pr_ini€¦ · web view–като взе предвид член 7 от Договора за...

Европейски парламент2014-2019

Документ за разглеждане в заседание

A8-0239/2017

27.6.2017

ДОКЛАДотносно действия на Съюза в подкрепа на устойчивостта(2017/2009(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Себ Данс

RR\1129473BG.docx PE601.046v02-00

BG Единство в многообразието BG

PR_INI

СЪДЪРЖАНИЕ

Страница

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ........................3

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ............................................................................................33

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РАЗВИТИЕ...........................................................37

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ..................................................................................................................................46

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ...........................54

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ..............61

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ............62

PE601.046v02-00 2/62 RR\1129473BG.docx

BG

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно действия на Съюза в подкрепа на устойчивостта(2017/2009(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк1,

– като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните (COP 21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

– като взе предвид член 3, параграфи 3 и 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

– като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“, както и член 11 от ДФЕС,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще – Европейски действия за устойчивост“ (COM(2016)0739),

– като взе предвид Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г., озаглавена „Да живеем добре в пределите на нашата планета“2,

– като взе предвид Доклад № 30/2016 на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), озаглавен „Environmental indicator report 2016“ (Доклад за показателите за околната среда за 2016 г.),

– като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед3,

– като взе предвид стратегическата бележка на Европейския център за политическа стратегия на Комисията от 20 юли 2016 г., озаглавена „Sustainability Now! A European Voice for Sustainability“ („Устойчивост сега! Европейска визия за устойчивост“)4,

– като взе предвид стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.5, нейния средносрочен преглед6 и резолюцията на Европейския парламент относно

1 A/RES/70/1.2 Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.3 Приети текстове, P8_TA(2016)0224.4 https://ec.europa.eu/epsc/sites/epsc/files/strategic_note_issue_18.pdf5 Съобщение на Комисията от 3 май 2011 г., озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“, (COM(2011)0244).6 Доклад на Комисията от 2 октомври 2015 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., (COM(2015)0478).

RR\1129473BG.docx 3/62 PE601.046v02-00

BG

https://ec.europa.eu/epsc/sites/epsc/files/strategic_note_issue_18.pdf

средносрочния преглед от 2 февруари 2016 г.7,

– като взе предвид докладите на Международната комисия за ресурсите към Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), озаглавени „Съгласуваност на политиките, свързани с целите за устойчиво развитие“ (2015 г.), „Глобални материални потоци и производителност на ресурсите“ (2016 г.) и „Ефективно използване на ресурсите: потенциал и икономически последици“ (2017 г.),

– като взе предвид съвместното съобщение от 10 ноември 2016 г., озаглавено „Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“ (JOIN(2016)0049),

– като взе предвид споразумението за нова програма за градовете, прието на конференцията „Хабитат III“ в Кито на 20 октомври 2016 г.,

– като взе предвид член 52 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, както и на комисията по култура и образование (A8-0239/2017),

A. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки приеха Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Програмата до 2030 г.“), включително целите за устойчиво развитие (ЦУР);

Б. като има предвид, че бъдещият икономически растеж ще бъде възможен единствено чрез пълно зачитане на възможностите на планетата да осигури достоен живот за всички;

В. като има предвид, че Програмата до 2030 г. има трансформационен потенциал и определя универсални, амбициозни, всеобхватни, неделими и взаимосвързани цели, насочени към изкореняване на бедността, борба с дискриминацията, насърчаване на благоденствието, екологична отговорност, социално приобщаване, зачитане на правата на човека и укрепване на мира и сигурността; като има предвид, че тези цели изискват незабавни действия с оглед на пълно и ефективно прилагане;

Г. като има предвид, че 17-те ЦУР и 169-те основни задачи засягат всички аспекти на политиката на Съюза;

Д. като има предвид, че Комисията все още не е създала всеобхватна стратегия за изпълнението на Програмата до 2030 г., обхващаща вътрешни и външни области на политиката, с подробен график до 2030 г., както бе поискано от Европейския парламент в неговата резолюция относно последващите действия и прегледа на Програмата8, и не е поела изцяло общата координационна роля за предприетите на национално равнище действия; като има предвид, че ефективната стратегия за прилагане и механизмът за наблюдение и преразглеждане са от съществено

7 Приети текстове, P8_TA(2016)0034.8 Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. Приети текстове, P8_TA(2016)0224.

PE601.046v02-00 4/62 RR\1129473BG.docx

BG

значение за постигането на ЦУР;

Е. като има предвид, че много от ЦУР пряко засягат правомощията на ЕС, а също и на националните, регионалните и местните органи, поради което тяхното изпълнение изисква подход на истинско многостепенно управление с активно и широко участие на гражданското общество;

Ж. като има предвид, че изменението на климата не е изолиран проблем от областта на околната среда, а според ООН9 представлява едно от най-големите предизвикателства на нашето време и сериозна заплаха за устойчивото развитие и неговото широко разпространено, безпрецедентно въздействие налага непропорционална тежест върху най-бедните и най-уязвимите и увеличава неравенството между държавите и в самите държави; като има предвид, че спешните действия за борба с изменението на климата са от съществено значение за успешното изпълнение на ЦУР;

З. като има предвид, че целите на Европа до 2020 г. относно изменението на климата и устойчивостта на енергетиката са за намаляване на емисиите на парникови газове с 20%, покриване на 20% от търсенето на енергия в ЕС чрез възобновяеми енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност с 20%; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за намаляване с най-малко 40% на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. съгласно механизма на Парижкото споразумение за засилване на натиска за повишаване на целите; като има предвид, че Парламентът призова за задължителна цел за енергийна ефективност от 40% до 2030 г. и задължителна цел за енергия от възобновяеми източници от най-малко 30% и подчерта, че тези цели следва да се изпълняват посредством индивидуални национални цели;

И. като има предвид, че ЕС и всички негови държави членки са подписали Парижкото споразумение и по този начин са се ангажирали да работят с други държави за ограничаване на глобалното затопляне до нива далеч под 2°C и да полагат усилия за допълнително ограничаване на това повишаване до 1,5°C, като с това се опитат да ограничат най-сериозните рискове от изменението на климата, които подкопават устойчивото развитие;

Й. като има предвид, че доброто състояние на моретата и океаните е от съществено значение за опазването на богатото биологично разнообразие и осигуряването на продоволствена сигурност и устойчиви средства за препитание;

К. като има предвид, че съгласно Седмата програма за действие за околната среда Комисията е задължена да оцени въздействието върху околната среда в световен мащаб от потреблението в Съюза на хранителни и нехранителни стоки;

Л. като има предвид, че всяка оценка на настоящата и бъдещата ефективност на програмата за ЦУР в Европа следва не само да обръща внимание на настоящите успехи, а и да разглежда бъдещите усилия и схеми, и също така следва да се основава на задълбочена оценка на несъответствията на политиките на ЕС с ЦУР, включително областите, в които ЕС не постига целите в рамките на ЦУР,

9 https://unstats.un.org/sdgs/report/2016/goal-13/

RR\1129473BG.docx 5/62 PE601.046v02-00

BG

https://unstats.un.org/sdgs/report/2016/goal-13/

незадоволителното изпълнение на настоящите политики и потенциалите противоречия между областите на политиката;

М. като има предвид, че според ЕАОС е много вероятно 11 от общо 30-те приоритетни цели на Програмата за действие за околната среда да не бъдат постигнати до 2020 г.;

Н. като има предвид, че финансирането на ЦУР представлява огромно предизвикателство, което изисква силно партньорство в световен мащаб и използването на всички форми на финансиране (от национални, международни, публични, частни и иновативни източници), както и на нефинансови средства; като има предвид, че частното финансиране може да допълни, но не и да замести публичното финансиране;

О. като има предвид, че ефективното мобилизиране на национални ресурси е изключително необходим фактор за постигането на целите на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че развиващите се държави са особено засегнати от отклонението от корпоративно данъчно облагане и избягването на данъци;

П. като има предвид, че насърчаването на устойчивото развитие изисква издръжливост, която следва да бъде насърчавана посредством многостранен подход към външната дейност на ЕС и посредством спазването на принципа на съгласуваност на политиките за развитие; като има предвид, че политиките на държавите членки и на ЕС имат преднамерени и непреднамерени последствия върху развиващите се държави и че ЦУР представляват уникална възможност за постигане на по-голяма съгласуваност и по-справедлива политика по отношение на развиващите се държави;

Р. като има предвид, че международната търговия може да бъде мощен двигател на развитие и икономически растеж и че голяма част от вноса в ЕС идва от развиващи се държави; като има предвид, че Програмата до 2030 г. признава търговията като средство за постигане на ЦУР;

С. като има предвид, че справянето с предизвикателството на миграцията и с нуждите на нарастващото в световен мащаб население е от съществено значение за постигането на устойчиво развитие; като има предвид, че Програмата до 2030 г. подчертава ролята на миграцията като потенциален двигател на развитие; като има предвид, че член 208 от ДФЕС определя изкореняването на бедността като основната цел на политиките за развитие на ЕС;

1. отбелязва съобщението на Комисията относно европейските действия за устойчивост, което очертава съществуващите политически инициативи и инструменти на европейско равнище и представлява отговор на Програмата до 2030 г.; при все това подчертава необходимостта от цялостна оценка, включително на политическите пропуски и тенденции, несъответствията и недостатъците при прилагането, както и на потенциалните съпътстващи ползи и полезните взаимодействия, на всички съществуващи политики и законодателство на ЕС във всички сектори; подчертава необходимостта от координирани действия за извършването на тази оценка както на европейско равнище, така и на равнище държави членки; поради това призовава Комисията, Съвета във всичките му

PE601.046v02-00 6/62 RR\1129473BG.docx

BG

формати, както и агенциите и органите на ЕС незабавно да продължат тази работа;

2. подчертава, че целта на Програмата до 2030 г. е постигането на по-голямо благосъстояние за всички и че трите равни стълба на устойчивото развитие, а именно социалното, екологичното и икономическото развитие, са от основно значение за постигането на ЦУР; подчертава факта, че устойчивото развитие е основна цел на Съюза, както е предвидено в член 3, параграф 3 от ДЕС, и следва да играе централна роля в дебата за бъдещето на Европа;

3. приветства ангажимента на Комисията за интегриране на ЦУР във всички политики и инициативи на ЕС въз основа на принципите на универсалност и интеграция; призовава Комисията незабавно да разработи цялостна съгласувана, координирана и всеобхватна рамкова стратегия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план относно изпълнението на 17-те ЦУР и свързаните с тях 169 задачи в ЕС, като признава взаимовръзките и равнопоставеността на различните ЦУР, възприемайки подход на многостепенно управление и междусекторен подход; освен това подчертава необходимостта от интегриране на всички аспекти на Програмата до 2030 г. в европейския семестър и гарантиране на пълното участие на Парламента в процеса; призовава първия заместник-председател, който има хоризонтални отговорност за устойчивото развитие, да поеме водеща роля по този въпрос; подчертава факта, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент за цялостно изпълнение на всички ЦУР и задачи както на практика, така и по дух;

4. припомня значението на основополагащия принцип на Програмата до 2030 г. „да не се пренебрегва никой“; отправя искане към Комисията и държавите членки да предприемат решителни действия за справяне с неравенствата в рамките на страните и между тях, тъй като те увеличават въздействието на други глобални предизвикателства и възпрепятстват напредъка в областта на устойчивото развитие; призовава Комисията и държавите членки да насърчават научните изследвания и разбивката на данните в своите политики, за да се гарантира, че най-уязвимите и маргинализирани лица са включени и приоритизирани;

5. приветства ангажимента на Комисията за интегриране на ЦУР в своята програма за по-добро регулиране и подчертава потенциала на използването на инструментите за по-добро регулиране по стратегически начин, за да се оцени съгласуваността на политиките на ЕС по отношение на Програмата до 2030 г.; призовава Комисията да установи проверка на ЦУР за всички нови политики и законодателство и да гарантира пълна съгласуваност на политиките при изпълнението на ЦУР, като същевременно насърчава полезните взаимодействия, извличането на съпътстващи ползи и избягването на компромиси, както на европейско равнище, така и на равнище държави членки; подчертава необходимостта от включване на устойчивото развитие като неразделна част от общата рамка на оценките на въздействието, а не като отделна оценка на въздействието, както е понастоящем съгласно инструментариума на Комисията за по-добро регулиране; призовава за подобряване на инструментите за измерване и количествено определяне на средносрочните и дългосрочните екологични резултати в оценките на въздействието; освен това призовава Комисията да

RR\1129473BG.docx 7/62 PE601.046v02-00

BG

гарантира, че оценките и проверките за пригодност, извършени в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), оценяват дали определени политики или законодателни актове допринасят за амбициозното изпълнение на ЦУР или всъщност го възпрепятстват; призовава за ясно идентифициране и разграничаване на равнището на управление, на което следва да се изпълняват целите, като същевременно подчертава, че принципът на субсидиарност следва да се зачита; призовава за създаване на ясни и последователни пътища за устойчиво развитие на национално равнище и ако е необходимо – на поднационално или местно равнище за онези държави членки, които все още не са го направили; подчертава, че Комисията следва да предостави насоки за този процес, за да гарантира хармонизиран формат;

6. настоятелно призовава Комисията да спазва програмата за управление, приета в Декларацията от Рио и в Програмата до 2030 г., както и в Плана за изпълнение от Йоханесбург от 2002 г. и заключителния документ от конференцията „Рио+20“ на ООН относно устойчивото развитие от 2012 г.;

7. счита, че Комисията следва да насърчава държавите членки да стимулират създаването или подобряването на съвети за устойчиво развитие на национално равнище, включително и на местно равнище, както и да засилят участието и ефективното ангажиране на гражданското общество и други заинтересовани страни в съответните международни форуми и в тази връзка да насърчават прозрачността и широкото обществено участие и партньорства за осъществяване на устойчиво развитие;

8. припомня, че ЕС и всички негови държави членки са подписали Парижкото споразумение и следователно са ангажирани с постигането на неговите цели, които изискват глобални действия; подчертава необходимостта от интегриране на дългосрочната цел за декарбонизация с цел ограничаване на глобалното затопляне до нива далеч под 2°C и полагане на усилия за допълнително ограничаване на това повишаване до 1,5°C;

9. признава, че за постигане на ЦУР ще бъде необходим многостранен ангажимент от страна на ЕС, местните и регионалните органи на държавите членки, гражданското общество, гражданите, предприятията и трети партньори; призовава Комисията да гарантира, че обявената в съобщението ѝ многостранна платформа ще се превърне в модел за най-добри практики за улесняване на планирането, изпълнението, мониторинга и прегледа на Програмата до 2030 г.; подчертава, че платформата следва да мобилизира експертния опит на различните ключови сектори, да насърчава иновациите и да допринася за осигуряването на ефективни връзки със заинтересованите страни, като стимулира насърчаването „отдолу нагоре“ на устойчивото развитие; освен това подчертава, че многостранната платформа трябва бъде с по-широк обхват от този на платформа за учене от партньорите и да позволява истинска ангажираност на заинтересованите страни в планирането и мониторинга на изпълнението на ЦУР; призовава Комисията да насърчава полезните взаимодействия с други свързани платформи, като например платформата REFIT, платформата за кръгова икономика, работната група на високо равнище „Конкурентоспособност и растеж“ и експертната група на високо равнище по устойчиви финанси, и да докладва на Парламента и Съвета как ще се

PE601.046v02-00 8/62 RR\1129473BG.docx

BG

изпълняват препоръките на платформата;

10. призовава Комисията да положи повече усилия за улесняване на управлението на ЦУР, за да бъде то: i) многосекторно: чрез създаване на национална координационна структура, отговорна за последващите действия във връзка с Дневен ред 21, която ще се ползва от експертния опит на НПО;ii) многостепенно: чрез създаване на ефективна институционална рамка за устойчиво развитие на всички равнища;iii) с множество участници: чрез улесняване и насърчаване на обществената осведоменост и участие чрез широко разпространение на информация; iv) с акцент върху подобряването на връзката между науката и политиката;v) с ясен график, който съчетава краткосрочно и дългосрочно мислене.

