„СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ са РЕДКИ”

Мит за ваксините N2

Понякога ваксинацията има странични ефекти като обрив, треска или оток на мястото на инжекцията. Сериозните странични ефекти са

изключително редки. Само един на милион дава тежка реакция.

Медицинските власти имат един ефективен начин да убеждават хората, че официалните данни за реакции срещу ваксините продължават да говорят за тяхната малобройност. Когато се изправят срещу случай на увреждане от ваксина, те просто отричат, че съществува връзка между ваксината и симптомите.

Съществуват 5 варианта на проявяване на нежелани реакции срещу ваксина:

* Леки симптоми, които се появяват скоро след ваксинацията и изчезват до няколко дни. Детето не страда от трайни последици.

* Сериозни симптоми, които се появяват скоро след ваксинацията и не изчезват до няколко дни. Детето или загива, или остава трайно увредено по някакъв начин.

* Симптоми, които са леки в началото, но бавно и постепенно се влошават, така че в пълна степен увреждането се проявява много време след датата на ваксинацията. Често събитията се развиват точно по този начин, когато ваксинацията причинява епилепсия или мозъчно увреждане със засягане на интелекта. Детето започва да седи отнесено на следващия ден след ваксинацията, на другия ден спира да говори, става ‘непохватно’ и получава първия си голям епилептичен припадък 5 седмици след инжекцията. Засягането на интелекта се проявява ясно много, много по-късно. Медицинските служби се оправдават, че епилепсията се е проявила цели 5 седмици след ваксинацията,

следователно между ваксинацията, от една страна и епилепсията и мозъчното увреждане, от друга, не съществува никаква връзка. Когато при малкото бебенце е налице този тип бавно разгръщаща се реакция, е много трудно да се определи с точност моментът на нейното начало, защото към датата на ваксинацията бебето още не е проговорило и проходило.

* В началото няма никакви симптоми, но ваксината поражда дълбок проблем, чиято поява на повърхността отнема много време. Пример за такъв случай са автоимунните болести.

* След ваксинацията детето вече „не е същото” и изявява леки симптоми, които персистират с години и влошават качеството му на живот.

Ваксинаторите радостно признават, че има странични ефекти, които не са сериозни и след известно време отшумяват – треска и подуване на мястото на инжекцията – но не са склонни да признаят съществуването на страничните ефекти, които променят способността на човека да изпитва наслада от живота. Те горещо отричат факта, че ваксинациите може да причинят хронични и дегенеративни болести, но не разполагат с данни, които да покрепят отрицанието им.

Аз мислех, че вероятността за поява на странични ефекти се проучва преди една ваксина да бъде използвана масово върху населението. Днес аз знам, че ваксините получават разрешение за продажба без да се извършват съответните изследвания за техните странични ефекти. Освен това, след като една ваксина влезе в употреба, случаите на сериозни странични ефекти не се регистрират. Ситуацията е такава и не се е променяла от времето на Едуард Дженър до наши дни.

Много държави разчитат на Амерканската Агенция за храните и лекарствата FDA да гарантира, че медицинските продукти, които те купуват, са безопасни. Предполага се, че FDA защитава американския потребител от опасни субстанции, но както ще покажа по-нататък, FDA не изпълнява тази функция. FDA би трябвало да инициира проучване върху дълготрайните ефекти на ваксинациите, но вместо това тя активно се противопоставя и възпрепятства провеждането на такива проучвания. Например, д-р Антъни Морис, бактериолог и вирусолог, който беше нает от FDA, започна някакво изследване на дълготрайните ефекти от ваксините. Резултатите от неговото изследване не се понравиха на работодателите му и той беше уволнен през 1976 за това, че е излязъл пред медиите и е предупредил обществеността да не приема опасната ваксина срещу свински грип. След това FDA се погрижи документацията за изследването във всичките лаборатории на д-р Морис да бъде физически унищожена.

Друг пример за възпрепятстване на медицинско проучване е случаят с професор от университета „Отаго” в Нова Зеландия, който поиска разрешение да проучи промените в кръвта след ваксинация. За целта на изследването беше необходимо да се се убоде петичката на всяко бебе скоро след раждането му, за да се вземе кръвна проба; след време трябваше да се вземе нова проба. Това разрешение му беше отказано смотива, че е „прекалено инвазивно”. Кръвни проби с убождане на петичката се вземат масово и рутинно по всякакви причини, които може да ви дойдат на ума, но такова не беше разрешено, когато се появи възможност за получаване на резултати, показващи, че

ваксинация може да промени състоянието на имунната система по неочакван и нежелан начин.

