекъснатото увеличаване на темповете на производството, създава както социални конфликти, така и нарушаване на природното равновесие;

12

Табл. № 3

Сигнал и симптом - общо и различно

Сигнал (симптом)

ХарактеристикаСИГНАЛ СИМПТОМ

1. Различни причини – една форма на проявление

2. Една причина – различни форми на проявление

3. Една причина – една форма на проявление

4. Съзнателно организиран

5. Проявява се без да е съзнателно организиран

Х

Х

Х

Х

Х

Х

Х

Х

Х

Х

- ширещият се глад и мизерия (според световната статистика близо 75 % от човечеството води борба за оцеляване за сметка на натрупване на огромни богатства в останалите 25 %) ; - природните катаклизми като все по-ясно доказателство за хищническото отношение към природата и следствие от водените военни конфликти. Не са нужни нито някакъв професионализъм или познания, за да се уловят тези сигнали като част от ежедневието. Усещането за тях става все по-осезаемо, дори на моменти се превръща в проблем за нормалното съществуване на хората.

Може би в началото на ХХІ век е необходима и нова философия за управлението. Досегашното м а н д а т н о у п р а в л е н с к о м и с л е н е (основано на партийния принцип на управление) е изградено на основата на острата конкурентна борба и непрекъснатия растеж. Глобалните проблеми, които се очертават в началото на този век, могат да наложат друга философия.. Може би е назряло времето да се разработи и практически осмисли една нова теория, условно наречена “ т е о р и я з а к о н т р о л и р а н о т о в р ъ щ а н е н а з а д”, която да обоснове определени корекции в политическите намерения, стопанството и бизнеса. Естествен е въпроса – не противоречи ли това на пазарните механизми на управление? Да, противоречи, но на техните най-остри, крайни форми, когато за да оцелееш на пазара, трябва да “ликвидираш” конкурента. И в крайна сметка защо трябва да се приема, че точно такъв тип пазарни механизми балансират най-добре

13

световното стопанство. Процесите на глобализация са в пълно съответствие с теорията за контролираното връщане назад (разбира се, ако се провеждат в интерес на обществото, а не на определени сили). Чрез тях могат да се направят много съществени корекции в световното стопанство, за които отдавна има достатъчно сигнали, че нарушават неговото равновесие. Именно на основата на глобализацията може да се въведе и контролирания растеж, който включва и връщане назад. Това не означава отричане на човешкия прогрес, а неговото регулиране с цел осигуряване на по-стабилни темпове. При това взаимодействие между човека и природата като че ли все по-ясно се очертава потребността, че са необходими и моменти, в които природата да си “отдъхне” от прекомерната човешка активност. Това не е връщане назад, а разумно отношение към средата, в която човечеството съществува и би било нелепо да попадне в капана или да се самоликвидира от собствения си прогрес.

Сигналното управление в условията на глобализацията ще наложи преосмисляне на логиката на сегашното мандатно управленско мислене. Най-малкото, което ще се промени е вграждането на водената управленска политика, като компонент на една по-обща политика, където националните интереси ще се синтезират в цели на глобалното, а не на националното развитие.Глобалните регулативни механизми ще позволят и вземането на по-добри управленски решения във връзка с пазарите и ресурсите. Острите форми на конкуренция би следвало да отстъпят място на по-меките, където такива стратегии като “стратегическите измами” ще се изместят от стратегии, свързани с координацията и балансирания растеж. Разбира се, че тези процеси ще се свържат и с нов тип структури, а съществуващите сега световни организации или ще изчезнат като такива, или функционално ще се преструктурират.

Х Х Х

В заключение вместо изводи може да се постави въпроса – има ли място в управленската теория за едно ново направление, за сега наречено сигнално управление (сигнален мениджмънт)? Едва ли в изложението до тук се съдържа пълния отговор на този въпрос. Беше направен обаче опит да се тръгне от онова, което вече практиката използва успешно и да се създаде едно теоретично осветляване на опита с елементи на обобщаване и развитие. Ясно осъзнавайки, че когато се търси място сред вече утвърдени теоретични постановки, трябват сериозни обосновки, затова смятам написаното само като едно начало. Дали ще има развитие, зависи не само от личните усилия на автора, но и на всички онези, които с позиции и становища приемат, отрекат или доразвият споделената идея.

