5.30.201309:00

VG 21 K 1. Мехран С.2. Андише Ф.

3. Хава С., представлявана от бащата Мехран С. И майката Андише Ф.

- Право на убежище – - Основно производство -

1 преводач

Андише Ф., родена 1983 г.Андише Ф., млада иранка, която бяга през 2011г. в Германия заедно със съпруга и дъщеря си.В Техеран работи като секретарка в лекарски кабинет. След президентските избори през 2009 в лекарския кабинет са приемани политически ангажирани пациенти. Тези хора идват от затвора, където често са изтезавани. Медицинските картони на тези пациенти се съхраняват на един лаптоп. Андише взима лаптопа доброволно на съхранение в дома си, без да съобщава за това на съпруга си. През 2011г. къщата им е обискирана, на семейството се налага да бяга. В съдебната зала присъстват съдията, ищцата (Андише Ф.), нейната адвокатка и един преводач. Около 12ч. е изслушването на съпруга Мехран С.. Преводът е от парси на немски.

Защо е напуснала предишната секретарка?

Предишната секретарка се страхуваше да

работи с политически

активни пациенти. Затова напусна. Тези пациенти

са били измъчвани в затвора.

Съдията:Ходили ли сте на протести след президентските избори през 2009г.?

Андише:Рядко, излязох да протестирам само два пъти.

Съдията:Казахте, че не сте политически активна, но сте били на протести.

Андише:Имах предвид, че не членувам в партии или организации.

Сама предложих да занеса лаптопа у дома. Там

бяха записани картоните на политически активните пациенти. Около 22-ма

души.

Ще трябва да ми обясните защо такава интелигентна жена като Вас, със съпруг

и дете, се излага на такъв риск.

На всекиго можеше да се случи, дори на

моя баща. Бях длъжна да помогна на тези хора. Исках да го направя за страната си, за демокрацията. Имам „меко сърце”. И чувствата ми надделяха

над разума.

Мъжът ми не знаеше, че лаптопът с

тези данни е у нас. Не съм му

казвала.

Трудно ми е да Ви повярвам.

През лятото на 2011-та единият от лекарите беше

заплашен по телефона. След това престанахме

да приемаме политически

активни пациенти.

Мислех, че нищо няма да ни се

случи. Аз съм

само една

дребна секре-тарка.

И не се страхувахте?

В Иран страхът ни следва навсякъде. Започва се още с облеклото. Ние

растем със страха.

Днес не ми е ден. Както казват англичаните bad

hair day, но аз имам bad speech day. Трудно ми е да се изразявам добре.

Вашата история на моменти е много неясна.

Възникват много въпроси. Тя е толкова странна, че точно по тази причина не мога да си представя, че е

измислена.

В 12:35 часа се изслушва съпругът.

Не членувам в никоя партия. Но не съм доволен от

положението в страната ми.

Показанията Ви пред Федералното

ведомство са объркващи. Съсед или съседка Ви предупреди за

обиска?

На парси думата не подсказва пола.

Смятате ли, че жена Ви е постъпила правилно.

Сега като се замисля, не смятам, че беше

права. Наложи ни се да напуснем целия си живот

в Иран и сега сме в тази ситуация. Животът ни напълно се обърка. В момента съм на 40

години, какво да правя тук? Какво да Ви

кажа повече?

Това е една от най-необикновените

истории, които съм чувала. На моменти звучи нелогично. Затова вярвам, че не е измислена.

Иначе щяхте да си измислите по-логична история.

Вярвам Ви. Но в качеството ми на съдия ми е

трудно да повярвам на думите Ви. Помогнете ми.

В Иран никога не сме били свободни. Откакто

съм в Германия, започнах да разбирам, че мога да

разсъждавам и като свободна жена. Затова разбирам защо не ме разбирате. Вие сте израснали в съвсем друга

среда.

В дома нямаме интернет, иначе

щяхме да намерим и тази информация и да

Ви покажем.

Няма нужда да го правите, това все пак е мое задължение.

Ние като съдии никога не разполагаме с достатъчно време

да опознаем хората. Налага ни се да намерим някакво решение или обяснение. Трябва да повярвам на историята Ви. Иначе не мога да Ви дам право на убежище. Трудно ми е да повярвам, че жена Ви е донесла в дома Ви документи, които застрашават цялото семейство. Тя каза, че е била само дребна секретарка, че нищо нямало да се случи. Вие как си обяснявате това?

Разгледах в интернет, има много доказателства, включително на английски, за начина, по който се третират активистите. Защо е било нужно в такъв случай

този лаптоп да се пази? Искам да насроча решението на съда за следващата седмица. Бъдете

сигурни, че решението, каквото и да е то, няма да ми

бъде лесно.

--.,06.2013, 12:00 часаСъобщаване на съдебното решение

Съдията записва присъдата на диктофон. Молбата е отхвърлена. В залата оставаме двете насаме. Разговаряме. Тя подчертава, че в момента говори като частно лице, а не като съдия.

Разговаряме за ищцата. Съдията казва, че историята е много необичайна. Иранското семейство ѝ е много симпатично, но въпреки това се колебаела и ѝ било трудно да разбере и да повярва на някои неща. Защо младата иранка е взела лаптопа у дома си, мислейки, че нищо няма да ѝ се случи? Защото е дребна секретарка? Лекарите явно са ѝ имали доверие.

Обсъждаме самосъзнанието на жените. Положението на жените тук и там не е едно и също. Казвам ѝ, че напълно разбирам защо жената е взела компютъра и е скрила опасността. И естествено, че ще вземе такова важно и ценно нещо в дома си, това е най-сигурното място за една жена. Един мъж не би съхранявал подобно нещо вкъщи.

„Как може да твърди, че не е политически активна, след като участва в протести?”, се пита съдията, пита и мен. Още един въпрос, чийто отговор ми е напълно ясен. Дефиницията на термина „политическа ангажираност” в други, по-авторитарни общества е ясна – политиката е за партиите и правителството. Въпросът е във формата, не в съдържанието. Гражданският кураж не се счита за политика.

Тя ме гледа. „Вие бихте ли ѝ повярвали?”, пита. „Да.” „Какво ще се случва със семейството от сега нататък?” „Не ги изпращаме обратно в Иран (иначе щях да постъпя по друг начин), няма да получат статут на бежанци, ще трябва да чакат.”„Каква е разликата, ще могат ли да работят?”„Не, в никакъв случай. 90% от иранците идват с кръщелно свидетелство. Вероятно и това семейство ще го направи. Ако останат заедно и за в бъдеще. Много връзки се съсипват от всичко това. Напрежението и стресът през първите години след бягството, животът в дома, твърде много е.”„Това означава ли, че случаят отново може да се озове на

бюрото Ви?”„Да, възможно е. Ако още съм тук.”„Какво е за Вас да взимате такива решения? От Вас зависят човешки съдби. И единствено и само Вие решавате.”„Не е лесно. Никак не е лесно. Не е приятно. Но Вие всъщност защо идвате тук? Рисувахте, нали така? Това, в интерес на истината, много ме обърка. Не ми се беше случвало. Право ли учите?”„Не. Художничка съм. Искам да разбера повече по този въпрос, а по този начин се научава много. Истории за политическото положение в други страни, разказани от първо лице.”„Да, интересно е. Но, знаете ли, аз се занимавам само с тъжни истории. Това не е хубав начин да се гледа на света. Какво смятате да правите с рисунките?”„Не знам все още.”

www.refugeeslibrary.wordpress.com