Двама професори от университета във Флорида, САЩ изследваха кръвни проби от 7 деца с мозъчни увреждания от ваксината ДТК. ДТК се използва с идеята да предотврати коклюш, тетанус и дифтерия. Тези двама професори откриха, че 6 от седемте деца притежават специфичен антиген срещу определени тъкани. Това ги наведе на мисълта, че някои деца може би са генетично прдразположени да реагират спрямо ДТК-ваксината. Учените кандидатстваха за финансиране на проучване по този въпрос, но финансиране им беше отказанопод жалкия предлог, че „няма доказателства”, че ДТК-ваксината причинява мозъчни увреждания.

Има един простичък начин да се провери дали ваксините причиняват хронични болести. Вземате няколко хиляди души, които са били ваксинирани и други няколко хиляди души от същия географски район, които не са били ваксинирани и пресмятате какъв процент от двете групи страдат или са починали от болестите, които проучвате. Така че въпроси като „Причинява ли ваксината срещу хепатит В диабет?”, „Причинява ли ваксината срещу Hib мозъчни увреждания?”, „Причинява ли ваксината срещу морбили левкемия?”, „Причинява ли новата ваксина срещу ДТК синдром на внезапната сърдечна смърт при деца?” много много лесно да получат своите отговори, стига медицинската система да пожелае да знае отговорите. Забележително е, че ваксинациите са били прилагани върху милиарди хора в продължение на повече от 200 години без подобни базисни изследвания да са провеждани някога. Фармацевтичната индустрия и правителствата са институциите, които имат парите за финансиране на такива проучвания. Правителствата носят моралната отговорност да гарантират, че ваксините са надлежно тестирани за странични ефекти преди да бъдат пробутвани на обществеността, но всички правителства търпят мрачен провал в изпълнението на този си дълг. Те предпочитат да приемат по-лесната опция просто да вярват на това, което производителите казват за своите продукти. Начинът, по който фармацевтичната индустрия провежда своите „проучвания”, е коментиран в Мит за ваксините N7, а начинът, по който правителствата отказват да мониторират ваксинационната практика – в Мит за ваксините N12.

Има, обаче, отделни доктори, които не само проявяват загриженост към тази тема, но са и имали възможността – или са я създали – да извършат проучване. Д-р Мишел Оден, велик френски лекар, направил толкова много за раждането и за бебетата, основа институт, наречен „Център за изследвания в областта на първичната здравна помощ”, за да преодолее проблема с финансираните от фармацевтиката проучвания. Тази фондация се финансира единствено с дарения от обществеността, така че нейните изследвания не може да бъдат заподозрени в комерсиален уклон. Първото проучване на фондацията върху страничните ефекти от ваксинациите констатира, наред с още много неща, че човек, ваксинират с ДТК е 5 пъти по-предразположен към бронхиална астма. Всички деца-обект на изследването не са били хранени с нищо друго, освен с майчина кърма през първите 6 месеца от живота си и нито едно от тях не е било отбито преди навършването на 1 годинка.

Второто изследване на „Центъра за изследвания в областта на първичната здравна помощ”, свързано с ваксинациите потвърждава връзката между бронхиалната астма и ДТК-ваксината и показва, че няма разлика в риска между децата, родени в болница и тези, родени в къщи. Епидемията от астма, вилнееща сред децата в наши дни, води

началото си от въвеждането на ДТК-ваксината. Другата страна на монетата е фактът, че бронхиалната астма налива огромни пари в касичката на фармацевтичната индустрия.