Поради това изисква от Комисията да гарантира, че многостранната платформа води не само до обединяването, но също така и до разпространението на работни познания за ЦУР по разработването на целите на устойчивото развитие, и да се увери, че платформата оказва влияние върху политическия дневен ред. В тази връзка изисква от Комисията, с принос от страна на Парламента и Съвета, да създаде многостранна платформа, която ангажира участници от множество сектори. Бизнесът и промишлеността, потребителските групи, синдикалните организации, социалните НПО и НПО в областта на околната среда и климата, НПО за сътрудничество за развитие, представителите на местното управление и на градовете следва да бъдат представени във форум с численост не по-малко от 30 души. Заседанията следва да бъдат отворени за възможно най-много участници и да могат да разширяват обхвата си, ако с времето интересът се увеличи. На своите тримесечни заседания платформата следва да определя проблемите, които представляват пречка за изпълнението на ЦУР. Парламентът следва да обмисли създаването на работна група относно ЦУР, за да се осигури възможността за хоризонтална работа в рамките на Парламента по този въпрос. Този форум следва да се състои от членове на ЕП, които представляват възможно най-голям брой от комисиите. Комисията и Парламентът следва да участват активно в заседанията на многостранната платформа. Комисията следва всяка година да представя актуализация на платформата относно бъдещите си планове за подпомагане на изпълнението на ЦУР, както и документ, който ще бъде достъпен на всички равнища във всички държави членки относно най-добрите практики при изпълнението на ЦУР преди срещата на високо равнище на ООН относно ЦУР през юни/юли. Комитетът на регионите следва да действа като свързващо звено между местните и националните участници;

11. приветства нарастващия размер на институционалните и частните капитали, предназначени за финансиране на ЦУР, и приканва Комисията и държавите членки да разработят критерии за устойчиво развитие за институционалните разходи на ЕС, да определят потенциалните регулаторни пречки и стимули за инвестиции в ЦУР и да проучат възможностите за сближаване и сътрудничество между публичните и частните инвестиции;

12. приветства потенциалния принос на прегледа на изпълнението на политиките в областта на околната среда за постигането на ЦУР чрез подобряване на

RR\1129473BG.docx 9/62 PE601.046v02-00

BG

изпълнението на достиженията на правото в държавите членки; предупреждава обаче, че този преглед не следва да се счита за заместител на други инструменти, като например производствата за установяване на нарушение;

13. настоятелно призовава Комисията да разработи ефективни механизми за мониторинг, проследяване и контрол на изпълнението и интегрирането на ЦУР и Програмата до 2030 г., и призовава Комисията, в сътрудничество с Евростат, да създаде набор от специфични показатели за напредъка за вътрешното прилагане на ЦУР в ЕС; призовава Комисията да изготвя ежегодни доклади относно напредъка на ЕС по отношение на изпълнението на ЦУР; подчертава, че Комисията следва да подпомага държавите членки в тяхното последователно докладване; призовава Парламента да стане партньор в процеса, по-специално в рамките на второто работно направление след 2020 г., и отправя призив за годишен диалог и докладване между Парламента, Съвета и Комисията, което да доведе до изработването на доклад; настоятелно призовава резултатите да бъдат прозрачни, лесни за разбиране и съобщаване за широк диапазон от аудитории; подчертава значението на прозрачността и демократичната отчетност при мониторинга на Програмата до 2030 г. и поради това подчертава ролята на съзаконодателите в този процес; счита, че сключването на обвързващо междуинституционално споразумение съгласно член 295 от ДФЕС ще предостави подходящи мерки за сътрудничество в това отношение;

14. подчертава, че преобладаващото промишлено селско стопанство в ЕС ще направи невъзможно постигането на ЦУР 2 за устойчиво селско стопанство и ЦУР за предотвратяване на замърсяването и прекомерното използване на вода (6.3 и 6.4), подобряване на качеството на почвите (2.4 и 15.3) и преустановяване на загубата на биологично разнообразие (15) на равнището на ЕС;

15. счита, че ЕС следва да бъде световен лидер на прехода към нисковъглеродна икономика и устойчива система за производство и потребление; приканва Комисията да ориентира своите политики в областта на науката, технологиите и иновациите (НТИ) към ЦУР и я призовава да изготви съобщение относно НТИ за устойчиво развитие (STI4SD), както се препоръчва от експертната група на Комисията „Действия след конференцията „Рио+20“ и по-конкретно ЦУР“, с цел да формулира и подпомогне дългосрочната координация на политиките и сближаването;

16. подчертава факта, че науката, технологиите и иновациите са особено важни инструменти за изпълнението на ЦУР; подчертава, че е необходимо „Хоризонт 20202“ и бъдещите рамкови програми за научни изследвания да интегрират по-добре понятието „устойчиво развитие“ и обществените предизвикателства;

17. припомня, че, както е посочил в своята резолюция от 12 май 2016 г., Парламентът следва да има ясна роля в изпълнението на Програмата до 2030 г. от ЕС;

18. приветства последните инициативи за насърчаване на ефективното използване на ресурсите, наред с другото, чрез насърчаване на предотвратяването, повторната употреба и рециклирането на отпадъци, ограничаване на оползотворяването на отпадъци за получаване на енергия до неподлежащите на рециклиране материали и постепенно премахване на депонирането на подлежащите на рециклиране или

PE601.046v02-00 10/62 RR\1129473BG.docx

BG

оползотворяване отпадъци, както се предлага в плана за действие за кръгова икономика и предложението за нови, амбициозни цели на ЕС в областта на отпадъците, което, наред с другото, ще допринесе за постигането на ЦУР 12 и за намаляването на морските отпадъци; признава, че постигането на ЦУР и изпълнението по разходноефективен начин на целите в областта на изменението на климата ще изискват увеличаване на ефективността на ресурсите, и че до 2050 г. сами по себе си ще намалят годишните емисии на парникови газове в световен мащаб с 19%, а емисиите на парникови газове само на държавите от Г-7 с до 25%; изтъква факта, че 12 от 17-те ЦУР зависят от устойчивото използване на природни ресурси; подчертава значението на устойчивото потребление и производство чрез повишаване на ефективността и чрез намаляване на замърсяването, търсенето на ресурси и отпадъците; подчертава необходимостта да се прекъсне връзката между икономическия растеж, използването на ресурсите и въздействието върху околната среда; призовава Комисията да изготвя редовни доклади относно кръговата икономика, които да представят подробна информация за нейното състояние и тенденции и да дават възможност за промяна на съществуващите политики въз основа на обективна, надеждна и съпоставима информация; освен това призовава Комисията да гарантира, че кръговата икономика ще постигне значителен спад в използването на нови материали, намаляване на отпадъчните материали, по-дълготрайни продукти и оползотворяване на странични продукти от производството и излишни материали, които преди са били считани за отпадъчни потоци; призовава Комисията да изготви амбициозна и всеобхватна стратегия относно пластмасите, като същевременно се придържа към целта за екологосъобразно управление на химикалите до 2020 г. и вземе под внимание целта за цикли на нетоксични материали, определена в Седмата програма за действие за околната среда; счита, че координираните действия на европейско равнище срещу разхищаването на храни е от решаващо значение за ЦУР 2; подчертава целта на ЕС за намаляване на хранителните отпадъци с 50% до 2030 г.;

19. подчертава, че Решение № 1386/2013/ЕС показва, че съществуващите системи на производство и потребление в световната икономика генерират много отпадъци, които, заедно с нарастващото търсене на стоки и услуги до изчерпване на ресурсите, спомагат за увеличаване на цените на основни суровини, минерали и енергия, като същевременно генерират още повече замърсяване и отпадъци, повишават общото количество емисии на парникови газове, влошават качеството на почвата и обезлесяването; ето защо трябва да бъдат положени усилия от страна на ЕС и държавите членки за осигуряване на анализ на жизнения цикъл (LCA) на продуктите и услугите, за да се направи оценка на реалното им въздействие по отношение на устойчивостта;

20. припомня, че прекъсването на връзката между икономическия растеж и използването на ресурсите е от съществено значение за ограничаването на въздействието върху околната среда и за подобряването на конкурентоспособността на Европа и намаляването на зависимостта ѝ от ресурси;

21. призовава Комисията и държавите членки да се справят с големите закъснения по отношение на постигането на добро състояние на водите съгласно Рамковата директива за водите, и да осигурят постигането на ЦУР 6; отбелязва оценката на

RR\1129473BG.docx 11/62 PE601.046v02-00

BG

ЕАОС, съгласно която екологичното състояние на повече от половината от речните и езерните водни басейни в Европа е класифицирано като незадоволително и че водните екосистеми все още са подложени на най-значително влошаване и намаляване на биологичното разнообразие; призовава Комисията да подкрепи иновативните подходи за устойчиво управление на водите, включително като освободи пълния потенциал на отпадъчните води и като прилага принципите на кръговата икономика при управлението на водите чрез предприемане на мерки за насърчаване на безопасната повторна употреба на отпадъчните води в селското стопанство и в промишления и общинския сектор; подчертава, че около 70 милиона европейци изпитват недостиг на вода през летните месеци; припомня освен това, че около 2% от общото население на ЕС не разполага с пълен достъп до питейна вода, което засяга непропорционално уязвимите маргинализирани групи; припомня също така, че има 10 смъртни случая на ден в Европа в резултат на опасната вода и лошата канализация и хигиена;

22. приветства съвместното съобщение на Комисията за бъдещето на нашите океани, в което се предлагат 50 действия за безопасни, сигурни, чисти и устойчиво управлявани океани в Европа и по света с цел да бъде изпълнена ЦУР 14 – неотложна цел, като се има предвид необходимостта от бързо възстановяване на европейските морета и световните океани;

23. подчертава екологичното значение и социално-икономическите ползи от биологичното разнообразие и отбелязва, че според последния доклад „Граници на планетата“ настоящите стойности на загубата на биологичното разнообразие са прекрачили планетарната граница, а целостта на биосферата се счита за основна граница, чието съществено изменение довежда земната система до ново състояние; отбелязва със загриженост, че целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и на Конвенцията за биологичното разнообразие няма да бъдат изпълнени без значителни допълнителни усилия; припомня, че около 60% от животинските видове и 77% от защитените местообитания се намират в условия под оптималните10; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за постигане на тези цели, наред с другото, чрез цялостно прилагане на директивите за опазване на природата и признаване на добавената стойност на екосистемите и биологичното разнообразие на околната среда в Европа, като се отпуснат достатъчно средства в бъдещите бюджети за опазването на биологичното разнообразие, по-специално за мрежата „Натура 2000“ и програмата LIFE; отново подчертава необходимостта от обща методология за проследяване, която взема предвид всички преки и непреки разходи за биологичното разнообразие и тяхната ефективност, като същевременно подчертава, че общите разходи на ЕС не трябва да се отразяват отрицателно на биологичното разнообразие и следва да подпомагат постигането на целите на Европа по отношение на биологичното разнообразие;

24. подчертава, че пълното изпълнение и прилагане, както и адекватното

10 Доклад № 30/2016 на ЕАОС, озаглавен „Environmental indicator report 2016“ (Доклад за показателите за околната среда за 2016 г.) – „In support to the monitoring of the 7th Environment Action Programme“ („В подкрепа на мониторинга на Седмата програма за действие за околната среда“), https://www.eea.europa.eu/publications/environmental-indicator-report-2016

PE601.046v02-00 12/62 RR\1129473BG.docx

BG

финансиране на директивите за опазване на природата представляват жизнено важни предпоставки за осигуряването на успеха на стратегията за биологичното разнообразие като цяло и за постигането на нейната водеща цел; приветства решението на Комисията да не преразглежда директивите за опазване на природата;

25. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да завършат бързо и да подобрят екологичната мрежа „Натура 2000“, като увеличат усилията, за да гарантират, че е определен достатъчен брой специални защитени територии в съответствие с Директивата за местообитанията, както и че това определение е придружено от ефективни мерки за защита на биологичното разнообразие в Европа;

26. отбелязва, че изследванията сочат, че интензивното селско стопанство е ключов фактор за загубата на органичния въглерод и биологичното разнообразие на почвите; призовава ЕС да насърчава методи, които увеличават качеството на почвите, като например ротацията, включително на бобови растения и животни, осигурявайки по този начин възможност на ЕС да постигне ЦУР 2.4 и 15.3;

27. счита, че ЕС трябва да направи много повече за постигането на ЦУР 15; настоятелно призовава Европейската комисия да вземе мерки по-специално и приоритетно по въпроса за обеззаразяването на околната среда, като предложи хармонизирани правила срещу използването и влошаването на качеството на почвите и като представи в най-кратък срок неколкократно обявявания план за действие за борба с обезлесяването и влошаването на състоянието на горите, както и график относно неговото прилагане;

28. призовава Комисията да увеличи своите усилия като фактор от световно значение за защита на важната екология и околна среда на Арктика; настоятелно призовава Комисията да не позволява политики, които стимулират експлоатацията на Арктика за изкопаеми горива;

29. признава, че промените в биологичното разнообразие на почвите и в органичния въглерод в почвата са предизвикани най-вече от практиките на управление и ползване на земята, както и от изменението на климата, което оказва силно негативно въздействие върху цялата екосистема и общество; следователно призовава Комисията да обърне специално внимание на свързаните със земята въпроси в бъдещата Осма програма за действие за околната среда;

30. подчертава, че вносът на соя в ЕС като храна за животни допринася за обезлесяването в Южна Америка, като по този начин се подкопават ЦУР в областта на обезлесяването, изменението на климата и биологичното разнообразие;

31. подчертава, че Седмата програма за действие за околната среда сама по себе си е ключов инструмент за прилагането на ЦУР, въпреки че действията, предприети в някои сектори, все още са недостатъчни, за да гарантират изпълнението на ЦУР; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими стъпки, за да приложат изцяло Седмата програма за действие за околната среда,

RR\1129473BG.docx 13/62 PE601.046v02-00

BG

да включат в оценката на Седмата програма за действие за околната среда оценка на степента, до която нейните цели съответстват на ЦУР, и като вземе предвид тези резултати, да представи препоръка за програмата приемник; призовава Комисията своевременно да предложи програма на Съюза за действие в областта на околната среда за периода след 2020 г. съгласно изискването по член 192, параграф 3 от ДФЕС, тъй като такава програма ще допринесе за постигането на ЦУР в Европа;

32. приветства акцента върху биологичното разнообразие, природните ресурси и екосистемите, както и признатата връзка между тези елементи и човешкото здраве и благосъстояние; подчертава необходимостта от подход „Едно здраве“, обхващащ едновременно човешкото здраве, здравето на животните и доброто състояние на околната среда, и припомня, че инвестирането в научните изследвания и иновациите, насочено към разработване на нови технологии в областта на здравеопазването е основна предпоставка за постигането на ЦУР; настоятелно призовава Комисията съвсем скоро да предприеме извършването на анализ, за да предостави отговор на публикацията на ОИСР „Поглед върху здравето в ЕС“, която показва, че очакваната продължителност на живота в много държави – членки на ЕС не се е увеличила; отбелязва, че равният достъп до качествено здравеопазване е ключът към устойчивите здравни системи, тъй като има потенциала да намалява неравенствата; подчертава, че са необходими повече усилия с цел преодоляване на многообразните препятствия пред достъпа, засягащи физическите лица, доставчиците и системата на здравеопазване, и продължаване на инвестициите в иновации и медицински изследвания и в Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) с оглед на разработването на свързани със здравеопазването решения, които са достъпни, устойчиви и насочени към борбата със световния проблем с ХИВ/СПИН, туберкулозен менингит, хепатит C и други пренебрегвани инфекциозни заболявания, които често са обвързани с бедността; припомня, че инвестирането в изследванията и развитието на медицината на световно равнище е от ключово значение за справяне с нововъзникващите предизвикателства пред здравеопазването, каквито са епидемиите и антибиотичната резистентност;

33. подчертава факта, че икономиката на океаните или „синята икономика“ предлага важни възможности за устойчиво използване и опазване на морските ресурси, както и че подходяща подкрепа за изграждане на капацитет за разработване и прилагане на инструменти за планиране и управление на системите може да даде възможност на развиващите се страни да се възползват от тези възможности; подчертава важната роля, която Европейският съюз трябва да играе в тази връзка;

34. припомня, че предложението на Комисията за рамка в областта на климата и енергетиката за 2030 г. установява три ключови цели за 2030 г.: намаляване на емисиите на парникови газове най-малко с 40%, покриване на поне 27% от енергийните нужди на ЕС чрез използването на възобновяеми енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност най-малко с 30%; припомня позициите на Парламента по тези цели; подчертава необходимостта да се правят прегледи на тези цели и да се изготви стратегия до средата на века за нулеви емисии за ЕС, като се предвиди икономически ефективен курс, чрез отчитане на регионалните и националните специфики в рамките на ЕС, към достигане на

PE601.046v02-00 14/62 RR\1129473BG.docx

BG

определените от Парижкото споразумение цели за нулеви емисии;

35. призовава ЕС и държавите членки ефективно да включат смекчаването на изменението на климата и адаптирането към изменението на климата в политиките за развитие; подчертава необходимостта от насърчаване на трансфера на технологии за енергийна ефективност и чисти технологии и от подкрепа за инвестициите в дребномащабни, независими и децентрализирани проекти за енергия от възобновяеми източници; призовава ЕС да увеличи своята помощ по отношение на устойчивото селско стопанство, за да се справи с изменението на климата, чрез целенасочена подкрепа за дребните земеделски производители, диверсификацията на културите, екологичните практики в областта на агро-лесовъдството и агро-екологичните практики;

36. признава освен това, че намаляването на производството и потреблението на месо в ЕС ще допринесе за изпълнението на ЦУР за намаляване на незаразните заболявания (ЦУР 3.4), за намаляване на замърсяването и прекомерното използване на вода (най-вече червеното месо) (6.3 и 6.4), за подобряване на качеството на почвите (2.4 и 15.3), както и за преустановяване на обезлесяването (15.2) и на загубата на биологично разнообразие (15);

37. признава връзката между добива на рибни ресурси и тяхното опазване и търговия; признава също така, че алтернативните разходи от непредприемането на действия за преодоляване на вредните субсидии за рибарството са изключително високи, тъй като ако не се предприемат действия, ресурсите ще бъдат изчерпани, ще се появи продоволствена несигурност и ще бъдат разрушени онези източници на заетост, които трябва да бъдат запазени;

38. подчертава факта, че енергийната бедност, която често се определя като положение, при което физическите лица или домакинствата не са в състояние да се отопляват по подходящ начин или да осигуряват други необходими енергийни услуги в своите домове на достъпна цена, е проблем в много държави членки. подчертава, че енергийната бедност се дължи на нарастващите цени на енергията, на въздействието на рецесията върху националните и регионалните икономики и на ниската енергийна ефективност на жилищата; припомня, че по статистически данни на ЕС относно доходите и условията на живот (EU SILC) се счита, че 54 милиона европейски граждани (10,8% от населението на ЕС) не са били в състояние да поддържат подходяща топлина в дома си през 2012 г., като подобни цифри се отчитат и по отношение на забавеното плащане на сметки за комунални услуги или наличието на лоши жилищни условия; призовава държавите членки да признаят и да разрешат този проблем, тъй като гарантирането на основни енергийни услуги е от решаващо значение, за да се гарантира, че общностите няма да търпят отрицателни здравни последици, че няма да затъват все повече в бедност и ще могат да поддържат добро качество на живот, както и да се гарантира, че финансовите разходи за подпомагане на домакинствата, които се нуждаят от подкрепа, няма да се превърнат в прекомерна тежест; подчертава, че съвременните енергийни услуги са от решаващо значение за благосъстоянието на хората и за икономическото развитие на съответната държава; и все пак в световен мащаб 1,2 милиарда души нямат достъп до електричество, а над 2,7 милиарда души нямат възможност да готвят при чисти условия; припомня