14

2. Контролираното връщане назад – компонент на стратегическото поведение.

В живота е по-добре да знаешзащо се връщаш назад, отколкотода не знаеш защо бързаш напред.

Авторът

Когато всички и в личен и групов план се интересуват от успеха, да се говори за връщане назад е най-малкото странно. Но все пак, за да може да се мотивира такова странно поведение, не може да се мине и без дефинирането на философията на успеха. Това, което би могло да се приеме в най-общ план е, че успеха е субективно възприятие на определено състояние на личността. В него могат да се включат състоянието на духа и начина на възприемане от околните. Или успеха е свързан със самосъзнанието, т.е. способността на човек да мисли и разсъждава за собственото си поведение и да прави преценка за отношението на другите към него. Много често между представите за собственото аз и начините, по които се възприема личността от външния свят, има разминаване – едни са представите на “Аз”-а, други са оценките от вън. Затова, когато се говори за успеха в личен план логично би било неговото определяне да стане в съчетание както на личната самооценка, така и на еднопосочността й с външната оценка.

Успехът като желание за развитие и напредък е лимитиран. Ограниченията са пряко свързани с потенциала на личността, респективно групите, фирмите и организациите. С не по-малко важност ограничител на успеха е и неподходящата среда за проява на действителния потенциал. Пряката връзка между потенциала и успеха идва да подскаже, че именно на определени несъответствия между тях се дължи едно от основните различия между лоялната и нелоялната конкуренция. Това пък от друга страна поставя въпроса за нормативната база и нейната връзка с морала и успеха. Най-добре е, когато моралните и правните норми във всяка човешка, респективно фирмена дейност си съответстват. Не са редки обаче и случаите на разминаване, т.е. определени резултати от поведението (на личности, групите, фирмите, организациите) могат да се приемат като морални, но несъответстващи на приетата нормативна база, а други да й съответстват, но да се определят от обществото като неморални. В този смисъл не се изключват и случаите, когато в личен или групов план да е налице определен резултат, смятан за успех, но той да не съответства например на глобалните фирмени цели, както и обратния случай – глобалните цели да се реализират, но в отделни личности или групи да е налице чувството на неудовлетвореност. Това потвърждава субективното усещане и относителния характер на успеха.

Независимо дали става въпрос за личност или група, за фирма или друга организация, успехът се свързва с преодоляването на нещо, постигане на определена цел. Това, което е преодоляно, решено като проблем е обекта на успеха, а страната, която го е преодоляла встъпва в ролята на субект.

Субективното усещане за успеха идва от това, че в определени случаи субекта на успеха може да засяга интересите на организацията като цяло и да е свързван със стратегическото й развитие, но единици или отделни групи в личен план да не са удовлетворени за определен момент или период от време. В такива случаи личния или групов интерес се разминава със стратегическите цели и е възможно да доведе до

15

демотивиране на част от персонала. Не се изключва и обратният вариант, когато перспективите са неясни, стратегически цели не са дефинирани, върви се както се казва на “къси светлини”, но за отделни личности или групи това да е изгодно и в субективен план те да дават позитивна оценка за състоянието на организацията. Отчитането на подобен псевдоуспех е временна заблуда или нездрав интерес на определени среди, но като цяло е сигнал за наближаваща криза или фалит.

Преодоляването на субективната преценка за успеха може да стане само чрез отчитането на конкретните резултати. При ясна стратегия за развитие това би могло да стане на три етапа, т.е. времето за успеха да се дефинира в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Не са редки случаите, когато преследвайки високи резултати в кратки интервали от време се изчерпва фирмения потенциал и така за сметка на временния успех се губят далеч по- важните стратегически позиции. На подобно натоварване бяха подложени не малко от приватизираните предприятия у нас и неспазвайки инвестиционната програма договорирана при самото приватизиране, тези предприятия на практика се ликвидират.

