1. Дайте дефиниция на понятието… (3 точки)Физическа култура – е понятието с най-широко съдържание и то включва останалите. Преди години предметът се е казвал така )от 1981 до 1990). То включва всички организационно-управленски, спортно-педагогически, нормативни, материално-технически и духовни достижения на обществото, във връзка с физическото развитие, физическото образование и здравето на човека. Тя е функция на обществения живот. Физическо възпитание – един от водещите компоненти във физическата култура. В училището говорим за физическо възпитание като един процес. То е педагогически процес, който има за цел да обогати двигателната култура, да повиши общата и специалната физическа работоспособност и съпротивителните сили на организма. Не - Физическо образование – способността на човека с най-малко труд и най-кратък период от време да изпълни по възможност най-много физическа работа. (Фондът от двигателни умения и навици, както и усвоените специални знания в областта на физическата култура на даден човек дават представа за физическото образование. В определението са налице разнородни елементи: двигателни и теоретически. Физическо развитие –на изменение на морфофункционалните принципи на организма на човека в продължение на неговия живот, т.е. погледнато в онтогенетичен план. За него имат значение две системи: социалната и онтогенетичната. Хубавото е, че малките деца не го разбират и винаги се стараят, смятайки че резултатът е функция на труда. Винаги имаме в предвид физическото развитие и го използваме в два основни аспекта – като процес и резултат.Физическа дееспособност – дава представа за общата работоспособност на организма на човека, въз основа на комплексното развиване на физически качества и на необходимостта за тяхното проявление при двигателните умения и навици. Две са ключовите думи тук – комплексност и работоспособност (това са нормативите, които трябва да се изпълнят в училище). 2. Физически качества – дефиниция на едно от тях (3 точки)Сила – способността на човек да преодолява външни сили и да им противодейства за сметка на собствените мускулни усилия.Бързина – способността на човек да изпълнява голям брой движения за кратко време.Издръжливост – способността на човек да изпълнява продължително време дадено физическо упражнение.Ловкост – способността на човека да реагира с адекватни движения на променяща се обстановка. Гъвкавост – способността на човека да извършва движения с по-голяма амплитуда.3. Запишете три средства, които са подходящи за целенасочено развитие на качеството … (упражнение, игра с името и) (6 точки)Сила: - за ръцете – упражнения със съпротивление по двойки – „Петльов бой”, „Имитационни рязане на дърва”, „Теглене и бутане по двойки”; - за крака – „Подскачащите капитани”; Бързина – игри – „Врани и врабци”, „Спасявай се както можеш”, „Боите ли се от великана”, „Бездомен заек” и „Гоненица”; - стартирания – висок, падащ; - пробягване на отсечки – 10, 20 30 до 50 метра.Издръжливост – бягане – 100, 150, 200 до 1000 метра; - подвижни игри – „Риболов”; - щафетни игри – „Верижка” и „Ручей”.Ловкост – асиметрични упражнения – лявата и дясната ръка правят различни неща; подвижни игри – гоненки, „Пас”, „Ъглова топка”, „Топка над въже”, „Капитанска топка”.Гъвкавост – наклони и пружиниране в наклон; извивки; махове; удари; кръгове; напади и пружиниране в напад.4. Методи – а, б, в отговори включващи името му и определение за какво е (развитие на двигателни качества…)Методи, ползвани във физическото възпитание:

I. Методи на възпитание – заемат важно място в работата по физическо възпитание и биват:А) за нравствено възпитание

- Убеждение – силна вяра в правотата на нещо. Постига се чрез целенасочено въздействие върху съзнанието, чувствата и волята на ученика - Демонстрация на положителен нравствен пример- Метод за нравствено упражняване и приучаване - Поощрение – одобрение, похвала и награда

1

Б) за естетическо възпитание- Въздействие чрез цялостната организация на учебния процес- Словесни въздействия - Нагледни въздействия- Приучаване към творчески прояви в двигателната дейностВ) за трудово възпитание – 1. Приучаване към труд и 2. Словесни въздействия

II. Методи за осъществяване на двигателната дейност1. Методи според формата на упражняване Метод на двигателно упражняване – предполага многократни повторения на дадено упражнение;

характеризира се със строга дозировка, редуване на натоварване и почивка; може да се използват и облекчени условия

Игрови метод – характеризира се с по-голяма свобода по отношение на двигателните действия; детето може да избира, известни са т. нар. игрови упражнения – упражнение по двойки с игрови елементи; могат да се основават и на сюжет, като дават възможност за творчество

Състезателен метод – може да се провежда по няколко начина, като целта е първо място. Метод изпълнен с най-много емоции за децата. Важно е класирането по места, най-добрия резултат, а целта е качествено изпълнение.