RR\1129473BG.docx 15/62 PE601.046v02-00

BG

също така, че над 95% от тях живеят или в държави на юг от пустинята Сахара или в развиващи се държави от Азия, а около 80% живеят в селски райони; подчертава, че енергията е от основно значение за почти всички големи предизвикателства и възможности, пред които светът е изправен днес; подчертава, че както по отношение на работните места, сигурността, изменението на климата, производството на храни или увеличаването на доходите, достъпът до енергия за всички е от основно значение, и че устойчивото производство на енергия представлява възможност – то преобразява живота, икономиките и планетата;

39. препоръчва пълно интегриране на действията по климата в целия бюджет на ЕС – интегриране на дейностите относно климата, като се гарантира включване на мерките за намаляване на емисиите на парникови газове във всички инвестиционни решения в Европа;

40. призовава Комисията да изготвя доклад на всеки пет години, като се започне в срок от шест месеца след диалога за улесняване по РКООНИК през 2018 г. относно законодателството на ЕС в областта на климата, включително Регламента за разпределяне на усилията и Директивата за схемата за търговия с емисии, и да се установи дали настоящата траектория за ограничаване ще бъде достатъчна за постигането на ЦУР и на целите на Парижкото споразумение; освен това изисква от Комисията най-късно до 2020 г. да преразгледа и да разшири рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., така че те да бъдат съгласувани в достатъчна степен с дългосрочните цели на Парижкото споразумение и ЦУР; призовава Комисията да стимулира потенциала за поглъщане на парникови газове чрез насърчаване на разработването на политики в подкрепа на залесяването с подходящи практики за управление на горите, с оглед на факта, че в рамките на „Програма 2030“ ЕС пое ангажимент за насърчаване на осъществяването на устойчиво управление на горите, за спиране на обезлесяването, за възстановяване на увредените гори и за увеличаване на залесяването и повторното залесяване в световен мащаб до 2020 г.;

41. подчертава факта, че усилията за смекчаване на глобалното затопляне не са пречка за икономическия растеж и заетостта и че напротив, декарбонизацията на икономиката следва да се разглежда като ключов източник на нов и устойчив икономически растеж и заетост; все пак признава, че в прехода към каквито и да било нови икономически и социални модели съсредоточените върху традиционната промишленост общности могат да се сблъскат с трудности; подчертава, че е важно да се окаже подкрепа за прехода, и призовава Комисията и държавите членки да осигурят средства от източници, като например схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), с цел да се финансира модернизирането и справедливият преход, да се подпомогнат въпросните общности, както и да се насърчи приемането на най-добри технологии и производствени практики за осигуряване на най-добри екологични стандарти и безопасен, стабилен и устойчив труд;

42. подчертава, че за да може ЕС да постигне целите на Програмата до 2030 г., е от съществено значение тези цели да бъдат отразени в европейския семестър по всеобхватен начин, включително като се обърне внимание на екологосъобразните

PE601.046v02-00 16/62 RR\1129473BG.docx

BG

работни места, ефективното използване на ресурсите и устойчивите инвестиции и иновации; отбелязва, че икономика с ефективно използване на ресурсите притежава голям потенциал за създаване на работни места и икономически растеж, като до 2050 г. тя ще създаде допълнителни 2 трилиона щатски долара към световната икономика и ще генерира допълнителни 600 милиарда щатски долара в БВП на държавите от Г-7;

43. отбелязва, че постоянната загуба на биологично разнообразие, отрицателните последици от обезлесяването и изменението на климата могат да доведат до нарастваща конкуренция за ресурси, като например храна и енергия, до увеличаване на бедността и политическата нестабилност в световен мащаб и до разселвания на населението и нови миграционни модели в световен мащаб; настоява Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да вземат предвид тези въпроси във всички аспекти на външните отношения и международната дипломация, като същевременно осигуряват значително увеличаване на финансирането на официалната помощ за развитие (ОПР); призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки, във всички действия и взаимодействия с трети страни, да полагат усилия за намаляване на емисиите чрез насърчаване на възобновяемите източници на енергия, ефективното използване на ресурсите и опазването на горите и чрез насърчаване на смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него;

44. призовава Комисията да гарантира, че външните политики на ЕС са съвместими с целите за устойчиво развитие и да определи областите, за които са необходими по-нататъшни действия или изпълнение, за да се гарантира, че външните политики на ЕС подкрепят ефективното изпълнение на ЦУР и не противоречат на ЦУР и на тяхното прилагане в други региони, особено в развиващите се страни; призовава Комисията да стартира за тази цел надежден процес, започващ с метод на прогнозиране/ранно предупреждение за нови инициативи и предложения, включително преразглеждане на действащото законодателство, и да представи предложение за всеобхватна външна стратегия за устойчиво развитие; подчертава наличните инструменти и форуми като Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), Регионалния форум на ИКЕ на ООН по въпросите на устойчивото развитие (ОДБХ) и Политическия форум на високо равнище и централната платформа на ООН; призовава за доброволен преглед на Политическия форум на високо равнище в съответствие с Програмата до 2030 г., която насърчава държавите членки да „провеждат редовни и всеобхватни прегледи на напредъка“; подчертава ролята на редовните и подходящи предварителни оценки на въздействието в това отношение; припомня задължението съгласно Договора да се вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на всички политики, които биха могли да засегнат развиващите се страни;

45. припомня специфичната роля на културата във външните отношения и политиката за развитие, в частност по отношение на решаването и предотвратяването на конфликти, миротворчеството и предоставянето на възможности на местното население; поради това счита, че е необходима амбициозна и стабилна културна стратегия, включително културна дипломация, за да се постигне нов консенсус относно развитието;

RR\1129473BG.docx 17/62 PE601.046v02-00

BG

46. подчертава значението на ОПР като ключов инструмент за постигане на Програмата до 2030 г., за изкореняване на бедността във всичките ѝ форми и борба с неравенствата, като същевременно подчертава отново, че помощта за развитие сама по себе си не е достатъчна за избавяне на развиващите се държави от бедността; подчертава необходимостта от насърчаване на инструменти, които стимулират по-голяма отчетност, като например подпомагане на бюджета; призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да потвърдят отново своя ангажимент за 0,7% от брутния национален доход за ОПР и да представят подробни предложения за графици за постепенно увеличаване на ОПР с оглед на постигането на тази цел; припомня ангажимента на ЕС да отделя поне 20% от своята ОПР за човешко развитие и социално приобщаване и призовава за подновяване на ангажимента към тази цел; призовава Комисията да спази препоръката на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР (КПР) за достигане на средни годишни безвъзмездни средства като елемент от общите ангажименти за ОПР в размер на 86%; призовава ОПР да бъде защитено от пренасочване и договорените на международно равнище принципи за ефективност на развитието да се спазват чрез запазване на основната цел на ОПР за изкореняване на бедността, с особен акцент върху за най-слабо развитите страни и ситуациите на нестабилност; припомня необходимостта да се излезе отвъд границите на връзката донор/бенефициент в рамките на по-широка програма за развитие;

47. подчертава значението на Политическия форум на високо равнище в последващите действия и прегледа на целите за устойчиво развитие и също така призовава Комисията и Съвета да уважават главната роля на ЕС за определянето и изпълнението на Програмата до 2030 г., като се постигнат съвместни позиции на ЕС и съвместно докладване от страна на ЕС въз основа на координирано докладване от държавите членки и институциите на ЕС преди провеждането на Политическия форум на високо равнище под егидата на Общото събрание; приканва Комисията да направи преглед на съществуващите действия по време на предстоящия Политически форум на високо равнище и на специфичните цели за устойчиво развитие, които ще бъдат обект на преразглеждане;

48. подчертава, че гарантирането на данъчна справедливост и прозрачност, борбата с избягването на данъци, премахването на незаконните финансови потоци и данъчните убежища, заедно с подобреното управление на публичните финанси, устойчивия икономически растеж и увеличаването на мобилизирането на местни ресурси са от решаващо значение за финансирането на Програмата за 2030 г.; призовава ЕС да създаде програма за финансиране (DEVETAX 2030) с цел конкретно да се подпомогне изграждането на данъчни структури в бързо развиващите се пазарни икономики и да се окаже съдействие на развиващите се държави за създаването на нови регионални бюра на данъчни органи; отново призовава за глобален данък върху финансовите операции с цел справяне с глобалните предизвикателства на бедността, за разследване на разпространяването на страничните ефекти върху развиващите се страни на всички национални данъчни политики и данъчните политики на ЕС и за спазване на принципа на съгласуваност на политиките за развитие, когато се извършва законодателна дейност в тази област;

PE601.046v02-00 18/62 RR\1129473BG.docx

BG

49. отбелязва проблемите, възникващи от експлозивното нарастване на мегаградовете, и предизвикателствата, които това явление поставя пред социалната устойчивост и устойчивостта на околната среда; призовава за балансирано регионално развитие и припомня, че стимулирането на икономическата активност в селските райони и по-малките градове намалява натиска за миграция към градски мегацентрове, като по този начин облекчава проблемите на безконтролната урбанизация и миграция; подчертава, че децентрализираните регионални структури насърчават разпространяването на хранителни вещества, за които се наблюдава недостиг, като например фосфор, от градовете към селскостопанското производство;

50. призовава Комисията и държавите членки да адаптират подхода си към миграцията с оглед на разработването на миграционна политика в съответствие с ЦУР 10 и основано на фактите възприемане на мигрантите и лицата, търсещи убежище, и на борбата срещу ксенофобията и дискриминацията срещу мигрантите, както и с оглед на инвестиране в основни двигатели за човешко развитие; изразява отново тревогата си, че новите политики и финансови инструменти, които имат за цел да преодолеят първопричините за незаконната и принудителна миграция, могат да се прилагат в ущърб на целите за развитие, и отправя призив Европейският парламент да получи по-силна контролна роля в това отношение, за да се гарантира, че новите инструменти за финансиране са съвместими с правното основание, принципи и ангажименти на ЕС, по-специално Програмата до 2030 г.; отхвърля идеята, че условността на помощта, основана на граничен контрол, управлението на миграционните потоци или споразуменията за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, следва да представлява основата на партньорство и сътрудничество за развитие с трети страни;

51. приветства поставения акцент върху инвестирането в младите хора в качеството им на основни изпълнители на целите за устойчиво развитие; подчертава необходимостта от използването на демографския дивидент на развиващите се страни чрез подходящи публични политики и инвестиции в младежкото образование и здравеопазване, включително сексуално и репродуктивно здраве и образование; подчертава възможността най-после да се насърчи равенството между половете и овластяването на жените като основен елемент на СПР и настоятелно призовава ЕС да интегрира тези елементи във всички области на външната дейност; признава, че тези ключови фактори за човешко развитие и човешки капитал трябва да се превърнат в приоритет, за да се гарантира устойчиво развитие;

52. отбелязва, че както настоящият, така и предишният специален докладчик на ООН за правото на храна осъдиха промишленото селско стопанство като вредно за доброто състояние на почвата и за дребните земеделски стопани и вместо това изтъкнаха предимствата на агроекологията; призовава Комисията и държавите членки да не насърчават и да не финансират промишленото производство при посевите и в животновъдството в развиващия се свят и в ЕС, а да подкрепят разработването и популяризирането на мерки за успех, различни от тези на промишленото селско стопанство;

53. настоява Комисията и държавите членки да гарантират, че публичните бюджети

RR\1129473BG.docx 19/62 PE601.046v02-00

BG

няма да бъдат в противоречие с ЦУР; счита, че в ЕС е необходимо значително ускоряване на зелените инвестиции, иновациите и растежа с цел навременно и успешно изпълнение на програмата до 2030 г. и признава, че са необходими нови инструменти за финансиране и различни подходи към настоящата инвестиционна политика, като например постепенното премахване на вредните за околната среда субсидии и проектите с високи нива на емисии; призовава за приемане на стратегия за интегриране на екологичните, социалните и управленските фактори от страна на многонационалните дружества и предприятия в техните корпоративни бизнес модели, а също и от страна на институционалните инвеститори в техните инвестиционни стратегии с цел пренасочване на средства за устойчиво финансиране и прекратяване на употребата на изкопаеми горива;

54. призовава Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. да преориентира бюджета на ЕС към изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, като гарантира, че предоставянето на достатъчно финансиране за ефективното осъществяване на ЦУР; призовава за по-добро интегриране на устойчивото развитие във всички механизми за финансиране и бюджетни редове, като изтъква отново, че съгласуваността на политиката в дългосрочен план играе важна роля за намаляване на разходите; подчертава значението на политиката на сближаване като основно инвестиционна политика на ЕС и припомня, че за да се постигне цялостен преход към устойчив и приобщаващ икономически растеж, е необходимо хоризонтално прилагане на критерии за устойчивост и основани на резултатите целите за всички структурни и инвестиционни фондове на ЕС, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции;

55. призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да гарантира спазването на ценностите на Европа при прилагането на строги критерии за устойчивост в своето кредитиране, както и по-специално да гарантира, че кредитите за секторите на енергетиката и транспорта са насочени към нисковъглеродни и устойчиви проекти;

56. призовава ЕИБ да задели 40 % от своя кредитен портфейл за нисковъглероден и устойчив спрямо изменението на климата растеж до 2030 г.;

57. призовава ЕИБ да разпределя повече средства за инициативата ELENA с цел предоставяне на безвъзмездни средства за техническа помощ с акцент върху изпълнението на мерки за енергийна ефективност, разпределената енергия от възобновяеми източници и проектите и програмите за градски транспорт;

58. признава, че стабилната и устойчива инфраструктура е основен принцип за постигане на нисковъглеродно устойчиво бъдеще и носи редица съпътстващи ползи, например дълготрайност и по-добра защита от пожари и наводнения; счита, че преход към устойчиво общество може да се постигне чрез придържане към принципа енергийната ефективност да бъде на първо място и допълнително подобряване на ефективността на уредите, електрическите мрежи и сградите, като се разработват системи за съхраняване; признава, че сградите имат най-голям потенциал за енергийна ефективност и призовава ЕС да се ангажира с цел за 2050 г. за изцяло устойчив, декарбонизиран, енергийно ефективен сграден фонд с

PE601.046v02-00 20/62 RR\1129473BG.docx

BG

почти нулево търсене на енергия, където остатъчното търсене се удовлетворява от широк набор възобновяеми източници; призовава за ускорено увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс на ЕС; предупреждава за опасността от зависимост от неустойчива инфраструктура и призовава Комисията да предложи мерки за плавен преход към устойчива нисковъглеродна икономика и основно преориентиране на развитието на инфраструктурата с цел намаляване на системните икономически рискове, свързани с финансовите активи с висока въглеродна интензивност;

59. призовава Комисията и държавите членки да дадат предимство на устойчивата мобилност чрез подобряване на системите за обществен транспорт на местно равнище при спазване на специфичните особености на територии и въз основа на реалните нужди на гражданите; счита, че финансовата подкрепа на ЕС за развитието на транспортния сектор и инфраструктурата следва да се стреми към цели, които носят реална добавена стойност за държавите членки;

60. отбелязва, че влошаването на състоянието на околната среда и измененията на климата представляват най-сериозната пречка за установяването и опазването на мира и правосъдието; признава необходимостта от по-добра видимост на факта, че изменението на климата и влошаването на околната среда са фактор за миграцията в световен мащаб, както и за бедността и глада; призовава ЕС и държавите членки да запазят като стратегически приоритет в дипломатическия диалог на световно равнище, включително по време на двустранните и междурегионалните диалози на високо равнище с държавите от Г-7, Г-20, ООН и държавите партньори, като например Китай, за да се поддържа положителен и активен диалог, който ускорява прехода към чиста енергия в световен мащаб и предотвратява опасното изменение на климата;

61. подчертава, че корупцията оказва сериозно въздействие на околната среда и че трафикът на застрашени видове от дивата флора и фауна, на минерали и скъпоценни камъни, както и на горски продукти, като например дървен материал, също е неразривно свързан с корупцията. подчертава освен това, че трафикът на диви растения и животни може допълнително да изложи на опасност застрашените видове, а незаконната сеч може да доведе до загуба на биологично разнообразие и да увеличи въглеродните емисии, което допринася за изменението на климата; подчертава, че печалбите за организираните престъпни групи са добри и с нисък риск, тъй като свързаните с горите престъпления се преследват рядко, а санкциите често не съответстват на тежестта на престъплението; припомня, че Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията с цялостната си насоченост върху предотвратяването на корупцията, ефективното правоприлагане, международното сътрудничество и възстановяването на активи, може да бъде ефективно средство за борба с корупцията в сектора на околната среда; припомня държавите членки да интегрират стратегии за борба с корупцията, например за прозрачност и отчетност, в законодателството и политиките в областта на околната среда и да укрепват демокрацията и доброто управление; подчертава, че борбата с корупцията в сектора на околната среда ще спомогне за създаването на равен достъп до основни ресурси, например вода и чиста околна среда, и е от основно значение за защитата на нашата околна среда и осигуряването на устойчиво

RR\1129473BG.docx 21/62 PE601.046v02-00

BG

развитие;