Като цяло успеха трябва да се разграничи от конкретния резултат, въпреки че последния е част от успеха. Например успеха на една фирма се влияе от наличния финансов ресурс, качеството на живия труд, миналия труд (овеществен в използваната техника) и т.н. От тях обаче се влияе и печалбата като икономически показател. Това, че отчитаме печалба в краткосрочен план съвсем не означава, че имаме гаранция за успеха в средносрочен и дългосрочен. Обратното също е възможно – временния неуспех не означава, че е повлиял успеха в перспектива. В този смисъл стойността на успеха се изразява във времето и се свързва със състояние и тенденции като комплекс от изменения, докато резултата е по-конкретен, за определен период от време. Така че, ако не се знае стойността на успеха и разполагането му във времето, отделни резултати могат да се определят като успешни, но това да е за сметка на неконтролирано изчерпан ресурс, свръх усилия, нарушено психическо и физическо здраве на персонала и т.н. В този смисъл философията на успехи налага всеки конкретен резултат да бъде съпоставен с перспективата на развитие. При условие, че тя е конкретизирана в стратегически план би могло да се даде по вярна оценка за резултата. При липсата на стратегия за развитие всеки конкретен резултат ще се приема буквално и липсата на възможност за съотнасяне във времето го прави основен ориентир за развитието. При такова поведение трудно може да се разчита на устойчиво развитие. Нещо повече отделни положителни резултати, ако не се анализират и се подържат като състояние във времето може да се окажат решаващи за неуспеха в перспектива.

Разграничаването на успеха като тенденция от резултати с конкретна даденост има отношение към теорията за контролираното връщане назад. Логиката на тази теория е, че успеха може да включва в себе си и контролирано връщане назад, или с други думи, че не всяко връщане назад трябва да се смята за неуспех. Приемайки, че успеха е една система от конкретни резултати, логично е някои от тях да имат различни стойности във времето и различен относителен дял при неговото формиране. Това, че успеха не се приема като конкретно състояние, а е един непрекъснат процес във времето, означава, че той не може да се фиксира. Ако това се направи, той се превръща в стратегически резултат – краткосрочен, средносрочен или дългосрочен, а тези резултати са заложени в управленската стратегия като цели. В този смисъл един успешен период на развитие се отчита и с конкретни резултати.

Горните разсъждения определят и непосредствената връзка на успеха с управлението на промяната и приспособяването към нея. Успехът като състояние и поведение на личността, групите, фирмите, и организациите се свързва с определени периоди от време, в които действат различни сили на промяна – вътрешни и външни.

16

Една част имат посока обратна на възходящото развитие и те се отчитат като влияещи за връщането назад. Философията на това връщане може да се търси в различни направления:

- изчерпан потенциал и невъзможност за подържане на досегашните темпове на развитие;

- наличен потенциал, но отчитането на неблагоприятни външни и вътрешни фактори, чието преодоляване може да доведе до по-интензивно изчерпване на потенциала;

- преценка, че избраната стратегия е неподходяща съобразно настъпилите промени и се налага нейното преосмисляне или формирането на нова такава;

- грешна стратегия – колкото темповете към реализацията на нейните цели са по-интензивни, толкова отдалечаването от истинските такива е по-голямо. Спирането само по себе си е успех, а връщането назад означава приближаване към действителните цели.