2. Методите според задачите и функциите, които изпълняватА) Методи за създаване на представа на физическите упражнения и игрите, преподаване на знания от учителя и ръководство на учебния процес (Обучение)- Методи за онагледяване – демонстрация, при която упражнението или позата да е перфектно и да има добра видимост, като демонстрираме противоравно. Първоначално трябва да се показва в естествен темп, а след това бавно, може и на части + словесни методи; Статична демонстрация – най-характерните и възлови моменти от упражнението се показват чрез редица нагледни средства, като рисунки, диапозитиви, схеми, снимки, картини и др.; Динамична демонстрация, демонстрация с макети – на играчите или на игрището; Демонстрация с ориентири – зрителни, слухови, тактилни.- Словесни методи – съобщават се знания за изпълнението на упражненията, тяхната техника, въздействието им, приложното им значение и т.н. * Разказ – представлява изложение на дадено явление в неговото развитие и се отличава с единната си насоченост. С помощта на разказа учениците се запознават с изучаваната игра или упражнение. По-често се прилага при извънкласните форми – игри, туристически походи, екскурзии и др.).* Описание – разкрива формата на движението, неговия рисунък и последователност при протичането му. Винаги отговаря на въпроса КАК?.* Обяснение - разкрива същността на изучаваното упражнение, правило или понятие. Отговаря на въпроса ЗАЩО?.Най-често се използва в етапа на задълбочено разучаване и затвърждаване.* Указание – една или няколко думи, които да насочват и подсещат децата.* Разпореждания и команди – строго определени, имат по-императивен характер, повелително наклонение.* Други видове словесни методи са: Беседата, словесните оценки, забележката и използването на вътрешна реч (мислено изпълнение на упражнението или задачата).- Комбинирани методи – между словесните и нагледните методи съществува само условна граница, тъй като в процеса на физическото възпитание те са тясно свързани.Б) Методи за разучаване, затвърждаване и усъвършенстване на двигателните навици (обучение) – тези методи представляват разновидности на метода упражнение. - Цялостен метод най-често използван в началното училище; упражнението се изучава такова, каквото е в неговата завършеност; използва се във всеки етап на обучение. При разучаване на сложни физически упражнения, чието цялостно изпълнение представлява сериозна трудност, целесъобразно е използването и на някои методически прийоми, като: създаване на облекчени външни условия; последователно концентриране на вниманието върху различните фази, като се започне от онази, която има решаващо значение за изпълнение на упражнението; опростяване на упражнението, без да се разчленява, като се изпускат всички несъществени подробности; използване на помощни технически средства, които спомагат изпълнението на упражнението.- Разчленен метод – едно упражнение го разчленяваме на части, защото е много сложно. Овладяването на упражнението може да стане в последователност, съответстваща на самото упражнение.