62. отчита работата на базирания в САЩ „Център за климата и сигурността“ за определянето на горещите точки между изменението на климата и международната сигурност, който определя изменението на климата като „умножаващ заплахите фактор“, който би могъл да наложи по-голяма хуманитарна или военна намеса и да доведе до по-силни бури, заплашващи градове и военни бази;

63. призовава Комисията да подчертае пред всички заинтересовани участници, включително инвеститорите, синдикатите и гражданите, ползите от трансформиране на неустойчиви производства в дейности, които да дадат възможност за осъществяване на целите за устойчиво развитие и на ползите от постоянното преквалифициране на работната сила с оглед на „зелена“, екологично чиста, висококачествена заетост;

64. изтъква, че образованието и обучението са от ключово значение за насочването на обществото по пътя към устойчивостта; изтъква факта, че образованието по въпросите на устойчивостта развива умения, знания и стойности, които насърчават поведение в подкрепа на устойчивото бъдеще; насърчава държавите членки, следователно, да засилят усилията си за осъществяване на образование по въпросите на устойчивостта на всички равнища и във всички форми на образование и обучение;

65. изразява дълбока загриженост поради разликите в резултатите от образователните системи в държавите членки, както се вижда от последните доклади на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), както и поради факта, че между 2010 г. и 2014 г. инвестициите в образованието и обучението са намалели с 2,5% в ЕС като цяло; изтъква, че подходящо обезпечените с ресурси системи за образование и обучение, които са достъпни за всички, са от основно значение за равенството и социалното приобщаване и за постигането на целите, поставени в рамките на ЦУР № 4; изтъква, при все това, че образованието продължава да бъде компетентност на държавите членки;

66. подчертава, че образованието е от ключово значение за развитието на самостоятелни устойчиви общества; призовава ЕС да обвърже качественото образование, техническо и професионално обучение и сътрудничеството с индустрията като съществено предварително условие за пригодността за заетост и достъпа на младите хора до квалифицирани работни места; счита, че разглеждането на въпроса за достъпа до образование в извънредни и кризисни ситуации в частност е от съществено значение както за развитието, така и за закрилата на децата;

67. изразява съжаление относно трайния проблем с високите равнища на младежка безработица; припомня значението на схемите за гаранция за младежта и инициативата за младежка заетост за решаването на този проблем; призовава за тяхното трайно подобряване и за подходяща финансова подкрепа с цел насърчаване на създаването на нови, висококачествени работни места и достойна социална закрила за младите хора, преодоляване на съществуващите трудности при работата с уязвимите групи и по-ефективно обхващане на нерегистрирани

PE601.046v02-00 22/62 RR\1129473BG.docx

BG

незаети с работа, учене или обучение (NEET) и младежи с ниска квалификация;

68. изтъква ролята на образованието, както формално, така и самостоятелно, продължаващото през целия живот обучение, спорта, изкуството и доброволчеството за ученето относно устойчивостта и насърчаването на екологосъобразното гражданство, като част от по-широкото усилие за предоставяне на младите хора на релевантните умения, компетентности и отношение, от които имат нужда, за да станат открити и отговорни граждани;

69. призовава Комисията да увеличи подкрепата за здравето и благосъстоянието на младите хора при преразглеждането на стратегията на ЕС за младежта през 2018 г., с особен акцент върху своевременното изпълнение на плана за действие във връзка със затлъстяването на децата и плана за действие относно консумацията на алкохол сред младежите и епизодичната консумация на големи количества алкохол наведнъж;

70. призовава ЕС и неговите държави членки да закрилят регионалните, малцинствените и по-рядко използваните езици и езиковото многообразие и да гарантират, че езиковата дискриминация не се толерира при интегрирането на ЦУР в европейската политическа рамка и текущите и бъдещите приоритети на Комисията;

71. приветства възможностите, предложени от многообразието на контекста на обучение, като например екоучилища, центрове за образование за развитие и обучение извън училищните сгради;

72. припомня необходимостта от подкрепяне на обучението на преподаватели и обучаващи и от насърчаване на партньорското обучение и обмена на най-добри практики на равнището на ЕС и на световно равнище;

73. счита, че културното многообразие и опазването на природното наследство следва да се насърчава в цялата рамка на политиката на ЕС, включително чрез образованието;

74. припомня способността на качественото образование да предоставя възможности на уязвимите лица, малцинствата, хората със специални потребности и жените и момичетата, във връзка с ЦУР № 4 и ЦУР № 5 относно равенството между половете, и ЦУР № 16 относно насърчаването на приобщаващи общества;

75. с оглед на нуждата от насърчаване на по-нататъшни полезни взаимодействия между иновациите и креативността в науката, призовава за въвеждане на образование в областта на изкуството в предметите НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика) с оглед популяризирането на образованието в областта на НТИИМ (наука, технологии, инженерство и математика), по-специално за момичетата, за да се преодолеят социалните предизвикателства пред постигането на целите за устойчивост;

76. призовава държавите членки да обърнат приоритетно внимание на екологичното и икономическото преобразуване на промишлените зони, които в различни региони на Европа причиняват високи равнища на замърсяване в компонентите на

RR\1129473BG.docx 23/62 PE601.046v02-00

BG

околната среда и излагат местното население на съществени рискове за здравето;

77. счита, че всяка бъдеща визия за Европа трябва да приеме ЦУР като основен принцип и че по този начин държавите членки следва да се насочат към установяване на устойчиви икономически модели, както и че поради това ролята на ЕС за постигането на устойчиво развитие следва да бъде в центъра на обсъжданията, започнати от Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. за бъдещето на Европа (COM(2017)2025), предвид необходимостта от засилване на измерението на устойчивостта в контекста на икономическия растеж; счита, че постигането на ЦУР и Програмата до 2030 г. е от съществено значение за ЕС и че постигането на ЦУР следва да бъде европейско наследство за бъдещите поколения; признава, че Програмата до 2030 г. е в съответствие с принципите и ценностите на Съюза и поради това постигането на ЦУР е естествено следствие от плановете на Европейския съюз за създаване на по-добро, по-здравословно и по-устойчиво бъдеще за Европа;

78. признава, че повечето европейски държави – както от ЕС, така и извън ЕС, са подписали споразумението за ЦУР; счита, че в контекста на дебата за бъдещето на Европа следва да се обмисли разработването на общоевропейска рамка за постигането на ЦУР между държавите – членки на ЕС и ЕИП, страните по споразуменията за асоцииране към ЕС, държавите – кандидатки за членство в ЕС, и Обединеното кралство след неговото оттегляне;

79. призовава Комисията и държавите членки да изградят капацитет за интегрирана оценка, технологични и институционални иновации и финансова мобилизация за постигането на ЦУР;

80. подчертава ролята, която ще играе програмата на ЕС за градовете в изпълнението на световната Нова програма за градовете, и приветства развитието на политики, които дават възможност на градовете и регионите да извършват основани на взаимодействие зелени инвестиции; приветства инициативи като наградата „Зелено листо“ и Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката и освен това подчертава решаващото значение на градовете и регионите в постигането на ЦУР, тъй като устойчивостта изисква дългосрочен подход и подход на сътрудничество на всички равнища на управление и от всички сектори;

81. припомня, че в Програмата до 2030 г. се признава, че вече не можем да разглеждаме поотделно храната, препитанието и управлението на природните ресурси; подчертава, че поставянето на акцент върху развитието на селските райони и инвестициите в селското стопанство – култури, животновъдство, горско стопанство, рибарство и аквакултури – са мощни инструменти за премахване на бедността и глада и за постигане на устойчиво развитие. отбелязва, че селското стопанство има основна роля за борбата срещу изменението на климата; подчертава, че големите амбиции на ЦУР могат да бъдат постигнати единствено чрез сътрудничество – Север – Юг, Юг – Юг и тристранно сътрудничество, както и глобални партньорства между множество участници и между множество области;

82. припомня, че държавите членки трябва да докладват пред ООН относно своите резултати по отношение на постигането на ЦУР; подчертава, че тези доклади на

PE601.046v02-00 24/62 RR\1129473BG.docx

BG

държавите членки следва да бъдат разработени в сътрудничество с компетентните местни и регионални органи; подчертава, че в държавите членки с федерални или децентрализирани равнища на управление е необходимо да бъдат подробно описани специфичните предизвикателства и задължения на тези делегирани равнища на управление при постигането на ЦУР;

83. приветства намерението за включване на търговската и инвестиционна политика, интегрираща устойчивото развитие, и призовава при разработването на политики на ЕС, приложими във и извън неговите граници, да бъде обърнато по-голямо внимание на въздействието от осигуряването на стоки и природни ресурси в рамките на ЕС и извън него; призовава за преосмисляне на инвестиционната политика и за широко използване на иновативни инструменти за финансиране за постигането на ЦУР; призовава Комисията да гарантира прозрачност на проверките на бъдещите търговски споразумения по отношение на устойчивото развитие;

84. призовава Комисията да планира, с участието на съответните заинтересовани лица, и да предоставя специфична, индивидуализирана подкрепа за маргинализираните, с ниски доходи домакинства и групи, като например ромите, с цел осигуряване на здравословен начин на живот и достъп до основни услуги и безопасни, чисти природни ресурси, като въздух, вода, съвременна енергия на достъпни цени и здравословно хранене, което ще допринесе и за постигането на ЦУР 1, 10 и 15 относно премахването на бедността, намаляването на различията и насърчаването на мирни и приобщаващи общества;

85. счита, че усилията на ЕС за създаване на устойчиво бъдеще не могат да не вземат предвид по-широкия дебат относно ролята на животните като същества с усещания и хуманното отношение към тях, което често се пренебрегва в преобладаващите системи за производство и потребление; подчертава, че е необходимо ЕС да преодолее възможно най-бързо политическите и законодателни пропуски в областта на хуманното отношение към животните, както се изисква от все повече европейски граждани;

86. призовава Комисията да увеличи усилията и финансирането за целенасочени образователни кампании за повишаване на осведомеността и да засили ангажираността на гражданите и действията за устойчиво развитие;

87. призовава Комисията и държавите членки да прекратят до 2020 г. стимулите за биогорива на основата на рапично и палмово масло и соя, които водят до обезлесяване и щети за торфищата; освен това призовава за въвеждането на единна схема за сертифициране на палмово масло, влизащо на пазара на ЕС, с което да се удостоверява социално отговорният произход на продукта;

88. призовава Комисията да насърчава устойчиви глобални вериги за създаване на стойност с въвеждането на системи за надлежна проверка за дружествата, фокусирани върху цялата им верига на доставки, което ще насърчи предприятията да инвестират по-отговорно и ще стимулира по-ефективно прилагане на главите относно устойчивостта в споразуменията за свободна търговия, включително в областите на борбата срещу корупцията, прозрачността, избягването на данъци и отговорното бизнес поведение;

RR\1129473BG.docx 25/62 PE601.046v02-00

BG

89. настоятелно призовава Комисията да продължи да продължава засилването на действията относно ефективни мерки за справяне с лошото качество на въздуха, което е причина за над 430 000 случая на преждевременна смърт всяка година в ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че новото и съществуващото законодателство се прилагат за ускоряване на правните действия срещу държавите членки, които не спазват правните разпоредби относно замърсяването на въздуха, и за предлагане на ново, ефикасно законодателство, включително специфично за сектора законодателство, с цел справяне с лошото качество на атмосферния въздух и различните източници на замърсяване, като същевременно се обърне внимание на емисиите на метан; подчертава факта, че ЕС все още е далеч от постигането на равнищата на качество на въздуха, определени за ЕС, които са много по-малко строги от препоръчаните от СЗО; освен това призовава да се приемат мерки за борба с шумовото замърсяване;

90. отбелязва, че Комисията предприе мерки по проблема с лошото качество на въздуха, като инициира няколко процедури за нарушения, по-специално за непрекъснатите превишавания на пределно допустимите стойности на NO2, установени в Директива 2008/50/ЕО;

91. припомня, че намаляването на шумовото замърсяване е един от параметрите за качество, които няма да бъдат постигнати до 2020 г.; подчертава, че в ЕС излагането на шум допринася за най-малко 10 хиляди случая на преждевременна смърт годишно, свързани с със сърдечни болести и инсулти, и че през 2012 г. около една четвърт от населението на ЕС е била изложена на надхвърлящи ограниченията нива на шум; призовава държавите членки да обърнат приоритетно внимание на мониторинга на нивата на шум и да гарантират спазването на пределните стойности за вътрешна и външна среда;

92. подчертава, че данните на Комисията показват, че над 50 % от зърнените култури в ЕС се използват за хранене на животни; отбелязва, че Организацията на ООН за прехрана и земеделие предупреждава, че по-нататъшното използване на зърнените култури като фураж може да застраши продоволствената сигурност, като намали наличното зърно за консумация от човека; отбелязва, че според изследванията на всеки 100 калории от зърнени култури, с които се хранят животни, само между 17 и 30 калории постъпват в хранителната верига на човека под формата на месо и мляко; подчертава, че съгласно проучванията на ФАО животните следва да се хранят с материали, които не могат да се консумират от хората, като например паша, остатъци от селскостопански култури и непредотвратими хранителни отпадъци;

93. изтъква приноса на животновъдния сектор за икономиката на ЕС и за устойчивото селско стопанство, особено когато е включен в обработваеми производствени системи; насочва вниманието към потенциала за активно управление на кръговрата на хранителните вещества в сектора на животновъдството за намаляване на екологичното въздействие на емисиите на CO2, амоняк и нитрати; освен това обръща внимание на потенциала на интегрираното земеделие да допринася за по-добро функциониране на селскостопанската екосистема и благоприятен за климата земеделски сектор;

PE601.046v02-00 26/62 RR\1129473BG.docx

BG

94. посочва, че жените в развиващите се държави, заети в селското стопанство, биха могли да увеличат добивите в земеделските стопанства с 20 – 30%, ако разполагат със същия достъп до ресурси като мъжете; изтъква, че тези добиви биха могли да намалят с 12 – 17% броя на гладуващите хора по света;

95. подчертава по-специално основната роля на жените като членове на семейните земеделски стопанства – главната социално-икономическа клетка на селските райони, за грижата за производството на храни, съхраняването на традиционните знания и умения и на културната идентичност, както и за опазването на околната среда, като се има предвид, че жените в селските райони също са засегнати от разликите в заплащането и пенсиите;

96. подчертава, че според проучванията намаляването на емисиите на парникови газове от селскостопанските животни от страната на предлагането трябва да бъде придружено от намаляване на потреблението на месни и млечни продукти, ако желаем да изпълним целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата;

97. отбелязва, че макар техническите мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата в сектора на селското стопанство да могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове, това трябва да бъде съпроводено от намаляване на потреблението на животински продукти, ако желаем селскостопанският и хранителният сектори на ЕС да изпълнят своята роля в постигането на ЦУР 13 и целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата; призовава във връзка с това системите за промишлено животновъдство да бъдат заменени с екстензивно животновъдство, напр. горско-пасищни агро-лесовъдни системи, които оказват по-малък натиск върху природните ресурси и често са свързани със съществуването на райони с висока природна стойност, да замени системите за промишлено животновъдство;

98. отбелязва, че ЦУР 12.8 изисква правителствата да гарантират, че населението навсякъде разполага със съответната информация и е осведомено по отношение на устойчивото развитие и живота в хармония с природата; настоятелно призовава Комисията и държавите членки съответно да разработят програми за повишаване на обществената осведоменост относно последствията от различните методи на животновъдство и равнищата на потребление за човешкото здраве, околната среда, продоволствената сигурност и изменението на климата;

99. призовава образованието в областта на устойчивостта и екологосъобразното гражданство да бъде интегрирано във всички дисциплини, в частност образованието по предприемачество, включително социално предприемачество, и цифрова грамотност и цифрови умения;

100. посочва, че целта за намаляване на въздействието на производството на храни до 2020 г. най-вероятно няма да бъде постигната; подчертава, че консумацията на червено месо и наситени мастни киселини в ЕС продължава да превишава границите на здравословното хранене и че по-ниската консумация на животински продукти води до намаляване на емисиите на парникови газове и азот;

101. отбелязва настоящите предизвикателства пред правилното хранене за

RR\1129473BG.docx 27/62 PE601.046v02-00

BG

увеличаващото се население, но признава, че емисиите на парникови газове от селското стопанство, горското стопанство и рибарството почти са се удвоили през последните петдесет години и може да нараснат с още 30% до 2050 г., ако не бъдат взети незабавни мерки; поради това призовава за координиран отговор от всички участници в Европа, така че снабдяването с храни да бъде устойчиво към климатични сътресения и да се намали въздействието на сектора на селското стопанство върху земята, водите и климата; призовава Комисията да повиши осведомеността и стимулите за селскостопанските техники, за които е доказано, че смекчават някои от проблемите на устойчивостта, свързани със съвременните земеделски практики; призовава ЕС да удвои до 2030 г. производителността в селското стопанство и доходите на дребните производители на храни, по-специално на жените, коренното население, семейните стопанства, животновъдите и рибарите, включително чрез сигурен и равен достъп до земя, други производствени ресурси и суровини, знания, финансови услуги, пазари и възможности за добавяне на стойност и неселскостопанска заетост;

102. припомня, че културното участие подобрява физическото и психичното здраве и благосъстояние, оказва положително влияние върху представянето в училище и в професията, помага на хората, които са в най-голям риск от социална изолация, да навлязат на пазара на труда, като по този начин допринася значително за постигането на множество ЦУР;