Разсъжденията върху потребността от връщане назад и кога това е необходимо може да се илюстрират със следващата графика:

Графика № 1

Връзка между резултати, време и разходи

-

разходи

При анализирането на графиката може да се открият следните зависимости: Резултатите b1, b2, b3 като функция на направените разходи във времето показват реален успех. Най-добрият резултат b3 е постигнат в интервала от време a2→а3 и при извършен разход с3 (спрямо предходен с2). В следващия интервал от време а3→а4 и направен разход с4, резултата b4 е на равнище b2 т.е. има връщане назад. От b4 (като резултат) може да се очакват три тенденции – задържане на едно равнище,

инте

рвал

от

вре

ме

а1

а2

а3

а4

Bb11b

11

b1

b2

b3

b4

0 c1 c2 c3 c4

17

продължаване връщането назад, или тръгване нагоре. При условие, че възходящото развитие се възстанови това означава, че връщането назад е било с временен характер – например действието на непредвидени външни и вътрешни фактори. Насочването обаче трайно към абсцисата означава грешно избрана стратегия или невъзможност за приспособяване към външната среда и извършващите се вътрешни промени. Разгледаният случай визира търсенето на краткосрочен ефект от фирмата (организацията) и липса на стратегическо поведение. При грешно избрана стратегия горните процеси могат да се развият по същия начин само, че под абсцисата и тогава приближаването към нея може да се отчете като успех. Тенденциите могат да се проследят от следващата графика:

Графика № 2

Връзка между резултати, време и разходи при грешна стратегия

Времето и разходите направени за резултатите b1, b2, b3 са явно неефективни, а приближаването към абсцисата (b4) означава тенденция към успех, защото е налице приближаване към действителната стратегическа цел (bn). Всяко придвижване към bn

0, означава отдалечаване от действително стратегическата цел – bn.

Изводът, който се налага е, че връщането назад може да се отчете като вид стратегия на успеха, стига да е под контрол – това означава връщане назад за организиране и мобилизиране на приспособителния потенциал, поради настъпили неблагоприятни промени, или коригиране на грешно избрана стратегия.

В разсъжденията до тук бяха взети под внимание разходите и времето като основа на резултата. Това обаче е само общата рамка. Аналитичният подход може да дефинира редица други фактори, като: организация на дейностите, квалификация на персонала, мотивация и т.н., които са в основата на резултатите.

Целта на това изследване не е да бъдат обхванати в комплекс, а да се покаже дали има логически потенциал създаването на една теория за контролираното връщане назад.

с1 с2 с3 с4

-а1

-а2

-а3

b1

b2

b3bn

0

bn

b4

18

За да е налице контролирано връщане назад трябва да бъде даден ясен отговор на следните въпроси:

- къде се намираме, т.е. – каква е ситуацията в момента?- можем ли да влияем и с какво върху ситуацията в момента?- в какво се изразява стратегическото ни поведение?Отговорът на първите два въпроса може да определи и връщането назад като

част от стратегическото поведение. Без това да стане всяко връщане назад ще бъде в определена степен хаотично и извън контрол. С други думи връщането назад трябва да бъде обвързано с определен стратегически дивидент.

Ако приемем, че в най-широката рамка всеки резултат от дадена дейност е функция на времето и разходите, логично би било да се определи в какво ще се изрази стратегическото поведение на управляващия субект. Като негови основни характеристики могат да се определят:

- промяната – с две възможности – да се управлява или да се приспособява процесът на реализацията на стратегическите цели (очакваните резултати);

- импровизацията – промяната във времето може да отхвърли едни и даде шанс на други дейности, които не са включени в предварителната преценка на техния възможен брой.

От гледна точка на горните две възможности се налага извода, че връщането назад може да се разглежда като компонент на стратегическото поведение. Неговото прилагане в практиката на фирмите и организациите е подходящо, когато е невъзможно да се влияе (управлява) действието на определени външни и вътрешни фактори, или когато се прецени, че определен кръг от дейности вече не са актуални за реализацията на стратегическите цели, което налага определени действия за тяхното попълване с нови. Именно в тези периоди от време е възможно не само задържане на развитието, но и връщане назад в определени моменти.

Дали ще се прилага активно поведение (управление на промяната), пасивно (приспособяване към промяната) или ще се търсят възможности за импровизиране се определя от конкретните ситуации. Ако вземем като пример връзката между резултатите и времето и разходите, чрез следващата таблица могат да се илюстрират някои комбинации на поведение.