2

- Помощно-двигателен метод – това е един допълнителен метод. Учителят или ученик оказват непосредствена физическа помощ при изпълнение на упражнението. При приложението на този метод се използват няколко методически прийома:* Фиксация – фиксиране на правилното положение на тялото и неговите части в изходното положение или в определени възлови моменти* Съпровождане на движението – учителят с ръцете си подпомага непрекъснато изпълнението на дадено движение, като му придава правилна форма.* Поддържане – прилага се при някои равновесни упражнения, за да успее ученикът да запази равновесие и да разбере как се изпълнява упражнението – при мост и вис.В) Методи за развиване на физически качества у учениците (тренировка) - Равномерен метод – използва се еднократно, без прекъсване, с приблизително еднаква интензивност, т.е. натоварването е стандартно, средството е едно и също и няма прекъсване на работата. Използва се в два случая – за бързина (50 м бягане) и за издръжливост (200 м бягане.- Повторен метод – изпълнението на едно и също упражнение се повтаря няколкократно. Интензивността се запазва на приблизително еднакво равнище. Отличителен белег е прилагането на пълна почивка между изпълненията. Ползва се най-често за развиване на скоростно-силовите качества.- Променлив метод – еднократно и непрекъснато изпълнение на упражненията с изменяне на интензивността.- Интервален метод – едно и също упражнение се повтаря няколкократно с приблизително еднаква интензивност и непълен интервал за почивка. Тук следващото изпълнение започва, преди да е настъпило пълно възстановяване. Ползва се за развиване на сила и силова издръжливост.- Комбиниран метод – метод за организира на двигателната дейност на учениците (кръгов метод).Г) Методи за организиране на двигателната дейност на учениците (организация)- Фронтален метод – всички едновременно изпълняват едно и също упражнение (Пример: общоразвиващите упражнения в началото на урока). Този метод се използва във всяка част на урока и във всички етапи на обучението. Предимства: осигурена двигателна активност на всички; постига се висока плътност и функционално натоварване; реализира се в различни видове строй. Недостатък: трудно е осъществяването на контрол и липсва индивидуалния подход.- Посменен метод – всички ученици изпълняват едно и също упражнение, но на смени. Може да бъде бягане, скачане, катерене. Децата могат да са на място, с придвижване в строй, но има почивка. Най-добър вариант е 50/50, има зависимост между броя на смените и броя на децата в една смяна. Използва се в различни етапи на обучението и предимно в основната част на урока. Налага се да се дават допълнителни задачи докато децата чакат.- Групов метод – класа се разделя на групи. Всяка група изпълнява различни упражнения. Броя на групите е равен на броя на упражненията. Много е важно как се комбинират задачите, защото учителят трябва да е при групата, която изучава новото упражнение. Ако има ново упражнение, другите задачи трябва да са такива че децата да могат да ги изпълняват самостоятелно, да не са опасни. Последователността на изпълнение във всяка една група може да е различна. Използват се допълнителни задачи. Използва се предимно в основната част на урока и във всички етапи при овладяването на двигателен навик. Всеки път групите трябва да са различни или постоянни групи с отговорник. - Сатнционен метод – поредица от упражнения, които се изпълняват само по веднъж и се преминава към следващото упражнение. Използва се само в етапа на затвърждаване и усъвършенстване, предимно в основната част на урока, най-често в гимнастически уроци. Включва от 3 до 7-8 упражнения. Да се внимава как се подреждат упражненията. Важно е времето за изпълнение да е съобразено, за да няма много изчакващи. Добре е да има повече от нужните уреди, за да не се чака. Нови упражнения не могат да се включват. - Кръгов метод – частен случай на груповия метод, но се използва само в основната част и само за развиване на физически качества. Използват се познати, прости по структура упражнения. Всички упражнения трябва да бъдат броими. Варианти: 30 секунди макс – 10 сек. Смяна; за бройка – 20 пъти – смяна; в определен от учителя темп.- Единичен метод – в колонка изпълняват упражнение; - Комбинирани метод

III. Методи за проверка и оценка Тестиране

3

Контролно изпълнение – оценява се техниката на изпълнение Педагогическо наблюдение – оценяване на участието на детето в игрите Устно препитване – установява се как са овладени и до каква степен са осмислени знанията, свързани

с физическите упражнения и игрите.5. Запишете имената на 3 игри с основно движение ...- С ходене и бягане – „Страх ли ви е от великана?”, „Котката идва”, „Стопанин и лисица”, „Кой е по-бърз?” и „Ти гониш?”- Със скачане – „Врабчета и котка”, „Гнездо със скорци”, „Вълк в дола”, „Подскачащият кръг” и „Подскачащите капитани”.- С хвърляне и ловене – „Летяща топка”, „Защитена крепост”, „Народна топка”, „Престрелка” и „Обсада”.- С противодействие – „Ястреб и квачка”, „Китайска борба”, „Кой ще стъпи в огъня”, „Изтласкване от кръг” и „Верижно тласкане”.6. Двигателен навик – затвърдена система от рефлекторни двигателни действия1. Генерализация (ирадиация) / Етап на начално разучаване: Основна задача (цел) – изграждане на умение за изпълнение в общи линии; запознаване с новото двигателно действие – да се създаде зрителен образ чрез демонстрация, която може да бъде подкрепена с терминология, емоционална нагласа и т.н. Даваме знания за основата на действието (или ако е игра – правилата). Когато даваме представа за упражнението да даваме образни сравнения и слухови сигнали за изпълнение на упражнението. В този етап грешките са груби, правят се много излишни движения, движенията са некоординирани и се изпълняват с голямо напрежение (ирадиация на възбудния процес). В този етап упражненията трябва да се изпълняват в стандартни условия. Осигуряват се и облекчаващи условия. Да има много повторения. 2. Стабилизация (концентрация) / Етап на задълбочено разучаване и усвояване на двигателна дейност – повторенията продължават. Цел – да се овладеят детайлите до степен умения. Характерно: Разширяваме познанията за упражнението, детайлите на техниката; Осъзнаване и оценка от детето на собственото му двигателно усещане – учи се да възприема движението отвътре. Важно е детето да получава информация по време на изпълнението, за да се премахнат грешките. Грешките започват да намаляват, защото детето вече го осъзнава. Движенията са плавни, изпълняват се по-икономично, временните връзки в кората на главния мозък се стабилизират – движенията стават устойчиви. Характерно за етапа е вариативността и индивидуалния подход. 3. Автоматизация/ Етап на затвърждаване и усъвършенстване на двигателното действие – целта е да се превърне в навик. В този етап вниманието се измества върху условията, върху степента на усилията, върху резултата. Повтаря се упражнението с идеята да се запази по-дълго. Прилага се в игрови условия, състезания и при оценка на децата. (двигателния навик се изпълнява без съсредоточаване на вниманието; вниманието е насочено към проследяване, контролиране и коригиране на движенията, към тяхното творческо използване и прилагане. Автоматизацията позволява гъвкава вътрешна пренагласа за изпълнение на серия или комплекс от движения (при игрите).)7. Функционално натоварване и плътност1. Функционална натовареност – Методи за установяване на ФН:- Наблюдение – визуално оценяване на натоварването – зачервяване на кожата, изпотяване, дишане, влошаване на качеството на изпълнението, промяна в нервната система (започват да се карат, нарушават дисциплината). Недостатък на този метод е неговата неточност, а има и много деца.- Пулсометрия – с този метод не си служи учителят, а специално поставено лице за тази цел. Изисквания: да се предупреди учителят и той да предложи дете със средни възможности; детето трябва да е в края на строя; пулсът се измерва първо преди началото на урока, като 3 мин преди това то е било в покой (това е нормалният му пулс); измерва се за 10 – 15 секунди (веднага след изпълнение на упражнение) в зависимост от броя на упражненията. След края на урока пак се измерва пулсът, като сега има за цел да се види дали заключителната част е изиграла ролята си. Измерените стойности се умножават, за да се получи пулсът за 1 минута. След средата на основната част трябва пулсът да е най-висок. Стойностите на пулса зависят от вида и комбинирането на упражненията.