103. призовава Комисията и държавите членки да разработят всеобхватна рамка на политиката на ЕС за справяне с глобалните предизвикателства за здравето, като например ХИВ/СПИН, туберкулозата, хепатит C и антимикробната резистентност, като се вземат предвид различното положение и специфичните предизвикателства на държавите – членки на ЕС, и техните съседни държави, където ХИВ и мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB) се срещат най-често; призовава Комисията и Съвета да играят силна политическа роля в диалога с държавите с висока заболеваемост, включително със съседните държави в Африка, Източна Европа и Централна Азия, като гарантират наличието на планове за устойчив преход към национално финансиране, така че програмите относно ХИВ и туберкулозата да бъдат ефективни, непрекъснати и разширени след изтеглянето на подкрепата от международните донори и да продължат да работят в тясно сътрудничество с тези държави, за да се гарантира, че те поемат отговорност и се ангажират с ответни мерки срещу ХИВ и туберкулозата;

104. признава ефективността на предоставянето на лекарството PREP за предотвратяването на ХИВ/СПИН; освен това призовава Комисията и Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) да признаят, че за ХИВ/СПИН лечението е също така превантивно;

105. признава, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са ключов фактор с трансформиращ потенциал за многоизмерно изкореняване на бедността и следва винаги да бъде признаван като предпоставка както за здравословен начин на живот, така и за равенството между половете; подчертава в този контекст, че следва да се посвети повече внимание на сексуалното и репродуктивното здраве и права, които, за съжаление, продължават да се третират като нишов въпрос, въпреки че са от първостепенно значение за равенството между половете, за

PE601.046v02-00 28/62 RR\1129473BG.docx

BG

овластяването на младежта и за човешкото развитие и в крайна сметка – за изкореняването на бедността; подчертава, че това представлява незначителен напредък спрямо предишните подходи на ЕС, като сексуалното и репродуктивното здраве и права все още не са признати за ключов фактор за устойчивото развитие; отбелязва, че в тази насока позицията на ЕС е непоследователна, както е видно от настоящия пакет: В своето съобщение за Програмата до 2030 г. Комисията признава действията на ЕС в тази област само по категория „здраве“, а в съобщението за нов европейски консенсус – само по категория „равенство между половете“. поради това призовава Комисията и държавите членки да продължат да настояват САЩ да преосмислят своята позиция относно т. нар. „правило за глобално блокиране“;

106. подчертава, че е необходимо и занапред да бъдат насърчавани научните изследвания в областта на здравето, за да бъдат разработвани нови и усъвършенствани достъпни, на приемливи цени и подходящи медицински решения за ХИВ/СПИН, туберкулозата и другите свързани с бедността и пренебрегвани заболявания, възникващите епидемии и антимикробната резистентност;

107. призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят необходимите ресурси и политическа насоченост, за да се гарантира, че принципът на равенство между половете и предоставяне на повече права на жените и момичетата са в основата на изпълнението на Програмата до 2030 г.;

108. припомня, че селското стопанство на ЕС вече започна да допринася за устойчивото развитие; отбелязва обаче, че в настоящата си форма общата селскостопанска политика (ОСП) не може да отговори на настоящите предизвикателства; призовава Комисията да представи предложения за преминаване от сегашната система на плащания на площ към система, основана на резултатите, която да подпомага земеделските стопани в прехода към устойчива селскостопанска система, гарантираща постигането на ЦУР 2; призовава ЕС да разработи устойчива политика в областта на храните и селското стопанство, имаща за цел да гарантира постигането на ЦУР в областта на продоволствената сигурност, храненето, здравето, природните ресурси и изменението на климата; отправя искане към Комисията, в рамките на предстоящото преразглеждане на ОСП, да представи предложения за по-нататъшно укрепване на мерките за екологизиране и предложение за устойчива политика за храните и земеделието след 2020 г., която да гарантира постигането на ЦУР 2, 3, 6, 12, 13, 14 и 15; призовава също така Комисията да разработи устойчива политика в областта на храните и активно да насърчава преход към местни и екологично произведени храни със слаб отпечатък върху въглерода, земята и водите; предлага значението на дърветата в земеделските екосистеми, и по-специално агро-лесовъдните системи, да бъдат на преден план в дискусиите относно бъдещата политика, както и стимулите за устойчиво възстановяване на изоставени земеделски площи; подчертава необходимостта да се гарантира, че с разходите по ОСП ефективно се постигат поставените цели чрез строго съответствие и по-голяма съгласуваност между различните области на политиката, което е от особено значение, що се отнася до устойчивото управление на природните ресурси и инструментите, предвидени за това в рамките на ОСП;

RR\1129473BG.docx 29/62 PE601.046v02-00

BG

109. призовава Комисията и държавите членки да насърчават този агро-екологичен преход, като същевременно сведат до минимум използването на вредни за здравето и околната среда пестициди и разработят мерки за защита и подпомагане на биологичното земеделие и биодинамичното земеделие в рамките на ОСП;

110. подчертава, че културата е хоризонтален и междусекторен проблем и представлява съществен ресурс за развитие, че използването на културни ресурси е основен начин за постигане на бъдещи цели за развитие и че интегрирането на културните фактори в политиките и стратегиите за устойчиво развитие следва да бъде извършено в пълно съответствие с други международни ангажименти, като признава универсалността и взаимозависимостта на правата на човека;

111. призовава Комисията и държавите членки да реформират във възможно най-кратък срок правилата на ЕС в областта на одобрението на пестициди и да определят задължителни цели за намаляване на тяхното използване;

112. посочва, че секторът на земеделието в ЕС гарантира милиони работни места в селските райони в сектора на селското стопанство и други сектори, гарантира доставките на храни и продоволствената сигурност и привлича хора към селските райони като места за живеене, стопанска дейност и отдих; изтъква освен това, че ландшафти с голямо биологично разнообразие и висока природна стойност привличат хора към селските райони, като по този начин създават добавена стойност за тези райони; отбелязва голямото значение на политиката за развитие на селските райони при изграждането на жизнеспособни, стабилни и динамични селски общности и икономики; изтъква, че по-добрият достъп за земеделските стопани до ресурси е от основно значение за постигане на тази цел;

113. призовава да се развива земеделието чрез съсредоточаване върху семейните стопанства с помощта на по-добро използване на европейските фондове като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и при обръщане на специално внимание на малките и средните предприятия, чрез споделяне и трансфер на експертен опит и използване на предимствата на местните и регионалните вериги за създаване на стойност и вериги на производство и заетост в региона, с по-силен акцент върху крайградските връзки и директните продажби, които са успешен модел в много части на ЕС; счита, че способността на селскостопанските производители да генерират справедливо възнаграждение от своя труд е предварително условие за устойчивостта на европейското селско стопанство, както и гаранция за благосъстоянието на селскостопанските производители;

114. припомня, че е важно да се гарантират съответните публични услуги, особено грижите за децата и възрастните хора, като се има предвид, че тези услуги са особено важни за жените, тъй като те традиционно изпълняват главната роля в грижите за младите и възрастните членове на семейството;

115. изтъква важната роля на традиционните знания и хранителни продукти, особено в най-отдалечените райони, планинските райони и необлагодетелстваните райони на ЕС, както и икономическия принос на европейските схеми за качество, като защитено географско указание (ЗГУ), за местните райони; припомня единодушната подкрепа на Парламента за разширяването на тази защита върху

PE601.046v02-00 30/62 RR\1129473BG.docx

BG

по-голяма гама от регионално произвеждани стоки; в тази връзка подчертава наред с това ролята на схемите за качество на ЕС (ЗНП/ЗГУ/ХТСХ) в създаването и задържането на поминък в тези райони; признава, че тези схеми са по-широко известни само в някои държави членки, и призовава за повишаване на информираността в целия Съюз относно техните предимства;

116. изтъква приноса на средиземноморската гора и агро-лесовъдната система „dehesa“ – която безпроблемно съчетава устойчиво, екстензивно животновъдство с дейности в селското и горското стопанство – за целите на опазването на биоразнообразието и осигуряването на неговата устойчивост, с оглед на признаване и подкрепа в рамките на ОСП;

117. признава необходимостта от по-добър транспорт и по-добра логистика за управлението на горите и добива на дървесина; поради това призовава държавите членки да разработят устойчиви системи за логистика и дърводобив, които да оказват по-слабо въздействие върху климата;

118. изтъква значението на биоенергията за селскостопанските предприятия и биоикономиката, както и на инсталациите, за производството, съхранението, разпределението и използването на място на енергия от възобновяеми източници, тъй като те помагат за гарантирането на приходите на селскостопанските производители, като им предоставят допълнителен продукт, който да продават, и създават и запазват висококачествени работни места в селските райони; изтъква, че развитието на биоенергетиката трябва да се осъществява устойчиво и не трябва да спъва производството на храни и фуражи; изтъква, че вместо това енергийните потребности следва да бъдат посрещани чрез насърчаване на използването на отпадъци и странични продукти, които не са полезни за никой друг процес;

119. подчертава значението на вторичните продукти от производството на биогорива като регионален източник на богат на протеини фураж, 70% от който през периода 2012 – 2013 г. се е наложило да бъде внесен от държави извън ЕС11;

120. отбелязва, че отглеждането на бобови култури в режим на сеитбооборот може да създаде взаимноизгодно положение за нуждите на земеделските стопани, животните, биологичното разнообразие и климата; призовава Комисията да изготви план в областта на протеините, който да включи бобовите култури в сеитбооборота;

121. счита, че е необходимо да се постигне по-голям напредък в прецизното земеделие, цифровизацията, рационалното използване на енергията, селекцията на растенията и животните, както и в интегрирането на управлението на вредителите по целесъобразност, тъй като повишаването на ефективността въз основа на ЦУР и биоразнообразието ще спомогнат за намаляване на изискванията по отношение на земята, както и на въздействието на земеделието върху околната среда; счита, че използването на биологичното разнообразие за целите на земеделските стопани би могло да допринесе за подобряване на доходите, здравето на почвите и резултатите, както и да спомогне за контрола върху вредителите и за подобряване на опрашването; поради това изтъква, че е важно да се постигне по-добра

11 https://polcms.secure.europarl.europa.eu/cmsdata/103924/Schaefer_BCEPHearing.pdf

RR\1129473BG.docx 31/62 PE601.046v02-00

BG

https://polcms.secure.europarl.europa.eu/cmsdata/103924/Schaefer_BCEPHearing.pdf

регулаторна рамка, за да се осигурят навременни, ефикасни и ефективни процедури за вземане на решения; изтъква, че тези „интелигентни“ решения следва да стимулират и подкрепят инициативи, съобразени с потребностите на малките земеделски стопанства без икономии от мащаба, които да се възползват от новите технологии;

122. счита, че е от съществено значение да се поддържат и развиват резултатите при традиционните и местните породи, като се има предвид тяхната способност да се адаптират към характеристиките на родната им среда, както и да се зачитат правата на земеделските стопани да отглеждат растения самостоятелно и да съхраняват и обменят семена от различни видове и сортове, за да се гарантира генетичното разнообразие на селското стопанство; отхвърлят всякакви опити за патентоване на живи организми, на растения и животни, на генетичен материал или основни биологични процеси, особено когато са засегнати местни породи, разновидности и характеристики;

123. призовава Комисията да представи план за действие и да сформира експертна група, за да се работи за по-устойчива система за управление на вредителите по растенията; изтъква необходимостта от система за управление на вредителите, която да подобрява взаимодействието между усилията за селекция на растенията, естествените системи за борба с вредителите и използването на пестициди;

124. счита за необходимо да се насърчи въвеждането на широколентовия достъп и подобряването на свързаността в селските райони в сферата на транспорта, за да може да се допринесе не само за постигане на целите на екологичната устойчивост, но и за насърчаване на растеж в селските райони, който да е напълно устойчив в екологично, икономическо и социално отношение.

125. подчертава, че културата трябва да стане неразделна част от действията на Комисията за устойчивостта, като ясно се изтъкне нейната роля за икономическото развитие, създаването на работни места, насърчаването на демокрацията, социалната справедливост и солидарността, стимулирането на сближаването, борбата със социалната изолация, бедността, разликите между поколенията и демографските различия; призовава Комисията да интегрира културата в целите, определенията, инструментите и критериите за оценка в своята стратегия за ЦУР;

126. счита, че културните институции и организации следва да бъдат иноватори и да дават пример в областта на устойчивостта с оглед на екологосъобразните процеси, по-специално в областта на културното наследство, цифровизацията, туризма и пътуващите артисти; призовава към въвеждането на стимули за екологосъобразно финансиране на ЕС за тази цел;

127. настоява Комисията да признае и да подчертае ясно, че културата е един от основните фактори за поведенческите промени и за създаването на отговорни към околната среда нагласи, модели на потребление и основани на устойчивостта ценности;

128. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

PE601.046v02-00 32/62 RR\1129473BG.docx

BG

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) засягат практически всеки аспект от работата на ЕС. ЦУР представляват не само подробен план за постигане на по-добро общество и свят, но и основни елементи – които могат да бъдат постигнати чрез практически и измерими действия – за постигане на по-добри и равнопоставени резултати в областта на здравеопазването, повече благополучие сред гражданите, по-висок цялостен просперитет, действия срещу изменението на климата и опазване на околната среда за бъдещите поколения.

Парламентът сърдечно приветства извършената от Комисията работа, за да се направи равносметка на въздействието на нейните работни програми върху постигането на ЦУР. От основно значение е Съюзът да има ясен набор от измерими цели, за да се гарантира постигането на ЦУР на ООН.

Въпреки че е важно настоящият доклад да признава предприетите от страна на институциите на Съюза инициативи за изпълнение на ЦУР, настоящият доклад има за цел също така да осигури допълнителна рамка за бъдеща пътна карта за бъдещето на ЕС; като се гарантира, че придържането към ЦУР става основна характеристика на предложените инициативи, които се провеждат във всички области на работните програми на Съюза.

При формулирането на подхода на Съюза предложеното учредяване на платформа с участието на множество заинтересовани страни е от първостепенно значение, тъй като постигането на ЦУР не може да се извърши без консултиране и без участието на различните равнища на управление и гражданското общество. Въпреки че европейското законодателство може да помогне на обществата да се справят с много от целите, голяма част от изпълнението ще бъде на местно равнище. Следователно платформа с участието на множество заинтересовани страни ще трябва да включва различни държавни, регионални и местни участници: от местни и регионални съвети до кметове и членове на Парламента. Тя ще трябва също така да бъде форум за ангажирането на различни участници в гражданското общество, като например частни предприятия (както малки, така и големи), доброволческия сектор и отделни граждани.

Платформата следва също така да се превърне във форум за споделяне на най-добри практики, успешни примери, както и идеи, които не са се оказали успешни. Целта на форума трябва да бъде да се гарантира, че предложенията не са еднопосочни – от институциите на Съюза към останалите участници, но че предложенията и инициативите на равнището на Съюза се основават на информация и се подобряват от опита на местно равнище.

С оглед оказване на подкрепа за изпълнението на ЦУР в цялата европейска работна програма докладчикът счита, че е време Комисията да предприеме редица важни проучвания във връзка с това дали настоящите цели са достатъчни за изпълнение на ЦУР. Също така е изключително важно докладването относно напредъка по ЦУР да бъде заложено в работните практики на управлението – на национално, регионално и местно равнище, както и това частният бизнес и гражданското общество да бъдат

RR\1129473BG.docx 33/62 PE601.046v02-00

BG

подкрепяни от Комисията посредством платформата с участие на множество заинтересовани страни за включването на ЦУР в работни практики.

Докладчикът би искал да се изтъкне работата на Комитета на регионите за изтъкването на значението на градовете и регионите в изпълнението на ЦУР. По-специално следва да се отбележи, че градовете полагат конкретни усилия за подобряване на свързаността, потреблението на енергия, транспорта и управлението на отпадъците. Най-добрите от тези инициативи, много от които са част от работата на Конвента на кметовете, допринасят за постигането на ЦУР 3, 6, 8, 9, 10 и 11.

Европа има възможността в един решителен момент да направи оценка на това дали е вероятно настоящите ѝ политики в областта на климата да постигнат желаните резултати по отношение на ЦУР. Настоящият доклад ще се стреми да направи оценка на това, дали водещите инструменти на ЕС за намаляване на въглеродните емисии – СТЕ на ЕС и РРУ – водят до намаленията на емисиите на въглероден двуокис, които са необходими за ограничаване на най-тежките последици от изменението на климата. Тези схеми са сред редица различни инструменти, на които ще бъдат направена оценка въз основа на тяхната способност за постигането на ЦУР 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 15 и 17.

Докладът ще се стреми също да обърне внимание на това дали останалите европейски политики в областта на енергетиката, отпадъците и околната среда ще бъдат достатъчни за придържането ни в безопасни планетарни граници и за постигането на ЦУР 2, 3, 6, 11, 12, 14 и 15.

Парламентът приветства поетия от Комисията ангажимент за устойчив икономически растеж, както и признаването на необходимостта от преминаване към екологосъобразни висококачествени и устойчиви работни места. Последователното прилагане в европейски мащаб на съществуващото законодателство за предотвратяване и управление на отпадъците ще създаде повече от 400 000 екологосъобразни работни места, а още 180 000 потенциални екологосъобразни работни места могат да се създадат чрез преразглеждането на Директивата за отпадъците. Освен това изпълнението на допълнителни мерки за енергийна ефективност и спестяване на енергия може да създаде до 2 милиона екологосъобразни работни места, както и още 3 милиона в сектора на възобновяемите енергийни източници, и в крайна сметка ще спомогне за постигане на ЦУР 1, 2, 3,4, 7, 9, 10, и по-специално 8 относно създаването на достойни условия на труд.

Нещо повече, не трябва да забравяме последния доклад относно възможностите на планетата, който показва, че загубата на биологично разнообразие е най-голямото предизвикателство, пред което е изправена планетата. Съюзът и държавите членки следователно трябва да увеличат усилията си за постигане на стремежа на ЕС за спиране на загубата на биологично разнообразие до 2020 г. и за възстановяване на поне 15 % от деградиралите екосистеми, ако се надяваме да изпълним ЦУР 14 и 15.