Друг пример за лекари, вървящи в правилна посока, идва от Групата за изследване на възпаленията на червата към Royal Free Hospital School of Medicine в Лондон. Тази група се състои от трима лекари, които заподозряли, че ваксината срещу морбили причинява болестта на Crohn. Техните подозрения събудил фактът, че вирусът на морбили персистира в тъканите на червата у някои хора с болест на Crohn, както и повишаващият се брой на случаите на чревни възпаления. За 15-те години от въвеждането на масовата ваксинация срещу морбили във Великобритания заболеваемостта от болестта на Crohn в Шотландия е нараснала тройно. Болестта на Crohn е мистериозно и ужасно заболяване на червата, което по нищо не прилича на морбили. С помощта на статистик от Лондонския университет, учените сравняват заболеваемостта от болест на Crohn у 3545 души, които са били ваксинирани като бебета през 1964 с тази у 2541 души на същата възраст, които не са били ваксинирани. Те сравняват още нивата на заболеваемост от язвен колит, цьолиакия и стомашна язва у двете групи. Когато четох това проучване за пръв път, помислих, че изследователите са сглупили, че са включили стомашната язва и цьолиакията, тъй като ваксината срещу морбили очевидно не може да предизвика такива усложнения. После осъзнах, че съм допуснала огромна грешка. Изследователите бяха прави да разследват тези две заболявания, както и болестта на Crohn и язвения колит, защото човек не може да знае дали една медицинска интервенция може да предизвика определена хронична болест, или не, ако не си извършил изследване по този въпрос. Проучването разкрива, че ваксината срещу морбили увеличава 3 пъти риска от болест на Crohn и 2.5 пъти – този от язвен колит, но не повишава риска от цьолиакия и стомашна язва. Това означава, че двама от всеки трима болни от болест на Crohn не биха се разболели от тази болест, ако не бяха ваксинирани срещу морбили. Болестта на Crohn понижава драстично качеството на живот на човека. Загрижените за здравето на децата си родители би трябвало да бъдат благодарни на тази група лекари за това, че престъпиха границата и извършиха това проучване. Д-р Андрю Уейкфийлд беше един от лекарите, които участваха в него. По-късно той оглави проучване на деца с аутизъм, резултатът от което подсказа, че вероятно съществува връзка между MMR-ваксината (комбинираната ваксина срещу морбили, заушки и рубеола – б. пр.) и аутизма. Д-р Уейкфийлд не твърди, че неговото проучване дава доказателства, че MMR може да причини аутизъм, но призова за по-нататъшно проучване на въпроса. За своята дързост той беше подложен на преследване от страна на ваксиниращите институции и

беше охулен от официалните медии. В цялата тази врява организациите на потребителите загубиха от погледа си фактите, че MMR не е единствената ваксина, която може да причини аутизъм, че аутизмът не е единствената хронична болест, която може да бъде причинена от ваксинация и че ваксинациите не са единствената причина за аутизъм. Правителствата трябва да финансират научно обосновани проучвания върху връзката между ваксинациите и всички хронични болести, вместо просто да въвеждат нови и нови ваксини в имунизационния календар. Правителствата би трябвало също и да започнат водене на точен регистър на непосредствените реакции след ваксинации.

Тук посочвам някои от причините, поради които обществеността не е е осведомена колко чести са в действителност неблагоприятните реакции след ваксинации:

* Когато родители съобщят за тежка неблагоприятна реакция на лекар, медицинска сестра или представител на правителството, на тях обикновено им се казва, че ваксината не е причина за симптомите и събитието остава нерегистрирано.

* Жертвите са безсилни, защото правителствените органи не им съдействат, а медицинските служби не им помагат. Хората, които произвеждат и продават ваксината не се държат отговорни, а медиите не съобщават за бедите на жертвите.

* Ваксините се възприемат като нещо жизнено важно, липсата на което би причинила повсеместни епидемии от инфекциозни болести. Упражнява се психологически натиск върху медицинското братство да омаловажава по всички възможни начини страничните ефекти, които лекарите наблюдават. Журналистите мислят, че ако публикуват данни за случаи на увреждания от ваксини, читателите и зрителите ще откажат да се ваксинират и ще избухнат епидемии.

* Ако някой лекар събере достатъчно доблест да говори на висок глас за случай на увреждане от ваксина, той бива заплашван, а понякога и наказван от медицинската асоциация и от съответните правителствени служби.

* Връзката между ваксината и симптомите не винаги е очевидна, дори за жертвата и за нейното семейство. Симптомите не винаги наподобяват болестта, която се предполага, че ваксината предотвратява. Понякога симптомите се появяват няколко дни или седмици след ваксинацията и връзка между двете изобщо не се обсъжда.

* Голямото разнообразие от симптоми, причинявани от ваксините улесняват медицинските служби в опитите им да отрекат, че ваксините може да са вредни.

Лекотата, с която повечето лекари и медицински сестри подминават случаите на увреждания от ваксини, с които се сблъскват, е най-голямият проблем. Може да се каже, че съществува нагласа за конспиративно запазване на мълчание, които държи проблема за уврежданията от ваксини встрани от общественото внимание. Тук-там са се появявали съобщения за смъртен изход след ваксиниране срещу морбили, но в повечето случаи родителите биват сплашвани или воплите им се посрещат с пренебрежение и опити да бъдат унижавани.