Таблица № 4 Връзка между резултати, време и разходи

от гледна точка на поведението

Резултати

Време и разходи

a a1 а2 … an

време t t1 t2 … tn

разходи p p1 p2 … pn

Всеки резултат a може да се получи при различен разход на време и ресурсно осигуряване. Например, резултата a1 може да се получи за сметка на удължаване на времето за постигане от една страна, но пък за по-малки разходи на ресурси от друга.

19

Докато например при резултата a2 може да е налице друга комбинация – съкращаването на времето да е за сметка на по-високи разходи. Всяка една възможност зависи от предварителната преценка на потенциала, т.е. какви разходи са възможни във времето за постигане на резултатите a1, a2 … an. Ако те се приемат като своеобразен план, то реално са възможни отклонения, поради настъпили промени. Това гъвкаво поведение по реализацията на съответните резултати (заложени в стратегията като цели) включва и връщането назад като част от стратегическото поведение. Или с други думи гъвкавостта в управлението изключва поведенческата стратегия “целта на всяка цена” и включва ново поведение, което може да се формулира така: по-добре е да знаеш защо се връщаш назад, отколкото да не знаеш защо бързаш напред.

Мотивите за връщането назад могат да бъдат различни. Към по-важните се отнасят:

- оценката за липсващ стратегически потенциал за ситуацията в момента;- при настъпилите промени, преценката за наличния потенциал, несъответства на

поставените цели;- силна и трудно преодолима конкуренция, която налага преосмисляне на

дейностите;- грешна насока в развитието и в тази връзка грешна стратегия и грешни цели.Самото решение за временно спиране или връщане назад натоварва с

отговорност определени ръководители, или екипи. Решението обаче е само един момент, до неговото вземане биха могли да се открият доста сигнали, които дават основание за предварителната подготовка на решението. Решенията за връщане назад могат да имат различни конкретни измерения:

- забавяне темповете на развитие;- насочване на усилията към други дейности, оценявани до момента като

второстепенни;- спиране на основната дейност и търсене на нейни алтернативи;- прилагане в действие на елементи от концепцията за стратегическа измама с

цел въвеждане в заблуда на конкурентите и др.Всяко решение може да се обоснове с различни причини. Поради това вземаните

управленски решения трябва да се съпътстват от анализ на вътрешните и външни причини и така да се мотивират.

Поведението на фирмата или организацията при връщането назад трябва да бъде контролирано, ако това не стане може да се стигне до фалит. Последният се изключва от теорията за контролираното връщане назад, защото за него причините могат да бъдат от друго естество, които не са обект на разглежданата теория.

В крайна сметка връщането назад може да се представи като философия за успех в бъдеще и в този смисъл то изключва фалита. При него се търси повече проявление на гъвкавостта и приспособителния потенциал на фирмите и организациите. Това може да бъде също компонент на стратегията за развитие, или с други думи всяка стратегия трябва да бъде отворена и за подобно поведение. Ако това се пренебрегне и с цената на всичко се търси запазване на темповете на развитие, нищо чудно в близко време да се стигне и до фалит. Поради тези причини смисъла и съдържанието на теорията за контролираното връщане назад може да се търси в няколко насоки:

- първо, тя регулира стремежа към растеж и максимална печалба на всяка цена, от които на практика в глобален мащаб могат да произтичат редица отрицателни ефекти – от екологичните, до крайните състояния – много богати и много бедни;

- второ, тя позволява повече фирми и организации да се предпазят от фалит;- трето, в основата е на нов подход и баланс на ресурсно осигуряване, която има

отношение към изчерпващите се природни богатства;

20

- четвърто, съдържа и не малко ефекти, свързани с безработицата, социалната отговорност на фирмите и организациите, нелоялната конкуренция и др.