В крайна сметка потреблението и производството също трябва да станат по-устойчиви с оглед постигането на ЦУР 12. По отношение на голяма част от елемента на потреблението могат да бъдат предприети мерки чрез директивите в областта на отпадъците, по-специално в областта на дизайна на опаковките, както и хранителните отпадъци и разработките на електрониката. Производството обаче е въпрос, заложен в

PE601.046v02-00 34/62 RR\1129473BG.docx

BG

множество равнища на икономиката, промишлеността и инфраструктурата на Европейския съюз. Този елемент подчертава важността на работата във всички области от дейността на Съюза за включване на ЦУР и не може да бъде постигнат без участието на целия спектър на обществото.

Докладчикът признава, че ЦУР 3, що се отнася до общественото здраве, е обща и се прилага в други ЦУР; въпреки че достъпът до лекарства и научните изследвания на нови заболявания и лекарства са от жизненоважно значение, докладчикът счита, че без изпълнение на ангажиментите по отношение на здравословен климат и околна среда е невъзможно да се постигне по-голямата продължителност на живота и намаляване на свързаната с околната среда смъртност, както се изисква в ЦУР 12, 13, 14 и 15.

Държавите членки са подписали Програмата на ООН за ЦУР, както като отделни държави, така и като блок от членове на Европейския съюз. Освен това държавите членки и ЕС са страни по РКООНИК на ООН; т.нар. Парижко споразумение в областта на изменението на климата. Изпълнението на Парижкото споразумение означава предприемане на значителни действия за намаляване на парниковите газове, силно ограничаване на обезлесяването и постигане на по-ефективно използване на ресурсите, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C над равнището от прединдустриалния период. Съществуват много взаимодействия между областите на Парижкото споразумение и ЦУР. Следователно Комисията, Парламентът и държавите членки следва да приветстват възможността в много области да изпълнят два международни ангажимента по едно и също време.

Включването на ЦУР в стратегията за по-добро регулиране ще накара европейското законодателство да работи по-усилено. Законодателството следва да посочва ясно къде постига целите на ЦУР. Настоящият доклад отчита тези области, в които изготвянето на политиките е отклонило Европа от изпълнението на ЦУР, като например насърчаването на биогоривата от хранителни култури. Въпреки това ние приветстваме действията за включване на критерии за устойчивост и надлежна проверка на веригата на доставки в различните политики, оказващи въздействие върху климата и околната среда, както и действията за включване на теми, свързани с Конвенция № 169 на МОТ относно правата на коренното население, в процеса на изготвяне на политики, когато той засяга други държави.

Важен допълнителен стълб, който трябва да бъде разгледан, е финансовата устойчивост. Финансовите пазари в ЕС продължават да насочват инвестиции в сектори, базиращи се на изкопаеми горива, и други неустойчиви области. Това в крайна сметка застрашава потенциалните дивиденти на инвеститорите в случаите, в които дългосрочните добиви стават по-малко вероятни, успоредно с набирането на скорост на прехода към възобновяеми енергийни източници (т. нар. „въглероден балон“). Ако не насърчат прехвърлянето на портфейли към устойчиви алтернативи, финансовите пазари рискуват да накърнят усилията, полагани в други области за постигане на ЦУР.

Схемите за създаване на дългосрочни, достойни и екологосъобразни работни места са от първостепенно значение. В настоящия доклад обаче бихме искали също така да подчертаем, че изместването на европейската икономика далеч от традиционната тежка промишленост, на която тя се е основавала, неизбежно ще доведе до загуба на възможности за трудова заетост в някои сектори. Поради това е толкова важен

RR\1129473BG.docx 35/62 PE601.046v02-00

BG

принципът за „справедлив преход“. Чрез включване на идеята за справедлив преход в европейската политика и създаване на Фонд за справедлив преход следва да гарантираме, че общностите на предната линия на промените няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин, като тези общности бъдат подкрепяни на няколко равнища, а засегнатите са първи приоритет, когато става въпрос за помощ – финансова или друг вид – като част от процеса на приближаване към по-цялостен и устойчив промишлен модел.

Настоящият доклад се стреми да подчертае, че ЦУР ще изискват приспособяване към новаторски подходи, които ще се развиват с течение на времето, като този процес следователно се нуждае от ежегодно преразглеждане. Парламентът следва да бъде считан за пълноправен партньор в този процес на преразглеждане. Докладчикът предлага ежегодна кръгла маса, под надзора на Комисията, между Парламента и Комисията, за да се направи общ преглед на напредъка и договорен график за извършване на по-нататъшни действия.

Комисията, в сътрудничество с държавите членки, е на път да започне мащабен процес на обновяване, като отправя поглед към дългосрочното бъдеще на Европа и Европейския съюз. При осъществяването на тази дейност от съществено значение е да се възползваме от тази възможност не само за да извършим оценка и да обмислим вече направеното за изпълнение на ЦУР, но да ги интегрираме в още по-голяма степен в области, които все още не включват подход, насочен към постигането на ЦУР. Общ европейски подход за изпълнение на ЦУР във всички аспекти от работата на Съюза ще гарантира стремежа ни да адаптираме не само настоящия си начин на живот и моделите на заетост с цел спасяване на нашата околна среда, но и да подсигурим бъдещите поколения, за да могат да се преодолеят предизвикателствата и да се използват възможностите, предоставени от световната икономика, която все повече осъзнава необходимостта от устойчивост.

PE601.046v02-00 36/62 RR\1129473BG.docx

BG

19.6.2017

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РАЗВИТИЕ

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно действия на Съюза в подкрепа на устойчивостта(2017/2009(INI))

Докладчик по становище: Ели Шлайн

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие има трансформационен потенциал и определя универсални, амбициозни, всеобхватни, неделими и взаимносвързани цели, насочени към изкореняване на бедността, борба с дискриминацията, насърчаване на благоденствието, екологична отговорност, социално приобщаване, зачитане на правата на човека и укрепване на мира и сигурността; като има предвид, че тези цели изискват незабавни действия с оглед на пълно и ефективно прилагане;

Б. като има предвид, че Комисията все още не е създала всеобхватна стратегия за изпълнението на Програмата до 2030 г., обхващаща вътрешни и външни области на политиката, с подробен график до 2030 г., както бе поискано от Европейския парламент в неговата резолюция относно последващите действия и прегледа на Програмата12, и не е поела обща координационна роля за предприетите на национално равнище действия; като има предвид, че ефективна стратегия за прилагане и механизъм за наблюдение и преразглеждане са от съществено значение за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР);

В. като има предвид, че изменението на климата не е изолиран проблем от областта на околната среда, а според ООН13 представлява едно от най-големите предизвикателства на нашето време и сериозна заплаха за устойчивото развитие и неговото широко разпространено, безпрецедентно въздействие налага непропорционална тежест върху най-бедните и най-уязвимите и увеличава

12 Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. Приети текстове, P8_TA(2016)0224. 13 https://unstats.un.org/sdgs/report/2016/goal-13/

RR\1129473BG.docx 37/62 PE601.046v02-00

BG

https://unstats.un.org/sdgs/report/2016/goal-13/

неравенството между държавите и в самите държави; като има предвид, че спешните действия за борба с изменението на климата са от съществено значение за успешното изпълнение на целите за устойчиво развитие;

Г. като има предвид, че финансирането на целите за устойчиво развитие представлява огромно предизвикателство, което изисква силно партньорство в световен мащаб и използването на всички форми на финансиране (от национални, международни, публични, частни и иновативни източници), както и на нефинансови средства; като има предвид, че частното финансиране може да допълни, но не и да замести публичното финансиране;

Д. като има предвид, че ефективното мобилизиране на национални ресурси е изключително необходим фактор при постигането на целите на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че развиващите се държави са особено засегнати от отклонение от корпоративно данъчно облагане и избягване на данъци;

Е. като има предвид, че насърчаването на устойчивото развитие изисква издръжливост, която следва да бъде насърчавана посредством многостранен подход към външната дейност на ЕС и посредством спазването на принципа на съгласуваност на политиките за развитие; като има предвид, че политиките на държавите членки и на ЕС имат преднамерени и непреднамерени последствия върху развиващите се държави и че целите за устойчиво развитие представляват уникална възможност за постигане на по-голяма съгласуваност и по-справедлива политика по отношение на развиващите се страни;

Ж. като има предвид, че международната търговия може да бъде мощен двигател на развитие и икономически растеж и голяма част от вноса в ЕС идва от развиващи се държави; като има предвид, че Програмата до 2030 г. признава търговията като средство за постигане на целите за устойчиво развитие;

З. като има предвид, че справянето с предизвикателството на миграцията и с нуждите на нарастващото в световен мащаб население е от съществено значение за постигането на устойчиво развитие; като има предвид, че Програмата до 2030 г. подчертава ролята на миграцията като потенциален двигател на развитие; като има предвид, че член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) определя изкореняването на бедността като основната цел на политиката за развитие на ЕС;

1. призовава Комисията да изготви амбициозна всеобхватна стратегия, която обединява съществуващите инициативи, определя нови приоритети въз основа на широк анализ на пропуските в съществуващите политики и тяхното прилагане, както и на взаимодействията и несъответствията между тези политики, и в която се предоставят насоки за институциите на ЕС и държавите членки при тяхното участие в изпълнението, наблюдението и прегледа на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че това следва да се извърши като същевременно се гарантира, че вътрешните и външните политики на ЕС са в съответствие с Програмата, без да се чака стратегията „Европа 2020“ да изтече преди започването на този процес;

2. призовава Комисията и държавите членки да определят ясен, конкретен, амбициозен и подробен план за изпълнение на Програмата до 2030 г. в целия ЕС с

PE601.046v02-00 38/62 RR\1129473BG.docx

BG

конкретни цели, фиксирани срокове и методология за координация между ЕС и неговите държави членки; подчертава, че този план за прилагане следва да се основава на прозрачна и стабилна рамка за наблюдение, отчетност и преглед с активното участие на Европейския парламент и гражданското общество; подчертава, че той следва също така да се основава на всеобхватен набор от подлежащи на оценка количествени и качествени показатели, обхващащи правата на човека и социални, икономически и екологични фактори, и не следва да разчита само на традиционните показатели, като БВП, тъй като той не отразява неравенствата или влошаването на състоянието на околната среда;

3. припомня значението на основополагащия принцип на Програмата до 2030 г. „да не се пренебрегва никой“; отправя искане към Комисията и държавите членки да предприемат решителни действия за справяне с неравенствата в рамките на страните и между тях, тъй като те увеличават въздействието на други глобални предизвикателства и възпрепятстват напредъка в областта на устойчивото развитие; призовава Комисията и държавите членки да насърчават научните изследвания и разбивката на данните в своите политики, за да се гарантира, че най-уязвимите и маргинализирани лица са включени и приоритизирани;

4. подчертава, че следващите многогодишни финансови рамки (МФР) следва да бъдат изготвени по начин, който да позволява изпълнението на стратегията на ЕС и на плана за изпълнение на Програмата до 2030 г., както и да гарантира, че ЕС съществено допринася за осъществяването на целите и задачите на Програмата до 2030 г. в световен мащаб; призовава Комисията да гарантира, че следващата МФР интегрира приоритети за устойчиво развитие в целия бюджет на ЕС, като всички финансови инструменти разпределят достатъчно средства, за да може ЕС да изпълни своите ангажименти за 2030 г.;

5. с оглед да се подкрепи целта за постигане на ЦУР 3 – да се гарантира здравето и благосъстоянието на всички – приветства доклада на групата на високо равнище на генералния секретар на Организацията на обединените нации относно достъпа до лекарства и изисква Комисията да предложи изпълнението на нейните препоръки в съответните области на политиката;

6. подчертава значението на официалната помощ за развитие (ОПР) като ключов инструмент за постигане на Програмата до 2030 г., за изкореняване на бедността във всичките ѝ форми и борба с неравенствата, като същевременно подчертава отново, че помощта за развитие сама по себе си не е достатъчна за избавяне на развиващите се държави от бедността; подчертава необходимостта от насърчаване на инструменти, които стимулират по-голяма отчетност, като например подпомагане на бюджета; призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да потвърдят отново своя ангажимент за 0,7% от брутния национален доход за ОПР и да представят подробни предложения за графици за постепенно увеличаване на ОПР с оглед на постигането на тази цел; припомня ангажимента на ЕС да отделя поне 20% от своята ОПР за човешко развитие и социално приобщаване и призовава за подновяване на ангажимента към тази цел; призовава Комисията да спази препоръката на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР (КПР) за достигане на средни годишни безвъзмездни средства като елемент от общите ангажименти за ОПР от 86%; призовава ОПР да бъде защитено от пренасочване и

RR\1129473BG.docx 39/62 PE601.046v02-00

BG

договорените на международно равнище принципи за ефективност на развитието да се спазват, чрез запазване на основната цел на ОПР за изкореняване на бедността, с особен акцент върху за най-слабо развитите страни и ситуациите на нестабилност; припомня необходимостта да се излезе отвъд границите на връзката донор/бенефициер в рамките на по-широка програма за развитие;

7. подчертава факта, че науката, технологиите и иновациите (НТИ) представляват важно средство за изпълнение на целите за устойчиво развитие, тъй като са движеща сила за социалното и икономическото развитие и могат да осигурят животоспасяващи решения, чрез които се разглежда световният проблем на свързаните с бедността и пренебрегваните заболявания; призовава Комисията и държавите членки да подобрят както финансовата, така и политическата среда за насърчаване на НТИ чрез своето сътрудничество за развитие;

8. призовава Комисията и държавите членки да се ангажират отново със съгласуваността на политиките за развитие (СПР) като важен принос към постигането на по-широка съгласуваност на политиките за устойчиво развитие (СПУР), тъй като те се от изключителна важност за успешното изпълнение на целите за устойчиво развитие; подчертава по-специално необходимостта всички политики на ЕС, по-специално търговията, фискалната политика, миграцията, селското стопанство и енергийните политики да са в съответствие с член 208 от ДФЕС и да не подкопават правата на човека или способността на трети страни за постигане на устойчиво развитие; подчертава необходимостта от засилване на механизмите за СПР и СПУР в рамките на всички институции на ЕС и процеса на определяне на политиките, както и от гарантиране, че е спазен принципът на съгласуваност на политиките по подходящ начин в редовни и публични оценки на въздействието и чрез въвеждане на подходящи механизми за отчетност, смекчаване на последиците и правна защита;

9. призовава ЕС и държавите членки ефективно да включат смекчаването на изменението на климата и адаптирането към изменението на климата в политиките за развитие; подчертава необходимостта от насърчаване на трансфера на технологии за енергийна ефективност и чисти технологии и от подкрепа за инвестициите в дребномащабни, независими и децентрализирани проекти за енергия от възобновяеми източници; призовава ЕС да увеличи своята помощ по отношение на устойчивото селско стопанство, за да се справи с изменението на климата, чрез целенасочена подкрепа за дребните земеделски производители, диверсификацията на културите, екологичните практики в областта на агролесовъдството и агроекологичните практики;

10. подчертава значението на Политическия форум на високо равнище в последващите действия и прегледа на целите за устойчиво развитие, както и призовава Комисията и Съвета да уважават главната роля на ЕС за определянето и изпълнението на Програмата до 2030 г., като се постигнат съвместни позиции на ЕС и съвместно докладване от страна на ЕС въз основа на координирано докладване от държавите членки и институциите на ЕС, преди провеждането на Политическия форум на високо равнище под егидата на Общото събрание; приканва Комисията да направи преглед на съществуващите действия по време на предстоящия Политически форум на високо равнище и на специфичните цели за устойчиво развитие, които ще бъдат

PE601.046v02-00 40/62 RR\1129473BG.docx

BG

обект на преразглеждане;

11. призовава за създаването на механизъм за координация между комисиите в Европейския парламент с мандат за наблюдаване и проследяване на изпълнението от страна на ЕС на неговите ангажименти по Програмата до 2030 г.; подчертава, че Парламентът трябва да се ангажира със създаването на такива координационни структури (например годишна инвентаризация в пленарно заседание въз основа на доклади за напредъка, група от лица за контакт във всички комисии или специална интергрупа) и назначаване на възможно най-високо равнище на едно или повече лица, които отговарят за насочване на тези координационни усилия;

12. подчертава, че трите измерения на устойчивото развитие – екологично, икономическо и социално – са неразривно свързани, и подчертава, че икономическата устойчивост е от основно значение за околната среда; подчертава, че насърчаването на доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека е от решаващо значение не само за социалната устойчивост, но също така за отговорното използване на природните ресурси и за опазването на околната среда; призовава Комисията да застане начело на широко международно сътрудничество, да работи съвместно с трети партньори за изграждане на устойчивост и способност за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата, да разработи устойчиви нисковъглеродни пътища към бъдещето и да ускори намалението на емисиите на парникови газове в световен мащаб в съответствие с ЦУР 13 и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата;

13. счита, че подкрепата за мира, сигурността и правосъдието в развиващите се държави е от решаващо значение; подчертава, че финансирането за разходи, свързани със сигурността, което не представлява ОПР, трябва да идва от инструменти, различни от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и Европейския фонд за развитие (ЕФР) или други механизми, които се възползват от посочените инструменти;

14. отбелязва ролята на частния сектор, особено на местните микропредприятия и МСП, в изпълнението на Програмата до 2030 г., по-специално неговата отговорност за преминаването към устойчиви модели на потребление и производство в Европа и в световен мащаб; като има предвид, че частното финансиране може да допълни, но не и да замести публичното финансиране; призовава Комисията да популяризира обвързващи задължения за корпоративна отчетност и прозрачност, с цел да се гарантира, че приносът на частния сектор е в пълно съответствие с Програмата до 2030 г., чрез спазване на ясни екологични, социални и свързани с правата на човека стандарти и спазване на принципите на отговорно финансиране и Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; припомня в тази връзка необходимостта от предварителни и последващи оценки на резултатите от развитието, постигнати при ангажирането с частния сектор;