4

- Начини за регулиране на натоварването:при игрите – променяме правилата на играта или размера на игрището; промяна на дозировка (разстояние, време – при бягане); използваме по-рационални методи на организация; променяме характера на почивката; даваме допълнителни задачи.2. Плътност – качествен показател, който определя дали урокът е добър. Тя бива обща и моторна. Моторнат плътност изразява отношението на времето използвано за двигателна дейност към общото времетраене на урока и се изразява в %. Общата плътност – отношението между полезната педагогическа дейност към общото времетраене на урока. Методика за измерване на плътността: 1. Хронометрия – пълна и непълна – двама души с предварително подготвен протокол. Единият пише, а другият засича. Наблюдава се едно дете. Начини за повишаване на плътността - свързано е главно с предварителната подготовка (преди урока) – уредите да са приготвени; плътността може да се регулира като се подбират подходящи методи за онагледяване и обяснение (детето да придобие представа за кратко време); допълнителни задачи; материалната база – организацията да е бърза (престрояване) и да се провежда с помощта на децата (ако се прибират уреди). От какво зависи плътността: от вида на урока; от възрастта и уменията на децата; от дидактическата задача и от материалната база. 8. Да подчертаем от изброените ядра – задължителни и избирателниЛека атлетика + гимнастика + спортни игри = задължителни ядра1 кл. – танци и туризъм + 2 – 4 кл. – водни спортове = избирателни ядра9. Физическа дееспособност – кои са тестовете (определя се нивото на физическите качества и се измерва с тестиране) Качества: бързина; сила на долни крайници; сила на горни крайници; издръжливост; гъвкавост. Тестове: Бягане за бързина от висок старт 50 м – 10 сек (средно добър резултат); Скок на дължина от място на два крака – 138 см (средно); Хвърляне на плътна топка от 1 кг. С ръце отгоре – 440см; Бягане за издръжливост на 200 метра – 52 сек.10. Методика на игритеМетодическа последователност (лекции): 1. Мотивация за играта – по различни начини, в зависимост от играта, движенията и емоционалното състояние на децата. 2. Да се каже основното движение в играта. 3. Разкрива се съдържанието на играта – чрез метода описание (словесен) и обяснение (Защо?). 4. Избиране на водещ или разделяне децата на отбори – в равностойни отбори (брой и по сили) За водещия трябва да сме сигурни, че ще се справи. Мотивираме избора си на водач пред децата. 5. Заемане позиции за игра – пита се дали има някой неразбрал. 6. Ход на играта. Тази схема се променя в зависимост от самата игра. Щафетни игри – снимано !!!11.С какво се характеризира … метод? – виж 4ти въпрос12. Опишете скицираното упражнение (Успех!)

5