При конкурентната пазарна икономика логиката на всяко развитие е такава, че както по независещи причини от фирмите и организациите, така и по собствена преценка, контролираното връщане назад е елемент на стратегическото им развитие. Ако това се осъзнае при самото разработване на стратегическите планове може да се предвиди и такова поведение. Това означава предварителна нагласа за него, включваща алтернативност. Последната би следвало да включва поне още един вариант на поведение, ако настъпи съответна ситуация, налагаща контролирано връщане назад. Неподготвените за такова поведение рискуват да станат жертва на стремежа за доказване на всяка цена на статуквото, което допълнително ще изчерпи техния потенциал. В този смисъл контролираното връщане назад по своеобразен начин спомага, както за съхраняване, така и за възстановяване на фирмения потенциал. Разбира се това може да стане, ако то се е превърнало като осъзната необходимост на определен етап на фирменото развитие, и се постави под контрол. При всеки друг случай връщането назад ще се свързва с фирмения неуспех и може да доведе и до фалит.

В заключение може да се направи извода, че даденостите на конкурентната пазарна икономика, формират и съдържанието на логическия потенциал на теорията за контролираното връщане назад. Съобразяването с нея като потребност за съхраняване на фирмения потенциал и устойчивост я правят компонент на фирмената стратегия. Подготвените в тази насока могат да посрещнат пазарните изненади, и да реагират адекватно на конкретните ситуации. Неподготвените може би ще понесат негативи, защото не са осъзнали философията, че контролираното връщане назад е предпоставка за успех в бъдеще.

21

3. Задания за курсови проекти и упражнения в семинарите.

1. Анализирайте причините, поради които може да се говори за сигнали и

съответно поведение в управлението и направете следните разлики:

а) между сигнал и знак;

б) между сигнал и поведение на неговия източник и сигнал и поведение на

неговия адресат;

в) между сигнал и управленско решение;

г) между сигнал и целеполагане.

Забележка: Анализът да се подкрепи с примери от практиката.

2. Анализирайте връзката “сигнал - реакция” в следните варианти: (табл.

№ 1)

а) съзнателно организиран сигнал – положителна реакция;

б) съзнателно организиран сигнал – отрицателна реакция;

в) съзнателно организиран сигнал – липса на реакция;

г) случаен сигнал – положителна реакция;

д) случаен сигнал – отрицателна реакция;

е) случаен сигнал – липса на реакция.

Забележка: За подходящите варианти посочете примери от практиката.

3. Във връзка с оценката на сигнала (табл. № 2) и съответните различия

(схема № 2) да се разработят доклади със следните примерни теми:

а) Управленски умения за предвиждане на насочеността на промяна на

ситуацията във времето;

б) Анализ на причините за различия в оценката на сигналите;

в) Стратегическо поведение на получателя на сигнала – варианти и мотиви;

22

г) Сигнали и дезинформиране на получателя;

д) Сигнали и възможности за управление на процесите на промяна;

е) Сигнали и приспособяване към промяната.

Забележка: Посочените теми са примерни. Възможни са и други

формулировки. Желателно е при разработването на всеки доклад да се

анализират и случаи от практиката.

4. Анализирайте сигнала от гледна точка на личността (схема № 3). Да се

разработи доклад, реферат или есе в двете направления:

а) личността като източник на сигнал;

б) личността като адресат на сигнал.

5. Анализирайте сигнала от гледна точка на групата и организацията в

двете направления:

а) групата и организацията като източник на сигнал;

б) групата и организацията като адресат на сигнал.

Забележка: Посочете примери от практиката.

6. Кои от посочените структурни компоненти не се включват в

организирането на сигналите?

а) мотив на личността, групата, организацията;

б) цел;

в) вид;

г) форма;

д) приспособяване;

е) комуникиране;

ж) очакван резултат;

з) координиране.

7. Да се изброят по-важните действия на адресата за разпознаване на

сигнала:

а) ...............................................................

б) ...............................................................

в) ...............................................................

23

г) ...............................................................

д) ...............................................................

е) ...............................................................

Забележка: Анализирайте всяко едно от посочените действия.