15. подчертава, че гарантирането на данъчна справедливост и прозрачност, борбата с избягването на данъци, премахването на незаконните финансови потоци и данъчните убежища, заедно с подобреното управление на публичните финанси, устойчивия икономически растеж и увеличаването на мобилизирането на местни

RR\1129473BG.docx 41/62 PE601.046v02-00

BG

ресурси са от решаващо значение за финансирането на Програмата за 2030 г.; призовава ЕС да създаде програма за финансиране (DEVETAX 2030) с цел конкретно да се подпомогне изграждането на данъчни структури в бързо развиващите се пазарни икономики и да се окаже съдействие на развиващите се държави за създаването на нови регионални бюра на данъчни органи; отново призовава за глобален данък върху финансовите операции с цел справяне с глобалните предизвикателства на бедността, за разследване на разпространяването на страничните ефекти върху развиващите се страни на всички национални данъчни политики и данъчните политики на ЕС и за спазване на принципа на съгласуваност на политиките за развитие, когато се извършва законодателна дейност в тази област;

16. подчертава значението на справедливите и етични споразумения за свободна търговия и настоятелно призовава ЕС да разработи своя стратегия в областта на търговската политика, в съответствие с Програмата до 2030 г., като същевременно зачита политическото пространство на трети страни да регулират, с цел насърчаване на устойчивото развитие, правата на човека, високите социални и екологични стандарти, устойчивото потребление и регионалната интеграция, борбата с бедността, корупцията и неравенството;

17. отбелязва проблемите, възникващи от експлозивното нарастване на мегаградовете, и предизвикателствата, които това явление поставя пред социалната устойчивост и устойчивостта на околната среда; призовава за балансирано регионално развитие и припомня, че стимулирането на икономическата активност в селските райони и по-малките градове намалява натиска за миграция към градски мегацентрове, като по този начин облекчава проблемите на безконтролната урбанизация и миграция; подчертава, че децентрализираните регионални структури насърчават разпространяването на ограничени хранителни вещества, като например фосфор, от градовете към селскостопанското производство;

18. призовава Комисията да насърчава устойчиви глобални вериги за създаване на стойност с въвеждането на системи за комплексна проверка за дружествата, с акцент върху цялата им верига на доставки, което ще насърчи предприятията да инвестират по-отговорно и ще стимулира по-ефективно прилагане на главите относно устойчивостта в споразуменията за свободна търговия, включително борбата срещу корупцията, прозрачността, избягването на данъци и отговорното бизнес поведение;

19. призовава Комисията и държавите членки да адаптират подхода си към миграцията с оглед на разработването на миграционна политика в съответствие с ЦУР 10 и основано на фактите възприемане на мигрантите и лицата, търсещи убежище, и на борбата срещу ксенофобията и дискриминацията срещу мигрантите, както и с оглед на инвестиране в основни двигатели за човешко развитие; изразява отново тревогата си, че новите политики и финансови инструменти, които имат за цел да преодолеят първопричините за незаконната и принудителна миграция, могат да се прилагат в ущърб на целите за развитие, и отправя призив Европейският парламент да получи по-силна контролна роля в това отношение, за да се гарантира, че новите инструменти за финансиране са съвместими с правното основание, принципи и ангажименти на ЕС, по-специално Програмата до 2030 г.; отхвърля идеята, че условността на помощта, основана на граничен контрол, управлението на

PE601.046v02-00 42/62 RR\1129473BG.docx

BG

миграционните потоци или споразуменията за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица следва да представляват основата на партньорство и сътрудничество за развитие с трети страни;

20. приветства поставения акцент върху инвестирането в младите хора в качеството им на основни изпълнители на целите за устойчиво развитие; подчертава необходимостта от използването на демографския дивидент на развиващите се страни чрез подходящи публични политики и инвестиции в младежкото образование и здравеопазване, включително сексуално и репродуктивно здраве и образование; подчертава възможността най-накрая да се насърчи равенството между половете и овластяването на жените като основен елемент на СПР и настоятелно призовава ЕС да интегрира тези елементи във всички области на външната дейност; признава, че тези ключови фактори за човешко развитие и човешки капитал трябва да се превърнат в приоритет, за да се гарантира устойчиво развитие;

21. приветства предложението на Комисията за създаване на многостранна платформа на ЕС, която ще има роля в последващите действия и обмена на най-добри практики относно изпълнението ЦУР в различните сектори; подчертава необходимостта от приобщаващ процес за консултация с всички заинтересовани лица и гражданското общество в частност като активен партньор в целия процес на планиране, изпълнение, наблюдение и преглед на Програмата до 2030 г.; приканва Комисията и държавите членки да инвестират в целенасочени образователни програми и кампании, с цел да повишат осведомеността относно Програмата до 2030 г. сред гражданите.

RR\1129473BG.docx 43/62 PE601.046v02-00

BG

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане 30.5.2017

Резултат от окончателното гласуване +:–:0:

1903

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Stelios Kouloglou, Arne Lietz, Linda McAvan, Vincent Peillon, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Ádám Kósa, Cécile Kashetu Kyenge, Paul Rübig, Judith Sargentini

PE601.046v02-00 44/62 RR\1129473BG.docx

BG

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

19 +ALDE Beatriz Becerra Basterrechea, Paavo Väyrynen

ECR Eleni Theocharous

EFDD Ignazio Corrao

PPE Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Ádám Kósa, Paul Rübig, Bogdan Brunon Wenta

S&D Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Cécile Kashetu Kyenge, Arne Lietz, Linda McAvan, Vincent Peillon, Elly Schlein

VERTS/ALE Maria Heubuch, Judith Sargentini

0 -

3 0GUE/NGL Stelios Kouloglou, Lola Sánchez Caldentey

PPE Anna Záborská

Легенда на използваните знаци:+ : „за“- : „против“0 : „въздържал се“

RR\1129473BG.docx 45/62 PE601.046v02-00

BG

31.5.2017

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ


относно действията на Съюза в подкрепа на устойчивостта(2017/2009(INI))

Докладчик по становище: Улрике Мюлер


Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че ЕС и всички негови държави членки са подписали Парижкото споразумение и следователно са ангажирани с ограничаването на глобалното затопляне до нива далеч под 2°C в сравнение с нивата преди индустриализацията и с продължаване на усилията за по-нататъшно ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C в сравнение с нивата преди индустриализацията;

1. приветства Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните цели за устойчиво развитие; призовава да се отдели еднакво внимание и на трите стълба на устойчивостта (социален, екологичен и икономически); изтъква, че въпреки че селското стопанство на ЕС вече дава ценен принос за устойчивото развитие с помощта на Общата селскостопанска политика (ОСП), екологичните изисквания и изискванията за кръстосано спазване, то все още трябва да се адаптира по-добре на световно, европейско и национално равнище към по-сложни и взаимосвързани тенденции и предизвикателства, пред които светът е изправен понастоящем, като същевременно се обръща специално внимание на целите за устойчиво развитие (ЦУР);

2. изтъква ключовия принос на европейския селскостопански сектор към постигането на целите на ООН, по-специално ЦУР 2 за премахване на глада, за гарантиране на продоволствена сигурност и подобряване на храненето, както и насърчаване на устойчивото селско стопанство; признава, освен това, неговото значение за допринасяне за други цели за устойчиво развитие като устойчивото управление на

PE601.046v02-00 46/62 RR\1129473BG.docx

BG

водите (ЦУР 6), достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички (ЦУР 7), траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж (ЦУР 8), устойчиви производствени модели (ЦУР 12), борба с изменението на климата (ЦУР 13) и устойчиво управление на горите, спиране и обръщане на процеса на деградацията на земята, борба с опустиняването и преустановяването на загубата на биоразнообразие (ЦУР 15);

3. изтъква уникалната и взаимнодопълваща се връзка между селското стопанство, околната среда и продоволствената сигурност; във връзка с това изтъква ролята, която играят агроекологичните схеми на местно равнище в различните държави членки за засилване и подобряване на тази връзка;

4. призовава Комисията да насърчава по-ефективни агрономски практики – например агроекологични подходи и подходи за диверсификация – и по-добро устойчиво управление на селскостопанските ресурси в Европейския съюз и в трети държави с цел да се намалят разходите за материали и загубите на хранителни вещества, да се увеличи трансферът на знания и иновации, ресурсната ефективност, разнообразието на културите и устойчивостта на земеделските стопанства;

5. посочва, че жените в развиващите се държави, заети в селското стопанство, биха могли да увеличат добивите в земеделските стопанства с 20 – 30%, ако разполагаха със същия достъп до ресурси като мъжете; изтъква, че тези добиви биха могли да намалят с 12 – 17% броя на гладуващите хора по света;

6. посочва, че секторът на земеделието в ЕС гарантира милиони работни места в селските райони в сектора на селското стопанство и други сектори, гарантира доставките на храни и продоволствената сигурност и привлича хора към селските райони като места за живеене, стопанска дейност и отдих; изтъква освен това, че ландшафти с голямо биологично разнообразие и висока природна стойност привличат хора към селските райони, като по този начин носят добавена стойност за тези райони; отбелязва голямото значение на политиката за развитие на селските райони при изграждането на жизнеспособни, стабилни и динамични селски общности и икономики; изтъква, че по-добрият достъп за земеделските стопани до ресурси е от основно значение за постигане на тази цел;

7. призовава да се развива земеделието чрез съсредоточаване върху семейните стопанства с помощта на по-добро използване на европейските фондове като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и при обръщане на специално внимание на малките и средните предприятия, чрез споделяне и трансфер на експертен опит и използване на предимствата на местните и регионалните вериги за създаване на стойност и вериги на производство и заетост в региона, с по-голям акцент върху крайградските връзки и директните продажби, които са успешен модел в много части на ЕС; счита, че способността на селскостопанските производители да получават справедливо възнаграждение от своя труд е предварително условие за устойчивостта на европейското селско стопанство, както и гаранция за благосъстоянието на селскостопанските производители;

8. счита, че трябва да се осигурят подходящи равнища на публични инвестиции, така че да се гарантират дълготрайни, устойчиви и приобщаващи решения;

RR\1129473BG.docx 47/62 PE601.046v02-00

BG

9. подчертава по-специално основната роля на жените като членове на семейните земеделски стопанства – главната социалноикономическа клетка на селските райони, за грижата за производството на храни, съхраняването на традиционните знания и умения и на културната идентичност, както и за опазването на околната среда, като се има предвид, че жените в селските райони също са засегнати от разликите в заплащането и пенсиите;

10. припомня, че е важно да се гарантират съответните публични услуги, особено грижите за децата и възрастните хора, като се има предвид, че тези услуги са особено важни за жените, които традиционно изпълняват главната роля в грижите за младите и възрастните членове на семейството;

11. приветства ангажимента на Комисията да предприеме по-нататъшни действия по опростяване на Общата селскостопанска политика и призовава Комисията да вземе надлежно предвид всички подходящи предложения за по-нататъшно опростяване, както и подход, насочен към целта;

12. изтъква важната роля на традиционните знания и хранителни продукти, особено в най-отдалечените райони, планинските и необлагодетелстваните райони на ЕС, както и икономическия принос на европейските схеми за качество, като защитено географско указание (ЗГУ), за местните райони; припомня единодушната подкрепа на Европейския парламент за разширяването на тази защита върху по-голяма гама от регионално произвеждани стоки; в тази връзка подчертава наред с това ролята на схемите за качество на ЕС (ЗНП/ЗГУ/ХТСХ) в създаването и задържането на поминък в тези райони; признава, че тези схеми са по-широко известни само в някои държави членки, и призовава за повишаване на информираността в целия Съюз относно техните предимства;

13. изтъква значението и потенциала на устойчивото управление на горите в Европа (включително недървесните ресурси), което осигурява работни места, създава добавена стойност и допринася значително за постигането на целите по отношение на биологичното разнообразие, климата и опазването на околната среда; изтъква необходимостта от интегриране на различните видове употреба на дървесината, за да се развива ресурсът устойчиво в неговата цялост; изтъква, че въпреки че ЕС не разполага с обща политика за горите, управлението на горите следва да отговаря на изискванията, изготвени в рамките на „Forest Europe“ (конференция на министрите относно защитата на горите в Европа);

14. подчертава важната роля на устойчивото производство и използване на дървесина и други горски материали като корк и производните на дървесината, включително текстилни влакна, за развитието на устойчиви икономически модели и създаването на зелени работни места;

15. изтъква приноса на средиземноморската гора и агро-лесовъдната система „dehesa“ –която безпроблемно съчетава устойчиво, екстензивно животновъдство с дейности в селското и горското стопанство – за целите на опазването на биоразнообразието и осигуряването на неговата устойчивост, с оглед на признаване и подкрепа в рамките на ОСП;

16. признава необходимостта от по-добри средства за транспортиране и логистика за

PE601.046v02-00 48/62 RR\1129473BG.docx

BG

управлението на горите и добива на дървесина; ето защо призовава държавите членки да разработят устойчиви системи за логистика и дърводобив, които да оказват слабо въздействие върху климата;

17. подчертава, че е важно да има споделена визия и рамка за действия за всички държави членки със специален акцент върху основните движещи сили на развитието на устойчивото селско стопанство, като например политиките в областта на устойчивите ресурси и климата;

18. изтъква значението на биоенергията за селскостопанските предприятия и биоикономиката, както и на инсталациите, за производството, съхранението, разпределението и използването на място на енергия от възобновяеми източници, тъй като те помагат за гарантирането на приходите на селскостопанските производители като им предоставят допълнителен продукт, който да продават, и създават и запазват висококачествени работни места в селските райони; изтъква, че развитието на биоенергия трябва да се осъществява устойчиво и не бива да спъва производството на храна за човека и животните; изтъква, че енергийните потребности следва вместо това да бъдат покрити чрез насърчаване на използването на отпадъци и странични продукти, които не са полезни за никой друг процес;

19. отбелязва, че борбата с разхищението и загубите на храни по цялата верига на производство и доставки е важен аспект на устойчивото развитие, към който селското стопанство трябва да даде своя принос; изтъква, че чрез оползотворяване на отпадъците от селскостопанския сектор и от храни (когато не могат да се използват другаде) и животинския тор, например в инсталации за биогаз, биорафинерии и производството на торове, биоикономиката е друг инструмент, който като част от кръговата икономика може да се използва за подпомагане на намаляването на въздействието върху околната среда на селското стопанство, чрез намаляване на емисиите на парникови газове и замърсители във въздуха, почвите и водите, и може също така да допринесе за по-ефикасно и устойчиво използване на ресурсите; изтъква значението на подкрепата по линия на втория стълб за въвеждането на технологии, които позволяват оползотворяване на отпадъците от селскостопанския сектор с оглед на неговата ефективност; призовава Комисията и държавите членки да инвестират в такава технология, когато това е уместно;

20. подчертава значението на вторичните продукти от производството на биогорива като регионален източник на богат на протеини фураж, 70% от който през 2012 – 2013 г. се е наложило да бъде внесен от държави извън ЕС14;

21. изтъква приноса на животновъдния сектор за икономиката на ЕС и за устойчивото селско стопанство, особено когато е включен в обработваеми производствени системи; насочва вниманието към потенциала за активно управление на кръговрата на хранителните вещества в сектора на животновъдството за намаляване на екологичното въздействие на емисиите на CO2, амоняк и нитрати; освен това обръща внимание на потенциала на интегрираното земеделие да допринася за по-добро функциониране на селскостопанската екосистема и безвреден за климата земеделски сектор;

14 https://polcms.secure.europarl.europa.eu/cmsdata/103924/Schaefer_BCEPHearing.pdf

RR\1129473BG.docx 49/62 PE601.046v02-00

BG

https://polcms.secure.europarl.europa.eu/cmsdata/103924/Schaefer_BCEPHearing.pdf

22. отбелязва, че увеличаването на бобовите култури в сеитбооборота при обработваемите площи може да създаде взаимноизгодно положение за нуждите на земеделските стопани, животните, биологичното разнообразие и климата; призовава Комисията да изготви план в областта на протеините, който да включи бобовите култури в сеитбооборота;

23. счита за необходим по-нататъшния напредък в прецизното земеделие, цифровизацията, рационалното използване на енергията, селекцията на растенията и животните, както и в интегрирането на управлението на вредителите при необходимост, тъй като повишаването на ефективността въз основа на ЦУР и функционалното биоразнообразие ще спомогнат за намаляване на изискванията по отношение на земята, както и на въздействието на земеделието върху околната среда; счита, че използването на биологичното разнообразие за целите на земеделските стопани би могло да допринесе за подобряване на доходите, здравето на почвите и резултатите, както и да спомогне за подобряване на борбата с вредителите и опрашването; изтъква в тази връзка, че е важно да се постигне подобрена регулаторна рамка, за да се осигурят навременни, ефикасни и ефективни процедури за вземане на решения; изтъква, че тези „интелигентни“ решения следва да стимулират и подкрепят инициативи, съобразени с потребностите на малките земеделски стопанства без икономии от мащаба, които да се възползват от новите технологии;

24. счита, че е от съществено значение да се поддържат и развиват резултатите при традиционните и местните породи, като се има предвид тяхната способност да се адаптират към характеристиките на родната им среда, както и да се спазват правата на земеделските стопани да отглеждат растения самостоятелно и да съхраняват и обменят семена от различни видове и сортове, за да се гарантира генетичното разнообразие на селското стопанство; отхвърлят всякакви опити за патентоване на живи организми, на растения и животни, на генетичен материал или основни биологични процеси, особено когато са засегнати местни породи, разновидности и характеристики;

25. счита, че с цел по-нататъшно насърчаване на високи резултати и качество на земеделието в Европа и привеждане на европейското селско стопанство в съответствие с Програмата до 2030 г., е необходимо да се продължи насочеността към научните изследвания, иновациите и обучението и да се инвестира в консултантски услуги в селското стопанство; подчертава значението на непрекъснатите професионални разработки в сферата на новите технологии, за да се постигне ефективност и екологична устойчивост; призовава следователно за продължаване на научноизследователската и развойна дейност в областта на високо- и нискотехнологичните приложения и растителната защита, включително биологичните пестициди с нисък риск и биологичните възможности за контрол, възможността за намаляване на потреблението на вода и подобряване на качеството на почвата;

26. призовава Комисията да представи план за действие и да сформира експертна група, за да се работи за по-устойчива система за управление на вредителите по растенията; изтъква необходимостта от система за управление на вредителите, която подобрява взаимодействието между усилията за селекция на растенията,

PE601.046v02-00 50/62 RR\1129473BG.docx

BG

естествените системи за борба с вредителите и използването на пестициди;

27. признава дългосрочните предизвикателства, свързани с устойчивото селско стопанство, и призовава Комисията и държавите членки да разработят дългосрочен инвестиционен план за базови и приложни научни изследвания, при който да бъде гарантирана приемственост на финансирането; призовава също така Комисията и държавите членки да инвестират в обучението на специалисти по устойчиво селско стопанство и да предоставят възможността за консултации с експерти;

28. счита за необходимо да се насърчи въвеждането на широколентовия достъп и подобряването на свързаността в селските райони в сферата на транспорта, за да може да се допринесе не само за целите на екологичната устойчивост, но и да се спомогне за увеличаване на растежа в селските райони, който благоприятства интегрираното устойчиво развитие в екологичен, икономически и социален аспект.

RR\1129473BG.docx 51/62 PE601.046v02-00

BG




2943


John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Daniel Buda, Matt Carthy, Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Edouard Ferrand, Luke Ming Flanagan, Beata Gosiewska, Martin Häusling, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Ulrike Müller, Maria Noichl, Marijana Petir, Bronis Ropė, Maria Lidia Senra Rodríguez, Ricardo Serrão Santos, Tibor Szanyi, Marc Tarabella, Marco Zullo


Bas Belder, Franc Bogovič, Hannu Takkula

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Christofer Fjellner

PE601.046v02-00 52/62 RR\1129473BG.docx

BG


29 +PPE Franc Bogovič, Daniel Buda, Michel Dantin, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert

Erdős, Christofer Fjellner, Esther Herranz García, Peter Jahr, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Marijana Petir

S&D Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Paolo De Castro, Viorica Dăncilă, Maria Noichl, Ricardo Serrão Santos, Tibor Szanyi, Marc Tarabella

ECR Bas Belder, Beata Gosiewska, Zbigniew Kuźmiuk

ALDE Jan Huitema, Ivan Jakovčić, Ulrike Müller, Hannu Takkula

ENF Edouard Ferrand, Philippe Loiseau

4 -GUE/NGL Matt Carthy, Luke Ming Flanagan, Maria Lidia Senra Rodríguez

EFDD John Stuart Agnew

3 0Verts/ALE Martin Häusling, Bronis Ropė

EFDD Marco Zullo


RR\1129473BG.docx 53/62 PE601.046v02-00

BG

15.5.2017

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ


относно действията на Съюза в подкрепа на устойчивостта(2017/2009(INI))

Докладчик по становище: Лиа Ни Риада


Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. счита, че осигуряването на по-добро бъдеще за всички изисква въвеждането на културата като четвърти стълб на устойчивостта в ЕС и извън него, тъй като културата действа като стимул за иновации и поведенчески промени чрез създаването на нови начини на живот и парадигми за устойчиво развитие и позволява развитието на основани на общностите и местни подходи, необходими за разбирането на местно равнище на устойчивото развитие;

2. отчита необходимостта от иновации и творчество за гарантиране на по-устойчиво развитие в градовете, регионите и обществата като цяло и предоставянето на решения на текущите обществени предизвикателства;

3. отбелязва, че активното участие в културния живот насърчава отговорното по отношение на околната среда поведение, подобрява физическото и психическото здраве и благоденствие, улеснява междукултурния диалог, насърчава зачитането на малцинствата и улеснява тяхната социална интеграция, подобрява посещаемостта на училищата и постиганите от младите хора резултати и следователно допринася за и улеснява постигането на много съществуващи цели за устойчиво развитие (ЦУР);

4. призовава, предвид универсално приложимия и изключително ценен принос на културата за индивидуалното и колективното благоденствие, както и за устойчивото развитие в градовете, селските райони и регионите, за включване на самостоятелна ЦУР относно достъпа до култура и активното културно участие;

PE601.046v02-00 54/62 RR\1129473BG.docx

BG

5. припомня специфичната роля на културата във външните отношения и политиката за развитие, в частност по отношение на решаването и предотвратяването на конфликти, миротворчеството и предоставянето на възможности на местното население; поради това счита, че е необходима амбициозна и стабилна културна стратегия, включително културна дипломация, за да се постигне нов консенсус относно развитието;

6. изтъква ролята на културата и творчеството в иновациите, , например за създаването на качествени работни места, социалното сближаване и развитието на устойчива икономика, включително по отношение на възстановяването на градовете и съживяването на селските области; поради това призовава за засилени полезни взаимодействия между ЕСИ фондовете, ЕФСИ и други програми на ЕС с цел финансиране на основани на културата проекти и инициативи;

7. счита, че културните институции и организации следва да бъдат иноватори и да дават пример в областта на устойчивостта с оглед на зелените процеси, по-специално в областта на културното наследство, цифровизацията, туризма и пътуващите артисти; призовава към въвеждането на стимули за екологосъобразно финансиране на ЕС за тази цел;

8. последователната устойчива програма изисква преориентиране на икономическите стратегии и политики към създаване на качествени работни места, насърчаване на кръговата икономика, намаляване на социалните неравенства и приемане на европейския стълб на социалните права; призовава, следователно, Комисията и държавите членки да се справят с бедността, по-специално с детската бедност, да инвестират в качествено формално и неформално образование и обучение, да въведат гаранция за умения и да приемат последователна и смела културна стратегия на всички равнища на управлението;

9. счита, че изпълнението на ЦУР №16 изисква активното участие на гражданите във вземането на решения на всички равнища; изтъква във връзка с това необходимостта от насърчаване на активното и гражданското участие на децата и младите хора;

10. подчертава значението на приобщаващото, достъпно за всички и качествено образование, обучение, научноизследователска дейност и възможности за учене през целия живот в борбата с икономическите, социалните и екологичните предизвикателства и подготовката на устойчиво бъдеще; във връзка с това приветства намерението на ЕС да интегрира целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР №4 от Програмата за развитие до 2030 г., в европейската политическа рамка;

11. изтъква, че образованието и обучението са от ключово значение за насочването на обществото по пътя към устойчивостта; изтъква факта, че образованието по въпросите на устойчивостта развива умения, знания и стойности, които насърчават поведение в подкрепа на устойчивото бъдеще; насърчава държавите членки, следователно, да засилят усилията си за осъществяване на образование по въпросите на устойчивостта на всички равнища и във всички форми на образование и обучение;

RR\1129473BG.docx 55/62 PE601.046v02-00

BG

12. признава ролята на гражданското общество за повишаване на осведомеността относно ЦУР сред обществеността и за постигането им на национално и международно равнище чрез образование и кампании за повишаване на осведомеността относно глобалното гражданство;

13. изразява дълбока загриженост поради разликите в резултатите от образователните системи в държавите членки, както се вижда от последните доклади на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), както и поради факта, че между 2010 г. и 2014 г. инвестициите в образованието и обучението са намалели с 2,5% в ЕС като цяло; изтъква, че подходящо обезпечените с ресурси системи за образование и обучение, които са достъпни за всички, са от основно значение за равенството и социалното приобщаване и за постигането на целите, поставени в рамките на ЦУР № 4; изтъква, при все това, че образованието продължава да бъде компетентност на държавите членки;

14. подчертава необходимостта от по-приобщаващ подход към финансирането на политики в областта на образованието и обучението; призовава, следователно, Комисията и държавите членки да мобилизират и използват всички налични инструменти, за да осигурят интелигентни инвестиции в иновативно преподаване, обучение и учене, насочени към подобряване на качеството и релевантността на уменията, както и засилване на резултатите на системите на образование и обучение;

15. препоръчва, в контекста на образованието, обучението и ученето през целия живот за приобщаване и устойчивост, държавите членки да обмислят подобрения на политиките за образование и заетост в сътрудничество с ЕС, за да се повиши осведомеността относно устойчивото развитие и да се гарантира, че ученето позволява на хората да вземат отговорни решения и че изгражда капацитет за ориентирано към бъдещето мислене; подчертава, че политиките за образованието, обучението и уменията следва не само да бъдат приспособени към изискванията на пазара на труда, но също да насърчават личното и общественото развитие по цялостен начин;

16. подчертава необходимостта от задълбочаване на координацията и от допускане и оптимизиране на полезни взаимодействия между ЕСИ фондовете, ЕФСИ и други програми на ЕС с цел подобряване на качеството и модернизиране на системите за образование и обучение в държавите членки; подчертава, че населението в селските райони и отдалечените региони следва да има еднакъв достъп до справедливо качествено образование, обучение, както и възможности в областта на културата и за учене през целия живот;

17. подчертава, че образованието е от ключово значение за развитието на самостоятелни устойчиви общества; призовава ЕС да обвърже качественото образование, техническо и професионално обучение и сътрудничеството с индустрията като съществено предварително условие за пригодността за заетост и достъпа на младите хора до квалифицирани работни места; счита, че разглеждането на въпроса за достъпа до образование в извънредни и кризисни ситуации в частност е от съществено значение както за развитието, така и за закрилата на децата;

18. изразява съжаление относно трайния проблем с високите равнища на младежка

PE601.046v02-00 56/62 RR\1129473BG.docx

BG

безработица; припомня значението на схемите за гаранция за младежта и инициативата за младежка заетост за решаването на този проблем; призовава за тяхното трайно подобряване и за подходяща финансова подкрепа с цел насърчаване на създаването на нови, висококачествени работни места и достойна социална закрила за младите хора, преодоляване на съществуващите трудности при работата с уязвимите групи и по-ефективно обхващане на нерегистрирани незаети с работа, учене или обучение (NEET) и младежи с ниска квалификация;

19. изтъква ролята на образованието, както формално, така и самостоятелно, продължаващото през целия живот обучение, спорта, изкуството и доброволчеството за ученето относно устойчивостта и насърчаването на екологосъобразното гражданство, като част от по-широкото усилие за предоставяне на младите хора на релевантните умения, компетентности и отношение, от които имат нужда, за да станат открити и отговорни граждани;

20. призовава Комисията да увеличи подкрепата за здравето и благосъстоянието на младите хора при преразглеждането на стратегията на ЕС за младежта през 2018 г., с особен акцент върху своевременното изпълнение на плана за действие във връзка със затлъстяването на децата и плана за действие относно консумацията на алкохол сред младежите и епизодичната консумация на големи количества алкохол наведнъж;

21. призовава ЕС и неговите държави членки да закрилят регионалните, малцинствените и по-рядко използваните езици и езиковото многообразие и да гарантират това, че езиковата дискриминация не се толерира при интегрирането на ЦУР в европейската политическа рамка и текущите и бъдещите приоритети на Комисията;

22. приветства възможностите, предложени от многообразието на контекста на обучение, като например екоучилища, центрове за образование за развитие и обучение извън училищните сгради;

23. призовава към това, образованието в областта на устойчивостта и екологосъобразното гражданство да бъде интегрирано във всички дисциплини, в частност образованието по предприемачество, включително социално предприемачество и цифрова грамотност и умения;

24. счита, че културното многообразие и опазването на природното наследство следва да се насърчи в цялата рамка на политиката на ЕС, включително чрез образованието;

25. счита, че в една бързо променяща се икономика, характеризираща се с все по-голяма цифровизация на обществата и роботизация и автоматизация на работните места, следва като част от по-широк размисъл относно професионалната грамотност да се включи устойчив дневен ред, съобразен с бъдещето;

26. припомня способността на качественото образование да предоставя възможности на уязвимите лица, малцинствата, хората със специални потребности и жените и момичетата, във връзка с ЦУР № 4 и ЦУР № 5 относно равенството между половете, и ЦУР № 16 относно насърчаването на приобщаващи общества;

RR\1129473BG.docx 57/62 PE601.046v02-00

BG

27. призовава, във връзка с ЦУР № 3, към насърчаването на продължаващо образование в областта на социалното сближаване, междукултурния диалог и индивидуалното и колективното благосъстояние, включително като средство за засилване на грамотността в областта на здравето; изтъква особените възможности, предложени от неформалното и самостоятелното учене в тази област;

28. с оглед на нуждата от насърчаване на по-нататъшни полезни взаимодействия между иновациите и креативността в науката, призовава към добавяне на образованието в областта на изкуството в НТИМ, популяризиране на образованието по НТИИМ, особено за момичетата, за да се преодолеят социалните предизвикателства пред постигането на целите за устойчивост;

29. припомня необходимостта от подкрепяне, наред с това, на обучението на преподаватели и обучаващи и от насърчаване на обучението между партньори и обмена на най-добри практики на равнището на ЕС и на световно равнище;

30. призовава към финансова подкрепа в областта на научните изследвания, включително чрез съществуващи програми на ЕС като „Хоризонт 2020“, за да се проучат по-дълбоко връзките между изкуствата, иновациите и науката, както и приносът на образованието и културата към устойчивостта;

31. призовава към развитието на показатели за измерване на приноса на културата към съществуващите ЦУР и към мониторинг на новите ЦУР относно достъпа до култура и активно културно участие, ако такива бъдат въведени;

32. приветства предложението за създаването на група от много заинтересовани страни; потвърждава необходимостта от гарантиране на разнообразието на заинтересованите страни, активно участващи в групата, включително гражданското общество, НПО, граждански организации, работещи с младежта, преподаватели и културни институции;

33. изтъква необходимостта от предоставяне на подходяща подкрепа за местни и основани на контакти между хората инициативи, тъй като устойчивото развитие трябва да бъде развито на местно равнище.

PE601.046v02-00 58/62 RR\1129473BG.docx

BG




2403


Isabella Adinolfi, Andrea Bocskor, Silvia Costa, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Luigi Morgano, John Procter, Michaela Šojdrová, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver


Norbert Erdős, Eider Gardiazabal Rubial, Sylvie Guillaume, Emma McClarkin, Marlene Mizzi, Liadh Ní Riada, Algirdas Saudargas, Remo Sernagiotto


Florent Marcellesi

RR\1129473BG.docx 59/62 PE601.046v02-00

BG


24 +GUE/NGL Curzio Maltese, Liadh Ní Riada

PPE Andrea Bocskor, Norbert Erdős, Svetoslav Hristov Malinov, Algirdas Saudargas, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Michaela Šojdrová

S&D Silvia Costa, Eider Gardiazabal Rubial, Giorgos Grammatikakis, Sylvie Guillaume, Petra Kammerevert, Marlene Mizzi, Luigi Morgano, Julie Ward

Verts/ALE Florent Marcellesi, Helga Trüpel

ALDE María Teresa Giménez Barbat, Yana Toom

EFDD Isabella Adinolfi

0 -- -

3 0ECR Emma McClarkin, John Procter, Remo Sernagiotto


PE601.046v02-00 60/62 RR\1129473BG.docx

BG

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ



34325


Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Seb Dance, Mark Demesmaeker, Stefan Eck, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Peter Liese, Norbert Lins, Gilles Pargneaux, Bolesław G. Piecha, Julia Reid, Frédérique Ries, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli


Nicola Caputo, Albert Deß, Eleonora Evi, Elena Gentile, Anja Hazekamp, Mairead McGuinness, Ulrike Müller, James Nicholson, Sirpa Pietikäinen, Stanislav Polčák, Bart Staes, Tibor Szanyi, Keith Taylor, Tiemo Wölken


Richard Corbett, Jan Keller, Constanze Krehl, Lieve Wierinck

RR\1129473BG.docx 61/62 PE601.046v02-00

BG

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

34 +ALDE Anneli Jäätteenmäki, Ulrike Müller, Frédérique Ries, Lieve Wierinck

EFDD Eleonora Evi

GUE/NGL Lynn Boylan, Stefan Eck, Anja Hazekamp, Kateřina Konečná

NI Zoltán Balczó

PPE Sirpa Pietikäinen

S&D Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nicola Caputo, Nessa Childers, Richard Corbett, Miriam Dalli, Seb Dance, Elena Gentile, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Jan Keller, Constanze Krehl, Gilles Pargneaux, Tibor Szanyi, Tiemo Wölken, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE Marco Affronte, Margrete Auken, Benedek Jávor, Davor Škrlec, Bart Staes, Keith Taylor

3 -EFDD Julia Reid

PPE Pilar Ayuso, Elisabetta Gardini

25 0ECR Mark Demesmaeker, Julie Girling, Urszula Krupa, James Nicholson, Bolesław G.

Piecha, Jadwiga Wiśniewska

ENF Mireille D’Ornano, Jean-François Jalkh

PPE Ivo Belet, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Albert Deß, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Jens Gieseke, Françoise Grossetête, Peter Liese, Norbert Lins, Mairead McGuinness, Stanislav Polčák, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean


PE601.046v02-00 62/62 RR\1129473BG.docx

BG

pr_ini€¦ · web view–като взе предвид член 7 от Договора за...

Documents