8. Във връзка с противоречивата оценка на сигналите и промяната

направете анализ и дайте пример от практиката в следните

направления:

а) промяна в позициите на страните;

б) промяна в поведението на получателя на сигнала под въздействието на

външни сили;

в) Действието на вътрешни сили за промени.

9. Коя от посочените характеристики представлява различие между

сигнала и симптома?

а) Различни причини – една форма на проявление;

б) Една причина – различни форми на проявление;

в) Съзнателно организиран;

г) Проявява се без да е съзнателно организиран.

Забележка: Посочете примери от практиката за всяка от посочените

характеристики.

10. Каква е връзката между следващите твърдения?

а) успехът е субективно възприемане на определено състояние на

личността;

б) успехът се определя от начина на възприемане и оценяване на личността

от вън;

в) успехът в личен план се свързва със самосъзнанието, т.е. какви са

мислите и разсъжденията за собственото “Аз” и по какъв начин “Аз”-а

се възприема от другите (външния свят).

24

Забележка: Анализирайте всяко твърдение отделно и във връзка с

останалите. Разработете есета с теми близки до твърденията.

11. Каква връзка може да се направи между следващите понятия?

а) успех;

б) потенциал;

в) нормативна база;

г) морал.

Забележка: Направете подходящите комбинации. По всяка комбинация

направете доклад с пример от практиката.

12. Кои от посочените твърдения са верни?

а) Успехът и резултатът се покриват като понятия;

б) Печалбата е определен резултат;

в)  Печалбата в краткосрочен план гарантира успех в средносрочен и

дългосрочен;

г)  Успехът се свързва с определени тенденции на положително развитие

във времето;

д) Успехът се свързва със стратегията за развитието на фирмата;

е) Резултатът не се свързва със стратегията за развитието на фирмата;

ж) Успехът е система от конкретни резултати.

13. Кога успеха се превръща в стратегически резултат?

а) Когато се разглежда като непрекъснат процес във времето;

б) Когато се фиксира към определен момент;

в) Когато се покрива с определен резултат.

Забележка: На базата на верния отговор дайте пример от практиката.

14. Посочете по-важните причини за връщането назад:

а)  ..............................................................................................................................

..................................................................

б)  .............................................................................................................................

...................................................................

25

в)  ................................................................................................

................................................................................................

г) ................................................................................................

................................................................................................

Забележка: Характеризирайте всяка една от причините с подкрепата на

примери от практиката.

15. Да се анализират:

а) промяната като компонент на стратегическото поведение на

управляващия субект;

б) импровизацията като компонент на стратегическото поведение на

управляващия субект.

Забележка: Използвайки връзката между резултати, време и разходи да се

илюстрират с примери от практиката някои комбинации на поведение.

16. Да се разграничат мотивите за връщането назад от конкретните

измерения на управленските решения за самото връщане назад:

а) оценката за липсващ стратегически потенциал;

б) забавяне темповете на развитието;

в) съответствието между настъпилите промени и наличния потенциал;

г) насочване на усилията към други дейности, оценявани до момента като

второстепенни;

д) силна и трудно преодолима конкуренция;

е) грешна насока в развитието;

ж) спиране на основната дейност и търсене на нейни алтернативи;

з) прилагане в действие на елементи от концепцията за стратегическата

измама.

Забележка: Верните отговори да се обозначат със зачертаване в следващата

таблица:

Мотиви за връщане а б в г д е ж з

26

назадИзмерения на управленските

решения за самото връщане назада б в г д е ж з

17. Да се изброят основните предимства, свързани със смисъла и

съдържанието на теорията за контролираното връщане назад:

а)..................................................................................................

..................................................................................................

б)...............................................................................................................................

........................................................................

в)...............................................................................................................................

........................................................................

г)................................................................................................................................

.......................................................................

Забележка: Всяко едно от предимствата да се анализира и подкрепи с

примери от практиката.

Име, презиме, фамилия Фак. №, курс,специалност

общо точки: Проверил:

Име, презиме, фамилия

Фак. №, курс,специалност

общо точки:I-a и II-a част

оценка Проверил:

27

28